01999L0031 — BG — 04.07.2018 — 004.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ДИРЕКТИВА 1999/31/ЕО НА СЪВЕТА от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стp. 1) |
Изменена с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1882/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 септември 2003 година |
L 284 |
1 |
31.10.2003 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година |
L 311 |
1 |
21.11.2008 |
|
|
L 328 |
49 |
10.12.2011 |
||
|
L 150 |
100 |
14.6.2018 |
||
ДИРЕКТИВА 1999/31/ЕО НА СЪВЕТА
от 26 април 1999 година
относно депонирането на отпадъци
Член 1
Общи цели
1. С оглед подкрепата на прехода на Съюза към кръгова икономика и изпълнението на изискванията на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), и по-специално членове 4 и 12 от нея, настоящата директива има за цел да гарантира постепенното намаляване на депонирането на отпадъци, по-специално на отпадъци, които са подходящи за рециклиране или друго оползотворяване и, чрез строги експлоатационни и технически изисквания относно отпадъците и депата, да предвиди мерки, процедури и насоки за предотвратяване или ограничаване, доколкото е възможно, на отрицателното въздействие върху околната среда, и по-специално замърсяването на повърхностните и подпочвените води, почвата, въздуха, на околната среда като цяло, включително парниковия ефект, както и всеки произтичащ от това риск за здравето на човека, през целия жизнен цикъл на депото.
2. По отношение на техническите характеристики на депата настоящата директива включва необходимите технически изисквания за депата, за които се прилага Директива 96/61/ЕО, с цел да изработи в общи параметри изискванията на посочената директива. Съответните изисквания на Директива 96/61/ЕО ще се считат за изпълнени, ако са съгласувани с изискванията на настоящата директива.
Член 2
Определения
По смисъла на настоящата директива:
а) прилагат се определенията за „отпадък“, „опасни отпадъци“, „неопасни отпадъци“, „битови отпадъци“, „причинител на отпадъци“, „притежател на отпадъци“, „управление на отпадъци“, „разделно събиране“, „оползотворяване“, „подготовка за повторна употреба“, „рециклиране“ и „обезвреждане“, установени в член 3 от Директива 2008/98/ЕО;
▼M4 —————
д) „инертни отпадъци“ са отпадъците, които не претърпяват никакви важни физични, химични или биологични преобразувания; инертните отпадъци не се разграждат, не горят и не участват в други физични или химични реакции, не са биоразграждащи се или с неблагоприятно въздействие върху други вещества, с които са в контакт, по начин, който води до увеличаване замърсяването на околната среда или увреждане на човешкото здраве. Общото просмукване на замърсяващите съставки на отпадъците и екотоксичността на инфилтрата трябва да бъдат незначителни и да не застрашават особено качеството на повърхностните и/или на подземните води;
е) „подземни складове“ са съоръжения за постоянно съхраняване на отпадъци в дълбоки кухини, като солни или калиеви мини;
ж) „депа“ са места за депониране на отпадъци и за тяхното съхраняване на или във земята (т.е.под земята), включително:
— вътрешни площадки за депониране на отпадъци (т.е. депа, където се складират отпадъци от техния производител на мястото на тяхното производство), и
— постоянни площадки (т.е. за повече от една година), които се използват за временно складиране на отпадъци,
с изключение на:
— съоръжения, където се разтоварват отпадъците, за да бъдат подготвени за по-нататъшно транспортиране с цел обезвреждане, преработване или депониране на друго място, и
— складове, където се съхраняват отпадъци преди тяхното обезвреждане или преработване, по правило за период по-малко от три години, или
— складове, където се съхраняват отпадъците преди тяхното депониране, за период по-малко от една година;
з) „преработване“ са всички физични, термични, химични или биологични процеси, включващи разпределяне, което променя характеристиките на отпадъците, така че да се ограничат техният обем или степен на опасност, да се улесни преработването им или да се осигури успешното им обезвреждане;
и) „продукт на излугване“ са всички течности, филтрирани чрез просмукване през складираните отпадъци или изпуснати от тях, или съдържащи се в депата;
й) „газове от депа“ са всички газове, които се отделят от депата за отпадъци;
к) „елюат“ е полученият разтвор при лабораторните тестове за симулиране на излугване;
л) „оператор“ е всяко физическо или юридическо лице, което отговаря за депата съгласно вътрешното законодателство на държавата-членка, където се намират депата; те могат да бъдат различни от фазите на подготовката до полагането на последващи грижи;
м) „биоразразградими отпадъци“ са всички отпадъци, годни да бъдат подложени на анаеробно или аеробно разлагане, като хранителни и градински отпадъци, хартия и картон;
▼M4 —————
о) „заявител“ е всяко лице, което подава заявление за разрешително за изграждане на депа по смисъла на настоящата директива;
п) „компетентен орган“ е органът, който е посочен от държавата-членка като отговарящ за задачите, които произтичат от настоящата директива;
р) „течни отпадъци“ са всички отпадъци в течно състояние, включително отпадъчните води, но с изключение на утайките;
с) „изолирано селище“ е:
— селища с не повече от петстотин жители на община или селище с не повече от пет жители на квадратен километър, и
— селище, при което разстоянието до най-близкото градско населено място с най-малко двеста и петдесет жители на квадратен километър е не по-малко от петдесет километра или със затруднен шосеен достъп до най-близкото населено място, дължащ се на сурови метеорологични условия през по-голямата част от годината.
В най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от Договора, държавите членки могат да решат да прилагат следното определение:
„изолирано селище“ означава:
— селища с не повече от 2 000 жители на селище с не повече от пет жители на квадратен километър; или селище с повече от 2 000 , но по-малко от 5 000 жители на селище и с не повече от пет жители на квадратен километър, и чието производство на отпадъци не надвишава 3 000 тона годишно; и
— селище, при което разстоянието до най-близкото градско населено място с най-малко двеста и петдесет жители на квадратен километър е не по-малко от 100 km и без шосеен достъп.
Член 3
Приложно поле
1. Държавите-членки прилагат настоящата директива за всяко депо по смисъла на член 2, буква ж).
2. Без да се засяга съществуващото законодателство на Общността, от приложното поле на настоящата директива се изключват:
— разливането на утайките върху почвата, включително тези от градски канализации и утайките, получени при дрениране и подобни дейности, в почвата с цел наторяване или подобряване качествата на почвата,
— употребата в депата на инертни отпадъци, подходящи за преустрояване/възобновяване и запълване на стари мини, както и за строителни работи в депата,
— депонирането на безопасни утайки от дренажи покрай малките водни басейни, от които са дренирани, както и на безопасните утайки от повърхностните води, включително дъното и неговата подпочва.
▼M4 —————
3. Управлението на отпадъците от наземни миннодобивни индустрии, т.е. отпадъците, генерирани от проучването, извличането (включително предпроизводствения етап на развитие), обработването и складирането на минерални ресурси и от дейността на кариери, се изключва от обхвата на настоящата директива, когато попада в обхвата на други законодателни актове на Съюза.
