относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за ветеринарен лекар, включваща и мерки за улесняване eфективното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 49, 57, 66 и 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че съгласно Договора, след приключване на преходния период, не се допуска каквото и да е дискриминационно третиране, основано на националността, по отношение на установяването и предоставянето на услуги; като има предвид, че така осъщественият принцип на национално третиране се прилага по-специално за издаването на евентуално изисквано разрешение за достъп до ветеринарните дейности, както и за регистрирането или членството в професионални организации;

като има предвид, че все пак е уместно да се предвидят разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободно предоставяне на услуги от ветеринарните лекари;

като има предвид, че съгласно Договора, държавите-членки се задължават да не оказват никакво съдействие, което би нарушило условията на установяване;

като има предвид, че член 57, параграф 1 от Договора предвижда приемането на директиви относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация; като има предвид, че настоящата директива е насочена към признаването на дипломи, удостоверения и други официални документи за ветеринарен лекар, даващи право за упражняване на ветеринарната медицина;

като има предвид, че с оглед на съществуващите в момента различия между държавите-членки по отношение на формите и периодите на обучение на ветеринарните лекари, е необходимо да се предвидят определени координационни разпоредби, които да позволят на държавите-членки да пристъпят към взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация; като има предвид, че координирането се осъществява с Директива 78/1027/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за координирането на законодателните, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до дейността на ветеринарните лекари (4);

като има предвид, че по отношение на притежаването на придобитата образователно-квалификационна степен, поради факта, че една директива за взаимно признаване на дипломите не включва непременно формално приравняване на степените, за които се отнасят тези дипломи, следва да се разреши използването на тази степен само на езика на държавата-членка по произход или на държавата-членка, от която идва чуждестранното лице;

като има предвид, че за улесняване прилагането на настоящата директива от националните администрации, държавите-членки могат да препоръчат лицата, които се ползват от нея и които отговарят на нейните изисквания за обучение, да представят заедно с документа за обучение и удостоверение от компетентните власти на страната по произход или на страната, от която идва чуждестранното лице, удостоверяващо, че тези документи са именно предвидените в настоящата директива;

като има предвид, че в случай на предоставяне на услуги, изискването за регистриране или членство в професионални организации или сдружения, свързано с трайния и постоянен характер на дейността, извършвана в приемащата страна, безспорно би представлявало неудобство за предоставящия услугите, поради временния характер на неговата дейност; като има предвид, че следователно това изискване трябва да отпадне; като има предвид, че в такъв случай е все пак целесъобразно да се осигури контрол върху професионалната дисциплина, което е от компетенцията на тези професионални организации или сдружения; като има предвид, че за тази цел, и като се запазва приложението на член 62 от Договора, следва да се предвиди възможността лицето да се задължи да уведомява за предоставянето на услугите компетентния орган в приемащата държава-членка;

като има предвид, че следва да се разграничат изискванията за морал и почтеност по отношение на първоначалния достъп до професията, от една страна и упражняването ѝ, от друга;

като има предвид, че по отношение на дейността на ветеринарния лекар като заето лице, Регламент (ЕИО) N° 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. за свободното на движение на работници в Общността (5) не съдържа специални разпоредби за професиите, регулирани по отношение на морала и почтеността, професионалната дисциплина и използването на документ за професионалната квалификация; като има предвид, че според държавите-членки съответните норми са или могат да бъдат приложими както за заетите лица, така и за свободно заетите лица; като има предвид, че във всички държави-членки за ветеринарномедицинските дейности се изисква диплома, удостоверение или друг официален документ за ветеринарен лекар; като има предвид, че тези дейности се упражняват както от самостоятелно заети лица, така и от заети лица, или от едно и също лице последователно и в двете качества по време на цялостната му професионалната дейност; като има предвид, че за да се улесни напълно свободното движение на тези специалисти на територията на Общността, следователно е необходимо прилагането на настоящата директива да обхване и ветеринарните лекари – заети лица,

Настоящата директива се прилага за дейността на ветеринарните лекари.

ДИПЛОМИ, УДОСТОВЕРЕНИЯ ИЛИ ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР

Всяка държава-членка признава дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, издадени на граждани на държавите-членки от другите държави-членки, в съответствие с член 1 от Директива 78/1027/ЕИО и изброени в член 3, като по отношение на достъпа до ветеринарномедицинските дейности и упражняването им на нейната територия, им придава еднаква сила с дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, които тя издава.

Когато диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, от изброените в член 3, е издадено преди влизането в действие на настоящата директива, то следва да бъде придружено от атестация от компетентните органи на държавата, в която е издадено, че е в съответствие с член 1 от Директива 78/1027/ЕИО.

