а) първичното производство, предназначено за лично домашно потребление;

б) домашното приготвяне, обработване или съхраняване на храни за лично домашно потребление;

в) директната доставка, извършена от производителя, на малки количества първични продукти на крайния потребител или на местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител;

г) директната доставка, извършена от производителя, на малки количества месо от птици и лагоморфни, заклани във фермата, на крайния потребител или на местни обекти за търговия на дребно, които директно доставят такова месо на крайния потребител като прясно месо;

д) ловците, които доставят малки количества дивеч или дивечово месо директно на крайния потребител или на местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на крайния потребител.

а) Доколкото изрично не е посочено обратното, настоящият регламент не се прилага за търговията на дребно.

б) Въпреки това, настоящият регламент се прилага за търговията на дребно, когато извършваната дейност е с цел доставка на храни от животински произход на друг обект, доколкото:

в) Държавите-членки могат да приемат национални мерки с цел прилагане на изискванията на настоящия регламент за обектите за търговия на дребно, разположени на тяхна територия, за които не се прилага настоящият регламент съгласно букви а) или б).

а) съответните правила за опазване здравето на животните и хората, включително и по-строгите правила, предвидени за профилактика, контрол и изкореняване на някои предаваеми спонгоформени енцефалопатии;

б) изискванията за хуманно отношение към животните;

и

в) изискванията относно идентификацията на животните и проследяването на продуктите от животински произход.

1. определенията, дадени в Регламент (ЕО) № 178/2002;

2. определенията, дадени в Регламент (ЕО) № 852/2004;

3. определенията, дадени в приложение I;

и

4. всички технически определения, които се съдържат в приложения II и III.

а) които отговарят на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 852/2004, на изискванията в приложения II и III към настоящия регламент и на другите изисквания на законодателството относно храните в тази област;

и

б) които са регистрирани от компетентния орган или, когато се изисква съгласно параграф 2, които са одобрени от него.

а) първично производство;

б) транспортни операции;

в) съхраняване на продукти, за които не се изискват условия за съхраняване с контролирана температура;

или

г) търговски операции на дребно, различни от тези, за които се прилага настоящият регламент съгласно член 1, параграф 5, буква б).

а) дал одобрението си за експлоатация на обекта след посещение на място;

или

б) осигурил временно одобрение на обекта.

а) подлежи на одобрение в съответствие с параграф 2 и е пуснал на пазара продукти от животински произход в съответствие със законодателството на Общността непосредствено преди приложението на настоящия регламент;

или

б) е от такъв вид, за който не е имало изискване за одобрение преди приложението на настоящия регламент.

а) или здравна маркировка, направена в съответствие с Регламент (ЕО) № 854/2004;

или

б) или, ако цитираният регламент не предвижда поставянето на здравна маркировка, идентификационна маркировка, направена в съответствие с изискванията на приложение II, раздел I, към настоящия регламент.

а) третата страна експедитор е вписана в списъка, изготвен в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 854/2004, на третите страни, от които вносът на дадения продукт е разрешен;

в) продуктът отговаря на:

и

г) са спазени изискванията на член 14 от Регламент (ЕО) № 854/2004 относно сертификатите и документите, когато е приложимо.

а) до продуктите е осигурен достъп за контрол при внасянето им в страната в съответствие с изискванията на Директива 97/78/ЕО ( 19 );

б) внасянето на продуктите в страната съответства на изискванията на Директива 2002/99/ЕО ( 20 );

и

в) операциите под техен контрол, осъществявани след внасянето на продуктите в страната, се извършват в съответствие с изискванията на приложение III.

а) могат да се изготвят примерни документи;

и

б) могат да се вземат мерки за използването на електронни документи.

а) месо от говеда и свине, в което се включва мляно месо, но не се включват месни полуфабрикати и МОМ;

б) месо от домашни птици от следните видове: домашна кокошка, пуйки, токачка, патици и гъски, в което се включва мляно месо, но не се включват месни полуфабрикати и МОМ;

и

в) яйца.

а) Когато става въпрос за месо от говеда и свине и месо от домашни птици, пробите от пратките се вземат в обекта - експедитор и се подлагат на микробиологично изследване, резултатът от което следва да е отрицателен, в съответствие със законодателството на Общността.

б) Когато става въпрос за яйца, опаковъчните центрове предоставят гаранции, че пратките са с произход от ята, които са били подложени на микробиологично изследване, резултатът от което е отрицателен, в съответствие със законодателството на Общността.

в) Когато става въпрос за месо от говеда и свине, изследването, предвидено в буква а), не е необходимо да се прави за пратки, предназначени за обект, където ще се извърши пастьоризация, стерилизация или третиране със сходен ефект. Когато става въпрос за яйца, изследването, предвидено в буква б), не е необходимо да се прави за пратки, предназначени за производството на преработени продукти чрез процес, който гарантира унищожаването на салмонелата.

г) Изследванията, предвидени в букви а) и б), не е необходимо да се правят за хранителни продукти с произход от обект, който подлежи на програма за контрол, призната за равностойна на тази, одобрена за Швеция и Финландия, по отношение на посочените храни от животински произход и в съответствие с процедурата по член 12, параграф 2.

д) Когато става въпрос за месо от говеда и свине и месо от домашни птици, хранителният продукт се придружава от търговски документ или сертификат, който съответства на образеца, предвиден от законодателството на Общността, и който установява, че:

е) Когато става въпрос за яйца, пратките трябва да се придружават от сертификат, който установява, че са извършени изследванията, посочени в буква б), и резултатите от тях са отрицателни, или че яйцата са предназначени да бъдат използвани по начина, посочен в буква в).

а) Изискванията на параграфи 1 и 2 могат да се актуализират от Комисията, по-специално за да се вземат предвид промените в програмите за контрол на държавите-членки или приемането на микробиологични критерии в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 12, параграф 3.

б) В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 12, параграф 2, действието на правилата, предвидени в параграф 2 от настоящия член относно хранителните продукти, посочени в параграф 1 от настоящия член, може да се разшири изцяло или частично, така че да обхване всяка държава-членка или район в държава-членка, която има програма за контрол, призната за равностойна на тази, одобрена за Швеция и Финландия, по отношение на посочените храни от животински произход.

а) изготвените насоки за добрата практика;

б) натрупания опит от внедряването на системите, основани на анализ на риска и критичната контролна точка (НАССР) съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004;

в) технологичните разработки и практическите резултати от тях както и очакванията на потребителите за състава на храните;

г) научните консултации, по-специално новите оценки на рисковете;

д) микробиологичните и температурни критерии за хранителните продукти;

е) промените в моделите на потребление.

а) Националните мерки, предвидени в параграф 3, имат за цел:

б) В други случаи те се прилагат само за изграждането, оформлението и оборудването на обекти.

а) дава подробно описание на изискванията, за които държавата-членка счита, че е необходимо да бъдат адаптирани, и естеството на исканата адаптация;

б) прави описание на хранителните продукти и обектите, за които става въпрос;

в) обяснява причините за адаптацията, включително, в зависимост от случая, чрез представяне на резюме от направения анализ на опасностите и мерките, които следва да се предприемат, за да се гарантира, че адаптирането няма да накърни целите на настоящия регламент;

и

г) дава друга необходима информация.

а) съгласно решение, прието в съответствие с параграф 6;

б) ако, един месец след изтичането на срока, посочен в параграф 6, Комисията не е информирала държавите-членки, че е получила писмени бележки или че възнамерява да предложи приемането на решение в съответствие с параграф 6;

или

в) в съответствие с параграф 8.

а) които забраняват или ограничават пускането на пазара в рамките на нейната територия на сурово мляко или сурова сметана, предназначени за пряка човешка консумация;

или

б) които позволяват използването, с разрешение от компетентния орган, на сурово мляко, което не отговаря на критериите, дадени в приложение III, раздел IX, за брой в едно петри и брой соматични клетки на производството на сирена със срок на стареене или зреене най-малко 60 дни, и млечни продукти, получени във връзка с производството на такива сирена, при условие че не се накърнява постигането на целите на настоящия регламент.

1. да се предвидят мерки за транспортиране на месото, докато е топло;

2. да се определи по отношение на МОМ кое съдържание на калций не надвишава значително това на мляното месо;

3. да се предвидят други видове третиране, които могат да се прилагат в преработвателния обект по отношение на живите двучерупчести мекотели от производствените зони от клас Б или В, които не са преминали през пречистване или престой в трансферна зона;

4. да се определят признатите методи на изпитване за морските биотоксини;

5. да се предвидят допълнителни здравни стандарти за живите двучерупчести мекотели съвместно със съответната еталонна лаборатория на Общността, включващи:

6. да се предвидят здравни стандарти или проверки, когато научно-обосновани доказателства показват, че това е необходимо, за да се защити здравето на хората;

7. да се разшири приложение III, раздел VII, глава IX, за да обхване и живите двучерупчести мекотели, които не са пектиниди;

8. да се конкретизират критериите за определяне кога епидемиологичните данни показват, че даден риболовен район не представлява опасност за здравето с оглед на наличието на паразити и в резултат да се определи кога компетентният орган може да разреши на предприятията за хранителни продукти да не замразяват рибните продукти в съответствие с приложение III, раздел VIII, глава III, част Г;

9. да се предвидят критериите за пресни продукти и допустимите стойности за хистамин и общ летлив азот за рибните продукти;

10. да се разреши за производството на някои млечни продукти да се използва сурово мляко, което не отговаря на критериите, определени в приложение III, раздел IX за брой в едно петри и брой на соматичните клетки;

11. без да се засяга Директива 96/23/ЕО ( 21 ), да се определи максималната допустима стойност за общото количество остатъчни антибиотици в суровото мляко;

и

12. да се одобрят равностойните процеси за производство на желатин и колаген.

а) Регламент (ЕО) № 852/2004;

б) Регламент (ЕО) № 854/2004;

и

в) Директива 2004/41/ЕО.

1.1. „Месо“ са ядивните части на животните, посочени в точки 1.2—1.8, включително кръв.

1.2. „Домашни копитни животни“ са домашните говеда (включително видовете Bubalus и Бизон), свинете, овцете и козите и еднокопитните домашни животни.

1.3. „Домашни птици“ са птиците, отглеждани в стопанства, включително и птици, които не се считат за домашни, но се отглеждат като домашни животни с изключение на щраусовите.

1.4. „Лагоморфни“ са домашните зайци, дивите зайци и гризачите.

1.5. „Дивеч“ са:

1.6. „Дивеч, отглеждан в стопанства“ са щраусовите и земните бозайници, които не са посочени в точка 1.2.

1.7. „Дребен дивеч“ са дивите птици, които се ловуват, и лагоморфните, които живеят в естествено състояние.

1.8. „Едър дивеч“ са дивите земните бозайници, които живеят в естествено състояние, които не попадат в определението за дребен дивеч.

1.9. „Труп“ е тялото на животно след клане и почистване.

1.10. „Прясно месо“ е месото, което не е минало през друг процес на консервиране освен охлаждане, замразяване или бързо замразяване, включително месо, което е във вакуумна обвивка или е обвито в контролирана среда.

1.11. „Карантия“ е прясно месо, което не е трупно, включително вътрешности и кръв.

1.12. „Вътрешности“ са органите в торакалната, коремната и тазовата кухини, както и трахеята и хранопровода, а за птиците и гушата.

1.13. „Мляно месо“ е обезкостено месо, което е смляно на парченца и съдържа по-малко от 1 % сол.

