23.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 315/11

—

като взе предвид учредителния акт на Парламентарната асамблея Евронест от 3 май 2011 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена на 28 и 29 ноември 2013 г. във Вилнюс,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 октомври 2014 г. относно рамката на политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—

като взе предвид решенията на конференцията на ООН относно изменението на климата, проведена във Варшава от 11 до 22 ноември 2013 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (2),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 21 май 2013 г. относно настоящите предизвикателства и възможности за енергията от възобновяеми източници на европейския вътрешен енергиен пазар (3),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2013 г. относно „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. – бъдеще с енергия“ (4),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 юни 2012 г., озаглавена „Ангажиране със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки“ (5),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2014 г. относно конференцията на ООН по изменението на климата в Лима, призоваваща за обвързваща цел за енергийна ефективност от 40 % в съответствие с цялостния икономически ефективен потенциал за подобряване на енергийната ефективност (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2014 г., озаглавено „Енергийната ефективност и нейния принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014) 0520),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, от 22 януари 2014 г., озаглавено „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 година“ (COM(2014) 0015),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011) 0112),

—

като взе предвид Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност,

—

като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,

—

като взе предвид националните стратегически документи за енергетиката на Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна за периода до 2020 г. и до 2030 г.,

—

като взе предвид основните цели за 2014—2017 г. и работната програма на Източното партньорство: Платформа 3 – Енергийна сигурност,

—

като взе предвид създаването на Източноевропейското партньорство за енергийна ефективност и опазване на околната среда (E5P) през 2009 г.,

—

като взе предвид годишния доклад за 2013 г. до Европейския парламент и националните парламенти относно дейностите на Енергийната общност и годишния доклад от 24 септември 2014 г. относно дейностите на Енергийната общност през 2014 г.,

А.

като има предвид, че търсенето на енергия в световен мащаб непрекъснато нараства с темп, сравним с този на увеличаването на населението и развитието на човешката дейност и технологиите, като това води до засилване на световната конкуренция за източници на изкопаеми горива и по този начин излага на риск енергийните доставки за най-бедните икономики;

Б.

като има предвид, че възникнаха безпокойства относно изменението на климата, нарастващото търсене на енергия и несигурността на световните пазари на нефт и газ, което поражда размисли в държавите производителки и държавите потребителки във връзка с изготвянето на взаимно полезни стратегии за превръщане на енергийните сектори в сектори на ниски емисии, постигането на нов баланс между различните източници на енергия, гарантирането на надеждни и безопасни доставки и ограничаването на потреблението на енергия;

В.

като има предвид, че потреблението на енергия в рамките на Източноевропейския регион се очаква да нараства с по-бърз темп от средния за ЕС като част от общата тенденция, съпътстваща икономическото и социалното развитие на региона; като има предвид, че източноевропейските страни партньори понастоящем са три пъти по-енергийно интензивни от средната държава – членка на ЕС и че неизползваният им потенциал за енергийна ефективност остава голям;

Г.

като има предвид, че следователно е в икономически, социален и екологичен интерес и на ЕС, и на източноевропейските страни партньори да намалят емисиите на въглероден диоксид, дължащи се на използването на изкопаеми горива, да разработят алтернативни и икономически ефективни източници на енергия и да увеличат енергийната ефективност;

Д.

като има предвид, че регионалният диалог относно енергийната политика в рамките на Източното партньорство се е засилил през последните години, като обхваща сближаването на енергийните пазари, диверсификацията на енергийните доставки и транзит, разработването на устойчиви енергийни източници, както и инфраструктурите от общ и регионален интерес;

Е.

като има предвид, че конференцията на ООН относно изменението на климата, проведена във Варшава през ноември 2013 г., отбеляза важна стъпка напред с оглед на постигането на ново универсално споразумение за климата през 2015 г., което ще бъде основано по-специално на политики и мерки за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от енергийните системи;

Ж.

