Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

относно общата система на данъка върху добавената стойност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като има предвид, че:

(1)

Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа ( 1 ) e била неколкократно и съществено изменяна. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочената директива следва да бъде преработена.

(2)	Преработеният текст следва да съдържа всички тези разпоредби на Директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъка върху оборота ( 2 ), които все още са приложими. Ето защо тази директива следва да бъде отменена.

(3)

За да се осигури представянето на разпоредбите по ясен и рационален начин, съответстващ на принципа за по-добро регулиране, е подходящо да се преработят структурата и текста на директивата, въпреки че по принцип това няма доведе до съществени промени в съществуващото законодателство. Преработването обаче е свързано с малко на брой съществени изменения, които независимо от това трябва да бъдат извършени. Когато се правят такива промени, същите са описват изчерпателно в списък в разпоредбите, управляващи въвеждането и влизането им в сила.

(4)

Постигането на целта за изграждането на вътрешен пазар предполага прилагането в държавите-членки на законодателство за данъците върху оборота, което не нарушава условията за конкуренция или не възпрепятства свободното движение на стоки и услуги. Затова е необходимо да се постигне такава хармонизация на законодателството за данъците върху оборота посредством такава система на данък върху добавената стойност (ДДС), че да премахне във възможно най-голяма степен факторите, които могат да нарушат условията на конкуренция, независимо дали на национално или на общностно равнище.

(5)

Системата на ДДС постига най-висока степен на опростеност и неутралност, когато данъкът се събира по колкото е възможно по-общ начин и, когато неговият обхват покрива всички етапи на производството и разпределението, както и предоставянето на услуги. Затова е в интерес на вътрешния пазар и на държавите-членки да приемат обща система, която да се прилага и за търговията на дребно.

(6)	Необходимо да се процедира на етапи, тъй като хармонизацията на данъците върху оборота води в държавите-членки до промени в данъчната структура и до значителни последствия в бюджетните, икономически и социални области.

(7)

Дори ако ставките и освобождаванията не са напълно хармонизирани, общата система на ДДС трябва да доведе до такава неутралност по отношение на конкуренцията, че в рамките на територията на всяка държава-членка подобните стоки и услуги да носят едно и също данъчно бреме, каквато и да е дължината на веригата на производство и разпространение.

(8)

По силата на Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности ( 3 ) бюджетът на Европейските общности се финансира, без да се засягат други приходи, изцяло от собствените ресурси на Общностите. Тези ресурси трябва да включват онези, които се натрупват от ДДС и се получават чрез прилагането на единна ставка на данъка към основи за изчисляването на данъка, определени по унифициран начин и в съответствие с правилата на Общността.

(9)	Жизненоважно е да се предостави преходен период, за да се позволи на националните законодателства в посочени области да се адаптират постепенно.

(10)

По време на този преходен период вътреобщностните сделки, извършвани от данъчнозадължени лица, различни от данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, трябва да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка.

(11)

Уместно е също по време на този преходен период вътреобщностни придобивания над определена стойност, извършвани от лица, извършващи освободени доставки, или от данъчно незадължени юридически лица, определени вътреобщностни дистанционни продажби и доставката на нови превозни средства на физически лица или на данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, или данъчно незадължени органи също да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка, доколкото такива сделки, при отсъствието на специални разпоредби, би било вероятно да причинят значително нарушаване на конкуренцията между държавите-членки.

(12)	По причини, свързани с тяхното географско, икономическо и социално положение, определени територии следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.

(13)	За да се повиши недискриминационният характер на данъка, терминът „данъчнозадължено лице“ трябва да се определи по такъв начин, че държавите-членки да могат да го използват така, че да обхване лица, които инцидентно извършват определени сделки.

(14)	Терминът „облагаема сделка“ може да доведе до затруднения, по-специално по отношение на сделки, третирани като облагаеми сделки. Ето защо тези понятия следва да бъдат изяснени.

(15)

С оглед на улесняването на вътреобщностната търговия в работата по движимите материални вещи е подходящо да се установят данъчните мерки, приложими за такива сделки, когато се извършват от клиент, който е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази, в която сделката се извършва физически.

(16)

Транспортна операция в рамките на територията на дадена държава-членка следва да се третира като вътреобщностен превоз на стоки, когато е пряко свързана с транспортна операция, извършвана между държави-членки, за да се опростят не само принципите и мерките за облагане на тези услуги за вътрешен превоз, но също и правилата, приложими за тези спомагателни услуги и за услугите, предоставяни от посредници, които вземат участие в предоставянето на различните услуги.

(17)

Определянето на мястото, където се изпълняват облагаемите сделки, може да породи конфликти във връзка с юрисдикцията между държави-членки, по-специално по отношение на доставката на стоки за сглобяване или доставката на услуги. Макар че мястото на изпълнение на доставка на услуги по принцип трябва да бъде определено като мястото, където доставчикът е установил за свое място на стопанска дейност, то трябва да бъде определено като такова в държавата-членка на клиента, по-специално в случая на доставянето на определени услуги между данъчнозадължени лица, където разходът за услугите е включен в цената на стоките.

(18)	Необходимо е да се изясни определението за мястото на облагането на определени сделки, изпълнявани на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници в рамките на Общността.

(19)

За целите на ДДС електроенергията и газът се третират като стоки. Особено трудно е обаче да се определи мястото на доставка. Следователно за да се избегне двойното облагане или необлагането, и за да се изгради истински вътрешен пазар, свободен от пречки, свързани с режима на ДДС, мястото на доставка на газ чрез системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, преди стоките да достигнат до крайната фаза на потребление, следва да бъде мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност. Доставката на електроенергия и газ на крайната фаза, така да се каже, от търговци и дистрибутори на крайния клиент, следва да се облага на мястото, където клиентът действително използва и консумира стоките.

(20)

В случая на отдаване под наем на движима материална вещ прилагането на общото правило, че доставките на услуги се облагат в държавата-членка, в която доставчикът се е установил, може да доведе до значително нарушаване на конкуренцията, ако наемодателят и наемателят са установени в различни държави-членки и данъчните ставки в тези държави са различни. Затова е необходимо да се установи, че мястото на доставка на дадена услуга е мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова, мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене.

(21)	По отношение обаче на отдаването под наем на превозно средство е уместно по причини, свързани с контрола, да се прилага стриктно общото правило и по този начин да се счита за място на доставка мястото, където доставчикът е установил своята стопанска дейност.

(22)

Всички далекосъобщителни услуги, консумирани в рамките на Общността, трябва да се облагат, за да се предотврати нарушаването на конкуренцията в тази област. За тази цел далекосъобщителните услуги доставяни на данъчнозадължени лица, установени в Общността или на клиенти, установени в трети държави, следва по принцип да бъдат облагани на мястото, където е установен клиентът на услугите. За да се осигури еднакво облагане на далекосъобщителните услуги, които се доставят от данъчнозадължени лица, установени на трети територии или в трети държави за данъчно незадължени лица, установени в Общността и които се използват и ползват ефективно в Общността, държавите-членки трябва при все това да предвидят мястото на доставка да бъде в рамките на Общността.

(23)

Също за да се предотврати нарушаването на конкуренцията, услугите за радио и телевизионно предаване и услугите, доставяни по електронен път, предоставяни от трети територии или трети страни на лица, установени в Общността, или от Общността на клиенти, установени на трети територии или в трети държави, следва да се облагат в мястото на установяване на клиента.

(24)	Понятията за данъчно събитие и за изискуемостта на данъчно задължение по ДДС трябва да бъдат хармонизирани, ако въвеждането на общата система на ДДС и всякакви последващи изменения на същата трябва да влязат в сила едновременно във всички държави-членки.

(25)	Данъчната основа следва да бъде хармонизирана, така че прилагането на ДДС за облагаеми сделки да води до съпоставими резултати във всичките държави-членки.

(26)

За да се предотврати загубата на данъчни приходи чрез използването на свързани страни за получаване на данъчни изгоди, при конкретни ограничени обстоятелства следва да бъде възможно за държавите-членки да се намесят по отношение на данъчната основа на доставката на стоки или услуги и вътреобщностното придобиване на стоки.

(27)

За да се води борба с неплащането или избягването на данъците, следва да бъде възможно за държавите-членки да включват в данъчната основа сделка, която включва преработването на инвестиционно злато, предоставяно от клиент, стойността на това инвестиционно злато, където по силата на това, че се преработва, златото губи статута си на инвестиционно злато. Когато прилагат тези мерки, на държавите-членки следва да бъде позволена известна степен на преценка.

(28)	Ако трябва да се избягват деформации, премахването на фискалния контрол на границите е свързано не само с единна основа за изчисляване на данъка, но и с достатъчно изравняване между държавите-членки на броя и нивата на ставките.

(29)

Стандартната данъчна ставка по ДДС, която е в сила в различните държави-членки, комбинирана с механизма на преходната система, гарантира че тази система функционира в приемлива степен. За да не се позволи различията в стандартните ставки по ДДС, прилагани от държавите-членки, да доведат до структурни дисбаланси в Общността и до нарушения на конкуренцията в някои сектори на дейност, следва да бъде определена минимална стандартна данъчна ставка от 15 %, подлежаща на преразглеждане.

(30)	За да се запази неутралността на ДДС, данъчните ставки, прилагани от държавите-членки трябва да бъдат такива, че по принцип да дават възможност за приспадане на ДДС, прилаган на предходния етап.

(31)	По време на преходния период следва да бъдат възможни някои дерогации във връзка с броя и нивата на ставките.

(32)

За постигането на по-добро разбиране на влиянието на намалените ставки е необходимо Комисията да подготви доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, особено по отношение на създаването на работни места, икономически растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар.

(33)

За да се справят с проблема с безработицата, на тези държави-членки, които желаят да направят това, ще бъде позволено да експериментират с действието и влиянието по отношение на създаването на нови работни места на намаление на ставката по ДДС, прилагана за трудоемки услуги. Намалението на ставките вероятно ще намали и стимула за засегнатите фирми да се включат или да останат в „черната“ икономика.

(34)

Такова намаляване на ставката по ДДС обаче не е без риск за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за неутралността на данъка. Затова трябва да се предвиди въвеждането на процедура за разрешаване за период, който ще бъде фиксиран, но ще бъде достатъчно продължителен, за да може да се оцени влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги. За да се гарантира, че такава мярка остава проверяема и ограничена, нейният обхват следва да бъде тясно определен.

(35)	Следва да бъде изготвен общ списък с освобождаванията, така че собствените ресурси на Общностите да могат да се събират по еднообразен начин във всичките държави-членки.

(36)

В изгода както за лицата, задължени да внасят ДДС, така и за компетентните административни органи, методите за прилагане на ДДС за определени доставки и вътреобщностни придобивания на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, следва да бъдат приведени в съответствие с процедурите и задълженията във връзка със задължението за деклариране в случай на изпращане на такива продукти за друга държава-членка, изложени в Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти ( 4 ).

(37)	Доставката на газ посредством системата за разпределение на природен газ и на електроенергия се облага на мястото на клиента. Ето защо за да се избегне двойното данъчно облагане, вносът на такива продукти трябва да бъде освободен от ДДС.

(38)

По отношение на облагаемите операции на местния пазар, свързани с вътреобщностната търговия със стоки, изпълнявана през преходния период от данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на държавата-членка, в която става вътреобщностното придобиване на стоки, включително верижни сделки, е необходимо да се предвидят мерки за опростяване, осигуряващи равнопоставено третиране във всичките държави-членки. За тази цел трябва да бъдат хармонизирани разпоредбите, отнасящи се до системата на облагане и лицата, задължени за плащане на ДДС, дължим по такива операции. Необходимо е обаче да се изключат по принцип от такива мерки стоки, които са предназначени да бъдат доставени на фазата на търговията на дребно.

(39)	Правилата, управляващи приспаданията, следва да бъдат хармонизирани в степента, в която засягат действителните събирани суми. Частта, подлежаща на приспадане, следва да се изчислява по еднакъв начин във всичките държави-членки.

(40)	Режимът, който позволява корекцията на приспаданите суми за дълготрайни активи по време на живота на актива в зависимост от неговото действително използване, следва да бъде приложим за определени услуги с характер на дълготрайни активи.

(41)	Уместно е да се посочат данъчнозадължените лица по ДДС, особено в случая на услуги, доставяни на лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС.

(42)

Държавите-членки следва да могат в конкретни случаи да определят получателя на доставките на стоки или услуги като лицето — платец на ДДС. Това трябва да помогне на държавите-членки при опростяването на правилата и борбата с неплащането и избягването на данъци в определени сектори и за определени видове сделки.

(43)	Държавите-членки следва да бъдат напълно свободни да определят лицето — платец на ДДС по вноса.

(44)	Държавите-членки следва да могат да предвидят някой, различен от данъчнозадълженото лице по ДДС, да бъде държан солидарно отговорен за плащането му.

(45)	Задълженията на данъчнозадължените лица следва да бъдат хармонизирани във възможно най-голяма степен, така че да се осигурят необходимите гаранции за събирането на ДДС по еднообразен начин във всичките държави-членки.

(46)

Използването на електронно издаване на фактури следва да позволи на данъчните органи да изпълняват своите контролни дейности. Затова е подходящо с оглед на правилното гарантиране на функциите на вътрешния пазар да се изготви списък, хармонизиран на равнището на Общността, на подробностите, които трябва да са отразени във фактурите, и да се установят редица общи мерки, управляващи използването на електронно издаване на фактури и електронното съхранение на фактури, както и за самофактурирането и възлагането на операциите по издаването на фактури на външни изпълнители.

(47)	При условията, предвидени от тях, държавите-членки следва да позволят някои извлечения и декларации да бъдат правени с електронни средства и могат да изискват да бъдат използвани електронни средства.

(48)

Необходимият стремеж за намаляване на административните и статистически формалности, които се изпълняват от фирмите, особено малките и средните предприятия, следва да се съчетава с ефективни мерки за контрол и необходимостта на икономически и данъчни основания да се поддържа качеството на статистическите инструменти на Общността.

(49)	На държавите-членки следва да се позволи да прилагат своите специални режими за малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед на по-добрата хармонизация.

(50)

Държавите-членки следва да останат свободни да прилагат специален режим, обхващащ единни отстъпки от ставката на ДДС върху входящите ресурси за земеделските производители, които не са обхванати от нормалния режим. Основните принципи на този специален режим следва да бъдат установени и да бъде приет общ метод за целите на събирането на собствени ресурси за изчисляването на стойността, добавена от тези земеделски производители.

(51)

Подходящо е да се приеме режим за данъчно облагане в Общността, който да бъде приложен за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, с оглед предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица.

(52)

Прилагането на нормалните правила за ДДС към златото представлява главната пречка за неговото използване за финансови инвестиционни цели и следователно оправдава прилагането на специален данъчен режим, с оглед също на повишаването на международната конкурентоспособност на пазара за злато на Общността.

(53)	Доставката на злато за инвестиционни цели е присъщо сходна с други финансови инвестиции, които са освободени от ДДС. Затова освобождаването изглежда е най-подходящият данъчен режим за доставките на инвестиционно злато.

(54)

Дефиницията за инвестиционно злато следва да обхваща златни монети, чиято стойност отразява главно цената на златното съдържание. За по-голяма прозрачност и правна сигурност трябва да бъде изготвен годишен списък на монети, обхванати от режима за инвестиционно злато, предоставящ сигурност за операторите, търгуващи с такива монети. Този списък следва да бъде без нарушаване на освобождаването на монети, които не са включени в списъка, но които отговарят на критериите, изложени в настоящата директива.

(55)	За да се предотврати неплащането на данък, като същевременно се облекчи финансовото бреме за доставката на злато със степен на чистота на определено ниво, оправдано е да се позволи на държавите-членки да определят клиента като лицето — платец на ДДС.

(56)

За да се улесни спазването на фискалните задължения от операторите, предоставящи услуги доставяни по електронен път, които нито са установени, нито се изисква да бъдат идентифицирани за целите на ДДС в рамките на Общността, следва да бъде създаден специален режим. По този режим следва да бъде възможно за всеки оператор, доставящ такива услуги посредством електронни средства на данъчно незадължени лица в рамките на Общността, ако той не е идентифициран по друг начин за целите на ДДС в рамките на Общността, да избере идентификация в една държава-членка.

(57)	Желателно е за разпоредбите, отнасящи се до радио и телевизионно разпръскване и някои услуги, доставяни по електронен път, да бъдат въведени само на временна основа и да бъдат прегледани в светлината на опита в рамките на кратък период от време.

(58)	Необходимо е да се насърчи еднообразното прилагане на разпоредбите на настоящата директива и за тази цел следва да бъде създаден консултативен комитет по данък върху добавената стойност, за да могат държавите-членки да си сътрудничат тясно.

(59)	Държавите-членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка.

(60)

За да се гарантира, че дадена държава-членка, която е представила искане за дерогация, не е оставена в несигурност по отношение на действията, които Комисията планира в отговор, трябва да бъдат предвидени срокове, в рамките на които Комисията следва да представи на Съвета или предложение за разрешение или доклад, излагащ възраженията ѝ.

(61)	Важно е да се осигури еднакво прилагане на системата на ДДС. Изпълнителните мерки са подходящи за реализирането на тази цел.

(62)	Тези мерки следва по-специално да решат проблема с двойното данъчно облагане на трансграничните сделки, който може да се появи в резултат на разликите между държавите-членки при прилагането на правилата, управляващи мястото на изпълнение на облагаемите сделки.

(63)	Макар че обхватът на изпълнителните мерки би бил ограничен, тези мерки биха имали бюджетен ефект, който за една или повече държави-членки може да бъде значителен. Съответно Съветът има основание да си запази правото да упражни изпълнителни правомощия.

(64)	С оглед на ограничения си обхват изпълнителните мерки следва да бъдат приети от Съвета с единодушие по предложение на Комисията.

(65)

Тъй като поради тези причини целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, както е изложено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е изложено в същия член, настоящата директива не се разпростира по-далеч от необходимо, за да се постигнат тези цели.

(66)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(67)	Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение ХI, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

1. Настоящата директива въвежда общата система на данък върху добавената стойност (ДДС).

2. Принципът на общата система на ДДС изисква прилагането към стоките и услугите на общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпределението преди фазата, на която се начислява данъка.

За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността.

Общата система за ДДС следва да бъде приложена до и включително фазата на търговията на дребно.

1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

3. „Продукти, подлежащи на облагане с акцизи“ са енергийните продукти, алкохолът и алкохолните напитки и промишлено обработеният тютюн по смисъла на действащото законодателство на Общността, но не и газът, доставян чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез всяка друга мрежа, свързана с такава система.

1. Чрез дерогация от член 2, параграф 1, буква б), i), следните сделки не се облагат с ДДС:

2. Параграф 1, буква б) се прилага само ако са изпълнени следните условия:

Прагът, който служи като референция, се състои от общата стойност без ДДС, дължим или платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, на вътреобщностните придобивания на стоки, посочени в параграф 1, буква б).

3. Държавите-членки дават на данъчнозадължени лица и на данъчно незадължени юридически лица, отговарящи на условията по параграф 1, буква б) правото на избор на общия режим, предвиден в член 2, параграф 1, буква б), i).

Държавите-членки определят подробните правила за упражняване правото на избор, посочено в първа алинея, което във всеки случай обхваща период от две календарни години.

Освен сделките, посочени в член 3, следните сделки не се облагат с ДДС:

За целите на прилагането на настоящата директива важат следните определения:

1. Настоящата директива не се прилага за следните територии, съставляващи част от митническата територия на Общността:

2. Настоящата директива не се прилага за следните територии, които не съставляват част от митническата територия на Общността:

1. С оглед на конвенциите и договорите, сключени с Франция, Обединеното кралство и Кипър, съответно Княжеството Монако, остров Ман и суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, за целите на прилагането на настоящата директива не се считат като трети страни.

2. Държавите-членки вземат необходимите мерки, така че сделките, които са с произход от или са предназначени за Княжество Монако, се третират като сделки с произход от или предназначени за Франция, че сделките, които са с произход от или предназначени за остров Ман, се третират като сделки с произход от или предназначени за Обединеното кралство и че сделките, които са с произход от или предназначени за суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, се третират като сделки с произход от или предназначени за Кипър.

Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Съвета.

1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.

2. Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава-членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице.

Условието в член 9, параграф 1, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност (наричан по-долу „Комитет по ДДС“), всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.

Дадена държава-членка, упражняваща правото на избор, предвидена в първия параграф, може да приеме всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данъци чрез използването на настоящата разпоредба.

1. Държавите-членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:

2. За целите на параграф 1, буква а), „сграда“ означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята.

Държавите-членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза „прилежащата земя на дадена сграда“.

Държавите-членки могат да приложат критерии, различни от този за първото обитаване, като например периодът, изтекъл между датата на завършването на сградата и датата на първата доставка, или периодът, изтекъл между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не надвишават съответно пет години и две години.

3. За целите на параграф 1, буква б) „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите-членки.

1. Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.

Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.

Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни.

2. Държавите-членки могат да считат за дейности на публичен орган дейностите на органи, подчинени на публичното право, които са освободени съгласно членове 132, 135, 136 и 371, членове 374—377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390б.

1. „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

2. В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:

3. Държавите-членки могат да считат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи.

1. Електроенергия, газ, топлинна или хладилна енергия, както и други подобни, се третират като материално имущество.

2. Държавите-членки могат да считат за материална вещ и следното:

Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки.

Употребата на стоки за стопански цели обаче, като мостри или подаръци с малка стойност, не се третира като възмездна доставка на стоки.

1. Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.

„Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.

2. Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка:

3. Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява.

Държавите-членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:

В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя.

В случаите, когато получателят не е изцяло данъчнозадължен, държавите-членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член.

„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.

Когато стоките, придобити от данъчно незадължено юридическо лице, са изпратени или превозени от трета територия или от трета държава и са внесени от това данъчно незадължено юридическо лице в държава-членка, различна от държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, стоките се считат за изпратени или превозени от държавата-членка на вноса. Тази държава-членка предоставя на вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен по отношение на вноса на стоките, при условие че вносителят установи, че ДДС е бил приложен за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.

Употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, изпратени или превозени от или от името на това данъчнозадължено лице от друга държава-членка, в която стоките са произведени, изградени, добити, преработени, закупени или придобити по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) или в която са внесени от това данъчнозадължено лице за целите на неговата стопанска дейност, се третират като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки.

Употребата от въоръжените сили на дадена държава — страна по Северноатлантическия договор, за нуждите на тези въоръжени сили или на придружаващия ги цивилен персонал, на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, уреждащи облагането на местния пазар на дадена държава-членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква з).

Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че сделка, които би била класифицирана като доставка на стоки, ако е била изпълнена на тяхна територия от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, се класифицира като вътреобщностно придобиване на стоки.

1. „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.

2. „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.

Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:

1. Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:

2. Държавите-членки могат да дерогират от разпоредбите на параграф 1, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията.

С оглед да бъде предотвратено нарушаването на конкуренцията и след консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане.

Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите.

Разпоредбите на член 19 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги.

„Внос на стоки“ означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора.

Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки.

Когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката.

Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.

Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките.

1. Чрез дерогация от член 32, мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспорта на стоките се счита, че е мястото където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:

2. Когато доставените стоки са изпратени или превозвани от трети територия или трета държава, и са внесени от доставчика в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, същите се считат за изпратени или превозвани от държавата-членка на вноса.

1. Ако са изпълнени следните условия, член 33 не се прилага за доставки на стоки, които са изпратени или превозени до една и съща държава-членка, когато тази държава-членка е държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките:

2. Държавата-членка, на територията на която се намират стоките към момента, когато завършва тяхното изпращане или превоз до клиента може да ограничи прага, посочен в параграф 1, от 35 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута, когато тази държава-членка се опасява, че прагът от 100 000 EUR може да причини сериозни нарушения на конкуренцията.

Държавите-членки, които упражняват възможността си на избор по първата алинея, вземат необходимите мерки да информират съответно компетентните органи на държавната власт в държавата-членка, в която започва изпращането или превозът на стоките.

3. Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност доклад за действие на специалния праг от 35 000 EUR, посочен в параграф 2, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения.

4. Държавата-членка, на територията, на която се намират стоките към момента на започването на тяхното изпращане или превоза дава на тези данъчнозадължени лица, които извършват доставки на стоки, отговарящи на условията по параграф 1, възможността на избор за определянето на място на доставка в съответствие с член 33.

