07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

157


31982L0714


L 301/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 4 октомври 1982 година

за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища

(82/714/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че целите и прилагането на общата транспортна политика изискват, inter alia, в областта на корабоплаването по вътрешни води, движението на плавателни съдове в корабоплавателната мрежа на Общността да става при най-добрите условия по отношение на сигурността и конкуренцията;

като има предвид, че Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. относно взаимното признаване на разрешенията за корабоплаване на плавателни съдове по вътрешни водни пътища (3), изменена с Директива 78/1016/ЕИО (4), предвижда, че Съветът може да приеме общи разпоредби, установяващи технически изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища; че целта на настоящата Директива е да установи такива изисквания; като има предвид, че все пак някои категории плавателни съдове следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива;

като има предвид, че вътрешните водни пътища на Общността се различават по отношение на сигурността и следователно следва да бъдат разделени на няколко зони; като има предвид, че е желателно да няма противоречие със системата, установена от ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн;

като има предвид, че e желателно да се въведе свидетелство на Общността за корабоплаване по вътрешни води, валидно за всички водни пътища на Общността с изключение на тези, където се прилага ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн, и удостоверяващо съответствието на плавателните съдове с общите технически изисквания;

като има предвид, че следва да е възможно използването на свидетелство за проверка, издадено в съответствие с член 22 от ревизираната Конвенция за корабоплаването по река Рейн по всички водни пътища на Общността, като в определени случаи се изисква притежаването на допълнително свидетелство на Общността;

като има предвид, че с оглед на тяхното местно значение и специалните изисквания за сигурност, държавите-членки следва да са оправомощени да освобождават от прилагане на настоящата директива, изцяло или отчасти, някои плавателни съдове, които не оперират по вътрешните водни пътища на други държави-членки;

като има предвид, че сроковете, необходими за извършването на техническите проверки , въз основа на които да бъдат издадени свидетелства на плавателните съдове на вода, следва да бъдат установени;

като има предвид, че за да се улесни бързото привеждане в съответствие на приложенията към настоящата директива с техническия прогрес, следва да се установи облекчена процедура за изменение;

като има предвид, че съгласно член 7 от Директива 76/135/ЕИО мерките, предвидени в настоящата директива, остават в сила до влизането в сила на настоящата директива; като има предвид, че е необходимо Директива 76/135/ЕИО да продължи да се прилага към плавателните съдове, обхванати от нея, но необхванати от настоящата директива,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ 1

Общи разпоредби

Член 1

По смисъла на настоящата директива, вътрешните водни пътища на Общността се класифицират, както следва:

Зони 1 и 2: водните пътища, изброени в глава 1 от приложение 1,

Зона 3: водните пътища, изброени в глава 2 от приложение 1,

Зона 4: всички останали водни пътища на Общността.

Зона R обхваща тези от гореспоменатите водни пътища, за които следва да се издават свидетелства за проверка в съответствие с член 22 от ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн, така както въпросният член е формулиран при приемането на настоящата директива.

Член 2

1.   Настоящата директива се прилага към:

плавателни съдове с общо тегло 15 тона и повече, или плавателни съдове, които не са предназначени за превоз на товари, и чиято водоизместимост е 15 кубически метра или повече,

влекачи и тласкачи , включително такива с водоизместимост, по-малка от 15 кубически метра, при условие че са били построени за теглене, тласкане или придвижване на плавателни съдове по крайбрежието.

2.   Следните плавателни съдове се изключват от настоящата директива:

пътнически плавателни съдове,

фериботи,

плавателно оборудване,

плавателни съоръжения и инсталации, включително такива, които са преместени от едно място на друго,

увеселителни кораби,

служебни кораби, принадлежащи на контролни органи и пожарогасителни плавателни съдове,

военноморски плавателни съдове,

морски плавателни съдове, включително морски влекачи и тласкачи, опериращи или базирани в приливни води или временно във вътрешни водни пътища, притежаващи валидно разрешително за корабоплаване,

влекачи или тласкачи с водоизместимост, по-малка от 15 кубически метра, които са направени за теглене, тласкане или придвижване по крайбрежието само на плавателни съдове с водоизместимост, по-малка от 15 кубически метра.

Член 3

Плавателните съдове, опериращи по водните пътища на Общността, изброени в член 1, следва да имат:

свидетелство, издадено в съответствие с член 22 от ревизираната Конвенция за корабоплаването по река Рейн, когато оперират по воден път от Зона R,

свидетелство на Общността за корабоплаване по вътрешни води, издадено на плавателни съдове в съответствие с техническите изисквания в приложение II, когато оперират по водните пътища на други зони.

Свидетелството на Общността се изготвя съгласно образеца , посочен в приложение III, и се издава в съответствие с настоящата директива.

Член 4

1.   Всички плавателни съдове, притежаващи валидно свидетелство, издадено в съответствие с член 22 от ревизираната Конвенция за корабоплаването по река Рейн, могат да оперират по водните пътища на Общността само ако притежават такова свидетелство.

2.   Всички плавателни съдове обаче, притежаващи свидетелството, посочено в параграф 1, следва също така да бъдат снабдени с допълнително свидетелство за корабоплаване по вътрешни води (допълнително свидетелство на Общността):

когато оперират във водните пътища на Зона 3 и 4, ако искат да се възползват от понижаването на техническите изисквания по тези водни пътища,

когато оперират в Зона 1 и 2 на водните пътища, ако заинтересуваните държави-членки са приели допълнителни технически изисквания за тези водни пътища в съответствие с член 5.

Допълнителното свидетелство на Общността се съставя съгласно образеца, посочен в приложение IV, и се издава от компетентните национални органи при представяне на свидетелството, посочено в параграф 1 и при условията, определени от тях.

Член 5

1.   Всяка държава-членка може, съгласно изискванията на ревизираната Конвенция за корабоплаването по река Рейн и след консултации с Комисията, да приеме допълнителни технически изисквания към онези в приложение II за плавателните съдове, опериращи в Зона 1 и 2 на водните пътища в рамките на нейната територия.

Такива допълнителни изисквания следва да бъдат съобщени на останалите държави-членки и на Комисията най-малко шест месеца преди тяхното влизане в сила, освен ако не са били вече в сила към 21 януари 1977 г.

2.   Съответствието на плавателните съдове с тези допълнителни изисквания се посочва в свидетелството на Общността, посочено в член 3 или, когато се прилага член 4, параграф 2, в допълнителното свидетелство на Общността.

Член 6

Всяко плавателно средство, притежаващо свидетелство, издадено в съответствие с Регламента за превоз на опасни товари по река Рейн (ADNR), може да превозва опасни товари през територията на Общността при условията, посочени в настоящото свидетелство.

Всяка държава-членка може да изисква от плавателни съдове, които нямат свидетелство ADNR, да имат разрешение за превоз на опасни товари в рамките на нейната територия само ако плавателните съдове отговарят на допълнителните изисквания към тези, посочени в настоящата директива. За тези изисквания се уведомяват Комисията и останалите държави-членки.

Член 7

1.   Държавите-членки могат да освободят от прилагането, изцяло или отчасти, на настоящата директива:

а)

плавателни съдове, опериращи по плавателни водни пътища, които не са свързани чрез вътрешен воден път с водните пътища на други държави-членки;

б)

плавателни съдове с тегло, което не надвишава 350 тона, които са построени преди 1 януари 1950 г. и оперират изключително по национален воден път.

2.   Държавите-членки могат да допуснат, по отношение на корабоплаването по техните национални водни пътища, освобождаване от прилагането на една или повече разпоредби от настоящата директива за ограничени маршрути от местно значение или в пристанищни райони. Въпросните дерогации и маршрути или районите, за които те важат, се указват в свидетелството на плавателния съд.

3.   Комисията се уведомява за дерогациите, приети на основание настоящия член.

4.   Всяка държава-членка, която в резултат на дерогациите, предоставени в съответствие с параграфи 1 и 2, не притежава плавателни съдове, които подлежат на разпоредбите на настоящата директива и оперират по нейни водни пътища, не е длъжна да се съобразява с членове 9, 10 и 12.

ДЯЛ II

Условия и правила за издаване на свидетелство на Общността за плаване по вътрешни водни пътища

Член 8

1.   Свидетелството на Общността се издава за плавателни съдове, построени след 1 януари 1985 г., след техническа проверка, извършена, преди плавателният съд да бъде пуснат на вода, и е предназначена да провери дали плавателният съд отговаря на техническите изисквания, предвидени в приложение II.

2.   Свидетелството на Общността се издава за плавателни съдове на вода към 1 януари 1985 г. и за плавателни съдове, построени преди тази дата, след техническа проверка, извършена между 1 януари 1986 г. и 1 юли 1998 г., в съответствие с графика, установен от всяка държава-членка, за да се провери дали плавателният съд отговаря на техническите изисквания, предвидени в приложение II. За този график се уведомяват Комисията и останалите държави-членки.

Въпреки това, в случай на кораби, плаващи изключително по националната водна мрежа и построени преди 1 януари 1970 г., всяка държава-членка може да реши да удължи до седем години срока, в който следва да бъде извършена техническата проверка.

3.   Съответствието на плавателното средство с допълнителните изисквания, посочени в член 5, се проверява, при необходимост, по време на техническите проверки, предвидени в предходните параграфи, или по време на техническата проверка, извършена по искане на собственика на плавателния съд.

Член 9

Свидетелството на Общността се издава от компетентния национален орган на държавата-членка, в която плавателният съд е регистриран, или, при липса на последното, на държавата-членка, в която е разположено пристанището му за домуване или, при липса на последното, на държавата-членка, в която се е установил собственикът.

Въпросните органи могат, при необходимост, да поискат от компетентния орган на друга държава-членка да издаде свидетелството.

Всяка държава-членка изготвя списък, в който посочва кои от нейните органи са компетентни да издават свидетелствата и уведомява за това Комисията и останалите държави-членки.

Всяка държава-членка, която в съответствие с член 7, параграф 4, не е определила компетентния орган, може да поиска от друга държава-членка или държави-членки да наредят на своите компетентни органи да издадат свидетелства на Общността по отношение на плавателни съдове, които са регистрирани или имат свое пристанище за домуване на тяхна територия, или са собственост на лица, установили се на тяхна територия.

Член 10

Техническата проверка по член 8 се извършва от компетентните органи, които могат да се въздържат от това да подложат плавателния съд изцяло или от части на техническа проверка, когато е видно от валидното удостоверение, издадено от агенцията по класификацията, одобрена от държавата, в която свидетелството е издадено, че плавателният съд удовлетворява, изцяло или отчасти, техническите изисквания на приложение II.

Всяка държава-членка съставя списък, в който посочва кои от нейните органи са компетентни да извършват технически проверки, и уведомява за това Комисията и останалите държави-членки.

Член 11

Срокът на валидност на свидетелството на Общността следва да бъде определен за всеки конкретен случай от органа, компетентен да издава посочените свидетелства. Въпросният срок обаче, не може да бъде по-дълъг от 10 години.

Член 12

Всяка държава-членка установява условията, при които дадено валидно свидетелство, което е било изгубено или повредено, може да бъде заменено.

ДЯЛ III

Условия и правила за подновяване или промяна на свидетелства

Член 13

Свидетелството на Общността се подновява при изтичане на неговия срок на валидност в съответствие с условията и правилата за издаване на такива свидетелства.

Член 14

Валидността на свидетелството може, по изключение, да бъде продължена за максимален срок от 12 месеца от органа, който го е издал или подновил.

Това продължаване се посочва в свидетелството на Общността.

Член 15

В случай на основни изменения или ремонти, които променят структурната цялост или характеристиките на плавателния съд, последният следва да бъде подложен, преди всяко следващо пътуване, на техническата проверка в съответствие с член 8.

В резултат на тази проверка се издава ново свидетелство, установяващо техническите характеристики на плавателния съд.

Ако това свидетелство е издадено в държава-членка, различна от тази, която е издала или подновила първоначалното свидетелство, компетентният орган, който е издал или подновил свидетелството, се уведомява по съответния ред в срок от един месец.

ДЯЛ IV

Отказ или отнемане

Член 16

Във всяко решение за отказ от издаване или подновяване на свидетелство на Общността се посочват съображенията, на които то се основава. Заинтересуваното лице се уведомява за горното и за процедурата на обжалване, и сроковете за това в съответната държава-членка.

Всяко валидно свидетелство може да бъде отнето от компетентния орган, който го е издал или подновил, ако плавателният съд е престанал да отговаря на техническите изисквания, указани в неговото свидетелство.

ДЯЛ .V

Проверка

Член 17

1.   Компетентните органи на дадена държава-членка могат по всяко време да проверят дали плавателният съд има валидно свидетелство в съответствие с изискванията на настоящата директива, както и дали удовлетворява изискванията, установени в посоченото свидетелство.

2.   Ако органите установят по време на проверката, че свидетелството е невалидно или че плавателният съд не отговаря на изискванията, посочени в свидетелството, но че въпросната невалидност или несъответствие с изискванията не съставляват явна опасност, собственикът на плавателния съд или неговият представител предприемат всички необходими мерки за разрешаване на ситуацията. Органът, който е издал свидетелството или който последен го е подновил, се уведомява за това.

3.   Ако, след извършване на проверката по параграф 1, органите установят, че свидетелството липсва или че плавателният съд представлява явна опасност, те могат да спрат плавателния съд от плаване, докато не се предприемат необходимите постъпки за разрешаване на ситуацията.

Те могат също така да съставят предписание от мерки, които да позволят на плавателния съд да продължи да плава безопасно, или, където е приложимо, да завърши транспортните си операции, до място, където да бъде проверен или ремонтиран. Органът, който е издал свидетелството или който последен го е подновил, се уведомява за това.

4.   Държава-членка, която е спряла кораб от плаване или е предупредила собственика за своите намерения да направи това, ако откритите дефекти не бъдат поправени, уведомява за решението, което е взела или възнамерява да вземе, органа в държавата-членка, който е издал или подновил свидетелството.

5.   Във всяко решение за прекратяване на преминаването на плавателен съд, което е взето в съответствие с мерките, приети в изпълнение на настоящата директива, се посочват подробно причините, на които то се основава. Решението се съобщава на засегнатата страна, която следва едновременно с това да бъде уведомена за процедурата на обжалване, с която разполага според действащите закони в държавите-членки, както и за нейните срокове.

ДЯЛ VI

Разпоредби, приложими към плавателните съдове на трети страни

Член 18

В очакване на сключването на споразумения за взаимно признаване на свидетелствата за корабоплаване между Общността и трети страни, държавите-членки могат да признават свидетелствата за корабоплаване на трети страни и, при необходимост, да издават свидетелства на Общността или допълнителни свидетелства на Общността на плавателни съдове от трети страни в съответствие с настоящата директива.

ДЯЛ VII

Привеждане на приложенията към настоящата директива в съответствие с техническия прогрес

Член 19

Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, приема всички необходими изменения за привеждане на приложенията към настоящата директива в съответствие с техническия прогрес.

ДЯЛ VIII

Заключителни разпоредби

Член 20

Директива 76/135/ЕИО продължава да се прилага към:

плавателните съдове на вода, посочени в член 8, параграф 2 от настоящата директива, докато не преминат проверката, предвидена във въпросния член,

пътнически плавателни съдове,

плавателни съдове, които имат свидетелство на Общността, но все още не отговарят на изискванията в приложение II съгласно правилата, установени в глава 13, 13.01., буква а).

Член 21

Разпоредбите относно състава и квалификациите на екипажите и необходимите свидетелства, които се прилагат в държавите-членки, не се засягат от настоящата директива.

Член 22

Държавите-членки, след консултации с Комисията, приемат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 1985 г.

Член 23

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 4 октомври 1982 година.

За Съвета

Председател

H. GROVE


(1)  ОВ С 289, 19.11.1979 г., стр. 25.

(2)  ОВ C 182, 21.7.1980 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 21, 29.1.1976 г, стр. 10.

(4)  ОВ L 349, 13.12.1978 г., стр. 31.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СПИСЪК НА ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА НА ОБЩНОСТТА, РАЗПРЕДЕЛЕНИ ПО ГЕОГРАФСКИ НА ЗОНИ 1, 2, 3 И 4

(Член 1 от настоящата Директива)

ГЛАВА 1

Зона 1

Федерална Република Германия

Емс: от линията, свързваща фаровете на Делфцил и Кнок към открито море до 53o 30′ северна ширина и 6o 45′ източна дължина (тоест до известна степен извън товарно-разтоварната зона за плиткогазещите транспортни кораби в Алте Емс, имайки предвид Договора за сътрудничество от Емс-Доларт).

Зона 2

Федерална Република Германия

Емс: от линията, вървяща от входа на пристанището към Папенбург, пресичайки Емс, която свързва помпената станция на Димен (Димер Шьопфверк) и шлюза на дигата в Халте, до линията, съединяваща фаровете на Делфцил и Кнок, имайки предвид Договора за сътрудничество от Емс-Доларт.

Яде: вътре в линията, свързваща горния фар на Шилигхьорн и камбанарията на Лангварден.

Везер: от бременския железопътен мост до линията, съединяваща камбанариите на Лангварден и Капел с вторичния ръкав на Швайбург, включително вторичните ръкави Клайне Везер, Рекумдер-Лох и Рехтер Небенарм.

Елба: от долната граница на пристанището на Хамбург до линията, съединяваща фара на Дьозе и северозападната точка на Хое Уфер (Дикзанд) с притоците Есте, Люе, Швинге, Осте, Пинау, Крюкау и Щьор (във всеки случай от баража до устието), включително Небенелбе.

Мелдорфер Бухт: вътре в линията, съединяваща северозападната точка на Хое Уфер (Дикзанд) и западния край на кея на Бюзум.

Фленсбургер Фьорде: вътре в линията, съединяваща фара на Кекенис и Биркнак.

Екернфьордер Бухт: вътре в линията, съединяваща Бокнис-Ек със северозападния край на брега при Дениш Нийнхоф.

Килер Фьорде: вътре в линията, съединяваща фара на Бюлк и корабния мемориал на Лабое.

Леда: от входа на вътрешното пристанище до другото пристанище на Леер до устието.

Хунте: от пристанището на Олденбург и от 200 метра надолу по течението на Амалиенбрюке в Олденбург до устието.

Лезум: от железопътния мост на Бремен-Бург до устието.

Есте: от входа на баража на Букстехуде до баража на Есте.

Люе: от мелницата на 250 метра нагоре по течението на шосейния моста на Маршдам-Хорнебург до баража на Люе.

Швинге: от пешеходния мост надолу по течението на укреплението на Гюлденщерн при Щаде до баража на Швинге.

Фрайбург-Хафенприл: от шлюзовете на Фрайбург/Елба до устието.

Осте: от бента на мелницата на Бремерфьорде до баража на Осте.

Пинау: от железопътния мост на Пинебург до баража на Пинау.

Крюкау: от мелницата на Елмсхорн до баража на Крюкау.

Щьор: от Пегел Ренсинг до баража на Щьор.

Айдер: от канала на Гизелау до баража на Айдер.

Норд-Остзее-канал (Кил Канал): от линията, съединяваща краищата на кея на Брунсбютел до линията, съединяваща входните фарове на Кил-Холтенау и Ширнауер Зее, Бергщетер Зее, Аудорфер Зее, Оберайдерзее с Енге, канала Ахтерверер и Флемхудер Зее.

Траве: от железопътния мост и моста Холстен (Щаттрафе) в Любек до линията, съединяваща двата външни края на Трафемюнде и на Пьотеницер Вик и Дасовер Зее.

Шлай: вътре в линията, съединяваща предните краища на кея в Шлайемюнде.

Френската република

Сена: надолу по течението от моста Жана д'Арк в Руан.

Гарон и Жиронд: надолу по течението от каменния мост на Бордо.

Рона: надолу по течението от моста Тренкьотай в Арл и по-нататък към Марсилия.

Кралство Нидерландия

Долард.

Еемс.

Вадензее: включително връзките със Северно море.

Ийселмер: включително Маркермер и Иймер, с изключение на Гувзее.

Ротердам Ватервег и Шур.

Холандс Диеп.

Харингвлийт и Вуйле Гат: включително водните пътища между Гьоре-Оверфлаке, от една страна, и Ворне-Путен и Хьоксе Вард, от друга.

Хелегат.

Волкерак.

Крамер.

Гревелинген и Бруверсхавензе Гат: включително всички водни пътища между Шувен-Дуивеланд и Гьоре-Оверфлаке.

Кетен, Мастгат, Зийпе Остерн Шелда и Роомпот: включително водните пътища между Валхерен, Ноорд-Бевеланд и Зюид-Бевеланд, от една страна, и Шувен-Дуивеланд и Толен, от друга страна, като се изключи каналът Шелда-Рейн.

