02/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


31993R2454


L 253/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2454/93 НА КОМИСИЯТА

от 2 юли 1993 година

за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92

на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1), наричан по-долу „Кодекса“, и по-специално член 249 от него,

като има предвид, че Кодексът обединява цялото съществуващо митническо законодателство в един правен инструмент; като има предвид, че същевременно Кодексът внася определени изменения на това законодателство с цел постигане на по-голяма последователност, опростяване и отстраняване на празноти; като има предвид че по този начин той представлява цялостна правна уредба на Общността в тази област;

като има предвид, че причините, довели до приемането на Кодекса, се отнасят и за митническото законодателство по прилагането му; като има предвид, че е желателно да се обединят в един регламент разпоредбите за прилагане на митническото законодателство, които понастоящем са разпръснати в голям брой регламенти и директиви на Общността;

като има предвид, че така установеният кодекс за прилагане на Митническия кодекс на Общността, следва да съдържа съществуващите митнически правила за прилагане; като има предвид, че въпреки това е необходимо, като се държи сметка за натрупания опит:

да се извършат изменения на тези правила с цел адаптирането им към разпоредбите на Кодекса,

да се разшири обхватът на определени разпоредби, които понастоящем се прилагат само към определени митнически режими, с цел да се вземе предвид цялостния обхват на Кодекса,

да се формулират определени правила по-прецизно, за да се постигне по-голяма правна сигурност при прилагането им;

като има предвид, че измененията са, свързани главно с разпоредбите по отношение на митническото задължение;

като има предвид, че е подходящо да се ограничи прилагането на член 791, параграф 2 до 1 януари 1995 г. и да се преразгледа този въпрос, като се вземе предвид натрупаният опит;

като има предвид, че мерките, предвидени в насточщия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ПО ПРИЛАГАНЕТО

ДЯЛ I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

ГЛАВА 1

Определения

Член 1

За целите на настоящия регламент:

1.

„Кодекс“ означава:

Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г относно създаване на Митнически кодекс на Общността;

2.

„Карнет АТА“ означава:

международен митнически документ за временен внос, установен в рамките на Конвенцията АТА;

3.

„Комитет“ означава:

Комитетът по Митническия кодекс, създаден съгласно член 247 от Кодекса;

4.

„Съвет за митническо сътрудничество“ означава:

организацията, учредена от Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество, подписана в Брюксел на 15 декември 1950 г.;

5.

„Данни, изисквани за идентификацията на стоката“ означава:

от една страна, данните, с които стоката се обозначава в търговията и с помощта на които митническите органи я тарифират, а от друга страна, количеството на стоката;

6.

„Нетърговски стоки“ означава:

стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или лицата, които ги пренасят или които явно са предназначени за подарък;

7.

„Мерки на търговската политика“ означава:

извънтарифни мерки, установени като част от общата търговска политика под формата на разпоредби на Общността, отнасящи се до вноса и износа на стоки, например мерки за контрол или предпазни мерки, количествени ограничения или лимити и вносни или износни забрани;

8.

„Митническа номенклатура“ означава:

една от номенклатурите, посочени в член 20, параграф 6 на Кодекса;

9.

„Хармонизирана система“ означава:

Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките;

10.

„Договор“ означава:

Договорът за създаване на Европейската икономическа общност.

ГЛАВА 2

Решения

Член 2

Когато дадено лице, което подава молба за решение, не е в състояние да представи всички необходими документи и информации за вземането на решение, митническите органи предоставят документите и информацията, с която разполагат.

Член 3

Решение по отношение на гаранция в полза на лице, което е поело задължение да плати дължимите суми при първото писмено поискване от митническите органи, се отменя, когато задължението не е изпълнено.

Член 4

Отмяната на решението не може да засегне стоки, които в момента на влизането ѝ в сила вече са били поставени под митнически режим въз основа на разрешението, предмет на отмяна.

Независимо от това, митническите органи могат да изискат тези стоки да получат едно от допустимите митнически направления в определен от тях срок.

ДЯЛ II

ОБВЪРЗВАЩА ТАРИФНА ИНФОРМАЦИЯ

ГЛАВА 1

Определения

Член 5

За целите на настоящия дял:

1.

обвързваща тарифна информация:

означава тарифна информация, обвързваща администрациите на всички държави-членки на Общността, когато са изпълнени условията, посочени в членове 6 и 7;

2.

молител

означава лицето, което е подало молба до митническите органи за обвързваща тарифна информация;

3.

титуляр

означава лицето, на чието име е издадена обвързващата тарифна информация.

ГЛАВА 2

Процедура за получаване на обвързваща тарифна информация — съобщаване на информацията на молителя и предаването ѝ на Комисията

Член 6

1.   Молбата за получаване на обвързваща тарифна информация се отправя писмено или до компетентните митнически органи в държавата-членка или държавите-членки, в които информацията ще се използва, или до компетентните митнически органи в държавата-членка, в която се е установил молителят.

2.   Всяка молба за получаване на обвързваща тарифна информация се отнася само за един вид стока.

3.   Молбата трябва да съдържа следните данни:

а)

име и адрес на титуляра;

б)

име и адрес на молителя, ако той е различен от титуляра;

в)

митническата номенклатура, по която се класира стоката. Ако молителят желае да получи тарифно класиране на стоката по една от номенклатурите, посочени в член 20, параграф 3, буква б) и параграф 6, буква б) от Кодекса, в молбата за обвързваща тарифна информация се отразява изрично съответната номенклатура;

г)

подробно описание на стоката, което дава възможност за нейната идентификация и тарифното ѝ класиране по митническата номенклатура;

д)

състава на стоката и всички методи за анализ, които служат за установяването му, ако от това зависи тарифното класиране;

е)

в приложение: мостри, снимки, планове, каталози или други налични документи, които могат да помогнат на митническите органи да дадат правилно тарифно класиране на стоката по митническата номенклатура;

ж)

предлаганото тарифно класиране;

з)

съгласие да представи превод на всеки приложен документ на официалния език (или един от официалните езици) на съответната държава-членка на Общността, ако това бъде поискано от митническите органи;

и)

посочване на данните, които следва да се считат за поверителни;

й)

посочване на молителя дали му е известно да е подавана молба за обвързваща тарифна информация за идентична или подобна стока или е издавана такава в Общността.

к)

съгласие предоставената информация да бъде включена в база данни на Комисията на Европейските общности; въпреки това, освен член 15 от Кодекса, прилагат се и разпоредбите за защита на информацията, които са в сила в държавите-членки.

4.   Ако митническите органи сметнат, че молбата не съдържа всички данни, които са необходими за даване на компетентно мнение, те трябва да поискат от молителя да предостави липсващата информация.

5.   Списъкът на митническите органи, определени от държавите-членки да получават молбата за обвързваща тарифна информация или за издаването на последната, се публикува като известие в Официален вестник на Европейските общности, серия С.

Член 7

1.   Обвързващата тарифна информация се съобщава писмено на молителя колкото се може по-скоро. Ако не е възможно да се съобщи обвързващата тарифна информация в срок от три месеца от приемането на молбата, митническите органи информират за това молителя, като посочват причините за закъснението и съобщят кога смятат, че ще могат да му съобщят информацията.

2.   Обвързващата тарифна информация се съобщава с формуляр по образеца от приложение 1. Във формуляра се посочва кои данни са били предоставени като поверителни. Трябва да се посочи и възможността за обжалване, предвидена в член 243 от Кодекса.

Член 8

1.   Един екземпляр от обвързващата тарифна информация (екземпляр 2 от приложение 1) заедно с данните (екземпляр 4 от същото приложение) се изпраща незабавно в Комисията от митническите органи на съответната държава-членка. Това изпращане се извършва по електронен път възможно най-бързо.

2.   По искане на държава-членка Комисията ѝ изпраща незабавно данните, съдържащи се във формуляра и друга свързана със случая информация. Това изпращане се извършва по електронен път възможно най-бързо.

ГЛАВА 3

Разпоредби в случай на противоречия в обвързващата тарифна информация

Член 9

Ако Комисията открие, че по отношение на една и съща стока съществуват различни задължителни тарифни информации, тя трябва да вземе необходимите мерки, за да осигури единното прилагане на митническата номенклатура.

ГЛАВА 4

Правни последици от обвързващата тарифна информация

Член 10

1.   Без да се накърняват членове 5 и 64 от Кодекса, обвързващата тарифна информация се отнася само за титуляра.

2.   Митническите органи могат да изискат от титуляра по време на изпълняването на митническите формалности да им съобщи, че притежава обвързваща тарифна информация за стоките, които се оформят на митницата.

3.   Притежателят на обвързваща тарифна информация може да я използва по отношение на конкретни стоки само ако митническите органи се убедят, че въпросните стоки отговарят във всяко отношение на онези, описани в представената информация.

4.   Митническите органи могат да изискат тази информация да бъде преведена на официален език или на един от официалните езици на съответната държава-членка.

Член 11

Обвързваща тарифна информация, предоставена от митническите органи на една държава-членка след 1 януари 1991 г., става задължителна за компетентните органи на всички държави-членки при същите условия.

Член 12

1.   При прилагане на един от административните актове или мерки, споменати в член 12, параграф 5 от Кодекса, митническите органи трябва да направят необходимото, за да осигурят издаването на обвързваща тарифна информация отсега нататък да става само в съответствие с въпросния акт или мерки.

2.   За целите на параграф 1 датата, която се взима под внимание, е следната:

за разпоредбите, предвидени в член 12, параграф 5, буква а) на Кодекса относно поправки в митническата номенклатура — датата на възможното им прилагане,

за разпоредбата съгласно буква а) от същия член и параграф, която установява или променя класирането на стоките в митническата номенклатура — датата на публикуването в Официален вестник на Европейските общности, серия L,

за мерките, предвидени в буква б) от същия член и параграф по промените в обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура — датата на публикуването им в Официален вестник на Европейските общности, серия С,

за решения на Европейския съд, предвидени в буква б) от същия член и параграф — датата на решението,

за мерките, предвидени в буква б) от същия член и параграф относно приемане на мнение по класирането или промени в обяснителните бележки към Хармонизираната система от СМС — датата на съобщението на Комисията в Официален вестник на Европейските общности, серия С.

3.   Комисията трябва по най-бърз начин да съобщи на митническите органи датите за приемане на мерките и административните актове, отразени в настоящия член.

ГЛАВА 5

Разпоредби при случай на изтичане валидността на обвързващата тарифна информация

Член 13

Когато, в съответствие с член 12, параграф 4, второ изречение, и член 12, параграф 5 на Кодекса обвързващата тарифна информация е загубила валидност или давност, митническите органи, които са я предоставили, трябва по най-бърз начин да уведомят Комисията.

Член 14

1.   Когато даден титуляр на обвързваща тарифна информация, която е загубила валидност съгласно член 12, параграф 5 от Кодекса, пожелае да се възползва от правото си да се позове на подобна информация през определен период, посочен в параграф 6 от същия член, той трябва да уведоми митническите органи, като предостави всички необходими документи, за да даде възможност да се провери дали са изпълнени съответните условия.

2.   В изключителни случаи, когато Комисията съгласно член 12, параграф 7, последна алинея приеме акт, който се отклонява от разпоредбите на параграф 6 на същия член или ако условията, отразени в параграф 1 за възможностите за позоваване на обвързващата тарифна информация, не са изпълнени, митническите органи писмено уведомяват титуляра.

ГЛАВА 6

Преходни разпоредби

Член 15

Обвързващата тарифна информация, предоставена на национално равнище преди 1 януари 1991 г., остава в сила.

Независимо от това, предоставената на национално равнище обвързваща тарифна информация с валидност след 1 януари 1997 г. след тази дата губи давност.

ДЯЛ III

БЛАГОПРИЯТНО ТАРИФНО ТРЕТИРАНЕ ПОРАДИ ЕСТЕСТВОТО НА СТОКАТА

ГЛАВА 1

Стоки, подлежащи на денатуриране

Член 16

Класирането под тарифните подпозиции, изброени в колона 2 на следващата таблица на стоките, изброени в колона 3 става при условие че стоките се денатурират, така че да не бъдат годни за консумация от хората, с помощта на едно от денатуриращите средства, изброени в колона 4 и използвани в количества, отразени в колона 5.

Пореден номер

КН код

Описание

Денатуриращо средство

Название

Максимално количество, разрешено за използване в грам на 100 kg от продукта за денатуриране

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

1

0408

Птичи яйца без черупки и яйчни жълтъци, пресни, сушени, варени във вода или на пара, оформени в цилиндрична форма, замразени или консервирани по друг начин, дори с прибавка на захар или други подсладители:

— Яйчни жълтъци:

Терпентинов спирт

500

Лавандулов спирт

100

Масло от розмарин

150

Масло от бреза

100

0408 11

— — сушени:

Рибно брашно от подпозиция 2301 20 00 на Комбинираната номенклатура, с характерна миризма и съдържащо тегловно в сухото вещество поне:

 

62,5 % сурови белтъчини

 

6 % сурови липиди/мазнини

5 000

0408 11 90

— — — други

 

 

0408 19

— — други:

 

 

0408 19 90

— — — други

 

 

0408 91

— — сушени:

 

 

0408 91 90

— — — други

 

 

0408 99

— — други:

 

 

0408 99 90

— — — други

 

 

2

1106

Брашно, грис и прах от зеленчуци със сухи бобови чушки от № 0713, от сагу или от корени и грудки от № 0714 и от продуктите от глава 8:

Рибено масло или масло от черен дроб на риби, филтрирано, но не обезмирисено или обезцветено, без добавки

1 000

1106 20

— Брашно, грис и прах от сагу и от корени и грудки от № 0714:

Рибно брашно от подпозиция 2301 20 00 на Комбинираната номенклатура, с характерна миризма и съдържащо тегловно в сухото вещество поне:

 

1106 20 10

— — Денатурирани

62,5 % сурови белтъчини

 

6 % сурови липиди/мазнини

5 000

Химично название или описание

Обикновено название

Цветови индекс (2)

Натриева сол на 4-сулфобензолазоресорсинол или 2,4-дихидроксизобензол-4-сулфонова киселина (цвят: жълт)

Chrysoin S

14 270

Динатриева сол на 1-(4-сулфо-1-фенилазо)-4-аминобензол-5-сулфонова киселина (цвят: жълт)

Устойчив жълт AB

13 015

Тетранатриева сол на 1-(4-сулфо-1-нафтилазо)-2-нафтол-3,6,8-трисулфонова киселина (цвят: червен)

Алено 6 R

16 290

Тетрабромофлуоресци (цвят: флуоресцентно жълто)

Еозин

45 380

Нафталин

Нафталин

Прах за миене

Прах за миене

Натриев или калиев дихромат

Натриев или калиев дихромат

Железен окис ссъдържащ не по-малко от 50 % тегловни Fe203. Железният окис трябва да бъде тъмно червен до кафяв и да има формата на фин прах, поне 90 % от който да преминава през сито с клетка от 0,10 mm.

Железен окис

Натриев хипохлорид

Натриев хипохлорид

 

Название

 

3

2501 00

Сол (включително готварска сол и денатурирана сол) и чист натриев хлорид, дори във воден разтвор или с противоагломериращи добавки или с добавки, осигуряващи добра течливост; морска вода:

6

— Обикновена сол (включително готварска сол и денатурирана сол) и чист натриев хлорид, дори във воден разтвор или с противоагломериращи добавки или с добавки, осигуряващи добра течливост

6

— — Други:

 

2501 00 51

— — — Денатурирани или предназначени за други промишлени цели (в т.ч. рафиниране), с изключение на консервиране или приготвяне на продукти, предназначени за храна на хора или животни

1

0,5

250

1 000

30

250

3 000

4

3502

Албумини (включително концентратите на два или повече протеини от суроватка, съдържащи тегловно повече от 80 % протеини от суроватка, изчислени в сухо вещество), албуминати и други производни на албумините:

Масло от розмарин (само за течните албумини)

Сурово камфорово масло (за течните и твърдите албумини)

Бяло камфорово масло (за течните и твърдите албумини)

Натриев азид (за течните и твърдите албумини)

Диетаноламин (за течните албумини)

150

2 000

2 000

100

6 000

3502 10

— Яйчен албумин:

 

3502 10 10

— — негоден или направен негоден за консумация от човека

 

3502 90

— други:

 

— — албумини, различни от яйчен албумин

 

3502 90 10

— — — негоден или направен негоден за консумация от човека

 

Член 17

Денатурирането се извършва по такъв начин, че да гарантира равномерното смесване на продукта и денатуриращото средство, така че те да Не могат да се разделят отново по икономически оправдан начин.

Член 18

В отклонение от член 16 всяка държава-членка може временно да одобри използването на денатуриращо средство, което не е изброено в колона 4 на същия член.

В такъв случай трябва да се изпрати уведомление до Комисията в срок от 30 дни с подробности за денатуриращото средство и използваното количество. Комисията уведомява останалите държави-членки по най-бърз възможен начин.

Въпросът се отнася до Комитета.

Ако в срок от 18 месеца от датата на получаване на уведомлението от Комитета същият не представи мнение съответното денатуриращото средство да бъде включено в колона 4 на горната таблица, използването на такова средство трябва да се прекрати във всички държави-членки.

Член 19

Настоящата глава се прилага без ограничения за Директива 70/524/ ЕИО на Съвета (3).

ГЛАВА 2

Условия за тарифно класиране на определени видове посевни материали

Член 20

Класирането по тарифните подпозиции, изброени в колона 2 на следващата таблица на стоките, изброени в колона 3, става при условията, установени в членове от 21 до 24.

Пореден номер

КН код

Описание

1

0701

Картофи, пресни или охладени:

0701 10 00

— за посев

2

0712

Зеленчуци, сушени, дори нарязани на парчета или резенки, смлени или пулверизирани, но необработени по друг начин

0712 90

— Други зеленчуци; зеленчукови смеси:

— — Сладка царевица (Zea mays var. saccharata):

— — — Хибриди, за посев

3

1001

Пшеница и смес от пшеница и ръж:

1001 90

— други

1001 90 10

— — Лимец, предназначен за посев

4

1005

Царевица:

1005 10

— За посев:

— — хибридни:

1005 10 11

— — — двоен хибрид и хибрид „top-cross“

1005 10 13

— — — хибрид „trоis voies“

1005 10 15

— — — обикновен хибрид

1005 10 19

— — — други

5

1006

Ориз:

1006 10

— Неолющен ориз (ориз paddy):

1006 10 10

— — За посев

6

1007 00

Сорго на зърна:

1007 00 10

— Хибриди, за посев

7

1201 00

Семена от соя, дори натрошени:

1201 00 10

— За посев

8

1202

Фъстъци непечени, нито претърпели друга топлинна обработка, дори обелени или натрошени:

1202 10

— с черупки:

1202 10 10

— — За посев

9

1204 00

Семена от лен, дори натрошени:

1204 00 10

— За посев

10

1205 00

Семена от репица или рапица, дори натрошени:

1205 00 10

— За посев

11

1206 00

Семена от слънчоглед, дори натрошени:

1206 00 10

— За посев

12

1207

Други маслодайни семена или плодове, дори натрошени

1207 10

— Палмистови орехи и ядки:

1207 10 10

— — За посев

13

1207 20

— Семена от памук:

1207 20 10

— — За посев

14

1207 30

— Семена от рицин:

1207 30 10

— — За посев

15

1207 40

— Семена от сусам:

1207 40 10

— — За посев

16

1207 50

— Семена от синап:

1207 50 10

— — За посев

17

1207 60

— Семена от див шафран:

1207 60 10

— — — За посев

 

— други

18

1207 91

— — Семена от мак:

1207 91 10

— — — За посев

19

1207 92

— — Семена от карите:

1207 92 10

— — — За посев

20

1207 99

— — други:

1207 99 10

— — — За посев

Член 21

Картофите за посев трябва да отговарят на условията, установени на база на член 15 от Директива 66/403/ЕИО на Съвета (4).

Член 22

Жито, лимец, хибридна царевица, ориз и сорго за посев трябва да отговарят на условията, установени на база на член 16 от Директива 66/402/ЕИО на Съвета (5)

Член 23

Маслодайни семена и маслодайни плодове за посев трябва да отговарят на условията, установени на базата на член 15 от Директива 69/208/ЕИО на Съвета (6).

Член 24

Маслодайни семена и маслодайни плодове за посев от вид, за който не може да се приложат Директиви 66/402/ЕИО и 69/208/ЕИО на Съвета, не бива да се включват в подпозициите, указани в член 20, освен ако съответното лице не удостовери пред компетентните органи от страните-членки, че те действително са предназначени за посев.

ГЛАВА 3

Условия за тарифно класиране на платно за пресяване като продукти на парчета

Член 25

Тарифното класиране на платното за пресяване, неконфекционирано, спадащо към код 5911 20 00 от КН, е в зависимост от обозначението, показано по-долу.

На редовни интервали по продължение на двата ръба, без да пресича канта, трябва да бъде поставен белег, представляващ правоъгълник с диагонали, по такъв начин, че разстоянието между два последователни белега, измерено между вътрешните страни на правоъгълниците, да не надвишава 1 м, като белезите на единия кант са разположени по средата на разстоянията между белезите на другия (центърът на всеки знак трябва да бъде на еднакво разстояние от центровете на двата най-близки знака от другия кант). Всеки белег да бъде разположен така че дългите страни на правоъгълника да са успоредни на основата на тъканта (виж скицата).

Image

Дебелината на линиите на правоъгълниците да бъде 5 mm, на диагоналите — 7 mm. Размерите на стените извън линиите трябва да бъде най-малко 8 см на дължина и 5 cm на ширина.

Белезите трябва да бъдат нанесени едноцветно с цвят, контрастен на цвета на платното, и да бъдат неизличими.

ГЛАВА 4

Стоки, за които трябва да се представя сертификат за автентичност, качество или друг сертификат

Член 26

1.   Стоки, спадащи към тарифните подпозиции, изброени в графа 2 на таблицата за стоките, поставени в графа 3 срещу всяка подпозиция, внасяни от страните от графа 5, подлежат на представяне на сертификатите, отговарящи на изискванията, отразени в членове от 27 до 34.

Сертификатите са показани в приложения от 2 до 8 с отправки от графа 4 на таблицата.

Сертификати за автентичност се изискват за грозде, уиски, водка и тютюн, сертификати за контролирано наименование за произход — за вино, а за качество — за калцинирана сода.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, за порто, мадейра, шери и сетубалски мускател с кодове по КН 2204 21 41, 2204 21 51, 2204 29 41 и 2204 29 51, вместо сертификат за контролирано наименование за произход се представя одобреният търговски документ, попълнен и заверен в съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 2 на Регламент (ЕИО) № 986/89 на Комисията (7).

3.   Независимо от това тютюнът, освободен от мито при допускане за свободно обращение на основание на разпоредба на Общността, трябва да спада към подпозиции от 2401 10 10 до 2401 10 49 и 2401 20 10 до 2401 20 49 без представяне на сертификат за автентичност. Такъв сертификат не бива да се издава или приема за тютюн от тези видове, когато в една непосредствена опаковка има повече от един вид.

4.   По отношение на стоките, изброени под клас № 6 в следващата таблица, в смисъла на настоящия член:

а)

flue-cured

тръбно сушен тютюн тип Вирджиния означава тютюн, ферментирал при изкуствени атмосферни условия чрез процес с регулиране на топлината и проветрението, без да се допуска пушекът и пламъците да влязат в допир с тютюневите листа. Цветът на ферментиралия тютюн обикновено е от лимоновожълт до много тъмнооранжев или червен. Други цветове и комбинации от цветове са често в резултат на отклонения в зрелостта или в техниката на отглеждане и ферментация;

б)

light air-cured

светъл въздушно сушен тютюн Бърли (включително хибриди на Бърли) означава тютюн, ферментирал при естествени атмосферни условия, който не е поел миризмата на пушек, ако е била използвана допълнителна топлина или проветрение. Листата обикновено са от светлокафяв до червеникав цвят. Други цветове и комбинации от цветове са често в резултат на отклонения в зрелостта или в техниката на отглеждане и ферментация;

в)

light air cured

светъл въздушно сушен тютюн Мериленд означава тютюн, ферментирал при естествени атмосферни условия, който не е поел миризмата на пушек, ако е била използвана допълнителна топлина или проветрение. Листата обикновено са с цвят от светложълт до тъмночервен черешов. Други цветове и комбинации от цветове са често в резултат на отклонения в зрелостта или в техниката на отглеждане и ферментация;

г)

fire cured

огнено сушен тютюн означава тютюн, ферментирал при изкуствени атмосферни условия с използване на открит огън, чийто дървесен мирис частично е поет от тютюна. Листата на огнено сушения тютюн обикновено са по-дебели от листата на Бърли, тръбно сушения или Мериленд от съответната категория листа. Цветът обикновено е от жълтеникавокафяв до много тъмнокафяв. Други цветове и комбинации от цветове са често резултат на отклонения в зрелостта или в техниката на отглеждане и ферментация.

Пореден номер

КН код

Описание

Приложение №

Издаващ орган

Страна на износ

Название

Място на установяване

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

1

0806

Грозде, прясно или сушено:

2

САЩ

Департамент по земеделието на САЩ или негови оправомощени служби (8)

Вашингтон, окр. Колумбия

0806 10

— Прясно:

 

 

 

 

— — Трапезно

 

 

 

 

— — — в периода от 1. ноември до 14. юли:

 

 

 

 

0806 10 11

— — — — от сорта „Empereur“ (Vitis vinifera cv) в периода 1. декември do 31. януари

 

 

 

 

2

2106

Хранителни продукти, неупаменати, нито включени другади:

3

Швейцария

Швейцарски съюз за търговия със сирене (Union suisse du commerce de fromage SA/Schweizerische Käseunion AG/Unione svizzera per il commercio del fromaggio SA)

Берн

2106 90

— други:

 

 

2106 90 10

— — Сирене „fondue“

 

Австрия

Предприятие за износ на австрийско сирене (Österreichische Hartkäse Export GmbH)

Инсбрук

3

2204

Вино от прясно грозде, включително обогатените с алкохол, мъст от грозде, различна от тази от № 2009:

 

 

Наименование на виното

 

Токайско вино (țAszu, Szamorodni)

Országos Borminősítő Intézet Budapest II., Frankel Leó utca 1. (Национален институт за одобряване на вината)

 

— други вина; гроздова мъст, чиято ферментация е била прекъсната, или спряна чрез пребавка на алкохол

 

 

 

2204 21

— — в съдове с вместимост, непревишаваща 2 l

 

 

 

— — — други:

 

 

 

— — — — с действително алкохолно съдържание по обем превишаващо 15 % vol., но непревищаващо 18 % vol.:

 

 

 

2204 21 41

— — — — — Токайско вино (Aszu и Szamorodni)

4

Унгария

Будапеща

— — — — с действително алкохолно съдържание по обем, непревишаващо 18 % vol., но непревишаващо 22 % vol.:

 

 

2204 21 51

— — — — — Токайско вино (Aszu и Szamorodni)

 

 

2204 29

— — други:

 

 

— — — други:

 

 

— — — — с действително алкохолно съдържание по обем, непревишаващо 15 % vol., но непревишаващо 18 % vol.:

 

 

2204 29 45

— — — — — Токайско вино (Aszu и Szamorodni)

 

 

— — — — с действително алкохолно съдържание по обем, непревишаващо 18 %vol., но непревишаващо 22 % vol.:

 

 

2204 29 55

— — — — — Токайско вино (Aszu и Szamorodni)

 

 

4

2208

Етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol.; ракии, ликьори и други спиртни напитки; смесени алкохолни препарати, използвани за проиводство на напитки:

 

САЩ

Департамент по финансите на САЩ, Бюло по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия или негови оправомощени служби (8)

Вашингтон, окр. Колумбия

2208 30

— Уиски:

 

 

 

 

— — Уиски „Бърбън“, в съдове с вместимост:

5

 

 

 

2208 30 11

— — — непревишаваща 2 l

 

 

 

 

2208 30 19

— — — превишаваща 2 l

 

 

 

 

5

2208 90

— други:

 

 

 

 

— — Водка с действително алкохолно съдържание по обем 45,5 % VOL., и ракия от сливи, круши или череши (изключвайки ликьорите), в съдове с вместимост:

6

Финландия

ALKO Limited

Salmisaarenranta, 700100 Хелзинки 10 Финландия

— — — непревишаваща 2 l:

 

 

 

2208 90 31

— — — — Водка

 

 

 

 

— — други спиртни напитки в съдове с вместимост:

 

 

 

 

— — — непревишаваща 2 l

 

 

 

 

— — — Ракии:

 

 

 

 

2208 90 51

— — — — — Узо

 

 

 

 

 

2208 90 53

— — — — — други

 

 

 

 

6

2401

Необработен тютюн; отпадъци от тютюн

7

САЩ

Тютюнева асоциация на САЩ или нейни оправомощени служби (8)

Рали, Северна Каролина

2401 10

— Тютюн на листа (неочистен от твърдите жилки):

— — Тютюни, „тръбносушени“ от типа Виржиния, тютюни, „светло въздушно сушени“, от типа Бърлей, включително под-типовете на Бърлей; тютюни, „светло въздушносушени“, от типа Мериленд, тютюни, огневосушени

Канада

Ген. Дирекция по произвоството и проверката на храните, клон Земеделие, Канада или нейни оправомощени служби (8)

Аржентинска камара по тютюна на Салта или нейнви оправомощени служби (8)

Отава

2401 10 10

— — — Тютюни, „тръбносушени“ от типа Виржиния

2401 10 20

— — — тютюни, „светло въздушносушени“, от типа Бърлей, включително подтиповете на Бърлей

2401 10 30

— — — тютюни, „светло въздушносушени“, от типа Мериленд

Аржентина

Cámara del Tabaco del Salta Камара по тютюна на Хухуи или нейни оправомощени служби (8)

Салта

— — — тютюни, огневосушени:

Cámara del Tabaco del Jujuy Външнотърговска камара на Мисионес или нейни оправомощени служби (8)

Сан Салвадор де Хухуи

2401 10 41

— — — — От типа Кентъки

 

2401 10 49

— — — — други

 

Cámara de Comercio Exterior de Misiones Министерство на земеделието, Дирекция по разширяване на земеделието, Отдел по културите за продан или негови оправомощени служби (8)

Посадас

2401 20

— Тютюни, частично или изцяло очистени от твърдите жилки:

Бангладеш

Външнотърговска камара на Банката на Бразилия или нейни оправомощени служби (8)

Дака

— — Тютюни, „тръбносушени“ от типа Виржиния, тютюни, „светло въздушно сушени“, от типа Бърлей, включително под-типовете на Бърлей; тютюни, „светло въздушносушени“, от типа Мериленд, тютюни, огневосушени

Бразилия

Бюро на Китайската народна република за проверка на изнасяните и внасяните стоки — Шанхай или негови оправомощени служби (8)

Рио де Жанейро

2401 20 10

— — — Тютюни, „тръбносушени“ от типа Виржиния

Китай

Бюро на Китайската народна република за проверка на изнасяните и внасяните стоки — Шандонг или негови оправомощени служби (8)

Шанхай

2401 20 20

— — — тютюни, „светло въздушносушени“, от типа Бърлей

2401 20 30

— — — тютюни, „светло въздушносушени“, от типа Мериленд, тютюни

Бюро на Китайската народна република за проверка на изнасяните и внасяните стоки — Хубей или негови оправомощени служби (8)

Киндао

— — — тютюни, огневосушени

2401 20 41

— — — — От типа Кентъки

Бюро на Китайската народна република за проверка на изнасяните и внасяните стоки — Гуандонг или негови оправомощени служби (8)

Ханкоу

2401 20 49

— — — — други

 

 

Бюро на Китайската народна република за проверка на изнасяните и внасяните стоки — Ляонин или негови оправомощени служби (8)

Гуанджоу

 

 

Бюро на Китайската народна република за проверка на изнасяните и внасяните стоки — Юнан или негови оправомощени служби (8)

Dalian

 

 

Бюро на Китайската народна република за проверка на изнасяните и внасяните стоки — Шенжан или негови оправомощени служби (8)

Кунмин

 

 

Бюро на Китайската народна република за проверка на изнасяните и внасяните стоки — Хайнан или негови оправомощени служби (8)

Шенжан

 

 

Суперинтендантство по промишлеността и търговията — Отдел за контрол върху нормите и качеството или негови оправомощени служби (8)

Хайнан

 

 

Колумбия

Superintendencia de Industria y Comercio — División de Control de Normas y Calidades Кубинско тютюнево предприятие „Cubatabaco“ или негови оправомощени служби (8)

Богота

 

 

Куба

Empresa Cubana del Tabaco „Cubatabaco“ Дирекция по вътрешната и външната търгония на Министерство на „икономиката“ или негови оправомощени служби (8)

Хавана

 

 

Гуатемала

Dirección de Comercio Interior y Exterior del Ministerio de Economía или негови оправомощени служби (8)

Гватемала Сити

 

 

Индия

Съвет по тютюна или негови оправомощени служби (8)

Гунтур

 

 

Индонезия

Lembaga Tembakou или негови оправомощени служби (8)

 

 

 

Lembaga Tembakou

Sumatra Utara

Медан

 

 

Lembaga Tembakou

Java Tengah

Сала

 

 

Lembaga Tembakou

Java Timur I

Сурабая

 

 

Lembaga Tembakou

Java Timur II

Джембери

 

 

Мексико

Secretaria de Comercio Секретариат по търговията или негови оправомощени служби (8)

Мексико сити

 

 

Филипини

Филипинска администрация по тютюна тип Виржиния или нейни оправомощени служби (8)

Кесон сити

 

 

Южна Корея

Офис на Корейската монополна корпорация или негови оправомощени служби (8)

Синтанджин

 

 

Шри Ланка

Департамент по търговията или негови оправомощени служби (8)

Коломбо

 

 

Швейцария

Administration fédérale des Douanes, Section de l'imposition du tabac Федерална митническа администрация, Отдел по облагането на тютюна или негови оправомощени служби (8)

Берн

 

 

Тайланд

Департамент по външната търговия, Министерство на търговията или негови оправомощени служби (8)

Банкок

7

3102

Минерални или химични азотни торове:

8

Чили

Servicio Nacional de Geologia y Mineria Национална служба по геология и минно дело

Сантяго

3102 50

— Натриев нитрат

 

 

 

 

3102 50 10

— — Естествен натриев нитрат

 

 

 

 

3105

Минерални или химични торове, съдържащи два или три от подхранващите елементи: азот, фосфор и калий; други торове; продукти от настоящата глава, представени под формата на таблетки или други подобни форми или в опаковки с брутно тегло, непревишаващо 10 kg

 

 

 

 

3105 90

— други:

 

 

 

 

3105 90 10

— — Естествен натриево-калиев нитрат, представляващ естествена смес от натриев нитрат и калиев нитрат (като съдържанието на калия може да достигне 44 %), с общо тегловно съдържание на азот, непревишаващо 16,3 % от безводния продукт в сухо състояние

 

 

 

 

Член 27

1.   Сертификатът трябва да отговаря на образците в съответните приложения, отразени в колона 4 на таблицата, посочена в член 26. Те се отпечатват и попълват на един от официалните езици на ЕИО и, където това е подходящо, на официален език на страната-износител.

2.   Приблизителният размер на свидетелствата е 210 х 297 mm.

Използваната хартия трябва да бъде:

за стоките, описани под клас № 3 в таблицата, отразена в член 26 — бяла хартия холцфрай, обработена за писане с тегло, не по-малко от 55 g/m2 и не повече от 65 g/m2.

На лицевата страна на свидетелството се отпечатва плетеница на розов фон, за да издава всякаква фалшификация с механични или химически средства,

за стоките, описани в класове № 4 и 5 в таблицата, отразена в член 26 — бяла хартия с жълт ръб с тегло не по-малко от 40 g/m2,

за други стоки от таблицата— бяла хартия с тегло, не по-малко от 40 g/m2.

3.   За стоките, описани в клас № 3 в таблицата, отразена в член 26, по краищата на свидетелството може да има декоративни винетки в ивица с ширина не повече от 13 mm по външния ръб.

4.   За стоките, описани в клас № 2 в таблицата, отразена в член 26, свидетелството се изготвя в един оригинал и две копия. Оригиналът е бял, първото копие розово, а второто — жълто.

5.   За стоките, описани в клас № 2 в таблицата, отразена в член 26, всяко свидетелство трябва да има индивидуален сериен номер, даден от издаващия орган, последван от националния символ на съответния издаващ орган.

Копията носят същия сериен номер и национален символ като оригинала.

6.   Митническите органи на държавата-членка, в която стоките са обявени и допуснати за свободно обращение, могат да поискат превод на свидетелството.

Член 28

Свидетелството трябва да се попълни или на машина или на ръка. В последния случай се използва мастило и се пише с главни букви.

Член 29

1.   Свидетелството или, в случай на разделени доставки на стоките, описани в класове № 1, 6 и 7 в таблицата, отразена в член 26, фотокопие от свидетелството, както предвижда член 34, се представят на митническите органи на внасящата държава-членка, заедно със стоките, за които се отнася, в следните срокове, започващи от датата на издаване на свидетелството:

два месеца за стоките, описани в клас № 2 от таблицата,

три месеца за стоките, описани в класове № 1, 3 и 4 в таблицата,

шест месеца за стоките, описани в класове № 5 и 7 в таблицата,

двадесет и четири месеца за стоките, описани в клас № 6 в таблицата.

2.   За стоките, описани в клас № 2 в таблицата, посочена в член 26:

оригиналът и първото копие от свидетелството трябва да се представят на съответните органи,

второто копие от свидетелството се изпраща от издаващия орган направо до митническите органи на внасящата държава-членка.

