05/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

109

31989L0655

L 393/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 30 ноември 1989 година

относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работни съоръжения по време на работа (втора специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)

(89/655/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 118а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1), представено след консултации с Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място,

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че член 118а от Договора предвижда Съветът да приема с директиви минимални изисквания за насърчаване на подобряванията, в частност на работната среда, за да се гарантира по-високо равнище на безопасност и опазване на здравето на работниците;

като има предвид, че съгласно посочения член тези директиви избягват да налагат административни, финансови и правни ограничения, които биха възпрепятствали създаването и развитието на малки и средни предприятия;

като има предвид, че съобщението на Комисията относно програмата ѝ за безопасността, хигиената и здравето на работното място (4) предвижда да се приеме директива за използването на работни съоръжения при работа;

като има предвид, че Съветът в своята резолюция от 21 декември 1987 г. относно безопасността, хигиената и здравето на работното място (5) отбелязва намерението на Комисията да му представи в близко бъдеще минимални изисквания за организацията на безопасността и здравето при работа;

като има предвид, че спазването на минималните изисквания, разработени да гарантират по-високо равнище на безопасност и закрила на здравето при използване на работни съоръжения, е задължително за осигуряването на безопасността и здравето на работниците;

като има предвид, че настоящата директива е специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (6); като има предвид, че поради това разпоредбите на посочената директива се прилагат изцяло по отношение на използването на работни съоръжения от работниците при работа, без да се засягат по-строгите и/или специалните разпоредби, съдържащи се в настоящата директива;

като има предвид, че настоящата директива представлява конкретна стъпка към изграждането на социалното измерение на вътрешния пазар;

като има предвид, че по силата на Директива 83/189/ЕИО (7) държавите-членки са длъжни да уведомяват Комисията за всеки проект за техническа уредба, приложима за машините, апаратите и инсталациите;

като има предвид, че по силата на Решение 74/325/ЕИО (8), последно изменено с Акта за присъединяване от 1985 г., Комисията проведе консултации с Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място с оглед изготвянето на предложения в тази област,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1.   Настоящата директива, която е втората специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, определя минималните изисквания за безопасност и здраве при използването на работно съоръжение от работниците при работа, определени в член 2.

2.   Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО са изцяло приложими за цялата област, посочена в параграф 1, без да се засягат по-строгите и/или специалните разпоредби, съдържащи се в настоящата директива.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

а)

„работно съоръжение“ е всяка машина, апарат, инструмент или инсталация, използвани при работа;

б)

„използване на работно съоръжение“ е всяка дейност, свързана с работното съоръжение, като пускане или спиране, използване, превоз, ремонт, изменение, поддръжка и обслужване, включително, в частност почистване;

в)

„опасна зона“ е всяка зона във и/или около работното съоръжение, в която присъствието на изложен на въздействие работник представлява риск за неговата безопасност или неговото здраве;

г)

„работник, изложен на риск“ е всеки работник, който се намира изцяло или отчасти в опасна зона;

д)

„оператор“ е работникът или работниците, на които е възложено да използват работно съоръжение.

РАЗДЕЛ II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

Член 3

Общи задължения

1.   Работодателят взема необходимите мерки с оглед работното съоръжение, предоставено на работниците в предприятието и/или ведомството, да е съобразено с извършваната работа или подходящо приспособено за тази цел, като дава възможност да се осигурят безопасността и здравето на работниците при използването на това работно съоръжение.

При избора на работното съоръжение, което възнамерява да използва, работодателят се съобразява със специфичните условия и характеристики на работа и съществуващите в предприятието или ведомството рискове, в частност на работните места, за безопасността и здравето на работниците, и/или рисковете, които е възможно да възникнат допълнително поради използването на въпросното работно съоръжение.

2.   Когато не е възможно да се осигурят в такава пълнота безопасността и здравето на работниците при използването на работно съоръжение, работодателят взема подходящи мерки за свеждане на рисковете до минимум.

Член 4

Правила за работното съоръжение

1.   Без да се засяга член 3, работодателят трябва да достави и/или да използва:

а)

работно съоръжение, което, ако е предоставено за първи път на работниците в предприятието и/или ведомството след 31 декември 1992 г., удовлетворява:

i)

разпоредбите на всяка съответно приложима общностна директива;

ii)

минималните изисквания, предвидени в приложението, доколкото никаква друга общностна директива не е приложима или е приложима само частично;

б)

работно съоръжение, което, ако е вече предоставено на работниците в предприятието и/или ведомството до 31 декември 1992 г., отговаря най-късно четири години след тази дата на минималните изисквания, предвидени в приложението.

2.   Работодателят взема необходимите мерки с оглед да се запази работното съоръжение за срока на неговото използване чрез подходяща поддръжка на ниво, което да удовлетворява разпоредбите на параграф 1, букви а) или б), според случая.

