31992L0084



Официален вестник n° L 316 , 31/10/1992 стр. 0029 - 0031
специално финландско издание: глава 9 том 2 стр. 0108
специално шведско издание: глава 9 том 2 стр. 0108
специално чешко издание глава 09 том 01 стр. 213 - 215
специално испанско издание глава 09 том 01 стр. 213 - 215
специално унгарско издание глава 09 том 01 стр. 213 - 215
специално литвийско издание глава 09 том 01 стр. 213 - 215
LV.ES глава 09 том 01 стр. 213 - 215
MT.ES глава 09 том 01 стр. 213 - 215
PL.ES глава 09 том 01 стр. 213 - 215
SK.ES глава 09 том 01 стр. 213 - 215
специално словенско издание глава 09 том 01 стр. 213 - 215


19921019

Директива 92/84/EИО на Съвета

от 19 октомври 1992 година

относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 99 от него,

като взе предвид предложението на Комисията [1],

като взе предвид становището на Европейския парламент [2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3],

като има предвид, че Директива 92/12/EИО [4] установява общия режим на продуктите, подлежащи на облагане с акциз;

като има предвид, че Директива 92/83/EИО [5] установява разпоредби относно хармонизирането на структурата на акциза върху алкохола и алкохолните напитки;

като има предвид, че държавите-членки би следвало да прилагат към 1 януари 1993 г. минимални ставки на акциза върху тези продукти, за да може вътрешният пазар да бъде изграден към тази дата;

като има предвид, че най-подходящата основа за облагане на етилов алкохол е обемът на чистия алкохол;

като има предвид, че най-подходящата основа за облагане на вино и междинни продукти е обемът на крайния продукт;

като има предвид, че поради това, че особеностите на консумацията на шумящо вино се различават от тези на тихо вино; като има предвид, че поради това на държавите-членки може да бъде разрешено да определят различни акцизни ставки за двата продукта;

като има предвид, че методите за облагане на бира в държавите-членки се различават и е възможно да се разреши това различие да продължи да съществува, по-специално чрез установяване на минимална ставка, която се изчислява съобразно началното екстрактно съдържание и алкохолното съдържание на продукта;

като има предвид, че е възможно да се разреши на някои държави-членки да прилагат намалени ставки за продукти, които се консумират в рамките на определени региони на националната им територия;

като има предвид, че е необходимо ставките, установени в настоящата директива, да бъдат периодично ревизирани въз основа на доклад на Комисията, който взема предвид всички релевантни фактори;

като има предвид, че би следвало да бъде създаден механизъм, който да позволи специфични количества в екю да бъдат конвертирани в национална валута,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Не по-късно от 1 януари 1993 г. държавите-членки прилагат минимални акцизни ставки в съответствие с правилата, установени в настоящата директива.

Член 2

Продуктите, обхванати от настоящата директива са:

- алкохол и алкохолни напитки,

- междинни продукти,

- вино,

- бира,

определени в Директива 92/83/EИО.

Член 3

1. От 1 януари 1993 г. минималната акцизна ставка на алкохола и алкохола, съдържащ се в напитки, които са различни от тези, упоменати в членове 4, 5 и 6, се определя на 550 ECU за хектолитър чист алкохол.

Държави-членки, обаче, които прилагат за алкохол и алкохолни напитки акцизна ставка, която не надвишава 1000 ECU за хектолитър чист алкохол, не могат да намаляват националната си ставка. В допълнение, държавите-членки, които прилагат за упоменатите продукти акцизна ставка, която надвишава 1000 ECU за хектолитър чист спирт, не могат да намаляват националната си ставка под 1000 ECU.

2. Кралство Дания може, все пак, да поддържа до 30 юни 1996 г. съществуващата си система за облагане на алкохол и алкохола, съдържащ се в други продукти, при условие че прилагането на тази система никога няма да има за резултат данъчна тежест, която е по-ниска от данъчната тежест вследствие прилагането на параграф 1 в съответствие с правилата, установени в Директива 92/83/EИО.

