02006R1896 — BG — 14.07.2017 — 003.002


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 декември 2006 година

за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

(ОВ L 399, 30.12.2006 г., стp. 1)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 936/2012 НА КОМИСИЯТА от 4 октомври 2012 година

  L 283

1

16.10.2012

►M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 517/2013 НА СЪВЕТА от 13 май 2013 година

  L 158

1

10.6.2013

►M3

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2421 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2015 година

  L 341

1

24.12.2015

►M4

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1260 НА КОМИСИЯТА от 19 юни 2017 година

  L 182

20

13.7.2017




▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 декември 2006 година

за създаване на процедура за европейска заповед за плащане



Член 1

Предмет

1.  Целта на настоящия регламент е:

а) да опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаването на европейска заповед за плащане;

и

б) да позволи свободното обращение на европейски заповеди за плащане в държавите-членки чрез определянето на минимални стандарти, спазването на които премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата-членка по привеждане в изпълнение преди признаването и привеждането в изпълнение.

2.  Настоящият регламент не възпрепятства ищец да предяви иск по смисъла на член 4, като използва друга процедура, която съществува по законодателството на държава-членка или по правото на Общността.

Член 2

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове независимо от характера на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт (acta iure imperii).

2.  Настоящият регламент не се прилага към:

а) имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

б) производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства;

в) социална сигурност;

г) вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако:

i) те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг,

или

ii) те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.

3.  В настоящия регламент понятието „държава-членка“ означава държавите-членки с изключение на Дания.

Член 3

Трансгранични случаи

1.  За целите на настоящия регламент трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд.

2.  Местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 1 ).

3.  Относимият момент за определяне на това дали е налице трансграничен случай е времето на внасяне на иска за европейска заповед за плащане в съответствие с настоящия регламент.

Член 4

Процедура за европейска заповед за плащане

Създава се процедура за европейска заповед за плащане за събиране на парични вземания с определен размер, които са били дължими в момента на подаване на иска за европейска заповед за плащане.

Член 5

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1) „държава-членка по произход“ означава държавата-членка, в която е издадена европейска заповед за плащане;

2) „държава-членка по привеждане в изпълнение“ означава държавата-членка, в която се иска привеждането в изпълнение на европейска заповед за плащане;

3) „съд“ означава всеки орган в държава-членка, който е компетентен по отношение на европейски заповеди за плащане или свързаните с тях въпроси;

4) „съд по произход“ означава съдът, който издава европейска заповед за плащане.

Член 6

Компетентност

1.  За целите на прилагането на настоящия регламент компетентността се определя в съответствие със съответните правила на правото на Общността, по-специално на Регламент (ЕО) № 44/2001.

2.  Независимо от това, ако вземането е свързано с договор, сключен от лице, потребител за с цел, която може да бъде считана като попадаща извън неговата професионална дейност, и ако ответникът е потребителят, единствено съдилищата на държавата-членка по местоживеенето на ответника по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001 са компетентни.

Член 7

Молба за издаване на европейска заповед за плащане

1.  Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се изготвя съгласно формуляр А, изложен в приложение I.

2.  Молбата съдържа:

а) имената и адресите на страните, а при необходимост, и на техните представители, и на съда, до който е отправена молбата;

б) стойността на вземането, включително главницата, а, където е приложимо, и лихвата, договорните неустойки и разходите;

в) ако се иска лихва върху вземането — лихвеният процент и срокът, за който се иска лихва, освен ако към главницата не се добавя автоматично законна лихва по законодателството на държавата-членка по произход;

г) причината за завеждане на делото, включително описание на обстоятелствата, използвани като основание за вземането и, където е приложимо, исканата лихва;

д) описание на доказателствата в подкрепа на вземането;

е) основания за компетентността;

и

ж) трансграничния характер на случая по смисъла на член 3.

3.  В молбата ищецът декларира, че предоставената информация е вярна според неговите знания и убеждения и приема, че всяко умишлено излагане на неверни факти би могло да доведе до съответни санкции по законодателството на държавата-членка по произход.

