02018R0763 — BG — 16.06.2020 — 001.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/763 НА КОМИСИЯТА

от 9 април 2018 година

за определяне на практически разпоредби относно издаването на единни сертификати за безопасност на железопътни предприятия съгласно Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 653/2007 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 129, 25.5.2018 г., стp. 49)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/777 НА КОМИСИЯТА от 12 юни 2020 година

  L 188

1

15.6.2020




▼B

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/763 НА КОМИСИЯТА

от 9 април 2018 година

за определяне на практически разпоредби относно издаването на единни сертификати за безопасност на железопътни предприятия съгласно Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 653/2007 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)



Член 1

Предмет и обхват

В настоящия регламент са определени практическите разпоредби, които трябва да се прилагат от железопътните предприятия при подаването на заявления за единни сертификати за безопасност или за подновяване и актуализиране на такива сертификати посредством единния уебсайт („one-stop shop facility“) по член 12 от Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) („информационно-комуникационна система за обслужване на едно гише“).

Също така, в настоящия регламент са определени практическите разпоредби, които трябва да се прилагат от сертифициращите органи по безопасността при оценяването на заявление за единни сертификати за безопасност или за подновяване или актуализиране на такива сертификати, както и за координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1) 

„сертифициращ орган по безопасността“ („safety certification body“) означава органът, отговарящ за издаването на единен сертификат за безопасност, като този орган може да е или Агенцията, или национален орган по безопасността;

2) 

„дата на получаване на заявлението“ („date of receipt of the application“) означава:

а) 

в случаите, при които като сертифициращ орган по безопасността действа Агенцията — първият общ работен ден на Агенцията и на съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, след потвърждаването на получаването на досието по заявлението;

б) 

в случаите, при които като сертифициращ орган по безопасността действа национален орган по безопасността — първият работен ден в съответната държава членка след потвърждаването на получаването на досието по заявлението;

3) 

„предварителна процедура“ („pre-engagement“) означава предхождащ подаването на заявление процедурен етап, по време на който заявителят може да поиска допълнителна информация относно следващите етапи на процеса на оценяване на безопасността от сертифициращия орган по безопасността и от съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

4) 

„ненапълно преодолян повод за загриженост“ („residual concern“) означава маловажен проблем, установен при оценяването на заявление за единен сертификат за безопасност, който не е причина да се откаже издаване на такъв сертификат и чието проследяване може да бъде отложено за последващ надзор;

▼M1

5) 

„съответната дата“ („relevant date“) означава 16 юни 2019 г. за държавите членки, които не са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, че са удължили срока за транспониране на посочената директива. По отношение на държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, че са удължили срока за транспониране на посочената директива и които не са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2а от Директива (ЕС) 2016/798, датата е 16 юни 2020 г. По отношение на държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2а от Директива (ЕС) 2016/798, че са удължили допълнително срока за транспониране на посочената директива, датата е 31 октомври 2020 г.

▼B

Член 3

Отговорности на Агенцията и на националните органи по безопасността

1.  В допълнение към издаването на единни сертификати за безопасност, сертифициращият орган по безопасността отговаря за изпълнението на следните задачи:

а) 

планирането, изпълнението и мониторинга на извършваните от него оценъчни дейности;

б) 

определянето на правила за координация между съответните страни.

2.  Сертифициращият орган по безопасността и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, са длъжни при поискване от заявителя да приемат провеждането на предварителна процедура и да предоставят всякакви разяснения, поискани от него в рамките на предварителната процедура.

3.  За целите по издаването на единни сертификати за безопасност, сертифициращият орган по безопасността и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, са длъжни, всеки за своята собствена част, да съставят следната информация:

а) 

цялата съответна информация относно различните етапи от оценяването, включително основанията за взетите по време на оценяването решения и посочване на всяко евентуално ограничение или условие за използване, включено в единния сертификат за безопасност;

б) 

резултата от оценяването, включително обобщени заключения и, в съответните случаи — становище относно издаването на единен сертификат за безопасност.

4.  В случаите, при които Агенцията действа като сертифициращ орган по безопасността, тя трябва да състави информацията, посочена в параграф 3, буква б) в текста за крайния резултат от оценяването.

5.  Агенцията трябва да следи за датите на изтичане на всички валидни единни сертификати за безопасност с област на дейност в повече от една държава членка и да споделя тази информация със съответните национални органи по безопасността.

6.  Националните органи по безопасността трябва да споделят с Агенцията и с останалите национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, цялата релевантна информация, която би могла да повлияе на процеса за оценяване на безопасността.

7.  Агенцията трябва да публикува и поддържа в актуално състояние упътване за подаване на заявление, което да е безплатно, да е на всички езици на Европейския съюз и да съдържа описание и (когато е необходимо) обяснение на изискванията, определени в настоящия регламент. Упътването за подаване на заявление трябва да включва също образци, разработени от Агенцията в сътрудничество с националните органи по безопасността.

8.  Националните органи по безопасността трябва да публикуват и да поддържат в актуално състояние упътване за подаване на заявление, което да е безплатно и да съдържа обяснение на националните правила, прилагани по отношение на предвидената област на дейност, и на действащите национални процедурни правила.

9.  Агенцията и националният орган по безопасността трябва да определят вътрешни разпоредби или процедури за управление на процеса на оценяване на безопасността. Тези разпоредби или процедури трябва да са съобразени със споразуменията по член 11 от Директива (ЕС) 2016/798.

10.  На всеки единен сертификат за безопасност се дава уникален европейски идентификационен номер (EIN). Агенцията трябва да определя структурата и съдържанието на европейските идентификационни номера и да ги предоставя на разположение на своя уебсайт.

11.  В случаите, при които заявителят е посочил в своето заявление, че възнамерява да извършва дейност до гари в съседни държави членки, имащи подобни характеристики на мрежите си и подобни експлоатационни правила, и тези гари са близо до границата, единният сертификат за безопасност се издава с валидност и за тези гари без да е необходимо да се иска разширение на областта на дейност, след съответна консултация с националните компетентни органи по безопасността на съседните държави членки, проведена от сертифициращия орган по безопасността. Преди издаването на единен сертификат по безопасността е необходимо националните органи по безопасността на съответните държави членки да потвърдят пред сертифициращия орган по безопасността, че са спазени съответните нотифицирани национални правила и са изпълнени задълженията, произтичащи от съответните трансгранични споразумения.

