02018R1999 — BG — 29.07.2021 — 004.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2018 г.

относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 328, 21.12.2018 г., стp. 1)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/504 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 март 2019 година

  L 85I

66

27.3.2019

►M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1119 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 юни 2021 година

  L 243

1

9.7.2021




▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2018 г.

относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)



ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и обхват

1.  

С настоящия регламент се установява механизъм за управление за:

▼M2

а) 

изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и на дългосрочните ангажименти на Съюза по отношение на парниковите газове, в съответствие с Парижкото споразумение, по-специално целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и Съвета ( 1 ), и – през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. – по-специално целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

▼B

б) 

стимулиране на сътрудничеството между държавите членки, включително, когато е целесъобразно, на регионално равнище, разработено с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз;

в) 

осигуряване на своевременно, прозрачно, точно, съгласувано, съпоставимо и пълно докладване от страна на Съюза и неговите държави членки до секретариата на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

г) 

допринасяне за по-голяма регулаторна сигурност, както и за по-голяма сигурност на инвеститорите и спомагане за извличането на цялостни ползи от възможностите за икономическо развитие, за стимулиране на инвестициите, за създаване на работни места и за социално сближаване.

Механизмът за управление се основава на дългосрочни стратегии, интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи десетгодишни периоди — с начало от 2021 г. до 2030 г., съответстващи им интегрирани национални доклади за постигнатия напредък от държавите членки в областта на енергетиката и климата и уредба за интегриран мониторинг от страна на Комисията. Механизмът за управление осигурява ефективни възможности за обществеността да участва в изготвянето на тези национални планове и дългосрочни стратегии. Той включва структуриран, прозрачен, периодичен процес между Комисията и държавите членки, който има за цел окончателното оформяне на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и тяхното последващо изпълнение, включително по отношение на регионалното сътрудничество, и съответните действия на Комисията.

2.  

Настоящият регламент се прилага по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, които са тясно свързани помежду си и взаимно укрепващи се:

а) 

енергийна сигурност;

б) 

вътрешен енергиен пазар;

в) 

енергийна ефективност;

г) 

декарбонизация; и

д) 

научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

Член 2

Определения

Прилагат се следните определения:

1) 

„политики и мерки“ означава всички инструменти, които допринасят за постигането на целите, заложени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и/или за изпълнението на задълженията съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от РКООНИК, сред които може да се включват и такива, които нямат за основна цел ограничаването и намаляването на емисиите на парникови газове или промяната на енергийната система;

2) 

„съществуващи политики и мерки“ означава изпълнени политики и мерки и приети политики и мерки;

3) 

„изпълнени политики и мерки“ означава политики и мерки, за които към датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата се отнасят едно или няколко от следните положения: има действащо право на Съюза или национално право, постигнати са едно или повече доброволни споразумения, заделени са финансови ресурси, мобилизирани са човешки ресурси;

4) 

„приети политики и мерки“ означа политики и мерки, за които е взето официално правителствено решение към датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата и по отношение на които има ясен ангажимент за преминаване към тяхното изпълнение;

5) 

„планирани политики и мерки“ означава възможности, които са в процес на обсъждане и за които има реален шанс да бъдат приети и изпълнявани след датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата;

6) 

„система за политики и мерки и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени за докладване относно политиките и мерките и прогнозите за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове и относно енергийната система, както се изисква, наред с другото, в член 39;

▼M2

7) 

„прогнози“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или чрез промени в енергийната система, включително най-малкото количествени оценки за шест поредни бъдещи години, при които годината непосредствено след годината на докладване завършва на 0 или 5;

▼B

8) 

„прогнози без отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, от които е изключено въздействието на всички политики и мерки, които се планират, приемат или изпълняват след годината, определена като отправна точка за съответната прогноза;

9) 

„прогнози с отчитане на мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове или промените в енергийната система от приетите и изпълняваните политики и мерки;

10) 

„прогнози с отчитане на допълнителни мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или промени в енергийната система, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от политиките и мерките, приети и изпълнявани с цел смекчаване на изменението на климата или постигане на цели в областта на енергетиката, както и въздействието на планираните за тази цел политики и мерки;

11) 

„цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 40-процентно намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо количествата от 1990 г., обвързващата за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 32-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в енергийното потребление на Съюза, водещата цел на равнището на Съюза за 2030 г. за подобрение на енергийна ефективност с поне 32,5%, както и целта за 2030 г. за 15-процентна междусистемна електроенергийна свързаност, или евентуални последващи цели в това отношение, приети от Европейски съвет или от Европейския парламент и от Съвета за 2030 г.;

12) 

„национална система за инвентаризация“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава членка, за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове и за докладване и архивиране на информацията от инвентаризацията;

13) 

„показател“ означава количествен или качествен фактор или променлива величина, които допринасят за разбиране на напредъка в изпълнението;

14) 

„основни показатели“ означава показателите за напредъка по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, предложени от Комисията;

15) 

„технически корекции“ означава корекции на прогнозите от националните инвентаризации на парниковите газове, извършени в контекста на прегледа съгласно член 38, когато представените при инвентаризацията данни са непълни или са изготвени по начин, който не е в съответствие с приложимите международни правила или указания, или с правилата или указанията на Съюза, и които са предназначени да заменят първоначално представените оценки;

16) 

„осигуряване на качеството“ означава планова система от процедури за преглед, за да се гарантира постигането на целите по отношение на качеството на данните и докладването на възможно най-добрите оценки и информация с цел да се подобри ефективността на програмата за контрол на качеството и да се подпомогнат държавите членки;

17) 

„контрол на качеството“ означава система от рутинни технически дейности за измерване и контрол на качеството на събираните информация и оценки с цел осигуряване на целостта, точността и пълнотата на данните, установяване и отстраняване на грешки и пропуски, документиране и архивиране на данните и другите използвани материали и водене на отчет за всички дейности по осигуряване на качеството;

18) 

„енергийната ефективност на първо място“ означава отчитане във възможно най-голяма степен в енергийното планиране и в решенията в областта на политиките и инвестициите на алтернативни разходоефективни мерки за енергийна ефективност, насочени към повишаване на ефикасността на търсенето на енергия и доставките на енергия по-специално чрез разходоефективни икономии при крайното потребление на енергия, инициативи за оптимизация на енергийното потребление и по-ефективното преобразуване, пренос и разпределение на енергията, при същевременно постигане на целите на тези решения;

19) 

„план СЕТ“ означава стратегическия план за енергийните технологии, изложен в съобщение на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на трансформацията на европейската енергийна система“;

20) 

„ранни усилия“ означава:

а) 

в контекста на оценката на потенциална разлика между конкретната цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. и колективния принос на държавите членки —постигането от дадена държава членка на дял енергия от възобновяеми източници над нейната национална обвързваща цел за 2020 г., както е посочено в част А от приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001 или ранен напредък на държава членка по отношение на националната ѝ обвързваща цел за 2020 г.;

б) 

в контекста на препоръките на Комисията, основани на оценката съгласно член 29, параграф 1, буква б) по отношение на енергията от възобновяеми източници — ранното изпълнение от страна на държава членка на нейния принос за обвързващата конкретна цел на Съюза за поне 32 % възобновяема енергия през 2030 г., измерена спрямо нейните национални референтни точки за възобновяема енергия;

21) 

„регионално сътрудничество“ означава сътрудничество между две или повече държави членки, участващи в партньорство, обхващащо едно или повече от петте измерения на Енергийния съюз;

22) 

„енергия от възобновяеми източници“ или „възобновяема енергия“ означава енергия от възобновяеми източници съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

23) 

„брутно крайно потребление на енергия“ означава брутно крайно потребление на енергия съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

24) 

„схема за подпомагане“ означава схема за подпомагане съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

25) 

„модернизиране“ означава модернизиране съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

26) 

„общност за възобновяема енергия“ означава общност за възобновяема енергия съгласно определението в член 2, точка 16 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

27) 

„районни отоплителни системи“ или „районни охладителни системи“ означава районни отоплителни системи или районни охладителни системи съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива (ЕС) 2018/2001;

28) 

„отпадък“ означава отпадък съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

29) 

„биомаса“ означава биомаса съгласно определението в член 2, точка 24 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

30) 

„селскостопанска биомаса“ означава селскостопанска биомаса съгласно определението в член 2, точка 25 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

31) 

„горскостопанска биомаса“ означава горскостопанска биомаса съгласно определението в член 2, точка 26 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

32) 

„газообразни и твърди горива от биомаса“ означава газообразни и твърди горива от биомаса съгласно определението в член 2, точка 27 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

33) 

„биогаз“ означава биогаз съгласно определението в член 2, точка 28 от Директива (ЕС) 2018/2001.

34) 

„течни горива от биомаса“ означава нетранспортни течни горива от биомаса съгласно определението в член 2, точка 32 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

35) 

„биогорива“ означава биогорива съгласно определението в член 2, точка 33 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

36) 

„биогорива от нови поколения“ означава биогорива от нови поколения съгласно определението в член 2, точка 34 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

37) 

„рециклирани въглеродни горива“ означава рециклирани въглеродни горива съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

38) 

„богати на скорбяла култури“ означава богати на скорбяла култури съгласно определението в член 2, точка 39 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

39) 

„хранителни и фуражни култури“ означава хранителни и фуражни култури съгласно определението в член 2, точка 40 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

40) 

„лигноцелулозни материали“ означава лигноцелулозни материали съгласно определението в член 2, точка 41 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

41) 

„остатък“ означава остатък съгласно определението в член 2, точка 43 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

42) 

„първично енергийно потребление“ означава първично енергийно потребление съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2012/27/ЕС;

43) 

„крайно енергийно потребление“ означава крайно енергийно потребление съгласно определението в член 2, точка 3 от Директива 2012/27/ЕС;

44) 

„енергийна ефективност“ означава енергийна ефективност съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2012/27/ЕС;

45) 

„икономии на енергия“ означава икономии на енергия съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2012/27/ЕС;

46) 

„подобряване на енергийната ефективност“ означава икономии на енергия съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2012/27/ЕС;

47) 

„енергийна услуга“ означава енергийна услуга съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2012/27/ЕС;

48) 

„разгъната използваема застроена площ“ означава разгъната използваема застроена площ съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива 2012/27/ЕС;

49) 

„система за енергийно управление“ означава система за енергийно управление съгласно определението в член 2, точка 11 от Директива 2012/27/ЕС;

50) 

„задължена страна“ означава задължена страна съгласно определението в член 2, точка 14 от Директива 2012/27/ЕС;

51) 

„изпълнителен публичен орган“ означава изпълнителен публичен орган съгласно определението в член 2, точка 17 от Директива 2012/27/ЕС;

52) 

„отделно действие“ означава отделно действие съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива 2012/27/ЕС;

53) 

„енергоразпределително предприятие“ означава енергоразпределително предприятие съгласно определението в член 2, точка 20 от Директива 2012/27/ЕС;

54) 

„оператор на разпределителна система“ означава оператор на разпределителна система съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2009/72/ЕО и в член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО;

55) 

„предприятие за продажба на енергия на дребно“ означава предприятие за продажба на енергия на дребно съгласно определението в член 2, точка 22 от Директива 2012/27/ЕС;

56) 

„доставчик на енергийни услуги“ означава доставчик на енергийни услуги съгласно определението в член 2, точка 24 от Директива 2012/27/ЕС;

57) 

„сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат“ означава сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат съгласно определението в член 2, точка 27 от Директива 2012/27/ЕС;

58) 

„комбинирано производство на енергия“ означава комбинирано производство на енергия съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива 2012/27/ЕС;

59) 

„сграда“ означава сграда съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2010/31/ЕС;

60) 

„сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия“ означава сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2010/31/ЕС;

61) 

„термопомпа“ означава термопомпа съгласно определението в член 2, точка 18 от Директива 2010/31/ЕС;

62) 

„изкопаемо гориво“ означава енергия от невъзобновяеми въглеродни източници като твърди горива, природен газ и нефт.



ГЛАВА 2

Интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

Член 3

Интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

1.  
До 31 декември 2019 г., и впоследствие до 1 януари 2029 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка нотифицира до Комисията свой интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. Плановете съдържат елементите, посочени в параграф 2 от настоящия член и в приложение I. Първият план обхваща периода от 2021 г. до 2030 г., като се отчита по-дългосрочната перспектива. Следващите планове обхващат десетгодишните периоди, непосредствено следващи периода, обхванат от предхождащия ги план.
2.  

Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата се състоят от следните основни раздели:

а) 

преглед на процеса за определяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, състоящ се от резюме, описание на публичните консултации със заинтересованите страни, тяхното участие и резултатите от тях, както и на регионалното сътрудничество с други държави членки в изготвянето на плана, съгласно установеното в членове 10, 11 и 12 и в приложение I, част 1, раздел А, точка 1;

б) 

описание на националните общи цели, конкретни цели и принос във връзка с измеренията на Енергийния съюз, установени в член 4 и приложение I;

в) 

описание на планираните политики и мерките във връзка със съответните общи цели, конкретни цели и принос, съгласно буква б), както и общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на съответните общи цели, конкретни цели и приноси;

г) 

описание на положението към момента по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, включително с оглед на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и прогнози по отношение на целите, посочени в буква б), при вече съществуващи политики и мерки;

д) 

когато е приложимо, описание на регулаторните и нерегулаторните бариери и пречки за осъществяване на общите цели, конкретните цели или приноси, свързани с възобновяемата енергия и енергийната ефективност;

▼M2

е) 

оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б) от настоящия параграф, включително тяхното съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 , дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и дългосрочните стратегии, посочени в член 15 от настоящия регламент;

▼B

ж) 

обща оценка на въздействието на планираните политики и мерки върху конкурентоспособността, свързана с петте измерения на Енергийния съюз;

з) 

приложение, изготвено в съответствие с изискванията и структурата, предвидени в приложение III към настоящия регламент, в което са установени методологиите и мерките по политиките за постигане на изискването за икономии на енергия в съответствие с член 7 от Директива 2012/27/ЕС и приложение V към нея.

3.  

По отношение на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки:

а) 

ограничават административната сложност и разходи за всички заинтересовани страни;

б) 

отчитат взаимовръзките между петте измерения на Енергийния съюз, по-специално принципа „енергийната ефективност на първо място“;

в) 

използват надеждни и последователни данни и прогнози по отношение на петте измерения, когато е уместно;

г) 

правят оценка на броя на домакинствата, в положение на енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в съответния национален контекст, съществуващата социална политика и други относими политики, както и индикативните насоки на Комисията относно относимите показатели за енергийна бедност;

В случай че дадена държава членка констатира, в съответствие с първа алинея, буква г), че разполага със значителен брой домакинства, в положение на енергийна бедност, въз основа на нейната оценка на проверими данни, тя следва да включи в своя план национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност. Съответните държавите членки посочват в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата политиките и мерките за справяне с енергийната бедност, ако има такива, включително мерки в областта на социалната политика и други относими национални програми.

4.  
Всяка държава членка осигурява публичен достъп до своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен на Комисията съгласно настоящия член.
5.  
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43 за изменение на приложение I, част 1, раздел A, точки 2.1.1 и 3.1.1 и раздел Б, точки 4.1 и 4.2.1, и приложение I, част 2, точка 3, за тяхното адаптиране към измененията в рамката на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, които са пряко и конкретно свързани с вноските на Съюза съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.

Член 4

Национални общи цели, конкретни цели и принос за петте измерения на Енергийния съюз

Всяка държава членка определя в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата следните основни цели, конкретни цели и принос, както е посочено в приложение I, раздел A, точка 2:

а) 

по измерението „Декарбонизация“:

1) 

по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на общата за цялата икономика на Съюза цел за намаляване на емисиите на парникови газове:

i) 

обвързващата национална цел на държавата членка за емисиите на парникови газове и обвързващите годишни национални лимити по Регламент (ЕС) 2018/842;

ii) 

ангажименти на държавата членка съгласно Регламент (ЕС) 2018/841;

iii) 

където е приложимо, с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и дългосрочните ангажименти на съюза за намаляване на емисиите на парникова газове в съответствие с Парижкото споразумение, други общи цели и конкретни цели, включително секторни цели и цели за адаптиране.

2) 

по отношение на възобновяемата енергия:

С оглед на постигането на обвързващата за Съюза цел за 2030 г. за най-малко 32-процентен дял на възобновяемата енергия съгласно посоченото в член 3 от Директива (ЕС) 2018/2001 принос към тази цел като дял за държавата членка на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г. с индикативна крива за този принос, отнасяща се за периода след 2021 г. До 2022 г., индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 18% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2025 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 43% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителна национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г. До 2027 г. индикативната крива трябва да достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 65% от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между задължителна национална цел на тази държава членка за 2020 г. и нейния принос към целта за 2030 г.

До 2030 г. индикативната крива трябва да достигне поне до планирания принос на държавата членка. Ако дадена държава членка очаква да надхвърли своята обвързваща национална цел за 2020 г., индикативната крива може да започне на равнището, което се очаква да достигне. Индикативните криви на държавите членки, взети заедно, трябва да възлизат на референтните стойности на Съюза през 2022 г., 2025 г. и 2027 г. и на обвързващата цел на Съюза за поне 32% възобновяема енергия през 2030 г. Отделно от нейния принос за постигане на целта на Съюза и неговата индикативна крива за целите на настоящия регламент, дадена държава членка е свободна да набележи по-високи амбиции за целите на националната си политика;

б) 

по измерението „Енергийна ефективност“:

1) 

индикативният национален принос по отношение на енергийна ефективност за постигане на конкретните цели на Съюза за 2030 г. за най-малко 32,5-процентно подобрение на енергийната ефективност, съгласно посоченото в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС, въз основа на първичното или на крайното енергийно потребление, първичните или крайните икономии на енергия, или на енергийната интензивност;

Държавите членки изразяват своя принос като абсолютно равнище на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2020 г. и като абсолютно равнище на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление през 2030 г., с индикативна крива за този принос след 2021 г. Те разясняват възприетата от тях методология и използваните коефициенти на преобразуване;

2) 

кумулативен размер на икономии на енергия при крайното потребление, които ще бъдат постигнати през периода 2021—2030 г. съгласно член 7, параграф 1, буква б) относно задълженията за икономии на енергия съгласно Директива 2012/27/ЕС;

3) 

Индикативните етапни цели от дългосрочната стратегия за саниране на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради — и обществени, и частни, пътната карта с установени на национално равнище показатели за измерване на напредъка, основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и допълнителни ползи, както и приноса към конкретните цели на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

4) 

пълната разгъната застроена площ, която трябва да се санира, или еквивалентните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 2021 г. до 2030 г. съгласно член 5 от Директива 2012/27/ЕС относно ролята на образец на сградите на публичните органи;

в) 

по измерението „Енергийна сигурност“:

1) 

национални общи цели по отношение на:

— 
увеличаване на диверсификацията на енергийните източници и доставките от трети държави, които може да имат за цел намаляване на зависимостта от внос на енергия,
— 
повишаване на гъвкавостта на националната енергийна система, и
— 
предприемане на мерки относно ограничени или прекъснати доставки от даден енергиен източник с цел подобряване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи, включително график за постигането на целите;
г) 

по измерението „Вътрешен енергиен пазар“:

1) 

равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да постигне за 2030 г., като се отчита целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от поне 15%, със стратегия за равнището в периода след 2021 г., определена в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки, като се взема предвид целта за междусистемна свързаност за 2020 г. от 10% и показателите за спешността на действие, основаващи се на ценовата разлика на пазара на едро, номиналния капацитет за пренос на междусистемните електропроводи в сравнение с максималното натоварване, както и инсталираните мощности за производство от възобновяеми източници, съгласно предвиденото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1. Всеки нов междусистемен електропровод се подлага на социално-икономически и екологичен анализ на разходите и ползите и се реализира, само ако потенциалните ползи надхвърлят разходите;

2) 

основни проекти по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура и, когато е приложимо, проекти за модернизиране, необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на Енергийния съюз;

3) 

национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като: увеличаване на гъвкавостта на системата, по-специално чрез политики и мерки, свързани с пазарно ценообразуване, в съответствие с приложимото право; интегриране и обединяване на пазари с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни връзки, интелигентни мрежи, групиране, реакция на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване и ценови сигнали в реално време, включително график за постигането на целите, и други национални общи цели, свързани с вътрешния енергиен пазар, съгласно посоченото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.3;

д) 

по измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“:

1) 

национални общи цели и конкретни цели за финансиране за публични и, при наличност, частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, когато е подходящо, график за постигане на целите; отразяване на приоритетите на стратегията за Енергийния съюз и когато е приложимо, на Стратегическия план за енергийните технологии. При определяне на своите общи цели, конкретни цели и принос, държавата членка може да се основава на съществуващи национални стратегии или планове, които са в съответствие с правото на Съюза;

2) 

когато са налице, национални цели за 2050 г., свързани с насърчаването на технологиите за чиста енергия.

Член 5

Процес за определяне на приноса на държавите членки в сферата на възобновяемата енергия

1.  

При определяне на приноса си по отношение на своя дял от енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г. и през последната година на периода, обхванат в последващите национални планове в съответствие с член 4, буква а), точка 2, всяка държава членка взема предвид всяко от следните:

а) 

мерките, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2001;

б) 

мерките, приети за постигането на целта за енергийна ефективност, приета в съответствие с Директива 2012/27/ЕС;

в) 

всички други съществуващи мерки за насърчаване на използването на възобновяема енергия в рамките на държавата членка и когато е приложимо на равнището на Съюза;

г) 

обвързващата национална цел за 2020 г. за енергия от възобновяеми източници в нейното брутно крайно потребление на енергия, предвидена в приложение I от Директива (ЕС) 2018/2001.

д) 

всички относими обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, като:

i) 

справедливо разпределение на реализацията на територията на Съюза;

ii) 

икономически условия и потенциал, включително БВП на глава на населението;

iii) 

потенциал за разходноефективно използване на възобновяема енергия;

iv) 

географски, екологични и природни ограничения, включително такива при районите и регионите без междусистемна свързаност;

v) 

равнище на междусистемните електроснабдителни връзки между държавите членки;

vi) 

други относими обстоятелства, по-специално ранни усилия.

По отношение на буква д) от първа алинея, в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата всяка държава членка посочва кои обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, е взела под внимание.

