Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

Обхват на митническото законодателство, мисия на митниците и определения

1. С настоящия регламент се създава Митнически кодекс на Съюза („Кодексът“), който урежда общите правила и процедури, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея.

Без да се засягат международното право, международните конвенции и законодателството на Съюза в други области, Кодексът се прилага еднакво на цялата митническа територия на Съюза.

2. Определени разпоредби на митническото законодателство могат да се прилагат извън митническата територия на Съюза в рамките на законодателство, уреждащо специфични области, или на международни конвенции.

3. Определени разпоредби на митническото законодателство, включително опростяванията, които то предвижда, се прилагат за търговията със съюзни стоки между части от митническата територия на Съюза, за които се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО или Директива 2008/118/ЕО, и части на тази територия, за които тези разпоредби не се прилагат, или за търговията между части от тази територия, за които тези разпоредби не се прилагат.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, в които се определят разпоредбите на митническото законодателство и неговите опростявания, свързани с митническото деклариране, доказателството за митническия статус, използването на режима на вътрешен съюзен транзит доколкото това не засяга правилното прилагане на съответните данъчни мерки, приложими към търговията със стоки на Съюза, както е посочено в член 1, параграф 3. В посочените актове може да се включват разпоредби за специалните случаи, свързани с търговията със съюзни стоки с участието само на една държава членка.

Митническите органи отговарят основно за надзора на външната търговия на Съюза, с което допринасят за лоялната и отворена търговия, за изпълнението на външните аспекти на вътрешния пазар, общата търговска политика и другите общи политики на Съюза, свързани с търговията, както и за общата сигурност на веригата на доставките. Митническите органи въвеждат мерки, особено такива, насочени към:

1. Митническата територия на Съюза включва следните територии, в това число техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство:

2. Следните територии, включително техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство, които се намират извън територията на държавите членки, се считат за част от митническата територия на Съюза, като се имат предвид приложимите за тях конвенции и договори:

Територията на Княжество Монако съгласно Митническата конвенция, подписана в Париж на 18 май 1963 г. (Journal officiel de la République française (Официален вестник на Френската република) от 27 септември 1963 г., стр. 8679);

Територията на суверенните базови зони Акротири и Декелия на Обединеното кралство, определени съгласно Договора относно създаването на Република Кипър, подписан в Никозия на 16 август 1960 г. (Серия договори на Обединеното кралство, № 4 (1961) Cmnd 1252).

За целите на Кодекса се прилагат следните определения:

Права и задължения на лицата с оглед на митническото законодателство

Средства за обмен и съхраняване на информация и общи изисквания за данните

1. Всеки обмен на информация, като например декларации, заявления или решения, между митническите органи и между икономическите оператори и митническите органи, както и съхранението на тази информация съгласно митническото законодателство, се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни.

2. За целите на обмена и съхранението на информация, посочени в параграф 1, се изготвят общи изисквания за данните.

3. Могат да се използват и други средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, посочени в параграф 1, както следва:

4. Чрез дерогация от параграф 1 Комисията може да приема в изключителни случаи решения, с които разрешава на една или повече държави членки да използват средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Такова решение за дерогация се обосновава от специфичното положение на поискалата я държава членка и дерогацията се предоставя за определен период от време. Дерогацията се преразглежда периодично и може да бъде продължавана допълнително за определени периоди от време с отделно заявление от държавата членка, която е адресат на дерогацията. Тя се отменя, когато вече не е обоснована.

Дерогацията не засяга обмена на информация между държавата членка, която е адресат на дерогацията, и другите държави членки, нито обмена и съхраняването на информация в другите държави членки за целите на прилагането на митническото законодателство.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284 за определяне на следното:

1. Комисията определя чрез актове за изпълнение:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

2. Комисията приема решенията за дерогации, посочени в член 6, параграф 4, чрез актове за изпълнение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 285, параграф 2.

1. Икономическите оператори, установени на митническата територия на Съюза, се регистрират от митническите органи, отговорни за мястото, където те са установени.

2. В специфични случаи икономически оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза се регистрират от митническите органи, отговорни за мястото, където първо подадат декларация или поискат от митническите органи да вземат решение.

3. За лица, които не са икономически оператори, не се изисква да се регистрират от митническите органи, освен ако не се предвижда друго.

Когато за посочените в първата алинея лица се изисква да се регистрират, се прилага следното:

4. В специфични случаи митническите органи обезсилват регистрацията.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се определят:

Чрез актове за изпълнение Комисията установява митническите органи, които отговарят за регистрацията, предвидена в член 9.

1. По отношение на цялата информация, придобита от митническите органи в процеса на изпълнение на техните задължения, която е поверителна по своя характер или се предоставя на поверителна основа, важи задължението за опазване на професионална тайна. С изключение на предвиденото в член 47 параграф 2, тази информация не се разкрива от компетентните органи без изричното разрешение на лицето или органа, който я е предоставил.

Тази информация може да се разкрива без разрешение в случаите, когато митническите органи са задължени или имат право да направят това съгласно действащите разпоредби, особено в областта на защитата на данните, или във връзка със съдебни производства.

2. Поверителната информация, посочена в параграф 1 може да бъде съобщавана на митническите органи и на други компетентни органи от държави или територии извън митническата територия на Съюза, за целите на митническото сътрудничество с тези държави или територии, в рамките на международно споразумение или на законодателството на Съюза в областта на общата търговска политика.

3. При всяко разкриване или съобщаване на информация, посочени в параграфи 1 и 2, се осигурява адекватно равнище на защита на данните при пълно спазване на действащите разпоредби относно защитата на данните.

Обмен на допълнителна информация между митническите органи и икономическите оператори

1. Митническите органи и икономическите оператори могат да обменят всякаква информация, която не се изисква изрично по митническото законодателство, по-специално с цел взаимно сътрудничество за откриване и противодействие на риска. Този обмен може да се извършва въз основа на писмено споразумение и може да включва достъп на митническите органи до компютърните системи на икономическите оператори.

2. Освен ако двете страни са се договорили друго, всяка информация, предоставена от едната на другата страна в процеса на сътрудничеството по параграф 1, е поверителна.

Предоставяне на информация от митническите органи

1. Всяко лице може да поиска от митническите органи информация относно прилагането на митническото законодателство. Такова искане може да бъде отхвърлено, когато не е свързано с действително предвиждана дейност, спадаща към международната търговия със стоки.

2. Митническите органи поддържат редовен диалог с икономическите оператори и другите органи, свързани с международната търговия със стоки. Те насърчават прозрачността, като предоставят свободен достъп — по възможност безплатно и по интернет — до митническото законодателство, общите административни разпоредби и формулярите за заявления.

Предоставяне на информация на митническите органи

1. Всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

2. Лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните:

Първата алинея се прилага и за предоставянето във всякаква друга форма на всякаква информация, която се изисква от или се представя на митническите органи.

Когато декларацията или уведомление е подадено, заявлението е подадено или информация е предоставена от митнически представител на съответното лице, съгласно посоченото в член 18, този митнически представител също е обвързан със задълженията, предвидени в първата алинея от настоящия параграф.

1. Държавите членки си сътрудничат с Комисията за разработването, поддържането и експлоатацията на електронни системи за обмен на информация между митническите органи и с Комисията и за съхранение на такава информация в съответствие с кодекса.

2. Държави членки, на които е била предоставена дерогация в съответствие с член 6, параграф 4, не са задължени да разработват, поддържат и експлоатират, в рамките на обхвата на тази дерогация, електронните системи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Комисията определя, посредством актове за изпълнение, техническите разпоредби за разработването, поддържането и експлоатацията на електронните системи, посочени в член 16, параграф 1.

1. Всяко лице може да определи свой митнически представител.

Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице.

2. Митническият представител трябва да е установен на митническата територия на Съюза.

Освен ако не е предвидено друго, това изискване не се прилага, когато митническият представител действа за сметка на лица, за които не се изисква да са установени на митническата територия на Съюза.

3. Държавите членки могат да определят в съответствие с правото на Съюза условията, при които митническият представител може да предоставя услуги в държавата членка, в която е установен. Независимо от това, без да се засяга прилагането на по-малко строги критерии от въпросната държава членка, митнически представител, който отговаря на критериите, определени в член 39, букви a) —г) има право да предоставя тези услуги в държава членка, различна от тази, в която е установен.

4. Държавите членки могат да прилагат условията, определени в съответствие с първото изречение от параграф 3, спрямо митническите представители, които не са установени на митническата територия на Съюза.

1. Във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали представителството е пряко или косвено.

Лица, които пропуснат да заявят, че действат като митнически представители, или които заявят, че действат като такива, без да са упълномощени за това, се считат, че действат от свое име и за своя сметка.

2. Митническите органи могат да изискат от лица, които заявяват, че действат като митнически представители, да представят доказателство, че са упълномощени от представляваното лице.

В специфични случаи митническите органи не изискват представянето на такова доказателство.

3. Митническите органи не изискват от лице, което действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности, да представя всеки път доказателства за упълномощаване, при условие че това лице е в състояние да представи такива доказателства по искане на митническите органи.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се определят:

Комисията определя, посредством актове за изпълнение, процедурните правила за предоставянето и доказването на правото, посочено в член 18, параграф 3.

Решения, свързани с прилагане на митническото законодателство

1. Когато лице поиска решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, то трябва да представи цялата информация, изисквана от компетентните митнически органи, за да могат те да вземат това решение.

Решение може също да бъде поискано от няколко лица и да бъде взето по отношение на няколко лица съгласно условията, предвидени в митническото законодателство.

Освен ако не е предвидено друго, компетентният митнически орган е органът на мястото, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и където се извършват поне част от дейностите, включени в обхвата на решението.

2. Своевременно и не по-късно от 30 дни от получаване на заявлението за издаване на решение, митническите органи проверяват дали са изпълнени условията за приемането на това заявление.

Когато митническите органи установят, че заявлението съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в първа алинея.

3. Компетентните митнически органи вземат решението, посочено в параграф 1, и уведомяват заявителя своевременно, но не по-късно от 120 дни от датата на приемане на заявлението, освен когато е предвидено друго.

Когато митническите органи не са в състояние да спазят срока за вземане на решение, те уведомяват заявителя за това преди изтичането на този срок, като посочват причините и отбелязват необходимия им допълнителен срок за вземане на решение. Освен когато е предвидено друго, този допълнителен срок не надвишава 30 дни.

Без да се засяга втора алинея, митническите органи могат да продължат срока за вземане на решение, съгласно определеното в митническото законодателство, когато заявителят поиска продължаване за да отстрани нередовностите, с цел да гарантира изпълнението на условията и критериите. Съответните нередовности и срокът необходим за отстраняването им, се съобщават на митническите органи, които ще решават продължаването на срока.

4. Освен ако в решението или в митническото законодателство е предвидено друго, решението поражда действие от датата, на която заявителят го е получил или се счита, че го е получил. С изключение на случаите, предвидени в член 45, параграф 2, приетите решения се изпълняват от митническите органи от тази дата.

5. Освен ако не е предвидено друго в митническото законодателство, решението е безсрочно.

6. Преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.

Първа алинея не се прилага в следните случаи:

7. Всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.

Управление на решения, взети въз основа на заявление

1. Титулярят на решението изпълнява задълженията, произтичащи от това решение.

2. Титулярят на решението уведомява незабавно митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му.

3. Без да се засягат разпоредбите, установени в други области и определящи случаите, при които решенията са нищожни или загубили валидността си, митническите органи, взели решението, могат по всяко време да го обезсилят, изменят или отменят, когато то не съответства на митническото законодателство.

4. В специфични случаи митническите органи извършват следното:

►C2 5. Митническите органи извършват мониторинг на изпълнението на условията и критериите от титуляря на решението. Те извършват мониторинг също и на спазването на задълженията ◄ , произтичащи от това решение. Когато титулярят на решението е установен преди по-малко от три години, митническите органи извършват отблизо мониторинг спрямо него през първата година след вземане на решението.

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се определят:

Комисията определя чрез актове за изпълнение процедурните правила за:

Освен когато действието на дадено решение е ограничено до една или няколко държави членки, свързаните с прилагането на митническото законодателство решения са валидни на цялата митническа територия на Съюза.

1. Митническите органи обезсилват решение, което е благоприятно за титуляря на решението, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

2. Титулярят на решението се уведомява за неговото обезсилване.

3. Обезсилването поражда действие от датата, на която първоначалното решение е породило действие, освен ако в решението е посочено друго в съответствие с митническото законодателство.

1. Благоприятно решение се отменя или изменя когато — в случаите извън посочените в член 27:

2. Освен когато е предвидено друго, благоприятно решение отнасящо се до няколко лица може да бъде отменено само по отношение на лицето, което не изпълни задължение, наложено по силата на това решение.

3. Титулярят на решението се уведомява за неговата отмяна или изменение.

4. По отношение на отмяната или изменението на решението се прилага член 22, параграф 4.

В изключителни случаи обаче, когато законните интереси на титуляря на решението налагат това, митническите органи могат да отложат датата, от която отмяната или изменението на решението поражда действие до една година. Тази дата се посочва в решението за отмяна или за изменение.

Освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.

Ограничения, приложими към решения относно стоки, поставени под митнически режим или които са временно складирани

Освен ако засегнатото лице не поиска това, отмяната, изменението или спирането на благоприятно решение не засяга стоките, които към момента на пораждане на действие на отмяната, изменението или спирането вече са били поставени и все още са под митнически режим или са временно складирани по силата на решението, което се отменя, изменя или спира.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за обезсилване, отмяна или изменение на благоприятни решения.

Решения, отнасящи се до обвързваща информация

1. Въз основа на подадено заявление митническите органи издават решения, отнасящи се до обвързваща тарифна информация, наричани по-долу „решения ОТИ“, или решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода, наричани по-долу „решения ОИП“.

Такова заявление не се приема, ако е налице някое от следните обстоятелства:

2. Решенията ОТИ или ОИП са обвързващи само по отношение на тарифното класиране или определянето на произхода на стоките:

3. Решенията ОТИ или ОИП са валидни за срок от три години от датата, на която решението поражда действие.

4. За прилагането на решение ОТИ или ОИП в контекста на конкретен митнически режим титулярят на решението трябва да може да докаже:

Управление на решения, отнасящи се до обвързваща информация

1. Валидността на решение ОТИ се прекратява преди края на срока, посочен в член 33, параграф 3, когато то престане да отговаря на законовите изисквания в резултат на което и да е от следните:

с действие от датата на прилагане на това изменение или на тези мерки;

2. Валидността на решение ОИП се прекратява преди края на срока, посочен в член 33, параграф 3, в който и да е от следните случаи:

3. Валидността на решенията ОТИ и ОИП не се прекратява със задна дата.

4. Чрез дерогация от член 23 параграф 3 и член 27 решенията ОТИ и ОИП се обезсилват, ако са издадени въз основа на невярна или непълна информация от заявителите.

5. Решенията за ОТИ и за ОИП се отменят в съответствие с член 23, параграф 3 и член 28. Тези решения обаче не се отменят по искане на титуляря на решението.

6. Решенията ОТИ и ОИП не подлежат на изменение.

7. Митническите органи отменят решенията ОТИ:

9. Когато валидността на решение ОТИ или ОИП се прекратява в съответствие с параграф 1, буква б) или с параграф 2 или то е отменено в съответствие с параграф 5, 7 или 8, решението ОТИ или ОИП може все пак да се използва по отношение на обвързващи договори, които се основават на решението и са сключени преди прекратяване на неговата валидност или преди неговата отмяна. Това продължено използване не се прилага, когато дадено решение ОИП е издадено за стоки, които са за износ.

Продълженото използване, посочено в първата алинея не надвишава шест месеца от датата, на която решението ОТИ или ОИП е престанало да бъде валидно или е било отменено. При все това мерките, посочени в член 57, параграф 4 или в член 67, могат да изключат продълженото използване или да определят по-кратък срок. При продукти, за които е подаден лиценз за внос или за износ, когато се извършват митнически формалности, срокът от шест месеца се заменя от срока на валидност на лиценза.

За да се възползва от удълженото използване на решение ОТИ или ОИП, титулярят на това решение подава заявление до митническите органи, които са взели решението, в рамките на 30 дни от датата, на която то престава да бъде валидно или се отменя, като посочва количествата, за които се иска срок на удължено използване и държавата членка или държавите членки, в които стоките ще бъдат митнически оформени в срока на продълженото използване. Този митнически орган взема решение за удълженото използване и уведомява титуляря незабавно и най-късно в рамките на 30 дни от датата, на която е получил цялата необходима информация, за да може да вземе това решение.

10. Комисията уведомява митническите органи когато:

11. Комисията може да приема решения, с които изисква от държавите членки да отменят определени решения ОТИ или ОИП, за да се осигури правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода на стоките.

Решения, отнасящи се до обвързваща информация, във връзка с други фактори

В специфични случаи при постъпило заявление митническите органи вземат решения, отнасящи се до обвързваща информация във връзка с други фактори, посочени в Дял II, въз основа на които се прилагат вносни или износни мита и други мерки относно търговията със стоки.

1. Чрез актове за изпълнение Комисията приема процедурните правила:

2. Комисията приема чрез актове за изпълнение решенията, с които от държавите членки се изисква да отменят:

Когато становището на комитета, посочено в член 285, параграф 1, следва да се получи чрез писмена процедура, се прилага член 285, параграф 6.

1. Икономически оператор, който е установен на митническата територия на Съюза и който отговаря на критериите, предвидени в член 39, може да подаде заявление за получаване на статус на одобрен икономически оператор.

Митническите органи, при необходимост след консултация с други компетентни органи, предоставят този статус, който подлежи на мониторинг.

2. Статусът на одобрен икономически оператор се състои от следните видове разрешения за:

3. Едновременно могат да бъдат притежавани и двете разрешения по параграф 2.

4. Статусът на одобрен икономически оператор се признава, при спазване изискванията на членове 39, 40 и 41, от митническите органи във всички държави членки.

5. Въз основа признаването на статуса на одобрен икономически оператор за митнически опростявания и при условие че са изпълнени изискванията, отнасящи се до конкретен вид опростяване на процедурите, предвидено в митническото законодателство, митническите органи разрешават на оператора да се възползва от това опростяване. При предоставянето на статуса на одобрен икономически оператор митническите органи не преразглеждат критериите, които вече са били проверени.

6. Одобреният икономически оператор, посочен в параграф 2, се ползва от по-благоприятно третиране в сравнение с другите икономически оператори по отношение на митническия контрол в зависимост от вида на даденото разрешение, включително от по-малък физически и документен контрол.

7. Митническите органи предоставят предимства, произтичащи от статуса на одобрен икономически оператор, на лица, установени в държави или територии, извън митническата територия на Съюза, които спазват условията и изпълняват задълженията, определени в съответното законодателство на тези страни или територии, доколкото тези условия и задължения са признати от Съюза за еквивалентни на наложените на одобрените икономически оператори, установени на митническата територия на Съюза. Това предоставяне на предимства се основава на принципа на реципрочност, освен ако не е решено друго от Съюза, и е подкрепено от международно споразумение или от законодателството на Съюза в областта на общата търговска политика.

Критериите за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор са следните:

Чрез актове за изпълнение Комисията приема редът и условията за прилагане на критериите, предвидени в член 39.

1. Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете:

3. Държавите членки съобщават на Комисията в срок от 180 дни от датата на прилагане на настоящия член, в съответствие с член 288, параграф 2, действащите национални разпоредби според предвиденото в параграф 1 от настоящия член и незабавно я уведомяват за всяко тяхно последващо изменение.

Решения, вземани от правораздавателен орган

Членове 44 и 45 не се прилагат за жалби, които са подадени с оглед обезсилването, отмяната или изменението на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, взето от правораздавателен орган или от митническите органи, когато действат като правораздавателни органи.

1. Всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично.

Всяко лице, което е подало заявление до митническите органи за издаване на решение и което не е получило решение по заявлението си в срока, посочен в член 22, параграф 3, също има право на обжалване.

2. Правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива:

3. Жалбата се подава в държавата членка, където е взето или поискано решението.

4. Държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи.

1. Подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалваното решение.

2. Въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.

3. В случаите по параграф 2, когато в резултат на обжалваното решение възниква задължение за плащане на вносни или износни мита, спирането на изпълнението на това решение се извършва само при предоставяне на обезпечение, освен ако въз основа на документирана оценка бъде установено, че такова обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника.

1. Митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим.

Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация или уведомление и наличието, автентичността, точността и валидността на документи, проверка на счетоводната отчетност на икономическите оператори и други видове отчетност, проверка на транспортни средства, проверка на багаж и други стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия.

2. Митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване на риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на Съюза и където е възможно, на международно равнище.

3. Митническият контрол се извършва в обща рамка за управление на риска, която се основава на обмен на информация за риск и на резултатите от анализ на риска между митническите администрации и с която се установяват общи критерии и стандарти за риска, контролни мерки и приоритетни области за контрол.

