Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции

С настоящия регламент се установяват правилата за подробно определяне на изискването за ликвидно покритие, предвидено в член 412, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Настоящият регламент се прилага спрямо кредитните институции, които са обект на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ).

Кредитните институции изпълняват настоящия регламент на индивидуална основа в съответствие с член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Компетентните органи могат да отменят изцяло или частично прилагането на настоящия регламент на индивидуална основа по отношение на дадена кредитна институция в съответствие с членове 8 и 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че са изпълнени изискванията, определени в тях.

Когато дадена група включва една или повече кредитни институции, институцията майка от ЕС, институцията, контролирана от финансов холдинг майка от ЕС, или институцията, контролирана от финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, изпълнява задължениятапо настоящия регламент на консолидирана основа в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и всички долупосочени разпоредби:

▼M1

а)

активи от трети държави, държани от дъщерно предприятие в трета държава, могат да бъдат признати за ликвидни активи за целите на консолидацията, когато отговарят на критериите за ликвидни активи съгласно националното законодателство на тази трета държава, в което е определено изискването за ликвидно покритие, и изпълняват едно от следните условия:

активите отговарят на всички изисквания, предвидени в дял II от настоящия регламент;

ii)

активите не отговарят на специфичните изисквания за размер на емисията, предвидени в дял II от настоящия регламент, но отговарят на всички други изисквания, предвидени в него.

Активите, които могат да бъдат признати по подточка ii), се признават само до размера на произтичащите от това дъщерно предприятие нетни изходящи ликвидни потоци под напрежение, които са във валутата на активите;

▼B

б)

изходящите ликвидни потоци в дъщерно предприятие в трета държава, за които съгласно националното законодателство на тази страна, в което е определено изискването за ликвидно покритие, се прилагат по-високи ставки от определените в дял III, подлежат на консолидация в съответствие с по-високите ставки, определени в националното законодателство на третата държава;

в)

входящите ликвидни потоци в дъщерно предприятие в трета държава, за които съгласно националното законодателство на тази държава, в което е определено изискването за ликвидно покритие, се прилагат по-ниски ставки от определените в дял III, подлежат на консолидация в съответствие с по-ниските ставки, определени в националното законодателство на третата държава;

г)

инвестиционните посредници в групата изпълняват член 4 от настоящия регламент на консолидирана основа и член 412 от Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на определението на ликвидните активи, изходящите и входящите ликвидни потоци както за индивидуални цели, така и за целите на консолидацията. Освен определеното в настоящата точка, инвестиционните посредници продължават да изпълняват подробното изискване за отношението на ликвидно покритие за инвестиционните посредници, както е определено в националното законодателство на държавите членки, докато бъде конкретизирано изискването за отношението на ликвидно покритие в съответствие с член 508 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)

на консолидирано равнище размерът на входящите потоци, произтичащи от специализирана кредитна институция по член 33, параграфи 3 и 4, се признава само до размера на изходящите потоци, произтичащи от същото предприятие.

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

Подробното изискване за ликвидно покритие в съответствие с член 412, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 е равно на отношението на ликвидния буфер на дадена кредитна институция към нейните нетни изходящи ликвидни потоци в рамките на период на напрежение от 30 календарни дни и се изразява като процент. Кредитните институции изчисляват своето отношение на ликвидно покритие по следната формула:

Кредитните институции поддържат отношение на ликвидно покритие най-малко 100 %.

Независимоот параграф 2, по време на периоди на напрежение кредитните институции могат да осребрят ликвидните си активи, за да покрият нетните си изходящи ликвидни потоци, дори ако такава употреба на ликвидните активи може да доведе през такива периоди до спад на отношението на ликвидното им покритие под 100 %.

Когато отношението на ликвидно покритие на кредитна институция спадне или има основание да се очаква, че ще спадне под 100 %, се прилага изискването, определено в член 414 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Докато не бъде възстановено отношението на ликвидно покритие до нивото, посочено в параграф 2, кредитната институция отчита пред компетентния орган отношението на ликвидно покритие в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията ( 4 ).

Кредитните институции изчисляват и наблюдават своето отношение на ликвидно покритие в отчетната валута за всички позиции, независимо от тяхната номинална валута.

Освен това, за определени позиции кредитните институции изчисляват и наблюдават отделно своето отношение на ликвидно покритие, както следва:

Кредитните институции отчитат пред своя компетентен орган отношението на ликвидно покритие в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията.

Кредитните институции избягват двойното отчитане на ликвидните активи, както и на изходящите и входящите потоци.

Сценарии за напрежение за целите на отношението на ликвидно покритие

Следните сценарии могат да се считат за индикатори за обстоятелствата, при които дадена кредитна институция може да се счита за подложена на напрежение:

За да могат да бъдат включени в състава на ликвидния буфер на кредитна институция, ликвидните активи трябва да отговарят на всяко от следните изисквания:

За да отговарят на критериите за ликвидни активи, активите на кредитната институция трябва да отговарят на изискванията в параграфи от 2 до 6.

Активите представляват свободно от тежести имущество, право или участие, притежавано от кредитната институция или включено в група съгласно посоченото в буква а). Съответно за свободен от тежести се счита този актив, който не е обект на законово, договорно, регулаторно или друго ограничение, което да не дава право на кредитната институция да ликвидира, продава, прехвърля, отнася или като цяло да се разпорежда с актива чрез окончателна продажба или репо сделка в рамките на следващите 30 календарни дни. Следните активи се считат за свободни от тежести:

а)

включени в група активи, които са достъпни за незабавно ползване като обезпечение за получаване на допълнително финансиране в рамките на налични за институцията кредитни линии, за които е поето задължение, но още не са финансирани, или ако групата се управлява от централна банка — в рамките на налични за институцията кредитни линии, за които не е поето задължение и все още не са финансирани. Тук се включват активите, депозирани от кредитната институция в централната институция, в кооперативна мрежа или в институционална защитна схема. Кредитните институции допускат, че активите в групата са обременени с тежести във възходящ ред въз основа на класификацията на активите по ликвидност в глава 2, като се започва с активите, които не отговарят на изискванията за включване в ликвидния буфер;

б)

активи, получени от кредитната институция като обезпечение с цел редуциране на кредитния риск в рамките на обратни репо сделки и сделки, финансирани чрез ценни книжа, и с които кредитната институция може да се разпорежда.

2а.

Чрез дерогация от параграф 2 ликвидните активи, държани като част от ликвидния буфер за пула от обезпечения, се считат за свободни от тежести през посочения в член 4 период на напрежение от 30 календарни дни до размера на нетните изходящи ликвидни потоци, изчислени съгласно дял III от настоящия регламент, които произтичат от свързаните програми за покрити облигации, при условие че тези активи отговарят на всички други изисквания на дял II от настоящия регламент.

2б.

Ако ликвидните активи, държани в ликвидния буфер за пула от обезпечения, не се считат за свободни от тежести съгласно параграф 2а от настоящия член, те все пак се считат за свободни от тежести през посочения в член 4 период на напрежение от 30 календарни дни, когато са изпълнени следните условия:

а)

националното право задължава емитента на покрити облигации да обвързва всички свои активи с емисиите на покрити облигации;

б)

ликвидните активи са обвързани с емисиите на покрити облигации като незадължителна свръхобезпеченост;

в)

активите удовлетворяват всички изисквания на дял II от настоящия регламент;

г)

размерът на ликвидните активи, считани за свободни от тежести съгласно настоящия параграф, не надвишава общия размер на нетните изходящи ликвидни потоци, изчислен съгласно дял III от настоящия регламент.

Активите трябва да не са издадени от самата кредитна институция, от нейното предприятие майка, различно от субект от публичния сектор, което не е кредитна институция, от нейно дъщерно предприятие или друго дъщерно предприятие на нейното предприятие майка или от дружество със специална цел — секюритизация, с което кредитната институция има тесни връзки.

Активите трябва да не са издадени от някое от следните:

▼M1

а)

друга кредитна институция, освен когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:

емитентът е субект от публичния сектор, посочен в член 10, параграф 1, буква в) или в член 11, параграф 1, буква а) или б);

ii)

активът е покрита облигация, посочена в член 10, параграф 1, буква е), в член 11, параграф 1, букви в) и г) или в член 12, параграф 1, буква д);

iii)

активът принадлежи към категорията, посочена в член 10, параграф 1, буква д);

▼B

б)

инвестиционен посредник;

в)

застрахователно предприятие;

г)

презастрахователно предприятие;

д)

финансов холдинг;

е)

финансов холдинг със смесена дейност;

▼M2

ж)

друг субект, който извършва като основна дейност една или повече от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС.

За целите на настоящия член ДСЦС и официалните агенции за експортно кредитиране в държавите членки не спадат към посочените в първа алинея, буква ж) субекти.

Стойността на активите трябва да може да бъде определена въз основа на широкоизвестни и леснодостъпни пазарни цени. При отсъствието на пазарни цени стойността на активите трябва да може да бъде определена по лесна за изчисляване формула, в която се използват обществено достъпни величини и която не е съществено зависима от значителни допускания.

Активите трябва да са допуснати за търговия на призната борса или могат да се търгуват чрез активна окончателна продажба или чрез опростена репо сделка на общопризнати репо пазари. Тези критерии се оценяват отделно за всеки пазар. Актив, допуснат за търговия на организирано място за търговия, което не е призната борса, в държава членка или в трета държава, се счита за ликвиден само когато мястото за търговия осигурява активен и голям пазар за окончателни продажби на активи. Кредитната институция взема предвид следните минимални критерии за преценка дали мястото за търговия осигурява активен и голям пазар за целите на настоящия параграф:

а)

исторически данни за ширината и дълбочината на пазара, доказани от ниски спредове купува — продава, високи обеми на търговия и голям брой разнообразни участници на пазара;

б)

наличие на солидна пазарна инфраструктура.

Изискванията, определени в параграфи 5 и 6, не се отнасят за:

а)

банкнотите и монетите, посочени в член 10, параграф 1, буква а);

▼M1

аа)

експозиции към централни правителства, посочени в член 10, параграф 1, буква г);

▼B

б)

експозициите към централните банки, посочени в член 10, параграф 1, букви б) и г) и член 11, параграф 1, буква б);

в)

ликвидното улеснение с ограничено ползване и с поето задължение по член 12, параграф 1, буква г);

г)

влоговете и друго финансиране в кооперативните мрежи и институционалните защитни схеми, посочени в член 16.

Кредитните институции трябва да разполагат с действащи правила и ограничения, за да гарантират, че притежаваните ликвидни активи, които съставляват техния ликвиден буфер, са достатъчно диверсифицирани във всеки момент. За тези цели кредитните институции вземат предвид степента на диверсификация между различните категории ликвидни активи и в рамките на една и съща категория ликвидни активи, посочени в глава 2 от настоящия дял, както и други относими фактори на диверсификацията като вид емитенти, контрагенти или географското местоположение на тези емитенти и контрагенти.

Компетентните органи могат да налагат определени ограничения или изисквания към ликвидните активи на кредитните институции, за да се гарантира изпълнението на изискването, определено в настоящия параграф. Такова ограничение или изискване обаче не се прилага към:

Кредитните институции трябва да имат лесен достъп до своите ликвидни активи и могат да ги осребрят по всяко време през периода на напрежение от 30 календарни дни чрез окончателна продажба или репо сделка на общоприети репо пазари. Даден ликвиден актив се счита за леснодостъпен за кредитната институция, когато няма правни или практически пречки пред възможността на кредитната институция да осребрят своевременно този актив.

Активите, използвани за подобряване на кредитното качество в структурирани трансакции или за покриване на оперативни разходи на кредитните институции, не се считат за леснодостъпни за кредитните институции.

Активите, държани в трета държава, в която има ограничения върху свободното им прехвърляне, се считат за леснодостъпни само доколкото кредитната институция ги използва за покриване на изходящите ликвидни потоци в тази трета държава. Активите, държани в неконвертируема валута, се считат за леснодостъпни само доколкото кредитната институция ги използва за покриване на изходящите ликвидни потоци в тази валута.

Кредитните институции гарантират, че техните ликвидни активи са под контрола на специално звено за управление на ликвидността в рамките на кредитната институция. Изпълнението на това изискване се доказва пред компетентния орган чрез:

а)

включването на ликвидните активи в отделна група под прякото управление на звеното по ликвидността и с единственото намерение да бъдат използвани като източник на условно финансиране, включително по време на периоди на напрежение;

▼M1

б)

установяването на вътрешни системи и мерки за контрол, за да се осигури по всяко време през периода на напрежение от 30 календарни дни ефективен оперативен контрол на звеното за управление на ликвидността за осребряване на ликвидните активи и да се получи достъп до условно финансиране без пряко противоречие със съществуващите търговски стратегии или стратегии за управление на риска. В частност в ликвидния буфер не се включват активите, чието осребряване без подмяна през периода на напрежение от 30 календарни дни би отменило хеджиране, което би създало открита рискова позиция, надхвърляща вътрешните лимити на кредитната институция;

▼B

в)

комбинация от варианти а) и б), при условие че компетентният орган счита такава комбинация за приемлива.