Член 5

Работно съоръжение със специфични рискове

Когато използването на работно съоръжение може да представлява специфичен риск за безопасността и здравето на работниците, работодателят взема необходимите мерки, за да гарантира:

—

използването на работното съоръжение да бъде ограничено до работниците, на които е възложено това използване,

—

в случай на ремонт, изменение, поддръжка или обслужване, съответните работници да бъдат конкретно определени да извършват такава работа.

Член 6

Информиране на работниците

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят взема необходимите мерки с оглед работниците да разполагат със съответната информация и, според случая, писмени инструкции за работното съоръжение, използвано при работа.

2.   Информацията и писмените инструкции трябва да съдържат най-малкото сведения за безопасността и здравето относно:

—

условията за използване на работното съоръжение,

—

предвидимите ненормални ситуации,

—

изводите, които следва да се направят от придобития опит, според случая, при използването на работното съоръжение.

3.   Информацията и писмените инструкции трябва да са разбираеми за работниците, за които се отнасят.

Член 7

Обучение на работниците

Без да се засягат разпоредбите на член 12 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят взема необходимите мерки с оглед:

—

работниците, на които е възложено използването на работното съоръжение, да получат необходимото обучение, включително за рисковете, които, според случая, това използване включва,

—

работниците, посочени в член 5, второ тире, да получат съответното специфично обучение.

Член 8

Консултации и участие на работниците

Консултациите и участието на работниците и/или на техните представители се провеждат в съответствие с член 11 от Директива 89/391/ЕИО по въпросите, обхванати от настоящата директива, включително приложенията към нея.

РАЗДЕЛ III

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

Изменения на приложението

1.   Добавянето в приложението на допълнителни минимални изисквания, приложими за специфичното работно съоръжение, посочено в точка 3 от приложението, се приема от Съвета съгласно процедурата, предвидена в член 118а от Договора.

2.   Измененията от строго технически характер на приложението в резултат на:

—

приемането на директиви в областта на техническото съгласуване и стандартизация, отнасящи се за работното съоръжение, и/или

—

техническия прогрес, развитието на международните правила или спецификации или на познанията в областта на работното съоръжение

се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО.

Член 10

Заключителни разпоредби

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 1992 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки представят на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те вече са приели или приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.   Държавите-членки представят на Комисията на всеки пет години доклад за практическото прилагане на разпоредбите на настоящата директива, като посочват гледните точки на социалните партньори.

Комисията уведомява за това Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Консултативния комитет по безопасността, хигиената и опазване на здравето на работното място.

4.   Комисията представя периодично на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад за прилагането на настоящата директива, като взема под внимание параграфи 1 до 3.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 ноември 1989 година.

За Съвета

Председател

J.P. SOISSON

(1)  ОВ С 114, 30.4.1988 г., стр. 3,

ОВ С 106, 26.4.1989 г., стр. 13 и

ОВ С 287, 15.11.1989 г., стр. 12.

(2)  ОВ С 326, 19.12.1988 г., стр. 132 и

ОВ С 256, 9.10.1989 г., стр. 65.

(3)  ОВ С 318, 12.12.1988 г., стр. 26.

(4)  ОВ С 28, 3.2.1988 г., стр. 3.

(5)  ОВ С 28, 3.2.1988 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(8)  ОВ L 185, 9.7.1974 г., стр. 15.

ПРИЛОЖЕНИЕ

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 1, БУКВА а), ii) И БУКВА б)

1.   Предварителни бележки

Задълженията, предвидени в настоящото приложение, се прилагат при спазване на разпоредбите на настоящата директива и когато съществува съответният риск от разглежданото работно съоръжение.

2.   Общи минимални изисквания, приложими за работното съоръжение

2.1.   Системите за управление на работното съоръжение, които са свързани с безопасността, трябва да бъдат ясно видими и да могат лесно да се идентифицират, и според случая, да бъдат подходящо маркирани.

Системите за управление трябва да бъдат разположени извън опасните зони, с изключение на някои системи за управление, ако е необходимо, и по такъв начин, че тяхното маневриране да не поражда допълнителни рискове. Те не трябва да пораждат опасност в резултат на неумишлена маневра.

Ако е необходимо, от главния пост за управление операторът трябва да има възможност да се увери в отсъствието на лица в опасните зони. Ако това е невъзможно, всяко пускане в ход трябва да се предхожда от автоматично задействане на система за безопасност като предупредителен звуков и/или видим сигнал. Работникът, изложен на въздействие, трябва да има време и/или средства бързо да избегне рисковете, пораждани от пускането и/или от спирането на работното съоръжение.

Системите за управление трябва да бъдат безопасни. Повреда или неизправност на системите за управление не трябва да води до опасна ситуация.

2.2.   Пускането в ход на работно съоръжение трябва да бъде възможно само чрез преднамерено действие върху система за управление, предвидена за тази цел.

Същото се отнася:

—

за повторното пускане в ход след спиране, независимо от причината за това,

—

за осъществяването на значителна промяна в условията на работа (например, скорост, налягане и т.н.),

освен ако това повторно пускане в ход или тази промяна не представлява никакъв риск за работниците, изложени на въздействие.

