19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

14


31996F0196


L 063/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ОБЩА ПОЗИЦИЯ

от 4 март 1996 година

определена от Съвета на основание на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно хармонизираното прилагане на определението на термина „бежанец“ по смисъла на член 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 година

(96/196/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква а) от него,

като има предвид, че съгласно член К.1, от Договора, политиката относно убежището е въпрос от взаимен интерес;

като има предвид, че Европейският Съвет на срещата си в Страсбург на 8 и 9 декември 1990 г. постави целите за хармонизиране на политиките на държавите-членки по въпросите на предоставяне на убежище, която беше доразвита от Европейския съвет в Маастрихт на 9 и 10 декември 1991 г. и в Брюксел на 10 и 11 декември 1993 г., както и в съобщението на Комисията за политиките на имиграция и убежище от 23 февруари 1994 г.;

като подчерта значението, което държавите-членки, верни на общата хуманитарна традиция, отдават на необходимостта да се гарантира на бежанците подходяща защита, съгласно разпоредбите на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Протокола от Ню Йорк на 31 януари 1967 г., по-долу наричана „Женевска конвенция“;

след като установи, че Ръководството на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) е полезно помощно средство за държавите-членки при определяне на статута на бежанец;

като има предвид, че за хармонизирано прилагане на критериите за определяне на бежанския статут е от съществено значение за хармонизиране на политиките на убежище в държавите-членки,

ПРИЕ СЛЕДНАТА СЪВМЕСТНА ПОЗИЦИЯ:

Насоките за приложение на критериите за признаване и допускане на статута на бежанец се одобряват с настоящото.

Тези насоки се съобщават на компетентните административни органи, които отговорят за признаване на статута на бежанците, които с настоящото са поканени да ги приемат за основа, без да се засяга прецедентното право на държавите-членки по въпросите на предоставяне на убежище и съответно техните конституционни позиции.

Настоящата съвместна позиция е приета в рамките на конституционните права на правителствата на държавите-членки; тя не обвързва законодателните органи и не може да повлияе решенията на съдебните власти на държавите-членки.

Веднъж в годината Съветът разглежда приложението на тези насоки и ако е необходимо, ги адаптира в съответствие с търсенето на убежище.

1.   Признаване на статута на бежанец

Определянето на статута на бежанец се осъществява според критерии, въз основа на които националните компетентни органи решават дали да дадат на търсещия убежище закрилата, предвидена в Женевската конвенция. Настоящият документ се отнася до прилагането на критериите, както са формулирани в член 1 на въпросната Конвенция. Той не засяга по никакъв начин условията, при които дадена държава-членка може, съгласно вътрешното си законодателство, да даде разрешение за оставане на нейна територия лице, чиято сигурност и физическа цялост биха били застрашени, ако се завърне в своята страна, по причини, които не са обхванати от Женевската конвенция, но които са противопоказни за връщането му в страната по произход

2.   Индивидуално или колективно определяне на статута на бежанец

Всяка молба за предоставяне на убежище се разглежда въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени за всеки конкретен случай и според преобладаващата обстановка в страната по произход на лицето.

В практиката може да се случи цяла група от населението да бъде подложена на преследване. И в тези случаи молбите се разглеждат индивидуално, дори ако в някои специфични случаи, разглеждането се ограничава до установяване на принадлежността на заинтересуваното лице към въпросната група.

3.   Определяне на доказателства, необходими за признаване на статута на бежанец

Определящ фактор за предоставяне на статут на бежанец съгласно Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката дали това опасение е основателно следва да бъде направена в светлината на обстоятелствата на всеки случай. Задължение на искащия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. След като достоверността на твърденията на искащия убежище бъде достатъчно добре установена, не е необходимо да се търсят детайлни потвърждения на изложените факти, като съмненията следва да се разрешават в полза на искащия убежище, освен ако няма основателни причини това да не се прави.

Фактът, че едно лице е било вече подложено на преследване или е било пряко заплашено с преследване, представлява сериозно указание за риск от преследване, освен ако в последствие не е станала радикална промяна в страната по произход, или в неговите отношения със страната по произход.

