02010L0013 — BG — 18.12.2018 — 001.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ДИРЕКТИВА 2010/13/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (кодифицирана версия) (ОВ L 095, 15.4.2010 г., стp. 1) |
Изменена с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1808 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 ноември 2018 година |
L 303 |
69 |
28.11.2018 |
|
Поправена със:
ДИРЕКТИВА 2010/13/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 10 март 2010 година
за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)
(кодифицирана версия)
(текст от значение за ЕИП)
ГЛАВА I
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
a) „аудиовизуална медийна услуга“ означава:
i) услуга по смисъла на членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като основната цел на услугата или на обособима част от нея е посветена на предоставянето — в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги — на предавания за широката общественост с цел информиране, забавление или образоване чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2002/21/ЕО; такава аудиовизуална медийна услуга е телевизионно излъчване по смисъла на определението в буква д) от настоящия параграф или аудиовизуална медийна услуга по заявка по смисъла на определението в буква ж) от настоящия параграф;
ii) аудиовизуални търговски съобщения;
aa) „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“ означава услуга по смисъла на членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като основната цел на услугата или на обособима част от нея или съществена функционалност на услугата е посветена на предоставянето на предавания, на генерирани от потребители видеоклипове, или и на двете, за широката общественост, за които доставчикът на платформата за споделяне на видеоклипове не носи редакционна отговорност, с цел информиране, забавление или образоване, чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2002/21/ЕО, и чието организиране се определя от доставчика на платформата за споделяне на видеоклипове, включително чрез автоматични средства или алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и секвенциране;
б) „предаване“ означава поредица от движещи се образи със или без звук, която представлява самостоятелен елемент, независимо от нейната продължителност, в рамките на програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на медийни услуги, включително пълнометражни филми, видеоклипове, спортни събития, комедийни сериали, документални филми, детски предавания и телевизионен театър;
ба) „генериран от потребител видеоклип“ означава поредица от движещи се образи със или без звук, която представлява самостоятелен елемент, независимо от нейната продължителност, създадена от потребител и качена на платформа за споделяне на видеоклипове от този потребител или от всеки друг потребител;
бб) „редакционно решение“ означава решение, което се взема редовно с цел да се упражнява редакционна отговорност и което е свързано с всекидневното функциониране на аудиовизуалната медийна услуга;
в) „редакционна отговорност“ означава упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация, както в хронологичен ред при телевизионни излъчвания, така и в каталог при аудиовизуални медийни услуги по заявка. Редакционната отговорност не включва непременно юридическа отговорност съобразно националното законодателство по отношение на съдържанието на предоставената услуга;
г) „доставчик на медийна услуга“ означава физическото или юридическото лице, което носи редакционна отговорност за избора на аудиовизуалното съдържание на аудиовизуалната медийна услуга и определя начина, по който тя е организирана;
га) „доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове“ означава физическото или юридическото лице, което предоставя услуга на платформа за споделяне на видеоклипове;
д) „телевизионно излъчване“ (т.е. линейна аудиовизуална медийна услуга) означава аудиовизуална медийна услуга, предоставена от доставчик на медийни услуги за едновременно гледане на предавания въз основата на програмна схема;
е) „телевизионен оператор“ означава доставчик на медийни услуги за телевизионни излъчвания;
ж) „аудиовизуална медийна услуга по заявка“ (т.е. нелинейна аудиовизуална медийна услуга) означава аудиовизуална медийна услуга, предоставена от доставчик на медийни услуги за гледане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги;
з) „аудиовизуално търговско съобщение“ означава образи със или без звук, които са предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или имидж на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност; такива образи придружават или се включват в предаване или в генериран от потребител видеоклип срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Формите на аудиовизуалното търговско съобщение включват, наред с другото, телевизионна реклама, спонсорство, телевизионно пазаруване и позициониране на продукти;
и) „телевизионна реклама“ означава всяка форма на съобщение, излъчено срещу заплащане или подобно възнаграждение, или излъчено с цел осигуряване на самореклама на публично или частно предприятие, или на физическо лице във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или професия, имащо за цел да се популяризира доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, срещу заплащане;
й) „скрито аудиовизуално търговско съобщение“ означава представянето с думи или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе обществеността по отношение на своята същност. Подобно представяне се смята за преднамерено, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане;
к) „спонсорство“ означава всяко участие от публични или частни предприятия или от физически лица, които не се занимават с доставката на аудио-визуални медийни услуги или на услуги, свързани с платформи за споделяне на видеоклипове, или с производството на аудио-визуални произведения, във финансирането на аудио-визуални медийни услуги, на услуги, свързани с платформите за споделяне на видеоклипове, на генерирани от потребители видеоклипове или на предавания с цел рекламиране на тяхното име, търговска марка, имидж, дейност или продукти;
л) „телевизионно пазаруване“ означава всяка директна оферта към обществеността, излъчена с цел предоставянето на стоки или услуги, включително недвижима собственост, права и задължения, срещу заплащане;
м) „позициониране на продукт“ означава всяка форма на аудио-визуално търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или тяхната марка, с цел показването им в рамките на предаване или на генериран от потребители видеоклип срещу заплащане или подобно възнаграждение;
н) „европейски произведения“ са:
i) произведения с произход от държави-членки;
ii) произведения с произход от европейски трети държави, които са страни по Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа и които отговарят на условията от параграф 3;
iii) произведения, които са копродуцирани в рамките на свързани с аудиовизуалния сектор споразумения, сключени между Съюза и трети държави и отговарящи на условията, определени във всяко едно от тези споразумения.
2. Прилагането на разпоредбите на параграф 1, буква н), подточки ii) и iii), зависи от това дали произведенията с произход от държави-членки не са предмет на дискриминационни мерки в съответните трети държави.
3. Произведенията, посочени в параграф 1, буква н), подточки i) и ii), са произведения, създадени главно от автори и работници, пребиваващи в една или повече от държавите, посочени в посочените разпоредби, при условие че отговарят на едно от следните три условия:
i) създадени са от един или повече продуценти, установени в една или повече от тези държави;
ii) създаването на произведенията се наблюдава и фактически контролира от един или повече продуценти, установени в една или повече от тези държави;
iii) копродуцентите от тези държави имат основен принос в поемането на разходите на цялата съвместна продукция и последната не се контролира от един или повече продуценти, установени извън тези държави.
4. Произведения, които не са европейски произведения по смисъла на параграф 1, буква н), но които са произведени в рамките на двустранни копродуцентски споразумения, сключени между държави-членки и трети страни, се смятат за европейски произведения, при условие че копродуцентите от Съюза поемат преобладаващата част от общите разходи на продукцията и че продукцията не се контролира от един или повече продуценти, установени извън територията на държавите-членки.
ГЛАВА II
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА АУДИОВИЗУАЛНИТЕ МЕДИЙНИ УСЛУГИ
Член 2
1. Всяка държава-членка гарантира, че всички аудиовизуални медийни услуги, предоставяни от доставчици на аудиовизуални медийни услуги под нейна юрисдикция, спазват правото, приложимо към аудиовизуалните медийни услуги, предназначени за обществеността в тази държава-членка.
2. За целите на настоящата директива доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на държава-членка са някои от следните:
а) тези, установени в тази държава-членка в съответствие с параграф 3;
б) тези, към които се прилага параграф 4.
3. По смисъла на настоящата директива, доставчик на медийни услуги се счита за установен в дадена държава-членка в следните случаи:
а) седалището на доставчика на медийни услуги е в тази държава-членка и редакционните решения за аудиовизуалните медийни услуги се вземат в тази държава-членка;
б) ако седалището на доставчик на медийни услуги е в една държава членка, но редакционните решения за аудиовизуалните медийни услуги се вземат в друга държава членка, доставчикът на медийни услуги се смята за установен в държавата членка, където работи значителна част от работната сила, заета в извършването на свързаната с предаванията дейност по предоставяне на аудиовизуалните медийни услуги. Ако значителна част от работната сила, заета с извършването на свързана с предаването дейност по предоставяне на аудиовизуални медийни услуги, работи във всяка една от тези държави членки, доставчикът на медийни услуги се смята за установен в държавата членка, където е седалището му. Ако значителна част от работната сила, заета с извършването на свързана с предаването дейност по предоставяне на аудиовизуални медийни услуги работи извън която и да е от тези държави членки, доставчикът на медийни услуги се смята за установен в държавата членка, където първоначално е започнал своята дейност в съответствие с правото на тази държава членка, при условие че поддържа трайна и реална връзка с икономиката на тази държава членка;
в) ако седалището на доставчик на медийни услуги е в дадена държава-членка, но решенията за аудиовизуалните медийни услуги се вземат в трета страна или обратно, той се смята за установен във въпросната държава-членка, при условие че значителна част от работната сила, заета в извършването на дейността по предоставяне на аудиовизуални медийни услуги, оперира в тази държава-членка.
