02013D1313 — BG — 21.03.2019 — 002.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
РЕШЕНИЕ № 1313/2013/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 924) |
Изменено с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1475 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 2 октомври 2018 година |
L 250 |
1 |
4.10.2018 |
|
|
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/420 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 март 2019 година |
L 77I |
1 |
20.3.2019 |
|
РЕШЕНИЕ № 1313/2013/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 17 декември 2013 година
относно Механизъм за гражданска защита на Съюза
(текст от значение за ЕИП)
ГЛАВА I
ОБЩИ И СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ, ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Обща цел и предмет
1. Механизмът за гражданска защита на Европейския съюз („Механизмът на Съюза“) има за цел да засили сътрудничеството между Съюза и държавите членки и да улесни координацията в областта на гражданската защита с цел подобряване на ефективността на системите за превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия.
2. Защитата, осигурявана съгласно Механизма на Съюза, обхваща преди всичко населението, но също така и околната среда и имуществото, включително културното наследство, срещу всички видове природни и причинени от човека бедствия, включително последиците от терористични актове и технологични, радиационни или екологични бедствия, замърсяване на морската среда и спешни случаи на остри здравословни проблеми, които възникват на територията на Съюза или извън него. При последиците от терористични актове или радиационни бедствия Механизмът на Съюза може да обхваща само действията за готовност и реагиране.
3. Механизмът на Съюза насърчава солидарността между държавите членки чрез практическо сътрудничество и координация, без да засяга първостепенната отговорност на държавите членки да защитават населението, околната среда и имуществото, включително културното наследство, при бедствия на територията си, както и да обезпечават своите системи за управление при бедствия с достатъчен капацитет, така че те да могат да се справят системно и по подходящ начин с бедствия с характер и величина, които могат с основание да се очакват и за които трябва да бъдат подготвени.
4. В настоящото решение се определят общите правила за Механизма на Съюза и правилата за предоставяне на финансова помощ в рамките на Механизма на Съюза.
5. Механизмът на Съюза не засяга задълженията според съществуващите приложими правни актове на Съюза или на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия или според съществуващите международни споразумения.
6. Настоящото решение не се прилага за действия, провеждани съгласно Регламент (ЕО) № 1257/96, Регламент (ЕО) № 1406/2002, Регламент (ЕО) № 1717/2006, Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) и законодателството на Съюза относно програми за действие в областта на здравето, вътрешните работи и правосъдието.
Член 2
Обхват
1. Настоящото решение се прилага по отношение на сътрудничеството в областта на гражданската защита. Това сътрудничество включва:
а) Превантивни действия и действия за повишаване на готовността в рамките на Съюза, а също — доколкото се отнася за член 5, параграф 2, член 13, параграф 3 и член 28 — и извън Съюза; както и
б) Действия за подпомагане при реагирането при непосредствени неблагоприятни последици от бедствие в рамките на Съюза или извън него, включително в посочените в член 28, параграф 1 държави, вследствие на подадено искане за помощ посредством Механизма на Съюза.
2. В настоящото решение се вземат под внимание специалните потребности на изолираните, най-отдалечените и други региони или острови на Съюза по отношение на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, както и специалните потребности на отвъдморските страни и територии по отношение на реагирането при бедствия.
Член 3
Специфични цели
1. Чрез Механизма на Съюза се подпомага, допълва и улеснява координирането на действията на държавите членки при изпълнението на следните общи специфични цели:
а) постигане на високо ниво на защита срещу бедствия чрез предотвратяване или ограничаване на потенциалните въздействия, чрез насърчаване на култура на превенция и чрез подобряване на сътрудничеството между службите за гражданска защита и съответни други служби;
б) повишаване на степента на готовност за реагиране при бедствия на равнище на държавите членки и на Съюза;
в) улесняване на бързото и ефикасно реагиране при бедствия или непосредствена заплаха от такива, включително чрез предприемане на мерки за смекчаване на непосредствените последици от бедствията;
г) увеличаване на обществената осведоменост и готовност за бедствия;
д) увеличаване на наличността и използването на научни знания за бедствията; и
е) засилване на сътрудничеството и координацията на трансгранично равнище и между държавите членки, които са изложени на същите видове бедствия.
2. Показателите се използват за мониторинг, оценка и преглед по целесъобразност на прилагането на настоящото решение. Тези показатели са:
а) напредъкът при изпълнение на рамката за превенция на бедствия: измерван с броя на държавите членки, които са предоставили на Комисията информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква г);
б) напредъкът при повишаване нивото на готовност за бедствия, измерван с количеството на капацитета за реагиране, включен в ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ във връзка с целите по отношение на капацитета, посочени в член 11, и броя на модулите, регистрирани в CECIS;
в) напредъкът при подобряване на реакцията при бедствия, измерван със скоростта на операциите в рамките на Механизма на Съюза и степента, в която помощта допринася за удовлетворяване на нуждите на място; както и
г) напредъкът при повишаване на осведомеността и готовността на обществото за бедствия, измерван със степента на осведоменост на гражданите на Съюза за рисковете в техния регион.
Член 4
Определения
За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:
1. „бедствие“ означава всяка ситуация, която има или може да има тежки последици за населението, околната среда или имуществото, включително културното наследство;
2. „реагиране“ означава всяко действие, което се предприема при искане за помощ в съответствие с Механизма на Съюза в случай на непосредствена заплаха от бедствие или по време на бедствие или след него и което цели овладяване на непосредствените неблагоприятни последици;
3. „готовност“ означава състояние на подготвеност и способност на човешките и материалните ресурси, структури, общности и организации за ефективно бързо реагиране при бедствие, като това състояние е постигнато в резултат на предварително предприети действия;
4. „превенция“ означава всяко действие, насочено към намаляване на рисковете или смекчаване на неблагоприятните последици от бедствие за населението, околната среда и имуществото, включително културното наследство;
5. „ранно предупреждение“ означава своевременното и ефективно предоставяне на информация, което позволява да се предприемат действия за избягване или намаляване на рисковете и неблагоприятните последици от бедствия, както и за улесняване на готовността за ефективно реагиране;
6. „модул“ означава самостоятелна и независима структура на способностите на държавите членки, определена предварително въз основа на задачите и потребностите, или подвижен оперативен екип на държавите членки, представляващи комбинация от човешки и материални ресурси, която може да се опише с оглед на способността ѝ за намеса или според задачата(ите), която(ито) може да поеме;
7. „оценка на риска“ означава цялостен междусекторен процес за установяване, анализ и оценка на рисковете, който е предприет на национално или подходящо поднационално равнище;
8. „способност за управление на риска“ означава способността на държава членка или нейните региони за ограничаване, адаптиране или смекчаване на рисковете, (въздействието и вероятността за възникването на бедствие), установени в оценката на риска, до равнища,които са приемливи за тази държава членка. Способността за управление на риска се оценява от гледна точка на техническия, финансов и административен капацитет за предприемане на адекватни:
а) оценки на риска;
б) планиране на управлението на риска с оглед на превенцията и готовността; и
в) мерки за превенция на риска и за готовност за посрещането му;
9. „подкрепа от приемащата държава“ означава всяко действие, предприето на етапите на готовност и реагиране от държава, която получава или изпраща помощ, или от Комисията, за отстраняване на предвидимите препятствия пред международната помощ, предоставена чрез Механизма на Съюза. Тя включва подкрепата от държавите членки за улесняване на транзитното преминаване на тази помощ през територията им;
10. „способност за реагиране“ означава помощта, която може да се предостави чрез Механизма на Съюза при поискване;
11. „логистична подкрепа“означава основното оборудване или услуги, необходими на експертните екипи, посочени в член 17, параграф 1, за изпълнение на техните задачи, наред с другото. комуникации, временно настаняване, храна или транспорт във вътрешността на страната;
12. „участваща държава“ означава трета държава, която участва в Механизма на Съюза в съответствие с член 28, параграф 1.
ГЛАВА II
ПРЕВЕНЦИЯ
Член 5
Превантивни действия
1. За да изпълни целите и да осъществи задачите в областта на превенцията, Комисията:
а) предприема действия, за да подобри базата от знания относно рисковете от бедствия, и по-добре да улеснява и насърчава сътрудничеството и обмена на знания, резултатите от научни изследвания и иновации, най-добри практики и информация, включително между държавите членки с общи рискове;
б) подкрепя и насърчава дейностите на държавите членки по оценка и картографиране на рисковете чрез обмен на добри практики, както и улесняване на достъпа до специфични знания и експертен опит по въпроси от общ интерес;
в) осъществява и редовно актуализира междусекторен преглед и картографиране на рисковете от природни и предизвикани от човека бедствия, пред които е изправен Съюзът, като възприема съгласуван подход в различните области на политиката, които имат отношение или отражение върху превенцията на бедствията, и като отчита надлежно евентуални последствия от изменението на климата;
г) насърчава обмен на добри практики за подготовка на националните системи за гражданска защита с цел справяне с последствията от изменението на климата;
д) подкрепя и насърчава разработването и изпълнението на дейностите на държавите членки за управление на риска чрез обмен на добри практики и улесняване на достъпа до специфични знания и експертен опит по въпроси от общ интерес;
е) събира и разпространява информацията, предоставена от държавите членки; организира обмен на опит във връзка с оценката на способността за управление на риска; и улеснява обмена на добри практики в процеса на планиране на превенцията и готовността, включително чрез доброволни партньорски проверки;
ж) докладва периодично, в съответствие с определените в член 6, буква в) срокове, на Европейския парламент и на Съвета за постигнатия напредък в прилагането на член 6;
з) насърчава използването на различни фондове на Съюза, с които може да се подпомага устойчива превенция на бедствия, и поощрява държавите членки и регионите да се възползват от подобни възможности за финансиране;
и) изтъква значението на превенцията на рисковете, оказва подкрепа на държавите членки в дейностите им за повишаване на осведомеността, предоставяне на информация и обучение на обществеността и подкрепя усилията на държавите членки за предоставяне на публична информация за системите за оповестяване, като дава насоки за такива системи, включително на трансгранично равнище;
й) насърчава превантивните мерки в държавите членки и третите държави, посочени в член 28, чрез обмен на добри практики и улесняване на достъпа до специфични знания и експертен опит по въпроси от общ интерес; както и
к) в тесни консултации с държавите членки предприема други подкрепящи и допълващи превантивни действия, необходими за постигането на целта, посочена в член 3, параграф 1, буква а).