Член 30

1.   Свидетелството е валидно само, ако е надлежно заверено от издаващия орган, отразен в графа 6 на таблицата, посочена в член 26.

2.   Надлежно заверено е онова свидетелство, на което е вписано място и дата на издаване и което има печат на издаващия орган и подпис на упълномощеното лице или лица.

Член 31

1.   Като орган, който има право да издава свидетелства в таблицата към член 26, може да бъде признат само ако:

а)

е признат като такъв от страната износител;

б)

приема задължението да заверява данните, отразени в свидетелството;

в)

приема задължението да изпраща на Комисията и страните-членки, по тяхно искане, съответната информация за оценка на подробностите, отразени в свидетелството.

2.   Таблицата, посочена в член 26, се преработва, когато условията, отразени в параграф 1, буква а), не са вече изпълнени или когато даден издаващ орган престане да изпълнява едно или повече от задълженията си.

Член 32

Фактурите, представени към декларациите за допускане за свободно обращение, трябва да носят сериен номер или номера на съответното свидетелство.

Член 33

Страните, изброени в графа 5 на таблицата към член 26, трябва да изпратят на Комисията образци от печатите, които използват техните издаващи органи и оторизирани учреждения. Комисията съобщава тази информация на митническите органи на държавите-членки.

Член 34

За стоките, описани в класове № 1, 6 и 7 в на таблицата към член 26, когато дадена пратка е разделена, за всяка частична пратка се фотокопира оригиналното свидетелство. Фотокопията и оригиналното свидетелство се представят на митническото учреждение, където се намират стоките.

Всяко фотокопие отразява името и адреса на получателя и на него с червено трябва да бъде отбелязано: „Извлечение, валидно за… kg“ (цифром и словом), заедно с датата и мястото, където е извършено разделянето на доставката. Тези декларации трябва да бъдат заверени с митнически печат и подпис на отговорния митнически служител. Данните за разделянето на пратката трябва да се впишат в оригиналното свидетелство, което се задържа от съответното митническо учреждение.

ДЯЛ IV

ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

ГЛАВА 1

Непреференциален произход

Раздел 1

Обработка или преработка, придаваща произход

Член 35

Тази глава изброява обработката или преработката на текстил и текстилни произведения, спадащи към дял ХI на Комбинираната номенклатура и за някои други произведения освен текстил и текстилни произведения, които се смятат за изпълняващи критериите на член 24 от Кодекса и придаващи на съответното произведение произход от страната, в която са извършени.

„Страна“ означава или трета страна или страна от Общността.

Подраздел 1

Текстил и текстилни произведения, спадащи към дял ХI на Комбинираната номенклатура

Член 36

За текстил и текстилни произведения, спадащи към раздел ХI на Комбинираната номенклатура, завършеният процес, описан в член 37, се смята за обработка или преработка, придаваща произход в смисъла на член 24 на Кодекса.

Член 37

Обработка или преработка, в резултат на която получените произведения получават тарифно класиране под позиция от Комбинираната номенклатура, различна от онези на различните използвани изходни материали без произход се смята за завършен процес.

Обаче за произведенията, отразени в приложение 10, само конкретните операции, описани в графа 3 на приложението във връзка с всяко получено произведение са смятат за завършени, независимо дали са свързани с промяна в позицията или не.

Методът за прилагане на правилата в приложение 10, е описан в уводните бележки към приложение 9.

Член 38

За целите на предишния член като недостатъчна обработка или преработка за придобиване статут на стоки с произход, независимо дали се сменя позицията или не, се смятат:

а)

манипулациите за осигуряване запазването на стоките в добро състояние по време на транспорта и складирането им/проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и подобни операции;

б)

прости операции като отстраняване на прах, пресяване или сортиране, подреждане, събиране на чифтове (включително комплектоване), измиване и нарязване;

в)

i)

промени в опаковката и разкомплектоване и събиране на пратките;

ii)

просто поставяне в торбички, сандъци, кутии, поставяне върху картони или табла и пр. и други прости операции за опаковане;

г)

прикрепяне на знаци, етикети или други подобни обозначения върху стоките или техните опаковки;

д)

просто събиране на части от стоките, за да се получи завършена стока;

е)

комбинация от две или повече операции, отразени в букви от а) до д).

Подраздел 2

Продукти извън текстил и текстилни артикули, спадащи към раздел ХI на Комбинираната номенклатура

Член 39

В случай на добити произведения, включени в приложение 11, обработката или преработката, изброена в графа 3 на приложението, се смята като процес или операция, придаваща произход според член 24 от Кодекса.

Методът за прилагане на правилата от приложение 11, е описан в уводните бележки към приложение 9.

Подраздел 3

Общи разпоредби за всички произведения

Член 40

Когато списъците в приложения 10 и 11 предвиждат придобиване на произход, ако стойността на материалите без произход не надвишават определен процент от цената „франко завода“ на полученото произведение, този процент се изчислява, както следва:

„стойност“ означава МОС в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да се установи — първата цена, която може да се установи, че е платена за тези материали в страната на преработката,

„цена франко завода“ означава цената „франко завода“ на полученото произведение минус всякакви вътрешни данъци, които се връщат или могат да бъдат върнати, когато това произведение се изнесе,

„цена, придобита в резултат на комплектоване“ означава увеличението на стойността в резултат на самия комплект заедно с операции за довършване и проверка, както и от включването на каквито и да е части, произхождащи от страната, където са извършени въпросните операции, включително печалбата и общите разходи, направени в тази страна в резултат на операциите.

Раздел 2

Прилагане на разпоредбите за резервните части

Член 41

Съществени резервни части, които се използват с което и да е съоръжение, машина, апарат или превозно средство, пропуснати в свободен оборот или предварително изнесени, се смята, че имат същия произход като съответното съоръжение, машина, апарат или превозно средство, ако са изпълнени условията, поставени в настоящия раздел.

Член 42

Предположението за произход, отразено в предишния член се приема само:

ако това е необходимо за внасяне в страната на получателя,

ако включването на споменатата съществена резервна част в съответното съоръжение, машина, апарат или превозно средство на етапа на производството не би попречило на същото съоръжение, машина, апарат или превозно средство да получи произход от Общността или от страната на производството.

Член 43

За целите на член 41:

а)

„съоръжение, машина, апарат или превозно средство“ означава стоки, включени в дялове ХVI, ХVII и ХVIII на Комбинираната номенклатура;

б)

„съществени резервни части“ означава части, които са:

компоненти, без които не може да се осигури правилното действие на стоките, изброени в буква а), допуснати за свободно обращение или изнесени предварително,

характерни са за споменатите стоки, и

са предназначени за нормалното им поддържане и за замяна на части от същия вид, които са повредени или Не могат повече да се използват.

Член 44

Когато пред компетентните органи или упълномощените служби на държавите-членки се подаде молба за сертификат за произход за съществени резервни части в смисъла на член 41, клетка № 6 (номер на позицията, маркировка, номерация, брой и вид колети, описание на стоките) на сертификата и молбата, която се отнася до нея, трябва да включва декларация от заинтересуваното лице, че описаните стоки са предназначени за нормалното поддържане на съоръжение, машина, апарат или превозно средство, изнесени преди това, заедно с точните данни за споменатото съоръжение, машина, апарат или превозно средство.

Ако е възможно, заинтересуваното лице трябва също така да даде подробности за сертификата за произход (от кого е издаден, номер и дата), с което е било изнесено съответното съоръжение, машина, апарат или превозно средство, за чиято поддръжка са предназначени частите.

Член 45

Когато трябва да се докаже произходът на съществени резервни части в смисъл на член 41 за допускането им за свободно обращение в Общността посредством представяне на сертификат за произход, сертификатът трябва да включва данните, отразени в член 44.

Член 46

За да осигурят прилагането на правилата от настоящия раздел, компетентните органи в държавите-членки могат да изискват допълнителни доказателства, по-специално:

представяне на фактурата или копие от фактурата за съоръжението, машината, апарата или превозното средство, което е било допуснато за свободно обращение или е било предварително изнесено,

договора или копие от договора, или какъвто и да е друг документ, показващ, че доставката е извършена като част от обикновеното сервизно поддържане.

Раздел 3

Прилагане на разпоредбите по сертификатите за произход

Подраздел 1

Разпоредби за универсалните сертификати за произход

Член 47

Когато произходът на една стока трябва да се докаже при вноса ѝ чрез представяне на сертификат за произход, същият трябва да отговаря на следните условия:

а)

да бъде издаден от орган или организация, представяща необходимите гаранции и надлежно оправомощена за целта от страната на издаването;

б)

да съдържа всички необходими данни за идентифициране на произведението, за което се отнася, по-специално:

брой и вид на колетите, тяхната маркировка и номерация,

вида на произведението,

бруто и нето теглото на произведението. Тези данни могат да бъдат заместени от други като обем, когато стоката подлежи на значителни промени в теглото по време на транспорта или когато теглото ѝ не може да се установи, или когато това са обичайните мерни единици,

име на изпращача;

в)

документът трябва да удостоверява недвусмислено, че произведението, за което се отнася, притежава произход от определена страна.

Член 48

1.   Сертификатът за произход, издаден от компетентните органи или оправомощените организации на държавата-членка, трябва да отговаря на условията, установени от член 47 а) и б).

2.   Сертификатите и молбите за тяхното издаване трябва да се попълнят на формуляри, отговарящи на образците в приложение 12.

3.   Тези сертификати за произход трябва да удостоверяват, че стоките имат произход от Общността.

Обаче, ако се изисква от условията на експортната търговия, те могат да удостоверяват, че стоките имат произход от определена държава-членка.

Ако условията на член 24 от Кодекса са изпълнени само в резултат на серия от операции или процеси, извършвани в различни държави-членки, стоките могат да бъдат освидетелствани само като стоки с произход от Общността.

Член 49

Сертификат за произход се издава срещу писмена молба от заинтересуваното лице.

При особени обстоятелства, особено когато молителят извършва редовен износ, държавите-членки могат да решат да не изискват молба за всяка експортна операция при условие че се спазват разпоредбите по отношение на произхода на стоките.

Ако търговските обичаи изискват, сертификатът за произход може да се издава в един или повече екземпляри.

Копията се издават на формуляри, които отговарят на образците в приложение 12.

Член 50

1.   Сертификатите имат размери 210 × 297 mm. Допуска се отклонение до 5 mm в минус или 8 mm в плюс по дължина. Използваната хартия трябва да бъде бяла, холцфрай, обработена за писане и да тежи най-малко 64 g/m2 или когато се използва хартия за въздушна поща — между 25 g/m2 и 30 g/m2. Хартията трябва да има воден знак във вид на непрекъснати преплетени вълнообразни линии, нанесени с цвят сепия, за да се попречи на опитите за фалшификация с механични или химически средства.

2.   Формулярът на молбата трябва да бъде отпечатан на официалния или на един или повече от официалните езици на изнасящата държава-членка. Формулярът на сертификата за произход трябва да бъде отпечатан на един или повече от официалните езици на Общността или, в зависимост от търговската практика и изисквания — на някой друг език.

3.   Държавите-членки могат да си запазят правото да отпечатват сертификатите за произход по одобрени образци. В такъв случай на всеки сертификат трябва да има бележка за това одобрение. На всеки формуляр на сертификат за произход трябва да е нанесено името и адресът на печатницата или знак, по който може да бъде установен печатарят. Той трябва също да има сериен номер, отпечатан или нанесен допълнително, по който да бъде идентифициран.

Член 51

Формулярът на молбата и сертификатът за произход трябва да бъдат попълнени на машина или на ръка с печатни букви, по един и същ начин, на един от официалните езици на Общността или, в зависимост от търговската практика и обичаи — на някой друг език.

Член 52

Всеки оригинален сертификат, посочен в член 48, трябва да носи сериен номер, по който може да бъде идентифициран. Молбата за сертификата и всички екземпляри на сертификата трябва да носят един и същи номер.

В допълнение, компетентните органи или упълномощени служби на държавите-членки могат да номерират тези документи по реда на издаването им.

Член 53

Компетентните органи на държавите-членки решават дали и какви допълнителни данни трябва да се вписват в молбата. Подобни допълнителни данни трябва да се ограничават до стриктен минимум.

Всяка държава-членка трябва да информира Комисията за разпоредбите, които прилага въз основа на предходния параграф. Комисията незабавно разпространява тази информация до останалите държави-членки.

Член 54

Компетентните органи или упълномощените служби на държавите-членки, които издават сертификати за произход, трябва да съхраняват молбите най-малко две години.

Могат да се съхраняват и копия от молбите, ако имат същата доказателствена сила съгласно законите на съответната държава-членка.

Подраздел 2

Специални разпоредби за сертификатите за произход на някои селскостопански произведения, предмет на специални вносни споразумения

Член 55

Членове от 56 до 65 определят условията за използване на сертификатите да произход на селскостопански произведения с произход от трети страни, за които са установени специални непреференциални вносни споразумения, доколкото тези споразумения се отнасят до следващите разпоредби.

a)   Сертификати за произход

Член 56

1.   Сертификатите за произход на селскостопански произведения с произход от трети страни, за които са установени специални непреференциални вносни споразумения, трябва да бъдат издадени на формуляр по образеца в приложение 13.

2.   Тези сертификати се издават от компетентните административни органи на съответните трети страни, наричани по-долу „издаващи органи“, ако произведенията, за които се отнасят сертификатите, могат да се смятат за произведения с произход от тези страни в смисъла на валидните правила в Общността.

3.   Тези сертификати трябва да удостоверяват цялата необходима информация, предвидена в законодателството на Общността по отношение на специалните вносни споразумения, цитирани в член 55.

4.   Без да отменя конкретните разпоредби на специалните вносни споразумения, визирани в член 55, срокът за валидност на сертификатите за произход е десет месеца от датата на издаването от издаващите органи.

Член 57

1.   Сертификатите за произход, изготвени в съответствие с разпоредбите на настоящата подраздел, се състоят от единичен лист, идентифициран с думата „оригинал“ до заглавието на документа.

Ако са необходими допълнителни копия, те трябва да носят обозначението „копие“ до заглавието на документа.

2.   Компетентните органи на Общността трябва да приемат като валиден само оригинала на сертификата за произход

Член 58

1.   Сертификатът за произход е с размер 210 mm × 297 mm. Допуска се отклонение до 8 mm в плюс или 5 mm в минус по дължина. Използваната хартия трябва да бъде бяла, холцфрай, обработена за писане и да тежи най-малко 40 g/m2. На лицевата си страна хартията трябва да има жълт воден знак във вид на непрекъснати преплетени вълнообразни линии, за да се попречи на опитите за фалшификация с механични или химически средства.

2.   Сертификатите трябва да бъде отпечатани и попълнени на един от официалните езици на Общността

Член 59

1.   Сертификатът трябва да бъде попълнен на машина или с помощта на механична система за обработка на данни или с подобна процедура.

2.   Данните не бива да се изтриват или поправят чрез заместване. Всяка поправка се извършва чрез зачеркване на погрешния запис и, ако е необходимо, добавяне на верните данни. Подобни поправки трябва да бъдат парафирани от лицето, което ги е извършило, и заверени от издаващите органи.

Член 60

1.   Клетка 5 на сертификатите за произход, издадени в съответствие с членове 56 до 59 трябва да съдържат допълнителните данни, необходими за прилагането на специалните вносни споразумения, на които се позовават, както е указано в член 56, параграф 3.

2.   Неизползваното пространство в клетки 5, 6 и 7 се зачерква по такъв начин, че нищо да не може да се прибави допълнително.

Член 61

Всеки сертификат за произход трябва да носи сериен номер, напечатан или не, по който да може да бъде идентифициран, и да бъде подпечатан от издаващите органи и подписан от упълномощеното за целта лице или лица.

Сертификатът се издава, когато произведенията, за които се отнася, се изнасят, като издаващите органи запазват копие от всеки издаден сертификат.

Член 62

По изключение сертификатите за произход, споменати по-горе, могат да се издадат след износа на произведенията, за които се отнасят, когато не издаването им по време на износа се дължи на случайна грешка, пропуск или на особени обстоятелства.

Издаващите органи нямат право да издават допълнително сертификати за произход, предвидени в членове от 56 до 61, преди да проверят дали данните в молбата на износителя отговарят на данните в документацията по износа.

Допълнително издадените сертификати трябва имат текста „Допълнително издаден“ на един от официалните езици на Общността:

expedido a posteriori,

udstedt efterfølgende,

Nachträglich ausgestellt,

Εκδοθέν εκ των υστέρων,

Issued retrospectively,

Délivré a posteriori,

rilasciato a posteriori,

afgegeven a posteriori,

emitido a posteriori.

в клетка „Забележки“.

б)   Административно сътрудничество

Член 63

1.   Когато специалните вносни споразумения за определени селскостопански произведения предвиждат използването на сертификати за произход, посочени в членове от 56 до 62, правото да се използват такива споразумения подлежи на изработването на процедура за административно сътрудничество, освен ако самите споразумения предвиждат друго.

За целта заинтересуваните трети страни трябва да изпратят до Комисията на Европейските общности:

имената и адресите на издаващите органи за сертификати за произход, придружени от образци на печатите, използвани от споменатите органи,

имената и адресите на административните органи, към които трябва да се отправят исканията за последваща проверка на сертификатите за произход, предвидени в член 64 по-долу.

Комисията разпространява горната информация до компетентните органи на държавите-членки.

2.   Когато въпросните трети страни не изпратят на Комисията информацията, посочена в параграф 1, компетентните органи в Общността отказват право на ползване на специалните споразумения за внос.

Член 64

1.   Последващата проверка на сертификатите за произход, посочена в членове от 56 до 62, се извършва произволно и когато възникне основателно съмнение по отношение автентичността на сертификата или точността на съдържащата се в него информация.

По въпроси за произхода проверката се извършва по инициатива на митническите органи.

За целите на селскостопанските правила проверката може да се извърши, където е необходимо, от компетентните органи.

2.   За целите на параграф 1 компетентните органи в Общността връщат сертификата за произход или копие от него до административния орган, определен от страната-износител, като, ако е необходимо, споменава формалните или фактически причини за запитването. Ако е била представена фактура, към върнатия сертификат се прилага оригиналът или копие от фактурата. Органите съобщават получената информация, която подсказва, че данните от сертификата не са точни или че сертификатът не е автентичен.

Ако митническите органи в Общността решат да спрат прилагането на специалните вносни споразумения до получаването на резултатите от проверката, те освобождават продуктите, предмет на такива предпазни мерки, когато сметнат за необходимо.

Член 65

1.   Резултатите от последващите проверки се съобщават на компетентните органи в Общността колкото се може по-бързо.

Резултатите трябва да дадат възможност да се установи дали сертификатите за произход, издадени според условията на член 64, важат за действително изнесените стоки и дали последните действително спадат към специалните споразумения за внос.

2.   Ако в максималния срок от шест месеца не се получи отговор на искането за последваща проверка, компетентните органи в Общността окончателно отказват да разрешат прилагането на специалните споразумения за внос.

ГЛАВА 2

Преференциален произход

Раздел 1

Обща система на преференциите

Подраздел 1

Определение на понятието произход на стоките

Член 66

За целите на разпоредбите по общите тарифни преференции, дадени от Общността за някои стоки с произход от развиващите се страни, като продукти с произход от една от страните, които имат право да се ползват от тези преференции (наречени по-долу „страни бенефициери“) се смятат следните произведения, при условие че са били транспортирани пряко в Общността в смисъла на член 75:

а)

продукти, изцяло придобити в тази страна;

б)

произведения, придобити в тази страна, в чието производство са използвани продукти, различни от посочените в буква а), при положение че споменатите продукти са претърпели посочените в буква а) достатъчна обработка или преработка в смисъла на член 68, параграф 1.

Член 67

1.   Като изцяло придобити в страна бенефициер в смисъла на член 66, буква а), се смятат:

а)

минерални продукти, извлечени от нейните недра или от нейното морско дъно;

б)

растителни продукти, отглеждани в страната;

в)

живи животни, родени и отгледани там;

г)

продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;

д)

продукти от ловното и риболовното стопанство в страната;

е)

продукти от морския риболов и други морски продукти, добити от нейни кораби;

ж)

продукти, изготвени на борда на плаващи рибозаводи на страната изключително от продукти, посочени в буква е);

з)

използвани (отпадъчни) продукти, събрани в страната и годни само за възстановяване на суровините;

и)

остатъци и отпадъци, получени от производствени операции, извършвани в страната;

й)

продукти, извлечени от морското дъно или континенталния шелф извън нейните териториални води при положение, че тя има изключителните права да ги експлоатира;

к)

стоки, произведени в страната изключително от продуктите, посочени в букви а) до й).

2.   Изразът „нейни кораби“ от параграф 1, буква е), се отнася само до кораби:

регистрирани или записани в страната бенефициер,

които плават под флага на страната бенефициер,

които са най-малкото 50 % собственост на граждани на страната бенефициер или на компания с главна квартира в страната, чийто изпълнителен директор или директори, председателят на управителния или на надзорния съвет и мнозинството в тези съвети са граждани на тази страна и в която, при смесени или дружества с ограничена отговорност, най-малкото половината от капитала принадлежи на тази страна или на обществени органи или граждани на тази страна,

чийто капитан и всички офицери са граждани на страната бенефициер, и

най-малко 75 % от екипажа са граждани на страната бенефициер.

3.   Изразът „в страната бенефициер“ се отнася и до териториалните води на тази страна.

4.   Кораби, опериращи в открито море, включително плаващи рибозаводи, на които уловената риба се обработва или преработва, се смятат за част от територията на страната бенефициер при условие, че отговарят на условията, поставени в параграф 2.

Член 68

1.   За целите на член 66, буква б), материали без произход се смятат за достатъчно обработени или преработени, когато полученото произведение се класира в различна глава от онези, в които са класирани всички материали без доказан произход, използвани за производството му, при условията на следващите параграфи 2 и 3.

Приложение 14 съдържа бележки по отношение на стоките, произведени от материали без произход.

Изразите „глави“ и „дялове“ в настоящите регламенти означават главите и дяловете (четирицифрените кодове) в номенклатурата, от която е съставена Хармонизираната система.

Изразът „класиран“ се отнася до митническата класификация на произведение или материал под определено заглавие.

2.   За произведенията, посочени в графи 1 и 2 на списъка в приложение 15, вместо правилото от параграф 1 трябва да бъде изпълнено условието, поставено в графа 3 за съответния продукт.

а)

Изразът „стойност“ в списъка на приложение 15 означава МОС в момента на вноса на използваните материали без доказан произход или, ако тя не е известна и не може да се установи — първата установена цена, заплатена за материалите в съответната страна. Когато трябва да се установи стойността на материалите с произход, този параграф се прилага mutatis mutandis.

б)

Изразът „цена франко завода“ от списъка на приложение 15 означава цената, заплатена за придобития продукт на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при положение, че тази цена включва стойността на всички материали, използвани в производството минус всички вътрешни данъци, които се възстановяват или могат да се възстановят, когато произведеният продукт се изнесе.

3.   За целите на член 66, буква б), следващите операции се смятат за недостатъчна обработка или преработка за придобиване статут на стока с доказан произход, независимо дали има или не смяна на тарифното класиране:

а)

операции за запазване на продуктите в добро състояние по време на транспорта и съхраняването (вентилация, разстилане, изсушаване, охлаждане, поставяне в сол, серен двуокис или друг воден разтвор, отстраняване на повредени части и подобни операции);

б)

прости операции, състоящи се в почистване от прах, пресяване или отсяване, подреждане, комплектоване (включително събиране на комплекти от артикули), измиване, боядисване, разрязване;

в)

i)

смяна на опаковката, разфасоване и комплектоване на пратките;

ii)

простото поставяне в бутилки, манерки, чанти, кутии, прикрепване върху хартия или картони и пр. и всички прости опаковъчни операции;

г)

прикрепването на марки, етикети или други разпознавателни знаци върху продуктите или техните опаковки;

д)

просто смесване на продукти от един и същ или от различен вид, където една или повече съставни части от сместа не отговарят на условията в настоящия дял за придобиване на произход;

е)

просто асемблиране на части или продукти, за да се получи завършен продукт;

ж)

комбинация от две или повече операции, посочени в букви от а) до е);

з)

клане на животни.

Член 69

За установяване на произхода на даден продукт от страна бенефициер не е необходимо да се установи дали електроенергията и горивото, машините, съоръженията и инструментите, използвани за получаването на продукта, са с произход от трети страни.

Член 70

1.   В отклонение от член 66, с цел да се установи дали един продукт, произведен в страна бенефициер, която членува в регионална група, придобива право на произход в нея в смисъла на настоящия член, продуктите с произход в която и да е страна от тази регионална група и използвани за по-нататъшно производство в друга страна от групата се третират като с произход в страната на последващото производство.

2.   Страната на произход на окончателния продукт се определя в съответствие с член 71.

3.   Регионалната кумулация се прилага за три отделни регионални групи страни бенефициери от Общата преференциална система:

а)

Асоциацията на южноазиатските държави (АСЕАН);

б)

Централноамериканския общ пазар (ЦАОП);

в)

Групата на Андите.

4.   Изразът „регионални групи“ означава АСЕАН, ЦАОП или Групата на Андите, в зависимост от случая.

Член 71

1.   Продукти със статут на стоки с произход по смисъла на член 70 имат произход от онази страна от регионалната група, където е извършена последната обработка или преработка при положение, че:

прибавената там стойност, определена в параграф 3 на настоящия член е по-голяма от най-високата митническа стойност на използваните продукти с произход от една от останалите страни от регионалната група,

обработката или преработката, извършена там, надвишава онази, посочена в член 68, параграф 3 и, за текстилните произведения — също онези операции, посочени в приложение 16.

2.   Във всички останали случаи продуктите имат произход от страната от регионалната група, за чиято сметка е най-високата митническа стойност на продуктите с произход от другите страни от регионалната група.

3.   „Прибавена стойност“ означава цената „франко завода“ минус МОС на всеки включен продукт с произход от друга страна от регионалната група.

Член 72

1.   Членове 70 и 71 се прилагат само в случаите, когато:

а)

правилата за търговията в контекста на регионалната кумулация, както и между страните от регионалната група са идентични с установените в настоящия раздел;

б)

всяка страна от регионалната група се задължава да спазва или да гарантира спазването на условията на настоящия раздел и да предоставя нужното административно сътрудничество както с Общността, така и с другите страни от регионалната група с цел да осигури правилното издаване на сертификати за произход формуляр А и проверката на сертификатите за произход формуляр А и APR.

Това задължение се съобщава на Комисията чрез секретариата на регионалната група. Секретариатите са, както следва:

главен секретариат на група АСЕАН,

постоянен секретариат на Централноамериканския общ пазар,

секретариат на Картагенската спогодба.

2.   Комисията информира държавите-членки, когато условията, поставени в параграф 1, са изпълнени от всяка регионална група.

Член 73

Изпратените заедно с оборудването, машината, апарата или превозното средство приспособления, резервни части и инструменти, които са част от нормалното оборудване и са включени в неговата цена или не са фактурирани отделно, се смятат за едно цяло със съответното оборудване, машина, апарат или превозно средство.

Член 74

Комплектите, определени в Общо правило 3 от Хармонизираната система, се смятат с произход, когато съставните им компоненти са произведения с произход. Независимо от това, когато комплектът е съставен от продукти с произход и без произход, комплектът като цяло се смята за придобил произход, ако стойността на съставките без произход не надвишава 15 % от цената „франко завода“ на комплекта.

Член 75

1.   За пряко транспортирани от страната бенефициер в Общността се смятат:

а)

продуктите, които са транспортирани, без да преминават през територията на никоя друга страна, с изключение на друга страна от същата регионална група за случаите, когато се прилага член 70;

б)

продуктите, които са транспортирани през териториите на други страни освен изнасящата страна бенефициер или, когато се прилага член 70 — освен териториите на други страни от същата регионална група съсъс или без претоварване или временно складиране в тези страни, при положение, че транспортът през тези страни е оправдан по географски причини или изключително от транспортни съображения и че продуктите:

са останали под надзора на митническите органи на страната на транзитирането или складирането,

не са влезли в търговския оборот или не са били освободени за местна консумация, и

не са претърпели други операции, освен разтоварване, повторно товарене или някоя операция за запазването им в добро състояние;

в)

продукти, транспортирани през територията на Австрия, Финландия, Норвегия, Швеция или Швейцария и след това реекспортирани изцяло или частично в Общността, при положение че продуктите:

са останали под надзора на митническите органи на страната на транзитирането или складирането,

не са претърпели други операции, освен разтоварване, повторно товарене или някоя операция за запазването им в добро състояние;

г)

продукти, транспортирани по тръбопровод през друга територия освен тази на изнасящата страна бенефициер.

2.   Доказателството, че условията, изброени в параграф 1, букви б) и в), са спазени, трябва да се представи на митническите органи в Общността чрез представяне на:

а)

отделен транспортен документ, издаден в изнасящата страна бенефициер, който покрива преминаването през транзитната страна, или

б)

сертификат, издадено от митническите органи в транзитната страна:

съдържащо точното описание на стоката,

документиращо датите на разтоварване и повторно товарене на стоките или на тяхното влагане или изваждане от кораба, като се съобщи името на използваните кораби, и

удостоверяващо условията, при които стоките са били съхранявани в транзитната страна; или

в)

при отсъствие на горните документи — някакъв документ с доказателствена сила.

Член 76

Условията, изложени в настоящия подраздел за придобиване статут на стока с произход, трябва да се изпълнят без прекъсване в страна бенефициер.

Ако стоките с произход, изнесени от страна бенефициер в друга страна, бъдат върнати, те се смятат като стоки без произход, освен ако се докаже пред компетентните органи, че:

върнатите стоки са същите стоки, които са били изнесени, и

не са претърпели други операции освен онези, необходими за запазването им в добро състояние по време на престоя им в тази страна.

Член 77

1.   Изключение от горните разпоредби може да се направи в полза на най-слабо развитите страни бенефициери от Общата система на преференциите, когато то е оправдано от развитието на съществуващата или създаването на нова индустрия. Най-слаборазвити страни са онези, изброени в годишните разпоредби на Съвета и решенията на ЕОВС за прилагането на общи тарифни преференции.

За тази цел заинтересуваната страна трябва да изпрати на Комисията на ЕО обосновано искане за изключение в съответствие с параграф 3.

2.   При разглеждането на исканията трябва да се вземат под внимание:

а)

случаи, при които прилагането на съществуващите правила за произход би засегнало значително възможността на съществуващата индустрия в съответната страна да продължи износа си в Общността, особено в случаите, когато това би довело до спиране на дейността ѝ;

б)

конкретни случаи, в които ясно може да се докаже, че правилата за произход биха възпрели значителни капиталовложения в дадена индустрия, докато изключението в полза на осъществяване на програмата за инвестиции би дало възможност тези правила да се изпълнят на етапи;

в)

икономическия и социален ефект от исканото решение, особено по отношение на заетостта.

3.   За да се облекчи разглеждането на исканията за изключения, страната, която отправя искането, трябва да представи възможно най-пълна информация в подкрепа на искането, която да съдържа по-специално следните моменти:

описание на завършеното произведение,

вид и количество на преработваните в тази страна продукти,

производствен процес,

добавена стойност,

брой на заетите в съответното предприятие,

очакван обем на износа в Общността,

обосновка за искания срок,

други бележки.

Същите правила важат за всяко искане за продължаване на срока.

Подраздел 2

Доказване на произхода

а)   Сертификат за произход формуляр А

Член 78

1.   Произведения с доказан произход в смисъла на настоящия подраздел при внос в Общността имат право да използват тарифните преференции, изброени в член 66 при представяне на сертификат за произход формуляр А, образец от който е даден в приложение 15, издаден или от митническите органи, или от административните органи на страна бенефициер, при положение че споменатата страна:

съобщава на Комисията на ЕО данните, изисквани от член 93, и

подпомага Общността, като дава възможност на митническите органи от държавите-членки да проверят автентичността на информацията за истинския произход на въпросните стоки.

2.   Сертификат за произход формуляр А може да бъде издаден само, ако може да послужи като документално доказателство за целите на тарифните преференции, посочени в член 66.

3.   Сертификат за произход формуляр А може да бъде издаден само при писмена молба от износителя или негов упълномощен представител.

4.   Износителят или неговият упълномощен представител трябва да представят заедно с молбата подходящи придружаващи документи, които доказват, че произведенията за износ отговарят на условията за издаване на сертификат за произход формуляр А.

5.   Сертификатът се издава от компетентните административни органи на страната бенефициер, ако произведенията за износ могат да се сметнат за продукти с произход в тази страна в смисъла на подраздел 1.

6.   За целите на проверката дали условията, посочени в параграф 5 са изпълнени, компетентните административни органи имат право да изискват всякакви документални доказателства или да извършват всякакви проверки, каквито сметнат за необходими.

7.   Компетентните административни органи отговарят за надлежното попълване на сертификатите и молбите.

8.   Попълването на клетка 2 от сертификата за произход формуляр А е по избор. Следователно клетка 12 трябва да бъде надлежно попълнена с „Европейска икономическа общност“ или името на една от държавите-членки. Обаче при молба за транзитен режим, посочена в член 75, параграф 1 буква в) и в член 80, трябва да бъде вписана една от страните, посочена в последния член като вносител, както предвижда последната алинея от член 83, параграф 3.

9.   Датата на издаване на сертификата за произход формуляр А се посочва в клетка 11. Подписът в клетката, запазена за заверяващия орган, трябва да бъде саморъчен.

10.   Сертификатът за произход формуляр А се издава от компетентните органи на изнасящата страна бенефициер, когато продуктите, за които се отнася, са изнесени. Той се предоставя на износителя непосредствено при действителното извършване на износа или когато е сигурно, че износът ще бъде осъществен.

Член 79

Тъй като сертификатът за произход формуляр А представлява документното доказателство за прилагане на разпоредбите по тарифните преференции, посочени в член 66, компетентните административни органи са отговорни да взимат всички необходими мерки за проверка на произхода на продуктите и проверка на останалите твърдения на сертификата.

Член 80

Продукти с произход в смисъла на настоящата раздел имат право при внос в Общността да ползват тарифните преференции, посочени в член 66 при представяне на сертификат за произход формуляр А, издаден от митническите органи на Австрия, Финландия, Норвегия, Швеция или Швейцария въз основа на сертификат за произход формуляр А, издаден от компетентните органи на изнасящата страна бенефициер при положение, че са спазени условията, посочени в член 75 и ако Австрия, Финландия, Норвегия, Швеция или Швейцария съдействат на Общността, като дават право на нейните митнически органи да извършват проверка на автентичността и точността на сертификатите за произход формуляр А. Процедурата за проверка, описана в член 95, се прилага mutatis mutandis. Срокът, установен в първия абзац на член 95 алинея3 се удължава до осем месеца.

Член 81

1.   По изключение сертификат за произход формуляр А може да се издаде след действителното изнасяне на продуктите, за които се отнася, ако не е бил издаден в момента на износа в резултат на неумишлени грешки или пропуски или други особени обстоятелства, при положение, че стоките не са били изнесени преди на Комисията на ЕО да се съобщи информацията, изисквана от член 93.

2.   Компетентните административни органи могат да издават сертификат впоследствие дата само след като проверят, че данните, съдържащи се в молбата на заявителя, отговарят на онези, отразени в съответните експортни документи и че когато въпросните продукти са били изнесени, не е бил издаван сертификат за произход формуляр А.

3.   Клетка 4 на издадените впоследствие Délivré a posteriori сертификати за произход формуляр А имат текст „издаден впоследствие“ на английски или френски език.

Член 82

1.   При кражба, загуба или унищожаване на сертификата за произход формуляр А износителят може да се обърне към компетентните административни органи, които са го издали, за дубликат, който да бъде издаден въз основа на експортните документи, които имат на разположение. В клетка 4 на дубликата формуляр А, издаден по този начин, се вписва „дубликат“ на английски или френски език с датата на издаване и серийния номер на оригиналния сертификат.

2.   За целите на член 85 дубликатът е валиден от датата на оригинала.

Член 83

1.   По всяко време един или повече сертификати за произход формуляр А могат да се заменят с един или повече нови сертификати при положение, че това се извърши от митническите органи в Общността, които отговарят за контрол на продуктите.

2.   Заместващият сертификат, издаден въз основа на този член или член 80 се смята като окончателен сертификат за произход за цитираните продукти. Заместващият сертификат се издава срещу писмена молба от реекспортьора.

3.   В най-горната дясна клетка на заместващия сертификат се вписва името на междинната страна, в която е издаден.

В клетка 4 се вписва заверка с текст replacement certificate или certificat de remplacement, датата на оригиналния сертификат за произход и серийния му номер.

Името на реекспортьора се нанася в клетка 1.

Името на окончателния получател може да се впише в клетка 2.

В клетка 10 се описва фактурата на реекспортьора.

Данните от оригиналния сертификат по отношение на реекспортираните продукти се вписват в клетки от 3 до 9.

Органът, издал заместващия сертификат, вписва заверката си в клетка 11. Отговорността на този орган е ограничена до издаването на заместващия сертификат.

Данните в клетка 12 относно страната на произход и страната получател се взимат от оригиналния сертификат и се подписват от реекспортьора. Реекспортьор, който подпише тази клетка bona fide, не отговаря за верността на данните в оригиналния сертификат.

4.   Митническото учреждение, помолено да извърши операцията, трябва да отбележи върху оригиналния сертификат теглото, бройката и естеството на превозената стока и да отрази серийните номера на заместващия сертификат или сертификати. Оригиналният сертификат се съхранява най-малкото две години от съответната митница.

5.   Към заместващия сертификат може да се приложи фотокопие от оригиналния.

