10/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


31996R2223


L 310/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2223/96 НА СЪВЕТА

от 25 юни 1996 година

относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид проекта за регламент, представен от Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския паричен институт (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

(1)

като има предвид, че изпълнението и надзорът на Икономическия и паричен съюз изискват сравнима, актуална и надеждна информация за структурата и развитието на икономическото положение на всяка страна и/или регион;

(2)

като има предвид, че Комисията трябва да играе роля в управлението на Икономическия и паричен съюз и по-специално да докладва на Съвета за напредъка, постигнат от държавите-членки при изпълнението на техните задължения за постиженията на Икономическия и паричен съюз;

(3)

като има предвид, че икономическите сметки са основен инструмент за анализиране на икономическото положение на дадена страна и/или регион, при условие че те са съставени на базата на единен набор от принципи, които не подлежат на различни тълкувания;

(4)

като има предвид, че Комисията трябва да използва агрегатите на националните сметки за административните и особено за бюджетните изчисления;

(5)

като има предвид, че през 1970 г. бе публикуван административен документ, озаглавен „Европейска система от интегрирани икономически сметки“ (ESA), обхващащ областта, управлявана от настоящия регламент, който е съставен единствено от Статистическата служба на Европейските общности и единствено на нейна отговорност; като има предвид, че документът е резултат от неколкогодишна работа на Статистическата служба на Европейските общности, заедно с националните статистически институти на държавите-членки, за разработването на система от национални сметки, отговаряща на изискванията на икономическата и социалната политика на Европейските общности и като има предвид, че тя представлява варианта, създаден от Европейската общност на Системата за национални сметки на Обединените нации, която е била използвана от Общността до този момент;

(6)

като има предвид, че, за да се актуализира първоначалният текст, през 1979 г. бе публикувано второто издание (наричано по-нататък „Второ издание на ESA) (4);“

(7)

като има предвид, че Статистическата комисия на Обединените нации прие през февруари 1993 г. новата Система за национални сметки (SNA), така че резултатите във всички държави-членки на Обединените нации да бъдат международно съпоставими;

(8)

като има предвид, че трябва да бъде обърнато внимание в случая на екологичните сметки съгласно съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 21 декември 1994 г., озаглавено „Насоки за Европейския съюз относно екологичните показатели и зеленото национално счетоводство;“

(9)

като има предвид, че Европейската общност си сътрудничи с трети страни на базата на взаимната изгода, особено с тези в Европейското икономическо пространство (ЕИП);

(10)

като има предвид, че трябва да бъде създадена Европейска система от сметки, за да се отговори на изискванията на Икономическия и паричен съюз и която трябва да се използва за съставяне на националните и регионалните сметки, предвидени от законодателството на Европейската общност;

(11)

като има предвид, че резултатите от сметките и таблиците на всички държави-членки, съставени в съответствие със системата, създадена по настоящия регламент, трябва да бъдат предоставени на Комисията от потребителите на точно определени дати, особено по отношение на контрола на икономическото сближаване и постигането на най-тясна координация на икономическите политики на държавите-членки;

(12)

като има предвид, че системата, създадена по настоящия регламент, заменя постепенно всички други системи като референтна рамка от общи стандарти, дефиниции, класификации и счетоводни правила за изготвянето на сметките на държавите-членки за изискванията на Европейската общност, така че да могат да се получат резултати, които са сравними между държавите-членки;

(13)

като има предвид, че тези статистически резултати трябва да бъдат достъпни за гражданите в съответствие с принципа за прозрачност;

(14)

като има предвид, че системата, създадена по настоящия регламент, която представлява вариант на SNA (система от национални сметки), приспособена към структурите на икономиките на държавите-членки, трябва да следва схемата на SNA, така че данните на Европейската общност да са съпоставими с тези, изготвяни от нейните главни международни партньори;

(15)

като има предвид, че данните трябва да бъдат групирани по обща категория на сметки и таблици и като има предвид, че само информацията, която е съществена за изискванията на Общността трябва бъде обработена и съобщена на Комисията на точни дати;

(16)

като има предвид, все пак, че предвид обема и размера на въпросните сметки, степента на детайлност и териториално покритие, както и положението в тази връзка в държавите-членки, трябва да бъдат дадени известни преходни периоди като изключение и временно на държавите-членки, които обективно не могат да спазят сроковете, предвидени в настоящия регламент;

(17)

като има предвид, че на по-късна дата трябва да бъде взето решение за това как да бъдат разпределени косвено измерваните услуги за финансово посредничество (FISIM);

(18)

като има предвид, че съгласно принципа на субсидиарност създаването на общи статистически стандарти, по такъв начин, че да може да се получи сравнима информация, е задача, която може да бъде изпълнена ефективно само на общностно равнище и като има предвид, че подобни стандарти ще се прилагат във всяка държава-членка под егидата на организациите и институциите, отговарящи за изготвянето на официалната статистика;

(19)

като има предвид, че е необходимо да се създаде процедура за адаптиране и актуализиране на разпоредбите на настоящия регламент в сътрудничество със Статистическия програмен комитет на Европейската общност (SPC), създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (5); като има предвид, че процедурата по адаптирането ще бъде ограничена до изменения, които не увеличават собствените ресурси;

(20)

като има предвид, че Статистическия програмен комитет и Комитета по паричната и финансовата статистика и статистиката на платежния баланс (SMFB), създаден с Решение 91/115/ЕИО (6), са се обявили в полза на проекта за настоящия регламент;

(21)

като има предвид, че Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. за хармонизацията на данните, събрани за брутния национален продукт по пазарни цени (БНПпц) (7) предвижда, че БНПпц може да бъде сравним само ако се прилагат дефинициите и счетоводните правила на Европейската система от интегрирани икономически сметки и като има предвид, че Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. относно окончателните уеднаквени схеми за събиране на собствени ресурси, начислени от данък върху добавената стойност (8) предвижда, че, за да се изчисли средно претеглената ставка на ДДС, разбивката на сделките, облагаеми с този данък, трябва да се направи посредством националните сметки, изготвени в съответствие с Европейската система от интегрирани икономически сметки и като има предвид, че за тези инструменти и в контекста на Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагането на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит (9), на Решение 94/728/ЕО, Евратом на Съвета от 31 октомври 1994 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (10) и на Решение 94/729/ЕО на Съвета от 31 октомври 1994 г. за бюджетната дисциплина (11), трябва да бъде предвиден преходен период за прилагането на системата, създадена съгласно настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

1.   Целта на настоящия регламент е да създаде Европейската система от сметки 1995, наричана по-долу „ESA 95“, чрез предвиждането на:

а)

методология за общи стандарти, дефиниции, класификации и счетоводни правила, предназначени да бъдат използвани за изготвянето на сметките и таблиците на сравнима база за целите на Общността, заедно с резултатите, както се изисква по условията на член 3;

б)

програма за предоставяне на точно определени дати за целите на Общността, на сметките и таблиците, изготвени съгласно ESA 95.

2.   Като взема предвид членове 7 и 8, настоящият регламент се прилага за всички актове на Общността, които се отнасят до ESA или до нейните дефиниции.

3.   Настоящият регламент не задължава никоя държава-членка да използва ESA 95 при изготвянето на сметки за свои собствени цели.

Член 2

Методология

1.   Методологията на ESA 95, посочена в член 1, параграф 1, буква а), е изложена в приложение А.

2.   Измененията в методологията на ESA 95, които са предназначени за изясняване и подобряване на нейното съдържание, се приемат с решение на Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 4, при условие, че те не променят нейните основни концепции, не изискват допълнителни ресурси за изпълнението им и не водят до повишаване на собствените ресурси.

3.   В съответствие със съответните разпоредби на Договора, не по-късно от 31 декември 1997 г. Съветът взема решение за въвеждането на система за разбивка на косвено измерваните услуги за финансово посредничество, описани в приложение 1 към приложение А и, ако е подходящо, приема необходимите мерки за прилагането ѝ.

Член 3

Предаване на Комисията

1.   Държавите-членки предават на Комисията (на Статистическата служба) сметките и таблиците, изложени в приложение Б, в сроковете, специфицирани за всяка таблица.

Допълнителните периоди от време, дадени на някои държави-членки в съответствие с приложение Б, изтичат не по-късно от 1 януари 2005 г.

Комисията, след като се консултира със Статистическия програмен комитет, представя доклад на Съвета, не по-късно от 1 юли 2003 г., за прилагането на предоставените допълнителни периоди от време, за да провери дали те все още са оправдани. Ако е необходимо, този доклад се придружава от предложение на Комисията за даване отново на допълнителни периоди на тези държави-членки, които са поискали такива.

2.   Държавите-членки предават резултатите по приложение Б, включително данните, които са били декларирани като поверителни от държавите-членки в съответствие с националното законодателство или практика във връзка с поверителността на статистическите данни, съгласно разпоредбите на Регламент (Евратом, ЕИО) № 1588/90 на Съвета от 11 юни 1990 г. относно предоставяне на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности (12), който регулира поверителното третиране на информация.

В рамките на сроковете, предвидени в член 2, параграф 2, всякакви промени - съответно нови таблици, страни и/или региони - в данните, поискани от държавите-членки, могат да бъдат предмет на решения на Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 4.

Член 4

Процедура

1.   Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет, наричан по-долу „Комитета“.

2.   Представителят на Комисията предоставя на Комитета проект за мерките, които ще бъдат взети. Комитетът дава становището си по проекта в рамките на срок, който може да бъде определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се представя с мнозинство, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора, в случай на решения, които Съветът следва да приеме относно дадено предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начин, предвиден в този член. Председателят не гласува.

3.   Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Ако тези мерки обаче не са в съответствие със становището на Комитета, те незабавно се съобщават от Комисията на Съвета. В този случай:

а)

Комисията отлага прилагането на мерките, за които е взела решение, с три месеца от датата на съобщението;

б)

Съветът, действащ с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в рамките на срока, предвиден в буква а).

Член 5

Задачи на Комитета

Комитетът проучва всички въпроси, които са повдигнати от неговия председател във връзка с прилагането на настоящия регламент, било то по негова собствена инициатива или по искане на дадена държава-членка.

Член 6

Сътрудничество с други комитети

1.   По всички въпроси, попадащи в компетенцията на Комитета по паричната и финансовата статистика и статистиката на платежния баланс (SMFB), Комисията иска становището на Комитета в съответствие с член 2 от Решение 91/115/ЕИО.

2.   Комисията съобщава на Комитета по брутния национален продукт, създаден съгласно Директива 89/130/ЕИО, Евратом всяка информация, отнасяща се до прилагането на настоящия регламент, която е необходима за изпълнението на неговите задължения.

Член 7

Дата на прилагане и на първото предаване на данни

1.   ESA 95 се прилага за първи път за данните, установени в съответствие с приложение Б, които трябва да бъдат предадени през април 1999 г.

2.   Данните се предават на Комисията (Статистическата служба) в съответствие със сроковете, предвидени в приложение Б.

3.   В съответствие с параграф 1, до първото предаване на базата на ESA 95, държавите-членки продължават да изпращат на Комисията (Статистическата служба) сметките и таблиците, установени чрез прилагането на ESA - второ издание.

4.   Без да се засяга член 19 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 г. (13), за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, Комисията и съответната държава-членка проверяват дали този регламент се прилага и представят резултата от тези проверки на Комитета, както е предвидено в член 4, параграф 1 от настоящия регламент.

Член 8

Преходни разпоредби

1.   За целите на бюджетните и собствените ресурси и чрез дерогация от член 1, параграф 2 и член 7, Европейската система от интегрирани икономически сметки, в сила по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом и правните актове, свързани с него, в частност, Регламенти (ЕИО, Евратом) № 1552/89 и № 1553/89 и Решения 94/728/ЕО, Евратом и 94/729/ЕО, е ESA - Второ издание, докато Решение 94/728/ЕО, Евратом остава в сила.

2.   За целите на отчетите на държавите-членки пред Комисията, процедурата при свръхдефицит, предвидена в Регламент (ЕО) № 3605/93, Европейската система от интегрирани икономически сметки е ESA - Второ издание за отчетите до 1 септември 1999 г.

3.   Прилагането на ESA - Второ издание, както е предвидено в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се осигурява чрез коригирането на данните получени по силата на член 7, параграф 1 на база на ESA 95, като се отчитат промените, произтичащи от различията в концепциите, дефинициите или номенклатурата между ESA - Второ издание и ESA 95.

Прилагането на този принцип се установява в съответствие с процедурите, предвидени в член 6 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета до м. декември 1996 г. най-късно.

Член 9

Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 юни 1996 година.

За Съвета

Председател

M. PINTO


(1)  ОВ С 287, 30.10.1995 г., стр. 114

(2)  Становище от 21.6.1995 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ С 133, 31.5.1995, стр. 2.

(4)  Евростат: „Европейска система от интегрирани икономически сметки“ (ESA), второ издание, Статистическа служба на Европейските общности, Люксембург, 1979 г.

(5)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

(6)  ОВ L 59, 6.3.1991 г., стр. 19.

(7)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(8)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр.9.

(9)  ОВ L 332, 31.12.1993 г., стр. 7.

(10)  ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 9.

(11)  ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 14.

(12)  ОВ L 151, 15.6.1990 г., стр. 1. Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(13)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО, Евратом) № 2729/94 (ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 5).


ПРИЛОЖЕНИЕ А

ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ОТ СМЕТКИ

ESA 1995

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА 1.

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

ПРИЛОЖЕНИЯТА НА ESA

Рамка за анализ и политика

Осем характеристики на концепциите за ESA

Европейската система от сметки ESA 1995 и системата от национални сметки (SNA) 1993

ESA 1995 и системата от национални сметки 1970

ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ОТ СМЕТКИ ESA КАТО СИСТЕМА

Статистически единици и тяхното групиране

Институционални единици и сектори

Местни единици по видове дейности и отрасли

Резидентни и нерезидентни единици, общата икономика и останалия свят

Потоци и наличности

Потоци

Сделки

Характеристики на сделките

Взаимодействия и сделки вътре в единиците

Парични и непарични сделки

Сделки с или без контрагенти

Преоформени сделки

Премаршрутизиране

Разделяне

Признаване на принципала по дадена сделка

Гранични случаи

Други промени в активите

Други промени в обема на активите и пасивите

Печалби и загуби от държане на активи и пасиви

Наличности

Системата от сметки и агрегати

Счетоводни правила

Терминология за двете страни на сметките

Двустранно/четиристранно счетоводно записване

Оценка

Специални оценки на продукти

Оценка по постоянни цени

Време на отчитане

Консолидиране и прихващане

Консолидиране

Прихващане

Сметки, балансиращи статии и агрегати

Последователност на сметките

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Останал свят“

Балансиращи статии

Агрегати

Рамка „Ресурси - продукт“

ГЛАВА 2.

ЕДИНИЦИ И ГРУПИРАНЕ НА ЕДИНИЦИТЕ

ГРАНИЦИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ

Нефинансови корпорации (S.11)

Подсектор: Държавни нефинансови корпорации (S.11001)

Подсектор: Национални частни нефинансови корпорации (S.11002)

Подсектор: Чуждестранни контролирани нефинансови корпорации (S.11003)

Финансови корпорации (S.12)

Подсектор: Централна банка (S.121)

Подсектор: Други парични финансови институции (S.122)

Подсектор: Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123)

Подсектор: Други спомагателни финансови посредници (S.124)

Подсектор: Застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125)

Държавно управление (S.13)

Подсектор: Централно управление (S.1311)

Подсектор: Щатско управление (S.1312)

Подсектор: Местно управление (S.1313)

Подсектор: Социалноосигурителни фондове (S.1314)

Домакинства (S.14)

Подсектор: Работодатели (включително работници за собствена сметка (S.141 + S.142)

Подсектор: Заети лица (S.143)

Подсектор: Получатели на доходи от имоти (S.1441)

Подсектор: Получатели на пенсии (S.1442)

Подсектор: Получатели на доходи от други трансфери (S.1443)

Подсектор: Други (S.145)

Институции с идеална цел, обслужващи домакинства, (S.15)

Останал свят (S.2)

Секторна класификация на производствените единици за главните стандартни правни форми на собственост

МЕСТНИ ЕДИНИЦИ ПО ВИДОВЕ ДЕЙНОСТИ И ОТРАСЛИ

Местна единица по видове дейности

Отрасъл

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОТРАСЛИТЕ

ЕДИНИЦИ ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО И ХОМОГЕННИ КЛОНОВЕ

Единица за хомогенно производство

Хомогенен бранш

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОМОГЕННИТЕ БРАНШОВЕ

ГЛАВА 3.

СДЕЛКИ С ПРОДКТИ

ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДУКЦИЯ

Главни, второстепенни и спомагателни дейности

Продукция (Р.1)

Време на отчитане и оценка на продукцията

МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р.2)

Време на отчитане и оценка на междинното потребление

КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р.3, Р.4)

Разходи за крайно потребление (Р.3)

Действително крайно потребление (Р.4)

Време на отчитане и оценка на разходите за крайно потребление

Време на отчитане и оценка на действителното крайно потребление

ФОРМИРАНЕ НА БРУТНИЯ КАПИТАЛ (Р.5)

Формиране на брутния основен капитал (Р.51)

Време на отчитане и оценка на формирането на брутния основен капитал

Промени в материалните запаси (Р.52)

Време на отчитане и оценка на промените в материалните запаси

Придобивания минус разпореждане с ценности (Р.53)

ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ И УСЛУГИ (Р.6 и Р.7)

Внос и износ на стоки (Р.61 и Р.71)

Внос и износ на услуги (Р.62 и Р.72)

СДЕЛКИ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИ СТОКИ

ГЛАВА 4.

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ СДЕЛКИ

КОМПЕНСАЦИЯ НА ЗАЕТИ ЛИЦА (D.1)

Заплати и надници (D.11)

Заплати и надници в брой

Заплати и надници в натура

Социални осигуровки за сметка на работодателите (D.12)

Действителни социални осигуровки за сметка на работодателите (D.121)

Условни социални осигуровки за сметка на работодателите (D.122)

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА (D.2)

Данъци върху продукти (D.21)

Данъци от вида на данък върху добавената стойност (ДДС) (D.211)

Данъци и мита върху вноса, с изключение на ДДС (D.212)

Данъци върху продукти, с изключение на ДДС и данъците върху вноса (D.214)

Други данъци върху производството (D.29)

Данъци върху производството и вноса, които се плащат на институциите на Европейския съюз

СУБСИДИИ (D.3)

Субсидии за продукти (D.31)

Субсидии за вноса (D.311)

Други субсидии за продукти (D.319)

Други субсидии за производството (D.39)

ДОХОД ОТ СОБСТВЕНОСТ (D.4)

Лихва (D.41)

Лихва по депозити, заеми и вземания и задължения

Лихва по ценни книжа

Лихва по менителници и други подобни краткосрочни инструменти

Лихва по облигации и по облигации без обезпечение

Лихвени суапове и форуърдни лихвени споразумения

Лихва по финансови лизинги

Други лихви

Време на отчитане

Разпределен доход на корпорации (D.42)

Дивиденти (D.421)

Изтегляния от дохода на квази-корпорации (D.422)

Реинвестирани печалби от преки чуждестранни инвестиции (D.43)

Доход от собственост, отнасящ се към държатели на застрахователни полици (D.44)

Наеми (D.45)

Наеми от земя

Наеми от подземни активи

ТЕКУЩИ ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА, БОГАТСТВОТО И ПР. (D.5)

Данъци върху дохода (D.51)

Други текущи данъци (D.59)

ВНОСКИ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ И СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ (D.6)

Социалноосигурителни вноски (D.61)

Действителни вноски за социално осигуряване (D.611)

Условни вноски за социално осигуряване (D.612)

Социалноосигурителни плащания, различни от социални трансфери в натура (D.62)

Социалноосигурителни плащания в брой (D.621)

Частно финансирани социалноосигурителни плащания (D.622)

Нефинансирани социалноосигурителни плащания за заети лица (D.623)

Плащания на социални помощи в брой (D.624)

Социални трансфери в натура (D.63)

Социални плащания в натура (D.631)

Социалноосигурителни плащания, рамбурсирания (D.6311)

Други социалноосигурителни плащания в натура (D.6312)

Социални помощи в натура (D.6313)

Трансфери на отделни непазарни стоки или услуги (D.632)

ДРУГИ ТЕКУЩИ ТРАНСФЕРИ (D.7)

Нетни застрахователни премии, различни от застраховка „Живот“ (D.71)

Застрахователни искове за обезщетение, различни от застраховка „Живот“ (D.72)

Текущи трансфери в рамките на държавното управление (D.73)

Текущо международно сътрудничество (D.74)

Разни текущи трансфери (D.75)

Текущи трансфери за институции с идеална цел, обслужващи домакинства (NPISHs)

Текущи трансфери между домакинства

Глоби и санкции

Лотарии и хазартни игри

Плащания на компенсации

Собствен четвърти ресурс, базиран на БНП

Други

КОРЕКЦИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО НА НЕТНОТО АКЦИОНЕРНО УЧАСТИЕ НА ДОМАКИНСТВАТА В РЕЗЕРВИТЕ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ (D.8)

КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ (D.9)

Капиталови данъци (D.91)

Инвестиционни грантове (D.92)

Други капиталови трансфери (D.99)

ГЛАВА 5.

ФИНАНСОВИ СДЕЛКИ

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ СДЕЛКИ

Монетарно злато и специални права на тираж (СПТ) (F.1)

Монетарно злато (F.11)

Специални права на тираж (СПТ) (F.12)

Банкноти и монети и депозити (F.2)

Банкноти и монети (F.2)

Прехвърляеми депозити (F.22)

Други депозити (F.29)

Ценни книжа, различни от акции (F.3)

Ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.33)

Краткосрочни ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.331)

Дългосрочни ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.331)

Финансови деривати (F.34)

Заеми (F.4)

Краткосрочни заеми (F.41)

Дългосрочни заеми (F.42)

Акции и друг акционерен капитал (F.5)

Акции и друг акционерен капитал, без акции на инвестиционни фондове (F.51)

Котирани акции, без акции на инвестиционни фондове (F.511) и некотирани акции, без тези на инвестиционни фондове (F.512)

Друг акционерен капитал (F.513)

Акции на инвестиционни фондове (F.52)

Застрахователни технически резерви (F.6)

Нетен акционерен капитал на домакинства в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове (F.61)

Нетен акционерен капитал на домакинства в застрахователни резерви (F.611)

Нетен акционерен капитал на домакинства в резерви на пенсионни фондове (F.612)

Предварителни плащания на застрахователни премии и резерви за неизплатени искове (F.62)

Други вземания/задължения (F.7)

Търговски кредити и аванси (F.71)

Други вземания/задължения, без търговски кредити и аванси (F.79)

Позиция по меморандуми: преки чуждестранни инвестиции (F.m)

СЧЕТОВОДНИ ПРАВИЛА ЗА ФИНАНСОВИ СДЕЛКИ

Оценяване

Време на отчитане

Събиране на данни за финансовите сделки от измененията в счетоводния баланс

Приложение 5.1: Връзка с мерките за пари

ГЛАВА 6.

ДРУГИ ПОТОЦИ

ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ (К.1)

ПРИДОБИВАНИЯ МИНУС ПРОДАЖБИ НА НЕФИНАСОВИ НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИ АКТИВИ (К.2)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В АКТИВИТЕ (К.3 ДО К.12)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА (К.3 ДО К10 и К.12)

ИКОНОМИЧЕСКО ПРОЯВЯВАНЕ НА НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.3)

ИКОНОМИЧЕСКО ПРОЯВЯВАНЕ НА ВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.4)

ЕСТЕСТВЕН ПРИРЪСТ НА НЕОБРАБОТВАНИТЕ БИОЛОГИЧЕСКИ РЕСУРСИ (К.5)

ИКОНОМИЧЕСКО ИЗЧЕЗВАНЕ НА НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.6)

КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ (К.7)

НЕКОМПЕНСИРАНИ ИЗЗЕМВАНИНЯ (К.8)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА НА НЕФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ (N.E.C.) (К.9)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА НА ФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ И ПАСИВИ (N.E.C.) (К.10)

ПРОМЕНИ В КЛАСИФИКАЦИИТЕ И СТРУКТУРАТА (К.12)

Промени в секторната класификация и структура (К.12.1)

Промени в класификацията на активите и пасивите (К.12.2)

НОМИНАЛНИ ПЕЧАЛБИ/ЗАГУБИ ОТ ДЪРЖАНЕ НА АКТИВИ И ПАСИВИ (К.11)

Неутрални печалби/загуби от държане на активи и пасиви (К.11.1)

Реални печалби/загуби от държане на активи и пасиви (К.11.2)

Печалби от държането на активи по видове финансови активи

Банкноти и монети и депозити (AF.2)

Заеми (AF.4) и други вземания/задължения (AF.7)

Ценни книжа, различни от акции (AF.3)

Акции и друг акционерен капитал (AF.5)

Застрахователни технически резерви (AF.6)

Финансови активи в чужда валута

ГЛАВА 7.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

ВИДОВЕ АКТИВИ

Нефинансови възпроизводими активи (AN.1)

Нефинансови невъзпроизводими активи (AN.2)

Финансови активи и пасиви (AF)

ОЦЕНЯВАНЕ НА ВПИСВАНИЯТА В СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Общи принципи за оценяване

НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (AN)

Възпроизводими активи (AN.1)

Дълготрайни активи (AN.11)

Дълготрайни материални активи (AN.111)

Дълготрайни нематериални активи (AN.112)

Материални запаси (AN.12)

Ценности (AN.13)

Невъзпроизводими активи (AN.2)

Материални невъзпроизводими активи (AN.21)

Земи (AN.211)

Подземни активи (AN.212)

Други природни активи (AN.213 и AN.214)

Нематериални невъзпроизводими активи (AN.22)

Финансови активи и пасиви (AF)

Монетарно злато и специални права на тираж (AF.1)

Банкноти и монети и депозити (АF.2)

Ценни книжа, различни от акции (АF.3)

Заеми (АF.4)

Акции и друг акционерен капитал (АF.5)

Застрахователни технически резерви (АF.6)

Други сметки за получаване/ изплащане (АF.7)

Резюмиращи статии

Потребителски стоки за дълготрайна употеба (АN.m)

Преки чуждестранни инвестиции (АF.m)

Финансови баланси

Приложение 7.1: Дефиниция на всяка категория активи

Приложение 7.2: Схема на записите в баланса от началото до края на счетоводния период

ГЛАВА 8.

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ И БАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ

Текущи сметки

Сметка производство (I)

Сметки за разпределение и използване на дохода (II)

Сметки „Първично разпределение на дохода“ (II.1)

Сметка „Формиране на дохода“ (II.1.1)

Сметка „Разпределение на първичния доход“ (II.1.2)

Сметка „Предприемачески доход“ (II.1.2.1)

Сметка „Разпределение на друг първичен доход“ (II.1.2.2)

Сметка „Вторично разпредeление на дохода“ (II.2)

Сметка „Преразпределение на дохода в натура“ (II.3)

Сметка „Използване на дохода“ (II.4)

Сметка „Използване на разполагаемия доход“ (II.4.1)

Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“ (II.4.2)

Акумулиращи сметки (III)

Сметка „Капитал“ (III.1)

Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“ (III.1.1)

Сметка „Придобиване на нефинансови активи“ (III.1.2)

Финансова сметка (III. 2)

Сметка „Други изменения в активите“ (III.3)

Сметка „Други изменения в обема на активите“ (III.3.1)

Сметка „Преоценка“ (III.3.2)

Сметка „Неутрални холдингови печалби и загуби“ (III.3.2.1)

Сметка „Реални холдингови печалби и загуби“ (III.3.2.2)

Баланси (IV)

Начален баланс (IV.1)

Изменения в баланса (IV.2)

Баланс в края на периода (IV.3)

СМЕТКИ ОСТАНАЛ СВЯТ (V)

Текущи сметки

Външна сметка за стоки и услуги (V.I)

Външна сметка за първични приходи и текущи трансфери (V.II)

Външни натрупващи се сметки (V.III)

Капиталова сметка (V.III.1)

Финансова сметка (V.III.2)

Други промени в сметката на активите (V.III.3)

Счетоводен баланс (V.IV)

СМЕТКА „СТОКИ И УСЛУГИ“ (0)

ИНТЕГРИРАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ

АГРЕГАТИ

Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (БВП)

Оперативен излишък за цялата икономика

Смесен доход за цялата икономика

Предприемачески доход за цялата икономика

Национален доход (по пазарни цени)

Национален разполагаем доход

Спестявания

Текущо външно салдо

Нетни кредити (+) или заеми (–) за цялата икономика

Собствен капитал на цялата икономика

МАТРИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ

Матрично представяне на сметките от ESA

Характеристики на счетоводните матрици

Адаптиране на намаления матричен формат към специфични видове анализ

ГЛАВА 9.

РАМКАТА „РЕСУРС-ПРОДУКТ“

ТАБЛИЦИ „ПРЕДЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ“

ТАБЛИЦИ, СВЪРЗВАЩИ ТАБЛИЦИТЕ „ПРЕДЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ“ СЪС СЕКТОРНИТЕ СМЕТКИ

СИМЕТРИЧНИ ТАБЛИЦИ НА РЕСУРСИ-ПРОДУКТ

ГЛАВА 10.

МЕРКИ ЗА ЦЕНИ И ОБЕМИ

ОБХВАТ НА ЦЕНОВИТЕ И ОБЕМНИТЕ ИНДЕКСИ В СИСТЕМАТА ОТ СМЕТКИ

Интегрирана система от индекси на цени и обеми

Индекси на цени и обеми за други агрегати

ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ИЗМЕРВАНЕТО НА ЦЕНОВИТЕ И ОБЕМНИТЕ ИНДЕКСИ

Дефиниция на цените и обемите на пазарните продукти

Разлики в качеството и разлики в цената

Принципи за непазарни услуги

Принципи за добавената стойност и БВП

ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ

Общо приложение

Приложение към специфични потоци

Потоци от стоки и пазарни услуги

Потоци от непазарни услуги

Данъци и субсидии за продукция и внос

Потребление на основен капитал

Компенсация на заетите лица

Салда на възпроизводими дълготрайни активи и материални запаси

Мерки за реален доход за цялата икономика

ИЗБОР НА ФОРМУЛИ ЗА ИНДЕКСНОТО ЧИСЛО И БАЗОВАТА ГОДИНА

МЕЖДУПРОСТРАНСТВЕНИ ЦЕНОВИ И ОБЕМНИ ИНДЕКСИ

ГЛАВА 11.

НАСЕЛЕНИЕ И ТРУДОВИ РЕСУРСИ

ОБЩО НАСЕЛЕНИЕ

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНО НАСЕЛЕНИЕ

ЗАЕТОСТ

Наети служители и работници

Самозаети лица

Заетост и пребиваване

БЕЗРАБОТИЦА

РАБОТНИ МЕСТА

Работни места и пребиваване

ОБЩО ОТРАБОТЕНИ ЧАСОВЕ

ЕКВИВАЛЕНТ НА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

ПРИНОС НА ТРУДА НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА ПРИ ПОСТОЯННА КОМПЕНСАЦИЯ

ГЛАВА 12.

ТРИМЕСЕЧНИ ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ

ГЛАВА 13.

РЕГИОНАЛНИ СМЕТКИ

РЕГИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ

ЕДИНИЦИ И ПРЕБИВАВАВЕ

МЕТОДИ ЗА РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

АГРЕГАТИ ПО ОТРАСЛИ

СМЕТКИ НА ДОМАКИНСТВА

ПРИЛОЖЕНИЯ

I. КОСВЕНО ИЗМЕРВАНИ ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ (FISIM)

Изменения, които трябва да бъдат направени в главите на ESA, ако трябва да се разпределят косвено измерваните финансови посреднически услуги (FISIM)

II. ЛИЗИНГ И ПОКУПКА НА ИЗПЛАЩАНЕ НА ТРАЙНИ СТОКИ

Дефиниции

Лизинг

Оперативен лизинг

Финансов лизинг

Покупка на изплащане

Третиране в сметките

Оперативен лизинг

Финансов лизинг

Покупка на изплащане

III. ЗАСТРАХОВАНЕ

Въведение

Дефиниции

Социално осигуряване

Социалноосигурителни схеми на държавата

Частни финансирани социалноосигурителни фондове

Нефинансирани социалноосигурителни схеми, управлявани от работодателите

Друго застраховане

Друго животозастраховане

Други застраховки, различни от животозастраховане

Презастраховане

Застрахователни посредници

Третиране в сметките

Социално осигуряване

Социалноосигурителни схеми на държавата

Частни социалноосигурителни фондове

Нефинансирани социалноосигурителни схеми, управлявани от работодателите

Друго застраховане

Друго животозастраховане

Други застраховки, различни от животозастраховане

Презастраховане

Застрахователни посредници

Цифров пример за застраховане

IV. КЛАСИФИКАЦИЯ И СМЕТКИ

Класификация

Класификация на институционалните сектори (S)

Класификация на сделки и други потоци

Класификация на балансиращи статии (В)

Класификация на активи (А)

Прегрупиране и кодифициране на отраслите (А), продуктите (Р) и инвестициите (формиране на основен капитал) (Pi)

Класификация на отделни потребления по предназначение (Coicop)

Класификация на функции на държавата (Cofog)

Сметки

Таблици

2.1

Сектори и подсектори

2.2

Вид на производителя, главни дейности и функции, класифицирани по сектори

2.3

Секторна класификация на производствените единици за главните стандартни правни форми на собственост

3.1

Разграничение между пазарни производители, производители за собствено крайно използване и други непазарни производители за институционални единици

3.2

Институционални единици, местни единици по видове дейност (KAU) и продукция и разграничение между пазарни, за своя крайна употреба и други непазарни

3.3

Разграничаване на пазарни, за своя крайна употреба и непазарни за местни KAU и тяхната продукция

3.4

Третиране на транспорта на вносните стоки

3.5

Третиране на транспорта на вносните стоки

5.1

Класифициране на финансови сделки

8.1.

Синоптично представяне на сметки, балансиращи статии и главни агрегати

8.2.

Сметка I: Сметка „Производство“

8.3.

Сметка II.1.1: Сметка „Формиране на доход“

8.4.

Сметка II.1.2: Сметка „Разпределяне на основен доход“

8.5.

Сметки II.1.2.1: Предприемачески доход и II.1.2.2: Разпределяне на друг предприемачески доход

8.6.

Сметка II.2: Сметка за вторично разпределение на доход

8.7.

Сметка II.3: Сметка за преразпределение на доход в натура

8.8.

Сметка II.4.1: Сметка за използването на разполагаемия доход

8.9.

Сметка II.4.2: Сметка за използване на коригирания разполагаем доход

8.10.

Сметка III.1.1: Промяна на собствения капитал в резултат на сметката за спестявания и капиталови трансфери

8.11.

Сметка III.1.2: Сметка за придобиване на нефинансови активи

8.12.

Сметка III.2: Финансова сметка

8.13.

Сметка III.3.1: Други промени в обема на сметката на активите

8.14.

Сметка III.3.2: Сметка за преоценка

8.15.

Сметка IV: Счетоводни баланси

8.16.

Пълна последователност на сметките за останалия свят (сметка за външни сделки)

8.17.

Сметка 0: Сметка стоки и услуги

8.18.

Интегрирани икономически сметки

8.19.

Матрично представяне на пълната поредица от сметки и балансиращи статии за цялата икономика

8.20.

Схематично представяне на матрицата за социалното счетоводство

8.21.

Пример за по-детайлна матрица за социално счетоводство

8.22.

Пример за детайлна подматрица: нетна добавена стойност (базисни цени)

9.1.

Опростена таблица за предлагането

9.2.

Опростена таблица за използването

9.3.

Опростена комбинирана таблица за предлагането и използването

9.4.

Опростена симетрична таблица за входящите ресурси — продукция (продукт по продукт)

9.5.

Таблица за предлагането по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача

9.6.

Таблица за употребите по цени на купувача

9.7.

Проста таблица за надбавките за търговията и транспорта

9.8.

Проста таблица на данъците минус субсидиите за продукцията

9.9.

Таблица на използването за вноса

9.10.

Таблица на използването за базовите цени на местната продукция

9.11.

Таблица, свързваща таблиците за предлагането и използването със секторните сметки

9.12.

Симетрична таблица за входящите ресурси — продукция по базисни цени (продукт по продукт)

9.13.

