02009R1221 — BG — 09.01.2019 — 003.001

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

Изменен с:

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1221/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 ноември 2009 година

относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел

Създава се Схема на Общността за управление по околна среда и одит, наричана по-нататък EMAS, в която се допуска доброволно участие на организации, разположени във и извън Общността.

Целта на EMAS, като важен инструмент на Плана за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика, е да насърчава непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организациите чрез създаване и прилагане от организациите на системи за управление по околна среда, системна, обективна и периодична оценка на резултатите на такива системи, предоставянето на информация относно екологичните резултати, открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, както и активното участие на служители в организациите и подходящо обучение.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

ГЛАВА II

РЕГИСТРИРАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Член 3

Определяне на компетентния орган

1.  Заявления за регистрация от организации в държава-членка се подават до компетентен орган в тази държава-членка.

2.  Организация с обекти, разположени в една или повече държави-членки или трети държави, може да подаде една единствена корпоративна регистрация за всички тези обекти или няколко от тях.

Заявления за една-единствена корпоративна регистрация се подават до компетентен орган на държавата-членка, където се намира седалището на организацията или нейното място на управление, определено за целите на настоящия параграф.

3.  Заявления за регистрация от организации извън Общността, включително за корпоративна регистрация, която се състои само от обекти извън Общността, се подават до компетентен орган в онези държави-членки, които предвиждат регистрация на организации, разположени извън Общността, съгласно член 11, параграф 1, втора алинея.

Тези организации гарантират, че проверяващият по околна среда, който ще извърши проверката и ще завери системата за управление по околна среда, е акредитиран или лицензиран в държавата-членка, в която организацията подава заявление за регистрация.

Член 4

Подготовка за регистрация

1.  Организации, желаещи да бъдат регистрирани за първи път:

2.  Организациите могат да се ползват от помощта, посочена в член 32, която е налична в държавата-членка, където организацията подава заявление за регистрация.

3.  Организациите, които разполагат с призната в съответствие с член 45, параграф 4 сертифицирана система за управление по околна среда, не са задължени да извършват онези части, които са признати като еквивалентни на настоящия регламент.

4.  Организациите предоставят веществени доказателства или документи, доказващи, че организацията спазва всички приложими правни изисквания, свързани с околната среда.

Организациите могат да поискат информация от компетентния контролен орган или органи в съответствие с член 32 или от проверяващия по околна среда.

Организации извън Общността се позовават и правните изисквания, свързани с околната среда, приложими за сходни организации в държавите-членки, където те възнамеряват да представят своето заявление.

Когато за конкретния сектор са налични референтни документи, както е посочено в член 46, оценката на екологичните резултати на организацията се прави с позоваване на съответния документ.

5.  Първоначалният екологичен преглед, системата за управление по околна среда, процедурата за одит и нейното изпълнение се проверяват от акредитиран или лицензиран проверяващ по околна среда и екологичната декларация се заверява от този проверяващ.

Член 5

Заявление за регистрация

1.  Всяка организация, отговаряща на изискванията, определени в член 4, може да подаде заявление за регистрация.

2.  Заявлението за регистрация се подава до компетентния орган, определен в съответствие с член 3, и включва следното:

3.  Заявлението се съставя на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, в която организацията подава заявление за регистрация.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЕГИСТРИРАНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Член 6

Подновяване на регистрацията по EMAS

1.  Най-малко на всеки три години регистрираната организация:

2.  Без да се засяга параграф 1, през междинните години регистрираната организация ежегодно:

3.  Регистрираните организации осигуряват достъп на обществеността до своите екологична декларация и актуализирана екологична декларация в срок от един месец от регистрацията и един месец след подновяването на регистрацията.

Регистрираните организации могат да удовлетворят посоченото изискване, като предоставят достъп до екологична декларация и актуализираната екологична декларация при поискване или чрез създаване на връзки към интернет страници, където има достъп до тези декларации.

Регистрираните организации определят начина, по който те предоставят обществен достъп посредством формуляра, установен в приложение VI.

Член 7

Дерогация за малки организации

1.  По искане на малка организация компетентните органи удължават за тази организация тригодишния период, посочен в член 6, параграф 1, до четири години или едногодишния период, посочен в член 6, параграф 2, до две години, при условие че проверяващият по околна среда, който е извършил проверка в организацията, потвърди, че са изпълнени всички от следните условия:

За подаване на искането, посочено в първа алинея, организацията може да използва формуляра, установен в приложение VI.

2.  Компетентният орган отхвърля искането, ако не са спазени условията, предвидени в параграф 1. Той съобщава на организацията мотивите за отказа.

3.  Организации, ползващи се от удължаване на срока до две години, както е посочено в параграф 1, предават незаверената актуализирана екологична декларация на компетентния орган за всяка година, за която са освободени от задължението да имат заверена актуализирана екологична декларация.

Член 8

Съществени промени

1.  Когато регистрирана организация планира въвеждането на съществени промени, организацията извършва екологичен преглед на тези промени, включително на техните екологични аспекти и въздействия.

2.  След извършване на екологичен преглед на промените организацията съответно актуализира първоначалния екологичен преглед, изменя своята политика в областта на околната среда, екологичната програма и системата за управление по околна среда и актуализира екологичната декларация.

3.  Всички документи, изменени и актуализирани в съответствие на параграф 2, се проверяват и заверяват в срок от 6 месеца.

4.  След заверка организацията представя промените на компетентния орган, като използва формуляра, посочен в приложение VI, и прави промените обществено достояние.

Член 9

Вътрешен екологичен одит

1.  Регистрираната организация въвежда програма за одит, която гарантира, че за определен период от време, непревишаващ три години или четири години, ако се прилага дерогацията, предвидена в член 7, всички дейности в организацията се подлагат на вътрешен екологичен одит в съответствие с изискванията, уредени в приложение III.

2.  Одитът се извършва от одитори, които притежават, индивидуално или колективно, необходимата компетентност за извършване на тези задачи и са в достатъчна степен независими от одитираните от тях дейности, за да направят обективна преценка.

3.  В програмата на организацията за екологичен одит се определят целите на всеки одит или одитен цикъл, включително честотата на одит за всяка дейност.

4.  В края на всеки одит и одитен цикъл одиторите изготвят писмен одиторски доклад.

5.  Одиторът съобщава на организацията констатациите и заключенията от одита.

6.  След процеса на одит организацията изготвя и изпълнява подходящ план за действие.

7.  Организацията въвежда подходящи механизми, които осигуряват предприемането на действия въз основа на резултатите от одита.

Член 10

Използване на логото на EMAS

1.  Без да се засягат разпоредбите на член 35, параграф 2, логото на EMAS, посочено в приложение V, може да се използва само от регистрирани организации и само докато тяхната регистрация е валидна.

Логото следва винаги да носи регистрационния номер на организацията.

2.  Логото на EMAS се използва само в съответствие с техническите спецификации, уредени в приложение V.

3.  В случай че дадена организация избере, в съответствие с член 3, параграф 2, да не включва в корпоративната регистрация всички свои обекти, тя гарантира, че в комуникацията си с обществеността и при използването от нея на логото на EMAS ясно личи кои обекти са включени в регистрацията.