Член 84

1.   При спазване на разпоредбите от параграф 4) по-долу, документът за автентичност, предвиден в член 1, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3833/90 (9) на Съвета, се посочва в клетка 7 на сертификата за произход формуляр А, предвиден в член 78.

2.   Сертификатът, споменат в параграф 1 трябва да съдържа описание на стоките, както се посочва в параграф 3 по-долу, снабдено с печата на компетентния административен орган, със саморъчен подпис на служителя, упълномощен да удостоверява автентичността на описанието на стоките, направено в клетка 7.

3.   Описанието на стоките в клетка 7 на сертификата за произход трябва да бъде, както следва, в зависимост от съответния продукт:

„unmanufactured flue-cured tobacco Virginia type“ или,

„agave brandy „tequila“, in containers holding two litres or less“ или „eau-de-vie d'agave „tequila“ en récipients contenant deux litres ou moins“,

„spirits produced from grapes, called „Pisco“, in containers holding two litres or less“ или „eau-de-vie à base de raisins, appelée „Pisco“, en récipients contenant deux litres ou moins“,

„spirit produced from grapes, called „Singani“, in containers holding two litres or less“ или „eau-de-vie à base de raisins, appelée „Singani“, en récipients contenant deux litres ou moins“

4.   В отклонение от параграфи 1 и 2 по-горе и без да противоречи на параграф 3, печатът на компетентния орган за заверяване на автентичността на стоките, описан в параграф 3 не се поставя в клетка 7 на сертификата за произход формуляр А, ако органът, упълномощен да издава сертификат за произход, е същият, който издава документа за автентичност.

Член 85

1.   Сертификатът за произход формуляр А трябва да се представи в срок от 10 месеца от датата на издаването му от административните органи на изнасящата страна бенефициер на митническите органи на внасящата държава-членка, където продуктите се представят за митническа проверка.

2.   Сертификати за произход формуляр А, представени на митническите органи след изтичането на срока за валидност, посочен в параграф 1, могат да се приемат за целите на прилагането на тарифните преференции, изброени в член 66, когато пропускането на срока е причинено от непреодолима сила или изключителни обстоятелства.

3.   Митническите органи могат също да приемат такива сертификати, когато продуктите са били представени пред тях преди изтичането на горния срок.

Член 86

1.   Продукти, изпратени от страна бенефициер за изложба в друга страна и продадени за внос в Общността се ползват от тарифните преференции, отразени в член 66 при условие че продуктите отговарят на изискванията на настоящата раздел, с което те имат право да бъдат признати като произхождащи от изнасящата ги страна бенефициер и че пред митническите органи бъде доказано:

а)

че износителят е изпратил стоките от територията на страната бенефициер в страната, където се организира изложбата;

б)

че продуктите са били продадени или собствеността им е била прехвърлена по друг начин от износителя върху лице в Общността;

в)

продуктите са били доставени в Общността в състоянието, в което са били изпратени за изложбата;

г)

след като са били изпратени за изложбата, продуктите не са били използвани за друга цел, освен за демонстрация по време на изложбата.

2.   На митническите органи се представя сертификат за произход формуляр А по обикновен начин. На него се записва наименованието и адресът на изложбата. Там където е необходимо може да се изискат допълнителни документални доказателства за естеството на продуктите и условията, при които са били изложени.

3.   Параграф 1 се прилага за всякаква търговска, индустриална, селскостопанска или занаятчийска изложба, панаир или подобна публична изява или представяна, което не е организирано за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед продажбата на чуждестранни продукти и по време на което продуктите остават под надзора на митническите органи.

Член 87

Сертификатът за произход формуляр А се представя на митническите органи на държавата на вноса като добавка към митническата декларация. Те също могат да изискат митническа декларация за допускане за свободно обращение да бъде придружена от декларация от вносителя, че продуктите отговарят на условията, изисквани за тарифни преференции, посочени в член 66.

Член 88

Без да противоречи на член 68, параграф 3, когато едно неокомплектовано или разглобено съоръжение, спадащо към глави 84 или 85 от Хармонизираната система се внася на няколко пратки при условията, указани от митническите органи, по искане на лицето, което декларира стоката пред митницата, тя може да се приеме като един цял артикул, като при внасянето на първата пратка се представи сертификат за произход формуляр А за целия артикул.

б)   Формуляр APR

Член 89

1.   Независимо от разпоредбите на член 78, за продукти, включени в пощенски пратки (включително колетни пратки), доказването на произхода в смисъла на настоящия правилник се извършва с помощта на формуляр APR, образец от който е даден в приложение 18, при условие че пратките са съставени изключително от продукти с произход и стойността им не надвишава 3 000 ECU на пратка, при условие че по отношение горния формуляр се оказва съдействието, посочено в член 78, параграф 1.

2.   Формулярът APR се попълва и подписва от износителя или, на негова отговорност, от неговия пълномощник. Подписът в клетка 6 на формуляра трябва да бъде саморъчен.

3.   Формулярът APR се попълва за всяка пощенска пратка. След попълването и подписването на формуляра за колетни пратки износителят го прикрепва към обратната разписка. При изпращане на пощенски пратки износителят поставя формуляра вътре в пратката.

4.   Ако съдържащите се в пратката стоки вече са били подложени на проверка за установяване на „стоки с произход“, износителят може да се позове на тази проверка в клетка 7 „Забележки“ на формуляра APR.

5.   Настоящите разпоредби не освобождават износителите от задълженията да спазват всички други формалности, изисквани от пощенските или митнически правилници.

6.   Членове 85 и 87 се прилагат за формуляра APR mutatis mutandis.

в)   Други разпоредби по доказване на произхода

Член 90

Продуктите, изпращани като малки пратки от частни лица на частни лица или намиращи се в личния багаж на физическите лица се приемат за стоки с произход, облагоприятствани от тарифните преференции, посочени в член 66 без да се изисква представяне на сертификат за произход формуляр А или попълване на формуляр APR при условие че този внос няма търговски характер и е обявен, че отговаря на условията за прилагане на настоящия член, когато няма съмнение по установяването верността на тази декларация.

Общата стойност на тези продукти не бива да надвишава 215 ECU за малките пратки или 600 ECU за съдържанието на багажа на физическо лице.

Член 91

1.   Когато се прилага член 70, доказателството за статута на стоките, изнесени от една страна от регионална група в друга страна от същата група, за да се използват за последваща обработка или преработка или за да бъдат реекспортирани без допълнителна обработка или преработка, се представя със сертификат за произход формуляр А или формуляр APR, издаден или попълнен в първата страна.

2.   Органите в страната бенефициер, които отговарят за издаване на сертификат за произход формуляр А за произведения, в чието производство са участвали стоки с произход в друга страна, участваща в същата регионална група, трябва да се съобразят със сертификата за произход формуляр А, издаден от компетентните органи в другата страна или с формуляра APR, подаден там. Страната на произхода, определена съгласно член 71 се нанася в клетка 12 на сертификата за произход формуляр А или клетка 8 на формуляр APR.

3.   Издадените по този начин сертификати за произход формуляр А трябва да имат в клетка 4 забележка „регионална кумулация“cumul régional на английски или regional cumulation френски език.

Член 92

Установяването на дребни несъответствия между декларациите, направени в сертификата и документите, представени в митническото учреждение за изпълнение на формалностите по вноса, не правят автоматично сертификата нищожен, при условие че е надлежно установено, че той се отнася за представените продукти.

Подраздел 3

Методи за административно сътрудничество

Член 93

1.   Облагодетелстваните страни трябва да съобщават на Комисията на ЕО имената и адресите на административните органи, които имат право да издават сертификати за произход формуляр А заедно с образци на печатите, които тези органи използват, както имената и адресите на административните органи, отговарящи за проверката на формуляри А и APR.

2.   Облагодетелстваните страни трябва да изпращат тази информация до митническите органи на държавите-членки.

3.   Комисията предоставя тази информация на митническите власти на държавите-членки.

Член 94

За целите на разпоредбите по тарифните преференции, посочени в член 66 всяка страна бенефициер трябва да спазва или осигури спазването на правилата за попълването и издаването на сертификата за произход формуляр А, условията за използване на формуляр APR и за административното сътрудничество.

Член 95

1.   Последващата проверка на сертификатите за произход формуляр А и APR се извършва произволно и когато митническите органи имат сериозни съмнения по автентичността на документа и по достоверността на информацията по действителния произход на въпросната стока.

2.   За целите на параграф 1 митническите органи връщат сертификата за произход формуляр А или формуляр АPR на компетентните административни органи от изнасящата страна бенефициер, като ако е необходимо излагат формалните или фактически причини за запитването. Ако е била представена фактура, тя се прилага в оригинал или копие. Митническите органи трябва да препратят всяка информация, която са получили и която подсказва, че данните на въпросния сертификат или формуляр не са точни.

Ако заинтересуваните органи решат да спрат временно преференциите, посочени в член 66 до получаване на резултатите от проверката, те трябва да разрешат освобождаването на стоките, като приложат необходимите предпазни мерки.

3.   Когато се направи искане за последваща проверка съгласно разпоредбите на параграф 1, такава проверка се извършва и резултатите се съобщават на митническите органи в Общността в срок от шест месеца. Резултатите трябва да дадат възможност да се установи дали сертификатът за произход формуляр А или APR се отнася за действително изнесените продукти и дали тези продукти действително са имали основания да ползват тарифните преференции, посочени в член 66.

4.   При проверка на сертификати за произход формуляр А, издаден съгласно член 91, отговорът трябва да включва данни от първоначалните сертификати за произход формуляр А или APR.

5.   Когато съществува значително съмнение и не се получи отговор в срок от шест месеца съгласно параграф 3 или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да се установи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, изпраща се второ искане до компетентните органи. Ако до четири месеца след второто съобщение резултатите от проверката не се получат или резултатите не установяват автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите органът, отправил искането, отказва да предостави преференциален режим, с изключение на случаите на непреодолима сила или изключителни обстоятелства.

6.   Когато проверката или наличната информация дава основание да се приеме, че са нарушени разпоредбите на настоящия раздел, изнасящата страна бенефициер по собствена инициатива или по искане на Общността провежда или организира спешно такова разследване, за да установят и спрат нарушенията, като за тази цел съответната страна може да покани в разследването представители на Общността.

7.   За целите на последващата проверка на сертификатите за произход формуляр А копия от сертификатите и от всички свързани с тях документи за износ трябва да се пазят от компетентните административни органи в изнасящите страни бенефициери най-малко две години.

Член 96

Разпоредбите на член 75, параграф 1, буква в) и член 80 се прилагат само доколкото в контекста на тарифните преференции, давани от Австрия, Финландия, Норвегия, Швеция и Швейцария за някои продукти с произход в развиващите се страни, тези страни прилагат разпоредби, които са подобни на изложените по-горе.

Подраздел 4

Заключителни разпоредби

Член 97

Без да се нарушава член 87, сертификатите за произход формуляр А заедно с документалните доказателства за прекия транспорт трябва да се представят в срок от шест месеца от датата, на която дадена страна или територия е била приета или възстановена като страна бенефициер по Общата система на преференциите по отношение на стоки, посочени в разпоредбите на Съвета и решенията на EОВС за съответната година, които стоки се намират в транзит или се държат в Общността на временен склад, под режим на митнически антрепозитен склад или в свободна зона или безмитен склад.

Раздел 2

Окупирани територии

Подраздел 1

Определение на понятието стоки с произход

Член 98

1.   За целите на разпоредбите по тарифните преференции, дадени от Общността за някои продукти с произход от Окупираните територии, следните продукти, при условие,че са пряко транспортирани в смисъла на член 103, се смятат за:

а)

продукти с произход от Окупираните територии:

i)

продукти, добити изцяло в тези територии;

ii)

продукти, добити в тези територии, в чийто производство са използвани и други продукти, освен тези изцяло добити на тези територии, при условие че горните продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка в смисъла на член 100. Това условие не се прилага за продукти, които, в смисъла на настоящата под -раздел, имат произход от Общността;

б)

продукти с произход от Общността:

i)

продукти, добити изцяло в Общността;

ii)

продукти, добити в Общността, в чийто производство са използвани и други продукти, освен тези изцяло добити на Общността, при условие че горните продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка в смисъла на член 100. Това условие не се прилага за продукти, които, в смисъла на настоящата под -раздел, имат произход от Окупираните територии.

2.   Изразът „Окупираните територии“ се отнася за Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, и двете окупирани от Израел.

Член 99

За изцяло придобити в Окупираните територии се смятат:

а)

минерални продукти извлечени от техните недра или от тяхното морско дъно;

б)

отглеждани там растителни продукти;

в)

живи животни, родени и отгледани там;

г)

продукти, получени от живи животни, отгледани в териториите;

д)

продукти от ловното и риболовното стопанство в териториите;

е)

отпадъчни продукти, събрани в страната и годни само за възстановяване на суровините;

ж)

остатъци и отпадъци, получени от производствени операции, извършвани в териториите;

з)

продукти, извлечени от морското дъно или континенталния шелф извън техните териториални води при условие че съответната територия има изключителните права да ги експлоатира;

и)

стоки, произведени в страната изключително от продуктите, посочени в букви от а) до з).

Член 100

1.   За целите на член 98, параграф 1, букви а), ii) и б), ii), материалите без произход се смятат за достатъчно обработени или преработени, когато полученото произведение се класира в различна позиция от тази на материалите без произход, използвани за произвеждането му, при условията на параграфи 2 и 3.

Прилагат се член 68, параграф 1, втора, трета и четвърта алинея.

2.   За продукти, изброени в графа 1 и 2 на списъка в приложение 19, условията, посочени в графа 3 за съответния продукт, заместват правилото в параграф 1.

а)

Изразът „стойност“ в приложение 19 означава МОС в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да се установи, първата установена цена, заплатена за тези материали в съответната територия.

Когато не е необходимо да се установява стойността на използваните материали с произход, горната алинея се прилага mutatis mutandis.

б)

Изразът „цена франко завода“ от списъка на приложение 19 означава цената, заплатена за придобития продукт на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че тази цена включва стойността на всички материали, използвани в производството минус всички вътрешни данъци, които се възстановяват или могат да се възстановят, когато произведеният продукт се изнесе.

3.   За целите на член 98, параграф 1, буква а), ii), и буква б), ii) операциите, посочени в член 68, параграф 3, букви от а) до з), се смятат за недостатъчна обработка или преработка за придобиване статут на продукт с произход, независимо дали има или не промяна в тарифната позиция.

Член 101

За да се установи дали стоките са с произход от Окупираните територии не е необходимо да се установи дали електроенергията, горивото, машините, съоръженията и инструментите, използвани в производството, които не влизат и не са предвидени да влизат в окончателния състав на стоките, са с произход от трети страни.

Член 102

За настоящия раздел се прилагат разпоредбите на членове 73 и 74.

Член 103

1.   За директно транспортирани от Окупираните територии в Общността и от Общността в Окупираните територии се смятат:

а)

продуктите, които са транспортирани, без да преминават през друга територия;

б)

продуктите, които са транспортирани през други територии освен Окупираните територии или Общността съсъс или без претоварване или временно складиране, при условие че транспортът през тези територии е оправдан по географски причини или изключително от транспортни съображения и че продуктите:

не са били освободени там за местна консумация, и

не са претърпели други операции, освен разтоварване, повторно товарене или някоя операция за запазването им в добро състояние;

в)

продуктите, транспортирани по тръбопровод през други територии освен Окупираните територии.

2.   Доказателство, че условията, изброени в параграф 1, буква б), са спазени, трябва да се представят на митническите органи в Общността или на търговските камари в Окупираните територии чрез представяне на:

а)

отделен транспортен документ, издаден в Окупираните територии или Общността, който покрива преминаването през транзитната страна, или:

б)

сертификат, издадено от митническите органи в транзитната страна:

съдържащо точното описание на стоката,

документиращо датите на разтоварване и повторно товарене на стоките или на тяхното влагане или изваждане от кораба, като се съобщи името на използваните кораби, и

удостоверяващо условията, при които стоките са били съхранявани в транзитната страна; или:

в)

при отсъствие на горните документи — някакъв документ с доказателствена сила.

Член 104

Условията, изложени в настоящата подраздел за придобиване статут на стока с произход, трябва да се изпълнят без прекъсване в Общността или в Окупираните територии.

Ако стоките с произход, изнесени от Общността или от Окупираните територии в друга страна, бъдат върнати, те се смятат като стоки без произход, освен ако се докаже пред компетентните органи, че:

върнатите стоки са същите стоки, които са били изнесени, и

не са претърпели други операции освен онези, необходими за запазването им в добро състояние по време на престоя им в тази страна.

Подраздел 2

Доказване на произхода

а)   Сертификат EUR.1

Член 105

Доказателство за произход на стоката в смисъла на настоящия раздел се представя чрез сертификат EUR.1, чийто образец е представен в приложение 21.

Член 106

1.   Сертификат EUR.1 се издава по писмена молба от износителя или, на отговорност на износителя, от негов упълномощен представител. Молбата трябва да бъде написана на формуляр по образеца от приложение 21. Формулярът се попълва според разпоредбите на настоящата подраздел.

Молбите за сертификат EUR.1 се пазят най-малко две години от търговските камари на Окупираните територии.

2.   Износителят или неговият представител трябва да представи заедно с искането си подходящ придружаващ материал, който доказва, че за стоката за износ може да се издаде сертификат EUR.1.

Той трябва да декларира, че при поискване от компетентните органи ще представи допълнителни доказателства, които те могат да изискат за да се установи, че произходът на стоките с право на митнически облекчения е достоверен и да се съгласи на физическа проверка за негова сметка от страна на споменатите органи, както и на проверка на обстоятелствата, при които са придобити продуктите.

3.   Сертификат за движение EUR.1 може да се издаде само когато може да послужи като документално доказателство, изисквано за целите на прилагането на тарифните преференции, упоменати в член 98.

4.   Сертификат за движение се издава от търговските камари на Окупираните територии или от митническите органи на изнасящата държава-членка, когато стоките, предназначени за износ, могат да бъдат считани за продукти с произход по смисъла на настоящия раздел.

5.   Тъй като сертификатът за движение EUR.1 се явява документалното доказателство за прилагане на въведената преференциална уредба, задължение на търговските камари на Окупираните територии или на митническите органи на изнасящата държава-членка е да вземат всички необходими мерки, за да проверят произхода на стоките и другите заявления в сертификата.

6.   За да се провери дали условията, заложени в параграф 4 са били изпълнени, търговските камари на Окупираните територии или митническите органи на изнасящата държава-членка имат право да изискат всякакви документални доказателства или да извършат всякакви проверки, които сметнат за необходими.

7.   Задължение на търговските камари на Окупираните територии или на митническите учреждения на изнасящата държава-членка е да осигурят правилното попълване на формите, упоменати в параграф 1. В частност, те проверяват дали мястото, запазено за описанието на стоките е било запълнено по такъв начин, че да изключи възможността за допълване с цел измама. За тази цел описанието на продуктите се дава без да се оставят празни редове. Ако мястото не е запълнено изцяло, под последния ред от описанието се прокарва хоризонтална линия и празното място се зачертава на кръст.

8.   Датата на издаване на сертификат за движение трябва да се посочи в частта от сертификата, запазена за ползване от митническите учреждения.

9.   Сертификат за движение EUR.1 се издава от търговските камари на Окупираните територии или от митническите учреждения на изнасящата държава-членка, когато продуктите, за които се отнася, се изнасят. Документът се дава на износителя веднага щом износът действително се осъществи или е осигурен.

Член 107

1.   При особени обстоятелства сертификат EUR.1 може да се издаде и след износа на продуктите, за които се отнася, ако не е бил издаден в момента на износа поради неумишлени грешки или пропуски или поради особените условия.

2.   За целите на параграф 1 молбата на износителя трябва:

да посочи мястото и датата на износа на продуктите, за които се отнася документът,

да удостовери, че по време на износа на съответния продукт не е бил издаван сертификат EUR.1, като посочи причината.

3.   Търговските камари в Окупираните територии или митническите органи на изнасящите държави— членки могат да издадат сертификат EUR.1 само след като проверят дали информацията, представена в молбата на износителя съответства с данните в съответното досие.

Сертификат EUR.1, издаден впоследствие, трябва да има текст „издаден впоследствие“ на един от деветте езика:

expedido a posteriori,

udstedt efterfølgende,

Nachträglich ausgestellt,

Εκδοθέν εκ των υστέρων,

Issued retrospectively,

Délivré a posteriori,

rilasciato a posteriori,

afgegeven a posteriori,

emitido a posteriori.

4.   Текстът, посочен в параграф 3, трябва да бъде вписан в клетка „Забележки“ на сертификата EUR.1.

Член 108

1.   При кражба, загуба или унищожаване на сертификата EUR.1 износителят може да се обърне към търговските камари в Окупираните територии или митническите органи на изнасящите държави-членки, които са го издали, за дубликат, който да бъде издаден въз основа на експортните документи, които имат за разпореждане.

2.   На дубликата, издаден по този начин, се вписва „дубликат“ на един от деветте езика:

DUPLICADO,

DUPLIKAT,

DUPLIKAT

ΑΝΤΙΓΡΑΦΟ,

DUPLICATE,

DUPLICATA,

DUPLICATO,

DUPLICAAT,

SEGUNDA VIA,

3.   Текстът, посочен в параграф 3, трябва да бъде вписан в клетка „Забележки“ на сертификата EUR.1.

4.   Дубликатът, който трябва да носи датата на издаването на оригиналния сертификат EUR.1, е валиден от тази дата.

Член 109

По всяко време един или повече сертификати EUR.1 могат да се заменят с един или повече нови сертификати EUR.1 при условие че това се извърши от митницата в Общността, където се намират стоките.

Член 110

1.   Сертификатът EUR.1 трябва да се представи в срок от 5 месеца от датата на издаването му от търговските камари в Окупираните територии до митническите органи в държавата-членка, където стоката се представя за митнически преглед.

2.   Сертификати EUR.1, представени на митническите органи в държавата-членка след изтичането на срока за валидност, посочен в параграф 1, могат да се приемат за целите на прилагането на тарифните преференции, изброени в член 66, когато изпускането на срока е причинено от непреодолима сила или изключителни обстоятелства.

3.   В други случаи на закъсняло представяне митническите органи във внасящата държава-членка могат да приемат сертификатите, когато продуктите са били представени пред тях преди изтичането на горния срок.

Член 111

1.   Продукти, изпратени от Окупираните територии за изложба в друга страна и продадени след изложбата за внос в Общността се ползват от тарифните преференции, отразени в член 98, при условие че отговарят на изискванията на настоящия раздел, с което имат право да бъдат признати като произхождащи от Окупираните територии и че пред митническите органи бъде доказано:

а)

че износителят е изпратил стоките от Окупираните територии в страната, където се организира изложбата, и ги е изложил там;

б)

че продуктите са били продадени или собствеността им е била прехвърлена по друг начин от износителя върху лице в Общността;

в)

продуктите са били доставени в Общността по време на изложбата или непосредствено след нея в състоянието, в което са били изпратени за изложбата;

г)

след като са били изпратени за изложбата, продуктите не са били използвани за друга цел, освен за демонстрация по време на изложбата.

2.   На митническите органи се представя сертификатът EUR.1 по обикновен начин. На него се записва наименованието и адресът на изложбата. Там, където е необходимо, може да се изискат допълнителни документални доказателства за естеството на продуктите и условията, при които са били изложени.

3.   Параграф 1 се прилага за всякаква търговска, индустриална, селскостопанска или занаятчийска изложба, панаир или подобна публична изява или представяне, което не е организирано за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед продажбата на чуждестранни продукти и по време на което продуктите остават под надзора на митническите учреждения.

Член 112

Сертификатите EUR.1 се представят на митническите органи във внасящите държави-членки в съответствие с процедурата, установена от настоящия раздел. Митническите органи могат да изискат превод на сертификата.

Те също така могат да изискат митническата декларация за допускане за свободно обращение да бъде придружена от декларация на вносителя, че продуктите отговарят на изискванията за прилагане на тарифните преференции, посочени в член 98.

Член 113

Когато по искане на декларатора не сглобено или разглобено произведение, спадащо към глави 84 или 85 от Хармонизираната система, се внася на няколко пратки при условията, установени от митническите органи, то се смята за една стока и може да се представи един сертификат при внасяне на първата пратка.

Член 114

Сертификатът EUR.1 се пази от митническите органи на внасящата държава-членка в съответствие с валидните правила.

б)   Сертификат EUR.2

Член 115

1.   Независимо от член 106, когато пратките съдържат само продукти с произход, чиято стойност не надвишава 2 820 ECU на пратка, доказателството за произход в смисъла на настоящия раздел се представя със сертификат EUR.2, чийто образец се намира в приложение 22.

2.   Сертификатът EUR.2 се попълва и подписва от износителя или на негова отговорност от упълномощен представител.

3.   Сертификатът EUR.2 се попълва за всяка пратка.

4.   Тези разпоредби не освобождават вносителите от всякакви други формалности изисквани от митническите или пощенски разпоредби.

5.   Износителят, който е попълнил сертификат EUR.2, по искане на търговската камара на Окупираните територии трябва да представи всички придружаващи документи във връзка с използването на този сертификат.

Член 116

Установяването на дребни несъответствия между декларациите, направени в сертификата EUR.1 или EUR.2 и документите, представени в митническото учреждение за изпълнение на формалностите по вноса, не правят автоматично документа нищожен, при условие че е надлежно установено, че сертификатът EUR.1 или EUR.2 се отнася за представените продукти.

Член 117

1.   Следните стоки могат да бъдат внесени в Общността като продукти с произход в смисъла на настоящия раздел, без да е необходимо да се представят документите, посочени в членове 105 или 115:

а)

продукти, изпращани като малки пратки от частни лица на частни лица, ако стойността им не надвишава 200 ECU;

б)

продукти, намиращи се в личния багаж на физическите лица, ако стойността им не надвишава 565 ECU.

2.   Тези разпоредби се прилагат само когато вносът няма търговски характер и е обявен, че отговаря на изложените условия за прилагане на преференциите и когато няма съмнение по достоверността на тази декларация.

Подраздел 3

Методи за административно сътрудничество

Член 118

Окупираните територии трябва да изпратят на Комисията образци на печатите, които използват търговските камари заедно с адресите на органите, които имат право да издават сертификати EUR.1 и да извършват последващата им проверка и на формулярите EUR.2.

Комисията изпраща тази информация до митническите органи на държавите— членки.

Член 119

1.   Последващата проверка на сертификатите EUR.1 или EUR.2 се извършва произволно и когато митническите органи на внасящите държави-членки или търговските камари на Окупираните територии имат сериозни съмнения по автентичността на документа и по достоверността на информацията по действителния произход на въпросната стока.

2.   За да се осигури правилно прилагане на подраздел 1, Окупираните територии трябва да подпомагат Общността като дават възможност на митническите органи от държавите-членки да проверяват автентичността на сертификатите EUR.1 и EUR.2 и точността на информацията по действителния произход на въпросните стоки.

3.   За целите на параграф 1 митническите органи на внасящите държави-членки връщат сертификата EUR.1 или EUR.2 или копие от него на търговските камари на Окупираните територии или на митническите органи от изнасящата държава-членка, като ако е необходимо излагат формалните или фактически причини за запитването.

Органите, отправили запитването, прилагат съответните търговски документи или копие от тях към сертификата EUR.1 или EUR.2 и трябва да изпратят всяка информация, която са получили и която подсказва, че данните на въпросния сертификат или формуляр не са точни.

Ако митническите органи на внасящите държави-членки решат да спрат временно преференциите до получаване на резултатите от проверката, те трябва да разрешат освобождаването на стоките, като приложат предпазните мерки, които сметнат за необходими.

4.   Митническите органи на внасящите държави-членки или търговските камари на Окупираните територии трябва да бъдат уведомени за резултатите от проверката в срок от шест месеца. Тези резултати трябва да дадат възможност да се установи дали върнатите според параграф 3 документи се отнасят до действително изнесените стоки и дали тези стоки спадат към преференциалните договорки.

5.   За целите на последващата проверка на сертификатите EUR.1 търговските камари на Окупираните територии или митническите органи в изнасящите държави-членки пазят документите по износа или копия от тях най-малко две години.

Раздел 3

Републики Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения и територията на Бившата югославска република Македония

Подраздел 1

Определение на понятието произход на стоките

Член 120

За целите на разпоредбите по общите тарифни преференции, дадени от Общността за някои стоки с произход от републиките Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения и територията на Бившата югославска република Македония, наречени по-долу „републики бенефициери“, следните произведения, при условие че са били транспортирани пряко в смисъла на член 125, се смятат за:

1.

продукти с произход от република бенефициер:

а)

продукти, изцяло придобити в републиката бенефициер;

б)

произведения, придобити в републиката бенефициер, в чието производство са използвани други продукти, различни от изцяло придобитите в републиката бенефициер, при условие че споменатите продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка в смисъла на член 122. Това условие не се прилага за продукти, които в смисъла на настоящия подраздел имат произход от Общността, при условие че в републиката бенефициер са били подложени на обработка или преработка, надвишаваща недостатъчната обработка или преработка, посочена в член 122, параграф 3;

2.

продукти с произход от Общността:

а)

продукти, изцяло придобити в Общността;

б)

произведения, придобити в Общността, в чието производство са използвани други продукти, различни от изцяло придобитите в Общността, при условие че споменатите продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка в смисъла на член 122. Това условие не се прилага за продукти, които в смисъла на настоящата под -раздел имат произход от републиката бенефициер, при условие че в Общността са били подложени на обработка или преработка, надвишаваща недостатъчната обработка или преработка, посочена в член 122, параграф 3.

Член 121

1.   Стоките, посочени в член 67, параграф 1, букви от а) до к), се смятат за изцяло придобити или в републиката бенефициер или в Общността.

2.   Изразът „с кораби“ в член 67, параграф 1, буква е)се отнася само до кораби:

регистрирани или записани в една държава-членка или в съответната република бенефициер,

които плават под флага на държава-членка или на съответната република бенефициер,

които са най-малкото 50 % собственост на граждани на държава-членка или на съответната република бенефициер или на компания с главна квартира в държава-членка или в съответната република бенефициер, чийто изпълнителен директор, ръководители, председателят на управителния или на надзорния съвет и мнозинството в тези съвети са граждани на държава-членка или на републиката бенефициер и в която, при смесени или дружества с ограничена отговорност, най-малкото половината от капитала принадлежи на съответната република бенефициер или на граждани на държавите-членки или на републиката бенефициер,

чийто капитан и всички офицери са граждани на държавите-членки или на републиката бенефициер, и

най-малкото 75 % от екипажа са граждани на държавите-членки или на републиката бенефициер.

3.   Изразът „Общността“ и „република бенефициер“ се отнася и техните териториални води. Морски плавателни съдове включително плаващи рибни фабрики, в които уловената риба се обработва или преработва, се смятат за част от територията на държавата, на която принадлежат, при условие че отговарят на условията, посочени в параграф 2.

Член 122

1.   За целите на член 120 материалите без произход се смятат за достатъчно обработени или преработени, когато полученото произведение се класира в различна глава от онези, в които са класирани всички материали без доказан произход, използвани за производството му, при условията на параграфи 2 и 3.

Прилагат се разпоредбите на член 68, параграф 1, втора, трета и четвърта алинея.

2.   За произведенията, посочени в графи 1 и 2 на списъка в приложение 20, вместо правилото от параграф 1 трябва да бъдат изпълнени условията, поставени в графа 3 за съответния продукт:

а)

Когато в списъка в приложение 20 се прилага правило за проценти за определяне статута на стока с произход за продукт, придобит в Общността или в република бенефициер, стойността, добавена с обработката или преработката трябва да отговаря на цената франко завод на получения продукт минус митническата облагаема стойност на материалите от трети страни, внесени в Общността или в републиката бенефициер.

б)

Изразът „стойност“ в списъка на приложение 20 означава МОС в момента на вноса на използваните материали без доказан произход или, ако тя не е известна и не може да се установи — първата установена цена, заплатена за материалите в съответната територия.

Когато трябва да се установи стойността на материалите с произход, този параграф се прилага mutatis mutandis.

в)

Изразът „цена франко завода“ от списъка на приложение 20 означава цената,заплатена за придобития продукт на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че тази цена включва стойността на всички материали, използвани в производството минус всички вътрешни данъци, които се възстановяват или могат да се възстановят, когато произведеният продукт се изнесе.

3.   За целите на параграфи 1 и 2, операции, посочени в член 68, параграф 3, букви от а) до з), се смятат за недостатъчна обработка или преработка за придобиване статут на стока с доказан произход, независимо дали има или не смяна на тарифното класиране.

Член 123

За установяване на произхода на даден продукт от република бенефициер или от Общността не е необходимо да се установи дали електроенергията, горивото, машините, съоръженията и инструментите, използвани за получаването на продукта или каквито и да са материали или продукти, използвани в процеса на производство, без да е предвиждано включването им в окончателния състав на стоките са с произход от трети страни.

Член 124

За настоящия раздел се прилагат разпоредбите на членове 73 и 74.

Член 125

1.   Тарифните преференции, посочени в член 120 се прилагат само за продукти с произход или материали, транспортирани между територията на една република бенефициер и територията на Общността, без да навлизат в друга територия. Обаче стоки с произход от една република бенефициер или от Общността, представляващи отделна пратка, могат да се транспортират през друга територия извън територията на една република бенефициер или от Общността съсъс или без претоварване или временно складиране на тази територия, при условие че стоките останат под надзора на митническите органи в страната на транзита или на складирането и не са подложени на други операции, освен разтоварване, повторно товарене или някоя операция за запазването им в добро състояние.

Продукти с произход от една република бенефициер или от Общността могат да бъдат транспортирани по тръбопровод през друга територия.

2.   Доказателството, че условията, изброени в параграф 1, са спазени, трябва да се представи на митническите органи в Общността чрез представяне на:

а)

неделим транспортен документ, издаден в изнасящата страна или територия, който покрива преминаването през транзитната страна; или

б)

сертификат, издадено от митническите органи в транзитната страна:

съдържащо точното описание на стоката,

документиращо датите на разтоварване и повторно товарене на стоките или на тяхното влагане или изваждане от кораба, като се съобщи името на използваните кораби, и

удостоверяващо условията, при които стоките са били съхранявани в транзитната страна; или

в)

при отсъствие на горните документи — някакъв документ с доказателствена сила.

Член 126

Условията, изложени в настоящия подраздел за придобиване статут на стока с произход, трябва да се изпълнят без прекъсване в Общността или републиката бенефициер.

Ако стоките с произход, изнесени от Общността или от една република бенефициер в друга страна бъдат върнати, те се смятат като стоки без произход, освен ако се докаже пред митническите органи, че:

върнатите стоки са същите стоки, които са били изнесени, и

не са претърпели други операции освен онези, необходими за запазването им в добро състояние по време на престоя им в тази страна.

Подраздел 2

Доказване на произход

а)   Сертификат EUR.1

Член 127

Доказателство за произход на стоката в смисъла на настоящия раздел се представя чрез сертификат за движение EUR.1, чийто образец е представен в приложение 21.

Член 128

1.   Сертификат за движение EUR.1 се издава след писмено заявление от износителя, или на отговорност на износителя, от негов пълномощник. Това заявление се прави във форма, образец на която е показан в приложение 21, което се попълва съгласно разпоредбите на настоящия под-параграф.

Заявленията за сертификати за движение EUR.1 трябва да се съхраняват поне две години от митническите органи на държавата-членка или от търговските камари на Окупираните територии.

2.   Прилагат се разпоредбите на член 106, параграф 2.

3.   Сертификат за движение EUR.1 може да се издаде само когато може да послужи като документално доказателство, изисквано за целите на прилагането на тарифните преференции, упоменати в член 120.

4.   Сертификат EUR.1 се издава от митническите органи на изнасящата държава-членка или републиката бенефициер когато стоките, които ще се изнасят, могат да бъдат разглеждани като продукти с произход по смисъла на настоящия раздел.

5.   В случаите, когато стоките се разглеждат като продукти с произход по смисъла на член 120, параграф 1, буква б), последно изречение или параграф 2, буква б), последно изречение, сертификатите за движение EUR.1 се издават в зависимост от представянето на доказателство за произход, издадено или съставено по-рано. Това доказателство за произхода трябва да се съхранява поне две години от митническите органи на изнасящата държава-членка или републиката бенефициер.

6.   Тъй като сертификатът за движение EUR.1 се явява документалното доказателство за прилагане на тарифните преференции, упоменати в член 120, задължение на митническите органи на изнасящата държава-членка или Републиката бенефициер е да вземат всички необходими мерки, за да проверят произхода на стоките и другите заявления в сертификата.

7.   За да се провери дали условията, заложени в параграфи 4 и 5, са били изпълнени, митническите органи на изнасящата държава-членка или републиката бенефициер имат право да изискат всякакви документални доказателства или да извършат всякакви проверки, които сметнат за необходими.

8.   Задължение на търговските камари на Окупираните територии или на митническите органи на изнасящата държава-членка или Републиката бенефициер е да осигурят надлежното попълване на формите, упоменати в член 127. В частност, те проверяват дали мястото, запазено за описанието на стоките е било запълнено по такъв начин, че да изключи възможността за допълване с цел измама. За тази цел, описанието на продуктите се дава без да се оставят празни редове. Ако мястото не е запълнено изцяло, под последния ред от описанието се прокарва хоризонтална линия и празното място се зачертава на кръст.

9.   Датата на издаване на сертификат за движение трябва да се посочи в частта от сертификата, запазена за ползване от митническите органи.

10.   Сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на изнасящата държава-членка или Републиката бенефициер, когато продуктите, за които се отнася, се изнасят. Документът се дава на износителя веднага щом износът действително се осъществи или е осигурен.