2.  
Държавите членки трябва колективно да гарантират, че към 2030 г. н сборът на техните приноси съответства а поне 32-процентен дял на енергията, получена от възобновяеми източници, в брутното крайно потребление на енергия на равнището на Съюза.

Член 6

Процес за определяне на приноса на държавите членки в сферата на енергийната ефективност

▼M1

1.  
При определяне на своя индикативен национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. и последната година на периода, обхванат в последващите национални планове съгласно член 4, буква б), точка 1 от настоящия регламент, всяка държава членка взема предвид, че в съответствие с член 3 от Директива 2012/27/ЕС енергийното потребление в Съюза през 2020 г. трябва да не надвишава 1 483 Mtoe за първичната енергия или 1 086 Mtoe за крайната енергия, а енергийното потребление в Съюза през 2030 г. трябва да не надвишава 1 128 Mtoe за първичната енергия и/или не повече от 846 Mtoe за крайната енергия.

▼B

В допълнение към това всяка държава членка взема предвид:

а) 

мерките, предвидени в Директива 2012/27/ЕС;

б) 

други мерки за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на държавата членка и на равнището на Съюза.

2.  

При определяне на своя принос по параграф 1, всяка държава членка може да вземе предвид националните обстоятелства, засягащи първичното и крайното енергийно потребление, като:

а) 

оставащия потенциал за икономии на енергия по разходоефективен начин;

б) 

изменението и прогнозите за брутния вътрешен продукт;

в) 

промените във вноса и износа на енергия;

г) 

промените в енергийния микс и развитието на улавянето и съхранението на въглероден диоксид; и

д) 

ранни действия.

По отношение на първа алинея, всяка държава членка посочва в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата дали и кое от обстоятелствата, засягащи първичното и крайното енергийно потребление е взела предвид.

Член 7

Национални политики и мерки за всяко от петте измерения на Енергийния съюз

В съответствие с приложение I държавите членки описват в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата основните съществуващи и планирани политики и мерки за постигане по-специално на целите, определени в националните планове, включително, когато е приложимо, мерките, предвиждащи регионално сътрудничество и подходящо финансиране на национално и регионално ниво, включително мобилизация на програмите и инструментите на Съюза.

Държавите членки предоставят общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на общите цели, конкретните цели и приноса, определени в националния план, както и обща оценка на източниците на тези инвестиции.

Член 8

Аналитична основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1.  
Държавите членки описват в съответствие със структурата и формàта, посочени в приложение I, текущото положение по отношение на всяко от петте измерения на Енергийния съюз, включително енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове към момента на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или въз основа на последните налични данни. Освен това държавите членки посочват и описват прогнози за всяко от петте измерения на Енергийния съюз най-малко за времетраенето на този план, които се очаква да се осъществят в резултат на съществуващи политики и мерки. Държавите членки се стремят да опишат допълнителни по-дългосрочни перспективи за петте измерения след периода на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, когато това е относимо и възможно.
2.  

В своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата държавите членки описват своята преценка на национално — и където е приложимо — на регионално равнище по следните въпроси:

а) 

въздействията върху развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове за времетраенето на плана и за период от десет години след последната година, обхваната от плана, на планираните политики и мерки или групи от мерки, включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващи политики и мерки или групи от мерки, съгласно посоченото в параграф 1;

б) 

макроикономическото и доколкото е възможно, свързаното със здравето, екологичното и социалното въздействие, както и въздействието по отношение на професионалните умения, на планираните политики и мерки или групи от мерки, посочени в член 7 и по-подробно уточнени в приложение I, за първия десетгодишен период поне до 2030 г., включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите политики и мерки или групи от мерки, съгласно посоченото в параграф 1 от настоящия член. Методологията, използвана за оценяване на тези въздействия, се оповестяват публично;

в) 

взаимодействието между съществуващите политики и мерки или групи от мерки и планираните политики и мерки или групи от мерки в рамките на едно измерение на политиката и между съществуващите и планираните политики и мерки или групи от мерки по различни измерения за първия десетгодишен период поне до 2030 г. Прогнозите относно сигурността на доставките, инфраструктурата и интеграцията на пазара трябва да бъдат свързани със солидни сценарии по отношение на енергийната ефективност;

г) 

начинът, по който съществуващи политики и мерки и планирани политики и мерки се очаква да привлекат инвестициите, необходими за тяхното изпълнение;

▼M2

д) 

начинът, по който съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119.

▼B

3.  
Държавите членки осигуряват публичен достъп до изчерпателна информация относно предвижданията, параметрите и методологиите, използвани за окончателните сценарии и прогнози, като вземат предвид статистическите ограничения, чувствителните от търговска гледна точка данни и спазването на правилата за защита на данните.

Член 9

Проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

1.  
До 31 декември 2018 г. и впоследствие до 1 януари 2028 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката, в съответствие с член 3, параграф 1 и приложение I.
2.  

В съответствие с член 34 Комисията прави оценка на проектите на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, посочени в параграф 1 от настоящия член, и може да издаде специфични за всяка държава препоръки до държавите членки не по-късно от шест месеца преди изтичането на крайния срок за предаване на тези интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. В тези препоръки може да се посочва по-специално:

а) 

равнището на амбициозност на общите цели, конкретните цели и приноса с оглед на колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално на целите на Съюза за 2030 г. за възобновяема енергия и енергийна ефективност, както и равнището на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка си е поставила като цел за 2030 г., съгласно посоченото в член 4, буква г), като надлежно се вземат предвид съответните обстоятелства, които засягат използването на енергия от възобновяеми източници и потреблението на енергия, съгласно посоченото от съответната държава членка в проекта на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата и показателите за спешността на действие за свързаност, установени в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1;

б) 

политиките и мерките, отнасящи се до цели на равнището на Съюза и на държавите членки, и други политики и мерки с възможно трансгранично значение;

в) 

всякакви допълнителни политики и мерки, които могат да бъдат необходими в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата;

г) 

взаимодействията между и последователността на съществуващите и планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между различните измерения на Енергийния съюз.

3.  
В своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата всяка държава членка надлежно взема предвид евентуално получените от Комисията препоръки. Ако съответната държава членка не вземе мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания и ги оповестява публично.
4.  
В контекста на обществената консултация, посочена в член 10, всяка държава членка осигурява публичен достъп до своя проекти на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата.

Член 10

Обществена консултация

Без да се засягат други изисквания на правото на Съюза, всяка държава членка гарантира, че на ранен етап на обществеността са предоставени ефективни възможности за участие в изготвянето на проекта на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата— по отношение на плановете за периода 2021 г. — 2030 г., при изготвянето на окончателния план достатъчно време преди неговото приемане — както и на дългосрочните стратегии, посочени в член 15. При подаването на тези документи до Комисията, всяка държава членка прилага, обобщение на становищата, изразени от обществеността, или временните становища. Доколкото е приложима Директива 2001/42/ЕО се счита, че консултациите, проведени по отношение на проекта на план в съответствие с посочената директива, отговарят на изискванията за провеждане на консултации с обществеността съгласно настоящия регламент.

Всяка държава членка гарантира, че обществеността е информирана. Всяка държава членка определя разумни времеви рамки, които предоставят на обществеността достатъчно време, за да се информира, да участва и да изразява своите становища.

Всяка държава членка ограничава административната сложност при прилагането на настоящия член.

▼M2

Член 11

Многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката

Всяка държава членка установява многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката съгласно националните правила, в който местните органи, организациите на гражданското общество, бизнес общността, инвеститорите и други заинтересовани страни и широката общественост могат да вземат активно участие и да обсъждат постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, и различните сценарии, предвидени в политиките в областта на енергетиката и климата, включително в дългосрочен план, както и да извършват преглед на напредъка, освен ако вече има структура, която служи за същата цел. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата може да бъдат обсъждани в рамките на такъв диалог.

▼B

Член 12

Регионално сътрудничество

1.  
Държавите членки си сътрудничат помежду си, като отчитат всички съществуващи и потенциални форми на регионално сътрудничество, за да постигнат по ефективен начин общите цели, конкретните цели и приносите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.
2.  
Преди да представи проекта на своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Комисията съгласно член 9, параграф 1 — по отношение на плановете за периода от 2021 г. до 2030 г., при изготвянето на окончателния план достатъчно време преди приемането му — всяка държава членка набелязва възможности за регионално сътрудничество и провежда консултации със съседни държави членки, включително във форуми за регионално сътрудничество. Ако държавата членка автор на плана намери за целесъобразно, тази държава членка може да се консултира с други държави членки или трети държави, които са изразили интерес. Островните държави членки без енергийни междусистемни връзки с други държави членки провеждат тези консултации със съседните държави членки, с които имат морски граници. Държавите членки, с които се провеждат консултации, следва да разполагат с разумен срок, в рамките на който да реагират. Всяка държава членка определя в своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата — по отношение на плановете за периода 2021 г. — 2030 г., в окончателния си национален план в областта на енергетиката и климата — най-малко временните резултати от тези регионални консултации, включително, когато е приложимо, как са били отчетени коментарите на консултираните държави членки или трети държави.
3.  
Държавите членки могат да участват в доброволно съвместно изготвяне на части от техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и доклади за напредъка, включително във форуми за регионално сътрудничество. Ако направят това, резултатът заменя съответните части на техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и докладите за напредъка. По искане на две или повече държави членки Комисията улеснява този процес.
4.  
За да улеснят пазарната интеграция и разходоефективните политики и мерки, в периода между крайния срок за представяне на техните проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и крайния срок за представяне на техните окончателни планове, държавите членки представят относимите части от своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата в рамките на съответните форуми за регионално сътрудничество, с цел тяхното финализиране. Когато е необходимо, Комисията улеснява това сътрудничество и консултациите между държавите членки и ако установи възможности за по-нататъшно регионално сътрудничество, тя може да предостави на държавите членки индикативни насоки с цел улесняване на ефикасното сътрудничество и процеса на консултиране.
5.  
Държавите членки отчитат бележките, получени от други държави членки съгласно параграфи 2 и 3, при своите окончателни интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и разясняват в тези планове как са били отчетени получените бележки.
6.  
За целите, посочени в параграф 1, държавите членки продължават да си сътрудничат на регионално равнище и, когато е целесъобразно, във форуми за регионално сътрудничество, при изпълнението на относимите политики и мерки в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.
7.  
Държавите членки също така може да предвидят сътрудничество с държавите – страни по Енергийната общност, и с трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство.
8.  
Доколкото са приложими разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО, трансгранични консултации, предприети по проекта в съответствие с член 7 от посочената директива се счита, че изпълняват задълженията за регионално сътрудничество съгласно настоящия регламент, при условие че изискванията на настоящия член са изпълнени.

Член 13

Оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

Въз основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и на техните актуализации, нотифицирани в съответствие с членове 3 и 14, Комисията оценява, по-конкретно, дали:

а) 

общите цели, конкретните цели и приносът са достатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз, а за първия десетгодишен период по-специално целите на рамката на Съюза в областта на климата и енергетиката до 2030 г.;

б) 

плановете отговарят на изискванията по членове 3 и 12 и дали държавите членки са взели надлежно предвид препоръките на Комисията, отправени съгласно член 34.

Член 14

Актуализация на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1.  
До 30 юни 2023 г. и след това до 1 януари 2033 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка представя на Комисията проект за актуализация на последно нотифицирания от нея интегриран национален план в областта на енергетиката и климата или обосновава пред Комисията защо планът няма нужда от актуализация.
2.  
До 30 юни 2024 г. и след това до 1 януари 2034 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка нотифицира до Комисията актуализацията на последно нотифицирания от нея интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, освен ако са обосновали защо планът няма нужда от актуализация съгласно параграф 1 от настоящия член.
3.  
В актуализацията, посочена в параграф 2, всяка държава членка изменя своята национална цел, конкретна цел или принос по отношение на всяка от количествените общи цели, конкретни цели или принос на Съюза, установени в член 4, буква a), точка 1, за да отразят по-високо равнище на амбициозност спрямо тази от последно нотифицирания интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. В актуализацията, посочена в параграф 2, всяка държава членка изменя своята национална обща цел, конкретна цел или принос за всяка от количествените общи цели, конкретните цели или приносна Съюза, определени в член 4, буква a), точка 2 и буква б), единствено за да се отбележи еднаква или по-висока степен на амбициозност в сравнение с тази, заложена в последно нотифицирания интегриран национален план в областта на климата и енергетиката.
4.  
В актуализирания план държавите членки полагат усилия да смекчат в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, проличали при интегрираното докладване съгласно членове 17 — 25.
5.  
При изготвяне на посочените в параграф 2 актуализации, държавите членки вземат предвид последните специфични за всяка държава препоръки, отправени към тях в контекста на европейския семестър, както и задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение.
6.  
По отношение на подготовката и оценката на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата се прилагат процедурите, установени в член 9, параграф 2 и членове 10 и 12.
7.  
Настоящият член не засяга правото на държавите членки да извършват промени и адаптации на националните политики, установени или посочени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата по всяко време, при условие че тези промени и адаптации бъдат включени в интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата.



ГЛАВА 3

Дългосрочни стратегии

Член 15

Дългосрочни стратегии

▼M2

1.  
До 1 януари 2020 г. и след това до 1 януари 2029 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка изготвя и представя пред Комисията своята дългосрочна стратегия, която е с перспектива от 30 години и е в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119. Държавите членки следва, когато е необходимо, да актуализират тези стратегии на всеки пет години.

▼B

2.  

С оглед на целта за постигане на общите цели във връзка с климата, посочени в параграф 3, в срок до 1 април 2019 г. Комисията приема предложение за дългосрочна стратегия на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с Парижкото споразумение, като се вземат предвид проектите на държавите членки за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Дългосрочната стратегия, посочена в настоящия параграф, включва анализ, който обхваща най-малко:

а) 

различни сценарии за приноса на Съюза към целите, посочени в параграф 3, наред с другото, сценарий за постигане в срок до 2050 г. на нулеви емисии на парникови газове в рамките на Съюза, както и отрицателни емисии след това;

б) 

последиците от сценариите, посочени в буква а), за оставащия световен бюджет и бюджета на Съюза по отношение на въглерода, с цел да се даде възможност за дискусия относно ефективността с оглед на разходите, ефективността и справедливостта на намаляването на емисиите на парникови газове.

3.  

Дългосрочните стратегии на държавите членки и на Съюза трябва да допринасят за:

а) 

изпълнението на ангажиментите на Съюза и на държавите членки съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за ограничаване на антропогенните емисии на парникови газове и подобряване на поглъщанията от поглътители, и за насърчаване на повишеното улавяне на въглерод;

б) 

изпълнението на целта на Парижкото споразумение за задържане на увеличението на средната глобална температура да е значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и продължаването на усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период;

▼M2

в) 

постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 , в контекста на намаляването на емисиите от парникови газове и засилването на поглъщанията по поглътители, необходими според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза по разходоефективен начин и засилване на поглъщанията по поглътители в стремежа да се постигне дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на температурата, за да се постигне баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове в рамките на Съюза и, по целесъобразност, да се постигнат отрицателни емисии след това;

▼B

г) 

високо енергийно ефективна и основана до голяма степен на възобновяеми източници енергийна система в рамките на Съюза.

4.  

Дългосрочните стратегии на държавите членки следва да съдържат елементите, посочени в приложение IV. Наред с това, дългосрочните стратегии на държавите членки и на Съюза обхващат:

а) 

общото намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители;

б) 

намаляването на емисиите и увеличаването на поглъщанията на парникови газове по поглътители в отделните сектор, включително производството на електроенергия, промишлеността, транспорта, отоплението и охлаждането и сградния сектор (жилищни сгради и сгради от третичния сектор), селското стопанство, отпадъците и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС);

в) 

очаквания напредък по отношение на прехода към икономика с ниски емисии на парникови газове, включително по отношение на интензитета на парниковите газове, интензитета на CO2 за брутния вътрешен продукт, свързани прогнози за дългосрочните инвестиции и стратегии за свързани с тях научни изследвания, развойна дейност и иновации;

г) 

доколкото е възможно, очакваният социално-икономически ефект на мерките за декарбонизация, включително, наред с другото, аспектите, свързани с макроикономическото и социалното развитие, рисковете и ползите за здравето и опазването на околната среда;

д) 

връзки с други национални дългосрочни цели, планиране и други политики и мерки и инвестиции.

5.  
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43 за изменение на приложение IV с цел адаптирането му към промените в дългосрочната стратегия на Съюза или в рамката на Съюза в областта на енергетиката и климата, които са пряко и конкретно свързани със съответните решения, приети съгласно РКООНИК и по-специално съгласно Парижкото споразумение.
6.  
Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата трябва да са в съответствие с дългосрочните стратегии, посочени в настоящия член.
7.  
Държавите членки и Комисията информират и предоставят на обществеността достъп до своите дългосрочни стратегии и всички техни актуализации, включително посредством електронната платформа, посочена в член 28. Държавите членки и Комисията осигуряват публичен достъп до съответните данни за окончателните резултати, като вземат предвид чувствителните от търговска гледна точка данни и съответствието с правилата за защита на данните.
8.  
Комисията подпомага държавите членки при изготвянето на техните дългосрочни стратегии, като предоставя информация за състоянието на основните научни знания и възможности за обмен на знания и най-добри практики, включително, когато е уместно, насоки за държавите членки по време на разработването и изпълнението на техните стратегии.
9.  
Комисията оценява дали националните дългосрочни стратегии са подходящи за колективното постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз, посочени в член 1, и предоставя информация относно оставащ колективен пропуск.

Член 16

Стратегически план за метан

С оглед на високия потенциал за глобално затопляне и относително краткия живот на метана в атмосферата, Комисията анализира ефекта върху политиките и мерките с цел намаляване на краткосрочното и средносрочното влияние на емисиите на метан върху емисиите на парникови газове в Съюза. Като взема предвид целите на кръговата икономика, по целесъобразност, Комисията разглежда вариантите за политика за бързо справяне с емисиите на метан и представя стратегически план на Съюза за метана като неразделна част от дългосрочната стратегия на Съюза, посочена в член 15.



ГЛАВА 4

Докладване



Раздел 1

Двугодишни доклади за напредъка и последващи действия по тях

Член 17

Интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата

1.  
Без да се засяга член 26, до 15 март 2023 г. и на всеки две години след това всяка държава членка докладва на Комисията относно изпълнението на своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата чрез интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, обхващащ и петте измерения на Енергийния съюз.
2.  

Интегрираният национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата обхваща следните елементи:

▼M2

а) 

информация относно осъществения напредък към постигането на целите, включително напредъка към постигането целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 конкретните цели и приноса, установени в интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, и към финансирането и изпълнението на политиките и мерките, необходими за тяхното постигане, включително преглед на действителните инвестиции спрямо първоначалните предвиждания за инвестициите;

▼B

б) 

Където е приложимо, информация относно напредъка при установяването на диалога, посочен в член 11;

в) 

информацията, посочена в членове 20 — 25 и, когато е целесъобразно, актуализации на политиките и мерките в съответствие с тези членове;

г) 

информация относно адаптирането в съответствие с член 4, параграф 1, буква а);

д) 

доколкото е възможно количествено измерване на въздействието на политиките и мерките в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата върху качеството на въздуха и върху емисиите на замърсители на въздуха.

Съюзът и държавите членки представят на секретариата на РКООНИК двугодишни доклади съгласно Решение 2/СР.17 на Конференцията на страните по РКООНИК и национални съобщения съгласно член 12 от РКООНИК.

3.  
Интегрираният национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата обхваща информацията, която се съдържа в годишните доклади, посочени в член 26, параграф 3, и информацията за политиките и мерките и прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщания по поглътители, включени в докладите, посочени в член 18.
4.  
►M2  Комисията, подпомагана от Комитета за Енергийния съюз, посочен в член 44, параграф 1, буква б), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формата, техническите подробности и процедурите за представяне на информацията по параграфи 1 и 2 от настоящия член, включително методология за докладване относно постепенното премахване на енергийните субсидии, особено за изкопаемите горива, в съответствие с член 25, буква г). ◄

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

5.  
По отношение на периодичността и обема на информацията и актуализациите по параграф 2, буква в) трябва да се постигне баланс с необходимостта да се гарантира достатъчна сигурност за инвеститорите.
6.  
Когато Комисията е отправила препоръки съгласно член 32, параграф 1 или параграф 2, съответната държава членка включва в своя интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата информация относно приетите политики и мерки или такива, които предстои да бъдат приети и прилагани, за да бъдат изпълнени тези препоръки. Където е приложимо, в тази информация се включва подробен график на изпълнението.

В случаите, когато съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тя представя своите основания.

7.  
Държавите членки осигуряват публичен достъп до докладите, представени на Комисията съгласно настоящия член.

Член 18

Интегрирано докладване относно политиките и мерките в областта на парниковите газове и относно прогнозите

1.  

До 15 март 2021 г. и на всеки две години след това държавите членки предоставят на Комисията информация за:

а) 

своите национални политики и мерки или групи от мерки, определени в приложение VI; и

б) 

своите национални прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и за поглъщанията по поглътители, структурирани по вид газ или групи газове (флуоровъглеводороди и перфлуоровъглероди), посочени в приложение V, част 2. Националните прогнози отчитат евентуалните политики и мерки, приети на равнището на Съюза, и съдържат информацията, посочена в приложение VII.

2.  
Държавите членки докладват най-актуалните прогнози, с които разполагат. Когато дадена държава членка не представи пълни прогнозни очаквания до 15 март на всяка втора година и Комисията установи, че пропуските в оценките не могат да бъдат попълнени от тази държава членка след откриването им чрез процедурите на Комисията за осигуряване или контрол на качеството, Комисията може да изготви изискваните оценки, за да състави прогнозите на Съюза, в консултации със съответната държава членка.
3.  
В срок до 15 март на годината след предишния доклад съответната държава членка съобщава на Комисията всички съществени промени в информацията, докладвана съгласно параграф 1 през първата година от периода на докладване.
4.  
Държавите членки осигуряват публичен достъп в електронна форма до своите национални прогнози по параграф 1, както и всички относими оценки на разходите и на въздействието на националните политики и мерки за изпълнението на политиките и мерките на Съюза за ограничаване на емисиите на парникови газове, заедно с всички съществуващи технически доклади, на които се основават посочените оценки. Посочените прогнози и оценки включват описание на използваните модели и методически подходи, определения и основни предвиждания.

