05/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

53


31986L0378


L 225/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 24 юли 1986 година

относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми

(86/378/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 100 и 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Договорът предвижда всяка държава-членка да осигури прилагането на принципа, че мъжете и жените следва да получават равно заплащане за еднакъв труд; като има предвид, че под „заплащане“ следва да се разбира основната или минималната заплата или трудово възнаграждение и всяко друго възнаграждение в брой или в натура, което работникът получава пряко или непряко от своя работодател във връзка с работата си;

като има предвид, че обикновено принципът за равното заплащане се прилага пряко в случаите, в които дискриминацията може да се установи с помощта само на критериите за равно третиране и за равно заплащане, но че има и случаи, при които прилагането на този принцип предполага предприемането на допълнителни мерки, които по-точно да определят неговия обхват;

като има предвид, че член 1, параграф 2 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионална квалификация и развитие и условията на труд (4) предвижда, с оглед постепенното прилагане на принципа на равното третиране в сферата на социалното осигуряване, Съветът да приеме, по предложение на Комисията, разпоредби, които да определят именно обхвата, значението и обстоятелствата, при които се прилага този принцип; като има предвид, че за целта Съветът прие Директива 79/7/ЕИО от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (5);

като има предвид, че член 3, параграф 3 от Директива 79/7/ЕИО предвижда с оглед осигуряване на прилагането на принципа на равното третиране в професионалните схеми, Съветът да приеме, по предложение на Комисията, разпоредби, които да определят именно обхвата, значението и обстоятелствата, при които се прилага този принцип;

като има предвид, че принципът на равното третиране следва да бъде прилаган в професионалните социалноосигурителни схеми, които осигуряват закрила срещу рисковете, предвидени в член 3, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО, както и в онези схеми, които по смисъла на Договора предвиждат предоставянето на всякакви други изгоди в пари или в натура за работниците или служителите;

като има предвид, че прилагането на принципа на равното третиране не засяга разпоредбите относно закрилата на жените поради майчинство,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива има за цел прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми, наричан по-долу „принцип на равното третиране“.

Член 2

1.   „Професионални социалноосигурителни схеми“ означава схемите, които не са регулирани от Директива 79/7/ЕИО и които имат за цел да предоставят на работници, независимо дали са заети или самостоятелно заети лица, в рамките на едно предприятие или група от предприятия, област на икономическа дейност или професионален сектор, или група професионални сектори, обезщетения, предназначени да допълнят или да заместят обезщетенията, предвидени в законно установените социалноосигурителни схеми, независимо дали участието в тези схеми е задължително или доброволно.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на:

a)

индивидуалните трудови договори;

б)

схемите, които имат само един участник;

в)

за наемните работници - застрахователни договори, по които работодателят не е страна;

г)

факултативните разпоредби на професионалните схеми, които се предлагат индивидуално на участниците, с цел да им бъдат гарантирани:

било допълнителни обезщетения,

било избор на дата, на която да започне изплащането на основните обезщетения, или избор между няколко вида обезщетения.

Член 3

Настоящата директива се прилага по отношение на трудоспособното население, включително на самостоятелно заетите лица, лицата, които са прекъснали дейността си поради заболяване, майчинство, злополука или принудителна безработица, и на лицата, търсещи работа, както и по отношение на пенсионираните работещи или работещите с увреждания.

Член 4

Настоящата директива се прилага по отношение на:

a)

професионалните схеми, които осигуряват закрила срещу следните рискове:

болест,

инвалидност,

старост, включително и преждевременно пенсиониране,

трудови злополуки и професионални болести,

безработица;

б)

професионалните схеми, които предвиждат други социални обезщетения в брой или в натура, и по-специално обезщетения за преживели и семейни добавки, ако се предоставят на заетите лица и по този начин представляват възнаграждение, изплатено от работодателя на работещия за извършената от него работа.

Член 5

1.   В съответствие с условията, предвидени в последващите разпоредби, принципът на равното третиране предполага, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или непряко, особено чрез позоваване на брачното или семейното положение, и по-специално по отношение на:

приложното поле на схемите и условията за достъп до тях;

задължението за внасяне на осигурителните вноски и изчисляването на вноските;

изчисляването на обезщетенията, включително и увеличенията, дължими за съпрузи и лица на издръжка, и условията, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение.

2.   Принципът на равното третиране не засяга разпоредбите относно закрилата на жените по време на майчинство.