12.  За целите по оценяването на заявления сертифициращият орган по безопасността трябва да приема разрешения, потвърждения или сертификати за продукти или услуги, извършвани от железопътни предприятия или от техни контрактори, партньори или доставчици, които са издадени в съответствие със съответното законодателство на ЕС, като доказателства за способността на железопътните предприятия да изпълняват съответните изисквания, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2018/762 ( 2 ).

Член 4

Отговорности на заявителите

1.  Без това засяга допустимите срокове за провеждане на оценяване, посочени в член 6, заявителят трябва да подаде заявлението за единен сертификат за безопасност или съответно за актуализация или подновяване на такъв сертификат посредством единния уебсайт преди следните дати, в зависимост от съответния случай:

а) 

планираната дата на всяка нова железопътна транспортна дейност;

б) 

планираната начална дата на железопътна транспортна дейност с условия, отличаващи се от посочените в действащия единен сертификат за безопасност, след като е направена значителна промяна в типа, обхвата или областта на дейност;

в) 

датата на изтичане на действащия единен сертификат за безопасност.

2.  При подаването на заявление за нов единен сертификат за безопасност заявителят трябва да предостави информацията, посочена в приложение I.

3.  При подаване на заявление за актуализация или подновяване на единен сертификат за безопасност заявителят трябва да предостави посочената в приложение I информация и да опише настъпилите изменения след издаването на действащия сертификат.

Ако по време на надзорните дейности след предходната оценка бъдат установени значителни несъответствия с изискванията, които могат да застрашат безопасната работа или да породят сериозни рискове за безопасността, или всякакви други проблемни области, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да вземат решение дали е необходимо ново оценяване на цялото досие по заявлението.

4.  Направеният от заявителя избор на сертифициращ орган по безопасността е обвързващ докато процесът на оценяване на безопасността бъде завършен или приключен.

5.  В случаите, при които заявителят иска предварителна процедура, той трябва да подаде чрез единния уебсайт информацията, посочена в точки 1 — 6 от приложение I.

6.  Когато подаденото досие съдържа копия на документи, издадени от организации, различни от сертифициращия орган по безопасността, заявителят трябва да пази оригиналите поне 5 години след изтичането на периода на валидност на единния сертификат за безопасност. В случай на подновяване или актуализиране, заявителят трябва да пази оригиналите на подадените във връзка с това заявление документи, които са издадени от субекти, различни от сертифициращия орган по безопасността, в продължение на поне 5 години след изтичането на периода на валидност на подновения или актуализиран единен сертификат за безопасност. При поискване от Агенцията или от националните органи по безопасността заявителят е длъжен да осигурява достъп до тези оригинални документи.

Член 5

Език

1.  В случаите, при които Агенцията действа като сертифициращ орган по безопасността, използваният за заявлението език трябва да бъде както следва:

а) 

за частта от досието на заявлението, посочена в член 10, параграф 3, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798 — на един от официалните езици на ЕС по избор на заявителя;

б) 

за частите от досието на заявлението, посочени в член 10, параграф 3, буква б) от Директива (ЕС) 2016/798, както и за частите от досието на заявлението, посочени в точка 8.1 от приложение I — на езика, определен от съответната държава членка и посочен в упътването за подаване на заявление по член 3, параграф 8 от настоящия регламент.

2.  Всяко взето от Агенцията решение относно издаването на единен сертификат за безопасност, включително основанията, посочени в решението за крайния резултат от оценяването и, в съответните случаи, в единния сертификат за безопасност, трябва да е на езика по параграф 1, буква а).

Член 6

Процедурни етапи и срокове

1.  Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да прилагат процеса, определен в приложение II.

2.  Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да направят оценка, всеки за своята част, дали досието на заявлението съдържа изискваните документирани данни, посочени в приложение I. Сертифициращият орган по безопасността трябва да информира заявителя без излишно забавяне и, при всички случаи, не по-късно от един месец след датата на получаване на заявлението, дали заявлението е пълно.

3.  Решението относно издаването на единен сертификат за безопасност трябва да бъде взето не по-къснo от четири месеца след датата, на която заявителят е бил информиран, че заявлението е пълно, ако е изпълнено посоченото в параграфи 5 — 7.

4.  Ако заявителят бъде информиран, че подаденото досие е непълно, сертифициращият орган по безопасността, в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва бързо да поискат необходимата допълнителна информация, като посочат също своите основания и подробно описание на сроковете за отговор от заявителя.

Сроковете за предоставяне на допълнителна информация трябва да са разумни, пропорционални на трудността на осигуряването на изискваната информация и съгласувани със заявителя веднага след като той бъде информиран, че досието му е непълно. Ако заявителят не предостави изискваната информация в съгласувания срок, сертифициращият орган по безопасността може да реши да удължи срока за отговор на заявителя, или да уведоми заявителя, че заявлението му е отхвърлено.

Решението относно издаването на единен сертификат за безопасност трябва да бъде взето не по-късни от четири месеца след датата, на която заявителят е подал изискваната допълнителна информация.

5.  Дори в случай, че досието на заявлението е пълно, Агенцията или всеки съответен национален орган по безопасността, имащ отношение към предвидената област на дейност, може да поиска допълнителна информация по всяко време преди да вземе решението си, като в такъв случай трябва да определи разумен срок за предоставянето на тази информация. Такова искане води до удължаване на времевия график, посочен в параграф 3 от настоящия член, съгласно условията, определени в приложение II.

6.  Времевият график по параграф 3 от настоящия член може да бъде удължен от Агенцията заради следните периоди, посочени в член 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/798:

а) 

периода на сътрудничество за съгласуване на взаимно приемлива оценка;

б) 

периода, в който въпросът е отнесен до Апелативния съвет за арбитраж.

7.  Времевият график може да бъде също удължен заради времето, необходимо на заявителя да уреди инспекционно посещение на неговите обекти или одит на неговата организация.

8.  Единните сертификати за безопасност трябва да съдържат информацията, посочена в приложение III.

Член 7

Комуникации

1.  По отношение на всеки посочен в член 12 проблем сертифициращият орган по безопасността, националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, и заявителят трябва да комуникират чрез единния уебсайт.

