02006R0561 — BG — 20.08.2020 — 003.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
►B
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 март 2006 година
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
(ОВ L 102, 11.4.2006 г., стp. 1)
|
Изменен с:
Поправен със:
▼B
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 март 2006 година
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
ГЛАВА I
УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Настоящият регламент определя правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и пътната безопасност. Настоящият регламент също така има за цел да насърчи подобряването на практиките на наблюдение и привеждане в изпълнение на държавите-членки и подобряването на работните практики в автомобилната транспортна промишленост.
Член 2
1. Настоящият регламент се прилага към автомобилен превоз:
а)
на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3,5 тона, или
▼M3
аа)
считано от 1 юли 2026 г., на товари при международни превози или при каботажни превози, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, превишава 2,5 тона; или
▼B
б)
на пътници с превозни средства, които са конструирани или трайно адаптирани за превоз на повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел.
2. Настоящият регламент се прилага, независимо от страната на регистрация на превозното средство, към автомобилен превоз, извършван:
б)
между Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
3. За международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2, вместо настоящия регламент се прилага AETR за:
а)
превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване;
б)
превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по AETR.
Разпоредбите на AETR следва да бъдат хармонизирани с тези на настоящия регламент, така че основните разпоредби на настоящия регламент да се прилагат чрез AETR към такива превозни средства за всяка част от пътуването, извършена в Общността.
Член 3
Настоящият регламент не се прилага към автомобилен превоз с:
а)
превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра;
▼M3
аа)
превозни средства или състави от превозни средства с максимално допустима маса, непревишаваща 7,5 тона, които се използват за:
i)
превоз на материали, оборудване или машини за ползване от водача в хода на неговата работа или
ii)
за доставка на товари, които са произведени по занаятчийски начин,
само в радиус от 100 километра от базата на предприятието и при условие че управлението на превозното средство не представлява основната дейност на водача, и превозът не се извършва за чужда сметка или срещу възнаграждение;
▼B
б)
превозни средства, чиято максимално допустима скорост не надвишава 40 километра в час;
в)
превозни средства, притежавани или наети от въоръжените сили, службите за гражданска защита, противопожарните служби и силите, отговарящи за поддържането на обществения ред, когато превозът се извършва в изпълнение на задачи, възложени на тези служби, и е под техен контрол;
г)
превозни средства, включително превозни средства, използвани за превоз на хуманитарни помощи с нетърговска цел, използвани при извънредни случаи или спасителни операции;
д)
специализирани превозни средства, използвани за медицински цели;
е)
специализирани ремонтни превозни средства, извършващи дейност в радиус от 100 км от тяхната база;
ж)
превозни средства, преминаващи пътни изпитания за целите на техническо разработване, ремонт или поддържане, и нови или възстановени превозни средства, които не са въведени в експлоатация;
з)
превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима маса, непревишаваща 7,5 тона, използвани за превоз на стоки с нетърговска цел;
▼M3
за)
превозни средства с максимално допустима маса, включително всяко ремарке или полуремарке, превишаваща 2,5 и непревишаваща 3,5 тона, които се използват за превоз на товари, когато превозът не се извършва за чужда сметка или срещу възнаграждение, а за сметка на дружеството или на водача, и когато управлението не представлява основната дейност на лицето, управляващо превозното средство;
▼B
и)
търговски превозни средства, които имат исторически статус съгласно законодателството на държавата-членка, в която те се управляват и които се използват за превоз на пътници или стоки с нетърговска цел.
