относно взаимопомощта при изплащането на вземания, произтичащи от операции, представляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, както и от селскостопански такси и мита

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2788/72 (2), и по-специално член 8, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (3),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (4),

като има предвид, че по принцип понастоящем е невъзможно в една държава-членка да се изплати вземане, предмет на документ, издаден от органите на друга държава-членка;

като има предвид, че фактът, че националните разпоредби, свързани с изплащането, се прилагат единствено на територията на съответната държава-членка, сам по себе си представлява пречка за създаването и функционирането на общия пазар; като има предвид, че това положение възпрепятства пълното и справедливо прилагане на правилата на Общността, по-специално в областта на единната селскостопанска политика и улеснява действията с цел измама;

като има предвид, че, следователно, е необходимо приемане на общи правила относно взаимопомощта при изплащането;

като има предвид, че тези правила трябва да бъдат приложими както по отношение на изплащането на вземанията, произтичащи от различните мерки, съставляващи част от системата на пълно и частично финансиране на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, така и спрямо изплащането на селскостопански такси и и мита по смисъла на член 2 от Решение 70/243/ЕОВС, ЕИО, Евратом от 21 април 1970 г. относно заместването на финансовите вноски на държавите-членки със собствени средства на Общностите (5) и на член 128 от Акта за присъединяване; като има предвид, че те трябва да бъдат прилагани също и спрямо изплащането на лихви и разходи, произтичащи от такива вземания;

като има предвид, че взаимопомощта трябва да включва следното: орган, който подава молбата, трябва, от една страна, да предостави на получаващия молбата орган, необходимата му информация за изплащането на вземанията, възникнали в държавата-членка по местонахождението му и да нотифицира длъжника относно всички инструменти, свързани с такива искания, издадени от тази държава-членка, а от друга страна, по молба на органа, подаващ молбата, трябва да изплати вземанията, възникващи в държавата-членка по местонахождение му;

като има предвид, че гореупоменатите различни форми на взаимопомощ трябва да бъдат предоставени от органа, получаващ молбата, в съответствие със законите, наредбите и административните разпоредби, управляващи тези въпроси в държавата-членка по местонахождението му;

като има предвид, че е необходимо да бъдат определени условията, в съответствие с които се изготвят молбите за взаимопомощ от страна на органа, подаващ молбата, както и да бъде дадена ограничителна дефиниция на конкретните обстоятелства, при които органа, получаващ молбата, може да откаже съдействие във всеки един случай;

като има предвид, че органът, получаващ молбата, е длъжен да предприеме действия от името на органа, подаващ молбата за изплащане на вземане, в случай че действащите в държавата-членка по местонахождението му разпоредби позволяват това и в съгласие с органа, подаващ молбата, той трябва да може да определи на длъжника срок да заплати или да нареди срок на плащане или разсрочено плащане; като има предвид, че лихвите, начислени върху такова плащане, трябва да бъдат прехвърлени на държавата-членка по местонахождението на органа, подаващ молбата;

като има предвид, че при мотивирана молба от страна на органа, подаващ молбата, органът, получаващ молбата, трябва също да може, дотолкова доколкото позволяват разпоредбите, действащи в държавата-членка по местонахождението му, да предприеме предпазни мерки, които да гарантират изплащането на вземания, възникнали в държавата-членка, подаваща молбата; като има предвид обаче, че такива искания не се обслужват с преференции в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата;

като има предвид, че е възможно по време на процедурата за изплащане в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, вземането или инструментът, който дава право за изпълнение, издаден в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, могат да бъдат оспорени от заинтересованото лице; като има предвид, че в такива случаи трябва да бъде постановено, че заинтересованото лице следва да предприеме действия за оспорване на вземането пред компетентния орган на държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, а органът, получаващ молбата, трябва да суспендира всякакви започнати процедури по изпълнение, докато гореупоменатият орган вземе решение;

като има предвид, че следва да бъде постановено, че документите и информацията, обменени в хода на взаимопомощта във връзка с изплащането, не могат да бъдат използвани за други цели;

като има предвид, че настоящата директива не следва да поставя ограничения върху взаимопомощта между държавите-членки, сключили двустранни, многостранни споразумения или спогодби;

като има предвид, че е необходимо да се гарантира гладкото функциониране на взаимопомощта и за тази цел да се установи процедура на Общността, която да определи подробни правила за прилагането на такова сътрудничество в рамките на целесъобразния срок; като има предвид, че е необходимо да се създаде комитет, който да организира тясно и ефикасно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в тази област,

Настоящата директива определя правилата, които да бъдат включени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки за гарантиране на изплащането в една държава-членка на вземанията, посочени в член 2, възникнали в друга държава-членка.