11.   В случаите на Република Босна и Херцеговина и територията на Бившата югославска република Македония, упоменаването на „митнически органи“ в настоящия и следващите членове се разбира като позоваване на Стопанските камари, докато Стопанските камари на тези републики изпълняват въпросните функции.

Член 129

Разпоредбите на членове от 107 до 109 се прилагат и по отношение на настоящия раздел.

Член 130

1.   Сертификат за движение EUR.1 се представя в рамките на пет месеца от датата на издаването му от митническите органи на изнасящата държава-членка или републиката бенефициер на митническите органи на внасящата държава-членка или републиката бенефициер, където стоките се въвеждат.

2.   Сертификат за движение EUR.1, който бъде представен на митническите органи на внасящата държава-членка или републиката бенефициер след срока за представяне, упоменат в параграф 1, може да бъде приет с цел прилагане на преференциално третиране, ако пропускът сертификатът да бъде представен преди определения краен срок се дължи на непреодолима сила или изключителни обстоятелства.

3.   В други случаи на забавено представяне, митническите органи на внасящата държава-членка или републиката бенефициер имат право да приемат сертификатите, в случай че стоките са им били представени преди посочената крайна дата.

Член 131

1.   Продукти, изпратени от Общността или република бенефициер за изложба в друга страна и продадени след изложбата за внос в Общността се ползват от тарифните преференции, отразени в член 120 при условие че продуктите отговарят на изискванията на подраздел 1 за признаване на произхода им от Общността или от републиката бенефициер и че пред митническите органи бъде доказано, че:

а)

износителят е изпратил стоките от Общността или от републиката бенефициер в страната, където се организира изложбата и ги е изложил там;

б)

продуктите са били продадени или собствеността им е била прехвърлена по друг начин от износителя върху лице в републиката бенефициер или в Общността;

в)

продуктите са били доставени в Общността или в републиката бенефициер по време на изложбата или непосредствено след нея в състоянието, в което са били изпратени за изложбата;

г)

след като са били изпратени за изложбата, продуктите не са били използвани за друга цел, освен за демонстрация по време на изложбата.

2.   Прилагат се разпоредбите на член 111, параграфи 2 и 3.

Член 132

На митническите органи на внасящата държава-членка или на републиката бенефициер се представят сертификати EUR 1 съгласно процедурите, установени от съответната държава-членка или от републиката бенефициер. Споменатите органи могат да изискат превод на сертификата.

Те също могат да изискат митническа декларация за внос да бъде придружена от декларация от вносителя, че продуктите отговарят на условията, изисквани за тарифни преференции, посочени в член 120.

Член 133

Без да се нарушават разпоредите на член 122, параграф 3, когато по искане на декларатора несглобено или разглобено произведение, спадащо към глава 84 или 85 от Хармонизираната система, се внася на няколко пратки при условията, установени от митническите органи, то се смята за една стока и може да се представи един сертификат при внасяне на първата пратка.

Член 134

Сертификатът EUR.1 се пази от митническите органи на внасящата държава-членка или на републиката бенефициер в съответствие с валидните правила в Общността или съответната република бенефициер.

б)   Формуляр EUR.2

Член 135

1.   Независимо от член 127, ако пратките съдържат само продукти с произход, чиято стойност не надвишава 3 000 ECU на пратка, доказателството за произход в смисъла на подраздел 1 се представя на формуляр EUR.2, чийто образец е даден в приложение 22.

2.   Сертификатът EUR.2 се попълва и подписва от износителя или, на негова отговорност, от упълномощен негов представител. Ако стоките, съдържащи се в пратката, са били вече проверени в изнасящата държава-членка или територия по отношение на определението на понятието стоки с произход, износителят може да се позове на тази проверка в клетка „Забележки“ на формуляра EUR.2.

3.   Сертификатът EUR.2 се попълва за всяка пратка.

4.   Тези разпоредби не освобождават вносителите от всякакви други формалности, изисквани от митническите или пощенски разпоредби.

5.   Износителят, който е попълнил сертификат EUR.2, по искане на митническите органи на изнасящата държава-членка или република бенефициер трябва да представи всички придружителни документи във връзка с използването на този сертификат.

Член 136

Следните продукти с произход в смисъла на подраздел 1 могат да бъдат внесени в Общността или в република бенефициер за тарифни преференции, посочени в член 120, без да е необходимо да се представят документите, посочени в членове 127 или 135:

а)

продукти, изпращани като малки пратки от частни лица на частни лица, ако стойността им не надвишава 215 ECU;

б)

продукти, намиращи се в личния багаж на физическите лица, ако стойността им не надвишава 600 ECU.

За този раздел се прилагат разпоредбите на член 117, параграфи 2 и 3.

Подраздел 3

Методи за административно сътрудничество

Член 137

Облагодетелстваните републики трябва да изпратят на Комисията образци на печатите, които използват търговските камари заедно с адресите на митническите органи, които имат право да издават сертификати EUR.1, и да извършват последващата им проверка и на формулярите EUR.2. Комисията изпраща тази информация до митническите органи на държавите-членки.

Член 138

1.   Последващата проверка на сертификатите EUR.1 и EUR.2 се извършва произволно и когато митническите органи на внасящите държави-членки или на републиката бенефициер имат сериозни съмнения по автентичността на документа и по достоверността на информацията по действителния произход на въпросната стока.

2.   За да се осигури правилното прилагане на тези разпоредби, облагодетелстваните републики и държавите-членки на Общността си помагат взаимно посредством съответните митническите органи при проверката на автентичността на сертификатите EUR.1 и формулярите EUR.2 и точността на информацията за истинския произход на въпросните стоки.

3.   За целите на параграф 1 митническите органи на внасящите държави-членки или на републиката бенефициер връщат сертификата EUR.1 или формуляр EUR.2 на митническите органи от страната на износа, като, ако е необходимо, излагат формалните или фактически причини за запитването.

Органът, отправил искането, прилага към сертификата EUR.1 или формуляра EUR.2 фактурата в оригинал или копие, ако е била представена, както всички документи и получени сведения, че данните на въпросния сертификат или формуляр не са точни.

Ако митническите органи на внасящите държави-членки решат да спрат временно преференциите, посочени в член 120, до получаване на резултатите от проверката, те трябва да разрешат освобождаването на стоките, като приложат предпазните мерки, които сметнат за необходими.

4.   Митническите органи на внасящите държави-членки или на облагодетелстваните републики трябва да бъдат уведомени за резултатите от проверката в срок от шест месеца. Тези резултати трябва да дадат възможност да се установи дали върнатите според параграф 3 документи се отнасят до действително изнесените стоки и дали тези стоки спадат към преференциите, посочени в член 120.

Когато съществува значително съмнение и не се получи отговор в срок от шест месеца от датата на искането за проверка или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да се установи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, органът, отправил искането отказва да предостави преференциален режим, с изключение на случаите на непреодолима сила или изключителни обстоятелства.

5.   За целите на последващата проверка на сертификатите EUR.1 митническите органи на изнасящите страни пазят копия от сертификатите както и придружаващите документи по износа най-малко две години.

Подраздел 4

Сеута и Мелила

Член 139

1.   Изразът „Общност“, използван в настоящия раздел, не включва Сеута или Мелила. Изразът „продукти с произход от Общността“ не включва продукти с произход от тези райони.

2.   Подраздели от 1 до 3 от настоящия раздел се прилагат mutatis mutandis за продуктите с произход от Сеута и Мелила при специалните условия, посочени в член 140.

Член 140

1.   Следващите параграфи се прилагат вместо член 120 и препратките към него важат mutatis mutandis за настоящия член.

2.   При условие че са били транспортирани директно в смисъла на член 125, следните произведения се смятат за:

а)

продукти с произход от Сеута и Мелила:

i)

продукти, изцяло придобити в Сеута и Мелила;

ii)

произведения, придобити в Сеута и Мелиля, в чието производство са използвани други продукти, различни от посочените в i), при условие че споменатите продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка в смисъла на член 122. Това условие не се прилага за продукти, които в смисъла на подраздел 1 имат произход от Сеута и Мелиля или от Общността, при условие че в републиката бенефициер са били подложени на обработка или преработка, надвишаваща недостатъчната обработка или преработка, посочена в член 122, параграф 3;

б)

продукти с произход от република бенефициер:

i)

продукти, изцяло придобити в република бенефициер;

ii)

произведения, придобити в република бенефициер, в чието производство са използвани други продукти, различни от посочените в i), при условие че споменатите продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка в смисъла на член 122. Това условие не се прилага за продукти, които в смисъла на подраздел 1 имат произход от Сеута и Мелиля или от Общността, при условие че в републиката бенефициер са били подложени на обработка или преработка, надвишаваща недостатъчната обработка или преработка, посочена в член 122, параграф 3.

3.   Сеута и Мелила се смятат като единна територия.

4.   Износителят или упълномощеният му представител трябва да запише името на съответната република бенефициер и „Сеута и Мелила“ в клетка 2 на сертификата EUR.1.

В допълнение, в случай на продукти с произход от Сеута и Мелила, статутът на произход се посочва в клетка 4 на сертификата за движение EUR.1.

5.   Испанските митническите органи отговарят за прилагането на тези разпоредби в Сеута и Мелила.

ДЯЛ V

МИТНИЧЕСКА ОБЛАГАЕМА СТОЙНОСТ

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 141

1.   При прилагане на разпоредбите на членове от 28 до 36 от Кодекса и на настоящия дял, държавите-членки трябва да спазват разпоредбите на приложение 23.

Разпоредбите в първата графа на приложение 23 се прилагат в светлината на тълкувателните бележки във втората графа.

2.   Ако при определянето на МОС трябва да се прибегне до общоприети счетоводни принципи, прилагат се разпоредбите на приложение 24.

Член 142

1.   За целите на настоящия дял:

а)

„споразумението“ означава Споразумението за прилагането на член 7 от ГАТТ, постигнато в рамките на многостранните търговски преговори от 1973 г. до 1979 г. и посочени в член 31, параграф 1, първо тире от Кодекса;

б)

„произведени стоки“ включва стоките, които са отгледани, изработени или добити от земните недра;

в)

„идентични стоки“ означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични;

г)

„подобни стоки“ означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни;

д)

„стоки от един и същ клас или вид“ означава стоки, които спадат към една и съща група или асортимент от стоки, произвеждани от конкретна индустрия или сектор на индустрията, като тук се включват идентични или подобни стоки.

2.   понятието „идентични стоки“ и „подобни стоки“ в зависимост от случая, не обхваща стоките, които включват или отразяват инженерингова, развойна, художествена, конструкторска дейност, също така планове и скици, за които не е направена корекцията съгласно член 32, параграф 1, буква б), iv) от Кодекса, когато те са били изготвени в Общността.

Член 143

1.   За целите на член 29, параграф 1, буква г), и член 30, параграф 2, буква в) от Кодекса, смята се, че лицата са свързани, само ако:

а)

са служители или директори и в двете фирми;

б)

са юридически признати търговски партньори;

в)

са работодател и служител;

г)

което и да е лице пряко или косвено притежава, контролира или държи 5 % или повече от свободния брой поименни акции или акции на приносител във двете фирми;

д)

единият от тях пряко или косвено контролира другия;

е)

двамата са пряко или косвено контролирани от трето лице;

ж)

заедно двамата контролират пряко или косвено трето лице;

з)

са членове на едно и също семейство. Лицата се смятат за членове на едно семейство само ако се намират в една от следните връзки:

съпруг и съпруга,

родители и деца,

братя и сестри (пълни или наполовина),

дядо/баба и внуци,

чичо (вуйчо, свако)/леля (стринка) и племенници,

роднини по първа съребрена линия: тъст, тъща, свекър, свекърва,

зет, снаха, шурей, зълва, балдъза и пр.

2.   За целите на настоящия дял, лицата, които са свързани в търговията помежду си, като единият е единствен представител, единствен дистрибутор или единствен концесионер и пр. на другия, се смятат за свързани само, ако отговарят на критериите от параграф 1.

Член 144

1.   За определяне на МОС според член 29 на Кодекса за стоки, чиято цена не е действително заплатена в момента на изчисляването, като база за МОС се приема дължимата цена в дадения момент.

2.   Комисията и държавите-членки трябва да се консултират с Комитета по отношение прилагането на параграф 1.

Член 145

Когато стоките, декларирани за допускане за свободно обращение представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в една сделка, действително платената или дължима цена за целите на член 29, параграф 1 от Кодекса е цената, представляваща пропорционална част от цената на цялото количество.

Пропорционалното разделяне на действително платената или дължима цена се прилага и при загубване на част от пратката или когато стоката, която се обмитява, е повредена, преди да бъде допусната за свободно обращение.

Член 146

Когато действително платената или дължима цена за целите на член 29, параграф 1 от Кодекса включва сума за вътрешно мито, приложимо по отношение на въпросната стока в страната на произхода или на износа, горната сума не се включва в МОС, при условие че може да се докаже на митническите органи, че данъкът ще бъде възстановен в полза на купувача.

Член 147

1.   За целите на член 29 от Кодекса обстоятелството, че стоката, която е предмет на продажба, се декларира за допускане за свободно обращение, се смята за достатъчно доказателство че тя е продадена за износ в митническата територия на Общността. Това доказателство се прилага и в случая на последователни продажби преди изчисляване на МОС. В този случай, като се спазват разпоредбите на членове от 178 до 181, за основа на изчислението може да послужи цената на всяка една от тези продажби.

2.   Обаче когато между момента на продажбата и момента на допускането за свободно обращение стоките се използват в трета страна, МОС не е задължително да бъде стойността на сделката.

3.   Купувачът не трябва да отговаря на никакво друго условие, освен че е страна по договор за продажба.

Член 148

Когато при прилагане на член 29, параграф 1, буква б) от Кодекса се установи, че продажбата или цената на внесената стока е договорена при условие или съображение, чиято стойност може да се установи, тази стойност трябва да се смята като непряко плащане от купувача на продавача и част от действително платената или дължима цена, при условие че условието или съображението не се отнася до:

а)

дейност, към която е приложим член 29, параграф 3, буква б) от Кодекса; или

б)

фактор, който трябва да се добави към действително платената или дължима цена според разпоредбите на член 32 от Кодекса.

Член 149

1.   За целите на член 29, параграф 3, буква б) от Кодекса изразът „маркетингова дейност“ означава всички дейности, свързани с рекламирането и поощряването на продажбата на въпросните стоки и всички дейности, свързани с гаранциите по тях.

2.   Такива дейности, предприети от купувача, се смятат че са предприети за негова собствена сметка, дори и ако са извършени в изпълнение на задължение от страна на купувача по споразумение с продавача.

Член 150

1.   При прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Кодекса (цена на сделката на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката с идентични стоки продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и количество, при условие че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява.

2.   Когато разходите, посочени в член 32, параграф 1, буква д) от Кодекса са включени в стойността на сделката, трябва да се направи корекция, като се вземат предвид значителните различия в подобни разходи между внесените стоки и въпросните идентични стоки, произтичащи от разликата в разстоянието и начина на транспорт.

3.   Ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност.

4.   При прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание стойността на сделката за стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери стойност на сделката според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице.

5.   За целите на настоящия член, стойността на сделката за идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Кодекса, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член.

Член 151

1.   При прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Кодекса (цена на сделката на подобни стоки), МОС трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката с подобни стоки, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и/или количество, при условие че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява.

2.   Когато разходите, посочени в член 32, параграф 1, буква д) от Кодекса са включени в стойността на сделката, трябва да се направи корекция, като се вземат предвид значителните различия в подобни разходи между внесените стоки и въпросните подобни стоки, произтичащи от разликата в разстоянието и начина на транспорт.

3.   Ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност.

4.   При прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание стойност на сделката за стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери стойност на сделката според параграф 1 за подобни на оценяваните стоки, произведени от същото лице.

5.   За целите на настоящия член стойността на сделката за подобни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Кодекса, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член.

Член 152

1.

а)

Ако вносните стоки или идентични или подобни вносни стоки се продадат в Общността в състоянието, в което са внесени, МОС на внесените стоки, изчислена според член 30, параграф 2, буква в) от Кодекса, трябва да бъде на базата на единичната цена, по която вносните стоки или идентични или подобни вносни стоки се продават в най-голямото общо количество по време или около момента на внасянето на оценяваните стоки, на лица, които не са свързани с онези лица, от които купуват такива стоки, като се намали със следното:

i)

или комисионните, които обичайно се заплащат или са договорени или прибавките, които обикновено се правят за печалба и общи разходи (включително преките и непреки разходи за маркетинг за въпросната стока) във връзка с продажбите в Общността на вносни стоки от същата категория или вид;

ii)

обичайните разходи за транспорт и застраховка и подобни разходи в рамките на Общността;

iii)

вносните мита и други такси, дължими в Общността за вноса и продажбата на стоките.

б)

Ако по или около времето на вноса на подлежащите на оценка стоки не са внасяни нито вносните стоки, нито идентични или подобни вносни стоки, МОС на вносните стоки, определяна според настоящия член, която в останалите случаи се определя от параграф 1, буква а), се базира на единичната цена, на която в Общността се продават вносните стоки или идентични или подобни стоки в състоянието, в което са внесени на най-ранна дата след вноса на оценяваните стоки, но преди изтичането на 90 дни след датата на вноса.

2.   Ако в Общността не са били продавани нито вносните стоки, нито идентични или подобни вносни стоки в състоянието, в което са били внесени, тогава по молба на вносителя, МОС ще се базира на единичната цена, на която вносните стоки се продават в най-голямо общо количество след по-нататъшна преработка, на лица в Общността, които не са свързани с лицата, от които купуват такива стоки, като се направи надлежна корекция за стойността, добавена с тази преработка и намаленията, предвидени в параграф 1, буква а).

3.   За целите на настоящия член единичната цена, по която вносните стоки се продават в най-голямото общо количество е цената, на която са продадени най-голям брой единични стоки в продажби на лица, които не са свързани с лицата, от които купуват такива стоки, на първото търговско равнище след вноса, на което се извършват тези продажби.

4.   Извършената в Общността продажба на лице, което доставя пряко или непряко без комисионна или на намалени цени за използване във връзка с производство и продажба за износ на вносните стоки някои от елементите, посочени в член 32, параграф 1, буква б) от Кодекса, не се взима предвид при установяване на единичната цена за целите на настоящия член.

5.   За целите на параграф 1, буква б) „най-ранната дата“ е датата, до която са извършени продажби на вносните стоки или на идентични или подобни вносни стоки в достатъчно количество, за да се установи единичната цена.

Член 153

1.   При прилагането на член 30, параграф 2, буква г) от Кодекса (изчислена МОС) митническите органи не могат да изискват или задължават лице, което няма местожителство в Общността, да представя за разглеждане или да дава достъп до сметки или други записи с цел да се определи тази стойност. Обаче сведения, дадени от производителя на стоката с цел да се определи МОС според настоящия член може да се провери в страна извън Общността от митническите органи на една държава-членка със съгласието на производителя и при условие че тези органи известят органите в съответната страна достатъчно навреме и последните не възразяват срещу проучването.

2.   Стойността или цената на материалите и производството, посочени в член 30, параграф 2, буква г) от Кодекса, трябва да включва стойността на елементите, посочени в член 32, параграф 1, буква а), ii) и iii) от Кодекса.

Тя също така трябва да включва надлежно разделената цена на всеки продукт или услуга, посочена в член 32, параграф 1, буква б) от Кодекса, доставени пряко или непряко от купувача за употреба във връзка с производството на вносната стока. Стойността на елементите, посочени в член 32, параграф 1, буква б), iv) от Кодекса, които са извършени в Общността, трябва да се включи само в размера, в който са калкулирани на производителя.

3.   Когато за определяне на изчислената МОС се използва друга информация освен предоставената от или от името на производителя, митническите органи трябва да уведомят декларатора, по негово искане, за източника на тази информация, използваните данни и извършените изчисления на тази база, при спазване изискванията на член 15 от Кодекса.

4.   „Общите разходи“, посочени в член 30, параграф 2, буква г), второ тире от Кодекса покриват преките и непреки разходи за производството и продаването на стоките за износ, които не са включени в член 30, параграф 2, буква г), първо тире от Кодекса.

Член 154

Когато контейнери, посочени в член 32, параграф 1, буква а), ii) от Кодекса се внасят неколкократно, тяхната цена по искане на декларатора се разпределя пропорционално в съгласие с общоприетите счетоводни принципи.

Член 155

За целите на член 32, параграф 1, буква б), iv) от Кодекса разходите за изследователска дейност и предварителни планове не се включват в МОС.

Член 156

Член 33, буква в) от Кодекса се прилага mutatis mutandis, когато МОС се определя по друг метод вместо стойността на сделката.

ГЛАВА 2

Разпоредби за тантиеми и лицензионни отчисления

Член 157

1.   За целите на член 30, параграф 1, буква в) от Кодекса се приема, че хонорарните и лицензионни отчисления означават по-специално плащане за права, свързани:

с производството на вносни стоки (по-специално патенти, образци, модели и производствено умение), или

с продажбата за износ на внесените стоки (запазени марки, запазени образци), или

с използването или препродажбата на внесените стоки (авторски права, производствени процеси, неотделимо включени във внесените стоки).

2.   Без да нарушава член 32, параграф 5 от Кодекса, когато МОС на внесена стока се определя съгласно член 29 на Кодекса, хонорарното или лицензионно отчисление трябва да се прибави към действително платената или дължима цена само когато това плащане:

е свързано с оценяваните стоки, и

представлява условие за продажбата на тези стоки.

Член 158

1.   Когато внесените стоки са само съставна част на стоките, произведени в Общността, корекция на действително платената или дължима цена на внесените стоки се прави само, ако хонорарът или лицензионната такса се отнася за тези стоки.

2.   Когато се внасят стоки в несглобено състояние или те трябва да претърпят само незначителна преработка, като например разреждане или опаковане, това не пречи хонорарът или лицензионната такса да се смятат за свързани с внесените стоки.

3.   Ако хонорарите или лицензионните такси се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до дейности или услуги след вноса, трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и количествени данни, съгласно с тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Кодекса в приложение 23.

Член 159

Хонорар или лицензионна такса за правото да се използва търговската марка се добавя към действително платената или дължима цена за внесените стоки само когато:

хонорарът или лицензионната такса се отнасят за стоки, които са препродадени в същото състояние или са подложени само на незначителна преработка след вноса,

стоките се предлагат на пазара с търговска марка, поставена преди или след внасянето, за което е заплатен хонорар или лицензионна такса, и

купувачът не е свободен да получи такива стоки от друг доставчик, който не е свързан с продавача.

Член 160

Когато купувачът плаща хонорар или лицензионна такса на трето лице, условията, предвидени в член 157, параграф 2, не се смятат за изпълнени, освен ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане.

Член 161

Когато методът за изчисление на размера на хонорара или лицензионната такса зависи от цената на внесените стоки, може да се приеме, ако няма доказателства за противното, че плащането на този хонорар или лицензионна такса е свързано със стоките, подлежащи на митническа оценка.

Обаче когато размерът на хонорара или лицензионната такса се изчисляват независимо от цената на внесените стоки, плащането на този хонорар или лицензионна такса също може да се отнася до стоките, които се оценяват.

Член 162

При прилагането на член 32, параграф 1, буква в) от Кодекса не се взима предвид страната по местожителство на лицето, което получава плащането на хонорара или лицензионната такса.

ГЛАВА 3

Разпоредби по мястото на внасяне в Общността

Член 163

1.   За целите на член 32, параграф 1, буква д) и член 33, буква а) от Кодекса мястото, където стоката се внася в митническата територия на Общността, е:

а)

за стоки, превозвани по море — пристанището на разтоварване или претоварване, като претоварването трябва да бъде удостоверено от митническите органи на съответното пристанище;

б)

за стоки, превозвани по море, след това, без претоварване, по вътрешен воден път — първото пристанище, където може да се извърши разтоварването на устието на реката или канала или по-навътре на сушата, като на митническата служба се представи доказателство, че навлото до пристанището на разтоварването е по-високо, отколкото до първото пристанище;

в)

за стоки, превозвани по железен път, вътрешен воден път или по шосе — мястото, където се намира първата митница;

г)

за стоки, превозвани по друг начин — мястото, където се пресича сухопътната граница на митническата територия на Общността.

2.   МОС на стоките, пренесени на митническата територия на Общността и след това доставени по море до предназначението им в друга част от тази територия през териториите на Австрия, Швейцария, Унгария, Чешката и Словашката република и Югославия, каквато е била към 1 януари 1991 г., се определя до първото място на внасяне в митническата територия на Общността, при условие че стоките са транспортирани директно през териториите на Австрия, Швейцария, Унгария, Чешката и Словашката република и Югославия, дефинирана както по-горе по обичайния маршрут към мястото на получаването.

3.   МОС на стоките, пренесени на митническата територия на Общността и след това доставени по море до мястото на получаването им в друга част от тази територия, се определя до първото място на внасяне в митническата територия на Общността, при условие че стоките са транспортирани директно по обичайния маршрут до мястото на получаване.

4.   Параграфи 2 и 3 от настоящия член се прилагат също, когато стоките са били претоварени или временно поставени на склад на териториите на Австрия, Швейцария, Унгария, Чешката и Словашката република и Югославия в смисъла на параграф 2 по причини, свързани единствено с транспорта им.

5.   За стоките, внесени в митническата територия на Общността и транспортирани пряко от един от френските отвъдморски департаменти в друга част на митническата територия на Общността или обратно, мястото на вноса, което се взема предвид, е мястото, посочено в параграфи 1 и 2, което се намира в онази част от митническата територия на Общността, откъдето са дошли стоките, ако са били разтоварени или претоварени между два кораба на същото място и това е било удостоверено от митническите органи.

6.   Когато не са изпълнени условията, посочени в параграфи 2, 3 и 5, мястото на вноса, което трябва да се има предвид, е мястото, посочено в параграф 1, разположено в онази част от митническата територия на Общността, за която са предназначени стоките.

ГЛАВА 4

Разпоредби по транспортните разходи

Член 164

При прилагането на член 32, параграф 1, буква д) и член 33, буква а) от Кодекса:

а)

когато стоките са превозени по един и същ вид транспорт до място извън мястото на влизане в митническата територия на Общността, транспортните разходи се изчисляват пропорционално на разстоянието, изминато извън и в митническата територия на Общността, освен ако на митническите органи се докажат разходите, които биха възникнали според общата задължителна тарифа на навлото за пренасяне на стоките до мястото на влизане в митническата територия на Общността;

б)

когато на фактурата на стоките фигурира единна цена франко местожителството на клиента, която отговаря на цената до мястото на влизане на територията, от тази цена не се изваждат транспортните разходи в територията на Общността. Обаче подобно намаляване се разрешава, ако на митническите органи се представи доказателство, че цената франко граница е по-ниска от единната цена франко местожителството на клиента;

в)

когато транспортът е безплатен или предоставен от купувача, в МОС се включват транспортни разходи до мястото на влизане, изчислени на база на навлото, което обикновено се прилага за същия вид транспорт.

Член 165

1.   Всички пощенски такси до мястото на получаване за стоките, изпратени по пощата, се включват в МОС за тези стоки, с изключение на разните допълнителни пощенски такси, събирани в страната на вноса.

2.   Не се извършват корекции в обявената МОС за такси, когато се касае за стоки, които нямат търговски характер.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат за стоки, пренасяни от експресните пощенски служби, известни като ЕМС — Датапост (в Дания ЕМС-Джетпост, в Германия ЕМС — куриерски пощенски пратки, в Италия: САИ-Пост).

Член 166

Разходите за въздушен транспорт, които ще се начисляват в митническата стойност на стоките, се определят при прилагане на условията и процентите, посочени в приложение 25.

ГЛАВА 5

МОС на някои информационни носители за автоматична обработка на данни

Член 167

1.   Независимо от членове от 29 до 33 от Кодекса, при определяне на МОС на внесени носители на информация или инструкции за използване в съоръжения за обработка на данни, предвид се взима само стойността или цената на самия носител. Следователно МОС на внесени носители на информация или инструкции не включва стойността на данните или на самите инструкции, ако тази стойност или цена се може да се отдели от стойността или цената на носителя.

2.   За целите на настоящия член:

а)

изразът „носител“ не включва печатни схеми, полупроводници или подобни приспособления или устройства, включващи такива схеми или елементи;

б)

изразът „информация или инструкции“ не включва звуков, филмов или видеозапис.

ГЛАВА 6

Разпоредби по валутния курс

Член 168

За целите на членове от 169 до 172 от настоящата глава:

а)

„фиксиран курс“ означава:

последния курс „продава“, регистриран за търговски сделки на най-представителния валутен пазар или пазари на съответната държава-членка, или

някои други наименования на регистрирания и определен като „фиксинг“, при условие че отразява възможно най-ефективно текущата стойност на съответната валута в търговските сделки;

б)

„публикуван“ означава направен общо достояние по начин, определен от съответната държава-членка;

в)

„валута“ означава всяка парична единица, използвана като средство за уреждане на сметките между валутните органи на международния пазар.

Член 169

1.   Когато факторите, използвани за определяне на МОС на стоките, се изразяват в друга валута от паричната единица на съответната държава-членка, в която се извършва обмитяването, като валутен курс за определяне на МОС в национални парични единици се използва регистрираният курс от предпоследната сряда на месеца, публикуван на същия или следващия ден.

2.   Регистрираният курс от предпоследната сряда на месеца се използва през следващия календарен месец, освен ако бъде заменен от курс, определен съгласно член 171.

3.   Когато няма регистриран курс от предпоследната сряда на месеца, посочен в параграф 1 или, ако такъв е регистриран, но не е публикуван на следващия ден, за регистриран в предпоследната сряда се смята последният регистриран курс на съответната валута, публикуван през предните 14 дни.

Член 170

Когато валутният курс не може да се установи съгласно разпоредбите на член 169, валутният курс за прилагането на член 35 от Кодекса се определя от съответната държава-членка и отразява колкото се може по-ефикасно текущата стойност на съответната валута в търговските сделки спрямо валутата на държавата-членка.

Член 171

1.   Когато валутният курс, регистриран в последната сряда на месеца и публикуван на същата или следващата дата се различава с 5 % или повече от курса, установен съгласно член 196 за влизане в сила през следващия месец, той го замества от първата сряда на месеца при прилагане на член 35 от Кодекса.

2.   Когато в течение на периода на прилагане, отразен в предишните разпоредби, валутният курс, регистриран в последната сряда на месеца и публикуван на същата или следващата дата се различава с 5 % или повече от курса, използван съгласно настоящата глава, той го замества и влиза в сила при прилагане на член 35 от Кодекса от следващата сряда. Заместващият валутен курс остава в сила за остатъка от текущия месец, освен ако не се промени съгласно разпоредбите на първото изречение от настоящата параграф.

3.   Когато в една държава-членка валутният курс не бъде регистриран в сряда или ако е регистриран, но не се публикува в същия или следващия ден, регистрираният валутен курс в тази държава-членка за прилагане на параграфи 1 и 2 е най-скорошно регистрираният и публикуван валутен курс преди тази сряда.

Член 172

Когато митническите органи в една държава-членка дават разрешение на декларатора да достави или оборудва с по-късна дата известни елементи от митническата декларация за допускане за свободно обращение, изготвена под формата на периодична опростена декларация, това разрешение по искане на декларатора може да предвижда при преизчислението във валутата на съответната държава да се използва единен курс за елементите, съставляващи МОС, които са отразени в определена валута. В такъв случай следва да се използва валутният курс, установен съгласно настоящата глава, който влиза в сила на първия ден от периода, покриван от въпросната декларация.

ГЛАВА 7

Опростена процедура за нетрайни стоки

Член 173

1.   За определяне на МОС на продуктите, посочени в приложение 26, Комисията определя за всяко заглавие в класификацията единна стойност на 100 kg нето, изразена във валутите на държавите-членки.

Единните стойности са в сила за периоди от 14 дни, като всеки период започва в петък.

2.   Единните стойности се установяват на базата на следните елементи, които се представят на Комисията от държавите-членки, по отношение на всяко заглавие в класификацията:

а)

средната цена във валутата на съответната държава-членка за 100 kg франко граница, неосвободена от митницата, изчислена на базата на неповредени стоки в търговските центрове, посочени в приложение 27 през време на периода, посочен в член 174, параграф 1;

б)

количествата, допуснати за свободно обращение през една календарна година с плащане на вносни мита.

3.   Средната цена франко граница, неосвободена от митницата, се изчислява на базата на бруто постъпленията от сделките между вносителите и търговците на едро. Обаче за търговските центрове в Лондон, Милано и Рунгис бруто постъпленията са регистрираните на онова търговско равнище, на които тези стоки най-често се продават в споменатите центрове.

От така получените стойности се изваждат:

търговска отстъпка 15 % за търговските центрове в Лондон, Милано и Рунгис и 8 % за останалите търговски центрове,

транспортни разходи и застраховка на митническата територия,

глобална сума от 5 ECU за всички останали разходи, които не се включват в МОС.

Тази сума се превръща във валутите на държавите-членки на базата на последните валидни валутни курсове, установени съгласно член 18 на Кодекса,

вносните мита и други такси, които не се включват в МОС.

4.   Държавите-членки могат да определят глобални суми за намаляване по отношение на транспортните разходи и застраховката съгласно параграф 3. Тези глобални суми и начините за изчисляването им се съобщават незабавно на Комисията.

Член 174

1.   Периодът, който се използва като база за изчисляване на средните цени, посочени в член 175, параграф 2, буква а), е периодът от 14 дни, завършващ в четвъртъка преди седмицата, през която трябва да се установят новите единични стойности.

2.   Средните единични стойности се обявяват от държавите-членки не по-късно от 12 часа по обяд в понеделника на седмицата, през която трябва да се установят новите единични стойности съгласно член 173. Ако този ден е неработен, съобщението се прави предишния работен ден.

3.   Количествата, допуснати за свободно обращение през календарната година за всяко заглавие от класификацията, се съобщават на Комисията от всички държави-членки до 15 юни на следващата година.

Член 175

1.   Стойностите, посочени в член 173, параграф 1, се определят от Комисията всеки втори вторник на базата на претеглените средни величини на единичните стойности, посочени в член 173, параграф 2, буква а) по отношение количествата, посочени в член 173, параграф 2, буква б).

2.   За установяването на претеглените средни величини, всяка средна единична стойност, посочена в член 173, параграф 2, буква а) се превръща в ECU на базата на последните валутни курсове, определени от Комисията и публикувани в Официален вестник на Европейските общности преди седмицата, в която трябва да се установят стойностите. Същите валутни курсове се прилагат при превръщане на така получените единични стойности обратно във валутитет на държавите-членки.

3.   Последните публикувани единични стойности остават в сила до публикуване на нови. Въпреки това, при големи отклонения в цената в една от държавите-членки в резултат например на прекъсване на вноса в Общността на определен продукт, могат да се определят нови единични стойности на базата на действителните цени в момента на определянето на стойностите.

Член 176

1.   Пратки, които в реалното време на изчисляване на МОС съдържат повече от 5 % продукти, негодни за човешка консумация в непроменено състояние или чиято стойност се е намалила повече от 20 % от средните пазарни цени за неповредена продукция, се третират като повредени.

2.   Повредени пратки могат да се оценят:

или след сортиране, като се прилагат единичните стойности за здравата част, а повредената се унищожи под митнически надзор, или

като се прилагат единичните стойности за неповредена продукция, след като от теглото на пратката се извади процент, равен на процента на повредената продукция по оценката на заклет експерт и приета от митническите органи, или

като се прилагат единичните стойности за неповредена продукция, намалени с процента на повредената продукция по оценката на заклет експерт и приета от митническите органи.

Член 177

1.   Като декларира или упълномощи да се декларира един или повече внесени от него продукти с позоваване на единичната стойност, определена съгласно разпоредбите на настоящата глава, заинтересуваното лице се включва в системата на опростена процедура за текущата календарна година за съответния продукт или продукти.

2.   Ако в последствие лицето изиска да използва друг метод освен опростената процедура за изчисляването на МОС за един или повече внасяни продукти, съответните митнически органи на държавата-членка имат право да го уведомят, че до края на текущата календарна година няма право да се ползва от предимствата на опростената процедура по отношение на дадения продукт или продукти, като това изключване може да бъде продължено и за следващата календарна година. Тези официални съобщения за изключване се съобщават незабавно на Комисията, която от своя страна веднага уведомява митническите органи на останалите държави-членки.

ГЛАВА 8

Декларация за митническата облагаема стойност

Член 178

1.   Когато е необходимо да се установи МОС за целите на членове от 28 до 376 от Кодекса, митническата декларация за внесените стоки трябва да бъде придружена от декларация за данните за МОС (декларация за МОС). Декларацията за МОС се попълва на формуляр D.V.1 а, който отговаря на образеца в приложение 29.

2.   Трябва да се постави изричното изискване декларацията за МОС, изисквана в параграф 1, да се представя само от лице, чието постоянно местожителство или седалището на търговската му дейност се намират в митническата територия на Общността и което разполага с необходимите факти.

3.   Митническите органи могат да се откажат от изискванията за декларация на формуляра, посочен в параграф 1, когато МОС на въпросната стока не може да се определи съгласно разпоредбите на член 29 от Кодекса. В тези случаи лицето, посочено в параграф 2, трябва да представи или накара да бъде представена на митническите органи допълнителна информация, необходима за определяне на МОС съгласно друг член в споменатия Кодекс, като тази допълнителна информация бъде представена във формата и по начина, изисквани от митническите органи.

