31978L0764

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

oт 25 юли 1978 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно седалката на водача на колесните трактори в селското или в горското стопанство

(78/764/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социалния комитет (2),

като има предвид техническите изисквания, на които тракторите трябва да отговарят съгласно вътрешното право, които се отнасят, наред с другото, за седалката на водача;

като има предвид, че тези изисквания се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания, в допълнение или на мястото на съществуващите разпоредби, по-специално с оглед процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни трактори в селското или в горското стопанство (3), да може да се прилага по отношение на всеки тип трактор;

като има предвид, че законодателството относно седалките на водача съдържа разпоредби не само за тяхното монтиране на тракторите, но също и за конструкцията на тези седалки; като има предвид, че посредством съгласувана процедура за типово одобрение за компонент всяка държава-членка може да установява съблюдаването на общите конструкционни и изпитвателни изисквания и да уведоми останалите държави-членки за нейните заключения посредством копие от сертификата за типово одобрение за компонент, попълнено за всеки тип седалка на водач; като има предвид, че полагането на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички седалки на водача, произведени в съответствие с одобрения тип, прави ненужни техническите проверки на тези седалки в останалите държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип седалка на водача, която удовлетворява конструктивните и изпитвателни изисквания, предвидени в приложение I и II.

2.   Държавата-членка, издала типово одобрение на ЕИО за компонент, взема необходимите мерки, за да наблюдава, доколкото е необходимо, съответствието на производството с одобрения тип, при нужда, в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки. Това наблюдение се ограничава до случайни проверки.

Член 2

Държавите-членки издават на производителя на седалката или на неговия представител, знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, който отговаря на установения в приложение II образец, за всеки тип седалка на водача, която е одобрена по силата на член 3 точка 5.

Държавите-членки вземат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да създадат объркване между седалки на водача, за които е издадено типово одобрение за компонент по силата на член 1, и другите устройства.

Член 3

1.   Никоя държава-членка не може да забрани пускането на пазара на седалки на водача на основания, свързани с тяхната конструкция, ако последните носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2.   Въпреки това, държава-членка може да забрани пускането на пазара на седалки на водача, носещи знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, които системно не са в съответствие с одобрения тип.

Тази държава незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за взетите мерки, като посочва мотивите за своето решение.

Член 4

Компетентните органи на всяка държава-членка изпращат в срок от един месец на компетентните органи на останалите държави-членки, копие от сертификата за типово одобрение за компонент, образец от което е даден в приложение III, попълнен за всеки тип седалка на водача, която те одобряват или отказват да одобрят.

Член 5

1.   Ако държавата-членка, предоставила типово одобрение на ЕИО за компонент, прецени, че някои седалки на водача, носещи същия знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не съответстват на одобрения тип, тя взема необходимите мерки, за да осигури произвежданите модели да отговарят на одобрения тип. Компетентните органи на тази държава уведомят тези на останалите държави-членки за взетите мерки, които, когато се отнася за сериозно и повтарящо се несъответствие, могат да стигнат до отнемане на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Споменатите органи вземат същите мерки, ако те са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие.

2.   Компетентните органи на държавите-членки се уведомяват взаимно в срок от един месец за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент, както и за мотивите за тази мярка.

Член 6

Всяко решение за отказ или за отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент за седалка на водача или за забрана за пускане на пазара или в употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробни мотиви. То се съобщава на заинтересования, като се посочват средствата за правна защита съгласно действащото законодателство в държавите-членки и сроковете за упражняване на тези средства за правна защита.

Член 7

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО за компонент или национално типово одобрение за трактор на основания, свързани със седалката на водача, ако тази седалка носи знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и е поставена в съответствие с изискванията на приложение IV.

Член 8

Държавите-членки не могат да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в употреба или употребата на трактори на основания, свързани със седалката на водача, ако тази седалка носи знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и е монтирана в съответствие с изискванията на приложение IV.

Член 9

1.   По смисъла на настоящата директива „трактор в селското или в горското стопанство“ е всяко моторно превозно средство, с колесно или с верижно направляващо устройство, имащо най-малко два моста, чиято основна функция е неговата теглителна сила и което е специално конструирано да тегли, да бута, да превозва или да задвижва някои инструменти, машини или ремаркета, предназначени за употреба в селското или в горското стопанство. То може да е оборудвано за превоз на товари и пътници.

2.   Настоящата директива се прилага само за тракторите, определени в параграф 1, които са монтирани върху пневматични гуми, имат два моста и максимална проектна скорост между 6 и 25 км/час.

Член 10

Измененията, необходими за привеждане на разпоредбите на настоящата директива в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

Член 11

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 299,12.12.1977 г., стр. 61.

(2)  ОВ С 84, 8.4.1978 г., стр. 11.

(3)  ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.   Седалка на водача

„Седалка на водача“ е седалката, която предоставя място само за едно лице и е предназначена за използване от водача, когато последният управлява трактора.