Член 4
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
а)
„автомобилен превоз“ означава всяко пътуване, осъществено изцяло или отчасти по пътища, отворени за обществено ползване с превозно средство, без значение дали е натоварено или не, ползвано за превоз на пътници или стоки;
б)
„превозно средство“ означава моторно превозно средство, влекачи, ремаркета и полуремаркета или комбинация от тези превозни средства, определени, както следва:
—
„моторно превозно средство“: всяко механично, снабдено със собствен задвижващ мотор превозно средство, движещо се по шосе, различно от превозно средство, трайно движещо се по релсов път, и обикновено използвано за превоз на пътници или стоки;
—
„влекач“: всяко механично, снабдено със собствен задвижващ мотор превозно средство, движещо се по шосе, различно от превозно средство, трайно движещо се по релсов път, и специално конструирано да тегли, тласка или движи ремаркета, полуремаркета, инструменти или машини;
—
„ремарке“: всяко превозно средство, конструирано за прикачване към моторно превозно средство или влекач;
—
„полуремарке“: ремарке без челна ос, прикачвано по такъв начин, че значителна част от теглото му и от теглото на товара му да бъдат носени от влекача или моторното превозно средство;
в)
„водач“ означава всяко лице, което управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда;
г)
„почивка по време на работа“ означава всеки период от време, през който водачът не може да кормува или да извършва друга работа и който се използва изключително за възстановяване;
д)
„друга работа“ означава всички дейности, които са определени като работно време в член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, с изключение на „управление“, включително всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него;
е)
„почивка“ означава всеки непрекъснат период, през който водачът можа свободно да разполага със своето време;
ж)
„дневна почивка“ означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“:
—
„нормална дневна почивка“ означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
—
„намалена дневна почивка“ означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа;
з)
„седмична почивка“ означава седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална седмична почивка“ и „намалена седмична почивка“:
—
„нормална седмична почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 45 часа,
—
„намалена седмична почивка“ означава всеки период, който е по-къс от 45 часа, който може, при спазване на условията, предвидени в член 8, параграф 6, да бъде съкратен до минимум 24 последователни часа;
и)
„седмица“ означава периодът, включващ времето от 00:00 часа в понеделник до 24:00 часа в неделя;
й)
„време на управление“ означава продължителността на записаната дейност на управление:
—
автоматично или полуавтоматично със записващо оборудване, съгласно определеното в приложения I и IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85, или
—
ръчно, съгласно изискванията на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3821/85;
к)
„дневно време на управление“ означава общата продължителност на времето на управление между края на една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка;
л)
„седмично време на управление“ означава общата продължителност на времето на управление през седмицата;
м)
„максимално допустима маса“ означава максимално разрешената маса на превозното средство в работно напълно натоварено положение;
н)
„редовни пътнически линии“ означава национални и международни линии съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен автобусен превоз на пътници (
1
);
о)
„екипно управление“ означава положението, при което през всеки период между две последователни дневни почивки или между дневна почивка и седмична почивка има поне двама водачи в превозното средство за извършване на управлението. През първия час на екипното управление присъствието на друг водач или водачи е незадължително, но за останалата част от периода е задължително;
п)
„транспортно предприятие“ означава всяко физическо лице, всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без юридическа правосубектност, независимо дали е с цел печалба или с идеална цел, или всеки официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност или зависи от орган, който притежава такава правосубектност, които извършват автомобилен превоз, независимо дали под наем или срещу възнаграждение или за своя собствена сметка;
р)
„период на управление“ означава общата продължителност на времето на управление от момента, в който водачът започва да управлява след период на почивка извън работно време или в работно време, до момента, в който той вземе почивка извън работно време или в работно време. Периодът на управление може да бъде непрекъснат или прекъснат;
▼M3
с)
„превоз с нетърговска цел“ означава всеки автомобилен превоз, различен от превоза за чужда сметка или срещу възнаграждение, или за собствена сметка, за който не се получава пряко или непряко възнаграждение и който не поражда преки или непреки доходи за водача на превозното средство или други лица и който няма връзка с професионална или търговска дейност.
▼B
ГЛАВА II
ЕКИПАЖИ, ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕ, ПОЧИВКИ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА И ПОЧИВКИ
Член 5
1. Минималната възраст за водачите е 18 години.
2. Минималната възраст за придружителите на водачите е 18 години. Държавите-членки обаче могат да намалят минималната възраст за придружителите на водачите до 16 години, при условие че:
а)
автомобилният превоз се извършва в рамките на една държава-членка в радиус от 50 километра от мястото на базиране на превозното средство, включително местните административни райони, чийто център е разположен в този радиус;
б)
намаляването е с цел професионално обучение; и
в)
границите, наложени от националните правила по трудови въпроси, са спазени.
Член 6
1. Дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа.
Независимо от това дневното време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично.
2. Седмичното време на управление не трябва да надвишава 56 часа и не трябва да води до надвишаване на максималната продължителност на работната седмица, определена в Директива 2002/15/ЕО.
3. Общото време на управление през всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа.
4. Дневното и седмичното време на управление включват цялото време на управление на територията на Общността или на трета страна.
▼M3
5. Водачът регистрира като друга работа всяко време, прекарано съгласно описаното в член 4, буква д), както и всяко време, прекарано в управление на превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, и регистрира всички периоди на разположение, определени в член 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО в съответствие с член 34, параграф 5, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета (
2
). Тези записи се вписват ръчно на регистрационен лист, на разпечатка или като се използват устройствата за ръчно въвеждане на данни на записващото оборудване.
▼B
Член 7
След период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка.
Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени.
▼M3
Водач, който участва в екипно управление, може да ползва прекъсване от 45 минути в превозно средство, управлявано от друг водач, при условие че водачът, който ползва прекъсването, не помага на водача, който управлява превозното средство.
▼B
Член 8
1. Водачът ползва дневни и седмични почивки.
2. За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.
Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.
3. Дневната почивка може да бъде удължена до нормална седмична почивка или намалена седмична почивка.
4. Водачът може да има най-много три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки.
5. Чрез дерогация от параграф 2 в рамките на 30 часа след края на дневната или седмичната почивка водач, извършващ екипно управление, трябва да ползва нова дневна почивка от поне девет часа.
▼M3
6. На всеки две последователни седмици водачът ползва поне:
а)
две нормални седмични почивки, или
б)
една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа.
Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода след края на предишната седмична почивка.