2. По искане на държава членка, трета държава или ООН или агенция на ООН Комисията може да изпрати експертен екип на място, за предоставяне на консултации по превантивните мерки.
Член 6
Управление на риска
1. С цел да насърчават прилагането на ефективен и съгласуван подход към превенцията и готовността за бедствия чрез обмен на информация с нечувствително съдържание, а именно информация, чието разкриване не противоречи на основните интереси на сигурността на държавите членки, и за да насърчават обмена на най-добри практики в рамките на Механизма на Съюза, държавите членки:
а) доразвиват оценките на риска на национално или на съответното поднационално равнище;
б) доразвиват оценката на способността за управление на риска на национално или на съответното поднационално равнище;
в) доразвиват и прецизират планирането на управлението на риска от бедствия на национално или на съответното поднационално равнище;
г) предоставят на Комисията обобщена информация за съответните елементи от оценките, посочени в букви а) и б), като се съсредоточават върху основните рискове. За основните рискове с трансгранични последици, както и по целесъобразност за рисковете с малка вероятност, но със значими последици, държавите членки описват приоритетните превантивни мерки и мерки за готовност. Обобщената информация се предоставя на Комисията в срок до 31 декември 2020 г. и на всеки три години след това, както и когато са налице значителни промени;
д) участват на доброволен принцип в партньорски проверки за оценката на способността за управление на риска.
2. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, може също да създава специфични механизми за консултации с оглед на засилване на подходящото планиране и координиране в областта на превенцията и готовността между държавите членки, които са изложени на сходни видове бедствия, включително за трансгранични рискове и рискове с малка вероятност, но със значими последици, установени съгласно параграф 1, буква г).
3. Съвместно с държавите членки до 22 декември 2019 г. Комисията разработва допълнително насоки относно предоставянето на обобщената информация, посочена в параграф 1, буква г).
4. Когато дадена държава членка често иска един и същ вид помощ чрез Механизма на Съюза за същия вид бедствие, Комисията, след внимателен анализ на причините и обстоятелствата за задействането и с цел да помогне на съответната държава членка да подобри своето равнище на превенция и готовност, може:
а) да поиска от тази държава членка да предостави допълнителна информация за конкретните превантивни мерки и мерки за готовност, свързани с риска, който съответства на този вид бедствие; както и
б) по целесъобразност, въз основа на предоставената информация:
i) да предложи изпращане на експертен екип на място, който да даде насоки за превантивни мерки и мерки за готовност; или
ii) да отправи препоръки за подобряване на равнището на превенция и готовност в съответната държава членка. Комисията и държавата членка се информират взаимно за мерките, взети вследствие на тези препоръки.
В случай че дадена държава членка поиска същия вид помощ чрез Механизма на Съюза за същия вид бедствие три пъти в рамките на три последователни години, се прилагат букви а) и б), освен ако внимателният анализ на причините и обстоятелствата за честото задействане на механизма е показал, че това не е нужно.
ГЛАВА III
ГОТОВНОСТ
Член 7
Координационен център за реагиране при извънредни ситуации
С настоящото решение се създава Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC). ERCC гарантира денонощен(24/7) оперативен капацитет и обслужва държавите членки и Комисията за постигане на целите на Механизма на Съюза.
Член 8
Действия на Комисията в областта на общата готовност
Комисията извършва следните действия в областта на готовността:
а) управлява ERCC;
б) управлява Обща система за комуникация и информация при извънредни ситуации (CECIS), която дава възможност за комуникация и обмен на информация между ERCC и точките за контакт на държавите членки;
в) съдейства за разработването и по-доброто интегриране на транснационални системи от общоевропейски интерес за откриване, ранно предупреждение и оповестяване, за да се осигури възможност за бързо реагиране и да се насърчат взаимовръзките между националните системи за ранно предупреждение и оповестяване и връзките им с ERCC и CECIS. Тези системи отчитат и доразвиват съществуващите и бъдещите източници и системи за информация, мониторинг и откриване;
г) създава и управлява способността за мобилизиране и изпращане на експертни екипи, отговорни за:
i) оценка на потребностите, които евентуално могат да бъдат удовлетворени чрез Механизма на Съюза в държавата, поискала помощ,
ii) улесняване, когато е необходимо, на координацията на помощта на място в рамките на реагирането при бедствия и осъществяване на връзка с компетентните органи на държавата, поискала помощ, както и
iii) подпомагане на държавата, поискала помощ, с експертен опит относно действията за превенция, готовност или реагиране;
д) създава и поддържа способност за предоставяне на логистична подкрепа за тези експертни екипи;
е) разработва и поддържа мрежа от обучени експерти от държавите членки, които могат да бъдат мобилизирани в кратък срок, за да подпомагат ERCC при извършване на мониторинг на информацията и улесняване на координацията;
ж) улеснява координацията при предварителното разполагане на способности на държавите членки за реагиране при бедствия в рамките на Съюза;
з) подпомага усилията за подобряване на оперативната съвместимост на модулите и други способности за реагиране, като взема под внимание най-добрите практики на равнище на държавите членки и на международно равнище;
и) в рамките на компетентността си предприема необходимите действия за улесняване на подкрепата от приемащата държава, включително разработване и актуализиране, в сътрудничество с държавите членки и въз основа на оперативния опит, на насоки относно подкрепата от приемащата държава;
й) подкрепя създаването на доброволни програми за партньорски проверки за оценка на стратегиите за готовност на държавите членки въз основа на предварително определени критерии, които ще дадат възможност за формулиране на препоръки с цел засилване на степента на готовност на Съюза; както и
к) в тесни консултации с държавите членки предприема други подкрепящи и допълващи действия в областта на готовността, необходими за постигането на целта, посочена в член 3, параграф 1, буква б).
Член 9
Действия на държавите членки в областта на общата готовност
1. Държавите членки разработват модули на доброволен принцип, по-специално за посрещане на приоритетните потребности от операции или от подкрепа по линия на Механизма на Съюза.
Държавите членки набелязват предварително модули, други способности за реагиране и експерти в рамките на компетентните си служби, и по-специално в рамките на службите за гражданска защита или други служби за спешно реагиране, които биха могли да се предоставят за спасителни операции при поискване чрез Механизма на Съюза. Те отчитат факта, че съставът на модулите или на другите способности за реагиране може да зависи от вида на бедствието и конкретните нужди, свързани с бедствието.
2. Модулите включват ресурси на една или повече държави членки и:
а) могат да изпълняват предварително определени задачи в областта на реагирането в съответствие с установените международни насоки и следователно са в състояние:
i) да бъдат изпращани в много кратък срок след искане за помощ, подадено чрез ERCC; както и
ii) да работят самостоятелно и независимо през определен период от време;
б) са оперативно съвместими с други модули;
в) провеждат обучение и учения, за да изпълнят изискването за оперативна съвместимост;
г) са поставени на подчинение на лице, което отговаря за работата на модулите; както и
д) могат да си сътрудничат по целесъобразност с други органи на Съюза и/или международни институции, по-специално ООН.
3. Държавите членки на доброволен принцип предварително определят експертите, които биха могли да изпратят като членове на експертните екипи, посочени в член 8, буква г).
4. Държавите членки разглеждат възможността да осигурят при необходимост други способности за реагиране, които компетентните служби биха могли да поставят на разположение или които могат да бъдат предоставени от неправителствени организации и други относими образувания.
Този друг вид способности за реагиране може да включва ресурси от една или повече държави членки и, ако се наложи, да:
а) могат да изпълняват задачи в областта на реагирането в съответствие с установените международни насоки и следователно да са в състояние:
i) да бъдат изпращани в много кратък срок след искане за помощ, подадено чрез ERCC; както и
ii) при необходимост да работят самостоятелно и независимо през определен период от време;
б) могат да си сътрудничат по целесъобразност с други органи на Съюза и/или международни институции, по-специално ООН.
5. При спазване на съответните предпазни мерки за сигурност държавите членки могат да предоставят информация за военния капацитет, който би могъл да се използва в краен случай като част от помощта по линия на Механизма на Съюза, например транспорт и логистична подкрепа или медицинско обезпечаване.
6. Държавите членки предоставят на Комисията съответната информация относно експертите, модулите и другите способности за реагиране, които предоставят като помощ по линия на Механизма на Съюза съгласно параграфи 1—5, като при необходимост актуализират тази информация.
7. Държавите членки определят точките за контакт, посочени в член 8, буква б), и уведомяват Комисията за това.
8. Държавите членки предприемат необходимите действия в областта на готовността, за да улеснят оказването на подкрепа от приемащата държава.
9. Държавите членки, подпомагани от Комисията, вземат необходимите мерки за осигуряване на своевременен превоз на предоставената от тях помощ в съответствие с член 23.
Член 10
Планиране на операциите
1. Комисията и държавите членки работят съвместно за подобряване на извършваното в рамките на Механизма на Съюза планиране на операции за реагиране при бедствия, както при природни, така и при причинени от човека бедствия, включително чрез разработване на сценарии за реагиране при бедствия въз основа на оценките на риска, посочени в член 6, параграф 1, буква а), и прегледа на рисковете, посочен в член 5, параграф 1, буква в), чрез картографиране на активи и чрез изготвяне на планове за използване на способности за реагиране.