2.  Статусът на всички етапи от процеса на оценяване на безопасността, резултатът от оценяването и решението относно заявлението се съобщават на заявителя чрез единния уебсайт.

3.  Без това да засяга посоченото в параграф 1, в подготвените от Агенцията и от националните органи по безопасността упътвания за подаване на заявление трябва да са посочени разпоредби за комуникиране помежду им и със заявителя.

4.  При получаване на заявление за единен сертификат за безопасност единният уебсайт издава съответно потвърждение, че заявлението е получено.

Член 8

Период на валидност на единните сертификати за безопасност

Единните сертификати за безопасност са валидни за период от пет години.

Ако обаче е необходимо този период да е по-кратък с оглед на осигуряването на ефективен контрол на рисковете, засягащи безопасността на железопътните дейности, сертифициращият орган по безопасността може да реши, в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, да предостави единен сертификат за безопасност за период, по-кратък от пет години. В такъв случай сертифициращият орган по безопасността трябва да посочи основанията за своето решение в текста за резултата от оценяването, регистриран в съответствие с член 9.

Член 9

Управление на информацията

Сертифициращият орган по безопасността и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да регистрират в единния уебсайт цялата съответна информация и резултата от оценяването по член 3, параграф 3. Агенцията трябва също така да регистрира в единния уебсайт текста за окончателния резултат от оценяването по член 3, параграф 4.

В случаите, при които националните органи по безопасността използват система за управление на информацията при обработването на адресираните до тях заявления, те трябва да прехвърлят цялата съответна информация в единния уебсайт.

Член 10

Разпоредби за посещения и инспекции на обектите на железопътни предприятия и за одити

1.  При предприемане на посещения и инспекции на обектите на заявители и съответно на одити, както тези дейности са посочени в член 10, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/798, целите и обхватът на посещенията и инспекциите на обектите на заявители и на одитите, както и ролята, възлагана на всеки от органите, трябва да бъдат координирани между Агенцията и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

2.  При предприемане на посещения и инспекции на обектите на заявители и съответно на одити, както тези дейности са посочени в член 10, параграф 5 и параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, органът, отговарящ за провеждането на посещението, инспекцията или одита, трябва да изготви доклад, в който да са посочени идентифицираните при оценката проблеми и да е уточнено дали те са решени според предоставените данни по време на посещението, инспекцията или одита и ако това е така — по какъв начин са решени. В доклада могат да бъдат включени и допълнителни проблеми съгласно член 12, които да бъдат разрешени от заявителя в рамките на съгласуван времеви график.

3.  При организирането на посещения и инспекции на обектите на заявители и съответно на одити, както тези дейности са посочени в член 10, параграф 5 и параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, заявителят трябва да предостави подробна информация кой ще го представлява, както и информация относно правилата и процедурите за безопасност на обекта, които е необходимо да бъдат спазвани от органа, отговарящ за провеждането на посещението, инспекцията или одита. Времевият график за посещенията, инспекциите и одитите, включително за предоставянето на посочената по-горе информация, трябва да бъде съгласуван между съответните органи и заявителя.

Член 11

Координация между Агенцията и националните органи по безопасността

1.  В случаите, при които като сертифициращ орган действа Агенцията, тя трябва да провежда координация по време на различните етапи от процеса на оценяване на безопасността със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност. Агенцията и националните органи по безопасността трябва да обсъждат всички евентуални проблеми във връзка с процеса на проверяване на безопасността, включително всеки евентуален недостатък, както и всички евентуални искания за допълнителна информация, които биха повлияли на времевия график на оценяването или биха могли да засегнат работата на останалите национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

2.  Без това да засяга посоченото в параграф 1, всеки орган, участващ в процеса на оценяване на безопасността, може да влиза в пряк контакт със заявителя по проблеми, свързани с неговата част от оценяването.

3.  Преди да вземат решение за издаването на единен сертификат за безопасност, Агенцията и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да изпълнят следните стъпки:

а) 

да обсъдят резултатите от своите съответни оценки;

б) 

да постигнат съгласие за отсрочване за последващ надзор на разглеждането на евентуални ненапълно преодолени поводи за загриженост;

в) 

да се споразумеят относно евентуални ограничения или условия за използване, които да бъдат включени в единния сертификат за безопасност.

4.  В случаите, при които заявителят е изготвил план за действие по отношение на ненапълно преодолени поводи за загриженост по параграф 3, точка б), националните органи по безопасността трябва да се споразумеят кой от тях ще проследява изпълнението на плана за действие. За тази цел националните органи по безопасността трябва в съответните случаи да се координират помежду си, в съответствие с разпоредбите по член 8, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/761 ( 3 ), и да информират Агенцията за своята уговорка и за резултата от съответните им надзорни дейности.

Агенцията трябва да взема под внимание информацията за резултата от надзорните дейности, извършени от съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, по отношение на последвалите събития във връзка с ненапълно преодолените поводи за загриженост, за да реши дали тези поводи за загриженост могат да бъдат приключени при оценяването на заявление за актуализация или подновяване.

5.  Агенцията трябва да пази писмени данни за координационните дейности и да ги регистрира в единния уебсайт в съответствие с член 9.

Член 12

Категоризация на проблемите

1.  Сертифициращият орган по безопасността и съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да категоризират проблемите, установени при оценяването на досието на заявлението както следва:

а) 

„Тип 1“: проблеми, по които е необходим отговор от заявителя, за да бъде разбрано досието на заявлението;

б) 

„Тип 2“: проблеми, които могат да доведат до изменение на досието на заявлението или до малко по своя характер действие от страна на заявителя; видът на действието се оставя на преценката на заявителя и не трябва да попречи на издаването на единен сертификат за безопасност;

в) 

„Тип 3“: проблеми, по които е необходимо да бъде предприето специфично действие от заявителя, чието завършване може да бъде отложено за период след издаването на единния сертификат за безопасност; действието за решаване на проблема се предлага от заявителя и трябва да бъде одобрено от страната, установила наличието на проблема;

г) 

„Тип 4“: проблеми, изискващи изменение на досието на заявлението или предприемане на специфично действие от заявителя; единният сертификат за безопасност не се издава докато съответният проблем не бъде решен, или в сертификата се включват ограничения или условия за употреба във връзка с този проблем; всяко евентуално действие за решаване на проблема се предлага от заявителя и трябва да бъде одобрено от страната, установила наличието на проблема.