Това изискване не се отнася до повторното пускане в ход или промяната в условията на работа, произтичащи от нормален период на автоматичен цикъл.

2.3.   Всяко работно съоръжение трябва да бъде снабдено със система за управление, която дава възможност за неговото спиране при безопасни условия.

Всяко работно място трябва да бъде снабдено със система за управление, която дава възможност за спирането, в зависимост от съществуващите рискове, или на цялото работно съоръжение, или само на една част по такъв начин, че работното съоръжение да бъде в безопасно състояние. Командата за спиране на работното съоръжение трябва да има приоритет пред командите за пускане. След като работното съоръжение или неговите опасни части са спрени, електрозахранването на съответните задвижващи механизми трябва да се изключи.

2.4.   Ако това е подходящо и в зависимост от рисковете, свързани с работното съоръжение, и от нормалното време за спиране, работното съоръжение трябва да бъде снабдено с устройство за аварийно спиране.

2.5.   Работно съоръжение, което създава опасност от падащи или изхвърляни обекти, трябва да бъде снабдено с подходящи предпазни устройства, съответстващи на тези опасности.

Работно съоръжение, което създава опасност, дължаща се на емисии на газ, пари, течности или прах, трябва да бъде снабдено с подходящи филтриращи и/или извличащи устройства в близост до източника, съответстващ на тази опасност.

2.6.   Работното съоръжение и неговите елементи трябва, ако това е необходимо за безопасността или здравето на работниците, да бъдат стабилизирани чрез прикрепване или по други начини.

2.7.   В случая, когато съществува риск от откъсване или от разпадане на елементи на работно съоръжение, който би могъл да представлява значителна заплаха за безопасността или здравето на работниците, трябва да се вземат подходящи предпазни мерки.

2.8.   Когато движещите се елементи на работно съоръжение пораждат риск от механичен контакт, което би могло да доведе до злополуки, те трябва да бъдат снабдени с предпазители или с устройства, възпрепятстващи достъпа до опасните зони или спиращи движенията на опасните елементи преди достъпа до опасните зони.

Предпазителите и предпазните устройства:

—

трябва да имат здрава конструкция,

—

не трябва да предизвикват допълнителни рискове,

—

не трябва лесно да се премахват или повреждат,

—

трябва да бъдат разположени на достатъчно разстояние от опасната зона,

—

не трябва да ограничават повече от необходимото наблюдението на работния цикъл,

—

трябва да дават възможност за бързи действия, необходими за поставянето и/или смяната на елементите, както и за работата по поддръжката, като ограничават достъпа само до този сектор, където трябва да се изпълнява работата, и, ако е възможно, без демонтаж на предпазителя или на предпазното устройство.

2.9.   Зоните и точките за работа или за обслужване на работно съоръжение трябва да бъдат подходящо осветени в зависимост от извършваните работи.

2.10.   Частите на работно съоръжение с висока или с много ниска температура трябва, ако това е подходящо, да бъдат защитени срещу рисковете от контакт или приближаване на работниците.

2.11.   Предупредителните сигнални устройства на работното съоръжение трябва да бъдат недвусмислено и лесно възприемани и разбирани.

2.12.   Работното съоръжение не може да се използва за операции и при условия, за които не е подходящо.

2.13.   Операциите по обслужването трябва да се извършват когато работното съоръжение е спряно. Ако това не е възможно, трябва да се вземат необходимите предпазни мерки за изпълнението на тези операции или същите да се извършват извън опасните зони.

За всяко работно съоръжение, притежаващо дневник за поддръжката, същият трябва да се води редовно.

2.14.   Всяко работно съоръжение трябва да бъде снабдено с лесни за идентифициране устройства, които дават възможност то да бъде изолирано от всеки от източниците му на енергия.

Повторното свързване трябва да предполага липсата на опасност за съответните работници.

2.15.   Работното съоръжение трябва да има необходимите предупредителни знаци и маркировки, за да се гарантира безопасността на работниците.

2.16.   За да извършват дейностите по производство, настройка и поддръжка на работното съоръжение, работниците трябва да имат достъп до и да бъдат в безопасност на всички необходими места.

2.17.   Всяко работно съоръжение трябва да бъде пригодено да предпазва работниците от рисковете от запалване или от прегряване на работното съоръжение или от изтичане на газ, прах, течности, пари или други вещества, произведени от работното съоръжение, или използвани, или съхранявани в същото.

2.18.   Всяко работно съоръжение трябва да бъде пригодено да предотвратява рисковете от експлозия на работното съоръжение или на вещества, произведени от работното съоръжение, или използвани, или съхранявани в същото.

2.19.   Всяко работно съоръжение трябва да бъде пригодено да предпазва изложените на въздействие работници от рисковете от пряк или непряк допир с електричеството.

3.   Минимални допълнителни изисквания към специфичното работно съоръжение

определени в член 9, параграф 1 от директивата.