4. Без да се засягат разпоредбите на Директива 75/442/ЕИО, държавите-членки могат по свой избор да заявят, че член 6, буква г), член 7, буква и), член 8, буква a), iv),член 10, член 11, параграф 1, букви a), б) и в), член 12, букви a) и в), приложение I, точки 3 и 4, приложение II ( с изключение на точка 3, ниво 3 и точка 4) и приложение III, точки 3 - 5 от настоящата директива няма да се прилагат за:
а) депа за безопасни или инертни отпадъци, които с пълен капацитет не превишават 15 000 тона или допускат максимум 1 000 тона годишно и които обслужват острови, когато площадката е единственото депо на острова и то е определено изключително за депониране на отпадъци, които са произведени на този остров. Когато веднъж се запълни максималният капацитет на дадено депо за отпадъци, всяка нова площадка трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива;
б) депата за безопасни или инертни отпадъци в изолирани селища, когато площадката е определена да приема предимно отпадъци, произвеждани само от това изолирано селище.
Най-късно две години след датата, предвидена в член 18, параграф 1, държавите-членки нотифицират Комисията за списъка на островите и на изолираните селища, които са изключени от разпоредбите. Комисията публикува списъка на площадките и на изолираните селища.
5. Без да се засягат разпоредбите на Директива 75/442/ЕИО, държавите-членки могат по свой избор да заявят, че подземното складиране по смисъла на член 2, буква е) от настоящата директива може да бъде освободено от разпоредбите на член 13, буква г) и на приложение I, точка 2 (освен първо тире), точки от 3 до 5 и приложение III, точки 2, 3 и 5 от настоящата директива.
Член 4
Категории депа
Всяко депо трябва да бъде класифицирано в една от следните категории депа:
— депа за опасни отпадъци,
— депа за безопасни отпадъци,
— депа за инертни отпадъци.
Член 5
Отпадъци и неразрешени обработки в депата
1. Държавите-членки определят национална стратегия за въвеждане на ограничението на биоразградимите отпадъци, които постъпват в депата, не по късно от две години след определената в член 18, параграф 1 дата и нотифицират Комисията за тази стратегия. Тази стратегия ще трябва да включва мерки за осъществяване на целите определени в параграф 2, по-специално посредством рециклирането, компостирането, образуването на газове и възстановяването на материали/енергия. В срок от тридесет месеца от предвидената в член 18, параграф 1 дата Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно всички национални стратегии.
2. Тази стратегия предвижда:
а) най-късно пет години след датата, определена в член 18, параграф 1, количеството биоразградими общински отпадъци да се намали до 75 % (като тегло) от общото им количество на биоразградими общински отпадъци, произведени през 1995 г. или по време на последната година преди 1995 г., за която се разполага със стандартизирани данни на Евростат;
б) най-късно осем години след датата, определена в член 18, параграф 1, количеството биоразградими общински отпадъци да се намали до 50 % (като тегло) от общото им количество на биоразградими общински отпадъци, произведени през 1995 г. или по време на последната година преди 1995 г., за която се разполага със стандартизирани данни на Евростат;
в) най-късно петнадесет години след датата, определена в член 18, параграф 1, количеството биоразградими общински отпадъци да се намали до 35 % (като тегло) от общото им количество на биоразградими общински отпадъци, произведени през 1995 г. или по време на последната година преди 1995 г., за която се разполага със стандартизирани данни на Евростат.
▼M4 —————
Държавите-членки, които през 1995 г. или през последната година преди 1995 г., за която се разполага със стандартизирани данни на Евростат, дават повече от 80 % от събраните си общински отпадъци в депа, могат да да отложат доклада за период не повече от 4 години за изпълнението на поставените цели в букви а), б) или в). Държавите-членки, имащи намерение да приложат тази възможност, предварително уведомяват за това Комисията. Комисията уведомява за тези решения останалите държави-членки и Европейския парламент.
Прилагането на разпоредбите от предходната алинея по никакъв начин няма да доведе до отклоняване осъществяването на целта, посочена в буква в), за повече от 4 години спрямо посочената в буква в)дата.
3. Държавите-членки приемат мерки, за да се приемат в депа следните категории отпадъци:
а) течните отпадъци;
б) отпадъците, които в условията на депата са експлозивни, корозивни, окисляващи се, силно запалителни или запалителни, в съответствие с определенията в приложение III към Директива 91/689/ЕИО;
в) болничните и други клинични отпадъци с медицински или ветеринарен произход, които са заразни (Н9 от приложение III) по смисъла на Директива 91/689/ЕИО и отпадъците от категория 14 (приложение I.A) от същата директива;
г) целите използвани гуми (автомобилни), две години считано от определената в член 18, параграф 1 дата, с изключение на гумите, използвани като суровина, и парчета гуми, за 5 години считано от определената в член 18, параграф 1 дата (с изключение, в двата случая, на велосипедните гуми и гумите с външен диаметър над 1 400 мм);
д) всеки друг вид отпадъци, който не отговаря на определените в приложение II критерии за приемане;
е) отпадъците, които се събират разделно с цел подготвянето им за повторна употреба и рециклиране съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО и член 22 от посочената директива, с изключение на отпадъците от последващите действия по третирането на разделно събраните отпадъци, за които депонирането дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с член 4 от посочената директива.
3а. Държавите членки полагат усилия да гарантират, че от 2030 г. нататък всички отпадъци, годни за рециклиране или друго оползотворяване, по-специално в рамките на битовите отпадъци, не се приемат в депото за отпадъци с изключение на отпадъци, за които депонирането дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с член 4 от Директива 2008/98/ЕО.
Държавите членки включват информация за предприетите от тях мерки съгласно настоящия параграф в плановете за управление на отпадъците, посочени в член 28 от Директива 2008/98/ЕО, или в други стратегически документи, обхващащи цялата територия на съответната държава членка.
4. Разделянето на отпадъчните смески с цел единствено да се отговори на критериите за приемане в депа е забранено.
5. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят до 2035 г. количеството на депонираните битови отпадъци да бъде намалено до 10 % или по-малко от общото количество образувани битови отпадъци (по тегло).
6. Държава членка може да отложи срока за постигане на целта по параграф 5 до пет години, при условие че тази държава членка:
а) е депонирала повече от 60 % от битовите си отпадъци, генерирани през 2013 г., съгласно докладваното в рамките на съвместния въпросник на ОИСР и Евростат; и
б) най-късно 24 месеца преди срока, посочен в параграф 5 от настоящия член, уведомява Комисията за намерението си да отложи срока и представя план за изпълнение в съответствие с приложение IV към настоящата директива. Този план може да бъде обединен с план за изпълнение, представен съгласно член 11, параграф 3, буква б) от Директива 2008/98/ЕО.
7. В срок от три месеца от получаването на плана за изпълнение, представен съгласно параграф 6, буква б), Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа този план, ако Комисията счете, че планът не отговаря на изискванията на приложение IV. Съответната държава членка представя преразгледан план в срок от три месеца от датата на получаване на искането на Комисията.
8. В случай на отлагане на срока в съответствие с параграф 6 държавите членки предприемат необходимите мерки, за да намалят до 2035 г. количеството на депонираните битови отпадъци до 25 % или по-малко от общото количество образувани битови отпадъци (по тегло).
9. До 31 декември 2024 г. Комисията прави преглед на целта, посочена в параграф 5, с цел да запази или по целесъобразност да определи по-ниска стойност, да обмисли количествена цел на глава от населението за депониране и да въведе ограничения относно депонирането на неопасни отпадъци, различни от битови отпадъци. За тази цел Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.