4.   Представянето на митницата на декларацията, изисквана от параграф 1, без да противоречи та възможното прилагане на наказателни разпоредби, се смята за поемане на отговорност от страна на лицето, посочено в параграф 2 по отношение на:

точността и изчерпателността на данните, дадени в декларацията,

автентичността на представените документи към горните данни, и

предоставянето на всякакви допълнителни сведения или документи, необходими за установяване МОС на стоките.

5.   Настоящият член не се прилага за стоки, чиято МОС се определя по опростената процедура съгласно разпоредбите на членове от 173 до 177.

Член 179

1.   С изключение на случаите, когато това е абсолютно необходимо за правилното прилагане на вносните мита, митническите органи отменят изискването за цялата или част от декларацията, предвидена от член 178, параграф 1:

а)

когато МОС на внесените стоки в пратката не надвишава 5 000 ECU, при условие че това не е разделена или многократна пратка от същия изпращач до същия получател, или

б)

когато въпросният внос няма търговски характер, или

в)

когато представянето на въпросните данни не е необходимо за прилагането на митническата тарифа на ЕО или когато предвидените в тарифата мита не са дължими поради специфични митнически разпоредби.

2.   Сумата в ECU, посочена в параграф 1, буква а), се превръща съгласно член 18 от Кодекса. Митническите органи могат да закръгляват сумата нагоре или надолу след превръщането.

Митническите органи могат да запазят непроменена равностойността в национална валута на сумата, изчислена в ECU, ако по време на ежегодната корекция, предвидена в член 18 на Кодекса, превръщането на тази сума преди окръгляването, предвидено в настоящата параграф, води до промяна с по-малко от 5 % на равностойността в национална валута.

3.   При непрекъснат трафик на стоки, доставяне от един и същ продавач на един и същ купувач при едни и същи търговски условия митническите органи могат да отменят изискването, към всяка митническа декларация да се прилагат всички данни съгласно член 178, параграф 1, но трябва да ги изискват при промяна в обстоятелствата и най-малкото веднъж на три години.

4.   Освобождаването, разрешено от настоящия член, може да се оттегли и да се изисква представяне на формуляр D.V.1, когато се установи, че едно от условията, необходими за това освобождаване, не е било или вече не е изпълнено.

Член 180

Когато се използват компютърни системи или когато съответните стоки се отразяват в обща, периодична или рекапитулационна митническа декларация, митническите органи могат да разрешат да се правят промени в начина на представяне на данните, изисквани за определянето на МОС.

Член 181

1.   Лицата, посочени в член 178, параграф 2 трябва да представят на митническите органи копие от фактурата, на чиято база е декларирана стойността на внасяната стока. Когато МОС се декларира писмено, копието се съхранява от митническите органи.

2.   При писмено деклариране на МОС, когато фактурата за внесените стоки е издадена на името на лице с местожителство в държава-членка, различна от онази, в която се декларира МОС, деклараторът трябва да представи на митническите органи два екземпляра от фактурата. Единият се запазва от митническите органи, а другият, с печата на съответната митническа служба и серийния номер на декларацията пред същата се връща на декларатора, за да го изпрати на лицето, на чието име е издадена фактурата.

3.   Митническите органи могат да прилагат разпоредбите на параграф 2 и в случаите, когато лицето, на чието име е издадена фактурата, е с местожителство в държава-членка, в чиято валута е декларирана МОС.

ДЯЛ VI

ВНАСЯНЕ НА СТОКИ В МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ

ГЛАВА 1

Преглед на стоките и взимане на проби

Член 182

1.   Разрешение за физическа проверка на стоките съгласно член 42 от Кодекса се дава на лицето, което има право да оформи стоките в митнически режим чрез устно искане, освен ако митническите органи сметнат, че според обстоятелствата е необходима писмена молба.

Взимането на проби става само след писмена молба от заинтересуваното лице.

2.   Писмената молба, посочена в параграф 1, трябва да бъде подписана от заинтересуваното лице и представена на съответните митнически органи. Тя трябва да съдържа следните данни:

име и адрес на молителя,

местонахождение на стоките,

номер на сборната митническа декларация, къде е била представена, освен ако митническата служба реши да попълни тази данни, или данни за предишни митнически режими, или данни, необходими за идентификация на превозното средство, в което се намира стоката,

всички останали данни, необходими за идентификация на стоката.

Митническите органи отбелязват разрешението по молбата на заинтересуваното лице. Когато молбата е за взимане на проба, органите могат да отбележат количеството, което трябва да се вземе от стоката.

3.   Предварителният преглед на стоките и вземането на проби се извършва под контрола на митническите органи, които изброяват процедурите, които трябва да се изпълнят във всеки отделен случай.

Заинтересуваното лице поема риска и разходите за разопаковането, тегленето, повторното опаковане и всяка останала операция със стоките. То също заплаща разходите, свързани с анализа.

4.   Взетите проби са подложени на формалности, предвид пропускането им в митнически режим. Когато изследването на пробите довежда до тяхното унищожаване или невъзвратима загуба, не се смята, че е възникнало задължение. По отношение на отпадъците се прилага член 182, параграф 5 от Кодекса.

ГЛАВА 2

Сборна декларация

Член 183

1.   Сборната декларация се подписва от лицето, което я прави.

2.   Сборната декларация трябва да бъде приета от митническите органи и задържана от тях с цел да се установи, че стоките, за които се отнася, са пропуснати в митнически режим в срока, установен от член 49 от Кодекса.

3.   Сборната декларация за стоки, придвижени в транзитен режим, преди да бъдат представени на митницата, трябва да представлява копие от транзитния документ, предназначен за митницата на местоназначението.

4.   Митническите органи могат да разрешат сборната декларация да се представя в компютърна форма. В този случай правилата от параграф 2 съответно се видоизменят.

Член 184

1.   Стоки, включени в сборна митническа декларация, които не са разтоварени от превозното средство, което ги пренася, трябва да се представят пред митническите органи отново в непроменено състояние от лицето, посочено в член 183, параграф 1, ако това бъде поискано от митническите служби, докато бъдат оформени в съответния митнически режим.

2.   Всяко лице, което разполага със стоките, след като са били разтоварени за транспортиране или складиране, носи отговорност за спазване на задължението да ги представи отново на митницата в непроменено състояние по искане на митническите органи.

ГЛАВА 3

Временно складиране

Член 185

1.   Когато местата, посочени в член 51, параграф 1 от Кодекса, са били утвърдени като постоянни за поставяне на стоки на временен склад, тези места се наричат „временни складови съоръжения“.

2.   За да се осигури прилагането на митническите правила, митническите органи, когато нямат собствени временни складови съоръжения, могат да изискат:

а)

временните складове да бъдат с двойно заключване, като единият ключ се държи от митническите органи;

б)

лицата, които държат временния склад, да водят отчетност, с която да може да се следи движението на стоките.

Член 186

Стоките се поставят на временен склад въз основа на сборната митническа декларация. Но митническите органи могат да изискат подаването на специална декларация по одобрен от тях формуляр.

Член 187

Без да се ограничава член 56 от Кодекса или разпоредбите за продажба на стоките от митническите органи, лицето, което е подало сборната митническа декларация или, когато такава декларация още не е подадена, лицата, посочени в член 44, параграф 2 от Кодекса, отговарят за изпълнение на мерките, взети от митническите служби в изпълнение на член 53, параграф 1 от Кодекса и за поемане на разноските за подобни мерки.

Член 188

Когато митническите органи продават стоки съгласно член 53 на Кодекса, това се извършва в съответствие с валидните правила в държавите-членки.

ГЛАВА 4

Специални разпоредби за стоки, транспортирани по море или по въздуха

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 189

Когато в митническата територия на Общността се внесат стоки от трета страна по море или по въздуха и са изпратени с един транспортен документ с един и същ вид транспорт без претоварване до друго пристанище или летище в Общността, те се представят на митницата в смисъла на член 42 от Кодекса само в пристанището или летището, където се разтоварват или претоварват.

Раздел 2

Специални разпоредби за придружавания и ръчния багаж на пътниците

Член 190

За целите на настоящия раздел:

а)

летище в Общността означава което и да е летище на митническата територия на Общността;

б)

международно летище в Общността означава което и да е летище на Общността, което с разрешение на компетентните органи е одобрено за въздушен транспорт с трети страни;

в)

вътрешен полет в Общността означава движението на самолет между две летища в Общността без междинни кацания, което не започва и не завършва на летище извън Общността;

г)

пристанище в Общността означава всяко пристанище, разположено на митническата територия на Общността;

д)

морско пътуване в Общността означава движението между две пристанища в Общността без междинни спирания на кораб, който прави редовни рейсове между две или повече конкретни пристанища в Общността;

е)

увеселителен кораб означава частен плавателен съд, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на клиента;

ж)

туристически или търговски самолет означава частен самолет, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на клиента;

з)

багаж означава всички предмети, пренасяни по какъвто и да е начин от физическо лице по време на пътуването.

Член 191

За целите на настоящия раздел, при пътуване със самолет багажът се смята за:

придружаван багаж, ако е бил предаден на отправното летище и не е достъпен за лицето по време на полета, както и по време на междинните кацания, посочени в член 192, параграфи 1 и 2, и член 194, параграфи 1 и 2 от тази глава,

ръчен багаж, ако лицето го внася в кабината на самолета.

Член 192

Всички проверки и формалности, отнасящи се за:

1.

ръчния и придружавания багаж на физически лица, които летят със самолет, идващ от летище извън Общността и който след междинното кацане на летище в Общността продължава към друго летище в Общността, се извършват на последното летище, ако то е международно летище в Общността. В този случай багажът следва правилата, валидни за багажа на физическите лица, които идват от трета страна, когато лицето, което носи такъв багаж, не може да докаже задоволително пред компетентните органи статута им като стоки от Общността;

2.

ръчния и придружавания багаж на физически лица, които летят със самолет, който прави междинното кацане на летище в Общността преди да продължи към летище извън Общността, се извършват в отправното летище, ако то е международно летище в Общността. В този случай ръчният багаж може да се провери на летището в Общността, на което самолетът извършва междинно кацане, за да се установи, че стоките, които съдържа, отговарят на условията за допускане за свободно обращение в Общността;

3.

багажа на физически лица, които използват морска пътническа линия, изпълнявана от един и същ кораб, включваща последователни етапи на отпътуване, акостиране в или завършване на пътуването в пристанище извън Общността, се извършват в пристанището, в което въпросният багаж се товари или разтоварва, в зависимост от случая.

Член 193

Всички проверки и формалности, отнасящи се до багажа на пътниците на борда на:

1.

увеселителни кораби се извършват в което и да е пристанище в Общността, независимо от произхода и направлението на кораба;

2.

туристически или търговски самолети се извършват:

на първото летище на пристигане, което трябва да бъде международно летище в Общността, за полети идващи от летище извън Общността, когато самолетът след междинно кацане продължава за друго летище в Общността,

на последното международно летище в Общността за полети, идващи от летище в Общността, когато самолетът, след междинно кацане, продължава за летище извън Общността.

Член 194

1.   Когато на летище в Общността пристигне багаж в самолет, пристигащ от летище извън Общността и на същото летище се прехвърля в друг самолет, който продължава по вътрешен полет в Общността:

проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на летището на пристигане по вътрешния полет в Общността, ако последното е международно летище в Общността,

всички проверки на ръчния багаж се извършват на първото международно летище в Общността, а само в изключителни случаи, когато това се наложи след проверката на придружавания багаж,

проверки на придружавания багаж могат да се извършват на първото летище в Общността, а само в изключителни случаи, когато това се наложи след проверката на ръчния багаж.

2.   Когато на летище в Общността се товари багаж в самолет, който лети по вътрешен рейс в Общността за прехвърляне на друго летище в Общността в самолет, пътуващ до летище извън Общността:

проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на отправното летище за вътрешния рейс в Общността, ако последното е международно летище в Общността,

всички проверки на ръчния багаж се извършват на последното международно летище в Общността, като предварителни проверки на такъв багаж могат да се правят на отправното летище за вътрешния рейс в Общността само в изключителни случаи, когато това се наложи след проверката на придружавания багаж,

проверки на придружавания багаж могат да се извършват на първото летище в Общността, а само в изключителни случаи, когато това се наложи, след проверката на ръчния багаж.

3.   Всички проверки и формалности, приложими за багажа, пристигнал на летище извън Общността на борда на редовен или чартърен самолет и прехвърлен на същото летище в туристически или търговски самолет, който продължава по вътрешен полет в Общността, се извършват на летището на пристигане по редовния или чартърен полет.

4.   Всички проверки и формалности за багажа, приложими за багажа, който се товари на летище в Общността в туристически или търговски самолет за прехвърляне, на друго летище в Общността по редовен или чартърен полет до летище извън Общността, се извършват на отправното летище.

5.   Държавите-членки могат да извършват проверки на международните летища на Общността, където се извършва прехвърлянето на придружавания багаж, когато багажът:

идва от летище извън Общността и се прехвърля в международното летище на Общността в самолет, пътуващ за международно летище в същата национална територия,

е бил натоварен на самолет в международно летище за прехвърляне в друго международно летище, разположено в същата национална територия, на самолет, който лети до летище извън Общността.

Член 195

Държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки, за да осигурят, щото:

при пристигането си физическите лица да Не могат да прехвърлят стоки, преди да е извършена проверка на ръчния багаж, който не е покрит от член 1 от Регламент (ЕО) № 3925/91 на Съвета (10),

при заминаване физическите лица да Не могат да прехвърлят стоки, след като е била извършена проверка на придружавания багаж, който не е покрит от член 1 от Регламент (ЕО) № 3925/91 на Съвета,

при пристигането да се извърши необходимото, за да се избегне прехвърляне на стоки, преди да е извършена проверка на придружавания багаж, който не е покрит от член 1 от Регламент (ЕО) № 3925/91 на Съвета,

при заминаване да се извърши необходимото, за да се избегне прехвърляне на стоки, след като е била извършена проверка на придружавания багаж, който не е покрит от член 1 от Регламент (ЕО) № 3925/91 на Съвета,

Член 196

Придружаван багаж, регистриран на летище в Общността, се идентифицира с картонче, поставено в съответното летище. Образец на картончето с техническите му характеристики са показани в приложение 30.

Член 197

Всяка държава-членка трябва да представи на Комисията списък на летищата, които отговарят на определението „международно летище в Общността“, дадена в член 190, буква б). Общността публикува списъка в Официален вестник на Европейските общности, серия C.

ДЯЛ VII

МИТНИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ — ОБИКНОВЕНА ПРОЦЕДУРА

ГЛАВА 1

Писмена митническа декларация

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 198

1.   Когато една митническа декларация се отнася за две или повече произведения, данните за всяко произведение се смятат за отделна декларация.

2.   Компонентите на индустриални агрегати, спадащи към един и същ код от КН, се смятат за един единствен стоков артикул.

Член 199

3. Без да се изключва възможното прилагане на наказателни разпоредби, подаването в митническо учреждение на декларация, подписана от декларатора или неговия представител го прави отговорен по действащите разпоредби за:

верността на сведенията, дадени в декларацията,

автентичността на приложените документи,

и

спазването на всички задължения, свързани с пропускането на съответните стоки в съответния митнически режим.

Член 200

Документите, придружаващи митническата декларация, трябва да се държат от митническите органи, освен ако последните разпоредят друго или освен ако деклараторът ги изиска за друга операция. В последния случай митническите органи взимат необходимите мерки, въпросните документи да Не могат да се използват след това, освен по отношение на количеството или стойността на стоките, за които са валидни.

Член 201

1.   Декларацията трябва да се подаде в митническата служба, където се представят стоките. Тя може да се представи веднага с представянето на стоките.

2.   Митническите органи могат да разрешат митническата декларация да се подаде, преди деклараторът да е в състояние да представи стоките. В този случай митническите органи могат да определят срок, който се определя според обстоятелствата, за представяне на стоките. Ако стоките не са представени в този срок, декларацията се смята за неподадена.

3.   Когато се подаде декларация преди представянето на стоките в митницата или на друго място, определено от митническите органи, тя може да се приеме само след като въпросните стоки се представят на митницата.

Член 202

1.   Декларацията се подава в компетентната митница в дните и часовете, обявени като работни.

Обаче, по молба на декларатора и на негови разноски, митническите органи могат да разрешат подаването на митническа декларация извън определените дни и часове.

2.   Декларация, подадена на служебните лица от митническото учреждение на всяко друго място, надлежно определено за тази цел чрез споразумение между митническите органи и заинтересуваното лице, се смята за подадена в посоченото учреждение.

Член 203

Върху митническата декларация трябва да се отбележи датата на приемането ѝ.

Член 204

Митническите органи произведение могат да разрешат или да изискат поправките, посочени в член 65 на Кодекса да се извършват чрез подаване на нова декларация, с която да се замени първоначалната митническа декларация. В този случай датата, от която се определят дължимите мита и прилагането на разпоредбите за съответния митнически режим е датата на приемане на първоначалната митническа декларация.

Раздел 2

Формуляри

Член 205

1.   Официалният модел на писмена митническа декларация за обикновена процедура за поставяне на стоки в митнически режим или реекспортирането им в съответствие с член 182, параграф 3 на Кодекса, е Единната митническа декларация.

2.   Когато разпоредбите за съответния митнически режим позволяват, за тази цел могат да се използват и други формуляри.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не трябва да изключват възможността за:

отмяната на писмената митническа декларация, предвидена от членове от 225 до 236 за допускане за свободно обращение, износ или временен внос,

отменяне от държавите-членки на формулярите, посочени в параграф 1, когато се прилагат специалните разпоредби на членове 237 и 238 по отношение на пощенските или колетните пратки,

използване на специални формуляри за облекчаване на декларацията в специфични случаи, когато това се разрешава от митническите органи,

отменяне от държавите-членки на формуляра, посочен в параграф 1 в случай на съществуващи или бъдещи споразумения, сключени между администрациите на две или повече държави-членки с цел опростяването на формалностите в цялата или част от търговията между съответните държави-членки,

използването от заинтересуваните лица на товарни списъци за изпълнение на формалностите по транзита в Общността за пратки, включващи повече от един вид стоки,

отпечатването на износни, транзитни или вносни декларации и документи, удостоверяващи статута на стоки от Общността за стоки, които не се превозват в режим на транзит в Общността посредством държавни или частни системи за обработка на данни, ако е необходимо, върху обикновена хартия, при условия, установени от държавите-членки,

разпоредбите на държавите-членки, че когато се използва система за компютърна обработка, митническа декларация по смисъла на параграф 1 може да има формата на Единната митническа декларация, отпечатвана от тази система.

4.   Когато се изпълняват формалностите, като се използват обществени или частни компютри, които също разпечатват декларации, митническите органи могат да се разпоредят, щото:

саморъчният подпис да се замества от друг метод за идентификация, който може да се основава върху използването на кодове и да има същите правни последствия като саморъчния подпис. Тази възможност се разрешава, ако са спазени техническите и административни условия, установени от компетентните органи,

така изготвените декларации да бъдат директно заверявани от системите вместо ръчно или механично полагане на митническия печат и подписа на компетентния служител.

5.   Когато в законов акт на Общността се говори за декларация за износ, реекспорт или внос или за декларация за пропускане на стоки в друг митнически режим, държавите-членки могат да не изискват друг административен документ освен онези, които са:

изрично създадени със законодателни актове на Общността или предвидени от тези актове,

изисквани от условията на международните споразумения, които са съвместими с Договора,

изисквани от операторите, за да им дадат възможност, по тяхна молба, да получат определени привилегии или облекчения,

изисквани, при спазване разпоредбите на Договора, за прилагането на специфични правилници, които Не могат да се прилагат само с използването на документите, посочени в параграф 1.

Член 206

Формулярът на Единната митническа декларация, ако е необходимо, трябва да се използва през преходния период, установен в Акта за присъединяването на Испания и Португалия във връзка с търговията между Общността в нейния състав към 31 декември 1985 г. и Испания и Португалия, както и между последните две държави-членки със стоки, които още подлежат на известни мита и такси, които имат същия ефект или подлежат на други мерки, установени с Акта за присъединяване.

За целите на първия параграф, вторият екземпляр или, където е подходящо, седмият екземпляр от формулярите, използвани в търговията с Испания и Португалия или в търговията между тези държави-членки, трябва да се унищожава.

Митническата декларация трябва също да се използва в търговията със стоки от Общността между части от митническата територия на Общността, в които важат разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО на Съвета (11) и частите, в които тази директива не важи, или в търговията между частите от тази територия, в които тези разпоредби не важат.

Член 207

Без да се отменят разпоредбите на член 205, параграф 3, митническите служби на държавите-членки могат по принцип, при изпълняването на формалностите по износа или вноса, да отменят представянето на един или повече екземпляри от Единната митническа декларация, предвидени за използване от органите в съответните държави-членки, ако въпросната информация се намира в други средства за информация.

Член 208

1.   Единната митническа декларация се представя в набори-комплекти, съдържащи необходимия брой екземпляри за изпълнение на формалностите за митническия режим, в който трябва да се оформят стоките.

2.   Когато транзитният митнически режим на Общността се предхожда или е последван от друг митнически режим, може да се представи набор, съдържащ необходимия брой екземпляри за транзитния и предходния или следващ режим.

3.   Наборите, посочени в параграфи1 и 2, се взимат:

или от пълния комплект от осем екземпляра съгласно образеца в приложение 31,

или, особено при представяне чрез компютърна система за обработване на декларациите, два последователни набора от четири екземпляра съгласно образеца в приложение 32.

4.   Без да се накърняват член 205, параграф 3, членове от 222 до 224 или от 254 до 289, към митническата декларация, когато е необходимо, могат да се прилагат един или повече последващи формуляри, които се представят в набори, съдържащи необходимия брой екземпляри за изпълнението на формалностите по митническия режим, в който трябва да се оформят стоките. Тези екземпляри, нужни за завършване на формалностите за предишните или следващи митнически режими, могат да се прикачат там, където е необходимо.

Наборите с допълнителни листове се взимат:

или от комплекта от осем екземпляра съгласно образеца в приложение 33,

или два набора от четири екземпляра съгласно образеца в приложение 34.

Допълнителният лист представлява неделима част от митническата декларация, за която се отнася.

5.   В отклонение от параграф 4, митническите органи могат да се разпоредят допълнителните листове да не се използват, когато за издаването на митническата декларация се използва компютърна система.

Член 209

1.   Когато се прилага член 208, параграф 2, всяка от заинтересованите страни носи отговорност само по отношение на митническия режим, който е заявила като декларатор, доверител или техен пълномощник.

2.   За целите на параграф 1, когато деклараторът използва Единната митническа декларация, издадена по време на предишния митнически режим, той трябва да бъде подканен, преди да подаде декларацията си да провери верността на данните за онези клетки, за чиято верност носи отговорност и за тяхната приложимост по отношение на въпросните стоки и заявения режим, като при нужда трябва да ги допълни.

В случаите, описани в първа алинея, деклараторът трябва да уведоми незабавно митническата служба, където е подадена декларацията, за всяко несъответствие между стоките и нанесените данни. В този случай деклараторът попълва отново декларация върху формуляр митническа декларация.

Член 210

Когато Единната митническа декларация се използва за няколко митнически режими, митническите органи трябва да се уверят, че данните в декларацията по отношение на отделните режими съвпадат.

Член 211

Декларацията се попълва на един от официалните езици на Общността, който се приема от митническите органи на държавата-членка, в която се извършват формалностите.

Ако е необходимо, митническите органи в получаващата страна могат да изискат от декларатора или неговия представител в съответната държава-членка да представи превод на декларацията на официалния език или на един от официалните езици на тази страна. Преводът замества съответните данни във въпросната декларация.

В отклонение от предишната алинея декларацията се попълва на един от официалните езици на Общността, който се приема от митническите служби на съответната държава-членка във всички случаи, когато в тази държава декларацията се прави на различни формуляри от онези, първоначално представени на митническата служба в отправната държава-членка.

Член 212

1.   Единната митническа декларация трябва да се попълни в съответствие с обяснителната бележка в приложение 37 и всички допълнителни правила, изложени в други нормативни актове на Общността.

2.   Митническите органи осигуряват на потребителите свободен достъп до обяснителната бележка, посочена в параграф 1.

3.   Митническата администрация на всяка държава-членка може при необходимост да допълва обяснителната бележка.

Член 213

Кодовете, които се използват при попълването на формулярите, посочени в член 203, параграф 1, са изброени в приложение 38.

Член 214

В случаите, когато правилата изискват повече екземпляри от формуляра, посочен в член 205, параграф 1, деклараторът може да използва допълнителни листове или фотокопия от горния формуляр.

Тези допълнителни листове или фотокопия трябва да бъдат подписани от декларатора, представени на митническите органи и заверени от тях при същите условия както Единната митническа декларация. Те се приемат от митническите органи като оригинални документи при условие че са четливи и със задоволително качество.

Член 215

1.   Формулярите, посочени в член 205, параграф 1, се отпечатват на самокопираща хартия, химизирана за тази цел, с тегло най-малко 40 g/m2. Хартията трябва да бъде достатъчно матова, за да може информацията на едната страна да не пречи на четливостта на информацията на другата, а дебелината ѝ да бъде такава, че да не се къса или мачка лесно.

Хартията трябва да бъде бяла за всички екземпляри. Обаче екземплярите, използвани за транзит в Общността (1, 4, 5 и 7) , клетки 1 (първи и трети подраздел), 2, 3, 4, 5, 6, 8, 15, 17, 18, 19, 21, 25, 27, 31, 32, 33 (първият подраздел вляво), 35, 38, 40, 44, 50, 51, 52, 53, 55 и 56 да бъдат на зелен фон.

Формулярът се отпечатва със зелено мастило.

2.   Клетките са на базата на единен размер 1/10 инча по хоризонтала и 1/6 инча отвесно. Подразделите са на базата на единен размер 1/10 инча хоризонтално.

3.   Цветното различаване на отделните копия става по следния начин:

а)

на формулярите, отговарящи на образеца от приложения 31 и 33:

екземпляри 1, 2, 3 и 5 в десния си край имат непрекъсната ивица, оцветена съответно в червено, зелено, жълто и синьо,

екземпляри 4, 6, 7 и 8 в десния си край имат прекъсната ивица, оцветена съответно в синьо, червено, зелено и жълто;

б)

на формулярите според образеца в приложения 32 и 34 екземплярите 1/6, 2/7, 3/8 и 4/5 в десния си край имат непрекъсната ивица и до нея прекъсната черта, оцветени в червено, зелено, жълто и синьо.

Ширината на тези ивици е приблизително 3 mm. Прекъснатата ивица съдържа серия от квадратчета със страна 3 mm, на разстояние 3 mm едно от друго.

4.   Екземплярите, на които данните, съдържащи се във формулярите от приложения 31 и 33, трябва да се самокопират, са показани в приложение 35.

Екземплярите, на които данните, съдържащи се във формулярите от приложения 32 и 34 трябва да се самокопират, са показани в приложение 36.

5.   Формулярите са с размер 210 mm × 297 mm с максимално отклонение минус 5 и плюс 8 mm.

6.   Митническите администрации на държавите-членки могат да изискват на бланките да е отпечатано името и адреса на печатаря или знак, даващ възможност да се идентифицира печатарят. Те също могат да поставят условие за предварително техническо одобрение преди печатането на бланките.

Раздел 3

Данни, които се изискват в съответствие с митническия режим

Член 216

1.   Максималният брой клетки, които могат да се използват за декларация за пропускане в даден митнически режим при използване на Единната митническа декларация, е описан в приложение 37.

2.   Приложение 37 също така съдържа минималния списък на клетките, които могат да се използват за декларация за пропускане в даден митнически режим.

Член 217

Изискваните данни при използване на един от формулярите, посочени в член 205, параграф 2, зависи от съответния формуляр. Когато се изисква от разпоредбите за съответния митнически режим, те се допълват.

Раздел 4

Придружителни документи към митническата декларация

Член 218

1.   Следните документи трябва да придружават митническата декларация за допускане за свободно обращение:

а)

фактурата, въз основа на която е декларирана МОС на стоките, както се изисква от член 181;

б)

когато се изисква според член 178, декларация с данните за изчисляването на МОС на декларираните стоки, изготвена в съответствие с горния член;

в)

документите, изисквани за прилагане на споразуменията за преференциални тарифи или други мерки, отклоняващи се от официалните правила по отношение на обявените стоки;

г)

всички останали документи, изисквани за прилагане на разпоредбите за пропускането на обявените стоки за редовен внос.

2.   Митническите органи могат да изискат, ако е необходимо, към митническата декларация да се приложат транспортни документи или документи за предишни митнически режими.

Когато се представя един вид стока в две или повече опаковки, те могат да изискат представянето на опаковъчен списък или равностоен документ с описание на съдържанието на всеки колет.

3.   Обаче, ако стоките подлежат на мита според член 81 от Кодекса, не е необходимо да се изискват документите, посочени в параграф 1, букви б) и в).

В допълнение, когато стоките подлежат на облекчения от вносните мита, не е необходимо да се изисква представянето на документите от параграф 1, букви а), б) и в), освен ако това се сметне за необходимо от митническите органи за прилагане на разпоредбите по пропускането на стоките за редовен внос.

Член 219

1.   Транзитната декларация трябва да бъде съпроводена от транспортен документ. Отправното митническо учреждение може да не изисква представянето на този документ в момента на завършване на формалностите. Обаче транспортният документ трябва да се представи при поискване от митническите органи или друг оправомощен орган в страната на транспорта.

2.   Без да противоречи на валидните мерки за опростяване, митническият документ за износ/изпращане или реекспорт на стоките от митническата територия на Общността или друг подобен документ трябва да се представи в отправната митница заедно с транзитната митническата декларация, за която се отнася.

3.   Митническите органи могат, където е подходящо, да изискват представяне на документ за предшестващия митнически режим.

Член 220

1.   Документите, които придружават декларацията за пропускане в определен икономически митнически режим с изключение на активното усъвършенстване, трябва да бъдат, както следва:

а)

документите, посочени в член 218, с изключение на режима на митнически склад, различен от склад тип D;

б)

разрешението на митническия режим или копие от молбата за разрешение, когато се прилага член 556, параграф 1, втора алинея, с изключение на пропускане в режим на митнически склад или когато са в сила член 568, параграф 3, член 656, параграф 3 или член 695, параграф 3.

2.   Документите, които трябва да се приложат към митническата декларация за пропускане в режим на активно усъвършенстване трябва да бъдат, както следва:

а)

документите, посочени в член 221;

б)

разрешението за режима или копие от молбата, когато се прилага член 751, параграф 1, втора алинея, с изключение на случаите съгласно член 760, параграф 2.

3.   Член 218, параграф 2 се прилага за декларации за пропускане във всеки митнически икономически режим.

4.   Митническите органи могат да разрешат документите, посочени в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да се държат на тяхно разпореждане, вместо да бъдат прилагани към митническата декларация.

Член 221

1.   Декларацията за износ или реекспорт трябва да бъде придружена от всички документи, необходими за правилното прилагане на износните мита и разпорежданията за износа на съответните стоки.

2.   Член 218, параграф 2 се прилага за декларациите за износ и реекспорт.

ГЛАВА 2

Компютърни митнически декларации

Член 222

1.   Митническите органи могат да разрешат на декларатора да замести всички или част от данните от писмената декларация, посочена в приложение 37, като изпрати до митническото учреждение, определено за тази цел, кодирани данни за обработка с компютър или данни, изготвени в друга форма, определена от тези органи, които отговарят на данните, изисквани за писмената митническа декларация.

2.   Митническите органи определят условията, при които споменатите в параграф 1 данни трябва да бъдат изпратени.

Член 223

Митническите органи могат да разрешат използването на компютри, inter alia, както следва:

могат да се разпоредят, щото данните, необходими за извършване на съответните формалности да се въвеждат в техните компютърни системи за обработване на декларациите, без да се изисква писмена декларация от съответните митнически органи,

могат да се разпоредят декларациите в смисъла на член 205, параграф 1, да се попълват посредством въвеждането на данни в компютъра, ако не се представя документ, отговарящ на декларация.

Член 224

1.   Когато формалностите се изпълняват чрез използване на обществени или частни компютърни системи, митническите органи трябва да разрешават на желаещите да заменят саморъчния подпис със сравнимо средство за идентификация, което може да се базира на използването на код и което има същите правни последици като саморъчния подпис.

2.   Митническите органи могат да разрешат на заинтересуваните лица да изработват или предават с компютър изцяло или отчасти придружителните документи, посочени в членове от 218 до 221.

3.   Облекченията, посочени в параграф 1 и 2, се разрешават само ако са изпълнени техническите и административни условия, поставени от митническите органи.

ГЛАВА 3

Устни митнически декларации или декларации, извършени с друго действие

Раздел 1

Устни декларации

Член 225

Митническите декларации могат да се направят устно за редовен внос на следните стоки:

а)

стоки, които нямат търговски характер:

съдържащи се в багажа на физическо лице, или

изпратени на частни физически лица,

или в други случаи без значение с разрешение на митническите органи;

б)

стоки с търговски характер, при условие че:

цялата стойност на отделната пратка и по отделна митническа декларация не надвишава долната статистическа граница, определена от валидните разпоредби на Общността, и

пратката не е част от редовна серия подобни пратки, и

стоките не се превозват от независим превозвач като част от по-голям превоз;

в)

стоките, посочени в член 229, когато подлежат на облекчения като върнати стоки;

г)

стоките, посочени в член 230, букви б) и в).

Член 226

Митническите декларации могат да се правят устно за износа на:

а)

стоки, които нямат търговски характер:

съдържащи се в багажа на физическо лице, или

изпратени от частни физически лица,

б)

стоките, посочени в член 225, буква б);

в)

стоките, посочени в член 231, букви б) и в).

г)

други стоки с незначително стопанско значение, с разрешение на митническите органи.

Член 227

1.   Митническите органи могат да се разпоредят членове 225 и 226 да не се прилагат, когато лицето, което освобождава стоките, действа от името на друго лице в качеството си на митнически посредник (агент).

2.   Когато митническите органи не са убедени, че данните, обявени в декларацията са верни или пълни, те могат да изискат писмена митническа декларация.

Член 228

Когато устно обявените пред митницата в съгласие с член 225 и 226 стоки подлежат на вносно или износно мито, митническите органи издават квитанция на заинтересуваното лице при плащане на дължимото мито.

Член 229

1.   Митническите декларации могат да се извършат устно за временен внос на следните стоки съгласно с член 696:

а)

животни и съоръжения, описани в член 685,

опаковки, описани в член 679,

радио- и телевизионна продукция и радиосъобщително обзавеждане и превозни средства, специално приспособени за използване за горните цели и техните приспособления, внесени от обществени или честни организации, установени извън митническата територия на Общността и одобрени от митническите органи, които издават разрешенията за процедурата по вноса на подобно обзавеждане,

инструменти и апаратура, необходими за лекари при оказване помощ на пациенти, които очакват трансплантация на орган съгласно член 671, параграф 2, буква в).

б)

стоки, посочени в член 232;

в)

други стоки с разрешение на митническите органи.

2.   Стоките, посочени в параграф 1, могат също да подлежат на устна декларация за реекспорт, като се отменя процедурата на временен внос.

Раздел 2

Митнически декларации, извършени с друго действие

Член 230

Следните стоки, когато не са изрично декларирани пред митницата, се смятат, че са декларирани за редовен внос с действието, посочено в член 233:

а)

стоки с нетърговски характер, намиращи се в багажа на пътник (физическо лице) с право на облекчения или според глава I, дял ХI от Регламент (ЕИО) 918/83 на Съвета (12), или като върнати стоки;

б)

стоки с право на облекчение по глава I, дялове IХ и Х от Регламент (ЕИО) 918/83 на Съвета;

в)

транспортни средства, с право на облекчение като върнати стоки;

г)

внесени стоки с незначително значение, неподлежащи на представяне пред митницата съгласно член 38, параграф 4 от Кодекса, при условие че не подлежат на вносно мито.

Член 231

Следните стоки, когато не са изрично декларирани пред митницата, се смятат, че са декларирани за износ с действието, посочено в член 233, буква б):

а)

стоки с нетърговски характер, неподлежащи на износно мито, които се намират в личния багаж на пътник;

б)

транспортни средства, регистрирани в митническата територия на Общността;

в)

стоки, посочени в глава II на Регламент (ЕИО) 918/83 на Съвета;

г)

стоки с незначително икономическо значение, с разрешение на митническите органи.

Член 232

1.   Следните стоки, когато не са декларирани писмено или устно пред митницата, се смятат за декларирани за временен внос с действието, посочено в член 233 в съответствие с членове 698 и 735:

а)

лични вещи на физически лица, внесени за спортни цели, описани в член 684;

б)

транспортните средства, описани в членове от 718 до 725.

2.   Когато не са декларирани писмено или устно пред митницата, стоките, посочени в параграф 1, се смятат за декларирани за реекспорт, като се приключва режимът на временен внос с действието, посочено в член 233.

Член 233

За целите на членове от 230 до 232 действието, което се смята за митническа декларация, може да приеме следните форми:

а)

когато се касае за стоки, донесени до митническата служба или друго място, определено или одобрено според член 38, параграф 1, буква а) от Кодекса:

преминаването през зеления коридор „нямам нищо за деклариране“ в митници, където се използват два коридора,

преминаването през митническата служба, в която не се използват два коридора, без непринудено да се направи митническа декларация,

залепяне на лепенка „нямам нищо за деклариране“ или диск за митническа декларация на предното стъкло на пътническо превозно средство, когато това е предвидено в националните разпоредби;

б)

в случай на освобождаване от задължението да се пренасят стоките до митницата съгласно разпоредбите за прилагане на член 38, параграф 4 на Кодекса, при износ по член 231, а при реекспорт съгласно член 232, параграф 2:

самото обстоятелство, че се пресича границата на митническата територия на Общността.

