относно помощта, отпусната в полза на Sementsverksmiðjan hf. (Исландия)

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (2), и по-специално членове 61—63 и протокол 26 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението на държавите от ЕАСТ за създаването на Надзорен орган и съд (3), и по-специално член 24 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД член 1, параграф 2 на част I и член 4, параграф 4, членове 6, 7 параграф 5 и член 14 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (4),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Насоките на Органа (5) за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕАСТ, и по-специално главата за помощта за оздравяване и преструктуриране на фирми в затруднено положение,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД решението на Органа от 14 юли 2004 г. за прилагане на разпоредбите, предвидени в член 27 на част II от протокол 3 (6),

СЛЕД КАТО ПРИКАНИ заинтересованите страни да представят своите коментари по силата на тези разпоредби (7) и след като взе предвид техните коментари,

Съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 исландските органи уведомиха за продажбата на държавните акции в Sementsverksmiðjan hf. с писмо от 19 август 2003 г. от исландската мисия към Европейския съюз, препращащо писмо от Министерството на финансите от 19 август 2003 г. (док. № 03-5685 A).

На 17 декември 2003 г. компанията Aalborg Portland Íslandi ehf. внесе в Органа жалба срещу условията на продажба от страна на исландската държава на нейните акции в Sementsverksmiðjan hf. Органът получи и регистрира това писмо на 23 декември 2003 г. (док. № 03-9059 A). Ищецът искаше тази жалба да бъде обработена едновременно с уведомлението за продажбата на компанията, направено от правителството.

След размяна на кореспонденция (8) с писмо от 21 декември 2004 г. Органът информира исландските органи, че е решил да започне процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 на част I от протокол 3 по отношение на продажбата от исландската държава на нейните акции в Sementsverksmiðjan hf. (Факт № 296878). Органът изрази съмнения относно пазарната стойност на Sementsverksmiðjan hf. по времето, когато държавните акции в него са продадени, пазарната стойност на активите, закупени отново от държавата, правото на Sementsverksmiðjan hf. да ползва безплатно някои от активите, намиращи се в Рейкявик и продадени на Държавната хазна, както и правото да придобие отново някои имоти и права върху земя в Рейкявик срещу предварително определена цена.

Решението на Органа № 421/04/COL за започване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него (9). Органът призова заинтересованите страни да представят коментарите си относно него. Исландските органи представиха коментарите си по това решение в писмо от 24 февруари 2005 г. (Факт № 311243). На 20 юни 2005 г. Органът получи коментари от Íslenskt sement ehf., купувача на Sementsverksmiðjan hf. (Факт № 323552). На 2 септември 2005 г. Aalborg Portland Íslandi ehf. представи допълнителни коментари (Факт № 333018).

В писмо от 17 февруари 2006 г. (Факт № 363608) исландските органи изпратиха на Органа копие на споразумението между Sementsverksmiðjan hf. и Министерството на промишлеността от името на исландското правителство, на базата на което беше оттеглена възможността, компанията да изкупи отново някои активи в Рейкявик. Освен това, по силата на член 2 от това споразумение, компанията взе под наем активите, които ползваше от 1 януари 2004 г. за неопределен период от време, за което щеше да плаща месечен наем, определен според пазарните цени.

В светлината на коментарите, направени от ищеца, и в светлината на по-нататъшната информация и разяснения, направени от исландските органи по време на формалната процедура на разследване, Органът сметна за необходимо да разшири формалната процедура на разследване, за да обхване и поемането от страна на исландската държава на задълженията на Sementsverksmiðjan hf. по отношение на пенсионните осигуровки. Той прие съответно Решение № 367/06/COL от 29 ноември 2006 г. за поемането от страна на исландската държава на свързаните с пенсионните осигуровки задължения на Sementsverksmiðjan hf. С писмо от 29 ноември 2006 г. (Факт № 399095) Органът информира исландските органи, че е решил да разшири формалната процедура за разследване по отношение на тази мярка. Исландските органи не представиха никакви коментари по решението на Органа.

На същата дата, 29 ноември 2006 г., Органът приключи процедурата за формално разследване на мярката за помощ в полза на Íslenskt Sement ehf. — групата от инвеститори, която придоби държавните акции в Sementsverksmiðjan hf. Органът заключи, че в тази трансакция не се съдържа държавна помощ.

Решение № 367/06/COL на Органа беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него (10). Органът прикани заинтересованите страни да представят коментарите си по решението. Органът получи коментари от Íslenskt sement ehf. на 7 май 2007 г. (Факт № 420691). С писмо от 14 май 2007 г. (Факт № 421504) Органът ги препрати на исландските органи, на които беше дадена възможност да отговорят на тези коментари. Исландските органи отговориха на 18 април 2008 г. (Факт № 474416).

До 2000 г., когато на исландския пазар влиза вносител на цимент от Дания, Sementsverksmiðjan hf. е упражнявала de facto монопол на пазара за цимент. В резултат на новата ситуация на конкуренция Sementsverksmiðjan hf. изпитва икономически трудности и започва да натрупва загуби. Затова през март 2003 г. държавата решава да продаде предприятието и обявява търг за продажбата на 100 % от нейните дялове в Sementsverksmiðjan hf. (11).

Тръжната процедура води до избор на група инвеститори (12), които създават Íslenkst Sement ehf. с цел придобиване на държавните акции. Правителството започва преговори с тези инвеститори за продажбата на държавните акции в Sementsverksmiðjan hf. В резултат на преговорите между правителството и Íslenkst Sement ehf. компанията е продадена главно в съответствие със споразуменията, описани по-долу.

На 2 октомври 2003 г. Министерството на промишлеността подписва от името на правителството на Исландия Споразумение за закупуване на акции с Íslenskt Sement ehf. На базата на този договор държавата, собственик на 100 % от акциите на Sementsverksmiðjan hf. с номинална стойност 450 млн. ISK, продава акциите на Íslenskt Sement ehf. за цена от 68 млн. ISK.

Съгласно член 4 от споразумението за закупуване на акции правителството на Исландия поема дълга и задълженията на Sementsverksmiðjan hf., свързани с пенсионното осигуряване. То поема и всички съществуващи и бъдещи задължения по отношение на уреждането на годишните компенсации на лица, плащащи в Раздел Б на Пенсионния фонд на държавните служители, дотогава докато те са служители на Sementsverksmiðjan hf.

От името на Държавната хазна Министерството на финансите поема останалите облигации, издадени за плащане на натрупаните задължения на Sementsverksmiðjan hf., както е уредено със споразумение от 1997 г., както и съществуващите и бъдещи задължения на наличните служители на компанията, свързани с Раздел Б, със споразумение, подписано на 23 октомври 2003 г. с Пенсионния фонд на държавните служители. С това правителството изпълнява задължението си, предвидено в член 4 на Споразумението за покупка на акции между Министерството на промишлеността и Íslenskt sement ehf.

Според член 5 от Споразумението за закупуване на акции правителството на Исландия трябва да закупи някои активи от Sementsverksmiðjan hf. с отделно споразумение. Както е посочено в Раздел 3 на член 5, цената на закупуване на тези активи е 450 млн. ISK.

На същата дата, 2 октомври 2003 г., Sementsverksmiðjan hf. и Държавната хазна на Исландия подписват Договор за покупка, на базата на който Хазната купува имоти и активи на компанията в Рейкявик, офис сградата й в Акранес, с изключение на един етаж и половина, и притежаваните от Sementsverksmiðjan hf. акции и облигации на други компании, на цена от 450 млн. ISK. Както е посочено в член 5 на Договора за покупката, на Sementsverksmiðjan hf. се позволява да запази част от продадените имоти в Рейкявик (13), да ги използва за целите на собствените си промишлени операции и да ги върне на Държавната хазна най-късно до 31 декември 2011 г. Sementsverksmiðjan hf. трябва да плаща цялата поддръжка и подобренията на тези имоти, но няма да плаща никакви компенсации за правото за ползване. Според член 6 от Договора за покупка до 31 декември 2009 г. Sementsverksmiðjan hf. има право да изкупи горните имоти, продадени в Рейкявик, за обща цена от 95 млн. ISK с фиксиран годишен лихвен процент 7 % считано от 1 август 2003 г.

Този договор за покупка е изменен на 16 февруари 2006 г. със споразумение, сключено между Sementsverksmiðjan hf., Министерството на промишлеността, от името на правителството на Исландия, и Íslenskt sement ehf. Страните по това споразумение се договарят да се откажат от Раздел 5.4 от Споразумението за покупка по отношение на опцията за преизкупуване на някои активи, от Раздел 6 на Договора за покупка и да го заменят с клауза за наемане на определени активи (14). Определен е месечен наем от […] ISK, който се коригира според индекса за цените на сградите. По отношение на времето за предоставяне на активите, продадени на Държавната хазна, страните се споразумяват да заменят датата 31 декември 2011 г. с 1 януари 2004 г.