като има предвид, че мерките за икономии на енергия и енергийна ефективност, заедно със засиленото използване на възобновяеми енергийни източници, също би допринесло за намаляване на множеството форми на енергийна зависимост, включително финансова зависимост, технологична зависимост или зависимост от изкопаеми горива в сектора на ядрената енергетика и в сектора на изкопаемите горива, придобиване и притежание на стратегическа енергийна инфраструктура и инвестиции в енергийни проекти от ненадеждни трети страни в ЕС и в източноевропейските страни партньори;

З.

като има предвид, че увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници може да доведе до съществени икономии на разходи, както е видно от разходите в ЕС за внос на енергия през последните години (намаление от 30 милиарда евро през 2012 г.);

И.

като има предвид, че влошеното състояние на сектора на жилищното строителство, енергопреносните и енергоразпределителните инфраструктури, наследени от миналото, създава сериозни предизвикателства пред енергийната ефективност и икономиите на енергия в много държави на ЕС и източноевропейски страни партньори;

Й.

като има предвид, че ЕС прие рамка на политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., като определи набор от цели, а именно намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване на дела на потреблението на енергия от възобновяеми източници в ЕС до 27 % и подобряване на енергийната ефективност най-малко с 27 % в сравнение с прогнозите за 2030 г.;

К.

като има предвид, че пълното прилагане на настоящия, както и на втория пакет на ЕС в областта на климата и енергетиката, и на последващото законодателство на ЕС в областта на енергийната ефективност е отговорност на всички държави – членки на ЕС, и че същото се отнася и до източноевропейските страни партньори от гледна точка на транспонирано законодателство; като има предвид, че липсата на правилно и навременно транспониране може да застраши сигурността на някои държави – членки на ЕС, или на ЕС и неговите източноевропейски страни партньори като цяло;

Л.

като има предвид, че през 2009 г. ЕС прие директива за енергията от възобновяеми енергийни източници, в която се определят задължителни национални цели, които да бъдат постигнати чрез насърчаване на използването на такава енергия; като има предвид, че през 2012 г. той прие също и директива за енергийна ефективност, съгласно която държавите членки трябва да прилагат обвързващи мерки за икономии на енергия, по-специално задължения за ежегодно ремонтиране на 3 % от правителствените сгради и за намаляване от страна на енергийните дружества на потреблението на енергия на равнището на клиентите;

М.

като има предвид, че източноевропейските страни партньори са се ангажирали с приемането и прилагането на политически и правни рамки за възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност, включително чрез договорните отношения, които някои от тях имат в рамките на Договора за създаване на Енергийна общност; като има предвид обаче, че усилията им са възпрепятствани от недостатъчен капацитет за наблюдение и технически капацитет и от липсата на инвестиции и инструменти за прилагането им;

Н.

като има предвид, че през 2013 г. Армения, Грузия и Молдова се присъединиха към Източноевропейското партньорство за енергийна ефективност и опазване на околната среда (E5P), създадено в Украйна и имащо за цел насърчаване на енергийна ефективност и инвестиции в околната среда в страните от Източното партньорство;

О.

като има предвид, че макар и световната икономическа криза да оказа отрицателно въздействие върху инвестициите за икономии на енергия и възобновяеми енергийни източници, международните финансови институции все още играят съществена роля, като набират национални средства и заеми за инвестиране в устойчивото използване на енергията и развитието на възобновяемите източници на енергия;

П.

като има предвид, че ЕС и източноевропейските страни партньори трябва да вземат предвид цялостната конкурентоспособност на своите икономики и енергийни сектори при формиране на адекватни политики за налагане на задължения за енергийна ефективност в индустриалните сектори, развиване на възобновяеми енергийни източници и интегрирането им в националния енергиен микс;

Р.