4. За доставчици на медийни услуги, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на параграф 3, се смята, че са под юрисдикцията на дадена държава-членка в следните случаи:
а) те използват сателитна връзка, намираща се в тази държава-членка;
б) въпреки че не използват сателитна връзка, намираща се в тази държава-членка, те използват сателитен капацитет, принадлежащ на въпросната държава-членка.
5. Ако въпросът за това коя държава-членка има юрисдикция не може да бъде решен в съответствие с параграфи 3 и 4, компетентната държава-членка е тази, в която доставчикът на медийни услуги е установен по смисъла на членове 49—55 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
5а. Държавите членки гарантират, че доставчиците на медийни услуги информират компетентните национални регулаторни органи или служби за всички промени, които могат да повлияят на определянето на юрисдикцията в съответствие с параграфи 2, 3 и 4.
5б. Държавите членки изготвят и поддържат актуализиран списък на доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, и посочват на кои от изложените в параграфи 2—5 критерии е основана юрисдикцията им. Държавите членки съобщават този списък, включително евентуални негови актуализации, на Комисията.
Комисията гарантира, че тези списъци са достъпни в централизирана база данни. В случай на несъответствия между списъците, Комисията се свързва със съответните държави членки с цел намиране на решение. Комисията гарантира, че националните регулаторни органи или служби имат достъп до тази база данни. Комисията осигурява публичен достъп до информацията в тази база данни.
5в. Ако при прилагането на член 3 или 4 съответните държави членки не постигнат съгласие относно държавата членка, която има юрисдикция, те отнасят въпроса до Комисията без неоснователно забавяне. Комисията може да поиска от групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) да представи становище по въпроса в съответствие с член 30б, параграф 3, буква г). ERGA представя това становище в рамките на 15 работни дни от подаването на искането на Комисията. Комисията информира надлежно контактния комитет, създаден с член 29.
Когато Комисията приема решение съгласно член 3, параграф 2 или 3 или член 4, параграф 5, тя решава и коя държава членка има юрисдикция.
6. Настоящата директива не се прилага по отношение на аудиовизуални медийни услуги, които са предназначени изключително за приемане в трети страни и които не се приемат чрез стандартно потребителско оборудване пряко или косвено от обществеността в една или повече държави-членки.
Член 3
1. Държавите членки гарантират свобода на приемането и не ограничават на своята територия препредаването на аудиовизуални медийни услуги от други държави членки на основания, които попадат в областите, координирани с настоящата директива.
2. Дадена държава членка може временно да приложи дерогация от параграф 1 от настоящия член, когато аудиовизуална медийна услуга, предоставена от доставчик на медийни услуги под юрисдикцията на друга държава членка, явно, сериозно и тежко нарушава член 6, параграф 1, буква а) или член 6а, параграф 1, или засяга или поражда сериозен и тежък риск от засягане на общественото здраве.
Прилагането на дерогацията, посочена в първа алинея, зависи от следните условия:
а) през предходните 12 месеца най-малко при два предишни случая доставчикът на медийни услуги вече е извършил един или повече пъти деянията, посочени в първа алинея;
б) съответната държава членка е уведомила писмено доставчика на медийни услуги, държавата членка, която има юрисдикция спрямо този доставчик, и Комисията за твърдените нарушения и за пропорционалните мерки, които възнамерява да предприеме при ново подобно нарушение;
в) съответната държава членка е спазила правата на защита на доставчика на медийни услуги, и по-специално му е дала възможност да изрази своето становище относно твърдените нарушения; и
г) консултациите с държавата членка, която има юрисдикция спрямо доставчика на медийни услуги, и Комисията не са довели до намиране на общоприемливо решение в рамките на един месец от момента, в който Комисията е получила уведомлението, предвидено в буква б).
В срок от три месеца от получаване на уведомлението за предприетите от съответната държава членка мерки и след като е поискала становище от ERGA в съответствие с член 30б, параграф 3, буква г), Комисията решава дали тези мерки са съвместими с правото на Съюза. Комисията информира надлежно контактния комитет. Когато Комисията реши, че мерките не са съвместими с правото на Съюза, тя изисква от съответната държава членка незабавно да прекрати прилагането им.
3. Дадена държава членка може временно да приложи дерогация от параграф 1 от настоящия член, когато аудиовизуална медийна услуга, предоставена от доставчик на медийни услуги под юрисдикцията на друга държава членка, явно, сериозно и тежко нарушава член 6, параграф 1, буква б), или засяга или поражда сериозен и тежък риск от засягане на обществената сигурност, включително гарантирането на националната сигурност и отбрана.
Прилагането на дерогацията, посочена в първа алинея, зависи от изпълнението на следните условия:
а) през предходните 12 месеца деянието, посочено в първа алинея, е било извършено най-малко при един предходен случай;
и
б) съответната държава членка е уведомила писмено доставчика на медийни услуги, държавата членка, която има юрисдикция спрямо посочения доставчик, и Комисията за твърдените нарушения и за пропорционалните мерки, които възнамерява да предприеме при ново подобно нарушение.
Съответната държава членка спазва правата на защита на съответния доставчик на медийни услуги, и по-специално му дава възможност да изрази своето становище относно твърдените нарушения.
В срок от три месеца от получаване на уведомлението за предприетите от съответната държава членка мерки и след като е поискала становище от ERGA в съответствие с член 30б, параграф 3, буква г), Комисията решава дали тези мерки са съвместими с правото на Съюза. Комисията информира надлежно контактния комитет. Когато Комисията реши, че мерките не са съвместими с правото на Съюза, тя изисква от съответната държава членка незабавно да прекрати прилагането им.
4. Параграфи 2 и 3 не засягат прилагането на процедури, правни средства или санкции за съответните нарушения в държавата членка, която има юрисдикция спрямо съответния доставчик на медийни услуги.
5. В спешни случаи, не по-късно от един месец след твърдяното нарушение, държавите членки могат да дерогират от условията, установени в параграф 3, букви а) и б). В такива случаи предприетите мерки се съобщават в най-кратък срок на Комисията и на държавата членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийни услуги, като се посочват причините, поради които държавата членка счита, че случаят е спешен. Комисията разглежда във възможно най-кратки срокове съвместимостта на съобщените мерки с правото на Съюза. Когато заключи, че мерките са несъвместими с правото на Съюза, Комисията отправя искане към въпросната държава членка спешно да прекрати прилагането им.
6. Ако Комисията не разполага с необходимата информация за вземане на решението съгласно параграф 2 или 3, в срок от един месец от получаване на уведомлението тя изисква от съответната държава членка цялата информация, която ѝ е нужна за вземане на решението. Срокът, в рамките на който Комисията трябва да вземе решение, спира да тече до предоставянето на необходимата информация от държавата членка. Във всеки случай спирането не срока не надвишава един месец.
7. Държавите членки и Комисията редовно обменят опит и добри практики относно процедурата, предвидена в настоящия член в рамките на контактния комитет и ERGA.
Член 4
1. Държавите членки запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани с настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза.
2. Когато дадена държава членка:
а) е упражнила свободата си по параграф 1 да приеме по-подробни или по-строги правила от широк обществен интерес, и
б) прецени, че доставчик на медийни услуги под юрисдикцията на друга държава членка предоставя аудиовизуални медийни услуги, изцяло или предимно насочени към нейната територия,
тя може да поиска от държавата членка, която има юрисдикция, да намери решение на евентуални проблеми, установени във връзка с настоящия параграф. Двете държави членки си сътрудничат лоялно и бързо с оглед постигането на взаимно удовлетворително решение.
При получаването на обосновано искане по първа алинея държавата членка, която има юрисдикция, изисква от доставчика на медийни услуги спазването на съответните правила от широк обществен интерес. Държавата членка, която има юрисдикция, редовно информира държавата членка, подала искането, за мерките, предприети за преодоляване на установените проблеми. В срок от два месеца от получаването на искането държавата членка, която има юрисдикция, уведомява държавата членка, подала искането, и Комисията за получените резултати и пояснява какви са причините, ако не може да бъде намерено решение.
