02015R2446 — BG — 01.05.2016 — 000.003


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446

от 28 юли 2015 година

за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза

(ОВ L 343, 29.12.2015 г., стp. 1)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/341 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2015 година

  L 69

1

15.3.2016

►M2

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/651 НА КОМИСИЯТА от 5 април 2016 година

  L 111

1

27.4.2016


поправен от

►C1

Поправка, ОВ L 087, 2.4.2016, стp.  35 (2015/2446)

►C2

Поправка, ОВ L 101, 13.4.2017, стp.  164 (2015/2446)

►C3

Поправка, ОВ L 101, 13.4.2017, стp.  206 (2016/341)




▼B

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446

от 28 юли 2015 година

за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза



ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ



ГЛАВА 1

Обхват на митническото законодателство, мисия на митниците и определения

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1) „мерки на селскостопанската политика“ означава разпоредбите, свързани с дейностите по внос и износ на продукти, които са включени в приложение 71-02, точки 1, 2 и 3;

2) „карнет АТА“ означава международен митнически документ за временен внос, издаден съгласно Конвенцията АТА или Истанбулската конвенция;

3) „Конвенцията АТА“ означава Митническата конвенция относно карнета АТА за временен внос на стоки, съставена в Брюксел на 6 декември 1961 г.;

4) „Истанбулската конвенция“ означава Конвенцията за временен внос, съставена в Истанбул на 26 юни 1990 г.;

5) „багаж“ означава всички стоки, пренасяни по какъвто и да било начин във връзка с пътуване на физическо лице;

6) „Кодексът“ означава Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза;

7) „съюзно летище“ означава всяко летище, разположено на митническата територия на Съюза;

8) „съюзно пристанище“ означава всяко морско пристанище, разположено на митническата територия на Съюза;

9) „Конвенцията за общ транзитен режим“ означава Конвенцията за общ транзитен режим ( 1 );

10) „държава с общ транзитен режим“ означава всяка държава, която не е членка на Съюза и е договаряща страна по Конвенцията за общ транзитен режим;

11) „трета държава“ означава държава или територия извън митническата територия на Съюза;

12) „карнет CPD“ означава международен митнически документ, използван при временен внос на транспортни средства, издаден съгласно Истанбулската конвенция;

13) „отправно митническо учреждение“ означава митническото учреждение, в което е приета митническата декларация за поставяне на стоките под режим транзит;

14) „получаващо митническо учреждение“ означава митническото учреждение, пред което се представят стоките, поставени под режим транзит, с цел завършване на режима;

15) „митническо учреждение на първо въвеждане“ означава митническото учреждение, в чиито правомощия е митническият надзор на мястото, където транспортното средство, превозващо стоките, пристига на митническата територия на Съюза от територия извън тази територия;

16) „митническо учреждение на износ“ означава митническото учреждение, в което се подава декларацията за износ или декларацията за реекспорт на стоки, които се извеждат от митническата територия на Съюза;

17) „митническо учреждение на поставяне под режим“ означава митническото учреждение, посочено в предвиденото в член 211, параграф 1 от Кодекса разрешение за специален режим, което има правомощия да разреши вдигането на стоките за специален режим;

18) „регистрационен и идентификационен номер на икономическите оператори (EORI номер)“ означава идентификационен номер, който е уникален на митническата територия на Съюза и се издава от митнически орган на икономически оператор или друго лице за регистрацията му за митнически цели;

19) „износител“ означава:

а) лице, установено на митническата територия на Съюза, което към момента на приемане на декларацията има договор с получател в трета държава и разполага с правомощия да реши стоките да бъдат изпратени до местоназначение извън митническата територия на Съюза;

б) частно лице, пренасящо стоки за износ, които се съдържат в личния му багаж;

в) в други случаи — лице, установено на митническата територия на Съюза, което разполага с правомощия да реши стоките да бъдат изпратени до местоназначение извън митническата територия на Съюза;

20) „общоприети счетоводни принципи“ означава принципи, които се признават или се ползват със значителна подкрепа от страна на властите в дадена държава в даден момент, за това кои икономически ресурси или задължения следва да се отчитат като активи и пасиви, кои промени в активите и пасивите следва да се отчитат, как следва да се измерват активите, пасивите и настъпилите в тях промени, каква информация следва да се разкрива и по какъв начин, както и какви финансови отчети следва да се изготвят;

21) „стоки с нетърговски характер“ означава:

а) стоки, съдържащи се в пратки, които едно частно лице изпраща на друго частно лице, когато тези пратки:

i) имат случаен характер;

ii) съдържат стоки изключително за лично ползване от получателя или семейството му, които по своето естество или количество не представляват търговски интерес; и

iii) се изпращат от изпращача на получателя без каквото и да е заплащане;

б) стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато:

i) имат случаен характер; и

ii) се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел;

22) „основен референтен номер (MRN)“ означава регистрационният номер, който компетентният митнически орган дава на декларациите и уведомленията, посочени в член 5, параграфи 9—14 от Кодекса, на операциите ТИР и на доказателствата за митническия статус на съюзни стоки;

23) „срок за приключване“ означава срокът, в който стоките, поставени под специален режим (с изключение на режим транзит), или преработените продукти трябва да бъдат поставени под следващ митнически режим, трябва да бъдат унищожени, трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза или трябва да бъдат насочени за предвидената за тях специфична употреба. При пасивно усъвършенстване „срок за приключване“ означава срокът, в който временно изнесените стоки може да бъдат реимпортирани на митническата територия на Съюза под формата на преработени продукти и поставени под режим допускане за свободно обращение, за да могат да се ползват от пълно или частично освобождаване от вносни мита;

24) „стоки в пощенска пратка“ означава стоки, които са различни от кореспондентски пратки, съдържат се в пощенски колет или пакет и се превозват под отговорността на пощенски оператор или от пощенски оператор съгласно разпоредбите на Всемирната пощенска конвенция, приета на 10 юли 1984 г. под егидата на Организацията на обединените нации;

25) „пощенски оператор“ означава оператор, установен в държава членка и определен от нея да предоставя международните услуги по смисъла на Всемирната пощенска конвенция;

26) „кореспондентски пратки“ означава писма, пощенски картички, писма, написани с Брайлов шрифт, и печатни материали, неподлежащи на облагане с вносни или износни мита;

27) „пасивно усъвършенстване IM/EX“ означава предварителният внос на преработени продукти, получени от еквивалентни стоки под режим пасивно усъвършенстване, преди износа на стоките, които те заместват, както е посочено в член 223, параграф 2, буква г) от Кодекса;

28) „пасивно усъвършенстване EX/IM“ означава износът на съюзни стоки под режим пасивно усъвършенстване преди вноса на преработени продукти;

29) „активно усъвършенстване EX/IM“ означава предварителният износ на преработени продукти, получени от еквивалентни стоки под режим активно усъвършенстване, преди вноса на стоките, които те заместват, както е посочено в член 223, параграф 2, буква в) от Кодекса;

30) „активно усъвършенстване IM/EX“ означава вносът на несъюзни стоки под режим активно усъвършенстване преди износа на преработени продукти;

31) „частно лице“ означава физическо лице, различно от данъчно задължено лице, действащо като такова съгласно определението в Директива 2006/112/ЕО на Съвета;

32) „обществен митнически склад тип I“ означава обществен митнически склад, при който отговорностите по член 242, параграф 1 от Кодекса се носят от титуляря на разрешението и от титуляря на режима;

33) „обществен митнически склад тип II“ означава обществен митнически склад, при който отговорностите по член 242, параграф 2 от Кодекса се носят от титуляря на режима;

34) „единен транспортен документ“ означава — в рамките на митническия статус — транспортен документ, издаден в държава членка, който обхваща превоза на стоките от отправната точка на митническата територия на Съюза до точката на получаване на тази територия под отговорността на превозвача, който е издал документа;

35) „специална данъчна територия“ означава част от митническата територия на Съюза, в която не се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност или на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО;

36) „надзорно митническо учреждение“ означава:

а) при временно складиране, както е посочено в дял IV от Кодекса, или при специални режими, различни от режим транзит, както е посочено в дял VII от Кодекса — митническото учреждение, посочено в разрешението като упражняващо надзор върху временното складиране на стоките или върху съответния специален режим;

б) при опростена митническа декларация, предвидена в член 166 от Кодекса, централизирано оформяне, предвидено в член 179 от Кодекса, вписване в отчетността на декларатора, предвидено в член 182 от Кодекса — митническото учреждение, посочено в разрешението като упражняващо надзор върху поставянето на стоките под съответния митнически режим;

37) „Конвенцията ТИР“ означава Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември 1975 г.;

38) „операция ТИР“ означава движението на стоки в рамките на митническата територия на Съюза в съответствие с Конвенцията ТИР;

39) „претоварване“ означава разтоварването на продукти и стоки от едно транспортно средство и натоварването им на друго транспортно средство;

40) „пътник“ означава физическо лице, което:

а) влиза временно на митническата територия на Съюза и обикновено не живее там; или

б) се връща на митническата територия на Съюза, където обикновено живее, след като временно е било извън тази територия; или

в) напуска временно митническата територия на Съюза, където обикновено живее; или

г) напуска митническата територия на Съюза след временен престой, без обикновено да живее там;

41) „отпадъци и остатъци (скрап)“ означава всяко от следните:

а) стоки или продукти, които са класирани като отпадъци и остатъци (скрап) съгласно Комбинираната номенклатура;

б) при специфична употреба или активно усъвършенстване — стоки или продукти, които са резултат от операция по усъвършенстване, нямат никаква икономическа стойност или икономическата им стойност е ниска и не може да се използват без допълнителна преработка;

42) „палет“ означава приспособление, върху чиято подова основа може да се подреди определено количество стоки, така че да образува товарна единица с цел транспортиране, манипулиране или стифиране с помощта на механични устройства. Това приспособление се състои от две подови основи, свързани помежду си чрез носещи елементи, или от една подова основа с крака; общата му височина е възможно най-малка, така че да позволява манипулирането му посредством електрокари и мотокари повдигачи или палетни колички; то може да е със или без надстройка;

43) „съюзен кораб фабрика“ означава плавателен съд, който е регистриран в част от принадлежаща към митническата територия на Съюза територия на държава членка, плава под знамето на държава членка и не служи за улов на продукти от морски риболов, а ги преработва на борда си;

44) „съюзен риболовен плавателен съд“ означава плавателен съд, който е регистриран в част от принадлежаща към митническата територия на Съюза територия на държава членка, плава под знамето на държава членка, служи за улов на продукти от морски риболов и евентуално ги преработва на борда си;

45) „редовна корабна линия“ означава корабна линия за превоз на стоки с плавателни съдове, които извършват курсове само между съюзни пристанища и не пристигат от, не заминават за и не правят посещения в никакви точки извън митническата територия на Съюза, нито в точки в свободна зона в съюзно пристанище.



ГЛАВА 2

Права и задължения на лицата с оглед на митническото законодателство



Раздел 1

Предоставяне на информация



Подраздел 1

Общи изисквания за данните за целите на обмена и съхранението на данни

Член 2

Общи изисквания за данните

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

1.  Обменът и съхранението на информацията, необходима за заявления и решения, подлежат на общите изисквания за данните, които са определени в приложение А.

2.  Обменът и съхранението на информацията, необходима за декларации, уведомления и доказателства за митнически статус, подлежат на общите изисквания за данните, които са определени в приложение Б.

▼M1

3.  Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датата на въвеждане на първата фаза от подобрението на системата за обвързваща тарифна информация (ОТИ) и системата „Наблюдение 2“, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, колона 1а от приложение А към настоящия регламент не се прилага, а се прилагат съответните изисквания за данните, определени в приложения 2—5 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 на Комисията ( 2 ) [TDA].

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датата на подобрение на системата „МКС: одобрени икономически оператори (ОИО)“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, колона 2 от приложение А към настоящия регламент не се прилага, а се прилагат съответните изисквания за данните, определени в приложения 6 и 7 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA].

4.  Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, до съответните дати на въвеждане или подобрение на съответните информационнотехнологични системи, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, за информационнотехнологичните системи, посочени в приложение 1 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA], не се прилагат общите изисквания за данните, определени в приложение Б към настоящия регламент.

До съответните дати на въвеждане или подобрение на съответните информационнотехнологични системи, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, за информационнотехнологичните системи, посочени в приложение 1 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA], обменът и съхранението на информация, която се изисква за декларации, уведомления и доказателство за митнически статус, подлежат на изискванията за данните, определени в приложение 9 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA].

В случаите когато изискванията за данните за обмена и съхранението на информация, която се изисква за декларации, уведомления и доказателство за митнически статус, не са определени в приложение 9 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA], държавите членки осигуряват съответните изисквания за данните да са такива, че да гарантират прилагането на разпоредбите относно тези декларации, уведомления и доказателство за митнически статус.

5.  До датата на въвеждане на системата „МКС: митнически решения“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, митническите органи имат право да постановят, че по отношение на долупосочените заявления и разрешения се прилагат подходящи изисквания за данните, които са алтернативни на изискванията, определени в приложение А към настоящия регламент:

а) заявления и разрешения във връзка с опростяване на определянето на сумите, които са част от митническата стойност на стоките;

б) заявления и разрешения във връзка с общи обезпечения;

в) заявления и разрешения за отсрочване на плащане;

г) заявления и разрешения за управление на съоръжения за временно складиране на стоки, както е посочено в член 148 от Кодекса;

д) заявления и разрешения за откриване на редовна корабна линия;

е) заявления и разрешения за одобрен издател;

ж) заявления и разрешения за статус на одобрен измервач на теглото на банани;

з) заявления и разрешения за самооценка;

и) заявления и разрешения за статус на одобрен получател за операции ТИР;

й) заявления и разрешения за статус на одобрен изпращач за режим съюзен транзит;

к) заявления и разрешения за статус на одобрен получател за режим съюзен транзит;

л) заявления или разрешения за използване на пломби от специален тип;

м) заявления и разрешения за използване на декларация за транзит с намален набор от данни;

н) заявления и разрешения за използване на електронен транспортен документ като митническа декларация.

6.  Когато в съответствие с параграф 5 държава членка реши да прилага алтернативни изисквания за данните, тя взема необходимите мерки тези алтернативни изисквания за данните да ѝ дават възможност да проверява дали са изпълнени условията за издаване на съответното разрешение и да включват минимум следните изисквания:

а) идентификационните данни на заявителя/титуляря на разрешението (елемент от данни 3/2 „Идентификационни данни на заявителя/титуляря на разрешението или решението“ или — при липса на валиден EORI номер на заявителя — елемент от данни 3/1 „Заявител/титуляр на разрешението или решението“);

б) вида на заявлението или разрешението (елемент от данни 1/1 „Код на вида заявление/решение“);

в) когато е приложимо — използването на разрешението в една или повече държави членки (елемент от данни 1/4 „Териториално действие — Съюз“).

7.  До датата на въвеждане на системата „МКС: митнически решения“ митническите органи имат право да разрешат за долупосочените процедури вместо изискванията за данните, определени в приложение А към настоящия регламент, да се прилагат изискванията за данните за заявления и разрешения, определени в приложение 12 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA]:

а) заявления и разрешения за използване на опростена декларация;

б) заявления и разрешения за централизирано оформяне;

в) заявления и разрешения за митническо деклариране чрез вписване на данни в отчетността на декларатора;

г) заявления и разрешения за използване на режим активно усъвършенстване;

д) заявления и разрешения за използване на режим пасивно усъвършенстване;

е) заявления и разрешения за използване на режим специфична употреба;

ж) заявления и разрешения за използване на режим временен внос;

з) заявления и разрешения за управление на съоръжения за складиране за митническо складиране.

8.  Независимо от разпоредбите на параграф 7, до датите на въвеждане на системата „МКС: автоматизирана система за износа“ или на подобрение на националните системи във връзка с вноса, когато заявление за разрешение се основава на митническа декларация в съответствие с член 163, параграф 1 от настоящия регламент, митническата декларация трябва да съдържа и следните данни:

а) изисквания за данните, които изисквания са общи за всички режими:

 характер на усъвършенстването или използването на стоките,

 технически описания на стоките и/или преработените продукти и начини за идентифицирането им,

 очакван срок за приключване на режима,

 предложено митническо учреждение на приключване на режима (не за специфична употреба), и

 място на усъвършенстването или използването,

б) изисквания за данните, които изисквания са специфични за режим активно усъвършенстване:

 кодове на икономическите условия, посочени в допълнението към приложение 12 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA],

 очакван рандеман или метод за определянето му, и

 дали изчисляването на размера на вносното мито следва да се извърши в съответствие с член 86, параграф 3 от Кодекса (посочва се „да“ или „не“).

▼B



Подраздел 2

Регистрация на лица пред митническите органи

Член 3

Съдържание на данните от запис EORI

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

При регистрацията на дадено лице митническите органи събират и съхраняват по отношение на това лице данните, посочени в приложение 12-01. Тези данни представляват запис EORI.

▼M1

Чрез дерогация от първата алинея, до датата на подобрение на системата за EORI, предвидена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, определените в приложение 12-01 общи изисквания за данните не се прилагат.

До датата на подобрение на системата за EORI държавите членки събират и съхраняват следните данни, както е посочено в допълнение Д към приложение 9 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA], които представляват запис EORI:

а) данните, изброени в точки 1—4 от допълнение Д към приложение 9 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA];

б) когато това се изисква от националните системи — данните, изброени в точки 5—12 от допълнение Д към приложение 9 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 [TDA].

Държавите членки редовно въвеждат в системата за EORI данните, събрани в съответствие с третата алинея от настоящия член.

Чрез дерогация от втората и третата алинея от настоящия член, за държавите членки не е задължително да събират елемента от данни, посочен в дял I, глава 3, точка 4 от приложение 12-01. Когато държавите членки събират този елемент, той се въвежда в системата за EORI възможно най-бързо след подобрението на тази система.

▼B

Член 4

Подаване на данни за регистрация EORI

(член 6, параграф 4 от Кодекса)

Митническите органи имат право да разрешат на лицата да подават данните, необходими за регистрация EORI, чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 5

Икономически оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза

(член 22, параграф 2 и член 9, параграф 2 от Кодекса)

1.  Икономически оператор, който не е установен на митническата територия на Съюза, е длъжен да се регистрира, преди:

а) да подаде на митническата територия на Съюза митническа декларация, различна от следните декларации:

i) митническа декларация съгласно членове 135—144;

ii) митническа декларация за поставяне на стоки под режим временен внос или декларация за реекспорт, с която се приключва този режим;

iii) митническа декларация, подадена съгласно Конвенцията за общ транзитен режим ( 3 ) от икономически оператор, който е установен в държава с общ транзитен режим;

iv) митническа декларация, подадена съгласно режим съюзен транзит от икономически оператор, който е установен в Андора или Сан Марино;

а) да подаде на митническата територия на Съюза обобщена декларация за напускане или обобщена декларация за въвеждане;

б) да подаде на митническата територия на Съюза декларация за временно складиране;

в) да действа като превозвач за целите на морския транспорт, транспорта по вътрешни водни пътища или въздушния транспорт;

г) да действа като превозвач, който има достъп до митническата система и желае да получава уведомленията, предвидени в митническото законодателство по отношение на подаването или изменянето на обобщени декларации за въвеждане.

2.  Независимо от параграф 1, буква а), подточка ii), икономическите оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация за поставяне на стоки под режим временен внос или декларация за реекспорт, с която се приключва този режим, когато регистрацията се изисква за използването на общата система за управление на обезпеченията.

3.  Независимо от параграф 1, буква a), подточка iii), икономическите оператори, които са установени в държава с общ транзитен режим, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация съгласно Конвенцията за общ транзитен режим, когато тази декларация се подава вместо обобщена декларация за въвеждане или се използва като предварителна декларация за заминаване.

4.  Независимо от параграф 1, буква а), подточка iv), икономическите оператори, които са установени в Андора или Сан Марино, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация за режим съюзен транзит, когато тази декларация се подава вместо обобщена декларация за въвеждане или се използва като предварителна декларация за заминаване.

5.  Чрез дерогация от параграф 1, буква г) икономически оператор, който действа като превозвач за целите на морския транспорт, транспорта по вътрешни водни пътища или въздушния транспорт, не е длъжен да се регистрира пред митническите органи, когато му е издаден уникален идентификационен номер от трета държава в рамките на призната от Съюза програма за търговско партньорство на трета държава.

6.  Когато се изисква регистрация по силата на настоящия член, тя се извършва пред митническите органи, отговарящи за мястото, където икономическият оператор подава декларация или заявление за решение.

Член 6

Лица, които не са икономически оператори

(член 9, параграф 3 от Кодекса)

1.  Лицата, които не са икономически оператори, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, когато е изпълнено едно от следните условия:

а) тази регистрация се изисква от законодателството на държава членка;

б) лицето извършва операции, за които съгласно приложение А и приложение Б се изисква EORI номер.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, когато лице, което не е икономически оператор, подава митнически декларации само епизодично, и митническите органи считат, че е обосновано, регистрация не се изисква.

Член 7

Обезсилване на EORI номер

(член 9, параграф 4 от Кодекса)

1.  Митническите органи обезсилват EORI номер в следните случаи:

а) по искане на регистрираното лице;

б) когато митническият орган е осведомен, че регистрираното лице е прекратило дейностите, за които се изисква регистрацията.

2.  Митническите органи документират датата на обезсилване на EORI номера и я съобщават на регистрираното лице.



Раздел 2

Решения, свързани с прилагането на митническото законодателство



Подраздел 1

Право на изслушване

Член 8

Срок на правото на изслушване

(член 22, параграф 6 от Кодекса)

1.  Срокът, в който заявителят може да изрази своето становище, преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, е 30 дни.

2.  Независимо от параграф 1, когато решението се отнася до резултатите от контрола на стоки, за които не е подадена обобщена декларация, декларация за временно складиране, декларация за реекспорт или митническа декларация, митническите органи имат право да изискат съответното лице да изрази становището си в срок от 24 часа.

Член 9

Средства за съобщаване на мотивите

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Когато съобщението, посочено в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се прави в рамките на процеса на проверка или контрол, то може да се осъществи чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Когато заявлението е подадено или за решението е уведомено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, съобщението може да се осъществи чрез същите средства.

Член 10

Изключения от правото на изслушване

(член 22, параграф 6, втора алинея от Кодекса)

На заявителя не се предоставя възможност да изрази своето становище в следните специфични случаи:

а) когато заявлението за решение не отговаря на условията по член 11;

б) когато при контейнеризиран морски транспорт и при въздушен транспорт митническите органи уведомят лицето, подало обобщената декларация за въвеждане, че стоките не може да се товарят;

в) когато решението се отнася до уведомяване на заявителя за решение на Комисията, както е предвидено в член 116, параграф 3 от Кодекса;

г) когато EORI номерът трябва да бъде обезсилен.



Подраздел 2

Общи правила относно решенията, взети при подаване на заявление

Член 11

Условия за приемане на заявление

(член 22, параграф 2 от Кодекса)

1.  Заявление за решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, се приема, ако са изпълнени следните условия:

а) ако това се изисква съгласно режима, за който се отнася заявлението, заявителят е регистриран в съответствие с член 9 от Кодекса;

б) ако това се изисква съгласно режима, за който се отнася заявлението, заявителят е установен на митническата територия на Съюза;

в) заявлението е подадено до митнически орган, определен за получаване на заявления в държавата членка на компетентния митнически орган, посочен в член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса;

г) заявлението не се отнася до решение със същата цел като предходно решение, чийто адресат е същият заявител и което през едногодишния период, предхождащ заявлението, е било обезсилено или отменено поради това, че заявителят не е изпълнил задължение, наложено му по силата на посоченото решение.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, буква г), предвиденият в него срок е три години, когато предходното решение е било обезсилено съгласно член 27, параграф 1 от Кодекса или заявлението е заявление за статус на одобрен икономически оператор, подадено съгласно член 38 от Кодекса.

Член 12

Митнически орган, компетентен за вземане на решение

(член 22, параграф 1 от Кодекса)

Когато не е възможно да се определи компетентният митнически орган съгласно член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса, компетентният митнически орган е органът на мястото, където се намира или е достъпна отчетността и друга документация на заявителя, която дава възможност на митническия орган да вземе решение (основната счетоводна отчетност за митнически цели).

Член 13

Удължаване на срока за вземане на решение

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

1.  Когато след приемане на заявлението митническият орган, компетентен за вземане на решение, счита за необходимо да поиска от заявителя допълнителна информация, за да вземе решение, той определя на заявителя срок за предоставяне на поисканата информация, който не може да надвишава 30 дни. Срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3 от Кодекса, съответно се удължава с този срок. Заявителят се уведомява за удължаването на срока за вземане на решение.

2.  Когато се прилага член 8, параграф 1, срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3 от Кодекса, се удължава с 30 дни. Заявителят се уведомява за удължаването на срока.

3.  Когато митническият орган, компетентен за вземане на решение, е удължил срока за консултации с друг митнически орган, срокът за вземане на решение се удължава с толкова време, с колкото е удължен срокът за консултации. Заявителят се уведомява за удължаването на срока за вземане на решение.

4.  Когато са налице сериозни основания за съмнение за нарушение на митническото законодателство, на базата на които митническите органи провеждат разследвания, срокът за вземане на решение се удължава с времето, необходимо за приключване на разследванията. Това удължаване не може да надвишава девет месеца. Ако това не застрашава разследванията, заявителят се уведомява за удължаването.

Член 14

Дата на влизане в сила

(член 22, параграфи 4 и 5 от Кодекса)

Решението влиза в сила на дата, различна от датата, на която заявителят го е получил или се счита, че го е получил, в следните случаи:

а) когато решението е благоприятно за заявителя и заявителят е поискал то да влезе в сила на различна дата, в който случай решението влиза в сила на поисканата от заявителя дата, при условие че тя е по-късна от датата, на която заявителят е получил решението или се счита, че го е получил;

б) когато предходно решение е издадено за ограничен срок и с новото решение се цели единствено да се удължи срокът на валидността му, в който случай решението влиза в сила на датата, следваща датата на изтичане на срока на валидност на предходното решение;

в) когато влизането на решението в сила зависи от това, дали заявителят е изпълнил определени формалности, в който случай решението влиза в сила на датата, на която заявителят е получил или се счита, че е получил, уведомлението от компетентния митнически орган, с което се потвърждава, че формалностите са изпълнени по удовлетворителен начин.

Член 15

Преразглеждане на решение

(член 23, параграф 4, буква а) от Кодекса)

1.  Митническият орган, компетентен за вземане на решение, преразглежда решение в следните случаи:

а) когато в съответното законодателство на Съюза са настъпили промени, които засягат решението;

б) когато това е необходимо в резултат на извършения мониторинг;

в) когато това е необходимо предвид информацията, предоставена от титуляря на решението в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса или от други органи.

2.  Митническият орган, компетентен за вземане на решение, съобщава резултата от преразглеждането на титуляря на решението.

Член 16

Спиране на действието на решение

(член 23, параграф 4, буква б) от Кодекса)

1.  Митническият орган, компетентен за вземане на решение, спира действието на решението вместо да го обезсили, отмени или измени съгласно член 23, параграф 3, член 27 или член 28 от Кодекса, когато:

а) този митнически орган счита, че вероятно са налице достатъчни основания за обезсилване, отмяна или изменение на решението, но все още не разполага с всички необходими елементи, за да постанови обезсилване, отмяна или изменение;

б) този митнически орган счита, че условията за решението не са спазени или че титулярят на решението не изпълнява задълженията, наложени по силата на решението, и е целесъобразно да му се предостави време да вземе мерки, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията;

в) титулярят на решението поиска такова спиране, защото временно не е в състояние да спазва условията, посочени в решението, или да изпълнява задълженията, наложени му по силата на решението.

2.  В случаите по параграф 1, букви б) и в) титулярят на решението уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решение, за мерките, които възнамерява да вземе, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията, както и за времето, което му е необходимо, за да вземе тези мерки.

Член 17

Срок на спиране на действието на решение

(член 23, параграф 4, буква б) от Кодекса)

1.  В случаите по член 16, параграф 1, буква а) срокът на спиране на действието на решение, определен от компетентния митнически орган, съответства на времето, необходимо на този митнически орган, за да установи дали са изпълнени условията за обезсилване, отмяна или изменение. Този срок не може да надвишава 30 дни.

Когато обаче митническият орган счита, че има вероятност титулярят на решението да не изпълни критериите, определени в член 39, буква а) от Кодекса, действието на решението се спира, докато се констатира дали някое от долуизброените лица е извършило сериозно нарушение или повторни нарушения:

а) титулярят на решението;

б) лицето, което отговаря за дружеството — титуляр на съответното решение, или упражнява контрол върху управлението му;

в) лицето, което отговаря по митническите въпроси в дружеството — титуляр на съответното решение.

2.  В случаите по член 16, параграф 1, букви б) и в) срокът на спиране на действието на решение, определен от митническия орган, компетентен за вземане на решение, съответства на времето, съобщено от титуляря на решението съгласно член 16, параграф 2. При целесъобразност срокът на спиране на действието на решението може да бъде удължен допълнително по искане на титуляря на решението.

Срокът на спиране на действието на решението може да бъде удължен допълнително с времето, необходимо на компетентния митнически орган, за да се увери, че взетите мерки осигуряват спазването на условията или изпълнението на задълженията. Този срок не може да надвишава 30 дни.

3.  Когато след спиране на действието на решение митническият орган, компетентен за вземане на решение, възнамерява да обезсили, отмени или измени това решение съгласно член 23, параграф 3, член 27 или член 28 от Кодекса, срокът на спиране, определен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член, при целесъобразност се удължава до влизането в сила на обезсилването, отмяната или изменението.

Член 18

Завършване на спирането на действието на решение

(член 23, параграф 4, буква б) от Кодекса)

1.  Спирането на действието на решение завършва при изтичане на срока на спирането, освен ако преди изтичането на този срок е настъпила някоя от следните ситуации:

а) спирането е отменено въз основа това, че в случаите по член 16, параграф 1, буква а) няма основания за обезсилване, отмяна или изменение на решението в съответствие с член 23, параграф 3, член 27 или член 28 от Кодекса, в който случай спирането завършва на датата, на която е отменено;

б) спирането е отменено въз основа на това, че в случаите по член 16, параграф 1, букви б) и в) титулярят на решението е взел необходимите мерки, за да осигури спазването на условията, посочени в решението, или изпълнението на задълженията, наложени му по силата на решението, и митническият орган, компетентен за вземане на решение, счита взетите мерки за удовлетворителни, в който случай спирането завършва на датата, на която е отменено;

в) решението, чието действие е спряно, е обезсилено, отменено или изменено, в който случай спирането завършва на датата на обезсилването, отмяната или изменението.

2.  Митническият орган, компетентен за вземане на решение, информира титуляря на решението за завършването на спирането на действието на решението.



Подраздел 3

Решения, отнасящи се до обвързваща информация

Член 19

Заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация

(член 22, параграф 1, трета алинея и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  Чрез дерогация от член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация, и всички придружаващи го документи се подават до компетентния митнически орган на държавата членка, в която е установен заявителят, или до компетентния митнически орган в държавата членка, в която ще бъде използвана тази информация.

2.  Счита се, че като подава заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация, заявителят изразява съгласието си всички съдържащи се в решението данни, в това число фотографии, изображения и брошури, с изключение на поверителната информация, да се оповестят публично чрез уебсайта на Комисията. Всяко публично оповестяване на данни се извършва при зачитане на правото на защита на личните данни.

3.  В случаите, когато не е налице електронна система за подаване на заявления за решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода (ОИП), държавите членки имат право да разрешат тези заявления да се подават чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 20

Срокове

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

1.  Когато Комисията уведоми митническите органи, че вземането на решения ОТИ и ОИП се спира съгласно член 34, параграф 10, буква а) от Кодекса, срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3, първа алинея от Кодекса, се удължава допълнително, докато Комисията уведоми митническите органи, че е осигурено правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода.

Удълженият срок, посочен в първата алинея, не може да надвишава 10 месеца, но при изключителни обстоятелства може да се приложи допълнително удължаване, което не надвишава 5 месеца.

2.  Срокът, посочен в член 22, параграф 3, втора алинея от Кодекса, може да надвишава 30 дни, когато в рамките на този срок не е възможно да се извърши анализ, който митническият орган, компетентен за вземане на решение, счита за необходим, за да може да вземе това решение.

Член 21

Уведомяване за решения ОИП

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Когато заявление за решение ОИП е подадено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, митническите органи имат право да уведомят заявителя за решението ОИП, като използват средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 22

Ограничение на прилагането на разпоредбите относно преразглеждане и спиране на действието на решение

(член 23, параграф 4 от Кодекса)

Членове 15—18 относно преразглеждането и спирането на действието на решение не се прилагат за решения, отнасящи се до обвързваща информация.



Раздел 3

Одобрен икономически оператор



Подраздел 1

Предимства, произтичащи от статуса на одобрен икономически оператор

Член 23

Улеснения по отношение на предварителните декларации за заминаване

(член 38, параграф 2, буква б) от Кодекса)

▼C2

1.  Когато одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност (ОИОСБ), както е предвидено в член 38, параграф 2, буква б) от Кодекса, подава за своя сметка предварителна декларация за заминаване под формата на митническа декларация или декларация за реекспорт, не се изискват никакви други данни освен данните, посочени в тези декларации.

2.  Когато ОИОСБ подава за сметка на друго лице, което също е ОИОСБ, предварителна декларация за заминаване под формата на митническа декларация или декларация за реекспорт, не се изискват никакви други данни освен данните, посочени в тези декларации.

▼B

Член 24

По-благоприятно третиране по отношение на оценката на риска и по отношение на контрола

(член 38, параграф 6 от Кодекса)

1.  Одобреният икономически оператор (ОИО) подлежи на намалено равнище на физически и документен контрол в сравнение с останалите икономически оператори.

2.  В случаите, когато ОИОСБ подава обобщена декларация за въвеждане или — в случаите по член 130 от Кодекса — митническа декларация или декларация за временно складиране, или в случаите, когато ОИОСБ подава уведомление и осигурява достъп до данните, свързани с неговата обобщена декларация за въвеждане, в компютърната му система, както е предвидено в член 127, параграф 8 от Кодекса, и пратката е подбрана за физически контрол, митническото учреждение на първо въвеждане, предвидено в член 127, параграф 3, първа алинея от Кодекса, уведомява ОИОСБ за този факт. Уведомяването се извършва преди пристигането на стоките на митническата територия на Съюза.

Ако превозвачът е различен от посочения в първа алинея ОИОСБ, превозвачът също се уведомява, при условие че и той е ОИОСБ и има достъп до електронните системи, свързани с декларациите по първата алинея.

