02018L1673 — BG — 19.05.2024 — 001.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1673 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2018 година

за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред

(ОВ L 284, 12.11.2018 г., стp. 22)

Изменена с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1226 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА  от 24 април 2024 година

  L 1226

1

29.4.2024




▼B

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1673 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2018 година

за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред



Член 1

Предмет и обхват

1.  
С настоящата директива се установяват минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на изпирането на пари.
2.  
Настоящата директива не се прилага за изпирането на пари относно имущество, придобито от престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, което е предмет на специални правила, предвидени в Директива (ЕС) 2017/1371.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1) 

„престъпна дейност“ означава всяка форма на престъпно участие в извършването на всяко престъпление, което съгласно националното законодателство се наказва с лишаване от свобода или по отношение на което се прилага мярка, изискваща задържане за максимален срок повече от една година или — по отношение на държавите членки, в чиито правни системи има минимален праг на наказанията за престъпления — всяко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за минимален срок повече от шест месеца. Във всеки случай престъпленията в рамките на следните категории се считат за престъпна дейност:

а) 

участие в организирана престъпна група и рекет, включително всяко престъпление, посочено в Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета;

б) 

тероризъм, включително всяко престъпление, посочено в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 );

в) 

трафик на хора и контрабанда на мигранти, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2011/36/ЕС ( 2 ) и Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета ( 3 );

г) 

сексуална експлоатация, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 4 );

д) 

незаконен трафик на наркотични вещества и психотропни субстанции, включително всяко от престъпленията, посочени в Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета ( 5 );

е) 

незаконен трафик на оръжия;

ж) 

незаконен трафик на откраднати и други стоки;

з) 

корупция, включително всяко от престъпленията, посочени в Конвенцията, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз ( 6 ), и в Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета ( 7 );

и) 

измама, включително всяко от престъпленията, посочени в Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета ( 8 );

й) 

подправяне на парични знаци, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2014/62/ЕС ( 9 );

к) 

подправяне и пиратство на изделия;

л) 

престъпления срещу околната среда, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ) или в Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 11 );

м) 

убийство, тежка телесна повреда;

н) 

отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници;

о) 

грабеж или кражба;

п) 

контрабанда;

р) 

данъчни престъпления по отношение на преки и косвени данъци, както са установени в националното право;

с) 

изнудване,

т) 

подправяне на документи;

у) 

пиратство;

ф) 

злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 12 );

х) 

киберпрестъпност, включително всяко от престъпленията, посочени в Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 13 );

▼M1

ц) 

нарушаване на ограничителните мерки на Съюза.

▼B

2) 

„имущество“ означава всякакъв вид активи, изразяващи се във вещи или права, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти във всякаква форма, включително електронна или цифрова, доказващи правото на собственост или други права върху такива активи;

3) 

„юридическо лице“ означава образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави или публични органи, които упражняват държавна власт, и на публични международни организации.

Член 3

Престъпления по изпиране на пари

1.  

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено, следните деяния са наказуеми като престъпления:

а) 

преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;

б) 

укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението или движението на имущество, правата по отношение на това имущество или собствеността върху него със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност;

в) 

придобиването, притежаването или използването на имущество със знанието в момента на получаване, че това имущество е придобито от престъпна дейност.

2.  
Държавите членки могат да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1, са наказуеми като престъпления, когато извършителят е подозирал или е трябвало да знае, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
3.  

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а) 

предходното или едновременното осъждане за престъпната дейност, от която е придобито имуществото, не е условие за осъждане за престъпленията, посочени в параграфи 1 и 2;

б) 

осъждане за посочените в параграфи 1 и 2 престъпления е възможно, когато е установено, че имуществото е било придобито от престъпна дейност, без да е необходимо да се установяват всички фактически елементи или всички обстоятелства, свързани с тази престъпна дейност, включително самоличността на извършителя;

в) 

посочените в параграфи 1 и 2 престъпления обхващат и имущество, придобито от дейност, извършена на територията на друга държава членка или на трета държава, когато деянието би представлявало престъпна дейност, ако е било извършено на тяхна територия.

4.  
В случая на параграф 3, буква в) от настоящия член държавите членки могат да въведат допълнително изискване съответното деяние да представлява престъпление съгласно националното право на другата държава членка или на третата държава, в която е извършено деянието, освен когато това деяние представлява едно от престъпленията, посочени в член 2, точка 1, букви от а) до д) и буква з) и съгласно определението в приложимото право на Съюза.
5.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1, букви а) и б), са наказуеми като престъпления, когато са извършени от лица, които са извършили или са участвали в престъпната дейност, от която е получено имуществото.

Член 4

Помагачество, подбудителство и опит

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че помагачеството, подбудителството и опитът за извършване на престъпление, посочено в член 3, параграфи 1 и 5, са наказуеми като престъпления.

Член 5

Наказания за физически лица

1.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3 и 4, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
2.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5, се наказват с лишаване от свобода с максимален срок от най-малко четири години.
3.  
Също така, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на физическите лица, които са извършили престъпленията, посочени в членове 3 и 4, се налагат допълнителни наказания или мерки, когато това е необходимо.

Член 6

Отегчаващи вината обстоятелства

1.  

