а) името, адреса или търговската марка на лицето, отговарящо за продажбата на аерозолната опаковка,

б) символът „З“ (обърната буква епсилон), удостоверяваща спазването на изискванията на тази директива,

в) кодова маркировка, позволяваща идентификацията на партидата на пълнене,

г) подробните данни, посочени в точка 2.2 от приложението,

д) съдържанието нето – като тегло и обем.

а) „запалима течност“ означава течност с температура на възпламеняване по-ниска от 93 °C;

б) „запалимо твърдо вещество“ означава твърдо вещество или смес, която е лесно възпламенима, или може да причини или улесни запалване в резултат на триене. Лесно възпламеними твърди вещества са прахообразни, гранулирани, или пастообразни вещества или смеси, които представляват опасност, ако се запалват при краткотраен контакт с източник на запалване, като горяща клечка кибрит, и ако пламъкът се разпространява бързо;

в) „запалим газ“ означава газ или газова смес, които имат граница на запалимост с въздуха при температура 20 °C и нормално налягане 1,013 bar.

а) аерозоли, съдържащи 85 % или повече запалими компоненти и с топлина на изгаряне по-голяма или равна на 30 kJ/g, се класифицират като „силно запалими“;

б) аерозоли, съдържащи 1 % или по-малко запалими компоненти и с топлина на изгаряне по-малка от 20 kJ/g, се класифицират като „.незапалими“;

в) всички останали аерозоли се подлагат на дадените по-долу процедури за класификация по отношение на запалимостта или се класифицират като „силно запалими“. Изпитването за разстояние на запалване, изпитването в затворено пространство и изпитването за запалимост на пяна трябва да са в съответствие с параграф 6.3.

а) Ако топлината на изгаряне е по-малка от 20 kJ/g:

i) аерозолът се класифицира като „запалим“, ако запалване възниква на разстояние равно или по-голямо от 15 cm, но по-малко от 75 cm;

ii) аерозолът се класифицира като „силно запалим“, ако запалване възниква на разстояние равно или по-голямо от 75 cm;

iii) ако при изпитването за разстояние на запалване не се получи запалване, се извършва изпитване в затворено пространство и в този случай аерозолът се класифицира като „запалим“, ако време-еквивалентът е по-малък или равен на 300 s/m3 или плътността на дефлаграция е по-малка или равна на 300 g/m3; в противен случай аерозолът се класифицира като „незапалим“.

б) Ако топлината на изгаряне е равна или по-голяма от 20 kJ/g, аерозолът се класифицира като „силно запалим“, ако запалване възникне на разстояние 75 cm или по-голямо; в противен случай аерозолът се класифицира като „запалим“.

а) Аерозолният продукт се класифицира като „силно запалим“, ако:

i) височината на пламъка е 20 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 2 s или по-дълго;

ii) височината на пламъка е 4 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 7 s или по-дълго.

б) Аерозолен продукт, който не съответства на критериите по буква a) се класифицира като „запалим“, ако височината на пламъка е 4 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 2 s или по-дълго.

а) утвърдените технологични правила, описани например в стандарти, като ASTM D 240, ISO 13943 86.1 до 86.3 и NFPA 30B, или в научната литература;

б) чрез прилагане на следния изчислителен метод:

а) когато аерозолът е класифициран като „незапалим“ в съответствие с критериите в точка 1.9, сигналната дума „Внимание“ и другите елементи от етикета за аерозолите от категория 3, предвидени в таблица 2.3.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008;

б) когато аерозолът е класифициран като „запалим“ в съответствие с критериите в точка 1.9, сигналната дума „Внимание“ и другите елементи от етикета за аерозолите от категория 2, предвидени в таблица 2.3.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008;

в) когато аерозолът е класифициран като „изключително запалим“ в съответствие с критериите в точка 1.9, сигналната дума „Опасно“ и другите елементи от етикета за аерозолите от категория 1, предвидени в таблица 2.3.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008;

г) когато аерозолната опаковка е потребителски продукт, препоръката за безопасност P102, предвидена в част 1, таблица 6.1 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 1272/2008;

д) други допълнителни предпазни инструкции за употреба, които предупреждават потребителите за специфичните опасности във връзка с продукта; ако аерозолната опаковка се придружава от отделни инструкции за употреба, последните трябва също да включват тези предупреждения.

а) За контейнери, напълнени при налягане по-малко от 6,7 бара при температура 50 °C, налягането при изпитване трябва да е поне 10 бара.

б) За контейнери, напълнени при налягане равно или по-голямо от 6,7 бара при температура 50 °C, налягането при изпитване трябва да е с 50 % по-голямо от вътрешното налягане при температура 50 °C.

а) Контейнери, използвани за пълнене с компресиран или разтворен под налягане газ, трябва да устоят най-малко на 12 бара налягане при изпитване.

б) Контейнери, използвани за пълнене с втечнен газ, трябва да устоят най-малко на 10 бара налягане при изпитване.

а) Аерозолни опаковки, напълнени с компресиран газ, не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от 9 бара при температура 50 °C.

б) Аерозолни опаковки, напълнени с разтворен под налягане газ, не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от 8 бара при температура 50 °C.