1.14. „Механично отделено месо“ е продуктът, получен чрез отделяне на месото от костите след обезкостяване или от труповете на домашните птици като се използват механични средства, водещи до нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна

1.15. „Предварително обработено месо“ е прясно месо, включително месо накълцано на парченца, към което са добавени хранителни продукти, подправки и добавки или което е преминало през процеси, които не са успели да изменят вътрешната структура на мускулните влакна на месото и не са премахнали характеристиката му на прясно месо.

1.16. „Кланица“ е обект, използван за клане и чистене на животните, чието месо е предназначено за човешка консумация.

1.17. „Предприятие за разфасовка на месо“ е обект, използван за отделяне на месото от кокалите и нарязването му.

1.18. „Обект за обработка на дивеч“ е всеки обект, в който дивеч или месо на дивеч, получено след ловуване, се обработва за пускане на пазара.

2.1. „Двучерупчести мекотели“ са мекотелите с филтърно хранене с два чифта хриле.

2.2. „Морски биотоксини“ са отровните вещества, акумулирани от двучерупчестите мекотели, по-специално в резултат на хранене с планктон, съдържащ токсини.

2.3. „Кондициониране“ е съхраняването на живи двучерупчести мекотели с произход от производствените зони от клас А, от пречиствателните центрове или диспечерските центрове в резервоари или друга инсталация, съдържаща чиста морска вода, или в естествени обекти за отстраняване на пясък, кал или тиня от тях с цел запазване или подобряване на органолептичните им качества и за да се гарантира, че се намират в добро жизнено състояние преди обвиването или опаковането им.

2.4. „Събирач“ е всяко физическо или юридическо лице, което събира живи двучерупчести мекотели с всички възможни средства от зоната за събиране с цел обработка и пускане на пазара.

2.5. „Производствена зона“ е всяка зона в море, в речно устие или в лагуна, в която се намират естествени легла на двучерупчести мекотели или обекти, използвани за отглеждането на двучерупчести мекотели, и от която се вади реколтата от живи двучерупчести мекотели.

2.6. „Трансферна зона“ е всяка зона в море, в речно устие или в лагуна, чийто граници са ясно маркирани и означени с шамандури, пилони или други неподвижни знаци и която се използва изключително за естествено пречистване на живи двучерупчести мекотели.

2.7. „Диспечерски център“ е всеки обект на брега или на разстояние от брега за прием, кондициониране, измиване, почистване, категоризиране, обвиване и опаковане на живи двучерупчести мекотели, годни за човешка консумация.

2.8. „Пречиствателен център“ е обект, съоръжен с резервоари, захранвани с чиста морска вода, в които се поставят живите двучерупчести мекотели за необходимия срок за намаляване на замърсяването, за да станат годни за човешка консумация.

2.9. „Трансфер“ е прехвърлянето на живи двучерупчести мекотели в море, в речно устие или в лагуна за необходимия срок за намаляване на замърсяването, за да станат годни за човешка консумация. В него не се включва конкретната операция за прехвърляне на двучерупчести мекотели за продължаване на растежа им или за угояване.

3.1. „Рибни продукти“ са всички морски или сладководни животни (с изключение на живите двучерупчести мекотели, живите бодлокожи, живите мантийни и живите морски коремоноги както и всички бозайници, влечуги и жаби) както дивите така и отглежданите в стопанства, включително и всички ядивни форми, части и продукти от такива животни.

3.2. „Кораб-фабрика“ е всеки съд, на борда на който рибните продукти са подложени на една или няколко от следните операции, след които следва обвиване или опаковане, а при необходимост, охлаждане или замразяване: изрязване на филето, нарязване на резени, отстраняване на кожата, отстраняване на черупките, отстраняване на обвивката, смилане или праработване.

3.3. „Хладилен кораб“ е всеки съд, на борда на който се извършва замразяване на рибните продукти по целесъобразност след подготвителната работа като например отцеждане на кръвта, отстраняване на главата, изкормване и отстраняване на перките, а при необходимост, и последващо обвиване или опаковане.

3.4. „Механично отделени рибни продукти“ са продуктите, получени след отстраняване на месото от рибните продукти с помощта на механични средства, в резултат на което се нарушава или променя структурата на месото.

3.5. „Пресни рибни продукти“ са непреработените рибни продукти, цели или предварително обработени, включително и продуктите във вакуумни опаковки или опаковки с контролирана среда, които не са преминали през друга обработка за консервиране освен охлаждане.

3.6. „Предварително обработени рибни продукти“ са непреработените рибни продукти, които са преминали през операция, нарушаваща тяхната анатомична цялост, като например изкормване, отстраняване на главата, нарязване на резени, изрязване на филето и нарязване на парчета.

4.1. „Сурово мляко“ е млякото, получено чрез секрецията на млечната жлеза на животните, отглеждани в стопанства, което не е подгрявано до температура по-висока от 40 °C и не е било подложено на обработка с равностоен ефект.

4.2. „Холдинг за производството на мляко“ е обект, в който се отглеждат едно или няколко животни за производството на мляко с оглед да бъде пуснато на пазара като хранителен продукт.

5.1. „Яйца“ са яйцата в черупка - които не са счупени, заредени в инкубатор или сготвени - които са снесени от птици, отглеждани в стопанства, и са годни за пряка човешка консумация или за приготвянето на яйчени продукти.

5.2. „Яйца в течна форма“ е непреработеното съдържание на яйцата след отстраняване на черупката.

5.3. „Пукнати яйца“ са яйцата с увредена черупка и здрава ципа.

5.4. „Център за опаковане“ е обект, където яйцата се категоризират по качество и се претеглят.

6.1. „Жабешки бутчета“ е задната част на тялото, разделено чрез напречен разрез зад предните крайници, изкормена и без кожата, от вида RNA (семейство Ranidae).

6.2. „Охлюви“ са земните коремоноги от видовете Helix pomatia Linne, Helix aspersa Muller, Helix lucorum и видовете от семейство Achatinidae.

7.1. „Месни продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на месо или на допълнителна преработка на такива преработени продукти, при която е видно, че продуктите вече не притежават характеристиките на прясно месо.

7.2. „Млечни продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на сурово мляко или на допълнителна преработка на такива преработени продукти.

7.3. „Яйчени продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на яйца, или на различни съставки или смеси на яйца, или на допълнителна преработка на такива преработени продукти.

7.4. „Преработени рибни продукти“ са преработените продукти в резултат на преработката на рибни продукти или на допълнителна преработка на такива преработени продукти.

7.5. „Претопена животинска мазнина“ е мазнината, получена в резултат на претопяване на месо, включително и на кокали, и предназначена за човешка консумация.

7.6. „Пръжки“ са остатъкът от претопяването, съдържащ протеини, след частично отделяне на мазнината и водата.

7.7. „Желатин“ е естествен, разтворим протеин, желиран или нежелиран, получен чрез частична хидролиза на колаген, получен от кокали, кожи на едри животни и други кожи, сухожилия и мускули на животни.

7.8. „Колаген“ е продукт на основата на протеин, извлечен от животински кокали, кожи на едри животни и други кожи и сухожилия, произведен съгласно съответните изисквания на Настоящия регламент.

7.9. „Обработени стомаси, мехури и черва“ са стомаси, мехури и черва, които са преминали през обработка като например осоляване, подгряване или изсушаване след като са били получени и почистени.

8.1. „Продукти от животински произход“ са:

8.2. „Пазар на едро“ е хранителен бизнес, който включва няколко отделни звена, които използват съвместно инсталациите и отделенията, където хранителните продукти се продават на предприятията за хранителни продукти.

1. Идентификационният знак трябва да се постави преди продуктът да напусне производственото предприятие.

2. Въпреки това, когато опаковката и/или обвивката на продукта се отстранява или се преработва допълнително в друго предприятие, на продукта трябва да се постави нова маркировка. В тези случаи, новата маркировка трябва да показва номера на одобрението на предприятието, където се извършват тези операции.

3. Не е необходим идентификационен знак за опаковки яйца, когато е поставен регистрационният номер на опаковъчния център, в съответствие с част А от приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета ( 22 ).

4. Предприятията за хранителни продукти трябва в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 да въведат системи и процедури за идентифициране на предприятията за хранителни продукти, от които са получили и на които са доставили продукти от животински произход.

5. Знакът трябва да бъде четлив и неизличим, с лесно различими знаци. Той трябва да е изложен така че да се вижда добре от компетентните органи.

6. Знакът трябва да показва името на страната, в която се намира обектът, което може да бъде изписано изцяло или като двубуквен код съгласно съответния стандарт на ISO.

За държавите-членки, обаче, тези кодове са както следва: ►M1  BE, ►M4   BG, ◄ CZ, DK, DE, EE, GR, ES, FR, IE, IT, CY, LV, LT, LU, HU, MT, NL, AT, PL, PT, SI, SK, FI, ►M4   RO, ◄ SE и UK ◄ .

7. Знакът трябва да показва номера за одобряване от обекта. Когато обектът произвежда както храни, за които е в сила настоящия регламент, така и храни, за които той не е в сила, предприятието за хранителни продукти може да постави един и същ идентификационен знак и за двата вида храни.

8. Когато знакът е поставен в обект, който е разположен в рамките на Общността, той трябва да бъде с овална форма и да съдържа съкращението CE, EB, EC, EF, EG, EK, EO, EY, ES, EÜ, EK или WE.

Посочените съкращения не трябва да се включват в знаци, поставени на продукти, внесени в Общността от обекти, намиращи се извън Общността.

9. Знакът може в зависимост от оформлението на различните продукти от животински произход да бъде поставен директно върху продукта, обвивката или опаковката му, или да бъде отпечатан върху етикет, поставен върху продукта, обвивката или опаковката му. Знакът може също да бъде във формата на етикет, направен от устойчив материал, който не може да бъде махнат.

10. Когато опаковката съдържа парчета месо или карантия, знакът трябва да е поставен върху етикета, закрепен към опаковката, или да е напечатан върху опаковката така че да се повреди при отваряне на опаковката. Това не се налага, обаче, ако при отварянето се поврежда и опаковката. Когато обвивката осигурява същата защита като опаковката, етикетът може да бъде прикрепен към обвивката.

11. За продуктите от животински произход, които се поставят в транспортни контейнери или в големи опаковки и са предназначени за по-нататъшна обработка, преработка, обвиване и опаковане в друг обект, знакът може да се постави на външната повърхност на контейнера или опаковката.

12. За течните, гранулираните и прахообразните продукти от животински произход, които се пренасят в насипно състояние, както и за рибните продукти, които се пренасят в насипно състояние, не е необходим идентификационен знак, ако придружаващата документация съдържа информацията, определена в точки 6, 7, а в зависимост от случая, и 8.

13. Когато продукти от животински произход са поставени в опаковка, предназначена за директна доставка на краен клиент, достатъчно е знакът да се постави само върху външната страна на опаковката.

14. Когато знакът е поставена директно върху продукти от животински произход, използваните цветове трябва да са одобрени в съответствие с правилата на Общността за употребата на оцветители в хранителните продукти.

1. Предприятията за хранителни продукти, които управляват кланици, трябва да гарантират, че процедурите, които са въвели в съответствие с общите изисквания на член 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004, отговарят на изискванията, на които е необходимо да отговарят съгласно анализа на опасностите, и на специфичните изисквания, изброени в точка 2.

2. Процедурите трябва да гарантират, че всяко животно или в зависимост от случая, всяка партида животни, приети в помещенията на кланицата:

3. Когато предприятието за хранителни продукти не може да отговори на някое от изискванията, изброени в точка 2, то трябва да уведоми официалния ветеринар и да предприеме съответстващи мерки.