Засегнатите държави-членки определят подробни правила, регулиращи упражняването на право на избор, посочена в първата алинея, което във всеки случай обхваща две календарни години.

Членове 33 и 34 не се прилагат за доставки на стоки — втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 1—4, нито за доставки на превозни средства — втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, облагаеми с ДДС в съответствие със специалните режими, приложими в тези сфери.

Когато стоките, изпратени или превозени от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват, със или без пробно изпитание, от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени.

Когато инсталирането или сглобяването се извършва в държава-членка, различна от тази на доставчика, държавата-членка на територията, на която се извършва инсталирането или сглобяването, взема необходимите мерки, за да гарантира, че няма да има двойно данъчно облагане в тази държава-членка.

Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове

1. Когато стоките се доставят на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността, за място на доставка се счита точката на отпътуване при превоза на пътници.

2. За целите на параграф 1 „частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на отпътуване и точката на пристигане при превоза на пътници.

„Място на отпътуване при превоз на пътници“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в Общността, когато е приложимо след спиране извън Общността.

„Място на пристигане при превоз на пътници“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, когато е приложимо преди спиране извън Общността.

В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделен транспортен курс.

3. При най-ранна възможност Комисията представя на Съвета доклад, ако е необходимо придружен с подходящи предложения, за мястото на облагане на доставката на стоки за консумация на борда и доставката на услуги, включително ресторантьорски услуги, за пътници на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове.

До приемането на предложенията, посочени в първата алинея, държавите-членки могат да освободят или да продължават да освобождават от ДДС, с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС, доставката на стоки за консумация на борда, по отношение на която мястото за облагане е определено в съответствие с параграф 1.

Доставки на газ чрез система за природен газ, на електроенергия и на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи

1. В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, на данъчно задължен дилър, за място на доставката се счита мястото, където последният е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките или, при отсъствие на такова седалище или постоянен обект, мястото, където е неговият постоянен адрес или обичайното му пребиваване.

2. За целите на параграф 1 „данъчно задължен дилър“ означава данъчно задължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупката на газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление на тези продукти е незначително.

В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, когато доставката не попада в обхвата на член 38, за място на същата се счита мястото, където потребителят действително използва и консумира стоките.

Когато цялото количество газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия или част от него не са действително консумирани от потребителя, тези неконсумирани стоки се считат за използвани и консумирани на мястото, където е установено седалището на неговата стопанска дейност или където той има постоянен обект, за който се доставят стоките. При липсата на такова седалище или постоянен обект се счита, че той е използвал и консумирал посочените стоки на мястото, където е неговото постоянно местоживеене или обичайно пребиваване.

Място на вътреобщностно придобиване на стоки

За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива.

Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40.

Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата-членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването.

Член 41, алинея първа не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:

За целите на прилагането на правилата относно мястото на доставка на услуги:

Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги.

Мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от мястото, където е установил стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на доставчика.

Мястото на доставка на услуги, предоставени на данъчнозадължено лице от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, е мястото, където се осъществява основната сделка в съответствие с настоящата директива.

Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти

Мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот.

Мястото на доставка на услуги по пътнически транспорт е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

Мястото на доставка на услуги по транспорт на стоки, различен от транспорта на стоки в рамките на Общността, на данъчно необлагаеми лица, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

За място на доставка на услугите по транспорт на стоки в рамките на Общността на данъчно незадължени лица се счита мястото на тръгване.

„Транспорт на стоки в рамките на Общността“ означава всеки превоз на стоки, чието място на тръгване и място на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.

„Място на тръгване“ означава мястото, където фактически започва транспортът на стоките, независимо от реализирания пробег за достигане до мястото, където са разположени стоките, а „място на пристигане“ означава мястото, където транспортът на стоките приключва фактически.

Не е необходимо държавите-членки да прилагат ДДС за тази част на транспорт на стоки в рамките на Общността, предоставен на данъчно незадължени лица, която се извършва по води, които не представляват част от територията на Общността.

Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни и други подобни услуги, спомагателни услуги при транспорт и оценки на и работа върху движимо имущество

Мястото на доставка на услуги по отношение на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или други подобни събития, като например панаири и изложби, и на свързани с този достъп спомагателни услуги, предоставяни на данъчнозадължено лице, е мястото, където тези събития се провеждат фактически.

1. Мястото на доставка на услуги и спомагателни услуги, свързани с културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности, като например панаири и изложби, включително доставката на услуги на организаторите на такива дейности, когато са предоставяни на данъчно незадължено лице, е мястото, където тези дейности се провеждат фактически.

2. Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където услугите се извършват физически:

Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги

Мястото на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, различни от тези, които физически се извършват на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на тази част от дейността по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността, е мястото, където услугите се извършват физически.

1. Мястото на отдаване под краткосрочен наем на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предоставят на разположение на потребителя.

2. За целите на параграф 1 „краткосрочен“ означава постоянното държане или ползване на превозните средства в продължение на не повече от тридесет дни, а по отношение на плавателни съдове — не повече от деветдесет дни.

Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги за потребление на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове

1. Мястото на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които физически се извършват на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове по време на тази част от операцията по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността, е мястото на тръгване на операцията по пътнически транспорт.

2. По смисъла на параграф 1 „частта от операцията по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на тръгване и точката на пристигане при пътническия транспорт.

„Място на тръгване при пътнически транспорт“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в рамките на Общността, в случаите, в които е приложимо — след спиране извън Общността.

„Място на пристигане при пътнически транспорт“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, в случаите, в които е приложимо — преди спиране извън Общността.

В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделна транспортна операция.

Доставка на електронни услуги на данъчно незадължени лица

Мястото на доставка на услуги, извършвани по електронен път, и по-специално на посочените в приложение II, предоставени на данъчно незадължени лица, които са установени в държава-членка или имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има там постоянен обект, от който се предоставят услугите, или което, при отсъствие на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, е мястото, където е установено данъчно незадълженото лице, или където то има постоянен адрес или обичайно местоживеене.

Когато доставчикът на определена услуга и клиентът поддържат връзка по електронна поща, това само по себе си не означава, че предоставената услуга представлява услуга, извършвана по електронен път.

Доставка на услуги на данъчно незадължени лица извън Общността

Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене:

Предотвратяване на двойно данъчно облагане или необлагане

За да се предотврати двойното данъчно облагане, необлагането или нарушаването на конкуренцията, държавите-членки могат, по отношение на услугите, чието място на доставка е уредено в членове 44, 45, 56 и 59:

Независимо от това настоящата разпоредба не се прилага по отношение на услугите, извършвани по електронен път, когато те се предоставят на данъчно необлагаеми лица, които не са установени в рамките на Общността.

Държавите-членки прилагат член 59а, буква б) към посочените в член 59, първи параграф, буква й) услуги по разпространение на радио и телевизия, предоставени на данъчно незадължени лица, които са установени в държава-членка или имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има там постоянен обект, от който се предоставят услугите, или което, при отсъствие на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността.

Мястото на внос на стоки е държавата-членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността.

Чрез дерогация от член 60, когато при въвеждането в Общността, стоките, които не са в свободно обращение се поставят в един от режимите или положенията, посочени в член 156, или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, мястото на внос на такива стоки е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

Подобно, когато при въвеждане в Общността стоките, които са в свободно обращение се поставят под един от режимите или положенията, посочени в членове 276 и 277, мястото на внос е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.

1. Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания.

2. Доставките на стоки, които се изпълняват непрекъснато през период, по-дълъг от един календарен месец, които стоки са изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, и чиято доставка е освободена от ДДС, или които се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност в съответствие с предвидените в член 138 условия, се считат за завършени при изтичането на всеки календарен месец до окончателното прекратяване на доставката на стоки.

Доставките на услуги, за които ДДС се дължи от получателя им съгласно член 196 и които се изпълняват непрекъснато през период, по-дълъг от една година, и които не пораждат приспадания или плащания през този период, се считат за завършени при изтичането на всяка календарна година до окончателното прекратяване на доставката на услуги.

Държавите-членки могат да предвидят, че в определени случаи, различни от посочените в първа и втора алинея, доставките на стоки или услуги, които се изпълняват непрекъснато през определен период от време, се считат за завършени на интервали най-малко от една година.

Когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума.

Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 държавите-членки могат да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти:

Предвидената в първа алинея дерогация обаче не се прилага за доставките на услуги, за които получателят дължи ДДС по силата на член 196, нито за доставките или прехвърлянето на стоки, посочени в член 67.

Когато в съответствие с предвидените в член 138 условия стоки, изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, се доставят освободени от ДДС, или когато стоки се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем при издаването на фактурата или, когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея.

Член 64, параграф 1, член 64, параграф 2, трета алинея и член 65 не се прилагат по отношение на посочените в първа алинея доставки и прехвърляния на стоки.

Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки.

Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава-членка.

В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем при издаването на фактурата или когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея.

Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат.

1. Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.

2. Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите-членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове.

За целите на настоящата директива „пазарна стойност“ означава пълната стойност, която, за да се получат съответните стоки или услуги в този момент, в който клиентът на същия пазарен етап, на който се извършва доставката на стоките или услугите, трябва да плати при условията на лоялна конкуренция на доставчика в пряка сделка на територията на държавата-членка, в която доставката е облагаема.

Когато не може да бъде установена съпоставима доставка на стоки или услуги, „пазарна стойност“ означава следното:

По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката.

Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането.

По отношение на доставката на услуги, посочена в член 26, когато стоките, представляващи част от активите на стопанска дейност, се използват за лични цели или услугите се извършват безвъзмездно, данъчната основа е пълната себестойност за данъчнозадълженото лице на предоставянето на услугите.

По отношение на доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — пълната себестойност, определена към момента на извършването на прехвърлянето.

По отношение на доставката от данъчнозадължено лице на услуга за целите на стопанската му дейност, както е посочено в член 27, данъчната основа е пазарната цена на доставената услуга.

Данъчната основа включва следните елементи:

За целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи.

Данъчната основа не включва следните елементи:

Данъчнозадълженото лице трябва да предостави доказателство за фактическата сума на разходите, посочени в буква в) от алинея първа и не може да приспада никакъв ДДС, който може да е бил начислен.

1. За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи:

За целите на първата алинея юридическите връзки могат да обхващат взаимоотношението между работодател и наето лице, или семейството на наетото лице, или други тясно свързани лица.

2. Когато държавите-членки упражняват възможността, предвидена в параграф 1, те могат да ограничат категориите на доставчиците или получателите, за които се прилагат мерките.

3. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото същите не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължени съгласно параграф 1 от настоящия член.

Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. не са се възползвали от правото на избор по член 98 за прилагането на намалена ставка, могат, ако се възползват от правото на избор по член 89, да предвидят по отношение на доставката на произведения на изкуството, както е посочено в член 103, параграф 2, данъчната основа да е равна на сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.

Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.

Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на доставката на стоки и услуги данъчната основа трябва да включва стойността на освободеното инвестиционно злато по смисъла на член 346, което е предоставено от клиента да се използва като основа за преработване, което в резултат на това губи статута си на инвестиционно злато, освободено от ДДС, когато се доставят такива стоки и услуги. Стойността, която трябва да се използва, е пазарната цена на инвестиционното злато към момента на доставянето на тези стоки и услуги.

По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава 1 за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава-членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката.

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че акцизът дължим или платим от лицето, извършващо вътреобщностно придобиване на акцизен продукт, е включен в данъчната основа в съответствие с член 78, първи параграф, а).

2. Когато след извършването на вътреобщностно придобиване на стоки лицето, придобиващо стоките, получава възстановяване на акциза, платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, данъчната основа се намалява съответно в държавата-членка, на чиято територия се извършва придобиването.

По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила.

1. Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени:

2. За целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата-членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата-членка на вноса.

Данъчната основа не включва следните елементи:

Когато стоките, временно изнесени от територията на Общността, се внесат, след като са претърпели извън Общността поправка, обработка, приспособяване или преработка, държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че данъчното третиране на стоките за целите на ДДС е същото като това, което би било приложено ако поправката, обработката, приспособяването или преработката са били извършени на тяхна територия.

Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. не са се възползвали от възможността съгласно член 98 за прилагането на намалена ставка, могат да предвидят по отношение на вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4, данъчната основа да е равна на частта от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.

Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС върху вноса да е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.

1. В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки.

2. В случаите на пълно или частично неплащане държавите-членки могат да дерогират от параграф 1.

1. Когато елементте, използвани за определяне на данъчната основа за внос, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, обменният курс се определя в съответствие с разпоредбите на Общността, управляващи изчисляването на стойността за митнически цели.

2. Когато елементите, използвани за определяне на данъчната основа за сделка, различна от вноса на стока, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, приложимият обменен курс е последният отчетен курс „продава“ към момента, когато ДДС става изискуем, на най-представителната борса или борси на съответната държава-членка или курс, определен по отношение на този или тези пазари, в съответствие с правилата, предвидени от тази държава-членка.

Държавите-членки приемат вместо това използването на последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото. Държавите-членки могат да изискват да бъдат уведомени за използването на тази възможност от данъчнозадълженото лице.

За някои сделки обаче, посочени в първа алинея, или за някои категории данъчнозадължени лица, държавите-членки могат да използват обменния курс, определен в съответствие с разпоредбите на Общността в сила, които уреждат изчисляването на митническата стойност.

По отношение на стойността на опаковъчни материали, подлежащи на връщане, държавите-членки могат да предприемат една от следните мерки:

Данъчната ставка, приложима към облагаемите сделки, е тази, действаща по време на данъчното събитие.

Въпреки това, при следните случаи приложимата данъчна ставка е тази, която е действаща, когато ДДС става изискуем:

1. Данъчната ставка, приложима към вътреобщностно придобиване на стоки е тази, приложима за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.

2. При условията на избора съгласно член 103, параграф 1 за прилагането на намалена данъчна ставка за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, приложимата данъчна ставка за внос на стоки се прилага за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.

Когато данъчните ставки се променят, държавите-членки могат в случаите, посочени в членове 65 и 66, да извършат корекции, за да вземат пред вид данъчните ставки, приложими в момента на доставянето на стоките или услугите.

Държавите-членки могат също да приемат всички подходящи преходни мерки.

Държавите-членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги.

От 1 януари 2011 г. до 31 декември 2015 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15 %.

1. Държавите-членки могат да прилагат една или две намалени ставки.

2. Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.

Намалените ставки не се прилагат към услуги, извършвани по електронен път.

3. Когато се прилагат намалените ставки, предвидени в параграф 1 за категориите на стоките, държавите-членки могат да използват Комбинираната номенклатура за установяване на точния обхват на съответната категория.

1. Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.

2. Всяка намалена ставка се определя така, че сумата на ДДС, получена в резултат от прилагането ѝ, е такава, че ДДС, който подлежи на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177, може нормално да бъде приспаднат напълно.

Въз основа на доклад от Комисията Съветът преглежда на всеки две години, от 1994 г., намалените ставки.

В съответствие с член 93 от Договора Съветът може да реши да промени списъка на стоките и услугите, предвидени в приложение III.

До 30 юни 2007 г. най-късно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета общ доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, включително ресторантьорски услуги, особено по отношение на създаването на нови работни места, икономическия растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар въз основата на проучване, извършено от независим икономически мозъчен тръст.

След консултации с Комитета по ДДС всяка държава-членка може да прилага намалена ставка за доставките на природен газ, електроенергия или централно отопление.

1. Държавите-членки могат да предвидят, че намалената ставка или някоя от намалените ставки, които те прилагат в съответствие с членове 98 и 99, се прилага и за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4.

2. Ако държавите-членки се възползват от възможността за избор по параграф 1, те могат също да приложат намалена ставка към следните сделки:

Австрия може да приложи втора стандартна ставка в общините Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал), която е по-ниска от съответната ставка, прилагана в останалата част на Австрия, но не е по-ниска от 15 %.

Кипър може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, за доставката на втечнен нефтен газ (ВНГ) в газови бутилки.

1. Португалия може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, за таксите за преминаване по мостовете в района на Лисабон.

2. По отношение на сделки, извършвани в автономните региони на Азорските острови и Мадейра и за прекия внос в тези региони, Португалия може да прилага ставки, по-ниски от тези, прилагани за континенталната ѝ част.

Специални разпоредби, прилагани до приемането на окончателен режим

Разпоредбите в настоящата глава се прилагат до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402.

Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99, могат да продължат да дават тези освобождавания или да прилагат тези намалени ставки.

Освобождаванията и намалените ставки, посочени в първия параграф, трябва да бъдат в съответствие със законодателството на Общността и трябва да са били приети на основание на ясно определени социални причини и в изгода за крайния потребител.

В съответствие с условията, предвидени в член 110, втора алинея, освобождаванията с приспадане на платения на предходния етап ДДС могат да продължат да се дават в следните случаи:

Ако разпоредбите на член 110 доведат в Ирландия до нарушения на конкуренцията при доставката на енергийни продукти за отопление и осветление, на Ирландия може, при специално поискване, да се разреши да прилага намалена ставка за такива доставки в съответствие с членове 98 и 99.

В случаите, посочени в първа алинея, Ирландия представя искане пред Комисията, заедно с цялата необходима информация. Ако Комисията не е взела решение в рамките на три месеца, се счита, че на Ирландия се разрешава да приложи предложените намалени ставки.

Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. в съответствие със законодателството на Общността са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99 по отношение на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат тези намалени ставки или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги.

1. Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. са били задължени да повишат стандартната си ставка, действаща към 1 януари 1991 г. с повече от 2 % могат да прилагат намалена ставка, по-ниска от минималната, предвидена в член 99 по отношение на доставката на стоки и услуги в категориите, изложени в приложение III.

Държавите-членки, посочени в първата алинея, могат също да прилагат такава ставка за детско облекло и детски обувки и за жилища.

2. Държавите-членки не могат да въвеждат, позовавайки се на параграф 1, освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС.

Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за детско облекло, детски обувки или жилища, могат да продължат да прилагат такава ставка за доставката на тези стоки или услуги.

2. Австрия може да прилага някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за отдаването под наем на недвижим имот за жилищно ползване, при условие че ставката не е по-ниска от 10 %.

Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за доставката на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат намалената ставка или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.

Разпоредбата на първа алинея не се прилага за доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки от 1—4 при условията на облагане с ДДС в съответствие със режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или режима за продажба на публичен търг.

За целите на прилагането на член 118 Австрия може да продължи да прилага намалена ставка за вина, произведени в земеделското стопанство от земеделски производител, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.

Гърция може да прилага ставки до 30 % по-ниски от съответните ставки, прилагани в континенталната част на Гърция, в департаментите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканезе и Цикладите, и на островите Тасос, Северни Споради, Самотраки и Скирос.

Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. са разглеждали работата по договор като доставка на стоки, могат да приложат към доставката на работа по договор ставката, приложима за стоките, получени след изпълнението на работата по договор.

За целите на прилагането на първия параграф „доставката на работа по договор“ означава предаването от изпълнителя на неговия клиент на движима вещ, изработена или монтирана от изпълнителя от материали или предмети, поверени му от клиента за тази цел, независимо дали изпълнителят е предоставил някоя част от използваните материали.

Държавите-членки могат да приложат намалена ставка за доставката на живи растения и други цветарски продукти, включително луковици, корени и други подобни, рязан цвят и декоративна зеленина, и дървесина за ползване като дърва за огрев.

Чешката република може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на строителни работи за жилищно строителство, което не се извършва като част от социална политика, с изключение на строителните материали.

1. Кипър може ►M2 до 31 декември 2010 г. ◄ да продължи да предоставя освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на фармацевтични стоки и храни за консумация от човека, с изключение на сладолед, сладолед на клечка, замразен йогурт, сорбет и други подобни продукти и други пикантни хранителни продукти (картофени чипсове и пръчици, тестени сладкиши и други подобни продукти, опаковани за консумация от човека без допълнителна обработка).

1. Полша може до 31 декември 2010 г. да предоставя освобождаване с възможност за приспадане на платен на предходния етап ДДС по отношение на доставката на някои книги и специализирани периодични издания.

3. Полша може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на хранителни продукти, както е посочено в точка 1 от приложение III.

4. Полша може до 31 декември 2010 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за предоставянето на услуги, които не се извършват като част от социална политика, за строителство, обновяване и преустройство на жилища, с изключение на строителните материали, и за доставката преди първо обитаване на жилищни сгради или части от жилищни сгради, както е посочено в член 12, параграф 1, буква а).

2. Словения може ►M2 до 31 декември 2010 г. ◄ да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на строителни работи, дейности по обновяване и поддръжка за жилищно строителство, които не се предоставят като част от социална политика, с изключение на строителни материали.

Освобождаванията, предвидени в глави 2—9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба.

Освобождавания за някои дейности от обществен интерес

1. Държавите-членки освобождават следните сделки:

2. За целите на параграф 1, буква о) държавите-членки могат да въведат всякакви необходими ограничения, по-специално по отношение на броя на проявите или размера на постъпленията, който дава право на освобождаване.

Държавите-членки могат да поставят предоставянето на право на организациите, различни от публичноправни субекти, да освобождават всяка от доставките, предвидени в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в зависимост от това дали същите отговарят на едно или повече от следните условия:

Държавите-членки, които в съответствие с приложение Д към Директива 77/388/ЕИО от 1 януари 1989 г. са прилагали ДДС за сделките, посочени в член 132, параграф 1, букви м) и н), могат също да приложат условията, предвидени в първия параграф, буква г), когато посочената доставка на стоки или услуги от публичноправни субекти е освободена от ДДС.

Доставката на стоки или услуги не се освобождава, както е предвидено в разпоредбите на член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в следните случаи:

1. Държавите-членки освобождават следните сделки:

2. Дейностите, посочени по-долу, се изключват от освобождаването, предвидено в параграф 1, буква л):

Държавите-членки могат да приложат допълнителни ограничения на обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1, буква л).

Държавите-членки освобождават следните сделки:

1. Държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на следните сделки:

2. Държавите-членки предвиждат подробните правила, регулиращи упражняването на избора по параграф 1.

Държавите-членки могат да ограничат обхвата на това право на избор.

Освобождавания, свързани с доставка на стоки

1. Държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

2. Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите-членки освобождават следните сделки:

1. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1, не се прилага за доставката на стоки, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.

Освобождаването не се прилага и за доставката на стоки за данъчнозадължени лица или данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1.

2. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква б), не се прилага за доставката на продукти, подлежащи на облагане с акциз, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.

3. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, букви б) и в), не се прилага за доставката на стоки, подлежащи на облагане с ДДС в съответствие с режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или специалните режими за продажби на публични търгове.

Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), не се прилага за доставката на транспортни средства втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, подлежаща на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за транспортни средства втора употреба.

Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки

Държавите-членки освобождават следните сделки:

Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:

Освобождавания на някои услуги за транспорт

Държавите-членки освобождават доставката на вътреобщностния транспорт на стоки до и от островите, образуващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, както и доставката на транспорт на стоки между тези острови.

1. Държавите-членки освобождават следните сделки:

2. Предвиденото в параграф 1, буква г) освобождаване се прилага в случаите, когато вносът на стоки е последван от доставка на стоки, която е освободена съгласно член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в), само ако в момента на вноса вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата-членка на вноса най-малко следните данни:

Независимо от това държавите-членки могат да предвидят посоченото в буква в) доказателство да се представя само по искане на компетентните органи.

Държавите-членки освобождават доставката на услуги, свързани с вноса на стоки, когато стойността на такива услуги е включена в данъчната основа в съответствие член 86, параграф 1, буква б).

1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в членове 143 и 144, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.

2. До влизането в сила на правилата, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да запазят действащите си национални разпоредби.

Държавите-членки могат да адаптират своите национални разпоредби, за да сведат до минимум нарушаването на конкуренцията, и по-специално да предотвратят необлагането или двойното облагане с ДДС в Общността.

Държавите-членки могат да прилагат най-целесъобразните по тяхна преценка административни процедури на освобождаване.

3. Държавите-членки информират Комисията, която съответно информира останалите държавите-членки относно действащите разпоредби на националното законодателство, дотолкова, доколкото същите вече не са информирани и за тези, които те приемат в съответствие с параграф 2.

1. Държавите-членки освобождават следните сделки:

2. Освобождаването, предвидено в параграф 1, буква в), може да бъде дадено чрез възстановяване на ДДС.

