(1)

Сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, включително детската порнография, представляват сериозни нарушения на основните права, и по-специално на правата на децата на закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие, както е предвидено в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. и в Хартата на основните права на Европейския съюз ( 3 ).

(2)

В съответствие с член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, Съюзът зачита правата, свободите и принципите, установени в Хартата на основните права на Европейския съюз, в член 24, параграф 2 от която се посочва, че във всички действия по отношение на децата, независимо дали те се предприемат от публични власти или частни институции, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. В допълнение към това Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ ( 4 ) дава недвусмислен приоритет на борбата срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на децата, както и срещу детската порнография.

(3)

Детската порнография, която представлява изображения на сексуално насилие на деца, и другите особено тежки форми на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца се увеличават и разпространяват посредством използването на новите технологии и интернет.

(4)

Чрез Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета от 22 декември 2003 г. за борба срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография ( 5 ) се сближават законодателствата на държавите-членки за криминализиране на най-тежките форми на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца, за разширяване обхвата на националната компетентност и за осигуряване на определена минимална степен на помощ на жертвите. Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления ( 6 ) установява набор от права на жертвите в наказателното производство, сред които правото на защита и на обезщетение. Освен това координирането на наказателното преследване по дела за сексуално насилие, сексуална експлоатация на деца и детска порнография ще бъде улеснено с прилагането на Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства ( 7 ).

(5)

Съгласно член 34 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето държавите — страни по Конвенцията, се задължават да защитават детето от всички форми на сексуална експлоатация и сексуални злоупотреби. Незадължителният протокол от 2000 г. на Организацията на обединените нации към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, и особено Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално посегателство от 2007 г. са ключови стъпки към укрепване на международното сътрудничество в тази област.

(6)

Тежки престъпления като сексуалната експлоатация на деца и детската порнография изискват всеобхватен подход, включващ наказателно преследване на извършителите на престъпленията, защита на децата жертви и предотвратяване на това явление. Висшият интерес на детето трябва да бъде основното съображение при предприемането на мерки за борба с тези престъпления в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето. Рамково решение 2004/68/ПВР следва да бъде заменено с нов инструмент, осигуряващ такава всеобхватна правна рамка за постигането на тази цел.

(7)

Настоящата директива следва да допълни изцяло Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и за защитата на жертвите, и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета ( 8 ), тъй като някои жертви на трафик на хора са и деца жертви на сексуално насилие или на сексуална експлоатация.

(8)

В контекста на криминализирането на всички действия, свързани с порнографски представления, настоящата директива се отнася до такива действия, които се състоят от организирано представяне на живо, предназначено за публика, като по този начин от определението са изключени личното общуване лице в лице между връстници по взаимно съгласие, както и между деца над необходимата възраст за изразяване на съгласие за сексуални действия и техните партньори.

(9)

Детската порнография често включва записани изображения на сексуално насилие на деца от възрастни. Тя може да включва и изображения на деца, участващи в прояви на открито сексуално поведение, или на техните полови органи, когато тези изображения са направени или използвани за предимно сексуални цели и се използват със или без знанието на детето. Освен това понятието „детска порнография“ обхваща и реалистични изображения за предимно сексуални цели на открито сексуално поведение, в което участва или е изобразено да участва дете.

(10)

Наличието на увреждане само по себе си не представлява автоматично невъзможност да се изрази съгласие за сексуални отношения. Въпреки това следва да се криминализира злоупотребата с наличието на такова увреждане с цел извършване на сексуални действия с дете.

(11)

При приемането на законодателство в областта на материалното наказателно право Съюзът следва да осигури съгласуваността на това законодателство, по-специално по отношение на размера на наказанията. Следва да се имат предвид, като се отчита Договорът от Лисабон, заключенията на Съвета от 24 и 25 април 2002 г. относно подхода, който да се прилага по отношение на сближаването на наказанията, където са посочени четири степени на наказания. Тъй като настоящата директива предвижда изключително голям брой различни престъпления, за да може да бъде отразена различната им тежест, е необходимо да се установи диференциация на размера на наказанията, която надхвърля обичайно предвижданата в правните инструменти на Съюза.

