(1)

като има предвид, че въз основа на Протокола за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, държавите-членки, с изключение на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричани по-долу „държавите-членки“), желаещи да продължат по пътя, очертан в Социалната харта от 1989 г., сключиха споразумение за социалната политика;

(2)

като има предвид, че мениджмънтът и работната сила (социалните партньори) могат, в съответствие с член 4, параграф 2 от Споразумението за социалната политика, съвместно да поискат споразуменията на ниво на Общността да се прилагат посредством решение на Съвета по предложение на Комисията;

(3)

като има предвид, че точка 7 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците предвижда, inter alia, „изграждането на вътрешния пазар да доведе до подобряване на условията на живот и труд на работниците от Европейската общност. Този процес трябва да е резултат от сближаване на тези условия, като се запазва подобрението им, особено по отношение на (…) формите на заетост, различни от безсрочните трудови договори, например срочни договори, работа при непълно работно време, временна заетост и сезонна работа“;

(4)

като има предвид, че Съветът не е постигнал решение по предложението за директива за някои трудови правоотношения относно нарушаване на конкуренцията ( 1 ), както е изменена и допълнена ( 2 ), нито по предложението за директива за някои трудови правоотношения относно условията на труд ( 3 );

(5)

като има предвид, че заключенията от заседанията на Европейския съвет в Есен подчертаха необходимостта да се вземат мерки за насърчаване на заетостта и на равните възможности за жените и мъжете, и призоваха за вземане на мерки за увеличаване на интензивността на заетостта на растежа, по-специално чрез по-гъвкава организация на работата, които да отговарят както на желанията на работниците, така и на изискванията на конкуренцията;

(6)

като има предвид, че Комисията, в съответствие с член 3, параграф 2 от Споразумението за социалната политика, се е консултирала със социалните партньори за възможната насока на действие на Общността по отношение на гъвкаво работно време и сигурност на работните места;

(7)

като има предвид, че Комисията, като счита след такава консултация,, че действие на Общността е желателно, се консултира още веднъж със социалните партньори на ниво на Общността по същността на предвижданото предложение в съответствие с член 3, параграф 3 на споменатото споразумение;

(8)

като има предвид, че общите междуотраслови организации, Съюзът на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейският център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) са информирали Комисията в съвместното си писмо от 19 юни 1996 г. за желанието си да започнат процедурата, предвидена в член 4 от Споразумението за социалната политика; като има предвид, че те са поискали от Комисията, в съвместно писмо от 12 март 1997 г., допълнителен срок от три месеца; като има предвид, че Комисията е разрешила този срок;

(9)

като има предвид, че споменатите междуотраслови организации сключиха на 6 юни 1997 г. Рамково споразумение за работа при непълно работно време; като има предвид, че те са изпратили до Комисията съвместно искане за прилагането на това рамково споразумение чрез решение на Съвета по предложение на Комисията, в съответствие с член 4, параграф 2 от посоченото споразумение;

(10)

като има предвид, че Съветът в Резолюцията си от 6 декември 1994 г. за перспективите за социална политика на Европейския съюз: принос към икономическата и социална съсредоточаване в Съюза ( 4 ), поиска от социалните партньори да използват възможностите за сключване на споразумения, тъй като те, по правило, са по-близо до социалната реалност и социалните проблеми;

(11)

като има предвид, че подписалите страни желаят да сключат рамково споразумение за работа при непълно работно време, като посочат общите принципи и минималните изисквания за работа при непълно работно време; като има предвид, че те са показали желанието си да установят обща рамка за премахване на дискриминацията по отношение на работниците на непълно работно време и да допринесат за развитието на възможности за работа при непълно работно времена основа, която е приемлива както за работодателите, така и за работниците;

(12)

като има предвид, че социалните партньори пожелаха да обърнат особено внимание на работата при непълно работно време, като същевременно посочват, че са възнамерявали да разгледат необходимостта от подобни споразумения за други гъвкави форми на работа;

(13)

като има предвид, че в заключенията си от заседанието на Европейския съвет от Амстердам, държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз приветстваха силно споразумението между социалните партньори за работа при непълно работно време;

(14)

като има предвид, че подходящият инструмент за прилагането на Рамковото споразумение е директива по смисъла на член 189 от Договора; като има предвид, че тази директива следователно обвързва държавите-членки спрямо очаквания резултат, като предоставя на националните власти правото на избор на формата и методите;

(15)

като има предвид, че в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, изложени в член 3б от Договора, целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да се постигнат по-добре от Общността; като има предвид, че настоящата директива не се разпростира извън необходимото за постигането на тези цели;

(16)