Симетрична таблица за входящите ресурси — продукция за вътрешната местната (продукт по продукт)

А.I.1.

Ефект на разпределянето на косвено измерваните финансови посреднически услуги (FISIM) по институционални сектори, включително промени за непазарни производители

А.I.2.

Ефект на разпределянето на косвено измерваните финансови посреднически услуги (FISIM) само по номинален сектор

А.III.1.

Социалноосигурителни схеми на държавата

А.III.2.

Частно социалноосигурителни схеми

А.III.3.

Нефинансирани схеми, управлявани от работодателите

А.III.4.

Друго животозастраховане

А.III.5.

Други застраховки, различни от животозастраховане

А.IV.1.

Сметка 0: Сметка стоки и услуги

А.IV.2.

Пълна поредица от сметки за цялата икономика

А.IV.3.

Пълна поредица от сметки за нефинансовите корпорации

А.IV.4.

Пълна поредица от сметки за финансовите корпорации

А.IV.5.

Пълна поредица от сметки за държавното управление

А.IV.6.

Пълна поредица от сметки за домакинствата

А.IV.7.

Пълна поредица от сметки за институции с идеална цел, обслужващи домакинства

ГЛАВА 1

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.01   Европейската система от национални и регионални сметки (ESA1995, или само ESA) (1) представлява международно съпоставима рамка на икономическата статистика за систематично и подробно описание общо за икономиката (или за регион, държава или група от държави), нейните компоненти и връзките и с други цялостни икономики.

ESA от 1995 заменя Европейската система за интегрирани икономически сметки публикувана през 1970 година (1970 ESA, като едно второ, малко модифицирано, издание се появи през 1978 година).

ESA от 1995 е напълно съвместима с международно ревизираните насоки на национална отчетност, Системата от национални сметки (1993 SNA, или само SNA), разработена съвместно от Организацията на обединените нации, Международния валутен фонд, Комисията на Европейските общности, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, и Световната банка). Независимо от това, ESA е фокусирана предимно върху условията и информационните нужди на Европейския съюз. Подобно на SNA, ESA е хармонизирана с концепциите и класификациите, които се използват при много други социални и икономически статистики. Подобни примери са статистиката на заетостта, промишлената статистика и статистиката на външната търговия. Следователно ESA може да служи като основна рамка за социалните и икономически статистики на Европейския съюз и неговите държави-членки.

1.02   Рамката ESA включва два основни комплекта таблици:

а)

секторни сметки (2)

б)

междуотраслова рамка (3) и сметки по икономически дейности (2)

Секторните сметки осигуряват, по институционални сектори, едно систематично описание на различните етапи на икономическия процес: производство, формиране на доход, разпределение на доход, преразпределение на доход, използване на доход и финансово и нефинансово капиталообразуване. Секторните сметки включват също и балансови таблици за наличностите на активи, пасиви и нетна стойност в началото и в края на отчетния период.

Междуотрасловата рамка и сметките по икономически дейности описват в детайли производствения процес (структура на разходите, генериран доход и заетост), и потоците от стоки и услуги (продукция, внос, износ, крайно потребление, междинно потребление и образуване на капитал по продуктови групи).

ESA обхваща и концепции за население и заетост (4). Тези концепции се отнасят, както за секторните сметки, така и за междуотрасловата рамка.

ESA е приложима не само за годишни национални сметки, но също така и за тримесечни сметки (5) и за регионални сметки (6).

II.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА ESA

ESA като рамка за аналитични цели и политически решения

1.03   Рамката на ESA може да бъде използвана за анализиране и оценяване на:

а)

структурата на цялостната икономика чрез:

1.

добавена стойност и заетост по икономически дейности;

2.

добавена стойност и заетост по региони;

3.

доход, разпределен по сектори;

4.

внос и износ по продуктови групи;

5.

разходи за крайно потребление по продуктови групи;

6.

бруто капиталообразуване и наличности на основен капитал по икономически дейности;

7

наличности и потоци на финансови активи по видове активи и по сектори;

б)

специфични части или аспекти на цялата икономика чрез:

1.

банково дело и финанси в националната икономика;

2.

ролята на правителството;

3.

икономика на специфичен регион (в сравнение с икономиката на национално ниво).

в)

динамика в развитието на икономиката чрез:

1.

анализ на темпа на изменение на Брутния вътрешен продукт (БВП);

2.

анализ на инфлацията;

3.

анализът на сезонната структура на потребителските разходи на домакинствата, базиран на тримесечни сметки;

4.

анализ на важността на изменението на определени видове финансови инструменти, например увеличената значимост на опциите;

5.

сравнение на структурата по икономически дейности на националната икономика за дългосрочен период, например за период от тридесет години.

г)

връзка на националната икономика с другите страни чрез:

1.

сравнение ролите на правителството на две държави-членки на Европейския съюз;

2.

анализ на взаимозависимостите между икономиките на Европейския съюз;

3.

анализ на експорта на Европейския съюз – по състав и по страни;

4.

сравнение темпа на изменение на Брутния вътрешен продукт или на разполагаемия доход на човек от населението в Европейския съюз със съответните в САЩ и Япония

1.04   За Европейския съюз и неговите държави-членки данните получени от настоящата рамка играят съществена роля при формулиране и определяне на техните икономически и социални политики.

В допълнение на това, ESA има и допълнителни много важни специфични приложения:

а)

за наблюдение и управление на Европейската парична политика: критериите за конвергенция към Европейския паричен съюз трябва да са дефинирани от гледна точка на данните на националните сметки (държавен дефицит и дълг, и брутен вътрешен продукт).

б)

за отпускане на парични помощи на региони на Европейския съюз: разходите на Структурните фондове на Европейския съюз са частично базирани на данните от регионалните национални сметки.

в)

за определяне на собствените ресурси на Европейския съюз. Последните зависят от данните на националните сметки по три начина:

1.

общите ресурси на Европейския съюз се определят като процент от брутния национален продукт /БНП/, на държавите-членки;

2.

третият източник на собствени ресурси на Европейския съюз са собствените ресурси от данък добавена стойност (ДДС). Отчисленията от държавите-членки за този ресурс в голяма степен се влияят от данните на националните сметки, защото те се използват за изчисляване на средната ставка на данъка добавена стойност;

3.

относителните размери на вноските от държавите-членки за четвъртият източник на собствени ресурси на Европейския съюз се базират на техния брутен национален продукт.

Осем характеристики на ESA:

1.05   За да се установи един добър баланс между информационни нужди и информационни възможности, концепцията в рамките на ESA имат осем важни характеристики. Те са именно:

а)

международна съпоставимост;

б)

хармонизирани със сметките на други социални и икономически статистики;

в)

съвместимост;

г)

оперативност;

д)

различни от повечето административни концепции;

е)

установени и фиксирани за продължителен период от време;

ж)

фокусирани върху описанието на икономическите процеси в парична стойност;

з)

гъвкави и многоцелеви.

1.06   Концепциите са международно съпоставими, тъй като:

а)

за Държавите-членки на Европейския съюз ESA представлява стандарт за предоставяне на данни за националните сметки на всички международни организации. Стриктното придържане към ESA не е задължително единствено и само в националните публикации.

б)

Концепциите в ESA са напълно съвместими с изискванията на международната система на национални сметки, тоест SNA.

Международната съпоставимост на концепциите е от първостепенна важност при сравняване на статистиките на различни държави.

1.07   Концепциите са хармонизирани с тези на други социални и икономически статистики, тъй като:

а)

ESA използва концепции и класификации (например Класификацията на икономическите дейности, рев.1), които са използвани от други социални и икономически статистики на държавите-членки на Европейския съюз, например при статистика на промишлеността, статистика на външната търговия и статистика на заетостта, като концептуалните различия са сведени до минимум. Освен това тези концепции и класификации на Европейския съюз са хармонизирани също и с концепциите и класификациите на Обединените нации.

б)

концепциите на ESA са хармонизирани също и с основните изисквания на международни ръководства за някои други икономически статистики, и по-специално на ръководството по платежен баланс (РПБ) на Международния валутен фонд (МВФ), Статистиката на държавните финанси (СДФ) на Международния валутен Фонд, Статистиката за годишни приходи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, както и решенията на Международната организация по труда, /МОТ/, относно концепциите за заетост, работни часове и трудови разходи.

Хармонизирането с други социални и икономически статистики в значителна степен подпомага връзката и сравнението на тези данни, което води до подобряване качеството на данните на националните сметки. Съдържаната в специфичните статистики информация вече може да бъде по-добре обвързана с общата статистика на националната икономика, тоест към данните на национални сметки т.е. брутния национален продукт, или добавената стойност по икономически дейности или сектори.

1.08   Идентичността на рамката на системата на национални сметки налага съвместимост на използваните концепции за описване на различните части на икономическия процес (производство, разпределение на доход, използване на доход, натрупване). В резултат на тази вътрешна съвместимост статистиките от различни части на системата на национални сметки могат да бъдат свързани помежду си по един полезен начин. Така например, могат да бъдат изчислени следните отношения:

а)

производителност, като добавена стойност на отработен час (тези данни изискват съвместимост между концепциите за добавена стойност и отработени часове);

б)

национален разполагаем доход на човек от населението (този показател изисква съвместимост между концепциите за национален разполагаем доход и население);

в)

образуване на основен капитал като процент от наличностите на основен капитал (този показател изисква съвместимост между дефинициите за потоци и наличности);

г)

държавен дефицит и дълг, като процент от брутния вътрешен продукт (тези данни изискват съвместимост между концепциите за държавен дефицит, държавен дълг и брутен вътрешен продукт).

Тази вътрешна съвместимост на концепции позволява също така и извличането на някои оценки като резултативни величини, например спестяванията могат да бъдат оценени като разлика между разполагаемия доход и разходите за крайно потребление (7).

1.09   Концепциите в ESA са действуващи концепции. Техният действащ характер се проявява по няколко начина:

а)

някои дейности, или статии, трябва да бъдат описвани само в случай, че са значими по размер. Това се отнася, например, за стоки на домакинствата, произведени за собствено потребление: тъкането на платове и производството на керамика не трябва да се отчитат като продукция, тъй като тези видове производства не се считат за значими в държавите на Европейския съюз. Един друг пример е, че малките и евтини инструменти и уреди се отчитат като образуване на основен капитал, единствено когато разходите на купувача за подобни стоки за дълготрайно използване надвишават 500 ECU (по цени на 1995 година) за една бройка (или, ако се закупуват в количества — за общата сума на покупката); когато разходите не надвишават тази пределна граница, тези позиции се отчитат като междинно потребление.

б)

някои концепции са придружени с ясни указания за начина по който трябва да бъдат оценявани. Така например при дефинирането на потреблението на капитал се прави отнасяне към линейната амортизация, а за оценяването на наличностите на основен капитал се препоръчва прилагането на Метода на перманентна инвентаризация. Друг примерен случай е оценката на продукцията за собствено потребление: по принцип тя трябва да се остойности по базисни цени, но ако е необходимо, базисните цени могат да бъдат апроксимирани чрез направените разходи.

в)

възприети са и някои условия. Така например, според установената практика, всички колективни услуги осигурявани от държавното управление са разходи за крайно потребление.

г)

концепциите са хармонизирани с тези на социалната и икономическата статистика, които се използват като входяща информация за съставяне на националните сметки.

1.10   В същото време концепциите обикновено се различават в някои отношения от концепциите, използвани в административните източници на информация. Такива случаи са сметките на бизнес статистика /счетоводните сметки на фирмите/, данните за различни видове данъци (данък добавена стойност /ДДС/, личен подоходен данък, налози върху вноса и други), данни за общественото осигуряване и данни от управителните съвети в банковото дело и застраховане. Тези административни данни често служат като входна информация за съставянето на националните сметки. Следователно в общият случай те ще трябва да бъдат трансформирани с цел съответствието им с ESA.

Концепциите в ESA обикновено се различават в някои отношения от съответните им административни концепции, защото:

а)

административните концепции на различните държави се различават помежду си. Следствие на това с използването на административни концепции не може да бъде постигната международна сравнимост;

б)

административните концепции се променят с времето. Следствие на това сравнимостта във времето не може да бъде постигната с използването на административни концепции;

в)

концепциите, базиращи се на административните източници на данни, обикновено не са съвместими. Независимо от това, обаче, свързването и сравняването на данни, които са от първостепенна важност за съставяне на данните за националните сметки, е възможно само при използване на съгласуван комплект от концепции;

г)

административните концепции в общия случай не са оптимални за икономически анализ и оценка на икономическата политика.

Независимо от това, в много случаи източниците на административни данни отговарят в голяма степен на информационните нужди на националните сметки и други статистики, тъй като:

а)

концепциите и класификациите, първоначално разработени за статистически цели могат да бъдат използвани също и за административни цели, например класификацията на държавните разходи по вид;

б)

източниците на административни данни могат изрично да взимат предвид отделните информационни нужди на статистиката; това се отнася например за системата Интрастат за осигуряване на информация относно доставка на стоки между Държавите-членки на Европейския съюз.

1.11   Основните концепции в ESA са установени и фиксирани за дълъг период от време, тъй като:

а)

те са били приети като международни стандарти за следващите десетилетия;

б)

в последващите международни указания за национално счетоводство повечето от основните концепции едва ли трябва да бъдат променени;

Тази концептуална приемственост намалява необходимостта от преизчисляване на динамични редове и изучаване на нови концепции. Освен това тя ограничава концепциите спрямо национален или международен политически натиск. Поради тези причини данните за националните сметки са в състояние да служат като обективна база данни за икономическа политика и анализ в продължение на десетилетия.

1.12   Концепциите на ESA са фокусирани върху описанието на икономическите процеси в парични стойности. В голямата си част наличностите и потоците, които не са лесно наблюдаеми от парична гледна точка, или които нямат ясно очертана срещуположна парична стойност не се вземат предвид в сметките.

Този принцип не се прилага стриктно, защото трябва да се държи сметка и за изискването за съвместимост на различните информационни нужди. Така например съвместимостта изисква стойността на колективните услуги произведени от държавното управление да се отчита като продукция, защото плащанията на компенсации на заетите лица и покупката на всички видове стоки и услуги от държавното управление са лесно наблюдаеми от парична гледна точка. Освен това, за целите на икономическия анализ и политика, отнасянето на колективните услуги на държавното управление към останалата част от националната икономика увеличава и полезността на националните сметки като цяло.

1.13   Обхватът на концепциите в ESA може да бъде илюстриран като се вземат предвид някои важни гранични случая.

Следните случаи попадат в рамките на производствените граници на ESA (виж параграфи 3.07-3.09):

а)

производство на индивидуални и колективни услуги, предоставени от държавното управление;

б)

производство на жилищни услуги за собствено потребление от обитаващите собствени жилища;

в)

производство на стоки за собствено крайно потребление, например земеделска продукция;

г)

строителство за собствена сметка, включително и това на домакинства;

д)

производство на услуги от платени домашни помощници;

е)

отглеждането на риба в рибовъдни ферми;

ж)

продукция, която е забранена по закон, например проституция и производство и разпространение на наркотици;

з)

продукция, за която приходите не се декларират изцяло пред финансовите власти, например скрито производство на текстил.

Следните случаи попадат извън рамките на производствените граници:

а)

битови и лични услуги, които са произведени и потребени в рамките на едно и също домакинство, например почистване, подготовка на ястия или полагането на грижи за болни или възрастни хора;

б)

доброволни услуги, които не водят до производството на стоки, например полагането на грижи и чистене без заплащане;

в)

естествено отглеждане на риба в открито море.

В общия случай ESA отчита цялата продукция, която е резултат от производство в рамките на производствената граница. Независимо от това, съществуват и някои специфични изключения:

а)

продукцията от спомагателни дейности не се отчита отделно; всички разходи, потребени от спомагателната дейност — материали, труд, потребление на основен капитал, и други, се третират като общи разходи за основната или странична дейност, която те съпътстват;

б)

продукцията произведена за междинно потребление в същата местна единица по вид дейност (ЕВД), виж също и параграф 1.29)) не следва да бъде отчетена; обаче, цялата продукция, предназначена за други местни ЕВД, принадлежащи към същата институционална единица, трябва да бъде записана.

Логиката на икономическата статистика в ESA предполага, че ако дейностите се разглеждат като производство и тяхната продукция следва да бъде записана, то съпътстващите — доход, заетост, крайно потребление и други, трябва също да бъдат записани. Така например, тъй като производството на жилищни услуги за собствено потребление от обитаващите собствени жилища се отчита като продукция, отчита се и дохода и разходите за крайно потребление, които това производство генерира за тези собственици на жилища. Обратното е валидно тогава, когато дейностите не се отчитат като производство: произведените и потребени в рамките на едно домакинство битови услуги не генерират доход и разходи за крайно потребление и според концепциите на ESA при тях няма трудова заетост.

ESA съдържа също и много специфични условия, например:

а)

оценка на продукцията на държавното управление;

б)

оценка на продукцията на застрахователните услуги и на косвено измерените услуги на финансовите посредници /FISIM/;

в)

отчитане на всички колективни услуги, предоставени от държавното управление като разходи само за крайно потребление, а не като междинно потребление;

г)

отчитане на FISIM, като междинно потребление на номинален сектор или на номинална икономическа дейност.

1.14   Концепциите на ESA са многоцелеви: за голям диапазон от приложения, концепциите на ESA ще бъдат приемливи, макар че за някои приложения може да се наложи те да бъдат допълнени (виж също параграф 1.18).

1.15   Детайлизацията в рамката от концепции на ESA предлага възможност за едно гъвкаво приложение: някои концепции не са самостоятелно представени в ESA, но независимо от това могат да бъдат лесно получени от системата. Така например добавената стойност по факторни цени може да се получи чрез изваждане на нетните други данъци върху производството от добавената стойност по базисни цени. Един друг примерен случай е създаването на нови сектори, чрез прегрупиране на дефинираните в ESA подсектори.

1.16   Възможно е също и друго приложение, чрез въвеждане на допълнителен критерий, който не влиза в противоречие с логиката на системата. Така например такъв критерий може да бъде степента на заетост за производствените единици или доходите за домакинствата. При заетостта може да се въведе под класифициране по степен на образование, възраст и пол.

1.17   Това приложение може да се включи в социалната матрица (СМ), която представя в матричен вид връзките между таблиците ресурс-използване и секторните сметки (виж също параграфи 8.133-8.155). СМ в общия случай осигурява допълнителна информация на ниво потребление на заетост и безработица, посредством подразделяне на компенсациите на заетите лица по вид на заетото лице. Това детайлизиране се прилага, както за страна използване на труда по отрасли, посочени в таблица Използване, така също и от страна ресурс на труда, разпределен по социално-икономически подгрупи, както е посочено в сметка Първично разпределение на дохода за под секторите на сектор домакинства. По този начин ресурсът и използването на различните категории труд се представя систематично.

1.18   За някои специфични информационни нужди най-доброто решение е да се разработят отделни сателитни сметки. Примерни случаи са информационните нужди за:

а)

анализ на ролята на туризма в националната икономика;

б)

анализ на разходите и финансирането на здравеопазването;

в)

анализ на значимостта на изследователските и развойните дейности и човешкия капитал за националната икономика;

г)

анализ на доходите и разходите на домакинствата на база на микро ориентираните концепции за доход и разходи;

д)

анализ на взаимодействието между околната среда и икономиката;

е)

анализ на производството в рамките на домакинствата;

ж)

анализ на промените в благосъстоянието;

з)

анализ на разликите между данните на националните сметки и данните на бизнес статистиката и на тяхното влияние върху стоковите и фондовите пазари;

и)

оценка на данъчните приходи.

1.19   Сателитните сметки могат да обслужват такива информационни нужди като:

а)

по-голяма детайлизация на данните, там където това е необходимо;

б)

разширяване на обхвата на отчетната рамка, посредством добавяне на немонетарна информация, например замърсяване на околната среда и активи за пречистване на околната среда;

в)

промяна на някои основни концепции, например посредством разширяване на концепцията за бруто капиталообразуване с разходите за изследователска и развойна дейност или с разходите за образование.

1.20   Една важна особеност на сателитните сметки е тази, че по принцип всички основни концепции и класификации на стандартната рамка се запазват. Промени на основните концепции се въвеждат единствено в случаите, когато специфични цели на сателитната сметка определено изискват промени в базовите концепции. В такива случаи сателитната сметка трябва да съдържа таблица, която да показва връзката между основните показатели в сателитната сметка и тези от стандартната рамка. По този начин стандартната рамка запазва своята роля като базова и едновременно с това се осигуряват по-специфични нужди.

1.21   Стандартната рамка не акцентира върху наличности и потоци, които не са лесно наблюдаеми от парична гледна точка (или без ясно монетарно съответствие — насрещен запис). Анализът на такива наличности и потоци обикновено се прави на базата на статистически изчисления в немонетарно изражение, например:

а)

производството в рамките на домакинствата може най-лесно да се опише чрез часовете, използвани за подобни дейности;

б)

образованието може да бъде описано от гледна точка на вида образование, броят на учениците, средния брой години за обучение преди получаването на диплома и други.

в)

ефектът от замърсяванията на околната среда най-добре се описва от гледна точка на промените на броя на живите същества, здравословното състояние на дърветата в горите, обемът на отпадъците, количествата на въглероден окис и радиация, и други.

Сателитните сметки предлагат възможност за връзка между тези статистики с показатели с непарични единици и стандартната рамка на национални сметки. Свързването е възможно чрез използване на тези непарични показатели, доколкото това е възможно, с използваните от стандартната рамка класификации, например класификациите по вид домакинства или класификациите по икономически дейности. По този начин се постига една разширена съгласувана рамка. Тази рамка може след това да служи като база данни за анализи и оценка на всички видове взаимовръзки между променливите в стандартната рамка и променливите в разширената рамка.

1.22   Стандартната рамка и нейните основни агрегати не описват промените в благосъстоянието. Разширените сметки могат да бъдат очертани по такъв начин, че да включват също и условни парични стойности, например:

а)

битови и лични услуги, произведени и потребени в едно и също домакинство;

б)

промени във времето за почивка;

в)

удобства и неудобства на градския живот;

г)

неравномерност при разпределение на доходите на човек.

Те могат също да прекласифицират крайното потребление на неизбежни нужди (например отбрана) като междинно потребление, тоест като потребление, което не допринася за благосъстоянието. По подобен начин вредите, дължащи се на наводнения и други природни бедствия биха могли да бъдат класифицирани като междинно потребление, тоест като намаление на (абсолютното) богатството.

По този начин може да се направи опит за конструиране на много груб и много неточен индикатор за промени в благосъстоянието. Независимо от това, обаче, благосъстоянието има много измерения, повечето от които не могат да бъдат представени в парична стойност. Следователно едно по-добро решение за измерване на благосъстоянието е да се използват, за всяко измерение отделни индикатори и мерни единици. Индикаторите биха могли да бъдат, например: детска смъртност, очаквана продължителност на живот, грамотност на възрастното население и национален доход на човек от населението. Тези индикатори могат да бъдат включени в сателитна сметка.

1.23   За да се постигне съгласувана, международно сравнима рамка, административните концепции не се използват в ESA. Независимо от това, за различни национални цели, получаването на данни, базирани на административни концепции, могат да бъдат много полезни. Така например, за оценяване на данъчните приходи е необходимо създаването на статистика за облагаемите доходи. Тази статистика може да бъде осигурена чрез някои промени на статистиката на национални сметки.

Един подобен подход би могъл да се използва и за някои концепции, които се използват и при националната икономическа политика, например:

а)

концепцията за инфлация, използвана за увеличаване на пенсиите, на помощите при безработица или на компенсациите на заетите лица като държавни служители лица;

б)

концепцията за данъци, социални осигуровки, държавен и колективен сектор, които се използват при дискутиране на оптималния размер на колективния сектор;

в)

концепцията за „стратегически“ сектори/икономически дейности, използвани в националната икономическа политика или икономическата политика на Европейския съюз;

г)

концепцията за „бизнес инвестиции“, използвана в националната икономическа политика.

Сателитните сметки или опростените допълнителни таблици биха могли да задоволят обикновено специфични национални информационни нужди.

1995 ESA и 1993 SNA

1.24   ESA (ESA 1995) е напълно съвместима с ревизираната Система за Национални Сметки (SNA 1993), която съдържа общи изисквания по национални сметки, отнасящи се за всички страни по света. Независимо от това, налице са няколко различия между ESA 1995 и SNA 1993:

а)

различия в представянето, например:

1.

В ESA съществуват отделни глави за операции на продукти, разпределителни операции и финансови операции. При SNA, напротив — тези операции се обясняват в седем глави подредени по сметки, например глави за производствена сметка, сметка Първично разпределение на дохода, Капиталова сметка и сметка Останал Свят.

2.

ESA описва концепцията чрез дефиниции и изброяване на това, което се включва и изключва от дефиницията. SNA обикновено описва концепциита от по-обща гледна точка и се старае да обясни рационалното, което стои зад приетите условия.

3.

ESA съдържа глави за регионални сметки и тримесечни сметки.

4.

SNA съдържа глава за сателитни сметки.

б)

концепциите на ESA са в няколко случая по-точни и прецизни, отколкото концепциите в SNA т.е.:

1.

SNA не съдържа много прецизни дефиниции за различията между пазарни, за собствено крайно потребление и непазарни институционални единици, местни Единици по Вид Дейност ЕВД, както дефиниция за тяхната продукция. Това предполага, че оценката на продукцията и класификацията по сектори не са достатъчно прецизно дефинирани. ESA въвежда няколко допълнителни уточнения, а в някои специфични случаи, добавя критерии за пазарен производител, чиито продажби трябва да покриват най-малко 50 % от производствените разходи (виж таблица III.1);

2.

ESA специфицира конкретни прагове, например праг за определяне на малки инструменти и уреди като междинно потребление;

3.

ESA приема, че няколко вида домакински производства на стоки, като например тъкането на платове и правенето на мебели, не са значими в Държавите-членки на Европейския съюз, и следователно не е необходимо те да бъдат отчитани;

4.

ESA третира специфични отнасяния към институционални споразумения в рамките на Европейския съюз, като например към системата Интрастат за отчитане на вътрешни за Европейския съюз потоци на стоки и вноските от държавите-членки към Европейския съюз;

5.

ESA съдържа класификации, специфични за Европейския съюз, като например: Класификация на продуктите по дейности /КПД/ и Класификация на отраслите и икономическите дейности, рев. 1 /КОИД, рев.1/, за икономическите дейностите (специфични, но хармонизирани със съответните класификации на Организацията на обединените нации);

6.

ESA съдържа допълнителна класификация за външни операции: те следва да бъдат разделени между тези, които са за местни лица на Европейския съюз и тези, които имат местопребиваване извън Европейския съюз.

ESA може да бъде по-специфична от SNA, тъй като ESA се прилага предимно за Държавите-членки на Европейския съюз. За информационните нужди на Европейския съюз ESA е по-подходяща.

1995 ESA и 1970 ESA

1.25   1995 ESA се различава от 1970 ESA както по обхват, така и по съдържание. Повечето от тези разлики съответствуват на разликите между SNA 1968 и SNA 1993. Някои от тези съществени разлики в обхвата са:

а)

включване на балансови таблици;

б)

включването сметка на други изменения в активите, тоест въвеждане на концепциите та други изменения в обема, номинални холдингови печалби и реални холдингови печалби;

в)

въвеждане на подсектори за домакинствата;

г)

въвеждане на нова концепция за крайно потребление: Фактическо крайно потребление;

д)

въвеждане на ново понятие за коригиран доход: реален национален разполагаем доход;

е)

включване на концепцията за паритети на покупателната способност.

Някои от основните разлики в концепциите са:

а)

литературната и художествена дейност (написване на книги, композиране на музика) днес се считат като производство; заплащанията на авторите на литературно-художествени творби са, следователно, плащания за услуги, а не доход от собственост;

б)

оценката на продукцията на застрахователните услуги също е променена в известно отношение, например приходите от инвестиции на техническите резерви се вземат предвид в сметките при оценяване на продукцията за общото застраховане;

в)

по-подробно определяне на търговските и транспортни надбавки;

г)

по-подробно третиране на търговските и транспортните маржини;

д)

въвеждане на верижни индекси за преизчисляване на показателите в съпоставими цени;

е)

въведена е концепцията за финансов лизинг (SNA 1968 и ESA 1970 съдържат единствено операционен лизинг);

ж)

разходите за проучване на минерални ресурси и за компютърно програмно обезпечаване днес се отчитат като образуване на капитал (вместо като междинно потребление);

з)

потреблението на капитал трябва да се отчита също и за инфраструктурни обекти на държавното управление (пътища, насипи и други);

и)

идентификация на нови финансови инструменти, като например споразумения за обратно изкупуване и деривативни финансови инструменти, като опции.

Съществуват и разлики, които не са получени в резултат на промени в SNA, като:

а)

въвеждане на таблици ресурс и използване (включени вече в SNA 1968);

б)

въвеждане на някои регистрационни прагове и препращания към специфични институционални споразумения в рамките на Европейския съюз (виж параграф 1.24);

в)

прецизен избор при оценяване на продукцията по базисни цени (ESA 1970, SNA 1968 и SNA 1993 също приемат оценяването по цени на производител);

г)

въвеждане на концепции за икономически активно население и безработица (тези концепции отсъствуват от SNA 1968 и 1993).

III.   ESA КАТО СИСТЕМА

1.26   Основни характеристики на системата са:

а)

статистически единици и групировки на единиците;

б)

потоци и наличности;

в)

система от сметки и агрегати;

г)

междуотраслова рамка.

СТАТИЧЕСКИ ЕДИНИЦИ И ГРУПИРОВКИ ПО ЕДИНИЦИ (8)

1.27   Едно характерно качество на системата е използването на два вида единици и два начина за разделяне на икономиката, които са твърда различни и се използват за различни аналитични цели.

За да може да опише доходите, разходите и финансовите потоци, както и балансовите таблици, системата групира институционалните единици в сектори на базата на техните основни функции, поведение и цели.

За да може да опише производствените процеси, както и за целите на междуотрасловите таблици, системата групира местните единици по вид дейност (местни ЕВД) по отраслови дейности на базата на техния вид дейност. Една дейност се характеризира чрез вложените продукти, чрез производствения процес и чрез произведената продукция.

Институционални единици и сектори

1.28   Институционалните единици са икономически обекти, които са в състояние да притежават стоки и активи, да поемат задължения и да се ангажират в икономически дейности и операции с други единици на своя отговорност. За целите на системата институционалните единици се групират заедно в пет взаимно изключващи се институционални сектора, които са съставени от следните видове единици:

а)

нефинансови корпорации

б)

финансови корпорации

в)

държавно управление

г)

домакинства

д)

нетърговски институции обслужващи домакинствата /НТИОД/

Петте сектора взети заедно обхващат цялата икономика. Всеки един сектор е също разделен на подсектори. Системата осигурява възможност за съставяне на пълен комплект от сметки за потоци и баланси за всеки сектор, и за всеки подсектор, както и за цялата икономика.

Местни единици по вид дейност и по икономически дейности

1.29   Повечето институционални единици в качеството си на производители извършват повече от една дейност; за да се подчертаят връзките от технико-икономически характер, те трябва да бъдат разделени спрямо вида на дейността им.

Местни единици по вид дейност отговорят на това изискване следвайки функционален подход. Дадена местна ЕВД групира всички части на институционалната единица в качеството и на производител, които са разположени на едно място, или на близо разположени места, и които допринасят за представяне на дейности на ниво клас (4-то ниво) от КИД, рев.1

По принцип трябва да се регистрират толкова местни ЕВД, колкото са и страничните дейности; независимо от това, обаче, ако счетоводни документи, необходими за описване на подобни дейности не са налични, местната ЕВД може да включва една или няколко странични дейности.

Групата на всички местни ЕВД ангажирани в един и същ, или сходен, вид дейност образуват отрасъл (икономическа дейност).

Налице е едно йерархично взаимоотношение между институционалните единици и местните ЕВД. Една институционална единица съдържа една или повече местни ЕВД; една местна ЕВД принадлежи към една единствена институционална единица.

За по-подробния анализ на производствения процес се въвежда използването на аналитична единица за производство. Тази единица, която не е наблюдаема (с изключение на местна ЕВД произвеждаща само един вид продукт), е единицата на хомогенна продукция дефинирана като единица, не произвеждаща странична дейност. Групировките на тези единици съставляват хомогенни икономически дейности.

Резидентни и нерезидентни единици; общо за икономиката и останалия свят

1.30   Цялостната икономика се дефинира спрямо резидентните единици. Дадена единица се нарича резидентна единица на държава тогава, когато тя има център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава — с други думи, когато се ангажира за продължителен период от време (една година, или повече) с икономическа дейност на тази територия. Институционалните сектори, за които бе споменато по-горе, са групи от резидентни институционални единици.

Резидентните единици се ангажират в операции с нерезидентни единици (или единици, които са резидентни в други държави). Тези операции са външните операции на икономиката и са групирани в сметката Останал свят. И така, в структурата на икономическата статистика на системата останалият свят играе ролята на институционален сектор, макар че нерезидентните единици са включени само дотолкова, доколкото те са ангажирани при операции с резидентни институционални единици. Следователно, доколкото това се отнася до кодирането на класификациите, специфична статия за останалия свят се включва в края на класификацията на секторите.

Условните резидентни единици, разглеждани в системата като институционални единици, се дефинират като:

а)

тези части на нерезидентните единици, които имат център на икономически интерес ( или в повечето случаи, които се ангажират с икономически операции за една, или повече, години, или които извършват строителна дейност за период по-малък от една година, в случай, че продукцията представлява брутообразуване на основен капитал) на икономическата територия на страната;

б)

нерезидентни единици в качеството си на притежатели на земя или сгради на икономическата територия на страната, но само по отношение на операции засягащи тази земя или сгради.

ПОТОЦИ И НАЛИЧНОСТИ

1.31   Системата отчита два основни вида информация: потоци и наличности. Потоците се отнасят до действия и последици от събития, които са възникнали в рамките на даден период от време, докато наличностите се отнасят до позиции към определен момент от времето.

Потоци

1.32   Потоците отразяват създаването, трансформирането, обмена, трансфера или прекратяването на икономическа стойност. Те включват промени в стойността на активите на институционалните единици, или на техните пасиви. Икономическите потоци са два вида: i) операции, и ii) други изменения на активите. Операциите се отразяват във всички сметки и таблици, където се появяват потоците, с изключение на сметката други изменения в обема на активите и на сметка преоценка. Други изменения на активите се отразяват само в последните две сметки.

Елементарните операции и други потоци са безбройно много. Системата ги групира в сравнително малък брой видове според техния характер.

Операции

1.33   Операцията е икономически поток, който е взаимодействие между институционални единици по взаимно споразумение, или действие в рамките на институционална единица, което е удобно да се третира като операция, често поради това, че единицата оперира в две различни качества. Подразделянето на операциите следва да се извърши в четири основни групи:

а)

операции с продукти, които описват произхода (вътрешно производство или внос) и използването (междинно потребление, крайно потребление, образуване на капитал или износ) на продуктите (9).

б)

разпределителни операции, които описват начина по който добавената стойност, която е генерирана от производство, се разпределя към труда, капитала и държавното управление, както и преразпределението на доходите и имуществото (подоходни данъци, данъци върху имуществата и други трансфери) (10).

в)

финансови операции, които описват нетното придобиване на финансови активи или нетното понасяне на пасиви за всеки един вид финансов инструмент. Подобни операции често възникват като съответни срещуположни на нефинансови операции, но те могат също да възникнат и като операции включващи само финансови инструменти (11).

д)

операции, които не са включени в горепосочените три групи: потребление на основен капитал и придобити минус излезли непроизведени нефинансови активи (12).

Свойства на операциите

Взаимодействия на вътрешни за единицата операции.

1.34   Повечето операции са взаимодействия между две или повече институционални единици. Независимо от това, обаче, системата отчита като операции някои действия в рамките на самите институционални единици. Целта на отчитането на тези вътрешни за единицата операции е да се представи една по-полезна за анализ картина за продукцията, крайното използване и разходите.

Потреблението на основен капитал, което се отчита като разход на системата, е една важна вътрешна за единицата операция. Повечето от другите вътрешни за единицата операции са операции с продукти, които в общият случай се отчитат тогава, когато институционалните единици, оперират както като производители, така и като крайни потребители, избират да потребяват някои от продуктите, които са произвели те самите. Това често се случва при домакинствата и в държавното управление.

