НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

като има предвид, че:

I.   ФАКТИ

1.   ПРОЦЕДУРА

С писмо от 28 юни 2007 г. от норвежкото Министерство на правителствената администрация и реформата, получено и регистрирано от Надзорния орган на 29 юни 2007 г. (документ № 427327) и писмо от Министерството на финансите от 22 юни 2007 г., получено и регистрирано от Надзорния орган на 4 юли 2007 г. (документ № 428135), норвежките органи уведомиха за предложените изменения на правилата за данъчно облагане на кооперативни дружества, изложени в раздел 10-50 от данъчния закон, съгласно част I, член 1, параграф 3 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд.

След размяна на кореспонденция (8), с писмо от 19 декември 2007 г. Надзорният орган уведоми норвежките органи, че е решил да открие процедурата, посочена в част I, член 1, параграф 2 от протокол 3, по отношение на схемата, предмет на уведомление, относно данъчни облекчения за някои кооперативни дружества. С писмо от 20 февруари 2008 г. (документ № 465882) норвежките органи представиха коментарите си по Решение № 719/07COL за откриване на официална процедура по разследване.

Решение № 719/07COL беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и притурката за ЕИП към него (9). Надзорният орган прикани заинтересованите страни да представят своите мнения за него.

Надзорният орган получи мнения от няколко заинтересовани страни (10). С писмо от 23 май 2008 г. (документ № 478026) Надзорният орган препрати мненията до норвежките органи, на които беше предоставена възможност да вземат отношение, но решиха да не представят допълнителни коментари.

2.   ОПИСАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНАТА МЯРКА

2.1.   КОНТЕКСТ

През 1992 г. норвежките органи въведоха схема относно специални данъчни облекчения за някои кооперативни дружества. Съгласно схемата някои кооперативни дружества от земеделския, горския и риболовния сектор, както и потребителските кооперации имат право на данъчни облекчения за увеличаване на собствения капитал. Схемата не обхваща други видове кооперативни дружества. Облекчението е ограничено до максимум 15 % от годишните нетни приходи и се прилага само за частта от печалбата, произтичаща от търговия с членовете на кооперативното дружество. Облекчение, равняващо се на допустимия максимум, би означавало намаляване на нормалната ставка на корпоративния данък в размер на 28 % до ставка от 23,8 %. Целта на схемата беше да предостави данъчно облекчение на кооперативните дружества, тъй като се счита, че достъпът до собствен капитал на кооперативните дружества е по-труден, отколкото при други предприятия (11).

Схемата беше отменена считано от данъчната 2005 година. При все това, във връзка с държавния бюджет за 2007 г., норвежките органи предложиха да въведат отново схемата в леко изменена форма (12). Вследствие на това Надзорния орган получи уведомление за схемата.

2.2.   ЦЕЛ НА СХЕМАТА

Съгласно уведомлението кооперативните дружества трябва да получат помощ поради обществения интерес да се запазят предприятия, основани на принципи като демокрация, взаимопомощ, отговорност, равнопоставеност, безпристрастност и солидарност, като алтернатива на дружествата с ограничена отговорност. Следователно, за да се гарантира общественият нематериален интерес от запазване на кооперативните дружества като алтернатива на дружествата с ограничена отговорност, има нужда кооперативните дружества да бъдат компенсирани за неизгодното положение, в което се намират в сравнение с други дружества. В съответствие с уведомлението целта на схемата, предмет на уведомление, е да компенсира някои от недостатъците, свързани с набавянето на капитал.

2.3.   ПРЕДЛОЖЕНАТА МЯРКА

Мярката, предмет на уведомление, е посочена в новия раздел 10-50 от данъчния закон, съгласно който кооперативните дружества могат да имат право на данъчно облекчение. Текстът гласи:

Според норвежките органи изразът „общ собствен капитал“ не се отнася за балансова позиция на кооперативните дружества, а е чисто данъчен израз. Следователно общият собствен капитал може да се състои от удържан капитал, премиални средства, които представляват премии на членовете, запазени в кооперативното дружество в „резерв за последващи плащания“  (14), и от индивидуални средства под формата на премия, която е била прехвърлена в капиталовите сметки на членовете в кооперативното дружество (15).

„Равностойна търговия“ е определена в параграф 3 от раздел 10-50 от данъчния закон като риболовни търговски организации, които купуват от членове на друга риболовна търговска организация, ако са изпълнени определени условия, земеделско кооперативно дружество, което купува от същия вид кооперативно дружество с цел регулиране на пазара, и покупки, наложени от държавен орган (16).

От предложената разпоредба следва, че като цяло данъчно облекчение се прави само по отношение на приходи, произтичащи от търговия с членове. Следователно не се прави данъчно облекчение за приходи, които произтичат от търговия с други субекти. Както се посочва в проекта за раздел 10-50 от данъчния закон, трябва да е възможно да се определи търговията с членове и равностойната търговия въз основа на счетоводните документи на кооперативното дружество. Следователно отделното осчетоводяване за търговия с членове и търговия с трети страни е от огромно значение. Кооперативните дружества трябва да могат да обосноват търговията с членове и равностойната търговия.

В уведомлението норвежките органи изчислиха, че загубата на данъчни постъпления вследствие на схемата ще възлезе на между 35 милиона NOK и 40 милиона NOK (приблизително 4—5 милиона EUR) за данъчна година 2007.

2.4.   ПОЛУЧАТЕЛИ

Схемата ще се прилага за кооперативните дружества, посочени в параграфи 2 и 4—6 от предложения раздел l0-50 от данъчния закон. От тези разпоредби следва, че схемата, предмет на уведомление, включва най-вече някои потребителски кооперации и кооперативни дружества с дейност в земеделския, горския и риболовния сектор.

По отношение на потребителските кооперации от параграф 2, буква а) от предложения раздел 10-50 от данъчния закон следва, че само потребителски кооперации, при които повече от 50 % от редовния оборот произтичат от търговия с членове, имат право да се възползват от схемата, предмет на уведомление.

Освен това кооперативните строителни дружества, които попадат в приложното поле на Закона за кооперативните строителни дружества (17), също могат да се възползват от данъчното облекчение. Това представлява разширяване на схемата в сравнение със схемата в сила до 2005 г., вж. раздел I-2.1 по-горе.

Кооперативните дружества, които не са посочени изрично в раздел 10-50 от данъчния закон, няма да бъдат обхванати от схемата. Според норвежките органи допустимите кооперативни дружества се избират въз основа на предположението, че съществува голяма нужда от компенсация за допълнителните разходи в секторите, обхванати от схемата, предмет на уведомление. Кооперативните дружества в сектори, които няма да бъдат обхванати от схемата, според норвежките органи са като цяло по-малки дружества с ограничена икономическа дейност или неикономическа дейност.

2.5.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА КООПЕРАТИВНИ ДРУЖЕСТВА В НОРВЕЖКОТО ПРАВО

Кооперативното дружество е определено в раздел 1, параграф 2 от закона за кооперативните дружества (18) като предприятие

„чиято основна цел е да насърчава икономическите интереси на своите членове чрез тяхното участие в дружеството в качеството им на купувачи, доставчици или по друг подобен начин, когато

1.	печалбата, с изключение на нормалната печалба от инвестиран капитал, или остава в рамките на дружеството, или се разпределя между членовете въз основа на техния дял от търговията с групата, и

2.	никой от членовете не носи лична отговорност за задълженията на групата нито изцяло, нито за части, които заедно представляват общите задължения.“ (19)

Освен това от раздел 3, параграф 2 от Закона за кооперативните дружества следва, че членовете на кооперативното дружество не са задължени да внасят капитал в кооперативните дружества, освен ако отделните членове не са се споразумели писмено за това, когато са се присъединили като членове, или в отделно споразумение. Това изискване се отменя, само ако задължението да се плаща членски внос е посочено в устава на кооперативното дружество. Освен това от същата разпоредба следва, че всяко задължение за внасяне на капитал трябва да бъде ограничено или до определена сума, или по друг начин.