Ако има вероятност да бъдат застрашени контролът, който трябва да се извърши, или резултатите от този контрол, уведомяване не се извършва.

3.  В случаите, когато ОИО подава декларация за временно складиране или митническа декларация в съответствие с член 171 от Кодекса, и пратката е подбрана за митнически контрол, митническото учреждение, компетентно за получаване на декларацията за временно складиране или митническата декларация, уведомява ОИО за този факт. Уведомяването се извършва преди представянето на стоките пред митницата.

Ако има вероятност да бъдат застрашени контролът, който трябва да се извърши, или резултатите от този контрол, уведомяване не се извършва.

4.  Когато пратки, декларирани от ОИО, са подбрани за физически или документен контрол, този контрол се извършва с приоритет.

По искане на ОИО контролът може да се извърши на място, различно от мястото, където стоките трябва да се представят пред митницата.

5.  Уведомяването, посочено в параграфи 2 и 3, не се отнася за митническия контрол, решение за който е взето въз основа на декларацията за временно складиране или митническата декларация след представянето на стоките.

Член 25

Изключване от благоприятно третиране

(член 38, параграф 6 от Кодекса)

По-благоприятното третиране, предвидено в член 24, не се прилага за митнически контрол, свързан с конкретни повишени нива на заплаха или със задължения за контрол, произтичащи от други законодателни актове на Съюза.

При все това, митническите органи извършват с приоритет необходимите обработка, формалности и контрол на пратките, декларирани от ОИОСБ.



Подраздел 2

Заявление за статус на одобрен икономически оператор

Член 26

Условия за приемане на заявление за статус на ОИО

(член 22, параграф 2 от Кодекса)

1.  Освен условията за приемане на заявление, определени в член 11, параграф 1, при подаването на заявление за статус на ОИО заявителят подава и въпросник за самооценка, предоставен му от митническите органи.

2.  Икономическият оператор подава едно заявление за статус на ОИО, което обхваща всичките му постоянно установени стопански дейности на митническата територия на Съюза.

Член 27

Компетентен митнически орган

(член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса)

Когато компетентният митнически орган не може да бъде определен в съответствие с член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса или член 12 от настоящия регламент, заявлението се подава до митническите органи на държавата членка, в която заявителят има постоянно установена стопанска дейност и в която се съхранява или е достъпна информацията за основните му дейности по общото логистично управление в Съюза, както е посочена в заявлението.

Член 28

Срок за вземане на решения

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

1.  Срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3, първа алинея от Кодекса, може да бъде удължен с максимум 60 дни.

2.  При наличие на неприключили наказателни производства, които дават основание за съмнение относно това дали заявителят изпълнява условията, посочени в член 39, буква а) от Кодекса, срокът за вземане на решение се удължава с времето, необходимо за приключване на тези производства.

Член 29

Дата на влизане в сила на разрешение за ОИО

(член 22, параграф 4 от Кодекса)

Чрез дерогация от член 22, параграф 4 от Кодекса разрешението за предоставяне на статус на ОИО („разрешението за ОИО“) влиза в сила на петия ден след вземането на решението.

Член 30

Правни последици от спирането на действието

(член 23, параграф 4, буква б) от Кодекса)

1.  Когато действието на разрешение за ОИО е спряно поради неизпълнение на някой от критериите, определени в член 39 от Кодекса, на решение, взето по отношение на този ОИО въз основа на разрешението за ОИО като цяло или на някой от специфичните критерии, което е довело до спиране на действието на разрешението за ОИО, митническите органи, взели това решение, спират действието му.

2.  Спирането на действието на взето по отношение на ОИО решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, не води автоматично до спиране на действието на разрешението за ОИО.

3.  Когато действието на решение по отношение на лице, което е едновременно ОИОСБ и одобрен икономически оператор за митнически опростявания (ОИОМО) съгласно член 38, параграф 2, буква а) от Кодекса, се спира съгласно член 16, параграф 1 поради неизпълнение на условията, определени в член 39, буква г) от Кодекса, действието на разрешението за ОИОМО на това лице се спира, а разрешението му за ОИОСБ остава в сила.

Когато действието на решение по отношение на лице, което е едновременно ОИОСБ и ОИОМО се спира съгласно член 16, параграф 1 поради неизпълнение на условията, определени в член 39, буква д) от Кодекса, действието на разрешението за ОИОСБ на това лице се спира, а разрешението му за ОИОМО остава в сила.



ДЯЛ II

ЕЛЕМЕНТИ, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО СЕ НАЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТА И ДРУГИ МЕРКИ ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ



ГЛАВА 1

Произход на стоките



Раздел 1

Непреференциален произход

Член 31

Стоки, изцяло получени в една единствена държава или територия

(член 60, параграф 1 от Кодекса)

Следните стоки се считат за изцяло получени в една единствена държава или територия:

а) минерални продукти, добити в тази държава или територия;

б) растителни продукти, чиито реколти са прибрани там;

в) живи животни, родени и отгледани там;

г) продукти, получени от живи животни, отгледани там;

д) продукти от лов или риболов, извършван там;

е) продукти от морски риболов и други продукти, уловени от плавателни съдове, регистрирани в съответната държава или територия и плаващи под нейното знаме, в морето извън териториалните води на която и да е държава;

ж) стоки, получени или произведени на борда на кораби фабрики от продуктите, посочени в буква е), с произход от тази държава или територия, при условие че тези кораби фабрики са регистрирани в съответната държава или територия и плават под нейното знаме;

з) продукти, извлечени от морското дъно или неговите недра извън териториалните води, при условие че съответната държава или територия има изключителни права да експлоатира това морско дъно или неговите недра;

и) отпадъци и остатъци (скрап), получени от производствени операции и употребявани изделия, ако са събрани там и са годни само за извличане на суровините;

й) стоки, произведени там изключително от продуктите, посочени в букви а)—и).

Член 32

Стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия

(член 60, параграф 2 от Кодекса)

Счита се, че стоките, изброени в приложение 22-01, са претърпели последната си съществена преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, в която са изпълнени правилата, определени в посоченото приложение, или която се определя от тези правила.

Член 33

Операции по преработка или обработка, които не са икономически обосновани

(член 60, параграф 2 от Кодекса)

Смята се, че всяка операция по преработка или обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на тази операция е била да се избегне прилагането на мерките, посочени в член 59 от Кодекса.

По отношение на стоките, обхванати от приложение 22-01, се прилагат остатъчните правила към главата за тези стоки.

По отношение на стоките, необхванати от приложение 22-01, когато се смята, че последната обработка или преработка не е икономически обоснована, се счита, че стоките са претърпели последната си съществена, икономически обоснована преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, от която произхожда най-голямата част от материалите, определена въз основа на стойността на материалите.

Член 34

Минимални операции

(член 60, параграф 2 от Кодекса)

За целите на придаване на произход не се считат за съществена, икономически обоснована преработка или обработка:

а) операциите за осигуряване на запазването на продуктите в добро състояние по време на превоза и складирането им (проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и подобни операции) или операциите, улесняващи експедицията или превоза;

б) простите операции, състоящи се в отстраняване на прах, пресяване или отсяване, сортиране, класифициране, съчетаване, измиване, нарязване;

в) промени в опаковката и разкомплектуване и събиране на пратките; простото поставяне в бутилки, метални кутии, флакони, торби, каси, кутии, прикрепване за подложки или плочи и всички други прости операции по опаковане;

г) представянето на стоки под формата на комплекти или ансамбли или представянето за продажба;

д) поставянето на маркировки, етикети или други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;

е) простото сглобяване на части от продукти, за да се получи завършен продукт;

ж) разглобяването или промяната в използването;

з) комбинацията от две или повече операции, посочени в букви а)—ж).

Член 35

Принадлежности, резервни части или инструменти

(член 60 от Кодекса)

1.  Принадлежностите, резервните части или инструментите, които се доставят с някои от стоките, включени в раздели XVI, XVII и XVIII от Комбинираната номенклатура, и са част от стандартното им оборудване, се смятат, че имат същия произход като тези стоки.

2.  Съществените резервни части, които се използват с някои от стоките, включени в раздели XVI, XVII и XVIII от Комбинираната номенклатура, допуснати преди това за свободно обращение в Съюза, се смятат, че имат същия произход като тези стоки, ако включването на съществените резервни части на етапа на производството не би променило техния произход.

3.  За целите на настоящия член съществени резервни части означава части, които са:

а) компоненти, без които не може да се осигури правилната експлоатация на съоръжение, машина, апарат или превозно средство, допуснат/а/о за свободно обращение или изнесен/а/о преди това, и

б) са характерни за тези стоки, и

в) са предназначени за нормалното им поддържане и за замяна на части от същия вид, които са повредени или не могат повече да се използват.

Член 36

Неутрални елементи и опаковка

(член 60 от Кодекса)

1.  За да се определи дали стоките са с произход от дадена държава или територия, не се взема предвид произходът на следните елементи:

а) енергия и горива;

б) съоръжения и оборудване;

в) машини и инструменти;

г) материали, които нито влизат, нито са предназначени да влизат в крайния състав на стоките.

2.  Когато съгласно Общо правило 5 за тълкуване на Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета ( 4 ), опаковките се считат за част от продукта за целите на класирането, те не се вземат предвид за целите на определяне на произхода, освен когато правилото в приложение 22-01 за съответните стоки се основава на процент на добавената стойност.



Раздел 2

Преференциален произход

Член 37

Определения

За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

1) „държава бенефициер“ означава държава бенефициер на Общата система за преференции (ОСП), включена в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 );

2) „производство“ означава всеки вид обработка или преработка, включително сглобяване;

3) „материал“ означава всяка съставка, суровина, компонент или част и т.н., използван/а при производството на продукта;

4) „продукт“ означава продуктът, който се произвежда, дори когато той е предназначен за последващо използване в друга производствена операция;

5) „стоки“ означава както материалите, така и продуктите;

6) „двустранна кумулация“ означава система, която позволява продуктите с произход от Съюза да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, когато са били допълнително преработени или вложени в даден продукт в посочената държава бенефициер;

7) „кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция“ означава система, която позволява продуктите с произход от Норвегия, Швейцария или Турция да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, когато са били допълнително преработени или вложени в даден продукт в посочената държава бенефициер и внесени в Съюза;

8) „регионална кумулация“ означава система, при която продуктите с произход съгласно настоящия раздел от държава, която е член на регионална група, се считат за материали с произход от друга държава от същата регионална група (или държава от друга регионална група, когато между групите е възможна кумулация), когато са били допълнително преработени или вложени в даден продукт, произведен там;

9) „разширена кумулация“ означава система, която може да се ползва с разрешение на Комисията по искане от страна на държава бенефициер и в съответствие с която някои материали с произход от държава, с която Съюзът има действащо споразумение за свободна търговия в съответствие с член XXIV от действащото Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ), са считани за материали с произход от съответната държава бенефициер, когато са били допълнително преработени или вложени в даден продукт, произведен в тази държава;

10) „взаимозаменяеми материали“ означава материали, които са от един и същи вид и с едно и също търговско качество, с еднакви технически и физически характеристики и които не могат да бъдат разграничени един от друг след влагането им в крайния продукт;

11) „регионална група“ означава група държави, между които се прилага регионална кумулация;

12) „митническа стойност“ означава стойността, определена в съответствие със Споразумението от 1994 г. за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумение на СТО за определяне на митническата стойност);

13) „стойност на материалите“ означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да бъде установена, първата установима цена, заплатена за материалите в държавата на производство; когато е необходимо да бъде установена стойността на използваните материали с произход, настоящата точка следва да се прилага mutatis mutandis;

14) „цена франко завода“ означава цената франко завода, платена за продукта на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включва стойността на всички използвани материали и всички други разходи, свързани с производството му, от която са изключени всички вътрешни данъци, които са възстановени или могат да бъдат възстановени след износа на получения продукт.

Когато действително платената цена не отразява всички разходи, свързани с производството на продукта, които действително са възникнали в държавата на производство, цената франко завода означава сборът от всички тези разходи, от който са изключени всички вътрешни данъци, които са възстановени или могат да бъдат възстановени след износа на получения продукт;

Когато последната обработка или преработка е била възложена за подизпълнение на производител, терминът „производител“, посочен в първа алинея, може да се отнася за предприятието, което е наело подизпълнителя.

15) „максимално съдържание на материали без произход“ означава максималното съдържание на материали без произход, което е допустимо, за да може дадено производство да бъде считано за достатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукт с произход. То може да бъде изразено като процент от цената франко завода на продукта или като процент от нетното тегло на посочените използвани материали, включени в определена група глави, глава, позиция или подпозиция;

16) „нетно тегло“ означава собственото тегло на стоките без теглото на каквито и да е опаковки;

17) „глави“, „позиции“ и „подпозиции“ означава главите, позициите и подпозициите (четири- или шестцифрени кодове), използвани в номенклатурата, съставляваща Хармонизираната система, с промените съгласно препоръката от 26 юни 2004 г. на Съвета за митническо сътрудничество;

18) „класиран“ се отнася за класирането на продукт или материал в дадена позиция или подпозиция по Хармонизираната система;

19) „пратка“ означава продукти, които или:

а) са изпратени едновременно от един износител до един получател, или

б) са обхванати от един единствен транспортен документ, който обхваща техния превоз от износителя до получателя, или, в отсъствието на такъв документ, от една единствена фактура;

20) „износител“ означава лице, което изнася стоките за Съюза или за държава бенефициер и което е в състояние да докаже произхода на стоките, независимо от това дали той е производителят и дали той самият осъществява формалностите по износа;

21) „регистриран износител“ означава:

а) износител, който е установен в държава бенефициер и е регистриран пред компетентните органи на тази държава бенефициер за целите на износа на продукти по схемата — за Съюза или за друга държава бенефициер, с която е възможна регионална кумулация; или

б) износител, който е установен в държава членка и е регистриран пред компетентните органи на тази държава членка за целите на износа на продукти с произход от Съюза, които ще бъдат използвани като материали в държава бенефициер по двустранна кумулация; или

в) лице, извършващо повторна експедиция на стоки, което е установено в държава членка и е регистрирано пред митническите органи на тази държава членка за целите на изготвяне на заместващи изявления за произход с цел повторна експедиция на продукти с произход за друго място в рамките на митническата територия на Съюза или, когато е приложимо, за Норвегия, Швейцария или Турция („регистрирано лице, извършващо повторна експедиция“);

22) „изявление за произход“ означава изявление, изготвено от износителя или лицето, извършващо повторна експедиция на стоките, в което се посочва, че обхванатите от него продукти отговарят на правилата за произход по схемата.



Подраздел 1

Издаване или изготвяне на доказателства за произход

Член 38

Начини за подаване на заявление за издаване на информационни сертификати INF 4 и издаването им

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  Подаването на заявление за издаване на информационния сертификат INF 4 може да се извърши със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, и трябва да отговаря на изискванията за данните, изброени в приложение 22-02.

2.  Информационният сертификат INF 4 трябва да отговаря на изискванията за данните, изброени в приложение 22-02.

Член 39

Начини за подаване на заявление за издаване на разрешения за одобрен износител и издаването им

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Подаването на заявление за получаване на статус на одобрен износител с цел изготвяне на доказателства за преференциален произход и издаването на разрешение за одобрен износител могат да се извършат със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 40

Начини за подаване на заявление за получаване на статус на регистриран износител

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Подаването на заявления за получаване на статус на регистриран износител може да се извършва със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.



Подраздел 2

Определение на понятието „продукти с произход“, приложимо в рамките на ОСП на Съюза

Член 41

Общи принципи

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Следните продукти се считат за продукти с произход от държава бенефициер:

а) продукти, изцяло получени в тази държава по смисъла на член 44;

б) продукти, получени в тази държава, с вложени материали, които не са изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на член 45.

Член 42

Принцип на териториалност

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Определените в настоящия подраздел условия за придобиване на статус на продукти с произход трябва да са изпълнени в съответната държава бенефициер.

2.  Терминът „държава бенефициер“ обхваща и не може да излиза извън границите на териториалните води на тази държава по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (Конвенцията от Монтего Бей от 10 декември 1982 г.).

3.  Ако продукти с произход, изнесени от държавата бенефициер за друга държава, бъдат върнати, те се считат за продукти без произход, освен ако бъде доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че са изпълнени следните условия:

а) върнатите продукти са същите като изнесените, и

б) те не са претърпели каквито и да било операции извън необходимото, за да се запазят в добро състояние, докато са били в тази държава или по време на износа им.

Член 43

Липса на манипулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Съюза, са същите като изнесените от държавата бенефициер, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги запазят в добро състояние, или операциите по добавяне или поставяне на маркировки, етикети, пломби или друга документация, за да се гарантира съответствието със специфичните вътрешни изисквания, приложими в Съюза, преди да бъдат декларирани за допускане за свободно обращение.

2.  Продуктите, внасяни в държава бенефициер за целите на кумулацията по членове 53, 54, 55 или 56, са същите като изнесените от държавата, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги запазят в добро състояние, преди да бъдат декларирани за съответния митнически режим в държавата на внос.

3.  Продуктите могат да бъдат съхранявани, при условие че остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит.

4.  Разделянето на пратки се допуска, когато се извършва от износителя или на негова отговорност, при условие че въпросните стоки остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит.

5.  Изискванията по параграфи 1—4 се считат за изпълнени, освен ако митническите органи имат основание да смятат противното; в такъв случай митническите органи могат да поискат от декларатора да представи доказателство за изпълнение на изискванията, което може да бъде дадено под всякаква форма, включително чрез представяне на транспортни документи, които имат силата на договор, като коносаменти, или на фактическо или конкретно доказателство, основаващо се на маркировката или номерирането на опаковките, или всяко друго доказателство, свързано със самите стоки.

Член 44

Изцяло получени продукти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  За изцяло получени в държава бенефициер се считат:

а) минералните продукти, извлечени от нейните почви или от нейното морско дъно;

б) растенията и растителните продукти, отгледани или прибрани там;

в) живите животни, родени и отгледани там;

г) продуктите от живи животни, отгледани там;

д) продуктите от заклани животни, родени и отгледани там;

е) продуктите, получени от лов или риболов, извършван там;

ж) продуктите от аквакултури, когато рибите, ракообразните и мекотелите са родени и отгледани там;

з) продуктите от морски риболов и другите продукти, уловени от нейните плавателни съдове в морето извън което и да било териториално море;

и) продуктите, произведени на борда на нейните кораби фабрики изключително от продуктите, посочени в буква з);

й) употребяваните изделия, събрани там, които са годни само за извличане на суровините;

к) отпадъците и остатъците (скрапът), получени в резултат на производствените операции, извършвани там;

л) продуктите, извлечени от морското дъно или под морското дъно, намиращо се извън което и да било териториално море, но върху което тя разполага с изключителни права за експлоатация;

м) стоките, произведени там изключително от продуктите, посочени в букви а)—л).

2.  Термините „нейните плавателни съдове“ и „нейните кораби фабрики“ в параграф 1, букви з) и и) се прилагат само по отношение на плавателните съдове и корабите фабрики, които отговарят на всяко от следните изисквания:

а) регистрирани са в държавата бенефициер или в държава членка;

б) плават под знамето на държавата бенефициер или на държава членка;

в) отговарят на едно от следните условия:

i) притежавани са в размер на най-малко 50 % от граждани на държавата бенефициер или на държави членки, или

ii) са собственост на дружества:

 чието седалище и основно място на стопанска дейност се намира в държавата бенефициер или в държави членки, и

 които са притежавани в размер на най-малко 50 % от държавата бенефициер или от държави членки, или от публичноправни субекти или граждани на държавата бенефициер или на държави членки.

3.  Всяко от условията по параграф 2 може да бъде изпълнено в държави членки или в различни държави бенефициери, доколкото всички участващи държави бенефициери се ползват от регионална кумулация в съответствие с член 55, параграфи 1 и 5. В такъв случай се смята, че продуктите са с произход от държавата бенефициер, под чието знаме плава плавателният съд или корабът фабрика в съответствие с параграф 2, буква б).

Първа алинея се прилага само при условие че са изпълнени условията, установени в член 55, параграф 2, букви а), в) и г).

Член 45

Достатъчно обработени или преработени продукти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Без да се засягат разпоредбите на членове 47 и 48, продуктите, които не са изцяло получени в съответната държава бенефициер по смисъла на член 44, се считат за продукти с произход от нея, при условие че са изпълнени условията, посочени в списъка от приложение 22-03 за съответните стоки.

2.  Ако даден продукт, който е придобил статус на продукт с произход в държава в съответствие с параграф 1, претърпи допълнителна преработка в посочената държава и бъде използван като материал в производството на друг продукт, материалите без произход, които евентуално са били използвани в неговото производство, не се вземат предвид.

Член 46

Средни стойности

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Оценка на това дали са спазени изискванията по член 45, параграф 1, се извършва за всеки отделен продукт.

Когато обаче съответното правило се основава на спазване на максимално съдържание на материали без произход, за да се отчетат колебанията в разходите и валутните курсове, стойността на материалите без произход може да бъде изчислена въз основа на средна стойност, както е посочено в параграф 2.

2.  В случая, посочен в параграф 1, втора алинея, средната цена франко завода на продукта и средната стойност на използваните материали без произход се изчисляват съответно въз основа на сбора от начислените цени франко завода за всички продажби на продуктите, осъществени през предходната фискална година, и сбора от стойността на всички материали без произход, използвани в производството на продуктите през предходната фискална година, така, както e определена в държавата на износ, или, когато не се разполага с данни за пълна фискална година, за по-кратък период, но не по-кратък от три месеца.

3.  Износителите, които са избрали да направят изчисленията си въз основа на средна стойност, трябва последователно да прилагат този метод през годината, следваща отправната фискална година, или, когато е целесъобразно, през годината, следваща по-краткия отправен период. Те могат да преустановят прилагането на този метод, когато през дадена фискална година или по-кратък представителен период, но не по-кратък от три месеца, установят, че колебанията в разходите или валутните курсове, които са обосновавали използването на такъв метод, са престанали да съществуват.

4.  Средните стойности по параграф 2 се използват съответно като цена франко завода и като стойност на материалите без произход с цел да се установи дали е налице спазване на максималното съдържание на материали без произход.

Член 47

Недостатъчна обработка или преработка

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Без да се засяга параграф 3, следните операции се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 45:

а) операции за осигуряване на запазването на продуктите в добро състояние по време на превоза и складирането им;

б) разделяне и събиране на пакети;

в) измиване, почистване; отстраняване на прах, оксиди, масла, боя или други покрития;

г) гладене с ютия или гладачна преса на текстил и текстилни изделия;

д) прости операции по боядисване и полиране;

е) лющене и частично или цялостно бланширане на ориз; полиране и гланциране на зърнени култури и ориз;

ж) операции по оцветяване или ароматизиране на захар или оформянето ѝ на бучки; частично или цялостно смилане на кристална захар;

з) белене, изваждане на костилки и чистене на черупки на плодове, ядки и зеленчуци;

и) заточване, просто шлифоване или просто рязане;

й) пресяване, отсяване, сортиране, класифициране, окачествяване, съчетаване (включително окомплектуване на изделия);

к) просто поставяне в бутилки, метални кутии, флакони, торби, каси, кутии, прикрепване за подложки или плочи и всякакви други прости операции по опаковане;

л) поставяне или отпечатване на маркировки, етикети, емблеми и други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;

м) просто смесване на продукти, независимо дали са от различни видове; смесване на захар с всякакъв друг материал;

н) просто добавяне на вода или разреждане или дехидратиране или денатуриране на продукти;

о) просто сглобяване на части от изделия, за да се получи завършено изделие, или разглобяване на продуктите на части;

п) клане на животни;

р) комбинация от две или повече операции, посочени в букви а)—п).

2.  За целите на параграф 1 операциите се считат за прости, когато за тяхното извършване не са необходими нито специални умения, нито машини, апаратура или инструменти, специално произведени или монтирани за посочените операции.

3.  Когато се определя дали претърпяната от даден продукт обработка или преработка трябва да се счита за недостатъчна по смисъла на параграф 1, се вземат предвид всички операции, извършени върху продукта в държава бенефициер.

Член 48

Общо допустимо отклонение

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Чрез дерогация от член 45 и при спазване на параграфи 2 и 3 от настоящия член, материалите без произход, които съгласно условията, посочени в списъка от приложение 22-03, не трябва да се използват в производството на даден продукт, могат въпреки това да се използват, при условие че тяхната обща стойност или нетно тегло, установени за продукта, не надвишават:

а) 15 % от теглото на продукта за продуктите, включени в глави 2 и 4—24 от Хармонизираната система, различни от преработените продукти от риболов от глава 16;

б) 15 % от цената франко завода на продукта за други продукти, с изключение на продуктите, включени в глави 50—63 от Хармонизираната система, за които се прилагат допустимите отклонения, посочени в приложение 22-03, част I, бележки 6 и 7.

2.  Параграф 1 не допуска да се надвишават процентите за максимално съдържание на материали без произход, посочени в правилата, определени в списъка от приложение 22-03.

3.  Параграфи 1 и 2 не се прилагат за продукти, които са изцяло получени в държава бенефициер по смисъла на член 44. Без да се засягат разпоредбите на член 47 и член 49, параграф 2 обаче, допустимото отклонение, предвидено в посочените параграфи, се прилага за сбора от всички материали, които са използвани в производството на даден продукт и за които съгласно правилото, определено в списъка от приложение 22-03 за този продукт, се изисква да са изцяло получени.

Член 49

Единица за оценка

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Единицата за оценка при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел е конкретният продукт, който се счита за основна единица при определяне на класирането съгласно Хармонизираната система.

2.  Когато една пратка се състои от определен брой идентични продукти, класирани в една и съща позиция по Хармонизираната система, при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел се взема предвид всеки отделен продукт.

3.  Когато съгласно Общо правило за тълкуване 5 на Хармонизираната система опаковката се включва в продукта за целите на класирането, тя се включва и при определяне на произхода.

Член 50

Принадлежности, резервни части и инструменти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Принадлежностите, резервните части и инструментите, изпращани с оборудване, машина, апаратура или превозно средство, които са част от нормалното оборудване и са включени в цената му франко завода, се считат за едно цяло със съответното оборудване, машина, апаратура или превозно средство.

Член 51

Комплекти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Комплектите съгласно определението в Общо правило за тълкуване 3, буква б) на Хармонизираната система се считат за комплекти с произход, когато всички съставящи ги продукти са продукти с произход.

Въпреки това, когато един комплект е съставен от продукти с произход и продукти без произход, комплектът в неговата цялост се счита за комплект с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не надвишава 15 % от цената на комплекта франко завода.

Член 52

Неутрални елементи

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

За да се определи дали даден продукт е продукт с произход, не се взема предвид произходът на следните елементи, които може да се използват при неговото производство:

а) енергия и горива;

б) съоръжения и оборудване;

в) машини и инструменти;

г) всякакви други стоки, които не влизат и не са предназначени да влизат в крайния състав на продукта.



Подраздел 3

Правила относно кумулацията и управлението на складовите наличности от материали, приложими в рамките на ОСП на Съюза

Член 53

Двустранна кумулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Двустранната кумулация позволява продуктите с произход от Съюза да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, когато са вложени в произведен в тази държава продукт, при условие че извършената там обработка или преработка надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1.

За целите на двустранната кумулация, по отношение на износа от Съюза за държава бенефициер се прилагат mutatis mutandis членове 41—52 и разпоредбите относно последващата проверка на доказателствата за произход.

Член 54

Кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Кумулацията с Норвегия, Швейцария или Турция позволява продуктите с произход от посочените държави да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, при условие че извършената там обработка или преработка надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1.

2.  Кумулацията с Норвегия, Швейцария или Турция не се прилага по отношение на продуктите, включени в глави 1—24 на Хармонизираната система.

Член 55

Регионална кумулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Регионалната кумулация се прилага към следните четири отделни регионални групи:

а) Група I: Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар/Бирма, Филипини, Тайланд, Виетнам;

б) Група II: Боливия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Панама, Перу, Венецуела;

в) Група III: Бангладеш, Бутан, Индия, Малдивски острови, Непал, Пакистан, Шри Ланка;

г) Група IV: Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай.

2.  Регионалната кумулация между държавите от една и съща група се прилага само когато са изпълнени следните условия:

а) по време на износа на продукта за Съюза държавите, участващи в кумулацията, са държави бенефициери, за които преференциалният режим не е временно преустановен в съответствие с Регламент (ЕС) № 978/2012;

б) за целите на регионалната кумулация между държавите от една регионална група се прилагат правилата за произход, определени в подраздел 2;

в) държавите от регионалната група са поели задължение:

i) да спазват или да гарантират спазването на разпоредбите на настоящия подраздел, и

ii) да оказват необходимото административно сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия подраздел както по отношение на Съюза, така и помежду си;

г) задълженията по буква в) са съобщени на Комисията от секретариата на съответната регионална група или друг компетентен съвместен орган, представляващ всички членове на въпросната група.

За целите на буква б), когато отговарящата на изискванията операция, посочена в приложение 22-03, част II, не е една и съща за всичките държави, участващи в кумулацията, произходът на продуктите, изнасяни от една държава за друга държава от регионалната група за целите на регионалната кумулация, се определя въз основа на правилото, което би се прилагало, ако продуктите се изнасяха за Съюза.

Когато държавите от регионалната група са изпълнили изискванията по първа алинея, букви в) и г), преди 1 януари 2011 г., не се изисква поемане на ново задължение.

3.  Материалите, изброени в приложение 22-04, се изключват от регионалната кумулация, предвидена в параграф 2, в случай че:

а) тарифната преференция, приложима в Съюза, не е една и съща за всичките държави, участващи в кумулацията, и

б) посредством кумулацията въпросните материали биха се ползвали от тарифно третиране, по-благоприятно от това, от което биха се ползвали, ако се изнасяха директно за Съюза.

4.  Регионалната кумулация между държави бенефициери от една и съща регионална група се прилага единствено при условие че обработката или преработката, извършена в държавата бенефициер, в която материалите са допълнително преработени или вложени, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1, а при текстилни продукти надхвърля и операциите, посочени в приложение 22-05.

Когато условието по първа алинея не е изпълнено и материалите са подложени на една или повече от операциите, описани в член 47, параграф 1, букви б)—р), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е тази държава от регионалната група, на която се пада най-големият дял от стойността на използваните материали с произход от държави от регионалната група.

Когато продуктите се изнасят без допълнителна обработка или преработка или са били подложени само на операциите, описани в член 47, параграф 1, буква а), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е държавата бенефициер, посочена в доказателствата за произход, издадени или изготвени в държавата бенефициер, в която са произведени продуктите.

5.  По искане на органите на държава бенефициер от група I или група III Комисията може да разреши регионална кумулация между държави от посочените групи, при условие че Комисията се е уверила, че е изпълнено всяко от следните условия:

а) условията по параграф 2, букви а) и б) са изпълнени, и

б) държавите, които ще участват в такава регионална кумулация, са поели задължение и съвместно са уведомили Комисията за своето задължение:

i) да спазват или да гарантират спазването на разпоредбите на настоящия подраздел, подраздел 2 и всички останали разпоредби относно прилагането на правилата за произход; и

ii) да оказват необходимото административно сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия подраздел и подраздел 2 както по отношение на Съюза, така и помежду си;

Искането по първа алинея се подкрепя от доказателство, че условията, определени в посочената алинея, са изпълнени. То се отправя до Комисията. Комисията ще вземе решение по искането въз основа на всички елементи, свързани с кумулацията и считани за значими, включително предвидените за кумулация материали.

6.  Когато е разрешена, регионалната кумулация между държави бенефициери от група I или група III позволява материалите с произход от държава от едната регионална група да се считат за материали с произход от държава от другата регионална група, когато са вложени в продукт, получен в нея, при условие че обработката или преработката, извършена във втората посочена държава бенефициер, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1, а при текстилни продукти надхвърля и операциите, посочени в приложение 22-05.

Когато условието, определено в първа алинея, не е изпълнено и материалите са подложени на една или повече от операциите, описани в член 47, параграф 1, букви б)—р), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход за целите на износа на продукти за Съюза, е участващата в кумулацията държава, на която се пада най-големият дял от стойността на използваните материали с произход от държави, участващи в кумулацията.

Когато продуктите се изнасят без допълнителна обработка или преработка или са били подложени само на операциите, описани в член 47, параграф 1, буква а), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е държавата бенефициер, посочена в доказателствата за произход, издадени или изготвени в държавата бенефициер, в която са произведени продуктите.

7.  Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) датата, на която поражда действие кумулацията между държави от група I и група III, предвидена в параграф 5, участващите в тази кумулация държави и, когато е целесъобразно, списъка на материалите, по отношение на които се прилага кумулацията.

8.  За целите на регионалната кумулация, по отношение на износа от една държава бенефициер за друга държава бенефициер се прилагат mutatis mutandis членове 41—52 и разпоредбите относно издаването или изготвянето на доказателствата за произход и разпоредбите относно последващата проверка на доказателствата за произход.

Член 56

Разширена кумулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  По искане на органите на която и да е държава бенефициер Комисията може да разреши разширена кумулация между държава бенефициер и държава, с която Съюзът има действащо споразумение за свободна търговия в съответствие с член XXIV от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), при условие че е изпълнено всяко от следните условия:

а) държавите, участващи в кумулацията, са поели задължение да спазват или да гарантират спазването на разпоредбите на настоящия подраздел, подраздел 2 и всички останали разпоредби относно прилагането на правилата за произход, и да оказват необходимото административно сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия подраздел и подраздел 2 както по отношение на Съюза, така и помежду си;

б) задължението по буква а) е съобщено на Комисията от съответната държава бенефициер.

Искането по първа алинея съдържа списък на материалите, засегнати от кумулацията, и се подкрепя от доказателство, че условията, определени в първа алинея, букви а) и б), са изпълнени. То се отправя до Комисията. В случай на промяна на засегнатите материали се подава ново искане.

Материалите, включени в глави 1—24 от Хармонизираната система, се изключват от разширената кумулация.

2.  При разширената кумулация по параграф 1 произходът на използваните материали и приложимото документално доказателство за произход се определят в съответствие с правилата, предвидени в съответното споразумение за свободна търговия. Произходът на продуктите за износ в Съюза се определя в съответствие с правилата за произход, определени в подраздел 2.

За да придобие полученият продукт статус на продукт с произход, не е необходимо материалите с произход от държава, с която Съюзът има споразумение за свободна търговия, използвани в държава бенефициер при производството на продукта за износ в Съюза, да са претърпели достатъчна обработка или преработка, при условие че обработката или преработката, извършена в съответната държава бенефициер, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1.

3.  Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) датата, на която поражда действие разширената кумулация, участващите в тази кумулация държави и списъка на материалите, по отношение на които се прилага кумулацията.

