Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

ДИРЕКТИВА 2005/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно признаването на професионалните квалификации

Настоящата директива установява реда за признаване от държава-членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия с притежаване на определени професионални квалификации (наричана по-нататък в текста „приемаща държава-членка“), с цел достъп до тази професия и нейното упражняване, на професионални квалификации, придобити в една или повече други държави-членки (наричана/наричани по-нататък в текста държава-членка по произход), и който ред позволява на титуляра на споменатите квалификации да упражнява там същата професия.

Настоящата директива установява също така правила относно частичния достъп до регламентирана професия и признаването на стажове за усвояване на професията в друга държава-членка.

1. Настоящата директива се прилага към всички граждани на държава-членка, включително упражняващите свободни професии, които желаят да упражняват регламентирана професия в друга държава-членка, различна от държавата, в която са придобили своите професионални квалификации, като самостоятелно заети или като заети лица.

Настоящата директива се прилага също така за всички граждани на държава-членка, които са преминали стаж за усвояване на професията извън държавата-членка по произход.

2. Всяка държава-членка може да допусне граждани на държава-членка, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, които не са придобити в държава-членка, да упражняват регламентирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), на своята територия в съответствие със собствената ѝ нормативна уредба. Що се отнася до професиите по дял III, глава III, това първоначално признаване трябва да е съобразено с минималните квалификационни изисквания, предвидени в тази глава.

3. Когато, за определена регламентирана професия, в отделен правен инструмент на Общностното право, са предвидени други специални правила, пряко свързани с признаване на професионални квалификации, съответните разпоредби на настоящата директива не се прилагат.

4. Настоящата директива не се прилага за нотариусите, назначени с официален държавен акт.

Структурата и равнището на професионалното обучение, пробният или професионалният стаж се определят от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на заинтересованата държава-членка или се контролират или утвърждават от органа, определен за тази цел;

Статутът в приемащата държава-членка на лицето в период на контролиран стаж, по-специално, що се отнася до правото на местопребиваване, както и до задълженията, социалните права и обезпечения, помощите и трудовото възнаграждение, се определя от компетентните органи на тази държава-членка, в съответствие с приложимото законодателство на Общността;

С цел да се позволи провеждането на този изпит компетентните органи съставят списък на областите, които, въз основа на сравнение между образованието и обучението, изисквано в приемащата държавата-членка, и това, получено от заявителя, не са обхванати от дипломата или други удостоверения за професионални квалификации, притежавани от заявителя.

Изпитът за правоспособност трябва да е съобразен с факта, че заявителят е квалифициран специалист в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която идва. Той обхваща области, които се избират измежду включените в списъка и чието познаване е съществено условие за способността да се упражнява съответната професия в приемащата държава-членка. Този изпит може също така да обхваща познаването на правилата за професионално поведение, приложими за съответните дейности в приемащата държава-членка.

Условията и редът за провеждане на изпита за правоспособност и статусът в приемащата държава-членка на заявителя, който желае да се подготви за изпита за правоспособност в тази държава-членка, се определят от компетентните органи в същата държава-членка;

2. Професия, упражнявана от членовете на сдружение или организация, изброени в Приложение I, се приравнява на регламентирана професия.

Сдруженията и организациите, посочени в първата алинея, имат за цел, по-специално, да способстват за, и да поддържат висок стандарт в съответната професионална област. За тази цел те се ползват от признаване под специална форма от държава-членка и издават удостоверения за професионални квалификации на своите членове, гарантират зачитането от страна на техните членове на правилата за професионално поведение, предписани от тях, и им предоставят правото да се ползват от професионално звание, съкращение или положение, отговарящо на тези професионални квалификации.

Във всеки случай, когато държава-членка признае сдружение или организация по първа алинея, тя уведомява Комисията. Комисията проверява дали сдружението или организацията изпълнява условията, предвидени във втора алинея. С цел надлежно да се отчетат регулаторните промени в държавите-членки на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в с цел актуализирането на приложение I, когато са изпълнени условията, определени във втора алинея.

Когато условията, определени във втора алинея, не са изпълнени, Комисията приема акт за изпълнение с цел отхвърляне на искането за актуализация на приложение I.

3. Удостоверения за професионални квалификации, издадени от трета държава, се считат за удостоверения за професионални квалификации, ако титулярът им има тригодишен професионален стаж по съответната професия на територията на държавата-членка, която е признала удостоверението за професионална квалификация по реда на член 2, параграф 2, удостоверен от тази държава.

1. Признаването на професионални квалификации от приемащата държава-членка предоставя на бенефициерите достъп в тази държава-членка до упражняване на същата професия, за която са придобили квалификация в държавата-членка по произход, и право да упражняват тази професия в приемащата държава-членка при същите условия, които се прилагат за нейните граждани.

2. За целите на настоящата директива професията, която молителят желае да упражнява в приемащата държава-членка, е същата, за която е придобил квалификация в своята държава-членка по произход, ако съответните професионални дейности са съпоставими.

3. Чрез дерогация от параграф 1 частичният достъп до професия в приемащата държава-членка се предоставя съгласно условията, определени в член 4е.

1. Държавите-членки издават Европейска професионална карта на титулярите на професионална квалификация по тяхно заявление и при условие че Комисията е приела съответните актове за изпълнение по параграф 7.

2. Ако Европейската професионална карта е била въведена за конкретна професия чрез съответните актове за изпълнение, приети съгласно параграф 7, титулярят на професионална квалификация може да избере да кандидатства за такава карта или да използва процедурите, предвидени в дялове II и III.

3. Държавите-членки гарантират, че титулярят на Европейска професионална карта се ползва от всички права по членове 4б—4д.

4. Когато титулярят на професионална квалификация възнамерява да предоставя услуги по дял II, различни от посочените в член 7, параграф 4, компетентният орган на държавата-членка по произход издава Европейската професионална карта в съответствие с членове 4б и 4в. Когато е приложимо, Европейската професионална карта съставлява декларация по член 7.

5. Когато титулярят на професионална квалификация възнамерява да се установи в друга държава-членка съгласно дял III, глави I—IIIа или да предоставя услуги по член 7, параграф 4, компетентният орган на държавата-членка по произход приключва всички подготвителни стъпки по отношение на личното досие на заявителя, създадено в Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) (наричано по-долу „досието в ИСВП“), съгласно предвиденото в членове 4б и 4г. Компетентният орган на приемащата държава-членка издава Европейската професионална карта в съответствие с членове 4б и 4г.

За целите на установяването издаването на Европейска професионална карта не предоставя автоматично право на упражняване на определена професия, ако преди въвеждането на Европейска професионална карта за тази професия в приемащата държава-членка вече се прилагат изисквания за регистрация или други процедури за контрол.

6. Държавите-членки определят компетентните органи за разглеждане на досиета в ИСВП и за издаване на Европейски професионални карти. Тези органи гарантират безпристрастна, обективна и своевременна обработка на заявленията за Европейски професионални карти. Помощните центрове по член 57б също могат да действат в качеството на компетентни органи. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи и помощните центрове информират гражданите, включително възможните заявители, относно действието и добавената стойност на Европейската професионална карта за професиите, за които тя се предлага.

7. Комисията приема чрез актове за изпълнение мерките, необходими за гарантиране на еднаквото прилагане на разпоредбите относно Европейските професионални карти за професиите, които отговарят на условията, предвидени във втора алинея от настоящия параграф, включително мерките относно формата на Европейската професионална карта, обработката на писмените заявления, преводите, които трябва да бъдат предоставени от заявителя в допълнение към всяко заявление за Европейска професионална карта, подробностите относно документите, изисквани съгласно член 7, параграф 2 или приложение VII за представяне на пълно заявление, и процедурите за извършването и обработката на плащания за Европейска професионална карта, като се отчитат особеностите на съответната професия. Комисията също така конкретизира чрез актове за изпълнение как, кога и за кои документи компетентните органи могат да изискват заверени копия в съответствие с член 4б, параграф 3, втора алинея, член 4г, параграф 2 и член 4г, параграф 3 за съответната професия.

Въвеждането на Европейска професионална карта за определена професия чрез приемане на съответните актове за изпълнение, посочени в първа алинея, зависи от следните условия:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

8. Всички такси, дължими от заявителите във връзка с административните процедури за издаване на Европейска професионална карта, трябва са разумни, пропорционални и съизмерими с разходите, направени от държавата-членка по произход и приемащата държава-членка и да нямат възпиращ ефект за подаването на заявления за Европейска професионална карта.

Заявление за издаване на Европейска професионална карта и създаване на досие в ИСВП

1. Държавата-членка по произход предоставя възможност на титуляря на професионална квалификация да подаде заявление за издаване на Европейска професионална карта чрез онлайн инструмент, осигурен от Комисията, който автоматично създава досие в ИСВП за конкретния заявител. Ако държавата-членка по произход допуска и подаването на писмени заявления, тя въвежда всички необходими условия за създаването на досието в ИСПВ, информацията, която трябва да бъде изпратена на заявителя, и издаването на Европейската професионална карта.

2. Заявленията се придружават от документите, изисквани съгласно акта за изпълнение, приет в съответствие член 4а, параграф 7.

3. В срок от една седмица от получаването на заявлението компетентният орган на държавата-членка по произход потвърждава получаването на заявлението и информира заявителя за липсващи документи.

Когато е приложимо, компетентният орган на държавата-членка по произход издава всички придружаващи удостоверения, изисквани съгласно настоящата директива. Компетентният орган на държавата-членка по произход проверява дали заявителят е законно установен в държавата-членка по произход и дали всички необходими документи, които са били издадени в държавата-членка по произход, са валидни и автентични. При разумно обосновани съмнения компетентният орган на държавата-членка по произход се консултира със съответния орган и може да изиска от заявителя заверени копия на документи. При последващи заявления от същия заявител компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка нямат право да искат повторно подаване на документите, които вече се съдържат в досието в ИСВП и които все още са валидни.

4. Комисията може, чрез актове за изпълнение, да приеме техническите спецификации, мерките, необходими за осигуряване на целостта, поверителността и точността на информацията, съдържаща се в Европейската професионална карта и в досието в ИСВП, реда и условията за издаване на Европейска професионална карта на нейния титуляр, включително възможността тя да бъде получена електронно или да бъде актуализирано досието в ИСВП. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

Европейска професионална карта за предоставяне на услуги на временен и случаен принцип извън случаите по член 7, параграф 4

1. Компетентният орган на държавата-членка по произход в триседмичен срок проверява заявлението и придружаващите документи в досието в ИСВП и издава Европейската професионална карта за предоставяне на услуги на временен и случаен принцип, различни от случаите по член 7, параграф 4. Този срок започва да тече от получаването на липсващите документи, посочени в член 4б, параграф 3, първа алинея, или, ако не са поискани допълнителни документи, от изтичането на едноседмичния срок, посочен в същата алинея. Впоследствие органът незабавно предава Европейската професионална карта на компетентния орган на всяка съответна приемаща държава-членка и информира заявителя за това. Приемащата държава-членка не може да изисква никаква допълнителна декларация по член 7 през следващите 18 месеца.

2. Решението на компетентния орган на държавата-членка по произход или липсата на такова в триседмичния срок по параграф 1 подлежат на обжалване съгласно разпоредбите на националното право.

3. Ако титулярят на Европейска професионална карта желае да предоставя услуги в други държави-членки, различни от първоначално посочените в заявлението по параграф 1, той може да подаде заявление за такова допълнение. Ако титулярят желае да продължи да предоставя услуги след изтичането на срока от 18 месеца по параграф 1, той информира компетентния орган за това. И в двата случая титулярят също така предоставя всякаква информация относно съществени промени в положението, обяснени в досието в ИСВП, която може да бъде изискана от компетентния орган в държавата-членка по произход съгласно актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 4а, параграф 7. Компетентният орган на държавата-членка по произход предава актуализираната Европейска професионална карта на съответните приемащи държави-членки.

4. Европейската професионална карта е валидна на цялата територия на всички съответни приемащи държави-членки, докато титулярят ѝ запазва правото си да практикува въз основа на документите и информацията, съдържащи се в досието в ИСВП.

Европейска професионална карта за установяване и за предоставяне на временен и случаен принцип на услуги по член 7, параграф 4

1. Компетентният орган на държавата-членка по произход в едномесечен срок проверява автентичността и валидността на придружаващите документи в досието в ИСВП за целите на издаването на Европейска професионална карта за установяване или за предоставяне на временен и случаен принцип на услуги по член 7, параграф 4. Този срок започва да тече от получаването на липсващите документи, посочени в член 4б, параграф 3, първа алинея, или, ако не са поискани допълнителни документи, от изтичането на едноседмичния срок, посочен в същата алинея. Впоследствие органът незабавно предава заявлението на компетентния орган на приемащата държава-членка. Държавата-членка по произход уведомява заявителя относно статуса на заявлението едновременно с предаването на заявлението на приемащата държава-членка.

2. В случаите по членове 16, 21, 49а и 49б приемащата държава-членка решава дали да издаде Европейската професионална карта по параграф 1 в едномесечен срок от получаването на заявлението, препратено от държавата-членка по произход. При разумно обосновани съмнения приемащата държава-членка може да поиска от държавата-членка по произход допълнителна информация или включването на заверено копие на документ, което тази държава-членка предоставя не по-късно от две седмици след подаването на искането. При спазване на параграф 5, втора алинея едномесечният срок се прилага независимо от такива искания.

3. В случаите по член 7, параграф 4 и член 14 приемащата държава-членка взема решение дали да издаде Европейска професионална карта или да наложи на титуляря на професионална квалификация компенсационни мерки в двумесечен срок от получаването на заявлението, препратено от държавата-членка по произход. При разумно обосновани съмнения приемащата държава-членка може да поиска от държавата-членка по произход допълнителна информация или включването на заверено копие на документ от тази държава, което тази държава-членка предоставя не по-късно от две седмици след предоставяне на искането. При спазване на параграф 5, втора алинея двумесечният срок се прилага независимо от всякакви такива искания.

4. В случай че приемащата държава-членка не получи от държавата-членка по произход или от заявителя необходимата информация, която тя може да изисква в съответствие с настоящата директива за вземане на решение относно издаването на Европейската професионална карта, тя може да откаже издаването на картата. Отказът трябва да бъде надлежно мотивиран.

5. Когато приемащата държава-членка не вземе решение в сроковете, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, или не организира изпит за правоспособност в съответствие с член 7, параграф 4, Европейската професионална карта се смята за издадена и се изпраща автоматично на титуляря на професионална квалификация чрез ИСВП.

Приемащата държава-членка може да удължи с две седмици крайните срокове, определени в параграфи 2 и 3, за автоматичното издаване на Европейската професионална карта. Тя обяснява причината за удължаването и уведомява заявителя за това. Подобно удължаване може да се повтори само веднъж и само ако е строго необходимо, по-специално поради съображения, свързани с общественото здраве или безопасността на получателите на услугите.

6. Действията, предприети от държавата-членка по произход в съответствие с параграф 1, заменят всяко заявление за признаване на професионални квалификации съгласно националното право на приемащата държава-членка.

7. Решенията на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка, приети съгласно параграфи 1—5, или липсата на решение от страна на държавата-членка по произход могат да бъдат обжалвани съгласно националното право на съответната държава-членка.

Обработка и достъп до данните, свързани с Европейската професионална карта

1. Без да се засяга презумпцията за невинност, компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка своевременно актуализират съответното досие в ИСВП с данни относно дисциплинарни мерки или наказателноправни санкции, свързани с лишаване от право или ограничение и пораждащи последици за упражняването на дейностите от титуляря на Европейска професионална карта в съответствие с настоящата директива. По този начин те следва да съблюдават правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на личните данни и за свободното движение на такива данни ( 1 ) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) ( 2 ). Актуализациите включват заличаването на вече ненужна информация. Титулярят на Европейската професионална карта, както и компетентните органи, които имат достъп до съответното досие в ИСВП, биват незабавно уведомени за актуализациите. Това задължение не засяга задълженията за предупреждаване на държавите-членки съгласно член 56а.

2. Съдържанието на актуализациите на информацията по параграф 1 се ограничава до следното:

3. Достъпът до информацията в досието в ИСВП се ограничава до компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка в съответствие с разпоредбите на Директива 95/46/ЕО. При искане от страна на титуляря на Европейската професионална карта компетентните органи го информират за съдържанието на досието в ИСВП.

4. Информацията, съдържаща се в Европейската професионална карта, се ограничава до информацията, необходима за потвърждаване на правото на нейния титуляр да упражнява професията, за която картата е издадена, по-специално собствено име, фамилно име, дата и място на раждане, професия и професионална квалификация на титуляря, както и приложим режим, съответни компетентни органи, номер на картата, характеристики за сигурност и данни на валиден документ за самоличност. В досието в ИСВП се включва информация, свързана с натрупания професионален стаж или с изпълнени компенсационни мерки от страна на титуляря на Европейската професионална карта.

5. Личните данни, съдържащи се в досието в ИСВП, могат да бъдат обработвани, доколкото това е необходимо за целите на процедурата по признаване като такава и като доказателство на признаването или на предаването на декларацията по член 7. Държавите-членки гарантират правото на титуляря на Европейска професионална карта, по всяко време и без това да е свързано с разходи за титуляря, да поиска поправка на неточни или непълни данни или заличаване или блокиране на съответното досие в ИСВП. Титулярят бива уведомен за това свое право при издаването на Европейската професионална карта и получава напомняне за него на всеки две години след това. Напомнянето се изпраща автоматично чрез ИСВП, в която е подадено онлайн първоначалното заявление за Европейска професионална карта.

При искане за заличаване на досие в ИСВП, свързано с Европейска професионална карта, издадена с цел установяване или предоставяне на услуги на временен и случаен принцип съгласно член 7, параграф 4, компетентните органи на приемащата държава-членка издават на титуляря на професионална квалификация удостоверение за признаването на неговата професионална квалификация.

6. Във връзка с обработката на личните данни в Европейската професионална карта и всички досиета в ИСВП съответните компетентни органи на държавите-членки се смятат за администратори по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО. Във връзка с отговорностите по параграфи 1—4 от настоящия член и с обработката на свързаните с тях лични данни Комисията се смята за контролиращ орган по смисъла на член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни ( 3 ).

7. Без да се засяга параграф 3, приемащите държави-членки гарантират, че работодателите, клиентите, пациентите, публичните органи и останалите заинтересовани страни могат да проверяват автентичността и валидността на представената им от титулярs Европейска професионална карта.

Комисията определя чрез актове за изпълнение правилата относно достъпа до досието в ИСВП, техническите средства и процедурите за проверка по първа алинея. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

1. Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя частичен достъп според конкретния случай до професионална дейност на нейна територия само когато са изпълнени всички условия, посочени по-долу:

За целите на буква в) компетентният орган на приемащата държава-членка взема предвид дали професионалната дейност може да се упражнява като самостоятелна дейност в държавата-членка по произход.

2. Частичен достъп може да бъде отказан, ако отказът бъде мотивиран с императивни съображения от общ интерес, които могат да спомогнат за постигането на поставената цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

3. Заявленията с цел установяване в приемаща държава-членка се разглеждат в съответствие с дял III, глави I и IV.

4. Заявленията с цел предоставяне на услуги на временен или случаен принцип в приемащата държава-членка във връзка с професионални дейности, които имат последици за общественото здраве или безопасност, се разглеждат в съответствие с дял II.

5. Чрез дерогация от член 7, параграф 4, шеста алинея и член 52, параграф 1, след като бъде предоставен частичен достъп, професионалната дейност се упражнява под наименованието на професията в държавата-членка по произход. Приемащата държава-членка може да изиска използването на това наименование на професията на езиците на приемащата държава-членка. Специалисти, които се ползват с частичен достъп, посочват ясно на получателите на услугите обхвата на своята професионална дейност.

6. Настоящият член не се прилага за специалисти, които се ползват от автоматично признаване на професионалната си квалификация по реда на дял III, глави II, III и IIIа.

1. Без да се засяга прилагането на конкретни разпоредби на Общностното право, както и на членове 6 и 7 от настоящата директива, държавите-членки не могат да ограничават на каквото и да е основание, свързано с професионални квалификации, свободното предоставяне на услуги в друга държава-членка:

2. Разпоредбите в този дял се прилагат само в случаите, когато доставчикът на услуги се премести на територията на приемащата държава-членка, за да упражнява, на временен или случаен принцип, професията по параграф 1.

Временният или случаен характер на предоставянето на услуги се подлага на преценка във всеки отделен случай, по-специално по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

3. При преместване доставчиците на услуги подлежат на действието на правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, като например относно дефиницията на професията, ползването на професионални звания и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите, както и с дисциплинарни разпоредби, приложими в приемащата държава-членка към квалифицирани лица, които упражняват същата професия в тази държава-членка.

В съответствие с член 5, параграф 1 приемащата държава-членка освобождава доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, от изискванията, които налага на специалистите, установени на нейната територия във връзка с:

При това доставчикът на услуги е длъжен да уведоми предварително или, в неотложни случаи, впоследствие органа по буква б) за услугите, които е предоставил.

Изискване за предварителна декларация в случай на преместване на доставчика на услуги

1. Държавите-членки могат да въведат изискване, когато доставчик на услуги се премести за първи път от една държава-членка в друга с цел да предоставя услуги, да уведомява компетентния орган в приемащата държава-членка с писмена декларация, която се представя предварително и включва данни за наличието на застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност. Тази декларация следва да се подновява ежегодно, ако доставчикът на услуги възнамерява да предоставя услуги на временен или случаен принцип в тази държава-членка през съответната година. Доставчикът на услуги може да направи декларацията във всякаква форма.

2. Освен това, при първото предоставяне на услуги или, ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, потвърдена с документите, държавите-членки могат да изискват декларацията да бъде придружена със следните документи:

2а. Представянето на изискваната декларация от доставчика на услуги в съответствие с параграф 1 дава на доставчика на услуги право на достъп до дейността по предоставяне на услугата или право да упражнява тази дейност на цялата територия на съответната държава-членка. Държавата-членка може да поиска допълнителна информация съгласно параграф 2 относно професионалната квалификация на доставчика на услуги, ако:

3. Услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава-членка за съответната професионална дейност. Това звание се посочва на официалния език или един от официалните езици на държавата-членка по установяване по такъв начин, че да не се допусне объркване с професионалното звание в приемащата държава-членка. Когато в държавата-членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, доставчикът на услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или един от официалните езици на тази държава-членка. По изключение се допуска услугите да се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка, в случаите по дял III, глава III.

4. Във връзка с първото предоставяне на услуги при регламентирани професии, имащи последици за общественото здраве или безопасност, които не се ползват от автоматично признаване по реда на дял III, глава II, III или IIIа, компетентният орган на приемащата държава-членка може да провери професионалните квалификации на доставчика на услуги преди първото предоставяне на услуги. Такава предварителна проверка се допуска само когато тя се извършва с цел предотвратяване на сериозно увреждане на здравето или безопасността на получателя на услугите, причинено от липсата на професионална квалификация на доставчика на услуги, като проверката не може да надхвърля необходимото за постигане на целта.

Най-късно един месец след получаването на декларацията и придружаващите я документи по параграф 1 и 2 компетентният орган уведомява доставчика на услуги за решението си:

При затруднение, което би довело до закъснение при вземането на решение съгласно втората алинея, компетентният орган уведомява доставчика на услуги за причините за закъснението в същия срок. Затруднението се отстранява в едномесечен срок от уведомлението и окончателното решение се взема в срок от два месеца след отстраняването на затруднението.

Когато е налице съществено несъответствие между професионалните квалификации на доставчика на услуги и обучението, изисквано в приемащата държава-членка, до степен несъответствието да е във вреда на общественото здраве или безопасност и да не може да бъде компенсирано с професионалния стаж на доставчика на услуги или със знания, умения и компетентности, придобити посредством учене през целия живот, официално валидирани за целта от компетентен орган, приемащата държава-членка предоставя на доставчика на услуги възможност да докаже, чрез изпит за правоспособност, както е посочено във втора алинея, буква б), че е придобил липсващите му знания, умения или компетентности. На тази основа приемащата държава-членка взема решение дали да разреши предоставянето на услуги. Във всички случаи предоставянето на услугите трябва да е възможно да започне в срок от един месец от вземането на решението в съответствие с втора алинея.

При отсъствие на отговор от страна на компетентния орган в сроковете, предвидени във втора и трета алинея, може да се пристъпи към предоставяне на услугите.

Когато професионалните квалификации са проверени по реда на настоящия параграф, услугите се предоставят под наименованието на професията в приемащата държава-членка.

1. В случай на обосновани съмнения компетентните органи на приемащата държава-членка могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване с искане за предоставяне на информация относно законността на установяването на доставчика на услуги и неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни или наказателноправни санкции, свързани с упражняването на професията. В случай че компетентните органи на приемащата държава-членка решат да извършат проверка на професионалните квалификации на доставчика на услуги, те могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване с искане за информация относно курсовете на обучение на доставчика на услуги, доколкото това е необходимо за оценка на съществените несъответствия, за които е вероятно да са във вреда на общественото здраве или безопасност. Компетентните органи на държавата-членка по установяване предоставят тази информация в съответствие с член 56. При професии, които не са регламентирани в държавата-членка по произход, помощните центрове, посочени в член 57б, също може да предоставят такава информация.

2. Компетентните органи осигуряват обмена на цялата информация, необходима за правилното разглеждане на жалби, подадени от получатели на услугите срещу доставчик на услуги. Получателите на услугите следва да бъдат уведомени за решението по подадената жалба.

Изисквания за предоставяне на информация на получателите на услугите

Когато услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване или въз основа на професионалната квалификация на доставчика на услуги, в допълнение към останалите изисквания за предоставяне на информация, предвидени в Общностното право, компетентните органи на приемащата държава-членка могат да изискват от доставчика на услуги да предоставя на получателите на услугите информацията по всички или някои от следващите точки:

Обща система за признаване на удостоверения за обучение

Тази глава се прилага към всички професии, които не попадат в приложното поле на глави II и III от този дял, както и в следните случаи, в които молителят, поради конкретни и изключителни причини, не отговаря на изискванията, предвидени в тези глави:

За целите на прилагането на член 13 и член 14, параграф 6 професионалните квалификации са групирани в следните нива:

Равно третиране на професионални квалификации

Всяко удостоверение или съвкупност от удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в държава-членка, удостоверяващи успешно завършване на обучение в Съюза, в редовна или задочна форма на обучение, в рамките на или извън официалните учебни програми, които се признават от тази държава-членка като равностойни и които дават на титуляря същите права на достъп или упражняване на професия или подготовка за професията, се считат за удостоверения за професионални квалификации по член 11, включително съответното ниво.

Всяка професионална квалификация, която, макар и да не отговаря на изискванията, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по произход, за достъп до определена професия или за нейното упражняване, дава на титуляра придобити права по силата на тези разпоредби, също се приравнява на такова удостоверение за професионални квалификации при условията, предвидени в първата алинея. По-специално, тази разпоредба се прилага, ако държавата-членка по произход е повишила изискванията за достъп до професия и за нейното упражнявано ниво на обучение, и ако лице, завършило отмененото обучение, което не отговаря на изискванията по новата квалификация, се ползва с придобити права по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби; в такъв случай, това отменено обучение се счита от приемащата държава-членка, за целите на прилагане на член 13, за отговарящо на нивото на новото обучение.

1. Ако достъпът до регламентирана професия или нейното упражняване в приемаща държава-членка са обвързани с притежаване на определени професионални квалификации, компетентният орган на тази държава-членка разрешава на заявителите достъп до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към нейните граждани, ако заявителите притежават удостоверение за правоспособност или удостоверение за професионални квалификации по член 11, изисквани от друга държава-членка за получаване на достъп до тази професия и упражняването ѝ на нейна територия.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации се издават от компетентен орган на държава-членка, определен за тази цел в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в тази държава-членка.

2. Достъпът и упражняването на професия съгласно параграф 1 също така се разрешават на заявителите, които са упражнявали съответната професия при пълно работно време в продължение на една година или с равностойна обща продължителност при непълно работно време през последните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия, и които притежават едно или повече от удостоверенията за правоспособност или един или повече документи, удостоверяващи професионални квалификации, издадени от друга държава-членка, която не регламентира професията.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните условия:

Едногодишният професионален стаж по първа алинея не може обаче да се изисква, ако притежаваното от заявителя удостоверение за професионални квалификации удостоверява регламентирано образование и обучение.

3. Приемащата държава-членка приема нивото, удостоверено съгласно член 11 от държавата-членка по произход, както и свидетелството, с което държавата-членка по произход удостоверява, че регламентирано образование и обучение или професионално обучение със специална структура, посочено в член 11, буква в), подточка ii) е равностойно на нивото, предвидено в член 11, буква в), подточка i).

4. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 на настоящия член и от член 14 компетентният орган на приемащата държава-членка може да откаже достъп до професията или нейното упражняване на титуляри на удостоверения за правоспособност са класифицирани по член 11, буква а), когато националната професионална квалификация, изисквана за упражняване на професията на нейна територия, са класифицирани по член 11, буква д).

1. Член 13 не препятства приемащата държава-членка да изисква от заявителя да премине период на адаптация с продължителност до три години или да положи изпит за правоспособност, ако:

2. Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност.

Когато по повод на определена професия държава-членка намери за необходимо да направи дерогация от предвиденото в предходната алинея изискване да предостави на молителя възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност, тя информира предварително за това останалите държави-членки и Комисията и представя достатъчна обосновка за предприетата дерогация.

Когато Комисията смята, че дерогацията по втора алинея е неподходяща или не съответства на правото на Съюза, в тримесечен срок от получаването на цялата необходима информация тя приема акт за изпълнение, с който призовава съответната държава-членка да се въздържи от приемането на предвидената мярка. При липса на отговор от Комисията в посочения срок дерогацията може да бъде приложена.

3. Чрез дерогация от принципа за правото на избор на молителя, предвидено в параграф 2, за професии, чието упражняване изисква прецизно познаване на националното законодателство и по отношение на които предоставянето на консултации и/или съдействие във връзка с националното законодателство е съществен и постоянен аспект от професионалната дейност, приемащата държава-членка може да предвиди изискване за период на приспособяване или изпит за правоспособност.

Това се отнася и за случаите, предвидени в член 10, букви б) и в), член 10, буква г), относно лекарите и лекарите по дентална медицина, член 10, буква е), когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил или от специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за професионално-квалификационна степен „специалист“, която се присвоява след преминаване на обучението за придобиване на професионалните звания, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, и в член 10, буква ж).

В случаите по член 10, буква а) приемащата държава-членка може да изисква преминаване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, когато мигрантът възнамерява да упражнява професионални дейности като самостоятелно заето лице или като ръководител на предприятие, които изискват познаване и прилагане на действащите национални разпоредби, при условие че познаването и прилагането на тези национални разпоредби се изискват от компетентните органи на приемащата държава-членка от собствените ѝ граждани за получаване на достъп до тези дейности.

Чрез дерогация от принципа на правото на заявителя да избира съгласно предвиденото в параграф 2 приемащата държава-членка може да предвиди като условие период на адаптация или изпит за правоспособност по отношение на:

Приемащата държава-членка може да наложи както период на адаптация, така и изпит за правоспособност по отношение на титуляр на професионалните квалификации, посочени в член 11, буква а), който подава заявление за признаване на неговите професионални квалификации, когато изискваните национални професионални квалификации са класифицирани по член 11, буква г).

4. За целите на прилагането на параграфи 1 и 5 „съществено различаващо се съдържание“ означава съдържание, придобитите във връзка с което знания, умения и компетентности са необходими за упражняването на професията и по отношение на което обучението, преминато от мигранта, се характеризира със съществени различия в съдържанието в сравнение с обучението, изисквано от приемащата държава-членка.

5. Параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалност. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от заявителя преминаването на период на адаптация или полагането на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, уменията и компетентностите, които са придобити от заявителя по време на професионалния му стаж или чрез учене през целия живот и които са официално валидирани за целта от компетентен орган, в която и да е държава-членка или в трета държава, са от такъв характер, че да компенсират изцяло или отчасти съществено различаващото се съдържание по смисъла на параграф 4.

6. Решението за налагане на период на адаптация или изпит за правоспособност трябва да бъде надлежно мотивиран. По-специално на заявителя се предоставя следната информация:

7. Държавите-членки гарантират, че заявителите имат възможност да положат посочения в параграф 1 изпит за правоспособност най-късно шест месеца след първоначалното решение, с което им се налага полагането на изпит за правоспособност.

Изисквания по отношение на професионалния стаж

Ако в държава-членка достъпът до, или упражняването на една от дейностите, изброени в Приложение IV, е обвързан с притежаване на общи, търговски или професионални познания и способности, тази държава-членка следва да признае предишно упражняване на дейност в друга държава-членка като достатъчно доказателство за притежаването на такива познания и способности. Дейността трябва да е упражнявана в съответствие с разпоредбите на членове 17, 18 и 19.

Дейности, изброени в списък I от Приложение IV

1. Що се отнася до дейностите, изброени в списък I от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

2. В случаите по букви a) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

3. Параграф 1, буква д) не се прилага към дейности, включени в Група ex 855, „заведения за фризьорство“, по номенклатурата на ISIC.

Дейности, изброени в списък II от Приложение IV

1. Що се отнася до дейностите, изброени в списък II от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

2. В случаите по букви а) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Дейности, изброени в списък III от Приложение IV

1. Що се отнася до дейностите, изброени в списък III от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

2. В случаите по букви а) и в) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Адаптиране на списъците на дейностите, определени в приложение IV

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на списъците на дейностите, определени в приложение IV, които подлежат на признаване на професионален стаж съгласно член 16 с оглед на актуализирането или поясняването на дейностите, изброени в приложение IV, по-специално с цел да се конкретизира техният обхват и да се отчетат надлежно последните промени в областта на номенклатурата на дейностите, при условие че това не е свързано с никакво стесняване на обхвата на дейностите, свързани с отделните категории и че няма прехвърляне на дейности между съществуващите списъци I, II и III от приложение IV.

Признаване на минималните квалификационни изисквания въз основа на координация

1. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейност на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „фармацевт“ и „архитект“, изброени в в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 44 и 46, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации.

Тези удостоверения за професионални квалификации се издават от компетентните органи на държавите-членки и, при необходимост, следва да са придружени със свидетелствата, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V.

Разпоредбите на първа и втора алинея не засягат придобитите права по членове 23, 27, 33, 37, 39 и 49.

2. Всяка държава-членка признава, с цел упражняване на обща медицинска практика в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване, удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, и издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки в съответствие с минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 28.

Разпоредбите на предходната алинея не засягат придобитите права по член 30.

3. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V, ,които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и на критериите, предвидени в член 41, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации. Тази разпоредба не засяга придобитите права по членове 23 и 43.

4. В случай че не са наложени териториални ограничения за извършването на дейност от аптека, държавите-членки могат чрез дерогация да не признават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.6.2 от приложение V, за целите на откриване на нови аптеки за продажба на лекарства на гражданите. За целите на настоящия параграф аптеки, извършващи дейност от по-малко от три години, също се считат за нови аптеки.

Настоящата дерогация не може да се прилага по отношение на фармацевти, чиито професионални квалификации вече са признати от компетентните органи на приемащата държава-членка за други цели и които реално и законно са извършвали професионалните дейности на фармацевт в продължение на най-малко три последователни години в тази държава-членка.

5. Удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, посочени в точка 5.7.1 от Приложение V, които са предмет на автоматично признаване по силата на параграф 1, удостоверяват завършването на курс на обучение, започнал не по-рано от академичната година, посочена в това приложение.

6. Всяка държава-членка предоставя достъп и право на упражняване на професиите „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ само на лица, които притежават удостоверения за професионални квалификации, посочени съответно в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от приложение V, удостоверяващи, че съответният специалист е придобил през периода на своето обучение знанията, уменията и компетентностите, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграфи 6 и 7, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3, в зависимост от случая.

С цел да се отчете общопризнатият научен и технически напредък на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в, с цел да се актуализират знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3, член 44, параграф 3 и член 46, параграф 4, така че да отразят развитието на правото на Съюза, което засяга пряко съответните специалисти.

Тези актуализации не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези актуализации трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

1. Всяка държава-членка уведомява Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приема във връзка с издаването на удостоверения за професионални квалификации за професиите, обхванати от настоящата глава.

При удостоверения за професионални квалификации по раздел 8 уведомленията по първа алинея се отправят и до другите държави-членки.

2. Уведомлението по параграф 1 съдържа информация относно продължителността и съдържанието на програмите за обучение.

3. Уведомлението по параграф 1 се изпращат посредством ИСВП.

4. С цел надлежно отчитане на законодателните и административните промени в държавите-членки и при условие че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, съобщени съгласно параграф 1 от настоящия член, съответстват на условията, определени в настоящата глава, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в с цел изменение на точки 5.1.1—5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от приложение V относно актуализирането на званията, възприети от държавите-членки за удостоверенията за професионални квалификации и, при необходимост, органа, който издава удостоверението за професионална квалификация, придружаващото го свидетелство и съответното професионално звание.

5. Когато законодателните, регулаторните и административните разпоредби, съобщени съгласно параграф 1, не съответстват на условията, определени в настоящата глава, Комисията приема акт за изпълнение с цел отхвърляне на исканото изменение на точки 5.1.1—5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от приложение V.

Що се отнася до обучението, посочено в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46:

До 18 януари 2016 г. държавите-членки съобщават на Комисията мерките, предприети в съответствие в първа алинея, буква б).