Настоящата директива се прилага спрямо всички вземания, свързани с:

1. По молба на органа, подаващ молбата, органът, получаващ молбата, предоставя всякаква информация, която е от полза за органа, подаващ молбата, във връзка с изплащането на дадено вземане.

За да получи тази информация, органът, получаващ молбата, използва правомощията, предоставени му от законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приложими спрямо изплащането на подобни вземания, възникващи в държавата-членка по местонахождението му.

2. Молбата за информация посочва името и адреса на лицето, с което е свързана тази информация, както и характера и размера на вземането, по повод на което се отправя молбата.

3. Органът, получаващ молбата, не е длъжен да предоставя информация:

4. Органът, получаващ молбата, уведомява органа, подаващ молбата, относно мотивите за отказ на молбата за предоставяне на информация.

1. По молба на органа, подаващ молбата, и в съответствие с действащите законови правила за уведомяване относно подобни инструменти или решения в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, той уведомява адресата за всякакви инструменти и решения, включително тези от съдебен характер, издадени от държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, и свързани с вземане и/или с неговото изплащане.

2. Молбата за уведомяване посочва името и адреса на съответния адресат, естеството и предмета на инструмента или решението, подлежащо на уведомяване, ако е необходимо, имeто и адреса на длъжника и вземането, за което се отнася инструментът или решението, както и всякаква друга полезна информация.

3. Органът, получаващ молбата, своевременно информира органа, подаващ молбата, относно действията, предприети във връзка с молбата за уведомяване, и по-специално относно датата на изпращане на инструмента или решението на адресата.

1. По молба на органа, подаващ молбата, и в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби, приложими по отношение на изплащането на подобни вземания, възникнали в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, последният изплаща вземанията, които са предмет на инструмента, позволяващ тяхното изпълнение.

2. За тази цел всяко вземане, във връзка с което се подава молба за изплащане, се счита за вземане на държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, освен в случаите когато се прилагат разпоредбите, предвидени в член 12.

1. Молбата за изплащане на вземане, адресирана от органа, който я подава до органа, който я получава, трябва да бъде придружена от официално или сертифицирано копие на инструмента, позволяващ нейното прилагане, издаден в държавата-членка по местонахождение на подаващия орган и, ако е целесъобразно, от оригинал или сертифицирано копие на други документи, необходими за изплащането.

2. Подаващият орган няма право да подава молба за изплащане, в случай че:

3. Молбата за изплащане посочва името и адреса на заинтересованото лице, характера на вземането, размера на главницата, дължимите лихви и разходи, както и всякаква друга приложима информация.

4. Молбата за изплащане също така съдържа изявление на органа, подаващ молбата, в което се посочва датата, от която изпълнението е възможно съгласно разпоредбите, действащи в държавата-членка по местонахождението му, и се потвърждава, че са налице условията, предвидени в параграф 2.

5. Незабавно след като всякаква информация по въпроса, довел до молбата за изплащане, стане известна на органа, подаващ молбата, той трябва да я препрати до получаващия орган.

Когато е целесъобразно и в съответствие с разпоредбите, които действат в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, инструментът, позволяващ изпълнение на вземането се приема, признава, добавя или заменя от инструмент, който оторизира изпълнението на територията на съответната държава-членка.

Такова приемане, признаване, добавяне или замяна трябва да бъде извършено непосредствено след датата на получаване на молбата за изплащане. То не може да бъде отказано, в случай че инструментът, позволяващ изпълнението в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, е надлежно изготвен.

В случай че някоя от тези формалности даде повод за проверка или оспорване във връзка с вземането и/или инструмента, позволяващ изпълнението, издаден от органа, подаващ молбата, се прилагат разпоредбите на член 12.

1. Вземанията подлежат на изплащане във валутата на държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата.

2. Органът, който получава молбата, има право, в случай че законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по местонахождението му, позволяват това и след консултации с органа, подаващ молбата, да даде срок на длъжника да заплати или нареди разсрочено плащане. Лихвата, начислена от органа, до който се отправя молбата, по време на този допълнителен срок също подлежи на заплащане на държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата.

Всякакви други лихви, начислени за забавено плащане съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които действат в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, също подлежат на изплащане в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата.

Вземанията, подлежащи на изплащане, не се обслужват с преференции в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата.

Органът, получаващ молбата, незабавно информира органа, подаващ молбата, относно предприетите действия по отношение на молбата за изплащане.

1. Ако в хода на процедурата по изплащане, вземането и/или инструментът, позволяващ неговото изпълнение, издаден в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, бъдат оспорени от заинтересованата страна, тя трябва да доведе действията до знанието на компетентния орган на държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, в съответствие със съществуващите там разпоредби. Органът, подаващ молбата, трябва да нотифицира органа, получаващ молбата относно тези действия. Заинтересованата страна има право също да уведоми органа, получаващ молбата относно предприетите действия.