2.  След отговора на заявителя или предприетото от него действие във връзка с проблема, сертифициращият орган по безопасността или съответният национален орган по безопасността трябва да направи повторна оценка на установения от него проблем, да го прекласифицира както е уместно и да зададе един от следните статуси за всеки от установените проблеми:

а) 

„Висящ проблем“ („Issue pending“)— в случай че предоставените от заявителя данни са незадоволителни и е необходима допълнителна информация;

б) 

„Ненапълно преодолян повод за загриженост, подлежащ на надзор“ („Residual concern for supervision“) — ако продължава да съществува ненапълно преодолян повод за загриженост;

в) 

„Приключено разглеждане на проблема“ („Issue closed out“) — ако е даден подходящ отговор от заявителя и не са останали ненапълно преодолени поводи за загриженост.

Член 13

Компетентност на участващия в оценяванията персонал

1.  Агенцията и националните органи по безопасността трябва да гарантират, че участващият в оценяванията персонал притежава следните видове компетентност:

а) 

познаване на съответната регулаторна рамка, отнасяща се за оценяванията;

б) 

познаване на функционирането на железопътната система

в) 

подходяща степен на способности за критичен анализ;

г) 

опит в оценяването на системи за управление по въпросите на безопасността или на подобни системи за управление в железопътния сектор, или съответно на система за управление по въпросите на безопасността в сектор, характеризиращ се с еквивалентни оперативни и технически предизвикателства;

д) 

умения за решаване на проблеми, комуникация и работа в екип;

е) 

всякакви други видове компетентност, необходими за дадено конкретно оценяване.

В случай на работа в екип, различните видове компетентност могат да бъдат споделени между членовете на екипа.

Персоналът, провеждащ посещения, инспекции и одити, както тези дейности са посочени в член 10, трябва също да демонстрира знания и опит в областта на умения за интервюиране.

2.  С оглед осигуряване на правилно прилагане на посоченото в параграф 1, Агенцията и националните органи по безопасността трябва да създадат система за управление по въпросите на компетентността, която да включва:

а) 

разработване на профили за компетентност за всеки съответен вид работа, длъжност или роля;

б) 

набиране на персонал в съответствие с определените профили за компетентност;

в) 

поддържане, усъвършенстване и оценяване на компетентността на персонала в съответствие с определените профили за компетентност.

Член 14

Преразглеждане по член 10, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/798

1.  Ако сертифициращият орган по безопасността издаде отрицателно решение, включващо отказ за издаване на единен сертификат за безопасност, изключване от част от мрежата в съответствие с отрицателна оценка съгласно посоченото в член 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/798 и посочване на ограничения и условия за употреба, различни от поисканите в заявлението, заявителят може да поиска преразглеждане на решението.

2.  Искането за преразглеждане се подава от заявителя чрез единния уебсайт и включва списък на всички евентуални въпроси, които според заявителя не са били правилно разгледани по време на процеса на оценяване.

3.  Не се приема като доказателство евентуална допълнителна информация, предоставена след приемането на решението относно издаване или отказ за издаване на единен сертификат за безопасност.

4.  Сертифициращият орган по безопасността, в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да осигури безпристрастност на процеса на преразглеждане.

5.  Процесът на преразглеждане трябва да е насочен към проблемите, обосноваващи различието на решението на сертифициращия орган по безопасността спрямо искането на заявителя.

6.  В случаите, при които като сертифициращ орган по безопасността действа Агенцията, преразглеждането трябва да бъде извършвано в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност.

7.  Сертифициращият орган по безопасността съобщава чрез единния уеб сайт своето решение за потвърждение или за адаптиране на първоначалното решение на всички имащи отношение към оценяването страни, включително на заявителя.

Член 15

Преходни разпоредби

1.  В случаите, при които национален орган по безопасността установи, че няма да може да издаде сертификат за безопасност в съответствие с Директива 2004/49/ЕО преди съответната дата за съответната държава членка, той трябва незабавно да информира заявителя и Агенцията.

2.  Ако случаят е като посочения в член 10, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, заявителят решава дали заявлението да продължи да бъде оценявано от националния орган по безопасността, или да бъде прехвърлено на Агенцията. Заявителят трябва да информира за своето решение и двете институции, след което се прилага следното:

а) 

в случаите, при които заявителят е решил да използва като сертифициращ орган по безопасността Агенцията, националният орган по безопасността трябва да предаде на Агенцията досието по заявлението и резултатите от оценяването, посочени в член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО. Агенцията и националният орган по безопасността трябва да си сътрудничат и да съдействат на заявителя да допълни своето заявление, така че то да съответства на допълнителните изисквания съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2016/798;

б) 

в случаите, при които заявителят е решил да използва като сертифициращ орган националния орган по безопасността, е необходимо националният орган по безопасността да продължи оценяването на заявлението и да реши дали да бъде издаден единен сертификат за безопасност в съответствие с член 10 от Директива (ЕС) 2016/798 и с настоящия регламент. Органът трябва да съдейства на заявителя да допълни своето заявление, така че то да съответства на допълнителните изисквания съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2016/798.

3.  В случай, че заявителят възнамерява да развива дейност в повече от една държава членка, сертифициращ орган по безопасността трябва да е Агенцията, като се прилага процедурата по параграф 2, буква а).

4.  При всички случаи заявителят трябва да представи преработеното заявление след съответната дата за съответната държава членка посредством единния уебсайт. Сертифициращият орган по безопасността трябва да съдейства на заявителя за изпълнението на тази задача.

▼M1

4а.  Независимо от параграфи 1—4, в държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798 и в които Директива (ЕС) 2016/798 се прилага от 16 юни 2020 г., националният орган по безопасността — по искане на заявителя — продължава да извършва оценката на молбите за сертификати за безопасност в съответствие с Директива 2004/49/ЕО след 16 юни 2020 г., при условие че издаде сертификата за безопасност преди 30 октомври 2020 г.

В случаите, в които даден национален орган по безопасността установи, че няма да може да издаде сертификат за безопасност преди 30 октомври 2020 г., той уведомява заявителя и Агенцията незабавно, като в този случай се прилагат параграфи 2—4.