2.2. ДЪЛГ НА SEMENTSVERKSMIÐJAN HF. КЪМ ДЪРЖАВНИЯ ПЕНСИОНЕН ФОНД

2.2.1. Функциониране на Пенсионния фонд на държавните служители

Пенсионният фонд на държавните служители първоначално се урежда в разпоредбите на Акт № 29/1963. През 90-те години премиите, плащани в Пенсионния фонд на лицата наети от държавата, стават недостатъчни за покриване на пенсионните плащания. На тази основа държавата решава да реформира системата и приема Акт № 1/1997 „Закон за пенсионния фонд на държавните служители“. Пенсионният фонд на държавните служители се разделя на два раздела: създаден е нов Раздел А, а съществуващият дотогава пенсионен фонд става Раздел Б. Всички новоназначени служители трябва да се присъединят към Раздел А, докато наличните в момента служители могат да избират да членуват в Раздел А или да запазят правото си на членство в Раздел Б, закрит за нови членове. Според исландските органи с разделянето на пенсионния фонд на раздели А и Б, фондът е станал самоиздържащ се и вече няма да натрупва отрицателно салдо между премиите и плащанията, които би трябвало впоследствие да се покриват от Държавната хазна (15).

В разрез с това, в резултат на разпоредбите относно Раздел Б при него има дефицит, който редовно трябва да се покрива. Разпоредбите за Раздел Б предвиждат плащането на премии за Раздел Б само на базата на основната заплата на членуващите в него служители, не на брутната заплата. Членуващите служители получават правото да получат определен процент от основната си заплата за длъжността, на която се пенсионират. След това пенсията е обвързана със средното покачване на заплатата на наетите от държавата лица. Според член 33 от Акт № 1/1997, работодателят на членовете на Раздел Б на Пенсионния фонд е длъжен да покрива тази разлика. Но в случай на липса на плащането от страна на работодателя, по силата на член 32 от Акт № 1/1997 Хазната гарантира плащането на пенсията на служителя съгласно този закон.

2.2.2. Установяване на дълга на Sementsverksmiðjan hf. към Пенсионния фонд на държавните служители

С реформата, осъществена през 1996 г., е въведена нова разпоредба за Пенсионния фонд на държавните служители, която изисква работодателите да възстановят увеличението в пенсионните плащания.

Член 33 от Акт № 1/1997 постановява, че „в случай, че предварително определената пенсия […] нараства поради общото нарастване на заплатите на лицата, наети в публичния сектор, Хазната и другите работодатели, които осигуряват своите служители във Фонда ще възстановяват (16) увеличението на пенсионните плащания. […]“.

На 8 октомври 1997 г. Министерството на финансите подписва споразумение с Пенсионния фонд на държавните служители за плащането на задълженията на Държавната хазна, произтичащи от член 33 на Акт № 1/1997 на Пенсионния фонд на държавните служители по отношение на служителите на Исландския държавен циментов завод до края на 1996 г. Тези задължения отговарят на натрупаните пенсионни задължения за служителите на Sementsverksmiðjan hf. минус дела на компанията в активите на фонда.

Член 3 на това споразумение гласи, както следва: „Използвайки приетия лихвен процент от 3,5 %, настоящата стойност на натрупаните задължения на LSR (17) по отношение на служителите на Исландския държавен циментов завод в края на 1996 г. беше оценена на 494 816 380 ISK. Активите на LSR за изплащане на задължения се смята, че възлизат на 19 % от натрупаните неразплатени задължения на Фонда. Така задължението на държавата от името на Sementsverksmiðjan hf. Ltd. е 400 801 268 ISK.“

Новият член 33 от Акт № 1/1997 предвижда възможност за изплащане с облигации.

„Бордът на Фонда може […] да приеме дългосрочни облигации с фиксирана лихва за изплащане на натрупаните задължения. […] Така уреждани задължения ще се основават на актюерска оценка към датата на разплащане. Работодател, който е разплатил своите задължения с емитирането на дългосрочни облигации с фиксирана лихва в съответствие с настоящата алинея, няма да има повече отговорност за задълженията на Фонда […] по отношение на периода и тези служители, за които се отнася плащането“.

Според член 4 на същото споразумение „Държавната хазна ще изплаща задължението си на LSR по силата на член 2, като предоставя облигации на Iceland Cement Ltd. на обща стойност 326 488 714 ISK […]. Облигациите са индексирани за инфлация според индекса за потребителските цени (ИПЦ), при базов индекс 178,6. Годишната лихва е 5,5 % (2,75 % за половин година) и се изчислява считано от 1 януари 1997 г. Лихвата за периода от 1 януари 1997 г. до 30 август 1997 г. ще се изплати отделно на 1 ноември 1997 г. Настоящата стойност на облигациите към 1 септември 1997 г. при 3,5 % косвена лихва е 400 801 268 ISK. Държавната хазна ще гарантира на LSR плащанията на вноските и лихвата по тези облигации. С тези облигации Държавната хазна напълно е уредила задължението си към LSR по отношение на пенсионните добавки по силата на член 33 от Акт № 1/1997 за Пенсионния фонд на държавните служители, възникнали от членуването на служителите на Iceland State Cement Works в LSR до края на 1996 г.“

Следователно след прилагането на член 33, последна алинея от Акт № 1/1997, след като Sementsverksmiðjan hf. е уредила задълженията си с емитиране на облигации за сумата, определена в споразумението от 8 октомври 1997 г., компанията няма да носи никаква по-нататъшна отговорност за задълженията на Фонда да изплаща пенсиите на тези бивши служители в периода до края на 1996 г., за които се отнася уреждането. Така тези облигации са просто отлагане на изплащането на дълга.

На 30 март 1999 г. Sementsverksmiðjan hf. и Пенсионният фонд на държавните служители подписват второ споразумение по силата на член 33 от Акт № 1/1997. На базата на това споразумение Фондът оценява ежегодно натрупаните пенсионни задължения, възникнали през годината по отношение на служителите на компанията, присъединили се към Раздел Б на Фонда, които все още работят в компанията. Компанията би следвало да урежда тези задължения като приспадне всички платени вноски от служителите и компанията по отношение на правата, придобити през годината. Според информацията, предоставена от исландските органи през 2003 г., петима служители на Sementsverksmiðjan hf. все още членуват в Раздел Б на Пенсионния фонд на държавните служители.

2.2.3. Поемане от държавата на пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan hf.

С договор от 23 октомври 2003 г., сключен между Министерството на финансите и Пенсионния фонд на държавните служители, Министерството на финансите поема от името на Държавната хазна остатъка от облигациите, емитирани от Sementsverksmiðjan hf. за изплащане на натрупаните задължения на компанията, уредени със споразумението от 1997 г. Правителството поема също и задълженията на Sementsverksmiðjan hf. към Пенсионния фонд на държавните служители за изплащане и ежегодно уреждане на компенсационно плащане за служителите на компанията, членуващи в Раздел Б на Пенсионния фонд на държавните служители (в съответствие със споразумението между Пенсионния фонд на държавните служители и Sementsverksmiðjan hf. от 30 март 1999 г.)

С това споразумение Министерството на финансите изпълнява задължението, поето по силата на член 4 от Споразумението за покупка на акции, подписано на 2 октомври 2003 г. с инвеститорската група Íslenskt sement ehf. Според тази клауза: „Продавачът ще поеме пенсионния дълг и задълженията на Компанията, за които има държавна гаранция и които бяха поети от Компанията през 1997 г. със специално споразумение. Продавачът също ще поеме всички съществуващи и бъдещи задължения по отношение на ежегодното изплащане на компенсациите за лицата, които сега плащат в Раздел Б на Пенсионния фонд на държавните служители, дотогава докато те са служители на Компанията.“

Дори и Министерството на финансите само да е решило да поеме този дълг и задължения на Sementsverksmiðjan hf., в Споразумението за покупка на акции с инвестиционната група Íslenskt sement ehf. това е направено на основание на определен правен акт, а именно въз основа на споразумението между Министерството на финансите и Пенсионния фонд на държавните служители от 23 октомври 2003 г., по силата на което Sementsverksmiðjan hf. е освободена от тези задължения.

Според информацията, представена от исландските органи (18), пенсионните задължения за служителите се изчисляват на стойност 412 млн. ISK през 2003 г. Що се отнася до бъдещи задължения за служители на Sementsverksmiðjan hf., които все още членуват в Раздел Б на Пенсионния фонд на държавните служители, те се изчисляват на стойност 10—15 млн. ISK в зависимост от времето, през което служителите ще останат в компанията.

