10.10.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 294/5

Дело, заведено на 10 юли 2013 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Исландия

(Дело E-18/13)

2013/C 294/05

На 10 юли 2013 г. в Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Исландия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Xavier Lewis, Auður Ýr Steinarsdóttir и Maria Moustakali в качеството им на представители на Надзорния орган на ЕАСТ, с адрес: Rue Belliard 35, 1040 Brussels, Belgium.

Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ:

да постанови, че като не е приела в предвидения срок или не е уведомила Надзорния орган незабавно за мерките, необходими за прилагането на акта, посочен в точка 21ас от приложение XX към Споразумението за Европейското икономическо пространство (Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители), адаптиран към Споразумението с Протокол 1 към него, Исландия не е изпълнила задълженията си по акта и по член 7 от Споразумението;

2.	да нареди на Исландия да заплати съдебните разноски.

Правен и фактически контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа:

—

Настоящата жалба на Надзорния орган на ЕАСТ се отнася до неспазването от страна на Исландия в срок до 3 декември 2012 г. на мотивираното становище, издадено от Надзорния орган на ЕАСТ на 3 октомври 2012 г., отнасящо се до невъвеждането в нейния национален правен ред на Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (наричана по-долу „актът“), посочена в точка 21ас от приложение ХХ към Споразумението за Европейското икономическо пространство и адаптирана към Споразумението с Протокол 1 към него.

—

Надзорният орган на ЕАСТ изтъква, че Исландия не е оспорила съществуването на продължаващо закъснение в прилагането на член 2 от акта и че не разполага с информация, която да сочи, че актът е бил изцяло въведен в националното законодателство. В резултат на това Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че Исландия не е изпълнила задълженията си по член 15 от акта във връзка с Решение на Съвместния комитет № 149/2009 и по член 7 от Споразумението за ЕИП, като не е приела или уведомила за мерките, необходими за прилагането на акта в предвидения срок.