1.35   Цялата продукция, произведена за собствена сметка и потребена като крайно използване в рамките на една и съща институционална единица се отчита. Произведената продукция за собствена сметка, използвана за междинно потребление в рамките на една и съща институционална единица се отчита само тогава, когато производството и междинното потребление се извършват в различни местни ЕВД в рамките на същата институционална единица. Продукцията, която е произведена и използвана като междинно потребление в рамките на местна ЕВД не се отчита.

Парични спрямо непарични операции

1.36   Повечето операции, които се отчитат от системата са операции в парична стойност, където участвуващите единици извършват или получават плащания, или понасят пасиви, или получават активи, които са деноминирани в парични единици.

Операциите, които не включват обмена на пари, или активи, или пасиви, деноминирани в парични единици, са непарични операции. Вътрешните за единицата операции са обикновено непарични операции. Непаричните операции включващи повече от една институционална единица възникват при операциите с продукти (бартер на продукти), разпределителните операции (възнаграждения в натура, трансфери в натура и други) и други операции (бартер на непроизведени нефинансови активи).

Системата отчита всички операции в монетарно изражение. Следователно стойностите, които трябва да бъдат записани за непаричните операции трябва да се измерят косвено или да се оценят по друг начин.

Операции със и без насрещни операции

1.37   Операциите, при които участвуват повече от една единици, са или от типа „нещо за нещо“, или от типа „нещо за нищо“. Първите представляват обмен между институционални единици, например предоставяне на стоки, услуги или активи срещу пари. Последните в типичният случай са плащания в пари или в натура от една институционална единица на друга, без насрещна операция. Операциите „нещо за нещо“ възникват при всички четири групи операции, докато операциите „нещо за нищо“ възникват главно при разпределителните операции под формата например на данъци, социални помощи или подаръци.

Пренаредени операции

1.38   Третирането на повечето операции от системата е ясно; с други думи операциите се отчитат по същия начин, по който се появяват при участвуващата институционална единица. Независимо от това, обаче, някои операции се пренареждат с цел по-ясното представяне на икономическите връзки. Операциите могат да бъдат пренареждани по три начина: пренасочване, разделяне и разпознаване на основната част в операцията.

Пренасочване

1.39   Операция, която изглежда за участвуващите единици като извършвана пряко между единиците А и В, може да бъде записана като извършвана непряко чрез трета единица Б. Следователно единичната операция между А и В се отчита като две операции: една между А и Б, и една между Б и В. В този случай операцията се премаршрутира. Един добре познат пример на пренасочване е прякото заплащане на отчисленията за социални осигуровки от работодателите към фондовете за обществено осигуряване. Системата отчита тези плащания като две операции: i) работодателите плащат вноските за социални осигуровки на заетите лица от тях лица и ii) заетите лица плащат същите вноски за социални осигуровки към фондовете за обществено осигуряване. Както при всяко едно пренасочване целта на пренасочването на вноски за социални осигуровки на работодателите е да се осветли икономическата субстанция, която стои зад операцията. В този случай това означава да се покажат отчисленията за социални осигуровки на работодателите като вноски, които са платени за облага на заетите лица.

Един друг вид пренасочване е този, при който операциите се отчитат като извършени между две, или повече, институционални единици макар, че според участвуващите страни не се извършва никаква операция. Един пример е третирането на спечеления доход от собственост на някои застрахователни фондове, който се задържа от застрахователните организации. Системата отчита този доход от собственост като платен от застрахователното предприятие на притежателите на полици, които плащат същата сума обратно на застрахователната организация като допълнителна премия.

Разделяне

1.40   Когато една операция, която за участвуващите страни изглежда като единична операция, се отчита като две, или повече, различно класифицирани операции, тази операция е разделена. Разделянето обикновено не предполага участие на допълнителни единици в операцията.

Плащането на премии по общо застраховане е типична разделена операция. Макар, че притежателите на полици и застрахователите считат тези плащания за единична операция, системата я разделя на две твърде различни една от друга операции: i) плащания в замяна на осигурени услуги за общо застраховане и ii) нетни премии за общо застраховане. Отчитането на търговските надбавки е един друг важен случай на разделяне.

Разпознаване на основната страна при операция

1.41   Когато една единица извършва операция от името на друга единица, тази операция се отчита предимно в сметките на принципала. По правило този принцип не трябва да се нарушава, например, данъци или субсидии се разпределят към крайни платци или на крайни бенефициери с приемането на условия.

Гранични случаи

1.42   Определението за операция приема по условие, че взаимодействието между институционални единици се извършва по взаимно съгласие. Когато една операция се извършва по взаимно споразумение, това предполага предшестващо знание и съгласие на институционалните единици. Независимо от това, обаче, това не означава, че всички единици задължително участвуват в операцията доброволно, защото някои операции се налагат от закона. Това се отнася главно до някои разпределителни операции, като плащания на данъци, глоби и наказания. Независимо от това, обаче, некомпенсираното блокиране на активи не се счита за операция, даже и когато е наложено от закона.

Незаконните икономически действия са операции само тогава, когато всички включени единици участвуват в действията доброволно. Следователно покупките, продажбите и бартерите на незаконни медикаменти или открадната собственост са операции, докато кражбата не е.

Други изменения в активите

1.43   Други изменения в активите отчитат промени, които не са получени в резултат на операции. (13) те са или

а)

други изменения в обема на активите и пасивите, или

б)

холдингови печалби и загуби.

Други изменения в обема на активите и пасивите

1.44   Тези изменения могат най-общо да бъдат разделени в три основни категории:

а)

нормална поява и изчезване на активи, които са различни от операции

б)

изменения в активите и пасивите, които се дължат на изключителни, непредвидени събития

в)

промени в класификацията и структурите

1.45   Примери на изменения в рамките на Категория а) са откриване, или изчерпване, на подпочвени активи, както и естественото изменение на не-култивирани биологически ресурси. Категория б) включва изменения (обикновено загуби) на активи, които се дължат на природни бедствия, война или сериозни престъпления (14). Взаимното опрощаване на дълг и некомпенсирано конфискуване на активи също принадлежат към Категория б). Категория в) включва изменения, които са резултат на прекласифициране и преструктуриране на институционални единици, или на активите и пасивите.

Холдингови печалби и загуби

1.46   Холдинговите печалби и загуби се получават в резултат на промени в цените на активите. Те възникват за всички видове финансови и нефинансови активи, както и за пасивите. Холдинговите печалби и загуби се начисляват за притежателите на активи и пасиви единствено в резултат на задържането на активите и пасивите във времето, без да ги трансформират по какъвто и да е начин.

Холдинговите печалби и загуби, които са измерени на база текущи пазарни цени, се наричат номинални холдингови печалби и загуби. Те могат да бъдат декомпозирани на неутрални холдингови печалби и загуби, които отразяват промените на общото ниво на цените и на реални холдингови печалби и загуби, които отразяват промените на съответните цени на активите.

Наличности

1.47   Наличностите са холдинги на активи и пасиви в даден момент от времето. Наличностите се отчитат в началото и края на всеки отчетен период. Сметките, които показват наличностите се наричат балансови таблици (15).

Наличностите се отчитат също и за население и трудовата заетост. Независимо от това, обаче, те се отчитат като средни стойности за отчетния период.

Наличности се отчитат за всички активи в рамките на границите на системата; тоест за финансови активи и пасиви, както и за нефинансови активи, които са както произведени, така и непроизведени. Независимо от това, обаче, обхватът се ограничава до тези активи, които се използват за икономическа дейност и които са обект на права на собственост. Следователно, не се отчитат наличности за активи като човешки капитал и природни ресурси, които не са притежавани.

В рамките на своите граници системата е изчерпателна по отношение както на потоци, така и на наличности. Това предполага, че всички изменения на наличностите могат да бъдат изцяло обяснени чрез отчетените потоци.

СИСТЕМАТА ОТ СМЕТКИ И АГРЕГАТИ (16)

Правила за отчитане

1.48   Сметката е средство за отчитане за даден аспект от икономическия живот, на използването и ресурсите, или на измененията на активи и на пасиви, по време на отчетния период, или на наличностите от активи и пасиви, които съществуват в началото и края на този период.

Терминология за двете страни на сметките

1.49   Системата прилага термина „ресурс“ за дясната страна на текущите сметки, където се появяват операциите, които се добавят към размера на икономическата стойност на единица или сектор. Лявата страна на сметките, която се отнася до операциите, които редуцират размера на икономическата стойност на единицата или сектора, се нарича „използване“.

Дясната страна на акумулиращите сметки се нарича „изменения в пасивите и нетната стойност“, а лявата им страна се нарича „изменения в активите“.

Балансовите таблици се представят с „пасиви и нетна стойност“ (разликата между активите и пасивите) в дясната си страна и „активи“ в лявата. Сравнението на две последователни балансови таблици показва измененията на пасивите и нетната стойност, както и измененията на активите.

Двустранно записване/четиристранно записване

1.50   За дадена единица или сектор националната икономическа статистика се базира на принципа на двустранно записване. Всяка операция трябва да бъде записана два пъти, веднъж като ресурс (или промяна на пасиви) и веднъж като използване (или изменение на активи). Общата сума на операциите записани като ресурси, или промени на пасиви, и общата сума на операции, записани като използване, или изменения на активи, трябва да бъдат равни, като това позволява проверка на съвместимостта на сметките.

На практика, обаче, националните сметки — с всичките единици и всички сектори — се базират на принципа на четиристранното записване, тъй като повечето операции включват две институционални единици. Всяка операция от този тип трябва да бъде записана два пъти от двамата участника в операцията. Така например, социалните помощи, платими от държавна единица, на домакинство се отчитат в сметките на държавното управление като използване, във вид на трансфери, и като отрицателно придобиване на активи, във вид на пари и депозити; в сметките на сектор домакинства те се отчитат като ресурс, във вид на трансфери, и като придобиване на активи, във вид на пари и депозити.

От друга страна операциите в рамките на една и съща единица (като например потреблението на продукция от същата единица, която я е произвела) изисква само две записвания, чиито стойности ще трябва да бъдат оценени.

Оценяване

1.51   С изключение на някои променливи, които се отнасят до населението и труда, системата показва всички потоци и наличности в монетарно изражение. Системата не се опитва да определи полезността на потоците и наличностите. Вместо това потоците и наличностите се измерват в съответствие с тяхната обменна стойност, тоест стойността, по която потоците и наличностите са фактически налични, или биха могли да бъдат, обменяни за пари в наличност. Следователно за ESA пазарните цени са основната база за оценяване.

1.52   В случая на парични операции и холдинги и пасиви в наличност, необходимите стойности са налични. В повечето други случаи предпочитаният метод за оценка е да се използват пазарните цени за аналогични стоки, услуги или активи. Този метод се използва например при бартер и при услугите на обитавани от собственици жилища. Когато пазарните цени за аналогични стоки не са достъпни, като например случаят за непазарни услуги, произведени от държавното управление, оценяването трябва да се извърши по производствените разходи. В случай, че нито един от тези два метода не е приложим, потоците и наличностите могат да бъдат оценени по сконтирана настояща стойност от очаквани бъдещи печалби. Независимо от това, обаче, поради наличието на голяма несигурност, последният метод се препоръчва като последна възможност.

1.53   Наличностите трябва да се оценяват по текущи цени действащи към момента, за който се отнасят балансовите таблици, а не към момента на производството или придобиването на стоки или активи, които образуват наличностите. Понякога е необходимо оценяването на наличностите да се извършва по тяхната преоценена коригирана стойност на текущо придобиване или по производствени разходи.

Специални оценки, отнасящи се за продуктите (9)

1.54   Поради транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите, производителят и потребителят на даден продукт обикновено възприемат неговата стойност по различен начин. За да се придържа колкото е възможно по-близо до мнението на участниците в операцията, системата отчита цялото използване по покупни цени, които включват транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите, докато самата продукция се отчита по базисни цени, които изключват тези елементи.

1.55   Вносът и износът на продукти се отчитат като стойности на митническа граница. Общият внос и износ се оценяват на митническата граница на износителя, или франко борд (f.o.b., фоб). Чуждестранният транспорт и застрахователните услуги между границите на вносителя и тези на износителя не се включват в стойността на стоките, а се отчитат като услуги. Тъй като получаването на фоб стойности по продукти може да се окаже невъзможно, таблиците съдържащи подробности за външна търговия показват вноса оценен на митническите граници на вносителя (c.i.f. стойност). Всички транспортни и застрахователни услуги на границите на вносителя са включени в стойността на внесените стоки. Дотолкова, доколкото тези услуги засягат вътрешните услуги, в настоящото представяне се въвежда общ коректив изразен с отношението f.o.b./c.i.f.

Оценяване по съпоставими цени (17)

1.56   Оценяването по съпоставими цени означава оценяване на потоците и наличностите за отчетния период по цени от предходен период. Целта на оценяването по съпоставими цени е да се декомпозират измененията във времето на стойностите на потоците и наличностите в изменения на цена и в изменения във физически обем. Потоците и наличностите по съпоставими цени се възприемат като представени в обемно изражение.

Много потоци и наличности, например доходи, нямат собствена ценова и количествена размерност. Независимо от това, обаче, покупателната способност на тези променливи може да бъде получена посредством дефлирането на текущите стойности с подходящ ценови индекс, например ценовия индекс за крайно национално използване, изключвайки изменения в запасите. Дефлираните потоци и наличности се приемат за представени в реално изражение. Един пример е реалният разполагаем доход.

Време на отчитане

1.57   Системата отчита потоците на начислена база, т.е. при създаване на икономическа стойност, при нейното трансформиране или погасяване, или когато искове, или задължения, се трансформират или анулират.

Следователно продукцията се отчита когато е произведена, а не при извършване на плащане от купувача, както и продажбата на актив се отчита в момента когато актива преминава в други ръце, а не когато се извършва съответното плащане. Лихвата се отнася за отчетния период, за който тя се натрупва, независимо от това дали е действително платена в този период. Отчитането на начислена база се прилага за всички потоци, парични или непарични, вътрешни за единиците, както и между единиците.

Независимо от това, обаче, в някои случаи е необходимо да се покаже гъвкавост по отношение на момента на отчитане. Това по-специално се прилага за данъците и други потоци, отнасящи се до държавното управление, които често се отчитат кеш при сметките на държавно управление. Понякога е трудно да се извърши прецизна трансформация на тези потоци от плащания в наличност (кеш) на начислена база. Следователно в тези случаи може да се окаже наложително използването на апроксимации.

Всеки един поток трябва да бъде записан в един и същ момент от времето за всички участвуващи институционални единици и във всички разглеждани сметки. Този принцип може да изглежда елементарен, но неговото въвеждане не е толкова лесно. Институционалните единици не винаги прилагат едни и същи счетоводни правила. Даже и в случай, че те правят това, в действителните записи могат да възникнат разлики по практически причини, като например забавяния поради нарушени комуникации. В резултат на това операциите могат да бъдат записани от участниците в тях в различни моменти от време. Тези несъответствия могат да бъдат отстранени чрез корективи.

Консолидиране и отчитане нето

Консолидиране

1.58   Консолидирането се отнася за отстраняване на операции, както от страна „Използване“, така и от страна „Ресурс“, които възникват между единици, когато последните са групирани, както и за отстраняване на реципрочни финансови активи и пасиви.

За подсекторите или секторите, потоците и наличностите между съставните единици по принцип не са консолидирани между съставните единици.

Независимо от това, обаче, консолидирани сметки могат да бъдат изградени за допълнителни представяния и анализи. За някои видове анализ информацията за операции на тези (под) сектори с други сектори и съответствуващата „външна“ финансова позиция са по-значими отколкото общите брутни цифри.

Освен това сметките и таблиците, които показват връзките кредитор/ длъжник, осигуряват детайлна картина на финансирането на икономиката и се считат за много полезни при разбиране на каналите, през които финансовите излишъци се преместват от крайните заемодатели към крайните заемополучатели.

Отчитане нето

1.59   Индивидуалните единици или сектори могат да имат един и същ вид операция, която се счита както като използване, така и като ресурс (например те едновременно плащат и получават лихва), както и един и същ финансов инструмент, който е както актив, така и пасив.

Системата препоръчва брутното отчитане, независимо от степента на нето отчитането, която е присъща на класификациите от системата.

На практика отчитането нето е имплицитно при много категории операции, като най-яркият пример е „изменение на запасите“, който подчертава аналитично значимия аспект на общото образуване на капитал, вместо проследяването на ежедневните увеличения и намаления.

По подобен начин, с някои малки изключения, финансовата сметка и сметка други изменения в активите отчитат увеличенията в активи и в пасиви на нетна база, като посочват крайните последствия за тези видове потоци в края на отчетния период.

Сметки, балансови статии и агрегати

1.60   За единиците (институционалните единици; местни ЕВД) или групите от единици (институционални сектори и, по разширение, останалият свят; икономически дейности), различни подсметки отчитат операциите, или други потоци, които са свързани с някои специфични аспекти на икономическия живот (например производство). Един такъв комплект от операции обикновено не се балансира; общите суми, които са записани като получаеми и платими обикновено се различават. Следователно се налага въвеждането на балансова статия. В общия случай балансовата статия трябва също да се въведе между общият размер на активите и общия размер на пасивите на институционална единица или сектор. Балансовите статии сами по себе си са пълноценни измерители за представяне на икономиката. Когато се сумират общо за икономика, те образуват основни агрегати.

Последователност на сметките

1.61   Системата е изградена въз основа на последователност от взаимообвързани сметки.

Пълната последователност от сметки за институционалните единици и сектори се състои от текущи сметки, акумулиращи сметки и балансови таблици.

Текущите сметки се отнасят за производството, формирането , разпределението и преразпределението на дохода и за използването на този доход под формата на крайно потребление. Акумулиращите сметки обхващат измененията на активи и пасиви, както и изменението на нетната стойност (разликата между активите и пасивите за която и да е институционална единица или група от единици). Балансовите таблици представят наличностите от активи и пасиви, както и нетната стойност.

1.62   Представянето на един пълен комплект от сметки, включително балансови таблици, които да бъдат съставени за една местна ЕВД е невъзможно, тъй като подобен обект не е в състояние да притежава стоки или активи по свое собствено право, или не е в състояние да получава или разпределя доход. Последователността от сметки за местни ЕВД и икономически дейности се свежда първите текущи сметки: производствена сметка и сметка Формиране на дохода, чиято балансова статия е опериращият излишък.

Сметка „Стоки и услуги“

1.63   Сметката Стоки и услуги показва, за икономиката като цяло или за групи продукти, общите ресурси (продукция и внос), както и използването на стоки и услуги (междинно потребление, крайно потребление, изменение на запасите, бруто образуване на основен капитал /БООК/, придобивания минус намаление на ценности и износ).

Сметка „Останал свят“

1.64   Сметката Останал свят покрива операциите между резидентни и нерезидентни институционални единици, както и съответните наличности на активи и пасиви, тогава, когато това има отношение към тях.

Тъй като сметката Останал свят играе роля в отчетната структура, която е подобна на тази на институционален сектор, сметката Останал свят се въвежда от гледна точка на останалата част на света. Ресурсът за сметката Останал свят е използване общо за икономика и обратно. В случай, че балансовата статия (салдото) е положителна, това означава излишък в Останал свят и дефицит общо за икономика, и обратно в случай, че салдото на сметката е отрицателно.

Балансови статии

1.65   Балансовата статия /салдо/ е счетоводна конструкция, която се получава чрез изваждането от общата стойност на записванията /перата/ в едната страна на сметката на общата стойност на записванията /перата/ в другата страна на сметката. Тя не може да бъде измервана независимо от другите записвания; като производно перо, тя отразява приложението на общите счетоводни правила за специфичните записвания от двете страни на сметката.

Балансовите статии не са единствени средства, които са въведени за осигуряване балансирането на сметките. Те обхващат голям обем информация и включват някои от най-важните записвания в сметките, както е видно от следните примери за балансови статии: добавена стойност, опериращ излишък, разполагаем доход, спестяване, нето възможности за предоставяне /нето необходимост от получаване на финансирания, нетна стойност.

Агрегати

1.66   Агрегатите са съставни величини, които измерват резултата от активността на цялостната икономика, която е разгледана от дадена гледна точка; например продукция, добавена стойност, разполагаем доход, крайно потребление, спестяване, образуване на капитал и други. Макар, че изчисляването на агрегатите е нито единствена, нито основна цел, системата наистина разпознава тяхната важност като обобщаващи показатели и ключови величини за целите на макроикономическия анализ и за сравнения във времето и икономическото пространство.

Различават се два типа агрегати:

а)

агрегати, които се отнасят пряко за операции в системата, като например продукция на стоки и услуги, фактическо крайно потребление, бруто образуване на основен капитал, компенсация на заетите лица и други.

б)

агрегати, които представляват балансови статии в сметките, като брутен вътрешен продукт (БВП) по пазарни цени, опериращ излишък общо за икономиката, национален доход, национален разполагаем доход, текущо външно салдо, нетна стойност на цялата икономика (национално богатство).

1.67   Към полезността на определен брой данни от националните сметки се добавя едно допълнително измерение, като тези данни се изчисляват на човек. За разширените агрегати, като брутен вътрешен продукт (БВП), национален доход или крайно потребление на домакинствата, знаменателят който най-често се използва е общото (резидентно) население. В случаите, когато се извършва подразделяне на подсектори на сметките или на част от сметките за сектор домакинства, са необходими също и данните за броя на домакинствата и за броя на хората принадлежащи към всеки подсектор (18).

БАЛАНС НА МЕЖДУВДОМСТВИТЕ ВРЪЗКИ (19)

1.68   Междуотрасловата рамка се състои от таблици ресурс и използване по икономически дейности, таблици обвързващи таблиците ресурс и използване със секторните сметки и симетрични междуотраслови таблици по хомогенни икономически дейности (продукти).

1.69   Таблиците ресурс и използване представляват матрици (редове от продукти, колони от отрасли), които показват как продукцията на отраслите се разбива по видове продукти и как вътрешното и от внос предлагане /ресурс/ на стоки и услуги са разпределени между различните видове междинно или крайно използване, включително за износ. Таблицата за използване показва също и структурата на производствените разходи по отрасли, както и генерирания доход.

Таблиците ресурс и използване са координиращата рамка за всички таблици по отрасли и (или) по продукти , които включват данни за разходите за труд, за бруто образуването на основен капитал, за наличностите от дълготрайни активи, за детайлизирани ценови индекси — и така описват в подробности структурата на разходите, генерирания доход, заетостта, производителността на труда, капиталоемкостта.

1.70   Свързването на таблиците за ресурс и използване със секторните сметки е възможно чрез кръстосаното класифициране на продукция, междинно потребление и компонентите на добавена стойност по сектори и по икономически дейности.

ГЛАВА 2

ЕДИНИЦИ И ГРУПИРОВКИ ОТ ЕДИНИЦИ

2.01   Икономиката на една държава е резултат от дейността на значителен брой единици, които извършват голям брой различни видове операции за целите на производство, финанси, застраховане, преразпределение и потребление.

2.02   Използваните в националните сметки единици и групировки от единици трябва да бъдат дефинирани по отношение на вида на икономическия анализ, за който са предназначени, а не от гледна точка на вида на единицата, която обикновено се използва при статистическите изследвания. Тези последни единици (предприятия, холдингови компании, единици по вид дейност, местни единици, отдели на държавно управление, нестопански институции, домакинства и други) може не винаги да са задоволителни за целите на националните сметки, тъй като те в общият случай се основават на традиционни критерии от юридически, административен или счетоводен характер.

Статистиците ще трябва да вземат предвид определенията за единици, които се използват в Европейска система от сметки /EСС/, за да се гарантира, че в изследванията, с които се събират фактическите данни, постепенно ще бъдат включени всички информационни елементи, които са необходими за съставяне на данни базирани на тези единици.

2.03   Един отличителен белег на системата е използването на три вида единици съответствуващи на два много различни начина за подразделяне на икономиката. За да се анализира процесът на производство от първостепенна важност е да се изберат единици, които да извеждат връзките от технико-икономически характер; за да се анализират потоците, които влияят на дохода, капиталовите и финансовите операции, както и на балансовите таблици, от първостепенна важност е да се изберат единици, които дават възможност за изследване на поведенческите връзки между икономическите агенти.

Като се имат предвид тези две цели по-нататък в настоящата глава се дефинират институционални единици подходящи за анализа на икономическото поведение, местни единици по вид дейност и единици за хомогенно производство, които са подходящи за анализа на технико-икономическите връзки. На практика тези три вида единици се образуват от комбинирането или подразделянето на базисните единици на статистическите изследвания, или понякога се получават направо от статистическите изследвания. Преди да се дадат точни определения на тези три вида единици, които се използват в Европейската система от сметки, е необходимо да се дефинират границите на националната икономика.

ГРАНИЦИ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.04   Единиците, независимо дали са институционални, местни единици по вид дейност или за хомогенно производство, които образуват икономиката на една държава и чиито операции се отчитат в ESA, са тези които имат център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава. Тези единици, известни като резидентни единици, могат и да нямат национална принадлежност към тази страна, да бъдат или не юридически лица, да присъстват или не на икономическата територия на държавата по време на извършване на дадена операция. След като по този начин границите на националната икономика, по отношение на резидентни единици, са определени, необходимо е да се дефинира значението на термините икономическа територия и център на икономически интерес.

2.05   Терминът икономическа територия означава:

а)

географската територия, администрирана от държавното управление, в рамките на която хората, стоките, услугите и капитала се движат свободно;

б)

всякакъв вид свободни зони, включително митнически складове или фабрики под митнически контрол;

в)

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, лежащ в международни води, върху които държавата се ползва с изключителни права (20);

г)

териториалните анклави (т.е. географските територии, които са разположени в останалия свят и са използвани, според международни договорености или споразумения между Страни, от агенции и ведомства на държавното управление на държавата (посолства, консулски служби, военни бази, научни бази и други.));

д)

отлагания от нефт, природен газ и други в международни води извън континенталния шелф на държавата, разработвани от единици, които са резидентни на територията, според дефинираното в предходните под-параграфи.

2.06   Икономическата територия не включва извън-териториалните анклави (т.е. частите на собствената географска територия на държавата, които се използват от генерални агенции и ведомства на държавното управление на други държави, от Институциите на Европейския съюз или от международни организации според международни договорености или споразумения между Страни (21).

2.07   Терминът център на икономически интерес акцентира на факта, че в рамките на икономическата територия съществува някакво място върху което, или от което, единицата се ангажира, и има намерение да продължи да се ангажира, в икономически дейности и операции със значителни размери, или за неопределен период от време, или за определен, но продължителен период от време (една или повече години). От това следва, че дадена единица, която извършва такива операции на икономическата територия на няколко държави се счита като имаща център на икономически интерес във всяка една от тези държави. Собствеността на земята и сградите в рамките на икономическата територия се счита сама по себе си като достатъчна за собственика, за да може той да има там център на икономически интерес.

2.08   Въз основа на тези определения единиците, които се считат за резидентни на една държава могат да бъдат подразделени на:

а)

единици, които са ангажирани основно в производство, финанси, застраховане или преразпределение, по отношение на всички техни операции, с изключение на тези, които се отнасят до собственост на земя и сгради

б)

единици, които са основно ангажирани с потребление (22) по отношение на всички техни операции, с изключение на тези, които се отнасят до собственост на земя и сгради

в)

всички единици в качеството си на собственици на земя и сгради с изключение на собствениците на извън-териториални анклави, които са част от икономическата територия на други държави или са страни sui generis (виж 2.06).

2.09   В случаят на единици, които са основно ангажирани в производство, финанси, застраховане или преразпределение, по отношение на всички техни операции, с изключение на тези, които се отнасят до собственост на земя и сгради, могат да се разграничат следните два случая:

а)

дейност извършвана предимно на икономическата територия на държавата: единици, които извършват такава дейност са резидентни единици на държавата

б)

дейности извършвани за една или повече години на икономическите територии на няколко държави: само тази част от единицата, която има център на икономически интерес на икономическата територия на държавата, се счита за резидентна единица. Тя може да бъде:

1.

или институционална резидентна единица (виж 2.12), чиито дейности извършвани за една или повече години в останалия свят са изключени и се разглеждат отделно (23).

2.

или условни резидентна единица (виж 2.15), по отношение на извършваната за една или повече години дейност в държавата от единица, която е резидентна в друга държава (23).

2.10   В случаят на единици, които са ангажирани основно с потребление, (освен в качеството им на собственици на земя и сгради),за резидентни единици се считат домакинствата, които имат център на икономически интерес в държавата, даже и ако те пътуват в чужбина за кратки периоди от време (по-малко от една година). Те включват по-специално следните случаи:

а)

работници по границите, т.е. хора които преминават ежедневно държавната граница за да работят в съседна държава;

б)

сезонни работници, т.е. хора които напускат държавата за няколко месеца, но за по-малко от една година, за да работят в друга държава в сектори за които има периодична нужда от допълнителна работна ръка;

в)

туристи, пациенти, студенти (24), посещаващи официални лица, бизнесмени, продавачи на стоки, артисти и членове на екипажи, които пътуват в чужбина;

г)

персонал нает на място и работещ в извън-териториални анклави на чуждестранни правителства;

д)

персонал на Институциите на Европейския съюз и на цивилни или военни международни организации, чиито главни квартири се намират в извън-териториални анклави;

е)

официални лица, цивилни или военни представители на правителството на държавата (включително техните домакинства), които са установени в териториални анклави.

2.11   Всички единици в качеството си на собственици на земя и/ или сгради, които образуват част от икономическата територия, се считат за резидентни единици, или за условни резидентни единици (виж 2.15), на държавата в която въпросните земя и сгради са разположени.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

Определение:

Институционалната единица е елементарен икономически отговорен център, който се характеризира с постоянство в поведението си и свобода при вземане на решенията при изпълнение на основните си функции. Дадена резидентна единица се разглежда като образуваща институционална единица, ако тя има отговорна независимост по отношение на основната си функция като или поддържа пълен набор от сметки, или би било възможно и обосновано, както от икономическа, така и от юридическа гледна точка, да съставя пълен набор от сметки, ако те са били изискани.

За да може да се каже, че има независимост при вземане на решения по отношение на основната си функция, една единица трябва:

а)

да има право сама по себе си да притежава стоки или активи; следователно тя ще бъде в състояние да променя собствеността върху стоките и активите чрез операции с други институционални единици;

б)

да бъде в състояние да взема икономически решения и да се ангажира с икономически действия, за които тя самата да бъде държана пряко отговорна и подлежаща на отчитане пред закона;

в)

да бъде в състояние да понася загуби за своя собствена сметка, да поема други задължения или допълнителни ангажимент и да сключва договори.

За да може да се каже, че поддържа пълен набор от сметки дадена единица трябва да поддържа счетоводна система покриваща всички нейни икономически и финансови операции, които са извършени по време на счетоводния период, както и балансови таблици за своите активи и пасиви.

2.13   В случаите, когато образуванията не притежават ясно изразени и двете характеристики на институционална единица, се прилагат следните принципи:

а)

домакинствата се ползват с независимост на решенията по отношение на тяхната основна функция и следователно трябва да бъдат институционални единици, макар че не поддържат пълен набор от сметки;

б)

образуванията, които не поддържат пълен набор от сметки и за които не би било възможно или смислено да се съставя пълен набор от сметки, ако те бъдат изискани, се комбинират с институционалните единици в чиито сметки техните частични сметки се интегрират;

в)

образуванията, които, макар че поддържат пълен набор от сметки, нямат независимост при вземане на решения за упражняване на основната си функция, се комбинират с единиците, които ги управляват;

г)

образуванията, които отговарят на определението за институционална единица се разглеждат като такава, даже и ако не публикуват своите сметки;

д)

образуванията, които образуват част от групировка от единици, които са ангажирани с производство и поддържат пълен набор от сметки, се считат за институционални единици даже и в случай, че частично са предали своята независимост при вземане на решения на централното тяло (холдинговата корпорация), което определя общите насоки за развитие на групировката; самата холдингова компания се счита за институционална единица отделно от единиците които тя управлява, освен в случай, че е приложима буква б);

е)

квазикорпорациите поддържат пълен набор от сметки и нямат независим юридически статус. Независимо от това, обаче, те имат икономическо и финансово поведение, което се различава от това на техните собственици и е подобно на това на корпорациите. Следователно за тях се счита, че имат независимостта при вземане на решение и се разглеждат като отделни институционални единици.

2.14   Холдинговите компании са институционални единици, чиято основна функция е да управлява и насочва група от филиали.

2.15   Условните резидентни единици се дефинират както следва:

а)

тези части на нерезидентните единици, които имат център на икономически интерес (т.е., които в повечето случаи се ангажират с икономически операции за една или повече години, или които извършват строителна дейност за период по-малък от една година в случай, че продукцията включва бруто образуване на основен капитал) на икономическата територия на държавата;

б)

нерезидентни единици в качеството им на собственици на земя или сгради на икономическата територия на държавата, но само по отношение на операциите свързани с тази земя или сгради.

Дори и ако поддържат само частични сметки и ако не винаги се ползват с независимост при вземане на решения, условните резидентни единици се разглеждат като институционални единици.

2.16   В заключение следните образувания се считат за институционални единици:

а)

единици, които притежават пълен набор от сметки и независимост при вземане на решения:

1.

частни и обществени корпорации;

2.

кооперации или сдружения, които са признати за независими юридически лица;

3.

обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица;

4.

нестопански организации, които са признати за независими юридически лица;

5.

агенции на държавното управление.

б)

единици, които притежават пълен набор от сметки и за които се счита, че са независими при вземане на решения:

квази-корпорации (виж 2.13.е)

в)

единици за които не е задължително да притежават пълен набор от сметки, но за които по условие се счита, че са независими при вземане на решения:

1.

домакинства;

2.

условни резидентни единици (виж 2.15).

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ

2.17   Необходимостта от агрегиране означава, че разглеждането на индивидуални институционални единици е невъзможно; те трябва да бъдат обединени в групировки наречени институционални сектори, или само сектори, някои от които са подразделени на подсектори.

Таблица 2.1.:   Сектори и подсектори

Сектори и подсектори

 

Обществен

Национален Частен

С чуждестранен контрол

Нефинансови корпорации

S.11

S.11001

S.11002

S.11003

Финансови корпорации

S.12

 

 

 

Централна банка

S.121

 

 

 

Други парични финансови институции

S.122

S.12201

S.12202

S.12203

Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове

S.123

S.12301

S.12302

S.12303

Институции ангажирани със спомагателни финансови дейности

S.124

S.12401

S.12402

S.12403

Застрахователни корпорации и пенсионни фондове

S.125

S.12501

S.12502

S.12503

Държавно управление

S.13

 

 

 

Централно държавно управление

S.1311

 

 

 

Федерално държавно управление

S.1312

 

 

 

Местно държавно управление

S.1313

 

 

 

Фондове за обществено осигуряване

S.1314

 

 

 

Домакинства

S.14

 

 

 

Работодатели (включително самозаети лица)

S.141 + S.142

 

 

 

Заети лица

S.143

 

 

 

Получатели на доход от собственост

S.1441

 

 

 

Получатели на пенсии

S.1442

 

 

 

Получатели на други трансферни доходи

S.1443

 

 

 

Други

S.145

 

 

 

Нестопански организации обслужващи домакинствата

S.15

 

 

 

Останал свят

S.2

 

 

 

Европейски съюз

S.21

 

 

 

Държави-членки на Европейския съюз

S.211

 

 

 

Институции на Европейския съюз

S.212

 

 

 

Трети страни и международни организации

S.22

 

 

 

2.18   Всеки един от секторите или подсекторите обединява институционалните единици, които имат сходен тип икономическо поведение.

Институционалните единици са групирани в сектори на базата на това към кой вид производител се отнасят и в зависимост от основна им дейност и функции, считани за показателни за тяхното икономическо поведение.

Даден сектор се подразделя на подсектори в съответствие с критериите, които се отнасят до него; това позволява едно по-прецизно описание на икономическото поведение на единиците.

Сметките за секторите и подсекторите отчитат всички дейности, както основните, така и вторичните, на включените институционални единици.

Всяка една институционална единица принадлежи само към един сектор или подсектор.

2.19   В случаите, когато основната функция на институционалната единица е да произвежда стоки и услуги е необходимо при определянето на сектора към който тя ще бъде отнесена, най-напред да се установи видът на производителя, към който тя принадлежи.