2.   Повърхност на седалката

„Повърхност на седалката“ е почти хоризонталната повърхност на седалката, която позволява седящото положение на водача.

3.   Облегалка на седалката

„Облегалка на седалката“ е почти вертикалната повърхност на седалката, която служи за опора на гърба на водача в седящо положение.

4.   Странични опори на седалката

„Странични опори на седалката“ са устройствата или формируванията по повърхността на седалката, предпазващи водача от подхлъзване встрани.

4.1.   Подлакътници

„Подлакътници“ са устройствата от двете страни на седалката, които поддържат ръцете на седналия водач.

5.   Еталонна точка на седалката (S)

„Еталонна точка на седалката (S)“ е пресечната точка, разположена в средната надлъжна равнина на седалката между допирателната равнина на основата на тапицираната облегалка и хоризонталната равнина. Тази хоризонтална равнина пресича ниската повърхност на седалката, 150 мм пред еталонната точка на седалката (S) (виж допълнение 1 към приложение II).

6.   Дълбочина на повърхността на седалката

„Дълбочина на повърхността на седалката“ е хоризонталното разстояние между еталонната точка на седалката (S) и предния ръб от повърхността на седалката.

7.   Ширина на повърхността на седалката

„Ширина на повърхността на седалката“ е хоризонталното разстояние между външните ръбове на повърхността на седалката, измерени в равнина, перпендикулярна на средната равнина на седалката.

8.   Обхват за регулиране на натоварването

„Обхват за регулиране на натоварването“ е обхватът между две натоварвания, които съответстват на средните позиции от кривите, характерни за системата на окачване, установени за най-тежкия водач и за най-лекия водач.

9.   Ход на системата на окачване

„Ход на системата на окачване“ е разстоянието от най-ниската до най-високата позиция в окачващата система.

10.   Вибрация

„Вибрация“ е вертикалното движение нагоре и надолу на седалката на водача.

11.   Вибрационно ускорение (а)

„Вибрационно ускорение (а)“ е втората производна на вибрационното преместване по отношение на времето.

12.   Средноквадратична стойност на ускорение (а eff )

„Средноквадратична стойност на ускорение (а eff )“ е корен квадратен от средната стойност във времето на квадрата на ускоренията.

13.   Плътност на спектралната мощност (Ø)

„Плътност на спектралната мощност (Ø)“ е коефициентът, получен от квадрата на ефективната стойност на ускорението (а eff ), измерена с третични филтри, разделен на ширината на лентата на тези филтри.

14.   Претеглено ускорение на вибрациите ( а )

„Претеглено ускорение на вибрациите (а w )“ е претегленото ускорение на вибрациите, измерено с помощта на филтър за претегляне в съответствие с изискванията на точка 2.5.3.3.5.2 от приложение II.

15.   Вибрационен коефициент

„Вибрационен коефициент“ е отношението между претегленото ускорение на вибрациите, измерено върху седалката на водача, и това, измерено в мястото на закрепване на седалката, в съответствие с точка 2.5.3.3.2 от приложение II.

16.   Вибрационен клас

„Вибрационен клас“ е класът или групата от трактори, които показват едни и същи вибрационни характеристики.

17.   Трактор от категория А

„Трактор от категория А“ е тракторът, чиито характеристики позволяват да бъде включен в дадения вибрационен клас, предвид сходни конструктивни характеристики на трактора.

17.1.   Характеристиките на тези трактори са следните:

17.2.   Тракторите от категория А се разделят на два класа:

18.   Еталонен трактор

„Еталонен трактор“ е тракторът, чието вибрационно поведение е специфично за установяване на набор стойности на изпитвателния стенд за седалка, предназначена за дадения вибрационен клас трактори.

18.1.   Плътностната спектрална мощност на вертикалното ускорение в точката на закрепване на седалката на еталонния трактор трябва да отговаря на условията в допълнение 9 и 10 към приложение II.

18.2.   С уговорката, че изискването на точка 18.1 е изпълнено, еталонният трактор трябва да отговаря на изискванията в следната таблица:

19.   Трактор от категория В

„Трактор от категория В“ е тракторът, чиито характеристики са такива, че той не може да бъде включен в класа на категория А.

20.   Седалки от един и същ тип

„Седалки от един и същ тип“ са седалките, които нямат съществени разлики помежду си. Единствените аспекти, по които седалките може да се различават, са следните:

20.1.   размери;

20.2.   положение и наклон на облегалката;

20.3.   наклон на повърхността на седалката;

20.4.   надлъжно и вертикално регулиране на седалката.

(1)  Допустимите отклонения могат да се превишат само, когато е необходимо да се изпълни уточненото в точка 1.8.1 изискване.

(2)  Тези стойности са приложими към диагонални гуми. Когато се използват радиални гуми, налягането трябва да бъде повишено с 15 %.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КОНСТРУКТИВНИ И ИЗПИТВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ – ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ И ЗА МАРКИРОВКА

1.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.   Седалката на водача трябва да бъде проектирана така, че да осигурява удобно положение за водача, когато управлява и маневрира трактора, и така, че да опазва, доколкото е възможно, здравето и безопасността на водача.