Фактът, че преди да отпътува от страната по произход, лицето не е било преследвано или не е било пряко заплашено, не предполага от само себе си, че не може да се позове на основателно опасение за преследване в процедурата по искане на убежище.

4.   Понятието „преследване“ по смисъла на член 1А от Женевската конвенция

Понятието „преследване“, използвано в този документ, е взето от член 1А на Женевската конвенция.

Този термин не е определен в тази конвенция. Не е универсално прието определение нито в заключенията на Изпълнителния комитет на ВКБ, нито в правната литература по въпроса.. Основните насоки на този документ не съдържат определение.

Всеобщо прието е, че, за да може да представлява преследване по смисъла на член 1А, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да:

са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход (1), и

се основават на една от причините за преследване по член 1А: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Причините за преследване могат да се застъпват и често са повече от една по отношение на едно лице. Не е от значение фактът, дали тези причини са истински или приписани на заинтересувания от преследвача.

Няколко начина на преследване могат да настъпят съвместно и комбинацията от тези събития, всяко от които само по себе си не представлява преследване, може, според обстоятелствата, да съставлява преследване или да бъде счетена за сериозен мотив за опасения от преследване.

В основните принципи, изложени по-долу, понятието „преследване“ следва да се разбира в съответствие с настоящия раздел.

5.   Произход на преследването

5.1.   Преследване от държавата

Преследването обикновено се осъществява от държавен орган (централизирана или федерална държава, регионални или местни власти) какъвто и статут да има по отношение на международното право, или от партии или организации, упражняват държавната власт.

Освен случаите, когато преследването е брутално, то може да бъде извършено и чрез административни и/или съдебни мерки, които могат да имат вид на законни, но с тях се е злоупотребило и се използват за целите на преследването, или пък се изпълняват в нарушение на закона.

5.1.1.   Законни, административни и полицейски мерки

а)   Общи мерки

Официалните власти на една страна понякога са принудени да вземат съвместни мерки за запазване на обществения ред и сигурността на държавата, в интерес на общественото здраве и пр. Според нуждите тези мерки могат да включват ограничаване на някои свободи. Те могат също така да бъдат съпътствани от използване на сила, като тези ограничения и това използване на сила сами по себе си не са достатъчни за признаване статут на бежанец на лицата, срещу които са използвани. Ако обаче, се установи, че тези мерки са приложени по дискриминационен начин по едно или повече основания по член 1А на Женевската конвенция и биха имали достатъчно сериозни последици, могат да възбудят страх у лицата, които са жертва на неправилното приложение на тези мерки. Това се отнася по-специално за мерките от общ характер, чиято цел е да прикрият мерките от личен характер срещу лицата, които по причините изброени в член 1А има вероятност да бъдат заплашвани от властите.

б)   Мерки срещу определени категории

Мерки, насочени срещу една или повече категории от населението могат да бъдат законни в дадено общество, дори когато налагат особени задължения и ограничения на някои свободи.

Те могат да бъдат от такова естество, че да оправдаят съществуването на опасения от преследване, по-специално когато преследват цел, порицавана от международната общност или когато очевидно не съответстват на поставената цел, или когато приложението им позволява сериозна злоупотреба, като по този начин се цели третиране на определена група по-различно и по-неблагоприятно, отколкото населението като цяло.

в)   Индивидуални мерки

Всяка административна мярка, предприета по отношение на един индивид, която не е във всеобщ интерес, определен по-горе, на едно от основанията по член 1А, която е достатъчно тежка съгласно критериите, описани в Раздел 4 на настоящата съвместна позиция, може да бъде счетена за преследване, по-специално когато е целенасочена, систематична и продължителна.

Затова е важно да се вземат под внимание всички обстоятелства около индивидуалната мярка, на която молителят се позовава, за да се прецени доколко е основателно опасението му от преследване.

При всички гореспоменати случаи е добре да се провери дали има ефективен начин или начини, които биха сложили край на злоупотребата. Като общо правило, преследването ще се определи от факта, че не съществува възможност за обезщетение, или ако съществува, лицето или лицата са лишени от възможността за достъп до тези обезщетения или от факта, че решенията на компетентните власти не са безпристрастни (вж. 5.1.2) или остават без последствие.

