СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ТЪРГОВИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна

ПРЕАМБЮЛ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ своя ангажимент към демократичните принципи, принципите на правовата държава, правата на човека, както и към борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение и борбата с изменението на климата, които представляват съществени елементи на настоящото и допълващите споразумения,

2.	КАТО ПРИЗНАВАТ значението на сътрудничеството в световен мащаб за решаването на въпросите от общ интерес,

3.	КАТО ПРИЗНАВАТ значението на прозрачността в международната търговия и международните инвестиции в полза на всички заинтересовани страни,

4.	КАТО СЕ СТРЕМЯТ да установят ясни и взаимноизгодни правила, уреждащи търговията и инвестициите между страните,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че за да се гарантира ефективното управление и правилното тълкуване и прилагане на настоящото споразумение и на всяко допълващо споразумение, както и спазването на произтичащите от тези споразумения задължения, от съществено значение е да се определят разпоредби, гарантиращи цялостно уреждане, по-специално правила за уреждане на спорове и за прилагане, които изцяло зачитат автономността на съответните правни системи на Съюза и на Обединеното кралство, както и статуса на Обединеното кралство като държава извън Европейския съюз,

6.	КАТО СЕ ОСНОВАВАТ на съответните си права и задължения съгласно Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, сключено на 15 април 1994 г., и други многостранни и двустранни инструменти за сътрудничество,

КАТО ПРИЗНАВАТ съответната автономност и право на регулиране на страните в рамките на своите територии, за да постигнат легитимни цели на обществената политика, като например закрилата и насърчаването на общественото здраве, социалните услуги, общественото образование, безопасността, околната среда, включително изменението на климата, обществения морал, социалната закрила или защитата на потребителите, хуманното отношение към животните, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, както и насърчаването и закрилата на културното многообразие, като същевременно се стремят да подобрят съответните си високи равнища на защита,

8.	КАТО ВЯРВАТ в ползите от предвидима търговска среда, която насърчава търговията и инвестициите между страните и предотвратява нарушаването на търговията и нелоялните конкурентни предимства по начин, който благоприятства устойчивото развитие в неговото икономическо, социално и екологично измерение,

КАТО ПРИЗНАВАТ необходимостта от амбициозно, широкообхватно и балансирано икономическо партньорство, което да се основава на равнопоставени условия за открита и лоялна конкуренция и устойчиво развитие, чрез ефективни и стабилни рамки за субсидии и конкуренция и ангажимент за поддържане на съответните им високи равнища на защита в областта на трудовите и социалните стандарти, околната среда, борбата с изменението на климата и данъчното облагане,

10.	КАТО ПРИЗНАВАТ необходимостта да се гарантира отворен и сигурен пазар за предприятията, включително малките и средните предприятия, и техните стоки и услуги чрез преодоляване на необоснованите пречки пред търговията и инвестициите,

11.

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че е важно да се улеснят новите възможности за предприятията и потребителите чрез цифрова търговия и да се преодолеят необоснованите пречки пред потоците от данни и търговията, осъществявана чрез електронни средства, като същевременно се спазват правилата за защита на личните данни на страните,

12.	КАТО ЖЕЛАЯТ настоящото споразумение да допринася за благосъстоянието на потребителите посредством политики, с които се гарантира високо равнище на защита на потребителите и икономическо благополучие, и като насърчават наред с това сътрудничеството между компетентните органи,

13.	КАТО ИМАТ ПРЕДВИД значението на трансграничната свързаност по въздух, по земя и по море за пътниците и за стоките, както и необходимостта да се гарантират високи стандарти при предоставянето на транспортни услуги между страните,

14.	КАТО ПРИЗНАВАТ ползите от търговията и инвестициите в енергия и суровини и значението на подкрепата за осигуряването на разходно ефективни, чисти и сигурни енергийни доставки за Съюза и Обединеното кралство,

15.	КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ интереса на страните да създадат рамка за улесняване на техническото сътрудничество и да разработят нови търговски споразумения за междусистемни връзки, които осигуряват стабилни и ефикасни резултати във всички периоди,

16.	КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че сътрудничеството и търговията между страните в тези области следва да се основават на лоялна конкуренция на енергийните пазари и недискриминационен достъп до мрежите,

17.	КАТО ПРИЗНАВАТ ползите от устойчивата енергия, енергията от възобновяеми източници, особено разположените в Северно море, и енергийната ефективност,

18.	КАТО ЖЕЛАЯТ да насърчават мирното използване на водите, прилежащи към техните брегове, и оптималното и справедливо използване на живите морски ресурси в тези води, включително продължаващото устойчиво управление на споделените запаси,

19.	КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че Обединеното кралство се оттегли от Европейския съюз и че считано от 1 януари 2021 г., Обединеното кралство е независима крайбрежна държава със съответните права и задължения съгласно международното право,

20.

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ, че суверенните права на крайбрежните държави, упражнявани от страните с цел проучване, експлоатация, опазване и управление на живите ресурси в техните води, следва да се упражняват съгласно и в съответствие с принципите на международното право, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, сключена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г. (Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право),

21.	КАТО ПРИЗНАВАТ значението на координацията на социалноосигурителните права, с които се ползват лицата, които се местят между страните с цел работа, престой или пребиваване, както и правата, с които се ползват членовете на техните семейства и преживелите ги лица,

22.

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че сътрудничеството в области от общ интерес, като науката, научните изследвания и иновациите, ядрените изследвания и космическото пространство, под формата на участие на Обединеното кралство в съответните програми на Съюза при справедливи и подходящи условия, ще бъде от полза и за двете страни,

23.

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че сътрудничеството между Обединеното кралство и Съюза във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления и изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, ще даде възможност за укрепване на сигурността на Обединеното кралство и на Съюза,

24.	КАТО ЖЕЛАЯТ да сключат споразумение между Обединеното кралство и Съюза за осигуряването на правна основа за такова сътрудничество,

25.

КАТО ПРИЗНАВАТ, че страните могат да допълнят настоящото споразумение с други споразумения, които са неразделна част от цялостните им двустранни отношения, уредени с настоящото споразумение, и че Споразумението относно процедурите за сигурност при обмен и защита на класифицирана информация се сключва като такова допълващо споразумение и дава възможност за обмен на класифицирана информация между страните съгласно настоящото споразумение или всяко друго допълващо споразумение,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ПЪРВА ЧАСТ

ОБЩИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел

Настоящото споразумение създава основата за широки отношения между страните в рамките на пространство на благосъстояние и добросъседство, характеризиращо се с близки и мирни отношения, основани на сътрудничество, зачитащo автономността и суверенитета на страните.

Член 2

Допълващи споразумения

1. Когато Съюзът и Обединеното кралство сключват други двустранни споразумения помежду си, тези споразумения представляват допълващи споразумения към настоящото споразумение, освен ако в тях е предвидено друго. Тези допълващи споразумения представляват неразделна част от цялостните двустранни отношения, уредени с настоящото споразумение, и са част от цялостната правна рамка.

2. Параграф 1 се прилага и по отношение на:

а)	споразуменията между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и Обединеното кралство, от друга страна; и

б)	споразуменията между Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство, от друга страна.

Член 3

Добросъвестност

1. Страните се подпомагат при пълно взаимно зачитане и добросъвестност в изпълнението на задачите, произтичащи от настоящото споразумение и всяко допълващо споразумение.

2. Те предприемат всички съответни мерки, общи или конкретни, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящото споразумение и от всяко допълващо споразумение, и се въздържат от всякакви мерки, които биха застрашили постигането на целите на настоящото споразумение или на допълващо споразумение.

ДЯЛ II

ПРИНЦИПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 4

Международно публично право

1. Разпоредбите на настоящото споразумение и всяко допълващо споразумение се тълкуват добросъвестно в съответствие с тяхното обичайно значение в техния контекст, както и съобразно предмета и целта на споразумението в съответствие с обичайните правила за тълкуване на международното публично право, включително правилата, кодифицирани във Виенската конвенция за правото на договорите, съставена във Виена на 23 май 1969 г.

2. От съображения за правна сигурност се уточнява, че нито настоящото споразумение, нито което и да било допълващо споразумение създава задължение за тълкуване на техните разпоредби в съответствие с вътрешното право на която и да е от страните.

3. От съображения за правна сигурност се уточнява, че тълкуването на настоящото споразумение или допълващо споразумение, дадено от съдилищата на някоя от страните, няма да бъде обвързващо за съдилищата на другата страна.

Член 5

Частни права

1. Без да се засяга член SSC.67 от Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност и с изключение, по отношение на Европейския съюз, на трета част от настоящото споразумение, никоя от разпоредбите на настоящото споразумение или на допълващо споразумение не се тълкува като предоставяща права или налагаща задължения на лица, различни от създадените между страните съгласно международното публично право, нито като позволяваща пряко позоваване на настоящото споразумение или на допълващо споразумение във вътрешните правни системи на страните.

2. Никоя от страните не предвижда право на иск по реда на своето право срещу другата страна на основанието, че другата страна е действала в нарушение на настоящото споразумение или допълващо споразумение.

Член 6

Определения

1. За целите на настоящото споразумение и на всяко допълващо споразумение и освен ако е посочено друго, се прилагат следните определения:

а)

„субект на данни“ означава физическо лице, чиято самоличност е установена или може да бъде установена; лице, чиято самоличност може да бъде установена, е лице, чиято самоличност може да бъде установена пряко или косвено, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или един или повече фактори, специфични за физическата, физиологическата, генетичната, психическата, икономическата, културната или социалната идентичност на това физическо лице;

б)	„ден“ означава един календарен ден;

в)	„държава членка“ означава държава — членка на Европейския съюз;

г)	„лични данни“ означава всяка информация, свързана със субект на данни;

д)	„държава“ означава държава членка или Обединеното кралство, в зависимост от контекста;

е)	„територия“ на една от страните означава по отношение на всяка страна териториите, за които се прилага настоящото споразумение в съответствие с член 774;

ж)	„преходният период“ означава преходният период, предвиден в член 126 от Споразумението за оттегляне; и

з)	„Споразумение за оттегляне“ означава Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, включително протоколите към него.

2. Всяко позоваване на „Съюза“, „страна“ или „страни“ в настоящото споразумение или в допълващо споразумение се разбира като невключващо Европейската общност за атомна енергия, освен ако е посочено друго или когато контекстът изисква друго.

ДЯЛ III

ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

Член 7

Съвет за партньорство

1. Създава се Съвет за партньорство. Той се състои от представители на Съюза и на Обединеното кралство. Съветът за партньорство може да заседава в различни конфигурации в зависимост от обсъжданите въпроси.

2. Съветът за партньорство се председателства съвместно от член на Европейската комисия и от представител на Обединеното кралство на министерско равнище. Той заседава по искане на Съюза или Обединеното кралство и във всички случаи поне веднъж годишно и определя графика и дневния ред на заседанията си по взаимно съгласие.

3. Съветът за партньорство наблюдава постигането на целите на настоящото споразумение и на всяко допълващо споразумение. Той упражнява надзор и улеснява изпълнението и прилагането на настоящото споразумение и на всяко допълващо споразумение. Всяка страна може да отнася до Съвета за партньорство всякакви въпроси, свързани с изпълнението, прилагането и тълкуването на настоящото споразумение или на допълващо споразумение.

4. Съветът за партньорство има правомощията:

а)	да приема решения по всички въпроси, за които настоящото споразумение или допълващо споразумение предвижда това;

б)	да отправя препоръки до страните относно изпълнението и прилагането на настоящото споразумение или на допълващо споразумение;

в)	да приема с решение изменения в настоящото споразумение или в допълващо споразумение в случаите, предвидени в настоящото споразумение или в допълващо споразумение;

г)

с изключение на дял III от първа част, до края на четвъртата година след влизането в сила на настоящото споразумение, да приема решения за изменение на настоящото споразумение или на допълващо споразумение, при условие че тези изменения са необходими за коригиране на грешки, отстраняване на пропуски или други недостатъци;

д)	да обсъжда всякакви въпроси, свързани с областите, обхванати от настоящото споразумение или от допълващо споразумение;

е)	да делегира някои от своите правомощия на Комитета за търговско партньорство или на специализиран комитет, с изключение на правомощията и отговорностите, посочени в буква ж) от настоящия параграф;

ж)	с решение да създаде специализирани търговски комитети и специализирани комитети, различни от посочените в член 8, параграф 1, да закрие специализиран търговски комитет или специализиран комитет или да промени възложените им задачи; и

з)	отправя препоръки към страните относно предаването на лични данни в конкретни области, обхванати от настоящото споразумение или от допълващото споразумение.

5. Работата на Съвета за партньорство се урежда от процедурния правилник, установен в Приложение 1. Съветът за партньорство може да изменя посоченото приложение.

Член 8

Комитети

1. Създават се следните специализирани комитети:

а)	Комитетът за търговско партньорство, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дялове I—VII, дял VIII, глава 4, дялове IX—XII, както и втора част, шеста позиция и приложение 27;

б)	Специализираният търговски комитет по стоките, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял I, глава 1 и втора част, първа позиция, дял VIII, глава 4;

в)

Специализираният търговски комитет по митническото сътрудничество и правилата за произход, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял I, глави 2 и 5, Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси и разпоредбите относно защитата, осъществявана от митническите органи по отношение на правата върху интелектуална собственост, таксите и налозите, митническото остойностяване и ремонтираните стоки;

г)	Специализираният търговски комитет по санитарните и фитосанитарните мерки, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял I, глава 3;

д)	Специализираният търговски комитет по техническите пречки пред търговията, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял I, глава 4 и член 323;

е)	Специализираният търговски комитет по услугите, инвестициите и цифровата търговия, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дялове II—IV и във втора част, първа позиция, дял VIII, глава 4;

ж)	Специализираният търговски комитет по интелектуалната собственост, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял V;

з)	Специализираният търговски комитет по обществените поръчки, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял VI;

и)	Специализираният търговски комитет по регулаторно сътрудничество, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял X;

й)	Специализираният търговски комитет по еднаквите условия за открита и лоялна конкуренция и устойчивото развитие, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял XI и приложение 27;

к)

Специализираният търговски комитет по административното сътрудничество във връзка с облагането с ДДС и с възстановяването на данъци и мита, който се занимава с въпросите, обхванати в Протокола относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност и за взаимопомощта при събирането на вземания, свързани с данъци и мита;

л)

Специализираният комитет по енергетиката,

i)	който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, първа позиция, дял VIII, с изключение на глава 4, член 323 и приложение 27, и

ii)	който може да обсъжда и предоставя експертен опит на съответния специализиран търговски комитет по въпроси, отнасящи се до глава 4 и член 323;

м)	Специализираният комитет по въздушен транспорт, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, втора позиция, дял I;

н)	Специализирания комитет по авиационната безопасност, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, втора позиция, дял II;

о)	Специализираният комитет по автомобилен транспорт, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, трета позиция;

п)	Специализираният комитет по координация в областта на социалната сигурност, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, четвърта позиция и Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност;

р)	Специализираният комитет по рибарството, който се занимава с въпросите, обхванати във втора част, пета позиция;

с)	Специализираният комитет по правоприлагането и съдебното сътрудничество, който се занимава с въпросите, обхванати в трета част; и

т)	Специализираният комитет по участието в програмите на Съюза, който се занимава с въпросите, обхванати в пета част.

2. Що се отнася до въпросите, свързани с втора част, първа позиция, дялове I—VII, дял VIII, глава 4, дялове IX—XII, както и втора част, шеста позиция и приложение 27, Комитетът за търговско партньорство, посочен в параграф 1 от настоящия член, има правомощията:

а)	да подпомага Съвета за партньорство в изпълнението на неговите задачи и, по-специално, да докладва на Съвета за партньорство и да изпълнява всякакви задачи, възложени му от него;

б)	да упражнява надзор върху прилагането на настоящото споразумение или на всяко допълващо споразумение;

в)	да приема решения или да отправя препоръки, както е предвидено в настоящото споразумение или във всяко допълващо споразумение, или когато това право му е делегирано от Съвета за партньорство;

г)	да упражнява надзор върху работата на специализираните търговски комитети, посочени в параграф 1 от настоящия член;

д)	да проучва най-подходящия начин за предотвратяване или отстраняване на трудности, които могат да възникнат във връзка с тълкуването и прилагането на настоящото споразумение или на всяко допълващо споразумение, без да се засяга шеста част, дял I;

е)	да упражнява правомощията, делегирани му от Съвета за партньорство съгласно член 7, параграф 4, буква е);

ж)	с решение да създава специализирани търговски комитети, различни от посочените в параграф 1 от настоящия член, да закрива такива специализирани търговски комитети или да променя възложените им задачи; и

з)	да създава, наблюдава, координира и закрива работни групи или да делегира надзора върху тях на специализиран търговски комитет.

3. По отношение на въпросите, свързани с техните сфери на компетентност, специализираните търговски комитети имат правомощията:

а)	да наблюдават и правят преглед на прилагането, както и да гарантират правилното функциониране на настоящото споразумение или на всяко допълващо споразумение;

б)	да подпомагат Комитета за търговско партньорство в изпълнението на неговите задачи и, по-специално, да докладват на Комитета за търговско партньорство и да изпълняват всякакви задачи, възложени им от него;

в)	да извършват подготвителната техническа работа, необходима за подпомагане на функциите на Съвета за партньорство и Комитета за търговско партньорство, включително когато тези органи трябва да приемат решения или препоръки;

г)	да приемат решения по всички въпроси, за които настоящото споразумение или допълващо споразумение предвижда това;

д)	да обсъждат технически въпроси, произтичащи от изпълнението на настоящото споразумение или на допълващо споразумение, без да се засяга шеста част, дял I; и

е)	да действат като форум на страните за обмен на информация, обсъждане на най-добри практики и споделяне на опит в прилагането.

4. По отношение на въпросите, свързани с техните сфери на компетентност, специализираните комитети имат правомощията:

а)	да наблюдават и правят преглед на прилагането, както и да гарантират правилното функциониране на настоящото споразумение или на всяко допълващо споразумение;

б)	да подпомагат Съвета за партньорство в изпълнението на неговите задачи и, по-специално, да докладват на Съвета за партньорство и да изпълняват всякакви задачи, възложени им от него;

в)	да приемат решения, включително изменения, и препоръки по всички въпроси, когато настоящото споразумение или допълващо споразумение предвижда това или за които Съветът за партньорство е делегирал правомощията си на специализиран комитет в съответствие с член 7, параграф 4, буква е);

г)	да обсъждат технически въпроси, произтичащи от прилагането на настоящото споразумение или допълващо споразумение;

д)	да действат като форум за страните за обмен на информация, обсъждане на най-добри практики и споделяне на опит в прилагането;

е)	да създават, наблюдават, координират и закриват работни групи; и

ж)	да действат като форум за консултации съгласно член 738, параграф 7.

5. Комитетите включват представители на всяка страна. Всяка страна гарантира, че представителите ѝ в комитетите притежават необходимия експертен опит по отношение на обсъжданите въпроси.

6. Комитетът за търговско партньорство се председателства съвместно от представител на Съюза и от представител на Обединеното кралство, отговарящи за въпросите, свързани с търговията, или от съответните техни представители. Той заседава по искане на Съюза или Обединеното кралство и във всички случаи най-малко веднъж годишно и определя графика и дневния ред на заседанията си по взаимно съгласие.

7. Специализираните търговски комитети и специализираните комитети се председателстват съвместно от представител на Съюза и от представител на Обединеното кралство. Освен ако в настоящото споразумение е предвидено друго или ако съпредседателите решат друго, те заседават най-малко веднъж годишно.

8. Комитетите определят графика и дневния ред на своите заседания по взаимно съгласие.

9. Работата на комитетите се урежда от процедурния правилник, установен в приложение 1.

10. Чрез дерогация от параграф 9 даден комитет може да приеме и впоследствие да измени свои собствени правила, които уреждат неговата работа.

Член 9

Работни групи

1. Създават се следните работни групи:

а)	Работната група по продуктите на биологичното земеделие под надзора на Специализирания комитет по техническите пречки пред търговията;

б)	Работната група по моторните превозни средства и частите под надзора на Специализирания комитет по техническите пречки пред търговията;

в)	Работната група по лекарствените продукти под надзора на Специализирания търговски комитет по техническите пречки пред търговията;

г)	Работната група по координация в областта на социалната сигурност под надзора на Специализирания комитет по координация в областта на социалната сигурност;

2. Работните групи, които са под надзора на комитетите, подпомагат тези комитети в изпълнението на задълженията им и, по-специално, подготвят работата на комитетите и изпълняват задачите, възложени им от тях.

3. Работните групи включват представители на Съюза и на Обединеното кралство и се председателстват съвместно от представител на Съюза и представител на Обединеното кралство.

4. Работните групи определят своите процедурни правилници, график и дневен ред на заседанията по взаимно съгласие.

Член 10

Решения и препоръки

1. Решенията, приети от Съвета за партньорство или, според конкретния случай, от комитет, са обвързващи за страните и за всички органи, създадени по настоящото споразумение и всяко допълващо споразумение, включително за арбитражния съд, посочен в шеста част, дял I. Препоръките нямат задължителен характер.

2. Съветът за партньорство или, според конкретния случай, комитетът приема решения и отправя препоръки по взаимно съгласие.

Член 11

Парламентарно сътрудничество

1. Европейският парламент и парламентът на Обединеното кралство могат да създадат Асамблея за парламентарно партньорство, която се състои от членове на Европейския парламент и на парламента на Обединеното кралство, като форум за обмен на мнения относно партньорството.

2. При създаването си Асамблеята за парламентарно партньорство:

а)	може да поиска съответна информация относно изпълнението на настоящото споразумение и всяко допълващо споразумение от Съвета за партньорство, който тогава предоставя на Асамблеята исканата информация;

б)	трябва да бъде информирана за решенията и препоръките на Съвета за партньорство; и

в)	може да отправя препоръки към Съвета за партньорство;

Член 12

Участие на гражданското общество

Страните се консултират с гражданското общество относно прилагането на настоящото споразумение и на всяко допълващо споразумение, по-специално чрез взаимодействие с вътрешните консултативни групи и Форума на гражданското общество, посочени в членове 13 и 14.

Член 13

Вътрешни консултативни групи

1. Всяка от страните провежда консултации по въпроси, обхванати от настоящото споразумение, както и по всяко допълващо споразумение, нейната новосъздадена или съществуваща вътрешна консултативна група или групи, състояща се от представители на независими организации на гражданското общество, включително неправителствени организации, стопански организации и организации на работодателите, както и професионални съюзи, действащи в областта на икономиката, устойчивото развитие, социалните въпроси, правата на човека, околната среда и други въпроси. Всяка от страните може да свика своята вътрешна консултативна група или групи в различни състави за обсъждане на прилагането на различните разпоредби на настоящото споразумение или на всяко допълващо споразумение.

2. Всяка страна разглежда становищата или препоръките, представени от нейната вътрешна консултативна група или групи. Представителите на всяка от страните се стремят да се консултират със съответната (ите) вътрешна (и) консултативна (и) група (и) най-малко веднъж годишно. Заседанията могат да се провеждат с виртуални средства.

3. С цел повишаване на обществената осведоменост относно вътрешните консултативни групи всяка от страните се стреми да публикува списъка на организациите, участващи във вътрешната (ите) консултативна (и) група (и), както и звеното за контакт за тази или тези групи.

4. Страните насърчават взаимодействието между съответните си вътрешни консултативни групи, включително чрез обмен, когато е възможно, на координатите за връзка на членовете на своите вътрешни консултативни групи.

Член 14

Форум на гражданското общество

1. Страните улесняват организирането на форум на гражданското общество за провеждане на диалог относно изпълнението на втора част. Съветът за партньорство приема работни указания за провеждането на форума.

2. Форумът на гражданското общество се свиква най-малко веднъж годишно, освен ако е договорено друго между страните. Форумът на гражданското общество може да заседава с виртуални средства.

3. Форумът на гражданското общество е отворен за участие на независими организации на гражданското общество, създадени на териториите на страните, включително членове на вътрешните консултативни групи, посочени в член 13. Всяка страна насърчава балансирано представителство, включително на неправителствени организации, стопански организации и организации на работодателите, както и професионални съюзи, действащи в областта на икономиката, устойчивото развитие, социалната политика, правата на човека, околната среда и други.

ВТОРА ЧАСТ

ТЪРГОВИЯ, ТРАНСПОРТ, РИБАРСТВО И ДРУГИ ДОГОВОРЕНОСТИ

ПЪРВА ПОЗИЦИЯ

ТЪРГОВИЯ

ДЯЛ I

ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ

ГЛАВА 1

НАЦИОНАЛНО ТРЕТИРАНЕ И ДОСТЪП НА СТОКИ ДО ПАЗАРА (ВКЛЮЧИТЕЛНО СРЕДСТВА ЗА ТЪРГОВСКА ЗАЩИТА)

Член 15

Цел

Целта на настоящата глава е да се улесни търговията със стоки между страните и да се запази либерализираната търговия със стоки в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.

Член 16

Обхват

Освен ако е предвидено друго, настоящата глава се прилага по отношение на търговията със стоки на всяка от страните.

Член 17

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а)

„консулски операции“ означава процедурата за получаване от консул на страната вносител на територията на страната износител или на територията на трета страна на консулска фактура или консулска виза за търговска фактура, сертификат за произход, манифест, декларация за износ от изпращача или всякакви други митнически документи във връзка с вноса на съответната стока;

б)	„споразумение за митническо остойностяване“ означава Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ от 1994 г.;

в)

„процедура по лицензиране на износа“ означава административна процедура, независимо дали е наричана лицензиране, използвана от някоя от страните за прилагането на режими за лицензиране на износа, която изисква подаването пред съответния административен орган на заявление или друга документация, различни от обичайно изискваните за целите на митническото оформяне, като предварително условие за износ от тази страна;

г)

„процедура по лицензиране на вноса“ означава административна процедура, независимо дали е наричана лицензиране, използвана от някоя от страните за прилагането на режими за лицензиране на вноса, която изисква подаването пред съответния административен орган или органи на заявление или друга документация, различни от обичайно изискваните за целите на митническото оформяне, като предварително условие за внос на територията на страната вносител;

д)	„стоки с произход“ означава, освен ако е предвидено друго, стока, отговаряща на условията на правилата за произход, установени в глава 2 от настоящия дял;

е)

„изискване за постигнати резултати“ означава изискване:

i)	съгласно което трябва да бъде изнесен определен обем стоки в количествено, стойностно или процентно изражение;

ii)	съгласно което със стоки от страната, издала лиценза за внос, трябва да се заменят внасяни стоки;

iii)	съгласно което лице, което разполага с лиценз за внос, трябва да закупува други стоки на територията на страната, издала лиценза за внос, или да отдава предпочитание на стоки местно производство;

iv)	по силата на което лице, разполагащо с лиценз за внос, трябва да произвежда на територията на страната, издала лиценза за внос, стоки с определено местно съдържание в количествено, стойностно или процентно изражение; или

v)	свързано под каквато и да е форма с обема или стойността на вноса, с обема или стойността на износа или със сумата на валутните потоци;

ж)

„стока, преминала заводска преработка“ означава стока, класирана в глави 32, 40, 84—90, 94 или 95 от ХС, която:

i)	е изцяло или частично съставена от части втора употреба;

ii)	чиито характеристики и срок на експлоатация са сходни на тези на същите стоки в ново състояние; и

iii)	е получила заводска гаранция, еднаква на приложимата за същите стоки в ново състояние; и

з)

„ремонт“ означава всяка операция по обработване, предприета по отношение на стока с цел отстраняване на функционални дефекти или материални щети и водеща до възстановяване на първоначалната функция на дадена стока, или с цел осигуряване на съответствието ѝ с техническите изисквания за нейната експлоатация. Ремонтът на стока включва възстановяване и поддръжка, с възможно увеличение на стойността на стоката чрез възстановяване на първоначалната функционалност на посочената стока, но не включва операция или процес, които:

i)	водят до унищожаване на съществените характеристики на дадена стока или до създаване на нова или различна от търговска гледна точка стока;

ii)	водят до превръщане на незавършена стока в завършена стока; или

iii)	се използват за подобряване или осъвременяване на техническите характеристики на стока.

Член 18

Класиране на стоките

Класирането на стоките, които са предмет на търговия между страните по настоящото споразумение, е установено в съответната митническа номенклатура на всяка страна в съответствие с Хармонизираната система.

Член 19

Национално третиране по отношение на вътрешното данъчно облагане и нормативната уредба

Всяка страна предоставя национално третиране по отношение на стоките на другата страна в съответствие с член III от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него. За тази цел член III от ГАТТ от 1994 г. и забележките и допълнителните разпоредби към него се включва в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis.

Член 20

Свобода на транзита

Всяка страна осигурява свободен транзит през своята територия, по най-удобните маршрути за международно транзитно преминаване, за транзитния трафик до или от територията на другата страна или на трета държава. За тази цел член V от ГАТТ от 1994 г. и забележките и допълнителните разпоредби към него се включват в настоящото споразумение и стават неразделна част от него mutatis mutandis. Страните приемат, че член V от ГАТТ от 1994 г. включва наред с другото движението на енергийни стоки чрез тръбопроводи или електропреносни мрежи.

Член 21

Забрана на мита

Освен ако в настоящото споразумение е предвидено друго, митата върху всички стоки с произход от другата страна се забраняват.

Член 22

Износни мита, данъци или други налози

1. Никоя от страните не може да приема или запазва в сила каквото и да е мито, данък или друг налог от каквото и да било естество, налагани върху или във връзка с износа на стока за другата страна; нито какъвто и да е вътрешен данък или друг налог върху стока, изнасяна за другата страна, които надвишават данъка или налога, с който биха били обложени подобни стоки, когато са предназначени за местно потребление.

2. За целите на настоящия член под „други налози от каквото и да било естество“ не се включват такси или други налози, които са разрешени съгласно член 23.

Член 23

Такси и формалности

1. Таксите и другите налози, налагани от някоя от страните върху или във връзка с вноса или износа на стока на другата страна, са ограничени до размера на приблизителната стойност на предоставените услуги и не представляват косвен начин за закрила на местните продукти, нито облагане на вноса или износа за данъчни цели. Никоя от страните не събира такси или други налози върху или във връзка с внос или износ на адвалорна основа.

2. Всяка страна може да налага такси или да си възстановява направените разходи единствено когато се предоставят специфични услуги, по-специално, но не само, следното:

а)	присъствие на митнически служители извън официалното работно време или на място извън митническите учреждения — при поискване;

б)	анализи или експертни доклади относно стоки и пощенски такси за връщането на стоки на заявителя, по-специално във връзка с решения, отнасящи се до обвързваща информация, или предоставянето на информация относно прилагането на митническите законови и подзаконови актове;

в)	проверка на стоки или вземане на проби от тях с цел проверка на данните или унищожаване на стоки, когато са направени разходи, различни от тези за ангажиране на митнически служители; и

г)	извънредни мерки за контрол, когато такива се налагат поради характера на стоките или потенциален риск.

3. Всяка страна публикува своевременно чрез официален уебсайт всички такси и налози, които налага във връзка с вноса или износа, по такъв начин, че да се даде възможност на правителствата, търговците и други заинтересовани страни да се запознаят с тях. Тази информация съдържа основанието за налагането на таксата или налога за предоставената услуга, отговорния орган, таксите или налозите, които ще бъдат приложени, както и къде и как да бъде извършено плащането. Новите или изменените такси и налози не се налагат, докато не бъде публикувана и предоставена информацията в съответствие с настоящия параграф.