Член 57

Прилагане на двустранна кумулация или кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция едновременно с регионална кумулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Когато едновременно с регионалната кумулация се използва двустранна кумулация или кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция, полученият продукт придобива произхода на една от държавите от съответната регионална група, определен в съответствие с член 55, параграф 4, първа и втора алинея или, според случая, в съответствие с член 55, параграф 6, първа и втора алинея.

Член 58

Счетоводно отделяне на складовите наличности от материали на износителите от Съюза

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Ако при обработката или преработката на даден продукт се използват взаимозаменяеми материали с произход и без произход, митническите органи на държавите членки могат, при писмено искане от страна на икономическите оператори, установени на митническата територия на Съюза, да разрешат материалите да бъдат управлявани в Съюза с помощта на метода на счетоводното отделяне за целите на последващ износ за държава бенефициер в рамките на двустранната кумулация, без материалите да бъдат съхранявани отделно.

2.  Митническите органи на държавите членки могат да обвържат предоставянето на разрешение по параграф 1 с изпълнението на всички условия, които те считат за целесъобразни.

Разрешението се дава само ако с използването на посочения в параграф 1 метод може да се гарантира, че във всеки един момент количеството на получените продукти, за които може да се счита, че са „с произход от Съюза“, е равно на броя на продуктите, които биха били получени чрез използване на метод за физическо разделяне на наличностите.

Ако се даде разрешение за неговото използване, методът се прилага и прилагането му се отразява въз основа на общите счетоводни принципи, приложими в Съюза.

3.  Ползвателят на метода, посочен в параграф 1, изготвя доказателства за произход за количеството продукти, които могат да бъдат считани за продукти с произход от Съюза, или, до прилагането на системата за регистрирани износители, подава заявление за издаване на тези доказателства за произход. По искане на митническите органи на държавите членки ползвателят представя отчет за управлението на количествата.

4.  Митническите органи на държавите членки следят за това как се използва разрешението, посочено в параграф 1.

Те могат да оттеглят разрешението в следните случаи:

а) титулярят използва неправилно разрешението по какъвто и да е начин, или

б) титулярят не изпълнява някое от другите условия, посочени в настоящия подраздел, подраздел 2 и всички останали разпоредби относно прилагането на правилата за произход.



Подраздел 4

Определение на понятието „продукти с произход“, приложимо в рамките на правилата за произход за целите на преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза за някои държави или територии

Член 59

Общи изисквания

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  За целите на разпоредбите, свързани с преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза за някои държави, групи държави или територии (наричани по-долу „държава или територия бенефициер“), с изключение на посочените в подраздел 2 на настоящия раздел и на отвъдморските страни и територии, асоциирани към Съюза, за продукти с произход от държава или територия бенефициер се считат следните продукти:

а) продукти, изцяло получени в тази държава или територия бенефициер по смисъла на член 60;

б) продукти, получени в тази държава или територия бенефициер, при производството на които са използвани продукти, различни от посочените в буква а), при условие че тези продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на член 61.

2.  За целите на настоящия подраздел продуктите с произход от Съюза по смисъла на параграф 3 от настоящия член, които са подложени в държава или територия бенефициер на обработка или преработка, надхвърляща описаната в член 62, се считат за продукти с произход от тази държава или територия бенефициер.

3.  При установяване на произхода на продукти, получени в Съюза, се прилага mutatis mutandis параграф 1.

Член 60

Изцяло получени продукти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  За изцяло получени в държава или територия бенефициер или в Съюза се считат:

а) минералните продукти, извлечени от нейните почви или от нейното морско дъно;

б) растителните продукти, чиито реколти са прибрани там;

в) живите животни, родени и отгледани там;

г) продуктите от живи животни, отгледани там;

д) продуктите от заклани животни, родени и отгледани там;

е) продуктите, получени от лов или риболов, извършван там;

ж) продуктите от морски риболов и другите продукти, уловени от нейните кораби в морето извън териториалните води;

з) продуктите, произведени на борда на нейните кораби фабрики изключително от продуктите, посочени в буква ж);

и) употребяваните изделия, събрани там, които са годни само за извличане на суровините;

й) отпадъците и остатъците (скрапът), получени в резултат на производствените операции, извършвани там;

к) продуктите, извлечени от морското дъно или под морското дъно, намиращо се извън нейните териториални води, но където тази държава или територия бенефициер или държава членка има изключителни права за експлоатация;

л) стоките, произведени там изключително от продуктите, посочени в букви а)—к).

2.  Термините „нейните плавателни съдове“ и „нейните кораби фабрики“ в параграф 1, букви ж) и з) се прилагат само по отношение на плавателните съдове и корабите фабрики, които отговарят на следните условия:

а) регистрирани са или са записани в държавата бенефициер или в държава членка;

б) плават под знамето на държава бенефициер или на държава членка;

в) притежавани са в размер на най-малко 50 % от граждани на държавата бенефициер или на държави членки, или от дружество със седалище в съответната държава или в една от държавите членки, на което управителят или управителите, председателят на съвета на директорите или на надзорния съвет и мнозинството от членовете на тези съвети са граждани на съответната държава бенефициер или на държавите членки, и на което освен това — при дружествата — поне половината от капитала принадлежи на съответната държава бенефициер или на държавите членки или на публичноправни органи или граждани на съответната държава бенефициер или на държавите членки;

г) капитанът и офицерите на корабите и корабите фабрики са граждани на държавата бенефициер или на държавите членки;

д) поне 75 % от екипажа им са граждани на държавата бенефициер или на държавите членки.

3.  Термините „държава бенефициер“ и „Съюз“ обхващат и териториалните води на съответната държава или на държавите членки.

4.  Корабите, извършващи дейност в открито море, включително корабите фабрики, на борда на които се обработва или преработва уловената риба, се считат за част от територията на държавата бенефициер или на държавата членка, на която принадлежат, при условие че отговарят на условията, посочени в параграф 2.

Член 61

Достатъчно обработени или преработени продукти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

За целите на член 59 продуктите, които не са изцяло получени в държава или територия бенефициер или в Съюза, се считат за достатъчно обработени или преработени, ако са изпълнени условията, посочени в списъка от приложение 22-11.

Тези условия показват, за всички продукти, обхванати от настоящия подраздел, обработката или преработката, която трябва да се извърши върху използваните при производството материали без произход, и се прилагат само по отношение на такива материали.

Ако продукт, който е придобил статус на продукт с произход чрез изпълнение на посочените в списъка условия, се използва при производството на друг продукт, условията приложими по отношение на продукта, в който той се влага, не се прилагат за него и не се вземат предвид материалите без произход, които евентуално са били използвани при неговото производство.

Член 62

Недостатъчна обработка или преработка

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Без да се засяга параграф 2, следните операции се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 61:

а) операции за осигуряване на запазването на продуктите в добро състояние по време на превоза и складирането им;

б) разделяне и събиране на пакети;

в) измиване, почистване; отстраняване на прах, оксиди, масла, боя или други покрития;

г) г) гладене на текстил и изделия от текстил с ютия или гладачна преса;

д) прости операции по боядисване и полиране;

е) лющене, частично или цялостно бланширане, полиране и гланциране на зърнени култури и ориз;

ж) операции по оцветяване или ароматизиране на захар или оформянето ѝ на бучки; частично или цялостно смилане на захар;

з) белене, изваждане на костилки и чистене на черупки на плодове, ядки и зеленчуци;

и) заточване, просто шлифоване или просто рязане;

й) пресяване, отсяване, сортиране, класифициране, окачествяване, съчетаване; (включително окомплектуване на изделия);

к) просто поставяне в бутилки, метални кутии, флакони, торби, каси, кутии, прикрепване за подложки или плочи и всякакви други прости операции по опаковане;

л) поставяне или отпечатване на маркировки, етикети, емблеми и други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;

м) просто смесване на продукти, независимо дали са от различни видове; смесване на захар с всякакъв друг материал;

н) просто добавяне на вода или разреждане или дехидратиране или денатуриране на продукти;

о) просто сглобяване на части от изделия, за да се получи завършено изделие, или разглобяване на продуктите на части;

п) клане на животни;

р) комбинация от две или повече операции, посочени в букви а)—п).

2.  Когато се определя дали претърпяната от даден продукт обработка или преработка трябва да се счита за недостатъчна по смисъла на параграф 1, всички операции, извършени върху продукта в държава или територия бенефициер или в Съюза, се разглеждат заедно.

Член 63

Единица за оценка

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Единицата за оценка при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел е конкретният продукт, който се счита за основна единица при определяне на класирането съгласно номенклатурата на Хармонизираната система

Съответно следва, че:

а) когато един продукт, съставен от група или сбор от изделия, се класира съгласно условията на Хармонизираната система в една единствена позиция, цялата съвкупност представлява единицата за оценка;

б) когато една пратка се състои от определен брой идентични продукти, класирани в една и съща позиция на Хармонизираната система, при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел всеки продукт трябва да се взема предвид поотделно.

2.  Когато съгласно Общо правило за тълкуване 5 на Хармонизираната система опаковката се включва в продукта за целите на класирането, тя се включва и при определяне на произхода.

Член 64

Общо допустимо отклонение

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Чрез дерогация от разпоредбите на член 61, материали без произход могат да се използват при производството на даден продукт, при условие че общата им стойност не надвишава 10 % от цената франко завода на продукта.

Когато в списъка за максималната стойност на материалите без произход са дадени една или няколко процентни стойности, тези процентни стойности не трябва да се надхвърлят чрез прилагането на първа алинея.

2.  Параграф 1 не се прилага по отношение на продуктите, включени в глави 50—63 от Хармонизираната система.

Член 65

Принадлежности, резервни части и инструменти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Принадлежностите, резервните части и инструментите, изпращани с оборудване, машина, апаратура или превозно средство, които са част от нормалното оборудване и са включени в цената му или които не са фактурирани отделно, се считат за едно цяло със съответното оборудване, машина, апаратура или превозно средство.

Член 66

Комплекти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Комплектите съгласно определението в Общо правило за тълкуване 3 на Хармонизираната система се считат за комплекти с произход, когато всички съставящи ги продукти са продукти с произход. Независимо от това, когато един комплект е съставен от продукти с произход и продукти без произход, комплектът като цяло се счита за комплект с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не надвишава 15 % от цената франко завода на комплекта.

Член 67

Неутрални елементи

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

За да се определи дали даден продукт е продукт с произход, не е необходимо да се определя произходът на следните елементи, които може да се използват при неговото производство:

а) енергия и горива;

б) съоръжения и оборудване;

в) машини и инструменти;

г) стоки, които не влизат и не са предназначени да влизат в крайния състав на продукта.



Подраздел 5

Териториални изисквания, приложими в рамките на правилата за произход за целите на преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза за някои държави или територии

Член 68

Принцип на териториалност

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Условията, определени в подраздел 4 и в настоящия подраздел, за придобиване на статус на продукт с произход, трябва да продължават да се изпълняват по всяко време в държавата или територията бенефициер или в Съюза.

Ако продукти с произход, изнесени от държавата или територията бенефициер или от Съюза за друга държава, бъдат върнати, те се считат за продукти без произход, освен ако бъде доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че са изпълнени следните условия:

а) върнатите продукти са същите като изнесените;

б) продуктите не са претърпели каквито и да било операции извън необходимото, за да се запазят в добро състояние, докато са били в тази държава или по време на износа им.

Член 69

Директен транспорт

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  За директно транспортирани от държавата или територията бенефициер до Съюза или от Съюза до държавата или територията бенефициер се считат:

а) продуктите, транспортирани без преминаване през територията на друга държава;

б) продуктите, представляващи единична пратка, транспортирана през територията на държави, различни от държавата или територията бенефициер или Съюза, с евентуално претоварване или временно складиране в тези държави, при условие че продуктите остават под надзора на митническите органи в държавата на транзит или на складиране и не са подложени на други операции, освен разтоварване, повторно натоварване и операции, предназначени да ги запазят в добро състояние;

в) продуктите, които се транспортират по тръбопровод без прекъсване през територия, различна от тази на изнасящата държава или територия бенефициер или на Съюза.

2.  Доказателства, че са изпълнени условията, посочени в параграф 1, буква б), се предоставят на компетентните митнически органи чрез представяне на което и да е от следните:

а) един единствен транспортен документ, покриващ преминаването от държавата износител през държавата на транзит;

б) сертификат, издаден от митническите органи на държавата на транзит:

i) даващ точно описание на продуктите;

ii) посочващ датите на разтоварване и повторно натоварване на продуктите и, когато е приложимо, имената на корабите или другите използвани транспортни средства; и

iii) удостоверяващ условията, при които продуктите са останали в държавата на транзит;

в) или, при липса на посочените — всякакви други доказателствени документи.

Член 70

Изложби

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.  Продукти с произход, изпратени от държава или територия бенефициер за изложба в друга държава и продадени след изложбата с цел внос в Съюза, се ползват при вноса от тарифните преференции по член 59, при условие че отговарят на изискванията на подраздел 4 и на настоящия подраздел, даващи им право да бъдат признати за продукти с произход от държавата или територията бенефициер, и при условие че по начин, удовлетворителен за компетентните митнически органи на Съюза, е доказано, че:

а) износител е изпратил продуктите от държавата или територията бенефициер директно до държавата, в която се провежда изложбата, и ги е изложил там;

б) продуктите са продадени или по друг начин е извършено разпореждане с тях от страна на този износител в полза на лице в Съюза;

в) продуктите са изпратени за Съюза по време на изложбата или веднага след нея в състоянието, в което са били изпратени за участие в изложбата;

г) след изпращането им за участие в изложбата продуктите не са били използвани за друга цел, освен за представяне на изложбата.

2.  Сертификат за движение EUR.1 се представя на митническите органи на Съюза по обичайния начин. На него трябва да бъдат посочени името и адресът на изложбата. При необходимост могат да бъдат поискани допълнителни документални доказателства за естеството на продуктите и условията, при които те са били изложени.

3.  Параграф 1 се прилага по отношение на всички търговски, промишлени, селскостопански или занаятчийски изложби, панаири или подобни публични изложения, които не са организирани за частни цели в магазини или търговски помещения с цел продажбата на чуждестранни продукти и по време на които продуктите остават под митнически контрол.



ГЛАВА 2

Стойност на стоките за митнически цели

Член 71

Опростяване

(член 73 от Кодекса)

1.  Разрешението, посочено в член 73 от Кодекса, може да бъде издадено, когато са изпълнени следните условия:

а) прилагането на процедурата по член 166 от Кодекса при дадените обстоятелства би довело до непропорционални административни разходи;

б) определената митническа стойност няма да се различава значително от стойността, определена при липсата на разрешение.

2.  Издаването на разрешението зависи от изпълнението на следните условия от страна на заявителя:

а) заявителят отговаря на критерия по член 39, буква а) от Кодекса;

б) заявителят поддържа счетоводна система, която съответства на общоприетите счетоводни принципи, прилагани в държавата членка, където се намира отчетността му, и която ще улесни митническия контрол, основан на одита. Счетоводната система съхранява записи на данни за минали периоди, които осигуряват одитна следа от момента, в който данните влизат в съответното досие;

в) заявителят разполага с административна организация, която съответства на вида и мащаба на стопанската му дейност и е подходяща за управлението на стоковите потоци, както и със система за вътрешен контрол, която е в състояние да открива незаконосъобразни или нередовни операции.



ДЯЛ III

МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ОБЕЗПЕЧЕНИЯ



ГЛАВА 1

Възникване на митническо задължение



Раздел 1

Общи разпоредби за митническите задължения при внос и износ



Подраздел 1

Правила за изчисляване на размера на вносните или износните мита

Член 72

Изчисляване на размера на вносните мита за преработените продукти, получени в резултат на активно усъвършенстване

(член 86, параграф 3 от Кодекса)

1.  За да се определи размерът на вносните мита, който трябва да бъде начислен за преработените продукти в съответствие с член 86, параграф 3 от Кодекса, се определя в съответствие с параграфи 2—6 количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение.

2.  Методът на изчисляване въз основа на количеството, посочен в параграфи 3 и 4, се прилага в следните случаи:

а) когато в резултат на операциите по усъвършенстване се получава само един вид преработени продукти;

б) когато в резултат на операциите по усъвършенстване се получават различни видове преработени продукти и във всеки от тези преработени продукти се съдържат всички съставки или компоненти на поставените под митническия режим стоки.

3.  В случая, посочен в параграф 2, буква а), количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентният дял на частта на преработените продукти, за които възниква митническо задължение, съдържаща се в общото количество на преработените продукти, получени в резултат на операцията по усъвършенстване.

4.  В случая, посочен в параграф 2, буква б), количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентен дял, изчислен чрез умножаване на следните множители:

а) процентният дял на частта на преработените продукти, за които възниква митническо задължение, съдържаща се в общото количество на преработените продукти от един и същ вид, получени в резултат на операцията по усъвършенстване;

б) процентният дял на частта на общото количество на преработените продукти от един и същ вид, независимо дали възниква митническо задължение, съдържаща се в общото количество на всички преработени продукти, получени в резултат на операцията по усъвършенстване.

5.  Количествата стоки, поставени под митническия режим, които са унищожени и загубени по време на операцията по усъвършенстване, по-специално чрез изпаряване, изсушаване, сублимация или изтичане, не се вземат предвид при прилагане на метода на изчисляване въз основа на количеството.

6.  В случаите, различни от посочените в параграф 2, се прилага методът на изчисляване въз основа на стойността в съответствие с втора, трета и четвърта алинея.

Количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентен дял, изчислен чрез умножаване на следните множители:

а) процентният дял на частта на преработените продукти, за които възниква митническо задължение, съдържаща се в общата стойност на преработените продукти от един и същ вид, получени в резултат на операцията по усъвършенстване;

б) процентният дял на частта на общата стойност на преработените продукти от един и същ вид, независимо дали възниква митническо задължение, съдържаща се в общата стойност на всички преработени продукти, получени в резултат на операцията по усъвършенстване.

За целите на прилагането на метода на изчисляване въз основа на стойността, стойността на преработените продукти се установява въз основа на текущите цени франко завода на митническата територия на Съюза или, когато не могат да бъдат определени такива цени франко завода — въз основа на текущите продажни цени за идентични или сходни продукти на митническата територия на Съюза. Цените между страни, които изглеждат свързани или сключили компенсаторно споразумение помежду си, не могат да се използват за определяне на стойността на преработените продукти, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

Когато стойността на преработените продукти не може да се определи съгласно трета алинея, тя се определя посредством всеки разумен метод.

Член 73

Прилагане на разпоредбите относно режим специфична употреба по отношение на преработените продукти, получени в резултат на активно усъвършенстване

(член 86, параграф 3 от Кодекса)

1.  За целите на прилагането на член 86, параграф 3 от Кодекса, при определяне на размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение върху преработените продукти, получени в резултат на режим активно усъвършенстване, поставените под посочения режим стоки се ползват от освобождаване от мито или намалена ставка на митото поради употребата им за специфични цели, каквито биха били приложени към тези стоки, ако последните са били поставени под режим специфична употреба в съответствие с член 254 от Кодекса.

2.  Параграф 1 се прилага, когато са изпълнени следните условия:

а) могло е да бъде издадено разрешение за поставяне на стоките под режим специфична употреба, и

б) към момента на приемане на митническата декларация за поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване са щели да бъдат изпълнени условията за освобождаване от мито или за намалена ставка на митото поради употребата на тези стоки за специфични цели.

Член 74

Прилагане на преференциалното тарифно третиране по отношение на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване

(член 86, параграф 3 от Кодекса)

За целите на прилагането на член 86, параграф 3 от Кодекса, когато към момента на приемане на митническата декларация за поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване внесените стоки отговарят на условията за ползване на преференциално тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или тавани, тези стоки отговарят на условията за ползване на всяко преференциално тарифно третиране, предвидено по отношение на идентичните стоки към момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение.

Член 75

Специфично вносно мито за преработените продукти, получени в резултат на пасивно усъвършенстване, или за заместващите продукти

(член 86, параграф 5 от Кодекса)

Когато трябва да се приложи специфично вносно мито по отношение на преработените продукти, получени в резултат на пасивно усъвършенстване, или заместващите продукти, размерът на вносното мито се изчислява въз основа на митническата стойност на преработените продукти към момента на приемане на митническата декларация за допускане за свободно обращение, минус статистическата стойност на съответните временно изнесени стоки към момента на поставянето им под режим пасивно усъвършенстване, умножена по размера на вносното мито, приложим по отношение на преработените или заместващите продукти, разделена на митническата стойност на преработените или заместващите продукти.

Член 76

Дерогация от изчисляването на размера на вносните мита за преработените продукти, получени в резултат на активно усъвършенстване

(член 86, параграфи 3 и 4 от Кодекса)

Член 86, параграф 3 от Кодекса се прилага без искане от страна на декларатора, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) преработените продукти, получени в резултат на режим активно усъвършенстване, се внасят пряко или непряко от съответния титуляр на разрешението в срок от една година след техния реекспорт;

б) към момента на приемане на митническата декларация за поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване, по отношение на стоките са щели да се прилагат мярка на търговската или селскостопанската политика или антидъмпингово, изравнително, защитно или ответно мито, ако тогава стоките са били допуснати за свободно обращение;

в) не е била необходима проверка на икономическите условия съгласно член 166.



Подраздел 2

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение

Член 77

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение при режим съюзен транзит

(член 87, параграф 2 от Кодекса)

За стоките, поставени под режим съюзен транзит, срокът, посочен в член 87, параграф 2 от Кодекса, е един от следните:

а) седем месеца от последната дата, на която стоките е следвало да бъдат представени пред получаващото митническо учреждение, освен ако преди изтичането на посочения срок е изпратено искане за прехвърляне на събирането на митническото задължение до органа, отговарящ за мястото, на което съгласно доказателствата, получени от митническия орган на отправната държава членка, са настъпили събитията, от които възниква митническото задължение, в който случай посоченият срок се удължава най-много с един месец;

б) един месец от изтичането на срока за отговор от страна на титуляря на режима на искане за информация, необходима за приключване на режима, когато митническият орган на отправната държава членка не е бил уведомен за пристигането на стоките и титулярят на режима е предоставил недостатъчна информация или не е предоставил информация.

Член 78

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение при режим транзит в съответствие с Конвенцията ТИР

(член 87, параграф 2 от Кодекса)

За стоките, поставени под режим транзит в съответствие с Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, включително последващите ѝ изменения (Конвенцията ТИР), срокът, посочен в член 87, параграф 2 от Кодекса, е седем месеца от последната дата, на която стоките е следвало да бъдат представени пред получаващото митническо учреждение или пред митническото учреждение на напускане.

Член 79

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение при режим транзит в съответствие с Конвенцията АТА или Истанбулската конвенция

(член 87, параграф 2 от Кодекса)

За стоките, поставени под режим транзит в съответствие с Митническата конвенция относно карнета АТА за временен внос на стоки, съставена в Брюксел на 6 декември 1961 г., включително последващите ѝ изменения (Конвенцията АТА), или в съответствие с Конвенцията за временен внос, включително последващите ѝ изменения (Истанбулската конвенция), срокът, посочен в член 87, параграф 2 от Кодекса, е седем месеца от датата, на която стоките е следвало да бъдат представени на получаващото митническо учреждение.

Член 80

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение в случаи, различни от режим транзит

(член 87, параграф 2 от Кодекса)

За стоките, поставени под специален режим, различен от режим транзит, и за стоките, които са на временно складиране, срокът, посочен в член 87, параграф 2 от Кодекса, е седем месеца от изтичането на един от следните периоди:

а) определения срок за приключване на специалния режим;

б) определения срок за завършване на митническия надзор на стоките под режим специфична употреба;

в) определения срок за завършване на временното складиране;

г) определения срок за завършване на движението на стоки, поставени под режим складиране, между различни места на митническата територия на Съюза, където режимът не е приключен.



ГЛАВА 2

Обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение



Раздел 1

Общи разпоредби

Член 81

Случаи, в които не се изисква обезпечение за стоките, поставени под режим временен внос

(член 89, параграф 8, буква в) от Кодекса)

Поставянето на стоките под режим временен внос не е обвързано с предоставянето на обезпечение в следните случаи:

а) когато митническото деклариране може да бъде извършено в устна форма или чрез друго действие, както е посочено в член 141;

б) в случай на материали, използвани в международния транспорт от въздушните превозвачи, дружествата за морски или железопътен транспорт или доставчиците на пощенски услуги, при условие че тези материали са маркирани с отличителен знак;

в) в случай на опаковки, които се внасят празни, при условие че имат неизтриваеми постоянни маркировки;

г) когато предишният титуляр на разрешението за временен внос е декларирал стоките за режим временен внос съгласно член 136 или член 139 и посочените стоки се поставят впоследствие под режим временен внос за същата цел.

Член 82

Обезпечение под формата на поръчителство

(член 94, член 22, параграф 4 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  Когато обезпечението се предоставя под формата на поръчителство и може да се използва в повече от една държава членка, поръчителят посочва адрес за кореспонденция или назначава представител във всяка държава членка, в която може да се използва обезпечението.

2.  Отмяната на одобрението на поръчителя или на поръчителството на поръчителя поражда действие на 16-тия ден, следващ датата, на която решението относно отмяната е получено или се смята за получено от поръчителя.

3.  Прекратяването на поръчителството поражда действие на 16-тия ден, следващ датата, на която поръчителят уведоми за прекратяването митническото учреждение, на което е било предоставено обезпечението.

4.  Когато обезпечение, покриващо една-единствена операция (еднократно обезпечение), се предоставя под формата на ваучери, това може да се извърши със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 83

Форми на обезпечение, различни от паричен депозит или поръчителство

(член 92, параграф 1, буква в) от Кодекса)

1.  Формите на обезпечение, различни от паричен депозит или поръчителство, са следните:

а) учредяване на ипотека, залог на земя, антихреза или други вещни права, които се смятат за равностойни на права върху недвижима собственост;

б) преотстъпване на вземания, залог със или без преотстъпване на владението върху стоки, ценни книжа или права върху тях, или банкова спестовна книжка, или запис в национален регистър на длъжниците;

в) поемане на солидарни договорни задължения за пълната сума на задължението от трета страна, одобрена за тази цел от митническите органи, или депозиране на менителница, чието плащане е гарантирано от такава трета страна;

г) паричен депозит или платежно средство, което се счита за равностойно на паричен депозит, във валута, различна от евро и от валутата на държавата членка, в която се изисква обезпечението;

д) участие, обвързано с плащането на вноска, в обща гаранционна схема, администрирана от митническите органи.

2.  Формите на обезпечение, посочени в параграф 1, не се приемат с цел поставянето на стоки под режим съюзен транзит.

3.  Държавите членки приемат формите на обезпечение, посочени в параграф 1, доколкото тези форми на обезпечение се приемат съгласно националното право.



Раздел 2

Общо обезпечение и освобождаване от обезпечение

Член 84

Намаляване на равнището на общото обезпечение и освобождаване от обезпечение

(член 95, параграф 2 от Кодекса)

1.  Разрешение за използване на общо обезпечение с размер, намален на 50 % от референтния размер, се дава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните условия:

а) заявителят поддържа счетоводна система, която съответства на общоприетите счетоводни принципи, които се прилагат в държавата членка, където се намира отчетността му, позволява митнически контрол, основан на одит, и съхранява записи на данни за минали периоди, които осигуряват одитна следа от момента, в който данните се въвеждат в съответното досие;

б) заявителят разполага с административна организация, която съответства на вида и мащаба на стопанската му дейност и е подходяща за управлението на стоковите потоци, както и със система за вътрешен контрол, която е в състояние да предотвратява, открива и коригира грешки и да предотвратява и открива незаконосъобразни или нередовни операции;

в) заявителят не е обект на производство по несъстоятелност;

г) през последните три години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или такси, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки;

д) заявителят докаже въз основа на отчетността и информацията, налични за последните три години преди подаването на заявлението, че има достатъчен финансов капацитет, за да спазва задълженията си и да изпълнява ангажиментите си с оглед на вида и обема на стопанската дейност, в т.ч. че няма отрицателни нетни активи, освен ако те могат да бъдат обезпечени;

е) заявителят може да докаже, че разполага с достатъчно финансови ресурси, за да изпълни задълженията си за частта от референтната сума, която не е покрита от обезпечението.

2.  Разрешение за използване на общо обезпечение с размер, намален на 30 % от референтния размер, се дава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните условия:

а) заявителят поддържа счетоводна система, която съответства на общоприетите счетоводни принципи, които се прилагат в държавата членка, където се намира отчетността му, позволява митнически контрол, основан на одит, и съхранява записи на данни за минали периоди, които осигуряват одитна следа от момента, в който данните се въвеждат в съответното досие;

б) заявителят разполага с административна организация, която съответства на вида и мащаба на стопанската му дейност и е подходяща за управлението на стоковите потоци, както и със система за вътрешен контрол, която е в състояние да предотвратява, открива и коригира грешки и да предотвратява и открива незаконосъобразни или нередовни операции;

в) заявителят осигурява условия неговите отговорни служители да са инструктирани да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;

г) заявителят не е обект на производство по несъстоятелност;

д) през последните три години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или такси, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки;

е) заявителят докаже въз основа на отчетността и информацията, налични за последните три години преди подаването на заявлението, че има достатъчен финансов капацитет, за да спазва задълженията си и да изпълнява ангажиментите си с оглед на вида и обема на стопанската дейност, в т.ч. че няма отрицателни нетни активи, освен ако те могат да бъдат обезпечени;

ж) заявителят може да докаже, че разполага с достатъчно финансови ресурси, за да изпълни задълженията си за частта от референтната сума, която не е покрита от обезпечението.

3.  Освобождаване от обезпечение се разрешава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните изисквания:

а) заявителят поддържа счетоводна система, която съответства на общоприетите счетоводни принципи, които се прилагат в държавата членка, където се намира счетоводната му отчетност, позволява митнически контрол, основан на одит, и съхранява записи на данни за минали периоди, които осигуряват одитна следа от момента, в който данните се въвеждат в съответното досие;

б) заявителят позволява на митническия орган физически достъп до своите счетоводни системи и — в съответните случаи — до търговската и транспортната си отчетност;

в) заявителят разполага с логистична система, която идентифицира стоките като съюзни или несъюзни и — когато е целесъобразно — указва тяхното местоположение;

г) заявителят разполага с административна организация, която съответства на вида и мащаба на стопанската му дейност и е подходяща за управлението на стоковите потоци, както и със система за вътрешен контрол, която е в състояние да предотвратява, открива и коригира грешки и да предотвратява и открива незаконосъобразни или нередовни операции;

д) когато е приложимо — заявителят е въвел удовлетворителни процедури за управление на лицензи и разрешения, предоставени в съответствие с мерки на търговската политика или свързани с търговията със селскостопански продукти;

е) заявителят е въвел удовлетворителни процедури за архивиране на своята отчетност и информацията си, както и за защита от загуба на тази информация;

ж) заявителят гарантира, че неговите съответни служители са инструктирани да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;

з) заявителят е въвел адекватни мерки за сигурност, които защитават компютърната му система от нерегламентиран достъп и гарантират сигурността на документацията му;

и) заявителят не е обект на производство по несъстоятелност;

й) през последните три години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или такси, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки;

к) заявителят докаже въз основа на отчетността и информацията, налични за последните три години преди подаването на заявлението, че има достатъчен финансов капацитет, за да спазва задълженията си и да изпълнява ангажиментите си с оглед на вида и обема на стопанската дейност, в т.ч. че няма отрицателни нетни активи, освен ако те могат да бъдат обезпечени;

л) заявителят може да докаже, че разполага с достатъчно финансови ресурси, за да изпълни задълженията си за частта от референтната сума, която не е покрита от обезпечението.

4.  Когато заявителят е бил установен за период, по-кратък от три години, изискването, посочено в параграф 1, буква г), параграф 2, буква д) и параграф 3, буква ѝ), се проверява въз основа на наличната отчетност и информация.



Раздел 3

Разпоредби по отношение на режима съюзен транзит и режима в съответствие с Истанбулската конвенция и Конвенцията ATA

Член 85

Освобождаване на поръчителя от задълженията му при режим съюзен транзит

(член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 98 от Кодекса)

1.  Когато режимът съюзен транзит не е приключен, митническите органи на отправната държава членка уведомяват поръчителя в срок от девет месеца от определения срок за представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение, че режимът не е приключен.

2.  Когато режимът съюзен транзит не е приключен, митническите органи, определени в съответствие с член 87 от Кодекса, уведомяват поръчителя в срок от три години от датата на приемане на декларацията за транзит, че той е задължен или може да бъде задължен да заплати задължението, за което отговаря във връзка с въпросната операция по съюзен транзит.

3.  Поръчителят се освобождава от своите задължения, ако нито едно от уведомленията, предвидени в параграфи 1 и 2, не е издадено до него преди изтичането на срока.

4.  Когато е издадено някое от уведомленията, поръчителят се уведомява за събирането на задължението или за приключването на режима.

5.  Общите изисквания за данните за уведомлението по параграф 1 са поместени в приложение 32-04.

Общите изисквания за данните за уведомлението по параграф 2 са поместени в приложение 32-05.

6.  В съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса уведомлението по параграфи 1 и 2 може да бъде изпратено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 86

Искане за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, за стоки под покритието на карнет ATA и уведомление до обезпечаваща асоциация за неприключването на карнети CPD при режима в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция

(член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 98 от Кодекса)

1.  При неизпълнение на едно от задълженията във връзка с карнет ATA или карнет CPD митническите органи уреждат документите за временен внос (искане за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, или съответно уведомление за неприключването) в съответствие с членове 9, 10 и 11 от приложение A към Истанбулската конвенция или, когато е приложимо, в съответствие с членове 7, 8 и 9 от Конвенцията ATA.

2.  Размерът на вносните мита и данъците, възникнали в резултат на искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, се изчислява чрез образец на формуляр за облагане.

3.  Общите изисквания за данните за искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, посочено в параграф 1, са поместени в приложение 33-01.

4.  Общите изисквания за данните за уведомлението за неприключването на карнети CPD по параграф 1 са поместени в приложение 33-02.

5.  В съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, и уведомлението за неприключването на карнети CPD могат да бъдат изпратени до съответната обезпечаваща асоциация чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.



ГЛАВА 3

Събиране и плащане на мита и възстановяване и опрощаване на размера на вносните и износните мита



Раздел 1

Определяне на размера на вносните или износните мита, уведомяване за митническото задължение и вземане под отчет



Подраздел 1

Уведомяване за митническото задължение и искане за плащане от обезпечаваща асоциация

Член 87

Средства за уведомяване за митническото задължение

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Уведомяването за митническото задължение по член 102 от Кодекса може да бъде извършено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 88

Освобождаване от задължението за уведомяване за митническото задължение

(член 102, параграф 1, буква г) от Кодекса)

1.  Митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо задължение, възникнало при неизпълнение по член 79 или член 82 от Кодекса, когато размерът на съответните вносни или износни мита е под 10 EUR.