5.1.2.   Съдебно преследване

Макар и на вид да изглеждат законни, съдебното преследване или съдебните присъди могат да представляват преследване, когато съдържат дискриминационен елемент и когато са достатъчно тежки според критериите изложени в раздел 4 на настоящата съвместна позиция. Това важи по-специално в следните положения:

а)   В случай на дискриминационни преследвания

Става въпрос за положение, при което наказателната разпоредба е общо приложима, но само някои лица са обект на преследване, което би могло да отговаря на критериите за признаване статут на бежанец. Следователно в приложението на политиката по въпросите на преследването дискриминационният елемент е от основно значение за признаване на статут на бежанец.

б)   В случай на дискриминационно наказание

Наказание или заплаха от такова въз основа на общо приложима наказателна разпоредба се счита за дискриминационно, ако нарушителите на закона се наказват, но някои лица получават по-тежко наказание, въз основа на критериите, които биха могли да доведат до предоставяне на статут на бежанец. От основно значение е дискриминационният елемент на наложеното наказание. Може да има презумпция за преследване в случай на несъразмерна присъда при условие че има връзка с някои от основанията за преследване, посочени в член 1А.

в)   В случай на нарушение на наказателна разпоредба въз основа на основания за преследване

Умишленото нарушение на наказателна разпоредба, общо приложима или приложима само за определени категории лица, въз основа на основанията за преследване, трябва да произтича ясно от изявления или участие в определени действия в страната по произход на искащия убежище или може да бъде обективно последствие от негови характеристики, които биха могли да доведат до предоставяне на статут на бежанец. Определящите елементи са естеството на наказанието, тежестта на наказанието по отношение на извършеното нарушение, съдебната система в областта на правата на човека в страната по произход. Трябва да се провери дали умишленото нарушение на наказателната разпоредба може да бъде счетено за неизбежно, като се има предвид индивидуалното положение на лицето и положението в страната.

5.2.   Преследване от трети страни

Счита се, че преследването от трети страни не влиза в полето на приложение на Женевската конвенция, когато се основава на причините по член 1А от същата конвенция, когато има личностен характер и когато е окуражавано или позволено от властите.Когато властите бездействат, такова преследване дава основание за разглеждането на всяка молба за придобиване на статут на бежанец, в съответствие с националното правосъдие, като се прецени по-специално дали бездействието е било умишлено или не. На засегнатите лица при всяко положение може да им бъде предоставена подходяща форма на защита съгласно националното законодателство.

6.   Гражданска война или други вътрешни или широко обхватни въоръжени конфликти

Само позоваването на гражданска война или вътрешен конфликт и произтичащите опасности не е достатъчно, за да се признае статут на бежанец. Опасението от преследване трябва винаги да се основава на една от причините по член 1А от Женевската конвенция и да има личностен характер.

В тези ситуации преследването може да произтича от законните власти или от трети страни, окуражавани или толерирани от тях, или от власти, които de facto контролират част от територията, на която държавата не може да защити своите граждани.

По принцип използването на военна сила не представлява преследване ако се спазват международните правила на военното право и международно признатите практики; все пак то става преследване, например, когато се установи власт над определена зона, нейните нападения срещу опозицията или населението отговарят на критериите по раздел 4.

В други случаи може да се приложат други форми на защита според националните законодателства.

7.   Причини за преследване

7.1.   Раса

Понятието раса следва да се разбира в широк смисъл и да включва принадлежност към различни етнически групи. Като общо правило може да се приеме, че преследването е на расова основа, когато преследвачът възприема обекта на преследването като принадлежащ към друга расова група, различна от неговата, от което произтича действителна или въображаема разлика и това е мотивът на неговите действия.

7.2.   Религия

Понятието религия може да се разбира в широк смисъл и да включва теистични, не теистични или атеистични вярвания.