4.  Логото на EMAS не се използва:

5.  Всяка информация относно околната среда, публикувана от регистрирана организация, може да носи логото на EMAS, при условие че тази информация се позовава на последната екологична декларация на организацията или актуализираната екологична декларация, от която е извлечена, и е заверена от проверяващ по околна среда в уверение на това, че е:

ГЛАВА IV

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

Член 11

Определяне и роля на компетентните органи

1.  Държавите-членки определят компетентни органи, които отговарят за регистрацията на организациите, разположени в Общността, в съответствие с настоящия регламент.

Държавите-членки могат да предвидят определените от тях компетентни органи да регистрират и да отговарят за регистрацията на организации, разположени извън Общността, в съответствие с настоящия регламент.

Компетентните органи контролират вписването и поддържането на регистрацията на организациите в регистъра, включително спирането или заличаването на регистрацията.

2.  Компетентните органи могат да бъдат национални, регионални или местни.

3.  Съставът на компетентните органи гарантира тяхната независимост и неутралност.

4.  Компетентните органи разполагат с подходящи, както финансови, така и кадрови ресурси за правилното изпълнение на своите задачи.

5.  Компетентните органи прилагат настоящия регламент по последователен начин и участват в редовната партньорска оценка, уредена в член 17.

Член 12

Задължения относно процеса на регистрация

1.  Компетентните органи установяват процедури за регистриране на организациите. По-специално, те установяват правила за:

2.  Компетентните органи създават и поддържат регистър на организациите, регистрирани в техните държави-членки, включващ информация за начина, по който техните екологични декларации или актуализирани екологични декларации могат да бъдат получени, и в случай на промени, актуализират този регистър ежемесечно.

Този регистър е публично достъпен на интернет страница.

3.  Всеки месец компетентните органи съобщават, директно или чрез националните органи в зависимост от решението на съответната държава-членка, на Комисията промените в регистъра, посочен в параграф 2.

Член 13

Регистриране на организациите

1.  Компетентните органи разглеждат заявленията за регистрация на организации в съответствие с процедурите, установени за тази цел.

2.  Когато една организация подаде заявление за регистрация, компетентният орган регистрира тази организация и ѝ издава регистрационен номер, ако са изпълнени всичките следни условия:

3.  Компетентният орган информира организацията, че е регистрирана и ѝ предоставя регистрационния ѝ номер и логото на EMAS.

4.  Ако компетентен орган заключи, че кандидатстваща организация не отговаря на изискванията, посочени в параграф 2, той отказва да регистрира тази организация и съобщава мотивите за отказа.

5.  Ако компетентен орган получи писмен доклад за извършен надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган, от който е видно, че дейностите на проверяващия по околна среда не са извършени задоволително, за да гарантират, че кандидатстващата организация изпълнява изискванията на настоящия регламент, той отказва да регистрира тази организация. Компетентният орган приканва организацията да представи ново заявление за регистрация.

6.  За да получи необходимите доказателства за вземане на решение за отказ на регистрация на организации, компетентният орган се консултира със заинтересованите страни, включително с организацията.

Член 14

Подновяване на регистрацията на организациите

1.  Компетентният орган подновява регистрацията на организацията, ако са изпълнени следните условия:

2.  Компетентният орган информира организацията, че регистрацията ѝ е подновена.

Член 15

Спиране или заличаване на регистрацията на организации от регистъра

1.  Когато компетентен орган счита, че регистрирана организация не спазва настоящия регламент, той дава възможност на организацията да представи своето становище по въпроса. Ако организацията не представи задоволителен отговор, тя се заличава от регистъра или нейната регистрация се спира.

2.  Когато компетентен орган получи писмен доклад за извършен надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган, от който е видно, че дейностите на проверяващия по околна среда не са извършени задоволително, за да гарантират, че регистрираната организация спазва изискванията на настоящия регламент, регистрацията се спира.

3.  Спира се или се заличава регистрацията на регистрирана организация, в зависимост от случая, ако тя не представи на компетентния орган в срок от два месеца от искането да стори това някой от следните документи:

4.  Ако компетентен орган е информиран с писмен доклад от компетентния контролен орган за нарушение от организацията на приложими правни изисквания, свързани с околната среда, той спира или заличава регистрацията на тази организация, в зависимост от случая.

5.  В случай че компетентен орган реши да спре или заличи регистрация, той взема предвид най-малко следното:

6.  За да получи необходимите доказателства за вземане на решение за спиране или заличаване на регистрацията на организации от регистъра, компетентния орган се консултира със заинтересованите страни, включително с организацията.

7.  Когато компетентният орган е получил по друг начин, а не чрез писмен доклад за извършен надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган, доказателства, че извършените от проверяващия по околна среда действия не гарантират в достатъчна степен, че организацията спазва изискванията на настоящия регламент, компетентния орган се консултира с органа по акредитация или лицензиращия орган, който упражнява надзор върху проверяващия по околна среда.

8.  Компетентният орган посочва основанията и мотивите за взетите мерки.

9.  Компетентният орган предоставя на организацията съответна информация относно консултациите със заинтересованите страни.

10.  Спирането на регистрацията на дадена организация се отменя, ако компетентният орган получи удовлетворителна информация, че организацията спазва изискванията на настоящия регламент.

Член 16

Форум на компетентни органи

1.  Компетентните органи създават Форум на компетентните органи от всички държави-членки, наричан по-нататък „Форум на компетентните органи“, който заседава най-малко веднъж годишно в присъствието на представител на Комисията.

Форумът на компетентните органи приема свой процедурен правилник.

2.  Във Форума на компетентните органи участват компетентните органи от всяка държава-членка. Когато в една държава-членка са установени няколко компетентни органа, се вземат съответните мерки за осигуряване, че всички те са информирани относно дейностите на Форума на компетентните органи.

3.  Форумът на компетентните органи разработва насоки, за да се гарантира съгласуваност на процедурите за регистрация на организации в съответствие с настоящия регламент, включително подновяване на регистрацията и спиране на регистрация и заличаване от регистъра на организации както от Общността, така и извън нея.

Форумът на компетентните органи предоставя на Комисията насоките и документите, отнасящи се до партньорската оценка.

4.  Документи с насоки относно процедурите за хармонизиране, одобрени от Форума на компетентните органи, се предлагат по целесъобразност от Комисията за приемане в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Тези документи се правят обществено достояние.

Член 17

Партньорска оценка на компетентни органи

1.  Форумът на компетентните органи организира партньорска оценка, за да прецени съответствието на системата за регистрация на всеки компетентен орган с настоящия регламент и за разработване на хармонизиран подход за прилагане на правилата, отнасящи се до регистрацията.

2.  Партньорската оценка се извършва редовно и поне веднъж на всеки четири години и включва оценка на правилата и процедурите, установени в членове 12, 13 и 15. Всички компетентни органи участват в партньорската оценка.

3.  Комисията установява процедури за извършване на партньорска оценка, включително подходящи процедури за обжалване на решения, взети в резултат на партньорската оценка.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

4.  Процедурите, посочени в параграф 3, се установяват преди провеждането на първата партньорска оценка.

5.  Форумът на компетентните органи представя на Комисията и на комитета, учреден съгласно член 49, параграф 1, редовен доклад за партньорската оценка.

Този доклад се прави обществено достояние, след като бъде одобрен от Форума на компетентните органи и комитета, посочен в първата алинея.