Кредитните институции осребряват редовно и най-малко веднъж годишно достатъчно представителна извадка от своите ликвидни активи чрез окончателна продажба или чрез опростена репо сделка на общопризнати репо пазари. Кредитните институции разработват стратегии за реализиране на извадки от ликвидни активи, които са достатъчни за:

а)

проверка на достъпа до пазара на тези активи и тяхната използваемост;

б)

проверка на ефективността на процесите за своевременно осребряване на активите на кредитната институция;

в)

минимизиране на риска от изпращане към пазара по време на периоди на напрежение на отрицателен сигнал в резултат на осребряването на активите на кредитната институция.

Изискването, определено в първата алинея, не се прилага спрямо активите от ниво 1, посочени в член 10, различни от изключително висококачествените покрити облигации, спрямо ликвидното улеснение с ограничено ползване и с поето задължение по член 12, параграф 1, буква г) или спрямо влоговете и друго ликвидно финансиране в кооперативните мрежи и институционалните защитни схеми, посочени в член 16.

За ликвидните активи, държани в ликвиден буфер за пула от обезпечения, изискването по първа алинея се счита за изпълнено, ако кредитната институция редовно и поне веднъж годишно осребрява ликвидни активи, които представляват достатъчно представителна извадка от държаните от нея активи в ликвидния буфер за пула от обезпечения, без да е необходимо да бъдат част от този буфер.

Изискването по параграф 2 не препятства кредитните институции да хеджират пазарния риск, свързан с техните ликвидни активи, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а)

кредитната институция въвежда целесъобразни вътрешни правила в съответствие с параграфи 2 и 3, за да гарантира, че тези активи продължават да бъдат леснодостъпни и под контрола на звеното за управление на ликвидността;

б)

нетните изходящи и входящи ликвидни потоци, които биха произтекли от предсрочно закриване на хеджиращата позиция, се вземат предвид при оценяването на съответния актив съгласно член 9.

Кредитните институции гарантират, че валутната деноминация на ликвидните им активи съответства на валутното разпределение на техните нетни изходящи ликвидни потоци. Когато е целесъобразно обаче, компетентните органи могат да изискат от кредитните институции да ограничат несъответствието между валутите чрез въвеждане на лимити върху размера на нетните изходящи ликвидни потоци в определена валута, които може да бъдат покрити през период на напрежение чрез притежаване на ликвидни активи, които не са деноминирани в тази валута. Това ограничение може да бъде прилагано само по отношение на отчетната валута или валута, която може да подлежи на отделно отчитане в съответствие с член 415, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. При определянето на нивото на ограничението върху несъответствието на валутите, което може да бъде приложено в съответствие с настоящия параграф, компетентните органи следва да вземат предвид най-малко следното:

а)

дали кредитната институция може да извърши някое от следните:

да използва ликвидните активи, за да генерира ликвидност във валутата и в юрисдикцията, в която възникват нетните изходящи ликвидни потоци;

ii)

да замени валутите и да набере средства на валутните пазари при условия на напрежение в рамките на периода на напрежение от 30 календарни дни, както е определено в член 4;

iii)

да прехвърли излишъка от ликвидност от една валута в друга и между юрисдикциите и юридическите субекти в своята група при условия на напрежение в рамките на периода на напрежение от 30 календарни дни, както е определено в член 4;

б)

въздействието на внезапни неблагоприятни изменения на валутните курсове върху съществуващите несъгласувани позиции и върху ефективността на съществуващото хеджиране на валутните курсове.

Счита се, че всяко ограничение върху несъответствието на валутите, наложено в съответствие с настоящия параграф, представлява специално изискване за ликвидност по член 105 от Директива 2013/36/ЕС.

За целите на изчисляването на отношението на своето ликвидно покритие кредитната институция използва пазарната стойност на своите ликвидни активи. Пазарната стойност на ликвидните активи се редуцира в съответствие с процентните намаления, определени в глава 2, и с член 8, параграф 5, буква б), когато е приложимо.

Активите от ниво 1 включват единствено активи, попадащи в една или повече от следните категории и отговарящи във всеки случай на критериите за допустимост, определени тук:

а)

монети и банкноти;

б)

следните експозиции към централните банки:

активи, които представляват вземания към Европейската централна банка (ЕЦБ) или централната банка на държава членка или са гарантирани от нея;

ii)

активи, които представляват вземания към централни банки на трети страни или са гарантирани от тях, при условие че на експозициите към централната банка или нейното централно правителство е присъдена кредитна оценка най-малко първа степен на кредитно качество от одобрена агенция за външна кредитна оценка (АВКО) в съответствие с член 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

▼M1

iii)

резерви, които кредитната институция държи в централна банка по подточка i) или ii), ако кредитната институция има разрешение да ги изтегли по всяко време през периоди на напрежение и условията на изтегляне са уточнени в споразумение между компетентния орган на кредитната институция и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава.

За целите на настоящата подточка се прилага следното:

—

когато резервите се държат от дъщерно предприятие — кредитна институция, условията на изтегляне са уточнени в споразумение между държавата членка или органа на третата държава, компетентен по отношение на дъщерното предприятие — кредитна институция, и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава, в зависимост от случая,

—

когато резервите се държат от клон, условията на изтегляне са уточнени в споразумение между компетентния орган на държавата членка или на третата държава, в която се намира клонът, и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава, в зависимост от случая;

▼B

в)

активи, които представляват вземания към централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор или са гарантирани от тях:

централното правителство на държава членка;

ii)

централното правителство на трета държава, при условие че му е присъдена кредитна оценка най-малко първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

iii)

регионални правителства или местни органи на властта в държава членка, при условие че активите се третират като експозиции към централното правителство на държавата членка в съответствие с член 115, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

iv)

регионални правителства или местни органи на властта в трета държава от категорията по подточка ii), при условие че активите се третират като експозиции към централното правителство на третата държава в съответствие с член 115, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

субекти от публичния сектор, при условие че активите се третират като експозиции към централното правителство на държава членка или към някое от регионалните правителства или местните органи на властта, посочени в подточка iii) в съответствие с член 116, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

▼M1

г)

следните активи:

активи, които представляват вземания към или гарантирани от централното правителство или централната банка на трета държава, на която не е присъдена кредитна оценка от първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ii)

резерви, които кредитната институция държи в централна банка по подточка i), ако кредитната институция има разрешение да ги изтегли по всяко време през периоди на напрежение и условията на изтегляне са уточнени в споразумение между компетентните органи на тази трета държава и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на тази трета държава.

За целите на подточка ii) се прилага следното:

—

когато резервите се държат от дъщерно предприятие — кредитна институция, условията на изтегляне са уточнени в споразумение между органа на третата държава, компетентен по отношение на дъщерното предприятие — кредитна институция, и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава,

—

когато резервите се държат от клон, условията на изтегляне са уточнени в споразумение между компетентния орган на третата държава, в която се намира клонът, и централната банка, в която се държат резервите, или в приложимите норми на третата държава.

Размерът на съвкупните активи, попадащи в обхвата на подточки i) и ii) от първата алинея в дадена валута, които кредитната институция може да признае като активи от ниво 1, не надхвърля размера на нетните изходящи ликвидни потоци под напрежение на кредитната институция в същата валута.

Освен това, когато част или всички активи, попадащи в обхвата на подточки i) и ii) от първата алинея, са във валута, която не е местната валута на съответната трета държава, кредитната институция може да признае тези активи като активи от ниво 1 единствено до размера на своите нетни изходящи ликвидни потоци под напрежение в тази чуждестранна валута, който съответства на размера на операциите на кредитната институция в юрисдикцията, в която е поет ликвидният риск;

▼B

д)

активи, издадени от кредитни институции, които отговарят поне на едно от следните две изисквания:

емитентът е кредитна институция, учредена или създадена от централното правителство на държава членка или от регионално правителство или местен орган на властта в държава членка, правителството или местният орган на власт са задължени от законодателството да защитават икономическата основа на кредитната институция и да поддържат нейната финансова жизнеспособност, докато тя съществува, и всяка експозиция към това регионално правителство или местен орган на властта, в зависимост от случая, се третира като експозиция към централното правителство на държавата членка в съответствие с член 115, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ii)

кредитната институция е насърчителен заемодател, което за целите на настоящия член означава кредитна институция, предназначена за изпълнение на целите на публичната политика на Съюза или на централното или регионалното правителство или на местния орган на властта в дадена държава членка основно чрез предоставяне на насърчителни заеми, отпускани на неконкурентна основа и с нестопанска цел, при условие че най-малко 90 % от заемите, които отпуска, са пряко или непряко гарантирани от централното или регионалното правителство или от местния орган на властта и че всяка експозиция към съответното регионално правителство или местен орган на властта, в зависимост от случая, се третира като експозиция към централното правителство на държавата членка в съответствие с член 115, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

е)

експозиции под формата на изключително висококачествени покрити облигации, които отговарят на всички изисквания по-долу:

▼M2

те са покрити облигации по смисъла на член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162 или са емитирани преди 8 юли 2022 г. и удовлетворяват приложимите към датата на емитирането им изисквания на член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО, което им позволява да се ползват до падежа си от преференциално третиране като покрити облигации;

ii)

експозициите към институции в пула от обезпечения удовлетворяват изискванията на член 129, параграф 1, буква в) и член 129, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 575/2013;

▼M2 —————

▼B

iv)

размерът на тяхната емисия е най-малко 500 милиона EUR (или равностойността в местна валута);

на покритите облигации е присъдена кредитна оценка най-малко първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 129, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, равностойна степен на кредитно качество в случай на краткосрочна кредитна оценка или, при отсъствието на кредитна оценка, им е присъдено рисково тегло от 10 % в съответствие с член 129, параграф 5 от същия регламент;

vi)

групата обезпечения във всеки определен момент отговаря на изискването за покритие с активи от най-малко 2 % над размера, необходим за посрещане на вземанията, свързани с покритите облигации;

ж)

активите, които представляват вземания към посочените съответно в член 117, параграф 2 и член 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013 многостранни банки за развитие и международни организации или са гарантирани от тях.

Пазарната стойност на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в параграф 1, буква е), подлежи на процентно намаление от най-малко 7 %. Върху стойността на оставащите активи от ниво 1 не се налага процентно намаление, освен както е посочено по отношение на акциите и дяловете в ПКИ в член 15, параграф 2, букви б) и в).

Активите от ниво 2А включват единствено активи, попадащи в една или повече от следните категории и отговарящи във всеки случай на критериите за допустимост, определени тук:

а)

активи, които представляват вземания към регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор или са гарантирани от тях в държава членка, в която експозициите към тях са получили рисково тегло от 20 % в съответствие с член 115, параграфи 1 и 5 и член 116, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в зависимост от случая;

б)

активи, които представляват вземания към или са гарантирани от централното правителство или централната банка на трета държава или от регионално правителство, местен орган на властта или субект от публичния сектор в трета държава, при условие че са получили рисково тегло от 20 % в съответствие с член 114, параграф 2, член 115 или 116 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в зависимост от случая;

в)

експозиции под формата на висококачествени покрити облигации, които отговарят на всички изисквания по-долу:

▼M2

ii)

▼M2 —————

▼B

iv)

размерът на тяхната емисия е най-малко 250 милиона EUR (или равностойността в местна валута);

на покритите облигации е присъдена кредитна оценка най-малко втора степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 129, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, равностойна степен на кредитно качество в случай на краткосрочна кредитна оценка или, при отсъствието на кредитна оценка, им е присъдено рисково тегло от 20 % в съответствие с член 129, параграф 5 от същия регламент;

vi)

групата обезпечения във всеки определен момент отговаря на изискването за покритие с активи от най-малко 7 % над размера, необходим за посрещане на вземанията, свързани с покритите облигации; когато покритите облигации с първа степен на кредитно качество не отговарят на минималния размер на емисията за изключително висококачествените покрити облигации по член 10, параграф 1, буква е), подточка iv), но отговарят на изискванията за висококачествените покрити облигации по подточки i), ii), iii) и iv), вместо това за тях се прилага изискването за минимално покритие с активи от 2 %;

г)

експозициите под формата на покрити облигации, издадени от кредитни институции в трети страни, които отговарят на всички изисквания по-долу:

те представляват покрити облигации съгласно националното законодателство на третата държава, в което трябва да бъдат определени като дългови ценни книжа, издадени от кредитни институции или от дъщерно предприятие, изцяло притежавано от кредитна институция, която гарантира емисията, и са обезпечени с група активи, по отношение на които притежателите на облигации имат право да изискат пряко възстановяване на главницата и лихвите с предимство в случай на неизпълнение от страна на емитента;

ii)

емитентът и покритите облигации подлежат съгласно националното законодателство в третата държава на специален публичен надзор, който да защитава притежателите на облигации, а надзорните и регулаторните изисквания, прилагани в третата държава, трябва да бъдат най-малко равностойни на прилаганите в Съюза;

▼M2

iii)

покритите облигации са обезпечени с група активи от един или няколко от видовете, описани в член 129, параграф 1, букви б), г), е) и ж) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Когато пулът включва заеми, обезпечени с недвижим имот, трябва да бъдат изпълнени изискванията на член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 6, параграф 5 от Директива (ЕС) 2019/2162;

iv)

кредитната институция, която инвестира в покритите облигации, и емитентът спазват изискването за прозрачност, посочено в член 14 от Директива (ЕС) 2019/2162;

▼B

vi)

vii)

групата обезпечения във всеки определен момент отговаря на изискването за покритие с активи от най-малко 7 % над размера, необходим за посрещане на вземанията, свързани с покритите облигации; когато обаче размерът на емисията покрити облигации е 500 милиона EUR (или равностойността в местната валута) или повече, вместо това за тях се прилага минимално изискване за покритие с активи от 2 %;

д)

корпоративни дългови ценни книжа, които отговарят на всички изисквания по-долу:

присъдена им е кредитна оценка най-малко първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 122 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или равностойна степен на кредитно качество в случай на краткосрочна кредитна оценка;

ii)

размерът на емисията на ценните книжа е най-малко 250 милиона EUR (или равностойността в местна валута);

iii)

максималният срок до падежа на ценните книжа в момента на издаване е 10 години.

