26.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 55/9

(1)

На 2 септември 2011 г. (док. № 607650) от съображения за правна сигурност исландските органи уведомиха Органа за измененията в Закон № 50/1988 относно данъка върху добавената стойност („Закон за ДДС“), засягащи сектора на центровете за данни в Исландия. Измененията вече бяха влезли в сила, когато на Органа беше изпратено уведомление за тях.

(2)

С писмо от 21 декември 2011 г. (док. № 610293) Органът уведоми Исландия, че той е обмислил да издаде разпореждане за преустановяване съгласно част II, член 11 от протокол 3 във връзка с измененията в Закона за ДДС, за които е изпратено уведомление, и покани исландските органи да представят мненията си. Впоследствие исландските органи представиха своите мнения и коментари (док. № 622893, 632551 и 638241).

(3)

С писмо от 16 юли 2012 г. (док. № 640476) Органът поиска допълнителна информация относно измененията на закона за ДДС и тяхното прилагане. Исландските органи отговориха на искането на Органа с писмо от 11 септември 2012 г. (док. № 646375). На 5 декември 2012 г. исландските органи изпратиха писмо, в което в обобщен вид се представя тяхната позиция относно правилата за ДДС, приложими спрямо услугите, предоставяни от центровете за данни, и спрямо вноса на сървъри (док. № 655502) (2).

(4)

С Решение № 3/13/COL от 16 януари 2013 г. Органът реши да открие официална процедура по разследване във връзка с някои изменения в Закон № 50/1988 относно данъка върху добавената стойност, приложим за клиенти на исландските центрове за данни („Решение № 3/13/COL“ или „решението за откриване на процедурата“).

(5)

С писмо от 24 януари 2013 г. (док. № 660815) исландските органи предварително уведомиха Органа за предложените изменения в исландския Закон за ДДС. Целта на измененията беше да отменят разпоредбите, за които по-рано в решението на Органа за откриване на процедурата е установено, че представляват несъвместима помощ. С писмо от 7 февруари 2013 г. (док. № 661383) Органът уведоми исландските органи за своята предварителна оценка, че мерките, за които е постъпило предварително уведомление, не представляват държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(6)

Решение № 3/13/COL беше публикувано на 18 април 2013 г. в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него. На заинтересованите страни беше даден едномесечен срок, в рамките на който да представят мненията си относно решението на Органа за откриване на процедурата. Органът получи мнения от една заинтересована страна, т.е. от представител на сектора на ИКТ (информационните и комуникационните технологии) на Норвегия (IKT Norge AS), с писмо по електронна поща от 27 май 2013 г. (док. № 678429) и писмо от 15 август 2013 г. (док. № 680377).

(7)

Накрая, с писмо от 15 август 2013 г. (док. № 680433), исландските органи представиха информацията и разясненията, поискани в Решение № 3/13/COL, и официално уведомиха Органа за мерките, предприети с цел отмяна на разпоредбите на Закона за ДДС, за които по-рано е установено, че те представляват несъвместима държавна помощ.

(8)

Органът оцени някои изменения в исландския Закон за ДДС, засягащи сектора на центровете за данни в Исландия в Решение № 3/13/COL. Измененията бяха приети от исландския парламент под формата на Закон № 163/2010 от 18 декември 2010 г. („Закон № 163/2010“), който влезе в сила на 1 май 2011 г. С влизането в сила на Закон № 163/2010 бяха направени следните изменения в Закона за ДДС:

(9)

Решението за откриване на официална процедура по разследване не обхваща първата мярка, нито пък втората мярка, доколкото тази мярка засяга смесени услуги, които са спомагателни за услугите, предоставяни по електронен път. В този контекст под „спомагателни“ се разбират услуги, които са неделими от услугите, предоставяни по електронен път, и взаимосвързани с тях, т.е. не могат да се фактурират отделно и са необходими за предоставянето и извършването на услугите, предоставяни по електронен път. Това означава, че услугите, които се фактурират отделно и могат да се извършват самостоятелно, като например услуги по ремонт, съхранение, поддръжка и консултантски услуги, не могат да се считат за спомагателни услуги. В текста по-долу мерките, които не попадат в приложното поле на решението за откриване на официална процедура по разследване, се споменават само с цел да се обясни контекстът.

(10)

Съгласно член 1 от Закона за ДДС „данък върху добавената стойност се внася в държавната хазна за всички вътрешни сделки на всички етапи, включително внос на стоки и услуги, както е предвидено в този закон“. В допълнение член 2 от Закона за ДДС предвижда: „Данъчното задължение обхваща всички стоки […] и услуги.“ Съгласно член 3 данъчнозадължени лица са „лицата, които професионално или независимо продават или доставят стоки или ценности, или извършват облагаем труд или услуги“.

(11)

Член 11 предвижда: „Облагаемият оборот на регистрирано данъчнозадължено лице по ДДС включва всички продажби или доставки на стоки и ценности срещу заплащане, както и продажби на труд и услуги.“ На основание член 12 от Закона за ДДС сделките, включващи определени стоки и услуги, не се включват в облагаемия оборот.