ГЛАВА V

ПРОВЕРЯВАЩИ ПО ОКОЛНА СРЕДА

Член 18

Задачи на проверяващите по околна среда

1.  Проверяващите по околна среда преценяват дали екологичният преглед, политиката в областта на околната среда, системата за управление, процедурите за одит и тяхното изпълнение отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2.  Проверяващите по околна среда проверяват следното:

3.  По-специално, проверяващите по околна среда проверяват доколко са подходящи първоначалният екологичен преглед или одитът, или други извършвани от организацията процедури, без ненужно да дублират тези процедури.

4.  Проверяващите по околна среда проверяват надеждността на резултатите от вътрешния одит. За тази цел те могат да извършват проверки на място.

5.  По време на проверката на подготовката за регистрация на дадена организация проверяващият по околна среда проверява дали тази организация отговаря най-малкото на следните изисквания:

6.  За целите на проверката за подновяване на регистрация, посочена в член 6, параграф 1, проверяващият по околна среда проверява дали организацията отговаря на следните изисквания:

7.  За целите на проверката за подновяване на регистрация, посочена в член 6, параграф 2, проверяващият по околна среда проверява дали организацията отговаря поне на следните изисквания:

Член 19

Честота на проверките

1.  Като се консултира с организацията, проверяващият по околна среда съставя програма, която да осигури проверка на всички елементи, изисквани за регистрация и подновяване на регистрацията, както е посочено в членове 4, 5 и 6.

2.  На интервали от не повече от 12 месеца, проверяващият по околна среда заверява актуализираната информация в екологичната декларация или в актуализираната екологична декларация.

Когато е уместно, се прилага предвидената в член 7 дерогация.

Член 20

Изисквания към проверяващите по околна среда

1.  За получаване на акредитация или лиценз в съответствие с настоящия регламент, кандидатът за проверяващ по околна среда представя искане до органа по акредитация или лицензиращия орган, от който иска акредитацията или лиценза.

В това искане се уточнява обхватът на исканата акредитация или лиценз с позоваване на класификацията на икономическите дейности, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1893/2006 ( 2 ).

2.  Проверяващият по околна среда представя на органа по акредитация или лицензиращия орган подходящи доказателства за своята компетентност, включително познания, съответен опит и технически способности, съответстващи на обхвата на исканата акредитация или лиценз в следните области:

3.  От проверяващия по околна среда се изисква да докаже непрекъснато професионално развитие в областите на компетентност, уредени в параграф 2, и да поддържа такова развитие за оценка от органа по акредитация или лицензиращия орган.

4.  Проверяващият по околна среда е външна трета страна, независима по-специално от одитора или консултанта на организацията, безпристрастен и обективен при изпълнение на своята дейност.

5.  Проверяващият по околна среда гарантира, че върху него не се упражнява търговски, финансов или друг вид натиск, който може да повлияе върху преценката му или да застраши доверието в независимостта на преценка и почтеността по отношение на контролните дейности. Проверяващият по околна среда гарантира спазване на правилата, приложими в това отношение.

6.  Проверяващият по околна среда разполага с документирани методи и процедури, включително механизми за качествен контрол и разпоредби за поверителност, за да отговори на изискванията за проверка и заверяване на настоящия регламент.

7.  Когато организация действа като проверяващ по околна среда, тя разполага със организационна схема, в която подробно са посочени структурите и отговорностите в рамките на организацията, и с декларация за нейния правен статус, собственост и средства за финансиране.

Посочената организационна схема се предоставя при поискване.

8.  Спазването на тези изисквания се осигурява чрез оценката, която се извършва преди акредитацията или лицензирането, и чрез надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган.

Член 21

Допълнителни изисквания за проверяващи по околна среда, които са физически лица и извършват самостоятелно дейности по проверка и заверяване

Физически лица, действащи като проверяващи по околна среда и извършващи проверка и заверяване самостоятелно, освен че отговарят на изискванията, посочени в член 20, притежават:

Член 22

Допълнителни изисквания за проверяващи по околна среда, действащи в трети държави

1.  Ако проверяващ по околна среда възнамерява да извършва дейности по проверка и заверяване в трети държави, той иска акредитация или лиценз за конкретни трети държави.

2.  За получаване на акредитация или лиценз за трета държава, освен на посочените в членове 20 и 21 изисквания, проверяващият по околна среда отговаря на следните допълнителни изисквания:

3.  Изискванията, уредени в параграф 2, се считат при всички случаи за изпълнени, ако проверяващият по околна среда докаже съществуването на договорни отношения между него и квалифицирано лице или организация, отговарящи на тези изисквания.

Това лице или организация е независимо от организацията, подлежаща на проверка.

Член 23

Надзор върху проверяващите по околна среда

1.  Надзорът върху дейностите по проверка и заверяване, извършени от проверяващите по околна среда в:

2.  Най-малко четири седмици преди всяка проверка в държава-членка, проверяващият по околна среда уведомява органа по акредитация или лицензиращия орган, отговорен за надзора върху съответния проверяващ по околна среда, за подробности по своята акредитация или лиценз, както и за времето и мястото на проверката.

3.  Проверяващият по околна среда незабавно информира органа по акредитация или лицензиращия орган за всякакви промени, които имат отношение към акредитацията или лиценза или техния обхват.

4.  Органът по акредитация или лицензиращият орган взема мерки на редовни интервали, непревишаващи 24 месеца, за да се гарантира, че проверяващият по околна среда продължава да отговаря на изискванията за акредитация или лиценз, и за да се следи качеството на извършените дейности по проверка и заверяване.

5.  Надзорът може да се състои в административен одит, надзор на място в организациите, въпросници, преглед на заверените от проверяващите по околна среда екологични декларации или актуализирани екологични декларации, както и преглед на доклада за проверка.

Надзорът е пропорционален на дейността, извършвана от проверяващия по околна среда.

6.  Организациите позволяват на органите по акредитация или на лицензиращите органи да осъществяват надзор по отношение на проверяващия по околна среда по време на процеса на проверка и заверяване.

7.  Всяко решение на органа по акредитация или на лицензиращия орган за прекратяване или спиране на акредитацията или лиценза, или за ограничаване на обхвата на акредитацията или лиценза се взема само след като на проверяващия по околна среда е предоставена възможност да бъде изслушан.

8.  Ако надзорният орган по акредитация или лицензиращ орган е на мнение, че качеството на работата на даден проверяващ по околна среда не отговаря на изискванията на настоящия регламент, се изпраща писмен доклад за извършен надзор до съответния проверяващ по околна среда и до компетентния орган, пред който съответната организация възнамерява да кандидатства за регистрация, или който е регистрирал съответната организация.

В случай на по-нататъшен спор докладът за извършен надзор се изпраща до Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи, посочен в член 30.

Член 24

Допълнителни изисквания за надзор върху проверяващи по околна среда, действащи в държава-членка, различна от тази, в която са получили акредитацията или лиценза си

1.  Проверяващ по околна среда, акредитиран или лицензиран в дадена държава-членка, най-малко четири седмици преди да започне да извършва дейности по проверка и заверяване в друга държава-членка, съобщава на органа по акредитация или лицензиращия орган на последната държава-членка следната информация:

Това уведомяване се извършва преди всяка дейност по проверка и заверяване.

2.  Органът по акредитация или лицензиращият орган може да изиска допълнителни пояснения за познаването от проверяващия на необходимите приложими правни изисквания, свързани с околната среда.