1. Операторите на кланици не трябва да приемат животни в помещенията на кланицата, освен когато са потърсили и са получили необходимата информация за хранителната верига, която се съдържа в документацията на обекта на произход в съответствие с Регламент (ЕО) № 852/2004.

2. Операторите на кланици трябва да получат информацията не по-малко от 24 часа преди пристигането на животните в кланицата, с изключение на възникване на обстоятелствата, упоменати в точка 7.

3. Съответната информация за хранителната верига, посочена в точка 1, обхваща по-специално:

5. Предприятията за хранителни продукти, които решават да приемат животни в помещенията на кланицата след оценка на съответната информация за хранителната верига, трябва да я предоставят незабавно на официалния ветеринар, и с изключение на настъпването на обстоятелствата, упоменати в точка 7, не по-малко от 24 часа преди пристигането на животното или партидата. Предприятието за хранителни продукти трябва да уведоми официалния ветеринар за наличието на всяка информация, която би могла да породи опасения за здравето преди проверката преди настъпване на смъртта на засегнатото животно.

6. Ако в кланицата пристигне животно без информация за хранителната верига, операторът незабавно трябва да уведоми официалния ветеринар. Животното не може да бъде заклано без разрешението на официалния ветеринар.

7. Ако компетентният орган разрешава и ако това не застрашава целите на настоящия регламент, информацията за хранителната верига може да пристигне в кланицата по-малко от 24 часа преди пристигането там на животни от всички видове, за които се отнася, или да придружава животните при пристигането им в кланицата.

Въпреки това всеки елемент от информацията относно хранителната верига, чието познаване може да доведе до сериозно нарушаване на дейността на кланицата, трябва да бъде предоставен на предприятието за хранителни продукти, управляващо кланицата, достатъчно навреме преди пристигането на животните в кланицата с цел последното да може съответно да планира дейността на кланицата.

Предприятието за хранителни продукти, управляващо кланицата, трябва да оцени необходимата информация и да предаде информацията за хранителната верига на официалния ветеринар. Клането или почистването на животните не може да се извърши без разрешението на официалния ветеринар.

8. Предприятията за хранителни продукти трябва да проверят паспорта, придружаващ еднокопитните домашни животни, за да се уверят, че животното е предназначено за клане за човешка консумация. Ако приемат животното за клане, те трябва да предадат паспорта му на официалния ветеринар.

1. По време на събиране и транспортиране, отношението към животните трябва да бъде внимателно и да не причинява ненужно страдание.

2. Животните, показващи симптоми на заболяване или с произход от стада, за които е известно, че са заразени с агенти от значение за здравето на хората, могат да бъдат транспортирани до кланицата само с разрешение на компетентния орган.

2. За да се избегне заразяването на месото, те трябва:

3. Те трябва да разполагат със съоръжения за дезинфекция с гореща вода с температура над 82 °C или с алтернативна система с равностоен ефект.

4. Устройствата за измиване на ръцете, използвани от персонала, заангажиран в обработката на откритото месо, трябва да имат кранове с конструкция, която не разрешава разпространение на зараза.

5. Те трябва да разполагат със заключващи се хладилни съоръжения за съхраняване на задържаното месо и отделни заключващи се съоръжения за съхраняване на месото, обявено за негодно за човешка консумация.

6. Те трябва да разполагат с подходящи съоръжения за почистване, измиване и дезинфекция на средствата за транспортиране на добитъка. Но не е необходимо да разполагат с такива места и съоръжения, когато за това имат разрешението на компетентния орган и наблизо има такива официално разрешени места и съоръжения.

7. Те трябва да разполагат със заключващи се съоръжения, запазени за клане на болни и заподозрени животни. Това не е от съществено значение, когато такова клане се извършва в други обекти с разрешение от компетентните органи за такава дейност или в края на нормалния процес на клане.

8. Ако тор или съдържимо от храносмилателния тракт се складират в кланицата, за целта трябва да има специална зона или място.

9. Те трябва да разполагат с надлежно оборудвано заключващо се съоръжение, а при необходимост и стая, която се използва единствено от ветеринарната служба.

1. са изградени така че да се избегне заразяване на месото, по-специално чрез:

2. разполагат с помещения за отделно съхраняване на опакованото и откритото месо, освен ако месото не се съхранява по различно време или по такъв начин, че опаковъчният материал и начинът на съхраняване не могат да станат източник на замърсяване на месото;

3. разполагат с помещения за разфасовка на месото с оборудване, което осигурява съответствие с изискванията на глава V;

4. разполагат с устройства за измиване на ръцете с кранове, проектирани по такъв начин, че да не допускат разпространение на заразяване, които се използват само от персонала, ангажиран с обработката на открито месо

и

5. разполагат със съоръжения за дезинфекция с гореща вода с температура над 82 °C или алтернативна система с равностоен ефект.

1. След пристигане на животните в кланицата клането не трябва да се отлага неправомерно. Но когато е необходимо, от съображения за хуманно отношение към животните, трябва да се осигури време за почивка преди клането.

3. Животните, а при необходимост, и всяка партида животни, изпратени за клане, трябва да се идентифицират така че да може да се проследи техния произход.

4. Животните трябва да бъдат чисти.

5. Операторите на кланици трябва да следват указанията на ветеринаря, назначен от компетентния орган в съответствие с Регламент (ЕО) № 854/2004, за да осигурят извършването на проверката преди настъпване на смъртта на всяко животно, което ще бъде заклано, при подходящи условия.

6. Животните, вкарани в залата за клане, трябва да бъдат заклани без неправомерно отлагане.

7. Зашеметяването, оттичането на кръвта, дрането, изкормването и другото почистване се извършват без неправомерно отлагане и по начин, чрез който се избягва замърсяването на месото. И по-специално:

8. Трупове и други части от тялото, предназначени за консумация от човека трябва да бъдат напълно одрани, освен при свинете, главите на овце и кози и телета, муцуната и бърните на говеда и крака на говеда, овце и кози. Глави, включително муцуна и бърни, и крака трябва да бъдат обработвани по такъв начин, че да се избегне замърсяване.

9. Незабавно трябва да се отстранява четината на прасетата, които не са одрани. Рискът от замърсяване на месото с водата за попарване трябва да се сведе до минимум. За тази операция могат да се използват само одобрени допълнителни вещества. След това прасетата задължително се изплакват обилно с питейна вода.

10. По труповете не трябва да личи видимо замърсяване с фекалии. Всяко видимо замърсяване трябва да се отстрани незабавно чрез подстригване или алтернативни средства с равностоен ефект.

11. Труповете и карантията не трябва да влизат в контакт с подовете, стените и работните маси.

12. Операторите на кланици трябва да следват указанията на компетентния орган, за да осигурят извършването на проверката след настъпване на смъртта на всички заклани животни при подходящи условия в съответствие с Регламент (ЕО) № 854/2004.

13. До приключване на проверката след настъпване на смъртта, частите на закланите животни, които подлежат на такава проверка, трябва:

Пенисът, дори когато не показва патологични поражения, се отстранява незабавно.

14. И двата бъбрека трябва да се извадят от мастната обвивка. Когато става въпрос за говеда и прасета както и за еднокопитни, трябва да се отстрани и периреналната капсула.

15. Когато кръвта или други карантии от няколко животни се събират в един и същ контейнер, преди приключването на проверката след настъпване на смъртта, цялото съдържание трябва да се декларира като негодни за човешка консумация ако труповете на едно или няколко животни са обявени за негодни за човешка консумация.

16. След проверката след настъпване на смъртта:

▼M3

▼B

17. След приключване на клането и проверката след настъпване на смъртта месото трябва да се съхранява в съответствие с изискванията на глава VII.

18. Когато са предназначени за допълнителна обработка:

19. Когато обектите са одобрени за клане на различни животински видове или за обработка на трупове на дивеч и дивеч, отглеждан в стопанства, трябва да се вземат предпазни мерки, за да не се допусне кръстосано замърсяване чрез отделяне по време или място на операциите, които се извършват при различните видове. Необходимо е да се осигурят отделни помещения за приемане и съхраняване на неодраните трупове на дивеча, отглеждан в стопанства и заклан в стопанствата, и на дивеча, който живее в естествена среда.

20. Ако кланицата не разполага със заключващи се помещения за клане на болни или заподозрени животни, помещенията, използвани за клане на такива животни, трябва да се почистят, измият и дезинфекцират под официален надзор преди да се продължи с клане на други животни.

1. Труповете на копитните домашни животни могат да се разрязват в кланиците на половини или четвъртини, а половините — на не повече от три големи парчета. По-нататъшното нарязване и обезкостяване трябва да стане в предприятие за разфасовка на месо.

2. Обработката на месото трябва да е организирана така че да се предотврати или минимизира замърсяването. За целта предприятията за хранителни продукти гарантират по-специално, че:

3. Но месото може да бъде обезкостено и нарязано преди да достигне температурата, посочена в точка 2, буква б), в съответствие с глава VII, точка 3.

4. Месото може също да бъде обезкостено и нарязано преди да достигне температурата, посочена в точка 2, буква б), когато помещението за разфасовка е в същия обект, където са и помещенията на кланицата. В такъв случай месото трябва да се прехвърли в помещението за разфасовка или директно от помещенията на кланицата, или след период на престой в помещение за охлаждане или замразяване. Веднага след като е нарязано, а при необходимост, и опаковано месото трябва да се охлади до температурата, посочена в точка 2, буква б).

1. Животно, което във всяко друго отношение е здраво, трябва да е претърпяло произшествие, което е попречило животното да бъде транспортирано до кланицата по съображения за хуманно отношение към животните.

2. На животното трябва да е направена проверка преди настъпване на смъртта от ветеринар.

3. Закланото и с отцедена кръв животно трябва да се транспортира до кланицата по хигиеничен начин и без неправомерно отлагане. Отстраняването на стомаха и червата, без друго почистване, може да стане на място под надзора на ветеринар. Всички извадени вътрешности трябва да придружат закланото животно до кланицата и да бъдат идентифицирани като части на същото животно.

4. Ако изтекат повече от два часа между клането и пристигането в кланицата, животното трябва да бъде замразено. Активно охлаждане не е необходимо, когато климатичните условия позволяват това.

5. Закланото животно трябва да се придружава до кланицата от декларация от предприятието за хранителни продукти, което е отгледало животното, установяваща самоличността на животното и посочваща ветеринарните продукти и друго лечение, назначено на животното, датите на изпълнение на назначението и периодите на прекъсване.

6. Закланото животно трябва да се придружава до кланицата от декларация, издадена от ветеринаря, с благоприятни резултати от проверката преди настъпване на смъртта, датата, часа и причината за принудителното клане и причината и естеството на всяко лечение, предписано от ветеринаря на животното.

7. Закланото животно трябва да е обявено за годно за човешка консумация след проверката след настъпване на смъртта, извършена в кланицата в съответствие с Регламент (ЕО) № 854/2004, включително и от всички допълнителни изследвания, изисквани в случай на принудително клане.

8. Предприятията за хранителни продукти трябва да следват всички указания, които може да даде официалния ветеринар след проверката след настъпване на смъртта относно употребата на месото.

9. Предприятията за хранителни продукти не могат да пускат на пазара месо от животни, подложени на принудително клане, освен ако месото няма специална здравна маркировка, която не може да бъде объркана нито със здравната маркировка, предвидена в Регламент (ЕО) № 854/2004, нито с идентификационната маркировка, предвидена в приложение II, раздел I към настоящия регламент. Такова месо може да се пусне на пазара само в държавата-членка, където се извършва клането, и в съответствие с националното ѝ законодателство.