▼M3

4.  В отделно допълнение към молбата ищецът може да посочи на съда коя от процедурите, изброени в член 17, параграф 1, букви а) и б), ако въобще посочва процедура, иска да се приложи към неговия иск в последващото гражданско производство, в случай че ответникът подаде възражение срещу европейската заповед за плащане.

В допълнението, предвидено в първа алинея, ищецът може също да посочи на съда, че се противопоставя на прехвърляне към гражданско производство по смисъла на член 17, параграф 1, буква а) или буква б) в случай на възражение от страна на ответника. Това не възпрепятства ищеца впоследствие да уведоми съда за това, но във всеки случай преди издаването на заповедта.

▼B

5.  Молбата се подава на хартиен носител или чрез всяко друго средство за съобщения, включително електронно, прието от държавата-членка по произход и достъпно за съда по произход.

6.  Молбата се подписва от ищеца или, където това е приложимо, от неговия представител. Когато молбата се подава на електронен носител в съответствие с параграф 5, тя се подписва в съответствие с член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО от 13 декември 1999 г. на Европейския парламент и на Съвета относно правната рамка на Общността за електронните подписи ( 2 ). Подписът се признава в държавата-членка по произход и не може да бъде предмет на допълнителни изисквания.

Независимо от това такъв електронен подпис не се изисква, ако и доколкото в съдилищата на държавата-членка по произход съществува алтернативна електронна система за съобщаване, която е достъпна за определен кръг предварително регистрирани удостоверени потребители и която позволява идентифицирането на тези потребители по надежден начин. Държавите-членки уведомяват Комисията за такива системи за съобщаване.

Член 8

Проверка на молбата

Съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, проверява възможно най-бързо и въз основа на молбата дали са изпълнени изискванията, посочени в членове 2, 3, 4, 6 и 7, и дали вземането е основателно. Тази проверка може да представлява автоматизирана процедура.

Член 9

Допълване и поправка

1.  Ако не са изпълнени изискванията, посочени в член 7, и ако вземането не е очевидно неоснователно, съдът предоставя на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата. Съдът използва формуляр Б, изложен в приложение II.

2.  Когато съдът иска от ищеца да допълни или поправи молбата, той указва срок, който той е преценил за подходящ с оглед на обстоятелствата. Съдът може по своя преценка да удължи този срок.

Член 10

Изменение на молбата

1.  Ако изискванията по член 8 са изпълнени само за част от молбата, съдът уведомява ищеца за това, като използва формуляр В, изложен в приложение III. Ищецът се приканва да приеме или да отхвърли покана за европейска заповед за плащане на сума, посочена от съда, и се уведомява за последиците на неговото решение. Ищецът отговаря, като връща формуляр В в указания от съда срок в съответствие с член 9, параграф 2.

2.  Ако ищецът приема предложението на съда, съдът издава европейска заповед за плащане в съответствие с член 12 за частта от вземането, приета от ищеца. Последиците по отношение на оставащата част от първоначалното вземане се регулират от националното законодателство.

3.  Ако ищецът не изпрати своя отговор в указания от съда срок или отхвърли предложението на съда, съдът отхвърля изцяло молбата за европейска заповед за плащане.

Член 11

Отхвърляне на молбата

1.  Съдът отхвърля молбата, ако:

а) не са изпълнени изискванията, посочени в членове 2, 3, 4, 6 и 7;

или

б) вземането е очевидно неоснователно;

или

в) ищецът не изпрати отговора си в указания от съда срок по член 9, параграф 2;

или

г) ищецът не изпрати своя отговор в указания от съда срок или отхвърли предложението на съда в съответствие с член 10.

Ищецът се уведомява за основанията за отхвърлянето с формуляр Г, изложен в приложение IV.

2.  Отхвърлянето на молбата не подлежи на обжалване.