Шелда и Вестерн Шелда и тяхното устие в морето: включително водните пътища между Зееланд Фландерс, от една страна, и Валхерен и Зюид-Бевеланд, от друга страна, като се изключи каналът Шелда-Рейн.

ГЛАВА II

Зона 3

Кралство Белгия

Морска Шелда (надолу по течението от откритото пристанище на Антверпен).

Федерална Република Германия

Дунав: от Келхайм (километър 414,60) до германско-австрийската граница.

Рейн: от германско-швейцарската граница до германско-холандската граница.

Елба: от устието на канала Елба-Зайтен до долната граница на пристанището на Хамбург.

Френската република

Рейн.

Кралство Нидерландия

Рейн.

Снекермер, Кьовордермер, Хегермер, Флюсен, Слотермер, Тьокемер, Бьолакервийде, Белтервийде, Рамсдип, Кетелмер, Звартемер, Велувемер, Еммер, Алкмардермер, Гувзее, Бюйтен Исел, Афгеслотен Исел, Нордзееканал, пристанището на Мюйден, пристанищният район на Ротердам, Нюйве Маас, Норд, Уде Маас, Бенеден Мерведе, Нюйве Мерведе, Дордше Кил, БоВен Мерведе, Ваал, Бийландш Канал, Бовен Рийн, Панерсденш Канал, Гелдерше Исел, Недер Рийн, Лек, канала Амстердам-Рейн, Веерсе Мер, канала Шелда-Рейн до устието на Волкерак, Амер, Бергше Маас, Мьоза след Венло.

ГЛАВА III

Зона 4

Кралство Белгия

Цялата белгийска водна мрежа с изключение на водните пътища в Зона 3.

Федерална република Германия

Всички федерални водни пътища без тези в зони 1, 2 и 3.

Френската република

Цялата френска водна мрежа с изключение на водните пътища в зони 1, 2 и 3.

Кралство Нидерландия

Всички други реки, канали и вътрешни морета, които не са изброени в зони 1, 2 и 3.

Италианската република

Река По: от Пиаченца до устието.

Канал Милано-Кремона, река По: последният участък от 15 километра до река По.

Река Минчо: от Мантуа през Говерноло до река По.

Воден път Ферара: от река По (Понтелагоскуро), през Ферара до Порто Гарибалди.

Канали Брондоло и Вале Каналс: от източно По до лагуната на Венеция.

Канал Фисеро — Тартаро — Каналбианко: от Адриа до източно По.

Крайбрежие на Венеция: от лагуната на Венеция до Градо.

Великото херцогство Люксембург

Мозел.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ, ОПЕРИРАЩИ В ЗОНИ 1, 2, 3 И 4

(Член 3 от настоящата директива)

ГЛАВА 1 — ОПРЕДЕЛЕНИЯ — …

ГЛАВА 2 — ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО КОРАБОСТРОЕНЕТО …

2.01. Основно правило …

2.02. Корпус …

2.03. Отопление, уреди за готвене и охлаждане …

2.04. Отопление с течни горива с точка на припламване над 55 °C …

2.05. Отопление с твърди горива …

2.06. Машинни и котелни помещения …

ГЛАВА 3 — КОРМИЛЕН МЕХАНИЗЪМ И ЩУРВАЛ …

3.01. Общи разпоредби …

3.02. Ефективност на кормилния механизъм …

3.03. Общи изисквания за проектиране …

3.04. Кормилен механизъм с механизирано управление …

3.05. Задействане на помощен двигателен механизъм …

3.06. Ръчен двигателен механизъм …

3.07. Ръчно задвижван хидравличен двигателен механизъм …

3.08. Хидравличен двигателен механизъм …

3.09. Електрически двигателен механизъм …

3.10. Перки на руля и оборудване Фойт-Шнайдер …

3.11. Инсталации за дистанционно управление …

3.12. Индикатор за позициониране на руля …

3.13. Помощно управление …

3.14. Безпрепятствена видимост …

3.15. Звуково налягане …

3.16. Електрически компоненти на кормилния механизъм …

3.17. Спускащ се щурвал …

ГЛАВА 4 — ДИСТАНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ, НАДВОДЕН БОРД И СКАЛА НА ГАЗЕНЕ …

4.01. Дефиниции …

4.02. Дистанция за безопасност …

4.03. Надводен борд …

4.04. Маркировка на газене …

4.05. Скала на газене …

ГЛАВА 5 — МАШИНИ …

5.01. Общи разпоредби …

5.02. Оборудване за безопасност …

5.03. Двигателен механизъм …

5.04. Съоръжения за отвеждане на изгорели газове от двигателя …

5.05. Цистерни, складове и тръбопроводи …

5.06. Помпи за изпомпване на вода …

5.07. Система за събиране на отработени масла …

5.08. Лебедки …

5.09. Присъщ шум на плавателния съд …

ГЛАВА 6 — ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ …

6.01. Общи разпоредби …

6.02. Максимално допустимо напрежение …

6.03. Брегови връзки …

6.04. Генератори и двигатели …

6.05. Акумулатори …

6.06. Електрически табла …

6.07. Обезопасяване на прекъсвачите, контактите, предпазителите и кабелите …

6.08. Оборудване за засичане на суша …

6.09. Осветление …

6.10. Сигнални светлини …

6.11. Заземяване …

6.12. Аварийна електрическа инсталация …

ГЛАВА 7 — ОБОРУДВАНЕ …

7.01. Котви, вериги и котвени въжета …

7.02. Друго оборудване …

7.03. Противопожарни инсталации …

7.04. Корабни лодки …

7.05. Спасителни пояси, спасителни плавки и спасителни жилетки …

ГЛАВА 8 — ИНСТАЛАЦИИ ЗА ВТЕЧНЕНИ ГАЗОВЕ ЗА БИТОВА УПОТРЕБА …

8.01. Общи разпоредби …

8.02. Инсталиране …

8.03. Резервоари …

8.04. Нахождение и разположение на захранващи единици …

8.05. Резервни и празни резервоари …

8.06. Редуциращи вентили …

8.07. Налягане …

8.08. Огъваеми тръби и тръбопроводи …

8.09. Система за разпределение …

8.10. Уреди, работещи на газ, и тяхното инсталиране …

8.11. Вентилация и отвеждане на изгорелите газове …

8.12. Инструкции за употреба и безопасност …

8.13. Проверка …

8.14. Изпитване …

8.15. Атестация …

ГЛАВА 9 — СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ЩУРВАЛА ЗА РАДАРНО НАСОЧВАНЕ ОТ ЕДНО ЛИЦЕ …

9.01. Общи разпоредби …

9.02. Общи изисквания за проектиране …

9.03. Радарно оборудване и индикатор за скоростта на завъртане …

9.04. Сигнализиращо оборудване и оборудване за предаване на сигнали …

9.05. Инсталации за управление на плавателния съд и за опериране с на машините …

9.06. Механизъм за маневриране на котвата на кърмата …

9.07. Телефонно оборудване …

9.08. Сигнали за тревога …

9.09. Други инструменти …

9.10. Отбелязвания в свидетелството за проверки …

ГЛАВА 10 — ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ КАТО ТЛАСКАЧИ, ВЛЕКАЧИ ИЛИ КАТО ПРИКАЧЕНИ КОМПОЗИЦИИ …

10.01. Тласкачи …

10.02. Лихтери …

10.03. Самоходни плавателни съдове и влекачи, които могат и да тласкат …

10.04. Изпитания на тласкателните конвои …

10.05. Плавателни съдове влекачи …

10.06. Плавателни съдове, предназначени да тласкат прикачени композиции …

ГЛАВА 11 — ЗДРАВНИ УСЛОВИЯ И БЕЗОПАСНОСТ В ПОМЕЩЕНИЯТА НА ЕКИПАЖА И РАБОТНИТЕ ПРОСТРАНСТВА …

11.01. Общи разпоредби …

11.02. Помещения за сядане и обзавеждане на помещенията …

11.03. Размери на помещенията …

11.04. Тръбопроводи в помещенията …

11.05. Начини за достъп, врати и стълби …

11.06. Подове, стени и тавани в помещенията …

11.07. Отопления и вентилация в помещенията …

11.08. Естествена светлина и осветление в помещенията …

11.09. Мебелировка в помещенията …

11.10. Лодки, столова и складови помещения …

11.11. Санитарни инсталации …

11.12. Инсталации за питейна вода …

11.13. Съоръжения за безопасност …

11.14. Достъпност на работните пространства …

11.15. Размери на работните пространства …

11.16. Защита срещу падане …

11.17. Достъп, врати и стълби в работните пространства …

11.18. Подове, повърхност на палубата, закрепване на настилката, стени, тавани, врати и люкове …

11.19. Вентилация и отопление в работните пространства …

11.20. Естествена светлина и осветление …

11.21. Защита от шум и вибрация …

ГЛАВА 12 — РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗОНА 4, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ, ОПЕРИРАЩИ В ЗОНА 3 ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА …

12.01. Изисквания относно корабостроенето …

12.02. Надводен борд, дистанция за безопасност и скала на газене …

12.03. Оборудване …

12.04. Специални разпоредби за плавателни съдове, предназначени да бъдат превърнати в тласкачи, влекачи или да бъдат прикачвани към други …

ГЛАВА 13 — ДЕРОГАЦИИ ЗА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ НА ВОДА …

ГЛАВА 14 — ПРОЦЕДУРИ …

14.01. Заявления за проверка …

14.02. Представяне на плавателния …

14.03. Разходи …

14.04. Информация …

14.05. Регистър на свидетелствата на Общността …

14.06. Попълване на свидетелствата на Общността …

14.07. Забележки по различните точки в свидетелството …

ГЛАВА 1

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива и на приложенията към нея:

а)

„плавателен съд“ означава вътрешноводен плавателен съд;

б)

„обикновен самоходен плавателен съд“ означава всеки плавателен съд, предназначен за превоз на товари, който не е танкер, построен да плава самостоятелно със собствена движеща сила;

в)

„самоходен танкер“ означава всеки плавателен съд, предназначен за превоз на товари в неподвижни цистерни и построен да плава самостоятелно със собствена движеща сила;

г)

„самоходен плавателен съд“ означава обикновен самоходен плавателен съд или самоходен танкер;

д)

„влекач“ означава всеки плавателен съд, построен специално, за да извършва влачене;

е)

„тласкач“ означава всеки плавателен съд, построен специално, за да извършва тласкане чрез привеждане на плавателен съд в ход напред;

ж)

„тласкателен влекач“ означава всеки плавателен съд, построен специално, за да извършва влачене и тласкане чрез привеждане на плавателен съд в ход напред;

з)

„безмачтов шлеп“ означава всеки плавателен съд, който не е танкерен шлеп, предназначен за превоз на товари и построен, за да бъде теглен, и:

който или не притежава собствена движеща сила;

или притежава единствено движеща сила, достатъчна, за да извършва кратки маневри;

и)

„танкерен шлеп“ означава всеки плавателен съд, предназначен за превоз на товари в неподвижни цистерни и построен, за да бъде теглен, и който:

или не притежава собствена движеща сила;

или притежава единствено двигателна сила, достатъчна за извършване на кратки маневри;

к)

„шлеп“ означава безмачтов шлеп или танкерен шлеп;

л)

„обикновен лихтер“ означава всеки плавателен съд, предназначен за превоз на товари, който не е танкерен лихтер, построен или специално модифициран, за да бъде тласкан, и който:

или не притежава собствена движеща сила;

или притежава единствено движеща сила, достатъчна за извършване на кратки маневри, които не са част от тласкането на кораб;

м)

„танкерен лихтер“ означава всеки плавателен съд, предназначен за превоз на товари в неподвижни цистерни, построен или специално модифициран, за да бъде тласкан, и който:

или не притежава собствена движеща сила;

или притежава единствено движеща сила, достатъчна за извършване на кратки маневри, които не са част от тласкането на кораб;

н)

„корабоносен лихтер“ означава тласкан лихтер, построен, за да превозва на борда си морски плавателни съдове и да плава по вътрешни водни пътища;

о)

„лихтер“ означава обикновен лихтер, танкерен лихтер или корабоносен лихтер;

п)

„пътнически кораб“ означава всеки плавателен съд, построен и екипиран да превозва повече от 12 пътници;

р)

„плаващо съоръжение“ означава всяка плаваща структура, носеща механични инсталации и предназначена за работа по водни пътища или в пристанище (например екскаватор, елеватор, подемен кран или кран);

с)

„плавателна оборудване“ означава всяка плаваща инсталация, която обикновено не е предназначена за местене (например плавателен басейн, док, кей или навес за лодки);

т)

„плаваща инсталация“ означава сал или всяка друга структура, предмет или съвкупност, годно да плава, което не е плавателен съд или плаващо съоръжение или оборудване;

у)

„щурвал“ означава мястото, където са инсталирани всички механизми за управление на плавателния съд;

ф)

„машинно отделение“ означава мястото, където са инсталирани задвижващите машини и помощни съоръжения;

х)

„корабна кабина“ означава всяко място, предназначено за използване от лицата, които обикновено живеят на борда, или от пътниците и включва камбуз, складово пространство за провизии, тоалетни и хигиенни помещения, перални съоръжения, площадки и пасарели, с изключение на щурвала;

ц)

„равнище на максималното потапяне“ означава водното равнище, отговарящо на максималното потапяне, до което плавателният съд има разрешение да плава;

ч)

„надводен борд“ означава разстоянието между равнището на максимално потапяне и успоредното равнище, минаващо през най-ниската точка на страничната палуба или, при липса на странична палуба, през най-ниската точка на горния край на дъсчената облицовка или обшивка;

ш)

„безопасна дистанция“ означава разстоянието между равнището на максимално потапяне и успоредното равнище, минаващо през най-ниската точка, над която плавателният съд не се счита за водонепроницаем;

щ)

„свидетелство“ означава свидетелство на Общността за плавателни съдове по вътрешните водни пътища.

ГЛАВА 2.

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО КОРАБОСТРОЕНЕТО

2.01.   Основно правило

Плавателните съдове следва да бъдат строени в съответствие с общоприетата корабостроителна практика; тяхната стабилност следва да отговаря на целта, за която те са предназначени.

2.02.   Корабен корпус

2.02.1.   Корабният корпус следва да бъде достатъчно устойчив на всички натоварвания, на които е подложен при нормални условия.

2.02.2.   Водните всмукателни и изпускателни отвърстия и тръбите, свързани с тях, се считат за водоустойчиви, ако са направени по такъв начин, че всякакво случайно проникване на вода в плавателния съд да е невъзможно.

2.02.3.   Водните прегради, простиращи се до палубата или, при липса на палуба, до горния край на корпусната облицовка или обшивка, следва да бъдат инсталирани, както следва:

а)

предната носова непроницаема преграда да е на подходящо разстояние от форщевена;

б)

при плавателни съдове, чиято обща дължина е над 25 м, преградата на кърмата да е на подходящо разстояние от кърмата.

2.02.4.   Корабните помещения, машинното и котелното отделения и всички работни пространства, които са част от тях, следва да бъдат разделени от трюмовете с водоустойчиви прегради.

2.02.5.   Всяко отделение, което обикновено не е херметически затворено по време на пътуването, следва да може да бъде изпомпвано до пресушаване. Следва да е възможно да се изпомпва всяко отделение поотделно.

2.02.6.   Не следва да има помещения пред предната преграда. Помещенията следва да са разделени от машинното и котелното отделения чрез газоустойчиви прегради и да бъдат достъпни директно откъм палубата. Там, където няма такъв достъп, следва да има авариен изход, водещ директно към палубата.

2.02.7.   Не следва да има отверстия в преградите и другите разделители между пространствата, изисквани в съответствие с 2.02.3. и 2.02.4. Люковете са разрешени, все пак, при другите прегради без предната преграда при условие, че те се затварят водоустойчиво. Люковете в преградата на кърмата и отверстията за процепи на витлото, тръбопроводите и други са разрешени, когато са изградени по такъв начин, че да не увреждат ефикасността на преградите и другите разделители между пространствата.

2.02.8.   Чрез дерогация от 2.02.5. и 2.02.7., кърмовото отделение може да е свързано с машинното отделение посредством леснодостъпна самозатваряща се отводнителна инсталация.

2.03.   Отопление, уреди за готвене и охлаждане

2.03.1.   Отоплението, готвенето и хладилното оборудване, заедно с техните съпътстващи принадлежности, следва да бъдат оформени и инсталирани така, че да не са опасни дори в случай на прегряване. Те следва да бъдат инсталирани, така че да не могат да бъдат обърнати или преместени случайно.

2.03.2.   Когато оборудването, посочено в 2.03.1., работи с втечнен газ, то може да бъде задействано само с горива, чиято точка на запалване е над 55 °С.

2.03.3.   Чрез дерогация от 2.03.2. готварските, отоплителните и хладилни уреди, снабдени с фитилени горелки и работещи с търговски парафин, могат да бъдат разрешени в корабните помещения и щурвала, ако използват резервоар за гориво, не по-голям от 12 литра.

2.03.4.   Инсталациите, указани в 2.03.1., не могат да бъдат поставяни в помещения или машинни отделения, в които са складирани или се използват товари от категории К1n или К1s, или К2 от Клас IIIа на ADNR.

Никакви изпарения от тези инсталации не следва да минават през указаните помещения или машинни отделения.

2.03.5.   Всмукването на въздух, необходим за горенето, следва да бъде осигурено. Никакви затварящи приспособления не следва да има на вентилационните устройства.

2.03.6.   Отоплителните и готварските уреди следва да бъдат стабилно свързани с вентилационните тръби. Тръбите на димоотводите следва да бъдат в добро състояние и снабдени с подходящи капаци или устройства, осигуряващи защита от вятъра. Вентилационните тръби от отоплителните инсталации следва да бъдат разположени по такъв начин, че да се ограничи възможността от запушване с продукти на изгарянето и да позволяват почистването им.

2.03.7.   Вентилационни отвори следва да бъдат поставени над отдушниците на хладилните уреди, работещи с течно гориво.

2.04.   Отопление с течни горива с точка на припламване над 55 °С

2.04.1.   Всички уреди следва да бъдат направени така, че да могат да се запалват без помощта на друга запалителна течност. Те следва да бъдат закрепени над метално корито с достатъчна вместимост, за да предотврати случайното изтичане на гориво и да са оборудвани с устройство за предотвратяване на течове в случай на случайно избликване на пламък. Там, където резервоарът за гориво и уредът са разделени, разстоянието между резервоара и захранването на горелката не следва да надвишава определеното от производителя в инструкциите за ползване. Резервоарът не следва да е близко до пламъка. Следва да е възможно прекъсване на потока на гориво от палубата.

Резервоарите за гориво с вместимост над 12 литра не следва да бъдат инсталирани вътре в уреда.

2.04.2.   Когато уредът е инсталиран в машинното отделение, условията за неговото инсталиране следва да бъдат обявени.

Когато уреди с открит пламък са инсталирани в машинното отделение, те следва да бъдат разположени върху корито, устойчиво на течове със странични стени, достигащи не по-малко от 0,20 м над пода.

2.04.3.   Когато уредът е инсталиран в машинното отделение, въздушното захранване на уреда и на машините следва да е такова, че уредът и машините да функционират независимо, ефективно и при пълна сигурност. Ако е необходимо, следва да се инсталират отделни приточни вентилационни тръби.

2.04.4.   Всяко оборудване с естествена тяга следва да бъде снабдено с устройство за предотвратяване на обратната тяга.

Оборудване с изкуствена тяга следва да бъде снабдено с устройство, което автоматично да спира притока на гориво, когато захранването с необходимия въздух е прекъснато.

2.04.5.   Уреди за централно отопление с изкуствена тяга, монтирани в машинното отделение или в помещение, свързано с машинното отделение, следва да отговарят също на следните изисквания:

а)

по време на пускането в действие вентилиращото устройство следва да функционира само, за да е сигурно, че котелът е добре вентилиран;

б)

следва да има термостатно устройство за регулиране на притока на гориво;

в)

горивото следва да се запалва автоматично чрез спомагателно запалване или други способи;

г)

следва да е възможно да се спира вентилиращото устройство и захранващата помпа за горелката откъм палубата;

д)

ако уредът за централно отопление се намира в машинното отделение, той следва да е така инсталиран, че пламъкът от горелката да не може да достигне до други предмети в помещението;

е)

когато отоплителни уреди с нагрят въздух са инсталирани в машинното отделение, въздухопроводите следва да са свързани към тръби, водещи навън.

2.05.   Отопление с твърдо гориво

2.05.1.   С изключение на местата, където отоплителното оборудване е инсталирано в помещение, построено от огнеупорни материали и специално конструирано да побира котел, отоплителните уреди с твърдо гориво следва да бъдат разположени върху метална подложка (с огънати краища), или подобно предпазно устройство, за да се гарантира, че никакво възпламенено гориво или горещи сажди не може да падне извън тази подложка.