Член 19

Интегрирано докладване относно националните действия за адаптиране, финансовата и технологичната помощ, оказвана на развиващите се страни, и приходите от търгове

1.  
До 15 март 2021 г. и на всеки две години след това държавите членки докладват на Комисията информация относно своите национални планове и стратегии за адаптиране към изменението на климата, като представят осъществените и планираните действия за улесняване на адаптирането към изменението на климата, включително информацията, посочена в приложение VIII, част 1 и в съответствие с изискванията за докладване, договорени съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.
2.  
До 31 юли 2021 г. и всяка година след това (година X) държавите членки докладват на Комисията информация относно използването на приходите, получени от държавата членка от продажбата на квоти чрез търгове в съответствие с член 10, параграф 1 и член 3г, параграфи 1 или 2 от Директива 2003/87/ЕО, включително информацията, посочена в приложение VIII, част 3.
3.  
В срок до 30 септември 2021 г. и всяка година след това (година Х) държавите членки докладват на Комисията информация относно подкрепата за развиващите се страни, включително информацията, посочена в приложение VIII, част 2, и в съответствие с относимите изисквания за докладване, договорени съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.
4.  
Държавите членки осигуряват публичен достъп до докладите, представени на Комисията съгласно настоящия член, с изключение на информацията, посочена в приложение VIII, част 2, буква б).
5.  
Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формàта и процедурите за докладване на информация от държавите членки съгласно настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

Член 20

Интегрирано докладване относно възобновяема енергия

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация:

а) 

за изпълнението на следните криви и цели:

1) 

индикативна национална крива за общия дял на възобновяема енергия в брутното крайно потребление на енергия от 2021 до 2030 г.

2) 

прогнозни криви за секторния дял на възобновяема енергия в крайното енергийно потребление от 2021 до 2030 г. на електрическата енергия, топлинната енергия и енергия за охлаждане и енергия за транспортния сектор;

3) 

прогнозни криви по вид технология за енергия от възобновяеми източници, използвани, за да се постигнат общите и секторните криви за възобновяема енергия от 2021 до 2030 г., включително общо очаквано брутно крайно потребление на енергия по видове технологии и сектори в млн. т н.е. и обща планирана инсталирана мощност по видове технологии и сектори в MW;

4) 

криви за търсенето на биоенергия, поотделно за отопление, електрическа енергия и транспорт, и за предлагането на биомаса, по видове суровини и по произход (като се прави разграничение между национално производство и внос). За горскостопанската биомаса — оценка на произхода ѝ и на въздействието ѝ върху поглътителя ЗПЗГС;

5) 

където е приложимо, други национални криви и общи цели, включително дългосрочни и секторни (като дял на електрическата енергия, произведена от биомаса без използване на топлина, дял на енергия от възобновяеми източници в районните отоплителни системи, използване на енергия от възобновяеми източници в сградите, енергия от възобновяеми източници, произведена от градове, общностите за възобновяема енергия и потребителите на собствена енергия от възобновяеми източници, енергия, добита от утайки, получени от пречистването на отпадни води;

б) 

за изпълнението на следните политики и мерки:

1) 

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на национален принос към задължителната цел на равнището на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници, съгласно посоченото в член 4, буква а), точка 2 от настоящия регламент, включително специфични за сектора или технологията мерки със специален преглед на изпълнението на мерките, предвидени в членове 23 — 28 от Директива (ЕС) 2018/2001;

2) 

когато са налични, специални мерки за регионално сътрудничество;

3) 

без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, специални мерки относно финансовата подкрепа, включително подкрепата от Съюза и използването на фондовете на Съюза за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане и в транспорта;

4) 

когато е приложимо, оценка на подкрепата за електрическа енергия от възобновяеми източници, която държавите членки трябва да извършат съгласно член 6, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001;

5) 

специални мерки за изпълнение на изискванията на членове 15—18 от Директива (ЕС) 2018/2001;

6) 

където е приложимо, специални мерки за оценка, постигане на прозрачност и намаляване на необходимостта от задължителен капацитет, което може да доведе до намаляване на енергия от възобновяеми източници;

7) 

обобщение на политиките и мерките съобразно благоприятната рамка, която държавите членки трябва да въведат в съответствие с член 21, параграф 6 и член 22, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване и улесняване на развитието на потреблението на собствена енергия от възобновяеми източници и на общностите за възобновяема енергия.

8) 

мерки за насърчаване на използването на енергия от биомаса, особено за мобилизирането на нова биомаса, като се отчита наличието на биомаса, включително на устойчива биомаса, както и мерки за устойчивостта на произвежданата и използвана биомаса;

9) 

въведени мерки за увеличаване на дела на възобновяема енергия в топлинната енергия и енергията за охлаждане и в транспортния сектор;

10) 

политики и мерки, улесняващи прилагането на споразумения за покупка на електрическа енергия;

в) 

в съответствие с приложение IX, част 1.

Член 21

Интегрирано докладване относно енергийната ефективност

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация:

а) 

за изпълнението на следните национални криви, общи и конкретни цели:

1) 

индикативната крива за първичното и крайното годишно енергийно потребление от 2021 г. до 2030 г. като принос на националните икономии на енергия за постигането на целта за 2030 г. на равнището на Съюза, включително използваната методология;

2) 

индикативните етапни цели от дългосрочната стратегия за обновяването на националния фонд от публични и частни жилищни и нежилищни сгради, както и приноса към целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

3) 

където е приложимо, актуализация на други национални общи цели, заложени в националния план;

б) 

за изпълнението на следните политики и мерки:

1) 

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки и програми за постигане на индикативния национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. както и други цели, посочени в член 6, включително планирани мерки и инструменти (също с финансов характер) с оглед подобряване на енергийните характеристики на сградите, мерки за използване на потенциала за подобряване на енергийната ефективност на газовата и електроенергийната инфраструктура и други мерки за насърчаване на енергийната ефективност;

2) 

където е приложимо, пазарно базирани инструменти, които осигуряват стимули за подобрения в енергийната ефективност, включително, но не ограничени до енергийни данъци, такси и помощи;

3) 

национална схема за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки в съответствие с членове 7а и 7б от Директива 2012/27/ЕС и в съответствие с приложение III към настоящия регламент;

4) 

дългосрочни стратегии за саниране в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

5) 

политики и мерки за насърчаване на енергийните услуги в публичния сектор и мерки за премахване на регулаторните и нерегулаторните пречки пред сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат и на други модели за енергийно ефективни услуги;

6) 

регионално сътрудничество в сферата на енергийната ефективност, където е приложимо;

7) 

без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в сферата на енергийната ефективност на национално равнище, където е приложимо;

в) 

в съответствие с приложение IX, част 2.

Член 22

Интегрирано докладване относно енергийната сигурност

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на:

а) 

националните общи цели за диверсификацията на енергийните източници и доставките;

б) 

където е приложимо, националните общи цели по отношение на намаляването на зависимостта от внос на енергия от трети държави;

в) 

националните общи цели за развитие на способностите за справяне с ограничени или прекъснати доставки от даден енергиен източник, включително на газ и електроенергия;

г) 

национални общи цели по отношение на увеличаването на гъвкавостта на националната енергийна система, по-специално посредством използването на вътрешни възобновяеми енергийни източници, реакции на потреблението и съхранение на енергия;

д) 

изпълняваните, приетите и планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в букви а) — г).

е) 

регионалното сътрудничество при изпълнението на целите и политиките, посочени в букви а) — г);

ж) 

без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в тази сфера на национално равнище, където е приложимо.

Член 23

Интегрирано докладване относно вътрешния енергиен пазар

1.  

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на следните цели и мерки:

а) 

равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да постигне за 2030 г., с оглед на целта за междусистемна електроенергийна свързаност за 2030 г. от поне 15% и на показателите, посочени в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1, както и на мерките за изпълнение на стратегията за постигане на това равнище, включително и тези, свързани с предоставянето на разрешения;

б) 

основни проекти по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура, необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на Енергийния съюз;

в) 

където е приложимо, предвиждани основни инфраструктурни проекти, различни от проектите от общ интерес, включително инфраструктурни проекти с участието на трети държави, и доколкото е възможно, обща оценка на тяхната съвместимост и принос към целите и задачите на Енергийния съюз;

г) 

национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като например повишаване на гъвкавостта на системата, интегриране и обединяване на пазари, с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни връзки, интелигентни мрежи, групиране, реакция на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване, ценови сигнали в реално време;

д) 

където е приложимо, национални общи цели и мерки, свързани с недискриминационното участие на възобновяемата енергия, оптимизацията на потреблението и съхранението, включително чрез групиране, във всички енергийни пазари;

е) 

където е приложимо, национални общи цели и мерки, за да се гарантира, че потребителите участват в енергийната система и се възползват от собственото генериране на енергия и новите технологии, включително интелигентните измервателни уреди;

ж) 

мерки за гарантиране на адекватността на електроенергийната система;

з) 

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на целите, посочени в букви а) — ж);

и) 

регионалното сътрудничество при изпълнението на целите и политиките, посочени в букви а) — з);

й) 

без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС, мерки за финансиране на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза, в областта на вътрешния енергиен пазар на национално равнище, включително за конкретната цел за междусистемна електроенергийна свързаност, когато е приложимо;

к) 

мерки за повишаване на гъвкавостта на енергийната система с оглед на производството на енергия от възобновяеми източници, включително използване на подхода за свързване на пазарите за сделки в рамките на деня и на трансгранични балансиращи пазари.

2.  
Информацията, предоставена от държавите членки съгласно параграф 1, трябва да съответства на и — според необходимостта — да се основава на доклада от националните регулатори, посочен в член 37, параграф 1, буква д) от Директива 2009/72/ЕО и член 41, параграф 1, буква д) от Директива 2009/73/ЕО.

Член 24

Интегрирано докладване относно енергийната бедност

Когато се прилага член 3, параграф 3, буква г), втора алинея, съответната държава членка включва в своя интегриран доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата:

а) 

информация за напредъка към националната индикативна цел за намаляване на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност; както и

б) 

количествена информация за броя на домакинствата в енергийната бедност и когато е налична, информация за политиките и мерките за преодоляване на енергийната бедност.

Комисията споделя с Европейската обсерватория на енергийната бедност данните, които държавите членки предоставят съгласно настоящия член.

Член 25

Интегрирано докладване относно научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността

Държавите членки включват в своите интегрирани доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на следните цели и мерки:

а) 

където е приложимо, национални общи цели и политики, чрез които целите и политиките по плана СЕТ се въвеждат в националния контекст;

б) 

национални общи цели за общи публични и, когато са налични, частни разходи за научни изследвания и иновации във връзка с технологии за чиста енергия, както и за разработки във връзка с разходите и работните характеристики на технологиите;

в) 

когато е уместно, национални общи цели, включително дългосрочни цели за 2050 г. за въвеждането на технологии за декарбонизация на енергийно и въглеродно интензивни сектори на промишлеността и, където е приложимо, за свързана с това инфраструктура за транспортиране, използване и съхранение на въглерод;

г) 

национални общи цели за постепенно премахване на енергийните субсидии, особено за изкопаеми горива;

д) 

изпълнявани, приети и планирани политики и мерки за постигане на целите, посочени в букви б) и в).

е) 

сътрудничество с други държави членки за изпълнението на целите и политиките, посочени в букви б), в) и г), включително координация на политиките и мерките в контекста на плана СЕТ, като съгласуване на научноизследователски програми и общи програми;

ж) 

мерки за финансиране, включително подкрепа от Съюза и използване на фондовете на Съюза в тази сфера на национално равнище, където е приложимо.



Раздел 2

Годишни доклади

Член 26

Годишни доклади

1.  

До 15 март 2021 г. и всяка година след това (година Х) държавите членки предоставят на Комисията:

а) 

информацията, посочена в член 6, параграф 2 от Директива 2009/119/ЕО;

б) 

информацията, посочена в приложение IX, точка 3 към Директива 2013/30/ЕС в съответствие с член 25 от посочената директива.

2.  
До 31 юли 2021 г. и след това ежегодно („година Х“) държавите членки представят на Комисията своите приблизителни инвентаризации на парниковите газове за годината Х-1.

За целите на настоящия параграф въз основа на приблизителните инвентаризации на парниковите газове на държавите членки или, ако дадена държава членка не е съобщила данните от приблизителната си инвентаризация до тази дата — въз основа на собствените си оценки, Комисията ежегодно извършва приблизителна инвентаризация на парниковите газове в Съюза. До 30 септември на всяка календарна година Комисията предоставя тази информация на обществеността.

3.  
Считано от 2023 г. държавите членки определят и съобщават на Комисията окончателните данни от инвентаризацията на парниковите газове до 15 март на всяка година (година Х) и предварителните данни до 15 януари на всяка календарна година, включително информацията за парниковите газове и за инвентаризацията, посочена в приложение V. Докладът относно окончателните данни от инвентаризацията на парниковите газове включва също така актуален национален доклад за инвентаризация. В срок от три месеца след получаването на докладите Комисията предоставя информацията, определена в приложение V, част 1, буква н), на разположение на Комитета по изменение на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а).
4.  
До 15 април на всяка календарна година държавите членки представят на секретариата на РКООНИК национални инвентаризации, съдържащи информацията, подадена до Комисията по окончателните данни по инвентаризацията на парниковите газове в съответствие с параграф 3. Комисията в сътрудничество с държавите членки ежегодно прави инвентаризация на парниковите газове в Съюза и изготвя доклад за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза, който представя на секретариата на РКООНИК до 15 април на всяка календарна година.
5.  
Държавите членки докладват на Комисията предварителните и окончателните данни от националните инвентаризации съответно до 15 януари и 15 март 2027 г. и 2032 г., изготвени за техните отчети за ЗПЗГС за целите на докладите за съответствието по член 14 от Регламент (ЕС) 2018/841.
6.  

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43, за:

а) 

изменение на приложение V, част 2 чрез добавяне или заличаване на вещества в списъка на парниковите газове, в съответствие с приложимите решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение;

б) 

допълване на настоящия регламент чрез приемане на стойности за потенциалите за глобално затопляне и определяне на указания за инвентаризациите, приложими съгласно съответните решения, приети от органите на РКООНИК и на Парижкото споразумение

7.  
Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, техническите подробности, формàта и процедурите за представяне от държавите членки на данните от приблизителните инвентаризации на парниковите газове по параграф 2 от настоящия член, инвентаризациите на парниковите газове по параграф 3 от настоящия член и отчетените емисии на парникови газове и отчетените поглъщания в съответствие с членове 5 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/841.

Когато предлага актове за изпълнение Комисията отчита графиците на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за мониторинга и докладването на тази информация и съответните решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, с цел да гарантира спазването от страна на Съюза на задълженията му за докладване като страна по РКООНИК и на Парижкото споразумение. В тези актове за изпълнение се посочват и времевите рамки на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при изготвянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

Член 27

Докладване относно целите за 2020 г.

До 30 април 2022 г. всяка държава членка докладва на Комисията относно постигането на нейната национална цел за енергийна ефективност за 2020 г., определена съобразно член 3, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС, като предоставят информацията, посочена в приложение IX, част 2 към настоящия регламент, и на общите национални цели за дела на енергията от възобновяеми източници през 2020 г., съгласно посоченото в приложение I към Директива 2009/28/ЕО, в текста, който е в сила от 31 декември 2020 г., като предоставят следната информация:

а) 

секторният (електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт) и общият дял на енергията от възобновяеми източници през 2020 г.;

б) 

мерките, предприети за постигане на националните цели за възобновяема енергия през 2020 г., включително мерките, свързани със схеми за подпомагане, гаранции за произход и опростяване на административните процедури;

в) 

делът на енергията от биогорива и течни горива от биомаса, произведени от зърнени култури и от други богати на скорбяла култури, захарни и маслодайни култури, в енергийното потребление в транспорта;

г) 

делът на енергията от биогорива и биогаз за транспорта, произведени от суровини, и на други горива, изброени в приложение IX, част А към Директива 2009/28/ЕО, в текста, който е в сила към 31 декември 2020 г., в енергийното потребление в транспорта.



Раздел 3

Платформа за докладване

Член 28

Електронна платформа

1.  
Комисията създава онлайн платформа (електронна платформа) с цел улесняване на комуникацията между Комисията и държавите членки, насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и улесняване на публичния достъп до информация.
2.  
След като електронната платформа започне да функционира, държавите членки трябва да я използват, за да подават чрез нея до Комисията докладите, посочени в настоящата глава.
3.  
Електронната платформа става оперативна в пълна степен не по-късно от 1 януари 2020 г. Комисията използва електронната платформа, за да се улесни онлайн публичния достъп до докладите, посочени в настоящата глава, окончателните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, техните актуализации и дългосрочните стратегии, посочени в член 15, като се вземат предвид чувствителните от търговска гледна точка данни и спазването на правилата за защита на данните.



ГЛАВА 5

Сумарна оценка на напредъка и мерки на политиките за гарантиране постигането на целите на Съюза — мониторинг от страна на Комисията

Член 29

Оценка на напредъка

1.  

Най-късно до 31 октомври 2021 г. и на всеки две години след това Комисията оценява, по-конкретно въз основа на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, на друга информация, представена съгласно настоящия регламент, на показателите и на европейските статистически данни, когато такива са налице, следното:

а) 

напредъка на равнището на Съюза към постигането на целите на Енергийния съюз, включително, по отношение на първия десетгодишен период, целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, по-специално с цел избягване на евентуалните различия в постигането на целите на Съюза за 2030 г. за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

▼M2

б) 

напредъка, постигнат от всяка държава членка по отношение на постигането на нейните общи цели, включително напредъка към постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, конкретни цели и приноса, както и изпълнението на политиките и мерките, заложени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата;

▼B

в) 

общото въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, включително чрез емисии, различни от емисии на CO2, или различни ефекти, въз основа на данните за емисиите, предоставени от държавите членки съгласно член 26, и Комисията подобрява тази оценка, като се позовава по целесъобразност на нови научни постижения и на данни за въздушния трафик;

г) 

общото въздействие на политиките и мерките на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата върху функционирането на мерките на политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката;

д) 

общото въздействие на политиките и мерките, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, върху функционирането на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) и върху равновесието между търсенето и предлагането на квоти на европейския пазар на въглеродни емисии.

2.  
В областта на енергията от възобновяеми източници, като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка, постигнат по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на Съюза въз основа на индикативна крива на Съюза, която започва от 20 % през 2020 г., достига референтни стойности от най-малко 18 % през 2022 г., 43 % през 2025 г. и 65 % през 2027 г. от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между целта на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2020 г. и целта за 2030 г., и достига целта на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. от най-малко 32 % през 2030 г.

▼M1

3.  
В областта на енергийната ефективност, като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка по отношение на колективното постигане на максимално енергийно потребление на равнището на Съюза от 1 128 Mtoe енергия от първични източници и 846 Mtoe крайна енергия през 2030 г. в съответствие с член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС.

▼B

При извършването на своята оценка Комисията предприема следните стъпки:

а) 

проучва дали е постигната междинната цел на Съюза за 2020 г. за енергийно потребление от не повече от 1 483  млн. т н.е. първична енергия и 1 086  млн. т н.е. крайна енергия;

б) 

оценява дали напредъкът на държавите членки показва, че Съюзът като цяло е на път да постигне целта за равнище на енергийното потребление през 2030 г., както е посочено в първата алинея, като се вземе предвид оценката на информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата;

в) 

използва резултати от моделиране във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление на съюзно и на национално равнище, както и от други допълнителни анализи.

г) 

взема надлежно предвид съответните обстоятелства, засягащи първичното и крайното енергийно потребление, посочени от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 6, параграф 2.

4.  
В областта на вътрешния енергиен пазар, като част от своята оценка, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка към постигане на равнището на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да достигне през 2030 г.
5.  

До 31 октомври 2021 г. и всяка година след това Комисията оценява, по-специално въз основа на информацията, докладвана съгласно настоящия регламент, дали Европейският съюз и неговите държави членки са постигнали достатъчен напредък по отношение на изпълнението на следните изисквания:

а) 

задълженията по член 4 от РКООНИК и по член 3 от Парижкото споразумение, които са залегнали в решенията, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или от Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение;

б) 

задълженията, определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/842 и член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841;

в) 

целите, определени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата с оглед постигането на целите на Енергийния съюз и за първия десетгодишен период, с оглед на изпълнението на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.

6.  
В своята оценка Комисията следва да вземе предвид най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.
7.  
Комисията докладва за своята оценка в съответствие с настоящия член като част от доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35.

Член 30

Несъответствия с общите цели на Енергийния съюз и с конкретните цели съгласно Регламент (ЕС) 2018/842

1.  
Въз основа на оценката по член 29 Комисията отправя препоръки до съответната държава членка съгласно член 34, ако по отношение на развитието на политиката в тази държава членка бъдат установени несъответствия с общите цели на Енергийния съюз.
2.  
Държава членка, която възнамерява да използва възможността за гъвкавост в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, включва, когато тази информация бъде получена, в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата равнището на предвидената употреба и планираните политики и мерки, за да изпълни изискванията, определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841 за периода 2021 — 2030 г.

Член 31

Мерки в отговор на недостатъчната амбициозност на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1.  
Ако въз основа на своята оценка на проектите за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно член 9 или на оценката си на проектите за актуализиране на окончателни планове съгласно член 14, както и като част от повтарящия се процес Комисията заключи, че общите цели, конкретните цели и приносът на държавите членки са недостатъчни за колективното постигане на общите цели на Енергийния съюз, и по-специално по отношение на първия десетгодишен период, за обвързващата конкретна цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. и за конкретната цел на Съюза за 2030 г. за енергийната ефективност, тя изготвя —по отношение на конкретната цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници, и може да изготви —по отношение на другите цели на Енергийния съюз, препоръки до държавите членки, чийто принос счита за недостатъчен, да увеличат своята степен на амбициозност, за да се гарантира достатъчно равнище на колективна амбиция.
2.  
Когато има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и колективния принос на държавите членки в областта на енергията от възобновяеми източници, Комисията основава своята оценка на формулата, посочена в приложение II, която се основава на обективните критерии, посочени в член 5, параграф 1, първа алинея, буква д), подточки i) — v), при надлежно отчитане на съответните обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, както е посочено от държавата членка в съответствие с член 5, параграф 1, втора алинея.

В случай че в областта на енергийната ефективност има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и сумата на националните приноси, Комисията оценява, по-специално, съответните обстоятелства, изброени в член 6, параграф 2, информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, резултатите от моделирането във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление и друг допълнителен анализ, по целесъобразност.