2. При планирането на операции за реагиране при хуманитарни кризи извън ЕС Комисията и държавите членки набелязват и поощряват възможностите за полезно взаимодействие между помощта в областта на гражданската защита и финансовите средства по линия на хуманитарната помощ, предоставяни от Съюза и държавите членки.
Член 11
Европейски резерв за гражданска защита
1. Създава се Европейски резерв за гражданска защита. Той се изразява в обединяване на доброволно предварително заделени от държавите членки способности за реагиране и включва модули, други способности за реагиране и категории експерти.
1а. Помощта, предоставяна от дадена държава членка чрез Европейския резерв за гражданска защита, допълва наличните способности в поискалата помощ държава членка, без да се засяга това, че държавите членки носят основната отговорност за превенцията и реагирането при бедствия на своята територия.
2. Въз основа на установените рискове, цялостните способности и пропуски Комисията определя чрез актове за изпълнение, приети съгласно член 32, параграф 1, буква е), видовете и броя ключови способности за реагиране, необходими за Европейския резерв за гражданска защита („цели по отношение на способностите“).
В сътрудничество с държавите членки Комисията следи напредъка към постигане на целите по отношение на способностите, определени в посочените в първа алинея от настоящия параграф актове за изпълнение, и установява потенциално значими пропуски в способностите за реагиране на Европейския резерв за гражданска защита. Когато такива пропуски бъдат установени, Комисията проучва дали необходимите способности са налични за държавите членки извън Европейския резерв за гражданска защита. Комисията поощрява държавите членки да отстраняват значимите пропуски в способностите за реагиране на Европейския резерв за гражданска защита и може да подпомага държавите членки в съответствие с член 20, член 21, параграф 1, буква и) и член 21, параграф 2.
3. Комисията определя изискванията по отношение на качеството на способностите за реагиране, които държавите членки предоставят за ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ . Изискванията за качество се основават на установени международни стандарти, когато такива стандарти вече съществуват. Държавите членки са отговорни за гарантиране на качеството на способностите си за реагиране.
4. Комисията установява и управлява процедура за сертифициране и регистриране на способностите за реагиране, които държавите членки предоставят на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ .
5. Държавите членки определят и регистрират на доброволен принцип способностите за реагиране, които предоставят на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ . Регистрацията на многонационални модули, предоставени от две или повече държави членки, се извършва съвместно от всичките заинтересовани държави членки.
6. Способностите за реагиране, които държавите членки предоставят на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ остават по всяко време на разположение за национални цели.
7. Способностите за реагиране, които държавите членки предоставят на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ , са на разположение за операции за реагиране по линия на Механизма на Съюза след отправено искане за помощ чрез ERCC. Окончателното решение за използването им се взема от държавите членки, регистрирали съответната способност за реагиране. Когато поради извънредни ситуации в страната, непреодолима сила или, по изключение, сериозни причини, държава членка не може да предостави способностите за реагиране в условията на конкретно бедствие, тази държава членка уведомява Комисията в най-кратък срок, като се позовава на настоящия член.
8. В случай че се използват, способностите за реагиране на държавите членки остават под тяхно командване и контрол и може да бъдат оттеглени, при консултации с Комисията, когато поради извънредни ситуации в страната, непреодолима сила или, по изключение, поради сериозни причини дадена държава членка не може да поддържа на разположение тези способности за реагиране. Координирането на различните способности за реагиране се улеснява по целесъобразност от Комисията чрез ERCC в съответствие с членове 15 и 16.
9. Държавите членки и Комисията осигуряват подходяща осведоменост на обществеността относно операциите с участието на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ .
Член 12
rescEU
1. rescEU се създава с цел да предоставя помощ при извънредни ситуации, когато цялостните налични способности на национално равнище и способностите, предварително заделени от държавите членки за Европейския резерв за гражданска защита, при тези обстоятелства не са в състояние да осигурят ефективно реагиране при различните видове бедствия, посочени в член 1, параграф 2.
С оглед да се гарантира ефективно реагиране при бедствия, Комисията и държавите членки осигуряват по целесъобразност подходящо географско разпределение на способностите на rescEU.
2. Комисията определя чрез актове за изпълнение, приети съгласно член 32, параграф 1, буква ж), способностите, от които трябва да се състои rescEU, като взема предвид установените и нововъзникващите рискове, цялостните способности и пропуски на равнището на Съюза, по-специално в областта на гасенето на горски пожари от въздуха, химичните, биологичните, радиологичните и ядрените инциденти и спешната медицинска помощ. С тези актове за изпълнение трябва да се осигури съгласуваност с останалите приложими разпоредби на правото на Съюза. Първият акт за изпълнение от този вид се приема до 22 юни 2019 г.
3. Способностите на rescEU се закупуват, наемат или получават по договор за лизинг от държавите членки. За тази цел Комисията може да отпуска на държавите членки безвъзмездни средства директно, без покана за представяне на предложения. Когато Комисията осигурява способности за rescEU от името на държавите членки, се прилага процедурата за съвместно възлагане на обществени поръчки. Финансовата помощ от Съюза се отпуска в съответствие с финансовите правила на Съюза.
Способностите на rescEU са базирани в държавите членки, които закупуват, наемат или получават по договор за лизинг тези способности. В случай на съвместно възлагане на обществени поръчки способностите на rescEU са базирани в държавите членки, от чието име те се осигуряват.
4. Като се консултира с държавите членки, Комисията определя изискванията за качеството на способностите за реагиране, които са част от rescEU. Изискванията за качество се основават на установените международни стандарти, когато такива стандарти вече съществуват.
5. Държавата членкa, която притежава, наема или получава по договор за лизинг способности на rescEU, гарантира регистрирането на тези способности в CECIS, както и наличността и възможността за използването им за операции по линия на Механизма на Съюза.
Способностите на rescEU могат да се използват за национални цели, съгласно посоченото в член 23, параграф 4а, само когато не се използват или не са необходими за операции за реагиране по линия на Механизма на Съюза.
Способностите на rescEU се използват в съответствие с актовете за изпълнение, приети съгласно член 32, параграф 1, буква ж), и с оперативните договори между Комисията и държавите членки, които притежават, наемат или получават по договор за лизинг тези способности, където се определят по-подробно условията за използване на способностите на rescEU, включително участващия персонал.
6. Способностите на rescEU са на разположение за участие в операции за реагиране по линия на Механизма на Съюза, след отправено искане за помощ чрез ERCC в съответствие с член 15 или член 16, параграфи 1—9 и параграфи 11, 12 и13. Решението относно тяхното използване и демобилизация, както и всяко решение в случай на несъвместими искания, се взема от Комисията в тясна координация с поискалата помощ държава членка и държавата членка, която притежава, наема или получава по договор за лизинг способността, в съответствие с оперативните договори, както е посочено в параграф 5, трета алинея от настоящия член.
Държавата членка, на чиято територия се използват способностите на rescEU, отговаря за ръководството на операциите за реагиране. В случай на използване извън Съюза, държавите членки, в които са базирани способностите на rescEU, отговарят за пълното интегриране на способностите на rescEU в цялостното реагиране.
7. В случай на използване на способностите Комисията чрез ERCC се споразумява с поискалата помощ държава членка относно оперативното използване на способностите на rescEU. Поискалата помощ държава членка улеснява оперативната координация на собствените си способности и дейностите по линия на rescEU по време на операциите.
8. Координирането на различните способности за реагиране се улеснява по целесъобразност от Комисията чрез ERCC в съответствие с членове 15 и 16.
9. Държавите членки се информират за оперативния статус на способностите на rescEU чрез CECIS.
10. Ако бедствие извън Съюза би могло да засегне значително една или повече държави членки или техните граждани, може да се използват способностите на rescEU, в съответствие с параграфи 6 — 9 от настоящия член.
Когато способностите на rescEU се използват в трети държави, в специфични случаи държавите членки могат да откажат да изпратят собствен персонал, в съответствие с акта за изпълнение, приет съгласно член 32, параграф 1, буква ж), и съобразно допълнителните уточнения в оперативните договори, посочени в параграф 5, трета алинея от настоящия член.
Член 13
Мрежа на Съюза за знания в областта на гражданската защита
1. Комисията създава мрежа на съответните участници и институции, работещи в областта на гражданската защита и управлението при бедствия, включваща центрове за високи постижения, университети и изследователи, която заедно с Комисията образува Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита. Комисията надлежно взема предвид експертния опит, наличен в държавите членки и в действащите на място организации.
Мрежата, стремейки се към балансирано участие на половете, изпълнява следните задачи в областта на обучението, ученията, извличането на поуки и разпространяването на знания, в тясна координация със съответните центрове за знания, когато е целесъобразно:
а) изготвяне и управление на програма за обучение на персонала в областта на гражданската защита и управлението при извънредни ситуации по въпроси на превенцията, готовността и реагирането при бедствия. Програмата трябва да улеснява обмена на добри практики в областта на гражданската защита и да включва съвместни курсове и система за обмен на експертен опит в областта на управлението при извънредни ситуации, включително обмен на млади специалисти и опитни доброволци, както и командироване на експерти от държавите членки.
Програмата за обучение има за цел подобряване на координацията, съвместимостта и взаимното допълване между способностите, посочени в членове 9, 11 и 12, както и повишаване на компетентността на експертите, посочени в член 8, букви г) и е);
б) изграждане и управление на мрежа за обучение, открита за центровете за обучение на персонал в областта на гражданската защита и управлението при извънредни ситуации, както и за други заинтересовани страни и институции, по въпроси на превенцията, готовността и реагирането при бедствия.