2.05.2.   Отоплителните котли с твърдо гориво следва да бъдат снабдени с термостатни контролни уреди за регулиране притока на въздуха, необходим за горене.

2.05.3.   Средствата, чрез които саждите могат бързо да бъдат загасени, следва да бъдат поставени в близост до всеки отоплителен уред.

2.06.   Машинни и котелни помещения и складове

2.06.1.   Машинните и котелните помещения следва да бъдат разположени по такъв начин, че да позволяват лесното и безопасно контролиране и поддържане на инсталациите в тях.

2.06.2.   Резервоарите за течно гориво или смазочни масла не следва да имат общи стени с корабните кабини.

2.06.3.   Стените, таваните и вратите на машинните и котелните помещения и складове следва да бъдат направени от стомана или подобен огнеупорен материал.

2.06.4.   Машинните и котелните помещения и другите пространства, в които могат да проникнат запалителни или отровни газове, следва да бъдат подходящо вентилирани.

2.06.5.   Стълбите и пасарелите, осигуряващи достъп до машинните и котелните помещения и складове, следва да бъдат трайно прикрепени и да са направени от стомана или подобен огнеупорен материал.

2.06.6.   Машинните и котелните помещения следва да имат два изхода, един от които следва да бъде авариен изход.

2.06.7.   Максимално разрешеното равнище на шум в машинното отделение е 110 dB (А). Точките за измерване следва да се изберат, като се има предвид необходимото обслужване при нормално функциониране на инсталацията.

Ако равнището на шума в машинното отделение надвишава 90 dB(А), следва да има явно предупредително съобщение, поставено на всеки от входовете.

ГЛАВА 3

КОРМИЛЕН МЕХАНИЗЪМ И ЩУРВАЛ

3.01.   Общи разпоредби

3.01.1.   Всеки плавателен съд следва да бъде оборудван с подходящ кормилен механизъм — включително, където е необходимо, с кормило на носа — който осигурява добра маневреност, като се имат предвид предназначението и основните размери на плавателния съд.

3.01.2.   Кормилният механизъм следва да бъде така проектиран, че кормилото да не може да променя позицията си, когато не следва.

3.02.   Ефективност на кормилния механизъм

Кормилният механизъм следва да съответства на следните изисквания за работа:

а)

когато кормилният механизъм се управлява ръчно, едно пълно завъртане на ръчното кормило следва да отговаря на поне 3o от ъгъла на руля;

б)

когато кормилният механизъм е снабден с механизирано управление, следва да бъде възможно да се постигне 4o отклонение на руля за секунда през цялата рулева дъга, когато кормилото е изцяло потопено и плавателният съд е на пълна скорост;

в)

когато кормилният механизъм е снабден с механизирано управление (механизирано управление, допълващо главния ръчно управляван кормилен механизъм), то следва да е възможно да се достигне средна степен от 3o за секунда отклонение на руля през дъга от 30o градуса от всяка страна на неутралната позиция на руля, когато е изцяло потопен и плавателният съд е на пълна скорост;

г)

когато кормилният механизъм с напълно механизирано управление е снабден с второ, ръчно задвижвано управление, последното следва поне да позволява на плавателния съд да извършва акостиране при намалена скорост.

3.03.   Общи изисквания за проектиране

3.03.1.   Целият кормилен механизъм следва да бъде проектиран, конструиран и инсталиран така, че да издържа на постоянни напречни наклони до 15° и външни температури до 40 °С.

3.03.2.   Местата, където е разположен кормилният механизъм, следва да са така оразмерени, че да издържат на всички максимални натоварвания, на които те ще са подложени при условията на нормално функциониране. За да може да бъде в състояние да устои на извънредни външни сили колкото е възможно по-ефективно, кормилният механизъм не следва да бъде най-слабата част на системата. Всеки кормилен механизъм, конструиран в съответствие с правилата на признат орган по класификацията, може да се счита за задоволителен в това отношение.

3.04.   Кормилен механизъм с механизирано управление

3.04.1.   Когато плавателният съд е оборудван с кормилен механизъм с механизирано управление, следва да се осигури втора независима система за управление, за да се осигури незабавна маневреност, ако основното устройство се повреди.

3.04.2.   Кормилният механизъм с механизирано управление следва да бъде снабден с предпазно устройство срещу свръхнатоварване, за да се ограничи усукващият момент, упражняван от двигателния механизъм

3.04.3.   Аварийно прекъсване или отказ на кормилния механизъм с механизирано управление следва да се сигнализира чрез визуални и звукови сигнали на кормилния пулт.

3.05.   Задействане на помощния задвижващ механизъм

3.05.1.   Ако вторичният задвижващ механизъм не се задейства автоматично при повреда на главния задвижващ механизъм, следва да бъде възможно той да бъде задействан ръчно, незабавно и лесно при всякакво положение на кормилото. Броят на манипулациите, които следва да бъдат извършени, не следва да надхвърля две и те следва да могат да бъдат извършени от едно лице.

3.05.2.   Следва да е възможно да се извърши включването за по-малко от пет секунди. Следва да е възможно да се извърши същото от кормилния пулт, чийто задвижващ механизъм е в действие.

3.06.   Ръчен задвижващ механизъм

3.06.1.   Ако независимият помощен задвижващ механизъм е ръчен, той следва да бъде задействан автоматично или да бъде възможно да се задейства незабавно от кормилния пулт в случай на прекъсване на електозахранването или на повреда. Клеми със защипване са допустими само ако не са подложени на усукване по време на включването.

3.06.2.   Задвижващият механизъм не следва да привежда в движение ръчното кормило; следва да има устройство за предотвратяване на връщането на ръчното кормило при всяко положение на руля, когато ръчният задвижващ механизъм се задейства автоматично.

3.07.   Ръчно задействан хидравличен задвижващ механизъм

3.07.1.   Ръчно задействаният хидравличен задвижващ механизъм е инсталация, в която кормилото се задвижва от помпа, която от своя страна се задвижва единствено от ръчно задействано кормилно колело (помпа на щурвала).

3.07.2.   Когато единствената кормилна инсталация е ръчно задействана хидравлична задвижваща система, тя не следва да се разглежда като механизиран кормилен механизъм по смисъла на 3.04., изискваща независима помощна кормилна система, при условие че:

размерите, конструкцията и трасето на тръбопроводите изключва възможността от повреждане посредством механично действие или огън, и

конструкцията на помпата на кормилното колело гарантира безупречно функциониране.

3.08.   Хидравличен задвижващ механизъм

3.08.1.   Когато главният кормилен механизъм е задвижван хидравлично, а помощното управление е ръчно задвижвана хидравлична система, тръбопроводите на ръчно задвижваната система следва да са отделени от тези на главната инсталация.

Следва да е възможно да се задвижва главната инсталация, без да се използва помпата на кормилното колело на помощната инсталация.

3.08.2.   Когато едновременно и главният, и помощният двигателен механизъм са хидравлични, съответните помпи следва да се задвижват независимо (например):

когато главната помпа е захранвана от главния двигател, вторичната помпа следва да бъде с електрическо задвижване,

когато главната помпа се задвижва от основната електрическа верига, помощната помпа следва да се задвижва от аварийна електрическа верига,

когато главната помпа е задвижвана от генератор № I, помощната помпа следва да се задвижва от генератор № II).

3.08.3.   Когато помощната помпа е задвижвана от авариен двигател, който не функционира непрекъснато, а плавателният съд е в движение, следва да се инсталира буферно устройство за задвижване на помпата, докато аварийният двигател набере мощност.

3.08.4.   Двете инсталации следва да имат отделни тръбопроводи, вентили, контролни механизми и други. Все пак, когато независимото функциониране на двете инсталации е осигурено, те могат да имат общи компоненти.

3.09.   Електрически задвижващ механизъм

3.09.1.   Когато и главната, и помощната инсталация са електрически задвижвани, съответното захранване и контролни системи следва да бъдат независими за всяка една от тях. Всяка инсталация следва да има свой собствен двигател.

3.09.2.   Когато помощният двигател е захранван от допълнителен двигател, който не функционира непрекъснато, докато плавателният съд е в движение, следва да се инсталира буферно устройство за задвижване на помощния двигател, докато аварийният двигател набере мощност.

3.10.   Кормилни витла и оборудване Фойт-Шнайдер

Когато дистанционното управление на кормилото и на витлата Фойт-Шнайдер е електрическо, хидравлично или пневматично, следва да има две независими контролни системи между кормилния пулт и двигателната инсталация.

Когато има две или повече независими двигателни инсталации, не се изисква независима контролна система, ако плавателният съд остава достатъчно маневрен в случай на повреда на една от инсталациите.

3.11.   Инсталации за дистанционно управление

Инсталациите за дистанционно управление, включително тези извън щурвала, следва да бъдат непрекъснато включени. Когато такива инсталации следва да бъдат изключени, следва да бъдат снабдени с индикатори, които да показват дали оборудването е „включено“ или „изключено“.

Устройството и задвижването на контролните устройства следва да бъде съответстващо на тяхната функция.

3.12.   Индикатор за позициониране на руля

Позиционирането на руля следва да бъде ясно видимо от кормилния пулт; ако е необходимо, следва да се осигури подходящ индикатор.

3.13.   Помощно управление

3.13.1.   Инсталациите на помощното управление са задвижващи помощни инсталации, поставени в допълнение към ръчно задвижвания кормилен механизъм.

3.13.2.   Когато се използва помощен кормилен механизъм, връзките между главния и помощния кормилен механизъм следва да бъдат такива, че да не е необходимо използване на значителна ръчна сила към кормилното колело.

3.13.3.   В допълнение към предходното, помощният кормилен механизъм следва да отговаря на следните изисквания:

а)

помощният кормилен механизъм следва да може да бъде включван или изключван от кормилния пулт при всякакво положение на кормилото. Позициите „включено“ и „изключено“ следва да бъдат ясно указани;

б)

електрическите, хидравличните и пневматичните връзки между помощния кормилен механизъм и ръчно задействаната механична главна кормилна уредба не следва да излага на риск способността на главното управление да бъде задействано незабавно. Други повреди на помощния кормилен механизъм не следва да причиняват повреждане или засичане на главната система;

в)

всички компоненти на съществуващия помощен кормилен механизъм и каквито и да било нови компоненти, прибавени по-късно, следва да отговарят на изискванията за кормилната уредба, установени в настоящата глава.

3.13.4.   Индикаторът за позициониране на руля следва да функционира едновременно за главната и за помощната кормилна уредба.

3.13.5.   Изискванията, установени в настоящата глава, се прилагат също и когато помощният кормилен механизъм е инсталиран след построяването на плавателния съд.

3.14.   Безпрепятствена видимост

Видимостта във всички посоки от кормилния пулт следва да бъде достатъчно безпрепятствена. В посока напред тя следва да бъде осигурена с подходящи оптически средства.

3.15.   Звуково налягане

При нормални условия на функциониране, равнището на звуково налягане на шума, произвеждан от плавателния съд, не следва да надвишава 70 dB(А) на равнището на главата на кормчията.

3.16.   Електрически компоненти на кормилната уредба

3.16.1.   Номиналната мощност на двигателите следва да отговаря на максималния усукващ момент на кормилната уредба. При наличието на хидравлични инсталации, номиналната мощност на двигателя на задвижващия механизъм следва да бъде такава, че да осигурява максимална мощност на помпата при максимално налягане в инсталацията (инсталиране на предпазен вентил) предвид ефикасността на помпата.

3.16.2.   Двигателите следва да отговарят най-малко на следните изисквания:

а)

механизираната кормилна уредба за непостоянно функциониране:

двигателите на електро-хидравличните двигателни механизми и свързаните конвертори следва да бъдат конструирани за продължителна мощност с непостоянно натоварване и 15 % коефициент на полезно действие. Следва да се осигури 10-минутен цикъл на мощност,

двигателите на електрическата механизирана кормилна уредба следва да бъдат конструирани за непостоянно функциониране, без да бъдат повлияни от процеса на пускане в действие и с 15 % коефициент на полезно действие. Следва да се осигури 10-минутен цикъл на мощност;

б)

кормилната уредба с постоянна консумация на мощност следва да бъде конструирана за продължително функциониране.

3.16.3.   Двигателните вериги и контролните вериги следва да бъдат защитени само против къси съединения; номиналната мощност на защитните устройства следва да бъде не по-малка от 6 А.

3.16.4.   Захранващите кабели на двигателя следва да бъдат защитени, както следва:

Когато се използват електрически предпазители, тяхната режимна електрическа мощност следва да е с две степени по-висока от режимната електрическата мощност, но не повече от 160 % от режимната електрическата мощност при наличието на двигатели за прекъснато или краткотрайно функциониране. Незабавното задействане при късо съединение на електрическите прекъсвачи не следва да е установено за режимна електрическата мощност, надхвърляща 10 пъти режимната електрическата мощност на задвижващия двигател.

3.16.5.   Когато има термично задействани превключватели на електрическите прекъсвачи, те следва или да бъдат изключени или да бъдат нагласени на двукратна режимна електрическа мощност на двигателя.

3.16.6.   За електрическото оборудване следва да се осигурят следните контролни и измервателни уреди:

а)

зелена контролна светлина, показваща, че инсталацията функционира;

б)

червена контролна светлина, която се появява, когато инсталацията се повреди или аварийно се изключи, когато електрическият двигател е претоварен или когато едната фаза на трифазното захранване прекъсне. Звуков сигнал следва да прозвучи едновременно със запалването на червената светлина.

Когато захранването е изключително чрез електрически прекъсвачи, не се изисква контрол на фазовото прекъсване.

3.16.7.   Когато индикаторът за позициониране на руля е електрически, следва да има независимо електрическо захранване.

3.17.   Спускащ се щурвал

Когато щурвалът може да се спуска, следва да има устройство, което да предпазва хората от приближаване по време на спускането. Когато е възможно хора да преминават под такъв щурвал, следва да има звуков предупредителен сигнал, който да звъни автоматично, когато щурвалът се спуска. В случай на повреда на механизма за спускане на щурвала следва да е възможно да се извърши тази операция с други средства.

ГЛАВА 4

ДИСТАНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ, НАДВОДЕН БОРД И СКАЛА НА ГАЗЕНЕ

4.01.   Дефиниции

В настоящата глава:

а)

„дължина L“ означава максималната дължина на корпуса на кораба, като се изключат кормилото и бушпритът;

б)

„среда на кораба“ означава половината разстояние по протежението на дължина L;

в)

едно устройство или структурно звено се счита за „водоустойчиво и устойчиво на буря“, ако при нормални условия позволява проникването само на малки количества вода.

4.02.   Дистанция за безопасност

Минималната дистанция за безопасност следва да бъде:

а)

за врати и отвори, с изключение на люкове, които могат да бъдат затворени по начин, който да осигурява водоустойчивост и устойчивост на буря: 0,15 м;

б)

за врати и отвори, с изключение на люкове, които не могат да бъдат затворени по начин, който да осигурява водоустойчивост и устойчивост на буря: 0,20 м;

в)

за люкове, които могат да бъдат затворени по начин, който да осигурява водоустойчивост и устойчивост на буря: 0,30 м;

г)

за люкове, които не могат да бъдат затворени чрез специални устройства или не се затварят (открити трюмове): 0,50 м.

4.03.   Надводен борд

Следва да има достатъчен надводен борд, за да се осигури съответствие с дистанциите за безопасност; то не следва да е отрицателно.

4.04.   Маркировка за газене

4.04.1.   Максималното ниво на газене следва да бъде така определено, че да осигурява съответствие с изискванията за минимална дистанция за безопасност, като едновременно с това осигурява, че това ниво не може да бъде в никоя точка по-високо от страничните палуби, или, при липса на странични палуби, от горния край на облицовката или обшивката на корпуса.

4.04.2.   Максималното ниво на газене следва да бъде обозначено посредством ясно видима незаличима маркировка за газене.

4.04.3.   Маркировката за газене следва да се състои от правоъгълник с 0,30 м дължина и 0,04 м височина с хоризонтална основа и съвпадащи с максималното ниво на газене, разрешено в настоящото приложение. Въпросната маркировка може да се комбинира с друга подобна, изисквани според други регламенти.

4.04.4.   Всеки плавателен съд следва да има поне три маркировки за газене, една по средата на кораба, а другите две — приблизително на една шеста от дължината на кораба съответно от носа и кърмата.

Все пак:

при кораби с дължина под 40 м, две маркировки на около една четвърт от дължината на кораба съответно от носа и кърмата са достатъчни,

при кораби, които не са предназначени за превоз на товари, една маркировка приблизително по средата на кораба е достатъчна.

4.04.5.   Маркировките или информацията, която престава да е валидна в резултат на нови данни, следва да бъде отстранена или обозначена като невалидна, под надзора на удостоверяващата власт.

Когато по някаква причина маркировката за газене изчезне, те следва да бъдат заменени само под надзора на удостоверяващата власт.

4.04.6.   Когато плавателният съд е бил измерен в съответствие с Конвенцията за тонажно измерване на плавателните съдове по вътрешни водни пътища (1) и равнището на измервателните пластини съответства на изискванията на настоящото приложение, измервателните табели могат да се приемат като заместител на маркировката за газене.

4.05.   Скала на газене

4.05.1.   Всеки плавателен съд, чието газене може да достигне 1 м, следва да има скала на газене на газене от всяка страна на кърмата; той може да има допълнителна скала на газене.

4.05.2.   Нулевата точка на всяка скала на газене следва да лежи вертикално под скалата на газене на място, успоредно на равнината на максимално потапяне, минаваща през най-ниската точка на корпуса или на кила, ако има такъв. Вертикалното разстояние над нулата следва да бъде градуирано в дециметри. От равнината на най-малкото газене до 10 сантиметра над равнището на максимално газене тези степенувания следва да бъдат обозначени с перфорирани или гравирани линии, боядисани в два различни цвята по такъв начин, че да бъдат ясно видими. Степенуването следва да бъде обозначено с цифри отстрани на скалата поне на всеки 5 дециметра и на върха на скалата.

4.05.3.   Двете задни измервателни скали, установени съгласно конвенцията, упомената в 4.04.6., могат да заменят скалите на газене, при условие че те са градуирани в съответствие с горните изисквания и, когато е необходимо, се добавят цифри, показващи газенето.

ГЛАВА 5

МАШИНИ

5.01.   Общи разпоредби

5.01.1.   Всички машини и свързаните с тях инсталации следва да бъдат проектирани, конструирани и инсталирани в съответствие с правилата на общоутвърдената машиностроителна практика.

5.01.2.   Парните котли и други съдове под налягане и техните принадлежности следва да съответстват на правилата в сила в държавата-членка, издаваща свидетелството в очакване на въвеждането на нормите на Общността.

5.01.3.   Основните и помощните машини, работещи на гориво с температура на припламване под 55 °С, са забранени.

Все пак, машини, задвижващи котвени лебедки, корабни лодки и преносими моторни помпи, могат да използват гориво с температура на припламване под 55 °С.

5.01.4.   Пусковите спомагателни съоръжения, работещи на гориво с температура на припламване под 55 °С, са разрешени.

5.02.   Оборудване за безопасност

5.02.1.   Всички машини следва да бъдат инсталирани и оборудвани така, че да бъдат удобни за обслужване и поддържане и да не застрашават обслужващия персонал.

5.02.2.   Главните и помощни машини, парните котли и всички съоръжения следва да бъдат снабдени с обезопасяващи устройства в съответствие с правилата в сила в държавата-членка, издаваща свидетелството.

5.02.3.   Следва така също да е възможно да се спре двигателното налягане на двигателите и регулиращите вентилатори от място извън пространството, където те са инсталирани.

5.03.   Двигателен механизъм

5.03.1.   Следва да е възможно да се пуска, спира или да се дава заден ход на двигателния механизъм на плавателния съд (витла, колела и други) бързо и безопасно.

5.03.2.   Когато двигателният механизъм не се контролира от щурвала, докато плавателният съд е в движение, следва да се осигури подходяща двустранна комуникационна система между щурвала и машинното отделение.

5.04.   Съоръжения за отвеждане на изгорели газове от двигателя

5.04.1.   Отвеждащите тръби, преминаващи през сервизни помещения или щурвала, следва да бъдат затворени в достатъчно газоустойчив кожух. В пространството между кожуха и отвеждащата тръба следва да има достъп на външен въздух.

5.04.2.   Всички изгорели газове следва да бъдат отведени извън плавателния съд. Всички необходими мерки следва да се вземат, за да се предотврати нахлуването на отровни газове в различните отделения на кораба. Изпускатели от основните двигатели, които отвеждат своите газове през борда или отстрани, са забранени.