1. Когато доставката на стоки, посочена в член 146, параграф 1, буква б), се отнася за стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, освобождаването се прилага само ако са изпълнени следните условия:

Въпреки това, държавите-членки могат да освободят доставка с обща стойност под сумата, посочена в първа алинея, буква в).

2. За целите на параграф 1 „пътник, която не е установен в Общността“ означава пътник, чийто постоянен адрес или обичайно местоживеене не се намират в Общността. В този случай „постоянен адрес или обичайно местоживеене“ означава мястото, вписано като такова в паспорта, личната карта или друг документ, признат като документ за установяване на самоличността от държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката.

Доказателството за износ се предоставя чрез фактурата или друг документ вместо нея, потвърден от митническата служба на излизане от Общността.

Всяка държава-членка изпраща на Комисията спесимен на печатите, които използва за потвърждението, посочено във втора алинея. Комисията предава тази информация на данъчните органи на другите държави-членки.

Освобождавания, свързани с международен транспорт

Държавите-членки освобождават следните сделки:

Португалия може да третира морския и въздушния превоз между островите, съставляващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, и между тези региони и континенталната част като международен превоз.

1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията от ДДС, предвидени в член 148, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.

2. До влизането в сила на предложенията, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат обхвата на освобождаванията, предвидени в член 148, букви а) и б).

Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ

1. Държавите-членки освобождават следните сделки:

До приемането на общи данъчни разпоредби, освобождаванията, предвидени в първа алинея, са в съответствие с ограниченията, постановени от държавата-членка домакин.

2. В случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държава-членка, в която се извършва доставката и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС.

Държавите-членки освобождават от ДДС доставката на злато за централните банки.

Освобождавания на доставката на услуги от посредници

Държавите-членки освобождават доставката на услуги от посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато вземат участие в сделката, посочена в глави 6, 7 и 8, или сделките, извършвани извън Общността.

Освобождаването, посочено в първа алинея, не се прилага за туристически агенти, които от името и за сметка на пътуващите лица доставят услуги, които се извършват в други държави-членки.

Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки

Митнически складове, складове, различни от митнически складове и други подобни режими

За целите на настоящия раздел „складове, различни от митнически складове“ в случаите на акцизни продукти означава местата, определени като данъчни складове от член 4, буква б) от Директива 92/12/ЕИО и в случаите на неакцизни стоки — местата, определени от тези държави-членки.

Без да се засягат други данъчни разпоредби на Общността, държавите-членки могат след провеждане на консултация с Комитета по ДДС да вземат специални мерки, имащи за цел да освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от сделките, посочени в настоящия раздел, при условие че тези мерки не целят крайно ползване или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, дължима при преустановяването на режимите или положенията, посочени в настоящия раздел, съответства на сумата на данъка, който би следвало да бъде дължим, ако всяка от сделките е била обложена на тяхна територия.

1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2. Местата, посочени в параграф 1, са тези, определени като такива от действащите митнически разпоредби на Общността.

1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2. Държавите-членки не предоставят складов режим, различен от митнически склад за стоки, които не са акцизни, когато тези стоки са предназначени да бъдат доставени на етапа на търговията на дребно.

1. Чрез дерогация от член 157, параграф 2, държавите-членки могат да предвидят складов режим, различен от режима на митнически склад в следните случаи:

2. Когато държавите-членки упражняват възможността си на избор за освобождаване, предвидена в параграф 1, буква а), те вземат необходимите мерки за правилното и ясно прилагане на това освобождаване и за предотвратяване на всяко неплащане на данък, избягване на данък или злоупотреба.

3. За целите на параграф 1, буква а) „безмитен магазин“ означава всяко предприятие, което се намира на аерогара или пристанище, и което отговаря на условията, постановени от компетентните органи на държавната власт.

Държавите-членки могат да освободят услугите, отнасящи се до доставката на стоки, посочена в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или в член 158.

1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:

2. Когато държавите-членки упражняват възможността на избор за освобождаване от ДДС по параграф 1, буква а) по отношение на сделки, извършвани в митнически складове, те вземат необходимите мерки, за да предвидят складов режим, различен от режим на митнически склад, по който параграф 1, буква б) може да бъде приложена за същите сделки, когато те се отнасят до стоки, изброени в приложение V, и се извършват в складове, различни от митнически складове.

Държавите-членки могат да освободят доставката на следните стоки и услуги, свързани с тях:

Когато държавите-членки упражняват възможността за избор, предвидена в настоящия раздел, те вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че вътреобщностното придобиване на стоки, предназначено за поставяне в някой от режимите или положенията, посочени в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или член 158, е обхванато от същите разпоредби, както доставката на стоки, извършвана на територията им при същите условия.

Ако стоките престанат да бъдат в обхвата на режима или положенията, посочени в настоящия раздел, което води до внос за целите на член 61, държавата-членка на вноса взема необходимите мерки за избягване на двойното данъчно облагане.

Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки

1. След консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да освободят следните сделки, извършвани или предназначени за данъчнозадължено лице до сума, равна на стойността на износа, извършван от това лице през предходните 12 месеца:

2. Когато държавите-членки упражняват възможността си за избор за освобождаване по параграф 1, след консултиране с Комитета по ДДС те прилагат това освобождаване и за сделки, отнасящи се до доставки, извършвани от данъчнозадълженото лице, в съответствие с условията, посочени в член 138, до сума, равна на стойността на доставките съгласно същите условия, извършвани от това лице през предходните 12 месеца.

Държавите-членки могат да определят обща максимална сума за освобождаванията, които предоставят в съответствие с член 164.

Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2.

Възникване и обхват на правото на приспадане

Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

Държавите-членки могат да предвидят в рамките на незадължителен режим, че правото на приспадане за данъчнозадължените лица, чийто ДДС става изискуем единствено в съответствие с член 66, буква б), се отлага до момента, в който ДДС върху доставените стоки или услуги е платен на доставчика.

Държавите-членки, които прилагат незадължителния режим, посочен в първа алинея, определят праг за данъчнозадължените лица, използващи режима в рамките на своята територия, на основата на годишния оборот на данъчнозадълженото лице, изчислен в съответствие с член 288. Този праг не може да надвишава 500 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута. Държавите-членки могат да повишават този праг до 2 000 000 EUR или равностойността им в национална валута, след консултиране с Комитета по ДДС. Такова консултиране с Комитета по ДДС не се изисква обаче за държави-членки, приложили праг над 500 000 EUR или техния еквивалент в национална валута към 31 декември 2012 г.

Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети съгласно първа алинея.

Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

1. Когато недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за лични цели от него или неговите служители, или по-общо, за цели извън предмета на стопанската му дейност, ДДС върху разходите за този имот се приспада в съответствие с принципите, изложени в членове 167, 168, 169 и 173 само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.

Чрез дерогация от член 26, промените в дела на използване на недвижим имот по смисъла на първа алинея се вземат предвид в съответствие с постановените с членове 184—192 условия, които се прилагат в съответната държава-членка.

2. Държавите-членки могат да прилагат параграф 1 също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи.

В допълнение към приспадането, посочено в член 168, данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, посочен там, доколкото стоките и услугите се използват за целите на следното:

►M3 Всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на член 1 от Директива 86/560/ЕИО ( 8 ), член 2, точка 1 и на член 3 от Директива 2008/9/ЕО ( 9 ) и член 171 от настоящата директива, не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за следните цели: ◄

1. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, но са установени в друга държава-членка, в съответствие с подробните правила, определени в Директива 2008/9/ЕО.

2. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността в съответствие с подробните правила за изпълнение, изложени в Директива 86/560/ЕИО.

Данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Директива 86/560/ЕИО, също се считат за целите на прилагането на посочената директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в Общността, когато в държавата-членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194—197 или член 199 като платец на ДДС.

Вместо да разрешат възстановяване на ДДС съгласно Директиви 86/560/ЕИО или 2008/9/ЕО върху онези доставки на стоки или услуги на данъчнозадължено лице, по отношение на които данъчнозадълженото лице дължи плащане на данъка съгласно членове 194—197 или член 199, държавите-членки могат да разрешат приспадане на този данък съгласно процедурата, установена в член 168. Съществуващите ограничения съгласно член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО могат да бъдат запазени.

За тази цел държавите-членки могат да изключат данъчнозадълженото лице, което дължи плащане на данъка, от процедурата по възстановяване съгласно Директиви 86/560/ЕИО или 2008/9/ЕО.

1. Всяко лице, което се счита за данъчнозадължено лице на основание на факта, че то доставя, инцидентно ново превозно средство в съответствие с условията, посочени в член 138, параграф 1 и параграф 2, буква а), в държавата-членка, в която се извършва доставката, има право да приспадне ДДС, включен в покупната цена или платен по отношение на вноса или вътреобщностното придобиване на това превозно средство до сума, ненадвишаваща сумата на ДДС, за която то би било платец, ако доставката не е освободена.

Правото на приспадане възниква и може да бъде упражнено само по времето на доставката на новото превозно средство.

2. Държавите-членки определят подробните правила за изпълнение на параграф 1.

1. В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане.

Частта, подлежаща на приспадане, се определя в съответствие с членове 174 и 175 за всичките сделки, извършени от данъчнозадълженото лице.

1. Подлежащата на приспадане част представлява дробна величина, състояща се от следните суми:

Държавите-членки могат да включат в знаменателя сумата на субсидии, различни от тези пряко свързани с цената на доставки на стоки и услуги, посочени в член 73.

2. Чрез дерогация от параграф 1, от изчислението на подлежащата на приспадане част се изключват следните суми:

3. Когато държавите-членки упражняват правото си на избор съгласно член 191 да не изискват корекция относно дълготрайните активи, те могат да включват разпорежданията с дълготрайни активи в изчислението на подлежащата на приспадане част.

1. Подлежащата на приспадане част се определя на годишна база, определена като процент и закръглена до цифра, ненадвишаваща следващото цяло число.

2. Временно определената част за дадена година се изчислява на база на сделките за предходната година. Ако няма такива сделки за предходната година или когато те са незначителни по размер, подлежащата на приспадане част се определя по предварителна оценка под надзора на данъчните власти от данъчнозадълженото лице въз основа на неговите собствени прогнози.

Въпреки това, държавите-членки могат да запазят действащите към 1 януари 1979 г. правила или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили към Общността след тази дата — към датата на тяхното присъединяване.

3. Приспаданията, направени въз основа на такива предварителни части се коригират, когато частта бъде окончателно изчислена през следващата година.

Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.

До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа, алинея държавите-членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство към 1 януари 1979 г., или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата — към датата на тяхното присъединяване.

След провеждане на консултации с Комитета по ДДС, всяка държава-членка може, на основание на икономическия цикъл, изцяло или частично да изключи всички или някои дълготрайни активи или други стоки от системата на приспаданията.

За да се запазят еднакви условията на конкуренция, държавите-членки могат вместо да отказват приспадане, да облагат стоките, изработени от самото данъчнозадължено лице или стоките, които то е закупило в Общността, или внесло, по такъв начин, че данъкът да не надвишава сумата на ДДС, която би била начислена върху придобиването на подобни стоки.

За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178.

Въпреки това, държавите-членки могат да изискват данъчнозадължени лица, които инцидентно извършват сделките, определени в член 12, да упражняват правото си на приспадане само по време на доставката.

Държавите-членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179.

Държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължено лице, което не притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—5, да направи приспадането, посочено в член 168, буква в), по отношение на извършеното от него вътреобщностно придобиване на стоки.

Държавите-членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181.

Когато за даден данъчен период сумата на приспаданията надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят.

Въпреки това, държавите-членки могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна.

Първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право.

1. Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените.

2. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16.

Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция.

Държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185.

1. В случаите на дълготрайни активи корекцията се разпределя за период от пет години, включително годината, в която стоките са били придобити или произведени.

Въпреки това, държавите-членки могат да базират корекцията на период от пет пълни години, считано от времето на първото използване на стоките.

В случаите на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, периодът на корекция може да бъде удължен до 20 години.

2. Годишната корекция се извършва само по отношение на една пета от начисления върху дълготрайните активи ДДС или ако периодът на корекцията е бил удължен — по отношение на съответната дробна част от него.

Корекцията, посочена в алинея първа, се извършва въз основата на измененията на полагащото се приспадане през следващите години по отношение на това за годината, през която стоките са били придобити, произведени или когато е приложимо, използвани за първи път.

1. Ако са били доставени по време на периода на корекция, дълготрайните активи се третират, все едно са били използвани за стопанската дейност на данъчнозадълженото лице до изтичането на периода на корекция.

За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е облагаема.

За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е освободена от облагане с ДДС.

2. Корекцията, предвидена в параграф 1, се извършва само веднъж по отношение на цялото време, обхванато от периода на корекцията, който остава да изтече. Въпреки това, когато доставката на дълготрайни активи е освободена от ДДС, държавите-членки могат да се откажат от изискването за корекция, доколкото купувачът е данъчнозадължено лице, използващо съответните дълготрайни активи само за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане.

За целите на прилагането на членове 187 и 188 държавите-членки могат да вземат следните мерки:

За целите на членове 187, 188, 189 и 191, държавите-членки могат да считат за дълготрайни активи тези услуги, които имат характеристики, подобни на тези, които обикновено се приписват на дълготрайните активи.

Ако в някоя държава-членка практическият ефект от прилагането на членове 187 и 188 е незначителен, тази държава-членка може след провеждане на консултации с Комитета по ДДС да се въздържи от прилагането на тези разпоредби, като вземе предвид цялостния ефект на ДДС в съответната държава-членка и необходимостта за опростяване на административния ред и при условие че не се получава нарушаване на конкуренцията с това.

Когато данъчнозадълженото лице преминава от нормалния в специален режим на данъчно облагане и обратно, държавите-членки могат да вземат всички необходими мерки, така че данъчнозадълженото лице да не бъде облагодетелствано или ощетено неоснователно.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

►C2 По смисъла на настоящия раздел данъчнозадължено лице, което има постоянен обект на територията на държавата-членка, където е дължим данъкът, се счита за данъчнозадължено лице, което не е установено в рамките на държавата-членка, когато са изпълнени следните условия: ◄

ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199 и член 202.

1. Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

2. Държавите-членки определят условията за прилагане на параграф 1.

ДДС се дължи от всяко лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят стоките при обстоятелствата, определени в член 38 или 39, ако доставките са извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка.

ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в член 44, ако услугите се предоставят от данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата-членка.

1. ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия:

2. Където е назначен данъчен представител като лицето — платец на ДДС, в съответствие с член 204, държавите-членки могат да предвидят дерогация от параграф 1 от настоящия член.

1. Когато специални сделки, свързани с инвестиционно злато, между данъчнозадължено лице, което е член на регулиран пазар на злато, и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар, се облагат съгласно член 352, държавите-членки определят клиента като лицето — платец на ДДС.

Ако клиентът, който не е член на регулиран пазар на злато, е данъчнозадължено лице, задължено да се идентифицира за целите на ДДС в държавата-членка, в която е дължим данъкът, единствено във връзка със сделките, посочени в член 352, продавачът изпълнява данъчните задължения от името на клиента в съответствие с правото на тази държава-членка.

2. Когато злато като материал, или полуготови произведения от злато с чистота 325 хилядни или по-висока, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, се доставя от данъчнозадължено лице, упражняващо една от възможностите за избор по членове 348, 349 и 350, държавите-членки могат да определят клиента като лицето — платец на ДДС.

3. Държавите-членки установяват процедурите и условията за прилагане на параграфи 1 и 2.

1. Държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки:

2. При прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки.

3. За целите на параграф 1 държавите-членки могат да предприемат следните мерки:

4. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото това не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължили по параграф 1 от настоящия член.

1. Държавите-членки могат да предвидят, до 30 юни 2015 г. и за минимален срок от две години, лицето платец на ДДС да е данъчнозадълженото лице, за което се извършва която и да е от следните доставки:

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, при въвеждането на такъв механизъм и предоставят на Комисията следната информация:

3. Въз основа на критериите за оценка, посочени в параграф 2, буква б), държавите-членки, които прилагат предвидения в параграф 1 механизъм, представят доклад на Комисията не по-късно от 30 юни 2014 г. В доклада се посочва ясно информацията, която трябва да се третира като поверителна, и информацията, която може да се публикува.

Докладът представя подробна оценка на цялостната ефективност и ефикасност на мярката, по-специално по отношение на:

4. Всяка държава-членка, която е установила, считано от влизането в сила на настоящия член, промяна в тенденциите при дейностите с цел измама на своя територия във връзка с услугите, изброени в параграф 1, представя на Комисията доклад по този въпрос не по-късно от 30 юни 2014 г.

ДДС е дължим от всяко лице, което извършва облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки.

При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата-членка на вноса.

ДДС е дължим от всяко лице, което е причина стоките да излязат от обхвата на режимите и ситуациите, изброени в членове 156, 157, 158, 160 и 161.

ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.

1. Когато съгласно членове 193—197 и членове 199 и 200 лицето — платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС.

Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО ( 11 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета ( 12 ), държавите-членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето — платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице.

Въпреки това, държавите-членки могат да не приложат опцията, посочена във втора алинея, по отношение на неустановено данъчнозадължено лице по смисъла на член 358, точка 1, което е избрало да прилага специалния режим за услуги, предоставяни по електронен път.

2. Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава-членка.

При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.

Всяко данъчнозадължено лице — платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите-членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания.

Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от лицата, считани за платци на ДДС, вместо данъчнозадълженото лице, неустановено на съответната тяхна територия в съответствие с членове 194—197 и членове 199 и 204, на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.

Държавите-членки също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно член 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане.

Когато държавите-членки определят клиента при сделки с инвестиционно злато като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1 или ако в случая със злато като материал, или полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2 за определяне на клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че то спазва задълженията за плащане, установени в настоящия раздел.

Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от данъчно незадължените лица, считани за платци на ДДС, по отношение на вътрешнообщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i), на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.

Държавите-членки приемат режими за плащане на ДДС върху вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), ii), и на вътрешнообщностни придобивания на продукти, облагаеми с акциз, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), iii).

Държавите-членки постановяват подробните правила за плащане за вноса на стоки.

По-специално държавите-членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица — платци на ДДС, или определени категории такива, не е необходимо дължимият върху вноса ДДС да се плаща в момента на вноса, при условието, че същият е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС, която следва да бъде представена съгласно член 250.

Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от плащане на дължимия ДДС, когато сумата е незначителна.

1. Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.

Държавите-членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.

2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което извършва вътрешнообщностни придобивания на стоки, които не са облагаеми с ДДС съгласно член 3, параграф 1, трябва да декларира, че извършва такива придобивания, ако условията, предвидени в тази разпоредба, за неизвършване на такива сделки, облагаеми с ДДС, прстанат да бъдат изпълнени.

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:

2. Не е необходимо държавите-членки да идентифицират определени данъчнозадължени лица, които извършват сделки инцидентно, както е предвидено в член 12.

Всеки индивидуален идентификационен номер по ДДС има префикс от две букви в съответствие с ISO код 3166 — alpha 2, с който може да се идентифицира издалата го държава-членка.

Независимо от това Гърция може да използва префикса „EL“.

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402.

За целите на настоящата директива „електронна фактура“ означава фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно настоящата директива, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат.

За целите на настоящата директива държавите-членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава.

Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.

Без да се засягат членове 244—248, се прилага следното:

1. Всяко данъчнозадължено лице осигурява издаването на фактура или от самия него, или от негов клиент, или от негово име и за негова сметка от трето лице по отношение на изброените по-долу:

2. Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засяга член 221, параграф 2, не се изисква издаването на фактура по отношение на доставки на услуги, освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж).

1. Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава опростени фактури във всеки един от следните случаи:

2. Държавите-членки не дават право на данъчнозадължените лица да издават опростена фактура, когато се изисква фактурите да бъдат издадени в съответствие с член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

1. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица задължение да издават фактура в съответствие с данните, изисквани съгласно член 226 или член 226б за доставки на стоки или услуги, различни от тези, посочени в член 220, параграф 1.

2. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължените лица, които са установили стопанската си дейност на тяхна територия или притежават постоянен обект на тяхна територия, от който извършват доставката, задължение да издават фактура в съответствие с данните, изисквани в член 226 или член 226б за доставки на стоки или услуги, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—ж), и които тези данъчнозадължени лица са извършили на тяхна територия или извън Общността.

3. Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от посоченото в член 220, параграф 1 или в член 220а задължение за издаване на фактура за доставки на стоки или услуги, които те са извършили на тяхна територия и които са освободени, със или без приспадане на ДДС, платен на предходния етап, съгласно членове 110 и 111, член 125, параграф 1, член 127, член 128, параграф 1, член 132, член 135, параграф 1, букви з)—л), членове 136, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 и членове 380—390б.

За доставките на стоки, извършени в съответствие с посочените в член 138 условия, или за доставките на услуги, за които съгласно член 196 клиентът плаща ДДС, фактура се издава не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ този, през който е възникнало данъчното събитие.

За други доставки на стоки или услуги държавите-членки могат да налагат на данъчнозадължените лица срок за издаване на фактурите.

Държавите-членки дават право на данъчнозадълженото лице да издава сборни фактури, които отразяват подробно няколко отделни доставки на стоки или услуги, при условие че ДДС върху доставките, отразени в сборната фактура, става изискуем през същия календарен месец.

Без да се засяга член 222, държавите-членки могат да позволят сборните фактури да включват доставки, за които е станал изискуем ДДС през период, по-дълъг от един календарен месец.

Фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите. Държавите-членки могат да изискват такива фактури да бъдат издавани от името и за сметка на данъчнозадълженото лице.

Държавите-членки могат да налагат специални условия на данъчнозадължените лица, в случаите когато третото лице или клиентът, който издава фактурите, е установен в държава, с която няма правни инструменти за взаимна помощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 2010/24/ЕC ( 13 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 ( 14 ).

Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:

Когато фактурата е издадена от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, където е дължим данъкът или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и което извършва доставка на стоки или услуги за клиент, който е платец на ДДС, данъчнозадълженото лице може да пропусне данните, посочени в член 226, точки 8, 9 и 10, и вместо тях да посочи, в зависимост от количеството или обхвата на доставяните стоки или услуги и тяхното естество, данъчната основа на тези стоки или услуги.

Държавите-членки изискват най-малкото следните данни по отношение на опростените фактури, издадени съгласно член 220а и член 221, параграфи 1 и 2:

Държавите-членки не могат да изискват данни на фактурите, различни от посочените в членове 226, 227 и 230.

Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в член 214, на клиента в случаите, различни от посочените в член 226, точка 4.

Държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани.

Сумите, посочени във фактурата, могат да бъдат изразени във всяка валута, при условие че размерът на ДДС, който се плаща или коригира, е изразен в националната валута на държавата-членка, като се използва предвидения в член 91 механизъм на конвертиране на обменния курс.

Фактури на хартиен носител и електронни фактури

Електронно издадена фактура се използва, при условие че се приема от получателя.

1. Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на дадена фактура, независимо дали е на хартиен носител или в електронна форма, са гарантирани от момента на издаването до края на периода на съхранението на фактурата.

Всяко данъчнозадължено лице определя начина, по който да гарантира автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Това може да се осъществи чрез какъвто и да било контрол на стопанската дейност, при който се установява надеждна одитна следа, свързваща фактурата и доставката на стоки или услуги.

„Автентичност на произхода“ означава уверение на самоличността на доставчика или на издаващия фактурата.

„Цялост на съдържанието“ означава, че съдържанието, изисквано по настоящата директива, не е променено.

2. Освен чрез вида контрол на стопанската дейност, описан в параграф 1, следните примери представляват примери за технологии, които гарантират автентичността на произхода и целостта на съдържанието на електронна фактура:

Държавите-членки могат да установят специални условия за електронните фактури, издадени във връзка със стоки или услуги, доставени на тяхната територия от държава, с която няма правни инструменти за взаимна помощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕО) № 1798/2003.

Когато партиди от няколко електронни фактури се изпращат или предоставят на един и същ получател, данните, които са общи за отделните фактури, могат да бъдат посочени еднократно, ако цялата информация е достъпна за всяка фактура поотделно.

Най-късно до 31 декември 2016 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за цялостна оценка, изготвен въз основа на независимо икономическо проучване, относно въздействието на правилата за фактуриране, приложими от 1 януари 2013 г., и по-специално относно степента, в която те действително са довели до намаляване на административната тежест за предприятията, придружен при необходимост от подходящо предложение за изменение на съответните правила.

