19800624

Директива на Съвета

от 24 юни 1980 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори

(80/720/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията [1],

като взе предвид становището на Европейския парламент [2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3],

като има предвид, че техническите изисквания, на които тракторите трябва да отговарят съгласно националните законодателства, са свързани също с работното пространство, достъпа до мястото на водача (устройствата за качване и слизане) и до вратите и прозорците;

като има предвид, че тези изисквания сe различават в различните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение към, или на мястото на съществуващи в тях правила, и по-специално, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО [4] на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на селскостопански или горски колесни трактори, изменена и допълнена от Директива 79/694/ЕИО [5], да се въведе за всеки тип трактор,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. "Трактор (селскостопански или горски)" е моторно превозно средство, с колела или гъсенични вериги, което има поне два моста, главната функция на което се състои в теглителната му сила и което е специално проектирано да тегли, да бута, да превозва или да привежда в движение определени инструменти, машини или ремаркета, предназначени за използване в селското или горското стопанство. То може да е оборудвано за превоз на товари и пътници.

2. Настоящата директива се прилага само за тракторите, определени в параграф 1, които са оборудвани с пневматични гуми, имат два моста, максимална проектна скорост между 6 и 25 км/час и минимална фиксирана или променлива вертикална база при задвижващия мост от 1150 мм или повече.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на трактор нито да отказват или забраняват продажбата, регистрацията, пускането в движение или употребата на трактор на основания, свързани със:

- работното пространство,

- достъпа до мястото на водача (устройствата за качване и слизане),

- вратите и прозорците,

ако същите са в съответствие с изискванията на приложение I.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията от приложение I, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок до осемнадесет месеца, считано от нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 24 юни 1980 година.

За Съвета

Председател

S. Formica

[1] ОВ C 25, 29.1.1979 г., стр. 30.

[2] ОВ C 127, 21.5.1979 г., стр. 80.

[3] ОВ C 227, 10.9.1979 г., стр. 34.

[4] ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

[5] ОВ L 205, 13.8.1979 г., стр. 17.

--------------------------------------------------

19800624

ПРИЛОЖЕНИЕ I

I. Работно пространство

I.1. "Работно пространство" е минималното пространство, между които и да са неподвижни части от конструкцията, на разположение на водача на трактора, за да може да той извършва всяка една маневра за управление на трактора при пълна безопасност от своята седалка.

"Референтна точка на седалката" означава референтната точка, определена по описания в допълнение I метод.

"Референтна равнина" означава равнината, която минава през референтната точка на седалката, успоредна на средната надлъжна равнина на трактора.

I.2. Ширината на работното пространство трябва да бъде най-малко 900 мм, при височина от 400 до 900 мм над референтната точка на седалката и дължина — над 450 мм пред тази точка (виж фигури 2 и 3).

I.3. Частите и принадлежностите на превозното средство не трябва да пречат на водача при управлението на трактора.

I.4. Във всяко едно положение на кормилната колона и кормилното колело хлабината между основата на кормилното колело и неподвижните части на трактора трябва да бъде най-малко 50 мм; във всички останали посоки тази хлабина, измерена извън заемана от колелото област, трябва да бъде най-малко 80 мм от ръба на кормилното колело (виж фигура 2).

I.5. Задната стена на кабината, на височина от 300 до 900 мм над референтната точка на седалката, трябва да бъде най-малко на 150 мм разстояние зад вертикална равнина, като минава през референтната точка на седалката и перпендикулярна на референтната равнина (виж фигура 2 и 3).

Тази стена трябва да е с ширина най-малко 300 мм във всяка от двете страни на референтната равнина на седалката (виж фигура 3).

I.6. Ръчните лостове за управление трябва да са разположени един спрямо друг и спрямо останалите части на трактора така, че оперирането с тях да не представлява опасност от нараняване за ръцете на водача.

Когато необходимото усилие за управление надвишава 150 N, за достатъчна се счита хлабина от 50 мм, а когато необходимото усилие варира между 80 и 150 N, тази хлабина се свежда до 25 мм. Всяка една хлабина ще бъде приета за лостове, необходимото работно усилие за които е по-малко от 80 N (виж фигура 3).

Допустими са и алтернативни разположения на лостовете, които постигат същите задоволителни нива на безопасност.

I.7. Никоя точка от покрива не може да се намира на по-малко от 1050 мм от референтната точка на седалката в частта, разположена пред вертикална равнина, минаваща през референтната точка на седалката и перпендикулярна на референтната равнина, (виж фигура 2).

II. Достъп до мястото на водача (устройствата за качване и слизане)

II.1. Използването на устройствата за качване и слизане трябва да е безопасно. Главините на колелата, капачките на главините или джантите са недопустими като стъпала или стъпенки.

II.2. Местата за достъп до мястото на водача и пасажерското място не трябва да имат каквито и да било части, в състояние да причинят наранявания. Когато съществува препятствие, като например педалът на съединителя, трябва да бъде предвидено стъпало или опора за крака, за да се осигури безопасен достъп до мястото на водача.