3. Италианската република може, обаче, да поддържа до 30 юни 1996 г. съществуващата си система за облагане на алкохола и алкохола, съдържащ се в други продукти, която предвижда намалена ставка за някои категории алкохол при условие че прилагането на тази система никога няма да има за резултат данъчна тежест, която е по-ниска от данъчната тежест вследствие прилагането на параграф 1 в съответствие с правилата, установени в Директива 92/83/EИО на Съвета.

Член 4

От 1 януари 1993 г. минималната акцизна ставка върху междинните продукти се определя на 45 ECU за хектолитър продукт.

Член 5

От 1 януари 1993 г. минималната акцизна ставка на виното се определя:

- за тихо вино на 0 ECU, и

- за шумящо вино на 0 ECU

за хектолитър продукт.

Член 6

От 1 януари 1993 г. минималната акцизна ставка на бирата се определя на:

- 0,748 ECU за хектолитър/градус Плато, или

- 1,87 ECU за хектолитър/алкохолен градус

на краен продукт.

Член 7

1. Република Гърция може да прилага намалена акцизна ставка за етилов алкохол, който се консумира в търговски обекти на островите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканезите и Цикладски и на следните острови в Егейско море: Тасос, Северни Споради, Самотраки и Скифос.

Намалената ставка, която може да е под минималната акцизна ставка, не може да падне повече от 50 % под стандартната национална акцизна ставка на етиловия алкохол.

2. Италианската република може да продължи да прилага освобождаване от акциз и намалени акцизни ставки, които може да са под минималните ставки, които се прилагат към 1 януари 1992 г. за алкохол и алкохолни напитки, консумирани в областта Гориция и долината на Аоста.

3. Португалската република може да продължи да прилага в автономните области на остров Мадейра и Азорските острови намалени акцизни ставки, които не са по-ниски с повече от 50 % под националните ставки, върху следните продукти:

a) на остров Мадейра

- вино, добито от чисти регионални сортове грозде, определени в член 15 от Регламент (ЕИО) № 4252/88/ЕО,

- ром, дефиниран в член 1, параграф 4, буква a) от Регламент (ЕИО) № 1576/89, притежаващ географските характеристики, определени в член 5, параграф 3 и приложение II, точка 1 към този регламент,

- ликьор, произведен от субтропични плодове, обогатен със захарна тръстика eau-de-vie и имащ характеристиките и качествата, определени в член 5, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1576/89;

б) на Азорските острови

- ликьор, дефиниран в член 1, параграф 4, буква с) от Регламент (ЕИО) № 1576/89, произведен от пасирани плодове и ананас,

- eau-de-vie, произведено от винени или гроздови джибри, имащо характеристиките и качествата, определени в член 1, параграф 4, букви г) и е) от Регламент (ЕИО) № 1576/89.

Член 8

На всеки две години, и първоначално не по-късно от 31 декември 1994 г., Съветът, като действа въз основа на доклад, и, доколкото е уместно, предложение на Комисията, проверява акцизните ставки, установени с настоящото, и приема необходимите мерки, като действа след консултации с Европейския парламент. Докладът на Комисията и разглеждането от Съвета взема предвид доброто функциониране на вътрешния пазар, конкуренцията между различните категории алкохолни напитки, реалната стойност на акцизните ставки и общите цели на Договора.

Член 9

1. Курсът на екю към националните валути, който следва да се прилага за стойността на специфичните акцизи, се определя веднъж годишно. Курсовете, които следва да се прилагат, са действащите от първия работен ден на октомври и публикувани в Официален вестник на Европейските общности, и се прилагат от 1 януари на следващата календарна година.

2. Държавите-членки може да поддържат размерите на акциза, които са в сила към момента на годишното приравняване, предвидено в параграф 1, ако конвертирането на размерите на акциза, изразен в екю, би имало за резултат увеличение на акциза, изразен в национална валута, което е по-малко от 5 % или по-малко от 5 ECU, като меродавна е по-малката от двете суми.

Член 10

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 31 декември 1992 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставена в Люксембург на 19 октомври 1992 година.

За Съвета

Председател

J. Cope

[1] ОВ C 12, 18.1.1990 г., стр. 12.

[2] ОВ C 94, 13.4.1992 г., стр. 46.

[3] ОВ C 225, 10.9.1991 г., стр. 54.

[4] ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1.

[5] ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 21.

--------------------------------------------------