1. Без да се засягат придобитите права, специфични за съответните професии, в случаите, когато удостоверенията за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалнте дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“, притежавани от граждани на държави-членки, не отговарят на всички квалификационни изисквания по членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, доколкото такива удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди референтните дати, предвидени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, и са придружени със свидетелство, в което се посочва, че титулярите са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2. Същите разпоредби се прилагат и по отношение на удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“, придобити на територията на бившата Германска демократична република, които не отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, ако тези удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди:

Удостоверенията за професионални квалификации по първата алинея дават на титулярите им правото да упражняват професионални дейности на цялата територия на Германия при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните германски органи, посочени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 37, параграф 1, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държави-членки и издадени от бившата Чехословакия, или чието обучение е започнало в Чешката република и Словакия преди 1 януари 1993 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия, като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившия Съветски съюз, или чието обучение е започнало:

когато органите на всяка от трите посочени държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации за ветеринарни лекари, издадени от бившия Съветски съюз или по отношение на които обучението е започнало, за Естония, преди 20 август 1991 г., потвърждението по предходната алинея трябва да се придружава със свидетелство, издадено от естонските власти, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

5. Без да се засяга член 43б, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“ и „лекар по дентална медицина — специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бивша Югославия, или чието обучение е започнало

когато органите на посочените по-горе държави-членки потвърдят, че тези удостоверения имат същата правна валидност на тяхна територия като удостоверенията, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина — специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Такова потвърждение трябва да се придружава от свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности, на тяхна територия, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

6. Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство, за граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ не отговарят на професионалните звания, предвидени за тази държава-членка в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, придружени със свидетелство, издадено от компетентните власти или органи.

Потвърждението по първата алинея трябва да посочва, че удостоверението за професионални квалификации удостоверява успешно завършване на обучение в съответствие с разпоредбите на членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, и се приравнява от държавата-членка, която го e издала, на квалификациите, чиито наименования са изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

1. Чрез дерогация от настоящата директива България може да разреши на лицата, притежаващи квалификацията „фелдшер“ (felcer), придобита в България преди 31 декември 1999 г., и упражняващи тази професия в рамките на Българската национална осигурителна система на 1 януари 2000 г., да продължат да упражняват упоменатата професия, дори ако част от тяхната дейност попада в настоящата директива по отношение съответно на лекарите и медицинските сестри с общ профил.

2. Лицата, притежаващи българската квалификация „фелдшер“ (felcer), посочени в параграф 1, нямат право на професионално признаване в други държави-членки като лекари и медицински сестри с общ профил по настоящата директива.

1. За достъп до базово обучение по медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение, в университет.

2. Базовото обучение по медицина включва общо най-малко пет учебни години, които в допълнение могат да бъдат изразени с равностоен брой кредити по ЕCTS, и обхваща най-малко 5 500 часа теоретично и практическо обучение, проведено от или под надзора на университет.

За специалисти, започнали обучението си преди 1 януари 1972 г., курсът на обучение по първа алинея може да включва шестмесечно редовно практическо обучение на университетско равнище под надзора на компетентните органи.

3. Базовото обучение по медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

1. Достъпът до специализирано обучение по медицина зависи от завършването и утвърждаването на курс по базово обучение по медицина съгласно член 24, параграф 2, в рамките на който обучаваният е придобил съответните знания по базова медицина.

2. Специализираното обучение по медицина включва теоретично и практическо обучение в университет или университетска учебна болница, или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи.

Държавите-членки гарантират, че минималната продължителност на курсовете на специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 от Приложение V, е не по-малка от продължителността, предвидена в тази точка. Обучението се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То включва лично участие на специализиращия лекар в дейността и отговорностите, свързани с въпросните услуги.

3. Обучението се провежда в редовна форма, в специализирани заведения, които са признати от компетентните органи. То включва участие в пълния набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението, включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение през цялата работна седмица и през цялата година, в съответствие с процедурите, предвидени от компетентните органи. Съответно, за изпълнението на тези задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение.

3а. Държавите-членки могат в конкретни случаи да предвидят в своето национално законодателство частично освобождаване от части от курсовете за специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 на приложение V, ако тази част от обучението вече е премината в друг курс за специализирано обучение, посочен в точка 5.1.3 от приложение V, за който специалистът вече е придобил професионална квалификация в държава-членка. Държавите-членки гарантират, че предоставеното освобождаване обхваща не повече от половината от минималната продължителност на съответния курс за специализирано обучение по медицина.

Всяка държава-членка уведомява Комисията и останалите държави-членки за съответното национално законодателство относно случаите на частично освобождаване.

4. За издаване на удостоверения за специализирано обучение по медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по медицина, съгласно точка 5.1.1 от Приложение V.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на минималните периоди на обучение, посочени в точка 5.1.3 от приложение V, към научния и техническия напредък.

Видове специализирано обучение по медицина

Удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, по смисъла на член 21, са удостоверения, издадени от компетентните власти или органи, посочени в точка 5.1.2 от Приложение V, отговарящи за специализираното обучение, на званията, използвани в отделните държави-членки и изброени в точка 5.1.3 от Приложение V.

С цел да бъдат надлежно отчетени промените в националното законодателство и с цел актуализирането на настоящата директива на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в относно включването в точка 5.1.3 от приложение V на нови медицински специалности, общи за най-малко две пети от държавите-членки.

Придобити права, отнасящи се само до лекарите-специалисти

1. Приемаща държава-членка може да наложи на лекарите-специалисти, чието задочно специализирано обучение по медицина е било регламентирано от законови, подзаконови и административни разпоредби, в сила от 20 юни 1975 г., и които са започнали специализираното си обучение не по-късно от 31 декември 1983 г., изискването техните удостоверения за професионални квалификации да бъдат придружени със свидетелство, в които се посочва, че те са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2. Всяка държава-членка признава квалификациите на лекари-специалисти, издадени в Испания на лекари, завършили специализираното си обучение преди 1 януари 1995 г., дори ако това обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 25, ако тези удостоверения са придружени със свидетелства, издадени от компетентните испански власти и удостоверяващи, че заинтересованото лице е издържало изпита за специална професионална компетентност, проведен в контекста на изключителните мерки във връзка с признаването, предвидени с Кралски указ 1497/99, с цел да се гарантира, че заинтересованото лице притежава знания и умения, сравними с тези на лекарите, притежаващи професионална квалификация „лекар-специалист“, дефинирана за Испания в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V.

2а. Държавите-членки признават квалификациите на лекарите специалисти, присъдени в Италия и посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от приложение V, на лекарите, които са започнали обучението си за специалисти след 31 декември 1983 г. и преди 1 януари 1991 г., когато съответното обучение не отговаря на всички квалификационни изисквания, определени в член 25, при условие че квалификацията е придружена от свидетелство, издадено от компетентните италиански органи, удостоверяващо, че съответният лекар реално и законно е упражнявал в Италия дейностите на лекар специалист в същата област на специализация в продължение на най-малко седем последователни години през последните 10 години, предхождащи издаването на свидетелството.

3. Всяка държава-членка, която е отменила своите законови, подзаконови или административни разпоредби, отнасящи се до издаване на удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V, и е приела мерки, свързани с придобити права, благоприятстващи нейните граждани, предоставя на граждани на други държави-членки правото да се възползват от тези мерки, доколкото тези удостоверения за професионална квалификация са издадени преди датата, на която приемащата държава-членка е прекратила издаването на такива удостоверения за съответната специалност.

Датите на отмяна на тези разпоредби са посочени в точка 5.1.3 от Приложение V.

1. За достъп до специализирано обучение по практика по обща медицина е необходимо завършването и валидирането на програма за базово обучение по медицина съгласно член 24, параграф 2, в процеса на която обучаващият се е придобил съответното обучение по обща медицина.

2. Специализираното обучение по обща медицина, водещо до придобиване на удостоверения за професионална квалификация, издадени преди 1 януари 2006 г., е с минимална продължителност от две години за редовна форма на обучение. Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации, издадени след тази дата, обучението е с минимална продължителност от три години при редовна форма на обучение.

Когато програмата за обучение по член 24 включва практическо обучение, провеждано в акредитирана болница, разполагаща с подходящо медицинско оборудване и звена, или като част от акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ, продължителността на това практическо обучение, но не повече от една година, може да се включи в продължителността, предвидена в първата алинея, по отношение на свидетелства за обучение, издадени на, или след 1 януари 2006 г.

Алтернативната възможност, предвидена във втората алинея, е достъпна само за държави-членки, в които специализираното обучение по обща медицина към 1 януари 2001 г. е било с продължителност от две години.

3. Специализираното обучение по обща медицина се провежда в редовна форма, под контрола на компетентните власти или органи. То е повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост.

Практическо обучение се провежда, от една страна, за минимален период от шест месеца в акредитирана болница, разполагаща с подходящо оборудване и звена, и, от друга страна, за минимален период от шест месеца като част от акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична лекарска помощ.

Практическото обучение се провежда в сътрудничество с други здравни заведения или структури в областта на общата медицина. При това, без да се накърняват минималните периоди, предвидени във втората алинея, практическото обучение може да се проведе за максимален срок от шест месеца в други акредитирани здравни заведения или структури в областта на общата медицина.

Обучението предполага личното участие на обучавания в професионалната дейност и в отговорностите на лицата, с които работи.

4. Държавите-членки изискват, за издаване на удостоверения за професионална квалификация по обща медицина, притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, придобити в резултат на базово обучение по медицина, изброени в точка 5.1.1 от Приложение V.

5. Държавите-членки могат да издават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които не са завършили обучението по този член, но са завършили различно, допълнително обучение, удостоверено с удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните органи на държава-членка. Те не могат обаче да издават удостоверения за професионални квалификации, които не удостоверяват наличието на познания на ниво, еквивалентно на познанията, придобити при обучението, предвидено в този член.

Държавите-членки определят inter alia до каква степен вече придобитото от молителя допълнително обучение и професионален стаж може да замести обучението, предвидено в този член.

Държавите-членки могат да издават само удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, ако молителят е придобил не по-малко от шестмесечен професионален стаж по обща медицина в акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ от видовете, посочени в параграф 3.

Упражняване на професионалните дейности на общопрактикуващи лекари

Всяка държава-членка, при спазване на разпоредбите, отнасящи се до придобитите права, изисква за упражняване дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, притежаване на удостоверения за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V.

Държавите-членки могат да освобождават от това изискване лица, които в момента специализират обща медицина.

Придобити права, отнасящи се само до общопрактикуващите лекари

1. Всяка държава-членка определя придобитите права. При това, всяка държава-членка предоставя като придобито право правото на упражняване на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, без изискване за притежаване на удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на всички лекари, които се ползват с това право към датата, посочена в тази точка, по силата на приложими към медицинската професия и даващи достъп до професионалните дейности на лекари с базово обучение разпоредби, и които са се установили към тази дата на нейната територия, като са се възползвали от разпоредбите на член 21 или член 23.

Компетентните органи във всяка държава-членка издават, при поискване, свидетелство, потвърждаващо правото на титуляра да упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на системата за обществено осигуряване на тази държава, без да притежава удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които притежават придобити права в съответствие с първата алинея на този член.

2. Всяка държава-членка признава свидетелства по алинея 2 от параграф 1, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, и приравнява тези свидетелства по отношение на действието им на своята територия на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя и които позволяват упражняването на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване.

1. За достъп до обучение на медицински сестри с общ профил е необходимо едно от следните:

2. Обучението на медицинските сестри с общ профил се провежда в редовна форма и включва като минимум програмата, описана в точка 5.2.1 от Приложение V.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за внасяне на изменения в списъка по точка 5.2.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

3. ►M9 Обучението на медицински сестри с общ профил е с минимална обща продължителност от три години, като в допълнение може да бъде изразено с равностойни кредити по ЕCTS, и включва най-малко 4 600 часа теоретично и клинично обучение, като продължителността на теоретичното обучение съставлява най-малко една трета и продължителността на клиничното обучение най-малко половината от минималната продължителност на обучението. Държавите-членки могат частично да освободят от това изискване специалисти, които вече са преминали част от обучението си в курсове с най-малко равностойно ниво. ◄

Държавите-членки гарантират, че институциите, осъществяващи обучение за медицински сестри, носят отговорност за координацията на теоретичното и клиничното обучение през цялата продължителност на програмата за обучение.

4. Теоретичното образование е частта от обучението за медицински сестри, в която обучаваните придобиват професионалните знания, умения и компетентности, които се изискват съгласно параграфи 6 и 7. Обучението се провежда от преподаватели в областта на здравните грижи и от други компетентни лица в университети, висши учебни заведения с признато за равностойно равнище или в професионални училища или посредством програми за професионално обучение за медицински сестри.

5. Клиничното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, в която обучаващите се научават, като членове на екип и в пряк контакт със здрави или болни лица и/или общности, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи въз основа на знанията, уменията и компетентностите, които са усвоили. Обучаващите се за медицинска сестра трябва да се научат не само да работят в екип, но и да ръководят екип и да организират цялостните здравни грижи, включително да провеждат здравно обучение за отделни лица и малки групи в рамките на здравни заведения или в общността.

Това обучение се провежда в болници и други здравни заведения, както и в общността, под ръководството на преподаващи медицински сестри, в сътрудничество с други квалифицирани медицински сестри и с тяхна помощ. В учебния процес могат да вземат участие и други квалифицирани лица.

Обучаващите се за медицински сестри участват в дейностите на съответното звено, доколкото тези дейности отговарят на тяхното обучение, като им позволяват да се научат да поемат отговорностите, свързани със сестринските медицински грижи.

6. Обучението за медицински сестри с общ профил гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

7. Професионалната квалификация на медицинска сестра с общ профил трябва да удостоверява, че съответният специалист е способен да прилага най-малко следните компетентности, независимо дали обучението е било проведено в университет, висше учебно заведение с признато за равностойно ниво или професионално училище или посредством програма за професионално обучение за медицински сестри:

Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил

За целите на настоящата директива, професионалните дейности на медицински сестри с общ профил са дейностите, упражнявани на професионална основа и изброени в точка 5.2.2 от Приложение V.

Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил

1. В случаите, когато общите правила за придобитите права се прилагат към медицинските сестри с общ профил, дейностите по член 23 следва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

3. Държавите-членки признават удостоверения за професионални квалификации на медицински сестри, които:

с цел да се удостовери, че съответният специалист притежава знания и компетентности, сравними с тези на медицинските сестри, притежаващи квалификациите, определени по отношение на Полша в точка 5.2.2. от приложение V.

По отношение на румънската квалификация за медицинска сестра с общ профил се прилагат само следните разпоредби за придобити права:

В случаите на граждани на държави-членки, които са преминали обучение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ в Румъния и чието обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания по член 31, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ за достатъчно доказателство, ако тези удостоверения са придружени от свидетелство, потвърждаващо, че тези граждани на държави-членки реално и законно са упражнявали дейностите на медицинска сестра с общ профил в Румъния, включително поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и полагането на здравни грижи за пациенти, в продължение на най-малко три последователни години през последните пет години преди датата на издаване на свидетелството:

1. За достъп до базово обучение по дентална медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение в университет или висше учебно заведение на ниво, признато за равностойно в държава-членка.

2. Базовото обучение по дентална медицина включва курс с обща продължителност най-малко пет години, който в допълнение може да бъде изразен с равностоен брой кредити по ЕCTS, и съдържа най-малко 5 000 часа редовна форма на теоретично и практическо обучение, като обхваща най-малко програмата, описана в точка 5.3.1 от приложение V, и преподавана в университет, висш институт, който предоставя обучение, признато за равностойно, или под надзора на университет.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка, посочен в точка 5.3.1 от приложение V, с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

3. Базовото обучение по дентална медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

В резултат на обучението лекарят по дентална медицина трябва да придобие уменията, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.

Специализирано обучение по дентална медицина

1. За достъп до специализирано обучение по дентална медицина се изисква завършване и валидиране на базовото обучение по дентална медицина, посочено в член 34, или притежаване на документите, посочени в членове 23 и 37.

2. Специализираното обучение по дентална медицина включва теоретично и практическо обучение в университетски център, лечебен учебен и изследователски център или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи.

Редовното специализирано обучение по дентална медицина е с минимална продължителност от три години и се провежда под надзора на компетентните власти или органи. То предполага личното участие на специализиращия лекар по дентална медицина в дейността и отговорностите на съответното заведение.

3. За издаване на удостоверения за завършено специализирано обучение по дентална медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по дентална медицина, съгласно точка 5.3.2 от Приложение V.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на минималните периоди на обучение по параграф 2 към научния и техническия напредък.

5. С цел да бъдат надлежно отчетени промените в националното законодателство и с цел актуализиране на настоящата директива на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за включване в точка 5.3.3 от приложение V на нови специалности по дентална медицина, общи за най-малко две пети от държавите-членки.

Упражняване на професионалните дейности на лекари по дентална медицина

1. За целите на настоящата директива, професионалните дейности на лекари по дентална медицина са дейностите, дефинирани в параграф 3 и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V.

2. Професията „лекар по дентална медицина“ се основава на обучение по дентална медицина, предвидено в член 34, и представлява специфична професия, която е отделна от други общи или специализирани медицински професии. Упражняването на дейностите на лекар по дентална медицина предполага притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V. Титулярите на такива удостоверения за професионални квалификации се третират еднакво с тези, към които се прилагат разпоредбите на членове 23 или 37.

3. Държавите-членки гарантират, че лекарите по дентална медицина могат по принцип да получат достъп до, и да упражняват дейностите по профилактика, диагностициране и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и околните тъкани, при съблюдаване на регулаторните разпоредби и правилата за професионална етика, на датите, посочени в точка 5.3.2 от Приложение V.

Придобити права, отнасящи се само до лекарите по дентална медицина

1. Всяка държава-членка, за целите на упражняването на професионалните дейности на лекари по дентална медицина, по силата на квалификациите, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V, признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, ►M1 издадени в Италия, Испания, Австрия, Чешката република, Словакия и Румъния ◄ , на лица, които са започнали обучението си по медицина на, или преди датата, посочена в цитираното приложение, за съответната държава-членка, придружени със свидетелство, издадено от компетентните органи на тази държава-членка.

От свидетелството трябва да е видно, че са изпълнени следните две условия:

Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи в съответната държава-членка, като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за тригодишен практически стаж, предвидено в алинея 2, буква a).

По отношение на Чешката република и Словакия удостоверенията за професионални квалификации, придобити в бившата Чехословакия, се признават еднакво с удостоверенията за професионални квалификации, издадени от Чешката република и Словакия, и при условията, предвидени в предходните алинеи.

2. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени от Италия на лица, които са започнали университетското си обучение по медицина след 28 януари 1980 г., но не по-късно от 31 декември 1984 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните италиански органи.

От свидетелството трябва да е видно, че са налице следните три условия:

Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за полагане на изпит за правоспособност по втора алинея, буква a).

Лицата, които са започнали университетското си обучение по медицина след 31 декември 1984 г., се третират еднакво с лицата по предходната разпоредба, при условие че цитираният тригодишен срок на обучение е започнал преди 31 декември 1994 г.

3. Що се отнася до удостоверенията за професионални квалификации на лекарите по дентална медицина, държавите-членки признават тези удостоверения съгласно член 21, когато заявителите са започнали своето обучение на или преди 18 януари 2016 г.

4. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени от Испания на специалисти, които са започнали университетското си обучение по медицина между 1 януари 1986 г. и 31 декември 1997 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните испански органи.

Свидетелството потвърждава, че са изпълнени следните три условия:

1. Обучението на ветеринарни лекари включва редовен курс на теоретично и практическо обучение с обща продължителност най-малко пет години, който в допълнение може да бъде изразен в равностоен брой кредити по ЕCTS, в университет, висш институт, който предоставя обучение, признато за равностойно, или под надзора на университет, като обхваща най-малко учебната програма, посочена в точка 5.4.1 от приложение V.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка по точка 5.4.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

2. За достъп до обучение по ветеринарна медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващо на титуляра право на прием за съответното обучение в университети или висши учебни заведения, признати от държава-членка за равностойни за целите на това обучение.

3. Обучението за ветеринарен лекар гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

Придобити права, отнасящи се само до ветеринарните лекари

Без да се засяга член 23, параграф 4, по отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“ са издадени от Естония, или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., държавите-членки признават такива удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в Естония в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

1. Обучението на акушерки включва като минимум:

Държавите-членки гарантират, че учебните заведения, провеждащи обучение за акушерки, носят отговорност за координиране на теорията и практиката в рамките на цялостната програма за обучение.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка в точка 5.5.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

Измененията, посочени в трета алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физически лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

2. Допускането до обучение за акушерка зависи от изпълнението на едно от следните условия:

3. Обучението за акушерки гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

Процедури за признаване на удостоверения за професионална квалификация „акушерка“

1. Удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, посочени в точка 5.5.2 от приложение V, подлежат на автоматично признаване по реда на член 21, ако отговарят на един от следните критерии:

2. Свидетелството по параграф 1 се издава от компетентните органи в държавата-членка по произход. То удостоверява, че титулярът, след като е получил удостоверение за професионална квалификация „акушерка“, е упражнявал задоволително всички професионални дейности на акушерка за съответен период в болница или здравно заведение, одобрено за тази цел.

Упражняване на професионалните дейности на акушерка

1. Разпоредбите в този раздел се прилагат към акушерските дейности, съгласно дефинициите, приети във всяка държава-членка, без да се засяга разпоредбата на параграф 2, и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V.

2. Държавите-членки гарантират, че акушерките могат да получат достъп до, и да упражняват, като минимум следните дейности:

Придобити права, отнасящи се само до акушерките

1. Всяка държава-членка признава, в случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но, по силата на член 41, не са признати, освен ако са придружени със свидетелства за професионален стаж по член 41, параграф 2, като достатъчно доказателство за удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки преди датата, предвидена в точка 5.5.2 от Приложение V, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от две последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

1а. Що се отнася до удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, държавите-членки признават автоматично тази квалификация, когато заявителят е започнал обучението си преди 18 януари 2016 г. и изискването за прием е било завършен десетгодишен общообразователен курс или равностойно ниво за курс I или завършено обучение за медицинска сестра с общ профил, удостоверено чрез удостоверение за професионална квалификация, посочено в точка 5.2.2 от приложение V, преди началото на обучението за акушерка за курс II.

2. Условията по параграф 1 се прилагат към граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ удостоверяват завършване на обучение, получено на територията на бившата Германска демократична република, отговарящо на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но които удостоверения за професионална квалификация, по силата на член 41, не се признават, ако не са придружени със свидетелство за професионален стаж по член 41, параграф 2, когато този документ удостоверява завършване на курс на обучение, започнал преди 3 октомври 1990 г.

4. Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, които са:

с цел да се удостовери, че съответният специалист притежава знания и компетентности, сравними с тези на акушерките, притежаващи квалификациите, определени по отношение на Полша в точка 5.5.2 от приложение V.

По отношение на румънската квалификация за акушерство се прилагат само следните разпоредби за придобити права:

За гражданите на държавите-членки, чиито официални документи, удостоверяващи професионалната им квалификация за акушерство (asistent medical obstetrică-ginecologie/obstetrics-gynecology nurse), са придобити в Румъния преди датата на присъединяване и не отговаря на минималните образователни изисквания, постановени в член 40, държавите-членки следва да признаят посочените официални документи за достатъчно доказателство, ако са придружени от документ, удостоверяващ, че тези граждани на държава-членка действително и легално са изпълнявали отговорностите на акушерка в Румъния поне пет последователни години през седемте години преди издаването на удостоверението.

Придобити права за акушерство не се прилагат за следните квалификации, получени в Хърватия преди 1 юли 2013 г.: viša medicinska sestra ginekološko-opstetričkog smjera (старша акушеро-гинекологична сестра), medicinska sestra ginekološko-opstetričkog smjera (акушеро-гинекологична сестра), viša medicinska sestra primaljskog smjera (старша сестра с профил акушерство), medicinska sestra primaljskog smjera (медицинска сестра с профил акушерство), ginekološko-opstetrička primalja (акушерка с гинекологично-акушерски профил) и primalja (акушерка).

1. За достъп до обучение по фармация се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващи право на прием за съответното обучение в университетите или висшите учебни заведения в държавите-членки с признат еквивалентен статут.

2. Удостоверенията за професионална квалификация „фармацевт“ удостоверяват обучение с минимална продължителност пет години, което в допълнение може да бъде изразено с равностоен брой кредити по ЕCTS, включващо най-малко:

Цикълът на обучение по настоящия параграф включва най-малко програмата, описана в точка 5.6.1 от приложение V. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в относно измененията на списъка в точка 5.6.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък, включително към развитието на фармакологичната практика.

Измененията, посочени във втора алинея, не трябва водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

3. Обучението по фармация гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

Упражняване на професионалните дейности на фармацевт

1. За целите на настоящата директива дейностите на фармацевт са тези дейности, за достъп и упражняване на които в една или повече държави-членки се изисква притежаване на професионални квалификации, и които са достъпни за титуляри на удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V.

2. Държавите-членки следят за това титулярите на професионални квалификации по фармацевтика, издадени на университетско или на признато за равностойно ниво, които отговарят на посочените в член 44 изисквания, да могат да получат достъп и право на упражняване на най-малко следните дейности, като по целесъобразност се прилага изискване за допълнителен професионален стаж:

3. Ако за разрешаване достъпа до или упражняването на една от дейностите на фармацевт, държава-членка изисква допълнителен професионален стаж, в допълнение към притежаването на удостоверенията за професионални квалификации по точка 5.6.2 от Приложение V, тази държава-членка признава като достатъчно доказателство в това отношение свидетелство, издадено от компетентните органи в държавата-членка по произход, в което се посочва, че заинтересованото лице е упражнявало тези дейности в държавата-членка по произход за сходен период.

4. Признаването по параграф 3 не се прилага по отношение на двегодишния професионален стаж, изискван от Великото херцогство Люксембург за предоставяне на Държавна публична аптечна концесия.

5. Ако на 16 септември 1985 г. държава-членка е прилагала конкурсна система за подбор измежду титулярите, посочени в параграф 2, на онези от тях, които ще бъдат определени за титуляри на новосъздадени аптеки, за чието създаване е взето решение съгласно националната система за географско разпределение, то тази държава-членка може, като допустимо изключение от разпоредбите на параграф 1, да прилага тази конкурсна система и да задължи гражданите на останалите държави-членки, които притежават удостоверения за професионална квалификация „фармацевт“, посочени в точка 5.6.2 от Приложение V, или които се ползват от разпоредбите на член 23, да се явят на такъв конкурс.

2. Архитектурата трябва да е основният елемент от обучението, посочено в параграф 1. Обучението трябва да осигурява баланс между теоретичните и практическите аспекти на обучението по архитектура и да осигурява придобиването най-малко на следните знания, умения и компетентности:

3. Годините на академично обучение, посочени в параграфи 1 и 2, могат в допълнение да бъдат изразени с равностоен брой кредити по ЕCTS.

4. Стажът за усвояване на професията по параграф 1, буква б) се провежда единствено след завършване на първите три години обучение. Най-малко през една година от стажа за усвояване на професията се доразвиват придобитите по време на обучението по параграф 2 знания, умения и компетентности. За тази цел стажът за усвояване на професията се провежда под ръководството на лице или орган, оправомощен от компетентен орган в държавата-членка по произход. Посоченият стаж с ръководител може да се проведе във всяка държава. Стажът за усвояване на професията се оценява от компетентен орган в държавата-членка по произход.

Дерогации от изискванията за обучение на архитекти

Чрез дерогация от член 46 за съответстващо на член 21 се признава и следното: обучение в рамките на схеми за социално развитие или задочно университетско обучение, което отговаря на установените в член 46, параграф 2 изисквания и е завършено с успешно положен изпит по архитектура от специалист, който от седем или повече години работи в областта на архитектурата под ръководството на архитект или на архитектурно бюро. Изпитът трябва да бъде на университетско равнище и да е равностоен на изпита в края на обучението по член 46, параграф 1, буква б).

Упражняване на професионалните дейности на архитект

1. За целите на настоящата директива професионални дейности на архитект са дейности, упражнявани редовно под професионалното звание „архитект“.

2. Приема се, че отговарят на условията за упражняване на дейностите на архитект под професионалното звание „архитект“ гражданите на държава-членка, които имат право да притежават това звание в съответствие със закон, който предоставя на компетентния орган на държава-членка правото да присвоява това звание на гражданите на държави-членки, които се открояват с качеството на своите постижения в областта на архитектурата. Архитектурният характер на дейностите на заинтересованите лица се доказва със свидетелство, издадено от тяхната държава-членка по произход.

Придобити права, които се отнасят само до архитектите

1. Всяка държава-членка приема удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, изброени в точка 6 от Приложение VI, издадени от другите държави-членки, и удостоверяващи завършване на курс на обучение, започнал не по-късно от академичната година, посочена в цитираното приложение, дори ако те не отговарят на минималните изисквания, предвидени в член 46, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, които издава тя.

При тези обстоятелства се признават свидетелствата, издадени от компетентните органи на Федерална република Германия, удостоверяващи, че удостоверенията за професионални квалификации, издадени след 8 май 1945 г. от компетентните органи на Германската демократична република, са равностойни на удостоверенията, изброени в цитираното приложение.

1а. Параграф 1 се прилага и към удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, посочени в приложение V, когато обучението е започнало преди 18 януари 2016 г..

2. Без да се засяга параграф 1, всяка държава-членка признава следните удостоверения за професионални квалификации, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя: свидетелства, издадени на граждани на държави-членки от държавите-членки, които са въвели в действие правила, регламентиращи достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, считано от следните дати:

Свидетелствата по параграф 1 удостоверяват, че титулярът е получил право, не по-късно от съответната дата, да ползва професионалното звание „архитект“, и че е упражнявал действително, в контекста на тези правила, съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

3. За целите на достъпа и упражняването на професионална дейност като архитект всяка държава-членка признава на удостоверенията за професионални квалификации същите последици на своята територия, каквито имат удостоверенията за професионални квалификации, които самата тя издава: удостоверението за проведено обучение, предоставяно към 5 август 1985 г. и започнало не по късно от 17 януари 2014, предвидено от „Fachhochschulen“ във Федерална република Германия за период от три години, което отговаря на изискванията по член 46, параграф 2 и дава достъп до посочените в член 48 дейности в тази държава-членка под професионалното звание „архитект“, доколкото обучението е последвано от четиригодишен професионален стаж във Федерална република Германия, удостоверен със свидетелство, издадено от компетентен орган, в чийто регистър е вписан архитектът, желаещ да се ползва от разпоредбите на настоящата директива.

Автоматично признаване въз основа на общи принципи на обучението

1. За целите на настоящия член „обща рамка на обучението“ означава общ набор от минимални знания, умения и компетентности, необходими за упражняването на определена професия. Общата рамка на обучението не заменя националните учебни програми, освен ако дадена държава-членка реши друго в съответствие с националното си право. За целите на достъпа и упражняването на професия в държавите-членки, в които тази професия е регламентирана, държавите-членки признават на удостоверенията за квалификациите, придобити въз основа на тази рамка, същите последици на своята територия, каквито имат удостоверенията за професионални квалификации, издавани от самите тях, при условие че тази рамка отговаря на изискванията, установени в параграф 2.

2. Общата рамка на обучението трябва да отговаря на следните условия:

3. Представителни професионални организации на равнището на Съюза, както и национални професионални организации или компетентни органи от най-малко една трета от държавите-членки могат да внесат до Комисията предложение за обща рамка на обучението, която отговаря на условията, установени в параграф 2.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за установяване на общата рамка на обучението за определена професия въз основа на условията, установени в параграф 2 от настоящия член.

5. Държавата-членка се освобождава от задължението да въведе на своя територия посочената в параграф 4 обща рамка за обучението и от задължението да признава автоматично професионалните квалификации, придобити в съответствие с тази обща рамка на обучението, ако е изпълнено едно от следните условия:

6. В рамките на шест месеца след влизането в сила на посочените в параграф 4 делегирани актове държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за:

Комисията може да приема акт за изпълнение, за да изброи националните професионални квалификации и националните професионални звания, за които се прилага автоматично признаване съгласно общата рамка на обучението, приета в съответствие с параграф 4.

7. Настоящият член се прилага и по отношение на специалности в рамките на дадена професия, при условие че тези специалности се отнасят до професионални дейности, достъпът и упражняването на които са регламентирани в държавите-членки, когато професията вече подлежи на автоматично признаване съгласно дял III, глава III.

1. За целите на настоящия член „общ изпит в обучението“ означава стандартизиран изпит за правоспособност, достъпен в участващите държави-членки и запазен за титуляри на определена професионална квалификация. Успешното полагане на такъв изпит позволява на титуляря на определена професионална квалификация да упражнява професията във всяка съответна приемаща държава-членка при същите условия, които се прилагат към титулярите на професионални квалификации, придобити в същата държава-членка.

2. Общият изпит в обучението трябва да отговаря на следните условия:

3. Представителни професионални организации на равнището на Съюза, както и национални професионални организации или компетентни органи от най-малко една трета от държавите-членки могат да внесат предложение до Комисията за общи изпити в обучението, които отговарят на условията, установени в параграф 2.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за установяване на съдържанието на общите изпити в обучението и условията за преминаване и успешното преминаване на изпита.

5. Държавата-членка се освобождава от задължението да организира на своя територия посочения в параграф 4 общ изпит в обучението и от задължението да предоставя автоматично признаване на специалистите, издържали общия изпит в обучението, ако е изпълнено едно от следните условия:

6. В рамките на шест месеца след влизането в силата на посочените в параграф 4 делегирани актове държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за:

Комисията може да приеме акт за изпълнение, за да посочи държавите-членки, в които да се организират приетите в съответствие с параграф 4 общи изпити в обучението, честотата в рамките на календарната години и други правила необходими за организирането на общи изпити в обучението в държавите-членки.

1. Когато компетентните органи на приемащата държава-членка вземат решение по молба за предоставяне на право на упражняване на регламентирана професия по силата на тази глава, тези органи могат да изискат документите и свидетелствата, изброени в Приложение VII.

Документите, посочени в точка 1, букви г), д) и е) от Приложение VII, трябва да са издадени не повече от три месеца преди датата, на която са представени.

Държавите-членки, органите и други юридически лица гарантират поверителния характер на информацията, която получават.

2. При възникване на обосновани съмнения приемащата държава-членка може да изиска от компетентните органи на друга държава-членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации, издадени в тази държава-членка, както и, ако е необходимо, потвърждение на факта, че бенефициерът отговаря, що се отнася до професиите, посочени в глава III на настоящия дял, на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46.

3. При възникване на обосновани съмнения, когато удостоверения за професионални квалификации по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) са издадени от компетентен орган на държава-членка и обхващат обучение, получено изцяло или отчасти в учебно заведение, което е законно установено на територията на друга държава-членка, приемащата държава-членка има право да направи справка с компетентния орган на държавата-членка по произход на удостоверението:

3а. В случай на основателни съмнения приемащата държава-членка може да поиска от компетентните органи на държава-членка потвърждение, че с заявителят не е отстранен или лишен от право на упражняване на професията вследствие на тежко професионално нарушение или осъдителна присъда за престъпление във връзка с упражняването на някоя от неговите професионални дейности.

3б. Обменът на информация между компетентните органи на отделните държави-членки съгласно настоящия член се извършва посредством ИСВП.

4. Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани да положат клетва или направят клетвена декларация, за да получат достъп до регламентирана професия, и формулировката на тази клетва или клетвена декларация не може да се използва от гражданите на другите държави-членки, приемащата държава-членка следва да гарантира, че заинтересованите лица имат възможност да използват друга еквивалентна формулировка.

Процедура за взаимно признаване на професионални квалификации

1. Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя потвърждение за приемането на молбата в срок от един месец от получаването ѝ и уведомява молителя в случай на липсващи документи.

2. Процедурата за разглеждане на молби за получаване на правоспособност за упражняване на регламентирани професии трябва да се реализира във възможно най-кратък срок, като в резултат компетентният орган в приемащата държава-членка издава надлежно обосновано решение не по-късно от три месеца след датата, на която са подадени окомплектованите документи на молителя. Този срок може да бъде, все пак, удължен с един месец в случаите, попадащи в приложното поле на глави I и II от настоящия дял.

3. Решението или неиздаването на решение в предвидения срок подлежи на обжалване по реда на националното законодателство.

1. Ако в приемаща държава-членка ползването на професионално звание, свързано с една от дейностите по съответната професия, е регламентирано, гражданите на останалите държави-членки, които са получили правоспособност да упражняват регламентирана професия въз основа на дял III, използват професионалното звание на приемащата държава-членка, което отговаря на тази професия в тази държава-членка, както и съответното съкращение.

2. Когато определена професия е регламентирана в приемащата държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, гражданите на държавите-членки не получават право да ползват професионално звание, присвоявано от тази организация или сдружение или неговата съкратена форма, освен ако представят доказателство, че са членове на тази организация или сдружение.

Ако сдружението или организацията изисква притежаване на определени квалификации за прием на членове, то може да предприема тази стъпка по отношение на граждани на други държави-членки, които притежават професионални квалификации, само при условията, предвидени в настоящата директива.

3. Държавите-членки нямат право да запазват използването на професионални звания за титулярите на професионални квалификации, ако не са изпратили уведомление за сдружението или организацията на Комисията и на останалите държави-членки в съответствие с член 3, параграф 2.

ПОДРОБНИ ПРАВИЛА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА

1. Специалистите, ползващи се от признаването на професионални квалификации, трябва да притежават езиковите знания, необходими за упражняване на професията в приемащата държава-членка.

2. Държавите-членки гарантират, че проверките, извършвани от или под надзора на компетентния орган за контрол на изпълнението на задължението по параграф 1, се ограничават до знанията по официалния език на приемащата държава-членка или по един административен език на приемащата държава-членка, при условие че последният е и официален език на Съюза.