2. Месото трябва да достигне температурата, определена в точка 1, и да запази тази температура по време на съхраняването.

3. Месото трябва да достигне температурата, определена в точка 1, преди транспортирането и да запази тази температура по време на транспортирането. Транспортиране, обаче, може да се извърши и с разрешение на компетентния орган, за да се създаде възможност за производството на специфични продукти, при условие че:

4. Месото, предназначено за замразяване, трябва да бъде замразено без неправомерно отлагане, като при необходимост се осигурява стабилизационен период преди замразяването на месото.

5. Откритото месо трябва да се съхранява и транспортира отделно от опакованото месо, освен когато се съхранява и транспортира по различно време или по такъв начин, че опаковъчният материал и начинът на съхраняване и транспортиране не могат да бъдат източник за заразяване на месото.

1. По време на събирането и транспортирането отношението към животните трябва да е внимателно и да не причинява ненужни страдания на животните.

2. Животните, показващи симптоми на заболяване или с произход от ята, за които е известно, че са заразени с агенти, които излагат на риск здравето на хората, могат да бъдат транспортирани до кланицата само с разрешение на компетентния орган.

3. Кафезите за доставяне на животните в кланицата и различните модули, ако се използват такива, трябва да са направени от неръждаем материал, който лесно се почиства и дезинфекцира. Незабавно след изпразването им, а при необходимост, и преди повторно използване, всички съоръжения, използвани за събиране и доставяне на живи животни, трябва да се почистят, измият и дезинфекцират.

1. Кланиците трябва да разполагат с помещение или навес за приема на животните и за проверката преди клане.

2. За да се избегне заразяване на месото, те трябва:

3. Те трябва да разполагат със съоръжения за дезинфекция на устройствата с гореща вода с температура над 82 °C или алтернативна система с равностоен ефект.

4. Устройствата за измиване на ръцете, използвани от персонала, заангажиран в обработката на откритото месо, трябва да имат кранове с конструкция, която не разрешава разпространение на зараза.

5. Те трябва да разполагат със заключващи се хладилни съоръжения за съхраняване на задържаното месо и отделни заключващи се съоръжения за съхраняване на месото, обявено за негодно за човешка консумация.

6. Те трябва да разполагат с отделно място с подходящи съоръжения за почистване, измиване и дезинфекция на:

Тези места и съоръжения не са задължителни за буква б) ако наблизо се намират официално разрешени места и съоръжения.

7. Те трябва да разполагат с надлежно оборудвано заключващо се съоръжение, а при необходимост, и стая, която да се използва единствено от ветеринарната служба.

1. Предприятията за хранителни продукти трябва да гарантират, че предприятията за разфасовка на месо, които обработват месо от домашни птици и лагоморфни:

2. Ако в предприятие за разфасовка на месо се извършват следните операции:

предприятията за хранителни продукти трябва да осигурят отделни помещения за целта.

2. Операторите на кланици трябва да следват указанията на компетентния орган, за да осигурят извършването на проверка преди настъпване на смъртта при подходящи условия.

3. Когато обектите са одобрени за клане на различни животински видове или за обработка на отглеждани в стопанства щраусови и дребен дивеч, трябва да се вземат предпазни мерки, за да не се допусне кръстосано замърсяване като се отделят по време или място операциите, които се извършват при различните видове. Необходимо е да се осигурят отделни помещения за приемане и съхраняване на труповете на щраусови, отглеждани в стопанства и заклани в стопанствата, и за дребния дивеч.

4. Животните, внесени в помещенията на кланицата, трябва да бъдат заклани без неправомерно отлагане.

5. Зашеметяването, оттичането на кръвта, дрането, изкормването и другото почистване се извършват без неправомерно отлагане и по начин, чрез който се избягва замърсяването на месото. И по-специално, трябва да се вземат мерки за предотвратяване на разпиляването на съдържимото в храносмилателния тракт по време на изкормването.

6. Операторите на кланици трябва да следват указанията на компетентния орган, за да гарантират, че проверката след настъпване на смъртта е извършена при подходящи условия, и по-специално, че закланите животни могат да бъдат надлежно проверени.

7. След проверката след настъпване на смъртта:

8. След като са проверени и изкормени закланите животни трябва да бъдат изчистени и охладени до температура, която не надвишава 4 °С, възможно най-бързо, освен ако месото не е нарязано топло.

9. Когато труповете са подложени на замразяване чрез потапяне, е необходимо да се вземе предвид следното:

10. Клането на болни или заподозрени животни и животни, заклани като мярка за изкореняване на заболяване или по контролни програми, не трябва да става в обекта, освен когато е получено разрешение от компетентния орган. В такъв случай клането трябва да се извърши под официален надзор и да се предприемат стъпки за предотвратяване на замърсяване; помещенията трябва да се почистят и дезинфекцират преди да бъдат използвани отново.

1. Обработката на месото трябва да е организирана така че да се предотврати или минимизира замърсяването. За целта предприятията за хранителни продукти гарантират по-специално, че:

2. Но месото може да бъде обезкостено и нарязано преди да достигне температурата, посочена в точка 1, буква б), когато помещението за разфасовка е в същия обект, където са и помещенията на кланицата, при условие че месото е прехвърлено в помещението за разфасовка:

3. Веднага след като е нарязано и, в зависимост от случая, пакетирано, месото трябва да бъде охладено до температура, която не надвишава 4 °C.

4. Преди транспортиране месото трябва да достигне температура, която не надвишава 4 °C, и тя да бъде поддържана по време на транспортирането. С разрешение на компетентния орган обаче черният дроб, използван за производството на foie gras, може да бъде транспортиран при температура, която надвишава 4 °C, при условие че:

5. Месото, получено от домашни птици и лагоморфни, предназначено за замразяване, трябва да бъде замразено без необосновано отлагане.

6. Откритото месо трябва да се съхранява и транспортира отделно от опакованото месо, освен ако е съхранявано и транспортирано по различно време или по такъв начин, че опаковъчният материал и начинът на съхраняване и транспортиране не могат да бъдат източник за замърсяване на месото.

1. Стопанството трябва да премине през редовна ветеринарна проверка.

2. Предприятието за хранителни продукти трябва да уведоми компетентния орган предварително за датата и часа на клането.

3. Обектът трябва да разполага със съоръжения, където животните могат да бъдат събрани за извършването на групова проверка преди настъпване на смъртта.

4. Обектът трябва да разполага с помещения за извършване на клането и по-нататъшната обработка на птиците по хигиеничен начин.

5. Изискванията за хуманно отношение към животните трябва да се съблюдават.

6. Закланите птици трябва да бъдат придружени до кланицата от декларация на предприятието за хранителни продукти, което е отгледало животното, посочваща ветеринарните продукти и друго лечение, назначени на животното, датите на изпълнение на назначението и периодите на прекъсване както и датата и часа на клане.

7. Закланото животно трябва да бъдат придружено до кланицата от сертификат, издаден от официалния ветеринар или от одобрен ветеринар в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 854/2004.

8. Когато става въпрос за птици, отглеждани за производството на foie gras, неизкормените птици трябва да бъдат транспортирани незабавно до кланица или предприятие за разфасовка на месо, а при необходимост, и замразени. Те трябва да се изкормят в срок от 24 часа след клането под надзора на компетентния орган.

9. Получените във фермата на производство птици, чието изкормване е отложено, могат да бъдат задържани до 15 дни при температура, която не надвишава 4 °C. След това те трябва да бъдат изкормени в кланица или предприятие за разфасовка на месо, разположени в същата държава-членка, където се намира и фермата на производство.

1. Разпоредбите на раздел I се прилагат за производството и пускането на пазара на месо от чифтокопитни ловни бозайници (Cervidae и Suidae), отглеждани в стопанства, освен когато компетентният орган ги счита за неподходящи.

2. Разпоредбите на раздел II се прилагат за производството и пускането на пазара на месо от ratites. А разпоредбите на раздел I се прилагат в случаите, за които компетентният орган счита, че са подходящи. Задължително е осигуряването на подходящи съоръжения, съобразени с размерите на животните.

3. Въпреки точки 1 и 2, предприятията за хранителни продукти могат да осъществяват клане на мястото на произход с разрешението на компетентния орган на щраусови, отглеждани в стопанства, и посочените в точка 1 копитни животни, отглеждани в стопанства, когато:

4. Предприятията за хранителни продукти могат също да извършват клане на бизон на място във фермата в съответствие с точка 3 при изключителни обстоятелства.

1. Лицата, които се занимават с лов на дивеч с цел пускане на дивеча на пазара за човешка консумация, трябва да притежават достатъчно знания за патологията на дивеча както и за производството и обработката на дивеча и дивечовото месо след лов, за да направят първоначална проверка на дивеча на място.

2. Достатъчно е, обаче, поне едно лице в ловната дружина да притежава знанията, посочени в точка 1. Позоваванията в настоящия раздел на „обучено лице“ са именно позовавания на това лице.

3. Обучено лице може също да бъде и пазачът на дивеч или мениджърът по дивеча ако той или тя са част от ловната дружина или се намират в непосредствена близост до мястото на лова. Във втория случай ловецът трябва да представи дивеча на пазача на дивеч или мениджъра по дивеча и да ги информира за някакво необичайно поведение, наблюдавано преди убиването на дивеча.

4. Обучението трябва да бъде проведено в съответствие с изискванията на компетентния орган, за да могат ловците да станат обучени лица. То следва да обхване най-малко следните предмети:

5. Компетентният орган следва да насърчава организациите на ловците да организират такова обучение.

1. След убиването на едър дивеч трябва да се извадят стомасите и червата на дивеча възможно най-бързо, а при необходимост, и да се оттече кръвта.

2. Обученото лица трябва да направи преглед на тялото и на всички извадени вътрешности, за да установи има ли характеристики, които показват, че месото може да изложи на риск здравето на хората. Прегледът трябва да се извърши възможно най-бързо след убиването на дивеча.

3. Месо от едър дивеч може да бъде пуснато на пазара само ако тялото се транспортира до обект за обработка на дивеч възможно най-бързо след прегледа, посочен в точка 2. Вътрешностите трябва да придружават тялото както е определено в точка 4, за да могат да бъдат идентифицирани като част от същото животно.

5. Охлаждането трябва да започне в разумен срок след убиването на животното и да достигне температура за цялото месо, която не надвишава 7 °C. Когато климатичните условия позволяват, не е необходимо активно охлаждане.

6. По време на транспортирането до обекта за обработка на дивеч трябва да се избягва натрупването на животните на купчини.

7. Едрият дивеч, доставен в обекта за обработка на дивеч, трябва да се представи на компетентния орган за проверка.

8. Освен това, неодран едър дивеч може да бъде одран и пуснат на пазара, само ако:

9. Правилата, предвидени в раздел I, глава V, се прилагат за разфасовката и обезкостяването на едър дивеч.

1. Обученото лица трябва да направи преглед, за да установи има ли характеристики, които показват, че месото може да изложи на риск здравето на хората. Прегледът трябва да се извърши възможно най-бързо след убиването на дивеча.

2. Ако по време на прегледа са констатирани необичайни характеристики, наблюдавано е необичайно поведение преди животното да бъде убито или има съмнения за замърсяване на околната среда, обученото лице трябва да уведоми компетентния орган.

3. Месо от дребен дивеч може да бъде пуснато на пазара само ако тялото се транспортира до обект за обработка на дивеч възможно най-бързо след прегледа, посочен в точка 1.