Както вече бе подчертано, формалната процедура на разследване, започнала с Решение № 421/04/COL, беше разширена с Решение № 367/06/COL, за да обхване и поемането от държавата на свързаните с пенсионното осигуряване задължения на компанията.

На същата дата, 29 ноември 2006 г., Органът прие Решение № 368/06/COL да приключи формалната процедура на разследване по отношение на продажбата на акциите на държавата в Sementsverksmiðjan hf. на Íslenskt sement ehf. на 29 ноември 2006 г. за цена от 68 млн. ISK и излезе със заключение, че продажбата не съдържа елемент на държавна помощ.

В настоящото решение Органът ще оцени възможното наличие на съвместимост на държавната помощ в полза на Sementsverksmiðjan hf. по отношение на следните мерки, по които досега не е вземано решение от Органа:

В писмо от 23 февруари 2005 г. исландските органи коментират съмненията, изразени от Органа в Решение № 421/04/COL. Исландските органи обясниха, че изкупуването от активите от Sementsverksmiðjan hf. е станало като част от преструктурирането: „Държавата би изкупила от Компанията всички активи, които не са основни за нейното производство и дейност, за да намали оперативните разходи и направи операциите на Компанията ефективни.“

По отношение на точната стойност на активите исландските органи повдигат аргумента, че най-правилната оценка е била тази, направена от експертите на AV и VSO Ráðgjöf през септември 2003 г. Тези експерти са оценили имуществото в Рейкявик на стойност от 276 млн. ISK и офис сградата в Акранес на стойност от 74,4 млн. ISK. Исландските органи смятат, че оценката на активите в Рейкявик е била много благоприятна за държавата, тъй като те имат стратегическа стойност, основана на прогнозираната им бъдеща стойност, „тъй като по време на продажбата се правеха планове за голям проект за изграждане на мост, с който да се затвори пристанището на компанията в Saeverhöfdi в Рейкявик и така помещенията щяха да станат безполезни за дейността на Компанията. Този мост ще доведе до ново градоустройствено планиране на района и се очаква земята да се запази за жилищен район, което многократно ще повиши стойността ѝ.“

Що се касае до правото за обратно изкупуване на някои активи, заложено в член 6 на Споразумението за покупка от 2 октомври 2003 г., исландските органи посочват в свое писмото желанието си да изменят договора и да заместят тази опция с правото на първи отказ при пазарна цена.

Накрая, исландските органи прилагат аргументи, които обосновават, че ако наистина се съдържа държавна помощ в процеса на продажба на Sementsverksmiðjan hf., то тя може да се смята за съвместима на базата на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране. В този смисъл те прилагат план за преструктурирането на Sementsverksmiðjan hf.

Исландските органи не коментираха Решение № 367/06/COL на Органа за поемането от страна на исландската държава на задълженията на Sementsverksmiðjan hf., свързани с пенсионното осигуряване

Íslenskt sement ehf. предостави коментари на Решение № 421/04/COL на Органа на 20 юни 2005 г. (Факт № 323552). В това писмо компанията излиза с аргумента, че активите, изкупени от държавата от Sementsverksmiðjan hf., не са продавани индивидуално, а във връзка с продажбата на акциите. Затова тази продажба е неразделна част от цялостното споразумение за покупка на акциите на Sementsverksmiðjan hf.. По-нататък Íslenskt sement ehf. смята правото на Sementsverksmiðjan hf. да ползва някои от повторно изкупените активи за неразделна част от приватизацията на компанията, която е взета предвид при договарянето на общата цена на покупката. Независимо от това, по мнение на Íslenskt sement ehf. обективната пазарна стойност на правото за ползване на тези активи би била незначителна „ако не и абсолютно без стойност“, тъй като те биха могли да се ползват само от Sementsverksmiðjan hf. като единствен производител на цимент в Исландия. Накрая Íslenskt sement ehf. оспорва, че правото на компанията да придобие отново активите, които има право да ползва, за обща сума от 95 млн. ISK съдържа държавна помощ, тъй като тези специализирани активи за производство на цимент имат много малка пазарна стойност.

В писмо от 7 май 2007 г. (Факт № 421504) Íslenskt sement ehf. първо изказва мнението си по подхода, възприет от Органа, на разделяне на случая на две части, т.е. продажбата на акциите и другите мерки. Според компанията различните трансакции трябва да се разглеждат като едно цяло. „Предварителното условие беше, както от страна на продавача (исландското правителство), така и на купувача (Íslenskt sement ehf.), че споразуменията, сключени същия ден представляват една трансакция, която не би могла да се разделя. По този начин, едно или повече от споразуменията не биха били сключени, ако всички останали не бяха сключени по същото време и във връзка едно с друго.“

На второ място, Íslenskt sement ehf. представи аргументи, за да докаже, че в поемането от исландската държава на пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan hf. не се съдържа държавна помощ. Íslenskt sement ehf. обясни, че пенсионните задължения не са били включени в балансовия отчет на финансовите отчети за 1996 г., а само са били отбелязани като задбалансови непредвидени пасиви. През 1997 г. пенсионните задължения на компанията са освободени срещу емитирането на облигации. Това означава, че те са били финансирани чрез (облигационен) дълг към Пенсионния фонд на държавните служители, който тогава е бил осчетоводен като дългосрочен пасив в балансовия отчет за 1997 г. и следващите години. Íslenskt sement ehf. по-нататък обяснява, че във връзка с продажбата на своите акции в Sementsverksmiðjan hf. държавата поема дълга, който компанията има към Пенсионния фонд на държавните служители през 2003 г. Така в годишните отчети за 2003 г. сумата от 388 028 317 ISK е приспадната от пасивите по баланса, като в същото време задържаните приходи на компанията са увеличени със същата сума.

На трето място, Íslenskt sement ehf. коментира продажбата на активи от Sementsverksmiðjan hf. на продажна цена от 450 млн. ISK, която се разглежда в Решение № 421/04/COL на Органа. Всички акции и облигации са продадени на държавата по пазарната им стойност (21). Имотът Saevarhófdi в Рейкявик и част от офис сградата в Акранес са били оценени съответно на 276 млн. ISK и 74,4 млн. ISK и са продадени на държавата за 280 млн. ISK и 72,5 млн. ISK.

Íslenskt sement ehf. също коментира ликвидационните разходи на Sementsverksmiðjan hf., установени от MP Investment Bank Ltd. през 2003 г. и потвърждава, че ликвидационните разходи са били изчислени на стойност от 506 498 730 ISK, включваща и разчистването на обекта в Акранес.

Íslenskt sement ehf. заключава, че: „прилагайки метода, установен от ECJ в Gröditzer Stahlwerke GmbH например, въпросът по този случай е дали общите ликвидационни разходи на държавата за компанията биха надвишили разходите за държавата от поемането на дълга и продажбата на акциите си в компанията. Ако отговорът на този въпрос е положителен, трябва да се сметне, че държавата е действала в съответствие с пазарния икономически принцип на инвеститора, тъй като един частен инвеститор би поел дълга и продал акциите си в компанията на базата на здрава икономическа обосновка.“ Затова Íslenskt sement ehf. е на мнение, че: „общите ликвидационни разходи надвишаваха общите разходи за продажба на компанията със 70 376 683 ISK (22) и по този начин държавата е действала в съответствие с пазарния икономически инвеститорски принцип. Затова няма държавна помощ в поемането от държавата на дълга на компанията към Пенсионния фонд във връзка с продажбата от държавата на акциите ѝ в компанията.“

С писмо от 2 септември 2005 г. ищецът Aalborg Portland Íslandi ehf. представи съображенията си по отношение на Решение № 421/04/COL на Органа. Тя изказа съгласието си с опасенията на Органа, но посочи, че поемането на пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan hf. не е било адресирано в първоначалното решение. Независимо от това Aalborg Portland Íslandi ehf. не представи никакви коментари по Решение № 367/06/COL на Органа за разширяване на разследването, за да покрие поемането от исландската държава на пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan hf.

По-късно на 8 април 2008 г. исландските органи внесоха допълнителна информация за преди това представения план за преструктуриране и включиха пазарно проучване, което не беше представено на Органа преди.

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

1.1. ПОКУПКАТА НА ИМОТИ, АКТИВИ, АКЦИИ И ОБЛИГАЦИИ

На базата на Договора за покупка Държавната хазна на Исландия е закупила имоти и активи на компанията в Рейкявик, офис сграда на компанията в Акранес, с изключение на един етаж и половина, притежавани от Sementsverksmiðjan hf. акции и облигации в други компании за цена от 450 млн. ISK.