Мрежата за обучение има следните цели:
i) укрепване на управлението при бедствия на всички етапи, като се вземе предвид адаптацията към последиците от изменението на климата и тяхното смекчаване;
ii) изграждането на полезни взаимодействия сред членовете на мрежата чрез обмен на опит и най-добри практики, научни изследвания в съответната област, извлечени поуки, курсове и работни срещи, учения и пилотни проекти;
iii) разработване на насоки относно обучението в областта на гражданската защита на равнището на Съюза и на международно равнище, включително обучение по въпросите на превенцията, готовността и реагирането при бедствия;
в) разработване на стратегическа рамка, в която се определят целите и ролята на ученията, и цялостен дългосрочен план, в който се очертават приоритетите им, както и съставяне и управление на програма за ученията.
г) изготвяне и управление на програма за отчитане на поуките, извлечени от действията в областта на гражданската защита, проведени в рамките на Механизма на Съюза, включително аспектите на цялостния цикъл на управление при бедствия, с оглед да се постави на широка основа процесът на извличане на поуки и развитие на познанията. Програмата включва:
i) наблюдение, анализ и оценка на всички действия в областта на гражданската защита в рамките на Механизма на Съюза;
ii) насърчаване на прилагането на извлечените поуки в практиката, за да се осигури основана на опита база за разработването на дейности в рамките на цикъла на управление при бедствия; както и
iii) разработване на методи и инструменти за събиране, анализ, стимулиране и прилагане на извлечените поуки в практиката.
Тази програма също включва, където е уместно, поуки, извлечени от операции извън територията на Съюза, относно използването на връзките и полезните взаимодействия между помощта, предоставена в рамките на Механизма на Съюза, и хуманитарната помощ;
д) разработване на насоки за разпространение на знанията и изпълнение на различните задачи, посочени в букви а- г) на равнище на държавите членки, както и
е) стимулиране на научните изследвания и иновациите и насърчаване на въвеждането и използването на подходящи нови технологии за целите на Механизма на Съюза.
2. При изпълнение на задачите, предвидени в параграф 1, Комисията обръща специално внимание на нуждите и интересите на държавите членки, които са изправени пред рискове от бедствия от сходно естество.
3. По искане на държава членка, трета държава или ООН, или агенция на ООН, Комисията може да изпрати експертен екип на място за предоставяне на консултации относно мерките за готовност.
4. Комисията засилва сътрудничеството в областта на обучението и увеличава споделянето на знания и опит между Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, международните организации и трети държави, за да допринесе за спазването на международните ангажименти във връзка с намаляването на риска от бедствия, и по-специално посочените в Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015—2030 г., приета на 18 март 2015 г. на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена в Сендай, Япония.
ГЛАВА IV
РЕАГИРАНЕ
Член 14
Уведомяване за бедствия на територията на Съюза
1. В случай на бедствие на територията на Съюза или на непосредствена заплаха от бедствие, което води или може да доведе до трансгранични последици или засяга или може да засегне други държави членки, държавата членка, в която е възникнало или има вероятност да възникне бедствието, незабавно уведомява държавите членки, които потенциално могат да бъдат засегнати, а в случай че последиците са потенциално значими — Комисията.
Първата алинея не се прилага, когато задължението за уведомяване вече е изпълнено по силата на друго законодателство на Съюза, на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия или по силата на съществуващи международни споразумения.
2. В случай на бедствие на територията на Съюза или на непосредствена заплаха от бедствие, при което е вероятно една или повече държави членки да поискат помощ, държавата членка, в която възниква или има вероятност да възникне бедствието, уведомява незабавно Комисията, в случай че може да се очаква евентуално искане за помощ чрез ERCC, за да може Комисията да уведоми по целесъобразност другите държави членки и да задейства компетентните си служби.
3. Когато е целесъобразно, уведомяването, посочено в параграфи 1 и 2, се извършва чрез CECIS.
Член 15
Реагиране при бедствия на територията на Съюза
1. Когато на територията на Съюза възникне бедствие или непосредствена заплаха от бедствие, засегнатата държава членка може да поиска помощ чрез ERCC. Искането трябва да бъде възможно най-конкретно. Действието на искането за помощ се прекратява след изтичане на максимален срок от 90 дни, освен ако на ERCC бъдат представени нови елементи, обосноваващи необходимостта от продължаване на помощта или от допълнителна помощ.
2. При извънредни ситуации на повишен риск държавата членка може също да поиска помощ под формата на временно предварително разполагане на способности за реагиране.
3. След получаване на искане за помощ Комисията по целесъобразност и незабавно:
а) изпраща искането до точките за контакт на другите държави членки;
б) събира потвърдена информация за ситуацията, съвместно със засегнатата държава членка, и я разпространява до държавите членки;
в) изготвя препоръки, в консултации с поискалата помощ държава членка, за предоставяне на помощта чрез Механизма на Съюза, като се основава на нуждите на място и всички приложими предварително разработени планове, посочени в член 10, параграф 1, приканва държавите членки да разположат конкретни видове способности и улеснява координацията на необходимата помощ; както и
г) предприема допълнителни действия за улесняване на координацията на реакцията.
4. Всяка държава членка, към която е отправено искане за помощ по линия на Механизма на Съюза, своевременно преценява дали е в състояние да окаже исканата помощ и уведомява за решението си отправилата искането държава членка посредством CECIS, като посочва размера, условията и, когато е приложимо — разходите за помощта, която би могла да окаже. ERCC постоянно информира държавите членки.
5. Държавата членка, поискала помощ, носи отговорност за ръководството на операциите за оказване на помощ. Органите на държавата членка, поискала помощ, съставят насоки и при необходимост определят ограниченията на задачите, възложени на модулите или другите способности за реагиране. Подробностите по изпълнението на тези задачи се определят от отговорното лице, посочено от държавата членка, предоставяща помощта. Поискалата помощ държава членка може да поиска и експертен екип, който да подпомага нейната оценка, да улеснява координацията на място между екипите на държавите членки или да предоставя технически съвети.
6. Поискалата помощ държава членка предприема подходящи действия, за да улесни в качеството си на приемаща държава, оказването на подкрепа за постъпващата помощ.
7. Ролята на Комисията, изложена в настоящия член, не засяга компетентността на държавите членки и отговорността им за техните екипи, модули и други способности за оказване на помощ, включително военни. По-специално, оказваната от Комисията подкрепа не включва командване или контрол на екипите на държавите членки, модулите и другите ресурси, които се разполагат доброволно в съответствие с координацията, установена от центъра за ръководство на операциите и на място.
Член 16
Повишаване на съгласуваността на реагирането при бедствия извън Съюза
1. Когато извън територията на Съюза възникне бедствие или непосредствена заплаха от бедствие, засегнатата държава може да поиска помощ чрез ERCC. Помощта може да бъде поискана и чрез ООН и агенциите на ООН или друга подобна международна организация, или от тези организации. Действието на искането за помощ се прекратява след изтичане на максимален срок от 90 дни, освен ако на ERCC бъдат представени нови елементи, обосноваващи необходимостта от продължаване на помощта или от допълнителна помощ.
2. Операциите по смисъла на настоящия член могат да се провеждат или като самостоятелни операции за оказване на помощ, или като подпомагане на операция, ръководена от международна организация. Координацията на Съюза се интегрира изцяло в общата координация, осигурена от Службата на ООН за координация на хуманитарните дейности (OCHA), като се спазва нейната ръководна роля. В случай на причинени от човека бедствия или сложни извънредни ситуации Комисията гарантира съгласуваност с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ ( 2 ) и зачитането на хуманитарните принципи.
3. Комисията съдейства за съгласуваното предоставяне на помощта чрез следните действия:
а) поддържане на диалог с точките за контакт на държавите членки, така че да се гарантира принос заефективна и съгласувана реакция на Съюза при бедствие чрез Механизма на Съюза за операциите като цяло, и по-специално чрез:
i) незабавно и изчерпателно информиране на държавите членки за исканията за помощ;
ii) оказване на съдействие за изготвяне на обща оценка на ситуацията и нуждите, осигуряване на технически съвети и/или улесняване на координацията на помощта на място чрез присъствието на експертен екип за гражданска защита на място;
iii) предоставяне на съответните оценки и анализи на всички участници;
iv) предоставяне на обзорен преглед на помощта, оказана от държавите членки и другите участници;
v) консултиране относно необходимия вид помощ, за да се гарантира, че предоставената помощ съответства на оценката на нуждите; както и
vi) оказване на съдействие за преодоляване на практическите трудности при доставките на помощ в транзитни и митнически зони;
б) незабавно изготвяне на препоръки, при възможност в сътрудничество със засегнатата държава, които се основават на нуждите на място и на всички приложими предварително разработени планове и с които държавите членки се приканват да разположат конкретни способности и се улеснява координацията на необходимата помощ;
в) съгласуване със засегнатата държава относно технически подробности, например уточняване на необходимата помощ, приемане на предложената помощ и практически условия за приемане и разпределение на помощта на място;
г) поддържане на контакт или оказване на съдействие на OCHA и сътрудничество с други участници, които подпомагат операциите за оказване на помощ като цяло, с цел осигуряване на максимална полза от взаимодействието, търсене на взаимно допълване и избягване на дублирането и пропуските; както и
д) поддържане на контакт със съответните участници, по-специално в заключителната фаза на операциите за оказване на помощ по линия на Механизма на Съюза, за улесняване на плавното предаване.
4. Без да се засяга ролята на Комисията, определена в параграф 3, и при отчитане на категоричното изискване за незабавна оперативна реакция чрез Механизма на Съюза, Комисията уведомява, при неговото задействане, Европейската служба за външна дейност с цел да се постигне съгласуваност между операцията по линия на гражданската защита и цялостните отношения на Съюза със засегнатата държава. Комисията информира цялостно държавите членки в съответствие с параграф 3.
5. На място се осъществява връзка с делегацията на Съюза с оглед последната да улеснява контактите с правителството на засегнатата държава. При необходимост делегацията на Съюза предоставя логистична подкрепа на експертните екипи за гражданска защита, посочени в параграф 3, буква а), подточка ii).