1.2.   Седалката трябва да може да се регулира надлъжно и по височина, без помощта на инструмент.

Седалката трябва да бъде проектирана така, че да ограничава сътресенията и вибрациите. Поради това, трябва да е добре пружинираща, да абсорбира добре вибрациите и да осигурява достатъчна опора назад и встрани.

Страничната опората се счита за достатъчна, когато седалката е проектирана така, че да предпазва тялото на шофьора от плъзгане встрани.

1.3.1.   Седалката трябва да може да се регулира за хора с различно тегло. Ако, за да се отговори на това изискване, е необходимо да се предвиди регулиране, то последното трябва може да се направи без употреба на инструмент.

1.4.   Повърхността на седалката, облегалката, страничните опори и, ако има такива, подвижни, сгъваеми или закрепени подлакътници, да бъдат тапицирани.

1.5.   Еталонната точка на седалката (S) трябва да бъде определена в съответствие с разпоредбите, дадени в допълнение 1 към приложение II.

Освен ако не е предвидено друго, мерките и допустимите отклонения трябва да съблюдават следните изисквания:

1.6.1.   Дадените мерки трябва да се представят в цели мерни единици и, ако е необходимо, закръглени към най-близката цялa мерна единица;

1.6.2.   Инструментите, използвани за извършване на измерванията, трябва да позволяват измерената стойност да се закръгли към най-близкaтa цялa мерна единица и трябва да бъде точна в рамките на следните граници на допустимо отклонение:

1.6.3.   за всички данни, отнасящи се до размерите, се разрешава допустимо отклонение от ± 5 %.

Седалката трябва да бъде подложена на следните изпитания, които трябва да бъдат изпълнени върху една и съща седалка в указания по-долу ред.

1.7.1.   Изпитание за определянето на характеристиките на системата на окачване и на обхвата за регулиране, с оглед на масата на водача;

1.7.2.   изпитание за определяне на страничната устойчивост;

1.7.3.   изпитание за определяне на вертикалните вибрации.

1.8.   Ако седалката е конструирана така, че да може да се върти около вертикална ос, изпитанията се извършват върху седалка, обърната напред и заключена в положение, успоредно на средната надлъжна равнина на трактора.

1.9.   Седалката, подложена на по-горе цитираните изпитания, трябва, по отношение на конструкцията и монтирането, да притежава същите характеристики като седалките в серийно производство.

1.10.   Преди да се извършат изпитанията, седалката трябва да се разработи от производителя.

1.11.   Лабораторията изготвя протокол от изпитанието, който потвърждава, че седалката е била подложена на всички предвидени тестове, без да се повреди, и който показва подробните вибрационни характеристики на тази седалка.

1.12.   Седалките, тествани за тракторите от клас I, са подходящи само за тракторите от този клас, докато седалките, тествани за тракторите от клас II, са подходящи за тракторите от клас I и клас II.

2.   СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Размери на повърхността на седалката

2.1.1.   Дълбочината на повърхността на седалката, измерена на 150 мм успоредно на средната надлъжна равнина на седалката, трябва да бъде 400 ± 50 мм ( виж фигурата по-долу).

2.1.2.   Широчината на повърхността на седалката, измерена в равнина, перпендикулярна на средната равнина на седалката, на 150 мм пред еталонната точка на седалката (S) и на максимум 80 мм над същата тази точка, трябва да бъде минимум 450 мм (виж фигурата по-долу).

2.1.3.   Дълбочината и ширината на повърхността на седалката, предназначена за трактори, при които минималната ширина на задната напречна база е ≤ 1 150 мм, могат да се намалят до 300 мм за дълбочината и до 400 мм за ширината, ако конструкцията на трактора не позволява да се изпълнят изискванията на точка 2.1.1 и 2.1.2.

2.2.   Положение и наклон на облегалката

2.2.1.   Горният ръб на облегалката на седалката трябва да бъде на минимум 260 мм над еталонната точка на седалката (S) (виж фигурата по-долу).

2.2.2.   Облегалката трябва да има наклон от 10 ± 5o (виж фигурата по-долу).

2.3.   Наклон на повърхността на седалката

2.3.1.   Наклонът назад (виж ъгъл α във фигурата по-долу) от повърхността на натоварената основа на седалката, измерен с устройството за натоварване в съответствие с допълнение 1, трябва да бъде 3 до 12° спрямо хоризонталата.

2.4.   Регулиране на седалка (виж фигурата по-долу)

2.4.1.   Седалката трябва да бъде регулируема на дължина, на минимално разстояние:

2.4.2.   Седалката трябва да бъде регулируема на височина на минимално разстояние:

2.5.   Изпитания на седалката

2.5.1.   Изпитание за определяне на характеристиките на системата за окачване и на обхвата на регулиране спрямо масата на шофьора

2.5.1.1.   Характеристиките на системата за окачване се определят със статичен тест. Той трябва се извършва с регулировка на седалката за водач с маса от 50 кг и за водач с маса от 120 кг.

