31989L0662

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 11 декември 1989 година

относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар

(89/662/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Общността трябва да приеме мерки, предназначени за постепенното изграждане на вътрешния пазар през периода до 31 декември 1992 г.;

като има предвид, че хармоничното функциониране на общата организация на пазара на животински продукти и продукти от животински произход предполага премахването на ветеринарните бариери пред развитието на търговията със съответните продукти вътре в Общността; като има предвид, че в това отношение свободното движение на земеделски продукти е основна черта на общата организация на пазарите и следва да улеснява рационалното развитие на селскостопанското производство и оптималното използване на производствените фактори;

като има предвид, че във ветеринарната област понастоящем границите се използват за извършване на проверки, които целят опазване на общественото здраве и здравето на животните,

като има предвид, че крайната цел е да се гарантира, че ветеринарните проверки се извършват единствено на мястото на изпращане; като има предвид, че постигането на тази цел предполага хармонизиране на основните изисквания, свързани с опазване на общественото здраве и здравето на животните;

като има предвид, че с оглед доизграждането на вътрешния пазар по време на постигането на тази цел трябва да се акцентира върху необходимостта проверките да се извършват на мястото на изпращане и върху организирането на онези, които могат да бъдат извършени по местоназначението; като има предвид, че подобно решение би наложило преустановяване на ветеринарните проверки по вътрешните граници на Общността;

като има предвид, че това решение предполага по-голяма степен на доверие във ветеринарните проверки, извършвани от държавата по изпращане; като има предвид, че последната трябва да гарантира, че ветеринарните проверки се извършват по подходящ начин;

като има предвид, че в държавата по местоназначение, ветеринарните проверки на място могат да се извършват чрез вземане на проби по местоназначението; като има предвид, че в случай на сериозно предположение за нередовност, ветеринарните проверки могат да се извършват и по време на транзитния превоз на стоките;

като има предвид, че държавите-членки трябва да уточнят в план, който да представят, начина, по който възнамеряват да извършват проверките, и като има предвид, че тези планове следва да бъдат предмет на одобрение от Общността;

като има предвид, че трябва да се предвидят последиците когато дадена ветеринарна проверка установи, че пратката е нередовна; като има предвид, че в подобна ситуация могат да се предложат три възможни решения: първото е да се поправят нередовните документи; второто е да се предотвративсякаква опасност при констатирането на епизоотична болест, друга нова сериозна и заразна болест или на друга причина, която би представлявала сериозна опасност за здравето на животните или за общественото здраве; докато третото е необходимо, в случай че стоките не отговарят на определените изисквания, по причини, различни от горепосочените;

като има предвид, че трябва да се предвиди процедура за разрешаване на конфликти, които биха възникнали по отношение на пратките от предприятие или производствен център;

като има предвид, че трябва да се предвидят превантивни мерки; като има предвид, че в тази област, особено от съображения за ефективност, отговорността трябва да се носи на първо място от държавата по изпращане; като има предвид, че Комисията трябва да е в състояние да действа бързо, най-вече чрез посещения на място и предприемане на подходящи за ситуацията мерки;

като има предвид, че с оглед на бъдат ефективни, правилата, определени от настоящата директива, трябва да обхващат всички стоки, които са предмет ветеринарните изисквания при търговия вътре в Общността;

като има предвид, обаче, че с оглед на определени епизоотични болести в държавите-членки все още преобладават различни здравни ситуации, и като има предвид, че в очакване на подход на Общността относно методите за борба с тези болести, въпросът за проверка на търговията с добитък вътре в Общността следва да бъде временно изоставен и да се разреши документна проверка по време на транспортирането; като има предвид, че с оглед на настоящия етап на хармонизиране и в очакване на правила на Общността, стоките, които не са предмет на хармонизираните правила, следва да съответстват на изискванията на държавата по местоназначение, при условие че последните са съобразени с член 36 от Договора;

като има предвид, че разпоредбите в съществуващите директиви следва да се адаптират към новите правила, определени в настоящата директива;

като има, че тези правила следва да бъдат преразгледани преди края на 1993 г.;

като има предвид, че на Комисията следва да се възложи задачата за приемане на мерки за прилагане на настоящата директива; като има предвид, че с тази цел следва да се предвидят процедури, установяващи тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки гарантират, че ветеринарните проверки, които трябва да се извършват върху продукти от животински произход, които са обхванати от директивите, изброени в приложение А, или от член 14, и които са предназначени за търговия, без да се засяга член 6, повече не се извършват по границите, а в съответствие с настоящата директива.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

ГЛАВА I

Проверки при произхода

Член 3

1.   Държавите-членки гарантират, че единствените продукти, предназначени за търговия са онези, посочени в член 1, които са били получени, проверени, маркирани и етикетирани в съответствие с правилата на Общността за въпросното местоназначение, и които се придружават до посочения на тях краен получател от здравен сертификат, санитарен сертификат или какъвто и да било друг документ, предвиден от ветеринарните правила на Общността.