5.04.3.   Отвеждащите тръби следва да бъдат подходящо облицовани, изолирани или охладени.

5.04.4.   Когато изпускателните тръби преминават покрай или през запалителни материали, те следва да бъдат обезопасени с лист от изолиращ материал или всякакво друго подходящо устройство, осигуряващо ефективна изолация.

5.05.   Цистерни, складове и тръбопроводи

5.05.1.   Течното гориво следва да бъде складирано в цистерни, сигурно прикрепени към корпуса или в складове.

5.05.2.   Цистерните и складовете, техните тръбопроводи и други съоръжения следва да бъдат инсталирани и оборудвани, така че нито гориво, нито газ да могат да изтекат от плавателния съд.

5.05.3.   С изключение на случаите на цистерни за ежедневно потребление, изходът на пълнещата тръба на цистерните и складовете за течни горива следва да бъде на палубата. Пълнещата тръба следва да бъде снабдена със средства за затваряне. Всяка цистерна и склад следва да бъдат оборудвани с отвеждаща тръба, завършваща във външната атмосфера над палубата и така инсталирана, че никаква вода да не може да влиза в нея.

5.05.4.   Тръбите за разпределяне на течно гориво следва да съответстват на затварящото устройство на изходният отвор на цистерната или склада.

В допълнение следва да е възможно от палубата да се спира притокът в тръбите, които директно захранват двигателите, парните машини и отоплителните съоръжения.

Тръбите за гориво не следва да бъдат изложени на вредното влияние на топлината и следва да е възможно да бъдат проверявани по протежение на цялата им дължина.

5.05.5.   Визьорните тръбни измервателни уреди на резервоарите и бункерите за течно гориво следва да бъдат съответно защитени срещу повреда от удар, снабдени със самозатварящи се кранове, и да бъдат свързани с резервоарите или бункерите в горния им край.

5.05.6.   Резервоарите и бункерите за течно гориво следва да бъдат снабдени с отвърстия, имащи противотечови запушалки, които позволяват почистване и проверка.

5.05.7.   Резервоарите, пряко захранващи двигателните машини, следва да бъдат снабдени с устройство, което дава визуален и звуков сигнал в щурвала, когато равнището на горивото не е достатъчно за нормално функциониране.

5.05.8.   Никакви тръби за опасни газове или течности, особено тръби под налягане с тях и при които може да стане изтичане опасно за хората, не могат да бъдат инсталирани в сервизните помещения и коридорите. Това изискване не се отнася за тръби, пренасящи пара или тръбопроводите на хидравлични системи, при условие те да бъдат облицовани със защитна метална обшивка.

5.06.   Помпи за изпомпване на вода

5.06.1.   Да се прилагат изискванията на 2.02.5.

5.06.2.   Плавателните съдове с екипажи следва да бъдат оборудвани с поне една трюмна помпа. Все пак, плавателни съдове, при които мощността на механичната двигателна инсталация надхвърля 225 kW и плавателни съдове с над 350 dwt, следва да бъдат оборудвани с две отделни трюмни помпи, като поне една от които следва да е механична.

Ръчно функциониращите трюмни помпи са достатъчни за водоустойчиви помещения с дължина под 4 м.

5.06.3.   Вътрешният диаметър (d) на трюмната помпа следва да бъде най-малко:

Formula.

Вътрешният диаметър (da) на трюмните помпи, свързани с различни всмукателни цедилки, следва да бъде най-малко:

Formula.

където:

L е дължината на плавателния съд между перпендикулярите (в м),

В е шаблонната ширина на плавателния съд (в м),

С е шаблонната дълбочина до главната палуба (в м),

I е дължината (в метра) на съответното водоустойчиво помещение.

5.06.4.   Капацитетът на трюмната помпа следва да бъде най-малко 0,1 d2 л/мин.

Капацитетът на допълнителната трюмна помпа следва да бъде най-малко 0,1 dа 2 л/мин, където „dа“ се отнася до най-дългото водоустойчиво помещение.

Капацитетът на всяка ръчно функционираща трюмна помпа за ползване само в едно помещение следва да бъде най-малко:

0,1 dа 2 л/мин, където „dа“ се отнася до това помещение.

5.06.5.   Само самозареждащи се помпи са разрешени.

5.06.6.   За всяко помещение с равен под с над 5 м ширина следва да има поне една всмукателна цедилка от всяка страна. Когато машинното отделение е над 5 м дълго, следва да има поне две всмукателни цедилки.

5.06.7.   Следва да е възможно да се отводнява помещението на кърмата от машинното отделение посредством автоматично затварящи се тръби (параграф 2.02.8.).

5.06.8.   Отделните отводнителни тръби от различните помещения следва да бъдат свързани към главната тръба посредством невръщащи клапани, които могат да бъдат затворени.

Помещения или други пространства, оборудвани за баласт, следва само да бъдат свързани с отводнителната система посредством обикновено спирателно устройство.

5.07.   Система за събиране на отработени масла

Инсталациите за изпомпване на трюмовете на машинното отделение следва да бъдат разделени по такъв начин, че маслото и маслената вода, изпомпвана от трюмовете, да остане на борда.

Динамичен маслен сепаратор следва да бъде инсталиран в потока на тръбата на трюмната помпа или, при липса на такъв, следва да има статичен сепаратор при всяка всмукателна цедилка.

Тези устройства следва да бъдат от тип, одобрен от компетентен орган в една от държавите-членки, и да бъде с подходящ размер.

5.08.   Лебедки

5.08.1.   Котвени лебедки следва да се осигурят за котви над 50 кг.

5.08.2.   Лебедки, конструирани за задвижване с двигател, както и ръчно, следва да бъдат конструирани така, че двигателното устройство да не може да привежда ръчното устройство в движение.

5.09.   Присъщ шум на плавателния съд

5.09.1.   Шумът, присъщ на плавателния съд в движение и специфичният шум, причинен от всмукването и изпускането на двигателя, следва да бъде заглушен с подходящи средства.

5.09.2.   При нормални условия на функциониране шумът, присъщ на плавателния съд, измерен встрани на 25 метра от страната на плавателния съд, не следва да надвишава 75 dB(А).

ГЛАВА 6

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

6.01.   Общи разпоредби

6.01.1.   Всички електрически инсталации следва да отговарят на изискванията на настоящата глава.

6.01.2.   Следното следва да се намира на борда:

а)

план на електрическата мрежа и електрическата инсталация, проверен и подписан от контролния орган, в който са указани:

типовете и характеристиките на използваните машини и съоръжения,

типовете и профилите на кабелите,

всички други особености, важни за оценката на съответствие с изискванията за безопасност;

б)

работни инструкции за електрическите инсталации.

6.01.3.   Всички електрически инсталации следва да бъдат проектирани, конструирани и инсталирани да издържат на постоянно напречно накланяне до 15° и на околна температура до 40 °С.

6.02.   Максимално допустимо напрежение

Следното напрежение не следва да бъде надвишавано:


Вид на инсталацията

Максимално допустимо напрежение

Постоянен ток

Променлив еднофазен ток

Променлив трифазен ток

A.

Електро- и топлоинсталация, включително котлета за обща употреба

25 0 V

25 0 V

500 V

Б.

Осветителни инсталации, включително изводи за обща употреба

25 0 V

25 0 V

В.

Изводи за ток за уреди с ръчно управление, използвани на откритата палуба или в затворени или влажни метални пространства, различни от котелното или цистерните:

 

 

 

1.

общо

5 0 V

5 0 V

2.

при използване на изолиран трансформатор, обслужващ един уред. И двата проводника на системата следва да са изолирани от земята.

25 0 V

3.

при използване на уреди с подсилена или двойна изолация

25 0 V

25 0 V

Г.

Изводи за ток за оборудване с ръчно управление, използвани в котелни и цистерни

5 0 V

5 0 V

6.02.2.   При условията на съответствие с предписаните мерки за безопасност, по-високо напрежение е допустимо:

а)

при инсталации на оборудване за зареждане на акумулатори, ако процесът на зареждане го изисква;

б)

за машини,чийто капацитет налага това;

в)

за специални корабни инсталации (например радиоинсталации или оборудване за възпламеняване).

6.03.   Брегови връзки

6.03.1.   Когато електрическата инсталация е захранвана от източник на напрежение на брега, кабелите следва да имат фиксирана връзка на борда или да бъдат съоръжени с постоянна връзка или с устройства за прекъсване на електрическото напрежение.

Следва да се внимава тези кабели и техните връзки да не са подложени на опъващо натоварване.

6.03.2.   Следва да се използват само гъвкави кабели, изолирани с маслоустойчива и огнеустойчива обшивка.

6.03.3.   Ако входящото напрежение надвишава 50 V, корабният корпус следва да бъде ефективно заземен. Гнездата на електрическите контакти на корабния корпус следва да бъдат обозначени със специална маркировка.

6.03.4.   Главното електрическо разпределително табло следва да има индикатор, който да показва дали връзката с бреговата електрозахранваща мрежа е под напрежение.

6.04.   Генератори и двигатели

6.04.1.   Генераторите и двигателите следва да бъдат така разположени, че да са лесно достъпни за проверка, измервания и поправки, и да бъдат предпазени намотките от вода и/или масло. Съединителните кутии следва да бъдат лесно достъпни.

6.04.2.   Генераторите, задвижвани от главната машина, двигателния вал или допълнителен апарат, предназначен за други функции, следва да бъдат проектирани за промените в броя на оборотите, които се налагат при работа.

6.05.   Акумулатори

6.05.1.   Акумулаторите следва да бъдат с конструкция, специално пригодена за използване на борда на плавателен съд. Кутиите за елементи следва да бъдат направени от удароустойчив материал, който е труднозапалим и е направен така, че да предотвратява всяко разливане на електролита при наклон 40o от вертикалата.

6.05.2.   Акумулаторите следва да бъдат осигурени срещу преместване, причинено от движението на плавателния съд. Те следва да бъдат разположени така, че да не са изложени на прекалена топлина, силен студ, пръски, пара или изпарения.

Те следва да бъдат разположени така, че да са лесно достъпни и да е осигурено, че всякакви изпарения, които те изпускат, не могат да увредят съседните съоръжения.

Акумулаторните батерии не могат да бъдат разполагани в кабината на щурвала или в служебните помещения или трюмове.

Акумулатори за портативни съоръжения, все пак, могат да бъдат разположени в кабината на щурвала и кабините.

6.05.3.   Батерии, изискващи мощност от над 2 kW за зареждане (изчислена от максималното зареждащо напрежение и номиналното напрежение на батерията), следва да бъдат инсталирани в специално отделено за тях помещение. Ако са разположени на палубата, те следва да бъдат поставени в отделно помещение или кутия.

Батерии, не изискващи мощност от над 2 kW за зареждане, следва да бъдат инсталирани под палубата в шкаф или кутия. Те могат така също да бъдат инсталирани в машинното отделение или в някое друго добре проветряемо място, стига да са защитени срещу падащи предмети и капеща вода.

6.05.4.   Вътрешността на всички пространства, шкафове, кутии, рафтове или други структурни приспособления, специално отделени за батерии, следва да бъдат защитени срещу агресивното действие на електролита посредством покривка от камуфлаж или обшивка, направени от материал, устойчив на електролита.

6.05.5.   Ефикасно проветрение следва да бъде осигурено, когато батериите са инсталирани в затворено помещение, шкаф или кутия. Въздухът следва да влиза откъм пода и да бъде изпускан през тавана, така че да се осигури пълното изхвърляне на газа. Вентилационните тръби не следва да съдържат устройства, способни да възпрепятстват въздушния поток (например спирателни вентили).

6.05.6.   Необходимият въздушен поток в литри за час следва да се изчислява според следната формула:

Formula

където:

j представлява (в A) една четвърт от максималния ток, допустимо за зареждащото устройство,

n представлява броят на елементите.

6.05.7.   При естествено проветряване профилът на тръбопроводите следва да бъде подходящ за необходимия въздушен поток със скорост от 0,5 м/сек. Той следва да е не по-малко от 80 см2 за оловни батерии и не по-малко от 120 см2 за алкални батерии.

6.05.8.   Когато необходимото проветряване не може да бъде постигнато чрез естествен въздушен поток, следва да се осигури вентилатор, за предпочитане с отвод, чийто двигател е освободен от потока на газ и въздух.

Специални устройства следва да се осигурят за предотвратяване на проникването на газове в двигателя.

Вентилаторите следва да бъдат с дизайн и от материали, които да изключват произвеждането на искри при съприкосновението на перката и вентилаторната кутия и да предотвратява електростатични заряди.

6.05.9.   Знак „Пушенето забранено“ с диаметър от най-малко 0,10 м следва да бъде поставен на вратите или на капаците на помещенията, шкафовете или кутиите, помещаващи батерии.

6.06.   Електрически табла

6.06.1.   Електрическите табла следва да бъдат разположени в достъпни и добре проветряеми места без газови или киселинни емисии. Те следва да бъдат така разположени, че да бъдат защитени срещу разтърсване или всеки неблагоприятен инцидент, причинен от неблагоприятно време, вода, петрол, течни горива, пара или изпарения.

Електрическите табла не следва да бъдат разположени около измервателни тръби на цистерни за течно гориво.

6.06.2.   По принцип материалите, използвани за конструирането на електрическите табла, следва да имат достатъчна механична твърдост и да са трайни и незапалими. Те не следва да бъдат хигроскопични.

6.06.3.   Когато напрежението надхвърля 50 V:

а)

следва да се използват електрически табла, чиито електропроводни компоненти са така разположени или защитени, че да предотвратяват случаен контакт;

б)

следва да се осигури изолираща подложка или импрегнирана дървена скара; това не се отнася, все пак, за електрическите разпределителни табла;

в)

металните части на рамките или частите на контролните табла и металните кутии на съоръженията следва да бъдат старателно заземени.

6.06.4.   Всички части на електрическите табла, включително електрическите връзки, следва да бъдат леснодостъпни за проверка, поддръжка или замяна и да е възможно тяхното изключване.

6.06.5.   Контролните табла за всички главни или странични мрежи, показващи дадената мрежа, следва да бъдат прикрепени към електрическите табла.

6.07.   Обезопасяване на прекъсвачите, контактите, предпазителите и кабелите

6.07.1.   Цялата инсталация, страничните кабели от главното електрическо табло и страничните кабели от разпределителното табло следва да бъде възможно да се изключват посредством електрически превключватели или автоматични прекъсвачи с едновременно изключване на всички проводници под напрежение.

Когато напрежението е 50 V или по-малко, са разрешени изключения за страничните кабели от разпределителните табла, особено в случай на мрежи с отделни превключватели за всяко съоръжение.

6.07.2.   Всички генератори и мрежи следва да бъдат защитени срещу токов удар на всеки незаземен полюс или проводник. Автоматичните прекъсвачи с предпазители за късо съединение и пренапрежение или предпазни бушони от пломбиран тип могат да бъдат използвани за тази цел. Тези електрозащитни устройства следва да бъдат така инсталирани, че да бъдат съответно предпазени от разтърсване.

6.07.3.   Изискванията на 3.16.3., 3.16.4. и 3.16.5. следва да бъдат изпълнявани с цел защитата на частите на кормилния механизъм.

6.07.4.   Позициите „включено“ и „изключено“ следва да бъдат показани на прекъсвачните устройства. Това не се отнася за светлинни превключватели за ток под 10 А.

6.07.5.   Всички превключватели и контакти следва да бъдат конструирани да изключват всички проводници едновременно. Светлинни превключватели за ток под 10 А следва да бъдат освободени с изключение на случаите на осветяване на обгазени райони.

6.07.6.   Съоръженията, изискващи ток над 10 А, следва да бъдат свързани в специална мрежа.

6.07.7.   Кабелите следва да имат водоустойчива обвивка, която е огнеустойчива и от тип, обичайно използван на корабите.

Други видове кабели могат да бъдат използвани в жилищните помещения при условие, че те са ефективно защитени и огнеустойчиви.

Кабелите следва да бъдат защитени срещу всички рискове от повреждане при нормални работни условия, особено на палубата и в трюмовете.

6.07.8.   Подвижните съоръжения не могат при никакви обстоятелства да бъдат захранвани от кабели с метална изолация.

6.07.9.   Кабелите и оборудването следва да бъдат свързани посредством устойчиви и трайни устройства, които да предпазват проводниците от натоварване на опън.

6.08.   Оборудване на детектора за заземяване

Следва да се осигури съответно оборудване на детектор за заземяване при всички незаземени мрежи над 50 V.

6.09.   Осветление

6.09.1.   Всички осветителни уреди следва да бъдат инсталирани така, че топлината, която излъчват, да не може да предизвика огън в близко разположени запалителни предмети или елементи.

6.09.2.   В затворените пространства, в които са инсталирани акумулатори или са складирани бои и други леснозапалими материали, следва да се използват само осветителни уреди, които създават ограничен риск от експлозия.

6.09.3.   Осветителните уреди в машинните и котелните помещения следва да бъдат разпределени между поне две вериги.

6.10.   Светлинни сигнали

6.10.1.   Превключвателното табло, контролиращо осветлението, следва да бъде инсталирано в щурвала; то следва да може да се захранва посредством отделен кабел от главното електрическо табло.

6.10.2.   Всяко осветително тяло следва да бъде захранвано самостоятелно от електрическо табло, контролиращо осветлението, и да бъде самостоятелно защитено и контролирано. Осветителни тела, образуващи група, следва да бъдат захранвани от една-единствена верига, при условие че повредата на всяко от осветителните тела включва предупредителния сигнал на контролното оборудване.

6.10.3.   Ако не е възможен директен контрол от щурвала, то светлините следва да бъдат контролирани посредством сигнални светлини или подобни устройства, разположени на контролното табло в щурвала. Повреда в сигналната светлина не следва да влияе на функционирането на светлината, която тя контролира.

6.11.   Заземяване

6.11.1.   Метални части, които не са под напрежение по време на използването им, като шасита и корпуси на машини, приспособления, прибори и принадлежности, следва да бъдат заземени, ако те вече не са инсталирани, по такъв начин, че да имат постоянен метален контакт с корпуса на кораба.

6.11.2.   При действие на прав ток, металните прибори и принадлежности, металните обвивки на кабели и проводници следва да бъдат заземени най-малкото от двата края. Когато кабелите са поставени върху дървени или пластмасови материали, едно заземяване е достатъчно. При действие на променлив ток, единичните кабели и проводници може да не бъдат заземявани на повече от едно място.

6.11.3.   При инсталации, в които напрежението не надвишава 50 V, заземяването не е задължително.

6.11.4.   Когато напрежението надвишава 50 V, корпусите на подвижни енергоемки принадлежности, ако не са направени от изолационен материал или не са защитени, следва да бъдат заземени чрез захранващия кабел посредством допълнителен проводник, по който обикновено не тече ток.

6.12.   Аварийна електрическа инсталация

6.12.1.   Разрешени са следните аварийни двигателни инсталации:

а)

допълнителен апарат със захранване с гориво независимо от главната машина и отделна охладителна система, който в случай на повреда на главната верига започва да работи автоматично или може да бъде включен ръчно, ако е инсталиран в непосредствена близост до щурвала или до всеки друг пулт, постоянно обслужван от квалифициран персонал, и ако е способен самостойно да покрие изискванията на електрозахранване в рамките на 30 секунди; или

б)

акумулаторна батерия, която автоматично поема захранването с електрически ток в случай на повреда на главната верига, или може да бъде превключена автоматично от щурвала или от всеки друг пулт, постоянно обслужван от квалифициран персонал, и ако е способен да захранва изброените енергоемки устройства за времетраенето на предписания период, без да бъде презареждана и без недопустим пад на волтажа.

6.12.2.   Допълнителни апарати, аварийни батерии и прилежащото превключващо устройство могат да бъдат инсталирани в машинното отделение, но в този случай трябва да са разположени колкото може по-високо.

6.12.3.   Като минимално изискване, аварийните източници на енергия следва да бъдат способни да осигурят, че, когато са задължителни и доколкото инсталациите нямат независимо аварийно захранване, следните електрически инсталации могат да функционират едновременно:

а)

сигнални светлини;

б)

звукови сигнали;

в)

аварийно осветление;

г)

радиотелефон;

д)

сигнал за обща тревога, подходящ високоговорител или други аварийни системи;

е)

авариен прожектор.

Периодът, за който аварийната инсталация следва да е способна да функционира, следва да бъде определена според предназначението на плавателния съд, но не следва да е по-малко от 30 минути.

ГЛАВА 7

ОБОРУДВАНЕ

7.01.   Котви, вериги и котвени въжета

Броят и тежестта на котвите и техните въжета следва да съответстват на характеристиките на използваните водни пътища и следва да бъде определен от местния компетентен орган.