(12)

Основата за изчисляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) върху вноса на стоки е митническата цена на облагаемата стока, която се определя съгласно разпоредбите на Закон № 88/2005 за митниците, така както е изменен. В член 36 от Закона се ДДС се предвиждат някои освобождавания от ДДС при внос, какъвто е примерът с безмитните стоки; стоките, освободени от ДДС въз основа на международни споразумения; някои летателни апарати и кораби; произведения на изкуството; писмени материали, изпращани без заплащане и не с търговска цел до научни институции, библиотеки и публични институции; както и внос на стоки (различни от алкохол и тютюневи продукти) под определена стойност.

(13)

Понастоящем приложимата в Исландия ставка на ДДС е 25,5 %, с изключение на определени стоки и услуги, изброени в член 14, параграф 2 от Закона за ДДС, спрямо които е приложима намалена ставка от 7 %.

(14)

От съображения за правна сигурност исландските органи изпратиха уведомление за изменения в Закона за ДДС под формата на различни мерки, които вече са били въведени по силата на членове 4 и 12 от Закон № 163/2010: 1) необлагане с ДДС на сделки, включващи предоставяни по електронен път услуги за лица, които не са постоянно пребиваващи; 2) необлагане с ДДС на сделки, включващи предоставяне на смесени услуги от центровете за данни за лица, които не са постоянно пребиваващи; и 3) освобождаване от ДДС при внос на сървъри и подобно оборудване за използване в центровете за данни в Исландия от лица, които не са постоянно пребиваващи (3).

(15)

Съгласно член 12, параграф 1 от Закона за ДДС:

„В облагаемия оборот не се включват:

(16)

Първоначалният списък на услугите, които попадат в приложното поле на член 12, параграф 1, точка 10 от Закона за ДДС, беше изменен така, че от облагаемия оборот да бъдат изключени (4):

(17)

В резултат на тези изменения клиентите на центрове за данни, които не са постоянно пребиваващи, са могли да закупуват услуги, предоставяни по електронен път в Исландия, без да заплащат исландски ДДС (7).

(18)

Със Закон № 163/2010 също така беше изменен член 12, параграф 1, точка 10 от Закона за ДДС с цел изключване от облагаемия оборот на смесени услуги, предоставяни от центрове за данни на установени в чужбина клиенти. Счита се, че тези услуги се използват в чужбина, следователно не се облагат с исландски ДДС.

(19)

Исландските органи разясниха, че смесените услуги са взаимосвързани със и неделими от предоставянето на услуги, предоставяни по електронен път от центровете за данни, но че те не попадат в обхвата на този термин. Исландските органи посочиха като примери услугите, свързани с хостинг, контрол и охлаждане на сървъри. При все това, за разлика от понятието „услуги, предоставяни по електронен път“, в приложимите законови и подзаконови актове и насоки липсва каквото и да било ясно определение за термина „смесени услуги“, използван в член 12, параграф 1, точка 10 от Закона за ДДС.

(20)

Новият член 42, буква а) от Закона за ДДС гласеше, че:

„[i] вносът на сървъри и подобно оборудване се освобождава от ДДС, при условие че собствениците пребивават в друга държава — членка на ЕИП, ЕАСТ или във Фарьорските острови и нямат място на стопанска дейност по смисъла на член 3, точка 4 от Закон № 90/2003 за данъка върху доходите. Подобно оборудване означава оборудване, което представлява неразделна част от функционалността на сървърите, и то може да се използва единствено от действителния собственик на сървъра.“

Беше пояснено, че тази разпоредба подлежи на преразглеждане две години от датата на влизането ѝ в сила.

(21)

Съгласно тази разпоредба, собствениците на сървъри, които не са постоянни пребиваващи, са били освободени от заплащане на ДДС при внос на сървъри и подобно оборудване в Исландия, при условие че са били изпълнени кумулативно следните допълнителни изисквания (8):

(22)

Исландските органи разясниха, че „подобно оборудване“, необходимо за функционирането на сървър, inter alia могат да бъдат компютри, кабели и други електронни устройства. Съгласно насоките, издадени от Министерството на финансите за директора на дирекция „Митници“ на 29 юни 2011 г. („насоките“), сървърите попадат в тарифна позиция 8471, а подобното оборудване — в тарифна позиция 8517.

(23)

Исландските органи поясниха, че собствениците на сървъри е можело да бъдат големи компании, които произвеждат самите сървъри, и по-малки компании, които решават да съхраняват в Исландия своите сървъри, закупени в чужбина. По тази причина освобождаването е било приложено в различни ситуации. Освен това исландските органи разясниха, че е вероятно да бъде счетено, че мястото на дейност (т.нар. „място на стопанска дейност“ в Закон № 90/2003 за данъка върху доходите) на клиент на център за данни, който разполага с помещения и съоръжения, като офиси, машини и оборудване, намиращи се на исландска територия, е Исландия (9). При все това според исландските органи само осъществяването на дейност от големи компании представлява основание за наличие на „място на стопанска дейност“ и следователно поражда задължение за ДДС и данък върху доходите в Исландия (10).

(24)

Според исландските органи целта на измененията е била да се гарантира, че бизнес средата на центровете за данни в Исландия по отношение на облагането с ДДС е сравнима с тази на техните конкуренти, които извършват дейност в ЕС. Освен това целта е била да се подобри конкурентоспособността на исландските центрове за данни и да се насърчи новото използване на енергийните ресурси на Исландия за нуждите на сектора на центровете за данни. Според исландските органи освобождаването от ДДС при внос на сървъри е присъщо на исландската система на ДДС, тъй като съгласно член 36, параграф 1 от Закона за ДДС съществува възможност за освобождаване от ДДС на определени внесени стоки. Освен това исландските органи заявиха, че в повечето (ако не във всички) съпоставими системи на ДДС са предвидени освобождавания от техните приложни полета, които се основават на икономически факти и съображения, като съответстват на естеството и общата структура на данъчната система.