Границите на обхвата за регулиране на седалката според масата на водача се изчисляват от характеристиките на системата за окачване.

2.5.1.2.   Седалката се монтира на изпитателен стенд или на трактор и към нея се прилага натоварване, директно или с помощта на специално устройство, така че това натоварване да не се различава с повече от 5 N от номиналното натоварване. Понижаването на окачващата система се измерва с точност не по-малка от ± 1 мм. Натоварването трябва да се прилага в съответствие с метода, предвиден в допълнение 1, точка 3 от настоящото приложение.

2.5.1.3.   Пълната характеристична крива, представяща отклонението на системата на окачване, трябва да се изчертае от нулевото натоварване до максималното натоварване и обратно от максималното натоварване до нулевото натоварване. Градуирането на скалата на натоварване, по която се измерва понижението на системата на окачване, не трябва да превишава 100 N; отчитат се минимум осем измервателни точки, снети на приблизително равни интервали от хода на системата на окачване на седалката. Като максимално натоварване, следва да се определи, или границата, за която никакво ново понижаване на системата на окачване не може да бъде снето, или натоварването от 1 500 N. След поставянето и премахването на натоварването, вертикалното понижение на системата на окачване трябва да бъде измерено на 200 мм пред еталонната точка на седалката (S). След поставянето и премахването на натоварването, следва да се изчака седалката да достигне положение на покой.

В случай на седалки без определени граници за регулиране на теглото, регулировката се извършва по такъв начин, че:

2.5.1.4.1.   за най-лекия водач, седалката да се връща нагоре от хода на системата на окачване, когато натоварването е премахнато, и

2.5.1.4.2.   за най-тежкия водач, натоварването от 1 500 N да смъква седалката точно в края на хода на системата на окачване.

2.5.1.4.3.   обхватът на регулиране на натоварването, определен в съответствие с точка 2.5.1.4.1 и 2.5.1.4.2, трябва да бъде предвиден като по-голям от този, предвиден в точка 3.1.1.

2.5.1.4.4.   Ако седалката е снабдена с прогресивно намаляващо пружинно спиране, най-ниското положение от хода на системата на окачване (виж приложение I, точка 9) може да бъде определено като положението, взето от седалката, на която е приложено натоварване от 1 000 N, с предвидена за най-лекия водач регулировка.

2.5.1.5.   Средното положение на системата на окачване е положението, което седалката приема, когато се снижава на половината на хода на системата на окачване.

2.5.1.6.   Докато характеристичните криви на системата на окачване са обикновено хистерезисен затворен цикъл, натоварването се определя чрез изчертаване на средна линия в хистерезисния затворен цикъл (виж приложение I, точка 8, както и точки А и Б от допълнение 2 към приложение II).

2.5.1.7.   За определяне на границите на регулиращия обхват като функция на масата на водача, стойностите от точка А и Б (виж допълнение 2), установени в съответствие с точка 2.5.1.6, трябва да се умножат по 1,3.

2.5.2.   Тест за определянето на страничната устойчивост

2.5.2.1.   Седалката трябва да се нагласи за максимално допустимата маса на водача. Тя трябва да е свързана към изпитателния стенд или към трактора по такъв начин, че нейната основна плоскост да лежи върху фиксираната плоскост (изпитателния стенд), размерите на която не трябва да са по-малки от тези на плоскостта на повърхността на седалката.

2.5.2.2.   Изпитателното натоварване от 1 000 N се прилага към повърхността или тапицерията на седалката. Натоварването трябва да се прилага в точка, разположена на 200 мм пред еталонната точка на седалката (S) и последователно от двете страни, на 150 мм от равнината на симетрия на седалката.

2.5.2.3.   По време на прилагане на натоварването, изменението на ъгъла на страничния наклон на повърхността на седалката е измерено в крайните положения за хоризонтално и вертикално преместване на седалката. Постоянната деформация в близост до точката на прилагане на натоварването не се взема под внимание.

2.5.3.   Тест за определянето на вибрационното движение

Вибрацията на седалката се определя чрез изпитвания, извършвани на изпитвателен стенд и/или на стандартен път, в зависимост от това дали седалката е предвидена за даден клас (или за класове) трактор(-и) от категория А или за трактор от категория В.

2.5.3.1.   Изпитание на стенд

2.5.3.1.1.   Изпитателният стенд трябва да симулира вертикалните вибрации в точката на закрепване на седалката на трактора.

Вибрациите се генерират със средствата на електрохидравлична система за регулиране. Като установени се използват или стойностите на преместване, определени в допълнение 4 и 5 за въпросния клас трактори, или двойно интегрирани сигнали на ускорение, регистрирани в мястото на закрепване на седалката на трактора от категория В, движещ се със скорост от 12 ± 0,5 км/час по стандартна писта, определена в точка 2.5.3.2.1. Вибрациите трябва да се предават на платформа, размерите на която отговарят приблизително на тези на кабината на водача на трактор. За генериране на вибрации, следва да се използва непрекъснато удвоен цикъл от поредица от стойности или двойно интегрирани ускорителни сигнали, регистрирани на мястото на закрепване на седалката на трактор от категория В, движещ се по стандартен път. Измерванията не се правят през първия цикъл на поредицата от установени стойности или ускорителни сигнали.