Пазарната стойност на всеки от активите от ниво 2А подлежи на процентно намаление от най-малко 15 %.

Активите от ниво 2Б включват единствено активи, попадащи в една или повече от следните категории и отговарящи във всеки случай на критериите за допустимост, определени по-долу:

а)

експозиции под формата на обезпечени с активи ценни книжа, които отговарят на изискванията, определени в член 13;

б)

корпоративни дългови ценни книжа, които отговарят на всички изисквания по-долу:

получили са кредитна оценка най-малко трета степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 122 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или равностойна степен на кредитно качество в случай на краткосрочна кредитна оценка;

ii)

размерът на емисията на ценните книжа е най-малко 250 милиона EUR (или равностойността в местна валута);

iii)

максималният срок до падежа на ценните книжа в момента на издаване е 10 години;

в)

акции, които отговарят на всички изисквания по-долу:

те са включени в основен борсов индекс в държава членка или трета държава, като са определени като такива за целите на настоящата точка от компетентния орган на държава членка или съответния публичен орган в трета държава; при отсъствието на решение на компетентния орган или публичния орган по отношение на основните борсови индекси, кредитните институции считат за такъв борсовия индекс, който включва водещи дружества в съответната юрисдикция;

ii)

те са деноминирани във валутата на държавата членка по произход на кредитната институция или когато са деноминирани в друга валута, се считат за активи от ниво 2Б само до размера, който покрива изходящите ликвидни потоци в тази валута или в юрисдикцията, в която е поет ликвидният риск; и

iii)

те са доказани като надежден източник на ликвидност по всяко време, включително по време на периоди на напрежение; това изискване се счита за изпълнено, когато нивото на спада на борсовата цена на акциите или нарастването на нейното процентно намаление през периода на напрежение на пазара от 30 календарни дни не надвишава съответно 40 % или 40 процентни пункта; и

г)

ликвидните улеснения с ограничено ползване и с поето задължение, които могат да бъдат предоставени от ЕЦБ, централната банка на държавата членка или на трета държава, при условие че са изпълнени изискванията по член 14;

д)

експозиции под формата на висококачествени покрити облигации, които отговарят на всички изисквания по-долу:

▼M2

те са покрити облигации по смисъла на член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2162 или са емитирани преди 8 юли 2022 г. и удовлетворяват приложимите към датата на емитирането им изисквания на член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО, което им позволява да се ползват до падежа си от пруденциално третиране като покрити облигации;

▼M2 —————

▼B

iv)

размерът на тяхната емисия е най-малко 250 милиона EUR (или равностойността в местна валута);

покритите облигации са обезпечени само с активи по член 129, параграф 1, буква а), буква г), подточка i) и буква д) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

vi)

групата базисни активи се състои само от експозиции, които отговарят на условията за получаване на рисково тегло за кредитен риск от 35 % или по-малко по силата на член 125 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

vii)

групата обезпечения във всеки определен момент отговаря на изискването за покритие с активи от най-малко 10 % над размера, който е необходим за посрещане на вземанията, свързани с покритите облигации;

viii)

издаващата кредитна институция трябва всеки месец публично да оповестява, че групата обезпечения отговаря на изискването за покритие с активи от 10 %;

е)

за кредитните институции, които по силата на устава си не могат, по свързани с вероизповеданието причини, да притежават лихвоносни активи — нелихвоносни активи, които представляват вземане към централни банки или централното правителство или централната банка на трета държава, или регионално правителство, местен орган на властта или субекти от публичния сектор в трета държава, или които са гарантирани от тях, при условие че тези активи имат кредитна оценка най-малко пета степен на кредитно качество от одобрена АВКО съгласно член 114 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или равностойна степен на кредитно качество при краткосрочна кредитна оценка.

Пазарната стойност на всеки от активите от ниво 2Б подлежи на следните минимални процентни намаления:

а)

приложимото процентно намаление, определено в член 13, параграф 14 за секюритизациите от ниво 2Б;

б)

намаление от 50 % за корпоративните дългови ценни книжа по параграф 1, буква б);

в)

намаление от 50 % за акциите по параграф 1, буква в);

г)

намаление от 30 % за програмите или емисиите покрити облигации по параграф 1, буква д);

д)

намаление от 50 % за нелихвоносните активи по параграф 1, буква в).

За кредитните институции, които по силата на устава си не могат, по свързани с вероизповеданието причини, да притежават лихвоносни активи, компетентният орган може да разреши изключение от изискванията по параграф 1, буква б), подточки ii) и iii) от настоящия член, ако има данни за недостатъчна наличност на нелихвоносни активи, отговарящи на тези изисквания, и ако тези нелихвоносни активи са достатъчно ликвидни на частните пазари.

Когато се определя дали нелихвоносните активи са достатъчно ликвидни по смисъла на първата алинея, компетентният орган взема предвид следните фактори:

Посочените в член 12, параграф 1, буква а) експозиции под формата на обезпечени с активи ценни книжа се приемат за секюритизации от ниво 2Б, когато са удовлетворени следните условия:

а)

в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ), за секюритизациите е разрешено да се използва — и се използва — обозначението „ОПС“ („опростени, прозрачни и стандартизирани“) или обозначение, което пряко или косвено се отнася до тези термини;

б)

спазени са критериите по параграф 2 и параграфи 10 — 13 от настоящия член.

Секюритизиращите позиции и базисните им експозиции трябва да отговарят на всички изисквания по-долу:

а)

►M1 на позицията е присъдена кредитна оценка от първа степен на кредитно качество от одобрена АВКО в съответствие с член 264 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или равностойна степен на кредитно качество в случай на краткосрочна кредитна оценка; ◄

б)

►M1 позицията е в най-първостепенния транш (или траншове) на дадена секюритизация и във всеки момент по време на срока на валидност на сделката има най-високия ранг. За тези цели даден транш се счита за най-първостепенен, ако след представяне на съобщение за погасяване и, когато е приложимо, на съобщение за предсрочно погасяване, той не е подчинен на други траншове от същата секюритизационна сделка или схема с оглед на получаването на плащанията на главницата и лихвите, без да се взимат предвид сумите, дължими по договори за лихвени или валутни деривати, дължимите такси или другите подобни плащания в съответствие с член 242, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013; ◄

▼M1 —————

▼B

ж)

►M1 секюритизиращата позиция е обезпечена с група базисни експозиции, всички от които принадлежат към само една от следните подкатегории или които се състоят от комбинация от жилищните заеми по подточка i), и жилищните заеми по подточка ii): ◄

жилищни заеми, обезпечени с първа по ред ипотека, отпуснати на физически лица за придобиване на основно жилище, ако е спазено едно от следните две условия:

—

заемите в групата изпълняват като средна величина изискването за съотношението между стойността на заема и стойността на недвижимия имот по член 129, параграф 1, буква г), подточка i) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

—

в националното законодателство на държавата членка, в която са инициирани заемите, се предвижда ограничение за съотношението между стойността на заема и размера на доходите във връзка със сумата, която даден длъжник може да получи по жилищен заем, и тази държава членка е уведомила Комисията и ЕБО за тази законодателна разпоредба. Ограничението за съотношението между стойността на заема и размера на доходите се изчислява въз основа на брутния годишен доход на длъжника, като се отчитат данъчните и други негови задължения и рискът от промени на лихвените проценти в рамките на срока на заема. За всеки жилищен заем в групата делът от брутния годишен доход на длъжника, който може да бъде изразходван за изплащане на дълга, в т.ч. лихвата, главницата и таксите, не може да надхвърля 45 %;

ii)

изцяло гарантирани жилищни заеми, посочени в член 129, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че заемите отговарят на изискването за обезпеченост, определено в същия параграф, и изискването за средното съотношение между стойността на заема и стойността на недвижимия имот, определено в член 129, параграф 1, буква г), подточка i) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

iii)

търговски заеми, лизинги и кредитни улеснения за предприятия, установени в държава членка, за финансиране на капиталови разходи или търговски операции, различни от придобиване или строителство на търговски недвижими имоти, при условие че поне 80 % от заемополучателите в групата са малки и средни предприятия по отношение на баланса на портфейла към момента на емитирането на секюритизацията и че никой от заемополучателите не е институция по смисъла на член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

▼M1

iv)

заеми и лизинги за автомобили за заемополучатели или лизингополучатели, установени или пребиваващи в държава членка. За тези цели заеми за покупка и лизинг на превозно средство включват заеми или лизинги за финансирането на придобиването на моторните превозни средства или ремаркетата, определени в член 3, точки 11 и 12 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ), селскостопанските или горските трактори, посочени в Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ), двуколесните мотоциклети или триколесните моторни превозни средства, посочени в Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ), или превозните средства с гъсенични вериги, посочени в член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2007/46/ЕО. Такива заеми или лизинги могат да включват допълнителни застрахователни и обслужващи продукти или допълнителни части на превозното средство, а при лизингите — остатъчната стойност на отдадения на лизинг автомобил. Всички заеми и лизинги в групата се обезпечават с първа по ред тежест или обезпечение върху превозното средство или подходяща гаранция в полза на ДСИЦС, като например клауза за запазване на правото на собственост;

▼B

заеми и кредитни улеснения за физически лица, пребиваващи в държава, членка за лично потребление, потребление от семейството или домакинството;

▼M1 —————

10.

Базисните експозиции не следва да бъдат инициирани от кредитната институция, която притежава секюритизиращата позиция в своя ликвиден буфер, нейно дъщерно предприятие, нейно предприятие майка, дъщерно предприятие на нейно предприятие майка или друго предприятие, тясно свързано с тази кредитна институция.

11.

Размерът на емисията на транша е най-малко 100 милиона евро (или равностойността в местна валута).

12.

Останалата среднопретеглена продължителност на транша е 5 години или по-малко и се изчислява, като се използва по-ниската стойност измежду прогнозираната при ценообразуването норма на предсрочното плащане по сделката и постоянната норма на предсрочното плащане от 20 %, за което кредитната институция допуска, че правото на изкупуване се упражнява на първата разрешена за целта дата.

13.

Инициаторът на базисните експозиции на секюритизацията представлява институция, определенапов член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или предприятие, чиято основна дейност е да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки от 2 до 12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС.

14.

Пазарната стойност на всяка от секюритизациите от ниво 2Б подлежи на следните минимални процентни намаления:

а)

25 % за секюритизации, обезпечени с подкатегориите активи по параграф 2, буква ж), подточки i), ii) и iv);

б)

35 % за секюритизации, обезпечени с подкатегориите активи по параграф 2, буква ж), подточки iii) и v).

Ликвидни улеснения с ограничено ползване и с поето задължение

За да бъдат определени като активи от ниво 2Б, ликвидните улеснения с ограничено ползване и с поето задължение, които могат да бъдат предоставени от централна банка, посочени в член 12, параграф 1, буква г), трябва да отговарят на всички долупосочени критерии:

Предприятия за колективно инвестиране (ПКИ)

Акциите или дяловете в ПКИ се определят като ликвидни активи от същото ниво, както базисните ликвидни активи на съответното предприятие, до абсолютна сума от 500 милиона EUR (или равностойността в местна валута), на индивидуална основа за всяка кредитна институция, при условие че:

а)

изискванията на член 132, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 са изпълнени;

б)

ПКИ инвестира само в ликвидни активи и деривати, в последния случай само в степента, необходима за намаляване на лихвения, валутния или кредитния риск в портфейла.

Кредитните институции прилагат следните минимални процентни намаления към стойността на своите акции или дялове в ПКИ в зависимост от категорията на базисните ликвидни активи:

а)

0 % за монетите и банкнотите и експозициите към централни банки, посочени в член 10, параграф 1, буква б);

б)

5 % за активите от ниво 1, различни от изключително висококачествените покрити облигации;

в)

12 % за изключително висококачествените покрити облигации по член 10, параграф 1, буква е);

г)

20 % за активите от ниво 2А;

д)

30 % за секюритизациите от ниво 2Б, обезпечени от подкатегориите активи, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточки i), ii) и iv);

е)

35 % за покритите облигации от ниво 2Б по член 12, параграф 1, буква е);

ж)

40 % за секюритизациите от ниво 2Б, обезпечени с подкатегориите активи по член 13, параграф 2, буква ж), подточки iii) и iv); и

з)

55 % за корпоративните дългови ценни книжа от ниво 2Б по член 12, параграф 1, буква б), за акциите по член 12, параграф 1, буква в) и за нелихвоносните активи по член 12, параграф 1, буква е).