Контролът, основан на такава информация и критерии, се извършва без да се засяга другият контрол, извършван съгласно параграф 1 или съгласно другите действащи разпоредби.

4. Митническите органи извършват управление на риска, за да разграничават равнищата на риск, свързан със стоките, които са обект на митнически контрол или надзор, и да определят дали и съответно къде стоките ще бъдат подлагани на специален митнически контрол.

Управлението на риска включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на този процес и резултатите от него въз основа на международни, съюзни и национални източници и стратегии.

5. Митническите органи обменят помежду си информация за риска и резултати от анализ на риска, когато:

6. При установяването на общите критерии и стандарти за риска, на контролните мерки и на приоритетните области за контрол съгласно параграф 3 се отчита всяко едно от следните:

7. Общите критерии и стандарти за риска, посочени в параграф 3, включват всяко едно от следните:

8. В приоритетните области за контрол се включват конкретни митнически режими, видове стоки, транспортни маршрути, видове транспорт или икономически оператори, по отношение на които през определен период се извършва по-задълбочен анализ на риска и засилен митнически контрол, без да се засяга контролът, който обикновено се извършва от митническите органи.

1. Когато компетентни органи, различни от митническите органи, следва да извършват контрол, различен от митническия контрол, по отношение на едни и същи стоки, митническите органи в тясно сътрудничество със съответните органи полагат усилия за извършването на този контрол по възможност по същото време и на същото място, където се извършва митническият контрол (едно спиране), като митническите органи имат координираща роля в постигането на тази цел.

2. В контекста на предвидения по настоящия раздел контрол, когато това е необходимо за минимизиране на риска и борба с измамите, митническите органи и другите компетентни органи могат да обменят помежду си и с Комисията получените данни във връзка с въвеждането, напускането, транзита, движението, складирането и специфичната употреба на стоки, включително пощенски трафик, придвижвани между митническата територия на Съюза и държави или територии извън митническата територия на Съюза, наличието и движението в рамките на митническата територия на Съюза на несъюзни стоки и стоки под режим специфична употреба, както и резултатите от всеки извършен контрол. Митническите органи и Комисията могат също да обменят помежду си такива данни с цел осигуряване на еднаквото прилагане на митническото законодателство.

За целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.

Такъв контрол може да се извършва в помещенията на държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели.

1. Митнически контрол или формалности по отношение на ръчния и придружаван багаж на лица, които предприемат вътресъюзен полет или вътресъюзно морско пътуване, се извършват, само ако митническото законодателство предвижда такъв контрол или формалности.

2. Параграф 1 се прилага, без да се засяга някое от следните:

1. Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки за осигуряване на еднаквото извършване на митническия контрол, включително обмена на информация за риска и резултати от анализ на риска, общите критерии и стандарти за риска, контролните мерки и приоритетните области за контрол, посочени в член 46, параграф 3.

При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, надлежно обосновани с необходимостта бързо да се актуализира нормативната уредба за общото управление на риска и да се адаптират обменът на информация за риска и резултати от анализ на риска, общите критерии и стандарти за риск, контролните мерки и приоритетните области за контрол спрямо изменението на рисковете, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение съгласно процедурата по член 285, параграф 5.

2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя пристанищата или летищата, където, в съответствие с член 49, се извършват митническият контрол и митническите формалности по отношение на следното:

Съхраняване на документи и друга информация, такси и разходи

Съхраняване на документи и друга информация

1. За целите на митническия контрол заинтересованите лица съхраняват документите и информацията, посочени в член 15, параграф 1, за срок не по-кратък от три години, на всякакъв носител, достъпен и приемлив за митническите органи.

За стоки, допуснати за свободно обращение при обстоятелства, различни от тези по трета алинея, или за стоки, декларирани за износ, този срок започва да тече от края на годината, в която са приети митническите декларации за допускане за свободно обращение или за износ.

За стоки, допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, този срок започва да тече от края на годината, в която тези стоки престават да подлежат на митнически надзор.

В случай на стоки, поставени под друг митнически режим, или стоки на временно складиране, този срок започва да тече от края на годината, в която съответният митнически режим е приключен или временното складиране е завършило.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 103, параграф 4, когато при митническия контрол във връзка с митническо задължение се установи, че съответното вписване в счетоводната отчетност следва да се поправи и заинтересованото лице е уведомено за това, документите и информацията се съхраняват за срок от три години след изтичане на срока, посочен в параграф 1 на настоящия член.

Когато е подадена жалба или е започнато съдебно производство, документите и информацията се съхраняват за срока, предвиден в параграф 1, или до приключване на процедурата по обжалване или на съдебното производство, в зависимост от това кое настъпва на по-късна дата.

1. Митническите органи не налагат такси за извършването на митнически контрол или за друга форма на прилагане на митническото законодателство в рамките на официалното работно време на компетентните митнически учреждения.

2. Митническите органи могат да налагат такси или да изискват покриване на разходите за предоставяне на специфични услуги, по-специално:

Преизчисляване на суми в друга валута и срокове

1. Компетентните органи публикуват и/или посочват в интернет приложимия обменен курс, ако се налага преизчисляване на суми в друга валута по една от следните причини:

2. Равностойността на еврото в национални валути, която се прилага в рамките на митническото законодателство, когато преизчисляването на суми в друга валута е необходимо поради причини, различни от посочените в параграф 1, се определя най-малко веднъж годишно.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата за конвертиране на парични единици за целите, посочени в член 53, параграфи 1 и 2.

1. Освен ако не е предвидено друго, когато в митническото законодателство е определен срок, дата или краен срок, нито срокът може да бъде удължаван или съкращаван, нито датата или крайният срок — изменяни.

2. Прилагат се правилата за срокове, дати и крайни срокове, установени в Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове ( 2 ), освен ако в митническото законодателство не е предвидено друго.

ЕЛЕМЕНТИ, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО СЕ НАЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТА И ДРУГИ МЕРКИ ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ

Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоки

1. Дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа.

Другите мерки, установени от разпоредби на Съюза за специфични области, свързани с търговията със стоки, се прилагат в съответните случаи съгласно тарифното класиране на стоките.

2. Общата митническа тарифа включва всяко едно от следните:

3. Когато съответните стоки отговарят на условията, включени в мерките по букви г) до ж) от параграф 2, мерките, посочени в тези разпоредби, се прилагат по заявление на декларатора вместо предвидените в буква в) от посочения параграф. Заявлението може да бъде подадено и със задна дата, при условие че се изпълняват сроковете и условията, установени в съответната мярка или в Кодекса.

4. Когато прилагането на мерките по букви г) до ж) от параграф 2 или освобождаването от мерките, посочени в буква з) от него, е ограничено до определен обем от вноса или износа, прилагането или освобождаването се прекратява в случая на тарифни квоти веднага щом се достигне определеният обем на вноса или износа.

При тарифни тавани прилагането се прекратява с правен акт на Съюза.

5. Допускането за свободно обращение или износа на стоки, за които се прилагат мерките по параграфи 1 и 2, могат да бъдат предмет на наблюдение.

1. За целите на прилагането на Общата митническа тарифа „тарифно класиране“ на стоки е определянето на подпозицията или по-нататъшно подразделение от Комбинираната номенклатура, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки.

2. За целите на прилагането на нетарифни мерки „тарифно класиране“ на стоки е определянето на подпозицията или по-нататъшно подразделение от Комбинираната номенклатура или от всяка друга номенклатура, установена с разпоредби на Съюза и основаваща се изцяло или частично на Комбинираната номенклатура или добавяща подразделения към нея, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки.

3. Подпозицията или по-нататъшното подразделение, определени съгласно параграфи 1 и 2, се използват за прилагане на мерките, отнасящи се за тази подпозиция.

4. Комисията може да приема мерки за определяне на тарифното класиране на стоки в съответствие с параграфи 1 и 2.

1. Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки за еднаквото управление на тарифните квоти и тарифните тавани по член 56, параграф 4 и за управлението на наблюдението във връзка с допускането за свободно обращение или износ на стоки по член 56, параграф 5.

2. Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерките по член 57, параграф 4.

При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно с необходимостта бързо да се осигури правилно и еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата по член 285, параграф 5.

В членове 60 и 61 се установяват правилата за определяне на непреференциалния произход на стоките за целите на прилагането на:

1. За стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия.

2. За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството.

1. Когато в митническата декларация съгласно митническото законодателство е посочен произходът на стоките, митническите органи могат да изискат от декларатора да го докаже.

2. Когато се представя доказателство за произход на стоките съгласно митническото законодателство или друго законодателство на Съюза, уреждащи специфични области, митническите органи имат право в случаи на основателно съмнение да поискат всякакви допълнителни доказателства, за да се уверят, че посоченият произход съответства на правилата, установени в съответното законодателство на Съюза.

3. Когато изискванията на търговията налагат това в рамките на Съюза може да бъде издаден документ, доказващ произхода в съответствие с действащите правила за произход в държавата или територията на получаване или с всякакъв друг метод за определяне на страната, в която стоките са били изцяло получени или са претърпели последната си съществена трансформация.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с които се определят правилата, при спазването на които се счита, че стоките, за които е необходимо определяне на непреференциален произход за целите на прилагане на мерките на Съюза, посочени в член 59, се смята че са изцяло получени само в една държава или територия или че са претърпели последната си, съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството в дадена страна или територия, съгласно член 60.

Чрез актове за изпълнение Комисията приема процедурните правила за предоставянето и проверката на доказателството за произход, предвидено в член 61.

1. За да се ползват от мерките по член 56, параграф 2, буква г) или д) или от нетарифни преференциални мерки, стоките отговарят на правилата за преференциалния произход по параграфи 2 —5 от настоящия член.

2. По отношение на стоки, които се ползват от преференциални мерки, посочени в споразуменията, които Съюзът е сключил с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии, правилата за преференциалния произход се установяват в тези споразумения.

3. За стоки, които се ползват от преференциални мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или по отношение на групи такива държави или територии, различни от посочените в параграф 5, Комисията приема мерки, установяващи правилата за преференциалния произход.

Тези правила се основават или на критерия, че стоките са изцяло получени, или на критерия, че стоките са резултат от достатъчна обработка или преработка.

4. По отношение на стоки, които се ползват от преференциални мерки, приложими за търговията между митническата територия на Съюза и Сеута и Мелила, посочени в протокол 2 към Договора за присъединяване от 1985 г., правилата за преференциалния произход се приемат съгласно член 9 от същия протокол.

5. По отношение на стоки, които се ползват от преференциални мерки, посочени в преференциалните споразумения в полза на отвъдморските държави и територии, асоциирани със Съюза, правилата за преференциалния произход се приемат в съответствие с член 203 от ДФЕС.

6. По собствена инициатива или по искане на държава или територия бенефициер Комисията може, за определени стоки, да предостави на тази държава или територия временна дерогация от правилата относно преференциалния произход, посочени в параграф 3.

Временната дерогация се обосновава с един от следните мотиви:

Искане за дерогация се прави в писмена форма до Комисията от съответната държава или територия бенефициер.В искането се съдържат причините посочени във втора алинея, и подходящи потвърждаващи документи.

Временната дерогация се ограничава до продължителността на въздействието на вътрешните или външни фактори, които са причина за нея, или до срока, необходим на държавата или територията бенефициер да осигури спазването на правилата.

Когато се предостави дерогация, съответната държава или територия бенефициер спазва всички установени изисквания относно информацията, която трябва да бъде осигурена на Комисията по отношение на използването на дерогацията и управлението на количествата, за които тя е била предоставена.

На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с които се определят правилата за преференциалния произход, посочени в член 64, параграф 3.

Чрез актове за изпълнение Комисията приема:

Комисията може да приема мерки за определяне на произхода на конкретни стоки в съответствие с правилата за произход, приложими за тези стоки.

Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерките по член 67. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно с необходимостта бързо да се осигури правилно и еднакво прилагане на правилата за произход, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата по член 285, параграф 5.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.

Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност

1. Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

2. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

3. Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

1. При определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят:

2. Всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена съгласно параграф 1, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

3. При определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член.

Елементи, които не се включват в митническата стойност

При определянето на митническата стойност съгласно член 70, не се включва никое от следните:

При заявление митническите органи могат да разрешат следните елементи да се определят въз основа на специални критерии, когато те не подлежат на количествена оценка към датата, на която е приета митническата декларация:

Вторични методи за определяне на митническата стойност

1. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.

2. Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е:

3. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:

На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се определят условията за предоставяне на разрешението, посочено в член 73.

Чрез актове за изпълнение Комисията установява процедурните правила за:

Допускане за свободно обращение и временен внос

1. Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими:

2. Митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

3. Длъжник е деклараторът. При косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник.

Когато митническа декларация за един от режимите, посочени в параграф 1, е съставена на базата на информация, която води до несъбиране или частично събиране на дължимите вносни мита, лицето, което е предоставило информацията, изисквана за декларацията, и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.

Специални разпоредби по отношение на стоките без произход

1. Когато по отношение на стоки без произход, използвани в производството на продукти, за които се издава или съставя доказателство за произход в рамките на преференциално споразумение между Съюза и определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии, се прилага забрана за възстановяване на вносни мита или за освобождаване от вносни мита, митническото задължение при внос възниква по отношение на тези стоки без произход при приемане на декларацията за реекспорт на съответните продукти.

2. При възникване на митническо задължение съгласно параграф 1 размерът на вносните мита, съответстващ на задължението, се определя при същите условия, както в случай на митническо задължение, което би възникнало при приемане на същата дата на митническа декларация за допускане за свободно обращение на стоките без произход, използвани за производството на съответните продукти, с цел завършване на режим активно усъвършенстване.

3. Прилага се член 77, параграфи 2 и 3. Въпреки това по отношение на несъюзните стоки, посочени в член 270, длъжникът е лицето, което подава декларацията за реекспорт. При косвено представителство лицето, за чиято сметка се подава декларацията, също е длъжник.

Възникване на митническо задължение при неизпълнение

1. Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните:

2. Митническото задължение възниква в един от следните моменти:

3. В случаите по букви а) и б) от параграф 1 длъжникът е едно от следните лица:

4. В случаите по буква в) от параграф 1 длъжникът е лицето, от което се изисква да изпълни условията за поставянето на стоките под митнически режим или за митническата декларация за стоките, поставени под този митнически режим или за освобождаването от мита, или за намаляването на ставката на вносните мита поради специфичната употреба на стоките.

Когато е съставена митническа декларация във връзка с някой от митническите режими, посочени в буква в) от параграф 1, и изискваната съгласно митническото законодателство информация, свързана с условията за поставянето на стоките под този митнически режим, е предоставена на митническите органи, което води до несъбиране или частично събиране на дължимите вносни мита, лицето, предоставило информацията, необходима за съставяне на митническата декларация, и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.

1. Когато съгласно член 79, параграф 1 възниква митническо задължение по отношение на стоки, допуснати за свободно обращение с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, размерът на вносните мита, платен при допускането на стоките за свободно обращение, се приспада от размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение.

Първата алинея се прилага, когато митническото задължение възниква по отношение на остатъци и отпадъци, получени от унищожаването на такива стоки.

2. Когато съгласно член 79, параграф 1 възниква митническо задължение по отношение на стоки, поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита, платеният при частичното освобождаване размер на вносните мита се приспада от размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение.

1. Митническо задължение при износ възниква при поставянето на стоките, подлежащи на облагане с износни мита, под режим износ или режим пасивно усъвършенстване.

2. Митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

Когато митническа декларация е съставена въз основа на информация, която води до несъбиране или частично събиране на дължимите износни мита, лицето, което е предоставило информацията, изисквана за декларацията, и е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.

Възникване на митническо задължение при неизпълнение

1. За стоки, подлежащи на облагане с износни мита, митническото задължение при износ възниква при неизпълнение на едно от следните:

2. Митническото задължение възниква в един от следните моменти:

3. В случаите по буква а) от параграф 1 длъжникът е едно от следните лица:

4. В случаите по буква б) от параграф 1 длъжник е лицето, от което се изисква да изпълни условията, при които е било разрешено извеждането на стоките от митническата територия на Съюза с пълно или частично освобождаване от износни мита.

Общи разпоредби за митническите задължения при внос и износ

1. Митническо задължение при внос или износ възниква дори когато се отнася за стоки, които са обект на каквато и да е забрана или ограничение при вноса или износа.

2. Въпреки това митническо задължение не възниква:

3. За целите на санкциите, приложими към митническите нарушения, митническото задължение се счита за възникнало, когато законодателството на държава членка предвижда, че санкциите се определят въз основа на вносни или износни мита или наличието на митническо задължение.

Когато за плащането на вносни или износни мита, съответстващи на едно митническо задължение, има повече от един длъжник, длъжниците са солидарно отговорни за заплащането на съответния размер на митото.

Общи правила за изчисляване на размера на вносните и износните мита

1. Размерът на вносните или износните мита се определя въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими към съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение по отношение на тези стоки.

2. Когато не е възможно да се определи точно моментът на възникване на митническото задължение, се взема предвид моментът, в който митническите органи установят, че стоките са в ситуация, при която възниква митническо задължение.

Въпреки това когато наличната информация позволява на митническите органи да установят, че митническото задължение е възникнало в момент преди този, в който са установили това, митническото задължение се счита за възникнало в най-ранния момент, за който това може да бъде установено.

Специални правила за изчисляване на размера на вносните мита

1. Когато по отношение на стоки, поставени под митнически режим или на временно складиране на митническата територия на Съюза, са направени разходи за складиране или за обичайни операции по тези стоки, такива разходи или увеличаването на стойността не се вземат предвид при изчисляването на размера на вносните мита, в случай че деклараторът представи задоволително доказателство за тези разходи.

Въпреки това митническата стойност, количеството, естеството и произходът на използваните в операциите несъюзни стоки се вземат предвид при изчисляването на размера на вносните мита.

2. Когато тарифното класиране на стоки, поставени под митнически режим, се променя в резултат на обичайните операции на митническата територия на Съюза, по искане на декларатора се прилага първоначалното тарифно класиране на стоките, поставени под този режим.

3. Когато възниква митническо задължение по отношение на ►C2 преработени продукти ◄ , получени под режим активно усъвършенстване, по искане на декларатора размерът на вносните мита, съответстващ на това задължение, се определя въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, към момента на приемането на митническата декларация за тези стоки.

4. В специфични случаи размерът на вносните мита се определя съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член без искане на декларатора, за да се избегне неспазването на тарифните мерки, посочени в член 56, параграф 2, буква з).

5. Когато възниква митническо задължение за ►C2 преработени продукти ◄ , в резултат на режим пасивно усъвършенстване, или за заместващи продукти съгласно член 261, параграф 1, размерът на вносните мита се изчислява въз основа на разходите за операцията по усъвършенстване, извършена извън митническата територия на Съюза.

6. Когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно третиране на дадена стока или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита съгласно член 56, параграф 2, букви г) - ж), членове 203, 204, 205 и 208 или членове 259 - 262 от настоящия регламенти или съгласно Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания ( 3 ),, това благоприятно тарифно третиране или освобождаването се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от настоящия регламент, при условие че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама.

Място на възникване на митническото задължение

1. Митническото задължение възниква на мястото, където се подава митническата декларация или декларацията за реекспорт, посочени в членове 77, 78 и 81.

Във всички останали случаи митническото задължение възниква на мястото, където са настъпили събитията, довели до неговото възникване.

Когато не е възможно да се определи това място, митническото задължение възниква на мястото, където митническите органи установят, че стоките се намират в ситуация, при която възниква митническо задължение.

2. Когато стоките са поставени под митнически режим, който не е приключен, или когато временното складиране не е завършило правилно, и мястото, където е възникнало митническото задължение, не може да се определи съгласно втора или трета алинея от параграф 1 в рамките на определен срок, митническото задължение възниква на мястото, където стоките са поставени под съответния режим, или на мястото, където са въведени на митническата територия на Съюза под този режим или където са били на временно складиране.

3. Когато наличната информация позволява на митническите органи да установят, че митническото задължение би могло да е възникнало на няколко места, за място на възникване на митническото задължение се приема мястото, където то е възникнало за първи път.

4. Ако митническите органи установят, че съгласно член 79 или член 82 е възникнало митническо задължение в друга държава членка и размерът на вносните или износните мита, съответстващ на това задължение, е по-малък от 10 000 EUR, се приема, че митническото задължение е възникнало в държавата членка, в която е установено неговото възникване.

Обезпечаване на потенциално или съществуващо митническо задължение

1. Ако не е предвидено друго, настоящата глава се прилага за обезпечения за възникнали митнически задължения, както и за такива, които биха могли да възникнат.

2. Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение, това обезпечение покрива размера на вносното или износното мито и другите вземания, възникнали във връзка с вноса или износа на стоките когато:

Обезпечение, което не може да бъде използвано извън държавата членка, в която е изискано, е валидно само в тази държава членка и покрива най-малкото размера на вносното или износното мито.

3. Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение, това обезпечение трябва да бъде изискано от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник. Митническите органи могат да разрешат също обезпечението да бъде предоставено от друго лице вместо от лицето, от което то се изисква.