4. Охлаждането трябва да започне в разумен срок след убиването на животното и да достигне температура за цялото месо, която не надвишава 4 °C. Когато климатичните условия позволяват, не е необходимо активно охлаждане.

5. Изкормването трябва да се извърши, или да приключи, без неправомерно забавяне след пристигането на дивеча в обекта за обработка на дивеч, освен ако компетентният орган не е разрешил друго.

6. Дребният дивеч, доставен в обекта за обработка на дивеч, трябва да се представи на компетентния орган за проверка.

7. Правилата, предвидени в раздел II, глава V, се прилагат за разфасовката и обезкостяването на дребен дивеч.

1. са изградени така че да се избегне заразяване на месото и продуктите, по-специално чрез:

2. разполагат с помещения за отделно съхраняване на опакованото и откритото месо, освен ако месото не се съхранява по различно време или по такъв начин, че опаковъчният материал и начинът на съхраняване не могат да станат източник за замърсяване на месото;

3. разполагат с помещения с оборудване, което осигурява съответствие с изискванията на глава III;

4. разполагат с устройства за измиване на ръцете с кранове, проектирани по такъв начин, че да не допускат разпространение на заразяване, които се използват само от персонала, ангажиран с обработката на открито месо;

и

5. разполагат със съоръжения за дезинфекция с гореща вода с температура над 82 °C или алтернативна система с равностоен ефект.

1. Суровината, използвана за производство на мляно месо, трябва да отговаря на следните изисквания:

2. За производството на месни полуфабрикати могат да се използват следните суровини:

3. Суровината, използвана за производство на МОМ, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Обработката на месото трябва да е организирана по такъв начин, че да предотврати или минимизира замърсяването на месото. За целта предприятията за хранителни продукти гарантират по-специално, че използваното месо:

2. За производството на мляно месо и месни полуфабрикати се прилагат следните изисквания:

3. Следните изисквания се прилагат за производството и употребата на МОМ, получено чрез техники, които не променят структурата на кокалите, използвани за производството на МОМ, чието съдържание на калций не надвишава чувствително това на мляното месо.

4. Следните изисквания се прилагат за производството и употребата на МОМ, получено чрез техники, които не са упоменати в точка 3.

5. Мляното месо, месните полуфабрикати и МОМ не трябва повторно да се замразяват след размразяване.

1. В допълнение към изискванията на Директива 2000/13/ЕО ( 23 ), предприятията за хранителни продукти трябва да гарантират, че спазват изискването на точка 2 ако и доколкото това се изисква от националните правила на държавата-членка, на чиято територия продуктът се пуска на пазара.

2. Върху опаковките, предназначени за достака на краен потребител, със съдържание на мляно месо от домашни птици, еднокопитни животни или месни полуфабрикати, съдържащи МОМ, трябва да има текст, посочващ, че продуктът трябва да бъде сготвен преди консумация.

1. Предприятията за хранителни продукти трябва да гарантират, че за приготвянето на месни продукти не се използват следните суровини:

2. Всички видове месо, включително мляно месо и месни полуфабрикати, използвано за производството на месни продукти, трябва да отговаря на изискванията за прясно месо. Но мляното месо и месните полуфабрикати, използвани за производството на месни продукти, не е необходимо да отговарят на другите специфични разпоредби на раздел V.

1. Настоящият раздел се прилага за живи двучерупчести мекотели. С изключение на разпоредбите относно пречистването, той се прилага и за живи бодлокожи, живи мантийни и живи морски коремоноги. Разпоредбите относно класификацията на производствените зони, определени в настоящия раздел, глава II, част А, не се прилагат за морски коремоноги, които не се хранят чрез филтриране на водата.

2. Главите от I до VIII се прилагат за животните, които се събират от производствените зони и които компетентният орган е класифицирал в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 854/2004. Глава IX се прилага за пектинидите, събирани извън тези зони.

3. Глави V, VI, VIII и IX, и точка 3 от глава VII, се прилагат за търговията на дребно.

4. Изискванията на настоящия Раздел допълват тези, предвидени с Регламент (ЕО) № 852/2004:

1. Живи двучерупчести мекотели не могат да се пуснат на пазара с цел търговия на дребно по друг начин, освен чрез диспечерски център, където трябва да се постави идентификационен знак в съответствие с изискванията на глава VII.

2. Предприятията за хранителни продукти могат да приемат партиди живи двучерупчести мекотели само ако са спазени изискванията, определени в точките 3—7.

3. Когато предприятието за хранителни продукти премества партида живи двучерупчести мекотели от един обект в друг, до пристигането включително и при пристигането на партидата в диспечерски център или преработвателно предприятие тя трябва да се придружава от регистрационен документ.

4. Регистрационният документ трябва да бъде поне на един от официалните езици на държавата-членка, в която се намира обекта - приемател и да съдържа най-малко информацията, дадено по-долу.

5. Предприятията за хранителни продукти, които изпращат партиди живи двучерупчести мекотели, трябва да попълнят съответните раздели на регистрационния документ така че да могат да се четат без затруднение и да не могат да се променят. Предприятията за хранителни продукти, които получават партиди, трябва да поставят печат с датата върху документа при получаване на партидата или да запишат по друг начин датата на получаване.

6. Предприятията за хранителни продукти трябва да съхраняват екземпляр от регистрационния документ за всяка партида, която е изпратена или получена за срок не по-малко от дванадесет месеца след експедирането или получаването (или за срок с продължителност, определена от компетентния орган).

7. Но когато:

не са необходими регистрационни документи, ако има разрешение от компетентния орган.

1. Събирачите могат да събират реколтата от живи двучерупчести мекотели само от производствени зони с определено местоположение и граници, които са класифицирани от компетентния орган — при необходимост, съвместно с предприятията за хранителни продукти - като зони от класове A, B и C в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 854/2004.

2. Предприятията за хранителни продукти могат да пускат на пазара за пряка човешка консумация живи двучерупчести мекотели, събрани от производствена зона от клас А, само ако отговарят на изискванията на глава V.

3. Предприятията за хранителни продукти могат да пускат на пазара за пряка човешка консумация живи двучерупчести мекотели, събрани от производствена зона от клас В само след третиране в пречиствателен център или след трансфер.

4. Предприятията за хранителни продукти могат да пускат на пазара за пряка човешка консумация живи двучерупчести мекотели, събрани от производствена зона от клас С само след продължителен трансфер в съответствие с част В от настоящата глава.

5. След пречистване или трансфер живите двучерупчести мекотели от производствените зони от класове B или C трябва да отговарят на всички изисквания на глава V. Но живите двучерупчести мекотели от тези зони, които не са преминали през пречистване или трансфер, могат да бъдат изпратени в преработвателно предприятие, където трябва да бъдат третирани за премахване на патогенните микроорганизми (при необходимост, след отстраняване на пясъка, калта или тинята от тях в същото предприятие или в друг обект). Разрешени са следните методи на третиране:

6. Предприятията за хранителни продукти не трябва да развъждат живи двучерупчести мекотели в зони или да ги събират от зони, които не са класифицирани от компетентния орган или са неподходящи по здравословни причини. Предприятията за хранителни продукти трябва да вземат предвид всяка информация, свързана с пригодността на зоните за производство и събиране, включително и информация, получена от собствените им проверки и от компетентния орган. Те трябва да използват тази информация, и по-специално информацията, свързана с екологичните и климатичните условия, за да определят на какво третиране да подложат събраните партиди.

1. Техниките на събиране на реколтата и по-нататъшна обработка не трябва да причиняват допълнително замърсяване или прекомерно увреждане на черупките или тъканите на живите двучерупчести мекотели или да доведат до промени, които значително намаляват тяхната пригодност за третиране чрез пречистване, преработване или трансфериране. Предприятията за хранителни продукти трябва по-специално:

2. Транспортните средства трябва да позволяват адекватно оттичане, да бъдат така оборудвани, че да осигуряват най-добрите възможни условия за оцеляване и да предоставят достатъчна защита срещу заразяване.

1. Предприятията за хранителни продукти могат да използват само тези зони, които са одобрени за трансфер на живи двучерупчести мекотели от компетентния орган. Шамандури, пилони или други неподвижни знаци трябва ясно да определят границите на обекта. Между трансферните зони както и между трансферните зони и производствените зони трябва да се спазва минимално разстояние, за да се сведе до минимум всеки риск за разпространяване на зарази.

2. Условията за трансфер трябва да осигуряват оптимални условия за пречистване. По-специално предприятията за хранителни продукти трябва:

3. Предприятията за хранителни продукти, които управляват трансферни зони, трябва да поддържат постоянна документация относно източника на живи двучерупчести мекотели, периодите на трансфер, използваните трансферни зони и последващото местоназначение на партидата след трансфера за проверка от страна на компетентния орган.

1. Местоположението на помещенията на сушата трябва да е такова, че те да не са изложени на наводняване от обикновения върхов прилив или от отток от околните зони.

2. Резервоарите и контейнерите за съхраняване на вода трябва да отговарят на следните изисквания:

3. В допълнение, пречиствателните басейни в пречиствателните центрове трябва да са подходящи за обема и вида на продуктите, които ще се пречистват.

1. Преди да започне процесът на пречистване живите двучерупчести мекотели трябва да се промият с чиста вода, за да се отстранят от тях калта и натрупаните наносни остатъци.

2. Действието на пречиствателната система трябва да позволява живите двучерупчести мекотели бързо да възстановят и да продължат филтърното си хранене, да се отстрани от тях замърсяването, причинено от канализационните системи, и да могат да останат живи в подходящо състояние след пречистването за обвиване, съхраняване и транспортиране преди да бъдат пуснати на пазара.

3. Количеството живи двучерупчести мекотели, подлежащи на пречистване, не трябва да надвишава капацитета на пречиствателния център. Живите двучерупчести мекотели трябва да се подложат на непрекъснато пречистване за период, който е достатъчен, за да се постигне съответствие със здравните стандарти в глава V и микробиологичните критерии, приети в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004.

4. Когато в пречиствателния басейн се намират няколко партиди живи двучерупчести мекотели, те трябва да са от един и същ вид и продължителността на пречистването трябва да се определя от времето, необходимо за партидата, която се нуждае от най-дълъг период на пречистване.

5. Контейнерите, използвани за задържане на живите двучерупчести мекотели в пречиствателните системи, трябва да са конструирани така че да позволяват през тях да преминава чиста морска вода. Дълбочината на слоя живи двучерупчести мекотели не трябва да затруднява отварянето на черупките по време на пречистването.

6. Не могат да се поставят ракообразни, риби и други морски видове в пречиствателни басейни, в които се извършва пречистване на живи двучерупчести мекотели.

7. Върху всеки пакет, съдържащ пречистени живи двучерупчести мекотели, който е изпратен в диспечерския център трябва да е поставен етикет, удостоверяващ, че мекотелите са пречистени.

1. Обработването на живи двучерупчести мекотели, по-специално кондиционирането, калибрирането, обвиването и пакетирането, не трябва да причиняват замърсяване на продукта или да нарушават годността на мекотелите да бъдат консумирани.

2. Преди експедирането черупките на живите двучерупчести мекотели трябва да се измият основно с чиста вода.

3. Живите двучерупчести мекотели трябва да са с произход от:

4. Изискванията, предвидени в точки 1 и 2 се прилагат също и за диспечерските центрове, разположени на кораби. Мекотелите, обработвани в тези центрове трябва да са с произход от производствена зона от клас А или от трансферна зона.