като има предвид, че с оглед на използваните в Рамковото споразумение термини, които не са конкретно определени в него, настоящата директива предоставя на държавите-членки свободата да определят тези термини в съответствие с националното им законодателство и практика, какъвто е случаят с другите директиви за социална политика, които използват подобни термини при условие че тези определения съответстват на съдържанието на Рамковото споразумение;

(17)

като има предвид, че Комисията е изготвила предложението си за директива в съответствие със Съобщението си от 14 декември 1993 г. относно прилагането на Протокола (№ 14) за социалната политика и Съобщението си от 18 септември 1996 г. относно развитието на социалния диалог на ниво на Общността, като взема предвид представителния статут на подписалите страни и законността на всяка клауза от Рамковото споразумение;

(18)

като има предвид, че Комисията е изготвила предложението си за директива в съответствие с член 2, параграф 2 от Споразумението за социалната политика, което предвижда, че директивите в областта на социалната политика „избягват да налагат административни, финансови и правни ограничения, които биха забавили създаването и развитието на малки и средни предприятия“;

(19)

като има предвид, че в съответствие със Съобщението си от 14 декември 1993 г. относно прилагането на Протокола (№ 14) за социалната политика, Комисията информира Европейския парламент, като му изпрати текста на предложението си за директива, съдържаща Рамковото споразумение;

(20)

като има предвид, че Комисията информира и Икономическия и социален комитет;

(21)

като има предвид, че клауза 6.1 от Рамковото споразумение предвижда, че държавите-членки и/или социалните партньори могат да поддържат или въвеждат по-благоприятни разпоредби;

(22)

като има предвид, че клауза 6.2 от Рамковото споразумение предвижда, че прилагането на настоящата директива не може да служи за оправдание за влошаване на положението, което съществува в държавите-членки;

(23)

като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права на работниците признава значението на борбата срещу всички форми на дискриминация, особено основаващата се на пол, цвят, раса, мнение и вероизповедание;

(24)

като има предвид, че член Е, параграф 2 от Договора за Европейския съюз гласи, че Съюзът спазва основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и произтичащи от конституционните традиции, които са общи за държавите-членки, като общи принципи на правото на Общността;

(25)

като има предвид, че държавите-членки могат да възложат на социалните партньори, по тяхно общо искане прилагането на настоящата директива, ако държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, които им позволяват да бъдат по всяко време в състояние да гарантират резултатите, наложени от настоящата директива;

(26)

като има предвид, че прилагането на Рамковото споразумение допринася за постигането на целите, определени в член 1 от Споразумението за социалната политика,

(1)

Като взеха предвид Споразумението за социалната политика, приложено към Протокол (№ 14) за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 3, параграф 4 и член 4, параграф 2 от него,

(2)

като имат предвид, че член 4, параграф 2 от Споразумението за социалната политика предвижда, че споразуменията, сключени на ниво Общност, могат да се прилагат по съвместно искане на подписалите страни посредством решение на Съвета по предложение на Комисията;

(3)

като имат предвид, че във втория документ от консултациите за постигане на гъвкавост на работното време и сигурност за работниците, Комисията обяви намерението си да предложи задължителна от правна гледна точка мярка на Общността;

(4)

като имат предвид, че заключенията от заседанието на Европейския съюз в Есен подчертават необходимостта от вземането на мерки за насърчаване както на заетостта, така и на равните възможности за жените и мъжете и призовават за мерки, целящи „увеличаване на интензивността на растеж на заетостта, в частност по-гъвкава организация на работа по начин, който да задоволява желанията както на работниците, така и изискванията на конкуренцията“;

(5)

като имат предвид, че страните по настоящото споразумение придават значение на мерките, които биха улеснили достъпа до работа при непълно работно време за мъже и жени, за да се подготвят за пенсиониране, да съчетаят професионалния и личния си живот, и да се възползват от възможности за образование и обучение с цел да подобрят уменията си и постигнат израстване в кариерата си е във взаимна полза както за работодателите така и за работниците и по начин, който би подпомогнал развитието на предприятията;

(6)

като имат предвид, че настоящото споразумение препраща към държавите-членки и социалните партньори за определянето на реда и условията за прилагането на тези общи принципи, минимални изисквания и разпоредби, като се вземе предвид положението във всяка държава-членка;

(7)

като имат предвид, че настоящото споразумение отчита необходимостта да се подобрят изискванията на социалната политика, да се повиши конкурентно способността на икономиката на Общността и да се избегне налагането на административни, финансови и правни ограничения които биха забавили създаването и развитието на малките и средни предприятия;

(8)

като имат предвид, че социалните партньори са в най-добра позиция да намерят решения, които съответстват на нуждите както на работодателите, така и на работниците, и че трябва следователно да им се даде специална роля при изпълнението и прилагането на настоящото споразумение,