Долната таблица показва сравнение между пазарната стойност на имотите и активите на Sementsverksmiðjan hf. в Рейкявик и Акранес, както и на акциите и облигациите, установена от независими експерти (23) и цената, която Държавната хазна е платила за тях:

Следователно има разлика от 2,1 млн. ISK (равни на 21 214 евро), която Държавната хазна е платила над пазарната стойност на закупените активи, оценена от независими експерти. Разликата е свързана с продажбата на имоти в Рейкявик, които са продадени на цена, надвишаваща с 4 млн. ISK оценката им, и с офис сградата в Акранес, продадена за цена, която е с 1,9 млн. ISK по-ниска от оценката.

Според съдебната практика Органът не може произволно да фиксира пазарна цена в това решение единствено въз основа на експертна оценка (24). По-скоро, когато определя пазарната цена на земята и сградите, Органът „трябва да вземе предвид несигурността около такова определяне на пазарните цени, което е по природа ретроспективно.“ (25) Често може да се заключи, че един единствен разчет по дефиниция представлява пазарната цена, която купувачът би бил готов да приеме. Приемливата пазарна цена, формирана след изпробване на пазара, по-скоро се определя в някакъв разумен диапазон. По мнение на Органа няма очевиден отговор на въпроса колко широк трябва да бъде този диапазон. Това навярно би било различно във всеки отделен случай.

По мнение на Органа тази разлика в нетната цена от 2,1 млн. ISK между разчетите, направени от независимите експерти, и цената, окончателно платена от Държавната хазна, е толкова малка, че не дава доказателства, че покупната цена не е отразявала пазарните условия. Цената, определена от независимия експерт, може да се разглежда като ориентировъчна. Силни отклонения от този разчет може да показват наличието на държавна помощ. Според мнението на Органа (26) такава малка разлика като тази не е достатъчна, за да се установи наличието на държавна помощ в полза на Sementsverksmiðjan hf. Тя показва по-скоро, че плащането е представлявало една справедлива пазарна цена. Затова Органът смята, че при продажбата на имоти, активи, акции и облигации на Държавната хазна на Исландия Sementsverksmiðjan hf. не е получила държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.2. ПРАВОТО ДА СЕ ЗАДЪРЖАТ ЧАСТ ОТ АКТИВИТЕ И ПРЕИЗКУПЯТ НА ФИКСИРАНА ЦЕНА

Член 5 от Договора за покупка дава възможност на Sementsverksmiðjan hf. да задържи части от продадените имоти в Рейкявик (27), като ги използва за целите на собствените си промишлени предприятия и да ги върне на Държавната хазна най-късно до 31 декември 2011 г. Sementsverksmiðjan hf. трябва да плаща цялата поддръжка и подобренията на тези имоти, но не плаща никаква компенсация за правото да ги ползва. Освен това според член 6 от Договора за покупка до 31 декември 2009 г. Sementsverksmiðjan hf. има право да преизкупи гореспоменатите продадени имоти в Рейкявик за обща цена от 95 млн. ISK с натрупана лихва, изчислявана с фиксиран годишен лихвен процент 7 % считано от 1 август 2003 г.

В писмо от 17 февруари 2006 г. (Факт № 363608) исландските органи препратиха на Органа копие на английски език на споразумение между Sementsverksmiðjan hf. и Министерството на промишлеността, действащо от името на правителството на Исландия. Въз основа на този договор опцията на компанията да изкупи обратно някои активи в Рейкявик е премахната. Активите, продадени на Хазната, са ѝ предадени, което влиза в сила от 1 януари 2004 г. От тази дата нататък, според член 2 на този договор, компанията взема под наем активите, които ползва, за неопределен период от време. Месечният наем за активите (28) е […] ISK. Наемът се коригира един път в годината според нарастването на индекса за стойността на сградите. Исландските органи обясняват, че сумата на наема е изчислена като са използвани нормалните съотношения за исландския пазар на имотите.

Органът няма основание да се съмнява в истинността и точността на информацията, предоставена от исландските органи, според която Sementsverksmiðjan hf. плаща пазарната цена за наемането на тези активи (29). По този начин след горното изменение на договора Органът смята, че няма държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Със споразумение, подписано на 23 октомври 2003 г. между Министерството на финансите и Пенсионния фонд на държавните служители, Министерството на финансите, от името на Държавната хазна, поема остатъка от облигациите, емитирани за изплащане на натрупаните задължения на Sementsverksmiðjan hf., както е договорено в споразумението от 1997 г. Освен това, по силата на същото споразумение Държавната хазна поема задълженията на Sementsverksmiðjan hf. по отношение на служителите, които все още работят в компанията. Тези задължения трябва да се изплащат и уреждат ежегодно.

За да представлява държавна помощ, мярката за помощ трябва на първо място да бъде предоставена от държавата или чрез държавни средства. На базата на споразумението между Министерството на финансите и Пенсионния фонд на държавните служители, подписано през октомври 2003 г., Хазната трябва да плаща на Пенсионния фонд от името на Sementsverksmiðjan hf. сумите, дължими от компанията. По времето когато е подписано споразумението, задълженията на Sementsverksmiðjan hf. към Пенсионния фонд се изчисляват на 412 млн. ISK. Освен това бъдещите задължения за оставащите на работа в компанията служители, членуващи в Раздел Б на Пенсионния фонд, се изчисляват на стойност от 10 до 15 млн. ISK. Поемането на свързаните с пенсионното осигуряване задължения и изплащането им от Хазната се осъществява с държавни средства.

1.3.2. Фаворизиране на отделни предприятия или на производството на определени стоки

На второ място, държавната помощ трябва да предоставя на реципиента предимства, които го освобождават от налози, които обикновено се поемат от неговия бюджет.

Държавата пое дълга на Sementsverksmiðjan hf. към Пенсионния фонд на държавните служители за изплащане на пенсиите на служителите на компанията. Sementsverksmiðjan hf. бе основана през 1955 г. като част от държавната администрация. Служителите на циментовия завод, наричан по това време Исландски държавен циментов завод, членуваха в Пенсионния фонд на държавните служители, както всички други лица, наети в държавната администрация.

През 1997 г. държавата реформира Пенсионния фонд на държавните служители. Фондът направи актюерска оценка на задълженията, които имаше към своите подразделения по отношение на бъдещите пенсионни плащания. Резултатът от тази оценка беше сравнен с активите на Фонда и дела на задълженията на различните работодатели, чиито служители членуваха във фонда. Задълженията на Пенсионния фонд на държавните служители за вече пенсионирани служители на Sementsverksmiðjan hf. в края на 1996 г. възлизаше на 400 млн. ISK (30).

Хазната изплати на Фонда тези задължения с облигации на компанията. Тези пасиви останаха по сметките на Sementsverksmiðjan hf. до 23 октомври 2003 г., когато държавата пое дълга на Sementsverksmiðjan hf. към Пенсионния фонд. Този дълг се отнасяше, от една страна, до изплащането на пенсиите на служители на Sementsverksmiðjan hf., които вече бяха пенсионирани по времето на установяване на дълга през 1997 г. От друга страна, дългът също се отнасяше и до разчета за плащанията на пенсии на 5 служители, които все още работеха в Sementsverksmiðjan hf., които все още членуваха в Раздел Б на Пенсионния фонд на държавните служители (31).

Доколкото изплащането на пенсионни задължения спада към нормалните разходи, които едно предприятие трябва да поема в хода на работата си, поемането от държавата на тези плащания освобождава Sementsverksmiðjan hf. от един оперативен разход. Правейки това държавата осигурява селективно предимство на това предприятие, тъй като останалите предприятия трябва сами да покриват всички разходи, свързани с пенсионното осигуряване на своите служители.

1.3.3. Изкривяване на конкуренцията и ефект върху търговията между договарящите се страни

На трето място, мярката за помощ трябва да изкривява конкуренцията и да засяга търговията между договарящите се страни.

Предприятия, които се възползват от икономическо предимство, осигурено от държавата, която намалява нормалното бреме на разходите им, са поставени в по-добро конкурентно положение от другите, които не се ползват от такова предимство. В рамките на ЕИП има конкуренция на пазара на цимент. Понастоящем на исландския пазар на цимент действат две компании: Sementsverksmiðjan hf. и Aalborg Portland Íslandi ehf. Всякакво предимство, осигурено за Sementsverksmiðjan hf., което намалява разходите, които компанията би правила обикновено, поставя това предприятие в по-добра конкурентна позиция по отношение на останалите налични или потенциални играчи на пазара на цимент в Исландия, които не получават такова предимство. Затова помощта, предоставена от държавата на Sementsverksmiðjan hf., има изкривяващ ефект върху конкуренцията.

На четвърто място, за да бъде приложим член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, нотифицираната мярка трябва да оказва въздействие върху търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

Прекият конкурент на Sementsverksmiðjan hf. на исландския пазар е филиал на предприятие, разположено в друга държава страна по Споразумението за ЕИП, който не произвежда цимент в Исландия, а го внася от други страни от ЕИП. Поради това мярката засяга търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 1 от това споразумение.