(12)

Спрямо тежките форми на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца следва да се прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи наказания. Това се отнася по-специално до различни форми на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца, които са улеснени от използването на информационните и комуникационните технологии, като например установяването на контакт с деца чрез интернет за сексуални цели, чрез социални мрежи и чат стаи. Определението за детска порнография следва да бъде изяснено и да се доближи до съдържащото се в международните инструменти определение.

(13)

Предвиденият в настоящата директива максимален срок на лишаване от свобода за посочените в нея престъпления следва да се прилага най-малко за най-тежките форми на тези престъпления.

(14)

За да достигнат предвидения в настоящата директива максимален срок на лишаване от свобода за престъпления, свързани със сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца и детска порнография, държавите-членки могат да кумулират, в съответствие с националното си право, сроковете на лишаване от свобода, предвидени в националното законодателство за тези престъпления.

(15)

С настоящата директива държавите-членки се задължават да предвидят в националното си законодателство наказания, свързани с разпоредбите на правото на Съюза относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и срещу детската порнография. Настоящата директива не поражда задължения по отношение на прилагането на такива наказания или на друга съществуваща система на правоприлагане в конкретни случаи.

(16)

Държавите-членки се приканват да обсъдят предвиждането на възможност за налагане на имуществени наказания в допълнение към лишаването от свобода, особено в случаите, в които посочените в настоящата директива престъпления са извършени с цел имуществена облага.

(17)

В контекста на детската порнография понятието „неправомерно“ позволява на държавите-членки да осигуряват защита по отношение на поведение, свързано с „порнографски материал“, който има например медицинска, научна или друга подобна цел. То също така позволява дейности, извършвани въз основа на вътрешноправни правомощия, например правомерното притежание на детска порнография от органите с цел провеждане на наказателно производство или за предотвратяване, откриване или разследване на престъпления. Освен това то не изключва възможностите за правна защита или други подобни принципи, които освобождават дадено лице от отговорност при специални обстоятелства, например в случай на телефонна или интернет гореща линия, чрез която се съобщават такива случаи.

(18)

Следва да се криминализира съзнателното получаване на достъп до детска порнография посредством информационни и комуникационни технологии. За да бъде подведено под отговорност, лицето следва да има намерение да влезе в уебсайт, в който има детска порнография, както и да знае, че там може да намери такива изображения. Наказанията следва да не се прилагат за лица, които случайно влизат в уебсайтове, съдържащи детска порнография. Изводът, че престъплението е извършено умишлено, може да се направи по-конкретно въз основа на обстоятелството, че то се извършва системно, или на обстоятелството, че престъплението е извършено чрез платена услуга.

(19)

Установяването на контакт с деца за сексуални цели е заплаха, която има особени характеристики в контекста на интернет, тъй като интернет осигурява безпрецедентна анонимност на потребителите, защото те могат да прикрият истинската си самоличност и лични характеристики, като например тяхната възраст. В същото време държавите-членки осъзнават значението и на борбата с установяването на контакт с деца извън интернет, по-специално когато това установяване на контакт не се извършва с помощта на информационни и комуникационни технологии. Държавите-членки се насърчават да криминализират поведение, при което установяването на контакт с детето, за да се срещне то с извършителя за сексуални цели, се извършва в присъствието или в близост до детето, например под формата на конкретно подготвително деяние, опит за извършване на престъпленията, посочени в настоящата директива, или чрез конкретна форма на сексуално насилие. Независимо от правната форма, която бъде избрана за криминализиране на установяването на контакт с деца за сексуални цели извън интернет („off-line grooming“), държавите-членки следва да гарантират, че извършителите на тези престъпления са наказателно преследвани по един или друг начин.

(20)

Настоящата директива не урежда политиките на държавите-членки по отношение на сексуалните действия по взаимно съгласие, в които могат да участват деца и които могат да се считат за нормално откриване на сексуалността в хода на човешкото развитие, като се вземат предвид различните културни и правни традиции, както и появата на нови форми на установяване и поддържане на отношения между деца и подрастващи, включително посредством информационните и комуникационните технологии. Тези въпроси остават извън приложното поле на настоящата директива. Държавите-членки, които използват възможностите, посочени в настоящата директива, действат в рамките на упражняването на своята собствена компетентност.