Чрез дерогация от първа алинея водач, който извършва международни превози на товари, може да ползва две последователни намалени седмични почивки извън държавата членка на установяване, при условие че на всеки четири последователни седмици ползва поне четири седмични почивки, от които поне две са нормални седмични почивки.
За целите на настоящия параграф се счита, че водачът извършва международен превоз, когато започва двете последователни намалени седмични почивки извън държавата членка на установяване на работодателя и извън държавата на мястото на пребиваване на водача.
▼M1
6а. Чрез дерогация от параграф 6 водач на превозно средство, с което се извършва еднократен случаен международен превоз на пътници по смисъла на Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози (
3
), може да отлага седмичната почивка с до 12 последователни 24-часови периода след предходна нормална седмична почивка, при условие че:
а)
превозът е с продължителност от най-малко 24 последователни часа в държава-членка или трета държава, за която се прилага настоящият регламент, различна от държавата, в която е започнал превозът;
б)
след използване на дерогацията водачът на превозно средство ползва:
i)
две нормални седмични почивки, или
ii)
една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа. При все това намалената почивка се компенсира чрез непрекъсната почивка със същата продължителност, която се ползва преди края на третата седмица след края на периода на дерогация;
в)
след 1 януари 2014 г., превозното средство е оборудвано със записващо устройство в съответствие с изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85; и
г)
след 1 януари 2014 г., управлението през периода от 22,00 ч. до 6,00 ч. се осигурява от няколко водачи на превозното средство или периодът на управление, посочен в член 7, е намален на три часа.
Комисията извършва непосредствен мониторинг на използването на тази дерогация с цел да гарантира поддържането на много строги условия във връзка с безопасността по пътищата, по-специално като проверява дали общата продължителност на времето на управление през периода, обхванат от дерогацията, не е превишена. До 4 декември 2012 г. Комисията изготвя доклад за оценка на последиците от дерогацията по отношение на безопасността по пътищата, както и на социалните аспекти. Ако счете за необходимо, Комисията предлага изменение на настоящия регламент във връзка с това.
▼M3
6б. Всяко намаляване на седмичните почивки се компенсира с равностойна почивка, която се ползва без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.
Когато две намалени седмични почивки се ползват последователно в съответствие с параграф 6, трета алинея, следващата седмична почивка се предшества от почивка, ползвана като компенсация за тези две намалени седмични почивки.
▼B
7. Всяка почивка, ползвана като компенсация за намалена седмична почивка, се включва към друга почивка от поне девет часа.
▼M3
8. Нормалните седмични почивки и всяка седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация за предишни намалени седмични почивки, не се ползва в превозно средство. Тя се ползва при подходящо, съобразено с особеностите на пола настаняване в подходящи условия за спане и санитарни съоръжения.
Всички разходи за настаняване извън превозното средство се покриват от работодателя.
▼M3
8а. Транспортните предприятия организират работата на водачите по такъв начин, че те да могат да се върнат в експлоатационния център на работодателя, където са нормално базирани и където започва седмичната им почивка, в държавата членка на установяване на работодателя, или да се върнат на мястото си на пребиваване в рамките на всеки период от четири последователни седмици, за да ползват поне една нормална седмична почивка или една седмична почивка от повече от 45 часа като компенсация за намалена седмична почивка.
Когато обаче водачът е ползвал две последователни намалени седмични почивки в съответствие с параграф 6, транспортното предприятие организира работата на водача по такъв начин, че той да може да се върне още преди началото на нормалната седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация.
Предприятието документира начина, по който изпълнява това задължение, и съхранява документацията в своите помещения, за да я предостави при поискване от контролните органи.
▼B
9. Седмична почивка, която попада в две седмици, може да бъде отчетена през всяка една от седмиците, но не и в двете.
▼M3
10. Не по-късно от 21 август 2022 г. Комисията оценява и докладва на Парламента и на Съвета дали могат да бъдат приети по-подходящи правила за водачите, извършващи случаен превоз на пътници, както е определено в член 2, точка 4 от Регламент (ЕО) № 1073/2009.
Член 8а
1. Комисията гарантира, че информацията за безопасни и сигурни зони за паркиране е лесно достъпна за водачите, извършващи автомобилен превоз на товари и пътници. Комисията публикува списък на всички зони за паркиране, които са сертифицирани, за да осигури на водачите подходящо:
—
установяване и предотвратяване на проникване;
—
точка за контакт и процедури при извънредни случаи;
—
съобразени с особеностите на половете хигиенни условия;
—
възможности за закупуване на храни и напитки;
—
връзки, позволяващи комуникация;
Списъкът на тези зони за паркиране се предоставя на разположение на единен официален уебсайт, който се актуализира редовно.
2. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 23а за установяване на стандарти, предоставящи допълнителни подробности относно нивото на обслужване и сигурността по отношение на зоните, посочени в параграф 1, и относно процедурите за сертифициране на зоните за паркиране.
