Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1830/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно проследяването и етикирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО

Настоящият регламент предвижда рамка за проследяване на продукти, състоящи се или съдържащи генетично модифицирани организми (ГМО) и храни и фуражи, произведени от ГМО, като цели да улесни правилното етикиране, наблюдението на ефектите върху околната среда и в случаите, в които е целесъобразно върху здравето и прилагането на подходящи мерки за управление на риска, включително, ако е необходимо оттегляне на продукти.

1. Настоящият регламент ще се прилага на всички етапи от пускането на пазара за:

а) продукти, състоящи се или съдържащи ГМО, пуснати на пазара в съответствие с законодателството на Общността;

б) храни, произведени от ГМО, пуснати на пазара в съответствие с законодателството на Общността;

в) фуражи, произведени от ГМО, пуснати на пазара в съответствие с законодателството на Общността.

2. Настоящият регламент не се прилага за лечебни продукти за употреба в хуманната и ветеринарната медицина, разрешена от Регламент (ЕИО) № 2309/93 ( 1 ).

1. „Генетично модифицирани организми“ или „ГМО“ означава генетично променени организми, както е определени в член 2, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО, като се изключват организмите получени чрез техниките за генетични промени, изброени в приложение IБ към Директива 2001/18/ЕО;

2. „Произведен от ГМО“ означава получени, изцяло или частично, от ГМО, но не съдържащи и не състоящи се от ГМО;

3. „Проследяване“ означава възможността да се проследи ГМО и продукти, произведени от ГМО във всички етапи на тяхното пускане на пазара, чрез вериги за производство и разпространение;

4. „Уникален идентификатор“ означава код само от числа или код от числа и букви, които служат за определяне на ГМО на базата на случаите на разрешена трансформация, при които е получено и предоставящо начини да се получи отново специфична информация, отнасяща се до това ГМО;

5. „Оператор“ означава физическо или юридическо лице, което пуска продукт на пазара или което получава продукт, който е бил пуснат на пазара на Общността, от държава-членка или от трета страна, на всеки един етап от веригата на производство и разпространение, но не включва крайния потребител;

6. „Краен потребител“ означава най-последният потребител, който няма да използва продукта като част от някаква бизнес операция или дейност;

7. „Храна“ означава храна, както е определена в член 2 на Регламент (ЕО) № 178 /2002 ( 2 );

8. „Компонент“ означава компонент, както е обяснено в член 6, параграф 4 от Директива 2000/13/ЕО ( 3 );

9. „Фуражи“ означава фуражи, както е определено в член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

10. „Пускане на пазара“ означава пускане на пазара, както е определено в специалното законодателство на Общността, според което съответният продукт е бил разрешен; за други случаи, както е описано в член 2, параграф 4 от Директива 2001/18/ЕО;

11. „Първият етап от пускането на продукт на пазара“ означава първоначалната сделка във веригите за производство и разпространение, при която продуктът се предоставя на трета страна;

12. „Опакован продукт“ означава всеки един артикул, предлаган за продажба, който се състои от продукт и опаковка, в която е бил поставен преди да бъде предложен за продажба, във всеки случай такава опаковка обхваща продукта изцяло или само частично, при условие че съдържанието не може да бъде променено без да се отвори или смени опаковката.

Изисквания за проследяване и етикиране на състоящи се от или съдържащи ГМО

1. По време на първия етап от пускането на пазара на продукт, състоящ се от или съдържащ ГМО, включително големи количества, операторите трябва да гарантират, че следната информация е предадена в писмен вид на оператора, получаващ продукта:

б) уникален(ни) идентификатор(и) предназначени за тези ГМО в съответствие с член 8.

2. Във всички по-нататъшни етапи от пускането на пазара на продуктите описани в параграф 1, операторите трябва да гарантират, че информацията получена в съответствие с параграф 1 е предадена в писмен вид на операторите, получаващи продуктите.

3. В случай, че продуктите се състоят или съдържат смеси от ГМО, които се използват сами и директно като храни или фуражи или за преработка, информацията посочена в параграф 1, буква б) може да се замени от декларация за употреба от оператора, придружена със списък на уникалните идентификатори за всички тези ГМО, които са били използвани, за да се състави сместа.

4. Без да се засяга член 6 ще имат подходящи системи и стандартизирани процедури, които да позволят да се съхранява информация определена в параграфи 1, 2 и 3 и идентификацията за период от пет години след всяка сделка, за оператора, от когото и оператора, на когото са били предоставени продуктите, посочени в параграф 1.

5. Параграфи 1—4 не засягат други специфични изисквания в законодателството на Общността.

6. За продукти, съдържащи или състоящи се от ГМО, операторите гарантират, че:

а) за етикираните продукти, съдържащи или състоящи се от ГМО, думите „Този продукт, съдържа генетично модифицирани организми“ или „Този продукт съдържа генетично модифицирани [името на организмите]“ се изписва на етикет;

б) за непакетирани продукти, предлагани на крайния потребител, думите „Този продукт, съдържа генетично модифицирани организми“ или „Този продукт съдържа генетично модифицирани [името на организмите]“ се изписва върху него или във връзка с представянето на продукта.

Настоящият параграф не засяга други специфични изисквания в законодателството на Общността.

7. Параграфи 1—6 не се прилагат за следи от ГМО в продукти в пропорция не по-висока от праговете утвърдени в съответствие с член 21, параграфи 2 или 3 от Директива 2001/18/ЕО и в друго специално законодателство на Общността, при условие че тези следи от ГМО са случайно попаднали или технически неизбежни.