Член -5a
Правила относно изчисляването на степента на постигане на целите
1. За целите на изчисляването на това дали са постигнати целите, установени в член 5, параграфи 5 и 6:
а) теглото на битовите отпадъци, образувани и предназначена за депониране, се изчислява за дадена календарна година;
б) теглото на отпадъците от действия по третиране преди рециклирането или друго оползотворяване на битови отпадъци, като например сортиране или механично биологично третиране, които впоследствие се депонират, се включва в теглото на битовите отпадъци, докладвани като депонирани;
в) теглото на битовите отпадъци, които влизат в дейности по обезвреждане чрез изгаряне, и теглото на отпадъците, образувани при дейности по стабилизиране на биоразградимата част от битовите отпадъци, за да бъдат впоследствие депонирани, се докладва като депониране;
г) теглото на отпадъците, образувани по време на дейности по рециклиране или други дейности по оползотворяване на битови отпадъци, които впоследствие се депонират, не се включва в теглото на битовите отпадъци, докладвани като депонирани.
2. Държавите членки създават ефективна система за качествен контрол и проследимост на депонираните битови отпадъци, за да гарантират, че са спазени посочените в параграф 1 от настоящия член условия. За тази цел те могат да използват системата, създадена в съответствие с член 11а, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО.
3. Когато в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) битовите отпадъци се изпращат в друга държава членка или се изнасят от Съюза за целите на депонирането, те се включват в съответствие с параграф 1 в общото количество на всички депонирани отпадъци от страна на държавата членка, в която са събрани отпадъците.
4. За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията приема в срок до 31 март 2019 г. актове за изпълнение за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.
Член 5б
Доклад за ранно предупреждение
1. Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околна среда, изготвя доклад относно напредъка във връзка с постигането на целите, определени в член 5, параграфи 5 и 6, не по-късно от три години преди всеки от посочените в тези разпоредби срокове.
2. Докладите по параграф 1 включват:
а) оценка на постигането на целите от всяка държава членка;
б) списък на държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава от подходящи препоръки към съответните държави членки;
в) примери за най-добри практики, които се използват в целия Съюз и които биха могли да предоставят насоки за напредък в посока към постигане на целите.
Член 5в
Обмен на информация и най-добри практики.
Комисията организира редовен обмен на информация и споделяне на най-добри практики между държавите членки, включително, когато е целесъобразно, с регионалните и местните органи, относно практическото прилагане на изискванията на настоящата директива.
Член 6
Отпадъци, които се приемат в различните категории депа
Държавите- членки приемат мерки:
а) да се депонират само отпадъци, които са вече преработени. Тази разпоредба може да не се прилага за инертните отпадъци, чиято преработка е технически неосъществима, или за всеки друг вид отпадъци, за които тази преработка не допринася за целите, определени в член 1 от настоящата директива, посредством намаляване на количествата отпадъци или на рисковете за здравето на човека или за околната среда.
Държавите членки гарантират, че мерките, предприети в съответствие с настоящата буква, не излагат на риск постигането на целите на Директива 2008/98/ЕО, по-специално относно йерархията на отпадъците и увеличаването на подготовката за повторна употреба и на рециклирането съгласно посоченото в член 11 от същата директива;
б) да се разпределят към депа за опасни отпадъци само опасни отпадъци, които отговарят на критериите, предвидени в съответствие с приложение II;
в) депа за неопасни отпадъци могат да бъдат използвани за:
i) общинските отпадъци;
ii) безопасни отпадъци от всякакъв друг произход, които отговарят на критериите за приемане на отпадъци в депа за безопасни отпадъци, определени в съответствие с приложение II;
iii) стабилни и нереактивни опасни отпадъци (в това число кристализирали, стъкловидни) с инфилтрация, еквивалентна на тази на опасните отпадъци, предвидени в ii), които отговарят на съответните критерии за приемане, установени в съответствие с приложение II. Тези опасни отпадъци не се депозират в клетки, предназначени за биоразградими безопасни отпадъци;
г) депата за инертни отпадъци могат да се използват единствено за инертни отпадъци.
Член 7
Заявление за разрешително
Държавите-членки приемат мерки, така че заявлението за разрешително за депа да съдържа данни най-малко за следните елементи:
а) самоличността на заявителя, а когато са различни лица — и на оператора;
б) описанието на видовете и общото количество отпадъци, които ще се депонират;
в) предложения капацитет на площадката за депониране на отпадъците;
г) описанието на площадката, включително хидрогеоложките и геоложките ѝ характеристики;
д) предложените методи за предотвратяване и борба със замърсяването;
е) предложението за дейността, мониторинга и плана за контрол;
ж) предложението за план за закриване и за процедури по полагане на последващи грижи;
з) информацията, давана от инвеститора във връзка с член 5 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. за оценката на въздействието върху околната среда на някои публични и частни проекти ( 3 );
и) финансовата обезпеченост на заявителя или друга еквивалентна гаранция, която се изисква съобразно член 8, буква а), iv) от настоящата директива.
След получаването на разрешение тази информация ще бъде представена на разположение на компетентните национални и на общностните статистически органи, когато се изисква за целите на статистиката.
Член 8
Условия на разрешителните
Държавите-членки приемат мерки:
а) компетентният орган да не издава разрешително, докато не се увери, че:
i) без да се накърнява член 3, параграфи 4 и 5, проектът за изграждане на депо отговаря на всички посочени изисквания на настоящата директива, включително на приложенията;
ii) управлението на депото е възложено на подходящо, технически компетентно физическо лице, осигурени са професионално и техническо развитие и подготовка на операторите на депа и персонала;
iii) експлоатацията на депото включва необходимите мерки, за да се избегнат аварии и да се огранича последиците от тях;
iv) преди започване на операциите по депонирането заявителят е приел или ще приеме подходящите условия под формата на финансово обезпечаване или всякакви други еквиваленти начини съгласно условията и реда за приемане от държавите-членки, за да направят така, че задълженията (в това число и разпоредбите относно управлението след закриване), договорени съгласно разрешителното, издадено в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, да се изпълнят и изискваните по член 13 процедури по закриване да се спазят. Тази гаранция или нейният еквивалент ще се поддържа толкова дълго, колкото се изисква за поддръжката и управлението на площадката, в съответствие с член 13, буква г). Държавите-членки могат по свой избор да декларират, че разпоредбата на тази буква няма да се прилага за депа за инертни отпадъци;
б) проектът за изграждане на депа да отговаря на съответния план или планове за управление на отпадъците, посочени в член 7 от Директива 75/442/ЕИО;
в) преди началото на операциите по унищожаването компетентният орган инспектира площадката, за да се увери, че тя отговаря на определени с разрешението условия в тази област, което по никакъв начин не намалява отговорността на оператора по разрешителното.
Член 9
Съдържание на разрешителното
С оглед изясняване и допълване на разпоредбите на член 9 от Директива 75/442/ЕИО и на член 9 от Директива 96/61/ЕО разрешителното за депо трябва да указва най-малко следното:
а) категорията депо;
б) списъка на определените видове и на общото качество отпадъци, които са предназначени за депониране в съответното депо;
в) изискванията за подготовка на депото, дейностите, свързани с депонирането, процедурите за мониторинг и контрол, включително плановете за намеса (приложение III, точка 4.Б), както и съответните операции по закриване и на управлението след закриване;
г) задължението на заявителя да изготвя доклад до компетентния орган най-малко веднъж годишно за видовете и количеството на депонираните отпадъци и за резултатите от мониторинговата програма, както е определено в членове 12 и 13 и приложение III.