1. След консултация с Комитета по ДДС държавите-членки могат, в съответствие с определените от тях условия, да изискат при доставки на стоки или услуги във фактурите да се вписва само информацията, посочена в член 226б, в следните случаи:

3. Опростеният режим, предвиден в параграф 1, не се прилага, когато фактурите се изисква да бъдат издадени съгласно член 220, параграф 1, точки 2 и 3 или когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС, или чийто обект в тази държава-членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, и платец на ДДС е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

В случаите когато държавите-членки използват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б) да не дават идентификационни номера по ДДС на данъчнозадължените лица, които не извършват сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141, и където доставчикът или клиентът не е получил идентификационен номер от този вид, вместо него във фактурата се вписва друг номер, наричан данъчен референтен номер, както е дефиниран от съответните държави-членки.

Когато данъчнозадълженото лице е получило идентификационен номер по ДДС, държавите-членки, които упражняват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б), също могат да изискват фактурата да показва следните данни:

За целите на настоящата глава „съхранение на фактура в електронна среда“ означава съхраняването на данни чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение, както и използване на кабелни, радио, оптични или други електромагнитни средства.

Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.

1. Всяко данъчнозадължено лице води регистър на стоките, изпратени или превозени от него или от негово име до местоназначение извън територията на държавата-членка, от където са тръгнали, но в рамките на Общността, за целите на сделки, състоящи се в оценка, работа по или временно ползване на тези стоки, както е посочено в член 17, параграф 2, букви е), ж) и з).

2. Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност, за да се позволи идентификацията на стоките, изпратени до него от друга държава-членка от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в тази друга държава-членка или от негово име, и използвани за услуги, състоящи се в оценка или работа по тези стоки.

Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури

Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило.

1. За целите на настоящата директива данъчнозадълженото лице може да реши относно мястото на съхранение на всички фактури, при условие че предостави достъп до съхранените фактури или информация в съответствие с член 244, на компетентните органи без излишно забавяне винаги когато това бъде поискано от тях.

2. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да ги уведомяват за мястото на съхранение, ако то е извън тяхната територия.

Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да съхраняват на тяхната територия фактурите, издадени от същите или от техните клиенти, или на тяхно име и от тяхно име от трето лице, както и всички получени от тях фактури, когато съхранението не е в електронна среда, която да гарантира пълен достъп в режим „онлайн“ до съответните данни.

1. Всяка държава-членка определя периода, за който данъчнозадълженото лице трябва да осигури съхранението на фактурите, свързани с доставките на стоки или услуги на нейната територия, и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на нейната територия.

2. За да осигури спазването на изискванията, установени в член 233, държавата-членка, посочена в параграф 1, може да изисква фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. Освен това в случай на фактури, съхранявани чрез електронни средства, държавата-членка може да изисква данните, гарантиращи автентичността на произхода на фактурите и целостта на тяхното съдържание, както е предвидено в член 233, също да се съхраняват чрез електронни средства.

3. Държавите-членки, посочени в параграф 1, могат да установят специални условия, забраняващи или ограничаващи съхраняването на фактури в държава, където не съществува правен инструмент за взаимна помощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕО) № 1798/2003 или с правото, посочено в член 249, за достъп по електронен път, сваляне на данни и използване.

Държавите-членки могат в съответствие с условията, които установяват, да изискват съхраняването на фактурите, получени от данъчно незадължени лица.

Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка

За целите на контрола и по отношение на фактури за доставки на стоки или услуги на тяхна територия и на фактури, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхна територия, държавите-членки могат да изискат, за определени данъчнозадължени лица или в определени случаи, превода им на своите официални езици. Въпреки това държавите-членки не могат да налагат общо изискване фактурите да бъдат превеждани.

За целите на контрола, когато данъчнозадължено лице съхранява издадени или получени от него фактури, с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до съответните данни, компетентните органи на държавата-членка, в която е установено лицето, а когато ДДС е дължим в друга държава-членка — компетентните органи на последната, имат право на достъп до фактурите, както и правото да ги свалят и използват.

1. Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки.

2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията по ДДС, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.

В допълнение на информацията, посочена в член 250, справка-декларацията за ДДС, обхващаща даден данъчен период, показва следното:

1. Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите-членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.

2. Данъчният период се определя от всяка държава-членка на един месец, два месеца или три месеца.

Държавите-членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година.

Швеция може да прилага опростена процедура за малките и средни предприятия, при което данъчнозадълженото лице, което извършва само сделки, облагаеми само на национално ниво, може да представя справки-декларации за ДДС три месеца след края на годишния период за преките данъци.

В случая на доставки на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, предвидени по член 138, параграф 2, буква а) от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, за клиент, който не е идентифициран за целите на ДДС, или от данъчнозадължено лице, както е дефинирано в член 9, параграф 2, държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира, че продавачът е съобщил цялата информация, необходима, за да позволи прилагането ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.

Когато държавите-членки определят клиент за инвестиционно злато, като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1, или ако в случая на злато като материал, полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2, да определят клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат мерките, необходими за да се осигури спазването от негова страна на задълженията, свързани с представянето на справка-декларация за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.

Държавите-членки предприемат мерките, необходими да осигурят спазването от лицата, които се считат за платци на ДДС вместо дадено данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхната територия, в съответствие с членове 194—197 и член 204, на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.

Държавите-членки предприемат мерките, необходими за да осигурят спазването от данъчно незадължените юридически лица, които са платци на ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на стоки, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), i), на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.

Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), ii), и на вътреобщностно придобиване на продукти, подлежащи на облагане с акциз, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), iii).

Държавите-членки могат да изискват от лицата, извършващи вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), ii), когато подават справки-декларации за ДДС, да предоставят цялата необходима информация за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.

Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вноса на стоки.

1. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица да представят справки-декларации, които показват цялата подробна информация, специфицирана в членове 250 и 251 по отношение на всички сделки, извършени през предходната година. Тази справка-декларация дава цялата информация, необходима за всякакви корекции.

2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, които те установяват.

Всяко данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, представя ►C1 обобщена декларация ◄ за следното:

1. ►C1 Обобщената декларация ◄ се изготвя за всеки календарен месец в срок, който не превишава един месец, и в съответствие с процедурите, които се определят от държавите-членки.

1а. Независимо от това държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължените лица — при условията и ограниченията, които те могат да определят — да представят ►C1 обобщените декларации ◄ за всяко календарно тримесечие в срок, който не превишава един месец, считано от края на тримесечието, когато общата стойност за трите месеца без ДДС на доставките на стоки по член 264, параграф 1, буква г) и член 265, параграф 1, буква в) не надхвърля нито за съответното тримесечие, нито за никое от четирите предходни тримесечия, сумата 50 000 EUR или нейната равностойност в национална валута.

Предвидената в първата алинея възможност престава да се прилага при изтичане на месеца, по време на който общата стойност без ДДС на доставките на стоки по член 264, параграф 1, буква г) и член 265, параграф 1, буква в) надхвърли за текущото тримесечие сумата от 50 000 EUR или нейната равностойност в национална валута. В такъв случай се изготвя ►C1 обобщена декларация ◄ за месеца или месеците, изминали от началото на тримесечието в срок, който не превишава един месец.

1б. До 31 декември 2011 г. държавите-членки могат да определят предвидената в параграф 1а сума на 100 000 EUR или нейната равностойност в национална валута.

1в. При евентуално определените условия и ограничения държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължените лица при доставки на услуги по член 264, параграф 1, буква г) да представят ►C1 обобщените декларации ◄ за всяко календарно тримесечие в срок, който не превишава един месец, считано от края на тримесечието.

В частност, държавите-членки могат да изискат от данъчнозадължените лица, които осъществяват доставки на стоки или предоставят услуги по смисъла на член 264, параграф 1, буква г), да представят ►C1 обобщената декларация ◄ в срок, определен посредством прилагането на параграфи 1—1б.

2. Държавите-членки разрешават и могат да изискват посочената в параграф 1 ►C1 обобщена декларация ◄ да бъде представена по електронен път в съответствие с определените от тях условия.

1. ►C1 Обобщената декларация ◄ следва да съдържа следната информация:

2. Стойността, посочена в параграф 1, буква в), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1в, през който ДДС е станал изискуем.

Стойността, посочена в параграф 1, буква е), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1в, през който лицето, придобило стоките, е било уведомено за корекцията.

1. В случай на вътреобщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 42, данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, която му е дала идентификационния номер по ДДС, под който същото е осъществило такива придобивания, посочва ясно следната информация в ►C1 обобщената декларация ◄ :

2. Стойността, посочена в параграф 1, буква в), се декларира за периода, определен в съответствие с член 263, параграфи 1—1б, през който ДДС е станал изискуем.

Чрез дерогация от членове 264 и 265, държавите-членки могат да предвидят в ►C1 обобщените декларации ◄ да се предоставя допълнителна информация.

Държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че лицата, които съгласно членове 194 и 204 се считат за задължени да плащат ДДС вместо данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхна територия, спазват задължението за представяне на ►C1 обобщена декларация ◄ , както е предвидено в настоящата глава.

Държавите-членки могат да изискват данъчнозадължените лица, които извършват на тяхна територия вътреобщностни придобивания на стоки или сделки, третирани като такива съгласно членове 21 или 22, да представят извлечения, даващи подробна информация за такива придобивания, при условие обаче, че такива извлечения не се изискват по отношение на период по-малък от 1 месец.

Съветът може с единодушие по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специалните мерки, предвидени в членове 270 и 271 за опростяване на задължението, предвидено в настоящата глава, за предоставяне на ►C1 обобщена декларация ◄ . Такива мерки не могат да поставят под риск правилния контрол на вътреобщностните сделки.

По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължени лица да представят годишни ►C1 обобщени декларации ◄ , които да указват идентификационния номер по ДДС в друга държава-членка на лицата, на които тези данъчнозадължени лица са доставили стоки в съответствие с условията, предвидени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), когато данъчнозадължените лица отговарят на следните условия:

По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки, които определят данъчен период, по-голям от три месеца, за който данъчнозадължените лица трябва да представят справка-декларацията за ДДС, предвиден в член 250, могат да разрешат на тези лица да представят ►C1 обобщени декларации ◄ за същия период, когато тези данъчнозадължени лица отговарят на следните три условия:

1. Държавите-членки могат да освободят следните данъчнозадължени лица от определени или от всички задължения, посочени в глави 2—6:

Държавите-членки не могат да освобождават данъчнозадължените лица, посочени в първа алинея, буква б), от задълженията за издаване на фактури, установени в глава 3, раздели 3—6 и глава 4, раздел 3.

2. Ако държавите-членки упражнят правото на избор съгласно параграф 1, първа алинея, буква д), те предприемат необходимите мерки, за да осигурят правилното прилагане на преходните режими за данъчно облагане на вътреобщностни сделки.

3. Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица, различни от тези, посочени в параграф 1, от някои от задълженията за счетоводна отчетност, посочени в член 242.

Държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3.

Задължения, свързани с определен внос и износ

Членове 275, 276 и 277 се прилагат по отношение на вноса на стоки в свободно обращение, които влизат в Общността от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.

Формалностите, свързвани с вноса на стоки, посочени в член 274, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за вноса на стоки на митническата територия на Общността.

Когато изпращането или превозът на стоки, посочени в член 274, завършва извън държавата-членка, където те са влезли в Общността, те са в обращение в рамките на Общността съгласно вътрешната транзитна процедура на Общността, установена от действащите митнически разпоредби на Общността, доколкото те подлежат на деклариране, с което се поставят под тази процедура при влизането им в Общността.

Когато, при влизането им в Общността, стоките, посочени в член 274, са в една от ситуациите, която им дава правото, ако бяха внесени по смисъла на първия параграф от член 30, да бъдат обхванати от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от режим на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че стоките могат да останат в Общността при същите условия, както тези, предвидени за прилагане на тези режими или ситуации.

Членове 279 и 280 се прилагат по отношение на износа на стоки в свободно обращение, които се изпращат или превозват от държава-членка към трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.

Формалностите, свързвани с износа на стоки, посочени в член 278, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за износа на стоки от митническата територия на Общността.

В случая когато стоки са били временно изнесени от Общността, за да бъдат обратно внесени, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че при обратния им внос в Общността за такива стоки се прилагат от същите разпоредби, които биха се прилагали, ако те са били временно изнесени от митническата територия на Общността.

Опростена процедура за начисляване и събиране на данък

Държавите-членки, които могат да срещнат трудности при прилагането на общите режими за ДДС по отношение на малките предприятия, поради дейностите или структурата на такива предприятия, могат, в съответствие с такива условия и ограничения, които те могат да установят и след консултиране с Комитета по ДДС, да прилагат опростени процедури, като режими с единна данъчна ставка, за начисляване и събиране на ДДС, при условие че от тях не произтича намаляването на данъка.

Освобождаванията от данък и праговите освобождавания, предвидени в настоящия раздел, се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия.

1. Режимите, предвидени в настоящия раздел, не се прилагат по отношение на следните сделки:

2. Държавите-членки могат да изключат сделки, различни от посочените в параграф 1, от режимите, предвидени в настоящия раздел.

1. Държава-членка, която е упражнила възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — Структура и процедури за приложение на общата система на данъка върху добавената стойност ( 17 ) за въвеждането на освобождавания от данък или прагово освобождаване, може да ги запази, както и режимите за прилагането им, ако те са съобразени с правилата за ДДС.

2. Държави-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е по-малък от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница до 5 000 EUR.

Държавите-членки, които са прилагали прагово освобождаване, не могат нито да повишат горната граница за прагово освобождаване, нито да дадат по-благоприятни условия за разрешаването им.

Държавите-членки, които не са упражнили възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО, могат да освободят данъчнозадължените лица, чиито годишен оборот не е по-висок от 5 000 EUR или равностойността им в национална валута.

Държавите-членки, посочени в първия параграф, могат да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот превишава горната граница, определена от тях за тяхното прилагане.

Държавите-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е бил равен или по-висок от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница, за да поддържат реалната ѝ стойност.

Държавите-членки, които са се присъединили след 1 януари 1978 г., могат да освободят данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на следните суми по обменния курс в деня на присъединяването им:

Оборотът, който служи за критерий при прилагане на режимите, предвидени в настоящия раздел, се състои от следните суми, без ДДС:

Въпреки това, разпореждането с материални и нематериални дълготрайни капиталови активи на предприятие не се отчита за целите на изчисляване на оборота.

Данъчнозадължените лица, които са освободени от ДДС, нямат право да приспадат ДДС в съответствие с членове 167—171 и членове 173—177 и могат да не посочват ДДС в техните фактури.

Данъчнозадължените лица, които имат право на освобождаване от ДДС, могат да избират между общия данъчен режим или опростения ред, предвиден в член 281. В този случай те имат право да се ползват от прагово освобождаване, ако такова е предвидено от националното законодателство.

При спазване на разпоредбите на член 281, данъчнозадължените лица, които се ползват от прагово освобождаване, се третират като данъчнозадължени лица при условията на общия режим на ДДС.

Режимите, предвидени в настоящия раздел, се прилагат до дата, която се определя от Съвета в съответствие с член 93 от Договора, която не може да бъде по-късно от датата, на която влиза в сила окончателният режим, посочен в член 402.

На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Съвета, въз основа на получената от държавите-членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:

Съветът решава, в съответствие с член 93 от Договора, дали специалният режим за малките предприятия е необходим при окончателния режим и ако е подходящо, установява единни граници и условия за прилагането на този режим.

Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители

1. За целите на настоящата глава се прилагат следните дефиниции:

2. Когато земеделският производител обработва, като използва средства, обикновено използвани в земеделски, горски, или рибни предприятия, продукти, получени най-вече от неговото земеделско производство, такива дейности по обработката се третират като дейности на земеделско производство, както са изброени в приложение VII.

1. Когато прилагането по отношение на земеделските производители на общия режим на ДДС, или специалния режим, предвиден в глава 1, има вероятност да породи затруднения, държавите-членки могат, в съответствие с настоящата глава, да прилагат по отношение на земеделските производители режима на единна ставка, имащ за цел да компенсира ДДС, начислен върху покупките на стоки и услуги, извършени от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.

2. Всяка държава-членка може да изключи от режима на единна ставка определени категории земеделски производители, както и земеделски производители, за които прилагането на общия режим по ДДС, или на опростените процедури, предвидени в член 281, едва ли ще породи административни трудности.

3. Всеки земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, може да избере, при спазване на правилата и условията, които се определят от всяка държава-членка, прилагането или на общия режим за ДДС, или, в зависимост от случая, на опростените процедури, предвидени в член 281.

Където е необходимо, държавите-членки фиксират процентите на компенсацията по единната ставка. Те могат да фиксират различни проценти за горското стопанство, за различните подразделения на селското стопанство и за рибното стопанство.

Държавите-членки нотифицират Комисията за процентите на компенсацията по единната ставка, фиксирани съгласно първия параграф, преди да ги приложат.

Процентите на компенсацията по единната ставка се изчисляват на база на макроикономическите статистически данни само за земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, за предходните три години.

Процентите могат да се закръгляват нагоре или надолу до най-близкия половин процентен пункт. Държавите-членки могат, също така, да намалят процента до нулева ставка.

Процентите на компенсацията по единната ставка не могат да имат ефект на получаване от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на възстановени данъци, по-големи от начисления ДДС върху входящите ресурси.

Процентите на компенсацията по единната ставка се прилагат към цените, без ДДС, на следните стоки и услуги:

1. В случая на доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, специфицирани в член 300, държавите-членки предвиждат компенсацията по единната ставка да се изплаща или от клиента, или от държавните органи.

2. По отношение на всяка доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, различни от посочените в член 300, се приема, че компенсацията по единната ставка се изплаща от клиента.

Ако даден земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, има право на компенсация по единната ставка, той няма право на приспадане на ДДС по отношение на дейности, обхванати от този режим на единна ставка.

1. Когато данъчнозадълженият клиент плаща компенсация по единна ставка съгласно член 301, параграф 1, той има право съгласно условията, предвидени в членове 167, 168 и 169 и членове 173—177, и процедурите, предвидени от държавите-членки, да приспадне размера на компенсацията от ДДС, за който е задължен в държавата-членка, в която се извършват неговите обложени сделки.

2. Държавите-членки възстановяват на клиента сумата на компенсацията по единна ставка, която е платил по отношение на всяка от следните сделки:

3. Държавите-членки установяват метода, по който ще се извършва възстановяването на данък, предвидено в параграф 2. По-специално те могат да прилагат разпоредбите на Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО.

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да проверяват плащанията на компенсацията по единна ставка на земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.

Винаги когато държавите-членки прилагат този режим на единна ставка, те предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че доставките на земеделски продукти между държавите-членки, извършвани съгласно условията, специфицирани в член 33, винаги се облагат по един и същи начин, независимо дали доставката се извършва от земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, или от друго данъчнозадължено лице.

1. Държавите-членки прилагат специален режим за ДДС в съответствие с настоящата глава, по отношение на сделките, извършвани от туристически агенти, които работят с клиенти от свое собствено име и при предоставянето на туристически услуги използват доставки на стоки или услуги, предоставяни от други данъчнозадължени лица.

Този специален режим не се прилага по отношение на туристически агенти, когато те действат само като посредници и за които се прилага от член 79, първа алинея, буква в) за целите на изчисляването на данъчната основа.

2. За целите на настоящата глава туроператорите се считат за туристически агенти.

Сделките, извършвани в съответствие с условията, предвидени в член 306, от туристически агент във връзка с пътуване, се считат за единична услуга, предоставяна от туристическия агент на пътуващото лице.

Единичната услуга е облагаема в държавата-членка, в която туристическият агент е установил дейността си, или има постоянен обект, от който туристическият агент е извършил доставката на услуги.

Данъчната основа и цената без ДДС по смисъла на член 226, точка 8 по отношение на единичната услуга, предоставена от туристическия агент, е надбавката на туристическия агент, т.е. разликата между общата сума без ДДС, която трябва да бъде платена от пътуващото лице и фактическите разходи за туристическия агент за доставките на стоки или услуги, доставени от други данъчнозадължени лица, когато тези сделки са за пряко ползване от пътуващото лице.

Ако сделките, възложени от туристическия агент на други данъчнозадължени лица, се извършват от такива лица извън Общността, доставката на услуги, извършвана от туристическия агент, се третира като междинна дейност, освободена от облагане съгласно член 153.

Ако сделките се извършват както вътре, така и извън Общността, от данък може да бъде освободена само частта от услугата на туристическия агент, свързана със сделки извън Общността.

ДДС, начислявано на туристическия агент от други данъчнозадължени лица по отношение на сделки, които се разглеждат в член 307 и които са за пряко ползване от пътуващото лице, не подлежи на приспадане или възстановяване в никоя държава-членка.

Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети

1. За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните дефиниции:

2. Държавите-членки не са длъжни да третират като произведения на изкуството предметите, изброени в част А, точка 5, 6 или 7 от приложение IХ.

3. Договорът, съгласно който за продажбата е дължима комисиона, както е посочено в параграф 1, точка 7, трябва да предвижда, че организаторът на продажбата трябва да предложи стоките на публичен търг от свое собствено име, но в полза на своя наредител и че е длъжен да предаде стоките от свое собствено име, но в полза на своя наредител на оферента, предложил най-високата цена на публичния търг.

Специални режими за данъчнозадължени дилъри

За целите на настоящия раздел се прилагат следните дефиниции:

1. По отношение на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, извършвана от данъчнозадължени дилъри, държавите-членки прилагат специален режим за данъчно облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел.

2. До приемането на окончателния режим, посочен в член 402, режимът по параграф 2 от настоящия член не се прилага по отношение на доставката на нови превозни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).

Режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, когато тези стоки са му били доставени в рамките на Общността от едно от следните лица:

Данъчната основа по отношение на доставката на стоки, както е посочено в член 314, е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата.

Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена.

1. Държавите-членки дават на данъчнозадължените дилъри правото на избор дали да прилагат режима за облагане на маржа на печалбата по отношение на следните сделки:

2. Държавите-членки установяват подробните правила за упражняване на правото на избор, предвидено в параграф 1, които при всички случаи обхващат период от най-малко две календарни години.

Ако данъчнозадължен дилър упражни правото на избор съгласно член 316, данъчната основа се определя в съответствие с член 315.

По отношение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадълженият дилър е внесъл лично, покупната цена, която се взема пред вид при изчисляването на маржа на печалбата, е равна на данъчната основа за вноса, определена в съответствие с членове 85—89, плюс ДДС, дължим или платен върху вноса.

1. За да се опрости процедурата по събирането на данъка и след като се консултират с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че за определени сделки или за определени категори данъчнозадължени дилъри, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, по режима за облагане на маржа на печалбата ще се определят за всеки данъчен период, през който данъчнозадълженият дилър трябва да представя справка-декларацията за ДДС, посочена в член 250.

В случай че бъде приета такава разпоредба в съответствие с първата алинея, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, за които се прилага една и съща данъчна ставка, е общият марж на печалбата, получен от данъчнозадължения дилър, намален с размера на ДДС, свързан с този марж.

2. Общият марж на печалбата е равен на разликата между следните две суми:

3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, посочени в параграф 1, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни загуби.

Данъчнозадълженият дилър може да прилага общите данъчни режими за всяка доставка, обхваната от режима за облагане на маржа на печалбата.

1. Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношнение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадължения дилър е внесъл лично, същият има право да приспадне от дължимия от него ДДС, платения при вноса ДДС.

Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношение на доставката на произведение на изкуството, доставено му от неговия автор, от правоприемниците на същия, или от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, той има право да приспадне от дължимия от него ДДС, дължимия или платен ДДС по отношение на доставеното му произведение на изкуството.

2. Право на приспадане възниква в момента когато ДДС, дължим за доставката, по която данъчнозадълженият дилър избира да прилага общите данъчни режими, стане изискуем.

Ако се извършва съгласно условията, определени в членове 146, 147, 148 или 151, доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, обект на режима за облагане на маржа на печалбата, е освободена.

Дотолкова, доколкото стоките се използват като доставки, извършвани от него, които са обект на режима за облагане на маржа на печалбата, данъчнозадълженият дилър може да не приспада следните от ДДС, дължим от него:

Данъчнозадължените лица нямат право да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен по отношение на стоки, доставени им от данъчнозадължен дилър, дотолкова доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър попада под режима за облагане на маржа на печалбата.