3. Извършваните в съответствие с параграф 2 проверки могат да бъдат наложени, ако професията, която ще бъде упражнявана, има последици за безопасността на пациентите. Проверки могат да бъдат наложени по отношение на други професии, която е налице сериозно и конкретно съмнение относно достатъчната степен на езикови знания на специалиста с оглед професионалната дейност, която той възнамерява да извършва.

Проверки могат да се извършват единствено след издаването на Европейска професионална карта в съответствие с член 4г или след признаването на професионалната квалификация, в зависимост от случая.

4. Проверките на езиковите знания трябва да са пропорционални на дейността, която ще се упражнява. Съответният специалист има право да обжалва тези проверки в съответствие с националното право.

Без да се засягат членове 7 и 52, приемащата държава-членка предоставя на заинтересованите лица, които желаят да ползват своите ►C2 академични звания, дадени им ◄ от тяхната държава-членка по произход, а при необходимост и съкратени форми на тези звания, да ги ползват на езика на държавата-членка по произход. Държавата-членка може да наложи изискването тези звания да се придружават с наименованието и адреса на учебното заведение или изпитната комисия, ►C2 които са ги дали. ◄ Когато е налице възможност академично звание от държавата-членка по произход да се обърка в приемащата държава-членка със звание, което, в тази държава-членка, предполага допълнително обучение, което бенефициерът не е завършил, приемащата държава-членка може да изиска от бенефициера да ползва академичното звание на държавата-членка по произход в подходяща форма, предвидена от приемащата държава-членка.

Без да се засяга член 5, параграф 1 и член 6, първа алинея, буква б), държавите-членки, които изискват от лицата, придобили своите професионални квалификации на тяхната територия, да завършат подготвителен период на обучение на работното място и/или професионален стаж, за да бъдат одобрени от здравноосигурителен фонд, освобождават от това задължение титулярите на удостоверения за професионална квалификация „лекар“ и „лекар по дентална медицина“, придобити в други държави-членки.

Признаване на стаж за усвояване на професията

1. Ако достъп до регламентирана професия в държавата-членка по произход е обвързан с преминаването на стаж за усвояване на професията, при разглеждане на молба за разрешение за упражняване на регламентирана професия компетентният орган на държавата-членка по произход признава стажа за усвояване на професията, преминат в друга държава-членка, при условие че последният е в съответствие с посочените в параграф 2 публикувани насоки и отчита стажовете за усвояване на професията, преминати в трета държава. Държавите-членки могат обаче да установят подходящо ограничение в националното законодателство на продължителността на частта на стажа за усвояване на професията, която може да бъде премината в чужбина.

2. Признаването на стажа за усвояване на професията не заменя никое от съществуващите изисквания за полагане на изпит с цел получаване на достъп до въпросната професия. Компетентните органи публикуват насоки относно организирането и признаването на стажове за усвояване на професията, преминати в друга държава-членка или в трета държава, по-специално относно ролята на ръководителя на стажа за усвояване на професията.

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПРЕД ГРАЖДАНИТЕ

1. Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимно съдействие с цел улесняване на прилагането на настоящата директива. Те гарантират поверителния характер на информацията, която си разменят.

2. ►M9 Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход обменят информация относно наложени дисциплинарни мерки или наказателноправни санкции или други сериозни, конкретни обстоятелства, които може да засегнат упражняването на дейностите по настоящата директива. При това те спазват правилата за защита на личните данни, предвидени в директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО. ◄

Държавата-членка по произход проверява истинността на обстоятелствата, а нейните органи вземат решение относно характера и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат, и уведомява приемащата държава-членка относно заключенията, които е направила въз основа на информацията, с която разполага.

2а. За целите на параграфи 1 и 2 компетентните органи използват ИСВП.

3. Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., органите, компетентни да издават или приемат удостоверения за професионални квалификации и други документи или информация, както и органите, компетентни да приемат молби и да вземат решенията, предвидени в настоящата директива, за което уведомява незабавно другите държави-членки и Комисията.

4. Всяка държава-членка определя координатор за дейностите на компетентните органи по параграф 1 и уведомява другите държави-членки и Комисията за това.

За изпълнението на посочените в буква б) от настоящия параграф задачи координаторите могат да потърсят помощ от помощните центрове по член 57б.

1. Компетентните органи на дадена държава-членка информират компетентните органи на всички останали държави-членки за специалист, по отношение на когото националните органи или съдилища са постановили ограничаване или лишаване, дори и с временен характер, от правото да упражнява на територията на тази държава-членка изцяло или отчасти следните професионални дейности:

2. Компетентните органи изпращат чрез ИСВП информацията по параграф 1 най-късно в тридневен срок от датата на приемане на решението за ограничаване или лишаване на съответния специалист от правото да упражнява дадена професионална дейност. Посочената информация се ограничава до следното:

3. Най-късно три дни, считано от датата на постановяване на съдебното решение, компетентните органи на заинтересованата държава-членка информират чрез ИСВП компетентните органи на всички останали държави членки относно самоличността на специалистите, подали молби за признаване на квалификацията им в съответствие с настоящата директива, за които впоследствие съдилищата са установили, че специалистите са използвали подправени удостоверения за професионални квалификации във връзка с това.

4. Обработката на лични данни за целите на обмена на информация по параграфи 1 и 3 се извършва в съответствие с директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО. Обработката на лични данни от Комисията се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

5. Компетентните органи на всички държави-членки се информират без забавяне относно изтичането на срока на посоченото в параграф 1 ограничение или лишаване от право. За тази цел от компетентния орган на държавата-членка, която предоставя информацията в съответствие с параграф 1, се изисква и да съобщи датата на изтичане на срока, както и всяко последващо изменение на тази дата.

6. Държавите-членки гарантират, че специалистите, по отношение на които са изпратени предупреждения на други държави-членки, са уведомени писмено за решенията относно предупрежденията по времето на изпращане на самото предупреждение и за правото си да обжалват решението в съответствие с националното право или да поискат поправка на решенията, както и за достъпа до средства за правна защита във връзка с вреди, причинени от погрешни предупреждения, изпратени на други държави-членки, като в такива случаи в решението относно предупреждението се отбелязва, че то се разглежда в рамките на производство, заведено от специалиста.

7. Данните относно предупрежденията могат да бъдат обработвани в рамките на ИСВП, докато са валидни. Предупрежденията се заличават в срок до три дни от датата на приемане на решението за отмяна или от изтичането на срока на посочените в параграф 1 лишаване от право или ограничение.

8. Комисията приема актове за изпълнение относно прилагането на механизма за предупреждаване. Тези актове за изпълнение включват разпоредби относно органите, които имат право да изпращат или получават предупреждения и относно оттеглянето и изтичането на валидността на предупреждения, както и мерките за гарантиране на сигурната им обработка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

1. Държавите-членки гарантират, че следната информация е на разположение онлайн чрез единичните звена за контакт, посочени в член 6 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, и редовно се актуализира ( 6 ):

2. Държавите-членки гарантират, че посочената в параграф 1 информация се предоставя на ползвателите в ясен и изчерпателен вид, че тя е лесно достъпна от разстояние и по електронен път и че се поддържа актуална.

3. Държавите-членки гарантират, че на всяка молба за информация, отправена към единичното звено за контакт се отговаря възможно най-бързо.

4. Държавите-членки и Комисията предприемат съпътстващи мерки, за да насърчат предоставянето на информацията по параграф 1 от единичните звена за контакт на други официални езици на Съюза. Това не засяга законодателството на държавите-членки за употребата на езици на тяхната територия.

5. Държавите-членки сътрудничат помежду си и с Комисията за целите на прилагането на параграфи 1, 2 и 4.

1. Държавите-членки гарантират, че всички изисквания, процедури и формалности във връзка с обхванатите от настоящата директива въпроси могат лесно да бъдат изпълнени от разстояние и по електронен път чрез съответното единично звено за контакт или чрез съответните компетентни органи. Това не възпрепятства органите на държавите-членки на по-късен етап да поискат заверени копия в случай на основателни съмнения и когато това е строго необходимо.

2. Параграф 1 не се прилага към провеждането на период на приспособяване или на изпит за правоспособност.

3. Когато са налице основателни причини за провеждането на процедурите по параграф 1 от настоящия член държавите-членки да изискват усъвършенствани електронни подписи по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи ( 7 ), държавите-членки приемат електронни подписи в съответствие с Решение 2009/767/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. за определяне на мерки, улесняващи прилагането на процедури с помощта на електронни средства чрез единични звена за контакт в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар ( 8 ) и осигуряват технически средства за обработка на документи с усъвършенствани електронни подписи във форматите, определени в Решение 2011/130/ЕС на Комисията от 25 февруари 2011 г. за установяване на минимални изисквания за трансграничната обработка на документи, подписани електронно от компетентните органи съгласно Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар ( 9 ).

4. Всички процедури се провеждат в съответствие с член 8 на Директива 2006/123/ЕО относно единичните звена за контакт. Процедурните срокове, установени в член 7, параграф 4 и член 51 от настоящата директива, започват от момента, когато заявление или липсващ документ са подадени от гражданин до единично звено за контакт или непосредствено до съответния компетентен орган. Не се счита за искане за липсващ документ искане за предоставяне на заверено копие по параграф 1 от настоящия член.

1. Всяка държава-членка определя не по-късно от 18 януари 2016 г. помощен център, чиято задача е да подпомага гражданите, както и помощните центрове на останалите държави-членки с помощ във връзка с признаването на професионални квалификации съгласно настоящата директива, включително с информация за националното законодателство относно професиите и тяхното упражняване, социалното законодателство и, когато е приложимо, етичните правила.

2. Помощните центрове в приемащите държави-членки подпомагат гражданите при упражняването на правата, които са им предоставени с настоящата директива, в сътрудничество, когато е целесъобразно, с помощния център в държавата-членка по произход и компетентните органи и единичните звена за контакт в приемащата държава-членка.

3. От всеки компетентен орган в държавата-членка по произход или в приемащата държава-членка се изисква да оказва пълно съдействие на помощния център в приемащата държава-членка и, когато е целесъобразно, на държавата-членка по произход, и да предоставя цялата съответна информация за отделни случаи на тези помощни центрове, по искане от тяхна страна и при спазване на правилата за защита на личните данни в съответствие с директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО.

4. По искане на Комисията в двумесечен срок от получаването на искането помощните центрове информират Комисията във връзка със запитвания, по които те работят.

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 17 януари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5. Делегиран акт, приет в съответствие с член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1. Работата на Комисията се подпомага от Комитет по признаване на професионални квалификации. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1. До 18 януари 2016 г. държавите-членки изпращат на Комисията списък на съществуващите регламентирани професии, като конкретизират обхванатите от всяка професия дейности, както и списък на регламентираното образование и обучение, и обучението със специална структура, посочено в член 11, буква в), подточка ii), на тяхна територия. Комисията се уведомява без необосновано забавяне и за всяка промяна в тези списъци. Комисията създава и поддържа публична база данни на регламентираните професии, включваща общо описание на обхванатите от всяка професия дейности.

2. До 18 януари 2016 г. държавите-членки изпращат на Комисията списък на професии, за които е необходима предварителна проверка на квалификациите по член 7, параграф 4. Държавите-членки предоставят на Комисията конкретна обосновка за включването в списъка на всяка една от тези професии.

3. Държавите-членки проверяват дали изискванията по техните правни системи за ограничаване на достъпа до дадена професия или нейното упражняване по отношение на титулярите на конкретна професионална квалификация, включително използването на професионални звания и допустимите при наличието на такова звание професионални дейности, обозначени в настоящия член като „изисквания“, са съвместими със следните принципи:

4. Параграф 1 се прилага и към професиите, регламентирани в дадена държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, и към изискванията за членство в тези сдружения или организации.

5. До 18 януари 2016 г. държавите-членки предоставят на Комисията информация за изискванията, които възнамеряват да запазят и за причините, поради които считат, че тези изисквания са в съответствие с параграф 3. Държавите-членки предоставят информация за изискванията, които въвеждат впоследствие, и за причините, поради които считат, че тези изисквания са в съответствие с параграф 3, в шестмесечен срок от приемането на съответната мярка.

6. До 18 януари 2016 г. на всеки две години след това държавите-членки представят на Комисията и доклад за изискванията, които са отпаднали или са облекчени.

7. Комисията препраща докладите, посочени в параграф 6 на останалите държави-членки, които представят своите бележки в шестмесечен срок. В същия шестмесечен срок Комисията провежда консултации със заинтересованите страни, включително с представители на заинтересованите професии.

8. Комисията представя обобщен доклад въз основа на получената от държавите-членки информация пред Групата от координатори, създадена съгласно Решение 2007/172/ЕО на Комисията от 19 март 2007 г. за създаване на група от координатори за признаване на професионални квалификации ( 10 ), която може да представи бележки.

9. Като отчита бележките по параграфи 7 и 8, до 18 януари 2017 г. Комисията представя окончателните си констатации пред Европейския парламент и пред Съвета, като прилага, когато е целесъобразно, предложения за по-нататъшни инициативи.

1. Считано от 20 октомври 2007 г. държавите-членки представят на всеки две години пред Комисията доклад за прилагането на системата. В допълнение към общите наблюдения, докладът съдържа статистическо обобщение на взетите решения и описание на основните проблеми, свързани с прилагането на настоящата директива.

Считано от 18 януари 2016 г. посоченото в първа алинея статистическо обобщение на взетите решения съдържа подробна информация относно броя и вида на взетите решения в съответствие с настоящата директива, включително видовете решения за частичен достъп, взети от компетентните органи в съответствие с член 4е, и описание на основните проблеми, произтичащи от прилагането на настоящата директива.

2. Най-късно до 18 януари 2019 г. и всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящата директива.

Първият такъв доклад е насочен по-специално към новите елементи, въведени в настоящата директива и разглежда по-конкретно следните въпроси:

Държавите-членки предоставят цялата необходима информация за изготвянето на посочения доклад.

Ако, във връзка с прилагането на една от разпоредбите на настоящата директива, държава-членка се натъкне на значителни затруднения в определена област, Комисията проучва тези затруднения в сътрудничество със заинтересованата държава-членка.

Когато е целесъобразно, Комисията приема акт за изпълнение за да разреши на въпросната държава-членка да приложи дерогация от съответната разпоредба за ограничен срок.

Директиви 77/452/ ЕИО, 77/453/ЕИО, 78/686/ ЕИО, 78/687/ ЕИО, 78/1026/ ЕИО, 78/1027/ ЕИО, 80/154/ ЕИО, 80/155/ ЕИО, 85/384/ ЕИО, 85/432/ ЕИО, 85/433/ ЕИО, 89/48/ ЕИО, 92/51/ ЕИО, 93/16/ ЕИО и 1999/42/ЕО се отменят от 20 октомври 2007 г. Позоваванията на отменените директиви се приемат като позовавания на настоящата директива, а актовете, приети въз основа на тези директиви, не се засягат от отмяната.

Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, не по-късно до 20 октомври 2007 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Списък на професионалните сдружения или организации, които отговарят на условията по член 3, параграф 2

Дейности, свързани с категориите професионален стаж, съгласно членове 17, 18 и 19

Главни групи, обхванати от Директива 64/427/ЕИО, изменена от Директива 69/77/ЕИО, и от Директиви 68/366/ЕИО и 82/489/ЕИО

Номенклатура от Спогодбата от Ница (съответстваща на главни групи от 23 до 40 от ISIC)

Главна група	23	Производство на текстилни продукти
	232	Производство и обработка на текстилни материали с машини за вълна
	233	Производство и обработка на текстилни материали с машини за памук
	234	Производство и обработка на текстилни материали с машини за коприна
	235	Производство и обработка на текстилни материали с машини за лен и коноп
	236	Други производства на въжета от текстилни влакна (юта, твърди влакна и т.н.)
	237	Производство на трикотажни и плетени продукти
	238	Апретура на текстилни продукти
	239	Други текстилни производства
Главна група	24	Производство на обувки, дрехи и постелки
	241	Машинно производство на обувки (с изключение на гумени и дървени обувки)
	242	Ръчно производство и поправка на обувки
	243	Производство на дрехи (с изключение на кожи)
	244	Производство на дюшеци и постелки
	245	Кожарско производство
Главна група	25	Производство на дървени и коркови продукти, с изключение на мебели
	251	Рязане на трупи и промишлена подготовка на дървесина
	252	Производство на дървени полуфабрикати
	253	Серийно производство на дървени строителни елементи, включително подови настилки
	254	Производство на дървени контейнери
	255	Производство на други дървени продукти (с изключение на мебели)
	259	Производство на сламени, коркови, ракитови, кошничарски и ратанови продукти; производство на четки
Главна група	26	260 Производство на дървен мебели
Главна група	27	Производство на хартия и хартиени продукти
	271	Производство на полуцелулоза, хартия и картон
	272	Преработка на хартия и картон и производство на продукти от полуцелулоза
Главна група	28	280 Печатарска, издателска и други свързани с тях промишлености
Главна група	29	Кожарска промишленост
	291	Предприятия за щавене и апретура на кожи
	292	Производство на кожени продукти
ex главна група	30	Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти
	301	Преработка на гума и азбест
	302	Преработка на пластмаси
	303	Производство на изкуствени влакна
ex главна група	31	Химическа промишленост
	311	Производство на основни химикали и по-нататъшна преработка на тези химикали
	312	Специализирано производство на химически продукти главно за промишлени и селскостопански цели (включително производство за промишлена употреба на мазнини и масла от растителен и животински произход от група 312 по ISIC)
	313	Специализирано производство на химически продукти главно за битова употреба (с изключение на производството на медицински и фармацевтични продукти (ex група 319 по ISIC)
Главна група	32	320 Нефтопреработвателна промишленост
Главна група	33	Производство на неметални минерални продукти
	331	Производство на конструкционни глинени продукти
	332	Производство на стъкло и стъклени продукти
	333	Производство на керамични продукти, включително огнеупорни продукти
	334	Производство на цимент, варовик и хоросан
	335	Производство на конструкционни материали в бетон, цимент и хоросан
	339	Каменоделство и производство на други неметални минерални продукти
Главна група	34	Производство и първична преработка на черни и цветни метали
	341	Производство на чугун и стомана (по смисъла на Договора за ЕОВС, включително обединените коксови заводи към стоманолеярните)
	342	Производство на стоманени тръби
	343	Изтегляне на проводници, студено изтегляне, студено валцоване на ламарина, студено формоване
	344	Производство и първична преработка на цветни метали
	345	Леярни за черни и цветни метали
Главна група	35	Производство на метални продукти (с изключение на машини и транспортна техника)
	351	Ковашко производство, тежко щанцоване и тежко пресоване
	352	Вторично преобразуване и повърхностна обработка
	353	Метални конструкции
	354	Казанджийство, производство на кухи продукти
	355	Производство на инструменти, инвентар и крайни метални продукти (с изключение на електрическо оборудване)
	359	Спомагателни машинно-инженерни дейности
Главна група	36	Производство на машини с изключение на електротехнически продукти
	361	Производство на селскостопански машини и трактори
	362	Производство на канцеларска техника
	363	Производство на металообработващи машини и други инструменти и инсталации и принадлежности за тях и за други уреди с електрозахранване
	364	Производство на текстилни машини и принадлежности, производство на шевни машини
	365	Производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост и за химическата промишленост и свързаните с нея производства
	366	Производство на техника и съоръжения за мини, за леярни за чугун и стомана и за строителната промишленост; производство на техника за механична обработка
	367	Производство на трансмисионна техника
	368	Производство на машини за други специфични промишлени нужди
	369	Производство на други неелектрически машини и съоръжения
Главна група	37	Електротехника
	371	Производство на електрически проводници и кабели
	372	Производство на мотори, генератори, трансформатори, трафопостове и друга подобна техника за електроснабдяване
	373	Производство на електротехнически продукти за пряка търговска употреба
	374	Производство на далекосъобщителна техника, електромери, други измервателни уреди и медицинска електротехника
	375	Производство на електронна техника, радио- и телевизионни апарати, звукова техника
	376	Производство на домакински електроуреди
	377	Производство на лампи и осветителна техника
	378	Производство на батерии и акумулатори
	379	Ремонт, монтаж и специализирана инсталация на електрическо оборудване
ex главна група	38	Производство на транспортна техника
	383	Производство на моторни превозни средства и части за тях
	384	Ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и велосипеди
	385	Производство на мотоциклети, велосипеди и части за тях
	389	Производство на транспортна техника, която не е класифицирана другаде
Главна група	39	Други промишлени производства
	391	Производство на точни уреди, измервателни и контролни инструменти
	392	Производство на медицински хирургически инструменти и оборудване и ортопедични уреди (с изключение на ортопедични обувки)
	393	Производство на фотографска и оптична техника
	394	Производство и ремонт на ръчни, настолни и стенни часовници
	395	Бижутерство и производство на ценни метали
	396	Производство и ремонт на музикални инструменти
	397	Производство на игри, играчки и спортни стоки
	399	Други производства
Главна група	40	Строителство
	400	Строителство (неспециализирано); разрушителни работи
	401	Строителство на сгради (жилищни и други)
	402	Гражданско строителство; изграждане на пътища, мостове, железопътни линии и т.н.
	403	Монтажни работи
	404	Украса и довършителни работи

Главна група	20А	200 Производства на животински и растителни мазнини и масла
	20Б	Хранително-вкусова промишленост (с изключение на производството на напитки)
	201	Клане на животни, заготовка и съхраняване на месо
	202	Млечна промишленост
	203	Консервиране на плодове и зеленчуци
	204	Консервиране на риба и други морски храни
	205	Мелничарска промишленост
	206	Производство на хляб и хлебни продукти, включително сухари и бисквити
	207	Захарна промишленост
	208	Производство на какаови, шоколадови и захарни продукти
	209	Производство на други хранителни продукти
Главна група	21	Производство на напитки
	211	Производство на етилов алкохол чрез ферментация, производство на дрожди и спирт
	212	Производство на вино и други алкохолни напитки без малц
	213	Производство на бира и малц
	214	Производство на безалкохолни напитки и газирана вода
	ex 30	Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти
	304	Производство на нишестени продукти

ex 855

заведения за фризьорство (с изключение на педикюристи и училища за обучение по козметика)

Главни групи от Директиви 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО и 82/470/ЕИО

1 Директива 75/368/ЕИО (дейности по член 5, параграф 1)

ex 04	Рибарство
ex 04	043	Рибарство във вътрешни води
ex 38	Производство на транспортна техника
	381	Корабостроене и кораборемонт
	382	Производство на железопътна техника
	386	Самолетостроене (включително космическа техника)
ex 71	Дейности, свързани с транспорта и дейности извън транспорта в следните групи:
	ex 711	Услуги в спални вагони и вагон-ресторанти; поддръжка на вагонния парк в ремонтни депа; почистване на вагони
	ex 712	Поддръжка на парка на градския, подземния и междуградския пътнически транспорт
	ex 713	Поддръжка на парка на други видове пътнически наземен транспорт (например леки автомобили, автобуси, таксита)
	ex 714	Експлоатация и поддръжка на спомагателни услуги за автомобилния транспорт (например пътища, тунели и мостове с пътна такса, депа за стоки, паркинги, автобусни и трамвайни депа)
	ex 716	Дейности, свързани с вътрешния воден транспорт (например експлоатация и поддръжка на водните пътища, пристанищата и останалите съоръжения за вътрешния воден транспорт; буксирни и лоцмански услуги в пристанища, поставяне на буйове, товарене и разтоварване на съдове и други подобни дейности, като например изваждане на потънали съдове, теглене на буксир и експлоатация на пристани)
73	Съобщения: пощенски услуги и далекосъобщения
ex 85	Лични услуги
	854	Перални и перални услуги, химическо чистене и боядисване
	ex 856	Фотографски ателиета: портретна и търговска фотография, с изключение на фотожурналистика
	ex 859	Лични услуги, които не са класифицирани другаде (поддръжка и почистване на сгради или само на жилища)

2 Директива 75/369/ЕИО (Член 6: когато дейността се смята за промишлена или занаятчийска по своя характер)

Директиви 64/222/ЕИО, 68/364/ЕИО, 68/368/ЕИО, 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО, 70/523/ЕИО и 82/470/ЕИО

(Директиви за либерализация 64/234/ЕИО и 64/224/ЕИО)

(Директива за либерализация 68/363/ЕИО) Ex група 612 по ISIC: Търговия на дребно

012	Отдаване под наем на селскостопански машини
640	Недвижими имоти, отдаване на имоти под наем
713	Отдаване под наем на автомобили, файтони и коне
718	Отдаване под наем на железопътни локомотиви и вагони
839	Отдаване под наем на машини на търговски предприятия
841	Резервация на места в киносалони и отдаване под наем на кинематографски филми
842	Резервация на места в театрални салони и отдаване под наем на театрално оборудване
843	Отдаване под наем на лодки, велосипеди, игрални автомати с монети за игри на щастието или на основата на умения
853	Отдаване под наем на мебелирани стаи
854	Отдаване под наем на изпрано спално бельо
859	Отдаване под наем на дрехи

1.	Ресторанти, кафенета, таверни и други места за обществено хранене (група 852 по ISIC)
2.	Хотели, квартири, къмпинги и други места за настаняване (група 853 по ISIC)

Всички дейности, посочени в Приложението към Директива 75/368/ЕИО, с изключение на посочените в член 5, параграф 1 от настоящата директива (списък II, точка 1 от настоящото приложение)

ex 62	Банки и други финансови институции
	ex 620	Закупуване на патенти и лицензиране на дружества
ex 71	Транспорт
	ex 713	Пътнически шосеен транспорт, с изключение на транспорта с моторни превозни средства
	ex 719	Транспортиране по тръбопроводи на течни въглеводороди и други течни химически продукти
ex 82	Обществени услуги
	827	Библиотеки, музеи, ботанически и зоологически градини
ex 84	Развлекателни услуги
	843	Услуги, свързани с отдиха, които не са класифицирани другаде: — спортни дейности (спортни игрища, организиране на спортни срещи и т.н.), с изключение на дейността на спортни инструктори — игри (състезателни конюшни, зони за игри, хиподруми и т.н.) — други развлекателни дейности (циркове, увеселителни паркове и други забавления)
ex 85	Лични услуги
	ex 851	Домашни услуги
	ex 855	Козметични салони и услуги на маникюристи, с изключение на педикюристи и училища за подготовка на професионални козметици и фризьори
	ex 859	Лични услуги, които не са класифицирани другаде, с изключение на спортни и медицински масажисти и планински водачи, разделени в следните групи: — дезинфекциране и борба с вредители — отдаване на дрехи под наем и складова дейност — бюра за организиране на сватби и подобни услуги — астрология, гадателство и подобни — санитарни услуги и свързани с тях дейности — погребални услуги и поддръжка на гробища — куриери и преводач-екскурзоводи

Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с въглища и професионални дейности на посредници в търговията с въглища (ex група 6112, номенклатура по ISIC)

(Дейности, изброени в член 2, буква А, в) и д), буква Б, б), буква В и буква Г)

Признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания

5.1.1. Удостоверения за професионална квалификация за базово обучение по медицина

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който присъжда квалификацията	Свидетелство, което придружава удостоверението	Референтна дата
België/Belgique/Belgien	Diploma van arts/ Diplôme de docteur en médecine Diplôme de „médecin“/Master in de geneeskunde	— Les universités/De universiteiten — Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française/De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap		20.12.1976 г.
България	Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по „Медицина“ и професионална квалификация „Магистър-лекар“	Университет		1.1.2007 г.
Česká republika	Diplom o ukončení studia ve studijním programu všeobecné lékařství (doktor medicíny, MUDr.)	Lékářská fakulta univerzity v České republice		1.5.2004 г.
Danmark	Bevis for kandidatuddannelsen i medicin (cand.med.) Bevis for bestået lægevidenskabelig embedseksamen (cand.med.)	Universitet Styrelsen for Patientsikkerhed Medicinsk universitetsfakultet	— Autorisation som læge, udstedt af Sundhedsstyrelsen og — Tilladelse til selvstændigt virke som læge (dokumentation for gennemført praktisk uddannelse), udstedt af Sundhedsstyrelsen — Autorisation som læge og tilladelse til selvstændigt virke som læge	20.12.1976 г.
Deutschland	— Zeugnis über die Ärztliche Prüfung — Zeugnis über die Ärztliche Staatsprüfung und Zeugnis über die Vorbereitungszeit als Medizinalassistent, soweit diese nach den deutschen Rechtsvorschriften noch für den Abschluss der ärztlichen Ausbildung vorgesehen war	Zuständige Behörden		20.12.1976 г.
Eesti	Arstikraad Degree in Medicine (MD) Diplom arstiteaduse õppekava läbimise kohta	Tartu Ülikool		1.5.2004 г.
Ελλάς	Πτυχίο Ιατρικής	— Ιατρική Σχολή Πανεπιστημίου, — Σχολή Επιστημών Υγείας, Τμήμα Ιατρικής Πανεπιστημίου		1.1.1981 г.
España	Título de Licenciado en Medicina y Cirugía Título de Licenciado en Medicina Título de Graduado/a en Medicina	— Ministerio de Educación y Cultura — El rector de una Universidad		1.1.1986 г.
France	Diplôme de fin de deuxième cycle des études médicales	Universités		20.12.1976 г.
Hrvatska	Diploma „doktor medicine/doktorica medicine“	Medicinski fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj		1.7.2013 г.
Ireland	Primary qualification	Competent examining body	Certificate of experience	20.12.1976 г.
Italia	Diploma di laurea in medicina e chirurgia	Università	Diploma di abilitazione all’esercizio della medicina e chirurgia	20.12.1976 г.
Κύπρος	Πιστοποιητικό Εγγραφής Ιατρού	Ιατρικό Συμβούλιο		1.5.2004 г.
Latvija	ārsta diploms	Universitātes tipa augstskola		1.5.2004 г.
Lietuva	1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo kvalifikaciją	Universitetas	1. Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą medicinos gydytojo profesinę kvalifikaciją	1.5.2004 г.
Lietuva	2. Magistro diplomas (medicinos magistro kvalifikacinis laipsnis ir gydytojo kvalifikacija)	Universitetas	2. Internatūros pažymėjimas (medicinos gydytojo profesinė kvalifikacija)	1.5.2004 г.
Luxembourg	Diplôme d’Etat de docteur en médecine, chirurgie et accouchements	Jury d’examen d’Etat	Certificat de stage	20.12.1976 г.
Magyarország	Okleveles orvosdoktor oklevél (dr. med)	Egyetem		1.5.2004 г.
Malta	Lawrja ta’ Tabib tal-Mediċina u l-Kirurġija	Universita' ta’ Malta	Ċertifikat ta’ reġistrazzjoni maħruġ mill-Kunsill Mediku	1.5.2004 г.
Nederland	Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd artsexamen	Faculteit Geneeskunde		20.12.1976 г.
Österreich	Urkunde über die Verleihung des akademischen Grades Doktor der gesamten Heilkunde (bzw. Doctor medicinae universae, Dr.med.univ.)	Medizinische Fakultät einer Universität, bzw Medizinische Universität		1.1.1994 г.
Polska	Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku lekarskim z tytułem „lekarza“	szkoły wyższe	Świadectwo złożenia Lekarskiego Egzaminu Państwowego (1) (3) / Świadectwo złożenia Lekarskiego Egzaminu Końcowego (2) (3)	1.5.2004 г.
Portugal	Carta de Curso de licenciatura em medicina Certificado de mestrado integrado em medicina	Universidades	Certificado emitido pela Ordem dos Médicos	1.1.1986 г.
România	Diplomă de licență de doctor medic Diploma de licență și master (4)	Universități Ministerul Educației Naționale (4)		1.1.2007 г.
Slovenija	Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „doktor medicine/doktorica medicine“	Univerza	Potrdilo o Opravljenem Strokovnem Izpitu za Poklic Zdravnik/Zdravnica	1.5.2004 г.
Slovensko	DIPLOM všeobecné lekárstvo doktor všeobecného lekárstva („MUDr.“)	Univerzita		1.5.2004 г.
Suomi/Finland	Lääketieteen lisensiaatin tutkinto/Medicine licentiatexamen	Yliopisto		1.1.1994 г.
Sverige	Läkarexamen	Universitet eller högskola	Bevis om legitimation som läkare, utfärdat av Socialstyrelsen	1.1.1994 г.
United Kingdom	Primary qualification	Competent examining body	Certificate of experience	20.12.1976 г.
(1) До 2012 г. (2) От 2013 г. (3) До 1 октомври 2017 г. удостоверението за професионална квалификация трябва да бъде придружено от свидетелство за завършен следдипломен стаж („staż podyplomowy“). (4) От 2011 г.

5.1.2. Удостоверения за професионална квалификация на лекари специалисти

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който присъжда квалификацията	Референтна дата
België/Belgique/Belgie	Bijzondere beroepstitel van geneesheer-specialist/Titre professionnel particulier de médecin spécialiste	Minister bevoegd voor Volksgezondheid/Ministre de la Santé publique	20.12.1976 г.
България	Свидетелство за призната специалност	Университет	1.1.2007 г.
Česká republika	Diplom o specializaci	Ministerstvo zdravotnictví	1.5.2004 г.
Danmark	Bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallæge	Sundhedsstyrelsen Styrelsen for Patientsikkerhed	20.12.1976 г.
Deutschland	Fachärztliche Anerkennung	Landesärztekammer	20.12.1976 г.
Eesti	Residentuuri lõpetamist tõendav tunnistus Residentuuri lõputunnistus eriarstiabi erialal	Tartu Ülikool	1.5.2004 г.
Ελλάς	Τίτλος Ιατρικής Ειδικότητας	1. Περιφέρεια 2. Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση 3. Νομαρχία	1.1.1981 г.
España	Título de Especialista	Ministerio de Educación y Cultura	1.1.1986 г.
France	1. Certificat d’études spéciales de médecine accompagné du diplôme d’Etat de docteur en médecine	1. Universités	20.12.1976 г.
	2. Attestation de médecin spécialiste qualifié accompagnée du diplôme d’Etat de docteur en médecine	2. Conseil de l’Ordre des médecins
	3. Diplôme d’études spécialisées ou diplôme d’études spécialisées complémentaires qualifiant de médecine accompagné du diplôme d’Etat de docteur en médecine	3. Universités
Hrvatska	Diploma o specijalističkom usavršavanju	Ministarstvo nadležno za zdravstvo	1.7.2013 г.
Ireland	Certificate of Specialist doctor	Competent authority	20.12.1976 г.
Italia	Diploma di medico specialista	Università	20.12.1976 г.
Κύπρος	Πιστοποιητικό Αναγνώρισης Ειδικότητας	Ιατρικό Συμβούλιο	1.5.2004 г.
Latvija	„Sertifikāts“–kompetentu iestāžu izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu specialitātē	Latvijas Ārstu biedrība Latvijas Ārstniecības personu profesionālo organizāciju savienība	1.5.2004 г.
Lietuva	1. Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo specialisto profesinę kvalifikaciją 2. Rezidentūros pažymėjimas (gydytojo specialisto profesinė kvalifikacija)	Universitetas	1.5.2004 г.
Luxembourg	Certificat de médecin spécialiste	Ministre de la Santé publique	20.12.1976 г.
Magyarország	Szakorvosi bizonyítvány	Nemzeti Vizsgabizottság	1.5.2004 г.
Malta	Ċertifikat ta’ Speċjalista Mediku	Kumitat ta’ Approvazzjoni dwar Speċjalisti	1.5.2004 г.
Nederland	Bewijs van inschrijving in een Specialistenregister	— Medische Specialisten Registratie Commissie (MSRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot bevordering der Geneeskunst — Sociaal-Geneeskundigen Registratie Commissie (SGRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst	20.12.1976 г.
Nederland	Diploma geneeskundig specialist	— Registratiecommissie Geneeskundig Specialisten (RGS) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst (1)	20.12.1976 г.
Österreich	Facharztdiplom	Österreichische Ärztekammer	1.1.1994 г.
Polska	Dyplom uzyskania tytułu specjalisty	Centrum Egzaminów Medycznych	1.5.2004 г.
Portugal	Titulo de especialista	Ordem dos Médicos	1.1.1986 г.
România	Certificat de medic specialist	Ministerul Sănătății	1.1.2007 г.
Slovenija	Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu	1. Ministrstvo za zdravje 2. Zdravniška zbornica Slovenije	1.5.2004 г.
Slovensko	Diplom o špecializácii	1. Slovenská zdravotnícka univerzita 2. Univerzita Komenského v Bratislave 3. Univerzita Pavla Jozefa Šafárika v Košiciach	1.5.2004 г.
Suomi/Finland	Erikoislääkärin tutkinto/Specialläkarexamen	Yliopisto	1.1.1994 г.
Sverige	Bevis om specialkompetens som läkare, utfärdat av Socialstyrelsen	Socialstyrelsen	1.1.1994 г.
United Kingdom	Certificate of Completion of training	Postgraduate Medical Education and Training Board	20.12.1976 г.
United Kingdom	Certificate of Completion of training	General Medical Council	1.4.2010 г.
(1) От януари 2013 г.