2. Веднага след получаване на уведомяването, посочено в параграф 1, изпратено от органа, подаващ молбата, или от заинтересованата страна, органът, получаващ молбата, спира процедурата по изпълнение в очакване на решение от страна на органа, който е компетентен по въпроса. В случай че органът, получаващ молбата, сметне за необходимо и без да се засягат разпоредбите на член 13, той може да предприеме предпазни мерки, с които да гарантира изплащането, дотолкова доколкото законовите и подзаконовите разпоредби, действащи в държавата-членка по неговото местонахождение, позволяват подобни действия по отношение на такива вземания.

3. В случая когато мерките по изпълнение, предприети в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, са предмет на оспорване, действията се отнасят до компетентния орган на тази държава-членка, съгласно действащите там законови и подзаконови разпоредби.

4. В случая когато компетентният орган, до който са отнесени действията в съответствие с параграф 1, е съдебен или административен правораздавателен орган, неговото решение, стига да е благоприятно за органа, подаващ молбата, и да позволява изплащането на вземането в държавата-членка по местонахождението на последния, представлява „инструмент, позволяващ изпълнението“ по смисъла на член 6, член 7 и член 8, и изплащането на вземането се извършва въз основа на това решение.

Въз основа на мотивирана молба от страна на органа, подаващ молбата, органът, който я получава, предприема предпазни мерки, с които да гарантира изплащането, доколкото позволяват законовите или подзаконовите разпоредби, действащи в държавата-членка по неговото местонахождение.

Член 6, член 7, параграфи 1, 3 и 5, член 8, член 11, член 12 и член 14 се прилагат mutatis mutandis, за да влязат в сила разпоредбите на първа алинея.

Органът, получаващ молбата информира органа, подаващ молбата, относно основанията за отказ на молбата за помощ. Този мотивиран отказ се изпраща и на Комисията.

1. Въпросите, свързани с давностните срокове, се ръководят единствено от разпоредбите, действащи в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата.

2. Действията, предприети от страна на органа, получаващ молбата, за изплащане на вземане, във връзка с молба за помощ, които ако са били извършени от органа, подаващ молбата, биха имали ефекта на суспендиране или прекъсване на давностния срок, съгласно разпоредбите, действащи в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, се считат за предприети в тази държава-членка по отношение на този ефект.

В съответствие с настоящата директива документите и информацията, изпратени на органа, получаващ молбата, могат да бъдат препращани от него единствено на:

Молбите за помощ и приложимите документи се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, без да се накърнява правото на този орган да се откаже от превода.

Държавите-членки се отказват взаимно от всякакви претенции една спрямо друга относно възстановяване на разходите, произтичащи от помощта, която си оказват в съответствие с настоящата директива.

Независимо от това обаче държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, остава отговорна пред държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, по отношение на разходите, произтичащи в резултат от действията, които са сметнати за неоснователни във връзка със съдържанието на вземането или на валидността на инструмента, издаден от органа, подаващ молбата.

Държавите-членки предоставят една на друга списък на органите, които имат право да подават или да получават молби за помощ.

1. Създава се Комитет по изплащането (наричан по-долу „комитетът“), който се състои от представители на държавите-членки с председател — представител на Комисията.

2. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Комитетът има право да проучи всякакъв въпрос, свързан с прилагането на настоящата директива, повдигнат от председателя по негова собствена инициатива или по молба на представителя на една държава-членка.

1. Подробните правила за прилагане на член 4, параграфи 2 и 4, член 5, параграфи 2 и 3, член 7, параграфи 1, 3 и 5, член 9, член 11 и член 12, параграф 1, и правилата за конвертиране, прехвърляне на изплатените суми, както и за определяне на минимален размер на вземанията, които могат да доведат до подаване на молба за помощ, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3.

2. Представителят на Комисията изпраща на Комитета проект на мерките, които да бъдат приети. Комитетът представя становището си относно проекта в рамките на срока, определен от председателя, като взема предвид неотложността на въпроса. Становищата се приемат с мнозинство от 41 гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят, както е предвидено в член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.

Разпоредбите на настоящата директива не изключват установяването на по-голяма степен на взаимопомощ сега или в бъдеще от определени държави-членки съгласно споразумения или ангажименти, включително такива за нотифициране на съдебни или извънсъдебни актове.

Държавите-членки въвеждат в сила мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 1978 г.

Всяка държава-членка уведомява незабавно Комисията за приетите мерки за прилагането на настоящата директива. Комисията уведомява останалите държави-членки за тези мерки.

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 15 март 1976 година.

За Съвета

Председател

R. VOUEL