2.6.   КООПЕРАТИВНОТО ДВИЖЕНИЕ В НОРВЕГИЯ (20)

В Норвегия има приблизително 4 000 кооперативни дружества с общо над 2 милиона членове. Кооперативните дружества работят предимно в земеделския, риболовния, жилищния и потребителския сектор, но също така и в други сфери на икономиката, като застрахователна дейност, транспорт, енергоснабдяване, здравеопазване, медии и др.

Федерацията на норвежките земеделски кооперативи (ФНЗК) включва 14 национални организации, които се занимават с дейности като преработка, продажба и закупуване на земеделски продукти и стоки, използвани за производство в земеделието (торове, машини и др.), животновъдството, кредити и застраховки. Земеделските кооперативни дружества имат над 50 000 отделни членове (земеделски стопани), около 19 000 служители и годишният им оборот е над 58 млрд. NOK (приблизително 6 млрд. EUR). Земеделските кооперативни дружества са собственици на някои от най-известните норвежки марки, като TINE (млечни продукти), Gilde (месо) и Prior (яйца и птиче месо). Основните цели на земеделските кооперативни дружества са предоставянето на канали за преработка и предлагане на пазара на селскостопанска продукция, както и осигуряването на добри условия за достъп до капитал и различни изделия, свързани с производството във всяка ферма.

Според норвежкия закон за суровата риба (21) търговските организации на норвежките кооперативни дружества имат изключително право да извършват цялото пряко предлагане на пазара на риба и черупчести, с изключение на отглеждана в развъдници риба. В този сектор има шест търговски организации на кооперативни дружества. Оперативната сфера на всяка организация е свързана или с географски район, и/или с определен вид риба. Търговските организации на кооперативните дружества са собственост на самите рибари. Освен функциите, свързани с предлагане на пазара, търговските организации имат и контролни функции във връзка с опазването на морските ресурси. Стойността на прякото предлагане на пазара на риба и черупчести е приблизително 6 млрд. NOK (приблизително 620 млн. EUR). 90 % от цялото количество риба и черупчести се изнася.

Coop NKL BA е централната организация на норвежките потребителски кооперации. Coop е верига за хранителни стоки, която има приблизително 1,1 млн. отделни членове, организирани в 140 кооперативни дружества. Тя управлява над 1 350 магазина с годишен оборот от приблизително 34 млрд. NOK (приблизително 3,6 млрд. EUR) и около 22 000 служители. Пазарният дял е 24 % от пазара на хранителни стоки. Coop също така участва в преработката на храни и си сътрудничи с други скандинавски организации на кооперативни дружества в сектора на търговията на дребно във връзка със закупуване и преработка. Основните цели на потребителските кооперации са да предоставят на членовете си добри и полезни стоки и услуги на конкурентни цени и в същото време да защитават интересите на своите членове по потребителски въпроси.

Норвежката федерация на кооперативните жилищни асоциации (НФКЖА) е национална асоциация, представляваща кооперативни жилищни асоциации, и се състои от 772 000 отделни членове и 378 000 жилищни единици в близо 5 100 членуващи в нея жилищни кооперативни дружества. Кооперативните жилищни асоциации са различни по размер, със от 100 до 190 000 отделни членове. Жилищните кооперативни дружества притежават значителен дял от жилищния пазар в градовете, в Осло пазарният дял е близо 40 %, а на национално ниво е средно 15 %. Основните цели са да се обезпечат добри и удобни жилища за членовете и да се гарантират добри и стабилни условия на кооперативните жилища.

2.7.   ПРАВИЛА ЗА КОРПОРАТИВНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И СЪСТОЯНИЕТО НА КООПЕРАТИВНИТЕ ДРУЖЕСТВА В НОРВЕГИЯ

Общият корпоративен данък в Норвегия към настоящия момент е 28 %. Данъкът се прилага по отношение на нетния облагаем приход на предприятията със стопанска цел. Прилага се също така, когато приходът се добавя към собствения капитал на дружеството. Норвежкият върховен съд обаче заключи, че предоставянето на дялове представлява необлагаем приход за дружеството-получател (22). Причината е, че вноските се считат за вече обложени с данък върху доходите на приносителя. Следователно когато едно предприятие трябва да плати 28 % данък върху собствен капитал, финансиран чрез приходите на предприятието, не се плаща данък върху вноската на дялове от акционери или от публично предлагане. Следователно предприятия, организирани като дружества с ограничена отговорност и др., могат да увеличат собствения си капитал чрез внасяне на необлагаеми дялове от акционерите или от публично предлагане.

Кооперативните дружества обаче нямат тази възможност. В съответствие с норвежкия Закон за кооперативните дружества те не могат да предлагат дялове публично или да издават други капиталови сертификати или ценни книги. Освен това се счита, че принципът за свободно членство ограничава размера на капиталовите вноски, които кооперативните дружества могат да изискват от членовете си.

В съответствие с уведомлението задълженията и ограниченията, наложени на кооперативните дружества по закон, се разглеждат от норвежките органи като основни и присъщи за кооперативните принципи. Следователно норвежките органи считат, че вдигането на тези ограничения би нарушило основни кооперативни принципи. Норвежките органи отбелязват, че норвежкият Закон за кооперативните дружества може да е по-строг по този въпрос, отколкото законодателството относно кооперативните дружества в други европейски държави. Като пример норвежките органи се позовават на член 64 от Регламента на ЕО относно устава на Европейското кооперативно дружество (23), съгласно който кооперативните дружества могат да предвидят издаването на ценни книги, различни от дялове, които могат да бъдат закупени както от членове, така и от външни лица. Въпреки това норвежките органи считат, че наложените на кооперативните дружества в Норвегия ограничения са необходими.

3.   ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

С Решение № 719/07/COL Надзорният орган реши да открие официална процедура по разследване във връзка със схемата, предмет на уведомление. В решението за откриване на процедурата предварителното мнение на Надзорния орган беше, че схемата представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

На първо място, Надзорният орган счете, че предложеното данъчно облекчение за кооперативните дружества предоставя предимство на кооперативните дружества. На второ място, Органът счете, че данъчното облекчение за кооперативните дружества е избирателно и изрази съмнения дали би било обосновано от естеството на общата схема на норвежката данъчна система. Поради това, че схемата ще намали дължимия от обхванатите кооперативни дружества корпоративен данък, Надзорният орган изрази съмнения дали схемата няма да наруши или да породи опасност от нарушаване на конкуренцията. На последно място, Надзорният орган изрази съмнения дали може да се приеме, че схемата, предмет на уведомление, съответства на някое от изключенията, посочени в член 61 от Споразумението за ЕИП, и поради това да бъде призната за съвместима с правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП.

4.   КОМЕНТАРИ НА НОРВЕЖКИТЕ ОРГАНИ

Норвежките органи твърдят, че предложеното данъчно облекчение не предоставя предимство на кооперативните дружества. От една страна, норвежките органи са на мнение, че данъчното облекчение трябва да се разглежда като „част от договаряне, според което данъчната схема представлява плащания от държавата на кооперативни дружества за адаптиране към настоящата правна рамка за кооперативни дружества“  (24). По този начин държавата защитава кооперативната форма като алтернатива на дружествата с ограничена отговорност, което се счита за нематериално преимущество от обществен интерес. От друга страна, норвежките органи твърдят, че данъчното облекчение трябва да се разглежда като компенсация за допълнителните разходи на кооперативните дружества поради наложените им ограничения във връзка с достъпа до собствен капитал, което се счита за структурен недостатък за кооперативното дружество. Норвежките органи заявяват, че според тях въпросната мярка само компенсира и неутрализира основния недостатък, наложен на кооперативните дружества по отношение на достъпа до собствен капитал.

Във връзка с двата аргумента норвежките органи посочват, че схемата е в съответствие с принципа на пазарния инвеститор. Аргументът изглежда се основава на гледището, че помощта, отпусната съгласно схемата, няма да надвишава допълнителните разходи, свързани с дейността като кооперативно дружество, нито ползата за обществеността от защитата на кооперативната форма.