4. Никоя от страните не изисква извършването на консулски операции, нито свързани с тях такси и налози, във връзка с вноса на каквато и да било стока от другата страна.

Член 24

Ремонтирани стоки

1. Никоя от страните не прилага мито за стока — без значение какъв е произходът на тази стока — която се въвежда повторно на нейната територия, след като е била временно изнесена от територията ѝ към територията на другата страна за ремонт.

2. Параграф 1 не се прилага за стока, която се внася под гаранция в зони за свободна търговия, или се внася с подобен статут, и след това се изнася за ремонт и не се внася повторно под гаранция в зони за свободна търговия или с подобен статут.

3. Никоя от страните не прилага мито за стока, без значение какъв е произходът ѝ, която е внесена временно от територията на другата страна с цел ремонт.

Член 25

Стоки, преминали заводска преработка

1. Никоя от страните не предоставя на стоки, преминали заводска преработка, на другата страна третиране, което е по-неблагоприятно от третирането, което предоставя на еквивалентни стоки в ново състояние.

2. Член 26 се прилага по отношение на забраните или ограниченията върху вноса и износа на стоки, преминали заводска преработка. Ако някоя от страните приеме или запази в сила забрани или ограничения върху вноса и износа на употребявани стоки, тези мерки не се прилагат за стоките, преминали заводска преработка.

3. Всяка страна може да изисква стоките, преминали заводска преработка, да бъдат идентифицирани като такива за целите на разпространението или продажбата на нейна територия и да отговарят на всички приложими технически изисквания, които се прилагат към еквивалентни стоки в ново състояние.

Член 26

Ограничения на вноса и износа

1. Никоя от страните не приема, нито запазва в сила каквито и да било забрани или ограничения върху вноса на каквато и да било стока на другата страна или върху износа или продажбата за износ на каквато и да било стока, предназначена за територията на другата страна, освен когато това става в съответствие с член XI от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него. За тази цел член XI от ГАТТ от 1994 г. и забележките и допълнителните разпоредби към него се включва в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis.

2. Никоя от страните не приема, нито запазва в сила:

а)	изисквания за износни и вносни цени, с изключение на разрешените при изпълнението на заповеди за изравнителни и антидъмпингови мита и ангажименти; или

б)	лицензи за внос, обвързани с изпълнението на изискване за постигане на конкретен резултат.

Член 27

Монополи върху вноса и износа

Никоя от страните не определя, нито запазва в сила монопол върху вноса или износа. За целите на настоящия член монопол върху вноса или износа означава предоставянето от някоя от страните на изключително право или изключително правомощие на даден субект да внася стока от другата страна или да я изнася за нея.

Член 28

Процедури по лицензиране на вноса

1. Всяка страна гарантира, че всички процедури по лицензиране на вноса, приложими към търговията със стоки между страните, се прилагат неутрално и се администрират по коректен, справедлив, недискриминационен и прозрачен начин.

2. Страна приема или запазва в сила процедури по лицензиране като условие за внос на нейна територия от територията на другата страна единствено ако не може разумно да се използват други подходящи процедури за постигане на дадена административна цел.

3. Никоя от страните не приема, нито запазва в сила процедура по неавтоматично лицензиране на вноса, освен ако това е необходимо за прилагане на мярка, която е съвместима с настоящото споразумение. Страна, която приема процедура по неавтоматично лицензиране на вноса, посочва ясно мярката, която се прилага чрез тази процедура.

4. Всяка страна въвежда и администрира всяка една процедура по лицензиране на вноса в съответствие с членове 1—3 от Споразумението на СТО за процедурите по лицензиране на вноса (наричано по-долу „Споразумението за лицензиране на вноса“). За тази цел членове 1—3 от Споразумението за лицензиране на вноса се включват в настоящото споразумение и стават неразделна част от него mutatis mutandis.

5. Всяка страна, която въвежда или променя процедура по лицензиране на вноса, публикува онлайн цялата относима информация на официален уебсайт. Тази информация се предоставя, когато е осъществимо, поне 21 дни преди датата на прилагане на новата или променената процедура за лицензиране и във всеки случай не по-късно от датата на прилагане. Посочената информацията съдържа данните, изисквани по член 5 от Споразумението за лицензиране на вноса.

6. По искане на другата страна, всяка страна предоставя своевременно всяка съответна информация относно процедурите по лицензиране на вноса, които възнамерява да приеме или които запазва в сила, включително информацията, посочена в членове 1—3 от Споразумението за лицензиране на вноса.

7. От съображения за правна сигурност се уточнява, че нищо в настоящия член не изисква от някоя страна да издаде лиценз за внос, нито възпрепятства дадена страна да изпълнява своите задължения или ангажименти съгласно резолюции на Съвета за сигурност на ООН, или съгласно многостранни режими за неразпространение и договорености за контрол на вноса.

Член 29

Процедури по лицензиране на износа

1. Всяка страна публикува всяка нова процедура по лицензиране на износа или всяко изменение на съществуваща процедура по лицензиране на износа по такъв начин, че да даде възможност на правителствата, търговците и другите заинтересовани страни да се запознаят с тях. Това публикуване се извършва, когато е осъществимо, 45 дни преди процедурата или изменението да породят действие и във всеки случай не по-късно от датата, на която тази процедура или изменение поражда действие, като, когато е целесъобразно, публикуването се извършва на съответните правителствени уебсайтове.

2. Публикуването на процедурите по лицензиране на износа включва следната информация:

а)	текста на процедурите по лицензиране на износа на страната или текста на измененията, които тя внася в такива процедури;

б)	стоките, които подлежат на всяка една процедура по лицензиране;

в)

за всяка процедура, описание на процеса за кандидатстване за лиценз и всички критерии, на които кандидатът трябва да отговаря, за да отговаря на условията за кандидатстване за лиценз, като например притежаване на лиценз за дейност, установяване или поддържане на инвестиция или извършване на дейност чрез определена форма на установяване на територията на някоя от страните;

г)	звено или звена за контакт, от които заинтересованите лица могат да получат допълнителна информация относно условията за получаване на лиценз за износ;

д)	административния орган или органи, до които трябва да се подадат заявлението или другите относими документи;

е)	описание на всяка мярка или мерки, които се прилагат чрез процедурата по лицензиране на износа;

ж)	периода, през който всяка процедура по лицензиране на износа ще бъде в сила, освен ако процедурата остава в сила, докато бъде оттеглена или изменена в нова публикация;

з)	ако страната възнамерява да използва процедура по лицензиране във връзка с управлението на конкретна квота за износ — общото количество, и ако е приложимо — стойността на квотата и датите на отваряне и затваряне на квотата; и

и)	освобождаванията или изключенията, които заменят изискването за получаване на лиценз за износ, как да бъдат поискани или използвани тези освобождавания или изключения, както и критериите за предоставянето им.

3. В срок от 45 дни след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всяка страна уведомява другата за своите действащи процедури по лицензиране на износа. Всяка страна уведомява другата страна за всички нови процедури по лицензиране на износа и всички промени на действащите процедури по лицензиране на износа в срок от 60 дни от публикуването. Уведомлението включва препратка към източниците, в които е публикувана информацията, изисквана съгласно параграф 2, и включва, когато е целесъобразно, адресите на съответните уебсайтове на правителството.

4. От съображения за правна сигурност се уточнява, че нищо в настоящия член не изисква от някоя страна да издаде лиценз за износ, нито възпрепятства дадена страна да изпълнява своите задължения или ангажименти съгласно резолюции на Съвета за сигурност на ООН, или съгласно многостранни режими за неразпространение и договорености за контрол на износа, включително Васенаарската договореност за контрол на износа на конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойна употреба, Австралийската група, Групата на ядрените доставчици и Режима за контрол на ракетните технологии, или да приема, запазва в сила или прилага независими режими на санкции.

Член 30

Определяне на митническата стойност

Всяка страна определя митническата стойност на стоките на другата страна, внесени на нейна територия, в съответствие с член VII от ГАТТ от 1994 г. и със Споразумението за митническо остойностяване. За тази цел член VII от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него, и членове 1—17 от Споразумението за митническо остойностяване, включително тълкувателните бележки към него, се включват в настоящото споразумение и стават неразделна част от него mutatis mutandis.

Член 31

Използване на преференции

1. За целите на мониторинга на действието на настоящото споразумение и изчисляването на степента на използване на преференции страните обменят ежегодно статистически данни за вноса в продължение на период от 10 години, започвайки една година след влизането в сила на настоящото споразумение. Освен ако Комитетът за търговско партньорство реши друго, този срок се удължава автоматично с пет години, като след това Комитетът за търговско партньорство може да реши да го удължи допълнително.

2. Обменът на статистически данни за вноса обхваща данните за последната налична година, включително стойността и, когато е приложимо, обема, на равнище тарифна линия относно вноса на стоки от другата страна, ползващи се от преференциално митническо третиране съгласно настоящото споразумение, както и на тези, които се ползват от непреференциално третиране.

Член 32

Средства за търговска защита

1. Страните потвърждават своите права и задължения съгласно член VI от ГАТТ от 1994 г., Антидъмпинговото споразумение, Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки, член XIX от ГАТТ от 1994 г., Споразумението за защитните мерки, както и член 5 от Споразумението за селското стопанство.

2. Глава 2 от настоящия дял не се прилага за антидъмпингови, изравнителни и защитни разследвания и мерки.

3. Всяка страна прилага антидъмпингови и изравнителни мерки в съответствие с изискванията на Антидъмпинговото споразумение и Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки и съгласно справедлив и прозрачен процес.

4. При условие че това не забавя излишно провеждането на разследването, на всяка от заинтересованите страни в антидъмпингово или изравнително разследване (1) се предоставя пълна възможност да защити интересите си.

5. Разследващият орган на всяка от страните може, в съответствие с правото на страната, да прецени дали размерът на антидъмпинговото мито, което ще бъде наложено, е пълният дъмпингов марж или по-малък размер.

6. Разследващият орган на всяка от страните, в съответствие с правото на страната, разглежда предоставената информация относно това дали налагането на антидъмпингово или изравнително мито не би било в обществен интерес.

7. Никоя от страните не прилага, нито запазва в сила по отношение на една и съща стока и по едно и също време:

а)	мярка съгласно член 5 от Споразумението за селското стопанство; и

б)	мярка съгласно член XIX от ГАТТ от 1994 г. и Споразумението за защитните мерки.

8. Дял I от шеста част не се прилага за параграфи 1—6 от настоящия член.

Член 33

Използване на съществуващи тарифни квоти на СТО

1. Продуктите с произход от една от страните не са допустими за внос в другата страна съгласно съществуващите тарифни квоти на СТО, определени в параграф 2. Това включва тарифните квоти, разпределени между страните съгласно преговорите по член XXVIII от ГАТТ, започнати от Европейския съюз в документ G/SECRET/42/Add.2 на СТО и от Обединеното кралство в документ G/SECRET/44 на СТО, и както е определено в съответното вътрешно законодателство на всяка страна. За целите на настоящия член статусът на продуктите като продукти с произход се определя въз основа на непреференциалните правила за произход, приложими в страната вносител.

2. За целите на параграф 1 „съществуващи тарифни квоти на СТО“ означава тарифните квоти, които представляват отстъпки на Европейския съюз в рамките на СТО, включени в проекта на списък на отстъпките и задълженията на ЕС—28 съгласно ГАТТ от 1994 г., представен на СТО в документ G/MA/TAR/RS/506, изменен с документи G/MA/TAR/RS/506/Add.1 и G/MA/TAR/RS/506/Add.2.

Член 34

Мерки в случай на нарушения или заобикаляне на митническото законодателство

1. Страните си сътрудничат при предотвратяването, разкриването и борбата с нарушенията или заобикалянето на митническото законодателство в съответствие със своите задължения съгласно глава 2 от настоящия дял и Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси. Всяка страна предприема съответни и сравними мерки за защита на собствените си финансови интереси и на финансовите интереси на другата страна по отношение на събирането на мита върху стоки, въвеждани на митническите територии на Обединеното кралство или на Съюза.

2. При спазване на възможността за освобождаване на спазващите изискванията търговци съгласно параграф 7, всяка страна може в съответствие с определената в параграфи 3 и 4 процедура да спре съответното преференциално третиране на съответния продукт или продукти, ако:

а)	страната е констатирала въз основа на обективна, неоспорима и проверима информация, че са извършени системни и широкомащабни нарушения или заобикаляне на митническото законодателство, и

б)	другата страна многократно и необосновано отказва или по друг начин не спазва задълженията си по параграф 1.

3. Страната, която е направила констатацията, посочена в параграф 2, уведомява Комитета за търговско партньорство и започва консултации с другата страна в рамките на Комитета за търговско партньорство с цел постигане на взаимноприемливо решение.

4. Ако страните не успеят да се споразумеят за взаимноприемливо решение в срок от три месеца след датата на уведомлението, страната, която е направила констатацията, може да реши да спре съответното преференциално третиране на съответния продукт или продукти. В този случай страната, която е направила констатацията, уведомява незабавно Комитета за търговско партньорство за спирането, включително за срока, през който възнамерява да го прилага.

5. Спирането се прилага само за срок, необходим за противодействие на нарушенията или заобикалянето и за защита на финансовите интереси на засегнатата страна, и при всички случаи за не повече от шест месеца. Засегнатата страна прави преглед на положението и когато прецени, че спирането вече не е необходимо, тя го прекратява преди изтичането на срока, за който е уведомен Комитетът за търговско партньорство. Когато условията, довели до спирането, продължават да съществуват при изтичането на срока, за който е уведомен Комитетът за търговско партньорство, страната може да реши да поднови спирането. Всяко решение за спиране подлежи на периодични консултации в рамките на Комитета за търговско партньорство.

6. Всяка страна публикува в съответствие с вътрешните си процедури известия до вносителите във връзка с всяко решение, отнасящо се до спиране по параграфи 4 и 5.

7. Независимо от параграф 4, ако вносител е в състояние да убеди митническия орган по вноса, че тези продукти са в пълно съответствие с митническото законодателство на страната вносител, с изискванията на настоящото споразумение и с всички други съответни свързани със спирането условия, установени от страната вносител в съответствие с нейните законови и подзаконови нормативни актове, страната вносител позволява на вносителя да подаде заявление за преференциално третиране и да си възстанови всички платени мита, надвишаващи приложимите преференциални тарифни ставки, когато продуктите са били внесени.

Член 35

Отстраняване на административни грешки

В случай на системни грешки на компетентните органи или проблеми относно правилното управление на преференциалната система при износ, отнасящи се по-специално до прилагането на разпоредбите на глава 2 от настоящия дял или прилагането на Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси, и ако тази грешки или проблеми водят до последици по отношение на вносните мита, страната, изправена пред такива последици, може да поиска от Комитета за търговско партньорство да разгледа възможността за приемане на подходящи решения за справяне с възникналата ситуация.

Член 36

Културни ценности

1. Страните си сътрудничат за улесняване на връщането на културни ценности, които са незаконно изнесени от територията на една от страните, като вземат предвид принципите, залегнали в Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, подписана в Париж на 17 ноември 1970 г.

2. За целите на настоящия член, се прилагат следните определения:

а)	„културна ценност“ означава обект, класифициран или определен като част от националните богатства, с художествена, историческа или археологическа стойност съгласно съответните правила и процедури на всяка страна; и

б)

„незаконно изнесен от територията на някоя от страните“ означава:

i)	изнесен от територията на някоя от страните на или след 1 януари 1993 г. в нарушение на правилата на страната за опазване на националното богатство или в нарушение на нейните правила относно износа на културни ценности; или

ii)	не е върнат след края на срока за законно временно изнасяне или в нарушение на друго условие, уреждащо такова временно изнасяне, на или след 1 януари 1993 г.

3. Компетентните органи на страните си сътрудничат, по-специално чрез:

а)	уведомяване на другата страна, когато на тяхна територия е намерена културна ценност и са налице основателни причини да се смята, че културната ценност е незаконно изнесена от територията на другата страна;

б)	разглеждане на исканията на другата страна за връщане на културни ценности, които са незаконно изнесени от територията на тази страна;

в)	предотвратяване на всякакви действия за избягване на връщането на такива културни ценности чрез всякакви необходими временни мерки; и

г)	предприемане на всички необходими мерки за физическото опазване на културните ценности, които са незаконно изнесени от територията на другата страна.

4. Всяка страна определя звено за контакт, отговарящо за комуникацията със звеното за контакт на другата страна по отношение на всички въпроси, произтичащи от настоящия член, включително по отношение на уведомленията и исканията, посочени в параграф 3, букви а) и б).

5. Предвиденото сътрудничество между страните включва митническите органи на страните, които отговарят за управлението на процедурите за износ на културни ценности, както е целесъобразно и необходимо.

6. Дял I от шеста част не се прилага за настоящия член.

ГЛАВА 2

ПРАВИЛА ЗА ПРОИЗХОД

РАЗДЕЛ 1

ПРАВИЛА ЗА ПРОИЗХОД

Член 37

Цел

Целта на настоящата глава е да установи разпоредбите, определящи произхода на стоките за целите на прилагането на преференциално тарифно третиране съгласно настоящото споразумение, както и да определи процедурите, свързани с произхода.

Член 38

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а)	„класиране“ означава класирането на продукт или материал в определена глава, позиция или подпозиция на Хармонизираната система;

б)	„пратка“ означава продукти, които са изпратени едновременно от един износител до един получател или са обхванати от един-единствен транспортен документ, обхващащ техния превоз от износителя до получателя, или — при липса на такъв документ — от една-единствена фактура;

в)	„износител“ означава намиращо се в някоя от страните лице, което в съответствие с изискванията, установени в законовите и подзаконовите актове на тази страна, изнася или произвежда продукта с произход и изготвя изявление за произход;

г)	„вносител“ означава лице, което внася продукта с произход и иска за него преференциално тарифно третиране;

д)	„материал“ означава всяко вещество, използвано при производството на продукт, включително всякакви компоненти, съставки, суровини или части;

е)	„материал без произход“ означава материал, който не отговаря на условията за притежаване на статус на материал с произход съгласно настоящата глава, включително материал, чийто произход не може да бъде определен;

ж)	„продукт“ означава продуктът, получен в резултат от производството, дори когато той е предназначен за употреба като материал в производството на друг продукт;

з)	„производство“ означава всякакъв вид обработка или преработка, включително сглобяване.

Член 39

Общи изисквания

1. За целите на прилагането на преференциалното тарифно третиране от някоя от страните по отношение на стоките с произход от другата страна в съответствие с настоящото споразумение, при условие че продуктите отговарят на всички други приложими изисквания на настоящата глава, за продукти с произход от другата страна се смятат следните продукти:

а)	продукти, изцяло получени в посочената страна по смисъла на член 41;

б)	продукти, произведени в посочената страна изключително от материали с произход от посочената страна; и

в)	продукти, произведени в посочената страна, включващи материали без произход, при условие че отговарят на изискванията, определени в приложение 3.

2. Ако даден продукт е придобил статус на продукт с произход, използваните в неговото производство материали без произход не се считат за материали без произход, когато този продукт е вложен като материал в друг продукт.

3. Придобиването на статус на продукт с произход се осъществява без прекъсване в Обединеното кралство или Съюза.

Член 40

Кумулация на произход

1. Продукт с произход от някоя от страните се счита за продукт с произход от другата страна, ако този продукт се използва като материал в производството на друг продукт в тази друга страна.

2. Производство, което се осъществява в някоя от страните по отношение на материал без произход, може да бъде взето предвид за целите на определянето на това дали даден продукт е с произход от другата страна.

3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако производството, извършено в другата страна, не надхвърля операциите, посочени в член 43.

4. За да може даден износител да попълни изявлението за произход, посочено в член 54, параграф 2, буква а), за продукт, посочен в параграф 2 от настоящия член, износителят получава от своя доставчик декларация на доставчика, както е предвидено в приложение 6, или равностоен документ, който съдържа същата информация, описваща въпросните материали без произход достатъчно подробно, за да могат те да бъдат идентифицирани.

Член 41

Изцяло получени продукти

1. Следните продукти се считат за изцяло получени в една от страните:

а)	минералните продукти, добити или извлечени от нейните почви или от нейното морско дъно;

б)	растения и растителни продукти, отгледани или прибрани там;

в)	живите животни, родени и отгледани там;

г)	продукти, получени от живи животни, отгледани там;

д)	продукти, получени от заклани животни, родени и отгледани там;

е)	продуктите, получени чрез лов или риболов, извършен там;

ж)

продуктите, получени от аквакултури там, ако водни организми, включително риби, мекотели, ракообразни, други водни безгръбначни и водни растения са родени или отгледани от запаси от яйца, хайвер от риби, новоизлюпени рибки, млади сьомгови риби, ларви, млади сьомги преди миграция към морето, млади сьомги в процес на миграция към морето или други недостигнали полова зрялост риби след ларвен стадий чрез намеса в процесите на отглеждане или растеж с цел подобряване на производството, като например редовно попълване на рибния запас, хранене или защита от хищници;

з)	продукти от морски риболов и други продукти, уловени от плавателен съд на една от страните в морето извън което и да било териториално море;

и)	продукти, произведени на борда на кораб фабрика на една от страните изключително от продуктите, посочени в буква з);

й)	продукти, извлечени от морското дъно или неговите недра извън което и да е териториално море, при условие че страната има право да експлоатира или обработва това морско дъно или недра;

к)	отпадъци и скрап, които са резултат от производствени операции, извършвани там;

л)	отпадъци и скрап, получени от събрани там употребявани продукти, при условие че тези продукти са годни единствено за извличане на суровините;

м)	продукти, произведени там изключително от продуктите, посочени в букви а)—л).

2. Понятията „плавателен съд на една от страните“ и „кораб фабрика на една от страните“ в параграф 1, букви з) и и) означават плавателен съд и кораб фабрика, който:

а)	е регистриран в държава членка или в Обединеното кралство;

б)	плава под флага на държава членка или на Обединеното кралство; и

в)

отговаря на едно от посочените по-долу условия:

i)	поне 50 % от него са собственост на граждани на държава членка или на Обединеното кралство; или

ii)

е собственост на юридически лица, всяко от които:

A)	има адрес на управление и основно място на стопанска дейност в Съюза или в Обединеното кралство; и

Б)	е поне 50 % собственост на публичноправни субекти, граждани или юридически лица на държава членка или на Обединеното кралство.

Член 42

Допустими отклонения

1. Ако даден продукт не отговаря на изискванията, определени в приложение 3, поради използването на материал без произход в производството му, този продукт се счита независимо от това за продукт с произход от някоя от страните, при условие че:

а)	общото тегло на материалите без произход, използвани в производството на продуктите, класирани в глави 2 и 4—24 от Хармонизираната система, различни от преработените продукти от риболов, класирани в глава 16, не надвишава 15 % от теглото на продукта;

б)	общата стойност на материалите без произход за всички други продукти, с изключение на продуктите, класирани в глави 50—63 от Хармонизираната система, не надвишава 10 % от цената на продукта франко завода; или

в)	за продукт, класиран в глави 50—63 от Хармонизираната система, се прилагат допустимите отклонения, посочени в бележки 7 и 8 от приложение 2.

2. Параграф 1 не се прилага, ако стойността или теглото на материалите без произход, използвани в производството на даден продукт, надвишава някой от процентите за максималната стойност или тегло на материалите без произход, посочени в изискванията, определени в приложение 3.

3. Параграф 1 от настоящия член не се прилага за продукти, които са изцяло получени в някоя от страните по смисъла на член 41. Ако в приложение 3 се изисква материалите, използвани за производството на даден продукт, да са изцяло получени, се прилагат параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 43

Недостатъчно производство

1. Независимо от член 39, параграф 1, буква в), даден продукт не се счита с произход от някоя от страните, ако производството на продукта в някоя от страните се състои само от една или повече от следните операции, извършени върху материали без произход:

а)	операции по съхранение, като например сушене, замразяване, съхраняване в саламура и други подобни операции, единствената цел на които е да се гарантира запазването на продуктите в добро състояние по време на транспортиране и складиране (2);

б)	разделяне или събиране на пакети;

в)	измиване, почистване; отстраняване на прах, оксиди, масла, боя или други покрития;

г)	гладене на текстил и изделия от текстил с ютия или гладачна преса;

д)	прости операции по боядисване и полиране;

е)	лющене и частично или цялостно бланширане на ориз; полиране и гланциране на зърнени култури и ориз; белене на ориз;

ж)	операции по оцветяване или ароматизиране на захар или оформянето ѝ на бучки; частично или цялостно смилане на захар в твърдо състояние;

з)	белене, премахване на костилките и черупките на плодове, черупкови плодове и зеленчуци;

и)	подостряне, просто стриване или просто нарязване;

й)	пресяване, отделяне, сортиране, класиране, категоризиране, съчетаване, включително окомплектоването на изделия;

к)	простото поставяне в бутилки, метални кутии, флакони, торби, каси, кутии, закрепването върху подложки или плочи и всички други прости операции по опаковане;

л)	поставяне или отпечатване на маркировки, етикети, емблеми и други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;

м)	простото смесване на продукти, дори и от различни видове; смесване на захар с какъвто и да било материал;

н)	простото добавяне на вода или разреждане с вода или друго вещество, което не променя съществено характеристиките на продукта, дехидратиране или денатуриране на продуктите;

о)	простото сглобяване на частите на изделия, така че да се получи завършено изделие, или разглобяването на продукти на частите им;

п)	клането на животни.

2. За целите на параграф 1 операциите се считат за прости, ако за тяхното извършване не са необходими нито специални умения, нито специално произведени или монтирани машини, апаратура или оборудване.

Член 44

Единица за оценка

1. За целите на настоящата глава единицата за оценка е конкретният продукт, който се счита за основна единица при класирането на продукта по Хармонизираната система.

2. При пратка, състояща се от определен брой идентични продукти, класирани в една и съща позиция по Хармонизираната система, всеки от тези продукти се взема предвид при прилагането на разпоредбите на настоящата глава.

Член 45

Транспортни опаковъчни материали и опаковки

Транспортните опаковъчни материали и опаковки, които се използват за предпазване на продукта по време на транспорт, не се вземат предвид при определянето дали един продукт е с произход.

Член 46

Опаковъчни материали и опаковки за продажба на дребно

Опаковъчните материали и опаковките, използвани при продажбата на дребно на продукта, ако са класирани заедно с продукта, не се вземат предвид при определянето на произхода на продукта, освен за целите на изчисляването на стойността на материалите без произход, ако за продукта се изисква изчисляване на максималната стойност на материалите без произход в съответствие с приложение 3.

Член 47

Принадлежности, резервни части и инструменти

1. Принадлежностите, резервните части, инструментите и инструкциите или другите информационни материали се считат за един продукт със съответното оборудване, машина, апарат или превозно средство, ако те:

а)	са класирани и се доставят с продукта, но не се фактурират отделно от него; и

б)	са от видовете, количествата и на стойност, които са обичайни за този продукт.

2. Принадлежностите, резервните части, инструментите и инструкциите или другите информационни материали, посочени в параграф 1, не се вземат предвид при определянето на произхода на продукта, освен за целите на изчисляването на стойността на материалите без произход, ако за продукта се изисква изчисляване на максималната стойност на материалите без произход, както е определено в приложение 3.

Член 48

Комплекти

Комплектите съгласно определението в общо правило 3 за тълкуване на Хармонизираната система се считат, че са с произход в една от страните, ако всички съставящи ги компоненти са с произход. Ако даден комплект е съставен от компоненти с произход и компоненти без произход, комплектът в неговата цялост се счита за комплект с произход, ако стойността на компонентите без произход не надвишава 15 % от цената на комплекта франко завода.

Член 49

Неутрални елементи

За да се определи дали един продукт е с произход в някоя от страните, не е необходимо да се определя произходът на следните елементи, които могат да се използват за неговото производство:

а)	гориво, енергия, катализатори и разтворители;

б)	завод, оборудване, резервните части и материали, използвани за поддръжката на оборудване и сгради;

в)	машините, инструментите, пресформи и леярски форми;

г)	смазочните материали, мазнините, материалите за смесване и другите материали, използвани в производството или за експлоатация на оборудване и сгради;

д)	ръкавиците, стъклата, обувките, дрехите, оборудването и материалите за безопасност;

е)	оборудването, устройствата и материалите, използвани за изпитване или проверка на продукта; и

ж)	други материали, използвани в производството, които не влизат и не са предназначени да влязат в крайния състав на продукта.

Член 50

Счетоводно разделяне

1. Взаимозаменяемите материали или взаимозаменяемите продукти с произход и тези без произход са физически разделени по време на складиране, за да се запази техният статус на материали с произход или без произход.

2. За целите на параграф 1 „взаимозаменяеми материали“ или „взаимозаменяеми продукти“ означава материали или продукти, които са от един и същ вид и с едно и също търговско качество, с еднакви технически и физически характеристики и които не могат да бъдат разграничени едни от други за целите на определянето на произхода.

3. Независимо от параграф 1, в производството на даден продукт могат да се използват взаимозаменяеми материали с произход и такива без произход, без те да бъдат физически разделени по време на складиране, ако се използва метод на счетоводно разделяне.

4. Независимо от параграф 1, взаимозаменяеми продукти с произход и без произход, класирани в глави 10, 15, 27, 28, 29, позиции 32.01—32.07 или позиции 39.01—39.14 от Хармонизираната система, могат да бъдат складирани в една от страните преди износа за другата страна, без те да бъдат физически разделени, при условие че се използва метод на счетоводно разделяне.

5. Посоченият в параграфи 3 и 4 метод на счетоводно разделяне се прилага в съответствие с метод за управление на стоково-материалните запаси съгласно общоприети в страната счетоводни принципи.

6. Метод на счетоводно разделяне е всеки метод, чрез който се гарантира, че по всяко време броят на материалите или продуктите, които получават статус на продукти с произход, не би превишил броя на материалите или продуктите в случай на тяхното физическо разделяне.

7. Всяка от страните може да изисква, съгласно условия, определени в нейните законови или подзаконови актове, метод на счетоводно разделяне да може да се използва само след получаването на предварително разрешение от митническите органи на съответната страна. Митническите органи на страната следят как се използват тези разрешения и могат да оттеглят разрешение, ако получателят му използва метода на счетоводно разделяне по неправилен начин или не изпълнява някое от другите условия, определени в настоящата глава.

Член 51

Върнати продукти

Когато продукт с произход от някоя от страните, изнесен от тази страна за трета държава, бъде върнат в тази страна, той се разглежда като продукт без произход, освен ако може да бъде доказано по удовлетворителен за митническия орган на тази страна начин, че върнатият продукт:

а)	е същият като изнесения продукт; и

б)	не е претърпял каквито и да било операции, освен необходимите за запазването му в добро състояние, докато е бил в тази трета държава или докато е бил изнесен.

Член 52

Забрана за промяна

1. Продукт с произход, деклариран за вътрешно потребление в страната вносител, след износа му и преди декларирането му за вътрешно потребление не трябва да е бил преправян или трансформиран по какъвто и да било начин, нито подлаган на операции, различни от операциите, предназначени да го съхранят в добро състояние, или различни от добавяне или поставяне на маркировки, етикети, пломби или всякакви други документи, с цел да се осигури съответствие със специфичните национални изисквания на страната вносител.

2. Допуска се складирането или излагането на продукт в трета държава, при условие че продуктът остава под митнически надзор в тази трета държава.

3. Разделянето на пратки в трета държава се допуска, ако се извършва от износителя или на негова отговорност и при условие че пратките останат под митнически надзор в тази трета държава.