Всяка от двете държави членки може да покани контактния комитет да разгледа случая по всяко време.
3. Засегнатата държава членка може да приеме подходящи мерки срещу съответния доставчик на медийни услуги, ако:
а) прецени, че резултатите, постигнати чрез прилагането на параграф 2, не са удовлетворителни; и
б) е представила доказателства, които показват, че доставчикът на медийни услуги се е установил в държавата членка, която има юрисдикция, за да избегне по-строгите правила в областите, координирани с настоящата директива, които биха били приложими спрямо него, ако бе установен в първата държава членка; тези доказателства трябва да дават възможност това заобикаляне да бъде разумно установено, без да е необходимо да се доказва намерението на доставчика на медийни услуги за заобикаляне на тези по-строги правила.
Тези мерки трябва да са обективно необходими, да се прилагат по недискриминационен начин и да са пропорционални на преследваните от тях цели.
4. Дадена държава членка може да предприеме мерки в съответствие с параграф 3 само ако са изпълнени следните условия:
а) тя е уведомила Комисията и държавата членка, в която се е установил доставчикът на медийни услуги, за намерението си да предприеме такива мерки, като е посочила мотивите, на които се основава нейната преценка;
б) тя е спазила правата на защита на съответния доставчик на медийни услуги и по-специално му е дала възможност да изрази своето становище относно твърдените нарушения и мерките, които отправилата уведомлението държава членка възнамерява да предприеме; и
в) Комисията е решила, след като е поискала становище от ERGA в съответствие с член 30б, параграф 3, буква г), че мерките са съвместими с правото на Съюза, и по-специално че преценката на държавата членка, предприемаща мерките съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член, е правилно обоснована; Комисията информира надлежно контактния комитет.
5. В срок от три месеца от получаване на уведомлението, предвидено в параграф 4, буква а), Комисията решава дали мерките са съвместими с правото на Съюза. Когато Комисията реши, че мерките не са съвместими с правото на Съюза, тя изисква от съответната държава членка да се въздържи от предприемането на планираните мерки.
Ако Комисията не разполага с необходимата информация за вземане на решението съгласно първа алинея, в срок от един месец от получаване на уведомлението тя изисква от съответната държава членка цялата информация, която ѝ е нужна за вземане на решението. Срокът, в рамките на който Комисията трябва да вземе решение, спира да тече до предоставянето на необходимата информация от държавата членка. Във всеки случай спирането не срока не надвишава един месец.
6. Държавите членки гарантират с подходящи средства в рамките на своето национално право, че доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, ефективно спазват настоящата директива.
7. Директива 2000/31/ЕО се прилага, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго. В случай на противоречие между Директива 2000/31/ЕО и настоящата директива, предимство има настоящата директива, освен ако в нея не е предвидено друго.
Член 4а
1. Държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране и създаването на благоприятни условия за саморегулирането чрез приети на национално равнище кодекси за поведение в координираните с настоящата директива области, доколкото правните им системи позволяват това. Тези кодекси:
а) са такива, че са широко приети от основните заинтересовани страни в съответните държави членки;
б) включват ясно и недвусмислено поставени цели;
в) предвиждат редовно, прозрачно и независимо наблюдение и оценка на постигането на поставените цели; и
г) предвиждат средства за ефективното им спазване, включително ефективни и пропорционални санкции.
2. Държавите членки и Комисията могат да насърчават саморегулиране чрез кодекси за поведение, изготвени от доставчици на медийни услуги, доставчици на услуги за платформи за споделяне на видеоклипове или организации, които ги представляват, при необходимост в сътрудничество с други сектори, например промишленост, търговия, професионални и потребителски сдружения или организации. Тези кодекси трябва да са широко приети от основните заинтересовани страни на равнището на Съюза и да съответстват на изискванията на параграф 1, букви б)—г). Кодексите за поведение на равнището на Съюза не засягат прилагането на националните кодекси за поведение.
Комисията, в сътрудничество с държавите членки, подпомага разработването на кодекси за поведение на равнището на Съюза, когато е целесъобразно, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.
Подписалите кодексите за поведение на равнището на Съюза представят на Комисията тези кодекси и техните изменения. Комисията се консултира с контактния комитет относно тези проекти на кодекси или относно измененията в тях.
Комисията осигурява публичен достъп до кодексите за поведение на Съюза и може да ги огласи по подходящ начин.
3. Държавите членки запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в съответствие с настоящата директива и правото на Съюза, включително когато националните им независими регулаторни органи или служби заключат, че са налице данни за недостатъчната ефективност на даден кодекс за поведение или на части от него. Държавите членки докладват тези правила на Комисията без неоснователно забавяне.
ГЛАВА III
РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ АУДИОВИЗУАЛНИТЕ МЕДИЙНИ УСЛУГИ
Член 5
1. Всяка държава членка гарантира, че всеки доставчик на медийни услуги под нейна юрисдикция осигурява лесен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугата най-малко до следната информация:
а) своето наименование;
б) географския адрес, на който е установен;
в) данните, включително адреса на електронната си поща или уебсайт, които позволяват установяването на бърз, пряк и ефективен контакт с него;
г) държавите членки, които имат юрисдикция спрямо него, и компетентните регулаторни органи или служби или компетентните надзорни органи.
2. Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, в които се предвижда, че в допълнение към информацията, посочена в параграф 1, доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция осигуряват достъп до информация за структурата си на собственост, включително за действителните собственици. Тези мерки зачитат съответните основни права, като например личния и семейния живот на действителните собственици. Тези мерки трябва да са необходими и пропорционални и да са насочени към постигането на цел от общ интерес.
Член 6
1. Без да се засяга задължението на държавите членки да зачитат и защитават човешкото достойнство, държавите членки гарантират по подходящ начин, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, не съдържат:
а) никакво подбуждане към насилие или омраза, насочени към група лица или член на група, въз основа на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата;
б) публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление съгласно предвиденото в член 5 от Директива (ЕС) 2017/541.
2. Предприетите за целите на настоящия член мерки трябва да са необходими и пропорционални и да зачитат правата и съблюдават принципите, установени в Хартата.
Член 6a
1. Държавите членки предприемат подходящи мерки да гарантират, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, които могат да увредят физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетни лица, се предоставят само по начин, гарантиращ, че тези лица обикновено няма ги да чуят или видят. Тези мерки могат да включват избор на времето на излъчване, средства за проверка на възрастта или други технически мерки. Те трябва да са пропорционални на потенциалната вреда от предаването.
Най-вредното съдържание, като например неоправдано насилие и порнография, е предмет на най-строги мерки.
2. Личните данни на непълнолетни лица, събрани или създадени по друг начин от доставчиците на медийни услуги в съответствие с параграф 1, не се обработват за търговски цели, като например директен маркетинг, профилиране и съобразена с поведението реклама.
3. Държавите членки гарантират, че доставчиците на медийни услуги предоставят достатъчно информация на зрителите относно съдържанието, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица. За тази цел доставчиците на медийни услуги използват система, която описва потенциално вредното естество на съдържанието на аудиовизуалната медийна услуга.
За целите на прилагането на настоящия параграф държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране, предвидено в член 4а, параграф 1.
4. Комисията насърчава доставчиците на медийни услуги да обменят най-добри практики относно кодексите за поведение в областта на съвместното регулиране. За целите на настоящия член държавите членки и Комисията може да насърчават саморегулирането посредством кодексите за поведение на Съюза, посочени в член 4a, параграф 2.
Член 7
1. Държавите членки гарантират без неоснователно забавяне, че услугите, предоставяни от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, непрекъснато и постепенно стават все по-достъпни за хората с увреждания чрез пропорционални мерки.
2. Държавите членки гарантират, че доставчиците на медийни услуги докладват редовно на националните регулаторни органи или служби относно прилагането на мерките, посочени в параграф 1. До 19 декември 2022 г. и на всеки три години след това държавите членки докладват на Комисията относно прилагането на параграф 1.
3. Държавите членки насърчават доставчиците на медийни услуги да разработят планове за действие относно достъпността във връзка с непрекъснатото и постепенно увеличаване на достъпността на предоставяните от тях услуги за хората с увреждания. Тези планове за действие се съобщават на националните регулаторни органи или служби.
4. Всяка държава членка определя единно, лесно достъпно, включително за хора с увреждания, както и публично достъпно онлайн звено за контакт за предоставяне на информация и получаване на жалби по въпросите, свързани с достъпността, посочени в настоящия член.