Предприятията по произход гарантират, чрез постоянен самоконтрол, че продуктите отговарят на изискванията по първата алинея.

Без да се засягат задълженията по контрола, възложени на официалния ветеринарен лекар съгласно законодателството на Общността, компетентният орган извършва редовни проверки в предприятията, за да се увери, че продуктите, предназначени за търговия, съответстват на изискванията на Общността, или че, в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член и член 14, на изискванията на държавата-членка по местоназначение.

Когато са налице основания да се предполага, че изискванията не са спазени, компетентният орган извършва необходимите проверки и, ако съмнението се потвърди, предприема подходящите мерки, които могат да включват и оттегляне на одобрението.

2.   Когато транспортирането включва няколко местоназначения, продуктите трябва да се групират в толкова партиди, колкото са и местоназначенията. Всяка партида трябва да бъде придружена от горепосочения сертификат или документ.

Когато продуктите, посочени в член 1, са предназначени за износ към трета страна, транспортирането им трябва да остане под митнически надзор до мястото на излизане от територията на Общността.

3.   Държавите-членки, които осъществяват внос от дадени трети страни по избор, информират Комисията и другите държави-членки за съществуването на такъв внос.

Когато продуктите са доставени на територията на Общността от държава-членка, различна от тези, посочени по-горе, държавата-членка извършва документна проверка на произхода и местоназначението на стоките съгласно член 6, параграф 1.

Държавите-членки по местоназначение забраняват напускането на територията им от съответните продукти, освен ако те не са предназначени за друга друга-членка, която използва същата възможност.

Член 4

1.   Държавите-членки по изпращане предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че операторите спазват ветеринарните изисквания на всички етапи от производството, съхранението, търговията и транспортирането на продуктите, посочени в член 1. По-специално, те гарантират, че:

2.   Държавите-членки по изпращане предприемат подходящите административни, правни или наказателни мерки за санкциониране на всяко нарушение на ветеринарното законодателство от страна на физически или юридически лица, в случай че е се установи нарушение на правилата на Общността и особено когато се установи, че изготвените сертификати или документи не съответстват на действителното състояние на продуктите, или че са поставени здравни печати на продукти, които не отговарят на тези правила.

ГЛАВА II

Проверки при пристигане по местоназначението

Член 5

1.   Държавите-членки по местоназначение прилагат следните мерки:

2.   Без да се засяга член 4, когато стандартите на Общността, предвидени в правилата на Общността, не са били установени, и в случая, предвиден в член 14, държавата-членка по местоназначение може да изиска, при спазване на общите разпоредби на Договора, предприятието по произход да прилага стандартите, които са в сила съгласно националните правила на тази държава-членка. Държавата-членка по произход гарантира, че въпросният продукт отговаря на тези изисквания.

3.   Оператори, на които се доставят продукти от друга държава-членка, или които напълно разпределят партида от такива продукти:

4.   Подробните правила за изпълнение на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 18.

5.   Съветът, въз основа на доклад на Комисията, придружен от всякакви предложения за изменения, преразглежда настоящия член в рамките на срок от три години от прилагането на настоящата директива.

Член 6

1.   Държавите-членки гарантират, че по време на проверките, които се извършват на местата, в които продукти от трети страни могат да бъдат въведени на територията на Общността, като пристанища, летища и гранични пунктове с трети страни, се вземат следните мерки:

2.   Въпреки това, считано от 1 януари 1993 г. и чрез дерогация от параграф 1, всички продукти, транспортирани редовно и директно с транспортни средства, свързващи две географски точки от Общността, подлежат на правилата за контрол, предвидени в член 5.

Член 7

1.   В случай че по време на проверка, която се извършва по местоназначението на дадена пратка или по време на транспортирането, компетентните органи на дадена държава-членка установят:

2.   В съответствие с процедурата, предвидена в член 18, Комисията съставя списък с веществата и заболяванията, посочени в параграф 1, както и подробни правила за прилагането на настоящия член.

Член 8

1.   В случаите, предвидени в член 7, компетентният орган на държавата-членка по местоназначение незабавно установява връзка с компетентните органи на държавата-членка по изпращане. Последните вземат всички необходими мерки и уведомяват компетентния орган на първата държава-членка относно естеството на извършените проверки, взетите решения и основанията за такива решения.