6. Всяка държава членка, към която е отправено искане за помощ по линия на Механизма на Съюза, своевременно преценява дали е в състояние да окаже исканата помощ и уведомява за решението си ERCC посредством CECIS, като посочва размера и условията на помощта, която би могла да окаже. ERCC постоянно информира държавите членки.
7. Механизмът на Съюза може да се използва и за предоставяне на подкрепа в областта на гражданската защита за оказване на консулска помощ на гражданите на Съюза при бедствия в трети държави, ако това бъде поискано от консулските служби на засегнатите държави членки.
8. При искане за помощ, Комисията може да предприеме други необходими действия за подпомагане и допълване, за да осигури последователност при предоставянето на помощта.
9. Координацията чрез Механизма на Съюза не засяга нито двустранните контакти между държавите членки и засегнатата държава, нито сътрудничеството между държавите членки и ООН и други компетентни международни организации. Тези двустранни контакти могат също да бъдат използвани за подобряване на координацията чрез Механизма на Съюза.
10. Ролята на Комисията, изложена в настоящия член, не засяга компетентността на държавите членки и отговорността им за техните екипи, модули и друг вид подкрепа, включително военни способности. По-специално, оказваната от Комисията подкрепа не включва командване и контрол на екипите на държавите членки, модулите и друга подкрепа, които се разполагат доброволно в съответствие с координацията, установена от центъра за ръководство на операциите и на място.
11. Търсят се полезни взаимодействия с други инструменти на Съюза, и по-специално с действия, финансирани по линия на Регламент (ЕО) № 1257/96. Комисията осигурява координацията между инструментите и, когато е уместно, прави необходимото действията на държавите членки в областта на гражданската защита, които са част от по-широкомащабна хуманитарна реакция, да бъдат финансирани съгласно настоящото решение в рамките на възможното.
12. При задействане на Механизма на Съюза държавите членки, които предоставят помощ за преодоляване на бедствието, информират цялостно ERCC за предприеманите действия.
13. Екипите и модулите на държавите членки, които участват на място в операциите чрез Механизма на Съюза, поддържат тясна връзка с ERCC и експертните екипи на място, посочени в параграф 3, буква а), подточка ii).
Член 17
Подпомагане на място
1. Комисията може да подбере, определи и изпрати експертен екип, съставен от експерти от държавите членки:
а) в случай на бедствие извън територията на Съюза, както е посочено в член 16, параграф 3;
б) в случай на бедствие на територията на Съюза, както е посочено в член 15, параграф 5;
в) при отправено искане за експертни консултации в областта на превенцията в съответствие с член 5, параграф 2; или
г) при отправено искане за експертни консултации в областта на готовността в съответствие с член 13, параграф 3.
В екипа могат да се включат експерти на Комисията или от други служби на Съюза с оглед на подсилването му и улесняването на връзките с ERCC. Експерти, изпратени от OCHA или други международни организации, също могат да се включат в екипа с цел укрепване на сътрудничеството и улесняване на общите оценки.
2. Процедурата за подбор и назначаване на експертите е следната:
а) държавите членки определят експерти, които под тяхно ръководство могат да бъдат изпратени като членове на експертни екипи;
б) Комисията избира експертите и ръководителя на екипите въз основа на тяхната квалификация и опит, включително нивото на проведеното обучение по линия на Механизма на Съюза, предишния им опит в мисии по линия на Механизма на Съюза и в други международни операции за оказване на подкрепа. Подборът се основава и на други критерии, включително езиковите умения, за да се гарантира, че екипът като цяло притежава необходимите умения с оглед на конкретната ситуация; както и
в) Комисията определя експертите/ръководителите на екипи на мисията съгласувано с посочилата ги държава членка.
3. В случай че бъдат изпратени експертни екипи, те улесняват координацията между спасителните екипи на държавите членки и поддържат връзка с компетентните органи на държавата, поискала помощ, както е посочено в член 8, буква г). ERCC поддържа тесен контакт с експертните екипи и им предоставя насоки и логистична подкрепа.
Член 18
Транспорт и оборудване
1. В случай на бедствие, на или извън територията на Съюза, Комисията може да подпомага държавите членки за получаване на достъп до оборудване или транспортни ресурси чрез:
а) предоставяне и обмен на информация относно оборудване и транспортни ресурси, които могат да бъдат предоставени от държавите членки с цел да се подпомогне обединяването на това оборудване или транспортни ресурси;
б) подпомагане на държавите членки в търсенето и улесняване на достъпа им до транспортни ресурси, които могат да се набавят от други източници, включително на търговския пазар; или
в) подпомагане на държавите членки в търсенето на оборудване, което може да се набави от други източници, включително на търговския пазар.
2. Комисията може да допълни транспортните ресурси, предоставени от държавите членки, като осигури на тяхно разположение допълнителни транспортни ресурси, необходими за осигуряване на бързо реагиране при бедствия.
ГЛАВА V
ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ
Член 19
Бюджетни средства
1. Финансовият пакет за изпълнението на Механизма на Съюза за периода 2014—2020 г. е 574 028 000 EUR по текущи цени.
425 172 000 EUR по текущи цени се отпускат по функция 3 „Сигурност и гражданство“ на многогодишната финансова рамка, а 148 856 000 EUR по текущи цени — по функция 4 „Глобална Европа“.
2. Бюджетните кредити, получени при възстановяването на средства от бенефициери във връзка с дейности за реагиране при бедствия, представляват целеви приходи по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.
3. Финансовите средства, посочени в параграф 1, могат да покриват и разходите, свързани с дейности за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценка, които са необходими за управлението на Механизма на Съюза и постигането на неговите цели.
Тези разходи могат да включват по-специално проучвания, срещи на експерти, информационни и комуникационни дейности, включително корпоративна комуникация по политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с общите цели на Механизма на Съюза, разходи за ИТ мрежи за обработване и обмен на информация,включително взаимните им връзки със съществуващи или бъдещи системи, чието предназначение е да насърчават междусекторния обмен на данни, и съответното оборудване, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията за управление на програмата.
4. Финансовият пакет, посочен в параграф 1, се отпуска за периода 2014—2020 г. съгласно процентите и принципите, определени в приложение I.
5. Комисията прави преглед на разбивката в приложение I в контекста на резултатите от междинната оценка, посочена в член 34, параграф 2, буква а). Комисията се оправомощава да приема, когато е необходимо, с оглед резултатите от тази оценка, делегирани актове, в съответствие с член 30, за коригиране на посочените в приложение I стойности с над 8 процентни пункта и с не повече от 16 процентни пункта. Тези делегирани актове се приемат до 30 юни 2017 г.
6. Когато обосновани наложителни причини за спешност налагат да се преработят бюджетните средства за действия за реагиране, Комисията се оправомощава да приеме делегирани актове за коригиране на посочените в приложение I стойности с над 8 процентни пункта и с не повече от 16 процентни пункта, в рамките на наличните бюджетни средства и в съответствие с предвидената в член 31 процедура.
Член 20
Общи допустими действия
Следните общи действия за подобряване на превенцията, готовността и ефективното реагиране при бедствия са допустими за финансово подпомагане:
а) изследвания, проучвания, моделиране и разработка на сценарии с цел да се улесни обменът на знания, най-добри практики и информация;
б) обучение, учения, работни срещи, обмен на персонал и експерти, създаване на мрежи, демонстрационни проекти и трансфер на технологии;
в) действия за мониторинг, оценяване и оценка;
г) информиране на обществеността, мерки за обучение и повишаване на осведомеността, както и свързаните с тях дейности по разпространение на информацията, така че да се включат гражданите в превенцията и свеждането до минимум на последиците от бедствията в Съюза и да им се помогне да се защитават по-ефективно и по устойчив начин;
д) създаване и управление на програма за отчитане на поуките, извлечени от операциите и ученията, проведени в рамките на Механизма на Съюза, както и
е) действия и мерки, свързани с комуникацията, за повишаване на осведомеността относно дейностите за гражданска защита на държавите членки и на Съюза в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия.
Член 20а
Видимост и награди
1. За всяка помощ или финансиране, предоставени съгласно настоящото решение, се дава съответна видимост за ролята на Съюза, като за способностите, посочени в членове 11 и 12 и в член 21, параграф 2, буква в), емблемата на Съюза се поставя на видно място. Комисията разработва комуникационна стратегия с цел осезаемите резултати от действията, предприети в рамките на Механизма на Съюза, да станат видими за гражданите.
2. Комисията награждава с медали като признание и изказване на благодарност за дългосрочната всеотдайност и изключителния принос към гражданската защита на Съюза.
Член 21
Допустими действия в областта на превенцията и готовността
1. Следните действия в областта на превенцията и готовността са допустими за финансово подпомагане:
а) съфинансиране на проекти, изследвания, работни срещи, проучвания и подобни действия и дейности, посочени в член 5;
б) съфинансиране на партньорски проверки, посочени в член 6, буква) и член 8, буква й);
в) поддържане на функциите, изпълнявани от ERCC в съответствие с член 7, буква а);
г) подготовка за мобилизиране и изпращане на експертните екипи, посочени в член 8, буква г) и член 17, и разработване и поддържане на допълнителни способности за извънредни нужди чрез мрежа от обучени експерти на държавите членки, посочени в член 8, буква е);
д) изграждане и поддържане на CECIS и на средства за осигуряване на комуникация и обмен на информация между ERCC и точките за контакт на държавите членки и на другите участници в рамките на Механизма на Съюза;
е) съдействие за разработването на транснационални системи от общоевропейски интерес за откриване, ранно предупреждение и оповестяване, за да се осигури възможност за бързо реагиране, както и да се насърчат взаимовръзките между националните системи за ранно предупреждение и оповестяване и връзките им с ERCC и CECIS. Тези системи отчитат и се основават на съществуващите и бъдещи източници и системи за информация, наблюдение или откриване;
ж) планиране на операции за реагиране в рамките на Механизма на Съюза в съответствие с член 10;
з) подпомагане на дейностите за постигане на готовност, описани в член 13;
и) изграждане на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ , както е посочено в член 11, в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
й) изграждане, управление и поддръжка на способностите на rescEU в съответствие с член 12;
к) осигуряване наличността на логистична подкрепа за експертните екипи, посочени в член 17, параграф 1;
л) улесняване на координацията при предварителното разполагане на способности на държавите членки на територията на Съюза за реагиране при бедствия в съответствие с член 8, буква ж); както и
м) съдействие за предоставяне на консултации по превантивните мерки и мерките за готовност чрез изпращане на експертен екип на място по искане на държава членка, трета държава, ООН или агенция на ООН съгласно член 5, параграф 2 и член 13, параграф 3.