(21)

Държавите-членки следва да предвидят в националното си право квалифициращи обстоятелства в съответствие с приложимите правила, предвидени в техните правни системи относно квалифициращите обстоятелства. Те следва да гарантират, че когато определят наказанията на извършителите, съдиите разполагат с информация относно тези квалифициращи обстоятелства, дори и да не са задължени да ги приложат. Държавите-членки следва да не предвиждат квалифициращи обстоятелства в националното си право, когато тези обстоятелства не са относими предвид естеството на конкретното престъпление. На национално равнище следва да се направи оценка на относимостта на различните квалифициращи обстоятелства, предвидени в настоящата директива, за всяко от престъпленията, посочени в нея.

(22)

Съгласно настоящата директива физическата или умствена неспособност следва да се разбира като включваща и състоянието на физическа или умствена неспособност в резултат от въздействието на наркотици и алкохол.

(23)

В борбата със сексуалното насилие на деца следва да се използват в пълна степен съществуващите инструменти в областта на изземването и конфискацията на облаги от престъпления, като Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея, Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1990 г., Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 г. относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност ( 9 ) и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления ( 10 ). Следва да се насърчава използването на иззетите и конфискувани средства и облаги от престъпленията, посочени в настоящата директива, с цел помощ и защита на жертвите.

(24)

Следва да се избегне причиняването на допълнителни страдания на жертвите на престъпления, посочени в настоящата директива. В държавите-членки, в които проституцията или появата в порнография се наказват съгласно националното наказателно право, следва да се предвиди възможност да не се започва наказателно преследване или да не се налагат наказания в съответствие с тези закони, когато съответното дете е извършило тези деяния, тъй като е било жертва на сексуална експлоатация, или когато е било принудено да участва в детска порнография.

(25)

Като инструмент за сближаване в областта на наказателното право настоящата директива предвижда различни наказания, които следва да се прилагат, без да се засягат конкретните наказателноправни политики на държавите-членки по отношение на децата извършители на престъпления.

(26)

Разследването на престъпления и повдигането на обвинение в наказателното производство следва да бъдат улеснени, за да бъдат взети предвид трудността за децата жертви да съобщават за случаи на сексуално насилие и анонимността на извършителите на престъпления в киберпространството. За да се гарантира успехът на разследването и на наказателното преследване на престъпленията, посочени в настоящата директива, тяхното започване по принцип не следва да бъде обусловено от съобщаване или обвинение от страна на жертвата или от неин представител. Продължителността на достатъчния срок за наказателно преследване следва да бъде определена съгласно националното право.

(27)

Следва да се осигурят ефективни инструменти за разследване за лицата, които отговарят за разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в настоящата директива. Тези инструменти биха могли да включват прихващане на съобщения, скрито наблюдение, включително електронно наблюдение, наблюдение на банкови сметки или други финансови проверки, като се има предвид, inter alia, принципът на пропорционалност и естеството и тежестта на разследваните престъпления. Когато е целесъобразно и в съответствие с националното право, такива инструменти следва да включват и възможността правоприлагащите органи да използват скрита самоличност в интернет.

(28)

Държавите-членки следва да насърчават лицата, които имат информация или подозрения за сексуална експлоатация или сексуално насилие на дете, да съобщават това на компетентните служби. Всяка държава-членка отговаря за определянето на компетентните органи, на които могат да се съобщават подобни подозрения. Тези компетентни органи не следва да се ограничават до службите за закрила на детето или до съответните социални служби. Целта на изискването за „добросъвестни“ подозрения е да се предотврати използването на разпоредбата за оправдаване на клеветническо съобщаване на изцяло измислени или неверни факти.

(29)

Правилата относно компетентността следва да бъдат изменени така, че извършителите от Съюза на сексуално насилие или сексуална експлоатация на деца да бъдат преследвани наказателно, дори ако извършат престъпление извън границите на Съюза, по-специално чрез така наречения „секстуризъм“. Туризмът с цел секс с деца следва да се разбира като сексуалната експлоатация на деца от едно или повече лица, които пътуват извън своето обичайно местопребиваване към място в чужбина, на което имат сексуални контакти с деца. Когато туризмът с цел секс с деца се извършва извън Съюза, държавите-членки се насърчават да се стремят да подобрят сътрудничеството с трети държави и международни организации с цел борба със секстуризма, с помощта на съществуващите национални и международни инструменти, включително двустранни или многостранни договори относно екстрадицията, взаимопомощта или трансфера на наказателни производства. Държавите-членки следва да насърчават открития диалог и връзките с държави извън Съюза, за да могат да преследват съгласно приложимото национално законодателство извършителите, които пътуват извън границите на Съюза за целите на туризъм с цел секс с деца.

