31989L0106

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1988 година

относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти

(89/106/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че държавите-членки са длъжни да осигурят сградите и строителните съоръжения на тяхната територия да бъдат проектирани и изпълнени по начин, който не застрашава безопасността на хора, домашни животни и имущество, като същевременно спазват другите съществени изисквания в интерес на общото благополучие;

като има предвид, че в държавите-членки действат разпоредби, включващи изисквания не само по отношение на сигурността в строителството, но също и за здравето, дълготрайността, икономията на енергия, опазването на околната среда, икономически и други важни аспекти от обществен интерес;

като има предвид, че тези изисквания, които често са предмет на установени със законови, подзаконови или административни мерки национални разпоредби, оказват непосредствено влияние върху естеството на използваните строителни продукти и намират отражение в националните стандарти за продуктите, в техническите одобрения и в други технически спецификации и разпоредби, които със своите несъответствия създават пречки на търговията в рамките на Общността;

като има предвид, че параграф 71 от Бялата книга за изграждане на вътрешния пазар, одобрена от Европейския съвет през юни 1985 г. гласи, че в рамките на цялостната политика трябва да бъде обърнато особено внимание на определени сектори, включително на строителството; като приема, че премахването на техническите бариери в областта на строителството не може да бъде извършено изцяло само чрез взаимно признаване на равнопоставеността между всички държави-членки и че трябва да следва новия подход, изложен в резолюцията на Съвета от 7 май 1985 г. (4), която призовава към уреждане на съществените изисквания за безопасност и други аспекти от значение за общото благополучие, без това да намалява сега съществуващите и обосновани нива на защита в държавите-членки;

като има предвид, че съществените изисквания въвеждат както общи, така и специфични критерии, които строителните работи трябва да удовлетворяват; като приема, че подобни изисквания трябва да се разглеждат като налагащи посочените продукти да отговарят с подходящо ниво на надеждност на едно, няколко или всички тези изисквания, когато това е формулирано в разпоредбите;

като има предвид, че като база за хармонизираните стандарти и други технически спецификации на европейско ниво и за съставянето или издаването на европейско техническо одобрение, ще бъдат разработени тълкувателни документи, с цел да се конкретизират съществените изисквания на дадено техническо ниво,

като има предвид, че тези съществени изисквания създават базата за разработване на хармонизирани стандарти за строителни продукти на европейско ниво; като има предвид, че за да се постигнат най-големите възможни преимущества на единния вътрешен пазар, за да се осигури достъп до този пазар на възможно най-много производители, за да се гарантира възможно най-голямата степен на прозрачност на този пазар и за да се създадат условия за хармонизирана система от общи правила в строителната индустрия, трябва в най-кратък срок да бъдат създадени, доколкото това е възможно, хармонизирани стандарти; като приема, че тези стандарти се разработват от частни организации и че трябва да остават незадължителни текстове; като приема, че за тази цел Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec) са признати за компетентни органи по приемане на хармонизирани стандарти в съответствие с подписаните на 13 ноември 1984 г. общи указания за сътрудничество между Комисията и тези два органа; като приема, че за целите на тази директива, под хармонизиран стандарт се разбира техническа спецификация (европейски стандарт или хармонизиран документ), приета от единия или и от двата органа, получили възлагане от Комисията в съответствие с Директива 83/189/ЕИО от 28 март 1983 г. на Съвета, предвиждаща процедура за информация в областта на техническите стандарти и разпоредби (5);

като има предвид, че специфичното естество на строителните продукти изисква точно формулиране на тези хармонизирани стандарти; като приема, че е необходимо издаване на тълкувателни документи, с оглед да се изградят връзки между възлаганията за стандарти и съществените изисквания; като приема, че хармонизираните стандарти, изразени доколкото е възможно от гледна точка на характеристиките на продукта, тези тълкувателни документи, които трябва да бъдат издадени в сътрудничество с държавите-членки;

като има предвид, че в бъдеще нивото на качеството и изискванията, на които трябва да отговарят продуктите в държавите-членки следва да бъдат разделени на класове в тълкувателните документи и в хармонизираните технически спецификации, с оглед да се държи сметка за различните нива на съществените изисквания към някои строежи и за различните условия, преобладаващи в държавите-членки;