В ESA се различават три вида производители:

а)

частни и обществени пазарни производители (виж 3.24 и Таблица 3.1 от глава 3)

б)

частни производители за собствено крайно потребление (виж 3.25 и Таблица 3.1 от глава 3)

в)

частни и обществени други непазарни производители (виж 3.26 и Таблица 3.1 от глава 3)

Институционалните единици, които са пазарни производители се класифицират в сектори Нефинансови корпорации (S.11), Финансови корпорации (S.12) или Домакинства (S.14).

Институционалните единици, които са частни производители за собствено крайно потребление се класифицират в сектор Домакинства (S.14) заедно с некорпорираните предприятия, които са собсвеност на домакинствата (виж 3.30).

Институционалните единици, които са други непазарни производители се класифицират в сектор държавно управление (S.13) или в сектор нестопански институции обслужващи домакинствата (S.15).

2.20   Tаблица 2.2 показва вида производител, както и основните дейности и функции, които са характерни за всеки сектор:

Tаблица 2.2.:   Вид на производителя, главни дейности н функции, класифицирани по сектори

Сектор

Вид производител

Основна дейност и функции

Нефинансови корпорации (S.11)

(виж 2.21)

Пазарен производител

Производство на пазарни стоки и нефинансови услуги

Финансови корпорации (S.12)

(виж 2.32)

Пазарен производител

Финансово посредничество, включително застрахователно дело

Спомагателни финансови дейности

Държавно управление (S.13)

(виж 2.68)

Обществен на друга непазарна продукция

Производство и доставка на друга непазарна продукция за колективно и индивидуално потребление и извършване на операции, които са предназначени за преразпределение на национален доход и богатство

Домакинства (S.14)

— като потребители

 

Потребление

— като предприемачи

(виж 2.75)

Пазарен производител или частен производител за собствена крайна употреба

Производство на пазарна продукция и продукция за собствена крайна употреба

Нестопански институции обслужващи домакинствата (S.15)

(виж 2.87)

Частен производител на друга непазарна продукция

Производство и доставка на друга непазарна продукция за индивидуално потребление

Останалият свят (S.2) е групировка от институционални единици (виж 2.89), която не се характеризира със сходни цели или вид поведение; тя групира заедно нерезидентните институционални единици дотолкова, доколкото те извършват операции с резидентни институционални единици.

НЕФИНАНСОВИ КОРПОРАЦИИ (S.11)

Определение:

Секторът нефинансови корпорации (S.11) се състои от институционални единици, чиито разпределителни и финансови операции се различават от тези на техните собственици и които са пазарни производители (виж 3.31, 3.32 и 3.37), чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги (25).

2.22   Секторът нефинансови корпорации включва също и нефинансови квази-корпорации.

2.23   Терминът „нефинансови корпорации“ обозначава всички организации, които са признати за независими юридически лица, които са пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги.

Разглежданите институционални единици са следните:

а)

частни и обществени корпорации, които са пазарни производители и са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

б)

кооперации и сдружения, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

в)

обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

г)

нестопански институции или асоциации обслужващи нефинансови корпорации, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги (26);

д)

холдингови корпорации, които управляват (виж 2.26) групировка от корпорации, които са пазарни производители в случай, че преобладаващият вид дейност на групировката от корпорации като цяло — измерена на база добавена стойност — е производство на стоки и нефинансови услуги;

е)

частни и обществени квазикорпорации, които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

2.24   Терминът „нефинансови квази-корпорации“ обхваща всички организации без независим юридически статус, които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги и отговарят на условията, които ги класифицират като квази-корпорации (виж 2.13.е).

Квазикорпорациите трябва да поддържат пълен набор от сметки и да работят по начин, съответстващ на този на корпорациите. Фактическите им връзки с техният собственик са такива, каквито са връзките на една корпорацията с нейните акционери.

Следователно нефинансовите квази-корпорации, притежавани от домакинства, единици на държавното управление или нестопански институции се групират с нефинансови корпорации в сектора нефинансови корпорации.

Съществуването на пълен набор от сметки, включително балансови таблици, не е достатъчно условие за пазарните производители да бъдат разглеждани като квази-корпорации. Следователно сдруженията и обществените производители, различни от тези включени в 2.23 а), б), в) и г), както и случаите на еднолична собственост — даже и ако поддържат пълен набор от сметки — не са в общият случай отчетливи институционални единици, защото не се ползват с независимост при вземане на решения, като управлението им е под контрола на домакинства, нестопански институции или институции на държавното управление, които ги притежават.

2.25   Секторът нефинансови корпорации включва също и всички условни резидентни единици (виж 2.15), които по условие се разглеждат като че ли са квазикорпорации.

2.26   Контролът върху една корпорация се дефинира като възможност за определяне на общата политика на корпорацията посредством избора на подходящи директори, ако това е необходимо.

Отделна институционална единица (друга корпорация, домакинство или единица на държавното управление) си осигурява контрол върху дадена корпорация чрез притежанието на повече от половината от акциите с право на глас или контролирането по друг начин на повече от половината от гласоподавателната сила на акционерите. В допълнение на това държавното управление може да си осигурява контрол върху дадена корпорация в резултат на специален законодателен декрет или норматив, който дава право на държавното управление да определя корпоративната политика или да назначава директорите.

За да може да контролира повече от половината от гласоподавателната сила на акционерите, не е необходимо, самата институционална единица да притежава акции с право на глас. Корпорацията В може да бъде филиал на друга корпорация Б в която трета корпорация А да притежава мажоритарната част от акциите с право на глас.

Корпорацията В се нарича филиал на корпорацията Б тогава, когато: или корпорацията Б контролира повече от половината гласоподавателна сила на акционерите на корпорацията В, или корпорацията Б е акционер на В с правата да назначава или отстранява голямата част от директорите на Б.

2.27   Секторът нефинансови корпорации се подразделя на три подсектора:

а)

обществени нефинансови корпорации (S.11001)

б)

национални частни нефинансови корпорации (S.11002)

в)

нефинансови корпорации с чуждестранен контрол (S.11003)

Подсектор: Обществени нефинансови корпорации (S.11001)

Определение:

Подсекторът обществени нефинансови корпорации се състои от всички нефинансови корпорации и квазикорпорации, които са обект на контрол (виж 2.26) от единици на държавното управление.

2.29   Обществените квазикорпорации са квазикорпорации, които са пряка собственост на единици на държавното управление.

Подсектор: Национални частни нефинансови корпорации (S.11002)

Определение:

Подсекторът национални частни нефинансови корпорации се състои от всички нефинансови корпорации и квазикорпорации, които не се контролират от държавното управление или от нерезидентни институционални единици. Този подсектор включва всички нестопански институции, които са включени в сектора на нефинансови корпорации (виж 2.23.г).

Този подсектор включва корпоративните и квази-корпоративни предприятия, обект на преки чуждестранни инвестиции (виж 4.65), които не са класифицирани в подсектора чуждестранни контролирани нефинансови корпорации (S.11003).

Подсектор: Нефинансови корпорации с чуждестранен контрол (S.11003)

Определение:

Подсекторът нефинансови корпорации с чуждестранен контрол се състои от всички нефинансови корпорации и квази-корпорации, които се контролират от (виж 2.26) нерезидентни институционални единици.

Този подсектор включва:

а)

всички филиали на нерезидентни корпорации;

б)

всички корпорации, които са контролирани от нерезидентна институционална единица, която сама по себе си не е корпорация: например корпорация, която е контролирана от чуждестранно правителство; тя включва корпорации, които са контролирани от група нерезидентни единици действуващи съвместно;

в)

всички клонове или други некорпорирани агенции на нерезидентни корпорации или некорпорирани производители, които са условни резидентни единици, разглеждани като нефинансови квази-корпорации (виж 2.25).

ФИНАНСОВИ КОРПОРАЦИИ (S.12)

Определение:

Секторът финансови корпорации (S.12) се състои от всички корпорации и квази-корпорации, които са ангажирани основно с финансово посредничество (финансови посредници) и/ или със спомагателни финансови дейности (финансови корпорации, ангажирани със спомагателни финансови дейности) (27).

Финансовото посредничество е дейност, при която дадена институционална единица придобива финансови активи и в същото време поема задължения (виж 2.34) за своя собствена сметка (виж 2.33) чрез ангажирането си с финансови операции на пазара (виж 2.37-2.38). Активите и пасивите на финансовите посредници имат различни характеристики включително и това, че фондовете се трансформират или пренареждат по отношение на погасителен срок, мащаб, риск и други подобни в процеса на самото финансово посредничество.

Спомагателните финансови дейности са дейности, които са тясно свързани с финансовото посредничество, но сами по себе си не са финансово посредничество (виж 2.39).

2.33   Чрез процеса на финансово посредничество фондовете се пренасочват между трети страни, разполагащи с излишък от една страна и такива с липса на фондове от друга. Финансовият посредник не действува само като агент за тези други институционални единици, а се излага на риск с придобиването на финансови активи и понасянето на пасиви за своя собствена сметка.

2.34   В процеса на финансово посредничество могат да участвуват всички категории пасиви, с изключение на категорията други платими сметки (AF.7).

Участвуващите в процеса на финансово посредничество финансови активи могат да бъдат класифицирани в която и да е категория, с изключение на категорията застрахователни технически резерви (AF.6), но включително в категорията други сметки за вземания (факторинг). В допълнение на това финансовите посредници могат да инвестират своите фондове в нефинансови активи, включително и в недвижимо имущество. За да може, обаче, дадена корпорация да бъде считана за финансов посредник, тя трябва, в допълнение, да понася пасиви на пазара и да трансформира фондове. Следователно корпорациите работещи с недвижимо имущество (NACE rev.1, раздел 70) се изключват.

2.35   Основната функция на застрахователните корпорации и пенсионните фондове се състои в обединяването на рискове. Главните пасиви на тези институции са застрахователните техническите резерви (AF.6). Съответни на тези резерви са инвестициите направени от застрахователните корпорации и пенсионните фондове, които следователно действуват като финансови посредници.

2.36   Взаимните фондове поемат пасиви главно чрез емитиране на акции (AF.52). Те трансформират тези фондове чрез придобиване на финансови активи и/или недвижимо имущество. Следователно взаимните фондове се класифицират като финансови посредници. Както и при другите корпорации, всяка една промяна в стойността на техните активи и пасиви, която е различна от собствените им акции, се отразява на собствените им фондове (виж 7.05). Тъй като размерът на собствените фондове е обикновено равен на стойността на акциите на кооперативните фондове, всяка промяна в стойността на активите и пасивите на фонда ще се отрази върху пазарната цена на тези акции.

Кооперативните фондове, които инвестират единствено в недвижимо имущество също се разглеждат като финансови посредници.

2.37   Финансовото посредничество в общият случай се ограничава до финансови операции на пазара. С други думи придобиването на активи и понасянето на пасиви трябва да бъде с широката общественост или да се специфицира за сравнително големи подгрупи от нея. Тогава, когато дейността е ограничена до малки групи от хора или семейства, в общият случай не се извършва финансово посредничество. По-специално, финансовото посредничество не включва институционални единици предоставящи услуги, свързани с обслужването на дълга на държавно управление към група от компании. Тези институционални единици са отнесени към даден сектор според доминиращата функция на групата компании в рамките на икономическата територия. Независимо от това, обаче, в случаите, когато институционалната единица осигуряваща съкровищни услуги е обект на финансов надзор, тя се класифицира по условие в сектора за финансови корпорации.

2.38   Възможно е да съществуват и изключения от общите ограничения при финансово посредничество за финансови операции на пазара. Примери са общинските кредитни и спестовни банки, които разчитат изключително на участвуващата община или финансовите лизингови корпорации, които зависят от централната група компании при придобиване на фондове или при инвестиране на фондове. Независимо от това, обаче, тяхното заемане или приемане на спестявания трябва да бъдат независими от участвуващата община или респективно централната група, при класифицирането им като финансови посредници.

2.39   Спомагателните финансови дейности включват спомагателни дейности при реализиране на операции във финансови активи и пасиви, или при трансформиране, или пренареждане на фондове. Сами по себе си финансовите спомагателни звена не се подлагат на риск посредством придобиване на финансови активи или понасяне на пасиви. Те само улесняват финансовото посредничество.

2.40   Институционални единици, включени в сектор финансови корпорации (S.12) са следните:

а)

частни или обществени корпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество и/ или със спомагателни финансови дейности;

б)

кооперации и сдружения, които са признати за независими правни образувания и които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

в)

обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими правни образувания, които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

г)

нестопански институции, които са признати за независими юридически лица и които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателно финансови дейности, или които обслужват финансови корпорации;

д)

холдингови корпорации (виж 2.14), ако групата от филиали в рамките на икономическата територия като цяло е основно ангажирана с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

е)

некорпорирани взаимни фондове включващи инвестиционни портфейли притежавани от група участници, чието управление се поема, в общият случай, от други финансови корпорации. Тези фондове са по условие институционални единици, които са отделни от управляващите финансови корпорации;

ж)

финансови квазикорпорации

1.

некорпорирани единици, които са основно ангажирани с финансово посредничество и са обект на управление и надзор (в повечето случаи класифицирани в подсектор други парични финансови институции или подсектор застрахователни корпорации и пенсионни фондове), и за които се счита, че се ползват с независимост при вземане на решения и имат автономно управление, независимо от техните собственици. Тяхното икономическо и финансово поведение е подобно на това на финансовите корпорации. Следователно те се разглеждат като отделни институционални единици. Примери за такива са клоновете на нерезидентни финансови корпорации;

2.

други некорпорирани единици, които са основно ангажирани с финансово посредничество, но не са обект на управление и надзор, се разглеждат като финансови квази-корпорации, само ако отговарят на условията, необходими за квалифицирането им като квази-корпорации (виж 2.13.е);

3.

некорпорирани единици, основно ангажирани със спомагателни финансови дейности, се разглеждат като финансови квазикорпорации само ако отговарят на условията, необходими за квалифицирането им като квази-корпорации (виж 2.13.е);

2.41   Секторът на финансови корпорации се подразделя на пет подсектора:

а)

Централната банка (S.121);

б)

Други парични финансови институции (S.122);

в)

Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123);

г)

Финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124);

д)

Застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125).

Подсекторът други парични финансови институции се разглежда като еквивалентен на подсектора други депозитни корпорации, както това е дефинирано в SNA 1993 4.88-4.94. Докато определението на подсектора други парични финансови институции (виж 2.48) е предназначено да включи тези финансови посредници, чрез които резултатите от монетарната политика на централната банка се предават към другите субекти на икономиката, то подсектора други депозитни корпорации се дефинира в SNA 1993 по отношение на мерките за широките пари. Обединените подсектори S.121 и S.122 съвпадат с паричните финансови институции за статистически цели, както са дефинирани в Европейският паричен институт (ЕПИ) (виж 2.49).

2.42   С изключение на подсектора S.121 всеки подсектор може да бъде допълнително подразделен на:

а)

Обществени финансови корпорации;

б)

Национални частни финансови корпорации;

в)

Финансови корпорации с чуждестранен контрол.

Критериите за това подразделяне са същите като тези за нефинансови корпорации (виж 2.26-2.31).

2.43   Холдинговите корпорации, които само контролират и направляват дадена група от филиали, основно ангажирани с финансово посредничество и/ или спомагателна финансова дейност, се класифицират в подсектора други финансови посредници, с изключение на застрахователните корпорации и пенсионните фондове (S.123) (28). Независимо от това, обаче, холдинговите корпорации, които сами по себе си са финансови корпорации, трябва да се отнесат по подсекторите в съответствие с основния им вид финансова дейност.

2.44   Нестопанските институции, които се разглеждат като независими юридически лица обслужващи финансови корпорации, но неангажирани във финансово посредничество или спомагателни финансови дейности, се класифицират в подсектора финансови корпорации, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124).

Подсектор: Централна банка (S.121)

Определение:

Подсекторът Централна банка (S.121) се състои от всички финансови корпорации и квази-корпорации , чиято основна функция е емитиране на парични средства, поддържане вътрешната и външна стойност на валутата и управлението всички или част от международните резерви на страната.

2.46   В подсектора S.121 са класифицирани следните финансови посредници:

а)

националната централна банка, също и в случай, че тя е част от Европейската Система на Централните банки;

б)

централни парични агенции с предимно обществен произход (например агенции за управление на чуждестранна валута или емитиращи парични средства), които поддържат пълен набор от сметки и се ползват с независимост при вземане на решения по отношение централното държавно управление. Тези дейности се извършват предимно или в рамките на централното държавно управление, или в рамките на централната банка. В тези случаи не съществуват отделни институционални единици.

2.47   Подсекторът S.121 не включва агенции и организации, които са различни от централната банка, които управляват или надзирават финансовите корпорации или финансовите пазари. Те се класифицират в подсектор S.124 (виж 2.58. ж) (29).

Подсектор: Други парични финансови институции (S.122)

Определение:

Подсекторът други парични финансови институции (S.122) се състои от всички финансови корпорации и квазикорпорации, с изключение на тези, които са класифицирани в подсектора на централната банка, които са основно ангажирани с финансово посредничество и чиято дейност е да получават депозити и/ или да закриват заместители на депозити от други институционални единици, различни от парични финансови институции, както и да дават заеми и/ или да инвестират в ценни книжа за своя собствена сметка.

2.49   Паричните Финансови Институции (ПФИ) включват подсектора на централната банка (S.121) и подсектора други парични финансови институции (S.122) и съвпадат с паричните финансови институции за статистически цели, както са дефинирани в ЕПИ (виж 2.41).

2.50   Паричните Финансови Институции не могат просто да бъдат описани като „банки“, тъй като е възможно те да включват някои финансови корпорации, които сами по себе си може да не се определят като банки, както и такива, на които в някои държави не е разрешено да се определят като такива, докато други финансови корпорации описващи себе си като банки, може на практика да не са Парични Финансови Институции. В общият случай в подсектора S.122 се класифицират следните финансови посредници:

а)

търговски банки, „универсални“ банки, „многоцелеви“ банки;

б)

спестовни банки (включително тръстови спестовни банки, спестовни банки и заемо-спестовни асоциации);

в)

пощенски джиро институции, пощенски банки, джиро банки;

г)

градски кредитни банки, земеделски кредитни банки;

д)

кооперативни кредитни банки, кредитни съюзи;

е)

специализирани банки (например търговски банки, емисионни къщи, частни банки).

2.51   Следните финансови посредници могат също да бъдат класифицирани в подсектор S.122, когато тяхната дейност е свързана с получаването на обратно платими фондове от обществото под формата на депозити, или под други форми, като например продължително емитирани облигации и други сравними ценни книжа. В обратен случай те ще трябва да бъдат класифицирани в подсектор S.123:

а)

корпорации, които са ангажирани с предоставяне на ипотеки (включително и строителни дружества, ипотечни банки и институции за ипотечно кредитиране);

б)

взаимни фондове (включително тръстове, специализирани инвестиционни тръстове и други колективни инвестиционни схеми, например предприятия за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа, UCITS);

в)

общински кредитни институции.

2.52   Подсектор S.122 не включва:

а)

холдингови корпорации, които само контролират и управляват група, която се състои предимно от други парични финансови институции, но които сами по себе си не са други парични финансови институции. Те се класифицират в подсектор S.123 (виж 2.43);

б)

нестопански институции, които са признати като независими юридически лица обслужващи други парични финансови институции, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те се класифицират в подсектор S.124 (виж 2.44).

Подсектор: Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123)

Определение:

Подсекторът други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123), се състои от всички финансови корпорации и квази-корпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като поемат задължения под форма различна от парични средства, депозити и/или заместители, които са близки до депозити, от институционални единици, различни от парични финансови институции, или застрахователни технически резерви.

2.54   Подсекторът S.123 включва различни видове финансови посредници и по-специално тези, които са предимно ангажирани с дългосрочно финансиране. В повечето случаи този погасителен срок формира базата за различие от подсектора други парични финансови институции. Граничната линия с подсектора застрахователни корпорации и пенсионни фондове може да се определи базирайки се на отсъствието на пасиви под формата на застрахователни технически резерви.

2.55   В подсекторът S.123 по-специално се класифицират следните финансови корпорации и квази-корпорации, освен ако те са парични финансови институции, МФИ:

а)

корпорации, които са ангажирани с финансов лизинг;

б)

корпорации, които са ангажирани с продажба/покупка на кредит и отпускането на потребителски или търговски кредити;

в)

корпорации, които са ангажирани с факторинг;

г)

дилъри на ценни книжа и деривативи (за собствена сметка);

д)

специализирани финансови корпорации като например компании с рисков и развоен капитал, компании финансиращи внос и износ;

е)

специализирани финансови корпорации, които са създадени да бъдат собственици на обезпечени активи;

ж)

финансови посредници, които получават депозити и/или близки заместители на депозити само от парични финансови институции;

з)

холдингови компании, които само контролират и направляват група от филиали основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности, но които сами по себе си не са финансови корпорации (виж 2.43).

2.56   Подсекторът S.123 не включва нестопански институции, които са признати за независими юридически лица, обслужващи други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те са класифицирани в подсектор S.124 (виж 2.44).

Подсектор: Финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124)

Определение:

Подсекторът финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) се състои от всички финансови корпорации и квазикорпорации, които са основно ангажирани със спомагателни финансови дейности, с други думи които са тясно свързани с финансовото посредничество, но сами по себе си не са финансови посредници (виж 2.39).

2.58   В подсекторът S.124 по-специално са класифицирани следните финансови корпорации и квази-корпорации:

а)

застрахователни брокери, администратори на компенсации и загуби, консултанти по застрахователни и пенсионни дела, и други;

б)

брокери на заеми, брокери на ценни книжа, инвестиционни съветници и други;

в)

емисионни корпорации, които управляват емитирането на ценни книжа;

г)

корпорации, чиято основна функция е да гарантират задължения чрез джиросване, менителници и други подобни инструменти

д)

корпорации, чиято основна функция е да организират деривативни и хеджингови инструменти, като например суапове, опции и фючърси (без да ги емитират);

е)

корпорации, които обезпечават инфраструктура за финансовите пазари;

ж)

централни надзорни власти за финансови посредници и финансови пазари, когато те са отделни институционални единици;

з)

управители на пенсионни фондове, на взаимни фондове и други;

и)

корпорации действащи като фондови борси и застрахователни борси;

к)

нестопански институции, които са признати за независими юридически лица обслужващи финансови посредници, но не са ангажирани с финансово посредничество или със спомагателни финансови дейности (виж 2.44).

2.59   Подсекторът S.124 не включва холдингови корпорации, които само контролират и управляват група от филиали основно ангажирани със спомагателни финансови дейности, но които сами по себе си не са финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности. Те се класифицират в подсектор S.123 (виж 2.43).

Подсектор: Застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125)

Определение:

Подсекторът застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125) се състои от всички финансови корпорации и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие на дейността им по обединяване на рискове (виж 2.35).

2.61   Изпълняваните застрахователни договори могат да се отнасят до отделни лица и/или групи, независимо от това дали участието възниква от общи задължения наложени от държавното управление. В допълнение на това договорите за обществено осигуряване (виж 4.83-4.89) понякога представляват значителна част от изпълняваните договори.

2.62   Подсекторът S.125 включва както дъщерни застрахователни корпорации, така и презастрахователни корпорации.

2.63   Подсекторът S.125 не включва:

а)

институционални единици, които отговарят на всеки един от двата критерия изброени в 2.74. Те се класифицират в подсектор S.1314;

б)

холдингови корпорации, които само контролират и управляват група състояща се предимно от застрахователни корпорации и пенсионни фондове, но които сами по себе си не са застрахователни корпорации и пенсионни фондове. Те се класифицират в подсектор S.123 (виж 2.43);

в)

нестопански институции, които са признати за независими юридически лица обслужващи застрахователни корпорации и пенсионни фондове, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те се класифицират в подсектор S.124 (виж 2.44).

2.64   Подсекторът застрахователни корпорации и пенсионни фондове може да бъде подразделен на:

а)

застрахователни корпорации;

б)

(автономни) пенсионни фондове.

Автономните пенсионни фондове са пенсионни фондове, които са независими при вземане на решенията и поддържат пълен набор от сметки. Следователно те са институционални единици. Не-автономните пенсионни фондове не са институционални единици и остават част от институционалната единица, която ги е създала.

2.65   Рисковете, отнасящи се до отделни лица или групи могат да бъдат включени заедно в дейностите на животозастрахователните и не-животозастрахователните корпорации. Някои застрахователни корпорации могат да ограничат своите дейности само до групови договори. На тези корпорации е разрешено да застраховат всяка група.

2.66   Пенсионните фондове могат да бъдат описани като институции, които осигуряват групови рискове отнасящи се до социални рискове и нужди (виж 4.84) на осигурените лица. Типичните групи участници в подобни полици включват заети лица от отделно предприятие или от група от предприятия, заети лица от даден отрасъл, както и лицата с една и съща професия. Облагите, които са включени в осигурителния договор могат да включват облаги, които се изплащат след смъртта на осигурения на неговата вдовица (вдовец) и деца (в повечето случаи смърт при изпълнение на служебни задължения), облаги, които се изплащат след пенсиониране и облаги, които се изплащат след инвалидизиране на осигурения.

2.67   В някои държави всички тези видове риск могат да бъдат осигурени еднакво добре както от животозастрахователни корпорации, така и от пенсионни фондове. В други държави някои от тези видове риск трябва да се застраховат от животозастрахователни корпорации. За разлика от животозастрахователните корпорации пенсионните фондове са ограничени (по закон) до определени групи заети лица или за самозаети лица.

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ (S.13)

Определение:

Секторът държавно управление (S.13) включва всички институционални единици, които са производители на друга не-пазарна продукция (виж 3.26), която е предназначена за индивидуално и колективно потребление и която се финансира основно от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и/или всички институционални единици основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство.

2.69   Институционалните единици включени в сектор S.13 са следните:

а)

единици на държавно управление (с изключение на обществени производители, които са организирани като обществени корпорации или, по силата на специално законодателство, са признати за независими юридически лица, или квази-корпорации, когато са класифицирани в нефинансовите или финансови сектори), които администрират и финансират група от дейности основно осигуряващи непазарни стоки и услуги, предназначени за облага на обществото (30);

б)

нестопански институции, които са признати за независими юридически лица, които са производители на друг непазарна продукция, и които се контролират и финансират основно от държавното управление;

в)

независими пенсионни фондове в случай, че двете изисквания на параграф 2.74 са изпълнени.

2.70   Секторът държавно управление се подразделя на четири подсектора:

а)

централно държавно управление (S.1311)

б)

федерално държавно управление (S.1312)

в)

местно държавно управление (S.1313)

г)

фондове за обществено осигуряване (S.1314).

Подсектор: Централно държавно управление (S.1311)

Определение:

Подсекторът централно държавно управление включва всички административни отдели на страната и други централни агенции, чиято компетенция се разпростира обикновено върху цялата икономическа територия, с изключение на управлението на фондовете за обществено осигуряване.

В подсекторът S.1311 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от централното държавно управление и чиято компетенция се разпростира върху цялата икономическа територия.

Подсектор: Областно държавно управление (S.1312)

Определение:

Подсекторът областно държавно управление се състои от областни държавни управления, които са отделни институционални единици упражняващи някои от функциите на държавно управление на ниво, което е по-ниско от това на централното държавно управление и над това на институционалните единици съществуващи на местно ниво, с изключение на администриране на фондове за обществено осигуряване.

В подсекторът S.1312 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от областното държавно управление и чиято компетенция се ограничава върху икономическата територия на съответните области.

Подсектор: Местно държавно управление (S.1313)

Определение:

Подсекторът местно държавно управление включва тези видове обществена администрация, чиято компетенция се разпростира само върху местната част от икономическата територия с изключение на местните агенции на фондовете за социално осигуряване.

В подсекторът S.1313 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от органи на местното държавно управление и чиято компетенция е ограничена до икономическите територии на местното държавно управление.

Подсектор: Фондове за социално осигуряване (S.1314)

Определение:

Подсекторът фондове за социално осигуряване включва всички централни, областни и местни институционални единици, чиято основна дейност е да предоставят социални помощи и които отговарят на всеки от следните два критерия:

а)

по закон или нормативен акт някои групи от населението са задължени да участвуват в схемата или да заплащат вноски;

б)

държавното управление е отговорно за управлението на институцията по отношение на уреждане или одобряване на вноските и помощи независимо от ролята му на надзорно тяло или работодател (виж 4.89).

Обикновено не съществува пряка връзка между размера на заплатената от дадено лице вноска и рискът, на който е изложен това лице.

ДОМАКИНСТВА (S.14)

Определение:

Сектор домакинства (S.14) включва лица или групи лица, в ролята им както на потребители, така и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие, че за последните, дейностите които те развиват не отговарят на дейностите на отделни единици, разглеждани като квази-корпорации. Той включва също и лица или групи лица, производители на стоки и нефинансови услуги предназначени изключително за собствена крайна употреба (виж 3.20, 3.25 и 3.30).

Домакинствата като потребители могат да бъдат дефинирани като малки групи от хора, които обитават едно и също жилище, които обединяват част, или всичките си доходи и имущество, и които потребяват колективно някои видове стоки и услуги, основно жилище и храна. Тук може да се добави и критерият за съществуването на семейство или на емоционални връзки.

Основните ресурси на тези единици се получават от компенсациите на заетите лица, доход от собственост, трансфери от други сектори или постъпления от реализацията на пазарни продукти, или от условни постъпления от продукцията на продукти за собствена крайна употреба.

2.76   Сектор домакинства включва:

а)

лица или групи лица, чиято основна функция е потребление;

б)

лица, които живеят постоянно в институции, които имат малка, или никаква, независимост при вземане на решения по икономически въпроси (например членове на религиозни ордени живеещи в манастири, пациенти на продължително лечение в болници, затворници излежаващи продължителни присъди, възрастни хора живеещи постоянно в старчески домове). Такива хора се разглеждат като образуващи, заедно, отделна институционална единица, или с други думи, отделно домакинство;

в)

лица или групи лица, чиято основна функция е потребление и които произвеждат стоки и нефинансови услуги изключително за собствена крайна употреба; в системата са включени само две категории услуги, които са произвеждани за собствено крайно потребление: услуги за обитавани от собственика жилища и битови услуги, предоставяни от платени заети лица;

г)

еднолични търговци и сдружения без независим юридически статус — различни от тези, които са разглеждани като квази-корпорации — които са пазарни производители;

д)

нестопански институции обслужващи домакинства, които нямат независим юридически статус, или такива които имат такъв статус, но са с много малка значимост (виж 2.88).

2.77   Сектор домакинства е подразделен на шест подсектора:

а)

работодатели (включително самозаети лица ) (S.141 + S.142)

б)

заети лица (S.143)

в)

получатели на доход от собственост (S.1441)

г)

получатели на пенсии (S.1442)

д)

получатели на други трансферни доходи (S.1443)

е)

други (S.145)

2.78   Домакинствата са разпределени към подсектори според критерия за най-големият доход (доход на работодател, компенсации на заети лица и други) на домакинството като цяло. Когато в рамките на едно домакинство се получава повече от един доход от дадена категория, класификацията трябва да се базира на общият доход на домакинството в рамките на всяка категория.

Подсектор: Работодатели (включително самозаети лица) (S.141 + S.142)

Определение:

Подсекторът работодатели (включително самозаети лица) се състои от групата домакинства, за които (смесените) доходите (B.3), получени от собствениците на домакински некорпорирани предприятия като резултат от тяхната дейност като производители на пазарни стоки и услуги, със или без платени заети лица, са най-големият доход за домакинството като цяло, дори и ако той не винаги възлиза на повече от половината от общият доход на домакинството.

Подсектор: Заети лица (S.143)

Определение:

Подсекторът заети лица се състои от групата домакинства за които доходът, произхождащ от компенсации на заетите лица (D.1) е най-големият източник на доход за домакинството като цяло.

Подсектор: Получатели на доход от собственост (S.1441)

Определение:

Подсекторът получатели на доход от собственост се състои от групата домакинства за които доходът от собственост (D.4) е най-големият източник на доход за домакинството като цяло.

Подсектор: Получатели на пенсии (S.1442)

Определение:

Подсекторът получатели на пенсии се състои от групата за които доходът, получен от пенсии е най-големият източник на доход за домакинството като цяло.

Пенсионните домакинства са тези домакинства, чийто най-голям доход се състои от пенсии за прослужено време, включително пенсии от предходни работодатели.

Подсектор: Получатели на други трансферни доходи (S.1443)

Определение:

Подсекторът получатели на други трансферни доходи се състои от групата домакинства, за които доходът получен от други текущи трансфери е най-големият източник на доход за домакинството като цяло.

Други текущи трансфери са всички текущи трансфери, които са различни от доход от собственост, пенсии и доход на хора, които живеят за постоянно в институции.

Подсектор: Други (S.145)

Определение:

Подсекторът други се състои от лица, живеещи постоянно в институции.

Лицата, живеещи постоянно в институции се класифицират отделно, защото критерият за най-голям източник на доход не позволява обоснованото класифициране на тези хора в един от гореописаните подсектори.

2.85   В случай, че основният източник на доходи за домакинството като цяло не е на разположение, за целите на разпределението по сектори, доходът на главата на семейството определя втората по важност характеристика, която трябва да бъде използвана за целите на класификацията. Главата на семейството от едно домакинство е обикновено човекът с най-големи доходи. В случай, че последната информация не е достъпна, доходът на лицето, което твърди, че тя/той е главата на семейството може да бъде използван за класифицирането домакинствата на подсектори.

2.86   Независимо от това, обаче, може да се окаже така, че за различни видове анализ, или като база за изработване на политика, са подходящи и необходими други критерии, например разбивка на домакинствата като предприемачи по дейности: земеделски домакинства; неземеделски домакинства (промишленост, услуги).

НЕТЪРГОВСКИ ИНСТИТУЦИИ ОБСЛУЖВАЩИ ДОМАКИНСТВА (S.15)

Определение:

Секторът нетърговски институции обслужващи домакинства (НТООД) (S.15) се състои от нетърговски институции, които са отделни юридически лица, които обслужват домакинства и които са частни производители на друга непазарни продукция (виж 3.32). Техните основни ресурси, освен тези получени от случайни продажби, се получават от доброволни парични вноски или вноски в натура от домакинства в качеството им на потребители, от плащания извършени от държавно управление и от доходи от собственост (31).

2.88   В случаите, когато тези институции не са много значими те не се включват в този сектор, тъй като техните операции се смесват с тези на домакинствата, (S.14).

Секторът НТООД включва следните основни видове нестопански институции обслужващи домакинства, които предоставят непазарни стоки и услуги на домакинствата:

а)

Профсъюзи, професионални или научни общества, асоциации на потребители, политически партии, църкви или религиозни общества (включително и тези финансирани, но не контролирани, от държавното управление), както и обществени, културни, възстановителни и спортни клубове;

б)

Благотворителни, подкрепящи и подпомагащи организации, които са финансирани с доброволни парични вноски или вноски в натура от други институционални единици.

Секторът S.15 включва благотворителни, подкрепящи и подпомагащи агенции, обслужващи нерезидентни единици и изключва единици, за които членството дава права върху предварително определени стоки и услуги.

ОСТАНАЛ СВЯТ (S.2)

Определение:

Останал свят е групировка (S.2) от единици без никакви характеристични функции и ресурси; тя се състои от нерезидентни единици дотолкова, доколкото те са ангажирани в операции с резидентни институционални единици или имат други икономически връзки с резидентни единици. Нейните сметки осигуряват един общ поглед на икономическите връзки, свързващи националната икономика с останалия свят (32).

2.90   Останал свят не е сектор, за който трябва да се поддържа пълен набор от сметки, макар че, често е удобно да се опише останалият свят като сектор. Секторите се получават чрез дезагрегиране на цялостната икономика, за да се получат по-хомогенни групи от резидентни институционални единици, които са сходни по отношение на икономическото си поведение, на своите цели и функции. Това не се отнася за сектора останал свят: там се отчитат операции и други потоци на нефинансови и финансови корпорации, нестопански институции, домакинства и държавно управление, с нерезидентни институционални единици, както и други икономически връзки между местни и чуждестранни лица, например искове от местни към чуждестранни лица.