4. Без да се засяга член 97, митническите органи изискват предоставяне само на едно обезпечение по отношение на конкретни стоки или конкретна декларация.

Обезпечението, предоставено за конкретна декларация, независимо дали декларацията е вярна, се прилага за размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение и други вземания, по отношение на всички стоки, обхванати от тази декларация или вдигнати въз основа на нея.

Ако обезпечението не е било освободено, то може също така да се използва в рамките на сумата, за която е било предоставено, за събиране на вносни или износни мита и други вземания, станали дължими в резултат на последващ контрол на тези стоки.

5. По заявление на лицето, посочено в параграф 3 от настоящия член, митническите органи могат да разрешат съгласно член 95, параграфи 1, 2 и 3, предоставянето на общо обезпечение за покриване размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение по отношение на две или повече операции, декларации или митнически режими.

6. Митническите органи извършват мониторинг на обезпечението.

7. Държавите, регионалните и местните органи на управление или други органи, уредени от публичното право, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение за дейностите си като публични органи.

8. Обезпечение не се изисква в който и да е от следните случаи:

9. Митническите органи могат да не изискват предоставянето на обезпечение, когато размерът на вносните или износните мита, които трябва да бъдат обезпечени, не надвишава статистическия праг за декларации, установен съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни ( 4 ).

1. Когато се предвижда задължително предоставяне на обезпечение, митническите органи определят размера на това обезпечение, който е равен на точния размер на вносните и износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на други вземания, в случай че този размер може със сигурност да бъде определен в момента, в който се изисква обезпечението.

Когато не е възможно да се определи точният размер, обезпечението се определя в размер, равен на най-високия определен от митническите органи размер на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на други вземания, които са възникнали или биха могли да възникнат.

2. Без да се засяга член 95, при предоставено общо обезпечение за размера на вносните и износните мита, съответстващ на митническите задължения, и на други вземания, чийто размер се променя във времето, размерът на това обезпечение трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническите задължения, и на другите вземания.

Когато не се предвижда задължително предоставяне на обезпечение, такова обезпечение се изисква от митническите органи, когато преценят, че в предвидения срок плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ на възникналото митническо задължение, и на другите вземания, не е сигурно. Размерът на обезпечението се определя от митническите органи, така че да не превишава размера, определен съгласно член 90.

1. Обезпечението може да бъде предоставено чрез:

2. Обезпечение под формата на депозит в пари или някакво друго платежно средство, се предоставя в съответствие с действащите разпоредби в държавата членка, където се изисква това обезпечение.

Когато обезпечението се предоставя под формата на депозит в пари или някакво друго равностойно платежно средство, митническите органи не дължат лихва по него.

Лицето, което е длъжно да предостави обезпечение, е свободно да избира вида му от посочените в член 92, параграф 1.

Въпреки това митническите органи имат право да откажат да приемат избрания вид обезпечение, когато то е несъвместимо с правилното функциониране на съответния митнически режим.

Митническите органи имат право да изискват избраният вид на обезпечението да не се променя за определен период от време.

1. Поръчителят, посочен в член 92, параграф 1, буква б), е трето лице, установено на митническата територия на Съюза. Той трябва да бъде одобрен от митническите органи, които изискват обезпечението, освен когато този поръчител е кредитна институция, финансова институция или застрахователно дружество, лицензирана или лицензирано в Съюза съгласно действащите разпоредби на Съюза.

2. Поръчителят се ангажира в писмена форма да заплати обезпечения размер на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания.

3. Митническите органи имат право да откажат да одобрят предложения поръчител или предложения вид обезпечение, когато преценят, че поръчителят или обезпечението не обезпечава по сигурен начин в рамките на предписания период плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническото задължение, и на другите вземания.

1. Разрешението по член 89, параграф 5 се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

2. Когато се предоставя общо обезпечение за митнически задължения и други вземания, които биха могли да възникнат, икономически оператор може да получи разрешение за използване на общо обезпечение с намален размер или за освобождаване от обезпечение, при условие че отговаря на критериите, определени в член 39, букви б) и в).

3. Когато се предоставя общо обезпечение за митнически и други вземания, които са възникнали, одобреният икономически оператор за митнически опростявания, след подаване на заявление, получава разрешение да използва общо обезпечение с намален размер.

4. Общото обезпечение с намален размер, посочено в параграф 3, е равностойно на предоставянето на обезпечение.

Временни забрани за използването на общи обезпечения

1. В контекста на специалните режими или временно складиране, Комисията може да вземе решение за временна забрана за използването на което и да е от следните:

2. Когато се прилага параграф 1, буква а) или б) от настоящия член, общо обезпечение с намален размер или освобождаване от обезпечение, или общо обезпечение, посочено в член 95, може да бъде разрешено, ако въпросното лице отговаря на всяко едно от следните условия:

За да получи разрешение за временно използване на общо обезпечение, върху което е наложена временна забрана, въпросното лице трябва също да отговаря на критериите, определени в член 39, букви б) и в).

Когато митническите органи установят, че предоставеното обезпечение не осигурява или вече не е надеждно или достатъчно да осигури заплащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания в предвидените срокове, те изискват от някое от лицата, посочени в член 89, параграф 3, или допълнително обезпечение, или заместване на първоначалното обезпечение с ново — по избор на лицето.

1. Митническите органи освобождават обезпечението незабавно след като митническото задължение или съответното друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново.

2. Когато митническото задължение или съответното друго вземане е частично погасено или може да възникне само за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересованото лице, освен когато тази сума не оправдава това.

1. Чрез актове за изпълнение Комисията установява процедурните правила:

2. Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерките по член 96.

По наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно с необходимостта бързо да се засили защитата на финансовите интереси на Съюза и на държавите членки, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата по член 285, параграф 5.

Събиране, плащане, възстановяване и опрощаване на вносните или износните мита

Определяне на размера на вносните или износните мита, уведомяване за митническото задължение и вземане под отчет

Определяне на размера на вносните или износните мита

1. Размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

2. Без да се засяга член 48, митническите органи могат да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора.

3. Когато размерът на дължимото вносно или износно мито не представлява цяло число, размерът може да бъде закръглян.

Когато размерът, посочен в първа алинея, е изразен в евро, закръглянето към по-голям или по-малък размер не може да превишава най-близкото цяло число.

Държава членка, чиято парична единица не е еврото, може да приложи mutatis mutandis разпоредбите на втора алинея или да ги дерогира, при условие че правилата, приложими за закръгляването, не оказват по-голямо финансово въздействие от правилата, предвидени във втора алинея.

1. Длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87.

Уведомяването, посочено в първата алинея, не се извършва в който и да е от следните случаи:

2. Когато размерът на дължимите вносни или износни мита е равен на размера, вписан в митническата декларация, вдигането на стоките от митническите органи е равностойно на уведомяване на длъжника за митническото задължение.

3. Когато не се прилага параграф 2, длъжникът се уведомява за митническото задължение от митническите органи, когато те са в състояние да определят размера на дължимите вносни или износни мита и да вземат решение.

Въпреки това, когато уведомлението за митническото задължение би могло да засегне наказателно разследване, митническите органи могат да отложат уведомлението до момент, в който то не би засягало наказателното разследване.

4. При условие че плащането е било обезпечено, митническото задължение, което съответства на общия размер на вносните или износните мита за всички стоки, вдигнати на едно и също лице в срок, определен от митническите органи, лицето може да бъде уведомено в края на този срок. Срокът, определен от митническите органи, не надвишава 31 дни.

1. Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение.

2. Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, три годишният срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство.

3. сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се спират, когато:

4. Когато митническото задължение става отново изискуемо съгласно член 116, параграф 7, сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се считат за спрени от датата на подаване на заявлението за възстановяване или опрощаване на мита съгласно член 121 до датата на издаване на решението за възстановяване или опрощаване.

1. Митническите органи, посочени в член 101, в съответствие с националното законодателство вписват в счетоводните си документи размера на дължимите вносни или износни мита, определен в съответствие със същия член, което представлява вземане под отчет.

Първата алинея не се прилага в случаите, определени в член 102, параграф 1, втора алинея.

2. Митническите органи могат да не вземат под отчет размера на вносните или износните мита, които съгласно член 103 съответстват на митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен.

3. Държавите членки определят практическите процедури за вземане под отчет на размера на вносните или износните мита. Тези процедури могат да се различават според това дали митническите органи, предвид обстоятелствата, при които е възникнало митническото задължение, имат сигурността, че съответните суми ще бъдат платени.

1. Когато възникне митническо задължение при приемане на митническа декларация за стоки за митнически режим, различен от временния внос с частично освобождаване от вносни мита, или чрез друго действие със същите правни последици както приемането на декларацията, митническите органи вземат под отчет размера на дължимите вносни или износни мита в рамките на 14 дни, от вдигането на стоките.

Въпреки това при условие че митническото задължение е било обезпечено, общият размер на вносните или износните мита за стоките, вдигнати на едно и също лице в срок, определен от митническите органи, но не по-дълъг от 31 дни, може да бъде взет под отчет само с едно вписване в края на срока. Това вземане под отчет се извършва в рамките на 14 дни от изтичането на определения срок.

2. Когато стоките могат да бъдат вдигнати при определени условия, които уреждат или определянето на размера на дължимите вносни или износни мита, или тяхното събиране, вземането под отчет се извършва в рамките на 14 дни от деня, в който е определен размерът на дължимите вносни или износни мита или е установено задължението за плащане на тези мита.

Въпреки това когато митническото задължение се отнася до временна мярка на търговската политика под формата на мито, вземането под отчет на размера на дължимите вносни или износни мита се извършва в рамките на два месеца от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на регламента, установяващ окончателната мярка на търговската политика.

3. Когато митническо задължение възникне при условия, които не се обхващат от параграф 1, размерът на дължимите вносни или износни мита се взема под отчет в рамките на 14 дни от датата, на която митническите органи са в състояние да определят размера на въпросните вносни или износни мита и да вземат решение.

4. Параграф 3 се прилага по отношение на размера на вносните или износните мита, които да бъдат събрани или които остава да бъдат събрани, когато размерът на дължимите вносни или износни мита не е бил взет под отчет съгласно параграфи 1, 2 и 3 или е бил определен и взет под отчет размер, по-нисък от дължимия.

5. Сроковете за вземане под отчет по параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат при непредвидими обстоятелства или в случаи на непреодолима сила.

6. Вземането под отчет може да бъде отложено в случая, посочен в член 102, параграф 3, втора алинея, до момент, в който уведомяването за митническото задължение вече не засяга наказателно разследване.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, ►C2 с цел да се определят случаите, посочени в член 102, параграф 1, втора алинея, буква г), ◄ в които митническите органи са освободени да уведомяват за митническото задължение.

Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки, за да осигури оказването на взаимопомощ между митническите органи при възникване на митническо задължение.

Общи срокове за плащане и спиране на срока за плащане

1. Длъжникът заплаща размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, за което е уведомен съгласно член 102, в определения от митническите органи срок.

Без да се засяга член 45, параграф 2, този срок не надвишава 10 дни от уведомяването на длъжника за митническото задължение. В случай на обобщено вземане под отчет съгласно условията, посочени в член 105, параграф 1, втора алинея, срокът се определя по такъв начин, че да не позволи на длъжника да получи по-дълъг срок за плащане от този, който би получил, ако му е било дадено отсрочване на плащането съгласно член 110.

Митническите органи могат да продължат този срок по заявление на длъжника, когато размерът на дължимите вносни или износни мита е бил определен при последващ контрол по член 48. Без да се засяга член 112, параграф 1, това продължаване не може да надвишава необходимото на длъжника време за предприемане на подходящите мерки, за да изпълни задълженията си.

2. Когато длъжникът ползва някое от улесненията във връзка с плащането, посочени в членове от 110 до 112, плащането се извършва в срока или сроковете, посочени във връзка с тези улеснения.

3. Срокът за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, се спира в който и да е от следните случаи:

1. Плащането се извършва в брой или по друг начин с подобен погасяващ ефект, включително чрез прихващане съгласно националното законодателство.

2. Плащането може да се извърши от трето лице вместо длъжника.

3. Длъжникът може да плати целия размер на вносните или износните мита или част от него, без да чака изтичането на срока, който му е определен за плащане.

По заявление на заинтересованото лице и при предоставяне на обезпечение митническите органи разрешават отсрочване на плащането на дължимите мита по един от следните начини:

Срокове, за които може да бъде отсрочено плащането

1. Плащането може да бъде отсрочено по член 110 за 30 дни.

2. Когато отсрочването на плащането се извършва съгласно член 110, буква а), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който е извършено уведомяването на длъжника за митническото задължение.

3. Когато отсрочването на плащането се извършва съгласно член 110, буква б), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който изтича периодът за обобщаване. Той се намалява с брой дни, равен на половината от броя на дните, включени в периода за обобщаване.

4. Когато отсрочването на плащането се извършва съгласно член 110, буква в), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който изтича определеният срок за вдигането на въпросните стоки. Той се намалява с брой дни, равен на половината от броя на дните, включени в съответния срок.

5. Когато сроковете, посочени в параграфи 3 и 4, са с нечетен брой дни, броят на дните, с които се намалява 30-дневният срок съгласно споменатите параграфи, е равен на половината от най-близкото по-малко четно число.

6. Когато сроковете, посочени в параграфи 3 и 4, са в седмици, държавите членки могат да предвидят плащането на вносните или износните мита, което е било отсрочено, да се извърши най-късно в петък на четвъртата седмица, следваща въпросната седмица.

Когато тези срокове са в месеци, държавите членки могат да предвидят плащането на вносните или износните мита, което е било отсрочено, да се извърши не по-късно от шестнадесетия ден от месеца, следващ въпросния месец.

1. Митническите органи могат да предоставят на длъжника улеснения за плащането, различни от отсрочване на плащането, при условие че е предоставено обезпечение.

2. Когато улеснения се предоставят по параграф 1, върху размера на вносните или износните мита се начислява лихва.

За държавите членки, чиято парична единица е еврото, лихвеният процент е равен на лихвения процент, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, който Европейската централна банка е приложила към основните си операции по рефинансиране, извършени на първия ден от месеца, в който е бил падежът, увеличен с един процентен пункт.

За държавите членки, чиято парична единица не е еврото, лихвеният процент е равен на процента, приложен на първия ден от въпросния месец от националната централна банка за основните й операции по рефинансиране, увеличен с един процентен пункт, или — за държавите членки, в които не се обявява лихвен процент на националната централна банка — равен на най-близкия по естество лихвен процент, приложен на първия ден от въпросния месец на паричния пазар на съответната държава членка, увеличен с един процентен пункт.

3. Митническите органи могат да не изискват обезпечение или да не начисляват лихва, когато въз основа на документирана оценка на положението на длъжника е установено, че това би довело до сериозни икономически или социални затруднения.

4. Митническите органи не начисляват лихва, когато размерът за всяка една операция по събиране е по-малък от 10 евро.

Когато дължимите вносни или износни мита не са платени в определения срок, митническите органи осигуряват плащането на тези мита, като използват всички възможности, които са им предоставени от законодателството на съответната държава членка.

1. Върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане.

За държавите членки, чиято парична единица е еврото, процентът на лихвата за забава е равен на лихвения процент, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, който Европейската централна банка е приложила към основните си операции по рефинансиране, извършени на първия ден от месеца, в който е бил падежът, увеличен с два процентни пункта.

За държавите членки, чиято парична единица не е еврото, процентът на лихвата за забава е равен на процента, приложен на първия ден от въпросния месец от националната централна банка за основните й операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, или — за държавите членки, в които не се обявява лихвен процент на националната централна банка — на най-близкия по естество лихвен процент, приложен на първия ден от въпросния месец на паричния пазар на съответната държава членка, увеличен с два процентни пункта.

2. Когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването.

Процентът на лихвата за забава се определя съгласно параграф 1.

3. Митническите органи могат да не начисляват лихва за забава, когато въз основа на документирана оценка на положението на длъжника е установено, че нейното начисляване би създало сериозни икономически или социални затруднения.

4. Митническите органи не начисляват лихва за забава, когато размерът за всяка една операция по събиране е по-малък от 10 евро.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 284, с цел да се определят правилата за спирането на срока за плащане на размера на вносните или износните мита, които съответстват на митническото задължение, упоменато в член 108, параграф 3, както и периода, за който важи спирането.

1. Съгласно условията, предвидени в настоящия раздел, размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания:

Когато размерът на вносните или износните мита е заплатен и съответната митническа декларация се анулира съгласно член 174, този размер се възстановява.

2. Митническите органи възстановяват или опрощават размера на вносните или износните мита, посочени в параграф 1, когато той е равен на 10 или повече евро, освен ако съответното лице не поиска възстановяването или опрощаването на по-малък размер.

3. Когато митническите органи смятат, че следва да се разреши възстановяване или опрощаване, въз основа на член 119 или 120, въпросната държава членка предава досието на Комисията за вземане на решение във всеки един от следните случаи:

Независимо от първа алинея, досиетата не се предават в нито един от следните случаи:

4. При спазване на правилата относно компетентността за вземане на решение, когато служебно митническите органи установят в сроковете, посочени в член 121, параграф 1, че размерът на вносните или износните мита подлежи на възстановяване или опрощаване съгласно членове 117, 119 или 120, те пристъпват по своя собствена инициатива към възстановяване или опрощаване.

5. Не се разрешава възстановяване или опрощаване, в случай че, уведомяването за митническо задължение, е в резултат на въвеждане в заблуждение от страна на длъжника.

6. Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи.

Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи.

В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на три-месечния период до датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 112.

7. Когато митническите органи са разрешили неоснователно възстановяването или опрощаването, първоначалното митническо задължение става отново изискуемо, доколкото не е изтекъл срокът по член 103.

В този случай ►C2 лихвите, изплатени по силата на параграф 6, втора алинея, се възстановяват от лицето. ◄

1. Възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение, превишава дължимия размер ►C2 или длъжникът е бил уведомен за митническото задължение противно на разпоредбите на член 102, параграф 1, втора алинея, буква в) или г). ◄

2. Когато заявлението за възстановяване или опрощаване се основава на съществуването, в момента на приемането на декларацията за свободно обращение, на намалена или нулева ставка на вносното мито за стоки, в рамките на тарифна квота, тарифен таван или друга преференциална тарифна мярка, възстановяване или опрощаване се разрешава само при условие че в момента на подаване на заявлението, придружено от необходимите документи, са изпълнени следните условия:

Дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора

1. Възстановяване или опрощаване на размера на вносните мита се извършва, ако уведомяването за митническо задължение се отнася за стоки, отказани от вносителя, тъй като към момента на вдигането са били дефектни или не са съответствали на условията на договора, по който са внесени.

За дефектни стоки се считат и стоките, повредени преди вдигането им.

2. Независимо от параграф 3, възстановяването или опрощаването се разрешава, при условие че стоките не са били използвани с изключение на такава първоначална употреба, която вероятно е била необходима за установяване на дефектите им или несъответствието им с договора, и при условие че са изведени от митническата територия на Съюза.

3. Възстановяване или опрощаване не се разрешава когато:

4. Вместо да бъдат изведени от митническата територия на Съюза и по заявление на заинтересованото лице, митническите органи разрешават поставянето на стоките под режим активно усъвършенстване, включително унищожаване, или под режим външен транзит, митническо складиране или свободна зона.

1. В случаи, различни от посочените в член 116, параграф 1, втора алинея и членове 117, 118 и 120, възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва когато, в резултат на грешка от страна на компетентните органи, първоначално съобщеният размер на митническото задължение е бил по-малък от дължимия размер, ако са изпълнени следните условия:

2. Ако не са изпълнени условията по член 117, параграф 2, възстановяването или опрощаването се разрешава, когато пропускът да се приложат намалени или нулеви ставки на мита е бил в резултат на грешка от страна на митническите органи и декларацията за допускане за свободно обращение е съдържала всички данни и е била придружена от всички необходими документи за прилагането на намалените или нулеви ставки.

3. Когато преференциалното третиране на стоките се предоставя на базата на система за административно сътрудничество, включваща органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза, ако издаденият от тези органи сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не би могла да бъде открита според обстоятелствата по смисъла на параграф 1, буква а).

Издаването на сертификат с невярно съдържание обаче не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, с изключение на случаите когато е очевидно, че органите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.

Счита се, че длъжникът е действал добросъвестно, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции се е погрижил да осигури, че всички условия за преференциалното третиране са изпълнени.

Длъжникът не може да се позове на добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейския съюз известие, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на правилното прилагане на преференциалния режим от държавата или територията бенефициер.

1. В случаи, различни от посочените в член 116, параграф 1, втора алинея и членове 117, 118 и 119, възстановяване или опрощаване на размера на вносните или износните мита в интерес на справедливостта се извършва, когато митническото задължение е възникнало при особени обстоятелства, които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника.