3.  Отхвърлянето на молбата не възпрепятства ищеца да предяви своето вземане чрез нова молба за издаване на европейска заповед за плащане или чрез всяка друга процедура, предвидена по законодателството на държава-членка.

Член 12

Издаване на европейска заповед за плащане

1.  Ако са изпълнени изискванията по член 8, съдът издава възможно най-рано и обикновено в 30-дневен срок от подаването на молбата европейска заповед за плащане, като използва формуляр Д, изложен в приложение V.

30-дневният срок не включва времето, използвано от ищеца за допълване, поправка или изменение на молбата.

2.  Европейската заповед за плащане се издава заедно с копие от молбата. Тя не съдържа информацията, предоставена от ищеца в допълнения 1 и 2 към формуляр А.

3.  С европейската заповед за плащане ответникът се уведомява за стоящите пред него възможности да:

а) плати сумата, посочена в заповедта, на ищеца;

или

б) да се противопостави на заповедта, като подаде до съда по произход възражение, което трябва да бъде изпратено в 30-дневен срок от връчването на заповедта.

4.  С европейската заповед за плащане ответникът се уведомява, че:

а) заповедта е издадена единствено на основание информацията, която е била предоставена от ищеца и не е била проверена от съда;

б) заповедта подлежи на принудително изпълнение, освен ако не се подаде възражение до съда в съответствие с член 16;

в) когато е подадено възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход в съответствие правилата на редовния граждански процес, освен ако ищецът не е поискал изрично в такъв случай производството да бъде прекратено изрично.

5.  Съдът осигурява връчването на заповедта на ищеца в съответствие с националното законодателство по начин, който отговаря на минималните стандарти, посочени в членове 13, 14 и 15.

Член 13

Връчване с обратна разписка на ответника

Европейската заповед за плащане може да бъде връчена на ответника в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:

а) лично връчване, доказано с потвърждаване на получаването, включително датата на получаване, което е подписано от ответника;

б) лично връчване, доказано с документ, подписан от компетентното лице, което е извършило връчването, в който се посочва, че ответникът е получил документа или е отказал да го получи без правно основание, и датата на връчване;

в) връчване по пощата, доказано с признаване на получаването, включително датата на получаване, което е подписано и върнато от ответника;

г) връчване по електронен начин като факс или електронна поща, доказано с признаване на получаването, включително датата на получаване, което е подписано и върнато от ответника.

Член 14

Връчване без обратна разписка от ответника

1.  Европейската заповед за плащане може също така да бъде връчена в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:

а) лично връчване на личния адрес на ответника на лица, които живеят в същото домакинство или работят там;

б) в случай на самостоятелно зает ответник или на юридическо лице — лично връчване в офиса на ответника на лица, които са наети от ответника;

в) депозиране на заповедта в пощенската кутия на ответника;

г) депозиране на заповедта в пощенска станция или при компетентни публични органи и поставяне в пощенската кутия на ответника на писмена нотификация за такова депозиране, при условие че писмената нотификация ясно указва естеството на документа като съдебен документ или правните последици от нотификацията като извършване на връчване и на определяне на срока за подаване на възражение;

д) връчване по пощата без обратна разписка по параграф 3, когато адресът на ответника е в държавата-членка по произход;

е) по електронен начин, доказано с автоматично потвърждаване на доставката, при условие че ответникът предварително изрично е приел този метод на връчване.

2.  За целите на настоящия регламент връчването по параграф 1 е недопустимо, ако адресът на ответника не е известен със сигурност.

3.  Връчването по параграф 1, букви а), б), в) и г) се доказва със:

а) документ, подписан от компетентното лице, което е извършило връчването, в който се посочва:

i) използваният начин на връчване;

и

ii) датата на връчване;

и

iii) когато заповедта е била връчена на лице, различно от ответника — името на това лице и неговата връзка с ответника;

или

б) потвърждение за получаването от лицето, на което заповедта е връчена, за целите на параграф 1, букви а) и б).

Член 15

Връчване на представител

Връчването по член 13 или 14 може също така да се извърши на представител на ответника.