Член 10
Разходи за депонирането на отпадъци
Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да може общите разходи за инсталацията и експлоатацията на депо, включително, доколкото е възможно, разходите за финансовата гаранция или на нейния еквивалент, посочени в член 8, буква а), iv), както и предвидените разходи за закриването на площадката и на нейната поддръжка след закриването за период най-малко от тридесет години да бъдат покрити от изискваната от оператора цена за унищожаването на всеки вид отпадъци в това депо. С уговорката за изискванията на Директива 90/313 /ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. за свободния достъп до информация в областта на околната среда ( 4 ), държавите-членки трябва да осигурят прозрачност на процеса на събиране и използване на всяка информация за необходимите разходи.
Член 11
Процедури по приемане на отпадъците
1. Държавите-членки приемат необходимите мерки, така че преди приемането на отпадъци в депото:
а) притежателят или операторът преди доставката или по време на последната, или при първата от серията доставки от един вид отпадъци да може да докаже чрез съответната документация, че въпросните отпадъци могат да се приемат в депото в съответствие с предвидени в разрешителното условия и че отговарят на критериите за приемане, предвидени в приложение II;
б) операторът на депото да спазва следните процедури:
— проверката на документацията за отпадъците при приемане, по-специално документацията, изисквана по член 5, параграф 3 от Директива 91/689/ЕИО, и по целесъобразност, документацията, изисквана от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно наблюдението и контрола на превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност ( 5 ),
— визуалното инспектиране на отпадъците на входа и в точката на депониране и, по целесъобразност, проверка на съответствието с описанието им в документите, представени от притежателя. Ако трябва да се вземат представителни проби по смисъла на приложение II, точка 3, ниво 3, резултатите от анализите се запазват и вземането на проби се извършва в съответствие с приложение II, точка 5. Тези проби се съхраняват най-малко един месец,
— воденето на регистър за качествата и характеристиките на депонираните отпадъци, включващ данните за произхода, датата на доставката, самоличността на производителя или на събирача в случая на общински отпадъци, а в случая на опасни отпадъци, точното местоположение на последните на площадката. Тези данни се оставят на разположение на компетентните в областта на статистиката национални и общностни органи, когато те ги поискат за целите на статистиката;
в) операторът на депото да изготвя писмена обратна разписка за всяка приета в депото доставка;
г) без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 259/93, ако отпадъците не са приети в съответното депо, операторът незабавно съобщава на компетентния орган за неприемането на отпадъците.
2. За депата, които са били изключени от разпоредбите на настоящата директива по силата на член 3, параграфи 4 и 5, държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки за осигуряване на:
— редовни визуални проверки на отпадъците в точката на депонирането им, за да се уверят, че са приети само безопасните отпадъци от острова или от изолираните селища, и
— воденето на регистър за количеството на депонирани на площадката отпадъци.
▼M4 —————
Член 12
Процедури по контрол и мониторинг през фазата на експлоатация
Държавите-членки следят през време на експлоатационната фаза процедурите по контрол и мониторинг да отговарят най-малкото на следните изисквания:
а) през фазата на експлоатация на депото операторът прилага програми за контрол и мониторинг, както са определени в приложение III;
б) операторът уведомява компетентния орган за всяко неблагоприятно въздействие върху околната среда, разкрито чрез контролните или мониторинговите процедури, и спазва решението на компетентния орган относно естеството и графика на подходящи корективни мерки. Прилагането на тези мерки е за сметка на оператора.
Съгласно определена от компетентния орган честота и при всички положения най-малко веднъж годишно операторът въз основа на одобрените данни съобщава на компетентните органи всички резултати от процедурите за мониторинг с цел доказване на съответствието с условията на разрешителното и увеличаване на познанията за поведението на отпадъците в депата;
в) качественият контрол върху аналитичните операции на мониторинговите процедури и/или анализите съгласно член 11, параграф 1, буква б) се осъществява от компетентните лаборатории.
Член 13
Процедури по закриване и последващи грижи
Държавите-членки по целесъобразност приемат мерки в съответствие с разрешителното, за да може:
а) процедурата по закриване на депо или на част от него да започне:
i) когато са постигнати съответните условия на разрешителното; или
ii) след разрешението на компетентния орган, в отговор на заявлението на оператора; или
iii) с мотивирано решение на компетентния орган;
б) депото или част от него да се считат за окончателно закрити само когато компетентният орган извърши окончателна проверка на площадката, оцени всички направени от оператора доклади и даде на оператора своето разрешение за закриване. Това по никакъв начин не намалява отговорността на оператора по разрешителното;
в) след окончателното закриване на депото операторът да отговаря за неговата поддръжка, за мониторинга и контрола по време на последващите грижи за такъв срок, какъвто е определен от компетентния орган, като се вземе предвид времето, през което депото може да представлява опасност.
Операторът уведомява компетентния орган за всяко неблагоприятно въздействие върху околната среда, установено чрез процедурите по контрол, и се съобразява с решението на компетентния орган за естеството и графика на корективните мерки;
г) толкова дълго време, колкото компетентният орган счита, че депото може да представлява опасност за околната среда, и без да се засяга каквото и да било общностно или национално законодателство по отношение на притежателя на отпадъците, операторът на депото да е отговорен за мониторинга и анализа на газовете, отделяни от депата, и инфилтратите от площадките, както и режима на подземните води в околностите на депата, в съответствие с приложение III.
Член 14
Съществуващи депа
Държавите-членки приемат мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на въвеждане на настоящата директива да продължат да действат само ако посочените по-долу мерки са приложени възможно най-рано и най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1:
а) В срок от една година, считано от определената в член 18, параграф 1 дата, операторът на депо подготвя и представя за одобрение от компетентните органи план за подобряване на условията в депото, който включва изброените в член 8 елементи и всякакви корективни мерки, които той смята за необходими, за да спази изискванията на настоящата директива, с изключение на изложените в приложение I, точка 1.
б) След представянето на плана за подобрение компетентният орган взема окончателно решение относно продължаването на експлоатацията на базата на споменатия план за подобрение и на настоящата директива. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да може в най-кратки срокове, в съответствие с член 7, буква ж) и член 13, да се пристъпи към закриване на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността в съответствие с член 8.
в) На основата на представения план за подобрение компетентнят орган разрешава необходимата дейност и определя преходен период за изпълнението на плана. Всяко съществуващо депо трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива, с изключение на тези от приложение I, точка 1, най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1.
г)
i) В срок от една година, считано от датата, определена в член 18, параграф 1, членове 4, 5 и 11 от приложение II да се прилагат за депа за опасни отпадъци;
ii) в рамките на 3 години след датата, установена в член 18, параграф 1, член 6 да се прилага за депа за опасни отпадъци.
Член 15
Докладване на данни
1. Държавите членки докладват на Комисията данните относно прилагането на член 5, параграфи 2, 5 и 6 за всяка календарна година.
Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 5 от настоящия член.
Първият период на докладване относно прилагането на член 5, параграфи 5 и 6, започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване на данни в съответствие с параграф 5 от настоящия член, и обхваща данните от този период на докладване.