(25)

Органът определи три групи потенциални получатели на мерките, за които е изпратено уведомление:

(26)

Измененията на Закона за ДДС влязоха в сила на 1 май 2011 г. Исландските органи не дадоха никакви указания относно срока на тези освобождавания. При все това член 42, буква А) подлежеше на преразглеждане две години от датата на влизането на измененията в сила, т.е. до май 2013 г.

(27)

В Решение № 3/13/COL Органът оцени предварително дали гореспоменатите изменения в исландския Закон за ДДС представляват държавна помощ и в случаите, в които това е така, дали помощта е съвместима с разпоредбите за държавна помощ на Споразумението за ЕИП.

(28)

Органът стигна до заключението, че първата мярка, т.е. необлагането с ДДС на чуждестранни данъчнозадължени клиенти на услуги, предоставяни по електронен път от Исландия, съответства на общия принцип на данъчен неутралитет, предвиден в исландската система на ДДС и прилаган на територията на цялото ЕИП. Следователно тя не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (11). Освен това беше посочено, че същото важи за смесени услуги, доколкото те могат да бъдат счетени за спомагателни за услугите, предоставяни по електронен път.

(29)

При все това, по предварително мнение на Органа, беше установено, че двете мерки включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В Решение № 3/13/COL бяха идентифицирани следните аспекти:

(30)

Освен това Органът предварително заключи, че дерогациите съгласно член 61, параграф 2 или 3 от Споразумението за ЕИП не са били приложими спрямо въпросната помощ. Следователно, след като извърши своята предварителна оценка, Органът се съмняваше дали освобождаването от ДДС при внос на сървъри и подобно оборудване от чуждестранни клиенти с цел използването им в исландските центрове за данни и необлагането с ДДС на сделки, включващи смесени услуги, предоставяни на чуждестранни клиенти на исландските центрове за данни, би могло да бъде счетено за съвместимо съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(31)

Скоро след приемането на Решение № 3/13/COL исландските органи уведомиха Органа, че възнамеряват да представят законопроект за отмяна на разпоредбите, за които по-рано е било установено, че предполагат несъвместима държавна помощ. Законопроектът беше приет от парламента на 13 март 2013 г. и влезе в сила незабавно; срв. Закон № 24/2013. Новият закон включваше общо изменение на член 43, параграф 3 от Закона за ДДС, с което към правилата по отношение на възстановяването на ДДС на чуждестранни дружества беше добавен вносът на стоки от чуждестранни дружества. Според исландските органи изменението е в съответствие с общата цел на Закона за ДДС, според която крайният данък следва да бъде платен от крайния потребител на съответните стоки или услуги.

(32)

Според информация от дирекция „Митници“ относно броя операции по внос, които са предмет на освобождаване от ДДС при внос на сървъри в съответствие с член 42, буква а) от Закон № 50/1988, е имало само един случай, подлежащ на освобождаване. Общата сума на ДДС в този случай е била 990 445 ISK. Дирекция „Митници“ също така потвърди, че въз основа на горепосочената разпоредба не е предоставено друго освобождаване (12).

(33)

Освен това исландските органи предоставиха информация от дирекция „Вътрешни приходи“ относно потенциална продажба на „смесени услуги“, които не са спомагателни за услуги, предоставени по електронен път, в съответствие с член 12, параграф 1, точка 10 от Закон № 163/2010, чрез работещи центрове за данни. В следващата таблица е представен облагаемият с ДДС оборот на регистрираните предприятия за центрове за данни в Исландия, т.е. онези субекти, регистрирани като „atvinnugrein 63.11.0 Gagnavinnsla, hýsing og tengd starfsemi“ (обработка на данни, хостинг и свързани дейности) от служба „Статистика“ на Исландия за периода 1 май 2011 г. — 30 юни 2013 г. (13):

(34)

Според исландските органи основната част от оборотите, които се облагат с нулева ставка на ДДС, най-вероятно са обикновен износ. Данните, събрани в таблицата по-горе обаче, не разкриват конкретно коя част от оборота, облагаем с ДДС, може да се отнася до „смесени услуги“.

(35)

Накрая, исландските органи подчертаха, че въпросните потенциални елементи на помощ изглежда са с незначителен размер. Според исландските органи изглежда само едно предприятие се е възползвало от разпоредбите на отменения понастоящем член 42, буква а) от Закона за ДДС за освобождаване от ДДС при внос на сървъри. Исландските органи признаха, че не може да се изключи възможността някои предприятия да са се възползвали от разпоредбите на отменената понастоящем част на член 12, параграф 1, точка 10 относно смесените услуги. Въпреки това, по мнение на исландските органи, няма да е оправдано предприемане на допълнителни мерки, за да бъдат потвърдени потенциални елементи на помощ на основание на отменения член 12 и отменената част на член 4, буква б), които обхващаха смесените услуги, от Закон № 163/2010, поради незначителните суми, за които става въпрос, както беше показано в таблицата по-горе.