като има предвид, че Украйна и Молдова се присъединиха към Енергийната общност през 2011 г. и следователно бяха задължени да транспонират, наред с другото, Директивата относно енергийните характеристики на сградите (до 30 септември 2012 г.), Директивата относно енергийните етикети (до края на 2011 г.), Директивата за енергийните услуги (до края на 2011 г.) и Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници (до края на 2013 г.); като има предвид, че Грузия води преговори да стане пълноправен член на Енергийната общност през 2015 г.;

1.

споделя мнението на участниците в срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс относно стратегическото значение и необходимостта от по-тясно сътрудничество в областите на околната среда и изменението на климата като приоритети за действие; приветства ангажимента на участниците на срещата на високо равнище за разработване на ново универсално споразумение за климата, което да бъде прието на конференцията на ООН относно изменението на климата, която ще се проведе през 2015 г. в Париж; подчертава общия интерес за засилване на двустранното и многостранното сътрудничество в рамките на Източното партньорство в сферата на енергията, насочено към постигане на целите на политиката в областта на климата;

2.

приветства напредъка в резултат на срещата на високо равнище във Вилнюс и призовава участниците в срещата на високо равнище, която ще се проведе през май 2015 г. в Рига, да предприемат последващи стъпки в посока енергийно сътрудничество в рамките на Източното партньорство; изразява съжаление, че в определени случаи двустранната търговия с енергия е използвана от Руската федерация като инструмент за политически натиск; подчертава, че е необходимо допълнително развитие на сътрудничеството между ЕС и неговите партньори с цел укрепване на взаимната енергийна сигурност и повишаване на тяхната независимост и устойчивост към външен натиск;

3.

подчертава значението на това да се отдаде висок политически приоритет на постигането на напредък в развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници и на енергийната ефективност с цел преминаване към енергийни системи с ниски емисии, смекчаване на рисковете, създавани от изменението на климата, и насърчаване на сигурна, устойчива и достъпна енергия в полза на нашите икономики и граждани;

4.

подчертава, че съществуващите застаряващи инфраструктури, „липсващите звена“ и по-високият дял на възобновяеми енергийни източници в производството и потреблението на енергия сочат към нуждата от широкомащабни инвестиции в разработването на адекватна инфраструктура за пренос и съхранение на електричество; призовава ЕС и източноевропейските страни партньори да засилят регионалното сътрудничество и да насърчават модернизацията на енергийните мрежи, по-специално чрез разработването и популяризирането на „интелигентни мрежи“ и изграждането на нови междусистемни и трансгранични инфраструктури; подчертава, че тези инвестиции трябва да бъдат допълвани с мерки за промени в поведението, икономии на енергия и силна подкрепа за потребителите, подчертаващи предимствата на преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници, по-специално в топлоенергийния сектор; подчертава също и значението на разработването на опорна интернет мрежа, която да поддържа операциите в интелигентната мрежа, както и на гарантирането на киберсигурността на ключовите инфраструктури;

5.

отбелязва, че определени възобновяеми източници на енергия са непостоянни и счита в тази връзка, че колкото по-широкоразпространени са електрическите мрежи, толкова географски по-отдалечени енергийни източници могат да се използват, като по този начин може да се постигне баланс по отношение на производството или липсата на съоръжения за енергия от възобновяеми източници;

6.

подчертава ролята на енергийната ефективност на сградите и значението на това да се ремонтират енергийно неефективни сгради в партньорство с ЕС с цел да се увеличи до максимум тяхната енергийна ефективност;

7.

счита, че разработването на енергия от възобновяеми енергийни източници следва да върви ръка за ръка с подкрепата за капацитет за съхраняване и гъвкав резервен енергиен капацитет и подчертава нуждата от ефективни мерки за енергийна ефективност за гарантиране на доставки на електроенергия в периоди на пиково потребление; насърчава ЕС и източноевропейските страни партньори да подкрепят и улесняват създаването на нови партньорства с цел гарантиране на прехвърлянето на технологии в областите на управление на потреблението, интелигентните мрежи и технологиите за съхранение; призовава за подобряване на сътрудничеството между ЕС и неговите страни партньори в съвместно усилие за преодоляване на всякакъв вид атаки срещу критични инфраструктури;

8.