2. Държавите членки докладват данните относно изпълнението на член 5, параграф 2, до 1 януари 2025 г.
3. Данните, докладвани от държавите членки в съответствие с настоящия член, се придружават от доклад за проверка на качеството.
4. Комисията прави преглед на данните, докладвани в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът съдържа оценка на организацията на събирането на данните, на източниците на данните и на методиката, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя след първото докладване на данни от държавите членки и след това на всеки четири години.
5. До 31 март 2019 г. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта за докладване на данните, посочен в параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.
Член 15а
Средства за насърчаване на прехода към по-висока степен на кръгова икономика
С цел да се допринесе за целите, посочени в настоящата директива, държавите членки използват икономически инструменти и други мерки, за да предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците. Такива инструменти и мерки могат да включват посочените в приложение IVa към Директива 2008/98/ЕО или други подходящи инструменти и мерки.
Член 15б
Определяне на коефициента на пропускливост на депата
Комисията приема актове за изпълнение, за да определи метода, който да се използва за определянето на коефициента на пропускливост на депата в областта и в целия обсег на депото. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.
Член 15в
Стандарт на Съюза за вземане на проби от отпадъци
Комисията приема актове за изпълнение с цел разработване на стандарт за вземане на проби от отпадъци. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2. До приемането на посочените актове за изпълнение държавите членки могат да прилагат национални стандарти и процедури.
Член 16
Преглед на приложенията
Комисията прави преглед на приложенията и при необходимост представя подходящи законодателни предложения.
Член 17
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитета, създаден по силата на член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ).
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 18
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от две години след нейното влизане в сила. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официално им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби на националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 19
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.
Член 20
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ВСИЧКИ КАТЕГОРИИ ДЕПА
1. Разположение
|
1.1. |
Разположението на депата трябва да се съобрази със: а) разстоянието от границата на депото до обитаемите и развлекателните зони, водните пътища и басейните и други земеделски и градски територии; б) съществуването на подземни води, крайбрежни води или защитени територии в района; в) геоложките и хидрогеоложките условия на района; г) риска от наводнения, утаяване, свличане на почвата или образуване на лавини; д) защитата на природата или наличието на културни паметници на тази територия. |
|
1.2. |
Депата се разрешават, само ако предвид характеристиките на мястото съответстват на гореизложените условия или на съответните корективни мерки и не представляват сериозна опасност за околната среда. |
2. Контрол върху водите и продуктите от излугването
По отношение характеристиките на депото и метеорологичните условия трябва да бъдат предприети мерки за:
— ограничаване на количествата в резултат от утаяването на водата в депото,
— предпазване от инфилтриране на повърхностни и подземни води в депонираните отпадъци,
— събиране на замърсените води и инфилтрати. Ако оценката, базирана на местоположението на депото и отпадъците, които ще се приемат, показва, че депото не представлява потенциална заплаха за околната среда, компетентният орган може да реши, че това условие няма да се прилага,
— пречистване на отпадните води и продуктите от излугването, събирани в депото, за да достигнат необходимото количество за тяхното заустване.
Горните разпоредби могат да не се прилагат за депата за инертни отпадъци.
3. Опазване на почвата и водите
|
3.1. |
Депата трябва да бъдат разположени и построени така, че да отговарят на необходимите условия за предотвратяванe на замърсяването на почвата, подземните или повърхностните води и да осигуряват ефикасното събиране на продуктите от излугването, за подходящо време и съгласно изискваните по раздел 2 условия. Защитата на почвата, на подземните и на повърхностните води става чрез комбиниране на геоложката бариера и долната граница през активната фаза и чрез комбиниране на геоложката бариера и горната граница през пасивната (след закриването). |
|
3.2. |
Геоложката бариера се определя от геоложките и хидрогеоложките условия под и във околностите на депото, които осигуряват достатъчен капацитет на разреждане за предотвратяване на потенциалния риск за почвата и подземните води. Основата и страните на депото трябва да съдържат минерални слоеве, които отговарят на изискванията за пропускливост и плътност с комбиниран ефект за защита на почвата, подземните и повърхностните води, най-малко еквивалентни на следните показатели: — депа за опасни отпадъци: К ≤ 1,0 × 10-9 м/сек; дебелина ≥ 5 м, — депа за безопасни отпадъци: К ≤ 1,0 × 10-9 м/сек; дебелина ≥ 1 м, — депа за инертни отпадъци: K ≤ 1,0 × 10-7 м/сек; дебелина ≥ 1 м, м/сек: метра в секунда. Там, където геоложката бариера не отговаря по естествен начин на условията, тя може да бъде изкуствено подсилена и завършена с други средства, така че да дава еквивалентна защита. Изкуствено създадената геоложка бариера трябва да бъде с дебелина не по-малко от 0,5 метра. |
|
3.3 |
В допълнение към гореописаната геоложка бариера събирането на продуктите от излугването и запечатващата система трябва да бъдат добавени във връзка със следните принципи, за да се гарантира, че акумулирането на инфилтратите в депото е сведено до минимум:
Събиране на продуктите от излугването и запечатване на дъната на депа за отпадъци
Държавите-членки могат да установят общи или специфични изисквания за депата за инертни отпадъци и за характеристиките на гореспоменатите технически средства. Ако след преглед на рисковете за околната среда компетентният орган счита, че е необходимо да предотврати образуването на продукти от излугване, ще може да се изиска система за непропускливост на почвата. Препоръките за повърхностното запечатване са следните:
|
|
3.4 |
Ако на базата на оценката за рисковете за околната среда, по-специално предвид Директива 80/68/ЕИО ( 7 ), компетентният орган счита в съответствие с раздел 2 („Контрол върху водите и продуктите от излугването“),че не е необходимо събирането и обработването на продуктите от излугването, или ако е установил, че депото не представлява потенциална заплаха за почвата, подземните или повърхностните води, изискванията на точки 3.2 и 3.3 по-горе могат да бъдат съответно смекчени. В случай на депа за инертни отпадъци тези изисквания могат да бъдат приведени в съответствие с националното законодателство. |
▼M4 —————
4. Контрол на газовете
|
4.1. |
Приемат се подходящи мерки за ограничаване натрупването и отделянето на газове от депата (приложение III). |
|
4.2. |
Газовете от депа трябва да бъдат събирани от всички депа за биоразградими отпадъци и да се обработват и използват. Ако газовете не могат да се използват за производство на енергия, трябва да бъдат изгорени. |
|
4.3. |
Събирането, третирането и използването на газовете от депа съгласно точка 4.2 трябва да се извършва така, че да ограничи до максимум щети или увреждания, причинени на околната среда и здравето на човека. |
5. Вреди и опасности
Приемат се мерки за минимизиране на вредите и опасностите, които произтичат от депата вследствие на:
— емисии на миризми и прах,
— разнесени от вятъра материали,
— шум и улично движение,
— птици, вредители и насекоми,
— образувания и аерозоли,
— пожари.
Депата трябва да бъдат оборудвани така, че произтичащи от тях замърсявания да не се разнасят по пътищата или заобикалящите зони.
6. Стабилност
Разположението на отпадъците в депото трябва да се организира така, че да се осигури стабилност на масите отпадъци и свързаните с тях структури, особено за избягването на свличания на отпадъчните маси. Където е създадена изкуствена бариера, трябва да се осигури достатъчно стабилен геоложки субстрат по отношение на морфологичния състав на депото с цел предотвратяване на увреждането на бариерата.