(36)

Органът получи мнения от заинтересована трета страна, т.е. IKT Norge AS. IKT Norge, от името на сектора на ИКТ на Норвегия, представи мнение, че не е правилно да се заключи, че на чуждестранните предприятия са били предоставени икономически предимства в сравнение с местните предприятия в Исландия по отношение на освобождаването при вноса на сървъри. Според IKT Norge няма предимство също и по отношение на необлагането с ДДС на услугите, предоставяни от центровете за данни, когато става дума за клиенти, които се занимават с облагаеми дейности. По отношение обаче на клиентите, които не се занимават с облагаеми дейности, IKT Norge счита, че исландското изменение може да е свързано с икономическо предимство за клиентите, които не пребивават в Исландия.

(37)

Според IKT Norge законодателното изменение е осигурило равно третиране за местните и чуждестранните предприятия и въвеждането на такова освобождаване е било по-ефективно и по-подходящо от схема за възстановяване.

(38)

Освен това според IKT Norge условието, че на освобождаването могат да се позоват единствено онези субекти, провеждащи вид дейност, която би им дала право на приспадане на данъка в Исландия, ако са местни дружества в Исландия, гарантира, че чуждестранните предприятия никога не постигат икономии спрямо същия вид местни предприятия в Исландия. Поради това според IKT Norge е трудно да се заключи, че изменението предоставя икономически предимства на някого от предполагаемите получатели.

(39)

Що се отнася до необлагането с ДДС на доставките на смесени услуги на клиентите на центрове за данни, IKT Norge изразява съгласие с исландските органи, че е трудно услугите на центровете за данни да бъдат разделяни и облагани отделно. Според IKT Norge, с цел да се постигнат равни рамкови условия за центровете за данни във всички държави, би било най-разумно всички услуги на центрове за данни да се определят като износ и свързано с него задължение за купувача да плаща ДДС върху цялата такса от центъра за данни.

(40)

На последно място, според IKT Norge следва да се проучи по-внимателно как е третиран купувачът в държавите членки на ЕС. Ако според общото правило в този случай цялата сума, плащана от исландския центъра за данни, е обект на данъчно облагане във всяка държава на купувача, IKT Norge не може да заключи, че исландското изменение съдържа някакво икономическо предимство за тази група. Напротив, в този случай необлагането с ДДС ще бъде условие за избягване на двойно данъчно облагане за тези клиенти.

(41)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията между договарящите се страни, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(42)

Следователно мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако са изпълнени кумулативно следните условия: мярката i) се предоставя от държавата или чрез държавни ресурси; ii) предоставя икономическо предимство на получателя; iii) е избирателна; iv) може да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията (14).

(43)

В следните глави измененията към исландския Закон за ДДС, за които предварително беше установено в Решение № 3/13/COL, че те представляват несъвместима държавна помощ, т.е. i) освобождаването от ДДС при внос на сървъри и подобно оборудване от лица, които не са постоянно пребиваващи, за използване в центровете за данни в Исландия, и ii) необлагането с ДДС на сделки, включващи смесени услуги, предоставяни на чуждестранни клиенти на исландските центрове за данни, доколкото тези услуги не са били спомагателни за услугите, предоставяни по електронен път, и поради това за тях трябва да бъде счетено, че мястото им на предоставяне е Исландия, ще бъдат оценени по тези критерии.

(44)

Мярката за помощ трябва да е предоставена от държавата или чрез държавни ресурси. Предоставянето на данъчно освобождаване е свързано със загуба на данъчни постъпления, което е равностойно на предоставяне на държавни ресурси (15). Мерките, въведени с влизането в сила на Закон № 163/2010, са свързани със загуба на постъпления за исландската държава под формата на неначислен ДДС.

(45)

За да бъде счетена за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да предоставя икономическо предимство на дадено предприятие. Предприятията са субекти, които осъществяват стопанска дейност независимо от техния правен статут и от начина, по който те са финансирани (16). Стопанските дейности са дейности, които представляват предлагане на стоки или услуги на пазара (17).

(46)

Мерките са предоставили на преките получатели предимство, като са ги освободили от такси (незаплащане на ДДС при закупуване на услуги и внос на сървъри), които обикновено биха били поети от техните бюджети.

(47)

Както е посочено в Решение № 3/13/COL, заплащането на данъци представлява оперативен разход, който се прави при осъществяване на обичайната стопанска дейност на предприятие и обикновено се поема от самото предприятие. Освобождаването от данък или необлагането с такъв предоставя предимство на отговарящите на условията дружества, тъй като техните оперативни разходи се намаляват в сравнение с разходите на други дружества, които се намират в подобно фактическо и правно положение.

(48)

Що се отнася до услугите, за които се счита, че са предоставени в Исландия, при липса на освобождаване ДДС би бил начислен на купувача на тези услуги. Следователно поради необлагането с ДДС клиентите на смесени услуги по принцип получават икономическо предимство под формата на по-ниски покупни цени за съответните услуги.

(49)

Дружествата от други държави от ЕИП и от Фарьорските острови, които внасят сървъри и подобно оборудване в Исландия, за да бъдат използвани в исландски центрове за данни, получават икономическо предимство под формата на по-ниски разходи за компютърното оборудване, внесено в Исландия, поради освобождаване от плащането на исландския ДДС, както е описано по-горе. При нормална бизнес дейност ДДС би бил начислен върху тези стоки при влизането им в митническата територия на Исландия. От това следва, че на собствениците на сървърите и подобното оборудване, които се внасят в Исландия, се предоставя икономическо предимство в сравнение с други вносители на стоки.

(50)

Чрез освобождаване от ДДС на клиентите на центрове за данни, които се намират в Исландия, се намаляват разходите им като клиенти. Поради това за тези предприятия е станало по-привлекателно да осъществяват стопанска дейност с центрове на данни в Исландия.

(51)

За да представлява държавна помощ по смисъла на член 6, буква л) от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да бъде селективна, т.е. да поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“.

(52)

За да се оцени селективността, се изисква да се определи дали при определен правен режим национална мярка поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки в сравнение с други, които се намират в подобно фактическо и правно положение, в светлината на преследваната от този режим цел (18). Понятието за държавна помощ не се отнася за мерки, които въвеждат разграничения между предприятията и които поради това са prima facie избирателни, когато разликата възниква поради естеството или цялостната структура на системата, от която те са част (19).

(53)

По-нататък в документа Органът ще оцени дали измененията представляват избирателни мерки и ако това е така, дали те попадат в рамките на общия характер и логика на системата на ДДС в Исландия.

(54)

От необлагането с ДДС на смесени услуги са се възползвали само определени групи предприятия, а именно чуждестранни клиенти на центрове за данни, намиращи се в Исландия.

(55)

От освобождаването от ДДС при вноса на сървъри, които да се използват в Исландия от чуждестранни клиенти, се е възползвала също селективна група предприятия. То се е отнасяло единствено за чуждестранни предприятия, които внасят своите сървъри в Исландия, за да бъдат използвани в центрове за данни, намиращи се в Исландия.

(56)

Фактът, че броят на предприятията, които могат да претендират за право по дадена мярка, е голям или че мярката обхваща цял сектор, не е достатъчен, за да постави под въпрос избирателния характер на тази мярка и следователно да изключи нейното категоризиране като държавна помощ (20). Освен това фактът, че въпросната мярка се ръководи от обективни критерии за хоризонтално приложение, не поставя под въпрос нейния избирателен характер, тъй като той може да послужи само за да покаже, че разглежданата помощ попада в рамките на схема за помощ и не е индивидуална помощ (21).

(57)

Надзорният орган счита, че всички предприятия, които получават услуги в Исландия от дружества, намиращи се в Исландия, или внасят техни собствени стоки, за да бъдат използвани в Исландия, са в същото правно и фактическо положение като установените получатели на измененията на Закона за ДДС, за които е изпратено уведомление. Други дружества, които получават услуги от исландските предприятия или внасят собствени стоки, необходими за извършването на тяхната стопанска дейност, подлежат на общоприложимите правила за ДДС. Надзорният орган е на мнение, че няма причина да се заключи, че предприятията получатели са в различно правно и фактическо положение спрямо останалите предприятия, подлежащи на облагане с ДДС в Исландия. Следователно Органът заключава, че измененията, за които е изпратено уведомление, са избирателни.

(58)

Конкретна или избирателна данъчна мярка може въпреки това да бъде оправдана от логиката на данъчната система (22). Мерки, които имат за цел частично или пълно освобождаване от разходите, произтичащи от обичайното прилагане на общата система, на фирмите в определен сектор, може да представляват държавна помощ, ако няма основание за освобождаването въз основа на характера и логиката на общата данъчна система (23). Органът трябва да оцени дали различното третиране на предприятията по отношение на предимствата или тежестите, въведени от въпросната данъчна мярка, произтича от характера, или от общата система на цялостната схема, която се прилага. Когато такава диференциация се основава на цели, различни от преследваните от цялостната схема, въпросната мярка по принцип ще се счита за избирателна.

(59)

Съгласно установената съдебна практика държавата от ЕАСТ, която е въвела различно третиране между предприятия, следва да докаже, че то е оправдано от характера и от общата схема на въпросната система (24). След това Органът трябва да прецени дали дадено изменение на данъчните правила отговаря на целите, присъщи на самата данъчна система, или дали то преследва други цели.

(60)

Според информацията, предоставена от исландските органи, целта на измененията, за които е изпратено уведомление, е била привеждане на исландския сектор на центровете за данни до равнище, сравнимо със сектора на центровете за данни в ЕС. Необлагането с ДДС на смесени услуги и освобождаването от ДДС при вноса на сървъри е имало за цел да привлече мобилен (и чувствителен към данъчното облагане) сектор на услугите в Исландия, и по-конкретно сектора на центровете за данни.

(61)

Важно е да се отбележи, че в този случай референтната данъчна рамка, по отношение на която трябва да се разгледа въпросът, дали целта, преследвана с измененията, за които е изпратено уведомление, попада в рамките на общия характер и логика на нейната система, е исландската система на ДДС.

(62)

Както е отбелязано в Решение № 3/13/COL, в исландските законови и подзаконови актове и насоки липсва каквото и да било ясно определение за термина „смесени услуги“. Терминът „смесени услуги“ няма точно определение и не може да се установи дали всички смесени услуги, предоставени от исландските центрове за данни на чуждестранни клиенти, в действителност се използват в чужбина. Като примери за смесени услуги исландските органи посочиха услуги, свързани с хостинг, контрол и охлаждане на сървъри. Други услуги обаче, които безспорно са доставяни в Исландия, и следователно при нормални обстоятелства следва да се облагат с ДДС, като например услуги по поддръжка и съхранение, изглежда също попадат в обхвата на термина „смесени услуги“.