3. Всички сертифицирани зони за паркиране могат да посочват, че са сертифицирани в съответствие със стандартите и процедурите на Съюза.
В съответствие с член 39, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (
4
), държавите членки насърчават създаването на пространства за паркиране за ползвателите на пътища с търговска цел.
4. До 31 декември 2024 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно наличието на подходящи условия за почивка на водачите и на безопасни условия за паркиране, както и относно създаването на безопасни и сигурни зони за паркиране, сертифицирани в съответствие с делегираните актове, посочени в параграф 2. В този доклад могат да се изброяват мерките за увеличаване на броя и качеството на безопасните и сигурни зони за паркиране.
▼B
Член 9
▼M3
1. Чрез дерогация от член 8, когато водач придружава превозно средство, което се транспортира с ферибот или влак, и ползва нормална дневна почивка или намалена седмична почивка, тази почивка може да бъде прекъсвана не повече от два пъти за други дейности с обща продължителност не повече от един час. По време на посочената нормална дневна почивка или намалена седмична почивка водачът трябва да има достъп до спална кабина, койка или кушетка.
По отношение на нормалните седмични почивки тази дерогация се прилага само за пътувания с ферибот или влак, когато:
а)
пътуването е с планирана продължителност 8 часа или повече; и
б)
водачът има достъп до спална кабина във ферибота или във влака.
2. Всяко време, прекарано в пътуване до мястото на поемане на управлението на превозното средство, попадащо в обхвата на настоящия регламент, или при завръщане от такова място, когато превозното средство не се намира в дома на водача, нито в експлоатационния център на работодателя, където водачът нормално е базиран, не се отчита за почивка или прекъсване, освен ако водачът не е на ферибот или влак и има достъп до спална кабина, койка или кушетка.
▼B
3. Всяко време, прекарано от водача в управление на превозното средство, което попада извън обхвата на настоящия регламент, до или от превозно средство, което попада в обхвата на настоящия регламент и което не се намира нито в дома на водача, нито в оперативната централа на работодателя, където водачът нормално е базиран, се счита за друга работа.
▼M3
Член 9а
До 31 декември 2025 г. Комисията изготвя и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се прави оценка на използването на системи за автономно управление в държавите членки. Този доклад отделя специално внимание на потенциалното въздействие на тези системи върху правилата за времето на управление и почивка. Този доклад се придружава по целесъобразност от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент.
▼B
ГЛАВА III
ОТГОВОРНОСТ НА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Член 10
▼M3
1. Транспортното предприятие не плаща на водачите, които са наети от него или са предоставени на негово разположение, никакви възнаграждения, дори под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с пропътуваните разстояния, скоростта на доставката и/или количеството превозени товари, ако такова възнаграждение е от естество да застраши безопасността на движението по пътищата и/или насърчава нарушение на настоящия регламент.
▼B
2. Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
3. Транспортното предприятие отговаря за нарушения, извършени от водачи на предприятието, дори ако нарушението е било извършено на територията на друга държава-членка или трета страна.
Без да се засяга правото на държавите-членки да търсят пълна отговорност от транспортните предприятия, държавите-членки могат да определят тази отговорност като условна при нарушаване на параграфи 1 и 2 от страна на предприятието. Държавите-членки могат да вземат предвид всяко доказателство, че транспортното предприятие не може основателно да бъде държано отговорно за извършеното нарушение.
4. Предприятията, изпращачите, спедиторите, туроператорите, основните изпълнители, подизпълнителите и агенциите за наемане на водачи осигуряват, че постигнатото споразумение по договор по отношение на транспортния график е съобразено с настоящия регламент.
5.
а)
Транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент:
i)
осигурява записването на всички данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача на предвидените от държавата-членка интервали и по-честото записване на съответните данни, с цел осигуряване на записването на всички данни относно дейностите, извършени от или за това предприятие;
ii)
осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието;
б)
за целите на настоящия параграф „записване“ се тълкува в съответствие с определението, предвидено в приложение IБ, глава I, буква т) от Регламент (ЕИО) № 3821/85;
в)
максималният период, в рамките на който съответните данни се записват съгласно буква а), i), се определя от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 24, параграф 2.
ГЛАВА IV
ИЗКЛЮЧЕНИЯ
Член 11
Държава-членка може да предвиди по-дълги минимални почивки по време на работа и почивки или по-късо максимално време на управление от тези, предвидени в членове 6—9 в случай на превоз, извършван изцяло на нейната територия. В такъв случай държавите-членки вземат предвид колективните трудови договори или други споразумения между социалните партньори. Независимо от това настоящият регламент остава приложим към водачите, извършващи международни транспортни операции.
Член 12
При условие че пътната безопасност не е застрашена и за да се позволи превозното средство да достигне подходящо място за престой, водачът може да се отклони от разпоредбите на членове 6—9, доколкото това е необходимо, за да се осигури безопасността на лицата, на превозното средство или на неговия товар. Водачът посочва причината за такова отклонение в регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при пристигането в подходящото място за престой.