Освен това норвежките органи твърдят, че използването на данъчна мярка не пречи на използването на принципа на пазарния инвеститор, тъй като формата на помощ, избрана от държавата, не би трябвало да е от значение.

От практиката на европейските съдилища и на Европейската комисия следва, че фактът, че дадена мярка компенсира неблагоприятно положение на едно предприятие, не означава, че мярката не може да бъде разглеждана като предоставяща предимство за предприятието. Според норвежките органи тази практика не е приложима към настоящия случай. Всички дружества с ограничена отговорност разполагат с възможността да увеличат собствения си капитал чрез вноски, които са необлагаем приход за дружеството. Схемата просто компенсира неблагоприятното положение и поставя кооперативните дружества в равни условия с другите дружества. Норвежките органи също така твърдят, че настоящият случай може да бъде разграничен от решението на Европейската комисия по делото OTE  (25), тъй като в настоящия случай данъчното облекчение и допълнителните разходи, свързани със задължението възникват едновременно. Според тълкуването на норвежките органи параграф 101 от делото OTE е индикация, че това може да е от значение за класифицирането като държавна помощ.

По отношение на избирателността на схемата норвежките органи твърдят, че вследствие на схемата кооперативните дружества са третирани така, сякаш собственият капитал е бил финансиран от акционерите. Данъчното облекчение позволява на кооперативните дружества — получатели, да добавят същата сума като собствен капитал, без да се налага да плащат данък, както ако са получили подобна сума като капиталова вноска. Следователно, според норвежките органи, общото правило относно собствените дялове става приложимо по отношение на кооперативните дружества.

В допълнение норвежките органи твърдят, че схемата, предмет на уведомление, е в съответствие с правилата на ЕИП за държавна помощ и принципите, посочени в съобщението на Комисията относно кооперативните дружества (26). Норвежките органи се позовават по-специално на раздел 3.2.6 от съобщението на Комисията, според който специфичното данъчно третиране на кооперативните дружества може да бъде приветствано.

И на последно място, по отношение на нарушаването на конкуренцията норвежките органи твърдят, че схемата само неутрализира съществуващо нарушаване на конкуренцията в ущърб на кооперативните дружества и поради това се предполага, че повишава ефективността на засегнатите пазари.

5.   КОМЕНТАРИ НА ТРЕТИ СТРАНИ

След публикуването на Решение № 719/07/COL за откриване на официална процедура по разследване на помощта, предмет на уведомление, за някои кооперативни дружества Надзорният орган на ЕАСТ получи коментари от редица трети страни.

Коментарите на френското правителство по същество касаят специалния характер на кооперативните дружества и подчертават, че схемата, предмет на уведомление, е предназначена единствено за компенсиране на кооперативните дружества за структурните им недостатъци.

Cooperatives Europe представлява кооперативни дружества в цяла Европа и цели да подпомага и развива кооперативните предприятия. Първоначално организацията се позовава на специфичното естество на кооперативните дружества, признато от органите на Общността. Cooperatives Europe е на мнение, че специфичните схеми, от които се възползват кооперативните дружества, не бива да бъдат сравнявани със схемите, които се прилагат по отношение на други форми на предприятия, тъй като схемите изразяват в оперативен план кооперативните принципи. Освен това Cooperatives Europe твърди, че специфичните данъчни спогодби за кооперативните дружества не целят и не пораждат нелоялна конкуренция, а по-скоро са разработени с цел да вземат предвид и да компенсират ограниченията, присъщи на кооперативната форма, по пропорционален начин. Според Cooperatives Europe схемата е обоснована от принципа за равенство, тъй като кооперативите са поставени в неблагоприятно положение, inter alia, по отношение на достъпа до капитал. Cooperatives Europe счита, че кооперативните дружества са предмет на автономна правна схема, която взима предвид техните специфични характеристики. Аргументацията е, че ако данъчната схема, специфична за кооперативните дружества, съответства на логиката на правната система в държавата-членка и ако произтича от режимите на оперативно функциониране на кооперативното дружество, ако е свързана с кооперативните принципи и ценности и е пропорционална на ограниченията, наложени от тези режими на функциониране на кооперативните дружества, тя не може да бъде считана за държавна помощ или предимство, а е просто схема, която произтича от логиката на функциониране, което се различава от други форми на предприятия, и е обоснована от равнопоставеното третиране на различните форми на предприятия. На последно място, Cooperatives Europe твърди, че схемата компенсира неблагоприятното положение на кооперативните дружества и така признава логиката на кооперативната система и правото ѝ да се конкурира при равни условия.

Kooperativa Förbundet, организация на потребителски кооперации в Швеция, подкрепя аргументите, представени от Cooperatives Europe.

Confcooperative — Confederazione Cooperative Italiane е организация на италиански кооперативни дружества. Тя подчертава взаимната цел на кооперативните дружества и със заключението, че норвежкото законодателство е в съответствие с това на държавите-членки, които целят да намалят недостатъците, с които се сблъскват кооперативните дружества, особено по отношение на набирането на капитал, подчертава, че всички допълнителни плащания в кооперативното дружество от членовете остават собственост на съответния член и следователно не могат да бъдат обложени с данък като собственост на кооперативното дружество.

Legacoop — Lega Nazionale delle Cooperative e Mutue е организация на италиански кооперативни дружества от всички сектори. Legacoop се позовава на неразпределената печалба, реализирана от кооперативни дружества, за които е характерно, че техните членове временно се отказват от своята премия. Организацията счита, че схемата е в съответствие с гражданското и данъчното законодателство относно европейските кооперативни дружества и че схемата ще спомогне за намаляването на недостатъците за кооперативните дружества по отношение на набавянето на капитал.

Coop de France е организация на френски кооперативни дружества в земеделския сектор. Организацията се позовава на европейската правна рамка, която признава специфичната роля, изпълнявана от кооперативните дружества, независимо в кой сектор от икономиката развиват дейността си, и е разработила инструменти, които им осигуряват правна сигурност. Освен това организацията твърди, че схемата не представлява помощ, а просто компенсира кооперативните дружества за структурните недостатъци, присъщи на тяхната правна форма. В допълнение се твърди, че схемата е в обхвата на логиката на системата и следователно не е избирателна. Това се основава най-вече на аргумента, че капиталът на кооперативните дружества е неделим и се състои от неразпределени печалби на членовете. Coop de France също така се позовава на трудностите за кооперативните дружества по отношение на достъпа до собствен капитал поради невъзможността да предлагат дялове, ограничения брой потенциални членове въз основа на целта на кооперативното дружество и невъзможността кооперативните дружества да използват финансови инструменти.

Landbrugsrådet е организация на кооперативни дружества в земеделския сектор в Дания. Организацията твърди, че схемата създава равни и справедливи условия за различните видове предприятия, като зачита естеството на кооперативните дружества и кооперативните принципи. Схемата не облагодетелства кооперативните дружества, а коригира структурен недостатък.

CECOP-CICOPA-Europe представлява кооперативни дружества в сектора на промишлеността и услугите. Организацията твърди, че специфичните схеми, от които се възползват кооперативните дружества, не бива да бъдат сравнявани със схемите, които се прилагат за други форми на предприятия, тъй като те се основават на принципите, от които се регулират кооперативните дружества. По-нататък организацията твърди, че когато Надзорният орган сравнява ситуацията за кооперативните дружества с други дружества, изглежда установява йерархия на правните форми, в която схемата за кооперативните дружества се приема като изключение. Това не е в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност или регламента за устава на Европейското дружество. Позовавайки се на съобщението на Комисията относно кооперативните дружества, организацията твърди, че мярката, предмет на уведомление, взима предвид и компенсира ограниченията, които са присъщи на кооперативната форма, по пропорционален начин.