Визираните в член 2 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация са:

Всяка държава-членка приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на държавите-членки, чиито дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация не отговарят на всички минимални образователни изисквания, посочени в член 1 от Директива 78/1027/ЕИО, дипломите, удостоверенията или другите официални документи за ветеринарен лекар, издадени от тези държави-членки преди влизането в действие от Директива 78/1027/ЕИО, придружени от документ, удостоверяващ, че тези граждани действително и законно са извършвали съответната дейност в продължение на най-малко три последователни години през петте години, предшествали издаването на този документ.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННАТА СТЕПЕН

1. Без да се засяга член 13, приемащите държави-членки се грижат за признаване правото на гражданите на държавите-членки, които отговарят на условията, постановени в член 2 и 4, да използват придобитата от тях образователно-квалификационна степен и, евентуално, съкратената форма на тази степен, възприета в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, на езика на тази държава. Приемащите държави-членки могат да изискват тази образователно-квалификационна степен да бъде последвана от името и мястото на учебното заведение или комисията, които са издали документа за нея.

2. Когато образователно-квалификационната степен на държавата-членка по произход или на държавата-членка, от която идва лицето може, в приемащата държава-членка, да се сбърка със степен, за която в тази държава се изисква допълнително образование, каквото лицето не е придобило, приемащата държава-членка може да постави условие лицето да използва образователно-квалификационната степен, придобита в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която идва чуждестранното лице в подходяща формулировка, посочена от тази приемаща държава-членка.

РАЗПОРЕДБИ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ ОТ ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕКАРИ

A. Специални разпоредби за правото на установяване

1. Приемащата държава-членка, която изисква от своите граждани за първоначален достъп до посочените в член 1 дейности, доказателство за нравственост или почтеност, приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на другите държави-членки атестация, издадена от компетентния орган на държавата-членка по произход или от която идва чуждестранното лице, че поставените в тази държава-членка изисквания за нравственост или почтеност, необходими за достъп до съответната дейност, са изпълнени.

2. Когато държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, не изисква доказателство за нравственост или почтеност за първоначален достъп до съответната дейност, приемащата държава-членка може да изиска от гражданите на държавата по произход, или от която държавата-членка, от която идват чуждестранните лица, свидетелство за съдимост или равностоен документ, издаден от компетентния орган на държавата-членка по произход или на държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

3. Приемащата държава-членка може, ако разполага с конкретни факти, възникнали преди установяването на заинтересованото лице в тази държава и извън нейната територия, които на нейната територия биха могли да имат последствия за достъпа до съответните дейности, да уведоми държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

Държавата-членка по произход, или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, разглежда достоверността на фактите. Властите на тази държава сами вземат решение за естеството и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат и съобщават на приемащата държава-членка изводите, до които са стигнали по отношение на издадените от тях атестации или документи.

4. Държавите-членки гарантират тайната на предадената информация.

1. Когато в приемащата държава-членка са в сила законови, подзаконови и административни разпоредби относно спазването на изискванията за нравственост или почтеност, включително и разпоредби, предвиждащи дисциплинарни наказания в случай на груба професионална грешка или наказателна присъда, свързани с упражняване на някоя от дейностите, посочени в член 1, държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, предава на приемащата държава-членка необходимата информация за мерките или наказанията от професионален или административен характер, предприети срещу съответното лице, както и за наказателните санкции, относно упражняването на професията в държавата-членка на произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

2. Приемащата държава-членка може, ако разполага със сериозни и конкретни факти, възникнали преди установяването на заинтересованото лице в тази държава и извън нейната територия, които биха могли да имат на нейната територия последствия за упражняването на въпросните дейности, да уведоми държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

Държавата-членка по произход, или от която идва лицето, проверява достоверността на фактите. Органите на тази държава сами взимат решение за естеството и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат и съобщят на приемащата държава-членка изводите, до които са стигнали по отношение на предадената от тях информация по силата на параграф 1.

3. Държавите-членки гарантират тайната на предадената информация.

Когато приемащата държава-членка за достъп до дейностите, посочени в член 1 или за тяхното упражняване, изисква от своите граждани документ за физическо или психическо здравословно състояние, тази държава приема като достатъчно в това отношение представянето на документа, който се изисква в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

Когато държавата-членка по произход, или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, не изисква такъв вид документ за достъп до съответните дейности или за тяхното упражняване, приемащата държава-членка приема от гражданите на държавата-членка по произход, или от която те идват, атестация, издадена от компетентния орган в тази държава, съответстващо на атестациите в приемащата държава-членка.

Предвидените в членове 6, 7 и 8 документи не могат да бъдат представяни по-късно от три месеца от датата на издаването им.

1. Процедурата по допускането на заинтересованото лице до дейностите, посочени в член 1, в съответствие с членове 6, 7 и 8, следва да приключи в най-кратки срокове и не по-късно от три месеца след представянето на всички необходими документи от заинтересованото лице, без това да засяга сроковете, произтичащи от евентуално обжалване след приключването на тази процедура.

2. В случаите, посочени в член 6, параграф 3, и в член 7, параграф 2, искането за преразглеждане прекъсва срока, посочен в параграф 1.

Консултираната държава-членка трябва да изпрати отговора си в срок до три месеца. В противен случай, приемащата държава-членка може да направи изводи въз основа на сериозните и конкретни факти, които са ѝ известни.

Приемащата държава-членка дава ход на процедурата, посочена в параграф 1, веднага след като получи отговора или след изтичане на срока.

