Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1072/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора ( 2 ),

като имат предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета от 26 март 1992 г. относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава-членка или при преминаване през територията на една или повече държави-членки ( 3 ), Регламент (ЕИО) № 3118/93 на Съвета от 25 октомври 1993 г. относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да осъществяват вътрешен автомобилен превоз на товари в тази държава-членка ( 4 ) и Директива 2006/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на общи правила за някои видове превоз на стоки по шосе ( 5 ) трябва да бъдат направени няколко съществени изменения. С оглед постигане на яснота и опростяване посочените нормативни актове следва да бъдат преработени и обединени в един общ регламент.

(2)

Създаването на обща транспортна политика включва, inter alia, установяването на общи правила по отношение на достъпа до пазара на международния автомобилен превоз на товари на територията на Общността, както и определянето на условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да извършват транспортни услуги в държава-членка. Тези правила трябва да бъдат установени по начин, който да допринася за доброто функциониране на вътрешния транспортен пазар.

(3)

За да се осигури съгласувана рамка за международния автомобилен превоз на товари в цялата Общност, настоящият регламент следва да се прилага за всички международни превози на територията на Общността. Превозът от държави-членки до трети държави все още се обхваща в голяма степен от двустранни споразумения между държавите-членки и тези трети държави. Поради това настоящият регламент не следва да се прилага за частта от пътуването на територията на държавата-членка, където се извършва товаренето или разтоварването, преди сключване на необходимите споразумения между Общността и съответните трети държави. Въпреки това той следва да се прилага за територията на държавите-членки на транзитно преминаване.

(4)	Създаването на обща транспортна политика означава премахването на всички ограничения спрямо лицето, което предоставя транспортни услуги, основана на националността или факта, че е установено в държава-членка, различна от тази, в която ще се предоставят услугите.

(5)	За да може това да бъде постигнато плавно и гъвкаво, следва да се предвиди преходен режим за каботаж до приключване хармонизирането на пазара на автомобилните превози на товари.

(6)

Постепенното завършване на единния европейски пазар следва да води до премахване на ограниченията по отношение на достъпа до вътрешните пазари на държавите-членки. При това обаче следва да се вземе под внимание ефективността на контрола и развитието на условията на труд в професията, хармонизацията на правилата в областта на, inter alia, изпълнението и таксите за ползване на пътища, както и на социалното законодателство и законодателството в областта на безопасността. Комисията следва отблизо да следи пазарната конюнктура, както и горепосочената хармонизация, и да предлага, ако е целесъобразно, допълнително отваряне на националните пазари за автомобилни превози, включително каботажни превози.

(7)

Съгласно Директива 2006/94/ЕО някои видове превоз са освободени от изискването за разрешително на Общността и от всякакви други разрешителни за превоз. В рамките на предвидената в настоящия регламент организация на пазара, по отношение на някои от тези видове превоз, предвид техните особености, следва да се запази системата на освобождаване от лиценза на Общността или от всеки друг вид разрешително за превоз.

(8)

Съгласно Директива 2006/94/ЕО превозът на товари с превозни средства с максимално допустима маса в натоварено състояние между 3,5 и 6 тона е освободен от изискването за притежаване на лиценз на Общността. Въпреки това правилата на Общността в областта на автомобилните превози на товари по принцип се прилагат за превозните средства с максимално допустима маса в натоварено състояние над 3,5 тона. Поради това разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат приведени в съответствие с общото приложно поле на общностните правила за автомобилни превози и следва да предвиждат единствено изключение за превозните средства с максимално допустима маса в натоварено състояние до 3,5 тона.

(9)

Международният превоз на товари следва да бъде обусловен от притежаването на лиценз на Общността. От превозвачите следва да се изисква във всяко тяхно превозно средство да има заверено копие от лиценза на Общността, с цел да се улесни ефективното извършване на проверки от правоприлагащите органи, особено извън държавата-членка, в която е установен превозвачът. За тази цел е необходимо да се установят по-подробни спецификации относно формата и други характеристики на лиценза на Общността и заверените копия.

