относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана

като взе предвид Договорите за създаване на Европейските общности, и по-специално член 138 д, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност, член 20 г, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и член 107 г, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като има предвид, че правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана следва да бъдат приети в съответствие с разпоредбите на Договорите за създаване на Европейските общности;

като има предвид, че трябва да се определят условията, при които може да бъде подадена жалба до омбудсмана, както и връзката между изпълнението на функциите на омбудсмана и съдебни и административни производства;

като има предвид, че омбудсманът, който може да действа и по собствена инициатива, трябва да има достъп до всички елементи, необходими за изпълнение на функциите му; като има предвид, че за тази цел органите и институциите на Общността са длъжни да предоставят на омбудсмана, при негово поискване, всяка поискана от него информация, освен при надлежно обосновани основания за поверителност и без да се накърнява задължението на омбудсмана да не разкрива съответната информация; като има предвид, че властите на държавите-членки са длъжни да предоставят на омбудсмана всяка необходима информация, освен ако по отношение на съответната информация се прилагат законови и подзаконови разпоредби за поверителност или разпоредби, забраняващи предаването й; като има предвид, че ако не получи поисканото съдействие, омбудсманът уведомява за това Европейския парламент, който предприема необходимите мерки;

като има предвид, че е необходимо да се определят процедурите, които ще се прилагат в случай, че в резултат на извършваните от омбудсмана проверки се разкрият случаи на лошо администриране; като има предвид, че е необходимо също да се предвиди омбудсмана да представя подробен доклад пред Европейския парламент в края на всяка годишна сесия;

като има предвид, че омбудсманът и служителите от неговата администрация са длъжни да опазват поверителния характер на информацията, която са получили при упражняване на функциите им; като има предвид, че въпреки това омбудсманът е, все пак, длъжен да информира компетентните власти за факти, които счита, че имат отношение към наказателното право и които са му станали известни рамките на извършената от него проверка;

като има предвид, че е необходимо да се предвиди възможност за сътрудничество между омбудсмана и аналогични органи в някои държави-членки при условията на спазване на приложимото национално законодателство;

като има предвид, че Европейският парламент следва да назначава омбудсмана в началото на своя мандат и за срока на този мандат, като го избира измежду лица, които са граждани на Съюза и предоставят всички необходими гаранции за независимост и компетентност;

като има предвид, че трябва да се предвидят условията за прекратяване на функциите на омбудсмана;

като има предвид, че омбудсманът трябва да изпълнява задълженията си при условията на пълна независимост, за което полага тържествена клетва пред Съда на Европейските общности при встъпването си в длъжност; като има предвид, че следва да се определят дейностите, които са несъвместими с изпълнението на функциите на омбудсман, както и възнаграждението, привилегиите и имунитетите, които му се предоставят;

като има предвид, че следват да се предвидят разпоредби относно длъжностните лица и служителите в секретариата на омбудсмана, които го подпомагат при изпълнението на неговите функции, както и разпоредби за неговия бюджет; като има предвид, че седалището на омбудсмана следва да съвпада със седалището на Европейския парламент;

като има предвид, че омбудсманът приема разпоредбите по прилагане на настоящото решение; като има предвид освен това, че следва да се приемат някои преходни разпоредби, приложими спрямо първия омбудсман, назначен след влизането в сила на Договора за ЕС,

1. С настоящото решение се определят правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана в съответствие с член 138 д, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност, член 20 г, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и член 107 г, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

2. Омбудсманът изпълнява функциите си в съответствие с правомощията, които Договорите предоставят на институциите и органите на Общността.

3. Омбудсманът не може да встъпва в дела пред съд или да поставя под въпрос обосноваността на съдебно решение.

1. В рамките и при условията на гореспоменатите Договори, омбудсманът допринася за разкриването на случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд на Европейските общности в качеството им на правораздавателни органи, и формулира препоръки с оглед преустановяването на такива случаи. Действията на други органи или лица не могат да бъдат предмет на жалба пред омбудсмана.

2. Всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице с местопребиваване или седалище в държава-членка на Съюза може да подаде до омбудсмана, пряко или с посредничеството на член на Европейския парламент, жалба във връзка със случай на лошо управление в дейността на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд на Европейските общности в качеството им на правораздавателни органи. Омбудсманът информира заинтересуваната институция или орган непосредствено след като е бил сезиран с жалба.

3. От жалбата трябва да ясно да личат нейният предмет и самоличността на жалбоподателя; жалбоподателят може да поиска жалбата му да остане поверителна.