като има предвид, че хармонизираните стандарти следва да включват класификации, които позволяват отговарящите на съществените изисквания и произвеждани и използвани законосъобразно в съответствие с техническите традиции и съобразени с местните климатични и други условия строителни продукти, да продължат да се предлагат на пазара;

като има предвид, че даден продукт се счита годен за употреба, ако отговаря на един хармонизиран стандарт, на едно европейско техническо одобрение или на една нехармонизирана, но призната на ниво на Общността техническа спецификация; като приема, че в случаите на несъществени по отношение на съществените изисквания или отклоняващи се от съществуващи технически спецификации продукти, годността за употреба може да бъде удостоверена с помощта на одобрен орган;

като има предвид, че считаните като годни за употреба продукти лесно могат да се отличат чрез маркировката „ЕО“; като приема, че на тях трябва да бъде разрешено свободно движение и свободна употреба по предназначението им в цялата Общност;

като има предвид, че при продукти, за които не могат да се разработят или предвидят европейски стандарти в рамките на приемлив период от време или при продукти, които съществено се отклоняват от даден стандарт, годността за употреба на такива продукти може да бъде доказана чрез европейски технически одобрения, основани на общоприети указания; като има предвид, че общоприетите указания за издаване на европейско техническо одобрение ще се приемат въз основа на тълкувателните документи;

като има предвид, че при липса на хармонизирани стандарти и европейски технически одобрения, някои национални или други нехармонизирани технически спецификации могат да бъдат признати като създаващи подходяща основа за презумпцията, че съществените изисквания са спазени;

като има предвид, че е необходимо да се осигурява съответствие на продуктите с хармонизираните стандарти и с признатите на европейско ниво нехармонизирани технически спецификации посредством процедури за производствен контрол от производители и посредством надзор, опитна проверка и сертификация от независими квалифицирани трети страни или от самия производител;

като има предвид, че като временна мярка трябва да се предвиди специална процедура за продукти, за които все още не съществуват стандарти или технически одобрения, признати на европейско ниво; като приема, че тази процедура трябва да улесни признаването на резултатите от изпитванията, проведени в друга държава-членка, съгласно техническите изисквания на държавата-членка, за която са предназначени;

като има предвид, че трябва да се създаде Постоянен комитет по строителството, включващ експерти, посочени от държавите-членки, който да подпомага Комисията по въпроси, възникнали при въвеждането и практическото прилагане на тази директива;

като има предвид, че отговорността на отделната държава-членка за безопасността, здравето и други обхванати от съществените изисквания на нейната територия аспекти, би трябвало да се признае с една защитна клауза, разрешаваща подходящи предпазни мерки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Приложно поле — определения — изисквания —технически спецификации — свободно движение на стоки

Член 1

1.   Настоящата директива се прилага за строителни продукти, доколкото съществените изисквания по отношение на строежите, посочени в член 3, параграф 1, се отнасят за тях.

2.   За целите на тази директива, „строителен продукт“ е всеки продукт, който се произвежда за трайно влагане в строежи, включващи както сгради, така и гражданско строителство.

За краткост „строителни продукти“ ще се наричат по-нататък „продукти“; за краткост резултатите от строителството, включващи както сгради, така и гражданско строителство, ще се наричат по-нататък „строежи“.

Член 2

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че посочените в член 1 продукти, предназначени за употреба в строежи, могат да бъдат предлагани на пазара, само ако са годни за предвижданата употреба, т.е. че притежават характеристики, подходящи за строежите, в които се влагат, монтират, поставят или инсталират и, ако са правилно проектирани и изпълнени, могат да задоволят посочените в член 3 съществени изисквания в случаите, когато подобни строежи са предмет на разпоредби, съдържащи такива изисквания.

2.   Когато продуктите са предмет на други директиви по отношение на други аспекти, които предвиждат прилагането на посочената в член 4, параграф 2 маркировка на „ЕО“, последната показва, че продуктите удовлетворяват условията и на другите директиви.

3.   Когато една следваща директива обхваща предимно други аспекти и само в малка степен съществените изисквания на настоящата директива, то следващата директива съдържа разпоредби, гарантиращи, че тя е съобразена с изискванията на тази директива.

4.   Тази директива не следва да влияе върху правото на държавите-членки да определят точно, като спазват разпоредбите на договора, считаните от тях като необходими изисквания за гарантиране на закрилата на работниците при използване на тези продукти, освен ако това означава промяна в продуктите по непредвиден в тази директива начин.