в) Аерозолни опаковки, съдържащи втечнен газ или смеси от втечнен газ, при температура 20 °C не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от посоченото в следната таблица:

а) Аерозолни опаковки, напълнени с компресиран газ, не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от 8 бара при температура 50 °C.

б) Аерозолни опаковки, съдържащи втечнен газ, при температура 20 °C, не трябва да се подлагат на налягане по-голямо от показаното в следната таблица:

6.3.1.1.1. Този метод за изпитване описва начина за определяне на разстоянието на запалване на аерозолен спрей с цел оценка на опасността от възпламеняване. От аерозолната опаковка се пръска по посока на източника на запалване, като разстоянието между тях се променя с по 15 cm и се наблюдава дали ще се получи запалване и устойчиво горене на спрея. Запалване и устойчиво горене се дефинира като стабилен пламък, съществуващ поне 5 s. За източник на запалване се използва газова горелка със син, блед пламък с височина 4—5 cm.

6.3.1.1.2. Изпитването е приложимо за аерозолни продукти, с разстояние на пръскане 15 cm или повече. Аерозолни продукти с разстояние на пръскане под 15 cm, като такива, пръскащи пяна, мусове, гелове или пасти, или снабдени с дозиращ вентил, не подлежат на това изпитване. Аерозолните продукти за пръскане на пяна, мусове, гелове и пасти се подлагат на изпитването за запалимост на аерозолна пяна.

6.3.1.2.1. Необходими са следните уреди:

6.3.1.3.1.1. Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.1.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.1.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C (± 5 °C) и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

6.3.1.3.1.4. Всяка аерозолна опаковка следва да се изпитва:

а) когато е пълна — по цялостната процедура, с горелка, на разстояние в обхвата между 15 cm и 90 cm от изпълнителния механизъм на аерозолния флакон;

б) когато е пълна 10—12 % от номиналното (% от масата) — само едно изпитване, или на разстояние 15 cm от изпълнителния механизъм, когато при пръскането от пълен флакон изобщо не се е получило запалване, или на разстоянието на запалване при пръскане от пълен флакон плюс 15 cm.

6.3.1.3.1.5. По време на изпитването флаконът се позиционира съгласно инструкциите от етикета. Съответно се позиционира и източникът на запалване.

6.3.1.3.1.6. При описаната по-долу процедура съществува изискване изпитването да се прави, като разстоянието между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка се променя с по 15 cm в обхвата 15—90 cm. За ефективност се започва при разстояние 60 см между пламъка на горелката и изпълнителния мехнизъм на аерозолната опаковка.В случай на запалване на спрея при разстояние 60 cm разстоянието между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозола се увеличава с 15 cm. Ако при разстояние 60 cm между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка не се е получило запалване, разстоянието се намалява с 15 cm. Целта на процедурата е да се определи максималното разстояние между изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка и пламъка на горелката, при което се получава устойчиво горене на спрея, или да се установи, че не се е получило запалване на 15 cm разстояние между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка.

а) преди всяко изпитване най-малко 3 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират до 20 °C ± 1 °C като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) спазват се общите изисквания. Записват се околната температура и относителна влажност;

в) претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

г) установява се вътрешното налягане и първоначалната скорост на изпразване при 20 °C ± 1 °C (за да се изключат дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

д) закрепва се газовата горелка посредством фиксатор на плоска хоризонтална повърхност или на стойка;

е) запалва се газовата горелка; пламъкът трябва да е блед и да е с височина приблизително 4—5 cm;

ж) поставя се изходният отвор на изпълнителния механизъм на необходимото разстояние от пламъка. Аерозолът се изпитва в положението, в което е проектиран да се използва, напр. изправен или обърнат надолу;

з) изравняват се нивата на отвора на изпълнителния механизъм и пламъка на горелката, като се осигурява отворът да бъде правилно насочен към и изравнен с нивото на пламъка (виж фигура 6.3.1.1). Спреят трябва да минава през горната половина на пламъка;

и) спазват се общите изисквания относно разклащането на опаковката;

й) задейства се вентилът на аерозолната опаковка, за да се предизвика пръскане на съдържанието в продължение на 5 s, освен ако не се получи запалване. Ако се получи запалване, пръскането продължава и се определя времетраенето на горенето в рамките на 5 s след запалването;

к) записват се данните за запалването за съответното разстояние между газовата горелка и аерозолната опаковка в дадената за целта таблица;

л) ако при стъпка й) не се получи запалване, аерозолът трябва да се изпита при друга ориентация, напр. за продукти, използвани в изправено положение — обърнат наопаки, за да се провери дали ще се получи запалване;

м) за същия флакон се повторят стъпки от ж) до л) още два пъти (общо 3 пъти) при същото разстояние между газовата горелка и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка;

н) повторя се процедурата на изпитване за други два флакона с аерозол от същия продукт и при същото разстояние между газовата горелка и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка;

о) повтарят се стъпки от ж) до н) на изпитвателната процедура при разстояние между 15 и 90 cm между изпълнителния механизъм на флакона с аерозол и пламъка на горелката в зависимост от резултата от всяко изпитване (виж също 6.3.1.3.1.4 и 6.3.1.3.1.5);