2.91   Тук трябва да се отбележи, че правилото, според което сметките за останал свят включват само операции извършвани между резидентни институционални единици и нерезидентни единици, е обект на следните изключения:

а)

транспортните услуги (до границата на страната реализираща износ), оказвани от резидентните единици относно вносните стоки са отразени в сметките останал свят внос fob, въпреки, че са произведени от резидентни единици (виж 3.144);

б)

операциите с чуждестранни активи между резиденти, които принадлежат към различни сектори, са показани в подробните финансови сметки на останал свят; макар, че те не влияят на финансовото положение на държавата спрямо останалия свят, те повлияват на финансовите връзки на индивидуалните сектори с останалия свят;

в)

операциите с пасивите на държавата между нерезиденти, които принадлежат към различни географски зони, са показани в географската разбивка на сметките останал свят. Макар, че тези операции не влияят на общото задължение на държавата към останалия свят, те повлияват на задълженията ѝ към различни части на света.

2.92   Секторът останал свят (S.2) се подразделя на:

а)

Европейски съюз (S.21):

1.

Държави-членки на Европейския съюз (S.211);

2.

Институции на Европейския съюз (S.212).

б)

трети страни и международни организации (S.22).

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЕДИНИЦИ ПО СЕКТОРИ, СЪГЛАСНО ОСНОВНИ ЗАКОННИ ФОРМИ НА СОБСТВЕНОСТ

2.93   Следващият преглед и параграфи 2.94-2.101 обобщават принципите, на които се основава класификацията на производствените единици по сектори, като се използва стандартна терминология за описване на основните видове институции.

2.94   Частните и обществени корпорации, които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

тези, които са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.а)

б)

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.а и 2.40.е).

2.95   Кооперациите и сдружения, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

тези, които са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.б)

б)

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.б).

Таблица 2.3.   Класификация на производствени единици по сектори

Пазарни производители

Описание съгласно законовите стандарти

 

Основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги

Основно ангажирани с финансово посредничество

Производители на друга непазарна продукция

Обществени производители

(Виж 3.28)

Частни производители

(виж.3.29)

Частни и обществени корпорации

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.а)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.а и 2.40.д)

 

 

Кооперативи и сдружения признати за независими юридически лица

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.б)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.б )

 

 

Обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.в)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.в)

 

 

Обществени производители, които не са признати за независими юридически лица

такива, с характеристики на квази-корпорации

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.е)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.ж)

 

 

Останалите

 

 

S.13 Държавно управление (виж 2.69.а)

 

Нестопански институции, които са признати за независими юридически лица

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.г)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.г)

S.13 Държавно управление (виж 2.69.б)

S.15 нестопански институции обслужващи домакинства (33) (виж 2.87)

Сдружения, които не са признати за независими юридически лица

Еднолични търговци

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.е)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.ж)

 

 

останалите

S.14 домакинства (виж 2.75)

S.14 домакинства (виж 2.75)

 

 

Холдингови корпорации, чиято преобладаваща част от дейността на контролираната от тях група от корпорации, е производството на стоки и нефинансови услуги.

такива, с характеристики на квази-корпорации

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.д)

 

 

 

Финансови услуги

 

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.д)

 

 

2.96   Обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

тези, които са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.c)

б)

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.c).

2.97   Обществени производители, които не са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

в случай, че те са квази-корпорации (виж 2.13.е):

1.

тези, които са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.е)

2.

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.ж).

б)

в случай, че те не са квази-корпорации: в сектор S.13 държавно управление, тъй като те остават неразделна част от единиците, които ги контролират (виж 2.69.а)

2.98   Нетърговски институции (асоциации, фондации), които са признати юридически лица се класифицират както следва:

а)

тези, които са пазарни производители и са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.г)

б)

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.г).

в)

тези, които са непазарни производители:

1.

в сектор S.13 държавно управление, ако те са обществени производители контролирани и основно финансирани от държавно управление (виж 2.69.б)

2.

в сектор S.15, нетърговски институции обслужващи домакинства, ако те са частни производители (виж 2.87).

2.99   Едноличните търговци и сдружения, които не са признати като независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

ако те са квази-корпорации (виж 2.13.е):

1.

тези, които са ангажирани с производство на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.е)

2.

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.ж)

б)

ако те не са квазикорпорации, те се класифицират в сектор S.14, домакинства (виж 2.75).

2.100   Холдинговите корпорации (т.е. корпорациите, които управляват група от компании) се класифицират както следва:

а)

в сектор S.11, нефинансови корпорации, ако преобладаващият вид дейност на групата корпорации, които са пазарни производители, като цяло е производство на стоки и нефинансови услуги (виж 2.23.д)

б)

в сектор S.12, финансови корпорации, ако преобладаващият вид дейност на групата като цяло е финансово посредничество (виж 2.40.д).

2.101   Таблица 2.3 показва в схематичен вид различните случаи, които са изброени по-горе.

МЕСТНИ ЕДИНИЦИ ПО ВИД ДЕЙНОСТ И ОТРАСЛИ

2.102   На практика повечето институционални единици, произвеждащи стоки и услуги са ангажирани в осъществяването на много дейности едновременно. Те могат да бъдат ангажирани с една основна дейност, с някои странични дейности и с някои спомагателни дейности (виж 3.10-3.13).

2.103   За една дейност се казва, че се осъществява, когато се обединят такива ресурси като оборудване, труд, производствени методи, информационни мрежи или продукти, което довежда до създаването на специфични стоки и услуги. Дейността се характеризира с ресурс от продукти (стоки и услуги), производствен процес и произведена продукция.

Дейностите могат да бъдат определени съгласно отнасянето им към специфичното ниво на NACE rev.1 (34).

2.104   В случай, че дадена единица извършва повече от една дейност, всички дейности, които не са спомагателни дейности, се степенуват според брутната добавена стойност. Тогава, основавайки се на преобладаващата брутна добавена стойност, може да се разграничат основната и странична дейност. Спомагателните дейности не се отделят за образуване на отчетливи единици, както и не се отделят от основната или странична дейност на единиците, които те обслужват.

2.105   С цел анализиране на потоците, възникващи при производствения процес, както и при употребата на стоки и услуги, е необходимо да се изберат единици, които да подчертават връзките от технико-икономически тип. Това изискване означава, че институционалните единици, по правило, трябва да се подразделят на по-малки и по-хомогенни единици по отношение на вида производство. Местните единици по вид дейност са предназначени да отговорят на това изискване като изходен, но ориентиран към практиката, операционен подход.

МЕСТНА ЕДИНИЦА ПО ВИД ДЕЙНОСТ

Определение:

Местната единица по вид дейност (местна ЕВД) е част от единицата по вид дейност, която кореспондира с местната единица (35). Групите от ЕВД включват всички части на една институционална единица, в качеството си на производител допринасящ за извършването на дейност на ниво клас (4 разряда) на NACE Rev.1 и съответствува на едно или повече действуващи подразделения на институционалната единица. Информационната система на институционалната единица трябва да бъде в състояние да определя стойността на продукцията, междинното потребление, компенсации на заети лица, опериращ излишък и заетост, както и бруто образуване на основен капитал.

Местната единица е институционална единица, произвеждаща стоки и услуги, или части от тях, като е разположена на географски идентифицирано място.

Местната единица по вид дейност може да съответства на институционална единица, като производител, или на част от нея; от друга страна тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици.

2.107   В случай, че дадена институционална единица произвеждаща стоки и услуги има основна дейност, както и една или няколко странични дейности, тя ще трябва да бъде подразделена на същият брой единици по вид дейност, които се класифицират под различни наименования от наименованието на основната дейност. От друга страна спомагателните дейности не се отделят от основната дейност или от страничните дейности. Но дадени местни единици, които се отнасят към определено наименование на класификационната система могат да произвеждат и продукция извън хомогенната група, за сметка на странична дейност с която те са свързани, и която не може да бъде отделно идентифицирана в счетоводните документи. Следователно, една местна единица може да извършва една или повече странични дейности.

ОТРАСЪЛ

Определение:

Отрасълът се състои от група местни единици по вид дейност, които са ангажирани с един и същ, или сходен, вид дейност. На най-детайлизирано ниво на класификация, отрасълът се състои от всички местни единици по вид дейност, които спадат към един единствен клас (4 разряда) на NACE rev.1. и които, следователно, са ангажирани в същата дейност, както е дефинирано в NACE rev.1.

Отраслите включват както местни единици по вид дейност, произвеждащи пазарни стоки и услуги, така и местни единици по вид дейност произвеждащи непазарни стоки и услуги. Отрасълът по дефиниция се състои от група местни единици по вид дейност, ангажирани с един и същ вид производствена дейност, независимо от това дали институционалните единици към които те принадлежат произвеждат, или не, пазарна или непазарна продукция.

2.109   Отраслите могат да бъдат класифицирани в три категории:

а)

отрасли, произвеждащи пазарни стоки и услуги (пазарни отрасли) и стоки и услуги за собствена крайна употреба (36);

б)

отрасли произвеждащи непазарни стоки и услуги на държавно управление: непазарни отрасли на държавно управление;

в)

отрасли произвеждащи непазарни стоки и услуги на нестопански институции обслужващи домакинства: непазарни отрасли на нестопански институции обслужващи домакинства.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОТРАСЛИТЕ

2.110   Класификацията, която се използва за групиране на местни единици по вид дейност по отрасли е NACE rev.1.

ЕДИНИЦИ ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО И ХОМОГЕННИ ОТРАСЛИ

2.111   Местната единица по вид дейност отговаря само приблизително на изискванията за анализ на производствения процес (виж 2.105 и 2.107). Единицата, която е оптимална за този вид анализ, т.е. анализ на междуотрасловите връзки, е единицата за хомогенно производство.

ЕДИНИЦА ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО

Определение:

Отличителният белег на единицата за хомогенно производство е уникална дейност, която се идентифицира със своите ресурси, със специфичния си производствен процес и с нейната продукция. Продуктите, които образуват ресурсите и продукцията сами по себе си се различават не само по физическите си характеристики и степента до която са преработвани, но също и по прилаганите производствени методи: те могат да бъдат идентифицирани съгласно класификацията на продукцията (виж 2.118).

2.113   В случай, че дадена институционална единица, произвеждаща стоки и услуги извършва основна дейност, както и една или повече странични дейности, тя ще бъде подразделена на същият брой единици за хомогенно производство. Спомагателните дейности не се отделят от основната и странични дейности. Както местната единица по вид дейност, единицата за хомогенно производство може да кореспондира с институционална единица, или с част от нея; от друга страна тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици.

ХОМОГЕНЕН ОТРАСЪЛ

Определение:

Хомогенният отрасъл се състои от групировка от единици за хомогенно производство. Дейностите, определящи хомогенния отрасъл се идентифицират съгласно класификацията на продуктите. Хомогенният отрасъл произвежда тези стоки и услуги, които са специфицирани в класификацията и само и единствено тези продукти.

2.115   Хомогенните отрасли са единици разработени за икономически анализ, които не могат в обикновеният случай да бъдат пряко наблюдавани; събраните от единиците данни, които се използват в статистическите изследвания, трябва да бъдат по подходящ начин преобразувани за конструирането на хомогенни отрасли.

2.116   Хомогенните отрасли могат да бъдат класифицирани в три категории:

а)

хомогенни отрасли, произвеждащи пазарни стоки и услуги (пазарни отрасли) и стоки и услуги за собствена крайна употреба (37);

б)

хомогенни отрасли произвеждащи непазарни стоки и услуги на държавно управление: непазарни отрасли на държавно управление;

в)

хомогенни отрасли произвеждащи непазарни стоки и услуги на нестопански институции обслужващи домакинства: непазарни отрасли на нестопански институции обслужващи домакинства.

2.117   Хомогенните отрасли, произвеждащи пазарни стоки и услуги, както и стоки и услуги за собствена крайна употреба, се състоят от всички единици за хомогенно производство на който и да е институционален сектор, които са основно ангажирани с производството на пазарни стоки и услуги или на стоки и услуги за собствена крайна употреба. При производство на пазарни стоки и услуги в рамките на секторите на държавно управление или на нестопански институции (включително тези, които са предназначени за тях самите) те се разглеждат като единици на хомогенно производство и се класифицират в съответния пазарен отрасъл.

Непазарните хомогенни отрасли на държавно управление произвеждащи непазарни стоки и услуги се състоят от всички единици за хомогенно производство в сектора държавно управление, които произвеждат непазарни стоки и услуги.

Непазарните хомогенни отрасли на нестопански институции обслужващи домакинства се състоят от всички единици за хомогенно производство в сектора нестопански институции обслужващи домакинства, които произвеждат непазарни стоки и услуги.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОМОГЕННИТЕ ОТРАСЛИ

2.118   Класификацията на хомогенните отрасли, които се използват в междуотрасловите таблици се основава на Класификация на Продукти по Дейности (CPA) (38). CPA е продуктова класификация, чиито елементи са структурирани според критерия за произход, в резултат на промишлено производство, дефиниран от NACE rev.1.

ГЛАВА 3

ОПЕРАЦИИ С ПРОДУКТИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Определение:

Продукти са всички стоки и услуги, които са създадени в рамките на границите определени за производство. Последните са дефинирани в параграф 3.07.

3.02   В ESA се разграничават следните основни видове категории операции с продукти:

Категории операции

Код

Продукция

P.1

Междинно потребление

P.2

Разходи за крайно потребление

P.3

Фактическо крайно потребление

P.4

Бруто образуване на капитал

P.5

Износ на стоки и услуги

P.6

Внос на стоки и услуги

P.7

3.03   Операциите с продукти се записват в следните сметки:

а)

в Сметка Стоки и Услуги продукцията и вносът се записват като ресурс, а другите операции с продукти се записват като използване.

б)

в Сметка Производство продукцията се записва като ресурс, а междинното потребление се записва като използване.

в)

в Сметка Използване на Разполагаемия Доход разходите за крайно потребление се записват като използване.

г)

в Сметка Използване на коригирания разполагаем доход фактическото крайно потребление се записва като използване.

д)

в Сметка Капитал бруто образуването на капитал се записва като използване ( изменение на активите).

е)

във Външноикономическа Сметка Стоки и Услуги вносът на стоки и услуги се записва като ресурс, докато износът на стоки и услуги се регистрира като използване.

3.04   В таблицата „Ресурс“ продукцията и вносът се записват като ресурс. В таблицата „Използване“ междинното потребление, бруто образуването на капитал, крайните потребителски разходи и износът се регистрират като използване. В симетричната междуотраслова таблица продукцията и вносът се записват като ресурс, а другите операции с продукти се регистрират като използване.

3.05   Ресурсът от продукти се оценява по базисни цени (виж 3.48). Използването на продукти се оценява по цени на купувач (виж 3.06). При някои видове ресурс и използване се използват по-специфични принципи на оценка, например при случаите на внос и износ на стоки.

Определение:

По време на покупка цената на купувач е цената, която купувача действително заплаща за продуктите; включително всички данъци, минус субсидии върху продуктите (но изключвайки приспадаеми данъци като данък добавена стойност (ДДС) върху продуктите); включително всички транспортни такси, които са заплатени отделно от купувача за доставка в желаното време и на желаното място; след приспадане на каквито и да са отстъпки за количества, или при сезонни разпродажби, от стандартните цени или тарифи; изключвайки лихвите или таксите за услуги, събирани при предоставяне на кредит; изключвайки всички допълнителни такси начислени в резултат на неплащане в срока, определен, в момента на извършване на покупката.

В случай, че момента на използване не съвпада с момента на покупка, ще трябва да се направят корекции по такъв начин, че да се отчете изменението на цената дължащо се на промеждутъците от време (по начин симетричен с изменението на цените на запасите). Подобни модификации са особено важни ако цените на участвуващите продукти се променят драстично в рамките на една година.

ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДУКЦИЯ

Определение:

Производството е дейност, която се извършва под контрола и при отговорността на институционална единица, която използва вложения под формата на труд, капитал, стоки и услуги за да произвежда стоки и услуги. Производството не включва чисто природни процеси протичащи без човешко участие или насока, като например неуправляемият прираст на рибни ята в международни води (но рибовъдството е производство).

3.08   Производството включва:

а)

производството на всички индивидуални или колективни стоки или услуги, които се доставят на единици, които са различни от производителите им (или са предназначени за доставка);

б)

производството за собствена употреба на всички стоки, които се задържат от техните производители за собствено крайно потребление или за бруто образуване на основен капитал. Производството за собствена сметка за бруто образуване на основен капитал включва производството на дълготрайни активи като например строителство, разработване на програмни продукти и експлоатиране на находища от минерални ресурси за собствено бруто образуване на основен капитал (относно концепцията бруто образуване на основен капитал виж параграфи 3.100-3.127);

Към производството на стоки за собствена сметка от домакинствата в общи линии се отнася:

1.

строителство на жилища за собствена сметка;

2.

производството и съхранението на селскостопански продукти;

3.

обработката на селскостопански продукти, като например производство на брашно чрез мелене, съхранение на плодове чрез изсушаване и бутилиране; производство на млечни продукти като масло и сирене, както и производство на бира, вино и спиртни напитки;

4.

производството на други основни продукти като разработване на солни залежи, разработване на торфени находища, пренасяне на вода;

5.

други видове обработка като тъкане на дрехи, производство на керамика и правене на мебели.

Производството на стока за собствено крайно използване от домакинство трябва да се отчита в случай, че този вид производство е значително, тоест ако се счита, че то е количествено значимо по отношение на общите ресурси от подобна стока в страната.

В ESA по условие се приема, че се включват само строителство на жилища за собствена сметка и производството, съхранението и обработката на селскостопански продукти; всички други производства на стоки за собствена сметка от домакинствата се считат като незначителни за страните от Европейският Съюз.

в)

производство на жилищни услуги за собствена сметка от обитатели на собствени жилища;

г)

битови и лични услуги, които се произвеждат от нает платен домашен персонал;

д)

доброволни дейности, в резултат на които се получават стоки, така например строителството на жилища, църкви или други сгради, се записва като производство. Изключват се доброволни дейности, които не довеждат до получаване на стоки, например безплатно полагане на грижи и чистене.

Всички подобни дейности се включват, даже и ако те са незаконни или не са данъчно регистрирани, не са регистрирани в системата на социалното осигуряване, в статистиката и от други обществени власти.

3.09   Производството не включва производството на битови и лични услуги, които се произвеждат и потребяват в рамките на едно и също домакинство (с изключение на случаите при наемане на платен домашен персонал и услугите на обитавани от собствениците им жилища). Примерни случаи са:

а)

почистване, декориране поддържане на жилището дотолкова, доколкото тези дейности са също обичайни и за наемателите;

б)

почистване, обслужване и ремонт на предмети за дълготрайна употреба на домакинствата;

в)

приготвяне и сервиране на ястия;

г)

грижи, възпитание и обучение на деца;

д)

грижи за болни, немощни или възрастни хора;

е)

транспортиране на членове на домакинството или на техни стоки.

ОСНОВНИ, СТРАНИЧНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

Определение:

Основната дейност на една единица по вид дейност (ЕВД), е тази дейност, чиято добавена стойност превишава добавената стойност на всяка друга дейност, която се извършва в същата единица. Класификацията на основната дейност се определя в съответствие с Класификацията на икономическите дейности, Рев.1, първо на най-високото ниво на класификацията и след това на по-детайлизираните нива.

Определение:

Странична дейност е тази дейност, която се извършва в рамките на отделна местна ЕВД в допълнение на основната дейност. Продукцията от странична дейност е страничен продукт.

Определение:

Продукцията от спомагателна дейност не е предназначена за употреба извън предприятието. Спомагателната дейност е подпомагаща дейност, която се извършва в предприятието с цел да се създадат условия, в рамките на които да може да се извършват основната или страничната дейност на местната ЕВД. Спомагателните дейности в общият случай произвеждат продукция, която обикновено се използва като ресурс при почти всеки вид производствена дейност, както малка, така и голяма.

Спомагателни дейности могат да бъдат например услугите по закупуване, продажби, маркетинг, счетоводство обработка на данни, транспортиране, складово стопанство, поддръжка, почистване и охрана. Предприятията разполагат с избора дали да се ангажират в спомагателни дейности, или да осигурят доставката на подобни услуги от пазара от специализирани производители на услуги.

Образуването на капитал за собствена сметка не се счита за спомагателна дейност.

3.13   Спомагателните дейности се разглеждат като неразделна част от основните или странични дейности с които те са свързани. В резултат на това:

а)

Продукцията от спомагателна дейност не се разграничава ясно и не се отчита отделно. От това следва, че употребата на тази продукция също не се отчита;

б)

Всички вложения, които се потребяват от спомагателната дейност — материали, труд, потребление на основен капитал и други — се разглеждат като вложения към основната или странична дейност която тя поддържа.

ПРОДУКЦИЯ (Р1)

Определение:

Продукцията се състои от продукти, които са създадени през отчетния период.

Като частни случаи се включват:

а)

стоките и услугите, които една местна ЕВД предоставя на друга местна ЕВД, която принадлежи към същата институционална единица.

б)

стоките, които са произведени от една ЕВД и остават като запаси в края на периода, в който те са произведени, независимо от последващата им употреба.

Независимо от това, обаче, стоките и услугите, които са произведени и потребени в рамките на същият отчетен период и в рамките на същата местна ЕВД не се идентифицират отделно. Следователно, те не се отчитат като част от продукцията или от междинното потребление на тази местна ЕВД.

3.15   Когато дадена институционална единица съдържа повече от една местна ЕВД, продукцията на институционалната единица е сума от продукцията на съставните ѝ ЕВД, включително и продукцията, доставяна между съставните и местни ЕВД.

3.16   В ESA се разграничават три вида продукция:

а)

пазарна продукция (Р11);

б)

продукция, произведена за собствено крайно използване (Р12);

в)

друга непазарна продукция (Р13).

Това разграничение също се прилага и за местните ЕВД и за институционалните единици:

а)

пазарни производители;

б)

производители за собствено крайно използване;

в)

други непазарни производители.

Разграничението между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни производители е съществено, защото то определя принципите на остойностяване, които трябва да бъдат прилагани за продукцията: пазарната продукция, продукцията произведена за собствено крайно използване и общата продукция на пазарните производители и производителите на продукция за собствено крайно използване се остойностяват по базисни цени, докато общата продукция на други непазарни производители (местни ЕВД) се остойностява на основата на разходите. Общата продукция на една институционална единица се остойностява като сума от общата продукция на нейните местни ЕВД и следователно зависи също от разграничението между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна продукция (виж параграфи 3.54-3.56). Освен това разграничението се използва също и при класифицирането на институционалните единици по сектори (виж параграфи 3.27-3.37).

Разграничението се дефинира като се използва методът на преминаване от обобщено към детайлизирано ниво (низходящ метод), тоест разграничението първо се дефинира за институционалните единици, последвано от разграничение за местни ЕВД и след това за тяхната продукция. В резултат на това, точното значение на разграничението на ниво продукт (т.е. определението на понятията за пазарна продукция, продукция за собствено крайно използване и друга непазарна продукция) може да бъде разбрано само чрез разглеждане и на характерните особености на институционалната единица и на местната ЕВД, които произвеждат тази продукция.

След определенията на трите вида продукция и на трите вида производители (виж 3.17-3.26), разграничението между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна се представя като се използва низходящият метод.

Определение:

Пазарната продукция се състои от продукция, която се продава на пазара (виж 3.18), или е предназначена за продажба на пазара.

3.18   Пазарната продукция включва:

а)

продукти, продавани по икономически значими цени;

б)

продукти, разменяни на бартерна основа;

в)

продукти, които се използват за плащания в натура (включително и компенсация на заети лица в натура и смесен доход в натура);

г)

продукти, доставени от една местна ЕВД на друга, в рамките на една и съща институционална единица и които ще бъдат използвани като междинен разходи, или за крайна употреба;

д)

продукти, които увеличават запасите от готова продукция и незавършено производство, предназначени за една или друга от горепосочените употреби (включително естествения прираст на животни и растениевъдни продукти и незавършено строителство, за което купувачът е неизвестен).

Определение:

В ESA икономически значимата цена на даден продукт се дефинира, до известна степен, във връзка с институционалната единица и местната ЕВД, която е произвела продукцията (виж 3.27-3.40). Така например, по условие, цялата продукция на некорпорираните предприятия, притежавани от домакинствата, която е продадена на други институционални единици е продадена по икономически значими цени, т.е. тя трябва да се счита за пазарна продукция. За продукцията на някои други институционални единици продукцията се продава по икономически значими цени само тогава, когато повече от 50 % от производствените разходи са покрити от продажби.

Определение:

Продукцията, която е произведена за собствено крайно използване, включва стоки или услуги, които или се задържат за крайно потребление от същата институционална единица, или са за бруто образуване на основен капитал от същата институционална единица.

3.21   Продуктите, които се задържат за собствено крайно използване могат да бъдат произвеждани единствено от сектор „Домакинства“. Типични случаи са:

а)

селскостопански продукти, които са задържани от земеделските стопани;

б)

жилищни услуги, произведени от обитатели на собствени жилища;

в)

услуги за домакинства произведени чрез наемане на платен персонал.

3.22   Продуктите, които се използват за бруто образуване на основен капитал за собствена сметка могат да бъдат произвеждани от всеки сектор. Примерите са:

а)

специални инструментални машини произведени от машиностроителни предприятия;

б)

жилища, или разширения на жилища, произведени от домакинства;

в)

строителство за собствена сметка, включително строителни работи извършвани от групи домакинства.

Определение:

Друга непазарна продукция включва продукцията, която се предоставя безплатно, или по цени, които не са икономически значими, на други единици.

Определение:

Пазарни производители са местни ЕВД, или институционални единици, чиято основна част от продукцията е пазарна продукция.

Тук трябва да се отбележи, че ако дадена местна ЕВД, или институционална единица, е пазарен производител, нейната основна продукция по определение е пазарна продукция, тъй като концепцията пазарна продукция се дефинира след като е било направено разграничаването пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни, по отношение на местната ЕВД и институционалната единица, които са произвели тази продукция.

Определение:

Производители за собствено крайно използване са местните ЕВД или институционални единици, при които основната част от продукцията им е за собствено крайно използване в рамките на една и съща институционална единица.

Определение:

Други непазарни производители са местни ЕВД или институционални единици, при които основната част от продукцията им се предоставя безплатно или на икономически незначими цени.

Институционални единици: разграничение между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни единици

3.27   За институционалните единици като производители разграничението между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни са резюмирани в таблица 3.1. Посочени са също и предпоставките за класификацията по сектори.

Таблица 3.1   Разграничение между пазарни производители, производители за собствено крайно използване и други непазарни производители за институционални единици.

Вид на институционалната единица

Класификация

Частна или обществена?

 

Нетърговски институции (НТИ) или не?

Продажбите покриват повече от 50 % от производствените разходи?

Вид производител

Сектор (Сектори)

1.

Частни производители

1.1

Некорпорирани предприятия притежавани от домакинства (изключвайки квази-корпоративни предприятия, притежавани от домакинства)

 

 

1.1 = Пазарен или за собствено крайно използване

Домакинства

 

1.2

Други частни производители (включително квази-корпоративни предприятия притежавани от домакинства)

1.2.1

Частни НТИ

1.2.1.1

Да

1.2.1.1 = Пазарен

Корпорации

 

1.2.1.2

Не

1.2.1.2 = Друг непазарен

НТИОД

 

 

1.2.2

Други частни производители, които не са НТИ

 

1.2.2 = Пазарен

Корпорации

2.

Обществени производители

 

 

2.1

Да

2.1 = Пазарен

Корпорации

 

 

2.2

Не

2.2 = Друг непазарен

Държавно управление

Таблицата показва, че за да се определи дали дадена институционална единица трябва да бъде класифицирана като пазарен производител, като производител на продукция за собствено крайно използване или като друг непазарен производител, ще трябва едновременно да се приложат няколко разграничения.

3.28   Първото разграничение е между частни и обществени производители. Общественият производител е този производител, който се контролира от държавното управление. В случаите на нетърговските институции, общественият производител е НТИ, контролирана и основно финансирана от държавното управление. Всички останали производители са частни производители. Контролът се дефинира като възможност за определяне на генералната (корпоративна) политика или програма на една институционална единица чрез назначаване на подходящи директори или управители, ако това е необходимо. Притежаването на повече от половината дялове на корпорацията е достатъчно, но не необходимо условие за упражняване на контрол (виж 2.26).

3.29   Както е показано в таблица 3.1 частните производители могат да бъдат открити във всички сектори с изключение на сектор „Държавно управление“. И обратно, обществените производители могат да бъдат намерени единствено в корпоративните сектори („Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“) и в сектора „Държавно управление“.

3.30   Една специфична категория частни производители са некорпорираните предприятия притежавани от домакинства. Те са винаги пазарни производители или производители за собствено крайно използване. Последните се явяват в случай на производство на услуги на жилища обитавани от собствениците им и при производството на стоки за собствена сметка. Всички некорпорирани предприятия, които са притежавани от домакинства се класифицират в сектор „Домакинства“. Едно единствено изключение трябва да се направи за квазикорпоративните предприятия притежавани от домакинства. Те са пазарни производители и се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.31   За другите частни производители трябва да се направи разграничение между частни нестопански институции и други частни производители.

Определение:

НТИ се дефинира като юридическа или обществено образувание, което е създадено за целите на производство на стоки и услуги, чийто статус не позволява те да бъдат източник на доход, печалба или други финансови облаги за единиците, които ги създават, контролират или финансират. На практика техните производствени дейности неизбежно ще генерират или излишък или дефицит, но при получаването на каквито и да са излишъци последните не могат да бъдат усвоявани от други институционални единици.

Всички други частни производители, които не са НТИ, са пазарни производители. Те се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.32   За да се определи видът на производителя и сектора за частните НТИ трябва да се приложи 50 % — ният критерий:

а)

в случай, че повече от 50 % от производствените разходи се покриват от продажби, институционалната единица е пазарен производител и се класифицира в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“;

б)

в случай, че по-малко от 50 % от производствените разходи се покриват от продажби, институционалната единица е друг непазарен производител и се класифицира в сектора НТИ, обслужващи домакинства (НТИОД). Независимо от това, други непазарни НТИ, които се контролират и основно финансират от държавното управление се класифицират в сектор „Държавно управление“.

3.33   При разграничаването на пазарни и други непазарни производители с прилагане на 50 %-ния критерий продажбите и производствените разходи се дефинират както следва:

а)

Продажбите покриват продажби, изключващи данъци върху продукти, но включващи всички плащания извършени от държавното управление или от Институциите на Европейският съюз и отпуснати на който и да е производител от този вид дейност, т.е. всички плащания свързани с обема или стойността на продукцията са включени, но плащанията предназначени за покриване на общият дефицит се изключват.

Това определение за продажби съответствува на определението за продажби по базисни цени с изключение на:

1.

продукцията по базисни цени се дефинира само след като е решено дали продукцията е пазарна или друга непазарна: продажбите се използват само при оценяване на пазарна продукция; друга непазарна продукция се оценява по себестойност;

2.

плащанията, извършени от държавното управление за покриване на общият дефицит на обществените корпорации и квазикорпорации са част от други субсидии върху продукти, както това е дефинирано в параграф 4.35 в). В резултат на това, пазарната продукция по базисни цени също включва тези плащания извършени от държавното управление за покриване на общият дефицит.

б)

Производствените разходи са сума от междинното потребление, компенсацията на заетите лица, потреблението на основен капитал и други данъци върху производството. При този критерий не се изваждат други субсидии върху производство. За да се осигури съвместимост на понятията продажби и производствени разходи, при прилагането на 50 %-ният критерий производствените разходи трябва да изключват всички разходи, които са направени за образуване на капитал за собствена сметка.

50 %-ният критерий трябва да се прилага като се има предвид диапазон от няколко години: той трябва да се прилага стриктно само в случай, че критерият е валиден за няколко години или за настоящата година и се очаква да е валиден за близкото бъдеще. Малки отклонения в размера на продажбите от една до друга година не налагат прекласифициране на институционалните единици (както и на техните ЕВД и продукцията им).

3.34   Продажбите могат да включват различни елементи. Така например при предоставяне на услуги за здравеопазване от болница, продажбите могат да съответствуват на:

а)

покупки от работодателите, които трябва да се отчитат като доход в натура, платен на техните заети лица и крайни потребителски разходи на тези заети лица;

б)

покупки от частни застрахователни компании;

в)

покупки от социалноосигурителните фондове и от държавното управление, които трябва да бъдат класифицирани като социални помощи в натура;

г)

покупки от домакинства без възстановяване на сумите (крайни потребителски разходи).

Като продажби не се разглеждат единствено други субсидии върху производството и подаръци (например от благотворителна дейност).

По подобен начин продажбите на транспортни услуги от дадено предприятие могат да съответствуват на междинно потребление за производители, предоставен доход в натура от работодатели, социални помощи в натура, предоставени от държавното управление и покупки от домакинствата без възстановяване на платените суми.

3.35   Частните нетърговски институции, обслужващи бизнеса представляват един специален случай. Те обикновено се финансират чрез отчисления или вноски от групата на заинтересованите бизнеси. Вноските се третират не като трансфери, а като плащания за получени услуги, тоест като продажби. Тези НТИ са следователно пазарни производители и се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.36   При прилагането на 50 %-ният критерий към продажбите и производствените разходи за частни или обществени НТИ, в някои специфични случаи включването в продажбите на всички плащания свързани с обема на продукцията може да се окаже подвеждащо. Това може да се отнася например до финансирането на продукцията на частни и обществени училища: плащанията от държавното управление могат да бъдат свързани с броят на учениците, но това може да бъде и обект на преговори с държавното управление. При подобен случай тези плащания не трябва да се разглеждат като продажби, макар че те имат изрична връзка с обема на продукцията (броят на учениците). Това означава, че дадено училище, което е финансирано основно с подобни плащания е друг непазарен производител. Когато училището е обществен производител, т.е. когато то е основно финансирано и контролирано от държавното управление, то трябва да се класифицира в сектор „Държавно управление“. Когато училището е частен непазарен производител то трябва да се класифицира в сектор „Нетърговски институции, обслужващи домакинствата“.

3.37   Обществените производители могат да бъдат пазарни производители или други непазарни производители. В случай, че 50 %-ният критерий реши, че институционалната единица трябва да бъде разглеждана като пазарен производител, тя се класифицира в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“. 50 %-ният критерий решава също и кога една единица на държавното управление трябва да бъде разглеждана като квази-корпорация притежавана от държавното управление: квази-корпорация може да бъде създадена единствено в случай, че тя отговаря на 50 %-ния критерий. В случай, че институционалната единица е друг непазарен производител, тя се класифицира в сектор „Държавно управление“. Разграничението между НТИ и други производители е следователно неуместно при класифициране на обществените производители.

Местни ЕВД и тяхната продукция: разграничение между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна

3.38   След като е приложено разграничението пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни спрямо институционалните единици като производители, разграничението може да бъде приложено и спрямо местните ЕВД и тяхната продукция. Тази взаимовръзка е показана в таблица 3.2.

Таблица 3.2   Институционални единици, местни ЕВД и тяхната продукция и разграничаването между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни.

Институционална единица

Основна местна ЕВД

Странична местна ЕВД

Основна продукция на основна местна ЕВД

Странична продукция на основна местна ЕВД

Основна продукция на странична местна ЕВД

Странична продукция на странична местна ЕВД

Пазарен производител

Пазарен производител

 

Пазарна продукция

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

 

 

Пазарен производител

 

 

Пазарна продукция

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

Производител за собствено крайно използване

 

 

Продукция за собствено крайно използване

Пазарна продукция

Производител за собствено крайно използване

Производител за собствено крайно използване

 

Продукция за собствено крайно използване

Пазарна продукция

 

 

Друг непазарен производител

Друг непазарен произво-дител

 

Друга непазарна продукция

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

 

 

 

 

Друга непазарна продукция

 

 

 

 

Пазарен производител

 

 

Пазарна Продукция

Пазарна Продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

Друг непазарен производител

 

 

Друга непазарна продукция

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

 

 

 

 

Друга непазарна продукция

3.39   За институционалните единици, които се определят като пазарни производители, основната местна ЕВД естествено също е пазарен производител. Страничната местна ЕВД може да бъде пазарен производител, но също и производител за собствено крайно използване. Независимо от това, обаче, страничната местна ЕВД може по условие да не бъде друг непазарен производител. Това означава, че всички (странични) местни ЕВД в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“ са пазарни производители или производители за собствено крайно използване.