▼B

5.  След съответната дата всяко железопътно предприятие, установено в съответната държава членка, чийто сертификат за безопасност, издаден съгласно Директива 2004/49/ЕО, се нуждае от подновяване или актуализация поради промени на типа, обхвата и областта на дейност, трябва да подаде посредством единния уебсайт ново заявление за единен сертификат за безопасност, в съответствие с настоящия регламент.

6.  В случаите, при които предвидената област на дейност не е ограничена само до една държава членка, евентуален единен сертификат за безопасност, издаден от Агенцията в периода между 16 юни 2019 г. и 16 юни 2020 г. трябва да изключва мрежата или мрежите във всяка от държавите членки, които са изпратили уведомление до Агенцията и до Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798 и още не са транспонирали тази директива и не са въвели в сила своите национални мерки за транспониране. Националните органи по безопасността на държавите членки, които са направили такова уведомление, са длъжни:

а) 

да третират единните сертификати за безопасност като еквивалентни на частта от сертификатите за безопасност, издадена в съответствие с член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО;

б) 

от 16 юни 2019 г. да издават такива сертификати за безопасност в съответствие с член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2004/49/ЕО, чийто период на валидност не надхвърля съответния период на единния сертификат за безопасност.

▼M1

6а.  В случаите, при които предвидената област на дейност не е ограничена само до една държава членка, евентуален единен сертификат за безопасност, издаден от Агенцията в периода между 16 юни 2020 г. и 30 октомври 2020 г., трябва да изключва мрежата или мрежите във всяка от държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2а от Директива (ЕС) 2016/798. Националните органи по безопасността на държавите членки, които са направили такова уведомление, са длъжни:

а) 

да третират единните сертификати за безопасност като еквивалентни на частта от сертификатите за безопасност, издадена в съответствие с член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО;

б) 

от 16 юни 2020 г. да издават такива сертификати за безопасност в съответствие с член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2004/49/ЕО, чийто период на валидност не надхвърля съответния период на единния сертификат за безопасност.

▼M1

7.  В случаите по параграф 2, буква а) и параграфи 6 и 6а от настоящия член националният орган по безопасността трябва да сътрудничи и да координира с Агенцията поемането от нейна страна на оценяването на елементите, посочени в член 10, параграф 3, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798. При изпълнението на това Агенцията трябва да приеме оценката по член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2004/49/ЕО, извършена от националния орган по безопасността.

▼M1

8.  Между 16 юни 2020 г. и 30 октомври 2020 г. в държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2а от Директива (ЕС) 2016/798, заявителите, които кандидатстват за сертификат за безопасност за целите на Директива 2004/49/ЕО, могат да представят на националните органи по безопасността досие, изготвено в съответствие с приложение I.

Заявленията за сертификати за безопасност в съответствие с настоящия регламент се приемат от националните органи по безопасността, посочени в първа алинея, за целите на Директива 2004/49/ЕО.

▼M1

Член 16

Отмяна

Регламент (ЕО) № 653/2007 се отменя, считано от 16 юни 2019 г.

Той обаче продължава да се прилага до 15 юни 2020 г. по отношение на държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, че са удължили срока за транспониране на посочената директива и които не са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2а от Директива (ЕС) 2016/798.

Той ще продължи да се прилага до 30 октомври 2020 г. по отношение на държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2а от Директива (ЕС) 2016/798, че са удължили периода за транспониране на посочената директива.

▼B

Член 17

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

▼M1

Той се прилага от 16 юни 2019 г. в държавите членки, които не са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798.

Той се прилага от 16 юни 2020 г. в държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798 и които не са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2а от Директива (ЕС) 2016/798.

От 31 октомври 2020 г. той се прилага във всички държави членки.

Член 15, параграфи 1, 2, 3 и 7 обаче се прилагат от 16 февруари 2019 г. и съответно член 15, параграф 6 се прилага от 16 юни 2019 г. във всички държави членки.

Член 15, параграф 6а се прилага от 16 юни 2020 г. във всички държави членки.

Член 15, параграф 8 се прилага от 16 юни 2020 г. в държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 57, параграф 2а от Директива (ЕС) 2016/797.

▼B

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съдържание на заявлението за единен сертификат за безопасност

Забележка: Цялата посочена тук информация задължително трябва да присъства, включително и документите, които се изисква да бъдат приложени, освен ако информацията е отбелязана с означението „О“ (optional — незадължителна). В случаите, при които е необходимо железопътното предприятие да определи план за корекционни действия по точка 9, съответната информация за него е задължително необходима.

1.    Вид на заявлението:

1.1.

За нов сертификат

1.2.

За подновяване

1.3.

За актуализиране

1.4.

Европейски идентификационен номер (EIN) на предишния сертификат (само в случай, че заявлението е за подновяване или за актуализиране)

2.    Тип на дейността, за която се иска сертификат (изберете една или повече позиции) ( 4 ):

2.1.

Пътнически транспорт, включително високоскоростни услуги

2.2.

Пътнически транспорт без високоскоростни услуги

2.3.

Товарен транспорт, включително превоз на опасни товари ( 5 )

2.4.

Товарен транспорт, невключващ превоз на опасни товари

2.5.

Само маневриране

2.6.

Друго (уточнете)

3.    Железопътни транспортни дейности:

3.1.

Очаквана начална дата на услугите/дейностите (О)

3.2.

Държава(-и) членка(-и), имаща(-и) отношение към предвидената област на дейност.

3.3.

Дефиниране на предвидената област на дейност (за съответните ж.п. мрежи) ( 6 )

3.4.

Гара(-и) в съседна(-и)държава(-и) членка(-и) (в случаите, посочени в член 3, параграф 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/763 и член 10, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798

4.    Сертифициращ орган по безопасността:

4.1.

Агенцията

4.2.

Националния орган по безопасността (в случаите, посочени в член 10, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798)

5.    Информация за заявителя:

5.1.

Юридическо наименование

5.2.

Съкратено наименование (О)

5.3.

Пълен пощенски адрес

5.4.

Телефон

5.5.

Факс (О)

5.6.

Електронна поща

5.7.

Уеб сайт (О)

5.8.

Национален регистрационен номер

5.9.

Данъчен номер по ДДС (О)

5.10.

Друга съответна информация (О)

6.    Лице за контакти:

6.1.

Собствено име

6.2.

Фамилия

6.3.

Титла или длъжност

6.4.