5. Държавите членки гарантират, че информацията за извънредни ситуации, включително публичните съобщения и съобщенията при природни бедствия, която се оповестява на обществеността чрез аудиовизуални медийни услуги, се предоставя по достъпен за хора с увреждания начин.
Член 7а
Държавите членки могат да предприемат мерки за гарантиране на достатъчна видимост на аудиовизуалните медийни услуги от общ интерес.
Член 7б
Държавите членки предприемат подходящи и пропорционални мерки, за да се гарантира, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчиците на медийни услуги, не могат да се допълват с нови елементи с търговски цели, нито да се изменят без изричното съгласие на тези доставчици.
За целите на настоящия член държавите членки определят регулаторните подробности, включително изключенията, по-специално във връзка със защитата на законните интереси на потребителите, като същевременно се отчитат законните интереси на доставчиците на медийни услуги, предоставили първоначално аудиовизуалните медийни услуги.
Член 8
Държавите-членки гарантират, че доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция не разпространяват кинематографични произведения извън периодите, договорени с титулярите на правата.
Член 9
1. Държавите членки гарантират, че аудиовизуалните търговски съобщения, предоставяни от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, отговарят на следните изисквания:
а) аудиовизуалните търговски съобщения се разпознават лесно като такива; скритите аудиовизуални търговски съобщения са забранени;
б) аудиовизуалните търговски съобщения не използват техники, действащи на подсъзнанието;
в) аудиовизуалните търговски съобщения:
i) не засягат зачитането на човешкото достойнство;
ii) не включват или насърчават каквито и да е прояви на дискриминация, основана на пол, раса или етнически произход, гражданство, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;
iii) не насърчават поведение, което накърнява здравето или безопасността;
iv) не насърчават поведение, което сериозно засяга опазването на околната среда;
г) забраняват се всички форми на аудиовизуални търговски съобщения за цигари и други тютюневи изделия, както и за електронни цигари и контейнери за многократно пълнене;
д) аудиовизуалните търговски съобщения за алкохолни напитки не са насочени специално към непълнолетните лица и не насърчават прекомерната употреба на такива напитки;
е) забраняват се аудиовизуалните търговски съобщения за лекарствени продукти и медицинско лечение, които се предоставят само по лекарско предписание в държавата членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийни услуги;
ж) аудиовизуалните търговски съобщения не трябва да причиняват физическа, умствена или морална вреда на непълнолетните лица. Следователно те не трябва да убеждават пряко непълнолетните лица да закупят или вземат под наем продукт или услуга, като се използва тяхната неопитност или доверчивост, не ги насърчават пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламираните стоки или услуги, не злоупотребяват с особеното доверие, което непълнолетните лица имат в своите родители, учители или други лица, и не показват без основание непълнолетни в опасни ситуации.
2. Аудиовизуалните търговски съобщения за алкохолни напитки в аудиовизуални медийни услуги по заявка, с изключение на спонсорството и позиционирането на продукти, трябва да отговарят на критериите, предвидени в член 22.
3. Държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране и създаването на благоприятни условия за саморегулирането чрез кодекси за поведение съгласно член 4а, параграф 1 по отношение на неподходящите аудиовизуални търговски съобщения за алкохолни напитки. С тези кодекси се цели ефективно намаляване на излагането на непълнолетни лица на аудиовизуални търговски съобщения за алкохолни напитки.
4. Държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране и създаването на благоприятни условия за саморегулирането чрез кодекси за поведение съгласно член 4а, параграф 1 по отношение на неподходящите аудиовизуални търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания, за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в рамките на цялостния хранителен режим не е препоръчителен.
С тези кодекси се цели ефективно намаляване на излагането на деца на аудиовизуални търговски съобщения за подобни храни и напитки. С тях се цели да се гарантира, че тези аудиовизуални търговски съобщения не изтъкват положителните качества на хранителните аспекти на такива храни и напитки.
5. За целите на настоящия член държавите членки и Комисията може да създават благоприятни условия за саморегулирането чрез кодекси за поведение на равнището на Съюза, посочени в член 4a, параграф 2.
Член 10
1. Спонсорираните аудиовизуални медийни услуги или предавания отговарят на следните изисквания:
а) тяхното съдържание, а при телевизионното излъчване — тяхната програмна схема, при никакви обстоятелства не могат да бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакторската независимост на доставчика на медийни услуги;
б) те не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки или услуги, по-специално като рекламират изрично въпросните стоки или услуги;
в) зрителите са ясно информирани за съществуването на споразумение за спонсорство. Спонсорираните предавания ясно се разпознават като такива по името, логото и/или друг знак на спонсора, като споменаване на неговия/те продукт/и или услуга/и или техен отличителен знак по подходящ начин в началото, по време на и/или в края на предаванията.
2. Аудиовизуалните медийни услуги или предавания не се спонсорират от предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия, както и на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене.
3. При спонсорирането на аудиовизуални медийни услуги или предавания от предприятия, чиито дейности включват производството или продажбата на лекарствени продукти и медицинско лечение, може да се рекламира името или образът на предприятието, но не може да се рекламират конкретни лекарствени продукти или медицинско лечение, които се предоставят само по лекарско предписание в държавата-членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийни услуги.
4. Не могат да бъдат спонсорирани новинарски предавания и предавания за текущи събития. Държавите членки могат да забранят спонсорирането на детски предавания. Държавите членки могат да решат да забранят показването на логото на спонсор при излъчването на детски предавания, документални филми и религиозни предавания.
Член 11
1. Настоящият член се прилага само към предавания, създадени след 19 декември 2009 г.
2. Позиционирането на продукти се разрешава във всички аудиовизуални медийни услуги, освен в новинарски предавания и предавания за текущи събития, предавания по потребителски въпроси, религиозни предавания и детски предавания.
3. Предаванията, които съдържат позициониране на продукти, трябва да отговарят на следните изисквания:
а) тяхното съдържание и организирането им в програмна схема, при телевизионно излъчване, или в каталог при аудиовизуални медийни услуги по заявка, при никакви обстоятелства не се повлияват по начин, засягащ отговорността и редакторската независимост на доставчика на медийни услуги;
б) те не насърчават пряко покупката или наема на стоки или услуги, по-специално като рекламират изрично тези стоки или услуги;
в) те не създават неоснователна видимост за съответния продукт;
г) зрителите са ясно информирани за съществуването на позициониране на продукти чрез подходящо обозначаване в началото и в края на предаването, както и при подновяването на предаването след рекламна пауза, за да се избегне евентуално объркване от страна на зрителя.
Държавите членки могат да изключат прилагането на изискванията, предвидени в буква г), освен по отношение на предаванията, произведени или поръчани от доставчика на медийни услуги или от свързано с него дружество.
4. Във всички случаи предаванията не трябва да включват позициониране на следните продукти:
а) цигари и други тютюневи изделия, както и електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, или продукти на предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на такива продукти;
б) конкретни лекарствени продукти или медицинско лечение, които се предоставят само по лекарско предписание в държавата членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийни услуги.
ГЛАВА IV
▼M1 —————
Член 13
1. Държавите членки гарантират, че доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка, попадащи под тяхна юрисдикция, осигуряват най-малко 30 % дял за европейски произведения в своите каталози, както и видимо присъствие на тези произведения.
2. Когато държавите членки изискват от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, финансов принос в производството на европейски произведения, включително чрез преки инвестиции в съдържание и чрез принос в национални фондове, те може също така да изискват от доставчиците на медийни услуги, насочени към аудиторията, която се намира на тяхна територия, но установени в други държави членки, финансов принос, който е пропорционален и недискриминационен.
3. В случаите, посочени в параграф 2, финансовият принос се основава само на приходите, реализирани в целевите държави членки. Ако държавата членка, в която е установен доставчикът, налага задължение за финансов принос, тя взема предвид всички задължения за финансов принос, наложени от целевите държави членки. Всеки финансов принос трябва да е в съответствие с правото на Съюза, по-специално с правилата за държавната помощ.
4. Държавите членки докладват на Комисията до 19 декември 2021 г. и на всеки две години след това относно прилагането на параграфи 1 и 2.
5. Въз основа на предоставена от държавите членки информация и на независимо проучване Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на параграфи 1 и 2, като взема предвид пазарните и технологични промени и целта за осигуряване на културно многообразие.