(10)	Пътните проверки следва да се извършват без пряка или непряка дискриминация, основана на националността на автомобилния превозвач или държавата на установяване на автомобилния превозвач или на регистрация на превозното средство.

(11)	Следва да се определят условията за издаване или отнемане на лицензи на Общността и видовете превоз, за които те се отнасят, сроковете на валидност и подробните правила за тяхното използване.

(12)	Следва също така да се въведе атестация за водач, за да се даде възможност на държавите-членки да проверяват ефективно дали водачите от трети държави са законосъобразно наети на работа или на разположение на превозвача, който отговаря за съответната транспортна операция.

(13)

На превозвачите на товари, притежатели на лиценза на Общността, предвиден в настоящия регламент, както и превозвачите с разрешение да извършват някои категории международни услуги за превоз на товари, следва да бъде разрешено да извършват временно вътрешни транспортни услуги в държава-членка в съответствие с настоящия регламент, без да имат седалище или да са установени по друг начин в нея. Когато се извършват такива каботажни превози, за тях следва да се прилага общностното законодателство, като Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г.за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт ( 6 ), и националното законодателство, което е в сила за определени области в приемащата държава-членка.

(14)	Следва да се приемат разпоредби, които позволяват намеса в засегнатия пазар на превози в случай на сериозни смущения. За целта е необходимо да се въведе подходяща процедура за вземане на решение и за събиране на необходимите статистически данни.

(15)

Без да се засягат разпоредбите в Договора относно правото на установяване, каботажните превози представляват предоставяне на услуги от превозвачи в рамките на държава-членка, в която не са установени, и не следва да бъдат забранени, при условие че не се извършват по начин, който създава постоянна или продължителна дейност в същата държава-членка. За да се улесни изпълнението на това изискване, следва да се определят по-ясно честотата на каботажните превози и срокът, в продължение на който могат да се извършват. В миналото е предоставяно временно разрешение за такива вътрешни транспортни услуги. На практика е трудно да се установи със сигурност кои услуги са разрешени. Следователно са необходими ясни правила, които са лесно изпълними.

(16)

Настоящият регламент не засяга разпоредбите относно входящия или изходящия автомобилен превоз на товари като етап от маршрут при комбиниран транспорт съгласно Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите-членки ( 7 ). Вътрешните автомобилни превози в рамките на приемащата държава-членка, които не са част от операциите по комбиниран транспорт, предвидени в Директива 92/106/ЕИО, попадат в обхвата на определението за каботажни операции и следва да отговарят съответно на изискванията на настоящия регламент.

(17)	Разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги ( 8 ) се прилагат за предприятията за превози, извършващи каботажни превози.

(18)

С цел упражняването на ефикасен контрол по отношение на каботажните превози, правоприлагащите органи на приемащите държави-членки следва да имат най-малко достъп до данните от товарителниците или от контролните уреди в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт ( 9 ).

(19)	Държавите-членки следва да си оказват взаимопомощ с оглед на правилното прилагане на настоящия регламент.

(20)

Административните формалности следва да бъдат максимално намалени, без да се премахват контролът и санкциите, които гарантират правилното прилагане и ефективното привеждане в изпълнение на настоящия регламент. За тази цел съществуващите правила за отнемане на лиценза на Общността следва да бъдат по-ясни и по-строги. Настоящите правила следва да бъдат адаптирани, с цел да се позволи ефективно санкциониране на тежки нарушения, извършени в приемащата държава-членка. Санкциите следва да бъдат недискриминационни и пропорционални на тежестта на нарушенията. Наложените санкции следва да може да бъдат обжалвани.

(21)	Държавите-членки следва да вписват в своя национален електронен регистър на предприятията за автомобилни превози всички тежки нарушения, извършени от превозвачи, довели до налагане на санкция.

(22)

За да се улесни и увеличи обменът на информация между националните органи, държавите-членки следва да обменят съответната информация чрез националните звена за контакт, създадени съгласно Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач ( 10 ).

(23)	Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 11 ).

(24)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да адаптира приложения I, II и III към настоящия регламент към техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(25)	Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент, по-специално по отношение на налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

(26)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно осигуряването на последователна рамка за международните автомобилни превози на товари в рамките на Общността, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради неговите мащаб и последици, може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

1. Настоящият регламент се прилага за международния автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение за пътувания в рамките на територията на Общността.