Пълен пощенски адрес

6.5.

Телефон

6.6.

Факс (О)

6.7.

Електронна поща

6.8.

Език или езици, които владее

Документи, които се прилагат към заявлението

7.    Документи, които се подават във връзка с частта от оценяването, отнасяща се за системата за управление по въпросите на безопасността

7.1.

Описание на системата за управление по въпросите на безопасността и други документи, доказващи съответствие с изискванията, посочени в член 10, параграф 3, буква а) от Директива (ЕС) 2016/798, и показващи как са изпълнени тези изисквания.

7.2.

Информация, съпоставяща системата за управление по въпросите на безопасността (вж. точка 7.1) с приложение II от Делегиран регламент (ЕС) 2018/762, включително с посочване къде в документацията на системата за управление по въпросите на безопасността е показано, че са спазени изискванията на приложимата техническа спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Експлоатация и управление на движението“.

8.    Документи, които се подават във връзка с националната част от проверката (за всяка държава членка, в която присъства предвидената област на дейност):

8.1.

Описание или друг вид представяне на начина, по който разпоредбите за управление по въпросите на безопасността са съобразени с респективните национални правила в съответствие с член 8 от Директива (ЕС) 2016/798.

8.2.

Информация, кръстосано съпоставяща системата за управление по въпросите на безопасността (вж. точка 7.1) с изискванията, определени в съответните национални правила (вж. точка 8.1).

9.    План(-ове) за корекционни действия

9.1.

Текущият статус на плана или плановете за действие, съставени от железопътното предприятие за преодоляване на евентуални значими несъответствия и евентуални други предизвикващи загриженост въпроси, установени при надзорните дейности в периода след предходното оценяване.

9.2.

Текущият статус на плана или плановете за действие, съставени от железопътното предприятие за разрешаване на ненапълно преодолени поводи за загриженост от предходната проверка.




ПРИЛОЖЕНИЕ II

Процес на оценяване на безопасността

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.

Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да разработят структуриран и одитируем процес за цялостната оценителна дейност, който да е съобразен с посочените в настоящото приложение елементи. Процесът на оценяване на безопасността трябва да е итеративен, както е показано на диаграмата по-долу (вж. фигура 1 в допълнението), т.е. сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да имат право да отправят разумно изпълними искания за допълнителна информация и за повторно подаване на заявление в съответствие с настоящия регламент.

2.   ПОЛУЧАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕТО

2.1.

След като получи заявление за единен сертификат за безопасност, сертифициращият орган по безопасността трябва официално и своевременно да потвърди получаването на заявлението.

2.2.

Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да осигурят компетентни ресурси за провеждане на процеса на оценяване.

3.   ПЪРВОНАЧАЛНА ПРОВЕРКА

3.1.

Сертифициращият орган по безопасността, в координация с националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва след получаването на заявление своевременно да проведат първоначална проверка, за да проверят следните елементи:

а) 

дали заявителят е предоставил основната информация, която се изисква съгласно законодателството или е необходима за ефективната обработка на заявлението;

б) 

дали досието по заявлението съдържа достатъчно данни и дали е структурирано и има вътрешни препратки, така че да може да бъде оценено от гледна точка на изискванията за система за управление по въпросите на безопасността и съответните нотифицирани национални правила. Сертифициращият орган по безопасността, в координация с националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да извършат първоначален преглед на действителното съдържание на данните в заявлението, така че да направят първоначална преценка на качеството, достатъчността и адекватността на системата за управление по въпросите на безопасността;

в) 

в съответните случаи — дали е включена информация за текущия статус на плана или плановете за действие, съставени от железопътното предприятие за преодоляване на евентуални значими несъответствия и евентуални други проблемни области, установени при надзорните дейности в периода след предходното оценяване;

г) 

в съответните случаи — дали е включена информация за текущия статус на плана или плановете за действие, съставени от железопътното предприятие за разрешаване на ненапълно преодолени поводи за загриженост от предходната проверка.

3.2.

Националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва също да проверят дали има ясно посочени данни за типа, обхвата и предвидената област на дейност.

3.3.

След проверките по точка 3.1 и точка 3.2, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да преценят дали има някакви области, в които по тяхната съответна част е необходима допълнителна информация. В случай, че е необходима допълнителна информация, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, могат незабавно да поискат тази информация, в обем, който те разумно смятат за необходим за оценяването.

3.4.

Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да прочетат достатъчна извадка от заявлението, всеки по своята част, за да проверят дали съдържанието е разбираемо. Ако съдържанието определено не е разбираемо, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да преценят, всеки за своята част, дали е необходимо тя да бъде върната с искане за подобрена версия.

4.   ПОДРОБНО ОЦЕНЯВАНЕ

4.1.

След завършване на етапа на първоначалната проверка, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да предприемат, всеки по своята част, подробно оценяване на досието на заявлението (вж. фигура 2 в допълнението), като използват изискванията за система за управление по въпросите на безопасността и съответните нотифицирани национални правила.

4.2.

При провеждането на подробното оценяване по точка 4.1, в съответствие с член 18, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/798, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да прилагат професионална преценка, да бъдат безпристрастни и с пропорционален подход, както и да посочват документирани основания за достигнатите заключения.

4.3.

При оценяването трябва да бъде определено дали са спазени изискванията за система за управление по въпросите на безопасността и съответните национални правила, или е необходимо да бъде поискана допълнителна информация. По време на оценяването сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва също да потърсят данни, показващи че изискванията за система за управление по въпросите на безопасността и съответните национални правила са спазени от гледна точка на резултатите от процесите на системата за управление по въпросите на безопасността, като използват където е уместно извадкови методи, с оглед да гарантират, че заявителят е разбрал и може да спазва тези изисквания в съответствие с типа и обхвата на железопътните дейности и предвидената област на дейност, така че да осигурява безопасна железопътна дейност.

4.4.

Всеки проблем от тип 4 трябва да е решен по начин, удовлетворяващ сертифициращия орган и да води до актуализация на досието по заявлението, където това е необходимо, преди издаването на единен сертификат за безопасност.

4.5.

Ненапълно преодолените поводи за загриженост могат да бъдат отложени за разглеждане при надзора, или по тях да бъдат уговорени със заявителя съответни действия въз основа на негово предложение за актуализация на сертификата за безопасност, или да бъдат направени и двете действия. В такъв случай е необходимо да има официално решаване на проблема след издаването на единен сертификат за безопасност.