Подходът, посочен в параграф 2, се прилага по следния начин:

а)

когато кредитната институция знае кои са базисните експозиции на ПКИ, тя може да направи преглед на тези базисни позиции, за да им определи подходящо процентно намаление в съответствие с параграф 2;

▼M1

б)

когато кредитната институция не знае кои са базисните експозиции на ПКИ, при определяне на ликвидното ниво на базисните активи и на подходящото за тях процентно намаление тя допуска, че ПКИ инвестира в максималната степен, разрешена от неговия мандат, в ликвидни активи, следвайки същата възходяща последователност както при класифицирането на тези активи за целите на параграф 2, като започва във възходящ ред с посочените в параграф 2, буква з) активи до достигане на максималния общ инвестиционен лимит;

▼B

Кредитните институции разработват устойчиви методологии и процеси за изчисляване и отчитане на пазарната стойност и процентните намаления за акциите или дяловете в ПКИ. Когато експозицията не е достатъчно съществена, за да разработи кредитната институция свои собствени методологии, и при условие че във всеки случай компетентният орган е убеден, че това изискване е изпълнено, кредитната институция може да разчита само на следните трети страни за изчисляването и отчитането на процентните намаления за акции или дялове в ПКИ:

а)

депозитарната институция на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира само в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази депозитарна институция; или

б)

за останалите ПКИ — управляващото дружество на ПКИ, при условие че отговаря на критериите по член 132, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Точността на изчисленията, направени от депозитарната институция или управляващото дружество на ПКИ при определяне на пазарната стойност и процентните намаления за акциите или дяловете в ПКИ, се потвърждава от външен одитор най-малко веднъж годишно.

Когато кредитната институция не изпълнява изискванията, определени в параграф 4 от настоящия член по отношение на акциите или дяловете в ПКИ, тя спира да ги признава като ликвидни активи за целите на настоящия регламент в съответствие с член 18.

Влогове и друго финансиране в кооперативни мрежи и институционални защитни схеми

Когато кредитната институция е член на институционална защитна схема от вида, описан в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, член на мрежа, за която се прилага освобождаването по член 10 от посочения регламент, или член на кооперативна мрежа в държава членка, безсрочните влогове, които кредитната институция поддържа при централната институция, могат да се третират като ликвидни активи освен ако получаващата влоговете централна институция ги третира като оперативни влогове. Третирането на влоговете като ликвидни активи става в съответствие с една от следните разпоредби:

а)

когато съгласно националното законодателство или правнообвързващи документи, уреждащи схемата или мрежата, централната институция е длъжна да държи или инвестира влоговете в ликвидни активи от определено ниво или категория, влоговете се третират съгласно настоящия регламент като ликвидни активи от същото ниво или категория;

б)

когато централната институция не е длъжна да държи или инвестира влоговете в ликвидни активи от определено ниво или категория, влоговете се третират като ликвидни активи от ниво 2Б в съответствие с настоящия регламент и остатъчната им сума подлежи на минимално процентно намаление от 25 %.

Когато съгласно законодателството на държава членка или правно обвързващите документи, уреждащи мрежите или схемите по параграф 1, кредитната институция има достъп в рамките на 30 календарни дни до неусвоено ликвидно финансиране от централната институция или от друга институция в същата мрежа или схема, такова финансиране се третира като актив от ниво 2Б, доколкото не е обезпечено с ликвидни активи и не се разглежда в съответствие с разпоредбите на член 34. Към неусвоената сума на главницата на ликвидното финансиране, за която е поето задължение, се прилага минимално процентно намаление от 25 %.

Състав на ликвидния буфер според нивото на актива

Кредитните институции спазват във всеки момент следните изисквания към състава на ликвидния си буфер:

а)

минимум 60 % от ликвидния буфер трябва да се състои от активи от ниво 1;

б)

минимум 30 % от ликвидния буфер трябва да се състои от активи от ниво 1 с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в член 10, параграф 1, буква е);

в)

максимум 15 % от ликвидния буфер може да се състои от активи от ниво 2Б.

Изискванията по параграф 1 се прилагат, след като бъде отчетено въздействието върху ликвидните активи на обезпеченото финансиране, обезпечените кредитни сделки или операциите по замяна на обезпечения с използване на ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката, когато падежът на тези операции настъпва в рамките на 30 календарни дни, след приспадане на приложимите процентни намаления и при условие че кредитната институция изпълнява оперативните изисквания по член 8.

Кредитните институции определят състава на своя ликвиден буфер по формулите, определени в приложение I към настоящия регламент.

Компетентният орган може във всеки отделен случай да отмени изцяло или частично прилагането на параграфи 2 и 3 по отношение на една или повече обезпечени сделки по финансиране, обезпечени кредитни сделки или операции по замяна на обезпечения с използване на ликвидни активи най-малко по едно рамо на сделката, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)

контрагентът по сделките или операциите е ЕЦБ или централната банка на държава членка;

б)

съществуват извънредни обстоятелства, представляващи системен риск, който засяга банковия сектор на една или повече държави членки;

в)

преди да разреши освобождаването, компетентният орган се консултира с централната банка, която е контрагент по сделката или сделките, както и с ЕЦБ, ако централната банка е част от Евросистемата.

До 19 ноември 2020 г. ЕБО представя доклад до Комисията за техническата пригодност на посочения в параграфи 2—4 механизъм на обратните операции и за вероятността той да окаже отрицателно въздействие върху дейността и рисковия профил на кредитните институции, установени в Съюза, върху стабилността и обичайното функциониране на финансовите пазари, както и върху икономиката или ефективното въздействие на паричната политика върху икономиката. В този доклад се оценява възможността за изменение на посочения в параграфи 2—4 механизъм на обратните операции, а ако ЕБО установи, че действащият механизъм на обратните операции е технически неподходящ или че оказва отрицателно въздействие, ЕБО следва да препоръча алтернативни решения и да оцени тяхното въздействие.

Когато по силата на правомощието по член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013 Комисията изготвя следващи делегирани актове тя взима предвид доклада на ЕБО, посочен в предходната алинея.

Когато ликвиден актив престане да отговаря на общите приложими изисквания по член 7, оперативните изисквания по член 8, параграф 2 или други приложими критерии за допустимост, определени в настоящата глава, кредитната институция престава да го признава като ликвиден актив не по-късно от 30 календарни дни от датата, на която е възникнало неспазването на изискванията.

Параграф 1 се прилага за акциите или дяловете в ПКИ, които престават да отговарят на изискванията за допустимост, само когато не надвишават 10 % от общите активи на ПКИ.

Когато ликвидните активи в определена валута са недостатъчни, за да изпълни дадена кредитна институция отношението на ликвидно покритие, определено в член 4, се прилагат една или повече от следните разпоредби:

а)

изискването за съгласуваност на валутите, посочено в член 8, параграф 6, не се прилага по отношение на тази валута;

б)

кредитната институция може да покрие недостига на ликвидни активи в съответната валута с кредитни улеснения от централната банка в държава членка или трета държава на тази валута, при условие че улеснението отговаря на всички установени по-долу изисквания:

отпуснато е съгласно неотменяемо договорно задължение за следващите 30 календарни дни;

ii)

цената му включва такса, която се дължи независимо от сумата, която е усвоена по това улеснение, ако има такава;

iii)

таксата е с такъв размер, че нетната доходност от активите, използвани за обезпечаване на улеснението, не трябва да бъде по-висока от нетната доходност от представителния портфейл на ликвидните активи, след като бъде направена корекция за съществените разлики в кредитния риск;

в)

когато има недостиг на активи от ниво 1, но достатъчно активи от ниво 2А, кредитната институция може да държи допълнителни активи от ниво 2А в ликвидния буфер и ограниченията според нивото на активите, определени в член 17, се считат за коригирани по съответния начин. За тези допълнителни активи от ниво 2А се прилага минимално процентно намаление в размер на 20 %. Всички активи от ниво 2Б, които кредитната институция държи, продължават да подлежат на процентните намаления, приложими във всеки случай съгласно настоящата глава.

Кредитните институции прилагат изключенията, предвидени в параграф 1, обратнопропорционално по отношение на наличието на съответните ликвидни активи. Кредитните институции оценяват своите нужди от ликвидност за прилагането на настоящия член, като се вземат предвид способността им чрез разумно управление на ликвидността да намалят потребността от такива ликвидни активи и размерът на държаните от други пазарни участници количества от тези активи.

Валутите, за които могат да се прилагат изключенията по параграф 1, и степента, до която общо за дадена валута могат да бъдат достъпни едно или повече изключения, се определят чрез регламент за изпълнение, който се приема от Комисията в съответствие с член 419, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Подробните условия, приложими към използването на изключенията по параграф 1, букви а) и б), се определят чрез делегирания акт, който се приема от Комисията в съответствие с член 419, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Определение за нетни изходящи ликвидни потоци

Нетните изходящи ликвидни потоци са разликата между сбора на изходящите ликвидни потоци по буква а) и сбора на входящите ликвидни потоци по буква б), като обаче не може да бъдат отрицателна величина и се изчисляват, както следва:

а)

сборът на изходящите ликвидни потоци — съгласно глава 2;

б)

сборът на входящите ликвидни потоци съгласно глава 3, изчислен по следния начин:

входящите потоци, освободени от тавана по член 33, параграфи 2 и 3;

ii)

по-малката величина измежду входящите потоци по член 33, параграф 4 и 90 % от изходящите потоци по буква а), намалени с освободените изходящи потоци по член 33, параграфи 2 и 3, но не по-малко от нула;

iii)

по-малката величина измежду входящите потоци, различни от посочените в член 33, параграфи 2, 3 и 4, и 75 % от изходящите потоци по буква а), намалени с освободените изходящи потоци по член 33, параграфи 2 и 3, и входящите потоци по член 33, параграф 4, разделени на 0,9, за да се отрази ефектът на тавана от 90 %, но не по-малко от нула.

Входящите ликвидни потоци и изходящите ликвидни потоци се оценяват за период на напрежение от 30 календарни дни при допускането за сценарий на едновременното възникване на напрежение само за институцията и напрежение за целия пазар, както се посочва в член 5.

Изчислението по параграф 1 се извършва по формулата, посочена в приложение II.

Кредитните институции изчисляват изходящите и входящите ликвидни потоци, очаквани за период от 30 календарни дни, по договорите, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013, и за кредитните деривати на нетна основа по контрагенти, при наличието на двустранни споразумения за нетиране, отговарящи на условията по член 295 от посочения регламент.

Чрез дерогация от параграф 1 кредитните институции изчисляват изходящите и входящите парични потоци, произтичащи от сделки с деривати в чужда валута, които включват пълна обмяна на главниците — едновременно или в рамките на същия ден, на нетна основа дори когато тези сделки не са обхванати от двустранно споразумение за нетиране.

За целите на настоящия член „отчитане на нетна основа“ означава отчитане след приспадане на обезпеченията, които ще бъдат получени или предоставени през следващите 30 календарни дни. Когато обаче обезпечението трябва да бъде получено през следващите 30 календарни дни, „отчитане на нетна основа“ означава отчитане след приспадане на това обезпечение единствено ако са изпълнени следните две условия:

а)

когато бъде получено, обезпечението ще отговаря на критериите за ликвидни активи съгласно дял II от настоящия регламент;

б)

кредитната институция ще има законното право и оперативната възможност да използва повторно това обезпечение, когато бъде получено.

Изходящите ликвидни потоци се изчисляват чрез умножаване на непогасените суми по различни категории или видове задължения и задбалансови задължения по ставките, по които се очаква да бъдат погасени или усвоени, както е посочено в настоящата глава.

Изходящите ликвидни потоци, посочени в параграф 1, включват следното, във всеки случай умножени по приложимата ставка за изходящите потоци:

▼M1

а)

текущата остатъчна сума по стабилни влогове на дребно и други влогове на дребно, определени в съответствие с членове 24 и 25;

б)

текущите непогасени суми по други задължения, чийто падеж настъпва и чието плащане може да бъде поискано от емитента или от доставчика на финансирането или които са свързани с очакване на доставчика на финансирането, че кредитната институция ще изплати задължението си през следващите 30 календарни дни съгласно членове 27, 28 и член 31а;

▼B

в)

допълнителните изходящи потоци, определени в съответствие с член 30;

г)

максималната сума, която може да бъде усвоена по неусвоени кредитни и ликвидни улеснения с поето задължение през следващите 30 календарни дни, определена в съответствие с член 31;

д)

допълнителните изходящи потоци, установени при оценяването съгласно член 23.

При изчисляването на изходящите ликвидни потоци в съответствие с параграф 1 се взема под внимание всяко приспадане на взаимозависими входящи потоци, одобрено съгласно член 26.

Допълнителни изходящи ликвидни потоци за други продукти и услуги

Институциите редовно оценяват вероятността за възникване и потенциалния размер на изходящите ликвидни потоци през следващите 30 календарни дни във връзка с продуктите или услугите, които не са обхванати от членове 27—31а и които тези кредитни институции предлагат или за които са спонсор или които потенциалните купувачи биха приели за свързани с тези кредитни институции. Тези продукти или услуги включват, наред с другото:

а)

други задбалансови и условни задължения за финансиране, в т.ч. възможности за финансиране, за които не е поето задължение;

б)

неусвоени кредити и аванси към контрагенти на едро;

в)

ипотечни заеми, които са одобрени, но още не са усвоени;

г)

кредитни карти;

д)

овърдрафти;

е)

планирани изходящи потоци, свързани с подновяването на съществуващи кредити на дребно или на едро или предоставянето на нови кредити на дребно или на едро;

ж)

задължения по договори за деривати, различни от изброените в приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 договори и кредитни деривати;

з)

продукти за търговско финансиране, водещи до задбалансови позиции.