3.  Органът по акредитация или лицензиращият орган може да постави други условия, освен посочените в параграф 1, но само ако тези други условия не засягат правото на проверяващия по околна среда да предоставя услуги в държава-членка, различна от тази, в която е издадена акредитацията или лицензът.

4.  Органът по акредитация или лицензиращият орган не използва процедурата, посочена в параграф 1, за да забавя пристигането на проверяващия по околна среда. Когато органът по акредитация или лицензиращият орган не е в състояние да изпълни своите задачи в съответствие с параграфи 2 и 3 преди времето за проверка и заверяване, както е уведомен от проверяващия в съответствие с параграф 1, буква б), той съобщава на проверяващия мотивите за това.

5.  Не се начисляват дискриминационни такси за уведомление и надзор от органите по акредитация или лицензиращите органи.

6.  Когато надзорният акредитиращ или лицензиращ орган е на мнение, че качеството на работата на проверяващия по околна среда не отговаря на изискванията на настоящия регламент, тогава се изпраща писмен доклад за извършен надзор до съответния проверяващ по околна среда, до органа по акредитация или лицензиращия орган, издал акредитацията или лиценза, и до компетентния орган, пред който съответната организация възнамерява да кандидатства за регистрация, или който е регистрирал съответната организация. В случай на по-нататъшен спор докладът за извършен надзор се изпраща до Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи, посочен в член 30.

Член 25

Условия за извършване на проверка и заверяване

1.  Проверяващият по околна среда действа в обхвата на своята акредитация или лиценз и въз основа на писмено споразумение с организацията.

В това споразумение:

2.  Проверяващият по околна среда осигурява компонентите на организацията да са еднозначно определени и да отговарят на действителното разделение на дейностите.

Екологичната декларация следва ясно да посочва различните части на организацията, които подлежат на проверка или заверяване.

3.  Проверяващият по околна среда извършва оценка на елементите, посочени в член 18.

4.  Като част от дейностите по проверка и заверяване проверяващият по околна среда проучва документацията, посещава организацията, извършва проверки на място и провежда разговори с персонала.

5.  Преди посещението на проверяващия по околна среда организацията му предоставя основна информация за организацията и нейните дейности, политиката и програмата в областта на околната среда, описание на функциониращата в организацията система за управление по околна среда, подробности от извършения екологичен преглед или одит, доклада за този преглед или одит и информация за всички предприети след това корективни действия, и проекта за екологична декларация или актуализираната екологична декларация.

6.  Проверяващият по околна среда изготвя за организацията писмен доклад относно резултатите от проверката, в който посочва:

7.  В случаи на несъответствие с разпоредбите на настоящия регламент, в допълнение към горепосоченото докладът посочва:

8.  След проверката проверяващият по околна среда заверява екологичната декларация или актуализираната екологична декларация на организацията и потвърждава, че тя отговаря на изискванията на настоящия регламент при условие, че резултатите от проверката и заверяването потвърдят, че:

9.  При заверяване проверяващият по околна среда издава подписана декларация, както е посочено в приложение VII, в която заявява, че проверката и заверяването са извършени в съответствие с настоящия регламент.

10.  Акредитираните или лицензирани в една държава-членка проверяващи по околна среда могат да извършват дейности по проверка и заверяване във всяка друга държава-членка в съответствие с изискванията, установени с настоящия регламент.

Дейността по проверката или заверяването подлежи на надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган на държавата-членка, където трябва да се извърши дейността. Съответният орган по акредитация или лицензиращ орган се уведомява за началото на дейността в съответствие със срока, посочен в член 24, параграф 1.

Член 26

Проверка и заверяване на малки организации

1.  Когато проверяващият по околна среда извършва дейности по проверка и заверяване, той взема под внимание специфичните характеристики на малките организации, включително следните:

2.  Проверяващият по околна среда извършва проверка или заверяване по начин, който не налага ненужни тежести върху малките организации.

3.  Проверяващият по околна среда взема под внимание обективните доказателства, че системата е ефективна, включително съществуването на процедури в рамките на организацията, които са пропорционални на размера и сложността на работата, характера на свързаните екологични въздействия и компетентността на операторите.

Член 27

Условия за проверка и заверяване в трети държави

1.  Акредитираните или лицензирани в една държава-членка проверяващи по околна среда могат да извършват дейности по проверка и заверяване за организация, намираща се в трета държава, в съответствие с изискванията, посочени в настоящия регламент.

2.  Най-малко шест седмици преди проверка или заверяване в трета държава проверяващият по околна среда уведомява органа по акредитация или лицензиращия орган в държавата-членка, в която организацията възнамерява да подаде заявление за регистрация или е регистрирана, за подробности по своята акредитация или лиценз, както и за времето и мястото на проверката или заверяването.

3.  Дейностите по проверка и заверяване подлежат на надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган в държавата-членка, в която е акредитиран или лицензиран проверяващият по околна среда. Съответният орган по акредитация или лицензиращ орган се уведомява за началото на дейността в съответствие със срока, посочен в параграф 2.

ГЛАВА VI

ОРГАНИ ПО АКРЕДИТАЦИЯ И ЛИЦЕНЗИРАЩИ ОРГАНИ

Член 28

Извършване на акредитация и лицензиране

1.  Органите по акредитация, определени от държавите-членки съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 765/2008, са отговорни за акредитацията на проверяващи по околна среда и за надзора върху дейностите, извършени от проверяващи по околна среда в съответствие с настоящия регламент.

2.  Държавите-членки могат да определят лицензиращ орган в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008, който отговаря за издаването на лицензи на проверяващите по околна среда и за надзора върху проверяващите по околна среда.

3.  Държавите-членки могат да не разрешат акредитация или лицензиране на физически лица като проверяващи по околна среда.

4.  Органите по акредитация или лицензиращите органи оценяват компетентността на проверяващите по околна среда с оглед на елементите, посочени в членове 20, 21 и 22 съобразно обхвата на исканата акредитация или лиценз.

5.  Обхватът на акредитацията или лиценза на проверяващи по околна среда се определя съгласно класификацията на стопанските дейности, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1893/2006. Този обхват се ограничава от компетентността на проверяващия по околна среда и при необходимост се вземат предвид размерът и сложността на дейността.

6.  Органите по акредитация или лицензиращите органи установяват подходящи процедури за акредитация или лицензиране, отказ на акредитация или лиценз, спиране и отнемането на акредитацията или лиценза на проверяващи по околна среда, както и относно надзора върху проверяващи по околна среда.

Тези процедури включват механизми за разглеждане на съображенията на заинтересованите страни, включително компетентни органи и представителни органи на организациите, относно кандидатстващи и акредитирани или лицензирани проверяващи по околна среда.

7.  В случай на отказ на акредитация или лиценз органът по акредитация или лицензиращият орган информира проверяващия по околна среда за мотивите за това решение.

8.  Органите по акредитация или лицензиращите органи създават, ревизират и актуализират списък на проверяващи по околна среда и техния обхват на акредитация или лиценз в своите държави-членки и всеки месец съобщават, директно или чрез националните органи в зависимост от решението на съответната държава-членка, промените в този списък на Комисията и на компетентния орган в държавата-членка, където се намира органът по акредитация или лицензиращия орган.