4.6.

Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да осигурят прозрачност по въпроса как оценяват сериозността на всеки установен проблем по член 12, параграф 1.

4.7.

При установяването на проблем по член 12, параграф 1, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да бъдат конкретни и да помогнат на заявителя да разбере колко подробен трябва да е отговорът му. За тази цел сертифициращият орган и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да изпълняват следните стъпки:

а) 

да се позоват точно на съответните изисквания за система за управление по въпросите на безопасността и на съответните национални правила и да помогнат на заявителя да разбере установените проблеми;

б) 

да идентифицират имащата отношение към проблема част от съответните регулации и правила;

в) 

да посочат защо не е спазено конкретното изискване за системата за управление по въпросите на безопасността или конкретното нотифицирано национално правило;

г) 

да съгласуват със заявителя допълнителни ангажименти, документи и всякаква друга съпътстваща информация, които той трябва да осигури, както е необходимо във връзка с необходимата степен на подробност по съответното изискване за системата за управление по въпросите на безопасността или на нотифицираното национално правило;

д) 

да определят и да съгласуват със заявителя разумни и пропорционални на трудностите при осигуряването на необходимата информация срокове за изпълнение на изискванията.

4.8.

Ако заявителят значително закъснее с предоставянето на изискваната информация, сертифициращият орган по безопасността може да реши да удължи сроковете за отговор на заявителя, или да отхвърли заявлението след съответно уведомление.

4.9.

Срокът за вземане на решение за издаване на единен сертификат за безопасност може да бъде удължен до подаването на изискваната информация по решение на сертифициращия орган по безопасността и в координация с националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, и съответно със съгласие на заявителя, само в един от следните случаи:

а) 

проблеми от тип 1 съгласно член 12, параграф 1, които взети поотделно или заедно не дават възможност за продължаване на оценяването или на части от него;

б) 

проблеми от тип 4 или няколко проблема от тип 3 съгласно член 12, параграф 1 (такива, че взети заедно могат да увеличат категорията си до проблем от тип 4), които не дават възможност да бъде издаден единен сертификат за безопасност.

4.10.

За да бъдат удовлетворителни, писмените отговори на заявителя трябва да бъдат достатъчни за отстраняване на изразените поводи за загриженост и да показват, че предлаганите изменения ще удовлетворят съответните критерии или нотифицирани национални правила.

4.11.

В случаите, при които даден отговор бъде сметнат за незадоволителен, е необходимо да се обясни защо, както и да се посочи каква допълнителна информация или доказателство от страна на заявителя са необходими за да стане отговорът задоволителен.

4.12.

Ако се появят поводи за загриженост, че заявлението може да бъде отхвърлено, или че ще е необходимо по-дълго време за вземане на решение в сравнение с оставащото време до срока за оценяването, сертифициращият орган може да разгледа възможността за извънредни мерки.

4.13.

Когато се достигне до заключение, че заявлението съответства на всички изисквания, или че не е вероятно да се постигне напредък за осигуряване на задоволителни отговори по нерешени въпроси, сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, всеки по отношение на своята част, трябва да завършат оценяването със следните стъпки:

а) 

да заявят дали всички критерии са изпълнени, или остават още нерешени въпроси;

б) 

да идентифицират евентуален ненапълно преодолян повод за загриженост;

в) 

да идентифицират евентуално ограничение или условие за използване, които да бъдат включени в единния сертификат за безопасност.

г) 

да докладват за последващите дейности по отношение на значителни несъответствия, установени при надзорни дейности по член 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/761, в съответните случаи;

д) 

да гарантират, че процесът по оценяване на безопасността е бил приложен правилно;

е) 

да формулират резултата от оценяването, включително обобщени заключения и, в съответните случаи — становище относно издаването на единен сертификат за безопасност.

4.14.

Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да запишат и обосноват писмено всички констатации и преценки, за да улеснят процеса на постигане на увереност и процеса на вземане на решение, както и за да са полезни при евентуално обжалване на решението за издаване или за неиздаване на единен сертификат за безопасност.

5.   ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ

5.1.

Въз основа на заключението на завършеното оценяване се взема решение дали да бъде издаден единен сертификат за безопасност, или заявлението да се отхвърли. В случите, при които се издава единен сертификат за безопасност, е възможно да бъдат определени някои ненапълно преодолени поводи за загриженост. В случай, че е установен някакъв проблем от тип 4, както е посочено в член 12, параграф 1, единен сертификат за безопасност не трябва да се издава.

5.2.

Сертифициращият орган по безопасността може да реши да ограничи обхвата на единния сертификат за безопасност като посочи ограничения или условия за използване, ако бъде постигнато съгласие с националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, че такива ограничения или условия за използване решават всеки възможен проблем от тип 4, който иначе би попречил на издаването на единен сертификат за безопасност. Единният сертификат за безопасност се актуализира по искане на заявителя, след като всички ненапълно преодолени поводи за загриженост бъдат решени в досието по заявлението.

5.3.

Заявителят трябва да бъде информиран за решението на сертифициращия орган по безопасността, включително за резултата от оценяването, и в съответните случаи се издава единен сертификат за безопасност.

5.4.

Ако бъде отказано издаване на единен сертификат за безопасност, или ако единният сертификат за безопасност съдържа ограничения или условия за използване, които са различни от посочените в заявлението, сертифициращият орган по безопасността трябва да информира заявителя за основанията за своето решение, както и да го уведоми каква е процедурата за искане на преразглеждане или за обжалване на това решение.

6.   ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ОЦЕНЯВАНЕТО

6.1.

Сертифициращият орган по сигурността извършва административното приключване като гарантира, че всички получени документи и вписани данни са прегледани, подредени и архивирани. С оглед непрекъснато да подобрява своята дейност, сертифициращият орган по сигурността трябва да идентифицира ценна информация от миналото и придобити поуки, които могат да бъдат използвани при бъдещи оценявания.

7.   СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПОДНОВЯВАНЕТО НА ЕДИНЕН СЕРТИФИКАТ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

7.1.

При поискване от заявителя единният сертификат за безопасност може да бъде подновен преди изтичането на неговия срок на валидност, за да се осигури непрекъснатост на валидността на сертифицирането.

