Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Norges Høyesterett на 30 юни 2020 г. по наказателно производство срещу N

(Дело E-8/20)

(2020/C 374/08)

На 30 юни 2020 г. до Съда на ЕАСТ бе отправена молба от Norges Høyesterett (Върховния съд на Норвегия), която бе получена в деловодството на Съда на 2 юли 2020 г., за консултативно становище по наказателно производство срещу N по следните въпроси:

Въпроси относно състоянието на закона преди 1 юни 2012 г.

Въпрос 1: Трябва ли понятието „обезщетения за болест“, посочено в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, да се тълкува като обхващащо обезщетение като добавката за оценка на труда (arbeidsavklaringspenger)?

Въпрос 2: Трябва ли член 22 или евентуално член 19 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват като даващи право на получаване на парични обезщетения само когато лицата пребивават (bosetting) в държава от ЕИП, различна от компетентната държава, както и включват ли се по-кратки престои (opphold), какъвто е настоящият случай?

Въпрос 3: Ако са включени и по-кратки престои, какъвто е настоящият случай, трябва ли член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и неговото позоваване на разрешение от компетентната институция или евентуално член 19 да се тълкуват в смисъл, че компетентната държава може да обвърже прехвърлянето на добавката за оценка на труда с условието лицето да е подало заявление и да е получило разрешение за престой (oppholde seg) в друга държава от ЕИП?

Въпрос 4: Ако се установи, че Регламент (ЕИО) № 1408/71 не предоставя право на прехвърляне на добавката за оценка на труда по време на престой в друга държава от ЕИП, или евентуално не и без разрешение от компетентната институция съгласно националните разпоредби, трябва ли да се определи също дали националните правила попадат в приложното поле на други правила на ЕИП?

Въпрос 5: Прилагат ли се членове 28 или 36 от Споразумението за ЕИП в случаите, когато гражданин на държава от ЕИП осъществява по-кратък престой с цел отдих в друга държава от ЕИП?

Въпрос 6: Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, представлява ли ограничение на свободното движение съгласно член 28 или член 36 от Споразумението за ЕИП обстоятелството, че националният закон предвижда следните условия:

—	i) че обезщетението може да се отпуска само за ограничен период от време, който съгласно административните циркулярни писма обикновено не може да надвишава четири седмици в годината; и

—	ii) че престоят в чужбина е съвместим с изпълнението на определени задължения за извършване на дейност и не възпрепятства последващите действия и контрола от страна на компетентната институция, и

—	iii) че съответното лице трябва да подаде заявление и да получи разрешение от компетентната институция (като спазването на задължението за уведомяване се контролира чрез използването на формуляр за уведомление)?

Въпрос 7: Ако условието по подточка i) представлява ограничение, може ли условието да бъде обосновано като обща гаранция за съображенията, които са в основата на условие ii), т.е. гарантирането на изпълнението на определени задължения за извършване на дейност, както и на последващи действия и контрол?

Въпрос 8: Ако условие i) не може да бъде обосновано и условия ii) и iii) представляват ограничение, могат ли условия ii) и iii) да бъдат обосновани въз основа на едни и същи съображения?

Въпрос 9: Ако условия ii) и iii) могат да бъдат обосновани, съвместимо ли е с членове 28 и 36 от Споразумението за ЕИП лице, което не е подало заявление и не е получило разрешение за прехвърляне на обезщетения в друга държава от ЕИП, и което предоставя на компетентната институция невярна информация относно мястото на престой (oppholdsed), да бъде осъдено да възстанови неправомерно полученото по силата на националното право обезщетение?

Въпрос 10: При утвърдителен отговор на този въпрос, съвместимо ли е с членове 28 и 36 от Споразумението за ЕИП съответното лице евентуално да подлежи на наказателноправни санкции за това, че е предоставило невярна информация и по този начин е заблудило компетентната институция да извърши необосновани плащания?

Въпрос 11: Ако отговорът на въпрос 5 е отрицателен, прилагат ли се членове 4 или 6 от Директива 2004/38/ЕО в случаите, когато гражданин на държава от ЕИП е на по-кратък престой с цел отдих в друга държава от ЕИП? Доколкото се прилага член 6, тази разпоредба налага ли задължения за държавата по произход? Ако член 4 или член 6 се прилага и може да бъде противопоставен на държавата по произход, се задават същите въпроси 6—10, доколкото са приложими.

Въпроси относно състоянието на закона след 1 юни 2012 г.

Въпрос 12: Трябва ли понятието „обезщетения за болест“, посочено в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, да се тълкува като обхващащо обезщетение като добавката за оценка на труда?

Въпрос 13: Трябва ли понятието „престой“ в член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, което е определено като „временно пребиваване“ в член 1, буква к), да се тълкува като обхващащо всеки краткосрочен престой в друга държава от ЕИП, който не представлява пребиваване, включително в случаи на престой като настоящия?

Въпрос 14: Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, следва ли член 21 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкува като обхващащ само случаите, в които медицинската диагноза е поставена по време на престоя в другата държава от ЕИП, или и в случаите, в които — както в настоящия случай — диагнозата е призната от компетентната институция преди заминаването?

Въпрос 15: Ако член 21 се прилага в случаи като настоящия, трябва ли тази разпоредба, включително условието „в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство“, да се тълкува в смисъл, че компетентната държава от ЕИП може да запази следните условия:

—	i) че обезщетението може да се отпуска само за ограничен период от време, който съгласно административните циркулярни писма обикновено не може да надвишава четири седмици в годината; и

—	ii) че престоят в чужбина е съвместим с изпълнението на определени задължения за извършване на дейност и не възпрепятства последващите действия и контрола от страна на компетентната институция, и

—	iii) че съответното лице трябва да подаде заявление и да получи разрешение от компетентната институция (като спазването на задължението за уведомяване се контролира чрез използването на формуляр за уведомление)?

Въпрос 16: Ако член 21 изключва условие i), но не и условия ii) и iii), попадат ли условия ii) и iii) в обхвата на други правила на ЕИП (вж. въпрос 4 и сл.)?