Главната конфедерация на земеделските кооперативни дружества в ЕС (COGECA) представлява цялостния икономически интерес на земеделски, земеделски хранително-вкусови, горски и риболовни кооперативни дружества в Европа. Организацията се позовава на основната роля на кооперативните дружества в тези сектори, която е призната от много държави-членки на ЕС, и на факта, че в уставите на кооперативните дружества е заложена загриженост за общността (устойчиво развитие). Организацията изразява тревога, че еднаквото данъчно третиране на кооперативните дружества и другите предприятия може да доведе до ситуация, в която кооперативните дружества да приемат други правни видове на организация, и така да се затрудни достъпът до пазара за земеделските стопани.

CCAE Confederación de Cooperativas Agrarias de España, организация на земеделски кооперативни дружества, подкрепя аргументите, представени от COGECA, Coop de France и Cooperatives Europe.

Groupement National de la Coopération е организация на кооперативното движение във Франция. Тя твърди, че благоприятното данъчно третиране на кооперативните дружества във Франция и други европейски държави е предназначено да гарантира лоялната конкуренция между кооперативни дружества и други предприятия и не нарушава конкуренцията. Организацията се позовава на отличителните характеристики на кооперативните дружества и подчертава, че за да съществуват и да се развиват, кооперативните дружества се нуждаят от определена правна и данъчна рамка, която взима предвид техните специфични характеристики и условията, съгласно които извършват дейностите си. Тя подкрепя мнението на норвежките органи, че схемата не предоставя предимство на кооперативните дружества и твърди, че схемата няма да наруши конкуренцията, тъй като не би било възможно да има еднакви правила за различни форми на предприятия с различни характеристики. Въз основа на това организацията подчертава, че помощта не би била непропорционална.

Норвежкият постоянен комитет за кооперативите (наричан по-долу „NSCC“) е организация за норвежките кооперативни дружества. NSCC заявява първо, че съществува основна разлика между кооперативните дружества и други правни форми на предприятия, а именно че отношенията между кооперативното дружество и членовете му са различни от тези между дружество с ограничена отговорност и акционер. Това ще окаже въздействие и върху данъчните мерки, налагани на кооперативните дружества.

NSCC твърди на първо място, че мярката не представлява държавна помощ, тъй като е обоснована от естеството на общата схема на данъчната система. В тази връзка NSCC твърди, че кооперативните дружества натрупват собствения си капитал, като не изплащат премии на членовете си. Обикновено подобна неразпределена печалба трябва да се изплати на членовете на кооперативното дружество, тъй като всъщност представлява отсрочена корекция на цената, която не принадлежи на кооперативното дружество, а на членовете. Ако се извърши възстановяване, то ще се приспада от данъците на кооперативното дружество. Ако излишъкът не бъде възстановен, той всъщност ще представлява вноска към собствения дял на членовете на кооперативното дружество. Следователно според логиката на системата излишъкът трябва да бъде освободен от данъчно облагане, независимо дали е оставен като собствен капитал, или е изплатен като възстановяване на средствата на членовете. В допълнение са приложими основанията да се избегне облагането на сумата два пъти. Също както частните капиталовложения се освобождават от данъчно облагане за дружествата с ограничена отговорност, тъй като вече са били обложени като притежание на акционера, вноската към собствения дял от страна на член на кооперативното дружество би трябвало да се освобождава от данъчно облагане в кооперативното дружество, тъй като вече е била обложена като притежание на съответния член. Въз основа на това NSCC счита, че вместо да се съпоставя схемата с правилата относно подоходния данък, правната рамка следва да се състои от правила за вноските на акционерите към собствения капитал.

На второ място, NSCC твърди, че мярката не представлява предимство, тъй като само компенсира структурните недостатъци, присъщи на правната структура на кооперативните дружества. Във връзка с решението за откриване на процедурата NSCC също така твърди, че не е от значение дали структурните недостатъци се компенсират от други елементи в режима за кооперативните дружества в Норвегия, а че правният тест следва да бъде дали конкретният недостатък, който мярката цели да балансира, се компенсира от други мерки.

На трето място, NSCC твърди, че мярката не е селективна, тъй като различно данъчно третиране на кооперативните дружества и други предприятия отразява разликите, присъщи на дружественото право. Поради това, тъй като разглежданата данъчна мярка се прилага само за предприятия, организирани като кооперативни дружества, тя засяга само правната форма на предприятие, която е открита за всеки. Следователно мярката не е избирателна.

II.   ОЦЕНКА

1.   ОБХВАТ НА РЕШЕНИЕТО

Както е посочено в раздел I-2.4 по-горе, потенциалните бенефициери по схемата са основно кооперативни дружества с дейност в земеделския, горския и риболовния сектор, някои потребителски кооперации и кооперативни строителни дружества.

Член 8 от Споразумението за ЕИП определя обхвата на споразумението. От параграф 3, член 8 следва:

Въз основа на това земеделският и риболовният сектор до голяма степен попадат извън обхвата на правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП.

Следователно настоящото решение се прилага по отношение на предложеното данъчно предимство за кооперативни дружества, но не засяга кооперативни дружества с дейност в земеделския и риболовния сектор, доколкото дейностите на тези кооперативни дружества попадат извън обхвата на правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП.

2.   НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

2.1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи:

Надзорният орган припомня, че като правило самата данъчна система на държава от ЕАСТ не попада в обхвата на Споразумението за ЕИП. Всяка държава-членка на ЕАСТ определя и прилага своя данъчна система съгласно избраната от нея политика. Въпреки това прилагането на данъчна мярка като облекчение от корпоративния данък за някои кооперативни дружества може да има последствия, които да доведат до ситуация, в която тази мярка попада в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Според съдебната практика (27) член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП не прави разграничение между мерките за държавна намеса в зависимост от техните причини или цели, а ги определя във връзка с техните последици.

2.2.   НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНИ РЕСУРСИ

За да представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, помощта трябва да бъде отпусната от държавата или чрез държавни ресурси.

Надзорният орган припомня, че според установената съдебна практика определението за помощ е по-общо от това за субсидия, защото включва не само положителни ползи като самите субсидии, но също така държавни мерки, облекчаващи под различни форми разходите, които обикновено се включват в бюджета на предприятието и които по този начин, без да са субсидии в тесния смисъл на понятието, са сходни по характер и имат същите последици (28).

Според схемата, предмет на уведомление, кооперативните дружества, посочени в раздел 10-50 от данъчния закон, ще имат право на специална форма на данъчно облекчение. Следователно тези кооперативни дружества могат приспаднат от своите облагаеми приходи вноските към собствения капитал. Данъчното облекчение означава, че дължимият данък от кооперативните дружества, обхванати от схемата, се намалява. Мярката води до загуба на приходи от данъци за Норвегия, която според оценката на норвежките органи приблизително възлиза на 35—40 млн. NOK (приблизително 4—5 милиона EUR) за данъчна година 2007. Според установената съдебна практика мярка, чрез която публичните органи освобождават някои предприятия от данъчно облагане, което, макар и да не включва прехвърляне на държавни средства, поставя предприятията, за които се прилага освобождаването от данъчно облагане, в по-благоприятно финансово положение, отколкото други данъкоплатци, представлява помощ, отпусната от държавата или чрез държавни ресурси (29). Следователно Надзорният орган счита, че схемата, предмет на уведомление, включва държавни ресурси.

2.3.   ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ИЛИ ПРОИЗВОДСТВО НА ОПРЕДЕЛЕНИ СТОКИ

2.3.1.    Избирателност

На първо място, мярката за помощ трябва да бъде избирателна от гледна точка на облагодетелстването на „ определени предприятия или производството на определени стоки “.

Кооперативните дружества, отговарящи на условията на схемата, са предприятия по смисъла на правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП. Според установената съдебна практика понятието „предприятие“ обхваща всяко предприятие, което извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина, по който се финансира (30).

С оглед да се определи дали мярката е избирателна, е уместно да се разгледа дали в контекста на конкретна правна система тази мярка представлява предимство за някои предприятия в сравнение с други, които са в сходно правно и фактическо положение (31).