Преследването по религиозни причини може да приеме различни форми, от пълна забрана за практикуване на култа и религиозно образование до тежки дискриминационни мерки срещу лицата, принадлежащи към определена религиозна група. За да има преследване на месата и накърняването трябва да бъдат достатъчно тежки според критериите, изложени в раздел 4 на настоящата съвместна позиция. Това може да се отнася до случаи, в които държавата, извън мерките за поддържане на публичния ред, също така забранява или санкционира религиозни активности дори в личния живот.

Преследване по религиозни причини също така може да има, когато посегателствата са насочени срещу лице, което не желае да изповяда никаква религия, отказва да приеме определена религия или не се подчинява изцяло или частично на ритуалите и обичаите, свързани с определена религия.

7.3.   Националност

Не трябва да се разбира изключително в смисъл на гражданство, но също така означава принадлежност към определена група поради културна или езикова идентичност или още чрез връзки с население на друга държава.

7.4.   Политически възгледи

Наличието на политически възгледи, различни от тези на правителството само по себе си не е достатъчно като доказателство за признаването на статут на бежанец; лицето, което иска убежище трябва да покаже, че:

властите знаят за неговите политически възгледи или му приписват такива,

неговите възгледи не се толерират от властта,

поради ситуацията в неговата страна има вероятност от преследване срещу лицето заради наличието на такива възгледи.

7.5.   Социална група

Определена социална група е обикновено съставена от лица от една и съща среда, които имат еднакви навици или еднакъв социален статус и пр.

Опасенията от преследване на това основание може често да се пресичат с опасения от преследване по други причини, например раса, религия или националност.

Принадлежността към социална група може просто да бъде приписвана от преследвача на лицето или на групата, станали жертва на преследването.

В някои случаи социалната група може да не е съществувала до този момент, но може да бъде обособена от общите характеристики на лицата, станали жертва на преследването, защото преследвачът ги възприема като препятствие за постигане на целите си.

8.   Преместване на друго място в страната по произход

Когато се установи ясно, че преследванията са ограничени в една определена част от територията, може да се наложи да се провери дали действително е изпълнено условието по член 1А от Женевската конвенция, според което заинтересуваният „не може или поради такова опасение (от преследване) не иска да разчита на защитата от властите в своята страна“, да се провери дали заинтересуваният не може да намери ефикасна защита в друга част на своята страна, където може логично да се очаква, че той ще се премести.

9.   Бежанец на място

Опасенията от преследване не трябва задължително да са съществували в момента, в който лицето, търсещо убежище е напуснало страната си по произход. Едно лице, което не е имало опасения от преследване в момента, в който е напуснало страната си по произход, може да стане в един по-късен момент „бежанец на място“. Основателен страх от преследване може да произтича от ново положение в страната му по произход след неговото заминаването, което има тежки последствия за него или за дейностите, които развива.

При всяко положение характеристиките на искащия убежище трябва да бъдат такива, че властите в неговата страна по произход знаят или биха могли да узнаят преди опасенията на лицето от преследване да могат да бъдат оправдани.

9.1.   Опасения, произтичащи от ново положение в страната по произход след заминаването на искащия убежище

Политически промени в страната по произход могат да оправдаят опасенията от преследване, но само ако искащият убежище може да докаже, че вследствие на тези промени, той лично би имал основателно опасение от преследване в случай, че се завърне в страната.

9.2.   Опасения по причина на дейности, развивани в чужбина

Статут на бежанец може да бъде признат когато в основата на опасенията от преследване на търсещия убежище стоят дейности, свързани с изразяване и поддържане на убеждения, които са съществували вече в страната по произход или ако обективно са последствие от характеристики на искащият убежище. Все пак такава приемственост не може да бъде изисквана когато заинтересуваният е на възраст, която не предполага, че в страната по произход той е могъл да изгради убеждения.

От друга страна, ако изявата на убежденията има основна цел да създаде условия за придобиване на статута на бежанец, дейностите които лицето развива по принцип не могат да доведат до предоставяне на статут на бежанец, ако това не накърнява правото на заинтересувания да не бъде връщан в страна, в която животът, физическата му цялост или свободата му са застрашени.