4. Жалбата трябва да бъде подадена в срок от две години от датата, на която жалбоподателят е узнал фактите, на които тя се основава, и да бъде предшествана от подходящите административни постъпки пред съответните органи и институции.

5. Омбудсманът може да посъветва жалбоподателя да адресира жалбата до друг орган.

6. Подадените до омбудсмана жалби не спират сроковете за обжалване при административни или съдебни производства.

7. Когато омбудсманът, поради висящо или приключило съдебно производство, отнасящо се до представените пред него факти, трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането й, резултатите от всички проведени преди това от него проверки се изпращат в архив.

8. До омбудсмана не могат да се подават жалби във връзка с трудовоправни отношения между институциите и органите от Общността и техните длъжностни лица или други служители, ако не са изчерпани всички възможности за подаване на молби и жалби по вътрешно-административен ред, и по-специално процедурите по член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица, и не са изтекли сроковете за отговор от страна на съответния орган, до който е отправена молбата или жалбата.

9. Омбудсманът уведомява жалбоподателя възможно най-скоро за предприетите от него мерки.

1. Омбудсманът, по собствена инициатива или въз основа на подадена жалба, извършва всички проверки, които счита за обосновани с оглед изясняването на предполагаема лоша администрация от страна на институции и органи на Общността. Омбудсманът уведомява за това заинтересованата институция или орган, който от своя страна може да представи всички бележки, които счете за необходими.

2. Институциите и органите на Общността са длъжни да предоставят поисканата от Омбудсмана информация, както и да му осигурят достъп до съответните досиета. Те могат да отказват да направят това само въз основа на надлежно аргументирани съображения за поверителност.

Те предоставят достъп до документи с произход от държава-членка, които по силата на законов или подзаконов нормативен акт са класифицирани като секретни, само с предварителното съгласие на съответната държава-членка.

Институциите и органите на Общността предоставят достъп до други документи с произход от държава-членка, след като информират съответната държава-членка. И в двата случая, съгласно член 4, омбудсманът не може да разпространява съдържанието на документите.

Длъжностните лица и другите служители на институциите и органите на Общността са длъжни да свидетелстват по искане на омбудсмана; те се изказват от името и в съответствие с указанията на администрацията, в която работят и остават обвързани от задължението за опазване на професионална тайна.

3. По искане на омбудсмана органите на държавите-членки са длъжни да му предоставят, чрез постоянните си представителства в Европейските общности, всяка информация, която би допринесла за изясняването на случаи на лоша администрация от страна на институции или органи от Общността, освен ако исканата информация е предмет на законови или подзаконови разпоредби, които забраняват нейното разпространение. В последния случай обаче, съответната държава-членка може да разреши на омбудсмана да се запознава с тази информация, при положение че същият се задължи да не я разпространява.

4. Когато омбудсманът не получи поисканото от него съдействие, той уведомява за това Европейския парламент, който предприема съответните мерки.

5. Доколкото е възможно, омбудсманът се стреми, съвместно със заинтересуваната институция или орган, да намери решение, с което да се преустановят случаите на лошо управление и да се удовлетвори жалбата.

6. Ако омбудсманът установи случай на лоша администрация, той сезира съответната институция или орган, и при необходимост формулира проект на препоръки. Сезираната институция или орган изпраща на омбудсмана подробно становище в срок от три месеца.

7. След това омбудсманът изпраща доклад до Европейския парламент и до заинтересуваната институция или орган, в който може да формулира препоръки. Омбудсманът уведомява жалбоподателя за резултатите от проверката, за изразеното от заинтересуваната институция или орган становище и за евентуално формулираните от него препоръки.

8. На края на всяка годишна сесия омбудсманът представя пред Европейския парламент доклад за резултатите от проведените от него проверки.

1. Омбудсманът и служителите от неговата администрация, за които важат разпоредбите на член 214 от Договора за създаване на Европейската общност, член 47, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и член 194 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, са длъжни да не разпространяват информацията и документите, до които са получили достъп в хода на извършваните от тях проверки. Те са длъжни също да опазват поверителния характер на всяка информация, която би увредила жалбоподателя или друго евентуално заинтересувано лице, без да се накърняват разпоредбите на параграф 2.

2. Ако в хода на проверките омбудсманът узнае за факти, за които счита, че биха могли да имат наказателноправно значение, той незабавно уведомява компетентните национални органи чрез постоянните представителства на държавите-членки в Европейските общности, и по целесъобразност институцията на Общността, в която служи въпросното длъжностно лице или служител, и която може да приложи разпоредбите на член 18, параграф 2 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности. Омбудсманът може да информира заинтересуваната институция или орган на Общността и за фактите, които поставят под въпрос поведението на техен служител от дисциплинарна гледна точка.