Член 234

1.   Когато условията в членове от 230 до 232 са изпълнени, стоките се смятат за представени пред митницата в смисъла на член 63 от Кодекса и че декларацията е приета и стоката е освободена в момента на извършване на действието, посочено в член 233.

2.   Когато проверката установи, че действието, посочено в член 233, е извършено, но внесените или пренесени стоки не отговарят на условията на член 232, съответните стоки се смятат за незаконно внесени или изнесени.

Раздел 3

Общи разпоредби за раздели 1 и 2

Член 235

Разпоредбите на членове от 225 до 232 не се прилагат за стоки, за които се иска възстановяване на платени суми или мита, или пък които подлежат на забрани и ограничения или на други формалности.

Член 236

За целите на раздели 1 и 2 „пътник“ означава:

А.

При внос:

1.

всяко лице, което влиза временно на митническата територия на Общността, а обикновено не живее в нея; и

2.

всяко лице, което се връща в митническата територия на Общността, където обикновено живее, след като временно е било в трета страна.

Б.

При износ:

1.

всяко лице, което напуска временно митническата територия на Общността, в която обикновено живее; и

2.

всяко лице, което напуска митническата територия на Общността след временен престой, без обикновено да живее в нея.

Раздел 4

Пощенски пратки

Член 237

1.   Следните пощенски пратки се смятат за декларирани пред митницата:

А.

За редовен внос:

а)

в момента, в който влизат в митническата територия на Общността:

пощенски картички и писма, съдържащи само съобщения,

писма, написани с Браилов шрифт,

печатни материали, неподлежащи на вносни мита, и

всякакви други пратки, изпратени с писмо или колет по пощата, които са освободени от задължението да се предявяват пред митницата съгласно разпоредбите на член 38, параграф 4 на Кодекса;

б)

в момента, в който са представени на митницата:

всякакви други пратки, различни от посочените в буква а), изпратени с писмо или колет по пощата, ако са придружени от декларация формуляр 1 или С2/СР3.

Б.

При износ:

а)

в момента, в който са приети от пощенската служба за пратки, изпращани с писмо или колет, които не подлежат на износно мито;

б)

в момента на представянето им пред митницата за пратки, изпращани с писмо или колет, които подлежат на износно мито, ако са придружени от декларация формуляр 1 или С2/СР3.

2.   За декларатор, а там, където е необходимо, и за митническо задължено лице се смята получателят в случаите, описани в параграф 1А, и изпращачът в случаите от параграф 1 Б. Митническите органи могат да се разпоредят за декларатор да се смята пощенската администрация и там, където е необходимо, за митническо задължено лице.

3.   За целите на параграф 1 стоките, неподлежащи на мита, се смятат за представени на митницата по смисъла на член 63 от Кодекса, че е направена митническа декларация и стоката е освободена:

а)

при внос, когато стоките са доставени на получателя;

б)

при износ, когато стоките са приети от пощенската служба.

4.   Когато една пратка, която не е освободена от задължението да бъде представена на митницата съгласно разпоредбите на член 38, параграф 4 от Кодекса, бъде изпратена по пощата като писмо или колет без декларация формуляр 1 или С2/СР3 или когато декларацията е непълна, митническите органи определят формата за извършване или допълване на митническата декларация.

Член 238

Член 237 не се прилага:

за пратки, съдържащи стоки с търговски характер с обща стойност, надвишаваща долната статистическа граница, определена от действащите разпоредби на Общността, като митническите органи могат да определят по-високи граници,

за пратки, съдържащи стоки с търговски характер, които представляват част от редовна серия подобни действия,

когато митническата декларация се прави писмено, устно или с използването на техника за обработка на данни,

за пратки със стоки, посочени в член 235.

ДЯЛ VIII

ПРОВЕРКА НА СТОКИТЕ, КОНСТАТАЦИИ И ДРУГИ МЕРКИ НА МИТНИЧЕСКАТА СЛУЖБА

Член 239

1.   Стоките се проверяват на определените от митническите служби места в определени от тях часове.

2.   Обаче митническите органи могат по искане на декларатора да разрешат проверката на стоките да стане на друго място или по друго време от посочените в параграф 1.

Възникналите разходи се поемат от декларатора.

Член 240

1.   Когато митническите органи решат да извършат физическа проверка на стоката, те трябва да съобщят това на декларатора или неговия представител.

2.   Когато решат да проверят само част от стоките, митническите органи трябва да уведомят декларатора или неговия представител кои стоки искат да проверят. Изборът на митническите служби не подлежи на промяна.

Член 241

1.   Деклараторът или лицето, определено от него да присъства на физическата проверка, трябва да оказва необходимото съдействие за улесняване на работата на митническите органи. Ако митническите органи намерят неговото съдействие за незадоволително, те могат да изискат от декларатора да определи другото лице, което е в състояние да окаже необходимото съдействие.

2.   Когато деклараторът откаже да присъства на физическата проверка на стоките или да определи лице, което е в състояние да окаже съдействието, считано за необходимо от митническите органи, те трябва да определят срок за изпълнение на искането им, освен ако сметнат, че може да се откажат от проверката.

Ако при изтичане на срока деклараторът не изпълни искането на митническите органи, последните, прилагайки член 75, буква а) от Кодекса, пристъпват към проверката на стоките на риск и за сметка на декларатора, като, ако е необходимо, ползват услугите на специалист или друго лице, определено съгласно действащите разпоредби.

3.   Констатациите на митническите органи по време на физическата проверка, проведена при условията, посочени в горния параграф, имат същата валидност, както ако е била извършена в присъствието на декларатора.

4.   Вместо мерките, посочени в параграфи 2 и 3, митническите органи имат възможност да обявят декларацията за невалидна, когато е ясно, че отказът на декларатора да присъства при проверката на стоките или да определи лице, което да е в състояние да окаже съдействие, не пречи, нито се стреми да попречи на митническите служби да установят нарушение на правилата за пропускането на стоката в съответния митнически режим и не избягва и не цели да избегне разпоредбите на член 66, параграф 1 или член 80, параграф 2 от Кодекса.

Член 242

1.   Когато митническите органи решат да вземат проби, те трябва да уведомят декларатора или неговия представител.

2.   Пробите трябва да се вземат от самите митнически органи. Обаче те могат да поискат това да се извърши под тяхно наблюдение от декларатора или определено от него лице.

Пробите се взимат в съответствие с методите, определени от разпоредбите в сила.

3.   Взетото количество не бива да превишава онова, което е необходимо за анализ или по-подробно изследване, включително контролна проверка.

Член 243

1.   Деклараторът или определеното от него лице да присъства при взимането на проби трябва да оказва на митническите органи всякакво съдействие, необходимо за улесняване на операцията.

2.   Когато деклараторът откаже да присъства при взимането на проби или да определи лице, което да присъства, или когато не окаже на митническите органи всячески съдействие за облекчаване на операцията, се прилагат разпоредбите на член 241, параграфи 1, 2 и 3.

Член 244

Когато митническите органи взимат проби за анализ или по-обстойна проверка, те трябва да разрешат освобождаването на стоката, без да изчакват резултатите от анализа или изследването, освен за това съществуват други причини и при условие че когато възникне или е вероятно да възникне митническо задължение, съответните мита вече са били отразени счетоводно или платени или гарантирани.

Член 245

1.   Количествата, взети от митническите служби за проби, не се намаляват от декларираните.

2.   Когато се касае за декларация за износ или пасивно усъвършенстване, на декларатора се разрешава, ако обстоятелствата позволяват, да допълни количеството, взето като проба с идентична стока с цел да попълни пратката.

Член 246

1.   Ако не е разрушена от анализа или по-обстойния анализ, взетата проба се връща на декларатора по негово искане и на негови разноски, след като задържането ѝ от митническите органи повече не е необходимо, по-специално след като се изтекли всички срокове за декларатора да обжалва решението на митническите органи, взето на база на резултатите от анализа или по-обстойното изследване.

2.   Когато деклараторът не си поиска обратно пробите, те могат или да бъдат унищожени или запазени от митническите органи. Обаче в конкретни случаи митническите органи могат да изискат от декларатора да отстрани всички остатъци от пробите.

Член 247

1.   Когато митническите органи заверяват митническа декларация и придружаващите документи или проверяват стоките, те трябва да отбележат, най-малкото на екземпляра, който остава у тях, или на прикрепен към него документ, базата и резултатите от заверката или физическата проверка. При частична физическа проверка трябва да се дадат подробности за проверената част от пратката.

Ако е нужно, митническите органи отразяват в декларацията, че деклараторът или представителят му не са присъствали.

2.   Ако резултатът от проверката на митническата декларация и придружаващите документи или физическата проверка на стоките не отговарят на данните, посочени в декларацията, митническите органи определят, най-малкото върху екземпляра, който остава у тях, или на документ, прикрепен към нея, данните, които трябва да се вземат предвид при изчисление на таксите за съответната стока и там, където е уместно, за изчислението на сумата за връщане или други суми, заплащани при износа и за прилагането на други разпоредби по митническия режим, за който са обявени стоките.

3.   Констатациите на митническите органи трябва по възможност да описват приложения метод за разпознаване. Те трябва да бъдат датирани и да имат данни, по които да се идентифицира служителят, който ги е направил.

4.   Когато митническите органи нито заверяват декларацията, нито проверяват стоките, те няма нужда да парафират митническата декларация или приложения документ, посочен в параграф 1.

Член 248

1.   Освобождаването на стоката трябва да бъде съпроводено от записване в сметките на вносните мита, определени според данните в митническата декларация. Когато митническите органи сметнат, че извършените проверки води до по-високо мито от изчисленото в декларацията, те трябва да изискат внасяне на гаранция за разликата между сумата, изчислена на база на данните в декларацията и сумата, която може да бъде заплатена в крайна сметка. Вместо да представи гаранция, деклараторът може да поиска да бъде внесена пълната сума, която в крайна сметка трябва да бъде заплатена.

2.   В случай че на базата на проверките, които те са извършили, митническите органи определят размер на вносните мита различен от сумата, която следва от данните от декларацията, за освобождаване на стоките се изисква незабавно внасяне по сметките на така определената сума.

3.   Когато митническите органи се съмняват дали не трябва да се приложат забрани или ограничения, като това не може да се установи преди да се получат резултатите от проверките, които са извършили, съответните стоки Не могат да бъдат освободени.

Член 249

1.   Митническите органи определят формата на освобождаването, като взимат предвид мястото, където се намират стоките и специалните мерки за тяхното наблюдение.

2.   Когато митническата декларация е подаден в писмена форма, на декларацията или приложения към нея документ трябва да се нанесе бележка по освобождаването и датата на освобождаване и копие да се върне на декларатора.

Член 250

1.   Когато митническите органи не са били в състояние да разрешат освобождаването на стоката по една от причините, изброени в член 75, буква a), второ и трето тире от Кодекса, те трябва да определят на декларатора срок за уреждане условието на стоката.

2.   Когато при обстоятелствата, изброени в член 75, буква a), второ тире от Кодекса, деклараторът не е представил изискваните документи в срока, посочен в параграф 1, съответната декларация се смята за невалидна и митническият орган трябва да я анулира. Прилагат се разпоредбите на член 66, параграф 3 от Кодекса.

3.   При обстоятелствата, изброени в член 75, буква a), трето тире от Кодекса, без да отменя мерките, взети според член 66, параграф 1, първа алинея или член 182 от Кодекса, когато деклараторът не е заплатил нито е представил гаранция за митата в срока, посочен в параграф 1, митническите органи могат да започнат предварителните формалности по продажбата на стоките. В този случай стоката трябва да се продаде, ако законът в държавата-членка разрешава, с принудителна продажба, освен ако междувременно бъдат изпълни поставените условия. Митническите органи уведомяват за това декларатора.

Митническите органи могат да преместят въпросните стоки на риск и за сметка на декларатора в специално помещение под техен контрол.

Член 251

В отклонение от член 66, параграф 2 на Кодекса, митническата декларация може да бъде анулирана след освобождаването на стоките, както е предвидено по-долу:

1.

когато се установи, че стоката е била декларирана погрешно за митнически режим, предвиждащ плащане на вносно мито вместо за друг режим, митническите органи анулират митническата декларация, ако в срок от три месеца от датата на приемането на митническата декларация е отправено искане, при условие че:

употребата на стоката не е нарушило изискванията на митническия режим, в който би трябвало да бъдат пропуснати,

когато е била декларирана, стоката е била предназначена за друг режим, като отговаря на всички изисквания за него, и

стоката бъда пропусната непосредствено за митническия режим, за който е била предназначена.

Декларацията, с която стоката се пропуска във втория митнически режим, влиза в сила от датата на приемане на анулираната митническата декларация.

Митническите органи могат да разрешат тримесечният срок да бъде продължен в доказани изключителни случаи;

2.

когато стоката е била декларирана за износ или за пасивно усъвършенстване, митническата декларация се анулира, при условие че:

а)

за стоки, подлежащи на износно мито по молба за възстановяване на вносното мито, връщане на суми или други специални мерки за износа:

деклараторът представи на органите на митническото учреждение на износа доказателства, че стоката не е напуснала митническата територия на Общността,

деклараторът върне на горните органи всички екземпляри от митническата декларация заедно с останалите документи, които са му издадени при приемането на декларацията,

деклараторът представи на органите на митническото учреждение на износа доказателства, че са върнати всички суми и други облекчения, дадени въз основа на декларацията за износ на въпросните стоки и че са взети необходимите мерки от съответните отдели те да не се връщат, и

деклараторът, в съответствие с валидните разпоредби, изпълни всякакво друго задължение, поставено от органите на митническото учреждение на износа, за уреждане условието на стоката.

Анулирането на декларацията включва отстраняването на всякакви корекции върху експортния лиценз или предварителния сертификат, представен в приложение към митническата дессларация.

Когато декларираните стоки за износ трябва да напуснат митническата територия на Общността в определен срок, неспазването на този срок води до анулиране на съответната декларация;

б)

за други стоки, митническото учреждение на износа е била уведомена в съответствие с член 796, че декларираните стоки не са напуснали митническата територия на Общността.

3.

Доколкото реекспортът на стоката предполага подаване на митническата декларация, параграф 2 по-горе се прилага mutatis mutandis.

4.

Когато стоки от Общността са поставени в режим на митнически склад по смисъла на член 98, параграф 1, буква б) от Кодекса, анулирането на декларацията за пропускане в този режим може да се изиска и осъществи при условие че мерките, предвидени в съответното законодателство при неспазване на съответния режим, са взети.

Ако при изтичане на срока, определен за престой на стоките в режим на митнически склад, не е представена молба за пропускането им в режим, предвиден в съответното законодателство, митническите органи трябва да вземат предвидените в това законодателство мерки.

Член 252

Когато митническите органи продават стоки съгласно член 75 на Кодекса,това трябва да се извърши в съответствие с член 188.

ДЯЛ IХ

ОПРОСТЕНИ ПРОЦЕДУРИ

ГЛАВА 1

Определения

Член 253

1.   Процедурата с непълни декларации позволява на митническите органи, когато имат основания за това, да приемат митническа декларация, която не съдържа всички необходими данни или не е съпроводена от всички документи, които се изискват за съответния митнически режим.

2.   Процедурата с опростени декларации позволява поставяне на стоките под съответния митнически режим при представяне на опростена митническа декларация с последващо представяне на допълнителна декларация, която според обстоятелствата може да бъде обща, периодична или отчетна.

3.   Процедурата с освобождаване на място позволява поставянето на стоките под съответния митнически режим в помещенията на заинтересуваното лице или на друго място, определено или одобрено от митническите органи.

ГЛАВА 2

Декларация за допускане за свободно обращение

Раздел 1

Непълни декларации

Член 254

Декларацията за пропускане за редовен внос, която по молба на декларатора митническите органи могат да приемат, въпреки че не съдържа някои данни, изброени в приложение 37, трябва да съдържа най-малко данните от клетки 1 (първи и втори подраздел), 14, 21, 31, 37, 40 и 54 от Единната митническа декларация, както и:

описание на стоките с достатъчно точни наименования, които дават възможност на митническите органи веднага и без недоразумение да определят главата и подзаглавието от Комбинираната номенклатура,

когато стоката подлежи на стойностно (адвалорни) изчислени мита, тяхната МОС или, ако деклараторът не е в състояние да я декларира, временно указание за стойността, което да бъде прието от митническите органи, като се вземат предвид сведенията, с които деклараторът разполага,

всякакви други данни, които митническите служби смятат, че са необходими за идентификация на стоката, за да се приложат разпоредбите по допускането за свободно обращение и за определяне на исканата гаранция, преди стоката да бъде освободена.

Член 255

1.   Декларациите за пропускане за редовен внос, които митническите органи могат да приемат по искане на декларатора, без да бъде придружена от някои от необходимите съпровождащи документи трябва да бъде придружена най-малкото от онези документи, които трябва да се представят, преди декларираните стоки да бъдат пропуснати за редовен внос.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, декларация, несъпроводена от един или повече документи, изисквани, преди декларираните стоки да бъдат пропуснати за редовен внос, може да бъде приета, след като митническите органи се убедят, че:

а)

съответният документ съществува и е валиден;

б)

същият не може да се приложи към декларацията по независещи от декларатора причини;

в)

всяко забавяне в приемането на декларацията ще попречи на пропускането на стоките за редовен внос или да доведе до обмитяването им с по-високи ставки.

Данните по липсващите документи трябва при всички случаи да се обозначат в декларацията.

Член 256

1.   Срокът, в който митническите органи разрешат на декларатора да съобщи подробностите или представи документите, липсващи при приемането на декларацията, не може да надвишава един месец от приемането ѝ.

Ако се изисква документ за прилагане на нулева или намалена ставка на вносното мито, по искане на декларатора може да му се даде допълнителен срок за представянето на документа. Този допълнителен период не бива да надвишава три месеца.

Когато липсващите данни, които трябва да се съобщят, или документите, които трябва да се представят, се отнасят до МОС, митническите органи могат, ако това се окаже абсолютно наложително, да определят по-продължителен срок или да удължат първоначално определения срок. Общият разрешен срок трябва да се съобразява с валидните законови срокове.

2.   Когато за стоките, пропуснати за редовен внос, се прилага нулева или намалена ставка за вносно мито само в рамките на определени тарифни квоти или лимити, стоките могат да се включат в разрешените квоти само когато действително се представят документите, които дават право на нулева или намалена ставка. Документът трябва да се представи във всеки случай:

при тарифни лимити — преди датата, на която съответната мярка на Общността възстановява пълните вносни мита,

при тарифни квоти — преди определената квота да бъде изчерпана.

3.   При спазване на разпоредбите на параграфи 1 и 2 документът, необходим за разрешаване на нулеви или намалени ставки, може да се представи след датата, на която изтича срокът на валидност на нулевите или намалени ставки, ако декларацията за съответните стоки е била приета преди тази дата.

Член 257

1.   Приемането от митническите органи на непълна декларация не бива да пречи или забавя освобождаването на стоката, обявена по този начин, освен ако за това не съществуват други причини. Без да се нарушават разпоредбите на член 248, освобождаването трябва да стане в съответствие с условията, изложени в следващите параграфи 2—5.

2.   Когато забавеното представяне на данни или придружителни документи, липсващи в момента на приемане на декларацията не може да окаже влияние върху размера на митата и таксите върху обявените в декларацията стоки, митническите органи незабавно осчетоводяват дължимата сума, изчислена по обичайния начин.

3.   Когато в съответствие с член 254 митническата декларация съдържа предварителни данни за МОС, митническите органи:

осчетоводяват незабавно размера на дължимите мита на базата на тези данни,

изискват, ако е необходимо, да се представи гаранция, която да покрие разликата между тази сума и сумата, която в крайна сметка може да бъде дължима за стоките.

4.   Когато при обстоятелства, различни от описаните в параграф 3, късното представяне на данни или придружителен документ, липсващ в момента на приемането на декларацията може да окаже влияние върху размера на дължимите мита за стоките, обявени в декларацията:

а)

ако късното представяне на липсващи данни или документи може да доведе до прилагане на мита с намалени ставки, митническите органи:

осчетоводяват непосредствено дължимите мита по намалените ставки,

изискват да се представи гаранция, която покрива разликата между тази сума и пълния размер на дължимите мита за същите стоки;

б)

ако късното представяне на липсващи данни или документи може да доведе до пропускане на стоките с пълно освобождаване от мита, митническите органи изискват представянето на гаранция в пълния размер на митата, изчислени по редовни ставки.

5.   Без да се оспорва правото за последващи промени, които могат да възникнат по-специално в резултат на окончателното определяне на МОС, деклараторът има право да избере възможността, вместо да представи гаранция, да му бъде зачислен по сметка:

в съответствие с параграф 3, второ тире, или с параграф 4, буква a), размерът на митата, които ще бъдат дължими в крайна сметка за стоките или

когато се прилага параграф 4, буква б), размерът на митата, изчислени по редовната ставка.

Член 258

Ако при изтичането на срока по член 256 деклараторът не е представил необходимите данни за окончателно определяне на МОС на стоките или не е представил липсващите данни или документи, митническите органи ще осчетоводят незабавно като дължими мита размера на гаранцията, представена в съответствие с член 257, параграф 3, второ тире, член 257, параграф 4, буква a), второ тире или член 257, параграф 4, буква б).

Член 259

Непълната декларация, приета при условията, посочени в членове от 254 до 257, може или да се допълни от декларатора, или със съгласието на митническите органи да бъде заменена с нова митничесска декларация, която отговаря на условията на член 62 от Кодекса.

И в двата случая отправна дата за определяне на митото и за прилагане на другите разпоредби за освобождаване на стоката за редовен внос е датата на приемане на непълната декларация.

Раздел 2

Процедура с опростена декларация

Член 260

1.   При представяне на писмена молба с необходимите сведения, на декларатора се разрешава в съответствие с условията и начина, установени в членове 261 и 262, да подаде декларацията за редовен внос в опростена форма, когато стоката е представена на митницата.

2.   Тази опростена декларация може да бъде под формата:

или на непълна декларация върху формуляр митническа декларация, или

на административен или търговски документ, придружен от молба за освобождаване за редовен внос.

Тя трябва да съдържа най-малкото данните, необходими за идентификацията на стоката.

3.   Когато обстоятелствата позволяват, митническите органи могат да разрешат молбата за освобождаване за редовен внос, посочена в параграф 2, второ тире, да бъде заменена от обща молба за подобни операции за освобождаване за определен период. На административните или търговски документи, посочени в параграф 1, се отразява разрешението, получено в отговор на подобна молба.

4.   Опростената митническа декларация трябва да бъде придружена от всички документи, чието представяне е необходимо за освобождаване на стоката за редовен внос. Прилага се член 255, параграф 2.

5.   Настоящият член не изключва член 278.

Член 261

1.   Разрешението, упоменато в член 260, се дава на декларатора при условие че е възможно да се гарантира ефективен контрол за спазване на забраните или ограниченията за вноса или други разпоредби относно редовния внос.

2.   Подобно разрешение се отказва по принцип, когато лицето, подало молбата:

е извършило сериозно нарушение или повторно нарушение на митническите правила,

декларира стоки за внос за редовен внос само от време на време.

Разрешението може да се откаже, ако се подава от името на лице, което декларира стоки за внос за редовен внос само от време на време.

3.   Без да противоречи на член 9 от Кодекса, разрешението може да бъде отменено, когато възникнат случаите, посочени в параграф 2.

Член 262

1.   Разрешението, упоменато в член 260, трябва:

да определя митническата служба или служби, които са компетентни да приемат опростени декларации,

да определи формата и съдържанието на опростената декларация,

да посочи стоките, за които се отнася и данните, които трябва да фигурират върху опростената декларация за идентифициране на стоката,

да се позовава на представената от лицето гаранция, която покрива всички митнически задължения, които биха могли да възникнат.

Тя трябва да уточнява формата и съдържанието на допълнителната декларация и да определя срока, в който трябва да се подаде пред митническите органи, определени за тази цел.

2.   Митническите органи могат да се откажат от представянето на допълнителна декларация, когато опростената декларация посочва стоки, чиято стойност е под долната статистическа граница, определена от валидните разпоредби на Общността и опростената декларация вече съдържа всички необходими сведения, необходими за пропускането на стоката за редовен внос.

Раздел 3

Процедура на местно освобождаване

Член 263

Разрешението за използване на местна процедура за освобождаване се дава съгласно условията и начина, установени в членове от 264 до 266, на всяко лица, което желае стоките да бъдат освободени за редовен внос в неговия склад или на други места, посочени в член 253, и което за целта изпрати на митническите органи писмена молба, съдържаща всички необходими подробности за даване на разрешението:

по отношение на стоките, подлежащи или на транзитен режим на Общността или на митнически транзитен режим, за които молителят има разрешение да използва опростена процедура, извършвана в получаващата митница съгласно членове от 406 до 409,

по отношение на стоките, пропуснати преди това в митнически икономически режим, без да противоречи на член 278,

по отношение на стоките, които, след като са били представени на митницата съгласно член 40 от Кодекса, се предадат в този склад или терен съгласно транзитна процедура, различаваща се от посочените в първо тире,

по отношение на стоките, пренесени на митническата територия на Общността при освобождаване от изискването за представяни на митницата съгласно член 41, буква б) на Кодекса.

Член 264

1.   Разрешението, посочено в член 263, се издава при положение, че:

счетоводството на молителя дава възможност на митническите органи да извършват ефикасни проверки, особено последващи проверки,

е възможно да се гарантира ефикасен контрол за спазването на забраните и ограниченията във вноса и износа или други разпоредби по вноса за редовен внос.

2.   Разрешението се отказва по принцип, когато молителят:

е извършил сериозно нарушение или повторно нарушение на митническите разпоредби,

обявява стоки за внос за редовен внос само от време на време.

Член 265

1.   Без да противоречи на член 9 от Кодекса, митническите органи могат да се въздържат от отменянето на разрешението, когато:

титулярът изпълни задълженията си в поставения от тях срок, или

пропускът да се изпълни дадено задължение е без действителни последствия за правилното протичане на режима.

2.   Разрешението трябва да се отмени по принцип в случая, описан в член 264, параграф 2, първо тире.

3.   Разрешението може да се отмени по принцип в случая, описан в член 264, параграф 2, второ тире.

Член 266

1.   За да даде възможност на митническите органи да се убедят в правилното протичане на операцията, при пристигането на стоките на определеното за тази цел място титулярът на разрешението, посочен в член 263, трябва:

а)

надлежно да уведоми митническите органи за това под форма и по начин, определен от тях, за да получи разрешение за освобождаване на стоките;

б)

да отрази горните стоки в своите търговски книги. Това записване може да бъде заместено от друга формалност, която предлага подобни гаранции, изисквани от митническите органи. Записът трябва да има дата и необходимите данни за идентификацията на стоките;

в)

да предостави на митническите органи всички документи, чието представяне може да бъде необходимо за прилагането на разпоредбите за освобождаване на стоките за редовен внос.

2.   При условие че това не пречи на контрола на операциите, митническите органи могат:

а)

да разрешат уведомлението, посочено в параграф 1, буква а), да се извърши непосредствено преди пристигането на стоките;

б)

при някои специални обстоятелства, когато характерът на въпросните стоки и бързият оборот гарантират, да освободи титуляра на разрешението от изискването на уведомява компетентната митница за пристигането на стоките, при положение, че предоставя на същата митница цялата информация, която тя сметне за необходима, за да може да упражнява правото си да проверява стоките, ако е необходимо.

В този случай вписването на стоките в търговските книги на лицето е равносилно на освобождаване.

Член 267

Разрешението, посочено в член 263, трябва да съдържа специалните правила за протичането на процедурата, като в частност трябва да установи:

стоките, за които се отнася,

формата на задълженията, посочени в член 266, и гаранцията, която заинтересованото лице трябва да представи,

времето за освобождаване на стоките,

срока, в който трябва да се подаде допълнителната декларация в компетентната митническа служба, определена за целта,

условията, при които стоките трябва да бъдат отразявани в общи, периодични или балансови митнически декларации.

ГЛАВА 3

Декларация за митнически икономически режим

Раздел 1

Заявяване на режима

Подраздел 1

Заявяване на режим на митнически склад

А.   Непълни декларации

Член 268

1.   Декларацията за режим на митнически склад, които митницата на вноса може да приеме по искане на декларатора, без да съдържа някои от данните, посочени в приложение 37, трябва да съдържа най-малкото данните, необходими за идентификацията на стоките, вписани в декларацията, включително тяхното количество.

2.   Членове 255, 256 и 259 се прилагат mutatis mutandis.

3.   Настоящият член не се прилага за митническа декларация за процедури със селскостопански стоки от Общността, посочени в членове от 529 до 534.

Б.   Процедура на опростена декларация

Член 269

1.   На декларатора се разрешава, по негова молба, в съответствие с условията и по начина, определен в член 270, да направи декларацията за оформяне за режима в опростена форма, когато стоките се представят на митницата.

Подобна опростена митническа декларация може да бъде под форма:

или на непълна декларация от типа, посочен в член 268, или

административен или търговски документ, придружен от молба за пропускане в режима.

Тя трябва да съдържа данните, посочени в член 268, параграф 1.

2.   Когато тази процедура се прилага в митнически склад тип D, митническата декларация трябва също да указва вида на съответната стока с достатъчно подробности, за да позволи нейното непосредствено и точно класиране, както и нейната МОС.

3.   Процедурата по параграф 1 не се прилага за складове тип B и F, както и за оформянето в този режим на селскостопански продукти от Общността, посочени в членове от 529 до 534 във всякакъв вид складове.

Член 270

1.   Молбата, посочена в член 269, параграф 1, се подава в писмена форма и трябва да съдържа всички данни, необходими за даване на разрешението.

Когато обстоятелствата позволяват, молбата, посочена в член 269, параграф 1, може да бъде заменена от общо искане за извършване на подобни операции за определен период от време.

В този случай молбата се подава при условията, установени в членове от 497 до 502, и трябва да се подаде заедно с молбата за откриване на митнически склад или като изменение към първоначалното разрешение, до митническите органи, които са издали разрешение за режима.

2.   Разрешението, посочено в член 269, параграф 1, се дава на заинтересуваното лице, при положение че няма да се навреди на правилното протичане на операциите.

3.   Такова разрешение се отказва по принцип, когато:

не са дадени гаранции за правилното протичане на операциите,

заинтересуваното лице обявява стоки за този режим само от време на време,

заинтересуваното лице е извършило сериозно нарушение или повторно нарушение на митническите разпоредби.

4.   Без да противоречи на член 9 от Кодекса, разрешението може да се отмени в случаите съгласно параграф 3.

Член 271

С разрешителните, упоменати в член 269, параграф 1, се определят специфичните правила за прилагане на процедурата, в това число:

службата/ите на поставяне под процедурата,

формата и съдържание на опростените декларации.

Не е необходимо да се представя допълнителна декларация.

В.   Процедура на оформяне на място

Член 272

1.   Разрешението за използване на процедурата на оформяне на място се дава при условията и по начина, установен в параграф 2 и членове 273 и 274.

2.   Член 269, параграф 2 и член 270 се прилагат mutatis mutandis.

Член 273

1.   За да даде възможност на митническите органи да осигурят правилното протичане на операциите, титулярът на разрешението при пристигането на стоките на определеното за целта място трябва:

а)

да уведоми надлежно надзорното митническо учреждение за пристигането под формата и по начин, определен от нея;

б)

да отрази стоката в търговските си книги;

в)

да държи на разположение на наблюдаващата служба всички документи за оформянето на стоките в режима.

Вписването в търговските книги, посочено в буква б), трябва да съдържа най-малкото някои от данните, които се използват за търговска идентификация на стоката, включително количеството им.

2.   Прилага се член 266, параграф 2.

Член 274

Разрешението, посочено в член 272, параграф 1, установява конкретните правила за функционирането на режима , като в частност изброява:

стоките, за които се отнася,

формата на задълженията, посочени в член 273,

времето на оформяне на стоките.

Не е нужно да се изисква допълнителна митническа декларация.

Подраздел 2

Деклариране за активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол или режим на временен внос

А.   Непълна декларация

Член 275

1.   Декларациите за поставяне в митнически икономически режим освен пасивното усъвършенстване и митнически склад, които входната митница може да приема по искане на декларатора без някои данни, посочени в приложение 37 или без да бъдат придружени от документите, посочени в член 220, трябва да съдържат най-малкото данните от клетки 14, 21, 31, 37, 40 и 54 от Единната митническа декларация и в клетка 44 да се посочи разрешението или:

молбата, за която е валиден член 556, параграф 1, втора алинея, или

информацията, посочена в член 568, параграф 3, член 656, параграф 3 или член 695, параграф 3, когато тя може да бъде вписана в тази клетка, когато може да се приложи опростена процедура за издаване на разрешение.

2.   Членове 255, 256 и 259 се прилагат mutatis mutandis.

3.   При деклариране за активно усъвършенстване системата на дроубек, членове 257 и 258 също се прилагат mutatis mutandis.

Б.   Опростена декларация и процедура за местно оформяне

Член 276

Разпоредбите на членове от 270 до 267 и член 270 се прилагат mutatis mutandis за стоки, обявени за митническите икономически режими, за които се отнася настоящия подраздел.

Подраздел 3

Стоки, декларирани за режим на пасивно усъвършенстване

Член 277

Разпоредбите на членове от 279 до 289, които се отнасят за стоки, обявени за износ, се прилагат mutatis mutandis и за стоките, обявени за режима на пасивно усъвършенстване.

Раздел 2

Приключване на митническия икономически режим

Член 278

1.   При приключването на митнически икономически режим освен пасивното усъвършенстване и митническия склад могат да се прилагат опростените процедури за пропускане в редовен внос, износ и реекспорт. При реекспорт разпоредбите на членове от 279 до 289 се прилагат mutatis mutandis.

2.   Опростените процедури, посочени в членове от 254 до 267 могат да се прилагат за освобождаване на стоки за редовен внос в режим на пасивно усъвършенстване.

3.   При приключване на режима на митнически склад може да се приложи опростена процедура за пропускане за редовен внос, износ или реекспорт.

Обаче:

а)

за стоките, заявени за този режим в склад тип F не може да се разреши опростена процедура;

б)

за стоките, заявени за този режим в склад тип B се прилагат само процедурите на непълната декларация и опростената митническа декларация;

в)

издаването на разрешение за склад тип D води до автоматично прилагане на процедурата на оформяне на място за пропускане за редовен внос.

Обаче когато заинтересуваното лице желае да се възползва от прилагането на items of charge, които Не могат да се контролират без физически контрол на стоката, тази процедура не може да се приложи. В този случай могат да се използват други процедури, които предполагат представяне на стоките пред митницата;

г)

не се прилага опростена процедура за селскостопански продукти от Общността, обявени за режим на митнически склад съгласно членове от 529 до 534.

ГЛАВА 4

Митническа декларация за износ

Член 279

Формалностите, които трябва да се извършат в митническата служба на износа, предвидени в член 792, могат да се опростят съгласно настоящата глава.

За настоящата глава са валидни разпоредбите на членове 793 и 796.

Раздел 1

Непълна декларация

Член 280

1.   Митническите декларации за износ, които митническата служба може да приема по молба на декларатора, без да съдържат някои от данните, посочени в приложение 37, трябва да съдържат най-малкото данните, посочени в клетка 1 (първо подразделение), 2, 14, 17, 31, 33, 38, 44 и 54 от Единната митническа декларация, както и:

когато стоките подлежат на износни мита и други мерки, предвидени в Общата селскостопанска политика — всички данни, необходими за правилното прилагане на тези мерки,

всякаква друга информация, смятана за необходима за идентифициране на стоките, за прилагане на разпоредбите по техния износ или за определяне на всякаква гаранция, изисквана преди да са изнесени стоките.

2.   Митническите органи могат да разрешат на декларатора да не попълва клетки 17 и 33, при условие че декларира, че износът на въпросните стоки не подлежи на забрани или ограничения и ако митническите органи нямат повод за съмнение в това отношение и че описанието на стоките дава възможност класирането им по Комбинираната номенклатура да стане незабавно и категорично.

3.   В клетка 44 на третия екземпляр трябва да бъде вписана заверка „Опростен износ“ на един от деветте официални езици:

Exportación simplificada,

Forenklet udførsel,

Vereinfachte Ausfuhr,

Απλουστευμένη εξαγωγή,

Simplified exportation,

Exportation simplifée,

Esportazione semplificata,

Vereenvoudigde uitvoer,

Exportação simplificada.

4.   За митническа декларация за износ се прилагат mutatis mutandis членове от 255 до 259.

Член 281

Когато се прилага член 789, допълнителната или заместваща декларация може да се подаде в митническата служба, отговаряща за износителя по местоположение. Когато подизпълнителят е установен в друга държава-членка, различна от тази, в която е установен износителят, тази възможност се прилага при условие че между администрациите на съответните държави-членки съществуват споразумения.

Непълната митническа декларация трябва да включва службата, където ще се подава допълнителната декларация. Митницата, в която е подадена непълната декларация, изпраща екземпляр 1 и 2 до митницата, където се подава допълнителната или заместващата митническа декларация.

Раздел 2

Процедура с опростена митническа декларация

Член 282

1.   По писмена молба, съдържаща цялата информация, необходима за издаването на разрешение, на декларатора се разрешава, при условията и по начин, посочени в членове 261 и 262, които се прилагат mutatis mutandis, да попълни митническа декларация за износ в опростена форма, когато стоките се прeдставят на митницата.

2.   Без да противоречи на член 288, опростената декларация трябва да има формата на непълна Единна митническа декларация, която съдържа най-малкото данните, необходими за идентификация на стоките. Параграфи 3 и 4 от член 280 се прилагат mutatis mutandis.