(30)

Мерки за защита на децата жертви следва да бъдат приети в техния висш интерес, като се взема предвид оценката на нуждите им. Децата жертви следва да имат лесен достъп до средства за правна защита и до мерки за решаването на конфликти на интереси в случаите, когато сексуалното насилие или сексуалната експлоатация на дете са били извършени в семейството. Когато по време на наказателно разследване или производство следва да бъде назначен специален представител на дете, тази роля може да бъде поета и от юридическо лице, институция или орган. Освен това децата жертви следва да бъдат защитени от налагането на наказания, например съгласно националното право относно проституцията, ако уведомят компетентните органи за своя случай. В допълнение участието на деца жертви в наказателното производство не следва, доколкото това е възможно, да им причинява допълнителни травми в резултат на разпитите или визуалния контакт с извършителите на престъплението. Доброто разбиране на децата и тяхното поведение, когато са изправени пред травмиращи преживявания, би спомогнало да се осигури качествено събиране на доказателства и да се намали стресът за децата при предприемането на необходимите мерки.

(31)

Държавите-членки следва да разгледат възможността за оказване на краткосрочна и дългосрочна помощ на децата жертви. Всяка вреда, причинена от сексуално насилие и сексуална експлоатация на дете, е значителна и следва да ѝ бъде отделено внимание. Поради естеството на вредата, причинена от сексуално насилие и сексуална експлоатация, оказването на помощ следва да продължи толкова дълго, колкото е необходимо за физическото и психологическото възстановяване на детето, и може да продължи до зряла възраст, ако това е необходимо. Следва да се разгледа възможността за разширяване на предоставянето на помощ и консултации и по отношение на родителите или настойниците на децата жертви, когато те не са заподозрени във връзка със съответното престъпление, за да им се помогне да подпомогнат децата жертви по време на съответното производство.

(32)

Рамково решение 2001/220/ПВР установява набор от права на жертвите в наказателното производство, сред които правото на защита и на обезщетение. Освен това децата жертви на сексуално насилие, сексуална експлоатация и детска порнография следва да имат достъп до правни консултации и — в съответствие с ролята на жертвите в съответната съдебна система — до процесуално представителство, включително с цел търсене на обезщетение. Подобни правни консултации и процесуално представителство биха могли да се предоставят и от компетентните органи за целите на търсене на обезщетение от държавата. Целта на правните консултации е жертвите да могат да получат информация и съвети за различните възможности, с които разполагат. Правните консултации следва да се предоставят от лице, получило подходящо юридическо обучение, без непременно да е юрист. Правните консултации и — в съответствие с ролята на жертвите в съответната съдебна система — процесуалното представителство следва да се предоставят безплатно най-малко в случаите, в които жертвата не разполага с достатъчно финансови средства, по начин, съвместим с вътрешните процедури на държавите-членки.

(33)

Държавите-членки следва да предприемат мерки за предотвратяването или забраната на действия, свързани с поощряването на сексуалното насилие на деца и на туризма с цел секс с деца. Биха могли да бъдат разгледани различни възпиращи мерки, като например изготвянето и утвърждаването на кодекс на поведение и на механизми за саморегулация в туристическия отрасъл, създаването на етичен кодекс или „етикети за качество“ за туристическите организации, които се борят с туризма с цел секс с деца или които възприемат ясно изразена политика за решаване на проблема с туризма с цел секс с деца.

(34)

Държавите-членки следва да разработят и/или засилят съществуващите политики за предотвратяване на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, включително посредством мерки за възпиране и намаляване на търсенето, което поощрява всички форми на сексуална експлоатация на деца, и мерки за намаляване на риска от това деца да станат жертви, чрез осведомителни кампании и кампании за повишаване на информираността за проблема, както и програми за научни изследвания и образователни програми. В тези инициативи държавите-членки следва да възприемат подход, в основата на който са правата на децата. Следва да се обърне особено внимание на необходимостта да се гарантира, че кампаниите за повишаване на информираността за проблема, които са предназначени за деца, са подходящи и достатъчно лесни за разбиране. Следва да се разгледа възможността за създаването на линии за помощ или горещи линии.