Член 6

1.   Разпоредбите, които противоречат на принципа на равното третиране са онези, които се основават на пола, пряко или косвено, по-специално чрез позоваване на брачното или семейното положение, при:

a)

определянето на лицата, които могат да участват в дадена професионална схема;

б)

определянето на задължителния или доброволония характер на участието в професионална схема;

в)

установяването на различни правила по отношение на възрастта за включване в схемата или на изисквания за минимален трудов стаж или минимален период на участие в схемата, необходими за получаване на обезщетения;

г)

предвиждането на различни правила, с изключение на мерките, предвидени в букви з) и и) за възстановяване на вноските, когато работещият напусне схемата, без да е изпълнил изискванията, които му гарантират право на дългосрочни обезщетения;

д)

определянето на различни условия за предоставяне на обезщетения или запазването на тези обезщетения за работещите от единия от двата пола;

е)

определянето на различна възраст за пенсиониране;

ж)

преустановяване на запазването или придобиването на права по време на отпуск по майчинство или на отпуск по семейни причини, който се полага по закон или по силата на споразумение и се изплаща от работодателя;

з)

определянето на различни нива на обезщетенията, с изключение на необходимите за отчитане на факторите на актюерските изчисления, които са различни за двата пола в случаите на обезщетения, определяни на базата на осигурителните вноски;

и)

определянето на различни нива на вноските на работниците;

определянето на различни нива на вноските на работодателите в случаите на обезщетения, определяни на базата на вноските, с изключение на насочените към изравняване на размера на тези обезщетения;

й)

предвиждането на различни стандарти или на стандарти, приложими само по отношение на работещите от определен пол, с изключение на предвиденото в букви з) и и) относно гаранцията или запазването на правото на обезщетения, когато работникът напусне схемата.

2.   Когато предоставянето на обезщетения, попадащи в обхвата на настоящата директива, се извършва по преценка на органите за управление на схемата, то тези органи трябва да се съобразяват с принципа на равното третиране.

Член 7

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки:

a)

за да бъдат или да могат да бъдат обявени за нищожни или да могат да бъдат изменени разпоредбите, които противоречат на принципа на равното третиране и които са включени в правно задължителните колективни трудови договори, в правилниците за вътрешния ред на предприятията или във всички други разпоредби, свързани с професионалните схеми.

б)

за да не могат да бъдат одобрявани или разширявани по административен път схемите, в които се съдържат подобни разпоредби.

Член 8

1.   Най-късно до 1 януари 1993 г. държавите-членки предприемат необходимите мерки за преразглеждане на разпоредбите на професионалните схеми, които противоречат на принципа на равното третиране.

2.   Настоящата директива не възпрепятства възможността правата и задълженията, произтичащи от участието за определен период в професионална схема преди нейното преразглеждане, да останат предмет на разпоредбите на действаща през този период схема.

Член 9

Държавите-членки могат да отложат задължителното прилагане на принципа на равното третиране, що се отнася до:

a)

определянето на пенсионната възраст за предоставяне на пенсия за старост или за прослужено време, както и евентуалните последици, които могат да произтекат за други обезщетения:

било до датата, на която е постигнато това равенство в законно установените схеми,

било най-късно до момента, докато дадена директива не наложи това равенство.

б)

наследствените пенсии, докато дадена директива не наложи принципа на равното третиране в законно установените социалноосигурителни схеми в тази връзка;

в)

прилагането на член 6, параграф 1, буква и), първа алинея за отчитане на различните фактори на актюерските изчисления най-късно до изтичането на тринадесетгодишния период от нотифицирането на настоящата директива.

Член 10

Държавите-членки въвеждат в националните си законодателства необходимите мерки, за да дадат възможност на всички лица, които смятат, че са ощетени поради неприлагането на принципа на равното третиране, да предявят своите претенции по съдебен ред след евентуалното сезиране на други компетентни органи.

Член 11

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за защита на работниците срещу всяко уволнение, което представлява реакция от страна на работодателя на жалба, подадена в рамките на предприятието, или на предприета съдебна процедура, насочени към спазването на принципа на равното третиране.

Член 12

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от три години след нотифицирането ѝ (6). Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Не по-късно от пет години след нотифицирането на настоящата директива държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима информация, за да ѝ дадат възможност да изготви доклад относно прилагането на настоящата директива, който да внесе в Съвета.

Член 13

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 24 юли 1986 година.

За Съвета

Председател

A. CLARK


(1)  ОВ C 134, 21.5.1983 г., стр. 7.

(2)  ОВ C 117, 30.4.1984 г., стр. 169.

(3)  ОВ C 35, 9.2.1984 г., стр. 7.

(4)  ОВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 40.

(5)  ОВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24.

(6)  Държавите-членки са уведомени за настоящата директива на 30 юли 1986 г.