1. Те трябва да притежават органолептични харакеристики, отнасящи се до това да бъдат пресни, жизнени, включително да нямат никакво замърсяване по черупките, да реагират адекватно на удар и да имат нормални количества интравалвуларна течност.

2. Количеството на общите морски токсини, които съдържат, не трябва да надвишава следните стойности:

1. Стридите трябва да са обвити или пакетирани с вдлъбнатата черупка надолу.

2. Всички опаковки с живи двучерупчести мекотели, които напускат диспечерските центрове или са предназначени за друг диспечерски център, трябва да се затворят. Опаковките с живи двучерупчести мекотели, предназначени за директна продажба на дребно, трябва да останат затворени до представянето им за продажба на крайния потребител.

1. Етикетът, включително и идентификационната маркировка, трябва да са водонепромокаеми.

2. Освен общите изисквания за идентификационната маркировка, които се съдържат в приложение II, раздел I, на етикета трябва да бъде представена следната информация:

Като изключение от Директива 2000/13/ЕО, датата на минималната годност може да се замени с текста „тези животни трябва да се продават живи“.

3. Търговецът на дребно трябва да запази етикета прикрепен към опаковката с живи двучерупчести мекотели, които не са в опаковки, оразмерени за консумация от едно лице, за срок от 60 дни след разделяне на съдържанието.

1. Предприятията за хранителни продукти, които се занимават със съхраняване и транспортиране на живи двучерупчести мекотели, трябва да гарантират, че те се съхраняват при температура, която не намалява безопасността на храните или годността на продукта.

2. Живите двучерупчести мекотели не трябва повторно да се потапят във вода или да се пръскат с вода след като са опаковани с цел търговия на дребно и са напуснали диспечерския център.

1. Пектинидите и морските коремоноги, които не се хранят чрез филтриране на водата, не могат да се пускат на пазара, ако не са събрани и обработени в съответствие с изискванията на глава II, част Б и ако не отговарят на стандартите, определени в глава V, потвърдени чрез системата за собствени проверки.

2. Освен това, когато данните от официалните програми за мониторинг дават възможност на компетентния орган да изготви класификация на местата за риболов — в зависимост от случая съвместно с предприятията за хранителни продукти, — разпоредбите на глава II, част А се прилагат по аналогия и за пектинидите.

3. Пектинидите и морските коремоноги, които не се хранят чрез филтриране на водата, не могат да се пускат на пазара за консумация от човека по друг начин освен чрез рибен търг, диспечерски център или преработвателен обект. Когато се занимават с обработката на пектиниди и/или такива морски коремоноги, предприятията за хранителни продукти, които ръководят такива обекти, трябва да уведомят компетентния орган и, по отношение на диспечерските центрове, да отговарят на съответните изисквания на глави III и IV.

4. Предприятията за хранителни продукти, които се занимават с обработване на пектиниди и на морски коремоноги, които не се хранят чрез филтриране на водата, трябва да спазват:

1. Настоящият раздел не се прилага за двучерупчести мекотели, бодлокожи, мантийни и морски коремоноги, ако те са все още живи, когато се пускат на пазара. С изключение на глави I и II, той се прилага за тези животни, когато не се пускат на пазара живи, и в такъв случай трябва да са били получени в съответствие с изискванията на раздел VII.

Той се прилага за размразените непреработени рибни продукти и пресните рибни продукти, към които са добавени добавки в храните при спазване на съответното законодателство на Съюза.

2. Глава III, части A, В и Г, глава IV, част А и глава V се прилагат за търговията на дребно.

3. Изискванията на настоящия раздел допълват изискванията, предвидени с Регламент (ЕО) № 852/2004:

▼M6

Чрез дерогация от буква а), точка 7 от част А от приложение I към Регламент (ЕО) № 852/2004 изискването може да не се отнася за оператори, занимаващи се с дребномащабен крайбрежен риболов по смисъла на член 26, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 ( 24 ) на Съвета, и които провеждат дейностите си само за кратки периоди от по-малко от 24 часа.

4. За рибните продукти:

1. корабите, които се използват за събиране на морски продукти от естествената им среда или за обработката и преработката им след събиране, отговарят на изискванията за конструкцията и оборудването, предвидени в част I;

и

2. операциите, извършвани на борда на кораба, съответстват на правилата, предвидени в част II;

1. Корабите трябва да са така проектирани и конструирани, че да не причиняват замърсяване на продуктите с мръсна трюмна вода, отпадъчни води, дим, гориво, петрол, смазка или други неприемливи вещества.

2. Повърхностите, с които влизат в контакт рибните продукти, трябва да са направени от подходящ, устойчив на корозия материал, който е гладък и лесно се почиства. Повърхностните покрития трябва да са гладки и да не са токсични.

3. Оборудването и материалът, използвани при обработка на рибни продукти, трябва да са направени от устойчив на корозия материал, който е гладък и лесно се дезинфекцира.

4. Когато корабите имат канал за черпене на водата, използвана за рибните продукти, той трябва да е така разположен, че да се избегне замърсяването на доставяната вода.

1. Корабите, проектирани и конструирани за запазване на рибните продукти за повече от 24 часа, трябва да са съоръжени с трюм, резервоари или контейнери за съхраняване на рибни продукти при температурата, предвидена в глава VII.

2. Трюмовете трябва да са отделени от машинното отделение и от помещенията за екипажа чрез прегради, които са достатъчни за са предотвратят всякакво замърсяване на съхраняваните рибни продукти. Трюмовете и контейнерите, използвани за съхраняване на рибни продукти трябва да осигурят запазването на продуктите при удовлетворяващи хигиенни условия, а когато е необходимо, да осигурят да няма контакт между разтопилата се вода и продуктите.

3. На корабите, оборудвани за охлаждане на рибни продукти в изстудена чиста морска вода, резервоарите трябва да имат устройства за постигане на една и съща температура в целия резервоар. Тези устройства трябва да постигнат норма на охлаждане, която осигурява за сместа от риба и чиста морска вода температура, която не превишава 3 °C шест часа след натоварването и 0 °C след 16 часа и да позволяват наблюдение, а когато е необходимо, и записване на температурите.

1. да имат съоръжения за замразяване с капацитет, който осигурява бързо понижаване на температурата до базисната температура, която не надвишава –18 °C;

2. да имат съоръжения за замразяване с капацитет, който поддържа рибните продукти в трюмните хранилища при температура, която не надвишава –18 °C. Трюмните хранилища трябва да са съоръжени със самопишещ уред за измерване на температурата, монтиран на такова място, че да се улеснява отчитането на показанията. Температурният датчик на отчитащото устройство трябва да е поставен в тази част на трюма, където температурата е най-висока.

и

3. да отговарят на изискванията за корабите, които са проектирани и съоръжени за запазване на рибни продукти за повече от 24 часа, предвидени в част Б, точка 2.

1. Корабите-фабрики трябва да имат най-малко:

2. Не е необходимо да отговарят на изискванията на точка 1 корабите-фабрики, на борда на които се варят, охлаждат и обвиват ракообразни и мекотели, ако на борда на такива кораби не се извършва никаква друга форма на обработване и преработване на рибни продукти.

3. Корабите-фабрики, на борда на които се извършва замразяване на рибните продукти, трябва да имат съоръжения, които да отговарят на изискванията за корабите-хладилници, предвидени в Част В, точки 1 и 2.

1. Частите на корабите и контейнерите, отделени за съхраняване на рибните продукти, трябва да се поддържат чисти при експлоатация и в изправност. По-специално те не трябва да са замърсени с гориво или мръсна трюмна вода.

2. Възможно най-бързо след приемането им на борда рибните продукти трябва да бъдат защитени от замърсяване и от въздействието на слънчевите лъчи и други топлинни източници. ►M6  ————— ◄

3. Рибните продукти трябва да бъдат обработвани и съхранявани така че да не се допусне натъртване. Персоналът по обработката може да използва пръти със заострен край за преместването на големите риби или рибите, които биха могли да ги наранят, при условие че не се уврежда месото на продуктите.

4. Рибните продукти, които не се запазват живи, трябва да бъдат охладени възможно най-бързо след натоварването им. Когато не е възможно да бъдат охладени, рибните продукти трябва да се свалят на сушата възможно най-бързо.

6. Когато отстраняването на главите и изкормването на рибата става на кораба, това трябва да стане по хигиеничен начин възможно най-бързо след като рибата е уловена и продуктите трябва незабавно и внимателно да се измият. В такъв случай вътрешностите и частите, които биха застрашили здравето на хората, трябва да се отстранят възможно най-бързо и да се съхраняват отделно от продуктите, предназначени за консумация от човека. Черният дроб и хайверът, предназначени за човешка консумация, се съхраняват покрити с лед при температура, близка до тази на топене на леда, или се замразяват.

7. Когато се прави замразяване в солена вода на цели риби, предназначени за консервиране, температурата на продукта трябва да достигне най-много –9 °C. солената вода не трябва да бъде източник за замърсяване на рибата.

1. Предприятията за хранителни продукти, които отговарят за разтоварването и свалянето на брега на рибните продукти, трябва да:

2. Предприятията за хранителни продукти, които отговарят за стоковите пазари и пазарите на едро или за техни части, където са изложени за продажба рибни продукти, трябва да осигурят съответствие със следните изисквания.

3. Когато не е възможно охлаждането да се извърши на кораба, пресните рибни продукти, без тези които се съхраняват живи, трябва да бъдат охладени възможно най-бързо след свалянето им на сушата и съхранявани при температура, близка до температурата на топене на леда.

4. Предприятията за хранителни продукти трябва да сътрудничат на компетентните органи в тази област за да им дадат възможност да извършват официалните проверки в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 854/2004, по-специално относно процедурите за уведомление за свалянето на брега на рибни продукти, които компетентният орган на държавата-членка, под чийто флаг пътува корабът, или компетентният орган на държавата-членка, в която рибните продукти са свалени на брега, могат да счетат за необходими.

1. Когато охладени, неопаковани продукти не са разпределени, експедирани, обработени или преработени незабавно след като са стигнали до обект на сушата, те трябва да се съхраняват, покрити с лед в подходящи помещения. Подмяната на леда трябва да става толкова често, колкото е необходимо. Пакетираните пресни рибни продукти трябва да се охладят до температура, близка до температурата на топене на леда.

2. Такива операции като отстраняване на главите и изкормване трябва да се извършват по хигиеничен начин. Когато изкормването е възможно от техническа и търговска гледна точка, то трябва да се направи възможно най-бързо след като продуктите са уловени или свалени на сушата. Продуктите трябва да се измият внимателно веднага след тези операции.

3. Операциите като изрязване на филето и нарязване трябва да се извършват така че да не се допусне филетата и резените да бъдат замърсени или развалени. Филетата и резените не трябва да престояват на работната маса извън времето, необходимо за обработката им. Филетата и резените трябва да се обвият, а при необходимост, и опаковат и трябва да се охладят възможно най-бързо след обработването им.

4. Контейнерите, използвани за експедиране или съхраняване на непакетирани обработени рибни продукти, съхранявани в лед, трябва да са с конструкция, която не позволява контакт между разтопилия се лед и продуктите.

5. Целите и изкормени пресни рибни продукти могат да се транспортират и съхраняват в охладена вода на борда на кораба. Транспортирането им в охладена вода може да продължи и след свалянето им на брега, както и при транспортиране от водните обекти, до пристигането им в първия обект на сушата, в който се извършва дейност, различна от транспортиране и сортиране.