Когато данъчнозадълженият дилър прилага както общите данъчни режими, така и режима за облагане на маржа на печалбата, той трябва да показва поотделно в своята отчетност сделките, които попадат под всеки от тези режими, в съответствие с правилата, установени от държавите-членки.

Данъчнозадълженият дилър не може да отчита поотделно на фактурите, които издава, ДДС, свързан с доставките на стоки, за които той прилага режима за облагане на маржа на печалбата.

Преходен режим за превозни средства втора употреба

Държавите-членки, които са прилагали към 31 декември 1992 г. специален данъчен режим, различен от режима за облагане на маржа на печалбата, по отношение на доставките от данъчнозадължени дилъри на превозни средства втора употреба, могат, до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402, да продължат да прилагат този режим дотолкова, доколкото той спазва, или е изменен, така че да спазват, условията, изложени в настоящия подраздел.

На Дания се разрешава да въведе данъчния режим, посочен в първия параграф.

1. Настоящият преходен режим се прилага по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, извършвани от данъчнозадължени дилъри и попадащи под режима за облагане на маржа на печалбата.

2. Настоящият преходен режим не се прилага по отношение на доставките на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).

3. За целите на параграф 1, сухопътните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, посочени в член 2, параграф 2, буква а), се считат за превозни средства втора употреба, когато те са стоки втора употреба, които не отговарят на необходимите условия, за да бъдат считани за нови превозни средства.

ДДС, дължим за всяка доставка, посочена в член 327, е равен на размера на ДДС, който би бил дължим ако тази доставка подлежеше на общите режими за облагане с ДДС, намален с размера на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство.

Размерът на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство, се изчислява по следния метод:

ДДС, дължим за всяка доставка на превозно средство, както е посочено в член 327, параграф 1, определен в съответствие с член 328, не може да бъде по-малко от размера на ДДС, който би бил дължим, ако тази доставка подлежеше на режима за облагане на маржа на печалбата.

Държавите-членки могат да предвидят, че ако доставката попада под режима за облагане на маржа на печалбата, маржът не може да бъде под 10 % от продажната цела по смисъла на член 312, точка 1.

Данъчнозадължените лица не могат да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен за превозните средства втора употреба, доставени им от данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър подлежи на ДДС в съответствие с настоящите преходи режими.

Данъчнозадълженият дилър не може да впише отделно във фактурите, които издава, ДДС във връзка с доставките, по отношение на които той прилага настоящия преходен режим.

Специален режим за продажба чрез публичен търг

1. Съгласно разпоредбите на настоящия раздел държавите-членки могат да прилагат специален режим за облагане на маржа на печалбата, получена от организатор на продажба чрез публичен търг във връзка с доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети от този организатор, действащ от свое собствено име и в полза на лицата, посочени в член 334, в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки чрез публичен търг е дължима комисиона.

2. Режимът, посочен в параграф 1, не се прилага по отношение на доставката на нови транспортни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).

Настоящият специален режим се прилага по отношение на доставки, извършвани от организатор на продажби чрез публични търгове, действащ от свое собствено име и в полза на едно от следните лица:

Доставката на стоки на данъчнозадължено лице, което действа като организатор на продажби чрез публични търгове, се счита за състояла се, когато се осъществи продажбата на тези стоки чрез публичен търг.

Данъчната основа по отношение на всяка доставка на стоки, посочени в настоящия раздел, е общата сума, фактурирана от организатора на публичния търг на купувача в съответствие с член 339, минус следните:

Нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, е равна на разликата между цената на стоките, постигната на публичния търг, и размера на комисионата, която е получена или която ще бъде получена от организатора на публичния търг от неговия наредител в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисиона.

Организаторите на публични търгове, които доставят стоки в съответствие с условията, предвидени в членове 333 и 334, трябва да посочват в своите сметки и временни сметки следната информация:

Сумите, посочени в първия параграф, трябва да бъдат надлежно удостоверени.

Организаторът на публичния търг трябва да издаде на купувача фактура, в която да е дадена в разбит вид следната информация:

Фактурата, издавана от организатора на публичния търг, не трябва да показва отделно никакъв ДДС.

1. Организаторът на публичния търг, на който са били предадени стоките в съответствие с договора, съгласно който за продажбата на публичен търг е дължима комисиона, трябва да издаде извлечение на своя наредител.

Извлечението, издадено от организатора на публичния търг, трябва да посочва поотделно сумите на сделката, т.е. цената на стоките, постигната на публичния търг минус размера на комисионата, която е или ще бъде получена от наредителя.

2. Извлечението, изготвено в съответствие с параграф 1, служи като фактура, която наредителят, ако е данъчнозадължено лице, трябва да издаде на организатора на публичния търг, в съответствие с член 220.

Държавите-членки, прилагащи режима, предвиден в настоящия раздел, прилагат този режим също и по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, както е дефинирано в член 327, параграф 3, извършвани от организатор на публичен търг, който действа от свое собствено име в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, в полза на данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото тези доставки от данъчнозадължения дилър биха подлежали на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за превозни средства втора употреба.

Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци

Държавите-членки могат да предприемат мерки относно правото за приспадане, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, обхванати от специални режими, както са предвидени в раздел 2, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни щети.

Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за борба с неплащането на данъци, съгласно които дължимият ДДС по режима за облагане на маржа на печалбата не може да бъде по-малък от размера на ДДС, който щеше да бъде дължим ако маржът на печалбата беше равен на определен процент от продажната цена.

Процентът от продажната цена се фиксира в светлината на обикновените маржове на печалба, получавани от икономическите оператори в съответния сектор.

1. За целите на настоящата директива и без да се засягат други разпоредби на Общността, „инвестиционно злато“ означава:

2. Държавите-членки могат да изключват от тази специалан режим малките кюлчета или плочки с тегло 1 g или по-малко.

3. За целите на настоящата директива монетите, посочени в параграф 1, точка 2, не се считат за продадени с нумизматичен интерес.

С начало от 1999 г. всяка държава-членка информира Комисията до 1 юли на всяка година за монетите, които отговарят на критериите, изложени в член 344, параграф 1, точка 2, които се търгуват в тази държава-членка. Преди 1-ви декември всяка година комисията публикува пълен списък на тези монети в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз. Монетите, включени в този публикуван списък, се считат за отговарящи на критериите през цялата година, за която е публикуван списъкът.

Държавите-членки освобождават от ДДС доставката, вътреобщностното придобиване и вноса на инвестиционно злато, включително и инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; или злато, което се търгува по сметки, включително по-специално заеми на злато и суапове, свързани с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато, както и сделки с инвестиционно злато, свързани с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато.

Държавите-членки освобождават от облагане услугите на агенти, които действат от името и за сметка на друго лице, когато те участват в доставки на инвестиционно злато за наредителя, за който работят.

Възможност за избор по отношение на данъчно облагане

Държавите-членки позволяват на данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчнозадължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, да изберат облагането с данък на доставките от инвестиционно злато за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.

1. Държавите-членки могат да дадат на данъчнозадължените лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели като част от своята икономическа дейност, правото да изберат възможността за облагане на доставките на злато на кюлчета или плочки, както са посочени в член 344, параграф 1, точка 1, за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.

2. Държавите-членки могат да ограничат обхвата на предоставената по параграф 1 възможност.

Когато доставчикът е упражнил правото по член 348 и член 349 да избере опцията за данъчно облагане, държавите-членки позволяват на агента да избере опцията за данъчно облагане на услугите, посочени в член 347.

Държавите-членки установяват подробни правила за упражняването на възможностите на избор, предвидени в настоящия раздел и съответно информират Комисията.

Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета

Всяка държава-членка може след консултации с Комитета по ДДС да начислява ДДС върху специални сделки, свързани с инвестиционно злато, които се извършват в тази държава-членка между данъчнозадължени лица, които са членове на пазар на злато, регулиран от съответната държава-членка, или между такова данъчнозадължено лице и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар. Въпреки това, държавата-членка не може да прилага ДДС по отношение на доставки, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, или по отношение на износ на инвестиционно злато.

Държавите-членки, които съгласно член 352 облагат с данък сделки между данъчнозадължени лица, членове на регулиран пазар на злато, следва с цел опростяване да разрешат временното прекратяване на данъка, подлежащ за събиране и да освободят данъчнозадължените лица от изискванията за счетоводна отчетност по отношение на ДДС.

Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато

Когато извършваната от него доставка на инвестиционно злато е освободена от облагане съгласно настоящата глава, данъчнозадълженото лице има право да приспадне следните:

Данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или трансформират злато в инвестиционно злато имат право да приспаднат ДДС, дължим или платен от тях за доставката, вътреобщностното придобиване, или вноса на стоки или услуги, свързани с производството или трансформирането на това злато, както ако последващата доставка на златото, освободено от данъчно облагане съгласно член 346, е била обложена с данък.

1. Държавите-членки осигуряват търговците на инвестиционно злато да водят най-малкото отчетност за всички значителни сделки с инвестиционно злато и да съхраняват всички документи, които позволяват идентифициране на клиентите по такива сделки.

Търговците следва да съхраняват информацията, посочена в първа алинея, за срок от най-малко пет години.

2. Държавите-членки могат да приемат равностойни задължения по мерките, приети в съответствие със законодателството на Общността, като например Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм ( 18 ), за спазване на изискванията съгласно параграф 1.

3. Държавите-членки могат да установят задължения, които са по-строги, по-конкретно по отношение на воденето на специални архиви, или специални изисквания за счетоводна отчетност.

Специален режим за неустановени данъчнозадължени лица предоставящи електронни услуги на данъчно незадължени лица

Настоящата глава се прилага до 31 декември 2014 г.

За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби, се прилагат следните дефиниции:

Специален режим за услуги, предоставяни по електронен път

Държавите-членки разрешават на всяко неустановено данъчнозадължено лице, предоставящо електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено в държава-членка или което има постоянен адрес или обикновено живее в държава-членка, да използва този специален режим. Този режим се прилага по отношение на всички електронни услуги, предоставяни в Общността.

Неустановеното данъчнозадължено лице декларира пред държавата-членка по регистрация кога започва или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице, или променя тази дейност по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим. Той съобщава тази информация по електронен път.

1. Информацията, която неустановеното данъчнозадължено лице трябва да предостави на държавата-членка по регистрация когато започне данъчно облагаема дейност, съдържа следните данни:

2. Неустановеното данъчнозадължено лице нотифицира държавата-членка по регистрация за всякакви промени на предоставяната информация.

Държавата-членка по регистрация определя на неустановеното данъчнозадължено лице индивидуален идентификационен номер по ДДС и го уведомява по електронен път за този номер. Въз основа на информацията, използвана за тази регистрация, държавите-членки по потребление могат да имат достъп до своите собствени системи за регистрация.

Държавата-членка по регистрация изважда неустановеното данъчнозадължено лице от регистъра за идентификация в следните случаи:

Неустановеното данъчнозадължено лице представя по електронен път на държавата-членка по регистрация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни електронни услуги или не. Справка-декларацията за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, обхванат от декларацията.

Справка-декларацията за ДДС показва идентификационния номер и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС, общата стойност, без ДДС, на доставките на електронни услуги, извършени през данъчния период и общия размер на съответния ДДС. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС трябва също да бъдат посочени в декларацията.

1. Справка-декларацията за ДДС се изготвя в евро.

Държавите-членки, които не са въвели еврото, могат да изискват справка-декларацията за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справка-декларацията за ДДС неустановеното данъчнозадължено лице следва да използва обменния курс в последния ден от данъчния период.

2. Конвертирането се извършва като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв на този ден, то публикувания на следващия ден.

Неустановеното данъчнозадължено лице следва да плати ДДС когато представя справка-декларацията за ДДС.

Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели еврото, могат да изискват плащането да се извърши по сметка, деноминирана в тяхната национална валута.

Неустановеното данъчнозадължено лице, което използва този специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 1, параграф 1 от Директива 86/560/ЕИО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с горепосочената директива. Член 2, параграфи 2 и 3, и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяване на данък във връзка с електронни услуги, обхванати от този специален режим.

1. Неустановеното данъчнозадължено лице води отчетност за сделките, обхванати от настоящия специален режим. Тази отчетност трябва да бъде достатъчно подробна, за да позволява на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверява дали справка-декларацията по ДДС е вярна.

2. Отчетността, посочена в параграф 1 трябва да бъде достъпна в електронен вид при поискване за държавата-членка по регистрация и за държавата-членка по потребление.

Тази отчетност трябва да се съхранява за период най-малко от десет години от края на годината, през която е била извършена сделката.

Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим

Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г.

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са обложили с данък сделките, изброени в приложение Х, част А, могат да продължават да облагат с данък тези сделки.

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освободили от данък сделките, изброени в приложение Х, част Б, могат да продължават да освобождават от данък тези сделки в съответствие с условията, прилагани от съответните държави-членки на тази дата.

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от принципа за незабавно приспадане, предвидени в първия параграф от член 179, могат да продължават да прилагат тези разпоредби.

Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от член 28 или от член 79, параграф 1, буква в), могат да продължават да прилагат тези разпоредби.

По силата на дерогация от членове 169 и 309, държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освобождавали от данък, без приспадане на ДДС, платен в предходния етап, услугите на туристически агенти, както са посочени в член 309, могат да продължават да освобождават от данък тези услуги. Тази дерогация се прилага също и по отношение на търговски агенти, действащи от името и в полза на пътуващото лице.

Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.

Гърция може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 8, 9, 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1987 г.

Испания може да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1993 г.

Португалия може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 4, 7, 9, 10 и 13 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1989 г.

1. Австрия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х.

2. Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г., Австрия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

1. Финландия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х, доколкото същите сделки се облагат с данък в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

2. Финландия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък доставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 5, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

Швеция може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 1, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.

Чешката република може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Естония може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Кипър може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:

Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Латвия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на прсъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

Литва може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Унгария може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Малта може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:

Полша може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Словения може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

Словакия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.

България може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.

Румъния може, в съответствие с условията, приложими в тази държава-членка към датата на нейното присъединяване, да продължи да освобождава международния превоз на пътници съгласно приложение X, част Б, точка 10, за същия срок, за който същото освобождаване се прилага от която и да е от държавите-членки на Общността, които са били такива към 31 декември 2006 г.

Държавите-членки, които освобождават сделките, посочени в член 371, 375, 376 или 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове ►M7 380—390б ◄ , могат да дадат на данъчнозадължените лица правото да изберат данъчно облагане на тези сделки.

Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на предоставянето на сгради и земя за стреж, закупени с цел препродажба от данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката не подлежи на приспадане, данъчната основа следва да бъде разликата между цената на продажба и цената на покупка.

1. За улесняване на прехода към окончателния режим, посочен в член 402, Съветът прави, въз основа на доклад от Комисията, преглед на положението във връзка с дерогациите, предвидени в раздели 1 и 2 и като действа съгласно член 93 от Договора, решава дали някои или всички тези дерогации следва да отпаднат.

2. По силата на окончателния режим, пътническият транспорт ще се облага с данък в държавата-членка по отпътуване за тази част от пътуването, която се осъществява в рамките на Общността в съответствие с подробните правила, които ще бъдат изготвени от Съвета, действащ в съответствие с член 93 от Договора.

Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане или избягване на данъци

Държавите-членки, които на 1 януари 1977 г. са прилагали специални мерки за опростяване на процедурата за събиране на ДДС или за предотвратяване на определени форми на избягване и неплащане на данъци могат да ги запазят, при условие че са уведомили Комисията за това преди 1 януари 1978 г. и че такива мерки за опростяване са съобразени с критерия, установен в член 395, параграф 1, втора алинея.

1. Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да упълномощи всяка държава-членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или за избягване на определени форми на избягване и неплащане на данъци.

Мерките, целящи опростяване на процедурата за събиране на ДДС, не могат, освен в незначителна степен, да засягат общия размер на данъчните приходи на държавата-членка, събрани на етапа на крайно потребление.

2. Държава-членка, която желае да въведе мярката, посочена в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.

След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.

3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — съобщение, в което са изложени нейните възражения.

4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да се приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.

1. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на всяка държава-членка да сключи с трета държава или международен орган споразумение, което може да съдържа дерогации от настоящата директива.

2. Държава-членка, която желае да сключи споразумение, както е посочено в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.

3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.

4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.

Съветът, действащ с единодушие, по предложение на Комисията приема необходимите мерки за прилагането на настоящата директива.

1. Създава се консултативен комитет по данъка за добавената стойност, наричан „Комитет по ДДС“.

2. Комитетът по ДДС се състои от представители на държавите-членки и на Комисията.

Председателят на Комитета е представител на Комисията.

Комисията предоставя секретариата на комитета.

3. Комитетът по ДДС приема свой процедурен правилник.

4. Освен въпросите, подлежащи на консултация съгласно настоящата директива, Комитетът разглежда въпросите, повдигнати от неговия председател по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност.

Без да се засягат някакви други конкретни разпоредби, равностойността в национална валута на сумите в евро, посочени в настоящата директива, се определят въз основа на обменните курсове на еврото, приложими на 1 януари 1999 г. Държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз след тази дата, които не са приели еврото като единна валута, използват обменния курс на еврото, приложим на датата на тяхното присъединяване.

При конвертирането на сумите, посочени в член 399 в националните валути, държавите-членки могат да закръгляват получените от конвертирането суми нагоре или надолу с не повече от 10 %.

Без да се засягат другите разпоредби на правото на Общността, настоящата директива не препятства държавите-членки да поддържат или въвеждат данъци върху застрахователните договори, данъци върху залозите и хазарта, акцизи, гербови налози или, по-общо, всякакви данъци или такси, които не могат да се характеризират като данъци върху оборота, при условие че събирането на тези данъци, мита или такси не поражда в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите.

Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки

1. Режимът, предвиден в настоящата директива за облагане на търговията между държавите-членки, е преходен и ще бъде заменен от окончателен режим, основан по принцип на данъчното облагане в държавите-членки по произход на доставките на стоки или услуги.

2. След като заключи на база на проучването на доклада, посочен в член 404, че условията за преминаване към окончателен режим са спазени, Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, ще приеме необходимите разпоредби за влизането в сила и функционирането на окончателния режим.

Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, приема подходящи за целта директиви за допълване на общата система на ДДС и по-конкретно за прогресивно ограничаване или елиминиране на дерогациите от тази система.

На всеки четири години с начало приемането на настоящата директива, Комисията, на базата на информацията, получена от държавите-членки, представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за функционирането на общата система за ДДС в държавите-членки и по-конкретно за действието на преходния режим за облагане с данък на търговията между държавите-членки. Този доклад се придружава, където е подходящо, от предложения за окончателен режим.

Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз

За целите на тази глава се прилагат следните дефиниции:

Разпоредбите в сила в момента, когато стоките са поставени под временни режими за внос с общо освобождаване от вносно мито или под един от режимите или ситуациите, посочени в член 156 или под сходни режими или ситуации в една от новите държави-членки, продължават да се прилагат докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими или ситуациии след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:

Разпоредбите в сила по времето, когато стоките са били поставени под транзитни митнически режими продължават да бъдат в сила докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:

1. Следните се третират като внос на стоки, когато е показано, че стоките са в свободно обращение в една от новите държави-членки на Общността:

2. В допълнение към случая, посочен в параграф 1, използването след датата на присъединяване на територията на държава-членка от данъчнозадължено или данъчно незадължено лице на стоки, доставени му преди датата на присъединяване на територията на Общността или на някоя от новите държави-членки, се третира като внос на стоки, когато са спазени следните условия:

В случаите, посочени в член 408, параграф 1, мястото на внос по смисъла на член 61 следва да бъде държава-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат обект на режимите или ситуациите, обект на които са били преди датата на присъединяване.

1. Чрез член 71, вносът на стоки по смисъла на член 408 се прекратява без възникване на данъчно събитие, ако е спазено едно от следните условия:

2. Условието, посочено в параграф 1, буква в) се счита за изпълнено в следните случаи:

1. Директива 67/227/ЕИО и Директива 77/388/ЕИО се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете, изброени в приложение ХI, част Б, за транспонирането в националното право и прилагането на тази директиви.

2. Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се чете съобразно таблицата на съответствието в приложение ХII.

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, параграф 3, член 44, член 59, параграф 1, член 399 и приложение III, точка 18 не по-късно от 1 януари 2008 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Настоящата директива влиза в сила на 1 януари 2007 г.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 1, ТРЕТА АЛИНЕЯ

ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 58 И В ЧЛЕН 59, ПЪРВИ ПАРАГРАФ, БУКВА К)

СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ЗА КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ НАМАЛЕНИТЕ СТАВКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 98

КАТЕГОРИИ НА СТОКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ СКЛАДОВИ РЕЖИМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ РЕЖИМ НА МИТНИЧЕСКИ СКЛАД, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО ПО ЧЛЕН 160, ПАРАГРАФ 2

	Код по КН	Описание на стоките
(1)	0701	Картофи
(2)	0711 20	Маслини
(3)	0801	Кокосови орехи, бразилски бадеми и кашу
(4)	0802	Други ядки
(5)	0901 11 00	Кафе, непечено
	0901 12 00	Кафе, непечено
(6)	0902	Чай
(7)	1001-1005	Зърнени храни
	1007-1008	Зърнени храни
(8)	1006	Лющен ориз
(9)	1201-1207	Маслодайни семена и плодове (включително соя) и маслодайни плодове
(10)	1507-1515	Растителни масла и мазнини и техните фракции, рафинирани или нерафинирани, но немодифицирани по химичен път
(11)	1701 11	Нерафинирана захар
	1701 12	Нерафинирана захар
(12)	1801	Какаови зърна, цели или натрошени, сурови или печени
(13)	2709	Минерални масла (включително пропан и бутан; масла от суров петрол)
	2710
	2711 12
	2711 13
(14)	Chapters 28 and 29	Химикали в насипно състояние
(15)	4001	Каучук, в първични форми или на плочи, листове или ленти
	4002	Каучук, в първични форми или на плочи, листове или ленти
(16)	5101	Вълна
(17)	7106	Сребро
(18)	7110 11 00	Платина (паладий, родий)
	7110 21 00
	7110 31 00
(19)	7402	Мед
	7403
	7405
	7408
(20)	7502	Никел
(21)	7601	Алуминий
(22)	7801	Олово
(23)	7901	Цинк
(24)	8001	Калай
(25)	ex81 12 92	Индий
	ex81 12 99	Индий

СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 199, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Г)

СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 4

ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 5

ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ПРЕДМЕТИ И АНТИКВАРНИ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 311, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКИ 2, 3 И 4

Предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години (код по КН 9706 00 00).

СПИСЪК НА СДЕЛКИТЕ, КОИТО ПОПАДАТ В ОБХВАТА НА ДЕРОГАЦИИТЕ ПО ЧЛЕНОВЕ 370 И 371 И ЧЛЕНОВЕ 375—390Б

Сделки, които държавите-членки могат да продължат да облагат

Сделки, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС

Отменени директиви с техните последователни изменения

Срокове за транспониране в националното правво

Директива	Срок за транспониране
Директива 67/227/ЕИО	1 януари 1970 г.
Директива 77/388/ЕИО	1 януари 1978 г.
Директива 78/583/ЕИО	1 януари 1979 г.
Директива 80/368/ЕИО	1 януари 1979 г.
Директива 84/386/ЕИО	1 юли 1985 г.
Директива 89/465/ЕИО	1 януари 1990 г.
	1 януари 1991 г.
	1 януари 1992 г.
	1 януари 1993 г.
	1 януари 1994 г. за Португалия
Директива 91/680/ЕИО	1 януари 1993 г.
Директива 92/77/ЕИО	31 декември 1992 г.
Директива 92/111/ЕИО	1 януари 1993 г.
	1 януари 1994 г.
	1 октомври 1993 г. за Германия
Директива 94/4/ЕО	1 април 1994 г.
Директива 94/5/ЕО	1 януари 1995 г.
Директива 94/76/ЕО	1 януари 1995 г.
Директива 95/7/ЕО	1 януари 1996 г.
	1 януари 1997 г. за Германия и Люксембург
Директива 96/42/ЕО	1 януари 1995 г.
Директива 96/95/ЕО	1 януари 1997 г.
Директива 98/80/ЕО	1 януари 2000 г.
Директива 1999/49/ЕО	1 януари 1999 г.
Директива 1999/59/ЕО	1 януари 2000 г.
Директива 1999/85/ЕО	—
Директива 2000/17/ЕО	—
Директива 2000/65/ЕО	31 декември 2001 г.
Директива 2001/4/ЕО	1 януари 2001 г.
Директива 2001/115/ЕО	1 януари 2004 г.
Директива 2002/38/ЕО	1 юли 2003 г.
Директива 2002/93/ЕО	—
Директива 2003/92/ЕО	1 януари 2005 г.
Директива 2004/7/ЕО	30 април 2004 г.
Директива 2004/15/ЕО	—
Директива 2004/66/ЕО	1 май 2004 г.
Директива 2005/92/ЕО	1 януари 2006 г.
Директива 2006/18/ЕО	—
Директива 2006/58/ЕО	1 юли 2006 г.
Директива 2006/69/ЕО	1 януари 2008 г.