В случай че органът на първата държава-членка се опасява, че тези мерки не са достатъчни, компетентните органи на двете държави-членки заедно търсят начини и средства за справяне с положението; ако е подходящо, това може да включва и проверка на място.

Когато проверките, предвидени в член 7, констатират системни нередности, компетентният орган на държавата-членка по местоназначение информира Комисията и ветеринарните служби на останалите държави-членки.

Комисията, по искане на компетентния орган на държавата-членка по местоназначение или по своя собствена инициатива, като отчита естеството на установените нарушения, може:

Тя информира държавите-членки за своите заключения.

В случаите, в които тези мерки се взимат за справяне със системни нередности от страна на предприятието, Комисията начислява всички разходи, възникнали във връзка с прилагането на тиретата от предходната алинея, на въпросното предприятие.

В очакване на заключенията на Комисията по искане на държавата-членка по местоназначение, държавата-членка по изпращане засилва проверките на продуктите, които идват от въпросното предприятие, а ако съществуват сериозни основания от гледна точка на здравето на животните или на общественото здраве, спира действието на одобрението.

Държавата-членка по местоназначение може, от своя страна, да засили проверките на продукти, идващи от същото предприятие.

По искане на една от двете държави-членки — в случаите, в които нередностите бъдат потвърдени от становище на експерти — Комисията трябва, в съответствие с процедурите, установени в член 17, да вземе подходящи мерки, които могат да се простират дотам, че на държавите-членки да бъде разрешено временно да забранят въвеждането на тяхна територия на продукти, идващи от това предприятие. Тези мерки трябва да се потвърдят или преразгледат във възможно най-кратки срокове и в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

Общите правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 18.

2.   Начините на обжалване, предвидени в действащите законодателства в държавите-членки, на решения, издадени от компетентните органи, не се засягат от настоящата директива.

Решенията, които се вземат от компетентния орган на държавата по местоназначение, както и мотивите за такива решения се съобщават на изпращача или на негов представител, както и на компетентния орган на държавата-членка по изпращане.

По молба от страна на изпращача или на негов представител, на същите се изпращат посочените решения и мотиви в писмен вид с подробности относно начините на обжалване, предвидени в действащото законодателство в държавата-членка по местоназначение, както и относно приложимите процедури и срокове.

Въпреки това в случай на спор и без да се засягат горепосочените начини на обжалване, ако се споразумеят за това, двете страни могат в рамките най-много на едномесечен срок, да отнесат спора за преценка от експерт, чието име фигурира в списъка с експерти на Общността, който трябва да се изготви от Комисията; разходите по консултирането с експерта се поемат от Общността.

Такива експерти дават становищата си в рамките на не повече от 72 часа. Страните са обвързани от становището на експерта, като надлежно спазват ветеринарното законодателство на Общността.

3.   Разходите по връщане на пратката, съхранение на стоките, пренасочването им към други приложения или унищожаването им, се поемат от получателя.

ГЛАВА III

Общи разпоредби

Член 9

1.   Всяка държава-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията относно всяка поява на нейната територия, различна от появата на заболяванията, посочени в Директива 82/894/ЕИО, на зоонози, заболявания или на други причини, които има вероятност да представляват сериозна опасност за здравето на животните или на хората.

Държавата-членка по произход незабавно въвежда контрола или защитните мерки, предвидени в правилата на Общността, в частност определянето на буферните зони, предвидени в тези правила, или приема всякакви други мерки, които счете за уместни.

Държавата-членка по местоназначение или по транзитно преминаване, която по време на проверка, посочена в член 5, е установила съществуването на една от болестите или причините, посочени в първата алинея, ако е необходимо, може да вземе защитните мерки, предвидени в правилата на Общността.

В очакване на предприемането на мерките в съответствие с параграф 4, държавата-членка по местоназначение, при сериозни основания за защита на общественото здраве или на здравето на животните, може да предприеме временни защитни мерки по отношение на съответните предприятия или, в случай на епизоотична болест, по отношение на защитната зона, предвидена в правилата на Общността.

Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията и останалите държави-членки относно взетите мерки.

2.   По искане на държавата-членка, посочена в първата алинея от параграф 1 или по инициатива на Комисията, един или няколко от представителите на Комисията могат незабавно да отидат на съответното място, за да проучат, в сътрудничество с компетентните органи, какви мерки са били взети, както и да дадат становище по тези мерки.