9.  В рамките на правилата и процедурите относно наблюдението на дейностите, както е предвидено в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 765/2008, органите по акредитация и лицензиращите органи изготвят доклад за извършен надзор, в който след консултация със съответния проверяващ по околна среда се взема решение за една от следните две констатации:

Този доклад се предава на компетентния орган в държавата-членка, където организацията е регистрирана или е подала заявление за регистрация и по целесъобразност, на органа по акредитация или лицензиращия орган, издал акредитацията или лиценза.

Член 29

Спиране и отнемане на акредитация или лиценз

1.  За спиране или отнемане на акредитацията или лиценза се изисква консултиране със заинтересованите страни, включително с проверяващия по околна среда, за да се предоставят на органа по акредитация или лицензиращия орган необходимите доказателства за вземане на решение.

2.  Органът по акредитация или лицензиращият орган информира проверяващия по околна среда за основанията и мотивите за предприетите мерки и ако е приложимо, за процеса на обсъждане с компетентния контролен орган.

3.  Акредитацията или лицензът се спират или отнемат, според случая, до получаване на уверение от проверяващите по околна среда за спазване на настоящия регламент, в зависимост от характера и обхвата на неспазване или нарушаване на правните изисквания.

4.  Спирането на акредитацията или лиценза се отменя, ако органът по акредитация или лицензиращият орган получи удовлетворителна информация, че проверяващият по околна среда спазва настоящия регламент.

Член 30

Форум на органите по акредитация и лицензиращите органи

1.  Създава се форум на всички органи по акредитация и лицензиращи органи от всички държави-членки, наричан по-нататък „Форум на органите по акредитация и лицензиращите органи“, който заседава най-малко веднъж годишно в присъствието на представител на Комисията.

2.  Задачата на Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи е да осигури съгласуваност на процедурите, отнасящи се до следното:

3.  Форумът на органите по акредитация и лицензиращите органи разработва насоки по въпроси в областта на компетентността на органите по акредитация и лицензиращите органи.

4.  Форумът на органите по акредитация и лицензиращите органи приема свой процедурен правилник.

5.  Документите с насоки, посочени в параграф 3, и процедурният правилник, посочен в параграф 4, се предават на Комисията.

6.  Документите с насоки относно процедурите за хармонизиране, одобрени от форума на органите по акредитация и лицензиращите органи, се предлагат по целесъобразност от Комисията за приемане в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Тези документи са публично достъпни.

Член 31

Партньорска оценка на органи по акредитация и лицензиращи органи

1.  Партньорската оценка по отношение на акредитацията и лицензирането на проверяващи по околна среда съгласно настоящия регламент, която се организира от Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи, се извършва редовно най-малко веднъж на четири години и включва оценка на правилата и процедурите, посочени в членове 28 и 29.

Всички органи по акредитация и лицензиращи органи участват в партньорската оценка.

2.  Форумът на органите по акредитация и лицензиращите органи предават на Комисията и на комитета, учреден съгласно член 49, параграф 1, редовен годишен доклад за партньорската оценка.

Този доклад се прави обществено достояние, след като бъде одобрен от Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи и от комитета, посочен в първа алинея.

ГЛАВА VII

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 32

Съдействие за организациите във връзка със спазването на правните изисквания, свързани с околната среда

1.  Държавите-членки гарантират, че организациите имат достъп до информация и възможности за оказване на съдействие във връзка с правните изисквания, свързани с околната среда в съответната държава-членка.

2.  Съдействието включва следното:

3.  Държавите-членки могат да възложат задачите, посочени в параграфи 1 и 2, на компетентните органи или на който и да е друг орган, който притежава необходимия опит и подходящи ресурси за тяхното изпълнение.

4.  Държавите-членки гарантират, че контролните органи отговарят на запитвания поне от малки организации относно приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, попадащи в тяхната компетентност, и предоставят на организациите информация за начините за показване как организациите изпълняват съответните правни изисквания.

5.  Държавите-членки гарантират, че компетентните контролни органи съобщават на компетентния орган, регистрирал организацията, за неспазване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда от регистрирана организация.

Компетентният контролен орган уведомява този компетентен орган възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от един месец след като узнае за неспазването.

Член 33

Популяризиране на EMAS

1.  Държавите-членки, съвместно с компетентните органи, контролните органи и други заинтересовани лица, популяризират схемата EMAS, като вземат предвид дейностите, посочени в членове 34—38.

2.  За целта държавите-членки могат да създадат стратегия за популяризиране, която подлежи на редовно преразглеждане.

Член 34

Информация

1.  Държавите-членки вземат подходящи мерки за предоставяне на информация:

2.  Държавите-членки, ако е уместно, използват професионални издания, местни вестници, кампании за популяризиране или всякакви други функционални средства за повишаване на общата осведоменост относно EMAS.

Държавите-членки могат да си сътрудничат по-специално с браншови организации, организации на потребителите, организации за опазване на околната среда, професионални съюзи, местни институции и други заинтересовани лица.

Член 35

Дейности по популяризиране

1.  Държавите-членки извършват дейности по популяризиране на EMAS. Тези дейности могат да включват:

2.  Логото на EMAS без регистрационен номер може да се използва от компетентните органи, органите по акредитация и лицензиращите органи, националните органи и други заинтересовани лица за свързани със EMAS цели за маркетинг и популяризиране. В тези случаи използването на логото на EMAS, посочено в приложение V, не означава, че ползвателят е регистриран, ако случаят не е такъв.

Член 36

Насърчаване участието на малки организации

Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да насърчат участието на малки организации, inter alia, чрез:

Член 37

Клъстерен и поетапен подход

1.  Държавите-членки поощряват местните органи да предоставят, с участието на браншови организации, търговски камари и други заинтересовани страни, специфична помощ на клъстери от организации, за да отговорят на изискванията за регистрация, както е посочено в членове 4, 5 и 6.

Всяка организация от клъстера се регистрира отделно.

2.  Държавите-членки насърчават организациите да прилагат система за управление по околна среда. Те поощряват по-специално поетапен подход, който води до регистрация по EMAS.

3.  Системите, установени съгласно параграфи 1 и 2, функционират, с цел да се избегнат ненужни разходи за участниците, по-специално за малките организации.

Член 38

EMAS и други политики и инструменти в Общността

1.  Без да се засяга законодателството на Общността, държавите-членки определят как регистрацията по EMAS в съответствие с настоящия регламент може да:

2.  Без да се засяга законодателството на Общността, а именно законодателството относно конкуренцията, данъчното облагане и държавните помощи, държавите-членки, където е подходящо, вземат мерки, улесняващи организациите да получат или запазят регистрация по EMAS.

Тези мерки може да включват, inter alia, следното:

Член 39

Такси

1.  Държавите-членки могат да начисляват такси, като вземат предвид следното:

Тези такси не превишават разумна стойност и са пропорционални на размера на организацията и на работата, която трябва да се извърши.

2.  Държавите-членки гарантират, че организациите са информирани за всички приложими такси.

Член 40

Неспазване

1.  Държавите-членки предприемат подходящи правни и административни мерки в случай на неспазване на настоящия регламент.

2.  Държавите-членки въвеждат ефективни разпоредби срещу използването на логото на EMAS в нарушение на настоящия регламент.

Могат да се прилагат разпоредбите, въведени в съответствие с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар ( 3 ).