7. Бариери
Депото трябва да е защитено от свободен достъп до площадката. Площадките следва да се заключват в извънработните часове. Системата за контрол и достъп до всяко съоръжение трябва да съдържа програма от мерки за разкриване и предотвратяване на незаконно изсипване в съоръженията.
8. Временно съхраняване на метален живак
За целите на временното съхраняване на метален живак за повече от една година се прилагат следните изисквания:
— металният живак се съхранява отделно от другите отпадъци;
— контейнерите се съхраняват в корита за събиране с подходящо покритие, така че да нямат пукнатини и пролуки и да са непромокаеми за метален живак, с вместимост, подходяща за съхраняваното количество живак;
— хранилището се снабдява с изградени или естествени прегради, които са подходящи за защита на околната среда от изпускане на живак и да е с вместимост, подходяща за общото количество на съхранявания живак;
— подовете в хранилището се покриват с устойчиви на живак уплътнителни материали. Предвижда се наклон със събирателна яма;
— хранилището се оборудва с противопожарна система;
— хранилището е с такова разположение, което да осигурява възможност всички контейнери да бъдат лесно изваждани от него.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
КРИТЕРИИ И ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТПАДЪЦИ
1. Въведение
Настоящото приложение формулира:
— общи принципи за приемане на отпадъци в различните категории депа. Бъдещата процедура за класифициране на отпадъците трябва да се основава на тези принципи,
— насоките, които очертават временните процедури за приемане на отпадъци, които следва да бъдат спазвани до разработването на единна процедура за класифициране на отпадъците и приемането им в депа. Тази процедура, както и съответните процедури по вземане на проби ще се разработят от техническия комитет, предвиден в член 16 от настоящата директива. Техническият комитет следва да развие критериите, на които трябва да отговарят опасните отпадъци, за да бъдат приемани в депа за безопасни отпадъци. Тези критерии ще трябва да вземат предвид по-специално кратко-, средно- и дългосрочното поведение на такива отпадъци по отношение на производството на продукти от пеколация. Тези критерии ще бъдат готови през двете години, считано от влизането в сила на настоящата директива. Техническият комитет изготвя и критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да може такива отпадъци да бъдат приемани в подземни складове. Тези критерии трябва да вземат предвид по-специално факта, че отпадъците не трябва да реагират помежду си, нито пък със скални маси.
Тази дейност на техническия комитет, с изключение на предложенията за стандартизацията на методите за контрол и пробен анализ във връзка с приложенията на настоящата директива, които са приети през двете години след влизането в сила на настоящата директива, трябва да бъдат приключена през трите години, считано от влизането в сила на настоящата директива, и трябва да бъдат осъществени в съответствие с определените в член 1 от настоящата директива цели.
2. Общи принципи
Съставът, производството на продукти от излугване, дългосрочното поведение и общите характеристики на отпадъците, които ще се складират в депа, трябва да се познават възможно най-добре в детайли. Приемането на отпадъците в депа може да се извършва или по списъци на приеманите или отхвърлените отпадъци, съобразно тяхната същност и произход, или въз основа на методите за анализ и допустими емисии за характеристиките на приеманите отпадъци.
Преди определянето на тези методи за анализ и тези допустими стойности държавите-членки ще трябва най-малко да изготвят национални списъци на приеманите и отхвърляните отпадъци за всяка категория депа или да определят критерии, съобразно които отпадъците да се включват в тези списъци. За да се приемат в специална категория депо, един вид отпадъци трябва да бъдат включени в националния списък или да отговарят на критериите, съобразно които попадат в съответния списък. Тези списъци или еквивалентните критерии, методите за анализ и допустимите стойности трябва да бъдат изпратени на Комисията най-късно шест месеца след въвеждането на настоящата директива или когато се приемат на национално ниво.
Тези списъци или критериите за приемане трябва да се използват за създаване на специфични списъци за всяка площадка, т.е. списъка на приетите отпадъци, посочени в разрешителното в съответствие с член 9 от настоящата директива.
Критериите за приемане на отпадъци по съответните списъци или по категории депа могат да се основават на друго законодателство и/или на характеристиките на самите отпадъци.
Критериите за приемане в специфични категории депа трябва да произтичат от разглеждането на следните особености:
— защитата на заобикалящата среда (особено на подземните и повърхностните води),
— защитата на системите за екологична защита (в това число защитните екрани (бариери) и системите за третиране на продукт от излугването),
— защитата на зададените процеси на стабилизиране на отпадъците в рамките на депото,
— защитата от опасностите за здравето на човека.
Примери за критериите, почиващи на характеристиките на отпадъците:
— изисквания за знание на общия състав,
— ограничения на количеството органични вещества в отпадъците,
— изисквания или ограничаване на биоразтворимостта на органичните съставки в отпадъците,
— ограничаване количеството на определените потенциално опасни/опасни съставки (във връзка с горепосочените изисквания за защита),
— ограничения на потенциалната и очакваната инфилтрираност на определените потенциално опасни/опасни съставки (във връзка с критериите за защита),
— екотоксикологични свойства на отпадъците и на продуктите от излугването, които излъчват такива.
По принцип критериите за приемане на отпадъците в депа, основаващи се на свойствата на отпадъците, трябва да бъдат много точни в случая на депа за инертни отпадъци и могат да бъдат по-малко точни в случая на депа за безопасни отпадъци и най-малко точни в случая на депа за опасни отпадъци, поради по-високото ниво на опазване на околната среда от последните две категории.
3. Общи процедури за проверяване и приемане на отпадъци
Общото характеризиране и изследване на отпадъците трябва да се основава на следната йерархия с три нива:
|
Ниво 1 |
: |
Общо характеризиране. То включва внимателно определяне на краткосрочното и дългосрочното поведение на отпадъците по отношение на продуктите от излугването, и/или на техните характерни свойства, с помощта на стандартизирани методи за анализ и проверка на поведението. |
|
Ниво 2 |
: |
Проверка на съответствието. Ocy;тнася се за периодична проверка с помощта на по-обикновени стандартизирани методи за проверка и анализ на поведението с оглед определяне дали отпадъците отговарят на условията на разрешителното и/или на специфичните еталонни критерии. Проверките се отнасят главно до основните променливи и до поведението, определено от основното характеризиране. |
|
Ниво 3 |
: |
Потвърждение на място. Vcy;ключва методи за бърза проверка за идентичността на отпадъците с тези, които са били предмет на проверка на съответствието и които са описани в придружаващите документи. Представлява предимно визуална проверка на тежестта на отпадъците преди и след разтоварването им в депата за отпадъци. |
Всеки отделен вид отпадъци поначало трябва да се характеризира на ниво 1 и да премине през критериите за приемане, за да се включи в препоръчителния списък. За да продължат да фигурират в специалния списък на депото, някои видове отпадъци трябва, през равномерни интервали (например веднъж годишно) да се проверяват на ниво 2 дали отговарят на съответните критерии. Всяка пристигаща в депото пратка отпадъци трябва да бъде предмет на проверка на ниво 3.
Някои видове отпадъци могат да бъдат освободени постоянно или временно от проверка по ниво 1. Това може да се дължи на неприложимост на изследването, невъзможност да се извършат изследователските процедури.