Член 3

1.   Съществените изисквания, приложими към строежите, които могат да повлияят върху техническите характеристики на даден продукт, са изложени в приложение I. Могат да се прилагат едно, няколко или всички тези изисквания; те трябва да се удовлетворяват в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок.

2.   С оглед отчитането на възможните различия в географските или климатични условия или в начина на живот, както и на различните нива на защита, които могат да преобладават на национално, регионално или местно равнище, всяко съществено изискване може да предизвика въвеждането на класове в документите, посочени в параграф 3 и в посочените в член 4 за съблюдаване на това изискване технически спецификации.

3.   Съществените изисквания се конкретизират в документи (тълкувателни документи) за създаване на необходимите връзки между упоменатите в параграф 1 съществени изисквания и възлаганията за стандартизиране, възлаганията за указания за европейско техническо одобрение или други технически спецификации, признати по смисъла на членове 4 и 5.

Член 4

1.   За целите на тази директива, стандартите и техническите одобрения се наричат „технически спецификации“.

За целите на тази директива, хармонизирани стандарти са техническите спецификации, приети от Европейския комитет по стандартизация и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката или и от двата органа, по направени от Комисията възлагания, в съответствие с Директива 83/189/ЕИО, на базата на становище от Комитета по член 19 и в съответствие с общите разпоредби, отнасящи се до сътрудничеството между Комисията и горните два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.

2.   Държавите-членки приемат, че продуктите са годни за употреба, ако дават възможност на строежите, за които са предназначени (при условие че последните са правилно проектирани и изпълнени) да задоволяват съществените изисквания, упоменати в член 3, когато тези продукти носят маркировката „ЕО“, показваща, че те удовлетворяват всички условия на тази директива:

3.   Държавите-членки могат да предоставят на Комисията текстовете на своите национални технически спецификации, които те считат за съответстващи на съществените изисквания, упоменати в член 3. Комисията незабавно след това разпраща тези национални технически спецификации на другите държави-членки. В съответствие с процедурата, предвидена в член 5, параграф 2, тя се задължава да уведоми държавите-членки за тези национални технически спецификации, по отношение на които съществува предложение за съответствие с съществените изисквания, посочени в член 3.

Тази процедура трябва да бъде открита и ръководена от Комисията и съгласувана с Комитета според член 19.

Държавите-членки трябва да публикуват позоваване на тези технически спецификации. Комисията също ще ги публикува в Официален вестник на Европейските общности.

4.   Когато производител или негов представител, установен в Общността, не е приложил, или е приложил само частично съществуващите технически спецификации, упоменати в параграф 2, които изискват, съгласно установените в член 13, параграф 4 критерии, продуктът да бъде представен за деклариране на съответствие, както е дефинирано в приложение III, точка 2, подточка ii), втора и трета възможности и съответните решения по член 13, параграф 4 и приложение III се прилагат, а годността за употреба на тези продукти по смисъла на член 2, параграф 1 ще бъде установявана в съответствие с процедурата, посочена в приложение III, точка 2, подточка ii), втората възможност.

5.   Комисията, при консултации с Комитета, посочен в член 19, разработва, ръководи и периодично преглежда списък на продуктите, които са от несъществено значение за здравето и безопасността и по отношение на които, декларация на производителя за съответствие с „утвърдени технологии“ ще позволява предлагането на пазара на такива продукти.

6.   Маркировката „ЕО“ означава, че продуктите удовлетворяват изискванията на параграфи 2 и 4 от този член. Производителят или неговият представител, установен в Общността, носят отговорността за поставянето на маркировка „ЕО“ върху самия продукт, върху прикрепен към него или на опаковката му етикет или в придружаващите го търговски документи.

Моделът на маркировката „ЕО“ и условията за нейната употреба са дадени в приложение III.

Продуктите, посочени в параграф 5, не носят маркировка „ЕО“.

Член 5

1.   Когато една държава-членка или Комисията са на мнение, че хармонизираните стандарти или европейските технически одобрения, посочени в член 4, параграф 2, букви а) и б), или упълномощаванията, посочени в глава II, не отговарят на разпоредбите на членове 2 и 3, държавата-членка или Комисията уведомява Комитета, посочен в член 19, като излага своите аргументи. Комитетът спешно изразява своето становище.