Без да се засягат другите разпоредби на настоящия член и единствено с цел да се прецени дали има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и колективния принос на държавите членки, в своята оценка Комисията прави предвиждане за националния принос на държавите членки, които не са представили своите проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 9, параграф 1.

При своето предвиждане в областта на енергията от възобновяеми източници Комисията взема предвид националната обвързваща цел на държавата членка за 2020 г., посочена в приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001, резултатите от процесите на моделиране относно развитието на енергията от възобновяеми източници и на резултатите от формулата, посочена в приложение II към настоящия регламент. В областта на енергийната ефективност, тя взема под внимание моделиране във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление и друг допълнителен анализ, според случая.

В своята оценка на приноса на енергия от възобновяеми източници въз основа на формулата, посочена в приложение II, Комисията взема предвид всички потенциални отрицателни въздействия върху сигурността на доставките и стабилността на мрежата в малки или изолирани енергийни системи или в системите на държави членки, където може да има значителни последствия поради промяната на синхронната зона.

В своята оценка на приноса в областта на енергийната ефективност Комисията взема предвид потенциалното въздействие върху функционирането на електроенергийната мрежа и стабилността на мрежата в държави членки, където може да има значителни последствия поради промяната на синхронната зона.

3.  
Ако въз основа на своята оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и тяхното актуализиране в съответствие с член 14 Комисията заключи, че общите цели, конкретните цели и приносът в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата или техните актуализации са недостатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и, по-специално за първия десетгодишен период — на конкретните цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, тя предлага мерки и упражнява правомощията си на равнището на Съюза с цел да гарантира колективното постигане на тези общи и конкретни цели. По отношение на енергията от възобновяеми източници, тези мерки вземат под внимание степента на амбициозност на приносите на държавите членки за постигане на целта на Съюза за 2030 г., посочени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и в техните актуализации.

Член 32

Мерки в отговор на недостатъчния напредък за постигане на общите и конкретните цели на Съюза в областта на енергетиката и климата

1.  
Ако въз основа на своята оценка в съответствие с член 29, параграф 1, буква б) Комисията стигне до заключението, че постигнатият от дадена държава членка напредък в постигането на нейните общи цели, конкретни цели и принос, нейните референтни точки за възобновяема енергия или в изпълнението на политиките и мерките, предвидени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата е недостатъчен, тя отправя препоръки до съответната държава членка в съответствие с член 34.

В своите препоръки в областта на енергията от възобновяеми източници Комисията взема предвид съответните обстоятелства, посочени от държавата членка в съответствие с член 5, параграф 1,втора алинея. Комисията също така взема предвид проекти за възобновяема енергия, за които е било взето окончателно инвестиционно решение, при условие че тези проекти започнат да се осъществяват през периода 2021 — 2030 г. и имат значително въздействие върху националния принос на държава членка.

В своите препоръки в областта на енергийната ефективност Комисията надлежно взема предвид обективните критерии, изброени в член 6, параграф 1, букви а) и б), и съответните национални обстоятелства, посочени от държавата членка в съответствие с член 6, параграф 2.

2.  
Когато въз основа на своята сумарна оценка на интегрираните национални доклади за напредъка на държавите членки в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 29, параграф 1, буква а), подкрепени по целесъобразност от други източници на информация, Комисията стигне до заключението, че е налице риск да не бъдат постигнати целите на Енергийния съюз и, по-специално, за първия десетгодишен период, конкретните цели съгласно Рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г., тя може, в съответствие с член 34, да отправи препоръки до всички държави членки с оглед на смекчаването на подобен риск.

В областта на енергията от възобновяеми източници Комисията извършва оценка дали националните мерки, предвидени в параграф 3, са достатъчни за постигане на конкретните цели на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници. В случай че националните мерки са недостатъчни, Комисията, в допълнение към тези препоръки, по целесъобразност предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретната цел на Съюза за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници.

В областта на енергийната ефективност Комисията, в допълнение към тези препоръки, по целесъобразност предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретната цел на Съюза за 2030 г. в областта на енергийната ефективност.

В областта на енергийната ефективност, тези допълнителни мерки могат по-специално да подобрят енергийната ефективност на:

а) 

продукти, съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) и Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 );

б) 

сгради, съгласно Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС; както и

в) 

транспорта.

3.  

Когато в областта на енергията от възобновяеми източници, въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 2, Комисията стигне до заключението, че една или повече от референтните стойности на индикативната крива на Съюза през 2022 г., 2025 г. и 2027 г., посочена в член 29, параграф 2, не са постигнати, държавите членки, които през 2022 г., 2025 г. или 2027 г. са слезли под една или повече от националните си референтни стойности, посочени в член 4, буква а), точка 2, гарантират, че в срок от една година след датата на получаване на оценката на Комисията са приложени допълнителни мерки за покриване на разликата в сравнение с тяхната национална референтна стойност, като например:

а) 

национални мерки за увеличаване на използването на възобновяема енергия;

б) 

коригиране на дела на възобновяема енергия в сектора на топлинната енергия и енергията за охлаждане, посочен в член 23, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

в) 

коригиране на дела на възобновяема енергия в сектора на транспорта, посочен в член 25, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

г) 

доброволно финансово плащане в механизма за финансиране на енергията от възобновяеми източници в Съюза, създаден на равнището на Съюза в подкрепа на проекти за възобновяема енергия, управлявани пряко или косвено от Комисията, както е посочено в член 33;

д) 

използване на механизмите за сътрудничество, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2001.

Тези мерки вземат под внимание съображенията на Комисията, посочени в параграф 1, втора алинея от настоящия член. Засегнатите държави членки могат да представят тези мерки като част от своя интегриране национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата.

4.  
От 1 януари 2021 г. нататък делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия във всяка държава членка не е по-нисък от базовия дял, равен на нейната задължителна обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през 2020 г., посочена в член 3, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001. Ако държава членка не поддържа базовия си дял, измерен за едногодишен период, въпросната държава членка предприема, в рамките на една година, допълнителни мерки като тези, посочени в параграф 3, първа алинея, букви а) — д) от настоящия член, които са достатъчни, за да се покрие разликата в рамките на една година.

За държавите членки, изпълняващи задължението да покрият разликата спрямо базовия дял, се счита, че спазват задълженията, посочени в първо изречение от първа алинея на настоящия параграф и в член 3, параграф 4 от Директива 2018/2001, през целия период, в който е възникнала разликата.

За целите на параграф 3, първа алинея, буква г) от настоящия член държавите членки могат да използват приходите си от годишните квоти за емисии по Директива 2003/87/ЕО.

5.  
Когато делът на енергията от възобновяеми източници на дадена държава членка падне под една или повече от нейните национални референтни стойности през 2022 г., 2025 г. и 2027 г., както е посочено в член 4, буква а), точка (2), тя включва в следващия интегриран доклад, представен на Комисията съгласно член 17, обяснение за начина, по който ще покрие разликата в сравнение с националните референтни стойности.
6.  
В областта на енергийната ефективност, без да се засягат други мерки на равнището на Съюза, в съответствие с параграф 2, трета алинея от настоящия член, ако въз основа на своята оценка, направена към 2022 г., 2025 г. и 2027 г. съгласно член 29, параграфи 1 и 3, Комисията стигне до заключението, че напредъкът в посока на колективното постигане на целта на Съюза по отношение на енергийната ефективност, посочена в първата алинея на член 29, параграф 3, е недостатъчен, тя предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза в допълнение към посочените в Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС, за да гарантира постигането на конкретните цели за енергийна ефективност на Съюза за 2030 г.
7.  
Всяка държава членка, която е засегната съгласно параграф 3 от настоящия член, излага подробно допълнителните изпълнявани, приети и планирани мерки като част от своя следващ доклад за напредъка, посочен в член 17.
8.  
Когато, в областта на междусистемната свързаност през 2025 г. Комисията, въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 4, стигне до заключението, че напредъкът е недостатъчен, Комисията си сътрудничи със съответните държави членки до 2026 г., с цел да намери решение на обстоятелствата, с които те са се сблъскали.

Член 33

Механизъм за финансиране на възобновяемата енергия в Съюза

1.  
Към 1 януари 2021 г. Комисията създава механизма за финансиране на енергия от възобновяеми източници в Съюза, посочен в член 32, параграф 3, буква г), с цел предоставяне на подкрепа за нови проекти за възобновяема енергия в Съюза, с цел да бъде преодоляна разликата в индикативната крива на Съюза. Подпомагането може да се предоставя, наред с другото, под формата на премия, която е в допълнение към пазарните цени, и се разпределя на проекти, чиято тръжна оферта е на най-ниската цена или премия.
2.  

Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, механизмът за финансиране допринася за рамката, в съответствие с член 3, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, с цел подпомагане на използването на възобновяема енергия в целия Съюз, независимо от разликата до индикативната крива на Съюза. За тази цел:

а) 

към плащанията от държавите членки, посочени в член 32, могат да бъдат добавени плащания от допълнителни източници, като например фондове на Съюза, вноски от частния сектор или допълнителни плащания от държавите членки, за да се допринесе за постигането на конкретната цел на Съюза;

б) 

механизмът за финансиране може, наред с другото, да предоставя подпомагане под формата на нисколихвени заеми, безвъзмездни средства или комбинация от двете и може да подпомага, наред с другото, съвместни проекти между държавите членки в съответствие с член 9 от Директива (ЕС) 2018/2001 и участието на държавите членки в съвместни проекти с трети държави, посочени в член 11 от посочената директива.

3.  
Държавите членки запазват правото си да решават дали, и ако е така, при какви условия, позволяват инсталации, разположени на тяхна територия, да получават подпомагане от механизма за финансиране.
4.  

Комисията, подпомагана от Комитета за Енергийния съюз, посочен в член 44, параграф 1, буква б), може да приема актове за изпълнение, за да определи необходимите разпоредби за създаването и функционирането на механизма за финансиране, по-специално:

а) 

методологията за изчисление на максималния размер на премията за всеки търг;

б) 

характеристиките на тръжната процедура, която се прилага, включително условия за доставка и свързаните с тях санкции;

в) 

методология за изчисление на плащанията на държавите членки и произтичащите от това статистически ползи за участващите държави членки;

г) 

минимални изисквания за участието на държавите членки, като се отчита необходимостта от гарантиране както на непрекъснатост на механизма чрез достатъчна продължителност на плащането на държавата членка, така и на максималната възможна гъвкавост по отношение на участието на държавите членки;

д) 

разпоредби, гарантиращи участието и/или одобрението на приемащите държави членки, и при необходимост разпоредби, свързани с допълнителните такси за разходи за системата.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

5.  
Всяка година възобновяемата енергия, произведена от инсталации, финансирани чрез механизма за финансиране, статистически се зачислява на участващите държави членки, като отразява съответните им плащания. Проектите, подпомагани от този механизъм за финансиране, които се финансират от други източници, различни от плащанията, извършвани от държавите членки, не се отчитат към националните вноски на държавите членки, а към обвързващата цел на Съюза съгласно член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Член 34

Препоръки на Комисията към държавите членки

1.  
Когато е целесъобразно Комисията отправя препоръки към държавите членки, за да се осигури постигането на целите на Енергийния съюз. Комисията незабавно осигурява публичен достъп до тези препоръки.
2.  

Когато в настоящия регламент се прави позоваване на настоящия член, се прилагат следните принципи:

а) 

съответната държава членка взема надлежно предвид препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки;

б) 

държавата членка изготвя свой интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата през годината, която следва годината, в която е отправена препоръката, като в него посочва по какъв начин е взела надлежно предвид препоръката. Ако съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания;

в) 

препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

Член 35

Доклад за състоянието на Енергийния съюз

1.  
До 31 октомври на всяка календарна година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за състоянието на Енергийния съюз.
2.  

Докладът за състоянието на Енергийния съюз обхваща следните елементи:

а) 

оценката, извършена в съответствие с член 29;

б) 

когато е целесъобразно, препоръките съгласно член 34;

в) 

доклада за функционирането на пазара на въглерод, посочен в член 10, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, включително информацията за нейното прилагане, в съответствие с член 21, параграф 2 от посочената директива;

г) 

считано от 2023 г., на всеки две години — отчет за устойчивостта на добива на биомаса за енергийни цели в Съюза, съдържащ информацията, посочена в приложение X;

д) 

на всеки две години — отчет за доброволните схеми, по отношение на които Комисията е приела решение в съответствие с член 30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, включително информацията, посочена в приложение XI към настоящия регламент;

е) 

цялостен доклад за напредъка по прилагането на Директива 2009/72/ЕO;

ж) 

цялостен доклад за напредъка по прилагането на Директива 2009/73/ЕО в съответствие с член 52 от посочената директива;

з) 

цялостен доклад за напредъка по прилагането на схемите за задължения за енергийна ефективност и алтернативните мерки на политиката, както е посочено в членове 7а и 7б от Директива 2012/27/ЕС;

и) 

на всеки две години — общ доклад за напредъка във връзка със санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както публични, така и частни, в съответствие с пътните карти, предвидени в дългосрочните стратегии за саниране, които всяка държава членка трябва да създаде в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

й) 

на всеки четири години – общ доклад за напредъка на държавите членки по отношение на увеличаването на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия в съответствие с член 9, параграф 5 от Директива 2010/31/ЕС;

к) 

цялостен доклад за напредъка на държавите членки в създаването на пълноценен и функциониращ енергиен пазар;

л) 

сведения за действителното качество на горивото в различните държави членки и географския обхват на горивата с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg, с цел да се представи общ преглед на данните за качеството на горивата в различните държави членки, докладвани съгласно Директива 98/70/ЕО;

м) 

доклад за напредъка по отношение на конкурентоспособността;

н) 

напредък на държавите членки по отношение на постепенното премахване на енергийните субсидии, особено за изкопаеми горива;

о) 

други въпроси от значение за осъществяването на Енергийния съюз, включително публична и частна подкрепа.

п) 

до 31 октомври 2019 г. и на всеки четири години след това – оценка на прилагането на Директива 2009/31/ЕО.

Член 36

Мониторинг на механизма за управление

В контекста на доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35, Комисията информира Европейския парламент и Съвета за изпълнението на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата. Европейският парламент и Съветът ежегодно разглеждат постигнатия от Енергийния съюз напредък във връзка с всички измерения на политиките в областта на енергетиката и климата.



ГЛАВА 6

Системи на равнището на Съюза и на национално равнище за инвентаризация на емисиите на парникови газове и поглъщанията по поглътители

Член 37

Системи за инвентаризация на равнището на Съюза и на национално равнище

1.  
Най-късно до 1 януари 2021 г. държавите членки създават, експлоатират и се стремят постоянно да усъвършенстват национални системи за инвентаризация с цел да оценяват антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парниковите газове, посочени в част 2 от приложение V, и да осигуряват навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на своите инвентаризации на парниковите газове.
2.  
Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи по инвентаризацията имат достъп до информацията, посочена в приложение ХII към настоящия регламент, използват системите за докладване, създадени в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) № 517/2014, за да подобрят оценките за флуорираните газове при националните инвентаризации на парниковите газове и са в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в приложение V, част 1, букви и) и й) към настоящия регламент.
3.  
Създава се система на Съюза за инвентаризация, за да се осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на националните инвентаризации във връзка с инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Комисията управлява, поддържа и се стреми постоянно да усъвършенства тази система, която включва създаване на програма за осигуряване и контрол на качеството, определяне на цели за качеството и съставяне на план за осигуряване и контрол на качеството на инвентаризацията, както и на процедури за изготвяне на оценки за емисиите за целите на съставянето на съюзната инвентаризация в съответствие с параграф 5 от настоящия член и прегледите, посочени в член 38.
4.  
Комисията извършва първоначална проверка на точността на предварителните данни от инвентаризацията на парниковите газове, които държавите членки представят в съответствие с член 26, параграф 3. Тя изпраща резултатите от посочената проверка на държавите членки в рамките на шест седмици от крайния срок за подаване. До 15 март държавите членки отговарят на всички съществени въпроси, възникнали по повод на предварителната проверка, и едновременно с това изпращат окончателните данни от инвентаризацията за годината Х-2.
5.  
Когато до 15 март дадена държава членка не е изпратила данните от инвентаризацията, необходими за целите на инвентаризацията на Съюза, Комисията може да изготви оценки, за да допълни представените от държавата членка данни, като се консултира и сътрудничи тясно със съответната държава членка. За тази цел Комисията използва приложимите указания за извършване на националните инвентаризации на парниковите газове.
6.  
Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение за установяването на правила относно структурата, формàта и процедурите за представяне на информацията, свързана с националните системи за инвентаризация, както и изискванията за въвеждането, експлоатацията и функционирането на националните системи за инвентаризация.

Когато предлага тези актове за изпълнение Комисията взема предвид всички относими решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

7.  
Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 43 с цел допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила относно изискванията за създаването, експлоатацията и функционирането на системата на Съюза за инвентаризация. Когато предлага тези делегирани актове Комисията взема предвид всички относими решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение.

Член 38

Преглед на данните от инвентаризациите

1.  
С цел мониторинг на намаляването или ограничаването на емисиите на парникови газове от страна на държавите членки съгласно членове 4, 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2018/842, както и на намаляването на емисиите и засилване на поглъщанията по поглътители от страна на държавите членки съгласно членове 4 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/841 и други цели за намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове, установени в правото на Съюза, през 2027 г. и 2032 г. Комисията провежда цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, предоставени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от настоящия регламент. Държавите членки участват пълноценно в този процес.
2.  

Цялостният преглед, посочен в параграф 1, включва:

а) 

проверки за прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на подадената информация;

б) 

проверки за установяване на случаи, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза;

в) 

проверки за установяване на случаи, при които отчитането на ЗПЗГС е извършено по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза, както и

г) 

изчисляване по целесъобразност на произтичащите от това необходими технически корекции в консултации с държавите членки.

3.  
Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя графика и процедурата за извършване на цялостния преглед, включително изпълнението на задачите, посочени в параграф 2 от настоящия член и за осигуряване на необходимите консултации с държавите членки с оглед приключването на прегледите.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 параграф 6.

4.  
Чрез акт за изпълнение Комисията определя общата сумарна стойност на емисиите за съответните години в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава членка след приключване на прегледа, разделени на данни за емисиите от значение за член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 и данни за емисиите, посочени в приложение V, част 1, буква в) към настоящия регламент, като също така определя общата сумарна стойност на емисиите и поглъщанията от значение за член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841.
5.  
Данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 15 от Регламент (ЕС) 2018/841 четири месеца след датата на публикуване на акт за изпълнение, приет съгласно параграф 4 от настоящия член, се използват за проверката за съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841, включително промените в тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2018/841.
6.  
Данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 12 от Регламент (ЕС) 2018/842 два месеца след датата на проверката за съответствие с Регламент (ЕС) 2018/841, посочена в параграф 5 от настоящия член, се използват за проверката за съответствие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 за годините 2021 и 2026. Проверката за съответствие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 за всяка от годините от 2022 до 2025 и от 2027 до 2030 се извършва на дата, която се пада един месец след датата на проверката за съответствие за предходната година. Това включва промените в тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2018/842.

Член 39

Системи за политики и мерки и прогнози на равнището на Съюза и на национално равнище

1.  
Най-късно до 1 януари 2021 г. държавите членки и Комисията поддържат и се стремят непрекъснато да усъвършенстват системи съответно на национално равнище и на равнището на Съюза за докладване относно политиките и мерките и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители. Тези системи включват съответните институционални, правни и процедурни разпоредби, установени в рамките на дадена държава членка и на Съюза за оценяване на политиката и изготвяне на прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители.
2.  
Държавите членки и Комисията имат за цел да осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители съгласно посоченото в член 18, включително използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.
3.  
Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формàта и процедурите за представяне на информация за системите за политики и мерки и прогнози на национално равнище и на равнището на Съюза съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и член 18.

Когато предлага тези актове за изпълнение Комисията взема предвид съответните решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, включително на международно договорените изисквания за докладване, както и графиците за мониторинг и докладване на посочената информация.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

Член 40

Създаване и поддържане на регистри

1.  
Съюзът и държавите членки създават и поддържат регистри за точно отчитане на национално определения принос съгласно член 4, параграф 13 от Парижкото споразумение и на международно прехвърлените резултати от намаляването на последиците съгласно член 6 от посоченото споразумение.
2.  
Съюзът и държавите членки могат да водят своите регистри в консолидирана система заедно с още една или повече държави членки.
3.  
Данните в регистрите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се предоставят на централния администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО.
4.  
Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 43 за създаване на регистрите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и за привеждане в действие, посредством регистрите на Съюза и на държавите членки, на необходимото техническо изпълнение на съответните решения на органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, в съответствие с параграф 1 от настоящия член.



ГЛАВА 7

Сътрудничество и подкрепа

Член 41

Сътрудничество между държавите членки и Съюза

1.  

Държавите членки си сътрудничат и се координират изцяло помежду си и със Съюза по отношение на задълженията си по настоящия регламент, по-специално по отношение на:

а) 

процеса на подготовка, приемане, съобщаване и оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно членове 9 — 13;

б) 

процеса на изготвяне, приемане, съобщаване и оценка на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 17 и годишното докладване съгласно член 26;

в) 

процеса, свързан с препоръките на Комисията и съобразяването с тези препоръки съгласно член 9, параграфи 2 и 3, член 17, параграф 6, член 30, параграф 1, член 31, параграф 1 и член 32, параграфи 1 и 2;

г) 

съставянето на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза съгласно член 26, параграф 4;

д) 

изготвянето на националните съобщения на Съюза съгласно член 12 от РКООНИК и на двугодишния доклад на Съюза съгласно Решение 2/CP.17 или съответните последващи решения, приети от органите по РКООНИК;

е) 

процедурите за преглед и проверка на съответствието по РКООНИК и Парижкото споразумение в съответствие с всички приложими решения по РКООНИК, както и процедурата на Съюза за преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, посочена в член 38;

ж) 

всякакви корекции съгласно процедурата за преглед, посочена в член 38, или други промени в инвентаризациите и в докладите за инвентаризациите, които са предадени или предстои да бъдат предадени на секретариата на РКООНИК;

з) 

съставянето на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза съгласно член 26, параграф 2.

2.  
По искане на държава членка Комисията може да предостави техническа помощ на държавите членки във връзка със задълженията по настоящия регламент.