4. В случай на съмнение дали изискванията по параграфи 1—3 са спазени, митническите органи на страната вносител могат да поискат от вносителя да представи доказателства за изпълнение на посочените изисквания, които могат да бъдат дадени под всякаква форма, включително чрез транспортни документи, издадени въз основа на сключен договор, като например товарителници, или фактически или конкретни доказателства, основаващи се на маркировката или номерирането на опаковките, или всякакви доказателства, свързани със самия продукт.

Член 53

Преглед на възстановяването на или освобождаването от мита

Не по-рано от две години от влизането в сила на настоящото споразумение, по искане на една от страните Специализираният търговски комитет по митническо сътрудничество и правила за произход прави преглед на съответните схеми на страните за възстановяване на мита и активно усъвършенстване. За тази цел, по искане на една от страните, не по-късно от 60 дни от това искане другата страна предоставя на отправилата искането страна наличната информация и подробни статистически данни, обхващащи периода от влизането в сила на настоящото споразумение или от предходните пет години, ако този период е по-кратък, относно функционирането на своята схема за възстановяване на мита и активно усъвършенстване. В светлината на този преглед Специализираният търговски комитет по митническо сътрудничество и правила за произход може да отправя препоръки към Съвета за партньорство за изменение на разпоредбите на настоящата глава и приложенията към нея с оглед на въвеждането на ограничения по отношение на възстановяването или освобождаването от мита.

РАЗДЕЛ 2

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ПРОИЗХОДА

Член 54

Искане за преференциално тарифно третиране

1. Страната вносител предоставя при внос преференциално тарифно третиране за продукт с произход от другата страна по смисъла на настоящата глава въз основа на искане от вносителя за преференциално тарифно третиране. Вносителят отговаря за верността на искането за преференциално тарифно третиране и за спазването на изискванията по настоящата глава.

2. Искането за преференциално тарифно третиране се основава на:

а)	изготвено от износителя изявление за произход, с което се потвърждава, че продуктът е с произход; или

б)	информираността на вносителя, че продуктът е с произход.

3. Вносителите, които представят искането за преференциално тарифно третиране въз основа на изявление за произход по параграф 2, буква а), съхраняват изявлението за произход и при поискване от митническия орган на страната вносител му предоставят копие на този документ.

Член 55

Момент на подаване на искането за преференциално тарифно третиране

1. Искането за преференциално тарифно третиране и неговото основание, както е посочено в член 54, параграф 2, се посочват в митническата декларация за внос в съответствие със законовите и подзаконовите актове на страната вносител.

2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, когато вносителят не е подал искане за преференциално тарифно третиране в момента на вноса, страната вносител предоставя преференциално тарифно третиране и възстановява или опрощава всяко надплатено мито, при условие че:

а)	искането за преференциално тарифно третиране е подадено до три години след датата на вноса или в по-дълъг срок, посочен в законовите и подзаконовите нормативни актове на страната вносител;

б)	вносителят е посочил основанието за искането съгласно предвиденото в член 54, параграф 2; и

в)	продуктът е щял да се счита за продукт с произход и би отговарял на всички други приложими изисквания по смисъла на раздел 1 от настоящата глава, ако искането е било подадено от вносителя в момента на вноса.

Останалите задължения, приложими по отношение на вносителя в съответствие с член 54, остават непроменени.

Член 56

Изявление за произход

1. Изявление за произход се изготвя от износител на даден продукт въз основа на информация, доказваща, че продуктът е с произход, включително информация за статуса на материали с произход на използваните в производството на продукта материали. Износителят отговаря за верността на изявлението за произход и предоставената информация.

2. Изявлението за произход се изготвя, като се използва една от езиковите версии на текста в приложение 7 във фактура или който и да било друг документ, съдържащ достатъчно подробно описание на продукта с произход, за да може този продукт да бъде идентифициран. Износителят отговаря за предоставянето на достатъчно подробно описание, за да може продуктът с произход да бъде идентифициран. Страната вносител не изиска от вносителя да представи превод на изявлението за произход.

3. Изявлението за произход е валидно за срок от 12 месеца от датата на изготвянето му или за по-дълъг срок, предоставен от страната вносител, който не надхвърля 24 месеца.

4. Изявлението за произход може да се отнася до:

а)	една пратка на един или няколко продукта, внасяни в някоя от страните; или

б)	повече на брой пратки с идентични продукти, внасяни в някоя от страните в рамките на произволен посочен в изявлението за произход период, не по-дълъг 12 месеца.

5. Ако по искане на вносителя продукти в немонтирано или демонтирано състояние по смисъла на общо правило 2, буква а) от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система, които попадат в обхвата на раздели XV—XXI от Хармонизираната система, се внасят чрез поредица от доставки, за тези продукти може да се използва едно изявление за произход в съответствие с изискванията, определени от митническия орган на страната вносител.

Член 57

Несъответствия

Митническият орган на страната вносител не отхвърля искане за преференциално тарифно третиране поради незначителни грешки или несъответствия в изявлението за произход, или по причина единствено, че някоя фактура е била издадена в трета държава.

Член 58

Информираност на вносителя

1. За целите на искане за преференциално тарифно третиране, направено съгласно член 54, параграф 2, буква б), информираността на вносителя, че даден продукт е с произход от страната износител, се основава на информация, която доказва, че продуктът е с произход и отговаря на предвидените в настоящата глава изисквания.

2. Преди да поиска преференциално третиране, в случай че вносител не може да получи информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, в резултат на това, че износителят счита тази информация за поверителна информация, или по някаква друга причина, износителят може да представи изявление за произход, така че вносителят да може да поиска преференциално тарифно третиране въз основа на член 54, параграф 2, буква а).

Член 59

Изисквания за съхранение на документацията

1. Вносител, който представя искане за преференциално тарифно третиране за внасян в страната вносител продукт, съхранява за срок от най-малко три години след датата на внос на продукта:

а)	ако искането е било основано на изявление за произход — изготвеното от износителя изявление за произход; или

б)	ако искането е било основано на информираността на вносителя — всички документи, които доказват, че продуктът отговаря на изискванията за получаване на статус на продукт с произход.

2. Износител, представил изявление за произход, съхранява за срок от най-малко четири години след представянето на това изявление за произход негово копие и всички други документи, които доказват, че продуктът отговаря на изискванията за получаване на статус на продукт с произход.

3. Документите, които трябва да се съхраняват в съответствие с настоящия член, могат да бъдат в електронен формат.

Член 60

Малки пратки

1. Чрез дерогация от членове 54—58, при условие че продуктът е деклариран като отговарящ на изискванията на настоящата глава и митническият орган на страната вносител няма съмнения относно верността на тази декларация, страната вносител предоставя преференциално тарифно третиране на:

а)	продукт, изпратен в малка опаковка от частни лица на частни лица;

б)	продукт, който представлява част от личния багаж на пътника; и

в)	за Обединеното кралство, в допълнение към букви а) и б) от настоящия член, други пратки с ниска стойност.

2. От прилагането на параграф 1 от настоящия член се изключват следните продукти:

а)	продукти, чийто внос е част от поредица от операции по внос, за които може обосновано да се приеме, че са предприети поотделно с цел да се избегне спазването на изискванията на член 54;

б)

за Съюза:

продукт, внесен с търговска цел; внос, който е със случаен характер и се състои единствено от продукти за лична употреба на получателите или на пътниците или на техните семейства, не се счита за внос с търговска цел, ако от естеството и количеството на продуктите е видно, че те не са предназначени за търговия; и

ii)

продукти, чиято обща стойност надвишава 500 EUR при продукти, изпращани в малки пакети, или 1 200 EUR при продукти, които представляват част от личния багаж на пътника. Сумите, които трябва да се използват в дадена национална валута, представляват равностойността в тази валута на сумите, изразени в евро към първия работен ден на месец октомври. Обменните курсове на сумите съответстват на публикуваните за същия ден от Европейската централна банка, освен ако до 15 октомври на Европейската комисия бъде съобщена различна сума, и се прилагат от 1 януари следващата година. Европейската комисия уведомява Обединеното кралство за съответните суми; Съюзът може да определи други пределни стойности, които ще съобщи на Обединеното кралство; и

в)	за Обединеното кралство — продукти, чиято обща стойност надвишава пределните стойности, определени съгласно вътрешното право на Обединеното кралство. Обединеното кралство ще съобщи тези пределни стойности на Съюза.

3. Вносителят отговаря за верността на изявлението и за спазването на изискванията по настоящата глава. Изискванията за съхранение на документацията, предвидени в член 59, не се прилагат за вносителя по настоящия член.

Член 61

Проверка

1. Митническият орган на страната вносител може да извърши проверка дали даден продукт е с произход или дали са удовлетворени другите изисквания по настоящата глава въз основа на методи за оценка на риска, които може да включват случаен подбор. Тази проверка може да се извърши чрез искане за информация от вносителя, подал искането, посочено в член 54, при подаване на декларацията за внос, преди освобождаването на продуктите или след освобождаването на продуктите.

2. Поисканата съгласно параграф 1 информация обхваща най-много следните елементи:

а)	ако искането е било основано на изявление за произход — това изявление за произход; и

б)

информация, отнасяща се до изпълнението на критериите за произход, която е:

i)	когато критерият за определяне на произхода е „изцяло получен“ — приложимата категория (като например добив, минно дело, риболов) и мястото на производство;

ii)	когато критерият за определяне на произхода се основава на промяна на тарифното класиране — списък на всички материали без произход, включително тяхното тарифно класиране (във формат от две, четири или шест цифри в зависимост от критерия за определяне на произхода);

iii)	когато критерият за определяне на произхода се основава на метод на стойността — стойността на крайния продукт, както и стойността на всички материали без произход, използвани в производството на продукта;

iv)	когато критерият за определяне на произхода се основава на теглото — теглото на крайния продукт, както и теглото на съответните материали без произход, използвани в крайния продукт;

v)	когато критерият за определяне на произхода се основава на конкретен производствен процес — описание на този процес.

3. При предоставянето на исканата информация вносителят може да добави всяка друга информация, която сметне за значима за целите на проверката.

4. Ако искането за преференциално тарифно третиране се основава на изявление за произход, вносителят предоставя това изявление за произход, но може да отговори на митническия орган на страната вносител, че вносителят не е в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 2, буква б).

5. Ако искането за преференциално тарифно третиране е основано на информираността на вносителя, извършващият проверката митнически орган на страната вносител, след като първо е поискал информация в съответствие с параграф 1, може да поиска от вносителя допълнителна информация, ако сметне, че такава информация е необходима, за да бъде проверен статусът на продукта по отношение на произхода или дали са изпълнени другите изисквания по настоящата глава. Митническият орган на страната вносител може да поиска от вносителя конкретни документи и информация, ако счете това за уместно.

6. Ако митническият орган на страната вносител реши да спре предоставянето на преференциално тарифно третиране на съответния продукт в очакване на резултатите от проверката, на вносителя се предлага освобождаване на продуктите след вземането на подходящи обезпечителни мерки, включително гаранции. Всяко спиране на преференциалното тарифно третиране се прекратява възможно най-бързо, след като митническият орган на страната вносител потвърди, че съответният продукт има статус на продукт с произход или че са изпълнени останалите изисквания по настоящата глава.

Член 62

Административно сътрудничество

1. С цел да се осигури правилното прилагане на настоящата глава страните си сътрудничат посредством митническия орган на всяка от тях при проверката на това дали даден продукт е с произход и отговаря на другите изисквания по настоящата глава.

2. Ако искането за преференциално тарифно третиране е основано на изявление за произход, извършващият проверката митнически орган на страната вносител, след като съответно първо е поискал информация в съответствие с член 61, параграф 1 и въз основа на отговора на вносителя, може също така в срок от две години от извършването на вноса на продуктите, или от момента на подаване на искането съгласно член 55, параграф 2, буква a), да поиска от митническия орган на страната износител допълнителна информация, ако извършващият проверката митнически орган на страната вносител смята, че такава информация е необходима, за да бъде проверен статусът на продукта по отношение на произхода или дали са изпълнени другите изисквания, предвидени в настоящата глава. Искането за информация включва следните елементи:

а)	изявлението за произход;

б)	идентификационните данни на отправилия искането митнически орган;

в)	наименованието на износителя;

г)	предмета и обхвата на проверката; и

д)	всеки относим документ.

Освен това митническият орган на страната вносител може да поиска от митническия орган на страната износител да предостави конкретни документи и информация, ако счете това за уместно.

3. Митническият орган на страната износител може в съответствие със своите законови и подзаконови разпоредби да поиска документи или извършване на преглед, като потърси всякакви доказателства или извърши посещение в помещенията на износителя, за да прегледа документите и да огледа използваните в производството на продукта съоръжения.

4. Без да се засяга параграф 5, митническият орган на страната износител, която получава искането по параграф 2, предоставя на митническия орган на страната вносител следната информация:

а)	поисканите документи, когато са налични;

б)	становище за статуса на продукта по отношение на произхода;

в)	описанието на продукта, предмет на проучването, и тарифното класиране за целите на прилагането на настоящата глава;

г)	описание и обяснение на производствения процес, които са достатъчни, за да докажат статуса на продукт по отношение на произхода;

д)	информация относно начина, по който е извършено проучването на продукта; и

е)	удостоверителни документи, когато е целесъобразно.

5. Митническият орган на страната износител не предоставя на митническия орган на страната вносител информацията по параграф 4, букви а), г) и е), ако износителят счита тази информация за поверителна.

6. Всяка страна уведомява другата страна за данните за връзка на митническите органи и уведомява другата страна за всяка промяна в тази информация в срок от 30 дни след датата на промяната.

Член 63

Отказ за предоставяне на преференциално тарифно третиране

1. Без да се засяга параграф 3, митническият орган на страната вносител може да откаже да предостави преференциално тарифно третиране, ако:

а)

в срок от три месеца след датата на искане за информация по член 61, параграф 1:

i)	не е предоставен отговор от вносителя;

ii)	когато искането за преференциално тарифно третиране се основава на изявление за произход — не е предоставено изявление за произход; или

iii)	когато искането за преференциално тарифно третиране се основава на информираността на вносителя, предоставената от вносителя информация е недостатъчна, за да потвърди, че продуктът има статус на продукт с произход;

б)

в срок от три месеца след датата на искане за допълнителна информация по член 61, параграф 5:

i)	не е предоставен отговор от вносителя; или

ii)	предоставената от вносителя информация е недостатъчна, за да потвърди, че продуктът има статус на продукт с произход;

в)

в срок от 10 месеца (3) след датата на искане за информация по член 62, параграф 2:

i)	не е предоставен отговор от митническия орган на страната износител; или

ii)	предоставената от митническия орган на страната износител информация е недостатъчна, за да потвърди, че продуктът има статус на продукт с произход.

2. Митническият орган на страната вносител може да откаже да предостави преференциално тарифно третиране на даден продукт, за който вносител иска преференциално тарифно третиране, когато вносителят не изпълнява изисквания по настоящата глава, различни от свързаните със статуса на продуктите по отношение на произхода.

3. Ако митническият орган на страната вносител има достатъчно основание да откаже да предостави преференциално тарифно третиране по параграф 1 от настоящия член, в случаите, когато митническият орган на страната износител е представил становище по член 62, параграф 4, буква б), с което потвърждава, че продуктите имат статус на продукти с произход, в срок от два месеца след датата на получаване на това становище митническият орган на страната вносител уведомява митническия орган на страната износител за намерението си да откаже да предостави преференциално тарифно третиране.

Ако бъде направено такова уведомление, по искане на някоя от страните се провежда консултация в срок от три месеца след датата, на която е извършено уведомяването. Срокът за консултациите може да бъде удължаван по взаимно съгласие между митническите органи на страните в зависимост от конкретния случай. Консултацията може да бъде проведена в съответствие с процедурата, определена от Специализирания търговски комитет по митническо сътрудничество и правилата за произход.

При изтичането на срока за консултация, ако митническият орган на страната вносител не може да потвърди, че продуктът е с произход, той може да откаже да предостави преференциално тарифно третиране, ако има достатъчно аргументи за отказ и след като е предоставил на вносителя правото да бъде изслушан. Когато обаче митническият орган на страната износител потвърди статуса на продукти с произход и представи аргументи за това заключение, митническият орган на страната вносител не отказва преференциалното тарифно третиране на даден продукт единствено на основание, че е бил приложен член 62, параграф 5.

4. Във всички случаи уреждането на разногласията между вносителя и митническия орган на страната вносител се извършва съгласно правото на страната вносител.

Член 64

Поверителност

1. Всяка страна запазва в съответствие със своите законови и подзаконови актове поверителността на всяка информация, предоставена ѝ от другата страна съгласно настоящата глава, и осигурява защита на тази информация от разгласяване.

2. Независимо от член 62, параграф 5, когато митническият орган на страната износител или на страната вносител е получил от износителя поверителна търговска информация при прилагането на членове 61 и 62, тази информация не се разгласява.

3. Всяка страна гарантира, че поверителната информация, събрана в съответствие с настоящата глава, не се използва се използва за цели, различни от администрирането и прилагането на решения и определения във връзка с произхода и митнически въпроси, освен с разрешение на лицето или страната, които са предоставили поверителната информация.

4. Независимо от параграф 3, всяка страна може да разреши информацията, събрана в съответствие с настоящата глава, да се използва при всякакви административни, съдебни или квазисъдебни производства, образувани поради неспазване на свързаното с митническата област законодателство за прилагане на настоящата глава. Съответната страна уведомява предварително за това използване лицето или страната, предоставили информацията.

Член 65

Административни мерки и санкции

Всяка страна гарантира ефективното прилагане на настоящата глава. Всяка страна гарантира, че компетентните органи са в състояние да налагат административни мерки в съответствие със своите законови и подзаконови актове , а когато е уместно — наказания, на всяко лице, което изготви документ или е причина да бъде изготвен документ, съдържащ невярна информация, предоставена с цел получаване на преференциално тарифно третиране на даден продукт, или което не изпълнява изискванията на член 59, или което не предостави доказателствата или откаже да позволи посещението, както е посочено в член 62, параграф 3.

РАЗДЕЛ 3

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 66

Сеута и Мелиля

1. За целите на настоящата глава, в случая на Съюза терминът „страна“ не обхваща Сеута и Мелиля.

2. При внасянето в Сеута и Мелиля на продукти с произход от Обединеното кралство за тях се прилага във всяко едно отношение същото митническо третиране по настоящото споразумение като прилаганото за продукти с произход от митническата територия на Съюза съгласно Протокол 2 към Акта за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република към Европейския съюз. Обединеното кралство прилага спрямо вноса на продукти, попадащи в обхвата на настоящото споразумение и с произход от Сеута и Мелиля, същото митническо третиране като това, което прилага към продуктите, внесени от Съюза и с произход от него.

3. Правилата за произход и процедурите, свързани с произхода, посочени в настоящата глава, се прилагат mutatis mutandis за продуктите, изнасяни от Обединеното кралство за Сеута и Мелиля, и за продуктите, изнасяни от Сеута и Мелиля за Обединеното кралство.

4. Сеута и Мелиля се считат за една територия.

5. Член 40 се прилага за вноса и износа на продукти между Европейския съюз, Обединеното кралство и Сеута и Мелиля.

6. Износителите вписват „Обединено кралство“ или „Сеута и Мелиля“ в поле 3 от текста на изявлението за произход в зависимост от произхода на продукта.

7. Митническият орган на Кралство Испания отговаря за прилагането и изпълнението на настоящата глава в Сеута и Мелиля.

Член 67

Преходни разпоредби за продукти в транзит или продукти на склад

Разпоредбите на настоящото споразумение могат да бъдат прилагани по отношение на продукти, за които са изпълнени разпоредбите на настоящата глава и които към датата на влизане в сила на настоящото споразумение се намират или в транзит от страната износител за страната вносител, или под митнически контрол в страната вносител без плащане на вносни мита и такси, при условие че в срок от 12 месеца от тази дата към митническия орган на страната вносител бъде отправено искане за преференциално тарифно третиране по член 54.

Член 68

Изменяне на настоящата глава и приложенията към нея

Съветът за партньорство може да изменя настоящата глава и приложенията към нея.

ГЛАВА 3

САНИТАРНИ И ФИТОСАНИТАРНИ МЕРКИ

Член 69

Цели

Целите на настоящата глава са, както следва:

а)	да се опазват животът или здравето на хората, животните и растенията на териториите на страните, като същевременно се улеснява търговията между страните;

б)	да се насърчава прилагането на Споразумението за СФСМ;

в)	да се гарантира, че санитарните и фитосанитарните (СФС) мерки на страните не създават ненужни пречки пред търговията;

г)	да се способства за постигането на по-голяма прозрачност и по-добро разбиране при прилагането на СФС мерки на всяка от страните;

д)	да се засили сътрудничеството между страните в борбата срещу антимикробната резистентност, за насърчаване на устойчивите продоволствени системи, в областта на запазването на хуманното отношение към животните и по отношение на електронното сертифициране;

е)	да се засили сътрудничеството в съответните международни организации за разработване на международни стандарти, насоки и препоръки относно здравето на животните, безопасността на храните и здравето на растенията; и

ж)	да се насърчава прилагането на международните стандарти, насоки и препоръки от всяка от страните.

Член 70

Обхват

1. Настоящата глава се прилага по отношение на всички СФС мерки на някоя страна, които могат пряко или косвено да засегнат търговията между страните.

2. Освен това в настоящата глава се установяват отделни разпоредби във връзка със сътрудничеството в областта на хуманното отношение към животните, антимикробната резистентност и устойчивите продоволствени системи.

Член 71

Определения

1. За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а)	определенията, съдържащи се в приложение А към Споразумението за СФСМ;

б)	определенията, приети под егидата на Комисията по Кодекс алиментариус („Кодексa“);

в)	определенията, приети под егидата на Световната организация по здравеопазване на животните („OIE“); и

г)	определенията, приети под егидата на Международната конвенция по растителна защита („МКРЗ“).

2. За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а)	„условия за внос“ означава всички СФС мерки, които трябва да бъдат изпълнени за осъществяване на внос на продукти; и

б)	„защитена зона“ за определен регулиран вредител по растенията означава официално определен географски район, в който този вредител не е установен въпреки благоприятните условия и присъствието му в други части от територията на страната и в който въвеждането на този вредител не е разрешено.

3. Специализираният търговски комитет по санитарни и фитосанитарни мерки може да приема други определения за целите на настоящата глава, като взема предвид глосарите и определенията на съответните международни организации като Кодекса, OIE и МКРЗ.

4. Доколкото е налице несъответствие между определенията, приети от Специализирания търговски комитет по санитарни и фитосанитарни мерки или под егидата на Кодекса, OIE и МКРЗ, и определенията съгласно Споразумението за СФСМ, определенията съгласно Споразумението за СФСМ се ползват с предимство. В случай на несъответствие между определенията, приети от Специализирания търговски комитет по санитарни и фитосанитарни мерки, и определенията съгласно Кодекса, OIE или МКРЗ, предимство имат определенията съгласно Кодекса, OIE или МКРЗ.

Член 72

Права и задължения

Страните потвърждават отново своите права и задължения съгласно Споразумението за СФСМ. Това включва правото да се приемат мерки в съответствие с член 5, параграф 7 от Споразумението за СФСМ.

Член 73

Общи принципи

1. Страните прилагат СФС мерки за постигане на подходящо равнище на защита, които се основават на оценки на риска в съответствие с приложимите разпоредби, включително член 5 от Споразумението за СФСМ.

2. Страните няма да използват СФС мерки, за да създават необосновани пречки пред търговията.

3. По отношение на свързаните с търговията процедури за СФС мерки и одобрения, които са установени съгласно настоящата глава, всяка от страните гарантира, че тези процедури и свързаните с тях СФС мерки:

а)	се предприемат и изпълняват своевременно;

б)	не включват ненужни, научно и технически необосновани или неоправдано обременяващи искания за информация, които биха могли да забавят достъпа до пазарите на другата страна;

в)	не се прилагат по начин, който би представлявал произволна или неоправдана дискриминация спрямо цялата територия или части от територията на другата страна, където съществуват идентични или сходни СФС условия; и

г)	са пропорционални на установените рискове и не са по-ограничителни по отношение на търговията от необходимото за постигане на съответното ниво на защита на страната вносител.

4. Страните не използват без наличието на научна и техническа обосновка процедурите, посочени в параграф 3, или искания за допълнителна информация с цел забавяне на достъпа до техните пазари.

5. Всяка страна гарантира, че изискваните от нейна страна административни процедури по отношение на условията за внос във връзка с безопасността на храните, здравето на животните или здравето на растенията не са по-обременяващи или по-ограничителни по отношение на търговията от необходимото за осигуряване на достатъчна увереност на страната вносител, че тези условия са изпълнени. Всяка страна гарантира, че отрицателното въздействие на административните процедури върху търговията е сведено до минимум и че се поддържат лесни и бързи процедури за митническо оформяне, които същевременно отговарят на условията на страната вносител.

6. Страната вносител не въвежда допълнителна административна система или процедури, които ненужно възпрепятстват търговията.

Член 74

Официално сертифициране

1. Когато в страната вносител се изискват официални сертификати, образците на сертификатите са:

а)	приведени в съответствие с принципите, определени в международните стандарти на Кодекса, МКРЗ и OIE; и

б)	приложими при внос от всички части от територията на страната износител.

2. Специализираният търговски комитет по санитарни и фитосанитарни мерки може да постигне съгласие относно специални случаи, в които образците на сертификатите, посочени в параграф 1, да бъдат въведени само за част или части от територията на страната износител. Страните насърчават прилагането на електронно сертифициране и други технологии за улесняване на търговията.

Член 75

Условия и процедури за внос

1. Без да се засягат правата и задълженията на всяка от страните по Споразумението за СФСМ и настоящата глава, условията за внос на страната вносител се прилагат последователно за цялата територия на страната износител.

2. Страната износител гарантира, че продуктите, изнасяни за другата страна, като например животни и животински продукти, растения и растителни продукти или други свързани предмети, отговарят на всички СФС изисквания на страната вносител.

3. Страната вносител може да изиска вносът на определени продукти да подлежи на разрешителен режим. Такова разрешение се предоставя, когато е отправено искане от съответния компетентен орган на страната износител, което обективно доказва по удовлетворителен за страната вносител начин, че са изпълнени изискванията за разрешение на страната вносител. Съответният компетентен орган на страната износител може да отправи искане за разрешение за цялата територия на страната износител. Страната вносител одобрява искания въз основа на това, когато те отговарят на изискванията за разрешение на страната вносител, посочени в настоящия параграф.

4. Страната вносител не въвежда изисквания за разрешение, които са допълнителни на изискванията. приложими в края на преходния период, освен ако прилагането на тези изисквания към допълнителни продукти е оправдано за смекчаване на значителен риск за здравето на хората, животните или растенията.

5. Страната вносител определя за всички продукти условия за внос и ги съобщава на другата страна. Страната вносител гарантира, че нейните условия за внос се прилагат пропорционално и недискриминационно.

6. Без да се засягат временните мерки по член 5, параграф 7 от Споразумението за СФСМ, по отношение на продукти или други свързани предмети, във връзка с които са налице фитосанитарни проблеми, условията за внос се ограничават до мерки на страната вносител за защита срещу регулирани вредители и се прилагат за цялата територия на страната износител.

7. Независимо от параграфи 1 и 3, в случай на искания за разрешение за внос на конкретен продукт, в които страната износител е поискала разглеждане само за част или за определени части от нейната територия (в случая на Съюза — за отделни държави членки), страната вносител незабавно пристъпва към разглеждане на съответното искане. Когато страната вносител получи искания по отношение на конкретния продукт от повече от една част от страната износител или когато са получени допълнителни искания по отношение на продукт, който вече е получил разрешение, страната вносител ускорява приключването на разрешителната процедура, като взема предвид идентичния или сходен СФС режим, приложим в различните части на страната износител.

8. Всяка от страните гарантира, че всички процедури за санитарни и фитосанитарни контрол, инспекция и одобрение започват и приключват без неоправдано забавяне. Изискванията за предоставяне на информация се ограничават до необходимото за процеса на одобрение, за да се вземе предвид информацията, която вече е налична в страната вносител, като например законодателната уредба и одиторските доклади на страната износител.

9. Освен при надлежно обосновани обстоятелства, свързани с нейното равнище на защита, всяка от страните осигурява преходен период между публикуването на каквито и да било промени в своите процедури за одобрение и тяхното прилагане, за да позволи на другата страна да се запознае с тези промени и да се приспособи към тях. Никоя от страните не удължава неоснователно процеса на одобрение на заявленията, подадени преди публикуването на промените.

10. Във връзка с процеса, описан в параграфи 3—8, се предприемат следните действия:

а)	веднага след като даде положителен отговор вследствие на извършената оценка, страната вносител незабавно предприема всички необходими законодателни и административни мерки, за да позволи своевременно извършване на търговските операции;

б)

страната износител:

i)	предоставя цялата относима информация, изисквана от страната вносител; и

ii)	предоставя разумен достъп на страната вносител, за да може тя да извършва одити и да осъществява други подходящи процедури.

в)

страната вносител съставя списък на регулираните вредители за продуктите, или за други свързани предмети, във връзка с които са налице фитосанитарни проблеми. Този списък съдържа:

i)	вредителите, за които няма данни, че се срещат в която и да било част от нейната територия;

ii)	вредителите, за които има данни, че се срещат на нейната територия и които са предмет на официален контрол;

iii)	вредителите, за които има данни, че се срещат в части от нейната територия и за които са установени свободни от вредители зони или защитени зони; и

iv)	некарантинни вредители, за които има данни, че се срещат на нейната територия и които са предмет на официален контрол за определен вид посадъчен материал.

11. Страната вносител приема пратки, без да изисква страната вносител да проверява съответствието на тези пратки на територията на страната износител преди заминаването им.

12. Всяка страна може да събира такси за покриване на разходите, направени за извършване на специални гранични проверки във връзка със СФС мерки, като таксите не трябва да надвишават необходимото за възстановяване на направените разходи.

13. Страната вносител има право да извършва проверки при внос на продукти, внесени от страната износител, за да се гарантира спазването на своите СФС изисквания за внос.

14. Проверките при внос, извършени за продукти, които са внесени от страната износител, се основават на свързания със съответния внос СФС риск. Проверките при внос се извършват само до степента, необходима за защита на живота и здравето на хората, животните или растенията, своевременно и с минимално въздействие върху търговията между страните.

15. Информацията за дела на продуктите от страната износител, които са били проверени при внос, се предоставя от страната вносител при поискване от страната износител.

16. Ако при проверките при внос се установи несъответствие с относимите условия за внос, предприетото действие от страната вносител трябва да се основава на оценка на свързания риск и да не е по-ограничително по отношение на търговията, отколкото е необходимо за постигане на подходящото за страната равнище на СФС защита.

Член 76

Списъци на одобрените предприятия

1. Когато е оправдано, страната вносител може да поддържа списък на одобрените предприятия, отговарящи на нейните изисквания за внос, като условие за разрешаване на вноса на животински продукти от тези предприятия.

2. Освен ако е оправдано за смекчаване на значителен риск за здравето на хората или животните, списъци на одобрените предприятия се изискват само за категориите продукти, за които е имало такова изискване в края на преходния период.

3. Страната износител информира страната вносител за своя списък с предприятия, отговарящи на условията на страната вносител, които се основават на гаранции, предоставени от страната износител.

4. По искане на страната износител страната вносител одобрява предприятия, които се намират на територията на страната износител, въз основа на гаранции, предоставени от страната износител, без извършване на предварителна проверка на отделните предприятия.