5.1.3. Наименования на курсовете на обучение по специализирана медицина

	Анестезиология	Обща хирургия
	Минимална продължителност на обучението: 3 години	Минимална продължителност на обучението: 5 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Anesthésie-réanimation/Anesthesie-reanimatie	Chirurgie/Heelkunde
България	Анестезиология и интензивно лечение	Хирургия
Česká republika	Anesteziologie a intenzivní medicína	Chirurgie
Danmark	Anæstesiologi	Kirurgi
Deutschland	Anästhesiologie	(Allgemeine) Chirurgie
Eesti	Anestesioloogia	Üldkirurgia
Ελλάς	Αναισθησιολογία	Χειρουργική
España	Anestesiología y Reanimación	Cirugía general y del aparato digestivo
France	Anesthésie-réanimation	Chirurgie générale
Hrvatska	Anesteziologija, reanimatologija i intenzivna medicina	Opća kirurgija
Ireland	Anaesthesia	General surgery
Italia	Anestesia, rianimazione e terapia intensiva Anestesia, rianimazione, terapia intensiva e del dolore (2)	Chirurgia generale
Κύπρος	Αναισθησιολογία	Γενική Χειρουργική
Latvija	Anestezioloģija un reanimatoloģija	Ķirurģija
Lietuva	Anesteziologija reanimatologija	Chirurgija
Luxembourg	Anesthésie-réanimation	Chirurgie générale
Magyarország	Aneszteziológia és intenzív terápia	Sebészet
Malta	Anesteżija u Kura Intensiva	Kirurġija Ġenerali
Nederland	Anesthesiologie	Heelkunde
Österreich	Anästhesiologie und Intensivmedizin	— Chirurgie — Allgemeinchirurgie und Viszeralchirurgie (2)
Polska	Anestezjologia i intensywna terapia	Chirurgia ogólna
Portugal	Anestesiologia	Cirurgia geral
România	Anestezie și terapie intensivă	Chirurgie generală
Slovenija	Anesteziologija, reanimatologija in perioperativna intenzivna medicina	Splošna kirurgija
Slovensko	Anestéziológia a intenzívna medicína	Chirurgia
Suomi/Finland	Anestesiologia ja tehohoito/Anestesiologi och intensivvård	Yleiskirurgia/Allmän kirurgi
Sverige	Anestesi och intensivvård	Kirurgi
United Kingdom	Anaesthetics	General surgery
(1) От юни 2015 г. (2) От февруари 2015 г.

	Неврохирургия	Акушеро-гинекология
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Neurochirurgie	Gynécologie — obstétrique/Gynaecologie — verloskunde
България	Неврохирургия	Акушерство и гинекология
Česká republika	Neurochirurgie	Gynekologie a porodnictví
Danmark	Neurokirurgi	Gynækologi og obstetrik
Deutschland	Neurochirurgie	Frauenheilkunde und Geburtshilfe
Eesti	Neurokirurgia	Sünnitusabi ja günekoloogia
Ελλάς	Νευροχειρουργική	Μαιευτική-Γυναικολογία
España	Neurocirugía	Obstetricia y ginecología
France	Neurochirurgie	Gynécologie — obstétrique
Hrvatska	Neurokirurgija	Ginekologija i opstetricija
Ireland	Neurosurgery	Obstetrics and gynaecology
Italia	Neurochirurgia	Ginecologia e ostetricia
Κύπρος	Νευροχειρουργική	Μαιευτική — Γυναικολογία
Latvija	Neiroķirurģija	Ginekoloģija un dzemdniecība
Lietuva	Neurochirurgija	Akušerija ginekologija
Luxembourg	Neurochirurgie	Gynécologie — obstétrique
Magyarország	Idegsebészet	Szülészet-nőgyógyászat
Malta	Newrokirurġija	Ostetriċja u Ġinekoloġija
Nederland	Neurochirurgie	Obstetrie en Gynaecologie
Österreich	Neurochirurgie	Frauenheilkunde und Geburtshilfe
Polska	Neurochirurgia	Położnictwo i ginekologia
Portugal	Neurocirurgia	Ginecologia e obstetricia
România	Neurochirurgie	Obstetrică-ginecologie
Slovenija	Nevrokirurgija	Ginekologija in porodništvo
Slovensko	Neurochirurgia	Gynekológia a pôrodníctvo
Suomi/Finland	Neurokirurgia/Neurokirurgi	Naistentaudit ja synnytykset/Kvinnosjukdomar och förlossningar
Sverige	Neurokirurgi	Obstetrik och gynekologi
United Kingdom	Neurosurgery	Obstetrics and gynaecology

	Вътрешни болести	Офталмология
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 3 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Médecine interne/Inwendige geneeskunde	Ophtalmologie/Oftalmologie
България	Вътрешни болести	Очни болести
Česká republika	Vnitřní lékařství	Oftalmologie
Danmark		Oftalmologi
Deutschland	Innere Medizin	Augenheilkunde
Eesti	Sisehaigused	Oftalmoloogia
Ελλάς	Παθολογία	Οφθαλμολογία
España	Medicina interna	Oftalmología
France	Médecine interne	Ophtalmologie
Hrvatska	Opća interna medicina	Oftalmologija i optometrija
Ireland	General (Internal) Medicine	Ophthalmic surgery Ophthalmology (1)
Italia	Medicina interna	Oftalmologia
Κύπρος	Παθολογία	Οφθαλμολογία
Latvija	Internā medicīna	Oftalmoloģija
Lietuva	Vidaus ligos	Oftalmologija
Luxembourg	Médecine interne	Ophtalmologie
Magyarország	Belgyógyászat	Szemészet
Malta	Mediċina Interna	Oftalmoloġija
Nederland	Interne geneeskunde	Oogheelkunde
Österreich	Innere Medizin	Augenheilkunde und Optometrie
Polska	Choroby wewnętrzne	Okulistyka
Portugal	Medicina interna	Oftalmologia
România	Medicină internă	Oftalmologie
Slovenija	Interna medicina	Oftalmologija
Slovensko	Vnútorné lekárstvo	Oftalmológia
Suomi/Finland	Sisätaudit/Inre medicin	Silmätaudit/Ögonsjukdomar
Sverige	Internmedicin	Ögonsjukdomar (oftalmologi)
United Kingdom	Вътрешни болести	Офталмология
(1) От 1991/1992 г.

	Оториноларингология	Педиатрия
	Минимална продължителност на обучението: 3 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/ Belgien	Oto-rhino-laryngologie/Otorhinolaryngologie	Pédiatrie/Pediatrie
България	Ушно-носно-гърлени болести	Педиатрия
Česká republika	Otorinolaryngologie	Dětské lékařství
Danmark	Oto-rhino-laryngologi	Pædiatri
Deutschland	Hals-Nasen-Ohrenheilkunde	Kinder- und Jugendmedizin
Eesti	Otorinolarüngoloogia	Pediaatria
Ελλάς	Ωτορινολαρυγγολογία	Παιδιατρική
España	Otorrinolaringología	Pediatría y sus áreas especificas
France	Oto-rhino-laryngologie et chirurgie cervico-faciale	Pédiatrie
Hrvatska	Otorinolaringologija	Pedijatrija
Ireland	Otolaryngology	Paediatrics
Italia	Otorinolaringoiatria	Pediatria
Κύπρος	Ωτορινολαρυγγολογία	Παιδιατρική
Latvija	Otolaringoloģija	Pediatrija
Lietuva	Otorinolaringologija	Vaikų ligos
Luxembourg	Oto-rhino-laryngologie	Pédiatrie
Magyarország	Fül-orr-gégegyógyászat	Csecsemő- és gyermekgyógyászat
Malta	Otorinolaringoloġija	Pedjatrija
Nederland	Keel-, neus- en oorheelkunde	Kindergeneeskunde
Österreich	— Hals-, Nasen- und Ohrenkrankheiten — Hals-, Nasen- und Ohrenheilkunde (1)	Kinder- und Jugendheilkunde
Polska	Otorynolaryngologia	Pediatria
Portugal	Otorrinolaringologia	Pediatria
România	Otorinolaringologie	Pediatrie
Slovenija	Otorinolaringológija	Pediatrija
Slovensko	Otorinolaryngológia	Pediatria
Suomi/Finland	Korva-, nenä- ja kurkkutaudit/Öron-, näs- och halssjukdomar	Lastentaudit/Barnsjukdomar
Sverige	Öron-, näs- och halssjukdomar (oto-rhino-laryngologi)	Barn- och ungdomsmedicin
United Kingdom	Otolaryngology	Paediatrics
(1) От юни 2015 г.

	Пулмология	Урология
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 5 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Pneumologie	Urologie
България	Пневмология и фтизиатрия	Урология
Česká republika	Pneumologie a ftizeologie	Urologie
Danmark	Intern medicin: lungesygdomme	Urologi
Deutschland	— Pneumologie — Innere Medizin und Pneumologie (1)	Urologie
Eesti	Pulmonoloogia	Uroloogia
Ελλάς	Φυματιολογία- Πνευμοvολογία	Ουρολογία
España	Neumología	Urología
France	Pneumologie	Chirurgie urologique
Hrvatska	Pulmologija	Urologija
Ireland	Respiratory medicine	Urology
Italia	Malattie dell’apparato respiratorio	Urologia
Κύπρος	Πνευμονολογία — Φυματιολογία	Ουρολογία
Latvija	Ftiziopneimonoloģija	Uroloģija
Lietuva	Pulmonologija	Urologija
Luxembourg	Pneumologie	Urologie
Magyarország	Tüdőgyógyászat	Urológia
Malta	Mediċina Respiratorja	Uroloġija
Nederland	Longziekten en tuberculose	Urologie
Österreich	— Lungenkrankheiten — Innere Medizin und Pneumologie (2)	Urologie
Polska	Choroby płuc	Urologia
Portugal	Pneumologia	Urologia
România	Pneumologie	Urologie
Slovenija	Pnevmologija	Urologija
Slovensko	Pneumológia a ftizeológia	Urológia
Suomi/Finland	Keuhkosairaudet ja allergologia/Lungsjukdomar och allergologi	Urologia/Urologi
Sverige	Lungsjukdomar (pneumologi)	Urologi
United Kingdom	Respiratory medicine	Urology
(1) От юли 2011 г. (2) От юни 2015 г.

	Ортопедия	Патоанатомия
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Chirurgie orthopédique/Orthopedische heelkunde	Anatomie pathologique/Pathologische anatomie
България	Ортопедия и травматология	Обща и клинична патология
Česká republika	Ortopedie	Patologie
Danmark	Ortopædisk kirurgi	Patologisk anatomi og cytology
Deutschland	— Orthopädie (und Unfallchirurgie) — Orthopädie und Unfallchirurgie (1)	Pathologie
Eesti	Ortopeedia	Patoloogia
Ελλάς	Ορθοπεδική	Παθολογική Ανατομική
España	Cirugía ortopédica y traumatología	Anatomía patológica
France	Chirurgie orthopédique et traumatologie	Anatomie et cytologie pathologiques
Hrvatska	Ortopedija i traumatologija	Patologija Patologija i citologija (3)
Ireland	Trauma and orthopaedic surgery	Histopathology
Italia	Ortopedia e traumatologia	Anatomia patologica
Κύπρος	Ορθοπεδική	Παθολογοανατομία — Ιστολογία
Latvija	Traumatoloģija un ortopēdija	Patoloģija
Lietuva	Ortopedija traumatologija	Patologija
Luxembourg	Orthopédie	Anatomie pathologique
Magyarország	Ortopédia és traumatológia	Patológia
Malta	Kirurġija Ortopedika	Istopatoloġija
Nederland	Orthopedie	Pathologie
Österreich	— Orthopädie und Orthopädische Chirurgie — Orthopädie und Traumatologie (2)	— Pathologie — Klinische Pathologie und Molekularpathologie (2) — Klinische Pathologie und Neuropathologie
Polska	Ortopedia i traumatologia narządu ruchu	Patomorfologia
Portugal	Ortopedia	Anatomia patologica
România	Ortopedie și traumatologie	Anatomie patologică
Slovenija	— Ortopedska kirurgija; Travmatologija	Patologija
Slovensko	Ortopédia	Patologická anatómia
Suomi/Finland	Ortopedia ja traumatologia/Ortopedi och traumatologi	Patologia/Patologi
Sverige	Ortopedi	Klinisk patologi
United Kingdom	Trauma and orthopaedic surgery	Histopathology
(1) От май 2006 г. (2) От юни 2015 г. (3) От 3 ноември.2015 г.

	Неврология	Психиатрия
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Neurologie	Psychiatrie, particulièrement de l’adulte/Psychiatrie, meer bepaald in de volwassenpsychiatrie
България	Нервни болести	Психиатрия
Česká republika	Neurologie	Psychiatrie
Danmark	Neurologi	Psykiatri
Deutschland	Neurologie	Psychiatrie und Psychotherapie
Eesti	Neuroloogia	Psühhiaatria
Ελλάς	Νευρολογία	Ψυχιατρική
España	Neurología	Psiquiatría
France	Neurologie	Psychiatrie
Hrvatska	Neurologija	Psihijatrija
Ireland	Neurology	Psychiatry
Italia	Neurologia	Psichiatria
Κύπρος	Νευρολογία	Ψυχιατρική
Latvija	Neiroloģija	Psihiatrija
Lietuva	Neurologija	Psichiatrija
Luxembourg	Neurologie	Psychiatrie
Magyarország	Neurológia	Pszichiátria
Malta	Newroloġija	Psikjatrija
Nederland	Neurologie	Psychiatrie
Österreich	Neurologie	Psychiatrie und Psychotherapeutische Medizin
Polska	Neurologia	Psychiatria
Portugal	Neurologia	Psiquiatria
România	Neurologie	Psihiatrie
Slovenija	Nevrologija	Psihiatrija
Slovensko	Neurológia	Psychiatria
Suomi/Finland	Neurologia/Neurologi	Psykiatria/Psykiatri
Sverige	Neurologi	Psykiatri
United Kingdom	Neurology	General psychiatry

	Образна диагностика	Лъчетерапия
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Radiodiagnostic/Röntgendiagnose	Radiothérapie-oncologie/Radiotherapie-oncologie
България	Образна диагностика	Лъчелечение
Česká republika	Radiologie a zobrazovací metody	Radiační onkologie
Danmark	Radiologi	Klinisk Onkologi
Deutschland	(Diagnostische) Radiologie	Strahlentherapie
Eesti	Radioloogia	Onkoloogia
Ελλάς	Ακτινοδιαγνωστική	Ακτινοθεραπευτική — Ογκολογία
España	Radiodiagnóstico	Oncología radioterápica
France	Radiodiagnostic et imagerie médicale	Oncologie option oncologie radiothérapique
Hrvatska	Klinička radiologija	Onkologija i radioterapija
Ireland	Radiology	Radiation oncology
Italia	Radiodiagnostica	Radioterapia
Κύπρος	Ακτινολογία	Ακτινοθεραπευτική Ογκολογία
Latvija	Diagnostiskā radioloģija	Terapeitiskā radioloģija
Lietuva	Radiologija	Onkologija radioterapija
Luxembourg	Radiodiagnostic	Radiothérapie
Magyarország	Radiológia	Sugárterápia
Malta	Radjoloġija	Onkoloġija u Radjoterapija
Nederland	Radiologie	Radiotherapie
Österreich	Radiologie	Strahlentherapie-Radioonkologie
Polska	Radiologia i diagnostyka obrazowa	Radioterapia onkologiczna
Portugal	Radiodiagnóstico	Radioterapia Radioncologia
România	Radiologie-imagistică medicală	Radioterapie
Slovenija	Radiologija	Radioterapija in onkologija
Slovensko	Rádiológia	Radiačná onkológia
Suomi/Finland	Radiologia/Radiologi	Syöpätaudit/Cancersjukdomar
Sverige	Medicinsk radiologi Radiologi (2)	Tumörsjukdomar (allmän onkologi) Onkologi (1)
United Kingdom	Clinical radiology	Clinical oncology
(1) От септември 2008 г. (2) От май 2015 г.

	Пластична хирургия	Клинична биология
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique/Plastische, reconstructieve en esthetische heelkunde	Biologie clinique/Klinische biologie
България	Пластично-възстановителна и естетична хирургия	Клинична лаборатория
Česká republika	Plastická chirurgie
Danmark	Plastikkirurgi
Deutschland	— Plastische (und Ästhetische) Chirurgie — Plastische und Ästhetische Chirurgie (1)	Laboratoriumsmedizin (2)
Eesti	Plastika- ja rekonstruktiivkirurgia	Laborimeditsiin
Ελλάς	Πλαστική Χειρουργική	Ιατρική βιοπαθολογία (5)
España	Cirugía plástica, estética y reparadora	Análisis clínicos
France	Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique	Biologie médicale
Hrvatska	Plastična, rekonstrukcijska i estetska kirurgija
Ireland	Plastic, reconstructive and aesthetic surgery
Italia	Chirurgia plastica, ricostruttiva ed estetica	Patologia clinica Patologia clinica e biochimica clinica (4)
Κύπρος	Πλαστική Χειρουργική
Latvija	Plastiskā ķirurģija
Lietuva	Plastinė ir rekonstrukcinė chirurgija	Laboratorinė medicina
Luxembourg	Chirurgie plastique	Biologie clinique
Magyarország	Plasztikai (égési) sebészet	Orvosi laboratóriumi diagnosztika
Malta	Kirurġija Plastika
Nederland	Plastische chirurgie
Österreich	Plastische, Ästhetische und Rekonstruktive Chirurgie Plastische, Rekonstruktive und Ästhetische Chirurgie (3)	Medizinische Biologie
Polska	Chirurgia plastyczna	Diagnostyka laboratoryjna
Portugal	Cirurgia plástica, estética e reconstrutiva	Patologia clínica
România	Chirurgie plastică, estetică și microchirurgie reconstructivă	Medicină de laborator
Slovenija	Plastična, rekonstrukcijska in estetska kirurgija
Slovensko	Plastická chirurgia	Laboratórna medicína
Suomi/Finland	Plastiikkakirurgia/Plastikkirurgi
Sverige	Plastikkirurgi
United Kingdom	Plastic surgery
(1) От 2006 г. (2) От 2012 г. (3) От юни 2015 г. (4) От юни 2015 г. (5) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 30 декември 1994 г.

	Микробиология — Бактериология	Биохимия
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien
България	Микробиология	Биохимия
Česká republika	Lékařská mikrobiologie	Klinická biochemie
Danmark	Klinisk mikrobiologi	Klinisk biokemi
Deutschland	— Mikrobiologie (Virologie) und Infektionsepidemiologie — Mikrobiologie, Virologie und Infektionsepidemiologie (3)	Laboratoriumsmedizin (1)
Eesti
Ελλάς	— Ιατρική Βιοπαθολογία — Μικροβιολογία	Ιατρική βιοπαθολογία (6)
España	Microbiología y parasitología	Bioquímica clínica
France
Hrvatska	Klinička mikrobiologija
Ireland	Microbiology	Chemical pathology
Italia	Microbiologia e virologia	Biochimica clinica (5)
Κύπρος	Μικροβιολογία
Latvija	Mikrobioloģija
Lietuva
Luxembourg	Microbiologie	Chimie biologique
Magyarország	Orvosi mikrobiológia
Malta	Mikrobijoloġija	Patoloġija Kimika
Nederland	Medische microbiologie	Klinische chemie (2)
Österreich	— Hygiene und Mikrobiologie — Klinische Mikrobiologie und Hygiene (4) — Klinische Mikrobiologie und Virologie (4)	Medizinische und Chemische Labordiagnostik
Polska	Mikrobiologia lekarska
Portugal
România
Slovenija	Klinična mikrobiologija	Medicinska biokemija
Slovensko	Klinická mikrobiológia	Klinická biochémia
Suomi/Finland	Kliininen mikrobiologia/Klinisk mikrobiologi	Kliininen kemia/Klinisk kemi
Sverige	Klinisk bakteriologi Klinisk mikrobiologi (7)	Klinisk kemi
United Kingdom	Medical microbiology and virology	Chemical pathology
(1) До 2012 г. (2) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 4 април .2000 г. (3) От май 2006 г. (4) От юни 2015 г. (5) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 3 юни 2015 г. (6) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 30 декември 1994 г. (7) От май 2015 г.

	Имунология	Гръдна хирургия
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 5 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien		Chirurgie thoracique/Heelkunde op de thorax (1)
България	Клинична имунология	Гръдна хирургия Кардиохирургия
Česká republika	Alergologie a klinická imunologie	Hrudní chirurgie
Danmark	Klinisk immunologi	Thoraxkirurgi
Deutschland		Thoraxchirurgie
Eesti		Torakaalkirurgia
Ελλάς		Χειρουργική Θώρακος
España	Inmunología	— Cirugía torácica — Cirugía cardiovascular
France		Chirurgie thoracique et cardiovasculaire
Hrvatska	Alergologija i klinička imunologija
Ireland	Immunology (clinical and laboratory)	Cardiothoracic surgery
Italia		— Chirurgia toracica — Cardiochirurgia
Κύπρος	Ανοσολογία	Χειρουργική Θώρακος
Latvija	Imunoloģija	Torakālā ķirurģija Sirds ķirurgs
Lietuva		Krūtinės chirurgija
Luxembourg	Immunologie	Chirurgie thoracique
Magyarország	Allergológia és klinikai immunológia	Mellkassebészet
Malta	Immunoloġija	Kirurġija Kardjo-Toraċika
Nederland		Cardio-thoracale chirurgie
Österreich	— Immunologie — Klinische Immunologie (2)	Thoraxchirurgie
Polska	Immunologia kliniczna	Chirurgia klatki piersiowej
Portugal		Cirurgia cardiotorácica
România		Chirurgie toracică
Slovenija		Torakalna kirurgija
Slovensko	Klinická imunológia a alergológia	Hrudníková chirurgia
Suomi/Finland		Sydän-ja rintaelinkirurgia/Hjärt- och thoraxkirurgi
Sverige	Klinisk immunologi (3)	Thoraxkirurgi
United Kingdom	Immunology	Cardo-thoracic surgery
(1) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 1 януари 1983 г. (2) От юни 2015 г. (3) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 14 юни 2017 г.

	Детска хирургия	Съдова хирургия
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 5 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien		Chirurgie des vaisseaux/Bloedvatenheelkunde (1)
България	Детска хирургия	Съдова хирургия
Česká republika	Dětská chirurgie	Cévní chirurgie
Danmark		Karkirurgi
Deutschland	Kinderchirurgie	Gefäßchirurgie
Eesti	Lastekirurgia	Kardiovaskulaarkirurgia
Ελλάς	Χειρουργική Παίδων	Αγγειοχειρουργική
España	Cirugía pediátrica	Angiología y cirugía vascular
France	Chirurgie infantile	Chirurgie vasculaire
Hrvatska	Dječja kirurgija	Vaskularna kirurgija
Ireland	Paediatric surgery
Italia	Chirurgia pediatrica	Chirurgia vascolare
Κύπρος	Χειρουργική Παίδων	Χειρουργική Αγγείων
Latvija	Bērnu ķirurģija	Asinsvadu ķirurģija
Lietuva	Vaikų chirurgija	Kraujagyslių chirurgija
Luxembourg	Chirurgie pédiatrique	Chirurgie vasculaire
Magyarország	Gyermeksebészet	Érsebészet
Malta	Kirurgija Pedjatrika	Kirurġija Vaskolari
Nederland
Österreich	Kinder- und Jugendchirurgie	Allgemeinchirurgie und Gefäßchirurgie
Polska	Chirurgia dziecięca	Chirurgia naczyniowa
Portugal	Cirurgia pediátrica	Angologia/Cirurgia vascular
România	Chirurgie pediatrică	Chirurgie vasculară
Slovenija		Kardiovaskularna kirurgija
Slovensko	Detská chirurgia	Cievna chirurgia
Suomi/Finland	Lastenkirurgia/Barnkirurgi	Verisuonikirurgia/Kärlkirurgi
Sverige	Barn- och ungdomskirurgi	Kärlkirurgi
United Kingdom	Paediatric surgery	Vascular surgery
(1) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 1 януари 1983 г.

	Кардиология	Гастроентерология
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Cardiologie	Gastro-entérologie/Gastro-enterologie
България	Кардиология	Гастроентерология (1)
Česká republika	Kardiologie	Gastroenterologie
Danmark	Intern medicin: kardiologi	Intern medicin: gastroenterology og hepatologi
Deutschland	— Innere Medizin und Schwerpunkt Kardiologie — Innere Medizin und Kardiologie (2)	— Innere Medizin und Schwerpunkt Gastroenterologie — Innere Medizin und Gastroenterologie (2)
Eesti	Kardioloogia	Gastroenteroloogia
Ελλάς	Καρδιολογία	Γαστρεντερολογία
España	Cardiología	Aparato digestivo
France	Cardiologie et maladies vasculaires	Gastro-entérologie et hépatologie
Hrvatska	Kardiologija	Gastroenterologija
Ireland	Cardiology	Gastro-enterology
Italia	Malattie dell’apparato cardiovascolare	Gastroenterologia Malattie dell’apparato digerente (3)
Κύπρος	Καρδιολογία	Γαστρεντερολογία
Latvija	Kardioloģija	Gastroenteroloģija
Lietuva	Kardiologija	Gastroenterologija
Luxembourg	Cardiologie et angiologie	Gastro-enterologie
Magyarország	Kardiológia	Gasztroenterológia
Malta	Kardjoloġija	Gastroenteroloġija
Nederland	Cardiologie	Maag-darm-leverziekten
Österreich	Innere Medizin und Kardiologie	Innere Medizin und Gastroenterologie und Hepatologie
Polska	Kardiologia	Gastrenterologia
Portugal	Cardiologia	Gastrenterologia
România	Cardiologie	Gastroenterologie
Slovenija	Kardiologija in vaskularna medicina	Gastroenterologija
Slovensko	Kardiológia	Gastroenterológia
Suomi/Finland	Kardiologia/Kardiologi	Gastroenterologia/Gastroenterologi
Sverige	Kardiologi	Medicinsk gastroenterologi och hepatologi
United Kingdom	Cardiology	Gastroenterology
(1) До 14 септември 2010 г. (2) От октомври 2009 г. (3) От юни 2015 г.

	Ревматология	Обща хематология
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 3 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Rhumathologie/reumatologie
България	Ревматология	Клинична хематология
Česká republika	Revmatologie	Hematologie a transfúzní lékařství
Danmark	Intern medicin: reumatologi	Intern medicin: hæmatologi
Deutschland	— Innere Medizin und Schwerpunkt Rheumatologie — Innere Medizin und Rheumatologie (1)	— Innere Medizin und Schwerpunkt Hämatologie und Onkologie — Innere Medizin und Hämatologie und Onkologie (1)
Eesti	Reumatoloogia	Hematoloogia
Ελλάς	Ρευματολογία	Αιματολογία
España	Reumatología	Hematología y hemoterapia
France	Rhumatologie
Hrvatska	Reumatologija	Hematologija
Ireland	Rheumatology	Haematology (clinical and laboratory)
Italia	Reumatologia	Ematologia
Κύπρος	Ρευματολογία	Αιματολογία
Latvija	Reimatoloģija	Hematoloģija
Lietuva	Reumatologija	Hematologija
Luxembourg	Rhumatologie	Hématologie
Magyarország	Reumatológia	Hematológia
Malta	Rewmatoloġija	Ematoloġija
Nederland	Reumatologie
Österreich	Innere Medizin und Rheumatologie	Innere Medizin und Hämatologie und internistische Onkologie
Polska	Reumatologia	Hematologia
Portugal	Reumatologia	Imuno-hemoterapia
România	Reumatologie	Hematologie
Slovenija	Revmatologija	Hematologija
Slovensko	Reumatológia	Hematológia a transfúziológia
Suomi/Finland	Reumatologia/Reumatologi	Kliininen hematologia/Klinisk hematologi
Sverige	Reumatologi	Hematologi
United Kingdom	Rheumatology	Haematology
(1) От октомври 2009 г.

	Ендокринология	Физиотерапия
	Минимална продължителност на обучението: 3 години	Минимална продължителност на обучението: 3 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien		Médecine physique et réadaptation/Fysische geneeskunde en revalidatie
България	Ендокринология и болести на обмяната	Физикална и рехабилитационна медицина
Česká republika	Diabelotologie a endokrinologie	Rehabilitační a fyzikální medicína
Danmark	Intern medicin: endokrinologi
Deutschland	— Innere Medizin und Schwerpunkt Endokrinologie und Diabetologie — Innere Medizin und Endokrinologie und Diabetologie (1)	Physikalische und Rehabilitative Medizin
Eesti	Endokrinoloogia	Taastusravi ja füsiaatria
Ελλάς	Ενδοκρινολογία	Φυσική Ιατρική και Αποκατάσταση
España	Endocrinología y nutrición	Medicina física y rehabilitación
France	Endocrinologie — diabète — maladies métaboliques	Médecine physique et de réadaptation
Hrvatska	Endokrinologija i dijabetologija	Fizikalna medicina i rehabilitacija
Ireland	Endocrinology and diabetes mellitus
Italia	Endocrinologia e malattie del ricambio Endocrinologia e malattie del metabolismo (2)	Medicina fisica e riabilitazione Medicina fisica e riabilitativa (2)
Κύπρος	Ενδοκρινολογία	Φυσική Ιατρική και Αποκατάσταση
Latvija	Endokrinoloģija	Rehabilitoloģija Fiziskā rehabilitācija Fizikālā medicīna
Lietuva	Endokrinologija	Fizinė medicina ir reabilitacija
Luxembourg	Endocrinologie, maladies du métabolisme et de la nutrition	Rééducation et réadaptation fonctionnelles
Magyarország	Endokrinológia	Fizikális medicina és rehabilitációs orvoslás
Malta	Endokrinoloġija u Dijabete
Nederland		Revalidatiegeneeskunde
Österreich	Innere Medizin und Endokrinologie und Diabetologie	Physikalische Medizin und Allgemeine Rehabilitation
Polska	Endokrynologia	Rehabilitacja medyczna
Portugal	Endocrinologia/Nutrição	Medicina física e de reabilitação
România	Endocrinologie	Reabilitare Medicală
Slovenija		Fizikalna in rehabilitacijska medicina
Slovensko	Endokrinológia	Fyziatria, balneológia a liečebná rehabilitácia
Suomi/Finland	Endokrinologia/Endokrinologi	Fysiatria/Fysiatri
Sverige	Endokrina sjukdomar Endokrinologi och diabetologi (3)	Rehabiliteringsmedicin
United Kingdom	Endocrinology and diabetes mellitus
(1) От октомври 2009 г. (2) От февруари 2015 г. (3) От септември 2008 г.

	Невропсихиатрия	Дерматология — Венерология
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 3 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Neuropsychiatrie (1)	Dermato-vénéréologie/Dermato-venereologie
България		Кожни и венерически болести
Česká republika		Dermatovenerologie
Danmark		Dermato-venerologi
Deutschland	Nervenheilkunde (Neurologie und Psychiatrie)	Haut — und Geschlechtskrankheiten
Eesti		Dermatoveneroloogia
Ελλάς	Νευρολογία — Ψυχιατρική	Δερματολογία — Αφροδισιολογία
España		Dermatología médico-quirúrgica y venereología
France	Neuropsychiatrie (2)	Dermatologie et vénéréologie
Hrvatska		Dermatologija i venerologija
Ireland
Italia	Neuropsichiatria (3)	Dermatologia e venereologia
Κύπρος	Νευρολογία — Ψυχιατρική	Δερματολογία — Αφροδισιολογία
Latvija		Dermatoloģija un veneroloģija
Lietuva		Dermatovenerologija
Luxembourg	Neuropsychiatrie (4)	Dermato-vénéréologie
Magyarország		Bőrgyógyászat
Malta		Dermato-venerejoloġija
Nederland	Zenuw — en zielsziekten (5)	Dermatologie en venerologie
Österreich	Neurologie und Psychiatrie (6)	Haut- und Geschlechtskrankheiten
Polska		Dermatologia i wenerologia
Portugal		Dermatovenereologia
România		Dermatovenerologie
Slovenija		Dermatovenerologija
Slovensko	Neuropsychiatria	Dermatovenerológia
Suomi/Finland		Ihotaudit ja allergologia/Hudsjukdomar och allergologi
Sverige		Hud- och könssjukdomar
United Kingdom
(1) 1 август 1987 г., освен за лицата, започнали обучение преди тази дата. (2) От 31 декември 1971 г. (3) От 31.10.1999 г. (4) Удостоверение за професионална квалификация не се издава за обучение, започнало след 5 март 1982 г. (5) От 9 юли 1984 г. (6) От 31 март 2004 г. Дати на отмяна съгласно член 27, параграф 3:

	Радиология	Детска психиатрия
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien		Psychiatrie, particulièrement en psychiatrie infanto-juvénile/Psychiatrie, meer bepaald in de kinder- en jeugdpsychiatrie
България	Радиобиология	Детска психиатрия
Česká republika		Dětská a dorostová psychiatrie
Дания		Børne- og ungdomspsykiatri
Deutschland	Radiologie	Kinder — und Jugendpsychiatrie und –psychotherapie
Eesti
Ελλάς	Ακτινολογία — Ραδιολογία	Παιδοψυχιατρική
España	Electroradiología (1)
France	Electro-radiologie (2)	Pédopsychiatrie (7)
Hrvatska	Klinička radiologija	Dječja i adolescentna psihijatrija
Ireland		Child and adolescent psychiatry
Italia	Radiologia (3)	Neuropsichiatria infantile
Κύπρος		Παιδοψυχιατρική
Latvija		Bērnu psihiatrija
Lietuva		Vaikų ir paauglių psichiatrija
Luxembourg	Électroradiologie (4)	Psychiatrie infantile
Magyarország	Radiológia	Gyermek- és ifjúsági pszichiátria
Malta
Nederland	Radiologie (5)
Österreich	Radiologie (6)	— Kinder- und Jugendpsychiatrie — Kinder- und Jugendpsychiatrie und Psychotherapeutische Medizin (8)
Polska		Psychiatria dzieci i młodzieży
Portugal	Radiologia	Psiquiatria da infância e da adolescência
România		Psihiatrie pediatrică
Slovenija	Radiologija	Otroška in mladostniška psihiatrija
Slovensko		Detská psychiatria
Suomi/Finland		Lastenpsykiatria/Barnpsykiatri
Sverige		Barn- och ungdomspsykiatri
United Kingdom		Child and adolescent psychiatry
(1) 1 февруари 1984 г. (2) 3 декември 1971 г. (3) 31 октомври 1993 г. (4) Удостоверение за професионална квалификация не се издава за обучение, започнало след 5 март 1982 г. (5) 8 юли 1984 г. (6) 31 март 2004 г. (7) 1 януари 1991 г. (8) От юни 2015 г. - Дати на отмяна съгласно член 27, параграф 3:

	Гериатрия	Нефрология
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Gériatrie/Geriatrie
България	Гериатрична медицина	Нефрология
Česká republika	Geriatrie	Nefrologie
Danmark	Intern medicin: geriatric	Intern medicin: nefrologi
Deutschland		— Innere Medizin und Schwerpunkt Nephrologie — Innere Medizin und Nephrologie (1)
Eesti		Nefroloogia
Ελλάς		Νεφρολογία
España	Geriatría	Nefrología
France		Néphrologie
Hrvatska	Gerijatrija	Nefrologija
Ireland	Geriatric medicine	Nephrology
Italia	Geriatria	Nefrologia
Κύπρος	Γηριατρική	Νεφρολογία
Latvija		Nefroloģija
Lietuva	Geriatrija	Nefrologija
Luxembourg	Gériatrie	Néphrologie
Magyarország	Geriátria	Nefrológia
Malta	Ġerjatrija	Nefroloġija
Nederland	Klinische geriatrie
Österreich		Innere Medizin und Nephrologie
Polska	Geriatria	Nefrologia
Portugal		Nefrologia
România	Geriatrie și gerontologie	Nefrologie
Slovenija		Nefrologija
Slovensko	Geriatria	Nefrológia
Suomi/Finland	Geriatria/Geriatri	Nefrologia/Nefrologi
Sverige	Geriatrik	Medicinska njursjukdomar (nefrologi) Njurmedicin (2)
United Kingdom	Geriatric medicine	Renal medicine
(1) От октомври 2009 г. (2) От май 2015 г.

	Инфекциозни болести	Социална медицина
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien
България	Инфекциозни болести	Социална медицина и здравен мениджмънт комунална хигиена
Česká republika	Infekční lékařství	Hygiena a epidemiologie
Danmark	Intern medicin: infektionsmedicin	Samfundsmedicin
Deutschland		Öffentliches Gesundheitswesen
Eesti	Infektsioonhaigused
Ελλάς		Κοινωνική Iατρική
España		Medicina preventiva y salud pública
France		Santé publique et médecine sociale
Hrvatska	Infektologija	Javnozdravstvena medicina
Ireland	Infectious diseases	Public health medicine
Italia	Malattie infettive Malattie infettive e tropicali (2)	Igiene e medicina preventiva
Κύπρος	Λοιμώδη Νοσήματα (3)	— Υγειονολογία
		— Κοινοτική Ιατρική
Latvija	Infektoloģija
Lietuva	Infektologija
Luxembourg	Maladies contagieuses	Santé publique
Magyarország	Infektológia	Megelőző orvostan és népegészségtan
Malta	Mard Infettiv	Saħħa Pubblika
Nederland		Maatschappij en gezondheid
Österreich	Innere Medizin und Infektiologie	— Sozialmedizin — Public Health (1)
Polska	Choroby zakaźne	Zdrowie publiczne, epidemiologia
Portugal	Doenças infecciosas	Saúde pública
România	Boli infecțioase	Sănătate publică și management
Slovenija	Infektologija	Javno zdravje
Slovensko	Infektológia	Verejné zdravotníctvo
Suomi/Finland	Infektiosairaudet/Infektionssjukdomar	Terveydenhuolto/Hälsovård
Sverige	Infektionssjukdomar	Socialmedicin
United Kingdom	Infectious diseases	Public health medicine
(1) От юни 2015 г. (2) От февруари 2015 г. (3) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 8 декември 2016 г.