7.02.   Друго оборудване

7.02.1.   Плавателните съдове следва да бъдат снабдени поне със следното оборудване:

а)

принадлежности и устройства, необходими за излъчването на визуални и звукови сигнали и за маркировка на плавателния съд, както се изисква от текущите корабни регламенти;

б)

аварийни светлини, независими от главното енергийно захранване на плавателния съд, които да заменят при необходимост светлините изисквани от горните регламенти за спрели, заседнали или потънали плавателни съдове;

в)

корабни и метални въжета;

г)

стълкновителен буфер, освен ако свидетелството не указва, че такъв не се изисква;

д)

пасарел с най-малко 0,40 м ширина и 4 м дължина, чиито страни са маркирани с ивица от светъл цвят; той следва да има перила;

е)

фендери, шамандури или плаващи дървени фендери;

ж)

канджа;

з)

комплект принадлежности за първа помощ;

и)

бинокли;

й)

закачено съобщение, даващо инструкции за спасяване и оказване на първа помощ на давещ се;

к)

покрит контейнер за съхраняване на намаслени парцали;

л)

леко въже за мятане;

м)

брадва.

7.02.2.   Плавателни съдове с палуба над 1,50 м над леката ватерлиния следва да имат пасарел или стълба от палубата до кабината.

7.03.   Противопожарни инсталации

7.03.1.   Поне следното следва да се намира на борда:

а)

в щурвала: един преносим пожарогасител;

б)

около всички входни места от палубата към помещенията: един преносим пожарогасител;

в)

на входното място на всяка сервизна площ, която не е достъпна от помещенията и в която са инсталирани отоплителни, готварски или охладителни съоръжения, работещи с твърдо или течно гориво: един преносим пожарогасител;

г)

на входа на всяко машинно и котелно отделение: един преносим пожарогасител;

д)

за плавателни съдове, чиято мощност надхвърля 110 kW, на подходящо място под палубата в машинното отделение: един преносим пожарогасител.

7.03.2.   Предписаният преносим пожарогасител следва да отговаря на следните изисквания:

а)

вместимостта на течните преносими пожарогасители не следва да е повече от 13,5 литра или по-малко от 9 литра. Съдържанието на сухите пожарогасители следва да е най-малко 6 кг;

б)

като минимално изискване, пожарогасителният реагент следва да бъде подходящ за загасяне на вида пожар, който е най-вероятно да възникне в пространството или пространствата, за които пожарогасителят е основно предназначен. На плавателни съдове, чиито електрически инсталации имат работно напрежение, надвишаващо 50 V, пожарогасителният реагент следва да бъде също така подходящ за борба с пожари в електрически инсталации. Инструкциите за употреба следва да бъдат ясно указани на всеки преносим пожарогасител;

в)

пожарогасителният реагент в преносимите пожарогасители, предписан в 7.03.1. по-горе, не следва да се състои от СО2 или да съдържа продукти, способни да изпускат отровни газове при употреба (например карбонов тетрахлорид);

г)

пожарогасители, които са чувствителни към силен студ или топлина, следва да бъдат така инсталирани и защитени, че да се осигури тяхното продължително ефективно действие.

7.03.3.   Всички противопожарни приспособления следва да бъдат проверявани най-малко един път на всеки две години. Свидетелството, подписано от лицето, извършило проверката, следва да се намира на борда.

7.03.4.   Когато противопожарните принадлежности са така инсталирани, че са скрити от погледа, преградата, която ги прикрива, следва да бъде маркирана с червена буква „F“ с височина най-малко 10 см.

7.03.5.   Противопожарна система, използваща вода под налягане и включваща тръби, захранвани от една или повече помпи, обслужващи струйници чрез пожарни кранове и маркучи, следва да бъде инсталирана при следните условия:

а)

противопожарните помпи следва да бъдат механични. Те не следва да бъдат инсталирани пред колизионната преграда;

б)

водното налягане на пожарните кранове следва да бъде поддържано на равнище, не по-малко от 3 bar;

в)

тръбите и пожарните кранове следва да бъдат конструирани така, че пожарните маркучи да се свързват лесно;

г)

всички струйници следва да съответстват на устройството за регулиране на водната струя при високо налягане или при пулверизиране, и за спиране на притока;

д)

цялата система следва да съответства на съществуващите стандарти.

7.03.6.   Единственият пожарогасителен реагент, разрешен при постоянно инсталираните приспособления е халон 1301 (CBrF3). Неговата употреба следва да отговаря на следните условия:

а)

тези приспособления следва да бъдат използвани само в машинните, котелните или помпените отделения;

б)

количеството на пожарогасителния реагент следва да бъде достатъчно да запълни, в газообразно състояние при 20 °С, от 4,25 % до 7 % от общия обем на защитеното помещение, включително вентилационните шахти.

При изчисляването на необходимото количество на пожарогасителния реагент, един килограм халон 1301 при 20 °С се счита, че запълва обем от 0,160 кубически метра;

в)

резервоарите под налягане, предназначени за съхраняване на халон 1301, следва да отговарят на специфичните изисквания на одобрените инспекционни органи. Тези резервоари следва така също да бъдат способни да издържат на същото налягане, както и цялата система при условията, при които околната температура достига максимум до 60 °С. Следната информация следва да бъде обозначена по ясно четлив и незаличим способ на контейнерите: номинално работно налягане, налягане, при което пожарогасителния реагент е съхраняван, година на производство и година на последната проверка, както и типът и количеството на пожарогасителния реагент;

г)

резервоарите, разположени в защитеното помещение, следва да бъдат снабдени с автоматично предпазно устройство, което осигурява, че пожарогасителният реагент е изпуснат в предпазваната зона, ако, в случай на огън, резервоарът е изложен на огън и пожарозащитната система не е задействана; това предпазно устройство следва да бъде действено при околна температура от 60 °С;

д)

резервоарите, разположени извън предпазваната зона, следва да бъдат достатъчно защитени срещу свръхналягане до максимална околна температура от 60 °С. Това условие е също така валидно за резервоари, съдържащи газ за двигатели;

е)

всеки резервоар, който също съдържа газ за двигатели, следва да бъде снабден с манометър или равностоен уред, позволяващ да се проверява налягането на газа за двигатели. Таблицата, показваща съотношението налягане/температура, следва също да се намира в непосредствена близост;

ж)

тръбите и принадлежностите следва да бъдат изработени от стомана или от материал със същата устойчивост на топлина;

з)

единственият разрешен двигателен газ за резервоари, намиращи се вътре в предпазваната зона, е азот, който следва да бъде под достатъчно налягане в такива резервоари;

и)

изпускателните вентили следва да бъдат пригодени по такъв начин, че да улесняват пожарогасителния реагент да бъде разпределян равномерно и следва да бъдат конструирани да улесняват пожарогасителния реагент да се смесва равномерно и напълно с въздуха, за да предотвратяват възникването на високи локални концентрации на реагента;

й)

тръбопроводната система и изпускателните вентили следва да бъдат конструирани по такъв начин, че да улесняват пожарогасителния реагент да бъде изпускан в предпазваната зона за 10 секунди при положение, че пожарогасителният реагент е в течно състояние при околна температура от 0 °С;

к)

пожарогасителната система следва да може да бъде задействана ръчно от щурвала или от всяко друго място, считано за подходящо; това място следва да се намира извън предпазваното помещение.

Не е разрешено инсталирането на автоматично изпускащо устройство, което не е оборудвано със звуково предупредително устройство;

л)

когато пожарогасителната система следва да предпазва няколко зони, инструкциите за действие и количествата на пожарогасителния реагент необходими за всяка зона следва да бъдат ясно указани;

м)

пневматичните, хидравличните и електрическите контролни системи следва да бъдат инсталирани така, че се намали до минимум вероятността от нарушено функциониране в случай на пожар или експлозия;

н)

пожарогасителната система следва да бъде проверявана най-малко веднъж на всеки 12 месеца. Тази проверка следва да включва поне:

външен преглед на цялата система,

проверка на правилното функциониране на електрическата система за нарушена изолация,

проверка на налягането в резервоарите.

Допустимото намаляване на налягането не следва да надхвърля 10 % за всеки резервоар.

По време на втората проверка следва да се провери също така количеството на пожарогасителния реагент в резервоарите. Всяко намаление в това количество не следва да надвишава 5 % за всеки пожарогасител;

о)

свидетелствата за проверка, подписани от инспекторите, следва да се намират на борда;

п)

когато плавателният съд е снабден с една или повече пожарогасителни системи, използващи халон 1301, които са инспектирани, това следва да бъде отбелязано под точка 18 в свидетелството, издадено на плавателния съд:

„… (брой на) постоянно установените пожарогасителни системи, използващи халон 1301. Изискваните свидетелства следва да бъдат носени на борда.“

7.04.   Корабни лодки

7.04.1.   Моторните кораби и баржи с над 150 dwt, както и влекачи, тласкачи и влекачи-тласкачи с водоизместимост от над 150 кубически метра, следва да имат най-малко една корабна лодка.

7.04.2.   Корабната лодка следва да бъде така разположена на плавателния съд, че да може да бъде спускана във водата напълно безопасно и с възможно най-малко забавяне, с помощта на съответен спускателен механизъм при необходимост.

7.04.3.   Корабните лодки, изисквани от 7.04.1. и 7.04.2., следва да отговарят на следните изисквания:

а)

те следва да бъдат оборудвани със седалки за най-малко три лица, като широчината на всяка седалка за лице е най-малко 0,45 м;

б)

те следва да бъдат достатъчно здрави;

в)

вместимостта следва да бъде най-малко 1,5 м3 или произведението от дължина х максимална ширина х дълбочина не следва да е по-малко от 2,7 м3;

г)

когато превозва три лица, тежащи приблизително 75 кг всяко, корабната лодка следва да има разстояние между водната линия и палубата най-малко 25 см;

д)

те следва да бъдат достатъчно стабилни. Те следва да се считат за достатъчно стабилни ако, с двама души тежащи приблизително 75 кг всеки, стоящи от една и съща страна, и максимално близко до планшира, остава разстояние между водната линия и палубата най-малко 10 см;

е)

без никой на борда, но изцяло пълна с вода, резервната плаваемост на лодката (в кг)следва да бъде най-малко 30 х дължина х максимална ширина х дълбочина;

ж)

следното оборудване следва да се намира на борда:

един комплект гребла,

едно въже за акостиране,

един съд за изгребване на водата.

7.04.4.   В 7.04.3.:

дължина е максималната дължина на корабната лодка (в м),

широчина е максималната широчина (в м),

дълбочина е максималната формална дълбочина (в м).

7.05.   Спасителни пояси, плавки и спасителни жилетки

7.05.1.   Всички плавателни съдове следва да носят най-малко три спасителни пояси или два спасителни пояси и две плавки. Те следва да са готови за употреба и да са закрепени на палубата на подходящи места, но без да са завързани за техните поставки. Поне един спасителен пояс следва да е поставен в непосредствена близост до щурвала.

На моторни кораби с дължина до 40 метра, два спасителни пояси са достатъчни.

Поне един от спасителните пояси или плавки следва да има въже с достатъчна дължина.

7.05.2.   Спасителните пояси следва:

да имат плаваемост не по-малко от 7,5 кг в сладководни води,

да бъдат изработени от подходящ материал и да бъдат устойчиви на петрол и неговите деривати и на температури до 50 °С,

да бъдат така оцветени, че да са лесно видими във водата,

да имат маса не по-малко от 2,5 кг,

да имат вътрешен диаметър от 0,45 м ± 10 %,

да бъдат обиколени от въже, позволяващо захващане.

7.05.3.   Плавките следва:

да имат плаваемост, не по-малко от 7,5 кг в сладководни води,

да бъдат изработени от подходящ материал и да бъдат устойчиви на петрол и неговите деривати и на температури до 50 °С,

да бъдат така оцветени, че да са лесно видими във водата,

да имат маса, не по-малко от 1 кг,

да бъдат обиколени от въже, позволяващо захващане.

7.05.4.   Спасителните жилетки следва да бъдат с осигурен непосредствен достъп за всяко редовно лице на борда.

7.05.5.   Плавателността, материалът и цветът на спасителните жилетки следва да удовлетворяват условията, установени в 7.05.2.

Надуваемите спасителни жилетки следва да се надуват автоматично или ръчно; те следва да имат възможност за надуване с уста.

ГЛАВА 8.

ИНСТАЛАЦИИ ЗА ВТЕЧНЕНИ ГАЗОВЕ ЗА БИТОВИ НУЖДИ

8.01.   Общи разпоредби

8.01.1.   Всяка инсталация за втечнен газ се състои основно от захранваща секция, включваща един или повече газови резервоари и един или повече редуциращи вентили, разпределителна система и определен брой уреди, работещи на газ.

8.01.2.   Инсталациите могат да работят само с търговски пропан.

8.02.   Инсталиране

8.02.1.   Инсталациите за втечнен газ следва да бъдат настроени за работа с пропан, следва да бъдат инсталирани съгласно възприетата практика и в съответствие с текущите разпоредби на държавите-членки, които издават свидетелството.

8.02.2.   Инсталацията за втечнен газ може да бъде използвана само за битови нужди в кабините и щурвала.

8.02.3.   Следва да има няколко отделни инсталации на борда. Не може да се използва една-единствена инсталация за обслужване на жилищната зона, отделена от трюм или неподвижен резервоар.

8.03.   Резервоари

8.03.1.   Разрешени са само резервоари с одобрена вместимост между 5 и 35 кг.

8.03.2.   Резервоарите следва да отговарят на изискванията, действащи в държавите-членки, които издават свидетелството.

Те следва да имат официален печат, удостоверяващ, че са преминали изискваните от закона тестове.

8.04.   Нахождение и разположение на захранващите единици

8.04.1.   Когато се използват резервоари с капацитет до 35 кг, захранващите единици следва да бъдат разположени на палубата в специален шкаф или стенен долап, разположен извън жилищната зона в такова положение, че да не пречи на движението на борда. Все пак, тя не следва да бъде инсталирана на предната или задната фалшбордна основа. Шкафът може да бъде стенен долап, вграден в надстройка, при условие да може да се отваря навън. Тя следва да бъде разположена така, че тръбите, водещи до газопотребителните пунктове, да са колкото се може по-къси.

Всяка инсталация може да включва до четири резервоара, действащи едновременно, с или без използването на автоматичен обръщателен разклонител. Броят на резервоарите на борда, включително запасните резервоари, не следва да превишава шест на инсталация.

Редукторът на налягането или, в случай на двустепенна редукция, първият редуктор на налягането, следва да бъде монтиран на преградата на същия шкаф, както и резервоарите.

8.04.2.   Захранващите единици следва да бъдат разположени така, че всяко изтичане на газ да бъде отстранено от шкафа, помещаващ секцията, без какъвто и да е риск, че той може да проникне във вътрешността на плавателния съд или да влезе в контакт с каквото и да било, което може да го възпламени.

8.04.3.   Шкафът следва да бъде направен от огнеустойчиви материали и следва да бъде съответно проветряем посредством отвърстия в горната и долната част. Резервоарите следва да бъдат разположени вертикално в шкафа по такъв начин, че да не могат да бъдат обърнати.

8.04.4.   Шкафът следва да бъде така направен и разположен, че температурата на резервоарите да не надвишава 50 °С.

8.04.5.   Надписът „инсталация за втечнен газ“ и знакът „Пушенето забранено“ както са описани в 6.05.9., следва да бъдат поставени на външната страна на шкафа.

8.04.6.   Ако в шкафа има нужда от вътрешно осветление, то следва да бъде електрическо и инсталацията следва да бъде огнеустойчива.

8.05.   Резервни и празни резервоари

Запасните и празни резервоари, които не се съхраняват в захранващата секция, следва да бъдат складирани извън жилищната зона и щурвала в шкаф, направен в съответствие с изискванията на точка 8.04. от тази глава.

8.06.   Редуциращи вентили

8.06.1.   Уредите, работещи на газ, следва да бъдат свързани с резервоарите само посредством разпределителна система, снабдена с един или повече редуциращи вентили за намаляване на налягането на газта до нормалното работно налягане. Налягането може да бъде намалено в една или две степени. Всички редуциращи вентили следва да бъдат постоянно нагласени за налягането, определено в съответствие с 8.07. по-долу.

8.06.2.   Крайните редуктори на налягането следва или да имат или да бъдат пряко свързани с устройство за автоматична защита на тръбите срещу свръхналягане в случай на повреда на редуциращия вентил. Всеки газ, който предпазното устройство позволи да излезе, следва да бъде изхвърлен в атмосферата без какъвто и да е риск, че може да проникне във вътрешността на плавателния съд или да влезе в контакт с каквото и да било, което може да го възпламени; ако е необходимо следва да се направи специална тръба за тази цел.

8.06.3.   Предпазните устройства и отдушниците следва да бъдат предпазени от проникването на вода.

8.07.   Налягане

8.07.1.   Налягането на изхода на последния редуктор за налягане следва да бъде по-голямо от 0,05 bar над атмосферното налягане, с разлика от 10 %.

8.07.2.   Когато се използва двустепенна редукторна система, средното налягане не следва да е по-голямо от 2,5 bar над атмосферното налягане.

8.08.   Огъваеми тръби и тръбопроводи

8.08.1.   Тръбите следва да са направени от твърд стоманен или меден тюбинг.

Тръбите, свързани с резервоарите, следва да бъдат огъваеми тръбопроводи за високо налягане или спирални тръбопроводи, подходящи за пропан. Уредите, работещи на газ, могат, ако не са инсталирани постоянно, да бъдат свързани посредством подходящи гъвкави тръбопроводи, не по-дълги от 1 метър.

8.08.2.   Тръбите следва да могат да издържат на всякакви натоварвания или корозионни въздействия, които могат да възникнат при нормалните работни условия на борда, и техните характеристики и разположение следва да бъдат такива, че да осигуряват задоволителен приток на газ с необходимото налягане до уредите, работещи на газ.

8.08.3.   Тръбите следва имат колкото се може по-малко съединители. Тръбите и съединителите следва да бъдат газонепроницаеми и да остават газонепроницаеми независимо от всяка вибрация или разтягане, на което те могат да бъдат подложени.

8.08.4.   Тръбите следва да бъдат леснодостъпни, добре закрепени и защитени във всеки пункт, където могат да бъдат обект на удар или счупване, особено когато преминават през стоманени прегради или метални разделители.

Цялостната външна повърхност на стоманените тръби следва да бъде третирана срещу корозия.

8.08.5.   Гъвкавите тръбопроводи и техните съединители следва да бъдат способни да издържат всякакви натоварвания, които могат да възникнат при нормалните работни условия на борда. Те следва да бъдат необременени и поставени по такъв начин, че да могат да бъдат проверявани по цялата им дължина.

8.09.   Система за разпределение

8.09.1.   Никаква част от инсталацията за втечнен газ не следва да бъде разположена в машинното отделение.

На танкерни плавателни съдове, подчинени на правилата за превоз на опасни товари, никаква част от инсталацията за втечнен газ не може да бъде разположена в товарната зона.

8.09.2.   Вентил, който е бързо и лесно достъпен следва да осигурява средство, посредством което цялата разпределителна система може да бъде изключвана.

8.09.3.   Всеки уред, работещ на газ, следва да бъде захранван от отделно разклонение на разпределителната система и всяко разклонение следва да бъде контролирано от отделно затварящо устройство.

8.09.4.   Вентилите следва, доколкото е възможно, да бъдат поставени на места, където са защитени от буря и натиск.

8.10.   Уреди, работещи на газ, и тяхното инсталиране

8.10.1.   Единствените приспособления, които могат да бъдат инсталирани, са онези, които използват пропан и са одобрени от държавата-членка, издаваща свидетелството, и са оборудвани с устройства, които ефективно предотвратяват изпускането на газ както в случай на загасване на пламъка, така и в случай на загасване на контролната светлина.

8.10.2.   Всеки уред следва да бъде така разположен и свързан, че да се избегне всеки риск от случайно откъртване на свързващите тръби.

8.10.3.   Отоплителните и водоподгряващи уреди следва да бъдат свързани към отходна тръба за отвеждане на изгорелите газове.

8.10.4.   Инсталирането на уредите, работещи на газ в кабината на щурвала, е позволено само ако същата е така построена, че никакъв случайно изтекъл газ да не може да отиде в долните части на плавателния съд и особено през контролните връзки, водещи към машинното отделение.

На танкерни плавателни съдове, подчинени на правилата за превоз на опасни товари, никакъв уред, работещ на газ , не може да бъде поставян в кабината на щурвала.

8.10.5.   Уредите, работещи на газ могат да бъдат инсталирани в спалните помещения само ако горенето има въздушна връзка отделно от въздуха в помещенията.