2. В случай на превоз от държава-членка до трета държава и обратно настоящият регламент се прилага за частта от пътуването на територията на всяка държава-членка на транзитно преминаване. Той не се прилага за частта от пътуването на територията на държавата-членка, където е извършено натоварването или разтоварването, докато не бъде сключено съответното споразумение между Общността и съответната трета държава.

3. До сключването на посочените в параграф 2 споразумения настоящият регламент не засяга:

4. Настоящият регламент се прилага за вътрешния автомобилен превоз на товари, извършван временно от превозвач, установен извън държавата-членка, както е предвидено в глава III.

5. Следните видове превоз и празни курсове, направени във връзка с такъв превоз, не изискват лиценз на Общността и са освободени от всякакви изисквания за други разрешителни за превоз:

Първа алинея, буква г), подточка iv) не се прилага за използването на заменящо превозно средство по време на кратка авария на обичайно използваното превозно средство.

6. Разпоредбите на параграф 5 не засягат условията, при които всяка държава-членка разрешава на своите граждани и предприятия да осъществяват дейностите, посочени в същия параграф.

Международни превози се извършват при притежаване на лиценз на Общността и когато водачът е гражданин на трета държава — заедно с атестация за водач.

1. Държавите-членки издават лиценз на Общността в съответствие с настоящия регламент на всеки превозвач, извършващ автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, който:

2. Лицензът на Общността се издава от компетентните органи на държавата-членка на установяване за срок до десет години, който може да бъде подновяван.

Лицензите на Общността и заверените копия, издадени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, остават валидни до изтичане на срока им.

Комисията адаптира срока на валидност на лиценза на Общността към техническия прогрес, по-специално с оглед на националните електронни регистри на предприятията за автомобилни превози, предвидени в член 16 от Регламент (ЕО) № 1071/2009. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 2.

3. Държавата-членка на установяване издава на притежателя оригинал на лиценза на Общността, който се съхранява от превозвача, и заверени копия, чийто брой съответства на броя на превозните средства, с които разполага притежателят на лиценза на Общността, независимо дали тези превозни средства са изцяло негова собственост, или например се ползват по договор за покупко-продажба на изплащане, наем или лизинг.

4. Лицензът на Общността и заверените копия съответстват на дадения в приложение II образец, където са посочени и условията за неговото използване. Те съдържат най-малко два от защитните елементи, посочени в приложение I.

Комисията адаптира приложения I и II към техническия прогрес. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 2.

5. На лиценза на Общността и заверените копия от него има печат на издаващия орган, както и подпис и сериен номер. Серийните номера на лиценза на Общността и на заверените копия се вписват в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози като част от данните за превозвача.

6. Лицензът на Общността се издава на името на превозвача и не може да бъде прехвърлян. Във всяко превозно средство на превозвача се съхранява заверено копие от лиценза на Общността и се представя при поискване от оправомощен инспектор.

При състави от превозни средства завереното копие придружава моторното превозно средство. То покрива състава от превозни средства, дори ако ремаркето или полуремаркето няма регистрация или разрешително за ползване на пътищата на името на притежателя на лиценза или има регистрация или разрешително за ползване на пътищата в друга държава.

1. Атестацията за водач се издава от държавата-членка в съответствие с настоящия регламент на всеки превозвач, който:

2. Атестацията за водач се издава от компетентните органи на държавата-членка на установяване на превозвача по искане на притежателя на лиценза на Общността за всеки водач, който не е нито гражданин на държава-членка, нито е дългосрочно пребиваващ гражданин по смисъла на Директива 2003/109/ЕО, когото превозвачът законосъобразно е наел, или за всеки водач, който не е нито гражданин на държава-членка, нито е дългосрочно пребиваващ гражданин по смисъла на посочената директива, и който е поставен на негово разположение. Всяка атестация за водач свидетелства, че водачът, чието име е посочено в атестацията, е нает на работа в съответствие с условията, определени в параграф 1.