Надзорният орган ще разгледа по-долу тези елементи във връзка с данъчното облекчение в полза на някои кооперативни дружества, посочени в раздел 10-50 от данъчния закон.

Референтна рамка

С оглед да бъде класифицирана една данъчна мярка като избирателна Надзорният орган трябва като начало да идентифицира и проучи общия или „нормалния“ режим съгласно приложимата данъчна система, която представлява съответната референтна рамка (32).

В Норвегия кооперативните дружества подлежат на облагане с общия приложим корпоративен данък. Целта на корпоративния данък е да се обложат с данък печалбите (нетните приходи) на дружествата. Според предложения раздел 10-50 от данъчния закон обаче някои потребителски кооперации, кооперативни дружества с дейност в земеделския, риболовния и горския сектор и кооперативни строителни дружества имат право на приспадане до 15 % от приходите, произтичащи от търговия с техни членове. Следователно данъчната основа на тези предприятия се намалява, а оттам и корпоративният им данък. Това данъчно правило се отклонява от нормалните правила за дължимия от предприятията корпоративен данък в Норвегия.

В уведомлението норвежките органи твърдят, че съответната референтна система в настоящия случай е общата рамка за набавяне на капитал. Надзорният орган е на различно мнение. Тъй като освобождаването от данъчно облагане на някои кооперативни дружества представлява дерогация от общоприложимия корпоративен данък, според Надзорния орган съответната референтна система, в съответствие с която трябва да бъде оценена мярката, предмет на уведомление, е системата за корпоративен данък. Следователно корпоративният данък представлява съответната референтна рамка, спрямо която трябва да се измерва дерогацията.

Фактическа и правна ситуация

На следващо място, Надзорният орган трябва да оцени дали съгласно конкретна правна схема (в този случай корпоративния данък) държавната мярка облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП в сравнение с други предприятия, които са в сравнима фактическа и правна ситуация в контекста на целите на въпросната мярка (33).

Надзорният орган съответно трябва да оцени и определи дали предимство, предоставено чрез въпросната данъчна мярка, може да бъде избирателно, като демонстрира, че мярката е дерогация от общия режим до такава степен, че прави разграничение между икономически оператори, които, с оглед на целта на данъчната система на засегната държава, са в сравнима фактическа и правна ситуация (34).

Поради това, следвайки горепосочената съдебна практика, Надзорният орган трябва да оцени дали съгласно корпоративния данък облекчението от 15 % от печалбата на кооперативните дружества, произтичаща от търговия с техни членове, облагодетелства определени кооперативни дружества по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП в сравнение с други предприятия, които са в сравнима правна и фактическа ситуация в контекста на целта на корпоративния данък.

Както беше посочено по-горе, целта на корпоративния данък е да обложи печалбите на дружествата.

В този контекст Надзорният орган съзнава специфичните характеристики на кооперативните дружества. По-специално Надзорният орган отбелязва, че според съобщението на Комисията относно кооперативните дружества „[к]ооперативните дружества работят в интерес на своите членове, които в същото време са и потребители, и не се управляват според интересите на външни инвеститори. Печалбите се получават от членовете пропорционално на работата им с кооперативното дружество, а ресурсите и активите се използват колективно, не се разпределят и са предназначени за общите интереси на членовете. Тъй като личните връзки между членовете са по принцип силни и важни, новите членове подлежат на одобрение, въпреки че правата на глас не са непременно пропорционални на дяловете на акционерите (едно лице, един глас). Напускането дава право на съответния член да получи възстановяване на вноските и води до намаляване на капитала.“  (35)

Следователно изцяло взаимното кооперативно дружество се определя, на първо място, от специфична връзка с членовете на кооперативното дружество, което означава, че членовете участват активно в управлението на дейността на кооперативното дружество и че съществува голяма степен на взаимодействие между членовете и кооперативното дружество, която надхвърля рамките на чисто търговската връзка. На второ място, активите на кооперативното дружество се използват колективно от членовете и печалбите се разпределят изключително между членовете на кооперативното дружество въз основа на дейността на членовете с кооперативното дружество.

Въз основа на посочените по-горе принципи Надзорният орган не изключва възможността да се счита, че изцяло взаимните кооперативни дружества и други дружества не са в сравнима правна и фактическа ситуация във връзка с целта на данъка върху корпоративните печалби.

В настоящия случай обаче изглежда, че изцяло взаимният характер на някои от кооперативните дружества, обхванати от схемата, предмет на уведомление, е под въпрос. Голяма част от дейността на някои кооперативни дружества, обхванати от схемата, не е свързана с търговията с техни членове, а с търговия с други клиенти. В тази връзка Надзорният орган се позовава на ограничението, посочено в раздел 10-50 от данъчния закон, според което само потребителски кооперации, при които над 50 % от редовните приходи са свързани с търговия с членове, имат право да се възползват от схемата, предмет на уведомление. Надзорният орган е на мнение, че такива преобладаващо взаимни кооперативни дружества се различават доста от изцяло кооперативния модел, описан в съобщението на Комисията относно кооперативните дружества.

Освен това схемата обхваща само кооперативните дружества, посочени в проекта на раздел 10-50 от данъчния закон, а именно някои потребителски кооперации, кооперативни дружества с дейност в земеделския, риболовния и горския сектор и кооперативни строителни дружества. Само тези кооперативни дружества имат право на облекчение до 15 % от частта от тяхната печалба, която произтича от търговията с техни членове. Следователно съответното данъчно предимство се дава въз основа на правната форма на предприятието като кооперативно дружество и на секторите, в които предприятието извършва дейностите си. Поради това е ясно, че мярката е избирателна по отношение на други сравними икономически оператори.

Чрез прилагането на различно данъчно облагане на печалбите на някои кооперативни дружества от търговия с техни членове в зависимост от сектора, в който извършват дейността си, Надзорният орган счита, че раздел 10-50 от норвежкия данъчен закон прави разграничение между икономически оператори, които, с оглед на целта на системата за корпоративен данък, а именно данъчно облагане на печалбите, са в сравнима фактическа и правна ситуация.

Обосновка поради естеството и логиката на системата

Според установената съдебна практика понятието за държавна помощ не се отнася за държавни мерки, които въвеждат разграничения между предприятията и които поради това са prima facie избирателни, когато разликата възниква поради естеството или цялостната структура на системата, от която са част (36). В съдебната практика на Съда на ЕАСТ и съдилищата на Общността е установено, че специфична данъчна мярка, предназначена частично или изцяло да облекчи предприятия в конкретен сектор от разходи, възникващи от нормалното прилагане на общата система, може да се обоснове от вътрешната логика на данъчната система, ако е в съответствие с нея (37).

Поради това Надзорният орган трябва да определи дали разликата между някои кооперативни дружества и други предприятия въпреки това не е избирателна, защото възниква вследствие на естеството или общата схема на системата за разходи, от които е част. Следователно той трябва да определи дали разликите произтичат пряко от основните или ръководните принципи на тази система (38).

От съдебната практика следва, че държавата — членка на ЕИП, която е въвела такова разграничение, трябва да покаже, че то е обосновано от естеството или общата схема на въпросната система (39). Норвежките органи твърдят, че данъчното облекчение, приложимо за някои кооперативни дружества, е обосновано от естеството или общата схема, тъй като предполага, че норвежката система за финансиране на собствен капитал за корпорациите чрез получаване на данъчно необлагаеми дялове се прилага и за кооперативните дружества. С други думи, схемата би била насочена към балансиране на неравностойното положение за кооперативните дружества, което е присъщо на тяхната правна форма.

Според Надзорния орган в разглеждания случай обосновката, предоставена от норвежките органи, че облекчението в ставката на корпоративния данък следва да бъде разглеждано като компенсация за допълнителните разходи, понесени от кооперативните дружества поради трудния им достъп до капитал, не може да се разглежда като попадаща в обхвата на логиката на системата за корпоративен данък. Корпоративният данък е данък, налаган върху приходите на дружеството от нормална търговия, докато дяловите вноски и други вноски към собствения капитал не се класифицират като приход според норвежкото данъчно право (40). Следователно, макар целта на норвежките органи да е похвална, тя изглежда не произтича пряко от основните или ръководните принципи на системата, в която е заложена мярката, а именно данъчната система. Органът напомня, че според последователната съдебна практика целта на държавните мерки не е достатъчна за незабавното изключване на такива мерки от класификацията като помощ за целите на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (41).

Освен това в настоящия случай Надзорният орган отбелязва, че схемата, предмет на уведомление, не е предназначена да се прилага за всички кооперативни дружества, които по принцип би трябвало да са засегнати от същия структурен недостатък, както посочват норвежките органи. Напротив, схемата обхваща само кооперативни дружества в секторите, които са изрично посочени в проекта на раздел 10-50 от данъчния закон. Норвежките органи не представиха аргументи, които да показват, че ограничаването на схемата до тези кооперативни дружества е в съответствие с естеството и общата схема на данъчната система. Подготвителните документи към раздел 10-50 от данъчния закон определят кооперативните дружества, обхванати от схемата, просто като представители на традиционния кооперативен сектор (42), съображение, което е без значение в рамката на корпоративното данъчно облагане. Освен това според норвежките органи ограничаването се основава на предположението, че кооперативните дружества, които ще бъдат обхванати от схемата, имат по-голяма нужда от помощта, отколкото кооперативните дружества в други сектори. Норвежките органи обаче не представиха обективна информация в подкрепа на тяхното предположение, нито друга обективна, основателна обосновка за това разграничаване.

В съответствие със съдебната практика (43) Надзорният орган счита, че нуждата да се вземат предвид определени изисквания (в този случай особеностите на кооперативните дружества като организации), независимо от тяхната легитимност, не може да обоснова изключването на избирателни мерки, дори специфични, от обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като във всеки случай може да се вземат предвид съответните цели, когато съвместимостта на мярката за държавна помощ се оценява съгласно член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

В допълнение Надзорният орган се позовава на коментарите на Норвежкия постоянен комитет за кооперативите и на твърдението, че освобождаването от данъчно облагане за кооперативните дружества би могло да се обоснове въз основа на аргументите за двойно данъчно облагане и съответно попада в рамките на естеството и логиката на системата за корпоративен данък. Въз основа на предоставената му информация обаче Надзорният орган не може да изключи възможността, че ще има ситуации, в които капиталът няма да бъде облаган нито като притежание на кооперативното дружество, нито като притежание на членовете.

Освен това, по отношение на настоящия случай и в отсъствието на убедителни аргументи в подкрепа на противното, Надзорният орган е на мнение, че прилагането на благоприятно данъчно третиране само за някои кооперативни дружества, без да се предостави обективна обосновка за това разграничаване, не може да се счита съответстващо на логиката на данъчната система (44). Дори ако въпросната данъчна мярка определя обхвата си въз основа на обективни критерии, остава фактът, че тя е избирателна по характер (45).

В този контекст Надзорният орган счита, че данъчното облекчение, приложимо за някои кооперативни дружества, представлява дерогация от обичайния режим за корпоративен данък, не изглежда да е обосновано от естеството или общата схема на системата и поради това трябва да се счита за избирателно (46).

2.3.2.    Предимство

На второ място, с оглед да определи дали на кооперативните дружества, обхванати от схемата, е дадено икономическо предимство, Надзорният орган трябва да оцени дали мярката освобождава бенефициерите от разходите, които обичайно биха понесли при извършване на дейността си. Надзорният орган е на мнение, че въпросът дали схемата предоставя предимство на кооперативните дружества, които обхваща, трябва да бъде разгледан в контекста на системата за корпоративен данък, която се прилага както за предприятията с цел печалба, така и за кооперативните дружества, включително тези, които не са обхванати от схемата.

Според схемата, предмет на уведомление, на някои кооперативни дружества се дава право да приспаднат до 15 % от частта от приходите, която произтича от търговията с техни членове. Следователно данъчната основа на тези предприятия се намалява, а оттам и корпоративният им данък. Вследствие на това мярката ги облекчава от разходи, които обикновено се поемат от бюджета им. Това данъчно правило се отклонява от нормалните правила за дължимия от предприятията корпоративен данък в Норвегия.

Норвежките органи и някои от третите страни, които предоставиха коментари към решението за откриване на процедурата, твърдят, че предложеното данъчно облекчение не предоставя предимство за кооперативните дружества. На първо място, според норвежките органи схемата е в съответствие с принципа на пазарния инвеститор и следва да се разглежда като плащане за кооперативните дружества за поддържане на правната им форма, която е от обществен интерес. На второ място, данъчното облекчение е компенсация за допълнителните разходи, понасяни от кооперативните дружества поради наложените ограничения, по-специално по отношение на достъпа до собствен капитал, и не включва свръхкомпенсация.

На първо място, що се отнася до принципа на пазарния инвеститор, аргументацията изглежда се основава на мнението, че помощта, отпусната съгласно схемата, няма да надвишава допълнителните разходи за предприятие, което работи като кооперативно дружество (свръхкомпенсация), нито ползата за обществеността от защитата на кооперативните дружества. Норвежките органи твърдят, че принципът на пазарния инвеститор е приложим в случаи, когато държавата купува нематериални преимущества от обществен интерес на пазарна цена, поне когато нематериалното преимущество за държавата е изцяло външно спрямо интересите на засегнатото предприятие (47).

Надзорният орган счита, че съществуват няколко причини, поради които принципът на пазарния инвеститор не е приложим в настоящия случай. Първо, Надзорният орган не е съгласен с позицията на норвежките органи, че дейността като кооперативно дружество не включва предимства за предприятието. В тази връзка Надзорният орган се позовава на съобщението на Комисията относно кооперативните дружества, в което Европейската комисия заявява, inter alia, че кооперативният модел може да бъде „средство за изграждане или увеличаване на икономическата сила на малките и средните предприятия (МСП)“  (48).

Освен това Надзорният орган счита, че нематериалното преимущество, което държавата възнамерява да „закупи“ в настоящия случай, е запазването на кооперативния сектор в Норвегия при настоящите условия, когато става въпрос за ограничения по отношение на достъпа до личен капитал. Надзорният орган е на мнение, че в този случай е невъзможно да се приложи принципът на пазарния инвеститор по простата причина, че никой частен инвеститор на пазара не би направил транзакция, подобна на предложената от норвежките органи. В този случай държавата не действа като пазарен инвеститор или като предприятие. Напротив, държавата изпълнява своите върховни и административни функции, като налагането на данъци е един от основните компоненти на тези функции. Следователно Надзорният орган не вижда как принципът на пазарния инвеститор е приложим.

Норвежките органи също така твърдят, че схемата не включва свръхкомпенсация и че отпусната помощ не надхвърля ползата за обществеността от защитата на кооперативните дружества. Надзорният орган отбелязва, че норвежките органи не са представили никакви стойности или друга информация в тази връзка, а само са посочили, че предполагат, че случаят е такъв. Поради това Надзорният орган не може да приеме този аргумент.

На второ място Надзорният орган ще разгледа дали може да се заключи, че схемата не включва предимство за кооперативните дружества, обхванати от нея, на основата, че помощта се отпуска, за да компенсира кооперативните дружества за структурни недостатъци. Признава се, че структурните недостатъци могат в някои специфични ситуации да бъдат компенсирани чрез мерки за помощ (49). Компенсирането на недостатък не се счита за предимство в някои ситуации, по-специално когато монополисти, бивша собственост на държавата, се преструктурират и се превръщат в участници на пазара при неговото отваряне за конкуренция. Тези прецеденти касаят фактическа ситуация, която се различава от ситуацията в настоящия случай. Освен това изглежда нито съдебната практика на европейските съдилища, нито практиката на Европейската комисия подкрепят твърдението, че мярка като тази, за която беше уведомено, не предоставя предимство на въпросното предприятие, само защото компенсира „недостатък“, който то понася (50).

В този контекст заключението на Надзорния орган е, че предложеното данъчно предимство предоставя предимство на кооперативните дружества, обхванати от схемата.

2.4.   НАРУШАВАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА И ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ТЪРГОВИЯТА МЕЖДУ ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ

По отношение на критериите в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП относно помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, доколкото засяга търговията между договарящите се страни, от съдебната практика следва, че не е необходимо да се установи, че помощта оказва действително въздействие върху търговията между договарящите се страни и че конкуренцията действително е нарушена, а само да се проучи дали помощта може да окаже въздействие върху търговията и да наруши конкуренцията (51).

Норвежките органи твърдят, че целта на схемата е да коригира съществуващото неблагоприятно конкурентно положение за кооперативните дружества по отношение на достъпа до собствен капитал. Въз основа на това те твърдят, че схемата не нарушава и не заплашва да наруши конкуренцията. Надзорният орган отбелязва, че ефектът на схемата е намаляване на корпоративния данък на кооперативните дружества, обхванати от схемата, в сравнение с други дружества. Поради това конкурентната позиция на тези кооперативни дружества укрепва. Фактът, че кооперативните дружества подлежат на някои ограничения съгласно норвежкото право, които не са наложени inter alia на дружества с ограничена отговорност, не може да бъде решаващ в това отношение.

Освен това когато помощта, отпусната от държавата, укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в търговията в рамките на ЕИП, последното трябва да се разглежда като засегнато от помощта. Напротив, не е необходимо самото предприятие получател да участва в посочената търговия (52). Предложеното данъчно облекчение укрепва позицията на кооперативните дружества спрямо техните конкуренти, които имат различна организация. Данъчното облекчение се прилага по отношение на всички основни форми на кооперативни дружества и поне някои от тях също така са участници на пазари в рамките на ЕИП. В тази връзка Надзорният орган отбелязва, че потребителската кооперация Coop NKL BA има пазарен дял на пазара за хранителни стоки в Норвегия от 24 %. Освен това Coop NKL BA си сътрудничи с други скандинавски кооперативни организации за търговия на дребно във връзка с покупки и преработка.

Въз основа на това Надзорният орган заключава, че схемата, предмет на уведомление, може да наруши конкуренцията и да окаже въздействие върху търговията между договарящите страни по Споразумението за ЕИП.

2.5.   СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО КООПЕРАТИВНИТЕ ДРУЖЕСТВА

Норвежките органи изглежда твърдят, че схемата, предмет на уведомление, не представлява държавна помощ, тъй като е в съответствие с принципите, изразени в съобщението на Комисията относно кооперативните дружества. Норвежките органи се позовават по-специално на раздел 3.2.6 от съобщението на Комисията, в който Европейската комисия inter alia твърди, че специфичното данъчно третиране на кооперативните дружества може да бъде приветствано. Този раздел гласи следното:

Надзорният орган обаче отбелязва, че в раздел 3.2.7 от съобщението на Комисията е посочено: „[к]ооперативни дружества, които извършват икономическа дейност, се считат за „предприятия“ по смисъла на членове 81, 82 и 86—88 от Договора за създаване на Европейската общност (ЕО). Поради това те са изцяло предмет на европейските правила за конкуренция и държавна помощ и също така на различни изключения, прагове и правила de minimis.“

Въз основа на това Надзорният орган е на мнение, че макар да е необходимо да се вземат предвид специфичните характеристики на кооперативните дружества, когато се разглежда настоящият случай, съобщението на Комисията, разглеждано в цялост, не може да бъде използвано, за да се твърди, че държавната помощ, отпусната на кооперативните дружества, не попада в обхвата на правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП.

Поради това Надзорният орган счита, че съобщението на Комисията относно кооперативните дружества, разглеждано в своята цялост, не налага необходимостта от промени в заключението, че предложеното данъчно облекчение предоставя предимство на кооперативните дружества, обхванати от схемата.

2.6.   ЗАКЛЮЧЕНИЯ ОТНОСНО НАЛИЧИЕТО НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

Въз основа на съображенията, изложени по-горе, Надзорният орган достигна до заключението, че схемата, предмет на уведомление, относно данъчното предимство за някои кооперативни дружества представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

3.   ПРОЦЕДУРНИ ИЗИСКВАНИЯ

Съгласно част I, член 1, параграф 3 от Протокол 3 „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде информиран в разумен срок, който да му даде възможност да представи своите коментари по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта (…). Заинтересованата държава-членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.“

Норвежките органи изпратиха уведомление за предложената схема относно данъчни облекчения за някои кооперативни дружества с писма от 28 юни 2007 г. и 16 октомври 2007 г. и не са приложили схемата, тъй като очакват окончателното решение на Надзорния орган.

Поради това Надзорният орган може да заключи, че норвежките органи са зачели задълженията си съгласно част I, член 1, параграф 3 от Протокол 3.

4.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА

Органът отбелязва, че норвежките органи не са представили аргументи относно съвместимостта на помощта нито в уведомлението си за схемата, нито в коментарите си към решението на Надзорния орган за откриване на процедурата. Независимо от този факт Надзорният орган оцени съвместимостта на мярката, предмет на уведомление, с член 61 от Споразумението за ЕИП въз основа на предоставената му информация.

Надзорният орган счита, че никоя от дерогациите, посочени в член 61, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, не може да се приложи в разглеждания случай.

Що се отнася до прилагането на член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, не може да се счита, че данъчното облекчение за кооперативните дружества попада в обхвата на член 61, параграф 3, буква а) от Споразумението за ЕИП, тъй като никой от норвежките региони не отговаря на изискванията на тази разпоредба, която изисква необичайно нисък стандарт на живот или сериозна степен на безработица. Схемата също така изглежда не насърчава изпълнението на важен проект от общ европейски интерес или преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на Норвегия, каквито са изискванията за съвместимост въз основа на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП.

Във връзка с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП помощта може да се счита за съвместима със Споразумението за ЕИП, ако улеснява развитието на определени икономически дейности или на определени икономически райони, без да засяга по неблагоприятен начин условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Надзорният орган отбелязва, че мярката не е ограничена до регионите, обхванати от норвежката регионална карта за помощ, нито попада в обхвата на някоя от съществуващите насоки за държавна помощ относно съвместимостта със Споразумението за ЕИП въз основа на член 61, параграф 3, буква в) от него.

Тъй като няма пряко приложими насоки към схемата, предмет на уведомление, Надзорния орган ще оцени съвместимостта на схемата пряко в съответствие с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП (53). Дерогациите по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП трябва да бъдат тълкувани тясно (54) и могат да бъдат предоставени само когато може да се установи, че помощта ще допринесе за постигането на цел от общ интерес, която не може да бъде постигната само съгласно нормалните пазарни условия. Така нареченият принцип за „компенсаторна обосновка“ беше приет от Съда на Европейските общности по делото Philip Morris  (55).

Оценяването на съвместимостта на държавната помощ се състои основно в балансиране на отрицателните последици от помощта върху конкуренцията с положителните последици по отношение на общия интерес (56). За да бъде обявена за съвместима с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, схемата за държавна помощ трябва:

—	да бъде насочена към ясно определена цел от общ интерес,

—	да бъде ясно планирана за постигането на целта от общ интерес и в тази връзка да представлява подходящ инструмент, да има стимулиращо въздействие и да бъде пропорционална,

—	да не нарушава конкуренцията и търговията в рамките на ЕИП до степен, която противоречи на общия интерес (57).

Надзорният орган трябва да оцени дали целта на мярката е необходима, дали е в съответствие с целите от общ интерес и, в случай че е така, дали това е методът, който води до най-малки нарушения, за да се постигне тази цел.

Ясно определена цел от общ интерес

Норвежките органи твърдят, че крайната цел на мярката, предмет на уведомление, е да гарантира запазването на кооперативната форма. Норвежките органи твърдят, че улесняването на достъпа на кооперативните дружества до собствен капитал е от основно значение за постигането на тази цел.