п) ако при разстояние 15 cm не настъпи запалване, процедурата с първоначално пълни флакони приключва. Процедурата приключва също и когато запалване и устойчиво горене се получи при разстояние 90 cm. Ако не се получи запалване на разстояние 15 cm, се записва, че запалването не е настъпило. При всички други обстоятелства максималното разстояние между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка, при което е наблюдавано запалване и устойчиво горене, се записва като „разстояние на запалване“;

р) освен това трябва да се проведе и едно изпитване с 3 флакона с 10—12 % от номиналното ниво на пълнене. Те се изпитват на разстояние между изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка и пламъка на горелката равно на „разстоянието на запалване на пълните флакони + 15 cm“;

с) изпразва се флакон с аерозол до 10—12 % от номиналното ниво на пълнене (по маса) чрез пръсвания с продължителност максимум по 30 s. Спазват се интервали между пръсванията от минимум 300 s. По време на тези междинни интервали опаковките се оставят във водната ваничка за кондициониране;

т) за флаконите с 10—12 % от номиналното ниво на пълнене се повтарят стъпки от ж) до н), като се прескачат стъпки л) и м). Това изпитване се прави, като аерозолът е само в едно положение, напр. изправен или обърнат надолу, което съответства на положението, при което се е произвело запалване (ако има такова) при пълни флакони;

у) всички резултати се записват в дадената по-долу таблица 6.3.1.1.

6.3.2.3.1.1. Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.2.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.2.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C ± 5 °C и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

а) най-малко 3 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират при 20 °C ± 1 °C във ваничка с вода, като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) измерва се или се изчислява действителният обем на барабана в dm3;

в) спазват се общите изисквания. Записват се температура и относителна влажност на околната среда;

г) установява се вътрешното налягане и първоначалната скорост на изпразване при 20 °C ± 1 °C (за да се отстранят дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

д) претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

е) запалва се свещта и се затваря посредством системата за затваряне (капак или пластмасово фолио);

ж) поставя се изходният отвор на изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка на 35 mm от центъра на входния отвор на барабана, или по-близо — за продукт, който се разпръсква широко настрани. Задействайте хронометъра (секундомера) и, следвайки инструкциите за употреба на продукта, спреят се насочва към центъра на срещуположния край (капака или пластмасовото фолио). Аерозолът се изпитва в положението, в което е проектиран да се използва, напр. изправен или обърнат надолу;

з) пръска се до настъпване на запалване. Хронометърът се спира и се отбелязва изминалото време. Претегля се отново аерозолната опаковка и се записва масата ѝ;

и) вентилира се и се почиства барабанът, отстранявайки всякакви остатъци, които има вероятност да се отразят върху последващи изпитвания. Ако е необходимо барабанът се оставя да се охлади;

й) повтарят се стъпки от г) до и) от изпитвателната процедура за други две аерозолни опаковки от същия продукт (общо 3; забележка: всяка опаковка се изпитва само веднъж).

6.3.3.3.1.1. Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.3.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.3.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C ± 5 °C и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

а) преди всяко изпитване най-малко 4 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират при 20 °C ± 1 °C като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) спазват се общите изисквания. Записват се температура и относителна влажност на околната среда;

в) установява се вътрешното налягане при 20 °C ± 1 °C (за да се отстранят дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

г) измерват се скоростта на изпразване или дебита на аерозолния продукт, който ще бъде изпитван, така че количеството освободен изпитван продукт да може да се измери по-точно;

д) претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

е) на основата на измерената скорост на изпразване или дебит и при спазване на инструкциите на производителя се пръска около 5 g от продукта в центъра на чисто часовниково стъкло с цел да се получи купчинка с височина не повече от 25 mm;

ж) в рамките на 5 s след края на пръскането пламъкът от източника на запалване се допира до края на образеца в долната му част и едновременно с това се задейства хронометърът (секундомерът). Ако е необходимо, източникът на огън се отстранява от края на образеца след приблизително две секунди, за да се види ясно дали е настъпило запалване. Ако не се наблюдава запалване на образеца, източникът на запалване отново се допира до края на образеца;

з) Ако се получи запалване, трябва да се обърне внимание на следните точки:

i) максимална височина на пламъка в cm над основата на часовниковото стъкло;

ii) продължителност на устойчивост на пламъка в s;

iii) подсушаване и претегляне отново на аерозолната опаковка и изчисляване масата на изпръскания продукт;

и) вентилиране на зоната на провеждане на изпитванията непосредствено след всяко изпитване;

й) ако не се получи запалване и изпръскания продукт остава във вид на пяна или паста през цялото време, се повтарят стъпки от д) до и). Оставя се продуктът да престои 30 s, 1 min, 2 min или 4 min преди да се доближи източникът на запалване;

k) за същия флакон стъпки от д) до й) от изпитвателната процедура се повтарят още два пъти (общо 3 пъти);

л) стъпки от д) до к) от изпитвателната процедура се повторят за други два флакона с аерозол (общо 3 флакона) от същия продукт.