Като взема предвид становището на Комитета и след консултации с Комитета, учреден с Директива 83/189/ЕИО, когато става въпрос за хармонизирани стандарти, Комисията информира държавите-членки дали въпросните стандарти или одобрения трябва да бъдат отменени по силата на публикуваните текстове съгласно член 7, параграф 3.

2.   При получаване на съобщението, предвидено в член 4, параграф 3, Комисията се консултира с Комитета, посочен в член 19. Като взема предвид становището на Комитета, Комисията уведомява държавите-членки дали за въпросните технически спецификации трябва да важи презумпцията за съответствие и в случай, че това е така, публикува съответната отпратка в Официален вестник на Европейските общности.

Ако Комисията или една държава-членка счита, че дадена техническа спецификация не отговаря повече на условията, изискващи се във връзка с презумпцията за съответствие с разпоредбите на членове 2 и 3, Комисията се консултира с Комитета, предвиден в член 19. Като взема предвид становището на упоменатия Комитет, Комисията уведомява държавите-членки дали по отношение на въпросната национална техническа спецификация трябва да продължава да важи презумпцията за съответствие, и ако не, дали отпратката за нея, посочена в член 4 параграф 3, трябва да бъде отменена.

Член 6

1.   Държавите-членки няма да създават пречки пред свободното движение, пускането на пазара или употребата на своя територия на продукти, които отговарят на разпоредбите на директивата.

Държавите-членки гарантират, че при употребата по предназначение на такива продукти няма да бъдат създавани пречки чрез правила или условия, наложени от публични органи или от частни органи, действащи като публични предприятия или действащи като публичен орган въз основа на монополните си позиции.

2.   Държавите-членки разрешават обаче необхванатите от член 4, параграф 2 продукти да бъдат пускани на пазара на техните територии, ако те отговарят на националните разпоредби в съответствие с Договора, докато европейските технически спецификации, упоменати в глави II и III, не предвидят друго. Комисията и Комитетът, посочен в член 19, следят и периодично преразглеждат развитието на европейските технически спецификации.

3.   Когато съответните европейски технически спецификации, сами или въз основа на тълкувателните документи, посочени в член 3, параграф 3, правят разлика между различни класове, съответстващи на различни нива на експлоатационните характеристики, държавите-членки могат да определят нивата на експлоатационните характеристики да бъдат спазвани и на тяхна територия само в рамките на класификациите, приети на равнище на Общността и при условие че използват всички класове, някои от тях или само един.

ГЛАВА II

Хармонизирани стандарти

Член 7

1.   С цел да се осигури качеството на хармонизираните стандарти за продукти, стандартите трябва да бъдат разработвани от европейските организации по стандартизация въз основа на възлагания, реализирани от Комисията, в съответствие с процедурата, изложена в Директива 83/189/ЕИО, след консултация с Комитета, предвиден в член 19, и в съответствие с подписаните на 13 ноември 1984 г. общи разпоредби за сътрудничество между Комисията и тези органи.

2.   Така разработените стандарти трябва да бъдат съобразени, доколкото това е възможно на практика, с характерната за експлоатационните характеристики на продуктите терминология, като се отчитат тълкувателните документи.

3.   Веднага след изработването на стандартите от европейските организации по стандартизация, Комисията публикува отпратки за стандартите от серия „С“ в Официален вестник на Европейските общности.

ГЛАВА III

Европейско техническо одобрение

Член 8

1.   Европейското техническо одобрение представлява положителна техническа оценка на годността за употреба на даден продукт според предназначението му, основаваща се върху удовлетворяването на съществените изисквания към строежите, в които се използва продуктът.

2.   Европейското техническо одобрение може да бъде издавано за:

Даже в случая, когато има изготвено възлагане за хармонизиран стандарт, посочените в буква а) разпоредби не изключват издаването на европейско техническо одобрение за продукти, за които съществуват указания за такова одобрение. Това важи до влизане в сила на хармонизирания стандарт в държавите-членки.

3.   В особени случаи, след консултация с Комитета, посочен в член 19, Комисията може чрез дерогация от параграф 2, буква а) да разреши издаването на Европейско техническо одобрение за продукти, за които съществува възлагане за хармонизиран стандарт или за които Комисията е постановила, че е възможно разработване на хармонизиран стандарт. Това разрешение важи за определен период от време.