2.  Когато първоначално съобщеното митническо задължение е било с размер на вносните или износните мита, по-малък от дължимия размер на вносни или износни мита, митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо задължение за разликата между тези суми, при условие че тя е под 10 EUR.

3.  Ограничението от 10 EUR по параграфи 1 и 2 се прилага по отношение на всяко действие по събиране на вземания.



Раздел 2

Плащане на размера на вносните или износните мита

Член 89

Спиране на срока за плащане в случай на заявление за опрощаване

(член 108, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  Митническите органи спират срока за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, докато вземат решение по заявлението за опрощаване, при условие че са изпълнени условията:

а) когато е подадено заявление за опрощаване съгласно член 118, 119 или 120 от Кодекса — да има вероятност да са изпълнени условията, определени в съответния член;

б) когато е подадено заявление за опрощаване съгласно член 117 от Кодекса — да има вероятност да са изпълнени условията, определени в член 117 и член 45, параграф 2 от Кодекса.

2.  Когато стоките, които са предмет на заявление за опрощаване, вече не са под митнически надзор към момента на подаване на заявлението, се предоставя обезпечение.

3.  Чрез дерогация от параграф 2, митническите органи не изискват обезпечение, ако се установи, че предоставянето на обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника.

Член 90

Спиране на срока за плащане в случай на стоки, които следва да бъдат отнети, унищожени или изоставени в полза на държавата

(член 108, параграф 3, буква б) от Кодекса)

Митническите органи спират срока за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, когато стоките са все още под митнически надзор и следва да бъдат отнети, унищожени или изоставени в полза на държавата и митническите органи смятат, че има вероятност да бъдат изпълнени условията за отнемане, унищожаване или изоставяне в полза на държавата, до вземането на окончателно решение относно тяхното отнемане, унищожаване или изоставяне в полза на държавата.

Член 91

Спиране на срока за плащане в случай на митнически задължения, възникнали при неизпълнение

(член 108, параграф 3, буква в) от Кодекса)

1.  Митническите органи спират срока за плащане от лицето, посочено в член 79, параграф 3, буква а) от Кодекса, на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, когато то е възникнало при неизпълнение, посочено в член 79 от Кодекса, ако са изпълнени следните условия:

а) идентифициран е поне още един длъжник в съответствие с член 79, параграф 3, буква б) или в) от Кодекса;

б) размерът на съответните вносни или износни мита е съобщен на длъжника, посочен в буква а), съгласно член 102 от Кодекса;

в) лицето, посочено в член 79, параграф 3, буква а) от Кодекса, не се счита за длъжник съгласно член 79, параграф 3, буква б) или в) от Кодекса и на това лице не може да бъде вменена измама или явна небрежност.

2.  Спирането зависи от издаването от страна на лицето, в чиято полза се разрешава спирането, на обезпечение за размера на съответните вносни или износни мита, освен в една от следните ситуации:

а) вече съществува обезпечение, покриващо цялата сума на съответните вносни или износни мита, и поръчителят не е освободен от задълженията си;

б) въз основа на документирана оценка е установено, че изискването на обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника.

3.  Продължителността на спирането е ограничена до една година. Този период обаче може да бъде удължен от митническите органи по основателни причини.



Раздел 3

Възстановяване и опрощаване



Подраздел 1

Общи разпоредби и процедура

Член 92

Подаване на заявление за възстановяване или опрощаване

(член 6, параграф 3, буква а), член 22, параграф 1 и член 103 от Кодекса)

1.  Чрез дерогация от член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса, заявлението за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита по член 116 от Кодекса се подава до компетентния митнически орган на държавата членка, в която е било съобщено за митническото задължение.

2.  Подаването на заявление по параграф 1 може да бъде извършено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, съгласно разпоредбите в съответната държава членка.

Член 93

Допълнителна информация, когато стоките се намират в друга държава членка

(член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Общите изисквания за данните за искането за допълнителна информация, когато стоките се намират в друга държава членка, са поместени в приложение 33-06.

Искането за допълнителна информация по първа алинея може да бъде изпратено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 94

Средства за уведомяване за решението за възстановяване или опрощаване

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Решението за възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита може да бъде съобщено на заинтересованото лице чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 95

Общи изисквания за данните във връзка с формалностите, когато стоките се намират в друга държава членка

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

Общите изисквания за данните за отговора на искането за информация относно изпълнението на формалностите, когато заявлението за възстановяване или опрощаване се отнася до стоки, които се намират в държава членка, различна от тази, в която е било съобщено за митническото задължение, са поместени в приложение 33-07.

Член 96

Средства за изпращане на информация относно изпълнението на формалностите, когато стоките се намират в друга държава членка

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Отговорът по член 95 може да бъде изпратен чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 97

Удължаване на срока за вземане на решение за възстановяване или опрощаване

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

Когато се прилага член 116, параграф 3, първа алинея от Кодекса или член 116, параграф 3, втора алинея, буква б) от Кодекса, срокът за вземане на решение за възстановяване или опрощаване се спира, докато съответната държава членка получи уведомлението за решението на Комисията или уведомлението от Комисията за връщане на досието по причините, предвидени в член 98, параграф 6.

Когато се прилага член 116, параграф 3, втора алинея, буква б) от Кодекса, срокът за вземане на решение за възстановяване или опрощаване се спира, докато съответната държава членка получи уведомлението за решението на Комисията по случая, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.



Подраздел 2

Решения, които се вземат от комисията

Член 98

Предаване на досието на Комисията за вземане на решение

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

1.  Преди предаването на досието държавата членка уведомява заинтересованото лице за намерението си да предаде досието на Комисията и дава на заинтересованото лице 30-дневен срок, за да подпише декларация, която удостоверява, че лицето е прочело досието и в която се посочва, че лицето няма какво да добави или се изброява цялата допълнителна информация, която според него би трябвало да бъде включена. Ако заинтересованото лице не представи тази декларация в посочения 30-дневен срок, счита се, че заинтересованото лице е прочело досието и няма какво да добави.

2.  Когато държава членка предава на Комисията досие за вземане на решение в случаите, посочени в член 116, параграф 3 от Кодекса, досието включва най-малко следното:

а) обобщение на случая;

б) подробна информация, с която се установява, че са изпълнени условията по член 119 или член 120 от Кодекса;

в) декларацията, посочена в параграф 1, или декларация от държавата членка, удостоверяваща, че се счита, че заинтересованото лице е прочело досието и няма какво да добави.

3.  Комисията потвърждава на съответната държава членка получаването на досието веднага след като го получи.

4.  Комисията предоставя на разположение на всички държави членки копие от обобщението на случая, посочено в параграф 2, буква а), в срок от 15 дни от датата, на която е получила досието.

5.  Когато информацията, предадена от държавата членка, не е достатъчна, за да може Комисията да вземе решение, Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка.

6.  Комисията връща досието на държавата членка и случаят се счита за непредставен на Комисията във всеки от следните случаи:

а) досието е очевидно непълно, тъй като не съдържа нищо, което би оправдало разглеждането му от Комисията;

б) съгласно член 116, параграф 3, втора алинея от Кодекса случаят не е трябвало да бъде представян на Комисията;

в) държавата членка е предала на Комисията нова информация от такова естество, което може съществено да промени представянето на фактите или правната оценка на случая, докато Комисията все още разглежда досието.

Член 99

Право на заинтересованото лице да бъде изслушано

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

1.  Когато Комисията възнамерява да приеме неблагоприятно решение в случаите по член 116, параграф 3 от Кодекса, тя съобщава в писмен вид възраженията си на заинтересованото лице, като същевременно посочва всички документи и цялата информация, на които се основават възраженията ѝ. Комисията информира заинтересованото лице за правото му на достъп до досието.

2.  Комисията информира съответната държава членка за своето намерение и за изпращането на съобщението по параграф 1.

3.  На заинтересованото лице се дава възможност да изрази писмено становището си пред Комисията в срок от 30 дни от датата, на която лицето е получило съобщението по параграф 1.

Член 100

Срокове

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

1.  Комисията взема решение дали възстановяването или опрощаването е обосновано в срок от девет месеца от датата, на която е получила досието по член 98, параграф 1.

2.  Когато Комисията сметне за необходимо да поиска допълнителна информация от държавата членка, както е предвидено в член 98, параграф 5, посоченият в параграф 1 срок се удължава с период, равен на периода между датата, на която Комисията е изпратила искането за допълнителна информация, и датата, на която е получила тази информация. Комисията уведомява заинтересованото лице за удължаването.

3.  Когато Комисията провежда разследвания, за да вземе решение, посоченият в параграф 1 срок се удължава с времето, необходимо за приключване на разследванията. Това удължаване не може да надхвърля девет месеца. Комисията уведомява държавата членка и заинтересованото лице за датите на започване и приключване на разследванията.

4.  Когато Комисията възнамерява да приеме неблагоприятно решение по член 99, параграф 1, посоченият в параграф 1 срок се удължава с 30 дни.

Член 101

Уведомяване за решението

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

1.  Комисията уведомява съответната държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок и във всеки случай в срок от 30 дни от изтичането на срока по член 100, параграф 1.

2.  Митническият орган, компетентен за вземане на решението, издава решение въз основа на решението на Комисията, за което е изпратено уведомление съгласно параграф 1.

Държавата членка, към която принадлежи митническият орган, компетентен за вземане на решението, информира съответно Комисията, като ѝ изпраща копие от въпросното решение.

3.  Когато решението в случаите по член 116, параграф 3 от Кодекса е благоприятно за заинтересованото лице, Комисията може да определи условията, при които митническите органи следва да възстановяват или опрощават мита в случаите, включващи въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.

Член 102

Последици от невземането на решение или неуведомяването за решение

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

Ако Комисията не приеме решение в срока, предвиден в член 100, или не уведоми за дадено решение съответната държава членка в срока, предвиден в член 101, параграф 1, митническият орган, компетентен за вземане на решението, приема решение, което е благоприятно за заинтересованото лице.



ГЛАВА 4

Погасяване на митническо задължение

Член 103

Пропуски, които не оказват значително влияние върху правилното действие на митническия режим

(член 124, параграф 1, буква з), подточка i) от Кодекса)

Следните ситуации се считат за пропуск, който не оказва значително влияние върху правилното действие на митническия режим:

а) надвишаването на даден срок с период от време, не по-дълъг от удължаването на срока, което би било разрешено, ако е било поискано това удължаване;

б) когато е възникнало митническо задължение по отношение на стоки, поставени под специален режим или на временно складиране по член 79, параграф 1, буква а) или в) от Кодекса, и впоследствие тези стоки са били допуснати за свободно обращение;

в) когато впоследствие е бил възстановен митническият надзор на стоки, които официално не са част от режим транзит, но които преди това са били на временно складиране или са били поставени под специален режим заедно със стоки, официално поставени под този режим транзит;

г) в случай на стоки, поставени под специален режим, различен от режим транзит и свободни зони, или в случай на стоки, които са на временно складиране — когато е допусната грешка по отношение на информацията в митническата декларация за приключване на режима или за завършване на временното складиране, при условие че тази грешка не оказва влияние върху приключването на режима или завършването на временното складиране;

д) когато е възникнало митническо задължение по член 79, параграф 1, буква а) или б) от Кодекса — при условие че заинтересованото лице информира компетентните митнически органи за неизпълнението, преди да е изпратено уведомление за митническото задължение или преди митническите органи да са информирали лицето, че възнамеряват да извършат проверка.



ДЯЛ IV

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА



ГЛАВА 1

Обобщена декларация за въвеждане

Член 104

Освобождаване от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане

(член 127, параграф 2, буква б) от Кодекса)

1.  Следните стоки се освобождават от подаване на обобщена декларация за въвеждане:

а) електроенергия;

б) стоки, които се въвеждат по тръбопровод;

в) кореспондентски пратки;

г) домакинско имущество, както е определено в член 2, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания ( 6 ), при условие че не се превозва по силата на договор за превоз;

д) стоки, за които е разрешена устна митническа декларация в съответствие с член 135 и член 136, параграф 1, при условие че не се превозват по силата на договор за превоз;

е) стоки, посочени в член 138, букви б)—г) или член 139, параграф 1, които се считат за декларирани по член 141, при условие че не се превозват по силата на договор за превоз;

ж) стоки, които се съдържат в личния багаж на пътниците;

з) стоки, които се придвижват под покритието на формуляр 302, предвиден в Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г.;

и) оръжия и военно оборудване, въведени на митническата територия на Съюза от властите, отговарящи за военната отбрана на държава членка, в рамките на военен транспорт или транспорт, извършван единствено за целите на военните власти;

й) следните стоки, въведени на митническата територия на Съюза непосредствено от съоръжения, разположени в морето и експлоатирани от лице, установено на митническата територия на Съюза:

i) стоки, които са били вложени в такива съоръжения, разположени в морето, за целите на строителни и ремонтни дейности по тях, техните поддръжка или преустройство;

ii) стоки, които са били използвани за монтиране или оборудване на съоръженията, разположени в морето;

iii) консумативи, използвани или потребявани на съоръженията, разположени в морето;

iv) неопасни отпадъци от посочените съоръжения, разположени в морето;

к) стоките, които са освободени по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г., други консулски конвенции или Конвенцията от Ню Йорк за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;

л) следните стоки на борда на плавателни съдове и въздухоплавателни средства:

i) стоки, които са били доставени за влагане като части или принадлежности на тези плавателни съдове и въздухоплавателни средства;

ii) стоки за експлоатацията на двигателите, машините и другото оборудване на тези плавателни съдове или въздухоплавателни средства;

iii) хранителни продукти и други артикули, предназначени за използване или продажба на борда;

м) стоки, въведени на митническата територия на Съюза от Сеута и Мелиля, Гибралтар, Хелголанд, Република Сан Марино, града държава Ватикан, общините Ливиньо и Кампионе д’Италия, или италианските национални води на езерото Лугано, които се намират между брега и политическата граница на зоната между Понте Треса и Порто Черезио;

н) продуктите от морски риболов и другите продукти, уловени от съюзни риболовни плавателни съдове в морето извън митническата територия на Съюза;

о) плавателните съдове и превозваните на тях стоки, влизащи в териториалните води на държава членка единствено с цел снабдяване със запаси, без свързване с пристанищните съоръжения;

п) стоки под покритието на карнети ATA или CPD, при условие че не се превозват по силата на договор за превоз.

2.  До 31 декември 2020 г. стоките в пощенски пратки, чието тегло не надвишава 250 грама, са освободени от изискването за подаване на обобщена декларация за въвеждане.

Не се налагат санкции, когато на митническата територия на Съюза се въвеждат стоки в пощенски пратки, чието тегло надвишава 250 грама, но които не са обхванати от обобщена декларация за въвеждане. Анализът на риска се извършва при представяне на стоките и въз основа на декларацията за временно складиране или митническата декларация, обхващаща тези стоки, когато са налични такива декларации.

До 31 декември 2020 г. Комисията прави преглед на положението със стоките в пощенски пратки по настоящия параграф с оглед на извършването на евентуално необходимите адаптации, като взема предвид използването от страна на пощенските оператори на електронни средства, обхващащи движението на стоките.

▼M1

3.  До датите на подобрение на системата за контрол на вноса, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, параграф 2 от настоящия член не се прилага и стоките в пощенски пратки са освободени от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане.

4.  До датата на подобрение на системата за контрол на вноса, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, ►C3  стоките в пратка, собствената стойност на които не надвишава 22 EUR, ◄ са освободени от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане, при условие че митническите органи приемат — със съгласието на икономическия оператор — да извършат анализ на риска, като използват информацията, която се съдържа или се предоставя от използваната от икономическия оператор система.

▼B

Член 105

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на морски транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза по море, обобщената декларация за въвеждане се подава в следните срокове:

а) за товари в контейнери, различни от случаите, в които се прилага буква в) или буква г) — най-късно 24 часа преди натоварването на стоките на плавателния съд, с който ще бъдат въведени на митническата територия на Съюза;

б) за насипни товари или насипни товари на части, различни от случаите, в които се прилага буква в) или г) — най-късно четири часа преди пристигането на плавателния съд в първото пристанище на въвеждане на митническата територия на Съюза;

в) най-късно два часа преди пристигането на плавателния съд в първото пристанище на въвеждане на митническата територия на Съюза, в случай на стоки, идващи от:

i) Гренландия;

ii) Фарьорските острови;

iii) Исландия;

iv) пристанищата на Балтийско море, Северно море, Черно море и Средиземно море;

v) всички пристанища на Мароко;

г) за движение, различно от случаите, в които се прилага буква в) — между територия извън митническата територия на Съюза и френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра или Канарските острови — когато продължителността на плаването е по-малка от 24 часа — най-късно два часа преди пристигане в първото пристанище на въвеждане на митническата територия на Съюза.

Член 106

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на въздушен транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

1.  Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза по въздуха, обобщената декларация за въвеждане се подава възможно най-рано.

Минималният набор от данни от обобщената декларация за въвеждане се подава най-късно преди натоварването на стоките на въздухоплавателното средство, с което ще бъдат въведени на митническата територия на Съюза.

2.  Когато в срока, посочен в параграф 1, втора алинея, е подаден само минималният набор от данни от обобщената декларация за въвеждане, останалите данни се подават в следните срокове:

а) за полети с продължителност под четири часа — най-късно до действителното заминаване на въздухоплавателното средство;

б) за другите полети — най-късно четири часа преди пристигането на въздухоплавателното средство на първото летище на митническата територия на Съюза.

▼M1

3.  Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член, до датата на подобрение на системата за контрол на вноса, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, обобщената декларация за въвеждане се подава в следните срокове:

а) за полети с продължителност под четири часа — най-късно до действителното заминаване на въздухоплавателното средство; и

б) за полети с продължителност четири или повече часа — най-късно четири часа преди пристигането на въздухоплавателното средство на първото летище на митническата територия на Съюза.

▼B

Член 107

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на железопътен транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза с железопътен транспорт, обобщената декларация за въвеждане се подава в следните срокове:

а) когато пътуването на влака от последната гара за композиране на влака, намираща се в трета държава, до митническото учреждение на първо въвеждане продължава по-малко от два часа — най-късно един час преди пристигането на стоките на мястото, за което посоченото митническо учреждение е компетентно учреждение;

б) във всички други случаи — най-късно два часа преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на първо въвеждане е компетентно учреждение.

Член 108

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на шосеен транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза по шосе, обобщената декларация за въвеждане се подава най-късно един час преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на първо въвеждане е компетентно учреждение.

Член 109

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на транспорт по вътрешни водни пътища

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза по вътрешни водни пътища, обобщената декларация за въвеждане се подава най-късно два часа преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на първо въвеждане е компетентно учреждение.

Член 110

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на комбиниран транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза с транспортно средство, което от своя страна се превозва от активно транспортно средство, срокът за подаване на обобщената декларация за въвеждане е срокът, който е приложим за активното транспортно средство.

Член 111

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на непреодолима сила

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Сроковете, посочени в членове 105—109, не се прилагат в случай на непреодолима сила.

Член 112

Подаване на данни от обобщената декларация за въвеждане от други лица в специфични случаи по отношение на морския транспорт или транспорта по вътрешни водни пътища

(член 127, параграф 6 от Кодекса)

1.  Когато, при морски транспорт или транспорт по вътрешни водни пътища, за едни и същи стоки са сключени от едно или повече лица, различни от превозвача, един или повече допълнителни договори за превоз, покрити от един или повече коносаменти, и лицето, издаващо коносамента, не предоставя данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, на договорния си партньор, който му издава коносамент, или на договорния си партньор, с който е сключил споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, което не предоставя необходимите данни, ги подава на митническото учреждение на първо въвеждане съгласно член 127, параграф 6 от Кодекса.

Когато получателят, посочен в коносамент, който няма други съответни коносаменти, не предоставя данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, на лицето, издаващо този коносамент, той подава тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане.

2.  Всяко лице, подаващо данните по член 127, параграф 5 от Кодекса, отговаря за данните, които е подало съгласно член 15, параграф 2, букви а) и б) от Кодекса.

▼M1

3.  До датите на подобрение на системата за контрол на вноса, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, параграфи 1 и 2 от настоящия член не се прилагат.

▼B

Член 113

Подаване на данни от обобщената декларация за въвеждане от други лица в специфични случаи по отношение на въздушния транспорт

(член 127, параграф 6 от Кодекса)

1.  Когато, при въздушен транпорт, за едни и същи стоки са сключени от едно или повече лица, различни от превозвача, един или повече допълнителни договори за превоз, покрити от една или повече въздушни товарителници, и лицето, издаващо въздушната товарителница, не предоставя данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, на договорния си партньор, който му издава въздушна товарителница, или на договорния си партньор, с който е сключил споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, което не предоставя необходимите данни, подава тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане съгласно член 127, параграф 6 от Кодекса.

2.  Когато, при въздушен транпорт, стоките се придвижват съгласно разпоредбите на актовете на Всемирния пощенски съюз и пощенският оператор не предоставя на превозвача данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, пощенският оператор подава тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане съгласно член 127, параграф 6 от Кодекса.

3.  Всяко лице, подаващо данните по член 127, параграф 5 от Кодекса, отговаря за данните, които е подало съгласно член 15, параграф 2, букви а) и б) от Кодекса.

▼M1

4.  До датите на подобрение на системата за контрол на вноса, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, параграфи 1—3 от настоящия член не се прилагат.

▼B



ГЛАВА 2

Пристигане на стоките

Член 114

Търговия със специални данъчни територии

(член 1, параграф 3 от Кодекса)

Държавите членки прилагат настоящата глава и членове 133—152 от Кодекса по отношение на стоките, които са предмет на търговия между специална данъчна територия и друга част от митническата територия на Съюза, която не е специална данъчна територия.

Член 115

Одобряване на място за представяне на стоките пред митницата и за временно складиране

(член 139, параграф 1 и член 147, параграф 1 от Кодекса)

1.  За целите на представяне на стоките може да бъде одобрено място, различно от компетентното митническо учреждение, когато са изпълнени следните условия:

а) изпълнени са изискванията, предвидени в член 148, параграфи 2 и 3 от Кодекса и в член 117;

б) стоките са декларирани за митнически режим на следващия ден след представянето им, освен ако митническите органи изискват да бъде извършена проверка на стоките съгласно член 140, параграф 2 от Кодекса.

Посоченото одобрение не се изисква, когато мястото вече е одобрено за целите на управление на съоръженията за временно складиране.

2.  За временно складиране на стоките може да бъде одобрено място, различно от съоръжение за временно складиране, когато са изпълнени следните условия:

а) изпълнени са изискванията, предвидени в член 148, параграфи 2 и 3 от Кодекса и в член 117;

б) стоките са декларирани за митнически режим на следващия ден след представянето им, освен ако митническите органи изискват да бъде извършена проверка на стоките съгласно член 140, параграф 2 от Кодекса.

Член 116

Отчетност

(член 148, параграф 4 от Кодекса)

1.  Отчетността по член 148, параграф 4 от Кодекса съдържа следната информация и данни:

а) данни за съответната декларация за временно складиране на складираните стоки и данни за съответното завършване на временното складиране;

б) дата и данни, идентифициращи митническите документи за складираните стоки, и всички други документи, свързани с временното складиране на стоките;

в) данни, идентификационни номера, брой и вид на опаковките, количество и обичайно търговско или техническо описание на стоките и — в съответните случаи — идентификационните маркировки на контейнера, които са необходими за идентифициране на стоките;

г) местонахождение на стоките и данни за движенията им;

д) митническия статус на стоките;

е) данни за видовете операции, посочени в член 147, параграф 2 от Кодекса;

ж) по отношение на движението на стоки на временно складиране между съоръжения за временно складиране, намиращи се в различни държави членки — данни за пристигането на стоките в получаващите съоръжения за временно складиране.

Когато отчетността не е част от основната отчетност за митнически цели, отчетността се позовава на основната счетоводна отчетност за митнически цели.

2.  Митническите органи могат да отменят изискването за част от информацията по параграф 1, когато това не се отразява неблагоприятно на митническия надзор и контрол върху стоките. Тази отмяна на изискването обаче не е приложима при движение на стоки между съоръжения за временно складиране.

Член 117

Продажба на дребно

(член 148, параграф 1 от Кодекса)

Разрешенията за управление на съоръженията за временно складиране по член 148 от Кодекса се издават при следните условия:

а) съоръженията за временно складиране не се използват за продажба на дребно;

б) когато складираните стоки представляват опасност или има вероятност да увредят други стоки, или се нуждаят от специални съоръжения по други причини, съоръженията за временно складиране се оборудват специално за складирането им;

в) съоръженията за временно складиране се управляват изключително от титуляря на разрешението.

Член 118

Други случаи на движение на стоки на временно складиране

(член 148, параграф 5, буква в) от Кодекса)

Съгласно член 148, параграф 5, буква в) от Кодекса митническите органи могат да разрешат движението на стоки на временно складиране между различни съоръжения за временно складиране, обхванати от различни разрешения за управление на съоръжения за временно складиране, при условие че титулярите на тези разрешения са ОИОМО.



ДЯЛ V

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА МИТНИЧЕСКИЯ СТАТУС, ПОСТАВЯНЕТО НА СТОКИ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ, ПРОВЕРКАТА, ВДИГАНЕТО И РАЗПОРЕЖДАНЕТО СЪС СТОКИ



ГЛАВА 1

Митнически статус на стоките



Раздел 1

Общи разпоредби

Член 119

Презумпция за митнически статус

(член 153, параграф 1 и член 155, параграф 2 от Кодекса)

1.  Презумпцията, че стоките имат митнически статус на съюзни стоки, не се прилага за следните стоки:

а) стоките, които са въведени на митническата територия на Съюза и се намират под митнически надзор за определяне на митническия им статус;

б) стоките на временно складиране;

в) стоките, поставени под някой от специалните режими, с изключение на режимите вътрешен транзит, пасивно усъвършенстване и специфична употреба;

г) продуктите от морски риболов, уловени от съюзен риболовен плавателен съд извън митническата територия на Съюза, във води, различни от териториалните води на трета държава, които продукти са въведени на митническата територия на Съюза по начина, посочен в член 129;

д) стоките, получени от продуктите по буква г) на борда на такъв плавателен съд или съюзен кораб фабрика, като в производството на тези стоки е възможно да са използвани други продукти с митнически статус на съюзни стоки и стоките са въведени на митническата територия на Съюза по начина, посочен в член 129;

е) продуктите от морски риболов и други продукти, извлечени или уловени на митническата територия на Съюза от плавателни съдове, плаващи под знамето на трета държава.

2.  Съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус в следните случаи:

а) когато стоките се превозват с въздушен транспорт и са натоварени или претоварени в съюзно летище за изпращане до друго съюзно летище, при условие че се превозват с единен транспортен документ, издаден от държава членка;

б) когато стоките се превозват с морски транспорт и превозът се извършва между съюзни пристанища посредством редовна корабна линия, одобрена в съответствие с член 120;

в) когато стоките се превозват с железопътен транспорт и превозът се извършва през трета държава, която е страна по Конвенцията за общ транзитен режим, с единен транспортен документ, издаден от държава членка, и тази възможност е предвидена в международно споразумение.

3.  Съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус в следните случаи, при условие че митническият им статус на съюзни стоки е доказан:

а) стоките, които са превозени между две точки на митническата територия на Съюза и временно напускат тази територия с морски или въздушен транспорт;

б) стоките, които са превозени между две точки на митническата територия на Съюза през територия извън митническата територия на Съюза, без да са претоварвани, и се превозват с единен транспортен документ, издаден от държава членка;

в) стоките, които са превозени между две точки на митническата територия на Съюза през територия извън митническата територия на Съюза и извън митническата територия на Съюза и са претоварени на транспортно средство, различно от това, на което са били натоварени първоначално, като за превоза през територията извън митническата територия на Съюза е издаден нов транспортен документ, при условие че новият документ се придружава от копие на първоначалния единен транспортен документ;

г) моторните превозни средства, регистрирани в държава членка, които са временно изведени от митническата територия на Съюза и са повторно въведени на нея;

д) опаковките, палетите и другото подобно оборудване (с изключение на контейнерите), които принадлежат на лице, установено на митническата територия на Съюза, и се използват за превоз на стоки, които са временно изведени от митническата територия на Съюза и са повторно въведени на нея;

е) стоките в багажа на пътник, които не са предназначени за търговски цели и са временно изведени от митническата територия на Съюза и са повторно въведени на нея.



Раздел 2

Редовна корабна линия за митнически цели

Член 120

Разрешение за откриване на редовна корабна линия

(член 155, параграф 2 от Кодекса)

1.  Митническият орган, компетентен за вземане на решение, може да предостави на корабоплавателно дружество разрешение за редовна корабна линия, което му дава право да придвижва съюзни стоки между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус на съюзни стоки.

2.  Разрешение се предоставя само ако:

а) корабоплавателното дружество е установено на митническата територия на Съюза;

б) корабоплавателното дружество отговаря на критерия, определен в член 39, буква а) от Кодекса;

в) корабоплавателното дружество поеме задължението след издаване на разрешението да съобщава на митническия орган, компетентен за вземане на решение, информацията, посочена в член 121, параграф 1; и

г) корабоплавателното дружество поеме задължението плавателните съдове, обслужващи редовната корабна линия, по маршрута ѝ да не правят никакви посещения в пристанища извън митническата територия на Съюза и в свободни зони в съюзни пристанища, както и да не извършват претоварване на стоки в морето.

3.  Корабоплавателните дружества, получили разрешение в съответствие с настоящия член, обслужват посочената в разрешението редовна корабна линия.

Редовната корабна линия се обслужва от плавателни съдове, регистрирани за тази цел в съответствие с член 121.

Член 121

Регистрация на плавателни съдове и пристанища

(член 22, параграф 4 и член 155, параграф 2 от Кодекса)

1.  Корабоплавателното дружество, получило разрешение да открие редовна корабна линия за целите на член 119, параграф 2, буква б), регистрира плавателните съдове, които възнамерява да използва, и пристанищата, в които възнамерява те да правят посещения за обслужване на тази линия, като предаде на митническия орган, компетентен за вземане на решение, следната информация:

а) имената на плавателните съдове, определени за обслужването на редовната корабна линия;

б) пристанището, в което плавателният съд започва обслужването на редовната корабна линия;

в) пристанищата на посещение.

2.  Регистрацията, посочена в параграф 1, поражда действие на първия работен ден, следващ деня, в който митническият орган, компетентен за вземане на решение, извърши регистрацията.

3.  Корабоплавателното дружество, получило разрешение да открие редовна корабна линия за целите на член 119, параграф 2, буква б), уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решение, за всяко изменение в информацията, посочена в параграф 1, букви а), б) и в), както и за датата и часа, от които поражда действие съответното изменение.

Член 122

Непредвидени обстоятелства по време на превоз с редовни корабни линии

(член 153, параграф 1 и член 155, параграф 2 от Кодекса)

Когато плавателен съд, регистриран да обслужва редовна корабна линия за целите на член 119, параграф 2, буква б), е принуден поради непредвидени обстоятелства да претовари стоки в морето, да направи посещение или да натовари или разтовари стоки в пристанище извън митническата територия на Съюза, в пристанище, което не е част от редовната корабна линия, или в свободна зона в съюзно пристанище, митническият статус на тези стоки не се променя, освен ако са натоварени или разтоварени на упоменатите места.

Когато митническите органи имат основания за съмнение дали стоките отговарят на тези условия, митническият статус на тези стоки трябва да бъде доказан.

▼M1

Член 122а

Информационно-комуникационна система относно редовните корабни линии

(член 155, параграф 2 от Кодекса)

1.  До датата на въвеждане на системата „МКС: митнически решения“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, Комисията и митническите органи на държавите членки са длъжни — като използват електронна информационно-комуникационна система относно редовните корабни линии — да съхраняват и да имат достъп до следната информация:

а) данните, посочени в заявленията;

б) разрешенията за редовна корабна линия и когато е приложимо — изменението или отмяната им;

в) наименованията на пристанищата на посещение и имената на плавателните съдове, определени за обслужването на редовната корабна линия;

г) всякаква друга относима информация.

2.  Митническите органи на държавата членка, до които е подадено заявлението, уведомяват за това митническите органи на останалите държави членки, обслужвани от редовната корабна линия, чрез електронната информационно-комуникационна система относно редовните корабни линии, посочена в параграф 1.

3.  Ако уведомените митнически органи отхвърлят заявлението, те съобщават за това чрез електронната информационно-комуникационна система относно редовните корабни линии, посочена в параграф 1.

4.  Електронната информационно-комуникационна система относно редовните корабни линии, посочена в параграф 1, се използва за съхранение на разрешението и за уведомяване на митническите органи на държавите членки, обслужвани от редовната корабна линия, за издаването на разрешение.

5.  Когато разрешение се отменя от митническия орган, до който е подадено заявлението, или по искане на корабоплавателното дружество, този митнически орган уведомява за отмяната митническите органи на държавите членки, обслужвани от редовната корабна линия, като използва електронната информационно-комуникационна система относно редовните корабни линии, посочена в параграф 1.

▼B



Раздел 3

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки



Подраздел 1

Общи разпоредби

Член 123

Срок на действие на документ T2L, документ T2LF и митническия манифест за стоките

(член 22, параграф 5 от Кодекса)

Доказателството за митническия статус на съюзни стоки под формата на документ T2L, документ T2LF или митнически манифест за стоките е валидно за срок от 90 дни от датата на регистрация или — в случаите, в които съгласно член 128 няма задължение за регистрация на митническия манифест за стоките — от датата на издаване на доказателството. По искане на съответното лице и в обосновани случаи митническият орган може да определи по-дълъг срок на действие на доказателството.

Член 124

Начин за съобщаване на основния референтен номер на документ T2L, документ T2LF и митническия манифест за стоките

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Основният референтен номер на документ T2L, документ T2LF и митническия манифест за стоките може да се съобщи чрез някое от следните средства, различни от средствата за електронна обработка на данни:

а) баркод;

б) документ за регистрация на статуса;

в) други средства, разрешени от получаващия митнически орган.

▼M1

До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, първата алинея от настоящия член не се прилага.

Член 124а

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки под формата на документ T2L или T2LF

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

До въвеждането на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, и когато се използва документ T2L или T2LF на хартиен носител, се прилага следното:

а) Съответното лице вписва в дясното подразделение на клетка 1 от формуляра код „T2L“ или „T2LF“, а в дясното подразделение на клетка 1 от всеки използван допълнителен формуляр — съответно код „T2Lbis“ или „T2LFbis“.