3.   Ако Комисията не е била информирана относно взетите мерки, или ако счита взетите мерки за неподходящи, тя може, в сътрудничество със съответната държава-членка във времето, оставащо до заседанието на Постоянния ветеринарен комитет, да предприеме временни защитни мерки по отношение на продукти от региона, засегнат от епизоотичната болест, или от дадено предприятие. Тези мерки се представят във възможно най-кратки срокове на Постоянния ветеринарен комитет за утвърждаване, изменение или отмяна в съответствие с процедурата, установена в член 17.

4.   При първа възможност, Комисията при всички случаи прави преглед на положението в рамките на Постоянния ветеринарен комитет. Той приема необходимите мерки по отношение на продуктите, посочени в член 1 и, ако положението го налага, по отношение на изходните продукти или продуктите, получени от тези продукти в съответствие с процедурата, предвидена в член 17. Комисията следи развитието на обстановката и, чрез същата процедура, изменя или отменя взетите решения в зависимост от това развитие.

5.   Подробни правила за прилагането на настоящия член, и в частност списъкът със зоонози или причини, които има вероятност да представляват сериозна опасност за здравето на хората, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 18.

Член 10

Всяка държава-членка и Комисията определят ветеринарната служба или служби, които отговарят за извършването на ветеринарните проверки и си сътрудничат със службите за извършване на проверкина другите държави-членки.

Член 11

Държавите-членки също така гарантират, че служителите на техните ветеринарни служби, ако е подходящо, в сътрудничество със служителите на другите служби, оправомощени за тази цел, имат възможност, по-специално:

За тази цел те трябва да получават необходимото за изпълняването на техните задължения сътрудничество от страна на предприятията, в които се извършват проверки.

Член 12

1.   Член 8, параграф 3 и членове 10 и 11 от Директива 64/433/ЕИО (8), последно изменена с Директива 88/657/ЕИО (9) се заличават.

2.   Член 5, параграфи 3 и 4 и членове 9, 10 и 11 от Директива 71/118/ЕИО (10), последно изменена с Директива 88/657/ЕИО, се заличават.

3.   В Директива 74/461/ЕИО (11), последно изменена с Директива 87/489/ЕИО (12):

4.   Член 7, параграф 3 и членове 12 и 16 от Директива 77/99/ЕИО (13), последно изменена с Директива 89/227/ЕИО (14), се заличават.

5.   В Директива 80/215/ЕИО:

6.   Член 5, параграфи 3 и 4, и членове 7, 8 и 12 от Директива 85/397/ЕИО (15), изменена с Регламент (ЕИО) № 3768/85 (16), се заличават.

7.   Член 10, параграфи 1 и 3 от Директива 88/657/ЕИО се заличават.

8.   Членове 8 и 9 от Директива 89/437/ЕИО (17) се заличават.

9.   В приложение Б към Директива 72/462/ЕИО (18), към сертификата се добавя следният текст: „Име и адрес на първия получател“.

Член 13

1.   Следният член се добавя към Директиви 64/433/ЕИО и 71/118/ЕИО:

2.   Следният член се добавя към Директиви 72/461/ЕИО и 80/215/ЕИО:

3.   Следният член се добавя към Директива 77/99/ЕИО:

4.   Следният член се добавя към Директиви 85/397/ЕИО и 88/657/ЕИО:

5.   Следният член се добавя към Директива 88/437/ЕИО:

Член 14

До 31 декември 1992 г. търговията с продуктите, изброени в списъка в приложение Б, до приемането на правила на Общността, са предмет на правилата за контрол, установени с настоящата директива, и по-специално онези, предвидени в член 5, параграф 2.

Преди датата, посочена в член 19, държавите-членки съобщават условията и процедурите, които понастоящем са приложими за търговията с продуктите, посочени в първата алинея.

Съветът по предложение на Комисията определя окончателния режим, приложим за търговията с продуктите, изброени в приложение Б преди 31 декември 1991 г.

Член 15

В член 9 от Директива 64/432/ЕИО (24), се добавя следната точка:

Член 16

1.   Не по-късно от три месеца, преди датата, посочена в член 19, параграф 1, държавите-членки представят на Комисията програма, в която са изложени националните мерки, които трябва да се вземат за постигане на посочената в настоящата директива цел, и по-специално честотата на проверките.

2.   Комисията разглежда програмите, представени от държавите-членки в съответствие с параграф 1.

3.   Всяка година и за първи път през 1991 г., Комисията отправя до държавите-членки препоръка относно програма за проверки за следващата година; Постоянният ветеринарен комитет ще изразява становището си по препоръката предварително. Тази препоръка може да подлежи на допълнително адаптиране.