4.   По принцип Европейското техническо одобрение се издава за период от 5 години. Този период може да бъде удължаван.

Член 9

1.   Европейското техническо одобрение за даден продукт се основава върху проучвания, изпитвания и оценка въз основа на тълкувателните документи, предвидени в член 3, параграф 3 и на указанията, посочени в член 11 за този продукт или за съответната група продукти.

2.   Когато не съществуват или все още не съществуват указанията, упоменати в член 11, Европейското техническо одобрение може да бъде издадено с позоваване на съответните съществени изисквания и тълкувателни документи в случаите, когато оценката на продукта е приета от одобряващите органи, действащи съвместно в организацията, посочена в приложение II. Когато одобряващите органи не могат се споразумеят, въпросът се отнася до Комитета, посочен в член 19.

3.   Европейското техническо одобрение за даден продукт се издава в една държава-членка, в съответствие с изложената в приложение II процедура, по молба на производителя или на негов представител, установен в Общността.

Член 10

1.   Всяка държава-членка уведомява останалите държави-членки и Комисията за наименованията и адресите на органите, които тя е упълномощила да издават Европейски технически одобрения.

2.   Одобряващите органи трябва да отговарят на изискванията на настоящата директива и по-специално трябва да могат:

3.   Списъкът на одобряващите органи, които са компетентни да издават Европейски технически одобрения, както и всички изменения на този списък, се публикуват в серия „C“ на Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

1.   Комисията, след консултации с Комитета, предвиден в член 19, прави възлагане на организацията на посочените от държавите-членки одобряващи органи за разработване на указания за Европейско техническо одобрение за даден продукт или група продукти.

2.   Указанията за Европейско техническо одобрение за даден продукт или група продукти би трябвало да съдържат в частност следното:

3.   Указанията за Европейско техническо одобрение, след консултация с Комитета, предвиден в член 19, се публикуват от държавите-членки на техните официален език или езици.

ГЛАВА IV

Тълкувателни документи

Член 12

1.   Комисията, след консултиране с Комитета, предвиден в член 19, инструктира технически комитети, в които участват държавите-членки, да разработят тълкувателните документи, предвидени в член 3, параграф 3.

2.   Тълкувателните документи трябва:

3.   Комисията публикува тълкувателните документи от серия „C“ в Официален вестник на Европейските общности, след изискване на становище от Комитета, упоменат в член 19.

ГЛАВА V

Удостоверяване за съответствие

Член 13

1.   Производителят или негов представител, установен в Общността, носи отговорност за удостоверяването, че продуктите са в съответствие с изискванията на дадена техническа спецификация по смисъла на член 4.

2.   Продукти, които са обект на удостоверяване за съответствие, се ползват от презумпцията за съответствие на техническите спецификации по смисъла на член 4. Съответствието се установява посредством изпитване или друго доказателство въз основа на техническите спецификации, съгласно приложение III.

3.   Удостоверяването за съответствието на продукта предполага, че:

4.   Изборът на процедура по смисъла на параграф 3 за даден продукт или група продукти се уточнява от Комисията, след консултация с Комитета, упоменат в член 19, в зависимост от:

и в съответствие с особеностите, посочени в приложение III.

Във всеки един от случаите се избира възможно най-малко неблагоприятната по отношение на сигурността процедура.

Така определената процедура се посочва при възлаганията и в техническите спецификации или в произтичащите от тях публикации.

5.   В случай на индивидуално (и несерийно) производство, е достатъчна само декларацията за съответствие съгласно приложение III, параграф 2 ii) третата възможност, освен ако техническите спецификации за продукти с особено важно значение за здравето и сигурността не изискват друго.

Член 14

1.   Съгласно приложение III, описаните процедури водят до:

Подробни правила за въвеждането на процедурите за удостоверяване на съответствие са дадени в приложение III.

2.   Декларацията за съответствие на производителя или сертификатът за съответствие дават право на производителя или на неговия представител, установен в Общността да поставя съответната маркировка „ЕО“ върху самия продукт, върху прикрепения към него етикет, върху опаковката му или върху придружаващите го търговски документи. Образецът на маркировката „ЕО“ и правилата за използването му при всяка от процедурите за удостоверяване на съответствието, се съдържат в приложение III.

