Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

ДИРЕКТИВА 2009/110/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО

1. В настоящата директива се установяват правилата за упражняването на дейността по издаване на електронни пари, за която цел държавите-членки признават следните категории издатели на електронни пари:

а) кредитни институции съгласно определението в член 4, точка 1 от Директива 2006/48/ЕО, включително, в съответствие с националното право, техен клон по смисъла на член 4, точка 3 от същата директива, когато такъв клон се намира в Общността, а централното управление на институцията се намира извън Общността в съответствие с член 38 от същата директива;

б) институции за електронни пари съгласно определеното в член 2, точка 1 от настоящата директива, включително, в съответствие с член 8 от настоящата директива и с националното право, и клон на същите, когато такъв клон се намира в Общността, а централното управление на институцията се намира извън Общността;

г) Европейската централна банка и националните централни банки, когато не действат в качеството си на органи на паричната политика или други публични органи;

2. В дял II от настоящата директива се установяват правилата за предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари.

3. Държавите-членки може да освободят от прилагането на всички или на част от разпоредбите на дял II от настоящата директива институциите, посочени в член 2 от Директива 2006/48/ЕО, с изключение на тези, посочени в първо и второ тире от същия член.

4. Настоящата директива не се прилага за парична стойност, съхранявана в инструменти, които са изключени, както се посочва в член 3, буква к) от Директива 2007/64/ЕО.

5. Настоящата директива не се прилага за парична стойност, която се използва за извършване на платежни транзакции, които са изключени, както се посочва в член 3, буква л) от Директива 2007/64/ЕО.

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

2. „електронни пари“ означава парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, представляваща вземане към издателя, която се издава при получаване на средства с цел извършване на платежни транзакции по смисъла на член 4, точка 5 от Директива 2007/64/ЕО и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари;

3. „издател на електронни пари“ означава образуванията, посочени в член 1, параграф 1, институциите, ползващи се от освобождаване по силата на член 1, параграф 3, и юридически лица, ползващи се от освобождаване по силата на член 9;

4. „средна стойност на електронните пари в обращение“ означава средната стойност на общия размер на финансовите пасиви, свързани с издаваните електронни пари, в края на всеки календарен ден за предходните шест календарни месеца, изчислявана на първия календарен ден от всеки календарен месец и прилагана за същия календарен месец.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ, УПРАЖНЯВАНЕ И ПРУДЕНЦИАЛЕН НАДЗОР НА ДЕЙНОСТТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ ЗА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ

1. Без да се засяга настоящата директива, член 5, членове 11—17, член 19, параграфи 5 и 6 и членове 20—31 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), включително делегираните актове, приети съгласно член 15, параграф 4, член 28, параграф 5 и член 29, параграф 7, се прилагат mutatis mutandis към институциите за електронни пари.

2. Институциите за електронни пари информират компетентните органи предварително за всяко съществено изменение в мерките, предприемани за защита на средства, които са били получени в замяна на издадените електронни пари.

3. Всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да придобие или продаде, пряко или непряко, квалифицирано дялово участие в институция за електронни пари по смисъла на член 4, точка 11 от Директива 2006/48/ЕО или да увеличи или намали допълнително, пряко или непряко, такова квалифицирано дялово участие, в резултат на което делът от капитала или от правото на глас би достигнал, надвишил или спаднал под 20, 30 или 50 %, или по такъв начин, че институцията за електронни пари би станала или би престанала да бъде негово дъщерно дружество, информира компетентните органи за своето намерение преди съответното придобиване, продажба, увеличаване или намаляване на дялово участие.

Предлаганият приобретател предоставя на компетентния орган информация, в която се посочват размерът на предвижданото дялово участие и съответната информация, посочена в член 19а, параграф 4 от Директива 2006/48/ЕО.

Когато влиянието, упражнявано от лицата, посочени във втора алинея, може да е във вреда на благоразумното и надеждно управление на институцията, компетентните органи изразяват своето несъгласие или предприемат други подходящи мерки, за да се сложи край на това положение. Мерките могат да включват обезпечителни мерки, санкции срещу ръководните лица или управителите или спиране на упражняването на право на глас, произтичащо от акциите, притежавани от въпросните акционери или членове.