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, следните обстоятелства се считат за отегчаващи вината обстоятелства:

а) 

престъплението е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР; или

б) 

извършителят е задължен субект по смисъла на член 2 от Директива (ЕС) 2015/849 и е извършил престъплението при упражняване на професионалната си дейност.

2.  

Държавите членки могат да предвидят, че по отношение на престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, следните обстоятелства се считат за отегчаващи вината обстоятелства:

а) 

имуществото, предмет на изпиране е със значителна стойност; или

б) 

имуществото, предмет на изпиране, е придобито чрез едно от престъпленията, посочени в член 2, точка 1, букви от а) до д) и з).

Член 7

Отговорност на юридическите лица

1.  

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за всяко от престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на някое от следните:

а) 

пълномощие да представлява юридическото лице;

б) 

правомощие да взема решения от името на юридическото лице; или

в) 

правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

2.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, е направила възможно извършването в полза на това юридическо лице на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, от страна на негово подчинено лице.
3.  
Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член не изключва наказателното преследване срещу физически лица, които са извършители, подбудители или помагачи в някое от престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4.

Член 8

Санкции за юридическите лица

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност по силата на член 7, се наказва с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които включват наказателноправни или друг вид имуществени санкции и могат да включват други санкции, като:

а) 

лишаване от правото да се ползва от публични облаги или помощи;

б) 

временно или постоянно лишаване от достъп до публично финансиране, включително процедури за възлагане на обществени поръчки, безвъзмездно предоставяне на средства и отдаване на концесии;

в) 

временно или постоянно лишаване от правото да се упражнява търговска дейност;

г) 

поставяне под съдебен надзор;

д) 

прекратяване по решение на съда;

е) 

временно или постоянно закриване на обекти, използвани за извършване на престъплението.

Член 9

Конфискация

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, когато е уместно, че техните компетентни органи налагат обезпечителни мерки или конфискуват, в съответствие с Директива 2014/42/ЕС, придобитото имущество и средствата, които са използвани или са били предназначени за използване при извършването или съучастието в извършването на престъпленията, посочени в настоящата директива.

Член 10

Компетентност

1.  

Всяка държава членка предприема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, когато:

а) 

престъплението е извършено изцяло или частично на нейна територия;

б) 

извършителят на престъплението е неин гражданин.

2.  

Дадена държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, които са били извършени извън нейната територия, когато:

а) 

извършителят има обичайно местопребиваване на нейна територия;

б) 

престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейната територия.

3.  
Когато престъпление, посочено в членове 3 и 4, попада в компетентността на повече от една държава членка и когато всяка от засегнатите държави членки е компетентна да проведе наказателно преследване на основание на същите факти, заинтересованите държави членки си сътрудничат, за да решат коя от тях ще проведе наказателното преследване срещу извършителя на престъплението, с цел производството да се води централизирано само в една държава членка.

Вземат се под внимание следните фактори:

а) 

територията на държавата членка, на която е извършено престъплението;

б) 

гражданството или местопребиваването на извършителя на престъплението;

в) 

държавата на произход на жертвата или жертвите; и

г) 

територията, на която е открит извършителят на престъплението.

Въпросът се отнася до Евроюст, когато е уместно, и в съответствие с член 12 от Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета.

Член 11

Способи за разследване

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, звената или службите, отговарящи за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 3, параграфи 1 и 5 и член 4, разполагат с ефективни способи за разследване като тези, използвани за противодействие на организираната престъпност или на други тежки престъпления.

Член 12

Замяна на някои разпоредби на Рамково решение 2001/500/ПВР

Член 1, буква б) и член 2 от Рамково решение 2001/500/ПВР се заменят по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на сроковете за транспониране на посоченото рамково решение в националното право.

За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на разпоредбите на Рамково решение 2001/500/ПВР, посочено в първа алинея, се считат за позовавания на настоящата директива.

Член 13

Транспониране

1.  
Държавите членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до 3 декември 2020 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  
Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Докладване

До 3 декември 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива.

До 3 декември 2023 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на добавената стойност на настоящата директива, по отношение на борбата с изпирането на пари, както и въздействието ѝ върху основните права и свободи. Въз основа на посочения доклад Комисията при необходимост представя законодателно предложение за изменение на настоящата директива. Комисията взема предвид информацията, предоставена от държавите членки.

Член 15

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.



( 1 ) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

( 2 ) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

( 3 ) Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой (ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 1).

( 4 ) Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

( 5 ) Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25 октомври 2004 г. за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици (ОВ L 335, 11.11.2004 г., стр. 8).

( 6 ) Акт на Съвета от 26 май 1997 г. за съставяне на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз на Конвенция за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ C 195, 25.6.1997 г., стр. 1).

( 7 ) Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. относно борбата с корупцията в частния сектор (ОВ L 192, 31.7.2003 г., стр. 54).

( 8 ) Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета от 28 май 2001 г. относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой (ОВ L 149, 2.6.2001 г., стр. 1).

( 9 ) Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета (ОВ L 151, 21.5.2014 г., стр. 1).

( 10 ) Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28).

( 11 ) Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ L 280, 27.10.2009 г., стр. 52).

( 12 ) Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 179).

( 13 ) Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 8).