3.40   За институционалните единици, които са други непазарни производители основната местна ЕВД също ще бъде друг непазарен производител. Страничните местни ЕВД могат да бъдат пазарни производители или други непазарни производители. Това предполага, че секторите „Държавно управление“ и „НТИОД“ могат да съдържат някои (странични) местни ЕВД, които са пазарни производители (макар, че всички институционални единици от тези сектори са други непазарни производители ). За да може да се определи дали страничните местни ЕВД са пазарни или други непазарни производители, трябва да се приложи 50 %-ният критерий.

3.41   След като разграничението пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни са приложени за институционалните единици и техните местни ЕВД, разграничението може да се приложи и за продукцията на местните ЕВД. Тази взаимовръзка е показана в таблица 3.3.

Таблица 3.3   Институционални единици, местни ЕВД и продукция и разграничението им на пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни

 

Пазарни производители

Производители за собствено крайно използване

Други непазарни производители

Общо

Пазарна продукция

Х

х

х

Пазарна продукция -общо

Продукция за собствено крайно използване

х

Х

х

Продукция за собствено крайно използване — общо

Друга непазарна продукция

0

0

Х

Друга непазарна продукция — общо

Общо

Обща продукция за пазарни производители

Обща продукция за производители за собствено крайно използване

Обща продукция за други непазарни производители

Обща продукция

Х = голяма продукция; х = малка продукция; 0 = липса на продукция (по условие)

3.42   По условие местните ЕВД като пазарни производители и като производители за собствено крайно използване не могат да доставят друга непазарна продукция. Следователно тяхната продукция може да се отчита единствено като пазарна продукция или продукция за собствено крайно използване и да бъде остойностявана по съответния начин (виж 3.46-3.52).

3.43   Местните ЕВД като други непазарни производители могат да доставят като странична продукция пазарна продукция и продукция за собствено крайно използване. Продукцията за собствено крайно използване се състои от образуване на капитал за собствена сметка. Възникването на пазарна продукция трябва по принцип да се определя чрез прилагане на 50 %-ният критерий към индивидуалните продукти: пазарната продукция е продукция, която е продадена за най-малко 50 % от производствените си разходи. Това може да е случаят когато, например, държавните болници определят икономически значими цени за някои от техните услуги. Други примери са продажбите на репродукции от държавни музеи и продажби на прогнози за времето от метеорологични институти.

3.44   В статистическата практика може да се окаже трудно да се направи отчетливо разграничение между различните продукти на местни ЕВД на институциите на държавното управление и НТИОД. Това е още по-вероятно за производствените разходи отнасящи се до различните продукти. В такъв случай едно просто решение е всички приходи на други непазарни производители, които са получени от тяхната странична дейност (дейности), да се разглеждат като приходи от един вид пазарна продукция. Това е приложимо например за приходи на музеи получени от продажбата на постери и картички (макар, че тези приходи могат и да не са достатъчни за да покрият 50 % от всички разходи за магазина на музея, например защото последните включват също и компенсация на наети като персонал на магазина на музея лица) (39).

3.45   Други непазарни производители могат също да имат приходи от продажбата на тяхна друга непазарна продукция по икономически незначими цени, например приходи на музей от входни билети. Тези приходи спадат към друга непазарна продукция. Обаче, ако е трудно да се разграничат двата вида приходи (приходи от билети и тези от постери и картички) са трудно различими, всички те могат да бъдат разглеждани или като приходи от пазарна продукция, или като приходи от друга непазарна продукция. Изборът между тези два алтернативни записа ще трябва да зависи от предполагаемата относителна значимост на двата вида приходи (от билети спрямо тези от продажби на постери и картички).

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ПРОЛУКЦИЯ

3.46   Продукцията трябва да се отчита и остойностява в момента, в който тя се създава от производствения процес.

3.47   Цялата продукция трябва да се остойностява по базисни цени, но съществуват специфични особености, които са валидни за:

а)

остойностяване на друга непазарна продукция;

б)

остойностяване на общата продукция на друг непазарен производител (местна ЕВД);

в)

остойностяване на общата продукция на институционална единица, чиято местна ЕВД е друг непазарен производител (виж параграфи 3.53-3.56).

Определение:

Базисната цена е цената, която производителите получават от купувачите за единица стока или услуга, които са произведени като продукция минус данъците, които са платими върху тази единица в резултат на производството или продажбата и (т.е. данъци върху продукти), плюс всяка една субсидия, която е получаема върху тази единица следствие на нейното производство или продажба (т.е. субсидии върху продукти). Тя изключва каквито и да са транспортни разходи, които са фактурирани отделно от производителя. Тя включва всички транспортни надбавки начислени от производителя върху същата фактура, даже и когато те са включени като отделна статия във фактурата.

3.49   Продукцията за собствено крайно използване (Р12) трябва да се остойностява по базисни цени на подобни продадени на пазара продукти; в резултат на това за такава продукция може да се появи нетен опериращ излишък или смесен доход. Това се отнася също и до услуги на жилища обитавани от собствениците им (виж 3.64). Независимо от това, обикновено е необходимо остойностяването на продукцията на строителството за собствена сметка да се извършва на база производствени разходи.

3.50   Увеличението на незавършеното производство се остойностява пропорционално на изчислената текуща базисна цена на готовия продукт.

3.51   В случай, че стойността на продукцията, разглеждана като незавършено производство, трябва да бъде предварително оценена, тя трябва да се основава на фактически направените разходи, плюс увеличение за изчисления опериращ излишък или една оценка на смесения доход. Предварителните оценки ще трябва в последствие да бъдат заменени с тези, които са получени чрез разпределението на действителната стойност (когато тя стане известна) на готовите продукти. Последната е сума от стойностите на:

а)

готови продукти, които са продадени или заменени (бартер);

б)

постъпления на готови продукти в запасите минус изписаните;

в)

готови продукти за собствено крайно използване.

3.52   За сградите и съоръженията, които са придобити в незавършен вид стойността се изчислява въз основа на разходите, извършени до съответната дата, включително увеличение за опериращ излишък или смесен доход. Това увеличение се получава когато стойността може да се изчисли въз основа на цени за подобни сгради и съоръжения. Сумите на етапните плащания могат да бъдат използвани за апроксимиране на стойностите на бруто образуването на основен капитал поети от купувача на всеки етап (приемайки, че няма авансови плащания или неизплатени такива).

В случай, че строителството за собствена сметка на дадено съоръжение не е завършено в рамките на даден отчетен период, стойността на продукцията и на съответното бруто образуване на основен капитал ще трябва да се оцени чрез прилагане частта от общите производствени разходи направени през съответния период към изчислената текуща базисна цена. В случай, че е невъзможно да се изчисли базисната цена на завършеното съоръжение, то трябва да бъде остойностено по общите му разходи за производството й. Ако част от труда, или целият труд, е осигурен безплатно, както това може да се случи при кооперативно строителство извършвано от домакинства, една оценка на това какви биха били разходите за платен труд се включва в изчислените общи производствени разходи, като се използват ставките за работна заплата за подобни видове труд в близката околност или район.

3.53   Общата продукция на друг непазарен производител (местна ЕВД) трябва да се остойностява по общите производствени разходи, т.e. сумата от:

а)

междинно потребление (Р2);

б)

компенсация на заетите лица (D.1);

в)

потребление на основен капитал (K.1);

г)

други данъци върху производство (D.29) минус други субсидии върху производството (D.39).

Други субсидии върху производството трябва да бъдат извадени. Независимо от това, обаче, трябва да се има предвид, че други субсидии върху производството на други непазарни производители, в действителност много често ще липсват или ще включват само много малки суми (виж 4.36).

По условие плащанията на лихви не се включват като разходи при друго непазарно производство (макар, че в някои случаи те могат да бъдат разглеждани като основни производствени разходи, например в случаят на жилищни корпорации). Разходите за друго непазарно производство не включват също и условно начислената стойност на наема на нежилищни сгради, които са притежавани и използвани при друго непазарно производство.

3.54   Общата продукция на една институционална единица е сума от общата продукция на съставляващите я местни ЕВД. Това се отнася също и до институционални единици, които са други непазарни производители.

3.55   При отсъствие на странична пазарна продукция от други непазарни производители (местни ЕВД), друга непазарна продукция трябва да се остойностява по производствени разходи. В случай на странична пазарна продукция от други непазарни производители, друга непазарна продукция се остойностява като остатъчна статия, т.е. като разлика между общите производствени разходи на друг непазарен производител минус техните приходи от пазарна продукция.

3.56   По принцип пазарната продукция на други непазарни производители трябва да се остойностява по базисни цени. Независимо от това, обаче, даже и ако друга непазарна местна ЕВД има приходи от продажби, нейната продукция, която включва както нейната пазарна, така и нейната друга непазарна продукция (възможно също и продукция за собствено крайно използване), пак се остойностява по производствени разходи. Стойността на нейната пазарна продукция се дава с приходите от продажба на пазарни продукти, стойността на нейната друга непазарна продукция се получава като разлика между стойностите, от една страна, на общата и продукция, и от друга страна, на нейната пазарна продукция и продукция за собствено крайно използване. Стойността на нейните приходи от продажби на други непазарни стоки или услуги по икономически незначими цени, остава като част от стойността на нейната друга непазарна продукция.

3.57   За някои специфични видове продукция времето на отчитане и остойностяване на продукцията са обект на следните уточнявания и изключения, дадени по реда на разделите на Класификацията на продуктите по икономически дейности (НКПИД).

3.58   А. Продукти на селско стопанство, ловно и горско стопанство;

Продукцията на селскостопански продукти трябва да се отчита като непрекъснато произвеждана през целият период на производство (а не просто, когато реколтата се прибира или животните се колят).

Отглеждането на посеви, на гори, на стада от животни и рибни ята отглеждани за храна трябва да се разглежда като запаси от незавършено производство по време на процеса и да се трансформира в запаси от готови продукти при завършване на процеса.

3.59   Г. Промишлени продукти;

В случай, че за построяването на сграда или друго съоръжение, което обхваща няколко отчетни периода, е сключен предварително договор за продажба, произведената за всеки един период продукция се третира като продадена на купувача в края на периода: т.е. бруто образуване на основен капитал на купувача, а не незавършено производство на отрасъл строителство. В резултат на това произведената продукция се разглежда като продадена на етапи на купувача, тъй като последният получава юридически права върху продукцията. Когато договорът изисква поетапни плащания, стойността на продукцията може често да бъде апроксимирана със стойността на поетапните плащания, които са извършени за всеки период. При отсъствието на договор за продажба, обаче, незавършената продукция произведена за всеки период се отчита като незавършено производство.

3.60   Ж. Търговски услуги по продажби на едро и на дребно; услуги по ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и лични и домакински стоки.

Продукцията на търговските услуги по продажби на едро и дребно се измерва с търговските надбавки реализирани върху стоките, които се закупуват за препродажба.

Определение:

Търговската надбавка е разликата между действителната или условно начислена цена, която се реализира от стока закупена за препродажба и цената, която би трябвало да бъде платена от дистрибутора за да замени стоката в момента на нейната продажба или пласиране по някакъв друг начин.

По условие холдинговите печалби и загуби не се включват в търговската надбавка. Независимо от това, обаче, на практика източниците на данни може и да не позволяват отделянето на всички холдингови печалби и загуби.

3.61   З. Услуги на хотели и ресторанти

Стойността на продукцията на услугите на хотели, ресторанти и кафенета включва стойността на храната, питиетата и други, които са консумирани.

3.62   И. Услуги на транспорта, складови и комуникационни услуги

Продукцията на транспортни услуги се измерва със стойността на получените суми за транспортиране на стоки или хора. Транспортирането за собствено използване в рамките на местна ЕВД се третира като спомагателна дейност и не се идентифицира и отчита отделно.

Продукцията от складови услуги се измерва като стойност на увеличение на незавършеното производство, или като допълнителна продукция, в смисъл на транспортиране във времето (например складиране в полза на друга местна ЕВД) или на физическа промяна (например в случая на отлежаване на вино).

Продукцията на услуги на пътническите агенции се измерва като стойност на таксите за услуги на агенциите (такси или комисионни), а не с пълните разходи, направени от пътниците към пътническата агенция. Последните, например, могат да включват такси за транспорт, извършен от трети страни.

Продукцията на услуги на тур операторите се измерва с пълните разходи, направени от пътниците към тур оператора.

Различието между услугите на пътническите агенции и услугите на тур операторите е това, че услугите на пътническите агенции се ограничават само до посредничество в полза на пътника, докато услугите на тур оператора създават нов продукт, т.е. организира се екскурзия, за която цените на отделните ѝ различни компоненти (например пътуване, подслоняване и забавление) не са разпознаваеми като такива от пътника.

3.63   К. Услуги, свързани с финансово посредничество (тези услуги включват застрахователни услуги и услуги на пенсионните фондове)

Продукцията от финансово посредничество за което няма изрично определени такси се измерва, по условие, като общ доход от собственост, получен от единиците оказващи услугите минус техните общи плащания на лихви, изключвайки стойността на доходът получен от инвестиране на собствените им фондове (тъй като подобен доход не възниква от финансово посредничество), и, в случай на странични застрахователни дейности извършени от финансовия посредник, изключвайки доходът от инвестиране на застрахователни технически резерви. При измерването на тази продукция холдинговите печалби и загуби трябва да се пренебрегнат, защото в цялата система холдинговите печалби не се записват в сметка „Производство“, а в отделна сметка (сметка „Други изменения на активите“). Това се отнася също и до холдинговите печалби от обмен на валута и ценни книжа от професионални дилъри (макар, че техните холдингови печалби могат да бъдат в общият случай положителни и да се разглеждат от самите дилъри като част от техните нормални приходи). Независимо от това, обаче, търговските маржове при обмен на валута и ценни книжа (т.е. общите разлики между цените на купувач за дилъра и покупната цена за купувача) трябва да се включат в продукцията, аналогично на търговците на едро и дребно. При разграничаването на подобни търговски маржове от холдинговите печалби е възможно, по аналогичен начин, да възникнат и проблеми с данните; последните трябва да бъдат преодолени по възможно найдобрия начин.

Продукцията на услугите на финансово посредничество, оказвани от централните банки, трябва да се измерва по същият начин, както услугите оказвани от други финансови посредници.

Дейността на паричните кредитори, които заемат само собствените си фондове не се разглежда като производство на услуги.

Финансовите посредници могат също да оказват и различни финансови услуги и бизнес услуги, за които изрично се начисляват такси и комисиони. Примерни случаи са например обмен на валута и съвети за инвестиране, съвети за закупуване на недвижима собственост или съвети за данъчно облагане. Продукцията на подобни услуги се остойностява на базата на начислените такси или комисиони.

Продукцията на застрахователните услуги (такса за услуга) се измерва като:

 

обща сума на фактически получените застрахователни премии

плюс

обща сума на допълнителните застрахователни премии (равни на дохода от инвестиране на застрахователните технически резерви)

минус

обща сума на дължимите искове

минус

промяната на актуерните резерви и резервите за застраховки с печалба.

При измерване на продукцията на застрахователните услуги холдинговите печалби и загуби трябва да се пренебрегнат: те не трябва да се считат за доход от инвестиране на застрахователните технически резерви и не трябва да се разглеждат като промени на актуерните резерви и резервите за застраховки с печалба.

Отбележете, че застрахователните технически резерви могат да бъдат инвестирани във странични дейности на застрахователната компания, например отдаване под наем на жилища или офиси. В този случай нетният опериращ излишък за тези странични дейности е доход от инвестирането на застрахователни технически резерви.

По подобен начин продукцията на услуги на пенсионните фондове се измерва като:

 

обща сума на фактическите пенсионни вноски

плюс

обща сума на допълнителните вноски (равни на доходът от инвестиране на техническите резерви на пенсионните фондове)

минус

дължими пенсии

минус

промяната на актуерните резерви

3.64   Л. Услуги, свързани с недвижими имоти, даване под наем и бизнес услуги

Продукцията на услуги на жилища, обитавани от собствениците им трябва да се остойностява по изчислената стойност на наема, който един наемател би платил за същото жилище, като се вземат предвид и други фактори, например местоположение, благоустройството на района и други, както и размера и качеството на самото жилище. Независимо от това, обаче, тази продукция все пак трябва да се остойностява по базисни цени. Това предполага, че всички данъци, които обикновено се заплащат от наемателите, а не от предприятията, трябва да се изключат. Подобно условно изчисление трябва да се направи и за гаражите, които са разположени отделно от жилищата и които се използват от собственика за целите на крайно потребление във връзка с употребата на жилището. За гаражите, които се използват от техният частен собственик единствено за целите на паркиране близо до работното място подобни условни изчисления не трябва да се правят. Стойността на наема на жилища в чужбина, обитавани от собствениците им, например вили, не трябва да се отчита като част от вътрешното производство, а като внос на услуги и съответният нетен опериращ излишък се записва като първичен доход получен от Останалия свят. Подобни записи трябва да се направят и за жилищата, обитавани от собствениците им, когато собствениците са нерезиденти. В случаите на разделяне на обитаването на жилищата във времето, част от таксата за услуга трябва да се запише като такава.

Продукцията на услугите, свързани с недвижими имоти от нежилищни сгради се измерва със стойността на дължимите наеми.

Продукцията на услуги от оперативен лизинг (отдаване под наем на машини или оборудване, и други) се измерва със стойността на наема, който лизингополучателя плаща на лизингодателя. Този случай е ясно разграничим от финансовия лизинг, който е метод на финансиране за придобиване на дълготрайни активи, т.е. чрез даване на заем от лизингодателя на лизингополучателя. В случаят на финансов лизинг наемите включват (основно) изплащания и плащания на лихви, като стойността на услугите е много малка в сравнение с общо заплатените наеми (виж Приложение II „Лизинг и покупки на стоки за дълготрайна употреба на изплащане);“

В случаите, когато това е възможно, трябва да се разграничи отделна местна ЕВД, за изследователски и развойни дейности (R&D). Когато това не е възможно, всички изследователски и развойни дейности със значими размери (сравнени с основната дейност) трябва да се отчитат като странична дейност на местната ЕВД.

Продукцията на услугите на изследователските и развойни дейности се измерва както следва:

а)

изследователските и развойни дейности, извършвани от специализирани комерсиални изследователски лаборатории или институти се остойностяват по приходите от продажби, договори, комисионни, хонорари и други, по обикновения начин.

б)

продукцията от изследователски и развойни дейности предназначени за използване в рамките на едно и също предприятие трябва, по принцип, да се остойностява на база на изчислените базисни цени, които биха били платени, ако изследванията се договорират с подизпълнител по търговски път. Независимо от това, обаче, в действителност е възможно тя да бъде остойностявана на базата на общите производствени разходи.

в)

изследователски и развойни дейности извършвани от единици на държавното управление, университети, нетърговски изследователски институти и други, обикновено са друга непазарна продукция и следователно се остойностява на базата на производствените разходи. Приходите от продажба на изследователски и развойни дейности от други непазарни производители на изследователски и развойни дейности трябва да се отчитат като приходи от странична пазарна продукция.

Разходите за изследователски и развойни дейности трябва да се разграничат от тези за образование и обучение. Разходите за изследователски и развойни дейности не включват разходите за разработване на програмни продукти като основна или странична дейност. Независимо от това, обаче, третирането им от гледна точка на отчитането е почти еднакво; единствената разлика е тази, че програмните продукти се разглеждат като произведен нематериален актив и не се патентоват.

3.65   М. Услуги на обществена администрация и отбрана, услуги на задължителното социално осигуряване

Услугите на обществената администрация, услугите на отбраната и услугите на задължителното социално осигуряване винаги се предоставят като други непазарни услуги и следователно трябва да се остойностяват съобразно това.

3.66   Н. Услуги на образованието;

За услугите на образованието и услугите на здравеопазването често може да се окаже необходимо да се очертаят прецизни граници между пазарни и други непазарни производители, както и между тяхната пазарна и друга непазарна продукция. Така например за някои видове образование и медицинско лечение могат да бъдат наложени номинални такси от държавните институции (или от други институции поради специфични субсидии), докато за друг вид образование и специално медицинско лечение те могат да определят комерсиални тарифи. Един друг често срещан примерен случай е този, при който един и същ вид услуга (например висше образование) се предоставя от една страна от държавното управление (или негови посредници) и от друга, от комерсиални институти. В такъв случай много често съществуват големи разлики между определените цени и качеството на услугите.

Услугите на образованието и здравеопазването изключват изследователски и развойни дейности; услугите на здравеопазването изключват образование в системата на здравеопазване, например от академични болници.

3.67   П. Други комунални, социални и лични услуги

Производството на книги, записи, филми, програмни продукти, ленти, дискове и други, е двуетапен процес и се измерва по съответен начин:

1.

Продукцията от производството на оригинали — нематериален дълготраен актив — се измерва с платената цена, ако са продадени, или ако не са продадени, по базисната цена заплатена за подобни оригинали, по техните производствени разходи, или по редуцираната стойност на бъдещите постъпления, които се очакват от използването им в производство.

2.

Собственикът на този актив може да го използва пряко или да произвежда копия в последващи периоди (отчитани като потребление на основен капитал). В случай, че собственикът е предоставил лицензи на други производители, които да използват оригинала за производство, хонорарите, комисионните, авторските възнаграждения и други, които той получава от лицензите, са продукцията му от неговите услуги. При този втори етап продажбата на нематериален актив е образуване на основен капитал, с отрицателен знак.

3.68   Р. Частни домакинства със заети лица

Продукцията на услуги за домакинствата, произведена чрез наемане на платен персонал, по условие, се остойностява с компенсацията, платена на заетите лица; това включва всяка компенсация в натура, като храна или подслон.

МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р2)

Определение:

Междинното потребление се състои от стойността на стоките и услугите, които са потребени при производствения процес, изключвайки дълготрайните активи, чието потребление се отчита като потребление на основен капитал. Стоките и услугите могат да бъдат или трансформирани, или изразходвани изцяло в производствения процес.

3.70   Междинното потребление включва следните гранични случаи:

а)

стойността на всички стоки или услуги, които са вложени в спомагателни дейности. Типични примери са снабдяване, продажби, проучване на пазара, счетоводство, обработка на данни, транспорт, съхранение, поддръжка, охрана и други. Тези стоки и услуги не се разграничават от онези , които са потребени от основната (или страничната) дейност на една местна ЕВД;

б)

стойността на стоки и услуги, които са получени от друга местна ЕВД на същата институционална единица (само в случай, че те отговарят на общото определение от параграф 3.69);

в)

разходите по използване на наети дълготрайни активи, например оперативен лизинг на машини или автомобили;

г)

абонаментните такси, вноските или таксите за услуги, платени на нетърговски бизнес асоциации;

д)

случаи, които не се третират като бруто образуване на капитал, като например:

1.

малки инструменти, които са евтини и се използват за сравнително прости операции, като триони, чукове, отвертки и други ръчни инструменти; малки уреди, като например джобни калкулатори. В ESA по условие всички разходи за подобни предмети за дълготрайна употреба, които не надвишават 500 екю (по цени на 1995 г.) на артикул (или когато са закупени в големи количества, за общата заплатена сума), трябва да се отчитат като междинно потребление.

2.

обикновената текуща поддръжка и ремонт на дълготрайни активи, които се използват в производство;

3.

военни оръжия за масово унищожение и необходимото за тяхното придвижване оборудване (но не и леки оръжия или бронирани превозни средства придобити от полицията и силите за безопасност, които се считат за бруто образуване на основен капитал);

4.

услуги на изследователски и развойни дейности, обучение на персонал, пазарни проучвания и подобни дейности закупени от външна агенция или предоставени от отделна местна ЕВД на същата институционална единица;

е)

плащания за използването на нематериални непроизведени активи като патентни активи, търговски марки, авторски права и други (с изключение на плащанията за покупка на подобни права на собственост: те се третират като придобиване на нематериални непроизведени активи);

ж)

разходи на заетите лица, възстановени от работодателя, за артикули, които са необходими за производството на работодателя, като договорни задължения за покупка за собствена сметка на инструменти или на предпазно облекло;

з)

разходи на работодатели, които облагодетелстват както работодателите, така и наетите от тях лица, защото те са необходими за производството на работодателя. Примерни случаи са:

1.

възстановяване на разходите на заетите лица за пътувания, отделяне от дома, преместване и развлечения, които са направени при изпълнение на техните служебни задължения;

2.

осигуряване на удобства на работното място.

Един по-подробен списък е представен в параграфите за компенсация на заетите лица (D.1).

и)

такси за услуги по общо застраховане, заплатени от местни ЕВД (виж също и Приложение III „3астраховане“): за да се отчете като междинно потребление само таксата за услугата, платените застрахователни премии трябва да бъдат намалени с, например, платени искове и нетни промени на актуерните резерви. Последните могат да бъдат разпределени между местните ЕВД пропорционално на платените застрахователни премии.

к)

само за икономиката като цяло: всички косвено измерени услуги на финансовите посредници (FISIM), предоставени от производители резиденти.

3.71   Междинното потребление изключва:

а)

позиции, третирани като бруто образуване на капитал, например:

1.

ценности;

2.

експлоатация на находища от минерални ресурси;

3.

значими подобрения, които значително надвишават изискванията за обикновено поддържане на дълготрайните активи в добро работно състояние, например модернизация, реконструкции или разширения;

4.

програмни продукти, които са или закупени, или произведени за собствена сметка

б)

разходи на работодателите, които се третират като надници и заплати в натура (виж 4.05);

в)

използване, от пазарни единици или от производители за собствена сметка, на колективни услуги, предоставени от единици на държавното управление (третирани като разходи на правителството за колективно потребление);

г)

стоки или услуги, които са произведени и потребени в рамките на един и същ отчетен период и в рамките на една и съща местна ЕВД (те не се отчитат също и като продукция);

д)

плащания за държавни лицензи и такси, които се разглеждат като данъци върху производството (виж параграфи 4.79, 4.80);

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА МЕЖДИННОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ

3.72   Продуктите, които се използват за междинно потребление трябва да се отчитат и остойностяват в момента, в който влизат в производствения процес. Те трябва да се остойностяват по цените на купувач за подобни стоки или услуги в този момент.

3.73   На практика производствените единици обикновено не записват пряко фактическата употреба на стоките в производството. Те записват покупките предназначени да бъдат използвани като вложения и изменението в количествата на такива стоки, държани в запасите. Следователно междинното потребление трябва да бъде изчислено като от покупките се извади изменението на запасите от стоки, използвани като вложения в производствения процес (за правилното остойностяване на изменението на запасите 3.120-3.124).

КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р3, Р4)

3.74   За крайното потребление се използват две концепции:

а)

крайни потребителски разходи (Р3);

б)

фактическо крайно потребление (Р4)

Концепцията крайни потребителски разходи се отнася до разходите на даден сектор за потребителски стоки и услуги. И обратно, фактическото крайно потребление се отнася до придобиването на потребителски стоки и услуги от сектора. Разликата между тези две концепции е в третирането на някои стоки и услуги, финансирани от държавното управление или НТИОД, но предоставени на домакинствата като социални трансфери в натура.

КРАЙНИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ РАЗХОДИ (Р3)

Определение:

Крайните потребителски разходи включват разходите направени от местни институционални единици за стоки или услуги, които са използвани за прякото задоволяване на индивидуални нужди или желания, или на колективни нужди, на членовете на обществото. Крайните потребителки разходи могат да възникнат на вътрешната територия или в чужбина.

3.76   Крайните потребителски разходи на домакинства включват следните гранични случаи:

а)

услуги на жилища обитавани от собствениците им;

б)

доходи в натура, като:

1.

стоки и услуги, които са получени като доход в натура от заети лица;

2.

стоки или услуги произведени като продукция на некорпорирани предприятия притежавани от домакинства, които са задържани за потребление от членовете на домакинството. Примерни случаи са храна и други селскостопански стоки, жилищни услуги произведени от обитатели на собствени жилища и домакински услуги произведени чрез наемането на платен персонал (прислужници, готвачи, градинари, шофьори и други).

в)

позиции, които не се разглеждат като междинно потребление като:

1.

материали за дребни ремонти и вътрешно освежаване (боядисване, слагани на тапети) на жилища от вид обикновено извършван както от наематели така и от собственици;

2.

материали за ремонт и поддържане на потребителски стоки за дълготрайна употреба, включително превозни средства;

г)

позиции, които не се третират като капиталообразуване, по-специално потребителски стоки за дълготрайна употреба, които продължават да изпълняват своите функции в продължение на няколко отчетни периода; това включва прехвърляне на собствеността върху някои стоки за дълготрайна употреба от предприятие на домакинство (виж операции със съществуващи стоки, параграф 3.148);

д)

пряко заплатени финансови услуги;

е)

застрахователни услуги — с размера на имплицитната такса за услуга (виж параграф 3.63);

ж)

услуги на пенсионни фондове — с размера на имплицитната такса за услуга (виж параграф 3.63);

з)

плащания от домакинствата за лицензи, разрешителни и други, които се разглеждат като покупки на услуги (виж параграфи 4.79, 4.80);

и)

покупки на продукция по икономически незначими цени, например входни такси за музей (виж параграф 3.45).

3.77   Крайните потребителски разходи на домакинства изключват:

а)

социални трансфери в натура като разходи, които са първоначално направени от домакинствата, но впоследствие възстановени от социалното осигуряване, например някои медицински разходи

б)

позиции третирани като междинно потребление или бруто капиталообразуване като:

1.

разходи на домакинства притежаващи некорпорирани предприятия, когато те са направени за бизнес цели — например за стоки за дълготрайна употреба като превозни средства, мебели или електрическо оборудване (бруто образуване на основен капитал), както също и за стоки за недълготрайна употреба като горива (междинно потребление);

2.

разходи, които един обитател на собствено жилище прави за освежаване, поддръжка и ремонт на жилища, които обикновено не се извършват от наематели (третирани като междинно потребление при производство на жилищни услуги).

3.

закупуване на жилища (третирано като бруто образуване на основен капитал);

4.

разходи за ценности (третирани като бруто капиталообразуване);

в)

позиции, третирани като придобиване на непроизведени активи и по-специално закупуване на земя;

г)

всички тези плащания от домакинства, които трябва да се разглеждат като данъци, като например разрешителни за притежаване на моторни превозни средства, лодки или самолети, както и разрешителни за ловуване, стрелба или риболов (виж параграфи 4.79, 4.80).

д)

членски вноски, вноски и такси за услуги плащани от домакинства на НТИОД като профсъюзи, професионални общества, потребителски асоциации, църкви и социални, културни, развлекателни и спортни клубове;

е)

доброволни трансфери в пари или в натура извършвани от домакинства за благотворителни цели и за организации за подпомагане и помощ.

3.78   Крайните потребителски разходи на НТИОД включват две отделни категории:

а)

Стойността на стоките и услугите произведени от НТИОД, които са различни от образуване на капитал за собствена сметка и различни от разходите направени от домакинства и други единици;

б)

Разходи на НТИОД за стоки или услуги, които са произведени от пазарни производители и които се доставят — без каквато и да е трансформация — на домакинствата за тяхно потребление като социални трансфери в натура.

3.79   Крайните потребителски разходи на правителството включват две категории разходи, подобни на тези на НТИОД:

а)

Стойността на стоките и услугите, които са произведени от самото държавно управление и които са различни от капиталообразуване за собствена сметка и продажби;

б)

Покупки на стоки и услуги от държавното управление, които са произведени от пазарни производители и са доставени на домакинствата — без каквото и да е трансформиране — като социални трансфери в натура. Това предполага, че държавното управление само плаща за стоките и услугите, които продавачите предоставят на домакинствата.

3.80   Корпорациите не правят крайни потребителски разходи.Техните покупки за същите стоки или услуги, използвани от домакинствата за крайно потребление, са или използвани за междинно потребление, или се предоставят на заетите лица като компенсация в натура, т.е. условни крайни потребителски разходи на домакинства. Даже и там където, например посредством реклама, те финансират индивидуално потребление, тези разходи се разглеждат като междинни.

ФАКТИЧЕСКО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р4)

Определение:

Фактическото крайно потребление включва стоки или услуги, които са придобити от местни институционални единици за прякото задоволяване на човешки нужди, независимо от това дали те са индивидуални или колективни.

Определение:

Стоките и услугите за индивидуално потребление („индивидуални стоки и услуги“) се придобиват от домакинство и се използват за задоволяване на нуждите и желанията на членовете на това домакинство. Индивидуалните стоки и услуги имат следните характеристики:

а)

Трябва да бъде възможно да се наблюдава и отчита придобиването на стоки или услуги от индивидуално домакинство или на негов член, както и на момента в който това се извършва;

б)

Домакинството трябва да се е съгласило да получи стоката или услугата и да предприеме каквито и да са необходими действия за да направи това възможно — например чрез присъствие в училище или клиника;

в)

Стоката или услугата трябва да бъде такава, че нейното придобиване от едно домакинство или личност, или възможно от малка, ограничена група хора, изключва нейното придобиване от други домакинства или личности.

Определение:

Услугите за колективно потребление („колективни услуги“) се предоставят едновременно на всички членове на обществото или за всички членове на отделна част от обществото, като например за всички домакинства живеещи в даден район. Колективните услуги имат следните характеристики:

а)

Те могат да бъдат доставяни едновременно за всеки член на обществото или за дадени части от обществото, като например тези за определен район по местоположение;

б)

Използването на подобни услуги е обикновено пасивно и не изисква изричното съгласие или активното участие на всички заинтересовани лица;

в)

Предоставянето на колективни услуги на една индивидуална личност не намалява размерът им за друга такава личност от същото общество или негова част. При придобиването им няма конкуренция.

3.84   Всички крайни потребителски разходи на домакинства са индивидуални. По условие всички стоки и услуги предоставяни от НТИОД се третират като индивидуални.

3.85   За стоките и услугите предоставяни от единици на държавното управление границата между индивидуални и колективни стоки и услуги се очертава на базата на Класификацията на функциите на държавното управление (COFOG).

По условие всички крайни потребителски разходи на правителството включени към всеки един от долуописаните раздели трябва да се третира като разходи за услуги за индивидуално потребление, с изключение на разходите за обща администрация, регулиране, изследователски работи и други във всяка категория:

а)

04

Образование;

б)

05

Здравеопазване;

в)

06

Социално осигуряване и Социални грижи

г)

08.01

Спорт и отдих;

д)

08.02

Култура

В допълнение на това разходите към следните подраздели трябва също да се третират като индивидуални тогава, когато те са важни:

а)

07.11

(част от) предоставянето на жилища;

б)

07.31

(част от) събирането на битови отпадъци;

в)

12.12

(част от) експлоатацията на транспортната система.

Разходите за колективно потребление представляват остатъка от крайните потребителски разходи на правителството. Те се състоят по-специално от:

а)

управление и регулиране на обществото;

б)

осигуряване на безопасност и отбрана;

в)

поддържане на ред и законност, законодателство и регулиране;

г)

поддържане на общественото здравеопазване;

д)

защита на околната среда;

е)

изследователска и развойна дейност;

ж)

инфраструктура и икономическо развитие

3.86   Взаимовръзките между използваните различни концепции могат да бъдат показани в таблица:

 

Сектор извършващ разходи

Домакинства

Общо придобиване

Държавно управление

НТИОД

Индивидуално потребление

Х

(= Социални трансфери в натура)

Х

(= Социални трансфери в натура)

Х

Фактическо индивидуално крайно потребление

Колективно потребление

Х

0

0

Фактическо колективно крайно потребление

Общо

Крайни потребителски разходи на правителството

Крайни потребителски разходи на НТИОД

Крайни потребителски разходи на домакинства

Фактическо крайно потребление = Общи крайни потребителски разходи

3.87   Всички крайни потребителски разходи на НТИОД са по условие индивидуални. В резултат на това общото фактическо крайно потребление е равно на сумата от фактическото крайно потребление на домакинствата и фактическото крайно потребление на държавното управление.

3.88   По условие няма социални трансфери в натура със сектор „Останал cвят“ (макар, че подобни трансфери съществуват в монетарно изражение). В резултат на това общото фактическо крайно потребление е равно на общите крайни потребителски разходи.

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛСКИ РАЗХОДИ

3.89   Както това е обяснено в глава 1, стоките и услугите трябва в общият случай да се отчитат когато възникват задължения за плащания, т.е. когато купувачът поема задължения към продавача. Това означава, че разходът за дадена стока трябва да се отчита в момента на промяна на собствеността; разходът за услуга се отчита когато доставката на услугата е извършена.

