1 Целта на настоящия стандарт е да се определи база за представяне на финансовите отчети с общо предназначение, за да се осигури сравнимост на финансовите отчети на предприятието, както с неговите финансови отчети от предходни отчетни периоди, така и с тези на други предприятия. Настоящият стандарт определя общите положения за представяне на финансовите отчети, предоставя указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети.

2 Предприятията прилагат настоящия стандарт при изготвянето и представянето на финансови отчети с общо предназначение в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО).

3 Други МСФО определят изискванията за признаване, оценка и оповестяване на специфични операции и други събития.

4 Настоящият стандарт не се прилага към структурата и съдържанието на съкратените междинни финансови отчети, изготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Параграфи 15-35 обаче се прилагат за такива финансови отчети. Настоящият стандарт се прилага еднакво за всички предприятия, включително тези, които представят консолидирани финансови отчети и тези, които представят самостоятелни финансови отчети, както е определено в МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети.

5 В настоящия стандарт се използва терминология, приложима за дружества със стопанска цел, включително в обществения сектор. Дружествата с нестопанска цел в частния сектор или в обществения сектор, които желаят да прилагат настоящия стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за единични статии от финансовите отчети, както и за самите отчети.

6 По аналогичен начин, предприятия, които нямат собствен капитал, както е определено в МСС 32 Финансови инструменти: представяне (напр. някои кооперации) може да се нуждаят от приспособяване на представянето във финансовите отчети на участието на членовете или собствениците на дялове.

7 В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Финансови отчети с общо предназначение (наричани „финансови отчети“) са тези, чиято цел е да отговорят на нуждите на ползватели, които не са в позицията да изискват отчети, направени с цел да отговорят на техни специфични информационни изисквания.

Практическа неприложимост: дадено изискване е практически неприложимо, когато предприятието не може да го приложи, след като е направило всички разумни усилия за това.

Международни стандарти за финансовo отчитане (МСФО) са Стандартите и Разясненията, приети от Съвета за Международни счетоводни стандарти (СМСС). Те се състоят от:

Съществени: пропуските и неточното представяне на позиции са съществени, ако те биха могли, по отделно или заедно, да повлияят на икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера или естеството на пропуска или грешката, преценени с отчитане на конкретните обстоятелства. Размерът или естеството на статията, или комбинация от двете, може да бъде определящият фактор.

Преценката дали даден пропуск или неточно представяне могат да повлияят на икономическите решения на ползвателите и следователно – дали те са съществени, изисква да се вземат предвид характеристиките на тези ползватели. Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети посочват в параграф 25, че „се приема, че ползвателите имат приемливи познания за бизнеса, стопанската дейност и счетоводното отчитане, както и желанието да проучат информацията с необходимата прилежност.“ Следователно при оценката трябва да се вземе предвид как ползвателите с такива характеристики може да се очаква разумно да бъдат повлияни при вземането на икономически решения.

Пояснителните приложения съдържат информация в допълнение към представената в отчета за финансовото състояние, отчета за всеобхватния доход, отделни отчети за дохода (ако са представени), отчета за промени в собствения капитал и отчета на паричните потоци. В пояснителните приложения се предоставя текстово описание или разбивка на статиите, посочени в тези отчети, както и информация за позициите, които не отговарят на условията за признаване в тези отчети.

Друг всеобхватен доход съдържа статии на приходи и разходи (включително корекции за прекласифициране), които не се признават в печалбата или загубата, както е разрешено или се изисква от други МСФО.

Компонентите на друг всеобхватен доход включват:

Собственици са държателите на инструменти, класифицирани като собствен капитал.

Печалбата или загубата е общата сума на приходите минус разходите, като се изключат компонентите на друг всеобхватен доход.

Корекции за прекласификация са сумите, прекласифицирани към печалбата или загубата през текущия период, които са признати в друг всеобхватен доход в текущия или предходен периоди.

Общ всеобхватен доход е промяната в собствения капитал през периода в резултат от операции и други събития, различни от промените в резултат от операции със собствениците в качеството им на собственици.

Общият всеобхватен доход се състои от всички компоненти на „печалбата или загубата“ и на „друг всеобхватен доход“.

8 Макар в настоящия стандарт да се използват термините „друг всеобхватен доход“, „печалбата или загубата“ и „общ всеобхватен доход“, предприятието може да използва други термини за описване на общите суми, при положение че значението е ясно. Например може да използва термина „нетен доход“ за описване на печалбата или загубата.

9 Финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на едно предприятие. Целта на финансовите отчети е да предоставят информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за широк кръг от ползватели при вземането на икономически решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да се постигне тази цел, във финансовите отчети се предоставя информация за предприятието относно:

Тази информация заедно с информацията в пояснителните приложения към финансовите отчети помага на ползвателите да преценяват бъдещите парични потоци на предприятието и по-специално тяхното разположение във времето и степен на сигурност.

10 Пълният комплект на финансовите отчети включва следните компоненти:

Предприятията могат да използват наименования на отчетите различни от тези, използвани в настоящия стандарт.

11 Предприятието представя с еднакво значение всички финансови отчети в пълен комплект от финансови отчети.

12 Както се разрешава в параграф 81, предприятието може да представя компонентите на печалбата или загубата или като част от единния отчет за всеобхватния доход, или в отделен отчет за дохода. Когато се представя отчет за дохода, той представлява част от пълния комплект финансови отчети и се представя непосредствено преди отчета за всеобхватния доход.

13 Много предприятия представят, освен финансовите си отчети, и финансов преглед от страна на ръководния екип, в който се описват и обясняват основните характеристики на финансовите резултати от дейността и финансовото състояние на предприятието и основните източници на несигурност, пред които то се изправя. Такива отчети може да включват и преглед на:

14 Много предприятия представят извън финансовите си отчети допълнителна информация като доклади по въпроси за околната среда и отчети за допълнителна полезна информация особено в отрасли, където екологичните фактори са значими и когато служителите се считат за важна група ползватели. Доклади и отчети, представяни извън финансовите отчети, са извън обхвата на МСФО.

15 Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с дефинициите и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в Общите положения. Приложението на МСФО, с допълнителни оповестявания, когато е необходимо, се предполага, че ще доведе до финансови отчети, които постигат честно представяне.

16 Предприятие, чиито финансови отчети са изготвени в съответствие с МСФО, изрично и безрезервно оповестява този факт в пояснителните приложения. Предприятието не може да определя финансовите отчети като съответстващи на МСФО, освен ако те не отговарят на всички изисквания на МСФО.

17 На практика при всички обстоятелства предприятието постига честно представяне чрез спазване на приложимите МСФО. Честното представяне изисква от предприятието също да:

18 Предприятието не поправя неподходящи счетоводни политики чрез оповестяване на използваните счетоводни политики или чрез пояснителни приложения или обяснителен материал.

19 В изключително редки обстоятелства, когато ръководният екип прецени, че спазването на изискване на даден МСФО ще бъде толкова подвеждащо, че ще противоречи на целта на финансовите отчети, изложена в Общите положения, предприятието се отклонява от тези изисквания по начина, посочен в параграф 20, ако съответната нормативна уредба изисква или по друг начин не забранява такова отклонение.

20 Когато предприятие се отклони от изискването на МСФО в съответствие с параграф 19, то е длъжно да оповести:

21 Когато дадено предприятие се е отклонило от изискване на МСФО в предходен период и това отклонение влияе на сумите, признати във финансовите отчети за текущия период, предприятието прави оповестявания съгласно параграф 20 в) и г).

22 Параграф 21 се прилага например, когато предприятие се е отклонило в предходен период от изискването на МСФО за оценката на активите или пасивите и това отклонение засяга оценката на промените в активите и пасивите, признати във финансовите отчети за текущия период.

23 В изключително редки случаи, когато ръководният екип стигне до заключение, че прилагането на определено изискване на МСФО може да бъде толкова подвеждащо, че да противоречи на целта на финансовите отчети, заложена в Общите положения, но съответната нормативна уредба забранява отклонение от изискването, предприятието трябва да намали до максимална възможна степен възприеманите подвеждащи аспекти на спазването на изискването, като оповести:

24 За целите на параграфи 19—23, дадена статия от информацията би била в противоречие с целите на финансовите отчети, когато тя не представя достоверно операциите, други събития и условия, които тя или претендира да представя, или може разумно да се очаква да представя и, следователно, тя вероятно би повлияла на икономическите решения на ползвателите на финансовите отчети. Когато се преценява дали спазването на специфично изискване на МСФО би било толкова подвеждащо, че да противоречи на целта на финансовите отчети, заложена в Общите положения, ръководният екип трябва да обсъди:

25 При изготвяне на финансовите отчети, ръководният екип трябва да направи оценка на способността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие. Предприятието изготвя финансови отчети на база действащо предприятие, освен ако ръководният екип възнамерява да ликвидира предприятието или няма реалистична алтернатива да не направи това. Когато ръководният екип е наясно, правейки оценката си, за съществена несигурност, свързана със събития или условия, която може да хвърли значителни съмнения относно способността на предприятието да продължи като действащо предприятие, предприятието следва да оповести тази несигурност. Когато предприятието не изготвя финансовите отчети на база действащо предприятие, то оповестява този факт, заедно с базата, на която са изготвени финансовите отчети, и причината, поради която на предприятието не се гледа като на действащо предприятие.

26 При оценката дали предположението за действащо предприятие е уместно, ръководството взема предвид цялата налична информация за бъдещето, което е най-малко, но без да се ограничава до дванадесет месеца от края на отчетния период. Степента на взимане под внимание зависи от фактите и в двата случая. Когато предприятието има история на печеливша дейност и непосредствен достъп до финансови ресурси, заключението, че действащо предприятие като база на счетоводно отчитане е подходящо, може да се постигне без детайлен анализ. В други случаи ръководството трябва да разгледа редица фактори, свързани с текущата и очаквана рентабилност, погасителни планове на дълга и потенциални източници на подмяна на финансирането, преди да може удовлетворително да реши, че базата на действащото предприятие е уместна.

27 Предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването.

28 Когато се използва принципът на начисляването, статиите се признават като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи (елементите на финансовите отчети), когато те отговарят на дефинициите и критериите за признаване на тези елементи в Общите положения.

29 Предприятието представя поотделно всяка съществена група от сходни статии. Предприятието представя поотделно статии от несходен характер или функция, освен ако са несъществени.

30 Финансовите отчети са резултат от обработката на голям брой операции или събития, които са обобщени в групи в зависимост от техния характер или функция. Крайният етап в процеса на обобщаване и класифициране е представянето на сбити и класифицирани данни, които формират единични статии във финансовите отчети. Единична статия, която самостоятелно не е съществена, се обобщава с други и се представя или в тези отчети, или в пояснителните приложения. Статия, която не е достатъчно съществена, за да изисква самостоятелно представяне в тези отчети, може да изисква отделно представяне в пояснителните приложения.

31 Предприятието не е нужно да представя специалното оповестяване, изисквано от МСФО, ако информацията не е съществена.

32 Предприятието не компенсира активи и пасиви или приходи и разходи, освен ако не се изисква или разрешава от даден МСФО.

33 Предприятието отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи. Компенсирането в отчетите за всеобхватния доход или финансовото състояние или в отделен отчет за доходите (ако се представя), освен когато то не отразява същността на операцията или събитието, отнема възможността на ползвателите да разберат операциите, други събития или условия, които са настъпили, и да оценят бъдещите парични потоци на предприятието. Отчитането на активи, нетно от корективи, например обезценка поради негодност на материални запаси и на съмнителни вземания, не се счита за компенсиране.

34 МСС 18 Приходи определя термина „приход“ и изисква той да бъде оценен по справедливата стойност на полученото възмездяване или на вземането, като се вземе предвид размерът на търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от предприятието. В хода на своята ежедневна дейност предприятието предприема и други операции, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива операции се представят, когато представянето им отразява същността на операцията или събитието чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, възникнали от същата операция. Например:

35 Освен това печалбите и загубите, възникващи от група подобни операции, се отчитат нетно, например печалби или загуби от операции с чужда валута или печалби или загуби от финансови инструменти, държани за търгуване. Предприятието обаче представя такива печалби и загуби отделно, ако те са съществени.

36 Предприятието представя пълен комплект финансови отчети (включително сравнителна информация) най-малко веднъж годишно. Когато краят на отчетния период на предприятието се промени и годишните счетоводни отчети са представени за по-дълъг или по-кратък от една година период, предприятието трябва да оповести следната информация като допълнение към отчетния период, за който се отнасят финансовите отчети:

37 Обикновено предприятията последователно изготвят финансови отчети за едногодишен период. Поради практически причини обаче някои предприятия предпочитат да се отчитат например за период от 52 седмици. Настоящият стандарт не изключва такава практика.

38 С изключение на случаите, когато МСФО разрешават или изискват друго, предприятието оповестява сравнителна информация по отношение на предходен период за всички суми, отчетени във финансовите отчети за текущия период. Сравнителната информация се включва в текстови и описателен вид, когато това е уместно и необходимо за по-доброто разбиране на финансовите отчети за текущия период.

39 Предприятие, оповестяващо сравнителна информация, следва да представи като минимум два отчета за финансовото състояние, два от всеки от другите отчети и свързаните с тях пояснителни приложения. Когато предприятие прилага счетоводна политика със задна дата или извършва преизчисляване със задна дата на статии в своите финансови отчети или когато прекласифицира статии във финансовите си отчети, то представя като минимум три отчета за финансовото състояние, два от всеки други отчети и свързаните с тях пояснителни приложения. Предприятието представя отчети за финансовото състояние към:

40 В някои случаи текстовата описателна информация, съдържаща се във финансовите отчети за предходния/предходните период(и), продължава да бъде актуална и за текущия период. Например, предприятие оповестява в текущия период подробности за съдебен спор, чийто изход е бил несигурен към края на непосредствено предходния отчетен период и чието решаване все още предстои. Ползвателите биха имали полза от информацията, че е съществувала такава несигурност към края на непосредствено предходния период, както и за стъпките, които са били предприети през периода, за да се разреши тази несигурност.

41 Когато предприятието промени представянето или класификацията на статии във финансовите си отчети, то прекласифицира сравнителната информация, освен ако прекласификацията е практически невъзможна. Когато предприятието прекласифицира сравнителни суми, то оповестява:

42 Когато прекласифицирането на сравнителна информация е практически невъзможно, предприятието оповестява:

43 Повишаването на съпоставимостта на информацията между периодите подпомага ползвателите при вземане на икономически решения, особено като позволява да се оценяват тенденциите във финансовата информация с цел предсказване на бъдещи развития. При някои обстоятелства обаче е практически невъзможно да се прекласифицира сравнителна информация за конкретен предходен период, за да се постигне съпоставимост с текущия период. Например в предходния период данните може да не са били събирани по начин, който позволява прекласифициране, и може да не е практично да се пресъздава информацията.

44 МСС 8 разглежда корекциите на сравнителната информация, изисквани, когато дадено предприятие промени счетоводната си политика или коригира грешка.

45 Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети се запазват и през следващите периоди, освен ако:

46 Например, значително придобиване или освобождаване или преглед на представянето на финансовите отчети може да подскажат, че финансовите отчети трябва да бъдат представени по различен начин. Предприятието променя представянето на финансовите си отчети, само в случай че промененото представяне предоставя информация, която е надеждна и по-значима за ползвателите на финансовите отчети и е вероятно преработената структура да продължи да се прилага така, че сравнимостта да не е накърнена. Когато са направени такива промени в представянето, предприятието прекласифицира сравнителната информация в съответствие с параграфи 41 и 42.

47 Настоящият стандарт изисква конкретни оповестявания в отчета за финансовото състояние или за всеобхватния доход, в отделен отчет за доходите (ако се представя такъв) или в отчета за промените в собствения капитал и изисква оповестяване на единични статии или в тези отчети, или в пояснителните приложения. МСС 7 Отчети за паричните потоци определя изискванията за представяне на информация за паричните потоци.

48 В настоящия стандарт понякога се използва терминът „оповестяване“ в по-широк смисъл, обхващащ и статии, представени във финансовите отчети. Оповестявания се изискват и от други МСФО. Освен ако не е предвидено обратното в друга разпоредба на настоящия стандарт или в друг МСФО, такива оповестявания може да се правят във финансовите отчети.

49 Предприятието ясно идентифицира финансовите отчети и ги разграничава от друга информация, представена в същия публикуван документ.

50 МСФО се прилагат само за финансовите отчети, а не непременно и за останалата информация, представена в годишен отчет, нормативно изисквана информация или друг документ. Поради това е много важно ползвателите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МСФО от останалата информация, която може да бъде полезна за тях, но не е обект на стандартите.

51 Предприятието ясно идентифицира всеки финансов отчет и пояснителните приложения. Освен това, предприятието изрично посочва следната информация и я повтаря, когато е необходимо, за да бъде тя разбираема:

52 Предприятието отговаря на изискванията на параграф 51, като представя подходящи заглавия на страници, отчети, пояснителни приложения, колони и други подобни. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например, когато предприятието представя финансовите отчети в електронен вид, не винаги се използват отделни страници; тогава предприятието използва горните статии, за да е сигурно, че информацията, включена във финансовите отчети, се разбира.

53 Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони от отчетната валута. Това е приемливо дотолкова, доколкото предприятието оповестява степента на закръгляване и не пропуска съществена информация.

54 Като минимум, отчетът за финансовото състояние включва единични статии, които представят следните количества:

55 Предприятието представя допълнителни единични статии, заглавия и междинни сборове в отчета за финансовото състояние, когато такова представяне е важно за разбиране на финансовото състояние на предприятието.

56 Когато предприятието представя текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи пасиви като отделни класификации в отчета за финансовото състояние, то не трябва да класифицира отсрочените данъчни активи (пасиви) като текущи активи (пасиви).

57 Настоящият стандарт не предписва определен ред или формат за представянето на статиите. Параграф 54 просто изброява статии, които са достатъчно различни по характер или функция, за да изискват отделно представяне в отчета за финансовото състояние. Освен това:

58 Предприятието прави преценка дали да представя допълнителните статии отделно въз основа на оценката на:

59 Използването на различни бази за оценка за различни класове активи подсказва, че те се различават по характер или функция и следователно трябва да се представят като отделни статии. Например, определени класове имоти, машини и съоръжения могат да бъдат отчетени по цена на придобиване или преоценена стойност в съответствие с изискванията на МСС 16.

60 Предприятията представят текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи пасиви като отделно класифицирани в своя отчет за финансовото състояние в съответствие с параграфи 66-76, освен когато, при представяне на база ликвидност, се предоставя информация, която е надеждна и по-значима. Когато се прилага това изключение, предприятието представя всички активи и пасиви по степента на ликвидност.

61 Който и метод на представяне да се приеме, предприятието оповестява сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца за всяка статия активи и пасиви, която съдържа очаквани за възстановяване или уреждане суми:

62 Когато предприятие доставя стоки или услуги в рамките на ясно определим работен цикъл, отделното класифициране на текущи и нетекущи активи и пасиви в отчета за финансовото състояние осигурява полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които циркулират за продължителен период като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на предприятието. По този начин се отграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл и задълженията, дължими за уреждане през същия период.

63 За някои предприятия, като финансовите институции, представянето на активите и пасивите във възходящ или низходящ ред на ликвидността предоставя информация, която е надеждна и по-значима, отколкото представянето на база текущи/нетекущи, тъй като предприятието не доставя стоки или услуги в рамките на ясно определим оперативен цикъл.

64 При прилагането на параграф 60 предприятието може да представя някои от своите активи и пасиви, като използва класификацията текущи/нетекущи, и други по степен на ликвидност, когато това предоставя надеждна и по-значима информация. Потребността от смесена база на представяне може да възникне, когато предприятието има разнообразни дейности.

65 Информацията за датите на реализация на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено предприятие. МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на датите на падежа на финансовите активи и финансовите пасиви. Финансовите активи включват търговски и други вземания, а финансовите пасиви включват търговски и други задължения. Информация за очакваната дата на възстановяване на непарични активи от рода на материални запаси и очакваната дата на уреждане на пасиви от рода на провизии също е полезна, независимо дали активите и пасивите са класифицирани като текущи или нетекущи. Например предприятието следва да оповести размера на материалните запаси, които се очаква да бъдат възстановени за период повече от дванадесет месеца след края на отчетния период.

66 Предприятието класифицира даден актив като текущ, когато:

Предприятието класифицира всички останали активи като нетекущи.

67 В настоящия стандарт се използва терминът „нетекущ“, в който се включват материалните, нематериалните и финансовите активи с дългосрочен характер. Той не забранява използването на алтернативни описания, стига значението им да е ясно.

68 Оперативният цикъл на предприятието е времето между придобиването на материалите, които влизат в процеса на обработка, и тяхното реализиране в пари или парични еквиваленти. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет медеца. Текущите активи включват активи (от рода на материални запаси и търговски вземания), които се продават, употребяват и реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието, дори когато не се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца след края на отчетния период. Текущите активи включват също активи, държани предимно с цел търгуване (финансовите активи в тази категория се класифицират като държани за търговия в съответствие с МСС 39) и текущата част на нетекущите финансови активи.

69 Предприятието класифицира даден пасив като текущ, когато:

Предприятието класифицира всички останали пасиви като нетекущи.

70 Някои текущи задължения, като търговски задължения и начисления към служители и за други оперативни разходи, представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния цикъл на дейността. Предприятието класифицира такива оперативни статии като текущи пасиви, дори ако те следва да бъдат уредени в рамките на повече от дванадесет месеца след края на отчетния период. Един и същ оперативен цикъл на предприятието следва да се прилага за класификацията на активите и пасивите на предприятието. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца.

71 Други текущи задължения не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но следва да се уредят в срок от дванадесет месеца след края на отчетния период или се държат предимно с цел търгуване. Например финансови пасиви, класифицирани като държани за търгуване съгласно МСС 39, банков овърдрафт и текущата част на нетекущи финансови пасиви, дължими дивиденти, данъци върху дохода и други нетърговски задължения. Финансови пасиви, които осигуряват финансирането на дългосрочна база (т.е. не са част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на предприятието) и които не следва да бъдат уредени в срок дванадесет месеца след отчетния период, са нетекущи задължения съгласно параграфи 74 и 75.

72 Предприятието класифицира своите финансови пасиви като текущи, когато следва да се уредят в рамките на дванадесет месеца след отчетния период, дори ако:

73 Ако предприятие очаква и има право на преценка да рефинансира или да прехвърли напред задължение за най-малко дванадесет месеца след отчетния период по съществуващо кредитно улеснение, то класифицира задължението като нетекущо, дори ако в противен случай то би било дължимо в по-кратък срок. Когато обаче рефинансирането или прехвърлянето напред на задължението не е по преценка на предприятието (например няма споразумение за рефинансиране), потенциалът за рефинансиране не се взема предвид и задължението се класифицира като текущо.

74 Когато предприятие наруши поето условие по дългосрочно споразумение на или преди края на отчетния период, в резултат на което задължението стане изискуемо, задължението се класифицира като текущо, дори ако кредитодателят се е съгласил, след отчетния период и преди одобрението на финансовите отчети за публикуване, да не изисква плащането като последица от нарушението. Задължението се класифицира като текущо, защото към края на отчетния период предприятието няма безусловно право да разсрочи уреждането му за период най-малко дванадесет месеца от тази дата.

75 Пасивът обаче се класифицира като нетекущ, ако кредитодателят се е съгласил към края на отчетния период да предостави гратисен период, приключващ най-малко дванадесет месеца след отчетния период, в рамките на който предприятието може да изправи нарушението, и през който кредитодателят не може да изиска незабавно погасяване.

76 По отношение на кредити, класифицирани като нетекущи, ако настъпят следните събития между края на отчетния период и датата на одобрение на финансовите отчети за публикуване, тези събития отговарят на условията за оповестяване като некоригиращи събития в съответствие с МСС 10 Събития след датата на баланса:

77 Предприятието оповестява в отчета за финансовото състояние или в пояснителните приложения към него допълнителни субкласификации на представените балансови статии, класифицирани по подходящ за дейността на предприятието начин.

78 Детайлите, описани в допълнителната класификация, зависят от изискванията на МСФО и от размера, характера и функциите на включените статии. Предприятието използва също факторите, посочени в параграф 58, за определяне базата на субкласификация. Оповестяванията варират за всяка статия, например:

79 Предприятието оповестява следната информация в отчета за финансовото състояние, в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения:

80 Предприятие без дялов капитал като например събирателно дружество или тръст оповестява информация, която е еквивалентна на изискваната в параграф 79 а), като показва движението за периода на всяка категория капиталови дялове, както и правата, преференциите и ограниченията за всяка от тези категории.

81 Предприятието следва да представи всички статии на приходи и разходи, признати през даден период:

82 Като минимум отчетът за всеобхватния доход включва статиите, които представляват следните суми за периода:

83 Предприятието оповестява следните статии в отчета за всеобхватния доход като разпределения на печалбата или загубата за периода:

84 Предприятието може да представи в отделен отчет за доходите (вж. параграф 81) статиите от параграф 82а—е и оповестяванията от параграф 83а).

85 Предприятието представя допълнителни единични статии, заглавия и междинни сборове в отчета за всеобхватния доход (ако се представя такъв), когато такова представяне е важно за разбиране на финансовите резултати на предприятието.

86 Тъй като ефектите от различните дейности, операции и събития в предприятието се различават по честота, потенциал за печалбата или загубата и предсказуемост, оповестяването на елементите на финансовите резултати улеснява ползвателите в разбирането на постигнатите финансови резултати и в разработването на прогнози на бъдещите резултати. Предприятието включва допълнителни статии в отчета за всеобхватния доход и в отделния отчет за доходите (ако се представя такъв), и изменя използваните описания и подредбата на статиите, когато това е необходимо за обясняване елементите на финансовите резултати. Факторите, които трябва да се вземат предвид, включват същественост, характер и функция на различните компоненти на приходите и разходите. Например, финансова институция може да измени горните описания, за да предостави информация, която е важна за дейността на финансова институция. Предприятието не компенсира статии на приходи и разходи, ако не отговаря на критериите в параграф 32.

87 Предприятието не представя статии на приходите и разходите като извънредни позиции в отчета за всеобхватния доход или в отделния отчет за доходите (ако се представя), нито в пояснителните приложения.

88 Предприятието признава всички елементи на приходите и разходите през периода в печалбата или загубата, освен ако даден МСФО не изисква или разрешава друго.

89 Някои МСФО определят обстоятелства, при които предприятието признава конкретни позиции извън печалбата или загубата през текущия период. МСС 8 определя две такива обстоятелства: корекция на грешки и ефектът от промени в счетоводната политика. Други МСФО изискват или разрешават компонентите на друг всеобхватен доход, които отговарят на дефиницията на Общите положения за приходи и разходи, да бъдат изключени от печалбата или загубата (вж. параграф 7).

90 Предприятието следва да оповести сумата на данъка върху дохода, отнасящ се до всеки компонент на друг всеобхватен доход, включително корекции от прекласификация, или в отчета за всеобхватния доход, или в пояснителните приложения.

91 Предприятието може да представи компоненти от друг всеобхватен доход или:

92 Предприятието оповестява корекциите от прекласификация, свързани с компоненти на друг всеобхватен доход.

93 Други МСФО определят дали и кога суми, признати преди в друг всеобхватен доход, се прекласифицират към печалбата или загубата. Тези прекласификации се наричат в настоящия стандарт корекции от прекласификация. Корекцията от прекласификация се включва заедно със свързания компонент от друг всеобхватен доход в периода, в който корекцията е прекласифицирана към печалбата или загубата. Например печалбите, реализирани от освобождаването от държани за продажба финансови активи, се включват в печалбата или загубата за текущия период. Тези суми може да са били признати в друг всеобхватен доход като нереализирани печалби в текущия или предходни периоди. Тези нереализирани печалби се приспадат от друг всеобхватен доход в периода, в който реализираните печалби се прекласифицират към печалбата или загубата, за да се избегне тяхното включване в общата сума на всеобхватния доход два пъти.

94 Предприятието може да представи корекциите от прекласификация в отчета за всеобхватен доход или в пояснителните приложения. Предприятие, което представя корекциите от прекласификация в пояснителните приложения, представя компонентите на другия всеобхватен доход след всички свързани корекции от прекласификация.

95 Корекции от прекласификация възникват например при освобождаване от чуждестранна дейност (вж. МСС 21), при отписване на държани за продажба финансови активи (вж. МСС 39) и когато хеджирана прогнозна операция засяга печалбата или загубата (вж. параграф 100 от МСС 39 във връзка с хеджиране на парични потоци).

96 Корекции от прекласификация не възникват при промени в преоценъчния излишък, признат в съответствие с МСС 16 или МСС 38 или при актюерски печалби или загуби при планове за дефинирани доходи, признати в съответствие с параграф 93А на МСС 19. Тези компоненти се признават в друг всеобхватен доход и се прекласифицират към печалбата или загубата в последващи периоди. Промените в преоценъчния излишък може да се прехвърлят към неразпределена печалба в последващи периоди, когато активът бъде използван или отписан (вж. МСС 16 и МСС 38). Актюерските печалби и загуби се отчитат в неразпределена печалба в периода, в който са признати като друг всеобхватен доход (вж. МСС 19).

97 Когато позициите на приходи или разходи са съществени, предприятието оповестява техния характер и сума поотделно.

98 Обстоятелствата, които могат да породят необходимост от отделно оповестяване на позициите на приходи и разходи, включват:

99 Предприятието представя анализ на разходите, признати в печалбата или загубата, използвайки класификация, която се основава или на същността на разходите, или на тяхната функция в рамките на предприятието, в зависимост от това коя от двете предоставя надеждна и по-значима информация.

100 Предприятията се насърчават да представят анализа в параграф 99 в отчета за всеобхватния доход или в отделния отчет за доходите (ако се представя такъв).

101 Разходните статии се класифицират допълнително с цел да се посочи обхватът на компонентите на финансовите резултати от дейността, които могат да се различават по отношение на честота, потенциал за печалбата или загубата и предвидимост. Тази информация се предоставя по един от възможните два начина.

102 Първият анализ на разходите е по метода „същност на разходите“. Предприятието обобщава разходите отнасящи се до печалбата или загубата според същността им (например амортизации, разходи за материали, транспортни разходи, разходи за персонала, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални групи. Пример за класификация съгласно метода на същност на разходите:

103 Вторият начин на анализ е познат като метод на „разходи по функционално предназначение“ или „себестойност на продажбите“ и групира разходите според тяхната функция като част от себестойността на продажбите или например разходите за продажби или административната дейност. Като минимум предприятието оповестява себестойността на продажбите си по този метод отделно от другите разходите. Този метод осигурява по-значима информация на ползвателите, отколкото класифицирането по същност на разходите, но преразпределянето на разходите по функции може да изисква произволни разпределения и предполага значителна субективна преценка. Пример за класификация по метода на функционалното предназначение на разходите е даден по-долу:

104 Предприятията, които класифицират разходите си по функционално предназначение, оповестяват допълнителна информация за същността на разходите, включително амортизационните разходи и разходите за персонала.

105 Изборът между метода на функционалното предназначение на разходите и метода на същност на разходите зависи както от историческите и отраслови фактори, така и от характера на предприятието. И двата начина осигуряват индикация за онези разходи, за които се очаква да варират, пряко или косвено, спрямо равнището на продажбите или производството на предприятието. Тъй като всеки от двата начина на представяне има своите предимства за различните видове предприятия, в настоящия стандарт се изисква ръководният екип да избере начина, който ще осигури най-значимо и надеждно представяне. Тъй като обаче информацията за същността на разходите на предприятието е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, когато се използва класификацията по функционално предназначение на разходите, се изисква допълнително оповестяване. В параграф 104 „разходи за персонала“ има същото значение, както в МСС 19.

106 Предприятието представя отчет за промените в собствения капитал, показващ в отчета:

107 Предприятието представя в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения сумата на дивидентите, признати като разпределения към собствениците през периода, както и свързаната сума на акция/дял.

108 В параграф 106 компонентите на собствения капитал включват например всеки клас на внесен капитал, натрупаното салдо от всеки клас на друг всеобхватен доход и неразпределена печалба.

109 Измененията в собствения капитал на предприятието между началото и края на отчетния период отразяват увеличението или намалението в неговите нетни активи през периода. С изключение на промените в резултат от операции със собствениците в качеството им на собственици (от рода на вноски в собствения капитал, обратно придобиване на инструменти на собствения капитал на предприятието и дивиденти) и разходи по операцията, пряко свързани с такива операции, цялостната промяна в собствения капитал през периода представлява общата сума на приходите и разходите, включително печалбите и загубите, генерирани от дейността на предприятието през този период.

110 МСС 8 изисква корекции със задна дата за отразяване на промени в счетоводната политика до степента, до която е практически уместно, освен когато преходните разпоредби на друг МСФО изискват друго. МСС 8 изисква също преизчислението за коригиране на грешки да се прави с обратна сила, доколкото е практически уместно. Корекциите със задна дата и преизчисленията със задна дата не представляват промени в собствения капитал, а са корекции на началното салдо на неразпределената печалба, освен когато МСФО изисква корекция със задна дата на друг компонент от собствения капитал. Параграф 106 (б) изисква оповестяване в отчета на промените на собствения капитал на общия размер на корекциите във всеки компонент на собствения капитал, явяващи се поотделно в резултат от промени в счетоводната политика и от корекции на грешки. Тези корекции се оповестяват за всеки предходен период и началото на периода.

111 Информацията за паричните потоци предоставя на ползвателите база за оценка на способността на предприятието да генерира пари и парични еквиваленти, както и на потребностите на предприятието да оползотвори тези парични потоци. МСС 7 определя изискванията за представяне и оповестяване на информация за паричните потоци.

112 Пояснителните приложения към финансовите отчети:

113 Пояснителните приложения към финансовите отчети, доколкото е практически уместно, се представят по систематичен начин. Предприятието прави кръстосани препратки за всяка статия в отчетите за финансовото състояние и за всеобхватния доход, в отделния отчет за доходите (ако се представя такъв) и в отчетите за промените в собствения капитал и за паричните потоци към всяка свързана с тях информация в пояснителните приложения.

114 Пояснителните приложения обикновено се представят в следния ред, който допринася за по-доброто разбиране на финансовите отчети и сравняването им с отчетите на други предприятия:

115 В някои случаи може да бъде необходимо или желателно редът на представяне на специфични статии да бъде променен в пояснителните приложения. Например, предприятието може да комбинира информация за промените в справедливата стойност, признати в печалбата или загубата, с информация за падежите на финансовите инструменти, макар че първите оповестявания се отнасят до отчета за всеобхватния доход или отделния отчет за доходите (ако се представя такъв), а вторият се отнася до отчета за финансовото състояние. Независимо от това, предприятието следва да запазва систематична структурата на пояснителните приложения, доколкото това е практически възможно.

116 Предприятието може да представя пояснителни приложения, предоставящи информация за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, като отделен раздел на финансовите отчети.

117 Предприятието оповестява в обобщението на значителните счетоводни политики следното:

118 За ползвателите е важно да бъдат информирани за използваната във финансовите отчети база (бази) за оценяване (напр. историческа цена, текуща стойност, нетна реализуема стойност, справедлива стойност или възстановима стойност), тъй като базата, на която се изготвят финансовите отчети, оказва значително влияние върху техния анализ. Когато са използвани повече от една оценъчни бази във финансовите отчети, например, когато определени групи активи се преоценяват, е достатъчно да се даде индикация за отделните категории активи и пасиви, към които е приложена всяка база за оценяване.

119 При вземането на решение дали да се оповести конкретна счетоводна политика ръководният екип преценява дали оповестяването ще подпомогне ползвателите в разбирането на начина, по който операциите, други събития и условия са отразени в отчетените финансови резултати и финансово състояние. Оповестяването на конкретни счетоводни политики е особено полезно за ползвателите, когато тези политики са избрани от алтернативите, позволени в МСФО. Пример за това е оповестяване дали предприятие признава своето участие в съвместно контролирано предприятие, като използва пропорционална консолидация или метода на собствения капитал (вж. МСС 31 Дялове в съвместни предприятия). Някои МСФО имат специфично изискване за оповестяване на конкретни счетоводни политики, включително избора, направен от ръководния екип измежду различните разрешени политики. Например МСС 16 изисква оповестяване на базите за оценка, използвани за категориите на имоти, машини и съоръжения.

120 Всяко предприятие преценява самостоятелно същността на своите операции и политиките, които ползвателят би очаквал да бъдат оповестени за този тип предприятие. Например ползвателите биха очаквали предприятие, подлежащо на данъчно облагане на дохода, да оповестява счетоводната политика за данъците върху дохода, включително относно отсрочени данъци и данъчни активи. Когато предприятието има съществени чуждестранни дейности или операции в чужда валута, се очаква то да оповести счетоводните политики за признаване на печалбите и загубите от сделки с чужда валута и хеджирането на тези печалби и загуби.

121 Една счетоводна политика може да бъде от съществено значение поради характера на дейността на предприятието, дори когато сумите, представени за текущия и предходните периоди, не са съществени. Освен това е подходящо да се оповести и счетоводната политика, която не е конкретно изисквана от МСФО, но е избрана и приложена в съответствие с МСС 8.

122 Предприятието оповестява в обобщението на значителните счетоводни политики или в други пояснителни приложения преценките, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки (вж. параграф 125), които ръководният екип е направил в процеса на прилагане на счетоводните политики на предприятието, които имат най-значителен ефект върху признатите във финансовите отчети суми.

123 В процеса на прилагане на счетоводните политики на предприятието, ръководният екип прави различни преценки, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки, които могат значително да повлияят на сумите, признати във финансовите отчети. Например ръководството прави преценки при определянето на следното:

124 Някои от оповестяванията, давани в съответствие с параграф 122, се изискват и от други МСФО. Например МСС 27 изисква предприятието да оповести причините, поради които участието в собствеността на предприятието не представлява контрол върху предприятието, в което е инвестирано, което не е дъщерно, макар повече от половината му гласове или потенциални гласове да се притежават директно или индиректно чрез дъщерни предприятия. МСС 40 Инвестиционни имоти изисква оповестяване на критериите, разработени от предприятието за разграничаване на инвестиционни имоти от имоти, използвани за собствени цели, и от имоти, държани за продажба в нормалния ход на дейността, когато класификацията на имотите е затруднена.

125 Предприятието оповестява информация за направените предположения относно бъдещето и други ключови източници на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период, които имат сериозен риск да доведат до съществени корекции към балансовите суми на активите и пасивите в рамките на следващата финансова година. По отношение на тези активи и пасиви, пояснителните приложения съдържат подробности за:

126 Определянето на балансовите суми на някои активи и пасиви изисква приблизителна оценка на ефектите от несигурни бъдещи събития върху тези активи и пасиви към края на отчетния период. Например при отсъствие на скоро наблюдавани пазарни цени, са необходими приблизителни оценки, ориентирани към бъдещето, за измерване на възстановимата сума на групи имоти, машини и съоръжения, ефектът от технологично остаряване върху материалните запаси, провизии – предмет на бъдещ изход от съдебен спор в ход и дългосрочни задължения към наети лица, като пенсионни задължения. Тези приблизителни оценки са свързани с предположения за такива позиции като корекция за риск на паричните потоци или процент на дисконтиране, бъдещи промени в заплатите и бъдещи промени на цените, засягащи други разходи.

127 Ключовите предположения и други ключови източници на несигурност на приблизителните оценки, оповестени в съответствие с параграф 125, се отнасят към приблизителните оценки, които изискват най-трудните, субективни и комплексни преценки на ръководството. Колкото повече се увеличава броят на променливите и предположенията, засягащи възможно бъдещо разрешаване на несигурността, толкова по-субективни и комплексни стават тези преценки и потенциалът за последваща съществена корекция на балансовите суми на активите и пасивите обикновено се увеличава съответно.

128 Оповестяванията по параграф 125 не се изискват за активи и пасиви, които съдържат значителен риск техните балансови суми да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, ако в края на отчетния период те са оценени по справедлива стойност на база скоро наблюдавани пазарни цени. Такива справедливи стойности може да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, но тези промени няма да се породят от предположения или други източници на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период.

129 Оповестяванията в параграф 125 се представят по начин, който помага на ползвателите на финансовите отчети да разберат преценките, направени от ръководния екип относно бъдещето и относно други източници на несигурност на приблизителните оценки. Характерът и степента на предоставената информация варират според характера на предположенията и други обстоятелства. Примери за типове правени оповестявания са:

130 Настоящият стандарт не изисква предприятието да оповестява бюджетна информация или прогнози при даването на оповестявания по параграф 125.

131 Понякога е практически невъзможно да се оповести степента на възможните ефекти на дадено предположение или друг източник на несигурност на оценките към края на отчетния период. В такива случаи предприятието оповестява, че е приемливо възможно, на базата на съществуващите знания, резултатите в рамките на следващата финансова година, които се различават от предположенията да изискват съществени корекции на балансовата сума на засегнатия актив или пасив. Във всички случаи предприятието оповестява характера и балансовата сума на конкретния актив или пасив (или група активи или пасиви), засегнати от предположението.

132 Оповестяването в параграф 122 на конкретни преценки, направени от ръководството в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието, не се отнася до оповестяванията на източниците на несигурност на оценките в параграф 125.

133 Други МСФО изискват оповестяване на някои предположения, които в противен случай биха били задължителни съгласно параграф 125. Например МСС 37 изисква оповестяване при определени обстоятелства на основни предположения, отнасящи се до бъдещи събития, засягащи групи провизии. МСС 7 изисква оповестяване на значителни предположения, прилагани при оценката на справедливата стойност на финансови активи и финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност. МСС 16 изисква оповестяване на значителни предположения, прилагани при оценката на справедливите стойности на преоценени позиции на имоти, машини и съоръжения.

134 Предприятието оповестява информация, която дава възможност на ползвателите на финансовите отчети да оценят неговите цели, политики и процеси за управление на капитала.

135 За да спази изискванията на параграф 134, предприятието оповестява следното:

Предприятието базира такива оповестявания на информацията, предоставяна вътрешно на ключовия управленски персонал.

136 Предприятието може да управлява капитала по редица начини и да бъде предмет на различни изисквания за капитала. Например даден конгломерат може да включва предприятия, които извършват застрахователна и банкова дейност и тези предприятия могат да функционират в различни юрисдикции. Когато обобщено оповестяване на изискванията по отношение на капитала и начина на управление не би предоставило полезна информация или би изкривило възприемането на капиталовите ресурси на предприятието от ползвателя на финансовите отчети, предприятието следва да оповести отделна информация за всяко приложимо към него изискване по отношение на капитала.

137 Предприятието оповестява в пояснителните приложения:

138 Предприятието оповестява следната информация, ако тя не е оповестена никъде другаде в публикуваната информация с финансовите отчети:

139 Предприятието прилага настоящия Стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2009 година. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за по-ранен период, то оповестява този факт.

140 настоящият стандарт заменя МСС 1 Представяне на финансови отчети, преработен през 2003 г. с измененията и допълненията му от 2005 г.

1. Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното третиране на материалните запаси. Основен проблем при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Настоящият стандарт дава практически указания за определянето на себестойността и нейното последващо признаване за разход, включително и всяка обезценка до нетната реализируема стойност. Освен това той дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността, съгласно които се определят разходите за материални запаси.

2. Настоящият стандарт следва да се прилага за всички материални запаси с изключение на:

3. Настоящият стандарт не се прилага при оценката на активи, държани от:

4. Материалните запаси, посочени в параграф 3, буква а), се оценяват по нетна реализируема стойност на определени етапи на производството. Това например става, когато земеделската реколта е вече прибрана, когато е приключил процесът на добиване на полезни изкопаеми и продажбата е осигурена чрез форуърден договор или правителствена гаранция или когато има активен пазар и съществува незначителен риск стоката да не може да бъде продадена. Тези материални запаси се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

5. Брокери търговци са тези, които купуват или продават стоки за чужда или собствена сметка. Материалните запаси, разглеждани в параграф 3, буква б), са придобити основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или брокерско-търговския марж. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, те се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Материални запаси — активи:

Нетна реализируема стойност — предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.

Справедлива стойност — сумата, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив — уреден между информирани и желаещи страни в сделка при справедливи пазарни условия.

7. Под нетна реализируема стойност се има предвид нетната сума, която едно предприятие очаква да реализира от продажбата на материален запас в обичайния процес на дейност. Справедливата стойност отразява сумата, за която същият материален запас може да бъде разменен между информирани и желаещи купувачи и продавачи на пазара. Нетната реализируема стойност е специфична стойност за конкретното предприятие, докато справедливата стойност не е. Нетната реализируема стойност на материалните запаси може да не е равна на справедливата стойност минус разходите за продажба.

8. Материалните запаси обхващат закупените и предназначените за продажба стоки, включително например стоките, закупени от търговци на дребно и предназначени за продажба, или земя и други имоти за продажба. Материалните запаси обхващат също така и напълно завършената продукция или незавършеното производство, което е в процес на производство в предприятието, и включват материали и запаси, предназначени да се използват в процеса на производство. В случай на предоставяне на услуги материалните запаси включват разходите за услугите съгласно параграф 19, за които предприятието все още не е признало свързаните с тях приходи (вж. МСС 18 Приходи).

9. Материалните запаси се оценяват по по-ниската от себестойността и нетната реализируема стойност.

10. Себестойността на материалните запаси представлява сумата от всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние.

11. Разходите за закупуване на материалните запаси включват покупната цена, митните сборове и други данъци (различни от тези, които впоследствие предприятието може да си възстановява от данъчните органи), транспортните разходи и други, които могат директно да се отнесат към придобиването на завършените стоки, материалите и услугите. Търговските отстъпки, рабати и други подобни компоненти се приспадат при определяне на покупната стойност.

12. Разходите за преработка на материалните запаси включват разходи, пряко свързани с произвежданите единици, като например прекия труд. Освен това те включват и систематично начисляване на постоянните и променливите общи разходи, които се правят при преработването на материалите в готова продукция. Постоянните общи разходи са тези непреки производствени разходи, които остават сравнително постоянни, независимо от обема на производство, като например амортизацията и поддръжката на производствени сгради и оборудване, а така също и разходите за ръководството и администрацията на производството. Променливите общи разходи са тези непреки производствени разходи, които се изменят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството, като например непреките материали и непрекия труд.

13. Класифицирането на постоянните общи разходи към разходите за преработка се базира на нормалния капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка. Реалното ниво на производство може да бъде използвано, ако то се приближава до нормалния капацитет. Сумата на постоянните общи разходи, начислени за всяка единица продукция, не се увеличава в резултат на нисък обем на производство или когато предприятието е в застой. Неразпределените общи разходи се признават за разходи в периода, в който те възникват. В периоди на необичайно високо производство размерът на постоянните общи разходи, който се начислява за всяка произведена единица, се намалява, така че оценката на материалните запаси да не превишава тяхната себестойност. Променливите общи разходи се разпределят за всяка произведена единица на базата на реалното използване на производствените мощности.

14. Производственият процес може да даде като резултат едновременното производство на повече от един продукт. Такъв е случаят например при производството на свързани продукти или когато се произвеждат основен продукт и съпътстващ продукт. Когато разходите за преработката на всеки продукт не са ясно разграничими, те се разпределят между продуктите на рационална и последователна основа. Така например разпределението може да се базира на относителната стойност на продажбите на всеки продукт или на всеки етап от производствения процес, на който продуктите могат да бъдат разграничавани помежду им, или при завършване на производството. Повечето съпътстващи продукти по своята природа са несъществени. В такъв случай те обикновено се оценяват с нетната реализируема стойност и тази стойност се приспада от стойността на основния продукт. В резултат на това балансовата стойност на основния продукт не се различава съществено от неговата себестойност.

15. Другите разходи се включват в себестойността на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им местоположение и състояние. Така например в себестойността на материалните запаси може да се окаже уместно да бъдат включени непроизводствените общи разходи или разходите за проектиране на продукти за конкретни клиенти.

16. Примери за разходи, изключвани от себестойността на материалните запаси и признавани като разходи за периода, в който те са възникнали, са:

17. В ограничени случаи разходите по ползвани кредити, които са определени в МСС 23 Разходи по заеми, се включват в стойността на материалните запаси.

18. Едно предприятие може да закупи материални запаси при условия на разсрочено плащане. Когато договореностите по същество съдържат елемент на финансиране, като например разликата между покупната цена за нормални кредитни срокове и платената сума, този елемент се признава като разход за лихви за периода на финансирането.

19. Дотолкова, доколкото доставчиците на услуги имат материални запаси, те се оценяват по себестойността на тяхното производство. Тази себестойност се състои главно от разходите за труд и другите разходи за персонала, пряко зает в предоставянето на услугата, включително служителите, изпълняващи надзорна дейност, и съответната част от общите разходи за тях. Трудът и другите разходи, свързани с продажбите и общия административен персонал, не се включват, а се признават като разходи за периода, в който са възникнали. Себестойността на материалните запаси на доставчиците на услуги не включва надценките за печалба или неотносимите общи разходи, които понякога са включени в цената, която искат доставчиците на услуги.

20. Съгласно МСС 41 Земеделие материалните запаси, които представляват предимно земеделска продукция, добита от биологични активи, се оценяват при първоначалното им признаване по справедлива стойност, намалена с приблизително оценените разходи при пункта за продажба към момента на добиването. За целите на прилагане на настоящия стандарт това е себестойността на материалните запаси към тази дата.

21. Способите за оценка на себестойността на материалните запаси, като например метода на стандартната себестойност за разходите или методът „цени на дребно“, могат да бъдат използвани за удобство, ако резултатите се приближават до себестойността. Стандартната себестойност взима предвид нормалните нива на материали и доставки, труда, ефикасността и използването на капацитета. Те се преразглеждат редовно и ако е необходимо, се преизчисляват съобразно новите условия.

22. Методът „цени на дребно“ се използва често в търговията на дребно за оценяване на голям брой бързооборотни позиции от материални запаси, които имат еднакви надценки и за които е неуместно използването на други методи. Себестойността на материалните запаси се определя, като продажната цена на запасите се намалява с подходящия процент на брутната надценка. Използваният процент следва да взима предвид запасите, чиито цени са намалени под началната продажна цена. Често за всяка група стоки на дребно се използва осреднен процент.

23. Разходите за материалните запаси от позициите, които обикновено не са взаимозаменяеми, и произведените стоки или извършените услуги са предназначени за конкретни проекти, трябва да бъдат определени чрез използването на конкретна идентификация на себестойността на всеки от тях.

24. Конкретна идентификация за себестойността означава, че конкретни разходи се свързват с определени позиции материални запаси. Това е подходящо третиране на единици, които са предназначени за конкретен проект, независимо дали те са били закупени или произведени. Конкретната идентификация на разходите обаче е неуместна при голям брой позиции материални запаси, които обичайно са взаимозаменяеми. В такива случаи методът на подбор на тези единици, които остават в запасите, би могъл да се използва за постигане на преднамерен ефект върху печалбата или загубата.

25. Разходите за материални запаси, които са различни от уредените в параграф 23, трябва да се определят чрез използването на методите „първа входяща — първа изходяща“ (FIFO) или среднопретеглена стойност. Едно предприятие следва да използва едни и същи методи за определяне на разходите за всички материални запаси със сходна същност и употреба за предприятието. За материалните запаси с различна същност и употреба могат да бъдат оправдани различни методи за изписване на себестойността.

26. Например материалните запаси, които са използвани в един бизнес сегмент, могат да имат полза за предприятието, различна от тази, която биха имали в друг бизнес сегмент. Обаче разликата в географското местоположение на материалните запаси (или в съответните данъчни закони) сама по себе си не е достатъчна да оправдае използването на различни методи за изписване на себестойността.

27. Според метода FIFO позициите от материалните запаси, които са закупени или произведени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите позиции в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни. По метода за среднопретеглената стойност разходите за всяка позиция се определят от среднопретеглената себестойност на сходните позиции в началото на периода и себестойността на сходните позиции, закупени или произведени през периода. Осредняването може да бъде изчислявано на периодична основа или при постъпване на всяка допълнителна доставка в зависимост от условията в предприятието.

28. Себестойността на материалните запаси може да е невъзстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели, или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността на материалните запаси може да бъде невъзстановима, ако приблизително определените разходи за завършване или приблизително определените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Практиката на обезценяване на материалните запаси под себестойността им до нетната реализируема стойност е в съответствие с разбирането, че активите не трябва да се отчитат със стойности, превишаващи очакваните суми от тяхната продажба или използване.

29. Материалните запаси обикновено се обезценяват до нетната реализируема стойност на базата на отделни позиции. При някои обстоятелства обаче може да бъде подходящо да се групират сходни или свързани позиции. Така например подобен случай може да има при позиции материални запаси, които са свързани с един и същ производствен асортимент, които имат сходно предназначение или крайна употреба; произведени са и са предлагани в една и съща географска зона и на практика не могат да бъдат оценени отделно от други позиции, участващи в същия производствен асортимент. Не е уместно да се обезценяват материални запаси въз основа на класификационни групи, например стоки или всички материални запаси в даден отрасъл или географски сегмент. Доставчиците на услуги обикновено натрупват разходи във връзка с всяка услуга, за която се иска отделна продажна цена. Ето защо всяка такава услуга се третира като отделна позиция.

30. Приблизителното оценяване на нетната реализируема стойност се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка според обема на материалните запаси, който се очаква да бъде реализиран. Тези оценки отчитат колебанията в цените или разходите, които са в пряка връзка със събитията, станали след приключване на периода дотолкова, доколкото тези събития потвърждават условията, съществуващи в края на периода.

31. Освен това приблизителната оценка на нетната реализируема стойност следва да отчита какво е предназначението на държаните материални запаси. Като например — нетната реализируема стойност на количеството материални запаси, държани за изпълнение на фирмените договори за продажби или предоставяне на услуги, се базира на договорната цена. Ако договорите за продажба са за по-малко количество от държаните материални запаси, нетната реализируема стойност на превишението има като база основните цени на продажба. Провизии могат да възникнат от фирмени договори за продажба, превишаващи по количество материалните запаси, или от фирмени договори за покупка. Такива провизии се разглеждат съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи.

32. Материалите и другите запаси, държани с оглед да бъдат използвани в производството на материални запаси, не се обезценяват под себестойността им, ако се очаква завършените продукти, в които те ще бъдат вложени, да бъдат продадени по тяхната себестойност или над нея. Когато обаче спад на цената на материалите сочи, че себестойността на готовата продукция ще превиши нетната ѝ реализируема стойност, материалите се обезценяват до нетната реализируема стойност. При тези условия възможно най-добрата мярка за нетната реализируема стойност на материалните запаси е заместителната.

33. Към всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до обезценяването на материалните запаси под тяхната себестойност, вече не са налице или когато има ясно доказателство за увеличение на нетната реализируема стойност заради промяна в икономическите обстоятелства, сумата на обезценката се възстановява (т.е възстановяването е ограничено до сумата на първоначалната обезценка), така че новата балансова стойност е по-ниската от себестойността и преразгледаната нетна реализируема стойност. Такъв е случаят, когато например дадена позиция от материалните запаси, която се отчита по нетна реализируема стойност поради спад в цената на продажбите, е все още в наличност в даден последващ период и нейната продажна цена се е увеличила.

34. Когато се продават материални запаси, тяхната балансова стойност следва да бъде призната като разход през периода, през който е бил признат съответният приход. Сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализируема стойност, както и всички загуби от материални запаси следва да се признаят като разходи за периода на обезценката или на възникването на загубите. Сумата на евентуалното обратно възстановяване на стойността на обезценката на материалните запаси, възникнало в резултат на увеличение на нетната реализируема стойност, следва да бъде призната като намаляване на сумата на признатите разходи за материални запаси през периода, през който е възникнало възстановяването.

35. Някои материални запаси могат да бъдат отнесени по сметките на други активи, като например материални запаси, които се използват като компонент на създадените от самото предприятие собствени имоти, съоръжения и оборудване. Материалните запаси, отнесени към друг актив, се признават за разход в продължение на полезния живот на актива.

36. Финансовите отчети трябва да оповестяват:

37. Информацията за балансовата сума, съдържаща се в различните класификации на материалните запаси, и степента на промените на тези активи е полезна за потребителите на финансовите отчети. Обичайни класификации на материалните запаси са стоки, производствени запаси, материали, незавършено производство и готова продукция. Материалните запаси на доставчиците на услуги могат да бъдат описани като незавършено производство.

38. Сумите на материалните запаси, признати като разход за периода, които често се отнасят към себестойността на продадената продукция, съставляват тези разходи, преди това включени в оценката на материалните запаси, които вече са продадени, и неразпределените общи разходи, както и наднормативните суми на производствените разходи за материални запаси. Условията в едно предприятие могат също да дадат основание за включване на други суми, като разходи за дистрибуция.

39. Някои предприятия приемат формат на ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ , в резултат на който се оповестяват суми, различни от себестойността на материалните запаси, признати като разход за периода. При този формат предприятието представя анализ на разходите, използвайки класификация, базирана на характера на разходите. В този случай предприятието оповестява признатите разходи за суровини и консумативи, разходите за труд и другите разходи, заедно със сумата на нетната промяна на материалните запаси за периода.

40. Предприятието следва да прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

41. Настоящият стандарт заменя МСС 2 Материални запаси (преработен през 1993 г.).

42. Настоящият стандарт заменя ПКР-1 Последователност — различни методи за изписване на себестойността на материалните запаси.

1. Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.

2. Настоящият стандарт заменя досегашния МСС 7 Отчет на измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г.

3. Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от характера на дейността на предприятието и независимо от това, дали паричните средства могат да се разглеждат като продукт на предприятието, какъвто може да бъде случаят при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са основните им дейности, които генерират приходи. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Поради това стандартът изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци.

4. Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително и неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при извършването на оценката на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите от дейността на различните предприятия, защото премахва ефекта от различното счетоводно третиране на едни и същи сделки и събития.

5. Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Парични средства — парични средства, налични в брой и под формата на безсрочни депозити.

Парични еквиваленти — краткосрочни високоликвидни инвестиции, които са леснообръщаеми в конкретни парични суми и са свързани с незначителен риск от промяна в стойността им.

Парични потоци — входящи и изходящи потоци от парични средства и парични еквиваленти.

Оперативна дейност — основната дейност на предприятието, която генерира приходи, както и друга дейност, която не е инвестиционна или финансова.

Инвестиционна дейност — придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти.

Финансова дейност — дейност, която води до промени в размера и състава на внесения собствен капитал и привлечените средства на предприятието.

7. Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция нормално се категоризира като паричен еквивалент само когато има краткосрочен падеж, като например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в акции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество не са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочен срок за изкупуване.

8. Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е платим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като елемент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банково обслужване е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт.

9. Паричните потоци изключват движенията между статии, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

10. Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, категоризирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

11. Предприятието представя паричните си потоци, свързани с оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-подходящ за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на зависимостите между тези дейности.

12. Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на кредит включва както лихва, така и главница, лихвата може да бъде класифицирана като оперативна дейност, а главницата — като финансова дейност.

13. Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативните дейности.

14. Паричните потоци от оперативната дейност се генерират главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативна дейност могат да се посочат:

Някои сделки, като например продажбата на дадено оборудване, могат да донесат печалба или загуба, която се включва при определянето на общата печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки обаче, представляват парични потоци от инвестиционна дейност.

15. Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

16. Отделното отчитане на паричните потоци, генерирани от инвестиционната дейност, е важно, защото паричните потоци представляват размера на разходите, направени за ресурси, които са предназначени да генерират бъдещи приходи и парични потоци. Като пример за парични потоци от инвестиционни дейности могат да се посочат:

Когато даден договор се отчита като хеджиране на определима позиция, паричните потоци от договора се класифицират по същия начин, както паричните потоци на позицията, която се хеджира.

17. Отделното оповестяване на паричните потоци, генерирани от финансовата дейност, е важно, защото помага при прогнозирането на сумите от бъдещите парични потоци, които представляват вземания на институциите, които са предоставили капитал на предприятието. Като примери за парични потоци от финансова дейност могат да се посочат:

18. Предприятието трябва да отчита паричните потоци от оперативната дейност, като използва:

19. Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оперативната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информация, която може да бъде полезна при оценяване на паричните потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена:

20. При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на нетната печалба или загуба по отношение на ефектите на:

Алтернативно нетният паричен поток от оперативната дейност може да бъде представен по косвения метод, като се покажат приходите и разходите, представени в ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ и промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период.

21. Предприятието трябва да отчита поотделно основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания, произтичащи от инвестиционна и финансова дейност, освен когато паричните потоци, описани в параграфи 22 и 24, се отчитат на нетна база.

22. Паричните потоци, произтичащи от посочената по-долу оперативна, инвестиционна или финансова дейност, могат да се отчитат на нетна база:

23. Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква а), са:

Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква б), са авансите, отпускани за и погасяването на:

24. Паричните потоци, генерирани от всяка от следните дейности на дадена финансова институция, могат да бъдат отчитани на нетна база:

25. Паричните потоци, генерирани от сделки в чуждестранна валута, трябва да се отчитат във функционалната валута на предприятието, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на функционалната валута към чуждестранната валута на датата на паричния поток.

26. Паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие трябва да се приведат към обменния курс на функционалната валута към чуждата валута на датата на паричния поток.

27. Паричните потоци в чуждестранна валута се отчитат по начин, отговарящ на МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове. Това позволява използването на обменен курс, който е приблизително равен на действителния обменен курс. Например среднопретегленият обменен курс за отчетния период може да се използва за счетоводно отчитане на сделки в чуждестранна валута или за превалутиране на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие. МСС 21 обаче не позволява да се използва обменният курс за деня на изготвяне на ►M5  отчета за финансовото състояние ◄ при превалутирането на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие.

28. Нереализираните печалби или загуби, произтичащи от промени в курсовете на чуждестранната валута, не са парични потоци. Но влиянието на промените в обменните курсове върху паричните средства или паричните еквиваленти, държани или дължими в чуждестранна валута, се отчита в отчета за паричните потоци, за да се извърши равнение на паричните средства и паричните еквиваленти в началото и в края на периода. Тази сума се представя отделно от паричните потоци от оперативни, инвестиционни и финансови дейности и включва евентуалните разлики, които биха се получили, ако тези парични потоци бяха отчитани по обменните курсове в края на периода.

29. [Заличен]

30. [Заличен]

31. Паричните потоци от получени и изплатени лихви и дивиденти трябва да бъдат отчитани поотделно. Всеки поток трябва да се категоризира поотделно по последователен начин от един в друг период като отнасящ се до оперативната, инвестиционната или финансовата дейност.

32. Общата сума на лихвата, изплатена през даден период, се оповестява в отчета за паричните потоци независимо от това дали е призната като разход в ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ , или е капитализирана в съответствие с МСС 23 Разходи по заеми.

33. При финансова институция изплатените лихви и получените лихви и дивиденти обикновено се категоризират като парични потоци от оперативната дейност. Не съществува обаче консенсус по категоризацията на тези парични потоци за другите предприятия. Изплатените лихви и получените лихви и дивиденти могат да бъдат категоризирани като парични потоци от оперативната дейност, тъй като те се включват в определянето на печалбата или загубата. Като алтернатива изплатените лихви и получените лихви и дивиденти могат да се категоризират съответно като финансови парични потоци и инвестиционни парични потоци, тъй като те представляват разходи за получаването на финансови ресурси или възвръщаемост на инвестициите.

34. Изплатените дивиденти могат да се категоризират като финансов паричен поток, тъй като те представляват разходи за получаване на финансови ресурси. Като алтернатива изплатените дивиденти могат да се категоризират като компонент на паричните потоци от оперативната дейност, за да се подпомогнат ползвателите при определянето на способността на предприятието да изплаща дивиденти от оперативните си парични потоци.

35. Паричните потоци, генерирани от данъци върху дохода, трябва да се отчитат поотделно и да се категоризират като парични потоци от оперативна дейност, освен ако не могат да бъдат конкретно определени като инвестиционна или финансова дейност.

36. Данъците върху дохода възникват при сделки, пораждащи парични потоци, които се категоризират в отчета за паричните потоци като основна, инвестиционна или финансова дейност. Докато разходите за данъци могат лесно да се определят като отнасящи се до инвестиционната или финансовата дейност, често е непрактично свързаните с тях парични потоци от данъци да се съотнасят към тях, а и те могат да възникнат в отчетен период, различен от този на паричните потоци на основната сделка. Затова платените данъци обикновено се категоризират като парични потоци от оперативна дейност. Когато обаче е практично данъчният паричен поток да се съотнесе към отделна сделка, която създава парични потоци, категоризирани като инвестиционна или финансова дейност, данъчният паричен поток се категоризира според случая като инвестиционна или финансова дейност. Когато данъчните парични потоци са разпределени в повече от една категория дейности, се оповестява общата сума платени данъци.

37. Когато се осчетоводява инвестиция в асоциирано или дъщерно предприятие чрез използване на метода на собствения капитал или себестойностния метод, инвеститорът свежда отчитането в своя отчет за паричните потоци само до паричните потоци между себе си и предприятието, в което се извършва инвестицията, например — само до дивиденти и аванси.

38. Предприятие, което отчита своя дял в съвместно контролирано предприятие (вж. МСС 31 Дялове в съвместни предприятия), като използва пропорционална консолидация, включва в консолидирания си отчет за паричните потоци своя пропорционален дял от паричните потоци на съвместно контролираното предприятие. Предприятие, което отчита такъв дял, като използва капиталовия метод, включва в отчета си за паричните потоци онези парични потоци, които се отнасят до инвестициите му в съвместно контролираното предприятие, както и разпределенията от дохода и други плащания или постъпления между него и съвместно контролираното предприятие.

39. Съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиването и освобождаването от дъщерни предприятия или други стопански единици, трябва да се представят поотделно и да се категоризират като инвестиционна дейност.

40. Предприятието трябва да оповести съвкупно, по отношение както на придобиванията, така и на освобождаването от дъщерни предприятия или други стопански единици през отчетния период, всеки от следните елементи:

41. Отделното представяне на влиянието върху паричните потоци на придобиването или освобождаването от дъщерни предприятия и други стопански единици като статии на отделни редове, заедно с отделното оповестяване на сумите от придобитите или продадени активи и пасиви, спомага да се разграничат тези парични потоци от паричните потоци, произтичащи от друга оперативна, инвестиционна и финансова дейност. Ефектите на продажбите върху паричните потоци не се приспадат от паричните потоци от придобиванията.

42. Съвкупната сума на платените или получените парични средства като покупна или продажна цена се записва в отчета за паричните потоци нетно от придобитите или освободени парични средства или парични еквиваленти.

43. Инвестиционните и финансовите операции, при които не се изисква използване на парични средства или парични еквиваленти, трябва да се изключат от отчета за паричните потоци. Такива операции трябва да бъдат отразени на друго място във финансовите отчети по начин, който дава цялата съответна информация за тези инвестиционни и финансови дейности.

44. Много инвестиционни и финансови дейности не оказват пряко влияние върху текущите парични потоци, въпреки че засягат структурата на капитала и активите на предприятието. Изключването на безналичните операции от отчета за паричните потоци е в съответствие с целта на отчета за паричните потоци, тъй като тези статии не отразяват паричните потоци през текущия период. По-долу са дадени примери за безналични операции:

45. Предприятието трябва да оповестява компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти, както и да представя равнението на тези суми в своя отчет за паричните потоци с равностойни статии, посочени в ►M5  отчета за финансовото състояние ◄ .

46. С оглед на разнообразието в практиката на управлението на паричните средства и схемите на банково обслужване в различните части на света и за да се спазят изискванията на МСС 1 Представяне на финансови отчети, предприятието оповестява възприетата от него политика при определянето на състава на паричните средства и паричните еквиваленти.

47. Влиянието на всяка промяна в политиката за определяне на компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти, например промяна в категоризацията на финансовите инструменти, които преди това не са били считани за част от инвестиционния портфейл на предприятието, се отчита съгласно изискванията на МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

48. Предприятието трябва да оповестява заедно с коментар, даван от ръководството, размера на значителните наличности на парични средства и парични еквиваленти, държани от предприятието, които не са на разположение за ползване от групата.

49. Има редица обстоятелства, при които паричните средства и паричните еквиваленти, държани от предприятието, не са на разположение за ползване от страна на групата. Като пример могат да се посочат наличностите на парични средства и парични еквиваленти, които държи дъщерно дружество, което работи в страна, в която се прилагат валутен контрол или други правни ограничения, когато наличностите не са на разположение за общо ползване от предприятието майка или от други дъщерни предприятия.

50. Допълнителната информация може да се окаже необходима на ползвателя, за да разбере финансовото състояние и ликвидността на предприятието. Оповестяването на тази информация, заедно с коментар от страна на ръководството, е желателно и може да съдържа следното:

51. Отделното оповестяване на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет, и паричните потоци, необходими за поддържането на оперативния капацитет, е от полза за ползвателя и му помага да определи дали предприятието инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет. Предприятие, което не инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет, може да ощетява бъдещата си рентабилност за сметка на текущата ликвидност и разпределяните между собствениците суми.

52. Отчитането на паричните потоци по сегменти дава възможност на ползвателите да разберат по-добре отношението между паричните потоци от стопанската дейност като цяло и между съставните ѝ части, както и наличието и динамиката на паричните потоци по сегменти.

53. Настоящият стандарт влиза в сила по отношение на финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 1994 г.

1. Целта на настоящия стандарт е да се предвидят критериите за подбор и промяна на счетоводната политика, както и счетоводното третиране и оповестяване на промените в счетоводната политика, счетоводните приблизителни оценки и коригирането на грешки. Настоящият стандарт има за цел да подобри значението и надеждността на финансовите отчети на предприятието, както и съпоставимостта на тези финансови отчети във времето и спрямо финансовите отчети на други предприятия.

2. Изискванията за оповестяване на счетоводната политика, освен тези, отнасящи се до промените в счетоводна политика, са разгледани в МСС 1 Представяне на финансови отчети.

3. Настоящият стандарт се прилага при подбора и прилагането на счетоводните политики и отразяването на промените в счетоводните политики, счетоводните приблизителни оценки и коригирането на грешки от предходен период.

4. Данъчните ефекти от корекциите на грешки от предходен период и корекциите с обратна сила за отразяване на промени в счетоводната политика се признават и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

5. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Счетоводна политика — конкретни принципи, изходни положения, конвенции, правила и практики, прилагани от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.

Промяна в счетоводна приблизителна оценка — корекция на балансовата стойност на даден актив или пасив или сумата на периодичното потребление на даден актив, получена след оценка на сегашното състояние и очакваните бъдещи изгоди и задължения, свързани с активите и пасивите. Промени в счетоводните приблизителни оценки настъпват в резултат на нова информация или ново развитие и в тази връзка не се третират като корекции на грешки.

Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) — ►M5  МСФО ◄ , приети от Съвета по Международни счетоводни стандарти (СМСС). Те обхващат:

Същественост — пропуските и неточното представяне на позиции са съществени, ако те биха могли поотделно или заедно да повлияят на икономическите решения на ползвателите, ►M5  направени ◄ въз основа на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера и естеството на пропуските или неточното представяне, преценявани спрямо съществуващите обстоятелства. Размерът или естеството на дадена позиция или комбинацията от двете могат да бъдат определящият фактор.

Грешки от минал период — пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или повече минали периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която:

Тези грешки включват ефектите от математически грешки, грешки при прилагане на счетоводната политика, недоглеждане или неточно представяне на факти и измамите.

Прилагане с обратна сила — прилагане на нова счетоводна политика по отношение на операции и други събития и условия така, сякаш винаги се е прилагала новоприетата счетоводна политика.

Преизчисляване с обратна сила — коригиране на признаването, оценяването и оповестяването на сумите на елементи от финансовите отчети така, сякаш не са възниквали грешки за предходен период.

Практическа неприложимост — дадено изискване е практически неприложимо, когато предприятието не може да го приложи, след като е направило всички разумни усилия за това. За конкретен минал период прилагането на промяна в счетоводната политика с обратна сила или преизчисляването със задната дата, за да се коригира грешка, се счита за практически неприложимо, когато:

Прилагане в бъдеще на промяна в счетоводната политика и признаване на ефекта от промяната в счетоводната политика съответно означава:

6. За да се направи преценка дали даден пропуск или неточно представяне би могло да повлияе на стопанските решения на ползвателите и да се окаже съществено, е необходимо да се анализират характеристиките на тези ползватели. Параграф 25 от Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети посочва, че „от ползвателите се очаква да имат разумни познания за бизнеса, икономическите дейности и счетоводството и желание да положат разумни усилия да проучат тази информация“. Следователно при изготвянето на тази преценка следва да се положат разумни усилия за определяне на начина, по който ще бъдат повлияни ползвателите, отговарящи на тези изисквания, при взимането на стопански решения.

7. Когато даден ►M5  МФСО ◄ са конкретно приложими към дадена операция, друго събитие или условие, счетоводната(ите) политика(и), прилагана(и) към тази статия, се определя(т) чрез прилагане на съответния стандарт или съответните разяснения и насоките за неговото изпълнение, публикувани от Съвета по МСС.

8. МСФО излага счетоводни политики, изготвени от Съвета по МСС, в резултат на които финансовите отчети съдържат точна и надеждна информация за операциите и другите събития и условия, за които се отнасят. Тези политики не се прилагат, когато ефектът от тяхното прилагане е несъществен. Въпреки това не е уместно да се допускат или да не се коригират несъществени разминавания с МСФО, за да се постигне определено представяне на финансовото състояние, резултатите или паричните потоци на дадено предприятие.

9. Насоките за изпълнение на стандартите, публикувани от Съвета по МСС, не са част от тези стандарти и следователно не съдържат изисквания по отношение на финансовите отчети.

10. При липса на ►M5  МФСО ◄ , които да са конкретно приложими към дадена операция, друго събитие или условие, ръководството използва собствените си преценки за разработване и прилагане на счетоводна политика, с цел финансовите отчети да дават информация, която е:

11. За целите на преценката, описана в параграф 10, ръководството се позовава и оценява приложимостта на следните източници, посочени в низходящ ред:

12. За целите на преценката, посочена в параграф 10, ръководството може също да вземе предвид последните решения на други органи, определящи стандартите, които използват сходна концептуална рамка за разработване на счетоводните стандарти, друга счетоводна литература и приетите секторни практики в степента, до която те не са в противоречие с източниците, посочени в параграф 11.

13. Предприятието избира и прилага своята счетоводна политика последователно за сходни операции и други събития и условия, освен ако даден ►M5  МФСО ◄ конкретно не изисква или разрешава класификация на статиите, спрямо които би било уместно прилагането на други различни политики. Когато даден ►M5  МФСО ◄ изисква или разрешава подобна класификация, спрямо всяка категория трябва да бъде избрана и прилагана последователно подходяща политика.

14. Предприятието променя дадена счетоводна политика само когато подобна промяна:

15. Трябва да се осигури възможност на ползвателите да сравняват финансовите отчети на предприятието за различните периоди от време, за да могат да установят тенденциите на развитие на неговото финансово състояние, резултати и парични потоци. Ето защо за всеки период се прилага една и съща счетоводна политика, освен ако няма промяна в счетоводната политика, която отговаря на изискванията, посочени в параграф 14.

16. Следните случаи не се считат за промяна в счетоводната политика:

17. Първоначалното приемане на дадена политика за отчитане на активи по преоценени стойности в съответствие с МСС 16 Имоти, машини и съоръжения или МСС 38 Нематериални активи е промяна в счетоводната политика, но тя се третира като преоценка в съответствие с МСС 16 или МСС 38, а не в съответствие с настоящия стандарт.

18. Параграфи 19—31 не се прилагат по отношение на промяната в счетоводната политика, описана в параграф 17.

19. В съответствие с параграф 23:

20. За целите на настоящия стандарт ранното прилагане на ►M5  МФСО ◄ не се третира като доброволна промяна в счетоводната политика.

21. При липсата на ►M5  МФСО ◄ , които да са конкретно приложими към дадена операция или друго събитие или условие, ръководството може също, в съответствие с параграф 12, да приложи счетоводна политика, съобразена с последните становища на други органи, определящи стандартите, които използват сходна концептуална рамка за разработване на счетоводните стандарти. В случай че подобно становище бъде изменено и в резултат от това предприятието реши да промени дадена счетоводна политика, тази промяна се признава и оповестява като доброволна промяна в счетоводната политика.

22. В съответствие с параграф 23 когато промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила съгласно изискванията на параграф 19, буква а) или б), предприятието коригира началното салдо на всеки засегнат елемент от капитала за предходния представен период, както и другите сравнителни суми, оповестени през предходния представен период, така, сякаш винаги се е прилагала новоприетата счетоводна политика.

23. Когато разпоредбите на параграф 19, буква а) или б) изискват прилагане с обратна сила, промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила до степента, до която е практически неприложимо да се определят конкретните ефекти за периода или кумулативният ефект от промяната.

24. Когато е практически неприложимо да се определят конкретните ефекти за периода или кумулативният ефект от промяната на счетоводната политика върху сравнителната информация за един или повече представени предходни периоди, предприятието прилага новата счетоводна политика по отношение на балансовата стойност на активите и пасивите към началото на най-ранния период, за който е осъществимо прилагането с обратна сила, като това може да бъде текущият период. Предприятието прави съответните корекции в началното салдо на всеки засегнат елемент от капитала за този период.

25. Когато в началото на текущия период е практически неприложимо да се определи кумулативният ефект от прилагането на нова счетоводна политика по отношение на всички предходни периоди, предприятието коригира сравнителната информация, за да приложи в бъдеще новата счетоводна политика от най-ранния период, за който това е осъществимо.

26. Когато дадено предприятие прилага нова счетоводна политика с обратна сила, тази политика се прилага по отношение на сравнителната информация за толкова предходни периоди, за колкото е практически осъществимо. Прилагането с обратна сила спрямо предходен период е практически неприложимо, освен ако е практически осъществимо да се определи кумулативният ефект върху сумите, посочени както в началния, така и в крайния ►M5  отчет за финансовото състояние ◄ за този период. Началното салдо на всеки засегнат елемент от капитала за най-ранния предшестващ период, който е представен във финансовите отчети, се коригира със сумата на произтичащата корекция, отнасяща се за периодите преди тези, представени във финансовите отчети. Обикновено се коригира неразпределената печалба. Въпреки това може да се коригира друг компонент от капитала (например за да се постигне съответствие с даден ►M5  МФСО ◄ ). Всяка друга информация, представена в предходни периоди, като исторически обзори на финансови данни, също се коригира толкова назад, колкото е практически осъществимо.

27. Когато за едно предприятие е практически неприложимо да приложи нова счетоводна политика с обратна сила, тъй като не може да определи кумулативния ефект от прилагането на счетоводната политика спрямо всички предходни периоди, в съответствие с параграф 25 предприятието прилага новата счетоводна политика в бъдеще от възможно най-ранния период. По този начин предприятието игнорира онази част от кумулативната корекция на активи, пасиви и капитал, възникнала преди тази дата. Разрешено е да се прави промяна в счетоводната политика, дори да е практически неприложимо тази политика да се приложи в бъдеще за всеки един предходен период. Параграфи 50—53 предоставят насоки кога е практически неприложимо да се прилага новоприета счетоводна политика към един или повече предходни периоди.

28. Когато първоначалното прилагане на ►M5  МФСО ◄ има ефект върху текущия или предходен период или би имало такъв ефект, въпреки че е практически неприложимо да се определи сумата на корекцията, или би могло да има ефект върху бъдещи периоди, предприятието оповестява:

Не е нужно тези оповестявания да се включват във финансовите отчети за последващи периоди.

29. Когато доброволната промяна на счетоводната политика има ефект върху текущия или предходен период или би имала такъв ефект, въпреки че е практически неприложимо да се определи размерът на корекцията, или би могла да има ефект върху бъдещи периоди, предприятието оповестява:

Не е необходимо тези оповестявания да се повтарят във финансовите отчети за последващи периоди.

30. Когато едно предприятие не е приложило нов ►M5  МФСО ◄ , който(ето) е публикуван(о), но все още не е влязъл(ло) в сила, предприятието трябва да оповести:

31. В съответствие с параграф 30 предприятието решава дали да оповести:

32. В резултат на несигурността, присъща на деловата дейност, много статии от финансовите отчети не подлежат на прецизна оценка, а само на приблизителна оценка. Приблизителното оценяване е свързано с преценки въз основа на последната налична надеждна информация. Приблизителни оценки могат да се изискват например за:

33. Използването на разумни приблизителни оценки представлява основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намалява тяхната достоверност.

34. Дадена приблизителна оценка подлежи на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се основава, или в резултат от получена нова информация или допълнително натрупан опит. По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва с предходни периоди и не представлява корекция на грешка.

35. Всяка промяна в прилаганата база за оценяване се третира като промяна в счетоводната политика, а не в счетоводната приблизителна оценка. Когато е трудно да се направи разграничение между промяна в счетоводната политика и промяна в счетоводната приблизителна оценка, промяната се приема като промяна на счетоводната приблизителна оценка.

36. Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка, различна от промяната, която се разглежда в параграф 37, трябва да се признава в бъдеще чрез включването му в печалбата и загубата за:

37. Дотолкова, доколкото промяната в счетоводната приблизителна оценка поражда промени в активите и пасивите или се отнася до елемент от капитала, тя се признава чрез коригиране на балансовата стойност на свързания актив, пасив или компонент от капитала в периода на промяната.

38. Признаването в бъдеще на ефекта от промяната в счетоводната приблизителна оценка означава, че промяната се прилага спрямо операциите и другите събития и условия, считано от датата на промяна в приблизителната оценка. Дадена промяна на счетоводната приблизителна оценка може да окаже влияние само върху печалбата и загубата за текущия период или върху текущия период и бъдещи такива. Например приблизителната оценка на сумата на лошите вземания засяга само текущия период, поради което се признава в текущия период. Промяната в приблизителната оценка на полезния живот или на очаквания модел на потребление на икономическите ползи от един амортизируем актив засяга разходите за амортизация както за текущия период, така и за всеки период през останалия срок на полезен живот. И в двата случая ефектът от промяната, свързана с текущия период, се признава като приход или разход за текущия период. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава като приход или разход за бъдещите периоди.

39. Предприятието оповестява естеството и сумата на промяната в счетоводната приблизителна оценка, която оказва влияние върху текущия период или се очаква да окаже влияние в бъдещи периоди с изключение на случаите, когато е практически неприложимо да се оцени този ефект за бъдещи периоди.

40. В случай че ефектът от промяната за бъдещи периоди не е оповестен, тъй като е практически неприложимо да се оцени, предприятието е длъжно да оповести този факт.

41. Грешки могат да възникнат във връзка с признаването, оценяването, представянето или оповестяването на елементи от финансовите отчети. Финансовите отчети не съответстват на МСФО, ако съдържат съществени грешки или несъществени грешки, преднамерено направени с цел постигане на определено представяне на финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на предприятието. Евентуални грешки за текущия период, открити в същия, се коригират преди финансовите отчети да бъдат одобрени за публикуване. Въпреки това понякога се откриват съществени грешки в последващ период и тези грешки от предходни периоди се коригират в сравнителната информация, представена във финансовите отчети за този последващ период (вж. параграфи 42—47).

42. В съответствие с параграф 43 предприятието коригира с обратна сила съществените грешки от предходни периоди в първия комплект финансови отчети, утвърдени за издаване, след като са открити грешките, чрез:

43. Грешка от предходен период се коригира посредством преизчисляване с обратна сила, освен ако е практически неприложимо да се определи някой от специфичните ефекти за периода или кумулативният ефект от тази грешка.

44. Когато е практически неприложимо да се определят специфичните за периода ефекти от дадена грешка върху сравнителната информация за един или повече от представените предходни периоди, предприятието преизчислява началното салдо на активите, пасивите и капитала за най-ранния период, за който е практически приложимо да се направи преизчисление с обратна сила (като това може да бъде текущият период).

45. Когато в началото на текущия период е практически неприложимо да се определи кумулативният ефект от дадена грешка върху всички предходни периоди, предприятието трябва да преизчисли сравнителната информация, с цел да коригира грешката от възможно най-ранен бъдещ период.

46. Корекцията на грешка от предходен период се изключва от печалбата и загубата за периода, в който е открита грешката. Всяка представена информация за предишни периоди, включително исторически обзори на финансови данни, се преизчислява толкова назад, колкото е практически приложимо.

47. Когато е практически неприложимо да се определи размерът на дадена грешка (напр. грешка в прилагането на счетоводната политика) за всички предходни периоди, в съответствие с параграф 45 предприятието преизчислява сравнителната информация за бъдещето от възможно най-ранния бъдещ период. По този начин предприятието игнорира частта от кумулативното преизчисляване на активите, пасивите и капитала преди тази дата. Параграфи 50—53 предоставят насоки кога е практически неприложимо да се коригира грешка, възникнала в един или повече предходни периоди.

48. Корекциите на грешки се разграничават от промените в счетоводните приблизителни оценки. По своята същност счетоводните приблизителни оценки имат приблизителен характер и подлежат на преразглеждане след получаване на допълнителна информация. Например печалбата или загубата, призната в резултат на условност, не е корекция на грешка.

49. В изпълнение на параграф 42 предприятието оповестява:

Не е нужно тези оповестявания да се повтарят във финансовите отчети за последващи периоди.

50. Понякога е практически неприложимо да се коригира сравнителна информация за един или повече предходни периоди с цел съпоставянето ѝ с информацията за текущия период. Възможно е например информацията от предходен(ни) период(и) да е събирана по начин, който да не позволява прилагане на новоприетата счетоводна политика с обратна сила (включително за целите на параграфи 51—53, прилагане за предходни периоди с бъдеща дата) или преизчисляване с обратна сила с цел коригиране на грешка от предходен период, и може да се окаже практически неприложимо да се възпроизведе тази информация.

51. Често е необходимо да се правят приблизителни оценки при прилагане на дадена счетоводна политика по отношение на компонентите на финансовите отчети, признати или оповестени във връзка с операциите и другите събития или условия. Процесът на приблизително оценяване по своята същност е субективен и приблизителните оценки може да бъдат изготвени след ►M5  края на отчетния период ◄ . Изготвянето на приблизителна оценка е по-трудно, когато счетоводната политика се прилага с обратна сила или се прави преизчисление с обратна сила с цел коригиране на грешка от предходен период поради по-дългия период от време, който може да е изминал след възникване на засегнатата операция, друго събитие или условие. Въпреки това целта на приблизителните оценки, свързани с предходни периоди, е същата като тази на оценките, отнасящи се за текущия период, а именно да се отразят обстоятелствата, които са съществували при възникване на дадена операция, друго събитие или условие.

52. Следователно прилагането на новоприета счетоводна политика с обратна сила или коригирането на грешка от предходен период налага да се прави разграничение между информацията, която:

от друг вид информация. За определени видове приблизителни оценки (например приблизителна оценка на справедливата стойност, която не се основава на фактическа цена или информация) е практически неприложимо да се разграничи тази информация. Когато прилагането или преизчисляването с обратна сила налага изготвянето на значителни приблизителни оценки, за които е невъзможно да се разграничат двата вида информация, е практически неприложимо да се приложи новоприета счетоводна политика или да се коригира грешка за предходен период с обратна сила.

53. При прилагането на новоприета счетоводна политика за предходен период или коригиране на суми към предходен период не трябва да се използва последваща оценка за това, какви е трябвало да бъдат намеренията на ръководството през предходния период или за изчисляване на признатите, оценени или оповестени суми в предходния период. Например когато предприятието коригира грешка от предходен период във връзка с оценяването на финансови активи, които преди са били класифицирани като инвестиции до падеж в съответствие с МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, то не променя методиката на оценка за този период, в случай че ръководството на по-късен етап е решило да не държи тези инвестиции до падеж. Освен това когато предприятието коригира грешка от предходен период във връзка с изчисляването на задължения по натрупани болнични на своите служители в съответствие с МСС 19 Доходи на наети лица, то не взима предвид информацията за необичайно тежка грипна епидемия, получена в последващ период, след като финансовите отчети са били утвърдени за издаване. Фактът, че често се налага да се изготвят значителни приблизителни оценки с цел коригиране на представена за предходни периоди сравнителна информация не означава, че не могат да бъдат направени надеждни поправки или корекции на тази информация.

54. Настоящият стандарт влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Когато предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

55. Настоящият стандарт заменя МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, както е преработен през 1993 г.

56. Настоящият стандарт заменя следните разяснения:

1. Целта на настоящия стандарт е да определи:

Стандартът също изисква предприятието да не изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо предприятие, ако събитията ►M5  след края на отчетния период ◄ показват, че принципът за действащо предприятие не е подходящ за прилагане.

2. Настоящият стандарт се прилага за отчитане и оповестяване на събития ►M5  след края на отчетния период ◄ .

3. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Събития ►M5  след края на отчетния период ◄ — събития, както благоприятни, така и неблагоприятни, които възникват между ►M5  края на отчетния период ◄ и датата, на която финансовите отчети са утвърдени за издаване. Могат да бъдат разграничени два вида събития:

4. Процесът по утвърждаване на финансовите отчети за издаване варира в зависимост от структурата на управление, законовите изисквания и процедурите по изготвянето и приключването на финансовите отчети.

5. В някои случаи от предприятието се изисква да предаде на акционерите финансовите отчети на предприятието за одобрение, след като финансовите отчети вече са издадени. В такива случаи финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване на датата на издаване, а не на датата, на която акционерите ги одобряват.

6. В някои случаи от ръководството на предприятието се иска да представи финансовите отчети пред надзорния съвет (съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство) за одобрение. В такива случаи финансовите отчети са утвърдени за издаване, когато ръководството ги утвърди за издаване пред надзорния съвет.

7. Събития ►M5  след края на отчетния период ◄ включват всички събития до датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване, дори ако тези събития възникват след публикуването на обявената печалба и друга финансова информация.

8. Предприятието коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази коригиращите събития ►M5  след края на отчетния период ◄ .

9. Следните събития са примери за коригиращи събития ►M5  след края на отчетния период ◄ , които изискват предприятието да коригира сумите, признати във финансовите отчети, или да признае статии, които не са били признати преди:

10. Предприятието не трябва да коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази некоригиращите събития ►M5  след края на отчетния период ◄ .

11. Пример за некоригиращо събитие ►M5  след края на отчетния период ◄ е намаляването на пазарната стойност на инвестициите между ►M5  края на отчетния период ◄ и датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване. Намаляването на пазарната стойност обикновено не се свързва със състоянието на инвестициите към ►M5  края на отчетния период ◄ , но отразява обстоятелства, които са възникнали впоследствие. Следователно предприятието не коригира сумите за инвестициите, признати във финансовите отчети. По подобен начин предприятието не актуализира сумите, оповестени за инвестиции към ►M5  края на отчетния период ◄ , въпреки че може да е необходимо предприятието да направи допълнителни оповестявания съгласно параграф 21.

12. В случай че предприятието декларира дивиденти за притежателите на капиталови инструменти (така както са определени в МСС 32 Финансови инструменти: представяне) ►M5  след края на отчетния период ◄ , предприятието не признава тези дивиденти като задължение към ►M5  края на отчетния период ◄ .

13. Когато дивидентите са декларирани (т.е. дивидентите са подходящо оторизирани и вече не са предмет на преценка от страна на предприятието) ►M5  след края на отчетния период ◄ , но преди финансовите отчети да са оторизирани за издаване, предприятието не следва да признава тези дивиденти като пасив към ►M5  края на отчетния период ◄ , тъй като те не отговарят на критериите на МСС 37 за текущо задължение. Тези дивиденти се оповестяват в пояснителните бележки в съответствие с МСС 1 Представяне на финансови отчети.

14. Предприятието не изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо предприятие, ако ръководството прецени ►M5  след края на отчетния период ◄ , че възнамерява да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му, или че няма никаква друга реалистична алтернатива, освен да направи това.

15. Влошаването на оперативните резултати и финансовото състояние ►M5  след края на отчетния период ◄ може да покаже необходимост да се обмисли дали принципът за действащото предприятие е все още подходящ за прилагане. Ако принципът за действащо предприятие вече е неподходящ, ефектът е толкова всеобхватен, че настоящият стандарт изисква фундаментална промяна в базата за счетоводно отчитане, а не коригиране на сумите, признати по силата на първоначалната база за счетоводно отчитане.

16. МСС 1 изисква определени оповестявания, ако:

17. Предприятието оповестява датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване и кой е извършил това одобряване. Ако собствениците на предприятието или други лица имат право да изменят и допълват финансовите отчети след тяхното издаване, предприятието оповестява този факт.

18. За ползвателите е важно да знаят кога финансовите отчети са били утвърдени за издаване, тъй като финансовите отчети не отразяват събития след тази дата.

19. Ако предприятието получи информация ►M5  след края на отчетния период ◄ относно условия, които са съществували към ►M5  края на отчетния период ◄ , в резултат на тази нова информация предприятието актуализира оповестяванията, които се отнасят до тези условия.

20. В някои случаи предприятието трябва да актуализира оповестяванията в своите финансови отчети, за да отрази информация, получена ►M5  след края на отчетния период ◄ , дори когато информацията не влияе на сумите, които предприятието признава в своите финансови отчети. Един пример за необходимостта да се актуализиране оповестяванията е когато се появи доказателство ►M5  след края на отчетния период ◄ относно условен пасив, който е съществувал към ►M5  края на отчетния период ◄ . В допълнение към преценката дали трябва да признае или промени провизия съгласно МСС 37 предприятието актуализира своите оповестявания относно условните пасиви с оглед на това доказателство.

21. Там, където некоригиращите събития ►M5  след края на отчетния период ◄ са толкова съществени, че неоповестяването би повлияло на стопанските решения, ►M5  направени от ползвателите ◄ въз основа на финансовите отчети, предприятието оповестява следната информация за всяка съществена категория на некоригиращото събитие ►M5  след края на отчетния период ◄ :

22. Следните събития са примери на некоригиращи събития ►M5  след края на отчетния период ◄ , които обикновено водят до оповестявания:

23. Настоящият стандарт влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Когато предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

24. Настоящият стандарт заменя МСС 10 Събития ►M5  след края на отчетния период ◄ (както е преработен през 1999 г.).

1. Настоящият стандарт следва да се прилага при счетоводно отчитане на договори за строителство във финансовите отчети на изпълнителите.

2. Настоящият стандарт заменя МСС 11 Отчитане на договорите за строителна дейност, одобрен през 1978 г.

3. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Договор за строителство — договор, в който е конкретно договорено изграждането на актив или на съвкупност от активи, които са в тясна взаимна връзка или взаимна зависимост по отношение на тяхното проектиране, технология и функция или тяхната крайна цел или предназначение.

Договор на база твърда цена — договор за строителство, при който изпълнителят се съгласява на твърда договорна цена или твърда единична цена на готов продукт, която в някои случаи е обвързана с клаузи за повишаване на разходите.

Договор на база „разходи плюс“ — договор за строителство, при който на изпълнителя се възстановяват допустимите или определените по друг начин разходи плюс процент към тези разходи или твърдо възнаграждение.

4. Договор за строителство може да бъде сключен за изграждането на един актив, като например мост, сграда, язовир, тръбопровод, път, кораб или тунел. Договорът за строителство може да обхваща и изграждането на редица активи, които са в тясна взаимна връзка или взаимна зависимост по отношение на тяхното проектиране, технология и функция или тяхната крайна цел или предназначение; примерите за подобни договори включват строителството на рафинерии и други сложни елементи от машини, съоръжения или оборудване.

5. За целите на настоящия стандарт договорите за строителство включват:

6. Договорите за строителство се формулират по различни начини, които за целите на настоящия стандарт се класифицират като договори на база твърда цена и договори на база „разходи плюс“. Някои договори за строителство може да съдържат характеристики както на договор на база твърда цена, така и на договор на база „разходи плюс“, например в случаите на договор на база „разходи плюс“ при договорена максимална цена. При тези обстоятелства изпълнителят трябва да вземе предвид всички условия, представени в параграфи 23 и 24, за да определи кога да признае приходите и разходите по договора.

7. Обикновено изискванията на настоящия стандарт се прилагат поотделно за всеки договор за строителство. При определени обстоятелства обаче е необходимо стандартът да се прилага по отношение на отделно разграничими елементи на един договор или по отношение на група договори, третирани заедно, за да се отрази същността на договора или на групата договори.

8. Когато даден договор обхваща няколко актива, строителството на всеки актив следва да бъде третирано като отделен договор за строителство, когато:

9. Група от договори, независимо от това дали са с един или няколко клиенти, следва да бъде третирана като един договор за строителство, когато:

10. Даден договор може да предвижда строителството на допълнителен актив по избор на клиента или може да бъде изменен така, че да включва строителството на допълнителен актив. Строителството на допълнителния актив следва да се третира като отделен договор за строителство, когато:

11. Приходите по договора включват:

12. Приходите по договора се оценяват по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване възнаграждение. Оценката на приходите по договора се влияе от множество несигурности, които зависят от резултатите от бъдещи събития. Често приблизителните оценки трябва да бъдат преразглеждани вследствие на възникването на събитията и разрешаването на несигурностите. Следователно сумата на приходите по договора може да се увеличава или намалява през различните периоди. Например:

13. Изменението представлява нареждане от страна на клиента за промяна в обхвата на работата, която трябва да бъде изпълнена по договора. Такова изменение може да доведе до увеличаване или намаляване на приходите по договора. Примери за изменения са промените в спецификациите или в проекта на актива и промените във времетраенето на договора. Дадено изменение се включва в приходите по договора, когато:

14. Искът представлява сума, която предприемачът иска да събере от клиента или от друга страна като възстановяване на разходи, които не са били включени в договорната цена. Например иск може да възникне вследствие забавяне по вина на клиента, грешки в спецификациите или проекта и оспорвани изменения в работите по договора. Оценката на сумите на приходите, произтичащи от искове, се характеризира с голяма степен на несигурност и често зависи от резултатите от преговори. Следователно исковете могат да бъдат включени в приходите по договора единствено когато:

15. Премийните плащания представляват допълнителни суми, които се изплащат на изпълнителя при постигането или преизпълнението на определени стандарти за изпълнение. Например договорът може да предвижда премийни плащания на изпълнителя за предсрочно изпълнение на договора. Премийните плащания се включват в приходите по договора, когато:

16. Разходите по договора включват:

17. Разходите, които се отнасят пряко към конкретен договор, включват:

Тези разходи могат да бъдат намалени с евентуални случайни приходи, които не са включени в приходите по договора, например приходи от продажбата на излишни материали и продажбата на машините и съоръженията в края на договора.

18. Разходите, които могат да се отнасят към договорната дейност като цяло и които могат да бъдат разпределени по конкретни договори, включват:

Подобни разходи се разпределят чрез използването на методи, които са систематични и рационални и се прилагат последователно за всички разходи с подобни характеристики. Разпределянето се базира на нормалното равнище на строителна дейност. Общите разходи за строителство включват такива разходи, като тези за изготвяне и обработка на ведомостите за заплатите на персонала, ангажиран със строителството. ►M1  Разходи, които биха могли да се отнесат къмx дейност по договор като цяло и могат да бъдат разпределени към конкретни договори, включват и разходите по заеми. ◄

19. Разходите, които могат да бъдат конкретно начислени на клиента съгласно условията на договора, може да включват някои общи административни разходи и разходи за развойна дейност, за които в условията на договора е предвидено възстановяване.

20. Разходите, които не могат да бъдат отнесени към договорна дейност или не могат да бъдат разпределени към даден договор, се изключват от разходите за даден договор за строителство. Подобни разходи включват:

21. Разходите по договора включват разходи, които се отнасят към даден договор за периода от датата на възлагането до окончателното му изпълнение. Разходите обаче, които се отнасят пряко към даден договор и които са понесени във връзка със сключването на договора, също се включват като част от разходите по него, ако могат да бъдат определени поотделно и надеждно оценени и ако е вероятно, че договорът ще бъде сключен. Когато разходите, направени по сключването на договора, се признават за разход за периода, през който са направени, те не се включват в разходите по договора, когато договорът е сключен през следващ период.

22. Когато резултатът от един договор за строителство може да бъде оценен надеждно, приходите и разходите, свързани с договора за строителство, следва да бъдат признати като приходи и разходи съответно чрез отнасяне към етапа на завършеност на договорната дейност към ►M5  края на отчетния период ◄ . Очакваните загуби по договора за строителство следва да бъдат признати като разход незабавно в съответствие с параграф 36.

23. В случай на договор на база твърда цена резултатът от договора за строителство може да бъде определен надеждно, ако бъдат изпълнени всички посочени по-долу условия:

24. В случай на договор на база „разходи плюс“ резултатът от договора за строителство може да бъде определен надеждно, ако бъдат изпълнени всички посочени по-долу условия:

25. Признаването на приходите и разходите чрез отнасяне към етапа на завършеност на договора често се нарича метод на процента на завършеност. Съгласно този метод приходите по договора се съпоставят с разходите по договора, направени за достигане на етапа на завършеност, което води до отчитането на приходите, разходите и печалбата, които може да се отнесат към частта от завършената работа. Този метод дава полезна информация за степента на изпълнение на дейността по договора и за резултатите през даден период.

26. Съгласно метода „процент на завършеност“ приходите по договора се признават като приход в ►M5  печалба или загуба ◄ през отчетните периоди, когато е била извършена работата. Разходите по договора обикновено се признават като разход в ►M5  печалба или загуба ◄ през отчетните периоди, когато е извършена работата, за която те се отнасят. Обаче всяко очаквано превишение на общата сума на разходите по договора над общата сума на приходите по договора се признава като разход незабавно в съответствие с параграф 36.

27. Изпълнителят може да е направил разходи по договора, които да се отнасят за бъдещи дейности по договора. Такива разходи по договора се признават като актив, при условие че е вероятно те да бъдат възстановени. Такива разходи представляват сума, дължима от клиента, и често се класифицират като незавършено строителство по договора.

28. Резултатът от един договор за строителство може да бъде оценен надеждно само когато е вероятно предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора. Когато обаче се появи несигурност по отношение на събираемостта на определена сума, която вече е включена в приходите по договора и вече е призната в ►M5  печалба или загуба ◄ , несъбираемата сума или сумата, по отношение на която вече не съществува вероятност за възстановяване, се признава като разход, а не като корекция на сумата на приходите по договора.

29. Обикновено едно предприятие е в състояние да прави надеждни приблизителни оценки, след като е сключило договор, който установява:

Обикновено е необходимо предприятието да има също така и ефективна вътрешна финансово-бюджетна и отчетна система. Предприятието преглежда и когато е необходимо, поправя приблизителните оценки на приходите и разходите по договора по време на неговото изпълнение. Необходимостта от подобни актуализации не показва непременно, че резултатите от договора не могат да бъдат надеждно предвидени.

30. Етапът на завършеност на даден договор може да бъде определен по много начини. Предприятието използва метода, който осигурява надеждна оценка на извършената работа. В зависимост от характера на договора тези методи могат да включват:

Междинните плащания и получените от клиентите аванси често не отразяват извършената работа.

31. Когато етапът на завършеност се определя посредством разходите по договора, направени до момента, в тях се включват само тези разходи по договора, които отразяват извършената до този момент работа. Като примери за разходи по договора, които се изключват, могат да бъдат посочени:

32. Когато резултатите от даден договор за строителство не могат да бъдат надеждно оценени:

Очаквана загуба по договора за строителство следва да бъде призната като разход незабавно в съответствие с параграф 36.

33. Често по време на ранните етапи на даден договор резултатите от него не могат да бъдат надеждно предвидени. Въпреки това може да бъде вероятно предприятието да си възстанови направените разходи по договора. Следователно приходите по договора се признават само до степента на направените разходите по договора, които се очаква да бъдат възстановими. Тъй като резултатът от договора не може да бъде надеждно предвиден, не се признава печалба. Въпреки че резултатът от договора не може да бъде надеждно предвиден, може да бъде вероятно общата сума на разходите да превишава общата сума на приходите по договора. В такива случаи всяко очаквано превишение на общата сума на разходите по договора над общата сума на приходите по договора се признава като разход незабавно в съответствие с параграф 36.

34. Разходите по договора, за които няма вероятност да бъдат възстановени, се признават незабавно като разход. Примерите за обстоятелства, при които не е вероятно да бъдат възстановени разходите по договора и при които може да се наложи същите да бъдат незабавно признати като разход, включват договори:

35. Когато несигурностите, които са представлявали пречка за надеждното предвиждане на резултатите от договора, вече не съществуват, приходите и разходите, свързани с договора за строителство, трябва да бъдат признати в съответствие с параграф 22, а не в съответствие с параграф 32.

36. Когато има вероятност общата сума на разходите по договора да превишава общата сума на приходите по договора, очакваните загуби трябва да бъдат признати като разход незабавно.

37. Сумата на подобна загуба се определя независимо от:

38. Методът „процент на завършеност“ се прилага кумулативно за всеки отчетен период по отношение на текущите приблизителни оценки за приходите и разходите по договора. Следователно ефектът от промяната в приблизителната оценка на приходите или разходите по договора или ефектът от промяната в приблизителната оценка за резултата от даден договор се отчита като промяна на приблизителните счетоводни оценки (вж. МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки). Променените приблизителни оценки се използват при определянето на сумата на приходите и разходите, признати в ►M5  печалба или загуба ◄ за отчетния период, през който е направена промяната, и последващите отчетни периоди.

39. Предприятието следва да оповести:

40. За договорите, които са в процес на изпълнение към ►M5  края на отчетния период ◄ , предприятието следва да оповести поотделно всяка от изброените по-долу суми:

41. Удръжките представляват суми от междинните фактурирани суми, които не се изплащат, докато не бъдат изпълнени посочените в договора условия или докато не бъдат отстранени дефектите. Междинните фактурирани суми представляват фактурирани суми за извършената по договора работа, независимо дали са изплатени от клиента. Авансите представляват суми, получени от изпълнителя преди изпълнението на съответната работа.

42. Предприятието следва да представи:

43. Брутната сума, дължима от клиенти за работа по договора, представлява нетната сума на:

за всички договори, които са в процес на изпълнение, за които направените разходи плюс признатите печалби (намалени с признатите загуби) превишават сумата на междинните фактурирани суми.

44. Брутната сума, дължима на клиенти за работа по договора, представлява нетната сума на:

за всички договори, които са в процес на изпълнение, за които междинните фактурирани суми превишават направените разходи плюс признатите печалби (намалени с признатите загуби).

45. Предприятието оповестява всякакви условни пасиви и условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи. Условни пасиви и условни активи могат да възникнат от такива позиции, като например разходи по гаранции, искове, неустойки или евентуални загуби.

46. Настоящият стандарт влиза в сила за финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 1995 г.

а) бъдещото възстановяване (уреждане) на балансовата стойност на активите (пасивите), признати в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ на предприятието; и

б) операциите и другите събития през текущия период, които са признати във финансовия отчет на предприятието.

1. Настоящият стандарт следва да се прилага при счетоводното отчитане на данъците върху дохода.

2. За целите на настоящия стандарт данъците върху дохода включват всички местни и чуждестранни данъци, които се базират на облагаемата печалба. Данъците върху дохода включват също данъци, като данъци при източника, които са платими от дъщерно, асоциирано или смесено предприятие при разпределението на печалбата на отчитащото се предприятие.

3. [Заличен]

4. В настоящия стандарт не се разглеждат методите на счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата (вж. МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ) или данъчни кредити за инвестиции. В настоящия стандарт обаче се разглежда счетоводното отчитане на временните разлики, които могат да възникнат в резултат на такива безвъзмездни средства или данъчни кредити за инвестиции.

5. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Счетоводна печалба — печалбата или загубата за периода преди намаляването с разходите за данъци.

Облагаема печалба/данъчна загуба — печалбата/загубата за периода, определена в съответствие с правилата, установени от данъчните органи, по силата на които се плащат/възстановяват данъците.

Данъчен разход/приход — общата сума, включена при определянето на печалбата или загубата за периода във връзка с текущите и отсрочените данъци.

Текущ данък — сумата на дължимите/възстановимите данъци върху дохода във връзка с облагаемата печалба/данъчната загуба за периода.

Отсрочени данъчни пасиви — дължимите в бъдещи периоди суми на данъци върху дохода, свързани с облагаемите временни разлики.

Отсрочени данъчни активи — възстановимите в бъдещи периоди суми на данъци върху дохода, свързани с:

Временни разлики — разликите между балансовата стойност на един актив или пасив и неговата данъчна основа. Временните разлики могат да бъдат:

Данъчна основа на актива или пасива — стойността, приписана на този актив или пасив за данъчни цели.

6. Данъчният разход/приход включва текущите данъчни разходи/приходи и отсрочените данъчни разходи/приходи.

7. Данъчната основа на един актив представлява сумата, която подлежи на приспадане за данъчни цели срещу всички облагаеми икономически ползи, които ще се влеят в предприятието, когато то възстанови балансовата стойност на актива. В случай че тези икономически ползи няма да бъдат облагаеми, данъчната основа на актива е равна на неговата балансова стойност.

8. Данъчната основа на един пасив е неговата балансова стойност, намалена с всички суми, които подлежат на приспадане за данъчни цели във връзка с него в бъдещи периоди. В случая на авансово получен доход данъчната основа на възникналия в резултат пасив е неговата балансова стойност, намалена със сумите на приходите, които няма да бъдат облагаеми в бъдещи периоди.

9. Някои статии имат данъчна основа, но не се признават като активи и пасиви в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ . Например разходите за изследователска дейност се признават като разходи при определянето на счетоводната печалба в периода, през който са възникнали, но приспадането им може да не е разрешено при определянето на облагаемата печалба/загуба до по-късен във времето период. Разликата между данъчната основа на разходите за изследователска дейност, представляваща сумата, която данъчните органи ще позволят да се приспадне в бъдещи периоди, и нулевата балансова стойност, представлява временна разлика, подлежаща на приспадане, която води до отсрочен данъчен актив.

10. Когато данъчната основа на един актив или пасив не е непосредствено очевидна, от полза е да се вземе предвид фундаменталният принцип, върху който е основан настоящият стандарт: че едно предприятие следва, с някои ограничени на брой изключения, да признава отсрочен данъчен пасив/актив винаги, когато възстановяването или уреждането на балансовата стойност на актива или пасива би увеличило/намалило размера на бъдещите данъчни задължения в сравнение с този, ако възстановяването или уреждането не биха имали данъчни последици. Пример В, представен след параграф 52, илюстрира обстоятелствата, при които може да се окаже от полза да се има предвид този фундаментален принцип, например когато данъчната основа на един актив или пасив зависи от очаквания начин на възстановяване или уреждане.

11. При консолидираните финансови отчети временните разлики се определят посредством сравнение на балансовите стойности на активите и пасивите в консолидираните финансови отчети със съответната данъчна основа. Данъчната основа се определя на базата на консолидирана данъчна декларация при законодателства, които предвиждат да се подава такава декларация. При други законодателства данъчната основа се определя на база на данъчната декларация на всяко предприятие от групата.

12. Текущият данък за текущия и предходни периоди се признава като пасив до степента, до която не е платен. Ако вече платената сума за текущ и предходен период превишава дължимата сума за тези периоди, излишъкът се признава като актив.

13. Ползата, свързана с данъчна загуба, която може да бъде пренесена назад, за да се възстанови текущ данък за предходен период, се признава като актив.

14. Когато данъчната загуба се използва за възстановяване на текущ данък за предходен период, предприятието признава ползата като актив в момента на възникване на данъчната загуба, тъй като съществува вероятност в предприятието да се влеят ползи, които могат да бъдат надеждно оценени.

15. Отсрочен данъчен пасив се признава за всички облагаеми временни разлики, освен до степента, до която отсроченият данъчен пасив възниква от:

Обаче при временни данъчни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и дялове в съвместни предприятия, отсрочените данъчни пасиви се признават в съответствие с параграф 39.

16. Присъщо на признаването на един актив е, че неговата балансова стойност ще бъде възстановена под формата на икономически ползи, които се вливат в предприятието в бъдещи периоди. Когато балансовата стойност на актива надвишава неговата данъчна основа, размерът на облагаемите икономически ползи ще превиши позволената сума, подлежаща на приспадане за данъчни цели. Тази разлика е облагаема временна разлика и задължението да се платят произтичащите от нея данъци върху дохода в бъдещи периоди представлява отсрочен данъчен пасив. Когато предприятието възстановява балансовата стойност на актива, облагаемата временна разлика се проявява обратно и предприятието ще има облагаема печалба. По този начин има вероятност от предприятието да изтекат икономически ползи под формата на плащания на данъци. Поради това настоящият стандарт изисква признаването на всички отсрочени данъчни пасиви, освен при определени обстоятелства, описани в параграфи 15 и 39.

17. Някои временни разлики възникват, когато приход или разход бъде включен в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба за друг период. Такива временни разлики често се описват като времеви разлики. По-долу са дадени примери за временни разлики от този тип, които са облагаеми, поради което водят до отсрочени данъчни пасиви:

18. Временни разлики възникват още, когато:

19. Цената на бизнес комбинация се разпределя чрез признаване на придобитите разграничими активи и поетите пасиви по справедлива стойност към датата на извършване на придобиването. Временни разлики възникват, когато данъчните основи на придобитите разграничими активи и поетите пасиви не са засегнати от бизнес комбинацията или са засегнати в различна степен. Например когато балансовата стойност на един актив бъде увеличена до неговата справедлива стойност, но данъчната му основа остава по цена на придобиване за предходния собственик, възниква облагаема временна разлика, която води до отсрочен данъчен пасив. Този отсрочен данъчен пасив се отразява върху репутацията (вж. параграф 66).

20. МСФО позволяват или изискват определени активи да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани (вж. например МСС 16 Имоти, машини и съоръжения, МСС 38 Нематериални активи, МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и МСС 40 Инвестиционни имоти). При някои законодателства преоценката или друго преизчисляване на актив до справедливата му стойност се отразява върху облагаемата печалба/загуба за текущия период. В резултат на това данъчната основа на актива се коригира и не възникват временни разлики. При други законодателства преоценката или преизчисляването на активите не влияе върху облагаемата печалба за периода на преоценката или преизчисляването и като последствие данъчната основа на актива не се коригира. Въпреки това бъдещото възстановяване на балансовата стойност ще доведе до облагаем поток от икономически ползи и сумата, която ще подлежи на приспадане за данъчни цели, ще се различава от сумата на тези икономически ползи. Разликата между балансовата стойност на преоценения актив и неговата данъчна основа е временна разлика и поражда отсрочен данъчен пасив или актив. Това е вярно дори когато:

21. Репутацията, възникваща при бизнес комбинация, се измерва като превишението на цената на придобиването над участието на придобиващия в справедливата стойност на разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобитото предприятие. Много данъчни законодателства не позволяват намаляване на балансовата стойност на репутацията като данъчнопризнат разход при определянето на облагаемата печалба. Още повече че при такива законодателства стойността на репутацията често не подлежи на приспадане, когато дъщерно предприятие се освободи от свързания с нея бизнес. При такива законодателства репутацията има данъчна основа нула. Всяка разлика между балансовата стойност на репутацията и нейната нулева данъчна основа представлява облагаема временна разлика. Въпреки това настоящият стандарт не разрешава признаването на произтичащия отсрочен данъчен пасив, тъй като репутацията се измерва като остатъчна величина и признаването на отсрочения данъчен пасив би увеличило балансовата стойност на репутацията.

21A. Последващите намаления на отсрочен данъчен пасив, който не е признат, защото е възникнал от първоначалното признаване на репутация, също се считат за възникнали от първоначалното признаване на репутацията и поради това не се признават в съответствие с параграф 15, буква а). Например ако репутацията, придобита в бизнес комбинация, е с цена на придобиване 100 единици, но е с нулева данъчна основа, параграф 15, буква а) забранява предприятието да признава произтичащия отсрочен данъчен пасив. Ако предприятието впоследствие признае 20 единици загуба от обезценка на тази репутация, размерът на облагаемата временна разлика, свързана с репутацията, намалява от 100 на 80 единици, което води до намаление на стойността на непризнатия отсрочен данъчен пасив. Това намаление на стойността на непризнатия отсрочен данъчен пасив също се счита за свързано с първоначалното признаване на репутацията, поради което признаването му е забранено в съответствие с параграф 15, буква а).

21Б. Отсрочените данъчни пасиви за облагаеми временни разлики, свързани с репутацията, обаче се признават до степента, до която не са възникнали от първоначалното признаване на репутацията. Например ако репутацията, придобита в бизнес комбинация, има цена на придобиване 100 единици, която подлежи на приспадане за данъчни цели при ставка 20 % годишно, като се започва от годината на придобиване, данъчната основа на репутацията е 100 единици при първоначалното признаване и 80 единици към края на годината на придобиване. Ако балансовата стойност на репутацията към края на годината на придобиване остава непроменена на 100 единици, към края на тази година възниква облагаема временна разлика от 20 единици. Тъй като тази облагаема временна разлика не е свързана с първоначалното признаване на репутацията, полученият отсрочен данъчен пасив се признава.

22. При първоначалното признаване на актив или пасив може да възникне временна разлика, например ако част или цялата цена на придобиване на актива не подлежи на приспадане за данъчни цели. Методът на счетоводно отчитане на такава временна разлика зависи от естеството на операцията, която е довела до първоначалното признаване на актива:

23. В съответствие с МСС 32 Финансови инструменти: представяне емитентът на съставен финансов инструмент (например конвертируеми облигации) класифицира компонента на задължение, съдържащ се във финансовия инструмент, като пасив, а компонента на собствения капитал като собствен капитал. При някои законодателства данъчната основа на компонента на задължение при първоначалното му признаване е равна на първоначалната балансова стойност на сбора от пасивния и капиталовия компонент. Получената в резултат облагаема временна разлика възниква от първоначалното признаване на компонента на собствения капитал отделно от компонента на задължение. Поради това изключението, посочено в параграф 15, буква б), не се прилага. Като последствие предприятието признава възникналия отсрочен данъчен пасив. ►M5  В съответствие с параграф 61А отсроченият данък се начислява директно към балансовата сума на капиталовия компонент. В съответствие с параграф 58 последващите промени в отсрочения данъчен пасив се признават в печалбата или загубата като отсрочен данъчен разход (приход). ◄

24. Отсрочен данъчен актив се признава за всички приспадащи се временни разлики до степента, до която е вероятно да съществува облагаема печалба, срещу която да могат да се оползотворят приспадащите се временни разлики, освен ако отсроченият данъчен актив не произтича от първоначалното признаване на актив или пасив в операция, която:

Независимо от това при приспадащи се временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и дялове в съвместни предприятия, отсроченият данъчен актив се признава в съответствие с параграф 44.

25. Присъщо е при признаването на задължение, че неговата балансова стойност ще се уреди в бъдещи периоди посредством изтичане на икономически ползи от предприятието. Когато от предприятието изтичат ресурси, част или цялата им сума може да бъде приспадната при определянето на облагаемата печалба за период, по-късен от периода, през който е признат пасивът. В такива случаи съществува временна разлика между балансовата стойност на пасива и неговата данъчна основа. Съответно възниква отсрочен данъчен актив по отношение на данъците върху дохода, които ще са възстановими в бъдещи периоди, когато част от пасива ще може да бъде данъчно призната при определяне на облагаемата печалба. По подобен начин, ако балансовата стойност на актива е по-малка от неговата данъчна основа, разликата поражда отсрочен данъчен актив по отношение на данъците върху дохода, които ще подлежат на възстановяване в бъдещи периоди.

26. Следващите примери са за приспадащи се временни разлики, които водят до отсрочени данъчни активи:

27. Обратното проявление на приспадащите се временни разлики води до намаления при определянето на облагаемата печалба за бъдещи периоди. Въпреки това икономически ползи под формата на намаление на размера на данъчните плащания ще се влеят в предприятието само ако то реализира достатъчна по размер облагаема печалба, срещу която да ги приспадне. Поради тази причина предприятието признава отсрочени данъчни активи само ако съществува вероятност да се генерирана облагаема печалба, срещу която да могат да се оползотворят приспадащите се временни разлики.

28. Има вероятност да съществува облагаема печалба, срещу която да могат да бъдат оползотворени приспадащите се временни разлики, когато съществуват достатъчно облагаеми временни разлики във връзка с един и същ данъчен орган и отнасящи се до едно и също данъчнозадължено предприятие, които се очаква да се проявят обратно:

При такива обстоятелства отсроченият данъчен актив се признава през периода, през който възникват приспадащите се временни разлики.

29. Когато няма достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчнозадължено предприятие, отсроченият данъчен актив се признава до степента, до която:

30. Възможностите за данъчно планиране представляват действия, които предприятието може да предприеме, с цел да се създаде или увеличи облагаемият доход през даден период преди изтичането на срока на пренасянето на данъчната загуба или данъчния кредит. Например при някои законодателства облагаемата печалба може да бъде създадена или увеличена:

Когато данъчното планиране прехвърля облагаема печалба от по-късен към по-ранен период, оползотворяването на пренесени данъчни загуби или данъчен кредит все още зависи от съществуването на бъдеща облагаема печалба от източници, различни от временните разлики, които ще възникнат в бъдеще.

31. Когато предприятието има история на загуби през последните периоди, то следва да вземе предвид насоките в параграфи 35 и 36.

32. [Заличен]

33. Един от случаите, в които при първоначално признаване на актив възниква отсрочен данъчен актив е, когато необлагаемо правителствено дарение, отнасящо се до актив, е приспаднато при определянето на балансовата стойност на актива, но за данъчни цели не е приспаднато от амортизируемата стойност на актива (с други думи, от неговата данъчна основа); балансовата стойност на актива е по-малка от неговата данъчна основа и това поражда приспадаща се временна разлика. Правителствените дарения могат също да бъдат отчитани като приходи за бъдещи периоди, като в този случай разликата между прихода за бъдещи периоди и неговата нулева данъчна основа е приспадаща се временна разлика. Който и от двата метода на представяне да бъде предпочетен от предприятието, то не признава получения отсрочен данъчен актив поради причините, изложени в параграф 22.

34. За пренос напред на неизползвани данъчни загуби и данъчни кредити се признава отсрочен данъчен актив до степента, в която е вероятно наличието на бъдеща облагаема печалба, срещу която могат да се оползотворят неизползваните данъчни загуби и неизползваните данъчни кредити.

35. Критериите за признаване на отсрочени данъчни активи, възникващи в резултат на преноса на неизползвани данъчни загуби и кредити, са същите както и критериите за признаване на отсрочени данъчни активи, възникващи от приспадащи се временни разлики. Съществуването на неизползвани данъчни загуби обаче е важно доказателство, че е възможно да не бъде реализирана бъдеща облагаема печалба. Поради това когато предприятието има история на скорошни загуби, то признава активите по отсрочени данъци, възникващи от неизползвани данъчни загуби или кредити само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или други убедителни доказателства, че ще бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити. При такива обстоятелства параграф 82 изисква оповестяване на размера на отсрочения данъчен актив и характера на доказателствата в полза на неговото признаване.

36. Предприятието разглежда следните критерии при оценяване на вероятността да съществува достатъчна облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят неползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити:

Когато не съществува вероятност да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити, отсроченият данъчен актив не се признава.

37. Към датата на всеки ►M5  отчет за финансово състояние ◄ предприятието преразглежда непризнатите отсрочени данъчни активи. Предприятието признава непризнатите в предходен период отсрочени данъчни активи до степента, до която се е появила вероятност бъдещата облагаема печалба да позволява възстановяването на отсрочения данъчен актив. Например подобряването на условията за търговия може да направи по-вероятно предприятието да е в състояние да генерира достатъчна бъдеща облагаема печалба, за да може отсроченият данъчен актив да удовлетвори критериите за признаване, описани в параграф 24 или 34. Друг пример е, когато предприятието преразглежда отсрочени данъчни активи към датата на извършване на бизнес комбинация или след нея (вж. параграфи 67 и 68).

38. Временни разлики възникват, когато балансовата стойност на инвестициите в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участията в съвместни предприятия (а именно дяловете на предприятието майка или на инвеститора в нетните активи на дъщерното предприятие, клона, асоциираното или съвместното предприятие, включително балансовата стойност на репутацията) става различна от данъчната основа (която обикновено е стойността на придобиване) на инвестицията или участието. Такива разлики могат да възникнат в редица различни случаи, например при:

Временната разлика в консолидираните финансови отчети може да се различава от временната разлика, свързана с инвестицията, във финансовите отчети на предприятието майка, в случай че предприятието майка отчита инвестицията в своя отделен финансов отчет по стойност на придобиване или по преоценена стойност.

39. Предприятието признава отсрочен данъчен пасив за всички облагаеми временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия или участия в съвместни предприятия, освен до степента, до която са изпълнени и двете описани по-долу условия:

40. Тъй като предприятието майка контролира политиката на своето дъщерно предприятие по отношение на дивидентите, то е в състояние да контролира времето на обратно проявление на временните разлики, свързани с инвестицията (включително временните разлики, възникващи не само от неразпределени печалби, но и от курсови разлики). Освен това в повечето случаи не би било практично да се определи размерът на данъците върху дохода, които ще бъдат дължими, когато временната разлика се прояви обратно. Поради тази причина когато предприятието майка е определило, че тази печалба няма да се разпределя в обозримо бъдеще, то не признава отсрочен данъчен пасив. Същите съображения важат и за инвестициите в клонове.

41. Непаричните активи и пасиви на предприятието се измерват в неговата функционална валута (вж. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове). Ако облагаемата печалба или данъчната загуба на предприятието (а оттам и данъчната основа на неговите непарични активи и пасиви) се определя в различна валута, промените във валутния курс пораждат временни разлики, които водят до признаване на отсрочен данъчен пасив или (ако съответства на изискванията в параграф 24) актив. Възникналият отсрочен данък се дебитира или кредитира в печалбата или загубата (вж. параграф 58).

42. Инвеститорът в асоциирано предприятие не контролира предприятието и обикновено не е в състояние да определя политиката му на разпределяне на дивиденти. Поради това, при отсъствието на споразумение, изискващо печалбите на асоциираното предприятие да не бъдат разпределяни в обозримо бъдеще, инвеститорът признава отсрочен данъчен пасив, произтичащ от облагаеми временни разлики, свързани с неговата инвестиция в асоциираното предприятие. В някои случаи инвеститорът може да не е в състояние да определи сумата на данъка, който би бил дължим, в случай че си възстанови стойността на своята инвестиция в асоциираното предприятие, но да може да определи, че тази сума ще бъде равна или ще надвишава определен минимум. В такива случаи отсроченият данъчен пасив се оценява по тази сума.

43. Уреждането на отношенията между страните в едно смесено предприятие обикновено е свързано с разпределянето на печалбата и установява дали решенията по такива въпроси изискват единодушие на всички съдружници или определено мнозинство. Когато съдружникът може да контролира разпределението на печалбата и има вероятност тази печалба да не бъде разпределена в обозримо бъдеще, не се признава отсрочен данъчен пасив.

44. Предприятието признава отсрочен данъчен актив за всички приспадащи се временни разлики, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия и участия в съвместни предприятия само и единствено до степента, до която има вероятност:

45. При вземане на решение дали един отсрочен данъчен актив да се признае за приспадаща се временна разлика, свързана с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и с участия в съвместни предприятия, предприятието взема предвид насоките, представени в параграфи от 28 до 31.

46. Текущите данъчни пасиви/активи за текущия и предходните периоди се оценяват по сумата, която се очаква да бъде платена на/възстановена от данъчните органи при прилагане на данъчни ставки (и данъчни закони), действащи или по същество въведени в сила към ►M5  края на отчетния период ◄ .

47. Отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват по данъчните ставки, които се очаква да бъдат в сила за периода, в който активът се реализира или пасивът се уреди въз основа на данъчните ставки (и данъчни закони), действащи или по същество въведени в сила към ►M5  края на отчетния период ◄ .

48. Текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви обикновено се оценяват, като се ползват данъчните ставки (и данъчните закони), които са в сила. В някои законодателства обаче обявяването на данъчните ставки (и данъчните закони) от правителството има практически ефекта на действително влизане в сила, което може да стане няколко месеца след обявяването им. При тези обстоятелства данъчните активи и пасиви се оценяват, като се използват обявените данъчни ставки (и данъчни закони).

49. Когато за различните равнища на облагаем доход се прилагат различни данъчни ставки, отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват, като се използват средните стойности на данъчните ставки, които се очаква да бъдат приложими към облагаемата печалба/данъчната загуба през периодите, през които се очаква временните разлики да се проявят обратно.

50. [Заличен]

51. Оценяването на отсрочените данъчни пасиви и на отсрочените данъчни активи отразява данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква към ►M5  края на отчетния период ◄ да възстанови или уреди балансовата стойност на своите активи и пасиви.

52. При някои законодателства начинът, по който предприятието възстановява/урежда балансовата стойност на един актив/пасив, може да засегне едното или и двете от:

В такива случаи предприятието оценява отсрочените данъчни пасиви и отсрочените данъчни активи, като прилага данъчна ставка и данъчна основа в съответствие с очаквания начин на уреждане или възстановяване.

52А. При някои законодателства данъците върху дохода са дължими по по-висока или по-ниска ставка, ако част или цялата нетна печалба или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. При други законодателства данъците върху дохода могат да подлежат на възстановяване или да са дължими, ако част или цялата нетна печалба или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. При тези обстоятелства текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват по данъчната ставка, приложима към неразпределената печалба.

52Б. При обстоятелствата, описани в параграф 52А, ефектът на дивидентите върху данъка върху дохода се признава, когато се признава задължение за плащане на дивидент. Ефектът на дивидентите върху данъка върху дохода е по-пряко свързан с минали операции или събития, отколкото с разпределянето към собствениците. Поради това ефектът на дивидентите върху данъка върху дохода се признава в печалбата или загубата за периода, както се изисква съгласно параграф 58, освен до степента, до която ефектът на дивидентите върху данъка върху дохода възниква при обстоятелствата, описани в параграф 58, букви а) и б).

53. Отсрочените данъчни активи и пасиви не се дисконтират.

54. Надеждното определяне на отсрочените данъчни активи и пасиви на дисконтова база изисква подробно прогнозиране на времето на обратно проявление на всяка временна разлика. В много случаи изготвянето на такива прогнози е непрактично или е твърде сложно. Поради това не е подходящо да се изисква дисконтиране на отсрочените данъчни активи и пасиви. Позволяването на дисконтиране, без то да бъде задължително, би породило отсрочени данъчни активи и пасиви, които не биха били сравними за отделните предприятия. Поради тази причина настоящият стандарт не изисква, нито позволява да се дисконтират отсрочени данъчни активи и пасиви.

55. Временните разлики се определят от гледна точка на балансовата стойност на актива или пасива. Това важи дори когато балансовата стойност сама по себе си е определена на дисконтова база, например в случай на задължения за пенсионни доходи (вж. МСС 19 Доходи на наети лица).

56. Балансовата стойност на отсрочените данъчни активи се преразглежда към всяка ►M5  края на отчетния период ◄ . Предприятието намалява балансовата стойност на отсрочения данъчен актив до степента, до която вече не е вероятно да бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, която да позволява да се оползотвори ползата от част или целия отсрочен данъчен актив. Всяко такова намаление трябва да се отчете с обратен ефект до степента, до която стане вероятно да се реализира достатъчна облагаема печалба.

57. Осчетоводяването на текущи и отсрочени данъчни ефекти от операция или друго събитие е в съответствие с осчетоводяването на самата операция или събитие. Параграфи от 58 до 68В въвеждат този принцип.

58. Текущ и отсрочен данък се признава като приход или разход и се включва в печалбата или загубата за периода, освен до степента, до която данъкът произтича от:

▼B

59. Повечето отсрочени данъчни пасиви и отсрочени данъчни активи възникват, когато приходът или разходът е включен в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба/загуба — за друг период. Произтичащият от това отсрочен данък се признава в ►M5  печалбата или загубата ◄ . Примери за това са, когато:

60. Балансовата стойност на отсрочените данъчни активи и пасиви може да се промени дори когато няма промяна в размера на свързаните с тях временни разлики. Това може да бъде резултат например от:

Полученият в резултат отсрочен данък се признава в ►M5  печалбата или загубата ◄ , освен до степента, до която се отнася до статии, преди това дебитирани или кредитирани в собствения капитал (вж. параграф 63).

61А. Текущ данък и отсрочен данък се признават извън печалбата или загубата, ако данъкът е свързан с позиции, признати в същия или друг отчетен период извън печалбата или загубата. Следователно текущ данък и отсрочен данък, свързан с позиции, признати в същия или друг период:

62. Международните стандарти за финансово отчитане изискват или разрешават конкретни статии да се признават в друг всеобхватен доход. Примери за такива статии са:

62А. Международните стандарти за финансово отчитане изискват или разрешават конкретни статии да се отнасят към кредит или да се начисляват директно в собствен капитал. Примери за такива статии са:

63. При изключителни обстоятелства може да е трудно да се определи сумата на текущия или отсрочен данък, свързан с позиции признати извън печалбата или загубата (или в друг всеобхватен доход, или директно в собствен капитал). Такъв може да е случаят, например когато:

В такива случаи текущият и отсрочен данък, отнасящ се до статии, признати извън печалбата или загубата, се базират на приемливо пропорционално разпределение на текущия и отсрочен данък на предприятието в съответната данъчна юрисдикция или друг метод, който постига по-уместно разпределение при тези обстоятелства.

64. МСС 16 Имоти, машини и съоръжения не конкретизира дали предприятието трябва да прехвърля всяка година от преоценъчния резерв в неразпределената печалба сума, равна на разликата между амортизацията на преоценен актив и амортизацията на себестойността на същия актив. Ако предприятието извършва такова прехвърляне, прехвърлената сума е след приспадане на съответния отсрочен данък. Подобни съображения се отнасят и до прехвърлянията, извършени при изваждането от употреба на определен имот, машина или съоръжение.

65. Когато един актив се преоценява за данъчни цели и преоценката му е свързана със счетоводна преоценка от предходен период или с преоценка, която се очаква да се извърши в бъдещ период, данъчните ефекти и от преоценката на актива, и от коригирането на данъчната основа се кредитират или дебитират в собствения капитал за периодите, през които са възникнали. Ако преоценката за данъчни цели обаче не е свързана със счетоводната преоценка от предходен период или с преоценката, която се очаква да бъде извършена в бъдещ период, данъчните ефекти от коригирането на данъчната основа се признават в ►M5  печалбата или загубата ◄ .

65А. Когато предприятието изплаща дивиденти на своите акционери, може да се изисква част от дивидентите да се плати на данъчните органи от името на акционерите. При някои законодателства тази сума се определя като данък при източника. Такава сума, платена или дължима на данъчните органи, се дебитира в собствения капитал като част от дивидентите.

66. Както е обяснено в параграф 19 и параграф 26, буква в), в резултат от бизнес комбинация е възможно да възникнат временни разлики. В съответствие с МСФО 3 Бизнес комбинации предприятието признава всички последващи отсрочени данъчни активи (до степента, до която отговарят на критериите за признаване, описани в параграф 24) или отсрочени данъчни пасиви като разграничими активи и пасиви към датата на придобиването. В резултат тези отсрочени данъчни активи и пасиви влияят върху репутацията или сумата, превишаваща участието на придобиващия в нетната справедлива стойност на разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобитото предприятие над цената на комбинацията. Въпреки това в съответствие с параграф 15, буква а) предприятието не признава отсрочените данъчни пасиви, произтичащи от първоначалното признаване на репутацията.

67. Като резултат от бизнес комбинация придобиващото предприятие може да сметне, че съществува вероятност да възстанови свой собствен отсрочен данъчен актив, който не е бил признат преди бизнес комбинацията. Например придобиващото предприятие може да е в състояние да оползотвори ползата от неизползвани данъчни загуби срещу бъдещата облагаема печалба на придобитото предприятие. В такива случаи придобиващият признава отсрочен данъчен актив, но не го включва като част от отчитането на бизнес комбинацията и поради това не го взема предвид при определянето на репутацията или сумата на всяко превишение на участието на придобиващия в нетната справедлива стойност на разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобитото предприятие над цената на комбинацията.

68. Ако възможната полза от пренесената данъчна загуба на придобиваното предприятие или други отсрочени данъчни активи не удовлетворяват критериите на МСФО 3 за отделно признаване, когато една бизнес комбинация е първоначално отчетена, а впоследствие същите са реализирани, придобиващото предприятие признава получения отсрочен данъчен приход в печалбата или загубата. В допълнение придобиващото предприятие:

Тази процедура обаче не трябва да води до създаване на превишение на участието на придобиващия в нетната справедлива стойност на разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобитото предприятие над цената на комбинацията, нито да увеличава вече признатата сума на това превишение.

68А. При някои законодателства предприятието приспада данък (т.е. сума, която подлежи на приспадане при определянето на облагаемата печалба) във връзка с възнаграждения, изплатени чрез акции, опции за акции или други инструменти на собствения капитал на предприятието. Размерът на този приспаднат данък може да се различава от съответния разход за възнаграждения и може да възникне в по-късен отчетен период. Например при някои законодателства предприятието може да признае разход за услуги, предоставяни от наети лица и получени срещу предоставена опция за акции в съответствие с МСФО 2 Плащане на базата на акции, но да не получи приспадане на данък до момента на изпълнение на опцията, като оценяването на размера на този данък се основава на цената на акциите на предприятието към датата на изпълнение на опцията.

68Б. Както и при разходите за изследователска дейност, разгледани в параграф 9 и параграф 26, буква б) от настоящия стандарт, разликата между данъчната основа за предоставените от наети лица услуги до момента (представляваща сумата, която данъчните органи биха разрешили да бъде приспадната в бъдещи периоди) и нулевата балансова стойност, представлява приспадаща се временна разлика, която води до формирането на отсрочен данъчен актив. Ако сумата, която данъчните органи биха позволили да бъде приспадната в бъдещи периоди, не е известна към края на периода, тя трябва да бъде приблизително оценена на базата на наличната информация към края на периода. Например ако сумата, която данъчните органи ще позволят като приспадане в бъдещи периоди, зависи от цената на акциите на предприятието към бъдеща дата, оценката на временните разлики, подлежащи на приспадане, трябва да се извърши на базата на цената на акциите на предприятието към края на периода.

68В. Както е отбелязано в параграф 68А, сумата на приспаднатия данък (или приблизителната оценка на бъдещ приспаднат данък, определена в съответствие с параграф 68А) може да се различава от свързания общ разход за възнаграждение. Параграф 58 от стандарта изисква текущият и отсроченият данък да бъдат признати като приход или разход и да се включат в печалбата или загубата за периода, освен до степента, до която данъкът възниква от: ►M5  (а) операция или събитие, което е признато в същия или друг период извън печалбата или загубата или б) бизнес комбинация. ◄ Ако сумата на приспаднатия данък (или приблизителната оценка на бъдещия приспаднат данък) надхвърля сумата на съответния общ разход за възнаграждение, това показва, че приспаднатият данък е свързан не само с разхода за възнаграждение, а и със статия на собствения капитал. При това положение превишението на съответния текущ или отсрочен данък следва да се признае директно в собствения капитал.

69. [Заличен]

70. [Заличен]

71. Предприятието компенсира текущите данъчни активи и пасиви само тогава, когато:

72. Въпреки че текущите активи и пасиви се признават и оценяват поотделно, в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ на предприятието те се компенсират в зависимост от критерии, подобни на критериите за финансови инструменти, установени в МСС 32. Предприятието обикновено има законно основание да приспада текущ данъчен актив срещу текущ данъчен пасив, когато те се отнасят до данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган и този орган разрешава на предприятието да извършва или получава еднократно плащане на нетна основа.

73. В консолидираните финансови отчети отсроченият данъчен актив на едно предприятие от групата се приспада срещу текущ данъчен пасив на друго предприятие от групата тогава и само тогава, когато съответните предприятия имат законно право да извършват или получават еднократни нетни плащания и предприятията възнамеряват да извършат или получат такова нетно плащане или едновременно да възстановят актива и да уредят пасива.

74. Предприятието компенсира отсрочени данъчни активи и пасиви само тогава, когато:

75. За да се избегне нуждата от разработването на подробен времеви график за обратното проявление на всяка временна разлика, настоящият стандарт изисква предприятието да компенсира отсрочения данъчен актив срещу отсрочения данъчен пасив на едно и също предприятие само тогава, когато те се отнасят до данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган и предприятието има законно право да приспада текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви.

76. В редки случаи предприятието може да има законно право да приспада, както и намерение да се разплаща на нетна база за някои, но не за всички периоди. При такива редки случаи може да се изисква подробен времеви график, за да се установи надеждно дали отсроченият данъчен пасив на данъчнозадълженото предприятие ще породи увеличени данъчни плащания за същия период, за който отложен данъчен актив на друго данъчнозадължено предприятие ще породи намалени данъчни плащания за второто предприятие.

77. Данъчният разход (приход), отнасящ се към печалбата или загубата от обичайни дейности, се представя в отчета за всеобхватен доход.

77A. Ако предприятието представя компонентите на печалбата или загубата в отделен отчет за доходите, както е описано в параграф 81 на МСС 1 Представяне на финансови отчети (както е преработен през 2007 г.), то представя данъчния разход (приход), отнасящ се до печалбата или загубата от обичайни дейности, в този отделен отчет.

78. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове изисква определени курсови разлики да се признават като приход или разход, но не конкретизира къде следва да бъдат представени такива разлики в ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ . Съответно, когато курсовите разлики от чуждестранни отсрочени данъчни пасиви или активи се признават в ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ , тези разлики може да се класифицират като разходи/приходи за отсрочени данъци, ако се прецени, че това представяне ще бъде от полза за потребителите на финансовите отчети.

79. Основните компоненти на данъчния разход/приход се оповестяват поотделно.

80. Компонентите на данъчния разход/приход могат да включват:

81. Следното също се оповестява отделно:

▼B

82. Предприятието оповестява сумата на отсрочен данъчен актив и естеството на доказателствата, подкрепящи неговото признаване, когато:

82А. При обстоятелствата, описани в параграф 52А, предприятието оповестява естеството на потенциалните данъчни последици, които биха възникнали в резултат от изплащане на дивиденти на акционерите. В допълнение то оповестява сумите на потенциалните последици за данъка върху дохода, които могат да бъдат практически определени, както и дали съществуват потенциални последици за данъка върху дохода, които не могат да бъдат практически определени.

83. [Заличен]

84. Оповестяването, изисквано съгласно параграф 81, буква в), позволява потребителите на финансовите отчети да разберат дали връзката между данъчните разходи/приходи и счетоводната печалба е необичайна и да разберат значимите фактори, които биха могли да имат влияние върху тази връзка в бъдеще. Връзката между данъчния разход/приход и счетоводната печалба може да бъде повлияна от такива фактори като приходите, неподлежащи на облагане с данъци, разходите, непризнати за данъчни цели при определяне на облагаемата печалба/загуба, ефекта от данъчните загуби и ефекта от чуждестранните данъчни ставки.

85. При обяснението на връзката между данъчния разход/приход и счетоводната печалба предприятието използва приложимата данъчна ставка, която осигурява най-съдържателна информация за потребителите на финансовите му отчети. Често най-пълна със съдържание е вътрешната ставка за данъка в държавата, в която е седалището на предприятието, обединяваща данъчната ставка, прилагана за държавни данъци, със ставките, прилагани за всякакви местни данъци, които се изчисляват на подобно по същество ниво като облагаемата печалба/данъчната загуба. Въпреки това за едно предприятие, осъществяващо дейност при различни законодателства, може да има повече смисъл да се обединят равненията, изготвени при използване на вътрешната ставка за всяка отделна юрисдикция. Следващият пример илюстрира как изборът на приложима данъчна ставка засяга представянето на числовото равнение.

86. Средната ефективна данъчна ставка представлява данъчният разход/приход, разделен на счетоводната печалба.

87. Често не е практично да се изчислява размерът на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни предприятия (вж. параграф 39). Поради това настоящият стандарт изисква предприятието да оповести обобщения размер на съответните временни разлики, но не изисква да се оповестяват отсрочените данъчни пасиви. Въпреки това, когато е уместно, предприятията се насърчават да оповестяват размерите на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, тъй като тази информация може да бъде от полза за потребителите на финансовите отчети.

87А. Параграф 82А изисква предприятието да оповести естеството на потенциалните последици за данъците върху дохода, които ще бъдат породени от изплащането на дивиденти на акционерите. Предприятието оповестява важните характеристики на системата за данъчно облагане на доходите и факторите, които ще повлияят на сумата на последиците за данъка върху дохода от изплащането на дивиденти.

87Б. Понякога не е практично да се изчислява общата сума на потенциалните последици за данъка върху дохода, които биха възникнали в резултат от изплащането на дивиденти на акционерите. Такъв може да е случаят, например когато предприятието има голям брой чуждестранни дъщерни предприятия. Дори при такива обстоятелства обаче някои части от общата сума могат да бъдат лесноопределими. Например в една консолидирана група предприятието майка и някои от неговите дъщерни предприятия може да са платили данъци върху дохода върху неразпределената печалба при по-висока ставка и да знаят каква е сумата, която трябва да бъде възстановена при плащането на бъдещи дивиденти на акционерите от консолидираната неразпределена печалба. В такъв случай сумата за възстановяване се оповестява. Ако е приложимо, предприятието оповестява също, че съществуват допълнителни потенциални последици за данъка върху дохода, които практически не могат да бъдат определени. В отделните финансови отчети на предприятието майка, ако има такива, оповестяването на потенциалните последици за данъка върху дохода е свързано с неразпределената печалба на предприятието майка.

87В. Предприятието, задължено да направи оповестяванията, посочени в параграф 82А, може също да е задължено да направи оповестявания за временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия или участия в съвместни предприятия. В такива случаи предприятието отчита това при определянето на информацията, която да бъде оповестена съгласно параграф 82А. Например предприятието може да бъде задължено да оповести общата сума на временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, за които не са били признати отсрочени данъчни пасиви (вж. параграф 81, буква е). Ако не е практически възможно да се изчислят сумите от непризнати отсрочени данъчни пасиви (вж. параграф 87), може да съществуват суми от потенциални последици за данъка върху дохода от дивиденти, отнасящи се до тези дъщерни предприятия, които практически не могат да бъдат определени.

88. Предприятието оповестява всички свързани с данъци условни задължения и условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи. Условните задължения и условните активи могат да възникнат например от неразрешени спорове с данъчните органи. По подобен начин, когато промените в данъчните ставки или данъчните закони влязат в сила или бъдат обявени ►M5  след края на отчетния период ◄ , предприятието оповестява всеки значителен ефект от тези промени върху неговите текущи и отсрочени данъчни активи и пасиви (вж. МСС 10 Събития ►M5  след края на отчетния период ◄ ).

89. Настоящият стандарт влиза в сила за финансовите отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 1998 г., с изключение на уточненията в параграф 91. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за финансовo отчитане, обхващащо периоди, които започват преди 1 януари 1998 г., то оповестява, че е приложило стандарта вместо МСС 12 Отчитане на данъците върху дохода, одобрен през 1979 г.

90. Настоящият стандарт заменя МСС 12 Отчитане на данъци върху дохода, одобрен през 1979 г.

91. Параграфи 52А, 52Б, 65А, параграф 81, буква и), параграфи 82А, 87А, 87Б, 87В и заличаването на параграфи 3 и 50 влизат в сила за годишните финансови отчети ( 5 ), които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г. По-ранното им прилагане се насърчава. Ако по-ранното прилагане има отражение върху финансовите отчети, предприятието следва да оповести този факт.

92. МСС 1 (както е преработен през 2007 г.) изменя терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това той изменя параграфи 23, 52, 58, 60, 62, 63, 65, 68C, 77 и 81, заличава параграф 61 и добавя параграфи 61А, 62А и 77А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2009 година. Ако предприятието прилага МСС 1 (преработен 2007 г.) за един по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период.

1. Целта на настоящия стандарт е да определи счетоводното третиране на имотите, машините и съоръженията, така че ползвателите на финансовите отчети да могат да разпознават информацията за инвестициите на предприятието в имоти, машини и съоръжения и промените в такива инвестиции. Основните въпроси при отчитането на имотите, машините и съоръженията са признаването на активите, определянето на балансовите им стойности и амортизационните разходи и загубите от обезценка, които трябва да бъдат признати във връзка с тях.

2. Настоящият стандарт се прилага при отчитането на имоти, машини и съоръжения, освен когато друг МСС изисква или разрешава различно счетоводно третиране.

3. Стандартът не се прилага за:

Настоящият стандарт обаче се прилага за имоти, машини и съоръжения, използвани за разработване или поддържане на активите, посочени в букви б)—г).

4. Други стандарти може да изискват признаването на актив от имоти, машини и съоръжения въз основа на подход, различен от подхода в настоящия стандарт. Например МСС 17 Лизинг изисква от предприятието да оценява своето признаване на обект от лизингови имоти, машини и съоръжения въз основа на прехвърлянето на рискове и изгоди. Въпреки това в подобни случаи всички други аспекти на счетоводното третиране на тези активи, включително амортизацията, се определят от изискванията на настоящия стандарт.

5. Предприятието следва да прилага настоящия стандарт за имоти, които се строят или разработват за бъдещо използване като инвестиционни имоти, но все още не отговарят на определението за „инвестиционен имот“ в МСС 40 Инвестиционни имоти. След като приключи строителството или разработката, имотът става инвестиционен имот и предприятието е длъжно да прилага МСС 40. МСС 40 се прилага също и за съществуващите инвестиционни имоти, които са в процес на преобразуване за продължаваща употреба като инвестиционни имоти. Предприятие, което използва модела на цената на придобиване за инвестиционни имоти съгласно МСС 40, трябва да използва модела на цената на придобиване и по настоящия стандарт.

6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Балансова стойност — сумата, с която един актив се признава в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ , след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации, както и натрупаната загуба от обезценка.

Цена на придобиване — сумата от заплатените парични средства или парични еквиваленти или справедливата стойност на друга престация за придобиването на един актив към момента на придобиването или създаването му или, където е приложимо, сумата, отнасяща се към този актив, когато е признат първоначално в съответствие с конкретните изисквания на други МСФО, например МСФО 2 Плащане на базата на акции.

Амортизируема сума — цената на придобиване на актива или друга стойност, заменяща я във финансовите отчети, намалена с остатъчната стойност.

Амортизация — систематичното разпределение на амортизируемата сума на актива през полезния му живот.

Специфична за предприятието стойност — настоящата стойност на паричните потоци, които предприятието очаква да възникнат от продължаващата употреба на актив и от неговото освобождаване в края на полезния му живот или очаква да възникнат при уреждането на пасив.

Справедлива стойност — сумата, за която един актив може да бъде разменен между осведомени и желаещи несвързани лица в сделка при справедливи пазарни условия.

Загуба от обезценка — сумата, с която балансовата стойност на актива надвишава неговата възстановима стойност.

Имоти, машини и съоръжения — материалните активи, които:

Възстановима сума — по-високата от нетната продажна цена на актива и неговата стойност в употреба.

Остатъчна стойност — приблизително оценената сума, която предприятието би получило понастоящем при освобождаването от един актив, след като се приспаднат приблизителните разходи по освобождаването от него, ако активът вече е остарял и в състоянието, в което се очаква да бъде в края на полезния му живот.

Полезен живот:

7. Цената на придобиване на отделен имот, машина и съоръжение се признава за актив само ако:

8. Резервните части и сервизното оборудване обикновено се отчитат като материални запаси и се признават като печалба или загуба в момента на влагането им. Основните резервни части и резервно оборудване обаче се считат за имоти, машини и съоръжения, когато предприятието очаква да ги използва през повече от един период. По същия начин ако резервните части и сервизното оборудване могат да се използват само във връзка с отделен имот, машина и съоръжение, те се отчитат като имоти, машини и съоръжения.

9. Настоящият стандарт не предписва мерна единица за признаване, т.е. какво съставлява позиция на имоти, машини и съоръжения. Ето защо при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на дадено предприятие е необходимо да се използва преценка. Може да е уместно да се обединят поотделно незначителни позиции като матрици, инструменти и други и критериите да се приложат към съвкупната им стойност.

10. Предприятието оценява по силата на настоящия принцип за признаване всичките си разходи за имоти, машини и съоръжения в момента, когато бъдат направени. Тези разходи включват разходите, направени първоначално за придобиване или построяване на актива от имоти, машини и съоръжения, и разходите, извършени впоследствие за добавяне или подмяна на части или за обслужването му.

11. Имоти, машини и съоръжения могат да бъдат придобити с цел безопасност или опазване на околната среда. Придобиването на такива имоти, машини и съоръжения, макар да не увеличава пряко бъдещите икономически изгоди от всеки конкретен съществуващ имоти, машина и съоръжение, може да е необходимо, за да може предприятието да получава бъдещите икономически изгоди от другите си активи. Такива имоти, машини и съоръжения отговарят на условията за признаване като актив, тъй като създават възможност за бъдещи икономически изгоди от съответните активи, които предприятието ще извлече над това, което то би могло да извлече, ако тези активи не бяха придобити. Например един производител на химически продукти може да въведе нови процеси за химическа обработка, за да спазва изискванията за опазване на околната среда при производството и съхранението на опасни химикали. Свързаните с това подобрения на машините и съоръженията се признават за актив, защото без тях предприятието не може да произвежда и продава химикали. Явяващата се обаче в резултат на това балансова стойност на такъв актив или свързани активи се проверява за обезценка в съответствие с МСС 16 Обезценка на активи.

12. Съгласно принципа на признаване в параграф 7 предприятието не признава в балансовата стойност на актив от имоти, машини и съоръжения разходите за ежедневното обслужване на актива. Тези разходи по-скоро се признават в печалба или загуба в момента на извършването им. Разходите за ежедневно обслужване са предимно разходите за труд и консумативи и могат да включват стойността на малки резервни части. Целта на тези разходи често се описва като „ремонти и поддръжка“ на актива от имоти, машини и съоръжения.

13. Части от някои позиции от имоти, машини и съоръжения може да се нуждаят от подмяна на определени интервали от време. Например една пещ може да се нуждае от нова вътрешна облицовка след определен брой часове на използване или салонът на пътнически самолет, чиито седалки и кухни може да се нуждаят от подмяна няколко пъти през полезния живот на корпуса. Активи от имоти, машини и съоръжения могат да се придобиват и с цел да се правят по-рядко повтарящи се подмени, като например подмяна на вътрешни стени на сграда или извършване на еднократна подмяна. По силата на принципа на признаване в параграф 7 предприятието признава в балансовата стойност на актив от имоти, машини и съоръжения разхода за подмяна на част от такъв актив, когато е направен такъв разход, ако отговаря на критериите за признаване. Балансовата сума на тези части, които са подменени, се отписва в съответствие с разпоредбите за отписване, посочени в настоящия стандарт (вж. параграфи 67—72).

14. Условие за продължаване на експлоатацията на актив от имоти, машини и съоръжения (например самолет) може да бъде извършването на редовни основни прегледи за дефекти, независимо дали са подменяни части от актива. При извършването на всеки основен преглед разходите за него се признават в балансовата стойност на актива от имоти, машини и съоръжения като подмяна, ако са спазени критериите за признаване. Всяка оставаща балансова сума от разходите за предишния преглед (различаваща се от физически части) се отписва. Това става независимо дали разходите за предишния преглед са били определени в сделката, посредством която активът е бил придобит или построен. Ако е необходимо, приблизително оценените разходи за аналогичен бъдещ преглед могат да се използват като индикация какви са били разходите за настоящия преглед, когато активът е бил придобит или построен.

15. Всеки имот, машина и съоръжение, които се признават като актив, се оценяват по цена на придобиване.

16. Цената на придобиване на един имот, машина и съоръжение включва:

17. Примери за преки разходи са:

18. Предприятието прилага МСС 2 Материални запаси към разходите по задължения за демонтаж, преместване и възстановяване на обекта, на който е разположен активът, които са направени през определен период като резултат от използването на актива за производството на материални запаси през този период. Задълженията за разходи, отчитани в съответствие с МСС 2 или МСС 16, се признават и оценяват в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи.

19. Примери за разходи, които не са елементи на цената на придобиване на актив от имоти, машини и съоръжения, са:

20. Признаването на разходи в балансовата стойност на актив от имоти, машини и съоръжения се преустановява, когато активът е на местоположението и в състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Следователно разходите за използване или предислоциране на актива не се включват в балансовата стойност на този актив. Например следните разходи не се включват в балансовата стойност на актив от имоти, машини и съоръжения:

21. Някои операции възникват във връзка с построяването или създаването на актив от имоти, машини и съоръжения, но не са необходими за привеждане на актива до мястото или състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Тези случайни операции може да възникнат преди или по време на построяването или развойната дейност. Например доход може да се получи, като площадката за строеж на сграда се използва като паркинг преди започване на строителството. Тъй като случайните операции не са необходими за привеждане на актива на мястото и в състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството, приходите и свързаните разходи от случайните операции се признават като печалба или загуба и се включват в съответстващите им класификации на приходи и разходи.

22. Цената на придобиване на създаден от самото предприятие актив се определя, като се следват същите принципи както за придобит актив. Ако предприятието изработва подобни активи за продажба в хода на нормалната си дейност, себестойността на актива обикновено е същата както разходите за производството на актива за продажба (вж. МСС 2). Следователно всякаква вътрешна печалба се елиминира при изчисляването на тези стойности. Също така стойността на необичайни количества бракуван материал, труд или други ресурси, използвани за производството на създаден от самото предприятие актив, не се включва в себестойността на актива. МСС 23 Разходи по заеми установява критериите, които трябва да се спазват при признаване на лихвените разходи като компонент на себестойността на построени от предприятието активи от имоти, машини и съоръжения.

23. Стойността на даден имот, машина, съоръжение и оборудване е равностойността на паричната цена на датата на признаването му. Ако плащането е отсрочено извън обичайните кредитни срокове, разликата между равностойността на паричната цена и общото плащане се признава като лихва в течение на периода на кредита, освен ако не се капитализира в съответствие с МСС 23.

24. Един или повече активи от имоти, машини и съоръжения могат да се придобиват в замяна за непаричен(ни) актив(и) или комбинация от парични и непарични активи. По-нататък се разглежда просто размяната на един непаричен актив за друг, но същото важи и за всякакви размени, описани в предходното изречение. Цената на придобиване на такъв актив от имоти, машини и съоръжения се определя по справедливата стойност, освен ако: а) сделката по размяна няма търговско съдържание, или б) нито справедливата стойност на получения актив, нито тази на дадения актив може надеждно да бъде оценена. Придобитият актив се оценява по този начин дори ако предприятието не може незабавно да отпише предавания актив. Ако придобитият актив не е оценен по справедлива стойност, неговата цена на придобиване се определя по балансовата стойност на предадения актив.

25. Предприятието определя дали сделката по размяна има търговско съдържание, като преценява степента, до която бъдещите му парични потоци се очаква да се променят в резултат от размяната. Сделка по размяна има търговско съдържание, ако:

За целите на определянето дали дадена сделка по размяна има търговско съдържание специфичната за предприятието стойност на частта от дейността на предприятието, засегната от сделката, отразява паричните потоци след данъчно облагане. Резултатът от тези анализи може да е ясен и без да се налага предприятието да прави подробни изчисления.

26. Справедливата стойност на актив, за който не съществуват съпоставими пазарни сделки, може да се оцени надеждно, ако: а) вариацията в обхвата на разумните оценки на справедливата цена не е значителна за този актив, или б) вероятностите за различните оценки в рамките на обхвата могат разумно да бъдат оценени и използвани за оценяване на справедливата стойност. Ако предприятието е в състояние да определи надеждно справедливата стойност или на получения актив, или на отдадения актив, тогава за измерване на стойността на получения актив се използва справедливата стойност на отдадения актив, освен ако справедливата стойност на получения актив е по-ясно определима.

27. Цената на придобиване на актив от имоти, машини и съоръжения, държан от наемател по финансов лизингов договор, се определя, като се следват принципите, изложени в МСС 17.

28. Балансовата стойност на имотите, машините и съоръженията може да се намалява с отпуснатите правителствени дарения в съответствие с МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ.

29. Предприятието избира модела на цената на придобиване в параграф 30 или модела на преоценка в параграф 31 като своя счетоводна политика и прилага тази политика към цял клас имоти, машини и съоръжения.

30. След признаване като актив дадена позиция от имоти, машини и съоръжения се отчита по нейната цена на придобиване минус натрупаната амортизация и натрупаните загуби от обезценка.

31. След първоначалното признаване за актив всеки имот, машина и съоръжение, чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка. Преоценките се правят достатъчно редовно, за да се гарантира, че балансовата сума не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на счетоводния ►M5  отчет за финансово състояние ◄ .

32. Справедливата стойност на земя и сгради обикновено се определя на базата на пазарни доказателства чрез оценка, която обикновено се извършва от квалифицирани оценители. Справедливата стойност на машини и съоръжения обикновено е пазарната им стойност, определена чрез оценка.

33. Когато липсват доказателства за пазарната стойност поради специализирания характер на имота, машините и съоръженията и тъй като тези активи рядко се продават, освен като част от продължаващ функционирането си бизнес, може да е необходимо предприятието да оцени справедливата им стойност, като използва подхода на доходите или на амортизираната възстановителна стойност.

34. Честотата на преоценките зависи от промените в справедливите стойности на отделните имоти, машини и съоръжения, които се преоценяват. Когато справедливата стойност на преоценяван актив значително се различава от балансовата му стойност, се изисква допълнителна преоценка. Някои имоти, машини и съоръжения са изложени на значителни и чести промени в справедливата стойност и това налага ежегодна преоценка. Такива чести преоценки не са необходими за имоти, машини и съоръжения, чиито справедливи стойности търпят само незначителни промени. За тях преоценката на всеки три или пет години може да е достатъчна.

35. Когато се преоценява отделен имот, машина и съоръжение цялата натрупана амортизация към датата на преоценката се третира по един от следните начини:

Сумата на корекцията, която е резултат от преизчисляването или отписването на натрупаната амортизация, съставлява част от увеличението или намалението на балансовата стойност, което се отчита в съответствие с параграфи 39 и 40.

36. Когато се преоценява имот, машина или съоръжение, се преоценява целият клас имоти, машини и съоръжения, към който принадлежи този актив.

37. Клас имоти, машини и съоръжения представлява група активи със сходен характер и употреба в дейностите на предприятието. По-долу са дадени примери за отделни класове:

38. Активите във всеки клас имоти, машини и съоръжения се преоценяват едновременно, за да се избегне селективната преоценка на активи и отчитането на суми във финансовите отчети, които представляват смесица от цени на придобиване и оценки към различни дати. Въпреки това даден клас активи може да се преоценява на периодичен принцип, при условие че преоценката на класа активи се извършва за кратък срок и че преоценките се актуализират.

39. Когато балансовата сума на един актив се увеличава в резултат на преоценка, увеличението се признава в друг всеобхватен доход и се натрупва в собствен капитал в статията „Резерв от преоценки“. ◄ Увеличението от преоценка обаче се признава за печалба или загуба, когато възстановява обратно намаление от преоценка на същия актив, което преди това е признато за печалба или загуба.

40. Когато балансовата стойност на един актив се намалява в резултат на преоценка, намалението се признава за печалба или загуба. ►M5  Намалението обаче се признава в друг всеобхватен доход до степента на съществуващо кредитно салдо в резерва от преоценки по отношение на този актив. Намалението, признато в друг всеобхватен доход, намалява сумата, натрупана в собствен капитал в статията „Резерв от преоценки“. ◄

41. Резервът от преоценки, включен в собствения капитал по отношение на актив от имоти, машини и съоръжения, може да се прехвърля директно към неразпределената печалба, когато активът бъде отписан. Това може да означава прехвърляне на целия резерв при изваждане от употреба или освобождаване от актива. Част от преоценката обаче може да бъде прехвърлена при използването на актива от предприятието. В такива случаи сумата на прехвърлената преоценка представлява разликата между амортизацията въз основа на преоценената балансова стойност на актива и амортизацията въз основа на цената на придобиване. Прехвърлянето от „Резерв от преоценки“ в неразпределената печалба не се извършва посредством ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ .

42. Ефектът върху подоходните данъци, ако има такъв, който е резултат от преоценяването на имоти, машини и съоръжения, се признава и оповестява в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

43. Всяка част от актив от имоти, машини и съоръжения с цена на придобиване, която е значителна по отношение на общата стойност на актива, се амортизира отделно.

44. Предприятието разпределя сумата, първоначално призната по отношение на актив от имоти, машини и съоръжения, по неговите значителни части и амортизира поотделно всяка такава част. Например може да е уместно да се амортизират поотделно корпусът и двигателите на самолет, независимо дали е собственост на предприятието, или е взет на финансов лизинг.

45. Значителна част от актив от имоти, машини и съоръжения може да има полезен живот и метод на амортизация, еднакви с полезния живот и метода на амортизация на друга значителна част от същия актив. Такива части могат да се групират при определяне на разходите за амортизация.

46. До степента, до която предприятието амортизира поотделно някои части на актив от имоти, машини и съоръжения, то амортизира също така отделно останалата част от актива. Останалата част се състои от частите на актива, които самостоятелно не са значителни. Ако предприятието има променливи очаквания относно тези части, може да са необходими способи на приближение за амортизиране на останалата част по начин, който вярно да отразява начина на потребление и/или полезния живот на тези части.

47. Предприятието може да реши да амортизира поотделно части от актив, които нямат значителна стойност спрямо общата цена на придобиване на актива.

48. Амортизационният разход за всеки период се признава в печалбата или загубата, освен ако е включен в балансовата стойност на друг актив.

49. Амортизационният разход за периода обикновено се признава в печалбата или загубата. Понякога обаче бъдещите икономически изгоди, свързани с даден актив, се усвояват в производството на други активи. В този случай амортизационният разход представлява част от себестойността на другия актив и се включва в неговата балансова стойност. Например амортизацията на производствени машини и съоръжения се включва в разходите за преобразуване на материалните запаси (вж. МСС 2). По аналогичен начин амортизацията на имоти, машини и съоръжения, използвани за развойна дейност, може да се включи в себестойността на нематериалния актив, признат в съответствие с МСС 38 Нематериални активи.

50. Амортизируемата сума на актив се разпределя систематично върху целия му полезен живот.

51. Остатъчната стойност и полезният живот на актив се преразглеждат най-малко при приключването на всяка финансова година и ако очакванията се различават от предишните приблизителни оценки, промените следва да се отчитат като промяна в счетоводните приблизителни оценки в съответствие с МСС 8 Счетоводни политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

52. Амортизация се признава дори ако справедливата стойност на актива надвишава неговата балансова стойност, стига остатъчната стойност на актива да не надвишава балансовата му стойност. Ремонтът и поддръжката на актива не премахват необходимостта той да бъде амортизиран.

53. Амортизируемата сума на всеки актив се определя след приспадане на остатъчната стойност на актива. На практика остатъчната стойност на актива често е незначителна и затова не е съществена за изчисляването на амортизируемата сума.

54. Остатъчната стойност на актив може да се увеличи до сума, равна или по-голяма от балансовата стойност на актива. В такъв случай амортизационното отчисление на актива е нула, освен и докато неговата остатъчна стойност впоследствие не намалее до сума по-ниска от балансовата стойност на актива.

55. Амортизацията на актива започва, когато той е налице за употреба, т.е. когато е на мястото и в състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Амортизирането на актива се преустановява на по-ранната от датата, на която активът е класифициран като държан за продажба (или включен в група за освобождаване, която е класифицирана като държана за продажба в съответствие с МСФО 5, и датата, на която активът е отписан. Следователно амортизацията не се преустановява, когато активът не се използва или бъде изваден от активна употреба, освен ако активът не е изцяло амортизиран. При методите на амортизация според използването обаче амортизационното отчисление може да е нула, когато няма производство.

56. Бъдещите икономически изгоди, свързани с даден актив, се реализират от предприятието главно чрез неговото използване. Други фактори обаче, например техническото и търговското остаряване и износване, докато активът стои неизползван, често водят до намаляване на икономическите изгоди, които са могли да бъдат получени от актива. Следователно при определянето на полезния живот на актива се отчитат всички посочени по-долу фактори:

57. Полезният живот на един актив се определя от гледна точка на очакваната полезност на актива за предприятието. Политиката за управление на активите на предприятието може да включва освобождаване от активите след конкретен период от време или след реализирането на определена част от икономическите изгоди, свързани с актива. Следователно полезният живот на актива може да е по-кратък от икономическия му живот. Оценката на полезния живот на актива е въпрос на преценка въз основа на опита на предприятието с подобни активи.

58. Земята и сградите са делими активи и за целите на счетоводството се разглеждат отделно, дори когато са придобити заедно. С някои изключения, като например кариери и обекти, използвани като депо, земята има неограничен полезен живот и следователно не се амортизира. Сградите имат ограничен живот и следователно са амортизируеми активи. Увеличението на стойността на земята, върху която е построена дадена сграда, не се отразява върху определянето на амортизируемата стойност на сградата.

59. Ако себестойността на земята включва разходите за демонтаж, преместване и възстановяване на обекта, тази част от актива земя се амортизира през периода, през който са получавани изгоди от извършването на тези разходи. В някои случаи самата земя може да има ограничен полезен живот и тогава тя се амортизира по начин, който отразява изгодите, които ще бъдат извлечени от нея.

60. Използваният метод на амортизация отразява модела, по който се очаква бъдещите икономически изгоди да бъдат реализирани от предприятието.

61. Методът на амортизация, прилаган за актив, се преглежда най-малко при приключване на финансовата година и ако е настъпила значителна промяна в очаквания модел на реализиране на икономическите изгоди, свързани с тези активи, методът се променя, за да отрази променения модел. Такава промяна се отчита като промяна в приблизителна счетоводна оценка в съответствие с МСС 8.

62. Различни методи могат да бъдат използвани за систематично разпределение на амортизируемата сума на актив през неговия полезен живот. Тези методи включват линейния метод, метода на намаляващия остатък и методи според количеството произведена продукция. Линейната амортизация води до постоянно отчисление през целия полезен живот, ако остатъчната стойност на актива не се променя. Методът на намаляващия остатък води до намаляващи отчисления през полезния живот на актива. Методът според количеството на произведената продукция води до отчисление, основано на очакваната употреба или продукция. Предприятието избира метода, който най-добре отразява очаквания модел на реализиране на бъдещите икономически изгоди, свързани с актива. Методът се прилага последователно през всеки следващ период, освен ако не настъпи промяна в очаквания модел на реализиране на тези бъдещи икономически изгоди.

63. За да определи дали даден имот, машина или съоръжение са обезценени, предприятието прилага МСС 36 Обезценка на активи. Посоченият стандарт пояснява начина, по които предприятието преразглежда балансовата сума на своите активи и по който определя възстановимата стойност на актива и кога се признава или се възстановява обратно загуба от обезценка.

64. [Заличен]

65. Компенсацията от трети лица за активи от имоти, машини и съоръжения, които са обезценени, загубени или отдадени, се отразява в печалбата или загубата, когато компенсацията стане дължима.

66. Обезценките или загубите от активи от имоти, машини и съоръжения, свързаните искове или плащанията на компенсация от трети страни и всяка последваща покупка или построяване на заменящи активи са отделни икономически събития и се отчитат поотделно, както следва:

67. Балансовата стойност на даден имот, машина или съоръжение се отписва:

68. Печалбите или загубите, възникващи при отписването на имот, машина или съоръжение, се включват в печалбата или загубата, когато активът бъде отписан (освен ако МСС 17 не изисква друго при продажба и обратен лизинг). Печалбите не се класифицират като приход.

69. Освобождаването от актив от имоти, машини и съоръжения може да настъпи по различен начин (напр. чрез продажба, сключване на финансов лизинг или чрез дарения). При определяне на датата на освобождаване от актива предприятието прилага критериите на МСС 18 Приходи за признаване на приход от продажбата на стоки. МСС 17 се прилага за освобождаване чрез продажба и обратен лизинг.

70. Ако по силата на принципа за признаване, посочен в параграф 7, предприятие признава в балансовата стойност на актив от имоти, машини и съоръжения себестойността на подмяна на част от актива, тогава то отписва балансовата стойност на подменената част, независимо дали подменената част е била амортизирана отделно. Ако за предприятието не е практично да определи балансовата стойност на подменената част, то може да използва цената на придобиване на заменящата част като индикация каква е била цената на придобиване на подменената част към момента, когато е била придобита или построена.

71. Печалбата или загубата, възникваща при отписването на имот, машина или съоръжение, се определя като разликата между нетните постъпления от продажбата, ако има такива, и балансовата стойност на актива.

72. Дължимото вземане при освобождаване от актив от имоти, машини и съоръжения се признава първоначално по справедлива стойност. Ако плащането за актива е разсрочено, полученото вземане се признава първоначално по еквивалент на паричната цена. Разликата между номиналната стойност на вземането и еквивалента на паричната цена се признава в съответствие с МСС 18 като приход от лихви, отразяващ ефективната доходност на вземането.

73. Финансовите отчети оповестяват за всеки клас имоти, машини и съоръжения:

74. Финансовите отчети оповестяват и:

75. Изборът на метода на амортизация и оценката на полезния живот на активите са въпрос на преценка. Следователно оповестяването на приетите методи и изчисления полезен живот или норми на амортизация дават на ползвателите на финансовите отчети информация, която им позволява да направят преглед на политиката, избрана от ръководството, и да правят сравнения с други предприятия. По тези причини е необходимо да се оповестява следното:

76. В съответствие с МСС 8 предприятието оповестява характера и ефекта от всяка промяна в приблизителните счетоводни оценки, която има ефект през текущия период или която се очаква да има ефект през следващите периоди. За имотите, машините и съоръженията такова оповестяване може да бъде провокирано от промени в оценката на:

77. Когато отделни имоти, машини или съоръжения се посочват по преоценени стойности, се оповестява следното:

78. В съответствие с МСС 36 предприятието оповестява информацията за обезценката на имоти, машини или съоръжения в допълнение към информацията, изисквана съгласно параграф 73, буква д), подточки iv)—vi).

79. Следната информация може да се окаже полезна за ползвателите на финансовите отчети:

Следователно предприятията се насърчават да оповестяват тези стойности.

80. Изискванията на параграфи 24—26 относно първоначалната оценка на актив от имоти, машини и съоръжения, придобит в сделка за размяна на активи, се прилага само за бъдещи сделки.

81. Предприятията трябва да прилагат настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако предприятието започне да прилага настоящия стандарт за период преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

81А. Предприятията трябва да прилагат измененията на параграф 3 за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. Ако предприятието прилага МСФО 6 за по-ранен период, посочените изменения се прилагат за този по-ранен период.

81Б. МСС 1 Представяне на финансови отчети (както е преработен 2007 г.) изменя терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това, той изменя параграфи 39, 40 и 73 (д)(iv). Предприятието трябва да прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2009 година. Ако предприятието прилага МСС 1 (преработен 2007 г.) за един по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период.

82. Настоящият стандарт отменя МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (преработен през 1998 г.).

83. Настоящият стандарт отменя следните разяснения:

1. Целта на настоящия стандарт е да се определи подходяща политика за счетоводно отчитане и оповестяване за лизингополучателите и лизингодателите, която да се прилага по отношение на лизинговите договори.

2. Настоящият стандарт се прилага при счетоводното отчитане на всички лизингови договори с изключение на:

Настоящият стандарт обаче не трябва да се прилага като база за оценяване на:

3. Настоящият стандарт се прилагаза договори, при които се прехвърля правото на използване на активи, въпреки че е вероятно от лизингодателя да се изискват значителни услуги във връзка с експлоатацията или поддръжката на подобни активи. Настоящият стандарт не се прилага за споразумения, представляващи договори за услуги, при които правото на използване на активи не се прехвърля от едната страна по договора на другата.

4. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Лизингов договор — споразумение, по силата на което лизингодателят предоставя на лизингополучателя правото да използва актив срещу еднократно плащане или серия от плащания за договорен срок.

Финансов лизинг — лизингов договор, при който по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху даден актив. В края на договора правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.

Оперативен лизинг — лизингов договор, различен от финансовия лизинг.

Неотменим лизинг — лизингов договор, който е отменим само в следните случаи:

Начало на лизинговия договор — по-ранната от следните две дати — на лизинговото споразумение или на ангажирането на страните с основните условия на лизинговия договор. Към тази дата:

Начало на срока на лизинговия договор — датата, от която лизингополучателят може да упражни правото си на ползване на наетия актив. Това е датата на първоначалното признаване на лизинга (т.е. признаване на произтичащите от сключена лизингова сделка активи, пасиви, приходи или разходи, според обстоятелствата).

Срок на лизинговия договор — неотменимия период, за който лизингополучателят се е договорил с лизингодателя да наеме актива, заедно с допълнителните условия, съгласно които лизингополучателят има право да продължи да наема актива, със или без допълнително заплащане, като от самото начало на лизинга до голяма степен е сигурно, че лизингополучателят ще упражни това право.

Минимални лизингови плащания — плащанията по време на срока на лизинговия договор, които лизингополучателят е или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услуги и данъци, дължими от и възстановими на лизингодателя, както и:

Ако обаче лизингополучателят разполага с опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата на упражняване на тази опция, за която опция от самото начало на лизинговия договор е сигурно в голяма степен, че ще бъде упражнена, минималните лизингови плащания включват минималните плащания, дължими през целия срок на лизинговия договор, и плащането, необходимо за упражняването на тази опция за закупуване.

Справедлива стойност — сумата, за която даден актив може да бъде заменен или даден пасив — уреден между информирани, желаещи и несвързани лица в сделка при справедливи пазарни условия.

Икономически живот е:

Полезен живот — приблизително оценения оставащ период от началото на срока на лизинговия договор, без ограничение в неговата продължителност, в който се очаква икономическите изгоди от актива да бъдат усвоени от предприятието.

Гарантирана остатъчна стойност е:

Негарантирана остатъчна стойност — онази част от остатъчната стойност на наетия актив, чиято реализация от страна на лизингодателя не е сигурна или е гарантирана само от страна, свързана с лизингодателя.

Първоначални преки разходи — диференциални разходи, пряко отнасящи се до договарянето и уреждането на лизингов договор, с изключение на разходите, извършени от лизингодател — производител или търговец.

Брутна инвестиция в лизингов договор — съвкупността от:

Нетна инвестиция в лизинговия договор — брутната инвестиция в лизинговия договор, дисконтирана с лихвения процент, заложен в лизинговия договор.

Незаработен финансов доход — разликата между:

Лихвен процент, заложен в лизинговия договор — дисконтовия процент, при който общата настояща стойност на: а) минималните лизингови плащания, и б) негарантираната остатъчна стойност в началото на лизинга се изравнява със: 1. справедливата стойност на наетия актив, и 2. началните преки разходи, извършени от лизингодателя.

Диференциален лихвен процент по задължението на лизингополучателя — лихвения процент, който лизингополучателят би трябвало да плаща по подобен лизингов договор или, ако той не може да бъде определен, процентът, който лизингополучателят би платил в началото на лизинговия договор, за да заеме за подобен период от време и с подобно обезпечение средствата, необходими за закупуване на актива.

Условен наем — онази част от лизинговите плащания, която не е определена като сума, а се основава на бъдещата стойност на фактор, който се изменя, при промяна на фактори, несвързани с течението на времето (например процент от бъдещите продажби, степен на бъдещо използване, бъдещи ценови индекси, бъдещи пазарни лихвени проценти).

5. Споразумението или ангажиментът по лизингов договор може да включва клауза за преизчисляване на лизинговите плащания при промени в разходите за построяване или за придобиване на наетия имот или при промени в някои други мерки на разходи или стойности, като общи ценови равнища или промени в разходите на лизингодателя за финансиране на лизинга през периода между началото на лизинговия договор и началото на срока на лизинговия договор. В този случай за целите на настоящия стандарт се приема, че горепосочените промени са настъпили в началото на лизинга.

6. Определението на лизинговия договор обхваща също и договори за наемане на актив, които съдържат клауза, даваща на наемателя опция за придобиване на правото на собственост върху актива при изпълнение на договорените условия. Тези договори понякога се наричат договори за покупка на изплащане.

7. Класификацията на лизинговите договори, възприета в настоящия стандарт, се основава на степента, до която рисковете и изгодите от собствеността на наетия актив са за лизингодателя или лизингополучателя. Рисковете включват възможните загуби от неизползвани мощности или технологично остаряване, както и от колебанията на възвръщаемостта, дължащи се на променящи се икономически условия. Изгодите могат да бъдат представени от очакваната доходоносна експлоатация през икономическия живот на актива и очакваната печалба от нарастването на стойността или реализирането на остатъчната стойност.

8. Даден лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, ако с него по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху актива. Даден лизингов договор се класифицира като оперативен лизинг, ако с него по същество не се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху актива.

9. Тъй като сделката между лизингодателя и лизингополучателя се основава на лизингов договор между двете страни, е целесъобразно да се използват постоянни определения. Прилагането на тези определения към различните обстоятелства на лизингодателя и лизингополучателя може да доведе до различно класифициране на един и същ лизингов договор от страна на всяка от страните. Един от примерите за това е, когато лизингодателят получи изгода от гаранция за остатъчната стойност, предоставена от трета страна, несвързана с лизингополучателя.

10. Дали един лизингов договор е финансов лизинг или оперативен лизинг зависи от същността на сделката, а не от формата на договора ( 6 ). Примери за ситуации, които индивидуално или в комбинация водят по принцип до класифициране на лизинговия договор като финансов лизинг, са когато:

11. Показатели за ситуации, които индивидуално или в комбинация също биха могли да доведат до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг, са когато:

12. Примерите и критериите в параграфи 10 и 11 невинаги дават база за заключение. Ако от други условия е ясно, че лизинговият договор не прехвърля по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху актива, то той се класифицира като оперативен лизинг. Пример за това е, когато собствеността върху нает актив се прехвърля в края на лизинговия договор при променливи лизингови плащания, равни на справедливата стойност на актива в този момент, или в случаите, когато се заплащат условни наеми, в резултат на което лизингополучателят не получава по същество всички свързани рискове и изгоди.

13. Класификацията на лизинговите договори се извършва в началото на лизинга. Ако по което и да е време лизингополучателят и лизингодателят се договорят за промяна в условията на лизинговия договор, която не е подновяване на лизинга, по начин, който би довел до различна класификация на лизинговия договор съгласно критериите, установени в параграфи 7—12, при условие че промените в условията са били в сила в началото на лизинговия договор, по време на неговия срок преработеното споразумение се счита за нов договор. Промените в оценките (например промени в приблизителните оценки за икономическия живот или за остатъчната стойност на наетия актив) или промените в обстоятелствата (например неизпълнение от страна на лизингополучателя) обаче не дават основание за нова класификация на лизинговия договор за счетоводни цели.

14. Лизинговите договори за земя и сгради се класифицират като оперативен или финансов лизинг по същия начин, както лизинговите договори за други активи. Характерна черта на земята обаче е, че тя обикновено има неопределен икономически живот и ако не се очаква правото на собственост да бъде прехвърлено на лизингополучателя до края на срока на лизинговия договор, лизингополучателят по същество не получава всички рискове и изгоди от собствеността, в който случай лизинговият договор за земя се класифицира като оперативен лизинг. Плащане, извършено при сключване на лизингов договор или за придобиване на права на собственост върху нает имот, който е отразен счетоводно като оперативен лизинг, представлява предплатени лизингови плащания, които се амортизират през целия срок на лизинговия договор съгласно модела на уговорените изгоди.

15. За целите на класификацията на лизинговите договори компонентите на лизингов договор за земя и сгради се разглеждат отделно. Ако се очаква правото на собственост върху двата компонента да бъде предадено на лизингополучателя до края на срока на лизинговия договор, и двата елемента се класифицират като финансов лизинг, независимо дали са анализирани като един или като два отделни лизингови договора, освен ако от други условия е ясно, че с лизинговия договор по същество не се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху един от двата компонента. Когато земята има неопределен икономически живот, компонентът на лизинговия договор, отнасящ се за земята, обикновено се класифицира като оперативен лизинг, освен ако се очаква правото на собственост върху земята да бъде прехвърлено на лизингополучателя до края на срока на лизинговия договор съгласно параграф 14. Компонентът, отнасящ се за сградите, се класифицира като финансов или оперативен лизинг в съответствие с параграфи 7—13.

16. Винаги, когато е необходимо за класификацията и счетоводното отразяване на лизинга на земя и сгради, минималните лизингови плащания (включително общата сума на предплатените плащания) се разпределят между компонентите за земята и тези за сградите пропорционално на съотношението между справедливите стойности на частите от лизинговия договор, които се отнасят за земята и сградите в началото на лизинговия договор. Ако лизинговите плащания не могат да бъдат надеждно разпределени между тези два компонента, целият лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, освен ако е ясно, че и двата компонента представляват оперативен лизинг и в такъв случай целият лизингов договор се класифицира като оперативен лизинг.

17. Когато при лизингов договор за земя и сгради сумата, която би била призната като първоначален разход за земя съгласно параграф 20, е несъществена, земята и сградите могат да се разглеждат като едно цяло за целите на класификацията на лизинговия договор и да се класифицират като финансов или оперативен лизинг в съответствие с параграфи 7—13. В този случай се приема, че икономическият живот на сградите представлява икономическия живот на целия нает актив.

18. Не се налага прилагане на различни оценки за компонентите за земята и сградите, когато делът на лизингополучателя както в земята, така и в сградите се класифицира като инвестиционен имот съгласно МСС 40 и е възприет моделът на справедливата стойност. Подробни изчисления за подобна оценка се налагат само когато класификацията на единия или двата компонента в противен случай би била несигурна.

19. Съгласно МСС 40 от гледна точка на лизингополучателя е възможно делът в имот, държан по силата на оперативен лизингов договор, да се класифицира като инвестиционен имот. В този случай делът от имота се записва счетоводно като финансов лизинг, като за признаване на актива се използва методът на справедливата стойност. Лизингополучателят продължава да отчита счетоводно лизинговия договор като финансов лизинг, дори ако последващи събития доведат до промяна в същността на дела на лизингополучателя в имота, така че вече да е невъзможно неговото класифициране като инвестиционен имот. Примери за подобни случаи са, когато лизингополучателят:

20. В началото на лизинговия срок финансовият лизинг трябва да се признава като актив и пасив в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ на лизингополучателя с размер, който е равен на справедливата стойност на наетата собственост в началото на лизинговия срок или, ако е по-нисък — на настоящата стойност на минималните лизингови плащания, определени в началото на лизинговия договор. Дисконтовият процент, който се използва при изчисляване на настоящата стойност на минималните лизингови плащания, е лихвеният процент, заложен в лизинговия договор, доколкото той практически може да бъде определен; ако това е невъзможно, се използва диференциалният лихвен процент по задължението на лизингополучателя. Първоначалните преки разходи, извършени от лизингополучателя, се прибавят към сумата, призната като актив.

21. Сделките и другите събития се отчитат счетоводно и се представят в съответствие с тяхната същност и финансова реалност, а не само според юридическата им форма. Според юридическата форма на лизинговия договор лизингополучателят не придобива юридическо право на собственост върху наетия актив, но при финансов лизинг според същността и финансовата реалност лизингополучателят придобива икономическите ползи от експлоатацията на наетия актив през по-голямата част от икономическия му живот в замяна на поетото задължение да заплаща за това право сума, която в началото на лизинговия договор трябва да е приблизително равна на справедливата стойност на актива и съответния финансов разход.

22. Ако такива лизингови сделки не бъдат отразени в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ на лизингополучателя, икономическите ресурси и нивото на задлъжнялост на предприятието се представят със занижена стойност, като по този начин се изкривяват финансовите показатели. Затова е целесъобразно финансовият лизинг да бъде вписван в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ на лизингополучателя както като актив, така и като задължение за извършване на бъдещи лизингови плащания. В началото на лизинговия срок активът и пасивът за бъдещи лизингови плащания се отразяват в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ с едни и същи суми, с изключение на началните преки разходи, извършени от лизингополучателя, които се включват в сумата, призната като актив.

23. Не е целесъобразно задълженията, свързани с наети активи, да бъдат представяни във финансовите отчети като намаление на стойността на наетите активи. Ако в ►M5  отчета за финансово състояние ◄ текущите пасиви и дългосрочните пасиви се представят отделно, същото разграничение се прави и за задълженията, свързани с лизинг.

24. Често възникват първоначални преки разходи във връзка със специфични лизингови дейности, като договаряне и обезпечаване на лизинговите договори. Разходите, определени като пряко свързани с дейности, извършени от лизингополучателя по финансов лизинг, се включват в сумата, призната като актив във връзка с лизинговия договор.

25. Минималните лизингови плащания трябва да се разпределят между финансовия разход и намалението на неплатеното задължение. Финансовият разход трябва да се разпределя по периоди за срока на лизинговия договор, така че да се получи постоянен лихвен процент за периодите по остатъчното салдо на задължението. Условните наеми се начисляват като разход за периодите, в които са извършени.

26. На практика при разпределянето на финансовия разход по периоди през срока на лизинговия договор лизингополучателят може да използва някакъв вид приближение, за да се улеснят изчисленията.

27. Финансовият лизинг поражда разходи за амортизации на амортизируемите активи, както и финансови разходи за всеки отчетен период. Амортизационната политика по отношение на амортизируемите наети активи трябва да бъде съобразена с тази по отношение на собствените амортизируеми активи, а признатата амортизация трябва да се изчислява в съответствие с МСС 16 Имоти, машини и съоръжения и МСС 38 Нематериални активи. Ако не съществува достатъчна степен на сигурност, че лизингополучателят ще придобие собствеността до края на срока на лизинговия договор, активът трябва да бъде изцяло амортизиран през по-краткия от двата срока — срока на лизинговия договор или полезния живот на актива.

28. Амортизируемата сума на наетия актив се разпределя на системна база за всеки отчетен период по време на очакваното използване в съответствие с амортизационната политика, възприета от лизингополучателя за собствените му амортизируеми активи. Ако съществува достатъчна степен на сигурност, че лизингополучателят ще придобие собствеността до края на срока на лизинговия договор, периодът на очаквано използване е равен на полезния живот на актива; в противен случай активът се амортизира през по-краткия от двата срока — срока на лизинговия договор или полезния живот на актива.

29. Сумата от амортизационните разходи за актива и финансовите разходи за периода обикновено не е равна на лизинговите плащания, дължими за периода, и затова не е правилно дължимите лизингови плащания да бъдат просто признавани като разход в ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ . Съответно активът и свързаният с него пасив вероятно няма да бъдат с равни суми след началото на срока на лизинговия договор.

30. За да се определи дали наетият актив се е обезценил, се прилага МСС 36 Обезценка на активи.

31. В допълнение към разпоредбите на МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване лизингополучателите трябва да оповестят следното във връзка с финансовия лизинг:

32. Освен това по отношение на сумите на активите, наети по силата на финансов лизинг, който се отчита от лизингополучателя като придобиване на активи, важат изискванията за оповестяване съгласно МСС 16, МСС 36, МСС 38, МСС 40 и МСС 41.

33. Лизинговите плащания по оперативен лизинг трябва да се признават като разход в ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ по линейния метод за целия срок на лизинговия договор, освен ако друга системна база не е представителна за времето, през което потребителят използва изгодите на наетия актив ( 7 ).

34. При оперативен лизинг лизинговите плащания (с изключение на разходите за услуги, например за застраховка и поддръжка) се признават като разход в ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ по линейния метод, освен ако друга системна база не е представителна за времето, през което потребителят използва изгодите на наетия актив, дори ако плащанията не се извършват на тази база.

35. В допълнение към изискванията на МСФО 7 лизингополучателите трябва да оповестят следното във връзка с оперативните лизингови договори:

36. Лизингодателите трябва да признават активите, държани по силата на договор за финансов лизинг, в своите ►M5  отчети за финансово състояние ◄ и да ги представят като вземане, чиято сума е равна на нетната инвестиция в лизинговия договор.

37. При финансов лизинг лизингодателят по същество прехвърля всички рискове и изгоди от собствеността върху актива и разглежда подлежащото на получаване лизингово плащане като погасяване на главница и финансов доход, който го компенсира и възнаграждава за инвестицията и услугите му.

38. При договарянето и уреждането на лизингов договор лизингодателите често правят начални преки разходи, например за комисиони, юридически такси и вътрешни разходи. Те не включват общите управленски и административни разходи, като например тези за договаряне и маркетинг. При договорите за финансов лизинг, с изключение на тези, сключени от лизингодател — производител или търговец, първоначалните преки разходи се включват в първоначалната оценка на вземанията по финансов лизинг и с тях се намалява сумата на признатия доход през целия срок на лизинговия договор. Лихвеният процент, заложен в лизинговия договор, се определя така, че първоначалните преки разходи да бъдат автоматично включени в сумата на вземанията по финансовия лизинг; не се налага те да се включват отделно. За лизингодател — производител или търговец, разходите във връзка с договарянето и уреждането на лизингов договор не се включват в определението „първоначални преки разходи“. Следователно тези разходи се изключват от нетната инвестиция в лизинга и се признават като разход, когато бъде призната печалбата от продажба, което при договора за финансов лизинг е нормално да стане в началното на срока на лизинговия договор.

39. Признаването на финансовия доход трябва да се основава на модел, отразяващ постоянна норма на възвръщаемост за периодите върху нетната инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг.

40. Лизингодателят цели да разпредели финансовия доход през целия срок на лизинговия договор на системна и рационална база. Това разпределяне на дохода е въз основа на модел, отразяващ постоянна норма на възвръщаемост от нетната инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг. От лизинговите плащания през отчетния период, с изключение на разходите за услуги, се приспада брутната инвестиция в лизинговия договор, за да се намали както главницата, така и незаработеният финансов доход.

41. Приблизително изчислените негарантирани остатъчни стойности, използвани при изчисляването на брутната инвестиция на лизингодателя в лизингов договор, се проверяват периодично. Ако е настъпило намаление на приблизително изчислената негарантирана остатъчна стойност, разпределението на дохода през срока на лизинга се преразглежда и всяко намаление, свързано с вече начислени суми, се признава незабавно.

41А. Актив по договор за финансов лизинг, класифициран като държан с цел продажба (или включен в група за освобождаване, в която активите са класифицирани като държани за продажба) в съответствие с МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности, се отчита в съответствие с настоящия МСФО.

42. Лизингодателят — производител или търговец, признава печалбата или загубата за отчетния период в съответствие с политиката, възприета от предприятието по отношение на окончателните продажби. Ако бъдат оферирани изкуствено занижени лихвени проценти, печалбата от продажбата трябва да се сведе до тази, която би била получена при начисляване на пазарен лихвен процент. Разходите, извършени от лизингодател — производител или търговец, във връзка с договарянето и уреждането на лизингов договор се признават като разход, когато бъде призната печалбата от продажбата.

43. Производителите и търговците често предлагат на клиентите избор да закупят или наемат актива. Финансовият лизинг на даден актив от даден лизингодател — производител или търговец, генерира два вида доход:

44. Приходът от продажбата, признат в началото на срока на финансовия лизинг от лизингодателя — производител или търговец, представлява справедливата стойност на актива или ако тя е по-ниска — настоящата стойност на минималните лизингови плащания, начислени на лизингодателя, изчислени при пазарен лихвен процент. Себестойността на продажбата в началото на срока на лизинговия договор е себестойността или балансовата стойност, ако са различни, на наетата собственост, намалена с настоящата стойност на негарантираната остатъчна стойност. Разликата между прихода от продажбата и себестойността на продажбата е печалбата от продажбата, която се признава в съответствие с политиката, следвана от предприятието по отношение на продажбите.

45. Лизингодателите — производители или търговци, понякога оферират изкуствено занижени лихвени проценти, за да привличат клиенти. Използването на такъв процент води до отчитане в момента на продажбата на прекалено голяма част от общия доход от сделката. Ако се оферират изкуствено занижени лихвени проценти, печалбата от продажбата се свежда до тази, която би била получена при начисляване на пазарен лихвен процент.

46. Разходите, извършени от лизингодател — производител или търговец, във връзка с договаряне и уреждане на лизингов договор се признават като разход в началото на срока на лизинговия договор, тъй като те са свързани главно с реализирането на печалба от продажбата за производителя или търговеца.

47. В допълнение към разпоредбите на МСФО 7 лизингодателите трябва да оповестят следното във връзка с финансовия лизинг:

48. Често е полезно като показател за растеж да се оповестява брутната инвестиция, намалена с нереализирания доход от новия бизнес, добавена през отчетния период, след приспадането на съответните суми за отменените лизингови договори.

49. Лизингодателите представят в своите ►M5  отчети за финансовото състояние ◄ активите, които са обект на оперативен лизинг, в съответствие с тяхното естество.

50. Наемният доход от договори за оперативен лизинг се признава като доход по линейния метод за срока на лизинговия договор, освен ако друга системна база отразява по-точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив ( 8 ).

51. Разходите, включително амортизацията, извършени във връзка с генерирането на дохода от лизинг, се признават за разход. Наемният доход (с изключение на постъпленията от извършени услуги, като застраховки и поддръжка) се признава за доход по линейния метод за целия срок на лизинговия договор дори ако постъпленията не се получават на тази база, освен ако друга системна база отразява по-точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив.

52. Началните преки разходи, извършени от лизингодателя във връзка с договарянето и уреждането на оперативен лизинг, се прибавят към балансовата стойност на наетия актив и се признават като разход през целия срок на лизинговия договор на същата база както дохода от лизинг.

53. Амортизацията на амортизируемите активи, отдадени на лизинг, се извършва на база, която е в съответствие с обичайната амортизационна политика, възприета от лизингодателя по отношение на подобни активи, а амортизациите се изчисляват в съответствие с МСС 16 и МСС 38.

54. За да определи дали отдадения на лизинг актив се е обезценил, предприятието прилага МСС 36.

55. Лизингодателят — производител или търговец, не признава печалба от продажба при сключването на договор за оперативен лизинг, тъй като той не е еквивалентен на продажба.

56. В допълнение към разпоредбите на МСФО 7 лизингодателите трябва да оповестят следното във връзка с оперативния лизинг:

57. Освен това изискванията за оповестяване съгласно МСС 16, МСС 36, МСС 38, МСС 40 и МСС 41 се прилагат за лизингодатели, предоставили активи в рамките на договор за оперативен лизинг.

58. Сделката за продажба с обратен лизинг е свързана с продажбата на актив и обратното наемане на същия актив. Лизинговото плащане и продажната цена обикновено са взаимозависими, тъй като се договарят в пакет. Счетоводното третиране на продажбите с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор.

59. Ако резултатът от продажба с обратен лизинг е финансов лизинг, всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата стойност не се признава незабавно като доход във финансовите отчети на продавача лизингополучател. Вместо това то се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.

60. Ако обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя, като активът се явява обезпечение. По тази причина не е целесъобразно превишението на прихода от продажбата над балансовата стойност да се разглежда като доход. Такова превишение се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.

61. Ако резултатът от продажба с обратен лизинг е оперативен лизинг и е ясно, че сделката се сключва по справедливата стойност, всяка печалба или загуба се признава незабавно. Ако продажната цена е по-ниска от справедливата стойност, всяка печалба или загуба се признава незабавно, освен в случаите, когато загубата се компенсира от бъдещите лизингови плащания под пазарната цена. В тези случаи загубата се разсрочва и амортизира пропорционално на лизинговите плащания през периода, през който се очаква активът да бъде използван. Ако продажната цена е по-висока от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност се разсрочва и амортизира през периода, през който се очаква активът да бъде използван.

62. Ако обратният лизинг е оперативен лизинг и лизинговите плащания и продажната цена се определят според справедливата стойност, по същество това е обикновена продажба и всяка печалба или загуба се признава незабавно.

63. При договорите за оперативен лизинг ако справедливата стойност в момента на сделката за продажба с обратен лизинг е по-ниска от балансовата стойност на актива, незабавно се признава загуба, равна на разликата между балансовата стойност и справедливата стойност.

64. При финансовия лизинг не се налага подобна корекция, освен ако не е настъпила обезценка на стойността, като в този случай балансовата стойност се намалява до възстановимата стойност в съответствие с МСС 36.

65. Изискванията за оповестяване спрямо лизингополучателите и лизингодателите важат и за сделките за продажба с обратен лизинг. Изискването за описване на значителните ангажименти във връзка с лизинга води до оповестяване на уникални и необичайни условия на договора или сделките за продажба с обратен лизинг.

66. Възможно е сделките за продажба с обратен лизинг да попаднат в обхвата на критериите за отделно оповестяване в МСС 1 Представяне на финансови отчети.

67. Както е определено в параграф 68, прилагането на настоящия стандарт с обратна сила се насърчава, но не е задължително. Ако стандартът не се прилага с обратна сила, салдото на всеки вече съществуващ финансов лизинг се счита за правилно определено от лизингодателя и след това трябва да се отчита в съответствие с разпоредбите на настоящия стандарт.

68. Предприятие, което за предишен отчетен период е прилагало МСС 17 (преработен през 1997 г.), трябва да приложи с обратна сила измененията, въведени с настоящия стандарт за всички лизингови договори, или ако МСС 17 (преработен през 1997 г.) не е бил прилаган с обратна сила от предприятието — за всички договори за финансов лизинг, сключени от момента на първоначално прилагане на настоящия стандарт.

69. Предприятията следва да прилагат настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако предприятието приложи настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то оповестява този факт.

70. Настоящият стандарт заменя МСС 17 Лизинг (преработен през 1997 г.).

1. Настоящият стандарт трябва да се прилага при счетоводното отчитане на приходи, получени от следните сделки и събития:

2. Стандартът заменя МСС 18 Признаване на приходите, приет през 1982 г.

3. Стоките включват стоките, произведени от предприятието с цел продажба, както и стоките, закупени с цел препродажба, като например стоки, закупени от търговец на дребно, или земя и друга собственост, държани за препродажба.

4. Предоставянето на услуги обикновено е свързано с изпълнение от страна на предприятието на договорена задача за договорен срок. Услугите могат да бъдат предоставени през един период или през повече от един период. Някои договори за предоставяне на услуги са директно свързани с договори за строителство, например за услуги на ръководители на проекти и архитекти. Приходът от тези договори не се разглежда от настоящия стандарт, а се разглежда в съответствие с изискванията за договорите за строителство, посочени в МСС 11 Договори за строителство.

5. Използването от други лица на активи на предприятието създава приход под формата на:

6. Настоящият стандарт не разглежда прихода от:

7. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Приход — брутен поток от икономически ползи през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато тези потоци водят до увеличаване на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на акционерите.

Справедлива стойност — сума, за която един актив може да бъде разменен или един пасив — уреден между добре информирани и желаещи несвързани лица при справедливи пазарни условия.

8. Приходите включват само брутните потоци от икономически ползи, получени от и дължими на самото предприятието. Сумите, събрани от името на трети страни, като данъци върху продажбите, данъци върху стоки и услуги и данъци върху добавената стойност не са икономически ползи, които предприятието получава, и не водят до увеличаване на собствения капитал. Затова те се изключват от приходите. По същия начин при агентско взаимоотношение брутните потоци от икономически ползи включват суми, събрани от името на възложителя, които не водят до увеличаване на собствения капитал на предприятието. Сумите, събрани от името на възложителя, не са приходи. В тези случаи приход е комисионното възнаграждение.

9. Приходът трябва да се оценява по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване плащане или възнаграждение ( 9 ).

10. Сумата на прихода от една сделка обикновено се определя съгласно споразумение между предприятието и купувача или ползвателя на актива. Тя се оценява по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване възнаграждение, като се отчита сумата от всички търговски отстъпки и отстъпките за по-голямо количество, направени от предприятието.

11. В повечето случаи плащането е под формата на парични средства или парични еквиваленти и сумата на прихода представлява сумата от получените или подлежащи на получаване парични средства или парични еквиваленти. Когато обаче потокът от парични средства или парични еквиваленти се разсрочва, справедливата стойност на плащането може да е по-малка от номиналната стойност на получените или подлежащи на получаване парични средства. Например предприятието може да осигури на купувача безлихвен кредит или да приеме от купувача запис на заповед, носещ доход под пазарния лихвен процент, като възмездяване за продадените стоки. Когато сделката по същество представлява финансираща операция, справедливата стойност на плащането се определя, като се дисконтират всички бъдещи постъпления с присъщ лихвен процент. Условният лихвен процент е по-ясно определимия от следните два:

Разликата между справедливата стойност и номиналната стойност на плащането (възмездяването) се признава за приход от лихва в съответствие с параграфи 29 и 30 и съгласно МСС 39.

12. Когато стоки или услуги се разменят или заменят за стоки или услуги със сходен характер и стойност, размяната не се разглежда като сделка, която създава приход. Това често се случва със стоки като нефт и мляко, когато доставчиците разменят или заменят стокови запаси от различни места, за да задоволят своевременно търсенето на конкретно място. Когато се продават стоки или се предоставят услуги в размяна на несходни стоки или услуги, размяната се разглежда като сделка, която създава приход. Приходът се оценява по справедливата стойност на получените стоки или услуги, коригирана със сумата от всички преведени парични средства или парични еквиваленти. Когато справедливата стойност на получените стоки и услуги не може да бъде надеждно оценена, приходът се оценява по справедливата стойност на предадените стоки и услуги, коригирана със сумата на всички преведени парични средства или парични еквиваленти.

13. Критериите за признаване, предвидени в стандарта, обикновено се прилагат отделно за всяка сделка. При някои обстоятелства обаче критериите за признаване трябва да се прилагат за делими компоненти на една сделка, за да се отрази същността на сделката. Например когато продажната цена на един продукт включва определима сума за последващо гаранционно обслужване, тази сума се разсрочва и се признава за приход през периода, през който се извършва обслужването. Обратното, критериите за признаване се прилагат за две или повече сделки едновременно, когато те са свързани така, че търговският ефект не може да се установи, без да се отчете цялата поредица от сделки. Например предприятието може да продаде стоки и същевременно да сключи отделно споразумение за обратно изкупуване на стоките на по-късна дата и така да отмени същностния ефект от сделката. В такъв случай двете сделки се разглеждат заедно.

14. Приходът от продажбата на стоки трябва да се признава, когато са изпълнени всички посочени условия:

15. Преценката кога предприятието е прехвърлило на купувача значителните рискове и ползи от собствеността изисква преглед на обстоятелствата на сделката. В повечето случаи прехвърлянето на рисковете и ползите от собствеността съвпада с прехвърлянето на юридическото право на собственост или с предаването във владение на купувача. Такъв е случаят при повечето продажби на дребно. В други случаи прехвърлянето на рисковете и ползите от собствеността става по различно време от това на прехвърлянето на правото на собственост или на предаването във владение.

16. Ако предприятието запазва значителните рискове от собствеността, сделката не е продажба и приходът не се признава. Предприятието може да запази значителен риск от собствеността по няколко начина. Примери на ситуации, при които предприятието може да запази значителните рискове и ползи от собствеността, са:

17. Ако предприятието запазва само незначителен риск от собствеността, сделката е продажба и приходът се признава. Например един продавач може да запази правото на собственост върху стоките, само за да осигури събираемостта на дължимата сума. В такъв случай ако предприятието е прехвърлило значителните рискове и ползи от собствеността, сделката е продажба и приходът се признава. Друг пример на предприятие, което запазва само незначителен риск от собствеността, може да е продажба на дребно, при която се предлага връщане на парите, ако купувачът не е доволен. Приходът в подобни случаи се признава в момента на продажбата, при условие че продавачът може надеждно приблизително да оцени бъдещи върнати стоки и признава задълженията за върнати стоки въз основа на миналия опит и други значими фактори.

18. Приходът се признава само когато е вероятно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката. В някои случаи това може да не е вероятно преди получаването на възнаграждението или до отстраняването на някаква несигурност. Например може да не е сигурно дали даден чуждестранен държавен орган ще разреши възнаграждението от дадена продажба да бъде преведено в чужда страна. Когато разрешението бъде дадено, несигурността отпада и приходът се признава. Когато обаче възникне несигурност относно събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.

19. Приходите и разходите, свързани с една и съща сделка или друго събитие, се признават едновременно. Този процес обикновено се нарича съпоставяне на приходите и разходите. Разходите, включително гаранциите и други разходи, които ще бъдат направени след експедирането на стоките, обикновено могат да бъдат надеждно оценени, когато другите условия за признаването на прихода са удовлетворени. Приходът обаче не може да бъде признат, когато разходите не могат да бъдат оценени надеждно. При такива обстоятелства всяко вече получено възнаграждение за продажбата на стоките се отчита като задължение.

20. Когато резултатът от една сделка за предоставяне на услуги може да се оцени надеждно, приходът, свързан със сделката, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към ►M5  края на отчетния период ◄ . Резултатът от една сделка може да се оцени надеждно, когато са изпълнени всички следващи условия:

21. Признаването на прихода в зависимост от етапа на завършеност на една сделка често се нарича метод на процент на завършеност. При този метод приходът се признава през счетоводните периоди, през които са извършени услугите. Признаването на прихода на тази основа осигурява полезна информация за обхвата на обслужващата дейност и резултатите от дейността през определен период. МСС 11 също изисква признаването на прихода на тази основа. Изискванията на посочения стандарт обикновено се прилагат за признаването на прихода и съответните разходи по сделка, свързана с предоставянето на услуги.

22. Приходът се признава само когато е вероятно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката. Когато обаче възникне несигурност относно събирането на сума, вече включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.

23. Всяко предприятие обикновено може да прави надеждни оценки, след като е постигнало договореност с другите страни по сделката за следното:

Обикновено е необходимо и предприятието да има ефективна вътрешна система за финансово бюджетиране и отчитане. Предприятието проверява и ако е необходимо, преразглежда приблизителните оценки на прихода по време на изпълнението на услугата. Нуждата от такова преразглеждане не означава непременно, че резултатът от сделката не може да бъде надеждно оценен.

24. Етапът на завършеност на една сделка може да се определи по различни методи. Всяко предприятие използва метода, който надеждно оценява извършените услуги. В зависимост от характера на сделката методите може да включват:

Междинните и авансовите плащания, направени от клиентите, обикновено не отразяват извършените услуги.

25. Поради практически съображения когато услугите се извършват с неопределен брой действия за конкретен период от време, приходът се признава по линеен метод за конкретния период, освен ако има доказателства, че друг метод по-добре представя етапа на завършеност. Когато едно конкретно действие е много по-значимо от всички други, признаването на прихода се отлага до завършването на значимото действие.

26. Когато резултатът от сделката за предоставяне на услуги не може да бъде надеждно оценен, приходът се признава само доколкото признатите разходи са възстановими.

27. През ранните етапи на една сделка често се случва резултатът от сделката да не може да бъде надеждно оценен. Въпреки това е вероятно предприятието да възстанови направените по сделката разходи. Следователно приходът се признава само доколкото се очаква направените разходи да бъдат възстановени. Тъй като резултатът от сделката не може да бъде надеждно оценен, не се признава печалба.

28. Когато резултатът от една сделка не може да бъде надеждно оценен и не е вероятно направените разходи да бъдат възстановени, приходът не се признава и направените разходи се признават за разход. Когато вече не съществуват несигурности, поради които резултатът от договора не може да бъде надеждно оценен, приходът се признава в съответствие с параграф 20, а не в съответствие с параграф 26.

29. Приходът, създаден от използването от други лица на лихвоносни активи на предприятието, възнаграждения за права и дивиденти, се признава, както е посочено в параграф 30, когато:

30. Приходите се признават въз основа на следното:

31. [Заличен]

32. Когато неплатена лихва е била начислена преди придобиването на лихвоносна инвестиция, последвалите лихвени постъпления се разпределят между периода преди придобиването и този след придобиването. Само частта след придобиването се признава за приход. Когато дивидентите по капиталови ценни книжа се обявяват от печалбите преди придобиването, тези дивиденти се приспадат от стойността на ценните книжа. Ако е трудно да се направи такова разпределение, освен на произволна база, дивидентите се признават за приход, освен ако те ясно представляват възстановяване на част от стойността на капиталовите ценни книжа.

33. Възнагражденията за права се начисляват съгласно условията на съответното споразумение и обикновено се признават на тази основа, освен ако с оглед на съдържанието на споразумението е по-подходящо приходът да се признава на друга системна или рационална база.

34. Приходът се признава само когато има вероятност предприятието да получи икономически ползи, свързани със сделката. Когато обаче възникне несигурност относно събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.

35. Всяко предприятие трябва да оповестява:

36. Всяко предприятие оповестява всички условни пасиви и условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи. Условни пасиви и условни активи могат да възникнат от балансови статии, като например гаранционни разходи, искове, неустойки или евентуални загуби.

37. Настоящият стандарт влиза в сила за финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 1995 г.

а) задължение, когато наето лице е работило в замяна на получаването на доходи, които са платими в бъдеще; и

б) разход, когато предприятието консумира икономическата изгода, възникнала вследствие на положения труд от наетото лице срещу доходи за същото.

1. Настоящият стандарт се прилага от работодателите при счетоводното отчитане на всички доходи на наети лица, с изключение на онези, за които е приложим МСФО 2 Плащане на базата на акции.

2. Стандартът не третира отчитането от страна на плановете за доходи на наети лица (вж. МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионно осигуряване).

3. Доходите на наети лица, за които е приложим настоящият стандарт, включват тези, предоставяни:

4. Доходите на наети лица включват:

Понеже всяка категория, посочена в букви от а) до г), притежава различни характеристики, настоящият стандарт установява отделни изисквания за всяка от тях.

5. Доходите на наети лица включват доходи, предоставяни за наетите лица или лицата на тяхна издръжка и могат да бъдат уредени посредством плащания (или чрез осигуряване на стоки или услуги) или директно в полза на наетите лица, на техните съпрузи, деца или други лица на тяхна издръжка, или на други трети лица, като например застрахователни компании.

6. Едно наето лице може да предоставя услуги на дадено предприятие на пълно работно време, непълно работно време, постоянна, частична или временна заетост. За целите на настоящия стандарт наетите лица включват директорите и останалия ръководен персонал.

7. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Доходи на наети лица — всички форми на възнаграждение, предоставени от предприятието в замяна на положения от наетите лица труд.

Краткосрочни доходи на наети лица — тези доходи на наети лица (различни от доходите при прекратяване), които стават напълно изискуеми в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи след напускане — тези доходи на наети лица (различни от доходите при прекратяване), които са платими след приключване на трудовото правоотношение.

Планове за доходи след напускане — формални или неформални договорености, според които предприятието осигурява доходи след напускане за едно или повече наети лица.

Планове с дефинирани вноски — планове за доходи след напускане, при които предприятието внася предварително определени вноски в отделно предприятие (фонд) и не носи законово или конструктивно задължение да заплаща допълнителни такива, ако фондът не разполага с достатъчно активи за изплащането на всички доходи на наетите лица, отнасящи се до техния трудов стаж за текущия и предходните периоди.

Планове с дефинирани доходи — планове за доходи след напускане, които са различни от плановете с дефинирани вноски.

Планове на множество работодатели — планове с дефинирани вноски (различни от държавните планове) или планове с дефинирани доходи (различни от държавните планове), при които:

Други дългосрочни доходи на наети лица — тези доходи на наети лица (различни от доходите след напускане и доходите при прекратяване), които не стават напълно изискуеми в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи при прекратяване — доходи на наети лица, платими в резултат на:

Безусловно придобити доходи на наети лица — доходи на наети лица, които не зависят от бъдещо трудово правоотношение.

Настояща стойност на задължение по изплащане на дефинирани доходи — настоящата стойност, без да се приспадат активите на плана, на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждането на задължение, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия и миналите периоди.

Разходи за текущ трудов стаж — увеличението на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия период.

Разходи за лихви — увеличението в течение на един период на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи, което възниква, понеже доходите са с един период по-близо до тяхното уреждане.

Активите на плана включват:

Активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на наети лица — тези активи (различни от непрехвърляемите финансови инструменти, емитирани от отчитащото се предприятие), които:

Квалифицирана застрахователна полица — застрахователна полица ( 11 ), издадена от застраховател, който не е свързано с отчитащото се предприятие лице (по смисъла на МСС 24 Оповестяване на свързани лица), ако постъпленията от полицата:

Справедлива стойност — сумата, за която един актив може да бъде разменен или едно задължение може да бъде уредено между добре осведомени и желаещи несвързани страни в сделка при справедливи пазарни условия.

Възвръщаемост на активи на план за доходи на наети лица — лихви, дивиденти и други приходи, извличани от активите на плана, заедно с реализираните и нереализираните печалби или загуби от същите, намалени с всички разходи по управлението на плана и всички платими от самия план данъци.

Актюерските печалби и загуби включват:

Разходи за минал трудов стаж — увеличението на настоящата стойност на задълженията по изплащане на дефинирани доходи, произтичащи от трудовия стаж на наети лица за минали периоди, което идва като резултат през текущия период вследствие на въвеждането или промяната в доходите след напускане или другите дългосрочни доходи на наети лица. Разходите за минал трудов стаж могат да бъдат или положителни (когато доходите биват въвеждани или подобрявани), или отрицателни (когато съществуващите доходи биват намалявани).

8. Краткосрочните доходи на наети лица включват:

9. Счетоводното отчитане на краткосрочните доходи на наети лица обикновено се извършва директно, понеже не са необходими актюерски предположения, за да се оцени задължението или разходът и не съществува възможност за появата на актюерски печалби или загуби. Освен това задълженията по краткосрочните доходи на наети лица се оценяват на недисконтирана база.

10. Когато наето лице е положило труд за дадено предприятие в рамките на един счетоводен период, предприятието признава недисконтираната сума на краткосрочните доходи на наетите лица, които се очаква да бъдат платени в замяна на положения труд:

Параграфи 11, 14 и 17 обясняват как предприятието прилага това изискване спрямо краткосрочните доходи на наети лица, които са под формата на компенсируеми отсъствия, участия в разпределението на печалбата и програми за изплащане на премии.

11. Предприятието признава очакваните разходи, свързани с краткосрочните доходи на наети лица, които са под формата на компенсируеми отсъствия, съгласно параграф 10, както следва:

12. Предприятието може да обезщети наетите лица за отсъствие по различни причини, включително ваканция, болест и краткосрочна нетрудоспособност, майчинство или бащинство, участие като съдебен заседател и военен запас. Правото на компенсируеми отсъствия попада в две категории:

13. Натрупващи се компенсируеми отсъствия са тези, които могат да бъдат пренесени напред и да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такова отсъствие за текущия период не е използвано изцяло. Натрупващите се компенсируеми отсъствия могат да бъдат или безусловно придобити (с други думи наетите лица получават право на парично плащане за неизползваната част от отпуска си при напускане на предприятието), или небезусловно придобити (когато наетите лица нямат право на изплащане на неизползваната част от отпуска при напускане на предприятието). Когато наетите лица полагат труд, който увеличава тяхното право на бъдещи компенсируеми отсъствия, възниква задължение. Това задължение съществува и се признава дори ако платените отпуски са небезусловно придобити, въпреки възможността наетите лица да напуснат, преди да са използвали правото си на небезусловно придобит натрупан отпуск, което би повлияло на оценяването на това задължение.

14. Предприятието оценява очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отсъствия като допълнителна сума, която предприятието очаква да изплати в резултат от неизползваното право, което се е натрупало към ►M5  края на отчетния период ◄ .

15. Методът, описан в предходния параграф, оценява задължението в размер на сумата на допълнителните плащания, които се очаква да възникнат единствено поради факта, че доходите се натрупват. В много случаи на предприятието може да не се налага да прави детайлни изчисления, за да прецени, че няма съществено задължение, свързано с неизползвани компенсируеми отсъствия. Например задължението за отпуск по болест е вероятно да бъде съществено само ако съществува формално или неформално споразумение, според което неизползваният платен отпуск по болест може да бъде ползван като платен годишен отпуск.

16. Ненатрупващите се компенсируеми отсъствия не се пренасят в бъдещи периоди: те стават невалидни, ако правото на отпуск за текущия период не бъде използвано изцяло и не дават право на наетите лица на парично плащане за неизползваната част от отпуската при напускане на предприятието. Такъв обикновено е случаят при отпуските по болест (до степента, в която неизползваното право в минали периоди не увеличава правото на такъв отпуск в бъдещи периоди), отпуск по майчинство или бащинство и компенсируеми отсъствия за участие като съдебен заседател или за военен запас. Предприятието не признава задължение или разход до момента на отсъствието, понеже трудовият стаж на наетите лица не увеличава размера на този доход.

17. Предприятието признава очакваните разходи за участие в разпределението на печалбата и изплащането на премии съгласно условията на параграф 10 само тогава, когато:

Настоящо задължение е налице, когато и само когато предприятието няма друга реална алтернатива, освен да извърши плащанията.

18. Съгласно някои планове за участие в разпределението на печалбата наетите лица получават дял от печалбата само ако останат на работа в предприятието за определен срок. Такива планове създават конструктивно задължение, понеже наетите лица полагат труд, който увеличава сумата за изплащане, ако те останат на работа до края на определения срок. Оценяването на такива конструктивни задължения отразява възможността някои от наетите лица да напуснат, без да получат плащания за участие в разпределението на печалбата.

19. За предприятието може да не съществува правно задължение да изплаща премии. Въпреки това в някои случаи в него има практика за изплащането на такива премии. В такива случаи за предприятието съществува конструктивно задължение, понеже то няма реалистична алтернатива, освен да изплати премии. Оценяването на конструктивните задължения отразява възможността някои от наетите лица да напуснат, без да получат премия.

20. Предприятието може да направи надеждна приблизителна оценка на своето правно или конструктивно задължение по плана за участие в разпределение на печалбата или изплащането на премии тогава и само тогава, когато:

21. Задължението по планове за участие в разпределението на печалбата и за изплащане на премии е следствие от положения труд на наетите лица, а не от сделка със собствениците на предприятието. Следователно предприятието признава разходите по планове за участие в разпределението на печалбата и за изплащане на премии не като разпределение на нетната печалба, а като разход.

22. Ако плащанията за участие в разпределението на печалбата и изплащането на премии не са изискуеми изцяло в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд, тези плащания се считат за други дългосрочни доходи на наети лица (вж. параграфи 126—131).

23. Въпреки че настоящият стандарт не изисква специфично оповестяване на краткосрочните доходи на наети лица, други стандарти може да изискват такива оповестявания. Например МСС 24 Оповестяване на свързани лица изисква оповестяване на информация относно доходите на наетия ключов ръководен персонал. МСС 1 Представяне на финансови отчети изисква предприятието да оповести разходите за доходи на наети лица.

24. Доходите след напускане включват например:

Споразуменията, по силата на които предприятието осигурява доходи след напускане, представляват планове за доходи след напускане. Предприятието прилага настоящия стандарт по отношение на всички такива споразумения, без значение дали те включват или не създаването на отделно предприятие, което да получава вноските и което да изплаща доходите.

25. Плановете за доходи след напускане се класифицират или като планове с дефинирани вноски, или като планове с дефинирани доходи в зависимост от икономическата същност на плана, произтичаща от неговите принципни условия и правила. При планове с дефинирани вноски:

26. Примери за случаи, когато задължението на предприятието не е ограничено до сумата, която е уговорено да бъде внасяна във фонда, са тези, когато предприятието има правно или конструктивно задължение поради:

27. При планове с дефинирани доходи:

28. Параграфи 29—42 по-долу изясняват разликата между планове с дефинирани вноски и планове с дефинирани доходи в контекста на планове на множество работодатели, държавни планове и при застраховани доходи.

29. Предприятието класифицира план на множество работодатели като план с дефинирани вноски или като план с дефинирани доходи според неговите условия (включително всички конструктивни задължения, които са извън формализираните условия). Когато един план на множество работодатели е план с дефинирани доходи, предприятието:

30. Когато няма достатъчно информация, за да се използва методът за отчитане на дефинирани доходи по план на множество работодатели, който е план с дефинирани доходи, предприятието:

31. Пример за план на множество работодатели с дефинирани доходи е този, при който:

32. Когато е налице нужната информация относно план на множество работодатели, който е план с дефинирани доходи, предприятието отчита счетоводно своя пропорционален дял от задължението по изплащане на дефинирани доходи, от активите на плана и от разходите по доходите след напускане, свързани с плана, по същия начин, както при всеки друг план с дефинирани доходи. В някои случаи обаче предприятието може да не е в състояние да установи своя дял от основната финансова позиция и резултатите от дейността на плана с достатъчна за счетоводни цели надеждност. Това може да възникне, ако:

В тези случаи предприятието отчита плана, както ако това би бил план с дефинирани вноски и оповестява допълнителната информация, изисквана съгласно параграф 30.

32A. Възможно е да е налице договорно споразумение между плана на множество работодатели и участниците в него, в което да се определя по какъв начин излишъкът по плана ще бъде разпределен между участниците (или ще бъде финансиран недостигът). Участник в план на множество работодатели с такова споразумение, който отчита този план като план с дефинирани вноски в съответствие с параграф 30, признава актива или пасива, който възниква от договорното споразумение и произтичащия приход или разход в текущата печалба или загуба.

32Б. МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи изисква предприятието да признае или да оповести информация относно определени условни задължения. В контекста на план на множество работодатели условно задължение може да възникне например при:

33. Плановете на множество работодатели се различават от групово администрираните планове. Групово администрираният план е просто съвкупност от планове на отделни работодатели, съчетани така, че да позволят на участващите работодатели да обединят своите активи за целите на инвестирането и да намалят разходите за управление на инвестициите и административните разходи, но исканията, които могат да се предявят на отделните работодатели, са ограничени само до доходите на техните собствени наети лица. Групово администрираните планове не пораждат особени счетоводни проблеми, тъй като информацията е налична, за да се позволи те да бъдат третирани по същия начин както всеки друг план на един работодател, а и тъй като такива планове не излагат участващите предприятия на актюерски рискове, свързани с настоящи и бивши наети лица на други предприятия. Определенията в настоящия стандарт изискват предприятието да класифицира групово администрираните планове като планове с дефинирани вноски или като планове с дефинирани доходи в зависимост от условията на плана (включително всяко конструктивно задължение, което е извън формалните условия).

34. Плановете с дефинирани доходи, при които се споделят рискове между различни предприятия под общ контрол, например компания майка и нейните дъщерни предприятия, не са планове на множество работодатели.

34А. Предприятието, участващо в такъв план, следва да получи информация за плана като цяло, оценен в съответствие с МСС 19 на база предположения, които са приложими за плана като цяло. Ако е налице договорно споразумение или заявена политика за начисляване на нетните разходи за дефинирани доходи за плана като цяло, оценени в съответствие с МСС 19 от отделните предприятия от групата, в отделните или индивидуалните си финансови отчети предприятието признава така начислените нетни разходи за дефинирани доходи. Ако не съществува такова споразумение или политика, нетните разходи за дефинирани доходи се признават в отделните или индивидуалните финансови отчети на онова предприятие от групата, което е работодателят, законно финансиращ плана. В отделните или индивидуалните си финансови отчети другите предприятия от групата признават разход, равен на дължимата от тях вноска за периода.

34Б. Участието в такъв план представлява сделка със свързани лица за всяко отделно предприятие в групата. Следователно в отделните или индивидуалните си финансови отчети предприятието прави следните оповестявания:

35. [Заличен]

36. Предприятието отчита един държавен план по същия начин както план на множество работодатели (вж. параграфи 29 и 30).

37. Държавните планове са създадени по силата на законодателството, за да обхванат всички предприятия (или всички предприятия от дадена категория, например дадена промишленост) и се ръководят от националната или местната власт или от друг орган (например автономна агенция, създадена конкретно за тази цел), който не е обект на контрол или влияние от страна на отчитащото се предприятие. Някои планове, създадени от дадено предприятие, осигуряват както задължителни доходи, които заместват доходите, които иначе биха били обхванати от държавния план, така и допълнителни доброволни доходи. Такива планове не са държавни планове.

38. Държавните планове се характеризират по своята същност като планове с дефинирани доходи или планове с дефинирани вноски в зависимост от задължението на предприятието по плана. Много държавни планове се финансират на „разходопокривна“ база: вноските са определени на ниво, за което се очаква да бъде достатъчно за изплащане на необходимите доходи, които стават изискуеми през същия период; бъдещите доходи, заработени през текущия период, ще бъдат изплащани от бъдещи вноски. Въпреки това при повечето държавни планове за предприятието не съществува правно или конструктивно задължение да изплаща тези бъдещи доходи: неговото единствено задължение е да плаща вноските, когато станат дължими, и ако предприятието престане да наема членове на държавния план, за същото няма да съществува задължение да изплаща доходите, заработени от собствените му наети лица през предходни години. Поради тази причина държавните планове обикновено са планове с дефинирани вноски. Обаче в редките случаи, когато един държавен план представлява план с дефинирани доходи, предприятието прилага изискванията, посочени в параграфи 29 и 30.

39. Предприятието може да плаща застрахователни премии за финансиране на план за доходи след напускане. Предприятието третира един такъв план като план с дефинирани вноски, освен ако то ще има (или директно, или индиректно чрез плана) правно или конструктивно задължение или да:

Ако предприятието се ангажира с такова правно или конструктивно задължение, същото третира плана като план с дефинирани доходи.

40. Не е задължително доходите, обезпечени от застрахователен договор, да имат директна или автоматична връзка със задължението на предприятието за изплащане на доходи на наетите лица. Плановете за доходи след напускане, които включват застрахователни договори, са обект на същото разграничение между счетоводното отчитане и финансирането, както и при другите финансирани планове.

41. Когато предприятието финансира задължение за изплащане на доходи след напускане чрез вноски по застрахователна полица, според която предприятието (или директно, индиректно чрез плана, посредством механизма за определяне на бъдещи премии, или посредством взаимоотношение на свързано лице със застрахователя) запазва правно или конструктивно задължение, плащането на премиите не се равнява на споразумение за дефинирани вноски. Следователно предприятието:

42. Когато застрахователната полица е на името на определен участник в плана или на група участници в плана и предприятието няма никакво правно или конструктивно задължение да покрива каквито и да било загуби по полицата, то предприятието няма задължение да изплаща доходи на наетите лица, а застрахователят носи единствен отговорността за изплащането на тези доходи. Плащането на фиксирани премии съгласно такива договори представлява по своята същност по-скоро уреждане на задължението по изплащане на доходи на наетите лица, отколкото инвестиция за посрещане на това задължение. Следователно предприятието вече няма актив или задължение. Поради това то третира такива плащания като вноски по план с дефинирани вноски.

43. Счетоводното отчитане на плановете с дефинирани вноски е пряко, понеже задължението на отчитащото се предприятие за всеки период се определя от размера на сумите, които трябва да се внесат за този период. Следователно не се изискват актюерски предположения за оценяването на задължението или на разхода и не съществува възможност за каквито и да било актюерски печалби или загуби. Също така задълженията се измерват на недисконтирана база, освен в случаите, когато същите не са напълно изискуеми в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд.

44. Когато наето лице е положило труд за дадено предприятие през определен период, предприятието признава дължимите вноски по плана с дефинирани вноски в замяна на този положен труд:

45. Когато вноските по плана с дефинирани вноски не са изцяло дължими в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд, тези вноски следва да бъдат дисконтирани, като се използва дисконтовият процент, посочен в параграф 78.

46. Предприятието оповестява сумата, призната като разход по плановете с дефинирани вноски.

47. Когато се изисква от МСС 24, предприятието оповестява информация относно вноските по планове с дефинирани вноски за ключовия ръководен персонал.

48. Счетоводното отчитане на плановете с дефинирани доходи е сложно, понеже са необходими актюерски предположения за оценяването на задължението и разхода и съществува възможност за възникване на актюерски печалби и загуби. Освен това задълженията се оценяват на дисконтирана база, понеже е възможно те да бъдат уредени много години след положения за тях труд от страна на наетите лица.

49. Плановете с дефинирани доходи могат да бъдат нефинансирани или могат да бъдат изцяло или частично финансирани от вноските на предприятието и понякога на неговите наети лица в отделно предприятие или фонд, който юридически е отделен от отчитащото се предприятие и от който фонд се изплащат доходите на наетите лица. Изплащането на финансирани по план доходи, когато те станат изискуеми, зависи не само от финансовото състояние и резултатите от инвестициите на фонда, но също така и от способността (и желанието) на предприятието да попълни всеки недостиг в активите на фонда. Следователно по същество предприятието поема актюерските и инвестиционните рискове, свързани с плана. Следователно признатите разходи по план с дефинирани доходи не са непременно равни на сумата на дължимите за периода вноски.

50. Счетоводното отчитане в предприятието на планове с дефинирани доходи включва следните стъпки:

Когато предприятието има повече от един план с дефинирани доходи, същото прилага тези процедури за всеки съществен план поотделно.

51. В някои случаи приблизителните оценки, осреднените величини и компютърните модели могат да осигурят надеждна приблизителност на детайлните изчисления, пояснени в настоящия стандарт.

52. Предприятието отчита не само своето правно задължение съгласно формалните условия на план с дефинирани доходи, но също така и всички конструктивни задължения, които възникват вследствие на неформалната практика на предприятието. Неформално възприетата практика поражда конструктивно задължение, когато предприятието няма реална алтернатива, освен да изплати доходи на наетите лица. Пример за конструктивно задължение е когато промяна в неформално възприетата практика на предприятието би причинила неприемлива вреда във взаимоотношенията на същото с неговите наети лица.

53. Формалните условия на план с дефинирани доходи може да позволяват на предприятието да прекрати своето задължение по плана. Въпреки това за предприятието обикновено е трудно да отмени плана, ако иска да задържи наетите лица. Следователно при отсъствие на доказателство за противното счетоводното отчитане на доходите след напускане предполага, че предприятието, което текущо обещава такива доходи, ще продължи да прави това през оставащия трудов стаж на наетите лица.

54. Сумата, призната като задължение по изплащане на дефинирани доходи, представлява нетния сбор от следните суми:

55. Настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи представлява брутното задължение преди приспадане на справедливата стойност на всички активи на плана.

56. Предприятието определя настоящата стойност на задълженията по изплащане на дефинирани доходи, както и справедливата стойност на всички активи на плана достатъчно редовно, така че сумите, признати във финансовите отчети, да не се различават съществено от тези, които ще бъдат определени към ►M5  края на отчетния период ◄ .

57. Настоящият стандарт насърчава, но не изисква предприятието да привлече квалифициран актюер при оценяването на всички съществени задължения за доходи след напускане. Поради практически съображения предприятието може да изиска от квалифициран актюер да извърши подробна оценка на задължението преди ►M5  края на отчетния период ◄ . Въпреки това резултатите от тази оценка се актуализират по повод на всички съществени сделки и други съществени изменения в обстоятелствата (включително изменения в пазарните цени и лихвените проценти) до ►M5  края на отчетния период ◄ .

58. Сумата, определена съгласно изискванията на параграф 54, може да бъде отрицателна (актив). Предприятието оценява получения актив на по-ниската от:

58А. Прилагането на параграф 58 не води до признаване на печалба единствено в резултат на актюерска загуба или разходи за минал трудов стаж през текущия период, или до загуба, която се признава единствено в резултат на актюерска печалба през текущия период. Следователно в съответствие с параграф 54 предприятието незабавно признава посочените по-долу суми до степента, в която те възникват, докато активът по дефинирани доходи се признава в съответствие с параграф 58, буква б):

58Б. Параграф 58А е приложим за дадено предприятие единствено ако то разполага, в началото или в края на счетоводния период, с излишък ( 12 ) по план с дефинирани доходи и то не може въз основа на съществуващите условия на плана да си възстанови изцяло този излишък чрез възстановявания на средства или намаления на бъдещите вноски. В такива случаи разходите за минал трудов стаж и актюерските загуби, които възникват през периода, чието признаване е отсрочено съгласно параграф 54, ще увеличат посочената в параграф 58, буква б), подточка i) сума. Ако това увеличение не бъде компенсирано със същото намаление на настоящата стойност на икономическите изгоди, които отговарят на изискванията за признаване съгласно параграф 58, буква б), подточка ii), ще е налице увеличение в нетната обща сума, посочена в параграф 58, буква б), и съответно, признатата печалба. Параграф 58А забранява признаването на печалба при тези обстоятелства. Обратен ефект възниква по отношение на актюерските печалби, които възникват през периода, чието признаване е отсрочено съгласно параграф 54, до степента, до която актюерските печалби намаляват кумулативните непризнати актюерски загуби. Параграф 58А забранява признаването на загуба при тези обстоятелства. За примери за прилагането на настоящия параграф вж. допълнение В.

59. Актив може да възникне, когато един план с дефинирани доходи е бил финансиран повече от необходимото или в определени случаи, когато се признават актюерски печалби. В такива случаи предприятието признава актив, защото:

60. Ограничението в параграф 58, буква б) не отменя отложеното признаване на определени актюерски загуби (вж. параграфи 92 и 93) и определени разходи за минал трудов стаж (вж. параграф 96), различни от посочените в параграф 58А. Обаче това ограничение има предимство над преходната опция в параграф 155, буква б). Параграф 120А, буква е), подточка iii) изисква предприятието да оповести всички суми, непризнати като актив, заради ограничението в параграф 58, буква б).

61. Предприятието признава нетния сбор на следните суми в печалбата или загубата за периода, освен в случаите, когато друг стандарт изисква или разрешава тяхното включване в цената на придобиване (себестойността) на актив:

62. Други стандарти изискват включването на определени разходи за доходи на наети лица в цената на придобиване (себестойността) на активи като материални запаси или имоти, машини, съоръжения и оборудване (вж. МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имоти, машини и съоръжения). Всички разходи за доходи след напускане, включени в цената на придобиване (себестойността) на такива активи, обхващат приложимата част от компонентите, изброени в параграф 61.

63. Крайната стойност на плана с дефинирани доходи може да бъде повлияна от много променливи, като окончателни заплати, текучество и смъртност на наетите лица, тенденции в разходите за медицинско обслужване, и за финансираните планове — доходите от инвестирането на активите на плана. Крайната стойност на плана е несигурна и тази несигурност е вероятно да продължи за дълъг период от време. За да се оцени настоящата стойност на задълженията по изплащане на доходи след напускане, както и на свързаните с тях разходи за текущ трудов стаж, е необходимо да се:

64. Предприятието използва кредитния метод на прогнозираните единици за определяне на настоящата стойност на своите задължения по изплащане на дефинирани доходи и свързаните с тях разходи за текущ трудов стаж, както и където е приложимо, разходи за минал трудов стаж.

65. Кредитният метод на прогнозираните единици (понякога познат като метод на начисляваните доходи пропорционално на трудовия стаж или като метод на съотношението доходи/години трудов стаж) разглежда всеки период от трудовия стаж като пораждащ допълнителна единица право на доходи (вж. параграфи 67—71) и оценява всяка такава единица поотделно, за да се достигне окончателното задължение (вж. параграфи 72—91).

66.  ►M5  Предприятието дисконтира цялата сума на задължението по изплащане на доходи след напускане, дори ако част от задължението става изискуемо в рамките на дванадесет месеца след края на отчетния период. ◄

67. При определяне на настоящата стойност на своето задължение по изплащане на дефинирани доходи и свързаните с него разходи за текущ трудов стаж и където е приложимо, разходите за минал трудов стаж, предприятието отнася доходите по периоди на трудовия стаж съгласно формулата за доходите на плана. Обаче ако трудовият стаж на наетото лице е в по-късните години и това води до съществено по-високо ниво на доходи, отколкото трудовия стаж в по-ранните години, предприятието отнася доходите на линейна база от:

68. Кредитният метод на прогнозираните единици изисква предприятието да отнесе доход към текущия период (с цел определяне на разходите за текущ трудов стаж) и към текущия и предходните периоди (с цел определяне на настоящата стойност на задълженията по изплащане на дефинирани доходи). Предприятието отнася доход за тези периоди, през които възниква задължението по осигуряване на доходи след напускане. Това задължение възниква при полагането на труд от страна на наетите лица в замяна на доходи след напускане, които предприятието очаква да изплати през бъдещи отчетни периоди. Актюерските техники позволяват на предприятието да оцени това задължение с достатъчна надеждност, за да бъде оправдано признаването на задължение.

69. Трудовият стаж на наетите лица поражда задължение съгласно плана с дефинирани доходи, дори ако доходите са зависими от полагане на труд в бъдеще (с други думи те не са безусловно придобити). Трудовият стаж на наетите лица преди датата на безусловно придобиване на правото поражда конструктивно задължение, понеже на датата на всеки следващ ►M5  отчет за финансово състояние ◄ размерът на бъдещия трудов стаж, който наетото лице ще трябва да отработи, преди да получи право на доходи, намалява. При оценяването на своето задължение по изплащане на дефинирани доходи предприятието отчита вероятността някои от наетите лица да не отговорят на изискванията за безусловно придобиване на права. Аналогично, въпреки че някои доходи след напускане, например доходи за медицинско обслужване след напускане, стават платими само ако възникне точно определено събитие, когато наетото лице вече не е на работа, задължението възниква, когато то полага труд и придобива стаж, който ще му осигури право на доходи, ако възникне даденото събитие. Вероятността, че даденото събитие ще възникне, влияе на оценяването на задължението, но не определя дали задължението съществува.

70. Задължението се увеличава до датата, когато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществено изменение на по-нататъшните доходи. Следователно всички доходи се отнасят за периодите, завършващи на или преди тази дата. Доходите се отнасят по отделни счетоводни периоди съгласно формулата за доходи по плана. Обаче ако трудовият стаж на наетото лице в по-късни години води до съществено по-високо ниво на доходи, отколкото трудовият му стаж в по-ранните години, предприятието отнася доходите на линейна база до датата, когато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществена сума от по-нататъшни доходи. Това е така, защото трудовият стаж на наетото лице през целия период накрая води до по-високо ниво на доходи.

71. Когато размерът на дохода е постоянен процент от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж, бъдещите увеличения на заплатата ще се отразят на размера на необходимата сума за уреждане на задължението, което съществува по повод на трудовия стаж преди ►M5  края на отчетния период ◄ , но не създават допълнително задължение. Следователно:

72. Актюерските предположения следва да бъдат непредубедени и взаимно съвместими.

73. Актюерските предположения представляват за предприятието най-добрата приблизителна оценка на променливите, които определят крайната стойност на осигуряваните доходи след напускане. Актюерските предположения обхващат:

74. Актюерските предположения са непредубедени, ако те не са нито непредпазливи, нито прекалено консервативни.

75. Актюерските предположения са взаимно съвместими, ако те отразяват икономическите зависимости между факторите, като например инфлация, темп на увеличаване на заплатите, възвръщаемост от активите на плана и дисконтовите проценти. Например всички предположения, които са зависими от определено ниво на инфлация (като предположения относно лихвените равнища и увеличения на заплатите и доходите), във всеки даден бъдещ период предполагат едно и също ниво на инфлация за този период.

76. Предприятието определя дисконтовия процент и другите финансови предположения в номинално изражение, освен когато приблизителните оценки в реално изражение (коригирани с инфлацията) са по-надеждни, например в условията на свръхинфлационна икономика (вж. МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики) или когато доходите са обвързани с индекси и съществува развит пазар на обвързани с индекси облигации в същата валута и срокове.

77. Финансовите предположения трябва да бъдат базирани на пазарните очаквания към ►M5  края на отчетния период ◄ за периода, през който следва да бъдат уредени задълженията.

78. Процентът, използван за дисконтиране на задълженията за изплащане на доходи след напускане (както финансирани, така и нефинансирани), се определя в съответствие с пазарната доходност към ►M5  края на отчетния период ◄ на първокачествени корпоративни облигации. В страните, където не съществува силноразвит пазар на такива облигации, се използва пазарната доходност (към ►M5  края на отчетния период ◄ ) на държавни облигации. Валутата и срокът на корпоративните или държавните облигации трябва да съответстват на валутата и очаквания срок на задълженията по изплащане на доходи след напускане.

79. Дисконтовият процент е актюерско предположение, което има значително отражение. Дисконтовият процент отразява стойността на парите във времето, но не и актюерския или инвестиционния риск. Нещо повече, той не отразява специфичния за предприятието кредитен риск, поеман от кредиторите на същото, нито пък риска, че бъдещето може да се различава от актюерските предположения.

80. Дисконтовият процент отразява предполагаемия момент на изплащане на доходите. На практика предприятието често постига това посредством прилагане на един-единствен среднопретеглен дисконтов процент, който отразява предполагаемия момент, размера на изплащаните доходи и валутата, в която тези доходи ще бъдат платени.

81. В някои случаи може да няма развит пазар на облигации с достатъчно дълг срок до падежа, който да съвпада с предвиждания падеж на всички плащания на доходи. В такива случаи предприятието използва текущите пазарни норми на доходност с подходящ срок, за да дисконтира плащанията, които са с по-кратък срок, и определя дисконтовия процент за плащанията с по-дълг срок до падежа чрез екстраполиране на текущите пазарни норми по кривата на доходността. Общата сума на настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи навярно няма да бъде особено чувствителна към дисконтовия процент, приложен върху частта от доходите, които са платими след последния падеж на наличните на пазара корпоративни или държавни облигации.

82. Разходите за лихви (нарастването на дохода на наетите лица) се изчисляват, като се умножи дисконтовият процент, както е определен в началото на периода, по настоящата стойност на задължението по изплащане на дефинирани доходи през този период, и се вземат предвид всички съществени промени на задължението. Настоящата стойност на задължението ще се различава от задължението, признато в ►M5  отчетa за финансово състояние ◄ , понеже то е признато след приспадането на справедливата стойност на всички активи на плана и понеже някои актюерски печалби и загуби, както и някои разходи за минал трудов стаж, не се признават веднага. Наред с други аспекти, допълнение А илюстрира изчисляването на разходите за лихви.

83. Задълженията за изплащане на доходи след напускане се оценяват на база, която отразява:

84. Приблизителните оценки на бъдещи увеличения на заплатите вземат предвид инфлацията, старшинството, повишенията и други важни съотносими фактори като търсене и предлагане на пазара на труда.

85. Ако формалните условия на даден план (или конструктивно задължение, което е извън тези условия) изискват предприятието да промени доходите в бъдещи периоди, оценяването на задължението отразява тези промени. Това е така, когато например:

86. Актюерските предположения не отразяват бъдещите изменения на доходите, които не са заложени във формалните условия на плана (или конструктивно задължение) към ►M5  края на отчетния период ◄ . Такива изменения ще повлияят върху:

87. Някои доходи след напускане са обвързани с променливи като нивото на държавните доходи при пенсиониране или държавното здравеопазване. Оценяването на такива доходи отразява очакваните изменения в подобни променливи на база минал опит и други надеждни доказателства.

88. Предположенията относно разходите за медицинско обслужване вземат предвид предполагаемите бъдещи изменения в стойността на медицинските услуги в резултат както на инфлацията, така и на специфични промени в медицинските разходи.

89. Оценяването на доходите под формата на медицинско обслужване след напускане изисква предположения относно нивото и честотата на бъдещите искове, както и разходите по посрещането на тези искове. Предприятието оценява бъдещите медицински разходи на базата на исторически данни относно опита на самото предприятие, допълнени, където е необходимо, с исторически данни за други предприятия, застрахователни компании, доставчици на медицински услуги или други източници. Приблизителните оценки на бъдещите медицински разходи вземат под внимание ефекта от технологичния напредък, промените в използването на формите на здравеопазването или на моделите на обслужване и промените в здравното състояние на участниците в плана.

90. Нивото и честотата на исковете са особено чувствителни към възрастта, здравното състояние и пола на наетите лица (и лицата на тяхна издръжка) и могат да бъдат чувствителни към други фактори, като географско разположение. Следователно историческите данни се коригират до степента, до която демографското смесване на населението се различава от това, използвано за база при тяхното създаване. Корекции се внасят също така, когато е налице надеждно доказателство, че историческите тенденции няма да се запазят.

91. Някои планове за медицинско обслужване след напускане изискват наетите лица да правят вноски за медицинските разходи, обхванати от плана. Приблизителните оценки на бъдещите медицински разходи вземат предвид всички такива вноски, базирани на условията на плана към ►M5  края на отчетния период ◄ (или базирани на каквото и да било конструктивно задължение, което е извън тези условия). Промените в тези вноски от наетите лица влияят върху разходите за минал трудов стаж или, където е приложимо, на съкращенията. Разходите по посрещането на искове могат да бъдат намалени с доходи от държавата или други медицински учреждения (вж. параграф 83, буква в) и параграф 87).

92. В съответствие с изискванията на параграф 54 при оценяването на своето задължение по изплащане на дефинирани доходи предприятието признава съгласно параграф 58А част (както е определено в параграф 93) от своите актюерски печалби и загуби като приход или разход, ако нетните кумулативни непризнати актюерски печалби и загуби в края на предходния отчетен период са превишавали по-голямото от:

Тези ограничения се изчисляват и прилагат поотделно за всеки план с дефинирани доходи.

93. Частта от актюерските печалби или загуби, която се признава за всеки план с дефинирани доходи, е превишението, определено в съответствие с изискванията на параграф 92, разделено на очаквания средно оставащ брой години трудов стаж (заетост) на наетите лица, които участват в плана. Обаче предприятието може да възприеме всеки друг систематичен метод, който има като резултат ускорено признаване на актюерските печалби и загуби, при положение че същата тази база се използва както за печалбите, така и за загубите и базата се прилага последователно от период в период. Предприятието може да прилага такива систематични методи по отношение на актюерските печалби и загуби дори ако те попадат в ограниченията, посочени в параграф 92.

93А. Ако, както се разрешава от параграф 93, предприятието приеме политика на признаване на актюерските печалби и загуби през периода, в който са възникнали, то може да ги признава в друг всеобхватен доход в съответствие с параграфи 93Б—93Г, като предоставя ◄ че то прави това за:

93Б. Актюерските печалби и загуби, признати в друг всеобхватен доход, както се разрешава от параграф 93А, се представят в отчета за всеобхватния доход.

93В. Предприятие, което признава актюерските печалби и загуби в съответствие с параграф 93А признава също всякакви корекции, възникващи от ограничението на параграф 58(б) в друг всеобхватен доход.

93Г. Актюерските печалби и загуби и корекциите, възникващи от ограничението в параграф 58(б), които са признати в друг всеобхватен доход, се признават непосредствено в неразпределена печалба. Те не се прекласифицират към печалбата или загубата в последващ период.

94. Актюерските печалби и загуби могат да бъдат резултат от увеличения или намаления или в настоящата стойност на задължение по изплащане на дефинирани доходи, или в справедливата стойност на всички свързани с него активи на плана. Причините за актюерски печалби и загуби включват например:

95. В дългосрочен аспект актюерските печалби и загуби могат да се компенсират взаимно. Следователно приблизителните оценки на задълженията по изплащане на доходи след напускане могат да се разглеждат като диапазон (или „коридор“) около най-добрата приблизителна оценка. На предприятието е позволено, но от него не се изисква, да признае актюерски печалби и загуби, които попадат в рамките на този диапазон. Настоящият стандарт изисква предприятието да признава като минимум определена част от актюерските печалби и загуби, които попадат извън „коридора“ от плюс или минус 10 %. (Наред с други аспекти допълнение А илюстрира третирането на актюерските печалби и загуби.) Стандартът също така позволява систематични методи за ускорено признаване, при положение че тези методи отговарят на условията, посочени в параграф 93. Такива позволени методи включват например незабавно признаване на всички актюерски печалби и загуби както във, така и извън рамките на „коридора“. Параграф 155, буква б), подточка iii) обяснява нуждата да се взима под внимание всяка непризната част от преходното задължение при счетоводното отчитане на последващи актюерски печалби.

96. При оценяването на своето задължение по изплащане на дефинирани доходи в съответствие с параграф 54 предприятието признава съгласно параграф 58A разходите за минал трудов стаж като разход на линейна база за средния период, докато доходите станат безусловно придобити. До степента, в която доходите са вече безусловно придобити, незабавно след въвеждане или промени в план с дефинирани доходи, предприятието признава разхода за минал трудов стаж веднага.

97. Разходи за минал трудов стаж възникват, когато предприятието въвежда план с дефинирани доходи или променя платимите доходи по съществуващ такъв. Такива промени са в замяна на положения труд (прослужено време — бел. прев.) от наетите лица през периода, докато доходите, за които те се отнасят, станат безусловно придобити. Следователно разходите за минал трудов стаж се признават през този период независимо от факта, че разходите се отнасят за трудов стаж на наети лица през предходни периоди. Разходите за минал трудов стаж се измерват като изменение на задължението, произтичащо от промяната (вж. параграф 64).

98. Разходите за минал трудов стаж изключват:

99. Предприятието създава амортизационен план на разходите за минал трудов стаж, когато тези доходи се въвеждат или променят. Би било непрактично да се поддържа детайлна информация, необходима за установяването и прилагането на последващите изменения в този амортизационен план. Още повече че ефектът е вероятно да бъде съществен само когато е налице съкращаване или уреждане. Поради това предприятието променя амортизационния си план по отношение на разходите за минал трудов стаж единствено ако е извършено съкращение или уреждане.

100. Когато предприятието намалява доходите, платими съгласно съществуващ план с дефинирани доходи, произтичащото намаление в задължението за изплащане на дефинирани доходи се признава като (отрицателни) разходи за минал трудов стаж за средния период години, докато правата по намаления дял на доходите станат безусловно придобити.

101. Когато предприятието намалява някои доходи, платими съгласно съществуващ план с дефинирани доходи, и в същото време увеличава други доходи, платими съгласно плана на същите наети лица, предприятието третира изменението като еднократна нетна промяна.

102. Справедливата стойност на всички активи на даден план се приспада при определянето на сумата, която се признава в ►M5  отчетa за финансово състояние ◄ съгласно параграф 54. Когато няма данни за пазарната цена, справедливата стойност на активите на плана се оценява например чрез дисконтиране на очакваните бъдещи парични потоци, използвайки дисконтов процент, който отразява както риска, свързан с активите на плана, така и падежа или предполагаемата дата на освобождаване на тези активи (или ако те нямат падеж, очаквания период до уреждане на съответното задължение).

103. Активите на даден план не включват неплатените вноски, дължими от отчитащото се предприятие към фонда, както и всички други непрехвърляеми финансови инструменти, емитирани от предприятието и държани от фонда. Активите на плана се намаляват с всички задължения на фонда, които не са свързани с доходите на наети лица, например търговски и други плащания и задължения, възникващи в резултат на деривативни финансови инструменти.

104. Когато активите на даден план включват квалифицирани застрахователни полици, които отговарят точно на размера и времето на изплащане на някои или на всички доходи, платими съгласно плана, справедливата стойност на тези застрахователни полици се счита за настоящата стойност на съответните свързани с тях задължения, както е описано в параграф 54 (с необходимото намаляване, ако сумите за получаване по застрахователните полици не са възстановяеми напълно).

104А. Когато и само когато е почти сигурно, че друга страна ще възстанови някои или всички разходи, необходими за уреждане на задължение по изплащане на дефинирани доходи, предприятието признава правото си на възстановяване като отделен актив. Предприятието оценява актива по справедлива стойност. Във всички други отношения предприятието третира този актив по същия начин като активите на плана. В ►M5  отчета за всеобхватния доход ◄ разходите, свързани с план за дефинирани доходи, могат да бъдат представени нетно от признатата за възстановяване сума.

104Б. Понякога предприятието може да разчита на друга страна, като например застраховател, да плати част или всички разноски, необходими за уреждане на задължение по плащане на дефинирани доходи. Квалифицирани застрахователни полици, както са определени в параграф 7, са активи на плана. Предприятието отчита квалифицираните застрахователни полици по същия начин, както всички други активи на плана, и параграф 104А не се прилага (вж. параграфи 39—42 и 104).

104В. Когато застрахователната полица не е квалифицирана, тя не е актив на плана. Параграф 104А се занимава с такива случаи: предприятието признава правото си за възстановяване по застрахователната полица по-скоро като отделен актив, отколкото като намаление на задълженията по изплащане на дефинирани доходи, признати съгласно параграф 54; във всички останали отношения предприятието третира този актив по същия начин като активите на плана. В частност, задължението по изплащане на дефинирани доходи, признато съгласно параграф 54, се увеличава/намалява до степента, до която нетните кумулативни актюерски печалби/загуби по задължението по изплащане на дефинирани доходи и по съответното право на възстановяване остават непризнати по условията на параграфи 92 и 93. Параграф 120А, буква е), подточка iv) изисква предприятието да оповести кратко описание на връзката между правото на възстановяване и съответното задължение.

104Г. Ако правото за възстановяване възникне по застрахователна полица, която отговаря точно на размера и времето на изплащане на някои или всички доходи, платими съгласно плана с дефинирани доходи, справедливата стойност на правото на възстановяване се счита за настоящата стойност на свързаното с тях задължение, както е описано в параграф 54 (с необходимо намаляване, ако възстановяването не е изплатено напълно).

105. Очакваната възвръщаемост на активите на план за доходи на наети лица е един от компонентите на разхода, който се признава в ►M5  печалбата или загубата ◄ . Разликата между очакваната и фактическата възвръщаемост на активите на плана представлява актюерска печалба или загуба; тя се включва заедно с актюерските печалби и загуби за задължението по изплащане на дефинирани доходи при определяне на нетната сума, която се сравнява с ограниченията на 10-процентния „коридор“, посочен в параграф 92.

106. Очакваната възвръщаемост на активите на даден план се базира на пазарните очаквания в началото на периода, за възвръщаемост през целия период на съществуване на свързаното с тях задължение. Очакваната възвръщаемост на активите на плана отразява промените в справедливата стойност на същите, държани през периода, като резултат от фактическите вноски, платени във фонда, и фактическите доходи, изплатени от последния.

107. При определяне на очакваната и фактическата възвръщаемост на активите по даден план предприятието приспада очакваните разходи за администриране, различни от включените в актюерските предположения, използвани за оценка на задължението.

108. При бизнес комбинация предприятието признава активите и пасивите, произтичащи по повод на доходи след напускане в размер на настоящата стойност на задълженията, намалени със справедливата стойност на всички активи на плана (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации). Настоящата стойност на задълженията включва всички обекти, посочени в следващите точки дори ако придобиваното предприятие все още не ги е признало към датата на придобиването:

109. Предприятието признава печалби или загуби, свързани със съкращаване или уреждане на план с дефинирани доходи, когато това съкращение или уреждане възникне. Печалбата или загубата от съкращаването или уреждането обхваща:

110. Преди определянето на ефекта от съкращаването или уреждането предприятието преоценява задължението (и свързаните с него активи на плана, ако има такива), използвайки текущи актюерски предположения (включително текущите пазарни лихвени проценти и други текущи пазарни цени).

111. Съкращаване е налице, когато предприятието или:

Съкращаването може да бъде породено от отделно събитие, като затваряне на завод, преустановяване на дейности или прекратяване или временно прекъсване на даден план. Едно събитие е достатъчно съществено, за да отговори на изискванията за определянето му като съкращаване, ако признаването на печалбата или загубата от това съкращаване би имало съществен ефект върху финансовите отчети. Съкращенията често са свързани с преструктуриране. Поради това предприятието отчита съкращаването по същото време, по което и съответното свързано с него преструктуриране.

112. Уреждане е налице, когато предприятието сключва сделка, която отстранява всички по-нататъшни правни или конструктивни задължения за част или за всички доходи, осигурявани съгласно план с дефинирани доходи, например когато една обща парична сума се заплаща пряко на или в полза на участниците в плана в замяна на правата им да получават конкретно определени доходи след напускане.

113. В някои случаи предприятието придобива застрахователна полица, за да финансира някои или всички доходи на наети лица, свързани с трудов стаж през текущия или предишни периоди. Придобиването на такава полица не представлява уреждане, ако предприятието запазва правно или конструктивно задължение (вж. параграф 39) да плаща по-нататъшни суми, когато застрахователят не изплати доходите на наетите лица, посочени в застрахователната полица. Параграфи 104А—104Г разглеждат признаването и оценяването на правата на възстановяване по застрахователни полици, които не са активи на план.

114. Уреждане възниква заедно със съкращаване, ако един план е прекратен, така че задължението е уредено и планът престава да съществува. Прекратяването на плана обаче не представлява съкращаване или уреждане, ако същият бива заменен с нов план, предлагащ доходи, които по своята същност са идентични.

115. Когато съкращаването се отнася само за някои от наетите лица, обхванати от плана, или когато е уредена само част от задължението, печалбата или загубата включва пропорционален дял от непризнати преди разходи за минал трудов стаж и актюерски печалби и загуби (и от преходни суми, оставащи непризнати съгласно параграф 155, буква б). Пропорционалният дял се определя на базата на настоящата стойност на задълженията преди и след съкращаването или уреждането освен ако друга база е по-разумна при конкретните обстоятелства. Например може да бъде подходящо да се използва всяка печалба, възникваща от съкращаване или уреждане на един и същ план, за да се елиминират първо всички непризнати разходи за минал трудов стаж, свързани със същия този план.