Член 15

1.   Държавите-членки гарантират, че маркировката „ЕО“ се използва правилно.

2.   Когато се установи, че маркировката „ЕО“ е била поставена на продукт, който не отговаря на условията или вече не отговаря на условията по настоящата директива, държавата-членка, в която се удостоверява съответствието, гарантира по целесъобразност, че използването на маркировката „ЕО“ е забранено и непродадените продукти са оттеглени или маркировките са заличени дотогава, докато въпросният продукт бъде приведен отново в съответствие.

Заинтересованата държава-членка незабавно информира останалите държави-членки и Комисията, като им съобщава всички детайли, свързани с количеството и качеството, необходими, за да се идентифицира несъответстващият продукт.

3.   Държавите-членки гарантират, че ще бъде забранено поставянето върху продуктите или опаковките им на знаци, които могат да бъдат объркани с маркировката „ЕО“.

ГЛАВА VI

Специални процедури

Член 16

1.   При липса на дефинираните в член 4 технически спецификации за даден продукт и при отправяне на молби в конкретни случаи, държавата-членка – получател следва да счита, че продуктът съответства на действащите в нея национални разпоредби, ако той е преминал успешно изпитвания и инспекции, проведени от одобрен орган в държавата-членка – производител, съгласно действащите в държавата-членка – получател или признати от нея за еквивалентни методики.

2.   Държавата-членка – производител информира държавата-членка – получател, в съответствие с чиито разпоредби се извършват изпитванията и инспекциите, за органа, който тя възнамерява да одобри за тази цел. Държавата-членка – получател и държавата-членка – производител взаимно си осигуряват цялата необходима информация. В резултат на тази обмяна на информация, държавата-членка –производител одобрява така предложения орган. Ако дадена държава-членка има известни опасения, тя формулира своята позиция и информира Комисията.

3.   Държавите-членки гарантират, че определените от тях органи си оказват необходимото съдействие.

4.   Когато една държава-членка установи, че даден одобрен орган не извършва изпитванията и инспекциите в точно съответствие с националните ѝ разпоредби, тя уведомява държавата-членка, в която този орган е одобрен. Уведомената държава-членка информира в рамките на разумен срок от време, уведомяващата държава-членка, какви мерки са предприети. Ако уведомяващата държава-членка не счита взетите мерки за достатъчни, тя може или да забрани предлагането на пазара и употребата на въпросния продукт, или да постави специални условия. Тя информира другата държава-членка и Комисията за това.

Член 17

Държавите-членки – получателки придават такава стойност на докладите и удостоверенията за съответствие, издадени в държава-членка – производител съгласно описаната в член 16 процедура, каквато и на собствените си съответстващи национални документи.

ГЛАВА VII

Одобрени органи

Член 18

1.   Държавите-членки изпращат на Комисията списък с наименованията и адресите на органите за сертифициране и инспектиране и на изпитвателните лаборатории в държавите-членки, които те са определили за изпълнение на задачите, свързани с техническите одобрения, сертификатите за съответствие, инспекциите и изпитванията в съответствие с настоящата директива.

2.   Органите за сертифициране, органите за инспекция и изпитвателните лаборатории се съобразяват с критериите, изложени в приложение IV.

3.   Държавите-членки посочват продуктите, които попадат в компетенциите на органите и лабораториите, предвидени в параграф 1 и естеството на възлаганите им задачи.

ГЛАВА VIII

Постоянен комитет по строителството

Член 19

1.   Учредява се Постоянен комитет по строителството.

2.   Комитетът се състои от представители, посочени от държавите-членки. Той се председателства от представител на Комисията. Всяка държава-членка посочва по двама представители. Представителите могат да бъдат придружавани от експерти.

3.   Комитетът приема собствен процедурен правилник.

Член 20

1.   Комитетът, посочен в член 19, може по искане на своя председател или на дадена държава-членка, да разглежда всеки въпрос, повдигнат във връзка с въвеждането и практическото приложение на тази директива.

2.   Разпоредбите, необходими за:

се приемат в съответствие с процедурата, изложена в параграфи 3 и 4.

3.   Представителят на Комисията внася в Комитета проект за мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът огласява своето становище по проекта в срок, който председателят предлага в зависимост от спешността на проблема. Становището се приема с мнозинство, така както е изложено в член 148, параграф 2 от Договора, в случаите на решения, които трябва да се вземат от Съвета по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се претеглят по начина, посочен в същия член. Председателят не гласува.