подчертава проблемите, които засягат селските общности в източноевропейските страни партньори, свързани с газификацията, тъй като понастоящем тези общности все още зависят от природните ресурси, получавани от горите, което води до масивно обезлесяване и деградация на горите в такъв мащаб, който представлява една пета от всички емисии, предизвикани от хората;

9.

препоръчва на ЕС и неговите източноевропейски страни партньори да насърчават и тестват местните и децентрализираните мрежи за производство и разпространение на енергия от възобновяеми източници, които биха създали по-устойчива, балансирана и демократична енергийна система, биха подобрили енергийната сигурност, биха създали възможности за бизнеса и биха удовлетворили нуждите на местните общности и пазари;

10.

призовава държавите – членки на ЕС и техните партньори да увеличат капацитета за търсене на алтернативно енергийно сътрудничество с частни инвеститори за извличане на шистов газ с богато биологично съдържание, което би създало силно предимство, като ще позволи на зависещите от вноса държави да устояват по-добре на външния политически натиск;

11.

подчертава, че потенциалът за икономии на енергия засяга всички сектори на икономиката, включително промишлеността, селското стопанство, сградите (по-специално във връзка с високите нива на енергийна неефективност на жилищните сгради), транспорта и услугите; счита, че напредъкът към постигане на енергийна ефективност трябва да се основава на решения, свързани с ефективното прилагане на интелигентно финансирани мерки от страна на сложна верига от заинтересовани страни, включващи от създатели на политики до производители на енергия и отделни потребители;

12.

подчертава, че преходът към икономика с повишена енергийна ефективност следва също така да ускори разпространението на новаторски технологични решения и да подобри конкурентоспособността на промишлеността, като стимулира икономическия растеж и създаде висококачествени работни места в редица сектори, свързани с енергийната ефективност;

13.

подчертава, че политиките за енергийна ефективност следва да се основават на подробен анализ на потреблението и пазарите на енергия и на енергийните технологии, както и на идентифицирането на сектори и възможности, в които действията имат потенциала да доведат до най-големите подобрения; призовава в тази връзка държавите – членки на ЕС и източноевропейските страни партньори да изградят политики за енергийна ефективност, които са насочени приоритетно към премахване на бариерите пред инвестициите в ефективност, като постепенно поставят и прилагат стандарти за ефективност във всички енергийно интензивни сектори, включително промишлеността, като увеличават данъците за най-неефективните продукти и оборудване, когато съществуват по-малко енергоемки алтернативи, и като създават модели на финансиране, които са достъпни за частните домакинства;

14.

подчертава значението на довършването на проектите за централно отопление във всички източноевропейски страни партньори, като се гарантира, че при разработването на всеки проект за ремонт или строителство приоритет е енергийната ефективност;

15.

подкрепя целите за увеличаване на обществената осведоменост относно енергията от възобновяеми енергийни източници в източноевропейските страни партньори и признава, че понастоящем бизнес общността в тези държави не притежава знания в областта на производството на енергията от възобновяеми енергийни източници и средства за участие в инвестиционни проекти; подчертава ролята на международните финансови институции в набирането на национални средства и заеми за инвестиране в устойчиво използване на енергията и в развиването на възобновяемите енергийни източници;

16.

подкрепя целите на работната програма на платформата на Източното партньорство за енергийната сигурност за 2014—2017 г., и по-специално тези за засилено сътрудничество при прилагане на законодателство в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми енергийни източници и насърчаването на инвестиции;

17.