2. Допустимостта за финансово подпомагане на действията, посочени в параграф 1, буква и) се ограничава до:
а) разходите на равнище на Съюза за създаване и управление на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ и свързаните с тях процеси, посочени в член 11;
б) разходите за задължителните курсове на обучение, учения и работни срещи, необходими за сертифицирането на способностите за реагиране на държавите членки за целите на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ („разходи за сертифицирането“).Разходите за сертифицирането може да се състоят от единични разходи или еднократни суми, определени в зависимост от вида способности, като покрива до 100 % от допустимите разходи; както и
в) разходите, необходими за модернизиране или ремонтиране на способностите за реагиране, до състояние на готовност и наличност, което ги прави годни за използване като част от Европейския резерв за гражданска защита, в съответствие с изискванията за качество на Европейския резерв за гражданска защита и, доколкото е приложимо, с препоръките, формулирани в процеса на сертифициране („разходи за адаптиране“). Тези разходи може да включват разходи, свързани с оперативността, оперативната съвместимост на модулите и на другите способности за реагиране, автономността, самостоятелността, годността за транспортиране, опаковането и други необходими разходи, при условие че тези разходи са конкретно свързани с участието на способностите в Европейския резерв за гражданска защита.
Разходите за адаптиране може да покриват:
i) 75 % от допустимите разходи в случай на модернизация, при условие че тази сума не надвишава 50 % от средните разходи за развиване на способността; и
ii) 75 % от допустимите разходи в случай на ремонт.
Способностите за реагиране, за които се отпуска финансиране по подточки i) и ii), се предоставят на разположение като част от Европейския резерв за гражданска защита за минимален срок, който е свързан с полученото финансиране и е с продължителност между 3 и 10 години, считано от момента на реалната им наличност като част от Европейския резерв за гражданска защита, освен когато полезният им живот е по-кратък.
Разходите за адаптиране може да се състоят от единични разходи или еднократни суми, определени в зависимост от вида способности.
▼M2 —————
3. Финансовата помощ за действието, посочено в параграф 1, буква й), покрива разходите, необходими, за да се гарантират наличността и възможността за използване на способностите на rescEU по линия на Механизма на Съюза в съответствие с втора алинея от настоящия параграф.
Комисията гарантира, че финансовата помощ, посочена в настоящия параграф, съответства най-малко на 80 % и на не повече от 90 % от общите прогнозни разходи, необходими, за да се гарантират наличността и възможността за използване на способностите на rescEU по линия на Механизма на Съюза. Останалата част се поема от държавите членки, в които са базирани способностите на rescEU. Общите прогнозни разходи за всеки вид способности на rescEU се определят посредством актове за изпълнение, приети съгласно член 32, параграф 1, буква ж). Общите прогнозни разходи се изчисляват, като се вземат предвид категориите допустими разходи, съдържащи се в приложение Ia.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за изменение на приложение Iа по отношение на категориите допустими разходи.
Финансовата помощ, посочена в настоящия параграф, може да се осъществява чрез многогодишни работни програми. За действията, чийто срок надхвърля една година, бюджетните задължения може да се разпределят на годишни вноски.
4. За способностите, създадени за реагиране при рискове с малка вероятност, но със значими последици, определени посредством актове за изпълнение, приети съгласно с член 32, параграф 1, буква зa), финансовата помощ от Съюза обхваща всички разходи, необходими, за да се осигурят наличност и възможност за използване.
5. Разходите, посочени в параграф 3, може се състоят от единични разходи, еднократни суми или фиксирани ставки, определени според категорията или вида способности, по целесъобразност.
Член 22
Допустими действия в областта на реагирането
Следните действия в областта на реагирането са допустими за финансово подпомагане:
а) изпращане на експертните екипи, посочени в член 17, параграф 1, заедно с логистична подкрепа и изпращане на експертите, посочени в член 8, букви г) и д);
б) в случай на бедствие, подпомагане на държавите членки за получаване на достъп до оборудване и транспортни ресурси съгласно член 23; както и
в) при искане за помощ, предприемане на други необходими действия за подпомагане и допълване, за улесняване по най-ефективен начин на координацията на реакцията.
Член 23
Допустими действия, свързани с оборудването и операциите
1. Следните действия са допустими за финансово подпомагане, за да се осигури достъп до оборудване и транспортни ресурси по линия на Механизма на Съюза:
а) предоставяне и обмен на информация относно оборудване и транспортни ресурси, които държавите членки решават да предоставят, с цел да се подпомогне обединяването на такова оборудване или транспортни ресурси;
б) подпомагане на държавите членки в търсенето и улесняване на достъпа им до транспортни ресурси, които могат да се набавят от други източници, включително на търговския пазар;
в) подпомагане на държавите членки в търсенето на оборудване, което може да се набави от други източници, включително на търговския пазар; както и
г) финансиране на транспортни ресурси, необходими за осигуряване на бързо реагиране при бедствия. Тези дейности са допустими за финансово подпомагане само ако отговарят на следните критерии:
i) подадено е искане за помощ по линия на Механизма на Съюза в съответствие с членове 15 и 16;
ii) допълнителните транспортни ресурси са необходими за осигуряване на ефективност на реагирането при бедствие по линия на Механизма на Съюза;
iii) помощта съответства на потребностите, определени от ERCC, и се предоставя в съответствие с препоръките, отправени от ERCC относно техническите спецификации, качеството, графика, реда и условията за предоставяне;
iv) помощта е била приета от държавата, отправила искането, пряко или чрез ООН или агенция на ООН или подобна международна организация, по линия на Механизма на Съюза; както и
v) при бедствия, възникнали в трети държави, помощта допълва всяка цялостна хуманитарна реакция на Съюза.
1а. Размерът на финансовата помощ от Съюза за превоз на способностите, които не са предварително заделени за Европейския резерв за гражданска защита и се използват в случай на бедствие или непосредствена заплаха от бедствие във или извън Съюза, не надхвърля 75 % от общите допустими разходи.
2. Размерът на финансовата помощ от Съюза за способностите, които са предварително заделени за Европейския резерв за гражданска защита, не надвишава 75 % от разходите за експлоатацията на способностите, включително превоз, в случай на бедствие или непосредствена заплаха от бедствие в Съюза или в участваща държава.
3. Финансовата помощ от Съюза за превоз не надвишава 75 % от общите допустими разходи, свързани с превоза на способностите, които са предварително заделени за Европейския резерв за гражданска защита, когато тези способности се използват в случай на бедствие или непосредствена заплаха от бедствие извън Съюза, съгласно предвиденото в член 16.
4. Финансовата помощ от Съюза за транспортни ресурси може да покрива също до 100 % от общите допустими разходи по букви а), б), в) и г), ако това е необходимо за осигуряване на оперативната ефективност на обединената помощ от държавите членки и ако разходите са свързани с някое от следните действия:
а) краткосрочно наемане на складови съоръжения за временно съхранение на помощта от държавите членки с цел улесняване на координирания ѝ превоз;
б) превоз от държавата членка, предоставяща помощта, до държавата членка, улесняваща нейния координиран превоз;
в) преопаковане на помощта от държавите членки с цел максимално оползотворяване на наличния транспортен капацитет или за да се спазят конкретни оперативни изисквания; или
г) превоз на място, транзит и складиране на обединена помощ с цел да се осигури координирана доставка до крайното местоназначение в държавата, поискала помощта.
4а. Когато способностите на rescEU се използват за национални цели в съответствие с член 12, параграф 5, всички разходи, включително разходите за поддръжка и ремонт, се поемат от държавата членка, която използва способностите.
4б. В случай на използване на способностите на rescEU по линия на Механизма на Съюза финансовата помощ от Съюза покрива 75 % от оперативните разходи.
Чрез дерогация от първа алинея, финансовата помощ от Съюза покрива 100 % от оперативните разходи на способностите на rescEU, необходими за бедствия с малка вероятност, но със значими последици, когато тези способности се използват по линия на Механизма на Съюза.
4в. При използване на способностите извън Съюза, както е посочено в член 12, параграф 10, финансовата помощ от Съюза покрива 100 % от оперативните разходи.
4г. Когато финансовата помощ от Съюза, посочена в настоящия член, не покрива 100 % от разходите, оставащата сума от разходите се поема от поискалата помощта държава, освен ако е договорено друго с държавата членка, предоставяща помощта, или с държавата членка, където са базирани способностите на rescEU.
5. При обединяване на транспортни операции с участието на няколко държави членки, една от тях може да поеме водеща роля с оглед на искането на финансово подпомагане от Съюза за цялата операция.
6. Когато държава членка отправи искане към Комисията за сключване на договор за подизпълнение за транспортни услуги, Комисията иска частично възстановяване на разходите в съответствие с процентите на финансиране, определени в параграфи 2, 3 и 4.