Изходящите потоци, посочени в параграф 1, се оценяват при допускане за сценарий на едновременното възникване на напрежение, отнасящо се само до институцията, и напрежение за целия пазар, както се посочва в член 5. При извършването на тази оценка кредитните институции обръщат особено внимание на съществените щети върху своята репутация, които биха могли да възникнат, ако не бъде осигурена ликвидна подкрепа за тези продукти или услуги. Кредитните институции се отчитат най-малко веднъж годишно пред компетентните органи за онези продукти и услуги, при които възможността за и възможният размер на изходящите ликвидни потоци, посочени в параграф 1, са значителни, а компетентните органи определят съответните изходящи потоци. Компетентните органи могат да приложат ставка до 5 % за изходящите потоци по отношение на продукти за търговско финансиране, водещи до задбалансови позиции, съгласно посоченото в член 429 и приложение I към Регламент (ЕС) № 575/2013.

Най-малко веднъж годишно компетентните органи докладват на ЕБО за видовете продукти или услуги, за които са определили изходящи потоци въз основа на отчетите на кредитните институции, и включват в този доклад обяснение за приложената методология за определяне на изходящите потоци.

Изходящи потоци от стабилни влогове на дребно

Освен ако са изпълнени критериите съгласно член 25, параграфи 2, 3 или 5 за по-висока ставка за изходящите потоци, сумата на влоговете на дребно, обхванати от схема за гарантиране на депозитите съгласно Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ) или Директива 2014/49/ЕС или от равностойна схема за гарантиране на депозитите в трета държава, се счита за стабилна и се умножава по 5 %, когато влогът е едно от следните:

а)

част от установено взаимоотношение, поради което изтеглянето му е много малко вероятно; или

б)

по разплащателна сметка.

За целите на параграф 1, буква а) влог на дребно се счита за част от установено взаимоотношение, когато вложителят отговаря поне на един от следните критерии:

а)

има активни договорни взаимоотношения с кредитната институция с минимална продължителност от 12 месеца;

б)

има кредитни взаимоотношения с кредитната институция за жилищни заеми или други дългосрочни заеми;

в)

ползва поне един друг активен продукт, различен от заем, от кредитната институция.

За целите на параграф 1, буква б) за влог на дребно се счита, че е по разплащателна сметка, когато по тази сметка редовно се кредитират и дебитират заплати, доходи или суми по трансакции.

Независимо от параграф 1 от 1 януари 2019 г. компетентните органи могат да разрешат на кредитните институции да умножават по 3 % сумата на стабилните влогове на дребно, посочени в параграф 1, които са обхванати от схема за гарантиране на депозитите съгласно Директива 2014/49/ЕС в размер до 100 000 EUR, както е посочено в член 6, параграф 1 от нея, ако Комисията е потвърдила, че официално признатата схема за гарантиране на депозитите отговаря на всички критерии по-долу:

а)

схемата за гарантиране на депозитите разполага с финансови средства съгласно посоченото в член 10 от Директива 2014/49/ЕС, набрани предварително с вноски, които членовете плащат най-малко веднъж годишно;

б)

схемата за гарантиране на депозитите разполага с достатъчно средства за осигуряване на бърз достъп до допълнително финансиране в случай на искане за използване на значителни средства от нейните резерви, включително достъп до извънредни вноски от членуващите кредитни институции и подходящи алтернативни механизми за финансиране с цел получаване на краткосрочно финансиране от публични или частни трети страни;

в)

схемата за гарантиране на депозитите осигурява изплащане на средствата в срок от седем работни дни съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2014/49/ЕС, считано от датата на прилагане на ставката от 3 % за изходящите потоци.

Компетентните органи издават разрешението по параграф 4 само след като получат предварително одобрение от Комисията. Това одобрение трябва да се поиска чрез мотивирано уведомление, в което се съдържат данни, че нивата на изтегляне при стабилните влогове на дребно биха били под 3 % по време на всеки период на напрежение в съответствие със сценариите по член 5. Мотивираното уведомление се представя на Комисията най-малко три месеца преди датата, от която се иска разрешение. Комисията преценява дали съответната схема за гарантиране на депозитите отговаря на условията, посочени в параграф 4, букви а), б) и в). Когато тези условия са изпълнени, Комисията одобрява искането на компетентния орган за предоставяне на разрешение, освен ако съществуват императивни съображения за отказване на одобрение, свързани с функционирането на вътрешния пазар на влогове на дребно. Всички кредитни институции, участващи в такава одобрена схема за гарантиране на депозитите, имат право да прилагат ставката от 3 % за изходящите потоци. Комисията се допитва до ЕБО дали съответната схема за гарантиране на депозитите отговаря на условията, посочени в параграф 4, букви а), б) и в).

Кредитните институции могат да получат разрешение от техния компетентен орган да умножават по 3 % сумата на влоговете на дребно, обхванати от схема за гарантиране на депозитите в трета държава, която е равностойна на посочената в параграф 1 схема, ако третата държава позволява такова третиране.

Кредитните институции умножават по 10 % другите влогове на дребно, включително дела на влоговете на дребно, които не са обхванати от член 24, освен ако важат посочените в параграф 2 условия.

За другите влогове на дребно се прилагат по-високи ставки за изходящите потоци, определени от кредитната институция в съответствие с параграф 3, когато са налице следните условия:

а)

общият размер на влоговете, включително всички влогови сметки на клиента в тази кредитна институция или група, превишава 500 000 EUR;

▼M1

б)

влогът е по сметка, достъпна само по интернет;

▼B

в)

по влога се предлага лихвен процент, който отговаря на някое от следните условия:

лихвеният процент значително надвишава средния процент за подобни продукти на дребно;

ii)

неговата възвръщаемост се обуславя от възвръщаемостта на пазарен индекс или група пазарни индекси;

iii)

неговата възвръщаемост се определя от променлив пазарен показател, различен от плаващ лихвен процент;

г)

влогът първоначално е учреден като срочен влог с падеж, попадащ в рамките на периода от 30 календарни дни, или предвижда фиксиран срок на предизвестие, по-кратък от 30 календарни дни, в съответствие с договорни споразумения, и не е влог, който отговаря на условията за третирането по параграф 4;

д)

по отношение на кредитните институции, установени в Съюза — вложителят пребивава в трета държава или влогът е във валута, различна от евро или от националната валута на държавата членка. По отношение на кредитните институции или клоновете в трети държави — вложителят не пребивава в третата държава или влогът е в друга валута, различна от националната валута на третата държава.

Кредитните институции прилагат по-висока ставка за изходящите потоци, определена както следва:

а)

когато влоговете на дребно отговарят на критериите по буква а) или на два от критериите по букви б)—д) от параграф 2, за изходящите потоци се прилага ставка между 10 и 15 %;

б)

когато влоговете на дребно отговарят на критериите по буква а) от параграф 2 и поне на един друг критерий, посочен в параграф 2, или на три или повече критерия по параграф 2, за изходящите потоци се прилага ставка между 15 и 20 %.

Във всеки отделен случай компетентните органи могат да приложат по-висока ставка за изходящите потоци, когато особеностите на кредитната институция дават основание за това. Кредитните институции прилагат ставката за изходящите потоци, посочена в параграф 3, буква б), по отношение на влоговете на дребно, ако оценката по параграф 2 не е проведена или не е приключила.

Кредитните институции могат да изключат от изчислението на изходящите потоци някои ясно определени категории влогове на дребно, доколкото кредитната институция винаги спазва стриктно посочените по-долу изисквания за цялата категория влогове, освен ако има основания да се допусне изключение заради доказани затруднения на вложителя:

а)

за срок от 30 календарни дни вложителят няма право да тегли влога си; или

б)

при преждевременно теглене преди изтичането на срока от 30 календарни дни вложителят трябва да плати такса, в която се включват загубата на лихва за периода между датата на тегленето и договорената дата на падежа, както и съществена такса, която не трябва непременно да надхвърля дължимата лихва за изминалия период от време между датата на откриване на влога и датата на тегленето.

Ако част от влога, посочен в алинея първа, може да бъде изтеглена, без да се заплаща такава такса, единствено тази част се третира като безсрочен влог, а остатъкът се третира като срочен влог, както е посочено в настоящия параграф. По отношение на отменените влогове с остатъчен срок до падежа от по-малко от 30 календарни дни и в случаите, когато е договорено прехвърляне към друга кредитна институция, за изходящите потоци се прилага ставка от 100 %.

Независимо от параграфи 1—4 и член 24 кредитните институции умножават влоговете на дребно, които са приели в трети държави, по по-висока процентна ставка за изходящите потоци, ако в националното законодателство относно ликвидните изисквания в тази трета държава се предвижда такъв процент.

Изходящи потоци със взаимозависими входящи потоци

С предварителното одобрение от страна на компетентния орган кредитните институции могат да изчисляват изходящия ликвиден поток с приспадане на взаимозависим входящ поток, ако последният отговаря на следните условия:

Компетентните органи информират ЕБО кои институции приспадат по силата на настоящия член взаимозависимите входящи потоци от изходящите потоци. ЕБО може да изиска подкрепяща документация.

Кредитните институции умножават по 25 % задълженията, произтичащи от влогове, които се поддържат, както следва:

а)

от вложителя — за да ползва предоставени от кредитната институция услуги по клиринг, попечителство или управление на парични средства или други сравними услуги в контекста на установено оперативно взаимоотношение;

б)

при споделено изпълнение на обща задача в рамките на институционална защитна схема, отговаряща на изискванията по член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или в рамките на група от кооперативни кредитни институции, дълготрайно свързани с централен орган, отговаряща на условията на член 113, параграф 6 от този регламент, или като изискван съгласно законова или договорна разпоредба влог на друга кредитна институция, която е член на същата институционална защитна схема или кооперативна мрежа, при условие че тези влогове не се признават за ликвидни активи за кредитната институция вложител, както е посочено в параграф 3 и член 16;

в)

от вложителя в рамките на установено оперативно взаимоотношение, различно от посоченото в буква а);

г)

от вложителя — за да ползва услуги по парични клирингови операции и услуги от централна кредитна институция, когато кредитната институция е част от някоя от мрежите или схемите, посочени в член 16.

Независимо от параграф 1 кредитните институции умножават по 5 % частта от задълженията, произтичащи от посочените в параграф 1, буква а) влогове, която е обхваната от схема за гарантиране на депозитите съгласно Директива 94/19/ЕО или Директива 2014/49/ЕС или от равностойна схема за гарантиране на депозитите в трета държава.

Влоговете на кредитни институции в централната кредитна институция, които се считат за ликвидни активи за кредитната институция вложител в съответствие с член 16, се умножават по ставка от 100 % за изходящите потоци за централната институция, която се прилага върху стойността на тези ликвидни активи след съответното процентно намаление. Тези ликвидни активи се включват в покритието само на изходящи потоци, които не са посочени в първото изречение от настоящия параграф, и не се вземат предвид при изчислението на състава на оставащия ликвиден буфер по член 17 за централната институция на индивидуално равнище.

Услугите по клиринг, попечителство или управление на парични средства или други сходни услуги, посочени в параграф 1, букви а) и г), обхващат тези услуги само доколкото те се предоставят в рамките на установено взаимоотношение, което е от изключително значение за вложителя. По отношение на влоговете, посочени в параграф 1, букви а), в) и г), се прилагат строги законови или оперативни ограничения, поради което значителни тегления в рамките на периода от 30 календарни дни са малко вероятни. Средствата в размер над изисквания за предоставянето на оперативни услуги се третират като неоперативни влогове.

Влоговете, произтичащи от взаимоотношение на кореспондентско банкиране или от предоставянето на основни посреднически услуги, не се третират като оперативни влогове и за тях се прилага ставка от 100 % за изходящите потоци.

С цел определяне на влоговете, посочени в параграф 1, буква в), кредитната институция счита, че съществува установено оперативно взаимоотношение с нефинансов клиент, с изключение на срочните влогове, спестовните влогове и брокерските влогове, когато са изпълнени всички критерии по-долу:

а)

приложимият лихвен процент е с поне 5 базисни пункта по-нисък от преобладаващия лихвен процент за сходни търговски влогове, но не трябва да е отрицателен;

б)

влогът се държи по специално определени сметки и ценообразуването по него се извършва, без за вложителя да се създават икономически стимули да поддържа по влога повече средства, отколкото е необходимо за оперативното взаимоотношение;

в)

съществените трансакции се отразяват периодично по дебита и кредита на съответната сметка;

г)

изпълнен е един от следните критерии:

взаимоотношението с вложителя е съществувало най-малко 24 месеца;

ii)

влогът се използва за минимум 2 активни услуги; тези услуги могат да включват пряк или непряк достъп до национални или международни платежни услуги, търговия с ценни книжа или депозитарни услуги.

Като оперативен влог се третира само тази част от влога, която е необходима за използването на услугата, от която влогът е вторичен продукт. Излишъкът се третира като неоперативен влог.

Кредитните институции умножават по 40 % задълженията, произтичащи от влогове на клиенти, които са нефинансови клиенти, централни правителства, централни банки, многостранни банки за развитие, субекти от публичния сектор, кредитни кооперации, лицензирани от компетентен орган, лични инвестиционни дружества, или от влогове на клиенти, които са депозитни брокери, доколкото те не попадат в обхвата на член 27.

Независимо от алинея първа, ако задълженията по посочената алинея са обхванати от схема за гарантиране на депозитите съгласно Директива 94/19/ЕО или Директива 2014/49/ЕО или равностойна схема за гарантиране на депозитите в трета държава, те се умножават по 20 %.

Кредитните институции умножават по 0 % задълженията, произтичащи от собствените им оперативни разходи.

►M2 Кредитните институции умножават пасивите, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни и които произтичат от сделки за финансиране с ценни книжа или сделки, обусловени от капиталовия пазар, по: ◄

а)

0 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 10 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 1, посочени в член 10, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в член 10, параграф 1), буква е);

б)

7 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 10 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от категорията, посочена в член 10, параграф 1), буква е);

в)

15 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 11 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2А, посочени в член 11;

г)

25 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 13 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточка i), ii) или iv);

д)

30 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на съгласно членове 7 и 12 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от категорията активи от ниво 2Б, посочена в член 12, параграф 1), буква д);

е)

35 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 13 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточка iii) или v);

ж)

50 %, когато са обезпечени с активи, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 12 от настоящия регламент, на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 12, параграф 1), буква б), в) или е);

з)

минималното процентно намаление, определено в съответствие с член 15, параграфи 2 и 3 от настоящия регламент, когато те са обезпечени с акции или дялове в ПКИ, които ако не са били използвани като обезпечение по тези сделки, са щели да отговарят, по силата на членове 7 и 15, на критериите за ликвидни активи със същото ниво на ликвидност като базисните ликвидни активи;

и)

100 %, когато са обезпечени с активи, които не са посочени в букви а) — з) от настоящата алинея.

►M2 Чрез дерогация от първа алинея, когато контрагентът по сделка за финансиране с ценни книжа или сделка, обусловена от капиталовия пазар, е местната централна банка на кредитната институция, ставката за изходящите потоци е 0 %. ◄ Когато обаче сделката се извършва чрез клон с централната банка на държавата членка или на третата държава, в която се намира клонът, ставката от 0 % за изходящите потоци се прилага само ако клонът има същия достъп до предоставяната от централната банка ликвидност, включително през периоди на напрежение, каквато имат кредитните институции, учредени в тази държава членка или трета държава.

Чрез дерогация от първа алинея, при сделките за финансиране с ценни книжа и сделките, обусловени от капиталовия пазар, за които съгласно посочената алинея изискваната ставка за изходящите потоци е по-висока от 25 % и контрагентът по които е допустим, тази ставка се определя на 25 %.

Операциите по замяна на обезпечения, както и другите сделки със сходен формат, чийто падеж настъпва в рамките на следващите 30 дни, водят до изходящ поток, когато съгласно глава 2 процентното намаление по получения в заем актив е по-ниско от това по отдадения в заем актив. Изходящият поток се изчислява, като пазарната стойност на получения в заем актив се умножава по разликата между ставката за изходящите потоци, приложима за отдадения в заем актив, и ставката за изходящите потоци, приложима за получения в заем актив, определен в съответствие с посочените в параграф 3 ставки. При това изчисление се прилага намаление от 100 % за активи, които не отговарят на критериите за ликвидни активи.

Чрез дерогация от първа алинея, когато контрагентът по операция по замяна на обезпечения или друга сделка със сходен формат е местната централна банка на кредитната институция, ставката за изходящите потоци, която се прилага към пазарната стойност на получения в заем актив, е 0 %. Когато обаче сделката се извършва чрез клон с централната банка на държавата членка или на третата държава, в която се намира клонът, ставката от 0 % за изходящите потоци се прилага само ако клонът има същия достъп до предоставяната от централната банка ликвидност, включително през периоди на напрежение, каквато имат кредитните институции, учредени в тази държава членка или трета държава.

Чрез дерогация от първа алинея, при операции по замяна на обезпечения и други сделки със сходен формат, за които съгласно посочената първа алинея изискваната ставка за изходящите потоци е по-висока от 25 % и контрагентът по които е допустим, ставката за изходящите потоци, която се прилага към пазарната стойност на получения в заем актив, е 25 %.

Компенсационните салда по отделни сметки, свързани с режими за защита на клиентите, наложени от национални нормативни актове, се третират като входящи потоци в съответствие с член 32 и се изключват от запаса от ликвидни активи.

Кредитните институции прилагат ставка от 100 % за изходящите потоци по отношение на всички полици, облигации и други дългови ценни книжа, издадени от кредитната институция, освен ако облигациите се продават изключително на пазара на дребно и се държат по сметка на дребно, като в този случай тези инструменти могат да се третират като съответната категория влогове на дребно. Налагат се ограничения, като например това, инструментите да се купуват и притежават единствено от клиенти на дребно.

Приема се, че получените в заем без предоставяне на обезпечение активи, чийто падеж настъпва в рамките на следващите 30 календарни дни, се изтеглят изцяло, което води до 100 % изходящи ликвидни активи, освен ако кредитната институция не притежава получените в заем активи и те не са част от ликвидния буфер на кредитната институция.

За целите на настоящия член „местна централна банка“ е всяка от следните:

а)

централна банка от Евросистемата, когато държавата членка по произход на кредитната институция е приела еврото за своя валута;

б)

националната централна банка на държавата членка по произход на кредитната институция, която не е приела еврото за своя валута;

в)

централната банка на третата държава, в която е учредена кредитната институция.

За целите на настоящия член „допустим контрагент“ е всеки от следните:

а)

централното правителство, субект от публичния сектор, регионално правителство или местен орган на властта на държавата членка по произход на кредитната институция;

б)

централното правителство, субект от публичния сектор, регионално правителство или местен орган на властта на държавата членка или на третата държава, в която е учредена кредитната институция, за сключените от тази кредитна институция сделки;

в)

многостранна банка за развитие.

Субекти от публичния сектор, регионални правителства и местни органи на властта се считат обаче за допустим контрагент само когато им е присъдено рисково тегло, по-малко или равно на 20 %, в съответствие с член 115 или член 116 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в зависимост от случая.

Изходящи потоци в рамките на група или институционална защитна схема

Независимо от член 31 компетентните органи могат да разрешат прилагането на по-ниска ставка за изходящите потоци по отношение на неусвоени кредитни или ликвидни улеснения, в зависимост от всеки конкретен случай, когато са изпълнени всички условия по-долу:

а)

дори при едновременното възникване на напрежение само за доставчика и напрежение за целия пазар има основания да се очаква по-малък изходящ поток;

б)

контрагентът е институция майка или дъщерна институция на кредитната институция, или друго дъщерно предприятие на същата институция майка, или е свързан с институцията чрез определено отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО ( 10 ), или е член на същата институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или е централната институция, или е член на мрежа или кооперативна група, съгласно посоченото в член 10 от споменатия регламент;

в)

по-ниската ставка за изходящите потоци не е по-ниска от ставката за входящите потоци, приложена от контрагента;

г)

кредитната институция и контрагентът са установени в една и съща държава членка.

Компетентните органи могат да отменят прилагането на условието по параграф 1, буква г), когато се прилага член 20, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013. В този случай се спазват следните допълнителни обективни критерии:

▼M1

а)

след прилагането на по-ниската ставка за изходящите потоци, предложена съгласно параграф 1, и прилагането на ставката за входящите потоци, посочена в буква в) от същия параграф, степента на ликвидния риск при доставчика и получателя на ликвидност е по-ниска;

▼B

б)

съществуват правнообвързващи споразумения и задължения между субектите от групата по отношение на неусвоената кредитна линия или линия за осигуряване на ликвидност;

▼M1

в)

степента на ликвидния риск на получателя на ликвидност се взема под внимание при управлението на ликвидния риск на доставчика на ликвидност.

▼B

Когато разрешат прилагането на по-ниска ставка за изходящите потоци, компетентните органи информират ЕБО за резултата от процеса по член 20, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Компетентните органи правят редовен преглед на изпълнението на условията за такива по-малки изходящи потоци.

За обезпечение, различно от паричните средства и активите, посочени в член 10, което е предоставено от кредитната институция по договори от приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 и кредитни деривати, се предвижда допълнителен изходящ поток от 20 %.

За обезпечение под формата на активи, посочени в член 10, параграф 1, буква е), което е предоставено от кредитната институция по договори от приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 и кредитни деривати, се предвижда допълнителен изходящ поток от 10 %.

Кредитната институция изчислява и уведомява компетентния орган за допълнителните изходящи потоци за всички сключени от нея договори, чиито условия пораждат допълнителни изходящи ликвидни потоци или потребност от обезпечения в рамките на 30 календарни дни след съществено влошаване на кредитното качество на кредитната институция. Кредитната институция уведомява компетентния орган за тези изходящи потоци не по-късно от подаването на отчета по член 415 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ако счита подобни изходящи потоци за значими спрямо потенциалните изходящи ликвидни потоци на кредитната институция, компетентният орган изисква от нея да добави за тези договори допълнителен изходящ поток, отговарящ на потребността от допълнителни обезпечения или парични потоци, която би възникнала при съществено влошаване на кредитното качество на кредитната институция, съответстващо на понижаване на външната ѝ кредитна оценка с най-малко три степени. Кредитната институция прилага към това допълнително обезпечение или изходящи парични потоци ставка от 100 %. Кредитната институция редовно преразглежда степента на това съществено влошаване в контекста на съответните клаузи на сключените от нея договори и уведомява компетентния орган за резултатите от прегледа.

Ако потребността от обезпечение, която би възникнала в резултат на реализиране на сценарий на неблагоприятно развитие на пазарните условия върху сключените от кредитната институция сделки с деривати, е съществена, кредитната институция предвижда допълнителен изходящ поток, съответстващ на тази потребност. Това изчисление се извършва в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/208 на Комисията ( 11 ).

Изходящите и входящите потоци, очаквани в срок от 30 календарни дни по договорите от приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013 и от кредитни деривати, се отчитат на нетна основа в съответствие с член 21 от настоящия регламент. В случай на нетен изходящ поток кредитната институция умножава резултата по ставка от 100 % за изходящите потоци. Кредитните институции изключват от тези изчисления онези изисквания за ликвидност, които възникват в резултат на прилагането на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член.

Когато има къса позиция, която е покрита с необезпечен заем на ценни книжа, кредитната институция предвижда допълнителен изходящ поток, съответстващ на 100 % от пазарната стойност на продаваните чрез къси продажби ценни книжа или други активи, освен ако кредитната институция не ги е получила в заем при условия, налагащи връщането им едва след изтичането на 30 календарни дни. Когато късата позиция е покрита с обезпечена сделка по финансиране с ценни книжа, кредитната институция приема, че късата позиция ще се поддържа през целия период от 30 календарни дни и ще получи ставка от 0 % за изходящите потоци.

Кредитната институция предвижда допълнителен изходящ поток, съответстващ на 100 % от:

а)

излишъка по обезпечението, който кредитната институция държи и който по договор може да бъде изискан от контрагента по всяко време;

б)

обезпечението, което трябва да бъде върнато на контрагент в рамките на 30 календарни дни;

в)

обезпечението, което съответства на активите, които биха били определени като ликвидни активи за целите на дял II, и което без съгласието на кредитната институция може да бъде заменено за активи, които не биха могли да бъдат определени като ликвидни активи за целите на дял II.

Влоговете, получени като обезпечение, не се разглеждат като задължения за целите на член 24, 25, 27, 28 или 31а, но за тях се прилагат съответно разпоредбите на параграфи 1—6 от настоящия член. Размерът на получените парични средства, надвишаващ размера на паричните средства, получени като обезпечение, се третира като влог в съответствие с член 24, 25, 27, 28 или 31а.

Кредитните институции прилагат ставка от 100 % за изходящите потоци за загуба на финансиране по отношение на обезпечените с активи ценни книжа, покритите облигации и други структурирани финансови инструменти, чийто падеж е в рамките на 30 календарни дни, когато тези инструменти са издадени от самата кредитна институция или от спонсорирани посредници или дружества със специална цел (ДСЦ).

Кредитните институции прилагат ставка от 100 % за изходящите потоци за загуба на финансиране по отношение на обезпечените с активи търговски ценни книжа, посредници (conduits), фондове за инвестиции в ценни книжа и други подобни механизми за финансиране. Тази ставка от 100 % за изходящите потоци се прилага за падежиращата сума или за размера на активите, които потенциално биха били върнати, или за изискваната ликвидност.

10.

По отношение на частта от финансовите програми по параграфи 8 и 9 кредитните институции, които са доставчици на асоциирани ликвидни улеснения, не са задължени да прилагат двойно отчитане на падежиращия финансов инструмент и на ликвидното улеснение за консолидирани програми.

12.

При предоставяне на основни посреднически услуги, когато кредитната институция покрива късите продажби на клиент, като вътрешно ги съчетава с активите на друг клиент, а самите активи не отговарят на критериите за ликвидни активи, тези сделки подлежат на ставка за изходящите потоци от 50 % за условните задължения.

Изходящи потоци по кредитни и ликвидни улеснения

За целите на настоящия член ликвидно улеснение е всяко неусвоено улеснение с поето задължение, което може да бъде използвано за рефинансиране на дългови инструменти на клиент в случаите, в които той не е в състояние да поднови тези дългови инструменти на финансовите пазари. Стойността на ликвидното улеснение се изчислява като сумата на покрития от него непогасен дълг, издаден от клиента, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни. Частта от ликвидното улеснение, покриваща дълг, чийто падеж не настъпва в рамките на 30 календарни дни, се изключва от обхвата на определението за това улеснение. Всеки допълнителен аспект на улеснението се третира като кредитно улеснение с поето задължение при съответното ниво на усвояване, посочено в настоящия член. Улесненията за общ оборотен капитал за предприятия се класифицират не като ликвидни улеснения, а като кредитни улеснения.

Кредитните институции изчисляват изходящите потоци за кредитните и ликвидните улеснения чрез умножаване на размера на кредитните и ликвидните улеснения по съответните ставки за изходящите потоци, посочени в параграфи 3—5. Изходящите потоци по кредитни и ликвидни улеснения с поето задължение се определят като процент от максималния размер, който може да бъде усвоен в рамките на 30 календарни дни, след приспадане на изискването за ликвидност, което би било приложимо съгласно член 23 за търговското финансиране по задбалансови позиции, и след приспадане на стойността на обезпечението, предоставено на кредитната институция и оценено в съответствие с член 9, при условие че обезпечението отговаря на всички условия по-долу:

а)

то може да се използва повторно или да бъде заложено от кредитната институция;

б)

то се държи под формата на ликвидни активи, но не се признава като част от ликвидния буфер; и

в)

то не се състои от активи, издадени от контрагента по улеснението или от свързани с него лица.

Ако кредитната институция разполага с необходимата информация, максималната сума, която може да бъде усвоена по кредитни и ликвидни улеснения, се определя като максималната сума, която би могла да бъде усвоена с оглед на собствените задължения на контрагента или с оглед на предварително установения по договора график за усвояване, която става дължима през следващите 30 календарни дни.

Максималната сума, която може да бъде усвоена по неусвоени кредитни и ликвидни улеснения с поето задължение през следващите 30 календарни дни, се умножава по 5 %, ако те могат да бъдат отнесени към класа „експозиции на дребно“.

Максималната сума, която може да бъде усвоена по неусвоени кредитни улеснения с поето задължение през следващите 30 календарни дни, се умножава по 10 %, когато те отговарят на следните условия:

а)

те не могат да бъдат отнесени към класа „експозиции на дребно“;

б)

те са били предоставени на клиенти, които не са финансови клиенти, включително нефинансови предприятия, централни правителства, централни банки, многостранни банки за развитие и субекти от публичния сектор;

в)

те не са предоставени с цел осигуряване на финансиране за клиента, когато той не може да задоволи потребностите си от финансиране на финансовите пазари.

Максималната сума, която може да бъде усвоена по неусвоени ликвидни улеснения с поето задължение през следващите 30 календарни дни, се умножава по 30 %, когато те отговарят на условията, посочени в параграф 4, букви а) и б), и по 40 %, когато са предоставени на лични инвестиционни дружества.

Неусвоеният размер, за който е поето задължение, на ликвидно улеснение, предоставено на ДСИЦС, с оглед да се даде възможност на това ДСИЦС да придобие активи, различни от ценни книжа, от клиенти, които не са финансови клиенти, се умножава по 10 %, доколкото той надвишава размера на закупуваните понастоящем активи от клиенти и ако максималната сума, която може да бъде усвоена, е договорно ограничена до размера на закупуваните понастоящем активи.

Централната кредитна институция в схема или мрежа по член 16 умножава ликвидното финансиране, за което е поето задължение към кредитна институция членка, по ставка от 75 % за изходящите потоци, когато тази кредитна институция членка може да третира ликвидното финансиране като ликвиден актив съгласно член 16, параграф 2. Ставката от 75 % за изходящите потоци се прилага спрямо главницата на ликвидното финансиране, за която е поето задължение.

Кредитната институция умножава максималната сума, която може да бъде изтеглена по друг неусвоен кредит с поето задължение и други неусвоени кредитни улеснения с поето задължение в рамките на 30 календарни дни, по съответната ставка за изходящите потоци, както следва:

а)

40 % за кредитните и ликвидните улеснения, предоставени на кредитни институции, и за кредитните улеснения, предоставени на други регулирани финансови институции, в това число застрахователни предприятия и инвестиционни посредници, ПКИ (предприятия за колективно инвестиране) или инвестиционна схема от затворен тип;

б)

100 % за ликвидните улеснения, предоставени от кредитната институция на дружества със специална цел — секюритизация, различни от посочените в параграф 6, и за споразуменията, съгласно които от институцията се изисква да купи или замени активи на дружество със специална цел — секюритизация;

в)

100 % за кредитни и ликвидни улеснения, предоставени на финансови клиенти, които не са посочени в букви а) и б) и в параграфи 1—7.

Независимо от параграфи 1—8 кредитните институции, които са създадени и финансирани от централно или регионално правителство на поне една държава членка, могат да прилагат посоченото в параграфи 3 и 4 третиране по отношение на кредитните и ликвидните улеснения, които са предоставени на насърчителни заемодатели единствено с цел пряко или непряко финансиране на насърчителни заеми, ако тези заеми отговарят на изискванията по отношение на ставките за изходящите потоци, посочени в параграфи 3 и 4.

Чрез дерогация от член 32, параграф 3, буква ж), ако тези насърчителни заеми са отпуснати посредством друга кредитна институция, действаща като посредник, последната може да приложи симетричен входящ и изходящ поток. Този входящ и изходящ поток се изчислява, като към получените и отпуснати неусвоени кредитни или ликвидни улеснения, за които е поето задължение, се прилага ставката, приложима за това улеснение по силата на първата алинея от настоящия параграф, при спазване на иначе приложимите за него условия и изисквания по настоящия параграф.

Насърчителните заеми по настоящия параграф се отпускат само на лица, които не са финансови клиенти, на неконкурентна основа и с нестопанска цел, за насърчаване на изпълнението на целите на обществената политика на Съюза или на съответното централно или регионално правителство на държавата членка. Ползването на такива улеснения е възможно единствено в рамките на очакваното обичайно търсене за насърчителни заеми и до размера на това търсене, при условие че се извършва последващо отчитане на използването на разпределените средства.

Изходящи потоци от пасиви и поети задължения, които не са обхванати от други разпоредби на настоящата глава

Кредитните институции умножават със ставка за изходящите потоци от 100 % всички поети задължения, различни от задълженията по членове 24—31, които стават дължими в рамките на 30 календарни дни.

Когато общият размер на всички договорно поети задължения за предоставяне на финансиране за нефинансови клиенти в рамките на 30 календарни дни, различни от задълженията по членове 24—31, надвишава размера на входящите потоци от тези нефинансови клиенти, изчислен в съответствие с член 32, параграф 3, буква а), спрямо превишението се прилага ставка за изходящите потоци от 100 %. За целите на настоящия параграф нефинансови клиенти са, наред с другото, физически лица, МСП, дружества, централни правителства, многостранни банки за развитие и субекти от публичния сектор, като тук не попадат финансови клиенти и централни банки.

Входящите ликвидни потоци се оценяват за период от 30 календарни дни. Те обхващат само договорните входящи потоци от експозиции, които не са просрочени и за които кредитната институция няма основания да очаква неизпълнение през следващите 30 календарни дни.

Кредитните институции прилагат ставка за входящите потоци от 100 % за входящите потоци, посочени в параграф 1, включително по-специално следните входящи потоци:

а)

вземания към централни банки и финансови клиенти с остатъчен срок до падежа от не повече от 30 календарни дни;

б)

вземания по операциите по търговско финансиране, посочени в член 162, параграф 3, втора алинея, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, с остатъчен срок до падежа от не повече от 30 календарни дни;

в)

вземания по ценни книжа с падеж в рамките на 30 календарни дни;

г)

вземания по позиции в инструменти, включени в основни индекси за капиталови инструменти, при условие че няма двойно отчитане на ликвидните активи. Тези суми включват договорно установените вземания със срок до 30 календарни дни, като например парични дивиденти от тези основни индекси и парични вземания по тези капиталови инструменти, които са продадени, но все още не е извършен сетълмент по тях, ако те не са признати за ликвидни активи в съответствие с дял II.

Чрез дерогация от параграф 2 входящите потоци, посочени в настоящия параграф, подлежат на следните изисквания:

а)

вземанията към нефинансови клиенти с остатъчен срок до падежа от не повече от календарни 30 дни, с изключение на вземанията от тези клиенти по операции по търговско финансиране или по ценни книжа с настъпващ падеж, се намаляват за целите на плащането по главницата с 50 % от стойността им. За целите на настоящия параграф понятието „нефинансови клиенти“ има значението, предвидено в член 31а, параграф 2. Действащите като посредници кредитни институции, към които е поето задължение съгласно посоченото в член 31, параграф 9, втора алинея от кредитна институция, създадена и подкрепяна финансово от централното или регионално правителство на поне една държава членка, за да могат да предоставят насърчителни заеми на крайни получатели, или към които е поето подобно задължение от многостранна банка за развитие или субект от публичния сектор, могат да отчетат входящ поток до размера на изходящия поток, който прилагат към съответното задължение за предоставяне на тези насърчителни заеми;

▼M2

б)

вземанията по сделки за финансиране с ценни книжа и сделки, обусловени от капиталовия пазар, с остатъчен срок до падежа от не повече от 30 календарни дни се умножават по:

▼M1

0 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли съгласно членове 7 и 10 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 1, посочени в член 10, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, посочени в член 10, параграф 1), буква е);

ii)

7 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 10 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от категорията, посочена в член 10, параграф 1), буква е);

iii)

15 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 11 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2А, посочени в член 11;

iv)

25 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 13 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточка i), ii) или iv);

30 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 12 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от категорията активи от ниво 2Б, посочена в член 12, параграф 1), буква д);

vi)

35 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 13 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 13, параграф 2, буква ж), подточка iii) или v);

vii)

50 %, когато са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 12 от настоящия регламент на критериите за ликвидни активи от някоя от категориите активи от ниво 2Б, посочени в член 12, параграф 1, буква б), в) или е);

viii)

размера на минималното процентно намаление, определено в съответствие с член 15, параграфи 2 и 3 от настоящия регламент, ако те са обезпечени с активи, които независимо от това дали се използват повторно по друга сделка, биха отговаряли по силата на членове 7 и 15 на критериите за акции или дялове в ПКИ от същото ниво, както базисните ликвидни активи;

ix)

100 %, когато са обезпечени с активи, които не са посочени в подточки i) — viii) от настоящия параграф.

Не се признават обаче никакви входящи потоци, когато кредитната институция използва обезпечението за покриване на къса позиция в съответствие с второто изречение на член 30, параграф 5;

в)

за вземанията по договорни маржин заеми с падеж през следващите календарни 30 дни, предоставени срещу обезпечение с неликвидни активи, може да се приложи ставка от 50 % за входящите потоци. Тези входящи потоци могат да бъдат отчетени само когато кредитната институция не използва обезпечението, което е получила първоначално срещу заемите, за покриване на къси позиции;

г)

вземанията, които кредитната институцията длъжник третира съгласно член 27, с изключение на влоговете в централната институция, посочена в член 27, параграф 3, се умножават по съответната ставка за симетричен входящ поток. Ако съответната ставка не може да бъде определена, се прилага ставка от 5 % за входящия поток;

д)

операциите по замяна на обезпечения, както и другите сделки със сходен формат, чийто падеж настъпва в рамките на следващите календарни 30 дни, водят до входящ поток, когато съгласно глава 2 процентното намаление по отдадения в заем актив е по-ниско от това по получения в заем актив. Входящият поток се изчислява, като пазарната стойност на отдадения в заем актив се умножава по разликата между ставката за входящите потоци, приложима за получения в заем актив, и ставката за входящите потоци, приложима за отдадения в заем актив в съответствие с посочените в буква б) ставки; При това изчисление се прилага намаление от 100 % за активи, които не отговарят на критериите за ликвидни активи;

е)

когато обезпечението, получено чрез обратни репо сделки, вземания на ценни книжа в заем, операции по замяна на обезпечения, както и други сделки със сходен формат, чийто падеж настъпва в рамките на 30 календарни дни, се използва за покриване на къси позиции, които могат да излязат извън рамките на 30 календарни дни, кредитната институция приема, че тези обратни репо сделки, вземания на ценни книжа в заем, операции по замяна на обезпечения, както и други сделки със сходен формат, ще бъдат подновени и няма да доведат до входящи парични потоци, което отразява необходимостта тя да продължи да покрива късата позиция или да изкупи обратно съответните ценни книжа. Късите позиции включват както случаите, в които при уравновесен портфейл банката е извършила окончателна къса продажба на ценна книга като част от търговска стратегия или хеджиране, така и случаите, в които при уравновесен портфейл кредитната институция е взела ценна книга в заем за определен период и е предоставила ценната книга в заем за по-дълъг период;

ж)

като входящ поток не се отчитат неусвоените кредитни или ликвидни улеснения, включително предоставените от централни банки неусвоени ликвидни улеснения, и всякакви други получени задължения, различни от посочените в член 31, параграф 9, втора алинея и в член 34;

з)

вземанията по ценни книжа, издадени от самата кредитна институция или от ДСИЦС, с което кредитната институция има тесни връзки, се отчитат на нетна основа, като ставката за входящите потоци се прилага въз основа на ставката за входящите потоци, приложима за базисните активи съгласно настоящия член;

и)

заемите без определена крайна договорна дата се отчитат с 20 % ставка за входящия поток, при условие че договорът позволява на кредитната институция да се откаже от договора или да поиска плащане в рамките на 30 календарни дни.

►M2 Параграф 3, буква а) не се прилага за вземанията по сделки за финансиране с ценни книжа и сделки, обусловени от капиталовия пазар, които са обезпечени с ликвидни активи съгласно дял II, както е посочено в параграф 3, буква б). ◄ Входящите потоци от освобождаването на салдата по отделени сметки съгласно нормативните изисквания за защита на търговските активи на клиентите се отчитат изцяло, при условие че тези салда по отделени сметки се поддържат в ликвидни активи, определени в дял II.

Изходящите и входящите потоци, очаквани в срок от 30 календарни дни по договорите, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 575/2013, и от кредитни деривати се изчисляват на нетна основа в съответствие с член 21 и се умножават по ставка за входящия поток от 100 %, ако резултатът е нетен входящ поток.

Кредитните институции не вземат предвид входящите потоци от ликвидните активи, посочени в дял II, различни от вземанията по активи, които не са отразени в пазарната стойност на актива.

Кредитните институции не отчитат входящите потоци от нови задължения, които са поели.

Кредитните институции отчитат входящите ликвидни потоци, които трябва да се получат в трети държави с ограничения върху преводите или които са деноминирани в неконвертируеми валути, само доколкото тези входящи потоци съответстват на изходящите потоци в съответната трета държава или съответната валута.

Кредитните институции ограничават признаването на входящите ликвидни потоци до 75 % от общите изходящи ликвидни потоци, както е определено в глава II, освен ако конкретен входящ поток е изключен според посоченото в параграфи 2, 3 или 4.

След предварително одобрение от компетентния орган кредитната институция може да изключи напълно или частично следните входящи ликвидни потоци от прилагането на посочения в параграф 1 таван:

а)

входящи потоци, при които доставчикът е институция майка или дъщерна институция на кредитната институция, или друго дъщерно предприятие на същата институция майка, или е свързан с кредитната институция чрез определено отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;

б)

входящи потоци от влогове в други кредитни институции в рамките на група от субекти, за които може да се приложи третирането съгласно член 113, параграф 6 или 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

входящи потоци, посочени в член 26, в това число входящи потоци от заеми, свързани с ипотечно кредитиране, или насърчителни заеми, посочени в член 31, параграф 9, или от многостранна банка за развитие, или от субект от публичния сектор, за които кредитната институция е посредник.

След предварително одобрение от компетентния орган специализираните кредитни институции могат да бъдат освободени от задължението за прилагане на таван на входящите потоци, ако техните основни дейности са лизинг и факторинг, с изключение на дейностите, описани в параграф 4, и ако са изпълнени условията, посочени в параграф 5.

След предварително одобрение от компетентния орган за специализираните кредитни институции може да се прилага таван на входящите потоци от 90 %, ако са изпълнени посочените в параграф 5 условия и ако техните основни дейности са следните:

а)

финансиране за закупуване на моторни превозни средства;

б)

потребителско кредитиране, както е описано в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Кредитните институции, посочени в параграф 3, могат да бъдат освободени от задължението за прилагане на таван на входящите потоци, а кредитните институции, посочени в параграф 4, могат да приложат таван, по-висок от 90 %, ако отговарят на следните условия:

а)

дейностите показват нискорисков ликвиден профил въз основа на следните фактори:

графикът на входящите потоци съответства на графика на изходящите потоци;

ii)

на индивидуално равнище кредитната институция не е финансирана в значителна степен от влогове на дребно;

б)

на индивидуално равнище делът на техните основни дейности, посочени в параграф 3 или 4, превишава 80 % от балансовото число;

в)

изключенията са оповестени в годишни доклади.

Компетентните органи информират ЕБО кои специализирани кредитни институции са освободени от задължението за прилагане на таван или прилагат по-висок таван, предоставяйки съответната обосновка. ЕБО публикува и поддържа списък на специализираните кредитни институции, освободени от прилагането на таван или прилагащи по-висок таван. ЕБО може да изиска подкрепяща документация.

След като бъдат одобрени от компетентния орган, изключенията по параграфи 2, 3 и 4, могат да бъдат прилагани както на индивидуално, така и на консолидирано равнище съгласно член 2, параграф 3, буква д).

Кредитните институции определят размера на нетните изходящи ликвидни потоци при прилагане на тавана за входящите потоци по формулата, предвидена в приложение II към настоящия регламент.

Входящи потоци в рамките на група или на институционална защитна схема

Независимо от член 32, параграф 3, буква ж) компетентните органи могат да дадат разрешение на институцията в отделни случаи да прилага по-висока ставка за входящите потоци за неусвоените кредитни и ликвидни улеснения, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

има основания да се очаква по-голям входящ поток дори при едновременното възникване на напрежение само за доставчика и напрежение за целия пазар;

б)

контрагентът е институция майка или дъщерна институция на кредитната институция, или е друго дъщерно предприятие на същата институция майка, или е свързан с кредитната институция чрез определено отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, или е член на същата институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или е централната институция, или е член на мрежа или кооперативна група, съгласно посоченото в член 10 от същия регламент;

в)

когато ставката за входящия поток надхвърля 40 %, контрагентът прилага симетрична ставка за изходящия поток независимо от член 31;

г)

кредитната институция и контрагентът са установени в една и съща държава членка.

Когато кредитната институция и кредитната институция на контрагента са установени в различни държави членки, компетентните органи могат да предоставят освобождаване от изискванията по параграф 1, буква г), когато освен критериите по параграф 1 са изпълнени и следните допълнителни обективни критерии а)—в):

▼M1

а)

след прилагането на по-високата ставка за входящи потоци, предложена съгласно параграф 1, и прилагането на ставката за изходящите потоци, посочена в буква в) от същия параграф, степента на ликвидния риск на доставчика и получателя на ликвидност е по-ниска;

▼B

б)

между субектите в групата съществуват правно обвързващи споразумения и задължения относно кредитната линия или линията за осигуряване на ликвидност;

▼M1

в)

▼B

Компетентните органи работят заедно, като се консултират пълноценно в съответствие с член 20, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, за да преценят дали допълнителните критерии, посочени в настоящия параграф, са спазени.

При условие че посочените в параграф 2 допълнителни критерии са спазени, компетентният орган на получателя на ликвидност има право да приложи преференциална ставка за входящите потоци от максимум 40 %. За прилагането на преференциална ставка над 40 % на симетрична база обаче се изисква одобрението и на двата компетентни органа.

В случай че за входящите потоци бъде разрешено прилагането на преференциална ставка над 40 %, компетентните органи информират ЕБО за резултата от посочения в параграф 2 процес. Компетентните органи правят редовен преглед на изпълнението на условията за такива по-високи входящи потоци.

Унаследяване на гарантирани от държава членка банкови активи

Активи, издадени от кредитните институции, които се ползват с гаранция от централното правителство на държава членка, се определят като активи от ниво 1 само ако гаранцията:

а)

е предоставена или за нея е поето задължение за максимален размер преди 30 юни 2014 г.;

б)

е пряка, изрична, неотменяема и безусловна гаранция и покрива неизпълнението на дължими плащания по главницата и лихвите.

Когато гарантът е регионално правителство или орган на местната власт в държава членка, гарантираният актив се определя като актив от ниво 1 само когато експозициите към такива регионални правителства или органи на местната власт се третират като експозиции към централното им правителство в съответствие с член 115, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, а гаранцията отговаря на изискванията по параграф 1.

Посочените в параграфи 1 и 2 активи продължават да отговарят на изискванията за активи от ниво 1, доколкото гаранцията остава в сила по отношение на съответния емитент или неговите активи, в зависимост от случая, в съответствие с периодичните изменения или замени. В случаите, когато размерът на гаранцията в полза на емитент или неговите активи бъде увеличен по всяко време след 30 юни 2014 г., активите се определят като ликвидни само до максималния размер на гаранцията, за която е поето задължение преди тази дата.

За активите, посочени в настоящия член, се прилагат същите изисквания, приложими съгласно настоящия регламент спрямо активите от ниво 1, които представляват вземания към централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор, посочени в член 10, параграф 1, буква в), или са гарантирани от тях,.

Когато за кредитна институция или нейните активи се прилага схема за гарантиране, схемата като цяло се счита за гаранция за целите на настоящия член.

Преходни разпоредби за финансирани от държава членка агенции за управление на обезценени активи

Първостепенните облигации, емитирани от следните финансирани от държава членка агенции за управление на обезценени активи, се определят като активи от ниво 1 до 31 декември 2023 г.:

а)

в Ирландия — National Asset Management Agency (NAMA);

б)

в Испания — Sociedad de Gestión de Activos Procedentes de la Reestructuración Bancaria, S.A. (SAREB);

в)

в Словения — Дружеството за управление на банковите активи, създадено съгласно мерките на Република Словения за подсилване на Закона за банковата стабилност (MSSBA).

За активите по параграф 1 се прилагат същите изисквания, приложими съгласно настоящия регламент спрямо активите от ниво 1, които представляват вземания към централни или регионални правителства, местни органи на властта или субекти от публичния сектор, посочени в член 10, параграф 1, буква в), или са гарантирани от тях.

Преходна разпоредба за секюритизациите, обезпечени с жилищни заеми

Независимо от член 13 секюритизациите, издадени преди 1 октомври 2015 г., при които базисните експозиции са жилищни заеми по член 13, параграф 2, буква ж), подточка i), се определят като активи от ниво 2Б, ако отговарят на всички изисквания по член 13, освен изискванията за съотношението между стойността на заема и стойността на имота или за съотношението между стойността на заема и размера на доходите по член 13, параграф 2, буква ж), подточка i).

Независимо от член 13 секюритизациите, издадени преди 1 октомври 2015 г., при които базисните експозиции са жилищни заеми по член 13, параграф 2, буква ж), подточка i), които не отговарят на изискванията за средното съотношение между стойността на заема и стойността на имота или за средното съотношение между стойността на заема и размера на доходите по посочената подточка, се определят като активи от ниво 2Б до 1 октомври 2025 г., при условие че базисните експозиции включват жилищни заеми, за които не са били приложими национални законодателни разпоредби за ограничаване на съотношението между стойността на заема и размера на доходите към момента на отпускането им, и че тези жилищни заеми са били отпуснати преди 1 октомври 2015 г.

Преходни разпоредби за въвеждане на отношението на ликвидно покритие

В съответствие с член 460, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 отношението на ликвидно покритие, предвидено в член 4, се въвежда по следната схема:

а)

60 % от изискването за ликвидно покритие от 1 октомври 2015 г.;

б)

70 % от 1 януари 2016 г.

в)

80 % от 1 януари 2017 г.

г)

100 % от 1 януари 2018 г.

В съответствие с член 412, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 държавите членки или компетентните органи могат да изискват от лицензираните в тяхната юрисдикция кредитни институции или от подклас от такива кредитни институции да изпълняват изискване за по-високо ликвидно покритие, в размер до 100 %, до окончателното въвеждане на задължителна минимална норма с размер от 100 % в съответствие с настоящия регламент.

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Формули за определяне на състава на ликвидния буфер

Формула за изчисляване на нетния изходящ ликвиден поток

Нетните изходящи ликвидни потоци са равни на общия размер на изходящите потоци минус намалението за изцяло освободените входящи потоци, минус намалението за входящите потоци, за които се прилага таванът от 90 %, минус намалението за входящите потоци, за които се прилага таванът от 75 %.

NLO = TO – MIN(FEI, TO) – MIN(IHC, 0,9*MAX(TO – FEI, 0)) – MIN(IC, 0,75*MAX(TO – FEI – IHC/0,9, 0))

( 1 ) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

( 2 ) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

( 3 ) Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС (ОВ L 328, 18.12.2019 г., стр. 29).

( 4 ) Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 година за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 191, 28.6.2014 г., стр. 1).

( 5 ) Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).

( 6 ) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1).

( 7 ) Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 1).

( 8 ) Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52).

( 9 ) Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5).

( 10 ) Седма директива на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1).

( 11 ) Делегиран регламент (ЕС) 2017/208 на Комисията от 31 октомври 2016 година за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета с регулаторни технически стандарти за допълнителните изходящи ликвидни потоци, съответстващи на потребност от обезпечение в резултат на въздействието на сценарий на неблагоприятно развитие на пазарните условия върху сключените от дадена институция сделки с деривати (ОВ L 33, 8.2.2017 г., стр. 14).

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1620 НА КОМИСИЯТА от 13 юли 2018 година	L 271	10	30.10.2018
►M2	ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/786 НА КОМИСИЯТА от 10 февруари 2022 година	L 141	1	20.5.2022