3. Атестацията за водач съответства на образеца, даден в приложение III. Тя съдържа най-малко два от защитните елементи, посочени в приложение I.

4. Комисията адаптира приложение III към техническия прогрес. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 2.

5. На атестацията за водач има печат на издаващия орган, както и подпис и сериен номер. Серийният номер на атестацията за водач се вписва в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози като част от данните за превозвача, който я предоставя на посочения в атестацията водач.

6. Атестацията за водач принадлежи на превозвача, който я предоставя на водача, посочен в нея, когато водачът управлява превозно средство, като използва лиценза на Общността, издаден на този превозвач. Заверено копие от атестацията за водач, издадена от компетентните органи на държавата-членка на установяване на превозвача, се съхранява в помещенията на превозвача. Атестацията за водач се представя при поискване от страна на оправомощен инспектор.

7. Атестацията за водач се издава за срок, който се определя от държавата-членка, издала атестацията, като максималният срок на валидност е пет години. Атестациите за водач, издадени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, остават валидни до изтичане на срока им.

Атестацията за водач е валидна, само ако се спазват условията, при които е издадена. Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че ако тези условия престанат да се спазват, превозвачът незабавно връща атестацията на органите, които са я издали.

1. При подаване на заявление за лиценз на Общността или на заявление за подновяване на лиценза на Общността в съответствие с член 4, параграф 2 компетентните органи на държавата-членка на установяване проверяват дали превозвачът отговаря или продължава да отговаря на условията по член 4, параграф 1.

2. Компетентните органи в държавата-членка на установяване редовно проверяват, като ежегодно повеждат проверки, които обхващат не по-малко от 20 % от валидните атестации за водач, издадени от тази държава-членка, дали продължават да се спазват посочените в член 5, параграф 1 условия, при които е издадена атестацията за водач.

Отказ за издаване и отнемане на лиценз на Общността и на атестация за водач

1. Когато не са спазени условията, определени в член 4, параграф 1, или тези, посочени в член 5, параграф 1, компетентните органи в държавата-членка на установяване отхвърлят заявлението за издаване или подновяване на лиценз на Общността или за издаване на атестация за водач с мотивирано решение.

2. Компетентните органи отнемат лиценза на Общността или атестацията за водач, когато притежателят:

1. Всеки превозвач, осъществяващ превози за чужда сметка или срещу възнаграждение, който е притежател на лиценз на Общността и чийто водач, ако е гражданин на трета държава, притежава атестация за водач, има право съгласно условията, посочени в настоящата глава, да извършва каботажни превози.

2. След доставката на товарите, превозвани при входящия международен превоз, на посочените в параграф 1 превозвачи на товари се разрешава да извършват с едно и също превозно средство или — в случай на състав от превозни средства — с моторното превозно средство от състава, до три каботажни превоза непосредствено след международен превоз от друга държава-членка или от трета държава до приемащата държава-членка. Последното разтоварване по време на каботажен превоз преди напускане на приемащата държава-членка се извършва в срок от седем дни от последното разтоварване в приемащата държава-членка по време на входящия международен превоз.

В срока, посочен в първа алинея, превозвачите на товари могат да извършат някои или всички каботажни превози, разрешени съгласно същата алинея, във всяка държава-членка, при условие че те са ограничени до един каботажен превоз на държава-членка в рамките на три дни след влизането без товар на територията на същата тази държава-членка.

3. Счита се, че услугите по вътрешен автомобилен превоз на товари, извършвани в приемащата държава-членка от превозвач, установен извън тази държава-членка, са в съответствие с настоящия регламент, единствено ако превозвачът може да представи недвусмислени доказателства за входящия международен превоз и за всеки последващ каботажен превоз.

Доказателствата, посочени в първа алинея, съдържат следните данни за всеки превоз:

4. Не се изисква допълнителен документ, за да се докаже, че са спазени условията, предвидени в настоящия член.

5. Всеки превозвач, който в съответствие със законодателството на държавата-членка на установяване има право да извършва в тази държава-членка автомобилните превози на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, посочени в член 1, параграф 5, букви а), б) и в), се допуска при условията на настоящата глава да извършва, в зависимост от случая, каботажни превози от същия вид или каботажни превози с превозни средства от същата категория.