подчертава, че от първостепенно значение са регулаторните рамки за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, тъй като инвестиционните решения в тези области са силно зависими от административни разрешения; препоръчва правителствата на държавите – членки на ЕС и на източноевропейските страни партньори да гарантират прозрачност, последователност и приемственост във формирането на правни, финансови и регулаторни рамки с цел засилване на доверието на инвеститорите и споделяне на регулаторни знания и най-добри практики; подчертава, че Комисията следва да бъде бдителна и да гарантира, че енергийните инвестиции и политическите решения в която и да е от държавите – членки на ЕС не подкопават енергийната сигурност в други държави членки или в източноевропейските страни партньори;

18.

приканва Комисията да направи преглед на Директивата за енергийната ефективност, за да удължи схемите за задължения за енергийна ефективност и след 2020 г. и да предложи преразгледаната директива с цели за 2030 г. за окончателно приемане от Енергийната общност;

19.

подкрепя сближаването на източноевропейските страни партньори със законодателството и стандартите на ЕС, които са от значение за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, особено в рамките на Енергийната общност, и прилагането на свързани национални стратегии и планове за действие; подчертава в тази връзка значението на законодателство, разширяващо достъпа до национални пазари за енергия от възобновяеми източници за чуждестранни инвеститори и улесняващо енергийната търговия сред националните и местните заинтересовани страни; подчертава, че националните и чуждестранните инвеститори следва да се ползват с равно третиране що се отнася до достъпа до пазари на енергия от възобновяеми енергийни източници; очаква законодателни предложения за продължаване на растежа на национални възобновяеми източници на енергия и производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и след 2020 г.; приветства факта, че източноевропейските страни партньори, които са приели национални програми за енергийна ефективност, са поставили количествени цели, по-специално във връзка с намаляването на енергийната интензивност, понижаване на емисиите на въглероден диоксид и загубите на топлинна енергия в жилищния сектор; подчертава, че целите за енергийна ефективност, които не са спазени, следва периодично да се преразглеждат и да се приемат нови стратегии с цел гарантиране на постигането им както в ЕС, така и в страните партньори;

20.

счита, че са необходими по-последователни системи за подкрепа за енергията от възобновяеми източници с цел натрупване на възобновяем капацитет по ефективен начин, по-специално за иновативни технологии в секторите на слънчевата енергия, вятърната енергия и енергията от биомаса, но и че те следва да не водят до прекомерни субсидии и следва постепенно да бъдат прекратявани, щом технологиите станат зрели;

21.

подчертава ролята, която транспортният сектор може да изиграе за намаляване на емисиите посредством интегриране на цели за енергията от възобновяеми източници в работните програми за обществен транспорт;

22.

насърчава ЕС и източноевропейските страни партньори да създадат нови модели на финансиране с цел засилване на възобновяемите енергийни източници и постигане на икономии на енергия, които зависят по-малко от публично и повече от частно финансиране;

23.

призовава за провеждане на конкретни за държавите проучвания за оценка на потреблението на енергия с цел въвеждане на стратегия за оптимизиране на инвестициите, които биха увеличили ефективността и намалили разходите и зависимостта от вноса в дългосрочен план; настоятелно призовава за частни и публични инвестиции в ремонтиране на енергийно неефективни жилищни сгради в ЕС и неговите страни партньори;

24.

припомня своята препоръка към държавите – членки на ЕС и източноевропейските партньори да улеснят установяването на преференциално третиране на търговията с енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, т.е. съгласно механизмите и условията, предвидени в Директива 2009/28/ЕО;

25.

приветства факта, че в рамките на транспонираната директива за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) Украйна почти е удвоила дела на ВЕИ в своето крайно потребление – от 2,99 % през 2012 г. на 3,96 % през 2013 г.;

26.

подчертава, че макар целите на енергийната политика да са определени и координирани на равнище ЕС, държавите – членки на ЕС трябва да изберат подходящи стратегии в зависимост от структурата на своите национални енергийни пазари; препоръчва държавите – членки на ЕС и източноевропейските страни партньори да участват в допълнителен обмен и сътрудничество в областта на научните изследвания и създаването на политики във връзка с възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, успоредно с преодоляването на проблема с енергийната бедност, като поставят акцент специално върху домакинствата с ниски доходи и уязвимите домакинства, които не могат да си позволят да инвестират в проекти за енергийна ефективност и модернизация и биха били най-силно засегнати от повишаването на цените на енергията, като им предоставят информация и специализирани механизми за финансиране и така им позволят да намалят потреблението на енергия, да разнообразят източниците на енергия и да изградят енергийна автономност на равнището на домакинството;

27.