(35)

Що се отнася до системата за съобщаване на случаи на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца и оказване на помощ на деца в нужда, горещите телефонни линии с номер 116 000 за изчезнали деца, 116 006 за жертви на престъпление и 116 111 за деца, въведени с Решение 2007/116/ЕО на Комисията от 15 февруари 2007 г. за резервиране на националния номерационен обхват, започващ със 116, за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост ( 11 ), следва да бъдат популяризирани и да бъде отчитан опитът, свързан с тяхното функциониране.

(36)

Специалистите, които има вероятност да влязат в контакт с деца жертви на сексуално насилие и сексуална експлоатация, следва да бъдат подходящо обучени да откриват и да работят с такива жертви. Това обучение следва да се насърчава за следните категории, когато е вероятно да влязат в контакт с деца жертви: полицейски служители, прокурори, адвокати, магистрати и съдебни служители, персонал, предоставящ медицински грижи и грижи за деца, но може да включва и други групи лица, които биха могли да се сблъскат със случаи на деца жертви на сексуално насилие и сексуална експлоатация в работата си.

(37)

За да се предотврати сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, на извършителите на сексуални престъпления следва да се предложат програми или мерки за намеса, насочени към тях. Тези програми и мерки за намеса следва да се основават на широк и гъвкав подход, насочен към медицинските и психо-социалните аспекти, и не следва да имат задължителен характер. Тези програми и мерки за намеса не засягат програмите и мерките за намеса, наложени от компетентните съдебни органи.

(38)

Не се предвижда автоматично право на участие в програмите или мерките за намеса. Всяка държава-членка следва да реши кои са подходящите програми или мерки за намеса.

(39)

За да се предотврати и сведе до минимум рецидивизмът, извършителите на престъпления следва да бъдат подложени на оценка на опасността, която представляват, и на възможните рискове от повтаряне на сексуалните престъпления срещу деца. Правилата за такава оценка, като вида орган, компетентен да разпореди и да извърши оценката, или момента по време на наказателното производство или след него, когато следва да се извърши оценката, както и правилата за ефективни програми или мерки за намеса, предложени въз основа на тази оценка, следва да са съобразени с вътрешните процедури на държавите-членки. Със същата цел за предотвратяване и свеждане до минимум на рецидивизма извършителите на престъпления следва също така да имат достъп до ефективни програми или мерки за намеса на доброволна основа. Тези програми или мерки за намеса следва да са отделени от националните схеми, създадени за лечението на хора, страдащи от психични разстройства.

(40)

Когато това е целесъобразно предвид заплахата, която те представляват, и възможните рискове от повторно извършване на престъпление, осъдените извършители не следва да се допускат, временно или постоянно, до упражняването най-малко на професионални дейности, които включват пряк и редовен контакт с деца. Работодателите имат правото да бъдат информирани при наемането на работа, свързана с пряк и редовен контакт с деца, относно съществуващи присъди за сексуални престъпления срещу деца, вписани в регистрите за съдимост, или относно съществуващи мерки, свързани с лишаване от права за упражняване на професия или дейност. За целите на настоящата директива понятието „работодатели“ следва да включва и лица, управляващи организация, която участва активно в предоставянето на доброволчески труд, свързан с надзор и/или грижи за деца, който включва пряк и редовен контакт с деца. Начините за предоставяне на тази информация, например достъп чрез засегнатото лице, както и точното съдържание на тази информация, значението на понятията „организирани доброволчески дейности“ и „пряк и редовен контакт с деца“ следва да се установят в съответствие с националното право.

(41)

Като се зачитат различните правни традиции на държавите-членки, в настоящата директива се взема предвид обстоятелството, че достъпът до регистрите за съдимост се разрешава единствено от компетентните органи или от засегнатото лице. Настоящата директива не установява задължение за промяна на националните системи, уреждащи регистрите за съдимост или средствата за достъп до тези регистри.

(42)

Целта на настоящата директива не е да хармонизира правилата относно съгласието на засегнатото лице при обмен на информация от регистрите за съдимост, т.е. дали следва да се изисква съгласие. Независимо от това, дали такова съгласие се изисква съгласно националното право, настоящата директива не установява нови задължения за изменение на националното право и националните процедури във връзка с това.