6. Разрешението за извършване на каботажни превози в рамките на видовете превоз, посочени в член 1, параграф 5, букви г) и д), е неограничено.

1. Освен ако в общностното законодателство не е предвидено друго, извършването на каботажните превози се подчинява на действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на приемащата държава-членка относно:

Масата и размерите, посочени в първа алинея, буква б), може, ако е уместно, да превишават приложимите в държавата-членка на установяване, но в никакъв случай не може да превишават установените от приемащата държава-членка ограничения за националния трафик или техническите характеристики, вписани в доказателствата, посочени в член 6, параграф 1 от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик ( 14 ).

2. Посочените в параграф 1 законови, подзаконови и административни разпоредби се прилагат за установените извън приемащата държава-членка превозвачи при същите условия, каквито се прилагат от нея по отношение на установените в същата държава-членка превозвачи, за да се предотврати всяка дискриминация, основана на националност или място на установяване.

1. При сериозни смущения на националния транспортен пазар в определена географска област, възникнали или усложнени поради наличието на каботажна дейност, всяка държава-членка може да постави въпроса пред Комисията с оглед на приемането на предпазни мерки и предоставя на Комисията необходимата информация, и я нотифицира относно всички мерки, които възнамерява да предприеме спрямо превозвачи, установени в тази държава-членка.

— „сериозни смущения на националния транспортен пазар в определена географска област“ означава съществуване на специфични за пазара проблеми, които водят до сериозен и потенциално дългосрочен превес на предлагането над търсенето, който представлява заплаха за финансовата стабилност и оцеляването на значителен брой превозвачи,

— „географска област“ означава област, която обхваща изцяло или частично територията на държава-членка или се простира на част или на цялата територия на други държави-членки.

3. Комисията разглежда положението, по-специално въз основа на съответните данни, и след консултация с комитета, посочен в член 15, параграф 1, решава в едномесечен срок след получаването на искането на държавата-членка дали са необходими или не предпазни мерки и ги приема, ако такива са необходими.

Тези мерки може да включват временно изключване на засегнатата област от приложното поле на настоящия регламент.

Мерките, приети в съответствие с настоящия член, остават в сила за срок от не повече от шест месеца, който може да бъде еднократно подновен при същите условия за приложимост.

Комисията незабавно нотифицира държавите-членки и Съвета относно всички решения, които се вземат съгласно настоящия параграф.

4. Ако Комисията реши да приеме предпазни мерки по отношение на една или повече държави-членки, от компетентните органи на съответните държави-членки се изисква да предприемат мерки с равностоен обхват по отношение на превозвачите, установени в тях, и да уведомят Комисията за тях. Тези мерки се прилагат най-късно от началната дата на прилагане на предпазните мерки, приети от Комисията.

5. Всяка държава-членка може да сезира Съвета относно решение, прието от Комисията съгласно параграф 3, в срок от 30 дни след нотификацията на решението. Съветът, с квалифицирано мнозинство, може да вземе друго решение в срок от 30 дни след сезирането му или, ако е сезиран от няколко държави-членки, считано от първото сезиране.

Сроковете на прилагане, предвидени в параграф 3, трета алинея, се прилагат за решението на Съвета. Компетентните органи на съответните държави-членки са задължени да приемат мерки с равностоен обхват по отношение на превозвачите, установени в тях, и да уведомят Комисията за това. Ако Съветът не вземе решение в срока, предвиден в първа алинея, решението на Комисията става окончателно.

6. Ако Комисията сметне, че е необходимо срокът на посочените в параграф 3 мерки да бъде удължен, тя представя предложение пред Съвета, който взема решение с квалифицирано мнозинство.

Държавите-членки си съдействат за осигуряване на прилагането на настоящия регламент и съответния контрол. Те обменят информация чрез националните звена за контакт, създадени съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1071/2009.

Санкциониране на нарушения от държавата-членка на установяване

1. В случай на тежко нарушение на общностното законодателство в областта на автомобилния транспорт, извършено или установено в която и да е държава-членка, компетентните органи на държавата-членка на установяване на превозвача, който е извършил нарушението, предприемат подходящи действия във връзка с това, които може да включват предупреждение, ако това е предвидено в националното законодателство, за преследване на това нарушение, което може да доведе, inter alia, до налагането на следните административни санкции:

Тези санкции може да бъдат определени, след като бъде взето окончателно решение по въпроса, и отчитат тежестта на нарушението, извършено от притежателя на лиценза на Общността, и общия брой заверени копия на лиценза, с които той разполага във връзка с международния трафик.

2. В случай на тежко нарушение, свързано със злоупотреба с атестации за водач, компетентните органи в държавата-членка на установяване на превозвача, който е извършил такова нарушение, налагат подходящи санкции като:

3. Компетентните органи на държавата-членка на установяване съобщават на компетентните органи на държавата-членка, в която са установени нарушенията, във възможно най-кратък срок и най-късно в срок от шест седмици след вземане на окончателно решение от тяхна страна по въпроса, дали и кои от санкциите, предвидени в параграфи 1 и 2, са били наложени.

Ако не бъдат наложени такива санкции, компетентните органи на държавата-членка на установяване посочват основанията за това.

4. Компетентните органи гарантират, че наложените на съответния превозвач санкции като цяло са пропорционални на нарушението или нарушенията, което(ито) е(са) довело(и) до налагането им, като вземат предвид всички санкции за такива нарушения, наложени в държавата-членка, в която е било установено нарушението.

5. Компетентните органи на държавата-членка на установяване на превозвача може също така да заведат дело срещу съответния превозвач пред компетентен национален съд или правораздавателен орган в съответствие с националното право. Те уведомяват компетентния орган на приемащата държава-членка за всички решения, взети за тази цел.

6. Държавите-членки гарантират, че превозвачите имат право да обжалват всяка административна санкция, която им е наложена съгласно настоящия член.

Санкциониране на нарушения от приемащата държава-членка

1. Когато на компетентните органи на една държава-членка им стане известно тежко нарушение на настоящия регламент или на общностното законодателство в областта на автомобилния транспорт, извършено от превозвач, установен извън тази държава-членка, държавата-членка, на територията на която е установено нарушението, във възможно най-кратък срок и най-късно в срок от шест седмици след вземането на окончателно решение по въпроса предава на компетентните органи на държавата-членка на установяване на превозвача следната информация:

Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да поискат от компетентните органи на държавата-членка на установяване да наложат административни санкции в съответствие с член 12.

2. Без да се засяга възможността за наказателно преследване, компетентните органи на приемащата държава-членка са оправомощени да налагат санкции на установен извън тази държава-членка превозвач, извършил на тяхна територия нарушение на настоящия регламент или на националното или общностното законодателство в областта на автомобилния транспорт по време на каботажен превоз. Те налагат тези санкции на недискриминационна основа. Тези санкции може, inter alia, да включват предупреждение или, в случай на тежко нарушение, временна забрана за извършване на каботажен превоз на територията на приемащата държава-членка, в която е извършено нарушението.

3. Държавите-членки гарантират, че превозвачите имат право да обжалват всяка административна санкция, която им е наложена съгласно настоящия член.

Вписване в националните електронни регистри

Държавите-членки гарантират, че тежките нарушения на общностното законодателство в областта на автомобилния транспорт, извършени от превозвачи, установени на тяхна територия и довели до налагане на санкция от която и да е държава-членка, както и временното или постоянното отнемане на лиценза на Общността или на завереното копие от него се вписват в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози. Вписванията в регистъра, които се отнасят до временно или постоянно отнемане на лиценз на Общността, се съхраняват в базата данни две години от датата на изтичане на срока за отнемане — в случай на временно отнемане, или от датата на отнемането — в случай на постоянно отнемане.

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3821/85.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Държавите-членки установяват система от санкции за нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки съобщават на Комисията тези разпоредби до 4 декември 2011 г. и ѝ съобщават без забавяне всяко последващо изменение, което ги засяга.

Държавите-членки гарантират, че такива мерки се вземат без дискриминация, основана на националността или мястото на установяване на превозвача.

1. На всеки две години държавите-членки съобщават на Комисията броя на превозвачите, които притежават лицензи на Общността към 31 декември на предходната година и броя на заверените копия, съответстващи на превозните средства в движение към тази дата.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията и броя на атестациите за водач, издадени през предходната календарна година, както и броя на атестациите за водач в обращение към 31 декември на същата година.

3. До края на 2013 г. Комисията изготвя доклад относно състоянието на пазара на Общността в областта на автомобилния транспорт. Докладът съдържа анализ на пазарната конюнктура, включително оценка на ефективността на контрола и развитието на условията за наемане на работа в професията, както и преценка дали хармонизирането на правилата, inter alia, в областта на изпълнението, таксите за ползване на пътища, както и на социалното законодателство и законодателството в областта на безопасността се е развило до степен, която позволява да се разгледа възможността за по-нататъшно отваряне на вътрешните пазари на автомобилен транспорт, включително в сектора на каботажните превози.

Регламенти (ЕИО) № 881/92 и (ЕИО) № 3118/93 и Директива 2006/94/ЕО се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти и директива се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, дадена в приложение IV.

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 4 декември 2011 г., с изключение на членове 8 и 9, които се прилагат от 14 май 2010 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Защитни елементи на лиценза на Общността и атестацията за водач

Лицензът на Общността и атестацията за водач трябва да притежават най-малко два от следните защитни елементи:

(цвят: светлосин 290 от палитрата Pantone или възможно най-близо до този цвят, формат DIN A4, целулозна хартия 100 g/m2 или повече)

(текст на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, която издава лиценза)

Настоящият лиценз се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1072/2009.

Той дава право на притежателя да участва в международния автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут за пътувания или части от пътувания, които се извършват на територията на Общността, и когато е целесъобразно, при спазване на посочените по-долу условия:

и за празни курсове, направени във връзка с такъв превоз.

При превоз от държава-членка до трета държава или обратно настоящият лиценз важи за онази част от пътуването, която се извършва на територията на Общността. Той е валиден в държавата-членка, където е извършено натоварването или разтоварването, само след като бъде сключено необходимото споразумение между Общността и съответната трета държава в съответствие с Регламент (ЕО) № 1072/2009.

Лицензът се издава лично на притежателя и не може да бъде прехвърлян.

Той може да бъде отнет от компетентния орган на държавата-членка, която го е издала, по-специално в случай че притежателят:

Оригиналът на лиценза се съхранява от предприятието превозвач.

Заверено копие на лиценза се съхранява в превозното средство ( 15 ). При състави от превозни средства то трябва да придружава моторното превозно средство. То покрива състав от превозни средства, дори ако ремаркето или полуремаркето няма регистрация или разрешително за ползване на пътищата на името на притежателя на лиценза или има регистрация или разрешително за ползване на пътищата в друга държава.

Лицензът се представя при поискване от оправомощен инспектор.

На територията на всяка държава-членка притежателят трябва да спазва действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава, по специално по отношение на транспорта и движението по пътищата.

(цвят: розов 182 от палитрата Pantone или възможно най-близо до този цвят, формат DIN A4, целулозна хартия 100 g/m2 или повече)

(текст на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, която издава атестацията)

Настоящата атестация се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1072/2009.

Тя свидетелства за това, че водачът, чието име е посочено в нея, е нает на работа в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби и когато е приложимо, с колективните трудови договори в съответствие с приложимите правила в държавата-членка, посочена в атестацията, относно условията за наемане на работа и професионално обучение на водачите, приложими в тази държава-членка за извършване на автомобилни превози в тази държава.

Атестацията за водач принадлежи на превозвача, който я предоставя на водача, посочен в нея, когато този водач управлява превозно средство ( 16 ), с което извършва превози, като използва лиценза на Общността, издаден на превозвача. Атестацията за водач не може да се прехвърля. Атестацията за водач е валидна само ако се спазват условията, при които е издадена, и подлежи на незабавно връщане на органите, които са я издали, ако превозвачът не спазва условията.

Тя може да бъде отнета от компетентния орган на държавата-членка, който я е издал, по-специално когато превозвачът:

Заверено копие на атестацията трябва да се съхранява в предприятието превозвач.

Оригиналът на атестацията трябва да се съхранява в превозното средство и да се представя от водача при поискване от страна на оправомощен инспектор.

Регламент (ЕИО) № 881/92	Регламент (ЕИО) № 3118/93	Директива 2006/94/ЕО	Настоящият регламент
Член 1, параграф 1			Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 2			Член 1, параграф 2
Член 1, параграф 3			Член 1, параграф 3
Приложение II		Член 1, параграфи 1 и 2, приложение I; член 2	Член 1, параграф 5
		Член 2	Член 1, параграф 6
Член 2			Член 2
Член 3, параграф 1			Член 3
Член 3, параграф 2			Член 4, параграф 1
Член 3, параграф 3			Член 5, параграф 1
Член 4
Член 5, параграф 1			Член 4, параграф 2
Член 5, параграф 2			Член 4, параграф 3
Член 5, параграф 3			Член 4, параграф 4
			Член 4, параграф 5
Член 5, параграф 4, приложение I			Член 4, параграф 6
Член 5, параграф 5			Член 4, параграф 2
Член 6, параграф 1			Член 5, параграф 2
Член 6, параграф 2			Член 5, параграф 2
Член 6, параграф 3			Член 5, параграф 3
Член 6, параграф 4			Член 5, параграф 6
Член 6, параграф 5			Член 5, параграф 7
Член 7			Член 6
Член 8, параграф 1			Член 7, параграф 1
Член 8, параграф 2			Член 7, параграф 2
Член 8, параграф 3			Член 12, параграф 1
Член 8, параграф 4			Член 12, параграф 2
Член 9, параграфи 1 и 2			Член 12, параграф 6
	Член 1, параграф 1		Член 8, параграф 1
	Член 1, параграф 2		Член 8, параграф 5
	Член 1, параграфи 3 и 4		Член 8, параграф 6
	Член 2
	Член 3
	Член 4
	Член 5
	Член 6, параграф 1		Член 9, параграф 1
	Член 6, параграф 2
	Член 6, параграф 3		Член 9, параграф 2
	Член 6, параграф 4
	Член 7		Член 10
Член 10			Член 17, параграф 1
Член 11, параграф 1	Член 8, параграф 1		Член 11
Член 11, параграф 2			Член 13, параграф 1
Член 11, параграф 3			Член 12, параграф 4
Член 11а
	Член 8, параграфи 2 и 3		Член 13, параграф 2
	Член 8, параграф 4, първа и трета алинея
	Член 8, параграф 4, втора алинея		Член 12, параграф 4
	Член 8, параграф 4, четвърта и пета алинея		Член 12, параграф 5
	Член 9		Член 13, параграф 3
Член 12			Член 18
Член 13
Член 14	Член 10
	Член 11
Член 15	Член 12	Член 4	Член 19
		Член 3
		Член 5
		Приложения II и III
Приложение I			Приложение II
Приложение III			Приложение III
	Приложение I
	Приложение II
	Приложение III
	Приложение IV

( 2 ) Становище на Европейския парламент от 21 май 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник), обща позиция на Съвета от 9 януари 2009 г. (ОВ C 62 E, 17.3.2009 г., стр. 46), позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 24 септември 2009 г.

( 10 ) Вж. страница 51 от настоящия брой на Официален вестник.

( 15 ) „Превозно средство“ означава моторно превозно средство, регистрирано в държава-членка, или състав от превозни средства, като най-малко моторното превозно от състава е регистрирано в държава-членка, и които се използват изключително за превоз на товари.

( 16 ) „Превозно средство“ означава моторно превозно средство, което е регистрирано в държава-членка, или състав от превозни средства, като най-малко моторното превозно средство от състава е регистрирано в държава-членка, и които се използват изключително за превоз на товари.

		Официален вестник
		No	page	date
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 612/2012 НА КОМИСИЯТА от 9 юли 2012 година	L 178	5	10.7.2012
►M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 517/2013 НА СЪВЕТА от 13 май 2013 година	L 158	1	10.6.2013