2.5.3.1.2.   Освен устройство за закрепване на седалката за изпитание, платформата трябва да включва кормило и поставка за краката. Нейната конфигурация трябва да бъде в съответствие с указанията, дадени в допълнение 6.

2.5.3.1.3.   Изпитателният стенд трябва да е във висока степен устойчив на огъване и усукване и неговите опори и направляващи детайли да не притежават по-голям от технически необходимия празен ход. Ако платформата се придържа от вибриращото рамо, величината R трябва да е най-малко 2 000 мм (виж допълнение 6).

Изпитателният стенд трябва да може, при прилагане на маса от 150 кг, да симулира синусоидални вибрации в съответствие с указанията в допълнение 7.

2.5.3.2.   Тест върху стандартна писта

2.5.3.2.1.   Пистата се състои от две успоредни ленти на разстояние, съобразено с разстоянието на напречната база на трактора. Повърхността може да бъде оформена като равна бетонна повърхност или може да бъде формирана от дървесни или бетонни блокове, поставени в основна структура. Повърхността на всяка лента на направляващото приспособление е определена чрез ординатите на вертикалното издигане по отношение на базовата линия; тези ординати са показани в таблиците в допълнение 3. Що се отнася до пистата, издиганията са предвидени на интервали от 16 см по дължината на всяка лента.

Пистата трябва да приляга добре върху земната повърхност и, във всяка точка от общата дължина, разстоянието между две ленти трябва да има незначителни отклонения и всяка лента трябва да бъде достатъчно широка, за да поеме напълно и непрекъснато колелата на трактора. Когато лентите са формирани от блокове, последните трябва да бъдат с дебелина 6 до 8 см. Разстоянието между центъра на блоковете трябва да е 16 см.

Дължината на стандартната писта трябва да е 100 м. Следва да се започнат измерванията, още когато оста на задния мост на трактора е перпендикулярна на точка D = 0 на пистата и да завършат когато оста на предния мост на трактора е перпендикулярна на точка D = 100 от изпитателната писта (виж таблица в допълнение 3 към приложение II).

2.5.3.2.2.   Предадените вертикални вибрации се определят при скорост от 12 ± 0,5 км/час.

Предвидената скорост трябва да се поддържа без употребата на спирачки. Вибрациите трябва да се измерват върху седалката, както и на мястото, където седалката се закрепва към трактора, с лек водач и с тежък водач.

Скоростта от 12 км/час трябва да се достигне след като се премине подготвителен пробег. Повърхността за този подготвителен пробег трябва да е равна и да се съединява със стандартната писта без разлики в нивото.

2.5.3.2.3.   Седалката трябва да се регулира според масата на водача в съответствие с инструкциите на производителя.

2.5.3.2.4.   Тракторът трябва да е оборудван със защитна рама и/или кабина, освен ако не е модел, за който тези съоръжения не се изискват. Той не трябва да носи никакви спомагателни съоръжения. Освен това, не трябва да има баласт на колелата или на рамата и да няма течности или газ в гумите.

2.5.3.2.5.   Гумите, използвани по време на изпитанието, трябва да имат стандартни размери и допустимо налягане както е указано в инструкциите на производителя. Дълбочината на грайфера на гумата да не е под 65 % от дълбочината на грайфера на нова гума.

2.5.3.2.6.   Страничните стени на гумата не трябва да са повредени. Налягането на гумите трябва да отговаря на средноаритметичната стойност на препоръчаното от производителя на гуми еталонно налягане. Напречната база на трактора трябва да отговаря на тази, използвана при нормални работни условия за модела трактор, на който е монтирана седалката.

2.5.3.2.7.   Измерванията, предвидени в точката на закрепване на седалката и на самата седалка, се правят по време на един и същи пробег.

За измерването и регистрирането на вибрации, следва да се използват акселерометър, измервателен усилвател и записващо устройство с магнитна лента, или виброметър за директно регистриране на вибрации. Спецификациите на тези уреди са изложени в точка 2.5.3.3.2 до 2.5.3.3.6.

2.5.3.3.   Спецификации за изпитание върху писта и на стенд

2.5.3.3.1.   Маса на водача

Изпитанията трябва да се изпълнят с двама водачи: единият, с обща маса от 55 кг (±10 % ), от които не повече от 5 кг могат да бъдат носени в колан за тежести около тялото; другият, с маса от 98 кг (±10 %), с максимална маса от 8 кг. носени в колана.