4. Насоки за предварителните процедури по приемане на отпадъци
До пълното изпълнение на условията на настоящото приложение само проверката на ниво 3 е задължителна, а нива 1 и 2 се прилагат, доколкото това е възможно. На този предварителен етап приеманите в специална категория депа отпадъци трябва да фигурират или в национален ограничителен списък, или в специален списък на площадка за тази категория депа, или да отговарят на критерии, аналогични на тези, които се изискват за вписване в списъка.
Следните общи насоки могат да се използват за установяването на предварителни критерии за приемане на отпадъци в трите големи категории депа или съответните им списъци.
Депа за инертни отпадъци: : в списъка могат да се включат само инертни отпадъци по смисъла на член 2, буква д).
Депа за безопасни отпадъци: : за да бъде включен в списъка, видът отпадъци не трябва да е предмет на Директива 91/689/ЕИО.
Депа за опасни отпадъци: : може да се изготви временен списък, предназначен за депата за опасни отпадъци, като се вземат единствено видовете отпадъци, които влизат в приложното поле на Директива 91/689/ЕИО. Тези видове отпадъци не трябва да се допускат в списъка без предварителна обработка, ако общото съдържание в тях на потенциално опасни съединения или производството на продукти от излугване от тези съединения е достатъчно високо, за да представлява в краткосрочен план опасност от професионално заболяване или опасност за околната среда, или да препятства достатъчния стабилитет на отпадъците по време на предвидения жизнен цикъл на депото.
▼M4 —————
6. Специфични изисквания за металния живак
За целите на временното съхраняване на метален живак за повече от една година се прилагат следните изисквания:
A. Състав на живака
Металният живак отговаря на следните изисквания:
— тегловно съдържание на живак по-голямо от 99,9 %;
— липса на примеси, които могат да разяждат въглеродна или неръждаема стомана (напр. разтвор на азотна киселина, разтвори на хлориди).
Б. Изолиране
Контейнерите, използвани за съхранение на метален живак, трябва да са устойчиви на корозия и удар. Ето защо заварките се избягват. Контейнерите имат по-специално следните характеристики:
— материал за контейнера: въглеродна стомана (минимум ASTM A36) или неръждаема стомана (AISI 304, 316L);
— контейнерите са непропускливи за газове и течности;
— външната стена на контейнера е устойчива на условията на съхранение;
— типът конструкция на контейнера преминава успешно изпитването на падане и изпитванията за херметичност, описани в глави 6.1.5.3 и 6.1.5.4 от Препоръките на ООН относно превоза на опасни товари, Ръководство за изпитвания и критерии.
Максималната степен на запълване на контейнера е 80 % от обема, за да се гарантира, че е налице достатъчно незапълнено пространство и не е възможно възникването нито на теч, нито на трайна повреда на контейнера в резултат на разширяване на течността поради висока температура.
В. Процедури за приемане
Приемат се само контейнери със свидетелство, отговарящи на изискванията, посочени в настоящия раздел.
Процедурите за приемане са съобразени със следното:
— приема се само метален живак, който отговаря на посочените по-горе минимални критерии за приемане;
— преди да бъдат складирани, контейнерите се проверяват визуално. Повредени, течащи или корозирали контейнери не се приемат;
— върху контейнерите се поставя траен печат (направен чрез щамповане), в който се посочва идентификационният номер на контейнера, материалите на изработката, неговото тегло в празно състояние, кодът на производителя и датата на производство;
— на контейнерите се поставя трайно закрепена табелка, върху която е посочен идентификационният номер на сертификата.
Г. Сертификат
Сертификатът, посочен в подраздел В, съдържа следните елементи:
— име и адрес на производителя на отпадъците;
— име и адрес на отговарящия за пълненето;
— място и дата на пълненето;
— количество на живака;
— чистотата на живака и, ако е приложимо, описание на примесите, включително протокола от анализа;
— потвърждение, че контейнерите са били използвани изключително за превоз/съхранение на живак;
— идентификационните номера на контейнерите;
— всякакви специални забележки.
Сертификатите се издават от производителя на отпадъците или, ако няма такъв, от лицето, отговорно за управлението на отпадъците.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНТРОЛ И МОНИТОРИНГ ПО ВРЕМЕ НА ФАЗИТЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПОСЛЕДВАЩО ПОДДЪРЖАНЕ
1. Въведение
Целта на настоящото приложение е да се посочат минималните контролни процедури, които трябва да се провеждат, за да се провери, че:
— отпадъците са приети за депониране в съответствие с предвидените за съответната категория депa критерии,
— процесите в рамките на депото протичат, както се изисква,
— системите за защита на околната среда функционират напълно, както е предвидено,
— са изпълнени условията в разрешителното.
2. Метеорологични данни
▼M4 —————
В случай че държавите-членки решат, че водните баланси са ефективен инструмент за определяне дали се натрупват продукти на излугване в масата от отпадъци на депо или доколко депото пропуска изтичане, препоръчително е да се събират следните данни на базата на измервания, направени на депото или от най-близката метеорологична станция, толкова дълго, колкото го изисква компетентният орган в съответствие с член 13, буква в) от настоящата директива.
|
|
Експлоатация |
След закриването |
|
1.1. Обем на утайките |
Ежедневно |
Ежедневно, добавено към месечните стойности |
|
1.2. Температури, мин./макс., измерени в 14 ч. ЦЕВ |
Ежедневно |
Средна месечна |
|
1.3. Посока и сила на вятъра |
Ежедневно |
Не се изисква |
|
1.4. Количество на изпаренията (лизиметър) (1) |
Ежедневно |
Ежедневно, добавено към месечните стойности |
|
1.5. Атмосферна влажност, измерена в 14.00 ч. ЦЕВ |
Ежедневно |
Средни месечни стойности |
|
(1) Или чрез други подходящи методи. |
||
3. Емисионни данни: контрол върху водите, продуктите от излугването и газовете
Проби от продукти на излугване и, по целесъобразност, от повърхностните води трябва да се вземат на представителни места. Вземането на проби и измерванията (обем и състав) на продуктите от излугването трябва да се извършват поотделно за всяка точка, в която се заустват продукти от излугване от депото. Справка: Общи насоки за технологията на вземане на проби, ISO 5667-2 (1991).
Мониторингът на повърхностните води, ако са налице, да се извършва най-малко по два пункта, един срещу течението от депото и един по течението.
Мониторингът върху газовете трябва да бъде представителен за всеки сектор на депото. Честотите на пробовземане и анализ са показани в таблицата по-долу. За инфилтрата и водите трябва да се вземе проба за мониторинг, представителна за средния им състав.