Доколкото това може да способства за постигането на по-голяма ефективност на проверките и по-добрата защита на правата и интересите на жалбоподателите, омбудсманът може да сътрудничи с аналогични органи в някои държави-членки, при условие че спазва приложимото национално законодателство. Омбудсманът не може да изисква по този начин документи, до които не би имал достъп съгласно член 3.

1. Омбудсманът се назначава от Европейския парламент след всяко избиране на нов Парламент и за срока на парламентарния мандат. Мандатът на омбудсмана може да се подновява.

2. Омбудсманът се избира измежду лица, които са граждани на Съюза и се ползват с пълни граждански и политически права, предоставят гаранции за независимост и отговарят на условията за заемане на най-висша съдебна длъжност в своята страна или притежават призната компетентност и опит, за да изпълняват функциите на омбудсман.

1. Омбудсманът прекратява изпълнението на функциите си при изтичане на срока на мандата му, подаване на оставка или освобождаване.

2. Освен в случай на освобождаване, омбудсманът продължава да изпълнява функциите си до назначаването на негов приемник.

3. В случай на предсрочно прекратяване на функциите на омбудсмана, в срок от три месеца от момента на освобождаване на длъжността се назначава приемник за остатъка от парламентарния мандат.

Омбудсман, който вече не отговаря на необходимите условия за изпълнение на неговите функции или е извършил сериозно нарушение при изпълнението на служебните си задължения, може да бъде освободен от Съда на Европейските общности по искане на Европейския парламент.

1. Омбудсманът изпълнява функциите си при условията на пълна независимост и в общ интерес на Общностите и гражданите на Съюза. При изпълнение на функциите си той не иска или не получава указания от никое правителство или друг орган. Омбудсманът се въздържа от всякакви действия, които са несъвместими с характера на неговите функции.

2. При встъпването си в длъжност омбудсманът полага тържествена клетва пред Съда на Европейските общности да изпълнява функциите си при условията на пълна независимост и безпристрастност, както и по време на и след изтичането на мандата си да спазва задълженията, произтичащи от заеманата от него длъжност, и по-специално задължението за почтеност и сдържаност при приемането на определени назначения или облаги след прекратяване на служебните му функции

1. По време на мандата си омбудсманът не може да извършва никаква друга политическа или административна дейност, нито да развива друга професионална дейност, възмездно или безвъзмездно.

2. По отношение на възнаграждението, надбавките и пенсията, омбудсманът се ползва с ранга на съдия в Съда на Европейските общности.

3. По отношение на омбудсмана и длъжностните лица и служителите в неговия секретариат се прилагат разпоредбите на членове от 12 до 15 и член 18 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

1. Омбудсманът се подпомага от секретариат, чийто ръководител се назначава от него самия.

2. За длъжностните лица и другите служители в секретариата на омбудсмана важат правилата и нормите, които са приложими за длъжностните лица и служителите на Европейските общности. Тяхната численост се определя ежегодно в рамките на бюджетната процедура (1).

3. Длъжностните лица на Европейските общности и на държавите-членки, които са назначени в секретариата на омбудсмана, се командироват в интерес на службата, като на същите се гарантира автоматично възстановяване на длъжност в институцията, от която идват.

4. По въпросите, които се отнасят до служителите в неговата администрация, омбудсманът е приравнен на институциите по смисъла на член 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

Бюджетът на омбудсмана фигурира като приложение към раздел 1 (Парламент) на общия бюджет на Европейските общности.

Седалището на омбудсмана съвпада със седалището на Европейския парламент (2).

Омбудсманът приема разпоредби за изпълнение на настоящото решение.

Първият омбудсман, който ще бъде назначен след влизането в сила на Договора за създаване на Европейски съюз, се назначава за остатъка от парламентарния мандат.

Европейският парламент предвижда в бюджета си средствата за персонал и материали, които дават възможност на първия назначен омбудсман да упражнява от момента на назначаването му задачите, с които е натоварен.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности. То влиза в сила на датата на публикуването му.

Съставено в Страсбург на 9 март 1994 година.

За Европейския парламент

Председател

Egon KLEPSCH

(1) Съвместно изявление на трите институции ще установи ръководни прииципи относно числеността на длъжностните лица и служителите при омбудсмана, както и статута на служителите на временен или постоянен договор, които извършват проверки.

(2) Решение, взето със съвместно съгласие на представителите на правителствата на държавите-членки по отношение на седалищата на институциите и на някои организации и служби на ЕО (ОВ С 341, 23.12.1992 г. стр. 1)