Подобни мерки се прилагат по отношение на физически или юридически лица, които не са изпълнили задължението да предоставят предварителната информация, както е предвидено в настоящия параграф.

Ако въпреки възражението на компетентните органи бъде придобито дялово участие, компетентните органи, независимо от всякаква друга санкция, която може да се приема, предвиждат или спиране упражняването на правата на глас на приобретателя, или обявяване на подадените гласове за невалидни, или тяхното анулиране.

Държавите-членки могат да освобождават или да разрешат на своите компетентни органи да освобождават от прилагането напълно или частично на задълженията по настоящия параграф институциите за електронни пари, които извършват една или повече от дейностите, изброени в член 6, параграф 1, буква д).

4. Държавите членки допускат институциите за електронни пари да разпространяват и изкупуват обратно електронни пари чрез физически или юридически лица, действащи от тяхно име. Ако институцията за електронни пари разпространява електронни пари в друга държава членка с участието на такова физическо или юридическо лице, членове 27—31, с изключение на член 29, параграфи 4 и 5 от Директива (ЕС) 2015/2366, включително делегираните актове, приети в съответствие с член 28, параграф 5 и член 29, параграф 7 от нея, се прилагат mutatis mutandis за такава институция за електронни пари.

5. Независимо от параграф 4 от настоящия член, институциите за електронни пари не издават електронни пари чрез представители. Допуска се институциите за електронни пари да предоставят чрез представители платежните услуги, посочени в член 6, параграф 1, буква а) от настоящата директива, при спазване на условията, предвидени в член 19 от Директива (ЕС) 2015/2366.

Държавите-членки изискват от институциите за електронни пари да разполагат към момента на получаване на лиценз с начален капитал, включващ позициите, посочени в член 57, букви а) и б) от Директива 2006/48/ЕО, от не по-малко от 350 000 EUR.

1. Собственият капитал на институциите за електронни пари, определен съгласно членове 57—61, 63, 64 и 66 от Директива 2006/48/ЕО, не може да спада под по-високия от размерите, които се изискват съгласно параграфи 2—5 от настоящия член или съгласно член 4 от настоящата директива.

2. По отношение на дейностите, посочени в член 6, параграф 1, буква а), които не са свързани с издаването на електронни пари, изискванията за размер на собствения капитал на институцията за електронни пари се изчислява в съответствие с един от трите метода (А, Б или В), посочени в член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/64/ЕО. Подходящият метод се определя от компетентните органи съгласно националното законодателство.

По отношение на дейността по издаване на електронни пари изискванията за размер на собствения капитал на институцията за електронни пари се изчисляват в съответствие с метод Г, посочен в параграф 3.

Институциите за електронни пари разполагат по всяко време със собствен капитал, който надвишава или е равен на сбора на изисквания размер, посочен в първа и втора алинея.

3. Метод Г: Размерът на собствения капитал на институция за електронни пари за дейността издаване на електронни пари възлиза на 2 % от средната стойност на електронните пари в обращение.

4. Когато институция за електронни пари извършва някоя от дейностите, посочени в член 6, параграф 1, буква а), които не са свързани с издаването на електронни пари, или която и да било от дейностите, посочени в член 6, параграф 1, букви б)—д), и стойността на електронните пари в обращение не е предварително известна, компетентните органи позволяват на тази институция за електронни пари да изчисли изискванията за размер на своя собствен капитал въз основа на представителен дял, за който се предполага, че ще се използва за издаване на електронни пари, при условие че такъв представителен дял може да бъде разумно оценен въз основа на исторически данни и по задоволителен за компетентните органи начин. Когато институция за електронни пари не е извършвала стопанска дейност в достатъчно дълъг срок, изискванията за размер на нейния собствен капитал се изчисляват въз основа на прогнозни данни за електронните пари в обращение, подкрепени от нейния бизнес план, които подлежат на корекции в този бизнес план, изисквани от страна на компетентните органи.

5. Въз основа на оценка на процесите на управление на риска, на бази от данни за рисковете от загуби и на механизми за вътрешен контрол на институцията за електронни пари компетентните органи могат да изискват от институцията за електронни пари да разполага със собствен капитал, който надвишава с до 20 % сумата, която би се получила в резултат от прилагането на съответния метод в съответствие с параграф 2, или да разрешат на институцията за електронни пари да разполага със собствен капитал, който е с до 20 % по-малък от сумата, която би се получила в резултат от прилагането на съответния метод в съответствие с параграф 2.

6. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на многократното използване на елементи, приемани като собствен капитал:

а) когато институцията за електронни пари принадлежи към същата група, към която принадлежи и друга институция за електронни пари, кредитна институция, платежна институция, инвестиционен посредник, дружество за управление на активи или застрахователно или презастрахователно дружество;

7. Ако са изпълнени условията, посочени в член 69 от Директива 2006/48/ЕО, държавите-членки или техните компетентни органи могат да решат да не прилагат параграфи 2 и 3 от настоящия член по отношение на институции за електронни пари, включени в консолидирания надзор върху кредитната институция майка съгласно Директива 2006/48/ЕО.

1. Освен издаването на електронни пари институциите за електронни пари имат право да извършват следните дейности:

б) предоставяне на кредит, свързан с платежни услуги, посочени в точка 4, 5 или 7 от приложението към Директива 2007/64/ЕО, когато са изпълнени условията, предвидени в член 16, параграфи 3 и 5 от посочената директива;

в) предоставяне на оперативни услуги и на тясно свързани спомагателни услуги по отношение на издаването на електронни пари или на предоставянето на платежните услуги, посочени в буква а);

г) експлоатация на платежни системи, както е определено в член 4, точка 6 от Директива 2007/64/ЕО и без да се засягат разпоредбите на член 28 от същата директива;

Кредитът, посочен в първа алинея, буква б), не може да се предоставя от средства, получени в замяна на електронни пари и държани в съответствие с член 7, параграф 1.

2. Институциите за електронни пари не може да приемат от населението депозити или други възстановими средства по смисъла на член 5 от Директива 2006/48/ЕО.

3. Средствата, които институции за електронни пари са получили от държател на електронни пари, се обменят незабавно срещу електронни пари. Тези средства не представляват нито депозит, нито други възстановими средства, получени от населението, по смисъла на член 5 от Директива 2006/48/ЕО.

4. Член 16, параграфи 2 и 4 от Директива 2007/64/ЕО се прилага по отношение на средствата, получени за дейността, посочена в параграф 1, буква а) от настоящия член, които не са свързани с дейността по издаване на електронни пари.

1. Държавите-членки изискват от институциите за електронни пари да прилагат защитни мерки по отношение на средствата, получени в замяна на издадени електронни пари, в съответствие с член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/64/ЕО. Средствата, получени под формата на плащане с платежен инструмент, не е необходимо да бъдат предмет на защитни мерки, докато не се заверят по платежна сметка на институция за електронни пари или не бъдат предоставени на разположение по друг начин на институция за електронни пари в съответствие с изискванията за срока за изпълнение, установени с Директива 2007/64/ЕО, когато е приложимо. При всички случаи тези средства са предмет на защитни мерки не по-късно от пет работни дни след издаването на електронните пари, както е определено в член 4, точка 27 от посочената директива.

2. За целите на параграф 1 сигурни, нискорискови активи са позициите от активите, които попадат в една от категориите в приложение I, точка 14, таблица 1 към Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции ( 2 ), за които капиталовото изискване за специфичен риск е не по-високо от 1,6 %, но като се изключат други квалифицирани позиции, както е определено в точка 15 от същото приложение.

За целите на параграф 1 сигурни, нискорискови активи са и дяловете в предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), което инвестира единствено в активите, посочени в първа алинея.

При извънредни обстоятелства и с подходяща обосновка компетентните органи могат, въз основа на оценка на сигурността, падежа, стойността и други елементи на риска на активите, съгласно посоченото в първа и втора алинея, да определят кои от тези активи не представляват сигурни, нискорискови активи за целите на параграф 1.

3. Член 9 от Директива 2007/64/ЕО се прилага по отношение на институциите за електронни пари за дейностите, посочени в член 6, параграф 1, буква а) от настоящата директива, които не са свързани с дейността по издаване на електронни пари.

4. За целите на параграфи 1 и 3 държавите-членки или техните компетентни органи могат да определят, в съответствие с националното законодателство, кой метод за защитата на средства да използват институциите за електронни пари.

1. За предприемането и упражняването на дейност от клонове на институции за електронни пари, чиито централни управления се намират извън Общността, държавите-членки не прилагат разпоредби, които водят до по-благоприятно третиране от това спрямо институции за електронни пари, чиито централни управления се намират в Общността.

2. Компетентните органи уведомяват Комисията за всички разрешения за клонове, издадени на институции за електронни пари, чиито централни управления се намират извън Общността.

3. Без да се засяга параграф 1, Общността може, чрез споразумения с една или повече трети държави, да се договори да прилага разпоредби, които гарантират, че клоновете на институция за електронни пари, чието централно управление се намира извън Общността, получават еднакво третиране в цялата Общност.

1. Държавите-членки може да освобождават или да позволяват на своите компетентни органи да освобождават от прилагане на всички или част от процедурите и условията, предвидени в членове 3, 4, 5 и 7 от настоящата директива, с изключение на членове 20, 22, 23 и 24 от Директива 2007/64/ЕО, както и да позволяват вписването на юридически лица в регистъра на институциите за електронни пари, ако са спазени следните две условия:

а) общите стопански дейности пораждат средна стойност на електронните пари в обращение, която не надвишава границата, определена от държавата-членка, и която при всички случаи не надвишава 5 000 000 EUR; и

б) никое от физическите лица, отговорни за управлението или осъществяването на стопанската дейност, не е осъждано за престъпления, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм, или за други финансови престъпления.

Когато институция за електронни пари извършва някоя от дейностите, посочени в член 6, параграф 1, буква а), които не са свързани с издаването на електронни пари или която и да било от дейностите, посочени в член 6, параграф 1, букви б)—д), и стойността на електронните пари в обращение не е предварително известна, компетентните органи позволяват на тази институция за електронни пари да приложи първа алинея, буква а) въз основа на представителен дял, за който се предполага, че ще се използва за издаване на електронни пари, при условие че този представителен дял може да бъде разумно преценен въз основа на исторически данни и по задоволителен за компетентните органи начин. Когато институция за електронни пари не е извършвала стопанска дейност в достатъчно дълъг срок, това изискване се оценява въз основа на проекция за стойността на електронните пари в обращение, подкрепена от нейния бизнес план, и подлежи на изискване от страна на компетентните органи за корекции в този бизнес план.

Държавите-членки може също така да предвидят предоставянето на факултативни освобождавания по настоящия член да бъде обвързано с допълнително изискване за максимална стойност, съхранявана в платежния инструмент, или платежна сметка на потребителя, в която се съхраняват електронните пари.

Юридическо лице, регистрирано в съответствие с настоящия параграф, може да предоставя платежни услуги, които не са свързани с електронните пари, издавани в съответствие с настоящия член, само ако са изпълнени условията, определени в член 26 от Директива 2007/64/ЕО.

2. Юридическо лице, регистрирано в съответствие с параграф 1, е длъжно да има централно управление в държавата-членка, в която то действително упражнява дейността си.

3. Юридическо лице, регистрирано в съответствие с параграф 1, се третира като институция за електронни пари. Член 10, параграф 9 и член 25 от Директива 2007/64/ЕО обаче не се прилагат за него.

4. Държавите-членки може да предвидят, че всяко регистрирано в съответствие с параграф 1 юридическо лице може да извършва само някои от дейностите, изброени в член 6, параграф 1.

6. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, с които да се гарантира, че когато условията по параграфи 1, 2 и 4 престанат да бъдат изпълнени, съответното юридическо лице подава заявление за лиценз в срок от 30 календарни дни в съответствие с член 3. На юридическо лице, което не е подало в този срок заявление за лиценз, се забранява да издава електронни пари в съответствие с член 10.

7. Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи разполагат с достатъчно правомощия да проверяват непрекъснатото спазване на изискванията, установени в настоящия член.

8. Настоящият член не се прилага за разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО или за националните разпоредби срещу изпиране на пари.

9. Ако държава-членка се възползва от освобождаването, предвидено в параграф 1, тя нотифицира Комисията до 30 април 2011 г. Държавата-членка нотифицира Комисията за всички последващи промени. В допълнение държавата-членка информира Комисията за броя на съответните юридически лица и — ежегодно — за общата стойност на електронните пари в обращение, издавани към 31 декември на всяка календарна година, както е посочено в параграф 1.

ИЗДАВАНЕ И ОБРАТНО ИЗКУПУВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ

Без да се засяга член 18, държавите-членки забраняват издаването на електронни пари от физически или юридически лица, които не са издатели на електронни пари.

1. Държавите-членки гарантират, че издателите на електронни пари издават електронни пари по номинална стойност при получаване на средства.

2. Държавите-членки гарантират, че по искане на държателя на електронни пари издателите на електронни пари изкупуват обратно, по всяко време и по номинална стойност, паричната стойност на държаните електронни пари.

3. В договора между издателя и държателя на електронни пари се посочват ясно и недвусмислено условията на обратно изкупуване, включително всякакви свързани с това такси, като на държателя на електронни пари се предоставя информация относно тези условия, преди да бъде обвързан от какъвто и да било договор или оферта.

4. Обратното изкупуване може да подлежи на такса, само ако това е посочено в договора в съответствие с параграф 3 и само в някой от следните случаи:

Всяка такава такса е пропорционална и съразмерна на действителните разходи, направени от издателя на електронни пари.

5. Когато обратното изкупуване е поискано преди изтичането на договора, държателят на електронни пари може да поиска обратното изкупуване на част от електронните пари или на цялата сума.

6. Когато обратното изкупуване е поискано от държателя на електронни пари на датата на изтичане на договора или до една година след това:

б) ако институция за електронни пари извършва една или повече от дейностите, изброени в член 6, параграф 1, буква д) и делът от средства, предназначени да се използват като електронни пари, не е предварително известен, институцията за електронни пари изкупува обратно всички средства, искани от държателя на електронни пари.

7. Независимо от разпоредбите на параграфи 4, 5 и 6, правата на обратно изкупуване на лица, различни от потребители, които приемат електронни пари, се уреждат от договорното споразумение между издателите на електронни пари и съответните лица.

Държавите-членки забраняват начисляването на лихви или предоставянето на всякакви други ползи, свързани с продължителността на срока, за който държателят на електронни пари държи електронните пари.

Извънсъдебни процедури за възражения и определяне на обезщетение при уреждане на спорове

Без да се засяга настоящата директива, дял IV, глава 5 от Директива 2007/64/ЕО се прилага mutatis mutandis към издателите на електронни пари по отношение на техните задължения, произтичащи от настоящия дял.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

1. Комисията може да приема мерки, които са необходими, за да се актуализират разпоредбите на настоящата директива с оглед на инфлацията или технологичното и пазарното развитие. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 15, параграф 2.

2. Комисията приема мерки с цел да гарантира сближаване при прилагането на изключенията, посочени в член 1, параграфи 4 и 5. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 2.

1. Комисията се подпомага от Комитета по плащанията, създаден в съответствие с член 85 от Директива 2007/64/ЕО.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

1. Без да се засягат член 1, параграф 3, член 3, параграф 3, шеста алинея, член 5, параграф 7, член 7, параграф 4, член 9 и член 18, параграф 2 и доколкото настоящата директива предвижда хармонизация, държавите-членки не поддържат и не въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива.

2. Държавите-членки гарантират, че издателите на електронни пари не се отклоняват, във вреда на държателите на електронни пари, от разпоредбите на националното законодателство за прилагане на разпоредбите на настоящата директива или съответстващите на тях, освен когато това е изрично предвидено в нея.

До 1 ноември 2012 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Европейската централна банка доклад относно изпълнението и въздействието на настоящата директива, и по-специално относно прилагането на пруденциалните изисквания върху институциите за електронни пари, който при необходимост се придружава от предложение за нейното преразглеждане.

1. Държавите-членки позволяват на институциите за електронни пари, които преди 30 април 2011 г. са предприели дейност в съответствие с националното право, с която се транспонира Директива 2000/46/ЕО в държавата-членка, в която се намира тяхното централно управление, да продължат дейностите си в тази или друга държава-членка в съответствие със споразуменията за взаимно признаване, предвидени в Директива 2000/46/ЕО, без да се изисква да подават заявление за лиценз в съответствие с член 3 от настоящата директива или да спазват другите разпоредби, предвидени в дял II от настоящата директива или към които този дял препраща.

Държавите-членки изискват от такива институции за електронни пари да представят на компетентните органи цялата съответна информация с цел да дадат възможност на последните да направят оценка до 30 октомври 2011 г. дали институциите за електронни пари спазват изискванията, предвидени в настоящата директива, а ако не ги спазват — какви мерки следва да бъдат предприети, за да се осигури спазването, или дали е уместно да се отнеме лицензът им.

На спазващите изискванията институции за електронни пари се издава лиценз, вписват се в регистъра и се задължават да спазват изискванията, предвидени в дял II. Ако институции за електронни пари не спазят изискванията, установени в настоящата директива, до 30 октомври 2011 г., им се забранява да издават електронни пари.

2. Държавите-членки могат да предвидят автоматично издаване на лиценз на институция за електронни пари и нейното вписване в регистъра, предвидено в член 3, ако компетентните органи вече разполагат с доказателства, че институцията за електронни пари спазва изискванията, посочени в членове 3, 4 и 5. Преди издаване на лиценза компетентните органи информират съответните институции за електронни пари.

3. Държавите-членки позволяват на институции за електронни пари, предприели преди 30 април 2011 г. дейности съгласно националното право, с които се транспонира член 8 от Директива 2000/46/ЕО, да продължат тези дейности в рамките на съответната държава-членка в съответствие с Директива 2000/46/ЕО до 30 април 2012 г., без да се изисква да подават заявление за лиценз съгласно член 3 от настоящата директива и без да спазват другите разпоредби, предвидени в дял II от настоящата директива или към които този дял препраща. На институциите за електронни пари, които през този период нито са лицензирани, нито са освободени по смисъла на член 9 от настоящата директива, се забранява да издават електронни пари.

4. Държавите членки допускат институциите за електронни пари, които преди 13 януари 2018 г. са започнали да извършват дейности в съответствие с настоящата директива и Директива 2007/64/ЕО в държавата членка, в която се намира тяхното главно управление, да продължат извършването на тези дейности в тази или в друга държава членка, без да трябва да подават заявление за лиценз съгласно член 3 от настоящата директива или да изпълняват други изисквания, предвидени или посочени в дял II от настоящата директива, до 13 юли 2018 г.

Държавите членки изискват от институциите за електронни пари, посочени в първа алинея, да представят цялата необходима информация на компетентните органи, за да могат те да преценят до 13 юли 2018 г. дали тези институции за електронни пари спазват изискванията, предвидени в дял II от настоящата директива, а ако не ги спазват — какви мерки трябва да бъдат предприети, за да се осигури спазването им, или дали е необходимо лицензът им да бъде отнет.

Институциите за електронни пари, посочени в първа алинея, за които след проверка от компетентните органи се установи, че изпълняват изискванията, предвиден в дял II, получават лиценз и се вписват в регистъра. Когато тези институции за електронни пари не са започнали да спазват изискванията, предвидени в дял II, до 13 юли 2018 г., на тях им се забранява да издават електронни пари.

„а) предприятие, различно от кредитна институция, което извършва една или повече от операциите, включени в точки 2—12 и в точки 14 и 15 от приложение I към Директива 2006/48/ЕО, включително дейностите на бюрата за обмяна на валута (bureaux de change);“.

„г) електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари ( *1 ), когато максималната електронно съхранявана сума в устройството е не повече от 250 EUR, ако не е възможно презареждане, или когато се налага лимит, ако е възможно презареждане, от 2 500 EUR за общата сума на извършените плащания през календарната година, освен когато през същата календарна година при поискване държателят на електронни пари е обменил обратно сумата от 1 000 EUR или повече в съответствие с член 11 от Директива 2009/110/ЕО; по отношение на националните платежни транзакции държавите-членки или техните компетентни органи могат да увеличат размера от 250 EUR, посочен в настоящата точка, до таван от 500 EUR.

„1. „кредитна институция“ означава предприятие с предмет на дейност приемане от населението на депозити или на други възстановими средства и отпускане на кредити за негова сметка;“

„5. „финансова институция“ означава предприятие, различно от кредитната институция, чиято основна дейност е да придобива дялови участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12 и 15 от приложение I.“

Директива 2000/46/ЕО се отменя, считано от 30 април 2011 г., без да се засягат разпоредбите на член 18, параграфи 1 и 3 от настоящата директива.

Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива.

1. Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 30 април 2011 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

( 1 ) Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2366 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 25 ноември 2015 година	L 337	35	23.12.2015