Раздел 3

Процедура на оформяне на място

Член 283

При писмена молба се издава разрешение за използване на процедурата на оформяне на място при условията и по начин, описани в член 284, на всяко лице, наричано по-долу „одобрен износител“, което иска да извършва износни операции в своите помещения или на други места, определени или одобрени от митническите органи.

Член 284

Членове 264 и 265 се прилагат mutatis mutandis.

Член 285

1.   За да се даде възможност на митническите органи да се убедят в правилното водене на операциите, одобрените износители, преди да приберат стоките от местата, посочени в член 283, трябва:

а)

да уведомят надлежно митническите органи за това действие във форма и начин, определен от тях, за да могат да вдигнат стоките;

б)

да запишат стоките в търговските си книги. Този запис може да бъде заместен от всякаква друга формалност, която предлага подобни гаранции, определени от митническите органи. Записът трябва да има дата и данните, необходими за идентификацията на стоките;

в)

да поставят на разположение на митническите органи всякакви документи, чието представяне може да бъде необходимо за прилагането на разпоредбите по износа на стоките.

2.   В някои специални случаи, оправдани от естеството на стоката и бързия оборот на износната операция, митническите органи могат да освободят одобрения износител от изискването да информира компетентната митническа служба за всяко вдигане на стоката при условие че предостави на същата служба пълната информация, която ѝ е необходима за упражняване на правото да проверява стоката, ако такава необходимост възникне.

В този случай записването на стоката в търговската книга на одобрения износител е равносилно на оформяне.

Член 286

1.   За да се установи дали стоките действително са напуснали митническата територия на Общността, третият екземпляр от Единната митническа декларация се използва като доказателство за изнасяне.

Разрешението трябва да посочи, че третият екземпляр на Единната митническа декларация се заверява предварително.

2.   Предварителната заверка може да се извърши по един от следните начини:

а)

клетка А може да бъде подпечатана предварително с печата на компетентната митническа служба и подписана от длъжностно лице в службата;

б)

одобреният износител може да подпечата декларацията, като използва специален печат, отговарящ на образеца в приложение 62.

Ако митническите декларации се печатат на принтер, на формулярите може предварително да бъде нанесен същият печат.

3.   Преди отпътуването на стоките одобреният износител трябва:

да изпълни процедурите, посочени в член 285,

да нанесе в третия екземпляр на Единната митническа декларация регистрационния номер и дата на записа в търговските книги.

4.   Клетка 44 на третия екземпляр, попълнена в съответствие с параграф 2, трябва да включва:

номера на разрешението и името на издалото я митническо учреждение,

една от заверките, посочени в член 280, параграф 3.

Член 287

1.   Разрешението, посочено в член, трябва да определя конкретните правила за функционирането на режима, и по-специално:

стоките, за които се отнася,

формата на задълженията по член 285,

времето за оформяне на стоките,

съдържанието на третия екземпляр и начина на заверката му,

процедурата и срока за представяне на допълнителната декларация.

2.   Разрешението трябва да включва задължението на одобрения износител да вземе всички мерки, за да осигури сигурното съхранение на специалния печат или на формулярите, подпечатани с печата на митницата на износа или отпечатъка на специалния печат.

Раздел 4

Разпоредби, общи за раздели 2 и 3

Член 288

1.   Вместо Единната митническа декларация, държавите-членки могат да разрешат да се използва търговски или административен документ или всякакъв носител на информация, когато цялостната операция по износа се извършва на територията на една единствена държава-членка или когато тази възможност е предвидена в споразуменията между администрациите на заинтересуваните държави-членки.

2.   Документът или носителят на информация, посочени в параграф 1, трябва да съдържа най-малкото онези данни, които са необходими за идентификацията на стоката плюс една от заверките, посочени в член 280, параграф 3, и трябва да бъде придружен от молба за износ.

Когато обстоятелствата позволяват, митническите органи могат да разрешат тази молба да бъде заменена от обща молба, която покрива износните операции за определен период. Върху въпросния документ или носител на информация трябва да се впише номерът на разрешението.

3.   Търговският или административният документ служи като доказателство за износ от митническата територия на Общността по същия начин, както третият екземпляр на Единната митническа декларация. Когато се използват други носители на информация, начинът за заверка трябва да се договори там, където може, в споразумението между администрациите на съответните държави-членки.

Член 289

Когато цялостната операция по износа се извършва на територията на една-единствена държава-членка, същата в допълнение към процедурите, посочени в раздели 2 и 3, може да предоставя други опростения, като осигурява спазването на политиката на Общността.

ЧАСТ II

УСЛОВНИ МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМИ

ДЯЛ I

ДОПУСКАНЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 290

1.   Когато стоки от Общността се изнасят с карнетка АТА в съответствие с член 797, тези стоки могат да бъдат освободени за редовен внос въз основа на карнетка АТА.

2.   В този случай службата, в която стоките се освобождават за редовен внос, извършва следните формалности:

а)

проверява данните, дадени в клетки от А до G на ваучера за реимпорт;

б)

попълва разписката и клетка H на листа за реимпорт;

в)

задържа ваучера за реимпорт.

3.   Когато се извършат формалностите за приключване на временния внос на стоки от Общността в друга митница, различна от службата, през която стоките влизат в митническата територия на Общността, прехвърлянето на стоките от тази служба до службата, в която са извършени горните формалности, не изисква допълнителни формалности.

ГЛАВА 2

Внос на стоки с облекчено тарифно третиране с оглед на крайното им потребление

Раздел 1

Стоки без коне за месо

Член 291

1.   Допускането на стоки, внесени за редовен внос с оглед на крайното им потребление, става след писмено разрешение на лицето, което ги е внесло или е разпоредило вноса им за допускане за свободно обращение.

2.   Разрешението се издава от митническите служби на държавата-членка, в която са декларирани стоките за допускане за свободно обращение след писмена молба от заинтересуваното лице.

3.   За стоките, изброени в приложение 39, молбата трябва да съдържа, inter alia, следната информация:

а)

кратко описание на завода, който ще се използва за предложената манипулация;

б)

характера на предложената манипулация;

в)

типа и количеството на стоките, които ще бъдат използвани;

г)

там, където се прилагат допълнителните бележки 4, буква н) и 5 към глава 27 от Комбинираната номенклатура — типа, количеството и тарифното описание на получените стоки.

4.   Заинтересуваните лица трябва да дадат възможност на митническите органи да проследят движението на стоките в предприятието по време на тяхната обработка.

Член 292

1.   Митническите органи могат да ограничат срока за валидност на разрешението, посочен в член 291.

2.   При отменяне на разрешението титулярът трябва незабавно да заплати вносните мита, установени съгласно член 208 на Кодекса по отношение на стоките, които вече не са били предадени за предписаното крайно потребление.

Член 293

Титулярът на разрешението се задължава:

а)

да предаде стоката за предписаното крайно потребление;

б)

да води материално-счетоводна отчетност, която дава възможност на митническите органи да правят всякакви проверки, които сметнат за необходими, за да установят, че стоките действително са предадени за предписаното крайно потребление и да съхранява търговските книги.

Член 294

1.   Всички стоки се предават за предписаното крайно потребление в едногодишен срок от датата на приемането на декларацията за редовен внос от митническите органи.

2.   За стоки, включени в приложение 40, част 2, срокът, посочен в параграф 1, може да бъде пет години.

3.   Сроковете, установени в параграфи 1 и 2, могат да бъдат продължени от митническите органи, ако стоките не са били предадени за предписаното крайно потребление поради непредвидени обстоятелства или висша сила или поради нужди, заложени в обработката или преработката на стоките.

4.   За стоки, включени в приложение 39, параграфи 1 и 3, се прилагат, освен ако не е предвидено друго в допълнителните бележки 4, буква н) и 5 към глава 27 от Комбинираната номенклатура.

Член 295

1.   Стоките се смятат за предадени за предписаното крайно потребление:

1.

за стоки, които могат да бъдат използвани само еднократно — когато всички стоки са били предадени за предписаното крайно потребление в съответствие с установените крайни срокове;

2.

за стоки, които могат да бъдат използвани многократно — две години след първото предаване за предписаното крайно потребление, като датата на това първо предаване се отрази в книгите, посочени в член 293, буква б); обаче:

а)

материалите, изброени в приложение 40, част 1, използвани от аеролиниите за поддържане и ремонт на самолетите им или при условия на договор за подмяна или за собствените им нужди се смятат за предадени за крайно потребление в момента на първото им предаване за предписаното крайно потребление;

б)

автомобилни части за сглобяване се смятат за предадени за крайно потребление, когато автомобилите са прехвърлени на други лица;

в)

стоките, изброени в приложение 40, част 1, предназначени за определени видове самолети за тяхното конструиране, поддържане, конверсия или оборудване, се смятат за предадени за крайно потребление, когато самолетът се прехвърли на друго лице, различно от титуляра на разрешението или отново се предостави на собственика му, inter alia, след операции по поддържането, ремонта или конверсията му;

г)

стоките, изброени в приложение 40, част 2, предвидени за определени видове плавателни съдове или за нефтотърсачески или нефтодобивни платформи за тяхното конструиране, поддържане, конверсия, приспособяване или оборудване, се смятат за предадени за крайно потребление, когато плавателният съд или платформата се прехвърлят на друго лице, различно от титуляра на разрешението, или отново се предоставят на собственика му, inter alia, след операции по поддържането, ремонта или конверсията им;

д)

стоките, изброени в приложение 40, част 2, доставени пряко на борда за зареждане, се смятат за предадени за крайно потребление в момента на доставката;

е)

гражданските самолети се смятат за предадени за крайно потребление, когато се запишат в гражданските регистри, предписани за тази цел.

2.   Отпадъците и индустриалният скрап, получени от обработката или преработката на стоките и загуби от естествена фира се смятат за стоки, предадени за крайно потребление.

Член 296

1.   При необходимост, надлежно документирана от титуляра на разрешението, митническите органи могат да разрешат стоките, посочени в настоящия раздел, да се съхраняват заедно със стоки от същия вид и качество, притежаващи еднакви технически и физически свойства.

Когато стоките се съхраняват по този начин, настоящият раздел се отнася за количеството, пропуснато за редовен внос съгласно настоящия раздел.

2.   В отклонение от разпоредбите на параграф 1, митническите органи могат да разрешат стоки, изброени в приложение 39, пропуснати за редовен внос съгласно настоящия раздел, да бъдат съхранявани в смес с други стоки, изброени в същото приложение или със суров нефт с тарифен код 2709 00 00.

3.   Смесеното съхраняване на стоки, посочени в параграф 2, които не са от един и същ тип и качество и нямат еднакви технически и физически характеристики, може да бъде разрешено само когато цялата смес се подлага на една от манипулациите, посочени в допълнителните бележки 4 и 5 към глава 27 от Комбинираната номенклатура.

Член 297

1.   Когато стоките се придвижват в рамките на Общността, лицето, което извършва пренасянето, трябва да има разрешение, издадено съгласно член 291.

2.   В отклонение от разпоредбите на член 294 всички стоки трябва да бъдат предадени за предписаното им предназначение в срок от една година от датата на пренасянето им, като този срок може да бъде продължен съгласно член 294, параграф 3.

Член 298

1.   Когато стоки, отразени в член 297, се пренасят от една държава-членка в друга, контролният лист Т5 се използва съгласно процедурата, посочена в параграфи от 2 до 8.

2.   Изпращачът трябва да попълни контролния лист Т5 в шест екземпляра (оригинал и пет копия). Екземплярите трябва да бъдат съответно номерирани.

Контролният лист Т5 трябва да включва:

в клетка А („Отправна митница“) — компетентната митническа служба в отправната държава-членка,

в клетка 2 — името или търговското наименование и пълния адрес на изпращача,

в клетка 8 — името или търговското наименование и пълния адрес на получателя,

в клетка „Важна забележка“ (под клетка 14 „Декларатор/пълномощник“) — между двете съществуващи тирета се нанася трето със следния текст:

„случай на стоки, изпращани по контрол на „крайното потребление“, долупосоченият изпращач“,

в клетки 31 и 33 — описанието на стоката в момента на изпращането, включително бройки и съответния код по КН,

в клетка 38 — нетната маса на стоката,

в клетка 103 — нетната маса на стоката с думи,

в клетка 104 — отметка в клетка „Други/опиши“, като с главни букви на един от деветте езика се вписва текстът:

DESTINO ESPECIAL: MERCANCÍAS QUE DEBEN PONERSE A DISPOSICIÓN DEL CESIONARIO [REGLAMENTO (CEE) No 2454/93, ARTÍCULO 298],

SÆRLIGT ANVENDELSESFORMÅL: SKAL STILLES TIL RÅDIGHED FOR ERHVERVEREN (FORORDNING (EØF) Nr. 2454/93, ARTIKEL 298),

BESONDERE VERWENDUNG: WAREN SIND DEM ÜBERNEHMER ZUR VERFÜGUNG ZU STELLEN (ARTIKEL 298 DER VERORDNUNG (EWG) Nr. 2454/93),

ΕΙΔΙΚΟΣ ΠΡΟΟΡΙΣΜΟΣ: ΕΜΠΟΡΕΥΜΑΤΑ ΠΟΥ ΠΡΕΠΕΙ ΝΑ ΤΕΘΟΥΝ ΣΤΗ ΔΙΑΘΕΣΗ ΤΟΥ ΕΚΔΟΧΕΑ [ΚΑΝΟΝΙΣΜΟΣ (ΕΟΚ) αριθ. 2454/93, ΑΡΘΡΟ 298],

END-USE: GOODS TO BE PLACED AT THE DISPOSAL OF THE TRANSFEREE (REGULATION (EEC) No 2454/93, ARTICLE 298),

DESTINATION PARTICULIÈRE: MARCHANDISES À METTRE À LA DISPOSITION DU CESSIONNAIRE [RÈGLEMENT (CEE) No 2454/93, ARTICLE 298],

DESTINAZIONE PARTICOLARE: MERCI DA METTERE A DISPOSIZIONE DEL CESSIONARIO [REGOLAMENTO (CEE) N. 2454/93, ARTICOLO 298],

BIJZONDERE BESTEMMING: GOEDEREN TER BESCHIKKING TE STELLEN VAN DE CESSIONARIS (VERORDENING (EEG) Nr. 2454/93, ARTIKEL 298),

DESTINO ESPECIAL: MERCADORIAS A PÔR À DISPOSIÇÃO DO CESSIONÁRIO [REGULAMENTO (CEE) N.o 2454/93, ARTIGO 298.o];

в клетка 106,

а)

когато стоките са били подложени на обработка или преработка след освобождаването им за редовен внос — описанието на стоките в момента на освобождаването им за редовен внос и съответният код по КН;

б)

регистрационният номер и дата на митническата декларация за редовен внос и адресът на митническата служба, където е била подадена декларацията;

в клетка Е, на обратната страна на формуляра („За ползване от отправната държава-членка“):

компетентната митническа служба в получаващата държава-членка,

датата на изпращане на стоките.

3.   Изпращачът запазва първото копие в книгите, посочени в член 293, буква б), и преди да изпрати стоките, изпраща втория и третия екземпляр на компетентната митническа служба по начин, предписан от службата. Четвъртото и петото копие заедно с оригинала се изпращат заедно със стоката на получателя. Компетентната митническа служба запазва в документацията си второто копие и изпраща третото до компетентната митническа служба в съответната държава-членка за получателя.

4.   При получаването на стоките получателят ги отразява в книгите, предвидени в член 293, буква б), и прилага към тях оригинала, а четвъртото копие се връща незабавно до компетентната митническа служба в получаващата държава-членка по начин, предвиден от съответната страна с вписване на датата на пристигане. Получателят незабавно уведомява митницата за всякакво свръхколичество, недостиг или друга нередност. В допълнение той изпраща петото копие на изпращача.

5.   Задълженията на изпращача според настоящата глава преминават върху получателя на датата, посочена в параграф 4. Дотогава тези задължения се носят от изпращача.

6.   Стоките, изпратени по процедурата, установена в настоящия член, не се представят нито в отправната митница, нито в получаващата митница.

7.   Разпоредбите на настоящия член се отнасят по същия начин за стоки, които по време на транспорта между две точки на територията на Общността пресичат територията на страна от ЕАСТ и се препращат от тази страна.

8.   Митническите органи от отправната държава-членка и получаващата държава-членка извършват редовни проверки в помещенията на изпращача и на получателя. Изпращачът и получателят трябва да им оказват пълно съдействие и да представят исканата информация.

Член 299

1.   В отклонение от член 298, контролният лист Т5 няма нужда да се използва за транспорт на материал за поддържане или ремонт на самолети или при условията на договорка за размяна или за собствените нужди на самолетната компания, извършван от самолети, участващи в международния трафик.

В тези случаи стоките се превозват с въздушна товарителница или равностоен документ съгласно условията, посочени в член 298, параграф 6.

2.   Въздушната товарителница или равностойният документ трябва да съдържат най-малкото следните данни:

а)

името на изпращащата авиокомпания;

б)

името на отправното летище;

в)

името на получаващата авиокомпания;

г)

името на летището на получаване;

д)

описание на материалите;

е)

брой на артикулите.

Данните, посочени в предишната алинея, могат да бъдат дадени в кодирана форма или с отправка към приложен документ.

3.   Въздушната товарителница трябва да има на лицевата си страна надпис с главни букви на един от деветте езика:

DESTINO ESPECIAL,

SÆRLIGT ANVENDELSESFORMÅL,

BESONDERE VERWENDUNG,

ΕΙΔΙΚΟΣ ΠΡΟΟΡΙΣΜΟΣ,

END-USE,

DESTINATION PARTICULIÈRE,

DESTINAZIONE PARTICOLARE,

BIJZONDERE BESTEMMING,

DESTINO ESPECIAL.

4.   Във всяка държава-членка всяка авиокомпания, която изпраща или получава материал, посочен в параграф 1, трябва да представя материално-стоковата си отчетност на разположение на компетентните митнически органи за контрол, предвиден в член 293, буква б).

5.   Изпращащата авиокомпания запазва копие от въздушната товарителница или равностойния документ и по начина, предписан от митническите органи от получаващата държава-членка, представя още едно копие на компетентните митнически органи.

Получаващата авиокомпания запазва копие от въздушната товарителница или равностойния документ и по начина, предписан от митническите органи от изпращащата държава-членка, представя още едно копие на компетентните митнически органи.

6.   Непокътнатите материали и копията от въздушната товарителница или равностойния документ се доставят на получаващата авиокомпания на местата, определени от митническите органи в държавата-членка, където е седалището на авиокомпанията. Освен това материалите се завеждат в книгите, посочени в член 293, буква б).

Доставянето на материалите и копията от въздушната товарителница или равностойния документ и завеждането в книгите, посочено в предишната алинея, се извършва в срок от пет дни от датата на излитане на самолета, който носи материалите.

7.   Задълженията, които произтичат от настоящия член, преминават от изпращащата авиокомпания върху получаващата авиокомпания в момента, когато на последната се доставят непокътнатите материали и екземплярите от въздушната товарителница или равностойния документ.

Член 300

Всяко преместване в рамките на една държава-членка се съобщава на митническите органи. Формата на известяването, сроковете, в които трябва да се направи и всички останали изисквания се определят от споменатите органи. Известяването трябва да посочва ясно датата за преместване на стоките.

От тази дата лицето, на което са прехвърлени стоките, поема задълженията, които възникват съгласно настоящия раздел по отношение на прехвърлените стоки.

Член 301

1.   По искане на титуляра на разрешителното, издадено съгласно член 291, митническите органи одобряват, при определените от тях условия, местата, наречени по-долу „сухоземни операционни бази“, в които стоките, изброени в приложение 40, част 2, раздел Б могат да се съхраняват или подлагат на различни операции.

2.   Без да се накърнява член 298, не се прилагат никакви други формалности освен вписването в книгите, предвидени в член 293, буква б), при движението на стоките, цитирани в параграф 1:

а)

от сухоземните операционни бази до платформите, независимо дали се намират в териториални води или не и обратно;

б)

там, където е приложимо, от сухоземните операционни бази до мястото за товарене на стоките на платформите и от мястото за разтоварване от платформата до сухоземната операционна база;

в)

от мястото за товарене до платформите, независимо дали се намират в териториални води или не, когато стоките се транспортират с кораб за доставка на платформите, без да преминат през сухоземните операционни бази и обратно;

г)

между платформите, независимо дали се намират в териториални води или не.

Член 302

1.   Митническите органи не одобряват друга употреба на стоките, освен предвидената чрез благоприятното тарифно третиране, посочено в член 291, освен ако титулярът на разрешителното не докаже, че по вина на обстоятелствата или поради самите стоки не е било възможно те да се предоставят за предписаната им крайна употреба.

2.   Като изключение от параграф 1, за продукти, изброени в приложение 40, част 1 и 2, митническите органи одобряват използването на стоките по друг от предвидения начин при благоприятно тарифно третиране, ако сметнат, че това е оправдано по икономически съображения.

3.   Одобрението, упоменато в предишния параграф, се дава при условие че титулярът на разрешителното заплати размера на вносните мита, установен съгласно параграф 208 от Кодекса.

Член 303

1.   Митническите органи не одобряват износа на стоки или унищожаването на стоките под митнически надзор, освен ако титулярът на разрешителното докаже, че по вина на обстоятелствата или поради самите стоки не е било възможно те да се предоставят за предписаната им крайна употреба.

Когато се одобри износът на стоките от митническата територия на Общността, стоките от момента на приемането на митническа декларация за износ се смятат за чуждестранни стоки.

Когато става въпрос за селскостопански продукти, в клетка 44 от митническата декларация се вписва с главни букви на един от деветте езика:

DESTINO ESPECIAL: MERCANCÍAS PREVISTAS PARA LA EXPORTACIÓN [REGLAMENTO (CEE) No 2454/93, ARTÍCULO 303]: APLICACIÓN DE LOS MONTANTES COMPENSATORIOS MONETARIOS Y RESTITUCIONES AGRARIAS EXCLUIDA,

SÆRLIGT ANVENDELSESFORMÅL: VARER BESTEMT TIL UDFØRSEL I (FORORDNING (EØF) Nr. 2454/93, ARTIKEL 303): ANVENDELSE AF MONETÆRE UDLIGNINGSBELØB OG LANDBRUGSRESTITUTIONER ER UDELUKKET,

BESONDERE VERWENDUNG: ZUR AUSFUHR VORGESEHENE WAREN (ARTIKEL 303 DER VERORDNUNG (EWG) Nr. 2454/93): ANWENDUNG DER WÄHRUNGSAUSGLEICHSBETRÄGE UND LANDWIRTSCHAFTLICHEN AUSFUHRERSTATTUNGEN AUSGESCHLOSSEN,

ΕΙΔΙΚΟΣ ΠΡΟΟΡΙΣΜΟΣ: ΕΜΠΟΡΕΥΜΑΤΑ ΠΟΥ ΠΡΟΟΡΙΖΟΝΤΑΙ ΓΙΑ ΕΞΑΓΩΓΗ [ΚΑΝΟΝΙΣΜΟΣ (ΕΟΚ) αριθ. 2454/93, ΑΡΘΡΟ 303]: ΑΠΟΚΛΕΙΕΤΑΙ Η ΕΦΑΡΜΟΓΗ ΤΩΝ ΝΟΜΙΣΜΑΤΙΚΩΝ ΕΞΙΣΩΤΙΚΩΝ ΠΟΣΩΝ ΚΑΙ ΤΩΝ ΓΕΩΡΓΙΚΩΝ ΕΠΙΣΤΡΟΦΩΝ,

END-USE: GOODS DESTINED FOR EXPORTATION (REGULATION (EEC) No 2454/93, ARTICLE 303). MONETARY COMPENSATORY AMOUNTS AND AGRICULTURAL REFUNDS NOT APPLICABLE,

DESTINATION PARTICULIÈRE: MARCHANDISES PRÉVUES POUR L'EXPORTATION [RÈGLEMENT (CEE) No 2454/93, ARTICLE 303]: APPLICATION DES MONTANTS COMPENSATOIRES MONÉTAIRES ET RESTITUTIONS AGRICOLES EXCLUE,

DESTINAZIONE PARTICOLARE: MERCI PREVISTE PER L'ESPORTAZIONE [REGOLAMENTO (CEE) N. 2454/93, ARTICOLO 303]: APPLICAZIONE DEI MONTANTI COMPENSATORI MONETARI E RESTITUZIONI AGRICOLE ESCLUSA,

BIJZONDERE BESTEMMING: VOOR UITVOER BESTEMDE GOEDEREN (VERORDENING (EEG) Nr. 2454/93, ARTIKEL 303): TOEKENNING VAN MONETAIRE COMPENSERENDE BEDRAGEN EN LANDBOUWRESTITUTIES UITGESLOTEN,

DESTINO ESPECIAL: MERCADORIAS PREVISTAS PARA A EXPORTAÇÃO [REGULAMENTO (CEE) N.o 2454/93, ARTIGO 303.o]: APLICAÇÃO DOS MONTANTES COMPENSATÓRIOS MONETARIOS E RESTITUIÇÕES AGRÍCOLAS EXCLUÍDA.

2.   Като изключение от параграф 1 за стоките, изброени в приложение 40, части 1 и 2, митническите органи одобряват износа на стоките от митническата територия на Общността, когато това е икономически оправдано.

3.   Параграф 1 не се прилага при смесено складирани стоки, както посочва член 296, параграф 3, освен ако цялата смес се изнесе или унищожи.

Член 304

1.   Когато вносното мито за стоки със специално предназначение не е по-ниско от нормалното мито за същите стоки, те се класират по кода от КН, който се отнася за специалното предназначение, и настоящият раздел не се прилага.

2.   Настоящият раздел не се прилага за стоките, изброени в приложение 41.

Раздел 2

Коне за месо

Член 305

1.   Освобождаването за редовен внос на коне, предназначени за клане, спадащи към тарифен № 0101 19 10 от КН, подлежи на следните условия:

а)

представяне на гаранция, която покрива митническото задължение, което може да възникне, според член 208 от Кодекса; и

б)

идентификация на всеки кон, задоволяваща митницата, посредством ясно видим знак чрез махане накосми с ножица или по друг начин от лявата плешка, включващ знака Х, който означава, че конят е предназначен за клане, и номер, който да дава възможност за идентификация на коня от момента на освобождаване за редовен внос до момента на клането.

2.   Подробностите по маркирането се означават в митническата декларация за редовен внос на конете. Копие от декларацията придружава конете и се изпраща на органа, посочен в член 308, параграф 1.

3.   Задълженията на декларатора са отразени в член 293.

Член 306

1.   След като бъдат освободени за редовен внос, конете трябва да се превозят в надлежно пломбирани от компетентния орган транспортни средства (без да се накърняват националните разпоредби за свалянето и замяната на пломбите в спешни случаи), направо до кланица, призната от митническите органи, където да бъдат заклани.

2.   При пристигането в кланицата, транспортното средство трябва да бъде разтоварено в присъствие на компетентен орган.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато митницата, в която е извършено освобождаването, се намира в кланицата, ако конете се поемат веднага от органа, посочен в член 308, параграф 1.

Освен това, когато митницата, в която е извършено освобождаването, се намира в непосредствена близост до кланицата, митническите служби, вместо да използват пломби, могат да вземат подходящи мерки, за да гарантират, конете да бъдат прехвърлени направо в кланицата и да бъдат поети веднага от органа, посочен в член 308, параграф 1.

Член 307

Ако даден кон не може да бъде идентифициран при пристигането в кланицата или ако не е спазен член 306, компетентният орган незабавно информира компетентната митница, която взима необходимите мерки.

Член 308

1.   Доказателството, че конете са били заклани, се представя или като сертификат, издадено от упълномощения за целта орган или като заверка, която този орган добавя към копието от митническата декларация, посочена в член 305, параграф 2, с която се удостоверява, че закланите животни отговарят на вписаните в митническата декларация за редовен внос.

2.   В срок от 30 дни от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение на конете, доказателството за заколването трябва да пристигне в митницата, където горната митническа декларация е била представена, или направо от органа, посочен в параграф 1, или чрез посредничеството на декларатора, съгласно решението на съответната държава-членка.

ДЯЛ II

ТРАНЗИТ

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 309

За целите на настоящия дял:

а)

транспортно средство означава по-специално:

всяко МПС, ремарке или полуремарке,

всеки открит или закрит железопътен. вагон,

всеки плавателен съд,

всеки самолет,

всеки съд в смисъла на член 670, буква ж);

б)

отправна митница

означава митницата, в която започва транзитният режим на Общността;

в)

транзитна митница означава:

митницата в точката на напускането на митническата територия на Общността, когато пратката напуска тази територия в процеса на транзитна операция през граница на държава-членка и трета страна,

митницата в точката на влизането в митническата територия на Общността, когато стоката преминава през територията на трета страна в процеса на транзитна операция на Общността;

г)

получаваща митница

означава митницата, където стоките, поставени в режима на транзит на Общността, трябва да бъдат представени, за да се приключи транзитът;

д)

митница на гаранцията

означава митницата, където е представена глобална или договорена гаранция.

ГЛАВА 2

Обсег

Член 310

1.   Стоки от Общността:

които са преминали през митническите формалности за износ с оглед получаване на експортна субсидия при износ в трета страна в рамките на Общата селскостопанска политика,

или

по отношение на които възстановяването или опрощаването на пратени вносни мита става при условие че се реекспортират от митническата територия на Общността или бъдат поставен в митнически склад или пропуснат в митнически режим, с изключение на редовен внос,

или

които са освободени за редовен внос в режим на активно усъвършенстване, система на възстановяване, с оглед последващ износ под формата на компенсаторни продукти, за които трябва да се представи искане за възстановяване на митата съгласно член 128 от Кодекса, като заинтересованото лице има намерение да подаде такава молба,

или

които са предмет на система от експортни такси и данъци и са преминали през митническите формалности по износа за трета страна в рамките на Общата селскостопанска политика,

или

които са взети от запаси за търговска намеса, предмет са на контролни мерки по отношение на специалното им предназначение и са преминали през митническите формалности по износа за трета страна в рамките на Общата селскостопанска политика;

се придвижват в режим на външен транзит на Общността съгласно член 91, параграф 1, буква б) от Кодекса.

2.   Стоките, посочени в параграф 1, които не са напуснали митническата територия на Общността, се смятат за стоки от Общността при положение, че се докаже, че митническата декларация, митническите формалности, свързани с мерките на Общността, които изискват стоките да напуснат споменатата митническа територия, и всички последствия от тези формалности са отменени.

Член 311

Без да накърнява член 310, параграф 1, стоки от Общността, които са изпратени:

а)

от една точка на митническата територия на Общността до друга през територията на една или повече страни от ЕАСТ;

б)

по методите на административно сътрудничество, изработени, за да осигурят през преходния период свободното движение в търговията между Общността, в състава си от 31 декември 1985 г. и Испания или Португалия и в търговията между тези две страни със стоки, за които още не са отменени напълно митата или другите мерки, установени в Учредителния акт;

в)

от една част на митническата територия на Общността, където важат разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО на Съвета до друга част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби не важат, или

от една част на митническата територия на Общността, където разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО на Съвета не важат, до друга част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби важат, или

от една част на митническата територия на Общността, където разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО на Съвета не важат, до друга част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби също не важат, се движат в режим на вътрешен транзит на Общността.

Член 312

Транспортирането на стоките, за които се прилага транзитен режим на Общността, може да се осъществи между две точки в митническата територия на Общността през територията на трета страна, която не спада към ЕАСТ, в транзитен режим на Общността при условие че транспортът през третата страна се извършва с един-единствен транспортен документ, изготвен в държава-членка. В този случай действието на режима временно се прекратява на територията на третата страна.

ГЛАВА 3

Статут на стоки от Общността

Член 313

1.   Като се имат предвид изключенията, изброени в параграф 2, всички стоки, транспортирани между две точки в митническата територия на Общността, се смятат за стоки от Общността, освен ако се установи, че нямат статута на стоки от Общността.

2.   Следните стоки не се смятат за стоки от Общността, освен ако се установи в съответствие с членове от 314 до 323, че те имат статут на стоки от Общността:

а)

стоки, които се придвижват под покритието на един от документите, посочени в член 163, параграф 2, букви от б) до д);

б)

стоки, които се придвижват между две точки в митническата територия на Общността през територията на трета страна;

в)

стоки, транспортирани:

по въздушен път от летище в трета страна до летище в митническата територия на Общността,

по морски път от пристанище в трета страна до пристанище в митническата територия на Общността,

по морски път от свободна зона в пристанище, разположено в митническата територия на Общността, където са били приети на борда или претоварени за друго пристанище в същата територия, освен ако митническите служби установят от бележките в корабните документи, че споменатият кораб идва от част от пристанището, което не е включено в свободната зона;

г)

стоки, съдържащи се в пратка, изпратена от пристанищно бюро, разположено на митническата територия на Общността, когато към опаковките или придружителните документи е прикрепена лепенка, отговаряща на образеца от приложение 42. От митническите служби в изпращащата държава-членка се изисква да прикрепват такива етикети или да нареждат те да бъдат прикрепвани към опаковките и към придружителните документи, ако стоките не са стоки от Общността;

д)

стоки, превозвани по морски път от пристанище в митническата територия на Общността до друго пристанище в същата територия, ако са транспортирани:

на борда на морски съд, идващ и носещ стоки натоварени в трета страна, който е спирал в едно или повече пристанища в Общността, или

на борда на морски съд, пътуващ за трета страна, който носи стоки, натоварени в пристанище на Общността и е спирал в едно или повече пристанища в Общността, или

на борда на морски съд, който е спирал в едно или повече пристанища в трети страни между изходното пристанище в Общността и получаващото пристанище в Общността, или

на борда на морски съд, който пристига направо в свободна зона, или

на борда на морски съд, който е спирал в пристанище , където има свободна зона, освен ако се установи чрез бележка на митническите служби в корабните документи, че корабът идва от такава част на пристанището, която се намира извън свободната зона.

3.

а)

Без да накърнява член 170 от Кодекса, капитанът на плавателния съд или неговият представител е задължен да предупреди за пристигането митническите служби в пристанището, където стоките се разтоварват и да съобщи от кое пристанище е тръгнал корабът и какъв е бил първоначалният му товар, както и всички пристанища, в които се спирал или възнамерявал да спира преди да пристигне в получаващото пристанище в Общността. При поискване капитанът на кораба представя документите, т.е. корабния дневник, за доказателство на представените сведения.

Ако представената информация не задоволи митническите служби в получаващото пристанище, всички пренасяни стоки се смятат за чуждестранни, освен ако се установи статутът им на стоки от Общността съгласно членове от 314 до 323.

б)

За да изпълни задълженията си съгласно буква а), капитанът на плавателния съд или неговият представител може да представи на митническите служби в пристанища-та в Общността, където се разтоварват стоките, копие от информационния лист, заверен от митническите служби в отправното пристанище на митническата територия на Общността, който изброява заплануваното получаващо пристанище и всички пристанища, в които корабът може да спре.

Обаче използването на информационния лист е задължително, ако корабът носи стоки, посочени в член 91, параграф 1 от Кодекса.

в)

Митническите служби в пристанището по предназначение могат да отменят прилагането на букви а) и б) по отношение на кораб:

който явно, например поради характера и географската сфера на корабните му операции, се движи само между пристанища в Общността и не посещава трети страни, или:

е собственост на корабни компании, които са упълномощени да използват опростената процедура, описана в член 448, параграф 11.

Член 314

1.   В случаите, посочени в член 313, параграф 2, букви от а) до в) и д), статутът на стоките като стоки от Общността се установява посредством един от документите, предвидени в членове от 315 до 318 или в съответствие с подробните процедури, предвидени в членове от 319 до 323.

2.   Документите или подробните процедури, посочени в параграф 1, не се прилагат за стоки, които:

а)

са предназначени за износ,

или

б)

са описани в първото тире на член 310, параграф 1,

или

в)

се намират в опаковка, която няма статут на стока от Общността,

или

г)

не се транспортират направо от една държава-членка до друга.

За пряко транспортирани от една държава-членка до друга се смятат следните:

стоки, транспортирани, без да преминават през територията на трета страна;

стоки, транспортирани през територията на една или повече трети страни при условие че пренасянето през тези страни се извършва под покритието на Единния митнически документ — митническата декларация, изготвена в една от държавите-членки.

Член 315

1.   Доказателство за статута на стоки от Общността се представя в съответствие с настоящия член чрез документа Т2L.

2.   Документът Т2L се изготвя на бланка, съответстваща на екземпляр 4 или 4/5 от образеца в приложения 31 и 32.

Към горния формуляр се прилага един или повече формуляри, отговарящи на екземпляр 4 или 4/5 от образеца в приложения 33 и 34.

Когато държавите-членки не разрешават използването на допълнителни формуляри, когато декларациите се изготвят с компютърна програма, бланката се придружава от един или повече формуляри, отговарящи на екземпляр 4 или 4/5 от образеца в приложения 31 и 32.

3.   Заинтересованите лица вписват символа „T2L“ в дясното подразделение на клетка 1 на бланката и символа „T2L bis“ в дясното подразделение на клетка 1 на допълнителните формуляри.

4.   Когато трябва да се изготви документи за пратка, състояща се от два или повече вида стоки, данните за тези стоки могат да се нанесат на един или повече товарни листове в смисъла на членове от 341, параграф 2 до 344, параграф 2, вместо в клетки 31 „Опаковки и описание на стоките“, 32 „Номер на стоката“, 35 „Бруто тегло (kg)“ и, където е подходящо, 33 „Код на стоката“, 38 „Нетно тегло (kg)“ и 44 „Допълнителни сведения/представени документи, сертификати и разрешителни“ на бланките, използвани за документа T2L.