	Фармация	Трудова медицина
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien		Médecine du travail/Arbeidsgeneeskunde
България	Клинична фармакология и терапия Фармакология	Трудова медицина
Česká republika	Klinická farmakologie	Pracovní lékařství
Danmark	Klinisk farmakologi	Arbejdsmedicin
Deutschland	Pharmakologie und Toxikologie	Arbeitsmedizin
Eesti
Ελλάς		Ιατρική της Εργασίας
España	Farmacología clínica	Medicina del trabajo
France		Médecine du travail
Hrvatska	Klinička farmakologija s toksikologijom	Medicina rada i športa
Ireland	Clinical pharmacology and therapeutics Pharmaceutical Medicine (4)	Occupational medicine
Italia	Farmacologia Farmacologia e tossicologia clinica (2)	Medicina del lavoro
Κύπρος		Ιατρική της Εργασίας
Latvija		Arodslimības
Lietuva		Darbo medicina
Luxembourg		Médecine du travail
Magyarország	Klinikai farmakológia	Foglalkozás-orvostan (üzemorvostan)
Malta	Farmakoloġija Klinika u t-Terapewtika	Mediċina Okkupazzjonali
Nederland		— Arbeid en gezondheid, bedrijfsgeneeskunde — Arbeid en gezondheid, verzekeringsgeneeskunde
Österreich	Pharmakologie und Toxikologie	— Arbeitsmedizin — Arbeitsmedizin und angewandte Physiologie (1)
Polska	Farmakologia kliniczna	Medycyna pracy
Portugal		Medicina do trabalho
România	Farmacologie clinică	Medicina muncii
Slovenija		Medicina dela, prometa in športa
Slovensko	Klinická farmakológia	Pracovné lekárstvo
Suomi/Finland	Kliininen farmakologia ja lääkehoito/Klinisk farmakologi och läkemedelsbehandling	Työterveyshuolto/Företagshälsovård
Sverige	Klinisk farmakologi	Yrkes- och miljömedicin Arbets- och miljömedicin (3)
United Kingdom	Clinical pharmacology and therapeutics	Occupational medicine
(1) От юни 2015 г. (2) От февруари 2015 г. (3) От септември 2008 г. (4) От юли 2017 г.

	Алергология	Нуклеарна медицина
	Минимална продължителност на обучението: 3 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien		Médecine nucléaire/Nucleaire geneeskunde
България	Клинична алергология	Нуклеарна медицина
Česká republika	Alergologie a klinická imunologie	Nukleární medicína
Danmark		Klinisk fysiologi og nuklearmedicin
Deutschland		Nuklearmedizin
Eesti
Ελλάς	Αλλεργιολογία	Πυρηνική Ιατρική
España	Alergología	Medicina nuclear
France		Médecine nucléaire
Hrvatska	Alergologija i klinička imunologija	Nuklearna medicina
Ireland
Italia	Allergologia ed immunologia clinica	Medicina nucleare
Κύπρος	Αλλεργιολογία	Πυρηνική Ιατρική
Latvija	Alergoloģija
Lietuva	Alergologija ir klinikinė imunologija
Luxembourg		Médecine nucléaire
Magyarország	Allergológia és klinikai immunológia	Nukleáris medicina
Malta		Mediċina Nukleari
Nederland	Allergologie (1)	Nucleaire geneeskunde
Österreich		Nuklearmedizin
Polska	Alergologia	Medycyna nuklearna
Portugal	Imuno-alergologia	Medicina nuclear
România	Alergologie și imunologie clinică	Medicină nucleară
Slovenija		Nuklearna medicina
Slovensko	Klinická imunológia a alergológia	Nukleárna medicína
Suomi/Finland		Kliininen fysiologia ja isotooppilääketiede/Klinisk fysiologi och nukleärmedicin
Sverige	Allergisjukdomar	Nukleärmedicin Nuklearmedicin (2)
United Kingdom		Nuclear medicine
(1) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 12 август 1996 г. (2) От септември 2008 г.

	Лицево-челюстна хирургия (основно обучение на лекари)	Клинична хематология
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien
България	Лицево-челюстна хирургия	Трансфузионна хематология
Česká republika	Maxilofaciální chirurgie
Danmark
Deutschland
Eesti
Ελλάς
España	Cirugía oral y maxilofacial
France	Chirurgie maxillo-faciale et stomatologie	Hématologie
Hrvatska	Maksilofacijalna kirurgija
Ireland
Italia	Chirurgia maxillo-facciale
Κύπρος
Latvija	Mutes, sejas un žokļu ķirurģija
Lietuva	Veido ir žandikaulių chirurgija
Luxembourg	Chirurgie maxillo-faciale	Hématologie biologique
Magyarország	Szájsebészet (1)
Malta
Nederland
Österreich	Mund– Kiefer — und Gesichtschirurgie (2)
Polska	Chirurgia szczekowo-twarzowa
Portugal	Cirurgia maxilo-facial	Hematologia clinica
România
Slovenija	Maxilofacialna kirurgija
Slovensko	Maxilofaciálna chirurgia
Suomi/Finland
Sverige
United Kingdom
(1) От 30 септември 2007 г. (2) От 28 февруари 2013 г. Дати на отмяна съгласно член 27, параграф 3:

	Стоматология	Дерматология
	Минимална продължителност на обучението: 3 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien
България
Česká republika
Danmark
Deutschland
Eesti
Ελλάς
España	Estomatología
France	Stomatologie
Hrvatska
Ireland		Dermatology
Italia	Odontostomatologia (1)
Κύπρος
Latvija
Lietuva
Luxembourg	Stomatologie
Magyarország
Malta		Dermatoloġija
Nederland
Österreich
Polska
Portugal	Estomatologia
România
Slovenija
Slovensko
Suomi/Finland
Sverige
United Kingdom		Dermatology
(1) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 31 декември 1994 г.

	Венерология	Тропически болести
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien
България
Česká republika
Danmark
Deutschland
Eesti
Ελλάς
España
France
Hrvatska
Ireland	Genito-urinary medicine	Tropical medicine
Italia		Medicina tropicale (2)
Κύπρος
Latvija
Lietuva
Luxembourg
Magyarország		Trópusi betegségek
Malta	Mediċina Uro-ġenetali
Nederland
Österreich		— Spezifische Prophylaxe und Tropenmedizin — Klinische Immunologie und Spezifische Prophylaxe und Tropenmedizin (1)
Polska		Medycyna transportu
Portugal		Medicina tropical
România
Slovenija
Slovensko		Tropická medicína
Suomi/Finland
Sverige
United Kingdom	Genito-urinary medicine	Tropical medicine
(1) От юни 2015 г. (2) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 3 юни 2015 г.

	Коремна хирургия	Спешна медицина
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 5 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Chirurgie abdominale/Heelkunde op het abdomen (1)
България	Гастроентерологичнa хирургия	Спешна медицина
Česká republika		— Traumatologie — Urgentní medicína
Danmark
Deutschland	Visceralchirurgie
Eesti
Ελλάς
España
France	Chirurgie viscérale et digestive
Hrvatska	Abdominalna kirurgija	Hitna medicina
Ireland		Emergency medicine
Italia	Chirurgia dell’apparato digerente (3)	Medicina d’emergenza-urgenza (2)
Κύπρος
Latvija
Lietuva	Abdominalinė chirurgija
Luxembourg	Chirurgie gastro-entérologique
Magyarország		Oxyológia és sürgősségi orvostan
Malta		Mediċina tal-Aċċidenti u l-Emerġenza Mediċina tal-Emerġenza (4)
Nederland
Österreich
Polska		Medycyna ratunkowa
Portugal
România		Medicină de urgență
Slovenija	Abdominalna kirurgija	Urgentna medicina
Slovensko	Gastroenterologická chirurgia	— Úrazová chirurgia — Urgentná medicína
Suomi/Finland	Gastroenterologinen kirurgia/Gastroenterologisk kirurgi	Akuuttilääketiede/Akutmedicin
Sverige		Akutsjukvård
United Kingdom		Emergency medicine
(1) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 1 януари 1983 г. (2) От 17 февруари 2006 г. (3) Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3: 3 юни 2015 г. (4) От 21 ноември 2003 г.

	Клинична неврофизиология	Хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия (основно обучение на лекари и стоматолози) (1)
	Минимална продължителност на обучението: 4 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien		Stomatologie et chirurgie orale et maxillo-faciale/Stomatologie en mond-, kaak- en aangezichtschirurgie
България		Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия
Česká republika
Danmark
Deutschland		— Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie — Mund-Kiefer-Gesichtschirurgie (2)
Eesti
Ελλάς		Στοματική και Γναθοπροσωπική Χειρουργική (3)
España	Neurofisiologia clínica
France
Hrvatska
Ireland	Clinical neurophysiology	Oral and maxillo-facial surgery
Italia
Κύπρος		Στοματο-Γναθο-Προσωποχειρουργική
Latvija
Lietuva
Luxembourg		Chirurgie dentaire, orale et maxillo-faciale
Magyarország		Arc-állcsont-szájsebészet
Malta	Newrofiżjoloġija Klinika	Kirurġija tal-għadam tal-wiċċ
Nederland
Österreich		Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie
Polska
Portugal
România		Chirurgie Orală și Maxilo-facială (4)
Slovenija
Slovensko
Suomi/Finland	Kliininen neurofysiologia/Klinisk neurofysiologi	Suu- ja leukakirurgia/Oral och maxillofacial kirurgi
Sverige	Klinisk neurofysiologi
United Kingdom	Clinical neurophysiology	Oral and maxillo-facial surgery
(1) Обучение, за което се издава удостоверение за професионална квалификация на специалист по стоматологична, орална и лицево-челюстна хирургия (основно обучение на лекари и стоматолози), предполага завършване и заверяване на основно обучение на лекари (член 24) и в допълнение завършване и заверяване на основно обучение на стоматолози (член 34). (2) От 2006 г. (3) От 10 юли 2014 г. (4) От 2009 г.

	Медицинска онкология	Медицинска генетика
	Минимална продължителност на обучението: 5 години	Минимална продължителност на обучението: 4 години
Държава	Звание	Звание
Belgique/België/Belgien	Oncologie médicale/ Medische oncologie
България	Медицинска онкология	Медицинска генетика
Česká republika	Klinická onkologie	Lékařská genetika
Danmark		Klinisk genetik
Deutschland		Humangenetik
Eesti		Meditsiinigeneetika
Ελλάς	Παθολογική Ογκολογία
España	Oncología Médica
France	Oncologie	Génétique médicale
Hrvatska
Ireland	Medical oncology	Clinical genetics
Italia	Oncologia medica	Genetica medica
Κύπρος	Ακτινοθεραπευτική Ογκολογία
Latvija	Onkoloģija ķīmijterapija	Medicīnas ģenētika
Lietuva	Chemoterapinė onkologija	Genetika
Luxembourg	Oncologie médicale	Médecine génétique
Magyarország	Klinikai onkológia	Klinikai genetika
Malta		Ġenetika Klinika/Medika
Nederland		Klinische genetica
Österreich		Medizinische Genetik
Polska	Onkologia kliniczna	Genetyka kliniczna
Portugal	Oncologia médica	Genética médica
România	Oncologie medicală	Genetică medicală
Slovenija	Internistična onkologija	Klinična genetika
Slovensko	Klinická onkológia	Lekárska genetica
Suomi/Finland		Perinnöllisyyslääketiede/Medicinsk genetik
Sverige	Onkologi	Klinisk genetik
United Kingdom	Medical oncology	Clinical genetics

5.1.4. Удостоверения за професионална квалификация на общопрактикуващи лекари

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Професионално звание	Референтна дата
België/Belgique/Belgien	Bijzondere beroepstitel van huisarts/Titre professionnel particulier de médecin généraliste	Huisarts/Médecin généraliste	31.12.1994 г.
България	Свидетелство за призната специалност по Обща медицина	Лекар-специалист по Обща медицина	1.1.2007 г.
Česká republika	Diplom o specializaci všeobecné praktické lékařství	Všeobecný praktický lékař	1.5.2004 г.
Danmark	Bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallæge i almen medicin	Alment praktiserende læge/Speciallæge i almen medicin	31.12.1994 г.
Deutschland	Zeugnis über die spezifische Ausbildung in der Allgemeinmedizin	Facharzt/Fachärztin für Allgemeinmedizin	31.12.1994 г.
Eesti	Residentuuri lõpetamist tõendav tunnistus Diplom peremeditsiini erialal	Perearst	1.5.2004 г.
Ελλάς	Τίτλος ιατρικής ειδικότητας γενικής ιατρικής	Iατρός με ειδικότητα γενικής ιατρικής	31.12.1994 г.
España	Título de especialista en medicina familiar y comunitaria	Especialista en medicina familiar y comunitaria	31.12.1994 г.
France	Diplômes d’études spécialisées de médecine générale accompagnés du diplôme d’Etat de docteur en médecine	Médecin qualifié en médecine générale	31.12.1994 г.
Hrvatska	Diploma o specijalističkom usavršavanju	specijalist obiteljske medicine	1.7.2013 г.
Ireland	Certificate of specific qualifications in general medical practice	General medical practitioner	31.12.1994 г.
Italia	— Attestato di formazione specifica in medicina generale — Diploma di formazione specifica in medicina generale	Medico di medicina generale	31.12.1994 г.
Κύπρος	Τίτλος Ειδικότητας Γενικής Ιατρικής	Ιατρός Γενικής Ιατρικής	1.5.2004 г.
Latvija	Ģimenes ārsta sertifikāts	Ģimenes (vispārējās prakses) ārsts	1.5.2004 г.
Lietuva	1. Šeimos gydytojo rezidentūros pažymėjimas	Šeimos medicinos gydytojas	1.5.2004 г.
Lietuva	2. Rezidentūros pažymėjimas (šeimos gydytojo profesinė kvalifikacija)	Šeimos gydytojas	1.5.2004 г.
Luxembourg	Diplôme de formation spécifique en medicine générale	Médecin généraliste	31.12.1994 г.
Magyarország	Háziorvostan szakorvosa bizonyítvány	Háziorvostan szakorvosa	1.5.2004 г.
Malta	Tabib tal-familja	Mediċina tal-familja	1.5.2004 г.
Nederland	Certificaat van inschrijving in een specialistenregister van huisartsen	Huisarts, Verpleeghuisarts en arts voor verstandelijk gehandicapte Registratie Commissie (HVRC)	31.12.1994 г.
Nederland	Diploma geneeskundig specialist	Registratiecommissie Geneeskundig Specialisten (RGS) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst (1)	31.12.1994 г.
Österreich	Diplom über die besondere Ausbildung in der Allgemeinmedizin	Arzt für Allgemeinmedizin	31.12.1994 г.
Polska	Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie medycyny rodzinnej	Specjalista w dziedzinie medycyny rodzinnej	1.5.2004 г.
Portugal	Título de especialista em medicina geral e familiar	Especialista em medicina geral e familiar	31.12.1994 г.
România	Certificat de medic specialist medicină de familie	Medic specialist medicină de familie	1.1.2007 г.
Slovenija	Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz družinske medicine	Specialist družinske medicine/ Specialistka družinske medicine	1.5.2004 г.
Slovensko	Diplom o špecializácii v odbore „všeobecné lekárstvo“	Všeobecný lekár	1.5.2004 г.
Suomi/Finland	Todistus yleislääketieteen erityiskoulutuksesta/ Bevis om särskild allmänläkarutbildning	Yleislääketieteen erityiskoulutuksen suorittanut laillistettu lääkäri/ Legitimerad läkare som har fullgjort särskild allmänläkarutbildning	1.1.1994 г.
Sverige	Bevis om specialistkompetens i allmänmedicin	Specialist i allmänmedicin	31.12.1994 г.
United Kingdom	Certificate of completion of training	г. Slovensko	31.12.1994 г.
(1) От януари 2013 г.

5.2.1. Учебна програма на медицинските сестри с общ профил

Курсът на обучение, след чието завършване се издава удостоверение за професионална квалификация на медицинските сестри с общ профил, се състои от следните две части:

Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

Теоретичното обучение трябва да е така балансирано и съгласувано с клиничното обучение, че знанията и практическите умения, изброени в настоящето приложение, да могат да бъдат придобити по подходящ начин.

5.2.2. Удостоверения за професионална квалификация на медицински сестри с общ профил

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който издава удостоверението за квалификация	Професионално звание	Референтна дата
België/Belgique/Belgien	— Diploma gegradueerde verpleger/verpleegster/Diplôme d’infirmier(ère) gradué(e)/Diplom eines (einer) graduierten Krankenpflegers (-pflegerin)	— De erkende opleidingsinstituten/Les établissements d’enseignement reconnus/Die anerkannten Ausbildungsanstalten	— Hospitalier(ère)/Verpleegassistent(e)	29.6.1979 г.
		— De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française/Der zuständige Prüfungsausschuß der Deutschsprachigen Gemeinschaft	— Infirmier(ère) hospitalier(ère)/Ziekenhuisverpleger(-verpleegster)
	— Diploma in de ziekenhuisverpleegkunde/Brevet d’infirmier(ère) hospitalier(ère)/Brevet eines (einer) Krankenpflegers (-pflegerin)
	— Brevet van verpleegassistent(e)/Brevet d’hospitalier(ère)/Brevet einer Pflegeassistentin
България	Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ с професионална квалификация „Медицинска сестра“	Университет	Медицинска сестра	1.1.2007 г.
Česká republika	1. Diplom o ukončení studia ve studijním programu ošetřovatelství ve studijním oboru všeobecná sestra (bakalář, Bc.)	1. Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem	— Všeobecná sestra	1.5.2004 г.
Česká republika	2. Diplom o ukončení studia ve studijním oboru diplomovaná všeobecná sestra (diplomovaný specialista, DiS.), accompanied by the following certificate: — Vysvědčení o absolutoriu	2. Vyšší odborná škola zřízená nebo uznaná státem	— Všeobecný ošetřovatel	1.5.2004 г.
Danmark	Bevis for uddannelsen til professionsbachelor i sygepleje	Professionshøjskole	Sygeplejerske	29.6.1979 г.
Deutschland	Zeugnis über die staatliche Prüfung in der Krankenpflege	Staatlicher Prüfungsausschuss	Gesundheits- und Krankenpflegerin/Gesundheits- und Krankenpfleger	29.6.1979 г.
Eesti	1. Diplom õe erialal	1. Tallinna Meditsiinikool Tartu Meditsiinikool Kohtla-Järve Meditsiinikool	õde	1.5.2004 г.
	2. Õe põhikoolituse diplom	2. Tallinna Tervishoiu Kõrgkool
	3. Õe põhiõpe diplom	3. Tartu Tervishoiu Kõrgkool
Ελλάς	1. Πτυχίο Νοσηλευτικής Παν/μίου Αθηνών	1. Πανεπιστήμιο Αθηνών	Διπλωματούχος ή πτυχιούχος νοσοκόμος, νοσηλευτής ή νοσηλεύτρια	1.1.1981 г.
	2. Πτυχίο Νοσηλευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδρυμάτων (Τ.Ε.Ι.)	2. Τεχνολογικά Εκπαιδευτικά Ιδρύματα Υπουργείο Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτω
	3. Πτυχίο Αξιωματικών Νοσηλευτικής	3. Υπουργείο Εθνικής 'Αμυνας
	4. Πτυχίο Αδελφών Νοσοκόμων πρώην Ανωτέρων Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας	4. Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας
	5. Πτυχίο Αδελφών Νοσοκόμων και Επισκεπτριών πρώην Ανωτέρων Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας	5. Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας
	6. Πτυχίο Τμήματος Νοσηλευτικής	6. ΚΑΤΕΕ Υπουργείου Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων
	7. Πτυχίο Τμήματος Νοσηλευτικής Πανεπιστήμιου Πελοποννήσου	7. Πανεπιστήμιο Πελοποννήσου
España	Título de Diplomado universitario en Enfermería	— Ministerio de Educación y Cultura	Enfermero/a diplomado/a	1.1.1986 г.
		— El rector de una Universidad
	Titulo de Graduado/a en Enfermería	— El rector de una Universidad	Graduado/a en Enfermería	1.1.1986 г.
France	— Diplôme d’Etat d’infirmier(ère) — Diplôme d’Etat d’infirmier(ère) délivré en vertu du décret № 99-1147 du 29 décembre 1999	Le ministère de la santé	Infirmier(ère)	29.6.1979 г.
Hrvatska	1. Svjedodžba „medicinska sestra opće njege/medicinski tehničar opće njege“	1. Srednje strukovne škole koje izvode program za stjecanje kvalifikacije „medicinska sestra opće njege/medicinski tehničar opće njege“	1. medicinska sestra opće njege/medicinski tehničar opće njege	1.7.2013 г.
Hrvatska	2. Svjedodžba „prvostupnik (baccalaureus) sestrinstva/ prvostupnica (baccalaurea) sestrinstva“	2. Medicinski fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj Sveučilišta u Republici Hrvatskoj Veleučilišta u Republici Hrvatskoj	2. prvostupnik (baccalaureus) sestrinstva/ prvostupnica (baccalaurea) sestrinstva	1.7.2013 г.
Ireland	1. Certificate of Registered General Nurse (1)	1. An Bórd Altranais (The Nursing Board) [up to 1 October 2012]; Bórd Altranais agus Cnáimhseachais na hEireann (The Nursing and Midwifery Board of Ireland) [from 2 October 2012]	Registered General Nurse (RGN)	29.6.1979 г.
	2. B.Sc. in Nursing Studies (General) approved by the NMBI (2)	2. Third-level Institution delivering the B.Sc. in Nursing Studies approved by the NMBI [as of September 2002]
	3. B.Sc. in Children’s and General (Integrated) Nursing approved by the NMBI (2)	3. Third-level Institution delivering the B.Sc. in Children’s and General (Integrated) Nursing approved by the NMBI [as of September 2006]
Italia	1. Diploma di infermiere professionale (4)	1. Scuole riconosciute dallo Stato (4)	1. Infermiere professionale (4)	29.6.1979 г.
Italia	2. Diploma di laurea in infermieristica (5)	2. Università (5)	2. Infermiere (5)	29.6.1979 г.
Κΰπρος	Δίπλωμα Γενικής Νοσηλευτικής	Νοσηλευτική Σχολή	Εγγεγραμμένος Νοσηλευτής	1.5.2004 г.
	Πτυχίο Νοσηλευτικής Τεχνολογικού Πανεπιστημίου Κύπρου	Τεχνολογικό Πανεπιστήμιο Κύπρου	Νοσηλευτής(τρια) Γενικής Νοσηλευτικής
	Πτυχίο Νοσηλευτικής Ευρωπαϊκού Πανεπιστημίου Κύπρου	Ευρωπαϊκό Πανεπιστήμιο Κύπρου
	Πτυχίο Νοσηλευτικής Πανεπιστημίου Λευκωσίας — BSc in Nursing	Πανεπιστήμιο Λευκωσίας University of Nicosia
	Πτυχίο Γενικής Νοσηλευτικής	Σχολή Επιστημών Υγείας, Πανεπιστήμιο Frederick
Latvija	1. Diploms par māsas kvalifikācijas iegūšanu	1. Māsu skolas	Māsa	1.5.2004 г.
Latvija	2. Māsas diploms	2. Universitātes tipa augstskola pamatojoties uz Valsts eksāmenu komisijas lēmumu		1.5.2004 г.
Lietuva	1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją	1. Universitetas	Bendrosios praktikos slaugytojas	1.5.2004 г.
	2. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją	2. Kolegija
	3. Bakalauro diplomas (slaugos bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir bendrosios praktikos slaugytojo profesinė kvalifikacija)	3. Universitetas
	4. Profesinio bakalauro diplomas (slaugos profesinio bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir bendrosios praktikos slaugytojo profesinė kvalifikacija)	4. Kolegija
Luxembourg	— Diplôme d’Etat d’infirmier	Ministère de l’éducation nationale, de la formation professionnelle et des sports	Infirmier	29.6.1979 г.
Luxembourg	— Diplôme d’Etat d’infirmier hospitalier gradué			29.6.1979 г.
Magyarország	1. Ápoló bizonyítvány	1. Szakképző iskola	Ápoló	1.5.2004 г.
	2. Ápoló oklevél	2. Felsőoktatási intézmény
	3. Okleveles ápoló oklevél	3. Felsőoktatási intézmény
Malta	Lawrja jew diploma fl-istudji tal-infermerija	Universita „ta’ Malta“	Infermier Registrat tal-Ewwel Livell	1.5.2004 г.
Nederland	1. Diploma’s verpleger A, verpleegster A, verpleegkundige A	1. Door een van overheidswege benoemde examencommissie	Verpleegkundige	29.6.1979 г.
	2. Diploma verpleegkundige MBOV (Middelbare Beroepsopleiding Verpleegkundige)	2. Door een van overheidswege benoemde examencommissie
	3. Diploma verpleegkundige HBOV (Hogere Beroepsopleiding Verpleegkundige)	3. Door een van overheidswege benoemde examencommissie
	4. Diploma beroepsonderwijs verpleegkundige — Kwalificatieniveau 4	4. Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling
	5. Diploma hogere beroepsopleiding verpleegkundige — Kwalificatieniveau 5	5. Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling
Österreich	1. Diplom über die Ausbildung in der all-gemeinen Gesundheits- und Krankenpflege	1. Schule für allgemeine Gesundheits- und Krankenpflege	— Diplomierte Gesundheits- und Krankenschwester	1.1.1994 г.
	2. Diplom als „Diplomierte Krankenschwester, Diplomierter Krankenpfleger“	2. Allgemeine Krankenpflegeschule	— Diplomierter Gesundheits- und Krankenpfleger
	3. Diplom über den Abschluss des Fachhochschul-Bachelorstudiengangs „Gesundheits- und Krankenpflege“	3. Fachhochschulrat/Fachhochschule
Polska	— Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku pielęgniarstwo z tytułem „magister pielęgniarstwa“	Instytucja prowadząca kształcenie na poziomie wyższym uznana przez właściwe władze	Pielegniarka	1.5.2004 г.
Polska	— Dyplom ukończenia studiów wyższych zawodowych na kierunku/specjalności pielęgniarstwo z tytułem „licencjat pielęgniarstwa“			1.5.2004 г.
Portugal	1. Diploma do curso de enfermagem geral	1. Escolas de Enfermagem	Enfermeiro	1.1.1986 г.
	2. Diploma/carta de curso de bacharelato em enfermagem	2. Escolas Superiores de Enfermagem
	3. Diploma/Carta de curso de licenciatura em enfermagem	3. Escolas Superiores de Enfermagem; Escolas Superiores de Saúde
România	1. Diplomă de absolvire de asistent medical generalist cu studii superioare de scurtă durată	1. Universități	Asistent medical generalist	1.1.2007 г.
	2. Diplomă de licență de asistent medical generalist cu studii superioare de lungă durată	2. Universități
	3. Certificat de competențe profesionale (de asistent medical generalist)	3. Ministerul Educației Naționale
	4. Certificat de calificare nivel 5
	5. Certificat de calificare profesională nivel 5
Slovenija	Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „diplomirana medicinska sestra/diplomirani zdravstvenik“	1. Univerza	Diplomirana medicinska sestra/ Diplomirani zdravstvenik	1.5.2004 г.
Slovenija		2. Visoka strokovna šola	Diplomirana medicinska sestra/ Diplomirani zdravstvenik	1.5.2004 г.
Slovensko	1. DIPLOM ošetrovateľstvo „magister“ („Mgr.“)	1. Vysoká škola/Univerzita	Sestra	1.5.2004 г.
	2. DIPLOM ošetrovateľstvo „bakalár“ („Bc.“)	2. Vysoká škola/Univerzita
	3. DIPLOM diplomovaná všeobecná sestra	3. Stredná zdravotnícka škola
Suomi/Finland	1. Sairaanhoitajan tutkinto/Sjukskötarexamen	1. Terveydenhuolto-oppilaitokset/ Hälsovårdsläroanstalter	Sairaanhoitaja/Sjukskötare	1.1.1994 г.
Suomi/Finland	2. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, sairaanhoitaja (AMK)/Yrkeshögskoleexamen inom hälsovård och det sociala området, sjukskötare (YH)	2. Ammattikorkeakoulut/Yrkeshögskolor	Sairaanhoitaja/Sjukskötare	1.1.1994 г.
Sverige	Sjuksköterskeexamen	Universitet eller högskola	Sjuksköterska	1.1.1994 г.
United Kingdom	A qualification approved by the Nursing and Midwifery Council or one of its predecessor bodies as attesting to the completion of training required for general nurses by Article 31 and the standard of proficiency as required for registration as a Registered Nurse — Adult in its register (3)	Education institutions approved by the Nursing and Midwifery Council or one of its predecessor bodies	Registered Nurse — Adult	29.6.1979 г.
(1) Удостоверението за професионална квалификация се ползва с автоматично признаване, когато титулярят е гражданин на държава членка и е придобил квалификация в Ирландия. (2) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Ирландия, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация в Ирландия, доколкото регистрацията не е част от процеса на квалификация. (3) Тази информация относно удостоверението за квалификация заменя предишните вписвания за Обединеното кралство с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Обединеното кралство, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация, доколкото регистрацията не е част от процеса на квалификация. (4) До 2001 г. (5) От 2001/2002 г.

5.3.1 Учебна програма за обучение на лекари по дентална медицина

Учебната програма, която води до получаване на удостоверение за професионална квалификация по дентална медицина включва като минимум изброените по-долу дисциплини. Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

5.3.2. Удостоверения за базова професионална квалификация на лекари по дентална медицина

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който издава удостоверението за квалификация	Свидетелство, което придружава удостоверението	Професионално звание	Референтна дата
België/Belgique/Belgien	Diploma van tandarts/Diplôme licencié en science dentaire	— De universiteiten/Les universités		Licentiaat in de tandheelkunde/Licencié en science dentaire	28.1.1980 г.
België/Belgique/Belgien	Diploma van tandarts/Diplôme licencié en science dentaire	— De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française		Licentiaat in de tandheelkunde/Licencié en science dentaire	28.1.1980 г.
България	Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „Магистър“ по „Дентална медицина“ с професионална квалификация „Магистър-лекар по дентална медицина“	Университет		Лекар по дентална медицина	1.1.2007 г.
Česká republika	Diplom o ukončení studia ve studijním programu zubní lékařství (doktor zubního lékařství, MDDr.)	Lékařská fakulta univerzity v České republice		Zubní lékař	1.5.2004 г.
Danmark	Bevis for kandidatuddannelsen i odontologi (cand.odont.)	Universitet Styrelsen for Patientsikkerhed	1. Autorisation som tandlæge, udstedt af Sundhedsstyrelsen 2. Tilladelse til selvstændig virke som tandlæge	Tandlæge	28.1.1980 г.
Deutschland	Zeugnis über die Zahnärztliche Prüfung	Zuständige Behörden		Zahnarzt	28.1.1980 г.
Eesti	Hambaarstikraad Degree in Dentistry (DD) Diplom hambaarstiteaduse õppekava läbimise kohta	Tartu Ülikool		Hambaarst	1.5.2004 г.
Ελλάς	Πτυχίο Οδοντιατρικής	Πανεπιστήμιο		Οδοντίατρος ή χειρούργος οδοντίατρος	1.1.1981 г.
España	Título de Licenciado en Odontología	El rector de una universidad		Licenciado en Odontología	1.1.1986 г.
	Título de Graduado/a en Odontología	El rector de una Universidad		Graduado/a en Odontología	1.1.1986 г.
France	Diplôme d’Etat de docteur en chirurgie dentaire	Universités		Chirurgien-dentiste	28.1.1980 г.
Hrvatska	Diploma „doktor dentalne medicine/ doktorica dentalne medicine“	Fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj		doktor dentalne medicine/doktorica dentalne medicine	1.7.2013 г.
Ireland	— Bachelor in Dental Science (B.Dent.Sc.)	— Universities		— Dentist	28.1.1980 г.
	— Bachelor of Dental Surgery (BDS)	— Royal College of Surgeons in Ireland		— Dental practitioner
	— Licentiate in Dental Surgery (LDS)			— Dental surgeon
Italia	Diploma di laurea in Odontoiatria e Protesi Dentaria	Università	Diploma di abilitazione all’esercizio della professione di odontoiatra	Odontoiatra	28.1.1980 г.
Κύπρος	Πιστοποιητικό Εγγραφής Οδοντιάτρου	Οδοντιατρικό Συμβούλιο		Οδοντίατρος	1.5.2004 г.
Latvija	Zobārsta diploms	Universitātes tipa augstskola	Sertifikāts — kompetentas iestādes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu zobārstniecībā	Zobārsts	1.5.2004 г.
Lietuva	1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo kvalifikaciją	Universitetas	1. Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo profesinę kvalifikaciją	Gydytojas odontologas	1.5.2004 г.
Lietuva	2. Magistro diplomas (odontologijos magistro kvalifikacinis laipsnis ir gydytojo odontologo kvalifikacija)	Universitetas	2. Internatūros pažymėjimas (gydytojo odontologo profesinė kvalifikacija)	Gydytojas odontologas	1.5.2004 г.
Luxembourg	Diplôme d’Etat de docteur en médecine dentaire	Jury d’examen d’Etat		Médecin-dentiste	28.1.1980 г.
Magyarország	Okleveles fogorvos doktor oklevél (doctor medicinae dentariae, dr. med. dent)	Egyetem		Fogorvos	1.5.2004 г.
Malta	Lawrja fil- Kirurġija Dentali	Universita' ta Malta		Kirurgu Dentali	1.5.2004 г.
Nederland	Universitair getuigschrift van een met goed gevolg afgelegd tandartsexamen	Faculteit Tandheelkunde		Tandarts	28.1.1980 г.
Österreich	Bescheid über die Verleihung des akademischen Grades „Doktor der Zahnheilkunde“	— Medizinische Universität		Zahnarzt	1.1.1994 г.
Österreich		— Medizinische Fakultät der Universität		Zahnarzt	1.1.1994 г.
Polska	Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku lekarsko-dentystycznym lekarskim z tytułem „lekarz dentysta“	Szkoły wyższe	Świadectwo złożenia Lekarsko — Dentystycznego Egzaminu Państwowego (1) (3)/Świadectwo złożenia Lekarsko-Dentystycznego Egzaminu Końcowego (2) (3)	Lekarz dentysta	1.5.2004 г.
Portugal	— Carta de curso de licenciatura em medicina dentária	— Faculdades — Institutos Superiores		Médico dentista	1.1.1986 г.
Portugal	— Mestrado integrado em medicina dentária	— Faculdades — Institutos Superiores		Médico dentista	24.3.2006 г.
România	Diplomă de licență de medic dentist	— Universități		Medic dentist	1.10.2003 г.
România	Diploma de licență și master (4)	— Ministerul Educației Naționale (4)		Doctor-medic stomatology (5)	1.10.2003 г.
Slovenija	Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „doktor dentalne medicine/doktorica dentalne medicine“	— Univerza	Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic doktor dentalne medicine/doktorica dentalne medicine	Doktor dentalne medicine/Doktorica dentalne medicine	1.5.2004 г.
Slovensko	DIPLOM zubné lekárstvo doktor zubného lekárstva („MDDr.“)	Univerzita		Zubný lekár	1.5.2004 г.
Suomi/Finland	Hammaslääketieteen lisensiaatin tutkinto/Odontologie licentiatexamen	— Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet	Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontaviraston päätös käytännön palvelun hyväksymisestä/Beslut av Tillstånds- och tillsynsverket för social- och hälsovården om godkännande av prakisk tjänstgöring	Hammaslääkäri/Tandläkare	1.1.1994 г.
		— Oulun yliopisto
		— Itä-Suomen yliopisto
		— Turun yliopisto
Sverige	Tandläkarexamen	Universitet eller högskola	Bevis om legitimation som tandläkare, utfärdat av Socialstyrelsen	Tandläkare	1.1.1994 г.
United Kingdom	— Bachelor of Dental Surgery (BDS or B.Ch.D.)	— Universities		— Dentist	28.1.1980 г.
	— Licentiate in Dental Surgery	— Royal Colleges		— Dental practitioner
				— Dental surgeon
(1) До 2012 г. (2) От 2013 г. (3) До 1 октомври 2016 г. удостоверението за професионална квалификация трябва да бъде придружено от свидетелство за завършен следдипломен стаж („staż podyplomowy“). (4) От 1 октомври .2011 г. (5) От 1 септември 2017 г.

5.3.3. Удостоверения за професионална квалификация на лекари по дентална медицина — специалисти

Орална хирургия
Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който издава удостоверението за квалификация	Референтна дата
België/Belgique/Belgien
България	Свидетелство за призната специалност по „Орална хирургия“	Факултет по дентална медицина към Медицински университет	1.1.2007 г.
Česká republika	Diplom o specializaci (v oboru orální a maxilofaciální chirurgie)	1. Institut postgraduálního vzdělávání ve zdravotnictví 2. Ministerstvo zdravotnictví	19.7.2007 г.
Danmark	Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlæge i tand-, mund- og kæbekirurgi	Sundhedsstyrelsen Styrelsen for Patientsikkerhed	28.1.1980 г.
Deutschland	Fachzahnärztliche Anerkennung für Oralchirurgie/Mundchirurgie	Landeszahnärztekammer	28.1.1980 г.
Eesti
Ελλάς	Τίτλος Οδοντιατρικής ειδικότητας της Γναθοχειρουργικής (up to 31.12.2002)	— Περιφέρεια — Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση — Νομαρχία	1.1.2003 г.
España
France	Diplôme d’études spécialisées de chirurgie orale	Universités	31.3.2011 г.
Hrvatska
Ireland	Certificate of specialist dentist in oral surgery	Competent authority recognised for this purpose by the competent minister	28.1.1980 г.
Italia	Diploma di specialista in Chirurgia Orale	Università	21.5.2005 г.
Κύπρος	Πιστοποιητικό Αναγνώρισης του Ειδικού Οδοντιάτρου στην Στοματική Χειρουργική	Οδοντιατρικό Συμβούλιο	1.5.2004 г.
Latvija
Lietuva	1. Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą burnos chirurgo profesinę kvalifikaciją 2. Rezidentūros pažymėjimas (burnos chirurgo profesinė kvalifikacija)	Universitetas	1.5.2004 г.
Luxembourg
Magyarország	Dento-alveoláris sebészet szakorvosa bizonyítvány	Nemzeti Vizsgabizottság	1.5.2004 г.
Malta	Ċertifikat ta’ speċjalista dentali fil-Kirurġija tal-ħalq	Kumitat ta’ Approvazzjoni dwar Speċjalisti	1.5.2004 г.
Nederland	Bewijs van inschrijving als kaakchirurg in het Specialistenregister	Registratiecommissie Tandheelkundige Specialismen (RTS) van de Koninklijke Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde	28.1.1980 г.
Österreich
Polska	Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie chirurgii stomatologicznej	Centrum Egzaminów Medycznych	1.5.2004 г.
Portugal	Título de Especialista em Cirurgia Oral	Ordem dos Médicos Dentistas (OMD)	4.6.2008 г.
România	Certificatul de specialist în Chirurgie dento-alveolară	Ministerul Sănătății	17.12.2008 г.
Slovenija	Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz oralne kirurgije	1. Ministrstvo za zdravje 2. Zdravniška zbornica Slovenije	1.5.2004 г.
Slovensko	Diplom o špecializácii v špecializačnom odbore maxilofaciálna chirurgia	— Slovenská zdravotnícka univerzita — Univerzita Pavla Jozefa Šafárika v Košiciach	17.12.2008 г.
Suomi/Finland	Erikoishammaslääkärin tutkinto, suu-ja leukakirurgia/Specialtandläkarexamen, oral och maxillofacial kirurgi	Yliopisto	1.1.1994 г.
Sverige	Bevis om specialistkompetens i oral kirurgi	Socialstyrelsen	1.1.1994 г.
United Kingdom	Certificate of completion of specialist training in oral surgery	Competent authority recognised for this purpose	28.1.1980 г.

Ортодонтия
Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който издава удостоверението за квалификация	Reference date
België/Belgique/Belgien	Titre professionnel particulier de dentiste spécialiste en orthodontie/ Bijzondere beroepstitel van tandarts specialist in de orthodontie	Ministre de la Santé publique/ Minister bevoegd voor Volksgezondheid	27.1.2005 г.
България	Свидетелство за призната специалност по „Ортодонтия“	Факултет по дентална медицина към Медицински университет	1.1.2007 г.
Česká republika	Diplom o specializaci (v oboru ortodoncie)	1. Institut postgraduálního vzdělávání ve zdravotnictví 2. Ministerstvo zdravotnictví	19.7.2007 г.
Danmark	Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlæge i ortodonti	Sundhedsstyrelsen Styrelsen for Patientsikkerhed	28.1.1980 г.
Deutschland	Fachzahnärztliche Anerkennung für Kieferorthopädie	Landeszahnärztekammer	28.1.1980 г.
Eesti	Residentuuri lõputunnistus ortodontia erialal Ortodontia residentuuri lõpetamist tõendav tunnistus	Tartu Ülikool	1.5.2004 г.
Ελλάς	Τίτλος Οδοντιατρικής ειδικότητας της Ορθοδοντικής	— Περιφέρεια — Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση — Νομαρχία	1.1.1981 г.
España
France	Titre de spécialiste en orthodontie	Conseil National de l’Ordre des chirurgiens dentistes	28.1.1980 г.
Hrvatska
Ireland	Certificate of specialist dentist in orthodontics	Competent authority recognised for this purpose by the competent minister	28.1.1980 г.
Italia	Diploma di specialista in Ortognatodonzia	Università	21.5.2005 г.
Κύπρος	Πιστοποιητικό Αναγνώρισης του Ειδικού Οδοντιάτρου στην Ορθοδοντική	Οδοντιατρικό Συμβούλιο	1.5.2004 г.
Latvija	„Sertifikāts“– kompetentas iestādes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu ortodontijā	Latvijas Ārstu biedrība	1.5.2004 г.
Lietuva	1. Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo ortodonto profesinę kvalifikaciją 2. Rezidentūros pažymėjimas (gydytojo ortodonto profesinė kvalifikacija)	Universitetas	1.5.2004 г.
Luxembourg
Magyarország	Fogszabályozás szakorvosa bizonyítvány	Nemzeti Vizsgabizottság	1.5.2004 г.
Malta	Ċertifikat ta’ speċjalista dentali fl-Ortodonzja	Kumitat ta’ Approvazzjoni dwar Speċjalisti	1.5.2004 г.
Nederland	Bewijs van inschrijving als orthodontist in het Specialistenregister	Registratiecommissie Tandheelkundige Specialismen (RTS) van de Koninklijke Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde	28.1.1980 г.
Österreich
Polska	Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie ortodoncji	Centrum Egzaminów Medycznych	1.5.2004 г.
Portugal	Título de Especialista em Ortodontia	Ordem dos Médicos Dentistas (OMD)	4.6.2008 г.
România	Certificatul de specialist în Ortodonție și Ortopedie dento-facială	Ministerul Sănătății	17.12.2008 г.
Slovenija	Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz čeljustne in zobne ortopedije	1. Ministrstvo za zdravje 2. Zdravniška zbornica Slovenije	1.5.2004 г.
Slovensko	Diplom o špecializácii v špecializačnom odbore čeľustná ortopédia	Slovenská zdravotnícka univerzita	17.12.2008 г.
Suomi/Finland	Erikoishammaslääkärin tutkinto, hampaiston oikomishoito/ Specialtand-läkarexamen, tandreglering	Yliopisto	1.1.1994 г.
Sverige	Bevis om specialistkompetens i ortodonti	Socialstyrelsen	1.1.1994 г.
United Kingdom	Certificate of Completion of specialist training in orthodontics	Competent authority recognised for this purpose	28.1.1980 г.

Учебната програма за получаване на удостоверение професионална квалификация по ветеринарна медицина включва като минимум изброените по-долу дисциплини.

Преподаването на една или повече от тези дисциплини може да представлява част от други курсове или да е свързано с тях.

Практическите занятия могат да се провеждат под формата на практически стаж, ако той включва работа на пълен работен ден под прекия контрол на компетентните органи и не надхвърля шест месеца от общата продължителност на петгодишния курс на обучение.

Съотношението между теоретичната и практическата подготовка е балансирано и съгласувано, така че познанията и опитът да могат да бъдат придобити по начин, който да осигури възможност на ветеринарните лекари да изпълняват всички свои задължения.

5.4.2. Удостоверения за професионална квалификация на ветеринарни лекари

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който издава удостоверението за квалификация	Свидетелство, което придружава удостоверението	Референтна дата
België/Belgique/Belgien	Diploma van dierenarts/Diplôme de docteur en médecine vétérinaire	— De universiteiten/ Les universités — De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française		21.12.1980 г.
България	Диплома за висше образование на образователно-квалификационна	— Лесотехнически университет София Факултет Ветеринарна медицина		1.1.2007 г.
България	степен магистър по специалност Ветеринарна медицина с професионална квалификация Ветеринарен лекар	— Тракийски университет Стара Загора, Ветеринарномедицински факултет		1.1.2007 г.
Česká republika	— Diplom o ukončení studia ve studijním programu veterinární lékařství (doktor veterinární medicíny, MVDr.) — Diplom o ukončení studia ve studijním programu veterinární hygiena a ekologie (doktor veterinární medicíny, MVDr.)	Veterinární fakulta univerzity v České republice		1.5.2004 г.
Danmark	Bevis for kandidatuddannelsen i veterinærmedicin (cand.med.vet.)	Københavns Universitet		21.12.1980 г.
Deutschland	— Zeugnis über das Ergebnis des Dritten Abschnitts der Tierärztlichen Prüfung und das Gesamtergebnis der Tierärztlichen Prüfung	Der Vorsitzende des Prüfungsausschusses für die Tierärztliche Prüfung einer Universität oder Hochschule		21.12.1980 г.
Deutschland	— Zeugnis über das Ergebnis der Tierärztlichen Prüfung und das Gesamtergebnis der Tierärztlichen Prüfung			1.1.2006 г.
Eesti	Diplom: täitnud veterinaarmeditsiini õppekava	Eesti Põllumajandusülikool		1.5.2004 г.
	Loomaarstikraad Degree in Veterinary Medicine (DVM)	Eesti Maaülikool
Ελλάς	Πτυχίο Κτηνιατρικής	1. Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης 2. Πανεπιστήμιο Θεσσαλίας		1.1.1981 г.
España	Título de Licenciado en Veterinaria	— Ministerio de Educación y Cultura		1.1.1986 г.
	Título de Licenciado en Veterinaria	— El rector de una Universidad		1.1.1986 г.
	Título de Graduado/a en Veterinaria	— El rector de una Universidad		1.1.1986 г.
France	Diplôme d’Etat de docteur vétérinaire	— L’Institut d’enseignement supérieur et de recherche en alimentation, santé animale, sciences agronomiques et de l’environnement (Vet Agro Sup); — L’Ecole nationale vétérinaire, agroalimentaire et de l’alimentation, Nantes-Atlantique (ONIRIS); — L’Ecole nationale vétérinaire d’Alfort; — L’Ecole nationale vétérinaire de Toulouse.		21.12.1980 г.
Hrvatska	Diploma „doktor veterinarske medicine/doktorica veterinarske medicine“	Veterinarski fakultet Sveučilišta u Zagrebu		1.7.2013 г.
Ireland	— Diploma of Bachelor in/of Veterinary Medicine (MVB) — Diploma of Membership of the Royal College of Veterinary Surgeons (MRCVS)			21.12.1980 г.
Italia	Diploma di laurea in medicina veterinaria	Università	Diploma di abilitazione all’esercizio della medicina veterinaria	1.1.1985 г.
Κύπρος	Πιστοποιητικό Εγγραφής Κτηνιάτρου	Κτηνιατρικό Συμβούλιο		1.5.2004 г.
Latvija	Veterinārārsta diploms	Latvijas Lauksaimniecības Universitāte		1.5.2004 г.
Lietuva	1. Aukštojo mokslo diplomas (veterinarijos gydytojo (DVM))	1. Lietuvos Veterinarijos Akademija		1.5.2004 г.
Lietuva	2. Magistro diplomas (veterinarinės medicinos magistro kvalifikacinis laipsnis ir veterinarijos gydytojo profesinė kvalifikacija)	2. Lietuvos sveikatos mokslų universitetas		1.5.2004 г.
Luxembourg	Diplôme d’Etat de docteur en médecine vétérinaire	Jury d’examen d’Etat		21.12.1980 г.
Magyarország	Okleveles állatorvos doktor oklevél (dr. vet)	Felsőoktatási intézmény		1.5.2004 г.
Malta	Liċenzja ta’ Kirurgu Veterinarju	Kunsill tal-Kirurġi Veterinarji		1.5.2004 г.
Nederland	Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd diergeneeskundig/veeartsenijkundig examen			21.12.1980 г.
Österreich	— Diplom-Tierarzt — Magister medicinae veterinariae	Universität		1.1.1994 г.
Polska	Dyplom lekarza weterynarii	1. Szkoła Główna Gospodarstwa Wiejskiego w Warszawie		1.5.2004 г.
		2. Akademia Rolnicza we Wrocławiu (1)
		3. Uniwersytet Przyrodniczy we Wrocławiu (2)
		4. Akademia Rolnicza w Lublinie (3)
		5. Uniwersytet Przyrodniczy w Lublinie (4)
		6. Uniwersytet Warmińsko-Mazurski w Olsztynie
		7. Uniwersytet Przyrodniczy w Poznaniu (6)
		8. Uniwersytet Rolniczy im. Hugona Kołłątaja w Krakowie oraz Uniwersytet Jagielloński w Krakowie (7)
Portugal	— Carta de curso de licenciatura em medicina veterinária — Carta de mestrado integrado em medicina veterinária	Universidade		1.1.1986 г.
România	Diplomă de licență de doctor medic veterinar	Universități Ministerul Educatiei Nationale (5)		1.1.2007 г.
Slovenija	Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „doktor veterinarske medicine/doktorica veterinarske medicine“	Univerza	Spričevalo o opravljenem državnem izpitu s področja veterinarstva	1.5.2004 г.
Slovensko	Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu „doktor veterinárskeho lekárstva“ („MVDr.“)	Univerzita		1.5.2004 г.
Suomi/Finland	Eläinlääketieteen lisensiaatin tutkinto/Veterinärmedicine licentiatexamen	Yliopisto		1.1.1994 г.
Sverige	Veterinärexamen	Sveriges Lantbruksuniversitet		1.1.1994 г.
United Kingdom	1. Bachelor of Veterinary Science (BVSc)	1. University of Bristol		21.12.1980 г.
	2. Bachelor of Veterinary Science (BVSc)	2. University of Liverpool
	3. Bachelor of Veterinary Medicine (Vet MB)	3. University of Cambridge
	4. Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM&S)	4. University of Edinburgh
	5. Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVMS)	5. University of Glasgow
	6. Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMed)	6. University of London
	7. Bachelor of Veterinary Medicine and Bachelor of Veterinary Surgery (B.V.M., B.V.S.)	7. University of Nottingham
(1) Валидно до 22 ноември 2006 г. (2) От 23 ноември 2006 г. (3) Валидно до 10 май 2008 г. (4) От 11 април 2008 г. (5) От 10 януари .2011 г. (6) От 1 октомври 2011 г. (7) От 1 октомври .2012 г.

5.5.1. Програма за обучение на акушерки (видове обучение I и II)

Програмата за обучение за придобиване на удостоверения за професионална квалификация по акушерство включва следните две части:

Това обучение се извършва под съответен контрол:

Теоретичната и практическата подготовка (част А от програмата за обучение) е балансирана и съгласувана с клиничното обучение (част Б от същата програма), така че познанията и опитът, посочени в настоящото приложение, да могат да бъдат придобити по приемлив начин.

Клиничното обучение е под формата на практическо обучение, под ръководството на специалист, в болнични отделения или в други здравни служби, одобрени от компетентните органи. Студентите по акушерство участват в дейностите на съответните отделения, като част от обучението, дотолкова доколкото тези дейности допринасят за обучението им. Преподават им се отговорностите, включени в дейностите на акушерките.

5.5.2. Удостоверения за професионална квалификация на акушерки

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който издава удостоверението за квалификация	Професионално звание	Референтна дата
België/Belgique/Belgien	Diploma van vroedvrouw/Diplôme d’accoucheuse	— De erkende opleidingsinstituten/Les établissements d’enseignement — De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française	Vroedvrouw/ Accoucheuse	23.1.1983 г.
България	Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ с професионална квалификация „Акушерка“	Университет	Акушеркa	1.1.2007 г.
Česká republika	1. Diplom o ukončení studia ve studijním programu ošetřovatelství ve studijním oboru porodní asistentka (bakalář, Bc.)	1. Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem	Porodní asistentka/ porodní asistent	1.5.2004 г.
	2. Diplom o ukončení studia ve studijním programu porodní asistence ve studijním oboru porodní asistentka (bakalář, Bc.)	2. Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem
	3. Diplom o ukončení studia ve studijním oboru diplomovaná porodní asistentka (diplomovaný specialista, DiS.)	3. Vyšší odborná škola zřízená nebo uznaná státem
Danmark	Bevis for uddannelsen til professionsbachelor i jordemoderkundskab	Professionshøjskole	Jordemoder	23.1.1983 г.
Deutschland	Zeugnis über die staatliche Prüfung für Hebammen und Entbindungspfleger	Staatlicher Prüfungsausschuss	— Hebamme — Entbindungspfleger	23.1.1983 г.
Eesti	Diplom ämmaemanda erialal	— Tallinna Meditsiinikool	Ämmaemand	1.5.2004 г.
	Diplom ämmaemanda erialal	— Tartu Meditsiinikool
	Ämmaemanda diplom	— Tallinna Tervishoiu Kõrgkool
	Ämmaemanda diplom	— Tartu Tervishoiu Kõrgkool
Ελλάς	1. Πτυχίο Τμήματος Μαιευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδρυμάτων (Τ.Ε.Ι.)	1. Τεχνολογικά Εκπαιδευτικά Ιδρύματα (Τ.Ε.Ι.)	— Μαία	23.1.1983 г.
	2. Πτυχίο του Τμήματος Μαιών της Ανωτέρας Σχολής Στελεχών Υγείας και Κοινων. Πρόνοιας (ΚΑΤΕΕ)	2. ΚΑΤΕΕ Υπουργείου Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων	— Μαιευτής
	3. Πτυχίο Μαίας Ανωτέρας Σχολής Μαιών	3. Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας
España	— Título de matrona	Ministerio de Educación y Cultura	— Matrona	1.1.1986 г.
	— Título de asistente obstétrico (matrona)		— Asistente obstétrico
	— Título de enfermería obstétrica-ginecológica
France	Diplôme de sage-femme	L’Etat	Sage-femme	23.1.1983 г.
Hrvatska	Svjedodžba „prvostupnik (baccalaureus) primaljstva/sveučilišna prvostupnica (baccalaurea) primaljstva“	— Medicinski fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj	Prvostupnik (baccalaureus) Primaljstva/ Prvostupnica (baccalaurea) primaljstva	1.7.2013 г.
		— Sveučilišta u Republici Hrvatskoj
		— Veleučilišta i visoke škole u Republici Hrvatskoj
Ireland	1. Certificate in Midwifery (1)	1. An Bórd Altranais (The Nursing Board) [up to 1 October 2012]; Bórd Altranais agus Cnáimhseachais na hEireann (The Nursing and Midwifery Board of Ireland, NMBI) [from 2 October 2012].	Registered Midwife (RM)	23.1.1983 г.
	2. B.Sc. in Midwifery approved by the NMBI (2)	2. A third-level Institution delivering a Midwifery education programme approved by the NMBI
	3. Higher/Post-graduate Diploma in Midwifery approved by the NMBI (2)	3. Third-level Institution delivering Higher/Post-graduate Diploma in Midwifery approved by the NMBI
Italia	1. Diploma d’ostetrica (4)	1. Scuole riconosciute dallo Stato (4)	Ostetrica (4)	23.1.1983 г.
Italia	2. Laurea in ostetricia (5)	2. Università (5)	Ostetrica (4)	23.1.1983 г.
Κύπρος	Δίπλωμα στο μεταβασικό πρόγραμμα Μαιευτικής	Νοσηλευτική Σχολή	Εγγεγραμμένη Μαία	1.5.2004 г.
Latvija	Diploms par vecmātes kvalifikācijas iegūšanu	Māsu skolas	Vecmāte	1.5.2004 г.
Lietuva	1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją, ir profesinės kvalifikacijos pažymėjimas, nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją — Pažymėjimas, liudijantis akušerio profesinę praktiką	1. Universitetas	Akušeris	1.5.2004 г.
	2. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją, ir profesinės kvalifikacijos pažymėjimas, nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją — Pažymėjimas, liudijantis akušerio profesinę praktiką	2. Kolegija
	3. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją	3. Kolegija
	4. Bakalauro diplomas (slaugos bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir bendrosios praktikos augytojo profesinė kvalifikacija) Ir Profesinės kvalifikacijos pažymėjimas (akušerio profesinė kvalifikacija)	4. Universitetas
	5. Profesinio bakalauro diplomas (slaugos profesinio bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir bendrosios praktikos slaugytojo profesinė kvalifikacija) Ir Profesinės kvalifikacijos pažymėjimas (akušerio profesinė kvalifikacija)	5. Kolegija
	6. Profesinio bakalauro diplomas (akušerijos profesinio bakalauro kvalifikacinis laipsnis ir akušerio profesinė kvalifikacija)	6. Kolegija
Luxembourg	Diplôme de sage-femme	Ministère de l’éducation nationale, de la formation professionnelle et des sports	Sage-femme	23.1.1983 г.
Magyarország	1. Szülésznő bizonyítvány	1. Iskola/főiskola	Szülésznő	1.5.2004 г.
Magyarország	2. Szülésznő oklevél	2. Felsőoktatási intézmény	Szülésznő	1.5.2004 г.
Malta	Lawrja jew diploma fl- Istudji tal-Qwiebel	Universita' ta’ Malta	Qabla	1.5.2004 г.
Nederland	Diploma van verloskundige	Door het Ministerie van Volksgezondheid, Welzijn en Sport erkende opleidings-instellingen	Verloskundige	23.1.1983 г.
Österreich	1. Hebammen-Diplom	1. — Hebammenakademie — Bundeshebammenlehranstalt	Hebamme	1.1.1994 г.
Österreich	2. Diplom über den Abschluss des Fachhochschul-Bachelorstudiengangs „Hebamme“	2. Fachhochschulrat	Hebamme	1.1.1994 г.
Polska	— Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku położnictwo z tytułem „magister położnictwa“ — Dyplom ukończenia studiów wyższych zawodowych na kierunku/specjalności położnictwo z tytułem „licencjat położnictwa“	Instytucja prowadząca kształcenie na poziomie wyższym uznana przez właściwe władze (Higher education institution recognised by the competent authorities)	Położna	1.5.2004 г.
Portugal	1. Diploma de enfermeiro especialista em enfermagem de saúde materna e obstétrica	1. Ecolas de Enfermagem	Enfermeiro especialista em enfermagem de saúde materna e obstétrica	1.1.1986 г.
	2. Diploma/carta de curso de estudos superiores especializados em enfermagem de saúde materna e obstétrica	2. Escolas Superiores de Enfermagem
	3. Diploma (do curso de pós-licenciatura) de especialização em enfermagem de saúde materna e obstétrica	3. — Escolas Superiores de Enfermagem — Escolas Superiores de Saúde
România	Diplomă de licență de moașă	Universități	Moașă	1.1.2007 г.
Slovenija	Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „diplomirana babica/diplomirani babičar“	1. Univerza 2. Visoka strokovna šola	diplomirana babica/diplomirani babičar	1.5.2004 г.
Slovensko	1. DIPLOM pôrodná asistencia „bakalár“ („Bc.“)	1. Vysoká škola /Univerzita	Pôrodná asistentka	1.5.2004 г.
Slovensko	2. DIPLOM diplomovaná pôrodná asistentka	2. Stredná zdravotnícka škola	Pôrodná asistentka	1.5.2004 г.
Suomi/Finland	1. Kätilön tutkinto/barnmorskeexamen	1. Terveydenhuoltooppi-laitokset/hälsovårdsläroanstalter	Kätilö/Barnmorska	1.1.1994 г.
Suomi/Finland	2. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, kätilö (AMK)/yrkeshögskoleexamen inom hälsovård och det sociala området, barnmorska (YH)	2. Ammattikorkeakoulut/ Yrkeshögskolor	Kätilö/Barnmorska	1.1.1994 г.
Sverige	Barnmorskeexamen	Universitet eller högskola	Barnmorska	1.1.1994 г.
United Kingdom	A qualification approved by the Nursing and Midwifery Council or its predecessor bodies as attesting to the completion of training as required for midwives by Article 40 and the standard of proficiency as required for registration as a Registered Midwife in its register (3)	Education institution approved by the Nursing and Midwifery Council or its predecessor bodies	Registered Midwife	23.1.1983 г.
(1) Удостоверението за професионална квалификация се ползва с автоматично признаване, когато титулярят е гражданин на държава членка и е придобил квалификация в Ирландия. (2) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Ирландия, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация в Ирландия, доколкото регистрацията не е част от процеса на квалификация. (3) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Обединеното кралство, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация, доколкото регистрацията не е част от процеса на квалификация. (4) Валидно до 2001 г. (5) От 2001/2002 г.

При определяне съотношението между теоретичното и практическото обучение по всяка дисциплина се отдава достатъчно значение на теорията с оглед да се запази академичният характер на обучението.

5.6.2. Удостоверения за професионална квалификация на фармацевти

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който издава удостоверението за квалификация	Свидетелство, което придружава удостоверението	Референтна дата
België/Belgique/Belgien	Diploma van apotheker/Diplôme de pharmacien	— De universiteiten/Les universities — De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté française		1.10.1987 г.
България	Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „Магистър“ по „Фармация“ с професионална квалификация „Магистър-фармацевт“	Университет		1.1.2007 г.
Česká republika	Diplom o ukončení studia ve studijním programu farmacie (magistr, Mgr.)	Farmaceutická fakulta univerzity v České republice		1.5.2004 г.
Danmark	Bevis for kandidatuddannelsen i farmaci (cand.pharm.)	Det Farmaceutiske Fakultet, Københavns Universitet		1.10.1987 г.
Danmark	Bevis for kandidatuddannelsen i farmaci (cand.pharm.)	Syddansk Universitet		1.10.1987 г.
Deutschland	Zeugnis über die Staatliche Pharmazeutische Prüfung	Zuständige Behörden		1.10.1987 г.
Eesti	Diplom proviisori õppekava läbimisest Farmaatsiamagister Master of Science in Pharmacy (MSc)	Tartu Ülikool		1.5.2004 г.
Ελλάς	Άδεια άσκησης φαρμακευτικού επαγγέλματος	— Περιφέρεια — Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση		1.10.1987 г.
España	Título de Licenciado en Farmacia	— Ministerio de Educación y Cultura		1.10.1987 г.
	Título de Licenciado en Farmacia	— El rector de una universidad		1.10.1987 г.
	Título de Graduado/a en Farmacia	— El rector de una Universidad		1.1.1986 г.
France	— Diplôme d’Etat de pharmacien — Diplôme d’Etat de docteur en pharmacie	Universités		1.10.1987 г.
Hrvatska	Diploma ‘magistar farmacije/magistra farmacije’	— Farmaceutsko-biokemijski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Medicinski fakultet Sveučilišta u Splitu — Kemijsko-tehnološki fakultet Sveučilišta u Splitu		1.7.2013 г.
Ireland	1. Certificate of Registered Pharmaceutical Chemist (1) Certificate of Registration as a Pharmacist (1)	1. Cumann Cógaiseoirí na hEireann (Pharmaceutical Society of Ireland)		1.10.1987 г.
Ireland	2. A degree in Pharmacy recognised by the Pharmaceutical Society of Ireland (2)	2. Universities delivering degrees in pharmacy recognised by the Pharmaceutical Society of Ireland	2. Notification from the Pharmaceutical Society of Ireland that the person named therein is the holder of a qualification appropriate for practicing as a pharmacist	1.10.1987 г.
Italia	Diploma o certificato di abilitazione all’esercizio della professione di farmacista ottenuto in seguito ad un esame di Stato	Università		1.11.1993 г.
Κύπρος	Πιστοποιητικό Εγγραφής Φαρμακοποιού	Συμβούλιο Φαρμακευτικής		1.5.2004 г.
Latvija	Farmaceita diploms	Universitātes tipa augstskola		1.5.2004 г.
Lietuva	1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą vaistininko profesinę kvalifikaciją 2. Magistro diplomas (farmacijos magistro kvalifikacinis laipsnis ir vaistininko profesinė kvalifikacija)	Universitetas		1.5.2004 г.
Luxembourg	Diplôme d’Etat de pharmacien	Jury d’examen d’Etat + visa du ministre de l’éducation nationale		1.10.1987 г.
Magyarország	Okleveles gyógyszerész oklevél (magister pharmaciae, abbrev: mag. Pharm)	Egyetem		1.5.2004 г.
Malta	Lawrja fil-farmaċija	Universita' ta’ Malta		1.5.2004 г.
Nederland	Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd apothekersexamen	Faculteit Farmacie		1.10.1987 г.
Österreich	Staatliches Apothekerdiplom	Österreichische Apothekerkammer		1.10.1994 г.
Polska	Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku farmacja z tytułem magistra	1. Akademia Medyczna 2. Uniwersytet Medyczny 3. Collegium Medicum Uniwersytetu Jagiellońskiego		1.5.2004 г.
Portugal	— Licenciatura em Farmácia — Carta de curso de licenciatura em Ciências Farmacêuticas	Instituição de Ensino Superior Universitário		1.10.1987 г.
Portugal	Mestrado Integrado em Ciências Farmacêuticas	Instituição de Ensino Superior Universitário		1.1.2007 г.
România	Diplomă de licență de farmacist Diploma de licență și master (5)	Universități Ministerul Educației Nationale		1.1.2007 г.
Slovenija	Diploma, s katero se podeljuje strokovni naziv „magister farmacije/magistra farmacije“	Univerza	Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic magister farmacije/magistra farmacije	1.5.2004 г.
Slovensko	DIPLOM farmácia magister („Mgr.“)	Univerzita		1.5.2004 г.
Suomi/Finland	Proviisorin tutkinto/Provisorexamen	Yliopisto		1.10.1994 г.
Sverige	Apotekarexamen	Universitet och högskolor		1.10.1994 г.
United Kingdom	1. Certificate of Registered Pharmacist (3)			1.10.1987 г.
United Kingdom	2. A degree in pharmacy approved by either the General Pharmaceutical Council (formerly Royal Pharmaceutical Society of Great Britain) or the Pharmaceutical Society of Northern Ireland (4)	Universities delivering pharmacy degrees approved by the General Pharmaceutical Council (formerly Royal Pharmaceutical Society of Great Britain) or the Pharmaceutical Society of Northern Ireland	Notification from the General Pharmaceutical Council or Pharmaceutical Society of Northern Ireland confirming successful completion of the approved pharmacy degree, 12 months practical training and a pass of the registration assessment.	1.10.1987 г.
(1) Удостоверението за професионална квалификация се ползва с автоматично признаване, когато титулярят е гражданин на държава членка и е придобил квалификация в Ирландия.. (2) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Ирландия, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация в Ирландия. В тези случаи придружаващото удостоверението свидетелство удостоверява, че са изпълнени всички квалификационни изисквания. (3) Удостоверението за професионална квалификация се ползва с автоматично признаване, когато титулярят е гражданин на държава членка и е придобил квалификация в Обединеното кралство. (4) Тази информация относно удостоверението за квалификация е включена с цел да се гарантира, че лицата, завършили обучение в Обединеното кралство, ще се ползват с автоматично признаване на квалификацията, без да е необходимо да имат регистрация. В тези случаи придружаващото удостоверението свидетелство удостоверява, че са изпълнени всички квалификационни изисквания. (5) От 10 януари 2011 г.

5.7.1. Удостоверение за професионална квалификация на архитекти, признати съгласно член 46

Държава	Удостоверение за професионална квалификация	Орган, който издава удостоверението за квалификация		Свидетелство, което придружава удостоверението	Референтна академична година
België/Belgique/Belgien	1. Architect/Architecte	1. Nationale hogescholen voor architectuur/Ecoles nationales supérieures d’architecture		Certificat de stage délivré par l’Ordre des Architectes/Stagegetuigschrift afgeleverd door de Orde van Architecten	1988/1989 г.
	2. Architect/Architecte	2. Hogere-architectuur-instituten/Instituts supérieurs d’architecture
	3. Architect/Architecte	3. Provinciaal Hoger Instituut voor Architectuur te Hasselt/Ecole provinciale supérieure d’architecture de Hasselt
	4. Architect/Architecte	4. Koninklijke Academies voor Schone Kunsten/Académies royales des Beaux-Arts
	5. Architect/Architecte	5. Sint-Lucasscholen/Ecoles Saint-Luc
	6. Burgerlijke ingenieur-architect/ Ingénieur Civil Architecte	6. — Faculteiten Toegepaste Wetenschappen van de Universiteiten/Facultés des sciences appliquées des universités — „Faculté Polytechnique“ van Mons
	7. Burgerlijk Ingenieur- Architect (Ir. Arch.)	7. K.U. Leuven, faculteit ingenieurswetenschappen			2004/2005 г.
	8. Burgerlijk Ingenieur- Architect (Ir. Arch.)	8. Vrije Universiteit Brussel, faculteit ingenieurswetenschappen			2004/2005 г.
	9. Master Ingénieur Civil Architecte, à finalité spécialisée	9. Faculté Polytechnique de Mons			2008/2009 г.
България	Магистър-Специалност архитектура	— Университет по архитектура, строителство и геодезия — София, Архитектурен факултет		Свидетелство, издадено от компетентната Камара на архитектите, удостоверяващо изпълнението на предпоставките, необходими за регистрация като архитект с пълна проектантска правоспособност в регистъра на архитектите	2010/2011 г.
		— Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Варна, Архитектурен факултет			2007/2008 г.
		— Висше строително училище „Любен Каравелов“, Архитектурен факултет			2009/2010 г.
Česká republika	Architektura a urbanismus	— Fakulta architektury, České vysoké učení technické (ČVUT) v Praze		Osvědčení o splnění kvalifikačních požadavků pro samostatný výkon profese architekta vydané Českou komorou architektů	2007/2008 г.
		— Vysoké učení technické v Brně, Fakulta architektury
	Inženýr architekt (Ing.Arch.)	— Technická univerzita v Liberci, Fakulta umění a architektury
	Magistr umění v oboru architektura (MgA.)	— Vysoká škola uměleckoprůmyslová v Praze
	Magistr umění v oboru Architektonická tvorba, MgA	— Akademie výtvarných umění v Praze			2007/2008 г.
Danmark	Bevis for kandidatuddannelsen i arkitektur (cand.arch.)	— Kunstakademiets Arkitektskole i København			1988/1989 г.
		— Arkitektskolen i Århus
Deutschland	Diplom-Ingenieur,	— Universitäten (Architektur/Hochbau)		Bescheinigung einer zuständigen Architektenkammer über die Erfüllung der Qualifikationsvoraussetzungen im Hinblick auf eine Eintragung in die Architektenliste	1988/1989 г.
	Diplom-Ingenieur Univ.	— Technische Hochschulen (Architektur/Hochbau)
		— Technische Universitäten (Architektur/Hochbau)
		— Universitäten-Gesamthochschulen (Architektur/Hochbau)
		— Hochschulen für bildende Künste
		— Hochschulen für Künste
	Diplom-Ingenieur, Diplom-Ingenieur FH	— Fachhochschulen (Architektur/Hochbau)
		— Universitäten-Gesamthochschulen (Architektur/Hochbau) bei entsprechenden Fachhochschulstudiengängen
	Master of Arts — M.A.	— Hochschule Bremen — University of applied Sciences, Fakultät Architektur, Bau und Umwelt — School of Architecture Bremen			2003/2004 г.
		— Fachhochschule Münster (University of Applied Sciences) — Muenster School of Architecture			2000/2001 г.
		— Georg-Simon-Ohm-Hochschule Nürnberg Fakultät Architektur			2005/2006 г.
		— Hochschule Anhalt (University of Applied Sciences) Fachbereich Architektur, Facility Management und Geoinformation			2010/2011 г.
		— Hochschule Regensburg (University of Applied Sciences), Fakultät für Architektur			2007/2008 г.
		— Technische Universität München, Fakultät für Architektur			2009/2010 г.
		— Hochschule Lausitz, Studiengang Architektur, Fakultät für Bauen „seit Juli 2013: Brandenburgische Technische Universität Cottbus-Senftenberg“			2009/2010 г.
		— Fachhochschule Lübeck, University of Applied Sciences, Fachbereich Bauwesen			2004/2005 г.
		— Fachhochschule für Technik und Wirtschaft Dresden, Fakultät Bauingenieurwesen/ Architektur			2005/2006 г.
		— Fachhochschule Erfurt/University of Applied Sciences			2006/2007 г.
		— Hochschule Augsburg/Augsburg University of Applied Sciences			2005/2006 г.
		— Hochschule Koblenz, Fachbereich Bauwesen			2004/2005 г.
		— Hochschule München/Fakultät für Architektur			2005/2006 г.
		— Hochschule für Technik Stuttgart, Fakultät Architektur und Gestaltung			2005/2006 г.
		— SRH Hochschule Heidelberg			2013/2014 г.
		— Staatliche Akademie der Bildenden Künste Stuttgart, Fachbereich Architektur			2006/2007 г.
		— Hochschule Konstanz Technik, Wirtschaft und Gestaltung (HTWG)			2014/2015 г.
	Master of Arts (in Kombination mit einem Bachelorabschluss in Architektur)	Hochschule Trier Fachbereich Gestaltung — Fachrichtung Architektur			2007/2008 г.
	Master of Engineering (in Kombination mit einem Bachelorabschluss in Engineering)	Technische Hochschule Mittelhessen (University of Applied Sciences) Fachbereich Bauwesen			2010/2011 г.
	Bachelor of Arts — B.A.	— Hochschule Anhalt (University of Applied Sciences) Fachbereich Architektur, Facility Management und Geoinformation			2010/2011 г.