Член 16

Възражение срещу европейската заповед за плащане

1.  Ответникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI, което му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане.

2.  Възражението се изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответника.

3.  Ответникът посочва във възражението, че той оспорва вземането, без да указва причините за това.

4.  Възражението се подава на писмен носител или чрез друго средство за съобщаване, включително електронно, което се приема от държавата-членка по произход и е достъпно за съда по произход.

5.  Възражението се подписва от ответника или, където това е приложимо, от неговия представител. Когато възражението се подава на електронен носител в съответствие с параграф 4, той се подписва в съответствие с член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО. Подписът се признава в държавата-членка по произход и не може да бъде подлаган на допълнителни изисквания.

Независимо от това такъв електронен подпис не се изисква, ако и доколкото в съдилищата на държавата-членка по произход съществува алтернативна съобщителна система, която е достъпна за определена група предварително регистрирани удостоверени потребители, и която позволява идентифицирането на тези потребители по сигурен начин. Държавите-членки съобщават на Комисията за такива съобщителни системи.

▼M3

Член 17

Последици от подаването на възражение

1.  Ако възражението е подадено в срока по член 16, параграф 2, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход, освен ако ищецът изрично е поискал в такъв случай производството да бъде прекратено. Производството продължава в съответствие с правилата за:

а) европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е приложима; или

б) всяка подходяща национална гражданскоправна процедура.

2.  Когато ищецът не е посочил коя от процедурите, изброени в параграф 1, букви а) и б), иска да се приложи към неговия иск в производството, което следва в случай на възражение, или когато ищецът е поискал европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, да се приложи към иск, който не попада в приложното поле на посочения регламент, производството се прехвърля към подходящата национална гражданскоправна процедура, освен ако ищецът е поискал изрично такова прехвърляне да не се прави.

3.  Когато ищецът е предявил своя иск чрез процедурата за европейска заповед за плащане, нищо в националното право не засяга неговото положение в последващо гражданско производство.

4.  Прехвърлянето към гражданско производство по смисъла на параграф 1, букви а) и б) се урежда от правото на държавата членка по произход.

5.  Ищецът се уведомява дали ответникът е подал възражение и за евентуално прехвърляне към гражданско производство по смисъла на параграф 1.

▼B

Член 18

Привеждане в изпълнение

1.  Ако в срока по член 16, параграф 2, като се вземе предвид подходящ срок за получаване на възражението, не е подадено възражение до съда по произход, съдът по произход обявява европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение, като използва формуляр Ж, изложен в приложение VII. Съдът проверява датата на връчване.

2.  Без да се засяга параграф 1, формалните изисквания за прилагане в изпълнение се регулират от правото на държавата-членка по произход.

3.  Съдът изпраща подлежащата на изпълнение европейска заповед за плащане на ищеца.

Член 19

Отмяна на екзекватура

Европейска заповед за плащане, която подлежи на изпълнение в държавата-членка по произход, се признава и се привежда в изпълнение в другите държави-членки, без да е необходимо да се обявява изпълнимостта и без възможност за оспорване на нейното признаване.

Член 20

Преглед в изключителни случаи

1.  След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 ответникът има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане от компетентния съд в държавата-членка по произход, когато:

а)

 

i) заповедта за плащане е била връчена по един от начините, предвидени в член 14,

и

ii) връчването не е било извършено в срок, който да му позволи да организира в достатъчна степен своята защита, без вина от негова страна,

или

б) ответникът е бил възпрепятстван да оспори вземането поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства, без вина от негова страна,

при условие че и в двата случая той действа незабавно.

2.  След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 ответникът също така има право да поиска преглед на европейска заповед за плащане от компетентния съд в държавата-членка по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, предвидени в настоящия регламент или в резултат на други извънредни обстоятелства.

3.  Ако съдът отхвърли молбата на ответника на основание, че нито един от поводите за преглед по параграфи 1 и 2 не е приложим, европейската заповед за плащане остава в сила.