II.3. Стъпалата, вградените стъпала и стъпенките трябва да са със следните размери:

хлабина в дълбочина: | минимум 150 мм, |

хлабина в ширина: | минимум 250 мм, (Стойности, ненадвишаващи тази минимална ширина, се разрешават само тогава, когато те са оправдани от техническа необходимост. В тези случаи целта трябва да бъде постигането на най-голямата възможна хлабина в ширина. Тя обаче не трябва да бъде под 150 мм). |

хлабина във височина: | минимум 120 мм, |

разстояние между опорните повърхности на две стъпала: | максимум 300 мм (виж фигура 4). |

II.4. При слизане, най-горното стъпало или стъпенка трябва да са лесно разпознаваеми и достъпни. Вертикалните разстояния между две последователни стъпала или стъпенки по възможност трябва да бъдат равни помежду си.

II.5. За всички устройства за качване и слизане трябва да бъдат осигурени подходящи ръкохватки или перила.

II.6. В случаите, когато тракторът е оборудван с най-големия размер препоръчани от производителя гуми, разстоянието от крайната долна опора на стъпалото до земята не трябва да превишава 550 мм (виж фигура 4). Стъпалата или стъпенките трябва да са проектирани и конструирани по начин, който не позволява плъзгане на стъпалата на краката по тях.

III. Врати, прозорци и аварийни изходи

III.1. Механизмите, които задействат вратите и прозорците, трябва да са проектирани и монтирани така, че нито да представляват опасност за водача, нито да му пречат при управлението на превозното средство.

III.2. Ъгълът на отваряне на вратата трябва да позволява безопасен достъп и слизане.

III.3. Вентилационните прозорци трябва да са лесно регулируеми.

III.4. Кабините по принцип имат по една врата от всяка страна.

III.5. Кабините с две врати трябва да имат един допълнителен изход, представляващ авариен изход.

Кабините с една врата трябва да имат два допълнителни изхода, представляващи аварийни изходи.

Всеки един от трите изхода трябва да е разположен на различна стена на кабината (понятието "стена" може да включва и покрива). Предните и страничните стъкла, задните и вентилационните прозорци могат да се считат за аварийни изходи, ако се обезпечи бързото им отваряне от вътрешността на кабината.

Ръбовете на аварийните изходи не трябва да представляват опасност при излизане от превозното средство.

Аварийните изходи трябва да са с достатъчни размери, за да може в тях да се впише елипса с дължина на малката ос 400 мм и на голямата ос — 640 мм.

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19800624

Допълнение I

МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕФЕРЕНТНАТА ТОЧКА НА СЕДАЛКАТА (S)

1. Определение на референтната точка на седалката (S)

"Референтна точка на седалката" (S) е пресечната точка, разположена в средната надлъжна равнина на седалката, между допирателната равнина в основата на тапицираната облегалка и хоризонтална равнина. Тази хоризонтална равнина пресича основата на седалката на разстояние 150 мм пред референтната точка на седалката (S).

2. Местоположение на седалката

Седалката трябва да бъде разположена в крайното задно надлъжно положение и в средата на диапазона на регулиране на височината. Седалките, притежаващи регулируема или нерегулируема съобразно теглото на водача система за окачване, трябва да бъдат разположени в средата на преместването на окачването.

3. Уред за определяне на референтната точка на седалката (S)

Уредът, показан на фигура 1, се състои от панел на основата на седалката и панели на облегалката. Долният панел на облегалката трябва да бъде закрепен с шарнири в областта на седалището (А) и поясната област (В), като шарнирът (В) се регулира по височина.

4. Метод за определяне на референтната точка на седалката (S)

Референтната точка на седалката (S) трябва да бъде получена посредством показаното на фигури 1 и 2 по-долу устройство, което симулира натоварване при заета от водача седалка. Уредът трябва да бъде поставен на седалката. Впоследствие той трябва да бъде натоварен със сила от 550 N в точка, която е на разстояние 50 мм пред шарнир (А), а двата панела на облегалката да бъдат притиснати леко и тангенциално към тапицираната облегалка.

Ако определянето на точни допирателни във всяка област на тапицираната облегалка (под и над лумбалната област) е невъзможно, трябва да бъде възприета следната процедура:

а) когато не е възможно да се определи допирателната към възможно най-долната област, долната част на панела на облегалката във вертикално положение трябва да бъде притисната леко към тапицираната облегалка;

б) когато не е възможно да се определи допирателната към най-горната област, ако долната част на панела на облегалката е във вертикално положение, шарнир (В) трябва да бъде установен на височина 230 мм над референтната точка на седалката. Двата панела на облегалката във вертикално положение трябва да бъдат леко притиснати тангенциално към тапицираната облегалка.

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19800624

ПРИЛОЖЕНИЕ II

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------