Поради горните причини Органът смята, че държавата е дала държавна помощ на Sementsverksmiðjan hf. като е поела пенсионните задължения с Договора, подписан през октомври 2003 г. между Министерството на финансите и Държавния пенсионен фонд.

По смисъла на член 1, параграф 3 на част I от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, „Надзорният орган на ЕАСТ трябва да бъде информиран достатъчно време по-рано, за да може да даде своите коментари, за всякакви планове да се предостави или видоизмени държавна помощ (…). Въпросната държава не трябва ефективно да въвежда в сила мерките докато процедурата не доведе до окончателно решение.“

При все че исландските органи внесоха уведомление с писмо от 29 август 2003 г. за планираната продажба на акциите на държавата в Sementsverksmiðjan hf., подписването на гореспоменатите споразумения от страна на исландските органи всъщност въвежда ефективно възможната държавна помощ, предоставяна на базата на тези споразумения, преди Органът да е взел окончателно решение по уведомлението. Затова държавната помощ, предоставена в рамките на тази трансакция, представлява незаконна държавна помощ по смисъла на член 1, буква е) на част II от протокол 3, т.е. нова помощ, влязла в сила в нарушение на член 1, параграф 3 на част I от същия протокол.

Съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП помощта за улесняване на някои стопански дейности или на някои икономически области може да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП тогава когато тази помощ не се отразява отрицателно върху условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Помощта за преструктуриране трябва да се оценява съобразно издадените от Органа Насоки за помощ за оздравяване и преструктуриране (наричани по-долу „НПОП“).

В Решение № 421/04/COL Органът подчерта, че исландските органи не са представили никакви аргументи или съответни документални доказателства за оценка на съвместимостта на помощта с НПОП. Исландските органи изпратиха план за преструктуриране на Sementsverksmiðjan hf. в писмо от февруари 2005 г. В последствие през февруари 2008 г. исландските органи представиха допълнителна информация за плана за преструктуриране. Тук по-долу Органът ще оцени дали тази нова информация дава възможност да се заключи, че помощта отговаря на изискванията на НПОП (32).

Помощта е предоставена през октомври 2003 г. когато държавата освобождава Sementsverksmiðjan hf. от пенсионните задължения на компанията. Оценката на съвместимостта на тази мярка за помощ ще се базира на НПОП от 1999 (33), приложими по времето когато е предоставена помощта.

Според Раздел 16.2.1 на НПОП във всеки случай, независимо от размера ѝ, дадена компания с ограничена отговорност се смята за дружество в затруднено положение по смисъла на Насоките тогава, когато повече от половината от регистрирания ѝ капитал е изчезнал и повече от една четвърт от този капитал е загубен през предходните 12 месеца. От какъвто и вид да е въпросната компания, според НПОП тя се смята за дружество в затруднено положение за целите на Насоките, когато отговаря на критериите по националното законодателство, според които става предмет на колективна процедура за несъстоятелност. Обикновените признаци за това че едно дружество е в затруднено положение са нарастващите загуби, намаляващият оборот, набъбващи инвентарни описи, неизползван капацитет, спадащи парични потоци, натрупващ се дълг, нарастващи лихвени плащания и спадаща или нулева стойност на активите.

Регистрираният капитал на Sementsverksmiðjan hf. намалява от 1 096 млн. ISK през 2000 г. на 458 млн. ISK през 2003 г. Оборотът на компанията спада от 1,06 млрд. ISK през 2000 г. на 863 млн. ISK през 2001 г. и на 598 млн. ISK през 2002 г. Продажбите спадат от […] през 2000 г. на […] през 2001 г. и […] през 2002 г. Съответно и производството спада с повече от […] %. Оперативните резултати бързо се влошават в същия период. Sementsverksmiðjan hf. има печалба възлизаща на 70 млн. ISK през 2000 г., но претърпява загуба от 230 млн. ISK през 2001 г. Загубата на компанията за 2002 г. е 220 млн. ISK. Между 2000 г. и 2002 г. общата задлъжнялост на компанията нараства от 733 млн. ISK на 1 157 млн. ISK. Текущите активи намаляват от 750 млн. ISK на 640 млн. ISK.

В годишните счетоводни отчети на Sementsverksmiðjan hf. за 2002 г. счетоводителите изказват сериозни опасения за финансовото положение на компанията. Натрупаните загуби и силната вероятност за продължаващи оперативни загуби през 2003 г. водят до заключението, че е поставено под въпрос по-нататъшното опериране на компанията.

Според обясненията и информацията, предоставени от исландските органи, Sementsverksmiðjan hf. е на ръба на банкрута и не би могла да се възстанови със собствените си ресурси.

Затова Органът смята, че по времето на помощта Sementsverksmiðjan hf. е било дружество в затруднено положение по смисъла на НПОП.

3.3. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОМОЩТА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

Помощта за преструктуриране трябва да се основава на изпълним, цялостен и дългосрочен план за възстановяване на дългосрочната жизненост на компанията. Според Раздел 16.2.2 от НПОП помощта за преструктуриране обикновено съдържа един или повече от следните елементи: реорганизация и рационализация на дейностите на фирмата към създаване на по-ефективна база, което обикновено означава оттегляне от губещите дейности, преструктуриране на тези съществуващи дейности, които могат да бъдат направени конкурентни отново и диверсификация по посока на въвеждане на нови и жизнеспособни дейности. Финансовото преструктуриране (капиталови инжекции, намаляване на дълга) обикновено трябва да съпътства физическото преструктуриране. Разпоредбите на НПОП обаче подчертават, че операциите по преструктуриране не могат да се свеждат до финансова помощ, замислена така че да изкарва миналите загуби като добри, без да решава причините за тези загуби.

Планът за преструктуриране за Sementsverksmiðjan hf. се състои от широк кръг мерки. Той обхваща финансовото преструктуриране на компанията, преструктурирането на работната ръка и производствените разходи, и въвеждането на алтернативни източници на приходи. По този начин в светлината на НПОП този план за преструктуриране не е ограничен само до финансовото преструктуриране, а разглежда различни други аспекти на преструктурирането на Sementsverksmiðjan hf.. Затова по начало помощта е от тип, който попада в обхвата на оценка по силата на НПОП.

3.4. УСЛОВИЯ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПОМОЩ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

Държавната помощ за преструктуриране на дружества в затруднено положение може да се смята за легитимна само при определени условия. Тя може да бъде оправдана например от съображения за социалната или регионалната политика, за необходимостта да се отчете ролята на малките и средните предприятия (МСП) в икономиката или с необходимостта да се поддържа конкурентна пазарна структура в случаите, когато изчезването на дружества би могло да доведе до монополно или тясно олигополно положение.

Според Раздел 16.3.2.2(б) на НПОП предоставянето на помощ трябва да става при условие, че се изпълнява план за преструктуриране, който трябва да бъде утвърден от Органа. Планът за преструктуриране, дълготрайността на който трябва да бъде колкото е възможно по-къса, трябва да възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружеството в разумно кратки срокове и на базата на реалистични предположения за бъдещите оперативни условия. Помощта за преструктуриране трябва да бъде обвързана с жизнен план за преструктуриране, по отношение на който въпросната държава от ЕАСТ поема ангажимент. Планът трябва да бъде представен на Органа с всички съответни подробности, и по-специално да съдържа пазарно проучване.

Подобрението в жизнеността трябва произтича главно от вътрешни мерки, съдържащи се в плана за преструктуриране, и може да се базира на външни фактори, като вариациите в цените и търсенето, върху които компанията не може да оказва голямо влияние, само при положение че направените пазарни предположения са общопризнати. Преструктурирането трябва да включва и изоставянето на дейностите, които биха останали структурно губещи дори и след преструктурирането.

Разпоредбите на Раздел 16.3.2.2(б) на НПОП изискват в плана за преструктуриране да се описват обстоятелствата, които са довели до затрудненията на компанията, така че да се осигури база за оценката дали предложените мерки са подходящи. Той трябва да отчита, наред с всичко останало, настоящото положение и бъдещите перспективи в търсенето и предлагането на съответния продуктов пазар, със сценарии, които да отразяват най-добрата перспектива, най-лошата перспектива и средни предположения и специфичните силни и слаби страни на компанията. Той трябва да даде възможност на дружеството да върви към нова структура, която да му осигури перспективи на дългосрочна жизнеспособност и да му помогне да си стъпи на краката.

Планът трябва да осигури поврат, който да позволи на компанията след приключване на преструктурирането да покрива всичките си разходи, включително амортизационните и финансовите такси и налози. Според НПОП очакваната възвръщаемост на капитала трябва да е достатъчна, за да позволи на преструктурираното дружество да се конкурира на пазара със собствените си силни страни.

