РЕШЕНИЕ НА СЪДА

от 22 декември 2020 година

по дело E-10/19

Bergbahn Aktiengesellschaft Kitzbühel/Meleda Anstalt

(Директива (ЕС) 2015/849 — Борба срещу изпирането на пари — Информация относно действителните собственици — Предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм — Подходяща, точна и актуална информация — Свеждане на данните до минимум)

(2021/C 141/12)

По дело E-10/19, Bergbahn Aktiengesellschaft Kitzbühel срещу Meleda Anstalt — МОЛБА до Съда съгласно член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд от Княжеския апелативен съд (Fürstliches Obergericht) относно тълкуването на Регламент (ЕС) № 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/EО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, Съдът в състав Páll Hreinsson, председател, Per Christiansen (съдия-докладчик) и Bernd Hammermann, съдии, постанови решение на 22 декември 2020 г., чийто диспозитив гласи:

Член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм трябва да се тълкува в смисъл, че от правния субект се изисква да предприеме подходящи действия в стремежа си да потвърди самоличността на действителния собственик, като например изиска съответната документация, когато обстоятелствата в дадена ситуация пораждат съмнения относно достоверността на получената информация.

2.	Задължението на правния субект съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 не се променя нито от факта, че притежаващият субект е юридическо лице с адрес на управление в държава от ЕИП, нито от професията на членовете на неговия управителен съвет.

Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери до каква степен обработваната информация относно действителните собственици спазва принципа за свеждане на данните до минимум съгласно член 5, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и дали тази информация е подходяща, свързана със и ограничена до необходимото за идентифициране на действителния собственик и, ако е необходимо, за потвърждаване на самоличността на действителния собственик.

4.	Член 3, параграф 6, буква б), подточка v) и член 3, параграф 6, буква в) от Директива (ЕС) 2015/849 не могат да се тълкуват в смисъл, че задължават някого да докаже липсата на непряка собственост или на краен контрол от страна на физическо лице.

5.	Директива (ЕС) 2015/849 не изисква от правния субект да образува съдебно производство срещу притежаващия субект, за да получи информация за действителния собственик.