2. Посочените в параграф 1 особени обстоятелства се установяват, когато е видно, че длъжникът се намира в изключително положение в сравнение с други оператори, извършващи същата стопанска дейност, и че при отсъствието на такива обстоятелства той не би попаднал в неизгодно положение поради събирането на вносните или износните мита.

1. Заявления за възстановяване или опрощаване съгласно член 116 се подават до митническите органи в следните срокове:

Сроковете, определени в първа алинея, букви а) и б), се продължават, когато заявителят представи доказателство, че поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила е бил възпрепятстван да представи заявление в определения срок.

2. Когато въз основа на изтъкнатите основания митническите органи не са в състояние да предоставят възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, те са длъжни да разгледат основателността на заявлението за възстановяване или опрощаване в контекста на останалите основания за възстановяване или опрощаване, посочени в член 116.

3. При обжалване по член 44 на уведомлението за митническо задължение съответният срок, определен в параграф 1, първа алинея, се спира, считано от датата на подаване на жалбата, за времето на производството по обжалване.

4. Когато митнически орган разрешава възстановяване или опрощаване в съответствие с членове 119 и 120, засегнатата държава членка информира Комисията за това.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 284, за определяне на правилата, които Комисията трябва да спазва при вземане на решението по член 116, параграф 3, и по-специално във връзка със следното:

1. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за:

2. Комисията приема решение по член 116, параграф 3 чрез актове за изпълнение.

1. Без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини:

2. Независимо от това, в случаите, посочени в параграф 1, буква д), за целите на наказанията, приложими към митнически нарушения, митническото задължение не се счита за погасено, когато съгласно правото на държава членка се предвижда, че вносните или износните мита или съществуването на митническо задължение представляват основа за определяне на санкциите.

3. Когато съгласно параграф 1, буква ж) се погасява митническо задължение по отношение на стоки, допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, остатъците и отпадъците, получени при унищожаването на стоките, се считат за несъюзни стоки.

4. Разпоредбите в сила по отношение на стандартните норми за безвъзвратна загуба в резултат на естеството на стоките се прилагат, когато засегнатото лице не докаже, че действителните загуби надхвърлят тези, изчислени чрез прилагането на стандартната норма за конкретните стоки.

5. Когато няколко лица дължат плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническото задължение и е разрешено опрощаване, митническото задължение се погасява само по отношение на лицето или лицата, на които е разрешено опрощаването.

6. В случаите, посочени в параграф 1, буква к), митническото задължение не се погасява по отношение на лице или лица, направили опит за измама.

7. Когато митническото задължение е възникнало съгласно член 79, то се погасява по отношение на лице, чието поведение не е представлявало опит за измама и което е допринесло за борбата с измамата.

Когато митническото задължение се погасява съгласно член 124, параграф 1, буква з), държавите членки запазват правото си да налагат санкции за неизпълнение на митническото законодателство.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284 с цел да се определи списъкът с нарушенията, които не оказват значително въздействие върху правилното прилагане на временното складиране или съответния митнически режим, и да се допълни член 124, параграф 1, буква з), подточка i).

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

Подаване на обобщена декларация за въвеждане

1. Стоките, въведени на митническата територия на Съюза се обхващат от обобщена декларация за въвеждане.

2. Задължението, посочено в параграф 1, не се прилага:

3. Обобщената декларация за въвеждане се подава в митническото учреждение на първо въвеждане в рамките на определен срок, преди въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза.

Митническите органи могат да позволят обобщената декларация за въвеждане да бъде подадена в друго митническо учреждение, при условие че последното незабавно предаде или предостави по електронен път необходимите данни на разположение на митническото учреждение на първо въвеждане.

4. Обобщената декларация за въвеждане се подава от превозвача.

Въпреки задълженията на превозвача, обобщената декларация за въвеждане може да бъде подадена от едно от следните лица:

5. Обобщената декларация за въвеждане съдържа необходимите данни за анализ на риска за целите на сигурност и безопасност.

6. В специфични случаи, когато всички посочени в параграф 5 данни не могат да бъдат получени от лицата, посочени в параграф 4, те могат да бъдат поискани от други лица, които притежават тези данни и съответните права да ги предоставят.

7. Митническите органи могат да приемат използването на търговските, пристанищните или транспортните информационни системи за подаване на обобщена декларация за въвеждане, при условие че тези системи съдържат необходимите за такава декларация данни и че тези данни са налични в определен срок, преди стоките да бъдат въведени в митническата територия на Съюза.

8. Вместо подаването на обобщена декларация за въвеждане, митническите органи могат да приемат подаването на уведомление и осигуряването на достъп до данните на обобщената декларация за въвеждане в компютърната система на икономическия оператор.

Митническото учреждение съгласно член 127, параграф 3, в рамките на определен срок, осигурява извършването на анализ на риска, главно за целите на сигурност и безопасност, въз основа на обобщената декларация за въвеждане, посочена в член 127, параграф 1, или на данните, посочени в член 127, параграф 8 и взема необходимите мерки според резултатите от анализа.

Поправка и анулиране на обобщена декларация за въвеждане

1. След подаване на заявление деклараторът може да получи разрешение за поправки на данните в обобщената декларация за въвеждане, след като тя е била подадена.

2. Когато стоките, за които е подадена обобщена декларация за въвеждане, не са въведени на митническата територия на Съюза, митническите органи анулират без забавяне тази декларация във всеки един от следните случаи:

Декларации, подавани вместо обобщена декларация за въвеждане

1. Митническото учреждение, посочено в член 127, параграф 3, може да отмени задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане по отношение на стоки, за които преди изтичането на срока за подаване на тази декларация е подадена митническа декларация. В този случай митническата декларация съдържа най-малко данните, които са необходими за обобщена декларация за въвеждане. До момента, в който митническата декларация е приета в съответствие с член 172, тя има статус на обобщена декларация за въвеждане.

2. Митническото учреждение, посочено в член 127, параграф 3, може да отмени задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане по отношение на стоки, за които преди изтичането на срока за подаване на тази декларация е подадена декларация за временно складиране. Тази декларация съдържа най-малко данните, които са необходими за обобщена декларация за въвеждане. До момента на представяне на декларираните стоки пред митническите органи в съответствие с член 139 декларацията за временно складиране има статус на обобщена декларация за въвеждане.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел определяне на:

Чрез актове за изпълнение Комисията определя:

Въвеждане на стоките в митническата територия на съюза

Уведомление за пристигане на плавателен съд или на въздухоплавателно средство

1. Операторът на плавателно или въздухоплавателно средство, което влиза на митническата територия на Съюза съобщава за пристигането на транспортните средства на митническото учреждение на първо въвеждане.

Когато митническите органи вече са информирани за пристигането на плавателно или въздухоплавателно средство, те могат да отменят изискването за уведомлението, посочено в първата алинея.

2. Митническите органи могат да приемат пристанищните или летищните системи или други налични методи за предоставяне на информация да бъдат използвани с цел уведомяване за пристигането на транспортните средства.

1. От момента на въвеждането им в митническата територия на Съюза стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол. Където е приложимо, те се подчиняват на такива забрани и ограничения, които са оправдани на основание, наред с другото, опазването на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазването на здравето на хората и на животните, защитата на растенията, опазването на околната среда, защитата на националното богатство, имащо художествена, историческа или археологическа стойност, и защитата на индустриалната или търговска собственост, включително контрол на прекурсорите за производство на наркотици, на стоки, нарушаващи права на интелектуалната собственост и пари в брой, както и изпълнението на мерки за опазване и управление на рибните ресурси и на мерки на търговската политика.

Стоките остават под митнически надзор, докато е необходимо, за да се определи митническият им статус, и не се преместват от мястото, където са били представени, без разрешението на митническите органи.

Без да се засяга член 254, съюзните стоки не подлежат на митнически надзор след като бъде установен митническият им статус.

Несъюзните стоки остават под митнически надзор до промяна на техния митнически статус или до извеждането им от митническата територия на Съюза или унищожаването им.

2. Държателят на стоките под митнически надзор може по всяко време, с разрешение на митническите органи, да провери стоките или да взема проби, особено за да определи тарифното класиране, митническата стойност или митническия статус на стоките.

1. Лицето, което въвежда стоките на митническата територия на Съюза, ги превозва незабавно, по определен от митническите органи маршрут, и съгласно техните разпореждания, ако има такива, до определеното от митническите органи митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от тези органи, или в свободна зона.

2. В свободна зона стоките се въвеждат директно по море или по въздух, или ако се въвеждат по земя, без да преминават през друга част от митническата територия на Съюза, когато свободната зона граничи със сухоземна граница между държава членка и трета държава.

3. Лице, което поема отговорността за превоза на стоките след въвеждането им на митническата територия на Съюза, е отговорно за изпълнение на задълженията, установени в параграфи 1 и 2.

4. Стоки, които въпреки че се намират извън митническата територия на Съюза, могат да бъдат обект на митнически контрол от страна на митническите органи на държава членка в резултат на сключено споразумение със съответната страна или територия извън митническата територия на Съюза, се третират по същия начин както стоките, въведени на митническата територия на Съюза.

5. Параграфи 1 и 2 не изключват прилагането на специални правила по отношение на превоз на стоки в граничните зони, пренос на стоки по тръбопроводи и електропроводи, или трафик с несъществено икономическо значение, като писма, пощенски картички и печатни материали и електронните им еквиваленти на друг носител, стоки, пренасяни от пътници, при условие че не се създават пречки за осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

6. Параграф 1 не се прилага за транспортни средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази територия.

Стоки, които временно са напуснали митническата територия на Съюза по море или по въздух

1. Членове 127—130 и член 133 не се прилагат в случаите, когато несъюзни стоки са въведени на митническата територия на Съюза, след като временно са били напуснали тази територия по море или по въздух, като са били превозвани по директен маршрут без спиране извън митническата територия на Съюза.

2. Членове 127—130 и член 133 не се прилагат в случаите, когато съюзни стоки, чийто митнически статус на съюзни стоки трябва да бъде доказан съгласно член 153, параграф 2, са въведени на митническата територия на Съюза, след като временно са били напуснали тази територия по море или по въздух, като са били превозвани по директен маршрут без спиране извън митническата територия на Съюза.

3. Членове 127—130 и членове 133, 139 и 140 не се прилагат в случаите, когато съюзни стоки, които се движат без промяна на техния митнически статус в съответствие с член 155, параграф 2, са въведени на митническата територия на Съюза, след като временно са били напуснали тази територия по море или по въздух, като са били превозвани по директен маршрут без спиране извън митническата територия на Съюза.

1. Когато, поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, задължението, установено в член 135, параграф 1, не може да бъде изпълнено, лицето, обвързано с това задължение, или друго действащо за негова сметка лице, уведомява незабавно митническите органи за ситуацията. Когато стоките не са унищожени напълно в резултат на непредвидимите обстоятелства или непреодолимата сила, митническите органи също се информират за точното им местонахождение.

2. Когато плавателен съд или въздухоплавателно средство по смисъла на член 135, параграф 6 е принуден поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила да акостира или да се приземи временно на митническата територия на Съюза и не може да бъде изпълнено задължението по член 135, параграф 1, лицето, което е въвело плавателния съд или въздухоплавателното средство на митническата територия на Съюза, или всяко друго лице, действащо за негова сметка, незабавно информира митническите органи за ситуацията.

3. Митническите органи определят мерките за осъществяване на митническия надзор на стоките, посочени в параграф 1, или на плавателния съд или на въздухоплавателното средство, както и на стоките, които се намират на това средство, при обстоятелствата, посочени в параграф 2, и където е уместно — мерките за осигуряване на превоза им до митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от митническите органи.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за:

Представяне, разтоварване и проверка на стоки

1. Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона, от едно от следните лица:

2. Стоките, които са въведени на митническата територия на Съюза по море или по въздух и които остават на борда на същите транспортни средства за превоз, се представят на митническите органи само на пристанището или на летището, където се разтоварват или претоварват. Въпреки това стоки, въведени на митническата територия на Съюза, които са разтоварени и отново натоварени на същото транспортно средство по време на превоза, за да се даде възможност за разтоварване или натоварване на други стоки, не се представят на митническите органи на това пристанище или летище.

3. Независимо от задълженията на лицето, посочено в параграф 1, стоките могат да се представят вместо това от някое от следните лица:

4. Лицето, което представя стоките, се позовава на обобщената декларация за въвеждане или, в случаите, посочени в член 130, митническата декларация или декларацията за временно складиране, подадена по отношение на стоките, с изключение на случаите, когато лицето е освободено от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане.

5. Когато несъюзни стоки, представени на митницата, не са обхванати от обобщена декларация за въвеждане, и с изключение на случаите на освобождаване от задължението за подаване на такава декларация, едно от лицата, посочени в член 127, параграф 4, незабавно подава такава декларация, без да се засяга член 127, параграф 6, или, ако митническите органи разрешат, подава вместо това митническа декларация или декларация за временно складиране. Когато при такива обстоятелства се подава митническа декларация или декларация за временно складиране, тя трябва да съдържа най-малко данните, които са необходими за обобщената декларация за въвеждане.

6. Параграф 1 не изключва прилагането на специални правила по отношение на превоз на стоки в граничните зони, пренос на стоки по тръбопроводи и електропроводи, или трафик с несъществено икономическо значение, като писма, пощенски картички и печатни материали и електронните им еквиваленти на друг носител, стоки, пренасяни от пътници, при условие че не се създават пречки за осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

7. Стоките, представени на митническите органи, не могат да бъдат премествани от мястото, където са били представени, без разрешението на митническите органи.

1. Стоките могат да се разтоварват или претоварват от транспортните средства, на които се намират, само с разрешението на митническите органи на места, определени или одобрени от тези органи.

Въпреки това разрешение не се изисква при непосредствена опасност, налагаща незабавно цялостно или частично разтоварване на стоките. В този случай митническите органи се информират незабавно.

2. Митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките, за да извършват проверка на стоките, да вземат проби или за проверка на транспортните средства, на които се намират стоките.

1. Член 135, параграфи 2—6, и членове 139, 140 и 144—149 не се прилагат при въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, когато стоките вече са поставени под режим транзит.

2. Членове 140 и 144 —149 се прилагат за несъюзни стоки, които се придвижват под режим транзит, след като тези стоки се представят на получаващото митническо учреждение на митническата територия на Съюза в съответствие с правилата за режим транзит.

На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се определят условията за одобрение на местата, посочени в член 139, параграф 1.

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява процедурните правила за представянето на стоките на митницата, предвидено в член 139.

Несъюзните стоки са на временно складиране от момента на представянето им пред митническите органи.

1. Несъюзни стоки, представени на митническите органи, се обхващат от декларация за временно складиране, съдържаща всички данни, необходими за прилагането на разпоредбите относно временно складиране.

2. Документите, свързани със стоки на временно складиране, се предоставят на митническите органи, когато законодателството на Съюза поставя такова изискване или когато е необходимо за осъществяване на митнически контрол.

3. ►C2 Декларацията за временно складиране се подава от някое от лицата, посочени в член 139, параграфи 1 или 3, ◄ най-късно към момента на представянето на стоките на митническите органи.

4. Освен ако няма освобождаване от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане, декларацията за временно складиране включва позоваване на всяка обобщена декларация за въвеждане, подадена за стоките, представени на митническите органи, освен когато стоките вече са на временно складиране или са били поставени под митнически режим и не са напуснали митническата територия на Съюза.

5. Митническите органи могат да приемат декларацията за временно складиране да бъде направена в някоя от следните форми:

6. Митническите органи могат да приемат използването на търговските, пристанищните или транспортните информационни системи за подаване на декларация за временно складиране, при условие че тези системи съдържат необходимите данни за такава декларация и че тези данни са налични в съответствие с параграф 3.

7. Членове 188 до 193 се прилагат за декларацията за временно складиране.

8. Декларацията за временно складиране може да се използва и за целите на:

9. Декларация за временно складиране не се изисква, когато, най-късно към момента на представянето на стоките пред митническите органи, митническият им статус като съюзни стоки се определя в съответствие с членове 153 до 156.

10. Декларацията за временно складиране се задържа от митническите органи, или е достъпна за тях, за целите на удостоверяването, че стоките, за които се отнася, впоследствие са поставени под митнически режим или реекспортирани в съответствие с член 149.

11. За целите на параграфи 1 до 10 когато несъюзни стоки, придвижвани под режим транзит, се представят на митническите органи в получаващото учреждение, в митническата територия на Съюза, данните за съответната транзитна операция се считат за декларация за временно складиране, при условие че отговарят на изискванията за тази цел. След завършване на режим транзит държателят на стоките обаче може да подаде декларация за временно складиране.

Поправка или анулиране на декларация за временно складиране

1. На декларатора по негово заявление се разрешава да поправи една или повече от данните в декларацията за временно складиране след нейното подаване. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

Не са възможни поправки, след като митническите органи:

2. Когато стоките, за които е подадена декларация за временно складиране, не са представени на митницата, митническите органи анулират без забавяне декларацията във всеки един от следните случаи:

Условия и отговорности при временно складиране на стоки

1. Стоки на временно складиране се съхраняват само в съоръжения за временно складиране в съответствие с член 148 или, когато е оправдано, на други места, посочени или одобрени от митническите органи.

2. Без да се засяга член 134, параграф 2, стоките на временно складиране, са обект само на такива операции, които са предназначени да осигурят запазването им в непроменено състояние, без да се изменя първоначалният им вид или техническите им характеристики.

3. Титулярят на разрешението по член 148 или лицето, съхраняващо стоките — когато стоките се съхраняват на различни от посочените или одобрените от митническите органи места, отговаря за всяко едно от следните:

4. В случай че по някаква причина стоките не могат да останат на временно складиране, митническите органи предприемат незабавно всички необходими мерки за уреждане на положението на стоките в съответствие с членове 197, 198 и 199.

Разрешение за операции в съоръжения за временно складиране

1. За операции в съоръжения за временно складиране се изисква разрешение от митническите органи. Такова разрешение не се изисква, когато оператор на съоръжение за временно складиране е самият митнически орган.

Условията, при които се допуска операция в съоръжения за временно складиране, се посочват в разрешението.

2. Разрешението по параграф 1 се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

Когато се предоставя общо обезпечение, спазването на задълженията, свързани с това обезпечение, е предмет на мониторинг чрез подходящ одит.

3. Разрешението, посочено в параграф 1, се дава само когато митническите органи са в състояние да упражняват митнически надзор, без да се налага да въвеждат административни договорености, които са непропорционални на съответните икономически потребности.

4. Титулярят на разрешението води подходяща отчетност във форма, одобрена от митническите органи.

Отчетността съдържа информацията и данните, които позволяват на митническите органи да осъществяват надзор на дейността по операциите в съоръженията за временно складиране, особено по отношение на идентифицирането на съхраняваните стоки, техния митнически статус и тяхното движение.

Одобреният икономически оператор за митнически опростявания се счита за изпълнил задължението, посочено в първата и втората алинея, доколкото неговата отчетност съответства на целите на операциите на временното складиране.

5. Митническите органи могат да разрешат на титуляря на разрешение да придвижва стоки на временно складиране между различни съоръжения за временно складиране, при условие че такива движения не биха увеличили риска от измама, както следва:

6. Когато съществува обоснована икономическа необходимост и няма да се засегне неблагоприятно митническият надзор, митническите органи могат да разрешат съхранението на съюзни стоки в съоръжения за временно складиране. Тези стоки не се считат за временно складирани стоки.

Несъюзни стоки на временно складиране се поставят под митнически режим или се реекспортират в рамките на 90 дни.

Ако не е предвидено друго, деклараторът може да избира митническия режим, под който да постави стоките, съгласно условията за този режим, независимо от тяхното естество или количество, или тяхната страна на произход, държава на изпращане или на получаване.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да установят:

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за:

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА МИТНИЧЕСКИ СТАТУС, ПОСТАВЯНЕ НА СТОКИ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ, ПРОВЕРКА, ВДИГАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СТОКИ

Презумпция за митнически статус на съюзни стоки

1. Приема се, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки.

2. В специфични случаи, когато презумпцията, определена в параграф 1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже.

►C2 3. В специфични случаи, стоките, изцяло получени на митническата територия на Съюза, нямат митнически статус на съюзни стоки ◄ , ако са получени от стоки на временно складиране или стоки, поставени под режим външен транзит, режим складиране, режим временен внос или режим активно усъвършенстване.

Загуба на митнически статус на съюзни стоки

Съюзните стоки променят статуса си на несъюзни стоки в следните случаи:

Съюзни стоки, които временно напускат митническата територия на Съюза

1. В случаите, посочени в член 227, параграф 2, букви б) до е), стоките запазват митническия си статус на съюзни стоки само когато този статус е установен при определени условия и чрез средства, предвидени в митническото законодателство.

2. В определени случаи съюзните стоки могат да се придвижват без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се установи:

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за предоставянето и проверката на доказателството за митническия статус на съюзни стоки.

Митническа декларация за стоки и митнически надзор на съюзни стоки

1. Всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим.