▼M3
При условие че безопасността на движението по пътищата не е застрашена, при извънредни обстоятелства водачът може да се отклони от разпоредбите на член 6, параграфи 1 и 2 и член 8, параграф 2, като превиши дневното и седмичното време на управление с до един час, за да стигне до експлоатационния център на работодателя или до мястото на пребиваване на водача за ползване на седмична почивка.
При същите условия водачът може да превиши дневното и седмичното време на управление с до два часа, за да стигне до експлоатационния център на работодателя или до мястото на пребиваване на водача за ползване на нормална седмична почивка, при условие че непосредствено преди допълнителното управление е ползвано непрекъснато прекъсване от 30 минути.
Водачът ръчно посочва причината за това отклонение в регистрационния лист на записващото оборудване или на разпечатка от записващото оборудване, или в графика на своите дежурства най-късно при пристигането на желаното място или в подходящото място за престой.
Всеки период на удължаване се компенсира с равностойна почивка, ползвана наведнъж с друга почивка преди края на третата седмица след въпросната седмица.
▼B
Член 13
1. При условие че не се засягат целите, изложени в член 1, всяка държава-членка може да предостави изключения от членове 5—9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на своята територия или със съгласието на заинтересованите държави, на територията на друга държава-членка, приложими за превоз със следните видове превозни средства:
а)
превозни средства, които са собственост на или са наети без водач от публични органи за автомобилен превоз, който не конкурира частни транспортни предприятия;
б)
превозни средства, използвани или наети без водач от земеделски, градинарски, горски или рибарски предприятия за превоз на стоки в радиус от 100 километра от базата на предприятието;
в)
земеделски трактори или горски трактори, използвани за земеделски или горски дейности в радиус от 100 километра от базата на предприятието, което притежава, е наело или е взело на лизинг превозното средство;
▼M2
г)
превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима маса, ненадвишаваща 7,5 тона, използвани от доставчици на универсални услуги съгласно определението в член 2, точка 13 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (
5
) за доставка на пратки като част от универсална услуга.
▼B
Тези превозни средства се използват само в радиус от
►M2
100 километра ◄ от базата на предприятието и при условие че управлението на превозните средства не представлява основна дейност за водача;
▼M3
д)
превозни средства, използвани изключително на острови или в региони, изолирани от останалата част на националната територия, с площ, непревишаваща 2 300 квадратни километра, които не са свързани с останалата част на националната територия с мост, брод или тунел, отворен за ползване от моторни превозни средства, и които не граничат с друга държава членка;
▼B
е)
превозни средства, използвани за превоз на стоки в радиус от
►M2
100 километра ◄ от базата на предприятието и задвижвани с природен или втечнен газ или електричество, с максимално допустима маса, включително масата на ремаркето или полуремаркето, ненадвишаваща 7,5 тона;
ж)
превозни средства, използвани за обучение и изпит по управление на превозно средство с цел получаване на свидетелство за управление или удостоверение за професионална компетентност, при условие че те не се използват за превоз на стоки или пътници с търговска цел;
з)
превозни средства, използвани във връзка с канализация, защита от наводнения, услуги по поддръжка на водоснабдяването, снабдяването с газ и електроснабдяването, поддръжка на пътищата и контрол по пътищата, събиране на битови отпадъци от врата до врата, телеграфни и телефонни услуги, радио- и телевизионно излъчване и откриване на радио- и телевизионни предавателни или приемници;
и)
превозни средства с 10—17 места, използвани изключително за превоз на пътници с нетърговска цел;
й)
специализирани превозни средства, превозващи цирково и панаирно оборудване;
к)
специално оборудвани превозни средства по транспортен проект, които служат основно като образователно средство в неподвижно състояние;
▼C1
л)
превозни средства, използвани за събиране на мляко от фермите и/или за връщане във фермите на млечни контейнери или млечни продукти, предназначени за храна за животни;
▼B
м)
специализирани превозни средства за превоз на пари и/или скъпоценности;
н)
превозни средства, използвани за превоз на животински отпадъци и животински трупове, които не са предназначени за консумация от човека;
о)
превозни средства, използвани изключително на пътища вътре в транспортни възли, като пристанища, интермодални и железопътни терминали;
п)
превозни средства, използвани за превоз на живи животни от фермите до местните пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус от
►M2
100 километра ◄ ;
▼M3
р)
превозни средства или състави от превозни средства, превозващи строителни машини за нуждите на строително предприятие в радиус до 100 километра от базата на предприятието, при условие че управлението на превозните средства не представлява основна дейност за водача;
с)
превозни средства, които се използват за доставяне на готова бетонна смес.
▼B
2. Държавите-членки съобщават на Комисията изключенията, предоставени съгласно параграф 1, а Комисията съобщава тази информация на другите държави-членки.