6. Наложеното съгласно параграф 1 задължение и изискването към доставчиците на медийни услуги, насочени към аудитория в други държави членки, посочено в параграф 2, не се прилагат за доставчици на медийни услуги с нисък оборот или с малобройна аудитория. Държавите членки могат да не прилагат тези задължения или изисквания и в случаите, когато те биха били неприложими на практика или необосновани поради естеството или темата на аудиовизуалните медийни услуги.
7. Комисията приема, след консултация с контактния комитет, указания относно изчисляването на дела на европейските произведения, посочен в параграф 1, както и относно определянето на случаите на малобройна аудитория и нисък оборот, посочени в параграф 6.
ГЛАВА V
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ПРАВА И КРАТКИТЕ НОВИНАРСКИ РЕПОРТАЖИ ПРИ ТЕЛЕВИЗИОННО ИЗЛЪЧВАНЕ
Член 14
1. Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.
2. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички предприети мерки или мерки, които ще бъдат взети, съгласно параграф 1. В срок от три месеца от нотификацията Комисията проверява дали тези мерки са съвместими с правото на Съюза и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на контактния комитет, създаден съгласно член 29. Тя незабавно публикува предприетите мерки в Официален вестник на Европейския съюз и, поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки.
3. Държавите-членки гарантират, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, ►C1 че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след 30 юли 1997 г., по такъв начин, ◄ че значителна част от обществеността в друга държава-членка да бъде лишена от възможност да проследи събития, които са определени от тази друга държава-членка съгласно параграфи 1 и 2, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1.
Член 15
1. Държавите-членки гарантират, че за целите на кратките новинарски репортажи всеки телевизионен оператор, установен в Съюза, има достъп на справедлива, разумна и недискриминационна основа до събития, които са от значителен обществен интерес и се предават по силата на изключително основание от телевизионен оператор под тяхна юрисдикция.
2. Съответно, ако друг оператор, установен в същата държава-членка като искащия достъп оператор, е придобил изключителни права върху събитието от значителен обществен интерес, достъп се иска от въпросния оператор.
3. Държавите-членки гарантират сигурността на такъв достъп, като позволяват на телевизионните оператори свободно да избират кратки откъси от сигнала на излъчващия оператор, като същите са най-малко задължени да посочат източника си, освен ако това е невъзможно по практически причини.
4. Като алтернатива на параграф 3 държавите-членки може да въведат равностойна система за достъп на справедлива, приемлива и недискриминационна основа с други средства.
5. Кратки откъси се използват единствено за общи новинарски предавания и могат да бъдат използвани в аудиовизуални медийни услуги по заявка само ако същото предаване се предлага на запис от същия доставчик на медийни услуги.
6. Без да се засягат параграфи 1—5 по-горе, държавите-членки гарантират, в съответствие с техните правни системи и практики, че са определени редът и условията относно осигуряването на такива кратки откъси, и по-специално по отношение на всякакви споразумения за компенсация, максималната продължителност на кратките откъси и времевите ограничения относно излъчването им. Когато се предвижда компенсация, тя не надхвърля преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп.
ГЛАВА VI
НАСЪРЧАВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО И ПРОИЗВОДСТВОТО НА ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДАВАНИЯ
Член 16
1. Държавите-членки осигуряват, където това е практически възможно и посредством подходящи средства, запазването от страна на излъчващите оператори на по-голямата част от програмното време за европейски произведения с изключение на времето, предназначено за новини, спортни състезания, игри, реклама, услуги за телетекст и телевизионно пазаруване. Като има предвид отговорностите на излъчващия оператор пред обществеността в областта на информацията, образованието, културата и развлеченията, това съотношение следва да бъде постигнато постепенно, въз основа на подходящи критерии.
2. Когато съотношението, посочено в параграф 1, не може да бъде постигнато, то не може да бъде по-ниско от средното за 1988 г. в съответната държава-членка.
По отношение на Гърция и Португалия 1988 г. се заменя с 1990 г.
3. Държавите-членки представят на всеки две години считано от 3 октомври 1991 г. доклад пред Комисията относно прилагането на настоящия член и член 17.
В частност, този доклад съдържа статистическо изложение на достигнатото съотношение, посочено в настоящия член и в член 17 за всяко телевизионно предаване, което се излъчва под юрисдикцията на съответната държава-членка, причините, които във всеки отделен случай са довели до неспазване на съотношението и мерките, които са предприети и предвидени в тази насока.
Комисията осведомява другите държави-членки и Европейския парламент за докладите, които, където е необходимо, са придружени със становище. Комисията осигурява прилагането на настоящия член и член 17 в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията може в своето становище да отбележи напредъка спрямо предишни години, дела на първите телевизионни излъчвания в предаванията, особеното положение на новите излъчващи оператори и специфичното положение в страни с малък капацитет за аудиовизуално производство и с езикови области с ограничен брой хора.
Член 17
Когато това е практически възможно и чрез подходящи средства държавите-членки осигуряват запазването от страна на излъчващите оператори на поне 10 % от програмното време с изключение на времето, предназначено за новини, спортни състезания, игри, реклама, услуги за телетекст и телевизионно пазаруване, или алтернативно, по усмотрение на държавите-членки, на поне 10 % от техния програмен бюджет за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Като се отчитат задълженията на излъчващите оператори към тяхната зрителска аудитория в областта на информацията, образованието, културата и развлеченията, това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно въз основа на подходящи критерии. То трябва да бъде постигнато като се отделят средства за достатъчно количество нови произведения, т.е. произведения, които се разпространяват не по-късно от пет години след тяхното създаване.
Член 18
Настоящата глава не се прилага по отношение на телевизионни предавания, които са предназначени за местната аудитория и не представляват част от дадена национална мрежа.
ГЛАВА VII
ТЕЛЕВИЗИОННА РЕКЛАМА И ТЕЛЕВИЗИОННО ПАЗАРУВАНЕ
Член 19
1. Телевизионната реклама и телевизионното пазаруване са лесно разпознаваеми и се различават от редакционното съдържание. Без да се засяга използването на нови рекламни техники, телевизионната реклама и телевизионното пазаруване са ясно отделени от другите части на предаването чрез визуални и/или звукови и/или пространствени средства.
2. При спортни събития се допускат единични телевизионни рекламни спотове и единични спотове за телевизионно пазаруване. Освен при излъчването на спортни събития, единичните телевизионни рекламни спотове и спотове за телевизионно пазаруване са изключение.
Член 20
1. Държавите-членки гарантират, че когато телевизионната реклама и телевизионното пазаруване са разположени по време на предаванията, не се нарушават целостта на предаванията, предвид естествените интервали, продължителността и естеството на съответното предаване, и правата на носителите на права.
2. Излъчването на филми, създадени за телевизията (с изключение на отделни серии, сериали и документални филми), кинематографични произведения и новинарски предавания може да бъде прекъснато от спот за телевизионна реклама, за телевизионно пазаруване, или и двете, веднъж за всеки период програмно време, чиято продължителност е най-малко 30 минути. Излъчването на детски предавания може да бъде прекъснато от телевизионна реклама веднъж за всеки период програмно време, чиято продължителност е най-малко 30 минути, при условие че програмната продължителност на предаването е по-голяма от 30 минути. Излъчването на спотове за телевизионно пазаруване е забранено по време на детски предавания. По време на религиозни служби не може да бъдат включвани телевизионна реклама или телевизионно пазаруване.
Член 21
Забранява се телевизионното пазаруване на медицински продукти, които са предмет на разрешително за пускане на пазара по смисъла на Директива 2001/83/ЕО, както и телевизионното пазаруване на медицинско лечение.
Член 22
Телевизионната реклама и телевизионното пазаруване за алкохолни напитки са в съответствие със следните критерии:
а) те не може да бъдат насочени конкретно към непълнолетни лица или, в частност, да представят непълнолетни лица, употребяващи тези напитки;
б) те не правят връзка между употребата на алкохол и по-високи физически постижения или управлението на автомобил;
в) те не създават впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех;
г) те не съдържат твърдения, че алкохолът има терапевтични качества или че има стимулиращ и успокояващ ефект, или, че може да решава лични конфликти;
д) те не насърчават прекалената употреба на алкохолни напитки или представят въздържанието или умереността в отрицателна светлина;
е) те не подчертават, че високото алкохолно съдържание е положително качество на напитките.
Член 23
1. Делът на телевизионните рекламни спотове и спотовете за телевизионно пазаруване в интервала между 6,00 и 18,00 часа не може да надхвърля 20 % от този интервал. Делът на телевизионните рекламни спотове и спотовете за телевизионно пазаруване в интервала между 18,00 и 00,00 часа не може да надхвърля 20 % от този интервал.
