28.4.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/13

Дело, заведено на 24 февруари 2011 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Норвегия

(Дело E-5/11)

2011/C 125/11

На 24 февруари 2011 г. в Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Норвегия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Xavier Lewis и Ólafur Jóhannes Einarsson, в качеството им на агенти на Надзорния орган на ЕАСТ, с адрес: Rue Belliard 35, 1040 Brussels, Belgium.

Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ да постанови, че:

Като не е приело необходимите мерки, които да направят:

а)

Акта, посочен в глава V, точка 56оa от приложение XIII към Споразумението за Европейското икономическо пространство (Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност), както е адаптиран към Споразумението за ЕИП от протокол 1 към него; и

б)

Акта, посочен в глава V, точка 56оа към Споразумението за Европейското икономическо пространство (Регламент (ЕО) № 2038/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно многогодишното финансиране на дейността на Европейската агенция по морска безопасност в областта на реагиране при замърсяването причинено от кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002), както е адаптиран към Споразумението за ЕИП от протокол 1 към него, част от вътрешния си правов ред в предписания срок, Кралство Норвегия не е изпълнило задълженията си по член 7 от Споразумението за ЕИП.

2.	Кралство Норвегия да поеме разходите по съдебното производство.

Правна и фактическа предистория и правни аргументи, приведени в подкрепа:

—	Надзорният орган на ЕАСТ посочва, че Кралство Норвегия не е направило Регламент (ЕО) № 2038/2006 и Регламент (ЕО) № 1406/2002 част от вътрешния си правов ред в срока, предписан с Решения на Съвместния комитет на ЕИП № 52/2007 и съответно № 81/2003.

—

Надзорния орган на ЕАСТ посочва, че Норвегия би трябвало да е включила Регламент (ЕО) № 1406/2002 и Регламент (ЕО) № 2038/2006 преди повече от седем и съответно повече от три и половина години. Поради това той счита, че правителството на Норвегия е имало време повече от достатъчното да приеме мерките, необходими да направи регламентите част от вътрешния си правов ред, и че не е изпълнило задълженията си по член 7 от Споразумението за ЕИП.