Планът за преструктуриране на Sementsverksmiðjan hf. се състои от четири различни мерки:

Исландските органи обясниха, че една от ключовите мерки за преструктуриране е да се намали дългът чрез продажба на активи. През есента на 2003 г. Sementsverksmiðjan hf. ликвидира всички активи, които не са пряко свързани с производството и снабдяването на цимент на исландския пазар. С парите, получени от продажбата, компанията можа да намали съществуващия си дълг и поне да намали загубите от операциите. Общите постъпления от продажбата на активите бяха 580 млн. ISK и бяха използвани за намаляване на дългосрочния и краткосрочния дълг. Главната цел на компанията беше да минимизира капиталовите разходи по време на преструктурирането. Всички останали дългосрочни задължения бяха предоговорени, така че компанията да не намалява главницата на заема в продължение на две години след продажбата.

Според предоставената информация най-трудната част е била предоговарянето на дълга с кредиторите. Изглежда че в продължение на три години преди продажбата компанията е била увеличила значително дългосрочния и краткосрочния си дълг поради понесените загуби. Компанията е сключвала заемни договори с различни институции. Кредитните институции са гледали на тези заеми за Sementsverksmiðjan hf. като на заеми, отпускани на държавата и не желаят да дават повече кредит на компанията след като е приватизирана, освен ако не изплати неуредените си дългове. Затова нивото на дълга трябваше да бъде значително намалено, което беше постигнато чрез продажбата на излишните за циментовото производство и/или дистрибуция активи.

Исландските органи посочиха, че „фактор от критично значение при [финансовите] преговори бе пенсионният дълг да се премахне от балансовия отчет на компанията, така че тя да може да представи жизнена и приемлива схема за изплащане. Ясно е, а това виждане се споделяше и от кредиторите, и от купувача, че компанията не би могла да обслужва едновременно пенсионния дълг и другите си краткосрочни и дългосрочни заеми, както и да запази критично ниво на инвестиции в основни средства, за да се поддържа оперативната ѝ дейност.“

Съществено за получаване на одобрение за финансовото преструктуриране е да се ликвидира пенсионният дълг наред с частичното изплащане на другия дълг.

По времето на продажбата в Sementsverksmiðjan hf. работят 63 работници. Анализът на икономическата характеристика на предприятието и на пазара, на който то действа показа, че работната сила трябва да се намали с поне 20 служители. За оперирането на завода са били необходими минимум 41 служители. Договорите с излишния персонал са били прекратени, при което, поради дългия стаж на някои от работниците разходите за прекратяването на договорите са високи.

На второ място, компанията ползва схема на премии за мнозинството от служителите си, свързани с производството. Сумата, която се разпределя между служителите, е фиксирана, така че разходите за производствените премии остават едни и същи за предприятието независимо от броя на служителите му. Започват преговори с профсъюзите тези производствени премии да се прилагат на служител, така че на намаляването на общия брой на персонала да съответства и намаляване на общата сума, която се изплаща за премии.

Според исландските органи най-важната мярка е била да се предоговори цената на суровините. Освен това съставът на цимента е бил изменен, за да се намалят енергийните разходи за производството.

По отношение на предоговарянето на цените на суровините, значителна част от променливите оперативни разходи на Sementsverksmiðjan hf. е свързана с международните/националните пазарни цени и те не могат да се изменят. Това се отнася до въглищата, електроенергията, силициевият прах и други суровини. Но цената за доставката на пясък, единствената най-значима суровина от вътрешни източници, може да се намали с […] %. Цената на другите суровини от вътрешни източници също може да се предоговори.

Освен това Sementsverksmiðjan hf. е започнал да изгаря отпадъчни газове като алтернативен източник на приходи и като средство да намали общите си разходи за гориво.

Въз основа на мерките, описани по-горе, Органът смята, че планът за преструктуриране на Sementsverksmiðjan hf. съответства на изискванията на НПОП. Планът за преструктуриране описва обстоятелствата, които са довели Sementsverksmiðjan hf. до затрудненото положение. Sementsverksmiðjan hf. не е в състояние да се изправи пред конкуренцията и пред икономическата слабост на строителния сектор в началото на периода след 2000 година. Планът предвижда дълбоко финансово преструктуриране, включващо предоговаряне на дълга с кредиторите и поемане от исландската държава на пенсионните задължения към Държавния пенсионен фонд. Финансовото преструктуриране е съпроводено с мерки за физическо преструктуриране, включващо и преструктурирането на работната ръка (прекратяване на договори с работници, предоговаряне на надбавките за работниците), и по-специално — преструктуриране на производствените разходи, най-скъпата част от плана за преструктуриране. Производствените разходи са намалени, изменен е съставът на цимента, договорите с доставчиците са предоговорени, започнати са пазарни инициативи за увеличаване на приходите. Планът за преструктуриране на Sementsverksmiðjan hf. предвижда жизнеността да се възстанови в кратки срокове — две години, което изглежда разумен график. Сега планът е напълно изпълнен и това позволи на компанията да се конкурира на пазара със собствени сили. Поради това на базата на информацията, предоставена от исландските органи, Органът смята, че планът за преструктуриране на Sementsverksmiðjan hf. отговаря на изискванията на Раздел 16.3.2.2(б) на НПОП.

3.4.2. Избягване на неоправдано изкривяване на конкуренцията

Раздел 16.3.2.2(в) на НПОП изисква да бъдат предприети мерки, за да се облекчи доколкото е възможно всякакво възможно негативно въздействие на помощта върху конкурентите. В противен случай помощта би се смятала за противоречаща на общия интерес и поради това несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП. Това условие обикновено е във формата на ограничение на присъствието на компанията на нейния пазар след края на периода на преструктуриране. Когато размерът на релевантния пазар е незначителен на ниво пазар на ЕИП или делът на компанията на релевантния пазар е незначителен, тогава се смята, че няма неоправдано изкривяване на конкуренцията.

Според разпоредбите на Раздел 16.3.2.2(в) на НПОП Органът определя степента на ограничението или намаляването, нужни, за да се гарантира, че няма неоправдано изкривяване на конкуренцията, на базата на пазарното проучване, приложено към плана за преструктуриране и, когато процедурата е започната, на базата на информацията, предоставена от заинтересованите страни.

В разглеждания случай Органът започна формалната процедура на разследване през декември 2004 г. и я разшири през ноември 2006 г. Не бяха получени обаче коментари от заинтересованите страни, които биха могли да представят информация по отношение на необходимостта да се наложи компенсаторна мярка и нейната степен.

НПОП третират по-благосклонно тези предприятия, при които продължаването на операциите няма вероятност да окаже значителен ефект върху конкурентната ситуация в ЕИП. Исландските органи предоставиха пазарно проучване на Sementsverksmiðjan hf. и на исландския пазар за цимент, който е единственият пазар, на който работи компанията. Според това проучване общият пазар за цимент в Исландия е ограничен поради малобройното население на страната. Две дружества оперират на циментовия пазар в Исландия: Sementsverksmiðjan hf. и Aalborg Portland Ísland hf. Докато първото произвежда и продава цимент и циментова шлака, второто внася цимент от Дания и го продава в Исландия. През 2002 г. потреблението на цимент в Исландия е общо около 122 899 тона (34). През 2002 г. потреблението на цимент в ЕС възлиза на 217,6 млн. Затова може да се смята, че исландският циментов пазар е пренебрежимо малък в рамките на ЕИП.

Освен това според разпоредбите на Раздел 16.1(3) на НПОП помощта за преструктуриране може да се смята за оправдана не само поради съображения, свързани със социалната или регионалната политика, но също и поради желателността да се поддържа конкурентна пазарна структура в случаи в които изчезването на фирми може да доведе до монополна или силно олигополна ситуация. Точно това би се случило в Исландия, ако Sementsverksmiðjan hf. изчезне от пазара, който най-вероятно би се превърнал в монополен пазар на цимент, зависещ от вноса от единствения друг конкурент на исландския пазар за цимент. Фактът, че пазарът на цимент в Исландия се характеризира или като монополен или като силно олигополен пазар от двама играчи, показва, че възможностите и атрактивността на този пазар за други играчи са много ограничени поради малкия му обем и възможности за развитие (в този дух са констатациите на пазарното проучване, споменато по-горе).

Затова Органът не смята за необходимо да изисква по-нататъшни мерки за ограничаване на присъствието на компанията на пазара.

