относно достъпа до професията на превозвач на товари по вода в областта на националния и международен транспорт и относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че организацията на транспортния пазар е едно от необходимите предварителни условия за въвеждането на обща транспортна политика, което е предвидено в Договора;

като има предвид, че приемането на мерки, предназначени да координират условията за достъп до професията на превозвач, има вероятност да стимулира постигането на свобода за предоставяне на услуги и ефективното упражняване на правото на установяване;

като има предвид, че трябва да бъде предвидена разпоредба за въвеждането на общи правила, които да регулират достъпа до професията на превозвач на товари по вода в областта на националния и международен транспорт, с цел да се подобри нивото на квалификация на превозвачите; като има предвид, че това подобряване има вероятност да допринесе за оздравяването на пазара, за елиминирането на структурния свръх-капацитет и за подобряване качеството на предоставяните услуги, в интерес на потребителите, превозвачите и икономиката като цяло;

като има предвид, че са получени задоволителни резултати посредством въвеждането на Директива 74/561/ЕИО на Съвета от 12 ноември 1974 г. относно достъпа до професията на автомобилни превозвачи в областта на националните и международни транспортни операции (4) и Директива 77/796/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 г. целяща взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация на автомобилни превозвачи на товари и на автомобилни превозвачи на пътници, включително мерки, за стимулиране на тези превозвачи ефективно да упражняват правото си на свобода на установяване (5);

като има предвид, че правилата, регулиращи достъпа до професията на превозвач на товари по водни пътища, трябва следователно да обхващат поне професионалната компетентност на превозвача; като има предвид, че държавите-членки могат също така да запазят или да установят правила, регулиращи добрата репутация и финансовия капацитет на превозвача;

като има предвид, обаче, че не е необходимо да се включват в общите правила, предвидени в настоящата директива, определени транспортни дейности с незначително икономическо въздействие и като има предвид, че транспортът за своя сметка, по дефиниция, е изключен от тези правила; като има предвид, че, също така, изглежда подходящо да се предвиди възможното изключване от приложното поле на настоящата директива на превозвачи,опериращи изключително по плавателни водни пътища в рамките на тяхната територия, които не са свързани с мрежата от водни пътища на друга държава-членка;

като има предвид, че съществува необходимост от взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация за дейностите, обхванати от настоящата директива, с цел да се стимулира ефективното упражняване на правото на установяване;

като има предвид, че удостоверението за професионална компетентност, издадено съгласно разпоредбите на настоящата директива по отношение на достъпа до професията на превозвач, трябва да бъде признато като достатъчно доказателство от приемащата държава-членка;

като има предвид, че държави-членки, които налагат на своите граждани определени изисквания по отношение на добра репутация и финансов капацитет, трябва да признават показването на съответни документи, издадени от компетентните органи на държавата по произхода на превозвача или по предишно установяване, като достатъчно доказателство за гражданите на други държави-членки;

като има предвид, освен това, че настоящата директива трябва да се прилага също така и по отношение на заетите лица, за които се прилага Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободата на движение на заети лица в рамките на Общността (6), ако държавите-членки подчиняват достъп до професията, обхваната от настояща директива или до упражняването ѝ от такива лица, на притежаването на професионални знания и умения,

1. Достъпът до професията на превозвач на товари по вода в областта на националния и международен транспорт трябва да бъде регулиран от разпоредбите, приети от държавите-членки съгласно общите правила, изложени в настоящата директива.

Настоящата директива не се прилага за физически лица или предприятия, упражняващи професията на превозвач на товари по вода, използващи плавателни съдове, чиято полезна товароносимост не надвишава 200 тона.

Държавите-членки могат да занижат това ограничение за всички или за някои транспортни операции или за определени категории транспорт.

Настоящата директива не се прилага също така за физически лица или предприятия, които експлоатират фериботи.