б) Митническите органи имат право да разрешат на всяко лице да използва товарни списъци, които не съответстват на всички изисквания, ако това лице:

 е установено в Съюза,

 редовно издава доказателство за митническия статус на съюзни стоки или е лице, за което митническите органи знаят, че е в състояние да изпълни правните задължения във връзка с използването на такова доказателство,

 не е извършвало сериозни или повтарящи се нарушения на митническото или данъчното законодателство.

в) Разрешенията, посочени в буква б), се издават само когато:

 митническите органи са в състояние да упражняват надзор върху режима и да осъществяват контрол, без да са необходими усилия на администрацията им, които са несъразмерно големи спрямо изискванията за съответното лице, и

 съответното лице води отчетност, позволяваща на митническите органи да упражняват ефективен контрол.

г) Документ T2L или T2LF се изготвя в един оригинал.

д) Ако документът се заверява от митницата, той трябва да съдържа следната информация, която по възможност се вписва в клетка С „Отправно митническо учреждение“:

 при документи T2L или T2LF — наименование и печат на компетентното учреждение, подпис на служител на това учреждение, дата на заверката, както и регистрационен номер или номер на декларацията за изпращане, когато се изисква такава декларация,

 при допълнителни формуляри или при товарни списъци — номерът, фигуриращ в документ T2L или T2LF, който се нанася посредством печат с наименованието на компетентното учреждение или се вписва на ръка; когато е вписан на ръка, той се придружава от официалния печат на споменатото учреждение.

Документите се връщат на съответното лице.

▼B



Подраздел 2

Доказателства, подадени чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни

Член 125

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за пътници, които не са икономически оператори

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Пътник, който не е икономически оператор, може да подаде искане за доказателство за митническия статус на съюзни стоки, като използва хартиен носител.

Член 126

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки чрез фактура или транспортен документ

(член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  Доказателството за митническия статус на съюзните стоки, чиято стойност не надвишава 15 000 EUR, може да се представи чрез някое от следните средства, различни от средствата за електронна обработка на данни:

а) фактура за стоките;

б) транспортен документ за стоките.

2.  Фактурата и транспортният документ, посочени в параграф 1, трябва да включват минимум пълното име и адреса на изпращача или — ако няма изпращач — на съответното лице, компетентното митническо учреждение, броя и вида на опаковките, обозначенията и референтните номера на опаковките, описанието на стоките, брутната маса на стоките (в килограми), стойността на стоките и — при необходимост — номерата на контейнерите.

Изпращачът или — ако няма изпращач — съответното лице указва митническия статус на съюзните стоки, като във фактурата или транспортния документ според конкретния случай вписва код „T2L“ или „T2LF“ и се подписва.

▼M1

3.  До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, ако документът се заверява от митницата, заверката трябва да съдържа наименованието и печата на компетентното митническо учреждение, подпис на служител на това учреждение, дата на заверката, както и регистрационен номер или номер на декларацията за изпращане, когато се изисква такава декларация.

Член 126а

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки под формата на манифест на корабоплавателно дружество

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, манифестът на корабоплавателното дружество трябва да съдържа минимум следната информация:

а) наименованието и пълния адрес на корабоплавателното дружество;

б) името на плавателния съд;

в) мястото и дата на товарене;

г) мястото на разтоварване.

Освен това за всяка пратка манифестът трябва да съдържа следната информация:

д) референтния номер на коносамента или на друг търговски документ;

е) броя, описанието, маркировките и референтните номера на опаковките;

ж) обичайното търговско описание на стоките, включително всички подробности, необходими за тяхната идентификация;

з) брутната маса в килограми;

и) когато е приложимо — идентификационните номера на контейнерите; и

й) следните обозначения за статуса на стоките:

 буква „С“ (равностойна на „T2L“) за стоки, за които може да се докаже митнически статус на съюзни стоки,

 буква „F“ (равностойна на „T2LF“) за стоки, за които може да се докаже митнически статус на съюзни стоки, но които се изпращат до или произхождат от част от митническата територия на Съюза, в която част не се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО,

 буква „N“ за всички останали стоки.

2.  Ако се заверява от митницата, манифестът на корабоплавателното дружество трябва да съдържа наименованието и печата на компетентното митническо учреждение, подпис на служител на това учреждение и дата на заверката.

▼B

Член 127

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки в карнет ТИР, карнет АТА или формуляр 302

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Когато съюзни стоки се транспортират в съответствие с Конвенцията ТИР, Конвенцията АТА, Истанбулската конвенция или Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., доказателството за митническия статус на съюзни стоки може да се представи чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.



Подраздел 3

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки, издадено от одобрен издател

Член 128

▼M1

Улеснение при издаването на доказателствено средство от одобрен издател

▼B

(член 153, параграф 2 от Кодекса)

1.  Всяко лице, което е установено на митническата територия на Съюза и отговаря на критериите, определени в член 39, букви а) и б) от Кодекса, може да получи разрешение да издава:

а) документ T2L или документ T2LF, без да е необходимо да иска заверка;

б) митнически манифест за стоките, без да е необходимо да иска заверка или регистрация на доказателството от компетентното митническо учреждение.

▼M1

2.  До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, митническите органи на всяка държава членка имат право да разрешат на всяко лице, установено на митническата територия на Съюза, което подава заявление да му бъде разрешено да установи митническия статус на съюзни стоки посредством фактура или транспортен документ за стоки с митнически статус на съюзни стоки, чиято стойност надвишава 15 000 EUR, посредством документ T2L, документ T2LF или манифест на корабоплавателно дружество, да използва такива документи, без да ги представя за заверка пред компетентното митническо учреждение.

▼M1

3.  Разрешенията, посочени в параграфи 1 и 2, се издават от компетентното митническо учреждение по искане на съответното лице.

4.  Разрешението, посочено в параграф 2, се издава само когато:

а) съответното лице не е извършвало сериозни или повтарящи се нарушения на митническото или данъчното законодателство;

б) компетентните митнически органи са в състояние да упражняват надзор върху режима и да осъществяват контрол, без да са необходими усилия на администрацията им, които са несъразмерно големи спрямо изискванията за съответното лице;

в) съответното лице води отчетност, позволяваща на митническите органи да упражняват ефективен контрол; и

г) съответното лице редовно издава доказателство за митническия статус на съюзни стоки или е лице, за което митническите органи знаят, че е в състояние да изпълни правните задължения във връзка с използването на такова доказателство.

5.  Когато на съответното лице е предоставен статус на ОИО в съответствие с член 38 от Кодекса, условията, изброени в параграф 4, букви а)—в) от настоящия член, се считат за изпълнени.

▼B



Подраздел 4

Специални разпоредби относно продуктите от морски риболов и стоките, получени от такива продукти

Член 129

Митнически статус на продуктите от морски риболов и стоките, получени от такива продукти

(член 153, параграф 2 от Кодекса)

За да се докаже митническият статус на съюзни стоки на продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), трябва да се докаже, че тези стоки са транспортирани директно до митническата територия на Съюза по един от следните начини:

а) от съюзен риболовен плавателен съд, който е уловил продуктите и — в съответните случаи — ги е преработил;

б) от съюзен риболовен плавателен съд след претоварване на продуктите от плавателния съд, посочен в буква а);

в) от съюзен кораб фабрика, който е преработил продуктите след претоварването им от плавателния съд, посочен в буква а);

г) от друг плавателен съд, на който упоменатите продукти и стоки са претоварени от плавателните съдове, посочени в букви а), б) или в), без да са направени никакви промени;

д) от транспортно средство, обхванато от единен транспортен документ, изготвен в държава или територия, която не е част от митническата територия на Съюза и в която продуктите или стоките са разтоварени от плавателните съдове, посочени в букви а), б), в) или г).

▼M1

Член 129а

Формалности при издаването на документ T2L, документ T2LF, фактура или транспортен документ от одобрен издател

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, одобреният издател прави копие на всеки издаден документ T2L или T2LF. Митническите органи определят условията, при които копието се представя за целите на контрола и се съхранява за срок от минимум три години.

2.  В разрешението, посочено в член 128, параграф 2, се определя по-специално следното:

а) митническото учреждение, на което е възложена отговорността да удостоверява предварително истинността на формулярите T2L и T2LF, използвани за изготвянето на съответните документи за целите на член 129б, параграф 1;

б) начина, по който одобреният издател е длъжен да установи дали формулярите са използвани правилно;

в) изключените категории стоки или движения на стоки;

г) срока и начина, по който одобреният издател е длъжен да уведоми компетентното митническо учреждение, за да може то да извърши необходимите проверки преди тръгването на стоките;

д) че лицевата страна на въпросните търговски документи или клетка С „Отправно митническо учреждение“ на формулярите, използвани за изготвянето на документ T2L или T2LF, и при целесъобразност — на допълнителните формуляри — е подпечатана предварително с печата на митническото учреждение, посочено в параграф 2, буква а), и е подписана от служител на това учреждение; или

i) е подпечатана предварително с печата на митническото учреждение, посочено в параграф 2, буква а), и е подписана от служител на това учреждение; или

ii) е подпечатана със специален печат от одобрения издател. Печатът може да бъде предварително отпечатан върху формулярите, когато отпечатването им е възложено на одобрена за тази цел печатница. Клетки 1, 2 и 4—6 от специалния печат трябва да се попълнени със следната информация:

 герб или други знаци или букви, отличителни за държавата,

 компетентно митническо учреждение,

 дата,

 одобрен издател, и

 номер на разрешението.

е) Одобреният издател попълва и подписва формуляра най-късно в момента на изпращане на стоките. Той освен това вписва в клетка D „Контрол на документ T2L или T2LF от отправното митническо учреждение“ или на друго ясно видно място върху използвания търговски документ наименованието на компетентното митническо учреждение, датата на попълване на документа и една от следните заверки:

 Expedidor autorizado

 Godkendt afsender

 Zugelassener Versender

 Εγκεκριμένος αποστολέας

 Authorised consignor

 Expéditeur agréé

 Speditore autorizzato

 Toegelaten afzender

 Expedidor autorizado

 Hyväksytty lähettäjä

 Godkänd avsändare

 Schválený odesílatel

 Volitatud kaubasaatja

 Atzītais nosūtītājs

 Įgaliotas siuntėjas

 Engedélyezett feladó

 Awtorizzat li jibgħat

 Upoważniony nadawca

 Pooblaščeni pošiljatelj

 Schválený odosielateľ

 Одобрен изпращач

 Expeditor agreat

 Ovlašteni pošiljatelj.

Член 129б

Улеснения за одобрен издател

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, на одобрения издател може да бъде разрешено да не подписва използваните документи T2L, документи T2LF или търговски документи, носещи упоменатия в член 129а, параграф 2, буква а), подточка ii) специален печат, които са изготвени чрез система за автоматична или електронна обработка на данни. Това разрешение е обвързано с условието одобреният издател да е представил предварително на тези органи писмено изявление, с което поема отговорност за всички правни последици, произтичащи от всички издадени документи T2L, документи T2LF или търговски документи, носещи специалния печат.

2.  Изготвените в съответствие с параграф 1 документи T2L, документи T2LF или търговски документи съдържат вместо подписа на одобрения издател една от следните заверки:

 Dispensa de firma

 Fritaget for underskrift

 Freistellung von der Unterschriftsleistung

 Δεν απαιτείται υπογραφή

 Signature waived

 Dispense de signature

 Dispensa dalla firma

 Van ondertekening vrijgesteld

 Dispensada a assinatura

 Vapautettu allekirjoituksesta

 Befriad från underskrift

 Podpis se nevyžaduje

 Allkirjanõudest loobutud

 Derīgs bez paraksta

 Leista nepasirašyti

 Aláírás alól mentesítve

 Firma mhux meħtieġa

 Zwolniony ze składania podpisu

 Opustitev podpisa

 Oslobodenie od podpisu

 Освободен от подпис

 Dispensă de semnătură

 Oslobođeno potpisa.

Член 129в

Разрешение за изготвяне на манифест на корабоплавателно дружество след отплаването

(член 153, параграф 2 от Кодекса)

До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, митническите органи на държавите членки имат право да разрешат на корабоплавателни дружества да изготвят манифеста на корабоплавателното дружество, посочен в член 199, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който служи за доказване на митническия статус на съюзни стоки, на по-късен етап, но най-късно на датата след отплаването на плавателния съд и във всеки случай — преди пристигането му в получаващото пристанище.

Член 129г

Условия за издаване на разрешение за изготвяне на манифест на корабоплавателно дружество след отплаването

(член 153, параграф 2 от Кодекса)

1.  До датата на въвеждане на системата „МКС: митнически решения“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, разрешение манифестът на корабоплавателното дружество, който служи за доказване на митническия статус на съюзни стоки, да се изготви на по-късен етап, но най-късно на датата след отплаването на плавателния съд и във всеки случай — преди пристигането му в получаващото пристанище, се издава само на международни корабоплавателни дружества, които отговарят на следните условия:

а) установени са в Съюза;

б) редовно издават доказателство за митническия статус на съюзни стоки или са лица, за които митническите органи знаят, че са в състояние да изпълнят правните задължения във връзка с използването на такова доказателство;

в) не са извършвали сериозни или повтарящи се нарушения на митническото или данъчното законодателство;

г) използват системи за електронен обмен на данни, за да предават информация между отправните и получаващите пристанища на митническата територия на Съюза;

д) извършват значителен брой плавания между държавите членки по признати маршрути.

2.  Разрешенията, посочени в параграф 1, се издават само когато:

а) митническите органи са в състояние да упражняват надзор върху режима и да осъществяват контрол, без да са необходими усилия на администрацията им, които са несъразмерно големи спрямо изискванията за съответното лице; и

б) съответните лица водят отчетност, позволяваща на митническите органи да упражняват ефективен контрол.

3.  Когато съответното лице е титуляр на разрешение за ОИО, посочено в член 38, параграф 2, буква а) от Кодекса, се счита, че изискванията по параграф 1, буква в) и параграф 2, буква б) от настоящия член са изпълнени.

4.  При получаване на заявление митническите органи на държавата членка, в която е установено корабоплавателното дружество, уведомяват за това останалите държави членки, на чиито територии се намират декларираните в това заявление отправни и получаващи пристанища.

Ако в срок от 60 дни от датата на уведомлението не се получат възражения, митническите органи разрешават използването на опростената процедура, описана в член 129в.

Това разрешение е валидно само в съответните държави членки и се прилага само за транспортни операции между пристанищата, за които се отнася.

5.  Опростяването се прилага, както следва:

а) манифестът от отправното пристанище се предава чрез система за електронен обмен на данни до получаващото пристанище;

б) корабоплавателното дружество вписва в манифеста информацията, предвидена в член 126а;

в) манифестът, предаден чрез система за електронен обмен на данни (манифест за обмен на данни), се представя на митническите органи в отправното пристанище най-късно в работния ден след отплаването на плавателния съд и във всички случаи — преди пристигането му в получаващото пристанище. Митническите органи имат право да изискат да се представи разпечатка на манифеста за обмен на данни, ако нямат достъп до одобрена от митническите органи информационна система, която съдържа манифеста за обмен на данни;

г) манифестът за обмен на данни се представя на митническите органи на получаващото пристанище. Митническите органи имат право да изискат да се представи разпечатка на манифеста за обмен на данни, ако нямат достъп до одобрена от митническите органи информационна система, която съдържа манифеста за обмен на данни.

6.  Извършват се следните уведомления:

а) корабоплавателното дружество уведомява митническите органи за всички нарушения или нередности;

б) митническите органи на получаващото пристанище уведомяват възможно най-бързо митническите органи на отправното пристанище и органа, издал разрешението, за всички нарушения и нередности.

▼B

Член 130

Доказателство за митническия статус на продуктите от морски риболов и стоките, получени от такива продукти

(член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  За да се докаже митническият статус в съответствие с член 129, риболовният дневник, декларацията за разтоварване, декларацията за трансбордиране и данните от системата за наблюдение на корабите (според конкретния случай), както се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета ( 7 ), трябва да съдържат следната информация:

а) мястото, където са уловени продуктите от морски риболов, което дава възможност да се докаже, че продуктите или стоките имат митнически статус на съюзни стоки в съответствие с член 129;

б) наименованието, вида и брутната маса (в килограми) на продуктите от морски риболов;

в) описанието на вида на стоките, получени от посочените в буква б) продукти от морски риболов, което дава възможност те да бъдат класирани по Комбинираната номенклатура, и тяхната брутна маса (в килограми).

2.  При претоварване на продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), на съюзен риболовен плавателен съд или съюзен кораб фабрика (приемащ плавателен съд), риболовният дневник или декларацията за трансбордиране на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който се претоварват продуктите и стоките, трябва да съдържа — освен информацията, която се изисква съгласно параграф 1 — името, държавата на знамето и регистрационния номер на получаващия плавателен съд, на който се претоварват продуктите и стоките, както и пълното име на неговия капитан.

Освен информацията, която се изисква съгласно параграф 1, букви б) и в), риболовният дневник или декларацията за трансбордиране на получаващия плавателен съд трябва да съдържа името, държавата на знамето и регистрационния номер на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който се претоварват продуктите или стоките, както и пълното име на неговия капитан.

3.  За целите на параграфи 1 и 2, за плавателни съдове, чиято обща дължина е равна или по-голяма от 10 m, но е по-малка от 15 m, митническите органи приемат риболовен дневник, декларация за разтоварване или декларация за трансбордиране на хартиен носител.

Член 131

Претоварване

(член 6, параграф 3 от Кодекса)

1.  При претоварване на продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), на получаващи плавателни съдове, различни от съюзни риболовни плавателни съдове или съюзни кораби фабрики, доказателството за митническия статус на съюзни стоки се представя посредством разпечатка от декларацията за трансбордиране на получаващия плавателен съд, придружена от разпечатка от риболовния дневник, декларацията за трансбордиране и данните от системата за наблюдение на корабите, според конкретния случай, на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който са претоварени продуктите или стоките.

2.  В случай на повече от едно претоварване се представят разпечатки от всички декларации за трансбордиране.

Член 132

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за продукти от морски риболов и други продукти, извлечени или уловени на митническата територия на Съюза от плавателни съдове, плаващи под знамето на трета държава

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Доказателството за митническия статус на съюзни стоки за продукти от морски риболов и други продукти, извлечени или уловени на митническата територия на Съюза от плавателни съдове, плаващи под знамето на трета държава, може да се представи посредством разпечатка от риболовния дневник.

Член 133

Продукти и стоки, претоварени и транспортирани през държава или територия, която не е част от митническата територия на Съюза

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

Когато продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), са претоварени или транспортирани през държава или територия, която не е част от митническата територия на Съюза, се представя разпечатка от риболовния дневник на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, придружена — когато е приложимо — от разпечатка от декларацията за трансбордиране, в която се посочва следната информация:

а) заверка от митническия орган на третата държава;

б) датата на пристигане на продуктите и стоките в третата държава и на заминаването им от нея;

в) транспортното средство, използвано за повторно изпращане към митническата територия на Съюза;

г) адресът на митническия орган, посочен в буква а).



ГЛАВА 2

Поставяне на стоки под митнически режим



Раздел 1

Общи разпоредби

Член 134

Митнически декларации в търговията със специални данъчни територии

(член 1, параграф 3 от Кодекса)

1.  За търговията със съюзни стоки, предвидена в член 1, параграф 3 от Кодекса, се прилагат следните разпоредби:

а) дял V, глави 2, 3 и 4 от Кодекса;

б) дял VIII, глави 2 и 3 от Кодекса;

в) дял V, глави 2 и 3 от настоящия регламент;

г) дял VIII, глави 2 и 3 от настоящия регламент.

2.  Всяко лице може да изпълни задълженията си, произтичащи от посочените в параграф 1 разпоредби, като представи фактура или транспортен документ в следните случаи:

а) когато стоките се изпращат от специална данъчна територия до друга част от митническата територия на Съюза, която не е специална данъчна територия, в рамките на същата държава членка;

б) когато стоките се въвеждат в специална данъчна територия от друга част от митническата територия на Съюза, която не е специална данъчна територия, в рамките на същата държава членка;

в) когато стоките се изпращат от друга част от митническата територия на Съюза, която не е специална данъчна територия, до специална данъчна територия в рамките на същата държава членка;

г) когато стоките се въвеждат в друга част от митническата територия на Съюза, която не е специална данъчна територия, от специална данъчна територия в рамките на същата държава членка.

Член 135

Устна декларация за допускане за свободно обращение

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.  Митнически декларации за допускане за свободно обращение може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

а) стоки с нетърговски характер;

б) стоки с търговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътници, при условие че стойността им не надвишава 1 000 EUR или нетната им маса не надвишава 1 000 kg;

в) продукти, получени от дейността на селскостопански производители от Съюза в имоти, разположени в трета държава, и продукти от риболовни, рибовъдни и ловни дейности, които продукти се ползват от освобождаване от мита по силата на членове 35—38 от Регламент (ЕО) № 1186/2009;

г) семена, торове и продукти за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански производители от трети държави за използване в имоти, граничещи с тези държави, които семена, торове и продукти се ползват от освобождаване от мита по силата на членове 39 и 40 от Регламент (ЕО) № 1186/2009.

2.  Митнически декларации за допускане за свободно обращение може да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоките, посочени в член 136, параграф 1, при условие че тези стоки се ползват от освобождаване от вносни мита като върнати стоки.

Член 136

Устна декларация за временен внос и реекспорт

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.  Митнически декларации за допускане за временен внос може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

а) палети, контейнери и транспортни средства, както и резервни части, принадлежности и оборудване за тези палети, контейнери и транспортни средства, както са посочени в членове 208—213;

б) лични вещи и стоки за спортни цели, както са посочени в член 219;

в) материали за бита на морски лица, които се използват на борда на плавателен съд, използван за международен морски транспорт по член 220, буква а);

г) медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване, както е посочено в член 222;

д) животни, както са посочени в член 223, в рамките на сезонна миграция за смяна на пасищата, паша или извършване на работа или превоз;

е) оборудване, както е посочено в член 224, буква а);

ж) инструменти и апарати, които са необходими за оказване на лекарска помощ на пациент, очакващ трансплантация на орган, и които отговарят на условията по член 226, параграф 1;

з) материали за помощ при бедствия, които се използват във връзка с мерки за преодоляване на последиците от бедствия или подобни ситуации, засягащи митническата територия на Съюза;

и) преносими музикални инструменти, внасяни временно от пътници и предназначени да се използват като професионално оборудване;

й) опаковки, които са внесени пълни, предназначени са за реекспорт като празни или пълни и носят трайни и незаличими маркировки, идентифициращи лице, което е установено извън митническата територия на Съюза;

к) оборудване за производство и излъчване на радио- и телевизионни предавания, превозни средства, специално приспособени за производство и излъчване на радио- и телевизионни предавания, и тяхното оборудване, внасяни от публични или частни организации, които са установени извън митническата територия на Съюза и са одобрени от митническите органи, издаващи разрешение за временен внос на такова оборудване и такива превозни средства;

л) други стоки, за които има разрешение от митническите органи.

2.  Декларации за реекспорт може да се правят в устна форма, когато се приключва режим временен внос за стоките, посочени в параграф 1.

Член 137

Устна декларация за износ

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.  Митнически декларации за износ може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

а) стоки с нетърговски характер;

б) стоки с търговски характер, при условие че стойността им не надвишава 1 000 EUR или нетната им маса не надвишава 1 000 kg;

в) транспортни средства, регистрирани на митническата територия на Съюза и предназначени за реимпорт, и резервни части, принадлежности и оборудване за такива транспортни средства;

г) домашни животни, изнасяни при преместване на селскостопанска дейност от Съюза в трета държава, които се ползват от освобождаване от мита по силата на член 115 от Регламент (ЕО) № 1186/2009;

д) продукти, получени от дейността на селскостопански производители в имоти, разположени в Съюза, които продукти се ползват от освобождаване от мита по силата на членове 116, 117 и 118 от Регламент (ЕО) № 1186/2009;

е) семена, изнасяни от селскостопански производители за употреба в имоти, разположени в трети държави, които семена се ползват от освобождаване от мита по силата на членове 119 и 120 от Регламент (ЕО) № 1186/2009;

ж) фуражи и храни, предназначени за животни по време на изнасянето им, които фуражи и храни се ползват от освобождаване от мита по силата на член 121 от Регламент (ЕО) № 1186/2009.

2.  Митнически декларации за износ може да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоките, посочени в член 136, параграф 1, и тези стоки са предназначени за реимпорт.

Член 138

Стоки, които се считат за декларирани за допускане за свободно обращение в съответствие с член 141

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

Когато не са декларирани по друг начин, долуизброените стоки се считат за декларирани за допускане за свободно обращение в съответствие с член 141:

а) стоки с нетърговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътници, които стоки се ползват от освобождаване от вносни мита или по силата на член 41 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, или като върнати стоки;

б) стоки, посочени в член 135, параграф 1), букви в) и г);

в) транспортни средства, които като върнати стоки се ползват от освобождаване от вносни мита по силата на член 203 от Кодекса;

г) преносими музикални инструменти, които са реимпортирани от пътници и като върнати стоки се ползват от освобождаване от вносни мита по силата на член 203 от Кодекса;

д) кореспондентски пратки;

е) стоки в пощенска пратка, които се ползват от освобождаване от вносни мита по силата на членове 23—27 от Регламент (ЕО) № 1186/2009.

▼M1

При все това, до датите на подобрение на националните системи във връзка с вноса на държавата членка, в която се счита, че са декларирани стоките, както е посочено в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, се прилага следното:

а) буква е) от първата алинея се прилага само когато въпросните стоки се ползват и от освобождаване от други такси; и

▼C3

б) стоките, чиято собствена стойност не надвишава 22 EUR, се считат за декларирани за допускане за свободно обращение в съответствие с член 141.

▼M2

Член 139

1.  Когато не са декларирани по друг начин, стоките, посочени в член 136, параграф 1, букви а)—г) и букви з) и и), се считат за декларирани за временен внос в съответствие с член 141.

2.  Когато не са декларирани по друг начин, стоките, посочени в член 136, параграф 1, букви а)—г) и букви з) и и), се считат за декларирани за реекспорт в съответствие с член 141, с което се приключва режим временен внос.

▼B

Член 140

Стоки, които се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.  Когато не са декларирани по друг начин, долуизброените стоки се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141:

а) стоки, посочени в член 137;

б) преносими музикални инструменти на пътници.

2.  Когато стоките се изпращат за остров Хелголанд, те се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141.

Член 141

Действия, които се считат за митническо деклариране

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.  По отношение на стоките, посочени в член 138, букви а)—г), член 139 и член 140, параграф 1, всяко от долуизброените действия се счита за митническо деклариране:

а) преминаването през зеления коридор, или коридора „нищо за деклариране“, в митническо учреждение, в което се използват два коридора;

б) преминаването през митническо учреждение, в което не се използват два коридора;

в) поставянето на стикер „нищо за деклариране“ или диск за митническа декларация на предното стъкло на пътнически превозни средства, когато националните разпоредби предвиждат такава възможност;

▼M2

г) самото обстоятелство, че стоките пресичат границата на митническата територия на Съюза, във всеки един от следните случаи:

i) когато се прилага освобождаване от задължението за превозване на стоките до подходящото място в съответствие със специалните правила, посочени в член 135, параграф 5 от Кодекса;

ii) когато стоки се считат за декларирани за реекспорт в съответствие с член 139, параграф 2 от настоящия регламент;

iii) когато стоки се считат за декларирани за износ в съответствие с член 140, параграф 1 от настоящия регламент.

▼B

2.  Кореспондентските пратки се считат за декларирани за допускане за свободно обращение чрез въвеждането им на митническата територия на Съюза.

Кореспондентските пратки се считат за декларирани за износ или реекспорт чрез извеждането им от митническата територия на Съюза.

3.  Стоките в пощенска пратка, които се ползват от освобождаване от вносни мита по силата на членове 23—27 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, се считат за декларирани за допускане за свободно обращение чрез представянето им пред митницата съгласно член 139 от Кодекса, при условие че изискваните данни са приети от митническите органи.

4.  Стоките в пощенска пратка, чиято стойност не надвишава 1 000 EUR и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза.

▼M1

5.  До датите на подобрение на националните системи във връзка с вноса на държавата членка, в която се счита, че са декларирани стоките, както е посочено в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, за ►C3  стоките, чиято собствена стойност не надвишава 22 EUR, ◄ се счита, че са декларирани за допускане за свободно обращение чрез представянето им пред митницата съгласно член 139 от Кодекса, при условие че изискваните данни са приети от митническите органи.

▼B

Член 142

Стоки, които не може да се декларират в устна форма, нито в съответствие с член 141

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

Членове 135—140 не се прилагат за следните стоки:

а) стоки, по отношение на които са изпълнени формалностите за получаване в рамките на общата селскостопанска политика на възстановявания или финансови предимства при износ;

б) стоки, по отношение на които е подадено заявление за възстановяване на мита или други събрани вземания;

в) стоки, които са обект на забрана или ограничение;

г) стоки, които са обект на други специфични формалности, предвидени в законодателството на Съюза, които митническите органи са длъжни да приложат.

Член 143

Митнически декларации на хартиен носител

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

Пътниците имат право да подават митнически декларации на хартиен носител за пренасяните от тях стоки.

Член 144

Митнически декларации за стоки в пощенски пратки

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

Пощенските оператори имат право да подават митнически декларации за допускане за свободно обращение, съдържащи намаления набор от данни, който е посочен в приложение Б, по отношение на стоките в пощенски пратки, ако стоките отговарят на всички долуизброени условия:

а) стойността им не надвишава 1 000 EUR;

б) по отношение на тях не е подадено заявление за възстановяване или опрощаване;

в) те не са обект на забрани и ограничения.

▼M1

До датите на подобрение на съответните национални системи във връзка с вноса, необходими за подаването на уведомления за представяне, както е посочено в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, митническата декларация за допускане за свободно обращение на посочените в първата алинея стоки в пощенски пратки се счита за подадена и приета чрез акта на представянето ѝ пред митниците, при условие че стоките се придружават от декларация CN22, декларация CN23 или и от двете.

В случаите, посочени в член 141, параграф 2, първа алинея и в параграф 3 от настоящия член, за декларатор и — когато е приложимо — за длъжник се счита получателят. В случаите, посочени в член 141, параграф 2, втора алинея и в параграф 4 от настоящия член, за декларатор и — когато е приложимо — за длъжник се счита изпращачът. Митническите органи органи имат право да предвидят за декларатор и — когато е приложимо — за длъжник да се считат пощенските оператори.

▼B



Раздел 2

Опростени митнически декларации

Член 145

Условия за предоставяне на разрешение за редовно използване на опростени митнически декларации

(член 166, параграф 2 от Кодекса)

1.  Разрешение за редовно поставяне на стоки под митнически режим въз основа на опростена декларация съгласно член 166, параграф 2 от Кодекса може да се предостави, ако са изпълнени следните условия:

а) заявителят отговаря на критерия по член 39, буква а) от Кодекса;

б) когато е приложимо — заявителят разполага с удовлетворителни процедури за управление на лицензи и разрешения, предоставени в съответствие с мерки на търговската политика или свързани с търговията със селскостопански продукти;

в) заявителят осигурява това неговите отговорни служители да са инструктирани да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;

г) когато е приложимо — заявителят разполага с удовлетворителни процедури за управление на лицензи за внос и износ, които са свързани със забрани и ограничения, включително мерки за разграничаване на стоките, които са обект на забрани или ограничения, от останалите стоки и осигурява спазването на тези забрани и ограничения.

2.  Счита се, че одобрените икономически оператори за опростени митнически процедури изпълняват условията по параграф 1, букви б), в) и г), ако тяхната отчетност е подходяща за целите на поставянето на стоки под митнически режим въз основа на опростена декларация.

Член 146

Допълнителна декларация

(член 167, параграф 1 от Кодекса)

1.  Когато митническите органи трябва да вземат под отчет размера на дължимите вносни или износни мита в съответствие с член 105, параграф 1, първа алинея от Кодекса, допълнителната декларация, посочена в член 167, параграф 1, първа алинея от Кодекса, се подава в срок от 10 дни от вдигането на стоките.

2.  Когато се извършва вземане под отчет в съответствие с член 105, параграф 1, втора алинея от Кодекса и допълнителната декларация има общ, периодичен или рекапитулативен характер, периодът, обхванат от допълнителната декларация, не може да надхвърля един календарен месец.

3.  Срокът за подаване на допълнителна декларация по параграф 2 се определя от митническите органи. Той не може да надхвърля 10 дни от края на периода, обхванат от допълнителната декларация.

▼M1

4.  До съответните дати на въвеждане на „МКС: автоматизирана система за износа“ и на подобрение на съответните национални системи във връзка с вноса, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, и без да се засяга член 105, параграф 1 от Кодекса, митническите органи имат право да разрешат срокове, различни от определените в параграфи 1 и 3 от настоящия член.

▼B

Член 147

Срок, в който придружаващите документи трябва да са на съхранение при декларатора в случай на допълнителни декларации

(член 167, параграф 1 от Кодекса)

1.  Придружаващите документи, които не са били налице при подаването на опростената декларация, трябва да са на съхранение при декларатора през срока за подаване на допълнителната декларация в съответствие с член 146, параграф 1 или параграф 3.

2.  При надлежно обосновани обстоятелства митническите органи може да разрешат придружаващите документи да бъдат предоставени в срок, по-дълъг от предвидения в параграф 1. Този срок не може да надхвърля 120 дни от датата на вдигане на стоките.

3.  Когато придружаващият документ се отнася до митническата стойност, при надлежно обосновани обстоятелства митническите органи може да определят срок, по-дълъг от предвидения в параграф 1 или параграф 2, като вземат предвид крайния срок, посочен в член 103, параграф 1 от Кодекса.



Раздел 3

Разпоредби, които се прилагат за всички митнически декларации

Член 148

Анулиране на митническа декларация след вдигане на стоките

(член 174, параграф 2 от Кодекса)

1.  Когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, вместо за друг митнически режим, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

а) заявлението е подадено в срок от 90 дни от датата на приемане на декларацията;

б) стоките не са използвани по начин, несъвместим с митническия режим, под който те биха били декларирани, ако не е била допусната грешка;

в) към момента на погрешната декларация са били изпълнени условията за поставяне на стоките под митническия режим, под който те биха били декларирани, ако не е била допусната грешка;

г) подадена е митническа декларация за митническия режим, под който стоките биха били декларирани, ако не е била допусната грешка.