Член 42

Роля на Европейската агенция за околна среда

Европейската агенция за околна среда подпомага Комисията в нейната работа що се отнася до декарбонизацията и до измерението „Енергийна ефективност“ с цел спазване на членове 15—21, 26, 28, 29, 35, 37, 38, 39 и 41 в съответствие с годишната си работна програма. Това включва помощ, при необходимост, при:

а) 

събиране на докладваната от държавите членки информация за политиките и мерките, както и за прогнозите;

б) 

изпълнението на процедурите за осигуряване и контрол на качеството на докладваната от държавите членки информация за прогнозите и за политиките и мерките;

в) 

изготвянето на оценки или допълване на оценките, с които разполага Комисията, относно прогнозите данни, които не са докладвани от държавите членки;

г) 

събиране на данни от европейската статистика, когато такива данни са налични и подходящи с оглед на графика, съгласно изискванията за съставянето на доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно състоянието на Енергийния съюз;

д) 

разпространение на събраната по настоящия регламент информация, включително поддържане и актуализиране на база данни за политиките и мерките на държавите членки за намаляване на изменението на климата и на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата;

е) 

изпълняване на процедурите по осигуряване и контрол на качеството при извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

ж) 

съставянето на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

з) 

изготвяне на оценки за данните, които не са докладвани в националните инвентаризации на парниковите газове;

и) 

извършването на прегледа, посочен в член 38;

й) 

съставянето на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза.



ГЛАВА 8

Заключителни разпоредби

Член 43

Упражняване на делегирането на правомощия

1.  
Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2.  
Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 24 декември 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3.  
Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4.  
Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество
5.  
Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6.  
Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 44

Комитети

1.  

Комисията се подпомага от:

а) 

Комитет по изменението на климата, по отношение на изпълнението на задачите, посочени в член 19, параграф 5, член 26, параграф 7, член 37, параграф 6, член 38, параграф 3 и член 39, параграф 3; и

б) 

Комитет за Енергийния съюз, по отношение на изпълнението на задачите, посочени в член 17, параграф 4 и член 33, параграф 4.

2.  
Тези комитети са комитети по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
3.  
Комитетът по изменението на климата, посочен в буква а) от първия параграф на настоящия член, заменя комитета, създаден по силата на член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013.
4.  
Когато някой от комитетите, посочени в параграф 1, разглежда хоризонтални въпроси и общи действия, той информира за това другия комитет, посочен в параграф 1, с цел да се осигури съгласуваност на политиките и да се увеличат в максимална степен полезните взаимодействия между секторите.
5.  
Всяка държава членка назначава свой/и представител(и) в Комитета по изменението на климата и в Комитета за Енергийния съюз. Представителите на всеки комитет се канят на заседанията на другия.
6.  
При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

▼M2

Член 45

Преглед

В срок от шест месеца от всеки глобален преглед, договорен съгласно член 14 от Парижкото споразумение Комисията представя доклад пред Европейския парламент и на Съвета за действието на настоящия регламент, неговия принос за управлението на Енергийния съюз, неговия принос за постигането на дългосрочните цели на Парижкото споразумение, напредъка в постигането на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, допълнителните цели на Енергийния съюз и съответствието на разпоредбите във връзка с планирането, докладването и мониторинга, предвидени в настоящия регламент, с други законодателни актове на Съюза или решения, свързани с РКООНИК и Парижкото споразумение. Докладите на Комисията могат да бъдат придружени от законодателни предложения, когато това е целесъобразно.

▼B

Член 46

Изменения на Директива 94/22/ЕО

Директива 94/22/ЕО се изменя, както следва:

1) 

в член 8 се заличава параграф 2;

2) 

член 9 се заличава.

Член 47

Изменения на Директива 98/70/ЕО

Директива 98/70/ЕО се изменя, както следва:

1) 

член 7а се изменя, както следва:

а) 

в параграф 1, трета алинея буква а) се заменя със следното:

„a) общото количество на всеки вид доставено гориво или енергия; и“;

б) 

в параграф 2 уводната част се заменя със следното:

„2.  
Държавите членки изискват от доставчиците да намалят възможно най-плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните горива и енергия с до 10 % до 31 декември 2020 г. спрямо основните стандарти за горивата, посочени в приложение II към Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета. Това намаление се състои от:“;
2) 

в член 8 параграф 4 се заменя със следното:

„4.  
Комисията гарантира, че информацията, предадена съгласно параграф 3, се разпространява бързо чрез подходящи средства.“

Член 48

Изменения на Директива 2009/31/ЕО

Директива 2009/31/ЕО се изменя, както следва:

1) 

в член 27 параграф 1 се заменя със следния текст:

„На всеки четири години държавите членки представят на Комисията доклад за изпълнението на настоящата директива, включително и за регистъра, посочен в член 25, параграф 1, буква б). Първият доклад се изпраща на Комисията не по-късно от 30 юни 2011 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или тезисен план, който се приема от Комисията под формата на актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2. Въпросникът или тезисният план се изпраща на държавите членки най-малко шест месеца преди изтичането на крайния срок за представяне на доклада.“;

2) 

в член 38 параграф 1 се заличава.

Член 49

Изменения на Регламент (ЕО) № 663/2009

Регламент (ЕО) № 663/2009 се изменя, както следва:

1) 

в член 27 параграфи 1 и 3 се заличават;

2) 

член 28 се заличава.

Член 50

Изменение на Регламент (ЕО) № 715/2009

В Регламент (ЕО) № 715/2009 член 29 се заличава.

Член 51

Изменения на Директива 2009/73/ЕО

Директива 2009/73/ЕО се изменя, както следва:

1) 

член 5 се заличава;

2) 

член 52 се заменя със следното:

„Член 52

Докладване

Комисията провежда мониторинг и прегледи по отношение на прилагането на настоящата директива и представя доклад за цялостния напредък пред Европейския парламент и пред Съвета като приложение към доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета ( *1 ).

Член 52

Изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета

В член 6 от Директива 2009/119/ЕО параграф 2 се заменя със следното:

„2.  
До 15 март на всяка календарна година всяка държава членка предоставя на Комисията резюме на регистъра на запасите, посочен в параграф 1, в което се посочват най-малко количествата и вида на запасите за извънредни ситуации, включени в регистъра към последния ден на предходната календарна година.“

Член 53

Изменения на Директива 2010/31/ЕС

Директива 2010/31/ЕС се изменя, както следва:

1) 

член 2а се изменя, както следва:

а) 

в параграф 1 уводната част се заменя със следното:

„1.  
Всяка държава членка създава дългосрочна стратегия за саниране в подкрепа на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., като улеснява разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия. Всяка дългосрочна стратегия за саниране обхваща:“;
б) 

добавя се следният параграф:

„8.  
Дългосрочната стратегия за саниране на всяка държава членка се предоставя на Комисията като част от окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на държавата членка, посочен в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета ( *2 ). Чрез дерогация от член 3, параграф 1 от посочения регламент първата дългосрочна стратегия за саниране по параграф 1 от настоящия член се предоставя на Комисията до 10 март 2020 г.
2) 

в член 5, параграф 2, втора алинея се заличава изречението „Докладът може да бъде включен в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.“

3) 

в член 9 параграф 5 се заменя със следното:

„5.  
Като част от своя доклад за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, на всеки четири години Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и до Съвета по отношение на постигнатия от държавите членки напредък в увеличаването на броя на сградите с близко до нулево енергийно потребление. Въз основа на тази докладвана информация Комисията, при необходимост, разработва план за действие и предлага препоръки и мерки в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999 за увеличаване на броя на тези сгради и за насърчаване на най-добрите практики по отношение на разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево енергийно потребление.“
4) 

в член 10 параграфи 2 и 3 се заличават;

5) 

В член 14, параграф 3 третата алинея се заменя със следното:

„Този доклад се предава на Комисията като част от интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999“

6) 

В член 15, параграф 3 третата алинея се заменя със следното:

„Този доклад се предава на Комисията като част от интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999“.

Член 54

Изменения на Директива 2012/27/ЕС

Директива 2012/27/ЕС се изменя, както следва:

1) 

член 4 се заличава;

2) 

в член 18, параграф 1 буква д) се заличава;

3) 

член 24 се изменя, както следва:

а) 

параграфи 1, 3, 4 и 11 се заличават;

б) 

параграф 2 се заличава;

4) 

приложение XIV се заличава.

Член 55

Изменение на Директива 2013/30/ЕС

В член 25 от Директива 2013/30/ЕС параграф 1 се заменя със следното:

„1.  
Държавите членки докладват ежегодно на Комисията, като част от годишното докладване, посочено в член 26 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета ( *3 ), информацията, посочена в приложение IX, точка 3.

Член 56

Изменения на Директива (ЕС) 2015/652

Директива (ЕС) 2015/652 се изменя, както следва:

1) 

в член 5, параграф 1 се заменя със следното:

„1.  
„Всяка година до 31 декември държавите членки представят на Комисията данни за предходната календарна година във връзка със спазването на член 7а от Директива 98/70/ЕО, съгласно определеното в приложение III към настоящата директива.“;
2) 

в приложение I, част 2 се заличават точка 1, буква з) и точки 2, 3, 4 и 7.

3) 

приложение III се изменя, както следва:

а) 

точка 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки трябва да докладват данните, посочени в точка 3. Трябва да се докладват данни за всички горива и енергоносители, пуснати на пазара във всяка една държава членка. Когато няколко вида биогорива се смесват с изкопаеми горива, трябва да се предоставят данни за всяко биогориво.“;

б) 

в точка 3 се заличават букви д) и е);

4) 

приложение IV се изменя, както следва:

а) 

заличават се следните образци за докладване на информация, предоставени за съгласуваност на докладваните данни:

— 
Произход — самостоятелни доставчици
— 
Произход — съвместни доставчици
— 
Място на закупуване
б) 

в бележките по формуляра се заличават точки 8 и 9.

Член 57

Отмяна

Регламент (ЕС) № 525/2013 се отменя, считано от 1 януари 2021 г., в съответствие с преходните разпоредби, предвидени в член 58 от настоящия регламент, с изключение на член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013, който се отменя, считано от 24 декември 2018 г. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XIII.

Член 58

Преходни разпоредби

Чрез дерогация от член 57 от настоящия регламент, член 7 и член 17, параграф 1, букви а) и г) от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължават да се прилагат по отношение на докладите, съдържащи данните, изисквани съгласно тези членове за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на втория период на задължения по Протокола от Киото.

Член 19 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на прегледите на данните от инвентаризациите на емисиите на парникови газове за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Член 22 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на представянето на доклада, изискван съгласно посочения член.

С цел съгласуваност и правна сигурност нищо в настоящия регламент не възпрепятства прилагането на дерогации съгласно съответните секторни законодателни актове на Съюза в областта на електроенергията и подготвеността за риск в електроенергетиката.

Член 59

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 40, член 53, параграфи 2, 3 и 4, член 54, параграф 3, буква а), член 54, параграф 4 и член 55 се прилагат, считано от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩА РАМКА ЗА ИНТЕГРИРАНИ НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА

Част 1

Обща рамка

РАЗДЕЛ A: НАЦИОНАЛЕН ПЛАН

1.   ПРЕГЛЕД И ПРОЦЕС НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛАНА

1.1.   Резюме

i. 

Политически и икономически контекст на плана, контекст по отношение на околната среда, социален контекст на плана

ii. 

Стратегия, свързана с петте измерения на Енергийния съюз

iii. 

Обща таблица с ключовите цели, политики и мерки на плана

1.2.   Преглед на настоящата ситуация в областта на политиките

i. 

Енергийната система на национално равнище и на равнището на Съюза и контекст на политиките по националния план.

ii. 

Настоящите политики и мерки в областта на енергетиката и климата, свързани с петте измерения на Енергийния съюз

iii. 

Основни въпроси с трансгранично значение

iv. 

Административна организация за изпълнение на националните политики в областта на енергетиката и климата

1.3.   Консултации и участие на националните организации и организациите на равнището на Съюза и резултати от тях

i. 

Участие на националния парламент

ii. 

Участие на местните и регионалните органи

iii. 

Консултации със заинтересовани страни, включително социалните партньори и ангажиране на гражданското общество и широката общественост

iv. 

Консултации с други държави членки

v. 

Повтарящ се процес с участие на Комисията

1.4.   Регионално сътрудничество при подготвянето на плана

i. 

Въпроси, които могат да бъдат предмет на съвместно или координирано планиране с други държави членки

ii. 

Обяснение как в плана се разглежда регионалното сътрудничество

2.   НАЦИОНАЛНИ ОБЩИ И КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ

2.1.   Измерение „Декарбонизация“

2.1.1.   Емисии и поглъщане на парникови газове ( 4 )

i. 

Елементите, посочени в член 4, буква а), точка 1

ii. 

Ако е приложимо, други национални общи и конкретни цели, които са в съответствие с Парижкото споразумение и съществуващите дългосрочни стратегии. Ако е приложимо, с оглед принос към цялостния ангажимент на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, други общи и конкретни цели, включително секторни цели и цели за адаптиране към изменението на климата, ако има такива

2.1.2.   Енергия от възобновяеми източници

i. 

Елементите, посочени в член 4, буква а), точка 2

ii. 

Прогнозни криви за дела по сектори на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление от 2021 г. до 2030 г. в секторите на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, а също и сектора на транспорта

iii. 

Прогнозни криви по технологии за възобновяема енергия, които дадена държава членка предвижда да използва, за да се съобрази с общите и секторните криви за енергия от възобновяеми източници за периода 2020 – 2030 г., включително очакваното общо брутно крайно потребление на енергия за всяка технология и сектор в млн. т н.е., както и общи планирани инсталирани мощности (разделени на нови мощности и модернизиране на съществуващи инсталации) за всяка технология в MW

iv. 

Прогнозни криви за търсенето на биоенергия, разпределени между топлинната и електрическата енергия и транспорта, и криви за предлагането на биомаса от различни суровини, с посочване на произхода им (като се прави разграничение между национално производство и внос). За горскостопанската биомаса – оценка на произхода ѝ, както и оценка на въздействието върху въглеродните поглътители в областта на ЗПЗГС

v. 

Ако е приложимо, други национални криви и цели, включително дългосрочни или секторни (например дял на възобновяемата енергия в районните отоплителни системи, използването на възобновяема енергия в сградния сектор, възобновяема енергия, произведена от градовете, общностите за възобновяема енергия и потребителите на собствена енергия от възобновяеми източници, енергия, добита от утайки, получени от пречистване на отпадни води)

2.2.   Измерение „Енергийна ефективност“

i. 

Елементите, посочени в член 4, буква б)

ii. 

Индикативните етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., установените на национално равнище показатели за напредъка, основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и допълнителни ползи и техния принос за постигане на целите на Съюза в областта на енергийната ефективност, включени в пътните карти, определени в дългосрочните стратегии за саниране на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради (частни и обществени), в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС

iii. 

Ако е приложимо, други национални цели, включително дългосрочни цели или стратегии и секторни цели, както и национални общи цели в области като енергийната ефективност в транспортния сектор и по отношение на отоплението и охлаждането

2.3.   Измерение „Енергийна сигурност“

i. 

Елементите, посочени в член 4, буква в)

ii. 

Национални общи цели по отношение на увеличаване на диверсификацията на енергийните източници и доставките от трети държави с цел повишаване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи

iii. 

Когато е приложимо, национални общи цели по отношение на намаляването на зависимостта от внос на енергия от трети държави, за да се повиши устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи

iv. 

Национални общи цели по отношение на увеличаването на гъвкавостта на националната енергийна система, по-специално посредством използването на собствени енергийни източници, оптимизацията на потреблението и съхранение на енергия

2.4.   Измерение „Вътрешен енергиен пазар“

2.4.1.   Междусистемна електроенергийна свързаност

i. 

Нивото на междусистемна електроенергийна свързаност, което е определено от държавите членки като цел за 2030 г., като се отчита целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от поне 15 %, със стратегия с равнището от 2021 г. нататък, определено в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки, като се отчита целта за 2020 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от 10 % и следните показатели за спешността на действие:

1) 

разликата в цените на пазара на едро, превишаваща индикативен праг от 2 евро/мегават час между държавите членки, регионите или тръжните зони;

2) 

номинален капацитет за пренос на междусистемните електропроводи под 30 % от върховото натоварване;

3) 

номинален капацитет за пренос на междусистемните електропроводи под 30 % от инсталираното производство от възобновяеми източници.

Всеки нов междусистемен електропровод се подлага на социално-икономически и екологичен анализ на разходите и ползите и се реализира само ако потенциалните ползи надхвърлят разходите

2.4.2.   Електропреносна инфраструктура

i. 

Основните проекти в областта на електропреносната и газопреносната инфраструктура и, по целесъобразност, проекти за модернизиране, които са необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на стратегията за Енергийния съюз

ii. 

Ако е приложимо, главни разглеждани инфраструктурни проекти, различни от проектите от общ интерес (ПОИ) ( 5 )

2.4.3.   Интеграция на пазара

i. 

Национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като например повишаване на гъвкавостта на системата, по-специално чрез насърчаване на цени на електроенергията, които се определят от конкуренцията съгласно съответното секторно законодателство, интегрирането и обединяването на пазари, с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни електропроводи, интелигентни мрежи, групиране, оптимизация на потреблението, съхранение, разпределено производство на електроенергия, механизми за разпределение, преразпределение или съкращаване и ценови сигнали в реално време, включително график за постигане на целите

ii. 

Когато е приложимо, национални общи цели, свързани с недискриминационното участие на енергията от възобновяеми източници, оптимизация на потреблението и съхранение, включително чрез групиране, във всички енергийни пазари, включително график за постигане на целите

iii. 

Когато е приложимо, национални общи цели с оглед да се гарантира, че потребителите участват в енергийната система и ползват собственото генериране на енергия и новите технологии, включително интелигентните измервателни уреди;

iv. 

Национални общи цели, свързани с осигуряване на адекватност на електроенергийната система, както и с повишаване на гъвкавостта на енергийната система във връзка с производството на енергия от възобновяеми източници, включително график за постигането на целите

v. 

Когато е приложимо, национални общи цели за защита на потребителите на енергия и подобряване на конкурентоспособността на сектора на пазара на енергия на дребно

2.4.4.   Енергийна бедност

Когато е приложимо, национални цели във връзка с енергийната бедност, включително график за постигането на целите

2.5.   Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“

i. 

Национални общи цели и конкретни цели за финансиране за публични и, при наличност, частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, ако е подходящо, график за постигане на целите

ii. 

Когато са налице, национални цели за 2050 г., свързани с насърчаването на технологиите за чиста енергия и, ако е подходящо, национални общи цели, включително дългосрочни конкретни цели (2050 г.) за въвеждането на нисковъглеродни технологии, в това число цели за декарбонизация на сектора на енергетиката и на енергийно и въглеродно интензивните промишлени отрасли, и, ако е приложимо, цели за съответната инфраструктура за транспортиране и съхранение на СО2

iii. 

Когато е приложимо, национални общи цели по отношение на конкурентоспособността

3.   ПОЛИТИКИ И МЕРКИ

3.1.   Измерение „Декарбонизация“

3.1.1.   Емисии и поглъщане на парникови газове

▼M2

i. 

Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, посочени в точка 2.1.1 от настоящия раздел и политики и мерки за съобразяване с Регламент (ЕС) 2018/841, с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията с оглед целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119

▼B

ii. 

По целесъобразност, регионално сътрудничество в тази област

iii. 

Без да се засяга приложимостта на правилата за държавната помощ, финансовите мерки, в това число подкрепата от страна на Съюза и използването на фондовете на Съюза в тази област и на национално равнище, ако е приложимо

3.1.2.   Енергия от възобновяеми източници

i. 

Политики и мерки за изпълнение на националния принос към обвързващата цел за 2030 г. на равнището на Съюза за възобновяема енергия и за кривите, посочени в член 4, буква а), подточка 2, и ако е приложимо или ако са налични — елементите, представени в точка 2.1.2 от настоящото приложение, включително секторни мерки и мерки с оглед на конкретна технология ( 6 )

ii. 

По целесъобразност, специфични мерки за регионално сътрудничество, както и при желание — очакван излишък на произведена енергия от възобновяеми източници, който може да бъде прехвърлен в други държави членки с цел да се постигнат целите за националния принос и кривите, представени в точка 2.1.2

iii. 

Специфични мерки за финансова подкрепа, когато е приложимо — включително подкрепа от страна на Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза за насърчаване и използване на енергия от възобновяеми източници в електроенергетиката, отоплението и охлаждането и транспорта

iv. 

Когато е приложимо, оценка на подкрепата за електрическа енергия от възобновяеми източници, която държавите членки трябва да извършат съгласно член 6, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001

v. 

Специфични мерки за въвеждане на една или повече точки за контакт, рационализиране на процедурите, осигуряване на информация и обучение, както и улесняване на прилагането на споразумения за покупка на електрическа енергия

Обобщение на политиките и мерките съобразно благоприятната рамка, която държавите членки трябва да въведат в съответствие с член 21, параграф 6 и член 22, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване и улесняване на развитието на потребление на собствена енергия от възобновяеми източници и на общности за възобновяема енергия

vi. 

Оценка на необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за районните отоплителни системи и районните охладителни системи, получени от възобновяеми източници

vii. 

Ако е приложимо, специфични мерки за насърчаване на използването на енергия от биомаса, особено за мобилизирането на нови ресурси от биомаса, като се взема предвид:

— 
наличието на ресурси от биомаса, включително устойчива биомаса: потенциалът за собствено производство и внос от трети страни
— 
други видове употреба на биомаса в други сектори (селско стопанство и секторите във връзка с горското стопанство); както и мерки за осигуряване на устойчивостта на добива и употребата на биомаса

3.1.3.   Други елементи на измерението

i. 

Когато е приложимо, националните политики и мерки, засягащи сектора на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС и оценката на взаимната допълняемост и въздействието на СТЕ на ЕС

ii. 

Политики и мерки за постигане на други национални цели, ако е приложимо

iii. 

Политики и мерки за постигане на мобилност с ниски емисии (включително електрификацията на транспорта)

iv. 

Когато е приложимо, планирани национални политики, крайни срокове и мерки за постепенно премахване на енергийните субсидии, по-специално по отношение на изкопаемите горива

3.2.   Измерение „Енергийна ефективност“

Планираните политики, мерки и програми за постигане на индикативните национални приноси по отношение на енергийна ефективност за 2030 г., както и на другите цели, посочени в точка 2.2, в това число планираните мерки и инструменти (също и от финансово естество) за насърчаване на енергийната ефективност на сградите, по-специално по отношение на следното:

i. 