2. ►C2 В специфични случаи, различни от посочените в член 6, параграф 3, може да бъде подадена митническа декларация ◄ чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

3. Съюзни стоки, декларирани за износ, вътрешен съюзен транзит или пасивно усъвършенстване, са под митнически надзор от момента на приемането на декларацията, посочена в параграф 1, до извеждането им от митническата територия на Съюза или изоставянето им в полза на държавата, или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация.

1. Освен когато в законодателството на Съюза е предвидено друго, държавите членки определят местоположението и компетентността на различните митнически учреждения на тяхната територия.

2. Държавите членки определят подходящо и обосновано официално работно време на тези учреждения, като отчитат естеството на трафика и на стоките и митническите режими, под които стоките трябва да бъдат поставени, така че да не възпрепятстват и нарушават потоците на международния трафик.

3. Освен ако не е предвидено друго, компетентните митнически учреждения за поставянето на стоките под митнически режим са митническите учреждения, които отговарят за мястото, където стоките са представени на митническите органи.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се установят случаите, в които митническа декларация може да се подава със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни в съответствие с член 158, параграф2.

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява процедурните правила за:

Съдържание на стандартна митническа декларация

Стандартните митнически декларации съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

1. Придружаващите документи, изисквани за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, за който стоките са декларирани, са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи при подаването на митническата декларация.

2. Придружаващите документи се предоставят на митническите органи, когато законодателството на Съюза поставя такова изискване или когато е необходимо за осъществяване на митнически контрол.

3. В специфични случаи икономическите оператори могат да съставят придружаващи документи, при условие че митническите органи са разрешили това.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с които се определят правилата относно предоставяне на разрешението, посочено в член 163, параграф 3.

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява процедурните правила:

1. Митническите органи могат да приемат лице да постави стоките под митнически режим въз основа на опростена декларация, която може да не съдържа някои от изискваните данни, посочени в член 162, или придружаващите документи, посочени в член 163.

2. Редовното използване на опростената декларация, посочена в параграф 1, подлежи на разрешение от митническите органи.

1. Деклараторът подава допълнителна декларация, която съдържа данните, необходими за съответния митнически режим в компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок, в случай на опростена декларация съгласно член 166 или на вписване в отчетността на декларатора съгласно член 182.

В случай на опростена декларация съгласно член 166 необходимите придружаващи документи са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи в рамките на определен срок.

Допълнителната декларация може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.

2. Освобождаване от задължение за подаване на допълнителна декларация се отнася за следните случаи:

3. Митническите органи могат да отменят изискването за подаване на допълнителна декларация, когато се прилагат следните условия:

4. Опростената декларация по член 166, или вписването в отчетността на декларатора съгласно член 182, както и допълнителната декларация, се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие съответно на датата, на която опростената декларация се приема в съответствие с член 172 и на датата, на която стоките се вписват в отчетността на декларатора.

5. За място, където трябва да бъде подадена допълнителната декларация, за целите на член 87 се счита мястото, където е подадена митническата декларация.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се установяват:

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила относно подаването на:

Разпоредби, приложими за всички митнически декларации

1. Без да се засяга член 167, параграф 1, митническа декларация може да бъде подадена от всяко лице, което може да предостави цялата информация, изисквана за прилагането на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките са декларирани. Това лице трябва също да може да представи или да осигури представянето на митницата на съответните стоки.

Въпреки това, когато приемането на митническата декларация води до определени задължения за дадено лице, тази декларация се подава от това лице или от негов представител.

2. Деклараторът е установен на митническата територия на Съюза.

3. Чрез дерогация на параграф 2 не се изисква следните декларатори да са установени на митническата територия на Съюза:

4. Автентичността на митническите декларации се удостоверява.

Подаване на митническа декларация преди представянето на стоките

Митническата декларация може да бъде подадена преди очакваното представяне на стоките на митницата. Ако стоките не се представят в рамките на 30 дни от подаването на митническата декларация, то тя се счита за неподадена.

1. Митническите декларации, които отговарят на условията, предвидени в настоящата глава, се приемат незабавно от митническите органи, при положение че стоките, за които се отнасят, са представени пред митническите органи.

2. Освен когато е предвидено друго, датата на приемане на митническата декларация от митническите органи се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са декларирани стоките и за всички други формалности при внос или износ.

1. По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

2. Не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са:

3. По заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.

1. По заявление на декларатора митническите органи анулират приетата митническа декларация в който и да е от следните случаи:

Въпреки това, когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да проверят стоките, заявлението за анулиране на митническата декларация се приема само след извършване на проверката.

2. Митническата декларация не се анулира след вдигането на стоките, освен ако е предвидено друго.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се установят случаите, в които митническата декларация се анулира след вдигане на стоките, както е посочено в член 174, параграф 2.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за:

Опростяване на съставянето на митнически декларации за стоки, класирани в различни тарифни подпозиции

1. Когато пратка съдържа стоки, които попадат под различни тарифни подпозиции, и обработката на всяка от тези стоки в съответствие с нейната тарифна подпозиция за целите на съставянето на митническата декларация би довела до непропорционална тежест на работата и разходите спрямо дължимите вносни или износни мита, митническите органи могат, по заявление на декларатора, да приемат, че вносните или износните мита се начисляват върху цялата пратка на база на тарифната подпозиция на стоките, които са с най-високата ставка на вносни или износни мита.

2. Митническите органи отказват да използват опростяването, посочено в параграф 1, по отношение на стоки, които са обект на забрани или ограничения или на които е начислен акциз, когато за прилагането на мярката е необходимо правилно класиране.

Чрез актове за изпълнение Комисията приема меркитеза определяне натарифната подпозиция за прилагането на член 177, параграф 1.

1. При подаване на заявление митническите органи могат да разрешат на лице да подаде в митническото учреждение, което е отговорно за мястото, където е установено лицето, митническа декларация за стоки, които са представени на митническите органи в друго митническо учреждение.

Изискването за разрешението по първата алинея може да бъде отменено, когато е подадена митническа декларация и стоките са представени пред митнически учреждения, за които отговаря един митнически орган.

2. Заявителят за разрешението, посочен в параграф 1, е одобрен икономически оператор за митнически опростявания.

3. Митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация:

4. Митническото учреждение, на което е подадена митническата декларация, и митническото учреждение, на което са представени стоките, обменят необходимата информация за проверка на митническата декларация и за вдигане на стоките.

5. Без да се засягат собствените му контролни правомощия по отношение на стоки, въведени или изведени на /от митническата територия на Съюза, митническото учреждение, на което са представени стоките, извършва митническия контрол, посочен в параграф 3, буква в), и предоставя на митническото учреждение, на което е подадена митническата декларация, резултатите от този контрол.

6. Митническото учреждение, на което е подадена митническата декларация, вдига стоките в съответствие с членове 194 и 195, като взема предвид:

На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се определят условията за предоставяне на разрешението, посочено в член 179, параграф 1, първа алинея.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила относно:

1. При заявление митническите органи могат да разрешат на лице да подава митническа декларация, включително опростена декларация, под формата на вписване в отчетността на декларатора, при условие че данните от тази декларация са на разположение на митническите органи в електронната система на декларатора в момента на подаването на митническата декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора.

2. Митническата декларация се счита за приета в момента, когато стоките са вписани в отчетността.

3. Митническите органи могат, при подаване на заявление, да освободят от задължението за представяне на стоките. В този случай стоките се считат за вдигнати в момента на вписването в отчетността на декларатора.

Такова освобождаване може да се даде, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

Въпреки това в специфични ситуации надзорното митническо учреждение може да изиска стоките да бъдат представени.

4. Условията, при които се разрешава вдигането на стоките, са посочени в разрешението.

На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се определят условията за предоставяне на разрешенията, посочени в член 182, параграф 1.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила относно вписването в отчетността на декларатора, посочено в член 182, включително съответните митнически формалности и контрол.

1. При заявление митническите органи могат да разрешат на икономическия оператор да извършва определени митнически формалности, които по принцип следва да се извършват от митническите органи за определяне на дължимите вносни и износни мита и за осъществяване на проверки под митнически надзор.

2. Заявителят за разрешението, посочено в параграф 1, е одобрен икономически оператор за митнически опростявания.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се установят:

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила относно митническите формалности и контрол, които се извършват от титуляря на разрешението, в съответствие с член 185, параграф 1.

За целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в приетата митническа декларация, митническите органи могат:

1. Транспортирането на стоките до местата, където трябва да се извършат проверки и където да се вземат проби, включително и всички операции, необходими за извършването на проверки или вземането на проби, се извършва от декларатора или на негова отговорност. Направените разходи са за сметка на декларатора.

2. Деклараторът или негов представител има право да присъства при проверката на стоките и вземането на пробите. Митническите органи, когато имат достатъчно основания, могат да изискват деклараторът или негов представител да присъства при проверката на стоките или при вземането на пробите или да осигурят необходимото съдействие за улесняването на проверката или вземането на проби.

3. Когато пробите са взети в съответствие с действащите разпоредби, митническите органи не дължат обезщетения, свързани с тях, но поемат разходите за техния анализ или изследване.

Частична проверка и вземане на проби от стоките

1. Когато обект на проверката или вземането на проби са само част от стоките, обхванати от митническа декларация, резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на пробите са валидни за цялото количество стоки, обхванати от тази декларация.

Въпреки това, деклараторът може да поиска допълнителна проверка или вземане на проби от стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на взетите проби не са валидни за останалата част от декларираните стоки. Искането се удовлетворява, при условие че стоките не са вдигнати или, ако са вдигнати, деклараторът докаже, че не са били променяни по никакъв начин.

2. За целите на параграф 1, когато с една митническа декларация са декларирани стоки, попадащи в два или повече тарифни кодове, се счита, че данните за стоките, попадащи във всеки тарифен код, съставляват отделна декларация.

1. Резултатите от проверката на митническата декларация се използват за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят.

2. Когато митническата декларация не е проверена, параграф 1 се прилага въз основа на данните, съдържащи се в съответната декларация.

3. Резултатите от проверката, направена от митническите органи, имат еднаква доказателствена сила на цялата митническа територия на Съюза.

1. Митническите органи или, където е уместно, икономическите оператори, одобрени за целта от митническите органи, вземат необходимите мерки за идентифициране на стоките, когато това се изисква, за да се осигури спазването на разпоредбите на митническия режим, за който съответните стоки са декларирани.

Тези мерки за идентифициране имат еднакво правно действие на цялата митническа територия на Съюза.

2. Средства за идентифициране, поставени върху стоките, опаковката или върху транспортните средства, могат да бъдат премахвани или унищожавани само от митническите органи или от икономическите оператори, одобрени за целта от митническите органи, освен ако в случай на непредвидими обстоятелства или непреодолима сила премахването или унищожаването им е наложително с цел опазване на стоките или транспортните средства.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерки за извършването на проверка на митническата декларация, проверка и вземане на проби от стоките, и резултатите от проверката.

1. Когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под даден режим и ако те не са обект на ограничения или забрани, митническите органи вдигат стоките, след като данните в митническата декларация са проверени или са приети без проверка.

Първата алинея се прилага и когато проверката по член 188 не може да бъде завършена в разумни срокове и повече не се изисква стоките да бъдат представени за целите на проверката.

2. Всички стоки, обхванати от една и съща декларация се вдигат едновременно.

За целите на първата алинея, когато с една митническа декларация са декларирани стоки, попадащи в два или повече тарифни кодове, се счита, че данните за стоките, попадащи във всеки тарифен код, съставляват отделна митническа декларация.

Вдигане, което зависи от плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение или предоставянето на обезпечение

1. Когато поставянето на стоките под митнически режим поражда митническо задължение, стоките се вдигат само ако размерът на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, е платен или е обезпечен.

Въпреки това, без да се засяга трета алинея, първа алинея не се прилага за временен внос с частично освобождаване от вносни мита.

Когато съгласно разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, за който стоките са декларирани, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение, тези стоки не се вдигат за съответния митнически режим, докато не се предостави обезпечението.

2. В специфични случаи вдигането на стоките не зависи от предоставянето на обезпечение по отношение на стоки, които са предмет на искане за тарифна квота.

3. Когато се използва опростяването, посочено в членове 166, 182 и 185, и е предоставено общо обезпечение, вдигането на стоките не зависи от мониторинга на обезпечението от митническите органи.

На Комисията се предоставят правомощията да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с с цел да се определят случаите, посочени в член 195, параграф 2.

Когато имат достатъчно основания за това, митническите органи могат да изискат унищожаването на представените пред тях стоки и съответно информират за това държателя на стоките […]. Разходите по унищожаването са за сметка на държателя на стоките.

Мерки, които следва да бъдат предприети от митническите органи

1. Митническите органи предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане и продажба или унищожаване, в следните случаи:

2. Несъюзни стоки, които са изоставени в полза на държавата, са задържани или са отнети, се считат за поставени под режим митническо складиране. Те се вписват в отчетността на оператора на митническия склад или, когато се води от митнически органи — от тези органи.

Когато стоки, подлежащи на унищожаване, на изоставяне в полза на държавата, на задържане или отнемане, вече са обхванати в митническа декларация, отчетността включва позоваване на митническата декларация. Митническите органи анулират тази митническа декларация.

3. Разходите по мерките, посочени в параграф 1, се поемат:

Несъюзни стоки и стоки под режим специфична употреба могат, с предварително разрешение от митническите органи, да бъдат изоставени в полза на държавата от титуляря на режима или, в зависимост от случая, от държателя на стоките.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила относно:

ДОПУСКАНЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТА

1. Несъюзните стоки, предназначени за пазара на Съюза или за лична употреба или за потребление в рамките на митническата територия на Съюза, се допускат за свободно обращение.

2. Допускането за свободно обращение включва следното:

3. Допускането за свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки.

1. Когато ►C2 преработени продукти ◄ , получени при активно усъвършенстване, са допуснати за свободно обращение и изчисляването на размера на вносното мито е извършено в съответствие с член 86, параграф 3, се прилагат мерките на търговската политика, приложими за допускането за свободно обращение на стоките, които са били поставени под режим активно усъвършенстване.

2. Параграф 1 не се прилага по отношение на отпадъци и остатъци.

3. Когато ►C2 преработени продукти ◄ , получени при активно усъвършенстване, са допуснати за свободно обращение и изчисляването на размера на вносното мито е извършено в съответствие с член 85, параграф 1, мерките на търговската политика, приложими за тези стоки, се прилагат само когато стоките, които са били поставени под режим активно усъвършенстване, подлежат на такива мерки.

4. Когато законодателството на Съюза предвижда мерки на търговската политика при допускане за свободно обращение, тези мерки не се прилагат за преработени продукти, допуснати за свободно обращение след пасивно усъвършенстване когато:

1. Несъюзни стоки, които, след като са били първоначално изнесени като съюзни стоки извън митническата територия на Съюза, са върнати в нея и декларирани за допускане за свободно обращение в рамките на срок от три години, се освобождават от вносни мита по заявление на заинтересованото лице.

Първата алинея се прилага дори когато върнатите стоки представляват само част от стоките, изнесени преди това от митническата територия на Съюза.

2. При особени обстоятелства срокът от три години, посочен в параграф 1, може да бъде продължен.

3. Когато връщаните стоки преди износа им от митническата територия на Съюза са били допуснати за свободно обращение без мита или с намалена ставка на вносното мито поради специфичната им употреба, освобождаването по параграф 1 се разрешава само ако тези стоки се допускат за свободно обращение за същата специфична употреба.

Когато специфичната употреба, за която въпросните стоки се допускат за свободно обращение, вече не е същата, размерът на дължимите вносни мита се намалява с размера, заплатен при първоначалното им допускане за свободно обращение. Когато последният е по-голям от дължимия за допускането на върнатите стоки за свободно обращение, не се разрешава възстановяване.

4. Когато съюзни стоки са загубили статуса си на съюзни стоки съгласно член 154 и впоследствие са допуснати за свободно обращение, се прилагат параграфи 1, 2 и 3.

5. Освобождаване от вносни мита се разрешава само за стоки, които са върнати в същото състояние, в което са били изнесени.

6. Освобождаването от вносни мита се основава на информация, която удостоверява че условията за освобождаване са изпълнени.

Стоки, които се възползват от мерки, предвидени в общата селскостопанска политика

Освобождаването от вносни мита съгласно член 203 не се разрешава за стоки, които са се възползвали от мерките, предвидени в общата селскостопанска политика, включващ и износа им от митническата територия на Съюза, освен ако в специфични случаи е предвидено друго.

Стоки, които са били поставени първоначално под режим активно усъвършенстване

1. Член 203 се прилага за ►C2 преработени продукти ◄ , които първоначално са били реекспортирани от митническата територия на Съюза след режим активно усъвършенстване.

2. По заявление на декларатора и при условие че деклараторът предостави необходимата информация, размерът на вносните мита за стоките по параграф 1 се определя съгласно член 86, параграф 3. Датата на приемане на декларацията за реекспорт се счита за дата на допускане за свободно обращение.

3. Освобождаването от вносни мита, предвидено в член 203, не се разрешава за ►C2 преработени продукти ◄ , които са били изнесени съгласно член 223, параграф 2, буква в), само при условие че се изключи възможността за поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се установят:

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за предоставянето на информацията, посочена в член 203, параграф 6.

Продукти от морски риболов и други продукти, извлечени от морето

1. Без да се засяга член 60, параграф 1, при допускането им за свободно обращение се разрешава освобождаване от вносни мита:

2. Освобождаването от вносни мита, посочено в параграф 1, се основава на доказателства, че установените в същия параграф условия са изпълнени.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за предоставянето и осигуряването на доказателства, посочени в член 208, параграф 2.

Стоките могат да бъдат поставени под всеки един от следните специални режими:

1. Разрешение от митническите органи се изисква за:

Условията, при които се допуска използването на един или повече от режимите, посочени в първа алинея, или операциите в съоръжения за складиране, се определят в разрешението.

2. Митническите органи предоставят разрешение с обратна сила, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

Митническите органи могат да предоставят разрешение с обратна сила и когато стоките, които са били поставени под митнически режим, вече не са налични в момента на приемане на заявлението за такова разрешение.

3. Освен когато е предвидено друго, разрешението, посочено в параграф 1, се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

4. Освен когато е предвидено друго и в допълнение към параграф 3, разрешението, посочено в параграф 1, се издава само когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

5. Счита се, че съществените интереси на производителите в Съюза не са засегнати неблагоприятно по смисъла на параграф 4, буква б), освен когато съществуват доказателства за противното или когато икономическите условия се считат за изпълнени.

6. При наличие на доказателства, че има вероятност да бъдат засегнати неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, се извършва проверка на икономическите условия на равнището на Съюза.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се установят:

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за разглеждане на икономическите условия, посочени в член 211, параграф 6.

1. С изключение на режим транзит или освен ако е предвидено друго, титулярят на разрешението, титулярят на режима и всички лица, извършващи дейности по складиране, изработка или усъвършенстване на стоки или покупка или продажба на стоки в свободни зони, трябва да водят подходяща отчетност във форма, одобрена от митническите органи.

Отчетността съдържа информацията и данните, които позволяват на митническите органи да осъществяват надзор на съответния режим, особено по отношение на идентифицирането на стоките, поставени под този режим, техния митнически статус и тяхното движение.

2. Одобреният икономически оператор за митнически опростявания се счита за изпълнил задължението, определено в параграф 1, доколкото отчетността му съответства на целите на съответния специален режим.

1. В случаите, различни от режим транзит и без да се засяга член 254, специален режим се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или ►C2 преработените продукти ◄ се поставят под следващ митнически режим, са изведени от митническата територия на Съюза или са унищожени, без да са останали отпадъци, или са изоставени в полза на държавата съгласно член 199.

2. Режим транзит се приключва от митническите органи, когато те са в състояние да установят, сравнявайки данните, с които разполага отправното митническо учреждение, и данните, с които разполага получаващото митническо учреждение, че режимът е завършил коректно.

3. Митническите органи вземат всички необходими мерки с цел да регулират ситуацията със стоките, по отношение на които режимът не е приключен съгласно предвидените условия.

4. Приключването на режима се извършва в определен срок, освен ако не е предвидено друго.

На Комисията се предоставят правомощията да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се определи срокът по член 215, параграф 4.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за приключването на специален режим, посочено в член 215.

Правата и задълженията на титуляря на режима по отношение на стоки, поставени под специален режим, различен от режим транзит, могат да бъдат прехвърляни изцяло или частично на друго лице, което изпълнява условията, предвидени за съответния режим.

В специфични случаи стоките, поставени под специален режим, различен от режим транзит, или в свободна зона, могат да бъдат придвижвани между различни места на митническата територия на Съюза.

Стоките, поставени под режим митническо складиране или усъвършенстване, или в свободна зона, могат да бъдат подложени на обичайни операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на външния им вид или търговско качество или подготвянето им за разпространение или препродажба.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284 за определяне на:

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за:

1. Еквивалентни стоки са съюзни стоки, които се складират, използват или усъвършенстват вместо стоките, поставени под специален режим.