5. Освен ако страната вносител поиска допълнителна информация и при условие че се предоставят гаранции от страната износител, страната вносител предприема необходимите законодателни или административни мерки в съответствие със своите приложими правни процедури, за да позволи извършването на внос от тези предприятия без ненужно забавяне.

6. Списъкът с одобрените предприятия се прави публично достъпен от страната вносител.

7. Когато страната вносител реши да отхвърли искането на страната износител да приеме добавянето на дадено предприятие в списъка на одобрените предприятия, тя информира незабавно страната износител и предоставя отговор, който съдържа информация за несъответствията, довели до отхвърлянето на искането за одобрение на предприятието.

Член 77

Прозрачност и обмен на информация

1. Всяка страна се стреми към прозрачност по отношение на приложимите за търговията СФС мерки, като за тази цел предприема следните действия:

а)	незабавно съобщава на другата страна всички промени в своите СФС мерки и в процедурите за одобрение, включително промените, които могат да окажат влияние върху капацитета ѝ да изпълнява СФС изисквания на другата страна за внос на определени продукти;

б)	подобрява взаимното разбиране на СФС мерките и тяхното прилагане;

в)

обменя информация с другата страна по въпроси, свързани с разработването и прилагането на СФС мерки, включително за напредъка по отношение на нови налични научни доказателства, които засягат или могат да засегнат търговията между страните с оглед на свеждането до минимум на отрицателните последици за търговията;

г)	при поискване от другата страна съобщава в срок от 20 работни дни условията, приложими за вноса на конкретни продукти;

д)	при поискване от другата страна съобщава в срок от 20 работни дни актуалното състояние на процедурата за получаване на разрешение за конкретни продукти;

е)	съобщава на другата страна за всяка значителна промяна в структурата или организацията на компетентния орган на страната;

ж)	при поискване — съобщава резултатите от извършения от страната официален контрол и представя доклада относно резултатите от извършения контрол;

з)	при поискване — съобщава резултатите от проверката на вноса, предвидена в случай на отхвърлена или неотговаряща на изискванията пратка; и

и)	при поискване — съобщава своевременно оценката на риска или научното становище, изготвени от страната, които имат отношение към настоящата глава.

2. Когато някоя страна е предоставила информацията съгласно параграф 1 чрез уведомление, изпратено до централната регистратура по уведомленията на СТО или до съответния международен орган за определяне на стандарти в съответствие с приложимите правила, изискванията на параграф 1, доколкото са приложими за тази информация, са изпълнени.

Член 78

Приспособяване към регионалните условия

1. Страните признават концепцията за зониране, включително за свободни от болест или вредители зони, защитени зони и зони със слабо разпространение на болести или вредители, и я прилагат в търговията между страните в съответствие със Споразумението за СФСМ, включително с Насоките за насърчаване на практическото прилагане на член 6 от Споразумението за СФСМ (Решение G/SPS/48 на Комитета по СФСМ към СТО) и с приложимите препоръки, стандарти и насоки на OIE и МКРЗ. Специализираният търговски комитет по санитарни и фитосанитарни мерки може да определи допълнителни подробности за тези процедури, като вземе предвид всяко съответно Споразумение за СФСМ, както и стандартите, насоките или препоръките на OIE и МКРЗ.

2. Страните могат също да се споразумеят да си сътрудничат във връзка с концепцията за компартментализация, посочена в глави 4.4 и 4.5 от Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE и глави 4.1 и 4.2 от Здравния кодекс за водните животни на OIE.

3. При създаването или поддържането на зоните, посочени в параграф 1, страните вземат предвид фактори като географско разположение, екосистеми, епидемиологично наблюдение и ефективност на санитарните и фитосанитарните проверки.

4. Що се отнася до животните и животинските продукти, когато се определят или запазват условия за внос по искане на страната износител, страната вносител признава свободните от болест зони, определени от страната износител, като основа на съображенията си при вземане на решението за разрешаване или запазване на вноса, без да се засягат параграфи 8 и 9.

5. Страната износител идентифицира частите от своята територия, посочени в параграф 4, и при поискване предоставя изчерпателно обяснение и подкрепящи данни, основани на стандартите на OIE, или по други начини, определени от Специализирания търговски комитет по санитарни и фитосанитарни мерки, въз основа на знания, придобити чрез опит от съответните органи на страната износител.

6. Що се отнася до растенията, растителните продукти и други свързани предмети, когато се определят или запазват фитосанитарни условия за внос по искане на страната износител, страната вносител признава свободните от вредители зони, свободните от вредители места на производство, свободните от вредители производствени обекти, зоните със слабо разпространение на вредители и защитените зони, определени от страната износител, като основа на съображенията си при вземане на решение за разрешаване или запазване на вноса, без да се засягат параграфи 8 и 9.

7. Страната износител определя своите свободни от вредители зони, свободни от вредители места на производство, свободни от вредители производствени обекти, зони със слабо разпространение на вредители или защитени зони. Ако това бъде поискано от страната вносител, страната износител предоставя изчерпателно обяснение и подкрепящи данни, основани на разработените от МКРЗ международни стандарти за фитосанитарни мерки, или по други начини, определени от Специализирания търговски комитет по санитарни и фитосанитарни мерки, въз основа на знания, придобити чрез опит от съответните фитосанитарни органи на страната износител.

8. Страните признават свободните от болест зони и защитени зони, които са налице в края на преходния период.

9. Параграф 8 се прилага също и за последващите приспособявания на тези свободни от болест зони и защитени зони (в случая на Обединеното кралство — свободни от вредители зони), с изключение на случаите на съществени промени в ситуацията по отношение на болестта или вредителите.

10. С цел прилагане на параграфи 4— 9 от настоящия член страните могат да извършват одити и проверки съгласно член 79.

11. Страните установяват тясно сътрудничество с цел поддържане на доверие в процедурите във връзка с определянето на свободни от болест или вредители зони, свободни от вредители места на производство, свободни от вредители производствени обекти, зони със слабо разпространение на вредители или болести и защитени зони, чрез което нарушаването на търговията да се сведе до минимум.

12. Страната вносител основава своето определяне на здравния статус на животните или растенията в страната износител или части от нея на информацията, предоставена от страната износител в съответствие със стандартите на Споразумението за СФСМ, OIE и МКРЗ, и взема предвид определянето, направено от страната износител.

13. Когато страната вносител не приеме определянето, направено от страната износител, както е посочено в параграф 12 от настоящия член, страната вносител предоставя обективна обосновка и обяснява на страната износител причините за това отхвърляне и при поискване провежда консултации в съответствие с член 80, параграф 2.

14. Всяка страна гарантира, че задълженията определени в параграфи 4—9, 12 и 13, се изпълняват своевременно. Страната вносител ускорява признаването на статуса по отношение на болестта или вредителя, когато статусът е възстановен след появата на огнище.

15. Когато някоя страна счита, че определен регион има специален статус по отношение на конкретна болест и отговаря на критериите, определени в глава 1.2 от Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE или в глава 1.2 от Здравния кодекс за водните животни на OIE, тя може да поиска този статус да бъде признат. Страната вносител може да изисква допълнителни гаранции по отношение на вноса на живи животни и животински продукти, съответстващи на договорения статус.

Член 79

Одити и проверки

1. Страната вносител може да извършва одити и проверки на следното:

а)	на цялата система за инспекции и сертифициране на органите на другата страна или на част от тази система;

б)	на резултатите от проверките, извършени съгласно системата за инспекции и сертифициране на страната износител.

2. Страните извършват тези одити и проверки в съответствие с разпоредбите на Споразумението за СФСМ, като вземат предвид съответните международни стандарти, насоки и препоръки на Кодекса, OIE или МКРЗ.

3. За целите на извършването на тези одити и проверки страната вносител може да извършва одити и проверки чрез искания за информация от страната износител или чрез посещения в страната износител за одити и проверки, които могат да включват:

а)	оценка изцяло или отчасти на цялостната програма за контрол на отговорния орган, включително, когато е целесъобразно, преглеждане на дейностите, свързани с извършването на регулаторни одити и инспекции;

б)	проверки на място; и

в)	събиране на информация и данни за оценка на причините за наличие на повтарящи се или нововъзникващи проблеми във връзка с износа на продукти.

4. Страната вносител съобщава на страната износител резултатите и заключенията от одитите и проверките, извършени съгласно параграф 1. Страната вносител може да направи тези резултати публично достъпни.

5. Преди започването на одит или проверка страните обсъждат целите и обхвата на одита или проверката, критериите или изискванията, спрямо които ще бъде оценявана страната износител, както и маршрута и процедурите за провеждане на одита или проверката, които се определят в план за одит или проверка. Освен ако е договорено друго между страните, страната вносител предоставя на страната износител план за одит или проверка най-малко 30 дни преди началото на одита или проверката.

6. Страната вносител предоставя на страната износител възможност за коментари по проекта на доклада от одита или проверката. Страната вносител представя на страната износител окончателен писмен доклад, обикновено в срок от два месеца от датата на получаване на тези коментари.

7. Всяка страна поема разходите си, свързани с такъв одит или проверка.

Член 80

Уведомяване и консултации

1. Всяка страна своевременно уведомява другата страна за:

а)	значителна промяна в статуса по отношение на вредителите или болестите;

б)	появата на нова болест по животните;

в)	констатация от епидемиологично значение относно болест по животните;

г)	значим проблем, свързан с безопасността на храните, открит от някоя страна;

д)	всички допълнителни мерки извън основните изисквания на съответните СФС мерки, прилагани за контрол или изкореняване на болестите по животните или за опазване на здравето на хората, както и всички промени в политиката за профилактика, включително правилата за ваксиниране;

е)	при поискване — съобщава резултатите от извършения от страната официален контрол и представя доклада относно резултатите от извършения контрол; и

ж)	всички значителни промени във функциите на система или база данни.

2. Ако някоя от страните има сериозни опасения по отношение на безопасността на храните, здравето на растенията или здравето на животните, или по отношение на СФС мярка, предложена или прилагана от другата страна, първата страна може да поиска провеждането на технически консултации с втората страна. Получилата искането страна следва да отговори своевременно. Всяка страна се стреми да предостави необходимата информация, за да се избегне евентуално нарушаване на търговията и, според случая, да се постигне взаимноприемливо решение.

3. Консултациите, посочени в параграф 2, могат да се провеждат чрез телеконферентна или видеоконферентна връзка или чрез други средства за комуникация, които са били одобрени от страните по взаимно съгласие.

Член 81

Спешни мерки

1. Ако страната вносител счита, че съществува сериозен риск за живота и здравето на хората, животните или растенията, тя може да предприеме необходимите мерки за опазване на живота и здравето на хората, животните или растенията без предварително уведомление. За пратки, които са в етап транспортиране между страните, страната вносител взема предвид най-подходящото и най-пропорционалното решение с цел да се избегне ненужно нарушаване на търговията.

2. Страната, която предприема мерките, уведомява другата страна за спешната СФС мярка възможно най-скоро след решението си за прилагане на мярката и не по-късно от 24 часа след вземането на решението. Ако някоя страна поиска технически консултации във връзка с тази спешна СФС мярка, те трябва да се проведат в срок от 10 дни от уведомяването за спешната СФС мярка. Страните вземат предвид всяка информация, предоставена в рамките на техническите консултации. Тези консултации се провеждат, за да се избегне ненужно нарушаване на търговията. Страните могат да разглеждат възможности за улесняване на прилагането или за замяната на мерките.

3. Страната вносител разглежда своевременно информацията, предоставена от страната износител, когато взема решение по отношение на пратки, които към момента на приемане на спешната СФС мярка се транспортират между страните, за да се избегне ненужно нарушаване на търговията.

4. Страната вносител гарантира, че всяка спешна мярка, предприета на основанията, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се запазва в сила без научни доказателства или в случаите, когато научните доказателства са недостатъчни, е приета в съответствие с член 5, параграф 7 от Споразумението за СФСМ.

Член 82

Многостранни международни форуми

Страните се договарят да си сътрудничат в многостранни международни форуми за разработването на международни стандарти, насоки и препоръки в областите, попадащи в обхвата на настоящата глава.

Член 83

Прилагане и компетентни органи

1. За целите на прилагането на настоящата глава всяка страна взема предвид всяко едно от следните:

а)	решенията на Комитета по СФСМ към СТО;

б)	работата на съответните международни органи за определяне на стандарти;

в)	всякакви познания и предишен опит в областта на търговията със страната износител; и

г)	информацията, предоставена от другата страна.

2. За прилагането на настоящата глава всяка страна незабавно предоставя на другата страна описание на компетентните си органи. Всяка страна уведомява другата страна за всяка съществена промяна, свързана с тези компетентни органи.

3. Всяка страна гарантира, че компетентните ѝ органи разполагат с необходимите ресурси за ефективно прилагане на настоящата глава.

Член 84

Сътрудничество в областта на хуманното отношение към животните

1. Страните признават, че животните са същества с усещания. Те също така признават връзката между подобряването на хуманното отношение към животните и устойчивите системи за производство на храни.

2. Страните поемат ангажимента да си сътрудничат в международни форуми за насърчаване на развитието на най-добрите възможни практики за хуманно отношение към животните и на прилагането на тези практики. По-конкретно страните си сътрудничат във връзка със засилване и разширяване на обхвата на стандартите на OIE за хуманно отношение към животните, както и във връзка с тяхното прилагане, при което се отделя специално внимание на селскостопанските животни.

3. Страните обменят информация, експертни познания и опит в областта на хуманното отношение към животните, по-специално във връзка с развъждането, отглеждането, третирането, транспортирането и клането на животни, отглеждани за производство на храни.

4. Страните засилват сътрудничеството си при провеждане на научни изследвания в областта на хуманното отношение към животните, свързано с отглеждането на животни и третирането им във фермите, по време на транспорт и при клане.

Член 85

Сътрудничество в областта на антимикробната резистентност

1. Страните предоставят рамка за диалог и сътрудничество с оглед засилване на борбата срещу развиването на антимикробна резистентност.

2. Страните признават, че антимикробната резистентност представлява сериозна заплаха за здравето на хората и животните. Възможно е неправилната употреба на антимикробни средства в животновъдството, включително нетерапевтичната им употреба, да допринесе за развиването на антимикробна резистентност, която може да представлява риск за човешкия живот. Страните признават, че естеството на заплахата изисква прилагането на транснационален подход и на подхода „Едно здраве“.

3. С оглед на борбата с антимикробната резистентност страните се стремят да си сътрудничат в международен план с регионални или многостранни работни програми за намаляване на ненужната употреба на антибиотици в животновъдството и да работят заедно за преустановяване на международното използване на антибиотици като стимулатори на растежа с цел борба с антимикробната резистентност съгласно подхода „Едно здраве“ и в съответствие с Глобалния план за действие.

4. Страните си сътрудничат в рамките на съответните международни организации при разработването на международни насоки, стандарти, препоръки и действия, целящи да насърчават разумната и отговорна употреба на антибиотиците в животновъдството и във ветеринарните практики.

5. Диалогът, посочен в параграф 1, обхваща, inter alia:

а)

сътрудничество за следване на действащите и бъдещите насоки, стандарти, препоръки и действия, разработени от съответните международни организации, и действащите и бъдещите инициативи и национални планове, целящи да насърчават разумната и отговорна употреба на антибиотиците и свързани с животновъдството и ветеринарните практики;

б)	сътрудничество при изпълнението на препоръките на OIE, СЗО и Кодекса, по-специално на CAC-RCP61/2005;

в)	обмен на информация относно добрите селскостопански практики;

г)	насърчаване на научните изследвания, иновациите и развитието;

д)	насърчаване на мултидисциплинарните подходи за борба с антимикробната резистентност, включително на подхода „Едно здраве“ на СЗО, OIE и Кодекса.

Член 86

Устойчиви продоволствени системи

Всяка страна насърчава своите служби по безопасност на храните, фитосанитарни служби и ветеринарномедицински служби да си сътрудничат със съответните служби на другата страна с цел насърчаване на устойчивите методи за производство на храни и на устойчивите продоволствени системи.

Член 87

Специализиран търговски комитет по санитарните и фитосанитарните мерки

Специализираният търговски комитет по санитарните и фитосанитарните мерки наблюдава прилагането и функционирането на разпоредбите на настоящата глава и има следните функции:

а)	незабавно изясняване и по възможност разрешаване на всеки повдигнат от някоя от страните въпрос, свързан с разработването, приемането или прилагането на санитарни и фитосанитарни изисквания, стандарти и препоръки съгласно настоящата глава или Споразумението за СФСМ;

б)	обсъждане на текущите процеси при разработването на нови разпоредби;

в)	обсъждане възможно най-бързо на опасенията, изразени от някоя от страните по отношение на санитарните и фитосанитарните условия и процедури за внос, прилагани от другата страна;

г)

редовен преглед на СФС мерките на страните, включително изискванията за сертифициране и процедурите за митническо оформяне на границите, както и тяхното прилагане, за да се улесни търговията между страните, в съответствие с принципите, целите и процедурите, определени в член 5 от Споразумението за СФСМ. Всяка страна определя всички подходящи действия, които ще предприеме, включително по отношение на честотата на проверките на самоличността и физическите проверки, като взема предвид резултатите от този преглед и въз основа на критериите, определени в приложение 10 от настоящото споразумение;

д)	обмен на мнения, информация и опит по отношение на дейностите за сътрудничество в областта на защитата на хуманното отношение към животните и борбата срещу антимикробната резистентност, провеждани съгласно членове 84 и 85;

е)	по искане на някоя от страните — разглежда какво представлява съществена промяна в ситуацията по отношение на болестта или вредителите, посочена в член 78, параграф 9;

ж)

приема решения за:

i)	добавяне на определенията, посочени в член 71;

ii)	определяне на специалните случаи, посочени в член 74, параграф 2;

iii)	определяне на подробностите за процедурите, посочени в член 78, параграф 1;

iv)	установяване на други начини в подкрепа на обясненията, посочени в член 78, параграфи 5 и 7.

ГЛАВА 4

ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕЧКИ ПРЕД ТЪРГОВИЯТА

Член 88

Цел

Целта на настоящата глава е да се улесни търговията със стоки между страните чрез предотвратяване, откриване и премахване на ненужните технически пречки пред търговията.

Член 89

Обхват

1. Настоящата глава се прилага за изготвянето, приемането и прилагането на всички стандарти, технически правила и процедури за оценяване на съответствието, които могат да засегнат търговията със стоки между страните.

2. Настоящата глава не се прилага за:

а)	спецификации за покупка, изготвени от правителствени организации за производствени или потребителски изисквания на такива органи; или

б)	СФС мерки, попадащи в приложното поле на глава 3 от настоящия дял.

3. Приложенията към настоящата глава се прилагат в допълнение към настоящата глава по отношение на продуктите, попадащи в обхвата на посочените приложения. Всяка разпоредба в приложение към настоящата глава, че даден международен стандарт или орган или организация трябва да се разглежда или признава за съответен, не възпрепятства стандарт, разработен от друг орган или организация, да бъде считан за съответен международен стандарт съгласно член 91, параграфи 4 и 5.

Член 90

Връзка със Споразумението за ТПТ

1. Членове 2—9 от Споразумението за ТПТ и приложения 1 и 3 към него се включват в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis.

2. Термините, посочени в настоящата глава и в приложенията към настоящата глава, имат същото значение, каквото имат в Споразумението за ТПТ.

Член 91

Технически правила

1. Всяка страна извършва оценки на въздействието на планираните технически правила съгласно съответните си правила и процедури. Правилата и процедурите, посочени в настоящия параграф и в параграф 8, могат да предвиждат изключения.

2. Всяка страна извършва оценка на наличните регулаторни и нерегулаторни алтернативи на предложеното техническо правило, чрез които могат да се постигнат законните цели на страната в съответствие с член 2, параграф 2 от Споразумението за ТПТ.

3. Всяка страна използва съответните международни стандарти като основа за своите технически правила, освен когато може да докаже, че тези международни стандарти биха били неефективно или неподходящо средство за постигането на поставените законни цели.

4. Международните стандарти, разработени от Международната организация по стандартизация (ISO), Международната електротехническа комисия (IEC), Международния съюз по далекосъобщения (МСД) и Комисията по Кодекс алиментариус, са съответните международни стандарти по смисъла на член 2, член 5 и приложение 3 към Споразумението за ТПТ.

5. Стандарт, разработен от други международни организации, също може да се счита за съответен международен стандарт по смисъла на член 2, член 5 и приложение 3 към Споразумението за ТПТ, при условие че:

а)

той е разработен от орган по стандартизация, който се стреми да постигне консенсус:

i)	между националните делегации на участващите членове на СТО, представляващи всички национални органи по стандартизация на тяхна територия, които са приели или очакват да приемат стандарти за предмета, за който се отнася международната дейност по стандартизация, или

ii)	между правителствените органи на участващите членове на СТО, и

б)	той е разработен в съответствие с решението на Комитета по техническите пречки пред търговията към СТО относно принципите за разработване на международни стандарти, ръководства и препоръки във връзка с членове 2 и 5 и приложение 3 към Споразумението за ТПТ (4).

6. Когато някоя страна не е използвала международните стандарти като основа за конкретно техническо правило, по искане на другата страна тя определя всяко съществено отклонение от съответния международен стандарт, обяснява причините, поради които тези стандарти са били преценени като неподходящи или неефективни за преследваната цел, и предоставя научните или техническите доказателства, на които се основава тази оценка.

7. Всяка страна преглежда своите технически правила, за да увеличи сближаването им със съответните международни стандарти, като взема предвид, inter alia, всяка нова разработка в областта на съответните международни стандарти или всяка промяна в обстоятелствата, породили отклонения от съответните международни стандарти.

8. Съгласно съответните си правила и процедури и без да се засяга дял X от настоящата позиция, всяка страна гарантира, при разработването на важни технически правила, които могат да окажат значително въздействие върху търговията, че съществуват процедури, позволяващи на различни лица да изразят мнението си в обществена консултация, освен когато възникнат или е налице заплаха от възникване на спешни проблеми, свързани с безопасността, здравето, околната среда или националната сигурност. Всяка страна разрешава на лица от другата страна да участват в тези консултации при условия, които не са по-неблагоприятни от предоставените на собствените ѝ граждани, и прави резултатите от този процес на консултация публично достъпни.

Член 92

Стандарти

1. Всяка от страните насърчава органите по стандартизация, установени на нейната територия, както и регионалните органи по стандартизация, в които членуват дадена страна или органите по стандартизация, установени на нейната територия:

а)	да вземат участие в рамките на своите ресурси при изготвянето на международни стандарти от съответните международни органи по стандартизация;

б)

да използват съответните международни стандарти като основа за стандартите, които те разработват, освен когато тези международни стандарти биха били неефективни или неподходящи, например поради недостатъчно равнище на защита или фундаментални климатични или географски фактори или фундаментални технологични проблеми;

в)	да избягват дублирането или припокриването с работата на международни органи по стандартизация;

г)	да извършват на редовни интервали преглед на националните и регионалните стандарти, които не се основават на относимите международни стандарти, с цел тяхното по-тясно сближаване с относимите международни стандарти;

д)	да си сътрудничи със съответните органи по стандартизация на другата страна в международни дейности по стандартизация, включително чрез сътрудничество в международните органи по стандартизация или на регионално равнище;

е)	да насърчават двустранното сътрудничество с органите по стандартизация на другата страна; и

ж)	да осъществяват обмен на информация между органите по стандартизация.

2. Страните обменят информация относно:

а)	съответния начин, по който използват стандартите в подкрепа на техническите правила; и

б)	своите съответни процедури за стандартизация, и степента на използване на международни, регионални или подрегионални стандарти като основа за своите национални стандарти.

3. Когато стандартите станат задължителни чрез включване или позоваване в проект на техническо правило или в процедура за оценяване на съответствието, се прилагат задълженията за прозрачност, посочени в член 94 и в член 2 или 5 от Споразумението за ТПТ.

Член 93

Оценяване на съответствието

1. Член 91 относно изготвянето, приемането и прилагането на техническите правила се прилага и за процедурите за оценяване на съответствието mutatis mutandis.

2. Когато дадена страна изисква оценяване на съответствието като достатъчна гаранция, че конкретен продукт е в съответствие с определено техническо правило, тя:

а)	избира процедури за оценяване на съответствието, които са пропорционални на свързаните рискове, които са определени въз основа на извършеното оценяване на риска;

б)

счита като доказателство за съответствието с техническите правила използването на декларацията за съответствие на доставчика, т.е. декларация за съответствие, издадена от производителя на негова собствена отговорност без задължително оценяване от трета страна, като гаранция за съответствие редом с останалите възможности за доказване на съответствие с техническите правила;

в)	предоставя информация, при поискване от другата страна, относно критериите, използвани при избора на процедури за оценяване на съответствието за конкретни продукти.

3. Когато някоя страна изисква оценяване на съответствието от трето лице като достатъчна гаранция, че конкретен продукт е в съответствие с определено техническо правило, и не е запазила тази задача за държавен орган, както е посочено в параграф 4, тя:

а)

използва акредитация, според случая, като средство за доказване на техническата компетентност за квалифициране на органите за оценяване на съответствието. Без да се засяга правото ѝ да установява изисквания за органите за оценяване на съответствието, всяка страна признава ценната роля, която може да играе акредитацията, извършвана с предоставено от държавни органи правомощие и на нетърговска основа, за квалифициране на органите за оценяване на съответствието;

б)	използва приложимите международни стандарти за акредитация и оценяване на съответствието;

в)	насърчава органите по акредитация и органите за оценяване на съответствието, разположени на нейна територия, да се присъединят към съответните действащи международни споразумения или договорености за хармонизиране или улесняване на приемането на резултатите от оценяването на съответствието;

г)

ако два или повече органа за оценяване на съответствието са упълномощени от дадена страна да извършват процедурите за оценяване на съответствието, необходими за пускането на даден продукт на пазара, гарантира, че икономическите оператори имат избор между органите за оценяване на съответствието, определени от органите на дадена страна за определен продукт или набор от продукти;

д)	гарантира, че органите за оценяване на съответствието са независими от производителите, вносителите и икономическите оператори като цяло и че няма конфликт на интереси между органите по акредитация и органите за оценяване на съответствието;

е)

дава възможност на органите за оценяване на съответствието да използват подизпълнители за извършване на изпитвания или инспекции във връзка с оценяването на съответствието, включително подизпълнители, разположени на територията на другата страна, и може да изисква от подизпълнителите да отговарят на същите изисквания, които органът за оценяване на съответствието трябва да изпълни, за да извърши такова изпитване или инспекции; и

ж)	публикува на единен уебсайт списък на органите, които е определил за извършване на такова оценяване на съответствието, и съответната информация за обхвата на определянето на всеки такъв орган.

4. В настоящия член не се съдържа никаква пречка за дадена страна да изисква оценяването на съответствието по отношение на конкретни продукти да се извършва от посочените от нея държавни органи. Ако някоя страна изисква оценката на съответствието да се извършва от посочените от нея държавни органи, тази страна:

а)

ограничава таксите за оценяване на съответствието до приблизителните разходи за предоставените услуги и, по искане на заявител за оценяване на съответствието, предоставя обяснение относно начина, по който налага ограничението на всички такси за това оценяване на съответствието до приблизителните разходи за предоставените услуги; и

б)	прави таксите за оценяване на съответствието публично достъпни.

5. Независимо от параграфи 2—4, всяка страна приема декларацията за съответствие на доставчика като доказателство за съответствие с нейните технически правила в тези продуктови области, в които прави това на датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

6. Всяка страна публикува и поддържа с информационна цел списък на продуктовите области, посочени в параграф 5, заедно с препратките към приложимите технически правила.

7. Независимо от параграф 5, всяка страна може да въведе изисквания за задължителното изпитване или сертифициране от трети лица на продуктовите области, посочени в посочения параграф, при условие че тези изисквания са оправдани на основание на законни цели и са пропорционални на целта за осигуряване на достатъчна увереност на страната вносител, че продуктите съответстват на приложимите технически правила или стандарти, като се вземат предвид рисковете, които несъответствието би създало.

8. Страната, която предлага да въведе процедурите за оценяване на съответствието, посочени в параграф 7, уведомява другата страна на ранен етап и взема предвид коментарите ѝ при изготвянето на всяка такава процедура за оценяване на съответствието.

Член 94

Прозрачност

1. Освен когато възникват или е налице заплаха от възникване на спешни проблеми, свързани с безопасността, здравето, опазването на околната среда или националната сигурност, всяка страна позволява на другата страна да предостави писмени коментари към нотифицираните предложения за технически правила и процедури за оценяване на съответствието в рамките на срок от най-малко 60 дни от датата на изпращането на уведомлението за тези правила или процедури до централната регистратура по уведомленията на СТО. Страната се отзовава положително на разумно обосновано искане за удължаване на този срок за представяне на коментари.

2. Всяка страна предоставя електронна версия на пълния нотифициран текст заедно с уведомлението. В случай че нотифицираният текст не е на един от официалните езици на СТО, уведомяващата страна предоставя подробно и пълно описание на съдържанието на мярката във формàта на СТО за уведомяване.

3. Ако дадена страна получи писмени коментари по предложението си за техническо правило или процедура за оценяване на съответствието от другата страна, тя:

а)	при поискване от другата страна, обсъжда писмените коментари с участието на своя компетентен регулаторен орган, във време, когато могат да бъдат взети под внимание; и

б)	изпраща писмен отговор на коментарите не по-късно от датата на публикуване на техническото правило или на процедурата за оценяване на съответствието.

4. Всяка страна се стреми да публикува на уебсайт своите отговори на коментарите, които е получила след уведомлението, посочено в параграф 1, не по-късно от датата на публикуване на приетото техническо правило или на приетата процедура за оценяване на съответствието.

5. Всяка страна предоставя, по искане на другата страна, информация относно целите, правното основание и обосновката във връзка с техническо правило или с процедура за оценяване на съответствието, които страната е приела или предлага да приеме.

6. Всяка страна гарантира, че приетите от нея технически правила и процедури за оценяване на съответствието се публикуват на уебсайт, който е достъпен безплатно.

7. Всяка страна предоставя информация за приемането и влизането в сила на техническите правила или на процедурите за оценяване на съответствието и за приетите окончателни текстове чрез допълнение към първоначалното уведомление до СТО.

8. Всяка страна осигурява изминаване на разумен срок между публикуването на техническите правила и влизането им в сила, за да се даде време за приспособяване на икономическите оператори на другата страна. „Разумен срок“ означава период от най-малко шест месеца, освен ако това би било неефективно за изпълнението на поставените законни цели.

9. Всяка от страните дава положителен отговор на разумно искане на другата страна, получено преди края на срока за представяне на коментари, посочен в параграф 1, за удължаване на срока между приемането на техническото правило и влизането му в сила, с изключение на случаите, при които закъснението би било неефективно за постигането на поставените законни цели.

10. Всяка страна гарантира, че информационните центрове, създадени в съответствие с член 10 от Споразумението за ТПТ, предоставят информация и отговори на един от официалните езици на СТО на основателни запитвания от другата страна или от заинтересовани лица от другата страна относно приетите технически правила и процедури за оценяване на съответствието.

Член 95

Маркиране и етикетиране

1. Техническите правила на дадена страна могат да включват изключително задължителни изисквания за маркиране или етикетиране или да се отнасят до тях. В такива случаи към тези технически правила се прилагат принципите на член 2, параграф 2 от Споразумението за ТПТ.