2. Параграф 1 не се прилага за:
а) съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания и допълнителни продукти, пряко свързани с тези предавания, или с предавания и аудиовизуални медийни услуги на други субекти, които са част от същата излъчваща група;
б) съобщения относно спонсорството;
в) позициониране на продукти;
г) неутрални елементи между редакционното съдържание и телевизионните рекламни спотове или спотовете за телевизионно пазаруване, а също и между отделните спотове.
Член 24
Прозорците за телевизионно пазаруване са ясно разпознаваеми като такива чрез визуални и звукови средства и са с минимална непрекъсваема продължителност от петнадесет минути.
Член 25
Настоящата директива са прилага mutatis mutandis за телевизионни канали, посветени изключително на реклама и телевизионно пазаруване, както и за телевизионни канали, посветени изключително на самореклама.
Въпреки това глава VI, както и членове 20 и 23 не се прилагат за тези канали.
Член 26
Без да се засяга член 4, държавите-членки могат, като съблюдават надлежно правото на Съюза, да определят условия, различни от тези по член 20, параграф 2 и член 23, пo отношение на телевизионни излъчвания, които са предназначени единствено за националната територия и които не могат да бъдат приемани пряко или косвено от обществеността в една или повече други държави-членки.
▼M1 —————
ГЛАВА IX
ПРАВО НА ОТГОВОР ПРИ ТЕЛЕВИЗИОННО ИЗЛЪЧВАНЕ
Член 28
1. Без да се засягат други разпоредби, приети от държавите-членки, в областта на гражданското, административното или наказателното право, всяко физическо или юридическо лице, независимо от националността, чиито легитимни интереси, в частност репутацията и доброто му име, са били засегнати от твърдение, основаващо се на неверни факти в телевизионно предаванe, трябва да има право на отговор или на еквивалентни мерки. Държавите-членки гарантират, че ефективното упражняване на правото на отговор или на еквивалентни мерки не е възпрепятствано от необосновани изисквания или условия. Отговорът се излъчва в приемлив срок, последващ конкретното искане и във време и по начин, подходящи за предаването, за което се отнася искането.
2. Правото на отговор или равностойните средства за правна защита се отнасят за всички излъчващи оператори, които се намират под юрисдикцията на всяка държава-членка.
3. Държавите-членки предприемат необходимото, за да въведат правото на отговор или равностойните средства за правна защита и да определят реда за тяхното упражняване. В частност, те осигуряват достатъчен период от време и такъв ред, че правото на отговор или равностойните средства за правна защита да могат да бъдат упражнявани по подходящ начин от физически или юридически лица с местожителство в други държави-членки.
4. Молбата за упражняване правото на отговор или на равностойните средства за правна защита може да бъде отхвърлена, ако подобен отговор е неоправдан съгласно условията в параграф 1, ако би включил наказателен акт, ако би направил предаващия оператор обект на търсене на гражданска отговорност или ако би нарушил правилата на общественото приличие.
5. Предвиждат се процедури, които да уреждат реда, по който споровете относно упражняването правото на отговор или равностойните средства за правна защита могат да бъдат разглеждани пред съда.
ГЛАВА IXA
РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА УСЛУГИТЕ НА ПЛАТФОРМИТЕ ЗА СПОДЕЛЯНЕ НА ВИДЕОКЛИПОВЕ
Член 28а
1. За целите на настоящата директива доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове, който е установен на територията на държава членка по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО, попада под юрисдикцията на тази държава членка.
2. Доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове, който не е установен на територията на държава членка съгласно параграф 1, се счита за установен на територията на държава членка за целите на настоящата директива, ако този доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове:
а) има предприятие майка или дъщерно предприятие, установено на територията на тази държава членка; или
б) е част от група и друго предприятие от тази група е установено на територията на тази държава членка.
За целите на настоящия член:
а) „предприятие майка“ означава предприятие, което контролира едно или повече дъщерни предприятия;
б) „дъщерно предприятие“ означава предприятие, което се контролира от предприятие майка, включително дъщерно предприятие на крайно предприятие майка;
в) „група“ означава предприятие майка, всички негови дъщерни предприятия и всички останали предприятия, които имат икономически и правни организационни връзки с тях.
3. За целите на прилагането на параграф 2, когато предприятието майка, дъщерното предприятие или другите предприятия от групата са установени в различни държави членки, доставчикът на платформи за споделяне на видеоклипове се счита за установен в държавата членка, в която е установено неговото предприятие майка, или, ако то не е установено в държава членка, в държавата членка, в която е установено неговото дъщерно предприятие, или, ако то не е установено в държава членка, в държавата членка, в която е установено другото предприятие от групата.
4. За целите на прилагането на параграф 3, при наличието на няколко дъщерни предприятия, като всяко от тях е установено в различна държава членка, доставчикът на платформи за споделяне на видеоклипове се счита за установен в държавата членка, в която първоначално е започнало своята дейност едно от дъщерните предприятия, при условие че то поддържа трайна и реална връзка с икономиката на тази държава членка.
При наличието на няколко други предприятия, които са част от групата, като всяко от тях е установено в различна държава членка, доставчикът на платформи за споделяне на видеоклипове се счита за установен в държавата членка, в която първоначално е започнало своята дейност едно от тези предприятия, при условие че то поддържа трайна и реална връзка с икономиката на тази държава членка.
5. За целите на настоящата директива член 3 и членове 12—15 от Директива 2000/31/ЕО се прилагат за доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, за които се счита, че са установени в дадена държава членка в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
6. Държавите членки изготвят и поддържат актуализиран списък на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, които са установени или за които се счита, че са установени на тяхна територия, и посочват критериите, определени в параграфи 1 — 4, на които се основава тяхната юрисдикция. Държавите членки съобщават този списък, включително евентуални негови актуализации, на Комисията.
Комисията гарантира, че тези списъци са достъпни в централизирана база данни. В случай на несъответствия между списъците, Комисията се свързва със съответните държави членки с цел намиране на решение. Комисията гарантира, че националните регулаторни органи или служби имат достъп до тази база данни. Комисията осигурява публичен достъп до информацията в тази база данни.
7. Когато при прилагане на настоящия член съответните държави членки не постигнат съгласие относно държавата членка, която има юрисдикция, те отнасят въпроса до Комисията без неоснователно забавяне. Комисията може да поиска от ERGA да представи становище по въпроса в съответствие с член 30б, параграф 3, буква г). ERGA представя това становище в рамките на 15 работни дни от подаването на искането на Комисията. Комисията информира надлежно контактния комитет.
Член 28б
1. Без да се засягат членове 12—15 от Директива 2000/31/ЕО, държавите членки гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, предприемат подходящи мерки за защита на:
а) непълнолетните лица от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудиовизуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, умствено или морално развитие в съответствие с член 6а, параграф 1;
б) широката общественост от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудиовизуални търговски съобщения, чието съдържание подбужда към насилие или омраза, насочени към група лица или член на група, въз основа на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата;
в) широката общественост от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудиовизуални търговски съобщения със съдържание, чието разпространение съставлява престъпление съгласно правото на Съюза, а именно публично подстрекаване към извършване на терористични престъпления съгласно предвиденото в член 5 от Директива (ЕС) 2017/541, престъпления, свързани с детска порнография, съгласно предвиденото в член 5, параграф 4 от Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) и престъпления, свързани с расизъм и ксенофобия, съгласно предвиденото в член 1 от Рамково решение 2008/913/ПВР.
2. Държавите членки гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, спазват изискванията, посочени в член 9, параграф 1 по отношение на аудиовизуалните търговски съобщения, които се предлагат на пазара, продават и организират от тези доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове.
Държавите членки гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, вземат подходящи мерки за спазване на определените в член 9, параграф 1 изисквания за аудиовизуалните търговски съобщения, които не се предлагат на пазара, продават или организират от доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, като се взема предвид ограниченият контрол, упражняван от платформите за споделяне на видеоклипове над тези аудиовизуални търговски съобщения.
Държавите членки гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове ясно информират потребителите на предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, съдържащи аудиовизуални търговски съобщения, когато тези съобщения са декларирани съгласно параграф 3, трета алинея, буква в) или когато този факт е известен на доставчика.
Държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране и създаването на благоприятни условия за саморегулирането чрез кодекси за поведение съгласно член 4а, параграф 1, с цел ефективно да се намали излагането на деца на аудиовизуални търговски съобщения за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в рамките на цялостния хранителен режим не е препоръчителен. С тези кодекси се цели да се гарантира, че тези аудиовизуални търговски съобщения не изтъкват положителните качества на хранителните аспекти на такива храни и напитки.
3. За целите на параграфи 1 и 2 се определят подходящи мерки, съобразно естеството на съответното съдържание, вредата, която то може да нанесе, характеристиките на категорията лица, които трябва да бъдат защитени, както и изложените на риск права и законни интереси, включително тези на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове и на потребителите, създали или качили съдържанието, както и с оглед на широкия обществен интерес.
Държавите членки гарантират, че всички доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, прилагат такива мерки. Мерките трябва да са приложими на практика и пропорционални, като се взема предвид размерът на услугата на платформи за споделяне на видеоклипове и естеството на предоставяната услуга. Тези мерки не могат да водят до мерки за предварителен контрол или филтриране на качването на съдържание, което не съответства на член 15 от Директива 2000/31/ЕО. За целите на защитата на непълнолетните лица, предвидена в параграф 1, буква а) от настоящия член, най-вредното съдържание е предмет на най-строги мерки за контрол на достъпа.
Тези мерки се състоят, в зависимост от случая, от:
а) включване и прилагане, в съответствие с реда и условията на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, на посочените в параграф 1 изисквания;
б) включване и прилагане, в съответствие с реда и условията на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, на посочените в член 9, параграф 1 изисквания за аудиовизуалните търговски съобщения, които не се предлагат на пазара, продават или организират от доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове;
в) наличие на функция за ползвателите, които качват създадено от потребители видео, да декларират дали това видео съдържа аудиовизуални търговски съобщения, доколкото това им е известно или в разумна степен се очаква да им е известно;
г) създаване и прилагане на прозрачни и лесни за използване механизми за ползвателите на платформа за споделяне на видеоклипове, чрез които да сигнализират или да предупредят съответния доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове относно посоченото в параграф 1 съдържание, предоставяно на неговата платформа;
д) създаване и прилагане на системи, чрез които доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове разясняват на потребителите на тези платформи какви са резултатите от сигналите и предупрежденията, посочени в буква г);
е) създаване и прилагане на системи за проверка на възрастта на потребителите на платформи за споделяне на видеоклипове по отношение на съдържание, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица;
ж) създаване и прилагане на лесни за използване системи, които позволяват на ползвателите на платформи за споделяне на видеоклипове да оценяват посоченото в параграф 1 съдържание;
з) осигуряване на системи за родителски контрол, които се контролират от крайните ползватели по отношение на съдържанието, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица;
и) създаване и прилагане на прозрачни, лесни за използване и ефективни процедури за разглеждането и вземането на решения по оплаквания на ползватели до доставчика на платформа за споделяне на видеоклипове във връзка с изпълнението на мерките, посочени в букви г) — з);
й) осигуряване на ефективни мерки и инструменти за медийна грамотност и повишаване на осведомеността на потребителите за тези мерки и инструменти.
Личните данни на непълнолетни деца, събрани или получени по друг начин от доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове съгласно трета алинея, букви е) и з), не се обработват за търговски цели, като например директен маркетинг, профилиране и съобразена с поведението реклама.
4. За целите на изпълнението на мерките, посочени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране съгласно предвиденото в член 4а, параграф 1.
5. Държавите членки създават необходимите механизми за оценка на подходящия характер на мерките, посочени в параграф 3, предприемани от доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове. Държавите членки възлагат оценката на тези мерки на националните регулаторни органи или служби.
6. Държавите членки могат да налагат на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове мерки, които са по-подробни или по-строги от мерките, посочени в параграф 3 от настоящия член. Когато приемат такива мерки, държавите членки спазват изискванията, установени в приложимото право на Съюза, като например изискванията, установени в членове 12 — 15 от Директива 2000/31/ЕО или член 25 от Директива 2011/93/ЕС.
7. Държавите членки гарантират наличието на извънсъдебни механизми за правна защита с цел уреждане на спорове между потребителите и доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, свързани с прилагането на параграфи 1 и 3. Тези механизми трябва да позволяват безпристрастно уреждане на споровете и да не лишават потребителя от правната защита, осигурена от националното право.
8. Държавите членки гарантират, че потребителите могат да защитят правата си пред съд по отношение на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове в съответствие с параграфи 1 и 3.
9. Комисията насърчава доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове да обменят най-добри практики относно кодексите за поведение в областта на съвместното регулиране, посочено в параграф 4.
10. Държавите членки и Комисията може да насърчават саморегулирането чрез кодекси за поведение на Съюза съгласно член 4a, параграф 2.
ГЛАВА X
КОНТАКТЕН КОМИТЕТ
Член 29
1. Под егидата на Комисията се създава контактен комитет. Той се състои от представители на компетентните органи на държавите-членки. Комитетът се председателства от представител на Комисията и заседава по негова инициатива или по искане на делегацията на държава-членка.
2. Задачите на контактния комитет са:
а) да улесни ефективното прилагане на настоящата директива посредством редовни консултации по всички практически проблеми, произтичащи от нейното прилагане, и по-специално от прилагането на член 2, както и по всички въпроси, за които обменът на мнения се смята за полезен;
б) да дава по собствена инициатива становища или по искане на Комисията относно изпълнението от държавите-членки на настоящата директива;
в) да бъде форум за обмен на мнения по всички въпроси, които следва да се разглеждат в докладите, които държавите-членки трябва да представят по силата на член 16, параграф 3, и по тяхната методология;
г) да обсъжда резултатите от редовните консултации, които Комисията води с представителите на организациите на радио- и телевизионни оператори, продуценти, потребители, производители, доставчици на услуги и синдикати, и творческата общност;
д) да улеснява обмена на информация между държавите-членки и Комисията относно положението и развитието на регулаторните дейности, аудиовизуалните медийни услуги, като се взема предвид аудиовизуалната политика на Съюза, както и съответното развитие в техническата област;
е) да проучи всяко развитие, настъпило в сектора, по което обменът на мнения изглежда полезен.
ГЛАВА XI
РЕГУЛАТОРНИ ОРГАНИ И СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
Член 30
1. Всяка държава членка определя един или повече национални регулаторни органи, служби, или и двете. Държавите членки гарантират, че тези органи или служби са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация. Това не засяга възможността за държавите членки да създават регулаторни органи, които да упражняват контрол над различни сектори.
2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби упражняват своите правомощия безпристрастно и прозрачно и в съответствие с целите на настоящата директива, по-специално медийния плурализъм, културното и езиковото многообразие, защитата на потребителите, достъпността, недискриминацията, правилното функциониране на вътрешния пазар и насърчаването на лоялна конкуренция.
Националните регулаторни органи или служби не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза. Това не препятства упражняването на надзор съгласно националното конституционно право.
3. Държавите членки гарантират, че компетентността и правомощията на националните регулаторни органи или служби, както и начините за ангажиране на тяхната отговорност са определени ясно в правни актове.
4. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA. Държавите членки гарантират, че на националните регулаторни органи или служби са осигурени собствени годишни бюджети, които се оповестяват публично.
5. Държавите членки установяват в тяхното национално право условията и процедурите за назначаване и освобождаване от длъжност на ръководителите на националните регулаторни органи и служби или на членовете на колективния орган, изпълняващ тази функция, включително продължителността на мандата. Процедурите са прозрачни и недискриминационни и гарантират необходимата степен на независимост. Ръководителят на национален регулаторен орган или служба или членовете на колективния орган, който изпълнява тази функция в рамките на национален регулаторен орган или служба, могат да бъдат освобождавани, ако престанат да отговарят на предварително определените на национално равнище условия, необходими за изпълнение на техните задължения. Всяко решение за освобождаване от длъжност се обосновава надлежно след предварително уведомление и се оповестява на обществеността.
6. Държавите членки гарантират наличието на ефективни механизми за обжалване на национално равнище. Органът, компетентен да разгледа жалбата, който може да бъде и съд, трябва да е независим от страните, участващи в обжалването.
До приключване на обжалването актовете на националния регулаторен орган или служба остават в сила, освен ако не са допуснати временни мерки в съответствие с националното право.
Член 30a
1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби предприемат подходящи мерки, за да си предоставят взаимно и на Комисията информацията, необходима за прилагане на настоящата директива, и по-специално на членове 2, 3 и 4.