8.10.6.   Уредите, работещи на газ, в които горенето зависи от въздуха в помещенията, където е разположено, следва да бъде разположено в достатъчно обширни помещения.

8.10.7.   На танкерни плавателни съдове, подчинени на правилата за превоз на опасни товари, уредите, работещи на газ, следва да носят видим червен знак.

8.11.   Вентилация и отвеждане на изгорелите газове

8.11.1.   В помещения, в които има уреди, работещи на газ, в които горенето зависи от окръжаващия въздух, захранването с въздух и отвеждането на изгорелите газове следва да бъде осигурено посредством вентилационни отвори с подходящи размери, определяни съобразно капацитета на уредите.

8.11.2.   Вентилационните отвори не следва да имат никакво дозиращо устройство и не следва да излизат в спални помещения.

8.11.3.   Отвеждащите устройства следва да бъдат така направени, че да осигуряват цялостното отвеждане на изгорелите газове. Те следва да бъдат сигурни при работа и огнеустойчиви. Тяхното функциониране следва да не бъде възпрепятствано от вентилаторите.

8.12.   Инструкции за употреба и безопасност

Надпис, съдържащ инструкции за използването на инсталацията, следва да бъде поставен на борда на подходящо място. Надписът следва да носи, inter alia, следните инструкции на съответния език или езици:

„кранчетата на резервоарите, които не са свързани към разпределителната система, следва да бъдат затворени, даже ако резервоарите се считат за празни“,

„гъвкавите тръби да бъдат сменяни толкова често, колкото го изисква тяхното състояние“,

„всички резервоари следва да останат свързани, стига съответните свързващи тръби да са затворени с кранчета или запечатани“.

8.13.   Инспекция

Преди употребата на инсталацията за втечнен газ, след всяка промяна или поправка и при всяко подновяване на атестацията в съответствие с 8.15. цялостната инсталация следва да бъде подложена на проверка от експерт, одобрен от страната-членка, издаваща свидетелството. По време на проверката експертът следва да провери дали инсталацията отговаря на изискванията на тази глава. Той следва да представи инспекционен доклад пред компетентния орган, който издава свидетелството.

8.14.   Изпитване

Изпитването на инсталацията след монтирането ѝ следва да бъде извършено, както следва:

8.14.1.   Тръбите с междинно налягане между изхода на първото редуциращо устройство и вентилите, поставени преди крайния редуктор на налягане:

а)

тест на якост, извършен с въздух, инертен газ или течност с налягане 20 bar над атмосферното налягане;

б)

тест за газонепроницаемост, извършен с въздух или инертен газ с налягане 3,5 bar над атмосферното налягане.

8.14.2.   Тръбите с работно налягане между първия и последния редуктор на налягане и вентилите, монтирани пред уредите, работещи на газ:

тест за пропускливост, извършен с въздух или инертен газ с налягане 1 bar над атмосферното налягане.

8.14.3.   Тръбите, разположени между първия и последния редуктор на налягане и контролните устройства на уредите, работещи на газ:

тест за пропускливост, извършен при налягане 0,2 bar над атмосферното налягане.

8.14.4.   В тестовете съгласно 8.14.1., буква б), 8.14.2. и 8.14.3., тръбите се считат за газонепропускливи, ако, след достатъчно време за достигане на нормално равновесие, не се наблюдава никакъв спад в налягането в продължение на следващите 10 минути.

8.14.5.   Свързващите части на резервоарите, тръбопроводите и другите принадлежности, подложени на налягане в резервоарите, и всички свръзки между редукционния вентил и разпределителната тръба:

тест за пропускливост, извършен с пенлива субстанция при работно налягане.

8.14.6.   Всички газопотребителни приспособления следва да бъдат задействани и тествани при номинално налягане, за да се осигури, че горенето е задоволително при различните степени на регулиращите ключове.

Предпазните устройства следва да бъдат проверени, за да се осигури тяхното задоволително функциониране.

8.14.7.   След теста в съответствие с 8.14.6. следва да се провери, по отношение на всеки уред, работещ на газ, независимо дали след петминутно функциониране при нормално налягане, със затворени прозорци и врати, или с работещи вентилационни устройства, някакви изгорели газове излизат през газовия регулатор.

Ако има повече от моментно изпускане на такива газове, причината следва веднага да бъде установена и отстранена. Приспособлението не може да бъде одобрено за употреба, докато всички дефекти не бъдат отстранени.

8.15.   Атестация

8.15.1.   Свидетелството следва да съдържа атестация, удостоверяваща, че в съответствие с проверката съгласно 8.13., всички инсталации, работещи на газ, отговарят на изискванията на настоящата глава.

8.15.2.   Атестацията следва да бъде валидна за период, не надвишаващ три години. Тя може да бъде подновена само след допълнителна проверка, извършена в съответствие с 8.13.

Когато собственикът на плавателния съд или негов представител представи обосновано искане, държавата-членка, която издава свидетелството, може да продължи валидността на атестацията за не повече от шест месеца без извършване на проверката, изисквана според 8.13. Това продължение следва да бъде вписано в свидетелството. Датата, на която следващата проверка би следвало нормално да бъде извършена, не може да се отложи в резултат на продължението.

ГЛАВА 9.

СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ЩУРВАЛА ЗА РАДАРНО НАСОЧВАНЕ ОТ ЕДНО ЛИЦЕ

9.01.   Общи разпоредби

Щурвалът се счита за специално пригоден за радарно насочване от едно лице, ако отговаря на условията на настоящата глава.

9.02.   Общи изисквания за проектиране

9.02.1.   Щурвалът следва да бъде направен да бъде удобен на седналия щурман.

9.02.2.   Всички уреди, инструменти и лостовете за управление следва да бъдат така нагласени, че щурманът да може да ги използва удобно по време на пътуването, без да напуска своята седалка и без да изпуска от поглед радарния екран.

Лостовете за управление следва да се задействат лесно в работно положение, което следва да бъде безпогрешно ясно.

9.02.3.   Контролните уреди следва да бъдат лесни за разчитане и тяхната осветеност да може да се регулира многостепенно до положение на изгасване, независимо от условията на осветление вътре в щурвала, така че осветяването да не бъде смущавано и да не накърнява видимостта.

9.02.4.   Щурвалът следва да бъде оборудван с регулируемо отопление. Затъмняващото устройство в щурвала не следва да влияе неблагоприятно на вентилацията.

9.03.   Радарно оборудване и индикатор за скоростта на завъртане

9.03.1.   Радарният екран не следва да бъде съществено извън полезрителната линия на щурмана, когато е в нормално положение на щурвала.

9.03.2.   Радарната картина следва да остава напълно видима, без помощта на маска или екран, независимо от преобладаващите условия на осветление извън щурвала.

9.03.3.   Следва да бъде инсталиран индикатор на скоростта на завъртане непосредствено над или под радарния екран.

9.04.   Сигнализиращо оборудване и оборудване за предаване на сигнали

9.04.1.   Светлините и светлинните сигнали следва да бъдат контролирани посредством ключове, чието положение показва реалното състояние на светлините и светлинните сигнали. Всяка светлина или светлинен сигнал следва да бъде контролирана от сигнална лампичка в същия цвят, както светлината или светлинния сигнал, който тя контролира, вградена в ключа или монтирана до него. Повреда на светлината или светлинния сигнал следва да предизвиква изгасването на съответната сигнална лампичка.

9.04.2.   Звуковите предупредителни устройства следва да се контролират с крак.

9.05.   Инсталации за управление на плавателния съд и за опериране с машините

9.05.1.   Кормилният механизъм на плавателния съд следва да се контролира от хоризонтален лост за управление. Този лост следва да бъде лесен за опериране и ъгълът между лоста за управление и централната линия на плавателния съд следва точно да отразява ъгъла на отклонение на кормилото. Следва да е възможно да се освобождава лостът за управление, независимо от неговото положение, без да се променя положението на кормилото. Равностойна контролна система е разрешена за витлата Фойт-Шнайдер и управляемите витла.

Ако плавателният съд е също така снабден с реверсионни кормила или дъгови кормила, те следва да могат да се контролират от отделни лостове за управление.

9.05.2.   Всяка машина следва да се контролира от отделен лост за управление движещ се през арката на кръга във вертикална равнина, която е повече или по-малко успоредна на надлъжната ос на плавателния съд. Настъпателното движение на лоста за управление следва да кара плавателния съд да се движи напред, а неговото движение към кърмата да причинява движение назад. Двигателният механизъм следва да е включен или да е на заден ход, когато лостът за управление е приблизително в неутрално положение. Следва да има ясно различим знак, когато лостът за управление отива в неутрално положение. Кривата на лоста за управление от неутрално положение до положение „пълен напред“ и от неутрално положение до положение „пълен назад“ не следва да надвишава 90o.

9.05.3.   Посоката и броят на оборотите на витлата следва да бъдат показани.

9.06.   Механизъм за маневриране на котвата на кърмата

Щурманът следва да е способен да спуска котвата/ите на кърмата, без да напуска своето място. Това изискване не се отнася за плавателни съдове в тласкателни конвои или прикачени композиции, които не надхвърлят 86 метра по дължина.

9.07.   Телефонно оборудване

9.07.1.   Плавателните съдове следва да бъдат екипирани с радиотелефонна инсталация за междукорабна връзка. Приемането следва да бъде чрез високоговорител, а предаването чрез неподвижен микрофон. Щурманът следва да е способен да извършва и двете операции. Превключването от приемане на предаване следва да става чрез бутон за натискане. Щурманът следва да може да достига до тази апаратура от своето място.

Същите изисквания следва да се прилагат при необходимост към мореплавателните оперативни системи.

9.07.2.   Ако щурвалът е оборудван с радиотелефонна инсталация, свързана в обществената система, приемането следва да бъде чрез високоговорител при мястото на щурмана. Все пак, микрофонът за междукорабна връзка не може при никакви обстоятелства да бъде използван за разговори чрез обществената система.

9.07.3.   Всички плавателни съдове следва да имат акустична съобщителна система. Тя следва да обслужва поне следните точки:

носа на плавателния съд или главата на конвоя,

помещенията на екипажа, и

кабината на щурмана.

Приемането следва да става чрез отделен високоговорител и предаването чрез неподвижен микрофон, който може да бъде същият, използван за междукорабна връзка, при условие че това не създава смущение между двете съобщителни мрежи. Превключването от приемане на предаване следва да става чрез бутон за натискане или комутационни превключватели.

9.08.   Сигнали за тревога

9.08.1.   Предупредителна система, контролирана от превключвател „изключено/включено“ следва да бъде на разположение на щурмана. Превключватели, които автоматично се връщат на положение „изключено“ при изключване, не са разрешени.

9.08.2.   Силата на този сигнал не следва да бъде по-малко от 75 dB(А) в сервизните помещения. В машинното отделение той следва да бъде с 5 dB(А) по-висок от окръжаващия шум при пълна мощност на двигателите.

9.09.   Други инструменти

Инструменти, различни от тези, изброени по-горе, следва да бъдат сведени до минимум.

9.10.   Отбелязвания в свидетелството за проверка

Ако плавателният съд отговаря на изискванията на настоящата глава, в свидетелството се отбелязва , както следва:

„Одобрен за радарно насочване от едно лице.“

ГЛАВА 10

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ КАТО ТЛАСКАЧИ, ВЛЕКАЧИ ИЛИ КАТО ПРИКАЧЕНИ КОМПОЗИЦИИ

10.01.   Тласкачи

10.01.1.   Тласкателните кораби следва да имат при носа „тласкателна платформа“, съоръжение, не по-малко от две трети от най-голямата широчина на плавателния съд. Платформата следва да е така конструирана, че от започването на съединителните маневри участващият персонал да може да се движи лесно и безопасно от единия плавателен съд на другия със съединителния механизъм.

Платформата следва да бъде такава, че да позволява на тласкателния кораб да заема неподвижно положение спрямо помощните кораби и, по-специално, да предотвратява страничното отклоняване от курса по отношение на задната част на помощните кораби.

10.01.2.   Тласкателните кораби следва да бъдат оборудвани със задължителен съединителен механизъм; когато за съединяването се използват въжета, тласкателните кораби следва да бъдат оборудвани с най-малко две специални лебедки или еквивалентни устройства.

10.01.3.   Главните машини следва да се контролират от щурвала. Тяхното функциониране следва да се наблюдава посредством устройства, монтирани в щурвала.

10.02.   Лихтери

10.02.1.   Глава 3, както и 7.02., 7.04. и 7.05.1., не се прилагат към лихтерите. 5.06. не се прилага към лихтери без сервизни помещения и без машинни или котелни отделения.

10.02.2.   Корабоносените лихтери следва също така да са съобразени със следните конструкционни изисквания:

а)

напречните водонепроницаеми прегради в съответствие с 2.02.3. не се изискват, ако носът е способен да издържи на сблъскване най-малко 2,5 пъти повече от изискваното за носовата преграда на плавателни съдове по вътрешноводни пътища със същата дълбочина на газене, направена според изискванията на орган по класификацията, одобрени от страната-членка, която следва да издаде свидетелството;

б)

чрез дерогация от 2.02.5., помещения с двоен под, в който достъпът е затруднен, няма нужда да бъдат отводнявани, освен ако обемът на пространството не надхвърля 5 % от водоизместимостта на корабоносения лихтер при максимално разрешената дълбочина на газене;

в)

повърхността на палубите, страничните палуби и люковите покрития следва да имат покривен слой против подхлъзване. Когато е необходимо, мокрите повърхности следва да се обезопасят с релефни летви;

г)

по продължение на линията, където палубите или страничните палуби образуват ъгъл със страната на кораба, следва да има бордова ограда или надлъжни подпорни прегради с най-малко 0,03 м височина и предпазни парапети с най-малко 0,90 м височина; предпазните парапети могат да бъдат подвижни.

Никакви предпазни парапети не са необходими за носовите части.

10.03.   Самоходни плавателни съдове и влекачи, които могат и да тласкат

За да бъдат одобрени за извършване на тласкателни операции, самоходните плавателни съдове и влекачите следва:

а)

да имат тласкателна платформа в съответствие с изискванията на 10.01.1., или

б)

да бъдат оборудвани с подходящи и ефективни устройства за предотвратяване на тласкащия плавателен съд от странично отклонение от курса по отношение на тласкания плавателен съд.

10.04.   Изпитания на тласкателните конвои

10.04.1.   За целите на издаването на свидетелство за тласкателен кораб или тласкащ влекач или за отбелязване на свидетелството на самоходен кораб или влекач „годен да тласка“, компетентният орган може да реши дали и кои конвои следва да бъдат подложени на тестове и да осъществи тестове на онези технически характеристики, които счита за най-неблагоприятни. Свидетелството следва да показва условията, при които тласкателният кораб е лицензирен или отбелязването „годен да тласка“ е валидно.

10.04.2.   Тестовете следва да доказват, че:

а)

конвоят има достатъчна стабилност по курса;

б)

значителна промяна на курса, последвана незабавно от връщане към основния курс, може да се извърши бързо и леко;

в)

конвоят притежава достатъчна скорост във водата;

г)

ако е необходимо, задната тласкателна сила да бъде достатъчна да позволи конвоят да спре, когато държи курс надолу по течението;

д)

когато конвоят се съединява или разединява, съединителният механизъм е лек и безопасен за манипулиране.

Съединителният механизъм следва също така да отговаря на следните изисквания:

следва да се поддържа стройността на конвоя,

съединителният механизъм следва да осигурява постоянна опънатостта, желателно посредством специални лебедки.

10.04.3.   В хода на горните тестове, компетентният орган за издаване на свидетелството не следва да взима предвид полезното действие на специалните устройства (кормила, тласкателни механизми и други), инсталирани на помощните кораби, освен ако последните винаги съставляват част от същия конвой. Когато това е така, лицензираните лихтери следва да бъдат назовани в свидетелството на плавателния съд, осигуряващ тласкането на конвоя.

10.05.   Плавателни съдове — влекачи

За да бъде разрешено да извършват теглещи операции, влекачите следва да отговарят на следните изисквания:

а)

теглещият механизъм следва да бъде инсталиран така, че по време на работа да не застрашава безопасността на екипажа или на корабния товар. Плавателният съд следва да остава достатъчно маневрен и стабилен по време на теглене;

б)

щурманът следва да е способен да управлява двигателните машини самостоятелно или да е способен да контролира подобни операции, без да напуска кормилния пулт;

в)

когато за теглене се използват въжета, теглещият механизъм следва да включва лебедки или теглеща кука, които да могат да бъдат пускани от кормилния пулт. Теглещият механизъм следва да бъде инсталиран пред равнището на двигателите. Все пак това не се отнася за шарнирните влекачи.

10.06.   Плавателни съдове, предназначени да тласкат прикачени композции

За да бъдат лицензирани за тласкане на прикачени композиции, плавателните съдове следва:

1.

да бъдат в съответствие с разпоредбите на 10.05., букви а) и б);

2.

да бъдат оборудвани с уреди, които по брой и по предназначение осигуряват, че групата самоходни плавателни съдове ще остане в единен строй, независимо дали са натоварени или разтоварени.

ГЛАВА 11

ЗДРАВНИ УСЛОВИЯ И БЕЗОПАСНОСТ В ПОМЕЩЕНИЯТА НА ЕКИПАЖА И НА РАБОТНИТЕ ПРОСТРАНСТВА

11.01.   Общи разпоредби

11.01.1.   Плавателни съдове, на които се изисква постоянно присъствие на лица извън работното време, следва да имат необходимите жилищни помещения.

11.01.2.   Жилищните помещения следва да бъдат проектирани, разпределени и направени по такъв начин, че да задоволяват нуждите на лицата на борда по отношение на безопасност, здравни условия и удобство. Такива жилищни помещения следва да отговарят на изискванията от 11.02. до 11.12.

11.01.3.   Контролните органи могат да разрешават изключения от правилата, установи по-долу, когато безопасността, здравните условия и удобството са осигурени по равностоен начин посредством други мерки.

11.01.4.   11.03., 11.08.2., 11.09., 11.10. и 11.11. не се прилагат при жилищни помещения, използвани от членове на екипажа, които не са работници, наети по трудов договор. Тези дерогации следва да се посочат в графа № 21 на свидетелството.

11.02.   Разположение и обзавеждане на жилищните помещения

11.02.1.   Жилищните помещения следва да бъдат разположени зад предната преграда и колкото е възможно повече от жилищните помещения следва да са над палубата.

В предната част на плавателния съд, никакъв под не следва да е на повече от 1,20 м под равнището на максималното газене.

Изключения се разрешават за жилищни помещения, които не са постоянно заети.

11.02.2.   Жилищните помещения следва да бъдат достъпни лесно и при пълна безопасност.

Като общо правило, жилищните помещения и корабните кухни следва да бъдат достъпни откъм палубата посредством коридор.

11.02.3.   Жилищните помещения следва да бъдат така разположени и обзаведени, че да се избегне колкото е възможно проникването на замърсен въздух от другите отделения на плавателния съд (например машинното отделение или трюмовете). Когато се използва изкуствена вентилация, всмукателните отдушници следва да бъдат разположени така, че да задоволяват горното изискване. Нечистият въздух от корабните кухни или санитарните инсталации следва да бъде изхвърлян от плавателния съд по най-прекия път.

11.02.4.   Жилищните помещения следва да бъдат предпазвани от недопустим шум и вибрация. Максимално допустимите шумови равнища са:

70 dB(А) в дневните помещения,

60 dB(А) в спалните помещения, с изключение на плавателни съдове, работещи само през деня.

11.02.5.   За да се позволи бърза евакуация в случай на корабокрушение или пожар, жилищните помещения следва да бъдат обзаведени с аварийни изходи, отдалечени колкото е възможно един от друг, и когато е възможно, да излизат на лявата страна на кораба и на дясната страна на кораба.

Това не се прилага при:

а)

жилищни помещения с множество изходи, входове или светли люкове, които да позволяват бърза евакуация;

б)

санитарни инсталации.

11.02.6.   Аварийните изходи и входове или светли люкове, които могат да се използват като аварийни изходи, следва да имат свободен отвор от най-малко 0,36 м2 и минималният размер следва да е най-малко 0,50 м.

11.03.   Размери на жилищните помещения

11.03.1.   Средната каюта в помещенията на екипажа следва да е не по-малка от 2 метра.

11.03.2.   Свободната подова част на жилищните помещения следва да е не по-малко от 2 м2 на обитател. Площта, заета от подвижни мебели, като столове и маси, следва да бъде включена в свободната подова част.

11.03.3.   Обемът на въздуха на обитател следва да е не по-малко от 3,5 м3 в дневните помещения и от 5 м3 за първия обитател и 3 м3 за втория в спалните помещения. Обемът на въздуха е този, който остава след като се направят съответните намаления за гардероби, легла и други.