2. Когато дадена страна изисква задължително маркиране или етикетиране на продуктите, се прилагат всички условия, които следват:

а)	страната изисква само информация, която е от значение за потребителите или ползвателите на продукта, или информация, която указва, че продуктът съответства на задължителните технически изисквания;

б)

страната не изисква каквото и да било предварително одобрение, регистрация или сертифициране на етикетите или на маркировките на продуктите, нито заплащане на такси като предварително условие за пускането на своя пазар на продукти, които иначе отговарят на задължителните ѝ технически изисквания, освен ако това е необходимо с оглед на законни цели;

в)	в случаите, в които някоя страна изисква от икономическите оператори да използват уникален идентификационен номер, тя издава такъв номер на икономическите оператори на другата страна своевременно и на основата на недискриминационни принципи;

г)

освен ако информацията, изброена в подточки i), ii) или iii), е подвеждаща, противоречива или объркваща по отношение на информацията, изисквана от страната вносител по отношение на стоките, страната вносител разрешава:

i)	информация на други езици, освен езика, изискван в страната вносител на стоките;

ii)	международно признати номенклатури, пиктограми, символи или графики; и

iii)	допълнителна информация, освен изискваната в страната вносител на стоките;

д)

страната приема, че етикетирането, включително допълнителното етикетиране или корекциите на етикетирането, се извършват в митническите складове или в други определени зони в държавата вносител вместо етикетирането в държавата на произход, освен ако се изисква да се извърши от одобрени лица поради съображения, свързани с общественото здраве или безопасността; и

е)	освен ако прецени, че с това може да се накърнява постигането на законни цели, страната се стреми да приема непостоянни или сменяеми етикети или по-скоро такава маркировка или етикетировка, която е включена в придружаващата документация, отколкото физически прикрепена към продукта.

Член 96

Сътрудничество в областта на надзора на пазара и на безопасността и съответствието на нехранителните продукти

1. Страните признават значението на сътрудничеството в областта на надзора на пазара, съответствието и безопасността на нехранителните продукти с цел улесняване на търговията и защита на потребителите и останалите ползватели, както и значението на изграждане на взаимно доверие на основата на споделяне на информация.

2. За да гарантират независимото и безпристрастно функциониране на надзора на пазара, страните гарантират:

а)	разделянето на функциите за надзор на пазара от функциите за оценяване на съответствието; и

б)	липсата на каквито и да било интереси, които биха засегнали безпристрастността на органите за надзор на пазара при извършването от тях на контрол или надзор на икономически оператори.

3. Страните си сътрудничат и обменят информация в областта на безопасността и съответствието на нехранителните продукти, която може да включва по-конкретно следното:

а)	дейности и мерки за надзор на пазара и за правоприлагане;

б)	методи за оценка на риска и изпитване на продукти;

в)	координираното изземване на продукти или други подобни действия;

г)	научна, техническа и регулаторна информация с цел подобряване на безопасността и съответствието на нехранителните продукти;

д)	възникващи въпроси от съществено значение за здравето и безопасността;

е)	дейности, свързани със стандартизацията;

ж)	обмен на длъжностни лица.

4. Съветът за партньорство полага всички усилия да установи в приложение 16, във възможно най-кратък срок и за предпочитане до шест месеца след влизането в сила на настоящото споразумение, договореност за редовен обмен на информация между системата за бърз обмен на информация за нехранителни продукти (RAPEX), или последваща система, и базата данни, свързана с надзора на пазара и безопасността на продуктите, създадена съгласно правилата за обща безопасност на продуктите от 2005 г., или последваща база данни, по отношение на безопасността на нехранителните продукти и свързаните с това превантивни, ограничителни и коригиращи мерки.

В тази договореност се определят условията, при които:

а)

Съюзът предоставя на Обединеното кралство избрана информация от своята система за бърз обмен на информация RAPEX или последваща система съгласно посоченото в Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите или последваща директива;

б)	Обединеното кралство предоставя на Съюза избрана информация от своята база данни, свързана с надзора на пазара и безопасността на продуктите, създадена съгласно правилата за обща безопасност на продуктите от 2005 г., или последваща база данни; и

в)	страните се информират взаимно за всички последващи действия и мерки, предприети в отговор на обменяната информация.

5. Съветът за партньорство може да установи в приложение 17 договореност за редовен обмен на информация, включително обмен на информация по електронен път, във връзка с мерките, предприети относно нехранителни продукти с установено несъответствие, които се различават от предвидените в параграф 4.

6. Всяка страна използва информацията, получена съгласно параграфи 3, 4 и 5, единствено с цел защита на потребителите, здравето, безопасността или околната среда.

7. Всяка от страните третира информацията, получена съгласно параграфи 3, 4 и 5, като поверителна.

8. В договореностите, посочени в параграфи 4 и 5, се уточняват видът на информацията, която следва да се обменя, редът и условията за осъществяването на обмена, както и прилагането на правилата за поверителност и защита на личните данни. Съветът за партньорство разполага с правомощието да приема решения за определяне или изменение на договореностите, установени в приложения 16 и 17.

9. За целите на настоящия член „надзор на пазара“ означава предприетите дейности и взетите мерки от органите за надзор на пазара и правоприлагане, включително предприетите дейности и взетите мерки в сътрудничество с икономическите оператори, въз основа на процедурите на някоя от страните, за да се даде възможност на тази страна да наблюдава или да действа в областта на безопасността на продуктите и тяхното съответствие с изискванията, определени в нейните законови и подзаконови актове.

10. Всяка страна гарантира, че всяка мярка, предприета от нейните надзорни или правоприлагащи органи за изтегляне или изземване от нейния пазар или за забрана или ограничаване на предоставянето на нейния пазар на продукт, внесен от територията на другата страна, по причини, свързани с неспазване на приложимото законодателство, е пропорционална, че се посочват точните основания, на които се основава мярката, и че тя се съобщава незабавно на съответния икономически оператор.

Член 97

Технически обсъждания

1. Ако някоя страна счита, че определен проект или предложение за техническо правило или процедура за оценяване на съответствието на другата страна могат да окажат значително влияние върху търговията между страните, тя може да поиска технически обсъждания по този въпрос. Искането се отправя в писмена форма до другата страна, като в него се посочват:

а)	мярката, която е предмет на спора;

б)	разпоредбите на настоящата глава или на приложение към настоящата глава, за които се отнасят опасенията; и

в)	причините за искането, включително описание на опасенията на отправилата искането страна по отношение на мярката.

2. Страната изпраща искането си до звеното за контакт на другата страна, определено съгласно член 99.

3. По искане на която и да било от страните се осъществяват срещи между тях в срок от 60 дни от датата на искането с цел обсъждане на изразените в искането опасения, лично или чрез видеоконферентна или телеконферентна връзка, и се полагат усилия за възможно най-бързо разрешаване на въпроса. Ако отправилата искането страна счита, че въпросът е спешен, тя може да поиска срещите да се проведат в по-кратък срок. В такива случаи страната ответник дава положителен отговор на това искане.

Член 98

Сътрудничество

1. Страните си сътрудничат в областта на техническите правила, стандарти и процедури за оценяване на съответствието, когато това е в техен взаимен интерес, без това да засяга автономността на собственото им вземане на решения и съответния им правен ред. Специализираният търговски комитет по техническите пречки пред търговията може да обменя мнения по отношение на дейностите по сътрудничество, извършвани съгласно настоящия член или приложенията към настоящата глава.

2. За целите на параграф 1 страните се стремят да определят, разработват и насърчават инициативи от взаимен интерес. Тези дейности могат да са свързани по-специално със следното:

а)	обмен на информация, опит и данни, свързани с техническите правила, стандарти и процедури за оценяване на съответствието;

б)	осигуряване на ефективно взаимодействие и сътрудничество между съответните регулаторни органи на страните на международно, регионално или национално равнище;

в)	обмен на информация, доколкото е възможно, за международни споразумения и договорености относно техническите пречки пред търговията, по които едната или и двете страни са страна; и

г)	създаване на инициативи за улесняване на търговията или участие в такива инициативи.

3. За целите на настоящия член и на разпоредбите относно сътрудничеството съгласно приложенията към настоящата глава Европейската комисия действа от името на Съюза.

Член 99

Звена за контакт

1. След влизането в сила на настоящото споразумение всяка страна определя звено за контакт за целите на прилагането на настоящата глава и уведомява другата страна за координатите за връзка на звеното за контакт, включително информация за съответните длъжностни лица. Страните своевременно се уведомяват взаимно за всяка промяна в посочените координати за връзка.

2. Звеното за контакт предоставя всяка информация или обяснение, поискано от звеното за контакт на другата страна във връзка с прилагането на настоящата глава, в разумен срок, който по възможност не превишава 60 дни от датата на получаване на искането.

Член 100

Специализиран търговски комитет по техническите пречки пред търговията

Специализираният търговски комитет по техническите пречки пред търговията наблюдава изпълнението и функционирането на разпоредбите на настоящата глава и нейните приложенията и своевременно уточнява и изяснява, когато това е възможно, всеки въпрос, повдигнат от дадена страна, който е свързан с разработването, приемането или прилагането на технически правила, стандарти и процедури за оценяване на съответствието съгласно настоящата глава или Споразумението за ТПТ.

ГЛАВА 5

МИТНИЦИ И УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА

Член 101

Цел

Целите на настоящата глава са:

а)

да се засили сътрудничеството между страните в областта на митниците и улесняването на търговията и да се подкрепя или поддържа, когато е подходящо, целесъобразно равнище на съвместимост на тяхното митническо законодателство и на практиките им с оглед гарантиране на съответствието на приложимото законодателство и на съответните процедури, както и на административния капацитет на съответните администрации, с целите за стимулиране на улесняването на търговията при едновременно осигуряване на ефективен митнически контрол и на ефективно правоприлагане в областта на митническото законодателство и на свързаните с търговията законови и подзаконови нормативни актове, на правилна защита на сигурността и безопасността на гражданите, както и на зачитане на забраните, ограниченията и финансовите интереси на страните;

б)	да се засили административното сътрудничество между страните в областта на ДДС и взаимопомощта при вземания, свързани с данъци и такси;

в)	да се гарантира, че законодателството на всяка от страните е недискриминационно и че митническите процедури се основават на използването на съвременни методи и ефикасни проверки за борба с измамите и насърчаване на законната търговия; и

г)	да се гарантира, че законните цели на обществената политика, , включително по отношение на сигурността, безопасността и борбата с измамите, не са нарушени по никакъв начин.

Член 102

Определения

За целите на настоящата глава и приложение 18 и Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси и Протокола относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност и за взаимопомощта при събирането на вземания, свързани с данъци и мита, се прилагат следните определения:

а)	„Споразумение за предекспедиционна проверка“ означава Споразумението за предекспедиционна проверка, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

б)	„Конвенция ATA и Истанбулска конвенция“ означава Митническата конвенция относно карнета АТА за временен внос на стоки, съставена в Брюксел на 6 декември 1961 г., и Истанбулската конвенция за временен внос, подписана на 26 юни 1990 г.;

в)	„Конвенция за общ транзитен режим“ означава Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим;

г)

„Образец за митнически данни на СМО“ означава библиотека от компоненти на данни и електронни шаблони за обмен на бизнес данни и компилиране на международните стандарти в областта на данните и информацията, използвани при прилагане на регулаторни улеснения и контрол в глобалната търговия, която библиотека е периодично публикувана от екипа на проекта на образеца за данни на СМО;

д)

„митническо законодателство“ означава всички законови или подзаконови нормативни актове, приложими на територията на съответната страна, които уреждат влизането или вноса на стоки, излизането или износа на стоки и транзита на стоки и поставянето на стоки под всякакъв друг митнически режим или процедура, включително мерките за забрана, ограничение и контрол;

е)	„информация“ означава данни, документ, изображение, доклад, съобщение или заверено копие в какъвто и да било формат, включително електронен формат, независимо дали са обработени, или не;

ж)	„лице“ означава всяко лице съгласно определението в член 512, буква л) (5);

з)	„Рамка от стандарти SAFE“ означава Рамката от стандарти SAFE за сигурност и улесняване на глобалната търговия, приета на сесията на Световната митническа организация през юни 2005 г. в Брюксел и актуализирана периодично; и

и)	„Споразумение на СТО за улесняване на търговията“ означава Споразумението за улесняване на търговията, приложено към протокола за изменение на Споразумението за създаване на Световната търговска организация (решение от 27 ноември 2014 г.).

Член 103

Митническо сътрудничество

1. Съответните органи на страните си сътрудничат по митническите въпроси в подкрепа на целите, посочени в член 101, като се вземат предвид ресурсите на съответните органи. За целите на настоящия дял се прилага Конвенцията от 20 май 1987 г. за опростяване на формалностите при търговията със стоки.

2. Страните развиват сътрудничество, включително в следните области:

а)

обмен на информация относно митническото законодателство, прилагането на митническото законодателство и митническите процедури; особено в следните области:

i)	опростяването и модернизирането на митническите процедури;

ii)	улесняването на транзитното движение и претоварването;

iii)	отношения с деловите среди; и

iv)	сигурност на веригата на доставки и управление на риска;

б)	съвместна работа по свързаните с митниците аспекти на осигуряването и улесняването на международната търговска верига на доставките в съответствие с Рамката от стандарти SAFE;

в)	обмисляне на разработването на съвместни инициативи, свързани с внос, износ и други митнически процедури, включително техническа помощ, както и за осигуряване на ефективно обслужване на деловите среди;

г)

засилване на сътрудничеството в областта на митниците в рамките на международните организации, като например СТО и СМО, както и осигуряване на обмен на информация или провеждане на обсъждания с оглед установяване, където е възможно, на общи позиции в тези международни организации и в Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и ИКЕ на ООН;

д)	стремеж към хармонизиране на изискванията за данни при внос, износ и други митнически процедури чрез прилагане на общи стандарти и елементи от данни в съответствие с модела на данни на СМО;

е)

засилване на сътрудничеството в областта на прилаганите от тях техники за управление на риска, включително обмен на най-добри практики и, където е уместно, на информация за риска и на резултати от проверките. Когато е уместно и целесъобразно, страните могат да обмислят също взаимното признаване на техниките за управление на риска, стандартите и контрола на риска и мерките за митническа сигурност; страните могат също така да обмислят, когато е уместно и целесъобразно, разработването на съвместими критерии и стандарти, свързани с риска, мерки за контрол и приоритетни области на контрол;

ж)	определяне на взаимно признаване на програмите за одобрени икономически оператори с цел сигурност и улесняване на търговията;

з)

насърчаване на сътрудничеството между митниците и други държавни органи или агенции във връзка с програмите за одобрени икономически оператори, което може да бъде постигнато, inter alia, чрез споразумяване относно най-високите стандарти, улесняване на достъпа до предимствата и свеждане до минимум на ненужното дублиране;

и)	прилагане на правата върху интелектуалната собственост от митническите органи, включително чрез обмен на информация и на най-добри практики в митническите операции, насочени по-конкретно към правоприлагането във връзка с правата върху интелектуалната собственост;

й)	поддържане на съвместими митнически процедури, когато това е целесъобразно и осъществимо, включително прилагането на единен административен документ за митническа декларация; и

к)

когато е уместно и целесъобразно и съобразно договореностите, които ще бъдат установени, обмен на определени категории информация, свързана с митническото обслужване, посредством структурирана и периодична комуникация между митническите органи на страните за целите на подобряването на управлението на риска и на ефективността на митническия контрол, определянето на рисковите стоки по отношение на събирането на приходи и на безопасността и улесняването на законната търговия; този обмен може да включва данни от декларациите за износ и внос относно търговията между страните, с възможност за проучване чрез пилотни инициативи на разработването на оперативно съвместими механизми с цел да се избегне дублирането при предоставянето на такава информация. Обменът по настоящата буква не засяга обмена на информация, който може да се осъществява между страните съгласно Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси.

3. Без да се засягат другите форми на сътрудничество, предвидени в настоящото споразумение, митническите органи на страните си оказват административна взаимопомощ по въпросите, попадащи в приложното поле на настоящата глава, в съответствие с Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси.

4. Всеки обмен на информация между страните съгласно настоящата глава се извършва mutatis mutandis при спазване на изискванията за поверителност и защита на информацията, посочени в член 12 от Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси, както и на всички изисквания за поверителност, залегнали в законодателството на страните.

Член 104

Митническо и друго законодателство и процедури, свързани с търговията

1. Всяка страна гарантира, че нейните митнически разпоредби и процедури:

а)

са в съответствие с международните инструменти и стандарти, приложими в областта на митниците и търговията, включително Споразумението на СТО за улесняване на търговията, съществените елементи на Ревизираната конвенция от Киото за опростяване и хармонизация на митническите процедури, Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, както и Рамката от стандарти SAFE и Образеца за митнически данни на СМО;

б)

осигуряват защита и улесняване на законната търговия, като вземат предвид развитието на търговските практики чрез ефективно правоприлагане, включително в случай на нарушаване на законовите и подзаконовите нормативни актове на страната, укриване на мита и контрабанда, както и чрез осигуряване на спазването на законодателните изисквания;

в)

се основават на пропорционално и недискриминационно законодателство, в което се избягва ненужно обременяване на икономическите оператори, предвижда се допълнително улесняване на операторите, демонстриращи високи нива на съответствие, включително и чрез благоприятно третиране по отношение на митническия контрол преди вдигането на стоките, и се осигурява прилагането на защитни мерки срещу измами и незаконни или увреждащи дейности, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на сигурността и безопасността на гражданите, както и зачитане на забраните и ограниченията и на финансовите интереси на страните; и

г)	съдържат правила, които гарантират, че всяка санкция, наложена за нарушения на митнически разпоредби или процедурни изисквания, е пропорционална и недискриминационна и че прилагането на тези правила не води до необосновано забавяне.

Всяка страна следва периодично да преразглежда своето законодателство и митническите си процедури. Освен това митническите процедури следва да се прилагат предсказуемо, последователно и прозрачно.

2. С цел да се подобрят методите на работа, както и да се гарантира недискриминационният характер, прозрачността, ефикасността, целостта и отчетността на операциите, всяка страна по споразумението:

а)	когато е възможно, опростява и преразглежда изискванията и формалностите с оглед бързото вдигане и митническо оформяне на стоките;

б)	работи за допълнително опростяване и стандартизация на данните и документацията, изисквани от митниците и другите агенции; и

в)	насърчава сътрудничеството между всички гранични служби, както вътрешно, така и през границите, с цел улесняване на процесите при преминаване на границата и повишаване на контрола, като взема предвид възможността за съвместни гранични проверки, когато е осъществимо и целесъобразно;

Член 105

Вдигане на стоки

1. Всяка страна приема или запазва в сила митнически процедури, с които:

а)	се предвижда бързо вдигане на стоките в срок, който не е по-дълъг от необходимия за осигуряване на спазването на нейните законови и подзаконови нормативни актове;

б)

предвиждат предварително електронно подаване и обработка на документацията и всяка друга необходима информация преди пристигането на стоките, за да се даде възможност за вдигането на стоките незабавно при пристигането им, ако не е установен риск чрез анализ на риска или ако не се извършват проверки на случаен принцип или други проверки;

в)	предвиждат възможността, когато е целесъобразно и ако са изпълнени необходимите условия, стоките да бъдат вдигнати за свободно обращение на първия пункт на пристигане; и

г)	позволяват вдигането на стоките преди окончателното определяне на митата, данъците, таксите и налозите, ако такова определяне не е направено преди или при пристигането, или възможно най-бързо след пристигането и при условие че са спазени всички други регулаторни изисквания.

2. Като условие за вдигането всяка страна може да поиска гаранция под формата на обезпечение, депозит или друг подходящ инструмент, предвиден в нейните законови и подзаконови нормативни актове. Тази гаранция не трябва да надхвърля размера на средствата, изисквани от страната, за да гарантира заплащането на митата, данъците, таксите и налозите, които в крайна сметка се дължат за обезпечени с гаранцията стоки. Гаранцията се освобождава, когато вече не се изисква.

3. Страните гарантират, че техните органи и служби, отговарящи за граничния контрол и процедурите във връзка с внос, износ и транзит на стоки, си сътрудничат помежду си и координират своите дейности с цел улесняване на търговията и ускоряване вдигането на стоки.

Член 106

Опростени митнически процедури

1. Всяка страна полага усилия за опростяване на своите изисквания и формалности за митническите процедури с цел намаляване на свързаните с тях време и разходи за търговците или операторите, включително за малките и средните предприятия.

2. Всяка страна приема или запазва в сила мерки, които позволяват на търговците или операторите да изпълнят критериите, определени в нейните законови и подзаконови нормативни актове, за да могат да се ползват от допълнително опростяване на митническите процедури. Тези мерки могат да включват inter alia:

а)	митнически декларации, съдържащи намален набор от данни или подкрепящи документи;

б)	периодично деклариране за определянето и плащането на мита и данъци, обхващащо многократен внос в рамките на определен период, след вдигането на тези внесени стоки;

в)	собствена оценка и отсрочено плащане на мита и такси едва след вдигането на тези внесени стоки; и

г)	използването на гаранция с намален размер или разрешение за освобождаване от задължението за предоставяне на гаранция.

3. Когато някоя страна реши да приеме една от тези мерки, тя ще предложи, когато това се счита за целесъобразно и осъществимо от тази страна и в съответствие с нейните законови и подзаконови нормативни актове, тези опростявания на всички търговци, които отговарят на съответните критерии.

Член 107

Транзит и претоварване

1. За целите на член 20 се прилага Конвенцията за общ транзитен режим.

2. Всяка страна гарантира улесняването и ефективния контрол на операциите по претоварване и транзитно преминаване на стоки през съответната си територия.

3. Всяка страна насърчава и прилага регионални транзитни търговски дейности с оглед на улесняване на търговията в съответствие с Конвенцията за общ транзитен режим.

4. Всяка страна осигурява сътрудничеството и координирането между всички съответни органи и агенции на своята територия с цел улесняване на транзитния трафик.

5. Всяка страна позволява преместване на стоките, предназначени за внос, в рамките на нейната територия, което се осъществява под митнически контрол от митническото учреждение на влизане в друго митническо учреждение, намиращо се на нейната територия, откъдето стоките ще бъдат вдигнати или оформени.

Член 108

Управление на риска

1. Всяка страна приема или поддържа система за управление на риска за митнически контрол с оглед намаляването на вероятността от възникване на определено събитие и намаляване на въздействието му, което би попречило на правилното прилагане на митническото законодателство, би нарушило финансовия интерес на страните и би представлявало заплаха за сигурността и безопасността на страните и техните жители, за здравето на хората, животните или растенията, за околната среда или за потребителите.

2. Митническият контрол, различен от случайните проверки, се основава предимно на анализ на риска, при който се използват средства за електронна обработка на данни.

3. Всяка страна определя и прилага система за управление на риска по такъв начин, че да се избягват произволната или неоправдана дискриминация или прикритите ограничения на международната търговия.

4. Всяка страна насочва митническия контрол и останалите приложими гранични проверки към високорисковите пратки и ускорява вдигането на пратките с нисък риск. Всяка страна също така може да подбира на случаен принцип пратки за такива проверки като част от своето управление на риска.

5. Всяка страна основава управлението на риска на оценка на риска чрез подходящи критерии за подбор.

Член 109

Одит след митническо оформяне

1. С цел да се ускори вдигането на стоките всяка от страните приема или поддържа последващ контрол, за да се гарантира спазването на митническите и другите свързани с тях законови и подзаконови нормативни актове.

2. Всяка страна избира лица или пратки за извършване на одити след митническото оформяне въз основа на риска, което може да включва използването на подходящи критерии за подбор. Всяка страна извършва одити след митническото оформяне по прозрачен начин. Когато дадено лице е включено в одита и са постигнати окончателни резултати, страната незабавно уведомява лицето, чиито документи са подложени на одит, за резултатите, за неговите права и задължения и за основанията за резултатите.

3. Информацията, получена при одити след митническото оформяне, може да се използва за последващи административни или съдебни процедури.

4. Страните използват, когато е осъществимо, резултата от одита след митническо оформяне за целите на управлението на риска.

Член 110

Одобрени икономически оператори

1. Всяка страна поддържа партньорска програма за оператори, които отговарят на критериите, посочени в приложение 18.

2. Страните признават съответните си програми за одобрени икономически оператори в съответствие с приложение 18.

Член 111

Публикуване и наличност на информацията

1. Всяка страна гарантира, че нейното митническо законодателство и другите свързани с търговията законови и подзаконови нормативни актове, както и свързаните с търговията общи административни процедури и относима информация с общо приложение, се публикуват и са леснодостъпни за всяко заинтересовано лице, включително, ако е уместно, в интернет.

2. Всяка страна публикува незабавно новото законодателство и общите процедури по въпроси, свързани с митниците и улесняването на търговията, възможно най-рано преди влизането им в сила, като същото се отнася и до промени и тълкувания на законодателството и процедурите. Това публикуване включва:

а)	приложимите известия от административен характер;

б)	процедури за внос, износ и транзит (включително процедури на пристанища, летища и други входни пунктове) и изискуемите формуляри и документи;

в)	прилаганите ставки на мита и данъци от всякакъв вид, които се начисляват върху или във връзка с внос или износ;

г)	такси и налози, които се начисляват от или за правителствени агенции върху или във връзка с внос, износ или транзит;

д)	правила за класиране или определяне на стойността на продукти за митнически цели;

е)	общоприложими законови и подзаконови разпоредби и административни решения във връзка с правилата за произход;

ж)	ограничения или забрани за внос, износ или транзит;

з)	разпоредби за санкции при нарушения на правилата за внос, износ или транзит;

и)	процедури по обжалване;

й)	споразумения или части от споразумения с която и да е държава или държави във връзка с вноса, износа или транзита;

к)	процедури във връзка с управление на тарифните квоти;

л)	работно време и оперативни процедури за митническите учреждения в пристанищата и на граничните контролно-пропускателни пунктове; и

м)	звена за контакт във връзка със запитвания за информация.

3. Всяка страна гарантира, че между публикуването на нови или изменени законодателни актове, процедури и налози или такси и тяхното влизане в сила е налице разумен срок.

4. Всяка страна предоставя на разположение в интернет следното:

а)	описание на процедурите за внос, износ и транзит, включително на процедурите по обжалване, както и информация за практическите стъпки, необходими при внос, износ и транзит;

б)	изискуемите формуляри и документи при внос в тази страна, износ от нея или транзит през територията ѝ; и

в)	информация за връзка с информационните центрове.

Всяка страна гарантира, че описанията, формулярите, документите и информацията, посочени в първа алинея, букви а), б) и в), се актуализират.

5. Всяка страна създава или поддържа един или повече информационни центъра, които в разумен срок да отговарят на запитвания от страна на правителства, търговци и други заинтересовани страни по въпроси, свързани с митническото обслужване и с търговията. Страните не изискват заплащане на такса за отговор на запитвания.

Член 112

Предварителни данъчни становища

1. Всяка страна, чрез своите митнически органи, издава предварителни данъчни становища по заявления, подадени от икономически оператори, с които се определя режимът на третиране на съответните стоки. Тези решения се издават в писмена форма или в електронен формат в рамките на определен срок и съдържат цялата необходима информация в съответствие със законодателството на издаващата страна.

2. Предварителните данъчни становища са валидни за период от поне три години от началната дата на валидността им, освен ако становището вече не съответства на закона или ако фактите или обстоятелствата в подкрепа на първоначалното становище са се променили.

3. Дадена страна може да откаже да издаде предварително данъчно становище, ако въпросът, повдигнат в заявлението, подлежи на административно или съдебно разглеждане или ако заявлението не се отнася до каквото и да било предназначение на предварителното данъчно становище или на определен митнически режим. Ако дадена страна откаже да издаде предварително данъчно становище, тя трябва незабавно да уведоми заявителя в писмена форма за това, като посочи съответните факти и основанието за своето решение.

4. Всяка страна публикува най-малко:

а)	изискванията за подаване на заявление за предварително данъчно становище, включително каква информация трябва да се представи и в какъв формат;

б)	срока, в който се издава предварително данъчно становище; и

в)	срока на валидност на предварителното данъчно становище.

5. Когато някоя страна отменя, изменя, обявява за недействително или анулира предварително данъчно становище, тя трябва да изпрати писмено уведомление на заявителя, като посочи съответните факти и основанието за своето решение. Дадена страна отменя, изменя, обявява за недействително или анулира предварително данъчно становище с обратно действие, само ако становището е било основано на непълна, невярна, погрешна или подвеждаща информация.

6. Предварително данъчно становище, издадено от дадена страна, е обвързващо за тази страна по отношение на поискалия решението заявител. Страната може да включи клауза, съгласно която предварителното данъчно становище е обвързващо за заявителя.

7. Всяка страна предоставя при писмено искане от страна на притежателя преглед на предварителното данъчно становище или на решението за неговата отмяна, изменение или обявяване за недействително.

8. Всяка страна предоставя публично достъпна информация относно предварителните данъчни становища, като взема предвид необходимостта от защита на личната и на поверителната търговска информация.

9. Предварителни данъчни становища се издават по отношение на:

а)	тарифното класиране на стоки;

б)	произхода на стоките; и

в)	всеки друг въпрос, по който страните могат да се споразумеят.

Член 113

Митнически агенти

Митническите разпоредби и процедури на страните не могат да изискват задължително използване на услугите на митнически агенти или друг вид посредници. Всяка страна публикува своите мерки относно използването на митнически агенти. Всяка страна прилага прозрачни, недискриминационни и пропорционални правила, в случай че и когато лицензира митнически агенти.

Член 114

Предекспедиционни проверки

Страните не изискват задължителни предекспедиционни проверки, съгласно определението в Споразумението на СТО за предекспедиционна проверка, или всякакви други дейности по проверка, извършвани на местоназначението от страна на частни дружества, преди митническото оформяне.

Член 115

Контрол и обжалване

1. Всяка страна осигурява ефективни, бързи, недискриминиращи и леснодостъпни процедури, които да гарантират възможността за обжалване на административните действия, актовете и решенията на митническите или други компетентни органи, засягащи вноса или износа на стоки или транзитното преминаване на стоки.

2. Процедурите, посочени в параграф 1, включват:

а)	административно обжалване или преразглеждане от административен орган, който е по-високостоящ или независим от длъжностното лице или службата, издало/издала решението; и

б)	обжалване или преразглеждане на решението по съдебен ред.

3. Всяка страна гарантира, че в случаите, в които решението, подлежащо на обжалване или преразглеждане съгласно алинея 2, буква а), не бъде произнесено в рамките на срока, предвиден в нейните законови и подзаконови нормативни актове, или не бъде произнесено без неоправдано забавяне, жалбоподателят има право на допълнително административно или съдебно обжалване или преразглеждане или на друг вид отнасяне към съдебен орган съгласно законодателството на страните.

4. Всяка страна гарантира, че жалбоподателят се уведомява за основанията на административното решение, за да може при необходимост това лице да прибегне до процедури по обжалване или преразглеждане.

Член 116

Отношения с деловите среди

1. Всяка страна провежда навременни и редовни консултации с представители на търговските среди във връзка със законодателни предложения и общи процедури по въпроси, свързани с митниците и улесняването на търговията. За тази цел всяка страна установява подходящи консултации между администрациите и деловите среди.

2. Всяка страна гарантира, че нейните митнически изисквания, както и свързаните с тях изисквания и процедури продължават да отговарят на потребностите на търговските среди, следват най-добрите практики и ограничават търговията във възможно най-ниска степен.