3. При условие че не се засягат целите, определени в член 1, и е осигурена подходяща защита на водачите, държава-членка може, след одобрение на Комисията, да предостави на собствената си територия минимални изключения от настоящия регламент за превозни средства, използвани в предварително определени райони с гъстота на населението по-малко от 5 души на квадратен километър в следните случаи:
—
редовни локални пътнически линии, когато разписанието е потвърдено от органите (в този случай могат да бъдат разрешени само изключения, свързани с почивките по време на работа), и
—
локални операции за автомобилен превоз за собствена сметка или под наем, или срещу възнаграждение, които не се отразяват на вътрешния пазар и са необходими за запазване на някои сектори на промишлеността на съответната територия, и когато разпоредбите за изключение от настоящия регламент са ограничени в радиус от 100 километра.
Автомобилният превоз по това изключение може да включва пътуване до район с гъстота на населението от пет или повече души на квадратен километър единствено с цел начало или край на пътуването. Всички подобни мерки следва да бъдат пропорционални по характер и обхват.
Член 14
1. Доколкото не се засяга осъществяването на целите, определени в член 1, държавите-членки могат, след разрешение от Комисията, да предоставят изключения за прилагането на членове 6—9 по отношение на транспортните операции, извършвани при изключителни обстоятелства.
▼M3
2. При спешни случаи държавите членки могат, при извънредни обстоятелства, да предоставят временно изключение за срок, непревишаващ 30 дни, което надлежно се обосновава и незабавно се съобщава на Комисията. Комисията публикува незабавно тази информация на публичен уебсайт.
▼B
3. Комисията информира другите държави-членки за всяко изключение, предоставено съгласно настоящия член.
▼M3
Член 15
Държавите членки гарантират, че водачите на превозни средства, посочени в член 3, буква а), попадат в обхвата на националните правила, които осигуряват достатъчна защита по отношение на допустимото време на управление и задължителните прекъсвания и периоди на почивка. Държавите членки информират Комисията за съответните национални правила, приложими към тези водачи.
▼B
ГЛАВА V
КОНТРОЛНИ ПРОЦЕДУРИ И САНКЦИИ
Член 16
1. Когато превозното средство не е снабдено със записващо оборудване в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3821/85, параграфи 2 и 3 от настоящия член се прилагат към:
а)
редовните национални пътнически линии, и
б)
редовните международни пътнически линии, чиито пътни терминали са разположени на разстояние 50 километра по права линия от границата между две държави-членки и чиято дължина на пътя не надвишава 100 километра.
2. Транспортното предприятие изготвя разписание на линията и график на дежурствата, които показват за всеки водач, името, място на базиране и изготвен предварителен график за различни периоди на управление, друга работа, почивки по време на работа и периоди, когато е на разположение.
Всеки водач, работещ по линия, посочена в параграф 1, носи със себе си извлечение от графика на дежурствата и копие от разписанието на линията.
3. Графикът на дежурствата следва да:
а)
включва всички данни, посочени в параграф 2, за минимален период, обхващащ предходните 28 дни; тези данни трябва да бъдат актуализирани на редовни интервали с продължителност, ненадвишаваща един месец;
б)
се подписва от ръководителя на транспортното предприятие или от лице, упълномощено да го представлява;
в)
се съхранява от транспортното предприятие за срок от една година от изтичането на периода, обхванат от него. Транспортното предприятие дава извлечение от графика на съответните водачи при поискване; и
г)
се представя и предоставя по искане на упълномощен инспектор.
Член 17
1. Като използват стандартния формуляр, установен в Решение 93/173/ЕИО (
6
), държавите-членки съобщават необходимата информация на Комисията, за да може тя да изготвя на всеки две години доклад относно прилагането на настоящия регламент и на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и развитието във въпросната област.
2. Тази информация се съобщава на Комисията не по-късно от 30 септември в годината, следваща края на съответния двугодишен период.
3. Докладът указва как са били използвани изключенията, предвидени в член 13.
4. Комисията представя доклада пред Европейския парламент и Съвета в срок от 13 месеца след края на съответния двугодишен период.
Член 18
Държавите-членки приемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент.
Член 19
▼M3
1. Държавите членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) № 165/2014, и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Тези санкции трябва да бъдат ефективни и съразмерни на тежестта на нарушенията, както е посочено в приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (
7
), както и възпиращи и недискриминационни. Нарушенията на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) № 165/2014 не могат да бъдат подлагани на повече от една санкция или процедура. Държавите членки нотифицират Комисията за тези разпоредби и мерки, заедно с метода и критериите, избрани на национално равнище за оценка на тяхната пропорционалност. Държавите членки нотифицират незабавно всички последващи изменения, които ги засягат. Комисията уведомява държавите членки за тези разпоредби и мерки, както и за всякакви техни изменения. Комисията гарантира, че тази информация се публикува на специален публичен уебсайт на всички официални езици на Съюза, съдържащ подробна информация относно тези санкции, приложими в държавите — членки.
▼B
2. Държавата-членка оправомощава компетентните органи за налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на настоящия регламент, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава-членка или на трета страна.