11.03.4.   Обемът в кубически метра на всяка секция от дневните и спалните помещения следва да е не по-малко от 7 м3.

11.03.5.   Тоалетните следва да имат минимално подово пространство от 1 м2 (не по-малко от 0,75 м широчина и не по-малко от 1,1 м дължина).

11.03.6.   Спалните каюти не следва да са планирани за обитаване от повече от двама възрастни.

11.04.   Тръбопроводи в жилищните помещения

Тръбопроводите в жилищните помещения следва да съответства на изискванията на 5.05.8.

11.05.   Средства за достъп, врати и стълби от палубата до каютите в жилищните помещения

11.05.1.   Средствата за достъп в жилищните помещения следва да бъдат разположени по такъв начин и с такива размери, че да могат да бъдат използвани без опасност или затруднение.

Това изискване се счита за изпълнено, когато:

а)

има достатъчно пространство пред отвора към достъпа, за да позволи безпрепятствено влизане;

б)

средствата за достъп са достатъчно отдалечени от инсталации, които може да се окажат опасни, като лебедки, теглещи или влачещи и товарещи механизми;

в)

откритата ширина следва да е най-малко 0,60 м и цялата височина на достъпа плюс защитната преграда около отворите на палубата следва да е най-малко 1,90 м, като е позволено да се получи последният размер посредством използването на постройки с врати над стълбите или прикрития;

г)

всяка защитна преграда около отворите на палубата направена при отворите за врати следва да е не повече от 0,40 м висока, без да нарушава разпоредбите на другите регламенти за безопасност;

д)

средствата за достъп към аварийните изходи следва да са изолирани и покрити с огнеустойчиви материали.

11.05.2.   Следва да се предотврати случайното отваряне или затваряне на врати и капаци, закачени на панти.

11.05.3.   Вратите следва да бъдат снабдени със средства за затваряне, които да функционират и от двете страни.

11.05.4.   Когато няма достъп на равнището на палубата към жилищното помещение и разликата в равнищата е 0,30 м и повече, жилищното помещение следва да бъде достъпно посредством стълби от палубата до каютата.

11.05.5.   Стълбите от палубата до каютата следва да бъдат неподвижни. Те следва да бъдат безопасно проходими и следва да се считат за такива, когато:

а)

имат широчина не по-малко от 0,50 м;

б)

ходовата част е не по-малко от 0,15 м;

в)

стъпалата са нехлъзгащи се;

г)

стълби от палубата до каютата с повече от четири стъпала са снабдени с поне един парапет.

11.06.   Подове, стени и тавани на жилищните помещения

11.06.1.   Подовете, стените и таваните следва да са направени така, че да могат да бъдат лесно почиствани. Подовите настилки следва да бъдат нехлъзгави. Външните покрития следва да не бъдат вредни за здравето.

11.06.2.   Жилищните помещения, включително коридорите в частта на плавателния съд, използвана за жилищни помещения, следва да бъде изолирана от студ и топлина от външната страна или от съседните или прилежащи помещения.

11.07.   Отопление и вентилация на жилищните помещения

11.07.1.   Жилищните помещения следва да бъдат снабдени с отоплителна система, която е способна да поддържа задоволителна температура при условията на метеорологичното време и климата, на които плавателният съд е подложен.

11.07.2.   Жилищните помещения следва да бъдат подходящо вентилирани, дори когато достъпът е затворен.

Вентилацията следва да може да бъде регулирана, за да осигури съответна циркулация на въздуха при всички климатични условия.

11.08.   Дневна светлина и осветление на жилищните помещения

11.08.1.   Жилищните помещения следва да бъдат подходящо осветени. Дневните помещения, спалните помещения и корабните кухни следва да имат дневна светлина и да дават възможност за изглед извън плавателния съд.

11.08.2.   Съответно електрическо осветление следва да бъде инсталирано в жилищните помещения.

11.08.3.   Всички осветителни устройства, използващи течно гориво, следва да са направени от метал и да използват само гориво с точка на запалване над 55 °С или парафин. Те следва да бъдат така закрепени, че да не представляват пожарна опасност.

11.09.   Мебелировка на жилищните помещения

11.09.1.   Всеки член на екипажа следва да има индивидуално легло. Леглата следва да съответстват на биометричните данни на човешкото тяло.

11.09.2.   Леглата не следва да са разположени едно до друго по такъв начин, че обитателят да следва да се катери през едно спално място, за да достигне до съседното легло.

11.09.3.   Леглата следва да бъдат на не повече от 0,30 м над пода. Когато едно легло е разположено над друго, горното легло следва да е разположено приблизително на средата между основата на долното легло и ниската страна на напречните корабни греди на предната палуба; горното пространство над всяко легло следва да бъде не по-малко от 0,60 м.

11.09.4.   Леглата, включително техните рамки, следва да бъдат от твърд, гладък материал. Когато едно легло е разположено над друго, над горното легло следва да има прахоустойчиво покритие.

11.09.5.   Удобен гардероб за дрехи, снабден със заключваща се брава, следва да бъде предвиден за всеки член на екипажа. Гардеробите следва да имат използваема височина, не по-малко от 1,70 м, и използваема площ от 0,25 м2.

11.09.6.   Следва да са осигурени добре проветрявани места за закачане на дрехи, използвани за работа при лоши метеорологични условия и за нечиста работа, които да не бъдат обаче в каютите, дневните помещения или каюткомпаниите.

11.10.   Корабни кухни, каюткомпании и складове за провизии

11.10.1.   По принцип, плавателните съдове следва да имат най-малко едно помещение, отделено от спалните помещения и използвано като корабна кухня или дневна и столова съвместно (комбинирана дневна и столова).

11.10.2.   Корабните кухни и комбинираните дневна и столова следва да бъдат оборудвани с:

а)

готварски уреди;

б)

подходяща кухненска мивка с канализация;

в)

инсталация за подаване на питейна вода;

г)

хладилник с достатъчна вместимост за броя на екипажа;

д)

необходимите шкафове или рафтове.

11.10.3.   Каюткомпаниите и комбинираните дневна и столова следва да бъдат достатъчно обширни според броя членове на екипажа, които обикновено ги използват по едно и също време, като седалките следва да бъдат широки не по-малко от 0,60 м.

11.10.4.   Каюткомпаниите и комбинираните дневна и столова следва да бъдат снабдени с достатъчен брой маси и места за сядане с облегалки.

11.10.5.   Плавателни съдове с постоянен екипаж следва да имат хладилници и складово пространство за хранителни продукти. Това пространство следва да бъде пазено сухо и добре проветрявано. Следва да е възможно то да се поддържа в безупречно хигиенно състояние. Следва да е възможно да се отварят хладилниците и хладилните помещения от вътрешната страна, даже ако са били затворени от външната страна.

11.11.   Санитарен възел

11.11.1.   Следният задължителен санитарен възел следва да бъде осигурен на плавателни съдове с жилищни помещения:

а)

умивалник, свързан с топла и студена питейна вода на всяко жилищно помещение или на четирима души от екипажа. Умивалниците следва да бъдат с удобни размери и направени от гладък материал, който не се напуква или коридора;

б)

баня или душ, свързани с топла и студена питейна вода на всяко жилищно помещение или на шест души от екипажа;

в)

тоалетна на всяко жилищно помещение или на шест души от екипажа.

11.11.2.   Санитарният възел следва да бъде в непосредствена близост до жилищните помещения. Тоалетните следва да имат пряк достъп откъм корабните кухни, каюткомпаниите и комбинираните дневна и столова.

11.11.3.   Местата, където се намира санитарният възел, следва да отговарят на следните изисквания:

а)

подовете и стените да са от траен и водоустойчив материал;

б)

връзките между подовете и стените да са водоустойчиви.

11.11.4.   Тоалетните следва да са вентилирани към откритото пространство.

11.11.5.   Тоалетните следва да имат измиваща инсталация. Тоалетните седалки следва лесно да се почистват.

11.12.   Инсталации за питейна вода

а)

плавателни съдове с жилищни помещения следва да бъдат снабдени с един или повече резервоари за питейна вода или с инсталация за регенериране на питейна вода;

б)

те следва да имат достатъчен капацитет за броя лица на борда, като минималното количество е 150 литра на човек.

11.12.2.   Резервоарите за питейна вода следва да бъдат така конструирани и монтирани, че да няма риск от замърсяване или разваляне на вкуса или миризмата на водата, особено под въздействието на течно гориво или смазочно масло.

Резервоарите за питейна вода следва, доколкото е възможно, да бъдат защитени срещу извънредно нагряване на питейната вода.

11.12.3.   Резервоарите за питейна вода следва да бъдат снабдени с индикатор за равнището на водата.

11.12.4.   Резервоарите за питейна вода не следва да имат общи стени с резервоари, предназначени за други нужди.

11.12.5.   Резервоарите за питейна вода следва да имат отвърстие или люк, който да позволява почистване на вътрешността.

11.12.6.   Цистерните под налягане за питейна вода следва да функционират само с компресиран естествен въздух. Ако компресираният въздух произхожда от резервоари под налягане, използвани за нуждите на плавателния съд или за други цели, или е получен от компресори, то следва да се инсталира въздушен филтър или маслоотделител непосредствено пред цистерната под налягане за питейна вода, освен ако водата и въздухът са отделени посредством диафрагми.

11.12.7.   Тръбите за питейна вода не следва да преминават през цистерни или резервоари, съдържащи други течности. Тръби, по които минават други течности или газ, не следва да преминават през цистерни или резервоари за питейна вода.

Връзките между системата за снабдяване с питейна вода и други тръбопроводни системи са забранени.

Тръбите, предназначени за питейна вода, следва да са трайни, с гладка обвивка и снабдени с връзки за водни кранове на кейовете.

11.12.8.   Отворите за пълнене и свързващите тръби на цистерни или резервоари за питейна вода следва да бъдат маркирани така, че да предупреждават ползвателя срещу вкарването на други течности.

11.13.   Съоръжения за безопасност

11.13.1.   Плавателните съдове следва да са направени така, че екипажът да може да се движи и да работи удобно. Когато е необходимо, подвижни части и отвори на палубата следва да бъдат защитени от обезопасяващи устройства и следва да са инсталирани прегради, бордови огради и парапети. Лебедките и куките за теглене на буксир следва да бъдат конструирани така, че да осигуряват безопасност при работа.

Всички необходими работни инсталации на борда следва да бъдат така конструирани, разположени и защитени, че да направят маневрирането на борда, поддържането и поправките сигурни и леки.

11.13.2.   Палубите в близост до лебедки и вързала, както и странични палуби, подове на машинното отделение, площадки на стълби, стълби от палубата до каютите и горната част на вързалата на страничните палуби следва да бъдат нехлъзгави.

11.13.3.   Горните части на вързалата на страничните палуби и всякакви препятствия в местата, където се придвижва екипажът (например стъпалата на стълбите от палубата до каютите) следва да бъдат маркирани със светла боя.

11.13.4.   Подходящи устройства следва да бъдат осигурени за застопоряване на множеството капаци на люкове.

11.14.   Достъп до работните площадки

11.14.1.   Работните площадки следва да бъдат лесно и безопасно достъпни.

11.14.2.   Стълби от палубата до каютите, други стълби, стъпала или други подобни уреди следва да бъдат направени там, където има разлика от около 0,50 м в равнищата на входовете, изходите и коридорите. Стълби от палубата до каютите следва да се направят, когато равнището на постоянно запълнените с персонал работни площадки се различава с повече от 1 м от равнищата, до които следва да има достъп.

11.14.3.   Аварийните изходи следва да бъдат ясно обозначени като такива.

11.14.4.   Броят, видът и размерите на изходите, включително аварийните изходи, следва да бъдат съобразени с предназначението и големината на помещенията.

11.15.   Размери на работните площадки

11.15.1.   Работните площадки следва да имат такива размери, че всеки член на екипажа, работещ на тях, да има съответната свобода на движение.

11.15.2.   Постоянно запълнените с персонал работни площадки следва да бъдат с достатъчни размери, за да осигурят:

а)

чист обем на въздух, не по-малко от 7 м3, с изключение на щурвала на плавателни съдове с дължина по-малка от 40 м;

б)

свободно подово пространство и свободно място на всяка работна площадка, което да дава възможност за съответната свобода на движение за работа и проверка и за рутинно поддържане и поправка.

11.15.3.   Свободната широчина на страничните палуби следва да бъде не по-малка от 0,60 м; тази широчина може да бъде намалена около вързалата за акостиране.

11.16.   Защита срещу падане

11.16.1.   Работни площадки близко до водата или в положение, пораждащо разлики в равнището от повече от 1 метър, следва да бъдат оборудвани така, че да се предотврати подхлъзването или падането на екипажа.

11.16.2.   На плавателните съдове с екипаж следва да се осигури защита против подхлъзване или падане посредством бордова ограда, състояща се от парапети за непосредствено предпазване на равнище коляно и пръсти на краката. За плавателните съдове без екипаж са достатъчни само перила.

11.17.   Достъп, врати и стълби в работните пространства

11.17.1.   Размерът и разположението на пътеките, достъпите и коридорите за движението на лица и товари следва да са такива, че те да бъдат проходими без риск от злополука. Минималните изисквания се считат за изпълнени, когато:

а)

има достатъчно пространство пред входния отвор за достъп, което да позволява безпрепятствено движение;

б)

отворите да са достатъчно отдалечени от инсталации, които могат да бъдат източник на опасност;

в)

чистата широчина на пътеката е в съответствие с предназначението на работната площадка и е не по-малко от 0,60 м, с изключение на плавателни съдове с ширина, по-малка от 8 м, при които широчината на пътеката може да се намали до 0,50 м;

г)

свободното пространство, включително защитната преграда около отворите на палубата, е не по-малко от 1,90 м.

11.17.2.   Конструкцията и направата на вратите следва да бъде такава, че да не застрашава лицата, които ги отварят или затварят. Вратите следва да бъдат защитени против случайно затваряне или отваряне и следва да е възможно да се отварят или затварят от двете страни.

11.17.3.   Уреди за преминаване от едно равнище на друго, по-специално стълби от палубата до каютите и други стълби и стъпала следва да са такива, че тяхното използване да е свободно от опасност. Минималните изисквания са изпълнени, когато:

а)

стълбите от палубата до каютите и други стълби са постоянно закрепени и осигурени против подхлъзване и прекатурване;

б)

стълбите от палубата до каютите са широки не по-малко от 0,50 м и разстоянието между перилата е не по-малко от 0,60 м; другите стълби и стъпала следва да са с широчина не по-малко от 0,30 м;

в)

дълбочината на стъпалото е не по-малко от 0,15 м;

г)

стъпенките и стъпалата могат да бъдат безопасно проходими, без риск от странично подхлъзване; стъпалата следва да са видими отгоре;

д)

стълби от палубата до каютите с повече от четири стъпала са снабдени с перила;

е)

вертикалните стълби са снабдени с ръкохватки над изходите;

ж)

подвижните стълби (трюмни стълби) са осигурени против прекатурване и подхлъзване и са достатъчно дълги да достигнат 1 м извън края на люка при наклон под ъгъл от 60° от хоризонтала. Стълбите следва да бъдат най-малко 0,40 м широки и 0,50 м в основата;

з)

стъпалата са така закрепени вертикално, че не могат да се извърнат или да се откачат, и максималното разстояние между стъпалата е 0,30 м.

11.17.4.   Аварийните изходи и врати или светли люкове, направени за използване като аварийни изходи, следва да имат чисто отвърстие от най-малко 0,36 м2и най-малкият размер следва да е най-малко 0,50 м.

11.18.   Подове, палубни повърхности, трюмови настилки, стени, тавани, врати и люкове

11.18.1.   Подовете и трюмните настилки от вътрешната страна на работните площадки, палубни повърхности извън работните площадки и повърхности, по които персоналът се движи, следва да бъдат здраво изработени и направени да предотвратяват подхлъзване или падане.

11.18.2.   Отвори в палубата или подовете следва, когато са отворени, да бъдат обезопасени против падане на хора.

11.18.3.   Подовете, палубните повърхности, трюмните настилки, стените и таваните следва да са така направени, че да могат да бъдат почиствани.

11.18.4.   Вратите и светлите люкове следва да са така разположени и направени, че с тях да се борави и да се почистват без опасност.

11.19.   Вентилация и отопление на работните пространства

11.19.1.   Затворените пространства, в които се извършва работа, с изключение на складовите помещения, следва да могат да се проветряват. Вентилационните устройства не следва да причиняват течение и следва да осигуряват подходящ и редовно подновяван приток на въздух към работните площадки за хората в тях.

Когато естествената норма на подновяване на въздуха е недостатъчна, следва да се осигури механична вентилация. Равнището на подновяване може да се счита за достатъчно, ако е извършвано най-малко пет пъти на час.

11.19.2.   Горивната или вентилационна инсталация не следва да причинява влошаване качеството на въздуха на работните площадки.

11.19.3.   Отоплителна инсталация, способна да поддържа необходимата температура, следва да бъде инсталирана в постоянните работни площадки вътре в плавателния съд.

11.20.   Естествена светлина и изкуствено осветление на работните пространства

11.20.1.   Когато е възможно, работните площадки следва да получават необходимата естествена светлина, даже когато вратите са затворени. Постоянно заетите с персонал работни площадки следва да гледат пряко към външната страна на плавателния съд, доколкото работните или конструкционни изисквания правят това възможно.

11.20.2.   Осветлението следва да е така нагласено, че да не причинява заслепяване.

11.20.3.   Осветителните ключове на работните площадки следва да бъдат монтирани на лесно достъпни места около вратите.

11.21.   Защита против шум и вибрация

11.21.1.   Постоянните работни площадки и инсталациите в тях следва да бъдат така конструирани и обезшумени, че сигурността и здравето на ползвателите да е защитена против шум и вибрация.

Без нарушение на разпоредбите на 2.06.7. и 3.15., равнищата на околния шум в постоянно заетите с персонал работни площадки не следва да надхвърля 90 dB(А) на равнище на главата и всяко от входните места следва да бъде снабдено с ясно формулирано предупреждение.

11.21.2.   Ако това равнище е надвишено, следва да се осигурят достатъчен брой индивидуални шумопредпазващи устройства.

11.21.3.   Работните площадки следва да бъдат разположени, направени и конструирани така, че членовете на екипажа да не са изложени на вредна вибрация.

ГЛАВА 12

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗОНА 4, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ НА ВОДА В ЗОНА 3 — ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА

(Изискванията на 4.02. и 4.03. не се прилагат за водните пътища от Зона 3)

12.01.   Изисквания относно корабостроенето

Плавателни съдове, тласкателни конвои и прикачени композиции с максимална дължина, надхвърляща 86 м.

12.01.1.   Всеки плавателен съд, снабден с механични средства за придвижване и имащ максимална дължина, надхвърляща 86 м, следва да бъде построен и оборудван по такъв начин, че да бъде способен да спира в посока надолу по течението, като остава достатъчно маневрен по време и след спирането. Това изискване се прилага също за тласкателни конвои и прикачени композиции с дължина, надхвърляща 86 м.

За тази цел се проверява, въз основата на спирачен тест, дали двигателната сила при заден ход е достатъчна. Спирачният тест не е необходим, ако може да се приведат доказателства по някакъв друг начин, че това изискване е изпълнено.

Максимално позволената водоизместимост на плавателния съд или конвоя по време на корабоплаване надолу по течението се определя от резултатите на спирачния тест или доказателството; контролното свидетелство да бъде заверено съобразно с това.

12.01.2.   Плавателният съд, тласкателният конвой или прикачените композиции следва да могат да достигнат необходима минимална скорост.

12.02.   Надводен борд, дистанция за безопасност и скала на газене

12.02.1.   Определения

В настоящата глава:

а)

„дължина L“ означава максималната дължина на корпуса на кораба без кормилото и бушприта;

б)

„широчина В“ означава максималната ширина на кораба, измерена извън страничната дъсчена облицовка или обшивка, без да се включват веслените колела на речните кораби;

в)

„среда на кораба“ означава половината разстояние по дължината L;

г)

„оградена надстройка“ означава постройка, направена от солидни водоустойчиви стени над палубата и закрепена към нея по стабилен и водоустойчив способ;

„широчина на надстройката“ е нейната средна ширина, и

„височина на надстройката“ е нейната средна вертикална височина, измерена от страната на плавателния съд между горната палуба на надстройката и палубата на надводния борд; ако стените имат отвори като врати или прозорци, височината на надстройката се измерва само до долната част на отворите;

д)

строителни елементи и устройства се считат за „водоустойчиви“, когато са направени по такъв начин, че да предотвратяват проникването на вода в плавателния съд, или:

когато са подложени на налягане, равно на 1 метър вода в минута, или

когато са подложени на водна струя с налягане, не по-малко от 1 bar, приложено за 10 минути във всички посоки и на цялата повърхност;

е)

строителни елементи и устройства се считат за „капкоустойчиви и водоустойчиви“, когато при нормални условия те позволяват само на много малки количества вода да проникне.