7. Следните разходи са допустими за финансово подпомагане от Съюза за транспортни ресурси по силата на настоящия член: всички разходи, свързани с движението на транспортните ресурси, включително разходите за всички услуги, такси, логистични разходи и разходи за товаро-разтоварни операции, разходи за гориво и евентуално настаняване, както и други непреки разходи като данъци, мита в общ смисъл и разходи за транзит.
8. Разходите за транспорт може да се състоят от единични разходи, еднократни суми или фиксирани ставки, определени за всяка категория разходи.
Член 24
Бенефициери
Безвъзмездните средства, предоставяни съгласно настоящото решение, могат да се отпускат на юридически лица, независимо дали са субекти на частното или публичното право.
Член 25
Видове финансова помощ и процедури за изпълнение
1. Комисията отпуска финансовата помощ на Съюза в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.
2. Финансовата помощ по линия на настоящото решение може да се отпуска във всички форми, предвидени от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, по-специално във вид на безвъзмездни средства, възстановяване на разходи, договори за обществени поръчки или вноски в доверителни фондове.
3. За целите на изпълнението на настоящото решение Комисията приема годишни работни програми, посредством актове за изпълнение, с изключение на дейности в областта на реагирането при бедствия, посочени в глава IV, които не могат да се предвидят предварително. Такива актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2. В годишните работни програми установяват набелязаните цели, очакваните резултати, методът на изпълнение и общият размер на разходите за тях. В тях се съдържа и описание на дейностите, които ще се финансират, данни за отпуснатите за всяка дейност суми и примерен график за изпълнение. Във връзка с финансовата помощ, посочено в член 28, параграф 2, годишните работни програми описват предвижданите действия по отношение на всички посочени в тях страни.
Член 26
Взаимно допълване и съгласуваност на действията на Съюза
1. За действията, за които се отпуска финансова помощ съгласно настоящото решение, не се отпуска помощ съгласно други финансови инструменти на Съюза. В съответствие с член 191, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 ( 3 ) обаче финансова помощ, предоставена съгласно членове 21, 22 и 23 от настоящото решение, не възпрепятства финансирането съгласно други инструменти на Съюза в съответствие с предвидените в тях условия.
Комисията гарантира, че кандидатите за финансова помощ съгласно настоящото решение и бенефициерите на такава помощ ѝ предоставят информация за финансовата помощ, получавана от други източници, включително от общия бюджет на Съюза, както и за текущи искания за такава помощ.
2. Полезното взаимодействие, взаимното допълване и засилената координация се развиват с други инструменти на Съюза, като например тези в подкрепа на политиките в областта на сближаването, развитието на селските райони, изследователската дейност, здравеопазването, миграцията и сигурността, както и с фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. При реагиране на хуманитарни кризи в трети държави Комисията осигурява взаимното допълване и съгласуваността на действията, финансирани съгласно настоящото решение, с тези, финансирани по силата на Регламент (ЕО) № 1257/96, и гарантира, че тези действия се осъществяват в съответствие с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ.
3. Когато помощта по линия на Механизма на Съюза допринася за хуманитарна дейност на Съюза, особено при сложни извънредни ситуации, действията, за които се получава финансова помощ съгласно настоящото решение, се основават на установените потребности и отговарят на хуманитарните принципи и на принципите относно използването на гражданска защита и на военни ресурси, установени в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ.
Член 27
Защита на финансовите интереси на Съюза
1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при извършването на дейностите, финансирани по силата на настоящото решение, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагане на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и при констатирани нередности — чрез възстановяване на погрешно платените суми, както и по целесъобразност чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.
2. Комисията или нейни представители и Европейската сметна палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящото решение.
3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ), и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета ( 5 ), с цел да установи дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение или решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансиран по силата на настоящото решение.
4. Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от изпълнението на настоящото решение, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се упълномощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответните им правомощия.
ГЛАВА VI
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 28
Трети държави и международни организации
1. В Механизма на Съюза могат да участват:
а) държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), в съответствие с предвидените в Споразумението за ЕИП условия, както и други европейски държави, когато това е предвидено в споразуменията и процедурите;
б) присъединяващите се държави, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки съгласно общите принципи и общите условия за участието на тези държави в програмите на Съюза, предвидени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или подобни споразумения.
1а. Участието в Механизма на Съюза включва участие в неговите дейности в съответствие с целите, изискванията, критериите, процедурите и крайните срокове, определени в настоящото решение, и трябва да отговаря на специалните условия, предвидени в споразуменията между Съюза и участващата държава.
2. Финансовата помощ по член 20 и член 21, параграф 1, букви а), б), е) и з) може да се отпуска и на страни кандидатки и потенциални страни кандидатки, които не участват в Механизма на Съюза, както и на страни, които са част от ЕПС, доколкото тази финансова помощ допълва финансирането в рамките на бъдещ законодателен акт на Съюза относно създаването на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) и бъдещ законодателен акт на Съюза относно създаването на Европейски инструмент за съседство.
3. Международни или регионални организации или държави, които участват в европейската политика за съседство, могат да дават принос към дейности в рамките на Механизма на Съюза, когато съответните двустранни или многостранни споразумения между тези организации или държави и Съюза позволяват това.
Член 29
Компетентни органи
За целите на прилагането на настоящото решение държавите членки определят компетентни органи и уведомяват за това Комисията.
Член 30
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 19, параграфи 5 и 6, се предоставя на Комисията до 31 декември 2020 г.
3. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 21, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 21 март 2019 г.
4. Делегирането на правомощия, посочено в член 19, параграфи 5 и 6, и в член 21, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Прекратяването поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
5. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експертите, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
6. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
7. Делегиран акт, приет съгласно член 19, параграфи 5 и 6, и член 21, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 31
Процедура по спешност
1. Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде представено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.
2. Европейският парламент или Съветът могат да повдигнат възражения срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението с което се представят възражения на Европейския парламент или на Съвета.
Член 32
Актове за изпълнение
1. Комисията приема актове за изпълнение във връзка със следните въпроси:
а) взаимодействието на ERCC с точките за контакт на държавите членки съгласно предвиденото в член 8, буква б), член 15, параграф 3 и член 16, параграф 3, буква а); и оперативните процедури по реагирането при бедствия на територията на Съюза, съгласно предвиденото в член 15, както и за тези извън територията на Съюза, съгласно предвиденото в член 16, включително идентифицирането на съответните международни организации;
б) компонентите на CECIS и организацията на обмена на информация чрез CECIS, съгласно предвиденото в член 8, буква б);
в) процедурата за изпращане на експертните екипи, съгласно предвиденото в член 17;
г) определянето на модулите, другите способности за реагиране и експертите, съгласно предвиденото в член 9, параграф 2;
д) оперативните изисквания за функционирането и оперативната съвместимост на модулите, съгласно предвиденото в член 9, параграф 1а, включително техните задачи, способности, основни компоненти, самостоятелност и изпращане;
е) целите по отношение на способностите, изискванията за качеството и оперативната съвместимост, както и процедурата за сертифициране и регистриране, необходими за функционирането на ►M2 Европейския резерв за гражданска защита ◄ , съгласно предвиденото в член 11, както и финансовите договорености, съгласно предвиденото в член 21, параграф 2;
ж) създаването, управлението и поддръжката на rescEU съгласно предвиденото в член 12, включително критериите за решенията относно използването, оперативните процедури, както и разходите, посочени в член 21, параграф 3;
з) създаването и организацията на Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита съгласно предвиденото в член 13;
за) категориите рискове с малка вероятност, но със значими последици и съответните способности за тяхното управление съгласно посоченото в член 21, параграф 4;
зб) критериите и процедурите за признаване на дългосрочната всеотдайност и изключителния принос съм гражданската защита на Съюза съгласно посоченото в член 20, буква а); както и
и) организацията на подпомагането за превоза на помощта, съгласно предвиденото в членове 18 и 23.
2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.
Член 33
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 34
Оценка
1. Действията, за които се отпуска финансова помощ, се наблюдават редовно с цел проследяване на изпълнението им.
2. На всеки две години Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно операциите и постигнатия напредък по членове 11 и 12. Докладът съдържа информация за напредъка във връзка с постигането на целите по отношение на способностите и оставащите пропуски, както е посочено в член 11, параграф 2, като се отчита създаването на способностите на rescEU в съответствие с член 12. В доклада се прави и преглед на промените във връзка с бюджета и разходите за способностите за реагиране, както и оценка на необходимостта от по-нататъшно развиване на тези способности.
3. Комисията прави оценка на прилагането на настоящото решение и до 31 декември 2023 г. и на всеки пет години след това представя на Европейския парламент и на Съвета съобщение относно ефективността, разходната ефективност и непрекъснатото изпълнение на настоящото решение, и по-специално на член 6, параграф 4, и на способностите на rescEU. По целесъобразност това съобщение се придружава от предложения за изменение на настоящото решение.
ГЛАВА VII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 35
Преходни разпоредби
До 1 януари 2025 г. може да се предоставя финансова помощ от Съюза за покриване на 75 % от разходите, необходими за осигуряване на бърз достъп до националните способности, отговарящи на определените съгласно член 12, параграф 2. За тази цел Комисията може да отпуска на държавите членки безвъзмездни средства директно, без покана за представяне на предложения.
Способностите, посочени в първата алинея, се определят като способности на rescEU до приключване на преходния период.
Чрез дерогация от член 12, параграф 6, решението за използване на посочените в първи параграф способности се взема от държавата членка, която ги е предоставила като способности на rescEU. Когато поради извънредни ситуации в страната, непреодолима сила или, по изключение, сериозни причини, държава членка не може да предостави тези способности за конкретно бедствие, тази държава членка уведомява Комисията в най-кратък срок, като се позовава на настоящия член.