Директива 67/227/ЕИО	Директива 77/388/ЕИО	Изменящи директиви	Други актове	Настоящата директива
Член 1, първи параграф				Член 1, параграф 1
Член 1, втори и трети параграф				—
Член 2, първи, втори и трети параграф				Член 1, параграф 2, първа, втора и трета алинея
Членове 3, 4 и 6				—
	Член 1			—
	Член 2, точка 1			Член 2, параграф 1, букви а) и в)
	Член 2, точка 2			Член 2, параграф 1, буква г)
	Член 3, параграф 1, първо тире			Член 5, точка 2
	Член 3, параграф 1, второ тире			Член 5, точка 1
	Член 3, параграф 1, трето тире			Член 5, точки 3 и 4
	Член 3, параграф 2			—
	Член 3, параграф 3, първа алинея, първо тире			Член 6, параграф 2, букви а) и б)
	Член 3, параграф 3, първа алинея, второ тире			Член 6, параграф 2, букви в) и г)
	Член 3, параграф 3, първа алинея, трето тире			Член 6, параграф 2, букви д), е) и ж)
	Член 3, параграф 3, втора алинея, първо тире			Член 6, параграф 1, буква б)
	Член 3, параграф 3, втора алинея, второ тире			Член 6, параграф 1, буква в)
	Член 3, параграф 3, втора алинея, трето тире			Член 6, параграф 1, буква а)
	Член 3, параграф 4, първа алинея, първо и второ тире			Член 7, параграф 1
	Член 3, параграф 4, втора алинея, първо, второ и трето тире			Член 7, параграф 2
	Член 3, параграф 5			Член 8
	Член 4, параграфи 1 и 2			Член 9, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 4, параграф 3, буква а), първа алинея, първо изречение			Член 12, параграф 1, буква а)
	Член 4, параграф 3, буква а), първа алинея, второ изречение			Член 12, параграф 2, втора алинея
	Член 4, параграф 3, буква а), втора алинея			Член 12, параграф 2, трета алинея
	Член 4, параграф 3, буква а), трета алинея			Член 12, параграф 2, първа алинея
	Член 4, параграф 3, буква б), първа алинея			Член 12, параграф 1, буква б)
	Член 4, параграф 3, буква б), втора алинея			Член 12, параграф 3
	Член 4, параграф 4, първа алинея			Член 10
	Член 4, параграф 4, втора и трета алинея			Член 11, първи и втори параграф
	Член 4, параграф 5, първа, втора и трета алинея			Член 13, параграф 1, първа, втора и трета алинея
	Член 4, параграф 5, четвърта алинея			Член 13, параграф 2
	Член 5, параграф 1			Член 14, параграф 1
	Член 5, параграф 2			Член 15, параграф 1
	Член 5, параграф 3, букви а), б) и в)			Член 15, параграф 2, букви а), б) и в)
	Член 5, параграф 4, букви а), б) и в)			Член 14, параграф 2, букви а), б) и в)
	Член 5, параграф 5			Член 14, параграф 3
	Член 5, параграф 6, първо и второ изречение			Член 16, първи и втори параграф
	Член 5, параграф 7, букви а), б) и в)			Член 18, букви а), б) и в)
	Член 5, параграф 8, първо изречение			Член 19, първи параграф
	Член 5, параграф 8, второ и трето изречение			Член 19, втори параграф
	Член 6, параграф 1, първа алинея			Член 24, параграф 1
	Член 6, параграф 1, втора алинея, първо, второ и трето тире			Член 25, букви а), б) и в)
	Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б)			Член 26, параграф 1, букви а) и б)
	Член 6, параграф 2, втора алинея			Член 26, параграф 2
	Член 6, параграф 3			Член 27
	Член 6, параграф 4			Член 28
	Член 6, параграф 5			Член 29
	Член 7, параграф 1, букви а) и б)			Член 30, първи и втори параграф
	Член 7, параграф 2			Член 60
	Член 7, параграф 3, първа и втора алинея			Член 61, първи и втори параграф
	Член 8, параграф 1, буква а), първо изречение			Член 32, първи параграф
	Член 8, параграф 1, буква а), второ и трето изречение			Член 36, първи и втори параграф
	Член 8, параграф 1, буква б)			Член 31
	Член 8, параграф 1, буква в), първа алинея			Член 37, параграф 1
	Член 8, параграф 1, буква в), втора алинея, първо тире			Член 37, параграф 2, първа алинея
	Член 8, параграф 1, буква в), втора алинея, второ и трето тире			Член 37, параграф 2, втора и трета алинея
	Член 8, параграф 1, буква в), трета алинея			Член 37, параграф 2, четвърта алинея
	Член 8, параграф 1, буква в), четвърта алинея			Член 37, параграф 3, първа алинея
	Член 8, параграф 1, буква в), пета алинея			—
	Член 8, параграф 1, буква в), шеста алинея			Член 37, параграф 3, втора алинея
	Член 8, параграф 1, буква г), първа и втора алинея			Член 38, параграфи 1 и 2
	Член 8, параграф 1, буква д), първо изречение			Член 39, първи параграф
	Член 8, параграф 1, буква д), второ и трето изречение			Член 39, втори параграф
	Член 8, параграф 2			Член 32, втори параграф
	Член 9, параграф 1			Член 43
	Член 9, параграф 2, уводно изречение			—
	Член 9, параграф 2, буква а)			Член 45
	Член 9, параграф 2, буква б)			Член 46
	Член 9, параграф 2, буква в), първо и второ тире			Член 52, букви а) и б)
	Член 9, параграф 2, буква в), трето и четвърто тире			Член 52, буква в)
	Член 9, параграф 2, буква д), от първо до шесто тире			Член 56, параграф 1, букви а)—е)
	Член 9, параграф 2, буква д), седмо тире			Член 56, параграф 1, буква л)
	Член 9, параграф 2, буква д), осмо тире			Член 56, параграф 1, буква ж)
	Член 9, параграф 2, буква д), девето тире			Член 56, параграф 1, буква з)
	Член 9, параграф 2, буква д), десето тире, първо изречение			Член 56, параграф 1, буква и)
	Член 9, параграф 2, буква д), десето тире, второ изречение			Член 24, параграф 2
	Член 9, параграф 2, буква д), десето тире, трето изречение			Член 56, параграф 1, буква и)
	Член 9, параграф 2, буква д), единадесето и дванадесето тире			Член 56, параграф 1, букви й) и к)
	Член 9, параграф 2, буква е)			Член 57, параграф 1
	Член 9, параграф 3			Член 58, първи и втори параграф
	Член 9, параграф 3, букви а) и б)			Член 58, първи параграф, букви а) и б)
	Член 9, параграф 4			Член 59, параграфи 1 и 2
	Член 10, параграф 1, букви а) и б)			Член 62, точки 1 и 2
	Член 10, параграф 2, първа алинея, първо изречение			Член 63
	Член 10, параграф 2, първа алинея, второ и трето изречение			Член 64, параграфи 1 и 2
	Член 10, параграф 2, втора алинея			Член 65
	Член 10, параграф 2, трета алинея, първо, второ и трето тире			Член 66, букви а), б) и в)
	Член 10, параграф 3, първа алинея, първо изречение			Член 70
	Член 10, параграф 3, първа алинея, второ изречение			Член 71, параграф 1, първа алинея
	Член 10, параграф 3, втора алинея			Член 71, параграф 1, втора алинея
	Член 10, параграф 3, трета алинея			Член 71, параграф 2
	Член 11, дял А, параграф 1, буква а)			Член 73
	Член 11, дял А, параграф 1, буква б)			Член 74
	Член 11, дял А, параграф 1, буква в)			Член 75
	Член 11, дял А, параграф 1, буква г)			Член 77
	Член 11, дял А, параграф 2, буква а)			Член 78, първи параграф, буква а)
	Член 11, дял А, параграф 2, буква б), първо изречение			Член 78, първи параграф, буква б)
	Член 11, дял А, параграф 2, буква б), второ изречение			Член 78, втори параграф
	Член 11, дял А, параграф 3, букви а) и б)			Член 79, първи параграф, букви а) и б) Член 87, букви а) и б)
	Член 11, дял А, параграф 3, буква в), първо изречение			Член 79, първи параграф, буква в)
	Член 11, дял А, параграф 3, буква в), второ изречение			Член 79, втори параграф
	Член 11, дял А, параграф 4, първа и втора алинея			Член 81, първи и втори параграф
	Член 11, дял А, параграф 5			Член 82
	Член 11, дял А, параграф 6, първа алинея, първо и второ изречение			Член 80, параграф 1, първа алинея
	Член 11, дял А, параграф 6, първа алинея, трето изречение			Член 80, параграф 1, втора алинея
	Член 11, дял А, параграф 6, втора алинея			Член 80, параграф 1, първа алинея
	Член 11, дял А, параграф 6, трета алинея			—Член 80, параграф 2
	Член 11, дял А, параграф 6, четвърта алинея			Член 80, параграф 3
	Член 11, дял А, параграф 7, първа и втора алинея			Член 72, първи и втори параграф
	Член 11, дял Б, параграф 1			Член 85
	Член 11, дял Б, параграф 3, буква а)			Член 86, параграф 1, буква а)
	Член 11, дял Б, параграф 3, буква б), първа алинея			Член 86, параграф 1, буква б)
	Член 11, дял Б, параграф 3, буква б), втора алинея			Член 86, параграф 2
	Член 11, дял Б, параграф 3, буква б), трета алинея			Член 86, параграф 1, буква б)
	Член 11, дял Б, параграф 4			Член 87
	Член 11, дял Б, параграф 5			Член 88
	Член 11, дял Б, параграф 6, първа и втора алинея			Член 89, първи и втори параграф
	Член 11, дял В, параграф 1, първа и втора алинея			Член 90, параграфи 1 и 2
	Член 11, дял В, параграф 2, първа алинея			Член 91, параграф 1
	Член 11, дял В, параграф 2, втора алинея, първо и второ изречение			Член 91, параграф 2, първа и втора алинея
	Член 11, дял В, параграф 3, първо и второ тире			Член 92, букви а) и б)
	Член 12, параграф 1			Член 93, първи параграф
	Член 12, параграф 1, буква а)			Член 93, втори параграф, буква а)
	Член 12, параграф 1, буква б)			Член 93, втори параграф, буква в)
	Член 12, параграф 2, първо и второ тире			Член 95, първи и втори параграф
	Член 12, параграф 3, буква а), първа алинея, първо изречение			Член 96
	Член 12, параграф 3, буква а), първа алинея, второ изречение			Член 97, параграф 1
	Член 12, параграф 3, буква а), втора алинея			Член 97, параграф 2
	Член 12, параграф 3, буква а), трета алинея, първо изречение			Член 98, параграф 1
	Член 12, параграф 3, буква а), трета алинея, второ изречение			Член 98, параграф 2, първа алинея Член 99, параграф 1
	Член 12, параграф 3, буква а), четвърта алинея			Член 98, параграф 2, втора алинея
	Член 12, параграф 3, буква б), първо изречение			Член 102, първи параграф
	Член 12, параграф 3, буква б), втори, трето и четвърто изречение			Член 102, втори параграф
	Член 12, параграф 3, буква в), първа алинея			Член 103, параграф 1
	Член 12, параграф 3, буква в), втора алинея, първо и второ тире			Член 103, параграф 2, букви а) и б)
	Член 12, параграф 4, първа алинея			Член 99, параграф 2
	Член 12, параграф 4, втора алинея, първо и второ изречение			Член 100, първи и втори параграф
	Член 12, параграф 4, трета алинея			Член 101
	Член 12, параграф 5			Член 94, параграф 2
	Член 12, параграф 6			Член 105
	Член 13, дял А, параграф 1, уводно изречение			Член 131
	Член 13, дял А, параграф 1, букви а)—н)			Член 132, параграф 1, букви а)—н)
	Член 13, дял А, параграф 1, буква о), първо изречение			Член 132, параграф 1, буква о)
	Член 13, дял А, параграф 1, буква о), второ изречение			Член 132, параграф 2
	Член 13, дял А, параграф 1, букви п) и р)			Член 132, параграф 1, букви п) и р)
	Член 13, дял А, параграф 2, буква а), от първо до четвърто тире			Член 133, букви а)—г)
	Член 13, дял А, параграф 2, буква б), първо и второ тире			Член 134, букви а) и б)
	Член 13, дял Б, уводно изречение			Член 131
	Член 13, дял Б, буква а)			Член 135, параграф 1, буква а)
	Член 13, дял Б, буква б), първа алинея			Член 135, параграф 1, буква л)
	Член 13, дял Б, буква б), първа алинея, точки 1—4			Член 135, параграф 2, първа алинея, букви а)—г)
	Член 13, дял Б, буква б), втора алинея			Член 135, параграф 2, втора алинея
	Член 13, дял Б, буква в)			Член 136, букви а) и б)
	Член 13, дял Б, буква г)			—
	Член 13, дял Б, буква г), точки 1—5			Член 135, параграф 1, буква б)—е)
	Член 13, дял Б, буква г), точка 5, първо и второ тире			Член 135, параграф 1, буква е)
	Член 13, дял Б, буква г), точка 6			Член 135, параграф 1, буква ж)
	Член 13, дял Б, букви д)—з)			Член 135, параграф 1, букви з)—к)
	Член 13, дял В, първа алинея, буква а)			Член 137, параграф 1, буква г)
	Член 13, дял В, първа алинея, буква б)			Член 137, параграф 1, букви а), б) и в)
	Член 13, дял В, втора алинея			Член 137, параграф 2, първа и втора алинея
	Член 14, параграф 1, уводно изречение			Член 131
	Член 14, параграф 1, буква а)			Член 140, буква а)
	Член 14, параграф 1, буква г), първа и втора алинея			Член 143, букви б) и в)
	Член 14, параграф 1, буква д)			Член 143, буква д)
	Член 14, параграф 1, буква ж), от първо до четвърто тире			Член 143, букви е)—и)
	Член 14, параграф 1, буква з)			Член 143, буква й)
	Член 14, параграф 1, буква и)			Член 144
	Член 14, параграф 1, буква й)			Член 143, буква к)
	Член 14, параграф 1, буква к)			Член 143, буква л)
	Член 14, параграф 2, първа алинея			Член 145, параграф 1
	Член 14, параграф 2, втора алинея, първо, второ и трето тире			Член 145, параграф 2, първа, втора и трета алинея
	Член 14, параграф 2, трета алинея			Член 145, параграф 3
	Член 15, уводно изречение			Член 131
	Член 15, точка 1			Член 146, параграф 1, буква а)
	Член 15, точка 2, първа алинея			Член 146, параграф 1, буква б)
	Член 15, точка 2, втора алинея, първо и второ тире			Член 147, параграф 1, първа алинея, букви а) и б)
	Член 15, точка 2, втора алинея, трето тире, първата част от изречението			Член 147, параграф 1, първа алинея, буква в)
	Член 15, точка 2, втора алинея, трето тире, втората част от изречението			Член 147, параграф 1, втора алинея
	Член 15, точка 2, трета алинея, първо и второ тире			Член 147, параграф 2, първа и втора алинея
	Член 15, точка 2, четвърта алинея			Член 147, параграф 2, трета алинея
	Член 15, точка 3			Член 146, параграф 1, буква г)
	Член 15, точка 4, първа алинея, букви а) и б)			Член 148, буква а)
	Член 15, точка 4, първа алинея, буква в)			Член 148, буква б)
	Член 15, точка 4, втора алинея, първо и второ изречение			Член 150, параграфи 1 и 2
	Член 15, точка 5			Член 148, буква в)
	Член 15, точка 6			Член 148, буква е)
	Член 15, точка 7			Член 148, буква д)
	Член 15, точка 8			Член 148, буква г)
	Член 15, точка 9			Член 148, буква ж)
	Член 15, точка 10, първа алинея, от първо до четвърто тире			Член 151, параграф 1, първа алинея, букви а)—г)
	Член 15, точка 10, втора алинея			Член 151, параграф 1, втора алинея
	Член 15, точка 10, трета алинея			Член 151, параграф 2
	Член 15, точка 11			Член 152
	Член 15, точка 12, първо изречение			Член 146, параграф 1, буква в)
	Член 15, точка 12, второ изречение			Член 146, параграф 2
	Член 15, точка 13			Член 146, параграф 1, буква д)
	Член 15, точка 14, първа и втора алинея			Член 153, първи и втори параграф
	Член 15, точка 15			Член 149
	Член 16, параграф 1			—
	Член 16, параграф 2			Член 164, параграф 1
	Член 16, параграф 3			Член 166
	Член 17, параграф 1			Член 167
	Член 17, параграфи 2, 3 и 4			—
	Член 17, параграф 5, първа и втора алинея			Член 173, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 17, параграф 5, трета алинея, букви а)—д)			Член 173, параграф 2, букви а)—д)
	Член 17, параграф 6			Член 176
	Член 17, параграф 7, първо и второ изречение			Член 177, първи и втори параграф
	Член 18, параграф 1			—
	Член 18, параграф 2, първа и втора алинея			Член 179, първи и втори параграф
	Член 18, параграф 3			Член 180
	Член 18, параграф 4, първа и втора алинея			Член 183, първи и втори параграф
	Член 19, параграф 1, първа алинея, първо тире			Член 174, параграф 1, първа алинея, буква а)
	Член 19, параграф 1, първа алинея, второ тире, първо изречение			Член 174, параграф 1, първа алинея, буква б)
	Член 19, параграф 1, първа алинея, второ тире, второ изречение			Член 174, параграф 1, втора алинея
	Член 19, параграф 1, втора алинея			Член 175, параграф 1
	Член 19, параграф 2, първо изречение			Член 174, параграф 2, буква а)
	Член 19, параграф 2, второ изречение			Член 174, параграф 2, букви а) и б)
	Член 19, параграф 2, трето изречение			Член 174, параграф 3
	Член 19, параграф 3, първа алинея, първо и второ изречение			Член 175, параграф 2, първа алинея
	Член 19, параграф 3, първа алинея, трето изречение			Член 175, параграф 2, втора алинея
	Член 19, параграф 3, втора алинея			Член 175, параграф 3
	Член 20, параграф 1, уводно изречение			Член 186
	Член 20, параграф 1, буква а)			Член 184
	Член 20, параграф 1, буква б), първата част от първото изречение			Член 185, параграф 1
	Член 20, параграф 1, буква б), втората част от първото изречение			Член 185, параграф 2, първа алинея
	Член 20, параграф 1, буква б), второ изречение			Член 185, параграф 2, втора алинея
	Член 20, параграф 2, първа алинея, първо изречение			Член 187, параграф 1, първа алинея
	Член 20, параграф 2, първа алинея, второ и трето изречение			Член 187, параграф 2, първа и втора алинея
	Член 20, параграф 2, втора и трета алинея			Член 187, параграф 1, втора и трета алинея
	Член 20, параграф 3, първа алинея, първо изречение			Член 188, параграф 1, първа алинея
	Член 20, параграф 3, първа алинея, второ изречение			Член 188, параграф 1, втора и трета алинея
	Член 20, параграф 3, първа алинея, трето изречение			Член 188, параграф 2
	Член 20, параграф 3, втора алинея			Член 188, параграф 2
	Член 20, параграф 4, първа алинея, от първо до четвърто тире			Член 189, букви а)—г)
	Член 20, параграф 4, втора алинея			Член 190
	Член 20, параграф 5			Член 191
	Член 20, параграф 6			Член 192
	Член 21			—
	Член 22			—
	Член 22а			Член 249
	Член 23, първи параграф			Член 211, първи параграф Член 260
	Член 23, втори параграф			Член 211, втори параграф
	Член 24, параграф 1			Член 281
	Член 24, параграф 2			Член 292
	Член 24, параграф 2, буква а), първа алинея			Член 284, параграф 1
	Член 24, параграф 2, буква а), втора и трета алинея			Член 284, параграф 2, първа и втора алинея
	Член 24, параграф 2, буква б), първо и второ изречение			Член 285, първи и втори параграф
	Член 24, параграф 2, буква в)			Член 286
	Член 24, параграф 3, първа алинея			Член 282
	Член 24, параграф 3, втора алинея, първо изречение			Член 283, параграф 2
	Член 24, параграф 3, втора алинея, второ изречение			Член 283, параграф 1, буква а)
	Член 24, параграф 4, първа алинея			Член 288, първи параграф, точки 1—4
	Член 24, параграф 4, втора алинея			Член 288, втори параграф
	Член 24, параграф 5			Член 289
	Член 24, параграф 6			Член 290
	Член 24, параграф 7			Член 291
	Член 24, параграф 8, букви а), б) и в)			Член 293, точки 1, 2 и 3
	Член 24, параграф 9			Член 294
	Член 24a, първи параграф, от първо до дванадесето тире			Член 287, точки 7—16
	Член 25, параграф 1			Член 296, параграф 1
	Член 25, параграф 2, от първо до осмо тире			Член 295, параграф 1, точки 1—8
	Член 25, параграф 3, първа алинея, първо изречение			Член 297, първи параграф, първо изречение и втори параграф
	Член 25, параграф 3, първа алинея, второ изречение			Член 298, първи параграф
	Член 25, параграф 3, първа алинея, трето изречение			Член 299
	Член 25, параграф 3, първа алинея, четвърто и пето изречение			Член 298, втори параграф
	Член 25, параграф 3, втора алинея			Член 297, първи параграф, второ изречение
	Член 25, параграф 4, първа алинея			Член 272, параграф 1, първа алинея, буква д)
	Член 25, параграф 5 и 6			—
	Член 25, параграф 7			Член 304
	Член 25, параграф 8			Член 301, параграф 2
	Член 25, параграф 9			Член 296, параграф 2
	Член 25, параграф 10			Член 296, параграф 3
	Член 25, параграфи 11 и 12			—
	Член 26, параграф 1, първо и второ изречение			Член 306, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 26, параграф 1, трето изречение			Член 306, параграф 2
	Член 26, параграф 2, първо и второ изречение			Член 307, първи и втори параграф
	Член 26, параграф 2, трето изречение			Член 308
	Член 26, параграф 3, първо и второ изречение			Член 309, първи и втори параграф
	Член 26, параграф 4			Член 310
	Член 26а, дял А, буква а), първа алинея			Член 311, параграф 1, точка 2
	Член 26а, дял А, буква а), втора алинея			Член 311, параграф 2
	Член 26a, дял А, букви б) и в)			Член 311, параграф 1, точки 3 и 4
	Член 26а, дял А, буква г)			Член 311, параграф 1, точка 1
	Член 26a, дял А, букви д) и е)			Член 311, параграф 1, точки 5 и 6
	Член 26a, дял А, буква ж), уводно изречение			Член 311, параграф 1, точка 7
	Член 26a, дял А, буква ж), първо и второ тире			Член 311, параграф 3
	Член 26a, дял Б, параграф 1			Член 313, параграф 1
	Член 26a, дял Б, параграф 2			Член 314
	Член 26a, дял Б, параграф 2, първо и второ тире			Член 314, букви а)—г)
	Член 26a, дял Б, параграф 3, първа алинея, първо и второ изречение			Член 315, първи и втори параграф
	Член 26a, дял Б, параграф 3, втора алинея			Член 312
	Член 26a, дял Б, параграф 3, втора алинея, първо и второ тире			Член 312, точки 1 и 2
	Член 26a, дял Б, параграф 4, първа алинея			Член 316, параграф 1
	Член 26a, дял Б, параграф 4, първа алинея, букви а), б) и в)			Член 316, параграф 1, букви а), б) и в)
	Член 26a, дял Б, параграф 4, втора алинея			Член 316, параграф 2
	Член 26a, дял Б, параграф 4, трета алинея, първо и второ изречение			Член 317, първи и втори параграф
	Член 26a, дял Б, параграф 5			Член 321
	Член 26a, дял Б, параграф 6			Член 323
	Член 26a, дял Б, параграф 7			Член 322
	Член 26a, дял Б, параграф 7, буква а), б) и в)			Член 322, букви а), б) и в)
	Член 26a, дял Б, параграф 8			Член 324
	Член 26a Б, параграф 9			Член 325
	Член 26a, дял Б, параграф 10 първа и втора алинея			Член 318, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 26a, дял Б, параграф 10, трета алинея, първо и второ тире			Член 318, параграф 2, букви а) и б)
	Член 26a, дял Б, параграф 10, четвърта алинея			Член 318, параграф 3
	Член 26a, дял Б, параграф 11, първа алинея			Член 319
	Член 26a, дял Б, параграф 11, втора алинея, буква а)			Член 320, параграф 1, първа алинея
	Член 26a, дял Б, параграф 11, втора алинея, букви б) и в)			Член 320, параграф 1, втора алинея
	Член 26a, дял Б, параграф 11, трета алинея			Член 320, параграф 2
	Член 26a, дял В, параграф 1, уводно изречение			Член 333, параграф 1 Член 334
	Член 26a, дял В, параграф 1, от първо до четвърто тире			Член 334, букви а)—г)
	Член 26a, дял В, параграф 2, първо и второ тире			Член 336, букви а) и б)
	Член 26a, дял В, параграф 3			Член 337
	Член 26a, дял В, параграф 4, първа алинея, първо, второ и трето тире			Член 339, първи параграф, точки , букви а), б) и в)
	Член 26a, дял В, параграф 4, втора алинея			Член 339, втори параграф
	Член 26a, дял В, параграф 5, първа и втора алинея			Член 340, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 26a, дял В, параграф 5, трета алинея			Член 340, параграф 2
	Член 26a, дял В, параграф 6, първа алинея, първо и второ тире			Член 338, първи параграф, букви а) и б)
	Член 26a, дял В, параграф 6, втора алинея			Член 338, втори параграф
	Член 26a, дял В, параграф 7			Член 335
	Член 26a, дял Г, уводно изречение			—
	Член 26a, дял Г, буква а)			Член 313, параграф 2 Член 333, параграф 2
	Член 26a, дял Г, буква б)			Член 4, букви а) и в)
	Член 26a, дял Г, буква в)			Член 35 Член 139, параграф 3, първа алинея
	Член 26б, дял А, първа алинея, буква и), първо изречение			Член 344, параграф 1, точка 1
	Член 26б, дял А, първа алинея, i), второ изречение			Член 344, параграф 2
	Член 26б, дял А, първа алинея, ii), от първо до четвърто тире			Член 344, параграф 1, точка 2
	Член 26б, дял А, втора алинея			Член 344, параграф 3
	Член 26б, дял А, трета алинея			Член 345
	Член 26б, дял Б, първа алинея			Член 346
	Член 26б, дял Б, втора алинея			Член 347
	Член 26б, дял В, първа алинея			Член 348
	Член 26б, дял В, втора алинея, първо и второ изречение			Член 349, параграфи 1 и 2
	Член 26б, дял В, трета алинея			Член 350
	Член 26б, дял В, четвърта алинея			Член 351
	Член 26б, дял Г , параграф 1, букви а), б) и в)			Член 354, букви а), б) и в)
	Член 26б, дял Г, параграф 2			Член 355
	Член 26б, дял Д, първа и втора алинея			Член 356, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 26б, дял Д, трета и четвърта алинея			Член 356, параграфи 2 и 3
	Член 26б, дял Е, първо изречение			Член 198, параграфи 2 и 3
	Член 26б, дял Е, второ изречение			Членове 208 и 255
	Член 26б, дял Ж, параграф 1, първа алинея			Член 352
	Член 26б, дял Ж, параграф 1, втора алинея			—
	Член 26б, дял Ж, параграф 2, буква а)			Член 353
	Член 26б, дял Ж, параграф 2, буква б), първо и второ изречение			Член 198, параграф 1 и 3
	Член 26в, дял А, букви а)—д)			Член 358, точки 1—5
	Член 26в, дял Б, параграф 1			Член 359
	Член 26в, дял Б, параграф 2, първа алинея			Член 360
	Член 26в, дял Б, параграф 2, втора алинея, първата част от първото изречение			Член 361, параграф 1
	Член 26в, дял Б, параграф 2, втора алинея, втората част от първото изречение			Член 361, параграф 1, букви а)—д)
	Член 26в, дял Б, параграф 2, втора алинея, второ изречение			Член 361, параграф 2
	Член 26в, дял Б, параграф 3, първа и втора алинея			Член 362
	Член 26в, дял Б, параграф 4, букви а) д—г)			Член 363, букви а)—г)
	Член 26в, дял Б, параграф 5, първа алинея			Член 364
	Член 26в, дял Б, параграф 5, втора алинея			Член 365
	Член 26в, дял Б, параграф 6, първо изречение			Член 366, параграф 1, първа алинея
	Член 26в, дял Б, параграф 6, второ и трето изречение			Член 366, параграф 1, втора алинея
	Член 26в, дял Б, параграф 6, четвърто изречение			Член 366, параграф 2
	Член 26в, дял Б, параграф 7, първо изречение			Член 367, първи параграф
	Член 26в, дял Б, параграф 7, второ и трето изречение			Член 367, втори параграф
	Член 26в, дял Б, параграф 8			Член 368
	Член 26в, дял Б, параграф 9, първо изречение			Член 369, параграф 1
	Член 26в, дял Б, параграф 9, второ и трето изречение			Член 369, параграф 2, първа и втора алинея
	Член 26в, дял Б, параграф 10			Член 204, параграф 1, трета алинея
	Член 27, параграф 1, първо и второ изречение			Член 395, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 27, параграф 2, първо и второ изречение			Член 395, параграф 2, първа алинея
	Член 27, параграф 2, трето изречение			Член 395, параграф 2, втора алинея
	Член 27, параграфи 3 и 4			Член 395, параграфи 3 и 4
	Член 27, параграф 5			Член 394
	Член 28, параграф 1 и параграф 1а			—
	Член 28, параграф 2, уводно изречение			Член 109
	Член 28, параграф 2, буква а), първа алинея			Член 110, първи и втори параграф
	Член 28, параграф 2, буква а), втора алинея			—
	Член 28, параграф 2, буква а), трета алинея, първо изречение			Член 112, първи параграф
	Член 28, параграф 2, буква а), трета алинея, второ и трето изречение			Член 112, втори параграф
	Член 28, параграф 2, буква б)			Член 113
	Член 28, параграф 2, буква в), първо и второ изречение			Член 114, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 28, параграф 2, буква в), трето изречение			Член 114, параграф 2
	Член 28, параграф 2, буква г)			Член 115
	Член 28, параграф 2, буква д), първа и втора алинея			Член 118, първи и втори параграф
	Член 28, параграф 2, буква е)			Член 120
	Член 28, параграф 2, буква ж)			—
	Член 28, параграф 2, буква з), първа и втора алинея			Член 121, първи и втори параграф
	Член 28, параграф 2, буква и)			Член 122
	Член 28, параграф 2, буква й)			Член 117, параграф 2
	Член 28, параграф 2, буква к)			Член 116
	Член 28, параграф 3, буква а)			Член 370
	Член 28, параграф 3, буква б)			Член 371
	Член 28, параграф 3, буква в)			Член 391
	Член 28, параграф 3, буква г)			Член 372
	Член 28, параграф 3, буква д)			Член 373
	Член 28, параграф 3, буква е)			Член 392
	Член 28, параграф 3, буква ж)			Член 374
	Член 28, параграф 3а			Член 376
	Член 28, параграфи 4 и 5			Член 393, параграфи 1 и 2
	Член 28, параграф 6, първа алинея, първо изречение			Член 106, първи и втори параграф
	Член 28, параграф 6, първа алинея, второ изречение			Член 106, трети параграф
	Член 28, параграф 6, втора алинея, букви а), б) и в),			Член 107, първи параграф, букви а), б) и в)
	Член 28, параграф 6, втора алинея, буква г)			Член 107, втори параграф
	Член 28, параграф 6, трета алинея			Член 107, втори параграф
	Член 28, параграф 6, четвърта алинея, букви а), б) и в)			Член 108, букви а), б) и в)
	Член 28, параграф 6, пета и шеста алинея			—
	Член 28а, параграф 1, уводно изречение			Член 2, параграф 1
	Член 28а, параграф 1, буква а), първа алинея			Член 2, параграф 1, буква б), i)
	Член 28а, параграф 1, буква а), втора алинея			Член 3, параграф 1
	Член 28а, параграф 1, буква а), трета алинея			Член 3, параграф 3
	Член 28а, параграф 1, буква б)			Член 2, параграф 1, буква б), ii)