Член 17

1.   В случаите, в които трябва да се следва процедурата, посочена в настоящия член, председателят, по негова собствена инициатива или по искане на държава-членка, незабавно сезира Постоянния ветеринарен комитет (наричан по-долу „Комитетът“), създаден с Решение 68/361/ЕИО (25).

2.   Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът представя становището си по проекта в рамките на два дни. Становището се приема с мнозинството, определено в член 148, параграф 2 от Договора, когато се отнася за решения, които Съветът взема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начина, определен в този член. Председателят не гласува.

3.   Комисията приема предвидените мерки, при условие че те са в съответствие със становището на Комитета.

4.   В случай че предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета, или ако не е представено становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение относно мерките, които трябва да бъдат взети.

Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичането на 15-дневен период от датата на сезиране на Съвета, Съветът не се е произнесъл, Комисията приема предложените мерки, освен ако Съветът не се произнесъл против посочените мерки с обикновено мнозинство.

Член 18

1.   В случаите, в които трябва да се следва процедурата, посочена в настоящия член, председателят, по негова собствена инициатива или по искане на държава-членка, незабавно сезира Постоянния ветеринарен комитет (наричан по-долу „Комитетът“), създаден с Решение 68/361/ЕИО.

2.   Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът представя становището си по проекта в рамките на срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, определено в член 148, параграф 2 от Договора, когато се отнася за решения, които Съветът взема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начина, определен в този член. Председателят не гласува.

3.   Комисията приема предвидените мерки, при условие че те са в съответствие със становището на Комитета.

4.   В случай че предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета, или ако не е представено становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение относно мерките, които трябва да бъдат взети.

Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичането на тримесечният период от датата на сезиране на Съвета, Съветът не се е произнесъл, Комисията приема предложените мерки, освен ако Съветът не се произнесъл против посочените мерки с обикновено мнозинство.

ГЛАВА IV

Преходни и заключителни разпоредби

Член 19

1.   Преди 31 декември 1990 г. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията относно ветеринарните проверки при търговията вътре в Общността с живи животни.

Преди датата, посочена в първата алинея, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, взема решение относно правилата и общите принципи, приложими за проверките при вноса от трети страни на продукти, обхванати от настоящата директива. По същия начин пунктовете за проверка по външните граници, заедно с изискванията, на които тези пунктове ще трябва да отговарят, се определят преди тази дата.

2.   Преди 31 декември 1992 г. Съветът преразглежда разпоредбите на настоящата директива въз основа на доклад от Комисията относно придобития опит, придружен със съответните предложения, по които Съветът ще вземе решение с квалифицирано мнозинство.

Член 20

До 31 декември 1992 г. с цел да се даде възможност за постепенното въвеждане на режима за контрол, определен от настоящата директива, чрез дерогация от член 5, параграф 1, държавите-членки могат:

Член 21

Съветът с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, преди 1 октомври 1992 г., определя режима, приложим след изтичане срока на действие на временните разпоредби, определени в член 20.

Член 22

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива на дата, която трябва да се определи в решението, което трябва да бъде взето преди 31 декември 1990 г., в съответствие с втората алинея от член 19, параграф 1, но не по-късно от 31 декември 1991 г.

Република Гърция, обаче, разполага с допълнителен период от една година, в рамките на който да се съобрази с нея.

Член 23

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 225, 31.8.1988 г., стр. 4.

(2)  ОВ C 326, 19.12.1988 г., стр. 28.

(3)  ОВ L 56, 6.3.1989 г., стр. 7.

(4)  ОВ L 378, 31.12.1987 г., стр. 58.

(5)  ОВ L 61, 4.3.1989 г., стр. 48.

(6)  ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 4.

(7)  ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 35.

(8)  ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 2012/64.

(9)  ОВ L 382, 21.12.1988 г., стр. 3.

(10)  ОВ L 55, 8.3.1971 г., стр. 23.

(11)  ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 24.

(12)  ОВ L 280, 3.10.1987 г., стр. 28.

(13)  ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 85.

(14)  ОВ L 93, 6.4.1989 г., стр. 25.

(15)  ОВ L 226, 24.8.1985 г., стр. 13.

(16)  ОВ L 362, 31.12.1985 г., стр. 8.

(17)  ОВ L 212, 22.7.1989 г., стр. 87.

(18)  ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28.

(19)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

(20)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

(21)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

(22)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

(23)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

(24)  ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64.

(25)  ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ A

Ветеринарно законодателство

(1)  Считано от 1 януари 1992 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Продукти, които не са предмет на хармонизиране от страна на Общността, но търговията с които би била предмет на проверките, предвидени в настоящата директива

Продукти от животински произход, обхванати от приложение II към Договора: