18.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 16/4


РЕШЕНИЕ НА СЪДА

от 13 септември 2017 година

по дело E-15/16

Yara International ASA срещу Правителството на Норвегия

(Свобода на установяване — Членове 31 и 34 от Споразумението за ЕИП — Необходимост — Национални правила за вътрешногрупови вноски — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане — Изключение при крайна загуба — Риск от избягване на данъци — Напълно изкуствени договорености — Забрана за злоупотреба с права)

(2018/C 16/04)

По дело E-15/16, Yara International ASA срещу Правителството на Норвегия — МОЛБА до Съда съгласно член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд, подадена от Апелативния съд на Borgarting (Borgarting lagmannsrett), относно тълкуването на член 31 от Споразумението за Европейското икономическо пространство в контекста на националните правила за вътрешногруповите вноски, Съдът, в състав Carl Baudenbacher, председател и съдия-докладчик, Per Christiansen и Ása Ólafsdóttir (ad hoc), съдии, постанови решение на 13 септември 2017 г., чиято постановителна част гласи:

Членове 31 и 34 от Споразумението за ЕИП не изключват прилагането на национални правила за вътрешногрупови вноски, като например правилата в Закона за данъчно облагане в Норвегия, съгласно които вноската позволява облагаемите доходи на прехвърлителя да бъдат намалени и е включена в облагаемия доход на получателя, независимо дали получателят реализира печалба или загуба за данъчни цели. Според националните правила както прехвърлителят, така и получателят подлежат на данъчно облагане в съответната държава от ЕИП. Правото на ЕИП изисква националните правила да служат за постигане на законосъобразна цел, като например запазване на балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите от ЕИП или предотвратяване на създаването на изцяло изкуствени договорености, чиято цел е да бъдат избегнати данъци. При все това изискванията на националното право надхвърлят необходимото за изпълнението на тези цели в случаите, когато загубата, претърпяна от чуждестранното дъщерно дружество, е крайна.