Член 41

Информация и докладване на Комисията

1.  Държавите-членки информират Комисията за структурата и процедурите, отнасящи се до функционирането на компетентните органи и органите по акредитация и лицензиращите органи и по целесъобразност актуализират тази информация.

2.  Държавите-членки предоставят доклад на Комисията на всеки две години с актуална информация за предприетите от тях мерки съгласно настоящия регламент.

В тези доклади държавите-членки се съобразяват с последния доклад, представен от Комисията на Европейския парламент и на Съвета съгласно член 47.

ГЛАВА VIII

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ЗА КОМИСИЯТА

Член 42

Информация

1.  Комисията предоставя информация на:

2.  Комисията поддържа и прави публично достъпни:

Член 43

Сътрудничество и координация

1.  Комисията насърчава, ако е уместно, сътрудничеството между държавите-членки с цел, по-специално, да се постигне еднакво и последователно прилагане в цялата Общност на правилата по отношение на следното:

2.  Без да се засяга законодателството на Общността относно обществените поръчки, Комисията и другите институции и органи на Общността посочват, където е уместно, EMAS или други системи за управление по околна среда, признати в съответствие с член 45, или еквивалентни такива като условия за изпълнение на поръчки за строителство и за услуги.

Член 44

Интегриране на EMAS в други политики и инструменти в Общността

Комисията определя как регистрацията по EMAS в съответствие с настоящия регламент може да:

Член 45

Връзка с други системи за управление по околна среда

1.  Държавите-членки могат да представят на Комисията писмено искане за признаване като съответстващи на съответните изисквания в настоящия регламент на съществуващи системи за управление по околна среда или части от тях, които са сертифицирани в съответствие с подходящи процедури по сертифициране, признати на национално или регионално равнище.

2.  Държавите-членки посочват в своето искане съответните части от системите за управление по околна среда и съответните изисквания на настоящия регламент.

3.  Държавите-членки предоставят доказателства за еквивалентност с настоящия регламент на всички съответни части на съответната система за управление по околна среда.

4.  След проучване на искането, посочено в параграф 1, и като действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 49, параграф 2, Комисията признава съответните части от системите за управление по околна среда и признава изисквания за акредитация или лицензиране за органите по сертифициране, ако е на мнение, че дадена държава-членка:

5.  Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз данни за признатите системи за управление по околна среда, включително съответните раздели от EMAS, посочени в приложение I, за които тези данни се отнасят, и признатите изисквания за акредитация или лицензиране.

Член 46

Разработване на референтни документи и ръководства

1.  Комисията, като се консултира с държавите-членки и други заинтересовани страни, разработва референтни документи по сектори, които включват:

Комисията може също да разработи референтни документи за междусекторно използване.

2.  Комисията взема под внимание съществуващите референтни документи и показатели за екологични резултати, разработени в съответствие с други политики и инструменти в областта на околната среда на Общността или с международни стандарти.

3.  Преди края на 2010 г. Комисията установява работен план с индикативен списък на секторите, които ще се считат за приоритетни по отношение на приемането на секторни и междусекторни референтни документи.

Работният план се прави обществено достояние и редовно се актуализира.

4.  Комисията, съвместно с Форума на компетентните органи, разработва ръководство за регистрацията на организации извън Общността.

5.  Комисията публикува ръководство за потребителя, което посочва необходимите стъпки за участие в EMAS.

Ръководството е достъпно на всички официални езици на институциите на Европейския съюз и онлайн.

6.  Документите, разработени съгласно параграфи 1 и 4, се представят за одобрение. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Член 47

Доклади

На всеки пет години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ информация относно действията и мерките, предприети съгласно настоящата глава, и информация, получена от държавите-членки съгласно член 41.

Докладът включва оценка на въздействието на схемата върху околната среда и тенденциите по отношение на броя на участниците.

ГЛАВА IХ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 48

Изменение на приложенията

1.  Комисията може да измени приложенията, ако е необходимо или подходящо, с оглед на придобития опит по функционирането на EMAS, в отговор на установени нужди за насочване относно изисквания на EMAS и с оглед на промени в международни стандарти или нови стандарти, които са от значение за ефективността на настоящия регламент.

2.  Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Член 49

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Член 50

Преразглеждане

До 11 януари 2015 г. Комисията преразглежда EMAS с оглед на придобития опит по време на нейното функциониране и на международното развитие. Тя взема под внимание докладите, представени на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 47.

Член 51

Отмяна и преходни разпоредби

1.  Отменят се следните правни актове:

2.  Чрез дерогация от параграф 1:

3.  Позоваванията на Регламент (ЕО) № 761/2001 се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието, посочена в приложение VIII.

Член 52

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

▼M2

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД

Екологичният преглед обхваща следните области:

1.    Определяне на контекста на организацията

Организацията определя онези външни и вътрешни въпроси, които могат да повлияят положително или отрицателно на нейната способност да постигне предвидените резултати от своята система за управление по околна среда.

Тези въпроси включват съответните условия на околната среда, като например климата, качеството на въздуха, качеството на водите, наличието на природни ресурси, биологичното разнообразие.

Те могат също така да включват, но не се ограничават до следните условия:

2.    Определяне на заинтересованите страни и определяне на съответните им нужди и очаквания.

Организацията определя заинтересованите страни, които са от значение за системата за управление по околна среда, съответните нужди и очаквания на тези заинтересовани страни и на кои от въпросните нужди и очаквания тя трябва да отговаря или се съгласява да спазва.

Ако организацията реши доброволно да приеме или да се съгласи със съответните нужди или очаквания на заинтересованите страни, които не са обхванати от правни изисквания, те стават част от нейните задължения за спазване.

3.    Определяне на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда

Като допълнение към създаването на регистър на приложимите правни изисквания, организацията също така посочва как могат да се осигурят доказателства, че тя се съобразява с различните правни изисквания.

4.    Определяне на преките и непреките екологични аспекти и посочване на значимите сред тях

Организацията определя всички преки и непреки екологични аспекти с положително или отрицателно въздействие върху околната среда, изразени качествено и количествено, в зависимост от случая, и съставя регистър на всички определени от нея екологични аспекти. Организацията определя кои от тези аспекти са значими, като се основава на критериите, установени в съответствие с точка 5 от настоящото приложение.

При определяне на преките и непреките екологични аспекти е особено важно организациите да вземат предвид също и екологичните аспекти, свързани с основната им дейност. Списък, който се ограничава до екологичните аспекти на обекта и съоръженията на организацията, не е достатъчен.

При определяне на преките и непреките екологични аспекти на своята дейност, продукти и услуги, организацията прилага перспективата на жизнения цикъл, като взема предвид етапите на жизнения цикъл, които тя може да контролира или върху които може да окаже влияние. Тези етапи обикновено включват придобиване на суровини, покупки и възлагане на поръчки, проектиране, производство, превоз, използване, третиране и крайно обезвреждане в края на жизнения цикъл в зависимост от дейността на организацията.

4.1.    Преки екологични аспекти

Преките екологични аспекти са свързани с дейностите, продуктите и услугите на самата организация, върху които тя има пряк управленски контрол.

Всички организации отчитат преките аспекти на своите дейности.

Преките екологични аспекти включват, но не се ограничават до следното:

При определянето на екологичните аспекти се вземат предвид и:

4.2.    Непреки екологични аспекти

Непреки екологични аспекти могат да възникнат вследствие на взаимоотношения на организацията с трети страни, които в разумна степен могат да бъдат повлияни от организацията.

Те включват, но не се ограничават до следното:

Организациите трябва да могат да докажат, че значимите екологични аспекти и свързаните с тях въздействия са взети под внимание в системата за управление.

Организацията се стреми да гарантира, че доставчиците и лицата, които действат от нейно име, спазват политиката на организацията в областта на околната среда в рамките на извършвана дейност съгласно поръчката.

Организацията обмисля до каква степен може да повлияе върху тези непреки екологични аспекти и какви мерки могат да се предприемат за намаляване на тяхното въздействие върху околната среда или за увеличаване на ползите за околната среда.

5.    Оценка на значимостта на екологичните аспекти

Организацията определя критериите за оценка на значимостта на екологичните аспекти на своята дейност, продукти и услуги, и ги прилага, за да определи кои от тях имат значимо въздействие върху околната среда в перспективата на жизнения цикъл.

Разработените от организацията критерии вземат предвид правните разпоредби и са изчерпателни, могат да са предмет на независима проверка, възпроизводими са и са публично достъпни.

При определянето на тези критерии организацията отчита следните елементи:

Допълнителни, свързани с този въпрос елементи може да бъдат разгледани в зависимост от вида на дейностите, продуктите и услугите на организацията.

Въз основа на определените критерии организацията оценява значимостта на своите екологични аспекти и въздействия. За тази цел тя трябва да вземе предвид съображения, които могат да включват, но не се ограничават до:

При оценяване на значимостта на екологичните аспекти на дейността на организацията се разглеждат не само условията на нормална работа, но и условията при пускане и спиране и разумно предвидимите извънредни условия. Отчитат се минали, настоящи и планирани дейности.

6.    Оценка на обратната информация от разследването на предишни аварии

Организацията взема под внимание обратната информация от разследването на предишни аварии, която може да повлияе на нейната способност да постигне предвидените резултати от своята система за управление по околна среда.

7.    Определяне и документиране на рисковете и възможностите.

Организацията определя и документира рисковете и възможностите, свързани с нейните екологични аспекти, задължението за спазване на изискванията, както и други въпроси и изисквания, посочени в т. 1—4.

Организацията се съсредоточава върху тези рискове и възможности, които следва да бъдат разгледани, за да се гарантира, че системата за управление по околна среда може да постигне очакваните резултати, да предотврати нежелани ефекти или авария и да постигне непрекъснато подобряване на екологичните резултати на организацията.

8.    Проучване на съществуващите процеси, практики и процедури.

Организацията проучва съществуващите процеси, практики и процедури и определя кои от тях са необходими, за да се гарантира дългосрочното поддържане на управлението по околна среда.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ, КОИТО СЕ ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕ ОТ ОРГАНИЗАЦИИТЕ, ПРИЛАГАЩИ EMAS

Изискванията към системата за управление по околна среда съгласно EMAS са тези, предвидени в раздели 4—10 на стандарта EN ISO 14001:2015. Тези изисквания са представени в част А.

Позоваванията в член 4 на конкретни точки от настоящото приложение се разбират, както следва:

Освен това, от организациите, които прилагат EMAS, се изисква да вземат под внимание редица допълнителни въпроси, имащи пряка връзка с множество елементи от раздел 4 на стандарта EN ISO 14001:2015. Тези допълнителни изисквания са изброени в част Б от настоящото приложение.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ВЪТРЕШЕН ЕКОЛОГИЧЕН ОДИТ

1.    Одитна програма и честота на одитиране

1.1.    Одитна програма

Одитната програма гарантира, че ръководството на организацията разполага с информацията, необходима за прегледа на екологичните резултати на организацията и ефективността на системата за управление по околна среда, и е в състояние да покаже, че те са под контрол.

1.2.    Общи цели на одитната програма

По-специално, целите включват оценка на съществуващите системи за управление и определяне на съответствието с политиката и програмата на организацията, което включва съблюдаване на съответните правни и други изисквания в областта на околната среда.

1.3.    Обхват на одитната програма

Цялостният обхват на отделните одити или на всеки етап от одитния цикъл, в зависимост от случая, е ясно определен и изрично посочва:

Екологичният одит включва оценка на фактическите данни, които са необходими за оценка на екологичните резултати.

1.4.    Честота на одита

Одитът или одитният цикъл, обхващащ всички дейности на организацията се извършва, в зависимост от случая, през интервали не по-дълги от три или четири години, ако се прилага дерогацията, предвидена в член 7. Честотата, с която се проверява всяка дейност, е различна в зависимост от:

По-сложните дейности, с по-значимо въздействие върху околната среда, се подлагат на одит по-често.

Организацията провежда одити поне веднъж годишно, тъй като това ще помогне да се демонстрира пред ръководството на организацията и на проверяващия, че тя контролира своите значими екологични аспекти.

Организацията извършва одити във връзка с:

2.    Дейности по одита

Дейностите по одита включват обсъждане на екологичните резултати с персонала, инспекция на оперативните условия и на оборудването, както и преглед на досиетата, писмените процедури и на друга подходяща документация. Тези дейности се провеждат с цел оценка на екологичните резултати на одитираната дейност, за да се определи дали тя отговаря на приложимите стандарти, регламенти или екологични цели и задачи. Също така се определя дали системата за управление на отговорностите и резултатите в областта на околната среда е ефективна и подходяща и поради това се включват, наред с другото, проверки на място на съответствието с тези критерии, за да се определи ефективността на цялата система за управление.

В одитния процес се включват по-специално следните стъпки:

3.    Докладване на констатациите и заключенията от одита

Основните цели на писмения одиторски доклад са:

Писменият одиторски доклад съдържа необходимата информация с цел съобразяване с посочените цели.

▼M3

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ДОКЛАДВАНЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

А.    Въведение

Информацията за околната среда се представя по ясен и последователен начин, като се предпочита да е налична в електронна форма. Организацията трябва да определи най-добрия формат за предоставяне на тази информация на заинтересованите страни по удобен за потребителите начин.

Б.    Екологична декларация

Екологичната декларация съдържа поне елементите и отговаря на минималните изисквания, определени по-долу:

Следва да се направи препратка към относимите най-добри практики за управление по околна среда, представени в референтните документи по сектори, както е посочено в член 46, когато такива практики са налични;

Докладването следва да бъде както за основните, така и за специфичните показатели за екологични резултати, както е посочено в раздел В. Когато са налични екологични цели и задачи, относимите данни се докладват;

Актуализираната екологична декларация съдържа най-малко елементите и отговаря на минималните изисквания, посочени в букви д) — з).

Организациите могат да решат да включат в екологичната си декларация допълнителна фактологическа информация във връзка с дейностите, продуктите и услугите на организацията или със спазването на специфични изисквания. Цялата информация в екологичната декларация се заверява от проверяващия по околна среда.

Екологичната декларация може да бъде интегрирана в други документи за докладване на организацията (напр. доклади за управление, устойчивост или корпоративната социална отговорност). Когато са интегрирани в тези документи за докладване се прави ясно разграничение между заверена и незаверена информация. Екологичната декларация следва да бъде ясно идентифицирана (например чрез използването на логото на EMAS) и документът следва да включва кратко обяснение на процеса на заверяване в контекста на EMAS.