В съответствие с разпоредбите на Раздел 16.3.2.2(г) на НПОП сумата и интензитетът на помощта трябва да бъдат ограничени до стриктния минимум, необходим, за да може да се предприеме преструктурирането в светлината на наличните финансови ресурси на компанията, нейните акционери или бизнес групата, към която принадлежи. От ползвателите на помощта се очаква да дадат значителен принос със собствени ресурси за изпълнение на плана за преструктуриране, включително и чрез продажба на активи, които не са от съществено значение за оцеляването на дружеството, или чрез външно финансиране при пазарни условия. За да се ограничи изкривяващият ефект, разпоредбите на Раздел 16.3.2.2(г) на НПОП изискват сумата на помощта или формата, в която се дава помощта, да бъдат такива, че да се избегне предоставянето на излишни пари на компанията, които биха могли да се използват за агресивни, изкривяващи пазара дейности, несвързани с процеса на преструктуриране.

В съответствие с НПОП Органът ще проучи нивото на задълженията на компанията след преструктурирането, включително и след всякакво отлагане или намаляване на дълга ѝ. Органът също ще изследва дали някакви части от помощта отиват за финансиране на нова инвестиция, която не е съществено важна за възстановяването на жизнеността на дружеството. Във всички случаи трябва да бъде показано, че помощта ще се използва само за целите на възстановяване на жизнеспособността на дружеството и че няма да позволи на получателя по време на периода на преструктуриране да разшири производствения си капацитет, освен дотолкова доколкото това е съществено важно за възстановяване на жизнеността, без при това неоправдано да изкривява конкуренцията.

Основната част от преструктурирането на Sementsverksmiðjan hf. е продажбата на активите, които не са съществено важни за оцеляване на дружеството, като земя и сгради, както и акции и облигации в други предприятия, които компанията можеше да продаде, за да получи пари, с които да изплати дълга си. Освен това дългът на компанията е изплатен във възможната степен и предоговорен, за да се улесни компанията да продължи да оперира. Преструктуриране на работната сила, производствените разходи и структури се финансират със собствени средства на компанията. Единствената интервенция на държавата е поемането на пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan hf. на стойност, отговаряща на приблизително 425 млн. ISK. Това е смятано за conditio sine qua non от кредиторите на компанията, за да стане нейното преструктуриране изпълнимо. Затова Органът заключава, че помощта, предоставена от Хазната, е ограничена до необходимия минимум, тъй като тя е само за поемането от исландската държава на дълга на Sementsverksmiðjan hf. към Пенсионния фонд на държавните служители.

Преструктурирането на разходите може да бъде обобщено по следния начин:

Органът смята, че участието на исландската държава в преструктурирането на Sementsverksmiðjan hf. чрез поемане на свързаните с пенсионното осигуряване задължения на компанията към Пенсионния фонд на държавните служители представлява фундаментален елемент за осъществяване на преструктурирането на Sementsverksmiðjan hf. Поемането от държавата на пенсионните задължения се е смятало от кредиторите на компанията за предварително условие за предоговаряне на всякакви други дългове и пасиви. Помощта, предоставена от държавата, е позволила на Sementsverksmiðjan hf. да се сдобие с необходимите ресурси за финансиране на мерките за преструктуриране.

Макар че поемането на пенсионните задължения представлява разход не за Sementsverksmiðjan hf., а за държавата, този разход трябва да се включи в цялостната оценка на преструктурирането на Sementsverksmiðjan hf. Помощта е била нужна, за да се предприемат различните мерки за преструктуриране. Вземайки това предвид и с оглед на сумата на разходите, необходими, за да се възстанови жизнеността на Sementsverksmiðjan hf., Органът смята, че сумата на помощта в това преструктуриране е била сведена до изисквания минимум.

3.4.4. Помощ за преструктуриране в подпомагани области

В съответствие с Раздел 16.3.2.5 от НПОП Органът взема предвид потребностите на регионалното развитие, когато оценява помощ за преструктуриране в подпомагани области. В подпомагани области условията за разрешаване на помощ могат да бъдат по-малко строги по отношение особено изпълнението на компенсаторни мерки. Това обаче не означава, че Органът прилага разрешителен подход към помощ за преструктуриращи боледуващи фирми, разположени в подпомагани области, за да помогне на областта изкуствено да поддържа фирмите. Обратното, в интерес на региона е да развие колкото може по-скоро алтернативни дейности, които са жизнеспособни и устойчиви.

Заводът на Sementsverksmiðjan hf. е разположен в Акранес, в централно западния регион на Исландия. Тази област е обхваната от Регионалната карта за помощ на Исландия, одобрена от Органа с Решение № 253/01/COL от 8 август 2001 г. Областта се характеризира с безработица над средната за страната и обезлюдяване. Циментовият завод е в Акранес още от 1958 г. и представлява важен елемент за икономическия живот на областта. В град с население от около 5 500 жители затварянето на този завод би имало много отрицателен ефект, който би подсилил процеса на обезлюдяване и общия социално-икономически спад.

3.4.5. Пълно изпълнение на плана за преструктуриране

В съответствие с разпоредбите на НПОП компанията трябва напълно да изпълни плана за преструктуриране, който е бил приет от Органа и трябва да изпълни всякакви други задължения, изложени в решението на Органа (35). Органът ще разглежда всяко неизпълнение на плана или на другите задължения като злоупотреба с помощта.

По-долу е даден графикът, предвиден в плана за преструктуриране:

Планът за преструктуриране предвиждаше компанията да започне да генерира печалба след преструктурирането през юли 2005 г. Исландските органи информираха Органа, че Sementsverksmiðjan hf. е изпълнила плана за преструктуриране и е успяла да постигне равновесие на приходите и разходите през 2005 г. От юни 2003 г. до май 2004 г., Sementsverksmiðjan hf. е генерирала загуба от 83 млн. ISK, спрямо загубата от 250 млн. ISK, генерирана през 2002 г. От юни 2004 г. до май 2005 г. компанията е генерирала печалба от 22 млн. ISK.

На базата на тази информация изглежда, че планът за преструктуриране на Sementsverksmiðjan hf. е имал възможно най-кратката продължителност, успял е да възстанови жизнеността на фирмата в рамките на разумни срокове и следователно се е основавал на реалистични предположения за бъдещите оперативни условия.

Органът трябва да може да е сигурен, че планът за преструктуриране е правилно изпълнен. Това обикновено се постига чрез редовни доклади, представяни на Органа от съответната държавата от ЕАСТ. В разглеждания случай обаче преструктурирането вече е приключило с установяване на жизнеспособността на компанията. Няма останали за изпълнение мерки за преструктуриране, всички са приключени успешно. Затова в този случай няма необходимост да се докладва за изпълнението на плана за преструктуриране.

За да се предотврати несправедливо подпомагане на фирми, помощта за преструктуриране може да се предоставя само веднъж. Когато планираната помощ за преструктуриране се нотифицира пред Органа, Раздел 16.3.2.3 на НПОП изисква от държавата от ЕАСТ да конкретизира дали въпросното дружество е получавало вече в миналото помощ за преструктуриране, включително и помощ, отпускана преди влизането в сила на НПОП, както и всякаква ненотифицирана помощ.

Исландските органи заявиха, че условието „един път, за последен път“ е спазено. Освен това те заявиха, че компанията не е получавала преди никаква помощ и няма планове да ѝ се дава помощ в бъдеще.

Поради гореизброените причини Органът смята, че помощта, предоставена на Sementsverksmiðjan hf. във връзка с поемането от исландската държава на задълженията на компанията, свързани с пенсионното осигуряване, представлява помощ за преструктуриране и е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП на базата на разпоредбите на НПОП, приложими по времето когато е предоставена помощта,

Поемането от държавата на пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan hf. към Пенсионния фонд на държавните служители представлява помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Помощта, спомената в член 1, е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП на базата на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП и във връзка с НПОП, приети от Органа през 1999 г.

Адресат на настоящото решение е Република Исландия.

Само текстът на английски език е автентичен.

Съставено в Брюксел на 28 май 2008 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Per SANDERUD

Председател

Kristján Andri STEFÁNSSON

Член на Колегията

(2) Наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“.

(3) Наричано по-долу „Споразумението за надзор и съд“.

(5) Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, приети и издадени от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувани в ОВ L 231, 3.9.1994 г., стр. 1 и в притурка за ЕИП № 32, 3.9.1994 г. Насоките бяха изменени за последен път на 19 декември 2007 г. Наричани по-долу „Насоки за държавна помощ“. Актуализирана версия на Насоките за държавна помощ може да се намери на уебсайта на Органа: http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/guidelines/

(7) Решение № 421/04/COL на Органа, публикувано в ОВ C 117, 19.5.2005 г., стр. 17 и в притурка за ЕИП № 24, 19.5.2005 г. Решение № 368/06/COL на Органа, публикувано в ОВ C 77, 5.4.2007, стр. 21 и в притурка за ЕИП № 17, 5.4.2007 г., стр. 1.

(8) По-подробна информация за различните писма, разменени между Органа и исландските органи, се съдържа в решението на Органа да открие формална процедура на разследване — Решение № 421/04/COL.