2.  Когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка вместо други стоки за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

а) заявлението е подадено в срок от 90 дни от датата на приемане на декларацията;

б) погрешно декларираните стоки не са използвани по начин, различен от разрешения при първоначалното им състояние, и са възстановени в първоначалното им състояние;

в) по отношение на погрешно декларираните стоки и на стоките, които деклараторът е възнамерявал да декларира, е компетентно едно и също митническо учреждение;

г) стоките трябва да се декларират за същия митнически режим, както погрешно декларираните стоки.

3.  Когато стоки, които са продадени по силата на договор от разстояние съгласно определението в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ), са допуснати за свободно обращение и са върнати, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

а) заявлението е подадено в срок от 90 дни от датата на приемане на митническата декларация;

б) стоките са изнесени с цел да бъдат върнати на адреса на първоначалния доставчик или на друг посочен от него адрес.

4.  Освен случаите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, митническите декларации се анулират след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — в следните случаи:

а) когато стоките са вдигнати за износ, реекспорт или пасивно усъвършенстване и не са напуснали митническата територия на Съюза;

б) когато съюзни стоки са декларирани по грешка за митнически режим, който се прилага за несъюзни стоки, и техният митнически статус на съюзни стоки е доказан впоследствие чрез документ T2L, документ T2LF или митнически манифест за стоките;

в) когато по грешка стоките са декларирани в повече от една митническа декларация;

г) когато е предоставено разрешение с обратна сила в съответствие с член 211, параграф 2 от Кодекса;

д) когато съюзни стоки са поставени под режим митническо складиране в съответствие с член 237, параграф 2 от Кодекса и не може повече да се намират под този режим в съответствие с член 237, параграф 2 от Кодекса.

5.  Митническа декларация за стоки, които подлежат на облагане с износни мита, стоки, които са предмет на заявление за възстановяване на вносни мита, стоки, за които са приложими възстановявания или други суми при износ или други специални мерки при износ, може да се анулира в съответствие с параграф 4, буква а) само ако са изпълнени следните условия:

а) ако деклараторът представи на митническото учреждение на износ или — при пасивно усъвършенстване — на митническото учреждение на поставяне под митнически режим доказателство, че стоките не са напуснали митническата територия на Съюза;

б) при митническа декларация на хартиен носител — ако деклараторът върне на митническото учреждение на износ или — при пасивно усъвършенстване — на митническото учреждение на поставяне под митнически режим всички екземпляри от митническата декларация заедно с всички други документи, които са му издадени при приемане на декларацията;

в) ако деклараторът представи на митническото учреждение на износ доказателство, че всички възстановявания и други суми или финансови предимства, предоставени му при износа на въпросните стоки, са върнати или че компетентните органи са взели необходимите мерки те да не бъдат платени;

г) ако деклараторът спазва всички други задължения, с които е обвързан по отношение на стоките;

д) ако са анулирани всички корекции в лиценза за износ, представен в подкрепа на митническата декларация.



Раздел 4

Други опростявания

Член 149

Условия за предоставяне на разрешение за централизирано оформяне

(член 179, параграф 1 от Кодекса)

1.  За да може да се предостави разрешение за централизирано оформяне в съответствие с член 179 от Кодекса, заявлението за централизирано оформяне трябва да се отнася за някой от следните режими:

а) допускане за свободно обращение;

б) митническо складиране;

в) временен внос;

г) специфична употреба;

д) активно усъвършенстване;

е) пасивно усъвършенстване;

ж) износ;

з) реекспорт.

2.  Когато митническата декларация е под формата на вписване в отчетността на декларатора, разрешение за централизирано оформяне може да се предостави съгласно условията по член 150.

Член 150

Условия за предоставяне на разрешение за вписване в отчетността на декларатора

(член 182, параграф 1 от Кодекса)

1.  Разрешение за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора се предоставя, ако заявителят докаже, че отговаря на критериите, определени в член 39, букви а), б) и г) от Кодекса.

2.  За да може да се предостави разрешение за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора в съответствие с член 182, параграф 1 от Кодекса, заявлението трябва да се отнася за някой от следните режими:

а) допускане за свободно обращение;

б) митническо складиране;

в) временен внос;

г) специфична употреба;

д) активно усъвършенстване;

е) пасивно усъвършенстване;

ж) износ и реекспорт.

3.  Когато заявлението за разрешение се отнася за допускане за свободно обращение, разрешение не се предоставя за:

а) едновременно допускане за свободно обращение и вътрешно потребление на стоки, които са освободени от ДДС в съответствие с член 138 от Директива 2006/112/ЕО, и — когато е приложимо — отложено плащане на акциз в съответствие с член 17 от Директива 2008/118/ЕО;

б) реимпорт с едновременно допускане за свободно обращение и вътрешно потребление на стоки, които са освободени от ДДС в съответствие с член 138 от Директива 2006/112/ЕО, и — когато е приложимо — отложено плащане на акциз в съответствие с член 17 от Директива 2008/118/ЕО.

4.  Когато заявлението за разрешение се отнася за износ и реекспорт, разрешение се предоставя само ако са изпълнени и двете долуизброени условия:

а) съгласно член 263, параграф 2 от Кодекса има освобождаване от задължението за подаване на предварителна декларация за заминаване;

б) митническото учреждение на износ е същевременно митническо учреждение на напускане или между митническото учреждение на износ и митническото учреждение на напускане съществуват договорености, съгласно които стоките подлежат на митнически надзор при напускане.

5.  Когато заявлението за разрешение се отнася за износ и реекспорт, не се разрешава износът на акцизни стоки, освен ако се прилага член 30 от Директива 2008/118/ЕО.

6.  Разрешение за вписване в отчетността на декларатора не се предоставя, ако заявлението се отнася за режим, за който съгласно член 181 се изисква стандартизиран обмен на информация между митническите органи, освен ако митническите органи дадат съгласието си да бъдат използвани други средства за електронен обмен на информация.

Член 151

Условия за предоставяне на разрешение за самооценка

(член 185, параграф 1 от Кодекса)

Когато заявител, посочен в член 185, параграф 2 от Кодекса, е титуляр на разрешение за вписване в отчетността на декларатора, разрешение за самооценка се предоставя, ако заявлението за самооценка се отнася за митническите режими, посочени в член 150, параграф 2, или за реекспорт.

Член 152

Митнически формалности и проверки при самооценка

(член 185, параграф 1 от Кодекса)

На титулярите на разрешения за самооценка може да бъде предоставено разрешение да извършват проверки под митнически надзор на спазването на забраните и ограниченията, посочени в разрешението.



ГЛАВА 3

Вдигане на стоки

Член 153

Вдигане на стоки, което не зависи от предоставянето на обезпечение

(член 195, параграф 2 от Кодекса)

Когато преди вдигане на стоки, които са предмет на искане за предоставяне на тарифна квота, въпросната тарифна квота не се счита за критична, вдигането на стоките не зависи от предоставянето на обезпечение за тях.

Член 154

Уведомление за вдигане на стоки

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.  Когато декларацията за митнически режим или реекспорт се подава чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, митническите органи може да използват за уведомяване на декларатора за вдигането на стоките средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

2.  Когато преди вдигането стоките се намират на временно складиране и митническите органи трябва да уведомят за вдигането на стоките титуляря на разрешението за управление на съответните съоръжения за временно складиране, тази информация може да се предостави чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.



ДЯЛ VI

ДОПУСКАНЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТА



ГЛАВА 1

Допускане за свободно обращение

Член 155

Разрешение за изготвяне на удостоверения за претегляне на банани

(член 163, параграф 3 от Кодекса)

Митническите органи издават разрешение за изготвянето на придружаващи документи за стандартни митнически декларации, удостоверяващи претеглянето на пресни банани, включени в код по КН 0803 90 10 , за които се дължат вносни мита („удостоверения за претегляне на банани“), ако подалият заявление за такова разрешение отговаря на следните условия:

а) заявителят отговаря на критерия, определен в член 39, буква а) от Кодекса;

б) заявителят се занимава с внос, превоз, съхранение или товаро-разтоварна обработка на пресни банани, включени в код по КН 0803 90 10 , за които се дължат вносни мита;

в) заявителят осигурява необходимите гаранции за правилното извършване на претеглянето;

г) заявителят разполага с подходящо оборудване за претегляне;

д) заявителят води отчетност, позволяваща на митническите органи да извършват необходимия контрол.

Член 156

Срок

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

Решението по заявление за получаване на разрешение по член 155 се взема своевременно и най-късно до 30 дни от датата на приемане на заявлението.

Член 157

Средства за предаване на удостоверението за претегляне на банани

(член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Удостоверенията за претегляне на банани може да се изготвят и представят чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.



ГЛАВА 2

Освобождаване от вносни мита



Раздел 1

Върнати стоки

Член 158

Стоки, които се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени

(член 203, параграф 5 от Кодекса)

1.  Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, когато, след като са били изнесени от митническата територия на Съюза, не са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния им вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние.

2.  Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, когато, след като са били изнесени от митническата територия на Съюза, са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния им вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние, но след началото на третирането или манипулациите е станало ясно, че това третиране или тези манипулации са неподходящи за предназначението на стоките.

3.  Когато стоките по параграфи 1 или 2 са претърпели третиране или манипулации, в резултат на които биха били дължими вносни мита за стоките, ако последните са били поставени под режим пасивно усъвършенстване, тези стоки се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, само при условие че това третиране или тези манипулации, включително влагането на резервни части, не надхвърлят строго необходимото, за да могат стоките да се използват по същия начин, както по време на износа им от митническата територия на Съюза.

Член 159

Стоки, които при износ са се ползвали от мерки, предвидени в рамките на общата селскостопанска политика

(член 204 от Кодекса)

1.  Върнатите стоки, които при износ са се ползвали от мерки, предвидени в рамките на общата селскостопанска политика, се освобождават от вносни мита, при условие че са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) възстановяванията или другите суми, изплатени по тези мерки, са върнати, компетентните органи са предприели необходимите действия да не бъдат изплатени сумите, подлежащи на плащане в рамките на мерките за тези стоки, и останалите предоставени финансови предимства са отменени;

б) стоките са били в едно от следните положения:

i) не са могли да бъдат пуснати на пазара в държавата, в която са били изпратени;

ii) били са върнати от получателя като дефектни или несъответстващи на условията на договора;

iii) били са реимпортирани в митническата територия на Съюза, защото не са могли да бъдат използвани по предназначение поради други обстоятелства извън контрола на износителя;

в) стоките са декларирани за допускане за свободно обращение на митническата територия на Съюза в срок от 12 месеца от датата на извършване на митническите формалности по техния износ, или в по-дълъг срок, когато това е разрешено от митническите органи на държавата членка на реимпорт при надлежно обосновани обстоятелства.

2.  Обстоятелствата, посочени в параграф 1, буква б), подточка iii), са следните:

а) стоки, върнати на митническата територия на Съюза вследствие повреди, възникнали преди доставянето им на получателя или по самите стоки или по транспортното средство, с което са били превозвани;

б) стоки, изнесени първоначално с цел потребление или продажба по време на търговски панаир или подобен повод, които не са били консумирани или продадени;

в) стоки, които не са могли да бъдат доставени на получателя поради неговата физическа или юридическа невъзможност да изпълни договора, по който са били изнесени стоките;

г) стоки, които поради природни, политически или социални смущения не са могли да бъдат доставени на получателя или са пристигнали след датата на доставка по договора;

д) плодове и зеленчуци, обхванати от общата организация на пазара за тези продукти, които са изнесени и изпратени за продажба на консигнация, но не са били продадени на пазара на получаващата държава.

Член 160

Средства за предаване на информационния лист INF 3

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Документът, удостоверяващ, че условията за освобождаване от вносни мита са изпълнени („информационен лист INF 3“), може да се предава чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.



ДЯЛ VII

СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ



ГЛАВА 1

Общи разпоредби



Раздел 1

Заявление за разрешение

Член 161

Заявители, установени извън митническата територия на Съюза

(член 211, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Чрез дерогация от член 211, параграф 3, буква а) от Кодекса митническите органи могат в отделни случаи, ако преценят, че е оправдано, да издадат разрешение за режим специфична употреба или режим активно усъвършенстване на лица, установени извън митническата територия на Съюза.

Член 162

Място за подаване на заявление, когато заявителят е установен извън митническата територия на Съюза

(член 22, параграф 1 от Кодекса)

1.  Чрез дерогация от член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса, когато лицето, подаващо заявление за разрешение за използване на режим специфична употреба, е установено извън митническата територия на Съюза, компетентният митнически орган е органът на мястото, където стоките ще бъдат използвани за първи път.

2.  Чрез дерогация от член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса, когато лицето, подаващо заявление за разрешение за използване на режим активно усъвършенстване, е установено извън митническата територия на Съюза, компетентният митнически орган е органът на мястото, където стоките ще бъдат пребработени за първи път.

Член 163

Заявление за разрешение въз основа на митническа декларация

(член 6, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.  При условие че са предоставени допълнителните данни по приложение А, митническата декларация се смята за заявление за разрешение във всеки от следните случаи:

а) когато стоките ще бъдат поставени под режим временен внос, освен ако митническите органи изискват официално заявление в случаите по член 236, буква б);

б) когато стоките ще бъдат поставени под режим специфична употреба, а заявителят възнамерява изцяло да насочи стоките за предвидената специфична употреба;

в) когато под режим активно усъвършенстване ще бъдат поставени стоки, различни от изброените в приложение 71-02;

г) когато под режим пасивно усъвършенстване ще бъдат поставени стоки, различни от изброените в приложение 71-02;

д) когато е издадено разрешение за използването на режим пасивно усъвършенстване, а заместващите продукти ще бъдат допуснати за свободно обращение чрез прилагане на системата на стандартен обмен, която не е обхваната от това разрешение;

е) когато преработените продукти ще бъдат допуснати за свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване, а операцията по усъвършенстване се отнася до стоки с нетърговски характер.

2.  Параграф 1 не се прилага в следните случаи:

а) опростена декларация;

б) централизирано оформяне;

в) вписване в отчетността на декларатора;

г) когато се подава заявление за разрешение, различно от разрешение за временен внос, което се отнася до няколко държави членки;

д) когато се подава заявление за използване на еквивалентни стоки по силата на член 223 от Кодекса;

е) когато компетентният митнически орган информира декларатора, че е необходима проверка на икономическите условия по силата на член 211, параграф 6 от Кодекса;

ж) когато се прилага член 167, параграф 1, буква е);

з) когато се подава заявление за разрешение с обратна сила съгласно член 211, параграф 2 от Кодекса, освен в случаите по параграф 1, буква д) или е) от настоящия член.

3.  Когато митническите органи смятат, че поставянето на транспортни средства или резервни части, принадлежности и оборудване за транспортни средства под режим временен внос би създало значителен риск от неизпълнение на едно от задълженията, предвидени в митническото законодателство, митническото деклариране по параграф 1 не се извършва в устна форма, нито по реда на член 141. В този случай митническите органи незабавно информират декларатора за това след представянето на стоките пред митницата.

4.  Задължението за представяне на допълнителни данни по параграф 1 не важи в случаите, които се отнасят до следните видове декларации:

а) митнически декларации за допускане за свободно обращение в устна форма по силата на член 135;

б) митнически декларации за временен внос или декларации за реекспорт в устна форма по силата на член 136;

в) митнически декларации за временен внос или декларации за реекспорт по член 139, които се смятат за подадени по силата на член 141.

5.  Карнетите ATA и CPD се смятат за заявления за разрешение за временен внос, когато отговарят на всички долупосочени условия:

а) карнетът е издаден в договаряща страна по Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция и е заверен и гарантиран от асоциация, която е част от гаранционна верига по член 1, буква г) от приложение А към Истанбулската конвенция;

б) карнетът се отнася до стоки и начини на употреба, обхванати от конвенцията, по чиято сила е била издаден;

в) карнетът е заверен от митническите органи;

г) карнетът е валиден на цялата митническа територия на Съюза.

Член 164

Заявление за подновяване или изменение на разрешение

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Митническите органи могат да позволят заявление за подновяване или изменение на разрешение по член 211, параграф 1 от Кодекса да бъде подадено до тях в писмена форма.

Член 165

Придружаващ документ при устна митническа декларация за временен внос

(член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 211, параграф 1 от Кодекса)

Когато дадена устна митническа декларация се смята за заявление за разрешение за временен внос по член 163, деклараторът представя придружаващ документ съгласно приложение 71-01.



Раздел 2

Вземане на решение по заявлението

Член 166

Проверка на икономическите условия

(член 211, параграфи 3 и 4 от Кодекса)

1.  Условието по член 211, параграф 4, буква б) от Кодекса не важи за разрешенията за активно усъвършенстване, освен в следните случаи:

а) когато изчислението на размера на вносното мито се извършва по реда на член 86, параграф 3 от Кодекса, съществуват данни, че има вероятност съществените интереси на производителите в Съюза да бъдат засегнати неблагоприятно, и случаят не е обхванат от разпоредбите на член 167, параграф 1, букви а)—е);

б) когато изчислението на размера на вносното мито се извършва по реда на член 85 от Кодекса, за стоките, предназначени за поставяне под режим активно усъвършенстване, би се прилагала мярка на селскостопанската или търговската политика, временно или окончателно антидъмпингово мито, изравнително мито, защитна мярка или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение, а случаят не е обхванат от разпоредбите на член 167, параграф 1, буква з), и), м), п) или т);

в) когато изчислението на размера на вносното мито се извършва по реда на член 85 от Кодекса, за стоките, предназначени за поставяне под режим активно усъвършенстване, не би се прилагала мярка на селскостопанската или търговската политика, временно или окончателно антидъмпингово мито, изравнително мито, защитна мярка или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение, съществуват данни, че има вероятност съществените интереси на производителите в Съюза да бъдат засегнати неблагоприятно, а случаят не е обхванат от разпоредбите на член 167, параграф 1, букви ж)—т).

2.  Условието по член 211, параграф 4, буква б) от Кодекса не важи за разрешенията за пасивно усъвършенстване, освен ако съществуват данни, че има вероятност съществените интереси на съюзните производители на стоките по приложение 71-02 да бъдат засегнати неблагоприятно, а стоките не са предназначени за поправка.

Член 167

Случаи, в които икономическите условия за активно усъвършенстване се считат за изпълнени

(член 211, параграф 5 от Кодекса)

1.  Икономическите условия за активно усъвършенстване се считат за изпълнени, когато заявлението се отнася до една от следните операции:

а) преработка на стоки, които не са изброени в приложение 71-02;

б) поправка;

▼C2

в) преработка на стоки, пряко или непряко предоставени на разположение на титуляря на разрешението, която се извършва съгласно спецификации за сметка на лице, установено извън митническата територия на Съюза, най-често срещу заплащане само на разходите по преработката;

▼B

г) преработка на твърда пшеница в макаронени изделия;

д) поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване в рамките на количеството, определено въз основа на баланс на доставките по силата на член 18 от Регламент (ЕС) № 510/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 );

е) преработка на стоки, които са изброени в приложение 71-02, при всяко от следните положения:

i) липса на произведени в Съюза стоки, включени в същия 8-цифрен код по КН и притежаващи същото търговско качество и същите технически характеристики като стоките, предназначени за внос за предвидените операции по усъвършенстване;

ii) различия в цените на произведените в Съюза стоки и предназначените за внос стоки, когато не може да се използват сравними стоки, тъй като цената им би направила планираната търговска операция икономически нежизнеспособна;

iii) договорни задължения, когато сравнимите стоки не отговарят на договорните изисквания на купувача на преработените продукти, който е от трета държава, или когато по силата на договора преработените продукти трябва да бъдат получени от стоките, предназначени за поставяне под режим активно усъвършенстване, за да бъдат изпълнени разпоредбите за защита на правата върху индустриалната или търговската собственост;

iv) съвкупната стойност на стоките, които ще бъдат поставени под режим активно усъвършенстване, за един заявител и за една календарна година за всеки осемцифрен код по КН не надвишава 150 000 евро;

ж) преработка на стоки с цел да се осигури съответствие с техническите изисквания за допускането им за свободно обращение;

з) преработка на стоки, които нямат търговски характер;

и) преработка на стоки, получени съгласно предходно разрешение, чието издаване е било обвързано с проверка на икономическите условия;

й) преработка на твърди и течни фракции от палмово масло, кокосово масло, течни фракции от кокосово масло, масло от палмови ядки, течни фракции от масло от палмови ядки, бабасово масло или рициново масло, в продукти, които не са предназначени за хранително-вкусовия сектор;

к) преработка в продукти за влагане или използване в граждански въздухоплавателни средства, за които е издаден сертификат за летателна годност;

л) преработка в продукти, ползващи автономно суспендиране на вносното мито върху определено въоръжение и военна екипировка по силата на Регламент (ЕО) № 150/2003 на Съвета ( 10 );

м) преработка на стоки в мостри;

н) преработка на всякакъв вид електронни компоненти, части, комплекти или всякакви други материали в информационнотехнологични продукти;

о) преработка на стоки, включени в кодове 2707 или 2710 по КН, в продукти, включени в кодове 2707 , 2710 или 2902 по КН;

п) редукция до отпадъци и остатъци (скрап), унищожаване, оползотворяване на части или компоненти;

р) денатуриране;

с) обичайни операции, посочени в член 220 от Кодекса;

т) съвкупната стойност на стоките, които ще бъдат поставени под режим активно усъвършенстване, за един заявител и за една календарна година за всеки осемцифрен код по КН не надвишава 150 000 евро по отношение на стоките, обхванати от приложение 71-02, и 300 000 евро за другите стоки, освен когато за стоките за поставяне под режим активно усъвършенстване би било наложено временно или окончателно антидъмпингово мито, изравнително мито, защитна мярка или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение.

2.  Липсата по параграф 1, буква е), подточка i) обхваща всеки от долупосочените случаи:

а) пълната липса на производство на сравними стоки на митническата територия на Съюза;

б) липсата на достатъчно количество от тези стоки, необходимо за извършването на предвидените операции по усъвършенстване;

в) невъзможността да се осигури навременна доставка на сравними съюзни стоки за заявителя, така че той да може да извърши планираната търговска операция, въпреки че искането е подадено навреме.

Член 168

Изчисление на размера на вносното мито в някои случаи на активно усъвършенстване

(член 86, параграф 4 от Кодекса)

1.  Когато не се изисква проверка на икономическите условия, а за стоките, предназначени за поставяне под режим активно усъвършенстване, би се прилагала мярка на селскостопанската или търговската политика, временно или окончателно антидъмпингово мито, изравнително мито, защитна мярка или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение, изчислението на размера на вносното мито се извършва по реда на член 86, параграф 3 от Кодекса.

Първата алинея не се прилага, ако икономическите условия се считат за изпълнени в случаите по член 167, параграф 1, буква з), и), м), п) или т).

2.  Когато преработените продукти, получени вследствие на режим активно усъвършенстване, се внасят пряко или непряко от титуляря на разрешението и се допускат за свободно обращение в срок от една година след техния реекспорт, размерът на вносното мито се определя по реда на член 86, параграф 3 от Кодекса.

Член 169

Разрешение за използването на еквивалентни стоки

(член 223, параграфи 1 и 2 и член 223, параграф 3, буква в) от Кодекса)

1.  За предоставянето на разрешение по член 223, параграф 2 от Кодекса не е от значение дали използването на еквивалентни стоки е системно, или не.

2.  Използването на еквивалентни стоки по член 223, параграф 1, първата алинея от Кодекса не се разрешава, когато за стоките, поставени под специалния режим, би се прилагало временно или окончателно антидъмпингово, изравнително или защитно мито или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение.

3.  Използването на еквивалентни стоки по член 223, параграф 1, втората алинея от Кодекса не се разрешава, когато за несъюзните стоки, които са преработвани вместо съюзните стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване, би се прилагало временно или окончателно антидъмпингово, изравнително или защитно мито или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение.

4.  Използването на еквивалентни стоки под режим митническо складиране не се разрешава, когато несъюзните стоки, поставени под режим митническо складиране, са посочените в приложение 71-02.

5.  Използването на еквивалентни стоки не се разрешава за стоките или продуктите, които са били генетично модифицирани или които съдържат генетично модифицирани елементи.

6.  Чрез дерогация от член 223, параграф 1, третата алинея от Кодекса следните стоки се смятат за еквивалентни стоки за активно усъвършенстване:

а) стоките на по-напреднал етап на производството в сравнение с несъюзните стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, когато основната част от преработката по отношение на тези еквивалентни стоки се извършва в предприятието на титуляря на разрешението или в предприятието, в което операцията се извършва за негова сметка;

б) в случай на поправка — нови стоки вместо употребявани стоки или стоки в по-добро състояние в сравнение с несъюзните стоки, поставени под режим активно усъвършенстване;

в) стоките с технически характеристики, подобни на тези на заместваните стоки, при условие че се включват в същия осемцифрен код по КН и притежават същото търговско качество.

7.  Чрез дерогация от член 223, параграф 1, третата алинея от Кодекса, за стоките от приложение 71-04 се прилагат специалните разпоредби, съдържащи се в посоченото приложение.

8.  При временен внос еквивалентни стоки може да се използват само когато разрешението за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита е издадено по реда на членове 208—211.

Член 170

Преработени продукти или стоки, поставени под режим активно усъвършенстване IM/EX

(член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.  По искане на заявителя в разрешението за активно усъвършенстване IM/EX се посочва, че преработените продукти или стоки, поставени под режим активно усъвършенстване IM/EX, които не са били декларирани за следващ митнически режим, нито реекспортирани при изтичането на срока за приключване, се смятат за допуснати за свободно обращение на датата на изтичане на срока за приключване.

2.  Параграф 1 не се прилага, доколкото за продуктите или стоките се прилагат забранителни или ограничителни мерки.

Член 171

Срок за вземане на решение по заявление за разрешение по член 211, параграф 1 от Кодекса

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

1.  Когато заявление за разрешение по член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса се отнася само до една държава членка, чрез дерогация от член 22, параграф 3, първата алинея от Кодекса решението по това заявление се взема своевременно, в срок от 30 дни от датата на приемане на заявлението.

Когато заявление за разрешение по член 211, параграф 1, буква б) от Кодекса се отнася само до една държава членка, чрез дерогация от член 22, параграф 3, първата алинея от Кодекса решението по това заявление се взема своевременно, в срок от 60 дни от датата на приемане на заявлението.

2.  Когато трябва да се извърши проверка на икономическите условия по силата на член 211, параграф 6 от Кодекса, срокът по параграф 1, първата алинея от настоящия член се удължава на една година от датата на предаване на досието на Комисията.

Митническите органи информират заявителя или титуляря на заявлението, че е необходима проверка на икономическите условия, както и — ако разрешението все още не е издадено — че срокът е удължен по силата на първата алинея.

Член 172

Обратна сила

(член 22, параграф 4 от Кодекса)

1.  Когато митническите органи издадат разрешение с обратна сила съгласно член 211, параграф 2 от Кодекса, това разрешение поражда действие най-рано на датата на приемане на заявлението.

2.  При извънредни обстоятелства митническите органи могат да позволят дадено разрешение по параграф 1 да породи действие най-рано една година преди датата на приемане на заявлението, а при стоките, обхванати от приложение 71-02 — най-рано три месеца преди тази дата.

3.  Когато заявлението се отнася до подновяване на разрешение за операция и стоки от същия вид, разрешението може да се издаде с обратна сила от датата, на която е изтекъл срокът на действие на първоначалното разрешение.

Когато по силата на член 211, параграф 6 от Кодекса се изисква проверка на икономическите условия във връзка с подновяване на разрешение за операция и стоки от същия вид, разрешение с обратна сила поражда действие най-рано на датата, на която е било съставено заключението за икономическите условия.

Член 173

Срок на действие на разрешението

(член 22, параграф 5 от Кодекса)

1.  Когато се издава разрешение по член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса, срокът на действие на разрешението не може да надвишава пет години от датата, от която то поражда действие.

2.  Когато разрешението се отнася до стоките от приложение 71-02, срокът на действие по параграф 1 не може да надвишава три години.

Член 174

Срок за приключване на специален режим

(член 215, параграф 4 от Кодекса)

1.  По искане на титуляря на режима срокът за приключване, определен в издаденото по силата на член 211, параграф 1 от Кодекса разрешение, може да бъде удължен от митническите органи дори след изтичането на първоначално определения срок.

2.  Когато срокът за приключване изтича на определена дата за всички стоки, поставени под режима през даден период, митническите органи могат да посочат в разрешението по член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса, че срокът за приключване автоматично се удължава за всички стоки, които още са под този режим към съответната дата. Митническите органи могат да решат да отменят автоматичното удължаване на срока за всички стоки, поставени под този режим, или за част от тях.

Член 175

Свидетелство за приключване

(член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.  В разрешенията за използване на режим активно усъвършенстване IM/EX, режим активно усъвършенстване EX/IM без стандартизиран обмен на информация по член 176 или режим специфична употреба се определя, че титулярят на разрешението трябва да представи свидетелството за приключване пред надзорното митническо учреждение в рамките на 30 дни от изтичането на срока за приключване.

Все пак надзорното митническо учреждение може да отмени задължението за представяне на свидетелството за приключване, когато смята, че то не е нужно.

2.  По искане на титуляря на разрешението митническите органи могат да удължат срока по параграф 1 на 60 дни. В извънредни случаи митническите органи могат да удължат срока дори след като е изтекъл.

3.  Свидетелството за приключване трябва да съдържа данните, изброени в приложение 71-06, освен ако надзорното митническо учреждение е определило друго.

4.  Когато преработените продукти или стоки, поставени под режим активно усъвършенстване IM/EX, се смятат за допуснати за свободно обращение по силата на член 170, параграф 1, този факт се посочва в свидетелството за приключване.

5.  Когато в разрешението за активно усъвършенстване IM/EX се посочва, че преработените продукти или стоки, поставени под този режим, се смятат за допуснати за свободно обращение на датата на изтичане на срока за приключване, титулярят на разрешението представя свидетелството за приключване пред надзорното митническо учреждение съгласно параграф 1 от настоящия член.

6.  Митническите органи могат да позволят свидетелството за приключване да бъде представено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 176

Стандартизиран обмен на информация и задължения на титуляря на разрешение за използване на режим усъвършенстване

(член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.  В разрешенията за използване на режим активно усъвършенстване EX/IM или режим пасивно усъвършенстване EX/IM, които се отнасят до една или няколко държави членки, и в разрешенията за използване на режим активно усъвършенстване IM/EX или режим пасивно усъвършенстване IM/EX, които се отнасят до няколко държави членки, се определят следните задължения:

а) да се използва стандартизираният обмен на информация (INF) по член 181, освен ако митническите органи постигнат съгласие за други средства за обмен на информация по електронен път;

б) титулярят на разрешението да представи на надзорното митническо учреждение сведенията по раздел А от приложение 71-05;

в) когато се подават следните декларации или уведомления, те да съдържат съответния номер на INF:

i) митническа декларация за активно усъвършенстване;

ii) декларация за износ за активно усъвършенстване EX/IM или пасивно усъвършенстване;

iii) митнически декларации за допускане за свободно обращение след пасивно усъвършенстване;

iv) митнически декларации за приключване на режим усъвършенстване;

v) декларации за реекспорт или уведомления за реекспорт.

2.  В разрешенията за използване на режим активно усъвършенстване IM/EX, които се отнасят само до една държава членка, се определя, че по искане на надзорното митническо учреждение титулярят на разрешението представя пред митническото учреждение достатъчно сведения за стоките, които са били поставени под режим активно усъвършенстване, така че надзорното митническо учреждение да може да изчисли размера на вносното мито по реда на член 86, параграф 3 от Кодекса.

Член 177

Складиране на съюзни стоки заедно с несъюзни стоки в съоръжение за складиране

(член 211, параграф 1 от Кодекса)

Когато съюзни стоки се складират заедно с несъюзни стоки в съоръжение за митническо складиране и е невъзможно по всяко време да бъде идентифициран всеки вид стоки или това е възможно само при несъразмерно високи разходи, в разрешението по член 211, параграф 1, буква б) от Кодекса се определя, че трябва да се извърши счетоводно отделяне за всеки вид стоки, митнически статус и — в съответните случаи — произход на стоките.



Раздел 3

Други разпоредби

Член 178

Отчетност

(член 211, параграф 1 и член 214, параграф 1 от Кодекса)

1.  Отчетността по член 214, параграф 1 от Кодекса съдържа следното:

а) в съответните случаи — сведения за разрешението, което се изисква за поставяне на стоките под специален режим;

б) основния референтен номер (MRN) или — когато няма такъв — друг номер или код за указване на митническите декларации, въз основа на които стоките са поставени под специален режим, както и — когато режимът е бил приключен по силата на член 215, параграф 1 от Кодекса — сведения за начина на приключване на режима;

в) данни, с които еднозначно се указват митническите документи, различни от митническите декларации, всякакви други документи, отнасящи се до поставянето на стоките под специален режим, и всякакви други документи, отнасящи се до съответното приключване на режима;

г) данни за търговските марки, идентификационните номера, броя и вида на опаковките, количеството и обичайното търговско или техническо описание на стоките и — в съответните случаи — идентификационните маркировки на контейнера, които са необходими за идентифициране на стоките;

д) сведения за местонахождението на стоките и за движенията им;

е) митническия статус на стоките;

ж) данни за обичайните операции и — в съответните случаи — новото тарифно класиране, произтичащо от тези обичайни операции;

з) данни за временния внос или специфичната употреба;

и) данни за активното или пасивното усъвършенстване, в т.ч. сведения за естеството на усъвършенстването;

й) когато се прилага член 86, параграф 1 от Кодекса — разходите за складиране или за обичайните операции;

к) рандемана или начина на изчисляването му — в съответните случаи;

л) данни, осигуряващи възможност за митнически надзор и контрол върху използването на еквивалентни стоки по силата на член 223 от Кодекса;

м) когато се изисква счетоводно отделяне — сведения за вида на стоките, митническия статус и — в съответните случаи — произхода на стоките;

н) в случаите на временен внос по член 238 — данните, изисквани по силата на посочения член;

о) в случаите на активно усъвършенстване по член 241 — данните, изисквани по силата на посочения член;

п) в съответните случаи — данни за всякакво прехвърляне на права и задължения по силата на член 218 от Кодекса;

р) когато отчетността не е част от основната отчетност за митнически цели — сведения за основната отчетност за митнически цели;

с) допълнителни сведения за специални случаи — при поискване от страна на митническите органи с посочени мотиви.

2.  При свободните зони освен сведенията по параграф 1 отчетността съдържа също така следното:

а) данните за указване на транспортните документи за стоките, въвеждани в свободните зони или извеждани от тях;

б) данни за използването или потреблението на стоките, чието допускане за свободно обращение или временен внос не би довело до налагане на вносно мито или мерки на общата селскостопанска или общата търговска политика по силата на член 247, параграф 2 от Кодекса.