По изключение, когато бъде установено нарушение:
—
което не е било извършено на територията на съответната държава-членка, и
—
което е било извършено от предприятие, установено в друга държава-членка или в трета страна, или от водач с месторабота в друга държава-членка или в трета страна,
държавата-членка може, преди 1 януари 2009 г., вместо да наложи санкция, да уведоми компетентния орган в държавата-членка или третата страна, където е установено предприятието или където е местоработата на водача, за фактите по нарушението.
3. Когато държава-членка образува производство или наложи санкция за конкретно нарушение, тя предоставя на водача надлежно писмено доказателство за това.
4. Държавите-членки осигуряват, че системата от пропорционални санкции, която може да включва финансови санкции, ще се прилага за нарушения на настоящия регламент и на Регламент (ЕИО) № 3821/85 от страна на предприятията, свързаните с тях изпращачи, туроператорите, основните изпълнители, подизпълнителите и агенциите за наемане на водачи.
Член 20
1. Водачът съхранява всяко доказателство, предоставено от държава-членка относно наложена санкция или образуване на производство, до момента, в който същото нарушение на настоящия регламент не може да породи второ производство или санкция по силата на настоящия регламент.
2. Водачът представя доказателството по параграф 1 при поискване.
3. Водач, който е нает от или е на разположение на повече от едно транспортно предприятие, предоставя достатъчна информация на всяко предприятие, която да му позволи да спази изискванията на глава II.
Член 21
За уреждане на случаи, когато държавата-членка счита, че е налице нарушение на настоящия регламент, което очевидно води до застрашаване на пътната безопасност, тя оправомощава съответния компетентен орган да разпореди спиране от движение на съответното превозно средство до отстраняване на причината за нарушението. Държавите-членки могат да задължат водача да ползва дневна почивка. При необходимост държавите членки също така отнемат, спират временно или ограничават разрешителното на предприятието, ако предприятието е установено в същата държава-членка, или отнемат, спират временно или ограничават свидетелството за управление на водача. Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 24, параграф 2, разработва насоки с цел насърчаване на хармонизираното прилагане на настоящия член.
Член 22
▼M3
1. Държавите членки работят в тясно сътрудничество помежду си и си оказват съдействие без ненужно забавяне, за да улесняват съгласуваното прилагане на настоящия регламент и ефективното му изпълнение в съответствие с изискванията по член 8 от Директива 2006/22/ЕО.
▼B
2. Компетентните органи на държавите-членки обменят редовно цялата налична информация относно:
а)
нарушенията на правилата, установени в глава II, които са извършени от лица, които не пребивават на тяхна територия, и за санкциите, наложени за такива нарушения;
б)
санкциите, наложени от държава-членка на лицата, които пребивават на нейна територия, за нарушения, извършени в други държави-членки;
▼M3
в)
друга конкретна информация, включително за степента на риск на предприятието, от която може да произтекат последици за спазването на настоящия регламент.
▼B
3. Държавите-членки изпращат редовно съответната информация относно националното тълкуване и прилагане на настоящия регламент на Комисията, която осигурява достъп до тази информация в електронен формат на другите държави-членки.
▼M3
3а. За целите на обмена на информация в рамките на настоящия регламент държавите членки използват органите за взаимодействие в Общността, определени съгласно член 7 от Директива 2006/22/ЕО.
3б. Взаимното административно сътрудничество и взаимопомощта се предоставят безплатно.
▼B
4. Комисията подкрепя диалога между държавите-членки относно тълкуването и прилагането на настоящия регламент чрез комитета, посочен в член 24, параграф 1.
Член 23
Общността встъпва в преговори с трети страни, които могат да бъдат необходими за целите на прилагането на настоящия регламент.
▼M3
Член 23а
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8а, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 20 август 2020 г.
Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 8а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (
8
).
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно член 8а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
▼B
Член 24
1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3821/85.
▼M3
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (
9
).
2а. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
▼B
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 25
1. По искане на държава-членка или по собствена инициатива Комисията:
а)
проучва случаи, в които се появяват различия в прилагането и привеждането в изпълнение на някоя от разпоредбите на настоящия регламент, по-специално относно времето за управление, почивките по време на работа и почивките;
б)
уточнява разпоредбите на настоящия регламент с цел насърчаване на общ подход.
▼M3
2. В случаите, посочени в параграф 1, буква б), Комисията приема актове за изпълнение, в които се определят общи подходи.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2а.
▼B
ГЛАВА VI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 26
Регламент (ЕИО) № 3821/85 се изменя, както следва:
1.
Член 2 се заменя със следното:
„Член 2
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт, и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета (
*1
).
2.
В член 3 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следния текст:
„1. Записващото устройство се монтира и използва в превозни средства, които са регистрирани в държава-членка и които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари, с изключение на превозните средства, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Превозните средства, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006, и превозните средства, които са изключени от обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85, но които не са изключени от обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, се съобразяват с това изискване до 31 декември 2007 г.