Член 117

Временен внос

1. За целите на настоящия член „временен внос“ означава митнически режим, при която определени стоки (включително превозни средства), могат да бъдат въведени на митническа територия, условно освободени от заплащане на вносни мита и такси и без прилагане на забрани и ограничения от икономически характер върху вноса, при условие че стоките са внесени със специфична цел и са предназначени за реекспорт в рамките на определен срок, без да са претърпели никаква промяна, освен нормалната амортизация поради употребата на тези стоки.

2. Всяка страна предоставя временен внос с пълно условно освобождаване от мита при внос и данъци и без прилагане на забрани и ограничения от икономически характер върху вноса, както е предвидено в нейните законови и подзаконови нормативни актове, на следните видове стоки:

а)

стоки за излагане или използване по време на изложби, панаири, срещи или подобни събития (стоки, предназначени за излагане или демонстрация по време на събитие; стоки, предназначени за използване във връзка с излагането на чуждестранни продукти по време на събитие; оборудване, включително оборудване за превод, апаратура за звукозапис и запис на изображения и филми с образователен, научен или културен характер, предназначени за използване по време на международни срещи, конференции или конгреси); продукти, получени случайно по време на събитието от временно внесени стоки вследствие на демонстрация на изложени машини или апаратура;

б)

професионално оборудване (оборудване, предназначено за пресата, за предаване на звук или за телевизионно излъчване, което е необходимо на представителите на пресата и на медии за излъчване или телевизионни организации, посещаващи територията на друга държава с цел отразяване на новини, за да могат да предават или да записват материали за определени програми; кинематографско оборудване, необходимо за лице, което посещава територията на друга държава, за да заснеме конкретен филм или филми; всяко друго оборудване, необходимо за упражняване на призванието, търговската дейност или професията на лице, което посещава територията на друга държава, за да изпълни определена задача, доколкото това оборудване не трябва да се използва за промишлено производство или опаковане на стоки или (освен в случай на ръчни инструменти) за експлоатация на природни ресурси, за изграждане, ремонт или поддръжка на сгради или за земни работи и подобни проекти; спомагателна апаратура за гореспоменатото оборудване и принадлежности към него); компоненти, внесени за ремонт на временно внесено професионално оборудване;

в)

стоки, внесени във връзка с търговска операция, но чийто внос сам по себе си не представлява търговска операция (опаковки, които се внасят пълни и ще бъдат реекспортирани празни или пълни или които се внасят празни и ще бъдат реекспортирани пълни; контейнери, независимо дали празни, или пълни със стоки, както и принадлежности и оборудване за временно внесени контейнери, като тези принадлежности или оборудване или се внасят с контейнер, който да бъде реекспортиран отделно, или с друг контейнер, или се внасят отделно, за да бъдат реекспортирани с контейнер и части на компоненти, предназначени за ремонт на контейнери, за които е получено разрешение за временен внос; палети; проби; рекламни филми; други стоки, внесени във връзка с търговска операция);

г)

стоки, внесени във връзка с производствена операция (матрици, блокове, плочи, форми, чертежи, планове, модели и други подобни изделия; инструменти за измерване, контрол и проверка и други подобни изделия; специални средства и инструменти, внесени за употреба по време на производствен процес); заместващи средства за производство (инструменти, апарати и машини, предоставени на клиента от доставчик или сервиз, докато очаква доставката или ремонта на подобни стоки);

д)

стоки, внесени изключително за образователни, научни или културни цели (научно оборудване, педагогически материали, материали за бита на моряци и всякакви други стоки, внесени във връзка с образователни, научни или културни дейности); резервни части за научно оборудване и педагогически материали, за които е получено разрешение за временен внос; инструменти, които са специално проектирани за поддръжка, проверка, измерване или ремонт на такова оборудване;

е)

лични вещи (всички предмети, нови или употребявани, от които пътникът може нормално да се нуждае по време на пътуването си, като се вземат предвид всички обстоятелства на пътуването, с изключение на стоките, внесени с търговска цел); стоки, внесени със спортна цел (спортни принадлежности и други предмети, които пътниците използват в спортни състезания, демонстрации или тренировки на територията, предвидена в разрешението за временен внос);

ж)	рекламни туристически материали (стоки, внесени с цел да се насърчи обществеността да посети чужда държава, в частност за участие в културни, религиозни, туристически, спортни или професионални събирания или демонстрации, провеждани там);

з)

стоки, внесени за хуманитарни цели (медицинско, хирургично и лабораторно оборудване и пратки за оказване на помощ, като например превозни средства и други транспортни средства, одеяла, палатки, сглобяеми къщи или други стоки от първа необходимост, изпратени във вид на помощ за засегнатите от природно бедствие и подобни катастрофи); и

и)

животни, внесени за специални цели (обяздване, обучение, разплод, подковаване или претегляне, ветеринарно лечение, тестване (например с цел покупка), участие в представления, изложби, състезания, надпреварвания или демонстрации, развлечения (циркови животни и т.н.), обиколки (включително домашни любимци на пътници), упражняване на функции (полицейски кучета или коне; следови кучета, кучета за незрящи и т.н.), спасителни операции, при миграция или за пасища, изпълнение на работа или транспорт, медицински цели (доставка на змийска отрова и т.н.).

3. За временния внос на стоките, посочени в параграф 2, и независимо от техния произход, всяка страна приема карнети за временен внос (ATA) и разрешения, издадени в съответствие с Истанбулската конвенция в другата страна, одобрени там и гарантирани от сдружение, което е част от международна гаранционна верига, като карнетите или разрешенията се заверяват от компетентните органи и са валидни на митническата територия на страната вносител.

Член 118

Обслужване на едно гише

Всяка страна се стреми да въведе система за обслужване на едно гише, което позволява на търговците да представят изискуемите документи или данни във връзка с внос, износ или транзит на стоки през единна входна точка за участващите органи или агенции.

Член 119

Улесняване на трафика ро-ро

1. С оглед на големия обем на прекосяванията по море, и по-специално на големия обем на трафика ро-ро между съответните им митнически територии, страните се споразумяват да си сътрудничат с цел улесняването на този трафик, както и на други алтернативни видове трафик.

2. Страните признават:

а)	правото на всяка страна да приема улесняващи търговията митнически формалности и процедури за трафика между страните в рамките на съответните им правни уредби; и

б)	правото на пристанищата, пристанищните органи и операторите да действат, в рамките на правния ред на съответните им страни, в съответствие със своите правила и със своите оперативни и бизнес модели.

3. За тази цел страните:

а)	приемат или запазват в сила процедури, които позволяват предаването на документите за внос и на другата изискуема информация, включително манифести, с оглед започване на обработката преди пристигането на стоките, за да се ускори тяхното вдигане, когато пристигнат; и

б)	поемат ангажимент да улеснят операторите при използването на транзитен режим, включително опростявания на транзитния режим, предвидени в Конвенцията за общ транзитен режим.

4. Страните се споразумяват да насърчават сътрудничеството между съответните си митнически органи по двустранните маршрути за прекосяване по море и да обменят информация относно функционирането на пристанищата, обработващи трафика между тях, както и относно приложимите правила и процедури. Те оповестяват публично и разпространяват сред операторите информация относно въведените от тях мерки, както и процедурите, установени от пристанищата за улесняването на този трафик.

Член 120

Административно сътрудничество в областта на ДДС и взаимна помощ при събирането на данъци и мита

Компетентните органи на страните си сътрудничат с цел да се гарантира спазването на законодателството в областта на ДДС и при събирането на вземания във връзка с данъци и мита в съответствие с Протокола относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност и за взаимопомощта при събирането на вземания във връзка с данъци и мита.

Член 121

Специализиран търговски комитет по митническото сътрудничество и правилата за произход

1. Специализираният търговски комитет по митническото сътрудничество и правилата за произход:

а)	провежда редовни консултации; и

б)

във връзка с преразглеждането на разпоредбите на приложение 18:

i)	валидира съвместно участниците в програмата, за да се установят силните и слабите страни при прилагането на приложение 18; и

ii)	обменя мнения относно данните, които трябва да бъдат споделени, и третирането на операторите.

2. Специализираният търговски комитет по митническото сътрудничество и правилата за произход може да приема решения или препоръки:

а)

относно обмена на свързана с митниците информация, взаимното признаване на техники за управление на риска, стандарти и проверки на риска, митническите мерки за сигурност, както и относно предварителните решения, общите подходи към митническото остойностяване и други въпроси, свързани с прилагането на настоящата глава;

б)	относно договореностите, свързани с автоматичния обмен на информация, посочен в член 10 от Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси, както и по други въпроси, свързани с прилагането на този протокол;

в)	по всички въпроси, свързани с прилагането на приложение 18; и

г)	относно процедурите за консултация, установени в член 63 и по технически или административни въпроси, свързани с прилагането на глава 2 от настоящия дял, включително относно тълкувателните бележки, насочени към осигуряване на еднакво управление на правилата за произход.

Член 122

Изменения

1. Съветът за партньорство може да изменя:

а)	приложение 18, Протокола относно административната взаимопомощ по митнически въпроси и списъка на стоките, съдържащ се в член 117, параграф 2; и

б)	Протокола относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност и за взаимопомощта при събирането на вземания, свързани с данъци и мита.

2. Специализираният търговски комитет по административно сътрудничество във връзка с облагането с ДДС и с възстановяване на данъци и мита може да изменя стойността, посочена в член 33, параграф 4 от Протокола относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност и за взаимопомощта при събирането на вземания, свързани с данъци и мита.

ДЯЛ II:

УСЛУГИ И ИНВЕСТИЦИИ

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 123

Цел и обхват

1. Страните потвърждават своя ангажимент да създадат благоприятен климат за развитието на търговията и инвестициите помежду си.

2. Страните потвърждават отново правото си да приемат регулаторни мерки в рамките на своите територии за постигане на законни цели на политиката в области като закрилата на общественото здраве, социалните услуги, общественото образование, безопасността, околната среда, включително изменението на климата, обществения морал, социалната защита или защитата на потребителите, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, както и насърчаването и опазването на културното многообразие.

3. Настоящият дял не се прилага по отношение на мерки, които засягат физически лица от някоя от страните, търсещи достъп до пазара на труда на другата страна, нито по отношение на мерки, касаещи национална принадлежност или гражданство, пребиваване или трудова заетост с безсрочен характер.

4. Настоящият дял не е пречка за някоя от страните да прилага мерки за регулиране на влизането или временния престой на физически лица на територията на страната, включително мерки, необходими за опазване неприкосновеността на границите ѝ и за гарантиране на нормалното придвижване през тях на физически лица, при условие че подобни мерки не се прилагат по такъв начин, че да заличават или накърняват ползите за другата страна съгласно условията на настоящия дял. Самият факт, че се изисква виза за физически лица от някои държави, но не и за физически лица от други държави, не се разглежда като премахване или накърняване на ползите по настоящия дял.

5. Настоящият дял не се прилага за:

а)

въздухоплавателни услуги или свързани услуги в подкрепа на въздухоплавателните услуги (6), различни от:

i)	услуги по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства;

ii)	услуги, свързани с компютризирана система за резервация;

iii)	услуги по наземно обслужване;

iv)

следните услуги, предоставяни с пилотирани въздухоплавателни средства, при спазване на съответните законови и подзаконови нормативни актове на страните, уреждащи допускането, излитането и експлоатацията на въздухоплавателни средства в рамките на тяхната територия: въздушно гасене на пожари; летателно обучение; пръскане; земемерство; картографиране; фотография; и други въздушни селскостопански, промишлени и инспекционни услуги; и

v)	продажба и маркетинг на услуги за въздушен транспорт;

б)	аудио-визуални услуги;

в)	национален морски каботаж (7); и

г)	транспорт по вътрешните водни пътища

6. Настоящият дял не се прилага за никоя мярка на дадена страна по отношение на възлагане на обществени поръчки за стоки или услуги, закупувани за целите на правителството, а не за търговска препродажба или с оглед използването им при доставката или предоставянето на стока или услуга за търговска продажба, независимо дали тези поръчки са „попадащи в обхвата обществени поръчки“ по смисъла на член 277.

7. С изключение на член 132, настоящият дял не се прилага за субсидии или безвъзмездни средства, отпуснати от някоя от страните, включително гарантирани от държавата заеми, гаранции и застраховки.

Член 124

Определения

За целите на настоящия дял се прилагат следните определения:

а)	„дейности, извършвани в процеса на упражняване на държавна власт“ означава дейности, които не са извършвани, включително услуги, които не са доставени нито на търговска основа, нито в конкуренция с един или повече икономически оператори (8);

б)

„услуги по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства“ означава такива дейности, когато се извършват по отношение на въздухоплавателно средство или на негова част, по време на които въздухоплавателното средство е извадено от експлоатация, и не включват така нареченото линейно техническо обслужване;

в)

„услуги, свързани с компютризирани системи за резервация“ означава услуги, предоставяни чрез компютризирани системи, които съдържат информация за разписанията на въздушните превозвачи, наличните свободни места, тарифите и тарифните правила, чрез които могат да се правят резервации или да се издават билети;

г)	„попадащо в обхвата предприятие“ означава предприятие на територията на някоя от страните, установено в съответствие с буква з) от инвеститор на другата страна, в съответствие с приложимото право, съществуващо към датата на влизане в сила на настоящото споразумение или установено след това;

д)

„трансгранична търговия с услуги“ означава предоставянето на услуги:

i)	от територията на една от страните на територията на другата страна; или

ii)	на територията на една от страните за потребител на услугата от другата страна;

е)	„стопанска дейност“ означава всяка дейност с промишлен, търговски или професионален характер или занаятчийска дейност, включително предоставяне на услуги, с изключение на дейности, извършвани в процеса на упражняване на държавна власт;

ж)	„предприятие“ означава юридическо лице или клон или представителство на юридическо лице;

з)	„установяване“ означава учредяването или придобиването на юридическо лице, включително чрез капиталово участие, или създаването на клон или представителство на територията на някоя от страните с оглед създаване или поддържане на трайни икономически връзки;

и)

„услуги по наземно обслужване“ означава предоставяне на следните услуги в летище срещу заплащане на такса или по договор: представителство на авиолинии, административно обслужване и надзор; обслужване на пътници; обработка на багаж; перонно обслужване; кетъринг; обработка на въздушни товари и поща; зареждане на въздухоплавателни средства; обслужване и почистване на въздухоплавателни средства; наземен транспорт; и изпълнение на полети, административно обслужване на екипажи и планиране на полети; услугите по наземно обслужване не включват: самообслужване; сигурност; ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства; или управление или експлоатация на основна централизирана летищна инфраструктура, като например антиобледенителни съоръжения, системи за зареждане с гориво, системи за обработка на багажите и фиксирани транспортни системи в рамките на летището;

й)	„инвеститор от някоя от страните“ означава физическо или юридическо лице от някоя от страните, което цели да установи, установява или е установило предприятие на територията на другата страна в съответствие с буква з);

к)

„юридическо лице от някоя от страните“ (9) означава:

за Съюза:

А)

юридическо лице, учредено или организирано съгласно правото на Съюза или поне на една от неговите държави членки и осъществяващо на територията на Съюза съществена стопанска дейност, разбирано от Съюза, в съответствие с неговата нотификация на Договора за създаване на Европейската общност пред СТО (WT/REG39/1), като еквивалентно на понятието „ефективна и непрекъсната връзка“ с икономиката на държава — членка на Европейския съюз, залегнало в член 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); и

Б)	морските превозвачи, установени извън Съюза и контролирани от физически лица от държава — членка на ЕС, чиито плавателни съдове са регистрирани във и плават под знамето на държава — членка на ЕС;

ii)

за Обединеното кралство:

А)	юридическо лице, учредено или организирано съгласно правото на Обединеното кралство и осъществяващо съществена стопанска дейност на територията на Обединеното кралство; и

Б)	морските превозвачи, установени извън Обединеното кралство и контролирани от физически лица от Обединеното кралство, чиито плавателни съдове са регистрирани във и плават под флага на Обединеното кралство;

л)	„експлоатация“ означава ръководство, управление, поддържане, използване, владеене или продажба или друга форма на разпореждането с предприятие;

м)	„професионална квалификация“ означава квалификация, удостоверена с доказателство за формална квалификация, професионален опит или други свидетелства за компетентност;

н)

„продажба и маркетинг на услуги, свързани с въздушния транспорт“, означава възможности за съответния въздушен превозвач да продава и предлага свободно на пазара своите услуги, свързани с въздушния транспорт, включително всички аспекти на маркетинга, като проучване на пазара, реклама и разпространение, без включване обаче на ценообразуването на услугите, свързани с въздушния транспорт, нито с приложимите условия;

о)	„услуги“ означава всяка услуга във всеки сектор, с изключение на услугите, предоставяни при упражняване на държавна власт;

п)	„услуга, предоставена при упражняване на държавна власт“ означава всяка услуга, която не се предоставя нито на търговска основа, нито в конкуренция с един или повече доставчици на услуги;

р)	„доставчик на услуга“ означава всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или цели предоставянето на услуга;

с)	„доставчик на услуга от някоя от страните“ означава физическо или юридическо лице от някоя от страните, което цели да предоставя или предоставя услуга.

Член 125

Отказ за предоставяне на предимства

1. Страните могат да откажат предимства по настоящия дял и дял IV от настоящата позиция на инвеститор или на доставчик на услуги от другата страна или на попадащо в обхвата предприятие, ако отказващата страна приеме или запазва в сила мерки, свързани с поддържането на международния мир и сигурност, включително защита на правата на човека, които:

а)	забраняват сделки с този инвеститор, доставчик на услуги или попадащо в обхвата предприятие; или

б)

биха били нарушени или заобиколени, ако предимства от настоящия дял и дял IV от настоящата позиция се предоставят на този инвеститор, доставчик на услуги или попадащо в обхвата предприятие, включително когато мерките забраняват сделки с физическо или юридическо лице, което притежава или контролира някое от тях.

2. От съображения за правна сигурност се уточнява, че параграф 1 се прилага по отношение на дял IV от настоящата позиция, доколкото той се отнася до услуги или инвестиции, по отношение на които някоя от страните е отказала предимства по настоящия дял.

Член 126

Преглед

1. С цел въвеждане на евентуални подобрения на разпоредбите на настоящия дял и в съответствие с поетите от тях ангажименти по международни споразумения страните извършват преглед на своята правна рамка относно търговията с услуги и инвестициите, либерализирането на инвестициите, включително настоящото споразумение, в съответствие с член 776.

2. Страните се стремят, когато е целесъобразно, да извършват преглед на несъответстващите на изискванията мерки и резерви, посочени в приложения 19, 20, 21 и 22, както и дейностите на лицата на краткосрочно делово посещение, посочени в приложение 21, с цел постигането на съгласие за евентуални подобрения от общ интерес.

3. Настоящият член не се прилага по отношение на финансовите услуги.

ГЛАВА 2

ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Член 127

Обхват

Настоящата глава се прилага за мерки на някоя от страните, които засягат учредяването на предприятие за извършване на стопанска дейност и функционирането на такова предприятие чрез:

а)	инвеститор от другата страна;

б)	попадащи в обхвата предприятия; и

в)	за целите на член 132, всяко предприятие на територията на страната, която приема или запазва мярката.

Член 128

Достъп до пазара

Никоя от страните няма да приема или поддържа по отношение учредяването на предприятие от инвеститор на другата страна или от попадащо в обхвата предприятие, или експлоатация на попадащо в обхвата предприятие, нито на цялата си територия, нито на териториално подразделяне, мерки които:

а)

налагат ограничения по отношение на:

i)	броя на предприятията, които могат да осъществяват определена стопанска дейност, независимо дали под формата на количествени квоти, монополи, изключителни права или на изискване за тест за икономическа необходимост;

ii)	общата стойност на сделките или активите, под формата на количествени квоти или на изискване за тест за икономическа необходимост;

iii)	общия брой на операциите или общото количество на продукцията, изразени като определени количествени единици, под формата на квоти или на изискване за тест за икономическа необходимост (10); (11)

iv)	участието на чуждестранен капитал по отношение на максимални процентни ограничения на чуждестранното акционерно участие или общата стойност на отделна или съвкупна чуждестранна инвестиция; или

общия брой физически лица, които могат да бъдат наети в рамките на определен сектор или които дадено предприятие може да наеме и които са необходими за извършването на стопанска дейност и са пряко свързани с нейното извършване, под формата на количествени квоти или изискване за тест за икономическа необходимост; или

б)	ограничават или изискват специфични видове правен субект или съвместно предприятие, чрез които инвеститор от другата страна може да извършва стопанска дейност.

Член 129

Национално третиране

1. Всяка страна предоставя на инвеститорите от другата страна и на попадащите в обхвата предприятия третиране, не по-неблагоприятно от третирането, което тя предоставя в сходни ситуации на своите собствени инвеститори и техните предприятия по отношение на тяхното установяване и дейност на нейна територия.

2. Третирането, предоставено от някоя страна по параграф 1, означава:

а)

по отношение на регионално или местно равнище на управление на Обединеното кралство, третиране, не по-малко благоприятно от най-благоприятното третиране, предоставено в подобни ситуации от това равнище на управление на инвеститорите от Обединеното кралство и на техните предприятия на негова територия; и

б)	по отношение на управлението на централно равнище или в държава членка, третиране, не по-неблагоприятно от най-благоприятното третиране, предоставено в сходни ситуации от въпросното управление на инвеститорите от тази държава членка и на техните предприятия на негова територия.

Член 130

Третиране като най-облагодетелствана нация

1. Всяка страна предоставя на инвеститорите от другата страна и на попадащите в обхвата предприятия третиране по отношение на установяването в рамките на нейната територия, не по-неблагоприятно от третирането, което тя предоставя в сходни ситуации на инвеститори от трета държава и на техните предприятия.

2. Всяка страна предоставя на инвеститорите от другата страна и на попадащите в обхвата предприятия третиране по отношение на експлоатацията в рамките на нейната територия, не по-неблагоприятно от третирането, което тя предоставя в сходни ситуации на инвеститори от трета държава и на техните предприятия.

3. Параграфи 1 и 2 не може да се тълкуват като задължаващи някоя от страните да предостави на инвеститорите от другата страна или на попадащите в обхвата предприятия предимствата от което и да е третиране, произтичащо от:

а)	международно споразумение за избягване на двойното данъчно облагане или друго международно споразумение или договореност, отнасящи се изцяло или частично за данъчно облагане; или

б)

мерки, предвиждащи признаване, включително признаването на стандартите или критериите за разрешение, лицензиране или сертифициране на физическо лице или предприятие за осъществяване на стопанска дейност, или признаването на пруденциални мерки, посочени в параграф 3 от приложението към ГАТС относно финансовите услуги.

4. От съображения за правна сигурност се уточнява, че посоченото в параграфи 1 и 2 „третиране“ не включва процедури за уреждане на спорове между инвеститор и държава, предвидени в други международни споразумения.

5. От съображения за правна сигурност се уточнява, че съществуването на материалноправни разпоредби в други международни споразумения, сключени от някоя от страните с трета държава, или самото формално въвеждане на тези разпоредби във вътрешното право, доколкото това е необходимо за включването им във вътрешния правен ред, не съставляват сами по себе си „третирането“, посочено в параграфи 1 и 2. Мерките на някоя от страните съгласно тези разпоредби могат да съставляват такова третиране и по този начин да доведат до нарушаване на настоящия член.

Член 131

Висше ръководство и управителни съвети

Никоя от страните не изисква дадено попадащо в обхвата предприятие да назначава лица от която и да е конкретна националност като ръководни кадри, управители или членове на управителния съвет.

Член 132

Изисквания за ефективност

1. Никоя от страните не налага или изисква изпълнението на изискване, нито налага принудително изпълнението на задължение или ангажимент във връзка с установяването или експлоатацията на предприятие на нейната територия:

а)	за износ на определен обем или процент стоки или услуги;

б)	за достигане на определен дял или процент на местно съдържание;

в)	за закупуване, използване или отдаване на предпочитание на стоки или услуги, съответно произведени или предоставяни на нейна територия, или за закупуване на стоки или услуги от физически или юридически лица или други субекти на нейна територия;

г)	за обвързване по какъвто и да е начин на обема или стойността на вноса с обема или стойността на износа или с размера на постъпленията на чуждестранна валута, свързани с такова предприятие;

д)	за ограничаване на нейната територия на продажбите на стоки или услуги, съответно произвеждани или предоставяни от такова предприятие, като се обвързват тези продажби по какъвто и да е начин с обема или стойността на нейния износ или с постъпленията на чуждестранна валута;

е)	за осъществяване на трансфер на технологии, производствен процес или друго, представляващо нечия собственост познание, към физическо лице или предприятия на нейна територия (12);

ж)	снабдяването на конкретен регионален или световен пазар с произведена от предприятието стока или предоставяна от предприятието услуга да бъде изключително от територията на тази страна;

з)	да се разположи седалището за конкретен регион на света, който е по-широк от територията на страната, или за световния пазар, на нейна територия;

и)	да наема определен брой или процент физически лица от тази страна;

й)	да се постигне определена степен или стойност по отношение на научноизследователската и развойната дейност на нейната територия;

к)	да се ограничава износът или продажбата за износ; или

л)

по отношение на всеки лицензионен договор, съществуващ към момента на налагане или привеждане в изпълнение на изискването, или към момента на привеждане в изпълнение на всяко задължение или всеки ангажимент, или по отношение на всеки бъдещ лицензионен договор, свободно сключен между предприятието и физическо или юридическо лице или всеки друг субект на нейната територия, ако изискването е наложено или приведено в изпълнение, или задължението или ангажиментът е приведен(о) в изпълнение по начин, който представлява пряка намеса по отношение на този лицензионен договор посредством упражняване на извънсъдебни държавна правомощия от някоя от страните, да се приема:

i)	ставка или размер на лицензионното възнаграждение под определено ниво; или

ii)	дадена продължителност на срока на лицензионен договор;

Настоящата подточка не се прилага, когато лицензионният договор е сключен между предприятието и страната. За целите на настоящата подточка „лицензионен договор“ означава всеки договор относно лицензирането на технология, производствен процес или други, представляващи нечия собственост познания.

2. Никоя от страните не поставя като условие за получаването или запазването на предимство във връзка с установяването или експлоатацията на предприятие на нейната територия това да е спазено някое от следните изисквания:

а)	да се постига определена степен или процент на вътрешно съдържание;

б)	да се купуват, да се използват или да се отдава предпочитание на стоки или услуги, съответно произвеждани или предоставяни на нейна територия, или да се купуват стоки или услуги от физически или юридически лица или който и да е друг субект на нейната територия;

в)	да се обвързва по какъвто и да е начин обемът или стойността на вноса с обема или стойността на износа или с размера на постъпленията на чуждестранна валута, свързани с въпросното предприятие;

г)	да се ограничават на нейната територия продажбите на стоки или услуги, съответно произвеждани или предоставяни от такова предприятие, като се обвързват тези продажби по какъвто и да е начин с обема или стойността на нейния износ или с постъпленията на чуждестранна валута; или

д)	да се ограничават износът или продажбата за износ.

3. Параграф 2 не може да се тълкува като препятстващ някоя страна да постави като условие за получаването или запазването на предимство — във връзка с установяването или експлоатацията на предприятие на нейна територия — спазването на изискване за разполагане на производството на определено място, за предоставяне на услуга, за обучение или наемане на работници, за изграждане или разширяване на определени съоръжения, или за извършване на научноизследователска и развойна дейност на нейна територия.

4. Параграф 1, букви е) и л) от настоящия член не се прилагат, когато:

а)

изискването е наложено или се привежда в изпълнение, или ангажиментът или задължението се привеждат в изпълнение от съд или административен правораздавателен орган, или от орган за защита на конкуренцията съгласно конкурентното право на съответната страна, за да се предотврати или се отстрани ограничение или нарушение на конкуренцията; или

б)

някоя от страните разрешава използването на право върху интелектуална собственост в съответствие с член 31 или член 31а от Споразумението ТРИПС или приема или запазва в сила мерки, изискващи разгласяването на данни или защитена информация, които попадат в обхвата на член 39, параграф 3 от Споразумението ТРИПС и са в съответствие с него.

5. Параграф 1, букви а)—в), и параграф 2, букви а) и б) не се прилагат за квалификационни изисквания за стоки или услуги по отношение на участието в програми за насърчаване на износа и чуждестранна помощ.

6. От съображения за правна сигурност се уточнява, че настоящият член не изключва привеждането в изпълнение от компетентните органи на някоя от страните на задължение или ангажимент, поети между лица, различни от някоя от страните, които не са били пряко или косвено наложени или изисквани от въпросната страна.

7. От съображения за правна сигурност се уточнява, че параграф 2, букви а) и б) не се прилагат по отношение на наложени от страна вносител изисквания във връзка със съдържанието, което е необходимо да имат стоките, за да могат да се ползват от преференциални мита или от преференциални квоти.

8. Параграф 1, буква л) не се прилага, ако изискването е наложено или приведено в изпълнение, или задължението или ангажиментът е приведено в изпълнение от съдебен орган като справедливо възнаграждение съгласно законодателството на съответната страна в областта на авторското право.

9. Никоя от страните не налага, нито прилага мерки, несъвместими със задълженията ѝ по Споразумението за свързаните с търговията инвестиционни мерки (TRIM), дори когато тази мярка е посочена от тази страна в приложение 19 или приложение 20.

10. От съображения за правна сигурност се уточнява, че настоящият член не може да се тълкува като изискващ дадена страна да разреши предоставянето на конкретна услуга на трансгранична основа, когато тази страна приема или запазва в сила ограничения или забрани за такова предоставяне на услуги, които са в съответствие с резервите, условията или квалификациите, посочени по отношение на даден сектор, подсектор или дейност, изброени в приложение 19 или приложение 20.

11. Посочено в параграф 2 условие за получаването или запазването на предимство не представлява изискване или задължение или ангажимент за целите на параграф 1.

Член 133

Несъответстващи на изискванията мерки и изключения

1. Членове 128, 129, 130, 131 и 132 не се прилагат по отношение на:

а)

съществуваща несъответстваща на изискванията мярка на някоя от страните на равнище:

за Съюза:

A)	Съюзът, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19;

Б)	централното държавно управление на държава членка, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19;

В)	регионално правителство на държава членка, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19; или

Г)	управление на местно равнище, различно от посоченото в буква В); и

ii)

за Обединеното кралство:

A)	централното държавно управление, както е посочено в списъка на Обединеното кралство в приложение 19;

Б)	регионално правителство, както е посочено в списъка на Обединеното кралство в приложение 19; или

В)	управление на местно равнище;

б)	продължаването или незабавното подновяване на несъответстваща на изискванията мярка, посочена в буква а) от настоящия параграф; или

в)	изменение на несъответстваща на изискванията мярка, посочена в букви а) и б) от настоящия параграф, доколкото това не намалява съответствието на мярката, както е съществувала непосредствено преди изменението, с член 128, 129, 130, 131 или 132.

2. Членове 128, 129, 130, 131 и 132 не се прилагат за мярка на някоя от страните, която е в съответствие с резервите, условията или квалификациите, посочени по отношение на сектор, подсектор или дейност, изброени в приложение 20.

3. Членове 129 и 130 не се прилагат за мерки, които представляват изключение или дерогация от член 3 или 4 от Споразумението ТРИПС, както е изрично предвидено в членове 3—5 от посоченото споразумение.

4. От съображения за правна сигурност членове 120 и 130 не може да се тълкуват като препятстващи някоя от страните да предвижда изисквания за информация, включително за статистически цели, във връзка с установяването или дейността на инвеститорите на другата страна или на попадащи в обхвата предприятия, при условие че това не представлява средство за заобикаляне на задълженията на тази страна по настоящите членове.