		— Technische Universität München, Fakultät für Architektur			2009/2010 г.
		— Alanus Hochschule für Kunst und Gesellschaft, Bonn			2007/2008 г.
		— Hochschule Konstanz Technik, Wirtschaft und Gestaltung (HTWG)			2014/2015 г.
	Bachelor of Sciences (B.Sc.)	Hochschule Bochum, Fachbereich Architektur			2003/2004 г.
		— Universität Stuttgart, Fakultät 1: Architektur und Stadtplanung			2009/2010 г.
	Master of Science	— Leibniz Universität Hannover, Fakultät für Architektur und Landschaft			2011/2012 г.
		— Fachhochschule Aachen, Fachbereich Architektur			2009/2010 г.
	Master of Science (M.Sc.) in Kombination mit dem Bachelor of Science (B.Sc.)	— Bauhaus-Universität Weimar			2005/2006 г.
		— Bauhaus-Universität Weimar, Fakultät Architektur			2008/2009 г.
		— Bauhaus-Universität Weimar, Fakultät Architektur und Urbanistik			2013/2014 г.
Eesti	Arhitektuurimagister	Eesti Kunstiakadeemia			2006/2007 г.
Ελλάς	Δίπλωμα Αρχιτέκτονα — Μηχανικού	— Εθνικό Μετσόβιο Πολυτεχνείο (ΕΜΠ), τμήμα αρχιτεκτόνων — μηχανικών		Βεβαίωση που χορηγεί το Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας (ΤΕΕ) και η οποία επιτρέπει την άσκηση δραστηριοτήτων στον τομέα της αρχιτεκτονικής	1988/1989 г.
		— Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ), τμήμα αρχιτεκτόνων — μηχανικών της Πολυτεχνικής σχολής
		— Πανεπιστήμιο Πατρών, τμήμα αρχιτεκτόνων — μηχανικών της Πολυτεχνικής σχολής			2003/2004 г.
		— Πανεπιστήμιο Θεσσαλίας, Πολυτεχνική Σχολή, Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών			1999/2000 г.
		— Δημοκρίτειο Πανεπιστήμιο Θράκης, Πολυτεχνική Σχολή, Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών			1999/2000 г.
		Πολυτεχνείο Κρήτης, Σχολή Αρχιτεκτόνων Μηχανικών			2004/2005 г.
España	Título oficial de arquitecto	Rectores de las universidades enumeradas a continuación:			1988/1989 г.
		— Universidad politécnica de Cataluña, escuelas técnicas superiores de arquitectura de Barcelona o del Vallès
		— Universidad politécnica de Madrid, escuela técnica superior de arquitectura de Madrid
		— Escuela de Arquitectura de la Universidad de Las Palmas de Gran Canaria
		— Universidad politécnica de Valencia, escuela técnica superior de arquitectura de Valencia
		— Universidad de Sevilla, escuela técnica superior de arquitectura de Sevilla
		— Universidad de Valladolid, escuela técnica superior de arquitectura de Valladolid
		— Universidad de Santiago de Compostela, escuela técnica superior de arquitectura de La Coruña
		— Universidad del País Vasco, escuela técnica superior de arquitectura de San Sebastián
		— Universidad de Navarra, escuela técnica superior de arquitectura de Pamplona
		— Universidad de A Coruña			1991/1992 г.
		— Universidad de Granada, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Granada.			1994/1995 г.
		— Universidad de Alicante, escuela politécnica superior de Alicante			1997/1998 г.
		— Universidad Europea de Madrid			1998/1999 г.
		— Universidad Ramón Llull, escuela técnica superior de arquitectura de La Salle
		— Universidad politécnica de Cataluña, escuela técnica superior de arquitectura de Barcelona			1999/2000 г.
		— Universidad Alfonso X El Sabio, centro politécnico superior de Villanueva de la Cañada
		— Universidad de Alcalá (Escuela de Arquitectura)
		— Universidad Internacional de Cataluña, Escuela Técnica Superior de Arquitectura
		— Universidad S.E.K. de Segovia, centro de estudios integrados de arquitectura de Segovia
		— Universidad Camilo José Cela de Madrid			2000/2001 г.
		— Universidad San Pablo CEU			2001/2002 г.
		— Universidad CEU Cardenal Herrera, Valencia-Escuela Superior de Enseñanzas Técnicas			2002/2003 г.
		— Universidad Rovira i Virgili			2005/2006 г.
		— Universidad de Málaga. Escuela Técnica Superior de Arquitectura
		— Universidad de Girona. Escuela Politécnica Superior
		— Universidad Pontificia de Salamanca
		— Universidad Francisco de Vitoria 2006/2007 г.			2006/2007
		— IE Universidad. Escuela Técnica Superior de Estudios Integrados de Arquitectura			2009/2010 г.
	Título de Graduado/a en Arquitectura	— IE Universidad, Escuela Técnica Superior de Estudios Integrados de Arquitectura			2008/2009 г.
		— Universidad de Zaragoza. Escuela de Ingeniería y Arquitectura
		— Universidad Europea de Madrid			2009/2010 г.
		— Universitat Internacional de Catalunya
		— Universidad San Jorge (Zaragoza)
		— Universidad de Navarra
		— Universidad de Girona. Escuela Politécnica Superior
		— Universitat Ramon Llull, la Salle
		— Universidad San Pablo CEU — Madrid			2010/2011 г.
		— Universitat Politècnica de València
		— Universidad de A Coruña. Escuela Técnica Superior de Arquitectura de A Coruña
		— Universidad Rovira i Virgili
		— Universidad Cardenal Herrera CEU
		— Universidad Francisco de Vitoria
		— Universidad de Málaga. Escuela Técnica Superior de Arquitectura
		— Universidad de Las Palmas de Gran Canaria. Escuela de Arquitectura
		— Universidad de Castilla La Mancha. Escuela de Arquitectura
		— Universidad Camilo José Cela de Madrid
		— Universidad de Alicante, escuela politécnica superior de Alicante
		— Universidad de Sevilla, escuela técnica superior de arquitectura de Sevilla
		— Universitat Politècnica de Catalunya
	Graduado en fundamentos de la arquitectura + Máster en Arquitectura	— Universidad Politécnica de Madrid. Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Madrid			2010/2011 г.
		— Universidad Antonio de Nebrija			2011/2012 г.
		— Universidad de Zaragoza, Escuela de Ingeniería y Arquitectura
		— Escuela Técnica Superior de Arquitectura — Universidad del Pais Vasco/Euskal Herriko Unibertsitatea
		— Universidad Europea de Madrid
		— Universidad Politécnica de Valencia. Escuela Técnica Superior de Arquitectura			2014/2015 г.
		— Universidad de Alicante, escuela politécnica superior de Alicante
		— Universidad de Alcalá de Henares. Escuela Politécnica de Alcalá de Henares			2015/2016 г.
		— Universidad de A Coruña. Escuela Técnica Superior de Arquitectura de A Coruña
		— Universidad Cardenal Herrera CEU			2016/2017 г.
		— Universidad Europea de Valencia			2013/2014 г.
		— Universidad Europea de Canarias			2012/2013 г.
France	1. Diplôme d’architecte DPLG, y compris dans le cadre de la formation professionnelle continue et de la promotion sociale.	1. Le ministre chargé de l’architecture			1988/1989 г.
	2. Diplôme d’architecte ESA	2. Ecole spéciale d’architecture de Paris
	3. Diplôme d’architecte ENSAIS	3. Ecole nationale supérieure des arts et industries de Strasbourg, section architecture
	4. Diplôme d’Etat d’architecte (DEA)	4. Ecole Nationale Supérieure d’Architecture et de Paysage de Bordeaux (Ministère chargé de l’architecture et Ministère chargé de l’enseignement supérieur)		Habilitation de l’architecte diplômé d’Etat à l’exercice de la maîtrise d’œuvre en son nom propre (HMONP) (Ministère chargé de l’architecture)	2005/2006 г.
		Ecole Nationale Supérieure d’Architecture de Bretagne (Ministère chargé de l’architecture et Ministère chargé de l’enseignement supérieur			2005/2006 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Clermont-Ferrand (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Grenoble (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture et de paysage de Lille (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Lyon (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Marne La Vallée (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Marseille (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2005/2006 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Montpellier (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Nancy (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Nantes (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2005/2006 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Normandie (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Paris-Belleville (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2005/2006 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Paris-La Villette (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2006/2007 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Paris Malaquais (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2005/2006 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Paris Val-de-Seine (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Saint-Etienne (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Strasbourg (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2005/2006 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Toulouse (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Versailles (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2004/2005 г.
	Diplôme d’Etat d’architecte (DEA), dans le cadre de la formation professionnelle continue	Ecole nationale supérieure d’architecture de Lyon (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2006/2007 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Marseille (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2006/2007 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Montpellier (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2006/2007 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Nantes (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2006/2007 г.
		Ecole nationale supérieure d’architecture de Strasbourg (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)			2006/2007 г.
	5. Diplôme d’études de l’école spéciale d’architecture Grade 2 équivalent au diplôme d’Etat d’architecte	5. Ecole spéciale d’architecture (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)		Diplôme d’architecte de l’ESA habilitant à exercer la maitrise d’œuvre en son nom propre, équivalent à l’habilitation de l’architecte diplômé d’Etat à l’exercice de la maîtrise d’œuvre en son nom propre, reconnu par le Ministère chargé de l’architecture	2006/2007 г.
	6. Diplôme d’architecte INSA de Strasbourg équivalent au diplôme d’Etat d’architecte conférant le grade de master (parcours architecte)	6. Institut national des sciences appliquées de Strasbourg (INSA) (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)		Habilitation de l’architecte de l’INSA à exercer la maîtrise d’œuvre en son nom propre équivalent à l’HMONP, reconnue par le ministère chargé de l’architecture	2005/2006 г.
	Diplôme d’architecte INSA de Strasbourg équivalent au diplôme d’Etat d’architecte conférant le grade de master (parcours d’architecte pour ingénieur)	Institut national des sciences appliquées de Strasbourg (INSA) (Ministère chargé de l’architecture et ministère chargé de l’enseignement supérieur)		Habilitation de l’architecte de l’INSA à exercer la maîtrise d’œuvre en son nom propre équivalent à l’HMONP, délivrée par le ministère chargé de l’architecture	2005/2006 г.
Hrvatska	Magistar/Magistrica inženjer/inženjerka arhitekture i urbanizma	Sveučilište u Zagrebu, Arhitektonski fakultet		Diploma; Dopunska isprava o studiju; Potvrda HKA da podnositelj zahtjeva ispunjava kvalifikacijske uvjete	2005/2006 г.
	Magistar/magistra inženjer/inženjerka arhitekture	Sveučilišteu Splitu — Gakultet građevinarstva, arhitekture i geodezije		Potvrda Hrvatske komore arhitekata da podnositelj zahtjeva zadovoljava uvijete za upis u komoru.	2016/2017 г.
Ireland	1. Degree of Bachelor of Architecture (B.Arch. NUI)	1. National University of Ireland to architecture graduates of University College Dublin		Certificate of fulfilment of qualifications requirements for professional recognition as an architect in Ireland issued by the Royal Institute of Architects of Ireland (RIAI)	1988/1989 г.
	2. Degree of Bachelor of Architecture (B.Arch.) (Previously, until 2002 — Degree standard diploma in architecture (Dip. Arch))	2. Dublin Institute of Technology, Bolton Street, Dublin (College of Technology, Bolton Street, Dublin)
	3. Certificate of associateship (ARIAI)	3. Royal Institute of Architects of Ireland
	4. Certificate of membership (MRIAI)	4. Royal Institute of Architects of Ireland
	5. Degree of Bachelor of Architecture (Honours) (B.Arch. (Hons) UL)	5. University of Limerick			2005/2006 г.
	6. Degree of Bachelor of Architecture (Honours) (B.Arch. (Hons) WIT)	6. Waterford Institute of Technology			2005/2006 г.
Italia (1)	Laurea in architettura	— Università di Camerino		Diploma di abilitazione all’esercizio indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione (ora Ministero dell’istruzione, dell’università e della ricerca) dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l’esame di Stato davanti ad una commissione competente	1988/1989
		— Università di Catania — Sede di Siracusa
		— Università di Chieti
		— Università di Ferrara
		— Università di Firenze
		— Università di Genova
		— Università di Napoli Federico II
		— Università di Napoli II
		— Università di Palermo
		— Università di Parma
		— Università di Reggio Calabria
		— Università di Roma „La Sapienza“
		— Università di Roma III
		— Università di Trieste
		— Politecnico di Bari
		— Politecnico di Milano
		— Politecnico di Torino
		— Istituto universitario di architettura di Venezia
		— Università degli Studi „Mediterranea“ di Reggio Calabria			2000/2001 г.
	Laurea in ingegneria edile — architettura	— Università dell’Aquila			1998/1999 г.
		— Università di Pavia
		— Università di Roma „La Sapienza“
	Laurea specialistica in ingegneria edile — architettura	— Università dell’Aquila			2000/2001 г.
		— Università di Pavia
		— Università di Roma „La Sapienza“
		— Università di Ancona
		— Università di Basilicata — Potenza
		— Università di Pisa
		— Università di Bologna
		— Università di Catania
		— Università di Genova
		— Università di Palermo
		— Università di Napoli Federico II
		— Università di Roma — Tor Vergata
		— Università di Trento
		— Politecnico di Bari
		— Politecnico di Milano
		— Università degli studi di Brescia			2001/2002 г.
		— Università degli Studi di Cagliari
		— Università Politecnica delle Marche			2002/2003 г.
		— Università degli studi della Calabria			2003/2004
		— Università degli studi di Salerno			2005/2006 г.
	Laurea magistrale in ingegneria edile — architettura	— Università dell’Aquila			2004/2005 г.
		— Università di Pavia
		— Università di Roma „La Sapienza“
		— Università di Pisa
		— Università di Bologna
		— Università di Catania
		— Università di Genova
		— Università di Palermo
		— Università di Napoli Federico II
		— Università di Roma — Tor Vergata
		— Università di Trento
		— Politecnico di Bari
		— Politecnico di Milano
		— Università degli studi di Salerno			2010/2011 г.
		— Università degli studi della Calabria			2004/2005 г.
		— Università degli studi di Brescia			2004/2005 г.
		— Università Politecnica delle Marche			2004/2005 г.
		— Università degli Studi di Perugia			2006/2007 г.
		— Università degli Studi di Padova			2008/2009 г.
		— Università degli Studi di Genova			2014/2015 г.
	Laurea specialistica quinquennale in Architettura	— Prima Facoltà di Architettura dell’Università di Roma „La Sapienza“			1998/1999 г.
		— Università di Ferrara			1999/2000 г.
— Università di Genova
— Università di Palermo
— Politecnico di Milano
— Politecnico di Bari
— Università di Firenze		2001/2002 г.
Laurea magistrale quinquennale in Architettura		— Prima Facoltà di Architettura dell’Università di Roma „La Sapienza“		2004/2005 г.
		— Università di Ferrara
		— Università di Genova
		— Università di Palermo
		— Politecnico di Bari
	— Università di Firenze
	— Politecnico di Milano
Laurea specialistica in architettura (Progettazione architettonica)	— Università di Roma Tre		2001/2002 г.
	Università degli Studi di Napoli „Federico II“		2005/2006 г.
Laurea magistrale in architettura (Progettazione architettonica)	Università di Roma Tre		2004/2005 г.
Laurea specialistica in Architettura	— Università di Napoli II		2001/2002 г.
	— Politecnico di Milano II
	— Facoltà di architettura dell’Università degli Studi G. D’Annunzio di Chieti-Pescara
	— Facoltà di architettura, Pianificazione e Ambiente del Politecnico di Milano
	— Facoltà di Architettura dell’Università degli studi di Trieste
	— Facoltà di Architettura di Siracusa, Università di Catania
	— Facoltà di architettura, Università degli Studi di Parma
	— Facoltà di Architettura, Università di Bologna
	— Università IUAV di Venezia		2002/2003 г.
	— Politecnico di Torino
	— Facoltà di Architettura Valle Giulia, Università degli Studi di Roma „La Sapienza“		2004/2005 г.
	— Università degli Studi di Camerino
	— Università di Napoli Federico II
	— Università degli Studi „Mediterranea“ di Reggio Calabria
	— Università degli Studi di Sassari		2005/2006 г.
Laurea Specialistica in Architettura (Progettazione Urbanistica)	— Università degli Studi „Mediterranea“ di Reggio Calabria		2005/2006 г.
Laurea Specialistica in Progettazione dell’Architettura	— Università di Firenze		2001/2002 г.
Laurea magistrale in Architettura	— Politecnico di Milano II		2004/2005 г.
	— Università di Napoli II
	— Università di Napoli Federico II
	— Facoltà di architettura dell’Università degli Studi G. D’Annunzio di Chieti-Pescara
	— Facoltà di architettura, Pianificazione e Ambiente del Politecnico di Milano
	— Università IUAV di Venezia
	— Facoltà di Architettura, Università di Bologna
	— Facoltà di Architettura di Siracusa, Università di Catania
	— Facoltà di architettura, Università degli Studi di Parma
	— Facoltà di architettura dell’Università degli Studi di Trieste
	— Università degli Studi di Trieste		2014/2015 г.
	— Università degli Studi di Camerino		2006/2007 г.
	— Università degli Studi di Enna „Kore“		2004/2005 г.
	— Università degli Studi di Firenze		2008/2009 г.
	— Università degli Studi di Cagliari
	— Università degli Studi di Udine		2009/2010 г.
	— Università degli Studi „Mediterranea“ di Reggio Calabria
	— Università degli Studi di Sassari		2010/2011 г.
	— Università degli Studi della Basilicata
	— Università degli Studi di Genova		2014/2015 г.
Laurea specialistica in architettura -progettazione architettonica e urbana	Facoltà „Ludovico Quaroni“ dell’Università degli Studi „La Sapienza“ di Roma		2000/2001 г.
Laurea Magistrale in architettura -progettazione architettonica e urbana	Facoltà „Ludovico Quaroni“ dell’Università degli Studi „La Sapienza“ di Roma		2004/2005 г.
Laurea Specialistica in Architettura (Progettazione Urbana)	Università di Roma Tre		2001/2002 г.
Laurea Magistrale in Architettura (Progettazione Urbana)	Università di Roma Tre		2004/2005 г.
Laurea Specialistica in Architettura (Progettazione urbana e territoriale)	Politecnico di Torino		2002/2003 г.
Laurea Specialistica in architettura (Architettura delle costruzioni)	Politecnico di Milano (Facoltà di Architettura civile)		2001/2002 г.
Laurea magistrale in architettura (Architettura delle costruzioni)	Politecnico di Milano (Facoltà di Architettura civile)		2004/2005 г.
Laurea Specialistica Architettura delle Costruzioni	Università degli Studi di Cagliari		2005/2006 г.
Laurea Specialistica in Architettura (Restauro)	— Facoltà di architettura di Valle Giulia dell’Università degli Studi „La Sapienza“ di Roma		2004/2005 г.
	— Università degli Studi di Roma Tre — Facoltà di Architettura		2001/2002 г.
	— Università degli Studi di Napoli „Federico II“		2005/2006 г.
Laurea Magistrale in Architettura (Restauro)	— Facoltà di architettura di Valle Giulia dell’Università degli Studi „La Sapienza“ di Roma		2004/2005 г.
	— Università degli Studi di Roma Tre — Facoltà di Architettura		2009/2010 г.
	— Università degli Studi di Napoli „Federico II“		2004/2005 г.
Laurea Specialista in Architettura (costruzione)	Politecnico di Torino		2002/2003 г.
Laurea Specialistica in Architettura (Restauro e Valorizzazione)	Politecnico di Torino		2005/2006 г.
Laurea Specialistica in Architettura (Ambiente e Paesaggio)	Politecnico di Torino		2005/2006 г.
Laurea Specialistica in Architettura (Nuove Qualità delle Costruzioni e dei Contesti)	Università degli Studi della Campania „Luigi Vanvitelli“ (Seconda Università degli Studi di Napoli) (2)		2007/2008 г.
Laurea Magistrale in Architettura e Ingegneria Edile	Università degli Studi della Campania „Luigi Vanvitelli“ (Seconda Università degli Studi di Napoli) (2)		2009/2010 г.
Laurea Magistrale in Architettura e Progetto dell’Ambiente Urbano	Università degli Studi della Campania „Luigi Vanvitelli“ (Seconda Università degli Studi di Napoli) (2)		2009/2010 г.
Laurea Magistrale in Architettura — Progettazione degli Interni e per l’Autonomia	Università degli Studi della Campania „Luigi Vanvitelli“ (Seconda Università degli Studi di Napoli) (2)		2011/2012 г.
Laurea Magistrale in Architettura — Progettazione architettonica	Università degli Studi di Napoli „Federico II“		2004/2005 г.
	— Politecnico di Torino		2013/2014 г.
Laurea Magistrale in Architettura e Città, Valutazione e progetto	Università degli Studi di Napoli „Federico II“		2004/2005 г.
Laurea Specialistica in Architettura e Città, Valutazione e progetto	Università degli Studi di Napoli „Federico II“		2007/2008 г.
Laurea Magistrale in Architettura — Arredamento e Progetto	Università degli Studi di Napoli „Federico II“		2008/2009 г.
Laurea Magistrale in Architettura Manutenzione e Gestione	Università degli Studi di Napoli „Federico II“		2008/2009 г.
Laurea Magistrale in Architettura Costruzione Città	Politecnico di Torino		2010/2011 г.
Laurea Magistrale in Architettura per il Progetto Sostenibile	Politecnico di Torino		2010/2011 г.
Laurea Magistrale in Architettura per il Restauro e la Valorizzazione del Patrimonio	Politecnico di Torino		2010/2011 г.
Laurea Magistrale Architettura per la Sostenibilità	Politecnico di Torino		2010/2011 г.
Laurea Magistrale Architettura per l’Ambiente Costruito	Politecnico di Torino		2010/2011 г.
Laurea Magistrale in Architettura e Culture del Progetto	Università IUAV di Venezia		2013/2014 г.
Laurea Magistrale in Architettura e Innovazione	Università IUAV di Venezia		2013/2014 г.
Laurea Magistrale in Architettura per il Nuovo e l’Antico	Università IUAV di Venezia		2013/2014 г.
Laurea Magistrale in Architettura — Restauro	Università degli Studi „Mediterranea“ di Reggio Calabria		2013/2014 г.
Κύπρος	Δίπλωμα Αρχιτέκτονα — Μηχανικού στην αρχιτεκτονική	— Πανεπιστήμιο Κύπρου		Βεβαίωση που εκδίδεται από το Επιστημονικό και Τεχνικό Επιμελητήριο Κύπρου (ΕΤΕΚ) η οποία επιτρέπει την άσκηση δραστηριοτήτων στον τομέα της αρχιτεκτονικής	2005/2006 г.
	Professional Diploma in Architecture	— University of Nicosia			2006/2007 г.
	Δίπλωμα Αρχιτεκτονικής (5 έτη)	— Frederick University, Σχολή Αρχιτεκτονικής, Καλών και Εφαρμοσμένων Τεχνών του Πανεπιστημίου Frederick			2008/2009 г.
	Δίπλωμα Αρχιτέκτονα Μηχανικού (5 ετούς φοίτησης)	— Frederick University, Σχολή Αρχιτεκτονικής, Καλών και Εφαρμοσμένων Τεχνών του Πανεπιστημίου Frederick			2008/2009 г.
	Δίπλωμα Αρχιτέκτονα Μηχανικού (5 ετούς φοίτησης)	Frederick University, Πολυτεχνική Σχολή, Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών του Πανεπιστημίου Frederick			2014/2015 г.
Latvija	Arhitekta diploms	Rīgas Tehniskā universitāte		Latvijas Arhitektu savienības sertificēšanas centra Arhitekta prakses sertifikāts	2007/2008 г.
Lietuva	Bakalauro diplomas (Architektūros bakalauras)	— Kauno technologijos universitetas		Architekto kvalifikacijos atestatas (Atestuotas architektas)	2007/2008 г.
		— Vilniaus Gedimino technikos universitetas
		— Vilniaus dailės akademija
	Magistro diplomas (Architektūros magistras)	— Kauno technologijos universitetas
		— Vilniaus Gedimino technikos universitetas
		— Vilniaus dailės akademija
Magyarország	Okleveles épitészmérnök MSc	— Budapesti Müszaki és Gazdaságtudományi Egyetem — Épitészmérnöki Kar		A területi illetékes építészkamara hatósági bizonyítványa a szakmagyakorlási jogosultságról.	2007/2008 г.
	Okleveles épitészmérnök	— Széchenyi István Egyetem, Györ — Müszaki Tudományi Kar			2007/2008 г.
	Okleveles építészmérnök	— Pécsi Tudományegyetem — Pollack Mihály Műszaki Kar			2007/2008 г.
Malta	Degree in Bachelor of Engineering and Architecture (Hons)	Universita’ ta’ Malta		Warrant b’titlu ta’ „Perit“ mahrug mill-Bord tal-Warrant	2007/2008 г.
Nederland	1. Het getuigschrift van het met goed gevolg afgelegde doctoraal examen van de studierichting bouwkunde, afstudeerrichting architectuur	1. Technische Universiteit te Delft		Verklaring van de Stichting Bureau Architectenregister die bevestigt dat de opleiding voldoet aan de normen van artikel 46. От 2014/2015 г.: Verklaring van Bureau Architectenregister die bevestigt dat aan de eisen voor de beroepskwalificatie van architect is voldaan	1988/1989 г.
	2. Het getuigschrift van het met goed gevolg afgelegde doctoraal examen van de studierichting bouwkunde, differentiatie architectuur en urbanistiek	2. Technische Universiteit te Eindhoven
	3. Het getuigschrift hoger beroepsonderwijs, op grond van het met goed gevolg afgelegde examen verbonden aan de opleiding van de tweede fase voor beroepen op het terrein van de architectuur, afgegeven door de betrokken examencommissies van respectievelijk:				1988/1989 г.
	— de Amsterdamse Hogeschool voor de Kunsten te Amsterdam
	— de Hogeschool Rotterdam en omstreken te Rotterdam
	— de Hogeschool Katholieke Leergangen te Tilburg
	— de Hogeschool voor de Kunsten te Arnhem
	— de Rijkshogeschool Groningen te Groningen
	— de Hogeschool Maastricht te Maastricht
	4. Master of Science in Architecture, Urbanism & Building Sciences variant Architecture	4. Technische Universiteit Delft Faculteit Bouwkunde			2003/2004 г.
	— Master of Science in Architecture, Building and Planning (specialisatie: Architecture)	Technische Universiteit Eindhoven			2002/2003 г.
	Master of Architecture	ArtEZ hogeschool voor de kunsten/ArtEZ Academie van Bouwkunst			2003/2004 г.
		Amsterdamse Hogeschool van de Kunsten/Academie van Bouwkunst Amsterdam			2003/2004 г.
		Hanze Hogeschool Groningen/Academie van Bouwkunst Groningen			2003/2004 г.
		Hogeschool Rotterdam/Rotterdamse Academie van Bouwkunst			2003/2004 г.
		Fontys Hogeschool voor de Kunsten/Academie voor Architectuur en Stedenbouw in Tilburg			2003/2004 г.
Österreich	1. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing.	1. Technische Universität Graz (Erzherzog-Johann-Universität Graz)		Bescheinigung des Bundesministers für Wissenschaft, Forschung und Wirtschaft über die Erfüllung der Voraussetzung für die Eintragung in die Architektenkammer/Bescheinigung einer Bezirksverwaltungsbehörde über die Ausbildung oder Befähigung, die zur Ausübung des Baumeistergewerbes (Berechtigung für Hochbauplanung) berechtigt	1998/1999 г.
	2. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing.	2. Technische Universität Wien
	3. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing.	3. Universität Innsbruck (Leopold-Franzens-Universität Innsbruck)
	4. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch.	4. Universität für Angewandte Kunst in Wien
	5. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch.	5. Akademie der Bildenden Künste in Wien
	6. Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch.	6. Universität für künstlerische und industrielle Gestaltung in Linz
	7. Bachelor of Science in Engineering (BSc) (aufgrund eines Bachelorstudiums), Diplom-Ingenieur/in (Dipl.-Ing. oder DI) für technisch-wissenschaftlich Berufe (aufgrund eines Bachelor- und eines Masterstudiums entspricht MSc)	7. Fachhochschule Kärnten			2004/2005 г.
	8. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing.	8. Universität Innsbruck (Leopold-Franzens- Universität Innsbruck)			2008/2009 г.
	9. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing.	9. Technische Universität Graz (Erzherzog-Johann- Universität Graz)			2008/2009 г.
	10. Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing.	10. Technische Universität Wien			2006/2007 г.
	11. Master of Architecture (MArch) (aufgrund eines Bachelor- und eines Masterstudiums entspricht MSc)	11. Universität für künstlerische und industrielle Gestaltung Linz			2008/2009 г.
		11. Akademie der bildenden Künste Wien			2008/2009 г.
	12. Masterstudium der Architektur	12. Universität für angewandte Kunst Wien			2011/2012 г.
	13. BA-Studiengang Bauplanung u. Bauwirtschaft Studienzweig Architektur u. MA-Studiengang Architektur	13. Fachhochschule Joanneum Graz			2015/2016 г.
	14. Bachelorstudiengang „Green Building“ und Masterstudiengang „Architektur — Green Building“	14. Fachhochschule Campus Wien			2016/2017 г.
Polska	magister inżynier architekt (mgr inż. arch.)	— Politechnika Białostocka		Zaświadczenie o członkostwie w okręgowej izbie architektów/Zaświadczenie Krajowej Rady Izby Architektów RP potwierdzające posiadanie kwalifikacji do wykonywania zawodu architekta zgodnych z wymaganiami wynikającymi z przepisów prawa Unii Europejskiej osoby nie będącej członkiem Izby	2007/2008 г.
		— Politechnika Gdańska
		— Politechnika Łódzka
		— Politechnika Śląska
		— Zachodniopomorski Uniwersytet Technologiczny w Szczecinie
		— Politechnika Warszawska
		— Politechnika Krakowska
		— Politechnika Wrocławska
		— Krakowska Akademia im. Andrzeja Frycza Modrzewskiego			2003/2004 г.
	dyplom ukończenia studiów wyższych potwierdzający uzyskanie tytułu zawodowego magistra inżyniera architekta	— Wyższa Szkoła Ekologii i Zarządzania w Warszawie			2011/2012 г.
		— Politechnika Lubelska			2008/2009 г.
		— Uniwersytet Techniczno-Przyrodniczy im. Jana i Jędrzeja Śniadeckich w Bydgoszczy			2011/2012 г.
		— Politechnika Poznańska			2007/2008 г.
		— Uniwersytet Zielonogórski			2008/2009 г.
	dyplom studiów wyższych potwierdzający uzyskanie tytułu zawodowego magistra inżyniera architekta	Politechnika Świętokrzyska			2012/2013 г.
Portugal	Carta de curso de licenciatura em Arquitectura	— Faculdade de Arquitectura da Universidade técnica de Lisboa		Certificado de cumprimento dos pré-requisitos de qualificação para inscrição na Ordem dos Arquitectos, emitido pela competente Ordem dos Arquitectos	1988/1989 г.
		— Faculdade de arquitectura da Universidade do Porto
		— Escola Superior Artística do Porto
		— Faculdade de Ciências e Tecnologia da Universidade de Coimbra
		— Universidade Lusíada de Lisboa			1986/1987 г.
		— Faculdade de Arquitectura e Artes da Universidade Lusíada de Vila Nova de Famalicão			1993/1994 г.
		— Universidade Lusófona de Humanidades e Tecnologia			1995/1996 г.
		— Instituto Superior Manuel Teixeira Gomes			1997/1998 г.
		— Universidade do Minho			1997/1998 г.
		— Instituto Superior Técnico da Universidade Técnica de Lisboa			1998/1999 г.
		— ISCTE-Instituto Universitário de Lisboa			1998/1999 г.
	Carta de Curso de Licenciatura em Arquitectura e Urbanismo	— Escola Superior Gallaecia			2002/2003 г.
	Para os cursos iniciados a partir do ano académico de 1991/1992	— Faculdade de Arquitectura e Artes da Universidade Lusíada do Porto			1991/1992 г.
	Mestrado integrado em Arquitectura	— Universidade Autónoma de Lisboa			2001/2002 г.
		— Universidade Técnica de Lisboa (Instituto Superior Técnico)			2001/2002 г.
	Carta de curso de Mestrado integrado em Arquitectura	— Universidade do Minho			1997/1998 г.
		— ISCTE-Instituto Universitário de Lisboa			1999/2000 г.
		— Universidade Lusíada de Vila Nova de Famalicão			2006/2007 г.
		— Universidade Lusófona de Humanidades e Tecnologias			1995/1996 г.
		— Faculdade de Arquitectura da Universidade Técnica de Lisboa			2008/2009 г.
		— Universidade de Évora			2007/2008 г.
		— Escola Superior Artística do Porto (ESAP)			1988/1989 г. (Licenciatura) 2007/2008 г. (Mestrado)
		— Instituto Superior Manuel Teixeira Gomes			2006/2007 г.
		Universidade Lusíada do Porto			2006/2007 г.
	Carta de curso de Mestrado Integrado em Arquitectura e Urbanismo	— Universidade Fernando Pessoa			2006/2007 г.
		— ESG/Escola Superior Gallaecia			2002/2003 г.
	Diploma de Mestre em Arquitectura	— Universidade Lusíada de Lisboa			1988/1989 г.
	Carta de Curso, Grau de Licenciado	— Universidade de Évora			2001/2002 г.
	Carta de curso de mestre em Arquitectura	— Universidade do Porto			2003/2004 г.
	Certidão de Licenciatura em Arquitectura	Universidade Católica Portuguesa Centro Regional das Beiras			2001/2002 г.
	Diploma de Mestrado Integrado em Arquitectura	Universidade Católica Portuguesa Centro Regional das Beiras			2001/2002 г.
România	Diploma de arhitect	— Universitatea de arhitectură și urbanism „ION MINCU“		Certificat de dobândire a dreptului de semnătură si de înscriere în Tabloul Național al Arhitecților	2010/2011 г.
		— Universitatea „Politehnică“ din Timișoara			2011/2012 г.
		— Universitatea Tehnică din Cluj–Napoca			2010/2011 г.
		— Universitatea Tehnică „Gheorghe Asachi“ din Iași			2007/2008 г.
		— Universitatea Spiru Haret — Facultatea de Arhitectură			2009/2010 г.
	Diploma de licență și master	— Universitatea de arhitectură și urbanism „ION MINCU“			2011/2012 г.
		— Universitatea „Politehnică“ din Timișoara
		— Universitatea Tehnică din Cluj–Napoca
		— Universitatea Tehnică „Gheorghe Asachi“ din Iași
		— Universitatea Spiru Haret — Facultatea de Arhitectură
Slovenija	Magister inženir arhitekture/Magistrica inženirka arhitekture	Univerza v Ljubljani, Fakulteta za Arhitekturo		Potrdilo Zbornice za arhitekturo in prostor o usposobljenosti za opravljanje nalog odgovornega projektanta arhitekture	2007/2008 г.
	Diploma o pridobljeni magistrski izobrazbi 2. stopnje	Univerza v Mariboru; Fakulteta za gradbeništvo, prometno inženirstvo in arhitekturo
Slovensko	Diplom inžiniera Architekta (titul Ing. arch.)	— Slovenská technická univerzita v Bratislave, Fakulta architektúry, študijný odbor 5.1.1 Architektúra a urbanizmus		Certifikát vydaný Slovenskou komorou architektov na základe 3-ročnej praxe pod dohľadom a vykonania autorizačnej skúšky	2007/2008 г.
		— Technická univerzita v Košiciach, Fakulta umení, študijný odbor 5.1.1. Architektúra a urbanizmus			2004/2005 г.
	Diplom magistra umení (titul Mgr. art.)	— Vysoká škola výtvarných umení v Bratislave, študijný odbor 2.2.7 ‘Architektonická tvorba’			2007/2008 г.
Suomi/ Finland	Arkkitehdin tutkinto/Arkitektexamen	— Teknillinen korkeakoulu /Tekniska högskolan (Helsinki)			1998/1999 г.
		— Tampereen teknillinen korkeakoulu/Tammerfors tekniska högskola
		— Oulun yliopisto/Uleåborgs universitet
		— Aalto-yliopisto/Aalto- universitetet
		— Tampereen teknillinen yliopisto/Tammerfors tekniska universitet
		— Oulun yliopisto			2010/2011 г.
		— Tampereen teknillinen yliopisto			2010/2011 г.
		— Aalto-yliopisto/ Aalto-universitetet			2010/2011 г.
Sverige	Arkitektexamen	— Chalmers Tekniska Högskola AB			1998/1999 г.
		— Kungliga Tekniska Högskolan
		— Lunds Universitet
		— Umeå universitet			2009/2010 г.
United Kingdom	1. Diplomas in architecture	1. – Universities		Certificate of architectural education, issued by the Architects Registration Board. The diploma and degree courses in architecture of the universities, schools and colleges of art should have met the requisite threshold standards as laid down in Article 46 of this Directive and in Criteria for validation published by the Validation Panel of the Royal Institute of British Architects and the Architects Registration Board. EU nationals who possess the Royal Institute of British Architects Part I and Part II certificates, which are recognised by ARB as the competent authority, are eligible. Also EU nationals who do not possess the ARB-recognised Part I and Part II certificates will be eligible for the Certificate of Architectural Education if they can satisfy the Board that their standard and length of education has met the requisite threshold standards of Article 46 of this Directive and of the Criteria for validation. An Architects Registration Board Part 3 Certificate of Architectural Education	1988/1989 г.
		— Colleges of Art
		— Schools of Art
		— Cardiff University			2006/2007 г.
		— University for the Creative Arts			2008/2009 г.
		— Birmingham City University			2008/2009 г.
		— University of Nottingham			2008/2009 г.
	2. Degrees in architecture	2. Universities			1988/1989 г.
	3. Final examination	3. Architectural Association
	— Final Examination (ARB/RIBA Part 2)	— Architectural Association			2011/2012 г.
	4. Examination in architecture	4. Royal College of Art
	5. Examination Part II	5. Royal Institute of British Architects
	6. Master of Architecture	6. – University of Liverpool			2006/2007 г.
		— Cardiff University			2006/2007 г.
		— University of Plymouth			2007/2008 г.
		— Queens University, Belfast			2009/2010 г.
		— Northumbria University			2009/2010 г.
		— University of Brighton			2010/2011 г.
		— Birmingham City University			2010/2011 г.
		— University of Kent			2006/2007 г.
		— University of Ulster			2008/2009 г.
		— University of Edinburgh/Edinburgh School of Architecture and Landscape Architecture			2009/2010 г.
		— Leeds Metropolitan University			2011/2012 г.
		— Leeds Beckett University (until 2014 Leeds Metropolitan University)			2014/2015 г.
		— University of Newcastle upon Tyne			2011/2012 г.
		— University of Lincoln			2011/2012 г.
		— University of Huddersfield			2012/2013 г.
		— University of the West of England			2011/2012 г.
		— University of Westminster			2011/2012 г.
		— University for the Creative Arts			2013/2014 г.
		— University of Central Lancashire			2014/2015 г.
	7. Graduate Diploma in Architecture	7. University College London			2006/2007 г.
	8. Professional Diploma in Architecture	8. University of East London			2007/2008 г.
		— Northumbria University			2008/2009 г.
	9. Graduate Diploma in Architecture/MArch Architecture	9. University College London			2008/2009 г.
	10. Postgraduate Diploma in Architecture	10. — Leeds Metropolitan University			2007/2008 г.
		— University of Edinburgh			2008/2009 г.
		— Sheffield Hallam University			2009/2010 г.
	11. MArch Architecture (ARB/RIBA Part 2)	11. — University College London			2011/2012 г.
		— University of Nottingham			2013/2014 г.
		— University of East London			2013/2014 г.
	12. Master of Architecture (MArch)	12. Liverpool John Moores University			2011/2012 г.
		— De Montfort University			2011/2012 г.
		— Arts University Bournemouth			2011/2012 г.
		— Nottingham Trent University			2012/2013 г.
	13. Postgraduate Diploma in Architecture and Architectural Conservation	13. University of Edinburgh			2008/2009 г.
	14. Postgraduate Diploma in Architecture and Urban Design	14. University of Edinburgh			2008/2009 г.
	15. MPhil in Environmental Design in Architecture (Option B)	15. University of Cambridge			2009/2010 г.
	— MPhil in Architecture and Urban Design	— University of Cambridge			2013/2014 г.
	16. Professional Diploma in Architecture: Advanced Environmental and Energy Studies	16. University of East London/Centre for Alternative Technology			2008/2009 г.
	17. MArchD in Applied Design in Architecture	17. Oxford Brookes University			2011/2012 г.
	18. M’Arch	18. University of Portsmouth			2011/2012 г.
	19. Master of Architecture (International)	19. University of Huddersfield			2012/2013 г.
	20. Master of Architecture with Honours	20. Cardiff University			2015/2016 г.
	21. MArch (Architecture)	21. Kingston University			2013/2014 г.
	22. MArch in Architecture	22. University of Greenwich			2013/2014 г.
	23. The degree of Master of Architecture in the College of Humanities and Social Science	23. University of Edinburgh/Edinburgh School of Architecture and Landscape Architecture			2012/2013 г.
	24. M.Arch	24. Sheffield Hallam University			2013/2014 г.
	25. MArch Architecture	25. University of the Arts London is the awarding body and the MArch Architecture is offered by Central Saint Martins			2015/2016 г.
	26. MArch: Master of Architecture	26. London South Bank University			2015/2016 г.
	27. Master of Architecture with Urban Planning	27. University of Dundee			2015/2016 г.
	28. MArch Architecture: Collaborative Practice	28. University of Sheffield			2015/2016 г.
(1) Двете наименования „Università degli studi di (име на града)“ и „Università di (име на града)“ са равнозначни и обозначават един и същ университет“. (2) От октомври 2016 г. наименованието бе променено на „Università degli Studi della Campania „Luigi Vanvitelli““.