3.90   Разходът за стока, която е придобита на изплащане, или по друго подобно кредитно споразумение (както и при финансов лизинг), трябва да се отчита в момента когато стоката е доставена, даже и ако в този момент няма юридическа смяна на собствеността.

3.91   Потреблението за собствена сметка се отчита, когато е произведена продукцията, задържана за собствено крайно потребление.

3.92   Крайните потребителски разходи на домакинствата се отчитат по цени на купувач. Това е цената, която купувачът фактически плаща за продуктите в момента на покупката. По-подробно определение може да бъде намерено в параграф 3.06.

3.93   Стоките и услугите, които се доставят като компенсация в натура на заетите лица, се остойностяват по базисни цени, когато са произведени от работодателят и по цени на купувач за работодателя, когато работодателят ги е закупил.

3.94   Задържаните за собствено потребление стоки или услуги се остойностяват по базисни цени.

3.95   Крайните потребителски разходи на държавното управление или на НТИОД за продукти, които са произведени от тях самите, се отчитат в момента на производството им, който също е и моментът на доставка на подобни услуги от държавното управление или от НТИОД. За крайните потребителски разходи за стоки и услуги, доставени от пазарни производители, моментът на доставка е моментът на отчитане.

3.96   Крайните потребителски разходи на държавното управление или на НТИОД са равни на сумата от тяхната продукция плюс разходите за продуктите, които са доставени на домакинствата чрез пазарни производители (т.е. социални трансфери в натура) минус плащанията от други единици, минус образуването на капитал за собствена сметка.

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

3.97   Стоките и услугите се придобиват от институционални единици тогава, когато те станат новите собственици на стоките или когато доставката на стоките или услугите е извършена.

3.98   За единиците, които извършват разходите придобиването (фактическо крайно потребление) се остойностява по цени на купувач.

Трансферите в натура, които са различни от социалните трансфери в натура от държавното управление и НТИОД се третират като трансфери в пари. Съответно, стойностите на стоките или услугите фактически се отчитат като разходи от институционалните единици или секторите, които ги придобиват.

3.99   Стойностите на двата агрегата крайни потребителски разходи и фактическо крайно потребление са едни и същи. Следователно, стоките и услугите придобити от местни домакинства чрез социални трансфери в натура се остойностяват по същите цени както и в агрегатите на разходите.

БРУТО ОБРАЗУВАНЕ НА КАПИТАЛ (Р5)

3.100   Бруто образуването на капитал включва:

а)

бруто образуване на основен капитал (Р51);

б)

изменение на запаси (Р52);

в)

придобити минус продадени ценности (Р53).

3.101   Бруто образуване на капитал означава бруто на потребление на основен капитал. Нето образуването на капитал се получава след изваждане на потреблението на основен капитал от бруто образуването на капитал.

БРУТО ОБРАЗУВАНЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ

Определение:

Бруто образуването на основен капитал (Р51) се състои от придобитите от местни производители дълготрайни активи, минус продадените, през даден период от време плюс известно увеличение на стойността на непроизведени активи, реализирано от производствената дейност на производителя или на институционалните единици. Дълготрайните активи са материални или нематериални активи, които са произведени като продукция в резултат на производствени процеси, и които сами по себе си се използват многократно, или непрекъснато, в производствените процеси за повече от една година.

3.103   Бруто образуването на основен капитал включва както положителни, така и отрицателни стойности:

а)

положителни стойности:

1.

закупени нови или съществуващи дълготрайни активи;

2.

дълготрайни активи, които са произведени и задържани за собствена употреба от производителя (включително производство за собствена сметка на дълготрайни активи, които са все още незавършени или не са напълно развити);

3.

нови или съществуващи дълготрайни активи, придобити на бартерна основа;

4.

нови или съществуващи дълготрайни активи, които са получени като капиталови трансфери в натура;

5.

нови или съществуващи дълготрайни активи, придобити от потребителя под формата на финансов лизинг;

6.

основни подобрения на дълготрайни активи и на съществуващи исторически паметници;

7.

естествен прираст на възпроизвеждащи се природни активи;

б)

отрицателни стойности т.е. продадени дълготрайни активи, които се отчитат като придобити с отрицателен знак:

1.

продадени съществуващи дълготрайни активи;

2.

предадени на бартерна основа съществуващи дълготрайни активи;

3.

съществуващи дълготрайни активи, предадени като капиталови трансфери в натура.

3.104   Компонентите на продадените дълготрайни активи изключват:

а)

потребление на основен капитал (което включва предполагаеми нормални загуби в резултат на пожари и стихийни бедствия);

б)

изключителни загуби, като например тези дължащи се на суша или други природни бедствия (отчитани като други изменения в обема на активите).

3.105   Могат да бъдат разграничени следните видове бруто образуване на основен капитал:

а)

придобити, минус продадени материални дълготрайни активи:

1.

жилища;

2.

други сгради и съоръжения;

3.

машини и оборудване;

4.

и култивирани активи (трайни насаждения и добитък);

б)

придобити, минус продадени нематериални дълготрайни активи:

1.

експлоатация на находища от минерални ресурси;

2.

компютърен софтуер;

3.

оригинали на произведения на развлекателната дейност, на литературата или изкуството;

4.

други нематериални дълготрайни активи.

в)

основни подобрения на материални непроизведени активи и по-специално на тези, които се отнасят до земя (макар, че придобиването на непроизведени активи не се включва);

г)

разходи свързани с прехвърляне на собствеността върху непроизведени активи като земя и патентовани активи (макар, че придобиването на самите тези активи не се включва);

3.106   Основните подобрения на земя включват:

а)

възстановяване на земя от морето чрез строителство за тази цел на насипи, морски диги и бентове;

б)

разчистване на гори, скална маса и други за да се даде възможност земята да бъде използвана за първи път за производство;

в)

пресушаване на блата или напояване на пустини чрез строителството на насипи, изкопи или напоителни канали;

г)

предотвратяване на наводнения или ерозия от морето, или реките, чрез строителство на вълноломи, морски диги или бариери против наводнения.

Тези дейности могат да доведат до създаване на фактически нови структури като например морски диги, бариери против наводнения и бентове, но самите те не се използват пряко за производството на други стоки и услуги по начина, по който се използват повечето съоръжения. Тяхното строителство се извършва за да се получи повече, или по-добра земя, а именно земята, един непроизведен актив, е тази която е необходима за производство. Така например строителството на бент за производство на електроенергия служи за съвършено различна цел в сравнение със строителството на бент, който спира морето. Като подобрение на земя може да се запише само вторият вид бент.

3.107   Бруто образуването на основен капитал включва гранични случаи като:

а)

придобиване на лодки, баржи, подвижни къщи и каравани използвани като жилища от домакинства, и всякакви постройки от същия вид, като например гаражи;

б)

съоръжения и оборудване използвани от армията (подобни на тези, които са използвани от цивилни производители) като например летища, докове, пътища и болници;

в)

леки оръжия и бронирани превозни средства използвани от невоенни единици;

г)

изменение на селскостопанските животни, използвани за многогодишно производство, като например животни за разплод, животни за млеконадой, отглеждани за вълна овце и работни животни;

д)

изменение на трайните насаждения, които се култивират многогодишно, като например овощни дървета, лози, каучукови дървета, палмови дървета и други;

е)

подобрения на съществуващи дълготрайни активи, които надвишават изискванията на текущата поддръжка и ремонт;

ж)

придобиване на дълготрайни активи чрез финансов лизинг.

3.108   Бруто образуването на основен капитал изключва:

а)

операции, които са включени в междинно потребление, като:

1.

покупка на дребни и инструменти за производствени цели (виж параграф 3.70.д);

2.

текуща поддръжка и ремонт;

3.

покупка на военни оръжия и поддържащите ги системи;

4.

покупката на дълготрайни активи, които ще бъдат използвани по договори за оперативен лизинг (виж също приложение II „Лизинг и покупки на стоки за дълготрайна употреба на изплащане)“;

б)

операции, отчитани като изменение на запасите:

1.

животни отглеждани за клане, включително птици;

2.

дървесни насаждения отглеждани за дървен материал (незавършено производство).

в)

машини и оборудване придобити от домакинства за целите на крайно потребление (крайни потребителски разходи);

г)

холдингови печалби и загуби на дълготрайни активи (други изменения на активите);

д)

катастрофални загуби на дълготрайни активи (други изменения на активите), например разрушаване на култивирани активи и загуба на добитък поради избухване на епидемия (което обикновено не се покрива от застраховки) или щети дължащи се на силни наводнения, щети от бури или горски пожари (виж глава 4).

3.109   Бруто образуването на основен капитал под формата на подобрения на съществуващи дълготрайни активи трябва да се класифицира при придобиване на нови дълготрайни активи от същия вид;

3.110   Нематериалните дълготрайни активи в общият случай обхващат нова информация, специализирани знания и други, като включват:

а)

експлоатиране на находища от минерални ресурси включващо разходите за фактически проучвателни сондажи, въздушни и други наблюдения, транспортни разходи и други;

б)

компютърен софтуер и големи бази данни, които ще бъдат използвани в производство за повече от една година;

в)

литературни и художествени оригинали на ръкописи, преводи, модели, филми, звукозаписи и други.

3.111   Разходите по прехвърляне на собствеността поети от техният нов собственик както за дълготрайните активи, така и за непроизведените нефинансови активи, включват:

а)

разходи извършени при доставяне на актива (нов или съществуващ актив) до желаното място и във желаното време, като транспортни разходи, разходи за монтаж и инсталиране и други;

б)

заплатени професионални такси или комисионни, като например хонорари платени на инспектори, инженери, юристи, оценители и други, както и комисионни платени на агенти по недвижими имоти, аукционери и други;

в)

данъци, които са платими от новият собственик при прехвърляне на собствеността върху актива.

Всички тези разходи трябва да се отчитат от новият собственик като бруто образуване на основен капитал. Отбележете, че данъците трябва да се третират като данъци върху услугите на посредниците, а не като данъци върху закупеният актив.

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА БРУТО ОБРАЗУВАНЕТО НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ

3.112   Бруто образуването на основен капитал се отчита тогава, когато собствеността на дълготрайните активи се прехвърля на институционалната единица, която възнамерява да ги използва за производство.

В долуописаните случаи се налага едно модифициране на общото правило:

а)

финансов лизинг (промяната на собствеността в този случай е условна);

б)

образуване на основен капитал за собствена сметка.

Активите, които са придобити под формата на финансов лизинг се отчитат като че ли потребителят е станал собственик в момента когато влиза във владение на стоките. Образуването на капитал за собствена сметка се отчита в момента на неговото производство.

3.113   Бруто образуването на основен капитал се остойностява по цени на купувач, включително разходи за инсталиране и други разходи при прехвърляне на собствеността. Когато е произведен за собствена сметка, той се остойностява по базисни цени на подобни дълготрайни активи (което предполага едно увеличение за нетен опериращ излишък или за смесен доход) или по разходите за неговото производство в случай, че подобни цени не са налични.

3.114   Придобиването на нематериални дълготрайни активи се остойностява по различни начини:

а)

За експлоатиране на находища от минерални ресурси: по разходите за фактическото тестово сондиране и пускането на сонди, и направените разходи осигурили възможност за провеждане на проучвателните работи (като например въздушни или други наблюдения);

б)

За компютърен софтуер: по цени на купувач, когато е закупено от пазара, а когато е разработено за собствена сметка, остойностяването се извършва по изчислена базисна цена (или ако това не е възможно, по разходите за неговото производство);

в)

За оригинали на произведения на развлекателната дейност, на литературата или на изкуството: остойностяването се извършва по цената платена от купувача, когато са продадени, а ако не са продадени, по базисна цена заплатена за подобни оригинали, по производствените разходи или по сконтираната стойност от бъдещите приходи, които се очаква да бъдат получени при използването му в производството.

3.115   Продажбите на съществуващи дълготрайни активи се оценяват по (базисни) цени след приспадане на разходите по прехвърляне на собствеността, направени от продавача.

3.116   Разходите по прехвърлянето на собствеността могат да се отнасят както до произведени активи, включително и дълготрайни активи, така и до непроизведени активи, като например земя.

В случаят на произведени активи тези разходи са интегрирани в цените на купувач. В случаят на земя и други непроизведени активи те трябва да се отделят от самите покупки и продажби и да се отчитат в отделна група в класификацията за бруто образуване на основен капитал.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАПАСИТЕ (Р52)

Определение:

Изменението на запасите се измерва със стойността на стоките, постъпили в запас минус стойността на изписаните от запасите и стойността на всички периодически загуби от стоки, държани в запасите.

3.118   При всички видове стоки, в запасите могат да възникват периодически загуби поради физическо изхабяване или загуби от пожар и стихийни бедствия, или дребни кражби, като например:

а)

загуби на суровини и материали;

б)

загуби в случаите на незавършено производство;

в)

загуби на готова продукция;

г)

загуби на стоки за препродажба (например кражби от магазини).

3.119   Запасите включват следните категории:

а)

суровини и материали:

Суровините и материалите се състоят от всички стоки, които се държат в запас с намерение да бъдат използвани като междинни разходи за производство; те включват стоките държани в запас от държавното управление. Позиции като например, злато, диаманти и други подобни се включват тогава, когато са предназначени за промишлена употреба или за друг вид производство.

б)

незавършено производство:

Незавършеното производство включва произведена продукция, която още не е завършена. Тя се отчита в запасите на съответният производител. Тя може да съществува като многообразие от различни форми, например:

1.

отглеждане на посеви;

2.

отглеждане на дървесни насаждения и добитък;

3.

незавършено строителство (с изключение на това, което е произведено съгласно предварително сключен договор за продажба, или е произведено за собствена сметка, които се третират като образуване на основен капитал);

4.

незавършени други дълготрайни активи, например кораби и нефтени платформи;

5.

частично завършени изследователски работи за юридическо или консултантско досие;

6.

частично завършени филмови продукции;

7.

частични завършени компютърни програми.

Незавършеното производство трябва да се отчита за всеки производствен процес, който е незавършен, в краят на даден период. Това е от първостепенно значение по-специално при тримесечните сметки, например земеделските реколти не приключват в рамките на едно тримесечие.

Намалението на незавършеното производство става при завършване на производственият процес. В този момент цялото незавършено производство се трансформира в готов продукт.

в)

готови стоки:

Готовите стоки, като част от запасите, включват продукцията, която нейният производител не възнамерява да преработва по-нататък преди доставката ѝ (също и когато тя се доставя като междинно вложение в други производствени процеси).

г)

стоки за препродажба:

Стоките за препродажба са стоките придобити с цел препродажбата им в състоянието, в което се намират.

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЗАПАСИТЕ

3.120   Моментът на отчитане и остойностяване на изменението на запасите трябва да бъде съвместим с това на другите операции с продукти. Това се отнася по-специално до междинното потребление (например за суровини и материали), продукцията (например незавършено производство и продукция от съхранявани селскостопански продукти) и бруто образуването на основен капитал (например незавършено производство). Съвместимостта се налага също и при потоците за преработка по заявка. Така например, ако стоките се преработват в чужбина, и това включва съществена физическа промяна в стоките, те трябва да бъдат включени в износа (а по-късно във вноса) (виж параграф 3.135). Този износ се отразява чрез съпътстващо намаляване на запасите, а свързаният с него внос по-късно също се отчита като увеличение на запасите (в случай, че стоките не са незабавно използвани или продадени).

3.121   Изменението на запасите трябва да се остойностява в момента на влизането в запасите (за влезлите стоки) или в момента на изписването (за изписаните стоки).

3.122   Използваните цени трябва да бъдат съвместими с тези на други потоци, което по-точно означава, че:

а)

Продукцията от готови стоки преминали в запасите на производителят се остойностяват, като че ли са били продадени в този момент, по текущи базисни цени;

б)

Увеличението на незавършеното производство се остойностява пропорционално на изчислената текуща базисна цена на готовият продукт;

в)

Намалението на незавършеното производство (като изписано от запасите, когато производството е завършено) се остойностява по базисни цени:

г)

Изтеглените от запасите стоки предназначени за продажба се остойностяват по базисни цени;

д)

Стоките за препродажба, постъпващи в запасите на търговци на едро и търговци на дребно, и други, се остойностяват по техните фактически или изчислени цени на купувач на търговеца;

е)

Стоките за препродажба, които са изписани от запасите се остойностяват по цените на купувач, по които те могат да бъдат заменени в момента на тяхното изписване (а не в момента на тяхното придобиване).

3.123   Загубите възникнали в резултат на физическо изхабяване, щети от пожари и стихийни бедствия, които могат да бъдат застраховани или дребните кражби се отчитат и остойностяват по следният начин:

а)

За суровини и материали: като суровини и материали, които са фактически изписани за да бъдат използвани в производството (междинно потребление);

б)

За незавършено производство: като приспадане от увеличението натрупано към производството, което е извършено през същия период;

в)

За готови стоки и стоки за препродажба: третират се като изписани по текущата цена на неповредени стоки.

3.124   Предходните параграфи описват концептуално правилното остойностяване на всяка индивидуална операция, свързана с постъпленията и изписването от запасите, което трябва да бъде съвместимо с остойностяването на продукцията, междинното потребление и крайното използване. На практика това често се оказва твърде трудно приложимо и трябва да се използват апроксимиращи методи:

а)

Когато измененията в обема на запасите са сравнително регулярни възможно е да се използва един практически метод, който е близък до теоретичния принцип на остойностяване, а именно: умножаване на изменението на обема на запасите по средните цени за периода (цени на купувач за запасите държани от потребители или от търговци на едро или търговци на дребно, базисни цени за запасите държани от техните производители).

б)

В случай, че цените на участвуващите стоки остават сравнително постоянни, даже и големи колебания в обема на запасите не могат да променят валидността на прилагането на метода на проста апроксимация, т.е. умножаване на изменението на обема по средната цена.

в)

В случай, че в рамките на отчетният период както обемът, така и цените на запасите се изменят значително, се налага използването на по-сложни апроксимиращи методи. Така например, тримесечно остойностяване на изменението на запасите или използването на априорна информация за разпределението на колебанията в рамките на отчетния период (колебанията могат да бъдат най-големи в края на календарната година, по време на прибиране на реколтата и други).

г)

В случай, че се разполага само с информация за стойностите в началото и в края на периода (например в случай на търговия на едро или търговия на дребно, при които често запасите са от много различни продукти), изменението в обема между началото и края на периода трябва също да бъде изчислено. Това може да стане чрез изчисляване (допускане) на съотношение на оборота по видове продукти.

Отбележете, че сезонните изменения на цените може частично да отразяват и различия в качеството, например цени при разпродажба или извън сезонни цени за плодове и зеленчуци. Тези изменения в качеството трябва да се третират като изменения в обема.

ПРИДОБИТИ МИНУС ПРОДАДЕНИ ЦЕННОСТИ (Р53)

Определение:

Ценностите са нефинансови стоки, които не се използват основно за производство или потребление, не се изхабяват (физически) с времето при нормални условия и се придобиват и държат предимно като средство за „съхранение на стойността“.

3.126   Ценностите включват следните видове стоки:

а)

скъпоценни камъни и метали, като например диаманти, немонетарно злато, платина, сребро и други;

б)

антикварни предмети и други произведения на изкуството, като например картини, скулптори и други;

в)

други ценности, като например изработени от скъпоценни камъни и метали бижута и предмети с колекционерска стойност.

Тези видове стоки трябва да се отчитат като придобити или продадени ценности в следните случаи:

а)

придобиване или продажба на неМонетарно злато, сребро и други от (централни) банки и други финансови посредници;

б)

придобиване или продажба на тези стоки от предприятия, чиято основна или странична дейност не включва производство или търговия с подобни видове стоки; следователно това придобиване или продажба не се включва в междинното потребление или в образуването на основен капитал за тези предприятия;

в)

придобиване или продажба на подобни стоки от домакинства; следователно подобно придобиване не се включва в крайните потребителски разходи на домакинствата.

В ESA, по условие като придобити или продадени ценности се отчитат също и следните случаи:

а)

придобиване или продажба на тези стоки от бижутери или дилъри на произведения на изкуството (следвайки общото определение за ценности, придобиването на тези стоки от бижутери и дилъри на произведения на изкуството трябва да се отчита като изменение на запасите);

б)

придобиване или продажба на тези стоки от музеи (следвайки общото определение за ценности, придобиването на тези стоки от музеи трябва да се отчита като образуване на основен капитал).

Това допускане избягва необходимостта от често прекласифициране между трите основни вида образуване на капитал, т.е. между придобити минус продадени ценности, образуване на основен капитал и изменение на запасите (например в случай на операции с подобни стоки между домакинства и дилъри на произведения на изкуството).

3.127   Производството на ценности се остойностява по базисни цени (виж също параграф 3.67 за производство на оригинали). Всяко друго придобиване на ценности се остойностява по цените на купувач, платени за тях, включително и всички хонорари или комисионни заплатени на агенти. При закупуването им от дилъри те включват също и търговски надбавки. Продажбите на ценности се остойностяват по цените, получени от продавачите след приспадане на всички хонорари или комисионни заплатени на агенти или на други посредници. Пренебрегвайки производството на ценности, като цяло, придобити минус продадени ценности между местните сектори се изравняват, като остават единствено надбавките на агенти или дилъри.

ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ И УСЛУГИ (Р6 И Р7)

Определение:

Износът на стоки и услуги включва операции със стоки и услуги (продажби, бартерни сделки, дарения или помощи) от местни на чуждестранни лица.

Определение:

Вносът на стоки и услуги включва операции със стоки и услуги (покупки, бартерни сделки, дарения или помощи) от чуждестранни на местни лица.

3.130   Вносът и износът на стоки и услуги не включва:

а)

търговия между заведения, тоест:

1.

доставки за чуждестранни лица от чуждестранни филиали на местни предприятия, например продажби в чужбина от чуждестранни филиали на мултинационални компании, които са притежавани/контролирани от местни лица;

2.

доставки на местни лица от местни филиали на чуждестранни предприятия, например продажби от местни филиали на чуждестранни мултинационални компании.

б)

потоци на първичен доход от чужбина, като например компенсация на заети лица, лихви и приходи от преки инвестиции; приходите от преки инвестиции могат да включват неразграничима част от предоставянето на различни услуги, например обучение на заети лица, управленски услуги и използването на патенти и търговски марки;

в)

продажба или покупка на финансови активи или на непроизведени активи като земя и патенти.

3.131   Вносът и износът на стоки и услуги трябва да се разграничи на :

а)

Доставки извършени в рамките на Европейския съюз;

б)

Внос и износ извън Европейския съюз.

За удобство, тук, те ще бъдат разглеждани като внос и износ.

ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ (Р61 И Р71)

3.132   Вносът и износът на стоки възниква, когато има смяна на собствеността на стоки между местни и чуждестранни лица (независимо от това дали се извършва съответствуващо физическо преместване на стоки през границите).

3.133   Независимо от това, обаче, в четири случая принципът за смяна на собствеността се модифицира при отчитане на вноса и износа на стоки:

а)

Финансов лизинг: при стоките получени при условията на финансов лизинг трябва да има условна смяна на собствеността от лизингодателя към лизингополучателя; тя трябва да се отчита тогава, когато лизингополучателя влезе във владение на стоката (виж приложение за лизинг и покупки на стоки за дълготрайна употреба на изплащане);

б)

Доставки между дъщерни предприятия (клон или дъщерна фирма, или чуждестранен филиал): при всяка доставка на стоки между дъщерни предприятия трябва да има условна смяна на собствеността;

в)

Стоките, за преработка на ишлеме или за ремонт, се отчитат както във вноса, така и в износа, макар че не възниква смяна на собствеността;

г)

Препродажба: не се отчита никакъв внос или износ когато прекупвачи или дилъри на стоки купуват от чуждестранни лица и след това продават пак на чуждестранни лица в рамките на един и същ отчетен период. Подобно третиране трябва да се прилага и при препродажба от чуждестранни лица.

3.134   В следващите случаи износ на стоки възниква без стоките дори да прекосяват границата на страната:

а)

когато стоки произведени от единици местни лица, действуващи в международни води, се продават директно на чуждестранни лица в чужди държави (нефт, природен газ, рибни продукти, спасено морски кораби и други);

б)

транспортно оборудване или друго движимо оборудване, което не е привързано към фиксирано място, и което не е необходимо да прекосява границата на страната-износител, поради това че е продадено от резидент на нерезидент;

в)

стоките, които са загубени или разрушени след смяна на собствеността, преди те да са пресекли границата на страната износител.

Аналогични случаи се отнасят и за вноса на стоки.

3.135   Вносът и износът на стоки включват операции между местни и чуждестранни лица при:

а)

немонетарно злато, т.е. злато, което не се използва за целите на паричната политика;

б)

сребърни кюлчета, диаманти и други скъпоценни метали и камъни;

в)

банкноти и монети, които не са в обръщение, както и неемитирани ценни книжа (оценявани като стоки, а не по номинална стойност);

г)

електричество, природен газ и вода;

д)

прекарван през границата добитък;

е)

колетна поща;

ж)

правителствен износ, включително стоки финансирани чрез помощи и заеми;

з)

стоки, които са прехвърлени във или от собственост на организация за буферни запаси;

и)

стоки, които са доставяни от предприятия местни лица на техните чуждестранни филиали;

й)

стоки, които са получени от предприятия местни лица от техните чуждестранни филиали;

к)

контрабандни стоки;

л)

други неотчетени доставки, като например дарения и такива, които са под обявена минимална стоиност;

м)

стоки, обработвани по поръчка в чужбина, когато има значителна физическа промяна на стоките. Подобни стоки, обработвани на местна територия от името на нерезиденти;

н)

инвестиционни стоки, ремонтирани в чужбина, когато има значителен обем работа за реконструкция или изработка. Подобни стоки, ремонтирани на местна територия от името на нерезиденти.

3.136   Вносът и износът на стоки изключва следните стоки, които въпреки това може да пресекат националната граница:

а)

стоки, които преминават транзитно през дадена страна;

б)

стоки, които са изпратени за, или от, собствените посолства на страната, нейни военни бази или други анклави в рамките на националните граници на друга страна;

в)

транспортно оборудване и други видове подвижно оборудване, които напускат временно страната без смяна на собствеността им (например строително оборудване за монтажни или строителни цели в чужбина);

г)

оборудване и други стоки, които са изпратени в чужбина за малка преработка, поддържане, сервизно обслужване или ремонт;

д)

други стоки, които напускат временно страната и които обикновено се връщат обратно в рамките на една година без промяна в оригиналното им състояние и без смяна на собствеността им (например стоки, които са изпратени за изложби в чужбина, или за развлекателни цели, стоки по оперативен лизинг, включително и лизинг за няколко години, върнати стоки, защото очакваните продажби не са се осъществили);

е)

стоки на консигнация, които са загубени или разрушени след прекосяване на границата, но преди възникване на смяна на собствеността;

3.137   По принцип вносът и износът на стоки трябва да се отчита когато собствеността върху стоката е прехвърлена. На практика смяната на собствеността се счита за осъществена в момента, в който страните участвуващи в операцията я запишат в техните счетоводни книги или сметки. Това може и да не съвпада с различните етапи на договорния процес, като например:

а)

моментът на поемане на задължението (дата на договора);

б)

моментът на предоставяне на стоките и услугите, както и на придобиване на платежно нареждане ( дата на трансфер);

в)

моментът на погасяване на задълженията по това платежно нареждане (дата на плащане).

3.138   Вносът и износът на стоки трябва да се остойностява франко-борд на границата на страната износител (f.o.b.). Тази цена включва:

а)

стойността на стоките по базисни цени;

б)

плюс съответните транспортни и дистрибуторски услуги до тази точка на границата, включително разходите за натоварване на транспортно средство за последващо транспортиране (там, където това е приложимо) (виж таблица 3.4, втора колона от втора част на таблицата);

в)

плюс всички такси минус субсидии върху изнасяните стоки; за доставките в рамките на Европейският съюз това включва данък добавена стойност (ДДС) и други данъци върху стоките платени в страната износител.

В таблиците Ресурс — Използване и в симетричните междуотраслови таблици, вносът на стоки за индивидуални групи продукти трябва да се остойностява по различен начин: по цена c.i.f. (стойност-застраховка-фрахтоване) на границата на страната вносител.

Определение:

Цената c.i.f. е цената на стока доставена на границата на страната вносител или цената на услуга доставена на резидент, преди плащането на всякакви вносни мита или други данъци върху вноса, или търговски и транспортни надбавки в рамките на страната (40).

3.139   Приблизителни или заместващи измерители за f.o.b. цената може да бъдат необходими при определени обстоятелства, като например:

а)

бартерната размяна на стоки трябва да се остойностява по базисни цени, които биха били получени ако стоките са били продадени за налични пари.

б)

операции между дъщерни предприятия: по правило трябва да се използват фактическите стойности на продукцията, прехвърлена от едно предприятие на друго. Независимо от това, обаче, ако те значително се различават от пазарните цени, те ще трябва да се заместят с изчислен еквивалент на пазарната цена, или най-малко ще трябва да се идентифицират отделно за аналитични цели.

в)

стоки, които са прехвърлени според действието на финансов лизинг: стоките трябва да се остойностяват въз основа на цената на купувач заплатена от лизингодателя (а не по кумулативната стойност на лизинговите плащания).

г)

внос на стоки, който трябва да се оценява на база на митнически данни (за търговия извън Европейският съюз) или по информация от Интрастат (за търговия в рамките на Европейският съюз). И двата източника на данни не прилагат оценка f.o.b., а използват съответно c.i.f. стойност на границата на Европейският съюз, и c.i.f. стойности на националната граница. Тъй като f.o.b.-стойностите се използват единствено на най-агрегирано ниво, а c.i.f.-стойностите се използват на ниво продуктова група, тези модификации трябва да се прилагат само на най-агрегирано ниво, т.е. корекцията c.i.f. / f.o.b.

д)

внос и износ на стоки, които трябва да се оценяват на база на информация от наблюдения или на база на различни видове специално събрана информация. В такива случаи обикновено може да се получи само общата стойност на продажбите подразделена по продукти. Следствие на това оценката ще се базира на цени на купувач, а не на f.o.b. стойности.

ВНОС И ИЗНОС НА УСЛУГИ (Р62 И Р72)

Определение:

Износът на услуги включва всички услуги, които са оказани от местни на чуждестранни лица.

Определение:

Вносът на услуги включва всички услуги, които са оказани от чуждестранни на местни лица.

3.142   Износът на услуги включва следните гранични случаи:

а)

Транспортиране на износни стоки след като те са напуснали границата на страната износител, когато е извършено от превозвач резидент (случаи 2 и 3 от таблица 3.4);

б)

Транспортиране на вносни стоки от превозвач резидент:

1.

до границата на страната износител, когато стоките се оценяват f.o.b. за да компенсира стойността на транспортиране, която е включена в цената f.o.b. (случай 3 в таблица 3.5);

2.

до границата на страната вносител, когато стоките се оценяват c.i.f. за да компенсира стойността на транспортиране, която е включена в цената c.i.f. (случаи 2 и 3 c.i.f. от таблица 3.5);

в)

Транспортиране на стоки от местни лица в полза на чуждестранни лица, което не включва внос или износ на стоки (например транспортът на стоки, които не напускат страната като износ или транспортът на стоки извън вътрешната територия);

г)

Международен или национален пътнически транспорт в полза на чуждестранни лица от местни превозвачи;

д)

Дребна преработка и ремонтни дейности в полза на чуждестранни лица;

е)

Строителни услуги, когато офисът на строителния обект в чужбина не се третира като квази-корпорация. Това се отнася за строителни обекти, които продължават по-малко от една година и чиято продукция не е бруто образуване на основен капитал (виж параграф 2.09 и по-специално съответната забележка (4);

ж)

Инсталиране на оборудване в чужбина, когато по своето естество проектът е с ограничена продължителност;

з)

Финансови услуги със сумата на изрично определените комисионни и такси;

и)

Застрахователни услуги - със стойността на таксите за услуги;

к)

Разходите на чуждестранни туристи и бизнес пътници (които по условие се класифицират като услуги; независимо от това, обаче, за целите на таблиците Ресурс-Използване и за симетричните междуотраслови таблици, може да се наложи обща дезагрегация по продукти);

л)

Разходи на чуждестранни лица за здравни и образователни услуги, които се предоставят от местни лица; това включва предоставянето на тези услуги както на вътрешната територия, така и в чужбина;

м)

Услуги по предоставянето на ваканционни домове, обитавани от собствениците им, на чуждестранни лица (виж параграф 3.64);

н)

Авторски хонорари и лицензни плащания, постъпленията от които са свързани с оторизираното използване на нематериални непроизведени нефинансови активи и права на собственост, като например патенти, авторски права, търговски марки, промишлени процеси, франчайзинг и други, както и с използването им чрез лицензни споразумения за произведени оригинали или прототипи, като например ръкописи, картини и други.

3.143   За вноса на услуги повечето гранични случаи представляват огледалният образ на тези за износ на услуги; следователно за вноса на услуги са необходими само един ограничен брой специфични уточнения.

3.144   Вносът на транспортни услуги включва следните гранични случаи:

а)

Транспорт на износни стоки до границата на страната износител, когато се осигурява от превозвач нерезидент за да компенсира стойността на транспортиране, която е включена в цената f.o.b. на износните стоки (случай 4 в таблица 3.4);

б)

Транспортиране на вносни стоки от превозвач нерезидент

1.

от границата на страната износител като отделна транспортна услуга, когато вносните стоки са оценени f.o.b. (случаи 4 и 5 f.o.b. от таблица 3.5);

2.

от границата на страната вносител като отделна транспортна услуга, когато вносните стоки са оценени c.i.f.: (в този случай стойността на транспортната услуга между границите на страната износител и страната вносител е вече включена в цената c.i.f. на стоката; случай 4 от таблица 3.5);

в)

Транспортиране на стоки от чуждестранни лица в полза на местни лица, което не включва внос или износ на стоки (например транспорт на транзитни стоки или транспорт извън вътрешната територия);

г)

Международен или национален пътнически транспорт в полза на местни лица от превозвачи чуждестранни лица;

Вносът на транспортни услуги не включва транспортирането на износни стоки след като те са напуснали границата на страната износител, когато то се извършва от превозвач нерезидент (случаи 5 и 6 от таблица 3.4). Износът на стоки се оценява f.o.b. и следователно всички подобни транспортни услуги трябва да се разглеждат като операции между нерезиденти, т.е. между превозвач нерезидент и вносител нерезидент. Това се отнася даже и за случаите, когато тези транспортни услуги са заплатени от износителят според договори за износ c.i.f.

3.145   Вносът по отношение на преките покупки на местни лица в чужбина обхваща всички покупки на стоки и услуги извършени от местни лица по време на пътуване в чужбина както за служебни, така и за лични цели. Тук трябва да се разграничат две категории, тъй като те изискват различно третиране:

а)

разходите на бизнес пътниците са междинно потребление;

б)

разходите на другите пътници при лични пътувания са крайни потребителски разходи на домакинствата.

Вносът и износът на услуги се отчита в момента на тяхното оказване, който обикновено съвпада с моментът на производство на услугите. Вносът на услуги трябва да се остойностява по цена на купувач, а износът на услуги трябва да се остойностява по базисни цени.

Таблица 3.4   Третиране на транспортирането на износните стоки

Обяснение за начина на разчитане на тази таблица: Първата част на таблицата показва, че съществуват шест различни възможности за транспортиране на износните стоки, които зависят от това дали превозвачът е резидент или не, както и от мястото от което се извършва транспортирането: от място от вътрешната територия до националната граница, от националната граница до границата на страната вносител, или от границата на страната вносител до място в рамките на страната вносител. За всяка една от споменатите шест възможности във втората част на тази таблица е посочено дали те трябва да бъдат отчитани като износ на стоки, износ на услуги, внос на стоки или внос на услуги.

Вътрешна територия

Междинна територия

Територия на Страна вносител

1.

превозвач резидент =>

2.

превозвач резидент =>

3.

превозвач резидент =>

4.

превозвач нерезидент =>

5.

превозвач нерезидент =>

6.

превозвач нерезидент =>


 

Износ на стоки (f.o.b.)

Износ на услуги

Вносна стоки (c.i.f./f.o.b.)

Внос на услуги

1.