2.5.3.3.2.   Положение на акселерометъра

За измерване на вибрациите, предавани на водача, акселерометърът се закрепя на твърда и плоска повърхност, с диаметър от 250 ± 50 мм, централната част на която трябва да е твърда с диаметър от 75 мм и трябва да включва неподвижно защитно устройство за защита на акселерометъра. Тази плоскост трябва да се постави в средата на повърхността на седалката, между седалката и водача, и трябва да се покрие с еластичен слой естествен или синтетичен каучук с дебелина приблизително 20 мм.

За измерване на вибрациите в точката за закрепване на седалката, върху устойчива и равна плоскост, трябва да се монтира акселерометър в близост до закрепването на седалката, в точка на не повече от 100 мм от средната надлъжна равнина на трактора и не извън вертикалната проекция на повърхността на седалката върху трактора.

2.5.3.3.3.   Измерване на вибрационно ускорение

Акселерометърът и свързаната с него усилвателна и предавателна апаратура трябва да реагират на вибрациите със средноквадратична стойност от 0,05 м/сек2 и да могат да измерват, без изкривяване и с допустимо отклонение от ± 2,5 % в честотния диапазон от 1 до 80 Hz, вибрации със средноквадратична стойност от 5 м/сек2, с пиков фактор (отношение между пиковата и средноквадратичната стойност) равно на 3.

2.5.3.3.4.   Записващо устройство с магнитна лента

Ако се използва записващо устройство с магнитна лента, допустимото отклонение за възпроизвеждане на последния трябва да бъде от ± 3,5 % в честотен диапазон от 1 Hz до 80 Hz, включително и при промяната на скоростта на лентата по време на възпроизвеждането за анализа.

Виброметър

2.5.3.3.5.1.   Вибрациите с повече от 10 Hz могат да се пренебрегнат. Следователно се разрешава в горната част на измервателния уред, да се свърже нискочестотен филтър, с отрязваща честота от около 10 Hz и затихване от 12 dB на октава.

2.5.3.3.5.2.   Това устройство трябва да има електронен филтър за електронно претегляне между датчика и интегриращото устройство. Този филтър трябва да съответства на кривата, показана в допълнение 8 към настоящото приложение, и допустимото отклонение трябва да бъде от ± 0,5 dB в честотния диапазон от 2 Hz до 4 Hz и ± 2 dB за останалите честоти.

2.5.3.3.5.3.   Електронното измервателно устройство трябва да може да показва:

Общо, границите на точността на средноквадратичната стойност на така изчисленото претеглено ускорение трябва да бъде в рамките на ± 5 %.

2.5.3.3.6.   Калибриране

Всички инструменти трябва да бъдат достатъчно често калибрирани.

Анализ на изпитанията за определяне на вибрациите.

2.5.3.3.7.1.   По време на всяко изпитание, претегленото вибрационно ускорение трябва се определи за цялото времетраене на изпитанието с виброметър за директно отчитане в съответствие с изискванията на точка 2.5.3.3.5.

2.5.3.3.7.2.   Протоколът за изпитанието трябва да дава средноаритметичната стойност на претегленото вибрационно ускорение, измерено на седалката за лекия водач, а също така и средноаритметичната стойност на претегленото вибрационно ускорение на седалката за тежкия водач. Протоколът за изпитанието трябва също да показва отношението на претегленото вибрационно ускорение, измерено върху седалката, към претегленото вибрационно ускорение, измерено в мястото на закрепване на седалката. Отношението се дава с точност до два десетични знака.

2.5.3.3.7.3.   Вариациите на околната температура по време на изпитанието трябва да се измерват и да се посочват в доклада.

2.5.4.   Типове изпитания на вибрациите, приложени върху седалки на трактор в зависимост от тяхното предназначение

2.5.4.1.   Седалка, предназначена за използване от клас (или класове) трактори от категория А, се изпитва върху вибрационен изпитателен стенд, като се използват подходящи сигнали на установени стойности.

2.5.4.2.   Седалка, предназначена за използване от тип трактор от категория В, се изпитва върху стандартна писта с трактор от този тип. Въпреки това, симулиращото изпитание може също да бъде изпълнено като се използва сигнал на установена стойност, съответстващ на ускорителната крива, която се установява по време на изпитание върху стандартна писта с типа трактор, за който е предназначена седалката.

2.5.4.3.   Седалка, предназначена за използване само за специфичен тип трактори от категория А може също да бъде изпитана в съответствие с изискванията на точка 2.5.4.2. В този случай, типовото одобрение за компонент се издава само за типа трактор, за който изпитаните седалки са предназначени.

2.5.5.   Метод, използван за определяне на вибрациите на седалка, предназначена за трактор от категория А

2.5.5.1.   Вибрационното поведение на еталонния трактор, ефектът от което е определящ за изпитанието на седалката на водача, се определя по плътността на спектралната мощност на вертикалното ускорение (допълнение 9 и 10 към настоящото приложение), регистрирана върху мястото на закрепване на седалката на еталонния трактор по време на пробег върху стандартна писта в съответствие с изискванията на точка 2.5.3.2.