(11) По-подробна информация относно процеса на продажба има в Решение № 421/04/COL на Органа.

(12) Инвестиционната група се състои от Framtak fjárfestingarbanki hf, Björgun ehf., BM Vallá ehf. и първоначално Steypustöðin, която по-късно е заместена от норвежката компания Norcem AS.

(13) 2 резервоара за съхраняване на цимент, сграда за доставка/пакетиране на цимент, стълби и коридори, тръбопроводи за пакетаж за цимент, ограда и врата, стоманен силоз с оборудването му, въздушни компресори, сушилки и електрооборудване в складов навес до дока, кран на кея, тръбопроводи с циментова изолация, кантар за превозни средства и прилежащото му компютърно оборудване.

(14) Пресова зала, 2 силоза за доставка на цимент, помпено помещение, кантар за претегляне на превозни средства и придружаващото го компютърно оборудване, машини и тоалетни, трансформатор, стълби и коридор.

(15) Премиите към Раздел A на Пенсионния фонд за държавните служители се плащат на базата на общия доход на членуващите в него служители, които печелят право на пенсия на базата на общата платена премия. Както и при повечето задължителни професионални пенсионни фондове, пенсионните права за Раздел А са свързани с индекса на потребителските цени. Правото на пенсия за членуващите служители е задължително по закон и работодателите трябва периодично да коригират техните премии, така че приходът на Фонда от премии да съответства на неговите задължения.

(17) Акроним на исландски език на Пенсионен фонд на държавните служители.

(18) Исландските органи представиха в различни писма информация за членството на служителите на Sementsverksmiðjan hf. във Фонда. Данните бяха изложени в писмо от 12 ноември 2003 г. В писмо от 18 април 2006 г. исландските органи дадоха допълнителни обяснения, че по времето на учредяването на компанията през 1993 г. 6 служители са членували в Пенсионния фонд на държавните служители, а 93 — в частни пенсионни фондове. Както обясняват исландските органи, високо квалифицираните служители („белите якички“) на Sementsverksmiðjan hf. имат достъп до Пенсионния фонд на държавните служители, а работниците („сините якички“) членуват в частни пенсионни фондове, т.е. пенсионните фондове на техните профсъюзи. След учредяването на компанията през 1993 г. новите служители „бели якички“ пак са имали възможност да членуват в Държавния пенсионен фонд. След продажбата на държавните акции в Sementsverksmiðjan hf., осъществена през 2003 г., всички нови служители трябва да се записват в частни пенсионни фондове.

(19) Въпросните активи са имотите и активите на компанията в Рейкявик, офис сградата на компанията в Акранес, с изключение на един етаж и половина, както и акциите и облигациите, които Sementsverksmiðjan hf държи в други компании.

(20) 2 резервоара за съхраняване на цимент, сграда за доставка/пакетиране на цимент, стълби и коридори, тръбопроводи за пакетаж за цимент, ограда и врата, стоманен силоз с оборудването му, въздушни компресори, сушилки и електрооборудване в складов навес до дока, кран на кея, тръбопроводи за пакетаж на цимент, везна за превозни средства и прилежащото ѝ компютърно оборудване.

(21) Акциите в компанията Geca са оценени на 46,5 млн. ISK, акциите в компанията Spölur — на 40 млн. ISK и облигациите, емитирани от Spölur — на 11 млн. ISK.

(22) Islenskt Sement обяснява, че общите ликвидационни разходи за компанията са били 390,4 млн. ISK, включително и сумите за покупката, платени от държавата за земята в Рейкявик и Акранес. Ако държавата беше решила да ликвидира компанията, ликвидационните разходи биха стигнали ликвидационната стойност на основните средства, което е с 69,9 млн. ISK по-малко от договорното задължение да прочисти терена на завода и щеше да доведе до общи ликвидационни разходи възлизащи на 390,4 млн. ISK. Решението на държавата да поеме дълга на компанията към Пенсионния фонд на държавните служители на стойност 388 028 317 ISK и да продаде на Islenskt Sement акциите си в компанията за 68 млн. ISK, доведе до нетни разходи възлизащи на 320 028 317 ISK. По този начин ликвидационните разходи надвишават общите разходи за продажба на компанията със 70 376 683 ISK.

(23) Almenna Verkfræðistofan (AV) прави частична оценка на имотите на Sementsverksmiðjan hf. в Рейкявик през февруари 2003 г. и цялостна оценка през ноември 2003 г. Стойността на облигациите и акциите е установена от MP Verðbref, когато оценява ликвидационната стойност на компанията преди продажбата на държавните акции. Г-н Daníel Rúnar Elíasson, упълномощен държавен агент в агенция за недвижима собственост Hákot, оценява сградата в Акранес през август 2003 г.

(24) Обединени дела T-127/99, T-129/99 & T-148/99 Diputación Foral de Alava и други срещу Комисията [2002] ECR II-1275, параграф 71.

(25) Дело T-366/00, Scott SA срещу Комисията [2007] ECR II-797, параграф 93.

(26) Според съдебната практика на Съда Органът „не трябва да бъде обвиняван поради това, че оценката му е приблизителна“, тъй като оценките по естеството са приблизителни, вж. Дело T-366/00, Scott SA срещу Комисията, цитирано по-горе, параграф 96.

(27) 2 резервоара за съхраняване на цимент, сграда за доставка/пакетиране на цимент, стълби и коридори, тръбопроводи с циментова изолация, ограда и врата, стоманен силоз с оборудването му, въздушни компресори, сушилки и електрооборудване в складов навес до дока, кран на кея, тръбопроводи с циментова изолация, кантар за превозни средства и прилежащото му компютърно оборудване.

(28) Отдадените под наем активи включват пресова зала, два силоза, навес за пласмента на цимент с помпена инсталация, което е на обща площ 290 кв.м. Освен това са отдадени под наем кантар за превозни средства, кран, склад за тръби и стомани, машини и тоалетни, трансформаторна станция, стълбища и коридор.

(29) Исландските органи информираха Органа, че по-голямата част от земята в Sævarhöfði в Рейкявик, собственост преди това на Sementsverksmiðjan hf., е отдадена под наем на Jarðboranir hf. за цена от […] ISK на квадратен метър. Наемната цена, искана от Sementsverksmiðjan hf. е била […] ISK. Исландските органи също обясниха, че отдаването под наем на земята в Sævarhöfði е било обявено във вестник Morgunblaðið в края на 2003 г. и че най-изгодната оферта е била направена от Jarðboranir hf. за споменатата по-горе цена. По тази причина исландските органи изтъкват аргумента, че наемната цена отговаря на пазарните цени в Исландия.

(30) Според член 3 от Споразумението между Пенсионния фонд на държавните служители и Министерството на финансите за изплащане на задълженията на Държавната хазна по силата на член 33 от Акт № 1/1997, на Пенсионния фонд на държавните служители по отношение на служителите на Исландския държавен циментов завод към края на 1996 г., задълженията от името на Исландския държавен циментов завод възлизат на 400 801 268 ISK.

(31) Пенсионните задължения по отношение на вече пенсионирани служители възлизат на 412 млн. ISK към октомври 2003 г. На същата дата дългът, отговарящ на бъдещите задължения за все още работещи в завода служители, се изчислява на приблизително 10—15 млн. ISK.

(32) Дело T-157/01 Danske Busvognmænd срещу Комисията, [2004] ECR II-917, параграф 116.

(34) 38,215 тона цимент са внесени в Исландия и 84,684 тона са произведени в страната.

(35) По принцип планът за преструктуриране би трябвало да е представен в пълния му вариант заедно с уведомлението преди да се отпусне помощта. В настоящия случай планът не беше представен предварително, но главните елементи от него бяха положени преди да започне преструктурирането. Затова Органът смята, че той може да бъде одобрен по силата на НПОП.

Мярка	Начало на преструктурирането	Приключване на преструктурирането
Мерки за финансово преструктуриране (предоговаряне и изплащане на дълговете към кредитни институции, поемане от държавата на пенсионните задължения)	септември 2003 г.	октомври 2003 г.
Преструктуриране на работната ръка (освобождаване на служители, предоговаряне с профсъюзите)	октомври 2003 г.	април 2004 г.
Преструктуриране на производствените разходи (предоговаряне на цените с доставчиците, алтернативни приходоизточници и намаляване на разходите)	октомври 2003 г.	декември 2004 г.

(в млн. ISK)
	Оценка от независими експерти	Цена, платена от Националната хазна на Исландия
Земя, недв.собственост и оборудване на адрес Saeverhöfdi 31 в Рейкявик	276	280
Офис сграда в Акранес (без етаж и половина)	74,4	72,5
Акции в Geca	46,5	46,5
Акции в Spölur	40	40
Облигации в Spölur	11	11
Общо	447,9	450