х

2.

х

3.

х

4.

х

х

5.

6.

Таблица 3.5   Третиране на транспортирането на вносните стоки.

Обяснение за начина на разчитане на тази таблица: Първата част на таблицата показва, че съществуват шест различни възможности за транспортиране на вносните стоки, които зависят от това дали превозвачът е резидент или не, както и от мястото от което се извършва транспортирането: от място в страната износител до границата на тази страна износител, от границата на страната износител до границата на страната вносител и от границата на страната вносител до място в страната вносител. За всяка една от споменатите шест възможности във втората част на тази таблица е посочено дали те трябва да бъдат отчитани като внос на стоки, внос на услуги, износ на стоки или износ на услуги. В някои случаи (случаи 2 и 5) това отчитане зависи от принципът на остойностяване , който е приложен за вносните стоки.

Вътрешна територия

Междинна територия

Територия на страна износител

1.

превозвач резидент <=

2.

превозвач резидент <=

3.

превозвач резидент <=

4.

превозвач нерезидент <=

5.

превозвач нерезидент <=

6.

превозвач нерезидент <=


 

Остойностяване на вносните стоки

Внос на стоки

Внос на услуги

Износ на стоки (f.o.b.)

Износ на услуги

1.

c.i.f./f.o.b.

2.

f.o.b.

 

c.i.f.

х

х

3.

c.i.f./f.o.b.

х

х

4.

c.i.f./f.o.b.

х

5.

f.o.b.

х

 

c.i.f.

х

6.

c.i.f./f.o.

х

Отбележете, че преходът от остойностяване на вносните стоки по цени c.i.f. към цени f.o.b. включва:

а)

c.i.f./f.o.b. корекция , т.е. от 2 c.i.f. към 2 f.o.b. (редуцира общият внос и износ)

б)

c.i.f./f.o.b. пре-класификация, т.е. от 5 c.i.f. към 5 f.o.b. (остава общият внос и износ непроменен).

ОПЕРАЦИИ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИ СТОКИ

Определение:

Съществуващите стоки са тези стоки, които вече са имали потребител (различни от запаси).

3.148   Съществуващите стоки включват:

а)

съществуващи сгради и други капиталови стоки, които са продадени от производствени единици на други единици:

(1)

за да бъдат повторно използвани като такива;

(2)

да бъдат съборени или разрушени; получените в резултат продукти обикновено се превръщат в суровини (например отпадъчно желязо), които се използват за производството на нови стоки (например стомана).

б)

ценности, които са продадени от една единица на друга;

в)

съществуващи потребителски стоки за дълготрайна употреба, които са продадени от домакинства или военни власти на други единици:

(1)

за да бъдат повторно използвани като такива;

(2)

за да бъдат разрушени и преобразувани в отпадъчни материали.

г)

съществуващи стоки за недълготрайна употреба (например отпадъчна хартия, парцали, стари дрехи, стари бутилки и други), които се продават от всяка единица или за да бъдат използвани отново, или за да се преобразуват в суровини за производството на нови стоки (стоки от рециклирани суровини).

3.149   Трансферът на съществуващи стоки се отчита като отрицателен разход (придобиване) за продавача и като положителен разход (придобиване) за купувача.

3.50   Това довежда до следните последствия:

а)

Когато продажбата на съществуващ дълготраен актив или ценност се осъществява между двама производители резиденти, отчетените положителни и отрицателни стойности за бруто образуване на основен капитал се изравняват за икономиката като цяло, с изключение на разходите по прехвърляне на собствеността;

б)

Когато даден съществуващ недвижим дълготраен актив (например сграда) е продаден на нерезидент, по условие последният се третира като закупуващ финансов актив, т.е. стойността на актива на условна (фиктивна) единица резидент. Тогава тази условна (фиктивна) единица резидент се счита, че закупува дълготрайният актив. В резултат на това продажбата и покупката на дълготрайният актив се извършват между резиденти.

в)

Когато се изнася даден съществуващ движим дълготраен актив, като например кораб или самолет, никъде другаде в икономиката не се отчита положително бруто образуване на основен капитал, което да компенсира отрицателното бруто образуване на основен капитал на продавача.

г)

Някои стоки за дълготрайна употреба, като например превозни средства, могат да бъдат класифицирани като дълготрайни активи или като потребителски стоки за дълготрайна употреба в зависимост от собственикът им и от целта, за която те ще бъдат използвани. Следователно, ако собствеността на подобна стока се прехвърля от предприятие на домакинство, за да бъде използвана за крайно потребление, за предприятието се отчита отрицателно бруто образуване на основен капитал, а за домакинството се отчита положителен разход за потребление. В по-рядко срещаният случай, когато собствеността на подобна стока се прехвърля от домакинство на предприятие, за домакинството се отчита отрицателен разход за крайно потребление, а за предприятието се отчита положително бруто образуване на основен капитал.

д)

Операциите със съществуващи ценности трябва да се отчитат като придобиване на ценност (положително бруто образуване на капитал) от купувача и като продажба на ценност (отрицателно бруто образуване на капитал) от продавача. В случай на операция с Останалия Свят, трябва да се отчете внос или износ на стока (виж параграф 3.135). Продажбата на ценност от домакинство не трябва да се отчита като отрицателен разход за крайно потребление.

е)

Когато съществуващи военни стоки за дълготрайна употреба са продадени в чужбина от държавното управление, това трябва да се отчита като износ на стоки и като отрицателно междинно (и крайно) потребление за държавното управление.

3.151   За разходите, свързани с продажбата, поети от бившият собственик (разходи по прехвърляне на собствеността) трябва да се отчете холдингова загуба. Подобен запис трябва да се направи за частта от неговата първоначалната стойност на придобиване, която не е била изписана като потребление на основен капитал.

3.152   Операциите със съществуващи стоки трябва да се отчитат в момента на смяна на собствеността. Принципите на остойностяване, които трябва да бъдат приложени са тези, които са съответни на вида (видовете) на участвуващите операции със продукти.

ГЛАВА 4

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Определение:

Разпределителните операции са операции, посредством които добавената стойност, генерирана от производство, се разпределя между труда, капитала и правителството, както и операции, включващи преразпределение на доход и богатство.

Системата прави разграничение между текущи и капиталови трансфери, като за последните се счита, че преразпределят по-скоро спестяванеили богатство, отколкото доход.

КОМПЕНСАЦИЯ НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА (D.1)

Определение:

Компенсацията на заетите лица (D.1) се определя като общото възнаграждение, в брой или в натура, което се изплаща от работодателя на наетото лице срещу работа, извършена от последния през отчетния период.

Компенсацията на заетите лица се разделя на:

a)

надници и заплати (D.11):

надници и заплати в брой;

надници и заплати в натура;

б)

социалноосигурителни вноски на работодателите (D.12):

Действителни социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121);

Условни социалноосигурителни вноски на работодателите (D.122).

НАДНИЦИ И ЗАПЛАТИ (D.11)

1.   Надници и заплати в брой

4.03.   Надниците и заплатите в брой включват и стойността на всички социалноосигурителни вноски, подоходни данъци и др., платими от наетото лице, дори и ако те са действително удържани от работодателя и платени директно по социалноосигурителни схеми, на данъчни власти и др. от името на наетото лице:

Надниците и заплатите в брой включват следните видове възнаграждение:

а)

основни надници и заплати, плащани на редовни интервали от време;

б)

увеличени ставки на заплащане за извън изработено време, нощни смени, работа през почивни дни, лоши или опасни условия на труд;

в)

стойността на периодично отпусканите надбавки за храна, местни надбавки, надбавки при при експатриране;

г)

премии, плащани въз основа на производителност или печалба, премии за Коледа и Нова Година, изключвайки социалните плащания за заетите лица (Виж 4.07.в), заплата „13ти–14ти месец“ (годишно допълнително заплащане);

д)

надбавки за транспорт до и от работата, изключвайки надбавките или възнагражденията на заетите лица за пътуване, , преместване и развлечения, направени при изпълнение на служебните им задължения (виж 4.07.а);

е)

плащания за официални празници или годишни отпуски тържества;

ж)

комисионни, бакшиши, обслужване и директорски възнаграждения, изплащани на заетите лица;

з)

Еднократни бонуси или други извънредни плащания , свързани с цялостната работа на предприятието, направени по схеми за допълнително стимулиране;

и)

плащания, направени от работодателите в полза заетите лица по спестовни схеми;

й)

извънредни плащания в полза на заетите лица, които напускат предприятието, ако такива плащания не са свързани с колективно споразумение;

к)

добавки за настаняване в дом, изплащани в брой на заетите лица от техните работодатели.

2.   Надници и заплати в натура:

Определение:

Надниците и заплатите в натура се състоят от стоки и услуги, или други придобивки, предоставяни безплатно или по намалени цени от работодателите, които могат да се използуват от заетите лица в удобно за тях време и по тяхна преценка, за задоволяване на собствените им нужди или желания, или такива на други членове отдомакинствата им. Такива стоки и услуги, или други помощи не са необходими за процеса на производство на работодателя. За заетите лица тези надници и заплати в натура представляват допълнителен доход: те биха заплатили пазарна цена за тези стоки и услуги, ако ги купуват за себе си.

4.05.   Най-често това са:

а)

храни и напитки, включително консумираните при служебни командировки (тъй като такива биха били потребени във всеки случай), но изключвайки специални ястия или напитки, наложени по необходимост от изключителни работни условия. Намаленията на цените на храните и напитките предоставяни в безплатни или субсидирани бюфети, или чрез купони за обяд, които също трябва да се включат в надниците и заплатите в натура.

б)

закупени или за собствена сметка жилищни или настанителни услуги от вид, който може да се използува от всички членове на домакинството, към което принадлежи наетото лице;

в)

униформи или друг вид специално облекло, каквито заетите лица избират да носят често извън работното си място, както и на работа;

г)

използване на превозни средства или други дълготрайни продукти за лично ползуване от заетите лица;

д)

стоки и услуги, произведени като продукция в производствен процес на работодателя, като безплатно пътуване за заетите лица от железопътен транспорт или авиокомпании, безплатни въглища за миньорите, или безплатна храна за заетите лица в селското стопанство;

е)

предоставянето на спортни, почивни или ваканционни съоръжения за заетите лица и техните семейства;

ж)

транспорт до и от работата, освен този организиран вработно време на работодателя, автомобилен паркинг;

з)

детски ясли за децата на заетите лица;

и)

плащания от работодателите за работнически съвети или подобни органи;

й)

премийни акции, разпределяни между заетите лица;

к)

компенсацията в натура може, също така да включва стойността на лихвата, поета от работодателите когато последните отпускат заеми на заетите лица при намален или дори нулев лихвен процент. Тази стойност би могла да се изчисли като разлика между сумата, която наетото лице би трябвало да заплати за средната ипотека или средната лихва за ипотечен заем (при закупуването на къща) или потребителски заем (при закупуването на стоки и услуги) и размера на действително платената лихва. Едноусловноплащане от страна на наетия се пренасочва в сметка Първично разпределение на дохода обратно към работодателя.

4.06.   Стоките и услугите, или другите придобивки би трябвало да се оценяват по базисни цени, когато са произведени от работодателя, или по покупни цени, когато сазакупени от работодателя (т.е. действително заплатената от работодателя цена).

Когато се предоставят безплатно, цялата стойност на надниците и заплатите в натура се изчислява по базисни цени (или по покупни цени, когато са закупени от работодателя) въпросните стоки и услуги, или други придобивки.

Когато се предоставят на намалени цени, стойността се изразява в разликата между изчислението, обяснено по-горе и сумата, заплатена от наетия.

4.07.   Надниците и заплатите не включват:

а)

разходи, направени от работодателите, които са в тяхна полза така или в полза на заетите лица, необходими за производствения процес на работодателя:

1.

периодично отпускани суми (добавки) или възстановяване на заетите лица на разходите за път, отделяне от семейството, преместване и развлечение, направени в процеса на изпълнение на служебните им задължения;

2.

разходи за предоставяне на места за почивка иудобства на работното място, за медицински прегледи поради характера на работата, предоставяне на работно облекло, което се носи изключително или предимно на работа;

3.

услуги по настаняването на работното място от вид, какъвто не може да се използува от домакинствата, към които принадлежат заетите лица — кабини, общи спални, хижи и др.;

4.

специални ястия или напитки, необходими поради изключителните условия на работа;

5.

периодично отпускани суми на заетите лица за закупуване на инструменти, оборудване или специално облекло, необходими изключително или предимно за тяхната работа, или тази част от надниците или заплатите им, която според трудовите им договори се изисква да бъде отделяна за такива покупки.

Такива разходи за стоки и услуги, които работодателите са длъжни да предоставят на заетите лица си, така че последните да могат да изпълняват служебните си задължения, се разглеждат като междинно потребление за работодателите.

б)

размерът на надниците и заплатите, които работодателите продължават да плащат на заетите лица временно в случай на заболяване, майчинство, трудови злополуки, неработоспособност, уволнение и др. Такива плащания се разглеждат като нефондови социални помощи на заетите лица (D.623), и същата сума се посочва като условни социалноосигурителни вноски на работодателите (D.122);

в)

други нефондови социални помощи на заетите лица, под формата на детски надбавки, семейни надбавки, образователни и други надбавки за лица от семейството на тяхна издръжка, , и под формата на предоставяне на безплатни медицински услуги (различни от услугите, налагани от характера на извършваната работа) за заетите лица или техните семейства;

г)

всички данъци, плащани от работодателя върху ведомостта за надниците и заплатите — например, данък върху нарастване средствата за работна заплата. Такива данъци се разглеждат като други данъци върху производството.

СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (D.12)

4.08.   Сумата равна на стойността на социалноосигурителните вноски, заплатени от работодателите с цел да осигурят за наетите им лица правото на социално осигуряване, трябва да се отчете като компенсация на заетите лица. Социалноосигурителните вноски, направени от работодателя, могат да бъдат действителни или условни.

Действителни социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121)

Определение:

Действителните социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121) се състоят от плащанията, направени от работодателите в полза на техните заети лица към осигурителите(социално осигурителни фондове и частни осигурителни фондови схеми). Тези плащания покриват нормативно регламентирани, конвенционални, договорни и доброволни вноски по отношение на осигуряване срещу социални рискове или нужди (виж 4.92.а).

Въпреки, че се плащат пряко от работодателите на осигурителите, такива вноски на работодателите се разглеждат като съставна част на компенсацията на заетите лица, които в такъв случай се считат за лицата, изплатили вноските наосигурителите.

Условни социалнооосигурителни вноски на работодателите (D.122)

Определение:

Условните социалнооосигурителни вноски на работодателите (D.122) представляват съответната част към нефондовите социални плащания (минус евентуалните социалноосигурителни вноски на заетите лица), изплатени директно от работодателите на техните заети лица или бивши заети лица и други лица, имащи правото на такива вноски (41) без намесата на осигурителна компания или автономен пенсионен фонд, и без да се създава специален фонд или отделен резерв за тази цел.

Фактът, че някои социални плащания се плащат пряко от работодателите, а не чрез посредничеството на социално-осигурителни фондове или други осигурители по никакъв начин не противоречи на характера им на социални плащания. Тъй като стойността на тези пплащания съставлява част от разходите за труд на работодателите, те също би трябвало да се включат в компенсацията на заетите лица.

4.11.   В секторните сметки, разходите за преки социални плащания се явяват първо като компонент на компенсацията на заетите лица в страна „Използване“ на сметка Формиране на дохода, и втори път като социални плащания в страна „Използване“ на сметка Вторично разпределение на дохода като социални плащания. С цел балансиране на последната сметка, се приема, че домакинствата на заетите лица изплащат обратно към сектора на работодателите условните социалноосигурителни вноски на работодателите, които финансират заедно с евентуалните социалноосигурителни вноски на заетите лица директните социални плащанияпредоставени от същите работодатели. Тази верига е подобна на веригата на действителните социалноосигурителни вноски на работодателите, които преминават през сметките на домакинствата и след това се отчитат като изплатени от домакинствата към осигурителите.

За оценката на условните социалноосигурителни вноски на работодателите, размерът на които не съвпада непременно с размера на преките социални плащания, трябва да се отнесе в група D.612.

4.12.   Време на отчитане на компенсацията на заетите лица:

a)

надниците и заплатите (D.11) се отчитат в периода на извършване на работата. Специалните премиални възнаграждения (ad-hoc) и другите извънредни плащания, 13-тата заплата и др. се отчитат към момента, когато те са дължими да бъдат платени;

б)

фактическите социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121) се отчитат в периода, през който е извършена работата;

в)

условните социалноосигурителни вноски на работодателите (D.122) са:

1.

тези, които представляват съответна част от задължителните преки социални плащания и се отчитат в периода, през който е извършена работата;

2.

тези, които представляват съответна част от доброволните директни социални плащания и се отчитат към момента на предоставяне на плащанията.

4.13.   Компенсацията на заетите лица може да се състои от:

а)

компенсация на заети лица-резиденти, получена от работодатели- резиденти;

б)

компенсация на заети лица-резиденти, получена от работодатели-не-резиденти

в)

компенсация на заети лица-не-резиденти, получена от работодатели- резиденти.

Тези различни позиции се отчитат в Европейската система сметки, както следва:

1.

компенсацията на наети местни и чуждестранни лица от местни работодатели включва букви a) и c) и се явява в страна „Използване“ на сметка Формиране на дохода за секторите и икономическите дейности, към които принадлежат работодателите;

2.

компенсацията на наети местни лица от работодатели местни и чуждестранни лица включва букви a) и б) и се явява в страна „Ресурс“ на сметка Разпределение на първичните доходи на домакинствата;

3.

буква б), компенсация на наети местни лица от работодатели чуждестранни лица се явява в страна „Използване на Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.“

4.

буква в), компенсация на наети чуждестранни лица от работодатели местни лица се явява в страна „Ресурс“ на Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА (D.2)

Определение:

Данъците върху производството и вноса (D.2) се състоят от задължителни, неподлежащи на компенсиране плащания, в брой или в натура, които се налагат като данъчно задължение от държавното управление или от Институциите на Европеския съюз, по отношение на производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използуването на земя, сгради или други активи, използувани в производството. Тези данъци подлежат на заплащане независимо от наличието на печалба.

4.15.   Данъците върху производството и вноса се разделят на:

а)

Данъци върху продуктите (D.21)

1.

Данъци от типа на данък добавена стойност ( ДДС)(D.211);

2.

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС (D.212):

Мита върху вноса (D.2121);

Данъци върху вноса, с изключение на ДДС и митата върху вноса (D.2122);

3.

Данъци върху продуктите без ДДС и данъците върху вноса (D.214).

б)

Други данъци върху производството (D.29).

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОДУКТИТЕ (D.21)

Определение:

Данъците върху продуктите (D.21) са данъци, плащани на единица произведена или предоставена за размяна стока или услуга. Данъкът може да бъде в определен паричен размер за единица количество стока или услуга, или може да бъде изчислен ad valorem (според стойността — лат.) като определен процент от цената за единица или стойността на стоките и услугите – произведени или предоставени за размяна. Като общ принцип, данъците действително се определят върху продукт, независимо от това коя институционална единица плаща данъка и следва да се включат в данъците върху продуктите, освен ако не са изрично включени в друга глава.

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС) (D.211)

Определение:

Данъкът от типа данък добавена стойност (ДДС) е данък върху стоки или услуги, събиран поетапно от предприятия и който се начислява в пълен размер за сметка на крайните купувачи.

Тази група данъци от типа на данък добавена стойност (D.211) включва данъка добавена стойност, който се събира от Държавното управление и се прилага върху национални и вносни продукти, както и, други приспадаеми данъци, прилагани при подобни правила като тези, управляващи ДДС, за улеснение отсега нататък наричан „ДДС“.

Производителите са задължени да плащат само разликата между ДДС върху продажбите си и ДДС върху покупките си за собствено междинно потребление или брутообразуване на основен капитал (БООК).

ДДС се отчита нето, в смисъл, че:

a)

продукцията от стоки и услуги и вносът се остойностяват като се изключва фактурирания ДДС;

б)

покупките на стоки и услуги се отчитат включително неотчисления ДДС. ДДС се отчита като данъчно задължение поето от купувачите, не от продавачите, и при това само от тези купувачи, които нямат право да го приспаднат. Следователно по-голямата част от ДДС се отчита в системата като платен за крайно потребление, главно при потреблението на домакинствата. Част от ДДС може обаче да се плати и от предприятия, главно тези, които са освободени от ДДС.

За цялата икономика ДДС е равен на разликата между общия размер на фактурирания ДДС и общия размер на приспадаемия ДДС.

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС (D.212)

Определение:

Данъците и митата върху вноса, с изключение на ДДС (D.212) представляват задължителни плащания, наложени от Държавното управление или Институциите на Европейския съюз върху вносните стоки, с изключение на ДДС, с цел те да бъдат допуснати до свободно движение на икономическата територия, и върху услугите, предоставяни на резидентни единици от не-резиденти.

Тези плащания включват:

а)

Мита върху вноса (D.2121): Те се състоят от мита или други такси върху вноса, платими в съответствие с митническата тарифа върху стоки от определен тип, когато последните влизат в страната, с цел използване на икономическата територия на страната.

б)

Данъци върху вноса, с изключение на ДДС и митата върху вноса (D.2122):

Тази група включва:

1.

данъци върху вносни селскостопански продукти;

2.

парични компенсационни суми, наложени върху вноса;

3.

акцизни мита и специални данъци върху някои вносни продукти, които биха съответствали на такива мита и данъци върху подобни продукти от местно производство, които се плащат от самия отрасъл-производител;

4.

данъци върху общите продажби, платими върху вноса на стоки и услуги;

5.

данъци върху специфични услуги, предоставяни от не-резидентни предприятия на местни единици в границите на икономическата територия;

6.

печалби на обществени предприятия, упражняващи монопол върху вноса на някоя стока или услуга, които се прехвърлят към Държавата.

Нетните данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС се изчисляват чрез приспадане на Субсидиите върху вноса (D.311) от данъците и митата върху вноса, с изключение на ДДС (D.212).

Данъци върху продукти без ДДС и данъци върху вноса (D.214)

Определение:

Данъците върху продуктите без ДДС, и данъците върху вноса (D.214) се състоят от данъци върху стоки и услуги, които стават дължими в резултат на производството, износа, продажбата, трансфера, лизинга или доставката на такива стоки или услуги, или в резултат на тяхната употреба за собствено потребление или собствено капиталообразуване.

4.20.   Тази група включва, в частност:

а)

акцизни мита и данъци върху потреблението (различни от тези, включени в данъци и мита върху вноса);

б)

таксови марки върху продажбата на специфични продукти, като алкохолни напитки или тютюн, и върху юридически документи или чекове;

в)

данъци върху финансови и капиталови операции, платими върху покупката или продажбата на не-финансови и финансови активи, включително чуждестранна размяна. Те подлежат на изплащане, когато се промени собствеността върху земя или други активи, с изключение когато това е резултат от капиталови трансфери (главно наследства и дарения). Те се третират като данъци върху посредническите услуги;

г)

данъци при регистриране на автомобили;

д)

данъци върху развлеченията;

е)

данъци върху лотарии, хазарт и залагания, които са различни от данъците върху печалбите;

ж)

данъци върху застрахователни премии;

з)

други данъци върху специфични услуги: хотели или настаняване, жилищни услуги, ресторанти, транспорт, комуникация, рекламна дейност;

и)

данъци върху общите продажби или върху оборота (с изключение на данъците от типа на ДДС): Тук се включват данъците върху продажбите на едро и на дребно налагани на производителите, данъци върху покупките, данъци върху оборота;

й)

печалби на финансови монополи, които се прехвърлят към Държавата, с изключение на тези, упражняващи монопол върху вноса на някоя стока или услуга (включени в D.2122). Финансовите монополи са обществени предприятия, на които е предоставен законен монопол над производството или разпространението на определен вид стока или услуга с цел повишаване на прихода, а не с цел да се защитят интересите на обществената икономика или социалната политика. Когато на едно обществено предприятие са дадени монополни правомощия като резултат на определена икономическа или социална политика, поради специалния характер на стоката или услугата, или технологията на производство — например, комунално-битовите съоръжения, пощите и телекомуникациите, железниците и др. — то предприятието не би следвало да се третира като финансов монопол. Като общо правило, финансовите монополи са основно ангажирани с производството на стоки или услуги, които могат да бъдат облагани с високи данъци в други страни. Те насочват към ограничаване на производството на някои потребителски стоки (алкохолни напитки, тютюн, кибрити и др.) или горива;

к)

мита върху износа и парични компенсационни суми, събирани върху износа.

4.21.   Нетните данъци върху продуктите се получават чрез приспадане на Субсидиите върху продуктите (D.31) от Данъците върху продуктите (D.21).

ДРУГИ ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО (D.29)

Определение:

Другите данъци върху производството (D.29) се състоят от всички данъци, с които предприятията се облагат в резултат на участието им в производствената дейност, независимо от количеството или стойността на стоките и услугите, които се произвеждат или продават.

Те могат да бъдат данъци, дължими върху земята, дълготрайните активи или работната сила, наета в производствения процес или върху някои дейности или операции.

4.23.   Другите данъци върху производството (D.29) включват в частност:

а)

данъци върху собствеността или използуването на земя, сгради или други конструкции, ползвани от предприятията в процеса на производство (включително данъци, плащани от обитателите на собствени жилища);

б)

данъци върху използуването на дълготрайни активи (превозни средства, машини, оборудване) за целите на производството, когато такива активи са собственост на предприятието или са наети;

в)

данък върху нарастване средствата за работна заплата

г)

данъци върху международни операции (пътуване зад граница, чуждестранни преводи или подобни операции с не-резиденти) за целите на производството;

д)

данъци, изплащани от предприятията с цел получаването на бизнес и професионални лиценции, ако тези лицензии се дават автоматично при плащане на дължимата сума. В случай обаче, че правителството осъществява контрол на пригодността или безопасността на сградите, на надеждността и безопасността на използваното оборудване, на професионалната компетентност на наетия персонал, или на качеството или стандарта на произведените стоки или услуги като условия за предоставянето на лиценза, плащанията се третират като покупка на оказани услуги, освен ако сумите, определени за разрешителните не са в съотношение с разходите за проверките, извършвани от правителството.

е)

данъци върху замърсявания в резултат на производствени дейности. Те се състоят от данъци, наложени върху емисията или отделянето в околната среда на вредни газове, течности или други вредни вещества. Те не включват плащания, направени за събиране и отстраняване на отпадъци или вредни вещества от страна на обществените власти, което представлява междинно потребление на предприятията.

ж)

компенсиране под нивото на ДДС в резултат на системата на пропорционално данъчно облагане, често срещащо се в селското стопанство.

4.24.   Тази група изключва данъци върху личното ползуване на превозни средства и др. от домакинства, които се отчитат като текущи данъци върху дохода, имуществото и др.

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА, СЪБИРАНИ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

4.25.   Данъците върху производството и вноса, събирани от Институциите на Европейския съюз включват, в частност:

а)

данъци, изплащани пряко от местните производствени единици на Институциите на Европейския съюз (ECSC облагане на железо-добивните и стомано-произвеждащи предприятия);

б)

данъци, събирани от правителствата от името на Институциите на Европейския съюз, а именно:

1)

постъпления от общата селскостопанска политика:

облагане на вносни селскостопански продукти, парични компенсационни суми, наложени върху износа и вноса, данъци върху производството на захар и данъка върху изоглюкозата, данъци съвместна отговорност върху млякото и зърнените храни;

2)

постъпления от търговия с трети страни: митнически налози, начислявани на основата на Интегрираната тарифа на Европейския съюз (TARIC);

3)

постъпления от ДДС във всяка страна — член на Европейския съюз.

4.26.   Отчитане на данъците върху производството и вноса: Данъците върху производството и вноса се отчитат при възникване на дейностите, операциите или другите събития, пораждащи задълженията за заплащане на тези данъци.

4.27.   Някои икономически дейности, операции или събития обаче, които според данъчното законодателство трябва да налагат върху стопанските единици задължение за плащането на данък, постоянно избягват от вниманието на данъчните власти. Би било нереалистично да се приеме, че такива дейности, операции или събития формират финансови активи или пораждат задължения под формата на суми, подлежащи на плащане или получаване. По тази причина сумите, които трябва да се отчитат в системата се определят от сумите, дължими за плащане само когато последните са доказани от данъчни оценки, декларации или други средства, които създават задължения под формата на чисти задължения за плащане от страна на данъкоплатците. Системата не начислява условно липсващи данъци, неудостоверени от данъчни оценки.

Данъците, доказани посредством данъчни оценки, но които никога не биват плащани (например, по причина на банкрут) се третират, както в случая ако те бяха планети; съществуват две възможности:

а)

отписване на лошите дългове от страна на правителството, което приема, че изискваната сума вече не може да бъде събрана; такова отписване се отчита в сметките „Други промени в обема на активите“ на правителството и неизправния длъжник.

б)

отменяне на дълга посредством взаимно споразумение между правителството и длъжника. В сметка „Капитал“ такова отменяне се третира като капиталов трансфер от правителството към длъжника, със симултативно погашение на дълга във финансовата сметка.

4.28.   Общата стойност на данъците, която би следвало да се отчете, включва всички лихви, начислени върху просрочени данъчни задължения и всички глоби, наложени от данъчните власти, ако е невъзможно отчитането на такива лихви и глоби отделно от данъците; тук също се включват всякакви допълнителни плащания, каквито могат да бъдат наложени във връзка със събирането или възстановяването на неуредените данъчни задължения. Съответно, тази обща стойност се намалява с размера на всички данъчни отстъпки, направени от правителството като израз на провежданата икономическа политика и всякакви възстановявания на данъчни суми, направени в резултат на плащания над размера на действителното данъчно задължение.

4.29.   В системата от сметки данъците върху производството и вноса (D.2) се явяват:

а)

в страна „Използване“ на сметка Формирана на дохода за цялата икономика;

б)

в страна „Ресурси“ на сметка Разпределение на първичните доходи за сектор Държавно управление и във Външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери.

Данъците върху продуктите се отчитат като „Ресурс“ в сметка Стоки и услуги за цялата икономика. Това дава възможност ресурсът от стоки и услуги — остойностявани без данъците върху продуктите да бъде балансиран с използването, което се остойностява включвайки тези данъци.

Другите данъци върху производството (D.29) се явяват в страна „Използване“ на сметка Формиране на дохода за отраслите или секторите, които ги плащат.

СУБСИДИИ (D.3)

Определение:

Субсидиите (D3) са текущи, неподлежащи на компенсиране плащания, които правителството или Институциите на Европейския съюз правят в полза на местни (42)производители, с цел да се повлияе върху равнището на тяхното производството, цените им или възнагражденията като фактор на производството.

Други не-пазарни производители могат да получат други субсидии върху производството само ако тези плащания зависят от общите разпоредби, приложими както към пазарните, така и към не-пазарните производители. Съгласно договореностите, субсидиите върху продуктите не се отчитат в друга не-пазарна продукция (Р.13).

4.31.   Субсидиите, предоставяни от Институциите на Европейския съюз покриват само текущи трансфери, правени пряко от тях към резидентните производствени единици.

4.32.   Субсидиите се класифицират в:

а)

Субсидии върху продукти (D.31)

1.

Субсидии върху вноса (D.311)

2.

Други субсидии върху продуктите (D.319)

б)

Други субсидии върху производството (D.39).

СУБСИДИИ ВЪРХУ ПРОДУКТИТЕ (D.31)

Определение:

Субсидиите върху продуктите (D31) са субсидии, платими за единица произведена или внесена стока или услуга. Субсидията може да бъде с определен паричен размер на единица количество стока или услуга, или може да се изчисли ad valorem (според стойността — лат.) като определен процент от цената за единица продукция/стока или услуга. Субсидията може, също така, да се изчисли като разлика между определена фиксирана цена и пазарната цена, действително заплатена от купувача. Субсидията върху продукта обикновено става платима, когато стоката бъде произведена, продадена или внесена. Съгласно договореностите, субсидиите върху продуктите могат единствено да се отнасят до пазарна продукция (Р.11) или до продукция за собствено крайно потребление. (Р.12).

Субсидии върху вноса (D.311)

Определение:

Субсидиите върху вноса (D.311) се състоят от субсидии върху стоки и услуги, които подлежат на плащане, когато стоките прекосят границата за ползуване на икономическата територия, или когато услугите бъдат предоставени на местни институционални единици. Те могат да включват загуби, понесени по причина на определена държавна политика от страна на държавни търговски институции, чиято функция е закупуването на продукти от единици чуждестранни лица и продажбата им на местните лица на по-ниски цени.

Други субсидии върху продуктите (D.319)

4.35.   Другите субсидии върху продуктите (D.319) включват:

а)

субсидии върху продукти, използвани на територията на страната: Те се състоят от субсидии, изплатими на местни производители по отношение на тяхното производство, което се използува или потребява в рамките на икономическата територия.

б)

загуби на държавни търговски организации, чиято функция е закупуването на продукти от местни производители и след това продажбата им на по-ниски цени на местни или чуждестранни лица, когато такива загуби са понесени в резултат на определена държавна икономическа или социална политика.

в)

субсидии за обществени корпорации и квази-корпорации за компенсиране на постоянни загуби, каквито биват понасяни в производствените дейности на тези корпорации в резултат на определянето на цени, които са по-ниски от средната стойност на разходите за продукцията им в резултат на определена държавна или европейска икономическа и социална политика.

г)

преки субсидии върху износа, платими пряко на местните производители, когато стоките напускат икономическата територия или услугите се предоставят на чуждестранни лица - с изключение на случаите на възстановяване на митническата граница на данъците върху продуктите, изплатени преди това, и освобождаване от данъците, които биха били дължими ако стоките бяха продадени или използувани вътре на икономическата територия.

ДРУГИ СУБСИДИИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО (D.39)

Определение:

Другите субсидии върху производството (D.39) се състоят от субсидии, изключвайки субсидии върху продуктите, които местните производствени единици могат да за участието си в производството.

За своята друга не-пазарна продукция, други не-пазарни производители могат да получат други субсидии върху производството, само ако тези плащания от страна на правителството зависят от общите разпоредби, прилагани както към пазарните, така и към не-пазарните производители.

4.37.   Тази група в частност включва:

а)

субсидии върху нарастване средствата на работната заплата или работната сила: Те се състоят от субсидии, платими върху общата ведомост на надниците или заплатите, или общата работна сила, или върху наемането на работа на определени категории лица, като физически непълноценни хора, или такива, които са били безработни продължително време, или върху разходите по схеми за обучение, организирани или финансирани от предприятията;

б)

субсидии за намаляване на замърсяването: Те се състоят от текущи субсидии, предназначени да покрият някои или всички разходи по допълнителното преработване, предприето за намаляване или елиминиране на изпускането на замърсители в околната среда;

в)

отпускани средства за лихвени облекчения в полза на местни производствени единици, дори когато са предназначени за насърчаване на капиталообразуването (43). Всъщност, те представляват текущи трансфери, предназначени за облекчаване на експлоатационните разходи на производителите. Те се разглеждат в сметките като субсидии в полза на производителите, ползуващи се от тях, дори когато разликата в лихвата, на практика, се плаща пряко от държавата към кредитната институция, предоставяща заема.

г)

компенсиране над нивото на ДДС, произтичащо от системата на пропорционално данъчно облагане, често срещана в селското стопанство.

4.38.   Не се третират като субсидии следните позиции:

а)

текущи трансфери от държавното управление към домакинствата в качеството им на потребители. Те се разглеждат или като социални помощи, или като други текущи трансфери (D.75).

б)

текущи трансфери между различни органи на държавното управление в качеството им на производители на не-пазарни стоки и услуги, с изключение на други субсидии върху производството (D.39). Текущите трансфери са отнесени към група Текущи трансфери в рамките на държавното управление (D.73);

в)

Инвестиционни субсидии (D.92);

г)

извънредни плащания в социално-осигурителни фондове, доколкото такива плащания са предназначени за увеличаване действителните резерви на тези фондове. Такива плащания са посочени в групата Други капиталови трансфери (D.99);

д)

трансфери, направени от държавното управление към нефинансови корпорации и квазикорпорации за покриването на загуби, акумулирани за няколко финансови години, или извънредни загуби по причина на фактори извън контрола на предприятието. Тези трансфери се класифицират в групата Други капиталови трансфери (D.99);

е)