Придобити права, приложими към професиите, които подлежат на признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания

6. Удостоверения за професионални квалификации на архтекти, които се ползват от правата, придобити съгласно чл. 49, параграф 1

Страна	Удостоверения за професионални квалификации	Референтна академична година
België/Belgique/Belgien	— дипломите, издавани от висшите национални училища по архитектура или от висшите институти по архитектура (architecte — architect) — дипломите, издавани от висшето провинциално училище по архитектура в Хаселт (architect) — дипломите, издавани от кралските академии по изобразително изкуство (architecte — architect) — дипломите, издавани от „ecoles Saint-Luc“ (architecte — architect) — университетските дипломи по строителство, придружени от свидетелство за учебна практика, което е издадено от професионалното сдружение на архитектите и дава право на притежаване на професионалното звание архитект (architecte — architect) — дипломите по архитектура, издавани от централната или от държавната комисия по архитектура (architecte — architect) — дипломите за строителен архитект и за инженер-архитект, издавани от факултетите по приложни науки в университетите и от Политехническия факултет в Монс (ingenieur—architecte, ingenieur—architect)	1987/1988
▼M1
България	Дипломи, издадени от акредитирани институции за висше образование, с квалификация „архитект“ (arhitect), „строителен инженер“ (inginer civil) или „инженер“ (inginer), както следва: — Университет за архитектура, строителство и геодезия — София: спец-иалности „Урбанизъм“ и „Архитектура“ (Universitatea de Arhitectură, Inginerie Civilă și Geodezie – Sofia: specializările „Urbanism“ și „Arhitectură“) и всички инженерни специалности в областта на: „конструкции на сгради и съоръжения“ (construcția clădirilor și structurilor), „пътища“ (drumuri), „транспорт“ (transporturi), „хидротехника и водно строителство“ (hidrotehnică și hidroconstrucții), „мелиорации и др.“ (irigații etc.); — Дипломи, издадени от технически университети и институции за висше образование по строителство в областта на: „електро- и топлотехника“ (electrotehnică și termotehnică), „съобщителна и комун-икационна техника“ (tehnici și tehnologii de telecomunicații), „строителни технологии“ (tehnologii de construcții) „приложна геодезия“ (geodezie aplicată) и „ландшафт и др.“ (peisagistică etc.). — За извършване на проектантска дейност в областта на архитектурата и строителството дипломите трябва да са „придружени от удостоверение за проектантска правоспособност“ (certificat de capacitate juridică în domeniul activităților de proiectare) emis de „Камарата на архитектите“ (Ordinul Arhitecților), издадено от „Камарата на инженерите в инвест-иционното проектиране“ (Colegiul inginerilor în domeniul proiectelor de investiții), която предоставя правото на извършване на дейности в областта на инвестиционното проектиране	2009/2010
▼B
Česká republika	— дипломи, издавани от факултетите на „České vysoké učení technické“ (Чешки технически университет в Прага): — „Vysoká škola architektury a pozemního stavitelství“ (Факултет по архитектура и строителство) (до 1951 г.), „Fakulta architektury a pozemního stavitelství“ (Фаултет по архитектура и строителство) (от 1951 г. до 1960 г.), „Fakulta stavební“ (Факултет по строителтво) (от 1960 г.) по специалностите: строителство и конструкции; строителство, конструкции и архитектура; архитектура (включително градоустройствено планиране и планиране на земеползването), промишлено и гражданско строителство, или по програмата за обучение по гражданско строителство за обучение по строителство и архитектура, — по дисциплините: архитектура, градоустройствено планиране и планиране на земеползването, или в учебните програи по: архитектура и градоустройствено планиране по специалностите: архитектура, теория на архитектурното проектиране, планиране на градоустройството и планиране на земеползването, история на архитектурата и възстановяване на исторически паметници, или архитектура и строителство, — дипломите, издавани от „Vysoká škola technická Dr. Edvarda Beneše“ (до 1951 г.), по специалностите архитектурата и строителство; — дипломи, издавани от „Vysoká škola stavitelství v Brně“ (от 1951 г. до 1956 г.), по специалностите архитектура и строителство; — дипломите, издавани от „Vysoké učení technické v Brně“, от „Fakulta architektury“ (Факултет по архитектура) (от 1956 г.) по специалностите архитектура и градоустойствено планиране или „Fakulta stavební“ (Факултет по гражданско строителство) (от 1956 г.) по специалността строителството; — дипломите, издавани от „Vysoká škola báňská — Technická univerzita Ostrava“, „Fakulta stavební“ (Факултет по гражданско строителство) (от 1997 г.) по специалностите конструкции и архитектурата или по специалността строителство; — дипломите, издавани от „Technická univerzita v Liberci“, „Fakulta architektury“ (Факултет по архитектура) (от 1994 г.) по учебните програми по архитектура и градоустройствено планиране по специалността архитектура; — дипломите, издавани от „Akademie výtvarných umění v Praze“ по програмата за изящни изкуства по специалността архитектурно проектиране; — дипломите, издавани от „Vysoká škola umělecko-průmyslová v Praze“ по програмата за изящни изкуства по специалността архитектура; — свидетелство за правоспособност, издавано от „Česká komora architektů“ без упоменаване на специалността или по специалността строителство.	2006/2007
Danmark	— дипломите, издавани от националните училища по архитектура в Копенхаген и Аархус (architekt) — свидетелство за вписване, издавано от Комисията на архитектите в съответствие със закон № 202 от 28 май 1975 г. (registreret arkitekt) — дипломите, издавани от висшите училища по строителство (bygningskonstrutor), придружени от свидетелство на компетентните органи, удостоверяващо, че лицето е издържало изпит по специалността, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестгодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 48 на настоящата директива	1987/1988
Deutschland	— дипломите, издавани от висшите училища по изящни изкуства (Dipl.-Ing., Architekt (HfbK) — дипломите, издавани от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на „Technische Hochschulen“, на техническите университети, доколкото тези училища са включени в Gesamthochschulen (Dipl.-Ing. и други последващи наименования на тези дипломи) — дипломите, издавани от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на Fachhochschulen, доколкото тези училища са включени в Gesamthochschulen, от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на „Gesamthochschulen“, придружени, когато образованието е под четири години, но включва най-малкото три години, от свидетелство за професионален стаж във Федерална република Германия в продължение на четири години, издадено от професионалното сдружение в съответствие с член 47, параграф 1, втора алинея (Ingenieur grad. и други последващи наименования на тези дипломи) — дипломите (Prüfungszeugnisse), издадени преди 1 януари 1973 г. от факултетите по архитектура на Ingenieurschulen и на Werkkunstschulen, придружени от свидетелство от компетентните власти, което удостоверява, че заинтересованото лице е издържало изпит за професионална квалификация, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестгодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 48 на настоящата директива	1987/1988
Eesti	— diplom arhitektuuri erialal, väljastatud Eesti Kunstiakadeemia arhitektuuri teaduskonna poolt alates 1996. aastast (диплома по архитектура, издавана от Факултета по архитектура на Естонската академия по изкуствата от 1996 г.), väljastatud Tallinna Kunstiülikooli poolt 1989-1995 (издавана от Талинския университета по изкуствата 1989—1995 г.), väljastatud Eesti NSV Riikliku Kunstiinstituudi poolt 1951—1988 (издавана от Държавния институт по изкуства на на Естонската ССР през 1951—1988 г.)	2006/2007
Ελλάς	— дипломите за инженер-архитект, издавани от Metsovion Polytechnion в Атина, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер-архитект, издавани от Aristotelion Panepistimion в Солун, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Metsovion Polytechnion в Атина, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Aristotelion Panepistimion в Солун, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Panepistimion Thrakis, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата — дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Panepistimion Patron, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата	1987/1988
España	удостоверение за професионална квалификация на архитект (título oficial de arquitecto) издавано от Министерството на образованието и науката или от унивеситетите	1987/1988
France	— дипломите за дипломиран от правителството архитект, издавани до 1959 г. от Министерството на образованието, а след тази дата — от Министерството по културните въпроси (architete DPLG) — дипломите, издавани от „Ecole speciale d′architecture“ (architecte DESA) — дипломите, издавани след 1955 г. от архитектурния отдел на Ecole nationale superieure des arts et industrie в Страсбург (бившото Ecole nationale d′ingenieurs в Страсбург) (architecte ENSAIS)	1987/1988
▼M8
Hrvatska	— Диплома „magistar inženjer arhitekture i urbanizma/magistra inženjerka arhitekture i urbanizma“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Диплома „magistar inženjer arhitekture/magistra inženjerka arhitekture“, издавана от Građevinsko-arhitektonski fakultet Sveučilišta u Splitu — Диплома „magistar inženjer arhitekture/magistra inženjerka arhitekture“, издавана от Fakultet građevinarstva, arhitekture i geodezije Sveučilišta u Splitu — Диплома „diplomirani inženjer arhitekture“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Диплома „diplomirani inženjer arhitekture/diplomirana inženjerka arhitekture“, издавана от Građevinsko-arhitektonski fakultet Sveučilišta u Splitu — Диплома „diplomirani inženjer arhitekture/diplomirana inženjerka arhitekture“, издавана от Fakultet građevinarstva, arhitekture i geodezije Sveučilišta u Splitu — Диплома „diplomirani arhitektonski inženjer“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Диплома „inženjer“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu — Диплома „inženjer“, издавана от Arhitektonsko-građevinsko-geodetski fakultet Sveučilišta u Zagrebu за завършено обучение в Arhitektonski odjel Arhitektonsko-građevinsko-geodetskog fakulteta — Диплома „inženjer“, издавана от Tehnički fakultet Sveučilišta u Zagrebu за завършено обучение в Arhitektonski odsjek Tehničkog fakulteta — Диплома „inženjer“, издавана от Tehnički fakultet Sveučilišta u Zagrebu за завършено обучение в Arhitektonsko-inženjerski odjel Tehničkog fakulteta — Диплома „inženjer arhitekture“, издавана от Arhitektonski fakultet Sveučilišta u Zagrebu Всички дипломи трябва да се придружават от свидетелство за членство в хърватската камара на архитектите (Hrvatska komora arhitekata), издадено от хърватската камара на архитектите, Загреб.	Трета академична година след присъединяването
▼B
Ireland	— степента „Bachelor of Architecture“, присвояна от „National University of Ireland“ (B. Arch. N.U.I.) на завършилите архитектура в „University College“, Дъблин — университетската диплома по архитектура, издавана от „College of Technology“, Bolton Street, Дъблин (Diplom. Arch.) — удостоверението за асоцииран член на „Royal Institute of Architects of Ireland“ (A.R.I.A.I.) — удостоверението за член на „Royal Institute of Architects of Ireland“ (M.R.I.A.I.)	1987/1988
Italia	— дипломите за „laurea in architettura“, издавани от университетите, политехническите институти и висшите институти по архитектура във Венеция и Реджо-Калабрия, придружени от диплома, която дава право на независимо упражняване на професията архитект, издавана от министъра на образованието, след като кандидатът е положил успешно държавен изпит за независимо упражняване на професията архитект пред компетентна комисия (dott. Architetto) — дипломите за „laurea in ingegneria“ по строителство, издавани от университетите и политехническите институти, придружени от диплома, която дава право на независимо упражняване на професията архитект, издавана от министъра на образованието, след като кандидатът е положил успешно държавен изпит за независимо упражняване на професията архитект пред компетентна комисия (dott. Ing. Architetto или dott. Ing. In ingegneria civile)	1987/1988
Κύπρος	— Βεβαίωση Εγγραφής στο Μητρώο Αρχιτεκτόνων που εκδίδεται από το Επιστημονικό και Τεχνικό Επιμελητήριο Κύπρου (Свидетелство за вписване в Регистъра на архитектите, издавано от Научно-техническата камара на Кипър (ETEK))	2006/2007
Latvija	— „Arhitekta diploms“ ko izsniegusi Latvijas Valsts Universitātes Inženierceltniecības fakultātes Arhitektūras nodaļa līdz 1958.gadam, Rīgas Politehniskā Institūta Celtniecības fakultātes Arhitektūras nodaļa no 1958 gada līdz 1991.gadam, Rīgas Tehniskās Universitātes Arhitektūras fakultāte kopš 1991. gada, un „Arhitekta prakses sertifikāts“, ko izsniedz Latvijas Arhitektu savienība („диплома за архитект“ издавана от Катедрата по архитектура на Факултета по строителство на Латвийския държавен университет до 1958 г., от Катедрата по архитектура на Факултета по строителство на Политехническия институт в Рига 1958—1991 г., от Факултет по архитектура на Техническия университет в Рига от 1991 и 1992 г., и свидетелство за вписване от Сдружението на архитектите в Латвия)	2006/2007
Lietuva	— дипломите за инженер-архитект/архитект, издавани от Kauno politechnikos institutas до 1969 г. (inžinierius architektas/architektas) — дипломи за архитект/бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от Vilnius inžinerinis statybos institutas до 1990 г., Vilniaus technikos universitetas до 1996 г., Vilnius Gedimino technikos universitetas от 1996 г. (architektas/architektūros bakalauras/architektūros magistras) — дипломите за специалист, който е завършил пълния курс по архитектура/бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от LTSR Valstybinis dailės institutas до 1990; Vilniaus dailės akademija до 1990 (architektūros kursas/architektūros bakalauras/architektūros magistras) — дипломите за бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от Kauno technologijos universitetas от 1997 (architektūros bakalauras/architektūros magistras) — всички тези дипломи трябва да бъдат придружени от свидетелство, издадено от Атестационната комисия, което удостоверява правото на упражняване на дейност в областта на архитектурата (сертифициран архитект/Atestuotas architektas)	2006/2007
Magyarország	— дипломата „okleveles építészmérnök“ (диплома по архитектура, магистър по архитектура), издавана от университети — дипломата „okleveles építész tervező művész“ (диплома за магистър по архитектура и строителство), издавана от университети	2006/2007
Malta	— Perit: Lawrja ta′ Perit издавана от Universita′ ta′ Malta, която дава право на вписване като Perit	2006/2007
Nederland	— свидетелството, удостоверяващо успешното полагане на изпит за образователно-квалификационна степен по архитектура, издавано от архитектурните отдели на техническите колежи в Делфт или в Айндховен (bouwkunding ingenieur) — дипломите, издавани от признатите от държавата академии по архитектура (architect) — дипломите, издавани до 1971 г. от бившите колежи по архитектура (Hoger Bouwkunstonderricht) (architect HBO) — дипломите, издавани до 1970 г. от бившите колежи по архитектура (Vorrtgezet Bouwkunstonderricht) (architect VBO) — свидетелството, удостоверяващо успешното полагане на изпит, проведен от съвета на архитектите на „Bond van Nederlandse Architecten“ (Съюз на холандските архитекти, BNA) (architect) — дипломата от Stichtung Institut voor Architectuur (Фондация „Институт по архитектура“) (IVA), издавана след завършване на курса, организиран от тази фондация, с продължителност най-малко четири години (architect), придружена от свидетелство на компетентните власти, което удостоверява, че заинтересованото лице е издържало изпит за професионална квалификация, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестогодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 44 на настоящата директива — свидетелство, издавано от компетентните органи, което удостоверява, че преди 5 август 1985 г. заинтересованото лице е положило успешно изпит за „kandidaat in de bouwkunde“, проведен от техническите колежи в Делфт или в Айндховен, и че в продължение на период не по-малък от пет години, непосредствено предшестващ посочената дата, е упражнявало дейности на архитект, чието естество и значение гарантират, че според утвърдените в Холандия критерии то е достатъчно компетентно да упражнява тези дейности (architect) — свидетелство, издавано от компетентните органи единствено на лицата, навършили четиридесет години преди 5 август 1985 г., което удостоверява, че в продължение на период не по-малък от пет години, непосредствено предшестващи посочената дата, заинтересованото лице е упражнявало дейности на архитект, чието естество и значение гарантират, че според утвърдените в Холандия критерии то е достатъчно компетентно да упражнява тези дейности (architect) — посочените в седмо и осмо тире свидетелства не се признават, считано от датата на влизане в сила на закони и правилници за достъп до дейностите на архитект и тяхното упражняване под професионалното звание архитект в Холандия, доколкото по силата на посочените разпоредби тези свидетелства не дават достъп до тези дейности под посоченото професионално звание	1987/1988
Österreich	— дипломите, издавани от техническите университети във Виена и Грац и Университета в Инсбрук, Факултета по строителство („Bauingenieurwesen“) и архитектура („Architektur“), по специалностите архитектура, строителното инженерство („Bauingenieurwesen“), строителство („Hochbau“) и „Wirtschaftsingenieurwesen — Bauwesen“) — дипломите, издавани от Университета за „Bodenkultur“ по специалността „Kulturtechnik und Wasserwirtschaft“ — дипломите, издавани от Колежа по приложни изкуства на Виенския университет по архитектура — дипломите, издавани от Академията по изящни изкуства по архитектура — дипломите за сертифицирани инженери (Ing.) издавани от висшите технически колежи или техническите колежи по строителство плюс лиценз за „Baumeister“, удостоверяващ минимум шест години професионален опит в Австрия, който се издава след полагане на изпит — дипломите, издавани от Университетския колеж за обучение по изкуства и индустрия в Линц по архитектурни науки — свидетелствата за професионална квалификация на строителни инженери или строителни консултанти („Hochbau“, „Bauwesen“, „Wirtschaftsingenieurwesen — Bauwesen“, „Kulturtechnik und Wasserwirtschaft“) съгласно Закона за граждански технически специалисти (Ziviltechnikergesetz, BGBl. № 156/1994)	1997/1998
Polska	Дипломите, издавани от факултетите по архитектура на: — Варшавския технически университет, Факултет по архитектура във Варшава (Politechnika Warszawska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt, magister nauk technicznych; inżynier architekt; inżyniera magistra architektury; magistra inżyniera architektury; magistra inżyniera architekta; magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1948 г. звание: inżynier architekt, magister nauk technicznych; от 1951 г. до 1956 г., звание: inżynier architekt; от 1954 г. до 1957 г., втори етап, звание: inżyniera magistra architektury; от 1957 г. до 1959 г., звание: inżyniera magistra architektury; от 1959 г. до 1964 г.: звание: magistra inżyniera architektury; от 1964 г. до 1982 г., звание: magistra inżyniera architekta; от 1983 г. до 1990 г., звание: magister inżynier architekt; от 1991 звание: magistra inżyniera architekta) — Краковски технически университет, Факултет по архитектура в Краков (Politechnika Krakowska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от1945 г. до 1953 г., Университет по минно дело и металургия, Политехнически факултет по архитектура — Akademia Górniczo-Hutnicza, Politechniczny Wydział Architektury) — Вроцлавски технически университет, Факултет по архитектура във Вроцлав (Politechnika Wrocławska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt, magister nauk technicznych; magister inżynier architektury; magister inżynier architekt (от 1949 г. до 1964 г., звание: inżynier architekt, magister nauk technicznych; от 1956 г. до 1964 г., звание: magister inżynier architektury; от 1964 г., звание: magister inżynier architekt) — Технически университет в Силезия Факултет по архитектура в Гливице (Politechnika Śląska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1945 г.до 1955 г., Инженерено-строителен факултет — Wydział Inżynieryjno-Budowlany, звание: inżynier architekt; от 1961 г. до 1969 г., Факултет по промишлено и общо строителство — Wydział Budownictwa Przemysłowego i Ogólnego, звание: magister inżynier architekt; от 1969 г. до 1976 г., Факултет по строителство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury, звание: magister inżynier architekt; от 1977 г., Факултет по архитектура — Wydział Architektury, звание: magister inżynier architekt и от 1995, звание: inżynier architekt) — Технически университет в Познан, Факултет по архитектура в Познан (Politechnika Poznańska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architektury; inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1955 г. Техническо училище, Факултет по архитектура — Szkoła Inżynierska, Wydział Architektury звание: inżynier architektury; от 1978 г., звание: magister inżynier architekt и от 1999 г., звание: inżynier architekt) — Технически университет в Гданск, Факултет по архитектура в Гданск (Politechnika Gdańska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1969 г. Факултет по архитектура — Wydział Architektury, от 1969 г. до 1971 г., Факултет по строителство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury, от 1971 г. до 1981 г. Институт по архитектура и градоустройство — Instytut Architektury i Urbanistyki, от 1981 Факултет по архитектура — Wydział Architektury) — Технически университет в Бялисток, Факултет по архитектура в Бялисток (Politechnika Białostocka, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от 1975 г. до 1989 г. Институт по архитектура — Instytut Architektury) — Технически университет в Лодз, Факултет по строителство, архитектура и инженерна екология (Politechnika Łódzka, Wydział Budownictwa, Architektury i Inżynierii Środowiska); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1973 г. до 1993 г. Факултет по стротелство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury и от 1992 г. Факултет по строителство, архитектура и инженерна екология — Wydział Budownictwa, Architektury i Inżynierii Środowiska; звание: от 1973 г. до 1978 г., звание: inżynier architekt, от 1978 г., звание: magister inżynier architekt) — Технически университет в Щечин, Факултет по строителство и архитектура в Щечин (Politechnika Szczecińska, Wydział Budownictwa i Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1948 г. до 1954 г. Висше техническо училище, Факултет по архитектура — Wyższa Szkoła Inżynierska, Wydział Architektury, звание: inżynier architekt, от 1970 г., звание: magister inżynier architekt и от 1998, звание: inżynier architekt) Всички тези дипломи трябва да бъдат придружени от удостоверения за членство, издавани от съответните регионални палати на архитектите в Полша, които дават правото да се упражняват дейности в областта на архитектурата в Полша	2006/2007
Portugal	— дипломата „diploma do curso especial de arquitectura“, издавана от училищата по изящни изкуства в Лисабон и Порто — дипломата за архитект „diploma de arquitecto“, издавана от училищата по изящни изкуства в Лисабон и Порто — дипломата „diploma do curso de arquitectura“, издавана от висшите училища по изящни изкуства в Лисабон и Порто — дипломата „diploma de licenciatura em arquitectura“, издавана от Висшето училище по изящни изкуства в Лисабон — дипломата „carta de curso de licenciatura em arquitectura“, издавана от Техническия университет в Лисабон и Университета в Порто — университетска диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Висшия технически институт на Техническия университет в Лисабон — университетската диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Техническия факултет (de Engenharia) на Университета в Порто — университетската диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Научно-техническия факултет на Университета в Коимбра — университетска диплома по строителство, производство (licenciatura em engenharia civil, produção), издавана от Университета на Минхо	1987/1988
▼M1
România	Universitatea de Arhitectură și Urbanism „Ion Mincu“ București (Университет по архитектура и урбанизъм „Ion Mincu“ Букурещ): — 1953—1966 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ), Arhitect (архитект), — 1967—1974 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ), Diplomă de Arhitect, Specialitatea Arhitectură (диплома за архитект, специалност „Архитектура“), — 1975—1977 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ, Факултет по архитектура), Diplomă de Arhitect, Specializarea Arhitectură (диплома за архитект, специалност „Архитектура“), — 1978-1991 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură și Sistematizare (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ, Факултет по архитектура и систематизация), Diplomă de Arhitect, Specializarea Arhitectură și Sistematizare (диплома за архитект, специалност „Архитектура и систематизация“), — 1992—1993 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură și Urbanism (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ, Факултет по архитектура и урбанизъм), Diplomă de Arhitect, specializarea Arhitectură și Urbanism (диплома за архитект, специалност „Архитектура и урбанизъм“), — 1994—1997 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură și Urbanism (Институт по архитектура „Ion Mincu“ Букурещ, Факултет по архитектура и урбанизъм), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1998—1999 Institutul de Arhitectură „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură (Институт по архитектура „Ion Mincu“, Букурещ, Факултет по архитектура), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2000 г. Universitatea de Arhitectură și Urbanism „Ion Mincu“ București, Facultatea de Arhitectură (Университет по архитектура и урбанизъм „Ion Mincu“, Букурещ, Факултет по архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca (Технически университет „Cluj-Napoca“): — 1990—1992 Institutul Politehnic din Cluj-Napoca, Facultatea de Construcții (Политехнически институт „Cluj-Napoca“, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1993—1994 Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca, Facultatea de Construcții (Технически университет „Cluj-Napoca“, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1994—1997 Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca, Facultatea de Construcții (Технически университет „Cluj-Napoca“, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1998—1999 Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca, Facultatea de Arhitectură și Urbanism (Технически университет „Cluj-Napoca“, Факултет по архитектура и урбанизъм), Diplomă de, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2000 г. Universitatea Tehnică din Cluj-Napoca, Facultatea de Arhitectură și Urbanism (Технически университет „Cluj-Napoca“, Факултет по архитектура и урбанизъм), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași): — 1993 Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1994—1999 Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 2000—2003 Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2004 г. Universitatea Tehnică „Gh. Asachi“ Iași, Facultatea de Arhitectură (Технически университет „Gh. Asachi“ — Iași, Факултет по архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea Politehnica din Timișoara (Университет „Политехника“ Timișoara): — 1993—1995 Universitatea Tehnică din Timișoara, Facultatea de Construcții (Технически университет Timișoara, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură și urbanism, specializarea Arhitectură generală (диплома за архитект, профил „Архитектура и урбанизъм“, специалност „Обща архитектура“), — 1995—1998 Universitatea Politehnica din Timișoara, Facultatea de Construcții (Университет „Политехника“ Timișoara, Факултет по строително инженерство), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — 1998—1999 Universitatea Politehnica din Timișoara, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Университет „Политехника“ Timișoara, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Licență, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за Licență, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2000 г. Universitatea Politehnica din Timișoara, Facultatea de Construcții și Arhitectură (Университет „Политехника“ Тимишоара, Факултет по строително инженерство и архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea din Oradea (Университет на Oradea): — 2002 Universitatea din Oradea, Facultatea de Protecția Mediului (Университет на Oradea, Факултет по защита на околната среда), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“), — От 2003 г. Universitatea din Oradea, Facultatea de Arhitectură și Construcții (Факултет по архитектура и строително инженерство), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“); Universitatea Spiru Haret București (Университет „Spiru Haret“, Букурещ): — От 2002 г. Universitatea Spiru Haret București, Facultatea de Arhitectură (Университет „Spiru Haret“, Букурещ, Факултет по архитектура), Diplomă de Arhitect, profilul Arhitectură, specializarea Arhitectură (диплома за архитект, профил „Архитектура“, специалност „Архитектура“).	2009/2010
▼B
Slovenija	— „Univerzitetni diplomirani inženir arhitekture/univerzitetna diplomirana inženirka arhitekture“ (университетска диплома по архитектура), издавана от факултета по архитектура, придружена от свидетелство от компетентен орган в областта на архитектурата, признат по закон, което дава правото да се упражняват дейности в областта на архитектурата — университетска диплома, издавана от техническите факултети, които дават званието „univerzitetni diplomirani inženir (univ.dipl.inž.)/univerzitetna diplomirana inženirka“, придружена от свидетелство от компетентен орган в областта на архитектурата, признат по закон, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата	2006/2007
Slovensko	— диплома по специалността „архитектура и строителство“ („architektúra a pozemné staviteľstvo“), издавана от Словашкия технически университет (Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през 1950—1952 г. (звание: Ing.) — диплома по специалността „архитектура“ („architektúra“), издавана от Факултета по архитектура и строителство на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry a pozemného staviteľstva, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през1952—1960 г. (звание: Ing. arch.) — диплома по специалността „строителство“ („pozemné staviteľstvo“), издавана от Факултета по архитектура и строителство на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry a pozemného staviteľstva, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава 1952—1960 г. (звание: Ing.) — диплома по специалността „архитектура“ („architektúra“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава 1961—1976 г., (звание: Ing. arch.) — диплома по специалността „строителство“ („pozemné stavby“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през 1961—1976 г., (звание: Ing.) — диплома по „архитектура“ („architektúra“), издавана от Факултета по архитектура на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава от 1977 (звание: Ing. arch.) — диплома по „урбанизъм“ („urbanizmus“), издавана от Факултета по архитектура на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry, Slovenská vysoká škola technická) в Батислава от 1977 г. (звание: Ing. arch.) — диплома по „строителство“ („pozemné stavby“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава през 1977—1997 г. (звание: Ing.) — диплома по „архитектура и строителство“ („architektúra a pozemné stavby“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава от 1998 г. (звание: Ing.) — диплома по „строителство — специализация: архитектура“ („pozemné stavby — špecializácia: architektúra“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава през 2000—2001 г. (звание: Ing.) — диплома по „строителство и архитектура“ („pozemné stavby a architektúra“), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta — Slovenská technická univerzita) в Братислава от 2001 г. (звание: Ing.) — диплома по „архитектура“ („architektúra“), издавана от Академията по изящни изкуства и дизайн (Vysoká škola výtvarných umení) в Братислава от 1969 г. (звание: Akad. arch. до 1990 г.; Mgr. през 1990—1992 г.; Mgr. arch. през 1992—1996 г.; Mgr. art. от 1997 г.) — диплома по „строителство“ („pozemné staviteľstvo“), издавана от Факултета по строителство на Техническия университет (Stavebná fakulta, Technická univerzita) в Кошице през 1981—1991 г.(звание: Ing.) Всички тези дипломи трябва се придружават от: — удостоверение за правоспособност, издавано от Словашката камара на архитектите (Slovenská komora architektov) в Братислава, без конкретизиране на специалността или по „строителство“ („pozemné stavby“) или „планиране на земеползването“ („územné plánovanie“) — удостоверение за правоспособност, издавано от Словашката камара на строителните инженери (Slovenská komora stavebných inžinierov) в Братислава по строителство („pozemné stavby“)	2006/2007
Suomi/Finland	— дипломите, издавани от факултетите по архитектура на техническите университети и Университета в Олу (arkkitehti/arkitekt) — дипломите, издавани от техническите институти (rakennusarkkitehti/byggnadsarkitekt)	1997/1998
Sverige	— дипломите, издавани от Училището по архитектура на Кралския технически институт, Техническия институт Чалмерс и Техническия институт в Лунд — удостоверенията за членство в „Svenska Arkitekters Riksförbund“ (SAR), ако засегнатите лица са получили образованието си в държава, за която се прилага настоящата директива	1997/1998
United Kingdom	— званията, присвоявани след успешното полагане на изпит в: — — „the Royal Institute of British Architects“ — училищата по архитектура в университетите, политехническите колежи, колежите, академиите, колежите по технология и изкуства, които към 10 юни 1985 г. са били признати от Architects Registration Council в Обединеното кралство с оглед вписване в регистъра (Architect) — свидетелство, което удостоверява, че неговият титуляр е придобил право да носи професионалното звание архитект по силата на раздел 6, параграф 1, буква а), раздел 6,параграф 1, буква б) или раздел 6, паргарф 1 от Architects Registration Act от 1931 г. (Architect) — свидетелство, което удостоверява, че неговият титуляр е придобил право да носи професионалното звание архитект по силата на раздел 2 от Architects Registration Act от 1938 г. (Architect)	1987/1988

Документи и свидетелства, които може да се изискват в съответствие с член 50, параграф 1

Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да поканят молителя да представи информация относно професионалната си подготовка, доколкото това е необходимо за установяване на евентуалното наличие на съществени несъответствия с националните изисквания за подготовка, съгласно предвиденото в член 14. Когато молителят не е в състояние да представи тази информация, компетентните органи на приемащата държава-членка се обръщат към контактната точка, компетентния орган или друг подходящ орган в държавата-членка по произход.

Когато компетентните органи в държавата-членка по произход или по местопребиваване на чуждия гражданин не издават документите по първата алинея, тези документи се заместват с клетвена декларация или за държави, в чието законодателство не е предвидена клетвена декларация, с тържествена декларация, направена от заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган или, според случая, пред нотариус или квалифициран професионален орган в държавата-членка по произход или по местопребиваване на лицето; органът или нотариусът по предходното изречение издава свидетелство, удостоверяващо истинността на клетвената или тържествената декларация.

тази държава-членка приема като достатъчно доказателство справка в такъв смисъл, издадена от банки и застрахователни компании в друга държава-членка.

С цел улесняване прилагането на дял III, глава III от настоящата директива, държавите-членки могат да предвидят, че в допълнение към удостоверението за професионална квалификация, лице, което отговаря на квалификационните изисквания, трябва да представи свидетелство, издадено от компетентните органи в неговата държава-членка по произход, удостоверяващо, че това удостоверение за професионална квалификация попада в обхвата на настоящата директива.

( 4 ) ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/66/ЕО (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).

( 11 ) Гражданите на Ирландия са също членове на следните сдружения и организации в Обединеното кралство:

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	ДИРЕКТИВА 2006/100/ЕО НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година	L 363	141	20.12.2006
M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1430/2007 НА КОМИСИЯТА от 5 декември 2007 година	L 320	3	6.12.2007
M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 755/2008 НА КОМИСИЯТА от 31 юли 2008 година	L 205	10	1.8.2008
M4	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година	L 311	1	21.11.2008
M5	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 279/2009 НА КОМИСИЯТА от 6 април 2009 година	L 93	11	7.4.2009
M6	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 213/2011 НА КОМИСИЯТА от 3 март 2011 година	L 59	4	4.3.2011
M7	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 623/2012 НА КОМИСИЯТА от 11 юли 2012 година	L 180	9	12.7.2012
►M8	ДИРЕКТИВА 2013/25/ЕC НА СЪВЕТА от 13 май 2013 година	L 158	368	10.6.2013
►M9	ДИРЕКТИВА 2013/55/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 20 ноември 2013 година	L 354	132	28.12.2013
M10	ДЕЛЕГИРАНО РЕШЕНИЕ (ЕС) 2016/790 НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 13 януари 2016 година	L 134	135	24.5.2016
►M11	ДЕЛЕГИРАНО РЕШЕНИЕ(ЕС) 2017/2113НА КОМИСИЯТА Текст от значение за ЕИП от 11 септември 2017 година	L 317	119	1.12.2017

C1	Поправка, ОВ L 271, 16.10.2007, стp. 18 (2005/36/ЕО)
►C2	Поправка, ОВ L 033, 3.2.2009, стp. 49 (2005/36/ЕО)
C3	Поправка, ОВ L 305, 24.10.2014, стp. 115 (2005/36/ЕО)
C4	Поправка, ОВ L 177, 8.7.2015, стp. 60 (2006/100/ЕО)
►C5	Поправка, ОВ L 059, 27.2.2019, стp. 72 (2005/36/ЕО)