Ако съдът прецени, че прегледът е основателен на едно от основанията, предвидени в параграфи 1 и 2, европейската заповед за плащане е невалидна.

Член 21

Привеждане в изпълнение

1.  Без да се засягат разпоредбите на настоящия регламент, процедурите за привеждане в изпълнение се регулират от правото на държавата-членка по привеждане в изпълнение.

Европейска заповед за плащане, която е станала изпълнима, се привежда в изпълнение при същите условия, както и изпълнимо решение, издадено в държавата-членка по привеждане в изпълнение.

2.  За привеждане в изпълнение в друга държава-членка ищецът представя на компетентните органи за привеждане в изпълнение на същата държава-членка:

а) копие от европейската заповед за плащане, обявена за изпълнима от съда по произход, която изпълнява условията, необходими за установяване на нейната автентичност;

и

б) при необходимост превод на европейската заповед за плащане на официалния език на държавата-членка по привеждане в изпълнение или ако има няколко официални езика в тази държава-членка, на официалния език или на един от официалните езици на съдебното производство в мястото, където се иска привеждане в изпълнение, в съответствие със законодателството на същата държава-членка, или на друг език, за който държавата-членка по привеждане в изпълнение е посочила, че ще приеме. Всяка държава-членка може да посочи официален език или езици на институциите на Европейския съюз, различен от нейния собствен, който тя може да приеме по отношение на европейска заповед за плащане. Преводът се легализира от лице, което е компетентно да извършва това в една от държавите-членки.

3.  Никакво обезпечение, залог или депозит, описани под каквато и да е форма, не могат да се изискват от ищец, който в една държава-членка иска привеждане в изпълнение на европейска заповед за плащане, издадена в друга държава-членка, на основание на това, че той е чужд гражданин или че той няма местоживеене или местопребиваване в държавата-членка по привеждане в изпълнение.

Член 22

Отказ за привеждане в изпълнение

1.  По молба на ответника привеждането в изпълнение се отказва от компетентния съд в държавата-членка по привеждане в изпълнение, ако европейската заповед за плащане противоречи на по-ранно решение или заповед в която и да е държава-членка или в трета страна, при условие че:

а) по-ранното решение или заповед се отнасят до същото основание между същите страни;

и

б) по-ранното решение или заповед отговаря на условията, необходими за признаването му/ѝ в държавата-членка по привеждане в изпълнение;

и

в) противоречието не е било могло да бъде повдигнато като възражение в съдебното производство в държавата-членка по произход.

2.  Привеждането в изпълнение се отказва също така при молба, ако и доколкото ответникът е заплатил на ищеца сумата, присъдена в европейската заповед за плащане.

3.  Европейската заповед за плащане при никакви обстоятелства не може да бъде преразглеждана по същество в държавата-членка по привеждане в изпълнение.

Член 23

Спиране или ограничаване на привеждането в изпълнение

Когато ответникът е поискал преглед в съответствие с член 20, компетентният съд в държавата-членка по привеждане в изпълнение може, по молба на ответника:

а) да ограничи производството по привеждане в изпълнение до обезпечителни мерки;

или

б) да направи привеждането в изпълнение условно, при предоставяне на обезпечение по негова преценка;

или

в) при изключителни обстоятелства да спре производството по привеждането в изпълнение.

Член 24

Правно представителство

Представителството от адвокат или друг професионалист в правната сфера не е задължително:

а) за ищеца — по отношение на молбата за издаване на европейска заповед за плащане;

б) за ответника — по отношение на възражението срещу европейска заповед за плащане.

Член 25

Съдебни такси

▼M3

1.  Когато в дадена държава членка съдебните такси за гражданско производство по смисъла на член 17, параграф 1, буква а) или буква б), според случая, са равни или по-високи от таксите за процедурата за европейска заповед за плащане, общият размер на съдебните такси за процедурата за европейска заповед за плащане и за гражданското производство, образувано в случай на подадено възражение съгласно член 17, параграф 1, не надвишава съдебните такси за това производство, без да има преди това процедура по издаване на европейска заповед за плащане в същата държава членка.