подчертава интереса за развиване на отворен и интегриран енергиен пазар между ЕС и неговите източноевропейски партньори, който би могъл да засили развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници чрез предоставяне на повече възможности за търговия и инвестиции; препоръчва ЕС и източноевропейските страни партньори да участват в развитието на регионална търговия с електричество от възобновяеми енергийни източници в рамките на нови споразумения;

28.

приветства намерението на Комисията да изготви насоки за търговия с възобновяеми енергийни източници на европейско равнище и препоръчва да се вземе изцяло предвид търговският потенциал на ЕС с източноевропейските страни партньори;

29.

приветства подкрепата, предоставена на източноевропейските страни партньори от програмата ИНОГЕЙТ (INOGATE), включително Инициативата за икономии на енергия в строителния сектор (ESIB); счита, че програмата ИНОГЕЙТ следва да бъде прилагана в бъдеще, в по-индивидуален формат за всяка страна партньор, въз основа на договорни споразумения и ангажименти за внасяне на промени в политиката;

30.

приветства резултатите от инициативата на ЕС „Конвент на кметовете“, обединяваща общински съвети в опит да се намалят емисиите на въглероден диоксид чрез действия в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници; призовава ЕС да подкрепи тази инициатива и да я препоръча на повече общини, по-специално в източноевропейските страни партньори; препоръчва инициативата да включва влагане на допълнителни усилия за насърчаване на принципите на енергийната ефективност и за промяна на манталитета на потребителите, по-специално чрез кампании за повишаване на осведомеността;

31.

признава значението на Източноевропейското партньорство за енергийна ефективност и опазване на околната среда (E5P), в ролята му на фонд с множество донори, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие, чиято цел е да улеснява инвестициите в енергийна ефективност и намаляване на емисиите на въглероден диоксид в източноевропейските страни партньори; приветства решението, взето от Армения, Грузия и Молдова, да се присъединят през октомври 2013 г. към фонда E5P, както като вносители, така и като получатели, като отбелязва, че фондът E5P функционира успешно в Украйна от 2009 г.; насърчава Азербайджан и Беларус също да станат държави членки на E5P и да се присъединят към неговата общност на донори, като по този начин се даде възможност за увеличаване на усилията им за подобряване на енергийната ефективност;

32.

приканва ЕС да използва по-добре механизма за инвестиции по линия на добросъседството и да съфинансира инвестиции в мерки за енергийна ефективност и проекти за ВЕИ, като наред с другото стъпва върху придобития опит в изпълнението на проекти за енергийна ефективност в рамките на инвестиционната рамка за Западните Балкани;

33.

подчертава нуждата от развиване на образованието в академичните области, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, като важни носители на иновация; препоръчва на ЕС да разработи програми за подпомагане в рамките на Европейския инструмент за съседство за 2014—2020 г., като даде възможност на университетите и инженерните училища в ЕС и източноевропейските страни партньори да развият по-тясно сътрудничество и обмен на лица с докторска степен и студенти в сферата на енергийното инженерство и икономика;

34.

приветства приоритетите на програмата „Интелигентна енергия – Европа“ на ЕС и на рамковата програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“); призовава ЕС да отвори своята програма „Интелигентна енергия – Европа“ за източноевропейските страни партньори и да предприеме мерки за улесняване на участието им с цел обмен на най-добри практики, разработване на нови технологии и насърчаване на иновациите в сферата на енергията от възобновяеми източници и на ефективността;

35.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на председателя на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС и на източноевропейските партньори.