ГЛАВА 3

ТРАНСГРАНИЧНА ТЪРГОВИЯ С УСЛУГИ

Член 134

Обхват

Настоящата глава се прилага за мерки на някоя от страните, засягащи трансграничната търговия с услуги, осъществявана от доставчици на услуги от другата страна.

Член 135

Достъп до пазара

Никоя от страните не приема или запазва в сила на цялата си територия или на основата на териториално подразделение мерки, които:

а)

налагат ограничения по отношение на:

i)	броя на доставчиците на услуги, които могат да доставят конкретна услуга, независимо дали под формата на количествени квоти, монополи, доставчици на изключителни услуги или на изискване за тест за икономическа необходимост;

ii)	общата стойност на сделките в областта на услугите или на активите, под формата на количествени квоти или на изискване за тест за икономическа необходимост; или

iii)	общия брой на операциите в областта на услугите или върху общото количество на произведените услуги, изразени като определени количествени единици, под формата на квоти или на изискване за тест за икономическа необходимост (13); или

б)	се ограничават или се изискват определени видове юридически лица или съвместни предприятия, посредством които доставчик на услуги може да предоставя дадена услуга.

Член 136

Местно присъствие

Никоя от страните не може да изиска от доставчик на услуги от другата страна като условие за трансграничното предоставяне на услуга да установи или поддържа предприятие или да пребивава на нейна територия.

Член 137

Национално третиране

1. Всяка страна предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от другата страна третиране, не по-неблагоприятно от третирането, което тя предоставя в сходни ситуации на своите собствени услуги и доставчици на услуги.

2. Всяка страна може да изпълни изискването по параграф 1, като предостави на услугите и на доставчиците на услуги от другата страна третиране, формално еднакво или формално различно от това, което тя предоставя на собствените си услуги и доставчици на услуги.

3. Формално еднаквото или формално различното третиране се счита за по-неблагоприятно, ако променя условията на конкуренция в полза на услуги или доставчици на услуги от въпросната страна в сравнение с услуги или доставчици на услуги от другата страна.

4. Никоя от разпоредбите в настоящия член не може да се тълкува по начин, който да изисква от която е да е от страните да компенсира присъщи конкурентни недостатъци, произтичащи от чуждестранния характер на съответните услуги или доставчици на услуги.

Член 138

Третиране като най-облагодетелствана нация

1. Всяка страна предоставя за услугите и за доставчиците на услуги от другата страна третиране, не по-неблагоприятно от третирането, което тя предоставя в сходни ситуации на услуги и на доставчици на услуги от трета държава.

2. Параграф 1 не може да се тълкува като задължаващ някоя от страните да предостави за услугите и доставчиците на услуги от другата страна предимствата от третиране, произтичащо от:

а)	международно споразумение за избягване на двойното данъчно облагане или друго международно споразумение или договореност, отнасящи се изцяло или частично за данъчно облагане; или

б)	мерки, предвиждащи признаване, включително на стандартите или критериите за разрешение, лицензиране или сертифициране на физическо лице или предприятие за осъществяване на стопанска дейност, или на пруденциални мерки, посочени в параграф 3 от приложението към ГАТС относно финансовите услуги.

3. От съображения за правна сигурност се уточнява, че съществуването на материалноправни разпоредби в други международни споразумения, сключени от някоя от страните с трета държава, или самото формално въвеждане на тези разпоредби във вътрешното право, доколкото това е необходимо за включването им във вътрешния правен ред, не съставляват сами по себе си „третирането“, посочено в параграф 1. Мерките на някоя от страните съгласно тези разпоредби могат да съставляват такова третиране и по този начин да доведат до нарушение на настоящия член.

Член 139

Несъответстващи на изискванията мерки

1. Членове 135, 136, 137 и 138 не се прилагат по отношение на:

а)

съществуваща несъответстваща на изискванията мярка на някоя от страните на равнище:

за Съюза:

A)	Съюзът, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19;

Б)	централното държавно управление на държава членка, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19;

В)	регионално правителство на държава членка, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19; или

Г)	управление на местно равнище, различно от посоченото в буква В); и

ii)

за Обединеното кралство:

A)	централното държавно управление, както е посочено в списъка на Обединеното кралство в приложение 19;

Б)	регионално правителство, както е посочено в списъка на Обединеното кралство в приложение 19; или

В)	управление на местно равнище;

б)	продължаването или незабавното подновяване на несъответстваща на изискванията мярка, посочена в буква а) от настоящия параграф; или

в)	изменение на несъответстваща на изискванията мярка, посочена в букви а) и б) от настоящия параграф, доколкото това не намалява съответствието на мярката, както е съществувала непосредствено преди изменението, с членове 135, 136, 137 и 138.

2. Членове 135, 136, 137 и 138 не се прилагат за мярка на някоя от страните, която е в съответствие с резервите, условията или квалификациите, посочени по отношение на сектор, подсектор или дейност, изброени в приложение 20.

ГЛАВА 4

ВЛИЗАНЕ И ВРЕМЕНЕН ПРЕСТОЙ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА СЪС СТОПАНСКА ЦЕЛ

Член 140

Приложно поле и определения

1. Настоящата глава се прилага за мерки на някоя от страните, засягащи извършването на стопанска дейност чрез влизане и временен престой на нейна територия на физически лица от другата страна, които са лица на делово посещение за целите на установяването, доставчици на услуги по договор, независими специалисти, лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и лица на краткосрочно делово посещение.

2. Доколкото не са поети ангажименти по настоящата глава, продължават да се прилагат всички изисквания, предвидени в правото на всяка от страните, отнасящи се до влизането и временния престой на физически лица, включително законовите и подзаконовите разпоредби, отнасящи се до срока на престоя.

3. Независимо от разпоредбите на настоящата глава, всички изисквания, предвидени в правото на всяка от страните, отнасящи се до трудовите мерки и мерките за социална сигурност, продължават да се прилагат, включително законовите и подзаконовите актове, отнасящи се до минималната работна заплата и колективните трудови договори.

4. Ангажиментите относно влизането и временния престой на физически лица със стопанска цел не се прилагат в случаите, когато влизането и временният престой се осъществяват с намерението — или ефектът от тях е — да повлияят или по друг начин да се отразят на изхода от който и да било трудов или управленски спор или които и да било преговори, или на наемането на което и да било физическо лице, което участва в този спор.

5. За целите на настоящата глава:

а)

„лица на делово посещение за целите на установяването“ означава физически лица, работещи на ръководна длъжност в юридическо лице на някоя от страните, които:

i)	са отговорни за създаването на предприятие на такова юридическо лице на територията на другата страна;

ii)	не предлагат или предоставят услуги или се занимават с каквато и да е стопанска дейност, различна от тази, която се изисква за целите на установяването на това предприятие; и

iii)	не получават възнаграждение от източник, намиращ се в другата страна;

б)

„доставчици на услуги по договор“ означава физически лица, наети от юридическо лице от някоя от страните (не чрез агенция за трудово посредничество и за услуги по намиране на персонал), което не е установено на територията на другата страна и е сключило bona fide договор, за не повече от 12 месеца, за предоставяне на услуги на краен потребител в другата страна, изискващ временно присъствие на негови служители, които:

i)	са предлагали същия вид услуги като служители на юридическото лице за срок не по-кратък от една година, непосредствено предхождаща датата на заявлението им за влизане и временен престой;

ii)

притежават на тази дата най-малко три години професионален опит, придобит след навършване на пълнолетие, в сектора на дейност, предмет на договора, образователна степен за завършено висше образование или квалификация, демонстрираща знания на еквивалентно ниво, и професионална квалификация, изисквана по закон за упражняване на тази дейност в другата страна (14); и

iii)	не получават възнаграждение от източник, намиращ се в другата страна;

в)

„независими специалисти“ означава физически лица, занимаващи се с предоставянето на услуга и установени като самостоятелно заети на територията на някоя от страните, които:

i)	не са се установили на територията на другата страна;

ii)	са сключили bona fide договор (не чрез агенция за трудово посредничество и за услуги по намиране на персонал) за срок не по-дълъг от 12 месеца за предоставяне на услуги на краен потребител в другата страна, изискващ тяхното временно присъствие; и

iii)

притежават към датата на тяхното заявление за влизане и временен престой най-малко шест години професионален опит в съответната дейност, образователна степен за завършено висше образование или професионална квалификация, демонстрираща знания на еквивалентно ниво, и професионална квалификация, изисквана по закон за упражняване на тази дейност в другата страна (15);

г)

„лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер“ означава физически лица, които:

i)	са били наети от юридическо лице от някоя от страните или са били негови партньори за срок, непосредствено предхождащ датата на вътрешнокорпоративния трансфер, не по-кратък от една година в случай на ръководни служители и специалисти и не по-кратък от шест месеца в случай на стажанти;

ii)	по време на подаване на заявлението пребивават извън територията на другата страна;

iii)	временно са прехвърлени в предприятие на юридическото лице на територията на другата страна, което е член на същата група като първоначалното юридическо лице, включително негово представителство, дъщерно дружество, клон или дружество—майка (16); и

iv)

принадлежат към една от следните категории:

A)	ръководители (17);

Б)	специалисти; или

В)

стажанти;

д)

„ръководител“ означава физическо лице на ръководна длъжност, който основно ръководи управлението на предприятието в другата страна и е под общия надзор или ръководство главно от управителния съвет или от акционерите/съдружниците в предприятието или от техни еквиваленти, като задълженията му включват:

i)	управляване на предприятието или негов отдел или подразделение;

ii)	упражняване на надзор и контрол върху работата на други служители с надзорни, професионални или управленски функции; и

iii)	притежаване на пълномощия да препоръчват назначаване, освобождаване от длъжност или други действия по отношение на персонала;

е)

„специалист“ означава физическо лице, който притежава специализирани познания от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението, като при оценката на тези познания се отчитат не само специфичните за предприятието познания, но и това дали лицето има високо ниво на квалификация, включително подходящ професионален опит за даден вид работа или дейност, изискващи специфични технически познания, включително евентуална принадлежност към акредитирана професия; и

ж)	„стажант“ означава физическo лицe, коeто притежава диплома за завършено висше образование и e временно прехвърленo за целите на професионалното развитие или за да бъдe обучено на определени бизнес техники или методи и което получава заплащане по време на трансфера (18).

6. Договорът за услуги, посочен в параграф 5, букви б) и в), трябва да отговаря на изискванията на правото на страната, в която се изпълнява договорът.

Член 141

Лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и лица на делово посещение за целите на установяването

1. В зависимост от съответните условия и квалификации, посочени в приложение 21:

а)

всяка от страните разрешава:

i)	влизането и временния престой на лица, преместени по вътрешнокорпоративен трансфер;

ii)	влизането и временния престой на лица на делово посещение за целите на установяването, без да изисква разрешително за работа или друга процедура за предварително одобрение на подобно намерение; и

iii)	трудова заетост на своята територия на лица, преместени по вътрешнокорпоративен трансфер, на другата страна;

б)

никоя от страните не запазва в сила или приема ограничения под формата на количествени квоти или тестове за икономическа необходимост относно общия брой физически лица, които в конкретен сектор имат право да влизат като лица на делово посещение за целите на установяването, или за това инвеститор от другата страна да може да използва лица, преместени по вътрешнокорпоративен трансфер, нито на основата на териториално подразделение, нито на цялата си територия; и

в)

всяка страна предоставя на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и на лицата на делово посещение за целите на установяването от другата страна, по време на техния временен престой на нейна територия, третиране, не по-неблагоприятно от третирането, което предоставя в сходни ситуации на собствените си физически лица.

2. Допустимата продължителност на престоя е до три години за ръководители и специалисти, до една година за стажантите и до 90 дни в рамките на всеки шестмесечен период за лица на делово посещение за целите на установяването.

Член 142

Лица на краткосрочно делово посещение

1. В зависимост от съответните условия и квалификации, посочени в приложение 21, всяка страна позволява влизането и временния престой на лица на краткосрочно делово посещение от другата страна за целите на осъществяване на дейностите, изброени в приложение 21, при спазване на следните условия:

а)	лицата на краткосрочно делово посещение не продават свои стоки, нито предоставят услуги на масовия потребител;

б)	лицата на краткосрочно делово посещение не получават възнаграждение от източник, намиращ се в страната на временния им престой; и

в)	лицата на краткосрочно делово посещение не се занимават с предоставянето на услуга в рамките на договор, сключен между юридическо лице, което не е установено на територията на страната на временния им престой, и намиращ се там потребител, с изключение на предвиденото в приложение 21.

2. Освен ако е посочено друго в приложение 21, всяка от страните предоставя право за влизане на лица на краткосрочно делово посещение, без да изисква разрешително за работа, тест за икономическа необходимост или други процедури за предварително одобрение с подобна цел.

3. Ако лица на краткосрочно делово посещение от някоя от страните се занимават с предоставянето на услуга на потребител на територията на страната, в която пребивават временно в съответствие с приложение 21, тази страна им предоставя, по отношение на предоставянето на тази услуга, третиране, не по-неблагоприятно от третирането, което тя предоставя в сходни ситуации на собствените си доставчици на услуги.

4. Допустимата продължителност на престоя е за срок до 90 дни през който и да е шестмесечен период.

Член 143

Доставчици на услуги по договор и независими специалисти

1. В секторите, подсекторите и дейностите, посочени в приложение 22 и в зависимост от съответните условия и квалификации, посочени в него:

а)	всяка страна предоставя право за влизане и временен престой на доставчици на услуги по договор и на независими специалисти на своята територия;

б)	никоя от страните не приема или запазва в сила ограничения върху общия брой на доставчиците на услуги по договор и на независимите професионалисти от другата страна с разрешено влизане и временен престой под формата на количествени квоти или тест за икономически нужди; и

в)	всяка страна предоставя на доставчиците на услуги по договор и на независимите специалисти от другата страна третиране, не по-неблагоприятно от третирането, което тя предоставя в сходни ситуации на своите собствени доставчици на услуги.

2. Достъпът, предоставен по настоящия член, се отнася само до услугата, която е предмет на договора и не предоставя право на използване на професионалното звание на съответната страна, в която се предоставя услугата.

3. Броят на лицата, попадащи в обхвата на договора за услуги, не трябва да бъде по-голям от необходимото за изпълнение на договора, както може да се изисква от правото на страната, на чиято територия се предоставя услугата.

4. Допустимата продължителност на престоя трябва да бъде за кумулативен срок от 12 месеца или за продължителността на договора, в зависимост от това коя от двете е по-малка.

Член 144

Несъответстващи на изискванията мерки

Доколкото съответната мярка засяга временния престой на физически лица със стопанска цел, член 141, параграф 1, букви б) и в), член 142, параграф 3 и член 143, параграф 1, букви б) и в) не се прилагат за:

а)

съществуваща несъответстваща на изискванията мярка на някоя от страните на равнище:

за Съюза:

A)	Съюзът, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19;

Б)	централното държавно управление на държава членка, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19;

В)	регионално правителство на държава членка, както е посочено в списъка на Съюза в приложение 19; или

Г)	управление на местно равнище, различно от посоченото в буква В); и

ii)

за Обединеното кралство:

A)	централното държавно управление, както е посочено в списъка на Обединеното кралство в приложение 19;

Б)	регионално подразделение, както е посочено в списъка на Обединеното кралство в приложение 19; или

В)	управление на местно равнище;

б)	продължаването или незабавното подновяване на несъответстваща на изискванията мярка, посочена в буква а) от настоящия член;

в)

промяна на несъответстваща на изискванията мярка, посочена в букви a) и б) от настоящия член, доколкото тя не намалява съответствието на мярката, както е съществувала непосредствено преди промяната, с член 141, параграф 1, букви б) и в), член 142, параграф 3 и член 143, параграф 1, букви б) и в); или

г)	мярка на някоя от страните, съответстваща на условие или квалификация, посочени в приложение 20.

Член 145

Прозрачност

1. Всяка страна прави публично достъпна информацията за съответните мерки, свързани с влизането и временното пребиваване на физически лица от другата страна, посочени в член 140, параграф 1.

2. Информацията, посочена в параграф 1, включва, доколкото е възможно, следната информация, свързана с влизането и временния престой на физически лица:

а)	категории визи, разрешителни и всякакви сходни видове разрешения по отношение на влизането и временния престой;

б)	изисквани документи и условия, които трябва да бъдат изпълнени;

в)	метод за подаване на заявление и варианти за мястото на подаването, като например в консулски служби или онлайн;

г)	такси за заявление и ориентировъчен срок за обработка на заявление;

д)	максимална продължителност на престоя при всеки от видовете разрешения, посочени в буква а);

е)	условия за всяко възможно удължаване или подновяване;

ж)	правила относно придружаващите лица на издръжка;

з)	налични процедури за преразглеждане или обжалване; и

и)	съответните законови актове с общо приложение, отнасящи се до влизането и временния престой на физически лица със стопанска цел.

3. По отношение на посочената в параграфи 1 и 2 информация всяка страна се стреми незабавно да информира другата страна за въвеждането на каквито и да било нови изисквания и процедури или за промените в които и да било изисквания и процедури, които засягат ефективното прилагане на предоставянето на право за влизане и временен престой и ако е приложимо, на разрешение за работа в първата страна.

ГЛАВА 5

НОРМАТИВНА УРЕДБА

РАЗДЕЛ 1

ВЪТРЕШНА НОРМАТИВНА УРЕДБА

Член 146

Приложно поле и определения

1. Настоящият раздел се прилага за мерките на страните, свързани с изисквания и процедури за лицензиране, изисквания и процедури за квалификация, формалности и технически стандарти, които засягат:

а)	трансгранична търговия с услуги;

б)	установяване или функциониране; или

в)	предоставянето на услуга чрез присъствието на физическо лице от някоя страна на територията на другата страна, както е определено в член 140.

Що се отнася до свързаните с технически стандарти мерки, настоящият раздел се прилага само за мерките, които засягат търговията с услуги. За целите на настоящия раздел терминът „технически стандарти“ не включва нормативни или прилагащи технически стандарти за финансови услуги.

2. Настоящият раздел не се прилага за изисквания и процедури за лицензиране, изисквания и процедури за квалификация, както и формалности и технически стандарти съгласно мярка:

а)

която не е в съответствие с член 128 или 129 и е посочена в член 133, параграф 1, букви a)—в), или с член 135, член 136 или член 137 и е посочена в член 139, параграф 1, букви a)—в), или с член 141, параграф 1, букви б) и в), или с член 142, параграф 3 или с член 143, параграф 1, букви б) и в) и е посочена в член 144; или

б)	е посочена в член 133, параграф 2 или член 139, параграф 2.

3. За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

а)

„разрешение“ означава разрешението за извършване на дейност, посочена в параграф 1, букви a)—в), в резултат на процедура, към която физическо или юридическо лице трябва да се придържа, за да докаже съответствие с изискванията за лицензиране, изискванията за квалификация, техническите стандарти или формалности за целите на получаването, запазването или подновяването на посоченото разрешение; и

б)

„компетентен орган“ означава орган на централната власт или регионален или местен орган на управление или неправителствена организация, упражняваща правомощия, делегирани ѝ от органи на централната власт или регионални или местни органи на управление, които имат право да вземат решение относно разрешението, посочено в буква а).

Член 147

Подаване на заявления

Всяка страна, доколкото е осъществимо, избягва да изисква от заявителя да се обръща към повече от един компетентен орган за всяко заявление за разрешение. Ако дадена дейност, за която се иска разрешение, е в юрисдикцията на няколко компетентни органи, може да се изискват няколко заявления за разрешение.

Член 148

Срокове за подаване на заявления

Ако някоя от страните изисква разрешение, тя гарантира, че нейните компетентни органи, доколкото е осъществимо, позволяват подаването на заявление по всяко време през годината. Ако съществува конкретен срок за подаване на заявление за разрешение, страната гарантира, че компетентните органи предоставят разумен срок за подаване на заявление.

Член 149

Електронни заявления и приемане на копия

Ако някоя страна изисква разрешение, тя гарантира, че нейните компетентни органи:

а)	доколкото е възможно, предвиждат заявленията да се попълват по електронен път, включително от територията на другата страна; и

б)	приемат копия на документи, които са заверени в съответствие с вътрешното право на страната, вместо оригиналите на документи, освен ако компетентните органи не изискват оригинали на документи, за да защитят целостта на процеса на разрешаване.

Член 150

Обработване на заявления

1. Ако някоя страна изисква разрешение, тя гарантира, че нейните компетентни органи:

а)	обработват заявления през цялата година Когато това не е възможно, тази информация следва да бъде предварително оповестена публично, доколкото това е възможно;

б)	доколкото е осъществимо, посочват индикативен срок за обработка на заявлението. Този срок следва да бъде разумен, доколкото е възможно;

в)	по искане на заявителя предоставят без неоправдано забавяне информация относно статуса на заявлението;

г)	доколкото е осъществимо, без неоправдано забавяне установяват пълнотата на заявлението за обработка в съответствие с вътрешните законови и подзаконови нормативни актове на страната;

д)

ако смятат заявлението за пълно за целите на обработката в съответствие с вътрешните законови и подзаконови нормативни актове на страната (19), гарантират в разумен срок след подаването на заявлението, че:

i)	обработката на заявлението е завършена; и

ii)	заявителят е информиран за решението относно заявлението, доколкото е възможно, писмено (20);

е)

ако смятат заявлението за непълно за целите на обработката в съответствие с вътрешните законови и подзаконови нормативни актове на страната, в разумен срок, доколкото е осъществимо:

i)	информират заявителя, че заявлението е непълно;

ii)	по искане на заявителя указват допълнителната информация, необходима за попълване на заявлението или по друг начин дават насоки защо заявлението се счита за непълно; и

iii)

предоставят възможност на заявителя да представи допълнителната информация, необходима за допълване на заявлението (21);

ако обаче нито едно от действията, посочени в подточки i), ii) и iii), не е осъществимо и заявлението е отхвърлено поради непълнота, компетентните органи гарантират, че заявителят е информиран в разумен срок; и

ж)

ако дадено заявление бъде отхвърлено или по собствена инициатива на компетентния орган, или по искане на заявителя, заявителят се информира за причините за отхвърлянето и за сроковете за обжалване на това решение и ако е приложимо — за процедурите за повторно подаване на заявление; заявителят не бива да бъде възпрепятстван да подаде друго заявление само въз основа на отхвърлено предходно заявление.

2. Страните гарантират, че техните компетентни органи издават разрешение, веднага щом бъде установено въз основа на съответна проверка, че заявителят отговаря на условията за неговото получаване.

3. Страните гарантират, че след като бъде издадено разрешение, то поражда действие без необосновано забавяне в зависимост от приложимите срокове и условия (22).

Член 151

Такси

1. За всички стопански дейности, различни от финансовите услуги, всяка страна гарантира, че таксите за разрешения, начислявани от нейните компетентни органи, са разумни и прозрачни и сами по себе си не ограничават предоставянето на съответната услуга или осъществяване на друга стопанска дейност. Като се имат предвид разходите и административната тежест, всяка от страните се насърчава да приема плащането на таксите за разрешение по електронен път.

2. Във връзка с финансовите услуги всяка от страните гарантира, че нейните компетентни органи по отношение на таксите за разрешения, които те начисляват, предоставят на заявителите информация за таксите или за начина на определянето на размера им и няма да използват таксите като средство за заобикаляне на ангажименти или задължения на съответната страна.

3. Таксите за разрешение не включват такси за използване на природни ресурси, плащания за търгове, процедури за възлагане на обществени поръчки или други недискриминационни начини за възлагане на концесии или задължителни вноски по предоставяне на универсални услуги.

Член 152

Оценка на квалификациите

Ако някоя от страните изисква изпит за оценка на квалификацията на заявител за получаване на разрешение, тя гарантира, че нейните компетентни органи планират такъв изпит на разумно чести интервали и осигуряват разумен срок, за да могат заявителите да поискат да положат изпита. Доколкото е осъществимо, всяка страна приема молби в електронен формат за полагането на тези изпити и разглежда възможността за използване на електронни средства в други аспекти на изпитните процеси.

Член 153

Публикуване и налична информация

1. Ако някоя страна изисква разрешение, страната незабавно публикува информацията, необходима за лицата, извършващи или стремящи се да извършват дейностите, посочени в член 146, параграф 1, за които разрешението се изисква, за да бъдат спазени изискванията, техническите стандарти и процедурите за получаване, запазване, изменение и подновяване на това разрешение. Тази информация следва да включва, доколкото тя съществува:

а)	изискванията, както и процедурите и формалностите за лицензиране и за квалификация;

б)	информация за контакт със съответните компетентни органи;

в)	такси за разрешителното;

г)	приложими технически стандарти;

д)	процедури за обжалване или преразглеждане на решения относно заявленията;

е)	процедури за наблюдение или налагане на спазването на реда и условията на лицензите или квалификациите;

ж)	възможности за обществено участие, например чрез изслушвания или коментари; и

з)	индикативни срокове за обработка на заявленията.

За целите на настоящия раздел „публикуване“ означава включване в официална публикация, като например официален вестник или на официален уебсайт. Страните консолидират електронните публикации в единен онлайн портал или гарантират по друг начин, че компетентните органи ги правят лесно достъпни чрез алтернативни електронни средства.

2. Всяка страна изисква от всеки от своите компетентни органи да отговоря на всяко искане за информация или помощ, доколкото това е осъществимо.

Член 154

Технически стандарти

Всяка страна насърчава своите компетентни органи, когато приемат технически стандарти, да приемат технически стандарти, разработени чрез открити и прозрачни процедури, както и насърчава всеки орган, включително съответните международни организации, на който е възложено разработването на технически стандарти, да използва открити и прозрачни процедури.

Член 155

Условия за издаване на разрешение

1. Всяка страна гарантира, че мерките, свързани с издаването на разрешение, се основават на критерии, които възпрепятстват компетентните органи да упражняват правомощията си за оценка по произволен начин, и могат да включват, inter alia, компетентност и способност за предоставяне на услуга или друга стопанска дейност, включително в съответствие с регулаторните изисквания на дадена страна, като например здравни и екологични изисквания. За да се избегнат съмнения, страните приемат, че при вземането на решения компетентният орган може да използва балансирано критериите.

2. Критериите по параграф 1 следва да бъдат:

а)	ясни и недвусмислени;

б)	обективни и прозрачни;

в)	предварително установени;

г)	предварително публично оповестени;

д)	безпристрастни; и

е)	леснодостъпни.

3. Ако някоя страна приеме или запазва в сила мярка, отнасяща се до издаване на разрешение, тя гарантира, че:

а)	съответният компетентен орган обработва заявлението, и взема и администрира своите решения, обективно и безпристрастно и по начин, независим от неправомерното влияние на което и да е лице, осъществяващо стопанска дейност, за която се иска разрешение; и

б)	процедурите сами по себе си не препятстват изпълнението на изискванията.

Член 156

Ограничен брой лицензи

Ако броят на наличните лицензи за дадена дейност е ограничен поради недостиг на наличните природни ресурси или технически капацитет, страните прилагат процедура за подбор на потенциални кандидати, с която се предоставят пълни гаранции за безпристрастност, обективност и прозрачност, включително, по-специално, подходящо оповестяване относно започването, провеждането и приключването на процедурата. При установяването на правилата за процедурата за подбор страните могат да вземат предвид законните цели на политиката, включително съображения за здраве, безопасност, опазване на околната среда и опазване на културното наследство.

РАЗДЕЛ 2

РАЗПОРЕДБИ С ОБЩО ПРИЛОЖЕНИЕ

Член 157

Процедури за контрол на административни решения

Всяка страна поддържа съдебни, арбитражни или административни съдилища или процедури, които при поискване от засегнат инвеститор или доставчик на услуги от другата страна осигуряват незабавен контрол и, когато има основания за това, съответни средства за правна защита по отношение на административни решения, които засягат установяването или дейността, трансграничната търговия с услуги или предоставяне на услуги чрез присъствието на физическо лице от някоя от страните на територията на другата страна. За целите на настоящия раздел „административно решение“ означава решение или действие, пораждащо правни последици, което се прилага за определено лице, стока или услуга в отделен случай и включва невземането на административно решение или непредприемането на такова действие, когато това се изисква съгласно правото на съответната страна. Ако тези процедури не са независими от компетентния орган, на който е възложено въпросното административно решение, всяка от страните гарантира, че процедурите действително позволяват обективно и безпристрастно преразглеждане.

Член 158

Професионални квалификации

1. Никоя от разпоредбите на настоящия раздел не може да възпрепятства която и да било от страните да изисква физическите лица да притежават необходимите квалификации, определени за територията, на която се предоставя услугата, за съответния сектор на дейност (23).

2. Професионалните организации или органи, които имат отношение към съответния сектор на дейност на съответните им територии, могат да разработват и предоставят на Съвета за партньорство съвместни препоръки относно признаването на професионалните квалификации. Тези съвместни препоръки се подкрепят от основана на доказателства оценка на:

а)	икономическата стойност на предвидено споразумение относно признаването на професионалните квалификации; и

б)	съвместимостта на съответните режими, т.е. степента, до която изискванията, прилагани от всяка страна по отношение на разрешаването, лицензирането, експлоатацията и сертифицирането, са съвместими.

3. При получаването на съвместна препоръка Съветът за партньорство прави преглед на нейната съгласуваност с настоящия дял в разумен срок. След този преглед Съветът за партньорство може да разработи и да приеме, с решение, договореност относно условията за признаване на професионалните квалификации като приложение към настоящото споразумение, което се счита за неразделна част от настоящия дял (24).

4. Договореностите, посочени в параграф 3, предвиждат условията за признаване на професионалните квалификации, придобити в Съюза, и професионалните квалификации, придобити в Обединеното кралство, във връзка с дейност, обхваната от настоящия дял и дял III от настоящата позиция.

5. Насоките относно договореностите относно признаването на професионалните квалификации, изложени в приложение 24, се вземат предвид при разработването на съвместните препоръки, посочени в параграф 2 от настоящия член, и от Съвета за партньорство, когато се преценява дали да бъде приета договореност, както е посочено в параграф 3 от настоящия член.

РАЗДЕЛ 3

УСЛУГИ ЗА ДОСТАВКА

Член 159

Приложно поле и определения

1. Настоящият раздел се прилага по отношение на мерките на страните, засягащи предоставянето на услуги за доставка, в допълнение към глави 1, 2, 3 и 4 от настоящия дял, както и към раздели 1 и 2 от настоящата глава.

2. За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

а)	„услуги за доставка“ означава пощенски, куриерски, експресни доставки или експресни пощенски услуги, които включват следните дейности: събирането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски пратки;

б)

„експресни услуги за доставка“ означава събирането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски пратки с повишена скорост и надеждност и могат да включват елементи с добавена стойност, като вземане на пратките от първоначалния пункт, доставка лично на получателя, проследяване на пратката, възможност за промяна на местоназначението и получателя по време на транспорта и изпращане на обратна разписка;

в)	„експресни пощенски услуги“ означава международни експресни услуги за доставка, предоставяни чрез EMS Кооператива, който е доброволното сдружение на определени пощенски оператори в рамките на Всемирния пощенски съюз (ВПС);

г)	„лиценз“ означава разрешение, което регулаторен орган на някоя от страните може да изиска от отделен доставчик, за да може този доставчик да предлага пощенски и куриерски услуги;

д)	„пощенска пратка“ означава пратка до 31,5 kg, адресирана в окончателната форма, в която тя следва да бъде пренесена от какъвто и да е вид доставчик на услуги за доставка, независимо дали е публичен или частен, като може да включва пратки като писмо, колет, вестник или каталог;

е)	„пощенски монопол“ означава изключителното право за предоставяне на определени услуги за доставка на територията или на териториално подразделение на някоя от страните съгласно правото на тази страна; и

ж)	„универсална услуга“ означава постоянното предоставяне на услуга за доставка с уточнено качество във всички точки от територията или на териториално подразделение на съответната страна на достъпни цени за всички потребители.