3.  Митническите органи могат да отменят изискването за част от сведенията по параграфи 1 и 2, когато това не се отразява неблагоприятно на митническия надзор и контрол върху използването на специален режим.

4.  При временен внос отчетност се води само ако това се изисква от митническите органи.

Член 179

Движение на стоки между различни места на митническата територия на Съюза

(член 219 от Кодекса)

1.  Движението на стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба, може да се извършва между различни места на митническата територия на Съюза без други митнически формалности освен посочените в член 178, параграф 1, буква д).

2.  Движението на стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване, може да се извършва на митническата територия на Съюза от митническото учреждение на поставяне под режим до митническото учреждение на напускане.

3.  Движението на стоки, поставени под режим митническо складиране, може да се извършва на митническата територия на Съюза без други митнически формалности освен посочените в член 178, параграф 1, буква д), както следва:

а) между различните съоръжения за складиране, посочени в едно и също разрешение;

б) от митническото учреждение на поставяне под режим до съоръженията за складиране; или

в) от съоръженията за складиране до митническото учреждение на напускане или до всяко митническо учреждение, което е посочено в разрешението за специален режим по член 211, параграф 1 от Кодекса и което има правомощията да вдига стоки за следващ митнически режим или да приема декларацията за реекспорт за приключването на специалния режим.

Движенията под режим митническо складиране завършват в срок от 30 дни от изваждането на стоките от митническия склад.

По искане на титуляря на режима митническите органи могат да удължат 30-дневния срок.

4.  Когато стоките се придвижват под режим митническо складиране от съоръженията за складиране до митническото учреждение на напускане, отчетността по член 214, параграф 1 от Кодекса трябва да съдържа сведения за напускането на стоките в срок от 100 дни от изваждането им от митническия склад.

По искане на титуляря на режима митническите органи могат да удължат 100-дневния срок.

Член 180

Обичайни операции

(член 220 от Кодекса)

Обичайните операции, предвидени в член 220 от Кодекса, са определените в приложение 71-03.

Член 181

Стандартизиран обмен на информация

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

1.  Надзорното митническо учреждение въвежда относимите данни, предвидени в раздел А от приложение 71-05, в електронната система, създадена по силата на член 16, параграф 1 от Кодекса за целите на стандартизирания обмен на информация (INF), по отношение на:

а) активно усъвършенстване EX/IM или пасивно усъвършенстване EX/IM, което се отнася до една или няколко държави членки;

б) активно усъвършенстване IM/EX или пасивно усъвършенстване IM/EX, което се отнася до няколко държави членки.

2.  Когато отговорният митнически орган по член 101, параграф 1 от Кодекса е поискал стандартизиран обмен на информация между митническите органи във връзка със стоки, поставени под режим активно усъвършенстване IМ/ЕХ, който се отнася само до една държава членка, надзорното митническо учреждение въвежда относимите данни, предвидени в раздел Б от приложение 71-05, в електронната система, създадена по силата на член 16, параграф 1 от Кодекса за целите на стандартизирания обмен на информация.

3.  Когато в митническа декларация, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт има препратка към стандартизиран обмен на информация, компетентните митнически органи въвеждат специалните данни, предвидени в раздел А от приложение 71-05, в електронната система, създадена по силата на член 16, параграф 1 от Кодекса за целите на стандартизирания обмен на информация.

4.  Митническите органи разкриват актуализираните сведения за стандартизирания обмен на информация пред титуляря на разрешението по негово искане.

▼M1

5.  До датата на въвеждане на системата „МКС: информационни листове за специални режими“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член може да се използват средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

▼B

Член 182

Митнически статус на животните, родени от поставени под специален митнически режим животни

(член 153, параграф 3 от Кодекса)

Когато общата стойност на животните, които са родени на митническата територия на Съюза от животни, обхванати от една митническа декларация и поставени под режим складиране, временен внос или активно усъвършенстване, надхвърля 100 евро, тези животни се смятат за несъюзни стоки и за поставени под същия режим като животните, от които са родени.

Член 183

Освобождаване от задължението за подаване на допълнителна декларация

(член 167, параграф 2, буква б) от Кодекса)

Задължението за подаване на допълнителна декларация не важи за стоките, за които е бил приключен специален режим, различен от транзит, чрез поставянето им под следващ специален режим, различен от транзит, ако са изпълнени всички долупосочени условия:

а) титулярят на разрешението за първия и следващия специален режим е едно и също лице;

б) митническата декларация за първия специален режим е подадена в стандартна форма или деклараторът е подал допълнителна декларация по силата на член 167, параграф 1, първата алинея от Кодекса по отношение на първия специален режим;

в) първият специален режим е приключен с поставянето на стоките под следващ специален режим, различен от специфична употреба и активно усъвършенстване, след подаването на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора.



ГЛАВА 2

Транзит



Раздел 1

Режим външен и вътрешен транзит

Член 184

Средства за съобщаване на митническите органи на основния референтен номер (MRN) на транзитна операция и на операция ТИР

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Основният референтен номер (MRN) на декларация за транзит или операция ТИР може да се съобщи на митническите органи чрез някое от следните средства, различни от средствата за електронна обработка на данни:

а) баркод;

б) придружаващ документ за транзит;

в) придружаващ документ за транзит/сигурност;

г) при операция ТИР — карнет ТИР;

д) други средства, разрешени от получаващия митнически орган.

▼M1

До датите на подобрение на новата компютризирана система за транзита, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, MRN на декларация за транзит се подава до митническите органи чрез средствата, посочени в букви б) и в) от първия параграф.

▼B

Член 185

Придружаващ документ за транзит и придружаващ документ за транзит/сигурност

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

Общите изисквания за данните за придружаващия документ за транзит и при необходимост за списъка на стоковите позиции, както и за придружаващия документ за транзит/сигурност и списъка на стоковите позиции за транзит/сигурност, се съдържат в приложение Б-02.

Член 186

Заявления за статус на одобрен получател за операции ТИР

(член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса)

За целите на операциите ТИР заявленията за статус на одобрен получател по член 230 от Кодекса се подават до митническия орган, в чиито правомощия е вземането на решението, в държавата членка, където трябва да завършат операциите ТИР на заявителя.

Член 187

Разрешения за статус на одобрен получател за операции ТИР

(член 230 от Кодекса)

1.  Статус на одобрен получател по член 230 от Кодекса се предоставя на заявителите, които отговарят на следните условия:

а) заявителят е установен на митническата територия на Съюза;

б) заявителят декларира, че ще получава редовно стоки, придвижвани при операция ТИР;

в) заявителят изпълнява критериите по член 39, букви а), б) и г) от Кодекса.

2.  Разрешенията се издават само ако митническият орган смята, че ще може да упражнява надзор върху операциите ТИР и да осъществява контрол, без да са необходими усилия на администрацията му, които са несъразмерно високи спрямо изискванията за съответното лице.

3.  Разрешението за предоставяне на статус на одобрен получател важи за операциите ТИР, които трябва да бъдат завършени в държавата членка, където е издадено разрешението, на посоченото в разрешението място или места в тази държава членка.



Раздел 2

Режим външен и вътрешен съюзен транзит

Член 188

Специални данъчни територии

(член 1, параграф 3 от Кодекса)

1.  Когато съюзните стоки се придвижват от специална данъчна територия до част от митническата територия на Съюза, която не е специална данъчна територия, и това движение завършва на място, разположено извън държавата членка, където тези стоки са били въведени в същата част от митническата територия на Съюза, посочените стоки се придвижват под режим вътрешен съюзен транзит по реда на член 227 от Кодекса.

2.  В случаите, различни от обхванатите в параграф 1, режим вътрешен съюзен транзит може да се използва за съюзните стоки, които се придвижват между специална данъчна територия и друга част от митническата територия на Съюза.

Член 189

Прилагане на Конвенцията за общ транзитен режим в особени случаи

(член 226, параграф 2 от Кодекса)

Когато съюзни стоки се изнасят за трета държава, която е договаряща страна по Конвенцията за общ транзитен режим, или когато съюзни стоки се изнасят и минават през една или повече държави с общ транзитен режим и когато се прилагат разпоредбите на Конвенцията за общ транзитен режим, стоките се поставят под режим външен съюзен транзит по член 226, параграф 2 от Кодекса в следните случаи:

а) съюзните стоки са преминали през митнически формалности при износа с оглед възстановяване на суми, отпуснати за износа за трети държави в рамките на общата селскостопанска политика;

▼C2

б) съюзните стоки са от интервенционни запаси, за тях се прилагат мерки за контрол по отношение на употребата или местоназначението им и те са преминали през митнически формалности при износа за трети държави в рамките на общата селскостопанска политика;

▼B

в) съюзните стоки отговарят на условията за допустимост за възстановяване или опрощаване на вносните мита, ако са поставени под режим външен транзит по силата на член 118, параграф 4 от Кодекса.

Член 190

Разписка, заверена от получаващото митническо учреждение

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Всяка разписка, заверена от получаващото митническо учреждение по искане на лицето, представящо стоките, и сведенията, изисквани от това учреждение, трябва да съдържат данните от приложение 72-03.

Член 191

Общи разпоредби за издаването на разрешения за опростяване

(член 233, параграф 4 от Кодекса)

1.  Разрешенията по член 233, параграф 4 от Кодекса се издават на заявителите, които отговарят на следните условия:

а) заявителят е установен на митническата територия на Съюза;

б) заявителят декларира, че редовно ще използва разпоредбите за съюзен транзит;

в) заявителят изпълнява критериите по член 39, букви а), б) и г) от Кодекса.

2.  Разрешенията се издават само ако митническият орган смята, че ще може да упражнява надзор върху режима съюзен транзит и да осъществява контрол, без да са необходими усилия на администрацията му, които са несъразмерно високи спрямо изискванията за съответното лице.

Член 192

Заявления за статус на одобрен изпращач за поставянето на стоки под режим съюзен транзит

(член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса)

За поставяне на стоки под режим съюзен транзит заявленията за статус на одобрен изпращач по член 233, параграф 4, буква а) от Кодекса се подават до митническия орган, в чиито правомощия е вземането на решение, в държавата членка, където трябва да започнат операциите на заявителя по съюзен транзит.

Член 193

Разрешения за предоставяне на статус на одобрен изпращач за поставяне на стоки под режим съюзен транзит

(член 233, параграф 4 от Кодекса)

Статус на одобрен изпращач по член 233, параграф 4, буква а) от Кодекса се предоставя само на заявители, които имат разрешение по член 89, параграф 5 от Кодекса да предоставят общо обезпечение или са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение по силата на член 95, параграф 2 от Кодекса.

Член 194

Заявления за статус на одобрен получател за получаване на стоки, придвижвани под режим съюзен транзит

(член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса)

За получаване на стоки, придвижвани под режим съюзен транзит, заявленията за статус на одобрен получател по член 233, параграф 4, буква б) от Кодекса се подават до митническия орган, в чиито правомощия е вземането на решение, в държавата членка, където трябва да завършат операциите на заявителя по съюзен транзит.

Член 195

Разрешения за предоставяне на статус на одобрен получател за получаване на стоки, придвижвани под режим съюзен транзит

(член 233, параграф 4 от Кодекса)

Статус на одобрен получател по член 233, параграф 4, буква б) от Кодекса се предоставя само на заявители, които декларират, че редовно ще получават стоки, поставени под режим съюзен транзит.

Член 196

Разписка, издадена от одобрен получател

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Всяка разписка, издадена от одобрения получател за превозвача при доставката на стоките, и изискваните сведения трябва да съдържат данните от приложение 72-03.

Член 197

Разрешение за използване на пломби от специален тип

(член 233, параграф 4 от Кодекса)

1.  Разрешения по член 233, параграф 4, буква в) от Кодекса за използване на пломби от специален тип за транспортни средства, контейнери или опаковки, употребявани при режим съюзен транзит, се издават, когато митническите органи одобрят пломбите, посочени в заявлението за разрешение.

2.  При издаването на разрешение митническият орган приема пломбите от специален тип, които са били одобрени от митническите органи на друга държава членка, освен ако има информация, че определена пломба не е подходяща за митнически цели.

Член 198

Разрешение за използване на декларация за транзит с по-малко от изискваните данни

(член 233, параграф 4, буква г) от Кодекса)

Разрешенията по член 233, параграф 4, буква г) от Кодекса за използване на митническа декларация с по-малко от изискваните данни за поставянето на стоки под режим съюзен транзит се издават за:

а) превоз на стоки с железопътен транспорт;

б) превоз на стоки с въздушен и морски транспорт, когато като декларация за транзит не се използва електронен транспортен документ.

Член 199

Разрешения за използване на електронен транспортен документ като декларация за транзит при въздушен транспорт

(член 233, параграф 4, буква д) от Кодекса)

При въздушен транспорт разрешения за използване на електронен транспортен документ като декларация за транзит за поставянето на стоки под режим съюзен транзит по член 233, параграф 4, буква д) от Кодекса се издават само в следните случаи:

а) когато заявителят извършва значителен брой полети между съюзни летища;

б) когато заявителят докаже, че ще може да осигури предаването на данните от електронния транспортен документ на отправното митническо учреждение на отправното летище и на получаващото митническо учреждение на получаващото летище, както и че тези данни са еднакви в двете посочени митнически учреждения.

Член 200

Разрешения за използване на електронен транспортен документ като декларация за транзит при морски транспорт

(член 233, параграф 4, буква д) от Кодекса)

При морски транспорт разрешения за използване на електронен транспортен документ като декларация за транзит за поставянето на стоки под режим съюзен транзит по член 233, параграф 4, буква д) от Кодекса се издават само в следните случаи:

а) когато заявителят извършва значителен брой плавания между съюзни пристанища;

б) когато заявителят докаже, че ще може да осигури предаването на данните от електронния транспортен документ на отправното митническо учреждение на отправното пристанище и на получаващото митническо учреждение на получаващото пристанище, както и че тези данни са еднакви в двете посочени митнически учреждения.



ГЛАВА 3

Митническо складиране

Член 201

Продажба на дребно

(член 211, параграф 1, буква б) от Кодекса)

Разрешения за управление на съоръжения за митническо складиране на стоки се издават, при условие че съоръженията за складиране не се използват за продажба на дребно, освен ако стоките се продават на дребно при някое от следните положения:

а) с освобождаване от вносни мита за пътуващите до или от държави или територии извън митническата територия на Съюза;

б) с освобождаване от вносни мита за членовете на международни организации;

в) с освобождаване от вносни мита за силите на НАТО;

г) с освобождаване от вносни мита по реда на дипломатически или консулски споразумения;

д) когато продажбата е от разстояние, в т.ч. по интернет.

Член 202

Специално оборудвани съоръжения за складиране

(член 211, параграф 1, буква б) от Кодекса)

Когато стоките представляват опасност или има вероятност да увредят други стоки, или се нуждаят от специални съоръжения за складиране по други причини, в разрешенията за управление на съоръжения за митническо складиране на стоки може да се посочи, че е позволено стоките да се складират само в съоръжения за складиране, оборудвани специално за съхранението на тези стоки.

Член 203

Типове съоръжения за складиране

(член 211, параграф 1, буква б) от Кодекса)

Във всяко разрешение за управление на съоръжения за митническо складиране на стоки се посочва кой от долуизброените типове митнически складове трябва да се използва по това разрешение:

а) обществен митнически склад тип I;

б) обществен митнически склад тип II;

в) частен митнически склад.



ГЛАВА 4

Употреба за специфични цели



Раздел 1

Временен внос



Подраздел 1

Общи разпоредби

Член 204

Общи разпоредби

(член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса)

Ако не е предвидено друго, разрешения за използване на режим временен внос се издават, при условие че състоянието на поставените под режима стоки остава непроменено.

Все пак се допускат поправки и поддръжка, включително основни ремонти и настройки, както и мерки за запазване на стоките или за осигуряване на съответствието им с техническите изисквания при използването им под митническия режим.

Член 205

Място за подаване на заявлението

(член 22, параграф 1 от Кодекса)

1.  Чрез дерогация от член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса заявленията за разрешение за временен внос се подават до митническия орган, компетентен за мястото, където стоките ще бъдат използвани за първи път.

2.  Чрез дерогация от член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса, когато заявление за разрешение за временен внос се подава под формата на устна митническа декларация по член 136, действие по член 139 или карнет ATA или CPD по член 163, това заявление се подава на мястото, където стоките се представят и декларират за временен внос.

Член 206

Временен внос с частично освобождаване от вносни мита

(член 211, параграф 1 и член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

1.  Разрешение за използване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита се издава по отношение на стоките, които не отговарят на всички относими изисквания за пълно освобождаване от вносни мита съгласно членове 209—216 и 219—236.

2.  Разрешение за използване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита не се издава за консумативи.

3.  Разрешение за използване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита се издава, при условие че дължимото вносно мито по член 252, параграф 1, втората алинея от Кодекса ще бъде платено при приключването на режима.



Подраздел 2

Транспортни средства, палети и контейнери, в т.ч. принадлежности и оборудване за тях

Член 207

Общи разпоредби

(член 211, параграф 3 от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита може да бъде предоставено за стоките по членове 208—211 и член 213 също и когато заявителят и титулярят на режима са установени извън митническата територия на Съюза.

Член 208

Палети

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

За палетите се предоставя пълно освобождаване от вносни мита.

Член 209

Резервни части, принадлежности и оборудване за палети

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за резервните части, принадлежностите и оборудването за палети, когато те се внасят временно и ще бъдат реекспортирани отделно или като част от палетите.

Член 210

Контейнери

(член 18, параграф 2 и член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

1.  Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за контейнерите, когато са трайно маркирани на подходящо и ясно видимо място с всички долупосочени сведения:

а) идентификационните данни на собственика или оператора, чрез изписано пълно име/фирма или чрез установена система за идентификация, без символи като емблеми или знамена;

б) идентификационните знаци и номера на контейнера, дадени от собственика или оператора;

в) теглото на празния контейнер (тара), включващо теглото на цялото постоянно прикрепено към него оборудване.

За товарните контейнери, предназначени за използване при морски транспорт, или за всеки друг контейнер, използващ префикс по стандарт ISO (т.е. четири главни букви, завършващи с U), идентификационните данни на собственика или основния оператор и серийният номер и контролната цифра на контейнера трябва да са в съответствие с международния стандарт ISO 6346 и приложенията към него.

2.  Когато заявлението за разрешение се подава по реда на член 163, параграф 1, контейнерите се наблюдават от лице, установено на митническата територия на Съюза, или от лице, което е установено извън митническата територия на Съюза и което има представител на тази територия.

При поискване това лице представя на митническите органи подробни сведения за движенията на всеки контейнер, за който е предоставено разрешение за временен внос, в т.ч. датите и местата на въвеждане и приключване.

Член 211

Резервни части, принадлежности и оборудване за контейнери

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за резервните части, принадлежностите и оборудването за контейнери, когато те се внасят временно и ще бъдат реекспортирани отделно или като част от контейнерите.

Член 212

Условия за пълно освобождаване от вносни мита за транспортните средства

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

1.  За целите на настоящия член в понятието „транспортни средства“ се включват обичайните резервни части, принадлежности и оборудване, придружаващи транспортните средства.

2.  Когато транспортните средства са декларирани за временен внос в устна форма по реда на член 136 или с друго действие по реда на член 139, разрешението се издава на лицето, което контролира стоките физически в момента на вдигането им за режим временен внос, освен ако това лице действа за сметка на друго лице. Ако това е така, разрешението се дава на лицето, за чиято сметка се извършва действието.

3.  Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за средствата за шосеен, железопътен, въздушен, морски транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища, когато те отговарят на следните условия:

а) регистрирани са извън митническата територия на Съюза на името на лице, установено извън тази територия, или — ако не са регистрирани — са собственост на лице, установено извън тази територия;

б) използват се от лице, установено извън митническата територия на Съюза, без да се засягат разпоредбите на членове 214, 215 и 216.

Когато тези транспортни средства се използват за лични цели от трето лице, установено извън митническата територия на Съюза, пълно освобождаване от вносни мита се предоставя, ако това лице е надлежно упълномощено в писмена форма от титуляря на разрешението.

Член 213

Резервни части, принадлежности и оборудване за несъюзни транспортни средства

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за резервните части, принадлежностите и оборудването за транспортни средства, когато те се внасят временно и ще бъдат реекспортирани отделно или като част от транспортните средства.

Член 214

Условия за пълно освобождаване от вносни мита на лицата, установени на митническата територия на Съюза

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Лицата, установени на митническата територия на Съюза, ползват пълно освобождаване от вносни мита, когато е изпълнено някое от следните условия:

а) при железопътния транспорт — возилата се предоставят на разположение на тези лица по силата на споразумение, според което всяко лице може да използва подвижния състав на другото лице в рамките на споразумението;

б) при шосейния транспорт — когато пътните превозни средства са регистрирани на митническата територия на Съюза, към тях има прикачено ремарке;

в) транспортните средства се използват във връзка с извънредно положение;

г) транспортните средства се използват с цел реекспорт от специализирано предприятие за отдаване на превозни средства под наем.

Член 215

Използване на транспортни средства от физически лица, чието обичайно местопребиваване е на митническата територия на Съюза

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

1.  Физическите лица, чието обичайно местопребиваване е на митническата територия на Съюза, ползват пълно освобождаване от вносни мита за транспортните средства, които ползват за лични цели и нередовно, по искане на лицето, на чието име е регистрацията, при условие че това лице се намира на митническата територия на Съюза в момента на употребата.

2.  Физическите лица, чието обичайно местопребиваване е на митническата територия на Съюза, ползват пълно освобождаване от вносни мита за транспортните средства, които те са наели по силата на писмен договор и използват за лични цели, за да:

а) се върнат в местопребиваването си на митническата територия на Съюза; или

б) напуснат митническата територия на Съюза.

3.  Физическите лица, чието обичайно местопребиваване е на митническата територия на Съюза, ползват пълно освобождаване от вносни мита за транспортните средства, които те използват за търговски или лични цели, при условие че те са служители на собственика, наемателя или лизингополучателя на транспортното средство и че работодателят е установен извън посочената територия.

Използването на транспортните средства за лични цели е допустимо за пътувания между работното място и местопребиваването на служителя или с цел изпълнение на служебна задача от страна на служителя съгласно предвиденото в трудовия му договор.

Лицето, ползващо транспортното средство, представя копие от трудовия си договор при поискване от страна на митническите органи.

4.  За целите на настоящия член:

а) „използване за лични цели“ е употреба на транспортното средство, различна от използването за търговски цели;

б) „използване за търговски цели“ е употребата на транспортното средство за превоз на хора срещу заплащане или промишленият или търговски превоз на стоки, независимо дали е срещу заплащане, или не.

Член 216

Освобождаване от вносни мита за транспортните средства в други случаи

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

1.  Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя, когато транспортните средства ще бъдат временно регистрирани на митническата територия на Съюза с оглед на бъдещия им реекспорт на името на някое от следните лица:

а) лице, установено извън тази територия;

б) физическо лице, чието обичайно местопребиваване е на тази територия, когато въпросното лице се подготвя да прехвърли обичайното си местопребиваване извън тази територия.

2.  В изключителни случаи се допуска пълно освобождаване от вносни мита, когато транспортните средства се използват за търговски цели за ограничен период от време от лица, установени на митническата територия на Съюза.

Член 217

Срокове за приключване на режим временен внос за транспортните средства и контейнерите

(член 215, параграф 4 от Кодекса)

Приключването на режим временен внос за транспортните средства и контейнерите се извършва в следните срокове, определени от момента на поставяне на стоките под този режим:

а) за железопътните возила: 12 месеца;

б) за използваните за търговски цели транспортни средства, различни от железопътните возила: необходимото за извършване на превозните операции време;“

в) за пътните превозни средства, използвани за лични цели:

i) от студенти: срокът на престоя на студента на митническата територия на Съюза с единствена цел осъществяване на следването;

ii) от лица, изпълняващи задачи с определена продължителност: срокът на престоя на тези лица на митническата територия на Съюза с единствена цел изпълнение на задачите им;

iii) в други случаи, включително за ездитни и впрегатни животни и теглените от тях превозни средства: 6 месеца;

▼C2

г) за въздухоплавателните средства, използвани за лични цели: 6 месеца;

д) за морските плавателни съдове и плавателните съдове за транспорт по вътрешни водни пътища, използвани за лични цели: 18 месеца;

е) за контейнерите и оборудването и принадлежностите за тях: 12 месеца.

▼B

Член 218

Срокове за реекспорт при специализирани предприятия за отдаване на превозни средства под наем

(член 211, параграф 1 и член 215, параграф 4 от Кодекса)

1.  Когато транспортно средство е било временно внесено в Съюза с пълно освобождаване от вносни мита по реда на член 212 и когато то е било върнато на специализирано предприятие за отдаване на превозни средства под наем, установено на митническата територия на Съюза, реекспортът, с който се приключва режимът временен внос, се извършва в срок от шест месеца от датата на въвеждане на транспортното средство на митническата територия на Съюза.

Когато транспортното средство е повторно отдадено под наем от специализираното предприятие за отдаване на превозни средства под наем на лице, установено извън митническата територия на Съюза, или на физически лица, чието обичайно местопребиваване е на митническата територия на Съюза, реекспортът, с който се приключва режимът временен внос, се извършва в срок от шест месеца от датата на въвеждане на транспортното средство на митническата територия на Съюза и в срок от три седмици от сключването на договора за повторно отдаване под наем.

За дата на въвеждане на митническата територия на Съюза се смята датата на сключване на договора за наем, по чиято сила транспортното средство е било използвано към момента на въвеждане на тази територия, освен ако има доказателства за действителната дата на въвеждане.

2.  Разрешение за временен внос на транспортно средство по параграф 1 се издава, при условие че транспортното средство не се използва за други цели освен за реекспорт.

3.  В случая по член 215, параграф 2 в срок от три седмици от сключването на договора за отдаване или повторно отдаване под наем транспортното средство трябва да се върне на предприятието за отдаване на превозни средства под наем, установено на митническата територия на Съюза, когато това транспортно средство се използва от физическото лице за връщане до местопребиваването му на митническата територия на Съюза, или трябва да се реекспортира, когато се използва от физическото лице за напускане на митническата територия на Съюза.



Подраздел 3

Стоки, различни от транспортни средства, палети и контейнери

Член 219

Лични вещи и стоки за спортни цели, внасяни от пътници

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя по отношение на стоките, внасяни от пътници, които са установени извън митническата територия на Съюза, когато е изпълнено някое от следните условия:

а) стоките са лични вещи, които според обстоятелствата се приемат за необходими за пътуването;

б) стоките са предназначени за употреба за спортни цели.

Член 220

Материали за културни, спортни и развлекателни цели за морските лица

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за материалите за културни, спортни и развлекателни цели за морските лица в следните случаи:

а) когато тези материали се използват на плавателен съд, използван за международен морски транспорт;

б) когато тези материали се разтоварват от такъв плавателен съд и временно се използват от екипажа му на брега;

в) когато тези материали се използват от екипажа на такъв плавателен съд в културни или социални заведения, управлявани от организация с нестопанска цел, или на места за богослужение, където се провеждат редовни религиозни служби за морски лица.

Член 221

Материали за помощ при бедствия

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за материалите за помощ при бедствия, които се използват във връзка с мерки за преодоляване на последиците от бедствия или подобни ситуации, засягащи митническата територия на Съюза.

Заявителят и титулярят на режима може да бъдат установени на митническата територия на Съюза.

Член 222

Медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя при изпращане на медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване назаем по молба от болница или друга медицинска институция, която има спешна нужда от такова оборудване при липса или недостиг на собствено оборудване, когато то е предназначено за диагностични или лечебни цели. Заявителят и титулярят на режима може да бъдат установени на митническата територия на Съюза.

Член 223

Животни

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за животните, които са собственост на лице, установено извън митническата територия на Съюза.

Член 224

Стоки за използване в гранични зони

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за следните стоки, предназначени за използване в гранични зони:

а) оборудване, което се притежава и използва от лица, установени в гранична зона в трета държава, съседна на граничната зона в Съюза, където стоките ще бъдат използвани;

б) стоки, използвани за проекти за строителство, поправка или поддръжка на инфраструктурата в такава гранична зона в Съюза под отговорността на обществените органи на властта.

Член 225

Носители на звук, образ или данни и рекламни материали

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за следните стоки:

а) носители на звук, образ или данни, доставяни безплатно и използвани за демонстрации преди пускане на пазара, осигуряване на музикален фон, дублиране или възпроизвеждане;

б) материали, използвани изключително за рекламни цели, в т.ч. специално оборудвани за целта транспортни средства.

Член 226

Професионално оборудване

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

1.  Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за професионалното оборудване, което отговаря на следните условия:

а) собственост е на лице, установено извън митническата територия на Съюза;

б) внася се или от лице, установено извън митническата територия на Съюза, или от служител на собственика, установен на митническата територия на Съюза;

в) използва се от вносителя или под негов надзор, освен в случаите на съвместни аудио-визуални продукции.

2.  Независимо от параграф 1 пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за преносимите музикални инструменти, които временно се внасят от пътници с цел да бъдат използвани като професионално оборудване. Пътниците може да пребивават на митническата територия на Съюза или извън нея.

3.  Пълно освобождаване от вносни мита не се предоставя по отношение на професионалното оборудване, което ще бъде използвано за някоя от следните цели:

а) промишлено производство на стоки;

б) промишлено опаковане на стоки;

в) експлоатация на природни ресурси;

г) строителство, ремонт или поддръжка на сгради;

д) земни работи и подобни проекти.

Разпоредбите на букви в), г) и д) не се прилагат за ръчните инструменти.

Член 227

Педагогически материали и научно оборудване

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за педагогическите материали и научното оборудване, когато са изпълнени следните условия:

а) собственост са на лице, установено извън митническата територия на Съюза;

б) внасят се от публични или частни научни организации, образователни организации или организации за професионално обучение с нестопанска цел и се използват изключително за целите на образованието, професионалното обучение или научните изследвания под отговорността на организацията вносител;

в) внасят се в разумно количество, съответстващо на целта на вноса;

г) не се използват за чисто търговски цели.

Член 228

Опаковки

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за следните стоки:

а) опаковки, внасяни пълни и предназначени да бъдат реекспортирани, независимо дали пълни, или празни;

б) опаковки, внасяни празни и предназначени да бъдат реекспортирани пълни.

Член 229

Леярски форми, матрици, блокове, чертежи, скици, измервателни, проверочни и изпитвателни уреди и други подобни артикули

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за леярските форми, матриците, блоковете, чертежите, скиците, измервателните, проверочните и изпитвателните уреди и други подобни артикули, когато са изпълнени следните условия:

а) собственост са на лице, установено извън митническата територия на Съюза;

б) използват се в производството от лице, установено на митническата територия на Съюза и над 50 % от продукцията в резултат на употребата им се изнася.

Член 230

Специални уреди и инструменти

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за специалните уреди и инструменти, когато са изпълнени следните условия:

а) собственост са на лице, установено извън митническата територия на Съюза;

б) предоставят се на лице, установено на митническата територия на Съюза, за производството на стоки, като над 50 % от продукцията в резултат на употребата им се изнася.

Член 231

Стоки, използвани за или подлагани на изпитвания

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за стоките при всяко от следните положения:

а) когато подлежат на изпитвания, експерименти или демонстрации;

б) когато подлежат на приемно изпитване с удовлетворителен резултат по силата на договор за продажба;

в) когато се използват за провеждане на изпитвания, експерименти или демонстрации без финансова печалба.

Член 232

Мостри

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за мострите, които се използват само за показване или демонстрация на митническата територия на Съюза, при условие че количеството им е разумно с оглед на предназначението им.

Член 233

Заместващи средства за производство

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за заместващите средства за производство, които се предоставят временно на клиент от доставчик или ремонтно предприятие до получаването на доставката или извършването на поправка на сходни стоки.

Член 234

Стоки за обществени прояви или за продажба в определени случаи

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

1.  Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за стоките, които ще бъдат излагани или използвани при обществена проява, организирана не само с търговска цел за продажба на стоките, или които се получават при такива прояви от стоки, поставени под режим временен внос.

В изключителни случаи митническите органи могат да предоставят пълно освобождаване от вносни мита за стоките, които ще бъдат излагани или използвани при други прояви или които се получават при такива прояви от стоки, поставени под режим временен внос.

2.  Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за стоките, които собственикът доставя за оглед на лице в Съюза, което има право да ги купи след огледа.

3.  Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за:

▼C2

а) произведенията на изкуството, колекционерските предмети и антики, описани в приложение IX към Директива 2006/112/ЕО, внасяни с цел излагане с оглед на евентуалната им продажба;

▼B

б) стоките, различни от новопроизведените, внасяни с оглед на продажбата им на търг.

Член 235

Резервни части, принадлежности и оборудване

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя за резервните части, принадлежностите и оборудването, които се използват за поправка и поддръжка, включително за основен ремонт, настройка и съхранение, на стоки под режим временен внос.

Член 236

Други стоки

(член 250, параграф 2, буква г) от Кодекса)

Пълно освобождаване от вносни мита може да се предостави за стоките, различни от посочените в членове 208—216 и 219—235, или стоките, които не отговарят на условията по тези членове, в един от следните случаи:

а) стоките се внасят нередовно, за срок до три месеца вкл.;

б) стоките се внасят в определени ситуации без икономически ефект в Съюза.

Член 237

Специални срокове за приключване

(член 215, параграф 4 от Кодекса)

1.  За стоките по член 231, буква в), член 233 и член 234, параграф 2 срокът за приключване е 6 месеца от момента на поставяне на стоките под режим временен внос.

2.  За животните по член 223 срокът за приключване е най-малко 12 месеца от момента на поставяне на животните под режим временен внос.



Подраздел 4

Действие на режима

Член 238

Данни, които се включват в митническата декларация

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

▼C2

1.  Когато стоките, поставени под режим временен внос, впоследствие се поставят под митнически режим, осигуряващ възможност за приключване на режима временен внос по силата на член 215, параграф 1 от Кодекса, митническата декларация за следващия митнически режим, различна от карнет ATA/CPD, трябва да съдържа обозначение „TA“ и номера на съответното разрешение, ако има такъв.

▼B

2.  Когато стоките, поставени под режим временен внос, се реекспортират по силата на член 270, параграф 1 от Кодекса, декларацията за реекспорт, различна от карнет ATA/CPD, трябва да съдържа данните по параграф 1.