7.2.

В случай, че е подадено заявление за подновяване, сертифициращият орган по сигурността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва подробно да проверят промените на данните в сравнение с предходното заявление, както и да вземат предвид резултатите от предишни надзорни дейности по член 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/761, така че да приоритизират или да подберат съответните изисквания за системата за управление по въпросите на безопасността и нотифицираните национални правила, които да използват като основа за оценяване на заявлението за подновяване.

7.3.

Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да прилагат пропорционален подход за новото оценяване, въз основа на степента на предлаганите изменения.

8.   СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО АКТУАЛИЗИРАНЕТО НА ЕДИНЕН СЕРТИФИКАТ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

8.1.

Единният сертификат трябва да бъде актуализиран в случай, че има предложена значителна промяна на типа или обхвата на дейността в съответствие с член 10, параграф 13 от Директива (ЕС) 2016/798, или в случай на разширяване на областта на дейност в съответствие с член 10, параграф 14 от посочената директива.

8.2.

В случаите, при които железопътното предприятие, притежаващо единен сертификат за безопасност, смята да направи каквато и да е промяна, посочена в точка 8.1, то трябва да уведоми незабавно сертифициращия орган по безопасността.

8.3.

След уведомяването от железопътното предприятие съгласно посоченото в точка 8.2, сертифициращият орган по безопасността трябва да направи следното:

а) 

да провери дали промяната във връзка с което и да е потенциално приложение е ясно описана и дали са оценени потенциалните рискове за безопасността;

б) 

да обсъди със железопътното предприятие и с националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, необходимостта от актуализация на единния сертификат за безопасност.

8.4.

Сертифициращият орган по безопасността, в координация със съответните национални органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, може да направи допълнителни запитвания към заявителя. В случаите, при които сертифициращият орган по сигурността се съгласи, че предлаганата промяна не е значителна, той трябва писмено да информира заявителя, че не се изисква актуализация на сертификата, като запази вписване за това решение в регистрираното досие.

8.5.

В случай на заявление за актуализация сертифициращият орган и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да направят следното:

а) 

подробно да проверят промените в данните в сравнение с предходното заявление, довело до издаването на текущия сертификат;

б) 

да разгледат резултатите от предишни надзорни дейности по член 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/761, и по-специално въпросите във връзка със способността на заявителя ефективно да въведе и следи своя процес на управление на промени;

в) 

да приоритизират или да подберат съответните изисквания за системата за управление по въпросите на безопасността и нотифицираните национални правила, за да могат да оценят заявлението за актуализация.

8.6.

Сертифициращият орган по безопасността и националните органи по безопасността, имащи отношение към предвидената област на дейност, трябва да прилагат пропорционален подход за новото оценяване, въз основа на степента на предлаганите изменения.

8.7.

Заявлението за актуализация на единен сертификат за безопасност, подадено до сертифициращия орган по безопасността, не може да води до удължаване на периода на валидност.

8.8.

Ако условията, при които е издаден единният сертификат по безопасност трябва да бъдат променени без това да влияе върху типа, обхвата или областта на дейността, сертифициращият орган по сигурността решава по искане на заявителя дали е необходимо единният сертификат за безопасност да бъде изменен.




Допълнение

Процес на оценяване на безопасността

Фигура 1: Процес на оценяване на безопасността

image

Процес на подробно оценяване

Фигура 2: Процес на подробно оценяване

image




ПРИЛОЖЕНИЕ III

Съдържание на единния сертификат за безопасност

Единният сертификат за безопасност, потвърждаващ приемането на системата на железопътното предприятие за управление по въпросите на безопасността, въведена от железопътното предприятие за изпълнение на специфичните изисквания, необходими за безопасна експлоатация по съответната мрежа в съответствие с Директива (ЕС) 2016/798, както и на изискванията на действащото национално законодателство, трябва да съдържа следната информация:

1.

Европейски идентификационен номер (EIN) на единния сертификат за безопасност

2.

Идентификационни данни за железопътното предприятие:

2.1.

Юридическо наименование

2.2.

Национален регистрационен номер

2.3.

Номер по ДДС

3.

Идентификационни данни за сертифициращия орган по безопасността:

3.1.

Организация

3.2.

Държава членка (в съответните случаи)

4.

Информация за сертификата:

4.1.

Нов сертификат

4.2.

Подновен сертификат

4.3.

Актуализиран сертификат

4.4.

Европейски идентификационен номер (EIN) на предишния сертификат (само в случай на подновяване или актуализация)

4.5.

Начална и крайна дата на периода на валидност

4.6.

Тип на дейността ( 7 )

4.6.1.

Пътнически транспорт, включително високоскоростни услуги

4.6.2.

Пътнически транспорт без високоскоростни услуги

4.6.3.

Товарен транспорт, включително превоз на опасни товари

4.6.4.

Товарен транспорт, невключващ превоз на опасни товари

4.6.5.

Само маневриране

4.6.6.

Други дейности (7) 

5.

Приложимо национално законодателство (7) 

6.

Област на дейност (7) 

7.

Ограничения и условия за използване

8.

Допълнителна информация

9.

Дата на издаване и упълномощено лице, подписало сертификата/печат на съответния орган



( 1 ) Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2004 (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 1).

( 2 ) Делегиран регламент (ЕС) 2018/762 на Комисията от 8 март 2018 година за определяне на общи методи за безопасност по отношение на системите за управление по въпросите на безопасността в съответствие с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1158/2010 и (ЕС) № 1169/2010 (вж. страница 26 от настоящия брой на Официален вестник).

( 3 ) Делегиран регламент (ЕС) 2018/761 на Комисията от 16 февруари 2018 година за определяне на общи осигуряващи безопасност методи за надзор от националните органи по безопасността след издаването на единен сертификат за безопасност или на разрешение за безопасност в съответствие с Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1077/2012 на Комисията (вж. страница 16 от настоящия брой на Официален вестник).

( 4 ) За всяка държава членка, имаща отношение към предвидената област на дейност.

( 5 ) „Опасни товари“ означава вещества и изделия, чийто превоз е разрешен само ако са спазени условията, предписани в Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).

( 6 ) За всяка държава членка, имаща отношение към предвидената област на дейност.

( 7 ) За всяка държава членка, имаща отношение към предвидената област на дейност.