4.   Комисията приема предложените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета.

Ако предложените мерки не съответстват на становището на Комитета, или ако не е прието становище, Комисията незабавно представя в Съвета предложение за мерките, които трябва да бъдат взети. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

В случай, че и след изтичане на три месеца от представяне на предложението в Съвета, последният не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията.

ГЛАВА IХ

Защитна клауза

Член 21

1.   Когато една държава-членка установи, че даден продукт, обявен за съответстващ на условията на тази директива, не отговаря на членове 2 и 3, тя следва да вземе всички подходящи мерки за изтегляне на тези продукти от пазара, да забрани предлагането им на пазара или да ограничи свободното им движение.

Въпросната държава-членка незабавно уведомява Комисията за всяка подобна мярка, като посочва причините за своето решение и по-специално дали несъответствието се дължи на:

2.   Комисията провежда във възможно най-кратък срок консултация със заинтересованите страни. Ако след тази консултация Комисията установи, че действието е оправдано, тя незабавно информира за това предприелата действието държава-членка, както и останалите държави-членки.

3.   Когато решението, предвидено в параграф 1, се дължи на пропуски в стандартите или техническите спецификации, Комисията, след консултация със заинтересованите страни, посочва в двумесечен срок въпроса пред Комитета, предвиден в член 19, както и пред Комитета, учреден с Директива 83/189/ЕИО за случаите на пропуски в даден хармонизиран стандарт, ако взелата мерки държава-членка възнамерява да ги запази, и започва процедурите, посочени в член 5, параграф 2.

4.   Въпросната държава-членка предприема подходящи действия спрямо направилият декларацията за съответствие и информира за това Комисията и останалите държави-членки.

5.   Комисията гарантира, че държавите-членки ще бъдат своевременно информирани за хода и резултатите от тази процедура.

ГЛАВА Х

Заключителни разпоредби

Член 22

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок от тридесет месеца след нотифицирането ѝ (6). Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 23

Най-късно до 31 декември 1993 г. Комисията, след консултации с Комитета, предвиден в член 19, преразглежда приложимостта на предвидените в тази директива процедури и, ако е необходимо, прави предложения за съответни изменения.

Член 24

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 93, 6.4.1987 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 305, 16.11.1987 г., стр. 74 и ОВ С 326, 19.12.1988 г.

(3)  ОВ С 95, 11.4.1988 г., стр. 29.

(4)  ОВ С 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(6)  Тази директива е нотифицирана на държавите-членки на 27 декември 1988 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Продуктите трябва да са подходящи за строежи, които (като цяло и в отделните си части) съответстват на предвидената експлоатация и на изискванията за икономичност, и в тази връзка удовлетворяват посочените по-долу съществени изисквания, когато строежите са предмет на правни актове, съдържащи подобни изисквания. Такива изисквания трябва, при нормално поддържане, да се удовлетворяват в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок. По принцип, изискванията се отнасят за въздействия, които са предсказуеми.

1.   Товароносимост (механично съпротивление и устойчивост)

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че натоварванията, които е възможно да му въздействат по време на строителството и експлоатацията да не доведат до някой от следните резултати:

2.   Пожаробезопасност

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случай на възникване на пожар:

3.   Хигиена, здраве и околна среда

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не бъде заплаха за хигиената или здравето на обитателите на строежа или съседите, по-специално в резултат на някои от следните причини:

4.   Безопасност при експлоатация

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не създава неприемливи рискове от инциденти при обслужване или работа, като: подхлъзване, падане, удар, изгаряне, електрически удар, нараняване от експлозия.

5.   Защита от шум

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че шумът, достигащ до обитателите на строежа или до хората в близост до него, да се запази на такова ниво, че да не застрашава тяхното здраве и да им позволява да спят, почиват и работят при задоволителни условия.

6.   Икономия на енергия и топлоизолация

Строежите, както и техните отоплителни, охлаждащи и вентилационни инсталации, трябва да бъдат проектирани и изпълнени по такъв начин, че необходимото при експлоатацията количество енергия да бъде малко, като се отчитат местните климатични условия и топлинния комфорт на обитателите.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕВРОПЕЙСКО ТЕХНИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ

1.   Искане за одобрение може да бъде направено от даден производител или негов представител, установен в Общността, само към един упълномощен за тази цел орган.

