26.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/12

РЕШЕНИЕ НА СЪДА

от 13 юни 2013 година

по дело E-11/12

Beatrix Susanne Koch, Lothar Hummel и Stefan Müller срещу Swiss Life (Liechtenstein) AG

(Директива 90/619/ЕИО — Директива 92/96/ЕИО — Директива 2002/83/ЕО — Директива 2002/92/ЕО — Животозастраховане — Дялово обвързани обезщетения — Задължение за предоставяне на безпристрастен съвет — Информация, която се съобщава на титуляря на полица преди сключването на договора — Принцип на равностойност — Принцип на ефективност)

2013/C 277/10

По дело E-11/12 Beatrix Susanne Koch, Lothar Hummel и Stefan Müller срещу Swiss Life (Liechtenstein) AG — ИСК до Съда от Fürstliche Landgericht des Fürstentums Liechtenstein (Княжески съд, Лихтенщайн) съгласно член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно тълкуването на Директива 90/619/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, предвиждаща условия за ефективно осъществяване на свободно предоставяне на услуги и за изменение на директива 79/267/ЕИО, Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (трета директива по животозастраховането), Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането и Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество, Съдът в състав: Carl Baudenbacher, председател, и Per Christiansen и Páll Hreinsson (съдия докладчик), съдии, излезе с решение на 13 юни 2013 г., чийто диспозитив постановява:

1.

Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (трета директива за животозастраховането) и Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането трябва да се тълкуват в смисъл, че от застрахователното дружество не се изисква да предоставя съвети на титуляря на полицата преди сключването на договора.

2.

Член 31 и точки а11 и а12 от приложение IIА. към Директива 92/96/ЕИО и член 36 и точки а11 и а12 от приложение IIIА. към Директива 2002/83/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че предвид на всички обстоятелства от значение за делото, което гледа, националният съд следва да определи дали писмената информация, съобщена на титуляря на полицата, преди да бъде сключен дялово обвързан договор за животозастраховане, е пълна, ясна и точна и

—

достатъчна за определяне на дяловете, с които са обвързани обезщетенията, и

—

достатъчна, за да бъде описано естеството на основните активи,

така, че потенциалният титуляр на полица да е бил в състояние да избера договора, който е най-подходящ за неговите нужди.

3.

Доколкото информацията е пълна и съобщена на титуляря на полицата съгласно условията, определени в член 31 от Директива 92/96/ЕИО и член 36 от Директива 2002/83/ЕО, и в съответствие с други правила, приложими към съобщаването на информация за титуляря на полица, достатъчно е информацията, посочена съответно в приложение II и приложение III, да бъде съобщена на титуляря на полицата от трета страна, например застрахователен посредник.

4.

При обстоятелства като тези в настоящия случай Споразумението за ЕИП, Директива 92/96/ЕИО и Директива 2002/83/ЕО трябва да се тълкуват като невъзпрепятстващи национално правило, в което е предвидена административна процедура за обжалване, след възникването на щети, предизвикани от неспазването от страна на застрахователното дружество на изискването за предоставяне на информацията, посочена в член 31, параграф 1 от Директива 92/96/ЕИО и член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, при условие че:

—

първо, че правото да бъде поискано обезщетение за имуществени вреди от това застрахователно дружество поради несъобщаване на информацията, посочена в приложение II към Директива 92/96/ЕИО и приложение III към Директива 2002/83/ЕО, е не по-малко благоприятно от правото, приложимо към подобни вътрешноправни искове или жалби, и

—

второ, че прилагането на националното право не прави практически невъзможно или прекалено трудно за титуляря на полицата да упражни правата, предоставени от директивите.

Националният съд трябва да провери дали тези две условия са изпълнени.