Схеми за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки на политиката по членове 7а и 7б и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС, които предстои да се изготвят в съответствие с приложение III към настоящия регламент.

ii. 

Дългосрочна стратегия за саниране с цел саниране на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради (обществени и частни) ( 7 ), включително политики, мерки и действия за насърчаване на разходноефективно основно саниране и политики и действия, насочени към сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС

iii. 

Описание на политиката и мерките за насърчаване на енергийните услуги в публичния сектор с цел премахване на регулаторните и нерегулаторните пречки, които възпрепятстват сключването на договориза енергоспестяване с гарантиран резултат и на други модели на услуги за енергийна ефективност ( 8 )

iv. 

Други планирани политики, мерки и програми за постигане на индикативните национални приноси по отношение на енергийна ефективност за 2030 г., както и другите цели, посочени в точка 2.2 (като например мерки за насърчаване обществените сгради да служат за пример за енергийно-ефективни обществени поръчки, мерки за насърчаване на енергийни обследвания и системи за управление на енергията ( 9 ), мерки за информиране и обучаване на потребителите ( 10 ), както и други мерки за насърчаване на енергийната ефективност ( 11 ))

v. 

Когато е приложимо, описание на политиките и мерките за насърчаване на ролята на местните общности за възобновяема енергия, във връзка с приноса им в изпълнението на политиките и мерките, посочени в подточки i), ii), iii) и iv)

vi. 

Описание на мерките за разработване на мерки за използване на потенциала за подобряване на енергийна ефективност на газопреносната и електропреносната инфраструктура ( 12 )

vii. 

Регионално сътрудничество в тази област, когато е приложимо

viii. 

Финансови мерки, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза на национално равнище

3.3.   Измерение „Енергийна сигурност“ ( 13 )

i. 

Политики и мерки, свързани с елементите, посочени в точка 2.3 ( 14 )

ii. 

Регионално сътрудничество в тази област

iii. 

Когато е приложимо, финансови мерки в тази област на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза

3.4.   Измерение „Вътрешен енергиен пазар“ ( 15 )

3.4.1.   Електроенергийна инфраструктура

i. 

Политики и мерки за постигане на целевото равнище на междусистемна свързаност, посочено в член 4, буква г)

ii. 

Регионално сътрудничество в тази област ( 16 )

iii. 

Когато е приложимо, финансови мерки в тази област на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза

3.4.2.   Електропреносна инфраструктура

i. 

Политики и мерки, свързани с елементите, посочени в точка 2.4.2, включително, когато е приложимо, специфични мерки, позволяващи изпълнението на проекти от общ интерес (ПОИ) и други основни инфраструктурни проекти

ii. 

Регионално сътрудничество в тази област ( 17 )

iii. 

Когато е приложимо, финансови мерки в тази област на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза

3.4.3.   Интеграция на пазара

i. 

Политики и мерки, свързани с елементите, посочени в точка 2.4.3

ii. 

Мерки за повишаване на гъвкавостта на енергийната система по отношение на производството на възобновяема енергия, като интелигентни мрежи, групиране, оптимизация на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване, ценови сигнали в реално време, включително въвеждането на свързване на пазарите в рамките на деня и трансграничните балансиращи пазар

iii. 

Когато е приложимо, национални мерки за гарантиране на недискриминационното участие на възобновяемата енергия, оптимизацията на потреблението и съхранението, включително чрез групиране, във всички енергийни пазари

iv. 

Политики и мерки за защита на потребителите, по-специално уязвимите и когато е приложимо, потребителите в положение на енергийна бедност и за подобряване на конкурентоспособността и достъпността на пазара на дребно на електроенергия

v. 

Описание на мерките за създаване на условия за оптимизация на потреблението и за нейното развитие, включително такива, които се отнасят до тарифи, подкрепящи динамично ценообразуване ( 18 )

3.4.4.   Енергийна бедност

i. 

Когато е приложимо, политики и мерки за постигане на целите, посочени в точка 2.4.4

3.5.   Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“

i. 

Политики и мерки, свързани с елементите, посочени в точка 2.5

ii. 

Когато е приложимо, сътрудничество с други държави членки в тази област, включително по целесъобразност информация как целите и политиките на Стратегическия план за енергийните технологии са приспособени към съответния национален контекст

iii. 

Когато е приложимо, финансови мерки в тази област на национално равнище, включително подкрепа от Съюза и използване на средства от фондовете на Съюза

РАЗДЕЛ Б: АНАЛИТИЧНА ОСНОВА ( 19 )

4.   НАСТОЯЩА СИТУАЦИЯ И ПРЕДВИЖДАНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ ( 20 ), ( 21 )

4.1.   Прогнозно развитие на основните външни фактори, които въздействат върху развитието на енергийната система и емисиите на парникови газове

i. 

Макроикономически прогнози (БВП и прираст на населението)

ii. 

Секторни промени, които се очаква да окажат въздействие върху енергийната система и емисиите на парникови газове

iii. 

Глобални тенденции в енергетиката, международни цени на изкопаемите горива, цени на въглеродните емисии в СТЕ на ЕС

iv. 

Изменения на разходите за съответните технологии

4.2.   Измерение „Декарбонизация“

4.2.1.   Емисии и поглъщане на парникови газове

i. 

Тенденции в областта на емисиите и поглъщането на парникови газове в рамките на СТЕ на ЕС, в секторите, обхванати от разпределянето на усилията и сектора ЗПЗГС, и в различни сектори на енергетиката

ii. 

Прогнози за секторното развитие при съществуващите политики и мерки на национално равнище и на равнището на Съюза най-малко до 2040 г. (включително и 2030 г.)

4.2.2.   Енергия от възобновяеми източници

i. 

Текущият дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, а също и в различите сектори (топлинна енергия и охлаждане, електрическа енергия и транспорт), както и за всяка технология във всеки от секторите

ii. 

Индикативни прогнози за развитието при съществуващите политики за 2030 г. (с прогноза до 2040 г.)

4.3.   Измерение „Енергийна ефективност“

i. 

Текущо първично и крайно енергийно потребление в икономиката и по сектори (включително промишленост, жилищен сектор, услуги и транспорт)

ii. 

Текущ потенциал за прилагането на високоефективно комбинирано производство на енергия и на ефективни районни отоплителни системи и районни охладителни системи ( 22 )

iii. 

Прогнози при съществуващите политики, мерки и програми за енергийна ефективност съгласно описаното в точка 1.2, подточка ii) за първичното и за крайното енергийно потребление за всеки сектор най-малко до 2040 г. (включително за 2030 г.) ( 23 )

iv. 

Оптимални по отношение на разходите нива на минимални енергийни характеристики, получени в резултат от националните изчисления в съответствие с член 5 от Директива 2010/31/ЕС.

4.4.   Измерение „Енергийна сигурност“

i. 

Настоящ енергиен микс, собствени енергийни източници, зависимост от внос, включително относими рискове

ii. 

Прогнози за развитието при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и за 2030 г.)

4.5.   Измерение „Вътрешен енергиен пазар“

4.5.1.   Взаимосвързаност между националните електроенергийни системи

i. 

Текущо равнище на междусистемна свързаност между националните електроенергийни системи и основни междусистемни електропроводи ( 24 )

ii. 

Прогнози за изискванията за разширяване на междусистемните електропроводи (включително за 2030 г.) ( 25 )

4.5.2.   Електропреносна инфраструктура

i. 

Основни характеристики на съществуващата инфраструктура за пренос на елекроенергия и газ ( 26 )

ii. 

Прогнози за изискванията за разширяване на мрежите най-малко до 2040 г. (включително за 2030 г.) ( 27 )

4.5.3.   Пазари на газ и електроенергия, енергийни цени

i. 

Текуща ситуация на пазарите на газ и електроенергия, включително енергийни цени

ii. 

Прогнози за развитието при съществуващите национални и европейски политики и мерки най-малко до 2040 г. (включително и за 2030 г.)

4.6.   Измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“

i. 

Текущото положение на сектора на нисковъглеродни технологии и доколкото е възможно, позицията му на световния пазар (този анализ трябва да се направи на равнището на Съюза или на световно равнище)

ii. 

Текущо равнище на разходите от публични и когато са налични, частни източници за изследвания и иновации в нисковъглеродните технологии, настоящ брой на патентите, настоящ брой на научните работници

iii. 

Разбивка по текущи ценови елементи, които съставляват трите основни ценови компонента (енергия, мрежа, данъци/такси)

iv. 

Описание на енергийните субсидии, включително за изкопаеми горива

5.   ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПЛАНИРАНИТЕ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ ( 28 )

5.1.   Въздействие на описаните в раздел 3 планирани политики и мерки върху енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, включително сравнение с прогнозите, основани на съществуващите политики и мерки (посочени в раздел 4)

i. 

Прогнози за развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и по целесъобразност за емисиите на замърсители на въздуха в съответствие с Директива (ЕС) 2016/2284 при планираните политики и мерки най-малко в продължение на десет години след периода, обхванат от плана (включително последната година от периода, обхванат от плана), включително относимите политики и мерки на Съюза.

ii. 

Оценка на взаимодействието между политиките (между съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки в дадено измерение на политиката и между съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки от различните измерения) най-малко до последната година на периода, обхванат от плана, по-специално за изграждането на надеждна представа за въздействието на политиките за енергийна ефективност/икономии на енергия върху мащабите на енергийната система и за намаляване на риска от блокирани инвестиции в енергийните доставки

iii. 

Оценка на взаимодействието между съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки и между тези политики и мерки и мерките на политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката

5.2.   Въздействие на планираните политики и мерки, описани в раздел 3, на равнището на макроикономиката и доколкото е възможно, здравето, околната среда, заетостта и образованието, уменията и социалните въздействия, включително аспектите на справедливия преход (по отношение на разходите и ползите и на разходната ефективност), най-малко до последната година от периода, обхванат от плана, включително сравнение с прогнозите, основани на съществуващите политики и мерки

5.3.   Преглед на нуждите от инвестиции

i. 

съществуващи инвестиционни потоци и прогнозни предположения за инвестиране по отношение на планираните политики и мерки

ii. 

секторни или пазарни рискови фактори или пречки в национален или регионален контекст

iii. 

анализ на допълнителното подпомагане с публични финанси или ресурси за преодоляване на недостатъците, установени в подточка ii)

5.4.   Въздействие на планираните политики и мерки, описани в раздел 3 върху другите държави членки и регионално сътрудничество най-малко до последната година от периода, обхванат от плана, включително сравнение с прогнозите, основани на съществуващите политики и мерки

i. 

Въздействие върху енергийните системи в съседните и други държави членки в региона до възможната степен

ii. 

Въздействие върху енергийните цени и интегрирането на пазара на продукти и енергия

iii. 

По целесъобразност въздействие върху регионалното сътрудничество

▼M2

5.5.   Принос на планираните политики и мерки за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119

▼B

Част 2

Списък на параметри и променливи, които трябва да се докладват в раздел Б от националните планове ( 29 ) ( 30 ) ( 31 ) ( 32 )

Следните параметри, променливи, енергийни баланси и показатели трябва да се докладват в раздел Б „Аналитична основа“ от националните планове, ако се използват:

1.   Общи параметри и променливи

(1) 

Население [милиони]

(2) 

БВП [млн. евро]

(3) 

Брутната добавена стойност по сектори (включително основните промишлени сектори, строителството, услугите и селското стопанство) [млн. евро]

(4) 

Брой на домакинствата [хиляди броя]

(5) 

Размер на домакинствата [души/домакинство]

(6) 

Разполагаем доход на домакинствата [евро]

(7) 

Брой пътникокилометри: всички видове транспорт, т.е., разделяне между автомобилния транспорт (ако е възможно, с отделни данни за леките коли и автобусите), железопътния транспорт, въздушния транспорт и националния воден транспорт (когато е подходящо) [милиони пътникокилометри]

(8) 

Товарен транспорт в тонкилометри: всички видове транспорт с изключение на международния морски транспорт, т.е., разделение между автомобилния транспорт, железопътния транспорт, въздушния транспорт, националния воден транспорт (по вътрешни водни пътища и националния морски транспорт) [милиони тонкилометри]

(9) 

Международни цени за внос на нефт, газ, въглища и гориво [EUR/GJ или евро/toe] въз основа на препоръките на Комисията

(10) 

Цени на въглеродните емисии в СТЕ на ЕС [EUR/EUA] въз основа на препоръките на Комисията

(11) 

Предвиждания за обменния курс спрямо EUR и USD (когато е приложимо) [EUR/валута и USD/валута]

(12) 

Брой отоплителни денградуси (HDD)

(13) 

Брой охладителни денградуси (CDD)

(14) 

Предвиждания за разходите за технологията, използвани в моделирането на основни относими технологии

2.   Енергийни баланси и показатели

2.1.   Енергийни доставки

(1) 

Местен добив по видове горива (всички енергийни продукти, произвеждани в значителни количества) [ktoe]

(2) 

Нетен внос по видове горива и енергоносители (включително електрическа енергия, като се указва нетен внос от ЕС и от страни извън ЕС) [ktoe]

(3) 

Зависимост от вноса от трети страни [%]

(4) 

Основни вносители (държави) за основните енергоносители (включително природен газ и електрическа енергия)

(5) 

Брутно вътрешно потребление на гориво по видове източници (в това число твърди горива, всички енергийни продукти: въглища, суров нефт и нефтопродукти, природен газ, ядрена енергия, електрическа енергия, топлинна енергия, възобновяеми енергийни източници, отпадъци) [ktoe]

2.2.   Електрическа енергия и топлинна енергия

(1) 

Брутно производство на електрическа енергия [GWh]

(2) 

Брутно производство на електрическа енергия по видове горива (всички енергийни продукти) [GWh]

(3) 

Дял на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия в общото производство на топлинна и на електрическа енергия [%]

(4) 

Електрогенериращи мощности по източници, в това число изведени от експлоатация и нови инвестиции [MW]

(5) 

Производство на топлинна енергия от топлоелектрически централи

(6) 

Производство на топлинна енергия от когенерационни централи, включително промишлена отпадна топлина

(7) 

Капацитет за трансгранична взаимосвързаност за пренос на газ и електрическа енергия [определение за електрическа енергия в съответствие с резултатите от текущите обсъждания на основание на цел за 15-процентна взаимосвързаност] и прогнозни коефициенти на използване на този капацитет

2.3.   Сектор на преобразуването на енергия

(1) 

Входящо количество гориво в топлоелектрическите централи (включително твърдо гориво, нефт, газ) [ktoe]

(2) 

Входящи количества гориво в други процеси на преобразуване [ktoe]

2.4.   Енергийно потребление

(1) 

Първично и крайно енергийно потребление [ktoe]

(2) 

Крайно енергийно потребление по сектори (включително промишлеността, жилищния сектор, услугите, селското стопанство и транспорта (с посочване на данни поотделно за пътническия и товарния транспорт, когато такива са налични) [ktoe]

(3) 

Крайно енергийно потребление по видове горива (всички енергийни продукти) [ktoe]

(4) 

Крайно неенергийно потребление [ktoe]

(5) 

Първична енергийна интензивност на икономиката като цяло (първично енергийно потребление на БВП [toe/евро]

(6) 

Крайна енергийна интензивност по сектори (включително промишлеността, жилищния сектор, услугите и транспорта (с посочване на данни поотделно за пътническия и товарния транспорт, когато такива са налични)

2.5.   Цени

(1) 

Цените на електрическата енергия по вид на използващ сектор (жилища, промишленост, услуги)

(2) 

Национални цени на дребно на горивата (с включени всички данъци, по източник и сектор) [евро/ktoe]

2.6.   Инвестиции

Инвестиционните разходи в секторите на преобразуване, доставка, пренос и разпределение на енергия

2.7.   Възобновяеми енергии

(1) 

Брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и дял на възобновяемата енергия източници в брутното крайно потребление на енергия, включително по сектори (електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, транспорт) и по технологии

(2) 

Производство на електрическа енергия и топлинна енергия от възобновяема енергия в сградите; тук се включват, когато са налични, отделни данни относно произведената, потребената и подадената в мрежата енергия от слънчеви фотоволтаични системи, слънчеви топлинни системи, биомаса, термопомпи, геотермални системи, както и от други децентрализирани възобновяеми източници

(3) 

Когато е приложимо, други национални криви, включително дългосрочни или секторни, делът на произведените от хранителни суровини биогорива и на биогорива от нови поколения, делът на възобновяемата енергия в районните отоплителни системи, както и възобновяемата енергия, произведена от градовете и общностите за възобновяема енергия.

3.   Показатели във връзка с емисиите и поглъщанията на парникови газове

(1) 

Емисии на парникови газове по сектори на политиките (СТЕ на ЕС, разпределянето на усилията и ЗПЗГС)

(2) 

Емисии на парникови газове, определени в съответствие с методиката на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), по сектори и по газове (по целесъобразност се дават данни поотделно за СТЕ на ЕС и секторите за разпределяне на усилията) [tCO2eq]

(3) 

Въглеродна интензитет на икономиката като цяло [tCO2eq/GDP]

(4) 

Показатели във връзка с емисиите на CO2

а) 

Интензитет на емисиите на парникови газове в собственото производство на електрическа и топлинна енергия [tCO2eq/MWh]

б) 

Интензитет на емисиите на парникови газове в крайното енергийно потребление по сектори [tCO2eq/toe]

(5) 

Параметри във връзка с емисии, различни от CO2

а) 

Селскостопански животни: млекодайни крави (хиляди глави), немлекодайни животни (хиляди глави), овце (хиляди глави), свине (хиляди глави), птици (хиляди глави)

б) 

Внесено от прилагане на изкуствени торове количество азот [kt азот]

в) 

Внесено от прилагане на оборски тор количество азот [kt азот]

г) 

Азот, фиксиран от азотофиксиращи посеви [kt азот]

д) 

Азот от остатъци от селскостопански култури, върнати в почвата [kt азот]

е) 

Площ на обработваеми биологични почви [хектари]

ж) 

Генериране на твърди битови отпадъци (ТБО)

з) 

Твърди битови отпадъци (ТБО), които се депонират

и) 

Дял на уловен CH4 от общото количество генериран CH4 в депата [%]




ПРИЛОЖЕНИЕ II

НАЦИОНАЛНИ ПРИНОСИ ЗА ДЕЛА НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ В БРУТНОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ 2030 Г.

1. Следната ориентировъчна формула представя обективните критерии, изброени в член 5, параграф 1, буква д), подточки i) — v), като всеки от тях се изразява в процентни пунктове:

а) 

националната обвързваща цел на държавата членка за 2020 г., посочена в третата колона на таблицата от приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001;

б) 

фиксирана вноска („Вфикс“);

в) 

вноска въз основа на БВП на глава от населението („ВБВП“);

г) 

вноска въз основа на потенциала („Впотенциал“);

д) 

вноска, отразяваща равнището на междусистемни връзки на държавата членка („Всвързаност“)

2. „Вфикс“ е еднаква за всички държави членки. „Вфикс“ на всички държави членки заедно допринасят за 30 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.

3. „ВБВП“ се разпределят между държавите членки въз основа на индекса на Евростат на БВП на глава от населението за средното за Съюза през периода 2013 — 2017 г., изразен в стандарт за покупателна способност, като за всяка отделна държава членка таванът на индекса е определен на 150 % от средното за Съюза. „ВБВП“ на всички държави членки заедно допринасят за 30 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.

4. „Впотенциал“ се разпределят между държавите членки въз основа на разликата между дела на ВЕИ на държавата членка през 2030 г., както е показано в референтния сценарий в модела PRIMES, и нейната обвързваща национална цел за 2020 г. „Впотенциал“ на всички държави членки заедно допринасят за 30 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.

5. „Всвързаност“ се разпределят между държавите членки въз основа на съотношението на индекса за дела на електроенергийните междусистемни връзки към средното за Съюза през 2017 г., измерен по нетния преносен капацитет над общата инсталирана генерираща мощност, като за всяка отделна държава членка таванът на индекса за дела на електроенергийните междусистемни връзки се определя на 150 % от средното за Съюза. „Всвързаност“ на всички държави членки заедно допринасят за 10 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.




ПРИЛОЖЕНИЕ III

УВЕДОМЯВАНЕ ЗА ПРЕДПРИЕТИТЕ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ МЕРКИ И МЕТОДОЛОГИИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 7 ОТ ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС

Държавите членки уведомяват Комисията за предложената от тях подробна методология съгласно приложение V, точка 5 към Директива 2012/27/ЕС за функционирането на схемите за задължения за енергийна ефективност и за алтернативните мерки на политиката, посочени в членове 7а и 7б и в член 20, параграф 6 от посочената директива.

1.   Изчисление на равнището на изискваните икономии на енергия, което трябва да се постигне за целия период от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., като се показва как се вземат предвид следните елементи:

а) 

годишното крайно енергийно потребление, като се вземат средните стойности за последния тригодишен период преди 1 януари 2019 г.;

б) 

кумулативната сума на икономиите на енергия при крайното потребление, които трябва да бъдат постигнати [в ktoe], в съответствие с член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2012/27/ЕС;

в) 

данни, използвани за изчисление на крайното енергийно потребление, и източниците на такива данни, включително обосновка за използването на алтернативни статистически източници и всякакви разлики в получените количества (ако са използвани други източници, различни от Евростат);

2.   Държавите членки, които решат да използват някоя от възможностите по член 7, параграф 2 от Директива 2012/27/ЕС, също уведомяват за своето изчисление на равнището на изискваните икономии на енергия, което трябва да се постигне за целия период от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., като се показва как се вземат предвид следните елементи:

а) 

собственият им годишен процент на икономиите;

б) 

собственото им базово изчисление и енергията, използвана изцяло или частично в транспорта, се изключват от това изчисление, [в ktoe];

в) 

изчислената кумулативна сума на икономиите на енергия за целия период от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. (преди прилагането на критериите, посочени в член 7, параграф 4, букви б) – ж) от Директива 2012/27/ЕС), [в ktoe];

г) 

прилагане на вариантите, посочени в член 7, параграф 4, букви б) — ж) от Директива 2012/27/ЕС;

i) 

крайно енергийно потребление за промишлени дейностите [в ktoe], включени в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, изключено от изчислението в съответствие с член 7, параграф 4, буква б) от Директива 2012/27/ЕС;

ii) 

обем на икономиите на енергия [в ktoe], постигнати в секторите на преобразуването, разпределението и преноса на енергия, включително чрез ефективна инфраструктура на районните отоплителни системи и районните охладителни системи, в съответствие с член 7, параграф 4, буква в) от Директива 2012/27/ЕС;

iii) 

обем на икономиите на енергия [в ktoe] от индивидуални действия, осъществени след 31 декември 2008 г., чието влияние продължава да е налице и през 2020 г. и след това, в съответствие с член 7, параграф 4, буква г) от Директива 2012/27/ЕС;

iv) 

обем на икономиите на енергия [в ktoe], които произтичат от мерки на политиката, при условие че може да се докаже, че тези мерки на политиката водят до отделни действия, предприети от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2020 г., в резултат на които се стига до икономии след 31 декември 2020 г., в съответствие с член 7, параграф 4, буква д) от Директива 2012/27/ЕС;

v) 

обем на произведената енергия [в ktoe], върху или в сгради за собствено ползване като следствие от мерки на политики за насърчаване на нови инсталации на технологии за възобновяема енергия в съответствие с член 7, параграф 4, буква е) от Директива 2012/27/ЕС;

vi) 

обем на икономиите на енергия [в ktoe], които надхвърлят изискваните кумулативни икономии на енергия за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., които държавите членки включват към периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. в съответствие с член 7, параграф 4, буква ж) от Директива 2012/27/ЕС;

д) 

обща кумулативната сума на икономиите на енергия (след прилагане на вариантите, посочени в член 7, параграф 4, букви б) — ж) от Директива 2012/27/ЕС.

3.   Мерки на политиките с оглед на постигането на изискванията за икономии, посочени в член 7, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС:

3.1.   Схеми за задължения за енергийна ефективност, посочени в член 7а от Директива 2012/27:

а) 

описание на схемата за задължения за енергийна ефективност;

б) 

очакван натрупан годишен размер на икономиите и продължителност на периода(-ите) на задължения;

в) 

задължени страни и техните отговорности;

г) 

целеви сектори;

д) 

отговарящи на условията действия, предвидени съгласно мярката;

е) 

информация за прилагането на следните разпоредби от Директива 2012/27/ЕС:

i) 

когато е приложимо, конкретни действия, дял от икономиите, които трябва да се постигнат в домакинствата, засегнати от енергийна бедност, в съответствие с член 7, параграф 11;

ii) 

икономии, постигнати от доставчици на енергийни услуги или други трети страни в съответствие с член 7а, параграф 6, буква а);

iii) 

„банкирането и заемането на средства“ в съответствие с член 7а, параграф 6, буква б);

ж) 

по целесъобразност информация за търговията с икономии на енергия.

3.2.   Алтернативни мерки, посочени в член 7б и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС (с изключение на данъчното облагане):

а) 

вид на мярката на политиката;

б) 

кратко описание на мярката на политиката, включително характеристиките на всяка нотифицирана мярка на политиката;

в) 

очаквана обща кумулативна и годишна сума на икономиите за всяка мярка и/или сума на икономиите през евентуални междинни периоди;

г) 

изпълнителни публични органи, участващи или изпълняващи страни и техните отговорности за изпълнение на мярката/мерките на политиката;

д) 

целеви сектори;

е) 

отговарящи на условията действия, предвидени съгласно мярката;

ж) 

когато е приложимо, конкретни мерки на политиката или индивидуални действия срещу енергийната бедност.

3.3.   Информация за данъчните мерки:

а) 

кратко описание на данъчните мерки;

б) 

срок на действие на данъчната мярка;

в) 

изпълнителен публичен орган;

г) 

очаквана кумулативна и годишна сума на икономиите за всяка мярка;

д) 

целеви сектори и сегмент на данъкоплатците;

е) 

методология на изчисляване, включително кои еластичности на цени са използвани и как те са определени, в съответствие с точка 4 от приложение V към Директива 2012/27/ЕС.

4.   Методология за изчисляване на мерките, нотифицирани съгласно членове 7а и 7б и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС (с изключение на данъчните мерки):

а) 

използваните методи за измерване, посочени в точка 1 от приложение V към Директива 2012/27/ЕС;

б) 

методи за изразяване на икономиите на енергия (първичните или крайните икономии на енергия);

в) 

продължителност на мерките, темп на намаляване на икономиите на енергия с течение на времето и подходи, които се използват да се вземе предвид продължителността на икономиите;

г) 

кратко описание на методологията на изчисляване, включително как се гарантира допълнителността и реалното съществуване на икономиите, както и кои методики и референтни стойности са използвани за приетите и пропорционално оценените икономии;

д) 

информация как се действа в случай на припокриване между мерките и индивидуалните действия, за да се избегне двойно отчитане на икономиите на енергия;

е) 

по целесъобразност промени във връзка с климата и използвания подход.

5.   Мониторинг и проверка

а) 

кратко описание на системата за наблюдение и проверка и на процеса на проверка;

б) 

изпълнителен публичен орган и основните му функции в системата на наблюдение и проверка във връзка със схемата за задължения за енергийна ефективност или алтернативни мерки;

в) 

независимост на наблюдението и проверката от задължените, участващите или изпълняващите страни;

г) 

статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност и дял и критерии, използвани за определяне и подбор на представителна извадка;

д) 

задължения за докладване на задължените страни (икономии на енергия, постигнати от всяка задължена страна или всяка подкатегория от задължените страни, както и обща сума на икономиите на енергия в рамките на схемата);

е) 

публикуване на постигнатите (всяка година) икономии на енергия в рамките на схемата за енергийна ефективност, както и на алтернативните мерки;

ж) 

информация относно правото на държавите членки относно санкциите, които следва да бъдат налагани в случай на неспазване;

з) 

информация за мерките на политики, предвидени в случай, че напредъкът не е задоволителен.




ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОБЩА РАМКА ЗА ДЪЛГОСРОЧНИ СТРАТЕГИИ

1.   ПРЕГЛЕД И ПРОЦЕС НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРАТЕГИИТЕ

1.1.

Резюме

1.2.

Правен и политически контекст

1.3.

Обществена консултация

2.   СЪДЪРЖАНИЕ

2.1.   ОБЩО НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ И ЗАСИЛВАНЕ НА ПОГЛЪЩАНИЯТА ОТ ПОГЛЪТИТЕЛИ

2.1.1.

Прогнозно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията до 2015 г.

2.1.2.

Национална цел за 2030 г. и след това, ако е налична, и индикативни етапни цели за 2040 и 2050 г.

2.1.3.

Политики и мерки за адаптиране

2.2.   ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

2.2.1

Доколкото е възможно, изчисленият вероятен дял на възобновяемите енергийни източници в крайното енергийно потребление до 2050 г.

2.3.   ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

2.3.1.

Доколкото е възможно, изчисленото вероятно крайно енергийно потребление до 2050 г.

2.4.   СВЪРЗАНО СПЕЦИФИЧНО ЗА ОТДЕЛНИТЕ СЕКТОРИ СЪДЪРЖАНИЕ

2.4.1.   Енергийна система

2.4.1.1.

Криви или обхват на целените или на вероятните бъдещи емисии

2.4.1.2.

Общо описание на основните движещи сили на енергийната ефективност, гъвкавостта на търсенето и потреблението на енергия, както и тяхното развитие от 2021 г. нататък

2.4.2.   Промишленост

2.4.2.1.

Очаквани намаления на емисиите по сектори и търсене на енергия

2.4.2.2.

Общ преглед на политиките, съществуващите политики и мерки за декарбонизация, както е описано в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.1

2.4.3.   Транспорт

2.4.3.1.

Очаквани емисии и източници на енергия по вид транспорт (например леки автомобили и микробуси, тежкотоварен пътен транспорт, морски транспорт, въздушен транспорт, железопътен транспорт)

2.4.3.2.

Варианти за декарбонизация

2.4.4.   Селско стопанство и земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (ЗПЗГС)

2.4.4.1.

Доколкото е възможно, очаквани емисии по източници и отделни парникови газове

2.4.4.2.

Предвидени варианти за намаляване на емисиите

2.4.4.3.

Връзки с политиките в областта на селското стопанство и развитието на селските райони

3.   ФИНАНСИРАНЕ

3.1.

Прогнози по отношение на необходимите инвестиции

3.2.

Политики и мерки за свързани научни изследвания, развойна дейност и иновации

4.   ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АСПЕКТИ

5.   ПРИЛОЖЕНИЯ (ако е необходимо)

5.1.

Подробности за моделирането (включително предположения) и/или анализ, показатели и други.




ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИИТЕ НА ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ

Част 1

Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 26, параграф 3:

а) 

антропогенните емисии на парникови газове, посочени в част 2 от настоящото приложение, и антропогенните емисии на парникови газове, посочени в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842 за годината X-2;

б) 

данните за антропогенните емисии на въглероден моноксид (СО), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx) и летливи органични съединения, които са съгласувани с вече докладваните данни съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2016/2284 за годината Х-2;

в) 

антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на CO2 от поглътители в резултат на ЗПЗГС за годината Х-2 в съответствие с методологиите, посочени в част 3 от настоящото приложение. Тези данни също така трябва да бъдат от значение за доклада за съответствие съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/841;

г) 

всякакви промени в информацията, посочена в букви а), б) и в) за годините между съответната базова година или период и годината X-3, като се посочват причините за тези промени;

д) 

информация относно показателите, както са изложени в част 4 от настоящото приложение, за годината Х-2;

е) 

обобщена информация за извършените прехвърляния съгласно член 5 от Регламент (ЕС) 2018/842 и членове 12 и 13 от Регламент (ЕС) 2018/841 за годината Х-1;

ж) 

информация за стъпките, предприети за подобряване на оценките при инвентаризациите, по-специално в областите, които са подлежали на корекция или за които е имало препоръки след експертните прегледи;

з) 

действителното или прогнозното разпределение на верифицирани емисии, докладвани по оператори на инсталации съгласно Директива 2003/87/ЕО, по категории източници от националните инвентаризации на парниковите газове, и съотношението на тези верифицирани емисии към общите докладвани емисии на парникови газове за тези категории източници за годината Х-2;

и) 

по целесъобразност резултатите от проверките за съгласуваност на докладваните при инвентаризациите на парниковите газове емисии за годината Х-2 с проверените емисии, докладвани съгласно Директива 2003/87/ЕО;

й) 

по целесъобразност резултатите от проверките за съгласуваност на използваните данни за оценка на емисиите при инвентаризациите на парниковите газове за годината Х-2 с:

i) 

данните, използвани при инвентаризациите на замърсителите на въздуха съгласно Директива (ЕС) 2016/2284;

ii) 

данните, докладвани съгласно член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 517/2014 и приложение VII към него;

iii) 

данните за Енергийния сектор, докладвани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и приложение Б към него;

к) 

описание на промените в националната система за инвентаризация, ако има такива;

л) 

описание на промените в националния регистър, ако има такива;

м) 

информация за плановете им за осигуряване и контрол на качеството, обща оценка за неопределеност, обща оценка за пълнота и други елементи от доклада за националната инвентаризация на парниковите газове, необходими за изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

н) 

информация за намеренията на държавата членка да се възползва от гъвкавостта в член 5, параграф 4 и параграф 5 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842, както и от използването на приходи по член 5, параграф 6 от посочения регламент.

Дадена държава членка може да поиска разрешение от Комисията за дерогация от буква в) от първия параграф, за да приложи методология, различна от посочената в част 3 от настоящото приложение, когато изискваното подобрение на методологията не може да бъде постигнато навреме, така че да бъде взето предвид в инвентаризациите на парниковите газове за периода 2021 — 2030 г., или когато разходите за подобряване на методологията биха били несъразмерно високи в сравнение с ползите от прилагането на такава методология за подобряване на отчитането на емисиите и поглъщанията в резултат на слабото значение на емисиите и поглъщанията от съответните въглеродни депа. Държави членки, които желаят да се възползват от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 31 декември 2020 г., като посочват срока, до който подобрението на методологията може да бъде въведено, предложена алтернативна методология или и двете заедно, както и оценка на потенциалните въздействия върху точността на отчитането. Комисията може да изиска представянето на допълнителна информация в определен разумен срок. Ако Комисията счете, че искането е обосновано, тя предоставя дерогацията. Ако Комисията отхвърли искането, тя излага мотиви за своето решение.

Част 2

Обхванатите парникови газове са:

Въглероден диоксид (CO2)
Метан (СН4)
Двуазотен оксид (N2O)
Серен хексафлуорид (SF6)
Азотен трифлуорид (NF3)

Хидрофлуоровъглероди (HFC):

— 
HFC-23 CHF3
— 
HFC-32 CH2F2
— 
HFC-41 CH3F
— 
HFC-125 CHF2CF3
— 
HFC-134 CHF2CHF2
— 
HFC-134a CH2FCF3
— 
HFC-143 CH2FCHF2
— 
HFC-143a CH3CF3
— 
HFC-152 CH2FCH2F
— 
HFC-152a CH3CHF2
— 
HFC-161 CH3CH2F
— 
HFC-227ea CF3CHFCF3
— 
HFC-236cb CF3CF2CH2F
— 
HFC-236ea CF3CHFCHF2
— 
HFC-236fa CF3CH2CF3
— 
HFC-245fa CHF2CH2CF3
— 
HFC-245ca CH2FCF2CHF2
— 
HFC-365mfc CH3CF2CH2CF3
— 
HFC-43-10mee CF3CHFCHFCF2CF3 или (C5H2F10)

Перфлуоровъглероди (PFC):

— 
PFC-14, перфлуорметан, CF4
— 
PFC-116, перфлуоретан, C2F6
— 
PFC-218, перфлуоропропан, C3F8
— 
PFC-318, перфлуоробутан, C4F8
— 
Перфлуороциклопропан, c-C3F6
— 
PFC-3-1-10, перфлуоробутан, C4F10
— 
PFC-4-1-12, перфлуоропентан, C5F12
— 
PFC-5-1-14, перфлуорохексан, C6F14
— 
PFC-9-1-18, C10F18

Част 3

Методологии за наблюдение и докладване в сектора на ЗПЗГС

Географски данни за преобразуването на земеползването в съответствие с насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.

Методология от ниво 1 в съответствие с насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.

За емисиите и поглъщанията на въглеродно депо, на което се падат най-малко 25 — 30 % от емисиите или поглъщанията в категория източник или поглътител, която е приоритна в рамките на националната система за инвентаризация на държавата членка, тъй като оценката за нея оказва значително влияние върху общата инвентаризация на държавата на парниковите газове от гледна точка на абсолютното равнище на емисиите и поглъщанията, тенденцията на емисиите и поглъщанията или неточността по отношение на емисиите и поглъщанията в категориите земеползване – най-малкото методология от ниво 2 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.

Държавите членки се насърчават да прилагат методология от ниво 3 в съответствие с насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.

Част 4

Показатели на инвентаризациите



Наименование на показателя

Показател

ТРАНСФОРМАЦИЯ B0

Специфични емисии на CO2 от електроцентрали за обществени и собствени нужди, t/TJ

Емисии на CO2 от топлоелектроцентрали за обществени и собствени нужди, изразени като kt, разделени на цялото количество продукти, получени от топлоелектроцентрали за обществени и собствени нужди, PJ

ТРАНСФОРМАЦИЯ E0

Специфични емисии на CO2 от електроцентрали за собствени нужди, t/TJ

Емисии на CO2 от топлоелектроцентрали за собствени нужди, изразени като kt, разделени на цялото количество продукти, получени от топлоелектроцентрали за собствени нужди, PJ

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.1

Обща интензивност на емисиите на CO2 – черна металургия, t/млн. евро

Общо емисии на CO2 от черната металургия, kt, разделени на брутната добавена стойност в черната металургия

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.2

Свързана с енергията интензивност на емисиите на CO2 — химическа промишленост, t/млн. евро

Свързани с енергията емисии на CO2 – химическа промишленост, kt, разделени на брутната добавена стойност в химическата промишленост

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.3

Свързана с енергията интензивност на CO2 — производство на стъкло, керамика и строителни материали, t/млн. евро

Свързани с енергията емисии на CO2 в производството на стъкло, керамика и строителни материали, kt, разделени на брутната добавена стойност в производството на стъкло, керамика и строителни материали

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.4

Свързан с енергията интензитет на CO2 – производство на храни, напитки и тютюневи изделия, t/млн. евро

Свързани с енергията емисии на CO2 в производството на храни, напитки и тютюневи изделия, kt, разделени на брутната добавена стойност в производството на храни, напитки и тютюневи изделия (EC95)

ПРОМИШЛЕНОСТ A1.5

Свързан с енергията интензитет на CO2 – в хартиената промишленост и печатарската дейност, t/млн. евро

Свързани с енергията емисии на CO2 в хартиената промишленост и печатарската дейност, kt, разделени на брутната добавена стойност в хартиената промишленост и печатарската дейност, млн. евро (EC95)

ДОМАКИНСТВА A0

Специфични емисии на CO2 при битово отопление, t/m2

Емисии на CO2 от домакинствата при битово отопление, разделени на площта на постоянно заетите жилища, изразена в милиони m2

УСЛУГИ B0

Специфични емисии на CO2 от търговския и институционалния сектор за отопление на сгради, kg/m2

Емисии на CO2 от търговския и институционалния сектор за отопление на сгради, kt, разделени на площта на сградите в сектора на услугите, изразена в милиони m2

ТРАНСПОРТ B0

Специфични емисии на CO2 от дизелови пътнически автомобили, g/100 km

ТРАНСПОРТ B0

Специфични емисии на CO2 от бензинови пътнически автомобили, g/100 km




ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛИТИКИТЕ И МЕРКИТЕ В ОБЛАСТТА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 18:

а) 

описание на националните системи за докладване относно политиките и мерките или групите мерки, както и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията от поглътители съгласно член 39, параграф 1 или информация за всякакви промени, внесени в тези системи, когато посоченото описание вече е предоставено;

б) 

актуална информация за дългосрочните стратегии, посочени в член 15, както и за напредъка в изпълнението на тези стратегии;

в) 

информация за националните политики и мерки или групи от мерки и за прилагането на политики и мерки или групи от мерки на Съюза, които водят до ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или до повишаване на поглъщанията от поглътители, представени по сектори и организирани по видове газове или групи от газове (HFC и PFC), посочени в част 2 от приложение V. Тази информация се отнася до приложимите и имащи отношение национални политики и политики на Съюза и включва:

i) 

целта на политиката или мярката и кратко описание на политиката или мярката;

ii) 

вида на инструмента на политиката;

iii) 

състоянието на изпълнението на политиката или мярката, или групата от мерки;

iv) 

показатели, използвани за контрол и оценка на напредъка във времето;

v) 

ако са налични, количествените оценки на въздействието върху емисиите по източници и поглъщанията от поглътители за парниковите газове с разбивка на:

— 
резултатите от предварителната оценка на въздействието на отделните политики и мерки или групите от тях върху смекчаването на изменението на климата. Оценките се извършват за четири поредни бъдещи години, при които годината, непосредствено след годината на докладване завършва на 0 или 5 и които започват да се броят веднага, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и онези, които са включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/842 и на Регламент (ЕС) 2018/841;
— 
резултатите от последващите оценки на въздействието на отделните политики и мерки или групите от тях върху смекчаването на изменението на климата, когато са налични, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и онези, които са включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/842 и на Регламент (ЕС) 2018/841;
vi) 

наличните оценки на прогнозираните разходи и ползи от политиките и мерките, както и оценките на направените разходи и постигнатите ползи от политиките и мерките;

vii) 

всички съществуващи позовавания на оценки на разходите и въздействието на националните политики и мерки, на информация за прилагането на политиките и мерките на Съюза, с които се постига ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или за повишаване на поглъщанията от поглътители, и към техническите доклади, на които се основават посочените оценки;

▼M2

viii) 

оценка на приноса на политиката или мярката за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, и за осъществяването на дългосрочната стратегия, посочена в член 15 от настоящия регламент;

▼B

г) 

информация относно планираните допълнителни национални политики и мерки или групи мерки, предвидени с оглед на ограничаване на емисиите на парникови газове над техните ангажименти по силата на Регламент (ЕС) 2018/842 и на Регламент (ЕС) 2018/841;

д) 

информация за връзките между различните политики и мерки или групи мерки, докладвани съгласно буква в), и начина, по който те съдействат за реализацията на различните прогнозни сценарии.




ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРОГНОЗНА ИНФОРМАЦИЯ В ОБЛАСТТА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 18:

а) 

прогнози без отчитане на мерките, ако такива са налични, прогнози с отчитане на мерките и прогнози с отчитане на допълнителните мерки, ако такива са налични;

б) 

прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии на парникови газове за източниците на емисии, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и за онези, които са включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/842, както и за очакваните емисии по източници и поглъщанията от поглътители, които са включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/841;

в) 

въздействието на политиките и мерките, установени съгласно член 18, параграф 1, буква а). Когато тези политики и мерки не са включени, това изрично се посочва и разяснява;

г) 

резултати от анализа на чувствителността, извършен за изготвяне на прогнозите и информация за използваните модели и параметри;

д) 

всички имащи отношение позовавания на оценката и техническите доклади, на които се основават прогнозите, посочени в член 18, параграф 4.




ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, ФИНАНСОВАТА И ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ, ОКАЗВАНА НА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ И ПРИХОДИ ОТ ТЪРГОВЕ НА КВОТИ

Част 1

Доклади за дейностите по адаптиране

Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 19, параграф 1:

а) 

основни цели и институционална рамка за адаптиране;

б) 

прогнози за изменението на климата, включително екстремните метеорологични явления, въздействия на изменението на климата, оценка на уязвимостта по отношение на климата, на рисковете и на основни климатични опасности;

в) 

капацитет за адаптиране;

г) 

планове и стратегии за адаптиране;

д) 

рамка за наблюдение и оценка;

е) 

постигнат напредък в прилагането, включително добри практики и промени в управлението.

Част 2

Докладване за предоставената помощ на развиващите се страни

Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 19, параграф 3:

а) 

информация за финансовата помощ, за която е поет ангажимент и която е оказана на развиващите се страни за година X-1, в това число:

i) 

количествена информация относно публичните и мобилизираните финансови ресурси от държавата членка. Информацията за финансовите потоци трябва да се основава на т.нар. „показатели от Рио де Жанейро“ за помощта във връзка със смекчаването на изменението на климата и с помощта за адаптацията към изменението на климата и други системи за проследяване, въведени от Комитета за подпомагане на развитието на ОИРС;

ii) 

качествена методологическа информация, разясняваща метода, използван за изчисляване на количествената информация, която включва и обяснение на методологията за количествено определяне на данните, и по целесъобразност друга информация за определенията и методологиите, които са използвани за определяне на цифрови данни, и по-специално за информацията, докладвана за мобилизираните финансови потоци;

iii) 

налична информация за дейностите на държавите членки във връзка с финансираните с публични средства проекти за трансфер на технологии и за изграждане на капацитет за развиващите се страни съгласно РКООНИК, включително дали прехвърлените технологии или проектите за изграждане на капацитет са използвани за смекчаване на последиците от изменението на климата или адаптиране към последиците от изменението на климата, държава реципиент, по възможност обема на предоставената помощ, както и вида на прехвърлената технология или проект за изграждане на капацитет;

б) 

налична информация за година Х и следващите години за планираното предоставяне на помощ, включително информация за планираните дейности във връзка с финансираните с публични средства проекти за трансфер на технологии и проекти за изграждане на капацитет за развиващите се страни съгласно РКООНИК и за технологиите, които са обект на трансфера и за проектите за изграждане на капацитет, включително дали прехвърлените технологии или проектите за изграждане на капацитет са предвидени за смекчаване на въздействието върху климата или адаптиране към неговото изменение, държава реципиент, по възможност размера на подпомагането, което ще бъде предоставено, както и вида на прехвърлената технология или проект за изграждане на капацитет

Част 3

Докладване на приходи от търгове за квоти за емисии

Информация, която да бъде включена в докладите, посочени в член 19, параграф 2:

а) 

информация за използването през годината Х-1 на приходите, генерирани от дадена държава членка чрез тръжна продажба на квоти за емисии съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, включително информация за тези приходи, която е използвана за една или повече от целите, посочени в член 10, параграф 3 от същата директива, или финансовата равностойност на тези приходи, както и предприетите действия съгласно посочения член;

б) 

информация за определеното от дадена държава членка използване на всички приходи, генерирани от нея чрез продажба на търг на квоти за въздухоплаването съгласно член 3г, параграф 1 или 2 от Директива 2003/87/ЕО, която се предоставя в съответствие с член 3г, параграф 4 от същата директива;

Приходите от търгове, които не са изплатени към момента на представяне на доклада от държавата членка на Комисията съгласно член 19, параграф 2, се остойностяват количествено и се отчитат в докладите за следващите години.




ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕ

Част 1

Допълнителни задължения за докладване в областта на енергията от възобновяеми източници

Освен ако е посочено друго, се докладва следната допълнителна информация съгласно член 20, буква в):

а) 

функционирането на системата от гаранции за произход на електрическа енергия, газ, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, нивата на издаване и отмяна на гаранциите за произход и полученото в резултат от това годишно национално потребление на енергия от възобновяеми източници, както и взетите мерки за осигуряване на надеждност и защита на системата срещу измами;

б) 

количества биогорива, биогаз, възобновяемите транспортни горива от небиологичен произход, рециклирани въглеродни горива и възобновяема електрическа енергия, използвана в транспортния сектор, и по целесъобразност характеристиките им за икономии на емисии на парникови газове, като се прави разграничение между горива, произведени от различни видове хранителни и фуражни култури и всеки вид суровини, изброени в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001;

в) 

развитието в областта на наличието, произхода и използването на биомаса за енергийни цели;

г) 

промените в цените на стоките и земеползването в държавите членки, настъпили във връзка с увеличеното използване на биомаса и на други видове енергия от възобновяеми източници;

д) 

очакваното свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници, което може да бъде прехвърлено към други държави членки, така че те да се съобразят с член 3, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001 и да постигнат националните приноси и криви, посочени в член 4, буква а), точка 2 от настоящия регламент;

е) 

когато е приложимо, очакваното търсене на енергия от възобновяеми източници, което трябва да се задоволи от източници, различни от собствено производство до 2030 г., включително внесени суровини от биомаса;

ж) 

технологичното разработване и използването на биогорива, произвеждани от суровини, изброени в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001;

з) 

когато е налично, очакваното въздействие на производството или използването на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса върху биоразнообразието, водните ресурси, наличието и качеството на водата, качеството на почвите и въздуха в рамките на държавата членка;

и) 

наблюдаваните случаи на измама във веригата на доставка на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса;

й) 

информация за това как е била направена прогноза за дела на биоразградимите отпадъци в отпадъците, използвани за производство на енергия, както и какви стъпки са предприети за подобряване и проверка на прогнозите;

к) 

производство на електрическа енергия и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници в сградите, включително отделни данни относно произведената, потребената и подадена към мрежата енергия от слънчеви фотоволтаични системи, слънчеви топлинни системи, биомаса, термопомпи, геотермални системи, както и от други децентрализирани възобновяеми източници);

л) 

когато е приложимо, делът на възобновяемите енергийни източници в районните отоплителни системи, както и енергията от възобновяеми източници, произведена от градовете и общностите за възобновяема енергия;

м) 

първични доставки на твърда биомаса (в 1 000  m3, освен по отношение на точка 1), буква б), подточка iii), където се посочват в тонове);

1) 

горскостопанска биомаса, използвана за производство на електрическа енергия (вътрешно производство и внос);

а) 

първична биомаса от горите, използвана пряко за производството на енергия

i) 

когато са налични, клони и вършина (доброволно докладване);

ii) 

когато са налични, пънове (доброволно докладване);

iii) 

обла дървесина (разделена на промишлена обла дървесина и дърва за огрев);

б) 

когато е приложимо, продукти с горскостопански произход, използвани пряко за производство на енергия

i) 

когато е приложимо, кори;

ii) 

дървесни трески, стърготини и други дървесни частици;

iii) 

когато е приложимо, черна луга и сурово талово масло;

в) 

когато е приложимо, дървесина втора употреба, използвана пряко за производство на енергия;

г) 

преработено гориво въз основа на дървесина, получено от суровини, неспоменати в точка 1, буква а), буква б) или буква в):

i) 

когато е приложимо, дървени въглища;

ii) 

дървесни пелети и дървесни брикети;

2) 

когато е приложимо, биомаса от селското стопанство, използвана за производство на електрическа енергия (вътрешно производство, внос и износ)

а) 

енергийни култури за електрическа енергия или топлинна енергия (включително дървесни култури с кратък цикъл на ротация);

б) 

остатъци от земеделски култури за електрическа енергия или топлинна енергия;

3) 

когато е приложимо, биомаса от органични отпадъци, използвана за производство на енергия (вътрешно производство, внос и износ)

а) 

органична фракция в промишлени отпадъци;

б) 

органична фракция в общински отпадъци;

в) 

отпадъчни утайки;

н) 

крайно енергийно потребление от твърда биомаса (общо количество на твърдата биомаса, използвана за производство на енергия в следните сектори):

1) 

енергиен сектор

а) 

електрическа енергия;

б) 

комбинирано производство на топлинна енергия и електрическа енергия;

в) 

топлинна енергия;

2) 

енергия в рамките на промишлеността (потребена и произведена за собствено потребление електрическа енергия, комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и топлинна енергия)

3) 

пряко крайно потребление в жилищния сектор

4) 

други

Част 2

Допълнителни задължения за докладване в областта на енергийната ефективност

В съответствие с член 21, буква в) в областта на енергийната ефективност се включва и следната допълнителна информация:

а) 

основни законодателни и незаконодателни политики и мерки, финансови мерки и програми, изпълнени през годините Х-2 и Х-1 (като Х е годината, през която трябва да се представи докладът) с оглед на постигането на целите, предвидени съгласно член 4, буква б), с които се насърчават пазарите за енергийни услуги, подобряват се енергийните характеристики на сградите, мерки за използване на потенциала за енергийна ефективност на газовата и електрическата инфраструктура и при отопление и охлаждане, за подобрение на информираността и повишаване на квалификацията, други мерки за насърчаване на енергийната ефективност;

б) 

кумулативната сума на икономиите на енергия, постигнати с помощта на член 7 от Директива 2012/27/ЕС през години Х-3 и Х-2;

в) 

сумата на икономиите, постигнати чрез политически мерки, насочени към намаляване на енергийната бедност в съответствие с член 7, параграф 11 от Директива 2012/27/ЕС;

г) 

когато е приложимо, сумата на икономиите, постигнати в съответствие с член 7, параграф 4, буква в) от Директива 2012/27/ЕС;

д) 

напредъкът във всеки сектор и причините, поради които енергийното потребление е останало без промяна или е нараснало през години Х-3 и Х-2 в секторите на крайното енергийно потребление;

е) 

сумарната разгъната застроена площ на сградите с разгъната използваема разгъната застроена площ над 250 m2, притежавани и ползвани от централната администрация на държавата членка, които към 1 януари на години Х-2 и Х-1 не отговарят на изискванията за енергийните характеристики по член 5, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС;

ж) 

сумарната разгъната застроена площ на отопляваните и/или охлажданите сгради, притежавани и ползвани от централната администрация на държавите членки, които са били санирани през години Х-3 и Х-2 съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС, или размерът на икономиите на енергия в отговарящите на условията сгради, ползвани и притежавани от централната администрация, съгласно член 5, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС;

з) 

броят на енергийните обследвания, които извършени през години Х-3 и Х-2. освен това общият прогнозен брой на големите дружества на територията на съответната държава членка, към които се прилага член 8, параграф 4 от Директива 2012/27/ЕС, и броят на енергийните обследвания, извършени в тези предприятия през години X-3 и X-2;

и) 

приложен национален коефициент на първичната енергия при производството на електрическа енергия и обосновка, ако той се различава от приетия коефициент, посочен в бележка под линия (3) от приложение IV към Директива 2012/27/ЕС;

й) 

броят и разгърната застроена площ на новите и санираните сгради с близко до нулево потребление на енергия през годините Х-2 и Х-1 съгласно предвиденото член 9 от Директива 2010/31/ЕС, когато е необходимо — въз основа на статистически извадки;

к) 

връзка в интернет към уебсайта, на който е достъпен списъкът или интерфейсът на доставчиците на енергийни услуги, посочени в буква в) от член 18, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС.




ПРИЛОЖЕНИЕ X

ДОКЛАД НА СЪЮЗА ЗА УСТОЙЧИВОСТТА НА БИОЕНЕРГИЯТА

Докладът на ЕС за устойчивостта на биоенергията, произведена от биомаса, се приема веднъж на две години от Комисията заедно с доклада за състоянието на Енергийния съюз в съответствие с член 35, параграф 2, буква г) и съдържа най-малко следната информация:

а) 

относителните ползи за околната среда и разходи за различните биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърди горива от биомаса, влиянието на политиката на внос на Съюза върху тези ползи и разходи, последиците за сигурността на доставките и начините за поддържане на баланс между вътрешното производство и вноса;

б) 

въздействието на производството и използването на биомаса върху устойчивостта в Съюза и в трети страни, включително последиците за биоразнообразието;

в) 

данни и анализ на съществуващите и предвижданите устойчиви предлагане и търсене на биомаса, включително въздействието на увеличеното търсене на биомаса върху секторите, използващи биомаса;

г) 

технологичното развитие и използването на биогорива, произвеждани от суровини, изброени в приложение IX към Директива (ЕС) 2018/2001, и оценка на наличието на изходни суровини и на конкуренцията по отношение на ресурсите, като се вземат предвид принципите на кръговата икономика и йерархията на отпадъците, установена в Директива 2008/98/ЕО;

д) 

информация относно и анализ на наличните резултати от научните изследвания на непреките промени в земеползването във връзка с всички начини за производство, придружени от оценка дали установеният диапазон на неопределеност в анализа, който е в основата на преценките за емисиите вследствие на непреки промени в земеползването, може да бъде стеснен и дали може да се отчете евентуалното въздействие на политиките на Съюза, например политиките в областта на околната среда, климата и селското стопанство;

е) 

по отношение на трети държави и държави членки, които са значителен източник на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са обект на потребление в рамките на Съюза — информация за националните мерки, предприети за спазване на критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове, предвидени в член 29, параграфи 2 — 7 и параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, по отношение на защитата на почвата, водата и въздуха; както и

ж) 

групирана информация от базата данни, посочена в член 28, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001.

При докладване на намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биомаса Комисията използва стойностите, докладвани от държавите членки в съответствие с приложение IX, част 1, буква б) към настоящия регламент, включително временните средни стойности на предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването и съответния диапазон, базирани на анализа на чувствителността, посочени в приложение VIII към Директива (ЕС) 2018/2001. Комисията осигурява публичен достъп до данните относно временните средни стойности на предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването и съответния диапазон, базирани на анализа на чувствителността. Освен това Комисията оценява доколко и как биха се изменили предвижданите данни за преки намаления на емисиите, ако при използване на метода на заместването бъдат отчетени страничните продукти.




ПРИЛОЖЕНИЕ XI

ДОБРОВОЛНИ СХЕМИ, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОИТО КОМИСИЯТА Е ПРИЕЛА РЕШЕНИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 30, ПАРАГРАФ 4 ОТ ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001

Докладът относно доброволните схеми, по отношение на които Комисията е приела решение съгласно член 30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, който трябва да се приема от Комисията веднъж на две години заедно с доклада за състоянието на Енергийния съюз в съответствие с член 35, параграф 2, буква д) от настоящия регламент, съдържа оценката на Комисията по отношение най-малко на следното:

а) 

независимостта, условията и реда и честотата на одитите, както във връзка с отразеното в това отношение в документацията по схемата към момента, в който съответната схема е била одобрена от Комисията, така и във връзка с най-добрите промишлени практики;

б) 

наличността на методи за установяване на неизпълнение и действия при неизпълнение и опита и прозрачността при прилагането им, като се обръща особено внимание на случаите или твърденията за сериозни закононарушения от страна на членовете на схемата;

в) 

прозрачността, по-специално във връзка с достъпността на схемата, наличието на преводи на приложимите езици на държавите и регионите, от които произхождат суровините, достъпността на списъка на сертифицираните оператори и съответните сертификати, както и на одиторските доклади;

г) 

участието на заинтересованите лица, по-специално консултациите с местните общности, преди да се вземе решение, по време на изготвянето на проекта за схемата и нейното преразглеждане, както и при извършването на одити и при действията в отговор на техните препоръки;

д) 

общата стабилност на схемата, по-специално с оглед на правилата относно акредитацията, квалификацията и независимостта на одиторите и на съответните органи по схемата;

е) 

когато са налични, пазарните актуализации на схемата, броя на сертифицираните суровини и биогорива, посочени по държава на произход и по вид, броя на участниците;

ж) 

доколко лесно и ефективно е въвеждането на система, която проследява доказателствата за спазване на критериите за устойчивост, които схемата дава на своя член (своите членове), като целта на такава система е да служи за предотвратяване на измами, по-специално по отношение на разкриването, третирането и последващите действия във връзка със съмненията за измама и други нередности, и при целесъобразност броя случаи на разкрити нередности или измами;

з) 

възможността субектите да бъдат оправомощени да признават и да упражняват мониторинг над сертифициращите органи;

и) 

критериите за признаване или акредитация на сертифициращите органи;

й) 

правилата за начина на упражняване на мониторинг над сертифициращите органи;

к) 

начините за улесняване или подобряване на насърчаването на най-добри практики.




ПРИЛОЖЕНИЕ XII

НАЦИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ

Информацията, посочена в член 37, включва следното:

а) 

данните и методите, докладвани за дейностите и инсталациите съгласно Директива 2003/87/ЕО за целите на националните инвентаризации на парниковите газове с цел да се гарантира съгласуваност на докладваните данни за емисиите на парникови газове в рамките на СТЕ на ЕС и в рамките на националните инвентаризации на парниковите газове;

б) 

данните, събирани чрез системите за докладване на флуорираните газове за относимите сектори, установени съгласно член 20 от Регламент (ЕО) № 517/2014 за целите на националните инвентаризации на парниковите газове;

в) 

емисиите, основните данни и методологиите, докладвани по инсталации съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006 за целите на националните инвентаризации на парниковите газове;

г) 

данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008;

д) 

данните, събирани чрез географско проследяване на площи в контекста на съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие) и програмата „Коперник“.




ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

Таблица на съответствието



Регламент (ЕС) № 525/2013

Настоящият регламент

Член 1

Член 1, параграф 1

Член 2

Член 3

Член 4

Член 15

Член 5

Член 37, параграфи 1, 2 и 6; приложение ХII

Член 6

Член 37, параграфи 3 и 7;

Член 7

Член 26, параграфи 3, 4, 6 и 7; приложение V

Член 8

Член 26, параграфи 2 и 7

Член 9

Член 37, параграфи 4 и 5

Член 10

Член 40

Член 11

Член 12

Член 39

Член 13

Член 18, параграф 1, буква а) и член 18, параграфи 3 и 4; приложение VI

Член 14

член 18, параграф 1, буква б) и член 18, параграфи 2, 3 и 4; приложение VII

Член 15

Член 19, параграф 1; приложение VIII, част 1

Член 16

Член 19, параграф 3 и приложение VIII, част 2

Член 17

Член 19, параграфи 2, 4 и 5; приложение VIII, част 3

Член 18

Член 17, параграф 2, втората алинея

Член 19

Член 20

Член 21

Член 29, параграф 1, буква в) и член 29, параграфи 5 и 7

Член 22

Член 23

Член 41, параграф 1, букви г), д), е), ж) и з)

Член 24

Член 42

Член 25

Член 26

Член 44, параграф 1, буква а) и член 44, параграфи 2, 3 и 6

Член 27

Член 28

Член 57

Член 29



( 1 ) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

( 2 ) Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

( 3 ) Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 година за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).

( *1 ) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).“

( *2 ) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).“

( *3 ) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).“

( 4 ) Трябва да се гарантира последователност с дългосрочните стратегии съгласно член 15.

( 5 ) В съответствие с Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стp. 39)

( 6 ) Когато планират посочените мерки, държавите членки вземат предвид края на експлоатационния период на съществуващите инсталации и потенциала за модернизиране на такива инсталации

( 7 ) В съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС.

( 8 ) В съответствие с член 18 от Директива 2012/27/ЕС.

( 9 ) В съответствие с член 8 от Директива 2012/27/ЕС.

( 10 ) В съответствие с членове 12 и 17 от Директива 2012/27/ЕС.

( 11 ) В съответствие с член 19 от Директива 2012/27/ЕС.

( 12 ) В съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2012/27/ЕС.

( 13 ) Политиките и мерките трябва да отразяват първия принцип на енергийната ефективност.

( 14 ) Трябва да се гарантира съгласуваност с плановете за превантивни действия и плановете за действие при извънредни ситуации съгласно Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (ОВ L 280, 28.10.2017г., стр. 1), както и за плановете за подготвеността към риск съгласно Регламент (ЕС) 2018/2001 [предложен в COM(2016) 862 относно подготвеността за риск в електоенергетиката и за отмяна на Директива 2005/89/ЕO].

( 15 ) Политиките и мерките трябва да отразяват първия принцип на енергийната ефективност.

( 16 ) Регионални групи, различни от ПОИ, създадени по силата на Регламент (ЕС) № 347/2013.

( 17 ) Регионални групи, различни от ПОИ, създадени по силата на Регламент (ЕС) № 347/2013.

( 18 ) В съответствие с член 15, параграф 8 от Директива 2012/27/ЕС.

( 19 ) Вж. част 2 за подробен списък на параметри и променливи, които трябва да се докладват в раздел Б на плана.

( 20 ) Текущата ситуация следва да отразява датата за представяне на националния план (или последната налична дата). Съществуващите политики и мерки включват приложените и вече приетите политики и мерки. Вече приетите политики и мерки са онези, за които към датата на представяне на националния план е взето официалното решение на правителството и има ясен ангажимент да се пристъпи към изпълнение. Приложените политики и мерки са онези, за които към датата на представяне интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата е приложимо едно или повече от следните условия: има влязло в сила пряко приложимо европейско законодателство или национално законодателство, налице е едно или повече доброволни споразумения, определени са финансови ресурси и са мобилизирани човешки ресурси.

( 21 ) Изборът на външни фактори може да се базира на допусканията, направени в EU Reference Scenario 2016 (Референтен сценарий на ЕС от 2016 г.). Освен това конкретните резултати на държавите членки по Референтния сценарий на ЕС от 2016 г., както и резултатите от последващите сценарии на политиките също могат да бъдат полезен източник на информация при разработването на национални прогнози в рамките на съществуващите политики, мерки и оценки на въздействието.

( 22 ) В съответствие с член 14, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС.

( 23 ) Тази референтна прогноза, базираща се на обичайната практика, ще бъде основата за сравнение за целта за първично и крайно енергийно потребление в 2030 г., която е описана в точка 2.3, а също и за коефициентите за преобразуване.

( 24 ) С препратка към прегледа на съществуващата електропреносна инфраструктура от страна на операторите на преносни системи (ОПС).

( 25 ) С препратка към националните планове за развитие на мрежата и регионалните инвестиционни планове на ОПС.

( 26 ) С препратка към прегледите на съществуващата преносна инфраструктура от страна на операторите на преносни системи (ОПС).

( 27 ) С препратка към националните планове за развитие на мрежата и регионалните инвестиционни планове на ОПС.

( 28 ) „Планирани политики и мерки“ са възможностите, които са в процес на обсъждане и чието приемане и изпълнение е реално възможно след датата на представяне на националния план. Поради това произтичащите прогнози, включени в раздел 5.1, следва да включват не само изпълняваните и приетите политики и мерки (прогнози въз основа на съществуващите политики и мерки), но също и планираните политики и мерки.

( 29 ) За плана, обхващащ периода 2021 – 2030 г.: за всеки параметър/променлива в списъка – в раздели 4 и 5 се докладват тенденциите за годините от 2005 до 2040 (по целесъобразност от 2005 до 2050 г.), включително за 2030 г., с петгодишен интервал. Указват се параметри, основани на външни допускания, и се сравняват с резултатите от моделиране

( 30 ) Доколкото е възможно, докладваните данни и прогнозите трябва да се основават на данните на Евростат и да бъдат в съответствие с тях и с методологиите, използвани за докладване на европейските статистически в относимото секторно законодателство, тъй като европейската статистика е основният източник на статистически данни, които се използват за докладване и наблюдение в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика.

( 31 ) Забележка: всички прогнози следва да се извършват въз основа на постоянни цени (като базови цени се вземат цените от 2016 г.)

( 32 ) Комисията ще предостави препоръки за основните параметри за прогнози, обхващащи най-малко цените при внос на нефт, газ и въглища, както и цените на въглеродните емисии в СТЕ на ЕС.