(43)

Държавите-членки могат да разгледат възможността за приемане на допълнителни административни мерки по отношение на извършителите, като например вписването на лица, осъдени за престъпленията, посочени в настоящата директива, в регистри на извършителите на сексуални престъпления. Достъпът до тези регистри следва да подлежи на ограничения в съответствие с националните конституционни принципи и приложимите стандарти за защита на данните, например чрез ограничаване на достъпа до съдебните и/или правоприлагащите органи.

(44)

Държавите-членки се насърчават в сътрудничество с гражданското общество да създадат механизми за събиране на данни или центрове на национално или местно равнище за целите на наблюдението и оценката на явлението сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца. За да може да оцени правилно резултатите от действията за борба срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация и детската порнография, Съюзът следва да продължи да развива своята дейност в областта на методологиите и методите за събиране на данни с цел изготвяне на съпоставими статистики.

(45)

Държавите-членки следва да предприемат необходимите действия за създаването на информационни услуги, за да предоставят информация за начините за разпознаване на признаци за сексуално насилие и сексуална експлоатация.

(46)

Детската порнография, която представлява изображения на сексуално насилие на деца, е особен вид съдържание, което не може да се счита за изразяване на мнение. За целите на борбата срещу детската порнография е необходимо да се намали разпространението на материали, показващи сексуално насилие на деца, като се затрудни качването на такова съдържание в общодостъпната мрежа от страна на извършителите на престъпления. Следователно е необходимо да се предприемат действия за премахване на съдържанието и за задържане на виновните за създаването, разпространението или свалянето на изображения на сексуално насилие на деца. С цел да се подкрепят усилията на Съюза в борбата срещу детската порнография държавите-членки следва да положат всички възможни усилия да си сътрудничат с трети държави за премахването на такова съдържание от сървърите на територията на такива трети държави.

(47)

Въпреки тези усилия обаче, когато оригиналните материали не се намират на територията на Съюза, премахването на съдържание с детска порнография при източника често пъти е невъзможно, защото държавата, в която са хоствани сървърите, не желае да сътрудничи, или защото премахването нa материалите от засегнатата държава отнема твърде много време. Може да се създадат и механизми за блокиране на достъпа от територията на Съюза до интернет страници, за които е установено, че съдържат или на тях се разпространява детска порнография. Мерките, предприети от държавите-членки в съответствие с настоящата директива, за премахване или, когато това е възможно, блокиране на уебсайтове, съдържащи детска порнография, може да се основават на различни видове публични действия, като например законодателни, незаконодателни, съдебни или други. В този контекст настоящата директива не засяга доброволните действия, предприемани от интернет отрасъла за предотвратяване на неправомерното използване на неговите услуги или оказването на всякаква подкрепа за осъществяване на такива действия от държавите-членки. Която и основа за действие или метод да бъдат избрани, държавите-членки следва да гарантират, че действието или методът осигуряват подходящо равнище на правна сигурност и предвидимост на потребителите и доставчиците на услуги. За премахването и блокирането на съдържание с насилие на деца следва да се установи сътрудничество между публичните органи, което впоследствие да бъде засилено, като целта е да се гарантира, че националните списъци на уебсайтове с материали, съдържащи детска порнография, са възможно най-изчерпателни, и да се избегне двойната работа. При всички тези действия трябва да се вземат под внимание правата на крайните потребители и да се съблюдават съществуващите правни и съдебни процедури, както и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз. В рамките на Програмата за по-безопасен интернет бе създадена мрежа от горещи линии, чиято цел е събирането на информация и осигуряването на покритие и обмен на съобщения за различните видове незаконно съдържание онлайн.

(48)

Настоящата директива цели да измени и разшири разпоредбите на Рамково решение 2004/68/ПВР. Тъй като измененията, които трябва да се направят, са значителни по брой и по естество, с цел постигане на яснота рамковото решение следва да се замени изцяло по отношение на държавите-членки, участващи в приемането на настоящата директива.

(49)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно борбата срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и срещу детската порнография, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки чрез самостоятелни действия, а поради обхвата и последиците може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(50)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита на човешко достойнство, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правата на детето, правото на свобода и сигурност, правото на свобода на изразяване и на информация, правото на защита на личните данни, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието. Настоящата директива се стреми да гарантира пълното спазване на тези права и принципи и трябва да бъде приложена съответно.

(51)

В съответствие с член 3 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива.

(52)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,