10.   Възражения по съвест, неподчинение и дезертьорство

Опасението на едно лице от наказание за възражения по съвест, неподчинение или дезертьорство се разглежда самостоятелно. Сама по себе си то не може да оправдае признаване на статут на бежанец. Наказанието трябва да бъде оценено според принципите, изложени в точка 5.

В случай на неподчинение или дезертьорство, статут на бежанец следва да бъде предоставен на заинтересованото лице, ако самите условия, в които трябва да изпълни военните си задължения, представляват преследване.

По същия начин, статут на бежанец може да се предостави като се вземат предвид всички други изисквания на определението, в случай на наказание поради възражение по съвест, умишлено неподчинение или дезертьорство, свързано с мотиви на съвестта, ако изпълнението на военните задължения води до участието на искащия убежище в действия, които имат отношение към изключителните клаузи на член 1F на Женевската конвенция.

11.   Прекратяване на статута на бежанец (член 1C)

Решението за евентуално отнемане на статута на бежанец на основание член 1C от Женевската конвенция винаги се разглежда индивидуално.

Държавите-членки следва да положат всякакви усилия, доколкото е възможно, чрез обмен на информация да постигнат хармонизация по въпросите на приложението на критериите за отнемане статута на бежанец на основание член 1C.

Обстоятелствата, въз основа на които може да бъде отнет статута на бежанец по силата на член 1C, трябва да имат фундаментален характер, да бъдат определени по обективен начин, който може да бъде контролиран. Информациите на Центъра за информация, дискусии и обмен по въпросите на убежището (Cirea) и ВКБООН могат да изиграят важна роля при взимане на решението.

12.   Член 1D от Женевската конвенция

Лице, което се отказва умишлено от защитата и помощта по член 1D от Женевската конвенция не остава автоматично защитено от разпоредбите на тази конвенция. В този случай качеството на бежанец по принцип се установява по член 1А.

13.   Член 1F от Женевската конвенция

Клаузите на член 1F от Женевската конвенция целят да изключат от защитата на тази конвенция лицата, които не могат да се възползват от международна защита заради престъпленията, които са извършили.

Те също могат да бъдат приложени, когато обстоятелствата се узнаят след като статутът на бежанец е бил предоставен (вж. точка 11).

Като се имат предвид тежките последици на едно такова решение за искащия убежище, член 1F трябва да бъде използван внимателно и след задълбочено проучване, съгласно правилата предвидени в националното законодателство.

13.1.   Член 1F (a)

Престъпленията по член 1F (a) са тези, определени в международните инструменти, по които държавите-членки са страни и в резолюциите, приети от Обединените нации или от други международни или регионални организации доколкото са приети от засегнатата държава-членка.

13.2.   Член 1F (b)

Сериозността на преследването, което се очаква, трябва да бъде преценена по отношение естеството на престъплението, в което заинтересуваният е заподозрян.

Изключително жестоките действия, дори да се претендира, че са предприети с политическа цел, могат да бъдат определени като тежки не-политически престъпления. Това е валидно както за участниците в престъплението, така и за подбудителите.

13.3.   Член 1F (c)

Целите и принципите, залегнали в член 1F (c) са, на първо място, записаните в хартата на Обединените нации, която определя задълженията на държавите, които са я подписали, в отношенията между тях, по-специално тези които се отнасят до запазване на мира, правата на човека и основните свободи.

Член 1F (c) се прилага в случай на нарушение на тези принципи и цели преди всичко от заемащите високи постове в държавата, които пред вид техните отговорности, са заповядали или прибягнали до действия, противоречащи на въпросните цели и принципи, както и лицата, които предвид принадлежността им към силите на реда, са били принудени да поемат лична отговорност за изпълнението на такива действия.

Когато преценяват дали дадено действие може да бъде квалифицирано като противоречащо на целите и принципите на ООН, държавите-членки трябва да вземат предвид конвенциите и резолюциите, приети в тази връзка в рамките на ООН.

Съставено в Брюксел на 4 март 1996 година.

За Съвета

Председател

P. BARATTA


(1)  Тази формулировка не противоречи на точка 8: „ако съответното лице не може да намери ефикасна защита в друга част на своята страна …“.