Член 160

Универсална услуга

1. Всяка страна има право да определи вида на задължението за универсална услуга, която желае да поддържа, и да вземе решение за нейния мащаб и изпълнение. Всяко задължение за универсална услуга се осъществява по прозрачен, недискриминационен и неутрален начин по отношение на всички доставчици, които са обвързани със задължението.

2. Ако някоя страна изисква входящите експресни пощенски услуги да се предоставят на основата на универсални услуги, тя не предоставя преференциално третиране на тези услуги пред други международни експресни услуги за доставка.

Член 161

Финансиране на универсални услуги

Страните не налагат такси или други налози върху предоставянето на услуга, която не е универсална услуга, с цел финансиране на предоставянето на универсална услуга. Настоящият член не се прилага за общоприложимите данъчни мерки или административни такси.

Член 162

Предотвратяване на практики, нарушаващи функционирането на пазарите

Всяка страна гарантира, че никой доставчик на услуги за доставка, обвързан със задължението за универсална услуга или пощенски монопол, не участва в практики, нарушаващи функционирането на пазара, като например:

а)	използване на приходи, получени от доставката на услугата, предмет на задължение за универсална услуга, или от пощенски монопол, за кръстосано субсидиране на предоставянето на услуги за експресна доставка или друга услуга за доставка, която не е предмет на задължение за универсална услуга; или

б)	необосновано разграничаване между потребителите по отношение на тарифите или други срокове и условия за предоставянето на услуга, дължима поради универсална услуга или пощенски монопол.

Член 163

Лицензи

1. Ако някоя от страните изисква лиценз за предоставяне на услуги за доставка, тя прави публично достъпни:

а)	всички изисквания за издаване на лиценз и срока, който обикновено е необходим за приемане на решение по заявлението за лиценз; и

б)	реда и условията за издаване на лицензи.

2. Процедурите, задълженията и изискванията на лиценза трябва да бъдат прозрачни, недискриминационни и основани на обективни критерии.

3. Ако заявление за лиценз бъде отхвърлено от компетентния орган, той уведомява заявителя за причините за отказа в писмена форма. Всяка от страните установява процедура за обжалване чрез независим орган, която заявителите, на които е отказан лиценз, могат да използват. Този орган може да бъде и съд.

Член 164

Независимост на регулаторния орган

1. Всяка страна създава или поддържа регулаторен орган, който е юридически самостоятелен и функционално независим от който и да е доставчик на услуги за доставка. Ако някоя страна притежава или контролира доставчик на услуги за доставка, тя гарантира ефективното структурно разделение на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

2. Регулаторните органи изпълняват задачите си прозрачно и своевременно и разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложената им задача. Техните решения са безпристрастни по отношение на всички участници на пазара.

РАЗДЕЛ 4

ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ

Член 165

Обхват

Настоящият раздел се прилага по отношение на мерките на страните, засягащи предоставянето на далекосъобщителни услуги, в допълнение към глави 1, 2, 3 и 4 от настоящия дял, както и към раздели 1 и 2 от настоящата глава.

Член 166

Определения

За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

а)	„свързани съоръжения“ означава услуги, физическа инфраструктура и други съоръжения или елементи, свързани с делекосъобщителна мрежа или услуга, които правят възможно или позволяват предоставянето на услуги посредством тази мрежа или услуга или имат потенциал да извършват това;

б)	„краен потребител“ означава краен потребител или абонат на обществена далекосъобщителна услуга, включително доставчик на услуга, различен от доставчик на обществени далекосъобщителни услуги;

в)

„основни съоръжения“ означава съоръжения от обществена далекосъобщителна мрежа или обществена далекосъобщителна услуга, които:

i)	се предоставят изключително или основно от един или от ограничен брой доставчици; и

ii)	не могат в икономически или технически аспект да бъдат заменени по приемлив начин за предоставянето на услуга;

г)

„взаимосвързаност“ означава свързването на обществени далекосъобщителни мрежи, използвани от едни и същи или от различни доставчици на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги, с цел да се даде възможност на потребителите на даден доставчик да осъществяват комуникация с потребителите на друг доставчик и да имат достъп до услугите, предоставяни от друг доставчик, независимо дали тези услуги се предоставят от участващите доставчици или всеки друг доставчик, който има достъп до мрежата;

д)

„услуга за международен мобилен роуминг“ означава търговска мобилна услуга, предоставяна по силата на търговски договор между доставчици на обществени далекосъобщителни услуги, която дава възможност на краен потребител да използва националното си мобилно устройство или друго устройство за услуги за пренос на глас, данни или текстови съобщения, докато е извън територията, на която се намира националната обществена далекосъобщителна мрежа на крайния потребител;

е)	„услуга за достъп до интернет“ означава обществена далекосъобщителна услуга, която предоставя достъп до интернет и съответно връзка с практически всички крайни точки на интернет, независимо от използваната мрежова технология и използваните крайни устройства;

ж)	„наети мрежи“ означава далекосъобщителни услуги или съоръжения, включително тези от виртуално естество, които заделят капацитет за специално използване от или за достъп за потребител между две или повече определени точки;

з)

„основен доставчик“ означава доставчик на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги, който е в състояние съществено да влияе на условията за участие, по отношение на цената и предлагането, на съответния пазар на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги вследствие на осъществявания от него контрол върху основни съоръжения или възползване от позицията си на пазара;

и)	„мрежов елемент“ означава съоръжение или оборудване, използвано за предоставяне на далекосъобщителна услуга, включително характеристики, функции и възможности, предоставени чрез това съоръжение или оборудване;

й)

„преносимост на номерата“ означава възможността абонати, които желаят да запазят същите телефонни номера на същата територия, в случай на фиксирана линия, без влошаване на качеството, надеждността или удобството, при преминаването си от един доставчик на обществени далекосъобщителни услуги към друг такъв от същата категория;

к)	„обществена далекосъобщителна мрежа“ означава далекосъобщителна мрежа, която се използва изцяло или главно за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и която позволява пренос на информация между крайни точки на мрежата;

л)	„обществена далекосъобщителна услуга“ означава всяка далекосъобщителна услуга, която се предлага на обществеността на общо основание;

м)	„абонат“ означава всяко физическо или юридическо лице, което е страна по договор с доставчик на обществени далекосъобщителни услуги за доставка на такива услуги;

н)	„далекосъобщения“ означава предаването и получаването на сигнали чрез всякакви електромагнитни средства;

о)

„далекосъобщителна мрежа“ означава преносните системи, а когато е приложимо — комутационното или маршрутизиращо оборудване и други ресурси, включително неактивните мрежови елементи, които позволяват предаване и получаване на сигнали чрез проводник, радиовълни, оптични или други електромагнитни способи;

п)	„регулаторен орган в областта на далекосъобщенията“ означава орган или органи, натоварени от някоя от страните с регулирането на далекосъобщителните мрежи и далекосъобщителните услуги, попадащи в обхвата на настоящия раздел;

р)

„далекосъобщителна услуга“ означава услуга, която се състои изцяло или главно в предаване и приемане на сигнали, включително излъчващи сигнали, по далекосъобщителни мрежи, включително тези, използвани за излъчване, но не услуга, предоставяща или упражняваща редакционен контрол върху съдържанието, предавано чрез далекосъобщителните мрежи и далекосъобщителните услуги;

с)	„универсална услуга“ означава минималният набор от услуги с определено качество, които трябва да бъдат предлагани на всички ползватели или на група ползватели на територията на страна или на нейно подразделение, независимо от тяхното географско положение и на достъпна цена; и

т)	„ползвател“ означава всяко физическо или юридическо лице, което използва обществена далекосъобщителна услуга.

Член 167

Регулаторен орган в областта на далекосъобщенията

1. Всяка страна създава или поддържа регулаторен орган в областта на далекосъобщенията, който:

а)	е юридически самостоятелен и функционално независим от доставчик на далекосъобщителни мрежи, далекосъобщителни услуги или далекосъобщително оборудване;

б)	използва процедури и се произнася с решения, които са безпристрастни по отношение на всички участници на пазара;

в)	действа независимо и не търси, нито приема указания от който и да е друг орган във връзка с изпълнението на задачите, възложени му по закон за изпълнение на задълженията, посочени в членове 169, 170, 171, 173 и 174;

г)	има регулаторни правомощия, както и съответстващи финансови и човешки ресурси за изпълнение на задачите, посочени в буква в) от настоящия член;

д)	има правомощието да гарантира, че доставчиците на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги му предоставят незабавно при поискване цялата информация (25), включително финансова информация, която е необходима за изпълнението на задачите, посочени в буква в) от настоящия член; и

е)	упражнява своите правомощия прозрачно и своевременно.

2. Всяка страна гарантира, че задачите, възложени на регулаторния орган в областта на далекосъобщенията, се публикуват в леснодостъпна и ясна форма, особено когато тези задачи са възложени на повече от един орган.

3. Страна, която запазва собствеността или контрола върху доставчици на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги, гарантира ефективното структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

4. Всяка страна гарантира, че ползвател или доставчик на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги, засегнат от решение на регулаторния орган в областта на далекосъобщения, има право на обжалване пред апелативен орган, който е независим от регулаторния орган и от други засегнати страни. В очакване на резултата от обжалването решението остава в сила, освен ако не бъдат предвидени временни мерки в съответствие с правото на страната.

Член 168

Разрешение за предоставяне на далекосъобщителни мрежи или услуги

1. Всяка от страните разрешава предоставянето на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги без предварително официално разрешение.

2. Всяка от страните прави публично достъпни всички критерии, приложими процедури, както и сроковете и условията, при които доставчиците имат право да предоставят далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги.

3. Всички критерии за разрешения и приложимите процедури трябва да бъдат възможно най-прости, обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални. Всички задължения и условия, наложени на или свързани с разрешение, трябва да бъдат недискриминационни, прозрачни и пропорционални и да се отнасят до предоставяните услуги или мрежи.

4. Всяка страна гарантира, че заявителят за разрешение получава в писмена форма причините за отказ, за отнемане на разрешението или за налагане на конкретни условия за доставчика. В тези случаи заявителят има право да обжалва пред апелативен орган.

5. Административните такси, налагани на доставчиците, трябва да бъдат обективни, прозрачни, недискриминационни и съизмерими с административни разходи в разумен размер, понесени при управлението, контрола и изпълнението на задълженията, съдържащи се в настоящия раздел (26).

Член 169

Взаимно свързване

Всяка страна гарантира, че доставчикът на обществени далекосъобщителни мрежи или обществени далекосъобщителни услуги има правото и, при поискване от друг доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или обществени далекосъобщителни услуги, задължението да води преговори за взаимно свързване с цел предоставянето на обществени далекосъобщителни мрежи или на обществени далекосъобщителни услуги.

Член 170

Достъп и използване

1. Всяка страна гарантира, че на всяко попадащо в приложното поле предприятие или доставчик на услуги на другата страна се предоставя достъп и използване на обществени далекосъобщителни мрежи или обществени далекосъобщителни услуги при разумни и недискриминационни (27) условия. Това задължение се прилага, inter alia, за параграфи 2—5.

2. Всяка страна гарантира, че попадащите в обхвата предприятия или доставчици на услуги от другата страна имат достъп и използване на която и да е обществена далекосъобщителна мрежа или обществена далекосъобщителна услуга, предлагана в рамките на или отвъд нейната граница, включително частни линии под наем, и за тази цел осигурява, при условията на параграф 5, че на такива предприятия и доставчици е разрешено:

а)	да закупуват или наемат и да свържат терминал или друго оборудване, съвместимо с мрежата и което е необходимо за осъществяване на техните операции;

б)	да свързват частните наети или собствени канали с обществените далекосъобщителни мрежи или с канали, наети или притежавани от друго попадащо в обхвата предприятие или доставчик на услуги; и

в)	да използват избрани от тях експлоатационни протоколи, различни от онези, за които е необходимо да се осигури наличието на далекосъобщителни мрежи и услуги за обществото като цяло.

3. Всяка страна гарантира, че попадащите в обхвата предприятия или доставчици услуги от другата страна могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и обществените далекосъобщителни услуги за пренос на информация на нейна територия или отвъд нейните граници, включително за вътрешнофирмени комуникации и за достъп до информацията, съдържаща се в бази данни или съхранена под друга машиночитаема форма, на територията на всяка от страните.

4. Независимо от параграф 3, дадена страна може да предприеме такива мерки, каквито са необходими за гарантиране на сигурността и поверителността на комуникациите, при условие че тези мерки няма да се прилагат по начин, който би представлявал или прикрито ограничение на търговията с услуги, или средство за произволна или неоправдана дискриминация или отмяна или намаляване на предимствата по настоящия дял.

5. Всяка страна гарантира, че не се налагат други условия относно достъпа до обществените далекосъобщителни преносни мрежи и услуги и използването им, освен необходимите за:

а)	да се обезпечат отговорностите на доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или обществени далекосъобщителни услуги и в частност тяхната способност да направят услугите си достъпни до населението като цяло; или

б)	за защита на техническата цялост на обществените далекосъобщителни мрежи и услуги.

Член 171

Решаване на спорове в областта на далекосъобщенията

1. Всяка от страните гарантира, че в случай на спор, възникнал между доставчици на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги във връзка с права и задължения, произтичащи от настоящия раздел, и при поискване от която и да е страна, участваща в спора, регулаторният орган в областта на далекосъобщенията издава в разумен срок задължително решение за уреждане на спора.

2. Решението на регулаторния орган в областта на далекосъобщенията се оповестява публично, като се вземат предвид изискванията за спазване на търговската тайна. На засегнатите страни се предоставя пълно изложение на мотивите за решението, както и правото да обжалват това решение съгласно член 167, параграф 4.

3. Посочената в параграфи 1 и 2 процедура не изключва възможността за която и да е от засегнатите страни да предяви иск пред съдебен орган.

Член 172

Защитни мерки в областта на конкуренцията спрямо основните доставчици

Всяка страна въвежда или запазва в сила подходящи мерки с цел да попречат на доставчиците на далекосъобщителни мрежи или на далекосъобщителни услуги, които самостоятелно или заедно се явяват основен доставчик, да възприемат или да продължават антиконкурентни практики. Антиконкурентните практики включват по-специално:

а)	участие в антиконкурентно кръстосано субсидиране;

б)	използване на получена от конкурентите информация с последици, които водят до нарушение на конкуренцията; и

в)	несвоевременно предоставяне на други доставчици на услуги на основна техническа информация за основни съоръжения и на информация с търговски характер, която им е необходима, за да предоставят услуги.

Член 173

Взаимно свързване с основните доставчици

1. Всяка страна гарантира, че основните доставчици на обществени далекосъобщителни мрежи или обществени далекосъобщителни услуги осигуряват взаимно свързване във всяка технически осъществима точка в мрежата. Това взаимно свързване се осъществява:

а)

при недискриминационни ред и условия (включително по отношение на цените, техническите стандарти, спецификациите, качеството и поддръжката) и при качество, което е не по-лошо от осигуряваното за собствените подобни услуги на този основен доставчик или за подобни услуги за собствените му дъщерни дружества или други свързани лица;

б)

своевременно, при ред и условия (включително по отношение на цените, техническите стандарти, спецификациите, качеството и поддръжката), които са прозрачни, разумни, вземат предвид икономическата изпълнимост и са необвързани в достатъчна степен, така че доставчикът да не трябва да заплаща за мрежови елементи или съоръжения, които не са му необходими за предоставяната услуга; и

в)	при поискване, в допълнителни точки освен крайните точки на мрежата, предлагани на мнозинството ползватели, като се заплащат такси, които отразяват разходите за изграждане на необходимите допълнителни съоръжения.

2. Процедурите, приложими за взаимно свързване с основен доставчик, се оповестяват публично.

3. Основните доставчици оповестяват публично своите споразумения за взаимно свързване или своите типови оферти за взаимно свързване, когато е целесъобразно.

Член 174

Достъп до основните съоръжения на основните доставчици

Всяка страна гарантира, че основните доставчици на нейна територия предоставят своите основни съоръжения на доставчиците на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги при разумни, прозрачни и недискриминационни условия за целите на предоставянето на обществени далекосъобщителни услуги, освен когато това не е необходимо за постигане на ефективна конкуренция, като се изхожда от основа на събраните факти и оценката на пазара, извършена от регулаторния орган в областта на далекосъобщенията. Основните съоръжения на основния доставчик могат да включват мрежови елементи, услуги от линии под наем и свързани с тях съоръжения.

Член 175

Ограничени ресурси

1. Всяка страна гарантира, че разпределението и предоставянето на права за използването на ограничени ресурси, включително радиочестотния спектър, номерата и правата на ползване, се извършват по открит, обективен, навременен, прозрачен, недискриминационен и пропорционален начин и като се вземат предвид целите от общ интерес. Процедурите, условията и задълженията, свързани с правата на ползване, се основават на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.

2. Текущото използване на разпределените честотни ленти се оповестява публично, но не се изисква подробно посочване на радиочестотния спектър, разпределен за специално ползване от държавните органи.

3. За предоставянето на радиочестотен спектър за търговско ползване страните могат да разчитат на пазарно ориентирани подходи, като например тръжни процедури.

4. Страните приемат, че мерките на някоя страна, с които се разпределя и предоставя радиочестотен спектър и се управляват честоти, сами по себе си не са несъвместими с членове 128 и 135. Всяка страна си запазва правото да установява и прилага мерки за управлението на радиочестотния спектър и на честотите, при които може да се ограничава броят на доставчиците на далекосъобщителни преносни услуги, при условие че тя прави това по начин, който е съвместим с настоящото споразумение. Това включва възможността за разпределяне на честотните ленти, като се вземат предвид актуалните и бъдещите нужди и наличният радиочестотен спектър.

Член 176

Универсална услуга

1. Всяка страна има право да определя вида на задълженията за универсалната услуга, която тя желае да поддържа и да приема решение за техния обем и изпълнение.

2. Всяка от страните изпълнява задълженията за универсална услуга по пропорционален, прозрачен, обективен и недискриминационен начин, който е неутрален по отношение на конкуренцията и не е по-обременителен от необходимото за вида универсална услуга, определен от страната.

3. Всяка от страните гарантира, че процедурите за определяне на доставчици на универсални услуги са отворени за всички доставчици на обществени далекосъобщителни мрежи или обществени далекосъобщителни услуги. Това определяне се извършва по ефективен, прозрачен и недискриминационен начин.

4. Ако някоя от страните реши да компенсира доставчиците на универсална услуга, тя гарантира, че такава компенсация няма да надвишава нетните разходи, причинени от задължението за универсална услуга.

Член 177

Преносимост на номерата

Всяка страна гарантира, че доставчиците на обществени далекосъобщителни услуги предоставят преносимост на номерата при разумни условия и ред.

Член 178

Достъп до отворен интернет

1. Всяка страна гарантира, че в зависимост от нейните законови и подзаконови нормативни актове доставчиците на услуги за достъп до интернет позволяват на ползвателите на тези услуги:

а)	достъп и разпространение на информация и съдържание, използване и предоставяне на приложения и услуги по техен избор, в зависимост от недискриминационно, разумно, прозрачно и пропорционално управление на мрежата; и

б)	използване на устройства по техен избор, при условие че такива устройства не увреждат сигурността на други устройства, мрежата или услугите, предоставяни по мрежата.

2. От съображения за правна сигурност се уточнява, че никоя от разпоредбите на настоящия член не възпрепятства страните да приемат мерки с цел защита на обществената безопасност във връзка с потребителите онлайн.

Член 179

Поверителност на информацията

1. Всяка от страните гарантира, че доставчиците, получили информация от друг доставчик в процеса на договаряне на условията съгласно членове 169, 170, 173 и 174, използват тази информация единствено за целите, за които тя е предоставена, и зачитат във всеки един момент поверителността на предаваната или съхраняваната информация.

2. Всяка страна гарантира поверителността на съобщенията и свързаните с тях данни за трафика, предавани при използването на обществени далекосъобщителни мрежи или обществени далекосъобщителни услуги, при условие че мерките, прилагани за тази цел, не представляват средство за произволна или необоснована дискриминация или прикрито ограничаване на търговия с услуги.

Член 180

Чуждестранно акционерно участие

По отношение предоставянето на далекосъобщителни мрежи или далекосъобщителни услуги чрез установяване и независимо от разпоредбите на член 133, никоя от страните не налага изисквания за съвместно предприятие или ограничава участието на чуждестранен капитал по отношение на максимални процентни ограничения на чуждестранното акционерно участие или общата стойност на отделна или съвкупна чуждестранна инвестиция.

Член 181

Международен мобилен роуминг (28)

1. Всяка страна се стреми да сътрудничи за насърчаването на прозрачни и разумни цени на услугите за международен мобилен роуминг с цел подпомагане на растежа на търговията между страните и повишаване на благосъстоянието на потребителите.

2. Страните могат да решат да предприемат стъпки за повишаване на прозрачността и конкуренцията по отношение на цените на международния мобилен роуминг и на технологичните алтернативи на услугите за роуминг, като например:

а)	гарантиране на улеснен достъп на потребителите до информация за цените на дребно; и

б)

свеждане до минимум на пречките за използването на технологични алтернативи на роуминга, така че при посещаване на територията на някоя от страните, придвижвайки се от територията на другата страна, крайните потребителите да имат достъп до далекосъобщителни услуги, като използват устройство по свой избор.

3. Всяка страна насърчава доставчиците на обществени далекосъобщителни услуги на своята територия да оповестяват публично информация за предлаганите на техните крайни потребители цени на дребно на услугите за международен мобилен роуминг за пренос на глас, данни и текстови съобщения при посещаване на територията на другата страна.

4. С никоя от разпоредбите на настоящия член не може да се изисква от някоя от страните да регулира цените или условията за предоставяне на услуги за международен мобилен роуминг.

РАЗДЕЛ 5

ФИНАНСОВИ УСЛУГИ

Член 182

Обхват

1. Настоящият раздел се прилага по отношение на мерките на страните, засягащи предоставянето на финансови услуги, в допълнение към глави 1, 2, 3 и 4 от настоящия дял, както и към раздели 1 и 2 от настоящата глава.

2. За целите на настоящия раздел терминът „дейности, извършвани в процеса на упражняване на държавна власт“, посочен в член 124, буква е), означава следното (29):

а)	дейности, извършвани от централна банка или монетарна институция, или от друг публичноправен субект, за целите на осъществяване на паричната или свързана с валутния курс политика;

б)	дейности, представляващи част от основаваща се на закона система за социална сигурност и държавни пенсионни планове; и

в)	други дейности, извършвани от публичноправен субект за сметка на или с гаранцията, или с използването на финансовите ресурси на някоя от страните или на нейни публичноправни субекти.

3. За целите на прилагането на член 124, буква e) за настоящия раздел, ако някоя страна разреши извършването на някоя от дейностите, посочени в параграф 2, буква б) или в) от настоящия член, от нейни доставчици на финансови услуги в конкуренция с публичноправен субект или доставчик на финансови услуги, „дейности, извършвани в процеса на упражняване на държавна власт“ не включва тези дейности.

4. Член 124, буква а) не се прилага за услугите, попадащи в обхвата на настоящия раздел.

Член 183

Определения

За целите на настоящия дял се прилагат следните определения:

а)

„финансова услуга“ означава всяка услуга от финансов характер, предлагана от доставчик на финансови услуги от някоя от страните и включва следните дейности:

застрахователни и свързани със застраховането услуги:

пряко застраховане (включително съзастраховане);

aa)	животозастраховане;

бб)	общо застраховане;

Б)	презастраховане и ретроцесия;

В)	застрахователно посредничество, като например брокерство и агентство; и

Г)	услуги, съпътстващи застраховането, например консултантски услуги, актюерски услуги, услуги по оценка на риска и услуги по уреждане на претенции;

ii)

банкови и други финансови услуги (с изключение на застрахователните):

A)	приемане на депозити и други възстановими средства на граждани;

Б)	предоставяне на заеми от всякакъв вид, включително потребителски кредити, ипотечни кредити, факторинг и финансиране на търговски сделки;

В)	финансов лизинг;

Г)	всички услуги по плащания и парични преводи, включително кредитни, разплащателни и дебитни карти, пътнически чекове и банкови ордери;

Д)	гаранции и задължения;

Е)

търговия за собствена сметка или за сметка на клиенти, независимо дали на борсовия или извънборсов пазар или по друг начин със следното:

aa)	инструменти на паричния пазар (включително чекове, полици, депозитни сертификати);

бб)	чуждестранна валута;

вв)	деривати, включително, но не само, фючърси и опции;

гг)	валутни и лихвени инструменти, включително продукти като суапове и форуърдни договори;

дд)	прехвърляеми ценни книжа; и

ее)	други прехвърлими финансови инструменти и финансови активи, включително благородни метали;

Ж)	участие в емитирането на всички видове ценни книжа, включително при записване и поемане (независимо дали държавно или частно) и предоставяне на услуги, свързани с такива емисии;

З)	парично брокерство;

И)	управление на активи, като управление на пари в брой или портфейл от ценни книжа, управление на всички форми на колективно инвестиране, управление на пенсионни фондове, попечителски, депозитарни и доверителни услуги;

Й)	услуги по сетълмент и клирингови услуги за финансови активи, включително ценни книжа, дериватни продукти и други прехвърляеми инструменти;

К)	предоставяне и предаване на финансова информация, обработка на финансови данни и свързаното с това програмно осигуряване; и

Л)

консултантски, посреднически и други спомагателни финансови услуги, отнасящи се до всички дейности, изброени в букви А)—К), включително кредитни справки и анализи, проучвания на инвестиции и портфейли от ценни книжа и консултации относно тях, както и консултации във връзка с придобиването и с корпоративното преструктуриране и стратегия;

б)	„доставчик на финансови услуги“ означава всяко физическо или юридическо лице от някоя от страните, желаещо да предоставя или предоставящо финансови услуги, но не обхваща публичноправни субекти;

в)

„нова финансова услуга“ означава услуга с финансов характер, включително услуги, свързани със съществуващи и нови продукти или с начина, по който се доставя продуктът, която не се предоставя от доставчик на финансови услуги на територията на някоя от страните, но се предоставя на територията на другата страна;

г)

„публичноправен субект“ означава:

орган на публичната власт, централна банка или монетарна институция на някоя от страните, или субект, собственост на някоя от страните или контролиран от нея, който участва главно в упражняването на функции на държавно управление или дейности за целите на държавното управление, с изключение на субектите, чиято дейност обхваща главно предоставянето на финансови услуги при търговски условия; или

ii)	частноправен субект, изпълняващ функции, обичайно изпълнявани от централна банка или монетарна институция, при упражняването на тези функции;

д)

„саморегулираща се организация“ означава всяка неправителствена организация, включително борса или пазар на ценни книжа или на фючърси, клирингова агенция или друга организация или сдружение, които упражняват регулаторни правомощия или правомощия за надзор над доставчиците на финансови услуги, предоставени им по закон или делегирани от органи на централната власт или регионални или местни органи на управление, когато е приложимо.

Член 184

Пруденциални мерки

1. Разпоредбите на настоящото споразумение не възпрепятстват по никакъв начин някоя от страните да приема или да запазва в сила мерки от пруденциални съображения (30), като например:

а)	закрила на инвеститорите, вложителите, титулярите на полици или лицата, към които доставчикът на финансови услуги има фидуциарно задължение; или

б)	гарантиране на целостта и стабилността на финансовата система на някоя от страните.

2. Когато тези мерки не са съобразени с разпоредбите на настоящото споразумение, те не се използват за неизпълнение на задълженията на страната по настоящото споразумение.

Член 185

Поверителна информация

Без да се засяга трета част, никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не може да се тълкува като изискваща някоя страна да разкрива информация относно деловата дейност и сметките на отделни потребители или поверителна или представляваща изключителна собственост информация, с която разполагат публичноправните субекти.

Член 186

Международни стандарти

Страните полагат всички усилия да гарантират, че на тяхна територия се прилагат и изпълняват международно договорените стандарти в сектора на финансовите услуги за регулиране и контрол, за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и за борба с укриването и избягването на данъци. Такива международни договорени стандарти са, inter alia, тези, приети от Г-20, Съвета за финансова стабилност (СФС), Базелския комитет по банков надзор (БКБН), по-специално неговия „Основен принцип за ефективен банков надзор“, Международната асоциация на органите за застрахователен надзор (МАОЗН), по-специално нейните „Основни принципи на застраховането“, Международната организация на комисиите по ценни книжа (MOKЦK), по-специално нейните „Цели и принципи на регулацията на ценните книжа“, Работната група за финансови действия (РГФД) и Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

Член 187

Нови за територията на някоя от страните финансови услуги

1. Всяка страна разрешава на доставчик на финансови услуги от другата страна, установил се на нейна територия, да предоставя каквато и да е нова финансова услуга, която тя би разрешила да бъде предоставяна от нейните собствени доставчици на финансови услуги в съответствие със своето право при сходни обстоятелства, при условие че въвеждането на новата финансова услуга не изисква приемането на ново законодателство или изменението на действащо такова. Това не се прилага за клонове на другата страна, установени на територията на някоя от страните.

2. Всяка страна може да определи институционалната и правната форма, под която услугата може да бъде предоставяна и да изисква разрешение за предоставянето на услугата. Когато се изисква подобно разрешение, се взема решение в разумен срок, като разрешението може да бъде отказано само по съображения от пруденциален характер.

Член 188

Саморегулиращи се организации

Когато дадена страна изисква от доставчиците на финансови услуги от другата страна членство или участие във или достъп до саморегулиращи се организации, за да могат те да предоставят финансови услуги на нейна територия, тя гарантира спазването от страна на саморегулиращата се организация на задълженията по членове 129, 130, 137 и 138.

Член 189

Клирингови и платежни системи

По реда и условията за предоставяне на национално третиране всяка страна предоставя на доставчиците на финансови услуги на другата страна, установени на нейна територия, достъп до клиринговите и платежните системи, управлявани от публичноправни субекти, както и до официалните механизми за финансиране и рефинансиране, които са на разположение в хода на обичайната дейност. Настоящият член не предоставя достъп до инструментите на краен кредитор на съответната страна.

РАЗДЕЛ 6

УСЛУГИ ПО МЕЖДУНАРОДЕН МОРСКИ ТРАНСПОРТ

Член 190

Приложно поле и определения

1. Настоящият раздел се прилага за мерки на някоя от страните, засягащи предоставянето на услуги по международен морски транспорт, в допълнение към глави 1, 2, 3 и 4 и раздел 1 от настоящата глава.

2. За целите на настоящия раздел и на глави 1, 2, 3 и 4 от настоящия дял се прилагат следните определения:

а)

„услуги по международен морски транспорт“ означава превоз на пътници или товари с морски плавателни съдове между пристанище на едната страна и пристанище на другата страна или на трета държава, или между пристанища на различни държави членки, включително прякото сключване на договори с доставчици на други транспортни услуги с оглед обхващане на транспортни операции от врата до врата или многомодални превози по един транспортен документ, но не включва правото да се предоставят такива други транспортни услуги;