Надзорният орган признава, че кооперативните дружества имат някои специфични характеристики, както е посочено в съобщението на Комисията относно кооперативните дружества. Съобщението на Комисията гласи, че насърчаването на кооперативния модел може по принцип да доведе до по-ефективно функциониране на икономиката и да окаже положително социално въздействие. Съобщението на Комисията изглежда посочва, че с оглед на широкообхватните ползи във връзка със собствения капитал, социални и свързани с координация ползи, които кооперативният модел се счита, че предоставя, и които в противен случай не биха били налични на пазара, запазването на кооперативния модел може да бъде разглеждано като цел от общ интерес. Освен това се подчертават вероятната роля на кооперативния модел като средство за изграждане или увеличаване на икономическата сила на МСП, предоставянето на услуги, които дружествата с цел печалба не биха предоставили, и приносът за изграждане на общество, основано на знанията (58). Трябва да се има предвид обаче, че определението за кооперативно дружество в съобщението на Комисията изглежда сравнително тясно, тъй като съобщението на Комисията като цяло изглежда се отнася за изцяло взаимните кооперативни дружества (59).

Въз основа на това Надзорният орган е на мнение, че схемата е предназначена за постигането на ясна цел от общ интерес до степента, в която е насочена към изцяло взаимни кооперативни дружества.

Ясно планирана схема

Втората стъпка е да се оцени дали помощта е правилно планирана, за да постигне целта от общ интерес, в този случай да гарантира запазването на кооперативната форма, като улесни достъпа на кооперативните дружества до собствен капитал.

Може да бъде направена разлика между изцяло взаимните кооперативни дружества и тези, които не са изцяло взаимни, като взаимността е основният отличителен белег на кооперативните дружества. Колкото по-ясно се характеризира кооперативното дружество с взаимност, толкова повече кооперативното дружество би могло да се счита за различно от предприятията с цел печалба. Поради това целта от общ интерес да се запазят кооперативните дружества, както е определена в съобщението на Комисията относно кооперативните дружества, може най-добре да бъде постигната, като се отпусне помощ на кооперативните дружества, които са наистина взаимни.

По отношение на понятието взаимни кооперативни дружества Надзорният орган има съмнения дали, за да бъде признато за взаимно кооперативно дружество по смисъла на съобщението на Комисията относно кооперативните дружества, е достатъчно то да търгува предимно с членовете си. Надзорният орган е на мнение, че класифицирането на кооперативно дружество като наистина взаимно също така би зависило от няколко други фактора, като честота на контактите между кооперативното дружество и членовете; активното участие на членовете в ръководството на кооперативното дружество; активното участие на членовете в управлението и взимането на решения в кооперативното дружество; отсъствието на автоматично предоставяне на членство в кооперативното дружество за сметка на активно кандидатстване и одобрение от съществуващи членове; изплащане на голяма част от премиите на членовете пропорционално на печалбите; запазване на голяма част от ползите за членовете в сравнение с ползите за клиенти, които не са членове; и др. Според Надзорния орган оценката дали едно кооперативно дружество наистина е взаимно ще трябва да вземе предвид тези и други подобни критерии.

Надзорният орган отбелязва, че някои от кооперативните дружества, които трябва да бъдат обхванати от настоящата схема, са изцяло взаимни кооперативни дружества, докато други са предимно взаимни кооперативни дружества. По отношение на потребителските кооперации в проекта на раздел 10-50 от данъчния закон е посочено, че само предимно взаимните потребителски кооперации се обхващат от схемата (60). Следователно в настоящия случай изглежда, че изцяло взаимният характер на някои от кооперативните дружества, обхванати от схемата, предмет на уведомление, е под въпрос. Например голяма част от дейността на някои кооперативни дружества, обхванати от схемата, по-специално потребителските кооперации, не е свързана с търговия с техни членове, а с търговия с други клиенти. Освен това поради размера на някои кооперативни дружества, обхванати от схемата, активното участие на членовете в ръководството и управлението на кооперативното дружество ще бъде ограничено. В допълнение членството, изглежда, до голяма степен се дава автоматично, поне по отношение на потребителските кооперации и жилищните кооперативни дружества. Следователно, според Надзорния орган, схемата не е предназначена да обхваща само кооперативни дружества с особено силна взаимна идентичност.

Освен това, във връзка с оценката дали схемата е ясно планирана за постигане на целта от общ интерес, трябва да се вземе предвид дали целевата дейност води до допълнителни разходи, които се компенсират с помощта. Надзорният орган отбелязва, че норвежките органи не са предоставили данни, които да позволят на Надзорния орган да определи, по пряк или непряк начин, съответните разходи за дадено предприятие, за да приеме кооперативната форма. Следователно също така не е възможно Надзорният орган да оцени дали помощта е необходима и пропорционална на целта.

От друга страна, надзорният орган отбелязва по положителен начин, че съгласно уведомлението предложеното данъчно облекчение ще бъде отпуснато само по отношение на приходите, произтичащи от търговия с членовете и равностойна търговия. В допълнение схемата, предмет на уведомление, изисква отделно осчетоводяване за търговия с членове и за търговия с други страни, за да получат кооперативните дружества помощ съгласно схемата.

Въпреки това, поради горепосочените причини, Надзорният орган има съмнения дали схемата, предмет на уведомление, е добре планирана за постигане на целта от общ интерес, която е да се запази кооперативната форма, и по-специално изцяло взаимните кооперативни дружества, като се улесни достъпът до собствен капитал.

Липса на нарушаване на конкуренцията и търговията в рамките на ЕИП до степен, която противоречи на общия интерес

На последно място, трябва да се направи оценка дали възможността за нарушаване на конкуренцията и търговията в Европейското икономическо пространство е от естество, противоречащо на общия интерес.

По отношение на потенциалното нарушаване на конкуренцията и търговията Надзорният орган отбелязва, че схемата трябва да бъда класифицирана като оперативна помощ, тъй като е свързана с бенефициерите на разходи, които обикновено се понасят от предприятията при обичайното извършване на техните търговски дейности, в този случай корпоративния данък.

Оперативната помощ може само по изключение да бъде счетена за съвместима със Споразумението за ЕИП, ако дава възможност за насърчаване на цел от общ интерес, която в противен случай не би могла да бъде постигната. Надзорният орган повдига въпроса дали целта на норвежките органи за запазване на кооперативната форма на кооперативните дружества чрез улесняване на достъпа им до собствен капитал не би могла да бъде постигната чрез други, по-пропорционални мерки. По-специално Надзорният орган подчертава факта, че някои кооперативни дружества, обхванати от схемата, са големи предприятия с дейност на силно конкурентни пазари в рамките на ЕИП.

Заключение

Както е посочено по-горе, Надзорният орган счита, че схемата би била предназначена за постигането на ясно определена цел от общ интерес, поне до степента, до която е насочена към изцяло взаимни кооперативни дружества. Изглежда обаче, че изцяло взаимният характер на някои от кооперативните дружества, обхванати от схемата, не е доказан. Следователно Надзорният орган е на мнение, че помощта не може да се счита за добре насочена. Освен това Надзорният орган не е в състояние да оценява дали помощта е необходима и пропорционална за целта.

Въз основа на изложеното по-горе Надзорният орган счита, че макар целта на схемата да може да бъде счетена за добре определена цел от общ интерес, норвежките органи не са доказали, че положителните последици от помощта ще надвишат отрицателните последици. Поради това схемата не може да бъде счетена за съвместима с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

5.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на горепосочената оценка Надзорният орган счита, че освобождаването от данъчно облагане на някои кооперативни дружества, предмет на уведомление, е държавна помощ, несъвместима с правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП.

Надзорният орган би искал да подчертае, че настоящото решение, както е посочено в раздел II-1 по-горе, не се прилага за кооперативни дружества с дейност в земеделския и риболовния сектор, доколкото дейностите на тези кооперативни дружества попадат извън обхвата на правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: