(1)

Действието на петте директиви, които съставляват съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) ( 5 ), Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) ( 6 ), Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) ( 7 ), Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) ( 8 ) и Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) ( 9 ), (наричани заедно „Рамковата директива и Специалните директиви“), е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, в частност с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени.

(2)

В тази връзка Комисията представи своите заключения в съобщение до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 29 юни 2006 г. относно прегледа на регулаторната рамка на ЕС за електронни съобщителни мрежи и услуги.

(3)

Реформата на регулаторната рамка на ЕС за електронни съобщителни мрежи и услуги, включително укрепването на разпоредбите за крайни ползватели с увреждания, представлява ключова стъпка към постигане на единно европейско информационно пространство и същевременно на всеобхватно информационно общество. Тези цели са включени в стратегическата рамка за развитие на информационното общество, както е описано в Съобщението на Комисията от 1 юни 2005 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „i2010 — Европейско информационно общество за растеж и заетост“.

(4)

Основно изискване на универсалната услуга е да предоставя на ползвателите при поискване връзка с обществената съобщителна мрежа във фиксирано местоположение и на достъпна цена. Изискването е за предоставяне на местни, национални и международни телефонни повиквания, факсимилни съобщения и пренос на данни, предоставянето на които може да бъде ограничено от държавите-членки до основното местоположение или местоживеене на крайния ползвател. Не следва да съществуват никакви ограничения по отношение на техническите средства, използвани за осигуряване на това, като се допускат жични и безжични технологии, нито ограничения относно това кои оператори изпълняват някои или всички задължения за предоставяне на универсална услуга.

(5)

Връзките за пренос на данни с обществената съобщителна мрежа във фиксирано местоположение следва да бъдат в състояние да поддържат пренос на данни при скорост, достатъчна за достъп до услуги „онлайн“, като например услугите, предоставяни чрез обществения Интернет. Скоростта на достъпа до Интернет за даден ползвател може да зависи от редица фактори, включително от доставчика(ците) на връзка с Интернет, както и от приложението, за което се използва връзката. Скоростта на преноса на данни, която може да се поддържа от връзка с обществената съобщителна мрежа, зависи от възможностите на крайното оборудване на абоната, както и от връзката. Ето защо не е целесъобразно да се определя като задължителна конкретна скорост за пренос на данни или скорост в битове на равнището на Общността. Необходима е гъвкавост, за да се даде възможност на държавите-членки да предприемат при необходимост мерки, за да гарантират, че дадена връзка за данни е в състояние да поддържа задоволителни скорости на пренос на данни, които са достатъчни, за да позволят функционален достъп до Интернет, както е определен от държавите-членки, като се вземат надлежно под внимание специфичните обстоятелства на националните пазари, като например преобладаващата ширина на честотната лента, използвана от повечето абонати в съответната държава-членка, и технологичната осъществимост, при условие че тези мерки целят да сведат до минимум нарушенията на пазара. Когато подобни мерки водят до несправедлива тежест за определено предприятие, като се вземат предвид приходите и разходите, както и нематериалните ползи от предоставянето на въпросните услуги, това може да се включи във всяко изчисление на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга. Може да се приложи също така алтернативно финансиране на основната мрежова инфраструктура с използване на общностни средства или национални мерки в съответствие с правото на Общността.

(6)

Това не засяга необходимостта Комисията да преразгледа задълженията за предоставяне на универсална услуга, което може да включва финансирането на подобни задължения в съответствие с член 15 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и, по целесъобразност, да представи предложения за реформа с цел постигане на целите от обществен интерес.

(7)

За целите на яснотата и опростеността, настоящата директива урежда само изменения на Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

(8)

Без да се засягат разпоредбите на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие ( 10 ), и по-специално изискванията за ползване от хора с увреждания, установени в член 3, параграф 3, буква е) от нея, някои аспекти на крайното оборудване, включително оборудването в помещенията на потребителя, предназначено за крайни ползватели с увреждания независимо дали техните специални нужди са предизвикани от увреждания или са свързани със стареенето, следва да се включат в обхвата на Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), с цел да се улесни достъпът до мрежи и използването на услуги. Това оборудване понастоящем включва само приемащо радио и телевизионно крайно оборудване, както и специални крайни устройства за крайни ползватели със слухови увреждания.

(9)

Държавите-членки следва да въведат мерки с цел насърчаване на създаването на пазар за продукти и услуги за масово потребление, които да включват възможности за крайните ползватели с увреждания. Това може да бъде постигнато, inter alia, чрез позоваване на европейските стандарти, които въвеждат изисквания за електронна достъпност (eAccessibility) в процедурите за възлагане на обществени поръчки и покани за участие в търгове, свързани с предоставянето на услуги, както и чрез прилагане на законодателство, защитаващо правата на крайните ползватели с увреждания.

(10)

Когато предприятие, определено да предоставя универсална услуга съгласно посоченото в член 4 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), избере да прехвърли значителна част от своите активи — от гледна точка на своето задължение за предоставяне на универсална услуга — или всички свои активи, свързани с локалната мрежа за достъп на национална територия, към отделно юридическо лице с друг краен собственик, националният регулаторен орган следва да направи оценка на последиците от сделката, за да се гарантира непрекъснатостта на задълженията за предоставяне на универсална услуга на цялата национална територия или за части от нея. За тази цел националният регулаторен орган, който е наложил задълженията за предоставяне на универсална услуга, следва да бъде информиран от предприятието преди разпореждането с активи. Оценката на националния регулаторен орган не следва да засяга осъществяването на сделката.

(11)

Технологичното развитие доведе до значително намаление на броя на платените обществени телефони. За да се гарантира технологична неутралност и непрекъснатост на достъпа за обществеността до гласови телефонни услуги, националните регулаторни органи следва да могат да налагат задължения върху предприятията, за да гарантират не само предоставяне на платени обществени телефони за удовлетворяване на разумните потребности на крайните ползватели, но също така че за тази цел се предлагат, ако е уместно, алтернативни точки за достъп до обществени гласови телефонни услуги.

(12)

Равностойността в достъпа до услуги за крайните ползватели с увреждания следва да се гарантира до равнището, предоставяно на другите крайни ползватели. За тази цел достъпът следва да е функционално равностоен, така че крайните ползватели с увреждания да разполагат със същата възможност за ползване на услуги, както другите крайни ползватели, но с различни средства.

(13)

Необходимо е да се адаптират определенията, за да има съгласуваност с принципа за технологична неутралност и с темпа на технологично развитие. По-специално, условията за предоставяне на услуга следва да се отделят от действителните определящи елементи на обществено достъпната телефонна услуга, т.е. електронна съобщителна услуга, направена достъпна за обществото за генериране и приемане, пряко или косвено, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера от национален или международен телефонен номерационен план, независимо дали тази услуга е основана на технология за комутация на канали или на пакети. Естеството на тази услуга е нейната двупосочност, която позволява и на двете страни да осъществяват комуникация. Услуга, която не изпълнява всички тези условия, като например приложение от тип „click-through“ на уебсайтове за обслужване на клиенти, не е обществено достъпна телефонна услуга. Обществено достъпната телефонна услуга включва и средства за съобщения, предназначени специално за крайни ползватели с увреждания, използващи услуги за предаване на текст или за цялостен разговор.

(14)

Необходимо е да се поясни, че косвеното предоставяне на услуги може да включва ситуации, при които генерирането се прави чрез избор или предварителен избор на оператор на преноса или такива, при които даден доставчик на услуги препродава или предоставя под друга марка обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни от друго предприятие.

(15)

В резултат на технологични или пазарни промени, мрежите все повече преминават към „Интернет протокол“ (IP) технология и потребителите все по-често имат възможност да избират между гама от конкуриращи се доставчици на гласови услуги. Поради това държавите-членки следва да могат да отделят задълженията за предоставяне на универсална услуга по отношение на предоставянето на свързване към обществената съобщителна мрежа във фиксирано местоположение от предоставянето на обществено достъпна телефонна услуга. Такова отделяне не следва да засяга обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, определяни и преразглеждани на нивото на Общността.

(16)

В съответствие с принципа на субсидиарност държавите-членки вземат решение на основата на обективни критерии кои предприятия са определени за доставчици на универсална услуга, като по целесъобразност вземат предвид способността и желанието на предприятията да поемат всички или част от задълженията за предоставяне на универсална услуга. Това не изключва възможността в процеса на определяне на предприятията държавите-членки да могат да включват определени условия, оправдани от основания за ефикасност, включително inter alia групиране на географски райони или компоненти или минимален период за определянето.

(17)

Националните регулаторни органи следва да могат да наблюдават развитието и нивото на тарифите на дребно за услуги, които попадат в обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, дори когато дадена държава-членка все още не е определила предприятие, което да предоставя универсална услуга. В такъв случай наблюдението следва да се извършва по начин, който да не води до излишна административна тежест нито за националните регулаторни органи, нито за предприятията, които предоставят такава услуга.

(18)

Излишните задължения, предназначени за улесняване на прехода от регулаторната рамка от 1998 г. към тази от 2002 г. следва да се заличат заедно с други разпоредби, които се застъпват и дублират с тези, установени в Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

(19)

Изискването за предоставяне на минимален пакет от линии под наем на дребно, което беше необходимо за гарантиране на непрекъснатото прилагане на разпоредбите на регулаторната рамка от 1998 г. в областта на пазара на линиите под наем, който не беше достатъчно конкурентен по време на влизането в сила на рамката от 2002 г., вече не е необходимо и следва да бъде отменено.

(20)

Продължаването на налагане на избор на оператор на преноса или предварителен избор на оператор на преноса пряко в законодателството на Общността би могло да възпрепятства технологичния напредък. Тези корективни мерки по-скоро следва да се налагат от национални регулаторни органи като резултат от анализ на пазара, извършен в съответствие с процедурите, предвидени в Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) и посредством задълженията, посочени в член 12 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа).

(21)

Разпоредбите относно договорите следва да се прилагат не само по отношение на потребителите, но и към други крайни ползватели, главно микропредприятия и малки и средни предприятия (МСП), които може да предпочитат договор, съобразен с потребителските нужди. С оглед да се избегне ненужната административна тежест за доставчиците и усложненията, свързани с определението за МСП, разпоредбите относно договорите не следва да се прилагат автоматично към тези други крайни ползватели, а единствено по тяхно искане. Държавите-членки следва да вземат подходящите мерки, които способстват за повишаване на осведомеността сред МСП относно тази възможност.

(22)

Като следствие от технологичните постижения в бъдеще е възможно, наред с обичайните форми за номерационна идентификация, да се използват и други видове идентификатори.

(23)

Доставчиците на електронни съобщителни услуги, позволяващи повиквания, следва да гарантират, че техните клиенти са достатъчно осведомени за това дали е осигурен достъп до услуги за спешна помощ, както и за евентуални ограничения на услугата (като ограничение на предоставянето на информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, или маршрутизация на спешните повиквания). Такива доставчици следва също така да предоставят на своите клиенти ясна и прозрачна информация в първоначалния договор и в случай на промяна в предоставянето на достъпа, например в информацията за фактуриране на клиента. Тази информация следва да включва всички ограничения по отношение на териториалния обхват въз основа на планираните технически работни параметри на услугата и наличната инфраструктура. Когато услугата не се предоставя посредством комутируема телефонна мрежа, информацията следва да включва също така степента на надеждност на достъпа и на информацията за местоположението на лицето, което осъществява повикването, съпоставена с предоставената посредством комутируема телефонна мрежа услуга, като се отчита настоящото състояние на технологията и на стандартите за качество, както и всички параметри за качеството на услугата, посочени в Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга).

(24)

По отношение на крайното оборудване потребителският договор следва да посочва всички ограничения, наложени от доставчика по отношение на използването на оборудването, например чрез мобилни устройства „SIM-locking“, ако тези ограничения не са забранени от националното законодателство, и всички такси при прекратяване на договора, независимо преди или на договорената дата, на която той изтича, включително всички суми за запазване на оборудването.

(25)

Без доставчикът да е задължен по какъвто и да е начин да предприема действия, надхвърлящи изискванията съгласно правото на Общността, в потребителския договор следва също така да се посочва видът действия, ако са предвидени такива, които доставчикът може да предприеме в случаи на инциденти, заплахи или уязвими точки, свързани със сигурността или целостта.

(26)

С цел разглеждане на въпроси от обществен интерес, свързани с използването на съобщителни услуги, и за да се насърчава защитата на правата и свободите на другите лица, съответните национални органи следва да могат да изготвят и разпространяват, със съдействието на доставчиците, информация от обществен интерес относно използването на подобни услуги. Това може да включва информация от обществен интерес относно нарушаване на авторското право, други видове незаконно използване и разпространяване на вредно съдържание, както и съвети и средства за защита срещу рискове за личната сигурност, които например могат да възникнат при разкриване на лична информация при някои обстоятелства, за неприкосновеността на личния живот и за личните данни, а също и наличност на лесни за ползване и позволяващи конфигуриране софтуерни програми или опции, които дават възможност за предпазване на децата или уязвимите лица. Информацията може да се координира чрез процедурата за сътрудничество, установена в член 33, параграф 3 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга). Такава информация от обществен интерес следва при необходимост да се актуализира и да се представя под лесно разбираема печатна и електронна форма, както е определено от всяка държава-членка, и на уебсайтовете на националните публични органи. Националните регулаторни органи следва да могат да задължават доставчиците да разпространяват тази стандартизирана информация до всички свои клиенти по начин, счетен за подходящ от националните регулаторни органи. Когато това се изисква от държавите-членки, тази информация следва също да бъде включена в договорите. При все това разпространението на такава информация не следва да създава прекомерна тежест за предприятията. Държавите-членки следва да изискват разпространението да се осъществява чрез средствата, използвани от предприятията за комуникация с абонатите в рамките на обичайната им дейност.

(27)

Правото на абонатите да прекратяват своите договори без неустойки се отнася за промени в договорните условия, които са наложени от доставчиците на електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

(28)

Крайните ползватели следва да могат да решават какво съдържание да изпращат и получават и кои услуги, приложения, хардуер и софтуер искат да използват за тези цели, без да се нарушава необходимостта от запазване на целостта и сигурността на мрежите и услугите. Един конкурентен пазар ще предоставя на ползвателите широк избор на съдържание, приложения и услуги. Националните регулаторни органи следва да поощряват способността на ползвателите за достъп и разпространяване на информация, както и способността им да ползват приложения и услуги по свой избор, както е предвидено в член 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). Предвид нарастващото значение на електронните съобщения за потребителите и бизнеса, ползвателите следва във всички случаи да са напълно осведомени относно всякакви ограничения върху използването на електронни съобщителни услуги, наложени от доставчика на услуги и/или на мрежи. Такава информация следва, по избор на доставчика, да посочва конкретно вида на съответното съдържание, приложение или услуга, индивидуалните приложения или услуги, или и двете. В зависимост от използваната технология и вида ограничение такива ограничения може да изискват съгласие на ползвателя съгласно Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

(29)

Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) не установява нито задължение, нито забрана за налагане от доставчиците на условия съгласно националното законодателство, които да ограничават достъпа на крайните ползватели до услуги и приложения и/или ползването им, но установява задължение за предоставяне на информация за такива условия. Държави-членки, които желаят да приложат мерки относно достъпа на крайните ползватели до услуги и приложения и/или ползването им, трябва да зачитат основните права на гражданите, включително във връзка с правото на неприкосновеност на личния живот и на справедлив процес, и всички подобни мерки следва изцяло да се съобразяват с целите на политиките, приети на общностно равнище, като например насърчаване на развитието на информационното общество в Общността.

(30)

Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) не изисква доставчиците на услуги да наблюдават информацията, предавана чрез техните мрежи или да възбуждат съдебно преследване на своите клиенти въз основа на такава информация, нито предвижда доставчиците на услуги да носят отговорност за тази информация. Отговорността за предприемането на наказателни действия или образуването на наказателно преследване е въпрос на националното право при зачитане на основните права и свободи, включително правото на справедлив процес.

(31)

В отсъствието на съответни разпоредби в правото на Общността съдържанието, приложенията и услугите се считат за законни, или вредни в съответствие с националното материално и процесуално право. Задача на държавите-членки, а не на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги, е да решават в съответствие с предвидената процедура дали съдържанието, приложенията и услугите са законни или вредни. Рамковата директива и Специфичните директиви не засягат Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) ( 11 ), която inter alia съдържа правило за „обикновен пренос“ за междинните доставчици на услуги, както са определени в нея.

(32)

Наличието на прозрачна, актуална и сравнима информация относно офертите и услугите е ключов елемент за потребителите в конкурентни пазари с няколко доставчици, предлагащи услуги. Крайните ползватели и потребителите на електронни съобщителни услуги следва да могат лесно да сравняват цените на различни предлагани на пазара услуги въз основа на информация, публикувана в лесно достъпна форма. За да им се даде възможност лесно да сравняват цени, националните регулаторни органи следва да могат да изискват от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по-голяма информационна прозрачност (включително тарифи, модели на потребление и друга свързана с това статистика) и да гарантират, че трети страни имат правото да използват безплатно обществено достъпна информация, публикувана от такива предприятия. Националните регулаторни органи следва също да могат да осигурят ръководства за цените, особено когато пазарът не ги предоставя безплатно или на разумна цена. Предприятията не следва да имат право на никакво възнаграждение за употребата на информация, когато тя вече е публикувана и поради това е в общественото пространство. В допълнение, крайните ползватели и потребителите следва да са достатъчно осведомени за включената цена или вида на предлаганата услуга преди да закупят такава услуга, в частност ако телефонен номер за достъп до услуги с безплатен достъп е предмет на някакви допълнителни такси. Националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да изискват тази информация да се предоставя общо, а за някои определени от тях категории услуги — непосредствено преди свързване на повикването, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго. При определянето на категориите повиквания, изискващи да се предостави ценова информация преди свързването, националните регулаторни органи следва надлежно да отчитат естеството на услугата, приложимите за нея ценови условия и дали се предлага от доставчик, който не е доставчик на електронни съобщителни услуги. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), ако това се изисква от държавите-членки, предприятията следва също така да предоставят на абонатите информация от обществен интерес, изготвена от съответните публични органи, inter alia, относно най-разпространените нарушения и техните правни последици.

(33)

Клиентите следва да бъдат информирани за правата си по отношение на използването на тяхна лична информация в указатели на абонати, и по-специално за целта или целите на такива указатели, както и за правото им да не бъдат включвани в обществени указатели на абонати, без да заплащат за това, в съответствие с Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации). Клиентите следва също така да бъдат информирани за системи, позволяващи дадена информация да се включи в базите данни на указателя, но които не разкриват тази информация на ползвателите на справочни услуги.

(34)

Един конкурентен пазар следва да гарантира, че крайните ползватели разполагат с качество на услугата, което изискват, но в особени случаи може да е необходимо да се гарантира, че обществените съобщителни мрежи поддържат минимални нива на качеството, за да се предотврати влошаване на услуга, блокиране на достъп и забавяне на трафика по мрежите. С цел да бъдат изпълнени изискванията за качество на услугите, операторите може да използват процедури за измерване и оформяне на трафика по дадена мрежова връзка, така че да се избягва натоварване на връзката до максимална степен или претоварване на връзката, което би довело до претоварване на мрежата и нейното незадоволително функциониране. Тези процедури следва да подлежат на преглед от националния регулаторен орган, който действа съгласно разпоредбите на Рамковата директива и на Специфичните директиви, по-специално чрез мерки относно дискриминационно поведение, за да гарантира, че не се ограничава конкуренцията. По целесъобразност националните регулаторни органи може да налагат и изисквания за минимално качество на услугите на предприятия, предоставящи обществени съобщителни мрежи, за да гарантират, че услугите и приложенията, зависещи от мрежата, се доставят при стандарти за минимално качество, което подлежи на проверка от страна на Комисията. Националните регулаторни органи следва да имат правомощията да предприемат действия за решаване на проблеми с влошаването на услугата в ущърб на потребителите, включително затрудняване или забавяне на трафика. Въпреки това, тъй като непоследователните корективни мерки могат да забавят функционирането на вътрешния пазар, Комисията следва да направи оценка на всички изисквания, които националните регулаторни органи имат намерение да установят за евентуална регулаторна намеса на територията на Общността и при необходимост, да издаде бележки или препоръки с цел постигане на последователно прилагане.

(35)

При бъдещите IP мрежи, при които предоставянето на услуга може да е отделено от предоставянето на мрежата, държавите-членки следва да определят най-подходящите стъпки с цел гарантиране на наличието на обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни през обществени съобщителни мрежи, както и непрекъсваем достъп до услуги за спешна помощ в случай на катастрофални повреди на мрежата или при форсмажорни обстоятелства, като се вземат предвид приоритетите на различните видове абонати и техническите ограничения.

(36)

С оглед да се гарантира, че крайните ползватели с увреждания се възползват от конкуренцията и избора на доставчици на услуги, предоставен на мнозинството от крайните ползватели, компетентните национални органи следва, когато е подходящо и в контекста на националните условия, да определят изисквания за защита на потребителите, които трябва да бъдат изпълнени от предприятията, предоставящи обществено достъпни електронни съобщителни услуги. Тези изисквания може да включват, по-специално, изискване към предприятията да гарантират, че крайните ползватели с увреждания могат да ползват техните услуги при същите условия, включително цени и тарифи, като предлаганите на останалите техни крайни ползватели, независимо от евентуалните допълнителни разходи, направени от тях. Може също да се включват изисквания, свързани с договорености на едро между предприятията.

(37)

Услугите за помощ от оператор покриват гама от различни услуги за крайни ползватели. Предоставянето на такива услуги следва да бъде предмет на търговски преговори между доставчици на обществени съобщителни мрежи и услуги за помощ от оператор, какъвто е случаят с всяка друга услуга за поддръжка на клиенти, и не е необходимо продължаване на задължението за тяхното предоставяне. Поради това съответното задължение следва да бъде отменено.

(38)

Справочните услуги следва да се предоставят и често се предоставят в условията на конкурентен пазар съгласно член 5 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги ( 12 ). Мерките на ниво на едро, гарантиращи включването на данни на крайните ползватели (както на фиксирани, така и на мобилни услуги) в бази данни, следва да спазват гаранциите за защита на личните данни, включително член 12 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации). Следва да се прилага разходоориентирано предоставяне на тези данни на доставчиците на услуги, като държавите-членки имат възможност да установят централен механизъм за предоставяне на цялостната сборна информация на доставчици на указатели, и да се предоставя достъп до мрежата при разумни и прозрачни условия, за да се гарантира, че крайните ползватели се възползват в максимална степен от конкуренцията, като крайната цел е окончателно премахване на регулирането на пазара на дребно на тези услуги и предоставянето на справочни услуги при разумни и прозрачни условия.

(39)

Крайните ползватели следва да имат достъп и да могат да се свързват с предоставяните услуги за спешна помощ, като използват всяка телефонна услуга, способна да генерира гласови повиквания чрез номер или номера от национални телефонни номерационни планове. Държавите-членки, които използват други национални номера за спешни повиквания освен „112“, може да налагат на предприятия подобни задължения за достъп до такива национални номера за спешни повиквания. Службите за спешна помощ следва да са в състояние да приемат и отговарят на повиквания към номер „112“ най-малко с бързината и ефективността на приемане на повиквания към национални номера за спешни повиквания. Важно е да се повиши осведомеността за номер „112“, за да се подобри нивото на защита и сигурност на гражданите, пътуващи в Европейския съюз. В тази връзка гражданите следва да бъдат напълно осведомени, когато пътуват в някоя държава-членка, че номер „112“ може да се използва като единен номер за спешни повиквания в цялата Общност, в частност чрез информация, предоставяна на международни автобусни гари, железопътни гари, пристанища или летища и в телефонни указатели, телефонни будки, брошури за абонати и фактури. Това е преди всичко отговорност на държавите-членки, но Комисията следва да продължи да подкрепя и да допълва инициативите на държавите-членки за по-голяма осведоменост относно номер „112“ и периодично да подлага на оценка доколко обществеността е осведомена относно него. Задължението за предоставяне на информация за местоположението на страната, извършваща повикването, следва да се засили, за да се повиши защитата на гражданите. По-специално, предприятията следва да предоставят на службите за спешна помощ информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, веднага щом повикването достигне до съответната служба, независимо от използваната технология. За да отговори на технологичните промени, включително тези, водещи до все по-прецизна точност на информацията за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, Комисията следва да бъде оправомощена да приема технически мерки за изпълнение с цел гарантиране на ефективен достъп до услугите на телефон „112“ в Общността в полза на гражданите. Подобни мерки не следва да засягат организацията на службите за спешна помощ в държавите-членки.

(40)

Държавите-членки следва да гарантират, че предприятията, предоставящи на крайни ползватели електронни съобщителни услуги, предназначени за генериране на повиквания през номер или номера в национален телефонен номерационен план, осигуряват надежден и точен достъп до услугите за спешна помощ, като се вземат предвид националните спецификации и критерии. Възможно е независимите от мрежа предприятия да не могат да упражняват контрол върху мрежи и да не могат да гарантират, че спешните повиквания, извършени посредством тяхната услуга, ще бъдат пренасочени със същата надеждност, тъй като те може да не са в състояние да гарантират наличие на услугата, при положение че свързаните с инфраструктурата проблеми са извън техния контрол. За независимите от мрежа предприятия предоставянето на информацията за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, може да не е винаги технически осъществимо. След като бъдат въведени международно признати стандарти, които биха гарантирали точно и надеждно пренасочване и връзка със службите за спешна помощ, независимите от мрежа предприятия също следва да изпълняват задълженията, свързани с информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, на ниво, сравнимо с това, изисквано от други предприятия.

(41)

Държавите-членки следва да предприемат специфични мерки за гарантиране, че услугите за спешна помощ, включително „112“, са еднакво достъпни за крайни ползватели с увреждания, в частност ползватели с увреден слух, с нарушен слух, със затруднен говор или с комбинирано увреждане на зрението и слуха. Това може да включва предоставянето на специални крайни устройства за ползватели с нарушен слух, услуги за предаване на текст или друго специфично оборудване.

(42)

Развитието на международния код „3883“ (Европейско телефонно номерационно пространство (ЕТНП) в момента е възпрепятствано от недостатъчна осведоменост, от прекомерно бюрократични процедурни изисквания и, вследствие на това, от липса на търсене. С цел насърчаване на развитието на ЕТНП, държавите-членки, на които Международният съюз по далекосъобщения е предоставил международния код „3883“, следва, като следват примера с въвеждането на домейна от първо ниво „.eu“, да делегират отговорността за неговото управление, предоставянето на номера и популяризирането му на отделна съществуваща организация, определена от Комисията въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура за подбор. Тази организация следва също така да има за задача разработване на предложения за приложения за публични услуги, които използват ЕТНП за общоевропейски услуги, например общ номер за сигнализиране на кражби на мобилни крайни устройства.

(43)

С оглед на особените аспекти, свързани със съобщаването на случаи за изчезнали деца и ограничената понастоящем достъпност на такава услуга, държавите-членки следва не само да резервират номер, но и да положат всички възможни усилия, за да гарантират, че услугата за съобщаване на случаи за изчезнали деца е действително достъпна на тяхната територия при набиране на номер „116000“ без забавяне. За тази цел държавите-членки следва, ако е уместно, inter alia, да организират тръжни процедури, за да бъдат поканени участници, които са заинтересовани да предоставят тази услуга.

(44)

Гласовите повиквания остават най-стабилната и надеждна форма на достъп до услуги за спешна помощ. Други средства за връзка, като например текстови съобщения, могат да бъдат по-малко надеждни и да не осигуряват незабавност. Въпреки това, ако държавите-членки преценят това за подходящо, те следва да имат свободата да насърчават развитието и прилагането на други средства за достъп до услуги за спешна помощ, които могат да осигурят сравним с гласовите повиквания достъп.

(45)

Съгласно своето Решение 2007/116/ЕО от 15 февруари 2007 г. за резервиране на националния номерационен обхват, започващ със „116“ за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост ( 13 ) Комисията поиска от държавите-членки да резервират номерата в номерационния обхват „116“ за определени услуги със социална значимост. Съответните разпоредби от посоченото решение следва да бъдат отразени в Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), за да залегнат по-стабилно в регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и да се улесни достъпът на крайните ползватели с увреждания.

(46)

Наличието на единен пазар предполага, че крайните ползватели имат достъп до всички номера, включени в националните номерационни планове на други държави-членки, както и до услуги, използващи негеографски номера в рамките на Общността, включващи, наред с други, номера за достъп до услуги с безплатен достъп и номера за достъп до услуги с добавена стойност. Крайните ползватели също следва да имат достъп до номера от Европейското телефонно номерационно пространство (ЕТНП) и от Универсални международни безплатни телефонни номера. Трансграничният достъп до номерационни ресурси и до свързани услуги не следва да се възпрепятства, освен в обективно оправдани случаи, като борба с измами и злоупотреби (например във връзка с някои услуги с добавена стойност), когато номерът е определен като притежаващ само национален обхват (например национален кратък номер), или когато това е технически и икономически невъзможно. Ползвателите следва предварително да са напълно осведомени и по ясен начин за всички такси, приложими за телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп, като такси за международни повиквания за номера, достъпни през стандартни кодове за международно избиране.

(47)

С цел пълно възползване от конкурентната среда, потребителите следва да са в състояние да правят информиран избор и да сменят доставчици, когато това е в техен интерес. От съществено значение е да се гарантира, че те могат да правят това, без да са възпрепятствани от законови, технически или практически пречки, включително договорни условия, процедури, такси и т.н. Това не изключва налагането на разумни минимални срокове в потребителските договори. Преносимостта на номерата е ключов елемент за улесняване на потребителския избор и на ефективната конкуренция в конкурентни пазари на електронни съобщения и следва да се прилага с минимално забавяне, така че номерът да бъде активиран за един работен ден и ползвателят да не бъде лишен от услугата в продължение на повече от един работен ден. Компетентните национални органи може да дадат предписания за глобалния процес на пренасяне на номера, като вземат предвид националните разпоредби относно договорите и технологичните нововъведения. Опитът в някои държави-членки показа, че съществува риск потребителите да бъдат прехвърляни към друг доставчик, без да са дали своето съгласие. Това е въпрос, който следва да се разглежда главно от правоприлагащите органи, но същевременно държавите-членки следва да могат да налагат минималните съразмерни мерки във връзка с процеса на прехвърляне, които са необходими за свеждане до минимум на такива рискове, и да гарантират, че потребителите са защитени по време на целия процес на прехвърляне, включително чрез налагане на съответни санкции, без да се намалява степента на привлекателност на този процес за потребителите.

(48)

Правни задължения за „задължителен пренос“ може да се прилагат за определени радио и телевизионни канали и допълващи ги услуги, осигурявани от даден доставчик на медийни услуги. Държавите-членки следва да осигурят ясна обосновка на задълженията за „задължителен пренос“ в тяхното национално право, за да гарантират, че такива задължения са прозрачни, пропорционални и правилно определени. В тази връзка правилата за „задължителен пренос“ следва да са проектирани по начин, който осигурява достатъчно стимули за ефикасно инвестиране в инфраструктура. Правилата за „задължителен пренос“ следва периодично да се преразглеждат, за да се поддържат актуални спрямо технологичните и пазарните промени и с цел гарантиране, че продължават да са пропорционални на целите, които следва да се постигнат. Допълващите услуги включват, но не се ограничават до услуги, предназначени за подобряване на достъпността за крайни ползватели с увреждания, като услуга за видеотекст, услуга за субтитриране, аудиоописание и жестомимичен превод.

(49)

С цел преодоляване на съществуващи слабости по отношение на консултации с потребители и уместно отговаряне на интересите на гражданите, държавите-членки следва да установят подходящ механизъм за консултации. Такъв механизъм може да приеме формата на орган, който независимо от националния регулаторен орган и от доставчиците на услуги да провежда изследвания в области, свързани с потребителите, като потребителско поведение и механизми за смяна на доставчици, да работи по прозрачен начин и да дава своя принос към съществуващите механизми за консултация със заинтересовани страни. В допълнение би могъл да се създаде механизъм, който да позволи подходящо сътрудничество по въпроси, свързани със насърчаването на законното съдържание. Никоя процедура за сътрудничество съгласно този механизъм обаче не следва да позволява системно наблюдение на ползването на интернет.

(50)

Комисията следва да бъде нотифицирана относно задълженията за предоставяне на универсална услуга, налагани на предприятията.

(51)

Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) предвижда хармонизирането на разпоредбите на държавите-членки, необходимо за осигуряване на еквивалентна степен на защита на основните права и свободи, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и правото на поверителност, по отношение на обработката на лични данни в сектора на електронните съобщения, и за осигуряване на свободно движение на такива данни и на оборудване за електронни съобщения и услуги в Общността. Когато се приемат мерки за гарантиране, че крайното оборудване е конструирано така, че да осигури защитата на лични данни и неприкосновеността на личния живот, в съответствие с Директива 1999/5/ЕО или Решение 87/95/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г. относно стандартизацията в сферата на информационните технологии и телекомуникациите ( 14 ), такива мерки следва да зачитат принципа на технологична неутралност.

(52)

Развитието по отношение на използването на адреси IP следва да се следи отблизо, като се взема под внимание вече извършената работа, между другото и от Работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена съгласно член 29 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни ( 15 ) и предвид на евентуални целесъобразни предложения.

(53)

Обработката на данни за трафик до степен, строго необходима за целите на гарантирането на мрежовата и информационна сигурност, т.е. способността на мрежа или информационна система да издържа, на дадено равнище на доверие, на случайни събития или незаконни или злонамерени действия, които излагат на риск наличността, автентичността, целостта и поверителността на съхраняваните или предаваните данни и сигурността на свързаните с тях услуги, предлагани или достъпни посредством тези мрежи и системи, от доставчици на технологии и услуги за сигурност, когато действат в качеството си на администратори на данни, е подчинена на разпоредбите на член 7, буква е) от Директива 95/46/ЕО. Това би могло например да включва предотвратяване на неразрешения достъп до електронни съобщителни мрежи и на разпространяването на вредни кодове, както и спиране на атаките за блокиране на услуги и нанасянето на вреди на компютрите и електронните съобщителни системи.

(54)

Либерализацията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги и бързото технологично развитие се съчетаха за засилване на конкуренцията и икономическия растеж и доведоха до богато многообразие на услуги за крайните ползватели, достъпни чрез обществени електронни съобщителни мрежи. Необходимо е да бъде гарантирано, че потребителите и ползвателите получават еднакво ниво на защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, независимо от технологията, използвана за предоставяне на определена услуга.

(55)

В съответствие с целите на регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и с принципите на пропорционалност и субсидиарност и за целите на правната сигурност и ефективност за европейските предприятия и националните регулаторни органи Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) е насочена главно към обществените електронни съобщителни мрежи и услуги и не се прилага за затворени групи ползватели и корпоративни мрежи.

(56)

Технологичният напредък позволява разработването на нови приложения, основани на устройства за събиране на данни и идентификация, които могат да бъдат безконтактни устройства, използващи радиочестоти. Например устройствата за радиочестотна идентификация (RFID) използват радиочестоти за събиране на данни от уникално идентифицирани етикети, които след това могат да се пренасят през съществуващи съобщителни мрежи. Широката употреба на такива технологии може да донесе значителни икономически и социални ползи и поради това може да направи значителен принос към вътрешния пазар, ако такава употреба е приемлива за гражданите. За да се постигне тази цел, е необходимо да се гарантира спазването на всички основни права на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Когато такива устройства са свързани към обществено достъпни електронни съобщителни мрежи или използват електронни съобщителни услуги като основна инфраструктура, следва да се прилагат съответните разпоредби на Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), включително тези относно сигурността, данните за трафика и местонахождението и за поверителността.

(57)

Доставчикът на обществено достъпна електронна съобщителна услуга следва да предприеме подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира сигурността на своите услуги. Без да се засяга Директива 95/46/ЕО, такива мерки следва да гарантират, че достъп до личните данни може да има само упълномощен персонал за законно разрешени цели и че съхраняваните или предавани лични данни, както и мрежата и услугите, са защитени. Освен това следва да бъде установена политика за сигурност по отношение на обработката на лични данни, за да бъдат установени слабостите в системата, както и да бъдат извършвани редовно наблюдение и действия за предотвратяване, коригиране и ограничаване на щетите.

(58)

Компетентните национални регулаторни органи следва да подкрепят интересите на гражданите, inter alia, като допринасят за осигуряване на високо ниво на защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот. За целта компетентните национални органи следва да разполагат с необходимите средства за изпълнение на служебните си задължения, включително всеобхватни и надеждни данни за действителни инциденти, свързани със сигурността, които са довели до излагане на риск на личните данни на отделни лица. Те следва да наблюдават предприетите мерки и да разпространяват най-добрите практики между доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги. В тази връзка доставчиците следва да водят регистри с нарушения по отношение на личните данни, за да направят възможен по-нататъшния анализ и оценка от страна на компетентните национални органи.

(59)

Общностното право налага задължения върху администраторите на данни относно обработката на лични данни, включително задължение за прилагане на подходящи технически и организационни предпазни мерки например срещу загуба на данни. Изискванията за уведомяване в случаи на нарушаване на защитата на данни съгласно Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) предоставят структура за уведомяване на съответните компетентни органи и засегнати лица, когато въпреки всичко лични данни са били изложени на риск. Тези изисквания за уведомяване са ограничени до нарушавания в сигурността, които се случват в сектора на електронните съобщения. Въпреки това уведомяването за нарушавания в сигурността отразява общия интерес на гражданите да бъдат информирани за нарушавания на сигурността, които биха могли да доведат до загуба или друго излагане на риск на техните лични данни и за налични или препоръчителни предпазни мерки, които те биха могли да предприемат за свеждане до минимум на възможните икономически загуби или социални вреди, които могат да възникнат от такова нарушаване на сигурността. Интересът на ползвателите да бъдат уведомявани очевидно не се ограничава в рамките на сектора на електронните съобщения и следователно изрични, задължителни изисквания за уведомяване, приложими към всички сектори, следва да бъдат приоритетно въведени на общностно равнище. До провеждането на преглед от Комисията на цялото съответно общностно законодателство в тази област, Комисията, като се консултира с Европейския надзорен орган за защита на данните, следва да предприеме незабавно подходящи стъпки за насърчаване на прилагането в цялата Общност на принципите, заложени в правилата за уведомяване при нарушавания в защитата на данни в Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) в цялата Общност, независимо от сектора или типа данни, които са засегнати.

(60)

Компетентните национални органи следва да наблюдават приетите мерки и да разпространяват най-добрите практики между доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги.

(61)

Нарушаване на защитата на лични данни може, ако не бъде овладяно по подходящ и навременен начин, да причини значителна икономическа загуба или социална вреда, включително измами с фалшива самоличност, на засегнатия абонат или засегнатото лице. Поради това, веднага след като доставчикът на обществено достъпни електронни съобщителни услуги установи такова нарушаване, той следва да уведоми за това нарушаване компетентния национален орган. Абонатите или лицата, чиито данни и неприкосновеност на личния живот могат да бъдат отрицателно повлияни от подобни нарушавания следва незабавно да бъдат уведомени с цел предприемане на необходимите предпазни мерки. Едно нарушаване следва да се счита за влияещо неблагоприятно на данните и личния живот на абоната или лицето, ако то може да доведе например до кражба на самоличност или измама с фалшива самоличност, физическа вреда, значително накърняване на достойнството или на репутацията, свързани с предоставянето на обществено достъпни съобщителни услуги в Общността. Уведомяването следва да включва информация за мерките, предприети от доставчика за овладяване на нарушаването, както и препоръки към засегнатия абонат или засегнатото лице.

(62)

Когато прилагат мерките за транспониране на Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), органите и съдилищата на държавите-членки следва не само да тълкуват националното си право по начин, съответстващ на същата директива, но и да гарантират, че не се основават на нейно тълкуване, което е в разрез с други основни права или принципи на общностното право, като принципа на пропорционалност.

(63)

Следва да се предвидят разпоредби за приемане от Комисията на технически мерки за изпълнение относно обстоятелствата, формата и процедурите, приложими към изискванията за информиране и уведомяване за постигане на подходящо ниво на защита на неприкосновеността на личния живот и сигурност на личните данни, предавани или обработвани във връзка с използването на електронни съобщителни мрежи в рамките на вътрешния пазар.

(64)

При установяване на подробни правила за формата и процедурите, приложими за уведомяването за нарушавания на личните данни, следва да се отдаде необходимото внимание на обстоятелствата на нарушаването, включително дали личните данни са били защитени чрез подходящи технически мерки за защита, ефективно ограничаващи вероятността за измама с фалшива самоличност или други форми на злоупотреба. Освен това, такива правила и процедури следва да отчитат законните интереси на правоприлагащите органи в случаи, когато ранно разкриване може ненужно да попречи на разследването на обстоятелствата на нарушаването.

(65)

Софтуер, който тайно следи действията на ползвателя или нарушава работата на крайното оборудване на ползвателя в полза на трета страна („шпионски софтуер“), представлява сериозна заплаха за неприкосновеността на ползвателите, каквато заплаха са вирусите. Следва да се гарантира високо и равностойно ниво на защита на личния живот на ползвателите, независимо от това дали нежелани шпионски програми за наблюдение или вируси са свалени по невнимание през електронни съобщителни мрежи или са доставени и инсталирани скрити в софтуер, разпространяван на други външни носители за съхранение на данни, като компактдискове, CD-ROM дискове или устройства за съхранение с USB интерфейс. Държавите-членки следва да насърчават предоставянето на информация на крайните ползватели относно наличните предпазни мерки и да ги насърчават да предприемат необходимите стъпки, за да предпазват крайното си оборудване от вируси и шпионски софтуер за наблюдение.

(66)

Трети страни може да желаят да съхраняват информация върху оборудване на даден ползвател или да получат достъп до вече съхраняваната информация за различни цели, които варират от легитимни (някои видове „бисквитки“ (cookies) до такива, включващи непозволено навлизане в личната сфера (като шпионски софтуер или вируси). Следователно е от първостепенно значение ползвателите да получат ясна и всеобхватна информация при извършване на дейност, която би могла да доведе до подобно съхраняване или получаване на достъп. Методите на предоставяне на информация и на предоставяне на правото на отказ следва да се направят колкото може по-удобни за ползване. Изключенията от задължението за предоставяне на информация и на право на отказ следва да се ограничават до такива ситуации, в които техническото съхранение или достъп е стриктно необходимо за легитимната цел на даване възможност за ползване на специфична услуга, изрично поискана от абоната или ползвателя. Когато е технически възможно и ефективно, съгласно приложимите разпоредби на Директива 95/46/ЕО, съгласието на ползвателя с обработката може да бъде изразено чрез използване на съответните настройки на браузер или друго приложение. Прилагането на тези изисквания следва да се направи по-ефективно чрез разширените правомощия, дадени на съответните национални органи.

(67)

Предпазните мерки, предоставени на абонатите срещу намеса в неприкосновеността на личния им живот чрез нежелани съобщения с цел директен маркетинг посредством електронна поща следва да се прилагат и спрямо кратките съобщения (SMS), мултимедийните услуги (MMS) и други видове подобни приложения.

(68)

Доставчиците на електронни съобщителни услуги извършват значителни инвестиции за борба срещу нежеланите търговски съобщения („спам“). Те също така се намират в по-добра позиция спрямо крайните ползватели, тъй като разполагат с познанията и ресурсите, необходими за засичане и идентифициране на разпространители на нежелани съобщения. Поради това, доставчиците на услуги за електронна поща и други доставчици на услуги следва да могат да предприемат съдебни действия срещу разпространители на нежелани съобщения и така да защитават интересите на своите клиенти, като част от собствените си законни бизнес интереси.

(69)

Нуждата от гарантиране на достатъчно ниво на защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, предавани и обработвани във връзка с използване на електронни съобщителни мрежи в Общността, призовава за ефективни правомощия за прилагане и изпълнение с цел осигуряване на адекватни стимули за спазване. Компетентните национални органи и при необходимост, други заинтересовани национални органи следва да разполагат с достатъчно правомощия и ресурси за ефективно разследване на случаите на неспазване на правилата, включително правомощия за получаване на всякаква свързана информация, от която може да се нуждаят, за вземане на решения по жалби и за налагане на санкции в случаи на неспазване.

(70)

Прилагането и изпълнението на разпоредбите на настоящата директива често изискват сътрудничество между националните регулаторни органи на две или повече държави-членки, например в борбата с трансгранични спам и шпионски софтуер. За да се гарантира, че в тези случаи сътрудничеството протича гладко и бързо, следва съответните национални органи да определят процедурите, свързани например с обема и формата на обменяната между органите информация или със сроковете, които трябва да бъдат спазвани, като това подлежи на проверка от Комисията. Тези процедури ще позволят също така да се хармонизират произтичащите от тях задължения за участниците в пазара, с което спомагат за постигането на равнопоставеност в Общността.

(71)

Трансграничното сътрудничество и прилагане на законодателството следва да бъдат засилени в съответствие със съществуващи механизми на Общността за трансгранично прилагане на законодателството, като установения от Регламент (ЕО) № 2006/2004 (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) ( 16 ), чрез изменение на посочения регламент.

(72)

Мерките, необходими за прилагането на директиви 2002/22/ЕО (Директивата за универсалната услуга) и 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 17 ).

(73)

По-специално, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема мерки за изпълнение относно ефективен достъп до услугите по „112“, както и изменения, за да адаптира приложенията към техническия напредък или промени в пазарното търсене. Следва също така да ѝ бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки за изпълнение относно изискванията за информация и уведомяване и сигурността на обработката. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на директиви 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) чрез допълването им с нови несъществени елементи, те трябва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. Като се има предвид, че при определени изключителни обстоятелства провеждането на процедурата по регулиране с контрол в нормалните срокове би могло да възпрепятства своевременното приемане на мерки за изпълнение, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да действат бързо, за да се гарантира своевременното приемане на тези мерки.

(74)

При определяне на мерките за изпълнение във връзка със сигурността на обработката Комисията следва да се консултира с всички съответни европейски органи и организации (Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), Европейския надзорен орган по защита на данните и Работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена съгласно член 29 от Директива 95/46/ЕО), както и с всички останали заинтересовани страни, най-вече с цел да бъде осведомявана относно най-добрите налични технически и икономически средства за подобряване на прилагането на Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

(75)

Директиви 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) следва съответно да бъдат изменени.

(76)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество ( 18 ) държавите-членки се насърчават да изготвят, в свой интерес и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които да отразяват, в рамките на възможното, съответствието между директиви 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) и мерките за тяхното транспониране и да ги направят обществено достояние,