Раздел 2

Специфична употреба

Член 239

Задължение на титуляря на разрешението за специфична употреба

(член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса)

Разрешение за използването на режим специфична употреба се издава, ако титулярят на разрешението се ангажира да изпълни едно от следните задължения:

а) да употребява стоките за целите, предвидени за освобождаването от мито или за прилагането на намалена ставка на митото;

б) да прехвърли задължението по буква а) на друго лице при условия, определени от митническите органи.



ГЛАВА 5

Усъвършенстване

Член 240

Разрешение

(член 211 от Кодекса)

1.  В разрешението за режим усъвършенстване се посочват мерките, с които трябва да се установи един от следните факти:

а) че преработените продукти са получени в резултат от преработката на стоки, поставени под режим усъвършенстване;

б) че са изпълнени условията за използване на еквивалентни стоки по член 223 от Кодекса или системата на стандартен обмен по член 261 от Кодекса..

2.  Разрешение за активно усъвършенстване може да бъде издадено за спомагателни производствени материали по смисъла на член 5, параграф 37, буква д) от Кодекса, освен за следното:

а) горива и енергийни източници, различни от необходимите за изпитване на преработените продукти или за откриване на дефекти по поставените под режима стоки, за които е необходима поправка;

б) смазочни материали, различни от необходимите за изпитването, настройката или изтеглянето на преработените продукти;

в) оборудване и уреди.

3.  Разрешение за активно усъвършенстване се издава само когато са изпълнени следните условия:

а) след преработката стоките не може да бъдат възстановени по икономически обоснован начин до характеристиките или състоянието им към момента на поставяне под режима;

б) използването на режима не може да доведе до заобикаляне на правилата за произхода и на количествените ограничения, приложими за внасяните стоки.

Първата алинея не се прилага, когато размерът на вносното мито се определя по силата на член 86, параграф 3 от Кодекса.

Член 241

Данни, които се включват в митническата декларация за активно усъвършенстване

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

1.  Когато стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, или получените в резултат на това преработени продукти впоследствие се поставят под митнически режим, осигуряващ възможност за приключване на режима активно усъвършенстване по силата на член 215, параграф 1 от Кодекса, митническата декларация за следващия митнически режим, различна от карнет ATA/CPD, трябва да съдържа обозначение „АУ“ и номера на съответното разрешение или на стандартизирания обмен на информация (INF).

Когато за стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се прилагат специални мерки на търговската политика и тези мерки все още са приложими към момента, когато стоките — независимо дали под формата на преработени продукти, или не — се поставят под следващ митнически режим, митническата декларация за поставяне под следващия митнически режим трябва да съдържа данните по първата алинея, както и обозначението „МТП“.

2.  Когато стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се реекспортират по силата на член 270, параграф 1 от Кодекса, декларацията за реекспорт трябва да съдържа данните по параграф 1.

Член 242

Пасивно усъвършенстване IM/EX

(член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.  При пасивно усъвършенстване IM/EX в разрешението се определя срокът, в който съюзните стоки, заменени с еквивалентни стоки, се поставят под режим пасивно усъвършенстване. Този срок не може да надвишава шест месеца.

По искане на титуляря на разрешението този срок може да бъде удължен дори след изтичането му, при условие че общият срок не надвишава една година.

2.  При предварителен внос на преработени продукти се предоставя обезпечение за размера на вносното мито, което би било дължимо, ако заменените съюзни стоки не бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване съгласно параграф 1.

Член 243

Поправка при пасивно усъвършенстване

(член 211, параграф 1 от Кодекса)

Когато режим пасивно усъвършенстване се иска с цел поправка, временно изнасяните стоки трябва да бъдат пригодни за поправка, а режимът не може да се използва за подобряване на техническите показатели на стоките.



ДЯЛ VIII

СТОКИ, ИЗВЕДЕНИ ОТ МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА



ГЛАВА 1

Формалности преди напускането на стоките

Член 244

Срок за подаване на предварителните декларации за заминаване

(член 263, параграф 1 от Кодекса)

1.  Предварителната декларация за заминаване, посочена в член 263 от Кодекса, се подава в компетентното митническо учреждение в следните срокове:

а) при морски транспорт:

i) за движения на товари в контейнери, различни от случаите, посочени в подточки ii) и iii) — най-късно 24 часа преди натоварването на стоките на плавателния съд, с който предстои те да напуснат митническата територия на Съюза;

ii) за движения на товари в контейнери между митническата територия на Съюза и Гренландия, Фарьорските острови, Исландия или пристанищата на Балтийско море, Северно море, Черно море или Средиземно море и всички пристанища на Мароко — най-късно два часа преди заминаването от пристанище в митническата територия на Съюза;

iii) за движения на товари в контейнери между френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра или Канарските острови и територия извън митническата територия на Съюза, когато продължителността на пътуването е под 24 часа — най-късно два часа преди заминаването от пристанище в митническата територия на Съюза;

iv) за движения, които не включват товари в контейнери — най-късно 2 часа преди заминаване от пристанище в митническата територия на Съюза;

б) при въздушен транспорт — най-късно 30 минути преди заминаване от летище в митническата територия на Съюза;

в) при шосеен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища — най-късно един час преди стоките да напуснат митническата територия на Съюза;

г) при железопътен транспорт:

i) когато пътуването на влака от последната гара за композиране на влака до митническото учреждение на напускане продължава по-малко от два часа — най-късно един час преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на напускане е компетентно учреждение;

ii) във всички останали случаи — най-късно два часа преди стоките да напуснат митническата територия на Съюза.

2.  Независимо от параграф 1, когато предварителната декларация за заминаване се отнася до стоки, за които се иска възстановяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 612/2009 на Комисията ( 11 ), тя се подава в компетентното митническо учреждение най-късно към момента на товаренето на стоките в съответствие с член 5, параграф 7 от посочения регламент.

3.  В следните случаи срокът за подаване на предварителната декларация за заминаване е този, приложим към активното транспортно средство, използвано за напускане на митническата територия на Съюза:

а) когато стоките са пристигнали в митническото учреждение на напускане с друго транспортно средство, от което се прехвърлят, преди да напуснат митническата територия на Съюза (интермодален транспорт);

б) когато стоките са пристигнали в митническото учреждение на напускане с транспортно средство, което от своя страна се превозва от активно транспортно средство при напускане на митническата територия на Съюза (комбиниран транспорт).

4.  Сроковете, посочени в параграфи 1, 2 и 3, не се прилагат в случай на непреодолима сила.

Член 245

Освобождаване от задължението за подаване на предварителна декларация за заминаване

(член 263, параграф 2, буква б) от Кодекса)

1.  Без да се засяга задължението за подаване на митническа декларация в съответствие с член 158, параграф 1 от Кодекса или декларация за реекспорт в съответствие с член 270, параграф 1 от Кодекса, от подаването на предварителна декларация за заминаване се освобождават следните стоки:

а) електроенергия;

б) стоки, които се извеждат по тръбопровод;

в) кореспондентски пратки;

г) стоки, които се придвижват съгласно правилата на Всемирния пощенски съюз;

д) домакинско имущество, както е определено в член 2, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1186/2009, при условие че не се превозва по силата на договор за превоз;

е) стоки, които се съдържат в личния багаж на пътниците;

ж) стоки, посочени в член 140, параграф 1, с изключение на случаите, когато се превозват по силата на договор за превоз:

i) палети, резервни части, принадлежности и оборудване за палети;

ii) контейнери, резервни части, принадлежности и оборудване за контейнери;

iii) транспортни средства, резервни части, принадлежности и оборудване за транспортни средства;

з) стоки под покритието на карнети ATA и CPD;

и) стоки, които се придвижват под покритието на формуляр 302, предвиден в Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г.;

й) стоки, които се превозват с плавателни съдове между пристанища в Съюза, без да правят посещение в никое пристанище извън митническата територия на Съюза;

к) стоки, които се превозват с въздухоплавателно средство между летища в Съюза, без да правят посещение в никое летище извън митническата територия на Съюза;

л) оръжия и военно оборудване, изведени от митническата територия на Съюза от отговорните за военната отбрана на държава членка власти, в рамките на военен транспорт или транспорт, извършван единствено за целите на военните власти;

м) следните стоки, изведени от митническата територия на Съюза непосредствено за съоръжения, разположени в морето и експлоатирани от лице, установено на митническата територия на Съюза:

i) стоки, предназначени за целите на строителни и ремонтни дейности по съоръженията, разположени в морето, както и за тяхната поддръжка или преустройство;

ii) стоки, предназначени за монтиране или оборудване на съоръженията, разположени в морето;

iii) консумативи, предназначени за използване на съоръженията, разположени в морето;

н) стоки, за които може да се иска освобождаване по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. или други консулски конвенции, или Конвенцията от Ню Йорк за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;

о) стоки, които се доставят за влагане като части или принадлежности в плавателни съдове или въздухоплавателни средства и за експлоатацията на двигателите, машините и другото оборудване на плавателни съдове или на въздухоплавателни средства, както и хранителни продукти и други артикули, предназначени за използване или продажба на борда;

п) стоки, изпратени от митническата територия на Съюза към Сеута и Мелиля, Гибралтар, Хелголанд, Република Сан Марино и града държава Ватикан, и общините Ливиньо и Кампионе д’Италия, или за италианските териториални води на езерото Лугано, които се намират между брега и политическата граница на зоната между Понте Треса и Порто Черезио.

2.  Стоките се освобождават от подаване на предварителна декларация за заминаване в следните случаи:

а) когато плавателният съд, с който стоките се превозват между пристанища на Съюза, прави посещение в пристанище извън митническата територия на Съюза и стоките трябва да останат на борда на плавателния съд по време на посещението в пристанището извън митническата територия на Съюза;

б) когато въздухоплавателното средство, с което стоките се превозват между летища на Съюза, прави посещение в летище извън митническата територия на Съюза и стоките трябва да останат на борда на въздухоплавателното средство по време на посещението в летището извън митническата територия на Съюза;

в) когато в пристанище или летище стоките не се разтоварват от транспортното средство, с което са въведени на митническата територия на Съюза и с което ще бъдат изведени от нея;

г) когато стоките са натоварени в предходно пристанище или летище в митническата територия на Съюза, където е подадена предварителна декларация за заминаване или е приложено освобождаване от задължението за подаване на предварителна декларация за заминаване, и остават в транспортното средство, с което ще бъдат изведени от митническата територия на Съюза;

д) когато стоки, поставени под режим временно складиране или свободна зона, се претоварват от транспортното средство, с което са били доставени до съоръжението за временно складиране или до свободната зона, под надзора на същото митническо учреждение, на плавателен съд, въздухоплавателно средство или железопътно превозно средство, с който/което ще бъдат изведени от митническата територия на Съюза, ако са изпълнени следните условия:

i) претоварването се извършва в рамките на 14 дни след представянето на стоките в съответствие с член 144 или 245 от Кодекса, или при изключителни обстоятелства, в рамките на по-дълъг период, разрешен от митническите органи, когато, предвид обстоятелствата, периодът от 14 дни не е достатъчен;

ii) митническите органи разполагат с информация за стоките;

iii) доколкото е известно на превозвача, няма промяна по отношение на местоназначението на стоките и на получателя;

е) когато стоките са били въведени на митническата територия на Съюза, но са били отхвърлени от компетентния митнически орган и са били незабавно върнати в държавата на износ.



ГЛАВА 2

Формалности при напускане на стоките

Член 246

Средства за обмен на информация в случаите на представяне на стоки пред митническото учреждение на напускане

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Когато стоките са представени пред митническото учреждение на напускане в съответствие с член 267, параграф 2 от Кодекса, в следните случаи може да се използват средства за обмен на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни:

а) за идентифициране на декларацията за износ;

б) за съобщения относно несъответствия между декларираните и вдигнатите за режим износ стоки и представените стоки.

Член 247

Средства за предоставяне на доказателство, че стоките са напуснали митническата територия на Съюза

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

За целите на удостоверяване на напускането на стоките, доказателство, че стоките са напуснали митническата територия на Съюза, може да бъде предоставено на митническото учреждение на износ посредством средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.



ГЛАВА 3

Износ и реекспорт

Член 248

Анулиране на митническата декларация или декларацията за реекспорт

(член 174 от Кодекса)

1.  Когато е налице несъответствие по отношение на естеството на стоките, вдигнати за режим износ, реекспорт или пасивно усъвършенстване, в сравнение с тези, представени на митническото учреждение на напускане, митническото учреждение на износ анулира съответната декларация.

2.  Когато след изтичането на срок от 150 дни от датата на вдигане на стоките за режим износ, пасивно усъвършенстване или реекспорт митническото учреждение на износ не е получило нито информация относно напускането на стоките, нито доказателство, че стоките са напуснали митническата територия на Съюза, то може да анулира съответната декларация.

Член 249

Начини за подаване впоследствие на декларация за износ или реекспорт

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Когато се е изисквала декларация за износ или реекспорт, но стоките са изведени от митническата територия на Съюза без такава декларация, за подаването впоследствие на тази декларация за износ или реекспорт може да се използват средства за обмен на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни.



ДЯЛ IХ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 250

Преразглеждане на разрешенията, които вече са в сила към 1 май 2016 г.

1.  Разрешенията, издадени въз основа на Регламент (ЕИО) № 2913/92 или Регламент (ЕИО) № 2454/93, които са валидни към 1 май 2016 г. и нямат ограничен срок на действие, се преразглеждат.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, не подлежат на преразглеждане следните разрешения:

а) разрешенията, издадени на износители за изготвяне на декларации върху фактура по член 97х и член 117 от Регламент (ЕИО) № 2454/93;

б) разрешенията за управление на материалите с помощта на метода на счетоводното отделяне по член 88 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Член 251

Валидност на разрешенията, които вече са в сила към 1 май 2016 г.

1.  Разрешенията, издадени въз основа на Регламент (ЕИО) № 2913/92 или Регламент (ЕИО) № 2454/93, които са валидни към 1 май 2016 г., остават валидни, както следва:

а) за разрешенията с ограничен срок на действие — до края на този срок или до 1 май 2019 г., която от двете дати е по-ранна;

б) за всички останали разрешения — до преразглеждането на разрешението съгласно член 250, параграф 1.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, разрешенията по член 250, параграф 2, букви а) и б) остават валидни, докато бъдат оттеглени от митническите органи, които са ги предоставили.

Член 252

Валидност на решенията относно обвързваща информация, които вече са в сила към 1 май 2016 г.

Решенията относно обвързваща информация, които вече са в сила към 1 май 2016 г., остават валидни за срока, посочен в тези решения. От 1 май 2016 г. такива решения са обвързващи както за митническите органи, така и за титуляря на решението.

Член 253

Валидност на решенията за отсрочване на плащането, които вече са в сила към 1 май 2016 г.

Решенията за отсрочване на плащането, приети съгласно член 224 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, които са валидни към 1 май 2016 г., остават валидни, както следва:

а) когато решението е било издадено за прилагане на процедурата, посочена в член 226, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, то остава валидно за неограничено време;

б) когато решението е било издадено за прилагане на една от процедурите, посочени в член 226, буква б) или в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, то остава валидно до преразглеждането на разрешението за използване на общо обезпечение, свързано с решението.

Член 254

Използване на разрешенията и решенията, които вече са в сила към 1 май 2016 г.

Когато дадено решение или разрешение остава валидно след 1 май 2016 г. съгласно членове 251—253, условията, при които се прилага това решение или разрешение, считано от 1 май 2016 г., са условията, определени в съответните разпоредби на Кодекса, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 ( 12 ) и настоящия регламент, както са посочени в таблицата на съответствието в приложение 90.

Член 255

Преходни разпоредби относно използването на пломби

Митническите пломби и пломбите от специален тип, отговарящи на изискванията на приложение 46a към Регламент (ЕИО) № 2454/93, могат да продължат да се използват до изчерпване на количествата или до 1 май 2019 г., която от двете дати е по-ранна.

Член 256

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 май 2016 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.




СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ПРИЛОЖЕНИЕ A

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДАННИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ЗАЯВЛЕНИЯ И РЕШЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Общи изисквания за данните за декларации, уведомления и доказателство за митнически статус на съюзни стоки

ПРИЛОЖЕНИЕ Б—01

Стандартни декларации на хартиен носител — съобщения и формуляри, които трябва да се използват

ПРИЛОЖЕНИЕ Б—02

Придружаващ документ за транзит

ПРИЛОЖЕНИЕ Б—03

СПИСЪК НА СТОКОВИТЕ ПОЗИЦИИ

ПРИЛОЖЕНИЕ Б—04

ПРИДРУЖАВАЩ ДОКУМЕНТ ЗА ТРАНЗИТ/ЗА СИГУРНОСТ („TSAD“)

ПРИЛОЖЕНИЕ Б—05

СПИСЪК НА СТОКОВИТЕ ПОЗИЦИИ ЗА ТРАНЗИТ/СИГУРНОСТ („TSLOI“)

ПРИЛОЖЕНИЕ 12-01

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДАННИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ И ДРУГИ ЛИЦА

ДЯЛ II

ЕЛЕМЕНТИ, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО СЕ НАЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТА, И ДРУГИ МЕРКИ ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 22-01

Уводни бележки и списък на операциите по съществена обработка или преработка, които придават непреференциален произход

ПРИЛОЖЕНИЕ 22-02

Заявление за информационен сертификат INF 4 и информационен сертификат INF 4

ПРИЛОЖЕНИЕ 22-03

Уводни бележки и списък на операциите по обработка или преработка, които придават произход

ПРИЛОЖЕНИЕ 22-04

Материали, изключени от регионалната кумулация

ПРИЛОЖЕНИЕ 22-05

Обработки, изключени от регионалната кумулация по ОСП (за текстилни продукти)

ПРИЛОЖЕНИЕ 22-11

Уводни бележки и списък на видовете обработка или преработка, които трябва да бъдат извършени върху материалите без произход, за да може произведеният продукт да придобие статус на продукт с произход

▼C1

▼B

ДЯЛ III

МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ 32-01

Поръчителство — еднократно обезпечение

ПРИЛОЖЕНИЕ 32-02

Поръчителство — еднократно обезпечение под формата на ваучери

ПРИЛОЖЕНИЕ 32-03

Поръчителство — общо обезпечение

ПРИЛОЖЕНИЕ 32-04

Уведомяване на поръчителя за неприключване на режим съюзен транзит

ПРИЛОЖЕНИЕ 32-05

Уведомяване на поръчителя за възникнало задължение за него при режим съюзен транзит

ПРИЛОЖЕНИЕ 33-01

Искане за плащане до обезпечаващата асоциация по задължението при режим транзит под покритието на карнет ATA/e-ATA

ПРИЛОЖЕНИЕ 33-02

Уведомяване на поръчителя за възникнало задължение за него при режим транзит под покритието на карнет CPD

ПРИЛОЖЕНИЕ 33-03

Образец на информационната бележка за искането за плащане до обезпечаващата асоциация по задължението при режим транзит под покритието на карнет ATA/e-ATA

ПРИЛОЖЕНИЕ 33-04

Формуляр за облагане, предназначен за изчисляване на митата и данъците, произтичащи от искането за плащане до обезпечаващата асоциация по задължението при режим транзит под покритието на карнет ATA/e-ATA

ПРИЛОЖЕНИЕ 33-05

Образец на известие за освобождаване от отговорност, в което се посочва, че е предявено искане за плащане пред обезпечаващата асоциация в държавата членка, където е възникнало митническото задължение при режим транзит под покритието на карнет ATA/e-ATA

ПРИЛОЖЕНИЕ 33-06

Искане за допълнителна информация в случаите, когато стоките се намират в друга държава членка

ПРИЛОЖЕНИЕ 33-07

Възстановяване и опрощаване

ДЯЛ IV

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

НЯМА ПРИЛОЖЕНИЯ

ДЯЛ V

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА МИТНИЧЕСКИ СТАТУС, ПОСТАВЯНЕ НА СТОКИ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ, ПРОВЕРКА, ВДИГАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СТОКИ

НЯМА ПРИЛОЖЕНИЯ

ДЯЛ VI

ДОПУСКАНЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТА

ПРИЛОЖЕНИЕ 61-01

Удостоверение за претегляне на банани — изисквания за данните

ПРИЛОЖЕНИЕ 62-01

Информационен лист INF 3 — изисквания за данните

ДЯЛ VII

СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 71-01

Придружаващ документ в случаите, когато стоките се декларират в устна форма за режим временен внос

ПРИЛОЖЕНИЕ 71-02

Чувствителни стоки и продукти

ПРИЛОЖЕНИЕ 71-03

Списък на разрешените обичайни операции

ПРИЛОЖЕНИЕ 71-04

Специални разпоредби за еквивалентните стоки

ПРИЛОЖЕНИЕ 71-05

Стандартизиран обмен на информация (INF)

ПРИЛОЖЕНИЕ 71-06

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА В СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА ПРИКЛЮЧВАНЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ 72-03

TC 11 — РАЗПИСКА

ДЯЛ VIII

СТОКИ, ИЗВЕДЕНИ ОТ МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

НЯМА ПРИЛОЖЕНИЯ

ДЯЛ IX

ПРИЛОЖЕНИЕ 90

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО ПО ЧЛЕН 254




ПРИЛОЖЕНИЕ A

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДАННИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ЗАЯВЛЕНИЯ И РЕШЕНИЯ

Уводни бележки към таблиците с изисквания за данните, необходими за заявления и решения

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. Разпоредбите, които се съдържат в настоящите бележки, важат за всички дялове от настоящото приложение.

2. Таблиците с изискванията за данните в дялове I — ХХI включват всички елементи от данните, необходими за заявленията и решенията, разгледани в настоящото приложение.

3. Форматите, кодовете и, ако е приложимо, структурата на изискванията за данните, описани в настоящото приложение, са определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 ( 13 ), приети съгласно член 8, параграф 1, буква а) от Кодекса.

4. Изискванията за данните, определени в настоящото приложение, се прилагат за заявления и решения, които са подадени както чрез средства за електронна обработка на данни, така и на хартиен носител.

5. Елементите от данните, които могат да бъдат предоставени за няколко заявления и решения, са изложени в таблицата с изискванията за данните в дял I, глава 1 от настоящото приложение.

6. Елементите от данните, специфични за определени видове заявления и решения, се съдържат в дялове II — ХХI от настоящото приложение.

7. Конкретните разпоредби относно всеки елемент от данните, описани в глава 2 от дялове I — XXI от настоящото приложение, се прилагат, без да се засяга статусът на елемента от данните, определен в таблиците с изискванията за данните. Например в таблицата с изискванията за данните в дял I, глава 1 от настоящото приложение ЕД 5/8 „Идентификационни данни на стоките“ се обозначава като задължителен (статус „A“) за разрешенията за режим активно усъвършенстване (колона 8a) и режим пасивно усъвършенстване (колона 8b); тази информация обаче не се попълва при режим активно или пасивно усъвършенстване с еквивалентни стоки и режим пасивно усъвършенстване по системата за стандартен обмен, съгласно описанието в дял I, глава 2 от настоящото приложение.

8. Освен ако в обозначенията, отнасящи се до съответния елемент от данните, е посочено друго, елементите от данните, изредени в съответната таблица с изисквания за данните, може да се използват както за заявленията, така и за решенията.

9. Статусът, посочен в таблицата с изисквания за данните по-долу, няма отношение към факта, че определени данни се предоставят само когато обстоятелствата го изискват. Например ЕД 5/6 „Еквивалентни стоки“ се използва единствено ако използването на еквивалентни стоки се изисква по силата на член 223 от Кодекса.

10. При заявление за използване на специален режим, различен от транзит, което се подава по член 163, наборът от данни, определен в колона 8е от таблицата с изисквания за данните в дял I от настоящото приложение, се предоставя в допълнение към изискванията за данните на митническата декларация, в съответствие с предвиденото в дял I, глава 3, раздел 1 от приложение Б във връзка със съответния режим.

ДЯЛ I

Заявления и решения

ГЛАВА 1



Легенда към таблицата

Колони

Вид на заявлението/решението

Позоваване на съответния правен акт

Номер на дял на специфичните изисквания за данните

Пореден номер на ЕД

Пореден номер на съответния елемент от данните

Наименование на ЕД

Наименование на съответния елемент от данните

Решения относно обвързваща информация

1a

Заявление и решение относно обвързваща тарифна информация

(решение ОТИ)

член 33 от Кодекса

Дял II

1b

Заявление и решение относно обвързваща информация за произход

(решение ОИП)

член 33 от Кодекса

Дял III

Одобрен икономически оператор

2

Заявление и разрешение за статус на одобрен икономически оператор

член 38 от Кодекса

Дял IV

Определяне на митническата стойност

3

Заявление и разрешение за опростяване на определянето на сумите, които са част от митническата стойност на стоките

член 73 от Кодекса

Дял V

Общо обезпечение и отсрочено плащане

4a

Заявление и разрешение за предоставяне на общо обезпечение, включително за евентуално намаление или освобождаване

член 95 от Кодекса

Дял VI

4b

Заявление и разрешение за отсрочване на плащането на дължими мита, доколкото разрешението не се предоставя във връзка с една-единствена операция

член 110 от Кодекса

Дял VII

4c

Заявление и решение за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита

член 116 от Кодекса

Дял VIII

Формалности, свързани с пристигането на стоки

5

Заявление и разрешение за управление на съоръжения за временно складиране

член 148 от Кодекса

Дял IX

Митнически статус на стоките

6a

Заявление и разрешение за откриване на редовна корабна линия

Член 120

Дял X

6b

Заявление и разрешение за статус на одобрен издател

Член 128

Дял XI

Митнически формалности

7a

Заявление и разрешение за използване на опростена декларация

член 166, параграф 2 от Кодекса.

Дял XII

7b

Заявление и разрешение за централизирано оформяне

член 179 от Кодекса

Дял XIII

7c

Заявление и разрешение за митническо деклариране чрез вписване на данни в отчетността на декларатора, включително за режима износ

член 182 от Кодекса

Дял XIV

7d

Заявление и разрешение за самооценка

член 185 от Кодекса

Дял XV

7e

Заявление и разрешение за статус на одобрен измервач на теглото на банани

Член 155

Дял XVI

Специални режими

8a

Заявление и разрешение за използване на режим активно усъвършенстване

член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса

Дял XVII

8b

Заявление и разрешение за използване на режим пасивно усъвършенстване

член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса

Дял XVIII

8c

Заявление и разрешение за използване на режим специфична употреба

Член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса

 (1)

8d

Заявление и разрешение за използване на режим временен внос

член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса

 (1)

8e

Заявление и разрешение за управление на съоръжения за складиране за митническо складиране на стоки

член 211, параграф 1, буква б) от Кодекса

Дял XIX

8f

Заявление и разрешение за използване на режим временен внос, специфична употреба, активно усъвършенстване или пасивно усъвършенстване в ситуации, в които се прилага член 163

член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса и член 163

 (1)

Транзит

9a

Заявление и разрешение за статус на одобрен получател за операция ТИР

член 230 от Кодекса

 (1)

9b

Заявление и разрешение за статус на одобрен изпращач за режим съюзен транзит

член 233, параграф 4, буква а) от Кодекса

Дял XX

9c

Заявление и разрешение за статус на одобрен получател за режим съюзен транзит

член 233, параграф 4, буква б) от Кодекса

 (1)

9d

Заявление и разрешение за използване на пломби от специален тип

(член 233, параграф 4, буква в) от Кодекса

Дял XXI

9e

Заявление и разрешение за използване на декларация за транзит с намален набор от данни

член 233, параграф 4, буква г) от Кодекса

 (1)

9f

Заявление и разрешение за използване на електронен транспортен документ като митническа декларация

член 233, параграф 4, буква д) от Кодекса

(1)   Не се изискват специфични данни.



Символи в клетките

Символ

Описание на символа

A

Задължително: данни, изисквани от всяка държава членка.

B

По преценка на държавите членки: данни, които държавите членки може да решат да не изискват.

C

По преценка на заявителя: данни, които заявителят може да реши да предостави, но които държавите членки не може да изискват.



Групи от данни

Група

Наименование на групата

Група 1

Информация за заявлението/решението

Група 2

Позовавания на придружаващи документи, сертификати и разрешения

Група 3

Страни

Група 4

Дати, часове, периоди и места

Група 5

Идентификационни данни на стоките

Група 6

Ред и условия

Група 7

Дейности и режими

Група 8

Други



Обозначения

Вид на обозначението

Описание на обозначението

[*]

Този елемент от данните се използва само за съответното заявление.

[+]

Този елемент от данните се използва само за съответното решение.



Таблица с изисквания за данните

Пореден номер на ЕД

Наименование на ЕД

1a

1b

2

3

4a

4b

4c

5

6a

6b

7a

7b

7c

7d

7e

8a

8b

8c

8d

8e

8f

9a

9b

9c

9d

9e

9f

Група 1 — Информация за заявлението/решението

1/1

Код на вида заявление/решение

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

 

А

А

А

А

А

А

1/2

Подпис/удостоверяване

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

 

А

А

А

А

А

А

1/3

Вид заявление

 

 

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

 

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

 

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

1/4

Териториално действие — Съюз

 

 

 

 

А

А

 

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

 

А

А

А

А

 

А

1/5

Териториално действие — държави с общ транзитен режим

 

 

 

 

А

[1]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

1/6

Референтен номер на решението

A [+]

A [+]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

 

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

A [2]

1/7

Митнически орган, който взема решение

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

 

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

Група 2 – Позовавания на придружаващи документи, сертификати и разрешения

2/1

Други притежавани заявления и решения относно обвързваща информация

A [*]

А

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2/2

Решения относно обвързваща информация, издадени на други титуляри

A [*]

А

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2/3

Неприключили правни или административни процедури или такива, по които съдът се е произнесъл

A [*]

A [*]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2/4

Приложени документи

A [*]

A [*]

A [*]

А

А

А

A [3]

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

 

А

А

А

А

А

А

2/5

Идентификационен номер на съоръжението за складиране

 

 

 

 

 

 

 

A [+]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A [+]

 

 

 

 

 

 

 

Група 3 — Страни

3/1

Заявител/титуляр на разрешението или решението

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

 

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

3/2

Идентификационни данни на заявителя/титуляря на разрешението или решението

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

 

А

А

А

А

А

А

3/3

Представител

A [*] [4]

A [*] [4]

 

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

 

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

A [4]

3/4

Идентификационни данни на представителя

A [*]

A [*]

 

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

 

А

А

А

А

А

А

3/5

Име и данни за връзка на лицето, отговарящо за митническите въпроси

 

 

A [*]

A [*] [5]

A [*] [5]

 

 

 

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

 

A [*] [5]

 

 

 

 

 

 

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

3/6

Лице за връзка, отговарящо за заявлението

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

C [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

 

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

3/7

Лице, отговарящо за дружеството заявител, или упражняващо контрол върху неговото управление

 

 

A [*]

A [*] [5]

A [*] [5]

 

 

 

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

 

A [*] [5]

 

 

 

 

 

 

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

3/8

Собственик на стоките

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

 

А

[6]

 

 

 

 

 

 

Група 4 – Дати, часове, периоди и места

4/1

Място

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

 

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

A [7]

4/2

Дата

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

А

 

А

А

А

А

А

А

4/3

Място, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

 

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5] [8]

 

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

 

 

 

 

A [*] [5]

A [*] [5]

A [*] [5]

4/4

Място, където се съхранява отчетната документация

 

 

 

A [*]

A [*]

A [*]

 

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*] [9]

A [*]

A [*] [9]

A [*]

A [*] [8]

 

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

A [*]

4/5

Първо място на използване или усъвършенстване

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A [*] [10]

 

A [*] [10]

A [*] [10]

 

A [*] [10]

 

 

 

 

 

 

4/6

[Поискана] Дата на влизане в сила на решението

A [+]

A [+]

A [+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

A [+]

 

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*] A

[+]

C [*] A [+]

C [*] A [+]

C [*] A

[+]

C [*] A [+]

 

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

C [*]

А

[+]

4/7

Дата на изтичане на срока на действие на решението

A [+]

A [+]

 

А

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

 

 

 

 

 

 

 

 

4/8

Местонахождение на стоките

 

 

 

 

 

 

А

[*] [11]

 

 

 

 

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

А

А

А

 

 

 

4/9

Място(места) на усъвършенстване или използване

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

А

 

А

 

 

 

 

 

 

4/10

Митническо(и) учреждение(я) на поставяне под митнически режим

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

 

4/11

Митническо(и) учреждение(я) на приключване на митнически режим

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

4/12

Митническо учреждение по обезпечението

 

 

 

 

А

[+]

А

 

А

 

 

 

 

 

 

 

А

A [12]

А

А

А

 

 

 

 

 

 

 

4/13

Надзорно митническо учреждение

 

 

 

 

 

 

 

A [+]

 

 

A [+]

А

[+]

A [+]

A [+]

 

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

 

 

 

 

 

 

4/14

Получаващо(и) митническо(и) учреждение(я)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

C [*]

A [+]

 

C [*]

A [+]

 

 

А

4/15

Отправно(и) митническо(и) учреждение(я)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

C [*]

A [+]

 

 

 

А

4/16

Срок

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A [+]

 

А

[+]

A [+] [13]

 

 

 

 

 

 

 

 

A [+]

A [+]

A [+]

 

 

 

4/17

Срок за приключване

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

А

 

А

 

 

 

 

 

 

4/18

Свидетелство за приключване на митнически режим

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A [+]

[14]

 

A [+]

 

 

A [+]

[15]

 

 

 

 

 

 

Група 5 — Идентификационни данни на стоките

5/1

Код на стоката

C [*]

A [+]

А

 

А

 

 

А

[*]

 

 

 

 

А

А

А

 

А

А

А

А

C [*]

 

 

 

 

 

 

 

5/2

Описание на стоките

А

А

 

А

 

B

А

[*]

А

 

 

А

А

А

А

 

А

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

 

5/3

Количество на стоките

A [+]

 

 

 

 

 

А

[*]

 

 

 

 

А

 

А

 

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

 

 

5/4

Стойност на стоките

 

 

 

 

 

B

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

 

 

5/5

Рандеман

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

 

 

А

[16]

 

 

 

 

 

 

5/6

Еквивалентни стоки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

 

5/7

Преработени продукти

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

 

 

А

[17]

 

 

 

 

 

 

5/8

Идентификационни данни на стоките

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

5/9

Изключени категории стоки или движения на стоки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A [+]

A [+]

A [+]

 

 

 

Група 6 — Ред и условия

6/1

Забрани и ограничения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

[*]

А

А

А

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6/2

Икономически условия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

А

 

 

 

А

[17]

 

 

 

 

 

 

6/3

Общи бележки

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A  [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

А

[+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

 

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

A [+]

Група 7 — Дейности и режими

7/1

Вид сделка

A [*]

А

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7/2

Вид митнически режим

 

 

 

 

А

А

 

 

 

 

А

А

А

А

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7/3

Вид декларация

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А

 

А