1. Физически лица или предприятия, които желаят да упражняват професията на превозвач на товари по водни пътища трябва да отговарят на условието за професионална компетентност, дори ако те са членове на група или кооперация на оператори по смисъла на член 1, параграф 2 или упражняват тяхната професия изключително за конкретен период от време като подизпълнители на друго предприятие за воден транспорт.

Когато кандидатът е физическо лице, което не отговаря на това условие, компетентните органи могат въпреки това да му разрешат да упражнява професията на превозвач на товари по вода, при условие че той им посочи друго лице, отговарящо на условието, което в действителност постоянно управлява транспортните операции.

Ако кандидатът е предприятие по смисъла на член 1, параграф 2 едно от физическите лица, което в действителност постоянно управлява транспортните операции на предприятието, трябва да отговаря на условието за професионална компетентност.

2. Условието за професионална компетентност се състои в притежаването на стандарт за компетентност, приет от институцията или органа, посочен за тази цел от всяка държава-членка в областите, изброени в Приложението. Необходимите познания трябва да са придобити било чрез посещаването на курсове, или чрез практически опит в предприятие за воден транспорт, или чрез комбинация от двете. Държавите-членки могат да освободят притежателите на определени дипломи от предоставянето на доказателство за техните познания в областите изброени в Приложението, които са обхванати от посочените дипломи.

След като се увери в притежаването на съответните познания, институцията или органът, посочени в първата алинея, издават удостоверение.

3. Държава-членка може, след като се консултира с Комисията, да освободи от прилагането на настоящата директива превозвачи, опериращи изключително по плавателните водни пътища в рамките на тяхната територия, които не са свързани към мрежата на водните пътища на друга държава-членка. Практически опит, придобит в транспортно предприятие, освободено от прилагането на тези условия, не дава право за предоставянето на удостоверението, посочено в параграф 2.

1. Държавите-членки определят условията, при които транспортно предприятие може, чрез дерогация от член 3, параграф 1, да оперира временно за срок най-много до една година, който период може да бъде удължен с не повече от шест месеца за специални надлежно оправдани случаи, в случая на смърт, или на физическа или правна неспособност на физическото лице, упражняващо професията на превозвач, или на физическото лице, отговарящо на разпоредбите по член 3.

2. Компетентните органи на държавите-членки, обаче, могат, по изключение, да разрешат в определени специални случаи оперирането на дадено предприятие от лице, което не отговаря на условието за професионална компетентност, посочено в член 3, но което е имало поне три години практически опит в ежедневното управление на съответното предприятие.

Физически лица, които предоставят доказателство, че преди 1 юли 1990 г. законно са упражнявали в държава-членка професията на превозвач на товари по вода в националния или международен транспорт, за целите на получаването на удостоверението, посочено в член 3, параграф 2, се освобождават от задължението да доказват, че отговарят на така посочените условия.

1. Трябва да бъдат дадени основания за всяко решение, отхвърлящо кандидатура за достъп до професията на превозвач на товари по вода, взето от компетентните органи на държавата-членка, съгласно мерките, предприети на основата на настоящата директива.

2. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи оттеглят разрешение за упражняване професията на превозвач на товари по вода, ако констатират че условията, изложени в член 3 вече не се спазват, при условие че осигурят, когато е уместно, достатъчно врече за назначаването на заместник.

3. Държавите-членки осигуряват, че физическите лица и предприятия, посочени в настоящата директива имат възможност да защитават своите интереси чрез подходящи средства по отношение на решенията, посочени в параграфи 1 и 2.

Взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация

Държавите-членки признават удостоверенията, посочени в член 3, параграф 2, втора алинея, които са били издадени от друга държава-членка като достатъчно доказателство за професионална компетентност.

1. Когато държава-членка налага на своите граждани определени изисквания за добра репутация или липса на банкрут, тази държава приема за достатъчно доказателство по отношение на гражданите на други държави-членки, без това да засяга параграфи 2 и 3, извлечение от съдебно досие или, ако това не е възможно, еквивалентен документ, издаден от компетентния съдебен или административен орган в страната по произход на превозвача или на предишно негово установяване, уточняващо че тези условия са били изпълнени.