	Член 28а, параграф 1, буква в)			Член 2, параграф 1, буква б), iii)
	Член 28а, параграф 1а, буква а)			Член 3, параграф 1, буква а)
	Член 28а, параграф 1а, буква б), първа алинея, първо тире			Член 3, параграф 1, буква б)
	Член 28а, параграф 1а, буква б), първа алинея, второ и трето тире			Член 3, параграф 2, първа алинея, букви а) и б)
	Член 28а, параграф 1а, буква б), втора алинея			Член 3, параграф 2, втора алинея
	Член 28а, параграф 2, уводно изречение			—
	Член 28а, параграф 2, буква а)			Член 2, параграф 2, буква а), i), ii), и iii)
	Член 28а, параграф 2б), първа алинея			Член 2, параграф 2, точка б)
	Член 28а, параграф 2, буква б), първа алинея, първо и второ тире			Член 2, параграф 2, буква б), i), ii), и iii)
	Член 28а, параграф 2, буква б), втора алинея			Член 2, параграф 2, буква в)
	Член 28а, параграф 3, първа и втора алинея			Член 20, първи и втори параграф
	Член 28а, параграф 4, първа алинея			Член 9, параграф 2
	Член 28а, параграф 4, втора алинея, първо тире			Член 172, параграф 1, втора алинея
	Член 28а, параграф 4, втора алинея, второ тире			Член 172, параграф 1, първа алинея
	Член 28а, параграф 4, трета алинея			Член 172, параграф 2
	Член 28а, параграф 5, буква б), първа алинея			Член 17, параграф 1, първа алинея
	Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея,			Член 17, параграф 1, втора алинея и параграф 2, уводно изречение
	Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, първо тире			Член 17, параграф 2, букви а) и б)
	Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, второ тире			Член 17, параграф 2, буква в)
	Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, трето тире			Член 17, параграф 2, буква д)
	Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, пето, шесто и седмо тире			Член 17, параграф 2, букви е), ж) и з)
	Член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея, осмо тире			Член 17, параграф 2, буква г)
	Член 28а, параграф 5, буква б), трета алинея			Член 17, параграф 3
	Член 28а, параграф 6, първа алинея			Член 21
	Член 28а, параграф 6, втора алинея			Член 22
	Член 28а, параграф 7			Член 23
	Член 28б, дял А, параграф 1			Член 40
	Член 28б, дял А, параграф 2, първа и втора алинея			Член 41, първи и втори параграф
	Член 28б, дял А, параграф 2, трета алинея, първо и второ тире			Член 42, букви а) и б)
	Член 28б, дял Б, параграф 1, първа алинея, първо и второ тире			Член 33, параграф 1, букви а) и б)
	Член 28б, дял Б, параграф 1, втора алинея			Член 33, параграф 2
	Член 28б, дял Б, параграф 2, първа алинея			Член 34, параграф 1, буква а)
	Член 28б, дял Б, параграф 2, първа алинея, първо и второ тире			Член 34, параграф 1, букви б) и в)
	Член 28б, дял Б, параграф 2, втора алинея, първо и второ изречение			Член 34, параграф 2, първа и втора алинея
	Член 28б, дял Б, параграф 2, трета алинея, първо изречение			Член 34, параграф 3
	Член 28б, дял Б, параграф 2, трета алинея, второ и трето изречение			—
	Член 28б, дял Б, параграф 3, първа и втора алинея			Член 34, параграф 4, първа и втора алинея
	Член 28б, дял В, параграф 1, първо тире, първа алинея			Член 48, първи параграф
	Член 28б, дял В, параграф 1, първо тире, втора алинея			Член 49
	Член 28б, дял В, параграф 1, второ и трето тире			Член 48, втори и трети параграф
	Член 28б, дял В, параграфи 2 и 3			Член 47, първи и втори параграф
	Член 28б, дял В, параграф 4			Член 51
	Член 28б, дял Г			Член 53
	Член 28б, дял Д, параграф 1, първа и втора алинея			Член 50, първи и втори параграф
	Член 28б, дял Д, параграф 2, първа и втора алинея			Член 54, първи и втори параграф
	Член 28б, дял Д, параграф 3, първа и втора алинея			Член 44, първи и втори параграф
	Член 28б, дял Е, първи и втори параграф			Член 55, първи и втори параграф
	Член 28в, дял А, уводно изречение			Член 131
	Член 28в, дял А, буква а), първа алинея			Член 138, параграф 1
	Член 28в, дял А, буква а), втора алинея			Член 139, параграф 1, първа и втора алинея
	Член 28в, дял А, буква б)			Член 138, параграф 2, буква а)
	Член 28в, дял А, буква в), първа алинея			Член 138, параграф 2, буква б)
	Член 28в, дял А, буква в), втора алинея			Член 139, параграф 2
	Член 28в, дял А, буква г)			Член 138, параграф 2, буква в)
	Член 28в, дял Б, уводно изречение			Членове 131
	Член 28в, дял Б, букви а), б) и в)			Член 140, букви а), б) и в)
	Член 28в, дял В			Член 142
	Член 28в, дял Г, първа алинея			Член 143, буква г)
	Член 28в, дял Г, втора алинея			Член 131
	Член 28в, дял Д, точка 1, първо тире, заменящо член 16, параграф 1
	— параграф 1, първа алинея			Член 155
	— параграф 1, първа алинея, буква А			Член 157, параграф 1, буква а)
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, букви а), б) и в)			Член 156, параграф 1, букви а), б) и в)
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква г), първо и второ тире			Член 156, параграф 1, букви г) и д)
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), първа алинея			Член 157, параграф 1, буква б)
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), втора алинея, първо тире			Член 154
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), втора алинея, второ тире, първо изречение			Член 154
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), втора алинея, второ тире, второ изречение			Член 157, параграф 2
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), трета алинея, първо тире			—
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, първа алинея, буква д), трета алинея, втори, трето и четвърто тире			Член 158, параграф 1, букви а), б) и в)
	— параграф 1, първа алинея, буква Б, втора алинея			Член 156, параграф 2
	— параграф 1, първа алинея, буква В			Член 159
	— параграф 1, първа алинея, буква Г, първа алинея, букви а) и б)			Член 160, параграф 1, букви а) и б)
	— параграф 1, първа алинея, буква Г, втора алинея			Членове 160, параграф 2
	— параграф 1, първа алинея, буква Д, първо и второ тире			Член 161, букви а) и б)
	— параграф 1, втора алинея			Член 202
	— параграф 1, трета алинея			Член 163
	Член 28в, дял Д, точка 1, второ тире, вмъква се параграф 1а в член 16
	— параграф 1a			Член 162
	Член 28в, дял Д, точка 2, първо тире, изменящ член 16, параграф 2
	— параграф 2, първа алинея			Член 164, параграф 1
	Член 28в, дял Д, точка 2, второ тире, вмъкват се втора и трета алинея в член 16, параграф 2
	— параграф 2, втора алинея			Член 164, параграф 2
	— параграф 2, трета алинея			Член 165
	Член 28в, дял Д, точка 3, от първо до пето тире			Член 141, букви а)—д)
	Член 28г, параграф 1, първо и второ изречение			Член 68, първи и втори параграф
	Член 28г, параграфи 2 и 3			Член 69, параграфи 1 и 2
	Член 28г, параграф 4, първа и втора алинея			Член 67, параграфи 1 и 2
	Член 28д, параграф 1, първа алинея			Член 83
	Член 28д, параграф 1, втора алинея, първо и второ изречение			Член 84, параграфи 1 и 2
	Член 28д, параграф 2			Член 76
	Член 28д, параграф 3			Член 93, втори параграф, буква б)
	Член 28д, параграф 4			Член 94, параграф 1
	Член 28е, точка 1, заменящ член 17, параграфи 2, 3 и 4
	— параграф 2, буква а)			Член 168, буква а)
	— параграф 2, буква б)			Член 168, буква д)
	— параграф 2, буква в)			Член 168, букви б) и г)
	— параграф 2, буква г)			Член 168, буква в)
	— параграф 3, букви а), б) и в)			Член 169, букви а), б) и в) Член 170, букви а) и б)
	— параграф 4, първа алинея, първо тире			Член 171, параграф 1, първа алинея
	— параграф 4, първа алинея, второ тире			Член 171, параграф 2, първа алинея
	— параграф 4, втора алинея, точка а)			Член 171, параграф 1, втора алинея
	— параграф 4, втора алинея, буква б)			Член 171, параграф 2, втора алинея
	— параграф 4, втора алинея, буква в)			Член 171, параграф 3
	Член 28е, точка 2, заменящ член 18, параграф 1
	— параграф 1, буква а)			Член 178, буква а)
	— параграф 1, буква б)			Член 178, буква д)
	— параграф 1, буква в)			Член 178, букви б) и г)
	— параграф 1, буква г)			Член 178, буква е)
	— параграф 1, буква д)			Член 178, буква в)
	Член 28е, точка 3, вмъкващ параграф 3a в член 18
	— параграф 3a, първата част от изречението			Член 181
	— параграф 3a, втората част от изречението			Член 182
	Член 28ж, заменящ член 21
	— параграф 1, буква а), първа алинея			Член 193
	— параграф 1, буква а), втора алинея			Член 194, параграфи 1 и 2
	— параграф 1, буква б)			Член 196
	— параграф 1, буква в), първа алинея, първо, второ и трето тире			Член 197, параграф 1, букви а), б) и в)
	— параграф 1, буква в), втора алинея			Член 197, параграф 2
	— параграф 1, буква г)			Член 203
	— параграф 1, буква д)			Член 200
	— параграф 1, буква е)			Член 195
	— параграф 2			—
	— параграф 2, буква а), първо изречение			Член 204, параграф 1, първа алинея
	— параграф 2, буква а), второ изречение			Член 204, параграф 2
	— параграф 2, буква б)			Член 204, параграф 1, втора алинея
	— параграф 2, буква в), първа алинея			Член 199, параграф 1, букви а)—ж)
	— параграф 2, буква в), втора, трета и четвърта алинея			Член 199, параграф 2, 3 и 4
	— параграф 3			Член 205
	— параграф 4			Член 201
	Член 28з, заменящ член 22
	— параграф 1, буква а), първо и второ изречение			Член 213, параграф 1, първа и втора алинея
	— параграф 1, буква б)			Член 213, параграф 2
	— параграф 1, буква в), първо тире, първо изречение			Член 214, параграф 1, буква а)
	— параграф 1, буква в), първо тире, второ изречение			Член 214, параграф 2
	— параграф 1, буква в), второ и трето тире			Член 214, параграф 1, букви б) и в)
	— параграф 1, буква г), първо и второ изречение			Член 215, първи и втори параграф
	— параграф 1, буква д)			Член 216
	— параграф 2, буква а)			Член 242
	— параграф 2, буква б), първо и второ тире			Член 243, параграфи 1 и 2
	— параграф 3, буква а), първа алинея, първо изречение			Член 220, точка 1
	— параграф 3, буква а), първа алинея, второ изречение			Член 220, точки 2 и 3
	— параграф 3, буква а), втора алинея			Член 220, точки 4 и 5
	— параграф 3, буква а), трета алинея, първо и второ изречение			Член 221, параграф 1, първа и втора алинея
	— параграф 3, буква а), четвърта алинея			Член 221, параграф 2
	— параграф 3, буква а), пета алинея, първо изречение			Член 219
	— параграф 3, буква а), пета алинея, второ изречение			Член 228
	— параграф 3, буква а), шеста алинея			Член 222
	— параграф 3, буква а), седма алинея			Член 223
	— параграф 3, буква а), осма алинея, първо и второ изречение			Член 224, параграфи 1 и 2
	— параграф 3, буква а), девета алинея, първо и второ изречение			Член 224, параграф 3, първа алинея
	— параграф 3, буква а), девета алинея, трето изречение			Член 224, параграф 3, втора алинея
	— параграф 3, буква а), десета алинея			Член 225
	— параграф 3, буква б), първа алинея, от първо до дванадесето тире			Член 226, точки 1—12
	— параграф 3, буква б), първа алинея, тринадесето тире			Член 226, точки 13 и 14
	— параграф 3, буква б), първа алинея, четиринадесето тире			Член 226, точка 15
	— параграф 3, буква б), втора алинея			Член 227
	— параграф 3, буква б), трета алинея			Член 229
	— параграф 3, буква б), четвърта алинея			Член 230
	— параграф 3, буква б), пета алинея			Член 231
	— параграф 3, буква в), първа алинея			Член 232
	— параграф 3, буква в), втора алинея, уводно изречение			Член 233, параграф 1, първа алинея
	— параграф 3, буква в), втора алинея, първо тире, първо изречение			Член 233, параграф 1, първа алинея, буква а)
	— параграф 3, буква в), втора алинея, първо тире, второ изречение			Член 233, параграф 2
	— параграф 3, буква в), втора алинея, второ тире, първо изречение			Член 233, параграф 1, първа алинея, буква б)
	— параграф 3, буква в), втора алинея, второ тире, второ изречение			Член 233, параграф 3
	— параграф 3, буква в), трета алинея, първо изречение			Член 233, параграф 1, втора алинея
	— параграф 3, буква в), трета алинея, второ изречение			Член 237
	— параграф 3, буква в), четвърта алинея, първо и второ изречение			Член 234
	— параграф 3, буква в), пета алинея			Член 235
	— параграф 3, буква в), шеста алинея			Член 236
	— параграф 3, буква г), първа алинея			Член 244
	— параграф 3, буква г), втора алинея, първо изречение			Член 245, параграф 1
	— параграф 3, буква г), втора алинея, второ и трето изречение			Член 245, параграф 2, първа и втора алинея
	— параграф 3, буква г), трета алинея, първо и второ изречение			Член 246, първи и втори параграф
	— параграф 3, буква г), четвърта, пета и шеста алинея			Член 247, параграфи 1, 2 и 3
	— параграф 3, буква г), седма алинея			Член 248
	— параграф 3, буква д), първа алинея			Членове 217 и 241
	— параграф 3, буква д), втора алинея			Член 218
	— параграф 4, буква а), първо и второ изречение			Член 252, параграф 1
	— параграф 4, буква а), трето и четвърто изречение			Член 252, параграф 2, първа и втора алинея
	— параграф 4, буква а), пето изречение			Член 250, параграф 2
	— параграф 4, буква б)			Член 250, параграф 1
	— параграф 4, буква в), първо тире, първа и втора алинея			Член 251, букви а) и б)
	— параграф 4, буква в), второ тире, първа алинея			Член 251, буква в)
	— параграф 4, буква в), второ тире, втора алинея			Член 251, букви г) и д)
	— параграф 5			Член 206
	— параграф 6, буква а), първо и второ изречение			Член 261, параграф 1
	— параграф 6, буква а), трето изречение			Член 261, параграф 2
	— параграф 6, буква б), първа алинея			Член 262
	— параграф 6, буква б), втора алинея, първо изречение			Член 263, параграф 1, първа алинея
	— параграф 6, буква б), втора алинея, второ изречение			Член 263, параграф 2
	— параграф 6, буква б), трета алинея, първо и второ тире			Член 264, параграф 1, букви а) и б)
	— параграф 6, буква б), трета алинея, трето тире, първо изречение			Член 264, параграф 1, буква г)
	— параграф 6, буква б), трета алинея, трето тире, второ изречение			Член 264, параграф 2, първа алинея
	— параграф 6, буква б), четвърта алинея, първо тире			Член 264, параграф 1, букви в) и д)
	— параграф 6, буква б), четвърта алинея, второ тире, първо изречение			Член 264, параграф 1, буква е)
	— параграф 6, буква б), четвърта алинея, второ тире, второ изречение			Член 264, параграф 2, втора алинея
	— параграф 6, буква б), пета алинея, първо и второ тире			Член 265, параграф 1, букви а) и б)
	— параграф 6, буква б), пета алинея, трето тире, първо изречение			Член 265, параграф 1, буква в)
	— параграф 6, буква б), пета алинея, трето тире, второ изречение			Член 265, параграф 2
	— параграф 6, буква в), първо тире			Член 263, параграф 1, втора алинея
	— параграф 6, буква в), второ тире			Член 266
	— параграф 6, буква г)			Член 254
	— параграф 6, буква д), първа алинея			Член 268
	— параграф 6, буква д), втора алинея			Член 259
	— параграф 7, първата част от изречението			Член 207, първи параграф Член 256 Член 267
	— параграф 7, втората част от изречението			Член 207, втори параграф
	— параграф 8, първа и втора алинея			Член 273, първи и втори параграф
	— параграф 9, буква а), първа алинея, първо тире			Член 272, параграф 1, първа алинея, буква в)
	— параграф 9, буква а), първа алинея, второ тире			Член 272, параграф 1, първа алинея, букви а) и г)
	— параграф 9, буква а), първа алинея, трето тире			Член 272, параграф 1, първа алинея, буква б)
	— параграф 9, буква а), втора алинея			Член 272, параграф 1, втора алинея
	— параграф 9, буква б)			Член 272, параграф 3
	— параграф 9, буква в)			Член 212
	— параграф 9, буква г), първа алинея, първо и второ тире			Член 238, параграф 1, букви а) и б)
	— параграф 9, буква г), втора алинея, от първо до четвърто тире			Член 238, параграф 2, букви а)—г)
	— параграф 9, буква г), трета алинея			Член 238, параграф 3
	— параграф 9, буква д), първа алинея			Член 239
	— параграф 9, буква д), втора алинея, първо и второ тире			Член 240, точки 1 и 2
	— параграф 10			Членове 209 и 257
	— параграф 11			Членове 210 и 258
	— параграф 12, уводно изречение			Член 269
	— параграф 12, буква а), първо, второ и трето тире			Член 270, букви а), б) и в)
	— параграф 12, буква б), първо, второ и трето тире			Член 271, букви а), б) и в)
	Член 28и вмъкващ трета алинея в член 24, параграф 3
	— параграф 3, трета алинея			Член 283, параграф 1, букви б) и в)
	Член 28й, точка 1, вмъкващ втора алинея в член 25, параграф 4
	— параграф 4, втора алинея			Член 272, параграф 2
	Член 28й, точка 2, заменящ член 25, параграфи 5 и 6
	— параграф 5, първа алинея, букви а), б) и в)			Член 300, точки 1, 2 и 3
	— параграф 5, втора алинея			Член 302
	— параграф 6, буква а), първа алинея, първо изречение			Член 301, параграф 1
	— параграф 6, буква а), първа алинея, второ изречение			Член 303, параграф 1
	— параграф 6, буква а), втора алинея, първо, второ и трето тире			Член 303, параграф 2, букви а), б) и в)
	— параграф 6, буква а), трета алинея			Член 303, параграф 3
	— параграф 6, буква б)			Член 301, параграф 1
	Член 28й, точка 3, вмъкващ втора алинея в член 25, параграф 9
	— параграф 9, втора алинея			Член 305
	Член 28к, точка 1, първа алинея			—
	Член 28к, точка 1, втора алинея, буква а)			Член 158, параграф 3
	Член 28к, точка 1, втора алинея, букви б) и в)			—
	Член 28к, точки 2, 3 и 4			—
	Член 28к, точка 5			Член 158, параграф 2
	Член 28л, първи параграф			—
	Член 28л, втори и трети параграф			Член 402, параграфи 1 и 2
	Член 28л, четвърти параграф			—
	Член 28м			Член 399, първи параграф
	Член 28н			—
	Член 28о, параграф 1, уводно изречение			Член 326, първи параграф
	Член 28о, параграф 1, буква а), първо изречение			Член 327, параграф 1 и 3
	Член 28о, параграф 1, буква а), второ изречение			Член 327, параграф 2
	Член 28о, параграф 1, буква б)			Член 328
	Член 28о, параграф 1, буква в), първо, второ и трето тире			Член 329, букви а), б) и в)
	Член 28о, параграф 1, буква г), първа и втора алинея			Член 330, първи и втори параграф
	Член 28о, параграф 1, буква д)			Член 332
	Член 28о, параграф 1, буква е)			Член 331
	Член 28о, параграф 1, буква ж)			Член 4б)
	Член 28о, параграф 1, буква з)			Член 35 Член 139, параграф 3, втора алинея
	Член 28о, параграф 2			Член 326, втори параграф
	Член 28о, параграф 3			Член 341
	Член 28о, параграф 4			—
	Член 28п, параграф 1, първо, второ и трето тире			Член 405, точки 1, 2 и 3
	Член 28п, параграф 2			Член 406
	Член 28п, параграф 3, първа алинея, първо и второ тире			Член 407, букви а) и б)
	Член 28п, параграф 3, втора алинея			—
	Член 28п, параграф 4, букви а)—г)			Член 408, параграф 1, букви а)—г)
	Член 28п, параграф 5, първо и второ тире			Член 408, параграф 2, букви а) и б)
	Член 28п, параграф 6			Член 409
	Член 28п, параграф 7, първа алинея, букви а), б) и в)			Член 410, параграф 1, букви а), б) и в)
	Член 28п, параграф 7, втора алинея, първо тире			—
	Член 28п, параграф 7, втора алинея, второ, трето и четвърто тире			Член 410, параграф 2, буква а), б) и в)
	Член 29, параграф 1—4			Член 398, параграф 1—4
	Член 29a			Член 397
	Член 30, параграф 1			Член 396, параграф 1
	Член 30, параграф 2, първо и второ изречение			Член 396, параграф 2, първа алинея
	Член 30, параграф 2, трето изречение			Член 396, параграф 2, втора алинея
	Член 30, параграф 3 и 4			Член 396, параграф 3 и 4
	Член 31, параграф 1			—
	Член 31, параграф 2			Член 400
	Член 33, параграф 1			Член 401
	Член 33, параграф 2			Член 2, параграф 3
	Член 33a, параграф 1, уводно изречение			Член 274
	Член 33a, параграф 1, буква а)			Член 275
	Член 33a, параграф 1, буква б)			Член 276
	Член 33a, параграф 1, буква в)			Член 277
	Член 33a, параграф 2, уводно изречение			Член 278
	Член 33a, параграф 2, буква а)			Член 279
	Член 33a, параграф 2, буква б)			Член 280
	Член 34			Член 404
	Член 35			Член 403
	Членове 36 и 37			—
	Член 38			Член 414
	Приложение А (I), точки 1 и 2			Приложение VII, точка 1, букви а) и б)
	Приложение А (I), точка 3			Приложение VII, точка 1, букви в) и г)
	Приложение А (II), точки 1—6			Приложение VII, точка 2, букви а)—е)
	Приложение А (III) и (IV)			Приложение VII, точки 3 и 4
	Приложение А(IV) , точки 1—4			Приложение VII, точка 4, букви а)—г)
	Приложение А (V)			Член 295, параграф 2
	Приложение Б, уводно изречение			Член 295, параграф 1, точка 5
	Приложение Б, от първо до девето тире			Приложение VIII, точки 1—9
	Приложение В			—
	Приложение Г, точки 1—13			Приложение I, точки 1—13
	Приложение Д, точка 2			Приложение X, част А, точка 1
	Приложение Д, точка 7			Приложение X, част А, точка 2
	Приложение Д, точка 11			Приложение X, част А, точка 3
	Приложение Д, точка 15			Приложение X, част А, точка 4
	Приложение Е, точка 1			Приложение X, част Б, точка 1
	Приложение Е, точка 2			Приложение X, част Б, точки 2, буква а)—й)
	Приложение Е, точки 5—8			Приложение X, част Б, точки 3—6
	Приложение Е, точка 10			Приложение X, част Б, точка 7
	Приложение Е, точка 12			Приложение X, част Б, точка 8
	Приложение Е, точка 16			Приложение X, част Б, точка 9
	Приложение Е, точка 17, първа и втора алинея			Приложение X, част Б, точка 10
	Приложение Е, точка 23			Приложение X, част Б, точка 11
	Приложение Е, точка 25			Приложение X, част Б, точка 12
	Приложение Е, точка 27			Приложение X, част Б, точка 13
	Приложение Ж, точки 1 и 2			Член 391
	Приложение З, първи параграф			Член 98, параграф 3
	Приложение З, втори параграф, уводно изречение			—
	Приложение З, втори параграф, точки 1—6			Приложение III, точки 1—6
	Приложение З, втори параграф, точка 7, първа и втора алинея			Приложение III, точки 7 и 8
	Приложение З, втори параграф, точки 8—17			Приложение III, точки 9—18
	Приложение И, уводно изречение			—
	Приложение И, буква а),от първо до седмо тире			Приложение IX, част А, точки 1—7
	Приложение И, буква б), първо и второ тире			Приложение IX, част Б, точки 1 и 2
	Приложение И, буква в)			Приложение IX, част C
	Приложение Й, уводно изречение			Приложение V, уводно изречение
	Приложение Й			Приложение V, точки 1—25
	Приложение К, точка 1, първо, второ и трето тире			Приложение IV, точка 1, букви а), б) и в)
	Приложение К, точки 2—5			Приложение IV, точки 2—5
	Приложение Л, първи параграф, точки 1—5			Приложение II, точки 1—5
	Приложение Л, втори параграф			Член 56, параграф 2
	Приложение M, точки а) —е)			Приложение VI, точки 1—6
		Член 1, точка 1, втора алинея от Директива 89/465/ЕИО		Член 133, втори параграф
		Член 2 от Директива 94/5/ЕО		Член 342
		Член 3, първо и второ изречение, от Директива 94/5/ЕО		Член 343, първи и втори параграф
		Член 4 от Директива 2002/38/ЕО		Член 56, параграф 3 Член 57, параграф 2 Член 357
		Член 5 от Директива 2002/38/ЕО		—
			Приложение VIII(II), точка 2, буква а) от Акта за присъединяване на Гърция	Член 287, точка 1
			Приложение VIII(II), точка 2, буква б) от Акта за присъединяване на Гърция	Член 375
			Приложение XXXII(IV), точка 3, буква а), първо тире и второ тире, първо изречение от Акта за присъединяване на Испания и Португалия	Член 287, точки 2 и 3
			Приложение XXXII(IV), точка 3, буква б), първа алинея от Акта за присъединяване на Испания и Португалия	Член 377
			Приложение XV(IX), точка 2, буква б), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 104
			Приложение XV(IX), точка 2, буква в), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 287, точка 4
			Приложение XV(IX), точка 2, буква е), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 117, параграф 1
			Приложение XV(IX), точка 2, буква ж), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 119
			Приложение XV(IX), точка 2, буква з), първа алинея, първо и второ тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 378, параграф 1
			Приложение XV(IX), точка 2, буква и), първа алинея, първо тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	—
			Приложение XV(IX), точка 2, буква и), първа алинея, второ и трето тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 378, параграф 2, букви а) и б)
			Приложение XV(IX), точка 2, буква й) от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 287, точка 5
			Приложение XV(IX), точка 2, буква л), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 111, буква а)
			Приложение XV(IX), точка 2, буква м), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 379, параграф 1
			Приложение XV(IX), точка 2, буква н), първа алинея, първо и второ тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 379, параграф 2
			Приложение XV(IX), точка 2, буква ч), първо тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 253
			Приложение XV(IX), точка 2, буква ч), второ тире от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 287, точка 6
			Приложение XV(IX), точка 2, буква щ), първа алинея от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 111, буква б)
			Приложение XV(IX), точка 2, буква aa), първа алинея, първо и второ тире, от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция	Член 380
			Протокол № 2 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция относно островите Аеланд	Член 6, параграф 1, буква г)
			Приложение V(5), точка 1, буква а) от Акта от 2003 г. за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия	Член 123
			Приложение V(5), точка 1, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 381
			Приложение VI(7), точка 1, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 124
			Приложение VI(7), точка 1, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 382
			Приложение VII(7), точка 1, първа и втора алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 125, параграфи 1 и 2
			Приложение VII(7), точка 1, трета алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	—
			Приложение VII(7), точка 1, четвърта алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 383, буква а)
			Приложение VII(7), точка 1, пета алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	—
			Приложение VII(7), точка 1, шеста алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 383, буква б)
			Приложение VIII(7), точка 1, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г.	—
			Приложение VIII(7), точка 1, буква б), втора алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 384, буква а)
			Приложение VIII(7), точка 1, трета алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 384, буква б)
			Приложение IX(8), точка 1 от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 385
			Приложение X(7), точка 1, буква а), i) и ii) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 126, букви а) и б)
			Приложение X(7), точка 1, буква в) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 386
			Приложение XI(7), точка 1 от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 127
			Приложение XI(7), точка 2, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 387, буква в)
			Приложение XI(7), точка 2, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 387, буква а)
			Приложение XI(7), точка 2, буква в) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 387, буква б)
			Приложение XII(9), точка 1, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 128, параграфи 1 и 2
			Приложение XII(9), точка 1, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 128, параграфи 3, 4 и 5
			Приложение XII(9), точка 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 388
			Приложение XIII(9), точка 1, буква а) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 129, параграфи 1 и 2
			Приложение XIII(9), точка 1, буква б) от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 389
			Приложение XIV(7), първа алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 130, букви а) и б)
			Приложение XIV(7), втора алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	—
			Приложение XIV(7), трета алинея от Акта за присъединяване от 2003 г.	Член 390

( 1 ) ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/98/ЕО (ОВ L 221, 12.8.2006 г., стр. 9).

( 2 ) ОВ L 71, 14.4.1967 г., стр. 1301. Директива, последно изменена с Директива 69/463/ЕИО (ОВ L 320, 20.12.1969 г., стр. 34).

( 4 ) ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/106/ЕО (ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 30).

( 5 ) Директива 69/169/ЕИО на Съвета от 28 май 1969 г. за хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно освобождаване от данък върху оборота и акциз при внос при международните пътувания (ОВ L 133, 4.6.1969 г., стр. 6). Директива, последно изменена с Директива 2005/93/ЕО (ОВ L 346, 29.12.2005 г., стр. 16).

( 6 ) Директива 83/181/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. за определяне на обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388/ЕИО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 38). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

( 7 ) Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 г. относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия) (ОВ L 286, 17.10.2006 г., стр. 15).

( 8 ) Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно уеднаквяване на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчни субекти, които не са установени на територията на Общността (ОВ L 326, 21.11.1986 г., стр. 40).

( 9 ) Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за установяване на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавена стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр 23).

( 11 ) Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (ОВ L 73, 19.03.1976 г., стр. 18). Директивата, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

( 12 ) Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 885/2004 (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 1).

( 13 ) Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (ОВ L 84, 31.3.2010 г., стр. 1).

( 14 ) Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стp. 1).

( 17 ) ОВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1303/67. Директива, отменена с Директива 77/388/ЕИО.

		Официален вестник
		No	page	date
M1	ДИРЕКТИВА 2006/138/ЕО НА СЪВЕТА от 19 декември 2006 година	L 384	92	29.12.2006
►M2	ДИРЕКТИВА 2007/75/ЕО НА СЪВЕТА от 20 декември 2007 година	L 346	13	29.12.2007
►M3	ДИРЕКТИВА 2008/8/ЕО НА СЪВЕТА от 12 февруари 2008 година	L 44	11	20.2.2008
►M4	ДИРЕКТИВА 2008/117/ЕО НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година	L 14	7	20.1.2009
►M5	ДИРЕКТИВА 2009/47/ЕО НА СЪВЕТА от 5 май 2009 година	L 116	18	9.5.2009
►M6	ДИРЕКТИВА 2009/69/ЕО НА СЪВЕТА от 25 юни 2009 година	L 175	12	4.7.2009
►M7	ДИРЕКТИВА 2009/162/ЕС НА СЪВЕТА от 22 декември 2009 година	L 10	14	15.1.2010
►M8	ДИРЕКТИВА 2010/23/ЕС НА СЪВЕТА от 16 март 2010 година	L 72	1	20.3.2010
►M9	ДИРЕКТИВА 2010/45/ЕС НА СЪВЕТА от 13 юли 2010 година	L 189	1	22.7.2010
►M10	ДИРЕКТИВА 2010/88/ЕС НА СЪВЕТА от 7 декември 2010 година	L 326	1	10.12.2010

СЪДЪРЖАНИЕ
ДЯЛ I —	ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ
ДЯЛ II —	ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ
ДЯЛ III —	ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
ДЯЛ IV —	ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ
Глава 1 —	Доставка на стоки
Глава 2 —	Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 3 —	Доставка на услуги
Глава 4 —	Внос на стоки
ДЯЛ V —	МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ
Глава 1 —	Място на доставката на стоки
Раздел 1 —	Доставка на стоки без превоз
Раздел 2 —	Доставка на стоки с превоз
Раздел 3 —	Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове
Раздел 4 —	Доставка на стоки чрез системи за разпределение
Глава 2 —	Място на вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 3 —	Място на доставка на услуги
Раздел 1 —	Определения
Раздел 2 —	Общи правила
Раздел 3 —	Специални разпоредби
Подраздел 1 —	Доставка на услуги от посредници
Подраздел 2 —	Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти
Подраздел 3 —	Доставка на транспортни услуги
Подраздел 4 —	Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни и други подобни услуги, спомагателни услуги при транспорт и оценки на и работа върху движимо имущество
Подраздел 5 —	Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги
Подраздел 6 —	Наем на превозни средства
Подраздел 7 —	Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги за потребление на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове
Подраздел 8 —	Доставка на електронни услуги на данъчно незадължени лица
Подраздел 9 —	Доставка на услуги на данъчно незадължени лица извън Общността
Подраздел 10 —	Предотвратяване на двойно данъчно облагане или необлагане
Глава 4 —	Място на внос на стоки
ДЯЛ VI —	ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС
Глава 1 —	Общи разпоредби
Глава 2 —	Доставка на стоки или услуги
Глава 3 —	Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 4 —	Внос на стоки
ДЯЛ VII —	ДАНЪЧНА ОСНОВА
Глава 1 —	Определение
Глава 2 —	Доставка на стоки или услуги
Глава 3 —	Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 4 —	Внос на стоки
Глава 5 —	Други разпоредби
ДЯЛ VIII —	ДАНЪЧНИ СТАВКИ
Глава 1 —	Прилагане на данъчни ставки
Глава 2 —	Структура и размер на данъчните ставки
Раздел 1 —	Стандартна данъчна ставка
Раздел 2 —	Намалени ставки
Раздел 3 —	Специални разпоредби
Глава 3 —	Временни разпоредби за специални трудоемки услуги
Глава 4 —	Специални разпоредби, прилагани до приемането на окончателен режим
Глава 5 —	Временни разпоредби
ДЯЛ IХ —	ОСВОБОЖДАВАНИЯ
Глава 1 —	Общи разпоредби
Глава 2 —	Освобождавания за някои дейности от обществен интерес
Глава 3 —	Освобождавания в полза на други дейности
Глава 4 —	Освобождавания на вътреобщностни сделки
Раздел 1 —	Освобождавания, свързани с доставка на стоки
Раздел 2 —	Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки
Раздел 3 —	Освобождавания на някои услуги за транспорт
Глава 5 —	Освобождавания при внос
Глава 6 —	Освобождавания при износ
Глава 7 —	Освобождавания, свързани с международен транспорт
Глава 8 —	Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ
Глава 9 —	Освобождавания на доставката на услуги от посредници
Глава 10 —	Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки
Раздел 1 —	Митнически складове, складове различни от митнически складове и други подобни режими
Раздел 2 —	Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки
Раздел 3 —	Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2
ДЯЛ Х —	ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА
Глава 1 —	Възникване и обхват на правото на приспадане
Глава 2 —	Пропорционално приспадане
Глава 3 —	Ограничения на правото на приспадане
Глава 4 —	Правила, регулиращи правото на приспадане
Глава 5 —	Корекции на приспаданията
ДЯЛ ХI —	ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Глава 1 —	Задължение за плащане
Раздел 1 —	Лица — платци на ДДС на данъчните органи
Раздел 2 —	Режими за плащане
Глава 2 —	Идентификация
Глава 3 —	Фактуриране
Раздел 1 —	Определение
Раздел 2 —	Понятие за фактура
Раздел 3 —	Издаване на фактури
Раздел 4 —	Съдържание на фактурите
Раздел 5 —	Изпращане на фактури по електронен път
Раздел 6 —	Мерки за опростяване
Глава 4 —	Счетоводна отчетност
Раздел 1 —	Определение
Раздел 2 —	Общи задължения
Раздел 3 —	Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури
Раздел 4 —	Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка
Глава 5 —	Данъчни декларации
Глава 6 —	►C1 Обобщени декларации ◄
Глава 7 —	Други разпоредби
Глава 8 —	Задължения, свързани с определен внос и износ
Раздел 1 —	Внос
Раздел 2 —	Износ
ДЯЛ ХII —	СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ
Глава 1 —	Специален режим за малки предприятия
Раздел 1 —	Опростена процедура за начисляване и събиране на данък
Раздел 2 —	Освобождавания и прагови освобождавания
Раздел 3 —	Докладване и преразглеждане
Глава 2 —	Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители
Глава 3 —	Специален режим за туристически агенти
Глава 4 —	Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети
Раздел 1 —	Дефиниции
Раздел 2 —	Специални режими за данъчнозадължени дилъри
Подраздел 1 —	Режим за облагане на маржа на печалбата
Подраздел 2 —	Преходен режим за превозни средства втора употреба
Раздел 3 —	Специален режим за продажба чрез публичен търг
Раздел 4 —	Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци
Глава 5 —	Специален режим за инвестиционно злато
Раздел 1 —	Общи разпоредби
Раздел 2 —	Освобождаване от ДДС
Раздел 3 —	Възможност за избор по отношение на данъчно облагане
Раздел 4 —	Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета
Раздел 5 —	Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато
Глава 6 —	Специален режим за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи електронни услуги на данъчно незадължени лица
Раздел 1 —	Общи разпоредби
Раздел 2 —	Специален режим за услуги, предоставяни по електронен път
ДЯЛ ХIII —	ДЕРОГАЦИИ
Глава 1 —	Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим
Раздел 1 —	Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г.
Раздел 2 —	Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.
Раздел 3 —	Разпоредби, общи за раздели 1 и 2
Глава 2 —	Дерогации, подлежащи на одобрение
Раздел 1 —	Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане и избягване на данъци
Раздел 2 —	Международни споразумения
ДЯЛ ХIV —	РАЗНИ
Глава 1 —	Мерки за прилагане
Глава 2 —	Комитет по ДДС
Глава 3 —	Обменни курсове
Глава 4 —	Други данъци, мита и такси
ДЯЛ ХV —	ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Глава 1 —	Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки
Глава 2 —	Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз
Глава 3 —	Транспониране и влизане в сила
ПРИЛОЖЕНИЕ I —	СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 1, ТРЕТА АЛИНЕЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ II —	ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 58 И В ЧЛЕН 59, ПЪРВИ ПАРАГРАФ, БУКВА К)
ПРИЛОЖЕНИЕ III —	СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ЗА КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ НАМАЛЕНИТЕ СТАВКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 98
ПРИЛОЖЕНИЕ IV —	СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 106
ПРИЛОЖЕНИЕ V —	КАТЕГОРИИ НА СТОКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ СКЛАДОВИ РЕЖИМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ РЕЖИМ НА МИТНИЧЕСКИ СКЛАД, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 160, ПАРАГРАФ 2
ПРИЛОЖЕНИЕ VI —	СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 199, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Г)
ПРИЛОЖЕНИЕ VII —	СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 4
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII —	ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 5
ПРИЛОЖЕНИЕ IХ —	ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ПРЕДМЕТИ И АНТИКВАРНИ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 311, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКИ 2, 3 И 4
Част А —	Произведения на изкуството
Част Б —	Колекционерски предмети
Част В —	Антикварни предмети
ПРИЛОЖЕНИЕ Х —	СПИСЪК НА СДЕЛКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ ДЕРОГАЦИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 370 И 371, И ЧЛЕНОВЕ 375—390
Част А —	Сделки, които държавите-членки могат да продължат да облагат
Част Б —	Сделки, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС
ПРИЛОЖЕНИЕ ХI
Част А —	Отменените директиви с последващите им изменения
Част Б —	Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 411)
ПРИЛОЖЕНИЕ ХII —	ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

►C1	Поправка, ОВ L 074, 19.3.2011, 3 (2006/112)
►C2	Поправка, ОВ L 089, 5.4.2011, 26 (2008/8)