2. Държавите-членки могат да освободят от прилагането на настоящия регламент превозните средства, посочени в член 13, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
3. Държавите-членки могат, след разрешение от Комисията, да освободят от прилагането на настоящия регламент превозни средства, използвани за транспортните дейности, посочени в член 14 от Регламент (ЕО) № 561/2006.“;
3.
Член 14, параграф 2 се заменя със следното:
„2. Предприятието съхранява регистрационни листове и разпечатки, независимо дали разпечатките са направени с цел спазване на член 15, параграф 1, в хронологичен ред и четливо за срок най-малко една година след тяхното използване и издава копия на заинтересованите водачи при искане от тяхна страна. Предприятието също така издава копия на записаните данни от картите на водачите на заинтересованите водачи при искане от тяхна страна и разпечатки на тези копия. Регистрационните листове, разпечатките и записаните данни се показват или предоставят при поискване от страна на всеки упълномощен инспектор.“;
4.
Член 15 се изменя, както следва:
—
в параграф 1 се добавя следната алинея:
„Когато картата на водача е повредена, неизправна или водачът не разполага с нея, водачът:
а)
в началото на пътуването му разпечатва характеристиките на превозното средство, което управлява, и вписва на тази разпечатка:
i)
подробности, които позволяват идентифицирането на водача (име, номер на картата на водача или на свидетелството за правоуправление на водача), включително неговия подпис;
ii)
периодите, посочени в параграф 3, второ тире, букви б), в) и г);
б)
в края на пътуването му разпечатва информацията, свързана с периодите, записани със записващото оборудване, записва всички периоди на друга работа, периоди на разположение или почивка след момента на разпечатването в началото на пътуването, когато това не е записано с тахограф, и отбелязва на този документ подробностите, които позволяват идентифицирането на водача (име, номер на картата на водача или на свидетелството за правоуправление на водача), включително неговия подпис.“,
—
параграф 2, втора алинея се заменя със следното:
„Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва оборудването на превозното средство, периодите, посочени в параграф 3, второ тире, букви б), в) и г):
а)
се вписват в регистрационния лист ръчно, чрез автоматично записване или по друг начин, четливо и без зацапване на листа, ако превозното средство е снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение I; или
б)
се вписват на картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни на записващото оборудване, ако превозното средство е снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение IБ.
Когато на борда на превозното средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение IБ, има повече от един водач, всеки водач осигурява поставянето на неговата карта на водач в правилния вход на тахографа.“,
—
параграф 3, букви б) и в) се заменят със следното:
„б)
„друга работа“ означава всяка дейност, различна от управление, съгласно определението в член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. относно организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (
*2
), както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него, и която трябва да бъде записвана със следния знак: 
;
в)
„периодът на разположение“, определен в член 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО, трябва да бъде записан със следния знак:. 
.
—
параграф 7 се заменя със следното:
„7.
а)
Когато водачът управлява превозно средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение I, водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора:
i)
регистрационните листове за текущата седмица и тези, използвани от водача през предходните 15 дни;
ii)
картата на водача, ако притежава такава, и
iii)
всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 15 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.
Независимо от това след 1 януари 2008 г. периодите по точки i) и iii) обхващат текущия ден и предходните 28 дни.
б)
Когато водачът управлява превозно средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение IБ, водачът трябва да бъде да представи при всяко поискване на инспектора:
i)
картата на водача, притежавана от него;
ii)
всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 15 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006, и
iii)
регистрационните листове, отговарящи за същия период като този, посочен в предходната алинея, през които той е управлявал превозно средство със записващо оборудване в съответствие с приложение I.
Независимо от това след 1 януари 2008 г. периодите по точка ii) обхващат текущия ден и предходните 28 дни.
в)
Упълномощеният инспектор може да проверява спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006 чрез анализ на регистрационните листове, на показанията или разпечатаните данни, които са записани от записващото оборудване или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг подкрепящ документ, който доказва неспазването на разпоредба като тези, предвидени в член 16, параграфи 2 и 3.“
Член 27
Регламент (ЕО) № 2135/98 се изменя, както следва:
1.
Член 2, параграф 1, буква а) се заменя със следния текст:
„1.
а)
Считано от двадесетия ден след публикуването на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързано с автомобилния транспорт, и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета (
*3
), превозните средства, въведени в експлоатация за първи път, трябва да се снабдени със записващо оборудване в съответствие с изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85.
2.
Член 2, параграф 2 се заменя със следното:
„2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че ще бъдат в състояние да издават карти на водачите най-късно на двадесетия ден след публикуването на Регламент (ЕО) № 561/2006.“
Член 28
Регламент (ЕИО) № 3820/85 се отменя и заменя с настоящия регламент.
Независимо от това член 5, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 продължават да се прилагат до датите, посочени в член 15, параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО.
Член 29
Настоящият регламент влиза в сила на 11 април 2007 г., с изключение на член 10, параграф 5, член 26, параграфи 3 и 4 и член 27, които влизат в сила на 1 май 2006 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.