1. Използваните суровини трябва да отговарят на следните изисквания:

2. Производственият процес трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Следните рибни продукти трябва да бъдат замразени при температура, която е по-ниска от –20 °C във всички части на продукта най-малко за 24 часа; този вид третиране се прилага за суровия продукт и за готовия продукт:

2. Предприятията за хранителни продукти не трябва да провеждат третирането, което се изисква по точка 1 ако:

3. При пускане на пазара на рибните продукти, посочени в точка 1, те трябва да се придружават от документ, издаден от производителя и указващ през каква преработка са минали продуктите, освен когато рибните продукти се доставят директно на крайния потребител.

1. Варенето трябва да бъде последвано от бързо охлаждане. Ако не се използва друг начин за консервиране, охлаждането трябва да продължи до достигането на температура, близка до температурата на топене на леда.

2. Отстраняването на черупките и външните обвивки трябва да се извърши по хигиеничен начин, за да се избегне замърсяването на продукта. Когато тези операции се извършват ръчно, работниците трябва да обърнат специално внимание на измиването на ръцете си.

3. След отстраняването на черупките и външните обвивки сварените продукти трябва незабавно да бъдат замразени или да бъдат охладени възможно най-бързо до температурата, предвидена в глава VII.

1. Суровините, използвани за приготвянето на рибно масло за консумация от човека, трябва да:

Чрез дерогация от точка 1, буква г), предприятието за хранителни продукти може да не охлади рибните продукти, ако всичките рибни продукти са използвани директно за приготвянето на рибно масло за консумация от човека и суровината е преработена в рамките на 36 часа след натоварването, при условие че са спазени изискванията за пресни продукти и стойностите на общия летлив основен азот (TVB-N) при непреработените рибни продукти не надвишават границите, посочени в раздел II, глава I, точка 1 от приложение II към Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията ( 25 ).

2. С производствения процес за рибно масло трябва да се гарантира, че всички суровини, предназначени за производството на сурово рибно масло, са обект на обработка, включително, където е приложимо, са следвани стъпките загряване, пресоване, отделяне, центрофугиране, преработване, рафиниране и пречистване преди да бъде пуснато на пазара за крайния потребител.

3. При условие че суровините и производственият процес отговарят на изискванията, приложими за рибно масло, предназначено за консумация от човека, дадено предприятие за хранителни продукти може да произвежда и съхранява в един и също обект както рибно масло за консумация от човека, така и рибно масло и рибно брашно, които не са предназначени за консумация от човека.

4. Докато бъде създадено специално законодателство на Общността, предприятията за хранителни продукти трябва да осигурят съответствие с националните правила за рибно масло, пуснато на пазара за крайния потребител.

1. Рибни продукти, произведени от отровна риба от следните семейства, не трябва се пускат на пазара: Tetraodontidae, Molidae, Diodontidae и Canthigasteridae.

Пресни, приготвени, замразени и преработени рибни продукти, принадлежащи към семейството Gempylidae, по-специално Ruvettus pretiosus и Lepidocybium flavobrunneum, могат да бъдат пускани на пазара само в опакован/пакетиран вид и трябва да бъдат подходящо етикетирани, за да предоставят на потребителя информация за методите на приготвяне/варене и за свързаните рискове от наличие на вещества, които имат неблагоприятно въздействие върху стомашно-чревния тракт.

Научното наименование на рибните продукти трябва да придружава обикновеното име върху етикета.

2. Рибните продукти, съдържащи биотоксини като например ciguatoxin или мускулно-паралитични токсини, не трябва да се пускат на пазара. Но могат да се пускат на пазара рибни продукти, получени от двучерупчести мекотели, бодлокожи, мантийни и морски коремоноги ако са произведени в съответствие с изискванията на раздел VII и отговарят на стандартите, предвидени в глава V, точка 2 на упоменатия раздел.

1. Съдовете, в които пресните рибни продукти се държат покрити с лед, трябва да са водоустойчиви и да не позволяват контакт между разтопения лед и продуктите.

2. Замразените блокове, приготвени на борда на кораб, трябва да бъдат надлежно обвити преди да бъдат свалени на брега.

3. Когато обвиването на рибните продукти става на борда на кораб, предприятията за хранителни продукти трябва да гарантират, че обвивния материал:

1. Пресните рибни продукти, размразените непреработени рибни продукти, и сварените и охладени продукти от ракообразни и мекотели трябва да се съхраняват при температура, близка до температурата на топене на леда.

2. Замразените рибни продукти трябва да се съхраняват при температура, която не надвишава – 18 °C във всички части на продукта; целите риби обаче, първоначално замразени в солена вода, предназначени за производство на консервирани храни, може да се съхраняват при температура, която не надвишава – 9 °C.

3. Рибните продукти, съхранявани живи, трябва да се съхраняват при температура и по начин, които нямат неблагоприятно въздействие върху безопасността на храните или тяхната годност.

1. По време на транспортирането рибните продукти трябва да се съхраняват при необходимата температура, като по-специално:

▼M9

▼B

2. За предприятията за хранителни продукти не е задължително да спазват изискванията на точка 1, буква б), когато замразени рибни продукти се транспортират от хладилник до одобрен обект, за да бъдат разтопени след пристигането с цел обработка и/или преработка ако пътуването е кратко и има разрешение от компетентния орган.

3. Когато рибните продукти се съхраняват покрити с лед, разтопеният лед не трябва да остава в контакт с продуктите.

4. Рибните продукти, които ще се пускат на пазара живи, трябва да се транспортират по начин, който няма неблагоприятно въздействие върху безопасността на храните или тяхната годност да бъдат консумирани.

1. „Коластра“ означава течност, добита от секреция на млечната жлеза на млекодобивни животни от три до пет дена след раждане, която е богата на антитела и материали, и предхожда производството на сурово мляко.

2. „Продукти на база на коластра“ са преработени продукти, които са резултат от преработката на коластра или от по-нататъшна преработка на такива преработени продукти.

1. Суровото мляко и коластрата трябва да са добити от животни:

3. Сурово мляко от животни, които не отговарят на изискванията на точка 2 може да бъде използвано с разрешението на компетентния орган:

4. Сурово мляко и коластра от животно, което не отговаря на подходящите изисквания на точки 1—3, и по-специално, животно показващо индивидуално положителна реакция към профилактичните тестове по отношение на туберкулоза или бруцелоза, както е определено в Директива 64/432/ЕИО и Директива 91/68/ЕИО, не трябва да бъдат използвани за консумация от човека.

5. Изолацията на животни които са заразени, или с подозрение че са заразени, с някоя от болестите по точка 1 или 2 трябва да бъде ефективна, за да се избегне неблагоприятното влияние върху млякото и коластрата на други животни.

1. Съоръженията за доене и помещенията където се съхраняват мляко и коластра, обработват и охлаждат трябва да бъдат разположени и конструирани така че да се ограничи рискът от замърсяване на млякото и коластрата.

2. Помещенията за съхраняване на млякото и коластрата трябва да са защитени срещу вредители, да са отделени по подходящ начин от помещенията в които са настанени животните, и където е необходимо да отговарят на изискванията определени в част Б, да притежават и подходящи хладилни съоръжения.

3. Повърхности на оборудване, които са предназначени да влязат в контакт с мляко и коластра (съдове, прибори, контейнери, резервоари и т.н. предназначени за доене, събиране или транспортиране) трябва да могат лесно да бъдат почиствани и, където е необходимо, дезинфекцирани и поддържани в добро състояние. Това налага използването на гладки, лесни за измиване и нетоксични материали.

4. След употреба, такива повърхности трябва да бъдат почиствани и, където е необходимо дезинфекцирани. След всяко пътуване или след всяка поредица от пътувания, когато периодът от време между разтоварването и следващото натоварване е много малък, но във всички случаи най-малко един път дневно, контейнерите и резервоарите, използвани за транспортиране на мляко и коластра, трябва да бъдат почиствани и дезинфекцирани по подходящ начин преди да бъдат отново използвани.

1. Доенето трябва да се извършва по хигиениче начин, като се осигурява по-специално:

2. Веднага след доене, млякото и коластрата трябва да се съхранят в чисто помещение, предназначено за тази цел и оборудвано по начин, който да избегне замърсяване.

3. По време на транспортиране трябва да се поддържа студена верига и, при пристигане до предприятието на местоназначение, температурата на млякото и коластрата не трябва да бъде по-висока от 10 °C.

4. Не е нужно търговските оператори с храни да са в съответствие с изискванията за температура, определени в точки 2 и 3, ако млякото отговаря на критериите, предвидени в част III и или:

1. Лицата извършващи доене и/или обработка на сурово мляко и коластра трябва да носят подходящи чисти дрехи.

2. Лицата извършващи доене трябва да подържат висока степен на лична хигиена. Близо до мястото на доене трябва да има подходящи съоръжения, за да позволят на лицата, заети с доенето и обработката на сурово мляко, да измиват ръцете си.

2. Представителен брой проби от сурово мляко и коластра, събрани от млечни стопанства, взети произволно (на случаен принцип), трябва да бъдат проверени за съответствие с точки 3 и 4 в случай на сурово мляко и със съществуващите национални критерии съгласно точка 1, буква б) в случай на коластра. Проверките могат да бъдат извършвани от или от името на:

4. Без да се нарушава Директива 96/23/ЕО, търговските оператори с храни трябва да въведат процедури, които да гарантират, че суровото мляко не се предлага на пазара ако или:

5. Когато суровото мляко не е в съответствие с точка 3 или 4, търговският оператор с храни трябва да информира компетентния орган и да предприеме мерки за да коригира ситуацията.

1. Търговските оператори с храни трябва да осигурят, че при приемане в преработвателно предприятие,

и се държи при тази температура, докато се преработи.

2. Обаче търговските оператори с храни могат да държат млякото и коластрата при по-висока температура ако:

1. Когато сурово мляко, коластра, млечни продукти и продукти на основата на коластра, преминават топлинна обработка, търговските оператори с храни трябва да осигурят, че това задоволява изискванията, определени в глава XI от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004. По-специално, те осигуряват, когато се използват следните процеси, че те отговарят на споменатите спецификации:

2. Когато отчитайки дали да подложи суровото мляко и коластрата на топлинна преработка, търговските оператори с храни трябва:

1. Предприятията за хранителни продукти, произвеждащи млечни продукти, трябва да въведат процедури, за да гарантират, че непосредствено преди да бъде топлинно обработено и след като е преминал периодът на приемане, посочен в процедурите, базирани на НАССР:

2. Когато млякото не отговоря на критериите, определени в параграф 1, търговският оператор с храни трябва да информира компетентния орган и да предприеме мерки, за да коригира ситуацията.

1. В допълнение към изискванията на Директива 2000/13/ЕО, с изключение на случаите, предвидени в член 13, параграфи 4 и 5 от посочената директива, етикетирането ясно трябва да показва:

2. Изискванията на параграф 1 се прилагат за продукти предназначени за продажба на дребно. Терминът „етикетиране“ включва всяко опаковане, документ, забележка, етикет, пръстен или халка, придружаващи или отнасящи се до такива продукти.

1. вместо да посочва номера на разрешителното на предприятието, идентификационната маркировка може да съдържа справка, където върху обвивката или опаковката се посочва разрешителното на предприятието;

2. в случай на повторно използвани бутилки, идентификационната маркировка може да съдържа само инициалите на страната изпращач и номера на разрешителното на предприятието.

1. В помещенията на производителя, и до продажбата им на потребителя, яйцата трябва да бъдат съхранявани чисти, да нямат неприсъщ за тях мирис, да бъдат ефективно защитени срещу удар и да не попадат под пряка слънчева светлина.