12.02.2.   Безопасно разстояние

1.

Безопасното разстояние следва да бъде не по-малко от 30 см.

2.

При плавателни съдове, чиито отвърстия не могат да се затворят посредством капкоустойчиви и водоустойчиви уреди, и при плавателни съдове, които плават с незакрити трюмове, безопасното разстояние се увеличава с 20 см.

При плавателни съдове с незакрити трюмове, все пак, увеличението се прилага само по отношение на защитните прегради около отворите на незакритите трюмове и само докато предписаната дистанция от 50 см е достигната между равнината на най-голямото газене и горния край на защитните прегради около отворите на трюмовете.

12.02.3.   Надводен борд

1.

Надводният борд при плавателните съдове с равна палуба, без подемен кран и без надстройки следва да бъде 150 мм.

Тази стойност е също така базисният надводен борд при плавателни съдове с подемен кран и надстройки.

2.

Надводният борд при плавателни съдове с подемен кран и надстройки се изчислява по следната формула:

Formula

Надводният борд (F) не може да бъде в никакъв случай по-малък от нула.

В тази формула:

F0 е базовият надводен борд, посочен в 12.02.3., параграф 1 (в мм.),

α е корекционен коефициент, който отчита всички предвидени надстройки,

α се изчислява съгласно следната формула:

Formula

където:

lе е ефективната дължина на надстройката (в м), и

L е дължината на плавателния съд (в м) според 12.02.1.,

1 и Sе2 са съответно ефективно предно отклоняване от курса и задно отклоняване от курса (в м),

ß1 и ß2 са съответно корекционните коефициенти за ефекта от предното отклоняване от курса и задното отклоняване от курса като резултат от наличието на надстройки в краищата на плавателния съд,

ß1 се изчислява по следната формула:

Formula

където:

ß2 се изчислява по следната формула:

Formula

В тези формули:

1 е ефективната дължина на предните надстройки (в м), и

2 е ефективната дължина на задните надстройки (в м).

Все пак, ефективната дължина се взима предвид, само ако е разположена в предната или задна четвърт от дължината L на плавателния съд.

3.

Ефективното отклонение от курса се изчислява по следната формула:

Formula

където:

S е реалното отклонение от курса при въпросния край (в милиметри),

S предно не следва да превишава 1 000 мм,

S задно не следва да превишава 500 мм, и

p е коефициентът, получен от таблицата по-долу в съответствие със съотношениетоFormula:

Formula

0,25 и отгоре

0,20

0,15

0,10

0,05

0

P

1

0,8

0,6

0,4

0,2

0

За междинните стойности от съотношениетоFormulaкоефициентът p е получен чрез линейна интерполация.

Х е абсцисата, измерена от края, от точката, където отклонението от курса се равнява на 0,25 S (виж чертежа по-долу).

Когато ß22 превишава β1 Se1, стойността β1 Se1 се взима като стойност ß22 .

Image

4.

Ефективната дължина на надстройката се изчислява по формулата:

Formula

където:

l е действителната дължина на въпросната надстройка (в м),

b е широчината на въпросната надстройка (в м),

В е широчината на плавателния съд според 12.02.1. (в м)

(за lе1 и lе2 все пак, следва да се използва широчината на плавателния съд в средната точка на въпросната надстройка),

h е височината на въпросната надстройка (в м)

(в случая на люкове, все пак, h се получава чрез намаляването височината на защитните прегради около отворите на палубата, с половината на безопасното разстояние според 12.02.2.).

Стойност, надвишаваща 0,6 х 0,6 м (тоест 0,36 м), не следва в никакъв случай да бъде отнесена към h.

АкоFormulaе по-малко от 0,6, стойността на скобата следва да бъде смятана за равна на нула (т.е. ефективната дължина le на надстройките следва да бъде смятана за равна на нула).

12.02.4.   Минимален надводен борд

Вземайки предвид намаленията според 12.02.3., минималният надводен борд следва да бъде не по-малко от 50 мм.

Все пак, компетентната власт може да установи по-малък надводен борд, ако е гарантирано, че екипажът може да се движи без опасност по протежение на цялата дължина на плавателния съд, за да извършва своята работа.

12.02.5.   Маркировки за газене

В случай на плавателни съдове на вода в различни зони на вътрешните водни пътища (Зони 1, 2, 3 и 4), следва да има вертикална линия и една или повече допълнителни линии на газене на дължина от 150 мм към носа на кораба на маркировките за газене отпред и отзад, за една или повече зони на вътрешните водни пътища.

Вертикалната линия и хоризонталните линии следва да бъдат с дебелина 30 мм. Освен маркировката за газене, минаваща към носа на кораба, следва да има и цифра с размери 60 × 40 мм, показващи съответната зона (виж фигури 1 и 2).

12.03.   Екипировка

Спасителни пояси, спасителни плавки и спасителни жилетки.

Самоходните кораби с дължина до 40 м следва да имат на борда си най-малко три спасителни пояса или два спасителни пояса и две спасителни плавки.

Фигура 1

Image

Фигура 2

Image

12.04.   Специални разпоредби за плавателни съдове, конструирани да бъдат използвани като тласкателни конвои, като влекачи или като прикачени композиции

12.04.1.   Тласкачите следва да бъдат снабдени с механизирани котвени лебедки.

12.04.2.   Плавателни съдове, които могат да бъдат влекачи

За да извършват операции по влачене, плавателните съдове следва да отговарят на следните изисквания:

а)

дължината на плавателните съдове не следва да надвишава 86 м; по изключение, местната компетентна власт може да разреши на плавателни съдове с дължина, надхвърляща 86 м, да влачат надолу по течението, когато са изпълнени определени условия, определени от нея. Същото се отнася и за тласкачи, предназначени да тласкат конвои от 86 × 12 м и повече;

б)

когато има опасност теглещите въжета да се оплетат в кърмата на плавателния съд, следва да са осигурени теглещи шини.

ГЛАВА 13

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ЗА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ НА ВОДА

13.01.   Плавателни съдове, които вече са на вода или са построени преди 1 януари 1985 г., но чиято конструкция и оборудване не отговаря напълно на разпоредбите на настоящата директива, следва да бъдат приведени в съответствие с тях в срок от една година от датата на първата техническа проверка, предвидена в съответствие с член 8, параграф 2 от настоящата директива, с изключение на разпоредбите в таблица 1 по-долу, към които се прилагат следните условия:

а)

изискванията, установени в първата колона на таблицата, следва да се приложат в срок от пет години от датата на първата техническа проверка, предвидена в съответствие с член 8 от настоящата директива;

б)

изискванията от втората колона не се отнасят за плавателни съдове на вода, когато безопасността на плавателния съд и на екипажа е осигурена посредством друг подходящ способ;

в)

дерогациите, посочени в 13.01., буква а), и 13.01., буква б), не се отнасят за части, които вече са били изменени или заменени;

г)

когато прилагането на изискванията на 13.01., 13.01., буква а) (след изтичането на преходния период) и 13.01., буква в), не са практически осъществими или биха предизвикали неоправдани разходи, органът, отговорен за издаване на свидетелството, може да направи дерогация;

д)

съответните подробности на всяка дерогация, направена според 13.01., буква а), следва да бъдат включени в свидетелството по време на първата проверка след влизането в сила на настоящата директива; дерогациите въз основа на 13.01., буква г), следва да бъдат отразени, когато са предоставени.

13.02.   Плавателните съдове, одобрени за радарно насочване от едно лице, разполагат със срок от пет години, за да изпълнят изискванията на глава 9. Плавателните съдове, които кандидатстват за такова одобрение за първи път, следва да бъдат в съответствие с разпоредбите на глава 9, преди да могат да получат одобрението.

13.03.   Плавателните съдове, които към 1 януари 1985 г. имат инсталирани пожарогасителни уреди, използващи СО2 като пожарогасителен реагент, може да запазят въпросните уреди при условие, че те отговарят на следните изисквания:

СО2 е разрешен като пожарогасителен реагент за постоянно инсталирани уреди при следните условия:

а)

уредите с СО2 могат да се използват само в машинни, котелни и помпени отделения;

б)

всички постоянно инсталирани уреди с СО2 следва да бъдат снабдени с предупредително устройство, чийто сигнал да се чува ясно във всички райони, които са предназначени за обгазяване с СО2, и да е по-силен и от най-високото възможно равнище на вътрешноприсъщия шум по време на работа, и да се различава отчетливо от всички други звукови предупредителни сигнали на борда.

Предупредителните сигнали за наличие на СО2 следва да бъдат също така ясно чувани във всички съседни райони — през затворените съобщителни люкове от палубата към вътрешността на кораба и да е по-силен и от най-високото възможно равнище на вътрешноприсъщия шум по време на работа — ако тези зони могат да бъдат евакуирани през зоната, предназначена да бъде обгазена с СО2.

Следният надпис с червени букви на бял фон на нидерландски, френски и немски език и на езиците на държавите-членки, в които оперира плавателният съд, следва да бъде поставен на подходящо място при входа или изхода на всяка зона, която е вероятно да бъде обгазена с СО2:

„Напусни веднага тази зона, когато прозвучи предупредителният сигнал за СО2 (описание на сигнала) — опасност от задушаване.“;

в)

ясно четлива и трайно маркирана инструкция за използване на нидерландски, френски и немски език и на езиците на държавите-членки, в които оперира плавателният съд, следва да бъде поставен близо до всички устройства за задействане на пожарогасителни системи с СО2.

Тръбите, завършващи в зоните, които са предназначени за обгазяване с СО2, следва да бъдат снабдени със затварящи устройства.

Предупредителното устройство, изисквано в съответствие с точка б) по-горе, следва да се задейства автоматично преди включването на пожарогасителната система;

г)

резервоарите с СО2 следва да бъдат инсталирани в газоустойчив район, отделен от другите зони.

Този район следва да бъде директно достъпен само отвън и следва да има подходяща и независима вентилационна система, абсолютно отделена от всички други вентилационни системи на борда.

Температурата в този район не следва да надвишава 60 °С.

Всички резервоари под налягане следва да носят надписа „СО2“ в бяло на червен фон. Буквите следва да бъдат най-малко 6 см високи.

д)

Резервоарите с СО2, връзките и тръбите под налягане следва да отговарят на техническите условия в сила в държавите-членки, които издават свидетелството. Те следва да носят официален печат, удостоверяващ тяхното одобрение в съответствие с контролните тестове;

е)

предупредителното устройство в съответствие с буква б) по-горе следва да бъде проверявано най-малко един път на всеки 12 месеца.

Пожарогасителните системи следва да бъдат проверявани най-малко веднъж на всеки две години. Тази проверка следва да включва поне:

вътрешна проверка на цялата система,

функционално тестване на тръбопроводите и изходящите струйници,

функционално тестване на пускателния механизъм,

проверка на захранването с СО2 на всеки работен резервоар;

ж)

свидетелството за проверка, подписано от инспекторите, следва да се намира на борда. Тези свидетелства следва да съдържат най-малко гореспоменатите проверки, получените резултати и дата на проверката;

з)

когато плавателният съд е оборудван с една или повече пожарогасителни системи с СО2, които следва да бъдат проверени, на свидетелството, издадено на плавателния съд, следва да бъде отбелязано следното в съответствие с графа № 18:

„… (брой) неподвижна/и пожарогасителна/и система/и с СО2. Изискващите се свидетелства следва да се намират на борда.“

13.04.   Разпоредбите на глава 11 се прилагат само за плавателни съдове, упоменати в член 8, параграф 1 от настоящата директива. Все пак, поради съображения за безопасност, разпоредбите в 11.01.1., 11.01.3., 11.01.4. и, в определените времеви граници, тези от таблица 2 на настоящата глава се прилагат също така и за плавателни съдове, упоменати в 13.01.

13.05.   На съществуващите плавателни съдове със странични палуби, по-малки от 0,50 м на ширина, защитната ограда може да бъде заменена с парапети под формата на опънати въжета по продължение на борда или перила по продължение на защитните прегради на трюмните отвори на палубата.

ТАБЛИЦА 1

Дерогации

Изисквания, приложими към плавателни съдове на вода до 5 години от датата на първата проверка

Изисквания, които не са приложими към плавателни съдове на вода

Глава

Член

Параграф

Член

Параграф

2.

Изисквания относно корабостроенето

 

 

2.02

3, 6, 7

2.03

2, 3

 

 

2.04

1, 2, 3, 4, 5

 

 

2.05

1, 2, 3

 

 

2.06

3, 5, 6

2.06

2, 7

3.

Кормилен механизъм и щурвал

3.01

2

 

 

 

 

3.02

 

3.03

2

3.03

1

3.04

1, 2, 3

 

 

3.05

1, 2

 

 

3.06

1, 2

 

 

3.08

1, 2, 3, 4

 

 

3.09

1, 2

 

 

3.10

 

 

 

3.11

 

 

 

3.12

 

 

 

3.13

2, 3, 4, 5

 

 

3.14

 

 

 

 

 

3.15

 

3.16

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

 

 

 

 

3.17

 

4.

Дистанция за безопасност, надводен борд и скала на газене

4.05

1, 2, 3

 

 

5. Машини

 

 

5.01

3

5.02

2, 3

 

 

 

 

5.03

2/реципрочно

 

 

5.04

1, 2, 3, 4

5.05

2, 3, 4, 5, 6

5.05

7,8

5.05

8

5.06

2, 3, 4, 5, 6, 7

 

 

5.08

1, 2

 

 

5.09

2

6. Електрически инсталации

 

 

6.01

2, 3

 

 

6.02

1, 2

6.03

1, 2, 3, 4

 

 

 

 

6.04

1, 2

6.05

1, 2, 5, 6, 7, 8

6.05

3

6.06

1, 2, 3, 4, 5

 

 

 

 

6.07

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

6.08

 

 

 

6.09

1, 2

6.09

3

 

 

6.10

1, 2, 3

6.11

1, 2, 3, 4

 

 

 

 

6.12

1, 2, 3

7. Оборудване

7.03

6

7.03

5

7.04

1, 2

7.04

3, 4

 

 

7.05

2, 3, 5

8.

Втечнени газове за битова употреба

цялата глава с изключение на 8.15

три години вместо пет години

 

 

12.

Разпоредби относно допълнителните технически изисквания, приложими към зона 4, приложими към плавателни съдове, опериращи в зона 3 по вътрешни водни пътища

 

 

12.02

12.03

2, 3, 4

ТАБЛИЦА 2

Дерогации

Изисквания, приложими към плавателни съдове на вода до 5 години от датата на първата проверка

Изисквания, приложими към плавателни съдове на вода до една година от датата на първата проверка

Глава

Член

Параграф

Член

Параграф

11.

Здравни условия и безопасност в помещенията на екипажа и работните помещения

11.01

2

 

 

11.02

5

 

 

11.05

2

 

 

 

 

11.08

3

11.12

5, 6, 7

11.12

8

11.13

1, 2, 3, 4

 

 

 

 

11.14

1, 3, 4

11.16

1, 2

 

 

11.17

2

11.17

3, буква а)

11.18

1, 2, 4

 

 

11.20

2, 3

 

 

 

 

11.21

2

ГЛАВА 14

ПРОЦЕДУРА

14.01.   Искане за проверка

Органите, издаващи свидетелството, определят процедурата за искане на проверка и решават мястото и датата на проверката. Въпросната процедура следва да е такава, че проверката да може да се извърши в разумен срок, след като искането е било отправено.

14.02.   Представяне на плавателния съд за проверка

14.02.1.   Собственикът или негов представител следва да представят плавателния съд за проверка в разтоварено, почистено и оборудвано състояние; той е длъжен да окаже такова съдействие, каквото е необходимо за проверката, например да осигури подходяща лодка, да подбере необходимия персонал и да улесни прегледа на части от корпуса или инсталациите, които не са пряко достъпни или видими.

14.02.2.   Когато има особени основания за това, органът може да изисква също така следното:

а)

проверка на плавателния съд извън водата;

б)

технически изпитания;

в)

проверка чрез изчисления на здравината на корабния корпус;

г)

проверка чрез изчисления на стабилността, при необходимост, въз основата на експеримент за наклоняване.

14.03.   Разходи

Когато собственикът на плавателния съд или неговият представител е отговорен за разходите по проверката и издаването на свидетелството в съответствие с подробен списък, който следва да бъде изготвен от всяка държава-членка. Не следва да има никаква дискриминация въз основа на страната на регистрацията, националността или местоживеенето на собственика.

14.04.   Информация

Лица, които могат да представят основания за запознаване със съдържанието на свидетелството по отношение на плавателния съд, могат да извършат това посредством властта, издаваща свидетелството, и могат, за своя собствена сметка, да се сдобият с извлечения или заверени копия на свидетелствата, които се обозначават като такива.

14.05.   Регистър на свидетелствата на Общността

14.05.1.   Органите, издаващи свидетелства, следва да посочат сериен номер на всеки един от тях и да го заведат в регистър.

14.05.2.   Органите, издаващи свидетелства, следва да съхраняват копие от всички свидетелства, издадени от тях, и да включват в същите всички отбелязвания, изменения, зачертавания и поправки по свидетелствата.

14.06.   Попълване на свидетелствата на Общността

1.

Свидетелствата следва да бъдат написани на машина или попълнени с печатни главни букви. Моля да се използва черно или синьо мастило.

2.

Подробности, следвани от бележки под линия, следва да бъдат заличавани, при необходимост, с черно или синьо.

3.

Ако дадена графа не е запълнена, тя се зачертава с пунктирана линия с непрекъсната черна или синя хоризонтална линия.

4.

Данни, които се нуждаят от промяна, следва да бъдат заличени с червено. Данни, заличени с черно или синьо, следва да бъдат подчертани с червено.

5.

Нови точки следва да бъдат вмъкнати в черно или синьо под графа № 23 на свидетелството.

14.07.   Коментари по различни пунктове на свидетелството

2.   Когато се посочва видът на плавателния съд, следва да се използват термините, дефинирани в глава 1. доколкото е възможно Позоваванията на тези термини следва също така да се указват (например „tvg справка 1 д)“).

3.   Официалният номер е този, предоставен в съответствие с правилата за корабоплаване по Рейн и Мозел, или, ако съществува, номерът, предоставен в съответствие с националните разпоредби.

4.   Валиден пощенски адрес на собственика.

15 и 17.   Когато органът издава свидетелство само за някои зони, останалите графи следва да бъдат заличени. Притежателят на такова свидетелство може по-късно да кандидатства за допълнително свидетелство, който да е валидно за другите зони или за промяна на свидетелството.

15.   Информация, отразявана в градуираното свидетелство: до втория десетичен знак.

16.   Дават се само големината, дължината и действителната пределна товароподемност. Информацията, съдържаща се в графата, следва да се отнася до котвите и веригите, които са намират на борда по време на извършването на проверката.

20.   Формулярът може да бъде допълнен с информация относно оборудването и корабните принадлежности, установени в националните правила.

Броят на принадлежностите следва да се посочи, но указването на вида им не е задължително.

21.   Посочват се постоянните и временните изисквания с указване на съответните членове и крайния срок за изпълнение.

Специални разпоредби или условия относно движението, товаренето и други могат също така да бъдат упоменати в тази графа. Тук следва да се упомене и свидетелството за превоз на опасни товари.

22 до 25.   Ако е необходимо, специални страници могат да бъдат добавени за допълнителна информация. Те следва да бъдат номерирани 5а, 5б, 6а, 6б и т.н. Оригиналните страници следва да бъдат оставени в свидетелството.

Страница 10, и при необходимост страници 10а и 10б, и т.н., са запазени за националните свидетелства за одобрение, декларации и/или разрешения.

Свидетелството следва да се съхранява в трайна калъфка. Ако последната не е прозрачна, заглавната страница на свидетелството следва да бъде възпроизведена на калъфката (тоест поне страница 1 на свидетелството, стигаща до „наименование на плавателния съд“).


(1)  № Е/ЕИО/626.

№ Е/ЕИО/546 от 15 февруари 1966 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБРАЗЕЦ НА СВИДЕТЕЛСТВО НА ОБЩНОСТТА ЗА КОРАБОПЛАВАНЕ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДИ

(Член 3 от настоящата директива)

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОБРАЗЕЦ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО СВИДЕТЕЛСТВО НА ОБЩНОСТТА ЗА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА

(Член 4 от настоящата директива)

Image

Image