2. В контекста на обмена на информация по параграф 1, когато националните регулаторни органи или служби бъдат уведомени от доставчик на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, че той ще предоставя услуга изцяло или предимно насочена към аудиторията на друга държава членка, националният регулаторен орган или служба в държавата членка, която има юрисдикция, уведомява националния регулаторен орган или служба на целевата държава членка.
3. Ако регулаторният орган или служба на държава членка, чиято територия е целева за доставчик на медийни услуги под юрисдикцията на друга държава членка, изпрати искане във връзка с дейностите на този доставчик до регулаторния орган или служба на държавата членка, която има юрисдикция над него, последният регулаторен орган или служба прави всичко възможно, за да отговори на искането в двумесечен срок, без да се засягат по-кратките срокове, приложими съгласно настоящата директива. При поискване, регулаторният орган или служба на целевата държава членка предоставя на регулаторния орган или служба на държавата членка, която има юрисдикция, всякаква информация, която може да помогне при разглеждането на искането.
Член 30б
1. Създава се Група на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA).
2. Този орган се състои от представители на националните регулаторни органи или служби в областта на аудиовизуалните медийни услуги с основната отговорност за упражняване на контрол върху аудиовизуалните медийни услуги или — когато няма национален регулаторен орган или служба — от други представители, избрани чрез техните процедури. В заседанията на ERGA участва представител на Комисията.
3. ERGA има следните задачи:
а) да предоставя технически експертен опит на Комисията относно:
— задачата ѝ по осигуряване на последователно прилагане на настоящата директива във всички държави членки,
— въпросите, свързани с аудиовизуалните медийни услуги, които попадат в обхвата на компетентността на ERGA;
б) да обменя опит и добри практики относно прилагането на регулаторната рамка за аудиовизуалните медийни услуги, включително относно достъпността и медийната грамотност;
в) да сътрудничи и предоставя на своите членове необходимата информация за прилагането на настоящата директива, по-специално по отношение на членове 3, 4 и 7;
г) по искане на Комисията — да представя становища относно фактическите и техническите аспекти на въпросите по член 2, параграф 5в, член 3, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 4, буква в) и член 28а, параграф 7.
4. ERGA приема своя процедурен правилник.
ГЛАВА XII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 31
В области, които настоящата директива не координира, правата и задълженията на държавите-членки, установени чрез съществуващите конвенции по въпросите на телекомуникациите или излъчването остават незасегнати.
Член 32
Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 33
Комисията наблюдава прилагането на настоящата директива от страна на държавите членки.
Не по-късно от 19 декември 2022 г. и на всеки три години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива.
Не по-късно от 19 декември 2026 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета последваща оценка на въздействието на настоящата директива и нейната добавена стойност, придружена, когато е целесъобразно, от предложения за прегледа ѝ.
Комисията информира надлежно контактния комитет и ERGA относно съответната работа и дейности на другия орган.
Комисията гарантира, че информацията, получена от държавите членки относно всяка мярка, предприета от тях в областите, координирани с настоящата директива, се предоставя на контактния комитет и ERGA.
Член 33а
1. Държавите членки насърчават и предприемат мерки за развитието на умения за медийна грамотност.
2. До 19 декември 2022 г. и на всеки 3 години след това държавите членки докладват на Комисията относно прилагането на параграф 1.
3. Комисията, след като се консултира с контактния комитет, приема насоки относно обхвата на тези доклади.
Член 34
Директива 89/552/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение I, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част Б.
Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.
Член 35
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 36
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ЧАСТ A
Отменената директива и списък на нейните последователни изменения
(посочени в член 34)
|
Директива 89/552/ЕИО на Съвета (ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23) |
|
|
Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 202, 30.7.1997 г., стр. 60) |
|
|
Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 27) |
единствено член 1 |
ЧАСТ Б
Срокове за транспониране в националното право
(посочени в член 34)
|
Директива |
Срок за транспониране |
|
89/552/ЕИО |
3 октомври 1991 г. |
|
97/36/ЕО |
31 декември 1998 г. |
|
2007/65/ЕО |
19 декември 2009 г. |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
|
Директива 89/552/ЕИО |
Настоящата директива |
|
Член 1, уводни думи |
Член 1, параграф 1, уводни думи |
|
Член 1, буква а), уводни думи |
Член 1, параграф 1, буква а), уводни думи |
|
Член 1, буква а), първо тире |
Член 1, параграф 1, буква а), подточка i) |
|
Член 1, буква а), второ тире |
Член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) |
|
Член 1, букви б)—м) |
Член 1, параграф 1, букви б)—м) |
|
Член 1, буква н), подточка i), уводни думи |
Член 1, параграф 1, буква н), уводни думи |
|
Член 1, буква н), подточка i), първо тире |
Член 1, параграф 1, буква н), подточка i) |
|
Член 1, буква н), подточка i), второ тире |
Член 1, параграф 1, буква н), подточка ii) |
|
Член 1, буква н), подточка i), трето тире |
Член 1, параграф 1, буква н), подточка iii) |
|
Член 1, буква н), подточка i), четвърто тире |
Член 1, параграф 2 |
|
Член 1, буква н), подточка ii), уводни думи |
Член 1, параграф 3, уводни думи |
|
Член 1, буква н), подточка ii), първо тире |
Член 1, параграф 3, подточка i) |
|
Член 1, буква н), подточка ii), второ тире |
Член 1, параграф 3, подточка ii) |
|
Член 1, буква н), подточка ii), трето тире |
Член 1, параграф 3, подточка iii) |
|
Член 1, буква н), подточка iii) |
Член 1, параграф 4 |
|
Член 2 |
Член 2 |
|
Член 2а, параграфи 1, 2 и 3 |
Член 3, параграфи 1, 2 и 3 |
|
Член 2а, параграф 4, уводни думи |
Член 3, параграф 4, уводни думи |
|
Член 2а, параграф 4, буква а) |
Член 3, параграф 4, буква а) |
|
Член 2а, параграф 4, буква б), уводни думи |
Член 3, параграф 4, буква б), уводни думи |
|
Член 2а, параграф 4, буква б), първо тире |
Член 3, параграф 4, буква б), подточка i) |
|
Член 2а, параграф 4, буква б), второ тире |
Член 3, параграф 4, буква б), подточка ii) |
|
Член 2а, параграфи 5 и 6 |
Член 3, параграфи 5 и 6 |
|
Член 3 |
Член 4 |
|
Член 3а |
Член 5 |
|
Член 3б |
Член 6 |
|
Член 3в |
Член 7 |
|
Член 3г |
Член 8 |
|
Член 3д |
Член 9 |
|
Член 3е |
Член 10 |
|
Член 3ж, параграф 1 |
Член 11, параграф 2 |
|
Член 3ж, параграф 2, първа алинея, уводни думи |
Член 11, параграф 3, първа алинея, уводни думи |
|
Член 3ж, параграф 2, първа алинея, първо тире |
Член 11, параграф 3, първа алинея, буква а) |
|
Член 3ж, параграф 2, първа алинея, второ тире |
Член 11, параграф 3, първа алинея, буква б) |
|
Член 3ж, параграф 2, втора, трета и четвърта алинея |
Член 11, параграф 3, втора, трета и четвърта алинея |
|
Член 3ж, параграф 3 |
Член 11, параграф 4 |
|
Член 3ж, параграф 4 |
Член 11, параграф 1 |
|
Член 3з |
Член 12 |
|
Член 3и |
Член 13 |
|
Член 3й |
Член 14 |
|
Член 3к |
Член 15 |
|
Член 4, параграфи 1, 2 и 3 |
Член 16, параграфи 1, 2 и 3 |
|
Член 4, параграф 4 |
— |
|
Член 5 |
Член 17 |
|
Член 9 |
Член 18 |
|
Член 10 |
Член 19 |
|
Член 11 |
Член 20 |
|
Член 14 |
Член 21 |
|
Член 15 |
Член 22 |
|
Член 18 |
Член 23 |
|
Член 18а |
Член 24 |
|
Член 19 |
Член 25 |
|
Член 20 |
Член 26 |
|
Член 22 |
Член 27 |
|
Член 23 |
Член 28 |
|
Член 23а |
Член 29 |
|
Член 23б |
Член 30 |
|
Член 24 |
Член 31 |
|
— |
Член 32 |
|
Член 26 |
Член 33 |
|
— |
Член 34 |
|
— |
Член 35 |
|
Член 27 |
Член 36 |
|
— |
Приложение I |
|
— |
Приложение II |
( 1 ) Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).