(63)

Доколкото смесените услуги са неразделна и вътрешно присъща част на услугите, доставяни по електронен път, и се използват в чужбина, те са обхванати от същите съображения по отношение на данъчния неутралитет, както и услугите, доставяни по електронен път (25). Следователно необлагането с ДДС на онези смесени услуги, които в този смисъл са „спомагателни“ на услугите, доставяни по електронен път, предоставяни от исландските центрове за данни към чуждестранни клиенти, попада в рамките на характера и логиката на системата на ДДС.

(64)

Исландските власти твърдят, че за смесени услуги, за които не може да се счита, че се използват в чужбина, повечето сравними системи на ДДС съдържат някои правила относно продукти и услуги, които не са включени в облагаемия оборот и следователно са освободени от задължение за ДДС. Целта на измененията е била да се гарантира, че по отношение на облагането с ДДС бизнес средата на центровете за данни в Исландия е сравнима с тази на техните конкуренти, които извършват дейност в ЕС.

(65)

Според Надзорния орган фактът, че други системи на ДДС предвиждат някои възможности за освобождаване, сам по себе си не оправдава необлагането с ДДС в Исландия. Дори ако целта на мярката е компенсиране на неблагоприятното положение, в което се намира исландският сектор на центровете за данни, такава мярка не може в никакъв случай да бъде оправдана от факта, че е предназначена да коригира нарушаването на конкуренцията на пазара на ЕИП за услуги на центрове за данни. Съгласно установената съдебна практика фактът, че държава от ЕИП се стреми да доближи чрез едностранни мерки условията на конкуренция в определен сектор на икономиката до преобладаващите на други места в ЕИП, не може да лиши разглежданите мерки от техния характер на помощ (26). Следователно въпросът дали конкретно изключение попада в рамките на логиката на системата, трябва да бъде оценен първо и преди всичко по отношение на референтната система за данъчно облагане, т.e. исландската система на ДДС (27).

(66)

Поставянето в по-благоприятно положение на производството на исландски стоки или подобряването на условията на конкуренция за исландските дружества в сравнение с техните конкуренти, установени на други места в ЕИП, не попада в рамките на общия характер и логика на исландската система на ДДС. В действителност в исландския Закон за ДДС липсват каквито и да било разпоредби, чиято цел е да поставят исландските услуги или стоки в по-благоприятно положение спрямо конкурентни чуждестранни услуги или стоки. Цел на външната политика, каквато е целта, свързана с подобряване на конкурентоспособността на исландския сектор на центровете за данни, и насърчаване на новото използване на енергийните ресурси на Исландия, които не са присъщи на референтната система, не може да бъде използвана като основание за дерогациите от системата (28).

(67)

Въз основа на изложеното по-горе Органът счита, че необлагането с ДДС на онези смесени услуги, които са отделими и не са неразривно свързани с предоставянето на услуги, предоставяни по електронен път, не може да бъде разгледано като попадащо в рамките на общия характер и логика на исландската система на ДДС.

(68)

По отношение на вноса на сървъри, исландските органи заявиха, че член 36, параграф 1 от Закона за ДДС предвижда възможност за освобождаване от ДДС на определени внесени стоки, и че по тази причина освобождаванията от ДДС при вноса на определени стоки са присъщи на системата на ДДС. В допълнение те заявиха, че повечето системи на ДДС предвиждат някои възможности за освобождаване, които се основават на икономически факти и на естеството и общата структура на данъчната система във въпросната държава.

(69)

Органът счита, че освобождаванията, предвидени в член 36, параграф 1 (художествени произведения, внесени от автора, специфични литературни произведения, превозни средства за спасителни цели, стоки, освободени от мита и др.) са изключително малко и не са непременно свързани с извършването на стопанска дейност. Тъкмо напротив дружествата, които ще се възползват от освобождаването от ДДС при внос на сървъри, ще извършват този внос на сървъри като неразделна част от техните стопански дейности. Както беше отбелязано по-горе, основното правило на исландската система на ДДС е стопанските дейности да се облагат с данък и ДДС да се внася в държавната хазна за всички вътрешни сделки на всички етапи, включително внос на стоки и услуги (29). Исландските органи не са посочили никакви примери за подобни специфични за сектора освобождавания в исландската система на ДДС, които да обосновават измененията.

(70)

В допълнение исландските органи са се позовали на принцип, съгласно който, когато стоките се прехвърлят единствено с цел предоставяне на услуга и без промяна на собствеността, прехвърлянето на тези стоки представлява част от предоставянето на услугата, и по тази причина не се облага отделно за целите на ДДС. При все това исландските органи нито са разяснили правното основание на този принцип, нито защо е било необходимо да се приеме специална разпоредба относно освобождаването от ДДС при внос на сървъри и подобно оборудване, ако този внос във всеки случай би попадал в приложното поле на този принцип.

(71)

Според Органа освобождаването от плащане на ДДС при внос на сървъри и необлагането с ДДС на смесените услуги не представлява адаптиране на обща схема, съответстваща на естеството и общата структура на исландската система на ДДС. Тъкмо напротив, според него изглежда измененията са приети с икономическата и политическа цел (30) да бъдат привлечени чуждестранни предприятия да закупуват услуги от центровете за данни в Исландия, и по този начин да се подобри конкурентоспособността на сектора на центровете за данни в Исландия (31). Според Органа тези съображения не съответстват на логиката и общия характер на една система на данъчно облагане на потребителите (32).

(72)

Исландските органи твърдят, че въпросните мерки са замислени като опит за адаптиране на исландската система на ДДС към системите на ДДС на държавите — членки на ЕС с цел осигуряване за местния сектор на центровете за данни на конкурентна среда, подобна на тази, която съществува в рамките на ЕС. В Решение № 3/13/COL Органът прикани исландските органи да предоставят по-съществена информация, не само в подкрепа на техните твърдения, че новите изменения във връзка с ДДС отразяват системите на ДДС на държавите — членки на ЕС, но — което е по-важното — в подкрепа на твърденията, че измененията попадат в рамките на логиката на исландската система на ДДС. При все това исландските органи не представиха каквито и да било мнения или допълнителна информация в тази връзка.

(73)

В светлината на изложеното по-горе Органът счита, че освобождаването от ДДС при вноса на сървъри и необлагането с ДДС на смесените услуги не попадат в рамките на логиката и общия характер и исландската система на ДДС.

(74)

На последно място, за да бъде счетена за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да може да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

(75)

Според постоянната съдебна практика самият факт, че дадена мярка заздравява позицията на едно предприятие по отношение на други предприятия, конкуриращи се вътре в ЕИП, се счита за достатъчно основание, за да се направи заключение, че мярката може да засегне търговията между договарящите се страни и да наруши конкуренцията между предприятия, установени в други държави от ЕИП (33).

(76)

Двете разглеждани мерки са били насочени към субекти, установени извън Исландия, включително в рамките на ЕИП. Тези юридически лица са щели да се възползват от мерките, ако те са закупил услуги от исландските центрове за данни. На свой ред исландските центрове за данни се конкурират с оператори на подобни услуги в рамките на ЕИП. В допълнение, мерките са били въведени целенасочено като средство за привличане на клиенти от ЕИП и извън него, които да закупуват услуги от центровете за данни в Исландия. Поради факта, че тези клиенти са предприятия, които се конкурират с други субекти в съответните сектори в цялото ЕИП, мерките могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП, като нарушат или заплашат да нарушат конкуренцията в цялото ЕИП.

(77)

Като се позовава на гореизложените съображения, Органът прави заключение, че оценяваните мерки, т.е. освобождаването от ДДС при внос на сървъри и подобно оборудване от чуждестранни клиенти за използване в центровете за данни в Исландия и необлагането с ДДС на сделки, включващи центрове за данни, с изключение на услуги, които са „спомагателни“ на услугите, доставяни по електронен път, представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Следователно, предвид посочените по-горе условия, е необходимо да се обмисли дали мерките могат да бъдат счетени за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(78)

В съответствие с част I, член 1, параграф 3 от протокол 3 „Надзорният орган на ЕАСТ се уведомява своевременно за всякакви планове за предоставяне или изменение на помощ, за да му се даде възможност да направи своите коментари. (…) Въпросната държава не прилага предложените мерки, докато процедурата не доведе до окончателно решение“.

(79)

Исландските органи не са уведомили Органа за мерките за помощ достатъчно време преди прилагането им на 1 май 2011 г. Освен това исландските органи са привели тези мерки в действие преди приемането на окончателно решение от Органа. Поради това Органът заключава, че исландските органи не са спазили своите задължения в съответствие с част I, член 1, параграф 3 от протокол 3. Следователно предоставянето на каквато и да било помощ е незаконно.

(80)

Исландските органи не са изтъкнали каквито и да било доводи за това, че държавната помощ в мерките за ДДС, както е посочено по-горе, може да бъде счетена за съвместима държавна помощ.

(81)

Мерките за подпомагане, обхванати от член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, като цяло са несъвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, освен ако отговарят на критериите за дерогация съгласно член 61, параграф 2 или 3 от Споразумението за ЕИП.

(82)

Дерогацията в член 61, параграф 2 е неприложима към разглежданата помощ, която не е предназначена за постигането на нито една от целите, определени в тази разпоредба. Член 61, параграф 3, буква а) или б) от Споразумението за ЕИП също е неприложим в настоящия случай. Освен това на Органа не е била предоставена каквато и да било информация, показваща, че получателите на помощта се намират в област, в която може да бъде предоставена регионална помощ по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Също така дерогацията в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП не е приложима в настоящия случай.

(83)

Въз основа на изложеното по-горе Органът заключава, че освобождаването от ДДС при внос на сървъри и подобно оборудване от чуждестранни клиенти за използване в центровете за данни в Исландия и необлагането с ДДС на сделки, включващи смесени услуги, предоставяни на чуждестранни клиенти на исландските центрове за данни, доколкото тези услуги не са спомагателни на услугите, предоставяни по електронен път, не са оправдани според разпоредбите за държавна помощ в Споразумението за ЕИП.

(84)

Получателите на помощта могат да се позоват на основните правни принципи на оправданите правни очаквания и правната сигурност, за да оспорят дадено разпореждане за възстановяване на неправомерно предоставени държавни помощи. Принципите обаче важат само при изключителни обстоятелства, и едно предприятие обикновено може да има оправдани правни очаквания за правомерността на дадена помощ само ако тя е била предоставена съгласно процедурата за уведомяване на Органа за тази помощ (или в зависимост от случая — Европейската комисия) (34). Това е принцип, който бе потвърден от Съда, както следва: „В случай като този по делото в главното производство не може да се приеме, че е налице изключително обстоятелство, и с оглед на принципа на правна сигурност, след като по същество Съдът вече е постановил, че до приемането от Комисията на решение за одобряване, … получателят не може да бъде сигурен относно правомерността на помощта, поради което не може да се прави позоваване нито на принципа на защита на оправданите правни очаквания, нито на принципа на правната сигурност.“ (35)

(85)

По правило в съдебната практика на Съда се посочва, че позоваване на оправданите правни очаквания за правомерността на една помощ е възможно само ако тази помощ е предоставена при спазване на процедурата, предвидена в част I, член 1, параграф 3 от протокол 3 (36), като се отбелязва, че е нормално всеки добросъвестен икономически оператор да е в състояние да се увери, че тази процедура е била спазена (37).

(86)

Независимо от това Съдът също така прие, че при изключителни обстоятелства даден получател на помощ, която е отпусната неправомерно, защото за нея не е направено уведомление, може да се позове на оправдани правни очаквания, че помощта е правомерна, за да се противопостави на нейното връщане (38). Съдът прие, че определен субект може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания, когато орган на Общността е породил у него очаквания, които са основателни (39). Органът не е предприел такова действие и действително решенията на Органа за забрана на избирателните мерки за фискална помощ трябва да са изяснили, че Органът следва да бъде уведомяван за мерките във връзка с ДДС, облагодетелстващи определени дружества или групи от дружества (40).

(87)

В светлината на изложеното по-горе Органът не приема, че доводите във връзка с правната сигурност или оправданите правни очаквания могат да са основателни в този случай, като се има предвид практиката на Съда и широкото приложение на член 61 (от Споразумението за ЕИП) и член 107 (ДФЕС). Във всеки един момент е било възможно да се предвиди, че разследваните мерки във връзка с ДДС могат да включват държавна помощ.

(88)

Тъй като помощта е била предоставена, без Органът да е бил уведомен за това, тя представлява неправомерна помощ по смисъла на част II, член 1, буква е) от протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд. От част II, член 14 от протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд следва, че Органът взема решение, че неправомерна помощ, която е несъвместима с правилата за държавна помощ съгласно Споразумението за ЕИП, трябва да бъде възстановена от получателите.

(89)

Органът е на мнение, че в настоящия случай няма общи принципи, които да възпрепятстват връщането на помощта. В съответствие с установената съдебна практика премахването на неправомерна помощ чрез възстановяване е логичното последствие от констатацията, че помощта е неправомерна. В съответствие с това, възстановяването на неправомерно предоставената държавна помощ с цел връщане към предишното положение по принцип не може да се счита за непропорционално на целите на Споразумението за ЕИП във връзка с държавни помощи.

(90)

Като връщат помощта, получателите се отказват от предимството, с което са разполагали в сравнение със своите конкуренти на пазара, и така се възстановява положението, съществуващо преди предоставянето на помощта (41). В допълнение към това, освен в извънредни ситуации, от връщането на помощта като общо правило следва, че Органът няма да надхвърли своите правомощия, ако поиска съответната държава от ЕАСТ да възстанови сумите, предоставени под формата на неправомерна помощ, тъй като по този начин държавата просто възстановява предишното положение (42). Освен това, с оглед на задължителното естество на контрола на държавни помощи, упражняван от Органа по силата на протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд, предприятията, получили помощ, по принцип не могат да имат законни очаквания, че помощта отговаря на критериите, освен ако тя е била предоставена в съответствие с процедурата, определена в разпоредбите на този протокол (43). В настоящия случай не бяха констатирани извънредни обстоятелства, които биха довели до оправдани правни очаквания от страна на получателите на помощта.

(91)

Възстановяването на неправомерно предоставената държавна помощ следва да включва сложна лихва в съответствие с част II, член 14, параграф 2 от протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд, и членове 9 и 11 от Решение 195/04/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 14 юли 2004 г. (44)

(92)

До настоящия момент исландските органи са предоставили ограничена информация относно размера на помощта, предоставена по силата на измененията в Закон № 163/2010. Освен това, те не са предоставили достатъчна информация за броя и самоличността на потенциалните получатели на мерките. Исландските органи се приканват да предоставят подробна и точна информация за размера на предоставената помощ и броя на получателите на помощта.

(93)

Въз основа на изложеното по-горе Органът заключава, че исландските органи неправомерно са привели в действие разглежданата помощ в нарушение на част I, член 1, параграф 3 от протокол 3.

(94)

Държавната помощ, предоставена съгласно разпоредбите на Закон № 163/2010, т.е. освобождаването от ДДС при внос на сървъри и подобно оборудване от чуждестранни клиенти за използване в центровете за данни в Исландия и необлагането с ДДС на сделки, включващи смесени услуги предоставяни на чуждестранни клиенти на исландските центрове за данни, доколкото тези услуги не са спомагателни на услугите, предоставяни по електронен път, е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП поради причините, описани по-горе, и следва да бъде възстановена, считано от датата на предоставянето ѝ.