2.5.5.2.   Стойността на а wB действително присъстваща в мястото на закрепване на седалката по време на измервателния пробег трябва да се вмести в следните граници:

Тази стойност трябва да се коригира, за да отговаря на еталонната стойност: за клас I

за клас II,

ускорението на аwB, измерено върху седалката на водача, се коригира в съответствие с отношението:

2.5.5.3.   За извършеното на стенда изпитание, сигналите на набора установени стойности, изисквани за регулиране на вертикалното движение на закрепването на седалката, се определят чрез двойно интегриране на ускорителните сигнали, регистрирани при пробега върху стандартна писта, в мястото за закрепване на седалка за еталонен трактор от клас I или клас II. Тези сигнали на установени стойности са дадени в допълнения 4 и 5 към настоящото приложение.

Изпитателният стенд трябва да се регулира така, че приспособлението за закрепване на седалката да е изложено на претеглено ускорение от:

за трактори от категория А в клас I, и

за трактори от категория А в клас II.

Действително съществуващата стойност а wB в мястото на закрепване на седалката по време на измерването трябва да се изчисли. За отклонения от еталонната стойност на:

за тракторите от категория А в клас I

за тракторите от категория А в клас II,

ускорението а ws , измерено върху седалката на водача, трябва да се коригира в съответствие със следното отношение:

2.5.5.4.   За изпитанието върху стенда, се прилагат изискванията от точка 2.5.3.1 и вибрацията трябва да се генерира в съответствие с изискванията от точка 2.5.5.2.

За всеки от двамата водачи, предвидени в точка 2.5.3.3.1, претегленото ускорение на вибрациите се измерва върху седалката през интервал от 28 секунди. Измерването трябва да започне при сигнала на установена стойност, съответстваща на t = 0 секунди и да завърши при сигнала на установена стойност t = 28 секунди (виж таблицата в допълнения 4 и 5 към настоящото приложение). Изпитанието трябва да се изпълни най-малко два пъти. Измерените стойности не трябва да се отклоняват с повече от ± 5 % от средноаритметичната стойност.

2.5.6.   Метод, служещ за определяне на вибрацията върху седалка, предназначена за трактор от категория В

2.5.6.1.   В съответствие с изискванията на точка 2.5.4.2, изпитанията за вибрации върху седалката не са приложими за група или за клас трактори, а само за типа трактор, за който е предназначена седалката.

2.5.6.2.   Изпитанието върху стандартна писта се изпълнява в съответствие с изискванията на точки 2.5.3.2. и 2.5.3.3. В този случай, вибрационното ускорение, измерено върху седалката за водача (а ws ), не се нуждае от корекция и е съответно еднакво с еталонната стойност

2.5.6.3.   Изпитанието върху стенда трябва да е свързано с тест върху стандартна писта в съответствие с изискванията на точки 2.5.3.1 и 2.5.3.3.

Наборът установени стойности за контрол на преместването на изпитателния стенд, се определя чрез двойно интегриране на промяната във вибрационния сигнал на ускорението, регистриран в съответствие с точка 2.5.3.1.1.

2.5.6.4.   За определянето на установените стойности, получени в съответствие с точка 2.5.6.3, претегленото ускорение на вибрациите (а wp ), регистрирано на изпитателния стенд в мястото на закрепване на седалката, не трябва да се отклонява с повече от ± 10 % от стойността (а wF ), отчетена върху стандартна писта в съответствие с изискванията от точка 2.5.6.3 (първа алинея). В случай на установено отклонение по отношение на стойността (а wF ), измерена в мястото на закрепване на седалката по време на изпълнение на теста, претегленото ускорение на вибрациите отчетено върху седалката на водача по време на изпитание върху изпитателен стенд се коригира, както следва:

Всяко изпитание на изпитателен стенд трябва да се изпълнява два пъти. Измерените стойности не трябва да се отклоняват с повече от ± 5 % от средноаритметичната стойност.

3.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ И ЗА МАРКИРОВКА

3.1.   Условия, необходими за типово одобрение на ЕИО за компонент за седалка

За издаване на типово одобрение на ЕИО за компонент, седалката трябва да отговаря не само на предходните изисквания, но и на по-долу изброените условия:

3.1.1.   обхватът на регулиране на натоварването на седалката като функция на масата на водача трябва да обхваща най-малко от 50 до 120 килограма;

3.1.2.   промяната на ъгъла на наклона, измерена при изпитанието за странична устойчивост, не трябва да превишава 5°;

3.1.3.   нито една от двете стойности, посочени в точка 2.5.3.3.7.2, не трябва да превишава 1,25 м/сек2.

3.2.   Заявление за типово одобрение на ЕИО за компонент

3.2.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент се подава от притежателя на производствената или търговската марка * или от неговия представител.

Заявлението за всеки тип седалка на водача се придружава от:

3.2.2.1   кратко техническо описание, определящо в частност типа(овете) трактор или трактори, за които е предназначено;

3.2.2.2.   чертежи в три екземпляра, достатъчно подробни, за да дават възможност за идентификация на типа седалка и които в частност показват: нейните размери, тегло, окачваща система и начина на закрепване;

3.2.2.3.   най-малко една седалка;

3.2.2.4.   един трактор (ако е необходимо), представителен за типа трактори, за които е предназначена седалката.