Когато се използват товарни листове, въпросните клетки на бланките, използвани за документи T2L, се зачертават.

5.   Горната част на клетката, посочена в член 342, буква б) се използва за символа „T2L“, долната ѝ част е предназначена за заверката от митническите служби, както предвижда член 314, параграф 2.

Графата „Страна на изпращането/износа“ на товарния лист не се попълва.

6.   Товарният лист се представя в същия брой копия както документът T2L, за който се отнася.

7.   Когато към един документ T2L се прилагат два или повече товарни листове, те трябва да имат последователни номера, нанесени от заинтересованите лица. Броят на приложените товарни листове се нанася в клетка 4 „Товарни листове“ на бланката, използвана за документите T2L.

Член 316

1.   При спазване на разпоредбите на член 394, документът T2L се изготвя само в един оригинал.

2.   Документът T2L и, където е необходимо, документът/документите T2L а се заверяват от митническите служби в отправната държава-членка по искане на заинтересованото лице. Заверката трябва да се направи, доколкото е възможно, в клетка С (отправна митница) на горните документи и да съдържа следното:

а)

за документ T2L — името и печата на отправната митница, подпис на компетентния служител, дата на заверката и/или регистрационен номер или номера на декларацията за изпращане, когато такава е необходима;

б)

за документ T2L bis — номера, отразен върху документ T2L. Този номер се нанася или с печат, на който е написано и името на отправната митница, или на ръка. В последния случай той се придружава от официалния печат на съответната митница.

Документът трябва да се върне на заинтересованото лице веднага, щом формалностите по изпращането на стоките в получаващата държава-членка са извършени.

Член 317

1.   Без да накърнява членове 315 и 316, доказателството за статута на стоките като стоки от Общността се представя съгласно настоящия член чрез представяне на фактурата или транспортния документ за стоките.

2.   Фактурата или транспортният документ, посочен в параграф 1, съдържа най-малкото пълното име и адреса на изпращача или на декларатора, когато изпращач и декларатор не са едно и също лице, брой и вид, знаци и номера върху опаковката, описание на стоката, брутното тегло в kg и, ако е необходимо, номерата на контейнерите.

Деклараторът ясно нанася на горния документ символа „T2L“ и полага саморъчен подпис.

3.   Фактурата или транспортният документ, надлежно попълнени и подписани от декларатора, по негово искане, се заверяват от отправната митница в държавата-членка. Заверката включва името и печата на отправната митница, подписа на компетентния служител, датата на заверката и или регистрационен номер или номера на декларацията за изпращане или на митническа декларация, ако такава се изисква.

4.   Ако общата стойност на стоките от Общността, отразени във фактурата или транспортния документ, попълнен и подписан в съответствие с параграф 2 или член 224, параграф 1, не надвишава 10 000 ECU, от декларатора не се изисква да представя този документ или фактурата за заверка от митническите служби в отправната държава-членка.

В случая, описан в предходната алинея, фактурата или транспортният документ трябва да съдържат в допълнение към сведенията, посочени в параграф 2, още и данните за отправната митница.

5.   Настоящият член е валиден само когато фактурата или транспортният документ се отнасят изключително за стоки от Общността.

Член 318

Когато документите за доказване на статута на стоките като стоки от Общността, се издава впоследствие, на него трябва да бъде изписан с червено текст „Издаден впоследствие“ на един от деветте езика:

Expedido a posteriori,

Udstedt efterfølgende,

Nachträglich ausgestellt,

Εκδοθέν εκ των υστέρων,

Issued retroactively,

Délivré a posteriori,

Rilasciato a posteriori,

Achteraf afgegeven,

Emitido a posteriori.

Член 319

1.   Когато се транспортират стоки под покритието на карнета ТИР или АТА, деклараторът, с оглед да докаже статута на стоките като стоки от Общността, при условията на член 314, параграф 2, може да впише четливо символа „T2L“ в полето, предвидено за описание на стоките, заедно с подписа си, на всички съответни отрязъци на карнета, използвани преди представянето му в отправната митница за заверка. На отрязъците, където е поставен, символът „T2L“ се заверява с печата на отправната митница и подписа на компетентния служител.

2.   Когато карнета ТИР или АТА покрива едновременно стоки от Общността и чуждестранни стоки, двете категории стоки трябва да бъдат показани отделно, а символът „T2L“ да бъде поставен по такъв начин, че да се отнася ясно само за стоките от Общността.

Член 320

Ако е необходимо да се установи статута на стоки от Общността на МПС, регистрирани в една държава-членка, тези МПС се смятат със статут на стоки от Общността:

а)

когато се придружават от регистрационните си номера и документи, които недвусмислено показват статута им на стоки от Общността;

б)

в останалите случаи, в съответствие с членове от 315 до 323.

Член 321

Ако е необходимо да се установи статутът на стоки от Общността на вагони, принадлежащи на железопътна компания на една държава-членка, тези вагони се смятат със статут на стоки от Общността:

а)

когато кодовият им номер и отличителната буква, изписана на тях, недвусмислено доказва техния статут на стоки от Общността;

б)

в останалите случаи, при представяне на един от документите, посочени в членове от 315 до 318.

Член 322

1.   Ако е необходимо да се установи статута на стоки от Общността на опаковки, използвани за транспортиране на стоки в търговията вътре в Общността, които опаковки могат да се идентифицират като собственост на лице с установено местожителство в една държава-членка, и се връщат празни след използване от друга държава-членка, опаковките се смятат за стоки от Общността:

а)

когато са декларирани като стоки от Общността и няма съмнение по верността на тази декларация;

б)

в останалите случаи, в съответствие с членове от 315 до 323.

2.   Възможността, предвидена в параграф 1, се дава за средства за пренасяне, опаковки, палети и други подобни съоръжения с изключение на контейнери в смисъла на член 670.

Член 323

Ако е необходимо да се установи статута на стоки от Общността на стоки, придружавани от физически лица (пътници), при условие че нямат търговски характер, се смятат със статут на стоки от Общността:

а)

когато са декларирани като стоки от Общността и няма съмнение по декларацията;

б)

в останалите случаи — съгласно членове от 315 до 323.

Член 324

Митническите служби от държавите-членки си оказват взаимно съдействие при проверката на автентичността и верността на документите и редовното изпълнение на процедурите, прилагани в съответствие с настоящата глава за доказване статута на стоките като стоки от Общността.

Член 325

Документът Т2M с настоящето се установява като част от методите за административно сътрудничество, посочени в член 10, параграф 2, първа алинея от Договора. Той служи за доказателство, че риболовът от кораби на държави-членки, пренесен на митническата територия на Общността или в непроменено състояние или след като е бил подложен на борда на кораби от държавите-членки на процес, който не извежда получените продукти от обсега на глава 3 или кодове по КН от 1504 до 2301, удовлетворява условията, изложени в член 9, параграф 2 на споменатия Договор.

Член 326

Уловът и получените продукти, посочени в член 325, се покриват от документ 2М, изготвен в съответствие с членове от 329 до 333, когато:

а)

корабът, извършил улова и, когато е подходящо, го е обработил на борда, го е транспортирал направо в държава-членка, различна от собствената му страна;

б)

кораб, принадлежащ на държава-членка, на който уловът е бил претоварен от кораба, посочен в буква а), обработи улова на борда си и го транспортира пряко в митническата територия на Общността;

в)

кораб, различен от посочения в букви а) или б), принадлежащ на държава-членка, на който уловът или получените продукти са били претоварени, ги транспортира пряко в митническата територия на Общността;

г)

един от корабите, посочени в букви а), б) или в), транспортира улова или получените продукти пряко в страна или територия извън Общността, след което те се внесат в митническата територия на Общността.

Член 327

1.   Формата на документа Т2М отговаря на образеца, показан в приложение 43.

2.   Оригиналът се отпечатва на хартия холцфрай, обработена за писане, с тегло най-малко 55 g/m2, със зелен воден знак, отпечатан от двете страни по такъв начин, че да издава опитите за фалшифициране с механични или химични средства.

3.   Размерът на бланките Т2М е 210 × 297 mm с толеранс между –5 и + 8 mm по дължина.

4.   Бланката се отпечатва на един от официалните езици на Общността, определен от компетентните органи в държавата-членка, на която принадлежи корабът.

5.   Бланките Т2М се подвързват в карнетки по 10 екземпляра, с оригинал, който се отделя, и копие през индиго, което остава към карнетката. На втората корица на карнетката се отпечатват бележките, съдържащи се в приложение 44.

6.   Всяка бланка Т2М носи индивидуален сериен номер, който се повтаря на копието.

7.   Държавите-членки могат сами да отпечатват бланки Т2М и да ги подвързват в книжки или да възлагат задачата на одобрени от тях печатари. В последния случай на заглавната страница на всяка карнетка и на всеки оригинал трябва да бъде отпечатан номерът на разрешителното, името и адресът на печатаря и знак, с който той да бъде идентифициран.

8.   Формулярите Т2М се попълват на един от официалните езици на Общността с машина или четливо на ръка, с мастило и с печатни букви. Не се разрешават промени или изтриване. Поправките се извършват с зачеркване на погрешните думи и добавяне на необходимите данни. Поправките трябва да бъдат парафирани от лицето, подписало декларацията.

Член 328

Кочанът с бланки Т2М се издава по искане на собственика на кораба, или неговия представител от митническите служби в пристанището, където корабът е регистриран или домува. То се издава само, след като собственикът на кораба или неговият представител са попълнили клетки 1 и 2 на всички оригинали и копия на езика, на който е отпечатана бланката. При издаването на карнетката, митническите служби попълват клетка 3 на всички оригинали и копия.

Член 329

Капитан на риболовен кораб попълва клетки 4, 5 и 8 на оригинала и копието на една от бланките в карнетката:

а)

когато уловът е се разтоварва в държава-членка, различна от страната, на която принадлежи;

б)

когато уловът се прехвърля на друг кораб, принадлежащ на държава-членка;

в)

когато уловът се разтоварва в страна или територия извън митническата територия на Общността.

Член 330

Когато уловът се обработи на борда на кораба, който го е извършил и получените продукти спадат към кодовете по КН 1504 или 2301, капитанът на кораба попълва клетки 4 и 8 на оригинала и копието на документа Т2М и записва обработката в корабния дневник.

Член 331

При претоварване на друг кораб на улова, посочен в член 329, буква б) или на получените продукти, посочени в член 330, клетка 9 на оригинала и копието на документа Т2М също се попълват и декларацията за претоварването се разписва от двамата капитани. Оригиналът се дава на капитана на кораба, на който е претоварен уловът или получените продукти, като операцията по претоварването се отразява в корабните дневници на всеки един от корабите.

Член 332

Когато преработката, посочена в член 330, се извършва на борда на друг кораб, принадлежащ на държава-членка, на който уловът е бил претоварен, капитанът на този кораб попълва клетки 6, 7 и 10 на оригинала на документа Т2М, който му е предаден при претоварването на улова, като отбелязва преработката в своя корабен дневник.

Член 333

В случай на второ претоварване на улова, посочен в член 329, буква б), или на получените продукти, посочени в член 330, или при претоварване на получените продукти, посочено в член 332, клетка 11 на оригинала на документ Т2М също се попълва и декларацията за претоварването се подписва от двамата капитани.

Оригиналът на документа Т2М се дава на капитана на кораба, на който са претоварени получените продукти, като операцията по претоварването се записва в двата корабни дневника.

Член 334

1.   Оригиналът на документа Т2М, попълнен съгласно член 329, а където е подходящо, и с членове от 330 до 333, се представя на митницата, където получените продукти, отразени в член 325, за които се отнася, се декларират за оформяне в митнически режим. Органите могат да изискат превод на документа. Освен това те могат да изискат проверка на записите в документа Т2М, представянето на всички необходими документи, по-специално на корабните документи, посочени в член 326, букви а), б) и в).

2.   Когато уловът или получените продукти, посочени в член 325, за които се отнася документът Т2М, са разтоварени в страна или територия извън Общността, гореспоменатият документ е валиден само ако е придружен от сертификат от митническите служби на тази страна или територия.

Сертификатът трябва:

а)

да съдържа декларацията, че уловът или полученият продукт, за който се отнася документът, се е намирал под митнически контрол през цялото време на престоя в страната или територията и не са били подложени на други манипулации, освен необходимите за запазването им;

б)

да посочи датите на пристигане и отпътуване на улова или получените продукти и транспортното средство, използвано за препращането им в Общността.

При липсата на такъв сертификат, митническите служби на държавата-членка, в която се внася уловът или получените продукти, могат да приемат всякакъв друг документ, който признават и служи за същата цел.

Член 335

1.   Когато уловът или полученият продукт, посочени в член 325, са пренесени до митническа територия извън митническата територия на Общността, преди да се препратят на отделни пратки в митническата територия на Общността, оригиналът на документа Т2М, изготвен в съгласие с член 329 и, където е подходящо, с членове от 330 до 333, се задържа в съответната страна или територия от капитана или неговия представител. Копие от документа се изпраща незабавно в митницата, където корабът е регистриран или домува.

2.   За всяка частична пратка капитанът на кораба или негов представител изготвя извлечение от документа Т2М, като за целта използва бланка от карнетката за Т2М, издадена съгласно член 328.

Всяко извлечение съдържа препратка към оригиналния документ и в клетка 4 — обозначение на количеството и естеството на продуктите, които съдържа частичната пратка.

Извлечението трябва да бъде обозначено на един от деветте езика с думата „извлечение“:

Extracto,

Udskrift,

Auszug,

Απόσπασμα,

Extract,

Extrait,

Estratto,

Uittreksel,

Extracto.

3.   За всяка частична пратка в митницата в държавата-членка, където продуктите, съдържащи се в частичната пратка, се декларират за оформяне в митнически режим, се представя оригиналът на документ Т2М, придружен от сертификата, предвиден от член 334, параграф 2.

4.   Митницата, посочена в параграф 3, незабавно изпраща на митницата в пристанището по регистрация или пристанището на домуване на кораба заверено копие от извлечението от документа Т2М. Споменатото копие трябва да съдържа указание за митническа декларация за заявения митнически режим.

5.   Оригиналният документ Т2М се задържа, докато всички продукти, за които се отнася, са оформени в митнически режим.

Капитанът или неговият представител нанася в клетка „Забележки“ на оригинала на Т2 броя и вида на колетите за всеки режим, брутното тегло в kg и режима, за който са допуснати. Ако се отнася за разделена пратка, изпратена в Общността според параграф 2, записва се номера и датата на съответното извлечение. След като всички риболовни продукти, покрити от оригиналния документ Т2М, са оформени в митнически режим, документът се изпраща незабавно обратно в митницата в пристанището по регистрация или пристанището на домуване на риболовния кораб.

6.   За да се гарантира събирането на всякакви мита и други такси, митническите служби в митницата, посочена в параграф 1, разрешават освобождаването на риболовните продукти със статут на стоки от Общността само след учредяване на гаранция. Гаранцията се освобождава със съгласието на митницата в пристанището по регистрация или по домуване на риболовния кораб. Разрешението се дава не по-късно от един месец след получаване на оригиналния документ Т2М, посочен в параграф 5.

Член 336

Средствата за пренасяне, представени едновременно с улова или получените продукти, посочени в член 325, за които се отнася документът Т2М, се третират като вътрешни само ако на митническите служби се представи документ, с който се докаже техният статут като стоки от Общността.

Член 337

Всеки път, когато риболовният кораб се върне в своето пристанище по регистрация или по домуване, ако след отплуването му е ползвана карнетката с бланки Т2М, собственикът на кораба, или негов представител трябва да представят карнетката в издалата я митница, за да се проверят копията.

Той също представя карнетката при поискване от митническите служби.

Карнетката се връща на притежателя след всяка проверка, докато се използват всички бланки.

Член 338

Когато кораб, за който е издадена карнетка с бланки Т2М, посочени в член 327, преди да са изразходвани всички бланки престане да изпълнява изискванията за третиране на улова като вътрешен улов в Общността, карнетката се връща незабавно на издалата я митница.

Член 339

За да се прилагат правилно разпоредбите на членове от 325 до 340, администрациите на държавите-членки си оказват взаимно съдействие при проверката на автентичността на документите Т2М и верността на съдържащите се в тях данни.

Член 340

1.   За целите на членове 325 и 326, корабите, окончателно вписани в регистрите на компетентните органи на местно равнище (registros de base)на Сеута и Мелиля, не се смятат за кораби от държава-членка.

2.   Митническите служби в пристанището по регистрация или домуване на риболовния кораб, окончателно вписан в регистрите на компетентните органи на местно равнище на Сеута и Мелиля, няма право да издават карнетки с бланки Т2М на такъв кораб.

3.   Член 334, параграф 2 се прилага за риболовен улов и получени от него продукти, посочени в член 326, които са разтоварени с документ Т2М в пристанище в Сеута или Мелиля за претоварване и последващи пратки в митническата територия на Общността. В допълнение, трябва да бъдат определени специални кейове за разтоварването, складирането и претоварването на подобни продукти, които трябва да са отделени от продуктите за изпращане в други направления.

ГЛАВА 4

Външен транзит на общността

Раздел 1

Режим на транзит

Член 341

1.   Всички стоки, които се придвижват в режим „външен транзит на Общността“, са предмет на декларация Т1 в съответствие с настоящия раздел. Декларация Т1 означава декларация на бланка, отговаряща на образеца в приложения от 31 до 34 и използвана съгласно бележките в приложения 37 и 38.

2.   Товарните списъци на базата на образеца в приложение 45 могат да се използват съгласно членове от 343 до 345 и член 383 като описателна част от декларацията за транзитен режим. Това не пречи на задълженията по отношение формалностите, свързани с процедурата на изпращане или режима на износ, или на който и да е режим в получаващата държава-членка или по отношение на формулярите, използвани при тези формалности.

Товарен списък означава всякакъв търговски документ, който отговаря на членове от 342 до 345 и член 345 и членове от 386 до 388.

Член 342

Товарният списък включва:

а)

заглавието „Товарен списък“ ;

б)

клетка с размери 70 mm × 55 mm, разделена на горна част с размери 70 mm × 15 mm за поставяне на символа Т, последван от една от заверките, посочени в член 346, параграф 1, и долна част с размери 70 mm × 40 mm за отправките, посочени в член 345, параграф 3;

в)

графи в следната последователност и озаглавени, както следва:

сериен №,

означения, брой и вид опаковки и описание на стоките,

страна на изпращането/износа,

нетно тегло в kg,

за служебно ползване.

Ширината на графите може да бъде съобразена със съдържанието, като ширината на графата за служебно ползване да не бъде по-малка от 30 mm. Може да се използват и други полета извън посочените в букви а), б) и в).

Член 343

1.   За товарния списък се използва само лицевата страна на бланката.

2.   Пред всеки артикул на товарния списък се поставя пореден номер.

3.   След всеки артикул, там където е подходящо, се поставя специална отправка, изисквана от законодателството на Общността, особено по отношение Общата селскостопанска политика, сертификати и разрешения.

4.   След последния запис се тегли хоризонтална линия, за да се изключи свободното поле и да не се допускат допълнителни приписки.

Член 344

1.   Митническите служби във всяка държава-членка могат да разрешат да се използват като товарни списъци в смисъла на член 341, параграф 2 такива, каквито не отговарят на изискванията на член 341, параграф 2, втора алинея и на член 342, втора алинея.

Използването на такива списъци се разрешава само когато:

а)

са представени от фирми, чиято материално-стокова отчетност се води с компютърна мрежа или автоматична система за обработка на данни;

б)

са изготвени и попълнение по такъв начин, че да могат да се използват без затруднения от митническите служби;

в)

за всяка стока показват бройка, вид, маркировка и брой опаковки, описание на стоката, страната на изпращане/износа и брутната маса в kg.

2.   Описателни списъци, изготвени с цел да се извършат формалностите по изпращането/износа също могат да се използват като товарни списъци съгласно параграф 1, дори когато тези списъци са представени от фирми, които не водят своята материално-стокова отчетност с компютърна мрежа или автоматична система за обработка на данни.

3.   Митническите служби на всяка държава-членка могат да разрешат на фирми, чиято материално-стокова отчетност се води с компютърна мрежа или автоматична система за обработка на данни и на които вече е разрешено по параграфи 1 и 2 да използват товарни списъци от специален вид, да използват подобни списъци за транзитни операции само с един вид стоки, когато това облекчение е необходимо заради компютърните програми на съответните фирми.

Член 345

1.   Когато главното отговорно лице използва товарни списъци за пратки, състоящи се от два или повече вида стоки, клетки 15 „Страна на изпращане/износ“, 33 „Код на стоката“, 35 „Брутна маса/kg“, 38 „Нетна маса/ kg“ и, ако е необходимо, 44 „Допълнителни сведения, представени документи, сертификати и разрешителни“ на бланките, използвани при транзитния режим, се зачеркват и клетка 31 „Опаковки и описание на стоките“ не се използва за посочване на маркировката и номерата, броя и вида на опаковката и описание на стоките. В този случай не се използват допълнителни формуляри.

2.   Товарният списък се изготвя в същия брой екземпляри като бланката, която се използва за транзитния режим, към която се отнася.

3.   Когато митническата декларация се регистрира, товарният списък трябва да носи същия регистрационен номер като бланката за транзитния режим, към която се отнася. Този номер се нанася или с печат с името на отправната митница, или на ръка, подпечатан с официалния печат на отправната митница.

Подписът на служителя от отправната митница не е задължителен.

4.   Когато към една бланка за транзит са приложени две или повече товарни списъци, всяка една трябва да има пореден номер, нанесен от главното отговорно лица. Броят на приложените товарни списъци се отразява в клетка 4 „Товарни списъци“ на споменатата бланка.

5.   Декларация на бланката на митническата декларация със символа Т1 или T2 в дясната половина на клетка 1, придружена от една или повече товарни списъци, се смята за равностойна на декларация за външен или вътрешен транзит през Общността в смисъла на член 341, параграф 1 или член 381.

Член 346

1.   Когато стоките трябва да се придвижат във външен транзитен режим на Общността, главното отговорно лице нанася в дясната половина на клетка 1 символа T1. Когато се използват допълнителни формуляри, в дясната половина на клетка 1 на допълнителния формуляр се нанася символът T1 bis .

Когато държавите-членки не разрешават използването на допълнителни формуляри, когато декларациите се издават от компютърна система, към бланката на митническата декларация се прилага една или повече бланки, изготвени по образеца в приложения 31 и 32. В този случай в дясната половина на клетка 1 на бланката се нанася символът T1 bis.

2.   Декларацията T1 се подписва от главното отговорно лице и в отправната митница се представят най-малко три копия от нея.

3.   Когато транзитният режим в отправната държава-членка закрива друг режим, този режим или съответният митнически документ се отбелязва върху декларацията T1.

Член 347

1.   Едно и също превозно средство може да се използва за натоварване на стоките от повече от една отправна митница и за разтоварване на повече от една получаваща митница.

2.   Всяка декларация T1 включва само стоките, натоварени или подлежащи на натоварване на едно превозно средство за пренасяне от отправната митница до една получаваща митница.

За целите на първа алинея за едно превозно средство се смята следното, при условие че транспортираните стоки се изпращат заедно:

а)

МПС, придружено от своето/своите ремарке/та или полуремарке/та;

б)

композиция от свързани открити или закрити железопътни вагони;

в)

морски плавателни съдове, представляващи една композиция;

г)

контейнери, натоварени на превозно средство в смисъла на настоящия член.

Член 348

1.   Отправната митница приема и регистрира декларацията T1, определя срока, в който стоките трябва да бъдат представени в получаващата митница, и взима такива мерки за идентификация, каквито сметне за необходими.

2.   Отправната служба вписва необходимите подробности в декларация Т1, оставя за себе си едно копие и връща останалите на отговорника или на негов представител.

Член 349

1.   Като общо правило идентификацията на стоките се осигурява чрез пломбиране.

2.   Пломбира се:

а)

мястото, където се намират стоките, когато транспортното средство е одобрено по други правила или признато от отправната митница като подходящо за пломбиране;

б)

в останалите случаи — всеки отделен пакет.

3.   Транспортните средства могат да бъдат признати като подходящи за пломбиране при условие че:

а)

към тях могат лесно и ефикасно да се прикрепват пломби;

б)

конструирани са така, че никакви стоки не могат да бъдат извадени или поставени, без да оставят видими следи от измамата или без да повредят пломбите;

в)

нямат скрити помещения (тайници), където могат да се укриват стоки;

и

г)

товарните помещения са лесно достъпни за проверка от митническите служби.

4.   Отправната митница може да се откаже от пломбиране предвид други средства за идентификация, ако описанието им в документ Т1 или в допълнителните документи ги прави лесни за идентифициране.

Член 350

1.   Стоките се транспортират под покритието на копията от документа Т1, който се връща на главното отговорно лице или неговия представител от отправната митница.

2.   При поискване от митническите служби се представят копия от документа Т1.

Член 351

Всяка държава-членка представя на Комисията списък на митниците, компетентни да извършват транзитни операции на Общността, като се отразява работното им време.

Комисията съобщава тази информация на останалите държави-членки.

Член 352

1.   Пратката и копията от документа Т1 се представят на всяка транзитна митница.

2.   Превозвачът изпраща до всяка транзитна митница съобщение за транзита върху бланка, изготвена по образеца в приложение 46.

3.   Транзитните митници не извършват физическа проверка на стоките, освен ако се подозира нередност, която може да доведе до нарушение.

4.   Когато стоките се транспортират през транзитна митница, различна от посочената в документа Т1, последната незабавно изпраща съобщението за транзита до митницата, отбелязана в документа.

Член 353

Когато стоките се товарят или разтоварват в присъствието на междинни митнически служби, на тях се представят копията от документа Т1, върнат от отправната митница (или митници).

Член 354

1.   Стоките, описани в документа Т1, могат да се прехвърлят на друго превозно средство под контрола на митническите служби в държавата-членка, на чиято територия се извършва прехвърлянето, без да е необходима нова декларация. В този случай компетентните органи отбелязват съответните данни в документа Т1.

2.   Митническите служби, при условия, определени от тях самите, могат да разрешат такова прехвърляне да се извърши без техен контрол. В този случай превозвачът отбелязва съответните данни в документа Т1 и уведомява митническите служби в държавата-членка на прехвърлянето, за да получи тяхното разрешение.

Член 355

1.   Ако по време на транспортната операция бъдат скъсани пломби по причини извън контрола на превозвача, последният незабавно изисква от митническите служби в държавата-членка, в която се намира превозното средство, да издадат заверен сертификат. По възможност съответните митнически служби поставят нови пломби.

2.   При инцидент, който налага прехвърляне в друго превозно средство, се прилага член 354.

3.   При непосредствена опасност, която изисква незабавно разтоварване на цялата стока или на част от нея, превозвачът може да извърши действия по собствена инициатива, като го отбелязва в документа Т1. В този случай се прилага параграф 1.

4.   Ако в резултат на нещастен случай или други инциденти, възникнали през време на транспортната операция, превозвачът не е в състояние да спази срока, посочен в член 348, той уведомява митническите служби, посочени в параграф 1, при първа възможност. Тези органи след това нанасят съответните данни в документа Т1.

Член 356

1.   Стоките и документът Т1 се представят в получаващата митница.

2.   Получаващата митница отразява върху копията на документа Т1 подробности за извършените проверки и незабавно изпраща едно копие до отправната митница, като запазва другото копие.

3.   Транзитна операция на Общността може да завърши в митница, различна от посочената в документа Т1. Тогава другата митница става получаваща митница.

4.   Предписаният от отправната митница срок за представяне на стоките в получаващата митница е задължителен за митниците на страните, в чиято територия се влиза през транзитната операция на Общността и последните Не могат да го променят.

5.   Когато стоките се представят в митницата на получаване след изтичане на срока, предписан от отправната митница, и пропускането на срока е по причина на външни обстоятелства, които бъдат убедително обяснени на получаващата митница и Не могат да се припишат на превозвача или на главното отговорно лице смята се, че последният е изпълнил поставения срок.

Член 357

1.   По искане на лицето, което представя транзитния лист на Общността в получаващата митница заедно с пратката, за която той се отнася, то може да получи разписка.

2.   Формата на разписката, която потвърждава представянето на транзитния лист на Общността в получаващата митница и съответната пратка, трябва да отговаря на образеца в приложение 47. Но разписката за получаване на транзитния лист на Общността може да се напише върху образеца на гърба на обратното копие на документа.

3.   Разписката се попълва предварително от заинтересованото лице. Тя може да съдържа други данни по отношение пратката, с изключение на полето, запазено за получаващата митница, но заверката на получаващата митница важи само за данните, съдържащи се в това поле.

Член 358

Всяка държава-членка има право да определи една или повече централни митници, на които да се връщат документите от компетентните митници в получаващата държава-членка. Държавите-членки, след като определят митници за тази цел, съответно информират Комисията и определят какви документи трябва да се връщат в тях. Комисията от своя страна информира останалите държави-членки.

Раздел 2

Гаранции

Подраздел 1

Общи разпоредби

Член 359

1.   Гаранцията, посочена в член 94, параграф 1 от Кодекса, е валидна в цялата Общност.

2.   Гаранцията може да бъде обща, покриваща известен брой транзитни операции на Общността, или индивидуална, покриваща отделна транзитна операция на Общността.

3.   Като се следват разпоредбите на член 373, параграф 2, гаранцията се състои от обща и индивидуална гаранция, че всяко физическо или юридическо лице ще изпълни условията, посочени в член 195 от Кодекса.

4.   Гаранционният документ, посочен в параграф 3, трябва да отговаря на образеца, посочен в:

приложение 48 за обща гаранция,

приложение 49 за индивидуална гаранция,

приложение 50 за договорена гаранция.

5.   Ако това се изисква от разпоредбите на националната правна уредба, подзаконовите или административни актове или обичайната практика, всяка държава-членка може да разреши гаранция в различна форма, при условие че има същите правни последици като посочения документ.

Подраздел 2

Обща гаранция

Член 360

Когато операциите от външния транзит на Общността, включващи стоки, внасяни в митническата територия на Общността от трети страни, които стоки са предмет или подлежат на специфична информация, като се прилага Регламент № 1468/81/ЕИО на Съвета (13), представляват повишен риск от измама, митническите администрации на държавите-членки, съгласувано с Комитета, взимат специални мерки за временна забрана за използването на общата гаранция.

Решението за забрана на използването на общата гаранция, което взима митническата администрация на една държава-членка, се прилага по отношение на тези или други държави-членки.

Митническите администрации на държавите-членки се информират взаимно и с Комисията за решения, взети съгласно с настоящия член.

След шест месеца Комисията определя дали взетите мерки трябва да бъдат продължени.

Член 361

Без да накърнява разпоредбите на член 360, размерът на общата гаранция се определя по следния начин:

1.

Размерът на гаранцията се установява най-малко на 30 % от митата и другите такси, дължими според параграф 4 по-долу;

2.

Размерът на гаранцията се установява да е равен на пълния размер на митата и другите такси, дължими според параграф 4 по-долу, когато е предназначен за транзитни операции на Общността със стоки:

внесени на митническата територия на Общността,

изброени в приложение 53, и

предмет на специална информация от Комисията по отношение на транзитните операции, представляващи увеличен риск от измама, съгласно Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета.

Обаче митническите служби могат да установят размера на гаранцията на 50 % от дължимите мита и други такси:

за лица:

установени в държавата-членка, където е представена гаранцията,

редовно ползващи системата на транзит на Общността,

чието финансово състояние е такова, че могат да посрещнат финансовите си задължения, и

които не са извършвали сериозни нарушения на митническите или данъчни закони.

Когато се прилага тази алинея, гаранционната митница попълва в клетка 7 на гаранционното свидетелство, предвидено от член 362, параграф 3, следния текст на един от деветте езика:

aplicación del punto 2 del artículo 361 del Reglamento (CEE) no 2454/93,

anvendelse af artikel 361, nr. 2, i forordning (EØF) nr. 2454/93,

Anwendung von Artikel 361 Nummer 2 der Verordnung (EWG) Nr. 2454/93,

Εφαρμογή του άρθρου 361 σημείο 2 δεύτερο εδάφιο του κανονισμού (ΕΟΚ) αριθ. 2454/93,

application of Article 361 (2) of Regulation (EEC) No 2454/93,

application de l'article 361 point 2 du règlement (CEE) no 2454/93,

applicazione dell'articolo 361, punto 2 del regolamento (CEE) n. 2454/93,

toepassing van artikel 361, punt 2, van Verordening (EEG) nr. 2454/93,

aplicação do ponto 2 do artigo 361.o do Regulamento (CEE) n.o 2454/93.

Прилага се член 361, точка 23 от Регламент № 2454/93 (ЕИО) на Съвета.

3.

Когато декларацията за транзит на Общността включва други стоки, освен включените в параграф 2 от настоящия член, разпоредбите за определяне размера на гаранцията се прилагат, все едно че стоките са вписани в отделни декларации.

Все пак, не се взимат предвид стоки и от двете категории, чието количество или стойност са относително незначителни.

4.

За да се приложи настоящият член, прави се оценка на:

пратките, реализирани за една седмица,

митата и другите платими такси при най-високата ставка, която се прилага в една от съответните страни.

Оценката се извършва на базата на търговската и счетоводна документация на заинтересованото лице по отношение на стоките, транспортирани през предната година, като получената сума се дели на 52.

При нови операции гаранционната митница заедно със заинтересованото лице изчислява количеството, МОС и данъците, които са приложими за стоките, транспортирани през определен период. Гаранционната митница по метода на екстраполирането определя очакваната стойност и митата върху стоките, които предстои да бъдат транспортирани за срок от една седмица.

Гаранционната митница извършва годишен преглед на размера на общата гаранция, по-специално на базата на информацията от отправната митница и съответно коригира размера на гаранцията.

Член 362

1.   Общата гаранция се учредява в гаранционната митница.

2.   Гаранционната митница определя размера на гаранцията, приема декларацията на гаранта и издава разрешително, с което дава право на главното задължено лице да извършва в рамките на гаранцията всякаква транзитна операция на Общността, независимо от отправната митница.

3.   Всяко лице, получило разрешително, при условията, посочени в членове от 363 до 366, получава едно или повече копия от гаранционното свидетелство, издадено на бланка по образеца в приложение 51.

4.   Гаранционното свидетелство се вписва във всеки документ Т1.

5.   Гаранционната митница може да оттегли разрешителното, ако условията, при които то е било издадено, вече не съществуват.

Член 363

1.   При издаването на гаранционното свидетелство или по всяко време през срока на неговата валидност главното отговорно лице на своя отговорност определя на гърба на свидетелството лицето или лицата, които имат право да подписват от негово име декларации за транзит. Данните включват фамилното име и името на упълномощеното лице и неговия подпис. Всяко определяне на упълномощено лице се заверява с подписа на главното отговорно лице. Последният има право по своя преценка да зачертава неизползваните клетки.

2.   Главното отговорно лице може по всяко време да зачеркне името на упълномощеното лице на гърба на свидетелството.

Член 364

Всяко лице, упоменато на гърба на гаранционното свидетелство, представено в отправната митница, се смята за упълномощен представител на главното отговорно лице.

Член 365

Срокът на валидност на гаранционното свидетелство не бива да надвишава две години. Обаче този срок може да се удължи от гаранционната митница с още един срок, който не надвишава две години.

Член 366

Ако гаранцията бъде отменена, главното отговорно лице е отговорно да върне в гаранционната митница всички валидни гаранционни свидетелства, издадени на негово име.

Държавите-членки изпращат на Комисията данни за всички невърнати свидетелства. Комисията съответно информира държавите-членки.

Подраздел 3

Договорена гаранция

Член 367

1.   Всяка държава-членка може да разреши на гаранта да учреди с декларация гаранция с договорен размер от 7 000 ECU за заплащане на възникнали митнически и други задължения за транзитна операция на Общността под негова отговорност, независимо кой е главното отговорно лице. Това разпореждане се прилага, без да накърнява член 368.

2.   Договорената гаранция се представя в една гаранционна митница.

Член 368

1.   С изключение на случаите, посочени в параграфи 2 и 3, отправната митница не изисква гаранция извън договорения размер от 7 000 ECU за всяка декларация за транзит на Общността, независимо от размера на митата и другите такси за стоките, покрити от конкретната декларация.

2.   Когато поради специфични обстоятелства дадена транзитна операция представлява повишен риск и поради тази причина гаранцията от 7 000 ECU е явно недостатъчна, отправната митница може да изиска гаранция за по-голяма сума, кратна на 7 000 ECU, за да се гарантират митата за цялото количество стока, което се изпраща.

3.   Транспортирането на стоки, включени в приложение 52, е повод за увеличаване на размера на договорената гаранция, когато количеството на стоката надвиши количеството, което отговаря на договорения размер от 7 000 ECU.

В подобен случай размерът на гаранцията се увеличава на сума, кратна на 7 000 ECU, необходима за гарантирането на необходимото количество изпращани стоки.

4.   В случая, посочен в параграфи 2 и 3, главното отговорно лице представя в отправната митница ваучери за договорена гаранция, отговарящи на необходимото число, кратно на 7 000 ECU.

Член 369

1.   Когато в декларацията за транзит на Общността са включени други стоки извън изброените в списъка на приложение 52, разпоредбите за договорената гаранция се прилагат така, като че ли двата вида стоки са отразени в отделни декларации.

2.   Като изключение от параграф 1, не се взима под внимание наличието на стоки от който и да е вид, ако тяхното количество или стойност е относително незначителна.

Член 370

1.   Щом гаранционната митница приеме декларацията на гаранта, той получава правото да издава ваучери при условията на гаранцията на лица, които възнамеряват да действат като главни отговорни лица в транзитни операции на Общността от отправна митница по техен избор.

2.   Ваучерът за договорена гаранция т