Член 36
Отмяна
Решение 2007/162/ЕО, Евратом и Решение 2007/779/ЕО, Евратом се отменят. Позоваванията на отменените решения се тълкуват като позовавания на настоящото решение и се четат в съответствие с таблицата за съответствие в приложение II към настоящото решение.
Член 37
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от 1 януари 2014 г.
▼M2 —————
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Разпределение (в проценти) на финансовия пакет за изпълнението на Механизма на Съюза, предвиден в член 19, параграф 1
|
Превенция |
: |
20 % +/- 8 процентни пункта |
|
Готовност |
: |
50 % +/- 8 процентни пункта |
|
Реагиране |
: |
30 % +/- 8 процентни пункта |
Принципи
При изпълнението на настоящото решение Комисията дава приоритет на действията, за които решението определя срок в рамките на периода до изтичане на този срок, с оглед спазването на съответния срок.
ПРИЛОЖЕНИЕ IА
Категории разходи, които могат да са допустими във връзка с изчисляването на общите прогнозни разходи в съответствие с член 21, параграф 3
1. Разходи за оборудване
2. Разходи за поддръжка, включително ремонт
3. Разходи за застраховане
4. Разходи за обучение
5. Разходи за складиране
6. Разходи за регистрация и сертифициране
7. Разходи за консумативи
8. Разходи за персонал, необходим за гарантиране на наличността и възможността за използване на способностите на rescEU.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Таблица за съответствие
|
Решение 2007/162/ЕО, Евратом |
Решение 2007/779/ЕО, Евратом |
Настоящото решение |
|
Член 1, параграф 1 |
|
— |
|
Член 1, параграф 2 |
|
Член 1, параграф 4 |
|
Член 1, параграф 3 |
|
— |
|
Член 1, параграф 4 |
Член 1, параграф 2 |
Член 2, параграф 2 |
|
|
Член 1, параграф 1 |
— |
|
|
Член 1, параграф 2, първа алинея |
Член 1, параграф 2 |
|
|
Член 1, параграф 2, втора алинея |
Член 1, параграф 5 |
|
Член 2, параграф 1 |
|
Член 2, параграф 1,буква a) |
|
Член 2, параграф 2 |
|
Член 2, параграф 1, буква б) |
|
Член 2, параграф 3 |
|
Член 1, параграф 6 |
|
|
Член 2, точка 1 |
— |
|
|
Член 2, точка 2 |
Член 13, параграф 1, буква a) |
|
|
Член 2, точка 3 |
Член 20, буква б) |
|
|
Член 2, точка 4 |
Член 8, буква г) |
|
|
Член 2, точка 5 |
Член 7 и член 8, буква a) |
|
|
Член 2, точка 6 |
Член 8, буква б) |
|
|
Член 2, точка 7 |
Член 8, буква в) |
|
|
Член 2, точка 8 |
Член 18, параграф 1 |
|
|
Член 2, точка 9 |
Член 18, параграф 2 |
|
|
Член 2, точка 10 |
Член 16, параграф 7 |
|
|
Член 2, точка 11 |
— |
|
Член 3 |
Член 3 |
Член 4 |
|
Член 4, параграф 1 |
|
Член 20 и член 21 |
|
Член 4, параграф 2, буква a) |
|
Член 22, буква а) |
|
Член 4, параграф 2, буква б) |
|
Член 22, буква б), и член 23, параграф 1, букви a), б) и в) |
|
Член 4, параграф 2, буква в) |
|
Член 23, параграф 1, буква г) |
|
Член 4, параграф 3 |
|
Член 23, параграфи 2 и 4 |
|
Член 4, параграф 4 |
|
Член 32, параграф 1, подточка i) |
|
|
Член 4, параграф 1 |
Член 9, параграф 1 |
|
|
Член 4, параграф 2 |
Член 9, параграф 3 |
|
|
Член 4, параграф 3 |
Член 9, параграфи 1 и 2 |
|
|
Член 4, параграф 4 |
Член 9, параграф 4 |
|
|
Член 4, параграф 5 |
Член 9, параграф 5 |
|
|
Член 4, параграф 6 |
Член 9, параграф 6 |
|
|
Член 4, параграф 7 |
Член 9, параграф 9 |
|
|
Член 4, параграф 8 |
Член 9, параграф 7 |
|
Член 5 |
|
Член 24 |
|
|
Член 5, точка 1 |
Член 8, буква a) |
|
|
Член 5, точка 2 |
Член 8, буква б) |
|
|
Член 5, точка 3 |
Член 8, буква в) |
|
|
Член 5, точка 4 |
Член 8, буква г) |
|
|
Член 5, точка 5 |
Член 13, параграф 1, буква а) |
|
|
Член 5, точка 6 |
— |
|
|
Член 5, точка 7 |
Член 13, параграф 1, буква г) |
|
|
Член 5, точка 8 |
Член 13, параграф 1, буква е) |
|
|
Член 5, точка 9 |
Член 18 |
|
|
Член 5, точка10 |
Член 8, буква д) |
|
|
Член 5, точка11 |
Член 8, буква ж) |
|
Член 6, параграф 1 |
|
Член 25, параграф 1 |
|
Член 6, параграф 2 |
|
Член 25, параграф 2 |
|
Член 6, параграф 3 |
|
Член 25, параграф 3, трето и четвърто изречение |
|
Член 6, параграф 4 |
|
— |
|
Член 6, параграф 5 |
|
Член 25, параграф 3, първо и второ изречение |
|
Член 6, параграф 6 |
|
— |
|
|
Член 6 |
Член 14 |
|
Член 7 |
|
Член 28, параграф 1 |
|
|
Член 7, параграф 1 |
Член 15, параграф 1 |
|
|
Член 7, параграф 2 |
Член 15, параграф 3 |
|
|
Член 7, параграф 2, буква а) |
Член 15, параграф 3, буква а) |
|
|
Член 7, параграф 2 буква в) |
Член 15, параграф 3, буква б) |
|
|
Член 7, параграф 2, буква б) |
Член 15, параграф 3, буква в) |
|
|
Член 7, параграф 3, първо и трето изречение |
Член 15, параграф 4 и член 16, параграф 6 |
|
|
Член 7, параграф 4 |
Член 15, параграф 5 |
|
|
Член 7, параграф 5) |
— |
|
|
Член 7, параграф 6 |
Член 17, първо изречение |
|
Член 8 |
|
Член 26 |
|
|
Член 8, параграф 1, първа алинея |
Член 16, параграф 1 |
|
|
Член 8, параграф 1, втора алинея |
Член 16, параграф 2, първо изречение |
|
|
Член 8, трета алинея |
— |
|
|
Член 8, параграф 1, четвърта алинея |
— |
|
|
Член 8, параграф 2 |
Член 16, параграф 4 |
|
|
Член 8, параграф 3 |
— |
|
|
Член 8, параграф 4, буква а) |
Член 16, параграф 3, буква а) |
|
|
Член 8, параграф 4, буква б) |
Член 16, параграф 3, буква в) |
|
|
Член 8, параграф 4, буква в) |
Член 16, параграф 3, буква г) |
|
|
Член 8, параграф 4, буква г) |
Член 16, параграф 3, буква д) |
|
|
Член 8, параграф 5 |
Член 16, параграф 8 |
|
|
Член 8, параграф 6, първа алинея |
Член 17, параграф 1 и член 17, параграф 2, буква б) |
|
|
Член 8, параграф 6, втора алинея |
Член 17, параграф 3, второ изречение |
|
|
Член 8, параграф 7, първа алинея |
— |
|
|
Член 8, параграф 7, втора алинея |
Член 16, параграф 2, второ изречение |
|
|
Член 8, параграф 7, трета алинея |
Член 16, параграф 9 |
|
|
Член 8, параграф 7, четвърта алинея |
Член 16, параграф 11 |
|
|
Член 8, параграф 7, пета алинея |
— |
|
|
Член 8, параграф 8 |
Член 16, параграф 10 |
|
|
Член 8, параграф 8, буква а) |
Член 16, параграф 12 |
|
|
Член 8, параграф 9, буква б) |
Член 16, параграф 13 |
|
Член 9 |
|
Член 16, параграф 2 |
|
|
Член 9 |
Член 18 |
|
Член 10 |
|
Член 19, параграф 3 |
|
|
Член 10 |
Член 28 |
|
Член 11 |
|
— |
|
|
Член 11 |
Член 29 |
|
Член 12, параграф 1 |
|
Член 27, параграф 1 |
|
Член 12, параграф 2 |
|
— |
|
Член 12, параграф 3 |
|
— |
|
Член 12, параграф 4 |
|
— |
|
Член 12, параграф 5 |
|
— |
|
|
Член 12, параграф 1 |
Член 32, параграф 1, буква д) |
|
|
Член 12, параграф 2 |
Член 32, параграф 1, буква a) |
|
|
Член 12, параграф 3 |
Член 32, параграф 1, буква б) |
|
|
Член 12, параграф 4 |
Член 32, параграф 1, буква в) |
|
|
Член 12, параграф 5 |
Член 32, параграф 1, буква з) |
|
|
Член 12, параграф 6 |
Член 32, параграф 1, буква г) |
|
|
Член 12, параграф 7 |
— |
|
|
Член 12, параграф 8 |
— |
|
|
Член 12, параграф 9 |
Член 32, параграф 1, втора част от буква а) |
|
Член 13 |
Член 13 |
Член 33 |
|
Член 14 |
|
Член 19 |
|
Член 15 |
Член 14 |
Член 34 |
|
|
Член 15 |
Член 36 |
|
Член 16 |
|
Член 37, второ изречение |
|
Член 17 |
Член 16 |
Член 38 |
( 1 ) Решение №. 182/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2119/98/ЕО (ОВ L 293, 5.11.2013 г., стр. 1)
( 2 ) ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1.
( 3 ) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
( 4 ) Регламент (ЕС, Евратом) № 883 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
( 5 ) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).