3.3.   Обозначения

3.3.1.   Седалката, представена за типово одобрение на ЕИО за компонент, трябва да носи производствената или търговската марка на заявителя; тази марка трябва да бъде ясно и незаличимо обозначена.

3.3.2.   На всяка седалка трябва да има достатъчно голямо място за знака на типово одобрение на ЕИО за компонент; това място трябва да бъде указано на чертежите, споменати в точка 3.2.2.2.

3.4.   Типово одобрение на ЕИО за компонент

3.4.1.   Когато седалката, представена в съответствие с разпоредбите на точка 3.2, отговаря на изискванията на точки 3.1 и 3.3, се издава типово одобрение на ЕИО за компонент и се определя номер.

3.4.2.   Този номер не се издава на друг тип седалка.

3.5.   Маркировка

3.5.1.   Всяка седалка, отговаряща на одобрен тип в приложение на настоящата директива, трябва да носи знак за типово одобрение на ЕИО за компонент.

Този знак се състои от:

3.5.2.1.   правоъгълник, обграждащ малката буква „е“, последвана от отличителния номер или буквена група на държавата-членка, издала типовото одобрение за компонент:

3.5.2.2.   от номер на типово одобрение на ЕИО за компонент, който съответства на номера на сертификата за типово одобрение на ЕИО за компонент, издадено за типа седалка, положен под и в близост до правоъгълника, и

3.5.2.3.   от обозначението, над и близо до правоъгълника, на типа трактор от категория А, за който е предназначена седалката. Това последно обозначение трябва да бъде:

Ако над правоъгълника не е дадено обозначение, това означава, че седалката е предназначена за трактор от категория В.

3.5.3.   Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент трябва да е положен върху седалката по такъв начин, че да бъде незаличим и ясно четлив, дори когато седалката е монтирана на трактора.

3.5.4.   Примерен знак за типово одобрение за компонент е даден в допълнение 11.

3.5.5.   Размерите на различните части на този знак не трябва да са под минималните размери, определени за маркировка и дадени в допълнение 11.

Допълнение 1

Метод за определяне на еталонната точка на седалката (S)

1.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕТАЛОННАТА ТОЧКА НА СЕДАЛКАТА (S)

„Еталонна точка на седалката“ (S) е пресечната точка, разположена в средната надлъжна равнина на седалката между допирателната равнина в основата на тапицираната облегалка и хоризонтална равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на седалката на 150 мм пред еталонната точка на седалката(S).

2.   УСТРОЙСТВО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕТАЛОННАТА ТОЧКА НА СЕДАЛКАТА (S)

Устройството, представено на фигура 1, се състои от плоскост, представляваща повърхността на седалката, и други плоскости, представляващи облегалката. Долната плоскост на облегалката е закрепена на нивото на хълбоците (А) и на кръста (В), като височината на това свързване (В) е регулируема.

3.   МЕТОД НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕТАЛОННАТА ТОЧКА НА СЕДАЛКАТА (S)

Еталонната точка на седалката (S) трябва да се получи, като се използва устройството, показано на фигури 1 и 2 по-долу, което симулира заемането на седалката от водач. Устройството трябва да е разположено върху седалката. След това, то трябва да се натовари със сила от 550 N в точка, отстояща на 50 мм пред свързването (А), и два компонента на плоскостта на облегалката да бъдат притиснати леко и тангенциално срещу тапицираната облегалка.

Ако не е възможно да се определят допирателните, определени за всяка повърхност на тапицираната облегалка (под и над областта на кръста), се прилага следната процедура:

Фигура 1

Устройство за определяне на еталонната точка на седалката (S)

Фигура 2

Устройството в позиция за изпoлзвaне

Допълнение 2

Изпитване за определяне на характеристичните криви на системата на окачване

Хистерезисни криви, определящи регулируемия обхват на натоварване (точка 2.5.1)

Допълнение 3

Тест върху стандартна писта

Таблица на нарастване на ординатите по отношение на произволно базово ниво, определящо повърхността на всяка лента от пистата (точка 2.5.3.2.1)

D= разстояние от началната точка (метри)

L= ордината на лявата лента (мм)

R= ордината на дясната лента (мм)

Допълнение 4

Сигнали на установени стойности за изпитването на стенд на седалки на водача на трактори от категория А в клас I (точка 2.5.3.1.1.)

PS= набор от стойности

а= амплитуда на сигнала на установената стойност в 10–4 м,

t= измерено време в секунди

Тези сигнали са посочени в таблица за 701 установени стойности.

Те могат да бъдат наредени по номера и след пропускане през нискочестотен филтър с отрязваща честота от около 10 Hz и с високочестотно затихване от 12 dB/октава, те показват амплитудата на установената стойност за изпитателен стенд с електрохидравлично регулиране. Сигналите на установена стойност трябва да се повтарят без прекъсване.