Честотата за вземане на проби може да се приведе в съответствие въз основа на морфологията на отпадъците в депото (погребани, заровени отпадъци и т.н.). Това трябва да се уточни в разрешителното.
|
|
Експлоатация |
След закриване (2) |
|
2.1. Обем на продукта от излугването |
На всеки шест месеца |
|
|
2.2. Състав на продукта от излугването (2) |
На тримесечие (3) |
На всеки шест месеца |
|
2.3. Обем и състав на повърхностните води (7) |
На тримесечие (3) |
На всеки шест месеца |
|
2.4. Потенциални газови емисии и атмосферно налягане (4) (CH4, CO2, O2, H2S, H2 и т.н.) |
На всеки шест месеца (6) |
|
|
(1) Честотата на вземане на проби може да се приведе в съответствие в зависимост от морфологията на депото (погребани, заровени и т.н. отпадъци). Това трябва да се уточни в разрешителното. (2) Параметрите за измерване и веществата за анализ варират в зависимост от състава на депонираните отпадъци: те трябва да бъдат дадени в разрешителното и да отразяват характеристиките на отпадъците по отношение на продуктите от излугването. (3) Ако изчисляването на данните покаже, че по-големите интервали от време са също толкова ефективни, те също могат да бъдат приведени в съответствие. За продуктите от излугването проводимостта трябва да се отчита най-малко веднъж годишно. (4) Тези измервания се отнасят главно до съдържанието на органични вещества в отпадъците. (5) СН4, CO2, O2 — редовно, останалите газове — според необходимата честота предвид състава на депонираните отпадъци, за да се отразят свойствата на последните по отношение на продуктите от излугването. (6) Ефективността на системите за извличане на газове трябва да се проверява редовно. (7) В зависимост от характеристиките на депото компетентният орган може да реши, че тези измервания повече не се изискват; той ще докладва съгласно член 15 от настоящата директива. Точки 2.1 и 2.2 се прилагат само където се събира продукт от излугване — виж приложение I, точка 2. |
||
4. Опазване на подземните води
А. Вземане на проби
Измерванията трябва да могат да предоставят информация за подземните води, които могат да бъдат засегнати от зауствания на отпадъци. Има най-малко една точка на измерване във входната зона и две в района на изхода. Тези цифри могат да се увеличат на база на специални хидрогеоложки проучвания и необходимостта от ранното откриване на инцидентни изливи в подземните води.
Вземането на проби трябва да се извърши най-малко на три места, преди да започне дейността по запълване на депото, с цел установяване на препоръчителните стойности за бъдещо вземане на проби. Справка: Вземане на проби — подземни води, ISO 5667, част 11, 1993.
Б. Мониторинг
Параметрите за анализ в пробите трябва да се определят в зависимост от предвидения състав на продукта от излугването и от качеството на подземните води в региона. При избора на параметри за анализ би следвали да се отчита мобилността в зоната на подземните води. Параметрите биха могли да включват индикатори, които помагат да се установи бързо всяка промяна на водите ( 8 ).
|
|
Фаза на експлоатация |
След закриване |
|
Ниво на подземните води |
на всеки 6 месеца (1) |
на всеки шест месеца (1) |
|
Състав на подземните води |
||
|
(1) Ако нивата на подземните води се колебаят, честотата трябва да се увеличи. (2) Честотата на извършваните измервания трябва да се базира на познаването и изчислението на скоростта на подземния поток, в случай че са достигнати праговите нива, и на възможността за възстановителни действия. (3) Когато е достигнато праговото ниво, виж буква В, тогава се налага извършването на проверка чрез вземане на нова проба. Когато нивото се потвърди, трябва да се изготви план за намеса (предвиден в разрешителното). |
||
В. Прагови нива
В случая на подземни води ще трябва да се има предвид, че има значително вредно въздействие върху околната среда по смисъла на членове 12 и 13 от настоящата директива, когато анализ от проба на подземни води показва значителна промяна в качеството на водите. Праговото ниво, по възможност, трябва да бъде предвидено в разрешителното.
Наблюденията трябва да се оценяват със средствата на контролните схеми с установени контролни правила и нива за всеки събирателен резервоар на дренажната система за отпадни води. Контролните нива трябва да се определят в зависимост от местните промени в качеството на подземните води.
5. Топография на мястото: информация за депото
|
|
Експлоатация |
След закриване |
|
5.1. Структура и състав на масата от отпадъци на депото (1) |
Годишна |
|
|
5.2. Натрупване на масата от отпадъци на депото |
Годишна |
Годишно |
|
(1) Данни за състоянието на съответното депо: повърхност, заета от отпадъци, ниво и състав на отпадъците, методи за депониране, време и честота за депониране, пресмятане на остатъчния капацитет на депото. |
||
6. Специфични изисквания за металния живак
За целите на временното съхранение на метален живак за повече от една година се прилагат следните изисквания:
A. Изисквания за наблюдение, проверка и извънредни ситуации
В хранилището се инсталира система за непрекъснато следене на живачните пари с чувствителност поне 0,02 mg живак/m3. Разполагат се сензори на нивото на пода и на нивото на тавана. Тази система включва и система за аварийна визуална и звукова сигнализация. Поддръжка на системата се извършва всяка година.
Хранилището и контейнерите се проверяват визуално от упълномощено лице най-малко веднъж месечно. Ако бъдат открити течове, операторът незабавно предприема всички необходими действия за избягване на изпускане на живак в околната среда и за възстановяване безопасността на хранилището на живака. Смята се, че всеки теч има значително вредно въздействие върху околната среда, както е посочено в член 12, буква б).
На място се осигуряват планове за извънредни ситуации и подходящо защитно оборудване, пригодно за манипулиране на метален живак.
Б. Документиране
Всички документи, съдържащи информацията, посочена в раздел 6 от приложение II и в точка А от настоящия раздел, в т.ч. сертификатът, придружаващ контейнера, както и записите за изваждане от хранилището и експедиране на металния живак след временното му съхранение, както и за предназначението и предвидената обработка, се съхраняват най-малко три години след приключване на съхранението.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДСТАВИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 6
Планът за изпълнение, който трябва да се представи съгласно член 5, параграф 6, съдържа следното:
1. оценка на минали, настоящи и прогнозни проценти на рециклиране, депониране и други видове третиране на битовите отпадъци и на потоците, от които се състоят;
2. оценка на прилагането на плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци в съответствие с членове 28 и 29 от Директива 2008/98/ЕО;
3. причините, поради които държавата членка счита, че не би могла да постигне съответната цел, посочена в член 5, параграф 5, в рамките на определения в тази разпоредба срок, и оценка на допълнителния срок, необходим за постигането на тази цел;
4. мерките, необходими за постигане на целите, посочени в член 5, параграф 8 настоящата директива, приложими за държавата членка в рамките на допълнителния срок, включително подходящи икономически инструменти и други мерки, за да се предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, както е посочено в член 4, параграф 1 и приложение IVа към Директива 2008/98/ЕО;
5. график за изпълнението на мерките, определени в точка 4, определяне на органа, компетентен за тяхното изпълнение, и оценка на индивидуалния им принос за постигането на целите, приложими в случай на удължаване на срока;
6. информация относно финансирането за управлението на отпадъците в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;
7. мерки за подобряване на качеството на данните, когато е целесъобразно, с оглед на по-добро планиране и мониторинг на изпълнението в сферата на управление на отпадъците.
( 1 ) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
( 2 ) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
( 3 ) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр.40. Директива, изменена с Директива 97/11/ЕО ( ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр.5).
( 4 ) ОВ L 158, 23.6.1990 г.,стр. 56.
( 5 ) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 120/97 (ОВ L 22, 24.1.1997 г., стр. 14).
( 6 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
( 7 ) ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 337, 31.12.19991 г., стр. 48).
( 8 ) Препоръчвани параметри: рН, газо- и прахообразни органични съединения, изразени като общи въглеводороди, феноли, тежки метали, флуор, арсен и неговите съединения, петрол/въглеводороди.