2. Яйцата трябва да бъдат съхранявани и транспортирани до продажбата им на крайния потребител при температура, за предпочитане постоянна, която е най-подходяща за осигуряване на оптимално запазване на хигиенните им свойства, освен ако компетентният орган не наложи национални изисквания за температурата в съоръженията за съхраняване на яйца и в превозните средства, в които се транспортират яйца между такива съоръжения.

3. Яйцата трябва да бъдат доставени на потребителя най-много за 21 дни след като са снесени.

1. измиване, подсушаване и дезинфекция на мръсните яйца, които ще се пренасят;

2. разчупване на яйцата, събиране на съдържанието им и отстраняване на черупките и ципите;

и

3. операции, които не са посочени в точки 1 и 2.

1. Черупките на яйцата, които се използват за производството на яйчени продукти, трябва да са напълно развити и да не са пробити. Пукнатите яйца могат да се използват за производството на течни яйца или на яйчени продукти, ако производственото предприятие или опаковъчният център ги доставят директно на предприятие, одобрено за производството на течни яйца, където яйцата трябва да бъдат счупени възможно най-бързо.

2. Яйцето в течна форма, получено в обект, одобрен за целта, може да бъде използвано като суровина. Яйцето в течна форма трябва да е получено в съответствие с изискванията на точки 1, 2, 3, 4 и 7 на част III.

1. Яйцата не трябва да се разчупват, ако не са чисти и сухи.

2. Яйцата трябва да се разчупват по начин, който свежда до минимум замърсяването им, по-специално чрез осигуряване на необходимото отделяне от другите операции. Пукнатите яйца трябва да се използват възможно най-бързо.

3. Яйцата, които не са от кокошки, пуйки или токачки, трябва да се обработват и преработват отделно. Цялото оборудване трябва да се почисти и дезинфекцира преди да започне отново преработването яйца от кокошки, пуйки или токачки.

4. Съдържанието на яйцето не може да бъде извадено чрез центрофугиране или смачкване и центрофугирането не може да се използва за събиране на остатъците от белтък по черупките, за да бъдат използвани за човешка консумация.

5. След счупване всяка частица на течното яйце трябва да се подложи на преработка, колкото е възможно по-скоро, за елиминиране на микробиологични опасности или тяхното редуциране до приемливо ниво. Партида, която не е била достатъчно преработена, може незабавно да премине преработка в същото предприятие, ако тази преработка я прави годна за консумация от човека. Когато за партидата е установено, че е негодна за консумация от човека, тя трябва да бъде денитурирана, за да се гарантира, че няма да се използва за консумация от човека.

6. Не се изисква преработване на белтъка, предназначен за производството на сух или кристален албумин, който в последствие ще мине през топлинна обработка.

7. Когато преработката не се извършва веднага след разчупване на черупката, яйцето в течна форма трябва да се съхранява или замразено или при температура до 4 °C. Периодът на съхраняване при 4 °C преди преработката не трябва да е повече от 48 часа. Тези изисквания не се прилагат за продукти, които следва да бъдат обеззахарени, ако процесът на обеззахаряване се извърши възможно най-бързо.

8. Продуктите, които не са стабилизирани, за да могат да бъдат съхранявани при стайна температура, трябва да бъдат охладени най-много до 4 °C. продуктите за замразяване трябва да бъдат замразени веднага след като бъдат преработени.

1. Концентрацията на 3-OH-бутанова киселина не трябва да надвишава 10 мг/кг в сухото вещество на немодифицирания яйчен продукт.

2. Съдържанието на млечна киселина в сухото вещество, използвано за производството на яйчени продукти, не трябва да надвишава 1 г/кг сухо вещество. Но за ферментиралите продукти, тази стойност трябва да е стойността отчетена преди процеса на ферментация.

3. Количеството останали парченца от яйчени черупки, яйчени ципи и други частици в преработения яйчен продукт, не може да надвишава 100 мг/кг яйчен продукт.

1. В допълнение на общите изисквания за идентификационната маркировка, предвидени в приложение II, раздел I, пратките с яйчени продукти, които не са предназначени за търговия на дребно, а за съставка при производството на друг продукт, трябва да имат етикет, на който е показана температурата, при която трябва да се съхраняват яйцата, и гарантираният срок на съхранение.

2. В случай на рохки яйца етикетът, посочен в точка 1, трябва също да носи думите: „непастьоризирани рохки яйца — да се третират в мястото по предназначение“ и да посочват датата и часа на счупване.

1. Жабите и охлювите трябва да бъдат убити в обект, чиято конструкция, вътрешно разпределение и оборудване са съобразени с тази цел.

2. Обект, в който се обработват жабешки бутчета, трябва да има помещение, запазено за съхраняване и измиване на живите жаби, и помещение за клане и оттичане на кръвта. Това помещение трябва физически да е отделено от помещението за подготовка на продукта.

3. Жаби и охлюви, които умират по друг начин, и не са убити в обекта, не трябва да се подготвят за човешка консумация.

4. Жабите и охлювите трябва да бъдат подложени на органолептичен преглед, извършван чрез вземане на проби. Ако такъв преглед покаже, че носят риск, те не трябва да бъдат използвани за човешка консумация.

5. Веднага след подготовката жабешките бутчета трябва да се измият внимателно на течаща питейна вода и незабавно да се охладят до температура, близка до тази на топенето на леда, да се замразят или преработят.

6. След умъртвяването на охлювите трябва да се отстрани хепато-панкреаса, ако носи риск, и да не се използва за човешка консумация.

1. Центровете за събиране на суровини и транспортирането им до преработвателни предприятия трябва да бъдат оборудвани със съоръжения за съхраняване на суровините при температура до 7 °C.

2. Всяко преработвателно предприятие трябва да има:

3. Изискваните по точки 1 и 2, буква а) хладилни съоръжения не са необходими, ако договорите за доставката на суровини гарантират, че суровините никога не се съхраняват или транспортират без активно замразяване по друг начин, освен предвидения в глава II, точка 1, буква г).

1. Суровините трябва:

2. В процеса на стопяване на суровините е забранено използването на разтворители.

3. Когато мазнината за рафиниране отговаря на стандартите, предвидени по точка 4, стопената животинска мазнина, произведена в съответствие с точки 1 и 2, може да бъде рафинирана в същия обект или в друг обект с оглед на подобряването на физико-химичното ѝ качество.

4. Стопената животинска мазнина, в зависимост от типа, трябва да отговаря на следните стандарти:

5. Пръжките, предназначени за човешка консумация, трябва да се съхраняват в съответствие със следните изисквания за температурата.

1. Животински черва, мехури и стомаси могат да бъдат пуснати на пазара само ако:

2. Обработените стомаси, мехури и черва, които не могат да се съхраняват при температурата на околната среда, трябва да се съхраняват охладени като се използват съоръженията, предназначени за целта до експедирането им. По-специално, продуктите, които не са осолени или изсушени, трябва да се съхраняват при температура до 3 °C.

1. Предприятията за хранителни продукти, които се занимават с производството на желатин, трябва да осигурят съответствието му с изискванията на настоящия раздел.

2. По смисъла на настоящия раздел „дъбене“ е втвърдяването на одрани кожи като се използват растителни дъбилни вещества, хромиеви соли или други вещества като например алуминиеви соли, железни соли, силициеви соли, алдехиди и хинони или други синтетични втвърдители.

1. За производството на желатин, предназначен за използване в храни, могат да се използват следните суровини:

▼M9

▼B

2. Забранено е използването на дебели и други кожи ако са били подложени на дъбене, независимо дали процесът е приключил.

3. Суровините, изброени в точка 1, букви а)—д), трябва да са получени от животни, които са заклани в кланица и чиито трупове са обявени за годни за човешка консумация след проверката преди настъпване на смъртта и след настъпване на смъртта или, когато става въпрос за дебели и други кожи от дивеч, обявен за годен за човешка консумация.

4. Суровините трябва да са получени от обекти, регистрирани или одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 852/2004 или в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

5. Събирателните центрове и работилниците за щавене на кожи също могат да доставят суровина за производството на желатин, предназначен за човешка консумация, ако имат специално разрешение от компетентния орган и отговарят на следните изисквания.

1. Суровините трябва да се придружават от документ, указващ обекта на произход и съдържащ информацията, дадена в Притурката към настоящото приложение, по време на транспортирането им, при доставката им в събирателния център или работилницата за щавене на кожи и при доставката им до обекта за преработка на желатин, вместо идентификационния знак, предвиден в приложение II, раздел I.

2. Суровините трябва да се транспортират и съхраняват охладени или замразени освен ако не бъдат преработени до 24 часа от заминаването им. Но обезмаслени и изсушени кокали или костен колаген, осолени, изсушени и избелени с вар дебели кожи и дебели и други кожи, третирани с основа или киселина могат да бъдат транспортирани и съхранявани при температурата на околната среда.

1. Процесът на производство на желатин трябва да гарантира, че:

2. Един оператор в сектора на храните може да произвежда и съхранява едновременно желатин, предназначен за консумация от човека и желатин, който не е предназначен за консумация от човека в същия обект, като се има предвид, че суровините и производственият процес съблюдават изискванията, които се отнасят за желатин, предназначен за консумация от човека.

1. Предприятията за хранителни продукти, които се занимават с производството на колаген, трябва да осигурят съответствието му с изискванията на настоящия раздел.

2. По смисъла на настоящия раздел „дъбене“ е втвърдяването на одрани кожи като се използват растителни дъбилни вещества, хромиеви соли или други вещества като например алуминиеви соли, железни соли, силициеви соли, алдехиди и хинони или други синтетични втвърдители.

1. За производството на колаген, предназначен за използване в храни, могат да се използват следните суровини:

2. Забранено е използването на дебели и други кожи ако са били подложени на дъбене, независимо дали процесът е приключил.

3. Суровините, изброени в точка 1, а)—г), трябва да са получени от животни, които са заклани в кланица и чиито трупове са обявени за годни за човешка консумация след проверката преди настъпване на смъртта и след настъпване на смъртта или, когато става въпрос за дебели и други кожи от дивеч, обявен за годен за човешка консумация.

4. Суровините трябва да са получени от обекти, регистрирани или одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 852/2004 или в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

5. Събирателните центрове и работилниците за щавене на кожи също могат да доставят суровина за производството на колаген, предназначен за човешка консумация, ако имат специално разрешение от компетентния орган и отговарят на следните изисквания.

1. Суровините трябва да се придружават от документ, указващ обекта на произход и съдържащ информацията, дадена в допълнението към настоящото приложение, по време на транспортирането им, при доставката им в събирателния център или работилницата за щавене на кожи и при доставката им до обекта за преработка на колаген, вместо идентификационния знак, предвиден в приложение II, раздел I.

2. Суровините трябва да се транспортират и съхраняват охладени или замразени освен ако не бъдат преработени до 24 часа от заминаването им. Но обезмаслени и изсушени кокали или костен колаген, осолени, изсушени и избелени с вар дебели кожи и дебели и други кожи, третирани с основа или киселина могат да бъдат транспортирани и съхранявани при температурата на околната среда.

1. Процесът на производство на колаген трябва да гарантира, че:

2. След като е бил подложен на технологичното обработване, посочено в точка 1, колагенът може да бъде изсушен.

3. Един оператор в сектора на храните може да произвежда и съхранява едновременно колаген, предназначен за консумация от човека и колаген, който не е предназначен за консумация от човека в същия обект, като се има предвид, че суровините и производственият процес съблюдават изискванията, които се отнасят за колаген, предназначен за консумация от човека.