Когато дадена държава-членка изисква от своите граждани полагане на клетва или официална декларация за достъп до дейностите, предвидени в член 1 или за тяхното упражняване, и в случай, че формулировката на тази клетва или на тази декларация не може да се използва от гражданите на другите държави-членки, приемащата държава-членка следи на заинтересованите лица да се предостави подходяща и съответстваща формулировка.

Б. Специални разпоредби за предоставянето на услуги

1. Когато държава-членка изисква от гражданите си за достъпа или за упражняването на дейностите, посочени в член 1, разрешително, записване или присъединяване към професионална организация или сдружение, тази държава-членка освобождава от това изискване гражданите на държавите-членки в случай на предоставяне на услуги.

Заинтересованото лице предоставя услуги със същите права и задължения както и гражданите на приемащата държава-членка; за него се прилагат дисциплинарните разпоредби от професионален или административен характер, които се прилагат в тази държава-членка.

За тази цел и в допълнение на заявлението за извършване на услуги, посочено в параграф 2, държавите-членки могат, с оглед на прилагането на дисциплинарните разпоредби, които са в сила на тяхната територия, да предвидят временна регистрация, която се извършва автоматично, или членство pro forma в някоя от професионалните организации или сдружения, или вписване в регистър, при условие че това по никакъв начин не забавя, нито пък затруднява извършването на услуги и не води до допълнителни разходи за извършващия услуги.

Когато приемащата държава-членка предприеме мярка по втора алинея или разполага с факти, противоречащи на тези разпоредби, тя незабавно информира за това държавата-членка, в която се е установило лицето.

2. Приемащата държава-членка може да изиска лицето да направи пред компетентните органи предварително заявление за предоставянето на услуги от негова страна, в случай че изпълнението на тези услуги налага временното му пребиваване на нейната територия. Приемащата държава-членка може във всички случаи да изиска от ветеринарен лекар, установен в друга държава-членка, предварително заявление за извършване на услуги, състоящо се в издаване на предписания или ветеринарни удостоверения без преглед на животни, стига тази практика да се допуска от законовите, подзаконовите и административните разпоредби, както и от професионалните правила на приемащата държава-членка.

Приемащата държава-членка, която изисква такова предварително заявление, предприема необходимите мерки то да се отнася, ако е необходимо, за серия от услуги, които се предоставят в рамките на един и същи регион, за един или няколко обекта, за известен период от време, но за не повече от една година.

В случай на неотложност, това заявление може да бъде направено в най-кратък срок след извършването на услугите.

3. По силата на параграф 1 и 2, приемащата държава-членка може да изиска от лицето един или повече документи, съдържащи следните сведения:

4. Документите, предвидени в параграф 3 не могат да бъдат представяни по-късно от дванадесет месеца от датата на издаването им.

5. Когато дадена държава-членка лишава изцяло или частично, временно или окончателно, свой гражданин, или гражданин на друга държава-членка, установен на нейната територия, от правото да упражнява някоя от предвидените в член 1 дейности, тя прави необходимото за временното или окончателно, в зависимост от случая, отнемане на атестацията, предвидена в параграф 3, второ тире.

В. Общи разпоредби относно правото на установяване и свободно предоставяне на услуги

Когато в приемаща държава-членка използването на професионална квалификация, отнасяща се до предвидените в член 1 дейности, е нормативно уредено, гражданите на другите държави-членки, които отговарят на предвидените в член 2 и член 4 образователни изисквания, използват професионалната квалификация, възприета в приемащата държава-членка и отговаряща на тези изисквания, и си служат с нейната съкратена формулировка.

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, позволяващи на заинтересованите лица да бъдат информирани за разпоредбите на ветеринарното законодателство, както и при необходимост, за изискванията на професионална етика в приемащата държава-членка.

За тази цел те могат да създават информационни служби, от които лицата да могат да получават необходимата информация. При установяване, приемащите държави-членки могат да задължат заинтересованите лица да установят контакт с тези служби.

2. Държавите-членки могат да създадат предвидените в параграф 1 служби към компетентните органи и структури, които ще посочат в срока, предвиден в член 18, параграф 1.

3. Държавите-членки правят необходимото, когато се налага, заинтересованите лица да придобият, в техен интерес и в интерес на техните клиенти, необходимите езикови познания за упражняването на тяхната професия в приемащата държава-членка.

В случай на основателни съмнения, приемащата държава-членка може да изиска от компетентните власти на друга държава-членка потвърждение за достоверността на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, издадени в тази друга държава-членка и посочени в глава II, както и потвърждение, че лицето отговаря на всички изисквания за образование, предвидени в директива 78/1027/ЕИО.

Държавите-членки посочват в предвидения в член 18, параграф 1, срок, властите и органите, имащи професионална квалификация за издаване или за приемане на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, както и документите или сведенията, посочени в настоящата директива, като информират незабавно за това другите държави-членки и Комисията.

Настоящата директива се прилага и за гражданите на държавите-членки, които съгласно Регламент (ЕИО) № 1612/68 упражняват или ще упражняват като заети лица дейностите, посочени в член 1.

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива в срок от две години от нотифицирането ѝ и незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 декември 1978 година.

За Съвета

Председател

H.-D. GENSCHER