2. Когато държава-членка налага на своите граждани определени изисквания за добра репутация, а доказателства за това, че тези изисквания са изпълнени не могат да бъдат предоставени посредством документа, посочен в параграф 1, тази държава приема за достатъчно доказателство по отношение на гражданите на други държави-членки удостоверение, издадено от компетентния съдебен или административен орган в държавата по произхода или по предишно установяване, като изрично се посочва, че въпросните изисквания са били изпълнени. Тези удостоверения са свързани със специфични факти, които се считат за релевантни от приемащата държава.

3. Когато документът, изискван в съответствие с параграфи 1 и 2 не е издаден от държавата по произхода или по предишно установяване, този документ може да бъзе заменен с клетвена декларация или с тържествена декларация, направена от съответното лице пред компетентния съдебен или административен орган или, когато е уместно, пред нотариус в държавата по произхода или по предишно установяване на това лице; този орган или нотариус издават удостоверение, потвърждаващо автентичността на клетвената декларация или на тържествената декларация. Декларацията по отношение на банкрута може да бъде също направена и пред компетентен професионален орган в същата държава.

4. Документите, издадени в съответствие с параграф 1 и 2 не трябва, при представянето им, да бъдат издадени преди повече от три месеца. Това условие се прилага също така и за декларации, направени в съответствие с параграф 3.

1. Когато дадена държава-член наложи определени изисквания за финансовото състояние на своите граждани и когато това трябва да се докаже с атестация, тази държава счита съответните атестации, издадени от банки в държавата по произхода или по предишно установяване, или от други органи, посочени от тази държава, за еквивалентни на атестациите, издадени в рамките на нейната територия.

2. Когато държава-членка наложи определени изисквания за финансовото състояние на своите граждани и когато доказателство за това, че тези условия не са били изпълнени, не може да бъде представено посредством документа, упоменат в параграф 1, тази държава приема за достатъчно доказателство по отношение на гражданите на други държави-членки удостоверение, издадено от компетентните административни органи в държавата по произхода или по предишно установяване, уточняващи че въпросните изисквания са били изпълнени. Тези удостоверения са свързани със специфични факти, които се считат за релевантни от приемащата държава.

Членове 7, 8 и 9 се прилагат също така и за граждани на държави-членки, които, съгласно Регламент (ЕИО) № 1612/68, са приканени да упражняват като заети лица дейностите, посочени в член 1 от настоящата директива.

1. Държавите-членки трябва да въведат в сила необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива до 30 юни 1988 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Те трябва да гарантират, че първоначалната проверка на стандартите за компетентност, упоменати в член 3 ще се извърши преди 1 юли 1990 г.

2. Държавите-членки изпращат на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областите, уредени с настоящата директива.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 ноември 1987 година.

За Съвета

Председател

B. HAAKONSEN

СПИСЪК НА ОБЛАСТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 2, ЗА КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ

Познанията, които трябва да бъдат взети предвид за признаване на професионална компетентност трябва да се отнасят поне до областите, изброени по-долу. Последните трябва да бъдат подробно описани и да бъдат дефинирани или одобрени от компетентните национални органи. Предметът трябва да бъде такъв, че да може да бъде асимилиран от лица, чието ниво на образование е еквивалентно на това, което се достига в края на задължително училищно образование.

А. Области, за които се изискват задоволителни познания в случая на превозвачи, които възнамеряват да извършват единствено национални транспортни операции.

Основите на гражданско и търговско право, на социално и данъчно законодателство, за които се изискват познания за упражняването на професията, по-специално по отношение на:

2. Търговското и финансово управление на дадено предприятие

4. Технически стандарти и технически аспекти на упражняването

Б. Области, за които се изискват познания в случая на превозвачи, които възнамеряват да извършват международни транспортни операции