2.   Определените от държавите-членки одобряващи органи образуват една организация. При изпълнение на своите задължения, тази организация е задължена да работи в тясно сътрудничество с Комисията, която по важни въпроси се консултира с Комитета, посочен в член 19 на директивата. Когато дадена държава-членка е определила повече от един одобряващ орган, тя отговаря за координацията на тези органи; тя също определя органа, който да бъде неин говорител в организацията.

3.   Общите процедурни правила за подаване на молбата, за подготвянето и издаването на одобрения се разработват от организацията, включваща определените одобряващи органи. Общите процедурни правила се приемат от Комисията въз основа на становището на Комитета, в съответствие с член 20.

4.   В рамките на включващата ги организация, одобряващите органи следва да си оказват взаимно необходимото съдействие. Тази организация отговаря също и за координацията при специфични въпроси по техническото одобрение. Когато е необходимо, организацията изгражда подгрупи за тази цел.

5.   Европейските технически одобрения се публикуват от одобряващите органи, които уведомяват всички останали одобрени органи. При молба на който и да е упълномощен одобряващ орган, се предоставя за информация пълен комплект от документацията по издаденото одобрение.

6.   Разходите по процедурата за Европейско техническо одобрение се заплащат от депозиралото искането лице, в съответствие с националните разпоредби.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

УДОСТОВЕРЯВАНЕ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ

1.   МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Когато процедурите за удостоверяване на съответствието на даден продукт с техническите спецификации по член 13 са определени, се използват изложените по-долу методи за контрол на съответствието. Изборът на методите и комбинацията от тях за която и да е система, зависят от изискването към конкретния продукт или група продукти, съгласно критериите, посочени в член 13, параграфи 3 и 4:

Съгласно директивата, „фабричен производствен контрол“ означава непрекъснат вътрешен контрол на производството, извършван от производителя. Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя, трябва систематично да бъдат документирани под формата на писмени правила и процедури. Документацията на системата за производствен контрол гарантира общоприето разбиране на начина за осигуряване на качеството и дава възможност за проверка на желаните характеристики на продукта и на ефикасността на системата за производствен контрол.

2.   СИСТЕМА ЗА УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Препоръчва се използването на следните системи за удостоверяване на съответствие:

3.   ОРГАНИ, УЧАСТВАЩИ В УДОСТОВЕРЯВАНЕТО НА СЪОТВЕТСТВИЕ

По отношение на функциите на органите, участващи при удостоверяването на съответствие, трябва да се прави разграничение между:

В случаите i) и ii) (първа възможност) на параграф 2, трите функции от 3 i) до iii) могат да се изпълняват от един и същи или от различни органи, като в последния случай, органът за инспекция и/или изпитвателната лаборатория, участващи при удостоверяване на съответствието, изпълняват своите функции от името на органа по сертифициране.

По отношение на критериите за компетентност, безпристрастност и почтеност на органите за сертифициране и инспектиране и на изпитвателните лаборатории, виж приложение IV.

4.   МАРКИРОВКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ЕО, СЕРТИФИКАТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ЕО, ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ЕО

4.1.   Маркировка за съответствие „ЕО“:

Маркировката за съответствие „ЕО“ се състои от инициалите „ЕО“, които имат следната форма:

Маркировката „ЕО“ трябва да се придружава от:

4.2.   Сертификат за съответствие на ЕО

Сертификатът за съответствие на ЕО трябва да съдържа по-специално следното:

4.3.   Декларация за съответствие на ЕО

Декларацията за съответствие на ЕО трябва да съдържа по-специално следното:

4.4.   Сертификатът и декларацията за съответствие трябва да се представят на официалния език или езици на държавата-членка, в която продуктът трябва да се използва.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОДОБРЕНИЕ НА ИЗПИТВАТЕЛНИ ЛАБОРАТОРИИ, ОРГАНИ ЗА ИНСПЕКТИРАНЕ И ОРГАНИ ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ

Определените от държавите-членки изпитвателни лаборатории, органи за инспектиране и органи за сертифициране трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

Спазването на условия 1 и 2 се проверява периодично от компетентните органи на държавите-членки.