В.    Докладване въз основа на показателите за екологични резултати и качествена информация

1.    Въведение

Организациите следва да докладват относно своите значими преки и непреки екологични аспекти както в екологичната декларация, така и в актуализираната екологична декларация, чрез използването на основните и специфичните показатели за екологични резултати, както са определени по-долу. В случай, че не са налични количествени данни, организациите следва да докладват качествена информация, както е описано в точка 4.

Докладването предоставя данни относно действителното потребление/продукция. В случай че оповестяването би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху поверителността на търговска или промишлена информация на организацията, когато тази поверителност е предвидена от националното право или от правото на Общността с цел защита на законен икономически интерес, на организацията може да бъде разрешено да индексира тази информация в своите доклади, например чрез установяване на базисна година (с индекс 100), от която би станало известно развитието на действителното потребление/продукция.

Показателите следва:

С цел подпомагане в това отношение организацията определя накратко обхвата (включително организационни и физически граници, приложимост и метод на изчисляване) на всеки показател.

2.    Основни показатели за екологични резултати

Докладването относно основните показатели за екологични резултати е задължително. Организацията обаче може да прецени относимостта на тези показатели в контекста на своите значими екологични аспекти и въздействия. Когато дадена организация стигне до заключението, че един или повече основни показатели не са относими към нейните значими екологични аспекти и въздействия, тя може да не докладва относно тези основни показатели. В този случай организацията включва в екологичната декларация ясно и обосновано обяснение защо не е докладвала.

Всяка организация докладва относно всички 3 съставни елемента на всеки показател.

Този последен елемент трябва да се докладва само ако общата енергия, произведена от организацията от възобновяеми източници на енергия, значително надвишава общото количество енергия от възобновяеми източници, консумирана от организацията, или ако енергията от възобновяеми източници, произведена от организацията, не е била консумирана от организацията.

Ако различни типове енергия са консумирани или, в случай на възобновяема енергия, произведени (като електроенергия, топлинна енергия, горива или други), тяхната годишна консумация или производство се отчитат поотделно, както е целесъобразно.

Енергията следва за предпочитане да бъде изразена в kWh, MWh, GJ или друга мерна единица, обичайно използвана за докладване на типа консумирана или произведена енергия.

Когато са използвани различни типове материали, техният годишен масов разход следва да се докладва поотделно, в зависимост от случая.

„Площ, запазена за целите на биологичното разнообразие и опазването на природата“ е пространство, предназначено предимно за опазване или възстановяване на природата. Площите, запазени за целите на биологичното разнообразие и опазването на природата, могат да бъдат разположени на обекта, като включват покрива, фасадата, отводнителните съоръжения и други елементи, които са проектирани, адаптирани или управлявани с цел насърчаване на биологичното разнообразие. Площите, запазени за целите на биологичното разнообразие и опазването на природата, могат да бъдат разположени и извън обекта на организацията, при условие че площта е собственост на организацията или се управлява от нея, и че тази площ е предназначена предимно за насърчаване на биологичното разнообразие. Съвместно управляваните зони, предназначени за насърчаване на биологичното разнообразие, могат също да бъдат описани, при условие че обхватът на съвместното управление е ясно описан.

„Запечатана площ“ означава всяка площ, в която оригиналната почва е покрита (например пътища), което я прави непропусклива. Тази непропускливост може да предизвика екологични въздействия.

Организацията следва да вземе предвид докладване на своите емисии на парникови газове в съответствие с установена методология, като Протокола за парниковите газове.

Числото B следва:

Изменението на числото B трябва да бъде обяснено в екологичната декларация. В случай на изменение на числото B организацията трябва да гарантира, че числото може да бъде съпоставимо най-малко за 3 години чрез преизчисляване на показателите за предходните години в съответствие с новоопределеното число B.

3.    Специфични показатели за екологични резултати

Всяка организация следва също да докладва ежегодно относно своите резултати, свързани със значими преки и непреки екологични аспекти и въздействия, които са свързани с основните ѝ сфери на дейност, които са измерими и проверими, както и не са включени вече в основни показатели.

Докладването относно тези показатели се извършва в съответствие с изискванията, посочени във въведението към настоящия раздел.

Организацията трябва да взема предвид референтните документи по сектори, когато са налични, както е посочено в член 46, за да се улесни идентифицирането на относимите специфични за сектора показатели.

4.    Докладване на значими екологични аспекти въз основа на качествена информация

Ако не са налице количествени данни, които да се докладват във връзка със значимите преки или непреки екологични аспекти, организациите трябва да докладват своите резултати въз основа на качествена информация.

Г.    Местна отчетност

Организациите, които се регистрират по EMAS, могат да желаят да изготвят една корпоративна екологична декларация, която да обхваща няколко различни географски района.

Тъй като целта на EMAS е да се гарантира местна отчетност, организациите гарантират, че значимите въздействия на всеки обект върху околната среда са ясно установени и отразени в корпоративната екологична декларация.

Д.    Публична достъпност

Организацията трябва да гарантира, че е в състояние да докаже пред проверяващия по околна среда, че всеки, който се интересува от екологичните резултати на организацията, може да получи лесен и свободен достъп до информацията, която се изисква съгласно раздели Б и В. За целите на тази прозрачност за предпочитане е екологичната декларация да е публично достъпна на уебсайта на организацията.

Организацията следва да гарантира, че тази информация по отношение на конкретен обект или организация е публикувана на (един от) официалните езици на държавата членка или на трета държава, в която се намира обектът или организацията.

Освен това, в случай на корпоративна екологична декларация, организацията трябва да гарантира, че (за целите на регистрацията) тази информация е налична на (един от) официалните езици на държавата членка, в която е регистрирана организацията или на (един от) официалните езици на Съюза, договорен(и) с компетентния орган, отговорен за регистрацията.

Екологичната декларация може да се предостави също и на други езици, при условие че съдържанието на преведения документ съответства на съдържанието на оригиналната екологична декларация, заверена от проверяващия по околна среда, и че в него ясно се посочва, че представлява превод на заверения документ.

▼B

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЛОГО НА EMAS

▼M1

▼B

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИЯТА ПРИ РЕГИСТРИРАНЕ

(информация, която следва да се предоставя, когато това е приложимо)

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРОВЕРЯВАЩИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОВЕРКА И ЗАВЕРЯВАНЕ

… (име)

с регистрационен номер на проверяващ по околна среда по EMAS …

акредитиран или лицензиран с обхват на акредитацията/лиценза … (код по NACE)

декларира, че е проверил дали обектът(ите) или цялата организация, посочени в екологичната декларация/актуализираната екологична декларация ( *1 ) на организацията … (име)

с регистрационен номер (ако има такъв) …

отговаря(т) на всички изисквания на Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволно участие на организации в Схема на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS).

С подписването на настоящата декларация, аз декларирам, че:

Настоящият документ не е еквивалентен на регистрация по EMAS. Регистрация по EMAS може да бъде извършена единствено от компетентен орган по силата на Регламент (ЕО) № 1221/2009. Настоящият документ не може да бъде използван като самостоятелен документ за информиране на обществеността.

Съставен в … на …/…/20..

Подпис

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

( 1 ) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

( 2 ) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

( 3 ) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

( 4 ) ОВ L 247, 17.9.2001 г., стр. 24.

( 5 ) ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 63.

( *1 ) Ненужното се зачертава.