В държава членка не могат да се начисляват допълнителни съдебни такси за гражданското производство, образувано в случай на подадено възражение съгласно член 17, параграф 1, буква а) или буква б), според случая, ако съдебните такси за такова производство в тази държава членка са по-ниски от таксите за процедурата за европейска заповед за плащане.

▼B

2.  За целите на настоящия регламент съдебните такси включват съдебни такси и други такси, които трябва да бъдат платени на съда, чийто размер се определя в съответствие с националното законодателство.

Член 26

Връзка с националното процесуално право

Всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в настоящия регламент, се регулират от националното законодателство.

Член 27

Връзка с Регламент (ЕО) № 1348/2000

Настоящият регламент не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1348/2000 от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки ( 3 ).

Член 28

Информация относно разноските по връчване и привеждането в изпълнение

Държавите-членки си сътрудничат за предоставяне на широката общественост и професионалните среди на информация относно:

а) разноските по връчване на документите;

и

б) органите, които имат компетентност по отношение на привеждането в изпълнение за целите на прилагането на членове 21, 22 и 23,

по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета ( 4 ).

Член 29

Информация относно компетентността, процедурите за преглед, начините за съобщаване и езиците

1.  Най-късно до 12 юни 2008 г. държавите-членки съобщават на Комисията:

а) кои съдилища са компетентни да издават европейска заповед за плащане;

б) процедурата за преглед и компетентните съдилища за целите на прилагането на член 20;

в) начините за съобщаване, приети за целите на европейската заповед за плащане, които са достъпни за съдилищата;

г) приети езици по член 21, параграф 2, буква б).

Държавите-членки известяват Комисията за всяко последващо изменение на тази информация.

2.  Комисията осигурява публичен достъп до съобщената в съответствие с параграф 1 информация чрез публикация в Официалния вестник на Европейския съюз и по всеки друг подходящ начин.

▼M3

Член 30

Изменение на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 31 във връзка с изменението на приложения I—VII.

Член 31

Упражняване на делегирането

1.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на установените в настоящия член условия.

2.  Правомощието за приемане на делегираните актове, посочено в член 30, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 13 януари 2016 г.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 30, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на никой от делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 30, влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражение в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за него, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

▼B

Член 32

Преглед

Най-късно до 12 декември 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет подробен доклад, който преглежда действието на процедурата по издаване на европейска заповед за плащане. Този доклад съдържа оценка на действието на процедурата и разширена оценка на въздействието за всяка държава-членка.

За тази цел и за гарантиране на надлежното отчитане на най-добрите практики в Европейския съюз и отразяването на принципите за по-добро законодателство, държавите-членки предоставят на Комисията информация относно трансграничното действие на европейската заповед за плащане. Тази информация обхваща съдебните такси, бързината на процедурата, ефективността, доколко е лесно използването на процедурата, както и вътрешните процедури за плащане на държавите-членки.

При необходимост докладът на Комисията се придружава с предложение за изменение.

Член 33

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 12 декември 2008 г. с изключение на членове 28, 29, 30 и 31, които се прилагат от 12 юни 2008 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

▼M4




ПРИЛОЖЕНИЕ I

image

image

image

image

image

image

image

image

image

▼M1




ПРИЛОЖЕНИЕ II

image

image

►(1) M2  




ПРИЛОЖЕНИЕ III

image

image




ПРИЛОЖЕНИЕ IV

image

image




ПРИЛОЖЕНИЕ V

image

image

►(1) M2  

image




ПРИЛОЖЕНИЕ VI

image

image




ПРИЛОЖЕНИЕ VII

image

image



( 1 ) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2245/2004 на Комисията (ОВ L 381, 28.12.2004 г., стр. 10).

( 2 ) ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12.

( 3 ) ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 37.

( 4 ) ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.