8. Параграфи 1—6 не се прилагат за следи от ГМО в продукти, предназначени за директна употреба като хранителни продукти, фуражи и за преработка в пропорция не по-висока от праговете утвърдени в съответствие с членове 12, 24 или 47 от Регламент (ЕО) № 1829/2001 при условие че тези следи от ГМО са случайно попаднали или технически неизбежни.

Изисквания за проследяване на продукти за храна и фуражи, произведени от ГМО

1. Когато се пускат на пазара продукти, произведени от ГМО, операторите трябва да гарантират, че следната информация е предадена в писмена форма на оператора, получаващ продукта:

а) обозначение на всеки от хранителните компоненти, които са произведени от ГМО;

б) обозначение на всяка от фуражните суровини или добавки, които са произведени от ГМО;

в) в случаи на продукти, които нямат списък от компоненти, обозначение, че продукта е произведен от ГМО.

2. Без да се засяга член 6, операторите трябва да имат подходящи системи и стандартизирани процедури, които да позволяват съхранението на информацията, определена в параграф 1 и обозначение, за период от пет години след всяка сделка, за оператора, от когото и за оператора, на когото продукти, посочени в параграф 1 са били предоставени.

3. Параграфи 1 и 2 не засягат други специални изисквания в законодателството на Общността.

4. Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат за следи от ГМО в хранителни продукти или фуражи, произведени от ГМО в пропорция не по-висока от праговете утвърдени за тези ГМО, в съответствие с членове 12, 24, или 47 от Регламента (ЕО) № 1829/2003, в случай, че тези следи от ГМО са случайно попаднали или технически неизбежни.

1. В случаите, в които законодателството на Общността предоставя други, специални системи за обозначаване, като преброяване на артикулите за опакованите продукти, операторите няма да бъдат задължени да съхраняват информацията, посочена в член 4, параграфи 1, 2, 3 и член 5, параграф 1, в случай, че тази информация и номера на артикула са ясно отбелязани на опаковката и тази информация за номерата на артикулите се съхранява за период от време, посочен в член 4, параграф 4 и 5, параграф 2.

2. Параграф 1 не се прилага за първия етап от пускане на пазара на продукта или първичното производство или препакетиране на продукт.

„3. За продукти, предназначени за директна преработка, параграф 1 не се прилага за следи от разрешените ГМО в пропорция не по-висока от 0,9 % или по-ниски прагове, утвърдени съгласно разпоредбите на член 30, параграф 2, в случай, че тези следи са случайно попаднали или технически неизбежни.“

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а с цел допълване на настоящия регламент чрез установяване и адаптиране на система за изготвяне и определяне на уникални идентификатори за ГМО, като се вземат под внимание развитията в международен план.

1. Държавите-членки гарантират, че инспекциите и другите мерки за контрол, включително вземането на проби и тестовете (качествен и количествен), както е подходящо, са направени, за да се гарантира съблюдаването на настоящия регламент. Мерките за инспекция и контрол може също така да включват инспекция контрол по отношение съхранението на продукта.

2. Преди приложението на членове 1—7, Комисията, в съответствие с процедурата посочена в член 10, параграф 3 разработва и публикува технически указания за вземане на проби и правене на тестове, за да се улесни координираният подход за прилагане на параграф 1 от настоящия член. При разработването на гореспоменатите технически указания, Комисията взема под внимание работата на националните компетентни органи, комитета, посочен в член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и референтната лаборатория на Общността учредена с Регламент (ЕО) № 1829/2003.

3. За да се помогне на държавите-членки да отговорят на изискванията определени в параграфи 1 и 2, Комисията гарантира, че е въведен централен регистър на ниво Общност, който ще съдържа цялата налична последователна информация и материали, свързани с разрешените ГМО, които трябва да са в обръщение в Общността. Компетентните органи в държавите-членки имат достъп до регистъра. Регистърът също така съдържа, където е в наличност, съответна информация, касаеща ГМО, които не са разрешени в Европейския съюз.

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8 се предоставя на Комисията за […] срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 4 ).

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1. Комисията се подпомага от комитета, учреден с член 30 от Директива 2001/18/ЕО.

3. При позоваване на настоящия параграф, членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО се прилагат като се вземат предвид разпоредбите в член 8 от него.

Държавите-членки постановяват разпоредби за глобите, приложими за нарушения на настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че те ще бъдат прилагани. Предвидените глоби трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи. Държавите-членки нотифицират тези разпоредби на Комисията, не по-късно от 18 април 2004 и нотифицират незабавно всички последващи изменения, които ги засягат.

Не по-късно от 18 октомври 2005 г., Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент, и по специално член 4, параграф 3, и когато е необходимо представя предложение.

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

( 1 ) Регламент (ЕИО) № 2309/ 93 на Съвета от 22 юли 1993 г. за определяне на процедури на Общността за упълномощаване и надзор на лечебни продукти за употреба в хуманната и ветеринарната медицина и за учредяване на Европейска агенция за оценка на медикаменти (ОВ L 214, 24.8.1993 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 807/2003(ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

( 2 ) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

( 3 ) Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храните (ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29). Директива, изменена с Директива 2001/101/ЕО на Комисията (ОВ L 310, 28.11.2001 г., стр. 19).

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година	L 311	1	21.11.2008
►M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1243 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година	L 198	241	25.7.2019