При режим пасивно усъвършенстване еквивалентни стоки са несъюзни стоки, които се усъвършенстват вместо съюзни стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване.

Освен когато е предвидено друго, еквивалентните стоки трябва да имат същия осемцифрен код по Комбинираната номенклатура, същото търговско качество и същите технически характеристики като стоките, които заместват.

2. Митническите органи разрешават по заявление и при условие че се гарантира правилното изпълнение на режима, особено по отношение на митническия надзор:

Одобреният икономически оператор за митнически опростявания се счита за изпълнил условието за осигуряване на правилното протичане на операциите, доколкото дейността, свързана с използването на еквивалентни стоки за съответния режим, е взета предвид в разрешението, посочено в член 38, параграф 2, буква а).

3. Използването на еквивалентни стоки не се разрешава в следните случаи:

4. В случаите, посочени в параграф 2, буква в), и когато ►C2 преработените продукти ◄ биха подлежали на облагане с износни мита, ако не са били изнесени в контекста на режим активно усъвършенстване, титулярят на разрешението предоставя обезпечение с цел гарантиране плащането на износните мита, в случай че несъюзните стоки не бъдат внесени в срока, посочен в член 257, параграф 3.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се установят:

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява процедурните правила за използването на еквивалентните стоки, разрешени в съответствие с член 223, параграф 2.

1. Под режим външен транзит несъюзните стоки могат да бъдат придвижвани от едно до друго място на митническата територия на Съюза, без да подлежат на:

2. В специфични случаи съюзните стоки се поставят под режим външен транзит.

3. Движението на стоките по смисъла на параграф 1 се осъществява по един от следните начини:

1. Под режим вътрешен транзит и при условията, предвидени в параграф 2, съюзните стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза, като се преминава през държава или територия извън митническата територия на Съюза, без това да променя митническия статус на стоките.

2. Движението на стоките по смисъла на параграф 1 се осъществява по един от следните начини:

Когато стоките се придвижват от една точка на митническата територия на Съюза до друга в съответствие с Конвенцията ТИР, Конвенцията АТА/Истанбулската конвенция, под покритието на формуляр 302 или чрез пощенската система, за целите на такъв транспорт се счита, че митническата територия на Съюза представлява единна територия.

1. Когато митническите органи на държава членка решат да изключат дадено лице от операции ТИР съгласно член 38 от Конвенцията ТИР, това решение се прилага на цялата митническа територия на Съюза, а карнетите ТИР, подадени от това лице, не се приемат от никое митническо учреждение.

2. Държавата членка съобщава решението си, посочено в параграф 1, заедно с датата на прилагането му, на останалите държави членки и на Комисията.

При заявление митническите органи могат да разрешат на лице, наричано „одобрен получател“, да получава на одобрено място, стоки, които се движат в съответствие с Конвенцията ТИР, така че режима да се завърши в съответствие с член 1, буква г) от Конвенцията ТИР.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се установят:

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява процедурните правила за прилагане на митническата територия на Съюза на член 226, параграф 3, букви б)—е) и член 227, параграф 2, букви б)—е), като взема предвид потребностите на Съюза.

Задължения на титуляря на режим съюзен транзит и на превозвача и получателя на стоките, придвижвани под режим съюзен транзит

1. Титулярят на режим съюзен транзит е отговорен за всяко едно от следните:

2. Задълженията на титуляря на режима са изпълнени и режимът транзит завършва, когато стоките, поставени под режима, и изискваната информация са на разположение в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство.

3. Превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране.

4. При заявление митническите органи могат да разрешат всяко едно от следните опростявания на митнически процедури по отношение на поставянето на стоките под режим съюзен транзит или завършването на този режим:

Стоки, преминаващи през територия на страна или територия извън митническата територия на Съюза под режим външен съюзен транзит

1. Режимът външен съюзен транзит се прилага за стоки, преминаващи през държава или територия извън митническата територия на Съюза, ако е изпълнено едно от следните условия:

2. В случая, посочен в параграф 1, буква б), действието на режим външен съюзен транзит се спира, докато стоките са извън митническата територия на Съюза.

На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се определят условията за предоставяне на разрешенията, посочени в член 233, параграф 4.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила относно:

1. Под режим складиране на митническата територия на Съюза могат да бъдат складирани несъюзни стоки, без да подлежат на:

2. Съюзни стоки могат да бъдат поставени под режим митническо складиране или режим свободна зона в съответствие с митническото законодателство на Съюза в специфични области или с цел възползване от решение, даващо право на възстановяване или опрощаване на вносни мита.

3. Когато съществува обоснована икономическа необходимост и няма да се засегне неблагоприятно митническият надзор, митническите органи могат да разрешат складирането на съюзни стоки в съоръжения за складиране за митническо складиране. Тези стоки не се считат за стоки под режим митническо складиране.

1. Времето, през което стоките могат да останат под режим складиране, е неограничено.

2. В изключителни обстоятелства митническите органи могат да определят срок, в който да бъде приключен режим складиране, особено когато видът и естеството на стоките могат, в случай на дългосрочно складиране, да представляват заплаха за здравето на хората, животните и растенията или за околната среда.

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява процедурните правила за поставянето на съюзни стоки под режим митническо складиране или режим свободна зона, съгласно посоченото в член 237, параграф 2.

1. Под режим митническо складиране несъюзните стоки могат да бъдат складирани в помещения или на други места, одобрени за този режим от митническите органи и под митнически надзор („митнически складове“).

2. Митническите складове могат да се ползват за митническо складиране на стоки от всички лица („обществен митнически склад“) или за складиране на стоки от титуляря на разрешение за митническо складиране („частен митнически склад“).

3. Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад. С изключение на случаите на непреодолима сила, изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи.

1. Митническите органи могат, в случай че съществува икономическа необходимост и митническият надзор не се засяга неблагоприятно, да разрешат усъвършенстването на стоки под режим активно усъвършенстване или специфична употреба да се извърши в митнически склад, при спазване на условията, предвидени за тези режими.

2. Стоките, посочени в параграф 1, не се считат за поставени под режим митническо складиране.

Отговорности на титуляря на разрешението или на режима

1. Титулярят на разрешението и титулярят на режима отговарят за:

2. Чрез дерогация от параграф 1, когато разрешението е за обществен митнически склад, в него може да се предвиди, че отговорността по параграф 1, буква а) или буква б) се поема само от титуляря на режима.

3. Титулярят на режима е отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране.

1. Държавите членки могат да определят части от митническата територия на Съюза като свободни зони.

Държавите членки определят точно територията и входните и изходните пунктове на всяка свободна зона.

2. Държавите членки информират Комисията относно техните свободни зони, които са действащи.

Границите и входните и изходните пунктове на свободните зони подлежат на митнически надзор.

4. Лицата, стоките и транспортните средства, които влизат във или напускат свободната зона, могат да бъдат обект на митнически контрол.

1. За строителство на сгради в свободна зона се изисква предварително одобрение от митническите органи.

2. Съобразно митническото законодателство в свободните зони се разрешават всякакви дейности с промишлен или търговски характер, или извършването на услуги. За извършването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.

3. Митническите органи могат да наложат забрани или ограничения на дейностите, посочени в параграф 2, предвид естеството на стоките, предмет на тези дейности, или изискванията за митническия надзор или изискванията за сигурност и безопасност.

4. Митническите органи могат да забранят извършването на дейност в свободните зони на лица, които не осигуряват необходимите гаранции за изпълнение на разпоредбите, предвидени в митническото законодателство.

Представяне на стоки и поставянето им под режим

1. Стоки, въведени в свободна зона, се представят на митническите органи и подлежат на предвидените митнически формалности във всеки един от следните случаи:

2. Не се представят на митническите органи стоки, въведени в свободна зона при обстоятелства, различни от посочените в параграф 1.

3. Без да се засяга член 246, стоките, въведени в свободна зона, се считат за поставени под режим свободна зона:

1. Съюзните стоки могат да се въвеждат, складират, придвижват, използват, усъвършенстват или изразходват в свободна зона. В тези случаи стоките не се считат за поставени под режим свободна зона.

2. По заявление на заинтересованото лице митническите органи установяват митническия статус на съюзни стоки на която е да е от следните стоки:

1. Докато останат в свободната зона несъюзните стоки могат да бъдат допуснати за свободно обращение или поставени под режим активно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба при условията, предвидени за тези режими.

В тези случаи стоките не се считат за поставени под режим свободна зона.

2. Без да се засягат разпоредбите, приложими за доставки или за продоволствено складиране, и доколкото съответният режим го позволява, параграф 1 не изключва използването или изразходването на стоки, които при допускане за свободно обращение или временен внос не биха подлежали на вносни мита или на мерки, предвидени по общата селскостопанска или търговска политики.

В случай на такова използване или изразходване не се изисква митническа декларация за допускане за свободно обращение или за режим временен внос.

Въпреки това, такава декларация се изисква, когато тези стоки са обект на тарифни квоти или тавани.

1. Без да се засяга законодателството в области, различни от митническата, стоките в свободна зона могат да бъдат изнесени или реекспортирани извън митническата територия на Съюза или въведени в друга част на митническата територия на Съюза.

2. Членове 134 до 149 се прилагат за стоки, изведени от свободна зона в други части на митническата територия на Съюза.

Когато стоки са изведени от свободна зона в останалата част на митническата територия на Съюза или поставени под митнически режим, те се считат за несъюзни стоки, освен когато митническият им статус на съюзни стоки е доказан.

Въпреки това, за целите на прилагането на износни мита и на лицензите за износ или на мерки по контрол на износа, предвидени в общата селскостопанска или търговска политики, тези стоки се считат за съюзни стоки освен ако се установи, че те нямат митнически статус на съюзни стоки.

1. Под режим временен внос на митническата територия на Съюза несъюзни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, могат да бъдат обект на употреба за специфични цели, с пълно или частично освобождаване от вносни мита и без да подлежат на:

2. Режимът временен внос може да се използва единствено когато са изпълнени следните условия:

Срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос

1. Митническите органи определят срока, в който стоките, поставени под режим временен внос, се реекспортират или поставят под следващ митнически режим. Този срок е достатъчно дълъг за постигане на целта на разрешеното ползване.

2. Освен ако е предвидено друго, максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос за същата цел и под отговорността на същия титуляр на разрешението, е 24 месеца, дори и когато режимът е приключен с поставяне на стоките под друг специален режим и впоследствие стоките са поставени отново под режим временен внос.

3. Когато, при изключителни обстоятелства, разрешеното използване не може да се постигне в рамките на сроковете, предвидени в параграфи 1 и 2, митническите органи могат да продължат тези срокове в разумни граници, при обосновано заявление от титуляря на разрешението.

4. Общият срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос, не надвишава 10 години, освен в случай на непредвидени обстоятелства.

Размер на вносните мита при временен внос с частично освобождаване от вносни мита

1. Размерът на вносните мита за стоки, поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита, се определя на 3 % от размера на вносните мита, които биха били дължими за тези стоки, ако на датата на поставяне под режим временен внос са били допуснати за свободно обращение.

Този размер се дължи за всеки месец или част от месец, през който стоките са били поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита.

2. Размерът на вносните мита не превишава размера на митата, които биха били дължими, ако стоките бяха допуснати за свободно обращение на датата, на която са били поставени под режим временен внос.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да се установят:

1. Под режим специфична употреба могат да се допускат за свободно обращение стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба.

2. Когато стоките са на производствен етап, който икономически би дал възможност само за определената специфична употреба, митническите органи могат да предвидят в разрешението условията, при които стоките се считат за използвани за целите, предвидени за освобождаване от мита или за прилагане на намалена ставка на митата.

3. Когато стоките са подходящи за повторна употреба и митническите органи считат това за уместно с оглед предотвратяването на злоупотреби, митническият надзор продължава за срок, не по-дълъг от две години от датата на първата им употреба за целите, предвидени за освобождаване от мита или за прилагане на намалена ставка на митата.

4. Митническият надзор за режим специфична употреба завършва в който е да е от следните случаи:

5. Когато се изисква рандеман, член 255 се прилага за режим специфична употреба.

6. Отпадъци и остатъци, в резултат на изработката и усъвършенстването на стоките съгласно предвидената специфична употреба и загуби, дължащи се на естествена загуба, се считат за стоки, за които е постигната съответната специфична употреба.

7. Отпадъци и остатъци, в резултат на унищожаването на стоки, поставени под режим специфична употреба, се считат за поставени под режим митническо складиране.

С изключение на случаите, в които рандеманът е определен в законодателство на Съюза, уреждащо специфични области, митническите органи определят или рандеман, или осреднен рандеман за операцията по усъвършенстване, или, когато е приложимо, посочват метода за определянето му.

Рандеманът или осредненият рандеман се определя на базата на действителните обстоятелства, при които се извършва или трябва да се извърши операцията. Когато е уместно този рандеман може да бъде съответно променен по реда на член 28.

1. Без да се засяга член 223, под режим активно усъвършенстване на митническата територия на Съюза могат да бъдат използвани несъюзни стоки в една или повече операции по усъвършенстване, без тези стоки да подлежат на:

2. Режим активно усъвършенстване може да се използва в случаи, различни от поправка или унищожаване само когато, без да се засяга използването на спомагателни производствени средства, стоките, поставени под този режим, могат да се идентифицират в ►C2 преработените продукти ◄ .

В случаите по член 223 режимът може да се използва, когато е възможно да се провери изпълнението на условията, определени за еквивалентни стоки.

3. В допълнение към параграфи 1 и 2 режимът активно усъвършенстване може да се използва и за която и да е от следните стоки:

1. ►C2 Митническите органи определят срока, в който режимът активно усъвършенстване се приключва съгласно член 215. ◄

Този срок започва да тече от датата, на която несъюзните стоки са поставени под режима, като се отчита времето, необходимо за извършване на операциите по усъвършенстване и за приключване на режима.

2. Митническите органи могат да продължат в разумни граници срока, определен съгласно параграф 1, при обосновано заявление от титуляря на разрешението.

В разрешението може да се определи, че срок, който започва да тече през определен месец, тримесечие или шестмесечие, изтича съответно на последния ден на следващия месец, следващото тримесечие или шестмесечие.

3. При предварителен износ в съответствие с член 223, параграф 2, буква в) в разрешението се посочва срокът, в който несъюзните стоки се декларират за режим активно усъвършенстване, като се отчита времето, необходимо за доставка и транспорт до митническата територия на Съюза.

Срокът, посочен в първата алинея, се определя в месеци и не надвишава шест месеца. Той започва да тече от датата на приемане на декларацията за износ на ►C2 преработените продукти ◄ , получени от съответните еквивалентни стоки.

4. По искане на титуляря на разрешението шестмесечният срок, посочен в параграф 3, може да бъде продължен след изтичането му, при условие че общият срок не надвишава 12 месеца.

Временен реекспорт за последващо усъвършенстване

При заявление митническите органи могат да разрешат някои или всички стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, или ►C2 преработените продукти ◄ , да бъдат временно реекспортирани с цел последващо усъвършенстване извън митническата територия на Съюза, в съответствие с условията, определени за режим пасивно усъвършенстване.

1. Под режим пасивно усъвършенстване съюзни стоки могат да се изнасят временно от митническата територия на Съюза, за да се подложат на операции по усъвършенстване. Получените от тези стоки ►C2 преработени продукти ◄ могат да бъдат допуснати за свободно обращение с пълно или частично освобождаване от вносни мита по заявление на титуляря на разрешението или на друго лице, установено на митническата територия на Съюза, ако това лице е получило съгласието на титуляря на разрешението и са изпълнени условията на разрешението.

2. Пасивно усъвършенстване не се разрешава за която и да е от следните съюзни стоки:

3. Митническите органи определят срока, в който временно изнесените стоки трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Съюза под формата на ►C2 преработени продукти ◄ и допуснати за свободно обращение, за да могат да се възползват от пълно или частично освобождаване от вносни мита. Митническите органи могат да разрешат продължаване в разумни граници на определения срок при обосновано заявление от титуляря на разрешението.

1. Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя, когато се докаже по удовлетворителен за митническите органи начин, че поправката на стоките е извършена безплатно поради наличието на договорно или законово гаранционно задължение или производствен или материален дефект.

2. Параграф 1 не се прилага, когато производственият или материалният дефект на стоката е взет предвид при първото й допускане за свободно обращение.

Стоки, поправени или променени съгласно международни споразумения

1. Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя на преработените продукти, които са получени от стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване, когато се докаже по удовлетворителен за митническите органи начин, че:

2. Параграф 1 не се прилага по отношение на преработените продукти, получени от еквивалентни стоки по член 223, и по отношение на заместващите продукти, посочени в членове 261 и 262.

1. Системата на стандартен обмен позволява заместването на преработен продукт с внесен продукт („заместващ продукт“), при условията на параграфи 2 до 5.

2. При подаване на заявление митническите органи разрешават прилагането на система на стандартен обмен, когато операцията по усъвършенстването се състои в поправка на дефектни съюзни стоки, които не попадат в обхвата на мерките по общата селскостопанска политика или на специфичните разпоредби, приложими за определени стоки, получени при преработката на селскостопански продукти.

3. Заместващите продукти трябва да имат същия осем цифров код по Комбинираната номенклатура, същото търговско качество и същите технически характеристики като дефектните стоки, ако тези стоки са били поправени.

4. Когато дефектните стоки са употребявани преди износа, заместващите продукти също трябва да са били употребявани.

Въпреки това, митническите органи имат право да отменят изискването, посочено в първа алинея, ако заместващият продукт е доставен безплатно или поради договорно или законово гаранционно задължение, или поради производствен или материален дефект.

5. Разпоредбите, приложими за ►C2 преработените продукти ◄ , се прилагат и за заместващите продукти.

1. Митническите органи разрешават, при определени от тях условия и по заявление на заинтересованото лице, заместващите продукти да бъдат внесени, преди дефектните стоки да бъдат изнесени.

При предварителен внос на заместващ продукт се предоставя обезпечение за размера на вносното мито, който би следвало да се плати, ако дефектните стоки не бъдат изнесени съгласно параграф 2.

2. Дефектните стоки се изнасят в срок от два месеца от датата на приемане от митническите органи на декларацията за допускане за свободно обращение на заместващите продукти.

3. Когато поради изключителни обстоятелства дефектните стоки не могат да бъдат изнесени в срока по параграф 2, митническите органи могат да разрешат продължаване на този срок в разумни граници при обосновано заявление от титуляря на разрешението.

СТОКИ, ИЗВЕДЕНИ ОТ МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

1. Стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се обхващат от предварителна декларация за заминаване, подадена на компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

2. Задължението, посочено в параграф 1, не се отнася за:

3. Предварителната декларация за заминаване е в една от следните форми:

4. Предварителната декларация за заминаване съдържа необходимите данни за анализ на риска за целите на сигурност и безопасност.

Митническото учреждение, до което е подадена предварителната декларация за заминаване, посочена в член 263, гарантира извършването в определен срок въз основа на тази декларация на анализ на риска главно за целите на сигурност и безопасност и взема необходимите мерки основани на резултатите от анализа на риска.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове по член 284, с цел да определи:

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява срока по член 264, в рамките на който да се извършва анализът на риска, като се взема предвид срокът, посочен в член 263, параграф 1.

Митнически надзор и формалности при напускане

1. Стоките, извеждани от митническата територия на Съюза, са под митнически надзор и могат да бъдат предмет на митнически контрол. Където е уместно, митническите органи могат да определят маршрута, който следва да се използва, и срока, в който стоките трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

2. Стоките, предназначени да бъдат изведени от Съюза, се представят на митническите органи при напускане от едно от следните лица:

3. Стоките, които трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, подлежат, когато е уместно, на:

4. Митническите органи разрешават вдигането за напускане при условие, че съответните стоки ще бъдат изведени от митническата територия на Съюза в същото състояние, в което са се намирали, когато:

Чрез актове за изпълнение Комисията установява процедурни правила относно напускането, предвидено в член 267.

1. Съюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се поставят под режим износ.

2. Параграф 1 не се прилага за никоя от следните съюзни стоки:

3. Формалностите във връзка с митническата декларация за износ, съдържащи се в митническото законодателство, се прилагат в случаите, посочени в параграф 2, букви а), б) и в).

1. Несъюзни стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, подлежат на декларация за реекспорт, която се подава в компетентното митническо учреждение.

2. Членове 158 до 195 се прилагат за декларацията за реекспорт.

3. Параграф 1 не се прилага за никоя от следните стоки:

Подаване на обобщена декларация за напускане

1. Когато стоките са предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза и не е подадена митническа декларация или декларация за реекспорт като предварителна декларация за заминаване, в митническото учреждение на напускане се подава обобщена декларация за напускане.

Митническите органи могат да позволят обобщената декларация за напускане да бъде подадена в друго митническо учреждение, при условие че това митническо учреждение незабавно предаде или предостави на разположение по електронен път необходимите данни на митническото учреждение на напускане.

2. Обобщената декларация за напускане се подава от превозвача.

Независимо от задълженията на превозвача обобщената декларация за напускане може да бъде подадена вместо от него от някое от следните лица:

3. Митническите органи могат да приемат използването на търговски, пристанищни или транспортни информационни системи за подаване на обобщена декларация за напускане, при условие че те съдържат необходимите за такава декларация данни и че тези данни са налични в определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

4. Вместо подаването на обобщена декларация за напускане, митническите органи могат да приемат подаването на уведомление и достъп до данните на обобщената декларация за напускане в компютърната система на икономическия оператор.

Поправка и анулиране на обобщена декларация за напускане

1. На декларатора може да се разреши по заявление да промени една или повече данни в обобщената декларация за напускане след нейното подаване.

Въпреки това не са възможни поправки, след като:

2. Когато стоките, за които е подадена обобщена декларация за напускане, не са изведени от митническата територия на Съюза, митническите органи анулират без забавяне тази декларация във всеки един от следните случаи:

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява процедурните правила за:

1. Уведомление за реекспорт се подава, когато несъюзните стоки, посочени в член 270, параграф 3, букви б) и в), се извеждат от митническата територия на Съюза и за тези стоки има освобождаване от задължение за подаване на обобщена декларация за напускане.

2. Уведомлението за реекспорт се подава в митническото учреждение по напускане на стоките от лицето, което отговаря за представянето на стоките при напускане в съответствие с член 267, параграф 2.

3. Уведомлението за реекспорт съдържа необходимите данни за приключване на режим свободна зона или за завършване на временното складиране.

Митническите органи могат да приемат използването на търговски, пристанищни или транспортни информационни системи за подаване на уведомление за реекспорт, при условие че те съдържат необходимите за такова уведомление данни и че тези данни са налични, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

4. Вместо подаването на уведомление за реекспорт митническите органи могат да приемат подаване на уведомление и достъп до данните на уведомлението за реекспорт в компютърната система на икономическия оператор.

Поправка и анулиране на уведомление за реекспорт

1. На декларатора може да се разреши по заявление да поправи една или повече данни в уведомлението за реекспорт след неговото подаване.

Не са възможни поправки, след като митническите органи:

2. Когато стоките, за които е подадено уведомление за реекспорт, не са изведени от митническата територия на Съюза, митническите органи анулират без забавяне това уведомление във всеки един от следните случаи:

Чрез актове за изпълнение Комисията уточнява процедурните правила за:

Освобождаване от износни мита на временно изнесени съюзни стоки

Без да се засяга член 259, съюзните стоки, които са временно изнесени от митническата територия на Съюза, се възползват от освобождаване от износни мита, при условие че бъдат внесени отново.

ЕЛЕКТРОННИ СИСТЕМИ, ОПРОСТЯВАНИЯ, ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯ, ПРОЦЕДУРА НА КОМИТЕТ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. Най-късно до 31 декември 2020 г. като преходна мярка могат да бъдат използвани средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни по член 6, параграф 1, когато електронните системи, необходими за прилагане на разпоредбите на Кодекса, с изключение на посочените в параграфи 2 и 3 от настоящия член системи, все още не са действащи.

2. Най-късно до 31 декември 2022 г. като преходна мярка могат да бъдат използвани средства, различни от средствата за електронна обработка на данни по член 6, параграф 1, когато все още не са действащи електронните системи, необходими за прилагане на следните разпоредби на Кодекса:

3. До 31 декември 2025 г. като преходна мярка могат да бъдат използвани средства, различни от средствата за електронна обработка на данни по член 6, параграф 1, когато все още не са действащи електронните системи, необходими за прилагане на следните разпоредби на Кодекса:

1. До 31 декември 2019 г. и всяка следваща година след това до датата, на която електронните системи, посочени в член 278, станат действащи, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад за напредъка при разработването на тези електронни системи.

2. В годишния доклад се оценява напредъкът на Комисията и на държавите членки при разработването на всяка от електронните системи, като се вземат по-специално предвид следните основни етапи:

3. Ако оценката покаже, че напредъкът не е задоволителен, в доклада се описват и смекчаващите действия, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира въвеждането на електронните системи преди края на приложимия преходен период.

4. Държавите членки предоставят на Комисията два пъти годишно актуализирана таблица за собствения си напредък при разработването и внедряването на електронните системи. Комисията публикува тази актуализирана информация на своя уебсайт.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с които се установяват правилата относно обмена и съхраняването на данни в случаите, посочени в член 278.

1. В подкрепа на разработването на електронните системи, посочени в член 278, и с цел уреждане на преходните периоди до 1 май 2014 г., Комисията изготвя работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, посочени в член 16, параграф 1.

2. Посочената в параграф 1 работна програма има следните приоритети:

3. Посочената в параграф 1 работна програма се актуализира редовно.

Чрез актове за изпълнение Комисията приема работната програма по член 280.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема актовете за изпълнение, посочени в първа алинея от настоящия член, и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Опростявания при прилагането на митническото законодателство

Комисията може да разреши по заявление на една или повече държави членки да изпробват за ограничен период от време опростявания при прилагането на митническото законодателство, особено когато са свързани с информационните технологии. Изпробванията не влияят на прилагането на митническото законодателство в държавите членки, които не участват в тях, и се оценяват периодично.

Чрез актове за изпълнение Комисията приема решенията по член 282.

Делегиране на правомощия и процедура на комитет

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочени в членове 2, 7, 10,, 20, 24, 31, 36, 40, 62, 65, 75, 88, 99, 106, 115,, 122, 126, 131, 142, 151, 156, 160,, 164, 168, 175, 180, 183, 186, 196, 206,, 212, ►C2 216 ◄ , 221, 224, 231, 235,, 253,, 265, и 279 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 30 октомври 2013 г.. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок.Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от 3 месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в членове 24, 31, 36, 40, 62, 65, 75, 88, 99, 106, 115, 122, 126, 131, 142, 151, 156, 160, 164, 168, 175, 180, 183, 186, 196, 206, 212, ►C2 216 ◄ , 221, 224, 231, 235, 253, 265, и 279 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Решението поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в него дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно членове 2, 7, 10, 20, 24, 31, 36, 40, 62, 65, 75, 88, 99, 106, 115, 122, 126, 131, 142, 151, 156, 160, 164, 168, 175, 180, 183, 186, 196, 206, 212, ►C2 216 ◄ , 221, 224, 231, 235, 253, 265, или 279, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се продължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1. Комисията се подпомага от Комитета по Митническия кодекс. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. При позоваване на настоящия параграф, се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 4 от него.

4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

5. При позоваване на настоящия параграф, се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

6. Когато становището на комитета се получава чрез писмена процедура и при позоваване на настоящия параграф, тази процедура се прекратява без резултат само тогава когато, в срока, определен за предаване на становището, председателят на комитета вземе съответното решение.

Отмяна и изменение на действащото законодателство

2. Регламент (ЕИО) № 3925/91, Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕО) № 1207/2001 се отменят от датата, посочена в член 288, параграф 2.

3. Позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент и се тълкува съгласно таблиците за съответствие в приложението.

4. В шестото тире от член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 изразът „и Майот“ се заличава, считано от 1 януари 2014 г.

5. Първото тире от член 9, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2658/87 се заличава, считано от датата, посочена в член 288, параграф 2.

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

1. Членове 2, 7, 8, 10, 11, 17, 20,21, 24, 25, 31, 32, 36, 37, 40, 41,, 50, 52, 54, 58, 62, 63, 65, 66, 68, 75, 76, 88, 99, 100, 106, 107, 115, 122, 123, 126, 131, 132, 138, 142, 143, 151, 152, 156, 157, 160, 161,, 164, 165, 168, 169, 175, 176, 178, 180, 181, 183, 184а, 186, 187, 193, 196, 200а, 206, 207, 209, 212, 213, 216, 217, 221, 222, 224, 225, 231, 232, 235, 236, 239, 253,, 265, 266, 268, 273, 276, 279, 280, 281, 283, 284, 285 и 286 се прилагат от 30 октомври 2013 г..

2. Членовете, които не са посочени в параграф 1, се прилагат, считано от 1 май 2016 г..

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 450/2008	Настоящият регламент
Член 1, параграфи 1 и 2	Член 1, параграфи 1 и 2
Член 1, параграф 3, първа алинея	Член 1, параграф 3
Член 1, параграф 3, втора алинея	Член 2
Член 2	Член 3
Член 3	Член 4
Член 4, точки 1 — 8	Член 5, точки 1 — 8
Член 4, точка 9	Член 5, точки 9 и 10
Член 4, точка 10	Член 5, точка 12
Член 4, точки 11 и 12	Член 5, точки 15 и 16
Член 4, точки 13 — 17	Член 5, точки 18 — 22
Член 4, точка 18, буква а), първо изречение	Член 5, точка 23, буква а)
Член 4, точка 18, буква а), второ изречение	Член 130, параграф 3
Член 4, точка 18, букви б) и в)	Член 5, точка 23, букви б) и в)
Член 4, точки 19 — 26	Член 5, точки 24 — 31
Член 4, точка 27 — 32	Член 5, точки 33 — 38
Член 4, точка 33	—
Член 5, параграф 1, първа алинея	Член 6, параграф 1
Член 5, параграф 1, втора и трета алинея	Член 6, параграф 3 и член 7, буква б)
Член 5, параграф 2	Член 6, параграф 2, член 7, буква а) и член 8, параграф 1, буква а)
Член 6	Член 12
Член 7	Член 13
Член 8	Член 14
Член 9	Член 15
Член 10, параграф 1	Член 9 и член 16, параграф 1
Член 10, параграф 2	Членове 10, 11 и 17
Член 11, параграф 1, първа и втора алинея	Член 18
Член 11, параграф 1, трета алинея	Член 18, параграф 2, първа алинея
Член 11, параграф 2	Член 18, параграф 3
Член 11, параграф 3, буква а)	Член 18, параграф 2, втора алинея и член 20
Член 11, параграф 3, буква б)	Член 21
Член 11, параграф 3, буква в)	—
Член 12, параграф 1	Член 19, параграф 1
Член 12, параграф 2, първа алинея	Член 19, параграф 2, първа алинея
Член 12, параграф 2, втора алинея	Член 19, параграф 2, втора алинея и член 20, буква б)
Член 13, параграф 1	Член 38, параграф 1
Член 13, параграф 2	Член 38, параграфи 2 и 3
Член 13, параграф 3	Член 38, параграф 4
Член 13, параграф 4	Член 38, параграф 5, първо изречение
Член 13, параграф 5	—
Член 13, параграф 6	Член 23, параграф 2
Член 14	Член 39
Член 15, параграф 1, буква а)	Член 22, член 24, букви а) — ж) и член 25, букви а) и б)
Член 15, параграф 1, буква б)	Член 23, параграф 4, буква б) и член 24, буква з)
Член 15, параграф 1, буква в)	—
Член 15, параграф 1, буква г)	Член 22, параграф 1, трета алинея и член 24, буква a)
Член 15, параграф 1, буква д)	Член 40, буква б)
Член 15, параграф 1, буква е)	Член 25, буква б)
Член 15, параграф 1, буква ж)	Член 23, параграф 4, буква б), член 24, буква з), член 24, буква в), член 28, член 31, буква б) и член 32
Член 15, параграф 1, буква з)	—
Член 15, параграф 2	—
Член 16, параграф 1	Член 22, параграф 1, първа и втора алинея
Член 16, параграф 2	Член 22, параграф 3, първа и втора алинея
Член 16, параграф 3	Член 22, параграф 2
Член 16, параграф 4, първа алинея	Член 22, параграф 6, първа алинея, първо изречение
Член 16, параграф 4, втора алинея	Член 22, параграф 6, първа алинея, второ изречение и член 22, параграф 7
Член 16, параграф 5, буква а)	Член 22, параграф 6, втора алинея и член 24, буква ж)
Член 16, параграф 5, буква б)	Член 24, буква е)
Член 16, параграф 6	Член 23, параграф 3
Член 16, параграф 7	Член 29
Член 17	Член 26
Член 18, параграфи 1 — 3	Член 27
Член 18, параграф 4	Член 32
Член 19, параграф 1	Член 28, параграф 1, буква а)
Член 19, параграфи 2 и 3	Член 28, параграфи 2 и 3
Член 19, параграф 4	Член 28, параграф 4, първа алинея и втора алинея, първо изречение
Член 19, параграф 5	Член 31, буква а)
Член 20, параграфи 1 — 4	Член 33
Член 20, параграф 5	Член 34, параграф 4
Член 20, параграф 6, първа алинея	Член 34, параграф 5, първо изречение
Член 20, параграф 6, втора алинея	Член 34, параграф 6
Член 20, параграф 7	Членове 22, 23, 24, 25 и 32
Член 20, параграф 8, буква а)	Член 34, параграфи 1 — 3
Член 20, параграф 8, буква б)	Член 34, параграф 9 и член 34, параграф 1, буква а)
Член 20, параграф 8, буква в)	Член 34, параграф 11 и член 37, параграф 2
Член 20, параграф 9	Член 35, член 36, буква б) и член 37, параграф 1, букви в) и г)
Член 21	Член 42
Член 22	Член 43
Член 23	Член 44
Член 24, параграфи 1 и 2	Член 45, параграфи 1 и 2
Член 24, параграф 3, първа алинея	Член 45, параграф 3
Член 24, параграф 3, втора алинея	—
Член 25, параграф 1	Член 46, параграф 1
Член 25, параграф 2, първа алинея	Член 46, параграф 2
Член 25, параграф 2, втора и трета алинея	Член 46, параграф 3
Член 25, параграф 3	Член 46, параграфи 4 — 8 и член 50, параграф 1
Член 26	Член 47
Член 27	Член 48
Член 28, параграфи 1 и 2	Член 49
Член 28, параграф 3	Член 50, параграф 2
Член 29	Член 51
Член 30, параграф 1	Член 52
Член 30, параграф 2	—
Член 31, параграф 1	Член 53, параграф 1
Член 31, параграф 2	Член 53, параграф 3
Член 31, параграф 3	Член 54
Член 32	Член 55
Член 33, параграфи 1 — 4	Член 56, параграфи 1 — 4
Член 33, параграф 5	Член 56, параграф 5 и член 58, параграф 1
Член 34	Член 57, параграфи 1, 2 и 3
Член 35	Член 59
Член 36	Член 60
Член 37	Член 61
Член 38	Членове 62, 63, 67 и 68
Член 39, параграфи 1 и 2	Член 64, параграфи 1 и 2
Член 39, параграф 3	Член 64, параграф 3, първа алинея
Член 39, параграфи 4 и 5	Член 64, параграфи 4 и 5
Член 39, параграф 6	Член 64, параграф 3, втора алинея, член 64, параграф 6 и членове 63 — 68
Член 40	Член 69
Член 41	Член 70
Член 42, параграф 1	Член 74, параграф 1
Член 42, параграф 2	Член 74, параграф 2, букви а) — в) и буква г), уводно изречение
Член 42, параграф 3	Член 74, параграф 3
Член 43, буква а)	Членове 71 и 72 и член 76, буква а)
Член 43, буква б)	Член 74, параграф 2, буква г), подточки i), ii) и iii)
Член 43, буква в)	—
Член 43, буква г)	Членове 73 и 75 и член 76, букви б) и в)
Член 44	Член 77
Член 45	Член 78
Член 46	Член 79
Член 47	Член 80
Член 48	Член 81
Член 49	Член 82
Член 50	Член 83
Член 51	Член 84
Член 52	Член 85
Член 53, параграфи 1 — 3	Член 86, параграфи 1 — 3
Член 53, параграф 4	Член 86, параграф 6
Член 54, букви а) и б)	Член 86, параграф 5 и член 88, буква а)
Член 54, буква в)	Член 86, параграф 4 и член 88, параграф 6)
Член 55, параграф 1	Член 87, параграф 1
Член 55, параграф 2, първа алинея	Член 87, параграф 2
Член 55, параграф 2, втора алинея	Член 88, буква в)
Член 55, параграфи 3 и 4	Член 87, параграфи 3 и 4
Член 56, параграфи 1 — 5	Член 89, параграфи 1 — 5
Член 56, параграф 6	Член 89, параграф 7
Член 56, параграф 7	Член 89, параграф 9
Член 56, параграф 8	Член 89, параграф 2, втора алинея
Член 56, параграф 9, първо тире	Член 100, параграф 1, буква б)
Член 56, параграф 9, второ тире	Член 89, параграф 8 и член 99, буква а)
Член 56, параграф 9, трето тире	Член 89, параграф 2, втора алинея
Член 57, параграфи 1 и 2	Член 90
Член 57, параграф 3	Член 100, параграф 1, буква а)
Член 58, първа алинея	Член 91
Член 58, втора алинея	—
Член 59, параграф 1, първа алинея	Член 100, параграф 1
Член 59, параграф 1, втора алинея	Член 99, буква б)
Член 59, параграф 2	Член 92, параграф 2
Член 60	Член 93
Член 61	Член 94
Член 62, параграфи 1 и 2	Член 95, параграфи 1 и 2
Член 62, параграф 3	Член 22, член 24, букви a) — ж), член 25, букви а) и б) и член 99, буква в)
Член 63, параграфи 1 и 2	—
Член 63, параграф 3, буква а)	—
Член 63, параграф 3, буква б)	Член 96, параграф 1, буква а), член 96, параграф 2, член 100, параграф 1, буква в) и член 100, параграф 2
Член 63, параграф 3, буква в)	Член 96, параграф 1, буква б),член 96, параграф 2, член 100, параграф 1, буква в) и член 100, параграф 2
Член 64	Член 97
Член 65, параграфи 1 и 2	Член 98
Член 65, параграф 3	Член 99, буква г) и член 100, параграф 1, буква б)
Член 66	Член 101, параграфи 1 и 2
Член 67, параграф 1, първа и втора алинея	Член 102, параграф 1
Член 67, параграф 1, трета алинея	Член 106
Член 67, параграфи 2 и 3	Член 102, параграф 2 и параграф 3, първа алинея
Член 68, параграфи 1 и 2	Член 103, параграфи 1 и 2
Член 68, параграф 3	Член 103, параграф 3, буква а)
Член 68, параграф 4	Член 103, параграф 4
Член 69	Член 104
Член 70	Член 105, параграфи 1 — 5
Член 71	Член 105, параграф 6
Член 72, параграфи 1 и 2	Член 108, параграфи 1 и 2
Член 72, параграф 3	Член 108, параграф 3 и член 115
Член 73	Член 109
Член 74	Член 110
Член 75	Член 110
Член 76	—
Член 77, параграф 1, първа алинея	Член 112, параграф 1
Член 77, параграф 1, втора и трета алинея	Член 112, параграф 2
Член 77, параграф 2	Член 112, параграф 3
Член 77, параграф 3	Член 112, параграф 4
Член 78, параграф 1, първа алинея	Член 113
Член 78, параграф 1, втора алинея	Член 99, буква г) и член 100, параграф 1, буква б)
Член 78, параграфи 2 — 4	Член 114, параграфи 1 — 3
Член 78, параграф 5	Член 114, параграф 4
Член 79, параграф 1	Член 116, параграф 1
Член 79, параграфи 2 — 5	Член 116, параграфи 4 — 7
Член 80	Член 117, параграф 1
Член 81, параграфи 1 и 2	Член 118, параграфи 1 и 2
Член 81, параграф 3	Член 118, параграф 4
Член 82, параграф 1	Член 119, параграф 1
Член 82, параграф 2	Член 119, параграф 3
Член 83	Член 120, параграф 1
Член 84, параграф 1	Член 121, параграф 1
Член 84, параграф 2	Член 121, параграф 3
Член 85, първо изречение	Член 116, параграф 2, член 117, параграф 2, член 118, параграф 3, член 119, параграф 2, член 120, параграф 2, член 121, параграф 2 и член 1123, параграф 1
Член 85, второ изречение	Член 116, параграф 3, член 122 и член 121, параграф 2
Член 86, параграф 1, уводно изречение	Член 124, параграф 1, уводно изречение и буква а)
Член 86, параграф 1, букви а) — в)	Член 124, параграф 1, букви б) — г)
Член 86, параграф 1, букви г) и д)	Член 124, параграф 1, буква д)
Член 86, параграф 1, букви е) — к)	Член 124, параграф 1, букви е) — к)
Член 86, параграфи 2 и 3	Член 124, параграфи 2 и 3
Член 86, параграфи 4 — 6	Член 124, параграфи 5 — 7
Член 86, параграф 7	Член 126
Член 87, параграф 1	Член127, параграф 1 и параграф 2, буква а)
Член 87, параграф 2, първа алинея	Член 127, параграф 3, първа алинея
Член 87, параграф 2, втора алинея	Член 127, параграф 8
Член 87, параграф 3, първа алинея, буква а)	Член 127, параграф 2, буква б) и член 131, буква а)
Член 87, параграф 3, първа алинея, букви б) и в)	Член 131, буква б)
Член 87, параграф 3, първа алинея, буква г)	Член127, параграф 3 и член 161, буква а)
Член 87, параграф 3, втора алинея	—
Член 88, параграф 1, първа алинея, първо изречение	Член 6, параграф 1
Член 88, параграф 1, първа алинея, второ изречение	Член 127, параграф 7
Член 88, параграф 1, втора алинея	Член 6, параграф 2
Член 88, параграф 2	Член 127, параграф 4, първа алинея
Член 88, параграф 3	Член 127, параграф 4, втора алинея и параграф 6
Член 88, параграф 4, първа алинея	Член 133, параграф 1, първа алинея
Член 88, параграф 4, втора и трета алинея	Член 6, параграф 2 и член 7, буква а)
Член 89, параграф 1	Член 129, параграф 1
Член 89, параграф 2	—
Член 90	Член 130, параграф 1
Член 91	Член 134
Член 92, параграф 1, първа алинея	Член 135, параграф 1
Член 92, параграф 1, втора алинея	Член 135, параграф 2
Член 92, параграф 1, трета алинея	—
Член 92, параграфи 2 — 5	Член 135, параграфи 3 — 6
Член 93, параграф 1	Член 136
Член 93, параграф 2	—
Член 94	Член 137
Член 95, параграф 1	Член 139, параграф 1
Член 95, параграфи 2 и 3	Член 139, параграфи 3 и 4
Член 95, параграф 4	Член 139, параграф 6
Член 96, параграфи 1 и 2	Член 140
Член 96, параграф 3	Член 1139, параграф 7
Член 97, параграф 1	Член 149
Член 97, параграф 2	Член 150
Член 98, параграф 1	Член 144
Член 98, параграф 2	Член 139, параграф 5
Член 99	Член 141, параграф 1
Член 100	Член 141, параграф 2
Член 101, параграф 1	Член 153, параграф 1
Член 101, параграф 2, буква а)	Член 153, параграф 2 и член 156, буква а)
Член 101, параграф 2, буква б)	Член 156, буква б) и член 157
Член 101, параграф 2, буква в)	Член 153, параграф 3 и член 156, буква в)
Член 102	Член 154
Член 103	Членове 155, параграф 2 и 156, буква г)
Член 104, параграф 1	Член 158, параграф 1
Член 104, параграф 2	Член 158, параграф 3
Член 105, параграф 1	Член 159, параграфи 1 и 2
Член 105, параграф 2, букви а) и б)	Член 159, параграф 3 и член 161, буква а)
Член 105, параграф 2, буква в)	Член 22, параграф 1, трета алинея, и член 25, буква в)
Член 106, параграф 1, първа алинея, първо изречение	Член 179, параграф 1, първа алинея
Член 106, параграф 1, първа алинея, второ изречение	—
Член 106, параграф 2	Член 179, параграфи 3 и 6
Член 106, параграф 3	Член 179, параграф 5
Член 106, параграф 4, първа алинея, буква а)	Член 22, член 24, букви a) — ж) и член 25, букви а) и б)
Член 106, параграф 4, първа алинея, буква б)	Член 23, параграф 4, буква а) и член 24, буква з)
Член 106, параграф 4, първа алинея, буква в)	Член 179, параграф 1, втора алинея, член 179, параграф 2 и член 180
Член 106, параграф 4, първа алинея, буква г)	Член 22, параграф 1, трета алинея и член 24, буква a)
Член 106, параграф 4, първа алинея, буква д)	Член 25, буква б)
Член 106, параграф 4, първа алинея, буква е)	Член 23, параграф 4, буква б), член 24, буква з), член 28, член 31, буква б) и член 32
Член 106, параграф 4, първа алинея, букви ж) и з)	Член 181
Член 106, параграф 4, втора алинея	—
Член 107, параграф 1, първо изречение	Член 6, параграф 1
Член 107, параграф 1, второ изречение	Член 182, параграф 1
Член 107, параграф 2	Член 158, параграф 2
Член 107, параграф 3	Член 160, член 161, буква б), член 181, параграфи 2 — 4, членове 183 и 184
Член 108, параграф 1, първа алинея, първо изречение	Член 162
Член 108, параграф 1, първа алинея, второ и трето изречение	Член 170, параграф 4
Член 108, параграф 1, втора алинея	Член 6, параграф 2, член 7, буква а) и член 8, параграф 1, буква а)
Член 108, параграф 2	Член 163, параграфи 1 и 2
Член 108, параграф 3, първа алинея	Член 6, параграф 1
Член 108, параграф 3, втора алинея	—
Член 108, параграф 4	Член 163, параграф 3, член 164 и член 165, буква б)
Член 109, параграф 1	Член 166, параграф 1
Член 109, параграф 2	Член 166, параграф 2 и член 168, буква а)
Член 109, параграф 3	Член 6, параграф 2, член 7, буква а), член 8, параграф 1, буква а) и член 165, буква а)
Член 110, параграф 1, първа алинея	Член 167, параграф 1, първа алинея
Член 110, параграф 1, втора алинея	Член 167, параграф 1, трета алинея
Член 110, параграф 1, трета алинея	Член 167, параграфи 2 и 3 и член 168, буква г)
Член 110, параграфи 2 и 3	Член 167, параграфи 4 и 5
Член 111, параграф 1	Член 170, параграф 1
Член 111, параграф 2, първо изречение	Член 170, параграф 2
Член 111, параграф 2, второ изречение	Член 170, параграф 3, букви а) и б)
Член 111, параграф 3	Членове 170, параграф 3, буква в)
Член 112, параграф 1, първа алинея	Член 172, параграф 1
Член 112, параграф 1, втора алинея, първо изречение	Член 182, параграф 2
Член 112, параграф 1, втора алинея, второ изречение	Член 182, параграф 3
Член 112, параграф 2	—
Член 112, параграф 3	Член 172, параграф 2
Член 112, параграф 4	Член 176, буква б)
Член 113, параграфи 1 и 2	Член 173, параграфи 1 и 2
Член 113, параграф 3	Член 173, параграф 3 и член 176, буква в)
Член 114, параграф 1	Член 174, параграф 1
Член 114, параграф 2, първа алинея	Член 174, параграф 2
Член 114, параграф 2, втора алинея	Член 175
Член 115, първа алинея	Член 177, параграф 1
Член 115, втора алинея	Член177, параграф 2 и член 178
Член 116, параграф 1	Член 185, параграф 1
Член 116, параграф 2, първа алинея, буква а)	Член 22, член 24, букви a) — в) и член 25, букви а) и б)
Член 116, параграф 2, първа алинея, буква б)	Член 23, параграф 4, буква а), член 23, параграф 5, член 24, буква з) и член 25, буква в)
Член 116, параграф 2, първа алинея, букви в) и г)	Член 185, параграф 2 и член 186, буква а)
Член 116, параграф 2, първа алинея, буква д)	Член 22, параграф 1, трета алинея и член 24, буква a)
Член 116, параграф 2, първа алинея, буква е)	Член 25, буква б)
Член 116, параграф 2, първа алинея, буква ж)	Член 23, параграф 4, буква б), член 24, буква з), член 28, член 31, буква б) и член 32
Член 116, параграф 2, първа алинея, букви з) и и)	Член 186, буква б) и член 187
Член 116, параграф 2, втора алинея	—
Член 117	Член 188
Член 118	Член 189
Член 119, параграфи 1 и 2	Член 190
Член 119, параграф 3	Член 193
Член 120	Член 191
Член 121	Член 192
Член 122	Член 193
Член 123, параграфи 1 и 2	Член 194
Член 123, параграф 3	Член 179, параграф 4
Член 124, параграф 1	Член 195, параграф 1
Член 124, параграф 2	Член 195, параграфи 2 и 3 и член 196
Член 125	Член 197
Член 126, параграф 1	Член 198, параграф 1
Член 126, параграф 2	Член 198, параграф 2, първа алинея, първо изречение
Член 127, параграф 1	Член 199
Член 127, параграф 2	Член 198, параграф 3, буква г)
Член 128	Член 198, параграф 2, първа алинея, второ изречение и втора алинея, член 198, параграф 3, букви а) — в) и член 200
Член 129	Член 201
Член 130, параграф 1	Член 203, параграф 1, първа алинея
Член 130, параграфи 2 — 5	Член 203, параграфи 2 — 5
Член 131, буква а)	—
Член 131, буква б)	Член 204
Член 132	Член 205
Член 133	Член 208, параграф 1
Член 134	Член 202, член 203, параграф 1, втора алинея, член 203, параграф 6, членове 206, 207 и 209a
Член 135	Член 210
Член 136, параграф 1	Член 211, параграф 1
Член 136, параграф 2, първа алинея, буква а)	Член 22, член 24, букви a) — ж) и член 25, букви а) и б)
Член 136, параграф 2, първа алинея, буква б)	Член 23, параграф 4, буква а) и член 24, буква з)
Член 136, параграф 2, първа алинея, буква в)	Член 211, буква а)
Член 136, параграф 2, първа алинея, буква г)	Член 22, параграф 1, трета алинея и член 24, буква a)
Член 136, параграф 2, първа алинея, буква д)	Член 25, буква б)
Член 136, параграф 2, първа алинея, буква е)	Член 23, параграф 4, буква б), член 24, буква з), член 28, член 31, буква б) и член 32
Член 136, параграф 2, първа алинея, буква ж)	—
Член 136, параграф 2, първа алинея, буква з)	—
Член 136, параграф 2, втора алинея	—
Член 136, параграф 3, първа алинея, буква а)	Член 211, параграф 3, първа алинея, буква а)
Член 136, параграф 3, първа алинея, буква б)	Член 211, параграф 3, първа алинея, букви б) и в)
Член 136, параграф 3, първа алинея, буква в)	Член 211, параграф 3, първа алинея, буква г)
Член 136, параграф 3, втора алинея	Член 212, буква в)
Член 136, параграф 4, първа алинея	Член 211, параграф 4
Член 136, параграф 4, втора алинея	Член 211, параграф 5
Член 136, параграф 4, трета алинея	Член 211, параграф 6
Член 136, параграф 4, четвърта алинея, букви а) и б)	Член 213
Член 136, параграф 4, четвърта алинея, буква в)	Член 212, буква в)
Член 136, параграф 5	Член 23, параграф 2
Член 137, параграф 1	Член 214, параграф 1
Член 137, параграф 2	Член 214, параграф 2 и член 7, буква в)
Член 138	Член 215, параграфи 1 — 3
Член 139	Член 218
Член 140, параграф 1	Член 219
Член 140, параграф 2	Член 221, буква а) и член 222, буква б)
Член 141	Член 220
Член 142, параграф 1, първа, втора и трета алинея	Член 223, параграф 1
Член 142, параграф 1, четвърта алинея	Член 224, буква а)
Член 142, параграф 2, първа алинея, буква а)	Член 223, параграф 2, първа алинея, буква а)
Член 142, параграф 2, първа алинея, букви б) и в)	Член 223, параграф 2, първа алинея, букви в) и г)
Член 142, параграф 2, втора алинея	Член 223, параграф 2, първа алинея, буква б) и член 224, буква в)
Член 142, параграф 3, първа алинея	Член 223, параграф 3
Член 142, параграф 3, втора алинея	Член 224, буква г)
Член 142, параграф 4	Член 223, параграф 4
Член 143	Член 221, параграф 2, членове 216 и 217, член 221, буква б), член 222, буква б), член 224, буква б), членове 225, 228, 229, 230, член 231, буква б), член 232, член 233, параграф 4, членове 235 и 236, член 243, параграф 2, член 251, параграф 4, член 254, параграфи 2, 3, 4 и 5 и член 257, параграф 4
Член 144, параграф 1	Член 226, параграф 1
Член 144, параграф 2	Член 226, параграф 2 и член 231, буква а)
Член 144, параграф 3	Член 226, параграф 3
Член 144, параграф 4	—
Член 145, параграфи 1 и 2	Член 227
Член 145, параграф 3, първа алинея	Член 155, параграф 1
Член 145, параграф 3, втора алинея	Член 157
Член 146	Член 233, параграфи 1 — 3
Член 147	Член 234
Член 148, параграф 1	Член 237, параграф 1
Член 148, параграф 2, първа алинея	Член 237, параграф 2
Член 148, параграф 2, втора алинея	Член 237, параграф 3 и член 239
Член 149	Член 242
Член 150, параграф 1	Член 238, параграф 1
Член 150, параграф 2, буква а)	—
Член 150, параграф 2, буква б)	Член 238, параграф 2
Член 150, параграф 3	—
Член 151, параграф 1, първа алинея	Член 144
Член 151, параграф 1, втора алинея	Член 145, параграф 3
Член 151, параграф 2	Член 145, параграфи 5 и 11
Член 151, параграф 3	—
Член 151, параграф 4	Член 147, параграф 4
Член 151, параграф 5	Член 145, параграфи 1, 2, 4 и 6 — 10, член 146, член 147, параграфи 3 и 4 и членове 148 и 151
Член 152	Член147, параграфи 1 и 2
Член 153	Член 240
Член 154, параграф 1, буква а)	Член 137, параграф 3, първо изречение
Член 154, параграф 1, буква б)	Член 241, параграф 1
Член 154, параграф 2	Член 137, параграф 3, второ изречение и Член 241, параграф 2
Член 155, параграф 1	Член 243, параграф 1
Член 155, параграфи 2 и 3	Член 243 параграфи 3 и 4
Член 156	Член 244
Член 157	Член 245
Член 158	Член 246
Член 159	Член 247
Член 160	Член 248
Член 161	Член 249
Член 162	Член 250
Член 163	Член 251, параграфи 1 — 3
Член 164, първа алинея	Член 253
Член 164, втора алинея	—
Член 165	Член 252
Член 166, параграф 1	Член 254, параграф 1
Член 166, параграфи 2 и 3	Член 254, параграфи 4 и 5
Член 167	Член 255
Член 168	Член 256
Член 169	Член 257, параграфи 1 — 3
Член 170	Член 258
Член 171, параграфи 1 и 2	Член 259, параграфи 1 и 2
Член 171, параграф 3	Член 86, параграф 5
Член 171, параграф 4	Член 259, параграф 3
Член 172	Член 260
Член 173	Член 261
Член 174	Член 262
Член 175, параграф 1, първа алинея	Член 263, параграф 1
Член 175, параграф 1, втора алинея	Член 263, параграф 2, буква а)
Член 175, параграфи 2 и 3	Член 263, параграфи 3 и 4
Член 176, параграф 1, букви а) и б)	Член 263, параграф 2, буква б) и член 265, буква б)
Член 176, параграф 1, букви в) и г)	Член 265, буква б)
Член 176, параграф 1, буква д)	Член 161, буква а)
Член 176, параграф 2	—
Член 177, параграфи 1 и 2	Член 267, параграфи 1 и 3
Член 177, параграф 3	Член 267, параграф 2
Член 177, параграф 4	Член 267, параграф 2
Член 177, параграф 5	Член 268
Член 178, параграф 1	Член 269, параграф 1
Член 178, параграф 2, буква а)	Член 269, параграф 2, букви а) и б)
Член 178, параграф 2, буква б)	Член 269, параграф 2, букви б) и д)
Член 178, параграф 3	Член 269, параграф 3
Член 179	Член 270
Член 180, параграф 1	Член 271, параграф 1, първа алинея
Член 180, параграф 2, първо изречение	Член 6, параграф 1
Член 180, параграф 2, второ изречение	Член 271, параграф 3
Член 180, параграф 3, първа алинея	Член 6, параграф 2
Член 180, параграф 3, втора алинея	Член 271, параграф 4
Член 180, параграф 4	Член 271, параграф 2
Член 181, първа и втора алинея	Член 272, параграф 1
Член 181, втора и трета алинея	—
Член 182, параграф 1	Член 277
Член 182, параграф 2	—
Член 183, параграф 1	Член 16, параграф 1 и член 17
Член 183, параграф 2, букви а) и б)	—
Член 183, параграф 2, буква в)	Членове 280 и 283
Член 184	Член 285
Член 185	—
Член 186	Член 286, параграфи 2 и 3
Член 187	Член 287
Член 188, параграф 1	Член 288, параграф 1
Член 188, параграф 2	Член 288, параграф 2
Член 188, параграф 3	Член 288, параграф 1

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/2339 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2016 година	L 354	32	23.12.2016
►M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/474 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 март 2019 година	L 83	38	25.3.2019
►M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/632 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 април 2019 година	L 111	54	25.4.2019

►C1	Поправка, ОВ L 287, 29.10.2013, стp. 90 (952/2013)
►C2	Поправка, ОВ L 267, 30.9.2016, стp. 2 (952/2013)

СЪДЪРЖАНИЕ
ДЯЛ I	ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА 1	Обхват на митническото законодателство, мисия на митниците и определения
ГЛАВА 2	Права и задължения на лицата с оглед на митническото законодателство
Раздел 1	Предоставяне на информация
Раздел 2	Митническо представителство
Раздел 3	Решения, свързани с прилагане на митническото законодателство
Раздел 4	Одобрен икономически оператор
Раздел 5	Санкции
Раздел 6	Жалби
Раздел 7	Контрол върху стоките
Раздел 8	Съхраняване на документи и друга информация, такси и разходи
ГЛАВА 3	Преизчисляване на суми в друга валута и срокове
ДЯЛ II	ЕЛЕМЕНТИ, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО СЕ НАЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТА И ДРУГИ МЕРКИ ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ
ГЛАВА 1	Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоки
ГЛАВА 2	Произход на стоките
Раздел 1	Непреференциален произход
Раздел 2	Преференциален произход
Раздел 3	Определяне на произхода на конкретни стоки
ГЛАВА 3	Стойност на стоките за митнически цели
ДЯЛ III	МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
ГЛАВА 1	Възникване на митническо задължение
Раздел 1	Митническо задължение при внос
Раздел 2	Митническо задължение при износ
Раздел 3	Общи разпоредби за митническите задължения при внос и износ
ГЛАВА 2	Обезпечаване на потенциално или съществуващо митническо задължение
ГЛАВА 3	Събиране, плащане, възстановяване и опрощаване на вносните или износните мита
Раздел 1	Определяне на размера на вносните или износните мита, уведомяване за митническото задължение и вземане под отчет
Раздел 2	Плащане на вносните или износните мита
Раздел 3	Възстановяване и опрощаване
ГЛАВА 4	Погасяване на митническо задължение
ДЯЛ IV	ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА
ГЛАВА 1	Обобщена декларация за въвеждане
ГЛАВА 2	Пристигане на стоките
Раздел 1	Въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза
Раздел 2	Представяне, разтоварване и проверка на стоки
Раздел 3	Временно складиране на стоки
ДЯЛ V	ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА МИТНИЧЕСКИ СТАТУС, ПОСТАВЯНЕ НА СТОКИ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ, ПРОВЕРКА, ВДИГАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СТОКИ
ГЛАВА 1	Митнически статус на стоките
ГЛАВА 2	Поставяне на стоки под митнически режим
Раздел 1	Общи разпоредби
Раздел 2	Стандартни митнически декларации
Раздел 3	Опростени митнически декларация
Раздел 4	Разпоредби, приложими за всички митнически декларации
Раздел 5	Други опростявания
ГЛАВА 3	Проверка и вдигане на стоки
Раздел 1	Проверка
Раздел 2	Вдигане
ГЛАВА 4	Разпореждане със стоки
ДЯЛ VI	ДОПУСКАНЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТА
ГЛАВА 1	Допускане за свободно обращение
ГЛАВА 2	Освобождаване от вносни мита
Раздел 1	Върнати стоки
Раздел 2	Продукти от морски риболов и други продукти, извлечени от морето
ДЯЛ VII	СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ
ГЛАВА 1	Общи разпоредби
ГЛАВА 2	Транзит
Раздел 1	Вътрешен и външен транзит
Раздел 2	Съюзен транзит
ГЛАВА 3	Складиране
Раздел 1	Общи разпоредби
Раздел 2	Митническо складиране
Раздел 3	Свободни зони
ГЛАВА 4	Употреба за специфични цели
Раздел 1	Временен внос
Раздел 2	Специфична употреба
ГЛАВА 5	Усъвършенстване
Раздел 1	Общи разпоредби
Раздел 2	Активно усъвършенстване
Раздел 3	Пасивно усъвършенстване
ДЯЛ VIII	СТОКИ, ИЗВЕДЕНИ ОТ МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА
ГЛАВА 1	Формалности преди напускането на стоките
ГЛАВА 2	Формалности при напускане на стоките
ГЛАВА 3	Износ и реекспорт
ГЛАВА 4	Обобщена декларация за напускане
ГЛАВА 5	Уведомление за реекспорт
ГЛАВА 6	Освобождаване от износни мита
ДЯЛ IX	ЕЛЕКТРОННИ СИСТЕМИ, ОПРОСТЯВАНИЯ, ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯ, ПРОЦЕДУРА НА КОМИТЕТ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА 1	Разработване на електронни системи
ГЛАВА -2	Опростявания при прилагането на митническото законодателство
ГЛАВА 3	Делегиране на правомощия и процедура на комитет
ГЛАВА 4	Заключителни разпоредби
ПРИЛОЖЕНИЕ	ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО