1. „теле“ означава говедо на възраст до шест месеца;

2. „компетентни органи“ означава компетентните органи съгласно определението в член 3, точка 3 от Регламент ►C1  (ЕС) 2017/625 ◄ на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ).

а) нито едно теле не трябва да бъде ограничавано в индивидуална клетка след осемседмична възраст, освен ако ветеринарен лекар не удостовери, че неговото здраве или поведение изисква то да бъде изолирано, за да получи лечение. Ширината на всяка индивидуална клетка за теле трябва да бъде най-малко равна на височината на телето в най-високата част на гърба, измерена в стоящо положение, а дължината ѝ трябва да бъде най-малко равна на дължината на тялото на телето, измерена от върха на носа до опашния край при tuber ischii (задницата), умножена по 1,1.

б) за телета, отглеждани на групи, свободното пространство, достъпно за всяко теле, трябва да бъде най-малко равно на 1,5 m2 за всяко теле с живо тегло по-малко от 150 килограма, най-малко равно на 1,7 m2 за всяко теле с живо тегло 150 килограма или повече, но по-малко от 220 килограма, и най-малко равно на 1,8 m2 за всяко теле с живо тегло 220 килограма или повече.

а) стопанства с по-малко от шест телета;

б) телета, държани с техните майки за бозаене.

1. Материалите, използвани за построяването на помещения за настаняване и особено на боксове и съоръжения, с които телетата могат да влязат в контакт, не трябва да бъдат вредни за телетата и трябва да могат да се почистват и дезинфекцират основно.

2. До изработването на правила на Общността в тази област електросъоръженията и електрическите вериги трябва да бъдат инсталирани в съответствие с действащите национални правила, за да се избегнат токови удари.

3. Изолацията, отоплението и вентилацията на помещението трябва да гарантират, че необходимите приток на въздух, ниво на запрашеност, температура и влажност на въздуха и концентрация на газове се поддържат в граници, които не са вредни за телетата.

4. Всяко автоматично или механично съоръжение, което е от съществено значение за здравето и хуманното отношение към животните, трябва да бъде инспектирано поне веднъж на ден. Когато се открият недостатъци, те трябва да бъдат коригирани незабавно, а ако това не е възможно, трябва да бъдат взети съответните мерки за опазване на здравето и доброто състояние на животните до отстраняване на недостатъка, като се използват други методи за хранене и като се поддържа околното пространство в задоволително състояние.

5. Телетата не трябва да бъдат държани постоянно на тъмно. Затова, с цел да се отговори на поведенческите и физиологичните им нужди, като се отчитат различните климатични условия на държавите-членки, трябва да се предвиди подходящо естествено или изкуствено осветление; ако се използва изкуствено осветление, то трябва да е включено поне през времето, което отговаря на светлата част на деня, обикновено в часовете между 9 и 17. Освен това трябва да има и подходящо осветление (фиксирано или подвижно), което да позволява телетата да бъдат инспектирани по всяко време.

6. Всички телета, отглеждани в помещения, трябва да бъдат инспектирани от собственика или от отговорното за животните лице поне два пъти на ден, а телетата, отглеждани на открито, трябва да бъдат проверявани най-малко веднъж на ден. Всяко теле, за което има съмнение, че е болно или наранено, трябва незабавно да се лекува по подходящ начин, като се осигури консултация с ветеринарен лекар за всяко теле, което не се подобрява вследствие на грижите на отговорното лице. Ако е необходимо, болните или наранени телета се изолират в подходящи помещения със сухи и удобни постели.

7. Помещението трябва да е конструирано по начин, който позволява всяко теле да лежи, почива, да се изправя и отръсква без затруднение.

8. Телетата не се връзват, с изключение на телетата, отглеждани групово, които могат да бъдат връзвани за период, не по-дълъг от един час по време на хранене с мляко или заместител на мляко. Когато телетата са вързани, връзката им не трябва да ги наранява, трябва да бъде редовно проверявана и ако е необходимо, да бъде коригирана, така че животните да се чувстват добре. Всяка връзка трябва да бъде от такова естество, че да се предотврати риск от удушаване или нараняване и да позволи на телето да се движи, в съответствие с точка 7.

9. Помещенията, клетките, съоръженията и инструментите, обслужващи телетата, трябва да бъдат съответно почиствани и дезинфекцирани, за да се избегне кръстосано замърсяване и появата на организми, носители на зарази. При първа възможност трябва да се отстраняват изпражненията, урината и неизядената и разпръсната храна, за да се намалят миризмите и да не се привличат мухи или гризачи.

10. Подовете не трябва да бъдат хлъзгави, но да бъдат гладки, така че да не се наранят животните и да бъдат така изпълнени, че да не причиняват наранявания и страдания, когато животните са прави или легнали. Подовете трябва да бъдат пригодени спрямо ръста и теглото на телетата и повърхността им да бъде здрава, плоска и стабилна. Мястото, където лежат животните, трябва да бъде удобно, чисто и с подходящ дренаж и не трябва да създава неудобства на телетата. За телетата на възраст по-малко от две седмици трябва да се предвидят подходящи постели.

11. Всички телета трябва да имат подходящ хранителен режим с оглед на възрастта и теглото им и като се отчитат поведенческите и физиологичните им нужди с цел осигуряване на доброто им здраве и хуманното отношение към тях. За тази цел храната им трябва да съдържа достатъчно желязо, което да осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4,5 милимола/литър, и на всяко теле на възраст над две седмици трябва да се дава минимална дневна дажба от храна, богата на влакна, като количеството се увеличава от 50 g до 250 g на ден за телета на възраст от 8 до 20 седмици. На телетата не трябва да бъдат поставяни юлари.

12. Всички телета трябва да бъдат хранени поне два пъти на ден. Когато животните са в групови боксове и не разполагат с храна, колкото всяко иска, или пък със система за автоматично подаване на храната, всяко теле трябва да има достъп до храна по същото време, когато и другите животни от групата.

13. Всички телета на възраст над две седмици трябва да имат достъп до достатъчно количество прясна вода, която да може да задоволи нуждата им от течности. При горещо време или за телета, които са болни, по всяко време трябва да има в наличност прясна вода.

14. Съоръженията за хранене и поене трябва да бъдат така проектирани, изградени, инсталирани и поддържани, че да бъдат в състояние да сведат до минимум опасностите от замърсяване на храната и водата, предназначени за телетата.

15. Всяко теле трябва да получава коластра при първа възможност след раждането си и във всички случаи в рамките на първите шест часа от живота си.